Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-07-14

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, предлагам на вниманието ви следния проект за програма за работа на Народното събрание за времето от 14 до 16 юли 2010 г., който бе обсъден на Председателския съвет:
1. Избор на заместник-председател на Народното събрание.
2. Проекти за решения за промени в постоянни комисии на Народното събрание.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. 
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. 
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
11. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за Селскостопанската академия.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. 
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните. (Общ законопроект, изготвен от Комисията по земеделието и горите на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС, по приетите на първо четене на 16 юни 2010 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за храните.).
14. Законопроект за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна. Тази точка е предвидена като първа за петък, 16 юли 2010 г.
15. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд (Приет на първо четене на 2 юли 2010 г.).
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите (Приет на първо четене на 26 май 2010 г.).
17. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23 юни 2010 г., и върнат за ново обсъждане с Указ № 176 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
18. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване проекта за програма.
Гласували 178 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили две предложения за включване на проекти за решения в дневния ред за тази парламентарна седмица. 
По реда на постъпването, първо е предложението на народния представител Емил Василев, който желае на основание чл. 43, ал. 3 от правилника за включване като първа точка в настоящата програма на Народното събрание – приемане на декларация срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма. 
Подлагам на гласуване направеното предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 179 народни представители: за 64, против 4, въздържали се 111.
Предложението не е прието.
Процедура – народният представител Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моля да бъде прегласувано, тъй като тази декларация е приета в ресорната Комисия по правата на човека още преди двайсетина дни. Забележете, колеги, с почти пълно единодушие – само 1 глас „въздържал се”.
Декларацията почива на едни чисто цивилизационни, демократични и хуманистични ценности и предвид няколко неприятни прецедента, които имаме в последните няколко месеца, включително и с настъпила смърт на хора, аз смятам, че тази декларация трябва да бъде придвижена в дневния ред, тъй като Народното събрание е органът, който трябва да даде знак на обществото, че подобен род прояви на расизъм, ксенофобия и антисемитизъм са недопустими. 
Поради това Ви моля, госпожо председател, да подложите на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното предложение за включване в дневния ред – приемането на декларация срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма.
Гласували 180 народни представители: за 66, против 18, въздържали се 96.
Предложението не е прието.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение от народните представители Михаил Миков и Мая Манолова за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за тази седмица – Проект на решение за създаване на временна анкетна комисия с предмет да установи какъв размер от средствата от излишъка на НЗОК е изразходван от началото на 2010 г., кой е разпоредил използването на тези средства и за какво са изразходвани те. 
Подлагам на гласуване предложението за създаване на временна анкетна комисия.
Гласували 180 народни представители: за 57, против 36, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
Следват няколко съобщения по реда на депозиране на заявленията.
До председателя на Народното събрание е постъпило заявление от народния представител Лъчезар Богомилов Иванов, който на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Правилника подава оставка като председател на постоянната Комисия по здравеопазването към Четиридесет и първото Народно събрание.
Постъпило е заявление от народния представител Светлин Танчев, който на същото основание – чл. 22, ал. 1, т. 1 от Правилника, моли да бъде освободен като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Четиридесет и първото Народно събрание.
Трето заявление от народния представител Пламен Цеков. На основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Правилника подава оставка от заемания пост – заместник-председател на Комисията по здравеопазването на Четиридесет и първото Народно събрание.
Съгласно нашия Правилник подаването на оставки от заместник-председател на Народното събрание, съответно председатели и заместник-председатели на постоянни комисии, се обявява в зала без да подлежи на обсъждане и гласуване.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 7 юли 2010 г. до 13 юли 2010 г., както следва:
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF N:TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстващи – Комисията по земеделието и горите и Комисията по външна политика и отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител  - Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи - Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм;
- Законопроект за допълнение на Закона за „Държавен вестник”. Вносител  – Румен Иванов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисия по правни въпроси. Съпътстваща – Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, както и Комисията по труда и социалната политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител – Министерският съвет. Водеща - Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи – Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм;
- проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител – Румен Иванов и група народни представители. Разпределен на Комисия по правни въпроси;
- проект за Решение по Доклада на Временната анкетна комисия със задача да изясни изнесените данни за грубо нарушаване на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при гласуването и обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в „Държавен вестник”, бр. 22 от 2010 г. и поправка на същия закон в следващия бр. 23 на „Държавен вестник” от 2010 г. Комисията е избрана с Решение на Народното събрание от 13 май 2010 г. Вносител – Румен Иванов и група народни представители;
- проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия с предмет да установи какъв размер от средствата от излишъка на Националната здравноосигурителна каса е изразходван от началото на 2010 г., кой е разпоредил използването на тези средства и за какво са изразходвани те. Вносител  - Михаил Миков и група народни представители.
Господин Курумбашев иска думата.
Декларация от името на парламентарна група.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Измина точно една година от работата на Народното събрание. Точно преди една година нашата парламентарна група подкрепи избора на госпожа Цецка Цачева за шеф на парламента. Ние смятахме и продължаваме да смятаме, че е суверенно право на най-голямата парламентарна група, разбира се, да излъчи председател на Народното събрание още повече с такава голяма преднина пред следващите групи.
Една година е време за оценка както на правителството, така и на парламента, така и на дейността на председателя на парламента. Позволете ми да ви информирам от името на Парламентарната група на Коалиция за България, че ние ще искаме разглеждане на поведението на председателя на Народното събрание в парламентарната Комисия по етика поради многократно нарушение на Правилника на Народното събрание и нарушение на Конституцията. (Смях в ГЕРБ.) Какви са нашите аргументи? 
По отношение на Конституцията. 
По отношение на Конституцията става дума за систематично отнемане на правото на народните представители от Коалиция за България за осъществяване на парламентарен контрол. Позволете ми да ви представя два скромни факта. Ние сме задали 400 питания и въпроси. Петдесет и осем от тях са отклонени и не са стигнали до залата, тоест около 15%. Още по-щадящ в това отношение е председателят на Народното събрание по отношение специално на премиера Бойко Борисов, към който ние сме задали 25 питания и въпроси, 14 от тях са отклонени. Тоест повече от половината. Когато става дума за организация и провеждане на парламентарния контрол, искам да ви цитирам съвсем конкретни факти. Тези въпроси се отклоняват на базата на собствена преценка. Връщат се по некомпетентност, отклоняват се с мотив, че са зададени преждевременно или некоректно и многократно се отнема думата на народни представители, които искат обяснение – защо това се е случило, защо е отклонен техният въпрос или дори не им се дава възможност да развият своето питане.
Особено грубо нарушение беше случаят с моя колега Димитър Горов, когато правителството изненадано на деветия месец намери в чекмеджетата някакви псевдо анекси за 2 млрд. лв., който зададе конкретни въпроси към конкретните министри, за да се види...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към всичките министри.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: ...какви суми не достигат в конкретно министерство, за да се направи тази сметка – 2 милиарда ли са, един ли е, може да излезе и повече? Тези въпроси бяха върнати на моя колега с аргумента, че може да получи тази информация по Закона за достъп до обществена информация, както всеки един български гражданин – в 30-дневен срок. Висше право на народния представител е не да ползва това право на всеки български гражданин, а да контролира пряко от името на българските избиратели тези, които са членове на Министерския съвет.
Нека да отбележа и два изключително груби гафа в работата на нашия парламент. Единият е приемането едновременно на първо и второ четене на един закон, който и в момента е в дневния ни ред, който естествено беше върнат от Конституционния съд – нещо, което просто не се е случило в двадесетгодишната практика на този парламент.
Вторият случай, който искам да ви цитирам, е този с приемането на така наречената наркопоправка. Днес ние сме свидетели, че двама наши колеги поемат отговорността си с оставките от постовете си в парламентарни комисии, но всъщност пряко отговорен за дейността на „Държавен вестник” е именно председателят на Народното събрание, тъй като така пише и в нашия Правилник, а именно: „Председателят на Народното събрание упражнява контрол върху издаването на „Държавен вестник”.” Всякакви прехвърляния на отговорността върху заместник-председателя Лъчезар Иванов и върху споменатите двама колеги в случая са просто бягане от отговорност.
Друг факт, който ми направи особено неприятно впечатление за работата на Народното събрание през тази година, беше допускането на груб, вулгарен и циничен език в тази зала. Тази агресия не носи полза за никого, а по някой път този, който нанася обидата, и обидата, която изрича, носи повече информация за обиждащия, отколкото за този, към който е отправена.
Тук, в пленарна зала, господин Сидеров си позволи да използва думи, като да речем, „вибратор”. Госпожа Фидосова си позволи да използва дума като „кюфтаци”. И нито един път не беше направена забележка от председателя на Народното събрание. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Тук идва дума за следващото нещо, на което искам да ви обърна внимание, а именно двойния морал. Когато се нарушава правилникът, независимо дали се нарушава от представители на мнозинството или на опозицията, следва председателят на Народното събрание да прави забележка. Това обаче не се случва. 
В замяна на това обаче се случват други неща – стриктно се спазва времето за опозицията и някой път се забравя да се спазва времето за изказване за управляващите. Има непрекъснати указвания от страна на председателя на Народното събрание дали си в темата или не си и „ясно е какво искате да кажете”. Досега никога не съм чул едно указание към представител на политическа партия ГЕРБ, например.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ходите на родителска среща по обяд...
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Има отказ от даването на лично обяснение от страна на народни представители. Има редица такива случаи. Има един назидателен и менторски тон към народни представители. Бих ви цитирал: „Седнете си на мястото, господин Миков!”, „Помнете си мисълта, когато излизате на трибуната!”. (Реплики от ГЕРБ.) Тук Елочка Людоедката от „Дванадесетте стола” би възкликнала: „Ужас!” (Оживление.)
Имаме многобройни нарушения по начина на водене. Имали сме 111 заседания, в които 45 пъти е възразено по начина на водене. Колеги, приемете, че примерно половината са били основателни. 
Свидетели сме ежедневно и на друг факт – манипулация с кворума. Всеки път в залата се регистрират по-малко народни представители, отколкото действително присъстват. 
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Вие не гласувате.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Най-пресният пример, който мога да ви дам, е със Закона за актуализация на държавния бюджет. (Реплики от ГЕРБ.) Тогава в залата имаше очевидно повече народни представители – регистрираха сe 140, за да бъде кворумът 71 човека.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ти къде беше?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Веднага на следващото гласуване, когато трябваше да се гласува дали дебатът да се предава по телевизията или не, гласуваха 175 човека. Очевидно е, че 35 човека не са влезнали за една минута в залата. (Реплики от ГЕРБ.)
Стигна се и до гласуване на откровено лобисткия закон за опазване на земеделските земи без дори да е гледан в Правната комисия. Не стига, че законът на нищо не прилича, а дори не минава и през Комисията по правни въпроси. Не стига, че имаме забележки по това как изглеждаме, но поне да спазваме процедурата. 
Всички тези изводи ми дават основание да кажа, че всъщност ние имаме поведение не на председател на Народното събрание, а на поведение на председател на политическата група на ГЕРБ. Ако такова поведение имат господин Велчев или госпожа Фидосова, това е съвсем нормално, тъй като те отразяват вижданията на 117 народни представители. Но в никакъв случай председателят на Народното събрание не може да си позволи откровено партийно поведение. 
Помните, че имаше един знаменит народен представител, даже хората говореха за Гиньо Ганев-стайл. Нека да ви прочета и един друг стайл: „Всички въпроси, които не са предвидени и упоменати, аз преценявам дали са процедура!”; „Не съм Ви изяла времето!”; „Не ви е спиран часовникът!”; „Отстранен сте от трибуната!”. Харесва ли ви този изказ? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да, да.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Мислите ли, че така трябва да се говори в един парламент?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да, да.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Трябва да ви кажа, аз си спомням като студент първия председателстващ стола на това Народно събрание – един легендарен старец, казваше се Йосиф Петров. Сигурно този старец сега като ни гледа горе, от небето, полусляп, пише епиграми за изказа и речника в това Народно събрание. 
Понеже малко отидохме към исторически преглед, искам също да ви припомня имената на други председатели тук на това Народно събрание. Искам да ви припомня имената на уважаемия господин Йордан Соколов, на уважаемия господин Огнян Герджиков, на уважаемия господин Георги Пирински и да ви кажа, че нито един от тях тримата не си е позволявал подобно поведение.
РЕПЛИКА ОТ АТАКА: Това просто не е вярно.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Защото тук е свято място, тук е българският парламент и тук няма място за фатмашки порядки. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ, реплики от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли друго изявление от името на парламентарна група? Не виждам желаещи.
Преминаваме към дневния ред по гласуваната от нас програма:
Точка първа:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Докладва госпожа Фидосова – съпредседател на Парламентарната група на ГЕРБ.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще прочета проект за решение за избиране на заместник-председател на 41-то Народно събрание:
„Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 5, ал. 4, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, 
РЕШИ:
Избира народния представител Анастас Василев Анастасов за заместник-председател на 41-то Народно събрание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за избор на заместник-председател на Народното събрание.
Гласували 168 народни представители: за 161, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „Атака”, СК и независими народни представители.)
Моля господин Анастасов да заеме мястото си в ръководството на Народното събрание. (Народният представител Анастас Анастасов отива до председателската банка, приема поздравленията на ръководството на Народното събрание и заема мястото си. Ръкопляскания.)
Следващата точка  от работната програма:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета проектите за решения от името на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ за промени в постоянните комисии.
Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по 
икономическа политика, енергетика и туризъм
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, 
Р Е Ш И:
Избира Делян Александров Добрев за заместник-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за избор на Делян Добрев за заместник-председател на Икономическата комисия.
Гласували 167 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА  ФИДОСОВА: 
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по
икономическата политика, енергетика и туризъм
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Избира Борис Крумов Грозданов за член на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване избора на господин Грозданов за член на Икономическата комисия.
Гласували 163 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Избира за председател на Комисията по здравеопазването Десислава Вълчева Атанасова.
2. Избира за заместник-председател на Комисията по здравеопазването Геновева Иванова Алексиева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване проекта за решение.
Гласували 157 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
 ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по правата на
човека, вероизповеданията, жалбите и петициите
на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Светлана Ангелова Найденова като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Гласуваме.
Гласували 161 народни представители: за 155, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1  и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Избира Светлана Ангелова Найденова за член на Комисията по бюджет и финанси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 163 народни представители: за 157, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Делян Александров Добрев като член на Комисията по бюджет и финанси.
2. Избира Костадин Василев Язов за член на Комисията по бюджет и финанси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 155 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Димитър Бойчев Петров като член на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
2. Избира Таня Димитрова Въжарова за член на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 159 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по образованието,
науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Светомир Константинов Михайлов за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 157 народни  представители:  за 150, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„Проект за
РЕШЕНИЕ 
за промени в състава на Комисията по европейските 
въпроси и контрол на европейските фондове
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Валентин Тончев Микев от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 157 народни представители: за 149, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„Проект за
РЕШЕНИЕ 
за промени в състава на Комисията по европейските 
въпроси и контрол на европейските фондове
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Избира Моника Ханс Панайотова за член и председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме избора на Моника Панайотова за член и председател на комисията.
Гласували 158 народни представители: за 153, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„Проект за
РЕШЕНИЕ
на състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 
РЕШИ:
Освобождава Снежана Георгиева Дукова като член на Комисията по здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„Проект за 
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по образованието, науката 
и въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 
РЕШИ:
Избира Снежана Георгиева Дукова за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Светомир Константинов Михайлов като член на Комисията по здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ. 
Вносител - Министерският съвет. 
Продължение на дебатите от пленарното заседание в четвъртък. Бяха заявени желания за изказвания.
Има ли желаещи да се изкажат? 
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, преди всичко защото този законопроект, който днес ще гласуваме, въвежда правилата, разписани в Регламент № 300 от 11 май 2008 г., свързани със сигурността при гражданското въздухоплаване. 
Към въведените към закона текстове все пак смятам, че трябва да бъдат отчетени препоръките, които ни бяха представени в комисията от Асоциацията на българските авиокомпании. Основно две препоръки. 
Първата – към задълженията, които се вменяват на летищните оператори и които са записани в § 8 на законопроекта, би следвало да бъде въведен и текст, който да изисква летищните оператори, заедно с другите ангажименти, които поемат, да имат задължение за охрана на въздухоплавателните средства. Въпреки че е нормално въздухоплавателните средства да се намират в зона на повишена сигурност, необходимо е да има такъв ангажимент, защото в противен случай действително летищният оператор няма ангажимент към охраната на въздухоплавателното средство, самите собственици на средството нямат възможност те самите на територията на летището да осъществяват собствена охрана на това въздухоплавателно средство. 
