Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-06-25

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов 

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, на балкона на пленарната зала са депутати от Комисията по европейски въпроси на Бундестага на Федерална република Германия. Те придружават вицеканцлера и федерален министър на външните работи на Германия Гуидо Вестервеле по време на посещението му в България. Моля да ги приветстваме с „Добре дошли” в сградата на Народното събрание! (Всички стават. Ръкопляскания.) 
Със задоволство отбелязвам, че Народното събрание е домакин на изложбата „Кодове на историята”, която представя творби на тридесет млади художници, вдъхновени от събитията, свързани с падането на Берлинската стена и обединението на Германия.
Преминаваме към нашата делова работа.
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 73, ал. 1 правя процедурно предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения за изменения и допълнения на приетия на първо четене Законопроект за изменение  на Закона за държавния служител, № 002 01-46, внесен от Министерския съвет на 31 май 2010 г., с три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на законопроекта.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Не виждам желаещи за други процедурни искания.
Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносители са: Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. – първият законопроект; и Министерският съвет – със законопроект, внесен на 16 април 2010 г.
С доклада на Комисията по земеделието и горите за първо гласуване ще ни запознае председателят й госпожа Десислава Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, правя процедурно предложение на основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати: госпожа Светлана Боянова - заместник-министър на земеделието и храните, и господин Стоил Дудулов – началник на отдел „Дейности по опазване на земеделските земи” в Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на представители на изпълнителната власт.
Гласували 126 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Госпожо Танева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: 
„ДОКЛАД
за първо гласуване  на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи,  , внесен от народния представител Михаил Михайлов на 18 февруари 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 12 май 2010 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002 01 28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от народния представител Михаил Михайлов на 18 февруари 2010 г.
В работата на комисията взеха участие госпожа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, госпожа Мая Христова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, представители на неправителствени организации, граждански сдружения и експерти.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра госпожа Христова и от заместник-министъра госпожа Боянова. Те изтъкнаха, че законопроектът е насочен към постигане на по-добър баланс между опазването на земите за земеделско ползване и интересите на инвеститорите, като за целта се усъвършенства правната уредба при промяна на предназначението на земеделските земи за не земеделски нужди. Балансиращият механизъм ще бъде предвиденият Национален план за енергията от възобновяеми източници и специализираните карти към него, където ще се обособят териториите, върху които е допустимо изграждането на възобновяеми източници. Те подчертаха, че е важно да има регламент за техническо подреждане на парковете, така че те да бъдат оптимално разположени върху земеделската земя. Госпожа Христова припомни, че като членка на Европейския съюз, в съответствие с Директива 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и в съответствие с енергийната стратегия на страната, България трябва да достигне потребление от възобновяеми източници от 16 % до 2020 г. От друга страна, при заявени към момента 12 хиляди мегавата мощност, представляващи огромна част от енергийния баланс на страната, съществуващата нерехабилитирана енергопреносна мрежа може да присъедини до 2000 мегавата. Беше подчертано, че има дисбаланс между заявените мощности и реалните инвестиционни намерения, който се дължи на изкривяването на пазарните цени на земеделската земя, когато се предвижда върху нея да се изграждат енергийни мощности. Наложило се е процедурите по издаване на ОВОС и разрешителни да бъдат променени и сега те са значително по-рестриктивни.
Със законопроекта на министъра на земеделието и храните и на министъра на регионалното развитие и благоустройството се вменява задължението за издаване на наредба за застрояването в земеделските земи за обекти, необходими за земеделско ползване на земята, без промяна на предназначението на съответната територия. Въвежда се ново разпределение на компетентността при разрешаване на промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, като земите от първа до четвърта категория, поливните земи и тези за целите на изграждане на енергийни обекти се поставят в компетентността на Комисията по земеделските земи. В нейния състав се включва и представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а изискването в състава на комисиите към областните дирекции „Земеделие” да има експерти на Министерството на земеделието и храните отпада.
С промените в чл. 18 на лицата, имащи право да строят в чужд имот, се признава правото да подадат заявление за започване на процедура за определяне на площадка и промяна на предназначението след представяне на положително становище от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
С предлаганата промяна в чл. 21 се диференцират етапите на устройственото проектиране съгласно Закона за устройство на територията. Предлага се за определяне на площадка да се изисква проект за подробен устройствен план, съответно за определяне на трасе на линейни обекти на техническата инфраструктура – предварителен проект. Когато за обекта се изисква да бъдат предложени алтернативни проекти, площадките се определят с предварителен проект за подробен устройствен план, а за трасетата – с предварителен проект с варианти на трасето. Доразвито е изискването едновременно с определянето на основната площадка или трасе да се определят и земите за необходимия транспортен достъп до обекта. Преценката ще се прави с оглед на изграждането и на ползването на обекта и техническите изисквания за достъп.
С промените в чл. 23 се въвежда ограничение за изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория или върху поливни земи освен на определените със специализираните карти към Националния план за енергията от възобновяеми източници, като целта е по-добра защита на високопродуктивната земеделска земя.
Промените в чл. 24 предвиждат решенията за промяна на предназначението да губят своето правно действие по силата на закона, когато таксата по чл. 30 не бъде заплатена в 3-месечен срок, когато не е поискано разрешение за строеж на обекта в 2-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението или когато изграждането на обекта не е започнало в 3-годишен срок от влизането в сила на решението. Предвидено е изключение от тези правила при изграждането на обекти за държавни и общински нужди. Срокът на валидност на решенията се удължава от една на три години, в случай че изграждането на обекта не е започнало.
С промените в чл. 29 се регламентират изискванията относно придобити от юридически или физически лица права, като предпоставка за допускане на промяна на предназначението на земите от държавния или от общинския поземлен фонд. Разрешението се обвързва с отстъпено право на строеж, а не с придобито право на собственост, поради отпадането на възможността за извършване на замяна за земи от държавния поземлен фонд. Уточнява се кръгът на лицата с право да подадат предложение и да изразят становище.
Като превантивна мярка срещу необосновано предприета процедура за промяна на предназначението се предлага при отмяна на решението, както и при отпадане на действието му по право, платените такси по чл. 30 да не се възстановяват.
Повишава се административнонаказателната отговорност. По повод контрола, осъществяван при устройственото планиране, се създава нова хипотеза на административно нарушение от страна на длъжностно лице, издало заповед за одобряване на подробен устройствен план без да е постановено решение за утвърждаване на площадка (трасе) за проектиране на обект върху земеделски земи. Предвидено е недовършените към датата на влизане в сила на закона производства да се приключват по досегашния ред.
Уточнява се разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси във връзка с това, че при промяна на предназначението земеделските земи придобиват характера на урбанизирани територии. 
В Закона за горите се систематизират правилата за включване на залесени и самозалесили се земеделски земи в горския фонд, като се прецизират изискванията за реда за промяна на предназначението на земеделската земя според видовете собственост.
В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се създава правно основание за издаване на наредба за строителство в земеделските земи без промяната на предназначението им.
В Комисията по земеделието и горите са постъпили писмени становища с конкретни мотивирани предложения от Българска асоциация на фермерите, от Асоциация на производители на екологична енергия, от „Инвестиционни, проектантски и технически обслужващи компании в сектора на възобновяемите енергийни източници в Република България”, от „БГ АГРО” АД, от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България и др.
В дискусията взеха участие народните представители Михаил Михайлов, Пенко Атанасов и Юнал Тасим. 
От името на Синята коалиция народният представител Михаил Михайлов заяви, че няма да подкрепят законопроекта и изтъкна, че част от текстовете противоречат както на някои конституционни норми, като неприкосновеността на частната собственост, така и на разпоредби от Закона за нормативните актове. Той изтъкна, че при наличието на 5 млн. дка необработваема земя е необосновано въвеждането на рестрикциите по отношение на земите от първа до четвърта категория. Според него законопроектът защитава интересите на големите арендатори и собственици на земи за сметка на инвеститорите и хората, вложили средства в енергийни проекти от възобновяеми източници. Той изтъкна, че заложените срокове са неизпълними, че е недопустимо да не се възстановява платената по чл. 30 от закона такса за промяна предназначението и че също така е недопустимо да губят правна сила издадените разрешения. Господин Михайлов постави и въпроса защо в мотивите към законопроекта липсват финансова обосновка, очаквани резултати и други атрибути, изисквани от Закона за нормативните актове. 
Народният представител Пенко Атанасов изтъкна, че е важно планът да бъде изработен след анализ на подходящите за включване в картата земи и да има баланс между по-малко продуктивните земи и тези от първа до четвърта категория, така че да бъде гарантирано опазването на земеделските земи и същевременно да бъдат защитени интересите на инвеститорите в енергийни проекти от възобновяеми източници. По отношение на удължаването на някои от сроковете, той подчерта, че не бива административно да бъде утежняван процесът на промяна предназначението на земеделските земи.
Народният представител Юнал Тасим изрази становище, че направените предложения представляват промяна на правилата, които поставят в неизгодно положение инвеститорите, а поставените срокове са неизпълними. 
От името на неправителствените организации от ВЕИ-сектора думата взеха по един представител. Техните становища могат да бъдат обобщени така.
Промяната в чл. 21 поставя въпроса как ще бъде променяно предназначението на земя, заета със селскостопански път, представляващ публична общинска собственост при положение, че заинтересованото лице не притежава права за иницииране и провеждане на процедура за промяна предназначението му. Според тях предложението промяна на предназначението на общински земи и земи от държавния поземлен фонд да се извършва след като лицето е придобило земята или му е отстъпено право на строеж противоречи на Закона за устройство на територията, съгласно който право на строеж се отстъпва само когато е променено предназначението. 
По отношение на предложените срокове за отмяна на решение за промяна на предназначение, всички неправителствени организации се обединиха около становището, че те са практически неизпълними поради сложността на инвестиционния процес, свързан със създаване на проекти за подстанции, на проекти за кабелни трасета и други. Всички представители на неправителствени организации от ВЕИ-сектора считат, че е недопустимо ограничението за изграждането на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху земите от първа до четвърта категория и върху поливните земи. Те определят текста като дискриминационен и ограничаващ конституционното право на собствениците да се разпореждат със земята, като противоречащ на държавната политика за развитие на ВЕИ-сектора и са убедени, че този текст ще доведе до влошаване на бизнес климата в България. 
Освен това изтъкнаха, че Националният план за енергията от възобновяеми източници със специализираните карти към него е в твърде ранен етап на подготовка. Припомниха за огромните санкции, които застрашават страната ако не изпълни ангажимента си за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Беше отбелязано, че с рестрикциите, които се предлагат заради вятърните и фотоволтаичните технологии се нанасят огромни щети и на останалите възобновяеми и алтернативни енергийни източници като водни, водородни технологии и други, както и на биогоривата и че трябва да се прави разлика между тях, тъй като там все още има неусвоени ресурси.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите подкрепиха законопроекта и изтъкнаха, че земеделската земя също като частната собственост е защитена от Конституцията на Република България и представлява основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото, че обработваемата земя се използва само за земеделски цели, а промяната на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и ред определени със закон. Освен това изтъкнаха, че забраната на чл. 23, ал. 2 се отнася единствено до високопродуктивната земеделска земя до одобряването на специализираните карти към Националния план за енергията от възобновяеми източници, които ще определят допустимите територии. 
По отношение на аргумента, че при огромния размер пустеещи земи не бива да се ограничава използването на земи от първа до четвърта категория беше изтъкнато, че реално пустеещите земи са много по-малко от обявените, тъй като данните се основават на допустимите за подпомагане земи, което е различно. 
Вторият законопроект беше представен от неговия вносител народният представител Михаил Михайлов. Той изтъкна, че предложението е направено във връзка с опасността Европейската комисия да санкционира България за предоставянето на нерегламентирана държавна помощ по повод заменени земи от държавния горски фонд и респективно съществуващата опасност замените на земеделски земи от държавния поземлен фонд да бъдат обявени също за нерегламентирана държавна помощ. Законопроектът предлага налагането на забрана за промяната на предназначението на земеделски земи, заменени преди 1 януари 2010 г., както и разпоредителните сделки с тях.
По законопроекта има постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните с предложение от обхвата на забраната да отпаднат земите придобити за общински нужди.
Народният представител Десислава Танева отбеляза, че предложените текстове представляват крайно решение по отношение на изтъкнатите мотиви и че ако бъдат подкрепени такива промени, те биха се отразили негативно на инвестициите, включително и на публичните такива. Тя припомни, че се работи по актуализация на тарифите за изключване на земи от поземления фонд и че с одобряването на справедливи пазарни стойности при изключване на земеделски земи и с определянето на зони, забранени за застрояване в „Натура 2000”, желаният ефект ще бъде постигнат.
Народният представител Михаил Михайлов се съгласи, че предложеният текст може да бъде прецизиран и припомни, че неговата цел е била да се реагира на заплахата от налагане на санкции от страна на Европейската комисия. 
След проведените разисквания:
1. С 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и 4 гласа „въздържали се” Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание  да  приеме  на  първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение  на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г.
2. С 1 глас „за”, 2 гласа „против” и 8 гласа „въздържали се” Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Десислава Танева.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с докладите на Комисията по правни въпроси.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси 
относно обсъждане на първо четене на 
Законопроект за изменение и допълнение на 
Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, 
внесен от Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.
На заседания, проведени на 25 март 2010 г. и на 13 май 2010 г., Комисията  по правни  въпроси  разгледа  Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, вх. № 054-01-8, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на земеделието и храните: господин Стоил Дудулов – началник на отдел „Дейности по опазване на земеделските земи”, и госпожа Лилия Стоянова – началник на отдел „Поземлени отношения и комасация”. 
От името на вносителите – народни представители, законопроектът беше представен от госпожа Екатерина Михайлова.
Законопроектът предвижда да не се допуска промяна на предназначението за замени, които са правени до 1 януари 2010 г., както и да не могат да бъдат застроявани. С него се предвижда спиране на злоупотребите с извършени замени както със земеделски земи, така и с гори. 
Въпросът е актуален до степен, че е направено напомняне и сигнали от Европейския съюз за това, че са извършвани действия, които са неправомерни и България може да бъде санкционирана.
В становището, представено от страна на Министерството на земеделието и храните, има подкрепа по принцип на този законопроект, но се заявява, че ще бъдат изготвени и се готвят в момента предложения от тяхна страна.
По законопроекта се изказа и народният представител Янаки Стоилов, относно идеята и нейната практическа реализация. В законопроекта е посочен срок до 1 януари 2010 г. Това е краен срок и според него трябва да има някакъв фиксиран период „от–до”, защото промяна на предназначението на земи е правена десетилетия наред и повечето от тези промени са били напълно законосъобразни. Той предложи на вносителите да кажат откога започва този срок, защото в законопроекта е посочено докога свършва. Тези промени на предназначенията, които са извършени, следва да се прецени дали ще се ревизират или не.
От името на Агенцията по геодезия, картография и кадастър госпожа Надежда Таранджийска коментира разпоредбата, с която се създава задължение за Агенцията по кадастъра в 14-дневен срок от публикуване на списъка, с който се налага забрана за промяна на предназначението, да бъде отразен в кадастралната карта. По своята същност кадастралната карта отразява фактическото състояние и фактическо положение на определени кадастрални данни и някакви отрицателни събития, факти или някакви бъдещи забрани не следва да се отразяват в кадастъра. Още повече, че промяната на предназначението се извършва от органи, съвсем различни от Агенцията по кадастъра. Тя само отразява един свършен факт. Според нея задължението, създадено за Агенцията по кадастъра, в случая е неприемливо, специално за отразяване на списък на имотите, на които се забранява промяна на предназначението.
Господин Янаки Стоилов предложи по препоръка на комисията да се направи една междуведомствена група в изпълнителната власт и да й се препоръча един кратък срок, в който тя да довърши тази работа, защото е доста сложна и обемна.
Господин Димитър Лазаров в своето изказване припомни, че преди известно време беше приет мораториум. Обхватът беше за земите по Черноморието със срок, който действа до приемането на закон, но не по-късно от 6 месеца, тоест до м. юни.
В ал. 6 на Закона за опазване на земеделските земи се предвижда, че „в срок от 24 месеца от публикуването се забранява извършването на всякакви разпоредителни сделки”, тъй като със законопроекта се предлага спиране промяната на предназначението, не вижда смисъл от забраната на сделките.
Той подкрепи идеята на господин Стоилов относно началния срок, тоест откога назад. В заключение господин Лазаров изрази мнение, че в този вид законопроектът, без да дава отговор на тези съществени въпроси, не следва да бъде подкрепен. В същия смисъл подкрепи идеите и народният представител Светослав Тончев.
След отложено обсъждане на законопроекта на заседанието на 25 март 2010 г., същият беше предмет на обсъждане на заседанието на 13 май 2010 г., на което нямаше нови изказвания по същество.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси не подкрепи на първо гласуване с 2 гласа „за” и 17 „въздържали се” Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи с вх. № 054-01-8, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.”
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси 
относно Законопроект за изменение и допълнение на 
Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, 
внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г.
На свои заседания,  проведени на 13 и 20 май, и 17 юни 2010 г., Комисията  по  правни  въпроси обсъди Законопроект за изменение и   допълнение  на  Закона  за  опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на земеделието и храните: от Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” – Стоил Дудулов, и Стойка Куртева - юрист.
Законопроектът бе представен от името на вносителя от господин Дудулов.
Проектът основно засяга промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Действащите законови разпоредби не отчитат в достатъчна степен повишения интерес от страна на физическите и юридическите лица за промяна на предназначението на земеделските земи с цел застрояване, особено в някои райони на страната; и нуждата от повишаване на гаранциите в етапа на устройствено планиране за обосноваване на застрояването на земеделски земи с оглед на тяхното рационално опазване като национален ресурс.
Основните положения в законопроекта са свързани с оптимизиране на изискванията и реда за провеждане на процедурите, включително завишаване на административно-наказателните санкции при нарушаването им.
Предлага се в състава на Комисията за земеделските земи, която решава промяна на предназначението, да се включи и представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, предвид повишения брой искания, свързани с енергийни обекти от възобновяеми източници. 
Промяната на предназначението на земите от първа до четвърта категория на поливни земи, както и за целите на изграждането на енергийни обекти се поставя в компетентност на Комисията по земеделски земи, предвид необходимостта от по-висока степен на защита и контрол. 
Въвежда се ограничение за изграждането или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категории и поливни с цел повишаване на защитата на високопродуктивните земеделски земи. 
Процедурните промени предвиждат решенията да губят своето правно действие по силата на закона, когато в едногодишен срок от влизането в сила на решението за определяне на площадка или трасе за проектиране, която е първата фаза при процедурата, не бъде поискана промяна за предназначението. 
Като ефективна превантивна мярка за спазването на закона се увеличава размерът на глобите и имуществените санкции, предвидени в законопроекта. 
В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова, Михаил Миков, Юлиана Колева, Митхат Метин, Веселин Методиев, Христо Бисеров.
Поставиха се въпросите: 
Кой може да учреди право на строеж върху земеделска земя, след като тя е с непроменен статут? Изобщо има ли такава правна възможност? Как става учредяването? 
Поставен бе и въпросът: защо са предвидени три различни режима за промяна на предназначението на земеделска земя, в зависимост от собствеността на земята:
- За земеделската земя, частна собственост, е предвидено да се изисква предварително съгласие за учредяване право на строеж и след това се преминава към промяна на предназначението. 
- За общинската земеделска земя е предвидено промяната да се извършва само след придобиване право на собственост върху нея.
- За държавната земеделска земя - само след учредено право на строеж върху земеделска земя.
Няма представени критерии за промяна на предназначението.
Постави се и въпросът какво става с наложения мораториум, който има действие до 1 юли, тъй като с решение на Народното събрание се спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити чрез замяна от държавния поземлен фонд, находящи се в охранителните зони А и Б, съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, собственост на физически или на юридически лица, с изключение на общините.
Необходимо е да се конкретизират и разпишат подробно стъпките за „недовършените процедури”, за да няма спорове по отношение на прилагането на закона.
Постави се и въпросът, че се предвиждат текстове за промяна на предназначението на земеделската земя само за изграждане на възобновяеми енергийни източници и ако след време се появи проблем със строежа на други обекти, отново ли ще се променя закона?
Господин Петър Андонов изрази становището на КРИБ, като според тях, проектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи е дискриминационен спрямо проекти за изграждане на енергийни мощности от възобновяеми енергийни източници, като единствено за този тип стопанска дейност се предвижда забрана за промяна на предназначението на земеделски земи от първа до четвърта категория и че противоречи на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и в последствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО и на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО.
В § 7 предложеното изключение от забраната за промяна предназначението на земеделски земи за територии, определени със специализирани карти към Националния план за развитие на енергия от възобновяеми енергийни източници, също не прави забраната обоснована. 
Госпожа Биляна Петрова от Асоциацията на производителите на екологична енергия, също изказа становището, че не подкрепят законопроекта и се солидаризират с така изразената позиция от Андонов.
Кенет Лефковиц от Американска търговска камара се изказа против предложените промени. Според него, критерият специализирани карти връща към планова икономика. Но все пак ако се приеме такъв подход, трябва да се знае, че се е провалил в Турция и в Германия. 
От страна на Министерството на земеделието и храните госпожа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, отговори на поставените въпроси и предложи нови редакции на спорните параграфи, които ще се предложат между първо и второ четене на законопроекта.
На въпроса има ли нарушение на директива по отношение на Закона за опазване на земеделските земи, поставен от представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и в своето становище те се обосновават, че има нарушение на две директиви – Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО, след направената справка от госпожа Атанаска Колева – старши експертен сътрудник в отдел „Европейско право” към Народното събрание, заяви, че тези директиви все още няма задължение да бъдат транспонирани. Дори да се налага сега да се транспонират, трябва да се предвидят преходни разпоредби, с които да се определи от кога влизат в сила. 
Госпожа Александрина Димитрова – представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма обясни, че Националния план за енергията от възобновяеми източници би трябвало да бъде готов до края на м. юни т.г. и да бъде представен в Европейската комисия. По него в момента се работи и се очаква съдействие от всички заинтересовани ведомства, в това число и от Министерството на земеделието и горите, които в процеса на разговорите по проекта на Закона за опазване земеделските земи са поели ангажимент по отношение на картите, които трябва да бъдат изготвени.
Планът за възобновяемите енергийни източници предвижда определянето на количеството енергия, които ще бъдат необходими на страната до 2020 г. по видове енергия. Тоест, електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, топлинна енергия и енергия за охлаждане от този вид източници и енергията, която ще бъде потребявана от транспортния сектор от този вид източници.
Отделно за производството на електроенергия е предвидено, както детайлизиране на информацията по отношение на вида на използваната енергия, така и количеството мощност и количеството произведена енергия и по този начин в действителност ще се изясни напълно положението по отношение на развитието на възобновяемите източници в страната.
На заседанието, проведено на 17 юни 2010 г. се обсъдиха предварително раздадените текстове по спорните параграфи, в които са отразени бележките на членовете на Комисията по правни въпроси.
Представителите на Министерство на земеделието и храните уточниха, че в изготвен ЗИД на Закона за горите са предвидени промени във връзка с взетото от Народното събрание решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна с гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост.
