Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-07-21

Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов и  Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.) 
Ще ви представя Програмата за работата на Народното събрание за 21-23 юли 2010 г.:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Вносител е Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносители са народните представители Фани Христова и Йоана Кирова.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за Селскостопанската академия. Вносител е Министерският съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител е Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на Проект IDF                     № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет.
7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество. Вносител е Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и на Протокола от 2005 г. към Протокола за преследване на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф. Вносител е Министерският съвет.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните. (Общ законопроект, изготвен от Комисията по земеделието и горите, по приетите на първо четене на 16 юни 2010 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за храните.)
11. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд.
12. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23.06.2010 г. и върнат за ново обсъждане с Указ № 176 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България. Това е първа точка за утре – четвъртък.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
15. Второ четене на Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
16. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте така прочетения ви проект.
Гласували 156 народни представители: за 145, против 1, въздържали се 10.
Предложението за така представения дневен ред е прието.
Постъпили са предложения на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Първото е от народния представител Михаил Миков, който предлага като точка от дневния ред на Народното събрание за тази седмица – 21-23 юли 2010 г., проект на Решение за създаване на Временна анкетна комисия  с предмет да установи какъв размер от средствата от излишъка на НЗОК е изразходван от началото на 2010 г., кой е разпоредил използването на тези средства и за какво са изразходвани те.
Господин Миков – за кратко отношение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Внесли сме предложение за създаване на временна анкетна комисия, за да се установи какъв е размерът на средствата от излишъка на Националната здравноосигурителна каса или по-популярен сред публиката като „Големия резерв” на Националната здравноосигурителна каса. Смятаме, че въпросът е изключително важен, когато се обсъжда актуализацията на бюджета на Касата.
От началото на годината имаше един министър Нанев, който съобщи, че към края на миналата година са 860 млн. лв. След това в края на м. март министър Борисова съобщи, че са 800 млн. лв., след това пак министър Борисова в отговор на въпрос на народния представител Мая Манолова съобщи, че са 350 млн. лв.
В същото време министър Борисова е докладвала в Министерския съвет, че само за 2009 г. е реализиран излишък в размер на 455 млн. лв., който надхвърля с 54 млн. и 600 хил. лв. планирания излишък за годината.
В крайна сметка се оказа, че се губят много големи пари, внасяни от българските граждани за здравеопазване. Смятам, че въпросът е важен за народното представителство, особено когато се приема и актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми господин председател, ползвам изказването си, за да направя процедурно предложение – да поканите, да извикате двамата министри или поне някой от тях – Анна-Мария Борисова и министър Дянков - вицепремиерът Дянков, за да могат да се включат в дискусията по т. 1 по предлагания от Вас дневен ред. Изключително важно е да чуем и правителствената позиция, и някой да ни даде някаква яснота къде са парите на българските данъкоплатци, откраднати ли са или какво? 
Зная, че в прокуратурата има внесено искане по този въпрос, но там процедурите са по-сложни и дълги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от народния представител Михаил Миков.
Гласували 151 народни представители: за 41, против 76, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило искане от народните представители Мая Манолова и Атанас Мерджанов, които предлагат като точки в дневния ред на Народното събрание за седмицата за 21 23 юли 2010 г., Проект за решение по Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. и Проект за решение по Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. 
Госпожа Манолова, господин Мерджанов, 15-дневният срок по чл. 78, ал. 3 от правилника изтича на 22 юли 2007 г., така че смятам, че искането Ви е неоснователно и не е допустимо, поради което няма да го подложа и на гласуване.
Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, очаквах от Вас повече старание и повече професионализъм в първите Ви стъпки като заместник-председател на Народното събрание. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Коректният прочит на чл. 43, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 3 казва, че необходимият срок, който следва да бъде спазен за внасяне по този ред на проект за решение, е 15-дневен от датата на разпределение на съответните проекти за решение. Видно от отбелязването върху проектите, същите са разпределени на 7 юли – седем дни след законовия срок, тъй като, според Закона за здравното осигуряване, Здравната каса е била длъжна в срок до 30 юни да внесе отчет за изпълнението на бюджета на Касата и Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. 
Броенето на сроковете, считано от 7-ми, показва, че на 22-ри, тоест утре, изтича 15-дневният срок, по който по извънредния ред могат да бъдат разглеждани тези проекти, което означава, че седмицата, която приключва на 23-и, в петък, няма никаква пречка въпросните два проекта за решение да бъдат включени в дневния ред. 
Същото се налага и от факта, уважаеми господин председател, че днес като първа точка ще бъде разгледано предложението за актуализация на бюджета на Здравноосигурителната каса, който няма как да се разглежда без Отчета за изпълнението на бюджета за миналата година. Защото, ако си спомняте, там има една разлика от 455 млн. лв., за които от Лекарският съюз е сезирана прокуратурата. 
Тоест, ако искате да разсъждаваме и да водим адекватен дебат за това как трябва да се актуализира бюджета на Здравноосигурителната каса, това няма как да се направи без анализ на отчета на бюджета на Касата за миналата година, във връзка с който предлагам проектът за актуализация на бюджета на Касата, да бъде т. 3 в петък, а точки 1 и 2 да бъдат проектите за решение за отчет на бюджета на Касата за миналата година и за отчета на нейната дейност за миналата година. Така всички процесуални срокове, според нашия правилник ще бъдат спазени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето напредна доста. 
МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля да приложите точно правилника. По начина на водене Вие сте длъжен да допуснете гласуване на двата проекта за решение, тъй като сроковете изтичат утре, седмицата включва и петък. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По отношение на сроковете считам, че правилно съм ги изчислил, така че спорът няма да е от тази трибуна и на това място. 
По отношение на процедурното Ви предложение, искате разместване, така ли?
МАЯ МАНОЛОВА: Нещата са свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Манолова за промяна в дневния ред.
Гласувайте, колеги.
Гласували 147 народни представители: за 41, против 99, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения от 14 юли до 20 юли 2010 г.:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по външна политика и отбрана, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по правните въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители – Искра Фидосова Искренова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. 
3. Законопроект за изменение и допълнение на НПК. Вносител – Искра Фидосова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
5. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Френската република. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по бюджет и финанси. 
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество  и медиите. 
7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правни въпроси. 
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
9. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2009 – 20 юли 2010 г. Вносител е Комисията за досиетата. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
10. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
11. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Съобщения:
На 15 юли 2010 г. от Националния статистически институт е постъпила информация по следните показатели: 
- индекси на приходите от продажби в сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” за май 2010 г.;  
- индекси на промишленото производство и индекси на оборота в промишлеността за м. май 2010 г.; 
- индекси на строителната продукция за м. май 2010 г.; 
- индекси на строителната продукция за м. май 2010 г.; издателска дейност през 2009 г.; 
- информация за индексите на потребителските цени за м. юни 2010 г. 
С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 19 юли 2010 г. от Сметната палата на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за Сметната палата, в Народното събрание е внесена Актуализираната програма за одитната дейност на Сметната палата за 2010 г.
С писмо на председателя на Народното събрание програмата е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. 
Актуализираната програма е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 16 юли 2010 г. в Народното събрание е предоставена стенограма от конференция, организирана от Икономическия и социален съвет и Представителството на Европейската комисия в България на тема „Борбата с бедността и социалното изключване. Обществен консенсус за новата ефективна политика”. Икономическият и социален съвет е предоставил и диск, съдържащ актове по актуални проблеми на икономическото и социалното развитие на страната ни, разработени и приети в периода м. януари – м. юли 2010 г. 
С писмо на председателя на Народното събрание, материалите са изпратени на Комисията по труда и социалната политика.

Колеги, преминаваме към точка първа от днешната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2010 Г.
Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо моля за процедура – по точка първа в залата да бъдат допуснати: д-р Нели Нешева – директор на Националната здравноосигурителна каса, проф. д-р Иван Миланов - заместник-министър на здравеопазването, господин Владислав Горанов - заместник-министър на финансите и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативно регулиране на общественото здравеопазване” в Министерството на здравеопазването, и господин Ивайло Ваклинов – началник отдел в Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Моля квесторите да допуснат посочените лица.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисия по бюджет и финанси:
„ДОКЛАД 
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2010 г.
На извънредно съвместно заседание Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването, проведено на 7 юли 2010 г., разгледаха Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2010 г.
На заседанието присъстваха: проф. Анна-Мария Борисова - министър на здравеопазването, господин Владислав Горанов - заместник-министър на финансите и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Нели Нешева   директор на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Катя Паракозова – държавен експерт в Министерството на финансите, господин Ивайло Ваклинов – началник на отдел в Националната здравноосигурителна каса, д-р Цветан Райчинов – председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, и господин Владимир Томов – председател на Конфедерация „Защита на здравето”.
От името на вносителя Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. беше представен от господин Владислав Горанов.
Съгласно предварителния отчет за касовото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 30 юни 2010 г. в приход по сметките на бюджета са постъпили общо 1 255,3 млн. лв., извършени са касови разходи и трансфери за 962,8 млн. лв. и са останали в наличност 292,5 млн. лв.
От общата сума на постъпилите приходи и трансфери, а именно 1 255,3 млн. лв., 1 246,7 млн. лв. са от здравноосигурителни приходи, от които: 776,2 млн. лв. от здравноосигурителни вноски и 470,6 млн. лв. от трансфери за здравно осигуряване; 0,2 млн. лв. от приходи и доходи от собственост; 6,5 млн. лв. от глоби, санкции и наказателни лихви; 0,6 млн. лв. от други неданъчни приходи и 1,3 млн. лв. трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за акушерска помощ.
От общата сума на разходите и трансферите, а именно 962,8 млн. лв., за административни разходи са платени 16,5 млн. лв., за здравноосигурителни плащания – 921,3 млн. лв., за придобиване на нефинансови активи – 0,6 млн. лв., и за трансфери на Националната агенция за приходите - 1,2 млн. лв., и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК – 23,2 млн. лв., или общо 24,4 млн. лв.
На основата на касовия отчет за изпълнението на бюджета за първото полугодие е направено очаквано изпълнение на бюджета за 2010 г., което е взето за основа на направеното предложение за изменение и допълнение на приходите и разходите, както следва:
Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. са разчетени да постъпят приходи и трансфери общо в размер на 2 519,2 млн. лв., а със законопроекта се предлага те да се увеличат с още 53,0 млн. лв. и да станат 2 572,2 млн. лв.
От увеличението с 53,0 млн. лв. – 40,0 млн. лв. се очаква да постъпят от здравноосигурителни вноски, като се предлага те да нараснат от 1 560,0 млн. лв. на 1 600,0 млн. лв., а 13,0 млн. лв. ще се получат допълнително чрез трансфер от Министерството на здравеопазването за заплащане на сумите по чл. 37, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, а именно за всяко посещение на пенсионер при лекаря да се заплаща от републиканския бюджет по 1 лв., и общата сума ще стане 17,5 млн. лв.
Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. са приети разходи и трансфери общо на сума 1 689,4 млн. лв. Със законопроекта се предлага увеличение на разходите с 220,0 млн. лв. и общата сума на разходите и трансферите да стане 1 909,4 млн. лв.
Увеличението от 220 млн. лв. се разпределя – 218,0 млн. лв. за здравноосигурителни плащания, които от 1 511,9 млн. лв. нарастват на 1 729,9 млн. лв. и с 2,0 млн. лв. да се увеличи сумата на резерва за непредвидени и неотложни разходи, като от 125,1 млн. лв. да стане 127,1 млн. лв.
Със законопроекта се предлага сумата от 218 млн. лв. да се разпредели за:
- здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 27,0 млн. лв., като сумата 320,0 млн. лв. се увеличава на 347,0 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ – 178,0 млн. лв., като сумата 708,9 млн. лв. се увеличава на 886,9 млн. лв.; и за
- други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ - 13,0 млн. лв., като сумата 20,0 млн. лв. се увеличава на 33,0 млн. лв.
Бюджетното салдо по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. е одобрено като превишение на приходите и трансферите над разходите и трансферите с 829,8 млн. лв.
В резултат на предложеното със законопроекта увеличение на приходите и трансферите с 53,0 млн. лв. и увеличение на разходите с 220,0 млн. лв. бюджетното салдо се намалява с 167 млн. лв. и със законопроекта се предлага то да се одобри на обща сума от 662,8 млн. лв.
По законопроекта се проведе обсъждане с изказвания на становища в подкрепа на законопроекта, както и такива с известни съмнения, че увеличението на разходите с 220 млн. лв. и предложеното им разпределение може да се окаже недостатъчно за някои видове здравноосигурителни плащания. Бяха зададени и въпроси, на които господин Владислав Горанов отговори изчерпателно.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 18 народни представители, без „против” и 1 „въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. 
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае нейният председател.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: 
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по здравеопазване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2010 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 7 юли 2010 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. д-р Анна-Мария Борисова, председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, директорът на Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Владислав Горанов. Той информира народните представители, че с предлаганите изменения и допълнения се предвижда увеличение на общия размер на средствата по приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 53 млн. лв., от които с 40 млн. лв. на частта за здравноосигурителни вноски и с 13 млн. лв. на трансферите от Министерството на здравеопазването за заплащане на сумите по   чл. 37, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Със законопроекта се предвижда увеличение на общия размер на средствата по разходната част на бюджета на Националната каса с 220 млн. лв., от които:
- за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели 27 млн. лв.;
- за болнична медицинска помощ 178 млн. лв.;
-	за други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ 13 млн. лв.;
-	за резерв за непредвидени и неотложни разходи 2 млн. лв.
Господин Горанов уточни, че целта на предлаганите изменения и допълнения на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. е да се осигурят допълнителни средства за реализиране на здравноосигурителни плащания, което от своя страна ще гарантира качествено лечение на пациентите, финансова стабилност за системата и сигурност за изпълнение на медицинска помощ. 
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните мнения и становища:
- Уточни се, че в България хоспитализациите продължават ежегодно да се увеличават неконтролируемо, с над 100 хил. души на годишна база. С приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения ще се приеме нова Национална здравна карта, ще се преструктурират лечебните заведения за болнична помощ и ще се даде ход на реформата като цяло. Трябва да се отчета факта, че с предлаганите изменения и допълнения на Закона за Бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., бюджета за 2010 г. с много малка разлика се доближава до касовото изпълнение на Бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. 
- Изрази се мнение, че актуализацията на Бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. би трябвало да се разглежда заедно с Отчета за изпълнението на Бюджета на НЗОК за 2009 г., тъй като съществува пряка връзка между двата бюджета. Въпреки, че философията на здравната реформа е увеличаване ефективността на извънболничната помощ, чрез което се цели намаляване на хоспитализациите, в законопроекта не се предвижда промяна на средствата за специализирана извънболнична медицинска помощ. За да се постигне целта на реформата, трябва да се насочат повече средства в програми за профилактика на заболяванията и в извънболничната помощ. 
Становището на Българския лекарски съюз беше представено от председателя на съсловната организация д-р Цветан Райчинов, който изрази принципна подкрепа за представения законопроект. Той уточни че, разходната част на Бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е била с разчет за 10 месеца, тъй като поради забавяне в плащанията на изпълнителите на медицинска помощ, последните два месеца на 2009 г. са платени със средства от Бюджета за 2010 г. 
Представителят на пациентските организации, в лицето на председателя на Конфедерация „Защита на здравето” господин Владимир Томов приветства предвидените със законопроекта изменения и допълнения, но изрази своята загриженост относно предлаганото увеличение на средствата в частта за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели като уточни, че за задоволяване реалните потребности на пациентите са необходими 40 млн. лв., а не предвидените 27 млн. лв. 
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 12, „против” – 1, „въздържали се” – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерски съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
От името на вносителите – изказвания или становища? Няма.
Откривам разискванията.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ):  Уважаеми колеги, безспорно е, че е прецедент бюджетът на Националната здравноосигурителна каса да се актуализира в средата на календарната година, но също така е прецедент при обсъждането на бюджет на Здравноосигурителната каса да отсъства отговорното лице, в случая – министърът на здравеопазването госпожа Анна-Мария Борисова.
Фактът, че в пленарната зала присъстват високопоставени чиновници, по никакъв начин не отменя необходимостта политическото лице, което отговаря за здравната реформа, да бъде в пленарната зала и да обясни каква е политиката на правителството във връзка с предприетата реформа и по какъв начин ще бъде осигурено нейното финансово обезпечаване.
Ние всички сме свидетели на трескавия ход на министър Борисова из страната, в който тя обяснява здравната реформа, приема и изработва областни здравни карти, преструктурира здравни заведения, раздава  едни  пари на болничните заведения, но мисля, че тук е времето и мястото, в което да каже откъде са тези пари и по какъв начин бюджетът на Здравноосигурителната каса ще гарантира изпълнението на пропагандираната от нея реформа?
Много Ви моля, господин председател, ако госпожа Анна-Мария Борисова е в страната, да бъде повикана и да дойде в парламента, къде е мястото да се обясняват тези политики, независимо че нейната кариера на министър започна от един кръстопът. Все пак тя беше избрана от българския парламент и тук тя дължи отговор на това какво точно прави в здравеопазването и с какви пари го осигурява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? (Шум и реплики в залата.) 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Какви реплики? Това не беше изказване, а процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура ли?
Аз дадох дума за изказване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): В рамките на две минути процедурно предложих да дойде министър Борисова. Какви реплики?! (Шум и реплики.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Извинявайте, но Вие направихте изказване по същество. (Реплики.) 
Добре, подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Манолова да поканим госпожа министър Борисова да присъства.
Моля, гласувайте, колеги.
Гласували 119 народни представители: за 28, против 77, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Пак откривам разискванията. 
Изказвания?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,  уважаеми колеги! На нашето внимание днес е проектозакон за изменение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, актуализираният вариант за 2010 г.
В началото на днешното заседание стана дума за това, че тази актуализация трябваше да бъде предшествана от дискусия по Отчета на  бюджета, по изпълнението на бюджета на Касата за 2009 г.
Въпреки, че се усмихва д-р Шарков, той много добре знае, че между тази актуализация и изпълнението на бюджета на Касата за 2009 г. има връзка. Каква е връзката, уважаеми дами и господа?
Връзката е, че с парите от бюджета на Касата за 2010 г. са платени разходите за м. ноември и м. декември 2009 г. Ако не направим тази връзка между двата бюджета ние няма как да имаме обективна информация за това по какъв начин актуализираме бюджета на Касата за 2010 г. Тъкмо затова трябваше предварително да разгледаме отчета на дейността и изпълнението на бюджета на Касата за 2009 г. и чак след това да преминем към разглеждането на актуализирания вариант на бюджета на Касата за 2010 г. Но, така или иначе, сега сме изправени в ситуацията да коментираме тази актуализация.
На съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването подкрепихме проекта за актуализация на бюджета на Касата за 2010 г. Това обаче не означава, че нямаме бележки към предложения проект. Искам да кажа няколко думи точно в тази връзка. На практика вносителите предлагат 220 милиона повече средства за Националната здравноосигурителна каса за оставащите месеци до края на годината. Те са разпределени по следния начин: 40 млн. лв. за сметка на увеличаването на приходите от здравноосигурителни вноски, 13 млн. лв. за сметка на увеличените трансфери и със 167 млн. лв. се намалява предвиденият излишък по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който за тази година е 829 млн. лв. По този начин се получават тези 220 млн. лв. 
Искам да се опитам да направя кратък анализ на увеличението на приходите с 40 млн. лв. Уважаеми колеги, по отчет на Министерството на финансите към края на м. март от здравноосигурителни вноски в Касата са постъпили 662 млн. лв. Тук няма как да не отчетем факта, че това увеличение е предимно за сметка на увеличените пари на самоосигуряващите се. Знаете, че в началото на тази година увеличихме базата и вместо върху 260 лв. те вече се осигуряват върху 420 лв. Това, на първо място.
На следващо място, при тази висока неопределеност на приходите в бюджета на Касата до края на годината аз имам известни съмнения, че сумата от 1 млрд. 600 млн. лв. - дано да не се окажа прав, които са предвидени да бъдат събрани от здравноосигурителни вноски, може в един момент да се окажат, както през миналата година, по-малко в сравнение с плана, който сме заложили. Един милиард и шестстотин милиона лева трябва да се съберат до края на годината, а до края на м. май са събрани 662 млн. лв. При тези 662 млн. лв. според отчета на Министерството на финансите до 31 май 2010 г. са изразходвани 763 млн. лв. Разбира се, тук не влизат трансферите, които са 941 млн. лв. на годишна база. Казвам всичко това, защото в условия на криза не е ясно дали тези пари – 1 млрд. 600 млн. лв., ще бъдат събрани до края на годината. Тоест остава да бъдат събрани около 1 млрд. лв. за седем месеца до края на годината. Това поставя под известен риск изпълнението на бюджета, защото срещу тези приходи са заложени съответни разходи.
По отношение на структурата на разходите, 178 млн. лв. се предлагат за увеличение на разходите за болнична помощ. Уважаеми колеги, като философия според нас има огромен проблем, че се предлагат повече пари за болнична помощ, а няма нито една стотинка за доболнична помощ. Философията на реформата, която се провежда в момента, и това, което казва министърът на здравеопазването проф. Борисова, е, че по-малко хора трябва да се лекуват в болниците. А за да се лекуват по-малко хора в болници, тази помощ трябва да бъде оказана в извънболничната помощ. За съжаление това не се вижда от предвидените средства за извънболнична помощ. Там тези средства са нула лв. увеличение като  актуализация на бюджета. За сметка на това и противно на това, което се предлага като философия на реформата за намаляване на хоспитализациите, на приема на болни в болници, се увеличават парите за болнична помощ със 178 млн. лв. 
Въпреки, че се увеличават със 178 млн. лв., отчетът за 2009 г., уважаеми колеги, е 978 млн. лв., така както е представен от Националната здравноосигурителна каса, а с тези пари актуализираният бюджет предлага на нашето внимание 887 млн. лв. Вероятно се разчита на малкия резерв от 127 млн. лв., за да могат да се покрият разходите за болнична помощ. На практика това означава, че в края на годината Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса трябва да гласува парите от малкия резерв единствено и само за болнична помощ. Тоест какво казваме на извънболничната помощ? Уважаеми колеги, парите са за болниците, за извънболнична помощ няма да има такива. Това казват числата на актуализирания вариант на бюджета. Добре е, че се увеличават парите с 27 млн. лв. за лекарства и стават 347 млн. лв. Да се надяваме, че ще бъдат достатъчни до края на годината.
Казвам всичко това, защото на практика в България здравноосигурителни вноски плащат 1,5 млн. български граждани, над 4 милиона са тези, които се осигуряват за здраве за сметка на държавния бюджет. От парламентарния контрол предната седмица стана ясно, че над 1 милион и 800 са тези, които са с нередовен здравноосигурителен статус. Остават 1,5 млн. български граждани, които трябва да осигурят тези 1 млрд. лв. като здравноосигурителни вноски до края на годината, за да можем да изпълним приходната част на бюджета и да разчитаме на коректно изпълнение на разходната част. Така че, уважаеми колеги, ние подкрепяме този вариант на актуализация с надеждата, че всичко в приходите ще бъде в ред.
Последното нещо, което искам да кажа във връзка с тази актуализация, е, че проблемите на този бюджет остават, защото остават регулативните стандарти и делегираните бюджети. Оптимистична вест в тази посока – да се надяваме, че това ще влезе в доклада за второ четене, е това, което каза вчера или онзи ден директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Нели Нешева – че така наречените делегирани бюджети ще бъдат преобразувани в прогнозни бюджети, за да може болничните мениджъри да прогнозират какви болни да приемат и какви разходи да извършат, за да може в крайна сметка този бюджет да бъде изпълнен коректно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми д-р Адемов, благодаря за Вашата позиция, че ще подкрепите актуализацията на бюджета. Мисля, че това е правилната позиция. Лесно е да се критикува и да се казва, че пари не достигат за финансирането на здравеопазването. Когато предлагаме актуализация на бюджета, смятам, че включително и колегите отляво ще я подкрепят, тъй като самите те преди месец и половина желаеха именно това.
Конкретно що се касае до изказването на д-р Адемов. Доктор Адемов, Вие много добре знаете, че в началото на годината предприехме мерки за повишаване на събираемостта на здравните  вноски от населението. Това не е само на базата на увеличаване на минимума от 620 лв., а защото, Вие знаете, затегнахме дисциплината, за да могат всички, които ползват здравни услуги, да плащат.
Другото нещо, което тук според мен не стана ясно на присъстващите, това е Вашата загриженост за увеличаване на парите със 178 млн. лв. за болнична помощ. Доктор Адемов, знаете много добре, че е подписано споразумение с Лекарския съюз – нещо, което не се беше случвало години наред. Не може подписаното споразумение за финансиране на болниците да бъде прекратено и да бъде показана политика тук, в този момент. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Знаете, че поетите ангажименти са до края на годината и затова не можем да оставим лечебните заведения без да бъдат финансирани. В противен случай, ако не изпълним ангажиментите си към болниците, тогава вие ще отидете отново при вашите избиратели, ще отидете по районите и ще повдигнете въпроса защо лекарите и болниците не получават финансиране. Получава се една демагогия. От една страна, Вие казвате: увеличаваме парите, къде е вашата политика?! Политиката е именно в приемането. 
В програмата за тази седмица ще видите със законопроекта за реформата, която ще извършим в болничния сектор, именно със Закона за лечебните заведения ще покажем всъщност нашата политика. Имаме поет ангажимент до края на годината, така че трябва да обезпечим лечебните заведения с финанси.
Накрая бих искал да кажа за бюджета. Изключително важно е този бюджет да бъде подкрепен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) 
Времето изтече.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз Ви благодаря.
Друга реплика? 
Господин Адемов, дуплика? Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Иванов, благодарение на дисциплиниращите мерки и промените в Закона за здравното осигуряване в края на миналата година, броят на българските граждани с нередовен здравноосигурителен статус от 1 млн. 200 хил. се увеличи на 1 млн. 800 хил. Това са цифрите, които показва Парламентараният контрол от предната седмица. Това са цифрите, които дава като информация Националната агенция за приходите. Благодарение на вашите мерки неосигурените в България от 1 млн. 200 хил. се увеличиха на 1 млн. 800 хил.  Това – първо.
Второ, погледнете сметката! До края на годината за болнична помощ остават 268 милиона. Това е казано в мотивите на законопроекта. Това означава по 38 лв. месечно. С тези 178 милиона се добавят по още 25 милиона месечно, което означава 63 милиона месечно. Това показват цифрите. А необходимите средства по отчета до м. май са 88 милиона. Това са коректните цифри. Тоест, ако ние не съберем приходите, няма как да изпълним разходите. Ние ще разчитаме единствено и само на малкия резерв, на оперативния резерв. Без него няма да се справим. Така че да ми обяснявате тук, че със Закона за лечебните заведения ще направите някаква промяна в тази философия ... Тази философия е бюджетната философия, която подкрепя реформата. Срещу реформата трябва да има финансов ресурс. Вие не го предоставяте.
Няма нито една стотинка за извънболничната помощ. Нали искате болните да не се лекуват в болница, искате да ги лекуваме в извънболничната помощ? Къде са парите тогава за извънболнична помощ? Това е въпросът, който аз задавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? 
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! При актуализацията на бюджета на Здравната каса ние трябва да погледнем заедно с наскоро приключилата промяна в Закона за държавния бюджет. Тук се предлага завишение на средствата на Здравната каса от 220 милиона. Знаете, че ние, от Коалиция за България, много по-рано – още при приемането на бюджета за 2010 г., а и по-късно, с подобен законопроект за промяна, предлагахме тези средства да бъдат в значително по-висок размер. Ще кажете: лесно е, когато сте в опозиция и когато вие не носите отговорност за държавните приходи и за тяхното разпределяне, да предложите винаги повече от това, което предлагат управляващите. Но искам да припомня, че в самата управляваща коалиция, при приемането на бюджета, бяха обещавани 350 милиона повече още в процедурата на обсъждане на този закон при неговото приемане през м. декември м.г. Тези обещания останаха напразни. Друг е въпросът за тези, които са ги приели като някаква действителност. И сега, вече във втората половина на годината, в един по-малък размер, тази актуализация става реалност.
Ако погледнем обаче общото салдо по сектор „Здравеопазване”, ще се окаже, че увеличението е само с около 80 млн. лв., защото при актуализацията на държавния бюджет се намалиха значително средствата, с които оперира Министерството на здравеопазването. В голяма част това не са просто административни разходи, а разходи, които също пряко отиват за лечебна и свързана с нея дейност. Следователно общата сума, с която нарастват средствата в областта на здравеопазването, е общо взето незначителна с предлагания законопроект.
Тук вече беше поставен въпросът и за големия брой на неосигурените. Аз искам да предупредя, че ние сме изправени вече пред една критична точка за нормалното функциониране както на Националната здравноосигурителна каса, по подобен начин – и на Националния осигурителен институт. Трябва да се обърне внимание, че тези системи в по-голямата си част на практика са бюджетно финансирани, а и начина на тяхното управление все повече ги доближава до начина, по който се управляват средствата от държавния бюджет. Така че, вместо да се водят някакви откъслечни спорове сега по пенсионната реформа с колко години да се увеличи стажа или по отношение на здравното осигуряване какви отделни мерки да се предприемат, трябва да се започне една по-обща дискусия ще се поддържа ли осигурителния модел, което означава гарантиране на определени приходи и насочването на тези приходи изцяло към функцията, за която те са предназначени,  а именно за превенция, поддържане и лекуване на българските граждани, на тяхното запазване, на тяхното здраве и на техния живот. Защото ако този процес продължава с темповете, с които се развива напоследък, само след 2-3 години този въпрос, който сега поставям, ще получи, изглежда, отговора си, независимо дали политиците ще могат да му го дадат.
Накрая искам да поставя, може би най-важния въпрос. Тази дискусия днес смятам, че е до голяма степен безсмислена. Аз ще ви кажа защо, въпреки че ние, като членове на Комисията по здравеопазването, подкрепихме увеличението, колкото и недостатъчно да е то. Но казвам, че дискусията е безсмислена, ако един финансов разчет се приема, а той не служи като реално ръководство за действие и за управление на процесите.