Втората ми препоръка е свързана с обстоятелството, че повишаването на сигурността на полета зависи в голяма степен от психичното състояние на персонала, на екипажа на съответния полет. В това отношение предложението авиокомпаниите да имат право да извършват проверка и тестване на членовете на екипажа за употреба на психоактивни вещества, се явява от ключово значение, за да се избегне всякакво съмнение, че екипажът е в добро както физическо, така и психическо състояние за осъществяването на този полет. 
Смятам, че между първо и второ четене тези две препоръки могат да бъдат внесени като допълнение към текстовете, които – отново повтарям – е абсолютно необходимо да бъдат приети, за да бъде нашето законодателство чрез Закона за гражданското въздухоплаване в съответствие с изискванията на цитирания Регламент № 300 от 2008 г. 
Към останалите части на законопроекта, тъй като законопроектът реално е съставен от четири части, мога да кажа следното.
Част втора е свързана с разширяване на възможността за концесиониране на обособени части от летищните комплекси и специално за разширяване на възможността да може да се отдава на концесия правото на концесионера да събира цялата или част от такса „Паркиране на въздухоплавателното средство”. И в комисията, а и сега, поставих въпроса какви са таксите, които събират летищата за обществен транспорт в страната именно от такса „Паркиране на въздухоплавателните средства”? Защото това ще бъдат средствата, които ще престанат да постъпват в републиканския бюджет. Ще се събира ли от концесионера определена концесионна такса, която той трябва да плаща на летището за това, че той има право съответно да събира такса ”Паркиране” и какви са точно ангажиментите, които ще поеме концесионерът за сметка на събиране на такса „Паркиране”? Защото преди всичко ние като народни представители трябва да видим обществения интерес. Ако този текст е вкаран под натиск на концесионери, които искат да вземат и тази такса, извинете, аз не намирам достатъчно основания такъв текст да се гласува. И в комисията не получих ясен отговор, например за изминалите последни две или три години таксите, които се събират от нашите летища за гражданско обществено въздухоплаване от паркирането на застрахователните средства, за да може да се направи обективна преценка. А не да се гласува един текст, зад който ние не знаем какви финансови параметри има.
По отношение на третата част от законопроекта, който третира промяна на правния статут на Авиоотряд 28, имам следната забележка. Авиоотряд 28 досега беше второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Сега с промяната преминава като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет. 
Не можах да намеря в мотивите на вносителя кое налага тази промяна. Не считам, че е текстът, който аз изцяло одобрявам, но искам да подчертая още веднъж, че отделните министерства и ведомства, когато авиоотрядът извършва полети, които са заявени за техните нужди, вече ще заплащат извършването на тези полети от своя собствен бюджет. Напротив, считам, че това е много правилно и така трябва да се постъпи – всеки да знае какво ще внесе за това, че ще използва услугите на Авиоотряд 28. 
Но това не е достатъчен аргумент авиоотрядът да премине като второстепенен разпоредител към Министерския съвет. Има и текст, който изисква определени функции, които министър-председателят, стоящ реално над този второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, ще трябва да осъществява (определени действия или да упълномощи човек да върши това). 
В крайна сметка Авиоотряд 28 извършва транспортни дейности. Под всякаква форма, както и да се погледне, това са транспортни дейности, които би трябвало може би да останат към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Всъщност това са моите забележки и коментари. 
Считам, че законопроектът е наистина навременен, трябва да бъде приет и между първо и второ четене някои текстове да бъдат допълнени или променени. Благодаря ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Крайчев.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам отношение към този законопроект, за да кажа, че напълно ще го подкрепя, защото той е логичен и необходим. Освен това, е едно имплементиране на европейското законодателство в българското. 
Бих направил само едно предложение в посока за сигурността: да бъде създадена нова т. 5 към таксите, които се събират за кацане, паркиране и обслужване на пътници, ползване на пътнически ръкав, и за обезпечаване сигурността във въздухоплаването. Защо правя това предложение? Защото в Регламент 300, чл. 5 изрично се казва, че тези разходи за сигурност трябва да бъдат взети и да бъдат разходвани само и единствено за сигурност, а някак си приходите не кореспондират с разходите в този наш законопроект. 
Правя това разяснение и от гледна точка на това да не прочетем утре „лобистка поправка на ГЕРБ – увеличава летищните такси”. Нищо такова няма да има, защото и в момента сигурността се подсигурява от таксите, които се събират. Тоест ако 100 единици се събират от такси и 5 единици се разходват за сигурност, с моето предложение трябва да стане – 95 единици се събират от такси, а 5 единици ще се изразходват за сигурност. Общо 100%. Моля, отбележете, че в регламента изрично е записано, че тези 5 единици, условно казано, ще бъдат изразходвани единствено и само за сигурността, без никаква допълнителна печалба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да се включат в дебата? 
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! С въвеждането на Регламент 300 и Регламент 820 от 2008 г. се регламентира въпросът за сигурността във въздухоплаването. По него смятам, че има единомислие във всички членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Там всички сме единодушни по този въпрос и смятам да не се спирам на него. 
Основните теми, на които ще се спра – темата за такса паркинг и темата за Авиоотряд 28. 
По отношение на такса паркинг се дава възможност на концесионера да събира тази такса. Защо се дава тази възможност? Според мен има две основни причини. Първата е от гледна точка на стратегията. Вие знаете, че Министерството на транспорта предлага да се концесионират летища и части от летища (имам предвид Русе, Горна Оряховица, товарния терминал в Пловдив), за които е необходимо да бъдат представени по-атрактивни условия за новите концесионери. Освен това, напълно нормално е този, който дава средствата за поддържане и изграждане на перонна механизация за съпътстващите дейности да може да събира таксите от тази дейност. 
Това не е прецедент. Съществуващата Наредба за използване на летищата за обществено ползване дава възможност на концесионерите да събират две такси. Едната е таксата за пътнически ръкав, а другата е за обслужване на пътниците, започващи пътуване в летището. Така че това е напълно нормално и е въведено в много страни. 
Тук трябва да се има предвид, както каза господин Иван Иванов, че регламентирането трябва да е съобразено с концесионния договор или тези такси да бъдат съобразени с концесионните такси.
Следващият въпрос – въпросът за Авиоотряд 28. Смятам, че това е правилно и мотивирано предложение, защото е имало работна група по този въпрос още през 2009 г. и са обсъждани мненията на всички министерства. Бяха изказани мнения, че може да премине към Министерството на отбраната, да остане към Министерството на транспорта или към Министерския съвет. Всички тези мнения са взети предвид от работната група и е взето решение за предложение към министъра да премине към Министерския съвет. Това е одобрено и е внесено в момента от Министерския съвет. Смятам, че е нормално да има такова управленско решение. Още повече, че е напълно нормално и справедливо всяко ведомство, министерство или институция, която борави с бюджетни средства, да заплаща за ползването на услугите на Авиоотряд 28. 
С преминаването към Министерския съвет ще бъде осъществен по-добър контрол. Защо казвам, че ще бъде осъществен по-добър контрол? Защото оперативно ще бъде управляван от Министерския съвет, а контролът по дейността ще бъде към Гражданска въздухоплавателна администрация, което означава, че ще имаме две институции. От една страна, до момента имахме само един принципал – това беше министърът на транспорта; сега Авиоотряд 28 ще е към Министерския съвет, на подчинение към министъра, а самият контрол ще бъде осъществяван от Гражданската въздухоплавателна администрация. 
В заключение искам да ви призова да гласувате „за” законопроекта, тъй като в комисията е приет единодушно. Между първо и второ четене ще имаме някои забележки по отношение на текстовете, които могат да бъдат направени. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики няма.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата – няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Гласуваме!
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносители - Галина Банковска и група народни представители.
Постъпил е доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, с който ще ни запознае председателят на комисията господин Огнян Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 054-01-54, внесен от Галина Банковска и група народни представители на 15.06.2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23.06.2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Галина Банковска и група народни представители.
На заседанието присъстваха Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, проф. Борислав Борисов - председател на Съвета на ректорите, проф. Ваньо Митев - ректор на Медицинския университет – София, и доц. Лиляна Вълчева – КНСБ, и бяха представени писмени становища от министъра на образованието, младежта и науката, от Техническия университет - София, от Медицинския университет - София, от Лесотехническия университет и от Русенския университет.
Законопроектът и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от народния представител Галина Банковска. Предложението е изготвено от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и предвижда висшите училища да имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър” и в образователно-квалификационна степен „магистър” след средно образование по професионални направления и специалности от регулираните професии, които са получили при програмна акредитация оценка „много добра”. Студентите ще могат да се обучават срещу заплащане само при наличие на незаети места, като броят им не може да надхвърля 10% от общия образователен капацитет на висшето училище. Уточнено бе, че това право трябва да получат всички висши училища, получили при институционална акредитация оценка „много добра” и „добра”. Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя приравняването на университети с двете оценки, защото и действащият режим на Закона за висшето образование ги поставя при еднакви условия да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „магистър”.
Мярката се разглежда като антикризисна и цели да бъдат подкрепени държавните висши училища, за които се намалява държавната субсидия с актуализацията на Бюджет 2010. Същевременно министерството предупреждава, че промяната трябва да бъде въведена внимателно и при създаване на гаранции, че няма да бъде прилаган двоен стандарт за студентите, обучавани на места, субсидирани от държавата и студентите, обучавани срещу заплащане. Предложението се подкрепя от някои висши училища, като УНСС и медицинските университети и се отхвърля от други.
В дискусията се включиха народните представители Валентина Богданова, Лютви Местан, Румен Стоилов, Алиосман Имамов, Георги Колев, Светомир Михайлов и Огнян Стоичков.
Бяха направени следните критични бележки. Опитът на България показва, че през втората половина на 90-те години на XX век, когато имаше две категории студенти, се стигна до неравнопоставеност между тях и наличието на студенти от т.нар. „платено обучение”, водещо в посока на понижаване на качеството на обучение във висшите училища, приели такива студенти, поради натиска да бъдат задържани на всяка цена плащащите студенти.
Оспорена бе приложимостта на предлаганата разпоредба, защото не е логично за места, които са субсидирани от държавата, да няма кандидати за безплатно обучение, а да се явят кандидати за платено обучение. Интерес за платено обучение има само към най-търсените специалности, които са със запълнен капацитет и те са предимно от регулираните професии. Университетите предлагат гъвкав подход, в който свободният капацитет от незапълнени специалности да се пренасочи към прием на студенти в тези специалности, към които има интерес. 
Това поставя два въпроса. Пренасочването на места към специалности със запълнен капацитет обезсмисля института на програмната акредитация, който определя капацитета по професионалните направления въз основа на няколко критерии, сред които водещи са специализирана материална база и квалифицирани преподаватели. В този смисъл бе направено предложение в проектозакона да бъде уточнено, че става дума за определения по  чл. 83, ал. 3, т. 1 от Закона за висшето образование капацитет на висшето училище по съответните професионални направления. 
Вторият въпрос е свързан с професионалните направления, в които капацитетът не е запълнен. Те обучават в професии, които не са особено привлекателни към момента, но са изключително нужни за успешното изпълнение на Стратегия „Европа 2020”. Това е допълнително основание тези места да останат държавно субсидирани и да не бъдат пренасочвани към други професионални направления.
Друга възможност е университетите да заявят само 90% от капацитета в търсените специалности за държавно субсидиране и да запазят 10% за платено обучение. Подобен подход може да се приеме като налагане на имуществен ценз, като намаляване местата, за тези студенти, които нямат възможност да заплащат обучението си, но имат качествата да се представят успешно при кандидатстване във висшите училища.
Според университетите наличието на подобно съотношение може да повиши вътрешната конкуренция между студентите и качеството на образованието, ако се обвърже с механизъм, при който примерно най-слабите 10% от студентите в държавна поръчка автоматично да минават към платената форма, а 10% от тези, които са в платената форма и са добри студенти, да минат към държавната форма. 
Друг аргумент е, че няма да има имуществен ценз, а само преразпределение на образователния пазар. Законопроектът цели да отвори държавните висши училища за тези студенти, които имат възможност да плащат и при действащия модел на висше образование отиват в частните университети. Държавните университети са по-привлекателни за тези студенти, защото дори максималните такси, които ще трябва да платят са почти два пъти по-малки от таксите в частните университети.
Решава се и въпросът с обучението на студенти, които са граждани на Европейския съюз. Съгласно общностното право и българския Закон за висшето образование те се ползват с правата на български граждани и това носи големи загуби на българските висши училища. Въвеждането на платеното обучение ще създаде един стандарт за български граждани, който е приложим и за граждани на други страни от Европейския съюз.
Извън законопроекта, на университетите бе препоръчано да се насочат към усилия за увеличаване приема на чужди студенти извън Европейския съюз, което е антикризисна мярка, защото представлява износ на образователна услуга, както и в посока обучение през целия живот, като търсят по-тясно взаимодействие с тези части от бизнеса, които имат интерес да инвестират в допълнителното развитие на кадрите.
След проведено гласуване с резултат от 11 гласа „за”, 2 - „против” и 3 „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за изменение  и  допълнение на Закона  за  висшето образование, внесен от Галина Банковска и група народни представители на 15.06.2010 г.”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителите – заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! С предлагания законопроект се създава възможност при определени условия и ред държавните висши училища да имат право да провеждат обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър” и образователно-квалификационна степен „магистър” след придобито средно образование по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка „много добра” или „добра”. 
Броят на обучаваните срещу заплащане студенти ще бъде извън определения от Министерския съвет държавен план-прием за съответната година в рамките на определения капацитет на висшето училище, но не повече от 10 на сто от него. Таксите от обучението срещу заплащане ще постъпват в приходната част на бюджета на съответното висше училище.
Уважаеми колеги, ние не можем да останем безучастни в период на икономическа и финансова криза към молбата на Академичния съвет на най-престижното висше училище у нас – Софийският университет, тъй като към настоящия момент държавата няма възможност да осигури необходимия финансов ресурс. Мярката произтича от тежкото финансово положение на висшите училища в условията на финансова криза. Без наличието на предлаганата със законопроекта възможност за създаване на собствени приходи, висшите училища ще изпитат остър недостиг на средства. Въвеждането на платеното обучение създава възможност за държавните висши училища да получат допълнителни финансови средства от осъществяваната от тях основна дейност – провеждане на обучение и придобиване на образование. Броят на обучаваните срещу заплащане студенти ще бъде извън определения от Министерския съвет държавен план-прием за съответната година, в рамките на определения капацитет на висшето училище, но не повече от 10 на сто от него. Тук ние направихме своите проучвания и действително ще се наложи между първо и второ четене да променим тази разпоредба. 
Важно е да отбележим, че управляващата партия ГЕРБ за първи път от толкова години осигури 40 млн. лв. за студентско кредитиране. Договорени са много добри условия по студентските кредити и аз смятам този факт за много сериозен аргумент в подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който разглеждаме днес.
Не бива да забравяме, че въвеждането на строг финансов контрол на средствата, получени от бюджета, а също така и на приходите от платеното обучение във висшите училища, ще предотврати потенциалните злоупотреби с тези средства. В този смисъл трябва да си припомним предложението на министър Игнатов в новия Закон за висшето образование да се раздели академичната от финансовата власт, а също така и да разглеждаме възможността по-голямата част от приходите от платено обучение да бъдат изразходвани за повишаване на квалификацията на преподавателите и за подобряване на материално-техническата база на висшите училища.
Уважаеми колеги, ние проведохме редица работни групи, на които много внимателно и задълбочено обсъдихме всички становища, които постъпиха при нас в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, внимателно обсъдихме писмото, което дойде при нас от Асоциацията на частните училища, на всички ректори, на експертите. Мога да ви гарантирам, че между първо и второ четене ще настъпят промени в редица от текстовете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, за да постигнем действително  балансирана защита на интересите както на държавните висши училища, на частните висши училища и на студентите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Банковска.
Дебатът е открит.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, първо бих искала да помоля вносителите на този проект за закон да не определят записите в него като антикризисна мярка. Ако това е така, аз съвсем убедено ще повторя тезата си, зад която стоя, че намирам за нередно и неприлично в условията на икономическа криза държавата да преотстъпва своите конституционни ангажименти на българските граждани, разчитайки на техните доходи като на потенциални финансови възможности.
Мисля си обаче, че тук проблемът е по-различен, защото повече от десет години откакто в тази зала дискусията по това да продължи ли да има платено обучение в държавните висши училища или не беше проведена и със забележително единодушие Народното събрание реши тази практика, законово уредена, да бъде прекратена, искането да се върне платеното обучение в държавните висши училища непрекъснато се поддържа. Преди писмото на Софийския университет, тази идея прозвуча като позиция на председателя на Съвета на ректорите, подобни желания бяха заявени в мандата на предишното Народно събрание, подобна философия се разработва и в предстоящия проект на Закон за висшето образование. Тук проблемът не е във вземането на една временна - за мен несправедлива, за вас необходима, законова мярка, а за едно разбиране за държавна философия за това как изглеждат държавните висши училища. В този смисъл аз питам вносителите: защо чрез народни представители се урежда политическата воля на държавата, а не чрез законопроект, внесен от Министерския съвет? Защото позицията на държавата в лицето на правителството за мен е важна, а не волята на една група народни представители, които, водени от различни съображения, представят пред нас един проект за закон. Това – първо.