На 23 юни 2010 г., след проведеното обсъждане и гласуване с 10 гласа „за”, 4 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Тодор Димитров.
Сега с доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае председателят й Любен Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател. 
Уважаеми колеги, 
„На свое редовно заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи под № 054-01-8, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители, и № 002-01-28, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на земеделието и храните.
Целта на промените, предложени със законопроекта, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители, е да се забрани промяната на предназначението на земеделски земи, придобити чрез замяна със земи от Държавния поземлен фонд до 1.01.2010 г., както и да се забрани извършването на разпоредителни сделки с тези земи за срок от 24 месеца след публикуването от Министерството на земеделието и храните на списък на тези имоти.
В хода на обсъжданията народните представители подкрепиха по принцип необходимостта от налагане на съответни ограничения в закона за промяна на предназначението, но изразиха становище, че така предложените ограничения са неприемливи.
Според предложената редакция, забраните няма да се отнасят за сделките, които са сключени при абсолютно либералния режим, съществуващ преди въвеждането на ограниченията в чл. 24г от ЗСПЗЗ. Обърнато бе внимание, че разпоредбата на чл. 24г е създадена с измененията и допълненията в закона през 2007 г. и с нея са наложени ограничения за извършване на замени, каквито преди това не са съществували. 
Неприемливо е и предложението тези земи да не могат да бъдат застроявани по реда на чл. 4, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като по смисъла на тази разпоредба върху земеделските земи се разрешава строителство на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, при условия и по ред, установени със Закона за устройство на територията. 
Предлаганата забрана за извършване на разпоредителни сделки във всички случаи на замяна по чл. 24г от ЗСПЗЗ също е неприемлива.
Не се споделя и предложението ограниченията по законопроекта да се отнасят и за общините.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, е насочен към усъвършенстване на правната рамка за регулиране на очерталите се във връзка с интензивната инвестиционна дейност през последното десетилетие тенденции, свързани с промяната на предназначението на земеделските земи. Целта е в съответствие с философията на закона да се постигне по-добър баланс при опазването на земите за земеделско ползване и нуждите на инвестиционния растеж. Предложенията са свързани с оптимизиране на изискванията и реда за провеждане на процедурите, включително завишаване на административнонаказателните санкции при нарушаването им.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че предложените изменения и допълнения са целесъобразни и следва да бъдат подкрепени. Наред с това участвалите в дискусията обърнаха внимание, че някои от предложените разпоредби се нуждаят от прецизиране.
Предвидената в законопроекта възможност промяната на предназначението да се извършва, освен по инициатива на собственика, така и по инициатива на лицата, които имат право да строят в чужд имот е целесъобразна, но следва да се има предвид, че сред тях попадат и лицата, на които е учредено право на строеж. 
В тази част проектът се нуждае от прецизиране, тъй като съгласно чл. 180 от ЗУТ правото на строеж в поземлен имот се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план. А в процедурата за промяна на предназначението по Закона за опазване на земеделските земи, планът се утвърждава и влиза в сила след утвърждаването на площадка или трасе. Следователно, за да могат лица, които не са собственици, да стартират процедурата за промяна на предназначението, е необходимо да получат предварително съгласие от собствениците, а на следващия етап, тоест след утвърждаване на площадка или трасе, на тези лица да се учредява правото на строеж. Това е особено актуално и необходимо по отношение на земите от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд, като в тези случаи се предвиди съгласието да се дава от министъра на земеделието и храните, съответно от общинския съвет.
В законопроекта се предлага удължаване на срока за извършване на отчуждаването, както и за започване изграждането на обекти за държавни и общински нужди от една на три години, което е целесъобразно. Същевременно обаче тригодишният срок, в който трябва да започне изграждането на обекта, трябва да тече от отчуждаването, а не от влизането в сила на решението за промяна на предназначението, като по този начин ще се осигури синхрон с разпоредбите на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост, съгласно които, ако в тригодишен срок от отчуждаването не е започнало строителство, собственикът има право да иска отмяна на отчуждаването.
Според част от народните представители законопроектът не регламентира случаите, в които е допустима или се ограничава промяната на предназначението на земеделските земи. Така по същество законът не съдържа ограничения. Единствените  ограничения, предложени в законопроекта, са по отношение изграждането на възобновяеми енергийни източници, но тези разпоредби също се нуждаят от прецизиране.
Целесъобразно е също така да се обсъди въпросът дали във всички случаи на изграждане на подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е необходима промяна на предназначението – например при прокарване на кабели, тръбопроводи и други, несъздаващи пречки земята да продължи да се използва като земеделска, при съобразяване с наложените ограничения от сервитутите за допустимите дейности, които могат да се осъществяват на повърхността на терена. Това би облекчило процеса на изграждане на подобни съоръжения.
Направени бяха и предложения в закона да се предвидят промени, възстановяващи негови предишни разпоредби, съгласно които таксите за промяна на предназначението на земи от общинския поземлен фонд, както и санкциите при нарушения на закона, наложени от  кметовете, да постъпват в общинския бюджет. Целесъобразно е също така общините да бъдат освободени от заплащане на държавни такси при промяна на предназначението на земи от Държавния поземлен фонд и от Общинския поземлен фонд за изграждане на обекти за общински нужди. В този смисъл са и предложенията, направени в комисията от Националното сдружение на общините в Република България с аргумента, че по този начин ще се подпомогнат финансово общините при реализацията на важни за тях проекти, особено в областта на социалната и техническата  инфраструктура.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 2 гласа „за”, 6 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители, да не бъде приет на първо четене.
С 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Любен Татарски.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае народният представител Валентин Николов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за опазване на земеделските земи,
№ 002-01-28, внесен от Министерския съвет
на 16 април 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 май 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи.
На заседанието присъстваха от Министерството на земеделието и храните: госпожа Светлана Боянова – заместник-министър, господин Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”, господин Стоил Дудулов – началник на отдел; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: госпожа Костадинка Тодорова – директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, госпожа Светлана Маринова – началник на отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката”, представители на Българската търговско-промишлена палата, КРИБ, Асоциацията на производителите на екологична енергия, Българската фотоволтаична асоциация и Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Светлана Боянова.
Законът за опазване на земеделските земи регламентира правната уредба на промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Според вносителя действащите законови разпоредби в частта им относно промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди не съответстват в достатъчна степен на развитието на обществените отношения към настоящия момент.
В последните години се наблюдава повишен интерес от страна на физическите и юридическите лица за промяна на предназначението на земеделските земи с цел застрояване, особено в някои райони на страната. Тенденцията се запазва и в условията на икономическа криза. При липсата на одобрена устройствена схема или общ устройствен план за общината се създават условия за „избирателно застрояване”. Това поражда хаотично усвояване на територията и „натиск” върху бюджетните разходи (държавни и общински) за изграждане на необходимата за експлоатацията на обектите инфраструктура, когато строителството се извършва извън урбанизираните територии.
От друга страна, нормативната уредба не създава достатъчно гаранции за обосноваване застрояването на земеделските земи с оглед на тяхното опазване в етапа на устройственото планиране. Данните показват зачестяване на искания, например за изграждане на една жилищна сграда върху 5-6 и повече декара земеделска земя, за изграждане на вятърни енергийни генератори върху площ от 10 до над 20 дка за един генератор и т.н. Нормативната уредба за промяна на предназначението на земеделските земи не регламентира в достатъчна степен основанията, обуславящи необходимост или освобождаване от изискванията за провеждането на процедури по Закона за опазване на земеделските земи. 
Практиката показва, че значителна част от исканията за промяна на предназначението на земеделски земи не се предприемат за осъществяване на реални инвестиционни намерения, а със спекулативна цел – повишаване на цената на земята с променено предназначение при бъдещи разпоредителни сделки. Действащите данъчни разпоредби не предвиждат облагането с данък на незастроени земеделски земи с променено предназначение, което допълнително провокира такъв вид поведение.
Предложенията са свързани с оптимизиране на изискванията и реда за провеждане на процедурите, включително завишаване на административно-наказателните санкции при нарушаването им. 
Поради нарасналия инвестиционен интерес за изграждане на обекти, предназначени за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, се предлага в състава на Комисията за земеделските земи да се включи и представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Промяната на предназначението на земите от първа до четвърта категория, на поливни земи, както и за целите на изграждане на енергийни обекти се поставя в компетентност на Комисията по земеделските земи предвид необходимостта от по-висока степен на защита и контрол. Въвежда се и легална дефиниция в Допълнителните разпоредби за поливни земеделски земи.
Във връзка с новото разделение на компетентността отпада изискването в състава на комисиите към областните дирекции „Земеделие” да се включват и експерти на Министерството на земеделието и храните.
Доразвито е изискването в териториалния обхват на законопроекта едновременно с определянето на основната площадка или трасе да се определят и земите за необходимия транспортен достъп до обекта. Внася се и уточнение, че преценката се прави с оглед не само на изграждането, но и на ползването на обекта и техническите изисквания за достъп. 
Въвежда се ограничение за изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория, или върху поливни земи с цел повишаване защитата на високопродуктивната земеделска земя. 
Предлага се решенията да губят своето правно действие по силата на закона при условие, че в едногодишен срок от влизането в сила на решението за определяне на площадка или трасе не е поискана промяна на предназначението.
Като мярка с превантивно значение срещу необосновано предприета процедура за промяна на предназначението се предлага при отмяна на решението, както и при отпадане на действието му по право, платените такси по чл. 30 да не се възстановяват.
Прецизират се изискванията във връзка с междувременно настъпилите промени в законодателството относно екологичните оценки по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
С цел по-добър контрол за спазване на процедурите по закона, осъществяван по повод на устройственото планиране, със законопроекта се създава нова хипотеза на административно нарушение от страна на длъжностно лице, издало заповед за одобряване на подробен устройствен план, без да е постановено решение за утвърждаване на площадката (трасето) за проектиране на обект върху земеделски земи.
Като ефективна превантивна мярка за спазването на закона се увеличава и размерът на глобите и имуществените санкции, предвидени в чл. 41, 42 и 43.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно § 7, чл. 23, с който се въвежда ограничение за изграждането и/или разширяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория или върху поливни земи.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изразиха становище, че ако енергийната характеристика на мястото, където са направени замерванията и където може да бъде реализиран проектът, е достатъчно добра и позволява пълно оползотворяване на потенциала му, би било добре да се извършва промяна на предназначението на тези земи.
От Асоциацията на производителите на екологична енергия и Българската фотоволтаична асоциация се обявиха категорично против предлаганата промяна с мотива, че ако законът бъде приет в сегашния му вид, България ще загуби възможността да бъде конкурентна на един пазар, който тепърва възниква.
Народният представител Иван Иванов зададе въпрос относно европейската практика в тази област, в колко страни и в кои именно има подобна забрана за строителство на възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория, кои са тези страни и дали това е решено в тяхното законодателство?
Народният представител Петър Димитров попита: ако тази рестрикция действаше досега, колко проекта би спряла и колко проекта биха се реализирали? И дали не въвеждаме едно сериозно ограничение, което да спре развитието на цял сектор в България?
Народният представител Ариф Агуш изрази мнението, че всяка държава има своя практика за съхранение на земеделските земи, а също така, че по Европейската програма за развитие на селските райони тези дейности се субсидират и приемането на такава рестрикция може да доведе до спиране на действието на Мярка 212.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11, „против” – 8 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, внесен от Министерския съвет.”  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:  Благодаря на народния представител Валентин Николов.
Има ли желание от страна на вносителите да вземат отношение по законопроектите?
Заповядайте, госпожо Боянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Уважаеми народни представители, в допълнение на мотивите, които бяха изложени в докладите на комисиите, разглеждащи законопроекта, ще добавя още няколко данни, още малко информация в подкрепа на законопроекта.
Законопроектът засяга едно от направленията за опазване на земеделските земи – смяна на предназначението им. Това изключение от конституционно установения приоритет за използване на обработваемата земя само за земеделски цели се допуска по изключение. В Конституцията са посочени предпоставките за допускане на това изключение, а именно – при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон. Проектът по принцип не предвижда промени в правния режим за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски цели.
Предлагат се три групи мерки. Целта им е една – точно прилагане на конституционното изискване промяна на предназначението на земеделската земя да се извършва по изключение при доказана нужда. Две от мерките засягат исканията за промяна на предназначението за целите на възобновяемите енергийни източници, третата се отнася за всички видове искания за промяна на предназначението.
Първите две мерки и въвеждане на изискването върху земи от първа до четвърта категория и върху поливни земи да се допуска изграждане на възобновяеми енергийни източници са когато попадат в територии, определени със специализирани карти на Националния план за действие за енергията от възобновяеми енергийни източници, приет от Министерския съвет.
Втората мярка е исканията за промяна на предназначението за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от ВИ да се разглеждат от Комисията за земеделските земи с участие на представителите на Министерството на икономиката и енергетиката.
Въпросът е защо само по отношение на възобновяемите енергийни източници се предприемат тези мерки. Анализът на исканията за промяна на предназначението на земеделските земи за периода 2007-2010 г. показва тенденция за увеличаване на претенциите за употреба на земеделската земя за неземеделски цели именно за изграждане на възобновяеми енергийни източници. 
Данните, свързани с промяната на предназначението на земеделските земи за възобновяеми енергийни източници, са следните: за периода 2007 2010 г. са подадени общо около 1900 заявления за промяна на статута на земеделската земя за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от ВИ, една трета от които са подадени в началото на 2010 г., или 714 бр. 
Площите с променено предназначение за периода 2007-2009 г. са 11 хил. 643 дка, а исканията за промяна на предназначението от началото на тази година са общо 15 хил. 021 дка.
Как става разпределението на тези площи по категории? От първа до четвърта категория площите с променено предназначение за периода 2007-2009 г. са 5345 дка, или 46% от общата площ в размер на 11 хил. 643 дка, а исканията за промяна на предназначението от началото на 2010 г. за площи от първа до четвърта категория са за 6437 дка или 43% от общата площ, която е в размер на 15 хил. дка, както казах.
Защо само по отношение на земя от първа до четвърта категория за възобновяеми енергийни източници се предприемат мерки? Интересът за изграждане на проекти се насочва към високопродуктивни земи, като най-голямо струпване на проекти за възобновяеми енергийни източници за периода 2007-2009 г. е за област Добрич – 719 проекта, за Сливен – 337, за Бургас – 97, Ямбол – 82, Хасково – 63. Министерството не разполага с правомощия относно преценката на проектите за регулиране на струпването им като фактор за устойчиво развитие на съответната територия, освен чрез показателите за защита на плодородната земя, необходима за земеделско производство. Високопродуктивните земи се ползват с приоритет за защита съгласно Конституцията. Механизмът на защита се основава на категоризацията на земята, която отразява продуктивните й качества.
Земите се категоризират в десет категории за целите на промяна на предназначението. По-високи такси за промяна на предназначението се определят за високопродуктивните земи от първа до четвърта категория, а за земите от първа до четвърта категория се изисква определянето на най-малко две алтернативни площадки, каквото е изискването на чл. 21, ал. 3 от закона, който се спазва при определянето на трасета на пътища и други линейни обекти, в какъвто смисъл са възраженията за дискриминация на възобновяемите енергийни инвестиции спрямо другите видове инвестиционни проекти.
Инвеститорският интерес е голям за възобновяемите енергийни източници, тъй като този вид инвестиции имат няколко преференции – високи цени за изкупуване на зелената енергия, обвързаност с дългосрочни договори за доставка, задължения за присъединяване към електроразпределителната или преносната мрежа, намалена такса за промяна на предназначението. В условията на повишен инвеститорски интерес липсва обща адекватна правна рамка за неговото регулиране. Няма въведени тръжни процедури за изграждането на възобновяеми енергийни източници. Не е приет териториален план за тяхното разположение и не са определени квоти за съотношението между отделните видове източници.
При тези условия се налага въвеждането на превантивна защитна мярка, именно по отношение на този вид изисквания – искания за промяна на предназначението на земята, защото спрямо тях, по действащите правила в Закона за опазване на земеделските източници, не е възможно да бъде направена оценка за адекватна нужда от промяна предназначението на земята.
Затова, според нас, намесата е навременна, преди да се допусне неконтролируемо нарастване на промяната на предназначението, без да е доказана нуждата за това, каквото е конституционното изискване.
Накрая бих искала да ви кажа данни, свързани с необходимостта от прилагане на по-горните мерки. Постановените такси по чл. 30 от закона за 2008 г. са в размер на 40 млн. лв., а са платени само 26, а за 2009 г. от 66 млн. лв. постановени такси са платени 30, което идва да покаже, че заявените искания всъщност не се изпълняват реално, тъй като изграждането на съответната инвестиция започва чак тогава, след като таксата се заплати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желания за изказвания от страна на вносителите? Няма.
Първи заяви желание за изказване народният представител Михаил Михайлов. 
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): В началото аз ще кажа няколко думи за моя законопроект, който не беше приет от Комисията по земеделие. Той също беше внесен на 18 февруари и беше внесен с една-единствена цел – да бъдат евентуално прекратени санкциите от Европейския съюз във връзка с прословутите заменки и признаването им като държавна помощ. Както чухте и становището на Комисията за териториално развитие, и на Земеделската комисия, всички казаха, че закона има своето място, но тъй като в Министерството на земеделието се готвел друг закон, който щял да бъде по-пълен, затова не е приет. 
Това, което искам да ви напомня, е, че оттогава минаха четири месеца и сигурно ще чакаме още един-два месеца докато стане. Както знаете, вчера България отново беше заплашена със санкции по два въпроса от Европейския съюз и ако наистина продължаваме да отлагаме законодателството във времето, санкциите наистина ще дойдат.
Относно втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. 
В комисията въпросите, които зададох към министерството и към председателката на комисията, бяха следните – най-простите въпроси:
Колко са проектите, които касаят § 7, тоест за възобновяеми източници? Веднага мога да ви кажа: 60 хил. дка, а България в момента има 5 млн. дка необработваема площ. От 38 милиона, заедно с тези 5, 38 млн. декара, това представлява 0,03%. Забележете, 0,03%! Който тръгне да ви казва, че страшно много земеделска земя от първа до четвърта категория щяла да се губи, ако се е дало за възобновяеми източници, това е абсолютна глупост. Нула цяло, нула три, дори и 75 беше. Сметката е това.
Министерството каза: от пета до девета категория. Ама от пета до девета категория 77% от тях влиза в „Натура”. Там тя не може да бъде използвана.
В условия на икономическа криза, когато говорим, че няма да има АЕЦ „Белене”, когато говорим за нова енергийна стратегия, ние всъщност казваме: новата енергийна стратегия няма да се състои, просто защото няма да дадем възможност по § 7 там да се строят възобновяеми – било то ветрогенератори, било фотоволтаици и т.н., което е абсолютно безсмислие. 
Аз задавам въпроса, който зададох и на комисията: а защо няма забрана, касаеща хотели, касаеща други сгради там, а единствено касае възобновяеми електрически източници? На този въпрос не ми беше отговорено. Защо? 
Минавам към още по-скандален, бих казал, направо скандален § 8. Защо? Обърнете внимание! Според ал. 5 решенията за промяна на предназначението губят правната сила, ако в двегодишен срок не е поискано издаване на строително разрешение или в тригодишен срок строителството не е започнало. 
Нещо повече, с предлаганата нова ал. 4 на чл. 38, в § 16 се предвижда, че в тези случаи не се възстановява заплатената такса за промяна на предназначението. 
Нека да видим реално какво се е случило през годините. В последните години десетки хиляди граждани смениха статута на земята – от земеделска я направиха промишлена. По този начин те увеличиха принадената стойност в тази земя. Те вложиха ангажиране на фирми, която община, ВиК, „Електроразпределение”, РИОСВ, ХЕИ и т.н. и повишиха стойността на тази земя, която, ако е била примерно 500 лв., е станала 1500 лв.
Какво става? Гражданите са абсолютно добросъвестни и са действали в пълно съответствие с действащото законодателство.
Аз веднага мога да ви дам пример какво е. Ако аз имам акции от дадена фирма и не присъствам на акционерното събрание, значи в един момент някой да ми каже: ами ти вече ги нямаш тези акции, просто защото не си идвал на акционерното събрание. По същия начин е и този § 8, който казва: след като са минали две години земята отново си става земеделска. Забележете, вкарана е принадена стойност, всеки един от тези десетки хиляди граждани е вложил свои собствени пари, а в един момент държавата казва: няма да ти възстановим тези пари.
Предлаганите промени са противоконституционни. Те нарушават принципа на неприкосновеност на частна собственост – чл. 17, ал. 3, защото предвиждат унищожаване на част от стойността на частните недвижими имоти, заличава се цялата разлика между пазарната цена на земеделската земя и на цената, която има имота като такъв, на който може да се извърши строителството. Предвижда се издадените разрешения за смяна на предназначение да губят правна сила автоматично, без да се издава съответен административен акт, забележете това. По този начин се заобикаля чл. 120, ал. 1 от Конституцията, според който всички актове и действия на администрацията подлежат на съдебен контрол, като не се предвижда издаване на административен акт, засегнати са и са лишени от всякаква възможност за защита. 
Законът не отговаря и на четирите типа, които всеки един нормативен акт – Законът за нормативните актове, според който трябва да има финансова обосновка, причини, които да налагат, и ред други неща.
Според мен, аз го казах и в комисията, законодателят няма ясни аргументирани юридически критерии по какъв начин наистина ще се възстанови тази стойност. Казах и вчера, казвам го  и сега: законопроектът е дело на големите арендатори и един от техните най-изявени представители наскоро беше уволнен от Министерството на земеделието – знаете, един заместник-министър, който най-вероятно е инициатор и на този законопроект. Според мен, наистина това е позорен законопроект, защото касае десетки хиляди граждани, които са вложили пари съвсем добросъвестно и са променили статута на тази земя.
Приканвам мнозинството наистина да се съобрази с тези неща, особено с това, което каза и министър-председателят, че България ще има нова енергийна стратегия. Защо трябва да орязваме възможни инвестиции? На заседанието на комисията присъстваха представители на Германската камара, представители на различни фотоволтаични асоциации, които казаха: има възможност в България да влязат в този сектор от милиард до милиард и половина като инвестиции директно. С този законопроект ние казваме: търсете си някъде другаде място. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! С огромен интерес изслушах изказването на народния представител господин Михайлов и лично съм много доволен, че ще говоря след него. Ще говоря само по законопроекта на Министерския съвет.
Разглеждаме закон, който вносителите в една от комисиите са представили като баланс между опазването на земеделската земя и интересите на инвеститорите в областта на енергетиката и по-точно възобновяемите енергийни източници. 
Вносителите от името на Министерския съвет са посочили, че балансиращият механизъм ще бъде предвиденият национален план за енергията от възобновяеми източници и специализираните карти към него. Това е на повърхността. Същността е друга. 
Говори и правилно го посочва господин Михайлов, че става дума за 0,03% –  става дума за 60 хил. декара. Той нарече глупости – това беше думата, че това е същността на проблема. Той попита: „Защо само за енергия и за този тип енергия?” Попита: „Защо и на какво основание се отнемат законно издадени разрешителни?” – абсолютно резонни въпроси. Вие попитахте защо не са ви отговорили. Ето го отговора. Отговорът е на първа страница в становището на Комисията по земеделието и горите – той е в посочените факти, че заявленията за възобновяеми източници са     12 000 мегавата мощност, а онова, което реално може да се построи са 2000. 
