Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-09-17

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов


Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам заседанието.
Продължаваме с: 
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2009 Г. (Продължение от вчерашното пленарно заседание.)
Моля, народните представители, които желаят да участват в дискусията да дадат заявка с вдигане на ръка.
Господин Павел Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги! Явно е и от резултата при гласуването в Комисията по правни въпроси, като че ли е прието и изчерпано, че в доклада на Висшия съдебен съвет всичко е наред. Тук при това безразличие, ние от „Атака”, отново ще сложим пръст в раната и ще се опитаме да дешифрираме и да разгадаем за какво става дума. 
Това безразличие и тази липса на дебат, безкритичност от страна на мнозинството – за опозицията е ясно, сочат, че явно мнозинството счита, че работата на Висшия съдебен съвет и гласуването съответно „за” този доклад, е наред. Работата на Висшия съдебен съвет и работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет е достойна за одобрение.
Колеги, не мога да разбера какво е това политическо неразбиране, тази, бих казал, политическа нищета в оценката на този орган, на тази институция, която според цялото българско общество и според нашите партньори в Европейския съюз, сигурно работи най-лошо от всички институции в цялата държава. Тази институция, която в изминалата година беше разтресена от най-тежките скандали. Тази институция, която поддържа цялата съдебна система, която е шапката, която е главата, която е ръководството на съдебната система, която е най-критикуваната система в страната и е подложена на най-големи критики. И това ще бъде отново – по начина, по който това стана, по отношение и на съдилищата при вчерашния доклад, а миналата седмица по същия начин, както автоматически беше приет и докладът на председателя на Върховния административен съд. 
Нещата не се различават до голяма степен в критиките, които вчера отправих от трибуната по отношение на доклада, за работата на съдилищата и проблемите в съдилищата. И този доклад също е телеграфен, той е абсолютно формален. Цифрите, които са показани, които са изнесени в него, не са важното – това е дребнотемието. Това са малките проблеми. Големите проблеми са тези, че от Висшия съдебен съвет през отчитания период, членове на Висшия съдебен съвет подадоха оставки по повод на този скандал, който се развихри. Това, което става в съдебната система и което произтича от работата на Висшия съдебен съвет, продължава да става. Това е същото. 
Явно мнозинството няма намерение да промени Висшия съдебен съвет, което може да стане със закон, и което ние от „Атака” винаги сме призовавали да бъде сторено. Винаги сме призовавали и казвали, че коренна промяна в съдебната система може да има и може да стане с пълната промяна на сега действащия Висш съдебен съвет – нови хора, нова политика, нови принципи, на които да бъде изградена съдебната система, което може да стане и без промяна на Конституцията.
Винаги от „Атака” сме казвали и пак ви го напомняме – Висшият съдебен съвет е този, който поддържа статуквото в съдебната система. Висшият съдебен съвет беше изцяло съставен по формулата 8 – 5 – 3 в миналото Народно събрание. В него има хора, които са откровено, силно политизирани, такива, които произтичат от тогавашното политическо статукво и в момента продължават и изпълняват поръките, задачите от тези, които ги бяха назначили.
За мен е важното да бъде даден знакът, да бъде показано, че това мнозинство има яснотата за причините, за това което става в съдебната система, за неблагополучието, за корупцията, за семейщината, за начина по който биват назначавани, издигани кадрите във Висшия съдебен съвет.
Ако вчера бяхте по-наблюдателни, ако вие бяхте наясно, ако имахте поглед върху нещата, уважаеми колеги от мнозинството, щяхте да видите, дори сега се проявява това, тесните взаимоотношения между тук присъстващите членове на Висшия съдебен съвет и представители на предишните управляващи – сегашната опозиция. Защото, това са едни и същи хора, които преминават от политически лица във висши магистрати, председатели на върховните съдилища, членове на Висшия съдебен съвет. Защото членовете на Висшия съдебен съвет са тези, които са били във висшите ръководства, депутати от бившите управляващи.
Затова аз ви призовавам да покажете със своя вот негативното си отношение към Висшия съдебен съвет и Инспектората към него такъв, какъвто е в момента. Защото вашето гласуване е един политически акт, който ще покаже същността, истината за нещата. Не бива да се учудвате и сърдите – вие, вътрешният министър и висшите представители на политическото ръководство на МВР тогава, когато съдии и прокурори не изпълняват своите задължения, освобождават и не налагат адекватните мерки за неотклонение. Тогава, когато издават абсолютно неоснователни оправдателни или символични присъди. Нещата са свързани и гледайте на тях политически.
Затова ви призовавам още веднъж, управляващи, гласувайте против този доклад, за да светне една лампа за това и оттук-нататък започнете един процес, едни действия по промяна на Закона за смяната и за подмяната на Висшия съдебен съвет, който в настоящия му състав не изпълнява онова, което трябва да извърши за промяна на съдебната система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? 
Заповядайте, господин Миков – първа реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Шопов, Вие сте участвали в един такъв процес на прочистване на съдебната система в една друга политическа сила, не в тази, в която сте сега, в началото на 90-те години. Тогава със същия тон, със същия стил, по същия начин деполитизирахте, декомунизирахте и изгонихте десетки и стотици кадърни кадри от системата, като ги дамгосахте с печата комунисти. Част от управляващото мнозинство днес са хора, които си спомнят тези времена. Тогава с такава чистка Вие заложихте системата каквато е днес, с всичките й проблеми натрупани през годините, за които Вие говорите: за семейственост, за корупция и за всички тези язви, които Европейската комисия и българските граждани изпитват. И тогава имаше разумни гласове в обществото, които предупреждаваха, че не може да се слага клеймото, не може политически да се чисти. Част от системата ни с всичките й проблеми, каквато е днес, каквато се опитваме да я променяме се крие в онези времена, когато такива апологети като Вас на политическите, острите политически подходи към независимата съдебна власт, имаха почва.
Така че, Вашият призив към управляващото мнозинство трябва да премине през спомена – какво се случи в съдебната система в началото на 90-те години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма. 
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Не можеше да ми бъде направена по-услужлива реплика, господин Миков, за да напомня за онова, което се случи тогава, за което Вие намеквате. Вие тогава не сте били активно в политиката и не си спомняте, разбира се, какво точно се случи. Трябваше много повече да бъде прочистено и много повече да бъде сменено в кадрово отношение в съдебната система тогава. Защото си спомняте, че съдебната система тогава и според чл. 1 от Конституцията беше изцяло владяно и доминирано от Комунистическата партия, от окръжните им комитети на партията и съответно от Централния комитет. Имаше имена, които Вие сигурно не си спомняте. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, тогава бяха сменени, и това беше бедата и проблема, цифром и словом само 31 души от подлежащите на разглеждане 1250 души. Пак повтарям: подлежащите на разглеждане 1250 души! Защото тогава така наречените демократични сили се оказаха крайно колебливи, мекушави и нерешителни да направят сериозната, истинската промяна от онези кадри, които осъществяваха десетилетия наред репресията върху свободомислещите и бяха тези, които обслужваха репресивната комунистическа система. Така че не се връщайте натам, защото този пример е абсолютно неуместен. Този пример показва, че тогава, когато е трябвало да се къса, да се хвърли гнилото, да се направи радикална кадрова реформа тя не е направена. Затова нещата останаха владение от БКП, днес БСП, които продължават да се разпореждат в тази система и продължават да имат огромното влияние върху кадрите. 
Затова призовавам мнозинството, след като 20 години не се направи тази сериозна реформа, да се направи опит тя да се проведе сега. И то не толкова долу в кадрите, в магистратите, колкото в ръководството – в главата, което е Висшия съдебен съвет, чийто доклад ще приемаме днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата? 
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искам да продължа една моя мисъл от вчера. Тя е, че всъщност този път за разлика от дебата, който беше по доклада на председателя на Върховния административен съд, истинският според мен дебат, този път не се състоя. 
Аз лично съм озадачен: защо колегите от ГЕРБ не вземат отношение по толкова съществени въпроси? Надявам се да вземат, пък знам ли? „Ред, законност и справедливост” се опита вчера и днес също ще се опита да бъде модератор на някои теми във връзка със съдебната власт и по-конкретно с доклада на Висшия съдебен съвет. Ние вчера споменахме по повод и на доклада на председателя на Върховния касационен съд някои проблеми, които бяха свързани  с процесуалните закони и с устройствения закон. 
Господин Яне Янев постави някои въпроси, аз също ги поставям и се надявам представителите на Висшия съдебен съвет да отговорят на тях. Разбира се, това не е парламентарен контрол, уважаеми колеги, тъй като ние тук в случая просто се изслушваме и се опитваме да дебатираме, но все пак защо близо една година състава на Висшия съдебен съвет е от 23 души? Защо работи в намален състав? Това законен състав ли е?
А също така стои и другият въпрос, който РЗС постави: какво е отношението, какво е становището на Висшия съдебен съвет за тези проверки на магистрати, които ще бъдат извършвани във връзка с допуск до класифицирана информация, във връзка с надеждността на магистратите? Така че, аз се надявам сега да вземете отношение по този дебат.
Иначе искам да отбележа, че предстои да бъде разгледан в Комисията по правни въпроси, а след това да влезе и в пленарната зала Законопроект за изменение и допълнение на Устройствения закон, на Закона за съдебната власт. Още сега ние поставяме някои въпроси, които, надяваме се, мнозинството този път да не се опита да заобиколи или пропусне, още повече че има становища и на международни организации, и на международни експерти, и на експерти от Европейския съюз, които са много критични към предвижданите промени в Закона за съдебната власт.
Аз разполагам с доклад, изготвен от експерти по „Туининг проект”. Това са Хоакин Морено Грау – старши съдия във Върховния съд в автономна област Мурсия, Франсиско Навас – старши съдия във Върховния съд в автономна област Валенсия, по отношение на предвижданите от Министерството на правосъдието промени в Закона за съдебната власт. Тези експерти на Европейския съюз са изключително критични, даже ще цитирам: „Предложенията се отнасят до много членове на закона, но не решават ключови въпроси, свързани с капацитета на Висшия съдебен съвет за управление на българската съдебна система”. Това е констатация на експерти от Европейския съюз, високопоставени магистрати. Ще цитирам още коментарите им по отношение на чл. 186, ал. 2: „Не е ясен начинът, по който Висшият съдебен съвет получава информация относно нравствените качества на магистратите. Не е лесно да се разбере по какъв начин се събират данни за етичните качества с оглед прилагането на този член”.
Тук се споменава проблемът и за тайните общества – това ни го казват от Европейския съюз, че много магистрати в България членуват в тайни общества и трябва да се намери начин да се даде публичност на тези зависимости, те да бъдат декларирани. И тези експерти казват: „В законопроекта се предлагат изменения по някои второстепенни въпроси, свързани с дисциплинарната отговорност. Забелязва се леко техническо подобрение”. Леко техническо подобрение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Само, ако ми позволите да завърша мисълта си, госпожо председател.
Нямам време, за съжаление. Съжалявам, че леко просрочвам времето, госпожо председател, но вижте последното изречение в този доклад: „Ето защо нашият екип твърдо препоръчва незабавно преработване на всички текстове в законопроекта, които уреждат дисциплинарната отговорност”.
С това приключвам. Смятам, че когато една Конституция твърде много се променя, в случая е в частта й за съдебната власт, и когато Устройственият закон твърде много се променя, когато предишният е променян десетки пъти, а сега действащият отново тръгва на сериозни промени, това означава, уважаеми колеги, че имаме сериозен конституционен проблем. „Ред, законност и справедливост” за пореден път апелира да мислим за нова Конституция.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря, господин Василев.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Да дадем възможност на проф. Анелия Мингова да даде отговор на поставените въпроси.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, благодаря и на народните представители, които взеха отношение по доклада на Висшия съдебен съвет. Няколко конкретни въпроси бяха поставени и аз ще се опитам да маркирам отговорите.
Господин Яне Янев вчера постави въпроса, който беше повторен и днес – защо не е попълнена парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. За съжаление ние не сме адресат на този въпрос. Не бих могла да отговоря защо Висшият съдебен съвет няма правомощия да провокира попълването на тази квота, но аз се надявам, че с доклада, който беше обсъден в Комисията по правни въпроси на Народното събрание и който разглеждаме днес, сме се опитали и сме успели донякъде поне да ви убедим, че Висшият съдебен съвет разполага с капацитет, усилия и отговорност да си върши работата и е редно неговият административен капацитет да бъде подсилен, така че да взема легитимни и отговорни решения. Надявам се парламентарната квота да бъде попълнена.
По отношение позицията ни за предвидените предложения за изменения в Закона за съдебната власт относно необходимостта да се дава допуск до класифицирана информация, Висшият съдебен съвет има единодушно отрицателно становище. Ние сме го изразили отдавна в едно подробно изложение. То е на нашия сайт. Разбирате, тъй като не е времето да обсъждаме това сега в подробности, ние ще го направим, когато се обсъжда проектът за изменение на Закона за съдебната власт в Комисията по правни въпроси, когато бъде включено в нейния дневен ред.
По отношение другите бележки относно предлаганите промени в Закона за съдебната власт, също сме дали подробното си становище, изпратили сме го на министъра на правосъдието. Не знам доколко нашите бележки са залегнали в окончателния проект, но отново ако това не е съобразено, ние ще имаме възможност да кажем критичните си бележки, когато законопроектът се обсъжда.
Тук искам само да дам един конкретен пример. Ние категорично възразяваме срещу предложението за децентрализация на конкурсите, защото по този начин опасенията за лобизъм, влияние и феодализъм при кадруването стават още по-големи, отколкото ако това бъде съсредоточено при централизираните конкурси, разбира се при достатъчна гаранция за прозрачност, откритост и публичност на тяхното провеждане и при ясни критерии. Така че няма да навлизам в подробности. Вероятно ще го направим при обсъждане на законопроекта.
Беше поставен въпрос коя е обслужващата банка на Висшия съдебен съвет. Разбира се, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити Висшият съдебен съвет оперира средствата си чрез Българската народна банка. По списък, одобрен от министъра на финансите, по отношение на другите търговски банки се обслужват второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, каквито са всички звена в съдебната система. Така че това е публично, ясно и няма някаква тайна или някакви други проблеми, които да произхождат от това обслужване.
По отношение въпроса за изплатените суми по изпълнителни листове от органите на съдебната власт, тъй като въпросът беше зададен вчера – ние се опитахме да направим конкретна справка на господин Янев и да му отговоря, за 2009 г. изплатените суми са от порядъка на 2 млн. 591 хил. лв. До този момент за 2010 г. изплатените суми са 293 хил. 752 лв., а към същия период прокуратурата на Република България има все още неизплатени суми - предполагам, че това са проблеми от бюджетен характер в течение на годината – към 2 млн. 225 хил. лв.
По отношение на политическото изказване, направено от господин Шопов, аз мисля, че го чухме и миналата, и по-миналата година. Аз лично съм отговорила, има го в протоколите на Народното събрание за миналата година и не смятам сега да навлизам в политически дебати - не ми е това работата, не е това работата на Висшия съдебен съвет.
В заключение искам да благодаря отново на народните представители от Комисията по правни въпроси и на всички вас за вниманието, с което изслушахте нашия доклад и нашите бележки и отговори, да ви уверя, че сме отговорни и отворени за партньорство и според нас само откритият диалог и добронамереност между институциите може да е успешно за съдебната реформа, за магистратите и за всички български граждани, които очакват от нас позитивизъм и работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря.
От името на Инспектората, госпожо Караиванова, желаете ли да вземете отношение? Не.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към режим на гласуване.
Припомням проекта за:

 
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2009 г.
Народното събрание, на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, 
РЕШИ:
1. Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектора към Висшия съдебен съвет през 2009 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Не са постъпили предложения за редакционни промени.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Гласували 119 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Да благодарим на представителите на Висшия съдебен съвет и на Инспектората за участието в обсъждането на доклада.

Следващата точка от нашата програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО БАХРЕЙН ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект № 002 02 28 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г.
На заседание, проведено на 9 септември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 26 юни 2009 г. в София.
Законопроектът беше представен от госпожа Искра Славчева – директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” в Министерството на финансите.
Спогодбата ще допринесе за решаване на проблемите, свързани с отстраняването на нежеланите последици на двойното данъчно облагане като по този начин ще се яви като необходима предпоставка за разширяване на икономическото сътрудничество между двете държави. 
Чрез предвидената в спогодбата възможност за обмен на банкова информация ще бъдат създадени гаранции относно легитимността на финансовите трансфери, предотвратяване прането на пари и укриването на дължими данъци.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 18 народни представители, „против” и „въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 26 юни 2009 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае председателят на комисията Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
 по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 002-02-28, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г.
На редовно заседание, проведено на 1 септември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. 
Спогодбата е подписана на 26 юни 2009 г. в София. Кралство Бахрейн се утвърждава като разрастващ се търговски и финансов център в района на Близкия и Средния изток. Присъединяването на България към Европейския съюз открива пред двете държави нови и значителни възможности за засилване на икономическите връзки.
Необходимо е обаче да бъде създадена ясна и еднозначна правна рамка за инвестициите и бизнеса между България и Бахрейн, която да има стимулиращо въздействие върху растежа и икономически контакти. Съществен елемент от тази правна рамка е подписаната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Спогодбата е успешен резултат от усилията на двете държави за създаване на правна основа за развитие между тях на стопански и културни връзки и сътрудничество във всички области на обществения и стопанския живот. Документът е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодно сътрудничество и на нормите на международното право.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Остава да чуем и доклада на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси по законопроект № 002 02 28 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 002-02-28, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г.
Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 28 юли 2010 г. 
В мотивите на законопроекта е посочено, че в София на 26 юни 2009 г. бе подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото между правителствата на Република България и Кралство Бахрейн. Тя е резултат от съвместните усилия на двете държави за създаването на правна рамка за развитие на стопански и културни връзки във всички области на обществения и стопанския живот, която ще доведе и до значително подобрение на инвестиционния климат в страната.
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана между правителствата на двете държави, благоприятства за отстраняването на неблагоприятните последици на двойното данъчно облагане. Същата се явява предпоставка за разширяване на икономическото сътрудничество между двете държави и ще подпомогне дейността в България на компаниите, установени в Бахрейн, а също и българските фирми, при навлизането им в новия и перспективен пазар.
В спогодбата се предвижда и възможност за обмен на банкова информация, с която се създават гаранции за легитимността на финансовите трансфери и за предотвратяване прането на пари и укриването на данъци.
След проведеното обсъждане и гласуване единодушно с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 002-02-28, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Колеги, изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 002 02 28, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура – да подложите на гласуване предложението ми да гласуваме на второ четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителствата на Република България и Кралство Бахрейн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 26 юни 2009 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
С това законът е приет.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Същият ще бъде докладван от госпожа Фидосова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на господин Димитър Иванов – директор на дирекция „Държавна администрация” към Министерския съвет. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите госта.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
„Закон за изменение на Закона за държавния служител”.
Постъпило е предложение от народния представител Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за наименованието на закона съгласно доклада.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 1, 2, 3 и 4 съгласно вносителя, които комисията подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 5 има постъпило предложение от народния представител Юлиана Колева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 35а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
       (1) Обучението за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се осъществява от Института по публична администрация, който е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.”
2. Създава се нова ал. 3:
       “(3) Изпълнителният директор на Института по публична администрация се назначава със заповед на министър-председателя.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
       “(4) Управителният съвет е с мандат две години и се състои от 5 членове – главния секретар на Министерския съвет или определен от него директор на дирекция в администрацията на Министерския съвет, заместник-министър на финансите, заместник-министър на труда и социалната политика и заместник-министър на образованието, младежта и науката, определени от съответните министри. Изпълнителният директор на Института по публична администрация е член на управителния съвет по право.”
4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 5 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 6 е постъпило предложение от народния представител Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „Министерския съвет”.
2. Алинея 2 се изменя така:
	„(2) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение, се извършва от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
3. Създава се нова ал. 3:
	„(3) Контролът по ал. 1 и 2 се извършва от инспектори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 6 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който комисията подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 8 е постъпило предложение от народния представител Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 134 ал. 2 се изменя така:
	„(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” или от оправомощени от него длъжностни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 8 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има постъпило предложение от народния представител Юлиана Колева за създаване на нов § 8а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 8а, който става § 9:
„§ 9. В § 6, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите “Министърът на държавната администрация и административната реформа и министърът на външните работи издават” се заменят с “Министърът на външните работи издава”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на § 8а, който става § 9, по редакцията на комисията, съгласно доклада.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване наименованието на раздела „Заключителни разпоредби”, както е по вносител, и което комисията подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 9 е постъпило предложение от народния представител Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. (1) Министерският съвет привежда в съответствие с този закон наредбите по чл. 2, ал. 4 и чл. 8, ал. 2 в срок до три месеца от влизането му в сила.
