Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-10-01


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов 

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Откривам пленарното заседание.
Няколко съобщения:
Днес, на 1 октомври 2010 г., на народните представители е раздаден Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приети на първо четене на 30 септември 2010 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
На 30 септември 2010 г. от Националния статистически институт е получена Информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през м. септември 2010 г.; Ключови показатели за развитието на икономиката в Република България – данни към 30 септември 2010 г., Общ индекс на цени на производител и за индекси на цени на производител на вътрешния пазар за м. август 2010 г., Брутен вътрешен продукт по тримесечия за периода 1997-2010 г. след изчистване на влиянието на сезонните фактори. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, в края на вчерашното заседание, на 30 септември 2010 г., беше съобщено, че ще отговаря министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Поради промяна в началния час на планиран ангажимент министър Трайков не може да участва в заседанието за парламентарен контрол и отлага отговорите на три въпроса от народните представители Петър Димитров, Емил Димитров и Захари Георгиев. Въпросите са със срок за отговор 1 октомври 2010 г. На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът има право да отложи отговорите. 
Новопостъпили питания за периода от 24 септември до 30 септември 2010 г., както следва:
Постъпило е питане от народните представители Яне Янев и Димитър Колев към Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните спрямо дейността на частно практикуващите участъкови ветеринарни лекари в контекста на правителствените реформи във ветеринарномедицинския сектор и общата селскостопанска политика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Анна-Мария Борисова, министър на здравеопазването (в оставка), относно организирането на международния обмен на органи, тъкани и клетки, предназначени за трансплантации. Следва да се отговори писмено до 11 октомври 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката на управляващия орган в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за гарантиране на успешното завършване на инфраструктурните проекти, финансирани от програма ИСПА/Кохезионния фонд по Регламент № 1164/94. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за борба с корупцията в администрацията. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври 2010 г. 
Постъпило е питане от народния представител Николай Пехливанов към Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно прилагане на Закона за управление на етажната собственост. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври 2010 г.
Постъпило е питане от народните представители Ангел Найденов и Емилия Масларова към Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, относно реализация на социалната услуга „Лични асистенти на хора с увреждания”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври 2010 г. 
Постъпило е питане от народния представител Милена Христова към Бойко Борисов, министър-председател на Република България, относно проблематиката на ромската общност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври 2010 г. 
Общ брой на питанията – 7.
Писмен отговор за връчване - от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Изявление от името на група? 
Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да кажа две думи по формиране на дневния ред на парламентарния контрол. 
На 15 септември отправих питане към министър Трайчо Трайков. На 17-и то ми бе върнато от председателката на парламента – буквално ми се казва, че „не е за питане, то е за въпрос, така че, господин Димитров, преформатирайте го като въпрос”.
На 23 септември аз го преформатирах като въпрос. На 29 септември, 6 дни след задаването – след като знаете, че като питаш в сряда, в петък вече трябва да ти отговарят, госпожа Цачева ми го връща с изключително интересна аргументация: „медийните изявления на министрите не подлежат на парламентарен контрол”. Чуйте – медийните изявления на министрите. Министерският съвет дава пресконференции, отделните министри дават пресконференции, партиите дават пресконференции, значи те не подлежат на парламентарен контрол.
И за да бъде абсурдът пълен: по едно и също медийно изявление задавам два въпроса, тъй като в питането можеш да зададеш два (искането беше да ги направя въпроси – правя ги въпроси), единият ми е върнат, а другият не ми е върнат. Тоест на това, което е удобно за министъра, той ще отговаря. На това, което не му е удобно, няма да отговаря. 