Значи, не е проблемът за 0,03% от най-качествената земя на България, както го представят, че ни дават механизъм, а ни трябва инструмент, с който да намалим шест пъти онези, които са заявили и инвестирали да правят източници и както казах вчера от стотици, които имат инвестиционен интерес, трябва да останат единици, но по тази причина, а не по другата, че 0,03% са нещо значимо. 
Законът на Министерския съвет дава не балансовия механизъм между интересите за опазване на земята и инвеститорите, а дава инструмента, по който да бъдат отсяти онези единици, които ще инвестират и реализират 2000 мегавата. Това е същността на закона. Който е бил разсеян и не го е прочел – му е простено, но който след като му е казано го подкрепи – нека носи отговорност. 
Защо е толкова голям интересът? По-голям дори, отколкото за заменките и за презастрояването на морето и на курортите. Това е хитът днес. Това е шлагерът днес. Това е по-изгодно, отколкото заменките, които не реализираха от тях. Защо? Има четири причини.
Първо, изкупната цена, която е гарантирана по закон е от 5 до 20 пъти по-висока, отколкото на презираните реактори на атомната електроцентрала. Ако едното е 4 стотинки – от ветрогенераторите е 79 и това ми дава право да кажа – 20 пъти. Различно е за русловите централи, за ветрогенераторните системи. 
Втората преференция, която прави инвестициите особено интересни е, че кредитирането е гарантирано с преференции до 20%.
Третата, че може да продадеш квотите от икономисаните емисии на парникови газове.
Четвъртата е, че от 2013 г., когато всеки ще трябва да купува квоти, производителите на този тип енергия ще бъдат много в преференциално отношение, спрямо конвенционалната енергия. 
Петият, много важен фактор, който ожесточава конкуренцията това е не, че България има задача 16% от енергията да бъде възобновяеми източници, а че повече от 16% ще направят микса от така ценово разграничената изкупна цена на енергията непродаваема, следователно ресурсът е ограничен. Който се вреди – той ще бъде. Затова се прави този закон, за да преподреди играчите на този пазар.
Затова, уважаеми господин Михайлов, ще има отпадане на разрешителни, защото те са повече. 
Затова механизмът е следният, уважаеми колеги. Петър Първи, като чертал линията между Москва и Екатеринбург, поставил върху картата една линия, изтеглил една права и това е бил проектът за първата железопътна линия между Москва и Екатеринбург. Там, където е държал линията, знаете добре – моливът е очертал една кривина. Никой не е посмял да пита и така е построена линията. Общото в нашия случай и този, който разказвам е – пръстът. Различното е, че Петър неволно си е поставил пръста върху линията, точно там, а тук един пръст съзнателно ще очертае картите, които са неразделна част от националния план и само, който щастливец попадне на тази територия, ще може да строи от първа до четвърта.
Само една разлика от вас – не е толкова земеделската земя, че ще вдигнем цената. Те вече са купени. Наивниците, които се радват, че сега с промените в закона ще инвестират по-лесно, няма да имат ключа, за който говорих вчера. Ключът ще имат само тези, които ще попаднат там, където един пръст, по време на съгласуването – няколко пръста, са очертали картите към плана. Къде е този план? Този план след три дни трябва да е в Брюксел. Някой да му е правил оценка за въздействие на околната среда? Не. Някой да му е правил публично обсъждане? Не. Значи, той ще замине начертан в Брюксел.
Ето такива неща, уважаеми колеги, не трябва да се случват в България, защото сега в 10,30 ч. – след 5 минути, ще имаме извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите и ще гледаме един текст, който е внесен след работния доклад, който ще регламентира механизма, по който след влизането на едни други планове, които още ги няма, ще бъдат отнемани разрешителни за водоползване и водноелектрически централи. 
Този закон урежда нещата във възобновяемите – в областта на вятъра и слънцето, а онази поправка ще подреди нещата в областта на водните централи. Там ще се отнемат разрешителни, и оттам субективен фактор ще преценява кой може и кой не може ... 
Тази нагла работа ми изглежда по-нагла, отколкото замисълът на „Наглите”, които са нарицателни днес. Това не трябва да се прави. Това трябва да се отклони, да се обмисли и да има обективни критерии, по които да се състезават инвеститорите, които претендират за така преференциално уреденото инвестиране в тази област.
Другото ще доведе на един следващ етап да се разплитат тези схеми и България пак да търси правителство, способно да даде възмездие, а не правителство, способно да даде съзидание. Това е проблемът. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към Георги Божинов? Няма.
Желание за изказване изяви народният представител Димитър Чукарски. Заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът, който днес обсъждаме, е от изключителна важност, както имахме възможност да заявим и вчера.
В § 8, чл. 24, в ал. 5 и 6, особено в ал. 5 е предвидено, че решението за промяна на предназначението на земеделска земя губи правно действие, когато – и са изброени три хипотези. На първата няма да се спирам, смятам че тя е изключително важна и е необходима да бъде така, както е формулирана. Що се отнася до т. 2 и т. 3 – в двегодишен срок от влизане в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаване на разрешение за строеж, и т. 3 – в тригодишен срок от влизане в сила на решението за промяна на предназначението, изграждането на обекта не е започнало.
Какво искам да ви кажа тук? Вчера говорихме за силата на частния собственик, на когото беше върната земята. Всички тези хора разбраха сладостта от тази земя тогава, когато в България се изля огромен поток от няколко милиарда евро, с които чуждестранни инвеститори закупиха земеделски земи около големите градове, около големите пътища и магистрали, около курортните комплекси. Тогава хората разбраха и обикновените хора получиха пари, с които си ремонтираха къщите, сложиха си топлоизолация, смениха си дограмата, тоест разбраха сладостта на това да бъдат собственици на тези земи. Сега всичките тези инвеститори – чуждестранни, в огромната си част, които не си замениха земите, а изляха огромен ресурс от средства в България и закупиха от собствениците тези земи, стоят поради голямата финансова криза и чакат по-добри времена, когато в България те да вложат тези пари в развитие на съответните проекти, за които са закупили земите. Изключвам че има такива, които са ги купили и със спекулативна цел.
Това, което аз искам да предложа и смятам, че е необходимо – сроковете, с оглед на това, че се намираме в една много тежка икономическа и финансова криза, не само ние, а и целият свят, а това е проблем и за инвеститорите – да бъдат увеличени. По т. 2, например, да има тригодишен срок от влизането в сила на решението, а след това срокът по т. 3 да бъде три години, но не от решението за промяна на предназначението, а от момента, в който е получено разрешението за строеж. Смятам, че по този начин ние няма да отблъснем и да уплашим един огромен кръг инвеститори на които ние разчитаме, че при втора вълна отново ще дойдат в България и ще инвестират в развитие на техните проекти. Защото България инвестира огромни пари в строителството и ние не трябва да се отказваме при по-добра ситуация на финансовите пазари да привлечем инвестиции, за да развием тези проекти. Благодаря, господин председател, това беше моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желание за изказвания бяха заявени. 
В сряда ще продължим с изказванията по този законопроект.
Уважаеми народни представители, давам 30-минутна почивка. В 11,00 ч. ще продължим с парламентарен контрол.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме пленарното заседание с отредения за този час в петък парламентарен контрол.
Декларация от името на парламентарна група. (Оживление в Парламентарната група на ГЕРБ: „Е-е-е!”)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поводът на днешната декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България е гласуваният на първо четене проектобюджет, актуализираният бюджет за тази година и подготовката за второ четене. Като че ли дискусията на първо четене мина без особена емоция, рутинно и без изключителен интерес от страна на медиите. Сякаш нищо особено не се е случило в страната. 
Но какво всъщност означава фактът, че за първи път от 1996 г. се приема актуализация на бюджета, при това още в първата половина на годината? По същество това е признание за пълния провал на финансовата, икономическата и социална политика на правителството. Нещо повече, на неговата философия и подход към икономиката. 
Каква беше политиката и философията за първите единадесет месеца? 
Отказ от активни публични инвестиции; натиск върху бизнеса чрез неплащане за свършена работа и чрез задържане на ДДС; натиск върху бюджетните системи под лозунга „Тотални реформи” – но искам да подчертая, реформи без план, без финансиране, подчинени изключително на фискални цели; деклариране на почти балансиран бюджет, за да сме отличниците в Европа; спешно влизане в ЕRM 2, а оттам и в Еврозоната; залагане на Министерство на вътрешните работи за постигане на икономически цели и обещание от вицепремиера господин Дянков, че приходите ще нараснат с 2 млрд. лв.; обещание за ускорено усвояване на средствата от Европейския съюз. Това са все основни елементи от политиката, заявени от правителството.
През м. декември беше казано, че ни се предлага най-добрият бюджет в Европейския съюз и безалтернативен бюджет. Това също са думи на вицепремиера с обещанието, че в средата на годината ще има актуализация към положителна тенденция.
Какви са резултатите обаче? Сега по същество се признава банкрутът на тази политика: 2 милиарда по-малко приходи от предвидените; рисково разрастване на бюджетния дефицит с 2 млрд. 300 млн. лв. до близо 5% от брутния вътрешен продукт; безмилостно орязване на средствата за здравеопазване, общини, култура, висше образование и наука, земеделските субсидии; спестяване за сметка на пенсионери, студенти и по същество заплатите в публичния сектор; спад – драматичен спад, срив на преките чуждестранни инвестиции, близо с шест пъти и повече. И следваща стъпка това е отлив на инвестиции от нашата страна в условия на криза. 
Според Европейския парламент, неговата Бюджетна комисия, България по темп на усвояване на средствата от оперативните програми е спаднала от 14-о на 26-о място. 
Може да се говори доста и за образа на България в Европа, защото аз бих се замислил, когато авторитетното списание „Икономист” предупреждава, че страната ни може да отиде към полицейска държава. (Викове от ГЕРБ: „О-о-о!”) Точно така е! 
Единственият смисъл на предлаганата актуализация на бюджета е узаконяване на харченето на наследството на предишното правителство и изяждане на фискалния резерв. Да ви припомня, че през м. юли м.г. той беше 8 млрд. 200 млн. лв., планира се към края на годината да спадне на 4,5 милиарда за финансиране на огромната бюджетна дупка. 
И какво се оказва? Оказва се, че държавата не е била толкова опоскана, защото с това наследство се финансира дупката в продължение на година и половина. (Реплика от ГЕРБ.) А какво ще правите, като сведете фискалния резерв до минимум? 
Възниква логичният въпрос: осъзнава ви правителството грешките, които е допуснало досега? 
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вашите!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Извлякло ли си е поуките от тях? Има ли план накъде отива страната? Какво трябва да очакват хората в края на тази година и най-вече през 2011 г.?
Впечатлението от действията на правителството са, че всички тези въпроси не се осъзнават с тяхната сериозност. Нелепо е обяснението, което се дава за причините за спада на приходите в бюджета. Нелепо е! Не може да се обясни с експортната преориентация на българската икономика след като се променя бюджетната прогноза с 3% от брутния вътрешен продукт нагоре. Разберете го! Министърът на финансите тържествено обяви край на кризата и препоръча да се отпуснем. Ще се отпуснем, но идва и есента! Междувременно рязко влоши отношенията с комисаря по бюджет и финанси на Европейския съюз със своето скандално, бих казал, поведение. Какво печели България от това? Приспиват ни с данни колко е спаднала безработицата. Само че, ако пътувате из страната, картината е съвсем различна. И заетостта спада. 
За пореден път ни се обещава светло бъдеще. За съжаление от най-високо място чуждите инвеститори са заклеймени като крадци и те добре анализират и си правят изводите от подобни обвинения.
Правителството обяви без никакви сериозни аргументи замразяване на стратегически за България проекти като „Белене”, „Бургас-Александруполис”, които в условия на криза биха създали десетки хиляди работни места. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кажи нещо ново!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Ще говорим за лобизъм?!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Искам да попитам: Какво ще се прави през 2011 г. ... 
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ще си ходиш.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ... защото се създава впечатление за хаос в управлението и липса на посока и перспектива. 
Коалиция за България е конструктивна и отговорна опозиция, затова отправи своите предложения за второ четене на бюджета – за  увеличаване на приходите и за разходната част, по отношение на здравеопазването, висшето образование, пенсиите, по отношение на земеделските производители и тяхната подкрепа. За да се реализира това обаче, има едно условие, презумпция, че има нормално функционираща държава и системи, че администрацията е ефективна, а не е в стрес и хаос.
Искам да изразя съмнението, че дори да се приемат нашите предложения, те ще могат да бъдат реализирани при това състояние на изпълнителната власт.
Отново възниква въпросът: какво след края на този бюджет, какво следва?! Управляващите вече говорите за увеличаване на данъците. Вече се очаква допълнително намаляване на доходите на хората. Вече се говори за увеличаване на държавния дълг на България. Логично сигурно следва споразумение с Международния валутен фонд с всички произтичащи изключително тежки условия. 
Казвам това, за да се замислите какво стои пред България!
Логично е да намерим отговор за политиката на правителството и за неговата визия в конвергентната програма, представена пред Европейската комисия и Европейския съюз, където е показана средносрочната визия на страната. Какво четем там като визия до 2012 г.? За 2010 г. пише: „нулев дефицит, 2011 г. – 0,1% излишък, 2012 г. – отново излишък” – дай, Боже!
Публичните разходи през 2008 г. са били 37% от брутния вътрешен продукт. Оказва се, че най-спестовното правителство в България през тази година ще харчи през бюджета 43% от брутния вътрешен продукт – с 5% повече от лошата тройна коалиция. (Шум, оживление.)
Много ни притеснява и следното. Заявено е: „няма да има увеличаване на преките данъци”. Заявено е: „акцизите ще бъдат повишавани”. От 2012 г. пак ще трябва да очакваме намаляване на осигуровките. Вие вярвате ли си?!
Уважаеми господин министър-председател, вярвате ли на прогнозите, които дава министърът на финансите, или някой мисли, че за пореден път ще измами Европейския съюз?!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие го мамите Европейския съюз.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Или мамите себе си?! Това е големият въпрос. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие го измамихте. 
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ситуацията наистина излиза извън контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Станишев. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Приключвам, госпожо председател.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Отдавна си приключил.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Парламентарната група на Коалиция за България настоява: правителството и парламентарното мнозинство спешно да свикат консултации между парламентарно представените партии по отношение на икономическата и социалната политика. (Шум от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме го, господин Станишев. 
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Трябва да се готви бюджетът за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ако се действа така, ще се стигне много по-рано до финала на това управление, отколкото вие планирате, повярвайте ми! (Ръкопляскания от ГЕРБ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, на балкона в пленарната зала са 70 младежи от Хасково и Свиленград. Нека ги приветстваме с „Добре дошли” в Народното събрание! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 18-25 юни 2010 г. 
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно изпълнението на изискванията на Третия енергиен пакет на Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 юли 2010 г. 
Постъпило е питане от народния представител Калина Крумова към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно мерките на МВР за предотвратяване на високия брой пътнотранспортни произшествия в разгара на летния сезон. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 юли 2010 г. 
Постъпило е питане от народния представител Четин Казак към Николай Младенов – министър на външните работи, относно намеренията на правителството за бъдещето на дипломатическите представителства на Република България в страните от Северна Африка, Магреба. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 юли 2010 г.
Има писмени отговори за връчване. 
Първият е от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Любен Корнезов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Иван Костов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова на въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов. 
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Бойко Великов.
Сега предстои да изслушаме министър-председателя на Република България Бойко Борисов, който ще отговори на питане от народния представител Георги Георгиев Пирински относно Стратегията на Европейския съюз „Европа 2020” и Националната програма за развитие на България.
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! На 17 този месец Европейският съюз – заседанието, в което и Вие участвахте, господин премиер – потвърди новата стратегия на Европейския съюз за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, известна като „Европа 2020”. Както се подчертава в т. 1 на решението на Съвета, цитирам: „Тя отговаря на предизвикателствата да се преориентират политиките, като от управление на кризи се премине към въвеждане на средносрочни до дългосрочни реформи за насърчаване на растежа и заетостта и за осигуряване на устойчивостта на публичните финанси”.
Записано е също, че: „държавите членки са решени да осигурят фискална устойчивост и да постигнат бюджетните цели без забавяне. Следва да се даде приоритет на стратегиите за бюджетна консолидация, които способстват за растежа и са насочени основно към ограничаване на разходите. Увеличаването на потенциала за растеж следва да се разглежда като фактор от решаващо значение за улесняване на фискалното коригиране в дългосрочен план.”
В решението по-нататък се постановява, че въз основа на петте водещи цели на стратегията – за заетост, иновации, образование, по климата и енергетиката и за ограничаване на бедността, държавите членки сега, пак цитирам: „следва в тесен диалог с Комисията бързо да финализират своите национални цели. Те следва също да установят основните пречки за растежа и да посочат в своите национални програми за реформи как възнамеряват да ги отстранят. Напредъкът към постигането на водещите цели ще бъде обект на редовен преглед”.
Точка 5 от решението гласи: „Всички общи политики, в това число общата селскостопанска политика и политиката на сближаване ще трябва да са в подкрепа на стратегията – един устойчив, продуктивен и конкурентоспособен селскостопански сектор ще бъде ценен принос за новата стратегия, като се има предвид потенциалът за растеж и заетост на селските райони, като същевременно се осигуряват условия за честна конкуренция”. 
Европейският съвет изтъква значението на насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и на развитието на инфраструктурата.
Междувременно, господин премиер, бе съобщено, че на 2 юни 2010 г. правителството е формирало Съвет за развитие към Министерския съвет начело с министър-председателя и с основна задача да разработи дългосрочен програмен документ, озаглавен Национална програма за развитие на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Десет секунди за въпроса Ви.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпросът, който Ви зададох преди две седмици, господин премиер, е следният: какви национални  цели на България за  десетилетието представи и обоснова правителството пред Комисията на Европейския съюз и на заседанието на Европейския съвет на 17 юни тази година? От кой правителствен орган бяха изготвени и приети националните цели на страната? Какви срокове предвиждате за работата на оглавявания от Вас Съвет за развитие и кога и къде ще бъде представена Националната програма за развитие на Република България до 2020 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор - министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми дами и господа, все пак не мога да оставя да си играят със страховете на хората и затова ще кажа: пенсии и заплати няма да бъдат сваляни догодина и данъци няма да бъдат повишавани. Бургас Александруполис чака международна екологична оценка и би било добре преди да подписвате договори да знаете какво би казала екологията по тази тема. Централата „Белене” не е замразена и вие, ако сте искали да я строите, тя щеше да бъде на много по-висок етап, особено когато в бюджета на Руската федерация е имало 3 млрд. евро, заделени за този проект и са чакали да ги вземете вие. Не сте ги взели, а сте дали кредит, по който сега плащаме лихва по 10 милиона на месец. Така че ви моля – не си играйте със страховете на хората. Проектът „Белене” го превеждаме във вид да махнем всички тези паразити, които са изсмукали толкова пари от него. И той ще стане. Затова сега и ДАНС, и прокуратурата проверяват много неща там. Вие добре знаете. И след като, господин Станишев, сте били там, сте видели какъв гьол има на мястото, където трябваше да има реактор. 
Уважаеми господин Пирински, на 17.06.2010 г. Европейският съвет финализира новата стратегия на Европейския съюз за работни места, интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тя ще помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея още по-силна както на вътрешно, така и на международно равнище, като стимулира конкурентоспособността, производителността, потенциала за растеж, социалното сближаване и икономическата конвергенция. 
Европейският съвет от 17.06.2010 г. потвърди също петте водещи цели на общността за периода до 2020 г., насочващи общите ни действия към: насърчаване на заетостта; подобряване условията за иновации, научноизследователска и развойна дейност; изпълнение на целите, свързани с измененията на климата и енергетиката; повишаване на образователното ниво на населението; насърчаване на социалното включване основно чрез намаляване на бедността. За изпълнение на тези общоевропейски цели страните членки следва да предприемат национални мерки. Затова Европейския съвет ни призова в тесен диалог с Европейската комисия да финализираме националните си цели. Те трябва да се разработят така, че да бъдат принос за реализиране на общностните цели, като отразяват началните национални позиции и особености. Достигането на съответните цели следва да бъдат включени в национални програми за реформи, които страните да представят на Европейската комисия до края на година. 
Към настоящия момент българската страна е подготвила проект на национални цели, които бяха представени на службите на Европейската комисия за дискусии и коментари. Този проект бе разработен от Министерството на финансите като водещо ведомство по разработване на Националната програма за реформи. Проектът бе съгласуван в рамките на Съвета за европейски въпроси на 20.04. 2010 г. и впоследствие одобрен от Министерския съвет на 05.06.2010 г. Финализирането на националните цели, както и разписването на детайлните мерки за тяхното реализиране ще стане в национална програма за реформи, която Министерският съвет следва да приеме до края на годината по предложение на Министерството на финансите, като отговорно ведомство.
По отношение на втората част от въпроса Ви, искам да обърна внимание, че целите, които правителството си поставя с разработване на Националната програма за развитие, са по амбициозни, тай като този стратегически документ следва да обхване всички сфери на социално-икономическия живот.
Като ми задавате този въпрос, господин Пирински, вероятно сте наясно с факта, че България е единствената страна – член на Европейския съюз, която няма единен национален стратегически документ, който да обединява различните политики и усилията на правителството в различните области. Именно поради тази причина на 03.06.2010 г. Министерският съвет прие Постановление № 110 за създаване на Съвет за развитие. Неговата главна задача е да координира процеса по разработване на първия за страната дългосрочен програмен документ „Национална програма за развитие”, която да формулира визията и финансовата рамка за икономическото и социално развитие на страната през следващите десет години. Този съвет се председателства от мен.
Съветът за развитие ще осигурява също така и ефективна координация и съгласуваност при програмирането и изпълнението на политиките за развитие на Република България, ще подпомага съгласуването на всички национални и секторни стратегически документи на целите и приоритетите на националния програмен документ. Основни задачи на съвета ще бъдат също и установяване на единна програмна рамка, на политиките за развитие на националното и териториално ниво, провеждане на обществени консултации в процеса на разработване и изпълнение на политики, определяне и прилагане на съвременни техники за оценка на въздействие на политиките, включително в процеса на тяхното разработване и за измерване на резултатите.
На своето първо заседание, проведено на 23.06.2010 г., Съветът за развитие одобри концепцията за разработване на Национална програма за развитие. В нея са определени основните етапи от процеса, ангажирани с тях министерства и графикът на изпълнението. Предвидено е работата по Националната програма за развитие да протече при активни консултации с основните социално икономически партньори, заинтересовани организации и експерти. Така този дългосрочен документ ще бъде разработен на базата на информираните експертни позиции при търсене на баланса на обществените интереси с общите тенденции и националните и европейски процеси на развитие.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Времето!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Процесът на изработване на документа ще е прозрачен, за да не се допускат спекулации с темата, използвани за конкретни политически цели. Предвиждаме работата по разработването на стратегическия документ да бъде финализирана в рамките на следващата една година и Министерският съвет да го одобри до края на 2011 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър-председателя Бойко Борисов.