	(2) Издадените до влизането в сила на този закон подзаконови нормативни актове от министъра на държавната администрация и административната реформа запазват действието си до привеждане в съответствие с този закон на наредбите по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на § 9, който става § 10, съгласно редакцията на комисията – по доклад.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Юлиана Колева да се създаде нов § 9а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9а, който става § 11:
„ § 11. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 399:
	а) досегашният текст става ал. 1.
	б) създава се ал. 2:
		“(2) Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение.”
	2. В чл. 402:
	а) в ал. 1:
   	аа) в т. 2 след думата „работодателя” се добавя „съответно от органа по назначаването”;
	бб) в т. 3 след думата „дейност” се добавя „съответно на дейността по изпълнение на държавната служба”;
б) в ал. 2 след думата „Работодателите” се добавя „органите по назначаването”.
	в) в ал. 3 накрая се добавя „и на законодателството, свързано с държавната служба”;
	г) в ал. 4 след думата „работодателите” се добавя „органите по назначаването”, а накрая се добавя „както и с държавните служители”;
	3. В чл. 403:
	а) в ал. 1, в т. 2 накрая се добавя „или на законодателството, свързано с държавната служба.”;
	б) в ал. 3 след думата „законодателство” се добавя „и на законодателството, свързано с държавната служба.”;
4. В чл. 404:
	а) в ал. 1:
	аа) в текста преди т. 1 след думата „законодателство” се добавя „на законодателството, свързано с държавната служба.”;
бб) в т. 1 след думата „работодателите” се добавя „органите по назначаването”, а след думата „законодателство” се добавя „на законодателството, свързано с държавната служба”;
вв) в т. 4 след думата „работодатели” се добавя „органи по назначаването”;
	гг) в т. 8 след думата „работодателите” се добавя „органите по назначаването”, а след думата „работодателят” се добавя „съответно органът по назначаването”;
	б) в ал. 2 след думата „законодателство” се добавя „на законодателството, свързано с държавната служба”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на § 9а, който става § 11, съгласно редакцията на комисията – по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, който става § 12, и който комисията подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 11 има предложение от народния представител Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр...) чл. 16 се изменя така:
       “Отчетност
Чл. 16. (1) Обобщената информация за органите и техните администрации, съдържаща данните по чл. 15, както и друга информация във връзка с прилагането на този закон се включва в доклада за състоянието на администрацията, който се приема от Министерския съвет.
(2) Обобщената информация по ал. 1 се публикува ежегодно на интернет страницата на Министерския съвет. Тази информация трябва да бъде на разположение за справка на гражданите във всяка администрация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на § 11, който става § 13, съгласно редакция на  комисията – по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става  § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става  § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става  § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 12, 13, 14 и 15, които съответно стават параграфи 14, 15, 16 и 17, и които комисията подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 16 има предложение от народния представител Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 18:
„§ 18. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр...), чл. 32 ал. 2 се изменя така:
„(2) Когато нарушенията по чл. 30 са извършени от кметове на общини, актовете за установяване на административните нарушения се съставят от длъжностни лица, оправомощени от съответния областен управител, който издава наказателните постановления.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 16, който става § 18, съгласно редакцията на комисията – по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17, който става § 19 и който комисията подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Юлиана Колева за създаване на нови параграфи 18 и 19.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 18 и 19, които стават съответно § 20 и 21:
„§ 20. В Закона за транслитерацията се правят следните изменения :
1. В чл. 10 думите „Министърът на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „Министърът на образованието, младежта и науката”.
2. В чл. 16, ал. 3 думите „министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „министъра на образованието, младежта и науката”.
§ 21. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби думите ”на министъра на държавната администрация и административната реформа” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 18 и 19, които стават съответно § 20 и 21 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието, а с това на второ четене е приет Законът за изменение на Закона за държавния служител.

Продължаваме със следващата точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ – вносител: Министерският съвет.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
С доклада ще ни запознае госпожа Фидосова.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:  Благодаря, господин председател. 
Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на госпожа Даниела Машева - заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Машева.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002–01–48, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2010 г.
На свои заседания, проведени на 24 юни и 28 юли 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
На заседанията присъстваха госпожа Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието, и господин Росен Кожухаров – директор на дирекция „Механизъм за сътрудничество и проверка” в Министерството на правосъдието. 
Законопроектът от името на вносителя беше представен от госпожа Жанета Петрова. Със законопроекта се цели усъвършенстване на нормативната уредба и засилване на превантивната роля в борбата с измамите и корупцията. С оглед прецизиране на понятието „конфликт на интереси” се дефинира по-широко понятието „частен интерес”, като се предлага частен интерес да е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер. В понятието за облага се включва и получаването на определен пост. За да се гарантира ефективното прилагане на закона, се предвижда създаването на независим и постояннодействащ орган - Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, като юридическо лице с петчленен състав, избиран от Народното събрание за срок от 5 години, с право на не повече от два последователни мандата. Предвидени се изисквания и ограничения за заемане на длъжността, а също и за предсрочното прекратяване на пълномощията на членовете на комисията. Комисията ще установява конфликт на интереси по подаден сигнал, по своя инициатива или по искане на лице, заемащо публична длъжност, след представяне на необходимата информация и документи. 
Въвежда се задължение за комисията да води и поддържа регистри на получените сигнали, на издадените решения, на съставените актове за административни нарушения и на издадените наказателни постановления. Данните, които се вписват в регистрите, ще се определят с правилника за дейността на комисията. По този начин ще се осигури централизиране на информацията за ефективното прилагане на закона.
Комисията ще действа като административен орган за установяване на конфликт на интереси, за налагане на административните наказания, предвидени в закона, както и на санкциите по чл. 33, ал. 2 и 3, а именно – отнемане в полза на държавата или общината на възнаграждението или равностойността на друга материална облага, получени в резултат на конфликт на интереси. 
Уреден е съдебният контрол върху актовете на комисията. Оспорването на решенията, с които комисията установява конфликт на интереси, ще е пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на комисията, с което се постановява, че е налице конфликт на интереси, може да се оспори от заинтересованото лице. Съдът може да отмени решение на комисията, с което е установено, че не е налице конфликт на интереси по протест на прокурора.
Съставянето на актовете за административни нарушения, които не представляват конфликт на интереси, ще се извършва от определено от председателя на комисията длъжностно лице. Предвижда се председателят на комисията да издава наказателните постановления за налагане на съответното административно наказание и да се произнася по тях. 
Предлага се контролът за изпълнение на задълженията за деклариране на несъвместимост и частни интереси да се осъществява от съответните комисии, посочени в чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3, и от органите по избора или назначаването. При неизпълнение на тези задължения, посочените органи изпращат сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с оглед упражняване на административно-наказателните й функции. 
Разпоредбите от законопроекта, свързани с конституирането на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, се предлага да влезе в сила от 1 януари 2011 г., а разпоредбите относно нейното функциониране - от 1 април 2011 г.
В дискусията взеха участие народните представители Веселин Методиев, Екатерина Михайлова, Христо Бисеров, Четин Казак, Емил Радев, Ивайло Тошев и Искра Фидосова.
Екатерина Михайлова и Веселин Методиев изказаха становище, че биха подкрепили законопроекта, ако Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси бъде създадена на паритетен принцип между парламентарните групи, мандатът й съвпада с мандата на съответното Народно събрание и се осъществява парламентарен контрол върху дейността й. В допълнение те отбелязаха, че паритетният принцип е трайна политика на политическите сили от приемането на закона и е недопустимо за орган, избиран от Народното събрание, да бъдат правени предложения от други институции.
Христо Бисеров посочи, че в закона, от една страна, се разширява кръгът на понятието „конфликт на интереси”, а от друга страна, се създава възможност за структуриране на един партиен орган. Обърнато беше внимание, че се създава възможност за злоупотреба с правомощия, като се формира нов орган по нов начин, който може да бъде много силно политизиран чрез начина на неговото избиране. Той заяви, че именно затова законът няма да бъде подкрепен от него на първо четене.
 Господин Казак постави въпроса за необходимостта от този нов орган в цялостната концепция за съкращаване на държавните разходи, както и за липсата на принцип на паритетност при създаването на органа.
Госпожа Жанета Петрова разясни, че мандатът на комисията е предвиден за пет години, тъй като срокът на функциониране на органа съвпада с мандата на Народното събрание. Дейността на органа след изтичане на мандата на съответното Народно събрание ще бъде парализирана и той няма да може да осъществява правомощията си до учредяването на ново Народно събрание. По отношение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси заяви, че тя не замества парламентарната комисия, тъй като тази комисия е само една от многото комисии и органи, които имат отношение по установяването и предотвратяването на конфликта на интереси в действащия закон. 
Със създаването на независим административен орган се цели ефективното и равнопоставено прилагане на закона за всички категории лица, заемащи публични длъжности. С централизирането на тази дейност ще могат да бъдат постигнати много по-добри резултати по прилагането на закона.
Господин Радев подкрепи идеята за създаването на независим орган, като уточни, че не се премахва  парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Посочи, че понастоящем комисиите от общински съветници не се формират на паритетен принцип и предложи този принцип да залегне и в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Господин Ивайло Тошев отбеляза, че в § 12, чл. 23, ал. 2 е предвидено установяването на конфликт на интереси да може да се извършва и по анонимен сигнал и предложи тази възможност да бъде премахната.
Росен Кожухаров обърна внимание, че в Доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка е посочено, че България трябва да усъвършенства Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и да създаде независим орган, който да отговаря за прилагането му.
В заключение Искра Фидосова заяви от името на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ, че при формирането на състава на комисията трябва да се запази принципът  никоя от парламентарните групи да няма мнозинство.
След проведеното обсъждане с 16 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Госпожо Машева, от името на вносителя желаете ли да се изкажете? Не.
Откривам разискванията. Има ли изказвания? Няма. 
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2010 г.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
С това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е приет на първо гласуване.

Продължаваме със следващата точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ.
Вносител е Министерският съвет. 
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроекта за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г.
Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 9.09.2010 г.
На заседанието присъстваха госпожа Маргарита Попова – министър на правосъдието, госпожа Жанета Петрова – зам.-министър на правосъдието, господин Иван Чолаков и господин Александър Дачев – членове на Камарата на частните съдебни изпълнители.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Маргарита Попова.
С Гражданския процесуален кодекс и Закона за частните съдебни изпълнители са определени лицата, на които са възложени функциите по принудителното изпълнение, техните правомощия и задължения, а също е определен и редът за започването, спирането и прекратяването на изпълнението.
В разпоредбата на чл. 431 от ГПК са разписани правомощията на съдебния изпълнител – съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в това число органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи Регистъра на държавните ценни книжа, контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
В чл. 16, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители се предвижда, че частните съдебни изпълнители не дължат заплащане на държавни и местни такси за справки, сведения и извлечения от документи за длъжника по чл. 16, ал. 1 от закона и по чл. 431, ал. 3 от ГПК, както и за вписване на обезпечителни мерки. 
В процеса на принудително изпълнение с цел удовлетворяване на взискателите се търси и получава информация от редица институции, включително от Агенцията по вписванията, която е изпълнителна агенция към министъра на правосъдието, юридическо лице със седалище в София и със служби по вписванията в седалищата на районните съдилища. 
Направени са голям брой безплатни справки. Отделно от справките се издават и безплатни удостоверения и преписи. Тези допълнителни действия водят до увеличаване на разходите по безплатно предоставените услуги, тъй като към направените материално-технически разходи по изработването и разпечатването на съответния документ се добавят и пощенските разходи по изпращането му.
Член 79 от ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Със законопроекта се предлага за получаването на писмени справки и сведения, за копия и извлечения от документи за длъжника, както и за вписване на обезпечителни мерки да се заплащат дължимите държавни и местни такси, като по този начин се преустанови необоснованото предоставяне за сметка на всички данъкоплатци на безплатни услуги на лицата длъжници, които не спазват установения в страната правов ред и не изпълняват в срок задълженията си.
Становището на Камарата на частните съдебни изпълнители изрази господин Иван Чолаков, като изтъкна, че предложеното изменение на чл. 16, ал. 2 е неправилно, не е обосновано и с него се накърняват правата на българските граждани и стопански субекти, а също така отново се създава неравнопоставеност между частните и държавните съдебни изпълнители.
В диксусията взеха участие народните представители Любен Корнезов, Юлияна Колева и Емил Радев.
Господин Корнезов изказа становище, че трябва да се помисли как да се улесни изпълнителното производство и че не е целесъобразно да се предвижда събирането на такси само от частните съдебни изпълнители.
Според госпожа Юлияна Колева съществува неравнопоставеност между частни и държавни изпълнители и е необходимо да се уреди законово, че и при държавните съдебни изпълнители се заплащат такси за извършването на различни услуги. 
Господин Радев предложи с Преходните разпоредби в законопроекта да се измени разпоредбата на чл. 431 от ГПК, като се инкорпорира предложеният текст в чл. 16, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители или пък се редактира разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от същия закон, като отпадне правомощието на частния съдебен изпълнител да не дължи заплащане на държавни и местни такси.
След проведеното обсъждане и гласуване, с 13 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
За изказване има думата заместник-министър Машева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Госпожо Машева, изказване предварително?
От името на вносителя – заместник-министър Машева.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Уважаеми дами  и господа народни представители, моля ви да подкрепите така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
Така предложените промени целят именно да бъде преодоляно – посоченото необосновано предоставяне на безплатни услуги на лица длъжници, които не са спазили установения в страната правов ред и не са изпълнили поетите задължения. 
Както госпожа Фидосова посочи в доклада – от наличната справка, която е направена в Агенцията по вписванията за предоставените безплатни услуги, биха се събрали към настоящия момент една голяма сума разноски, която смятам, че ще бъде в полза на бюджета.
Моля да подкрепите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам разискванията. 
Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители под № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
С това законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, времето напредна – 10,30 ч. 
Почивка до 11,00 ч., когато продължаваме съответно с парламентарен контрол. Благодаря. 

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с: 
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 10 септември 2010 г. до 16 септември 2010 г.:
Постъпило е питане от народния представител Георги Георгиев Пирински към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно дефинираните национални цели. С Протоколно решение на Министерски съвет № 17 от 5.05.2010 г. за изпълнение на европейските цели в Стратегията „Европа 20 /20” следва да се отговори в пленарно заседание на 24 септември 2010 г. 
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политика за търсене на отговорност от бившите управляващи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 септември 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Антон Кутев към Вежди Рашидов – министър на културата относно политиките на Министерството на културата, относно реформа в сценичното изкуство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 септември 2010 г.
Писмени отговори:
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Иван Костов.
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Венцислав Лаков;
- писмен отговор от заместник министър-председател и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Тодор Димитров;
- писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова на въпрос от народните представители Ваньо Шарков, Михаил Михайлов и Лъчезар Тошев.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Първо ще отговаря госпожа Нона Караджова – министър на околната среда и водите, на въпрос на народния представител Цвета Алипиева Георгиева относно действия на Министерството на околната среда и водите във връзка с установяване на получено финансиране за изграждането на водопровод в община Аврен, Варненска област. Заповядайте.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Господин председател, госпожо министър, колеги! По наше сведение на 28 октомври 2004 г. Управителният съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда отпуска 1,5 млн. лв. за изграждане на допълнително водоснабдяване в Аврен от станция „Повеляново-1”, както и за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на реконструкция на външна водопроводна мрежа за селата Бенковски и Здравец в община Аврен, едновременно водоеми с необходимия обем, изграждане на хранителни водопроводи от новите водоеми до началото на селищните образувания към селата Здравец и Бенковски. 
Проектите са разработени съвместно от община Аврен и ВиК – Варна, и са одобрени от Министерство на околната среда и водите. С изпълнението на този проект се е целяло премахването на режима на водата в горните села и селищни образувания към тях, където по обща информация живеят 3000 души. Въпреки, че имаме информация, че средствата са били отпуснати на траншове по 300 хил. лв., проектът не е осъществен и към днешна дата. На 8 август 2009 г. ВиК – Варна, потвърждава, че за района има недостиг на вода.
В тази връзка бих искала да задам следния въпрос: ще извършите ли проверка какви суми са отпуснати, по каква програма за изграждането на въпросните водопроводи и водоеми? Ако е отпуснато финансиране за този проект, изразходвани ли са средствата и по какво предназначение? Какви действия ще предприеме министерството ако се установи, че финансирането е направено, но изграждането на водопровод и водоеми не е било извършено? Кои са лицата, отклонявали средствата по друго предназначение? Това отклоняване на средства, ако има такова, представлява ли нарушение?  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Георгиева! През ноември 2002 г. в Национален фонд по опазване на околната среда, сега Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, е постъпила молба за финансиране на проект за допълнително водоснабдяване на с. Аврен от помпена станция „Повеляново”. Допълнителното водоснабдяване се отнася за четири села – Аврен, Садово, Бенковски и Здравец. Обектът е разделен на етапи и е на обща стойност 1 млн. 200 хил. лв. Пред Националния фонд по околна среда се кандидатства за сума в размер на 400 хил. лв. Молбата на община Аврен не е внесена за разглеждане от Управителния съвет на ПУДООС, поради това че не е отговаряла на изискванията.
През февруари 2004 г. община Аврен депозира в деловодството на ПУДООС документи за актуализиране и доокомплектоване на горепосочената молба. Актуализираната молба е на стойност 299 хил. 931 лв. Проектът предвижда подаване на допълнителни водни количества от помпена станция „Повеляново”. Молбата е внесена за разглеждане от Управителния съвет на ПУДООС през октомври 2004 г. Управителният съвет решава на община Аврен да бъде отпусната безвъзмездна помощ в размер до 299 хил. 931 лв., а договорът с общината да бъде сключен след представяне на всички изискващи се документи.
Община Аврен е уведомена с писмо от ноември 2004 г. за решението на Управителния съвет на ПУДООС. Предоставен е и образец на договор за финансиране и е посочена необходимостта процедурата по Закона за обществените поръчки да бъде съгласувана с експертите на ПУДООС. В деловодството на ПУДООС не е регистрирано постъпване от страна на община Аврен на договор за финансиране на обекта.
Договорът за финансиране на обект „Допълнително водоснабдяване на с. Аврен от помпена станция „Повеляново”, вместо община Аврен и ПУДООС не е регистрирана в информационната система на ПУДООС. От ПУДООС не са разплащани средства за реализация на обекта. 
Проверка на приложенията към Закона за държавния бюджет, включващи поименни списъци на екологични обекти, финансирани с държавни средства установи, че за периода 2002 г. до 2010 г. включително, до този момент не са отпускани средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Преминаваме към питане от народния представител Димчо Михалевски относно прилаганата политика и конкретните мерки на Министерството на околната среда и водите при съчетаване на опазването на биологичното разнообразие и защита на живота и поминъка на хората в планинските райони.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Смолянска област се отличава през последните месеци с две много обезпокоителни тенденции, а именно силно нарастващата безработица и за съжаление зачестилите инциденти, в това число с трагичен изход на срещи на хора с мечки в района на горските масиви. Безработицата и липсата на поминък все по-често заставя хората като единствена алтернатива да търсят своята прехрана с различни дейности в гората: обработка и насаждения с картофи, бране на билки, гъби, диви ягоди, малини и боровинки. Положението с мечките в териториалния обхват на Държавното горско стопанство в с. Славейно, а и не само в него излизат от контрол. Дори и да погледнем статистиката, госпожо министър, тя звучи по-скоро като военно комюнике. 
На 17 юни 2009 г. мечка напада дървосекачи от обединеното смолянско с. Чамово, на 3 октомври 2009 г. мечка напада ловец. Двадесети и пети октомври 2009 г. отново мечка напада ловец в чепеларското село Малево, 17 май 2010 г. в с. Кутела трагичен изход за Никола Шиков, 14 юли 2010 г., в Малка Арда мечка напада две жени, които берат горски плодове. Последват събития в Хасовица, юли месец 2010 г., Триград – август 2010 г. Крайните квартали на Смолян „Средок”, „Чилингирска махала” и „Бориково” нападение над животни и пчелини. На 13 август имаме случай във Виево, а само преди седмица в почивните дни отново в с. Виево жена се засича с мечка.