Забележете за какво става дума. Ние неколкократно поставяме въпроса за управлението на тази част от фискалния резерв, която се формира от пари от здравни осигуровки. Този въпрос продължава да бъде открит – за какво се използват текущо тези средства, налични ли са те към момента или дори ще бъдат ли налични към края на бюджетната година? И практиката да се събират средства от осигуровки за осигуряване на определени права, а да се използват за каквото се намери за добре, е допълнителен демотивиращ фактор и допълнително нарушаване на финансовата дисциплина.
Другият голям проблем е, че изпълнителите на медицинска дейност не получават заплащане според извършената работа и това днес никой не може да го отрече нито от ръководството на Министерството на здравеопазването, нито от Здравната каса. Защото дори признатите дейности, които са извършили изпълнителите, включително болниците, не се заплащат нито своевременно, нито в пълния им обем. Официално се изисква Касата да заплаща някъде около 80%, а има болници, където това равнище е на практика около 60%. Значи има още плащания, които висят от предишни месеци – от април и май, и се отива към финансово изтощаване на болниците. От тях се искат високи критерии за апаратура, за медицински специалисти. Много от тези болници в последната година и месеци успяха с големи усилия да  покрият тези изисквания, които обсъждахме и които също бяха твърде оспорвани. Когато те покриха в голяма степен  тези формални показатели, на тях не им се превеждат средствата за извършената дейност, не затова че тя не се признава, а просто защото не им се плаща – дали защото средствата, които постъпват, се недостатъчни или защото това е един умишлен финансов натиск, за да се реализира една обявена политика, която трябва да докаже пред обществото, че много от тези болници са непригодни, че те трябва просто да фалират или да се примирят, или поставени пред финансовото изтощение медицинските специалисти да ги напуснат. Защото доходите на много от лекарите и медицинските сестри в такива болници през последната година значително са намалели и някои от тях започват да си търсят шанса другаде по белия свят или в по-големите български градове, или да се подготвят да заминат за чужбина. Ето това е нелицеприятната картина. 
Затова днес ние приемаме една куха финансова рамка, ако това продължи, ако тук не излезе ръководството на Здравната каса, което в момента се избира от парламента. Тоест то трябва да отговаря пред парламента и да каже ще се превеждат ли своевременно и в предвидения размер средствата на изпълнителите на медицинска дейност. Без такова категорично заявление този закон остава една хартия без всякакво значение.
Последното, на което искам да обърна внимание, за допълнителните средства за реформиране на системата. Разчита се на европейски средства, това беше заявено и от министъра. Но аз искам да поставя въпроса малко по-широко: Защо се поставя условието едно лечебно заведение изцяло да бъде преобразувано, за да може да кандидатства по такива проекти за европейски средства? Има редица лечебни заведения, които търсят много по-гъвкав подход. Те казват: Ние осъществяваме лечебна дейност, ние сме болница за активно лечение, но ние сме готови да трансформираме част от наличните легла в легла за долекуване, за продължително лечение. Защо да не се потърсят тези много по-адекватни форми? Защото, когато един човек се лекува, той иска да завърши неговото лечение на мястото, където е постъпил. Според мен, това е свързано с много по-малко разходи – най-малкото за транспорт, има непрекъсваемост на процеса и има много по-добри грижи за болния. Следователно ние трябва да отиваме към търсене на решения, които са работещи съобразно условията, и да могат такива лечебни заведения също да разчитат на известна финансова подкрепа, пропорционално на преобразуванията, които са предприели.
Това са нашите препоръки. Аз затова отново призовавам тук от хората, които отговарят за управлението „Изразходване на средствата за здравеопазването”, да излязат и да заявят дали те ще заплащат така, както предвижда закона. Иначе каквото и да се обсъжда и да се приема остава едно парламентарно упражнение без всякакво социално значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Моля Ви да удължим времето на Парламентарната група на Коалиция за България. 
Нали удължаваме времето – да стане 25 минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля времето да бъде удължено.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Днес в доста траурна обстановка мнозинството обсъжда и участва по траурен начин, защото внесеният днес Законопроект за актуализация на бюджета на Здравната каса е признание – много категорично признание, за крах на една политика - политика, за която опозицията предупреждаваше най-добронамерено есента. Предупреждаваше, че не може неразплащането миналата година да не създаде системни затруднения във функционирането на една изключително важна система. Предупреждавахме, че реформа в здравеопазването не може да се прави без осигуряване на средства и, разбира се, предупреждавахме, че е неморално, некоректно, не само политически, чисто човешки, парите, събирани от българските граждани за здравеопазване, да се използват за други нужди.
Отсъствието на министъра днес, липсата на желание да се установи къде са парите от излишъка на Здравната каса, събрани от българските граждани за здравеопазване, показват само едно, че политическа партия ГЕРБ и правителството, блестящо днес със своето отсъствие тук от банките, е решило тихомълком да прокара през Народното събрание една актуализация на бюджета, която: на първо място, е закъсняла; на второ място, е недостатъчна; на трето място, ние трябваше да гледаме актуализацията, след като сме видели отчета за изразходването на средства миналата година.
Уважаеми дами и господа, как можете да убедите някой да подкрепи това, което предлагате вие – от ГЕРБ и тези, които ще подкрепят това? Имахте договорки със Синята коалиция, с „Атака” – те безрезервно ви подкрепят, след като само за миналата година отидохте на решение ...
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): В комисията го подкрепихте.
МИХАИЛ МИКОВ: Шарков, комисията е комисия, залата е зала – ти си стар парламентарист. (Смях.)
Триста и осемнадесет милиона не бяха разплатени при наличие на средства - средства, събрани от българските граждани за здравеопазване. Тези неразплатени 318 милиона при наличие на излишък, оставен от 2008 г. – 426 млн., за 2009 г. – 455 млн., излишък, изчезнал мистериозно, без никакъв интерес в управляващото мнозинство и правителството да отговори къде са парите – не само на лекарите, а на гражданите, които са дали тези пари. 
Уважаеми дами и господа, това, което предлагате днес, освен, че е закъсняло и не е достатъчно. Няма особени аргументи за разпределянето на тези средства. Доктор Адемов каза за съотношението между болнична и доболнична помощ – като политика, като виждане, като осигуряване с пари в актуализацията на бюджета.
Може ли някой здравомислещ човек да обясни в тази зала: например, защо се увеличава резерва на Здравната каса с 2 милиона, господин Шарков, като сте го подкрепили в комисията?! 
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Защото е 5 процента ...
МИХАИЛ МИКОВ: Да, защо го увеличавате? Изхарчен ли е дотук за непредвидени разходи? Как се харчи?
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Защото е процент от общинския бюджет.
МИХАИЛ МИКОВ: Значи процент? Всичко увеличавате на процент! Ето затова блести с отсъствието си министърът на здравеопазването, защото ...
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Не го разбираш това.
МИХАИЛ МИКОВ: ...ГЕРБ тръгна да носи политическа отговорност за управлението на Здравната каса – и да си я носи. Общините бяха извадени от този процес. Бяха извадени тези, които трябваше да осигурят едно по-широко представителство в управлението на Здравната каса. Изпълнителната власт, и вие като политическа фракция се ангажирахте с директната отговорност и сега търсите съюзници, които да ви помогнат в носенето на тази отговорност.
Ние от Коалиция за България ви благодарим за тази покана. Останете си с вашите партньори от Синята коалиция и „Атака”. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
Пак казвам, няма да подкрепим актуализацията на бюджета, защото тя е закъсняла, недостатъчна, необоснована актуализация. Системата на здравеопазването и българските граждани тепърва ще изпитват резултатите от това управление на системата. 
И накрая, само още нещо. Уважаеми дами и господа, твърде некоректно е да се събират пари от българските граждани за здравеопазване, а да се харчат за други нужди. Затова чухте тук цифрите – все по-малко ще стават тези граждани, които мотивирано ще си плащат здравноосигурителните вноски, ако щете и да ги съдите, и да ги задържате, и да ги полагате по корем, защото те не вярват на ГЕРБ, че средствата, които се събират за здравеопазване, отиват за здравеопазване. Благодаря ви. Успех в приемането на тази актуализация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че точно преди секунди ние чухме едно изключително силно политическо изказване на господин Миков. Едно изключително силно изказване, господин Миков, в което всъщност прозираше, мога да кажа, едно злорадство, една неприязън към опитите на политическа партия ГЕРБ да реформират здравеопазването. Нарече: „крах за една политика”. 
Господин Миков, аз мисля, че всички, които присъстваме тук, в тази зала, можем да кажем, че в промените след 1990 г. никой не се опита да реформира здравеопазването, тъй като то е една изключително тежка материя, една тежка сфера, която има огромна, висока социална цена! Висока социална цена, и точно заради нея никой не поспя от преждеуправляващите да направят, да се опитат да направят реформи в сферата на здравеопазването.
Когато политическа партия ГЕРБ дойде на власт, именно с идеята за реформиране на здравеопазването, ние бяхме подложени от Вас и от вашата политическа партия на изключителни атаки. Виждам, че дори в момента прозира не скритата Ви радост за това, че към днешна дата ние се опитваме действително огромните грешки и пропуски, които се трупаха с години и с време, господин Миков, да ги отстраним, защото порочната практика за псевдохоспитализации, порочната практика за източване на пари от Здравната каса, никой не се опита по някакъв начин да спре. Когато ние се опитваме да спрем това, тук се поставя въпроса за болничната и доболничната помощ – аз ще ви обърна внимание на това. 
Тук е по-важно, че именно в средата на годината, ние се опитваме по един плавен начин да успеем да завършим финансовата година, за да можем да обезпечим лечебните заведения, съответно и в доболничната помощ, със средства, а вие тук от тази трибуна ни критикувате за това, че няма да подкрепите актуализацията на бюджета. Вие открито казвате на гражданите: „Ние ще помогнем кораба да се потопи по-бързо”, вместо в този момент, когато, пак казвам, здравеопазването, мисля, че трябва да бъде именно темата, която да ни обединява. Това съм го казвал и преди, и сега ще го кажа, че здравеопазването не може да бъде само на политическа партия ГЕРБ или на СДС – на Съюза на демократите, или да бъде    на  ... 
Политиката в сферата на здравеопазването е политика на цялото общество. Именно тук ще проличи високият ангажимент и дали казвате истината, дали има демагогия, дали това, което мислите, когато ходихте да бутате хората да вдигат стачки по болниците, когато говорихме за реформа и когато не се интересувахте точно по какъв начин ще бъде извършена, Вие сега открито казвате: не, ние няма да подкрепим.
Уважаеми колеги, това показва, че тук, от тази трибуна се казва, че реформи в здравеопазването не са необходими, реформи няма да има, реформи, ако има: да си ги правят ГЕРБ за тяхна сметка, ние сме извън това общество, то не ни засяга! 
Не мога да се съглася и с това, че тази изродена система, която с години беше посочвана – как се източват пари от Касата, вие нормално приемате това. И когато ние поставяме на дневен ред днес актуализацията на бюджета за това, че сме поели ангажимент, че има подписан Рамков договор, забележете, Рамков договор, който до момента вие знаете, че по една или друга причина не беше подписан, и когато ние искаме да запазим един приличен баланс в обществото, баланс на отношенията между пациенти, баланс между отношенията с лекари, вие казвате: не, трошете си главата в този път! Не мога да се съглася с Вас, господин Миков! 
Що се отнася до политиката и въпроса, който д-р Адемов зададе – да, точно сега, с именно тази актуализация и този плавен финансов преход, който ние трябва да направим – да преминем към реформата в болничния и в доболничния сектор. Естествено, че това не може да стане с магическа пръчка, но то не може да стане и без общото съгласие на тук всички присъстващи, то не може да стане с безразличието, с което ние говорим в момента за спасяването и оздравяването на здравната система в България. 
Няма как да не изразя своето недоволство от това, че в Комисията по здравеопазване се подкрепя и се подкрепяше именно дофинансирането в момента, изваждането именно на Касата от тази тежка ситуация, с актуализация на бюджета, която сами, както преди малко казахте – вие желаехте. И сега, когато ние я имаме пред нас, вие казвате – не, ние няма да я подкрепим. 
Не мога да разбера кога се казва истината, когато се говори на митингите или когато се говори тук, пред хората? Кога загрижеността за здравето на хората е действително реална – дали, когато говорите тук с конкретни мерки и пари да бъде покрита тази финансова реформа или когато говорите, че болницата еди-къде си ще бъде закрита?
Така че, аз се обръщам към всички вас: нека действително, когато говорим за финансиране в областта на здравеопазването и то за повече пари, действително да подкрепим, а когато има критични бележки – ще разглеждаме важни законопроекти тук тази седмица, действително да бъдат извадени точни аргументи, за да има един диалогичен спор, а иначе – прехвърляйки в сферата на политиката, обществото няма да спечели от политически спор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, д-р Иванов.
Реплики? 
Михаил Миков – първа реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. 
Уважаеми д-р Иванов, и аз не знам кога се говори истината? Когато на трибунката отвън размахвахте един меморандум за 350 милиона, есенеска, и тези подкрепящите ви отдясно ви повярваха, и ви подкрепиха? Или сега, когато този меморандум остана един гол афиш за пропагандни цели, есента, и едни обещания. Оставете обещанията, които имате към вашите партньори – как ги изпълнявате, то си е ваша работа, живи и здрави да сте!
Вие изчакахте системата хубаво да се срине, държите я в хроничен недостиг, прехвърлихте 318 милиона неразплатени от миналата година, продължавате да сурвакате гражданите със здравноосигурителни вноски, включително самоосигуряващите се лица, не казвате къде са парите от резерва и питате: кога се говори истината? Отговорете си сам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За втора реплика? 
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми д-р Иванов! На мен ми е много странна ситуацията, в която днес се намираме. За коя точно реформа говорите? За тази, която провеждахте вие, за тази, която провеждаше господин Нанев, за тази, която провеждаше бившата шефка на Здравната каса, или за тази, която провежда в момента госпожа Борисова? Кажете ми кога някой от сферата на здравеопазването ще изкара повече от една година в управлението на тази система, за да видим някакви реални стъпки в сферата на здравеопазването? Кога някой ще изкара една година? За коя реформа от тези четири човека ни говорите: че сте я провеждали, че я водите и, че върви в някаква правилна посока? 
Става въпрос за това, че хроничният недостиг на средства вече е опасен за цялата система. Здравеопазването се срива! На Комисията по бюджет и финанси шефът на Лекарския съюз нееднозначно заяви, че независимо от увеличението на средствата те няма да стигнат до края на годината, ще стигнат до края на октомври. Какво правим от м. октомври нататък? Никой не дава този отговор. Или пак ще прехвърлим разходите за следващата година? Затова ли става въпрос? 
Затова няма да подкрепим, а не защото правим евтини политически дивиденти. Здравето на хората не е елемент от евтините политически надбягвания. А вие точно това правите, без абсолютно всякаква стратегия и визия какво да се случва с това здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? 
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа, уважаеми колеги! Господин Иванов, Вие сте емоционален човек, но не виждам защо се дразните? Ние в продължение на една година говорим, че трябваше да има повече пари, че трябваше като правихме бюджета на Касата и в държавния бюджет да не пипаме парите за здравеопазване. Говорихме и продължаваме да говорим, че реформа без пари няма как да се случи. Това е нашата последователна позиция. Актуализацията сега, в средата на годината, от ваша страна е признание за недобър разчет, меко казано. 
Ние не се отмятаме от думите си. Аз и на комисията казах, че този акт, тази стъпка към по-добро заслужава подкрепа, но ако намерим допълнително още 100 милиона. Защото това са парите, които не достигат до края на годината. И ако бяхте предложили в началото на годината този бюджет да е на нивото на 2009 г., сега нямаше да има тези дебати и щяхме да сме значително по-спокойни, и вие, в продължение, и в правене на реформата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. 
Доктор Иванов, имате възможност за дуплика. Не желаете.
Други желаещи за изказване има ли?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Наистина би се получил дебат, ако има някакво равномерно участие на народните представители от различните парламентарни групи. Но видно действаме или по метода на изчакването, или управляващите изобщо няма да се включат в дебата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) 
Уважаеми колеги, в условията на криза управляващите правят твърде странни движения, които касаят здравеопазването – намаляване на средствата за здраве, реформа без ясна визия и без ясна перспектива. В резултат на това: хроничен недостиг на средства за здравните заведения и системно неразплащане с болници, аптеки, доболнична помощ. В подкрепа на моето твърдение ще дам само факта, че вчера Здравната каса, в края на м. юли, се разплати с аптеките за извършените от тях дейности за първата половина на м. май. 
Поредният удар върху системата беше въвеждането на делегираните бюджети и на лимитите на болничните заведения, които поставят всяка една болница пред въпроса дали да събира пари от пациентите си, за да ги лекува или да им откаже лечение. 
Свидетели сме за първи път на безпрецедентни протести на лекари, фармацевти, джипита, които така и не срещнаха никаква подкрепа и не решиха основния проблем в здравеопазването, а именно своевременното разплащане с изпълнителите на медицинска помощ.
На фона на тази печална картинка сме свидетели на парадния бодряшки ход на министър Анна-Мария Борисова из страната, в който тя създава и приема без всякакви законови правила областните здравни карти, преструктурира здравни заведения, слива болници, разделя ги и, забележете, за всички свои дейности тя обещава пари. За справка ще кажа, че в Стара Загора обеща финансиране в рамките на няколко милиона лева на Многопрофилната и на Университетската болници, в случай че приемат нейното предложение да се слеят. В противен случай, според нея, те нямало да получат нито стотинка.
Резонен е въпросът: откъде Анна-Мария Борисова борави с тези пари и по какъв начин изобщо реформата има своето финансово обезпечение в бюджета на Здравната каса? Тук отговорът е: следният: няма никаква връзка между провежданата от нея реформа и финансовите параметри на Здравноосигурителната каса; по отношение на доболничната помощ няма нито един лев увеличение, въпреки че, според нея, решението на свръххоспитализациите е чрез акцент върху доболничната помощ. Къде са парите за медицински центрове? Къде са парите за пропагандираните от нея малки болнички с 10 легла и с 48-часов прием на пациенти? По какъв начин ще ги създава? Къде са парите за болниците и за пътеките за долекуване? От парламентарната трибуна тя ми отговори, че от 1 юли т.г. влизат в сила клиничните пътеки за долекуване, но на практика се оказа, че това не е така. 
Тук аз ще си позволя да изкажа една различна теза от тази, която прозвуча до момента, а именно, че актуализацията на този бюджет е едно безсмислено упражнение, защото то няма никакво реално влияние нито върху финансирането на здравните заведения, а още по-малко върху реформата. 
Според мен актуализацията на този бюджет е прикриване похарчването на едни пари – на 220 млн. лв. от резерва на Здравноосигурителната каса. Отговор на въпроса къде са парите от резерва на Касата ние така и не получихме. Лекарският съюз пита за 455 млн. лв., които изчезнаха от бюджета на Касата за миналата година. Ние питаме: къде са тези 860 млн. лв., които остави правителството на тройната коалиция като резерв на Касата? Моят отговор е, че тази актуализация цели да узакони похарчването на част от тези пари зад гърба на парламента, абсолютно незаконно (председателят дава сигнал за изтичане на времето) и, бих казала, престъпно. 
Така че, тук трябваше да бъде именно проф. Анна-Мария Борисова, която да отговори на въпроса: откъде са парите в Министерството на здравеопазването, с които тя преструктурира болници? (Реплики от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манолова, моля Ви да приключвате.
МАЯ МАНОЛОВА: И какво е състоянието на бюджета на Здравноосигурителната каса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И удълженото време изтече.
Има ли реплики? Не виждам желаещи за реплики.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по законопроекта?
Народният представител Ваньо Шарков – заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в интерес на истината това, което беше казано до този момент от трибуната, с много малки изключения е едно чисто политиканстване, показва непознаване на здравната система и некомпетентност по темата. От опозицията единственото изказване, което може би имаше някаква връзка с бюджета и показваше компетентност, беше на господин Адемов. За съжаление, всичко останало беше непознаване на системата. 
Искам да Ви кажа, че основният проблем на здравеопазването не е навременното разплащане, госпожа Манолова, а основният проблем е осигуряването на качествена, достъпна и навременна медицинска помощ. (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Това е основният проблем. Вие казахте, че основният проблем бил осигуряването на навременно разплащане. (Реплики на народния представител Мая Манолова.) 
В същото време това, което искам да ви кажа, е, че предните четири години от тази трибуна чувах предния министър-председател да казва, че в изказванията на опозицията нямало алтернатива и нищо не се предлага. Вие какво предложихте досега? (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Нищо! (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Нищо, нищо не предлагате! Говорите неща, които въобще не отговарят на истината и искате единствено запазване на некачествената медицинска помощ, която се осигуряваше през последните осем години, защото нямаше никаква реформа в системата на здравеопазването.
Другото, което стана явно от всички тези изказвания, е пълната липса на последователност. При гласуването на бюджета през 2009 г. на Националната здравноосигурителна каса вашата партия, госпожо Манолова, предложи 401 млн. лв. от здравноосигурителните вноски на българските граждани да отидат в Банката, а сега казвате: защо парите от здравни вноски отиват за здравеопазване? Ами, вие къде ги пращахте? Вие ги пратихте в БНБ. Тогава бяхте „за” това да отидат във фискалния резерв, а сега сте „против”. Кога сте искрени – тогава или сега? (Реплики от КБ.) И кой резерв сте оставили? Кой резерв сте оставили в БНБ?! Когато говорим за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, кой резерв вие сте оставили? 
В края на миналата година на мое питане министърът на финансите каза, че в БНБ има 860 млн. лв., които са средствата на Националната здравноосигурителна каса и са част от фискалния резерв. Ето, това е неговият отговор от 15 юли, който казва: „Наличностите по сметки на Националната здравноосигурителна каса в БНБ към 31 май са в размер на 972 млн. лв.”. Кои пари са откраднати? Колеги от ГЕРБ, моля ви, недейте да си мълчите! Отговаряйте, когато се лъже от трибуната!
Всъщност актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е трета или четвърта през последните десет години. Затова тя не е такъв прецедент, какъвто прецедент беше актуализацията на бюджета на държавата.
Всъщност основните въпроси са два: необходимостта от актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и ефектът, който тя може да постигне и дали той би бил реален с тази актуализация. Безспорно има необходимост от актуализация и аз не мога да разбера отказа за подкрепа на актуализацията с идеята да бъдат направени предложения между двете четения. Според мен актуализацията е ясна и по нея трябваше да има консенсус в парламента, така както има консенсус в обществото. След като бюджетът, който е предвиден, е изчислен погрешно или е изчислен вярно, но след това е с натрупвани ефекти и е недостатъчен за реализиране на здравната политика от страна на Националната здравноосигурителна каса до края на годината, значи има необходимост от актуализация.
Въпросът е, че в мотивите се каза, че се търси постигането на две или три цели, първите две от които бяха осигуряване на качество на медицинската помощ и постигане на финансова стабилност. 
Уважаеми колеги, аз не съм убеден, че това може да бъде изпълнено на 100%. Може би това е крачка към осигуряването на Касата, може би е крачка към подобряване на финансовата стабилност и гарантиране на финансова сигурност, но е недостатъчно, за да гарантира в пълна степен финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса. 
Аз наистина, подобно и на други колеги, не разбирам откъде идва оптимизмът за повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски. Не разбирам откъде идва не само на фона на това, че броят на здравно неосигурените български граждани се е увеличил в рамките на тези шест месеца, макар в тази бройка от 1 милион и 800 хиляди, които винаги са били бройката на българските граждани, напуснали страната, но не са декларирали това пред Националната агенция за приходите, все пак увеличението е доста сериозно. В известна степен то е свързано обаче с онази промяна, която беше направена в закона и загубата на здравноосигурителните права вече е при три години назад неплащане на здравноосигурителни вноски, а не само през последната една година. Оттам идва увеличението.
Тук наистина има нужда от отговор на въпроса възможно ли е този оптимизъм да бъде реализиран с увеличение на приходите от 40 млн. лв. от здравноосигурителни вноски.
Уважаеми дами и господа, колеги, искам да обърна внимание на нещо друго. Проблемът не е само в здравноосигурителните вноски на българските граждани. Българските граждани, които са самоосигуряващи се, изпълняват изискванията на закона и здравните вноски от самоосигуряващите се български граждани са увеличени с около 54%. Проблемът е в нещо друго – в трансферите, извършвани от Министерството на финансите към Националната здравноосигурителна каса. Проблемът е свързан с това, че през първите шест месеца Министерството на финансите е извършвало трансферите на тримесечия, а не всеки месец. Това става ясно от отговора на Министерството на финансите, където се казва, че: „През първото полугодие на 2010 г. трансферите за здравно осигуряване са превеждани на тримесечия, тоест към 31 май са преведени 235 млн. лв., а към 30.06.2010 г. – 470 млн. лв. През второто полугодие на 2010 г. тези трансфери се превеждат месечно.”
Превеждането на трансферите месечно гарантира по-добра възможност Националната здравноосигурителна каса в тежкото финансово състояние на страната и на нея специално да ускори темповете на възстановяване на нормалното разплащане в сроковете от предишните години с изпълнителите на медицинска помощ.
Има нещо малко в извънболничната помощ – за всички онези, които казваха, че няма нищо в извънболничната помощ, и това малко е разплащането на средствата на пенсионерите за здравноосигурителните вноски. Вие гласувахте в предишния парламент това да бъде извършвано от Министерството на здравеопазването, но понеже не беше предвидено в техния бюджет, сега в този е предвидено да бъде изпълнено.
Искам да се обърна към ръководството на Националната здравноосигурителна каса и да им кажа, че те не са изпълнили своя ангажимент за допълнително материално стимулиране на служителите от Националната здравноосигурителна каса, които извършват проверките, откриват нередностите и спират разплащането за дейности, които в действителност не са извършени. Редът за това допълнително материално стимулиране трябваше да бъде разработен от ръководството на Националната здравноосигурителна каса, но доколкото имам информация, до ден-днешен нито един от служителите на Националната здравноосигурителна каса, който се занимава с този въпрос, не е извършил това нещо.
По отношение на регулативните стандарти и делегираните бюджети, отново има много приказки. В същото време има един много лесен въпрос: кой ги въведе? – нито колегите от ГЕРБ, нито ние, когато управлявахме България, въведохте ги вие през последните осем години. А сега сте против?! Кога наистина сте честни – когато говорите оттук, когато говорите по места или когато се събирате на „Позитано”?! Не мога да разбера това.
Завършвам и искам да се обърна към всички вас. Много често в Комисията по здравеопазване в предишния и в този парламент имаме нещо като поговорка, в която казваме: „Опитайте се да правите политика за здравеопазване, а не политика от здравеопазването”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика от д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател. 
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шарков, за да се получи истинска дискусия, в рамките на репликата ще си позволя да Ви задам два въпроса:
На първо място, след като при изпълнението на бюджета за 2009 г. се отчитат 455 млн. лв. излишък, защо дейностите за м. ноември и м. декември миналата година бяха платени с пари от бюджета за 2010 г. – първият въпрос?
Второ, ще Ви моля оттук-нататък да не говорите, че ние сме въвели делегираните бюджети. Знаете, вярно, регулативните стандарти бяха въведени по време на нашите правителства. Но делегираните бюджети се въвеждат за първи път тази година в системата на здравеопазването, това е ваша заслуга и Вие подкрепяте това. 
На следващо място и това е последното, което искам да Ви кажа: д-р Шарков, каквото и да кажете за нашето участие във властта в сектор „Здравеопазване” – за това, което сме направили и основно за това, което не сме направили, ние получихме политическата оценка. Вие дойдохте с намерението и с надеждата да промените всичко това. Направете го, мина една година!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Доктор Шарков – за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не съм чула някой да говори за Вас, госпожо Манолова, за да давате лично обяснение.
Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Адемов, съгласен съм, че вие получихте своята оценка по време на изборите. Някои от вас обаче се държат така, сякаш не са получили никаква оценка или че  някой им е писал отличен.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А каква оценка получихте вие?!
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е проблемът при дебатирането на такива сериозни и важни въпроси.
По отношение на делегираните бюджети искам да кажа следното: върнете се назад към гласуването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Вижте предложението, което съм внесъл заедно с моите колеги, в което пише „прогнозният бюджет” – нещо съвсем различно от това, за което Вие говорихте. Моля наистина да се уважаваме и казваме нещата така, както са! 
Това, което съм внесъл, е това, за което в момента се говори. Може би тогава такова е било разбирането, може би не е било възможно да бъде въведено или тогава се е смятало, че крачката с делегираните бюджети е по-добра. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Смятам, че прогнозните бюджети са по-добрият вариант на действие. 
Това, което Вие въведохте, е, че имаше бюджети на районните здравноосигурителни каси, които се гласуваха всеки път при приемането на бюджета в този парламент, и те не можеха да надхвърлят тези бюджети. Това беше делегиране на бюджетите на районните здравноосигурителни каси, а не на лечебните заведения за болнична помощ, което беше равнозначно, защото никоя районна каса не можеше да надскочи своя бюджет.
По отношение как е реализиран излишъкът, бъркате хората, които управляват, и тези, които подкрепят реформаторските действия. Ръководството на Касата трябва да Ви отговори на този въпрос, а не аз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
Нямате право на лично обяснение според чл. 50, госпожо Манолова. Не злоупотребявайте с процедурите, много Ви моля!
Други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
В такъв случай закривам дискусията. 
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 28.06.2010 г.
Гласували 125 народни представители: за 106, против 17, въздържали се 2.
Предложението е прието, с което е приета и т. 1 от дневния ред.
Следващата точка от дневния ни ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по здравеопазването  относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 юли 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 002 01-50, внесен от Министерски съвет на 3 юни 2010 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването проф. д-р Иван Миланов, представители на Националната здравноосигурителна каса, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от проф. д-р Иван Миланов. Той информира народните представители, че предлаганите изменения и допълнения предвиждат промяна в органите на управление на Националната здравноосигурителна каса, като структурата им е заимствана от Националния осигурителен институт. Професор Миланов уточни, че функциите на досегашния директор ще се осъществяват от управител, а на досегашните заместник-директори от един подуправител. 
Със законопроекта се предвижда и облекчаване на административните тежести чрез въвеждане на задължението НЗОК, районните здравноосигурителни каси и Комисията за финансов надзор да осигурят възможност за предоставяне на информация и за приемане на заявления и документи по реда на Закона за здравното осигуряване по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронното управление.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните мнения и становища:
Отбеляза се, че има съществена разлика между органите на управление на Националния осигурителен институт и предлаганите със законопроекта нови органи на управление на Националната здравноосигурителна каса. Управителят и подуправителят на НОИ се избират от Народното събрание, а в предложения законопроект се предлага управителят на Националната здравноосигурителна каса да се избира от Народното събрание, а подуправителят да се назначава.