В отговор на въпросите, постъпили отляво относно времето, шест минути е говорил министър-председателят, като минута и двадесет и осем секунди са отговор, какъвто той може да направи по всяко едно време. Така че по-малко от пет минути е отговарял на въпроса. Освен това е неуважение към вашия колега, господин Пирински, който е задал питането, да не сте любопитни поне да изслушате отговора на министър-председателя на неговия въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ние сме любопитни, ама вие не сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, имате възможност за два уточняващи въпроса. (Реплики от КБ.) 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател, първият ми уточняващ въпрос е свързан именно с Вашата трактовка, че Националната програма за развитие е един всеобхватен документ. 
Както е известно, конвергентната програма на правителства, приета и представена на комисията в края на месец януари тази година, очертава ключовите политики, които правителството възнамерява да прилага във връзка с постигането на целта за членство в еврозоната. В програмата са описани основните параметри и на макроикономическата политика, и на реформите, които българското правителство се ангажира да прилага практически до края на мандата си. Заявява се, че основна цел на фискалната политика ще бъде поддържането на балансиран бюджет, а дългосрочна цел по Пакта за стабилност и растеж – 0,5% излишък. 
Така че въпросът ми е: каква ревизия ще предприемете на конвергентната програма и кога, след като сега, в края на първото полугодие става ясно, че тези цели на програмата са провалени и че записаните в нея политики за по-нататъшно снижаване на осигурителните вноски, за засилване на косвеното данъчно облагане и така нататък, са несъстоятелни.
Както преди седмица, уважаеми господин премиер, на въпрос в интервю по телевизията защо оценката на правителството за първото полугодие е среден 3 или 3,34, сам публично отговорихте, цитирам, „Хванаха ни неподготвени”. А на въпроса „Кой урок ще трябва да предпочетете?”, отговорът Ви беше повече от ясен – „Финансово икономическия”.
Вторият ми въпрос е свързан с предложенията на комисията….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Петнадесет секунди за него.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: … и решенията на съвета, съгласно които основна предпоставка при доработването на националните цели на страната е съгласуването им преди всичко с националните парламенти, господин премиер. Вие във Вашите финални думи отново описахте, беше Ви малко скучно да го четете, с които социални партньори по какви въпроси ще се консултирате, но Вие не разбирате, че първата държавна институция, с която трябва да проведете отговорен диалог е Народното събрание. Така че възнамерявате ли да информирате Народното събрание какво е решил Европейският съвет? В същото интервю, между другото, Вие сам споделяте, че съжалявате, че не се предават тези европейски съвети по телевизията хората да видят и да чуят какво се дискутира там. Ето Ви трибуната – заповядайте, информирайте и нека дискутираме. (Ръкопляскания от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на двата уточняващи въпроса има думата министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Пирински, няма да скрия, че ме ласкаете – че вместо президента Първанов тогава, сте ме гледали и слушали мен. Не знам дали това ще се приеме добре от вашата партия. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.)
Действително това, което съм казал тогава, мога да го потвърдя и сега. Както виждате, ние много стриктно и бързо поправяме това, което сме установили, че не е най-доброто за момента. 
Освен това, приемам изречението, с което завършихте. Ще видим с председателя на парламента кога е удобно – трябва да дойда и ако имате време и търпение, да изчетем тук и дори да дискутираме може би цялата приета стратегия от последния Съвет, защото действително е програмен, рамков документ за следващите години на всички държави в Европейския съюз. Така че с удоволствие бих го направил. Там има теми, които касаят следващите десет години и ние бихме могли да имаме по тях вашето мнение – въобще на всички парламентарно представени партии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър-председател, в случая не се ласкайте излишно – не съм наблюдавал пряко нито едното, нито другото интервю. Постарах се да се запозная със стенограмите от тях. (Оживление в ГЕРБ.) 
Това, което цитирах, ми се видя особено любопитно. Остава Вашият ангажимент да предложите по какъв начин ще реализирате това препрочитане на урока.
Ако обърнахте внимание, в записите на Европейския съюз е записано и премахването на пречките за растежа. Аз искам да Ви предложа да премахнете първата пречка – министъра на финансите! (Весело оживление. Ръкопляскания от КБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Много ли ви пречи?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не за друго, а защото той самият, господин министър-председател, подчерта няколко пъти, че неговата позиция е „Не, няма да стане”. „Не, няма да стане! Не, няма да стане!”
Е, как ще стане, като той казва, че няма да стане и има Вашата пълна подкрепа? (Смях от ГЕРБ.)
Говорейки сериозно, това, което беше казано в декларацията на нашата парламентарна група, заслужава най-сериозно внимание, защото именно сега е моментът, господин премиер, много сериозно да се обсъжда бюджетът за 2011 г. и рамката 2011-2013 г.! И няма никой тук, в тази зала, включително и вляво, който да е заинтересован правителството да се проваля по този въпрос!
В България националните сметки са поставени под изключителна заплаха за трайно влошаване с всички предвидими и непредвидими последици!
Затова аз наистина Ви призовавам, и в съответствие с това, което казахте, да потърсите активен диалог с Народното събрание, с парламентарните групи и отговорно да обсъдим целия този кръг въпроси. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Да благодарим на министър-председателя Борисов за участието му в парламентарния контрол.
Следващ министър за отговори е Николай Младенов, който ще отговори на въпрос от народния представител Димитър Анастасов Карбов.
Господин Карбов, заповядайте.
ДИМИТЪР КАРБОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Зачестиха посегателствата от пирати на кораби с екипажи от български граждани в района на Аденския залив в Арабско море. Първият отвлечен кораб с българи е „Маластина Касъл”. Той е собственост на британска компания и плава под панамски флаг. Корабът беше отвлечен на 6 април 2009 г. край бреговете на Сомалия и е освободен на 9 май 2009 г. след платен откуп. На борда му плаваха 16 български моряци. 
На 28 декември 2009 г. е похитен плаващият под британски флаг химикаловоз „Сейнт Джеймс парк” с 5 български моряци на борда. След 5-месечен плен и платен откуп корабът и екипажът са освободени на 14 май 2010 г. 
Поредният пленен кораб отново в Аденския залив е автовозът „Ейшън Глори” - на 1 януари 2010 г. Корабът плава под британски флаг и в екипажа му има 8 български моряци. Корабът беше освободен на 11 юни.
Последен на 11 май 2010 г. беше отвлечен българският танкер „ПАНЕГА”, собственост на Параходство „Български морски флот”, с 15-членен екипаж на борда. 
Към този момент имаме един отвлечен кораб с общо 15 български моряци на борда и все още няма официална информация, от която да разберем какво се случва с българския кораб „ПАНЕГА” и най-вече с екипажа му. 
Като народен представител, избран от 3.Многомандатен избирателен район – Варна, и част от морската общественост в Република България, не мога да остана безпристрастен към темата и в тази връзка се обръщам сега към Вас, уважаеми господин министър, със следния въпрос:
Какви мерки в краткосрочен план ще предприеме правителството за освобождаването на българските моряци? Ще потърсите ли помощ от страна на нашите партньори в НАТО – Военният секретариат и Щабът на военоморската мисия на Европейския съюз в Аденския залив, за положителното разрешаване на този изключително важен въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Николай Младенов – министър на външните работи.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Карбов, уважаеми народни представители! Първо, искам да благодаря за Вашия въпрос, защото всички в страната – правителството, народните представители, роднините, обществениците, общественото мнение като цяло е пряко ангажирано с проблема за това да може по най-бързия начин нашите 15 моряци да се върнат живи и здрави в България. Именно желанието ни те да се върнат живи и здрави в България в голяма степен ограничава и възможността ми да отговоря директно на Вашия въпрос, защото, първо, тяхната сигурност, техният живот и тяхното завръщане са най-важните неща, които трябва да осигурим в момента. 
Пиратството в Аденския залив не е от вчера. За съжаление, към днешна дата има 17 кораба с общо 409 пленници в ръцете на различни групи на Сомалийския бряг. 
В България, както знаете, има над 2000 български моряци и голямо количество български морски офицери, които плават под чужд флаг – работят в международни компании и по този начин са част от риска, който техните служебни ангажименти създават. 
В отговор на заплахата в Аденския залив към момента има няколко международни операции. Първата е операцията „Аталанта” на Европейския съюз. Втората е операцията „Оушън шийлд” на НАТО, както и многонационалната морска група CTF 151 на САЩ, Великобритания, други държави – като Китай, Индия, Русия, някои страни от Индийския залив. Това са основно държавите, които имат най-големи търговски флотове. 
В резултат от всички тези операции към м. май над 50 пиратски групи са неутрализирани. Усиленото патрулиране в Аденския залив създава условия за конвоиране, намалявайки риска, но не го премахва. 
Искам да отбележа, че освободените кораби, които Вие цитирахте до този момент, са освободени след успешна работа, успешни преговори, осъществени от корабособствениците. Българската държава, както всички други държави в НАТО и Европейския съюз, се придържа към разбирането, че отговорността за освобождаването на кораба се носи от корабособственика, на когото ние можем да окажем съдействие и подкрепа, но всички действия трябва да бъдат много внимателно координирани и извършвани именно от тях.
Това, което мога да съобщя към днешна дата е, че освен това, което вече знаем, че нашите моряци са в плен повече от 45 дни, е да потвърдя, че тяхното състояние е относително добро, включително и това на моряка, случаят с който беше изнесен от медиите, че при инцидент е пострадал и е с огнестрелна рана. Това е станало по време на превземането на кораба.
Оттук-нататък обаче ще се въздържа да правя каквито и да е други коментари относно хода на преговорите между корабособственика и пиратските групи, които да доведат до освобождаването на българските моряци. 
Също така ще помоля всички народни представители, както и уважаемите представители на медиите, да се въздържат от коментари по тази тема, докато нашите съграждани не се приберат живи и здрави в България.
Искам да Ви уверя, че това е основна грижа в момента на Министерството на външните работи, на държавата, но отговорността и действията трябва да се предприемат по начина, който е установен и по най-добрата практика, която съществува. Отговорността, която е заложена в международното право, е именно на корабособственика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Димитър Карбов.
ДИМИТЪР КАРБОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм сигурен, че правителството във Ваше лице ще направи всичко необходимо, за да може преговорите да минат успешно и безпроблемно нашите братя българи, които са част от екипажа на този кораб, да се завърнат в нашата родина невредими.
Аз мисля, че ние като страна, която е част от световното морско семейство по-скоро трябва да акцентираме вниманието си именно върху това да бъде решен възможно най-скоро проблемът, който съпътства всички моряци по пътя им и то именно в този опасен район. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Карбов.
Първо искам да кажа, че ние много ясно си даваме сметка и за притеснението, и за страха, и за тежкото положение, в което се намират роднините на моряците, които все още са в плен. 
Искам също да използвам тази трибуна, за да се обърна и към тях и да ги уверя, че нежеланието на държавните институции в момента да изнасят публично информация дори в ограничен кръг за ситуацията в момента се дължи именно на нашето основно разбиране, че сигурността и живота на моряците е приоритет. В името на тази сигурност и в името на този живот трябва да преглътнем всичко друго, което в момента трябва да изтърпим, за да могат те да си дойдат живи и здрави в България.
Искам да уверя всички, че и корабособственикът осъществява в най-добра степен и с най-голяма отговорност всички действия, които са нужни, за да може да се стигне до успешно приключване на тази криза.
По Вашия втори въпрос относно по-широкия проблем и какво България може да направи в този казус – през последните седмици министерството работи по план, по който да предложим определени действия, както спрямо българските корабособственици, препоръки към българските корабособственици, така и координирано с нашите съюзници в НАТО и партньори в Европейския съюз, както и с държави извън тези две организации, с които да се подобри координацията както на международните мисии в региона на Залива, така и въобще сигурността на корабоплаването като, разбира се, нашата основна задача в по-глобален план е да направим така, че корабите, които плават под български флаг, които са с български корабособственици да бъдат максимално защитени, когато минават през този пролив.
Пак отбелязвам – проблемът може да бъде ограничен, но не може на този етап рязко и категорично да бъде решен. Той има много по-сериозни обвързаности с политически и социални процеси, които текат в тази част на света. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Петър Владимиров Димитров относно защитата на българските интереси в проекта „Южен поток”.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господа министри, уважаеми колеги! Аз си признавам, че съм малко смутен след като чух това, което каза премиера в началото, но разбирате, че парламентарният контрол не може да се приспособи към динамиката на премиера, тъй като на 11 юни т.г. премиерът прекрати „Бургас-Александруполис”, замрази „Белене”.
На 12 юни т.г. на Кръгла маса „България-Европа и нашата енергийна сигурност”, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в София, Вашият заместник-министър господин Марин Райков реши да се присъедини към открития огън и откри огън по третия проект – „Южен поток”, като каза, че той поражда много въпроси и че приоритетният проект за България е „Набуко”, тоест прочетено от руските медии това звучеше, че „Южен поток” не е приоритет за България.
Реакцията на медиите беше незабавна. Аз ще ви цитирам някои от тези реакции. „Комерсант” каза: България може да загуби „Южен поток”, България като фактически се отказа от съвместното строителство с Русия на АЕЦ „Белене” и нефтопровода „Бургас-Александруполис” може да загуби и проекта „Южен поток”. „Газпром” обяви за подготовката на технико-икономически разчети на алтернативен маршрут през Румъния.
Бяха направени внушения в руските медии, че това дори е по-изгодно, по-евтино, тъй като ако се мине по трасето Констанца-Триест, там ще се направи и нефтопровод, и газопровод, така че изолирането на България дори ще излезе икономически изгодно. 
Конкуренцията се намеси бясно. Министърът на Украйна дори замина за Рим да ги убеждава, че „Южен поток” е лош проект и не бива да се прави, че те са сигурен партньор и е по-добре да се прави през Украйна и през Унгария и оттам да отиде за Италия, така че отчитайки всички тези неща моят въпрос към Вас е: какви въпроси са направили „Южен поток” проблемен за България? Как Министерството на външните работи отстоява националния енергиен интерес в конкуренцията за този проект? Как противодейства на усилията за изместване на България от проекта?
И много Ви моля, ако можете да вдигнете завесата за това, че „Набуко” е приоритет, а другото не е приоритет. 
Свършвам с: какво се разбира под това, че най-напред трябва да направим „Набуко”, а после „Южен поток” или ако направим „Набуко” няма да правим „Южен поток”, или ще ги правим паралелно? Тоест, какво означава тази приоритетност в устата на Вашия заместник-министър? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Николай Младенов – министър на външните работи.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, благодаря за Вашия въпрос.
Първо искам да Ви уверя, че единственото нещо, което министър-председателят е прекратил, това е вашето управление – на 5 юли 2009 г.! Това е прекратено с вота на българските граждани!
Оттам-нататък идва друг период в българската история и това е период, в който много по-внимателно и ангажирано следим за българските национални интереси.
Искам да уверя всички народни представители, че това правителство не подписва договори в 12 без 5, не го прави през нощта, не го прави под натиск и не го прави без обществено обсъждане. Това е презумпцията, от която започваме разговора, поне от моя гледна точка.
България има два съществени проблема в областта на енергетиката, които трябва да намерят своето решение.
На първо място е осигуряване на диверсификация на енергийните източници и мисля, че тук нямаме различия, защото не е добре за нито една страна, която и да е тя по света, да бъде 100 процентово зависима от един източник – бил той друга държава или един конкретен източник на енергия. 
И вторият – това е осигуряването на сигурността на нашите енергийни доставки. Разбира се, никой не иска да изпадаме отново в ситуацията от преди няколко години, която Вие познавате добре, при която един студ падна над страната ни по средата на зимата именно защото беше нарушена сигурността на нашите доставки и източникът беше само един. 
България разглежда проекта „Набуко” като приоритетен за страната ни и за осигуряване именно на тази диверсификация на енергийните източници, от която ние се нуждаем. Той е прозрачен, пазарно ориентиран, силно интернационализиран, типично диверсификационен проект за пренос на газ, на чиято реализация България и други европейски страни без забавяне трябва да дадат тласък по един системен и координиран начин. Именно за това уважаемото Народно събрание преди няколко месеца прие и серия от решения, които дават път на този проект. 
Същевременно това не означава, че България подценява по някакъв начин отношенията си с Русия като важен партньор в сферата на енергийните доставки именно в осигуряването на енергийната сигурност на нашите доставки. Разбира се, нашето желание е това да бъде проблем, който да се разглежда в рамките на целия Европейския съюз, да има обща енергийна стратегия, която би осигурила решаването както на въпроса със сигурността, така и на въпроса с диверсификацията за нашата страна.
По отношение на проекта „Южен поток”, за нас този проект остава изключително важен. Няма основание да се смята, че включването на една или друга държава в „Южен поток” е свързано с изместването на когото и да било, включително и на България, от този проект. Всичко останало са медийни спекулации, на които не бих искал да се позовавам. Разбира се, има въпроси по отношение на „Южен поток”, които трябва да бъдат разрешени и обсъдени много внимателно, включително и количествата природен газ, които има възможност да се пренасят по тази тръба, как ще се отрази перспективата за изграждането на „Южен поток” върху последните споразумения между Русия и Украйна относно транзита на природен газ през украинска територия. Това са въпроси, които са изключително важни и които се разглеждат в един оперативен порядък, разбира се, по най-коректния начин.
Нищо от казаното от моя заместник господин Райков по никакъв начин не се противопоставя на националния интерес.  Напротив, много ясно формулира националния интерес – че ние трябва внимателно да анализираме всички предложения и инициативи, в които България може да участва, без да ги гледаме дискриминационно дали идват, или не идват от Русия - това би било емоционално и грешно, и да го направим по начин, по който постигаме двете цели – диверсификация и сигурност на доставките. 
Във Вашия въпрос ме попитахте: защо този проект бил проблемен за България? Не смятам, че формулировката „проблемен” е използвана от който и да е от моя екип в разговорите по този въпрос, напротив - става въпрос за един внимателен анализ на възможностите и на перспективите. 
А това, което Вие разказахте за това как изглежда - кой какво направил, кога направил, къде отишъл, по-скоро ми звучи като сюжет на бразилски сериал, а не като реална оценка на ситуацията в момента. Нещата не стават от днес за утре, Вие много добре знаете това. Винаги първият ни приоритет трябва да бъде – и аз тук смятам, че няма разлика в това Народно събрание, кое гарантира българския национален интерес. Българският национален интерес е диверсификация на източниците и сигурност на доставките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ):  Благодаря, господин председател.
Разчитам, че и към моите думи ще бъдете така любопитен, както към думите на министъра и няма да ме прекъснете. 
Аз съм съгласен, господин министър, че много се говори за алтернативност, но нищо не се прави. Това е големият проблем за България през изтеклата една година от управлението на новото правителство. 
Месец март 2010 г. Русия пита България: съгласна ли е България да бъде удвоен капацитетът и да стане 63 милиарда, за да може да се решава с кой се сключват договори и какво се прави? Март 2010 г. - никаква реакция, все едно че е попитал някой и казал „Добър ден, здрасти!”. Никаква реакция! В същото време президентът на Франция Саркози се вдига на крака да отиде онзи ден в Санкт Петербург, за да може заедно с EDF да подпишат споразумението с Русия и да се включат в проекта. 
Проектът действително се интернационализира. Освен държавите по трасето, знаете, че в него участва ЕNI, сега участва и EDF, така че няма голяма разлика между двата проекта. В тази връзка аз много се страхувам да не стигнем до варианта на лъжливото овчарче и както някои се шегуват, че „Набуко” е опера, а не е газопровод, така да стане и с участието на България в „Южен поток”. 
„Белене” ще го правим - преди малко чухме, на 11-и чухме, че няма да го правим. „Бургас – Александруполис” нямаше да го правим изобщо, преди малко чухме, че чакаме екологичната оценка (шум и реплики от ГЕРБ), тоест при такъв подход България най-вероятно ще остане без „Южен поток”. 
Обяснението, че това е натовският път на България и той диктува това - изрично искам да подчертая, че НАТО не е конкурс по раболепие и както виждате, други натовски държави се натискат да участват в „Южен поток”. Натиска се Турция, натиска се Румъния, всички държави по трасето, тоест върви бясна конкуренция да се настанят. Да го обясняваме с НАТО просто не е сериозно, тъй като щом може за Турция, значи може и за нас. Няма проблеми нещо да противоречи с интересите на България, така че ако ние отпаднем от трасето на „Южен поток”, аз ви заявявам, че това ще бъде национално предателство.
Завършвам с това, понеже Вие казахте, че трябва да се водят разговори - така е, господин министър. Бразилският сериал са разговорите, които в момента се водят със синдикати и с работодатели за цената на газа. Тя не зависи нито от синдикати, нито от работодатели. Трябва да говорим с онзи, който ни продава газа.  Не да се караме сега с него, а нашата дипломация, нашите политици, да водят конструктивни разговори за една добра цена на газа. Вместо да водим разговори с този, от когото зависи цената, ние питаме потребителите дали са съгласни да се вдигне цената. Това е все едно да отидете на пазара и да питате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Димитров, времето изтече – говорите една минута повече.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ:... съгласни ли сте да се вдигне цената на доматите? Това просто е абсурдна ситуация. (Шум и реплики от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на Николай Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Господин Димитров, съгласен съм с Вас с едно – че по въпросите за алтернативността на доставките малко е направено в България, но тук започваме да се различаваме. Аз не знам вие какво направихте за тази алтернативност толкова години?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нищо!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Да, започнаха някакви неща, започнаха двадесет години по-късно. Четири години нещо се случваше, но в крайна сметка в Белене има един гьол, по отношение на тръбите – няма дори и една тръба построена. 
Аз искам да сме наясно кое е националният интерес на България. Една тръба ли е национален интерес на България, била тя „Набуко” или „Южен поток”, или диверсификацията и сигурността на доставките? За мен интересът на България е диверсификацията и сигурността на доставките. Как се осигурява този интерес технически, откъде какво идва и по какъв начин идва, това е въпрос, който вече се решава на друго ниво, но нека да не превръщаме дебата, който в момента Вие се опитвате да водите, в някакво смешно надговаряне относно тръби и потоци, защото ако Вие смятате, че „Набуко” е опера, потокът не е река. Така че дайте да бъдем абсолютно наясно с едно – сигурността на доставките и диверсификацията са важни. В осигуряването на този въпрос – сигурни доставки и диверсифицирани източници, има място и за „Южен поток”, има място и за „Набуко”, има място и за връзките, които в момента се изграждат с Гърция и с Турция за по-големи хранилища, за които нищо не беше направено до този момент, за повече зелена енергия и т.н., и т.н. Това е интересът на България. НАТО Вие го вкарахте в разговора. Аз не си спомням да съм обяснил, че НАТО е част от този разговор.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Премиерът го каза.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Но НАТО е много сериозен контекст, господин Димитров, и именно това каза министър-председателят. Защото нека да не се заблуждаваме, членството на България в НАТО и в Европейския съюз, колкото на някои от вас да се иска, не е временно явление. Това е постоянно решение на българската държава и когато гледаме нашите въпроси за икономическото развитие, ние ги решаваме в семейството си в Европейския съюз, когато гледаме въпросите, свързани с нашата сигурност, ги решаваме в семейството си в НАТО. Когато говорим за новата стратегическа концепция на НАТО – тук леко отклонявам темата, да, България не сама, заедно с други страни постави въпроса за енергийната сигурност, защото в света, в който живеем, ако нямаме сигурност на енергийните си доставки, това може да се превърне в заплаха за националната ни сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
А сега преминаваме към въпроси към Вежди Рашидов – министър на културата.