Разбира се, това са явления, които са характерни за Родопите и за Централния Балкан на страната, но в крайна сметка е важно не само да имаме желание да решим проблема, а действително да можем да успокоим хората.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас: каква е цялостната политика на Министерството на околната среда и водите за съчетаване на опазването на биологичното разнообразие, от една страна, и защита на животните и поминъка на хората в планинските райони, от друга? Кои са конкретните практически мерки, и то изпълними практически мерки, за реализацията на тази политика по проблема? Какви конкретно в достатъчен обем и практическа полезност ще направите Вие, за да гарантираме наистина живота на хората, техния поминък и, разбира се, да опазим биологичното разнообразие, с което България може да се гордее? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор в рамките на 5 минути, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Във връзка с поставените от Вас въпроси по повод инцидентите, предизвикани от мечки в област Смолян Ви предоставям следната информация. Мечката е едър хищник, който обитава, както територии, в които няма населени места, каквито са националните паркове, така и райони, в които живеят хора и има стопанска дейност.
Поради това политиката, която Министерството на околната среда и водите провежда последователно е насочена към намиране на разумния баланс, който да позволи опазване на този защитен вид и намаляване на конфликтите с хората.
За кафявата мечка е разработен план за действие с участието на широк кръг специалисти от всички заинтересовани страни, в основата на който е съвременният подход за управление на вида на популационен принцип. На базата на плана за действие основните направления, в които са насочени усилията ни за намаляване на конфликтите са осигуряване на превантивна защита, изплащане на обезщетения за нанесени щети върху стопанствата от мечка, регулиране на числеността, отстрел на проблемни мечки, повишаване на познанията за размера на популацията и поведението на мечките и повишаване информираността на населението.
От 2007 г. Министерството на околната среда и водите изплаща обезщетение за щети, нанесени от кафява мечка върху питомни животни, пчели и земеделски култури. Това е практика не само в България, а и в много други европейски страни.
По отношение отстрела на мечки бих искала да ви информирам, че последните години са били отстрелвани с разрешително от 2 до 4 мечки годишно, независимо, че броят на разрешителните е бил значително по-голям. През настоящата година за страната са издадени 9 бр. разрешителни за отстрел на мечки, от които 6 бр. са за област Смолян, включително и за трите мечки предизвикали инцидентите. 
В рамките на международен проект, в който участва и министерството, са включени дейности, насочени към превантивна защита от нападение на мечки в област Смолян и трите национални парка, в това число: закупуване на 80 бр. електрически огради за превенция от нападение, с които да се подпомогнат стопаните и доставка на оборудване, предназначено за събиране на данни за размера на популацията и поведението на мечките. Възникналият проблем действително е много сериозен и за неговото решаване търсим сътрудничеството и подкрепата както на населението, така и на местните власти, администрацията на Изпълнителна агенция по горите, неправителствените организации, които работят по проблема и на учените, за да може за кратък срок да се получи резултатът, който целим.
Във връзка с това бяха проведени по инициатива на министерството няколко срещи с широко участие на заинтересовани страни, включително на заместник-областния управител на област Смолян и кметът на община Смолян госпожа Дора Янкова. Бяха определени краткосрочни мерки, които се изпълняват поетапно през 2010 г. Те са насочени към следното: повишаване сигурността на хората, пребиваващи в местообитание на мечки, осигуряване на превантивна защита на пчелини, животни и имущество, повишаване познанията на хората за поведение при среща с мечка, подобряване на процедурата за изплащане на обезщетение и защити от мечки, разширяване на информацията и познанията за броят на мечките и тяхното поведение.
В изпълнение на горното Министерството на околната среда и водите осигури както електропастири, така и 100 бр. лютиви спрейове срещу мечки, които са предоставени на кметовете на населените места за защита на хората, които работят в гората.
Министерството на околната среда и водите също така закупи през последните месеци 20 бр. фотокапани, които се използват за събиране на достоверна информация за големината на популацията и поведението на мечките в естествената им среда, в рамките на извършващия се мониторинг на популацията на мечката. В мониторинга освен служители на министерството са включени и поделения на Изпълнителна агенция по горите, неправителствени организации и ловни дружинки.
Надяваме се в скоро време да разполагаме с повече информация, която да подпомогне за идентифициране на действително проблемните мечки, към които да бъдат насочени конкретни мерки в резултат на усиления мониторинг през тази есен. Вярваме, че ще бъде сравнително достоверно определена популацията и още в края на тази година или най-късно до края на м. януари, ще бъде определена годишната квота за отстрел на мечки през следващата година, за да има по-голяма гъвкавост.
Във връзка с необходимостта хората да познават и спазват определени правила на поведение, когато се намират извън населените места, в територии, които са местообитание на мечки, се подготви и издаде дипляна, която РИОС – Смолян предоставя на населението и своите партньори, включително и по време на поредица от срещи, които се проведоха в 19 от най-проблемните селища на Смолянска област.
Освен краткосрочните мерки работим и върху мерки, които ще дадат резултат в по-дългосрочен план за намаляване на конфликта мечка-човек и за регулиране на популацията, като например: подобряване на хранителната база за мечката в по-отдалечени от населени места райони в естествената им среда, премахване на местата за изхвърляне на смет, съвместно с компетентни органи по горите се обсъждат мерки за подобряване на условията в местообитанията чрез подходящо управление на горите. 
Вярвам, че с усилията на местните власти и всички заинтересовани институции ще намерим най-добрия начин, за да се предотвратят инциденти, свързани с хората, като същевременно под една или друга форма ние трябва да опазваме този защитен европейски вид. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за два доуточняващи въпроса, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо Караджова, за обстоятелствения отговор. 
Действително срещите, които казахте са проведени, но на мен ми се струва при контактите, които имах с хората, че трябва освен всичко това да направите и нещо по-радикално или поне по-бързо, за да може да почувстват някакъв ефект. Защото и спрейовете са добро нещо, макар че ловци, които дават аргументи, че той не може да помогне в масовите случаи на срещи с мечка, също трябва да бъдат отчетени като факти. Отделно с това има няколко проблема, които Вие според мен трябва да насочите вниманието си, а аз не ги чух.
Дори, ако погледнем характеристиката на проблема, веднага забелязваме, че има няколко постоянни параметъра, определящи тази среда. Те са: нормалното поведение на мечките, стопанската дейност на хората и туристическият поток, който върви в тези планински райони. 
Нещото, което е променливо обаче и създава проблема, е в три посоки. Първо, ясно е, че е нараснал силно размерът на популацията. Второ, ясно е, че липсва храна за тези животни. Това ги принуждава да слизат към урбанизирани територии и местата, където хората извършват своята стопанска дейност. Третият проблем, ясно е, че хората в тези региони имат проблем с поминъка и своите доходи. Затова те също започват да навлизат в територии на хранителната база на мечките.
Затова аз бих предложил да помислите какво може да се направи, и това са двата ми допълнителни въпроса: какво и кога да се направи конкретно за бързата оптимизация, спазвайки европейските директиви и Плана за управление на кафявата мечка, за да може тези популации да бъдат разселени, да бъдат оптимизирани до нормалните им нива в тези региони? Защото това е едно от нещата, които трябва да се направят. И второ, как да се ангажираме да осигурим хранителната база? Защото това, което Вие предлагате, свързано с горските насаждения, е добро, но то няма срок. Финансиране – кога, откъде, за да можем да бъдем коректни и вие, и ние към хората, които живеят в тези райони.
И второто, може би по-важно нещо, което изпускаме при решаването на проблема, е как да помогнем на хората в Смолян, в Централния Балкан, в Родопите да имат някакъв поминък, за да не се налага задължително неорганизирано да ходят и влизат в хранителните територии на мечките. 
Ето това са двата въпроса: какво правим за хората и какво правим за популациите на мечките?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Михалевски, действително трябва да бъдат проведени комплекс от мерки, за да се справим с този възникнал проблем. 
Въпросът, който Вие поставяте за популацията, тоест да се вземе бързо решение, действително през следващата година, още когато се събудят мечките, да е ясно колко от тях могат да бъдат отстреляни, решаваме в момента. Правим кръстосан мониторинг, казано съвсем накратко, по много методи, с участието на няколко институции, тъй като планът за управление на този вид не само в България, но и в други страни предполага да се осигурят надеждни данни за популацията в рамките на две или три години. Този мониторинг започна да се извършва през 2010 г. Ние обаче, предвид създалата се ситуация, нямаме време да чакаме три години. По тази причина и за да сме убедени пред обществото и пред неправителствените организации затова каква квота ще разрешим за следващата година за отстрел, а това е на базата на популацията, именно заради това създадохме тази система за бърз мониторинг по няколко метода, за да бъдат по-надеждни данните. Така че, това е единият ми отговор и смятам, че това ще даде резултат. Действително, не можем да чакаме три години, такъв продължителен мониторинг.
По отношение на другите мерки, предстои отново обсъждане в комисията, която е за управление на Плана за мечката, в която са включени учени, неправителствени организации, където ще се създаде реален график и съответно финансово обезпечаване за следващите години за хранителната база и другите мерки, които посочих преди малко. Това ще стане, като решенията ще бъдат предложени както от учени, така и от експерти, които разбират достатъчно добре от тематиката.
По отношение на третата тема, тя не е особено в моите компетенции, така че го оставям за друг разговор. Благодаря ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михалевски, заповядайте да вземете отношение по отговора на министъра.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо министър.
Аз ще започна отзад-напред по Вашия отговор. Да, това не е във Вашите компетенции. Но смятам, че когато има такъв генерален проблем, който е в полето на един министър, все пак трябва да има един ръководещ министър, който с финансова помощ и с помощта на своите колеги да може да изведе докрай проблематиката.
Така че аз ще поема ангажимента, надявам се и с подкрепата на моите колеги от Народното събрание, да разговаряме с кметовете на общини, на населени места и да Ви предложим конкретни мерки, които правителството, особено сега, разглеждайки бюджета за 2011 г. да предложи по отношение решаване на проблема с поминъка на хората, за да не се налага да навлизат в териториите на мечките.
По другите два въпроса, по които Вие говорихте - да, Вие извършвахте мониторинг. Такава е вашата технология – през м. октомври в три последователни дни трябва да се обходят територии. 
Моята молба към Вас е един път завинаги МОСВ да излезе като институция, за да не се спекулира с броя на мечките - какъвто и да е той, каквото и да се случи, дори да е много голям, както може би показва практиката, за да могат да се вземат реални мерки, да се защитят пред европейските партньори, ако се налага, за да може мерките, които последват, да са обосновани във времето и като финансиране.
По отношение на хранителната база, и с това ще завърша, действително трябва също да има измерения в бюджета или поне ред във вашия бюджет или в други бюджети, където финансистите считат, че е необходимо, организирано, заедно със Сдружението на ловците, за да можем да решим този проблем. 
Моята молба е: нека да има числа, нека да има срокове. Това го дължим на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Въпрос от народния представител Димитър Ангелов Горов относно депонирането на твърди битови отпадъци от Софийска община в новопостроеното регионално депо за твърди битови отпадъци, обслужващо общините Ловеч, Летница и Угърчин.
Заповядайте, господин Горов, за да развиете въпроса.
ДИМИТЪР  ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! От няколко години в страната периодично възниква проблемът с извозването и депонирането на битовите отпадъци на София, като решението винаги е идентично – балите от столицата пътуват някъде в страната, в Пловдив, в Карлово или в Силистра.
Става ясно, че днес отново сме изправени пред поредната криза с отпадъците, като единствената разлика е, че към приемните депа се добавят тези в Севлиево и в Ловеч. За Ловеч проблемът не е нов. Той датира от м. април миналата година, когато в Община Ловеч постъпва писмо от Столичната община за приемане на балирани отпадъци на още непуснатото в експлоатация регионално депо, което да обслужва Ловеч, Летница и Угърчин. След редица консултации общинският съвет дава съгласие за депонирането на 50 хил. т., като се поставят редица условия, които засягат Столична община и правителството на страната. Впоследствие, през м. юли, това решение е отменено от Общинския съвет в Ловеч, след като става ясно, че се подготвя законопроект, с който 10% от незапълнените депа могат да се ползват от правителството при неясни обстоятелства. Този закон вече е приет.
През м. октомври 2009 г. обаче въпросът ми беше поставен отново, като на среща при областния управител, на която бяха поканени всички политически сили, имащи представители в Общинския съвет в Ловеч, ни беше показано ясно, че правителството настоява последното решение на общинския съвет да се преразгледа и да се одобри приемането на 50 хил. т отпадъци. 
На 29 октомври 2009 г. общинският съвет взема решение да се изготвят договори със Столична община и Министерството на околната среда и водите, като са посочени и задължителни клаузи, които трябва да се съдържат в тези договори. Такива договори не са подписани към момента. По тази причина те не са разгледани в общинския съвет и няма решение за приемането на нови отпадъци. Впоследствие обаче става ясно, че  правителството няма намерение да изпълни искането на общинския съвет, с изключение на средствата за закупуване на техника за самото депо. 
От няколко дена имаме нова ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Горов, времето Ви изтече!
ДИМИТЪР ГОРОВ: Секунда само, господин председател.
Става известно, че имаме нова ситуация - имаме решение на правителството, с което да се насочат още 40 хил. т. в Община Ловеч.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Какъв е въпросът?
ДИМИТЪР ГОРОВ: В тази връзка моят въпрос към Вас е: тези 40 хил. т. представляват ли елемент от първоначалното искане и какви са ангажиментите, които би поело правителството към жителите на Ловешкия регион?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Горов! Ще отговоря конкретно на Вашия въпрос, отнасящ се до това, че в медиите е излязла информация, че правителството се готви да депонира още 60 хил. т., освен първоначално договорените 50 хил. т. Това е Вашият въпрос, на който съм подготвила отговор. Вашият конкретен въпрос е: верни ли са твърденията за депониране на 110 хил. т твърди битови отпадъци на сметището в Ловеч?
В отговор на Вашия въпрос Ви информирам, че в министерството не е обсъждано предложение на Регионално депо – Ловеч, да бъдат депонирани 110 хил. тона балиран отпадък. 
На заседанието на Министерския съвет на Република България от 14 септември т.г. беше гласувано и прието Решение на Министерския съвет за обезвреждане чрез депониране на балирани отпадъци на Столична община. В решението количеството балирани отпадъци, посочени за депониране в Регионално депо – Ловеч, е 40 хил. тона.
Определените количества са в пълно съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците за използване за нуждите на други региони на до 10% от свободния капацитет на Регионално депо по предложение на министъра на околната среда и водите с акт на Министерския съвет. Към момента свободният капацитет на първа клетка от депото е 400 хил. тона.
Знаете, че това е национален проблем, не е на една община. Той трябва да бъде окончателно решен. Поради тези причини бяха приети промените в Закона за управление на отпадъците. Смятам, че чрез реализиране на решението на Министерския съвет тази страница ще бъде затворена окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Господин Горов – реплика в рамките на две минути.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Госпожо министър, вярно е, че когато задавах въпроса, информацията, която беше излязла в медиите, беше за 60 хил. тона, които евентуално да бъдат добавени или не в онова, което е уговаряно първоначално. Впоследствие Вие променихте решението, то наистина е за 40 хил. тона и е само от няколко дена, затова казвам, че излезе нова информация.
Има обаче нещо, за което няма как да се съглася с Вас. Ловешкото депо е построено наистина с държавни средства, но в тази община също живеят български граждани, които са плащали данъците си. Със същите тези пари в други общини са построени други съоръжения, които са отговаряли на нуждите на общините. Това депо е предвидено да обслужват трите общини – Ловеч, Летница и Угърчин. При натоварването му в момента, когато е изградена само едната клетка, то не може да отговори по никакъв начин на нуждите на общини Ловеч, Летница и Угърчин.
Същевременно сме наясно, че Софийска община вече пета година се управлява от политическа партия ГЕРБ. Явно някой ни си върши работата, защото нито заводът е готов, нищо не се случва с управлението на отпадъците в столицата и продължаваме да решаваме по един и същи начин въпроса, като разкарваме балите някъде из страната. Така наказваме хората, които в края на краищата са имали визия и са си правили сметищата напред, а тези, които поради некадърност и некомпетентност не са го свършили, ще им разкарваме отпадъците някъде из страната!
Ще Ви кажа само какво е мнението на ловешките граждани. Изпратили са ми това от Ловеч по имейла. (Показва две снимки.) Такава е ситуацията, която политическа партия ГЕРБ остави в столицата в боклуците и с балите. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Това е нежеланието на ловешките граждани да получават каквито и да е било отпадъци в Ловеч. ( Шум и реплики от ГЕРБ.) Такива са фактите. Колкото и да викате, колеги, за това става дума. 
Много добре знаете, Вие сте депутат от Ловеч, че ловешките граждани не желаят боклуците от София да идват в Ловеч на база на некадърното управление на столицата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ. Шум от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Темата е достатъчно обсъждана, превъртявана през пространството, знаете защо бяха направени промените в Закона за управление на отпадъците. Знаете също така, че не по вина на сегашния премиер и бивш кмет на София се случиха проблемите с балирането на отпадъците. (Шум и реплики от КБ.) Взето е решение през 2005 г. без да се осигурят нито съоръжения, нито договори с други общини. Естествено, че има балиране. 
Столична община предприе много бързи мерки за изграждане на своите съоръжения – това е отговор, който ще дам след малко. Имам питане за изграждане на съоръженията. След малко ще отговоря. 
Необходима е солидарност между общините. Ясно е, че тези балирани отпадъци няма как да се извозят на Марс или в друга страна. Проблемът трябва да бъде решен. Ние сме пред наказателна процедура. Това нито е по вина на сегашното, нито на предишното правителство. Проблемът трябва да бъде решен. Правителството не е на една, на три общини или на определена партия. Правителството на една страна е на всички общини в България, на цялата нация и се вземат решения, които са в преобладаващ интерес на цялата нация. Това е единствено възможното решение в момента. Повярвайте, ако имаше друго решение, щяхме да го предложим. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Въпрос от народния представител Захари Димитров Георгиев относно финансирането на обектите: Депо за твърди битови отпадъци, с. Цалапица, и Предприятие с депо за третиране на твърди битови отпадъци, гр. Пловдив.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! В ефира на национална медия в края на месец август т.г. Вие заявихте, цитирам: „Държавата по време на нашето управление е дала 57 млн. лв. – 26 за Цалапица и 31 – за  новата инсталация в Шишманци”.
Информацията, която събрах, запознавайки се с балансовите счетоводни документи на община Пловдив, сочи, че Вашето твърдение не отговаря на истината. 
За обекта Депо за твърди битови отпадъци в с. Цалапица община Пловдив е получила държавно финансиране последно през 2007 г. След месец август 2009 г. за обекта Предприятие с депо за третиране на битови отпадъци – гр. Пловдив, в с. Шишманци са трансферирани целево приблизително 4,5 млн. лв. от републиканския бюджет. 
Тази публична финансова информация категорично опровергава Вашето изказване, че вашето правителство е осигурило 57 млн. лв. за двата обекта. Вероятно сте искали да ползвате това твърдение като повод за взетото решение от Министерския съвет за стоварването на нови 30 хил. тона отпадъци от София в сметището в Цалапица. 
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: То не е на Пловдив.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Вероятно поради тази причина изпратихте и целева проверка, за да докаже колко голям е свободният обем на последния котлован, в който могат да се депонират твърди битови отпадъци. Въпреки това, това не Ви дава основание да твърдите пред обществеността, че са направени плащания от правителството, чиито член сте, а те всъщност не са направени.
Моят въпрос е следният: по какъв начин вашето правителство е осигурило инвестиране на тези 57 млн. лв. за двата обекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Караджова, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Благодаря Ви, че следите медийните ми изказвания, но явно трябва да си водите по-добре записките. Сега ще цитирам какво съм казала в националния ефир на една от националните телевизии във връзка с въпросите за балирането на отпадъците на територията на страната. Цитирам: „Искам да подчертая, че от националния бюджет за изграждане на съоръжения в община Пловдив до момента са дадени 57 млн. лв., от които 21 млн. за депото в Цалапица, и 36 милиона – за новата инсталация за битови отпадъци в Шишманци. След като държавата е дала средства за тези големи съоръжения, това означава, че тя има право по някакъв начин да намира решения в трудни ситуации за държавата.”