Второ, колеги, принципният въпрос каква е разликата между държавните и частните висши училища трябва да получи своя отговор. Тази дискусия очевидно ще продължи, обаче нейни отделни аспекти аз искам да споделя днес, използвайки проекта, който колегите са внесли.
Какво е фактическото състояние днес? Прав е председателят на Съвета на ректорите, заявявайки, че статистиката сочи, че в момента държавата и частните висши училища съгласно уредения план-прием предлагат около 7 хил. повече места, отколкото е броят на завършилите зрелостници – над 55 хил. в държавните висши училища и над 13 в частните висши училища. Формално погледнато всеки, който поиска да получи висше образование в България, е в състояние да направи това - независимо дали неговата диплома е 3  или е 6, независимо какъв е резултатът от кандидат-студентския му изпит. Даже когато е 2, процедурата по приемане по документи ще бъде очевидна. 
Какво решаваме ние с този закон? Чия е битката на този все по-свиващ се в България образователен пазар? Защото ако ви прави впечатление, разговорите за това как се води в България цялата организация на висшето образование опират до това що за стока е образованието и кой е готов да плати за нея. Само че никой не говори за качество. Битката не е за добрите студенти, а за многото студенти. В тази битка на чия страна заставаме? Защото в края на краищата всичко, за което говори днес Европа: за стимулиране на развитието на природонаучните науки, за това че висшето образование трябва да носи същностни характеристики като качество, като конкурентоспособност, не е тема на нашето обсъждане, а най-малкото тази мярка го поощрява.
Ние с вас днес трябва да отговорим на няколко въпроса. И това са въпроси към колегите вносители.
Първо, говорим, че предоставяме за платено обучение 10% от свободния капацитет на държавните висши училища. Само че ако погледнете Закона за висшето образование, там има запис, в който пише, че този потенциално свободен капацитет се попълва в рамките на четири години с по 25% и държавата го осигурява със съответните бройки. Две хиляди и десета – две хиляди и единадесета година е учебната година, в която свободният капацитет трябва да бъде запълнен 100%. Потенциално незаети бройки на кандидат-студенти ще има, защото те са повече от желаещите. На първо четене в комисията научихме, че за висшите училища, които имат пълен капацитет, 10% от определената вече държавна поръчка е финансово осигурена с необходимите нормативи за издръжка и ще бъде предоставена като възможност за обучаване на платени студенти.
 Когато говорим за свободен капацитет, колеги, кажете за кой капацитет става дума? Очевидно че капацитетът, който се определя по професионални направления, от който държавата е преценила своя интерес, не предоставя свободни възможности за платено обучение по атрактивни специалности, по които интересът ще бъде очевиден. За сметка на това коректно беше отразена дискусията в доклада на председателя на комисията. Ние ще трансформираме като потенциално възможни бройки тези, от които държавата има интерес.
Второ. Тогава, когато говорим за приемане на студенти, бъдете любезни, очертайте рамката, критериите и потенциалните изисквания, чрез които тези студенти ще бъдат приемани. Защото моят въпрос не получи отговор, аз държа вносителите да го дадат. Той въобще не е толкова радостен. Съжалявам, че не се слушаме.
Кой, уважаеми колеги, ще бъде приеман в рамките на платеното обучение, което вие очевидно ще разрешите? Кой? Никъде няма ред.  Следващият по бал ли или тези – ще повторя примера с медицинските университети, които най-искрено настояват за платено обучение – които могат да си позволят да платят 17 18 хил. лв. на година? Съжалявам, що за мяра е това? Този човек, който носи на висшето училище по 18 хил. лв. на година, ще бъде отглеждан, пазен, развиван и той утре ще лекува и мен, и вас. Тази дискусия в тази зала се е случвала. Двойният стандарт на входа и в хода на обучението в държавните висши училища, които са ползвали възможности за платеното обучение, очевидно е бил факт.
Аз съветвам всички, които с лека ръка днес ще натиснат бутончето „за”, да се обърнат към архивите на Народното събрание отпреди 11 години, за да разберат аргументите на своите колеги защо тогава единодушно са решили това да не се случи. Дискусията за това кой и как изчерпва двойният стандарт в обучението продължава и сега, когато говорим за магистрите, приети с държавна поръчка, и тези, които в края на краищата продължават да получават магистратурата си чрез платено обучение. Разговорът не е елементарен. Той е много важен, защото трябва да отговори на същностния въпрос: кого и защо поощряваме днес? 
Това, че държавата днес има проблеми, не е оправдание. Това, че ние в момента лансираме една теза, която има своята история и в годините, също не е достатъчно оправдание в тази хлабаво водена дискусия. Всички ние трябва да дадем възможност основният критерий за това как оценяваме едно или друго висше училище да бъде качеството, да го стимулираме, да налагаме изисквания за това, а не да превръщаме образованието само и задължително в стока, без да търсим характеристиката му на една социална услуга, която правителството и ние като парламент сме длъжни да осигуряваме. Даже разговорът за образованието като ценност тук явно никога няма да се проведе. Ние ще бъдем длъжници към България утре, към децата ни, за които говорим. В този разговор аз държа да има професионализъм и отговорност,  а не непричастност и демагогия. Няма такава. 
От тази гледна точка очевидно е, че аз няма да подкрепя закона, няма да го подкрепят и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, но аз продължавам да настоявам: ако  ще водим сериозен разговор за това как изглежда българското висше училище, как изглежда българското висше образование, дайте да го правим с цялата сложност на проблема! Дайте да дадем възможност на висшите училища да правят пари, а не да им оставяме нулева година за научноизследователска дейност и да твърдим, че ще събираме такси от студентите. 
За какво ще харчим тези пари, колеги? По отношение на студентските такси законът е уредил начин за харчене. Вие тук с тях ще покривате и капиталови разходи, които са твърде ниски, почти нулеви за висшите училища тази година. Заявете си тезата! Не прочитайте просто и единствено предложение на академичния съвет на едно висше училище. Направете законово работещ този текст, за да знам убедено не просто защо няма да го подкрепя, защото аз няма да го подкрепя, а какво следва от това, защото в този му вид, с тези аргументи законът не дава такъв отговор. 
Това, че между двете четения ще кажете, че всички, които са получили много добра и добра оценка при акредитацията, ще имат възможност да правят това, то е очевидно. На практика всички. Това, че всички няма да могат да се възползват от тази възможност, е очевидно. Това, че някой ме туря в центъра на една битка между държавни и частни висши училища, е несериозно, защото ако ние трябва да ограничаваме тези възможности, сме лошият пример след законовото усилие за откриване на частния Пернишки европейски университет. 
Всъщност кому давате възможност за решаване на проблемите днес – на хора с пари, с ниски възможности, които могат да си плащат, за да получат диплома, и то по регулирани професии? Защото и правото, и медицината са регулирани професии и ние носим отговорност за качеството, което даваме, защото те са с европейски регламент.
Много съжалявам, но така не се води разговор за това как изглеждат българските висши училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Процедура – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, именно защото този разговор не е елементарен, както каза госпожа Богданова, а е сериозен, струва ми се, че има един голям отсъстващ от дебатите днес и той се казва Сергей Игнатов – министър на образованието и науката на Република България. Законът представлява една грамадна промяна в структурата на висшето образование, в принципите на функциониране на висшето образование в Република България и тези дебати няма как да се провеждат в отсъствието на титуляра на държавната политика в областта на висшето образование, а именно министъра на образованието и науката.
Затова, уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение разискванията по законопроекта да бъдат прекратени, докато не се осигури прякото участие на министъра на образованието и науката в тези дебати.
 Аз изпитвам истински респект от жертвоготовността на госпожа Банковска да представя законопроект с толкова радикални изменения в основните принципи на функциониране на висшето образование, но струва ми се, че нито министърът, нито Кабинетът биха могли по конкретния случай да се крият зад гърба на отделни народни представители. Тук е важно да се чуе отговорната позиция на титуляра на държавната политика.  Струва ми се, че е абсолютно недопустимо продължаването на дискусията, преди да сме чули официалната позиция на министъра на образованието и науката, заявена именно от тази трибуна. 
Затова процедурното ми предложение е или да осигурите присъствието му, или ако това не е възможно по едни или други, в това число и обективни причини, моля да бъдат прекратени разискванията незабавно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, съгласно чл. 45, ал. 2 следва да подложа на гласуване предложението Ви по т. 3 за прекратяване на разискванията. 
Сега получавам информация, че министър Игнатов е в Брюксел.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Съжалявам! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията по обсъждания законопроект. (Шум и реплики.)
Прекратяваме. В стенограмата точно и ясно няколко пъти заяви „прекратяване на разисквания”.
Отменете гласуването!
Господин Местан, конкретизирайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, благодаря за предоставената възможност. Искам да се извиня на колегите за може би не съвсем коректното представяне на процедурното ми предложение. 
Предлагам да бъдат прекратени разискванията, в смисъл да бъдат отложени и те да продължат след като бъде осигурено присъствието на министъра на образованието и науката. Съвършено ясно и, струва ми се, разбираемо предложение и ви моля да не гласувате партийно пристрастно, защото ще направим грешка, ако вземем тези решения без участието на министъра на образованието и науката. Трябва да се чуе ясен ангажимент от страна на титуляра на държавната политика в сферата на висшето образование.
Отлагане на разискванията и продължаване на разискванията с участието на министъра на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2, т. 4 за отлагане на разискванията.
Гласували 104 народни представители: за 31, против 37, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС):  Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме процедурното предложение по още две съображения.
Първо, от доклада на комисията не става ясно каква е позицията на министъра. Споменава се, че той участва в заседанието. Споменава се, че има някакво писмено становище, но ние, народните представители в залата, не оставаме с яснота каква е позицията на министъра.
На второ място, смятам, че е некоректно от наша страна да лишаваме от възможност министъра да дойде и да участва в нашето заседание и да провеждаме нашето заседание точно в деня, когато той отсъства от страната.
Мисля, че това са две допълнителни съображения в подкрепа на процедурата и предлагам да я прегласуваме и да я уважим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение за отлагане на разискванията.
Гласували 107 народни представители: за 34, против 40, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Господин Методиев, имате думата за изказване. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо, ще се опитам да направя един скромен принос към това кой е авторът на текста, тъй като преди малко се търсеше министърът. Искам да запозная колегите, които имат желание да влязат в темата, че има искане от страна на ректора на Софийския университет, което беше казано в заседанието на комисията – то е част от стенограмата. Това искане на управляващата партия го приема като разумно, аргументирано, група народни представители са го внесли и днес е на нашето внимание. Това е относно предисторията на авторството.
Важно е да се отбележи също, че на следващия ден фактическият автор на текста – ректорът на Софийския университет, се оттегля от собствените си виждания, с което направи лоша услуга на управляващите, тъй като все пак това е нашата Алма матер, нашият най-стар университет, всички изпитваме някаква национална гордост – безспорно това е ценност за българското образование и  трябва да се внимава, когато се правят такива предложения.
Сега по същество. Аз съм против въвеждането на два режима на финансиране на българското висше образование в рамките на държавната мрежа от висши училища. 
Първо, защото въвеждането на тази двойна система на финансиране на държавното висше образование през 90-те години доведе до много лоши резултати. Сметната палата направи преглед на този двоен финансов режим в държавното висше училище на България и констатира към края на 1997 г. и началото на 1998 г., че на практика всички държавни висши училища в България са в закононарушение и в някаква степен са пред вратите на прокуратурата. Когато се обсъди защо е така и се взеха всичките технически въпроси, с които аз нямам намерение сега да ви занимавам, се установи, че това не е поради лошата воля на ръководството на висшите училища в България, още по-малко на самите ректори, а поради същината на това, че за една и съща обществена услуга фактически се движат два потока пари – от държавния бюджет и от самите студенти, по-точно голяма част от техните родители. Това нещо е било плод на анализ и това е резултат от този анализ. Моето мнение е, че днес, години по-късно, нищо съществено не се е променило, за да има отново тази двойна система на финансиране.
Второ, ако искаме да намерим възможност за увеличаване на парите за българското висше образование, то тук има ключова дума и тя е реформа. Може ли България да си позволи да има мрежа от над 27 държавни висши училища плюс един немалък брой колежи, които по смисъла на закона почти плътно са се доближили до понятието „висше училище”? Има ли пазар, който да поеме тези хора и те да дадат своя принос в развитието на обществения, стопанския живот на страната? Отговорът е – няма.
Ако искаме държавата да плаща, за да може да се произвеждат безработни хора, нека да продължаваме по този път. Вече години наред този път е доказал своята негодност. Тук се нуждаем от реформи, от намаления, за да може да се увеличи финансирането, а не с тази мярка, която няма да даде никакъв резултат. Ще дам конкретен пример, за да съм ясен. 
В една катедра, която поддържа бакалавърска програма в един среден европейски университет, преподавателите, които са на основен трудов договор там, са между десет и дванадесет – спрямо броя кредити, които са необходими, за да се добие една бакалавърска програма. (Кредитирането е система, по която уеднаквяването фактически на техническия организационен процес на висшето образование в Европа вече е налице.)
В нашето държавно висше училище една бакалавърска програма не се поддържа от 10-12 преподаватели, а от няколко пъти повече. Идеята е, че част от тези хора се занимават с изследователска работа. Ако към това прибавим и съответния институт към Българската академия на науките, ще видим, че държавата по един скрит начин, по някаква система, бих казал некоректна от гледна точка на държавния бюджет, фактически финансира едно много голямо ветрило от хора, изследователи, слагайки ги на двете места. Това е болезнен процес. Съзнавам го. Знам, че това е много трудно да се направи, от който и да било ректор, от което и да било висше училище, но е неизбежен. Много дълго време се протака и се чака. 
Сега има воля за провеждане на такива реформи и аз ще ги подкрепям, но това не е част от реформаторска дейност. Това е отговор, който между другото, нека да си позволя една прогноза, от политическа гледна точка, е много хитър. Искате платено висше образование в държавните университети – каза управляващата партия – ето ви го. След три месеца, когато закъсат още, защото не се реформират, управляващите ще излязат, ще покажат приетия текст и ще кажат: сега нещо друго искате ли? От тази гледна точка политически това е маневра. Тази маневра има своя политически смисъл, но няма абсолютно никакъв смисъл от гледна точка на реформата в българското висше образование. Затова няма за какво да се дава подкрепа, защото това е палеатив, който ще си замре във времето. 
Забележете, дори не става дума за два потока, както беше, на държавно финансиране и на частна такса, платена такса, а става дума за 10% от капацитета, който остава свободен и незает. Интересът е към другите специалности, които са заетите – с други думи, няма интерес към тези специалности, няма кой да плаща там пари. Тоест накрая ще се получи една нула и е обърната логиката. Аз разбирам там да беше казано: там, където е най-голям интересът, да се увеличи с 10%, за да се пусне платено. Тогава поне логика щеше да има. Сега и такава логика няма.
Трето, смятам, че единствената възможност, която подлежи на обсъждане занапред, свързана с финансирането от държавата на българските университети, е в съотношението познато в Европа като 30:70. Става дума за следното: има не частни университети, уважаеми колеги, има не държавни университети, тоест университети, които не се издържат от държавата, но които реализират обществена полза и не реализират печалби. Защото има частни университети, и тук имаме проблеми с понятията, които са създадени, за да реализират печалба. В България имаме и тип недържавни и тип частни университети. Има университети, които са направени, и накрая разпределят печалба като търговски дружества, има и такива, които провеждат образователна дейност, но не разпределят печалба.
Там, където има недържавни университети и държавни, европейската практика е показала, че бюджетът се отнася към тях по следния начин – на държавните дава 70% от издръжката и с 30% те формират такси, с които си допълват 100-те процента, а обратното постъпва с тези, които са недържавни – дава 30% и 70% се покриват от самото платено обучение.
Ние в България по тази тема сме правили един много скромен дебат, почти не сме наясно с дълбочината на това: защо, какви са аргументите? Само подсказвам, че това е едната възможност.
И другата възможност, за която аз пледирам, е да се остави сегашната държавна такса. Тя е смятана в Министерството на финансите внимателно, тя е правена върху издръжка и фактически е реално по силите на българските семейства, на младите хора в България, които желаят да получат държавно висше образование. Тази държавна такса е различна за различните специалности, свързана е с издръжката на един студент, представлява част от общата финансова система за подкрепа на държавното висше образование в България и не е правена просто, за да се отбие номерът.