Пръв ще зададе въпрос народният представител Иван Йорданов Костов относно връщането на управлението и стопанисването на НДК на Министерството на културата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, колеги народни представители! Имам две основания, за да поставя своя въпрос.
Първото е, че основният материален ресурс и съоръжение на Министерството на културата е Народният дворец на културата – София.
Второ, министерството бе принудено тази година да направи двукратно драстични съкращения на своите разходи, които намаляват възможностите му. 
В тази връзка моят въпрос, господин министър, е следният: имате ли намерение да поискате от Министерския съвет и лично от министър-председателя да Ви върне управлението и стопанисването на Народния дворец на културата – София, първо, като компенсация за непоносимите съкращения на разходите за култура, които трябва да правите, и второ, като основно средство за правене на културна политика в столицата и в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Вежди Рашидов – министър на културата.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, искам да кажа, че Вие сте единственият политик, който се е осмелил през последните 20 години да зададе този въпрос. Този въпрос е задаван много пъти по кулоари, улици и министерства. Благодаря Ви за този въпрос.
Народният дворец на културата е изграден като най-важното духовно средище. Бих искал да кажа няколко думи за НДК. За България той е своеобразен „Александър Невски” на културата. Тази сграда е синтез на архитектурата и изкуството. Построена е така, че не може да бъде нищо друго освен уникален културен комплекс. Националният дворец на културата е признат за Световен  конгресен център и притежава най-голямото сценично оборудване в Източна Европа. Там преди години беше инсталирано най-модерното звукозаписно студио, изградено от екипа на Херберт фон Караян. Националният дворец на културата е построен с държавни средства. В една четвърт от стойността на обекта са вложени лични средства от парите на всички софиянци, отчислени от техните заплати. Това означава, че без съгласие на столичани никой не може да посяга на символа на българската култура. Преди няколко месеца имаше притеснение, че НДК може да бъде продаден, да стане евентуално някакъв МОЛ. Слава Богу, има разбиране. Това няма да бъде така. Само сградата и прилежащите й обекти се оценяват на над 1 млрд. лв. През 1984 г. Министерството на културата е платило 12 млн. лв. съгласно тогавашните цени за административната сграда на НДК. В този период се изграждат новите зали – 11 и 12, всичките тъй наречени топли връзки в комплекса. През 1990 г. статутът на НДК е изменен с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет, съгласно което той получава статут на творческо-стопанско обединение, юридическо лице със седалище София, на бюджетна сметка.
През 1991 г. с Разпореждане № 43 на Министерския съвет е преобразувано в няколко еднолични търговски дружества с цел намаляване на бюджетните разходи и пряката му издръжка е преустановена. С Постановление № 44 финансовата дейност на обединението се осъществява по специална извънбюджетна сметка. На основание на тези разпореждания са образувани еднолични дружества с държавно имущество „Фестивален конгресен център – Варна” ЕАД и с държавно имущество – „Информационно-изчислителен център” ЕООД със седалище гр. София. Със същото разпореждане е възложено на тогавашния министър на финансите в едномесечен срок да предприеме необходимите действия по учредяването на акционерно дружество „Конгресен център – Национален дворец на културата” с акционери – държавата и Столична община. До момента разпореждането на Министерския съвет от 1991 г. за преобразуването на ДСО „Национален дворец на културата” в еднолични търговски дружества не е изпълнено. 
Още повече, в годините на прехода част от помещенията в подземията на комплекса и околното пространство, в това число и подземният паркинг за 2000 коли, бяха продадени и препродадени и този процес сега е необратим. Съгласно Заключителните разпоредби имуществото на ДСО „НДК” до учредяването на акционерното дружество между държавата и Столична община се управлява по първоначалния ред.
В заключение ще кажа, че в организационно и правно отношение НДК е творческо стопанско обединение, което е една архаична структура, предоставена на няколко души. Държавата не участва в управлението, макар формално НДК да е под шапката на Министерския съвет.
С оглед на изложеното е предприет цялостен анализ на казуса, за да бъде постигнато законосъобразно уреждане на статута и стопанисването на Националния дворец на културата – нещо, което не е направено през последните 20 години. За Министерството на културата е важно НДК да бъде културен клуб, даващ възможност за изява на творци и изпълнители от България, Европа и света, като запази значимата си роля в културния живот не само на София, но и на страната и региона като цяло.
До уреждането на правния казус дейностите под егидата на министерството ще бъдат защитавани като приоритетни за реализиране пред ръководството на НДК. Националният дворец на културата е държавна собственост с изключително значение за българската култура. Право е единствено на държавата да вземе решение за неговото управление и стопанисване. Надявам се това решение скоро да бъде взето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Иван Костов. 
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, уважаеми господин министър.
Аз съм удовлетворен от Вашия отговор най-вече, защото долавям в него искрено намерение да поискате правителството да разплете този доста усложнен казус и изхождате от позицията, че това трябва да бъде основен национален център за култура, какъвто е създаден с парите на българската държава и с парите на столичани. 
Ще си позволя в бъдеще да питам и останалите колеги и да настоявам пред колегите от Министерския съвет за тяхната позиция по този въпрос. Надявам се в скоро време Народният дворец на културата наистина да бъде управляван и с него да  се разпорежда Министерството на културата, независимо дали ще бъде еднолично акционерно дружество или ще има друга форма, под която да бъде уреден въпросът. Надявам се на скорошно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Вежди Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Костов, ще кажа няколко думи с дълбоко уважение към Вас като политик, който за първи път повдига този въпрос. Странно защо 20 години това е било в някаква тишина. Разбира се, пределно ясно е, че това би помогнало много на бюджета и би облекчило бюджета на държавата, ако приходите оттам биха могли да идват към културата. 
Много скоро установихме собствеността от областната управа. Предстоят още някои проверки. Явно през годините никой не е направил никакви проверки за собствеността и начина, по който се стопанисва. След приключване на правния анализ на база на неговите резултати ще предприемем необходимите стъпки за уреждането на статута и стопанисването на НДК. С развитието на процеса ще бъде своевременно запозната и Комисията по култура при Народното събрание.
Така че благодаря за въпроса и дай Боже да има добра ваша подкрепа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на Вежди Рашидов – министър на културата, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, преминаваме към въпрос към Божидар Димитров – министър без портфейл, от народния представител Иван Йорданов Костов относно решение на Европейския съд за правата на човека от 22 януари и 5 юни 2009 г. по дело „Светия Синод на Българската православна църква и други срещу България”.
Господин Костов, имате думата. 
ИВАН КОСТОВ (СК):  Уважаеми господин министър,  на 22 януари 2009 г. Европейският съд за правата на човека приема решение по делото „Свети Синод на Българската православна църква, Митрополит Инокентий и други срещу България”, установявайки че е налице нарушаване на правото на свободно вероизповедание, защитено с Европейската харта за правата на човека.
Наред с това съдът заключава, че действията, които засяга жалбата, представляват държавна намеса във вътрешната организация на Българската православна църква. Българското правителство отправя молба за отнасяне пред Голямата камара на Съда на делото, която е обсъдена от състав от 5 съдии и не е приета за разглеждане. Така решението на Пети състав на Европейския съд за правата на човека от 22 януари 2009 г. по делото става окончателно и влиза в сила, считано от 5 юни 2009 г. Съдът постановява срок на страните до 5 септември 2009 г. да предоставят становищата си или постигнато споразумение по поставения за последващо разглеждане въпрос за справедливо обезщетяване по чл. 41 от Конвенцията.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас: какви действия е предприело правителството във връзка с решението на Европейския съд за правата на човека, тъй като, както разбираме, окончателното влизане в сила става по времето, когато се сменят двете правителства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Божидар Димитров – министър без портфейл.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Костов, независимо, че поставеният от Вас въпрос, както ще стане ясно по-късно, би следвало да бъде отправен по-скоро към министъра на правосъдието, тъй като по силата на задължението ми се даде този въпрос, ще Ви отговоря аз.
Вие сте прав, действително съгласно решение на Европейския съд за правата на човека от 22 януари 2009 г. по жалба 412/03 и 3567/04 правителството е приканено в установените срокове да постигне при възможност споразумение с жалбоподателите по чл. 41 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като въпросният съд, Европейският съд за правата на човека, е констатирал нарушение на чл. 9 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи поради непропорционална – така е квалифицирал – намеса на държавата в спора. Действително този проблем ние сме унаследили даже не и от правителството на тройната коалиция, а от по-предишното правителство – на господин Симеон Сакскобургготски, който действително наруши един конституционен принцип, а именно че държавата е отделена от църквата.
В стремежа си да бъде намерено приемливо решение и да се постигне споразумение, тъй като Европейският съд приканва към това, са предприети следните действия за обсъждане на възникналите проблеми с жалбоподателите и техните представители.
Първо, създадена е нарочна работна група под ръководството на министъра на правосъдието, която провежда срещи и разговори с жалбоподателите. По време на преговорите, за съжаление, не е постигнато нужното разбирателство. Претенциите на жалбоподателите остават непроменени и същевременно недоказани. Техните материални искания и претенции за морални вреди са определено нереалистични и прекомерни и не почиват на реални доказателства и липсва причинно-следствена връзка с констатираното от съда нарушение.
Второ, предложено е на жалбоподателите да бъдат изплатени обезщетения за вреди в размери, съобразно националното законодателство – Кодекса на труда, там където е приложим. За съжаление, предложението не е прието от жалбоподателите. 
Отделно работна група провежда неколкократни срещи и разговори с представители на Светия Синод на Българската православна църква и патриарх Максим с цел намиране на каноничен път за решаване на въпросите и особено във връзка с едно от исканията – за връщане на свещениците в църквата, макар до момента те да не са персонифицирани от жалбоподателите и техния брой постоянно да се променя, без да почива на реални доказателства и без да се доказва причинно-следствена връзка със събитията от 2004 г.
Светият Синод и патриарх Максим лично излизат неколкократно в публичното пространство и чрез медиите с обръщения и призиви за помирение. Той кани напусналите да се върнат в лоното на Православната църква при условията на каноничното право. Приемането на тази покана обаче е въпрос на личен избор и последващи действия от страна на жалбоподателите. Такива действия са предприети от една част от свещениците на Синода на митрополит Инокентий и те текат непрекъснато, като последното беше една от ключовите фигури в този Синод – небезизвестният епископ Йоан, със светско име Джон Ранков, също целуна ръка на патриарх Максим. Това изисква каноничното право. Покая се, срещу което беше върнат в църквата.
След невъзможност за постигане на споразумение е предприета стъпка за обжалване на решението пред Голямата камара на Европейския съд за правата на човека. Обжалването е отхвърлено и решението влиза в сила от 5 юни. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.) 
При така създалата се ситуация, поради напълно изчерпани ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, минута и 30 секунди сте над времето.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Съжалявам!
Ще свърша с това, че поради изключително големия обем на становището, ще си позволя да резюмирам как стои сега въпросът. 
Справедливото обезщетение би следвало да отчита неблагоприятните последици в резултат единствено на констатираното нарушение и да не надхвърля обичайното овъзмездяване при сходни случаи. Става дума, че обезщетението общо за пропуснатите ползи от това, че са прогонени от църквите, възлиза на неколкостотин хиляди лева общо за всички вместо исканите от тях 743 млн. евро обезщетение. В това обезщетение се включва и стойността на църквите, което е особено смешно, тъй като те искат пари, да речем, няколко милиона евро и за Роженския манастир, който е построен от Иван Асен ІІ, а не от Синода на митрополит Инокентий. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин министър,  благодаря Ви за първата част от отговора, в която Вие констатирате сериозността на проблема, който Ви остави правителството на Симеон Сакскобургготски, и се съгласявате, че то е нарушило Конституцията – нещо, което ние тук, в тази зала, многократно сме изразявали, настоявали и сме се опитвали да се борим срещу това посегателство върху свободата на вероизповеданието. В тази част аз съм напълно съгласен с Вас.
Искам да Ви дам възможност в дупликата да продължите да изясните позицията си по въпроса, защото за мен Вашата позиция е много важна, освен позицията на министъра на правосъдието.
Българският Свети Синод не разбира изглежда докрай, че като едно от вероизповеданията в Европейския съюз приема върховенството на европейското право и специално на този съд. В този смисъл ние трябва да разделим двата въпроса – този за това по кое право се решава спорът от вижданията на българския Свети Синод. Правото е европейското право и в последна сметка това право ще бъде наложено през българската държава и на всички, които сме под нейната юрисдикция, защото сме и под европейска юрисдикция. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е свързан със свободното вероизповедание на хората. Аз съм мотивиран да Ви задам въпроса от мой избирател, който заявява, че не могат да извършват службите, които искат да извършват, със свещеника, в който се уповават и с който са свикнали да живеят своя духовен живот, защото нямат, в буквалния смисъл на думата, възможности да го правят. Вие знаете, че имаше тук опит за църква под открито небе. Имаше най-различни начини да се реши този въпрос. Но под всичко останало стоят свещени неща, стои вярата на определени български граждани, които разбират своята вяра по този начин, имат своя духовен водач или своите духовни водачи и желаят чрез тях да изпълняват религиозните си ритуали и да общуват с Бога – нещо, което българската държава трябва да им гарантира, ако е европейска. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Божидар Димитров.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Костов, бих искал да Ви припомня, че веднъж държавата допуснала грешки не бива повече да допуска грешки и да нарушава въпросния конституционен принцип за ненамеса или просто за отделяне на държавата от вероизповеданията, тъй като аналогични ситуации възникват или са на път да възникват и с други вероизповедания. 
Ще Ви припомня, че вероизповеданията се регистрират от съда – от независимата съдебна власт, а не от държавата. От Дирекция по вероизповеданията пристигат при нас само за сведение или за писане в списъка. Между другото, когато застъпих на тази длъжност преди единадесет месеца вероизповеданията бяха 101 – в момента са 106 – имаме още пет вероизповедания.
Знаете какво става в момента при мюсюлманите. Съдът постанови, че е легитимен предишният председател на духовното настоятелство. Имаше опасност да се отцепи Западноевропейската епархия от православната църква. Затова мисля, че сега не трябва да се месим. Държавата по този случай ще поеме отговорностите си – отговорности, които са настъпили в резултат на непропорционалните действия по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и нищо повече. Останалото си е вътрешна работа на църквите, които, както казах, са отделени от държавата и ние не бива да се намесваме повече в техните работи.
Ако вашият избирател държи на своя свещеник, по някакъв начин свещеникът би трябвало да обяви своята позиция, своето положение, влизайки в разговор с Патриарх Максим или с патриарх или митрополит Инокентий, но държавата не може да му помогне в този случай и наистина не бива да му помага, за да не ходим за втори-трети-пети-шести път в Страсбург. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:  Благодаря на министър Божидар Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, на балкона на пленарната зала е делегация, водена от председателя на Комисията по преглед на европейското законодателство в парламента на Ирландия Джон Пери. Ирландските гости са на посещение в България по покана на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Моля да ги приветстваме с „Добре дошли!” в сградата на Народното събрание. (Всички стават. Ръкопляскания.) 
Продължаваме с Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма. Той ще отговори на въпрос от народния представител Петър Владимиров Димитров относно замразяване на проекта АЕЦ „Белене”.
Имате думата, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ):  Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! На 11 юни т.г. – това е един паметен ден за България, тъй като премиерът откри на практика троен залп срещу проектите в енергетиката. Залп, който беше непредизвикан, ненужен, необоснован и според мен вреден за България.
Противно на това, което прави опозицията, аз искам да Ви поздравя за Вашата реакция. Реакцията Ви за тези проекти облетя световните медии и им даде повод да кажат, че ликвидацията на тези проекти е просъществувала не повече от два часа. Вие казахте знаменитите думи: „Сънували сте. Не мога да повярвам. Правителството не е вземало такова решение.”
Между другото и парламентът не е вземал такова решение, тъй като проектите са ратифицирани от парламента. Реакцията на Русия също беше незабавна – нито тръба, нито АЕЦ. Братушките се отказаха накуп от два мащабни съвместни проекта. В US-доклад написаха: „Управляващите са непредвидими”, наблягайки върху хаоса, който цари в България. Не това е важното. Важното е какво ще се случи при тази ситуация с ядрената енергетика на България.
Вие знаете, че през 2017 г. по документация би трябвало да бъде спрян V блок на АЕЦ „Козлодуй”.
През 2022 г. би трябвало да бъде спрян VІ блок.
Преди малко четохме проекта за стратегия, който е сложен в интернет-страницата на министерството. Там пише, че ще искаме разрешение от Европейския съюз да продължим. Не – разрешението зависи от „Хидропрес” – главния конструктор на блоковете в Русия. При тази ситуация в българо-руските отношения моят въпрос е: каква е съдбата на нашата ядрена енергетика? При по-нататъшно охлаждане, хайде да не е влошаване на отношенията ни, но започвайки от 2017 до 2022 г., ние ще останем без ядрена енергетика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Димитров! Както знаете, Европейският съюз няма обща политика по отношение на ядрената енергетика и оставя това на самите страни членки, които в зависимост от собствените си разбирания, преобладаващи обществени нагласи да развиват или не този вид енергетика.
Традиционно в България ядрената енергетика се ползва с положителни обществени нагласи. Нещо повече, ние имаме традиция и опит в този бранш като една от първите страни в Европа, развиващи ядрена енергетика. Именно затова ние сме записали в проекта за Енергийна стратегия на България, че ядрената енергетика има място и в бъдеще в нашия енергиен микс като източник на нискоемисионна високотехнологична част от българския енергиен сектор и ще я подкрепяме институционално, така че проектите, които са икономически обосновани, да могат да се случват.
Също така знаете, че има два режима за изграждане на нови енергийни мощности – либерален, и такъв, който се инициира от ресор, респективно регулатор, а когато е необходимо за поддържане на баланса на системата, да се изгради такава мощност. „Белене” се изгражда по първия вариант.
Моментът, до който сме стигнали, предполага наличието на интерес от инвеститор в централата, за да може той да бъде осъществен, тъй като едно от първите решения, които ние взехме като правителство по отношение на „Белене” и това решение беше достатъчно ясно и открито, коментирано с руските ни партньори по проекта, България няма да инвестира в този проект повече от това, което вече е инвестирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
За съжаление Вие не разсеяхте тревогите ми, тъй като какъв е Вашият отговор – България няма да инвестира. Значи, ако няма друг инвеститор, ние се отказваме от ядрената енергетика. Губим технологично ниво, обричаме нашата енергетика да бъде въглеродна, тоест от 2012 г. тя да става все по-скъпа и по-скъпа.
В същото време, аз ще Ви дам пак цитат от руски медии, които дори се зарадваха – някои от тях и казаха: „Това, че ще се прави по руска технология, само за 2 млрд. евро един реактор ...”, за разлика от Турция например, където цената е много по-голяма. И казват: „Не стига, че ще го правим много евтино за България, а сега възникна идеята да се прави и с руски пари – това е прекалено.” Какъв беше проблемът тези 2 милиарда, които Русия ги предлага, да се ползват под формата на кредит, проектът да върви и да се търси инвеститор? Сам разбирате, че един замразен проект струва много по-малко, отколкото един проект, който се реализира.
Моята тревога от това, което казвате, просто не изчезва. Аз не виждам как ще запазим ядрената си енергетика, ако не намерим чужд инвеститор за „Белене”, а нещата виждате, че вървят точно в тази посока. 
Искам да кажа две думи и за актуалната ситуация, тъй като се създава една атмосфера, че тук ще вдигаме цената на тока заради ЕРП-тата. Това просто е блъф. Цената на тока се вдига заради цената на производителите. Вие знаете, че цената в „Козлодуй” е понякога до три пъти по-евтина от това, което е от въглищните централи, които господин Костов три дни преди да му свърши мандата, натресе на България. От тази гледна точка, създаването на тази атмосфера край ЕРП-тата, просто трябва да е ясно: да, там може да има някакво вдигане на цената, но големият проблем за българите е да има евтина, екологично чиста ядрена енергия, тъй като ако няма – ще плащаме с пъти повече от това, което плащаме в момента.
Аз много се надявам да внесете спокойствие в българите. Преди малко премиерът, когото не чухте, каза: „Белене” ще се строи! Той беше категоричен. Разбира се, след два часа това пак може да бъде опровергано, но дайте надежда на българската енергетика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Димитров! Надявах се, че съм Ви успокоил, но тъй като не го казах в прав текст, сега ще го направя: бъдете спокоен за ядрената енергетика в България!
Една ядрена електроцентрала не е цел сама по себе си – добре е да я има, ако е икономически целесъобразна. И щом реакторите са толкова изгодни и евтини, тогава не би трябвало да имате съмнение, че ще има инвеститорски интерес към нея. Кой отказва предложения за инвестиция в евтин проект? Така че още веднъж: бъдете спокоен! Макар че бих искал да предупредя – към така излишни фалшиви очаквания и аналогии: „Белене” – не е „Козлодуй” и цената на тока от „Белене” – не е цената на тока от „Козлодуй”. Говорим за съвсем различни ценообразуващи фактори. Едното е исторически постигнато състояние, което няма как да се повтори при нов ядрен проект, какъвто и да е той, дори и да е на двойно по-ниска цена от тази, която се предвижда в момента. 
Разбира се и терминът „замразен”, който вие упорито продължавате да повтаряте, въпреки че отдавна стана ясно, че единственото, което е замразено в случая, и то не е замразено, а е максимално ограничено – са разходите по проекта до влизането на стратегически инвеститор в него, но по проекта се работи и той напредва в своето осъществяване. Но дори и да не стане този проект, то българската ядрена енергетика има и други възможности за развитие, най-очевидната от която е площадката на АЕЦ „Козлодуй”, възможност, която лекомислено и предполагам умишлено е била неглижирана навремето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, преди да продължим със следващите въпроси обръщам се към вас – да се спазва установеното време при задаването на въпроси и питания.
Преминаваме към въпрос от народния представител Корнелия Петрова Нинова относно доставките на природен газ за България след 2010 г. 
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря.
Господин министър, миналата година през м. септември обещахте от тази трибуна пред Народното събрание до края на 2009 г. да внесете в парламента нова енергийна стратегия, която да разпише каква е политиката на ГЕРБ по отношение на енергийна сигурност на България – доставки на газ, ядрена енергетика, алтернативни източници и т.н., тоест цялостната ви политика в областта на енергетиката.
Сега сме м. юни 2010 г. – такава стратегия няма внесена в парламента. Нещо повече. Правителството на ГЕРБ за 10 месеца няколко пъти си смени позицията по важни за държавата въпроси в областта на енергетиката, включително Вие и министър-председателят Бойко Борисов в един и същи ден взаимно се изненадахте с две противоречиви мнения по темата АЕЦ „Белене”. Използвам случая да ви уведомя отново, както каза и колегата Петър Димитров, че преди малко тук министър-председателят каза, че АЕЦ „Белене” ще се строи, така че като излезете отвън да не се изненадате пред журналистите. 