С това госпожа Цачева извърши изключително важни действия - разбирам, че Комисията по парламентарна етика вчера е започнала обсъждането на тези неща. Госпожа Цачева за пореден път се държи като представител на Министерския съвет в парламента, а не като председател на парламента пред Министерския съвет! Абсурдна ситуация! За пореден път унизи парламента, и после се чудим защо ни е такъв рейтингът, като крие министър от парламентарен контрол, и има принос в теорията и практиката на политиката да скрие, да забрани контрола върху медийните изявления на министър. До такъв абсурд за всичките тези години на парламентаризма аз мисля, че не сме стигали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на личен отговор. 
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа, ползвам възможността под формата на личен отговор за пореден път в тази зала да се обърна към онези, които отправят критики към мен за начина, по който съгласно нашия правилник е организиран парламентарният контрол. 
Искам да поясня, че текстовете в този правилник са от времето на управлението на коалицията по време на кабинета Сакскобургготски. Оттогава насам тези норми влизат абсолютно механично в нашите правилници. Аз нееднократно, в това число и на Председателския съвет на 1 септември се обърнах към всички членове на Председателския съвет с призива – дайте възможност, колеги, да осъвременим, да направим по-действащи и по-работещи правилата в този правилник. (Реплики от КБ.)
Там е казано ясно кои въпроси са от актуален характер. Това са въпросите, които се отнасят до политики на отделни ресорни министри или на Министерския съвет като цяло. (Оживление и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Без реплики от залата. 
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това, което се отправя, като практика от народни представители – не всички, но една група, която вече се очертава, е да се задават въпроси към министри за това какво е публикувано в даден печатен орган. Ако вие във вашия въпрос се позовете на това, че официално на пресконференция на Министерския съвет или на съответен ресорен министър, той е изложил виждане на правителството или на неговото министерство, или отношение по даден въпрос, няма никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На въпроси от типа: във вестник еди-кой си има информация, че Вие правите еди-какво си, не е актуален въпрос и такъв въпрос при така действащия правилник няма да бъде допуснат от мен за отговор. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Волен Сидеров, имате възможност да говорите. (Народният представител Волен Сидеров преди да вземе думата се ръкува с министър-председателя Бойко Борисов. Оживление, ръкопляскания.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, госпожо председател, господин министър-председател, уважаеми гости и журналисти! Повече от 20 години аз съм в политиката и като анализатор, и като пряк участник. Трябва да ви кажа, че съм си изработил вече много силен усет за това какво става и какво предстои да става. 
В случая сега, например, разбирам, усещам със своя политически инстинкт, че предстои едно раздвижване в тези кръгове, които са най-виновни – ето тук, соча ги, с лявата и с дясната ръка (посочва лявата и дясната страна на залата, оживление), най-виновни за грабежа на България! (Шум и реплики.)
От дясно и от ляво виждам едно пърхане – пърхане с крила. Надигат се лешоядите, пляскат с крила и се подготвят за плячка. Само че искам да им кажа от тази висока трибуна, като лидер на парламентарна група, която не прави компромиси, че няма да го бъде! Няма да имат храна скоро тези лешояди от дясно и от ляво, които се надигат и очакват политически трупове, защото такива няма да има! „Атака” е гарант за това, че няма да стане този срив, който се очаква. И затова няма да помогнат нито вотовете на недоверие, нито скритите удари с кинжал в гърба от дясно, от господин Костов, нито всички други заговори, които сега в момента се подготвят от отделни кръгове и кръгчета, най-често свързани с бившата ДС, комунистическата номенклатура и всички други мафиоти недоволни от това, че в България вече на мафиотите им става тясно. 
Пак ще повторя: „Атака” е гарант, че това няма да се случи. Останалото зависи от ГЕРБ, на който народът гласува доверие да управлява.
И в тази връзка искам да кажа няколко думи, които са важни за управлението оттук нататък.