Ако тя бъде ревизирана, това означава, че трябва да се ревизира цялата система на бюджетиране на българските университети – задача, която този законопроект изобщо не си поставя за цел, защото е далече от сърцевината на големия проблем.
Колеги, няма основание да бъде подкрепяна тази инициатива. Има политически отзвук, аз казах според мен какъв е той, но не виждам смисъл да го подкрепя.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Местан заяви желание за изказване, но тъй като твърди, че няма да му стигне времето, обявявам почивка до 11,30 ч. 
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с дебата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. 
Господин Местан направи заявка за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, поддържам тезата си, че е недопустимо този важен законопроект да се обсъжда в отсъствието на министъра на образованието и науката, а на него собствено не му отива да скрие своята отговорност зад гърба на госпожа Банковска. Дори един отговорен министър би трябвало писмено да настоява тези разисквания да бъдат отложени за ден, в който е възможно неговото присъствие. Още повече, че законопроектът е ярък израз на отсъствие на ясна посока, да не говорим за управленски концепт, който да осмисли управленските решения и политики в сферата на висшето образование. По-скоро законопроектът е израз на политическа непоследователност. 
Припомням, че сме чували резерви по отношение на платеното обучение именно от министъра на образованието и науката. Говоря за платено обучение в държавни висши училища. Законопроектът също така е пример за поемане на прибързани ангажименти по време на една или друга среща, без тези ангажименти да се осмислят като елементи от цялостната система на висшето ни образование. 
Аз обаче взех думата, за да се обърна към колегите народни представители и да им кажа, че все още имаме основание да помолим законопроектът да бъде оттеглен и да не се разисква, защото този законопроект, уважаеми госпожи и господа, не би трябвало да има предмет, не би трябвало да има приложно поле. Защото приложното поле на закона е в свободният капацитет, а вижте какво гласи Законът за висшето образование.
Госпожо председател, § 31 от Преходните и заключителни разпоредби гласи: „Свободният капацитет на държавните висши училища, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии се усвоява поетапно, както следва: учебната 2007/2008 г. – 25 на сто; 2008/2009 г. – 50 на сто; 2009/2010 г. – 75 на сто” - и забележете - „2010/2011 г. – 100 на сто”.
Решението на Министерския съвет за определяне на местата в държавните и частни висши училища за учебната 2010/2011 г. е факт. Ако този закон е изпълнен именно от изпълнителната власт днес в нито едно държавно висше училище не трябва да има свободен капацитет. Прочетох неслучайно дословно разпоредбата на § 31, защото ако този параграф е изпълнен, не би следвало да има свободен капацитет в нито едно държавно висше училище, именно защото преди години ние постигнахме съгласие за необходимостта от масовизиране на висшето образование, необходимостта от разширяване на достъпа на български младежи до висше образование предвид растящата необходимост от квалифицирана работна ръка, която да осигури конкурентоспособността на българската икономика от гледна точка на нейното технологично обновление. 
Аз питам: кой е предметът на закона, ако не би трябвало висшите училища да имат свободен капацитет? И, забележете, ще отговоря на въпроса, който си задавам съвършено коректно: има свободен капацитет, въпреки тази разпоредба на закона. И точно тук е абсурдът на предложената законодателна инициатива. 
Уважаеми госпожи и господа, свободен капацитет във висшите училища има само по професионални направления, по които субсидираните от държавата бройки не се заемат поради недостатъчен интерес от страна на младите хора. За да бъда по-ясен, ще ви дам и конкретен пример. Ако по специалността „Физика”, да речем, има определени 80 места, общият брой на кандидатите е 50. Всичките да са издържали успешно конкурсния изпит, остават 30 незаети места. Ето това е свободният капацитет.
Що се отнася до професионални направления и регулирани професии, които са атрактивни: право, медицина, архитектура, компютърни системи и технологии – капацитетът е запълнен отдавна. Там кандидатите, издържали успешно конкурсния изпит, са много повече от обявените свободни бройки, субсидираните от държавата бройки. 
Затова ви питам, понеже казвате, че висшите училища ще осъществяват допълнителен платен прием върху 10 на сто от свободния капацитет, моят простичък въпрос към вас е: как очаквате младежи, които нямат интерес към субсидираните от държавата бройки, изведнъж ще почувстват вътрешна потребност да се кандидатират за места, заемането на които предполага плащането на такса, съгласно проекта на закон, който ни предлагате днес? Това е алогично! Това бих казал е абсурдно! 
Точно обаче в абсурдността на предложения законопроект се съдържа и реалният риск за изкривяването и на пазара на труда. Защото, ако все пак ще се реализира платен прием, уверявам ви, скритата цел на законопроекта, за да изпълни тя ролята си на антикризисна мярка и да постъпят някакви пари в заинтересованите висши училища, скритата цел е следната: бройките от неатрактивните специалности да бъдат трансформирани към атрактивните специалности, които вече ви споменах. А това би било грубо нарушение на закона, това би било абсолютно некоректно, защото приемът на студентите вече ще бъде извън определения капацитет по професионални направления, което означава само едно – девалвация на качеството на крайния интелектуален продукт, произведен от висшето училище.
Затова ли, уважаеми вносители, не конкретизирате кой именно капацитет се визира – дали институционалният или капацитетът по професионални направления? Вие нямате право на тази неопределеност, защото тази неопределеност ни зарежда с усещане за преднамереност. 
Приемът в държавните висши училища се осъществява въз основа на капацитета по професионални направления. Това изрично трябва да бъде записано между първи и второ четене, ако все пак наложите волята си и прокарате този законопроект. Трябва да е ясно, че става въпрос за 10 на сто от определения капацитет по професионални направления. А, че има разминаване между капацитета – институционален и по професионални направления, не е нужно да спорим, вие го знаете. Министерството ни предостави справки и разминаването не е в проценти, а в пъти - разминаването между институционален капацитет от 12 хиляди и капацитет по професионални направления – 6 хиляди, например, в Нов български университет. Същото е положението и с Техническия университет, където институционалният капацитет е много по голям, отколкото капацитетът по професионални направления, но съотносим към казуса е капацитетът по професионални направления. Уверявам ви, че ако на второ четене, както струва ми се сте длъжни да го сторите, вие конкретизирате, че става въпрос за 10 на сто от професионалния капацитет, автоматично законът се лишава от приложно поле. Тогава питам: защо е всичкото това усилие? Какво правим? Аз се сещам за няколко основателни причини – че все пак има едно-две висши училища, които по една или друга причина не са изпълнили разпоредбата на § 31 и не са реализирали 100% от свободния си капацитет. Тоест законът трябва да поощри неизпълнението на действащия закон. Съжалявам - тежка, но вярна и коректна оценка.
И второ, има по-особен интерес на някои университети, които в 2007 г. с Договора за присъединяване на България към Европейския съюз във връзка с принципа за свободно движение на хора и капитали и ангажимента на България, свързан с принципа на трансфер на суверенитет, да третират гражданите на Европейския съюз, студентите от страни – членки на Европейския съюз, равноправно със студентите, български граждани, се стигна до положение те да загубят огромни суми. Защото студенти от Гърция, от други държави – членки на Европейския съюз, които до 2007 г., собствено в Медицинския университет, плащаха по 5 хил. евро годишна такса, оттогава насам вече плащат по 300-400  лв. Но това е естествено - членството в Европейския съюз освен благо е поемане и на насрещни ангажименти. Ако идеята е да се реши техният проблем чрез въвеждане на стандарт за български граждани, който да бъде приложим и за граждани на страните – членки на Европейския съюз, кажете го! Но заради решаването на този частен казус, да направим усилие да го решим този въпрос, да не разваляме като цяло системата на висшето образование. 
Аз ще завърша с дефинирането на още един риск. Ако позволим шоково висшите училища да изпълнят останалия по една или друга причина свободен капацитет за платено обучение, нали се сещате, че това автоматично означава като ефект не за тази учебна година, но за следващата свиване на възможността за държавно субсидирано обучение от страна на младежите. Защото по необходимост субсидираните от държавата места ще бъдат много по малко предвид ограничението никой да не може да провежда обучение извън определения капацитет по професионални направления. 
Затова много е важно от вносителите да чуем ангажимент. Ако сте съгласни, че не е възможно законът да се прилага спрямо институционалния капацитет, а непременно по отношение на капацитета по професионални направления, както между впрочем се определя и приемът в държавните и в частните висши училища, ще ви моля да поемете ангажимент и още сега да го заявите. Друг е въпросът, че с този акт вие практически ще оставите закона без приложно поле, каквото поначало не би следвало да има. Освен ако за пореден път не даваме знак на българското общество, че няма никакво значение какво пише в законите, ние ще правим каквото си искаме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Местан.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както е казано вече, Четиридесет и първото Народно събрание е на път да повтори грешка, отменена през 1999 г., когато министър на образованието е бил Веселин Методиев. Радвам се, че той последователно и принципно през годините защитаваше една позиция. 
Лично аз и от партия „Атака” няма да подкрепим това предложение. Достатъчно е да прочетем документите, създадени тогава, през 1997 г. одитът на Сметната палата е категоричен. Ще си позволя да прочета само две изречения от него като извод: „Очертава се трайна тенденция за комерсиализиране на висшето образование. Съществува реална опасност за рязко намаляване на качеството на българското висше образование и обезценяване на дипломите. В резултат на комерсиализиране на образованието във висшите училища, практически не се осъществява научна дейност”. И също: „Стремежът да се увеличи броят на студентите, особено на тези от платено обучение в близките 5-10 години, може да доведе до сериозни проблеми като млади хора с дипломи за висше образование да не могат да се реализират. В резултат на това може да се породи социално напрежение, стремеж за реализация извън страната, отчужденост и други негативни явления”.
Сметната палата, която е една строга финансова институция, за да си позволи такива близки до емоционалните изводи, означава, че през 1997 г. е имало действително сериозно проблеми по приложението на този закон. Както колегата Методиев, така и аз бих попитал: какво се промени от тогава към днешния момент, за да се връщаме към нещо, което е отменено, което е доказало, че не работи и създава финансово-счетоводни проблеми?
Също така бих казал, че предложението на колегата Банковска трябва внимателно да се прочете с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, който казва: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност”. Според мен предлаганото изменение е форма на държавна помощ, което е недопустимо и противоречи на Конституцията. 
Също така съгласно чл. 53, ал. 6: „Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти”. Питам аз: как подпомага способните студенти, като им въвежда имуществен ценз?
В Комисията по образованието тази промяна беше ревностно защитена от представителите на медицинските университети в България, тъй като, видите ли, имало голям наплив на чужди граждани за обучение в специалност „Медицина” и тези чужди граждани плащали безумно евтино в България, за да следват. Тъй като не може да въведем дискриминационна мярка, уеднаквяваме  условията, като вдигаме летвата и правим скъпо платено образование в сферата на медицината специално, като горните нива стигат 16-17 хил. лв. годишно. Това по шест години обучение в „Медицина” прави около 120 хил. лв. 
Питам аз: един млад специалист с начална заплата 1000-1500 лв. колко години, образно казано, извинявам се за израза, ще избива обучението си, ще избива инвестицията в обучение, за да може да се реализира на пазара?
Не съм съгласен с колегата, уважаемата Галина Банковска, че сигналите на правителството с оглед наличието на 40 млн. лв. като обезпечение по Закона за студентското кредитиране, тези сигнали са в съответствие със сегашната промяна в Закона за висшето образование и платената му форма. Напротив, Законът за студентското кредитиране, който все още не се прилага на практика, създава правната възможност студентът при облекчени условия, за които гарантира държавата, да получи кредит и да инвестира в себе си, а не да инвестира в касата на ректора. Ако е така, просто би трябвало държавата да приведе тези 40 млн. лв. по сметките на съответните държавни висши училища и проблемът да бъде приключен.
Доста мнения и становища постъпиха в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и те бяха против предлаганата промяна. Това не ме учудва.
Разбира се, от Асоциацията на частните висши училища в България бяха против тази промяна. В действителност се засяга техният образователен пазар. Те много ясно и категорично записаха в своето становище, че ако това е антикризисна мярка, тя трябва да има палиативно, временно действие. Така записана, тази временна мярка не се ограничава за следващата или по-следващата академична година.
В предлагания законопроект няма и дума къде ще се разходват приходите от платеното обучение в държавните висши  училища, няма определено целево разходване. Аз питам: допустимо ли е това с оглед автономията на университетите?  И дали ректорите ще инвестират в материалната база, в иновации, в наука, или ще инвестират в хонорари на пътуващи преподаватели, които безспорно ще станат повече, ако има наплив за платено обучение. Лично аз се съмнявам в това, тъй като споделям мнението на говорилия преди мен, който каза, че след като за безплатно обучение няма желаещи, едва ли при вдигане на летвата ентусиастите да платят ще нараснат значително.
Макар това да е пренебрежимо малко перо, следва да се има предвид, че държавният бюджет ще се натовари със здравното осигуряване на студентите платено обучение в държавните висши училища, тъй като по Закона за здравното осигуряване държавата е длъжна да осигури здравните им вноски. Мисля, че за Европейския политехнически университет в гр. Перник бяха предвидени такива в размер на 110 хил. лв., където само за три месеца до края на годината държавата отдели 110 хил. лв. за здравни осигуровки.
За мен и моите колеги от „Атака” безспорно предлаганата мярка в този си вид няма да проработи. Аз също съм песимист, че между първо и второ четене бихме могли да постигнем по-добри текстове. Категорично нивото на висшето образование с тази промяна ще спадне. Разпознаваемите в европейското образователно пространство седем, осем до десет университета като запазена, добра мярка за образователна услуга ще девалвират, тъй  като ще станат част от платения и неравностоен пазар на образователни услуги. Много пъти се повтори изразът „пазар на образователни услуги” в комисията. Аз апелирам: който иска да бъде частник, да бъде така добър да учреди частен университет, да набере фондове и да бъде частник от – до. Тази смесена форма на управление – държавна и частна – предполага например, когато обучаващите се студенти платено обучение  са 10%, съответно 10% да плащаш наем за държавната собственост – на сградите, инвентара, инфраструктурата, която ползващ. Тя е държавна собственост и е недопустимо да развиваш частна дейност в държавна собственост без да си плащаш. Говорих си с колеги на шега, като антикризисна мярка това е все едно на нас – депутатите, да ни разрешат в сградата на Народното събрание след работно време да извършваме консултантски услуги. Колеги, това е недопустимо.
Аз апелирам към колегите от ГЕРБ да преосмислят своята позиция, за да сме разпознаваеми, както казват в Министерството на образованието, младежта и науката: „и извън Калотина”. В противен случай ще сме разпознаваеми само между Калотина и Перник. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на господин Стоичков? Няма.
Беше заявено изказване от господин Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, след изказванията на председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта господин Огнян Стоичков и след изказването на моя колега Веселин Методиев, разбира се, както и след изказването на колегата Лютви Местан много малко може да се добави по същество към този разговор. 
Искам да обърна внимание на мнозинството от  ГЕРБ върху два факта, които е добре то да има предвид.
Първият факт е, че министърът на образованието, младежта и науката не дойде тук,  за да каже своята позиция по този въпрос. За мен това красноречиво говори, че неговата позиция е против този законопроект.
Вторият факт е, че другият много отговорен в нашите очи човек – председателят на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта на Народното събрание, направи току-що унищожително изказване по повод на законопроекта, изчерпвайки абсолютно всички конкретни аргументи против него. Мнозинството трябва да вземе предвид това, ако работи като политическо мнозинство.
Има обаче един момент, за който малцина си дават сметка. Искам да го напомня на всички в залата, а особено на ГЕРБ. Има една част от досието на тази тема, неизвестна на ГЕРБ. Сега всички ще разберат, че историята не започва от миналата година, а има стари корени.
Досието на темата е следното. В края на 90-те години, през 1999 г. след много сериозен дебат тази зала гласува категорично, с национален консенсус „за” отменянето на този текст. Какво означава да се пипат закони, гласувани с национален консенсус?! Какво означава това?! Това е да рушиш части от държавността, върху която всички убедено сме сигурни, че нещата вървят по достатъчно добър начин.
Аз съветвам ГЕРБ въобще да не посягат на законите, приети с национален консенсус. Това е опората на една история, за която така или иначе те ще се убедят, че е съществувала преди да дойдат да управляват страната. Това е моето изказване.
Господин председател, моля Ви да удължите времето за дебат специално на Синята коалиция, тъй като има още един мой колега, който желае да се изкаже. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Костов.
Реплики към изказването на господин Костов? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Изказвам се и като народен представител от ГЕРБ, и като университетски преподавател, независимо че не съм един от вносителите на законопроекта. Искам да кажа, че има и добри идеи, макар че чухме какви ли не неща против.