Този цитат може да се види на интернет-страницата на министерството, където в същия ден публикувахме пълния текст на интервюто в националната медия, за която говорите. Той може да бъде сверен и като се изиска записът от самата медия. От него е видно и можете да проверите моето твърдение, което най-отговорно заявявам в момента в парламента.
Ако желаете, мога да Ви информирам и по-детайлно за отпуснатите средства през последните петнадесет години за всички тези обекти. На разположение съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Георгиев, заповядайте за реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз няма да влизам в остра полемика с Вас какво сте казали и какво сте публикували на сайта на Министерството на околната среда и водите. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Не крещете, ако обичате. Дръжте се по-спокойно.
Това твърдение съм го направил, след като съм прочел снетото в сайта на същата тази телевизия и много пловдивски сайтове, които са го пресъздали. Същите тези твърдения, за които говоря, могат да се видят и днес в архивите на тези сайтове. Но не това е въпросът! 
Вие, разбира се, може да допуснете и грешка, казвайки „нашето правителство”, защото сте свикнали да считате, че броенето в Република България започва от вашето правителство и дотогава нищо не е направено (оживление и шум от ГЕРБ), но по-същественото в случая е, че тезата, която заемате – че ви е позволено всичко спрямо местните власти, не е правилна. 
Това, че в закона съществува възможност при кризисни ситуации да се ползват депа на други общини, където има капацитет, не означава, че може насилствено, пряко тяхната воля и възможности, да сторите това. Вие тепърва ще се сблъскате с отпора на тези общини, защото те имат конституционното, законовото право да вземат решения и да преценяват възможностите си. 
Не само община Ловеч, не само община Пловдив и община Карлово са тези, които не желаят да решават кризата, допусната от предходните управления на град София, защото община Пловдив е мислила по въпросите за битовите отпадъци на своя град и региона – направила е не само сметището в Цалапица, но е изградила и този завод. 
Искам да ви кажа, че, независимо по какъв начин сте организирали обществената поръчка и защо криете от гражданите на Пловдив коя е фирмата, която е извършила замерването, в крайна сметка и тези замервания, които сте направили и поръчали, няма да ви свършат работа, защото пропускате да отчетете, че един кубически метър от отпадъците, които ще се депонират, тежи 700 кг. Затова пак не излизат тези 30 тона, които искате насилствено да поставите в сметището в Цалапица. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Георгиев, моля Ви да не ми интерпретирате думите – какво сте прочели, кой какво бил казал. Аз знам какво съм казала и това е публикувано, така че, моля Ви, на тази тема не желая повече да коментирам. (Реплики от КБ.)
Ако Вие четете някакви издания с неясни автори, това е Ваш проблем.
По отношение на община Пловдив, тъй като повдигате въпроса, искам да подчертая следното. Община Пловдив е изцяло обезпечена със съоръжения за третиране на отпадъците си. 
Второ, депото в Цалапица не е разположено на територията на община Пловдив, а на територията на друга община. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, не от място.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Трето, общините, които продължават да депонират още известно време отпадъците си на депо Цалапица, не възразяват срещу това решение на правителството.
Четвърто, правителството ни е осигурило средства за изграждане на Регионална система – Асеновград, и всички 15 общини в регион Пловдив бяха единодушно обединени за това как ще се управляват и по какъв начин ще се разделят в бъдеще.
Смятам, че въпросът по-скоро се политизира, тъй като чисто технически проблеми няма. Освен това, след като община Пловдив, независимо че сега си е отменила решението за 30 хил. тона, е взела това решение преди няколко месеца, означава, че тя е преценила, че има капацитет.
Проблем няма да възникне с отпадъците. Община Пловдив си има съоръжения. Депото в Цалапица, изградено с държавни средства, не е на нейна територия. Казах, това са 21 млн., мога да цитирам поименно и по години откъде са осигурени тези средства - както за Шишманци, така и за депото.
Въпросът е решен. Смятам, че трябва да затворим тази страница и да се организираме напред за решаване на въпроса с битовите отпадъци на общините.
Знаете, че нашето правителство миналата година, без оглед на това от коя политическа сила са кметовете на съответните общини, веднага осигури средства за няколко общини – региони, които са в бедствено положение, и не политизира въпроса. Ще ви представим проекта на екологичния списък към Закона за държавния бюджет. Вие ще видите, че са включени почти изцяло обекти, които са по необходимост, а не по политически признак.
Моля ви да не политизираме проблема, а да се обединим за решаването на въпроса с отпадъците, защото не са никак малко и ние наистина полагаме неимоверни усилия това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Въпрос от народните представители Пенко Атанасов Атанасов и Пламен Василев Орешарски относно радиационната обстановка на залива Вромос.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете въпроса.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, колеги! Въпросът ми е предизвикан безспорно от интереса към публикациите в няколко медии и изявления на държавни органи във връзка с радиационната обстановка на залива Вромос, между Атия и Черноморец, които развълнуваха местното население. Няма как да бъде по друг начин коментирано. Между другото, течеше паралелна информация, че в залива няма радиация, че там има интереси към прилежащите имоти, за да им бъде свалена цената. Местното население упорито говори за това.
Другият въпрос е, че явно се иска по някакъв проект да бъдат взети пари. Казвам неща, които са от ежедневието.
Къде е истината? Каква е действителната радиационна обстановка в залива Вромос? Какви мерки ще предприеме правителството, ако там наистина е завишена? Нека от трибуната на Народното събрание да сложим край на въпроса: има ли радиация, няма ли и, ако има, по какъв начин ще бъде решен въпросът?
От тези публикации и от тези действия пострада туризмът в региона. Мисля, че никой няма интерес от това. Местните хора най-добре го почувстваха, защото гости, включително и от чужбина, когато пристигаха в Черноморец, питаха: тук ли е радиационният плаж? Това е недопустимо. Мисля, че е безпредметно да развивам въпроса повече на тази тема. 
Все пак Ви моля наистина да кажете какво мисли да предприеме правителството, какви действия ще бъдат адекватните за случая. Ако няма такава радиация, просто да бъде казано от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на поставения ми въпрос ви информирам следното. През периода 1954-1977 г. от флотационна фабрика „Росен” в района на залива е бил изхвърлен около 8 млн. тона флотационен отпадък с повишено съдържание на естествени радионуклеиди от радиоактивното семейство на урана. Радиационният фон на плажа е нараснал.
През 1995 г. Министерството на околната среда възлага на немска фирма да извърши оценка на текущото състояние на залива Вромос, като през 1997-1998 г. в резултат на тези обследвания е реализиран проект по програма ФАР за почистване на бреговата зона на залива. Отстранени са около 800 хил. тона флотационен отпадък. 
В резултат от извършените тогава дейности концентрацията на радий-226 в проби от повърхностния слой на плажната ивица е намалена 3-4 пъти. След изчистването на залива районът е обект на периодичен радиологичен мониторинг на всеки три месеца от Изпълнителната агенция по околна среда. Проведените лабораторни анализи на проби от плажната ивица през последните години показват, че специфичната активност на естествения радионуклеид радий-226 в отделни участъци надвишава до 3-4 пъти нормативно установената в страната стойност за използване на терени без ограничения.
Наблюдаваните повишения след приключването на проекта по програма ФАР през последните няколко години се дължат както на неотстранения напълно флотационен отпадък, така и на изхвърлените от морските вълни утайки, обогатени с материал, съдържащ главно радий-226 от дъното на залива.
Въз основа на резултатите от радиологичните анализи на пясъчните материали от плажната ивица и морски води от залива Вромос за периода 2007-2010 г. е направена оценка на здравния риск от Министерство на здравеопазването.
Заключенията на Министерството на здравеопазването от направената оценка са:
- първо, морската вода в залива Вромос не е замърсена с радионуклиди;
- второ, при използване на плажната ивица в продължение на няколко денонощия средното облъчване надхвърля границите на радиологичния критерий за безопасност на Международната атомна агенция;
- рискът за здравето на летовниците, особено децата, ползващи залива Вромос, се дължи не толкова на повишения гама- фон в този район, колкото на повишеното съдържание на радий-226 и други естествени радионуклиди в пясъка по плажната ивица;
- четвърто, съществуват предпоставки за необосновано външно и вътрешно облъчване на лица от населението при летуване на плажа Вромос.
Във връзка с гореизложеното главният държавен здравен инспектор препоръчва на областния управител на Бургас да предприеме мерки за обявяване на забрана за ползване на плажната ивица в залива Вромос и ограничаване достъпа на хора до нея.
В края на м. август т.г. във връзка с появилите се колебания дали така стои въпросът или не, отново се направи преглед на всички данни за последните няколко години, както и оценките, направени 2007-2010 г. от Министерство на здравеопазването, и в тази връзка Министерството на околната среда и водите и Министерство на здравеопазването отново препоръчаха на областния управител на област Бургас да оповести по подходящ начин, включително и чрез поставяне на табели на плажната ивица на залива Вромос, съществени части от посочената по-горе информация.
Следва специално да подчертая, че замърсяването на плажната ивица на залива е изключително локално и по никакъв начин не засяга околните плажове, в това число и плажовете на гр. Черноморец и гр. Созопол. Така че, към момента това е най-актуалната информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Атанасов или господин Орешарски – за реплика?
Заповядайте, господин Орешарски, за реплика в рамките на две минути.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, с благодарност за изчерпателния отговор, по-скоро обаче той касаеше обстановката, а не толкова мерките. Ако съм разбрал правилно това, което Вие казахте, предвиждате да се изолира плажа и да не се използва, а не да се очиства. Аз така разбрах. Ако е така, моля да го потвърдите.
Ако имате мерки за очистване на плажа хубаво би било да ги оповестите със срокове, финансиране, отговорници за изпълнение и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Орешарски, явно проблемът стои няколко години наред. В резултат на действията на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – Бургас, което е изпратило изследванията към Министерство на здравеопазването, след което излиза главният държавен инспектор с тези препоръки, явно обстановката беше окончателно изяснена, че проблем има и не е редно да не бъдат предприети мерки.
Към момента при поставяне на този въпрос това бяха първите бързи мерки, които можеха да бъдат взети – дадени бяха препоръки за поставяне на табели.
По-дългосрочното решение на въпроса, разбира се обмисляме и това, тъй като темата е от сравнително отскоро на нашето внимание, би могло да се състои в това отново да има повторение един такъв проект, който беше реализиран в миналото. Това обаче ще изисква значителни средства.
Освен това експертите ни информираха, че е постъпило заявление за разрешение за проучване на подземни богатства в площ „Бухтата”, разположена в Българския черноморски шелф, която обхваща голям район, включително и залива Вромос.
Заявените намерения включват оценка на остатъчните количества от технологичния флотационен отпадък на Бургаски медни мини, при необходимост, включително и в залива Вромос, тяхното изземване, извличането от тях на съдържащи се в тях тежки метали и очистване на пясъчната фракция за строителни цели.
Искането обаче все още не е разгледано, освен това, дори и да бъде дадено разрешението за търсене и проучване, ако има намерение в последствие за реализиране на това инвестиционно намерение, то ще следва да премине всички екологични процедури по оценка на въздействие върху околната среда, така че това е само една потенциална възможност.
Това са към момента алтернативите, което сме обсъдили в краткото време. Други варианти към момента няма, но временната мярка е за временно преустановяване на достъпа до плажа, тоест предупреждение. Разбира се, гражданите имат право на информирано решение. Това е към момента, което успяхме да обсъдим за краткото време, като възможни стъпки. Явно, ще трябва да бъдат направени по-сериозни икономически разчети, за да се предприемат съответните действия за изземване на масите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Въпрос от народните представители Михаил Миков и Любен Корнезов относно изграждане на Завод за преработка на битови отпадъци в София.
Господин Миков, заповядайте, за да развиете въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, господин министър, уважаеми дами и господа!
Честит празник на София и на софиянци! А правителството честити на ловчанлии празника с 40 хил. тона боклук, на Карлово – с 60 хил. тона боклук, на Пловдив – с 30 хил. тона боклук, на Севлиево – с 20 хил. тона боклук. Силистра – и там няма да останат подминати. Честити и на всички български граждани с още 3 лв. такса на тон боклук.
Преди година и половина бившият кмет на София удари първа копка в местността „Садина”. Имаше телевизия, имаше радио, имаше обещания, че за година-година и половина тук ще има завод.
Ние, понеже сме конструктивна опозиция, изчакахме годината, даже година и половина изтече в началото на септември.
Преди да си задам въпроса ходих, за да видя дали има там завод. Няма завод. Има честитки за Ловеч, за Силистра, за Карлово, за Пловдив, за много български граждани.
Уважаема госпожо министър, става въпрос за най-големия проект за около 200 милиона. по Програма „Околна среда”. Вие като министър и като управляващ орган тази година през м. април сте подписала доклада за съответствие на проекта за изграждане на такъв завод и сте го изпратила в Брюксел. За една година сте подписали доклада за съответствие, който е изпратен в Брюксел. За една година от първата копка!
Освен това сметището на Суходол се изчерпва до 2011 г.
Освен това всички разрешения за строителства са дадени преди две години от предишното правителство.
Простичкият въпрос е: на какъв етап е изграждането на Завода за преработка на битови отпадъци в гр. София? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз.
Госпожо министър – за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми дами и господа, народни представители, уважаеми господин Миков и господин Корнезов! Преди да отговоря на конкретния въпрос, който е: докъде е стигнало изграждането на Завода за отпадъци, само искам да Ви информирам, че доста по-малкия като обхват и като комплексност завод в Шишманци започна да се строи 2002 г. и съответно беше въведен в експлоатация декември 2010 г., така че смятам, че има не само един такъв проект.
По същия начин беше проектът за Габрово и Враца. Големите инвестиционни проекти бяха необходими на Европейската комисия. България е в уточняващи процедури и е необходимо между година - година и четири месеца, за да бъдат одобрени. Така че това са обичайни процедури.
На конкретния Ви въпрос по отношение на направеното до момента – през последните две години и половина от Столична община във връзка с изграждането на интегрирана система за управление на отпадъците.
Със собствени средства до момента общината е извършила следното:
- осигурила е две площадки за изграждане на обектите, което е един доста труден процес за осигуряване на площадки и не само на територията на Столична община, но и на територията на цялата страна. Знаете добре това – изследване на морфологичния състав на отпадъците, който изисква дълго време, за да се вземе съответното решение;
- всички предпроектни проучвания, анализи, идейни проекти, подробни устройствени планове, както и екологични процедури са проведени;
- изготвени са документациите за всички обществени поръчки;
- проектирана е и значителна част от съпътстващата инфраструктура, включително за осигуряване на достъп до площадките. Това са пътища, електрозахранване, водоснабдяване, включително резервна и канализационна система, така че, правейки първа копка миналата година, премиерът даде началото за съпътстващата инфраструктура.
Тук искам да ви кажа, че много проекти в областта на екологичната инфраструктура, както пречиствателни станции, така и депа, за съжаление се реализират без такава инфраструктура и се въвеждат в експлоатация значително по-късно, заради именно липсата на такива довеждащи елементи. Това е част от проекта, затова Столична община в момента е дала над 16 млн. лв. за съпътстващата инфраструктура, която е много важна за реализацията на проекта.
Проведена е процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждане на Завода за механично и биологично третиране. Процедурата е приключила със заповед на кмета на Столична община с обявяване класирането на участниците и определяне на изпълнител. 
За съжаление, заповедта е обжалвана пред КСК. Две от жалбите са с искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка”.
С определение на Комисия за защита на конкуренцията са отхвърлени исканията за налагане на временната мярка.
С жалба от 8 юли 2010 г. участник в процедурата обжалва пред Върховния административен съд определението на КЗК.
Пред приключване е процедурата за избор на изпълнител за изграждане на инсталациите за компостиране. В ход е и процедура  по възлагане на обществена поръчка и за изграждане на депото.
Проведени са преговори и е сключено споразумение с Европейска инвестиционна банка за осигуряване на необходимите средства на Столична община за собствено финансиране по проекта в размер на 50 млн. евро.
Подготвен е формуляр за кандидатстване, комплектован с всички съпътстващи документи, който се оценява от Европейската комисия.
В момента сме в обичайната процедура на технически въпроси и отговори между Комисията и българската страна, така че независимо от това, че проектът е в ход на оценка и одобрение, Столична община, така както позволяват и правилата на Оперативна програма „Околна среда”, не чака проектът да бъде окончателно одобрен, а изпълнява голяма част от съответните елементи от системата поетапно, така както е графикът на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Миков -  реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, поздравление за смелостта. Вие сте първият министър, който ревизира срок, поставен от министър-председателя Борисов. Той каза: „След година и половина ще има завод.” От Вас сега, с аналогията по Шишманци, разбрах: след осем-девет години ще има завод. За смелостта – евала, както се казва! 
Уважаема госпожо министър, разполагам с информация и се страхувам, че има сериозни проблеми с Европейската комисия по неизграждането и около изграждането във връзка с техническото съответствие. Ако Вие имате такава информация, трябва да я предоставите на обществеността, за да видим проекта, който Вие сте одобрили като съответен, как се приема като технически характеристики. Защото ако разчитате на политически натиск върху служителите от Европейската комисия, това няма да бъде прието като добър тон от страна на българското правителство и тогава си мисля, че този прекрасен костюм, който сте облекли за Деня на София, ще трябва да го носите в друго качество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Миков, заветната мечта не ми е да нося костюм в това си качество, а просто се заех да оправям доста сериозни бакии, които ми оставихте. Темата е дълга – 16-17 наказателни процедури, плюс един милиард изразходвани за абсолютно неефективни и неекологични проекти, занемарено изпълнение на задълженията ни към Европейския съюз, независимо че вашето правителство подписа договора за присъединяване.
Отново искам да Ви кажа, че в момента сме в обичайна процедура на въпроси и отговори по техническите и финансовите параметри на проекта. Само искам да Ви напомня, че проектът доста по-рано щеше да бъде представен в Европейската комисия, ако вашето правителство беше взело решение откъде да се осигурят липсващите средства по Оперативна програма „Околна среда”, така че да може Столична община да започне преговори с Европейската инвестиционна банка. Този въпрос не беше решен. Заради това през м. август миналата година това беше едно от първите решения, което нашето правителство взе – за осигуряване на липсващите средства за всички 23 регионални системи, след което започнаха преговорите с Банката. Знаете, че един от основните документи, съпътстващ формуляра за кандидатстване, са тези финансови анализи, а без параметрите на заема и без доказано осигуряване от страна на Столична община на собствено съфинансиране в този сериозен размер нямаше как да бъде подготвен съответният формуляр. Действаме по график. 
Отново Ви повтарям, това е изключително сложен проект. След като е отнело година – година и четири месеца за едни сравнително стандартни проекти във ВиК сектора, които не са необичайни и сложни, смятам, че не е кой знае каква изненада, че от април месец досега ние съответно обменяме информация с Европейската комисия. Не само това, знаете, че през м. август имаше почивка и на европейските институции. 
Ще Ви държа в течение по темата, ако проявявате интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря на министър Караджова за участието й в днешния парламентарен контрол.
Николай Младенов – министър на външните работи, ще отговори на въпрос на народния представител Димитър Чукарски относно работата на Министерството на външните работи по Официалната помощ за развитие.
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Членството на България в Европейския съюз е съпътствано с поемане на редица ангажименти. Един от тях е Официалната помощ за развитие. Заедно с останалите нови държави членки ние сме поели ангажимент за постигане на целите от Монтерей и новите цели относно обема на помощта за развитие, съгласно които държавите, присъединили се към Съюза след 2002 г., ще се стремят да достигнат ниво от 0,17% от брутния национален доход, отделени за помощ за развитието към 2010  г., и съответно 0,33% към 2015 г. 
За съжаление, Република България изостава значително в това направление от останалите новоприети държави. Двустранното сътрудничество реално не е стартирало. Още няма приет никакъв документ, постановление, средносрочна стратегия, план за действие. Това бездействие, от една страна, влошава имиджа на страната ни в рамките на Европейския съюз, а от друга страна, се изпускат шансове за влияния – икономическо, политическо, сред приоритетните страни от Балканите и Черноморския регион, където полагате усилия ние да имаме активна позиция и присъствие.  