Преди малко бях на среща със социалния министър, при когото заведох представители на обществени организации – пенсионерски, граждански организации. Те имат своите искания. И техните искания ескалират. Много е добре, че тук е и министър-председателят, към когото искам пряко да се обърна и да му кажа, че трябва да се вслушва в тези искания, че трябва да се вслушва във всички искания на хората, които гласуваха доверие най-вече на партия ГЕРБ, защото не е участвала в грабежа на България, гласуваха доверие и на „Атака”, защото знаят, че ние сме гарант и че също не сме участвали в грабежа на България, да се разправим и да търсим отговорност от тези, които досега грабеха, заради което няма днес пари! Няма днес пари за болници, няма и за пенсии! 
Всъщност мнението на повечето хора, с които се срещам, с които продължавам да се срещам и да защитавам техните виждания – хората от българския народ, честните българи, които са мнозинство, и това е тяхното мнение, аз го изразявам, това не е някаква моя политическа, специална линия, е, че в България могат да се намерят пари за тези дейности, за които трябва те да бъдат употребени. Става дума и за здравеопазването, и за пенсионната реформа. 
Във връзка с пенсионната реформа „Атака” е на мнение, че между първо и второ четене трябва да се направят някои поправки, които вече са заявени в социалното министерство от тези организации. Трябва да се погледне на тях с разбиране и да има диалог между хората на България и между управлението. Загуби ли се този диалог ще се повтори една картина от предишното управление, от по-предишното, от по-по-предишното – картина, която не е добра.
Затова нека в тези години, които остават, диалогът с хората да бъде налице, и да се вслушваме повече в техните искания. Аз мисля, че могат да се направят доста неща, ако се преразгледа основната икономическа философия на България. Няма да се уморя да го повтарям и ще го повтарям пак, и пак! 
Нужна е нова икономическа философия, уважаеми управляващи, уважаеми дами и господа, колеги от Народното събрание! 
Не могат да се пълнят пенсионни фондове само от данъци, особено от този данък, който наложиха от предишното управление, и който продължава действието си. Ние смятаме, че трябва да се промени плоският данък. Не може с ниски данъци във финансова криза и с ниска събираемост на данъците да се поддържат фондове и обществено осигуряване. Необходимо е държавата да влезе в определени сфери на икономиката и да печели от това.
И ще ви кажа веднага как ще стане това – развалете, господин министър-председател, сделките на България с CEZ. CEZ е държавна чешка фирма, която държи монопол върху една трета от българското „Енерго”! Тя е един източвач на печалба и ние, всъщност, българските бедни пенсионери хранят чешките пенсионери със своите парички, със своите левчета, с които си плащат тока, защото CEZ и EVN,  също така и E.ON, ще стигна и до тях, са фирми, които източват печалба от България. Няма никаква логика чешката държавна фирма да източва печалба от България, гарантирана печалба, и да пълни чешкия пенсионен фонд, който е акционер в CEZ, а българският пенсионер да се чуди как да си плати тока. Няма такава логика! 
И затова правителството ще изпълни наистина гражданския си дълг, ако развали тази сделка. Знам, че не е лесно. Знам, че тя е направена така подло от тези, които управляваха, че да носи големи неустойки и да бъде трудна за разваляне; че тя е направена така, че да работи срещу българския интерес, а не за българския интерес! Това го направиха предишните, това го направиха и по-предишните, с пълното съзнание какво правят, но нищо! Нищо от това, ние можем да го развалим! 
Ако сега това се внесе, включително и с подкрепата на мнозинството в Народното събрание, аз мисля, че тези сделки могат да бъдат развалени и българската държава да получава печалби от енергията, от тока. Не са платени 380 милиона дивиденти от CEZ, EVN и E.ON на българската държава само за три години! Това са 380 млн. лв.! 
Ами, ето ги парите за болниците, които сега се чуди Дянков откъде да ги скалъпи! Ето ги тези 125 милиона, които правителството казва, че трябват за Здравната каса, за болниците. Това е дивидент от 380 милиона! Те не си изпълняват задълженията – прекратяване на договора и вън! Унгарците го направиха преди няколко години. Изгониха E.ON – същата тази германска фирма, която и при тях източваше печалбата. Щом Унгария го направи, значи може и България да го направи! 