Проблемите, които стоят пред Националната здравноосигурителна каса и които изискват дебати, не са свързани с нейните органи на управление. Промяната в структурата им надали ще има значителен принос в решаването на тези проблеми. 
Въвеждането на задължение Националната здравноосигурителна каса, регионалните здравноосигурителни каси и Комисията за финансов надзор да предоставят информация и да приемат документи по електронен път се счете, че е навременно и необходимо.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 9 гласа, без „против” и 4 – „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 002 01-50, внесен от Министерски съвет на 3 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
От вносителите има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Откривам дебатите.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, порочна е тази практика, при която при обсъждането и приемането на важни законопроекти за различни текстове не присъства нито ресорният министър, нито чуваме каквото и да било обосновка от вносителите. Не е нормално да се приема законопроект в пленарна зала без вносителите да кажат какви са техните мотиви, без дебати, без изказвания от страна на управляващото мнозинство. Но в конкретния случай това може би има и своето рационално обяснение, защото мотивите, които са посочени в този законопроект, нямат нищо общо с истинските мотиви. Бих казала, че сме на път да приемем поредния смешен законопроект, който цели решаването на конкретни кадрови въпроси – този път вътрешнопартийни в ГЕРБ. 
Явно начинът да бъде отстранено едно или друго лице от изпълнението на функцията заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса, не може да бъде решено по някакъв нормален или по-елегантен начин, а трябва да се върти цялата законодателна процедура, да се внесе законопроект, да се губи парламентарно време за първо, за второ четене, за обсъждане в комисии, просто за да се махне една личност от заместник-директорското място в Националната здравноосигурителна каса. Ще спестя посочването на конкретни лица. Мисля, че управляващите са напълно наясно каква е идеята на тази законодателна инициатива. 
От друга страна, в желанието си да махнат някого от управлението на Националната здравноосигурителна каса, те въобще не си дават сметка какви поражения нанасят на ръководството и на управлението на този институт. Може би, уважаеми госпожи и господа управляващи, трябваше да има няколко думи анализ какви функции са изпълнявали досегашните заместник-директори на Националната здравноосигурителна каса. Може би тогава щяхте да кажете, че те отговарят за информационната система, за бюджета, за медицинските дейности, за контрола. Но тъй като, така или иначе, в Касата цари принципът „куче влачи диря няма”, не се знае кой пие и кой плаща, и тъй като състоянието на бюджета е пълна мъгла и загадка, според данните, които и Шарков вадеше преди малко, най-добре е изобщо да се закрие заместник-директорското място за човека, който ще отговаря за бюджета. 
Е, кажете ми при положение, че министрите на здравеопазването всеки път дават различни данни за това какво е състоянието на бюджета и на резерва, това, че Шарков цитира тук някаква негова кореспонденция с финансовия министър с други цифри, като се махне и лицето, което отговаря за бюджета, кой точно ще знае какво се случва с парите на хората за здраве в Касата? И какъв е смисълът от тези безсмислени упражнения, които ние правим – актуализация на бюджета, разблокирване на част от резерва, увеличаване на приходите и прочие, като там така и не е ясно какво се случва с тези пари?
Добре, няма ли един от управляващото мнозинство, може и Шарков да свърши тази работа, понеже е много активен, който да отговори на резонния въпрос къде са 455 милиона от парите на Касата от миналата година? Къде са, господин Шарков, като не е осведомен? Елате и кажете къде са – къде са парите от резерва за тази година? Кой и как се разпореди с тях? 
И тъй като преди малко нямах възможността, поради воденето на председателката, да задам въпрос, ще попитам той, който е толкова последователен, защо вие от Синята коалиция се съгласихте 350-те милиона за здраве, които ви бяха обещани в средата на тази година, да бъда заменени със 100 милиона? Защото такава е сметката – 220 милиона фиктивна актуализация минус парите, които се вземат от Министерството на здравеопазването. От единия джоб вадим, в другия прибираме. В крайна сметка колко, Шарков, са парите за здравеопазване? Колко точно? И дали това съответства на Вашите първоначални искания? 
Така или иначе, управлението на бюджета на Касата се решава с този законопроект, в който функцията заместник-директор по бюджета се зачерква като ненужна. Аз даже в момента се колебая дали да не го подкрепя. Така или иначе никой нито държи сметка на тези пари, нито води някаква отчетност за какво се използват. Настина, за какво ни е този заместник-директор, след който отговор на въпроса колко пари има в Касата, никой не е в състояние да ни даде? А иначе всякакви аналогии с Осигурителния институт, с въвеждането на фигурата на управител и заместник-управител са смешни. Защото като предмет, като характер на дейност, това са две много различни институции – Здравноосигурителната каса и Националния осигурителен институт. 
Дейността на Здравната каса е много по-разнородна. Тя включва различни компоненти, различни аспекти – финансови, медицински, информационни, по събиране на вноски и прочие, по финансиране на лечебни заведения. И е абсолютно нормално тук да има няколко заместник-изпълнителни директори, които да извършват съответните функции. Ако пък считате, че така, с премахването на тези функции, ще икономисате някакви пари, спокойно можете да го направите като не назначавате съответните лица на тези длъжности. Не е необходимо да се върти цяла законодателна процедура. И, разбира се, всичко в пълна тишина, без обяснения, без мотиви – едно абсолютно ненужно упражнение.
Надявам се, че все пак някой от Правната комисия ще стане и ще даде отговор поне на част от тези въпроси. Все пак това е разглеждане на законопроект, а не една обикновена кадрова смяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики към изказването на госпожа Манолова? Не виждам.
Думата поиска народният представител Хасан Адемов. Заповядайте. 
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект, защото той е напълно излишен и напълно безсмислен. За съжаление, законопроектът е с вносител – Министерският съвет. Да занимаваш Министерския съвет – с мотива промяна в органите на управление на Националната здравноосигурителна каса да подмениш функциите на досегашния директор на Касата, оттук нататък да се изпълняват от управител, за мен е ненужно упражнение, защото това нещо можеше да се случи още в края на миналата година, когато се правеха промените в Закона за здравното осигуряване. 
Единственото нещо, което се предлага с този законопроект, е функциите на досегашния директор на Националната здравноосигурителна каса оттук нататък да се осъществяват от управител.
Аз знам къде е проблемът. Проблемът е в това, че в Закона за здравното осигуряване има един текст, на чл. 19а, който казва, че Националната здравноосигурителна каса има най-малко трима заместник-директори. Да, но директорът на Националната здравноосигурителна каса може да освобождава, да назначава, да променя трудовите правоотношения на заместник-директорите както прецени за добре. 
Така че, специален законопроект за това тримата заместник-директори на Националната здравноосигурителна каса да бъдат подменени с подуправител за мен не е необходим. Това можеше да стане и в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения, можеше да стане и в края на миналата година, когато се приемаха промените в Закона за здравното осигуряване. Затова казвам, че е напълно безсмислен законопроект.
Така или иначе е внесен. Той беше подкрепен от колегите от управляващото мнозинство в Комисията по здравеопазването. Аз искам да ви прочета нещо, което е много интересно: 
„Заместник-директор” на Националната здравноосигурителна каса се заменя с „подуправител”. Очевидно идеята е, след като въведохме двустепенна структура на управление на Националната здравноосигурителна каса, да има управител и подуправител. Това – добре. 
Но не може да се прави аналогия с Националния осигурителен институт, защото там подуправителят на Националния осигурителен институт се избира от Народното събрание – не се назначава от директора на Касата. Пак продължавам да смятам, че всичко това беше излишно.
Като забележка към предложения законопроект искам да кажа, че подуправителят на Националната здравноосигурителна каса, така ще изглежда текстът след промените, може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: първо, има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” и, второ, има минимум три години стаж по специалността.
Аз питам: по коя специалност? Очевидно е, че в действащия закон има заместник-директор, който отговаря по финансовите въпроси, по медицинските въпроси - медицинската дейност, и дейността по информационните технологии. Явно е, че там е ставало въпрос за съответната специалност, за съответния заместник-директор.
Тук когато подуправителят е един и има минимум три години стаж по специалността, трябва да кажем по коя специалност. Много е важно да го уточним – вероятно това ще стане между двете четения. Пак повтарям, точно затова не подкрепяме този законопроект.
Има и още едно нещо. Дава се възможност на Националната здравноосигурителна каса, на Комисията по финансов надзор, РЗОК да създадат възможности за обмен на информация по електронен път. Уважаеми колеги, този обмен на информация се прави и сега. Не знам с какви аргументи се предлага това да влезе в законов текст. Може би някои от договорните партньори отказват това да се случи. Още повече, че такива текстове има в рамкови договори и т.н., но това са подробности. Пак повтарям, с тези аргументи няма да подкрепим предложения законопроект. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря,    д-р Адемов.
Реплики към изказването? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение към законопроекта? Не виждам. В такъв случай закривам дискусията. 
Моля народните представители да заемат местата си в пленарната зала, тъй като предстои гласуване.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 3.06.2010 г. 
Гласували 129 народни представители: за 103, против 26, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Атанасова, заповядайте за процедура.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от правилника правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде намален на 3 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има направено процедурно предложение. Моля народните представители да вземат отношение към него.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 95, против 9, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Още една процедура - заповядайте. Явно следващата точка ще остане след почивката.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който гласувахме като първа точка, моля да подложите на гласуване срокът за предложения между първо и второ четене да бъде 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Направено е процедурно предложение за 3-дневен срок за предложения относно законопроекта…
Обратно предложение ли имате, госпожо Манолова?
Заповядайте.
Дала съм Ви думата. Когато може и когато спазвате правилника, получавате думата - няма никакъв проблем. (Смях от ГЕРБ.) 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Не е лошо, госпожо председател, и Вие да го спазвате, освен че аз го спазвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако го спазвах, госпожо Манолова, одеве трябваше да Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Трябваше да ми дадете думата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Кажете сега това, за което поискахте думата.
МАЯ МАНОЛОВА: След като Шарков ми спомена името минимум пет пъти в своето изказване, и то в негативен… (Оживление, шум и реплики от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Вижте, оправете отношенията си с господин Шарков.
Сега кажете каквото имате на пленарната зала.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, става дума за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Министърът, който се явява един от вносителите на този законопроект, изобщо не участва в дебатите по бюджета. Управляващото мнозинство запази пълно мълчание по тази тема. 
Несериозно е предложения по актуализация на бюджет да се правят в рамките на 3 дни! Не виждам какво налага цялото това бързане, освен ако по този начин не искате да потвърдите нашето твърдение, че това е абсолютно безсмислено упражнение, куха рамка, която има една-единствена цел – да замете похарчването на една част от резерва на Здравноосигурителната каса. 
В противен случай бихте си оставили достатъчно дълъг срок, за да могат да се направят наистина разумни предложения за това как да бъдат разпределени тези 220 милиона в разходната част на бюджета на Касата и да се направи преценка дали парите в приходната част са реално събираеми. 
За да има някакъв смисъл от тази актуализация, е необходимо обмисляне и конкретни коректни предложения. Останалото е отбиване на номер и узаконяване на престъпното боравене със средства, което се извършва в Касата. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тоест Вие предлагате срокът да не се намалява.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за намаляване на срока в рамките на 3 дни по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Гласували 109 народни представители: за 90, против 16, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Половин час почивка – продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме работата си по приетата програма на Народното събрание с точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.
Вносители: Фани Христова и Йоана Кирова.
Законопроектът е разпределен на водеща комисия - Комисията по околната среда и водите. 
Със становището на комисията ще ни запознае председателят на комисията госпожа Искра Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-58, внесен от народните представители Йоана Кирова и Фани Христова на 2 юли 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 юли 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, внесен от народните представители Йоана Кирова и Фани Христова.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: господин Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците”, госпожа Жанет Жикова – парламентарен секретар.
От името на вносителя законопроекта и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Фани Христова, която обърна внимание на важността и спешността на предлагания законопроект.
Със законопроекта се цели отстраняването на две технически грешки, допуснати с последните поправки в Закона за управление на отпадъците.
От страна на Министерството на околната среда и водите имаше постъпило положително писмено становище, подкрепящо изцяло предложения законопроект.
След откриването на дебата от председателя на комисията отношение взеха народният представител Георги Божинов, който подкрепи законопроекта и обърна внимание, че ако има още нещо за допълване – да се даде между двете гласувания; народният представител Искра Михайлова и народният представител Иван Алексиев, които поставиха въпроси, свързани със сроковете и реалните възможности за изпълнение на предвидените процедури.
Отговори и пояснения на повдигнатите въпроси бяха дадени от господин Стефан Стефанов.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-58, внесен от Йоана Кирова и Фани Христова на 2 юли 2010 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
От вносителите – заповядайте, госпожо Христова, за да представите законопроекта.
ФАНИ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците се цели отстраняването на несъответствия в закона, допуснати с последните му промени.
В действащия закон в чл. 12, ал. 4 като компетентен орган е посочен директорът на РИОСВ, на чиято територия е седалището на лицето, а в чл. 51, ал. 4 и чл. 52, ал. 1 като компетентен орган е посочен директорът на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите. Затова с предложените изменения се премахва несъответствието между чл. 12, ал. 4 и чл. 51, ал. 4; чл. 52, ал. 1 като компетентен орган за издаването на регистрационен документ е директорът на съответната РИОСВ, на чиято територия е седалището на лицето.
За ваше уточнение, колеги, тази синхронизация в закона касае лицата, извършващи дейности с отпадъци, а именно извършване на дейности по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, включително предварително третиране преди оползотворяване и/или обезвреждане.
На следващо място – в чл. 114, ал. 2 препращането в закона следва да е само към чл. 36, а не към чл. 36, ал. 1, защото разпоредбата на чл. 36 се състои от една-единствена алинея с точки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Откривам дискусията по законопроекта.
Народният представител Михаил Миков желае да вземе отношение към законопроекта.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, ако вторият параграф на внесения законопроект наистина е технически, то първият параграф въобще не е технически. Хич не е технически и променя един фундаментален въпрос, който министерството не е променило. Не става въпрос за противоречие към вносителите. Министерството не го е променило в закона, който е приет преди има-няма двайсет дена-месец. 
Става въпрос за това къде се регистрират тези, които извършват дейността по чл. 50 от Закона за управление на отпадъците. И там са изброени всички документи, които са необходими за регистрация, тоест едно лице, което трябва да извършва такава дейност, да речем, в Благоевград или в Пловдив, би трябвало да представи пред местния орган на Министерството на опазване  на околната среда документи – писмени договори с лица, на които се предават отпадъците, притежаващи разрешителен документ, удостоверение по Данъчния процесуален кодекс, свидетелство за регистрация на транспортните средства, документ, удостоверяващ техническа пригодност на транспортните средства, тоест на мястото, където се извършва тази дейност. 
А сега вие – вносителите, променяте това по седалището, тоест ако едно търговско дружество е регистрирано в София и извършва дейност в Пловдив-окръг, шефът на Районната инспекция за опазване на околната среда няма да има никаква информация за изискуемите документи, респективно контролът, който той трябва да осъществява на място, а той е фактически контрол, той не е по документи, дали наистина тези са камионите, дали има всичките тези изискуеми от закона - пригодността на ползваните плаващи съоръжения, оборудването към тях, за събирането на опасни отпадъци, тоест откъсваме възможностите за контрол и го пращаме по седалище.
И  един много прост въпрос към вносителите – какво става с чуждестранните лица, които към момента са уредени в ал. 3? Когато заявителят е чуждестранно физическо или юридическо лице документа се представя с легализиран превод, но се представя на мястото на извършване на дейността на чуждестранното лице. А вие – какво, имате два пътя сега – или чуждестранното лице  да избере задължително седалище в България – нещо, което е в противоречие със свободното движение на услуги. Вие ще ги накарате да се регистрират със задължително седалище в България. Фирма от Европейския съюз идва в България и казва: „аз искам да се занимавам с тази дейност на територията на Варна”, а тя е регистрирана във Виена, седалището й е във Виена.
Какво излиза? Търговските дружества от Европейския съюз ще трябва задължително да се регистрират по седалище в България. Въпросът, ама никак, не е технически. Той може единствено да спести такси на някои фирми, които са на този пазар, ама ние затова ли трябва да мислим?
Аз мисля, че трябва да си остане досегашния ред – редът, при който е мястото на извършването на дейността. Регистрацията и контролът да са по-близо до фактическото извършване на дейността.
Аз разбирам, че има фирми, на които им стига една регистрация по седалище и след това си спестяват регистрацията на местата, където извършват дейност, ама, аз пак ви казвам, не може всичките тези изброени в закона изискуеми документи за регистрацията да стоят в София, ако седалището му е в София, и да искате от местния представител в Монтана или в Стара Загора, или където и да е, да си води кореспонденция и да пита: „Отговарят ли тези камиони, с които се извършва дейността? Договорите за подизпълнители отговарят ли?”. Така че въобще не става въпрос в първия параграф – във вторият съм съгласен – за техническо решение. 
Ще е добре и вносителите да вземете отношение по този въпрос. Министерството е дало съгласие - няма никой от министерството.
Комисията може би не е прочела този поглед – какво се случва със седалищата на чуждестранните лица. Къде, във Виена ли ще се регистрират? Това са все въпроси, които пораждат сериозни проблеми пред приемането.
На основния, принципния въпрос - че регистрацията трябва да се извършва по местоизвършването. Става въпрос за опасни дейности, за третиране, за изисквания към договорите, към работниците, към камионите. Изброени са в чл. 50, няма да ви ги чета. Най-естествено е регистрацията да е при контролиращия орган, за да контролира съответствието. А иначе какво? Ще кажа: „Седалището ми е в Каспичан, а ще извършвам дейност в Благоевград. Отивай да провериш според регистрацията по седалище дали всичките тези изисквания...” Защото става въпрос за много неща, включително за третиране и за транспортиране на опасни отпадъци от транспортни средства във водни обекти и пр., и пр. Това е хипотезата на опасни отпадъци. 
 Ако не се получат някакви убедителни отговори на тези въпроси, няма как да се подкрепи такава уж техническа промяна. Пак казвам, промяната по § 2 е техническа, наистина няма ал. 1. Но въпросът е за философията на закона - регистрация по извършване на дейността или регистрация по седалище. Ако сега ще ги жалим за таксите едрите играчи... Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Благодаря.
Реплики?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Господин Миков, трябва да Ви направя тази реплика, тъй като по време на заседанията на комисията бяха разгледани всички възможни казуси и предложената промяна с този законопроект за изменение и допълнение всъщност коригира допусната техническа неточност, която предполага, че разрешителните се издават според единия член от министъра на околната среда и водите, а според другия член – от Регионалната инспекция по околната среда и водите. Това е промяната, която се прави с предложения законопроект. 
Фиксирането на издаването на разрешителното според седалището на юридическото лице е включено в Закона за управление на отпадъците, който приехме, и тогава се проведе дебатът къде да бъде издавано разрешителното. В комисията натежаха аргументите, че седалището на юридическото лице е мястото, където могат да бъдат събрани данни за обективната дейност на това юридическо лице, че регистрацията по провеждане на дейност би позволила да се появят юридически лица, които нямат необходимия опит, а само предоставят необходимите изискуеми документи. Тогава натежаха доводите разрешителното да се издава по местоседалище на юридическото лице, което иска такова разрешително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – народният представител Фани Христова.
ФАНИ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
За да не повтарям това, което каза госпожа Михайлова, само  искам да подчертая, че наистина се касае за несъответствие, господин Миков. Ако прочетохте внимателно, в чл. 12, ал. 4 като компетентен орган е посочен директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите, а пък в чл. 51 и чл. 52, които касаят  същите лица, е посочен директорът на РИОСВ, на чиято територия е седалището на лицето. Тоест наистина има несъответствие. Допусната е грешка и ние трябва да я поправим, за да могат да работят съответните служби. Не виждам защо не сте съгласен? 
Подкрепям изцяло това, което каза госпожа Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Благодаря.
Дуплика – народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Съжалявам, че никой не каза какво става с чуждестранните лица и къде е седалището им? По кое седалище чуждестранните лица ще подават заявление, ако не са регистрирали място на стопанска дейност в България? Знаете, че сме членове на Европейския съюз и има възможност да се извършва такава дейност, без да правиш нарочна регистрация. Неслучайно тук е казано, вижте следващата алинея: „Когато заявителят е чуждестранно физическо или юридическо лице, документът се представя в легализиран превод.” Тоест законът търпи хипотезата чуждестранно физическо или юридическо лице да се занимава с тази дейност. Как ще се регистрира по седалище чуждестранно физическо или юридическо лице? Къде му е седалището? В Лондон, в Берлин, във Виена? Как ще се регистрира по седалище? Или ще го принудите да регистрира търговско дружество в България? Ама, ако така действаме, къде отиват разпоредбите за свободното движение на стоки, хора и услуги? Какво правим? 
И сега, няма несъответствие. Член 52 и чл. 51, ал. 4 са достатъчно ясни. Аз не коментирам въпроса кой издава разрешението. Тук става въпрос за регистрационен режим, не става въпрос за разрешителен. Тук чух нещо– министърът издавал, имало противоречие. Режимът е регистрационен, става със заявление и пише: „Заявлението, заедно със съпътстващата го документация се подава до директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се извършва дейността.” 
Същата е хипотезата и на чл. 52: „Регистрационният документ или мотивираният отказ се издава от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се извършват дейностите.”
Вижте сега: „Копия на писмени договори с лица, на които се предават отпадъците, притежаващи разрешителен документ.” Тези лица действат на територията, те не действат в седалището на извършващия тази дейност. Всичките други фактически обстоятелства, доказателствата за тях, включени към заявлението за регистрация, е най-нормално да се подават там, където се извършва дейността. Няма никакви убедителни аргументи да се търси седалище. Едно търговско дружество със седалище в Бургас  извършва дейност във Видин. Как ще направи комуникация Видинската инспекция по опазване на околната среда и водите с бургаската, за да провери някой факт от обстоятелствата, подлежащи на регистрация? Няма убедителни аргументи. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Няма такива.
Закривам дискусията.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-58, внесен от народните представители Йоана Кирова и Фани Христова.
Гласували 94 народни представители: за 79, против 6, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Правя процедурно предложение на основание чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за подаване на предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отпадъците да бъде съкратен до три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Искра Михайлова.
Гласували 102 народни представители: за 89, против 9, въздържали се 4.
Предложението е прието. 
Преминаваме към точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ с вносител Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по земеделието и горите – водеща, и на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ни запознае госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председателстваща, първо правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите заместник-министър Костов в пленарната зала.
Госпожо Танева, може да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение на Закона за Селскостопанската академия № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 7 юли 2010 г., на което обсъди Законопроект за изменение на Закона за Селскостопанската академия № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2010 г.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов, госпожа Марияна Николова – директор на Дирекция „Правна” на Министерството на земеделието и храните, представители на неправителствени организации и експерти. 
Законопроектът беше представен от доц. Костов, който изтъкна, че с предлаганите промени се дава възможност на министър-председателя и на министъра на земеделието и храните да прилагат по-гъвкав управленски подход по отношение състава на ръководните органи на Селскостопанската академия и че промените са продиктувани от необходимостта от провеждане на административна реформа, която е един от приоритетите на правителството.
Управителният съвет на академията е с мандат от четири години и се състои от председател и 16 членове, представители на Аграрния университет – Пловдив, Университета по хранителни технологии – Пловдив, Тракийския университет – Стара Загора, Русенския университет „Ангел Кънчев”, Лесотехническия университет – София, Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Председателят се назначава и освобождава от министър-председателя, а членовете на управителния съвет – от министъра на земеделието и храните по предложение, съответно след съгласуване с ръководителите на изброените организации.
Законопроектът предлага да отпадне необходимостта от предварително съгласуване при предсрочното освобождаване на председателя и членовете на управителния съвет. Аргументите са, че предвидените в закона основания за освобождаване са свързани с обективната невъзможност за изпълнение на техните задължения, което обезмисля необходимостта от наличието на подобна тромава съгласувателна процедура.
Предлага се също така неизпълнението на задълженията да бъде основание за предсрочно освобождаване, като отпадне изискването това неизпълнение да бъде системно.
Народният представител Пенко Атанасов изрази становището, че и при действащите разпоредби няма пречка за ефективното провеждане на административна реформа. Той изтъкна, че процедурата на предварително съгласуване, по която става формирането на ръководството на Селскостопанската академия е необходима, тъй като министърът не познава хората от системата и е редно при тяхното назначаване или освобождаване да получи становището на съответните институции. Той определи като несъстоятелно притеснението, че процедурата е тромава, тъй като по административен път може да бъде получен бърз отговор от съответните институции, при необходимост.
Народният представител Михаил Михайлов изрази подкрепа за законопроекта, но изтъкна, че системата като цяло е остаряла и е необходима цялостна реформа, която да позволи по-гъвкавото функциониране на институтите към Селскостопанската академия.
В тази връзка доц. Костов обясни, че са направени съответните анализи и вече има разработена концепция за развитие на Селскостопанската академия. Тя е съобразена и с проведената Кръгла маса на тема „Перспективи за развитието на Селскостопанската академия – европейски измерения”, на която са изслушани всички заинтересовани страни, включително Селскостопанската академия, неправителствени и браншови организации. Концепцията предвижда въвеждането на проектно финансиране, като институтите ще бъдат субсидирани за изпълнението на поставени от държавата задачи и ще могат да кандидатстват за финансиране на идейни проекти.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 12 гласа „за”, 5 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Селскостопанската академия № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Танева.
Следва доклад на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Нейният председател Огнян Стоичков ще ни запознае с позицията на комисията.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председателстваща.
Уважаеми колеги, 

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за Селскостопанската академия № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 юли 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Законопроект за изменение на Закона за Селскостопанската академия № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2010 г.
На заседанието присъства главният научен секретар на Селскостопанската академия проф. Никола Колев. 
Законопроектът и мотивите към него бяха представен от страна на вносителите от доц. Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, и Марияна Николова - директор на Дирекция „Правно-нормативни дейности” в МЗХ. 
Основната цел на предложения законопроект е да се променят изброените в чл. 3, ал. 5 от Закона за Селскостопанската академия основания за освобождаване на председателя и членовете на управителния съвет преди изтичане на мандата, защото съдържащите се критерии са от обективен характер и са свързани с обективната невъзможност за изпълнение на задълженията им, което обезсмисля съгласуване със съответните ръководители на Аграрния университет – Пловдив, Университета по хранителни технологии – Пловдив, Тракийския университет – Стара Загора, Русенския университет „Ангел Кънчев”, Лесотехническия университет – София, Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Промяната би улеснила провеждането на административна реформа като дава възможност да се прилага гъвкав управленски подход по отношение на състава на управителния съвет на Селскостопанската академия. Запазва се законовото задължение за съгласуване с посочените институции при назначаване на нов председател и управителен съвет. 
Предлаганите промени са следствие от направен анализ на работата на Селскостопанската академия, като е проведена кръгла маса за перспективите пред аграрната наука, с акцент върху мнението на нейните ползватели. Министерството на земеделието и храните е изработило концепция за бъдещата дейност на академията, която ще се формира от два елемента: определяне на държавната задача и стимулиране на проектното начало, като приоритети ще се определят от Националния съвет по земеделие. Селскостопанската академия, която управлява значителни държавни средства от 30 млн. лв. годишно, в момента има силно централизирана система без Общо събрание и това прави много важен въпроса какъв е управителния съвет и председателя на академията.
Бяха представени писмени становища от БАН, която приема предложените промени и от Селскостопанска академия, Русенския университет „Ангел Кънчев", Аграрния университет – Пловдив, които възразяват срещу отмяната на съгласувателните процедури.
От името на ръководството на Селскостопанска академия проф. Никола Колев подчерта, че съгласувателната практика има дългогодишна традиция.
В дискусията се включиха народните представители Валентина Богданова, Алиосман Имамов, Ивелин Николов, Лютви Местан, Георги Терзийски, Станислав Станилов, Веселин Методиев, Румен Стоилов и Огнян Стоичков.
Дискусията се разви в посока следва ли да има административен контрол върху приложната наука. Според част от народните представители промяната е много „мека” и трябва да се задълбочи в посока на дефиниране на държавната задача и контрол по изпълнението и. 
Автономията понякога действа антифункционално и позволява да се правят административни нарушения, които не могат да се санкционират от инспекторатите в съответните министерствата. Научните институти в България биха работили много по-добре, ако има постоянна атестация на научната им работа и контрол върху административната им дейност.
Бяха направени и някои критични бележки. Посочено бе, че Четиридесет и първото Народно събрание за втори път променя Закона за Селскостопанската академия. Всяка законодателна промяна показва правителствен приоритет в съответния сектор и би следвало Министерският съвет да дава по-стратегически знаци от промяна на два текста в закона. От мотивите не става ясно защо се отменя процедурата по съгласуване, след като в миналото не е създавала проблеми. 
В мотивите погрешно е посочено, че се променя чл. 5, ал. 5, докато в действителност става дума за чл. 3, ал. 5. Наистина повечето от изброените хипотези за освобождаване на управителния съвет или председателя са обективни и не изискват съгласувателна процедура, но критерият в т. 2 за „системно” неизпълнение на задълженията не е обективен и подлежи на доказване по съответния ред. Той е регламентиран в трудовото законодателство и отпадането му би означавало да се прилага субективен подход. Дори при предвиденото в т. 1 писмено искане за освобождаване, има хипотеза, че министър-председателят може да не освободи автоматично председателя на Aкадемията, а да го остави да завърши определен приоритетен проект, който да му бъде представен в процеса на съгласуване. Логично е, когато се освобождава председателят на един колективен орган, да се попита този орган, който веднъж е дал мнението си при назначаването му. Освобождаването поражда като последица и последващо назначаване, а остава изискването колективният орган да даде мнението си при назначаване на следващия председател. 
Напомнено бе, че при по-старите редакции на закона се е търсела форма на запазване на някаква форма на научна автономия на Селскостопанска академия и решението е било именно в съгласувателната процедура. Ако министър-председателят има сериозни основания за освобождаване на ръководството на Селскостопанска академия, не би се затруднил да убеди представителите на Аграрната академична общност, като не трябва да се забравя, че тяхното мнение е само съгласувателно. В противен случай, гъвкавият управленски подход означава единствено           по-лесна подмяна на хора. Промените дават възможност за предсрочно прекратяване на мандати, което бе оценено като системна политика. Премахва се автономията на една академична организация и научните изследвания се поставят под прякото управление на министър-председателя и министъра на земеделието и храните.