Господин Костов, Вие също сте дълги години преподавател. И отляво, и отдясно има достатъчно преподаватели. Знаете, че в годините, когато сме обучавани, висшето образование беше на много високо ниво. Аз питам: защо стигнахме до това положение – както Вие и много други колеги се изказаха от трибуната – да няма желаещи за висше образование?! Висшето образование стигна до такова ниво, че нашите деца искат да получават образование в определени университети, които поддържат това предложение и са на високо ниво. За тях има повече желаещи.
Съгласен съм, че има специалности, които по Програма 2020 са жизнено необходими.
Разберете, изказвам своето лично мнение: в част от предложението на госпожа Банковска има добри идеи. Разбирам вашите притеснения. Убеден съм обаче, че никой не иска да прави разделение и двойни стандарти за нашите деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики към изказването? Няма.
Заповядайте за изказване, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Колеги, ще бъда съвсем кратък.
Най-напред ще кажа, че съжалявам за отсъствието на господин министъра, за да му дам един съвет, но ще го кажа пред вас.
Когато на заседанието на комисията обсъждахме тези поправки в закона, се говореше само за пари, говореше се само за пари! Там не се говореше за равнище на образованието, не се говореше за основната част от реформата, която цели адекватност между стопанското развитие на България и това, което произвежда висшето образование, както и каква реформа да се направи и как да се направи тя, за да се повдигне нивото на висшето образование. Колегата Стоичков вече каза тук, че от това, което се предлага, равнището на образованието няма да се качи нагоре. 
Във връзка с това е всичко казано. И господин Костов е прав, че не може да се каже много, но може да се каже едно много важно нещо, което всички забравихме – господин министърът би трябвало преди да одобри подобни поправки, да направи одит на банковите сметки на съответните държавни университети и да се види какво има в тези банкови сметки. Защо миналата седмица една медия изнесе намеци, че в тези банкови сметки има десетки милиони левове и те продължават да искат пари от държавата? Дали това е вярно трябва да се установи със сигурност, защото, както знаете, в България всеки слух е наполовина верен. 
Тази система на образование и абсолютната автономност на университетите, не само академични, ги превърна в едни пирамиди. Уважаеми колеги, докато тези пирамиди с всеобщи усилия и главно със съдействието на самия министър на образованието не бъдат ликвидирани, нищо няма да се получи, ние ще преливаме от пусто в празно с подобни предложения. 
Това, което се предлага, е кризисна мярка, това не е антикризисна мярка. Няма да има никакви последствия и аз ще напомня на колегите от комисията и на останалите колеги, които са в залата, че Академичният съвет на Техническия университет беше против тази мярка и в комисията ни написаха специално писмо. Самият Иван Илчев, както каза тук господин Веселин Методиев, се отказа от своята идея и твърди, че той няма нищо общо и че Академичният съвет бил виновен, и т.н. Аз не зная кой е „за”, освен ръководството на Архитектурната академия и ръководството на Медицинска академия. От тази работа няма да излезе нищо и пари няма да дойдат, ще дойде само вреда. И обществото е наясно с това. Социологическите изследвания показват, че близо 70% от българите са против тази мярка. И след като са против тази мярка, ние не можем да взимаме решения, които влизат в разрез с принципа „вокс попули, вокс дей”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, проф. Станилов.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да подкрепя предложения законопроект. Няма да го подкрепя с пълна убеденост, но преди това ще започна с отношение по повод отсъствието на министъра. 
Преди малко проф. Станилов каза, че съжалява, че министърът не е в залата. Не, проф. Станилов, аз упреквам министъра, че не е в залата. Упреквам го в смисъл, че след като той е извън страната, можеше да поиска и  щеше да бъде уважено неговото мнение, законопроектът да се гледа в ден, когато той е на разположение. Законопроектът е внесен от седем народни представители, но ако той бъде приет, министърът носи отговорност за изпълнението на този законопроект. И няма да споменат тези народни представители, които са го внесли, а ще кажат, че по времето на министър Игнатов е възстановено платеното обучение в държавните висши училища в страната. По тази причина той трябваше, беше длъжен да присъства при обсъждането в залата.
Оттук преминавам към изказвания, които бяха направени, които говориха, че решението в 1999 г. е прието с консенсус. Да, но позволете ми да кажа, че аз като член на Комисията по образованието и науката тогава, в Тридесет и осмото Народно събрание, си спомням яростната съпротива, която депутатите от БСП, членове на комисията, оказаха отначало за приемането на промяна, чрез която да отменим платеното обучение. Вероятно те бяха под натиска на определени ръководители на висши училища, ректори, някои от които в следващото Народно събрание се оказаха членове на Парламентарната група на Коалиция за България. Но след това, при представянето на всички аргументи и при общественото обсъждане съм убеден, че именно избирателите на БСП декларираха, че платеното обучение в държавните висши училища е форма на имуществен ценз, който е недопустим в страната. 
По тази причина действително залата прие това решение тогава и аз искрено се надявам, че днес Четиридесет и първото Народно събрание няма да ревизира това прието тогава с единодушие решение от народните представители. 
А защо Народното събрание тогава прие това решение с единодушие? Защото прегледът на тази практика на платено обучение в държавните висши училища показа, първо, че има кръстосано финансиране между два финансови потока и често пъти това води до тежки закононарушения. Тогава бяха изнесени факти.
На второ място, платеното обучение се оказа един развъдник на корупцията във висшето училище. Нещо повече, критериите бяха различни, защото ръководителите на висшите училища и преподавателският състав дори знаеха, че трябва да се запази всеки платен студент до края на обучението, тъй като това носи допълнителни приходи във висшите училища, което в крайна сметка рефлектираше върху тежко влошаване на качеството на обучението и качеството на получения документ като диплома за завършено висше образование.
Третото, което искам да изтъкна – ние сме страна, член на Европейския съюз. Уважаеми колеги, в целия Европейски съюз няма подобна практика. Във Франция има 51 държавни университета. Всеки студент там плаща една и съща такса за университета, независимо дали е от България, Франция или от където и да било. Не можем ние да въвеждаме една норма, която не е европейска и която няма да даде никакъв резултат. А това, че няма да даде никакъв резултат, личи от следния текст, който наистина е уникален по своето съдържание, че студентите ще могат да се обучават срещу заплащане само при наличие на незаети места като броят им не може да надхвърли 10% от общия образователен капацитет на висшето училище. Къде ще се появят тези незаети 10%? 
Има основно три хипотези. Първата е, че специалността е непривлекателна. Значи там, където студентите не искат да отидат, се въвежда платено обучение. Второ, че университетът е непрестижен, което също така е важно. И трето, че самата специалност по нагласите на обществото, няма перспективи за развитие. 
Софийският университет, нашата Алма Матер предлага текст, защото се изказа становището, че всъщност инициативата идва от ръководството на Софийския университет, който няма да работи в тяхна подкрепа. Защото там ще има най-голям брой кандидат-студенти, там местата реално ще бъдат запълнени. А някои университети, да не ги назовавам поименно, където няма достатъчно кандидати, изведнъж ще могат да имат втори финансов поток под формата на платено обучение. А ако се заделят 10% за платено обучение, тогава наистина се получава една тежка несправедливост – кандидат-студенти, които са показали по-висок успех, но не такъв да бъдат в челото, а да са в последните 10%, ще бъдат изместени от кандидат-студенти с по-нисък успех, но имащи възможност да си заплатят.
Затова, уважаеми колеги, с пълна убеденост апелирам към вас – не подкрепяйте тази промяна. Тя няма да изпълни предназначението си и ще доведе до тежки последици за системата на висшето ни образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, господин Стоичков. 
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, уважаеми господин председателстващ.
Вземам повод от думите на колегата Иванов за опита във Франция и в Европа и използвам формата на реплика, тъй като аз съм напълно съгласен с него, но трябва да се върнем и в България. Шестдесет и пет процента от анкетираното население в България през м. юни 2010 г. са против въвеждане на платеното обучение в държавните висши училища. Следва да имаме статистиката, да имаме експертизата, да имаме изходните данни за това как тази мярка се приема от българското общество – не само в европейските страни. Интервюираните категорично са били на мнение, че това ще доведе до спад на нивото на образование и нивото на наука във висшите училища, защото една от новите политики в МОН, която също заслужава внимание, е научните институти към Българската академия на науките да преминат като управление и научна разработка в университетите. 
Питам аз: доколко университетите ще бъдат мотивирани да извършват научна дейност, като загърбват платената си образователна дейност?
На последно място, следва да прочетем внимателно законодателната програма на Министерския съвет до края на годината. Там се вижда, че през м. октомври се планира нов ремонт на Закона за висшето образование. Според мен тогава е времето, когато разполагаме със статистика и от настоящата кандидатстудентска кампания – какви са незаетите бройки, какъв е интересът към отделните специалности, и с една промяна в Закона за висшето образование в началото на м. октомври да решим и този проблем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други реплики? 
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоичков, аз Ви благодаря, че сте поръчали и е проведено такова социологическо изследване. То всъщност е в пълен унисон със становището, което както Вие, така и аз, така и други колеги заехме тук, в залата. Ние трябва да отчитаме обществените нагласи, още повече когато тези нагласи почиват на един изстрадан опит, който ни даде възможност преди 10 години да се освободим от раково образование в нашето висше училище. Нека да не допускаме рецидив.
На второ място, това, което Вие казахте – че предстои нов Закон за висшето образование, е допълнителен аргумент да призова колегите от ГЕРБ: нека отложим този въпрос за есента, когато управляващата партия чрез своя ресорен министър ще ни предложи този нов закон и когато ръководството на министерството с лицето си ще застане пред нас да ни убеждава в правотата на застъпените основни моменти в него. Това е още един аргумент законопроектът днес да не бъде приеман. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо Дукова, заповядайте за изказване. 
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Изслушахме доста пространни, интересни и на моменти верни акценти с оглед на тези поправки, които внасяме. Провокирана от това, че моето име стои под този проект като вносител, ще изложа  кратки аргументи и едно експозе от друга гледна точка, като нюансирам своето изказване не като контрапункт, а основа на мислене, базираща се на едно друго рационално начало. 
Слушах пространното изказване на господин Местан, на места изключително верните съображения на госпожа Богданова, дясната страна на залата и в мен се събужда едно странно усещане за връщане назад във времето и за едно ново, парадоксално според мен, обединение в една позиция. 
Какво имам предвид и защо аз ще подкрепя този законопроект?
На първо място, за пръв път ще си позволя несъгласие с позицията на проф. Станилов, който каза, че това е кризисна мярка. Не, проф. Станилов. Времето е твърде различно и, най-малкото, неудобно е на някои хора да стоят в тази зала и да говорят, когато знаят за какво иде реч днес, в този момент и за какви кризи и социални политики говорим. 
На второ място, когато подхождаме към изследване на състоянието на висшето образование, към желанието на една част от студентите то да бъде неплатено, защо не изследвахме процента на неграмотност в българското общество? Ремарка. 
Защо искаме да поставим контрапункт и да забравим тази колаборация, която би трябвало да съществува между държавните учебни заведения, така наречената в юридическите акценти публична държавна собственост, и частните такива? По никакъв начин. Единственото поле на територия, в която може да има разминаване, в която може да има различие, е това те да носят качествено образование и да тичат на пътеката на съвършеното образование. Но в никакъв случай не трябва да бъдат контрапункт един на друг. 
Защо трябва да рамкираме желанието, ще го кажа направо – латентните способности на студентите, да спираме желанието им в определен момент те да пренасочват своите желания? Вие забравяте, че те са деца и се развиват и че в един момент могат да имат едно желание, което да се промени драстично в хода. Вие сами имате деца и много добре знаете кога те желаят да бъдат във Втора английска гимназия, а отиват в 35-о СОУ, защото там също има английски език. Защо ще правим двоен стандарт и ще затваряме това желание? 
Говорихте за европейски стандарти, за европейско безплатно образование. Защо не говорим за европейски пазар, в който нашите български студенти, равностойни на тези от Европейския съюз и Шенгенското пространство, могат да общуват по същия начин; и че това е не само образователният пазар, а след образователния идва изборът на пазара на труда? Това също е изключително важно. 
Искате да оставим нашите грамотни студенти да бъдат в България и само тук? Не е ли право на техен избор? 
Още нещо искам да кажа. Увеличаването на марша на входа и на изхода е дълго лелеяна мечта в нашето образование. Нашето образование трябва да отвори позицията си на входа и да я регламентира и затвори на изхода, за да има равностойно качествено образование.
Що се касае до конкуренцията между учебните заведения, какво по-добро от това да избера дали ще плащам по-малка такса в Софийския университет, където ми харесва тази специалност, или ще наливам пари в частния университет, където дори нямам представа дали ще ме приемат? 
Защо не желаем повече български образовани граждани, които да имат своето право и желание на избор? Ако той не е приет и реално е записано, може да промени своето желание и да отиде там. 
Когато става въпрос за корупция и за това, че едва ли не ще слагаме пранги на ректорите на университетите, защо забравяме за тяхната автономия, за автономията на висшето образование, за това, че те ще регламентират тези приходи в своите собствени академични правилници, които се решават от Академичния съвет? Защо подценявате тяхното право на мониторинг и на правилно решаване, ако трябва редукция и разпределение на финансовите средства? При това положение да се върнем във всички стопански единици и да не наливаме средства там, където априори решаваме, че управителите няма да имат регламентираното право да управляват тези средства!
Политическа партия ГЕРБ, освен че ще изисква такива правилници, това е право, разбира се, на автономните университети, ще направи възможен този мониторинг и правилно разпределение на този ресурс.
Завършвайки ще кажа: ще гласувам за по-доброто образование на българските студенти! Колкото повече, толкова повече! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на госпожа Дукова?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Тези речи ги слушахме преди десетина-петнадесет години. И си спомняме какво се получи.
Като искате да се давите, ние няма да ви пречим! Като искате да застанете срещу 65 процента от българското общество с тази мярка – ние няма да ви пречим. Последствията са ваши! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Не мисля да говоря дълго, но все пак да заявя възможност за удължаване на времето, тъй като може би и други мои колеги кратко ще се включат в днешната важна дискусия.
Почти всички аргументи бяха казани. Аз не искам да ги повтарям, но искам да приветствам позицията, която тук изразиха представители на Синята коалиция, на „Атака”, на Движението за права и свободи. Смятам за напълно естествено от страна на Българската социалистическа партия и Коалиция за България да отхвърлим предлагания законопроект.
Това, което каза господин Иванов за една дискусия от преди около преди 10 години – в нея имаше противоречиви становища, включително и от наши представители, но в крайна сметка позицията на парламентарната група беше в подкрепа на премахването на платеното висше образование в държавните висши училища. Това най-малкото би трябвало да бъде знак за БСП, че се разделя с така наречения социално-либерален модел, който видяхме какви резултати ни отчете на изборите през 2001 г., така че ние заставаме на тези наши изконни позиции, които поставят образованието и здравеопазването като висши ценности, които не трябва да бъдат поставени главно в зависимост от финансовите възможности и пазарните условия, които са грижа на цялото общество и задължение на държавата. 
Този законопроект – тук само искам да Ви поправя, не бъдете наивни, той не е просто инициатива и дело на няколко народни представители от ГЕРБ. Това е политическа инициатива на ГЕРБ, благословена от Министерството на образованието. Защото тя е отговор на няколко други въпроси, които бяха обсъждани в тази зала и по които ние заехме категорична позиция – затова, че държавата, както се сочи в мотивите на законопроекта, намалява с около 20% бюджета на държавните висши училища. Това беше гласувано в измененията на Закона за бюджета.
В същия Закон за бюджета се гласува възможността да бъде увеличена издръжката, която поемат студентите за своето образование от една трета на до 50%. И това е третата стъпка, която завършва този процес – да се отвори една ниша за платено обучение пак в държавните висши училища, което е един реверанс към част от ръководствата на висшите учебни заведения, към част от преподавателите. Тоест, когато държавата не изпълнява своя ангажимент, вие може да получите това, което искате и на това, на което имате право, от самите студенти и по двата начина – веднъж увеличавайки таксите, втори път допускайки платеното обучение. Забележете как те се доближават. 
Нормативно определената издръжка, която трябва да плащат студентите под форма на такси, може да бъде до половината, а тук се предвижда „не по-малко от 70%”, при така нареченото частно обучение.
Правилно беше казано, че, ако употребя този груб израз, част-пром в държавните висши училища не е европейска мярка. И като преподавател аз искам да заявя, че никога не съм се възползвал от тази възможност да се преподава на студенти от платено обучение, смятайки че това е наистина една мярка, която не съответства на посоката, в която трябва да се развива българското висше образование. Затова именно ние трябва да се противопоставим, защото намаляването на държавната поръчка е друго средство, което може да доведе до създаването на допълнителни възможности за студенти – платено образование, но това, което мен ме смущава повече, не е дискусията в пленарната зала. 