Аз съм за това, ще го подкрепя с две ръце! Нашата парламентарна група ще го подкрепи! Ако направите това, Вие ще направите едно добро за България, господин министър-председател.
Друго – българската държава може да влезе също в съобщенията. Защо трябва „МТел” – една съмнителна фирма, която навремето беше подарена от Костов на Красимир Стойчев, неговата фирма „Трон”, която след това беше препродадена на съмнителния бизнесмен Майкъл Чорни, който продължава да е вътрешен собственик в „Телеком”, сега което е „МТел”, защо трябва тази суперпечеливша дейност, която също е монополна и която години наред използваше българските държавни съоръжения без да плаща лев, да изнася печалбите от България незнайно къде? Защо тази дейност да не бъде държавна и да носи пари за България? Това са милиони и милиони – ето ги парите за пенсионен фонд, ето ги парите за здраве.
Това е моят съвет от сърце, като колега, като човек, който ще подкрепя тази политика, която се води сега, докато тя е в интерес на България.
Аз Ви казвам ясно, уважаеми управляващи, трябва да направим нещо радикално ново. Трябва да съберете кураж, господин Борисов! Трябва да го направим! Имате зад себе си – оставете Парламентарната група на „Атака”, имате зад себе си целия български народ. Всеки честен българин, който не е участвал в мафиотизацията е зад Вас, ако Вие тръгнете да го направите! Бъдете сигурен, че ще имате тази подкрепа и ще имате своето място в историята, ако го направите – радикално, смело, без никакви притеснения от тези от ляво, от тези от дясно, от всички тези лешояди, които чакат Вие да паднете от власт, за да започнат отново своята мафиотска дейност. Мисля, че не трябва да го допускаме. Мисля, че трябва да гарантираме с целия свой авторитет, с всички тези усилия, които сме полагали, защото за къде е  всичката тази енергия, която употребихме? Къде отива всичко това, което правихме ние от „Атака” пет години – по улиците, по митинги, на срещи с хората. Ние минахме из страната и се срещнахме с хиляди, с хиляди хора, които ни казваха само едно нещо: „Не ни предавайте!”. 
Ето сега аз пренасям този призив на хората към Вас, господин Борисов, и Ви казвам: „Не ги предавайте тези хора!”. Българският народ не заслужава това, така че имайте смелостта, имайте куража. Не правете никаква стъпка встрани или назад. Зад Вас е българският народ!
Да живее България! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Процедура – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, процедурата ми е свързана с поредния върнат въпрос. 
Преди това искам само да споделя, че и на мен ми идва да започна да защитавам министър-председателя, защото ако това ще му бъде единствената опора оттук нататък, здравата го е закъсал с Волен Сидеров. (Смях и реплики от ГЕРБ.) 
Поводът, за който исках да си поговорим все пак, е поредният върнат въпрос. Става дума за случая в Кърджали и аз питам конкретно. На предишното изслушване тук господин Цветанов заяви, че те са влезли в квартирата в Кърджали, основавайки се на чл. 71 от Закона за Министерството на вътрешните работи...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това не е процедура.
АНТОН КУТЕВ: Напротив, процедура е.
..., според който се предполага, че са налице данни, че в помещението се укрива лице, което е извършило тежко престъпление. Очевидно е, че такова лице не се е укривало в помещението. 
Аз питам господин Цветанов: след като не е имало такова лице, по какъв начин той ще гарантира, че утре някой служител няма да му даде сведение, че в моята квартира се укрива лице? Под този предлог, че някъде се укрива лице, те могат да влязат в апартамента на всеки български гражданин, включително и на госпожа Фидосова, която седи срещу мен. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това нещо ми е върнато с изключително силния довод, че по случая в Кърджали е бил зададен въпрос. 