Вносителите не възразиха срещу оставането на критерия за „системно” неизпълнение на задълженията, ако отпадне процедурата по съгласуване.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – 4, „въздържали се” – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за изменение на Закона за Селскостопанската академия, внесен от Министерския съвет на      25 юни 2010 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
От вносителите – господин Костов, желаете ли думата? Може би, ако има въпроси.
Откривам дискусията.
Думата поиска народният представител Пенко Атанасов.
Заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да се запозная с текста на закона, защото той ни е представен по линията на Министерския съвет, това означава, че е минал цялата тромава, съгласувателна процедура по всички министерства. Цялата тази сложна машина е завъртяна. Освен това в Народното събрание са ангажирани две парламентарни комисии, които трябва да разгледат предложените текстове, те да излязат със становища и становищата бяха прочетени сега и ние трябва да приемем на първо гласуване този текст.
Недоумявам защо цялата тази сложна машина е задействана, за да бъдат променени два текста, които по никакъв начин, откъдето и да бъдат разгледани, не пречат нито на административната реформа, нито по действията, които биха предприели сегашното управление, ако има такива, в областта на управлението на Селскостопанска академия, нейното ръководство и нейния председател.
Изказвам това с голямо възмущение и недоумение – отново казвам, защото тази промяна е ненужна и немотивирана. Тя досега е работила. 
Неслучайно в становищата на комисиите е казано, че в приемането на законопроекта сме заложили смисъла на автономността, защото тази научна институция да бъде по-малко зависима от управляващите, да има по някакъв начин защита на това ръководство, въпреки че, ако има нарушения от страна на председателя, от страна на Управителния съвет, това може да се решава, въпреки съгласувателната процедура, която е предвидена в законопроекта.
Не знам, не е добре това, което правим. Това не е добър сигнал. Още повече, че – да, действително имаше такава Кръгла маса, където обсъждахме проблемите със Селскостопанска академия и аз лично очаквах, след като е мината тази сложна процедура, вероятно ще бъдат заложени мотивите и идеите на ГЕРБ за управлението на селскостопанската наука. Ние тук не виждаме нищо такова. Ние виждаме идеята как по-лесно да бъде сменен председателят на академията и как по-лесно да бъдат освободени членовете на Управителния съвет.
Не знам дали въобще разбирате абсурдната ситуация, в която сме попаднали и в това, че след малко ние трябва да бъдем принудени да гласуваме тези текстове.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е задължение.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Открито казвам, че негласно вече върви тезата, че господин Костов се гласи да става шеф на Селскостопанска академия. (Шум.) Ако наистина искате да го слагате – направете го, но не по този начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по законопроекта?
Да, заповядайте.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Колега Атанасов, ясно е защо се предприемат тези действия и ако трябва да ги разшифроваме, да кажем, че с промените в чл. 3, ал. 5 отпада текстът „след съгласуване със съответните ръководители на институции” ами то е ясно защо, защото председателят на Управителния съвет се  назначава и освобождава от министър-председателя, а членовете на Управителния съвет – от министъра на земеделието, след съгласуване с ръководителите на изброените по-горе организации. То е ясно защо! Значи сега те ще вземат решение, без да се съгласуват с никой – това е едното.
Второто, което е също много интересно – в т. 2 думата „системно” се заличава. Тоест при едно нарушение на съответния ръководител веднага да бъде  изгонен. Ами разбира се.
Аз мисля, че целта е още по-далечна и тя е записана в мотивите, а това, че в мотивите е записано накрая „Провеждането на административната реформа е един от приоритетите на правителството”...
Знаете ли какво се случи тази седмица в Плевен, в моя избирателен район? Излезе едно постановление, това е във връзка с тази реформа, която предстои, постановление за закриване на Института за лозарство и винарство. Е, това е част от реформата! Закрива се институтът, който е научен институт и ще мине към Изпълнителната агенция по лозята и виното – първият институт създаден в България със 108-годишна история. Там в момента, в опитните полета има 1600 сорта лози и там се съхранява генофондът на българското земеделие. И сега от научен институт той ще придобие други функции към Изпълнителната агенция по лозята и виното, които имат контролни функции. Е, това се цели! За което ние ще гласуваме „против” тези две промени, които според мен са ненавременни и предполагам, че водят до субективизъм и тази централизация, за която се говореше допреди малко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да се изкажат по законопроекта? 
Заповядайте, госпожа Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър! Пред мен е не проектът за поправка, а Законът за Селскостопанска академия. И с риск да се разгранича малко от колегата си Пенко Атанасов ще кажа, че за мен въпросът: защо го правите – има своя отговор.
В тази пленарна зала са се гледали различни закони с различно съдържание, със спорна насоченост. Мисля, че толкова откровен законопроект, общо взето, не сме приемали. Защото, този законопроект казва следното: не искаме никакъв съгласувателен механизъм за освобождаването предсрочно, и да падне система от един тривиален текст, който се залага във всички възможности за предсрочно освобождаване, и който създава стабилност, и в края на краищата, аргументираност на всяко едно предсрочно прекратяване на мандати пази съответния човек от недобронамерен и некоректен работодател. 
Ние в момента твърдим следното, че министър-председателят на Република България и министърът на земеделието нямат достатъчно ресурс, за да убедят една група хора, че предсрочно трябва да бъде освободена проф. Светла Бъчварова и една група членове на управителния съвет на академията, които са предложили ректорските ръководства. Това трябва да бъде съгласувано с ректорите. Между другото, съгласувателният механизъм не значи разрешителен режим. И вие много добре разбирате това.
На второ място, Селскостопанска академия преживя обрати в своето развитие. Тя беше една сериозна научна организация, беше закрита, след това беше формиран Национален център за аграрни науки, след това отново беше възстановен. Тогава, когато говорим за една научна организация съществуваща в рамките на едно действащо министерство, тези текстове тогава бяха тази възможност, която да гарантира известна автономия, независимост на тази научна структура, за да може тя да работи действително в съответствие с действащото законодателство в сферата на науката и да гарантира автономия – и на нейния председател, и на членовете на управителния съвет. В момента ние твърдим нещо различно. И аз искам да сме наясно!
Уважаеми колеги, когато става дума за тема, която на вас очевидно не ви е много интересна, но тя е важна. Какво е бъдещето на научните организации в България, тяхното развитие дали ще съответства и ще се води съгласно вашите разбирания за административна реформа, или ще се запази академичният и автономен дух на тези структури? Това трябва да има свой отговор. Очевидно, такъв е отговорът ви. Селскостопанска академия ще бъде администрирана, ще бъде ръководена, ще бъде стагнирана, ако щете, в съответствие с вашето виждане за провеждане на административна реформа, а не със стимулиране на правенето на наука в България. 
Селскостопанската академия има други проблеми, уважаеми госпожи и господа! А, не й е проблемът нежеланието на правителството, в лицето на своя премиер и на един от ресорните министри, да попитат хората, които са предложили ръководството на Селскостопанска академия: не считат ли за нужно, че те трябва да бъдат освободени. Очевидно, няма да получат положителен отговор. Затова пада и думичката „системно”.
Аз искам да кажа още нещо. Тези два текста, много кратки и твърде показателни носят след себе си и малко повече коментари. Защото, когато отворите Закона за Селскостопанска академия част от отговорите ще намерите вътре. Когато искахме условна, макар и, независимост на управителния съвет и на председателя на Селскостопанска академия, то беше с разбирането, че въпреки правомощието и на Министерския съвет, и на министъра на земеделието трябва да бъде създадена условна, но видима възможност и на председателя, и на управителния съвет да се произнасят и по развитието на научните институти, и на тези единадесет, ако не бъркам, на брой опитни станции, твърде апетитни като база и като територии, които съществуват в приложение към този закон, и на държавните предприятия, създадени по рамките на действащото законодателство. 
Ако погледнете чл. 10 на същия този закон вие ще разберете, че органите на управление на държавните предприятия създадени в структурата на Селскостопанска академия, освен министъра на земеделието там е и председателят на Селскостопанска академия. Част от аргументите на заместник-министър Костов пред комисията бяха, че на тях им е необходима нова реформа – промяна в състава в ръководството на Селскостопанска академия, защото имало 30 милиона за проектно финансиране на дейности в рамките на Селскостопанска академия. Какво ви бърка този управителен съвет, който по свой начин работи точно в рамките на едно подобно финансиране? Или битката е: кой ще администрира разпределението на 30 милиона? Какво общо има това с начина, по който може да бъде прекратен предсрочно мандатът на председателя на Селскостопанска академия? 
Или, може би беше искрен отново заместник-министър Костов, който накрая каза: ...Светла Бъчварова, която е член на висшето ръководство на БСП. Ще питам отново: това, че проф. Светла Бъчварова, според доц. Георги Костов има проблем, защото има своя партийна принадлежност, е ли това обективна невъзможност тя да изпълнява възложените й задачи? Ако това е критерият в правенето на наука, колеги, гласувайте този законопроект. Но приемете, че вие в момента поемате ангажимента да кажете открито: как кадрува ГЕРБ! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте – Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние няма да подкрепим този законопроект, поради следните причини.
На първо място, този законопроект е типичен класически пример на това как може да се използва законодателната власт за решаване на чисто политически кадрови въпроси. Той има много ясна и прозрачна цел. Първо, да се смени председателят на управителния съвет на академията. Второ, да се сменят членовете на управителния съвет на академията. Това са целите на този законопроект.
Очевидно Селскостопанската академия претърпява изключително сериозни промени в момента. Вероятно знаете, че някога тази институция имаше изключително голям авторитет по отношение на аграрните науки. Тази академия създаваше научните основи на българското земеделие, само че във време, когато българското земеделие беше преди всичко кооперативно. 
Сега нещата са се променили, защото голяма част от земеделското производство вече има частен характер. Именно поради тази причина Селскостопанската академия трябва да се развива така, че да се адаптира към новите условия, тоест да създава научен продукт. А тя може да създава такъв продукт, който да обслужва частното земеделско производство.
По време на обсъжданията в комисията стана ясно, че зад основните, ясни и прозрачни цели на законопроекта се крият и други намерения. Това са намерения, свързани с едни 30 млн. лв., които трябва да бъдат разпределяни по някакъв начин между различните институти на академията. Това са цели, свързани с голямата и значителна материално-техническа база на тази академия. Това са цели, свързани с намерения за закриване на много от институтите на тази академия.
Уважаеми колеги, това е научна институция. Едва ли някой ще посочи пример в България научна институция да бъде третирана като част от изпълнителната власт и ръководството на тази институция да бъде назначавана от премиера и от министрите. Ако не се предприемат мерки тази институция да се развива именно като научен център за аграрните науки в страната, нейната изключителна значимост, традициите, които е натрупала във времето като авторитетна аграрна институция, ще бъдат безвъзвратно загубени. 
Ние няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в комисията аз подкрепих този законопроект. Искам да кажа защо. Много е, как да кажа, много е неприятно, най-меко казано, да се обяснява каква е разликата между фундаменталната и приложната наука, защото не е тук мястото. 
Фундаменталната наука има тази особеност, че е автономна по силата на своето съществуване, поради спецификата на своята дейност. 
Приложната наука е част от политиката. Приложната наука ускорява, дава динамика, подпомага развитието на политиката, независимо в каква област ще го намерите – дали ще е в земеделието, дали ще е в индустрията. Когато не се прави това разграничение, започва една спекулация, която, как да кажа, може да има политическа цел и да е оправдана от гледна точка, примерно, на опозиционно поведение. Въпреки че и това не ми се струва съвсем, съвсем логично.
България, да го кажа на колегите, които са в залата, в началото на миналия век с едно училище по земеделие е произвеждала най-много пшеница на глава от населението в Европа. С едно училище по земеделие! Какви академии, какви чудеса, какво предпоставяме? 
Проблемът е друг. Проблемът е каква земеделска политика има, доколко тя е устойчива, доколко дава възможности, каква е инициативата на земеделските стопани, каква е инициативата на хората, занимаващи се със земеделие, едрите арендатори и прочие и прочие въпроси, далече от всякакво устройство на всякакви академии. Първенец в Европа по производство на пшеница е била нашата Родина в началото на ХХ век с едно училище по земеделие! Така че, не виждам защо трябва да предпоставяме някакви абсолютни амбиции тук, непремерени, как да кажа, безсмислени – извинявайте за думата.
Нямаме нужда от академии в България, уважаеми колеги. Малка ни е страната. 
Имаме нужда от Българската академия на науките. Безспорно това е фундаментално нещо. То е част от националната ни идентичност. Така е отпреди Освобождението на България през 1878 г. Това е нещо съвсем друго - това е национална ценност, това е така.
България има нужда в Министерство на земеделието от един Център за аграрни науки, както говори преди малко колегата – с това име ще го използвам, защото съществуваше известно време под това име – да произвежда политика, насочена към усилията на изпълнителната власт, на която са дали доверие избирателите. От това произтича всичко. Тук изобщо не е въпросът дали някой е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ или на Висшия съвет на БСП. 
Този въпрос, като го задавате, има един-единствен отговор и в тази зала е прозвучавал всеки път от страна на мнозинството. И той е бил: на кого дадоха доверие хората? Дали са го на тези, които искат да реализират определена политика – правилна или неправилна, не казвате Вие. Ще го кажат избирателите. Знаете го! Знаете го, много е простичко, много е семпло. Така живее демокрацията.
Сега отново дебат, който е почти изпразнен от съдържание – кой щял да бъде председател, кой нямало да бъде председател. Това дали има изобщо някакъв смисъл? След като е направена процедура, която не отговаря на базовия въпрос на демокрацията, че доверието решава въпроса с политиките и с персоните, естествено е, че ще се поправят законите. Лошо са направени. Лош е законът изобщо, че има такава академия, ако питате мен. Аз го казах в комисията. 
Върнете Центъра за аграрни науки, намерете му приложното поле в работата на българското Министерство на земеделието, в земеделската политика на Република България и всичко ще си отиде по местата. И му търсете отговорност на това ръководство – помага или не помага на министъра на земеделието, независимо как се казва този министър? Защото там е въпросът. А въпросът не е в науката, както каза един колега. Извинявам се, ударението не е там! 
Науката, фундаменталната наука се развива в Българската академия на науките и в университетите. Това го знаем всички и така трябва да бъде. Когато правим дебат за фундаментална наука и автономия, нека го правим там, където са институциите на тази фундаментална наука. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Първа реплика – Валентина Богданова, защото я видях да държи картата още преди да свърши изказването. 
Втора реплика – Пенко Атанасов.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, господин Методиев! Между нашите парламентарни групи винаги ще има спор и той така се е водил – за това трябва ли да има Селскостопанска академия или не. Вие бяхте на власт, реализирахте своето виждане и направихте Национален център за аграрни науки. Ние върнахме съществуването на Селскостопанска академия. Това обаче не е днешният спор.
Днешният спор е всъщност за това как се осъществяват измеренията на демокрацията, как изглежда селскостопанската наука в рамките на действащото законодателство, кой я администрира и как я реализира.
Аз продължавам да твърдя, че нищо демократично няма в това да правиш очевидни законови рестрикции, да централизиращ правомощията, да се произнасящ не по закон, а с изчистване на законови възможности, което не прави чест на никого. 
А за това дали ще има или няма да я има Академията, това е друг разговор. Парите за институтите – има ли ги или ги няма, е друг разговор. Може ли само БАН да е единствената научна организация, или ще има и други, това е друг разговор. Но това не е предмет на закона днес, на тези два члена, според мен, със срамно съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – народният представител Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Методиев, аз съм вероятно единственият работил в Селскостопанската академия от началото на стажа ми като такъв след завършване на образованието. Вие казахте много тежки думи по адрес на Селскостопанска академия, които просто така не могат да бъдат отминати. Защото просто не е истина! Аз бях и работех в Института по земеделие в Карнобат, когато вие приехте Закона за Национален център за аграрни науки. Ей Богу, беше изключително трудно време не само за научните колективи, а въобще за българската земеделска наука като цяло. И сега да ми говорите, че едва ли не трябва да го върнем, нищо не променя съществено. Нашата земеделска наука продължава да дава най-добрите сортове и на пшеница, и на ечемик, и слънчоглед, за да бъдат сети. Цяла Латинска Америка сее българските хибриди или  на българска основа, създадени в института в Генерал Тошево. Да се дават етикети, че това е отживелица и тя не върши работа, просто не може да бъде прието от никого, да не говоря от гилдията, а и от народа ни като цяло! Изключително съжалявам, но това е абсолютно безпросветно изказване от Ваше име. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – народният представител Александър Радославов. 
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Методиев, останах с впечатлението, че Вие развихте тезата, че приложните институти трябва да провеждат определена политика в дадена област. Като ги няма институтите, няма да се провежда никаква политика, каквото и стана. Всички ведомства и институти, които ги имаше – по електропромишленост, по металорежещи машини, да не ги изброявам – по отделните основни отрасли и подотрасли, на практика ги ликвидирахме. И какво се получи?! Дето се казва, българската индустрия усвоява ноу-хау или някакви чужди технологии. Следователно ние сринахме базата, върху която се раждат нови технологии и изделия в индустрията. И сега: дайте да я няма и Селскостопанската академия, която е единствената, специалистите знаят, че де факто тя продължава да се развива и създава нови сортове, адекватни на съвремието.
Вашият пример, че имало едно земеделско училище, пък се произвеждало най-много жито, но това е било, примерно, преди 80-100 години. Цялото човечество се развива бързо, оптимизира се и управлението, и науката – и приложна, и всякаква, във всяка една област. Тезата, че едва ли е нужно да има Селскостопанска академия, че въпросът е… Каква ще е тази приложна наука, каква политика ще се провежда, освен да създава определени сортове? Тя няма какво друго да прави като политика, независимо кой ще управлява държавата. Не би могло да се очаква, че на 4 години аграрният сектор или машиностроенето ще си сменят политиката. Ако така става, ние ще ликвидираме тази държава за броени години. То, горе-долу, така се и направи през голямата част от тези 20 години. Това стабилизира, тръгва да работи. И дайте сега по един изкуствен начин – чрез промяна в закона, да направим промяна в управлението – това е в крайна сметка.
Не мога да приема Вашата теза, че приложните институти имат само задължението да провеждат политики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Методиев, заповядайте за дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Уважаеми колеги, които ми направихте реплики, сложихте в устата ми неща, които не съм казал.
Не съм казал, че проблемът със слънчогледа и приложението му в Южна Америка е свързано с член на Висшия съвет на БСП. (Смях, оживление от ГЕРБ.) Не казах такова нещо. 
Не съм против съществуването на институти и лаборатории, защото съм човек със здрав разум. Те са необходими – не съм казал такова нещо – и са в рамките на институцията, която провежда земеделската политика в страната. В момента тя се казва Министерство на земеделието и храните. Това съм казал.
Когато живеете с мисълта, че някаква друга – независима, автономна, странична институция ще произвежда някакви чудеса, мисля, че сте на грешен път. Както каза и колегата Богданова, към която поднасям професионалните си уважения, ние сме на различни позиции по тази тема.
Какъв е резултатът? Резултатът, че няколко лаборатории в страната могат да постигат успехи, не се дължи на това, как се казва  – шапката отгоре, още по-малко на това как се казва председателят, още по-малко на това на чия политическа партия е член. Това е усилие на някакъв колектив от хора, които умеят своята професия или не умеят – толкоз!
А каква е посоката – отговарям на репликата на господин Радославов – кои са приоритетите на държавата България в земеделската политика, решава този, който носи доверието – това казах. Той възлага на тези лаборатории да правят едно или друго, ще определя политиката – това имах предвид, не партийната политика, кадруването, а кой е приоритетът вътре в работата на изпълнителната власт. Нищо друго не казах.
Ние ще си останем на различни мнения.
Обръщам се към колегите от ГЕРБ: вашата задача е да изработите тези приоритети, да формирате ръководство и да помислите трябва ли ви такава институция, която колегите отляво бранят по този жесток начин – с всичките членове на Висшия съвет на БСП. Благодаря. (Шум, оживление от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заместник-министър Георги Костов поиска думата. 
Заповядайте, господин Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на председателите на двете комисии, които изтъкнаха основните точки от дискусията, проведена в комисиите. Както чухте, комисиите подкрепиха аргументите на правителството за промяна в Закона за Селскостопанската академия.
След проведената дискусия в залата искам да уверя господин Атанасов, че доц. Георги Костов никога не е имал амбициите и никога няма да приеме да стане председател на Селскостопанската академия. (Реплики от КБ.) Надявам се на това.
Искам да ви кажа следното.
В направените предложения се облекчава процедурата за освобождаване на членове на Управителния съвет, тъй като изброените в чл. 5, ал. 3 от закона основания за освобождаване на председателя и членовете на Управителния съвет преди изтичане на мандата съдържат критерии от обективен характер и са свързани с обективната невъзможност за изпълнение на задълженията им. Поради това не е необходимо съгласуване със съответните ръководители на аграрните университети, Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Например, основание за освобождаване е: „дълготрайно боледуване, смърт, осъждане за престъпление от общ характер или неизпълнение на задълженията”. Защо работодателят да трябва да съгласува това освобождаване?!
Както стана ясно по-късно в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към парламента, дискусията се съсредоточи дали да остане думата „системно” към израза „системно нарушение или неизпълнение на задълженията” в текста на закона. В направената дискусия казахме, че за да няма политически привкус, приемаме думата „системно” да се запази в досега действащия закон, така че това може по принцип да бъде внесено и гласувано между първо и второ четене на законопроекта.
Накрая ще кажа следното. Уважаеми дами и господа, обвиняват ни, че говорим за някакви 30 млн. лв. Тридесет милиона лева излизат от джоба на данъкоплатеца – държавна субсидия. Тези 30 млн. лв. трябва да бъдат за развитие на аграрната наука, която трябва да бъде в полза на нашите аграрници. Както добре отбелязаха колегите, изказали се преди това – те не са ми колеги, а уважаемите народни представители, които се изказаха, нашето селско стопанство, нашето земеделие вече е в частни ръце. По тази причина проведохме кръгла маса, на която за първи път в системата на Селскостопанска академия не беше дадена думата само на отделните институти – да говорят за себе си, колко са велики, каква славна история и какви постижения имат, а беше дадена думата на браншовиците, на хората от университетите, на синдикатите – те да кажат какво мислят за Селскостопанската академия и как ползват нейните продукти. Заключенията от тази дискусия посочиха, че има страшно много разминаване между очакванията на браншовиците от приложен научен продукт и това, което получават реално. 
По тази причина Министерството на земеделието вече има одобрена от министъра концепция, при която ние няма да искаме да вземем тези 30 млн. лв. от Селскостопанска академия, но ще ги разпределим по по-разумен начин – от една страна, за изпълнение на държавната задача – това, за което са създадени институтите: да пазят генофонда и сортовете, да развиват тези неща, тази държавна задача е около 15-18 млн. лв. експертно, а от друга страна, останалите пари да се дадат на проектен, на състезателен принцип. Този, който има научен капацитет, да ги спечели и да развива наистина полезна за хората наука. Смятам, че проектното начало, което беше подкрепено сто на сто от всички участници в кръглата маса, е пътят за развитието на науката по европейски образец. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Думата поиска народният представител Георги Пирински.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди всички бих помолил да разпоредите да се удължи с една трета времето за изказвания от парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нека да бъде увеличено времето за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър, господин заместник-министър! Законопроектът, който е внесен от Министерския съвет, е пределно кратък. Предлага се един-единствен параграф с промяна на два израза в чл. 3, ал. 5. От казаното дотук обаче уверен съм, че всички народни представители, независимо от коя парламентарна група, са наясно, че в никакъв случай не става дума за технически, редакционни, даже процедурни промени, за промени, които засягат сърцевината на една от възловите дейности не само за икономиката на страната – земеделието. И в своето изказване заместник-министър Костов спомена и каза накратко, че проблемите в тази област са били предмет на дискусия на кръгла маса, проведена в средата на месец април на 15 април в един много широк състав по инициатива на Министерството на земеделието и храните.
Господин Костов, трябва веднага да споделя мнението и впечатлението си, че – по един израз, който може би ще предизвика малка реакция – напънала се планината, родила мишка. Защо го казвам? На 6 януари тази година Вие сте подписали заповедта за план за изработване на концепция за оптимизиране на структурата и дейността на Селскостопанската академия. Този план тръгва да се изпълнява. На 15 април се провежда тази много широка, много интензивна, много сериозна дискусия, която чува обръщение от министър-председателя, прочетено от Вашия министър, самият министъра на земеделието прави едно сериозно изказване и има поредица от изказвания, както казвате, на браншовици, на производственици и така нататък. И днес, на 20 юли на първо четене ние гледаме този законопроект. Това е единственият продукт от цялата ви дейност, която днес представяте пред Народното събрание. 
Казвате, че има утвърдена концепция, че тя се провежда и така нататък. Ако въобще съблюдавахте елементарната парламентарна практика, когато внасяхте този законопроект, той трябваше да бъде придружен с един достатъчно ясен доклад какво представлява тази концепция, какво предвижда тя, как отразява онова, което е резултат на анализи и оценки. Вие чухте народния представител Дарин Матов от Плевен. Той по никакъв начин не може да бъде причислен от господин Методиев като член на Висшия съвет на БСП. Но той много ясно ви каза, че онова, което е направено с Института по лозарство и винарство, грубо администриране и потъпкване на една пребогата научна и приложна традиция, която по един абсолютно безотговорен начин се затрива и се вкарва в една изпълнителна агенция. 
Какво, уважаеми колежки и колеги, ми се струва, че трябва всеки от нас да прецени преди да престъпи към гласуване „за” или „против” този законопроект? Преди всичко какво е нужно като решение на равнище Народно събрание по отношение на Селскостопанската академия? И тръгвайки да разсъждавате по тази тема предлагам да я поставим в контекста именно на мотото на кръглата маса, на темата на кръглата маса, зададена от вас, от Министерството на земеделието, а именно: перспективи за развитие на Селскостопанската академия – европейски измерения. И да си зададете въпроса това ли са европейските измерения – създаването на два незащитими текста, които създават един пълен административен произвол за смяна на председателя и на Управителния съвет на Академията. Безпомощно е да се опитване да защитите отново с прочитане на тези няколко израза за гъвкавост на административната реформа, за гъвкав подход и така нататък – текстове, един от които Вие сам се отказахте и тук, в пленарната зала, а именно за системното неизпълнение, стига да отпадне съгласуването.
Господин Методиев говореше за доверието към политиката и аз се удивлявам на неговото разсъждение, защото той явно преди всички се разглежда като демократично мислещ човек. Той смята, че с една заповед отгоре се създават доверие. Що за доверие, след като не сте се допитали до онези, с които ще работи този председател, ще работят тези ръководители на институти, преди да тръгнете да го назначавате? Това е пар екселанс в командното административно мислене и за съжаление като че ли то на практика мотивира колегите, независимо от заявените принципи.
Разсъждавайки сега по това какво е необходимо на Селскостопанската академия от ново от гледна точка на тези мнения, уважаеми господин заместник-министър, които са прозвучали на кръглата маса от същите тези браншовици, специалисти и така нататък – в никакъв случай те не са апелирали да се даде възможност на министъра и на министър-председателя да уволняват ръководството на академията. Много по-различни са техните очаквания. Да, те очакват една нова по-пряка връзка между наука, системи за трансфер, забележете, на български научни постижения и внедряването им в производството. Само че, както вие много добре знаете, Националната служба за съвети то е в земеделието, една част от Селскостопанската академия. Тя е под прякото ръководство на министъра на земеделието и храните. Така че, ако има недостатъци в тази приложна част, това са недостатъци във вашата работа.
Що се отнася до, ще го нарека, абсурдното твърдение на господин Методиев за това каква била разликата между фундаментална наука и приложна наука, той явно не си е направил труда въобще да погледне каква е структурата и каква е дейността на Селскостопанската академия. В нейния чл. 1 на закона, който я регламентира, е казано, че това е институция, която се занимава с научна, научно-приложна, експериментална и спомагателна дейност. И е съответно има академична дейност, има научни институти, които са отделни и са държавни предприятия, и опитни станции и експериментални бази. И те се ръководят по правилници, утвърдени от Министерския съвет, има всички възможности за контрол, за определяне на тяхната дейност и така нататък. 
Ако говорите за парите, то вие и сега знаете, че академията се издържа приблизително половината – 60% от субсидия и 40% от собствени приходи. Тези приходи са от изпълнение на най-различни проекти – и национални, и на Европейския съюз. Това са десетки проекти, които успешно се изпълняват. Така че тезата, че досега не са изпълнявани държавни задачи и това сега трябва да бъде поправено, е абсолютно не състоятелно.
Раздут ли е щатът, голяма ли е Академията? Народният представител Михаил Михайлов, който е бил участник на кръглата маса, който системно поставя въпроса, че тази академия е рецидив и така нататък, все пак, когато говори, трябва да отчита фактите. Фактите са, че 1990 г. Академията е имала 9600 научни работници, 2000 г. те са станали 5000, а сега са 2700. Хиляда деветстотин и деветдесета година е имало 86 института, сега са 27. И на тази среща, господин Костов, вярвам, ще потвърдите, лайт мотивът е бил, че каквито и реформи да се правят, по-нататъшни съкращения, по-нататъшни свивания са абсолютно не допустими. И изразявайки едни или други очаквания за реформи, за промени в дейността, за по-голяма приложност, едновременно с това много дебело е подчертавана необходимостта от стабилност, приемственост и съхраняване на кадрите.
Ние с Вас имахме възможност миналата година да присъстваме на годишното изложение на продукцията на научните звена на Академията край Стара Загора – мястото, където е една от тези стогодишни и над стогодишни научни звена, станции със своя традиция, в случая – в животновъдството. Вие бяхте свидетел и на общността между тези звена, които имаха благородно съревнование кой по-добре да представи онова, което е постигнал, и на уважението, с което се ползваше и се ползва ръководството на Селскостопанската академия, което се разглежда като ръководство, което успява да защити (сигнал от председателя за изтичане на времето) в изключително трудни условия приоритетите на селскостопанската наука, и едновременно с това – изключителната загриженост, че, рушейки Академията, се отваря широка врата за чужди научно-приложни разработки, които и без това сега завладяват пазара и които без стабилна селскостопанска наука ще доведат до пълното ликвидиране, до успешно, постепенно угасване на селскостопанската наука на България, на българските разработки. 