През последните месеци Министерството на външните работи, което е принципал на Официалната помощ за развитие, декларира, че ще даде ход на неглижирания от предишното правителство ангажимент. В обявената нова структура беше предвидено да се създаде специална дирекция „Международно развитие”. До този момент обаче все още не ми е известно това да е направено, а нашите партньори се интересуват има ли политическа воля или проблемът е по-скоро технически.
Ето защо въпросът ми е: кога ще започне реалната работа по Официалната помощ за развитие и какви са причините това да не се случи до този момент? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Младенов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря на уважаемия народен представител. Директно ще започна с отговора си към Вашия въпрос.
Да, наистина има такова забавяне. Това забавяне обаче е целенасочено по две причини.
Първо, искам да имаме ясна концепция и визия за това каква структура в българската държава ще отговаря за макар и скромната помощ, която страната ни може да оказва в рамките на инициативите за международно развитие. Вие сте прав за ангажиментите, които всички имаме като членки на Европейския съюз – да заделяме част от нашия бюджет за подпомагане на тези, които са по-бедни от нас. В колкото и трудно икономическо състояние да сме, уважаемите народни представители знаят, че има значително по-тежки положения в света, към които имаме отговорност. В момента някъде около 800 млн. души по целия свят нямат достъп до чиста питейна вода, над 20 милиона са хората в Пакистан, които нямат къде да живеят, защото територия, по-голяма от тази на България, е покрита с вода. 
Ползвам повода да призова и народните представители, и всички българи да се включат в макар и скромната кампания, която Българският червен кръст започна, подпомагайки жертвите на наводненията, да изпратят един SMS на № 1255. 
Структурата, която министерството трябва да разработи, се основава на постановление, което вече сме подготвили, и се надявам до края на годината да може да бъде прието от Министерския съвет. Постановлението ще определи целите, задачите и механизмите за формирането и осъществяването на политиката на развитие на България.
Второто нещо, което предстои да направим, е приемането на средносрочна програма за българската помощ за развитие и хуманитарна помощ. Такава програма има подготвена в рамките на управлението на предишното правителство. Имам сериозни бележки по нея и смятам, че тя трябва сериозно да бъде преразгледана, защото със скромните възможности, които има България, трябва да ползва средствата за развитие, за да подпомага там, където има най-голям ефект по отношение на българската политика и българските икономически интереси.
На първо място това са Балканите, региона на Черноморието и Източното Средиземноморие. Смятам, че в България има достатъчно технически и друг капацитет, за да оказваме подкрепа на страните, които имат нужда от подкрепа – не само финансова, но и със специалисти.
Надявам се, че след приключване на сесията на Обединените нации, на която българският министър-председател ще говори в рамките на сегмента за изпълнението на целите на Хилядолетието, Министерският съвет ще има възможност да приеме това постановление и да започнем да действаме. Въпреки всичко и без наличието на това постановление, България през последните години, включително и миналата година, оказва хуманитарна помощ за възстановяването на страни, които са в тежка ситуация.
Ще дам един пример. Това е помощта, която страната ни оказа на Хаити – 50 хил. евро от страна на правителството, близо 90 хил. евро събрани в кампания от Българския Червен кръст по подобие на тази, която в момента правим за ситуацията в Пакистан, близо 800 хил. евро, събрани чрез кампанията на УНИЦЕФ в България, и още 74 хил. евро, които дадохме чрез ЮНЕСКО за образователни проекти. Част от инициативите ще продължат да се реализират и през тази година, когато предстои да приемем в България да се обучават студенти, чийто университет е бил разрушен в Хаити. 
Разбирате, че това са скромни усилия, но бюджетните ограничения, в които трябва да се вместим тази и следващата година, ни създават средата, в която трябва да функционираме.
Искам да ви уверя, че до края на годината механизмът и средносрочният план ще бъдат приети от правителството и аз ще имам удоволствието да ги представя в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Благодаря на господин министъра за отговора. От този отговор разбрах, че политическата воля я има. Разбрах, че помощта, която България може да оказва, я оказва, макар технически нещата да не са завършени като процедура. Разбрах, че до края на годината такава процедура технически ще бъде осъществена чрез приемането на различни документи.
Уважаеми господин министър, моята идея е не само да работим за имиджа на България като пълноправен член на Европейския съюз, но и да не забравяме ресора на нашия комисар в Европейската комисия и че държавата, от която идва той, не би следвало да бъде неизрядна по отношение на тази помощ, която ние дължим и се очаква от нас като член на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Искам напълно да се съглася с онова, което казахте по отношение на българския комисар в Европейската комисия. С госпожа Георгиева сме в постоянна координация по линия на действията, както които тя предприема като комисар, така и по възможностите, които се предоставят за страните членки, да участват.
Още веднъж искам да посоча, че бюджетната рамка, в която функционираме тази година, е силно ограничена. Не искам да изпадаме в ситуация, в която не знаем за какво даваме средствата. При малкото средства, с които разполагаме за подпомагане на развитието и хуманитарна помощ, ние трябва да сме абсолютно сигурни в тяхната ефективност. Именно затова и приоритетите ще бъдат разработени по начин, че в максимална степен да се използва наличният финансов ресурс, но той да се оползотворява чрез български специалисти и компании, които да помагат там, където е възможно, защото не можем да си позволим лукса да бъдем неефективни в подкрепата, която предоставяме, както и да не използваме тази подкрепа в максимална степен, комбинирайки я с човешкия ресурс и капацитета на страната ни. Благодаря още веднъж за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ще отговори на питане от народната представителка Калина Крумова относно преобладаващите турски радиостанции по българското Черноморие.
Заповядайте, госпожо Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, който поставям от парламентарната трибуна, е тема, която партия „Атака” дискутира и по време на 40-то Народно събрание, тема, която за мое учудване досега не е поставяна по време на 41-то Народно събрание, а именно: защо хората по българското Черноморие са принудени да слушат предимно турски радиостанции? Този въпрос беше поставен още преди началото на лятната почивка, но поради една или друга причина го задаваме сега: защо през лятото трябва да отговаряме на туристите дали се намират в България или в Турция? Защо хората, които живеят главно в Бургас, Варна и прилежащите им курорти, са принудени да слушат турска реч вместо български радиостанции? Въпросът е кратък и ясен и се надявам да намери своя отговор не само на думи, но и на действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Цветков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Благодаря за въпроса, госпожо Крумова. 
Действително проблемът с трансграничните радиосмущения от страна на Република Турция съществува повече от 15 години. Ежегодно Комисията за регулиране на съобщенията регистрира нерегламентирани радиоизлъчвания в района на Черноморието, които смущават работата на български електронно-съобщителни мрежи и съоръжения и възпрепятстват разпространението на български радио- и телевизионни програми. Особено силно е влиянието им през летните месеци, когато смущенията се подсилват от особеностите при разпространението на електромагнитните вълни над морската повърхност. Република Турция в нарушение на Регионалното споразумение за европейската зона за радиоразпръскване от Стокхолм и на Регламента на Международния съюз по далекосъобщения е променила характеристиките на някои действащи предаватели. Става въпрос за излъчвания от страна на турски радио- и телевизионни предаватели с много високи мощности на некоординирани и нерегистрирани в главния международен честотен регистър честоти. Именно в резултат на тези действия се заглушават българските предавателни станции.
България е предприемала многократно стъпки за разрешаване на проблема чрез Международния съюз по далекосъобщения и посредством преговори на двустранна основа - както в рамките на преговорния процес за присъединяване на Република Турция към Европейския съюз, така и в рамките на редица двустранни срещи и смесени комисии на високо ниво.
В резултат на подобни срещи и договорености в края на м. юни м.г. в София се е състояла среща между експерти от КРС и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения от българска страна, и експерти от Съвета по информационни технологии и комуникации и Висшия съвет по радио и телевизия на Република Турция. С подписания от двете страни протокол са взети решения да бъде предприета обща методика за извършване на съвместни измервания на радиосмущенията. За всички турски УКВ-радиопредавателни станции да бъдат въведени РДС-устройства, да бъдат намалени мощностите на търговските турски радиостанции и да бъдат направени нови измервания. За съжаление до момента няма особен напредък по изпълнение на решенията. Турската страна не е представила становище по предложения от българската страна проект на методика и не са въведени РДС-устройства на турските радиостанции в района на Мармара и Черно море. Представените от турска страна измервания бяха дадени на 15 януари 2010 г., тоест през зимните месеци, когато ефектът на разпространение на електромагнитните вълни над топло море е незначителен и не е възможно да се направят адекватни контролни измервания. Тези искания са включени в списъка на нерешените въпроси, които предстои да бъдат разгледани на предстоящата Междуправителствена комисия, която е предвидено да се проведе на 4 и 5 октомври т.г. в Анкара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За допълнителни два въпроса има думата госпожа Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Господин министър, благодаря за отговора. Той беше наистина изчерпателен, но от предоставената от Вас информация стана ясно, че това е проблем, за който казахте, че 15 години не е намерил своето решение.
Второ, Вие разграничихте много ясно това, че Турция нарушава редица спогодби със своето бездействие.
Трето, от последните Ви думи всички ние станахме свидетели на това, че не се спазва договорката между две страни, тоест меко казано – това е начин за измъкване. Ние говорим за летните месеци, когато от една страна чужденците в България не знаят дали са дошли на курорт в България или в Турция, а от друга страна има хора, които постоянно живеят там и не са длъжни да слушат турска реч вместо български радиостанции. 
Казвате, че през м. октомври, когато отново е зимата, ако отново в период, в който не е особено удачно да се правят такива изследвания и такива статистики имаме такива резултати, е ясно, че още 15 години, може би този проблем няма да има своето решение.
Въпросът, който искам да Ви задам е: в какви срокове – като време, могат българските граждани да знаят кога по българското Черноморие турските радиостанции ще намалеят за сметка на българските? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Този конкретен въпрос, който ми задавате – „От кога?”, разбира се, е въпрос с повишена трудност, тъй като естествено той зависи от добрата воля на турската страна. Както виждате такава добра воля липсва. Тези радиосмущения очевидно са в нарушение на всички международни регламенти и правилници, които съществуват.
На 4 и 5 октомври т.г., когато ще се проведе срещата в Анкара, аз ви уверявам, че този въпрос ще бъде поставен много остро от българска страна, за неговото решаване в буквално следващите месеци,  и ще бъде обвързан, разбира се, и с другите въпроси, които стоят не решени пред българската и турската страна.
За нас е много важно този въпрос да намери най-накрая адекватно решение, така че, уверявам ви, че българската страна ще постави въпроса много остро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожо Крумова, за отношение – две минути. Заповядайте.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Още веднъж искам да ви благодаря за отговора, но това, което казахте като отговор на моето питане, стана ясно, че в крайна сметка това се превръща в проблем, който е в компетенциите може би на министър Младенов, защото тук става въпрос вече за отношения между България и Турция, за неспазени договорености между двете държави.
Последният ми въпрос, на който, ако има възможност, бих искала да получа отговор – след по никакъв начин не можем да принудим Турция да регламентира това, как нейните радиостанции да не бъдат излъчвани толкова сериозно в България, е: към каква инстанция или съдебна институция въобще, кой ще носи отговорност да се спре тази порочна практика, ако не можем да кажем в какви срокове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За съжаление няма такава процедура към момента.
Благодаря за участието на господин Цветанов в днешното заседание.
Преминаваме по-нататък. Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството ще отговори на питане на народния представител Димчо Михалевски относно степента на реализация на структурните промени и изграждането на органите за управление на сектор „Водоснабдяване и канализация” в Република България.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, да започваме тези три питания, че станаха на над два месеца и половина. Преди седем месеца аз Ви зададох подобен въпрос – за това докъде сме стигнали с изпълнението на законодателните мерки, които бяха приети в средата на миналата година и влязоха в сила преди една година по отношение на модернизацията на сектор „Водоснабдяване и канализация”. Аз не го задавам от някаква спортна страст постоянно да Ви питам, а защото, първо, тази модернизация на сектора – вие много добре го разбирате, има огромно значение като фактор за привличане на инвестиции в страната, от които се нуждаем изключително много в момента, ясен инструмент за растеж на икономиката, който и днес във Ваше интервю за в. „Стандарт” Вие споменавате като изключително важен фактор, ресурсът „вода” като стратегически ресурс, който в следващите десетилетия и това столетие ще бъде дори по-ценен от петрола и, разбира се, това, че в крайна сметка ние имаме ангажименти както към българските граждани, към бизнеса, към Европейската комисия.
Въпросът е такъв, че Пътната карта, която Вие приехте миналата година през м. октомври, заедно с Министерството на околната среда и водите, ако не ме лъже паметта, аз съм направил даже един алгоритъм, който ще ви помоля да го предадете на специалистите. (Показва схемата.) В него се вижда,  че от тези мерки, които са разписани – 15 на брой, де факто има изпълнени една в срок, това е с Ваша заповед за обособените територии, които трябва да бъдат създадени и има три, които са с просрочен срок и все още не са завършени. Това са активите, които трябва да бъдат подписани и единствено ВиК-тата са си свършили работата, доколкото имам информация, общините още не са свършили тази работа. 
Правилникът за организацията и дейността на асоциациите по ВиК, която едва сега Министерството на околната среда и водите, доколкото сега разбирам, дава някакви становища и, разбира се,  най-тежкият въпрос, който е учредяването на асоциациите, доколкото имам информация някъде между 13, 14 или 15 асоциации са създадени от общо необходими 29 държавно-общински ВиК-дружества.
Въпросът към Вас е: докъде стигнахме реално в тази подготовка? Защото една година от влизането в законодателството е точно времето, когато трябва да се даде междинна оценка. Изпълнява ли се приетата Пътна карта, която коментирахме? Ще се нуждаят ли някои стъпки в нейната актуализация и промяна в сроковете? Кога според вашите планове, вие все пак сте органът, прилагащ държавната политика във „Водоснабдяване и канализация” ще заработят ефективно новите регионални асоциации по ВиК? Каква е координацията на тези нови асоциации и всички, произтичащи от това действия с изпълнението на важните елементи от Оперативна програма „Околна среда”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор за пет минути.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Благодаря за добрата илюстрация на действията, които трябва да се направят, които се правят. От тази трибуна искам да дам съвсем конкретен отговор на поставените от Вас въпроси.
Да, преструктурирането на ВиК се извършва в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, който беше приет на 23 юни 2009 г.
Имаме обособени 51 територии на действие на ВиК-операторите и техния обхват и граници. В МРРБ са изготвени Правилник за организацията и дейността на Асоциациите по ВиК и Наредба за условията и реда за създаване и поддържане на единна информационна система за ВиК и на Регистъра на асоциациите.
Конкретно по вашите въпроси – до къде стигнахте в подготовката на ВиК-операторите. Съгласно § 29 на Закона за водите министърът няма пряко задължение да осигури подготовката на ВиК-операторите и общините за изпълнение на изискванията за съставяне на списъците за ВиК системите и съоръженията. Независимо от това, за уеднаквяване на формата и съдържанието на предвидената за представяне на министъра на регионалното развитие и благоустройството информация, още през третото тримесечие на 2009 г. бяха изпратени формуляри, указания за попълване до областните управители, до ВиК-операторите, до Националното сдружение на общините. Указанията и електронните таблици бяха поместени на страницата на МРРБ в Интернет. 
С моя Заповед от 5 март 2010 г. беше създадена и работна група, която да разгледа и установи пълнотата на изготвените списъци на ВиК-системите. 
На 2 септември 2009 г. работната група представи образец на протокол за разпределение на активите ВиК-системи и съоръжения между държавата и общините.
Във връзка с другия конкретен въпрос – изпълнява ли се приетата от октомври 2009 г. Пътна карта. 
Пътната карта е изготвена от Международна координационна работна група, назначена със съвместна заповед на двамата министри,  както Вие споменахте. Датата на заповедта е 14 октомври 2009 г.
Има разписани 15 конкретни стъпки, отговорности, срокове в процеса на информиране на отрасъла, както и ролята на всяка от заинтересованите институции – това са МОСВ, МРРБ, ДКЕВР, общините, областните управители, Асоциацията по ВиК органите за управление на ВиК-операторите.
Окончателният вариант на Пътната карта е приет на заседанието на Работната група на 29 януари 2010 г. и е подписан от всички нейни членове.
Какво е изпълнено и какво не е изпълнено по тези стъпки?
Какво е изпълнено до момента: 
- обявено е решение на министъра на регионалното развитие на обособените територии;
- разработен е Правилник за организацията и дейността на асоциациите;
-  проведени са първите събрания на 15 ВиК-асоциации; 
- разработена е наредба за условията и реда за създаване и поддържане на единната информационна система за ВиК-услугите и  регистъра на асоциациите по ВиК и на ВиК-операторите;
- създадена е Единна информационна система за ВиК-услугите и на Регистър на асоциациите по ВиК. На база на нея в момента се води Регистър на асоциациите по ВиК, провели първите събрания.
- актуализация на стратегията за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията се извършва и е част от стратегията за водите, за която е проведен търг, както знаете, от Министерството на околната среда и водите.
- до няколко месеца ще бъде проведен търг за изготвяне на регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация с помощта на Световната банка. Всички детайли са вече уточнени. 
В процеса на приемане са списъците на ВиК-системите и съоръженията, задължение за изготвянето на които имат             ВиК-операторите и кметовете. Тук лошата новина е, че не са представени в МРРБ списъци от 117 кметове на общини и                   7 общински ВиК оператори, за което с писма повторно, трети път, за последен път на 28 юни 2010 г., отново и отново уведомяване Националното сдружение на общините в България и съответните общински ВиК-оператори, но виждате 117 кмета в момента са в забавено изпълнение. Това ни води до неизпълнението на тези мерки, които аз отчитам, че не са изпълнени пред всички вас към момента.
Какво не е изпълнено? Министърът на МРРБ не е изготвил и съгласувал с общините протоколи за разпределение на активите между държавата и общините, поради непредадените списъци от тези 117 кметове. Съгласно § 29 е предвидено министърът и общините да намалят капитала на ВиК операторите със стойността на активите. Обаче, поради обстоятелството, че през периода на формиране на собствения капитал на ВиК-операторите в редица областни центрове, той се надвишава значително от стойността на дълготрайните активи, имаме обективния проблем, че това изискване не може да бъде изпълнено, защото ще декапитализираме тотално дружествата и ще получим пълна или значителна декапитализация. Необходимо е затова да се предложат промени в § 29, ал. 4 и ал. 5, които да дадат възможност ефективно да изпълним замисъла, а той е добър, но текстовете в ал. 4 да се заменят с подходящи правни норми.
Последно, което не е разработено, е Наредбата за изискванията и критериите за ВиК операторите, както и квалификацията на персонала им. Това се довършва в момента, както и типовият договор с Европейската банка за развитие и ще бъде приключено в много скоро време.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Михалевски, в рамките на две минути, имате възможност за два уточняващи въпроса към господин министъра.
Колеги, призовавам ви за повече ред в залата!
Колеги, заповядайте, седнете по местата си!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Господин министър, благодаря Ви за обзора. Той истинно отразява ситуацията към момента. Вие, като министър на регионалното развитие и благоустройството и принципал на държавната политика във ВиК сектора, носите всички правомощия и съответно отговорности. Според мен трябва наистина да се положат изключителни усилия, с помощта на областните управители и Националното сдружение на общините, да се завърши процесът за учредяване на асоциациите. Не, защото трябва да се изпълни някакво законодателство и това е каприз, а защото има последствия, които за съжаление ще влияят и на общините, и на нашата държава при усвояването на средства, при формирането на цените на ВиК услугата и това в крайна сметка ще влияе на джоба на българския гражданин.
Аз съм обезпокоен, съвсем добронамерено, че наистина една година ние не можахме да придвижим изпълнението на генералните планове. Обръщам се към Вас и с молба, защото чувам информации, че има подходи за преразглеждане на техническото задание. Тука ще припомня, вече съм го казвал веднъж от тази трибуна, че то е изготвено в координация с Европейската комисия и Главна дирекция „Регионална политика”, най-влиятелните и опитни оператори в света и смятаме, че това нещо е важно да се случи.