Това го казвам, защото лутането, разноговоренето и противоречивите мнения създават усещане за несигурност и нестабилност не само у партньорите на България, но и у българските граждани. Част от тази неяснота са и договорите за доставка на газ от Русия за България. Сегашните договори изтичат в края на тази година. Каква е позицията на България по нови договори от началото на 2011 г.? Води ли правителството вече такива преговори? При какви условия ще бъдат подписани новите договори? Гарантирани ли са количествата? На какви цени – ще има ли увеличения на цените? Има ли опасност България да остане без доставки на газ през зимата на 2011 г.? Ще има ли посредници по тези договори? Имате ли готовност, ако стане някаква газова криза, да реагира държавата с алтернативни източници?
Това са въпроси, които Ви задавам, за да може и парламентът и българските граждани да получат някаква яснота и сигурност по отношение на доставките през 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Нинова! Мисля, че Вашият въпрос би трябвало да бъде отправен към господин Овчаров, защото от тази трибуна на 3 октомври 2008 г. той заяви, уверявайки българските граждани и народните представители, че благодарение на подписания по негово време договор България има гарантирани доставки на руски газ до 2030 г. в количества, каквито заяви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
Аз съм готов да проявя разбиране към породилата се у Вас несигурност и съмнение, затова ще кажа какво ние правим по въпроса. 
Като начало бих искал да подчертая, че доставките на природен газ от Руската федерация през 2010 г. се извършват съобразно сроковете и обемите предвидени в сключените договори. Към момента преговорният процес за подписване на нов договор след 2010 г. е активизиран от страна на „Булгаргаз”, като в началото на този месец се проведе среща по темата, на която с участието на представители на „Булгаргаз”, Българския енергиен холдинг и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма бяха изложени основните пунктове по проекта на нов договор, предоставен на руската страна през миналата година. Представената позиция от българска страна на проведената среща по отношение на по-нататъшното развитие на търговските взаимоотношения между „Булгаргаз” и „Газпром експорт” е: за договаряне на доставки с „Газпром експорт” за срока на подписания между двете дружества меморандум. 
Това към което се стремим е промяна във финансовите условия в сравнение с настоящите договори, в това число – начин на формиране на цената, начин на заплащане на аванса за доставките на природен газ, съобразяване с бъдещите газови проекти, в това число „Южен поток” и междусистемните връзки, и произтичащите въпроси за място на доставка. Други ключови въпроси са: приоритетните количества природен газ до 31 декември 2012 г., мобилното заявяване на количествата за доставка, периодичност на изменението на цените на природния газ и, разбира се, посредниците по веригата. 
Важен момент е отправеното от българската страна предложение за оперативно организиране на дейността и изготвяне на времеви график за подписване на нов договор. Предложеният от нас срок за съгласуване на експертно ниво на новия договор е до 1 ноември 2010 г. Отправена е покана до руската страна за продължаване на преговорите и посещение в София в рамките на този месец. Понастоящем има фиксирана дата за следваща среща в Москва, пак през юли т.г., в присъствието на изпълнителните директори на двете дружества с цел ускоряване на процеса по съгласуване на позициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, Вие сте прав – Румен Овчаров наистина е заявил, че доставките са гарантирани. Така е, доставките са гарантирани до 2030 г. Но не само доставките за България, а и транзитът е гарантиран. Оттук нататък обаче е Ваша отговорността да договорите при какви цени, при какви условия, с посредници или без тях, как ще се осъществят тези доставки.
От Вашия отговор става ясно, че към този момент нищо не е ясно. Даже си противоречите! Миналата седмица казахте, че във Вашия календар не се предвижда среща с представители на „Газпром” през месец юли. Сега казвате, че е отправена покана. Означава ли това, че тази среща е отказана от руска страна? Ще има ли такава или оставаме в една несигурност по отношение на доставките от 2011 г. нататък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за дуплика на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Госпожо Нинова, госпожо Нинова! Противоречията ги виждате основно Вие, включително и в това, че мислите, че на всяка среща на преговорите присъства министърът. Не е така. Не знам по Ваше време дали е било така.
А това, че са гарантирани доставките, означава, че са гарантирани и не трябва да се преговаря за тях. Но очевидно трябва да се преговаря. Ако бяха гарантирани, щяхме да започнем да преговаряме през 2028 г. (Реплика от народния представител Румен Овчаров.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Михаил Райков Миков относно перспективите пред реализацията на българското участие в проект „Южен поток”.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви. 
Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, вашето правителство наследи три големи стратегически енергийни проекта, които очертаваха стратегическото място на България не само на Балканите, но и в Югоизточна Европа. Те осигуряват хиляди работни места в условията на криза и чуждестранни инвестиции. 
След големите приказки за „локвата Белене”, от RWE – немски инвеститор, може би са се почувствали като паразити, както нарече преди час министър-председателят работещите по проекта „Белене”, си вдигнаха чуковете и си заминаха. 
След приказките за Бургас Александруполис, руската страна отиде в Турция и договори пренос на нефт по друго трасе. 
Аз си позволих да Ви задам един въпрос, свързан с появилите се напоследък в редица медии съобщения, за преговори и срещи между представители на „Газпром” и румънският министър на икономиката Видяну относно коментари за трасе на „Южен поток” по трасето Констанца Триест, за включването на Франция и срещата между Саркози и руската страна, в която се договори участието на Франция в „Южен поток”, което предполага увеличение на обема. 
Разбира се стана известно и днес в парламентарния контрол, че от 3-4 месеца на Вашата маса стои искане за увеличаване на обема на транзит от договорения от 30 млрд. куб. м по споразумение през м. януари 2008 г. на 60 млрд., по което Вие мълчите и не вземате никакво отношение. 
Всичко това обуславя и моят въпрос: какви са перспективите пред реализацията на проекта? Какви действия сте набелязали – но не общи приказки, а конкретни действия - този месец това, другият месец - друго, за да се реализира поне един от тези проекти, които наследихте? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Миков, освен искането Ви оперативно да ви информирам за всички действия, които извършваме в министерството, с което няма да се съобразя, мога да дам следната информация. 
В рамките на политиката за диверсификация на трасетата за доставка на природен газ „Южен поток” остава един от важните инфраструктурни проекти. България поддържа позицията си относно значението на проекта за повишаване на сигурността на газовите доставки за страната ни за региона на Югоизточна Европа. 
Във връзка с горното Българският енергиен холдинг продължава работата по проекта на експертно ниво. На проведената през м. май среща между Българския енергиен холдинг и „Газпром” – през месец май, господин Миков! – е съгласуван индикативен график на последващи дейности и работни срещи по проект „Южен поток”. В резултат на това се отбелязва определено развитие като страните Българският енергиен холдинг и „Газпром” продължават своята работа с ясно разписана програма.
Българският енергиен холдинг вече е предоставил на „Газпром” следните документи: коментари по план–проспект, обхват на бъдещето прединвестиционно проучване и предложение за конкретен подход, правен способ и процедура за възлагане на прединвестиционното проучване преди учредяването на съвместна компания. 
В най-скоро време предстоят работни срещи по подготовката на необходимата документация за възлагане на комплексното прединвестиционно проучване за сухопътния участък на газопроводната система на българска територия. Страните следва да започнат съвместна работа по изготвяне на задание за обхвата на услугите, които ще се извършат по време на проучването. Задължително изходно условие на този обхват е наличието на предварително съгласуване от Българския енергиен холдинг и „Газпром” на варианти за трасета и разпределение на обемите природен газ, които да бъдат подробно проучени, изследвани и анализирани от бъдещия изпълнител на проучването. За целта трябва да се пристъпи към подготовка за възлагане на прединвестиционно проучване, в това число обхват и процедура за съвместно възлагане преди учредяване на съвместната компания. 
Целта на прединвестиционното проучване е подробно изследване на техническите, икономическите, юридически, екологични, пазарни и други аспекти на проекта, което, господин Миков, дава вече отговор на поставения от Вас въпрос. (Реплики от КБ.) 
Въз основа на резултатите от проучването могат да се извършат съответните оценки на проекта на българска територия и на условията за неговото развитие. Работи се и по подготовка и съгласуване на документите за създаване на смесената проектна компания, която съгласно междуправителственото споразумение от м. януари 2008 г. предвижда учредяване с равно дялово участие между българската и руската страни. 
Съвместната компания ще цели развиване на газопровода на територията на България на базата проектно финансиране. От страна на Българския енергиен холдинг са предложени конкретни дати за продължаване на практическите действия по проекта, като се очаква те да бъдат съгласувани и потвърдени от страна на „Газпром”. Както виждате, ние очакваме, а не те от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има думата за реплика народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, аз Ви помолих учтиво по възможност не с общи приказки, а по-конкретно, ако може! Вие ми изброихте някакви технически неща и казахте, че другото са оперативни тайни.
Отговорете на българската общественост: правителството ще приеме ли увеличаване на транзита от 30 на 60 млрд. куб. м, като срещу това България ще получава и съответните такси и съответните условия? Ще приеме или няма да приеме? Прост въпрос!
Цялата работа и с другите проекти, и с този е едно голямо мотаене, една голяма мъгла и общи приказки. Тука има - тука нема! Ще строим Бургас Александруполис - няма да строим! Екологично ще видим! „Белене” е локва, а после ще строим „Белене”. RWE си замина! 
За „Южен поток” - прост въпрос: България 30 милиарда ли ще транзитира, или 60 млрд. куб. м? Как гледате Вие на преговорите на „Газпром” с Румъния за алтернативи, които заобикалят България? Както това става за атомната енергетика с Турция, тук на Балканите, както става с петрола с Турция. Същата работа правите и с газта – поради липсата на яснота и ясна позиция. Кажете: 30 или 60 милиарда ще се транзитират през България?
Увеличиха се потребителите – Франция се включи, други страни от Европа, увеличават се нуждите, Европа иска да си осигури догонващо развитие с тази енергия – да развива индустрията си. Ползите за България са ясни. И само нашето правителство не може да сметне, че 60 е повече от 30. Така че не можете да дадете яснота на партньорите си. Не знам с какви позиции ще ходите в Москва по другия въпрос за цените на газа. Госпожа Нинова тук Ви пита, Вие по същия начин – омотавате работата. Ако така преговаряте, и резултатите Ви ще бъдат такива. 
Моля Ви кажете просто и ясно: 30 или 60 милиарда ще се транзитират през България? Благодаря Ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има думата за дуплика министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Миков! Въпросът дали 30 или 60 е прост само във Вашата глава, а отговорът зависи от конкретните сметки, каквито Вие не сте свикнали да правите. Това е, с което се занимаваме в момента, по-конкретно от това не мога да Ви кажа, господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Следва въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно националния план за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. 
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз няма да Ви задавам въпрос за руските енергийни проекти в България, защото не се считам за адвокат на Русия тук.
Като български народен представител, народен представител от страна – членка на Европейския съюз, ще задам въпрос по една от трите големи цели на Европейския съюз, разписани в неговата програма, цели, под които България е поставила своя подпис, а той е постигане на целите на общността до 2020 г. по отношение на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. 
За по-голямата част от страните – членки на Европейския съюз, тази цел е 20%. За България целта, която трябва да постигнем, е 16% консумация на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници до 2020 г. 
За да постигнем тази голяма национална цел, са необходими действително сериозни сили в няколко направления – нормативни, инвеститорски и технологични.
Един от важните елементи по принцип на постигането на тази цел безспорно е взаимодействието ни с Европейската комисия, която в много отношения със своите действия ни подтиква и подкрепя, за да постигнем тази цел.
Първото нещо, което ни предстои да извършим от днешния ден нататък, буквално е след пет дни – България да представи в Брюксел Националния план за развитие на възобновяемите енергийни източници. Всъщност, този план би трябвало да бъде депозиран в Брюксел още следващата седмица.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: изготвен ли е вече този план? Кои са неговите основни параметри по години? Какъв ще бъде процентът на електроенергия, произведен от възобновяеми енергийни източници, в края на текущата 2010 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Иванов! Какъв е статусът? В момента готовият проект на Националния план за действие за енергия от възобновяеми източници, изготвен по задължителния модел, е изпратен за получаване на експертни становища от други ведомства и неправителствени организации. Паралелно започна и процедурата по изготвяне на екологична оценка на предвидените според плана мерки.
Предстои разглеждане на проекта на заседание на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет и последващо изпращане до 30 юни за нотифициране от Европейската комисия.
Съгласно изискванията е разработена така наречената индикативна крива за периода до 2020 г., като базова е 2005 г. Тя служи за определяне на задължителните цели за всеки две години, чието изпълнение ще се контролира от Европейската комисия. 
Сумарният технически потенциал за производство на енергия от ВЕИ по актуализираната оценка от 2009 г. е приблизително        52 млн. мегават часа годишно, което е 4500 килотона нефтен еквивалент. Разпределението между различните видове източници е неравномерно, като най-голям дял притежава биомасата, приблизително 36%, и хидроенергията – приблизително 31%. Сравнително по-малък дял имат вятърната енергия – около 7,5%, и слънчевата енергия – около 9%, което е обусловено от географското положение на България.
Въз основа на наблюдаваните тенденции на развитие и разполагаемата информация относно проекти за изграждане на нови мощности, намиращи се на различен етап от реализацията си, очакванията са производството на енергия от възобновяеми източници в България да нарасне до 1955 килотона нефтен еквивалент годишно към 2020 г. спрямо 1090-1097 през 2005 г. 
Накратко може да се каже, че е предвидено увеличаване на ръста на производство на електроенергия с над 100%.
По третата част от въпроса Ви – за 2010 г., по Директивата на Европейската общност за насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от ВЕИ на вътрешния електроенергиен пазар за България е определена индикативна цел от 11-процентов дял на електрическата енергия, произведена от ВЕИ, като в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия в страната при благоприятни климатични условия преобладаващ е делът на ВЕЦ.
Според прогнозите на МИЕТ производството на електроенергия от ВЕИ през 2010 г. ще възлиза на 4330 гигават часа. Очаква се при реализиране на инвестиционните намерения делът на произведената електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници през тази година да достигне 11,9% от брутното вътрешно потребление в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Трайков! Това, с което завършихте, е окуражително, че в края на тази година ще има преизпълнение по отношение индикативната цел, която действително беше 11%. Това е заложено и във вашата правителствена програма като цел за годината.
Едновременно с това искам да задам въпрос: дали Европейската комисия ще уважи националния план, макар и само като нотификация, при положение че не е изготвена оценка за въздействие върху околната среда – елемент, който е важен, и доколкото зная, Европейската комисия би желала този план да мине на съгласувателна процедура през три министерства. Безспорно, вашето е водещото, но заедно с него са и Министерството на околната среда и водите, и Министерството на земеделието и храните.
Второто, което е важно за мен, не би ли трябвало – считам го за необходимо – като неразделна част от плана да бъде и картата на районите в страната, където могат да бъдат изграждани централи, използващи вятър или слънчева енергия за производството на електроенергия от тези възобновяеми източници? Има ли такава карта? Тя неразделна част ли е от плана, който се изпраща? Ако няма, кога ще бъде представена? Тя трябва да бъде съобразена с няколко основни фактора. Това са „Натура 2000”, която е европейска карта, някои наши защитени територии. На следващо място, безспорно, възможностите за присъединяване към преносните линии в страната. Не на последно място, ще се отчете ли това, че в момента в Народното събрание се правят законови промени, които могат допълнително и според мен абсолютно неправилно да ограничат възможностите за развитие на възобновяемите енергийни източници? Ще бъда доволен, ако можете да ми отговорите на тези въпроси, макар и като отношение.
Пожелавам успех, както е тръгнало през тази година, да може до 2020 г. да се реализират не 16%, а 17%, както разбирам, че Вие сте заложили като пожелателна цел в новата енергийна стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Изпратено е запитване до Главна дирекция „Енергетика” в Европейската комисия. Имаме тяхното уверение, че изпращането на плана за нотификация не е необходимо да бъде придружено от технологична оценка. Тя обаче се изисква от екологичното законодателство за окончателното приемане на плана от Министерския съвет. За нотификацията не е необходимо да е минала през Министерския съвет.
С екологичната оценка ще намерят отговори и част от въпросите, които поставихте допълнително. Предвижда се да се даде рамката къде да се насочат инвестициите в мощностите за производство на енергия от вода, вятър, слънце и биомаса, като се посочат и неприемливите за това зони. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Следва въпрос от народния представител Румен Стоянов Овчаров и Петър Атанасов Курумбашев относно кадровата политика на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, господин Трайков! Моят въпрос е сравнително лесен. Той е: какви са основните критерии за назначаване, развитие на кадри и за освобождаване на кадри от вашето министерство? 
В интерес на истината, една от идеите да задам този въпрос ми даде колежката Моника Панайотова от ГЕРБ, която в качеството си на председател на младежка организация на ГЕРБ зададе подобно питане към Вашия колега Дянков. Тя го попита има ли бърза писта за кариерно развитие, израстване и задържане на младите хора в държавната администрация. Господин Дянков каза, че ще има мерки за по-голяма прозрачност в кариерното развитие, че са свързани с матричен модел, който ще се предложи да се развива оттук нататък. Той ще се състои от строго определени зададени стъпки и правила за израстване, предполагам, че също и за назначаване и уволнение. 
Щях да Ви попитам: подкрепяте ли идеята за такава бърза писта за кариерно развитие? Има ли такава бърза писта, между другото, освен при назначенията, и при уволненията? Допускате ли, че във вашето министерство е възможно да има и политически мотиви, когато се взимат решения за уволнения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Курумбашев, уважаеми господин Овчаров! Въпросите по така наречената кадрова политика, приемам по-скоро като въпроси по управление на човешките ресурси. Да, подкрепям идеята на вицепремиера Дянков за промени в държавната администрация, така че да има бърза писта за израстване на кадърни млади хора. 
Политиката, която градим в посока управление на човешките ресурси е насочена към качествен подбор, назначаване на професионално подготвени служители, планиране на обучението, развитието и мотивирането на персонала. Едно управление е успешно тогава, когато може да разчита на лоялна, компетентна и добре структурирана администрация. Наемането и подбора на служители в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се извършва по реда и критериите, регламентирани в Закона за държавния служител, Кодекса на труда и подзаконовите актове по прилагането им. Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества. За заемането на която и да е вакантна длъжност има минимални нормативни изисквания и условия, на които кандидатите следва да отговарят. Критериите за заемане на длъжност в администрацията са степен на образование, професионален опит или ранг, необходими за заемането на длъжността, покриване на условието за назначаване на определени от чл. 7 от Закона за държавния служител.
Водената от нас политика в областта на управлението на човешките ресурси обхваща както кариерното развитие и мотивация на държавните служители, така и санкционирането при неизпълнение на служебни задължения или нарушаване на задълженията, определени в Закона за държавния служител. Всеки държавен служител носи дисциплинарна отговорност. Държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, носи наказателна отговорност. В този случай служителят се наказва с предвидените в закона наказания. В министерството има създаден дисциплинарен съвет, от който се изисква становище преди налагане на наказанието „уволнение” или понижение в по-долен ранг за срок от шест месеца до една година. 
От началото на моето управление досега прекратяване на правоотношения поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение няма. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Румен Овчаров. 
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, не зная Вие ли не знаете или не Ви казват какво се случва във Вашето министерство. Господин Курумбашев Ви попита има ли политически уволнения и назначения. Ще Ви прочета заповед, подписана на 15.06.2010 г. от госпожа Мариана Велкова – изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия, която прекратява договора на служебното правоотношение с Румен Николов Георгиев поради причини:
„1. Наличие на несъвместимост със заеманата длъжност по чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител, породено от качеството на господин Румен Георгиев на член на Градския съвет на Българската социалистическа партия и на „Изпълнителното бюро на този съвет.”
Разбирате ли какво правите във Вашето министерство, господин Трайков? Не само, че уволнявате по политически причини, ами си позволявате, имате наглостта да го напишете в заповед! Разбирате ли по какъв начин компрометирате държавата България и докъде ще стигне сега тази заповед в Европейския съюз, Европейската комисия, а и в цялата страна. 
Между другото, такова нещо не си позволяваше да прави някога даже Иван Костов. Уволняваше по политически причини, но поне не го правеше така нагло и безочливо.
Искам да Ви кажа, че Закона за държавния служител в дадената ситуация няма да Ви помогне. Ако искате мога да Ви дам Устава на Българската социалистическа партия да си направите проверката и да видите, че такива длъжности в него няма.
И второто нещо, което искам да Ви кажа, господин Трайков – 20 човека от Агенцията са напуснали и са освободени през последните осем месеца. Въпреки това Агенцията за малките и средни предприятия като междинно звено по Програма „Конкурентоспособност” продължава и няма никога да се справи със задачите, защото общото между тези 20 човека е не, че са членове на Българската социалистическа партия, общото е, че са млади хора, които са подготвени и обучавани. Те са така наречения административен капацитет, който Вие с лека ръка изхвърляте от агенцията.
И нещо още по-странно. Не само не наказвате госпожа Мариана Велкова, ами я и награждавате. Само преди 15 дни ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров. Помолих за спазване на времето. 
РУМЕН ОВЧАРОВ: ... вероятно заради политическите уволнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето изтече. 
РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, за пореден път ми се задава въпрос, който не е отправен към мен като такъв. Въпреки това ще кажа за господин Георгиев. Правоотношението му е прекратено от изпълнителния директор на агенцията, която, разбира се, не е част от министерството, след получен пореден сигнал за наличие на несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител, който гласи, че не може държавен служител да бъде лице, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. 
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Длъжност!
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Именно поради това е прекратено правоотношението му на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител – поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2 от същия закон. 
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Тогава трябва да уволните половината от Вашите кадри в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за тишина и ред в залата! Не се обаждайте от банката.
Да благодарим днес на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговорите на Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Въпрос от народния представител Георги Тодоров Божинов относно необходимото съгласуване между Агенция „Пътна инфраструктура” и Национална кампания „Железопътна инфраструктура” при прекратяването и реализирането на 4-лентовото трасе от международен път Е 79 в участъка Мездра-Ботевград и проектирането на пресичащ го железопътен път в същия участък. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря Ви. 
Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, благодаря Ви за това, че прочетохте съдържанието на въпроса и няма нужда да повтарям названието на двата проекта. Само ще подчертая тяхната изключителна важност и да кажа, че тя не подлежи на никакво съмнение. Тези проекти се разработват по една и съща оперативна програма „Транспорт” на Европейския съюз за техническа помощ. Фазата, имам предвид изоставането между двата проекта, е 11 месеца. Забавянето е от страна на Национална кампания „Железопътна инфраструктура”. 
Уважаеми господин министър, от Вашето изявление стана известно, че през м. март 2010 г. е трябвало да се проведе среща между Агенция „Пътна инфраструктура” и Национална кампания „Железопътна инфраструктура”, на която да се вземат важни решения, относно конфликтните зони и преодоляването на техническите противоречия. 