Въпросът, който беше зададен, касаеше дали е имало прокурорска заповед или не? Ако сега се окаже, че след като веднъж е питано за Кърджали, означава, че вече никога не може да питаме за Кърджали и че всеки може да влезе в квартирата ми, защото някой полицай от средно ниво му е казал, че в моята квартира или в банята и тоалетната се крие лице, което е извършило тежко престъпление, извинете, но това е нарушение не на моите права, а на всички български граждани. (Шум и смях.) 
Съжалявам, че ви е толкова весело, защото аз не бих се радвал на подобно нещо. (Реплики от ГЕРБ.) 
Твърдя за пореден път, че госпожа Цачева сигурно ще трябва много дълго да обяснява всеки път, когато върне безобразно, както в този случай, въпрос или питане, защо го прави. За пореден път крием министри, при това ги крием в случай, когато те са направили нещо недопустимо от гледна точка на демокрацията. В други държави за такова нещо, ако не министърът, то поне половината ръководство на министерството щеше да си отиде. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ, шум и реплики.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно съобщение преди да дам възможност за заявените декларации от името на парламентарни групи. 
Три са върнатите въпроси, изчаквах и третият да вземе думата за процедура по този въпрос.
Ще съобщя на какво основание са върнати и какви са въпросите.
Въпрос от народния представител Петър Курумбашев към заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов относно конкурс, финансов отчет и технически доклад за заснемане на филм от МВР. Въпросът е върнат на основание чл. 94, ал. 1 от правилника, тъй като на въпрос по същата тема министър Цветанов отговори в заседанието за парламентарния контрол на 24 септември 2010 г. Припомням, това беше въпросът на народния представител Емил Василев.
Вторият върнат въпрос е от народния представител Петър Димитров, за който вече стана дума, към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков относно изявления за поети ангажименти от предишното правителство, а не за политиката на министерството на Трайчо Трайков, за финансиране на проекта „Белене” от бюджета. Въпросът не отговаря на изискванията на чл. 82, ал. 1, тъй като публикации във вестниците не са предмет на парламентарен контрол.
И стигаме до въпроса, който повдига народният представител Антон Кутев. Той задава следния въпрос до заместник министър-председателя Цветан Цветанов: кой е подал информацията за наличието на такова лице в помещенията и съответно какви са мерките, които Вие сте предприели за превенция от подобни грешки в бъдеще? Спазени ли са според ръководството на Министерството на вътрешните работи разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от Закона за МВР, регламентиращи условия за използване на сила при подобни акции? Въпросът е върнат на основание чл. 94, ал. 1 от правилника, тъй като на въпроси по тази тема е отговорено в заседание за парламентарен контрол на 3 септември 2010 г. и е проведено изслушване на вицепремиера и министър на вътрешните работи по този въпрос.
Нямаме възможност за пореден път случаят Кърджали, пак повтарям, при така действащата уредба на парламентарния контрол да влиза в залата.
Господин Лютви Местан има думата за декларация.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Декларацията от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи по едно случайно стечение на обстоятелствата се явява естествено продължение на процедурата на господин Кутев и Вашите коментари, госпожо председател.
Разбирам нежеланието Ви случаят Кърджали да се поставя повторно на парламентарен контрол, но политическият урок от случая в Кърджали не е прочетен от кабинета и от управляващото мнозинство. Във връзка със случая Кърджали ние предупредихме вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов, че единствено възможното правилно политическо поведение от негова страна е категорично да се разграничи от акта на полицейско насилие. В противен случай той поема тежка политическа отговорност, защото на практика посланието, което даде от тази висока трибуна, заставайки зад полицаите, е, че те могат да продължат да действат по този начин. 
Конкретният повод на полицейско насилие, във връзка с което съм упълномощен от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да изразя остър протест, се явява естествено продължение на това, което се случи в Кърджали. 
На 24 септември 2010 г., вече не в полунощ и не в дома на съответния гражданин, изглежда са си прочели урока в това отношение поне в Кърджали, а в сградата на Районното полицейско управление в Търговище се извършва изключително грозен акт на полицейско насилие срещу 67-годишен, предполагам ще се съгласите, възрастен мъж - Хамди Есат Салим, който е привикан във връзка с една проверка.