Притеснен съм и от факта, независимо от забавянето, се запознах с параметрите на проекта за бюджет за 2011 г., където е предвиден разходен лимит за усвояване на заема за общинска инфраструктура, където са генералните мастер-планове за догодина от 2 млн. евро – 4 млн. лв., от общо 200 млн. лв. Сам разбирате, че и язовирите, и в генералните планове с 4 млн. лв. нищо няма да направим следващата година. Тук вие ще получите и нашата подкрепа при дискусията на бюджета, но това трябва да се обясни, –че са необходими средства, разходни лимити, защото в противен случай ефектът ще бъде: няма да имаме асоциации, няма да имаме готови генерални планове, а това влияе...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, имате ли въпроси? 
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да, два въпроса, които ще задам, но трябва да ги обоснова.
Но това е важно, защото влияе и върху данък добавена стойност, който без асоциациите и предаването на собствеността на операторите от общините и държавата, няма да може да бъде осигурен за тези проекти. Моите два въпроса към Вас са:
Първо, ще може ли да се намери достатъчно експертна воля и капацитет да се проведе тази реформа във ВиК сектора, и то в следващите няколко месеца, вече дори не година, и какви са реалните срокове, с които бихте се ангажирали като министър, че ще бъдат учредени асоциациите и ще бъдат извършени основните действия по предаване на активите, за да може това да е факт?
Второ, ако все пак, аз не го пожелавам, не настъпят позитивни промени и това ще повлияе на усвояването на първи приоритет – сектор „Води” по Оперативна програма „Околна среда” – кой ще носи отговорността за забавянето на изпълнението на тези важни проекти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! По отношение на договорите със Световната банка и минималния лимит – да, информацията Ви е точна, но все пак искам да отбележа, че това са предварителни разчети и ние преговаряме в момента с Министерството на финансите. Това, което ни трябва, са около 20 млн. лв., а не 2 млн. евро. Затова ще се борим и се надяваме да постигнем, за да може да форсираме генералните планове. Това е изключително важна тема. Приключихме преговорите със Световната банка, така че там вече няма кой да ни спре и ресурс ще бъде осигурен.
По отношение на асоциациите – 15 от 29 все пак е успех. Продължаваме, натискаме – има ли експертна и политическа воля? Категорично, да. Законът трябва да се изпълни. След като три пъти сме разговаряли с Националното сдружение на общините ще продължаваме, ако трябва ще натискаме по всички възможни начини, но аз мисля, че до няколко месеца трябва да приключим и със сформирането на асоциациите. 
Междувременно чакаме стратегията на Министерството на околната среда и водите. Тя е изключително важна, защото ние казахме, Брюксел е информиран в детайл. Преди два дни имаше видеоконферентна връзка с представители на Ди Джи Реджио с представители на Световната банка, с представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на околната среда и водите по окончателното уточняване заданието за мастер-плановете, така че всичко е изчистено там. Ди Джи Реджио е абсолютно информирано. Нямаме никакви притеснения, че ще заплашим изпълнението на Оперативна програма „Околна среда” по какъвто и да било начин. Същевременно водещо в политиката е Министерството на околната среда и водите и там тече в момента най-важното: създаването на стратегията – какво искаме, как подреждаме целия пъзел. Пет министерства имат язовири, общините имат ВиК-та, държавата има ВиК-та, къде подреждаме целия пъзел, за да може да се случат нещата както трябва.
Политическата воля за ВиК сектора е факт. Ще страдаме още от липсата на финанси следващата година, тъй като по отношение на ВиК сектора все още трудно държавата може да отдели сериозен ресурс, поради финансовите ограничения и кризата, в която се намираме, но мастер-плановете са тотален приоритет и ще се движат напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски – за отношение в рамките на две минути.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Господин министър, казахте няколко месеца, да разбирам ли, че до края на годината е възможно асоциациите да бъдат факт? Предполагам, че е възможен такъв срок. Вие се усмихвате, дано това да означава „да”.
Действително парите са проблем и трябва да бъдат наистина осигурени, защото генералните планове, тяхното изпълнение, това все пак са сложни планове, които изискват поне 12 месеца работа, за да бъдат качествени. Те са фундаментът, върху който заедно с учредените асоциации могат да привлекат допълнителни инвестиции в сектора, които държавата в момента няма.
Моята молба към Вас е наистина да гоните тези срокове. Не се ангажирахте с точен срок, надявам се, че краят на годината ще бъде факт.
Накрая една молба. Чух от експерти, които обсъждат между МОСВ и МРРБ, че искат да променят начина на определяне на собствеността върху активите. Ще го кажа просто: върху всяка водоснабдителна система, без значение дали обслужва 100 човека в едно малко село или обслужва София с над 1,5 млн. потребители – да се сложат навсякъде двама собственици – държавата на довеждащата инфраструктура и общината в урбанизираната територия. Не го правете това! Това означава технологично усложняване на оперирането на системите. Нека експертите още веднъж да го помислят, за да не настъпят прекалени усложнения във функционирането на системата. Благодаря Ви за отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме със следващото питане, което също е от народния представител Димчо Михалевски относно гарантиране изпълнението на схемите по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.”. 
Заповядайте, господин Михалевски, в рамките на три минути да зададете въпроса си.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Господин министър, това е един много важен според мен въпрос, затова е свързан с една от най-добре вървящите оперативни програми „Регионално развитие” и тя не случайно върви така, защото и общините добиха опит при предприсъединителните фондове и това беше програмата, която е стъпила най-широко на бенефициентите, имаше приемственост, и в крайна сметка има добри резултати. 
Но има едно безпокойство, което се роди при последната една от немалките схеми „Градско развитие – втори етап”. Тя е свързана с това, че за първи път имаме обжалване на процедура по Оперативна програма „Регионално развитие” от бенефициенти, от български общини, ако не ме лъже информацията – три на брой: община Кюстендил, община Мездра и община Девня. Между другото и при предприсъединителните фондове е имало възможност, но никога не се случвало, и това е една лампа, която трябва да даде и на Вас и на нас сигнал да не се създадат условия, при които да се помрачи ходът на Оперативна програма „Регионално развитие”.
Аз ще помоля чрез Вас да проверите този случай, още повече, че тече някакво обжалване в Комисията по защита на конкуренцията, а после може да продължи във Върховния административен съд. Ще ви дам пример: община Кюстендил, която не може да бъде обвинена, че няма опит, както между другото и всички други общини, които са отстранени... Аз четох много подробно доклада, това са 41 общини, от които 18 имат над два проекта, тоест те не могат да бъдат обвинени, че не познават условията. Според мен, специално за Кюстендил, има едно неразбиране, ще го дам конкретно, свързано с отстраняването на това, че те са обвинени, че не са изпълнени насоките и са предложили да се изградят обществени паркинги в гр. Кюстендил, но не били отговаряли на изискването да бъдат встрани от главни улици. За да бъда конкретен, аз се постарах, запознах се с територията на Кюстендил, в която се оказа, че между бул. „Цар Освободител”, бул. „Сливница”, ул. „Петър Ников” и  ул. „Хаджи Димитър” – това е карето на централната част на Кюстендил, даже съм го маркирал и ще ви го дам, (народният представител Димчо Михалевски показва карта на Кюстендил), е предложено да се изградят паркинги, до които достъпът от главната улица, която е на двадесет метра, разбира се, е невъзможен, тъй като има блокове, но съответно има прилежаща площ, където се изграждат, както паркинги, детска площадка, така и озеленяване. Според мен тук възниква дълбокото съмнение и аз се надявам, че това не е вярно, че по различни причини, които се търсят, е направен подбор на проектите. Нещо, което не е залегнало и не може да бъде критерий кой кмет от коя партия, по която й да е оперативна програма, но е една много чувствителна червена лампа, която да ни светне.
Затова Ви питам: как ще гарантираме прилагането на такава политика на прозрачност процесите на оценяване, подбор и договаряне на проектните предложения на силите, за да не се губи време за изпълнение на тези проекти вследствие на обжалвания? Вторият въпрос е: съществува ли система за мониторинг на действията на оценителните екипи и решенията на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие”? Аз ще Ви дам това… (Народният представител Димчо Михалевски подава папка с документи и карта на министър Росен Плевнелиев.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Плевнелиев, според регламента имате пет минути да отговаряте на въпросите направени в питането на народния представител Димчо Михалевски.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Ще започна отзад напред с това, което пък мен изключително много ме впечатли точно на тази тръжна процедура. Имаше една пресконференция, на която имаше кметове на червени, сини, всякакви по цвят общини. Тя беше точно, когато подписахме договорите именно по тази ос и искам да ви кажа, че независимо дали беше кметът на Смолян, дали беше кметът на Ямбол или кметове на други градове, те всички казаха едно и също и беше свързано именно с тази тръжна процедура: „Ние никога не сме участвали в по-честна и по-почтена тръжна процедура.” Независимо от цвета кметове на различни общини бяха там, подписаха договори, изпълняват проекти и това е нашето верую.
Разбира се, съзнаваме, че общините все повече и повече задобряват в правенето на проекти. Общините осъзнават, че това е изключителен ресурс за тях, за да генерират проекти и да изпълняват проекти и интересът е голям – това създава конкурентност. Ние вече имаме много сериозен списък от чакащи проекти, което е също много добра новина, тоест общините вече генерират повече отколкото има в ресурса, което означава, че се повишава конкуренцията, състезателността и оттам, разбира се, когато някой не е одобрен, съвсем естествено е той да потърси обяснение, а и по всички възможни начини да търси защита на своя собствен интерес. Разбира се, това е в рамките на процедурите в България. 
Механизмите в министерството, знаете, отдавна работят, те са следните:
- при осъществяване на оценка на проектни предложения оценителните комисии се ръководят от правилата на постановления на Министерския съвет, те са от 31 май 2007 г.;
- оценките на проектните предложения се осъществяват на база на таблици за оценка на техническото и финансовото качество, които са посочени в насоките за кандидатстване по съответната схема на предоставяне на безвъзмездна помощ;
- таблиците съдържат критериите, по които трябва да отговаря едно проектно предложение и общият брой точки, които проектното предложение може да получи;
- задълженията на кандидата е да се запознае с всички изисквания в насоките за кандидатстване и да попълни формуляра за кандидатстване и всички приложения, разбира се, максималният;
- управляващият орган въведе практиката всички проекти и насоки за кандидатстване по процедури за подбор да се публикуват на интернет-страницата на програмата. 
Това се прави категорично с оглед предварителни обсъждания и получаване на коментари от най голям широк кръг заинтересовани лица. По този начин още в начална фаза се създава възможност потенциалните кандидати да се запознаят с изискването в предстоящата схема, да се дефинират ясно допустимите дейности и разходи, да се конкретизират изискуемите от кандидата съпътстващи документи, да се отстранят евентуалните пропуски. На интернет-страницата на програмата е публикуван и наръчник на  най-често срещани трудности и пропуски от бенефициентите при подготовката на проектни предложения по ОПРР.
На 3 септември 2009 г. ние утвърдихме и методика за проверка и корекция на цените на строително-монтажните работи в количествено стойностните сметки, изменени и въведени в изпълнение са вътрешните детайлни правила за работата от изпълнителните комисии за оценяване, като в състава на оценителните комисии задължително се включват външни оценители, помощник-оценители с необходимата квалификация и опит за извършване на проверки и корекции на цените по СМР. 
В допълнение, за да не се допуска никакво влияние и с цел ефективно да се противодейства на създаването на условия за неравнопоставеност на кандидатите и субективизъм при оценката, оценителните комисии се формират от външни квалифицирани експерти, включително номинирани от Камара на строителите, Камара на инженерите, Камара на архитектите в България. Всички оценители притежават съответния изискуем опит и са подбрани на конкурсен принцип. Участниците подписват декларация за липса на конфликт на интереси и поверителност, незабавно след като научат имената на кандидатите в процедурата по оценка. Допълнително в състава на оценителните комисии за оценка на проектни предложения се включват и представители на Централното координационно звено и администрацията на Министерския съвет.
Според последните изменения от 31 май 2007 г. ПМС № 121 се изисква след приключване на оценката на етап административно съответствие, на етап допустимост на интернет-страницата на управляващия орган да се публикува списък с отхвърлените на двата етапа на оценка проектни предложения с посочени основания за това. Кандидатите, чиито предпроектни предложения са отхвърлени могат да дадат писмени възражения срещу недопускането им до по нататъшна оценка пред оценителната комисия, чрез ръководителят на управляващия орган в срок до пет работни дни, след публикуване на информацията за отхвърляне на проекта. По този начин се предоставя възможност на кандидатите да защитят проектното си предложение, като оспорят основанията за отхвърлянето му още преди излизане на решението на ръководителя на управляващия орган. 
По отношение на въпроса Ви за контрола върху решенията на ръководителя на управляващия орган, контролът се осъществява за законосъобразност и целесъобразност от: първо, сертифициращият орган – това е Дирекция „Национален фонд”, след това одитният орган, който е към одита на средствата на Европейския съюз, след това има вътрешен одит в рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Сметна палата, Главна дирекция „Регионална политика”, Дирекция „Одит” и Европейска сметна палата, шест институции, които се занимават с проверката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, приканвам Ви за два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Аз нямаше да задам този въпрос, ако действително нямаше безпокойство, защото оценителните комисии и всички тези контроли, за които Вие казахте, е така. Този независим тест на политическото разпределение, който, разбира се, не е валиден и не е правило, е много важен, защото ние сме го правили в миналото като сравнение, за наша информация, за наше спокойствие, и във всяко едно действие сме се старали да се спазва някаква пропорция.
Лошото е, че действително случаят, който Ви обясних – за Кюстендил, има погазване на термини в Закона за устройството на територията, който е водещ, има неразбиране на дейностите, които са описани в проекта, и явно субективно отношение, и за съжаление, това не се разпростира само върху проекта за Кюстендил.
Моята молба е наистина да обърнете внимание без значение как ще завърши този конкретен казус, естествено е, общините, които са получили финансиране да бъдат доволни и да благодарят, естествено е, че те са положили усилия, но е важно да не загубим общата мотивация на българските общини, които са основния мотор. Няма да се уморя да повтарям, че те трябва да усвоят над 4 млрд. евро и тяхната демотивация, поради някакви дори съмнения за политически подбор, е лошо явление.
Ето, аз ще Ви дам това нещо! (Народният представител Димчо Михалевски показва ламинирана цветна графика.) Вижте, това е разпределението по политическа принадлежност на кметовете в 86-те общини, които са в градските ареали. Ето това е разпределението на проектите – в червено е БСП, в светло синьо е ГЕРБ. Давам Ви пример, другите не коментирам в момента, защото нямам време.
Това е разпределението, което е в първия етап, което е направено. Общо-взето се вижда, че пропорцията е спазена. 
Това е разпределението във втория етап. Вижда се, че има проблем. Аз не казвам, че проектите на спечелилите общини не са хубави, но има съмнение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да зададете въпрос.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Затова моят въпрос е следният: какво ще добавите допълнително, за да гарантираме, че няма политическа намеса, която би довела до съмнение за политическа корупция? Защото разпределението на „наши” кметове е чиста политическа корупция. И какви са конкретните действия - и на управляващия орган, и в пространството, които Вие ще зададете, за да можем да сме сигурни, че това няма да се повтори, още повече от гледна точка на това, което се развива по оборудването в Министерството на здравеопазването. Вие разбирате, че нито вие, нито ние имаме полза от тези скандали. (Народният представител Димчо Михалевски предоставя на министър Росен Плевнелиев графиката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Плевнелиев, заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Абсурдно е да се говори за политизация в министерство, в което министърът е експерт и не е член на която и да било политическа партия, в което и тримата заместник-министри са експерти и не са членове на която и да било политическа партия. 
Разбира се, съвсем нормално е да има конкурентност, да има състезателност. Съвсем нормално е общините да генерират достатъчно на брой проекти, така че някои да печелят, а други не, тъй като интересът е голям. От друга гледна точка, за нас е изключително важно да пазим интереса на българските, а като български, и европейски данъкоплатци.
Смисълът на Оперативна програма „Регионално развитие” и на нейният успех е ние да наливаме и помагаме там, където има  качествени проекти, които имат смисъл, които са устойчиви в дългосрочен план и да деполитизираме изцяло системата. Това е начинът, по който ние работим още от първия ден.
По отношение на това, че има община, пуснала жалба, тази жалба ще си върви по стандартния ред. 
Искам да Ви кажа моето дълбоко убеждение. Давам пример с търга за автомагистрала „Тракия”, където също имаше жалба. Но световният лидер за борба с корупцията - организацията „Прозрачност без граници”, каза, че досега такъв търг през последните 20 години в България не е правен. Той бе направен от същия екип. Така че бъдете сигурни, че единственото, което ние правим, е да деполитизираме и да професионализираме управлението на еврофондовете. 
Общините, които гарантират качествени проекти, разбира се ще вървят напред. Пожелавам същото и на Кюстендил. Нас не ни интересува кой-какъв цвят е. Виждате, че оценките идват от експерти. Те не идват по никакъв начин от хора, които са в самото министерство. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако желаете да вземете отношение, господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин министър.
Вие не сте пряко ангажиран в отговорността по вземането на решенията по Оперативна програма „Регионално развитие”. Това Ви дава силата и възможността да бъдете контролен репер с властовите ресурси, които имате. Според мен сте длъжен към обществото този случай за първи път, когато се стигне до обжалване на процедурата в „Регионално развитие”, да бъде и последен. Именно това ще бъде единият критерий, а другият критерий – че тази справка и сверка с политическата принадлежност все пак е важна за обществото, за да бъдем спокойни. Нека в бъдещите разпределения наистина, както и досега, защото в над 25 схеми, насочени към общините в „Регионално развитие” досега, тези пропорции са приблизително спазвани, нямаше обжалване. Така че, нека този инцидент да ни бъде червената лампа, за да може оттук-нататък да не се случват подобни неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да преминем към последното питане от народния представител Димчо Михалевски, отново към министър Росен Плевнелиев, относно гарантиране политиката на модернизация на основната техническа инфраструктура с национално значение в условията на силно намалено бюджетно финансиране. 
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, това е една много важна тема при предстоящото завършване на 2010 г. и започването на работата по Бюджет 2011 г. 
Въпросът не е самоцелен, защото модернизацията на инфраструктурата, работата за българския строителен бранш, развитието на условията за привличане на инвестиции и туризъм са важни. Неведнъж сме го споменавали – и Вие лично, и всички правителства досега.
Числата обаче, които в момента виждаме, ни всяват повече безпокойство. Ще припомня само, че от 2005 г., когато близо 5% от брутния вътрешен продукт беше насочен към инвестиции и капиталови разходи, през 2006 г. стигна над 5,2%, през 2007 г. – 6,4%, през 2008 г. – 6,4%, през 2009 г. не падна под 6%, то за тази, 2010 г., ние имаме много сериозно неизпълнение на  капиталовите разходи. В момента за седемте месеца при план около 3 млрд. 600 ние сме изпълнили само 38%. 
Затова искам да Ви попитам от гледна точка и на усвояването на държавните инвестиционни заеми, които при план 437 милиона към м. юли 2010 г. са изпълнени на 63 милиона, и то главно с плащания през м. януари – 54 милиона, което явно е за дейности, извършени през 2009 г., европейските средства, които за съжаление също не вървят с голям темп – 23,4% от годишната задача, която си е поставило правителството от 1 млрд. 853, преките чуждестранни инвестиции, които за съжаление са близо четири пъти по-малко за съпоставимия период за 2009 г., индексът на строителството е 77% за съпоставимия период на 2010 г. към 2009 г. 
Всичко това ни навява на мисълта, че имаме голям, сериозен проблем и българското правителство, Вие лично, като министър на регионалното развитие и благоустройството, заедно с Вашия колега от Министерството на финансите, трябва да се намесите.
Затова моят въпрос към Вас е: как ще гарантирате използването на наличните източници на финансиране, на инвестиции в националната инфраструктура в условията на непрекъснато намаляване на разходите на инвестиции в републиканския бюджет? Какъв е краткосрочният план до края на годината, какъв е средносрочният, визирайки следващия бюджет и тригодишната фискална рамка, за привличането на инвестиции и тяхната реализация? Има ли оценка за състоянието на фирмите от българския строителен бранш? Как им се отразява забавянето и изпълнението на тези стартирали вече инфраструктурни проекти, но които не са финансирани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Плевнелиев, за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Намаляването на разходите за инвестиции в националната инфраструктура от републиканския бюджет е съвсем нормално явление в условия на криза, в която все още се намираме. По тази причина, както неведнъж е казано, ние приоритизираме източниците на финансиране по следния начин: средства от фондовете на Европейския съюз, държавни инвестиционни заеми и бюджетни средства.