Моят въпрос към Вас е: към днешна дата съгласувани ли са двата проекта, преодолени ли са съществуващите технически, други противоречия и конфликти. Поставям този въпрос, защото на 26 февруари 2010 г. от тази трибуна Вие заявихте, че по отношение на 4-лентовия път е завършено проектирането, представеният предварително технически проект съдържа цялата необходима техническа документация. Тоест, казвате Вие, може да стартира тръжната процедура за строителство. Ако са преодолени тези противоречия между двата проекта, можете ли да отговорите с „Да”, че днес няма причина да не стартира тази  процедура? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството. 
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Проектирането на пътните и железопътните участъци, знаете, се извършва по програма ИСПА. За модернизацията на жп линията Видин-София проектирането се извършва във фаза идеен проект по финансов меморандум – няма нужда да цитирам номерата. Шестнадесети януари – за модернизацията на горепосочения пътен участък. Тя е техническа помощ по предпроектни проучвания и предварителни технически проекти по направление на общоевропейските коридори – ТЕНТИ. Там протоколът и финансовият меморандум са подписани на 16 януари 2007 г. 
Ето и фактите – това, което е важно. Договорът за пътното проектиране е подписан на 15 декември 2007 г. Даден е срок от една година за изпълнение на проекта. Този срок е изтекъл на 15 декември 2008 г. Той включва изработването на предпроектни проучвания, предварителен технически проект, приемането им от Експертния съвет, ОВОС, комплексен доклад за съответствие.
Договорът за жп линията във фаза идеен проект е подписан на 5 септември 2007 г. със срок за изпълнение – 24 месеца, който е изтекъл на 1 октомври 2009 г. Той подлежи на съгласуване по чл. 73 на Закона за устройство на територията.
Писмото за искане от проектанта на пътя, тоест пътят тръгва малко по-рано, една година вместо две години, за железопътната линия. Проектантът изготвя писмо за съгласуване на проекта на фаза предпроектни проучвания и го праща на НКЖИ на 30 април 2008 г. Отговорът е получен от НКЖИ на 15 юли 2008 г. – два месеца и половина по-късно.
Експертният съвет към тогавашната НАПИ, сега АПИ, за избор на пътен вариант е проведен на 5 юни 2008 г. Оттам нататък е приет вариант. Започва проектирането в следващата фаза за пътя – предварителен технически проект. Предварителната версия на жп проекта е представена в периода 13-16 февруари 2009 г. 
Коригираният вариант е завършен на етап 2 по договора и е предаден на 30 април 2009 г. Приет е на Експертен съвет на 28 май 2009 г. Пътният предварителен технически проект е внесен, след като е изготвен отново за съгласуване от НКЖИ на 22 януари 2009 г. Отговорът на НКЖИ е пратен на 19 март – пак два месеца и половина закъснение.
Писмото е абсолютно идентично с първото писмо, което споменах за предварителния проект.
Незабавно след това, разбира се, се организира среща на двата проектантски екипа. На 16 април 2009 г. има протокол – в протокола са дадени предложения за взаимни действия на двата проектантски екипа за решаване на конфликтните зони.
Жп проектът е приет от Експертния технико-икономически съвет на 28 май 2009 г., тоест един месец след съвместната среща, като обаче нямаме данни да е искано съгласуването му от АПИ, както повелява законът. Той към момента не е съгласуван от АПИ.
Срокът на финансовия меморандум за пътното проектиране вече изтича. Той е към 31 декември 2010 г. - идва към края си. 
Новото ръководство бързо организира три поредни съвместни срещи на проектантите и експертите. Те са на 8 март 2010 г., 14 април 2010 г. и 2 юни 2010 г. Изчистени са три от общо четири проблема, това е протоколирано, с общи усилия, а четвъртият проблем в с. Лютидол, пресичат се жп линията и пътят, не може да бъде решен. 
Решението на експертите е, че тези 3 км се отрязват, предмет на допълнително проектиране, за да не спираме останалата част от пътната отсечка, за да може тя да тръгне по Оперативна програма „Транспорт”. 
На 16 юни 2010 г. е последната съвместна среща. Това е решението – протоколирано. Всичко останало е изчистено, с изключение на този участък от 3 км, който в момента ще бъде изключен, за да бъде изчистен конфликта между двете организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз искрено Ви благодаря за този отговор. И то не за първата му част, аз я имам тук – изцяло всичко, което прочетохте. 
Благодаря Ви за това, че на една работна среща сте констатирали този конфликтен участък от 3 км и сте взели най-правилното решение – изважда се, за да се работи спокойно, реализацията на 4-лентовия път върви, скоростната линия Видин-София върви, не се възпрепятстват проектите и в това време се търси най-доброто експертно решение за 4-лентовия път.
Ето този отговор удовлетворява, той е професионален.
Но на 26 февруари Вие изсипахте, ще си прочетете отговора, куп нападки към предшествениците – недалновидни, непрофесионални, не успели да видят, че ще се пресекат двата пътя. Ами ето го решението.
Затова нека професионализмът и загрижеността за решаването на проблемите да доминират. Да оставим това замеряне с обвинения, тъй като тези, които ме помолиха да задам въпроса, очакваха този отговор – технически професионално решение и оттук – продължение. Не, че едните са били негодни, защото проектантите на пътя са едни от най-добрите – това е оценката на хора, които аз уважавам. Най-добрите проектанти. Нямаме други по-добри. Аз съм доволен от отговора. Така трябва да се работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, Вие виждате – когато експертите работят, единственото, което всички останали трябва да направят, е да им дадат платформа, възможност те да свършат работата. Вярвайте, че това е моето дълбоко убеждение, защото магистралите и железопътните линии в България имат нужда от повечко работа, от повечко експерти и по-малко политици. Съвсем откровено го заявявам.
По това, което споменахте. Ако е имало такива нападки към м. февруари т.г., разбира се, е важно да видя какво точно съм казал, но единственото, което съм имал предвид и това, което Вие видяхте от фактите, е именно – просто двете агенции не са си говорили. Съжалявам да го кажа в прав текст. Те просто не са си говорили.
Не може с една година разлика – през 2008  и 2009 г., да се получава едно и също писмо с едни и същи аргументи, при положение че е имало събирания, имало е срещи. Тоест проектирали са абсолютно паралелно и независимо, без да си стиковат позициите. Именно това е грешката, от която всички ние можем да се поучим. Аз Ви благодаря за въпроса. А тя е, че тези министерства трябва да работят заедно по тези приоритетни проекти.
Това, което констатирахме в миналото, то се отнася и за много други проекти, е, че просто всеки е работил сам за себе си. Така че, дай Боже, повече експерти, повече работа, защото иначе няма да се справим с тези амбициозни цели, които сме си поставили, а пък ние само ще ги подкрепяме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към питане от народните представители Павел Димитров Шопов и Стоян Иванов Иванов относно осъществяването на ефективен контрол по концесионирането на плажовете по българското Черноморие.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! С колегата Иванов считаме, че това е особено актуален въпрос, предвид започващия курортен летен морски сезон. В началото на Вашия мандат Ви зададох подобен въпрос относно един проблем, който е текущ, който в продължение на много години не е решен - за концесионирането на плажовете по българското Черноморие, където (знаем всички, считам, че колегите, които са в залата, а и българските граждани, които ни гледат и слушат, имат впечатление за това) непрекъснато се извършват нарушения от страна на концесионерите.
До този момент никой регионален министър не се е преборил и аз разчитам, че Вие ще бъдете този, който ще влезе в една епична и дръзновена битка за решаването на този въпрос – за чадърите, които се разполагат в нарушение на всякакви разпоредби, за нагло отношение, буквално, на мутри и биячи, които изискват дължимо или недължимо плащане от страна на почиващите български граждани или чуждестранни туристи. Всичко това компрометира почивката по българското Черноморие, въпреки природните дадености.
От друга страна съществува проблемът за разполагането на какви ли не съоръжения – ресторанти, заведения за бързо хранене, магазини, по плажните ивици. Този проблем, когато се затварят на много места ивици от българските плажове, където не се допускат български граждани или се прави така, че се събират по един направо хайдушки начин такси от български граждани, които се опитват да достигнат до плажните ивици, свързан ли е с тежки нарушения на Конституцията и на законите? Всичко това е сложен възел и комплекс от въпроси и проблеми.
Ние с колегата Иванов Ви задаваме въпроса: организиран ли е някакъв вече, най-после, ефективен контрол и по какъв начин е направено това относно концесионирането и използването на плажовете по българското Черноморие? Според Вас, предвид на мерките, които взимате, ще бъдат ли сведени до минимум нарушенията, които компрометират и създават лош имидж? Има ли до този момент вече констатирани нарушения, взети ли са мерки, защото има сигнали за такива нарушения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов, уважаеми господин Иванов!
Контролът по изпълнението на концесионните договори за морски плажове е обособен на две нива. Едното ниво е в структурата на специализираната администрация в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която е дирекция „Концесии”. В нея единият отдел организира и осъществява превантивен и текущ контрол.
От друга страна, със заповед на министъра, се назначават междуведомствени комисии за осъществяване на контрол по изпълнението на сключените от министъра договори за концесии на морски плажове.
Искам да ви кажа, че през лятото на 2009 г. ние положихме изключителни усилия и имаме конкретни факти и резултати, които показват, че наистина за пръв път правителството е приоритизирало този проблем и е заело една силна позиция и стремеж да покаже, че ще гоним ясно спазване на договорите, на правилата и ще искаме с всички сили и средства в рамките на закона да наложим ред по черноморските плажове. 
Ние извършихме масирани проверки през 2009 г. – нещо, което не е правено от нито едно друго правителство. Ние стигнахме и до прекратяване на концесии – три, нещо, което не е правено от нито едно друго правителство. Ние имаме и конкретни факти и резултати. Работихме заедно с няколко институции – преди всичко с ДНСК, с РИОКОЗ, с областните управи на Българския „Червен кръст”, с представители на общините.
Искам да ви дам някои конкретни факти и резултати. Може би единият, по-важният е в паричните изражения – по 71 концесионни договори за морски плажове, които ние анализирахме, проверихме, ние повишихме с 40% събираемостта на държавата за 2009 г. спрямо предишните години. Към края на 2009 г. са събрани 8 млн. 77 хил. лв., което е абсолютен рекорд. И дори до 15 март 2010 г. постъпиха още 255 хил. лв., тоест 8,333 млн. лв. общо постъпления. Това е 40% повече от събраните през 2008 г. от 70 концесионни договори –        5 млн. 937 хил. лв.
Имаме също така много констатации за забавени плащания, за неизпълнение на задължения. Наложени са неустойки в размер на 180 023 лв. за 38 морски плажа. 
От началото на 2010 г. ние сме наложили санкции по концесионни договори на 23 морски плажа за неизпълнение на задължения, за предоставяне на изискуемите гаранции. Вие виждате, че от началото на 2010 г. ние започваме превантивно още през първите месеци да контролираме Сезон 2010. Вече имаме 23 плажа, които са санкционирани. Предприети са действия за събиране на дължими суми по съдебен ред от 4 морски плажа, в това число и за морски плажове, за които концесионните договори бяха прекратени в края на 2009 г., поради неизпълнение.
От 21 юни 2010 г. започнахме двуседмични масирани контролни проверки по плажовете. Искам категорично да заявя готовността и интереса на държавата да въведе ред по плажовете през Сезон 2010 г.
Ще имаме масирани  проверки. Те вече се случват. В състава на проверяващите комисии ние имаме включени служители на МРРБ, на РИОКОЗ, областни съвети на БЧК, черноморските общини, Изпълнителна агенция “Морска администрация”, представители на областните администрации – Варна, Бургас, Добрич. От всички проверки ще бъдат направени съответните констатации, препоръки, протоколи. Констатираните неизпълнения ще бъдат докладвани на контролните комисии и категорично ще бъдат налагани санкции.
Проверките по морските плажове обаче няма да се ограничат само в тези двуседмични проверки, които сега правим. Те ще продължават през целия период. Те ще бъдат изненадващи. Те ще бъдат непланирани. По най-различни начини ще бъдат сформирани и комисиите, така че да гарантираме наистина един качествен контрол.
Едно нещо ние искаме да постигнем с тези мерки – просто спазване на правилата, защото има договори, има наемни договори, има договори за концесии. Очакваме всички да бъдат коректни, така както и държавата ще бъде коректна към всички тези, които изпълняват ангажиментите си.
И само да допълня, че вече виждате, още миналата година в края на сезона ние започнахме и да събаряме незаконни постройки. Това се случи на няколко плажа. Тази година няма да се посвеним и няма по никакъв начин да намалим усилията си да се борим за повече ред и повече комфорт за българските граждани по плажовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса давам думата на Стоян Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Министър Плевнелиев, аз Ви благодаря за отговора. 
Факт е наистина, че при новото правителство проверките и контролът започнаха да стават доста по-систематични. Чудесно е, че се правят проверки с междуведомствени комисии, назначени с Ваша заповед, само че подобни опити имаше и преди това, в предишни години. Чудесно е, че най-сетне имаме случаи на прекратяване на концесии, защото аз си спомням дългите и безсмислени битки, които се водеха от предишното и по-предишното правителство с някои концесионери, които очевидно по някакъв начин бяха закриляни от лица от изпълнителната власт и въпреки многобройните нарушения, договорите им не бяха прекратявани.
Чудесно е, че има толкова санкционирани плажове, че започна събарянето на незаконни постройки, само че, господин Плевнелиев, струва ми се, че тук по линия на контрола все още има нещо сбъркано в самата методика за този контрол. 
Многократно в качеството си преди това на журналист, после на общински съветник, а сега и като народен представител съм водил разговори както с туристически асоциации, така и с представители на местните власти, областни управители и областни администрации. Това, което според мен трябва да направи министерството и което може би заедно с вас да направим в парламента е, ако трябва да внесем промени в законодателството, да променим и нормативната уредба, така че за плажовете, ставайки изключителна държавна собственост да бъдат прехвърлени по-големи и по-преки контролни функции на властите по места. Имам предвид областните управители и техните администрации и местните власти. Те са хората, които всеки ден се сблъскват с тези проблеми.
Извинете, но един контрол от такава комисия през София никога не може да бъде достатъчно ефективен. Не искам да Ви припомням случаи, вие вероятно ги знаете, за строежа на изкуствения остров в Несебър, за курортисти, които бяха бити, защото не искат да си платят за чадър, да легнат под чадър, за баснословни цени на чадъри от порядъка на 15 лв. и 15 лв. за шезлонг миналата година в Несебър по същото време, когато цените за нощувките бяха паднали под 25 лв., тоест ти за отиване на плаж плащаш повече, отколкото за нощувка.
Не искам да Ви ги припомням тези работи, но те са факт и съм сигурен, че колкото и усилия в контрола да влагате сега без това децентрализиране на контрола при ръководната роля на държавата обаче и на министерството, няма да се справите с проблема и пак ще имаме подобни скандали, макар може би по-малко.
И тук искам да Ви кажа, че според мен и според експертите, които са по морето, пак беше допусната известна грешка в методиката, по която беше определена цената за даване на тези плажове, които досега не са давани по концесия. И това е причината много плажове отново да останат неохраняеми. Сигурен съм, че пак ще имаме, както и миналата година, доста нещастни случаи. Тази методика също трябва да се промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Шопов, абсолютно се солидаризирам и съм съгласен с вашата констатация. Това е голямото намерение на моето министерство, а също така и на правителството, в което имам честта да работя и да давам всичко от себе си – повече демокрация. Повече демокрация означава вземане на решенията и контрол по-близо до хората, което означава областните управи, общините. 
Ние сме първото министерство, което с ефективни действия събра областните управители по отношение на плажовете – Добрич, Варна и Бургас, и им казахме: „Ние сме готови да ви дадем управлението, контрола. Ние сме готови, но вие преценете кои плажове”. Този процес върви. Знаете, че тримата областни управители практически отдават плажове под наем. Това е само първата стъпка към онова, което вие визирате и което аз бих подкрепил. Бих подкрепил всяко ваше усилие, както и на парламента. Министерството ще го подготви. Повече децентрализация на плажовете, по-близо до потребителите, по-близо до областните управители, защото там има по-директен и по-ясен контрол. А там и гражданите могат да предявят по-силна претенция, когато нещо не е наред. Представяте си колко е трудно на един обикновен човек да стигне до един министър и да му каже, че нещо не е наред с един плаж.
По отношение на методиката за неохраняемите плажове – също съм абсолютно съгласен с вас. За отдаване под наем – констатираме, че е криза. Констатираме, че понеже контролът върху заведенията, върху това какво и как се строи – временно или постоянно, по плажовете и в зоните около тях, е много по-силен, като че ли икономическият интерес намалява. Затова ние констатираме по-малък интерес към наемане на плажове. Ще има неохраняеми доста плажове през тази година. Честно да ви кажа, миналата година хората се оплакваха, че на всеки плаж има кебапчийница, че на всеки плаж има чалга музика, че на всеки плаж се яде и се пие, а няма спокойствие. Тази година като че ли отиваме в една по-различна крайност. Дай Боже, най-после и в тази държава да има един плаж, на който няма кебапчета и има спокойствие за хората.
Имайте предвид, че част от тези плажове, които ще останат неохраняеми, са част от зони, където най-после можем спокойно да отдъхнем, че ще се наслаждаваме на натура и на спокойствие, без да има някой, който да се опитва от всеки квадратен сантиметър да извади някой лев. 
Ще подкрепя всяко ваше усилие заедно да направим така, че стопаните да бъдат по-близо до потребителите, да децентрализираме плажовете към съответните общини и области. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Плевнелиев.
За отношение има думата господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Уважаеми господин министър, аз се радвам, че Вие осъзнавате, че очевидно има проблеми в тази методика. Впрочем Вие в движение нанесохте няколко корекции – Вие и вашият екип. Само че това отново стана малко късничко. Наистина и тази година част от плажовете, които можеха да си намерят стопани, ако бяха предложени на по-разумни условия, да има спасители на тях, да има и медицинско обслужване, ще останат без такова.  Надявам се, че Вие и Вашият екип ще си вземете поука от тази година и догодина този проблем ще бъде решен. 
По какво ще Ви повярват хората в крайморските общини, пък и бизнесът, който се занимава с този тип дейност, че наистина имате решимост? Ще Ви познаят по такива обекти като „Дюни” или „Елените”. Проблемът с „Дюни” е класически. Той е много стар. И колегата Шопов го спомена. Там приятелят и спонсор на президента дълго време го беше обявил като феодално владение. Неговата охрана изгони един бивш заместник-областен управител, който беше отишъл на проверка там, заедно с един бивш полицейски началник. Усмихвате се, но това е факт. Позволил си е грубо да нарушава Конституцията и законите на държавата. И до този момент никой не можа на този човек да му потърси сметка по закона. Ако вие успеете да го направите, вярвайте ми, и останалите концесионери ще се стреснат – след като такъв злостен и системен нарушител, но пък близък с върховете на властта, има начин да бъде вкаран в ред, значи останалите ще знаят, че и при тях може да бъде действано със същата строгост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва питане на народния представител Павел Димитров Шопов относно политиката на министерството за разполагането, съществуването и бъдещето на билбордовете, разположени покрай българските пътища и магистрали.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Този въпрос съм го задавал в 40-то Народно събрание на тогавашния Ваш колега, но получих изключително мижав отговор, който беше повече преразказ на нормативната уредба и нищо относно това имат ли билбордовете място по българските пътища и магистрали и каква е ползата на обществото, на държавата от това? Не е ли полза за определени хора? 
По някои оценки билбордовете по българските пътища и магистрали били около 8000 бр., сигурно тези, които са „регламентирани”. 
Известно е, че в страни от Европейския съюз като Австрия и Германия те са забранени, няма ги. В други страни са на минимални количества. Такава е политиката в Европейския съюз. Ние сигурно сме страната с най-много дупки и проблеми по българските пътища, но с най-много билбордове, които с нищо не допринасят за решаване на проблемите по пътищата. Имам предвид дупките и проблемите по тях.
Ясно е, че тези билбордове от една страна, което е най-тревожното, представляват прегради, фатални прегради в много случаи. Наскоро пак имаше инцидент. Пострадалият от такъв билборд е с опасност за живота. Има и загинали. От друга страна, те грозят околната среда. Много често са разкъсани, разкривени, паднали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Минимален е, доколкото си спомням, и ефектът в парично изражение. Затова моят въпрос към Вас е: вярна ли е тази цифра – около 8000 бр.? Само между Пловдив и София те са около 250 в едната посока. Каква ще бъде вашата политика по отношение на билбордовете. Направили ли сте всичко необходимо за събиране на вземанията? Какви са сумите, които се получават и влизат в държавния бюджет? Заслужава ли си заради тези суми те да бъдат търпени? Няма ли да се промени най-после политиката на държавата по отношение на тях, както е в европейските страни? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор има думата министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с дълбокото убеждение, че трябва да ви дам конкретни, коректни и точни цифри, за да търсим правилното решение. Абсолютно точна е Вашата информация. Точният брой на рекламните съоръжения по пътищата на България към 31 май 2010 г. е 8193 бр. От тях 781 са изградени и се експлоатират без разрешение. Приходите от такси за експлоатация – също важна информация – от тези рекламни съоръжения за 2009 г. са в размер на 5 281 000 лв., а очакваните за 2010 г. са 5 218 000 лв. Несъбраните такси за 2009 г. са в размер на 1 млн. лв. От общо 5 218 000 лв. приходи – към момента 1 млн. лв. са несъбрани. Това е информация към първото тримесечие на 2010 г. Очаква се след приключване на второто тримесечие на 2010 г. по финансовия отчет да се види, че тази сума е по-малка. Основание за това, че ще намалеят дължимите суми (този 1 млн. лв. по рекламните съоръжения), са мерките, които предприе Агенция „Пътна инфраструктура” срещу длъжниците. 
Що се касае до несъбраните такси, всички областни пътни управления са изпратили предупредителни писма. Всички областни пътни управления са анализирали задълженията на редовните платци, изпратени са предупрежденията. На път сме да демонтираме подобни рекламни съоръжения. Също така сме на път да демонтираме повредени и с лоша визия рекламни съоръжения.
Разбира се, това минимално намаление на приходите от 5 млн. 281 за 2009 г. до 5 млн. 218 – за 2010 г. се дължи на отчетените през 2010 г. по-голям процент намаляване на приходите на фирмите за външна реклама и по-малки заявки – от 21% незаетост към 35% незаетост към 2010 г. 
Какви действия са предприети срещу изградените 599 от общо 781 нерегламентирани съоръжения? Възможни са демонтиране, актове за административно решение, преместване, ограждане. Веднага след като приключи зимния сезон на 31 март 2010 г. започнахме кампания на територията на цялата страна по привеждане на рекламните съоръжения с изискванията. Всички областни пътни управления започнаха – освен и писмата, разпратени, и изместване, тъй като има съоръжения, които са в непосредствена близост до пътното съоръжение. Само за един месец примерно в Бургаска област са отнети над 50 разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения и във Варненска област пък примерно са изместени на отстояние минимум 3 м от ръба на пътната настилка 21 подобни съоръжения.
Ще бъдат взети всички необходими мерки, но разбира се, по-важната част ... (Реплика.)