Той влиза жив и здрав, но излиза с охлузвания по теменната част на главата, кръвонасаждане по лявата подколенница и по първия пръст на десния крак (оживление в ГЕРБ), кръвонасядане с мораво-червеникав цвят с диаметър около 2 см, отоци и кръвонасядания около двете очи и т.н., и т.н. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Това, което за вас е смешно, обаче е истинска трагедия за този мъж и за неговото семейство, защото онова, което ви прочетох, не са наблюдения на случайни лица, а експертиза, заключение на съдебния лекар, който по безспорен начин удостоверява съотносимостта на тези травми и телесни повреди към часа, в който той е пребивавал в районното полицейско управление.
Уважаеми госпожи и господа, това полицейско насилие вече не може да се определи като прецедент. Няма как да се определи и като инцидент, защото случаите на полицейско насилие зачестяват.
В тази връзка, като изказвам съжаление, че вицепремиерът днес отсъства от парламентарния контрол, се възползвам от присъствието на министър-председателя, за да го призова да не се допуска грешката, която вече стори вицепремиерът господин Цветан Цветанов, и във връзка с този конкретен случай да се назначи много сериозна проверка, която да установи фактите, а спрямо тях виновните полицаи да понесат заслужено наказание.
Бързам да кажа, уважаеми госпожи и господа народни представители, че всеки път, когато сме изправени пред случаи на полицейско насилие, следва една и съща обяснителна схема: „Пребитите – казват – са нарушители”. Били извършили или административно, или друго нарушение. 
Тук, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи заявявам категорично: който е извършил административно нарушение, ще си плати глобата! Ако е извършил престъпление от общ характер, подлежи на съд, но съдът ще произнесе присъдата. Полицията няма право да произнася присъди! Не ми е известно в Наказателния кодекс (дори да допуснем, че някои от пребитите са извършили нарушения или престъпления) или в Наказателно-процесуалния кодекс да има текстове, които да дават права на МВР като на съд, първо, и второ - не ми е известна наказателна разпоредба, която да предвижда наказание шамари, юмруци или ритници.
Ето, това смесване на полицейското насилие с извършени други нарушения от български граждани не приемаме и няма да приемаме. И по-нататък тази обяснителна схема в една правова държава не следва да работи! Надявам се ще осъзнаете сериозността на проблема, защото подобни случаи на полицейско насилие могат да накърнят държавната политика за противодействие на престъпността и на корупцията. Защото полицейското насилие не може да се представи като противодействие на престъпленията, защото самото то представлява едно откровено престъпление, което трябва да се преследва от българския Наказателен кодекс.
Очаквам Вашето отношение по този казус, след като извършите проверка. Парламентарната група на Движението за права и свободи ще постави на парламентарен контрол този и други случаи и ще поиска нови разисквания в пленарната зала по случаите на полицейско насилие. Ако и този път след тези разисквания не чуем ясен политически ангажимент за разграничаване на политическото ръководство на МВР и от страна на кабинета от случаите на полицейско насилие, ще поискаме нарочна парламентарна анкетна комисия, която да провери всички тези случаи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря.
Изявление от господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър, господа министри! Днес е 1 октомври – Международен ден на възрастните хора. За съжаление възрастните хора в нашата скъпа родина нямат желание да празнуват. За какво да празнуват, когато се чувстват забравени, а и сега разбирам – когато им се прилага полицейско насилие?! (Шум в блока на ГЕРБ.)