Структурните и кохизионните фондове на Европейския съюз целят развитие на устойчива и конкурентна икономика. Още при раждането на идеята за Общ европейски пазар, тогава основната цел – „кохезия”, знаете, около 30% от бюджетите на Европейската общност отиват там, е за намаляване на разликите в общия пазар. Ние гарантираме това чрез стриктно спазване на европейските принципи и правила. И в момента правителството  по един наистина изключителен начин ускорява усвояването на европейските фондове.
Какъв е конкретният аспект на това, което Вие питате по отношение на краткосрочния и средносрочен план за финансиране и инвестиции в националната инфраструктура? Държавата има, разбира се, стратегическата цел да развива инфраструктурата. Говорейки за стратегическа инфраструктура, тя е от ресора и на доста други министерства. В компетенциите на ръководеното от мен министерство попадат следните инфраструктури: пътна и ВиК. 
Основен принцип при реализацията на инвестициите в националната ни инфраструктура е планирането на финансовите потоци. Мога да ви посоча предвидени средства за периода 2011 2013 г. по европейски програми, по държавни инвестиционни заеми и по национален бюджет. Като бенефициент на евросредства за ВиК-структурата, разбира се, там общините и управляващия орган в Министерството на околната среда и водите по Оперативна програма „Околна среда”, те също са извън компетенциите на министерството. По тази причина мога да се фокусирам и да Ви дам конкретен отговор върху средствата за пътна инфраструктура, където министерството и Агенция „Пътна инфраструктура”, разбира се, имат своя фокус. 
Програми на Европейския съюз. Тук, знаете много добре, по Оперативна програма „Регионално развитие” има 502 млн. лв., по Оперативна програма „Транспорт” – около 2 млрд. лв., по ИСПА – около 22 млн. лв., които остават, по „Трансграничното сътрудничество” около 22 млн. лв. Общо около 2,5 млрд. лв. за периода 2011-2013 г. 
По държавните инвестиционни заеми: „Транзитни пътища-5” - на Европейската инвестиционна банка, Световната банка също за 2011-2013 г., планирани са 1,3 млрд. лв. Поради фискалната дисциплина и възможностите на държавния бюджет обаче вероятно ще бъдат дадени лимити около 200 млн. лв. годишно за периода 2011 2013 г., тоест общо около 600 млн. лв. се планират за тази 3-годишна рамка към момента и за да бъда коректен към Вас и консервативен в оценката, разбира се, се надяваме тази сума да се увеличи.
По отношение на бюджета и възможностите, които той ще предостави, са някъде около 490 млн. лв. за периода 2011 2013 г. Тоест общо ако съберете тези три пера, някъде около 3,5 млрд. лв. за тези три години, биха могли да се налеят в пътния сектор на България.
По отношение на ВиК-сектора, знаете, че по Оперативна програма „Околна среда” има около 2,5 млрд. лв. Разбира се, по ИСПА има още доста проекти, така че около 80 млн. лв. е оценката, с която аз разполагам, за този 3-годишен период.
Извън това, в самото министерство имаме проекти за развитие на общинската инфраструктура: заемът от Световната банка до 2015 г. е за 150 млн. лв. (за язовири и мастер планове), и още една доста притеснителна цифра, а именно около 10 млн. лв. за инвестиции чрез бюджетен източник във ВиК-сектора.
Това означава, че за този 3-годишен период МРРБ при 100-процентно изпълнение на договора със Световната банка ще има общо около 235 млн. лв. за 3-годишния период, добавяйки и проектите по ИСПА, които в момента довършваме заедно с тях.
По отношение оценката, която Вие искате, за състоянието на фирмите от българския строителен бранш, знаете много добре, че с настъпването на кризата в началото на 2009 г. строителните предприемачи бяха изключително тежко засегнати. Те усетиха най-осезателно последствията й. Разбира се, това се дължи на огромния ръст в строителния сектор през 2007-2008 г., който беше продиктуван от изключително високите нива на сградно строителство, изразяващо се преди всичко в изграждане на жилищни, офисни и търговски площи. Този инвестиционен пазар си отиде от България, разбира се, както се случи във всички останали държави в Европа и специално в Югоизточна Европа.
Според анализ на Камарата на строителите в България се наблюдава преориентиране на предприемачите в сектора от сградно към инфраструктурно строителство и то най-вече към инфраструктурните проекти, финансирани със средства от еврофондове. Стъпката е напълно логична с оглед на това, което правителството приоритизира в момента. Добрата новина е, че според проведени последни проучвания на Националния статистически институт имаме подобряване на  бизнес климата в бранша в сравнение с 2009 г . Той се покачва с 1,7 пункта, което означава, че строителните компании вече са оптимисти и тяхната оценка за бъдещето е по-оптимистична от тази, която беше през 2009 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Михалевски, заповядайте за два доуточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, разбирам това, което Ви е наложено като рамка, но погледнете числата! Реално капиталовите разходи за догодина не се различават от планираните капиталови разходи за тази година, които към м. юли са усвоени на 38%. 
Българските общини, за които Вие изразявате надеждата днес във Вашето интервю, че ще получат по-голямо финансиране – говоря за капиталово финансиране, без това от европейските фондове, защото то е под условие, реално капиталовите им разходи се намаляват за следващата година с 40 млн. лв. – 20 млн. лв. от екологични обекти и 20 млн. лв. от целевата субсидия за капиталови разходи. Става дума за нивата, актуализирани към м. юли 2010 г.
Държавните инвестиционни заеми са на същото равнище, каквото е планирано тази година в действащия Закон за държавния бюджет.
Още по-лошото е, че ако вземем масата на всички държавни инвестиционни заеми, за които е отговорно само Министерството на регионалното развитие и благоустройството,  а те са някъде за малко над 1 млрд. 900 млн. евро, реалният лимит, който ви се дава за следващата година, е от порядъка на 95-97 млн. евро. Сравнете: 95 97 млн. евро към 1 млрд. 913 млн. евро! Господин министър, няма и 5% от това, което Ви дават. Знаете, че някои от тези меморандуми действат до 2012 г., други – до 2014 г. (KFW).
Това означава, че дори Вашата сметка, в която сложихте европейските средства, също се опитах наум да сметна всичко, плюс тези инвестиционни заеми, излиза така, че при възможности от 6,5 млрд. лв., Вие казвате, че ще можете да усвоите около 3,5 млрд. лв. Тук възниква онзи проблем, за който говорихме с Вас – за разбирането на държавата и финансовия министър какво означава дефицит. Нека тук да прозвучи, че трябва да намерим възможности в диалог с Европейската комисия и да приложим чл. 126 от договора, когато инвестициите, капиталовите разходи на държавата надвишават дефицита, тоест можем да отчетем, че това не е дефицит, формиран от текущи разходи за пенсии, заплати и социални дейности, а за дейности, насочени към създаване на стабилност, привлекателна среда и работни места.
Моят въпрос към Вас е: ще положим ли заедно усилия, за да може именно проблемите с лимитите по държавните инвестиционни заеми да не влияят на политиката, налагана от Министерството на финансите за контролиран дефицит, който явно орязва възможностите за инвестиции? Как ще можем да направим това така, че тези възможности, които са налични в момента, които са ратифицирани и за които България е положила усилия заедно с международните финансови институции, наистина да доведат до това България да се модернизира? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! По отношение на лимитите по държавните инвестиционни заеми (ДИЗ), да, разбира се, можем повече. Вчера имаше и изслушване в Комисията по регионална политика и местно самоуправление, където ние сложихме абсолютно всички цифри на масата, проектите, приоритетите, за да можем заедно да намерим именно този баланс.
По отношение на държавните инвестиционни заеми за 2011-2012 г., Министерството на регионалното развитие и благоустройството има възможност да направи доста повече от това, което получава в момента като лимит. 
От друга гледна точка, ако погледнете в еврофондовете и парите, колкото и да ни впечатляват, вижте каква феноменална възможност ни дават те! Това, което ние планираме – минимумът, който смятаме за 2011 г., е, че около 590 млн. лв. ще разплати само Оперативна програма „Регионално развитие” за една година – за 2011 г. Вижте какъв невероятен растеж спрямо предишните години! Знаете много добре къде сме били през 2009 г. и къде сме през    2010 г., когато ускорихме феноменално разплащането по оперативните програми! Очакваме целта от 200 млн. лв. да я надхвърлим по изключителен начин – до около 350 млн. лв. разплатени към тази година. За 2011 г. – 600 млн. лв., а можем да направим дори и 900 млн. лв. по оперативната програма.
Ако добавим оперативна програма „Транспорт”, където очевидно ще успеем да направим поради магистрала „Тракия” и други търгове, които тръгват в момента, между 200 и 300 млн. евро, тоест някъде около 400 до 600 млн. евро, ето ви един милиард – до 1 млрд. 300 млн. евро, изцяло базирани на европейската солидарност по един възможен, най-изгоден, най-добър начин за държавата! Затова няма как, ще бъде абсолютно безотговорно от наша страна да не насочим всички ресурси и да не засилим именно този сектор. 
Възможностите, които се дават, са изключителни. За съжаление, ние все още стартираме от много ниска база и даваме всичко от себе си. Виждате, че примерно за две години и половина по оперативната програма са разплатени 27 млн. лв. За една година – през 2011 г., ние искаме да разплатим 600 до 900 млн. лв. 
По лимитите за ДИЗ разчитаме на подкрепата на парламентаристите и хората от всички партии,  защото наистина министерството може да направи повече, но трябва да се съобразяваме с фискалната дисциплина и с разчетите на всички останали, за да имаме наистина стабилна финансова макрорамка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  И аз благодаря.
За отношение – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, аз оценявам Вашия ентусиазъм. 
Между другото, не е изненадващо, че оперативната програма върви с такъв летящ старт, защото тя беше добре подготвена. Ще помоля тук да не правим сравнение за целия период 2007-2009 г., защото реално програмите бяха одобрени през м. ноември 2007 г., започна подготовката за проектиране и изпълнение през 2008 г. и е нормално 2009-2010 г. да има рязко увеличаване на плащанията.
Проблемът обаче е друг. Вашият ентусиазъм, който върви и аз подкрепям, има страхотен таван, който е отгоре и го потиска. Дори ако погледнете числата на залагане на разходни лимити за капиталови разходи, се вижда, че както тази година общият размер на инвестициите по структурните фондове и Кохезионния фонд – ще  взема този важен сегмент, бяха от порядъка на 1 млрд. 800 млн., респективно с другите присъединителни и междуприсъединителни фондове – Шенген и други,  е 2,5 милиарда. Това се възпроизвежда и през следващата година, то е възпроизведено и в 3-годишната фискална рамка 2011-2012-2013 г. Това означава, че в прав текст ние казваме и заявяваме, че няма да усвоим повече от 2,5 милиарда на година европейски средства по тези инструменти – тук не говорим за селскостопанската политика.
Направете простото умножение върху 5 години, разделете го на 2, за да видите колко евро. Ще видите, че от общия лимит, който имаме – 8 и малко над 8 милиарда, ние си залагаме цел да усвоим 6 милиарда. Два милиарда евро ги няма. Плюс проблемите с ДИЗ-овете – от порядъка на близо 1 милиард, ние самите си казваме, че имаме проблем да усвоим около 3 милиарда.
Тук въпросът е: има ли политическа воля да стане широк дебат, не просто налагане на едно мнение, макар и експертно от Финансовото министерство, защото Вие ще горите от ентусиазъм, но за съжаление, резултатите ще се стоварват върху Вашата глава и върху всички нас – това е въпросът, който трябва да поставим откровено и честно, за да има резултат. Благодаря Ви за всичко, което казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин министър, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването, ще отговори на въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно обещаното увеличение с 10% на трудовите възнаграждения в системата на Спешната помощ.
Господин Шарков, заповядайте да развиете въпроса си.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! В бюджета на Министерството на здравеопазването, когато го приемахме в края на миналата година, бяха предвидени 30 млн. лв. повече за системата на Спешната помощ в сравнение с бюджета за 2009 г. Това беше похвално като намерение, заслужаващо подкрепа. Около една трета от тези пари се считаше, че ще отидат за финансово осигуряване, финансова издръжка на спешните кабинети в местата, където предстоеше преструктуриране на лечебните заведения за спешна помощ. Видяхме обаче, че тези спешни кабинети, в които се даваха дежурства срещу едни 100 лв., всъщност просъществуваха по-малко от месец и тази идея претърпя пълен провал. 
На лекарите обаче в системата на Спешната медицинска помощ, на сестрите и на останалия персонал в края на миналата година бе обещано увеличение на заплатите с 10%, и то считано от 1 януари 2010 г. Това намерение е добра мярка, която всъщност целеше да има стимул и мотивация за хората да работят в системата на Спешната помощ, където текучеството е най-голямо и безспорно създава проблеми при обслужването на българските граждани. Знаем колко много незаети места има в системата на Спешната помощ.
В тази връзка, уважаема госпожо министър, моят въпрос е: кога ще се случи това увеличение с 10% и дали изобщо ще се случи? Дали тази идея вече е забравена? 
Какви мерки предприемате за подобряване състоянието на Спешната медицинска помощ и за повишаване мотивацията на работещите в системата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Шарков! Правителството в своята загриженост към работещите в системата на Спешната медицинска помощ, оценявайки непривлекателния и отговорен денонощен труд, свързан със запазване на здравето и живота на всеки български гражданин, заложи в своите приоритети подобряване условията на труд и повишаване на заплатите с 10% от началото на 2010 г. Впоследствие, както Ви е известно, финансовите ресурси на страната се оказаха значително по-ограничени и към днешна дата Министерството на здравеопазването не е в състояние да изпълни поетия ангажимент, въпреки огромното ни желание.
Уважаеми д-р Шарков, гарантирам Ви, че нашата загриженост към работещите в системата за спешна медицинска помощ ще остане и при всяка възможност ще подобряваме условията на труд, ще полагаме усилия за повишаване на квалификацията им, както и на трудовите им възнаграждения. В края на краищата нашата цел е да постигнем високоефективна система за оказване на спешна медицинска помощ с висококвалифицирани кадри, удовлетворени от своя отговорен, но за съжаление често недооценяван труд.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  Благодаря.
За реплика – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, както се казва, кратко, точно и ясно, но така ако я караме, ескадроните пак ще летят. Аз не знам – Вие казвате „ние не можахме да изпълним обещаното” и след това казвате „гарантираме, че ще подобряваме системата на Спешната помощ”. Изключително съм притеснен. Сигурен съм, че за хората, които работят в системата на Спешната помощ, и не само за тях, това 10-процентно увеличение е нищо в сравнение с онова, което те правят денонощно на територията на цялата страна. 
Десет процента – и да им ги дадете, както се казва, и да не им ги дадете, както направихте, едва ли кой знае колко ще подобрят тяхното състояние, но е въпрос на отношение! Въпрос на някаква грижа за тези хора! 
Когато нито една заплата в бюджетната сфера не се увеличава и беше ясно, че няма да бъде увеличавана, че няма да има увеличаване на пенсиите, такъв е бюджетът, такива са възможностите, такава е кризата в момента, на целия този фон беше казано – поне за тези хора ще има 10%! Те вероятно вече са разбрали, и без да им се отговаря, че няма да видят тези 10%. Но, пак казвам, въпрос на отношение! Ако няма подобаващо отношение и внимание към хората, които работят в системата на Спешната помощ, те ще отговорят, вярвайте ми, по адекватния начин.
И в предния мандат, и в по-предния, и в други предишни мандати съм виждал пироговци под прозорците на министерството! Не Ви го пожелавам! Искрено не Ви го пожелавам, но знам, че в момента в „Пирогов” едва намират средства да направят една обикновена апендектомия! Ситуацията е изключително сложна. Вярвам, че си давате сметка и че търсите някакъв начин за излизане от това положение, но не виждам конкретни мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Дуплика, госпожо министър? 
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Четин Казак, относно методика за изготвяне на Областна здравна карта във връзка с изготвянето на Националната здравна карта и преструктурирането на лечебните заведения за болнична помощ в област Шумен.
Заповядайте, господин Казак. 
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС):  Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос, който беше зададен доста отдавна – преди почти два месеца, не е загубил своята актуалност, предвид предстоящото реализиране на промените в Закона за лечебните заведения, и по-специално с оглед на предстоящото изработване на областните здравни карти като част от изготвянето на Националната здравна карта. 
В тази връзка от особен интерес за шуменската общественост и за всички граждани на Шуменска област, които се ползват от услугите на лечебните заведения, и по-специално на досегашните диспансери, е въпросът каква ще бъде тяхната съдба с оглед на предстоящото приемане на Областната здравна карта за Шумен като част от Националната здравна карта.
Вие знаете, че на територията на област Шумен има три диспансера. Съдбата на Онкодиспансера е ясна, но съдбата на другите два – на Диспансера за пневмофтизиатрични заболявания и на Кожния диспансер, все още остава неясна. Неслучайно и работещите в тези досегашни диспансери, и пациентите си задават с тревога въпроса: дали ще продължат да се ползват от лечебните услуги на тези заведения, които извършват много общественополезна дейност и се борят решително с много общественозначими заболявания? Специално в Тубдиспансера в Шумен са вложени средства – над 5 милиона, това е един от най-модерните диспансери на територията на Република България. Ще бъде жалко, ако при предстоящото преструктуриране тези диспансери бъдат ликвидирани.
Моят въпрос е: какви са Вашите виждания за бъдещето на тези две лечебни заведения?  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак! По отношение на въпроса Ви за представен макет на Областна здравна карта за област Шумен бих искала да Ви информирам, че до настоящия момент Министерството на здравеопазването извърши преглед на ситуацията във всички болнични структури в страната. Този предварителен преглед, извършен съвместно с местните власти и ръководства на лечебните заведения, бе особено полезен за всички нас, преди да се реализират окончателните законодателни и други нормативни действия. Той ни помогна да коригираме и да зададем адекватни за възможностите и потребностите на страната ни показатели, които са приложими и отразяват местните особености, като същевременно не допускат компромиси с необходимото качество.
На конкретния Ви въпрос: Министерството на здравеопазването няма отношение към процеса на вземане на решение за начина и формата на преобразуване на съществуващите диспансери. Право на собственика е да определи бъдещата форма на съществуване на тези заведения в съответствие със законовата уредба и възможностите за тяхното перспективно развитие. Диспансерите, които не са се преобразували и/или пререгистрирали в съответния срок се прекратяват, като по решение на собственика дейността им може да премине към съществуваща или новосъздадена структура на лечебно заведение за болнична помощ.
Лечебните заведения, които са правоприемници на диспансерите, продължават да извършват дейностите по активно издирване, диагностициране, лечение и периодично наблюдение на болни. 
Ангажимент на Министерство на здравеопазването е планирането на медицинските дейности и лечебните заведения, които ги осъществяват, с цел гарантиране на достъпа на населението до необходимите му медицински услуги с високо качество при максимално ефективно разходване на обществени средства.
Планирането и разпределението на лечебните заведения, необходими за покриване на потребностите на населението от съответните видове медицинска помощ, се извършва чрез областните здравни каси, които предстои да се изготвят от определени в съответствие със Закона за лечебните заведения областни комисии. Лечебните заведения включени в областната здравна карта на съответната област ще имат право на достъп до обществени средства за здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз разбирам позицията на Министерство на здравеопазването, що се отнася до това, че тогава, когато диспансерите са 100% общинска собственост – по принцип принципалът трябва да вземе подобно решение, само че в казуса с един от двата досегашни диспансера в Шумен, а именно туб-диспансерът. След извършените значителни инвестиционни дейности, ремонтни такива, модернизация на цялостната материална база, 51% от капитала на този диспансер вече принадлежи на държавата, тоест Министерство на здравеопазването има решаваща роля при решаването конкретно на съдбата на този диспансер. 
В тази връзка искам още един път да призова чрез Вас и вашите представители по регионите – снощи, например, станахме свидетели на доста широко обсъждане по Националната телевизия на съдбата на подобни диспансери в Благоевград, тревогата на обществеността в тези населени места, където има диспансери е основателна относно тяхното бъдеще, тъй като съществува реална опасност изградени през годините и доказали своята полезност лечебни заведения с модерна материална база, апаратура, изградени специалисти, поради евентуалната опасност от неизпълнение на този или онзи критерий, или пък кратките срокове, които са дадени за преструктурирането им, да не съумеят да го направят и да бъдат принудени да бъдат ликвидирани или да бъдат присъединени към окръжните болници, което автоматически ще доведе до редица негативни последици – споделяне на тежкото финансово състояние на областните многопрофилни болници, и по този начин тяхната дейност би могла да бъде значително затруднена.