Да, ние ще правим регулярни проверки; да, ние ще направим всичко възможно да съберем този 1 милион; да, ако трябва, ние ще активизираме и всички други механизми на държавата.
Във Вашия въпрос обаче има един много по-важен аспект – има ли смисъл от тези билбордове – 8200 бр. на територията на цялата страна, при положение че те генерират 5 млн. 200 хил. лв. приходи на година? Има ли смисъл това, което ние направихме, за да подпомогнем решението? 
Дълбоко съзнаваме, че трябва да има обществен дебат по тази тема. Стартирана е такава процедура. За съжаление, искам да Ви кажа, че интересът на българските граждани е изключително нисък. Има 54 отрицателни становища на граждани, много малко – от  медии,  и  почти  толкова  становища  в  подкрепа.  Тоест  при  50-54 становища в едната и в другата посока това, което ние можем да констатираме, е, че няма достатъчна активност от страна на гражданското общество. Затова е необходимо още да работим в тази посока. Генерално въпросът е: заедно с парламента да преценим има или няма смисъл от тези съоръжения?
От едната страна имаме 5 млн. 200 хил. лв., а от другата страна имаме човешки съдби, животи, всичко останало, което е свързано с пътната сигурност.
Фактите Ви предоставих, те са конкретни и ясни. Можете да разчитате на всяка допълнителна информация. Решението все още не е взето – да или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Да, така е, господин министър. В моя въпрос имаше два елемента – единият беше какво се прави по сега съществуващата наредба да се оздравят нещата и да се приведат съобразно нормалното им състояние? Другият въпрос е за промяна на политиката изобщо. Във Вашия отговор имаше също два елемента. Те просто кореспондираха на това, което имах предвид.
Що се касае до първия момент, относно това какво се прави, аз виждам Вашите изключителни усилия такива, каквито са впрочем и по отношение на други области от Вашите компетенции и дейност. Това е изключително похвално и за първи път явно има някакво раздвижване – що се касае и за преборването с незаконните такива съоръжения, за събирането на вземанията, демонтирането, отнемането на разрешителни. Всичко това е изключително похвално, но в крайна сметка може би по-важното и за нас, като законодатели, а и за Вас, като министър, и за правителството е да се осъществи в рамките на това управление, на този мандат едно коренно различно ново отношение и политика, защото не само българските граждани, а и хиляди чужди граждани преминават през България и виждат тази грозотия, всъщност са подложени на опасност при извънредни ситуации. Явно, това е по-важното.
Аз съм изключително удовлетворен от Вашия отговор. Благодаря Ви. Вижда се от Вашия отговор, че нещата не са нито формални, нито отбиване на номера, както бяха по времето на миналия мандат, на миналото правителство. След този отговор съм обнадежден, че във връзка с билбордовете по българските магистрали и пътища се прави нещо и че ще има нова нормативна уредба, за което, разбира се, българското общество трябва да си проведе съответния дебат.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това по същество беше отношение.
Ще кажете ли нещо в допълнение, господин Плевнелиев? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Сега следва въпрос от народния представител Атанас Мерджанов към Аню Ангелов – министър на отбраната, относно местонахождението, наличността и състоянието на немските танкове от различни модификации, използвани в близкото минало като танкоогневи точки в така наречената укрепена линия „Крали Марко”.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, става дума за ценните екземпляри от около 83 немски танка от Втората световна война, стоварени и намиращи се на склад в Пионерните казарми в гр. Ямбол, във военния имот на бившата Седма ямболска дивизия. Няма да се спирам на повече подробности по историята, ценността и уникалността на изкопаните през зимата и ранната пролет на 2008 г. артефакти от така наречената отбранителна линия „Крали Марко” по границата ни с Турция. Ще подчертая обаче, че министрите Близнаков и Цонев бяха сформирали няколко експертни комисии за изясняване на въпроса с наличността и ценността на танкоогневите точки. Комисиите откриват несъответствие между официалните данни за наличието на немска бойна техника по югоизточната граница, оповестени от командването по материално-техническото осигуряване на Генералния щаб и реалното намерено количество – при оповестена бройка 75 са намерени 83 и има неоспорими данни, че цифрата е по-голяма. На комисиите не е осигурена възможност за проучване на наличната документация в Централния военен архив, касаеща естеството на работата им въпреки настояванията на председателя им господин Благой Миленов.
В хода на проучванията си членовете на комисията Калоян Матев и Теодор Одрински откриват документи, снимки и разговарят със свидетели, доказващи наличието в Българската армия след 1945 г. на тежък немски танк ТВ „Пантера” около 20 бр.
Питам ви, господин министър, защо нито една от препоръките на въпросните комисии не е осъществена и защо вече две години посочената техника гние в двора на Пионерните казарми – гр. Ямбол? Нима Националният военноисторически музей би се отказал от такива ценни реликви, за които се борят колекционери и музеи от цял свят? Нима Министерството на отбраната е толкова богато, че би се отказало от възможните средства, които биха постъпили в бюджета му при продажбите чрез търг на заинтересовани лица или за пореден път сме свидетели на нехайство и безотговорност от страна на държавата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря, господин Мерджанов.
За отговор – генерал Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мерджанов, благодаря Ви за изключително актуалния, в кавички, въпрос. Бих се зарадвал, ако ми зададете въпрос за състоянието на българските танкове на въоръжение в Българската армия.
Ще отговаря на въпроса Ви така, както е изпратен до мен – какви препоръки са дали комисиите, работили през 2008 г. по горепосочения проблем, и какви мерки ръководството на Министерството на отбраната ще предприеме за съхраняване и използване на така наречената танкова колекция?
Въпросните танкове и самоходни установки са снети от въоръжение, както казахте, през 2007 г. и началото на 2008 г. и са зачислени в Изпълнителна агенция „Държавна собственост” на Министерството на отбраната. През 2008 г. за тяхната оценка са назначавани последователно общо четири комисии от министрите Близнаков и Цонев. 
Първата комисия предлага да бъдат продадени на търг с начална тръжна цена между 250 и 1100 лв. На 19 март 2008 г. е трябвало да бъде проведен търгът. Ден по-рано със своя заповед министър Близнаков изважда от търга шест от танковете и самоходните установки, немско производство. За останалата техника търгът е неуспешен. 
Втората комисия предлага началната тръжна цена да бъде определена в зависимост от историческата стойност на техниката. Дейността на тази комисия е прекратена и е назначена трета комисия. 
Третата комисия описва и картотекира съхраняваните елементи и предлага на Националния военноисторически музей да бъдат предоставени 17 единици.
На 8 октомври 2008 г. е назначена поредната четвърта комисия, която определя нови начални тръжни цени, но протоколът й не е утвърден и не е провеждан търг.
По заповед на министър Цонев, от края на 2008 г. е трябвало всички 84 елементи да бъдат предоставени на музея, но на музея не са дадени средства за транспортирането им и те продължават да се намират и числят на поделение за „Снабдяване и търговия МО” – гр. Ямбол и заповедта на тогавашния министър не е изпълнена. 
Разпоредил съм на директора на Националния военноисторически музей до 15 юли 2010 г. да приеме и зачисли като музейни експонати част от елементите, които имат музейна стойност. Останалите елементи ще бъдат продадени на открит търг.
Постъпило е искане от кмета на гр. Ямбол да им бъдат предоставени музейни експонати от техниката – немско производство, за създаване на музей.
Има възможност такива експонати да им бъдат предоставени по реда на Закона за  културното наследство.
Много Ви моля да имате предвид, че това не са танкове. Това са елементи, части, куполи от танкове и самоходни установки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Ангелов.
Заповядайте за реплика, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз съм доволен от отговора, който ми дадохте, но също така се надявам, че ще бъдете особено стриктен в следващите действия, които звената във вашето министерство трябва да предприемат по организацията на съответните търгове. 
Факт е, че за тези уникални експонати няма съмнение, че някои от тях са елементи, други от тях са в цялостно състояние. Интерес към тях проявяват колекционери от Русия, от Германия, от Кралство Йордания, от Съединените американски щати, от Естония, и е грехота при тази хронична необходимост от средства за Министерството на отбраната ние да се лишаваме и от минималната възможност да получим средства за това.
Аз приветствам възможността действително Националния военноисторически музей да обнови своята колекция, но също така се надявам при организацията на съответните търгове да направите всичко необходимо, получените средства да останат за обновяване на колекцията на музея, а също така и за поддържане на военните паметници. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Мерджанов, надявам се, че не очаквате основна дейност – ние имаме много дейности, но основна дейност на министъра на отбраната и неговия екип да станат колекционери и да колекционират танкове. Отгоре на това колекция.
При провеждането на открития търг за отделни елементи, ще дадем възможност на всички, които искат, да участват в него.
В резултат на това обаче видяхте какви първоначални тръжни цени са определени  - от 250 до 1100 лв. Аз ги повтарям нарочно. Едва ли очаквате някой от Естония да дойде да купи такъв танк за 1100 лв. или част от танк. Всичко е въпрос на това Националния военноисторически музей да оцени наистина кои от тези елементи имат музейна стойност, включително и колекционерска. 
Нямам намерение да правя пета комисия – категорично Ви казвам. Четири комисии са се занимавали с този въпрос в продължение на три години и нищо не са направили. Аз не искам да се занимавам с колекционерство! Много ви благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Ангелов за участието му в парламентарния контрол. 
Уважаеми колеги, времето ще бъде удължено с 10 минути и 30 секунди. Това е времето за декларацията от името на Парламентарната група на Коалиция за България. То ще ни стигне, за да бъдат развити и дадени отговори по два от въпросите на министър Борисова.
Първи ще зададе своя въпрос народния представител Меглена Плугчиева относно подкрепата за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в рамкова позиция за здравеопазване № BG 161 PO 001-1.1-08-2010.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър. Моят въпрос отправен към Вас е свързан с изпълнението на част от Програмата за регионално развитие, а именно в тази част, която касае подкрепата за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни здравни заведения. 
Както е известно цел на тази програма е да се осигури максимално бързо модернизацията на държавни лечебни заведения. Предвидени са 148 млн. лв. по три компонента.
Първият компонент касае сумата от 80 млн. лв. и е за ремонт, реконструкция и обновление.
Вторият е за 10 милиона – за преструктуриране, специално на домове за деца от 0 до 3 години.
Третият компонент, който считаме, че е изключително важен е на стойност 58 млн. лв. и е предвиден за реконструкция и ремонт на лечебни заведения с лъчетерапия.
Моят въпрос към Вас е – на базата на факта, че в края на мандата на миналото правителство, на предшестващото правителство – първо, че бяха осигурени специално 15 млн. лв., за да се вложат точно в тези онкологични диспансери и за тяхната модернизация е един приоритет, струва ми се за здравеопазването в България и освен това беше подготвен старта на тази програма. Стана така, че със смяната на правителствата програмата беше спряна. Вашият предшественик беше поел ангажимента до м. март т.г. да се осигури старта на програмата. За съжаление той се оказва фалстарт. В момента това, което е известно на широката общественост е, че до 30 септември трябва да се набират отново проекти. 
Моят въпрос към Вас е: има ли ясна политика и има ли готовност Министерството на здравеопазването да каже как средствата по трите компонента ще се усвояват и особено по третия компонент за онкодиспансерите? Има ли яснота от всичките 13, които са в България, кои са тези, които придобиват право да кандидатстват? На какъв принцип и по какви критерии събирате техните проекти? Ще се спази ли срокът 30 септември т.г. за компонентът за онкологичните диспансери? И съответно ще бъдат ли използвани тези средства като се има предвид, че изместването и забавянето с една година скъсява срока за подготовка, за приемане и за изпълнение на проектите? Както знаем, крайния срок е 2013 г.
Очаквам с голямо нетърпение Вашия отговор, може би         по-важно, и тези, които имат голяма нужда от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Професор Борисова, заповядайте да дадете отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Плугчиева, във връзка с Вашия въпрос Ви информирам следното. Средносрочната рамкова инвестиционна програма описва насоките за финансиране на болничната инфраструктура в нашата страна. Тази програма се базира на анализ, както и на социално-демографските фактори – заболеваемост и болестност, но също така и на базата на инвентаризацията на наличните ресурси по региони.
Министерството на здравеопазването е на финалните етапи на изработването на този анализ, който се синтезира в Националната здравна карта.
Въз основа на Националната здравна карта се определят конкретните държавни и общински болници, които ще могат да кандидатстват за финансиране, а също и допустимата за финансиране техника, апаратура и инфраструктура. 
Фокусът на инвестицията в средносрочната рамкова инвестиционна програма е насочен към следните параметри.
На първо място, ние се насочихме към онкологичните заболявания, имайки предвид високата регистрирана смъртност от онкологични заболявания и тази забелязана от нас трайна тенденция тя да се увеличава.
Тази тенденция илюстрира недостатъчните възможности за диагностика, което изисква инвестиции в модерни технологии за ранна диагностика на всички нива.
С висококачествена ранна диагностика ще увеличим възможностите си да използваме различните модерни методи за лечение, което се очаква да намали смъртността от онкологични заболявания и да подобри качеството на живот на онкологично болните.
На второ място, ние отбелязваме, че е налице трайна тенденция за застаряване на населението и всъщност това води до увеличаване на хроничната заболеваемост, изискващо трансформиране на болнични легла от активно лечение за долекуване. И това също трябва да се има предвид. 
На трето място, ние искаме да осигуряваме равен достъп до качествени медицински услуги. 
Очертават се определени регионални диспропорции в разпределението на болниците и това налага структурни промени, които ще доведат до развитието на съвременни болници, които отговарят на настоящите нужди от болнична помощ на населението в съответствие със заболеваемост и болестност на популацията, а освен това и до развитието на модерни медицински центрове с комплексно оборудване за ранна диагностика. 
През следващите близки дни ще обявим резултатите от направените анализи, с което и ще стартираме преструктурирането на болничната помощ в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. 
За реплика? Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, аз за съжаление не получих отговор на моя въпрос, а той е свързан конкретно с Компонент 3 и за осигуряване възможността за реконструкция и модернизация на онкодиспансерите. Това, което Вие прочетохте ми прозвуча като част от лекция, но много Ви моля, говорим за конкретни срокове и за конкретни пари. 
В конкретния случай Ви питам: има 13 онкодиспансера, от тях, кои имат право да кандидатстват, кои ще имат възможността до 30 септември да получат правото с проекти да се включат в програмата? Защото управляващият орган – Министерството на регионалното развитие в момента казва: ако Вие не сте в списъка определен от Министерството на здравеопазването, ние не можем да Ви приемем проектите. А в момента такъв списък не е изготвен и хората не знаят какво да направят. Дали да готвят проекти? А тези проекти струват пари. Освен това, пускате ги в надпревара помежду им или министерството има наистина реална политика, къде ще фокусира финансовият ресурс за модернизация на онкодиспансерите? 
Конкретен пример Ви давам с русенския онкодиспансер, който през 2009 г. вложи собствени средства от 2 млн. лв. за изграждане на сградния фонд и в момента иска да кандидатства по програмата, има тази готовност, има съгласието на общината, но няма информация дали попада във вашите списъци, или не попада. 
Много Ви моля, използвайте тази трибуна, и дайте ясен и категоричен отговор, защото средствата стоят неизползвани. Вие обещавате реформи, звучат красиво, но кажете конкретно в рамките на времето, на сроковете и на парите, и кои са болниците, които ще имат този шанс, за да могат да го използват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика? Професор Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: На 21 април аз встъпих в длъжност, от тази дата считаме, че започнах на работя по този проект. На 21 юни аз събрах информацията и имам снимката на здравната система в България днес. Нещо което липсваше и не беше направено. В момента ние обработваме материала. Обработването на материала ще приключи в края на следващата седмица. Вече знам някои от регионите, но не знам всички. 
Що се отнася до нашата национална визия по отношение на онкологията: тя е налице, но аз искам да знам конкретиката в страната си, а все още не я знам. Визията включва следното: първо, два големи центъра за лъчетерапия, разположени по географски принцип в двата края на страната, за да бъде удобно за нашите пациенти. Имаме предвид и наличните такива, които все още са налице и работят. На второ място: имаме два петскена в държавата си, също в двата края, което е удобно. Тези петскена обаче, за да работят… (Реплики.) … Съжалявам, професионални неща са. Така, който разбрал, разбрал! (Смях.)
Ами, това е една специална апаратура, която позволя да се сложи изключително ранна диагноза за разсейките от рак, което е пък изключително важно, за да знаем, онколозите да знаят, кога, каква схема на лечение да се предприеме, за да бъде полезна на пациента и той да бъде спасен и да остане жив. 
С други думи, петскена е много важен. Това е една напредничава технология, ужасно скъпа, и в момента, за да работи петскена се вози всеки ден от Дебрецен белязан нуклеотид и всеки ден този нуклеотид на държавата струва 30 хил. лв., а годишно при два петскена е 15 милиона. Затова ние ще инсталираме, в държавата си, една апаратура, която се нарича циклотрон, която ще произвежда този радионуклеотид и ще бъдем по-икономични. Хем, ще си лекуваме пациентите, хем – няма да даваме излишни луди пари.
С други думи – ние визията я имаме, ние я развиваме, но оставете ме да погледна, за какво става дума, и да бъда абсолютно конкретна.
Срокът, които ми е дал министър Плевнелиев, е 30 юли и аз ще го спазя. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на професор Борисова.
Още един въпрос ще бъде развит от народния представител Мая Манолова относно изразходването на 60 млн. лв. от резерва на Здравната каса. Това е последният въпрос за днес с оглед времето, което ни е зададено като работно.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Актуализацията на бюджета донесе лоша новина за сектора „Здравеопазване”. Всъщност той е единственият, в който се съкращават цели 23%. Това е, бих казала, български парадокс или парадокс на управляващите от ГЕРБ, защото няма европейска страна, която в условията на криза да икономисва от парите за здраве. 
В същото време предвид хроничния недостиг на средства в този сектор идва и решението на правителството за разблокиране на 220 млн. лв. от резерва на Националната здравноосигурителна каса, тоест държавата с едната ръка взема 160 млн. лв., които са тези 23% в Министерството на здравеопазването, а с другата ръка дава 220 милиона от парите, които бяха събрани в предното управление за здраве. Всъщност ние от Коалиция за България подкрепяме идеята за разблокиране на част от резерва на Касата, даже за справка ще припомня, че подобно предложение бяхме внесли още през м. февруари. Но, след като ще се разблокират средства събрани от хората за здраве, редно е да се направи една ревизия: какво е състоянието на парите в Здравноосигурителната каса?
Тук се връщаме към онзи въпрос, който вече е познат и на колегите, но на който нито ние, нито българските граждани чухме отговора, а именно: къде са онези 60 млн. лв. от резерва на Здравноосигурителната каса, които се оказа, че липсват при съпоставка на два отговора? Единият – ваш, в парламентарния контрол в началото на м. май, а другият – на вашия предшественик господин Нанев в отговор на парламентарния контрол през м. февруари. Като се съпоставят Вашите отговори се оказва, че от резерва на Касата липсват 60 млн. лв. за първото тримесечие на тази година. 
Моят въпрос към Вас е: за какво се изразходвани тези пари, с решение на какъв орган? Дали са отишли за болници, за лекарства, за плащане на здравните работници. Още по-тревожно е, че според изявление на шефката на Касата става дума не за 60 млн. лв., а за около 350, което наистина е един факт, който би следвало да разтревожи пациентите и лекарите, защото има пари в резерва, а в същото време те изчезват, харчат се – неизвестно защо, неизвестно от кого?
Очаквам Вашият отговор по този изключително важен за хората въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря ви. 
За отговор – професор Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Манолова, позволете ми да Ви дам следната информация. От създаването си през 1999 г. Националната здравноосигурителна каса има открита бюджетна банкова сметка в БНБ в лева. В нея постъпват приходите от здравноосигурителни вноски, глоби, санкции и други неданъчни приходи. От тази сметка Националната здравноосигурителна каса се разплаща с доставчиците на медицински услуги, лекари, аптеки и болници, както и за административна издръжка. По тази причина салдото на сметката за всеки ден е различна.
От паричните средства, които са натрупани в тази разплащателна сметка, през 2001 г. е открит депозит, който към днешна дата е 350 млн. лв. Останалата част от тази бюджетна банкова сметка е така наречената разплащателна сметка, която се променя в зависимост от разплащането с доставчиците на медицински услуги, както и за средствата, необходими за административна издръжка. 
Няма нормативен документ, който да определя създаването на резерв по банкови сметки и в определен размер в БНБ или в която и да е друга търговска банка. Депозитът по сметката на НЗОК е постоянен – 350 млн. лв., а разплащателната сметка се променя в зависимост от постъпленията и плащанията всеки месец. 
Към 31 май 2010 г. левовата наличност на НЗОК в Българската народна банка е 995 млн. 859 хил. 635 лв. Депозитът в размер от 350 млн. лв. може да бъде освободен само с решение на Надзорния съвет на НЗОК. От началото на годината до днес Надзорният съвет не е вземал такова решение.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря.
Реплика – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, току що Вие съобщихте нещо изключително тревожно на българските граждани, а именно, че се касае не за липсата на 60 млн. лв. от резерва на Националната здравноосигурителна каса, а за разликата от 350 до 800 млн. лв. 
Искам да Ви припомня отговора, който Вие дадохте на въпрос на народния представител Михаил Миков в парламентарния контрол на 13 май т.г., когато Вие обяснихте за наличието на двете сметки в Българската народна банка на Националната здравноосигурителна каса, по които сумата наброява 800 млн. лв., тоест това е сумарният излишък, резерв на Касата за 2008 и 2009 г. 
Припомням, че през м. февруари Вашият предшественик министър Нанев спомена за наличието на 860 млн. лв. по тези две сметки в Българската народна банка. Това всъщност са сметките от така наречения излишък или резерв на Националната здравноосигурителна каса, който - искам да Ви посоча конкретната цифра и ред в Закона за бюджета на Касата, е в чл. 1, ал. 3. Тоест всяка година в чл. 1, ал. 3 от Закона за бюджета на Касата се посочва сумата от излишъка на бюджета. Този излишък не може да се харчи по никакъв друг начин освен с решение на Народното събрание. Защото съобразно § 21 от Закона за държавния бюджет на Република България той има автономен характер и органът, който е легитимен да харчи тези пари, е Народното събрание. За справка - сега, когато правителството реши да употреби 220 милиона от този резерв, това се прави с промени в Закона за държавния бюджет, тъй като това е част от общия фискален резерв и с последващи промени – в Закона за бюджета на НЗОК. В случая става дума за колосална злоупотреба с пари,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...които са разплатени от нелегитимен орган. Защото единственият орган, който взема решения, е Народното събрание. Както знаете, уважаеми колеги, Народното събрание не е вземало решение за разблокиране на тези пари. Много Ви моля да направите съответната справка или да се обърнете към прокуратурата. (Реплики от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Няма да ползвате дуплика – не виждате причина да отговаряте, госпожо министър.
Уважаеми дами и господа, поради изтичане на предвиденото по правилник време, закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,15 ч.)




Председател:
			Цецка Цачева

Заместник-председател:
					Лъчезар Иванов

Секретари:
			Петър Хлебаров

			Митхат Метин