Виждам, че госпожа Михайлова ми дава сигнал, че времето е изтекло. 
Завършвам с един-единствен апел – не подкрепяйте този законопроект! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики към изказването на господин Пирински? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам. В такъв случай закривам дискусията.
Моля народните представители да влязат в залата, тъй като предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Селскостопанската академия, № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 25.06.2010 г. 
Гласували 103 народни представители: за 76, против 22, въздържали се 5.
Процедура – заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с два дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли различно мнение? Няма.
Моля, гласувайте относно направената процедура от народния представител Галина Банковска.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка пета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта като водеща, както и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. 
Господин Стоичков, заповядайте да ни запознаете с доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! 
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 юни 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2010 г.
На заседанието присъстваха: господин Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, господин Емил Миков – експерт в Столична община, госпожа Ирина Колева – ръководител „Начално и предучилищно образование” в Софийския университет, госпожа Цвета Брестничка – председател на Управителния съвет на Асоциация „Родители”, господин Георги Богданов – Национална мрежа за децата, господин Стоян Георгиев – председател на Асоциация „Общество и ценности”, госпожа Ксения Семизорова – директор на ОДЗ „Детелина” – гр. София. 
На вниманието на комисията бяха представени становища по законопроекта от дирекция „Законодателна дейност и европейско право” при Народното събрание, Министерството на финансите, Националното сдружение на общините в Република България, Асоциация „Общество и ценности”, Асоциация „Родители”, както и проучване от Националния център за изследване на общественото мнение. 
От страна на вносителя законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Сергей Игнатов. Той изложи основната цел на проекта: въвеждане на задължителна подготовка на децата от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст. Бяха очертани три групи причини, които налагат предложените промени:
1. Изпълнение на решенията на Лисабонската стратегия и свързаната с нея работна програма „Образование и обучение 2020”. В нея един от петте обективни критерии е „Образование в ранна детска възраст”, който предвижда обхващането на децата в периода между четири години и първи клас да достигне минимум 95%. 
2. Социализация на децата, формиране на положително отношение към училището, създаване на мотивация за учене.
3. Превенция на отпадането от училище.
Предлаганите промени могат да бъдат обособени в четири направления:
1. Задължителна подготовка на децата за училище от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст. Очакваният резултат на двегодишната задължителна подготовка е намаляване на необхванатите и отпадащи ученици и социализиране на децата, чийто майчин език не е българският, с цел в първи клас всички деца да владеят езика на едно ниво. 
2. Законово регламентиране на безплатен транспорт до детската градина или училище в най-близкото населено място. Целта на промяната е всички ученици в задължителна училищна възраст, до 16 години, да имат достъп до безплатен транспорт. Прецизирано е и понятието „средищно училище”.
3. Отпадане на ограничението освободената материално-техническа база в резултат на закриване или преобразуване на училища и детски градини да се ползва само за дейности от системата на народната просвета. Целта на промяната е по-рационално използване на държавната и общинска собственост, имоти и вещи, в други сфери на обществения живот.
4. Увеличаване размера на имуществената санкция за родителите, настойниците и попечителите, които не осигуряват присъствието на децата в училище. Целта на промяната е повишаване ефективността на мярката с оглед гарантиране на задължителното обучение. Санкцията няма да намери приложение в случаите, в които съответната община не е създала условия за организиране на задължителното обучение. 
В Преходните разпоредби на § 9 е предвиден едногодишен срок, в който общините се задължават да създадат условия за обхващане на всички деца, подлежащи на задължителна подготовка за училище.
Предложените промени са обезпечени с финансови средства в размер на 7,5 млн. лв. за 2010 г., планирани в държавния бюджет на Република България.
В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители Местан, Станилов, Богданова, Стоичков, Стоилов, Колев, Терзийски, Банковска и Соколова. Всички изказали се народни представители застанаха зад основната цел на законопроекта, но изразиха определени резерви.
Господин Местан изказа тревога от неблагоприятната тенденция, свързана с увеличаване броя на отпадащите ученици и в тази връзка подкрепи философията на законопроекта, но същевременно изложи своите опасения относно непригодността на българското училище да осъществява предучилищното възпитание и подготовка – липса на подходяща материално-техническа база, съобразена с възрастовите особености на 5-годишните деца, недостатъчен брой квалифициран педагогически персонал, проблем с пътуването, свързан с лошата инфраструктура в малките населени места, отдих и хранене. 
Господин Станилов подкрепи по принцип духа на промените, но също постави въпроса за пригодността на училището. Той акцентира върху факта, че законопроектът игнорира волята на родителя сам да направи избора за своето дете. В заключение препоръча настоящите промени да бъдат осъществени не революционно, а в съгласие с обществото.
Госпожа Богданова изказа своите опасения относно финансирането на проектозакона във връзка с редуцирания бюджет на общините.
Господин Стоичков представи становището на Националното сдружение на общините в Република България относно възможностите на общините да осигурят задължителната предучилищна подготовка на 5-годишните деца. В него е изразена тревога по отношение на предвидените в държавния бюджет средства в размер на 7,5 млн. лв., които ще осигурят едва 40% обхват в задължителната предучилищна подготовка. В тази връзка, според тях, съществуват сериозни опасения, че държавата няма да осигури финансиране за обхванатите от общините 5-годишни деца, още повече, че желанията на родителите са за осигуряване на целодневно обучение в детските градини. Сериозни са опасенията и във връзка с осигуряване на транспорта на учениците и децата. По тяхна експертна оценка необходимите средства за ремонт на помещенията с оглед осигуряване база за предучилищна подготовка на 5-годишните деца са в размер на 70 млн. лв.
Извършеното от Националното сдружение на общините в Република България експресно проучване показва, че сериозни проблеми се очертават в Столична община, Варна, Пловдив, Велико Търново, Перник, Шумен, Мадан и други общини, които имат недостиг на места в детските градини или неподходяща за възрастта на децата материална база в училищата.
Господин Стоичков постави въпроса за липсата на съответствие между Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, приета с Решение на Народното събрание – 2006 г., и настоящите промени в законопроекта, относно задължителното предучилищно образование и подготовка. Той препоръча на Министерство на образованието да внесе предложения за актуализация на стратегическия документ, който е задължителен по силата на чл. 34 от Закона за народната просвета.
От страна на неправителствените организации се изказаха противоречиви становища. „Националната мрежа за децата” изрази принципна подкрепа за обхващане на 5-годишните деца и застана зад изказалите се относно проблемните области, като приоритетен проблем изведоха остарялата методика на предучилищното образование. 
Асоциация „Родители” подкрепи законопроекта, както и изказаните опасения относно непригодността на училището за приемане на 5-годишните деца. Те предложиха идеята услугата „Предучилищно възпитание и подготовка” да бъде извършвана от алтернативни доставчици по определени държавни стандарти.
Категорично несъгласие със законопроекта изказаха от Асоциация „Общество и ценности” и предложиха връщане на настоящите предложения за широка обществена дискусия. Като основен аргумент изтъкнаха правото на родителя, а не на държавата, да избира социалната среда за развитието на 5-годишните деца.
В заключение госпожа Банковска изказа съгласие с направените критични бележки и пое ангажимента между първо и второ четене някои от текстовете да бъдат преразгледани и прецизирани.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” – 1, „въздържали се” – 7, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет на 14.06.2010 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Стоичков.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! 
„На свои редовни заседания, проведени на 24 юни и 15 юли 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Милка Коджабашиева – заместник-министър на образованието, младежта и науката, експерти от министерството, представители на Националното сдружение на общините в Република България, на неправителствени организации, работещи по проблемите на децата и на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Милка Коджабашиева.
В хода на дискусията народните представители и всички участници в заседанието на комисията се обединиха около становището, че преобладаващата част от предложените изменения и допълнения са целесъобразни и следва да бъдат подкрепени.
Същевременно бе обърнато внимание, че в немалка част от общините, в това число в големите общини, на този етап има недостиг на материалната база, която да позволи изпълнението на закона в рамките на едногодишния гратисен период. Общините ще имат нужда от време и значителен допълнителен финансов ресурс за създаване на необходимата материална база и оборудване, допълнителни разходи за транспорт и други, а планираните средства в бюджета за тази година са недостатъчни. 
Необходимо е също така да бъдат разработени съответните програми за обучение и подготовка на съответния квалифициран персонал, който да поеме подготовката на децата от 5-годишна възраст. 
В тази връзка членовете на комисията считат, че предвидения едногодишен гратисен период за създаване на условия за въвеждане на задължителното обучение на деца от 5-годишна възраст е недостатъчен и трябва да бъде удължен минимум с още една година. Не се споделят и предложенията за увеличаване на размера на административно-наказателната отговорност за родители, настойници и попечители, които не осигуряват присъствието на децата си в детските градини и в училищата за времето, през което те подлежат на задължително обучение, тъй като според всички участници в дискусията няма да доведат до желания резултат.
Нецелесъобразно е и предложението да се разшири обхватът на дейностите, за които може да се използват имотите и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на звената от системата на народната просвета, и те да могат да се използват за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности. Това по същество стеснява сега съществуващите възможности за промяна на предназначението на имотите с отпаднала необходимост и влиза в противоречие с разпоредбите на Закона за устройство на територията, които допускат промяна без ограничение, но след предварително съгласие на министъра на образованието, младежта и науката, а в частта за движимите вещи предложението е крайно неуместно. 
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 16 гласа – „за”, без „против” и 1 – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет,  да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Господин министър – за становище и представяне на законопроекта, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! 
В национален контекст приоритет на правителството на България са инвестициите в областта на образованието и то още от най-ранна възраст. 
Предлагаме на вашето внимание този законопроект с ясното съзнание и убеденост, че ранното детско развитие е инвестиция в икономиката и благосъстоянието на нацията. Това, което на практика ще се случи с тази промяна, е, че държавата в още по-голяма степен ще поеме отговорност за подготовката на българските деца за училище. Това означава, че 5-годишните деца ще трябва задължително да посещават детска градина, а държавата от своя страна ще поеме не 1408 лв., а 1626 лв. на дете като допълнително ще осигурява учебни помагала и транспорт.
Държа да подчертая, че до момента транспортът на 6 годишните не е ангажимент на държавата. С  цел осигуряване на равен достъп правителството осигури до Нова година средства в размер на около 1 млн. лв. именно за транспорт на децата в предучилищните групи. 
Въвеждането на задължителната подготовка има за цел да гарантира на всяко дете равен старт при постъпване в първи клас. Например, всяко дете ще знае имената на цветовете, на домашните уреди, ще познава животните, предметите, с които си служим в бита и т.н. По този начин периодът на адаптация за децата ще е две години и те по-лесно ще преодолеят стреса от преминаването от домашна среда към образователния процес. 
Тази мярка цели децата да се научат да общуват помежду си, да се учат да живеят заедно. Те ще се социализират, ще се научат, че в живота извън дома си всички ние спазваме обществени норми. Искам да го повторя това: в живота извън дома си всички ние спазваме обществени норми на поведение и колкото по-рано децата свикнат с тях, толкова по-лесно ще им бъде занапред.  
Може да се каже, че тази промяна поставя началото на гражданското образование на българските деца. Те ще се учат да уважават другите, да приемат и да разбират различните от тях, да се адаптират в социална среда. 
Друга важна цел на промяната е намаляването на ранно напускащите училище деца в задължителна училищна възраст. Една от причините за напускане на училище в задължителна училищна възраст е липсата на училищна готовност на децата. Гарантирането на равен шанс преди постъпване в първи клас би довело до задържане на децата в училище. Инвестициите в децата от по-ранна възраст са ефективно средство за създаване на основа за по-нататъшно учене и превенция на отпадането от училище.
Няколко думи за организацията на процеса. Изпратил съм писма до кметовете на общини в България, с които съм ги запитал за готовността на всяка община да приложи промяната. На базата на изпратените ни становища, заедно с нашите колеги народни представители решихме да прецизираме текста и да внесем някои промени между първо и второ четене, за да се гарантира ефективно стартиране на тази важна за образователния процес политика. Една от тях е даването на отсрочка за общините и поетапното въвеждане на задължителната подготовка и то само там, където общината с решение на общинския съвет е заявила своята готовност. Тоест задължителната подготовка за 5-годишните деца няма да влезе в сила от м. септември т.г., а най-малко след 2 години, като този период, разбира се, ще бъде обсъждан.
С приемането на това изменение ние ще поставим началото на процеса по въвеждане на задължителното предучилищно образование за децата, навършили 5 години, като той ще се състои от няколко етапа.
Първо, етап на установка, който включва:
- разработване на държавни образователни изисквания по предучилищно образование;
- провеждане на национална квалификация на директори, учители, помощник-възпитатели и родители;
- изграждане и приемане на Единна система на мониторинг и оценка на общата и специална подготовка на детето за училище и равнището му на училищна зрелост.
Второ, етап на очаквания, който ще ни позволи да изследваме нагласите и очакванията на родителите относно образователната реформа в общините, които ще въведат задължителната подготовка още от тази есен, и предучилищните образователни институции; да извършим антидискриминационна оценка на програми, програмни системи и учебни комплекти в системата на предучилищното образование; да направим диагностика на готовност на учителите за владеене на съвременни педагогически технологии и на форми с 5 -   7-годишни деца спрямо етническите, езиковите, религиозните и социокултурните маркери.
Трето, етап на равносметка.
Той включва: провеждане на програма за образование на родители; Национална програма за квалификация на директори на детски градини и училища, в които ще бъде апробирана реформата; Национална програма за квалификация на учители от подготвителните групи; Национална програма за базисно обучение на помощник-възпитатели по силата на Наредба № 10 на НАПОО.
Четвърто, етап на перспективи - внедряване на задължителното предучилищно образование от 5 до 7 години на национално равнище; максимален обхват на деца, чиито семеен или майчин език не е български, в условията на детските градини при целодневна организация на този режим.
Този етап включва социализация на деца от различен етнос, дори нация спрямо българската; кариерно развитие на учителите на място; партньорска функция на родители в цялостния педагогически процес в детската градина или при специално уговорени условия в училището.
Друг акцент, който бих искал да уточня, е, че подготовката на децата за училище се осъществява в подготвителните групи в детски градини, а при невъзможност за прием в предучилищна институция -  в училище, но само при осигурени за това ресурсни условия, а именно осигурена външна и вътрешна педагогическа среда, осигурен детски учител със специалност „Предучилищна педагогика” или „Предучилищна и начална педагогика”, познаващ възрастово-психологическите характеристики на децата от 5 до 7  години, прилагане на подходящи за възрастта форми и технологии на педагогическото взаимодействие спрямо държавните образователни изисквания за предучилищно образование.
Основната форма на работа в подготвителната група е педагогическата ситуация, а не урокът. Обръщам внимание на това поради страховете в нашето общество. Не става дума за урок -  основната форма на работа е педагогическата ситуация. Това означава, че информацията се предоставя на детето чрез организирани от учителя привлекателни дейности. Съдържанието на предучилищната подготовка остава непроменено, тоест децата ще правят това, с което и в момента, записаните в детската градина се занимават.
Няколко думи само за санкциите, тъй като те предизвикаха, да речем, вълнение.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, трябва ясно да заявим на нашето общество, че съзнателното отклоняване на деца от образователната система е много тежко нарушение. Никога досега човешката история не познава такава пропаст между неграмотност и образованост, каквато е в наши дни. Никога досега в човешката история единственото условие за достъп до благата на живота не е било образованието, така както е в наши дни, и този процес ще се ускорява. Ето защо този смешен плач за глобите трябва да го изоставим. Става дума за сериозно нарушение, дори престъпление, което вършат родителите, които съзнателно отклоняват децата си от образователната система, защото те съзнателно лишават своите деца от достъпа до блага. Само след няколко години те ще трябва сами да решават това. Освен това веригата няма да се прекъсне и техните деца ще постъпят по същия начин със своите наследници и т.н.
Ще завърша с една мисъл на Робърт Фулам, с което ви моля да подкрепите политиката на правителството за поетапно намаляване възрастта за задължителен обхват на децата в предучилищното образование, започвайки сега от 5 години. Убеден съм, че много скоро следващият министър ще говори и за 4, и за 3-годишна възраст. 
Ето какво казва Робърт Фулам: „Всичко, което наистина трябва да знам, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм научил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка в предучилищната група.” Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам разискванията.
Колеги, изказвания?
Госпожо Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Промяната в Закона за народната просвета произтича от работната програма „Образование и обучение 2020” на Европейската комисия. В тази работна програма са приети пет критерия за измерване на напредъка на страните членки, единият от които е „Образование в ранна детска възраст”. 
До 2020 г. трябва да постигнем обхват на най-малко 95% от децата на възраст между 4 години и възрастта за започване на задължително начално образование. В осем от страните членки най-малко 95% от децата на възраст между 4 години и възрастта за започване на задължително начално образование са обхванати. Това са страните Франция, Белгия, Италия, Холандия, Малта, Испания, Исландия и Унгария. Предучилищното обучение е масово с различна долна граница в различните европейски страни – от две до две и половина години във Франция, Северна Ирландия, Белгия - до четири-петгодишна възраст преди задължителното предучилищно обучение.
Предучилищното обучение се организира в детски градини или в детски центрове, забавачки, класове към началните училища в Гърция, Естония, Германия и Великобритания.
Престоят в детските заведения може да е целодневен или почасов – от 16,00 до 20,00 ч., поне четири дни от седмицата, така е в Австрия; полудневен – 5 часа дневно или 25 часа седмично – в Германия. 
С национален нормативен акт е вменена отговорност на местните власти за осигуряване на предучилищна подготовка на децата от съответната административна територия – така е в Латвия, или безплатно доучилищно обучение на всички деца на 6-годишна възраст – във Финландия. В страните, където националният език не съвпада с майчиния, има задължителна втора година след петата година на детето, в която посещава детска градина. Така е в Лихтенщайн – 6-годишните изучават немски език, когато той не им е майчин.
Какви са финансовите параметри на реформата, която ние искаме да направим? Там, където общините въведат задължителната предучилищна подготовка за децата, навършили 5 години, родителите ще заплащат разходите за храна за един храноден, определен съгласно Закона за местните данъци и такси, както и дейности извън държавните образователни изисквания. Към момента имаме поевтиняване на храната в подготвителните групи с 50 стотинки по Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, Модул „Подпомагане храненето на децата от подготвителните групи в детските градини, децата от подготвителните класове в училище и учениците от първи до четвърти клас”, като държавата ще се стреми към още по-голям ангажимент в бъдеще. 
От 15 септември до 31 май на 2011 г. на територията на цялата страна ще се прилага и схемата „Училищен плод” към Държавен фонд „Земеделие”. Прилагането на схемата се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет под формата на национално съфинансиране и държавна помощ. Общият размер на бюджета по схемата е 7 млн. 293 хил.  540 лв. Очаква се от помощта да се възползват 320 634 деца. Размерът на финансовата помощ за 2010-2011 учебна година на дете по схема „Училищен плод” е 20,53 лв. Целевите групи, които тя ще обхваща, са деца от 3-та и подготвителна група на държавни, общински и частни детски градини и ученици от подготвителен клас до ІV клас включително на държавни, общински и частни училища.
На 7 юли 2010 г. Народното събрание прие Законопроект за ратифициране на изменение на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 2008 г. Заемното споразумение е на стойност 40 млн. евро. Целта му е да подкрепи усилията на правителството за социално включване чрез инвестиции в развитието в ранна детска възраст. Заемът финансира разработването на програма за училищна готовност и обединява мерки за предоставяне на социални, образователни и здравни услуги на ниво общини. Проектът е насочен към насърчаване и подобряване на готовността на децата от семейства с ниски доходи и деца с увреждания на възраст до 7 години да ходят на училище, към повишаване благосъстоянието на децата и разширяване на обхвата на услугите, свързани с грижите за децата.
Уважаеми колеги, това, което ние обещахме като законодатели и като управляващи в момента – да търсим широка обществена основа за този законопроект за промяна на Закона за народната просвета, го направихме с кръглата маса, която проведохме в понеделник и на която присъстваха най-големите неправителствени организации и сдружения като Националната мрежа на децата, Асоциация „Родители”, много фондации, които работят с ромските общности, експерти от Софийския университет по „Предучилищно образование”, социалните партньори и общините. Искам да ви уверя, че всички изказаха своята подкрепа за този законопроект. Разбира се, направиха и своите препоръки. Всички техни препоръки ще залегнат в нашите предложения, които ще направим между първо и второ четене на законопроекта. Това, което казахме в нашата комисия – Образователната, а също така и в Комисията по регионално развитие, ние ще го направим.
Призовавам Ви да подкрепите този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам.
За процедура – господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 38, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно удължаване на работното време до гласуването на т. 11 от дневния ред за работната седмица. Благодаря. (Шум и реплики.)
Знам, че половината ще ме намразите, но поради натоварената програма на Народното събрание ви моля да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 75 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има ли други желаещи за изказване? 
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз се отнасям изключително отговорно, когато се правят промени в Закона за народната просвета, макар че това е един от най-променяните закони в българското Народно събрание. Казвам това, защото продължавам да мисля, че когато става дума за образование, най-вече за училищно образование, това е материята, към която е причастно всяко българско семейство и нашите политически различия би трябвало точно на територията на образованието да бъдат най-малко. От тази гледна точка ще кажа своите съгласия и своите резерви към този законопроект. 
Няма спор, че изпълнението на Лисабонската стратегия и 16-те индикатора за нейното изпълнение включват в себе си и ранния обхват на децата в системата на предучилищната подготовка. Няма спор, че в Работната програма „Образование в ранна детска възраст” един от петте обективни критерия е изискването до 2020 г. в периода, който програмата обхваща, децата между 4 години и първи клас да бъдат обхванати в системата на образованието до немалкия процент от 95, а може и повече. От тази гледна точка и европейските тенденции чрез тази работна програма, и българските ни потребности, и проблемите на българското средно образование изискват наистина една подобна стъпка – обхващане на децата в тази система от твърде по-ранна детска възраст, защото проблемът за социализацията на децата, за формиране на положително отношение към образованието, към създаване на мотивация, към подготовка на една особена група от българските деца, за които българският език не е майчин, е безспорна нужда. От тази гледна точка ние нямаме спор по това, че тази мярка трябва да бъде приета. 
Даваме си сметка обаче, че има няколко основни характеристики на този процес, които не са получили отговор в тези текстове на законопроекта. 
Първо, моето абсолютно убеждение, а мисля, че и на моите колеги е, че е редно тогава, когато формулираме текстовете, все пак да ползваме терминология, която е добила гражданственост тъкмо чрез акта на това Народно събрание. 
В този смисъл, господин министър, аз се обръщам към Вас като вносител на този текст: много би ми се щяло и ще настоявам за това в § 4, когато се правят поправките в чл. 26, да не говорим, че се осъществява обучение в съответната подготвителна група, а да се върнем към терминологията на приетата програма от това Народно събрание, която говори за предучилищно възпитание и подготовка. На нас думичката „възпитание” и процеса на възпитание точно в тази възрастова общност са ни много необходим и мисля, че това е необходимото решение, което би дало и рамката на обучението, което ще се извършва в подготвителните групи, и смисъла на това смъкване на предучилищната подготовка в предучилищната възраст. 
На второ място, ние сме записали, че родителите избират къде се осъществява предучилищната подготовка на децата им – в училище или в детска градина. Аз продължавам да твърдя, абсолютно убедено, че предучилищната подготовка на децата на 5 годишна възраст не е в училище. Не можете да съберете 5 и 15 или 5 и 19-годишни човеци и да смятате, че тези деца ще се чувстват добре. Оттам идва и реакцията на родителите. Беше коректно това проучване, което беше предоставено на членовете на Комисията по образование и което беше обсъждано по време на нашето заседание. То твърди, че един огромен процент от българските граждани твърдят, че започването на училище на 5-годишна възраст е нередно  и не го приемат. Между другото, така зададен въпросът наистина носи този отговор.
Когато едно дете на 5 години тръгва на училище – няма значение дали е в първи клас или в предучилищна възраст, то 14 години битува в училище. Проблемът е различен. Искането за обхват на 4-5-годишни деца не е свързан с това те да бъдат в училище, а е свързано с това с тях да бъде упражняван процес – образователен, обучителен, възпитателен, за който Вие наистина говорите, в рамките на педагогическите ситуации, а не чрез провеждане на уроци.
Училищната база, колкото и Вие да я облагородявате, тя винаги предполага урок.
От тази гледна точка – моите следващите резерви. (Шум в залата.) 
Колеги, знам, че председателстващият няма да поиска аудиторията да уважава говорещите, но добре е да се слушаме, защото проблемът касае и вашите деца, и тези, които идват след тях.
Има нещо, което обаче, според мен, е особено важно. Когато говорим, че родителите имат право да избират – уведомявам ви, че те нямат право на избор, защото нямат възможност да избират.
Проблемът за това каква е наличната база, в която може да се осъществява подобна подготовка, е най-сериозният. Сериозен е за София, Варна и Пловдив, сериозен е и за Кърджали. 
Съжалявам, че колегата Местан го няма тук, но той беше изключително коректен в представянето на ситуацията.
Ние твърдим, че между двете четения ще предвидим поетапно въвеждане на този тип обучение. Добре, какви са етапите? Вие нали разбирате, че в един момент ще се окаже, че една група деца имат възможност да влязат по-рано в тази система на подготовка, ще бъдат много по-добре подготвени, с много повече възможности, за сметка на друга група деца, чийто етап ще настъпи някъде в необозримо време.
Ние трябва да сме наясно и това законът трябва да го предвиди (шум), че в края на краищата ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, моля ви за внимание.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: ...държавата поема ангажимента да уреди времето за категорично въвеждане на 5-годишните деца в системата на предучилищното образование и подготовка. Няма как да не е така. В края на краищата това е въпрос не само на добра воля на общините, това е въпрос на ресурси, това е въпрос на финансови възможности, това е въпрос на можене.
От тази гледна точка, само една реплика към един предвиден § 6, който изменя чл. 45 и неговата ал. 2, която предвижда имотите и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на държавни общински училища, детски градини, обслужващи звена да се използват за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности.
Аз разбирам смисъла на този текст. Знам, че след закриването на една немалка част от училищата и отвеждането на децата към средищни училища, останаха неизползвани подобни сгради и знам, че неслучайно през 2002 г. законодателят, в лицето на Народното събрание, е записал Закона за народната просвета, който се явява специален на двата действащи закона – за общинската собственост и за държавната собственост, един текст, който твърди, че този тип сгради се ползват само за образователни цели.
Аз знам и вие много добре разбирате проблема сега, че точно липсата на такъв ограничителен текст доведе тази сериозна драма, например в момента в София, в която част от детските градини дълбоко не се използват по това предназначение, от което столицата има нужда.
На мен би ми се щяло тогава, когато ще приемаме тези текстове на второ четене по този текст, нарочно да имаме и становището на Сдружението на общините, защото тяхното виждане е важно.
Уважаеми колеги, за мен част от текстовете тук също би трябвало да бъдат коментирани допълнително. Колкото и те да получиха своя отговор, мисля си, че той не ме задоволява. Защо отпада определението „столово хранене”, а остава само „хранене”. Тогава, когато осигурявате транспорт, нали си давате сметка, че качвате в един автобус деца на 5-годишна възраст и ги возите някъде, е вероятно заедно с деца на 15 години. Тази технология законът трябва да я уреди, но в момента той не я урежда. От тази гледна точка ние ще се въздържим при първото гласуване на този законопроект, но аз оставам с надеждата, че ние между двете четения ще търсим смислени и работещи текстове, защото реалността в България не е тази, която един смислен, симпатично погледнал на бъдещето на средното образование в България закон решава.
Ако ние сме отговорни законодатели, ще търсим работеща технология. В противен случай ще останем със закони, които звучат добре, звучат перспективно, но не решават един същностен, важен проблем, който урежда българската Конституция, а вярвам и добрата ни воля – това е равният достъп на всяко българско дете до качествено образование в България.
Затова бих се обърнала към колегите от ГЕРБ. Аз продължавам да твърдя, че когато говорим за образование, ще трябва да търсим експертно, а не политическо и не партийно поведение. В този смисъл ви съветвам вашите публични дискусии, които организирате, да не затваряте само за себе си. Вие имате нужда от различни мнения. Това е смисълът на публичната дискусия, а там, надявам се, ще се роди общото ни съгласие. На този етап ще го търсим в рамките на традиционната парламентарна дейност на заседания на комисиите и в пленарната зала.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? 
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ:  Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Богданова, напълно съм съгласен с Вас, че темата „Образование”, е мястото, където опозиция и управляващи би трябвало да работят заедно и заедно да се опитваме да помогнем страната да върви напред. Ето защо мисля, че темата „Образование” не бива да се използва като инструмент за внушаване на страхове и несигурност, независимо от това какви избори идват тази година, следващата или след десет години. 
Всъщност какво толкова ново ще се случи различно? В момента имаме 84,7% обхванати 5-годишни деца в детските градини. Там, където няма детски градини, а има училище, където е отделен сектор, за да не влизат в контакт 5-годишните с                   15-годишните, това се върши.
В момента се полагат усилия, останалите – те са пет хиляди петстотин и няколко деца, по някакъв начин да бъдат приобщени към тази политика.
Ще се случи нещо много важно. В момента издръжката е 1408 лв. Когато приемем закона, държавата ще поеме върху себе си и останалата тежест и издръжката ще бъде 1626 лв.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, важно е да заявим нашата политика и грижа за 5-годишните. Всъщност повече от 80% от българските деца и сега са обхванати в системата на образователните институции.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда кратка, за да мога да отговоря на въпросите, които постави госпожа Богданова. Радвам се, че започна с Лисабонската стратегия и Стратегия 2020, защото всъщност това е целта, която изпълняваме, внасяйки тази промяна в закона.
Когато говорим за предучилищно обучение, образование, възпитание, всъщност нека да кажем, че обобщаващият термин е „предучилищно образование”. В него се включва обучение, възпитание и подготовка. Тук няма драма. Така се нарича и това е общоприетият термин. 