Искам да Ви призова към специално внимание и отношение по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: За да бъда разбрана конкретно ще Ви обявя следната подробност - промяната в състоянието на  белодробния диспансер се състои само в това, че той си остава на място и работи по същия начин, както е било, но административно минава към областната болница. В това се състои голямата промяна за този диспансер.
Що се отнася до Кожния диспансер – него многократно съм го давала за пример на една лоша организация. Не можеш да имаш 20 легла и болни с кожни заболявания и това да бъде обслужвано от 63 души персонал. Това е крайно неефективна организация. Крайно неефективна! Десет или петнадесет, не си спомням подробности, легла в кожно отделение в Областната болница. Много разумно, много добро решение от гледна точка ефективност на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Ивелин Николов Николов относно резултатите от проверка на Изпълнителната агенция „Медицински одит” в 20 болници.
Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър!
Актуалният ми въпрос засяга събития отпреди 4 месеца, затова няма да Ви питам, не Ви питам за фирмата на съпруга Ви, за особените процедури за 147 млн. евро европейски пари за медицинска техника, за Проекта за наредба за задължителни нови проучвания, изследвания, изпитания, или както ги наричате, на нови лекарства, за новата Ви наредба…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Имате 2 минути да развиете въпроса си, господин Николов!
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Това правя. 
… наредба, с която вече задължително заплащате лекарства за онкоболни и много други категории болни. 
Искам да Ви попитам – преди 3 месеца в медиите излезе тревожна информация за резултатите от проверката на Изпълнителна агенция „Медицински одит” в 20 болници, които работят по клинични пътеки „инвазивна кардиология”, за необичайно високия процент на приети пациенти с нормални коронарни съдове в някои болници, за приети за планово лечение без необходимите изследвания, за хоспитализиране по подозрение за инфаркт без ЕКГ, за драстично висок процент коронографии без значими изменения – над 84% в една болница, в друга – над 70%. Обичайният процент, знаете, е 40 за България.
През 2009 г. Здравната каса е сключила 203 договора по клинични пътеки за инвазивна кардиология. Тази година са 239. През първите пет месеца на миналата година по клинични пътеки са преминали близо 27 хиляди пациенти и са изплатени близо 57 млн. лв., което е увеличение на разходите с над 36%.
Питам Ви, ако има политика на правителството за прозрачно управление – кога и къде ще публикувате одитния доклад за тези проверки? Какви действия ще предприемете към болниците, които имат неоснователна хоспитализация и на практика източващи Здравната каса и има ли данни за някакви нарушения и престъпления? Дали сте сезирали съответните институции? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Николов, аз също няма да Ви занимавам с многобройните журналисти, звънящи по вратите на моите съседи и надничащи вътре – дали няма лаборатория, а се оказват жилища. И други такива подобни истории от последните дни.
Ще се акцентирам върху отговора на въпроса – в периода април-юни 2010 г. Изпълнителна агенция „Медицински одит” извърши тематични проверки в 23 лечебни заведения за болнична помощ с участието на експерти по кардиология и интервенционална кардиология с оглед преценка за медицинска целесъобразност на извършените процедури. 
Следвайки политиката на прозрачност, на 29 юни т.г. се състоя, публично – това е достояние за всички, който пожела – беше, кръгла маса на тема „Състояние, проблеми, тенденции в развитието на инвазивната кардиология”. 
Резултатите от проверките, както и направените предложения за подобряване дейността в областта на инвазивната кардиология са публикувани в сайта на „Медицински одит” – www.eama.bg.
Констатирани нарушения: неспазване на чл. 6 от Закона за лечебните заведения; неспазване изискванията на медицински стандарт по кардиология, неспазване на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето за своевременност, достатъчност и качествена медицинска помощ. 
В СБАЛ по кардиология, ЕАД - Ямбол, и СБАЛ по кардиология, ЕАД – Варна, се извършиха проверки по жалби от близки на починали пациенти. Протоколите от извършените проверки са предадени на Районно управление – Полиция, в Ямбол и Варна.
Районна прокуратура – Ловеч, е сезирана във връзка с постъпил сигнал в „Медицински одит” със съответния номер, дата, входящ номер на сигнала, от пациенти относно неудовлетвореност от медицинско обслужване в МБАЛ – гр. Ловеч, и съмнения за манипулиране на свободния избор на лечебното заведение след детайлно запознаване с представените документи и извършени проверки, и установени несъответствия между твърдения за принудителен избор на лечебно заведение.
Във връзка с постановление на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Габрово, в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” – Габрово, се извършва финансова и икономическа експертиза относно извършените процедури с инвазивна кардиология – Габрово.
Предложения.
Във връзка с анализа на резултатите от извършените проверки, неоснователните хоспитализации с цел подобряване организацията и качеството на дейността в областта на инвазивната кардиология предлагаме три големи мерки:
Първо, въвеждане на национален регистър за перкутанни коронарни интервенции и национален регистър за имплантации на пейсмейкъри.
Второ, промени в медицинския стандарт по кардиология, като там се определят минимална и максимална натовареност на тези катетеризационни лаборатории, времеви норми за провеждане на диагностиката, времеви норми за провеждане на интервенциите както е в целия цивилизован свят, ние имаме данни за това, и задължителна регистрация на усложненията, на което особено много държим. 
На трето място, завишен контрол по отношение на изискванията за разкриване и функциониране на катетеризационни лаборатории, постоянен мониторинг на спешния прием на болни, постоянен мониторинг на структурата на инвазивните дейности в отделните катетеризационни лаборатории.
Ние искаме и сме наложили да се промени нормативната уредба с въвеждане на разрешителен режим за разкриване на катетеризационни лаборатории.
И не на последно място, приемане на Национална програма за инвазивна кардиология с цел да се осигури достъп до първична ангиопластика при остър миокарден инфаркт на 70% от пациентите.
Съставени са 11 акта за административни нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика – господин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Господин председател! Госпожо министър, благодаря Ви за отговора. Очевидно намеренията за мерки са много сериозни, дано да се случат по-скоро. 
Искам да допълня идеите Ви с някои предложения. 
Първо, в каченото на сайта на вашето министерство на 16 август 2010 г. допълнение към Концепцията за болнично преструктуриране се констатира, че в България вече е осигурен достъп до лечение на сърдечно-съдови заболявания в над 30 специализирани отделения за инвазивно и традиционно хирургично лечение на сърдечно-съдови заболявания. 
В свое интервю директорката на Здравната каса д-р Нешева споделя, че това, което всички наблюдаваме през последните години – болниците са станали прекалено много, отколкото трябват. Дори се твърди, че те са за около 40 милиона българи, ако има – говорим само за сърдечната хирургия. Има свръх предлагане, пренасищане, казва директорката на Здравната каса, свръх прием. На фона на тези констатации как да си обясним, че министър-председателят положи основите на нов кардиохирургичен комплекс в Плевен заедно със собственик на известна фирма? Защо го прави? 
На следващо място, бих предложил да се опитате със съдействието на Министерството на вътрешните работи да проверите вярно ли е, че има случаи да се дават 100 лв. хонорар на този, който осигури пациент в частни болници за кардиохирургия? 
Съществува ли автобус, който обикаля села в Североизточна България и в Родопите и товари мераклии за безплатна коронарография, без да има значение пациентът има ли нужда от това или не?
Понеже пътеките в кардиохирургиите са над 20 хил. лв., вярно ли е, че в България наистина има кардиохирургии за 40 милиона население? Може би би било добре това да се провери в бъдещата Ви работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Европейското дружество по кардиология има своя норматив какъв трябва да бъде броят на катетеризационните лаборатории на милион население. Този норматив е четири, което означава, че при наличните 33, ние го надвишаваме, тъй като 7 х 4 прави 28. 
В такъв аспект аз се надявам лично Вие да подкрепите Закона за здравето. Там ще има член, който ще дава възможност на комисия към Министерството на здравеопазването да регламентира новите откриващи се болници, защото очевидно с този тип болници сме наситени. Така излиза според европейския стандарт - от не кой да е, а от Европейското кардиологично дружество. Това е, което мога да Ви кажа. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно изпълнението на Проект ВG051РО00 - 6.02.02 ПУЛСС (Практически увод в лечението на спешните състояния). 
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, Проектът ПУЛСС или Практически увод в лечението на спешните състояния е в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2014”.  Проектът започна на 10 юли 2009 г. и е с продължителност 29 месеца, или до 10 декември 2011 г. Общата стойност на този проект е 6 258 000 лв. Целта е подобряване качеството на предоставената спешна медицинска помощ, особено на уязвими групи от населението, чрез подобряване знанието и уменията на персонала на спешната медицинска помощ. 
В рамките на проекта е предвидено изготвяне на информация за подкрепа на процеса на обучение на персонала на спешната медицинска помощ, анализ на потребността от обучение, база данни за персонала в спешната медицинска помощ и неговата квалификация, база данни за преподаватели в областта на спешната медицина, изготвяне на алгоритми за клинично поведение в спешната медицина, проучване и прилагане на добри европейски практики в сферата на спешната медицинска помощ и провеждане на обучение на персонала от центровете за спешна медицинска помощ. Цялостното управление и администриране на проекта се изпълнява от Министерството на здравеопазването. Всъщност сега сме около средата на предвиденото изпълнение на този проект.
В тази връзка моят въпрос е следният: каква е степента на изпълнение на предвидените мерки съгласно времевия график, който е част от проекта към момента, има ли междинен и периодичен контрол по изпълнението и какви финансови средства са усвоени до момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, д-р Шарков! Информацията е следната: предвидените мерки се изпълняват в срок съгласно времевия график по този проект. До момента е извършена по-голяма част от подготвителната дейност за организиране и провеждане на обучението на персонала от структурите на спешната медицинска помощ на територията на цялата страна. Изготвени са база данни за подкрепа на процеса на обучение на персонала по спешна медицинска помощ – бази данни за целия персонал, за преподавателите в областта на спешната медицина. Направено е проучване на добри европейски практики в сферата на спешната медицинска помощ в четири държави и се изготвят протоколи за клинично поведение в спешната медицина. В процес на разработване е и програма за обучение, осигуряваща надграждащи знания и умения на целия медицински персонал в сферата на спешната медицинска помощ. Изготвени са и са представени за предварителна оценка документациите за предстоящи процедури по възлагане на обществени поръчки за провеждане на курсове за обучение на персонала от центровете, доставка на хардуер за надграждащо обучение и на манекени за обучение, графично оформление и отпечатване на протоколи за клинично поведение в спешната медицина. Предвижда се обучението на персонала да започне през м. ноември 2010 г. 
Освен това, предстои разработване и внедряване на електронна страница за надграждащо обучение по спешна медицина – рубрика в интернет страницата на Министерството на здравеопазването, и изготвяне на интердисциплинарен медицински стандарт по спешна медицина. 
Изготвянето на документация относно финансовото и счетоводно отчитане и провеждането на плащания по проекта се извършва регулярно. Досега са изразходвани 65 880 лв., което е 1% от общия бюджет. Този проект съответства на целите, дефинирани в Приоритетната ос 6 „Повишаване ефективността на институциите на пазара на труда, социалните и здравните услуги”, област на интервенция 6.2 „Укрепване на капацитета и институциите за социално включване и за предоставяне на здравни услуги”. Поради това цялостният контрол по изпълнението на проекта, включително и междинният периодичен контрол се реализират от управляващия орган от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013” по приоритетни оси 6, 7 и 8 - Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” в Министерството на труда и социалната политика. 
Досега са направени четири проверки: 4 септември 2009 г.; 20 ноември 2009 г.; 10 февруари 2010 г. и 4 юни 2010 г. Проверките не са констатирали отклонения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо министър. 
Малко след средата на проекта са усвоени 60 хиляди. Това показва ниска степен на усвояване на средствата, предвидени по проекта.
Второ, не знам кой Ви е подготвил отговора, но мога да кажа, че и към момента има хора, които съгласно сключените договори са предали проектите, които е трябвало да изработят, включително тези, които касаят цитираните от мен - проучване на добрите европейски практики. И този проект е предаден съгласно сключения договор, но няма разплатен нито един лев с хората, които в срок са си подали проектите. Регулярното разплащане, както са Ви написали в отговора, не отговаря на истината. Проверете, за да видите, че е така.
Проект, озаглавен „Лечение на спешните състояния” - основната му цел е подобряване на качеството на предоставяната спешна медицинска помощ с обучение на хората, които работят. Когато си след средата на времевия график на този проект и нямаш обучен нито един човек, това показва, че хората, които се занимават с този въпрос, явно не си вършат работата както трябва. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор, госпожо министър? Не.
Благодаря на министър Борисова за участието й в днешното заседание.
Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, ще отговори на въпрос на народния представител Стоян Гюзелев относно предстоящата кампания по гроздобер за 2010 г.
Заповядайте, господин Гюзелев, да развиете въпроса си.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, днес, 17 септември, сме в разгара на гроздоберната кампания 2010 г. Сектор „Лозарство” е традиционен за българското земеделие и е основа за развитие на хранително-вкусовата индустрия в България. През последните години в сектора се наблюдава преструктуриране на собствеността на лозовите масиви в посока на малко на брой, но големи по площ масиви, за сметка на намаляване на площите на малките собственици. От няколко години се наблюдава и намаление на изкупните цени на винените сортове грозде, което е в основата на притеснението на дребните производители на грозде. Неблагоприятните агроклиматични условия през 2010 г. принудиха производителите да вложат повече средства за отглеждане на своята продукция.
В тази връзка, господин министър, моят въпрос към Вас е: какво е състоянието на лозаро-винарския сектор към днешна дата, 2010 г., и как се отразяват неблагоприятните агроклиматични условия върху качеството и добивите на винените грозда и нивата на изкупните цени на винените сортове? Какви мерки по организацията и опазването на лозовите масиви по време на кампанията сте предприели с цел безконфликтното приключване на гроздобера? Предвид състоянието на сектора, какъв е интересът към засаждане на нови площи лозя с винени сортове? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гюзелев, състоянието на винаро-лозарския сектор в България към настоящия момент е стабилно. По данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното към 1 март 2010 г. площите с винени лозя са близо 98 000 хектара, от които невстъпили в плододаване лозя са приблизително около 30 000 хектара. Предоставените по неизползваните права на засаждане и презасаждане са 3200 хектара, а съществуващите права в националния резерв са около 11 000 хектара.
Настоящата година, господин Гюзелев, се характеризира с изключително променливи климатични условия. До края на м. май винените сортове чувствително изоставаха в развитието си в сравнение с предходната година. Високата влажност и високите дневни температури през месеците юни и юли допринесоха за развитието на гъбни болести, които засегнаха над 60% от насажденията. По данни от оперативните проверки и наблюденията на лозовите насаждения от Агенцията по лозата и виното, към настоящия момент в по-голямата си част пораженията от гъбни болести са преодолени и може да се направи изводът, че агротехническото и фитосанитарното състояние по лозята е добро. Високите температури и липсата на валежи през м. август доведоха до по-ранното узряване на гроздето, поради което беритбата на белите сортове стартира с около 5-10 дни по-рано от предходната година. По предходни данни на агенцията добивите от винено грозде за реколта 2010 се очаква да бъдат около 210 000 тона от 52 000 хектара при среден добив за 2010 г. около 400 кг на декар. За сравнение през 2009 г. по окончателни данни средният добив е 494 кг на декар от общо произведени 255 000 тона винено грозде.
Изкупните цени на винените сортове грозде към момента варират от 30 до 80 стотинки в зависимост от качеството. Тази година с цел да се ограничат спекулациите и манипулирането на изкупните цени на виненото грозде, между Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи се сключи споразумение. За гроздоберната кампания през 2010 г. от Агенцията по лозата и виното са предприети действия за осигуряване на служители от Главна дирекция „Специализирани полицейски сили” на пунктовете, на които се изкупува грозде, с което се гарантира успешното протичане на кампанията.
Бих искал да обърна внимание, че тази година се наблюдава повишен интерес към засаждане на винени лозя, като за периода са издадени 99 акта за засаждане на винени лозя, от които 27 за засаждане на лозя с права от националния резерв – за 632 хектара, и 72 акта за презасаждане на 500 хектара.
Във връзка с прилагането на мярката „Преструктуриране и конверсия на винените лозя” от Националната програма за подпомагане в лозаро-винарския сектор, за календарната 2009 г. в агенцията са приети 129 индивидуални плана за преструктуриране и  конверсия на винени лозя за обща площ от близо 4000 хектара. От началото на 2010 г. по тази мярка са утвърдени 90 индивидуални плана, от които 63 са договорирани с Държавен фонд „Земеделие” за финансовата 2009-2010 г. Сключените договори са на обща стойност 32 млн. 567 хил. лв., което представлява 97,3% от годишния бюджет по мярката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Гюзелев.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ (ГЕРБ): Господин министър, благодаря за отговора. Моята информация от хората в Поморийския край и района на Сунгурларе е малко по-различна – за по-ниски изкупни цени на десертните грозда, които започват от 25 до 45 стотинки. Не зная на какво се дължи тази разлика, но при тези изкупни цени и при по-ниските добиви през годината тези производители ще получат по-малък годишен доход. Когато анализираме състоянието на сектора, трябва на всеки заинтересован от него да се даде сметка, че по-активно трябва да използва възможностите, които му дава Националната програма за подпомагане на винаро-лозарския сектор. 
В тази връзка е и вторият въпрос, който е особено актуален: има ли внос през 2010 г. на винени сортове грозда за преработка на вино от трети страни на територията на Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря за допълнителния въпрос. Мисля, че е актуален. Само по отношение на информацията за цените – едно уточнение. Аз цитирах цени на винени сортове грозде, а доколкото разбрах от вашия отговор, Вие цитирате десертно грозде. Все пак това са средни данни за страната. Възможно е някъде да са по-ниски.
По-важна е втората част на въпроса Ви. Съгласно Приложение № 15 от Регламент 491 от 2009 г. на Съвета на Европа, прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, концентрираната гроздова мъст, концентрираната рактифицирана гроздова мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, спряна чрез добавката на алкохол, гроздов сок, концентриран гроздов сок и вино или смес от тези продукти, които произхождат от трети държави, не могат да бъдат превърнати в продукти, посочени в Приложение № 11 б от същия регламент, или добавени към такива продукти на територията на общността. 
Тази разпоредба не се прилага единствено в случаите, когато съветът е взел друго решение в съответствие с международните задължения на общността.
Предвид гореизложеното посочените продукти не могат да бъдат внасяни на територията на Европейската общност и в частност в Република България с цел промишлената й преработка в        лозаро-винарски продукти.
От Агенция „Митници” е установен опит за внос на винено грозде от Македония, за което сме информирани своевременно и са предприети съвместни действия за недопускане бенефициране на грозде от трети страни, с което да се защити родното производство, в рамките на действащото законодателство.
При събиране на текуща информация за гроздоберната кампания, от териториалното звено на Агенцията по лозата и виното – гр. Варна, е установено, че винопроизводител от града извършва неразрешена преработка на винено грозде, внос от трети страни.
На 17 септември т.г. със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното чрез териториалното звено е разпоредена проверка на производителя и е изпратено писмо до Агенция „Митници” за съдействие от тяхна страна.
Количествата произведено вино ще бъдат запечатани и ще бъде издадено предписание вината да бъдат дестилирани. Подобни мерки ще бъдат предприемани и към всеки нарушител на тези разпоредби. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин министър.
Благодаря Ви за участието. 
Уважаеми колеги, по последния въпрос за днес – господин Тотю Младенов няма да може да участва в днешното заседание. Госпожа Мая Манолова, която е задала въпроса – също я няма. Колкото и да е невероятно, свършихме по-рано.
Пожелавам на всички приятна почивка и лека работа другата седмица. До следващото пленарно заседание, което ще бъде на              23 септември 2010 г., четвъртък от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 минути)


Председател:
			              Цецка Цачева

Заместник-председатели:
					            Анастас Анастасов

					           Павел Шопов

Секретари:
		              Петър Хлебаров
			
			  Митхат Метин