Смущава ме това, че днес аз не чувам никакъв глас от страна на студентските съвети и не са ли се превърнали те в повечето случаи в едни казионни структури, които нямат нищо общо с интересите на самите студенти, стремейки се да се приобщят (шум и реплики в залата)..., стремейки се да се приобщят към тези ръководства, от които зависят, и да разпределят някакви минимални облаги? (Реплики на народния представител Станислав Станилов от място.) 
Сигурно имате нещо в потвърждение, господин Станилов, но не мога да Ви чуя оттук. 
Също така искам да приветствам тези организации на студентите, които не са подкрепили тази мярка. Колебливата позиция на министерството е смущаваща, защото след като първоначално министърът на образованието и науката изразяваше резерви към въвеждането на този рецидив в българското образование, постепенно той започна мълчаливо да го одобрява – доказателство, за което е проявената инициатива от народните представители.
Отсъствието на човек от ръководството, тъй като не всички сигурно са в чужбина или заети с нещо по-важно, е също доказателство за опита да не се декларира публична позиция, а да се окаже мълчалива подкрепа за този законопроект днес.
И накрая искам да обърна внимание и на темата за студентските такси. Според мен ние трябва да настояваме държавата да поеме изцяло нормативно определената издръжка на студентите в държавните висши училища, което включва осигуряване на необходимата база, осигуряване на преподавателския процес, включително и на тези, които го осъществяват, а студентските такси да бъдат разходно ориентирани и те да служат за допълнителни възможности и услуги, които да ползват студентите – за библиотеки, за общежития, за спортни съоръжения, за културни прояви в рамките на университетите. Тоест, всеки трябва да прецени от какво има нужда допълнително и дори равнището на таксите да бъде различно в зависимост от това какви услуги те осигуряват на студентите. Сега се оказва, че никой не може да каже до къде участва държавата и до къде самите студенти в неясното разпределяне на тези средства.
Това би била една нова политика, с която България може да даде определен тон, за да покаже, че държавата се ангажира с основното, а таксите са въпрос на избор от самите студенти, ако искат да ползват това, което университетите предлагат като съпътстващо тяхното обучение и даващо възможности за тяхното цялостно образователно, културно и физическо развитие.
Затова аз съм сигурен, че днес голяма част от народните представители аргументирано ще отхвърлят предлагания законопроект, но ГЕРБ, които ще го подкрепят, всъщност ще покажат едно крайно задълбочаване на дясната политика – нещо, на което ние сме свидетели в най-чувствителните социални области. Едно управление, което разделя българските младежи! Едно управление, което застава на страната на богатите, защото те няма да бъдат притеснени от тези мерки! Едно управление, което проявява липса на загриженост към бъдещето, към младите и към тези, които се нуждаят от най-голяма социална подкрепа! Това ще бъде днес вотът, другото са просто разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Реплика към изказването – заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Само една кратка реплика към господин Стоилов. Той е юрист. Би ли могъл да ми дефинира „богати” и „бедни” в днешно измерение? Кой създаде социалните предпоставки и икономически условия за разслояване на богати и бедни? Защо априори лишавате мен и моите деца като не толкова състоятелна и не толкова богата, което личи от декларацията, да се обучавам по начин, по който искам? Защо ще дефинирате, че само богатите имат право или само бедните? Всички имат право на образование. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Дукова, мисля, че въпросът Ви кой е критерият, за да определим кои са бедни и богати, трябва да е получил отговор от всеки, влязъл в тази зала, защото ясно е, че доходите, имуществата определят различните, както ги наричат децилни групи в обществото, и това е факт, който винаги може да бъде установен обективно. 
Коя е причината, за да има бедни и богати? Това е характерът на устройството и на съвременните общества, особено съкрушителният български преход, който доведе до допълнителна, нечувана в нашата история социална поляризация и до обедняване на големи слоеве от населението, така че тук въпросът трябва да бъде адресиран към всеки един от нас. Ние се намираме на финала на този преход, чиито последствия трябва да преодоляваме, а не да задълбочаваме, защото много от хората ви избраха, за да намалите тази ножица, за да преодолеете тези несъответствия. Въпросът за причините е много по-голям и аз не мога да го изчерпя в отговора на репликата.
Но третото, което казахте, за мен е нелогично: защо да пречим на хората да учат както искат и да си плащат? Ние говорим тук за тези, които не биха могли да учат, ако си плащат, а не за тези, които, ако имат пари, могат да си платят и в България, и в чужбина. Как поставяте въпроса за равенството между хора, които са в различно социално положение, и казвате: „Защо отнемате правото на някой да си плаща?” Този, който има средства, винаги и навсякъде може да си плати. Ние говорим за тези, които или не могат, или не трябва да искаме от тях да плащат – за това е дискусията. Мисля, че нейното обръщане я превръща в някакъв абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук бяха казани много аргументи, стана ясно какво искат вносителите и каква е тяхната позиция. 
Искам съвсем накратко да се опитам да разсъждавам върху това, което не е на повърхността. Не какво искат вносителите, а защо го искат, чии са интересите, които би защитил този законопроект, ако стане закон? 
На първо място, очевидното – на онези, които нямат знания, а искат да учат. Не говоря за пари, госпожо Дукова, а за онези, които нямат знания, а искат да учат и не могат да влязат било чрез оценка от зрелостни изпити, било от конкурсен изпит. Те не толкова създават имуществен ценз, а създават нови права на основание на имущество и ще учат в същите учебни заведения, в които ще учат тези, които имат знания. После това ще бъдат лекари, които ще лекуват българските граждани, независимо че нямат знания, защото тук не става въпрос на избор къде ще учиш. Ако искаш да учиш платено в друго учебно заведение – било частно или като друга обществена услуга, ти можеш да си заплатиш да учиш, защото ти се предлага друга услуга. Тук става въпрос за същата услуга на същото държавно висше училище, което някои получават безплатно, а други получават платено. 
На второ място, интерес би трябвало да имат тези ръководства на факултети, които искат да търгуват със знание. Или по-точно не със знание, а искат да търгуват с незнание. 
Какво е състоянието в момента? Обърнете внимание, в  момента капацитетът на висшите училища в България е с няколко хиляди бройки повече от броя на зрелостниците, завършващи гимназия. Какъв е проблемът тогава?! Тук става въпрос не за хора, които трябва по някакъв начин да влязат в учебно заведение, а за тези, които просто нямат знанието и качествата да преминат било зрелостни изпити, било кандидатстудентски изпити. 
На трето място, този закон би могъл да обслужва интересите на онези ръководства, които, увеличавайки чрез платеното обучение натуралните показатели, ще получат по-голяма субсидия от всеки един данъкоплатец – от всеки един от нас. Какъв е изводът? Става въпрос наистина за едно недопустимо смесване на държавно финансиране с доплащане на частни услуги. 
Вече чух преди малко тезата, която чувам за много законопроекти - че законопроектът имал несъвършенства, но можел да бъде поправен между две четения. Колеги, не може да бъде поправен, защото философията му е сбъркана. Още повече, какво да поправиш на един законопроект, който е изключително кратък, освен да смениш същността му?
И не на последно място, колеги, на какво ставаме свидетели днес? Единият вариант според мен е, че група народни представители от ГЕРБ или цялата група на ГЕРБ се опитва да бламира собствения си министър Игнатов и правителството – зад гърба им внасят законопроект и искат да го наложат със сила в Народното събрание, защото министърът и правителството не вземат отношение. Не мисля, че е добра практика мнозинството да бламира собствените си министри.
Другият вариант е обратното – министърът и Министерският съвет се крият зад гърба на госпожа Банковска и още няколко народни представители, защото знаят несъстоятелността на това, което се внася тук, и затова мълчат и не казват нищо. 
Добрият вариант, разбира се, е вносителите да оттеглят този законопроект. Ако не го оттеглят, срам за тези, които ще го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на господин Николов? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията по така обсъждания законопроект.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 054-01-54, внесен от Галина Банковска и група народни представители на 15 юни 2010 г.
Гласували 131 народни представители: за 73, против 52, въздържали се 6.
 Предложението е прието.
Преминаваме към точка пета от дневния ни ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вносител е Министерският съвет – 18 юни 2010 г.
С доклада на Правната комисия ще ни запознае председателят й госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще направя първо процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева и на госпожа Петя Тянкова – експерт в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете представителите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост № 002–01–54, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2010 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 1 юли 2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Екатерина Захариева – заместник–министър, госпожа Петя Тянкова – съветник, и госпожа Мариана Тотева – началник отдел в дирекция „Държавна собственост”. 
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Захариева. 
С оглед защита на държавния интерес, в чл. 16 от Закона за държавната собственост се предлага създаване на ал. 7, която предвижда, че отдадените под наем имоти - публична държавна собственост, не могат да се ползват извън предназначението им.
Прецизират хипотезите, при които се отнема правото на управление върху имот - частна държавна собственост, и имот - публична държавна собственост, и се определят компетентните органи.
Предлагат се и промени в Глава трета - „Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди”.
Предпоставка за започване на производството за отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или одобрен подробен устройствен план (ПУП), който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Наличието на държавна нужда е обективна предпоставка.
Принудително отчуждаване на собственост за държавни нужди ще се извършва при запазване на условията тези нужди да не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Промените целят в максимална степен да се осигури приоритетното и своевременно изграждане на национални обекти. 
Избраните средства за постигане на тази цел са разумни и подходящи при справедлив баланс между защита на частната собственост и националния интерес. 
В чл. 34а от Закона за държавната собственост се предвижда за изграждане на национални обекти, когато отчуждаваните имоти или части от имоти са частна общинска собственост, те да преминават безвъзмездно в собственост на държавата от датата на обнародване в „Държавен вестник” на решението на Министерския съвет. Този способ е установен в правната ни система, чрез който се дава възможност всеки заинтересован правен субект да се запознае с акта. Актът не следва да се съобщава лично поради големия брой адресати в преобладаващите случаи на отчуждаване. Предвидено е и оповестяване на видно място в сградата на общината.
Допълнени и прецизирани са текстовете, които определят от кой момент настъпва отчуждаването.
Срокът, след който може да се поиска отмяна на отчуждаването, се предвижда да бъде увеличен на 6 години за изграждане на национални обекти, когато мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, при запазване на принципа за компенсиране на вредите. 
В Преходните и заключителните разпоредби е предвиден срок от 6 години, след изтичането на който и след връщане на изплатеното обезщетение ще може да се иска отмяна на вече извършено отчуждаване, ако мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден. 
Създава се правна възможност инвеститорът на национален обект да влезе и да строи в чужд имот срещу задължението за заплащане на обезщетение за времето от въвода в имота до влизане в сила на отчуждението. Това ще може да стане само след влизане в сила на подробния устройствен план, предвиждащ изграждане на национални обекти. 
Предвижда се отмяна на чл. 44а, който дава възможност на политически партии да закупят имот - частна държавна собственост, ако той им е предоставен под наем по съответния ред, политическата партия е участвала в избори за Народно събрание самостоятелно или в коалиция, представена е в Народното събрание самостоятелно или в коалиция на основание изборните резултати. 
С оглед осъществяването на държавна политика за деконцентрация се засилват правомощията на областните управители и отговорността им за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта, предвидени в Закона за администрацията. Във връзка с това се предвижда да отпадне съгласуването от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно извършването на разпоредителни сделки с имоти или части от имоти - частна държавна собственост, и относно отдаването под наем на свободни, непредоставени на ведомства държавни жилища, ателиета и гаражи. 
Чрез промяната на чл. 54 от Закона за държавната собственост  се ограничава кръгът на субектите, които биха могли да придобият безвъзмездно право на собственост върху имоти - частна държавна собственост. Безвъзмездното прехвърляне на собствеността ще може да бъде само в полза на общините за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и на други лица в случаите, предвидени със закон. 
Разпоредбите на чл. 56 и чл. 58, ал. 4 от закона се изменят по отношение на кръга от субекти, на които може да се отстъпи безвъзмездно право на ползване или да се учреди безвъзмездно право на строеж в полза на общини за изпълнение на техни функции или за трайно задоволяване на обществени потребности, както и в полза на други лица в случаите, предвидени със закон, при забрана за извършване на търговска дейност. 
Предвижда се отпадане на правната възможност право на надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, изградени върху държавна земя, да се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техни пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди. 
Прецизират се текстове, касаещи вписването на актовете за държавна собственост и на актовете за поправка на актове за държавна собственост в службата по вписванията, случаите на съставяне на нови актове за държавна собственост, както и на актове за поправка на актове за държавна собственост.
Предлага се нова редакция на чл. 69, ал. 3 от Закона за държавната собственост в съответствие с разпоредбата на § 60 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за държавната собственост, съгласно която всички актове за държавна собственост, с изключение на актовете за обектите и имотите - изключителна държавна собственост, и за имоти - собственост на българската държава извън страната, подлежат на вписване в службите по вписванията. 
В съответствие с предлаганите промени в Закона за държавната собственост се редактира ал. 4 на чл. 58 Закона за общинската собственост и се отменя ал. 5 на същия член. Действащата разпоредба на ал. 5 на чл. 58 от Закона за общинската собственост създава възможност за наличие на два акта за собственост - държавна и общинска, за един и същ имот, което поражда правна несигурност. Тя противоречи на чл. 5 от Закона за държавната собственост. Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в Закона за държавната собственост, и обстоятелствата, констатирани в него, имат доказателствена сила до доказване на противното. Съществува установена порочна практика общините да съставят актове за общинска собственост за имоти/части от имоти, за които вече са налични съставени актове за държавна собственост, без да е поискано тяхното отписване. Предлага се създаване на нова ал. 3 на чл. 79, предвиждаща възможност за отмяна на акт за общинска собственост по административен ред от областните управители, когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост, като общинска собственост.
Основната част от предложенията за изменения и допълнения на ЗУТ са в глава деветнадесета, уреждаща начина на оспорване на индивидуалните административни актове по устройство на територията. Предлага се нов особен начин за конституиране на страните в административно-правните спорове по обжалване на индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, който да даде възможност на съда бързо и ефективно да стигне до решаване на делата по същество.
По аналогия на правомощията, които има административният орган по Административнопроцесуалния кодекс при оспорване на актовете му по административен ред, с оглед процесуална икономия, е предвидено при подаване на жалба до съда, органът да може да преразгледа въпроса сам или по искане на лицето, по чиято инициатива е бил издаден актът, и да оттегли или да отмени оспорен индивидуален административен акт за одобряване на подробни устройствени планове, или за одобряване на комплексни проекти за инвестиционна инициатива, както и да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му в 7-дневен срок от получаване на жалбата и със задължение за уведомяване на заинтересуваните страни. По този начин се осигурява възможност правният спор да приключи и да отпадне необходимостта от образуване на дела и пренасяне на спора в съда.
Влязъл в сила подробен устройствен план, а не документ за собственост, както е в останалите случаи, ще бъде предпоставка за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж за изграждане на национален обект или общински обект от първостепенно значение. Това ще даде възможност да се ускори реализацията на значими за обществото проекти. 
Със същата цел – ускоряване реализацията на значими за обществото проекти, каквито са националните обекти и общинските обекти от първостепенно значение, са и предвидените промени в Закона за опазване на земеделските земи и в Закона за горите – освобождаване от заплащането на държавна такса и промяна на предназначението по силата на закона, с влизане в сила на подробния устройствен план. 
В проведената дискусия взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Юлиана Колева, Искра Фидосова, Екатерина Михайлова, Четин Казак и Емил Радев.
Госпожа Колева изрази становище, че с предложението в § 3 се създава оборима презумпция за доказателствената сила на акта за държавна собственост. Същият има декларативен характер и няма правопораждащо действие. Не е необходимо това да бъде разписвано, тъй като и в практиката до сега не е създавало проблем.
Госпожа Михайлова приветства внасянето на законопроекта и подчерта, че в други разглеждани вече от Комисията по правни въпроси законопроекти с преходни и заключителни разпоредби се правят промени в Закона за държавната собственост, което не е редно. Трябва първо този законопроект да бъде разгледан в пленарна зала, а след това другите, предвиждащи промени в същия закон, за да има необходимия ефект. 
Господин Казак обърна внимание, че продажбите на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 500 000 лв. се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а ако имотът е предоставен на Министерството на отбраната е по друг ред – след решение на Министерски съвет, и постави въпроса кое налага тази диференциация.
На поставения въпрос госпожа Захариева отговори, че поради спецификата на имотите на Министерство на отбраната, в същото имат специално създадени структури и приет план, по който ще се раздържавяват имотите. Необходими са специални познания, тъй като имотите на Министерство на отбраната са специфични. В действащия закон в момента е така.