Във връзка с това, което казвате – дали да бъде обучението по избор на родителите в детска градина или в училище – това е официално и категорично заложено. Затова се дава възможността на общините за две години да пригодят своя ресурс така, че да отговорят на потребностите на родителите. Там, където обучението ще се осъществява в училища, те ще отговарят на стандарта на детско заведение, което предлага предучилищно обучение на деца на 5 години. Не знам дали Вие сте били в такива училища, но ние идваме от такива места.
Има места, на които предучилищните кабинети не отговарят на този стандарт, но има училища, в които тези предучилищни кабинети са изнесени, те са отделни от сградите или са в същата сграда, но отделени и отговарят на всички стандарти на детската градина. Единствено, детето не спи там.
Във връзка с наличната база, за която говорим по общините. Нали си давате сметка, че ако ние не предпоставим този задължителен срок от две години, то тогава общините никога няма да пригодят своята база, така че да станат готови за този период. Стратегия 2020 трябва да се изпълни и ние сме убедени в това. Това не е тема. Това не е въпрос.
Във връзка с това нека да кажа следното: на тази кръгла маса, която организирахме, на която поканихме всички неправителствени организации имащи отношение към децата, беше изнесена статистика, колеги, която е добре всички да чуем – 48% от децата живеещи в България, почти половината, българският им език не е майчин, те са деца билингви. Нали разбирате за какво говорим? Както върви процесът, още 10 години, ще отидем в един много по-висок процент. Ако ние не положим старание в тази посока, наистина няма да ни се случат нещата по подобаващия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Констатирах и фактът, че допуснах нарушение на процедурата. Втора реплика?
Госпожо Богданова, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги! Госпожо Соколова, всъщност за какво ми направихте реплика? Ние с Вас не спорим за това, че е висок процентът, дали са 48, 47 или 50, или колко ще бъдат в бъдеще децата билингви. Ние не спорим за това, че трябва те да бъдат обхванати в системата на предучилищната подготовка. Като искате да я наричате иначе и твърдите, че този текст е коректен, бъдете любезни, както стана дума и в комисията, поправете текстовете на тази програма, която са приели законодатели също с претенции, че разбират от този тип дейност. Първо, това.
Второ, Вие нали разбирате, че това, което казахте е хубаво, то е вярно, но Вие самата говорите в „ще”. Когато законодателят твърди, че „ще” направи нещо, той го урежда със записи в закон. Когато ние твърдим, че предявяваме претенции към базата, в която ще се обучават деца на пет години, ние уреждаме тези ограничители в закона.
Нямам никакво желание да плаша никого, господин министър, защото ако имаме обща воля, че ще правим нещо, заедно ще разсейваме съмненията. Ще ги разсейваме с ясни заявления, с конкретни текстове и с публична дискусия, в която е добре да говорим по един и същи начин, ако приемаме тази необходимост като обща. 
И с една уговорка: уважаеми колеги, Стратегията България 2020 не може да бъде решавана с тези стъпки. Те са в изпълнение на една стратегия, която ние с вас не сме обсъждали, не сме гледали във вида, в който би трябвало, примерно, една Комисия по образованието да я коментира. А по отношение на европейските параметри и тенденции, ние просто нямаме спор. Въпросът е да направим смислен технологично работещ закон и чрез него да разсеем съмненията, защото моралът на един закон се крие в неговите норми, той не се крие в нашите очаквания: как той би изглеждал, ако има такава възможност! За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние приемаме философията и добрите намерения на този законопроект. Имайки предвид мотивите, които бяха споделени в документите от комисията и в изказванията, разбира се, на господин министъра, мотивирайки целта и възможностите да се приложат тези мерки и у нас. Това е европейска практика, ние нямаме основание да изоставаме от тази практика. 
Истина е, че това е един от основните елементи на Стратегия 2020, въпреки че тази стратегия поставя дългосрочни цели, а не цели, които трябва да се случат утре или вдруги ден или след година-две. 
Истина е също така, че мерките, които се прилагат в законопроекта водят до ясна и положителна социализация на децата, въпреки че, пак ще кажа, известно е, без да съм специалист по педагогика, се води дискусия за това – дали трябва да се социализират децата, или трябва да се възпитават в условията на семейна среда? Това е една друга дискусия.
На следващо място: вярно е, че тези мерки ще доведат до превенция на отпадането от училището, особено на децата, които са представители на онези групи от нашето общество, чийто език не е майчин език, не е българският. Това има изключително важно значение за тяхната интеграция към българското общество, към българските образователни традиции. Това е един положителен ход.
Какво не е доработено в този законопроект? В този законопроект не са доработени условията за постигане на поставените приемливи цели. Този законопроект не предвижда онези детайли и специфични условия, при които могат да се решат и да се постигнат поставените цели. 
Какво имам предвид? Може да се започне от транспорта, от финансирането, от участията на общините в това финансиране. Например: как ние ще извозваме тези малки деца с големите деца в онези населени места, които учат в средищни училища? Как ще стане това? 
На тези кръгли маси и публични форуми, които се случиха напоследък по тази тема и на които, между другото, опозицията не беше поканена изобщо, много добри идеи възникнаха от браншовите организации, които ние подкрепяме изцяло. Например, предложението да се създаде специална зона за тези деца в училището. Те не трябва да имат контакти с по-големите ученици. Тези специални условия трябва да включват: условия за занятия, тоест там не трябва да има чинове, маси, както е при едно нормално училище. Трябва да има специални условия за обучение на тези деца – условия за храна, условия за почивка, условия за игра, изолирани условия от останалите деца в училището. Какво ще бъде влиянието на контактите им с другите деца, как ще се осъществяват тези контакти, дали това ще има положителен или негативен ефект върху образователния процес на тези малки деца? 
Аз не знам какви данни, господин министърът, цитира тук за обхвата на децата в детските градини, но аз ще ви цитирам нещо, което е на сайта на Националния статистически институт: общо за страната обхватът на децата, става дума за учебната 2009-2010 г., е 74%, или 26% още за страната, децата не са обхванати в детските градини. И аз не смятам, че са прави тези, които твърдят, че не обхващането на тези деца е въпрос на нежелание на родителите. Няма такова нещо. Това преди всичко е резултат от липсата на достатъчна материална база, която да приеме тези деца в детските градини. Как ние ще решим този проблем в бъдеще време при условие, че се предвиждат много тежки санкции на родителите, които не осигурят участието на своите петгодишни деца в този процес? Е, ние нямаме възможност да ги приемем и утре ще ги санкционираме за това, че тяхното петгодишно дете не ходи на детска градина или училище, както и да го наречем.
Нещо повече, в някои области на страната положението е още по-тревожно. Например в Сливенска област обхватът на децата в детските градини е 57% или почти половината деца в тази област не посещават детски градини, Пазарджик – 66%, една трета от децата не посещават детски градини, от три деца – едно не ходи на детска градина. Положението в Ловеч е същото.
В София, за което стана дума на някои форуми, обхватът на децата в детските градини, според тази информация е 75%, тоест една четвърт от децата живеещи в София не посещават детски градини. Следователно ние смятаме, че да се реализира тази цел, тази наистина благородна и патриотична цел трябва да има създадени предварително всички необходими условия, за да могат тези деца да влязат с достойнство, със знания, с една ясна перспектива в българската образователна система.
Смятаме, че тези условия на този етап не са налице, въпреки че вероятно ще бъдат предвидени някакви текстове, които да отложат този процес във времето. Ние смятаме, че най-добрият вариант е да се въздържим, за да видим резултатите от създаването на тази база с цел да се реализира тази иначе благородна идея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Имамов, ние с Вас и с госпожа Богданова обсъждахме доста тази добра идея, защото госпожа Богданова и Вие казахте, че идеята е прекрасна. Единственото, което искам да Ви кажа е, че ние като родители, предполагам, че и Вие сте родител, и аз съм родител, свикнахме и почти всички други, ако детето ни не учи и не ходи на детска градина или на училище между 5 или 10 минути от вкъщи го превърнахме в голям проблем.
Аз ще ви дам за пример европейски столици – Брюксел е столица, която е синоним на Европа. Наши сънародници живеят там, много други етноси. Като изберат училище, а те започват от тригодишна възраст, самите родители се грижат да ги закарат до това училище, независимо, че са на три години и пътуват по 40-45 минути. Казвам ви със сигурност това, което като законопроект готвим до голяма степен зависи и от нас. Ако ние родители като граждани не искаме това да го направим винаги ще намираме лошите страни и съм съгласен с Вас, че има неща, Вие сам го казахте, че между първо и второ четене трябва да се оправят със стаите, които да не са в училище, да са отделени. 
На последната Кръгла маса беше кметът на Димитровград и не само той, имаме достатъчно писма от общини, които са готови. Да! Аз ще ви кажа, че в София много хора вече започнаха да избират градини, които независимо, че са на 40-50 минути от дома им, защото София е достатъчно голяма и има нормални задръствания, въпреки всичко си караме децата в тези учебни заведения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други реплики? 
Заповядайте за дуплика господин Имамов, ако искате.
Благодаря.
Уважаеми колеги, тъй като има постъпили и други искания за изказвания, прекъсвам заседанието за  30 минути почивка.
Продължаваме в 14,35 ч. със същата точка от дневния ред.
Благодаря.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме пленарното заседание с дебатите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение към законопроекта?
Заповядайте, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! С внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета се предлага подготовката на децата за училище да е задължителна от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст. Едно такова решение би било удачно за решаване на някои от проблемите на българското образование. Предучилищното възпитание и подготовка, а също така и методиката, по която се провежда, са много важни с оглед формирането на положително отношение към училището и създаване на интерес и мотивация за учене.
Свидетели сме на по-бързото развитие на децата в ранна възраст, на всяко следващо поколение в сравнение с предходното, което налага да бъдат направени адекватни промени в системата на образованието, отговарящи на нуждите на децата и необходимостта от висококвалифицирани млади кадри. 
В мотивите на законопроекта се твърди, че приоритет на правителството с инвестиции в образованието е от най-ранна възраст, а именно в предучилищното такова. Тук си задаваме въпроса: след като това е приоритет на правителството, създало ли е то условия 5-годишните деца да бъдат приети и обучавани в условията на предучилищната подготовка от 15 септември, тоест само след около месец и половина? Видно е, че такива условия липсват, даже тази отговорност е прехвърлена на общините, без да е осигурено необходимото финансиране. По данни на Националното сдружение на общините в Република България  от всички общини в България 45 общини не могат да осигурят подходящите условия. Водещи в тази статистика са София, Пловдив, Варна, Ямбол и други, тоест точно там, където и в момента лисват необходимите бази. 
В мотивите се говори още за равен достъп до образование. Длъжни сме да бъдем коректни и да признаем, че в общините, където има условия, 5-годишните деца ще започнат предучилищна подготовка, а в другите общини, където няма такива условия, това не е възможно, което означава, че реално децата нямат равен достъп до образование, именно поради това, че не са създадени необходимите условия. 
Не мога да не се съглася обаче с тезата, че посещаването на детска градина и предучилищна подготовка приобщава децата към училищния процес в ранна възраст, който от своя страна допринася за намаляване на необхванатите и отпадналите деца. 
Ако искаме да има резултат в това отношение, трябва да бъде променена политиката и по отношение на сегрегираните детски градини и училища, като бъдат премахнати. Самият факт на сегрегация, допустима от държавата, и ниското качество на образование там, обособяват групи от млади хора, които са асоциални, не конкурентоспособни и заклеймени с това, че са учили в „различното” сегрегирано училище. Ако в такива детски градини и училища бъде провеждана предлаганата от правителството двегодишна предучилищна подготовка, уверявам ви, че няма да има никакъв смисъл, да не говорим за ефективен резултат. Образователният процес в тези институции не е на необходимото ниво и ако не бъдат премахнати, ще продължим да се въртим в омагьосан кръг, от което губи цялото ни общество. 
Безспорен е фактът, че е необходимо да се наблегне на дейностите, свързани с усвояването на български език по отношение на децата, за които същият не е майчин. Недостатъчното владеене на български език създава сериозни затруднения при провеждането на учебния процес в първи клас както за децата, за които той не е майчин, така и за останалите, като ролята на така наречените помощник-учители вместо да облекчава, допълнително затруднява образователния процес. Недопустимо е учителят да преподава на български език, а до него помощник-учителят да превежда за част от учениците, например, на цигански език. Както неведнъж сме заявявали от „Евророма”, българският език трябва да се учи и говори в училище - това ни прави единна и консолидирана нация, а циганският – вкъщи. 
В заключение ще припомня, че голяма част от родителите са резервирани по отношение готовността на децата и най-вече – на предучилищната система, за реализиране на законопроекта. 
Аз лично считам, че това е една добра визия за предучилищната подготовка в перспектива, но към настоящия момент е сформирана набързо и необезпечено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Има ли реплики към изказването? Не виждам желаещи.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение към законопроекта?
Народният представител Веселин Методиев – заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Предлаганото изменение на Закона за народната просвета беше гледано на първо четене преди доста време в комисията и искам да споделя с вас, че тогава ситуацията беше една, а днес – друга. Тогава, на почти всички въпроси, които възникваха спонтанно и логично, отговори почти нямаше. Например: какво ще правят децата в училище или в детската градина в тази предучилищна подготовка? С какво точно ще се занимават? Колко време ще бъдат там? Има ли финансова възможност да бъде посрещнато това през тази или през следващата учебна година? Кога ще са готови общините? Готово ли е министерството с държавните изисквания, които ще въведе към тази предучилищна подготовка? Да не продължавам!
 Но за честта на фактите трябва да кажа, че, включително днешното изказване на министър Игнатов, започна да просветлява тази област и да създава възможност, за която говореха колегите преди мен, а именно да се постигне съгласие. На територията на средното образование, а особено на началното, политическото съгласие е постижимо. Казвам го и от опит. Не е трудна работа, трябва малко повече търпение и малко повече воля. Може би на второ четене този законопроект, за който аз днес не мога да гласувам „за”, ще получи съгласието на всички парламентарни групи. Такова е моето усещане, така върви и дебатът. И надеждата ми е такава. 
Защо? – да се аргументирам.
Първо, защото господин министърът днес каза, че целта, която се поставя в предучилищното време, е децата да започнат да общуват по-добре, да се адаптират към социалния живот, към това, което ще ги посрещне в самото училище. Мисля, че това е благородна цел. Дали е постижима? – сложно, но като предучилищна цел е важна цел.
Можем ли да живеем заедно, да общуваме помежду си е много голям въпрос, на който в някаква степен трябва да отговаря и политиката в образованието, затова акцентът, който постави господин Игнатов, е правилен – това е акцентът. В никакъв случай не трябва училищна програма да се тегли от първи клас, да се смъква надолу и децата да се затварят в някакви предмети, непостижими за тях на тази възраст.
Между другото, не е случаен фактът, че толкова много години – около 200 и малко повече години, 7-годишната възраст за учене не е пипана, учиш от 7 години нагоре. И това не е случайно, няма смисъл да го аргументирам, самият исторически факт е предостатъчен.
По отношение на един от основните въпроси, върху които се акцентира – че законопроектът подпомага отпадането като проблем на българската образователна система. 
Уважаеми господин министър, колеги, които се вълнувате от тези въпроси, искам да ви кажа числата, за да не бъдем прекалено взискателни към една система, каквато е образователната ни система. Вчера по Българската национална телевизия гледах проучване за отпадащите деца в България – ставаше дума за 2%. Помня в началото или в края на 90-те години на миналия век, че процентите пак бяха 2%  и помня, че тези 2% се отнасяха и за 80-те години на миналия век. Бъдете уверени, че не ви подвеждам.
Да ви кажа колко са в Белгия за същото това време, което помня – между 8 и 10%. Същото беше и за Холандия – над 10%!
Високоразвити общества с образователни системи като нашата, в смисъл, с традиции, не се притесняват от този факт. Разбира се, гледат да намаляват този процент. Такова българско постижение, каквито са тези 2%, не е за подценяване, а е за гордост. То не трябва да служи като аргумент, че, виждате ли, нашата образователна система се нуждае от голяма промяна в тази посока, защото тя наистина е постигнала почти максимума.
Моите уважения към малцинствата в България, но ако някой с ръка на сърцето излезе на трибуната и каже, че е постижима задачата за интеграцията на малцинствата в България през следващите 10-15 години през законите за просветата и го каже с убеденост, мисля, че ще излъже. Това не е възможно, не е постижима цел.
Защо? Първо, защото не сме постигнали по-простата цел – да направим смесени паралелки и не можем да я постигнем вече доста години, а продължаваме да изграждаме училищна мрежа – преди малко беше говорено за нея, която наричаме с небългарската дума „сегрегирана”. Когато сме на този хал, да говорим, че ще обхванем 100% и няма да има отпаднали деца, е абсурд. Това не е аргумент. Не го ползвайте повече, няма смисъл от този аргумент! Ние сме на много прилично равнище по отношение обхвата на младите хора в българското училище. Предучилищното образование според мен не се нуждае от този аргумент, а се нуждае от множество институционални решения, които трябва да се намерят на второ четене.
Не мога да се съглася, че ще оставим въпроса така: някои общини са готови, други – не. Това не е възможно да се запише в закон, това е един от мотивите да не гласувам днес. Дали ще бъде така: общините до 20 хил. – въпрос на справка от това, което министърът ни каза тук, че е направено от Сдружението,  могат от учебната 2011-2012 г., а общините над 50 хил. могат от следващата учебна година, но трябва да се даде  някакъв ред! Така да остане – да виси, без да има яснота кога ще се случи, не може да се пише в закон! Това може, но подходът трябва да е друг! Навремето така беше постъпено с делегираните бюджети. Нека да се направят пет пилотни общини, нека да тръгне при тях, да поработи две години и след две години дайте, ще напишем закон и ще решим въпроса. Но сега да пишем закон и да не сложим ред на влизането в сила, забележете – на задължително нещо, защото става дума за задължително ходене на децата в предучилищното образование – това е невъзможно да се случи по този път, от една страна.
Второ, по отношение на задължението – възможно и редно ли е да има всеобщо, всеобхватно задължение? – оттам ще отида след малко и до глобите, обещавам, че моето изказване няма да е много дълго, според мен не е възможно, тоест текстът трябва да бъде оправен! Абсолютно задължение към днешна дата да се въведе при всички тези неясноти не е възможно.
От друга страна, да ви кажа коя мрежа е най-готова – не държавната и не общинската. Най-бързо и най-лесно ще се адаптират частните детски градини по много простата причина – в техен интерес е да отворят ветрилото и да спазят изискванията. Ако господин министърът каже още два пъти в публичното пространство, че въпросът за конституционната възраст и издръжката на всяко дете засяга цялата училищна мрежа, която включва и частните, гарантирам ви, че на 1 октомври т.г. частните детски градини ще са в идеално състояние, просто защото са по-малко и защото там родителите дават средства и тези градини вървят и се изграждат много по-бързо от държавните и общинските мрежи. Ето ви абсолютно ясен пример как ще се развият нещата в близка перспектива.
За глобите, с което завършвам. Аз съм „за”, нека да са големи. Може ли обаче да ги събере държавата?! Знаете кои са тези, които не пращат децата си на училище. Ако трябва да глобите мен, ще ме глобите. Аз още нямам още внуче, синът ми е голям, така че не става за предучилищна възраст, но цялото семейство, където имаме дечурлига около нас, ще ни хванете, ще ни глобите. Но другата част от нашето общество, която наричаме с условни имена, ще ги глобите ли изобщо някога?! (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) 
Аз Ви казвам с горчивината от опита си: в качеството си на министър някога аз повиших глобите и бях много голям радетел общините да глобяват. Резултатът беше, че не успях. 
Дай, Боже, господин Игнатов, да успеете! Пожелавам Ви го от все сърце! Мисля обаче, че обективната реалност е такава, че няма да успеем да съберем тези пари. Повишете ги, няма проблем в това, аз лично ще Ви подкрепя, но въпросът е дали ще има събираемост.
Завършвайки, големите въпроси, на които обществото иска да чуе отговор, са следните: кога и как ще се случи това и каква е готовността – финансова и институционална? На тези въпроси е хубаво да отговорим. В момента ние тръгваме, само за да се опитаме да направим това, което методиците наричат „апробация”, тоест да направим опита. А явно задълженията ще възникнат във времето поне след две години. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение към законопроекта? 
Заповядайте – народният представител Огнян Стоичков има думата.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, обещавам да бъда кратък, тъй като много от нещата бяха казани, включително и от господин Методиев, който говори преди мен. За мен като юрист беше важно по време на обсъждането на проекта в комисията кога влиза в сила законът – след една година, когато общините се подготвят, сега чухме евентуално след две години или нормалният срок по Закона за нормативните актове – три дена след обнародването им. На този въпрос от дирекция „Правна” ни отговориха, че след като нищо не е казано влиза три дена след обнародването му. Тоест така, както върви графикът на Народното събрание – началото на м. август.
В комисията всички подкрепихме идеята и философията на министъра на образованието. Това е правилната насока, в която не само българското общество, но и европейското общество върви по Стратегия 2020. Дотогава 95% да бъдат обхванати, включително и четиригодишните. Но аз бих попитал към момента с каква статистика разполагаме – в период на криза кои европейски държави през последните две години са предприели тази законодателна мярка в парламентите и кои държави през последните две години са приложили тази мярка ефективно? 
Да, аз също знам опита на старите демокрации, утвърдени и богати държави. В Испания отдавна учат четиригодишните. Отдавна! Но през последните две години, от 2008 г., европейските икономики се задъхват за най-животрептящите нужди, камо ли да прилагат днес, през 2010 г., Стратегията до 2020 г.
Също така в комисията не бе представена статистика колко от общините са готови сега, днес, от 1 август или от 15 септември, ако говорим за училищата, да поемат тези малчугани за обучение.
Не на последно място – колко са тези малчугани, колко са тези петгодишни? Ако използваме статистиката от Националния статистически институт, цифрите говорят съвсем друго и съвсем тревожна е информацията за тези 7,5 милиона, предвидени до края на бюджета.
В този смисъл идеята е добра, идеята е правилна и ние я подкрепяме. Но изпълнението е опасно, уважаеми дами и господа. Ние не можем да правим експерименти с петгодишните деца. Не можем да правим пилотни проекти, в които пилотите са децата. Ние като държава трябва да сме наясно доколко сме готови да направим това като закон и този закон веднага да влезе в сила. Защото в момента законът е схоластика от пожелателни норми и строго секционни норми. Както каза господин Методиев – глобяваме родителите солено. 
България не е федеративно устроена държава и нямаме федерални закони. Законът не може да е един в Сандански, защото Сандански може да го приложи, а да е друг в Смолян. Законът трябва да е еднакъв, задължителен на територията на цяла България. Затова, когато държавата е готова да посрещне това като предизвикателство, може да глобява родителите и по 2 хил. лв. Защото сега вместо равен старт на всички ученици, ние можем още повече да задълбочим проблема. Защото, ако в една община моето семейство, където живеят моите деца, живея аз, не мога да осигуря това петгодишно обучение, след което аз се преселвам в друго населено място, където петгодишните вече са обхванати и моето дете започва І клас с тези деца, които две години вече са обучавани. Тоест, дали ние уеднаквяваме старта на първокласниците, или с тези пожелателни норми общините – когато и където поетапно, както могат да приложат закона, не правим по-голямата беля? В тази насока, пак казвам, идеята е добра, но изпълнението трябва да бъде направено, когато сме готови. 
И на последно място казвам, в края на годината е записано в проекта на програмата на Министерския съвет – на 22 декември Министерският съвет ще одобри новия Закон за училищното образование. Аз питам: какво пречи в този закон, след като видим как започва сега учебната година като материална база, като транспорт, като храна и т.н., тогава, в края на годината да приложим това в Закона за училищното образование, това да влезе в сила след една година и догодина, когато всички общини са готови, тогава този закон да влезе в сила? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоичков.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други, желаещи народни представители?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Тезата на министъра е една свежа идея, която аз приветствах и на заседанието на комисията, но аргументацията според мен не е валидна и веднага ще ви кажа защо. Основната идея е да се обхванат в много ранна възраст всички деца в България, или колкото се може повече, за да могат те да получат образование в смисъл да изправят езика, да знаят българския език, като се качват по стълбицата. Да знаят за какво става дума. Целта е циганското малцинство, децата им да могат да влязат колкото се може по-рано в обхвата на училищата и да се адаптират към българското общество. Нали така, господин министър, това е една от целите? 
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не. Това е само един от моментите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че по-рационалното, затова поздравих и министъра, е следното.
Колкото по-рано децата влязат в системата на образованието, толкова повече се издигат техните интелектуални възможности. Колкото по-рано те се обучават на различни умения по отношение на образованието, толкова повече в следващите класове те ще придобиват способности да се вдигне нивото на тяхното образование, за да се постигне в определен смисъл едно елитарно ниво. И точно поради тази причина, която е вярна, аз приветствам едно такова предложение. 
Иначе, ако се касае за обхвата на циганчетата, това е един друг свят. Много пъти съм го казвал и съм го написал много пъти – това е един друг свят, един друг културен модел, така нареченият социален номадизъм. Те няма да бъдат обхванати, или, ако бъдат обхванати, ще бъде една малка част от тях, които имат известни заложби и отчасти са се адаптирали към българското общество. Всички други ще си останат навън, тъй както е ставало много пъти. В това отношение много пъти съм давал примери от тази трибуна. Нашите училища ще продължават да бъдат сегрегирани. Нещо повече – дечицата, циганчетата, които попаднат в тази обстановка на българчетата в едно и също училище, в един и същи клас, ще теглят цялото ниво на тяхното образование и обучение надолу и ще пречат на другата страна, за която говорим, за целта на тази мярка, която предлага министърът. Те ще смъкват нивото. И това се вижда и сега, и пак няма да бъдат обхванати, така че тази страна от замисъла не може да се реализира. Тя не може да се реализира по обективни причини. И тези обективни причини не са само за България. Те са за всички останали европейски държави, особено тези, които все още се намират в зоната на прехода, в зоната на догонващите култури. 
Дали, както каза моят колега Огнян Стоичков, това може да се редуцира в тези срокове, с които разполага законът, аз също се съмнявам. Мисля, че трябваше да се разтегли още малко срокът и в това предложение, което е сега, да се направят някои поправки, за да се види как ще бъде, да се проведат някои експерименти, защото наистина има зони в България, има училища в България, които просто не могат да поемат такава функция. И аз в едно предаване, не помня в коя телевизия беше, в която се изказаха няколко директори на училища на високо ниво, училища с добри постижения, казаха, че не могат да ги поемат, защото нямат такива възможности. Мисля, че в този смисъл законът трябва да бъде поправен.
В това отношение аз смятам, че законът е рационален, но за второто четене трябва да се поправи, за да има реално изражение и да даде реални резултати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплика? 
Заповядайте, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми проф. Станилов! Очаквах в много голяма степен расистко изказване от вашата партия.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Това е клевета и аз сега ще го докажа!
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Няма какво да ми доказвате, защото всички в Народното събрание чуха Вашето изказване. (Реплики от народния представител Станислав Станилов.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви за ред в залата!
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Вашето изказване беше расистко спрямо децата от ромски произход. (Реплики от народния представител Станислав Станилов.) Вие от тази трибуна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви за ред в залата! Професор Станилов, моля Ви!
МИЛЕНА ХРИСТОВА: От тази трибуна Вие твърдите, че децата от ромски произход дърпат назад в образованието децата от български произход! (Реплики от народния представител Станислав Станилов.) Вие поставяте разделение между децата от български и ромски произход! Това, господин Станилов, е недопустимо, защото Вие сте български народен представител и Вие би трябвало да сте отговорен и държавник. 
Благодаря, че ми дадохте възможност да продължа да говоря, защото досега ме репликирахте от място.
Уважаеми проф. Станилов, това, което казвате, няма как да доведе тези деца до по-високо образование! Няма как децата да продължават да бъдат обучавани в сегрегирани детски градини и училища, където продължава да се говори на цигански език. Няма как тези деца да излязат оттам и вие да очаквате да бъдат адекватни и пълноценни български граждани! Докато тази политика продължава, тези деца ще останат на това ниво, тези хора ще останат на това ниво, защото не им се дава никакъв шанс за развитие! (Ръкопляскания от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? 
Заповядайте, господин Исмаилов.
Много моля за по-малко страсти и коректен тон на всички.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз бях провокиран от изказването на уважаемия проф. Станилов. Ако това, което той казва, беше вярно, а според мен това изказване е отказ да се прави политика, едно време робите, афроамериканците в Америка никога може би нямаше да достигнат... (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Професор Станилов, моля Ви!
КОРМАН ИСМАИЛОВ: ...това ниво на интеграция, което имат сега. Това е въпрос на воля, на ясни цели, на политика, на бюджет, на средства и т.н. Излишно е да Ви го обяснявам. Да, наистина смятам, че е излишно да Ви се обяснява това.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Благодаря.
Трета реплика има ли? Няма.
За дуплика – проф. Станилов. (Реплики от народния представител Михаил Миков.) 
Господин Миков, много моля и Вие да не викате от място! Към всички се обръщам: много ви моля да спазваме реда в залата и да има коректен тон!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): На колегата от ДПС само ще му дам един пример за Америка, който той вероятно не знае. Аз съм го казвал в другия парламент.
От времето на президента Кенеди досега са дадени към 700 млрд. долара за адаптация на афроамериканците към бялото общество. Резултатът е: 30% са адаптирани, останалите живеят в гета и това го има, където си поискате да го намерите. Това е хубав резултат. Парите са големи и е хубав резултат. 
Аз говоря за други неща – говоря за стационарно население в България и говоря за социално-номадско население в България.
Вашите избиратели, колеги от ДПС, не се отнасят към социално-номадското. Те са просто стационарни хора. Тяхното място в този проект на министъра си е ясно – то е заедно с българите, евреите, руснаците, арменците. Всичко това си е на място.
Аз говоря за друг културен модел, който е доказан. Проектът за ромското приобщаване на стойност 10 млрд. лв., което беше прието и аз съм се изказвал от трибуната тук за купуването и настаняването им в жилища, построяването на жилища,  настаняването им за стационарен живот и пр., с всички мерки не дава резултат! Те не искат да се учат! Не става дума за децата – става дума за техните родители. Те просто не ги пращат на училище. Няма да плащат глоби, няма да ги пращат на училище.
За тяхната адаптация се изискват съвсем други мерки – съвършено други мерки, които аз съм написал в специална статия, за която в миналия парламент управляващите даже ме поздравиха от тази трибуна. Обаче за мярката, която може да ги адаптира, се изискват ужасно много пари и изключително енергични мерки, които даже в Европа ги няма, не са предприети! Там те са на друго ниво, но пак са социални номади. Това, за което ние спорим тук и госпожата ме репликира, просто не е вярно. (Ръкопляскания от мнозинството.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  Благодаря Ви.
Изказвания?
Госпожо Дукова, заповядайте за изказване.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще бъда безкрайно кратка. Заявих изказване, тъй като не считам, че трябва да правя корекция на нечие изказване или да създавам впечатление, че поне така го правя. Ще бъда максимално кратка, както казах, с някои акценти.
Изключително съм спокойна за това, че аз не мога да сложа нови аргументи, а само мога да кажа, че всички изказвания дотук ми приличат на онази фраза на онзи демократ в зараждането на българската демокрация, който казваше много сполучливо термина „Да, да, ама не”. Във всички изказвания – и на госпожа Богданова, и на господин Имамов, и на всички колеги, които се изказваха преди мен, звучаха изключително сериозни аргументи в подкрепа на приложение на този текст на закона за включване на 5-годишните в тази образователна стратегия за предучилищна подготовка и възпитание. 
Там имаше твърде малко и по-скоро несъществени – почти не аргументи, а, бих казала, закачки по отношение на това защо не трябва да се включва сега и в този момент и защо тези текстове не трябва да съществуват. Аз ще добавя малко разяснителни неща в подкрепа на текста и затова, защото той наистина трябва да бъде приет, и то час по-скоро.
На първо място, защото това не е от вчера и от днес, а защото това е декларирана политическа стратегия на кабинета още по времето, когато правихме избори и още когато ние искахме да бъдем една европейска партия, с европейско образование, което да бъде приоритет в нашата политика. И то днес се случва.
На второ място, тези основания, които сме заложили в закона, ясно и категорично казват, че ние ще направим това включване на 5 годишните, които и така са приети до 75% в детските заведения, за да достигнем европейската стратегия и европейската политика на тези осем държави, които колегите вече изброиха, които са включили в този процес 95% от децата.
Да не говорим, че в страни от Европейския съюз и извън него работят по тези програми и по тези стратегии с деца от две и половина години.
По никакъв начин не променяме тяхното обучение и тяхната подготовка по по-различен начин от държавните образователни стратегии, държавните образователни стандарти, които и към момента работят. 
На трето място, заделените средства, които не само Министерството на образованието в момента ще инвестира в тази инфраструктура на образованието за изграждане на детски заведения, за да могат да включат тези деца, трябва да бъдат усвоени. 
На четвърто място, според мен трябва да индикираме тази политика с реални действия, за да активизираме държавните структури да правят тези детски заведения и да изграждат тази инфраструктура. 
Ще го включим поетапно и то ще има гратисен период, и ще бъде точно там, където общините имат готовност за това и където детските заведения по привилегия ще приемат тези деца. 
Училищната среда. Аз искам да се говори правилен български език тук. Господин Методиев е прав, виждам, че и колегата Стоичков, който ще готви Закон за българския език - трябва да има изискване за правилното говорене от тази трибуна.
В този смисъл ние говорим за поетапно включване, както казах. Ние говорим за гратисен период. Ние говорим за група и само в изключителни случаи ще бъде в училищна среда, която е готова, която е отделена.
Съжалявам, че тук го няма господин Имамов, но ми звучеше доста несериозно и, меко казано, некомпетентно.
Там няма да има чинове, няма да има зали, учебни предмети. Трябва да се знае, че те работят с учебни помагала, а не с учебници, работят ролеви игри. Психоклиматът, в който общуват и комуникират, ще бъде различен.
Несъстоятелно ми звучи твърдението на господин Стоичков, който каза: „Моето дете ще се премести”. 
Ами, нищо по-различно от сегашната ситуация, господин Стоичков. Вие днес също може да се преместите и да бъдете в една детска градина в Карлово, и да няма места в София, където детето Ви да бъде прието, и то отново да бъде 5-годишно. Къде е казусът? Какво се случва?
Аз смятам, че като европейска страна, претендираща не само по медии, не само, когато отиваме на европейски форуми, ние трябва да правим точно тези политики. 
Подкрепете усилията на правителството, на Министерството на образованието, това да се случва във възможно кратки срокове. То е необходимо на България. То е необходимо на нашите деца. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики – не виждам реплики.
Други изказвания няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета под № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 14.06.2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 22.
С това законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към точка шеста от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОТПУСКАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ФИНАНСИРАНЕ ОТ ФОНДА ЗА ИНСТИТУЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ В ПОДКРЕПА НА ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА РЕФОРМА В ГОРСКИЯ СЕКТОР ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТ IDF № ТF-096228 МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Внесен е от Министерския съвет на 8.07.2010 г.
По законопроекта има изготвени три доклада, като водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Донева, за да прочетете доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-26, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2010 г.
На заседание, проведено на 15 юли 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, Йени Кацарска – съветник на министъра на земеделието и храните, Любчо Тричков – началник отдел „Горска политика” в Изпълнителна агенция по горите.
Законопроектът беше представен от Георги Костов, който изтъкна, че Споразумението е сключено в отговор на искането за финансова помощ за осъществяването на Проект в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Договореното безвъзмездно финансиране възлиза на сума 430 хил. щ. д.
Проектът е с продължителност три години и предвижда предоставянето на конкретна техническа подкрепа на Изпълнителна агенция по горите към министъра на земеделието и храните с цел завършване провеждащата се институционална реорганизация, обучение на основния персонал за подобряване на управлението на горите и подобряване предоставянето на услуги.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 19 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-26, внесен от Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За доклада на Комисията по земеделието и горите – заповядайте, господин Аврамов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам първо да направя процедура за допускане в залата.
Моля да подложите на гласуване допускането в залата на заместник-министъра на земеделието и храните господин Георги Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Режим на гласуване по повод направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Костов.
Заповядайте, господин Аврамов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите, относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-26, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на      14 юли 2010 г., на което обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие с № 002-02-26, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2010 г.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и храните госпожа Светлана Боянова, госпожа Йени Кацарска и господин Любчо Тричков от Изпълнителната агенция по горите, и експерти.
Законопроектът беше представен от госпожа Кацарска. Тя изтъкна, че Споразумението е сключено в отговор на одобрено искане за финансова помощ от името на Република България за осъществяването на проект в подкрепа на институционалната реформа в сектор „Управление на горите”. Международната банка за възстановяване и развитие ще отпусне безвъзмездно финансиране в размер на 430 хил. щ.д.
Проектът е с продължителност три години и трябва да бъде изпълнен чрез Изпълнителната агенция по горите. Той предвижда предоставянето на техническа подкрепа на Изпълнителната агенция по горите, за да бъде завършена институционалната реорганизация, да бъде повишен административният капацитет и обучен основния персонал. Целта е подобряване на управлението на горите и подобряване качеството на предоставяните услуги. 
Господин Тричков обясни, че проектът съдържа три основни части. Първата е разработване на обща визия за развитие на сектора и нейното популяризиране чрез медийни прояви, семинари и други мероприятия за оценка на самата реформа като целта е повишаване на осведомеността. Ще бъдат предоставени консултантски услуги и обучение на експертите, които ще разработват концепцията.
Вторият етап е техническа подкрепа като консултантите ще бъдат натоварени с изработването на конкретни модели за реформа.
Третият етап ще бъде изграждането на административен капацитет.
В тази връзка ще бъдат разработени и приложени конкретни модули за обучение. Като резултат от изпълнението на проекта се очаква да бъдат изградени и въведени в действие нови институционални структури в сектор „Горско стопанство”, да бъде завършено обучението на 20 служители, подготвени да обучават, и 100 служители, които ще могат да работят и да поемат отговорността в новосъздадените институции.
Споразумението не предвижда други финансови задължения за Министерството на земеделието и храните, освен осигуряването на работно място и техническо оборудване, осигуряване на експерти по финансово управление и по възлагане на поръчки, командироване на служителите за провеждане на обученията и осигуряване на местен транспорт. Тези средства ще бъдат за сметка на утвърдените разходни лимити по бюджета на Министерството на земеделието и храните, съответно на Изпълнителната агенция по горите. Разходите за учебни материали и лектори са за сметка на Международната банка за възстановяване и развитие. 
В Споразумението са разписани методите за наблюдение, отчитане и оценка на напредъка по проекта, както и изготвянето на съответните отчети. Изброени са и показателите за изпълнение, финансово управление, възлагането на поръчки, както и условията и срокът за теглене на средствата.
В заключение, Комисията по земеделието и горите с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-26, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2010 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Тошев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! 
„На редовно заседание, проведено на 14 юли 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Споразумението е сключено в отговор на искането за финансова помощ, отправено до Международната банка за възстановяване и развитие от името на Република България за осъществяването на Проект в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор. Международната банка за възстановяване и развитие ще отпусне безвъзмездно финансиране в размер на 430 хил. щ. долара в подкрепа на провеждащата се реорганизация.
Проект IDF № TF-096228 предвижда предоставянето на конкретна техническа подкрепа на Изпълнителната агенция по горите към министъра на земеделието и храните с цел: да завърши провеждащата се институционална реорганизация; да обучи основния персонал за подобряване на управлението на горите в страната и да подобри предоставянето на услуги. Проектът е с продължителност 3 години и включва следните части: разработване на обща визия и методи за повишаване на осведомеността, техническа подкрепа за процеса на институционалната реформа и изграждане на капацитет за обучение. В резултат от прилагането на проекта се очаква изграждането и въвеждането в действие на нови институционални структури и завършено обучение на техните служители.
Поради клаузата за международен арбитраж в Раздел 5, § 5.03 от Стандартните условия за безвъзмездни финансирания от Световната банка, които са неразделна част от сключеното споразумение, същото подлежи на ратификация от Народното събрание със закон.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
От името на вносителите, господин Костов, становище или изказване? Няма. Благодаря.
Откривам разискванията.
Колеги, изказвания? Няма такива.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-26, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2010 г.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
С това предложението за така внесения законопроект е прието на първо четене.
Госпожо Донева, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Господин председател, предлагам току-що гласувания законопроект да бъде подложен на гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното процедурно предложение.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Донева, да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие 
Член единствен. Ратифицира Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF № TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено на 31 май 2010 г. чрез размяна на писма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така докладвания текст.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
С това законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към седма точка от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Вносител: Министерският съвет.
По законопроекта има три доклада.
Заповядайте, госпожо Донева, да представите доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: „На заседание, проведено на 15 юли 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.), подписана на 7 юни 2010 г. в София.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”, Радослав Станолов – главен експерт, и Виолета Нешовска – старши експерт в същата дирекция; от Министерството на външните работи: Генка Белева – началник на отдел „Международно частно право”; и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Любомир Полимиров – директор на дирекция „Инвестиционна дейност”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Силвана Любенова.
Спогодбата предвижда правителството на Федерална република Германия да предоставя на правителството на Република България или на други получатели, които да се изберат съвместно от двете правителства, възможността да получат от Кредитна банка за възстановяване средства във вид на свързан заем в размер до            34 млн. 373 хил. евро за проект „Комунална инфраструктура – Техническа инфраструктура 2010 – 2013”, като в тази сума се съдържат 4 млн. 700 хил. евро от обещаната за 2003 г. сума и финансов принос за изграждането на Фонд за проучвания и експерти в размер до 300 хил. евро, ако след проведена проверка бъде установена годността му за насърчаване.
Условията за предоставянето и използването на посочените суми, както и редът за възлагането на поръчките ще се определят с договорите, които трябва да се сключат между Кредитната банка за възстановяване и получателите на заемите и на средствата за финансиране, които се регулират от действащите във Федерална република Германия правни разпоредби. 
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 19 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.), № 002-02-24, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: 
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество  (2006г.), № 002-02-24, внесен от Министерския съвет  на 5 юли 2010г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 юли 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.).
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма госпожа Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”, господин Радослав Станолов – главен експерт, и госпожа Виолета Нешовска – старши експерт, от Министерството на външните работи госпожа Елена Шекерлетова – началник на отдел в Дирекция „Европейски страни”, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Калина Шопова – експерт в Дирекция „Инвестиционна дейност”.
Законопроектът беше представен от госпожа Силвана Любенова.
С предлагания законопроект се предвижда правителството на Федерална република Германия да предостави на правителството на Република България или на други получатели, които да се изберат съвместно от двете правителства, възможността да получат от Кредитната банка за възстановяване средства във вид на свързан заем в размер до 34 млн. 373 хил. евро за Проект „Комунална инфраструктура – Техническа инфраструктура 2010-2013”. В тази сума се съдържат:
- 4 млн. 700 хил. евро от обещаната за 2003 г. сума, първоначално предвидени за кредитна програма „Насърчаване на малките и средни предприятия”, които сега се пренасочват и
- финансов принос за изграждането на Фонд за проучвания и експерти в размер до 300 хил. евро от обещаната за 2003 г. сума.
Използването на посочените суми, условията за тяхното предоставяне и редът за възлагането на поръчките ще се определят с договорите, които трябва да се сключат между Кредитната банка за възстановяване и получателите на заемите и на средствата за финансиране. Срокът за сключване на договорите е до края на 2011 г.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 21 народни представители, без „против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.), № 002-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 14 юли 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Подписването на спогодбата е в духа на съществуващите приятелски отношения между двете държави и е израз на желанието чрез партньорско финансово сътрудничество тези отношения да укрепват и да се задълбочават. Целта на спогодбата е да допринесе за социалното и икономическото развитие на България. Предвижда се правителството на Федерална република Германия да предоставя на правителството на Република България или на други получатели, които да са избрани съвместно от двете правителства, възможността да получат от Кредитната банка за възстановяване (КfW) средства във вид на свързан заем в размер до 34 млн. 373 хил. евро за Проект „Комунална инфраструктура – Техническа инфраструктура 2010-2013”. В тази сума се съдържат 4 млн. 700 хил. евро от обещаната за 2003 г. сума и финансов принос за изграждането на Фонд за проучвания и експерти в размер до 300 хил. евро от обещаната за 2003 г. сума, ако след проведената проверка бъде установена годността му за насърчаване.
Спогодбата подлежи на ратификация със закон от Народното събрание, тъй като съдържа клауза за освобождаване на КfW от данъци и други държавни вземания, които се събират в Република България във връзка със сключването и провеждането на посочените в чл. 2 договори, а също поемането на финансовите задължения от правителството на Република България под формата на предоставяне на гаранции по договорите.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.).” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Тошев.
Колеги, откривам разискванията.
Има ли желаещи за изказване? Няма такива.
Закривам разискванията. 
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.) под № 002-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2010 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
С това законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, госпожо Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Господин председател, правя процедура за приемане на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, моля да гласуваме така направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.)
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.), подписана на 7 юни 2010 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, подлагам на гласуване така внесеното предложение.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
С това законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към точка осма от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ 2005 Г. КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ НА НЕЗАКОННИТЕ ДЕЙСТВИЯ, НАСОЧЕНИ СРЕЩУ СИГУРНОСТТА НА МОРСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ И НА ПРОТОКОЛА ОТ 2005 Г. КЪМ ПРОТОКОЛА ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ НА НЕПОДВИЖНИ ПЛАТФОРМИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ КОНТИНЕНТАЛНИЯ ШЕЛФ. 
Вносител е Министерският съвет на 17 юни 2010 г.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин председател.
„На свое заседание, проведено на 7 юли 2010 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за ратифициране. 
От името на вносителя той бе представен от господин Петър Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Протоколът от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и Протоколът от 2005 г. към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, бяха приети на Дипломатическа конференция на Международната морска организация през м. октомври 2005 г. Република България участва в Дипломатическата конференция и подписа заключителния акт на конференцията, като подкрепи функционирането на ефикасна система от международни договори, които ще насърчат международното сътрудничество в борбата срещу тероризма.
Протоколът от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване разширява обхвата на незаконните умишлени деяния срещу или на борда на кораб, които имат за цел да отправят заплаха срещу населението или да принудят правителството или международна организация да извърши или да се въздържи от извършване на действие, които могат да доведат до смърт, тежко нараняване или увреждане. В тази връзка превозването на борда на кораб на биологично, химическо и ядрено оръжие е определено за престъпление, както и незаконното и умишлено превозването на борда на лице, извършило престъпление по смисъла на Конвенцията.
Наказателна, гражданска и административна отговорност е предвидена и за юридическите лица, която се носи независимо от наказателната отговорност за физическите лица, извършили престъпленията. Държавите – страни по Конвенцията си оказват сътрудничество за предотвратяване и преследване на незаконните действия, попадащи в обхвата на Конвенцията, в съответствие с международното право. 
Протоколът от 2005 г. към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, инкриминира незаконните и умишлени деяния, които са извършени срещу или на неподвижна платформа, както и разтоварването на всякакво взривно вещество, радиоактивен материал или биологично, химическо и ядрено оръжие, освобождаването от неподвижна платформа на петрол, втечнен природен газ или друго опасно или вредно вещество в количество или концентрация, която може да причини смърт или увреждане. Протоколът предвижда всяка държава-страна по Протокола да вземе необходимите мерки за установяването на юрисдикция по посочените престъпления. 
След проведената дискусия единодушно с 19 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и на Протокола от 2005 г. към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, № 002-02-20, внесен от Министерски съвет на 17 юни 2010 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. 
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ще ни запознае нейният председател господин Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола от 2005г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и на Протокола от 2005 г. към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, № 002-02-20, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2010 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 1 юли 2010 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Протокола.
Законопроектът беше представен от господин Петър Киров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. 
С предвидените в Протокола от 2005 г. към Конвенцията изменения се обявява за престъпление по смисъла на Конвенцията и незаконното и умишлено превозване на борда на кораб на взривоопасен или радиоактивен материал със знанието, че той е предназначен за използване за причиняване или заплаха за причиняване на смърт, тежко нараняване или увреждане. Целта е отправяне на заплаха за населението или да се принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършване на действие. Регламентира се като престъпление и превозването на борда на кораб на биологично, химическо или ядрено оръжие със съзнанието, че представлява такова оръжие. 
С Протокола от 2005 г. към Конвенцията се разширява обхватът на действието на чл. 8 от Конвенцията, с което се предвижда въвеждането на правото за извършване на инспекции на плавателни съдове, плаващи под чуждо знаме, за които има подозрения, че корабът, товарът му или лице на борда му, е свързано с извършването на терористични актове. Основен принцип при прилагането на тази норма е даването на изрично разрешение за извършването на инспекция на даден кораб от държавата на знамето.
С измененията се създават конкретни правила за реализиране на процедурата по извършване на инспекции, които представляват оптимизиране на сътрудничеството между държавите във възможно най-висока степен за предотвратяване и преследване на незаконните действия в обхвата на Конвенцията. Тези мерки предвиждат възможност за отправяне на молба както от страна на държавата на знамето за помощ към други държави, така и от страна на молещата страна към държавата на знамето. В последния случай в отговор на молбата държавата на знамето след потвърждаване на националността или разрешава на молещата страна нейни представители да се качат на борда и да вземат подходящи мерки при определени условия, или извършва самостоятелно качване на борда и осъществява претърсване или представители на двете държави предприемат съвместно претърсване, или първата държава отказва разрешение за качване на борда и претърсване. 
Под „подходящи мерки” спрямо кораба, могат да разбират: спиране, качване на борда му и претърсване на кораба, неговия товар и лицата на борда; разпит на лицата на борда с цел установяване дали е извършено или предстои да бъде извършено престъпление по Конвенцията. При откриване на доказателства за деяния, влизащи в обхвата на Конвенцията, държавата на знамето може да разреши на молещата страна да задържи кораба, товара и лицата на борда до получаването на указания от първата относно по нататъшните действия. 
Текстът на Протокола от 2005 г. регламентира като престъпни незаконните умишлени деяния, имащи за цел да отправят заплаха към населението или да принудят правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършване на действие, като при това се причинява смърт, тежко нараняване или увреждане. Деянията са съставомерни в случай на използване срещу или на неподвижна платформа на взривно вещество, радиоактивен материал или биологично, химическо или ядрено оръжие; освобождаване от неподвижна платформа на такива, както и освобождаване на петрол, втечнен природен газ или друго опасно или вредно вещество в такова количество или концентрация, които да причинят посочените по-горе последици.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и на Протокола от 2005 към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, № 002-02-20, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Тошев.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, поради това, че мотивите преди становището на комисията в основата си дублират мотивите на предишните комисии – водещите, ще представя пред колегите становище на комисията: 
„На редовно заседание, проведено на 30 юни 2010 г. Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и на Протокола от 2005 г. към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, № 002-02-20, внесен от Министерски съвет на 17.06.2010 г.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и на Протокола от 2005 г. към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Колеги, откривам разискванията.
Изказвания има ли по тази точка? Няма такива.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и на Протокола от 2005 г. към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф.
Гласували 87 народни представители: за 87, против няма, въздържали се няма.
С това законопроектът е приет на първо четене.
Господин Ципов, заповядайте – процедура.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за преминаване към второ гласуване по законопроекта за ратифициране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, гласуваме така направеното процедурно предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: 
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и на Протокола от 2005 г. към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф
Чл. 1. Ратифицира Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 43 от 1999 г.; обн., ДВ, бр. 48 от 2003 г.), подписан на 14 октомври 2005 г. в Лондон.
Чл. 2. Ратифицира Протокола от 2005 г. към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф (ратифициран със закон – ДВ, бр. 43 от 1999 г., обн., ДВ, бр. 48 от 2003 г.), подписан на 14 октомври 2005 г. в Лондон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, подлагам на гласуване така внесения за второ гласуване законопроект.
Гласували 86 народни представители: за 86, против няма, въздържали се няма.
С това законопроектът е приет и на второ гласуване.
Процедура – господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
На основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник, правя процедурно предложение за удължаване на срока за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост под № 002-01-54, внесен от Министерски съвет на 18 юни 2010 г., с още три седмици, тоест максималния срок от четири седмици, предвиден в нашия правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 85, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Тошев – процедура. Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Господин председател, на основание чл. 73, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение за удължаване срока за направа на предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване Закон за изменение и допълнение Закона за физическото възпитание и спорта – с три седмици, внесен от Иво Димов и група народни представители, което предложение моля да поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: С максималния срок? 
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: С максималния – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

 
Преминаваме към точка девета от днешния дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА, приет на първо четене на 1.07.2010 Г. 
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам господин Красимир Попов, заместник-министър на труда и социалната политика и госпожа Елка Димитрова, директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, да бъдат допуснати в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, гласуваме така направеното процедурно предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието. 
Квесторите, моля поканете господин Попов в залата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 002-01-52, внесен от Министерски съвет, приет на първо гласуване на 1 юли 2010 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Някакви изказвания, колеги? Няма такива.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Гласували 84 народни представители: за 84, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Някакви изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване текста по вносителя за § 1.
Гласували 74 народни представители: за 74, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет така, както е внесен.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Постъпило е предложение от народните представители Светлана Ангелова, Светомир Михайлов и Стефан Господинов за § 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 думите „изследванията на пазара на труда” се заменят с „изследване и прогнозиране на пазара на труда”.
2. Създава се нова т. 11:
„11. възнаграждения на външни експерти за участие в комисии за провеждане на изпити за придобиване на професионална квалификация;”
3. Досегашните т. 11, 12 и 13 стават съответно т. 12, 13 и 14.
4. Създава се т. 15:
„15. разходи по заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 1 „Насърчаване на икономическата активност и развитие на пазар на труда, насърчаващ включването” и ос 2 „Повишаване на производителността и адаптивността на заетите” на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, когато тези разходи са верифицирани от Управляващия орган, платени са и са допустими по този закон”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, има ли някакви разисквания? Изказвания? Няма такива.
Подлагам на гласуване текста на предложената от комисията редакция.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграфи 3, 4, 5 и 6 са по вносител и са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли някакви предложения и разисквания по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване така докладваните параграфи.
Гласували 79 народни представители: за 78, против 1, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Постъпило е предложение от народните представители Светлана Ангелова, Светомир Михайлов и Стефан Господинов за § 7.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Създава се чл. 27а:
„Чл. 27а. (1) За регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа могат да кандидатстват физически и/или юридически лица, които отговарят на следните условия:
1. нямат парични задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване;
2. не са обявени в несъстоятелност;
3. не са в производство по ликвидация, а лицата по ал. 2 - не се намират в подобна процедура съгласно националните закони и подзаконови актове;
4. нямат наложени административни наказания по чл. 81, ал. 1 или 2 за нарушения на чл. 28, ал. 1, 3, 4 и ал. 7, т. 2 в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация;
5. членовете на управителните и/или контролните органи на юридическите лица:
а) не са лица с налагани наказания по чл. 81, ал. 1 или 2 за нарушения на чл. 28, ал. 1, 3, 4 и ал. 7, т. 2 в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация;
б) не са били членове на управителни и/или контролни органи на лица, на които са налагани наказания по чл. 81, ал. 1 или 2 за нарушения на чл. 28, ал. 1, 3, 4 и ал. 7, т. 2 в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация.
        (2) Лицата, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, доказват обстоятелствата по ал. 1, т. 1-3 съобразно законодателството на държавата по регистрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Колеги, някакви разисквания? Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин председател, параграфи 8, 9, и 10 са по вносител и са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Някакви разисквания по тези параграфи? Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 8, 9 и 10, както са по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Постъпило е предложение от народните представители Светлана Ангелова, Светомир Михайлов и Стефан Господинов за § 11.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
          „(1) Министерският съвет, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, отделни министерства и други държавни институции или областни администрации и социалните партньори, както и юридически лица с нестопанска цел регистрирани по реда на Глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, съвместно със социалните партньори могат да разработват и предлагат за финансиране и реализиране програми за увеличаване на заетостта, свързани с приоритетите на национални стратегически документи за развитие и Националния план за действие по заетостта, както и програми за заетост, ограмотяване, професионално обучение и обучение по ключови компетентности на групи в неравностойно положение на пазара на труда.”
2. Създава се нова ал. 2:
           „(2) Ежегодно по решение на Националния съвет за насърчаване на заетостта се съставя комисия за оценка и подбор на програми/проекти предлагани по реда на ал. 1 и чл. 25 и 33. В състава на комисията влизат представители на представителните организации на работниците и служителите на национално равнище, представителните организации на работодателите на национално равнище, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта. Условията и редът на работа и функциите на комисията се определят с правилника за прилагане на този закон.”
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Колеги, има ли разисквания и изказвания? Няма такива.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 11.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, от § 12 до § 27 включително текстовете са по вносител и са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26 и 27 по вносител, които комисията подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР СТОЙНЕВ: Постъпило е предложение на народните представители Светлана Ангелова, Светомир Михайлов и Стефан Господинов за създаване на нов § 28.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 28. Следващите параграфи се преномерират съответно:
„§ 28. В чл. 84 думите „лицата по чл. 48а” и запетаята след тях се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма такива.
Подлагам на гласуване предложения текст от комисията за нов § 28.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР СТОЙНЕВ: По § 28 е постъпило предложение на народните представители Светлана Ангелова, Светомир Михайлов и Стефан Господинов.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29 със следната редакция:
„§ 29. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Съставените при спазване на предвидената в закона процедура актове, които притежават законоустановеното съдържание, имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях до доказване на противното.”
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
	„(2) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В случаите, когато лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или на адреса по месторабота, връчването се извършва, като на таблото за обявления и на официалната интернет страница на органа по чл. 75, ал. 2 се поставя съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване.
	 (3) В случаите по ал. 2 актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на    7-дневен срок от поставянето на съобщението или публикуването му на официалната интернет страница на органа по чл. 75, ал. 2.”
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 4, 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? 
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Народните представители Светлана Ангелова, Светомир Михайлов и Стефан Господинов оттеглят направеното предложение.
Колеги, има ли изказвания, разисквания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 73, ал. 3, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Адемов е прието, тоест в § 29, чл. 85 от направеното предложение на комисията -  отпада т. 1.
Подлагам на гласуване текста на комисията, в който де факто в чл. 85 се правят следните изменения и допълнения – т. 2 става т. 1, а т. 3 става т. 2.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, гласуваме така направеното предложение по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и законопроектът е приет окончателно на второ гласуване. Благодаря.
Колеги, 15 минути почивка!

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ.
Това е общ законопроект, изготвен от Комисията по земеделието и горите, на основание чл. 71, ал. 2 от правилника по приетите на първо четене на 16 юни 2010 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за храните.
Ще докладва госпожа Десислава Танева.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Първо, правя процедурно предложение на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати господин Георги Стоянов – главен експерт в Комисията по земеделието и горите, и госпожа Силвия Бакърджиева – младши експерт в Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля да гласуваме така направеното процедурно предложение.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля да допуснете поканените лица в залата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Доклад на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните (обобщен), № 053 07 32 от 23 юни 2010 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за храните.”
	Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Някакви изявления по наименованието на закона? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 1 на вносителя има предложение от народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя:
В § 1, чл. 5 ал. 4 се изменя така:
              „(4) Забранява се използването и влагането на продукти и съставки, които са произведени от ГМО, дори без да съдържат ГМО в окончателния продукт, също така и ако съдържат и/или се състоят от ГМО при производството на детски храни, предназначени за кърмачета и малки деца.”
            „(5) Забранява се използването и влагането на продукти и съставки, които са произведени от ГМО, дори без да съдържат ГМО в окончателния продукт, също така и ако съдържат и/или се състоят от ГМО при приготовлението на детски храни, както и храни, предназначени за детски ясли, детски кухни, детски градини, училищни и здравни заведения, студентски и учрежденски столове.”
Алинея 5 става ал. 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 4а се създава ал. 4:
„(4) Забранява се влагането на продукти и съставки, които се състоят, съдържат или са произведени от ГМО при производството на детски храни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Разисквания? 
Господин Шарков, заповядайте за изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, две неща по текста, който сме предложили.
Смисълът на предложеното от нас е по най-важното от текста, а именно забраната за влагането на продукти и съставки, които се състоят, съдържат или са произведени от ГМО, при производството на детски храни – това е най-важното. В крайна сметка то се подкрепи от комисията. Убеден съм, че и Народното събрание ще го подкрепи.