Предвижда се в проект за имоти с данъчна оценка над          500 000 лв., които са значими и големи обекти, с тях да се занимава Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, а не както беше досега – министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Господин Радев приветства, че в законопроекта е предвиден механизъм за обезщетяване на собствениците, като е предвиден не само държавният интерес, но и частния, както и обезщетения за пропуснати ползи и вреди. Предложи в § 14, ал. 5 към предвидените сделки, за които съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение, да се добавят и апортните производства.
След проведеното обсъждане и гласуване със 17 гласа „за” и   4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост,   № 002-01-54, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  Благодаря на председателя на Правната комисия.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ:  Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
държавната собственост, № 002-01-54, внесен от
Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 1 юли 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителите законопроектът бе представен пред членовете на комисията от госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Основната цел на предложения законопроект е насочена към въвеждането на по-голяма бързина в процеса на принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди. Законопроектът предлага два съществено нови механизма, в случаите, когато се касае за изграждане на обекти с национално значение. Първият от тях е свързан с възможността в тези случаи отчуждаването да се извършва въз основа на одобрен подробен устройствен план, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Вторият предвижда възможността, когато подробният устройствен план е влязъл в сила и е издадено разрешение за строеж, да се влезе във владение на имота в извън урбанизираните територии и да се започне строителството преди да е влязъл в сила актът за отчуждаване, като на собственика се дължи предвиденото в законопроекта обезщетение.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от предложените промени, като същевременно бяха направени и някои бележки по отделни текстове от законопроекта. Не се споделят предложенията за промените в частта за характера на акта за държавна собственост и предвидената възможност областният управител да отменя актове за общинска собственост.
Предложените промени по същество възстановяват предишни разпоредби от закона, които са променени през 2008 г. с разбирането, че всички актове за собственост са равнопоставени.
Актът за държавна собственост удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост и няма правопораждащо действие, а е само декларативен, констативен акт. 
Всеки акт за собственост, бил той нотариален, за държавна собственост или акт за общинска собственост, който се оспорва, се отнася пред съда като спор за материално право на собственост.
Поставя се въпросът как областният управител ще определя незаконосъобразността на актувания като общински имот. Актът за държавна собственост не е от категорията на индивидуалните административни актове. Поради това той не може да бъде предмет на административно производство, както е предвидено в законопроекта. Той може да се оспорва само в исков процес по общия ред, като преценяващият орган е съдът.
В контекста на предложените промени в Закона за държавната собственост са и промените, предложени с Преходните и заключителни разпоредби в Закона за общинската собственост по отношение на съставянето на актове за общинска собственост за имоти, които по силата на закон са преминали в собственост на общините. Тези промени са неприемливи, тъй като поставят общините в неравностойно положение.
Не на последно място неприемлива е и предложената отмяна на чл. 61 от Закона за общинската собственост, който регламентира реквизитите на акта за общинска собственост.
Въвежда се и неоправдано дълъг срок за ограничение от десет години за общините, когато с решение на Министерския съвет безвъзмездно им се прехвърля собственост върху имот – частна държавна собственост. В същия срок общините нямат право да продават, заменят и даряват тези имоти. Ако все пак бъдат извършени такива сделки, те ще се считат за нищожни. За нарушенията на тези разпоредби е предвидена административно-наказателна санкция – глоба на кмета на общината в размер от 30 хил. до 50 хил. лв. Следва да се има предвид, че кметът еднолично не може да се разпорежда с имоти – общинска собственост, без решение на общинския съвет, поради което и предвидената санкция е неоправдана.
На следващо място – предложението в законопроекта в случаите, когато се предвижда отчуждаване на общински имоти, те да преминават безвъзмездно в собственост на държавата, е в противоречие с конституционния принцип за предварително и равностойно обезщетение. 
По визираните по-горе разпоредби от законопроекта бе изразено отрицателно становище от Националното сдружение на общините. 
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 8 гласа – „за”, 0 гласа – „против” и 2 гласа – „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Иванов.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ви запознае госпожа Танева. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: 
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 30 юни 2010 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2010 г.
В работата на комисията взеха участие господин Илия Ангелов и госпожа Магдалена Станчева от Изпълнителната агенция по горите, госпожа Евгения Митрова, госпожа Стойка Куртева и госпожа Юлия Стойкова от Министерството на земеделието и храните, господин Борислав Петков и господин Стефан Асенов от Българска асоциация на собственици на земеделски земи и  експерти.
С предложения законопроект се цели ускоряване на процеса на изграждане на значими за обществото обекти и своевременно усвояване на средствата от фондовете на ЕС. Прецизират се и се допълват разпоредби, регламентиращи придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи – държавна собственост, както и актуването на имоти – държавна собственост. 
Предвижда се отдадените под наем имоти – публична държавна собственост да не могат да се ползват извън предназначението им, да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица. Уреждат се хипотезите, при които се отнема правото на управление върху имот – частна държавна собственост и имот – публична държавна собственост, като се определят компетентните органи.
Предлага се принудително отчуждаване на собственост за държавни нужди ще се извършва при запазване на условието тези нужди да не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Определянето на пазарната цена на имотите ще става на базата на осреднените пазарни цени от всички вписани възмездни сделки. Като предпоставка за започване на производството за отчуждаване се визира влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди или одобрен подробен устройствен план за изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Със законопроекта се предвиждат изменения относно начина на доказване на държавната нужда. Одобреният подробен устройствен план, за който е влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, по своите последици е приравнен на влязъл в сила акт по отношение на изпълнението на акта. Ако предварителното изпълнение или самият акт за одобряване бъдат отменени, административният орган ще е длъжен да възстанови положението преди отмяната на акта. Предвижда се за изграждане на национални обекти, когато отчуждаваните имоти или части от имоти са частна общинска собственост, те да преминават безвъзмездно в собственост на държавата от датата на обнародване в „Държавен вестник” на решението на Министерския съвет. Заповедта на областния управител ще се обнародва в „Държавен вестник” и ще се оповестява на видно място в сградата на общината.
Създава се правна възможност след влизане в сила на подробния устройствен план и до влизане в сила на решението за отчуждаване, инвеститорът на национален обект да влезе във владение на имота или части от него, намиращи се извън урбанизираните територии, и да строи в него срещу задължението за заплащане на обезщетение за времето от въвода в имота до влизане в сила на отчуждението. Предвидено е обезщетенията да включват евентуалните доходи на собствениците. Определя се реда, по който собствениците на имоти могат да правят писмени възражения, предложения и искания по проекта на подробен устройствен план и да обжалват акта за одобряване на подробен устройствен план в съда. 
Отменя се възможността политически партии да закупуват имоти – частна държавна собственост.
Урежда се възможността за замяна и продажба на имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната. Въвежда са еднаква долна граница от 500 хил. лв. на данъчната оценка на имотите – частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната, при които съгласие за замяна и съгласие за разпореждане при продажба дава Министерският съвет. 
Прецизират се текстове, касаещи вписването на актовете за държавна собственост и на актовете за поправка на актове за държавна собственост в службата по вписванията. Регламентира се възможността за извършването на определени административни услуги да се събират такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет. 
Завишават се някои административнонаказателни санкции. 
В комисията е постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните, че съгласува по принцип предложения законопроект, като са направени конкретни предложения за прецизиране на част от текстовете. Становището беше представено от госпожа Стойка Куртева, която изтъкна, че предложенията се свеждат до правилата за регистрация на собствеността и до по-прецизното уреждане на процедурата при вписване в кадастралните карти, в имотния регистър, в службата по вписванията и в картата на възстановената собственост. В становището е изразено несъгласие промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд и на земеделски земи за изграждане на национални и на общински обекти от първостепенно значение да се извършва безвъзмездно, тъй като тези средства се използват за компенсационно залесяване и за опазване на земеделските земи. 
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 12 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Танева.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията ще ни запознае господин Крайчев.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от
Министерски съвет на 18 юни 2010 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост бе разгледан на заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 1 юли 2010 г. Законопроектът бе представен от госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и госпожа Петя Тянкова – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Становища по законопроекта изразиха представители на Министерството на земеделието и храните.
Целта на проекта е да се създадат предпоставки и условия за ускоряване на процеса на изграждане на значими инфраструктурни проекти и за своевременното усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
За реализирането на тази цел със законопроекта са предвидени редица изменения и допълнения в Закона за държавната собственост, както и в Закона за общинската собственост, Закона за пътищата, Закона за железопътния транспорт, Закона за устройство на територията и в други закони.
Измененията и допълненията са предимно в режима на отчуждаването на недвижими имоти. Отчуждаването на недвижими имоти ще се извършва само за задоволяване на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Когато се налага отчуждаване на недвижим имот във връзка с изграждането на национален обект, за да започне производството по отчуждаването, ще е достатъчно да има одобрен подробен устройствен план, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, а не както в останалите случаи – самият подробен устройствен план да е влязъл в сила. Във всички случаи разбира се трябва да е доказано наличието на държавната нужда от конкретния имот, който подлежи на отчуждаване, както и че тя не може да бъде задоволена по друг начин.
Ако разпореждането за допускане на предварително изпълнение бъде отменено, административният орган ще е длъжен да възстанови положението преди отмяната му, тоест изграждането на националния обект ще може да започне след влизането в сила на подробния устройствен план.
За ускоряване на процесите по изграждането на национални инфраструктурни проекти и респективно за усвояване на средствата от фондове на Европейския съюз, предвидени за тяхното изграждане, се предлага още мероприятията по изграждането да започнат в 6-месечен срок от отчуждаването на имотите. В случай че това не бъде направено, собствениците на отчуждените имоти ще имат право да искат отмяната на отчуждаването, след като върнат изплатеното им обезщетение.
Друга предпоставка, която ще доведе до по-бързата реализация на важни национални обекти, е предвидената възможност инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж за изграждане на национален обект да се съгласуват само въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, а не въз основа на документ за собственост, както е в останалите случаи.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е предвидено изменение на Закона за пътищата. В него се предвижда автомагистралите да бъдат определени като национални обекти, за да важат за тях особените правила при отчуждаването на недвижими имоти, когато това се налага за изграждането на обекта, както и всички останали правила, свързани с изграждането на обекти, чието финансиране е от фондовете на Европейския съюз. Разписани са основните характеристики на автомагистралите.
В хода на дебатите по законопроекта бе изразено становище, че е необходимо внимателно да бъде преценена необходимостта от създаването на тези текстове в Закона за пътищата, тъй като предложението на вносителя до голяма степен се припокрива с дефиницията на „автомагистрала” от Закона за движението по пътищата. Ако бъде преценено, че е необходимо създаването на дефиниция на „автомагистрала” и в Закона за пътищата, то би следвало текстовете да се прецизират, за да бъде избегнато противоречивото тълкуване на определението от двата закона.
След проведената дискусия народните представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, се обединиха около становището, че съществува необходимост от приемането на изменения и допълнения в Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията, Закона за пътищата и в Закона за железопътния транспорт, чрез които да бъдат създадени условия за ускоряване на процеса на изграждане на значими инфраструктурни проекти и за своевременното усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз. Поради тази причина законопроектът следва да бъде подкрепен, като бъдат отчетени изразените становища, бележки и предложения.
Предвид изложеното Комисията по транспорт, информационни технологии и  съобщения с 8 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Крайчев.
От името на вносителите – становище или изказване? 
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, аз няма да повтарям мотивите на вносителите. Всички, които са ги прочели, са им ясни. Апелирам и призовавам да подкрепите внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, тъй като основният мотив, който се чу и от докладващите от комисиите, е ускоряване на реализирането на проектите не само от европейските средства, а по които инвеститор са държавата и общините. С предвидения проект е направен баланс между защита на държавния и обществен интерес и съответно частния интерес. Считаме, че са предвидени добри механизми за ускоряване на процесите не само с подобряване на процедурите по отчуждаванията, които всички знаете, че са едни от най-големите проблеми при реализацията на обектите – както от държавата, така и от общините, но и със съкращаването на сроковете в Закона за устройство на територията с една втора за администрацията, когато се одобряват проекти от национално и първостепенно общинско значение. 
Предвидено е също така и изключително важни са разпоредбите, с които се изменят Законът за горите и Законът за опазване на земеделските земи, а именно с поне шест месеца по изчисление на експертите ще се съкратят сроковете по крайния акт за одобряване на един инвестиционен проект. Промяната на предназначението на земите и горите да става от датата на влизане на подробния устройствен план, който всъщност показва гарантирането на държавната нужда. 
Разбира се, възможно е въз основа на становищата, които чухме при приемането в комисиите на първо четене на проекта, да бъдат направени някои чисто редакционни промени с цел подобряване на законопроекта, но този законопроект беше многократно обсъждан, съгласуван два пъти, с обществени дебати, с Националното сдружение на общините.
Уважаеми дами и господа народни представители, считаме, че с приемането на този законопроект наистина ще се задоволят важни обществени интереси по ускоряването и реализацията на големите общински и държавни проекти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, откривам разискванията по внесения законопроект.
Изказвания? 
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа, колеги! Внесеният Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост наистина е от изключителна важност, защото изпълнението на големите проекти  от национално и първостепенно значение от държавата и общините страда от различни пороци, свързани със забавяне във времето. Бяхме свидетели в годините как имаше дори съдействие – за съжаление ще го кажа – и на съдебната власт, когато изразходвахме много време и трябваше да се плащат големи стойности за отчуждителни процедури. Така че мотивът, с който се внася този закон, е важен и правилен. 
Въпросът обаче, който искам да поставя пред вас – ще се огранича в частта на националните и първостепенните проекти от държавата и общините, е да обърна внимание между първо и второ четене да не реализираме едно друго залитане. От едната крайност – с желанието да ускорим изпълнението на тези проекти, да не стигнем до другата крайност – в чистата експроприация на собственост,  разбира се, подложена с добри намерения от наша страна. Защото логиката на закона е в две посоки. Приравняваме влезлия в сила подробен устройствен план с подобен одобрен и влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение с две цели. Едната линия на поведение е да ни разреши да правим инвестиционните проекти, да ги одобряваме, да издаваме строителни разрешения, което досега изискваше наличие на документ за собственост, и втората линия – това е новият начин за доказване на държавната и общинска нужда и оттам обосноваването на нуждата от принудително отчуждаване. Дотук добре!
Но ако погледнем правата на собствениците, има две неща, които смущават. Създава се нова ал. 4 в чл. 32, който образно казано – ще го опиша по-просто или ще се постарая да го направя. Представете си, че вие сте собственици на  даден имот, върху който е действал предходен подробен устройствен план и е имало потенциал за изграждане на определени застроявания, което вие по една или друга причина, особено при икономическа криза, не сте реализирали. 
Уважаеми дами и господа, това са придобити конституционни права  на собствениците със заложен потенциал. С въвеждания член и ал. 4 ние казваме просто и ясно, че ако вие, уважаеми собственици, не сте успели, без значение по каква причина, да реализирате това застрояване, а вероятно вие сте вложили средства, вероятно вие и вашето семейство разчитате на тези бъдещи доходи, то в зависимост от това какво е моментното състояние на влизането в сила на новия подробен устройствен план или такъв одобрен с предварително влязло в сила разпореждане, ние го оценяме към моментното му състояние на ползване. 
Аз мисля, не съм юрист, че това е грубо погазване на конституционните права на собственост в нашата държава. Тук трябва да бъдем изключително прецизни, пак казвам, повлияни от общата добра воля и добро намерение да не направим много други бели и да не засегнем много други интереси.
Другото важно нещо. При изпълнението на един проект – инфраструктурен, национален или с първостепенно значение, има различни процедури, които обикновено вървят паралелно. Това са процедурата за подробния устройствен план, процедурата за промяна на предназначението, процедурата за издаване на разрешение за строеж и процедурата за отчуждаване и обезщетяване.
Какво обаче правим ние с новия законопроект за изменение и допълнение? Ние въвеждаме един текст в Закона за устройство на територията – чл. 149, ал. 2, мисля т. 1, с който казваме, че при наличието на този одобрен ПУП с предварителното влязло в сила разпореждане, собствениците на тези имоти и тези, които държат вещните права на строеж, не могат да бъдат вече страна по различни процедури на обжалване. Тоест ние като държава и общини си разчистваме пътя и казваме: „Уважаеми собственици, извиняваме се, но с това, което правим, ние просто разчистваме терена и единственото, което можете да направите вие, е да обжалвате ПУП, но в крайна сметка по всички други действия ви отстраняваме от законните ви и, вероятно, конституционни права”. Така че още веднъж обръщам внимание на т. 2. Ние трябва да помислим как, следвайки нашата цел, да не изпадаме в тази конфузна ситуация.
Третото нещо, на което искам да обърна внимание. Положителното във внесения Законопроект за изменение и допълнение е, че се разписват как ясно ще се оценява стойността на имотите – с конкретния алгоритъм всички сделки от последните 12 месеца, а ако са повече от 20, взимаме последните 20. И това е добре, спира се възможността за спекулиране и за подбор на конкретни сделки.
Тук обаче трябва да погледнем внимателно и другата страна. Предварителното изпълнение дава право да започне и самото строителство, макар че в мотивите пише, че само влезлият в сила ПУП дава право за строителство. Аз лично не можах да намеря текст, където това е ограничено. Представете си казус: влизаме в един имот, започваме да изграждаме един обект, но по една или друга причина той се проваля. Никъде в изменението не видях необезщетяване до влизането в сила на отчуждението, а не видях другия казус – ако това отчуждение в крайна сметка не влезе в сила, ние загубим време на собствениците – година, две, шест, както е за големите национални обекти, през това време текат циклите на икономическата активност в света, и човекът пропусне времето да ползва своя потенциал, как ще го обезщетим? Ето, това е третото нещо, на което бих искал да обърна вашето внимание.
Парламентарната група на Коалиция за България ще се постарае между първо и второ четене да внесе определени текстове без да накърняваме идеята на закона. Ще помоля и другите колеги от другите парламентарните групи да помислят в тази посока. Защото добрите намерения са добри, но все пак по Конституция собствеността в България е неприкосновена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Има ли други изказвания? 
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, проблемът, който се опитва да реши този законопроект, е стар. Той е в това да се намери баланс между държавната и обществена нужда, от една страна, и частния интерес, независимо дали е частен интерес на физическо лице или на община, или на самата държава.
Известни са предишни опити в предишни парламенти този баланс да бъде регулиран, някои от тях неуспешни, някои по-малко. Но аз мисля, че този опит е много рискован и дебалансиран. 
Познаваме текста на Конституцията, който казва, че отчуждаване може да се извърши само при наличие на държавна нужда, когато тя не може да бъде задоволена по друг начин и, че обезщетението трябва да е предварително и равностойно. Тук законът се опитва по един малко йезуитски начин да реши този проблем – проблемът кога има държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. 
Досегашният ред предвиждаше, че когато Министерският съвет издаде съответния акт за отчуждаване, лицето, което е засегнато от акта, има право да отиде на съд и да доказва налице ли е нуждата или не е, както да доказва може ли тази нужда да бъде удовлетворена по друг начин. Тоест частникът имаше право да защити тълкувание и прилагане на закона. 
Сега, с новата разпоредба, в текста на чл. 32, ал. 2 императивно се казва, че наличието на ПУП доказва наличието на държавна нужда, която не може да се удовлетвори по друг начин и собственикът на терена е в капана на закона. От една страна, има ПУП, който се обжалва и оспорва по други процедури, от друга страна, има акт на Министерския съвет, или на органа по отчуждаването, в който той не може да докаже липсата на тази нужда. Защото законът му отнема това право. От тази гледна точка това е изключително непочтено и аз си мисля, че е в противоречие с конституционния принцип, че нуждата трябва да бъде доказана, както трябва да бъде доказано наличието на факта, че тя не може да бъде задоволена по друг начин. А това всъщност е водещият, основният текст в закона. Другите неща са процедури.
Аз не искам да коментирам онези текстове, които дебалансират равнопоставеността между държавата и общините. Достатъчно е човек да прочете внимателно доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и накрая да се запита: защо становището е „за” приемане на закона? 
Така че законът поставя кръг от много тежки въпроси. Прогнозата е, че той ще бъде приет на първо четене. 
Ние ще се въздържим, защото ще настояваме евентуално между двете четения наистина частната собственост да не бъде поставяна в капана на новите законови разпоредби и частният собственик да няма възможност да защити правата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Бисеров? 
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Колеги! Господин Бисеров, наистина в нашата комисия имаше дебат, и то много сериозен, по този въпрос. Трябва да Ви уведомя, че обсъждането на тези промени протекоха в период от 4-5 месеца. Няколко пъти на ниво комисия, на ниво експерти беше обсъждан този вариант на законопроекта и ако наистина в него има някакви елементи, които трябва да се доизчистят между първо и второ четене, бъдете сигурен, че това ще бъде направено. Но като цяло ние в комисията се обединихме и застанахме зад тези изменения, защото смятаме, че водеща трябва да бъде основната идея, която преследва този закон, а именно ускоряване на процедурите, които, както Вие сам казахте, е въпрос, който с годините е търкалян, търкалян и така или иначе не е намерен най-добрият баланс. Може би и сега няма да бъде намерен най-добрият баланс в тези взаимоотношения държава, собственици и общини, но така или иначе дава един много по-добър вид, много по-добър начин на тези взаимоотношения. 
Смятам, че в този смисъл трябва да подкрепим този законопроект, а наистина между първо и второ четене има неща, които сме ги отбелязали в доклада, трябва да бъдат променени. 
Бих си позволил да спомена актовете за общинска собственост, които областният управител, преценявайки, че са незаконосъобразни, да ги отменя, но има детайли, които наистина ще бъдат променени, бъдете уверен. Важното е да постигнем основната цел, а тя е ускоряване на процедурите и облекчаване на държавата и на инвеститорите в този нелек процес при реализацията на такива национални проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма. 
Дуплика – заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Татарски, аз визирах становището на вашата комисия не с елемент на упрек, като комисия, която наистина се е задълбочила в слабостите на закона и открива голяма част от тях. Но аз продължавам да считам, че отнемането, практическото отнемане на възможността на собственика на отчуждавания имот да доказва липсата на нужда и наличието на друг начин тя да бъде удовлетворена, е отнемане на конституционно право. За това става въпрос. А всъщност ключът, за да заработи този закон по-бързо, както Вие казвате, е точно този текст, тази опашка, която се слага в текста. Това, че сте отбелязали несъвършенството на закона по отношение на правомощия на областен управител и т.н., всички го разбираме и аз съм сигурен, че там нещата ще бъдат изчистени. Но ако остане тази опашка в онзи текст, ускоряването на процедурата 1:1 ще бъде само за сметка и единствено на правата на гражданите да си защитят правото на собственост. За това става въпрос. А не това, за което Вие казвате. 
Още един път поздравявам вашата комисия, че толкова задълбочено и в толкова кратък срок е извадила важни неща от този закон. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли други изказвания, колеги? 
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам накратко да взема отношение по някои от въпросите, които бяха повдигнати от изказванията на народните представители.
Благодаря на народния представител Михалевски за оценката, че законът наистина е важен и неговото приемане е необходимо. Бяха повдигнати няколко въпроса, именно по отношение разпоредбата на чл. 32, ал. 4.
На първо място, смятам, че тогава, когато един имот е земеделски и към момента на одобряването и влизането в сила на един подробен устройствен план, който предвижда изграждането на национален обект, преди това е бил земеделски, той трябва да се отчужди като такъв. Това е смисълът на разпоредбата. Независимо, че с предишен подробен устройствен план, може дори да е по инициатива на негов съсед, е предвидено някога да бъде за строителство. Но ако земята е земеделска или е горски фонд към момента на влизане в сила на подробния устройствен план за задоволяване на обекта, то тогава е редно тук да се защитават и другите обществени интереси на хората, които плащат обезщетенията. 
В мотивите и в § 23 също е записано, че може да започне да се строи само когато подробният устройствен план е влязъл в сила и е влязло в сила разрешителното за строеж. 
По отношение на критиките за неравнопоставеност между общините и държавата, наистина тези текстове може би трябва да бъдат прецизирани, но ние сме съгласували закона с Националното сдружение на общините. И истината е, че Националното сдружение на общините няма против текста. С цел защита на общинската собственост се забранява продажбата на земи, които държавата е предоставила безвъзмездно на общините. 
Друга реплика е по отношение на това, че с този закон лишаваме възможността на собствениците да оспорват – категорично това не е така. Собствениците могат да оспорват подробния устройствен план, могат да оспорват акта за отчуждаване. Така че правителството наистина иска да балансира този закон между обществения и частния интерес. Ако някъде има недоразумение и някои разпоредби звучат неясно, ние сме готови, разбира се, да ги прецизираме с помощта на народните представители между първо и второ четене. Но законът, повтарям, по никакъв начин не забранява оспорването нито на акта за отчуждаване, нито на подробния устройствен план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли изказвания на други колеги? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерски съвет на 18 юни 2010 г.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието. 
Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Вносители са народният представител Дилян Добрев и група народни представители. Законопроектът е внесен на 3 юни 2010 г. 
С доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм ще ни запознае председателят на комисията господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 юни 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Делян Добрев и група народни представители.
На заседанието присъстваха господин Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, господин Димитър Бъчваров – член на Надзорния съвет на Агенцията, доц. Евгения Пенкова – член на Сметната палата, господин Лъчезар Борисов – началник на отдел в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Петя Дянкова – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството и др. 
Законопроектът беше представен от народния представител Делян Добрев. 
От името на вносителите беше отбелязано, че с последното изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол на новосформираната Агенция за приватизация и следприватизационен контрол бяха делегирани функции по продажбата на имоти частна държавна собственост. Практиката обаче показва, че някои от разпоредбите в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за държавната собственост са предпоставка за тълкуване на нормите, а също така води до блокиране на някои от продажбите на имоти частна държавна собственост. Предложеният законопроект предвижда, от една страна, решаването на тези проблеми, а от друга – създаването на условия за по-бърза продажба на имотите частна държавна собственост с данъчна оценка под 500 000 лв. 
По-конкретно със законопроекта се предвижда продажбата на имотите частна държавна собственост с данъчна оценка под 500 000 лв., да се извършва от областните управители. Прилагането на този ред ще има положителен ефект върху бюджета, тъй като, от една страна, приходите от продажба на имоти се отчитат в централния бюджет над черта, а от друга – сделките ще бъдат реализирани по-бързо. По този начин Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол няма да бъде натоварвана с изключително голям обем от сделки за малки имоти и ще концентрира работата си върху продажбата на по-големи, значителни и стратегически имоти с данъчна оценка над 500 000 лв., както и върху приватизацията на акционерното и дяловото участие в търговските дружества.
Законопроектът детайлизира и процедурите за продажбата на имотите частна държавна собственост, които са предоставени за управление на или придобити от държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Продажбата на такива имоти ще се осъществява по реда на Закона за държавната собственост, както и досега.
Със законопроекта се предвижда решението за приватизация на имота - частна държавна собственост с данъчна оценка над 500 000 лв., да се приема от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след предложение на ръководителя на ведомството, което управлява имота, или от областния управител в случаите на чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост. 
Процедурата за приватизация ще бъде предхождана от решение на Министерския съвет, с което ще се определя методът и условията за приватизация на имота. С цел на избягване на тълкуване, точно и конкретно е дефинирано понятието „започната процедура”, тъй като в Закона за приватизация и следприватизационен контрол е предвидено започнатите процедури да се довършват по стария ред.
От името на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма господин Лъчезар Борисов подкрепи законопроекта, като подчерта, че ясно ще се определят органите, които ще извършват продажбата на имоти частна държавна собственост.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол господин Емил Караниколов, госпожа Петя Дянкова от името на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и доц. Пенкова от Сметната палата подкрепиха законопроекта без бележки.
Господин Димитър Бъчваров – член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, изтъкна, че в момента 52 органа се разпореждат с държавна собственост и че агенцията е специализиран орган за продажба на държавна собственост с необходимия капацитет да извършва тази дейност. В заключение той добави, че за него разумният проект на данъчната оценка на имотите държавна собственост е 50 000 лв., тъй като в момента само два имота са с оценка над 500 000 лв.
Народните представители Анна Янева и Мартин Димитров поставиха въпрос относно това знае ли се какъв е броят на имотите частна държавна собственост с данъчна оценка под и над 500 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, моля ви за внимание! 
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Освен това, членовете на комисията се обединиха около мнението, че между първо и второ четене на законопроекта размерът на прага на данъчната оценка би могъл да се прецизира с цел относителна равномерност в разпределението на продажбите между областните управители и агенцията.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Делян Добрев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Тодор Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси:
„На свое заседание, проведено на 10 юни 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054 01 51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г.
На заседанието присъства господин Лъчезар Борисов – началник отдел в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът беше представен от госпожа Искра Фидосова. Тя посочи, че с преобразуването на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, в сила от 5 март 2010 г., на новата агенция са делегирани правомощия по продажбата на имоти – частна държавна собственост. Тя заяви, че на практика се е оказало нееднозначно тълкуването на някои от разпоредбите в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и в Закона за държавната собственост, което е довело до блокиране на продажбите на имоти – частна държавна собственост.
Със законопроекта се цели да се внесе яснота между нормите на двата закона, като се предвижда продажбата на имотите – частна държавна собственост, с данъчна оценка под 500 хил. лв. да се извършва от областните управители. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще извършва продажбата само на по големи значителни и стратегически имоти с данъчна оценка над 500 хил. лв. Предлага се решението за приватизация на имот – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 500 хил. лв. да се приема от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след предложение на ръководителя на ведомството, което управлява имота или от областния управител в случаите на чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост, а процедурата за приватизация да се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след решение на Министерския съвет. 
Законопроектът детайлизира и процедурите за продажба на имотите – частна държавна собственост, които са предоставени за управление или придобити от държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Продажбата на такива имоти ще се осъществява по досегашния ред на Закона за държавната собственост.
С оглед точното прилагане на разпоредбата на § 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол в законопроекта се определя и кога продажбата се смята за започната, а именно когато е прието решение на управителния орган на държавното предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, издадена е заповед на областния управител за откриване на тръжна процедура или е прието решение на Министерския съвет.
В заключителните разпоредби се предвижда и промяна в Закона за държавната собственост с цел привеждането му в съответствие с предложените изменения и допълнения.
От името на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма господин Лъчезар Борисов подкрепи законопроекта, като подчерта, че с него ще се премахнат двусмислията в текстовете на двата закона, като ясно ще се определят органите, които ще извършват продажбата на имоти – частна държавна собственост, и ще се разрешат проблеми, свързани с разпореждането на имоти – частна държавна собственост, предоставени на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
В дискусията взеха участие народните представители Любен Корнезов, Четин Казак, Искра Фидосова, Янаки Стоилов и Екатерина Михайлова.
Господин Четин Казак постави въпроса за процедурата при продажба на имот – частна държавна собственост, предоставен на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
Господин Янаки Стоилов обърна внимание да се прецизират текстовете с оглед недопускане на възможността за злоупотреби с разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от Закона за държавната собственост, като посочи, че в едно търговско предприятие има множество обекти, включително обособени, които са на стойност под 500 хил. лв. и ще могат да бъдат продадени поотделно, като по този начин умишлено може да се раздели собствеността на едно предприятие на части и всяка една от тях да бъде до 500 хил. лв.
Госпожа Искра Фидосова разясни, че когато данъчната оценка на имота е над 500 хил. лв., разпореждането с имота – частна държавна собственост, предоставен на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, ще се извърши от министъра, който упражнява правата на държавата в предприятието след решение на Министерския съвет.
По отношение на имотите – частна държавна собственост, придобитите и предоставените им имоти – с разрешение на министъра, упражняващ правата на собственост на държавата. Тя допълни, че с внесения законопроект тези имоти са изрично изключени от приложното поле на закона. 
Обърнато беше внимание и на разпоредбата на чл. 44 от Закона за държавната собственост, като се изтъкна, че с допълненията в алинеи 1 и 2 е направено ясно отграничение между имотите – частна държавна собственост, за продажбата на които ще се прилага законът, от тези имоти, за които ще се прилага Законът за държавната собственост. 
Така например продажбата на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 500 хил. лв. ще се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а с данъчна оценка под 500 хил. лв. - от областния управител по местонахождението на имота при условията и по реда на Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане.
Госпожа Екатерина Михайлова постави принципния въпрос относно внасянето на изменения и допълнения със заключителни разпоредби в други закони. Тя посочи, че в Народното събрание се разглеждат няколко законопроекта, свързани с промени в Закона за държавната собственост.
Във връзка с поставения въпрос госпожа Искра Фидосова заяви, че принципно подкрепя такова становище, но в конкретния случай се касае за взаимосвързани разпоредби, които следва да се приемат и влязат в сила по едно и също време. 
След проведеното обсъждане и гласуване с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 4 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054 01 51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Добрев, от името на вносителите ще направите ли някакво изказване? – Не. 
Колеги, тъй като времето напредна – останаха само 2 мин., ще приключим днешното пленарно заседание.
Продължаваме утре в 9,00 ч. с дебатите по така внесения и обсъждан в момента законопроект.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)		

	
Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
    Анастас Анастасов				

Секретари:
		Пламен Нунев
		Милена Христова