Тук имаше предложение, направено от Министерството на здравеопазването, докато течеше гледането на законопроекта на първо четене. То беше следното: след думите „детски храни” да се запише: „предназначени за кърмачета и малки деца”. Изискването беше на Министерството на здравеопазването, защото то уточнява и вкарва подробности в текста. Ето защо, господин председател, правя предложение за редакционна промяна. В ал. 4, както е текстът на комисията, след думите „детски храни” да се добави „предназначени за кърмачета и малки деца”. Предполагам, след като това е предложение от Министерството на здравеопазването и внася допълнителна яснота в текста, че ще бъде подкрепено.
Второто, което предлагаме, е в ал. 5 - „забранява се използването и влагането на продукти и съставки, които са произведени от ГМО,” и т.н., „както при приготвянето на детски храни, както и храни, предназначени за детски ясли, детски кухни, детски градини, училищни и здравни заведения”.
Ние сме предложили текста по този начин, защото това са места, където има ограничен избор от хранителни продукти, които могат да бъдат консумирани от пациентите, например в лечебно заведение. Те нямат богат асортимент от огромно меню, от което да могат да избират, тук асортиментът е сведен до няколко храни. Ако не е забранено използването на генно модифицирани организми при приготвянето на тези храни, това в някои случаи дори може да застраши живота на пациентите в тези лечебни заведения или на децата в детските ясли и детските градини.
Господин председател, затова правя следното процедурно предложение, макар комисията да не подкрепя в цялост нашето предложение, ал. 5 от нашето предложение да бъде гласувана отделно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов за създаване в § 1, чл. 5, ал. 4, което комисията не подкрепя.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Аз предложих нова редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Отделно ще гласуваме предложението ви, също ще гласуваме и това предложение.
Режим на гласуване.
Гласували 79 народни представители: за 22, против 27, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, редакционното предложение, което направи народният представител Ваньо Шарков – към предложението на комисията за създаване в § 1 – в чл. 4а да се създаде нова ал. 4, където накрая след думите „при производството на детски храни” да се добави „за кърмачета и малки деца”.
Гласували 91 народни представители: за 42, против 17, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване и текста, предложен от комисията, за създаване на § 1 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов за създаване на нов § 1.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. Създава се чл. 9а:
„Чл. 9а. Забранява се рекламирането на генетично  модифицирани храни чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, и/или са предназначени за детска аудитория.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Разисквания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 2.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 2 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Директива 2001/18/ЕО” се добавя „наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1830/2003”.
2. Създава се нова ал. 2:
              „(2) В случай, че храната съдържа или се състои от ГМО в съотношение над допустимата прагова норма, определена в Регламент (ЕО) № 1830/2003, видът, количественото съдържание, уникалният индификатор на ГМО и думите „Съдържа ГМО” задължително се изписват на опаковката с размер не по-малък от 25 на сто от опаковката, с главни букви, с контрастен на останалата част от текста цвят.”
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
4. Създава се ал. 5:
              „(5) Условията и редът, при които храните могат да носят етикет „Без ГМО”, се определят с наредбата по ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, разисквания и изказвания по този текст? Няма такива.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 2, който става § 3.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 3 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Танева и Гюзелев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 4 и 5:
	„(4) Към заявлението по ал. 3 производителите на храни прилагат декларация по образец, удостоверяваща влагането или невлагането на съставки и добавки в храната, както и компоненти на дадена съставка, и вещества, които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма, произведени от ГМО при производство на храни в обекта.
	(5) Алинея 4 не се прилага за търговците, включително заведенията за обществено хранене.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея след думите „ал. 3” се добавя „и ал. 4”.
3. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея след думите „ал. 3” се добавя „и ал. 4”, а думите „ал. 4” се заменят с „ал. 6”.
4. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 8 и 9 и в тях думите „ал. 5” се заменят с „ал. 7”.
5. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думите „ал. 7” се заменят с „ал. 9”.
6. Досегашната ал. 9 става ал. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, разисквания или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията с редакцията на § 3, който става § 4.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народните представители Танева и Гюзелев за създаване на нови параграфи 3а и 3б.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 5 и § 6:
„§ 5. В чл. 12а, ал. 2 думите „ал. 7 и 8” се заменят с „ал. 9 и 10”.
§ 6. В чл. 13, ал. 1 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 6”, а думите „ал. 5”, се заменят с „ал. 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания и разисквания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нови § 5 и § 6.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3. 
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 4 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Танева и Гюзелев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7:
„§ 7. В чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
„5. информацията по чл. 12, ал. 4.”
2. Досегашните т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 6, 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания и разисквания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 4, който става § 7.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 5 на вносителя няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Някакви изказвания? Няма такива.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител, който става § 8.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 6 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя:
В чл. 19 текстът на комисията става ал. 1 и се създава ал. 2:
	„(2) Опаковането, транспортирането, складирането и продажбата на храна, която представлява кълняеми семена от ГМО, в границите на защитените територии по Закона за защитените територии, „Натура 2000” и 30-километровата зона около тях се забраняват.”
Има постъпило предложение от народните представители Танева и Гюзелев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9:
„§ 9. Създава се чл. 19б:
„Чл. 19б.	(1) Продажбата на генетично модифицирани храни се извършва по ред, определен в наредбата по чл. 10, ал. 4.
	(2) Забранява се разпространението и продажбата на генетично модифицирани храни в детските ясли, детските кухни, детските градини и училищата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Тошев, заповядайте за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК):  Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, текстът, който е представен от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, е свързан с биологичната безопасност. Става въпрос за един специфичен случай, когато се опаковат, транспортират, складират и се продават кълняеми семена на генетично модифицирани организми. Както знаете, този въпрос би могъл да има влияние върху биологичната безопасност, тъй като при този процес биха могли да изпаднат такива семена вън от зоната, в която това се случва, и по този начин в самите защитени територии по Закона за защитените територии и допълнителните зони по „Натура 2000” съгласно Закона за биоразнообразието да попаднат генетично модифицирани организми.
В Закона за генетично модифицираните организми ние решихме да защитим биоразнообразието в България. Затова в този текст, когато става въпрос, повтарям, не просто за храна, а за кълняеми семена – семена, които могат да покълнат и да пораснат, предлагаме да се спази същото нещо, което бяхме решили по другия закон. Тоест в защитените територии по двата закона, които ги обявяват, и в 30-километровата зона около тях да не може да се извършва тази дейност, която застрашава биологичната безопасност и застрашава запазването на автентичното биоразнообразие в тези защитени територии. Целта на защитените територии е именно да запази биологичното разнообразие на България, генофонда на дивата природа в България такъв, какъвто е, и да не даваме възможност с дейности, свързани с генетично модифицирани организми, биоразнообразието и генофондът в защитените територии да бъдат променени и нарушени, а да се запазят във вида, в който искаме да се запазят. 
Ето защо смятам, че трябва да подкрепим това предложение. Както вече подчертах, то се отнася само за един специфичен случай, когато става въпрос за кълняеми семена. Това не може да противоречи на разпоредби и директиви, защото става въпрос за една определена територия – тя е определена и в този текст на предложението, а не изобщо, така че не говорим за генерална забрана, а за териториална забрана, свързана със защитата на биоразнообразието.
България беше първата страна, която ратифицира Протокола от Картахена за защита на биоразнообразието още през 2000-та година. Оттогава досега това е една устойчива политика в тази област, която нашата страна провежда, и до момента сме успели да защитим нашето биоразнообразие такова, каквото в малко други страни в Европа и в света имаме. Затова смятам, че този текст е по-добре да бъде подкрепен, отколкото отхвърлен. Той не нарушава логиката на останалите текстове от законопроекта.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики, колеги? Няма.
Заповядайте, господин Шарков, за изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател.
С разбирането, че всички вече сме уморени, но в крайна сметка искам да ви кажа, че това, което гласувахме преди малко, когато отхвърлихте нашето предложение по отношение на детските градини, училища и т.н. – разбирам, че малко по-различно. (Шум в залата.) 
Може би тук му е систематичното място, вероятно сте права, госпожо Танева, но това, което искам да кажа, е, че в ал. 2 на Вашето предложение, в крайна сметка на предложението на комисията, се казва, че се забранява разпространението и продажбата на генетично модифицирани храни в детските ясли, в детските кухни. В детските ясли не се продават храни, както и в детските градини – също не се продават храни. Защо забраняваме? (Реплики.)
Вашето предложение, което става предложение на комисията – в ал. 2: забранява се разпространението и продажбата на генетично модифицирани храни в детски ясли, детски кухни, детски градини и училища. Там се приготвят храни.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Терминът „разпространява” включва същото.
ВАНЬО ШАРКОВ: Добре.
Правя редакционно предложение след „детските ясли, детските кухни, детските градини” да запишем „и училищни, и здравни заведения”, тъй като състоянието на пациентите, които са настанени за лечение в лечебните заведения също изисква защита. Затова предлагам след училищата да за запишем и здравните заведения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това е в ал. 2? Добре, благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 23, против 25, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Колеги, моля ви само да се замислите върху едно нещо – можем да защитим здравето на пациентите, които са настанени за лечение в болниците като забраним използването на генно модифицирани организми при приготвянето на тяхната храна. Ако искате да го направим – подкрепете редакционното предложение. Ако не искате да го направим – не го подкрепяйте. Замислете се върху смисъла, а не върху това кой го предлага. Благодаря ви. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, прегласуваме така направеното предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 89 народни представители: за 27, против 17, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване направената редакционна поправка от народния представител Ваньо Шарков - към предложението на комисията, в ал. 2 след думите „детски градини” да се добави „училищни и здравни заведения”.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 82 народни представители: за 39, против 1, въздържали се 42.
Предложението не е прието. (Шум и реплики в залата.)
Има искане за прегласуване.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Колеги, извинявам се. Неразбирането беше мое. Без да искам ви подведох при предишното искане за прегласуване, тъй като смятах, че прегласуваме редакционната поправка. Виждам, че тук разликата – да приемем или отхвърлим предложението за включване на лечебните заведения за болнична помощ, е само три гласа, затова сега правя предложение за прегласуване.
Пак се извинявам за това, че преди малко не разбрах точно кой беше текстът, предложен за гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Колеги, гласуваме отново предложението за редакционната поправка на господин Шарков към ал. 2 на чл. 19б.
Моля да гласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 32, против 5, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията с редакцията по § 6, който става § 9.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов за нов параграф:
В чл. 20 се създава нова ал. 5:
	„(5) При несъответствие между етикета и съдържанието на продукта съдържащ, състоящ се или произведен от и с ГМО, производителят и операторите са длъжни незабавно да изтеглят от пазара цялата партида и съответно да я преетикетират или да я унищожат, ако ГМО е от вид, който не е разрешен в Европейския съюз. Информацията за производителя, името на стоката, номера на партидата, вида ГМО с идентификатора, както и размера и вида на несъответствието се обявяват незабавно на сайтовете на Министерство на здравеопазването и на Министерството на земеделието и храните в регистъра за проследяемост на ГМО, като също така се прилагат мерките, предвидени в чл. 20а и чл. 20б”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Няма изказвания.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов за създаването на нов параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 26, против 19, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 7 на вносителя има постъпили предложения от народните представители Танева и Гюзелев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. В чл. 21а се създават алинеи 4 и 5:
	„(4) Производителите изискват и съхраняват резултати от лабораторни анализи, представени по чл. 23з и изискванията на Регламент (ЕО) № 1830/2003, за доставените генетично модифицирани съставки и добавки, както и компоненти на дадена съставка, и вещества, предназначени за влагане в храните.
	(5) Производителите вземат проби с цел удостоверяване на съответствието със заявената информация по чл. 12, ал. 4 с периодичност, определена във внедрената система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критичните контролни точки по чл. 18, ал. 1.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за  редакцията на § 7, който става § 10.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В чл. 23, ал. 2 думите „т. 6” се заменят с „т. 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 11.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 8 има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя:
„1. В чл. 23а, ал. 1, т. 2 се създава нова буква „г”:
„г) комисията създава и поддържа заедно с контролните органи публичен регистър на страницата на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите на всички заявления, в който задължително фигурира името на фирмата вносител и/или производител, търговското наименование на продукта, вида ГМО с неговия идентификатор и процентното съдържание на ГМО.”
3. В ал. 10 след думата „поддържа” се добавя думата „публичен”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 12:
„§ 12. В чл. 23а, ал. 1 се създава т. 6:
„6. поддържа електронен регистър за дейността си в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 26, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията със съответната редакция за § 8, който става § 12.
Гласували 86 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев за създаване на нов § 8а, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 23в, ал. 5, т. 4 думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 13.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев относно създаване на нов § 8б, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов относно създаване на нова ал. 15 в чл. 23е:
	„(15) Внасяните генетично модифицирани продукти притежават декларация, чието копие се предава на всеки следващ оператор до предлагането на крайния продукт в търговската мрежа, като на всеки етап се вписва извършваната обработка на продукта. За всяка следваща партида се издава нова декларация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. В чл. 23е, ал. 5, т. 2, буква „д” и в т. 3 думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов за създаването на ал. 15 в чл. 23е, което комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 37, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 14.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 9 на вносител има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 15:
„§ 15. В чл. 23з се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „в писмен вид” се добавя „в придружаващите партидата документи и на етикета на продукта”.
2. В ал. 5 думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”, а след думите „Регламент (ЕО) № 1829/2003” се добавя „и Регламент (ЕО) № 1830/2003”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Разисквания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията със съответната редакция на § 9, който става § 15.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 10 на вносител има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 16:
„§ 16. В чл. 24 се създава ал. 4:
	„(4) При внос на храни, съдържащи или състоящи се от ГМО, вносителят задължително представя информацията в придружаващите партидата документи за вида и количественото съдържание на ГМО.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания и разисквания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за  редакцията на § 10, който става § 16.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. В чл. 27 се създава ал. 5:
	„(5) Официалният контрол се извършва и по сигнали и жалби на граждани. При установени нарушения, за които са дадени предписания или наложени глоби или имуществени санкции, производителите и търговците заплащат такса за извършената проверка в размер, утвърден с тарифа по чл. 36в.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 17.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 11 на вносителя няма постъпили предложения. 
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания по текста? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който става § 18.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев за създаване на Преходни и заключителни разпоредби с параграфи 12 и 13, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създадат Преходни и заключителни разпоредби с параграфи 19 и 20:
„Преходни и заключителни разпоредби
§ 19. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон производителите на храни подават декларацията по чл. 12, ал. 4 за регистрираните обекти за производство на храни.
	(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон производителите на храни привеждат внедрените системи за управление на безопасността на храните или системи за анализ на опасностите и критични  контролни точки в съответствие с изискванията на този закон.
§ 20. В Закона за подпомагане на земеделските производители (Обн., ДВ , бр. ...) се правят следните допълнения:
1. В чл. 50, ал.1 след думата „Нарушенията” се добавя „по чл. 48 и 49”.
2. Създава се чл. 51:
„Чл. 51. (1) На преработвател или изкупвач, одобрен по схема за подпомагане на земеделски продукти съгласно регламент на Европейския съюз или наредба, издадена на основание на този закон, който не изпълни задължението си да преработи земеделските продукти, получени съгласно условията на схемата, в продуктите или в сроковете, определени в регламента или наредбата, се налага имуществена санкция. Размерът на имуществената санкция е от 100 до 500 лв. за всеки хектар земеделска земя, от който е добита непреработената продукция.
	 (2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове на определени от министъра на земеделието и храните служители, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице.
	(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Разисквания и изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на Преходни и заключителни разпоредби с параграфи 19 и 20.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов за създаване подразделение „Заключителни разпоредби”, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 21:
„§ 21. В Закона за закрила на детето (Обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8 се създава ал. 9:
„(9) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието му в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни.”
2. В чл. 45 се създава ал. 14:
„(14) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 9 се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 500 до 1000 лв.
3. В чл. 46, ал. 2 думите „чл. 45, ал. 5, 6, 8, 10, 11 и 12” се заменят с „чл. 45, ал. 5, 6, 8, 10, 11, 12 и 14”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Разисквания и изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 21.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов за нов параграф, което комисията не подкрепя:
„§ 10. В Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 75 се създава ал. 10:
	„(10) Забраняват се всички форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни на продукти и съставки, които са произведени от ГМО, съдържат и/или се състоят от ГМО, в които участват деца или представят деца, употребяващи тези храни и/или са предназначени за детска аудитория.”
2. В чл. 126, ал. 1 думите „чл. 75, ал. 1 и ал. 3-9” се заменят с „чл. 75, ал. 1 и ал. 3-10”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Разисквания? 
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, колеги, по време на заседанието на комисията аз така и не можах да чуя достатъчно сериозни аргументи защо след като приемаме промяната в Закона за закрила на детето не се приема и промяната в Закона за радиото и телевизията, с която се забраняват всички форми на търговски съобщения, където се рекламират генетично модифицирани продукти. Ако някой знае сериозен аргумент, нека да дойде и да каже от тая трибуна защо по телевизията да няма забрана за реклама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? 
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Михайлов, аз не знам, обаче така, като гледате напоследък телевизия, в последните месеци и години основните рекламодатели са производителите на кренвирши. Знаете, че в тия кренвирши има соеви продукти, а знаете, че тия соеви продукти 99% са произведени в страни, където има генномодифицирани организми. Въвеждането на тази реклама наистина ще се отрази много сериозно върху целия рекламен пазар. Това е репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да отговоря на господин Михайлов защо не беше подкрепено предложението в комисията. Когато разглеждахме предложението на заседанието, течеше процедура за приемането на промени в Закона за радиото и телевизията с водеща друга ресорна комисия. Тогава Ви предложихме, че ще има процедура за второ четене и това, което смятате, че трябва да се промени, може да го направите като предложение. На това основание отхвърлихме текста. Освен това има и работна група, разбирам от колежката, която в момента готви нови промени в Закона за радиото и телевизията. Така че Вие можете да предложите тези промени и там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трета реплика? 
Заповядайте за дуплика, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Вие сте права, но това са технически аргументи. Това не е аргумент по същество. Тук, в залата, в момента ние дебатираме сериозен аргумент. Не може да се рекламира, в което участват деца или поставени и употребявани от тези храни и т.н. Това е сериозният, това е аргументът, който се дебатира.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нека специалистите да се произнесат.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: А това дали ще има изменение в Закона за радиото и телевизията, нека да си ги има. Дотогава нека да си приемем това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? 
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов за създаването на нов § 10, което комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 15, против 24, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
С това е приет и на второ гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за храните под № 053-07-32 от 23 юни 2010 г.
 
Преминаваме към единадесета точка от дневния ни ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД. 
Приет е на първо четене на 2 юли 2010 г.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Пламен Краевски – заместник-директор на Агенция „Архиви”.
Колеги, гласуваме така направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госта.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение на Националния архивен фонд,               № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14 юни 2010 г., приет на първо гласуване на           2 юли 2010 г. 
„Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който комисията подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: От § 1 до § 13 включително комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, от § 1 до § 13 включително – комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля това предложение да бъде гласувано.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 5, въздържал се 1.
Предложенията са при.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Преходни и заключителните разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По параграфи 14, 15 и 16 комисията подкрепя текста на вносителя за така цитираните параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, има ли изказвания?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Под формата на изказване имам един въпрос към председателя на комисията, ако може да ми отговори и след нейния отговор, аз имам право на дуплика.
Параграф 16 – питам се защо законът влиза в сила от 12 юни 2010 г., когато днес сме 21 юли 2010 г.? Защо от 12 юни? Ако можете да ми отговорите, ще Ви бъда благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Реплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин Корнезов, датата на влизане в сила на закона е 12 юни, защото това е датата на влизане в сила на конституционното решение, с което законът е обявен за противоконституционен. Тъй като решението на Конституционния съд има действия занапред от влизането им в сила, всъщност излиза, че тези изменения, които са направени през м. декември са влезли в сила и сега е отменен законът, все още ги няма. Отдолу изникват старите текстове, старата структура, старите правомощия и т.н. За да се припокрие този период от влизане в сила на решението – 12 юни, до влизането в сила на закона, който обсъждаме сега и който евентуално ще бъде приет, за този период, затова е сложена тази дата, за да покрие този период и всъщност законът да си влезе в сила на 12 юни, оттам откъдето започне да действа структурата, която де факто вече е налице, но де юре я няма. Тъй като законът е обезсилен от Конституционния съд като противоконституционен, затова именно е посочена тази дата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други реплики? Няма.
Дуплика, господин Корнезов. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на Вас за отговора.
Действително, това е идеята, тъй като с Решение № 8 (шум и реплики от ГЕРБ), от 27 май 2010 г. – да, ето го решението, прочетете си го, (показва решението), публикувано е на 8 юни 2010 г., където Конституционният съд обяви целия този закон, буква по буква за противоконституционен. Сега вие искате да върнете с това, което правим днес, назад във времето. Само че, дами и господа, времето върви напред, а не назад. (Шум и реплики.) Не е допустимо! Вижте, това го казва чл. 151, ал. 2 – това, което колежката цитира. Но имаме чл. 5, ал. 5, където казва, че всички нормативни актове, тоест и законите, се обнародват в “Държавен вестник”. Те влизат в сила след обнародването им – напред! Не може да влезе един закон в сила, когато той не е обнародван в “Държавен вестник”. Разбирате ли? Това е конституционен въпрос! Вярно е, че може да се дава обратна сила на законите, но един закон не може да влезе в сила, преди да е обнародван. Вие пишете тук  „§ 16. Законът влиза в сила от 12 юни 2010 г.”. Има ли публикация на този закон? Няма! Как ще влезе в сила?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Утре ще има.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Затова правя предложение § 16 да отпадне. Да оставим това, че има ... ако сте чували за проф. Сталев – Бог да го прости! – беше и председател на Конституционния съд, има и монографии, и т.н., и т.н., когато Конституционният съд обяви за противоконституционен един закон или правна норма, веднага възниква старият текст и той се прилага. От датата 12 юни и днес се прилагат старите норми. Вие не можете с метлата да заличите действията на едни правни норми, които действат и сега. Това е невъзможно! Разберете го! Не се прави така!
Още веднъж предлагам процедура за отпадане на § 16 и поне – веднъж не ни послушахте, приехте закона и го обявихме за противоконституционен, не ни карайте да се обръщаме пак към Конституционния съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте. (Шум и реплики.) 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, такъв правен нихилизъм и такова неуважение към Конституцията не е демонстрирал никой състав на Народното събрание досега! Това, че управляващото мнозинство, изпълнителната власт не уважава законите, в парламента прераства в нещо по-сериозно, а именно липсата на каквото и да е уважение на народните представители от мнозинството към Конституцията. 
Ще Ви напомня как и защо, и при какви обстоятелства беше приет този противоконституционен закон. В края на м. декември, когато беше предложено от председателката на комисията и подложено на гласуване от председателя на Народното събрание Цецка Цачева едновременното гласуване на първо и второ четене на този законопроект, при положение че от опозицията изразихме многобройни възражения срещу законопроекта, тогава аз я помолих, убедително настоявах, да не прави този непроцедурен гаф, а това – нарушение и на правилника, и на Конституцията, защото ще произтекат вредите, които произтекоха от това, че с ината си мнозинството прие един закон, който впоследствие беше обявен за противоконституционен. Няма да повтарям основните положения от лекцията, която проф. Корнезов ви изнесе. В тази зала има юристи, които би следвало да знаят, че няма как един закон, както е записано тук, да влезе в сила „изотзад”, назад във времето. (Шум, реплики, смях в залата.) Няма как! (Реплики.) Законът може да действа единствено и само занапред. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина!
МАЯ МАНОЛОВА: Но тук има една друга идея всъщност, която всички много добре знаем. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина!
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за следното. Това, че Народното събрание не уважава Конституцията, само по себе си е сериозен проблем. Но тук проблемът е друг – че от това следват вредни последици за българските граждани. 
Първо, от цялото преструктуриране на системата на Националния архивен фонд. И второ, от съкращенията, от чистката, която беше извършена в тази сфера. В момента са уволнени около 100 души въз основа на един противоконституционен закон. Мнозинството с ината си е готово отново да наруши Конституцията, но просто да бетонира незаконното уволнение на тези хора. 
Уважаеми депутати от мнозинството, част от тези хора са гласували за вас! Те са гласували за това в държавата да има правила и тези правила да се спазват от управляващите, на първо място, защото това беше основното ви политическо послание! А не с ежедневната си работа вие да нарушавате Конституцията! Няма как да влезе със задна дата този закон! Просто няма как да се случи! 
Това, което ви обяснявам в момента е, че ние отново ще го дадем на Конституционния съд и ще бъде отменен за пореден път. Ако не ви е срам да повтаряте една и съща грешка по десет пъти, направете го отново! Съжалявам, че я няма Цачева в момента, защото тя веднъж допусна този гаф, а сега предполагам, че новият заместник-председател, който върви по нейните стъпки, ще продължава в същия дух. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Осъзнайте се и не си правете експерименти с Конституцията! Не се подигравайте на конституционните норми! Защото е допустимо да се направи някакво нарушение веднъж, но когато става дума за нарушение на Конституцията да се повтаря многократно, вече е безобразие. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, предполагам, че и на Вас, както и на нас е известно съдържанието на решението на Конституционния съд.
Решението на Конституционния съд по повод на този закон е ясно на всички. Няма защо да казваме, че ние повтаряме една и съща грешка и не уважаваме Конституционния съд. Напротив! Тази грешка, която е допусната, е чисто процедурна. Ние я признаваме, но така или иначе волята на мнозинството се изразява в този материален закон. В никакъв случай не бихме допуснали грешка, ако гласуваме този закон сега с терминологията, която е употребена, включително и в Преходните и заключителните разпоредби. 
Ако сте обърнали внимание, винаги, когато се предава обратно действие на един закон, доколко тази терминология е правилна, не споря в момента – винаги се употребява този термин: законът влиза в сила от еди-коя си дата. Друга тема е дали има разлика между влизането в сила на закона и обратното действие, или откога този закон поражда действие. Така или иначе в момента това е възприетата практика в Народното събрание. Това съм го проследила в доста закони, които придават обратно действие на някои от разпоредбите си. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви, без реплики от място!
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Да, виждам – затова правя тази реплика, че ако решим да направим в момента редакционна поправка и напишем в тези разпоредби, че законът има обратно действие, считано от еди-коя си дата, тази поправка ще бъде чисто редакционна и няма да промени смисъла на закона. 
Затова искам по този повод да репликирам госпожа Манолова, че Конституционният съд въобще не е коментирал същността – материалноправната същност, на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли други реплики? 
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз бих искала да уточня нещо пред всички вас – че цитираният чл. 5, ал. 5 от Конституцията, определя влизането на нормативните актове, които се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването, освен когато в тях не е определен друг срок. Именно това сме посочили в този законопроект. (Реплика на народния представител Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви, господин Корнезов – не от място!
Трета реплика? Няма.
Госпожо Манолова, дуплика? Заповядайте!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Забавно звучи опитът ви да влизате в спор с проф. Корнезов… (Силен шум и викове.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Без квалификации, ако обичате, госпожо Манолова! Млъкнете от залата!
МАЯ МАНОЛОВА: Нищо обидно не съм казала, но все пак трябва да има някакво уважение, ако не към Конституцията, то поне към авторитетите. (Реплики от ГЕРБ.)
За всеки юрист първокурсник е ясно какво има предвид конституционният законодател, а именно, че законът може да влезе в сила и един месец след неговото обнародване и от някаква определена друга дата, но тази дата във всички случаи е в бъдещето. Няма как, не е предвидено обратна сила и влизане в сила на един закон с дата един месец или там, колкото е нужно на управляващите, назад. 
Аз искам, и в момента го казвам не заради вас, защото вие нямате нито желание, нито намерение да вникнете в това, което се говори, а просто да се отбележи в протокола, че за втори път ви предупреждаваме, че с неуважението си към правилата (шум и реплики), към процедурите и към Конституцията ще станете повод за смешната ситуация един закон да ви бъде връщан на два пъти! Аз не съм казала, уважаема колега Колева, че този закон е отменен, поради противоречие с материалноправни норми. Напротив, на процедурно основание! Но в случая вие правите следващ процедурен гаф, което е още по-укоримо, защото го правите с оглед на онези хора, които са били уволнени въз основа на този противоконституционен закон и които в момента следва да получат решения от съдилищата, за това те законно или незаконно са уволнени. 
Е, според вас как е, когато основанието е един противоконституционен закон?! Справедливо ли е те да бъдат възстановени и да им бъдат платени съответните обезщетения? Аз мисля, че е справедливо, защото те не са длъжни да плащат за безхаберието на управляващите, да нарушават Конституцията при приемането на законите. 
Хубаво е да знаете, че всички нарушения, които правите, имат своята цена и е смешно парламентът да се занимава с антикризисни мерки и икономии, да продаваме автомобили и други показни мероприятия, от които ефектът е в рамките на 300-400 хил. лв. Защото сметнете обезщетенията, които ще се изплатят в резултат на вашата противоконституционна дейност. Те са в пъти повече! Безхаберието също има цена и за съжаление тази цена се плаща от българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов § 16 от законопроекта да отпадне.
Гласували 89 народни представители: за 15, против 56, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедура за прегласуване. Уважаеми колеги, вижте до какъв абсурд стигаме. Сега пише: „Законът влиза в сила на 12 юни 2010 г.”. Нали е така? Следователно, можем да пишем примерно, че законът влиза в сила на 9 септември 1944 г. (Смях и оживление.) Може ли това? Ами може, по вашата логика, след като казвате, че законът влиза преди да бъде публикуван. Значи можем да го вържем даже към Крумовото законодателство. Вижте абсурда! Затова е разумно да отпадне текстът. Нищо не губите! Нищо не губите! Вижте, юридически това е недопустимо. Знам, че са се правили и в други случаи подобни грешки. Винаги съм възроптавал срещу тях. 
Моля, прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  Благодаря Ви.
Повторно гласуване на предложението на народния представител Корнезов за отпадане на § 16 от закона.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 53, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на § 14 и 15 по вносител, които комисията подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 77, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 16 по вносител, който комисията подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 73, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието. 
С това е приет на второ четене Законът за Националния архивен фонд.
Колеги, с това се изчерпва днешният дневен ред. 
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 18,06 ч.)
Заместник-председатели			Анастас Анастасов
				
						Екатерина Михайлова


Секретари:		Петър Хлебаров

			Митхат Метин