Днес възрастните хора в България не настояват за много. Те искат сигурност, спокойствие и достоен живот. Техните нужди обаче не влизат в дневния ред на държавата. Истината за възрастните хора у нас е, че повече от 60 на сто от тях живеят под прага на бедност. Здравните и социални грижи, които получават българските пенсионери, замръзнаха (шум и реплики в ГЕРБ) до ниво, което едва покрива жизнения минимум. Сигурността, която имаха доскоро, когато пенсиите нарастваха, днес вече не съществува благодарение на управлението на ГЕРБ и на подкрепата на „Атака”. Политиката на сегашното правителство спрямо възрастните хора е обидна. Тя не се интересува от човешкото им достойнство, а ги обрича на бедност и несигурност.
Господа управляващи, предизборно ги излъгахте на няколко пъти за добавката за старост, за увеличаване вдовишките добавки. Вместо да изпълните обещанията си като сериозна партия, направихте само едно – замразихте пенсиите за години напред и осъдихте пенсионерите заради инфлацията и оскъпяването на живота да живеят още по-трудно.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Като опукахте парите, как да стане?!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заради хаоса в здравната реформа ги обрекохте да оцеляват без лекарски грижи и да умират, защото във вашата здравна карта болниците са орязани, а линейките не достигат.
Сега с пенсионната система, която предлагате, сте на път да поставите пред изпитание много българи в предпенсионна възраст. На крачка сте от това да заложите социална бомба сред по-младите, защото предлаганите от вас серия от разнопосочни и винаги неокончателни реформи в пенсионната система не решават проблемите, а действат на парче, без ясни разчети за финансовата полза и социалната цена.
И тук искам да споделя: законопроектът за тъй наречената пенсионна реформа е антинароден, антисоциален закон, бе приет на първо четене с гласовете на ГЕРБ и на „Атака” – единствените две партии, които приеха този геноцид към българския народ. Така в европейската година за борба с бедността и социалното изключване управлението ви поражда бедност, изключва и отнема социални права.
Ние от Коалиция за България смятаме, че възрастните хора ще играят все по-значима роля за развитието и стабилността на обществото и икономиката. В цивилизования свят, към който имаме претенцията да принадлежим, държавната политика по отношение на възрастните хора стъпва на принципа, че застаряването на нацията е основен проблем пред развитието на нашата страна, а здравите и активни възрастни хора са ценен ресурс за семействата си, за обществото и за националната икономика.
Ние от Коалиция за България смятаме, че разработването и прилагането на цялостна система от политики по отношение на хората в пенсионна и предпенсионна възраст е от важно значение за стабилността на страната ни в перспектива.
Вие обаче, господа управляващи, не гледате толкова далеч. За вас бъдеще не съществува, защото управляваната от ГЕРБ държава дори не гарантира необходимото за оцеляването днес – достатъчни доходи, достъпно и качествено здравеопазване, разнообразни социални услуги и дългосрочни грижи. За съжаление от това страдат хората, които градиха и създаваха онова, което днес вие управлявате. Те са в правото си да питат дали щеше да има какво да се приватизира, продава и преструктурира, ако не бяха усилията на няколко поколения българи, които днес са в пенсионна и предпенсионна възраст. 
Затова накрая се обръщам не към управляващите, а към строителите на днешна България (възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ): вие, хората от поколението на нашите родители, напоследък понесохте упреци, отричане и пренебрежение. Възприемат ви като воденичен камък, който тежи на държавния бюджет. Въпреки всичко вие пазите достойнството си и продължавате да бъдете сред най-честните и отговорни граждани на България!
Ние от Коалиция за България ще продължим да изпълняваме дълга си към вас. Честит празник и благодаря ви! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, съобщих ви, че на 1 октомври 2010 г. на народните представители е раздаден нов Проект на законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приети на първо четене на 30 септември 2010 г. 
Действително с № 053-03-152 днес в 8,12 ч. е заведен такъв Общ проект, който обаче, подписан от председателя на Правната комисия, е изготвен в нарушение на чл. 71, ал. 2. 
Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия, в случая Комисията по правни въпроси, с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти, изготвя от тях един Общ законопроект в срок от 14 дни, който се представя на председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него. Четиринадесетдневният срок няма как да е изтекъл, след като вчера гласувахме на първо гласуване двата законопроекта по ГПК. Комисията не е заседавала, не са участвали вносителите по двата законопроекта, поради което внесеният доклад ще бъде върнат от мен на основание чл. 71, ал. 2.
Съобщението се прави с оглед на факта, че сроковете не текат.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. 
Между другото, искам да обърна внимание, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, уважаеми министри: нека да се обръщаме един към друг, ако може да използваме и думата „уважаеми”, ще бъде хубаво. Няколко пъти правя тази бележка в залата. 
Върнати са два въпроса, които съм задал. За единият госпожа Цачева е абсолютно права. Бях го задал към господин Цветанов. Не знаех, че колегата Василев е задал такъв въпрос. След като вече един път е отговорено, логично е да се върне, макар че в случая става дума за чист грабеж, осъществен от МВР да се заснеме 10-минутен филм за 200 хил. лв.
Вторият въпрос обаче аз го бях задал предишния път към господин премиера – за командировката на господин Дянков в Китай. Той беше върнат и аз реших да го задам към господин Дянков. Въпросът е за това с кой се е срещала българската делегация, какъв е съставът на делегацията, какви средства са похарчени.
От интервюта, дадени от госпожа председателката, откривам, че в този въпрос имало нещо лично. Ако има нещо лично, е много хубаво да бъдем информирани, но аз този въпрос го задавам абсолютно служебно, за да разбера как се харчат средствата на данъкоплатците. На всичко отгоре господин Дянков беше така добър и ми изпрати писмен отговор.
Аз съм сигурен, че и господин премиерът щеше да дойде тук и да отговори на този въпрос. Аз съм сигурен, че и господин Дянков щеше да дойде тук и да отговори на този въпрос. Излиза, че те са готови да отговорят на тези въпроси, но госпожа председателката не иска да ги допусне да отговорят. Не мога да разбера тази ситуация наистина. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нали имате писмен отговор, уважаеми господин Курумбашев? (Смях и весело оживление в ГЕРБ.) Нали имате писмен отговор?

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме с изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов, който ще отговори на питане от народния представител Корнелия Нинова относно политиката за търсене на отговорност от бившите управляващи.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Борисов, една година откакто управлявате държавата, всеки ден отправяте обвинения към бившите управляващи – опукали сме парите; откраднали сме всичко (реплики от ГЕРБ: „Да, да!”); подписали сме договори за 2 млрд. лв., които сега вие трябва да плащате (шум и реплики в ГЕРБ: „Да, да, да!”); заварили сте тежко наследство и сега не можете да се справите заради тежкото наследство. (Шум и реплики в ГЕРБ, единични ръкопляскания.) Мобилизирахте всички системи в държавата – Сметна палата, МВР, инспекторати да търсят далавери и да се търси отговорност от бивши управляващи. Така, нали?
Моето питане е: каква е целта на тези действия? (Смях, реплики и весело оживление в ГЕРБ.) Сигурно някой ще каже, че е безсмислено питането. 
Целта е ясна: крадците в затвора; корумпираните в затвора; Бойко Борисов се бори с престъпността; има воля да се пребори с тези проблеми. (Реплики в ГЕРБ: „Да, да!”) 
Да, ама не.
Уважаеми господин премиер, във Вашето изказване от 10 септември лъсва друга истина и тя е: голямото наказание за един политик не е дори самата присъда. Фактът, че отиваш в съда и ти повдигат обвинение, това е достатъчно като наказание. И тук е интересното – колко ще го осъдят е друг въпрос, няма значение, но като имидж, като професия той вече е загубен.
Колеги, одобрявахте в началото моето изказване, пляскахте. Да, това е целта на правителството. Явно не сте чули какво е казал шефът ви.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Чухме, чухме.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: От това изказване лъсва друга истина.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Това е истината.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не мога да повярвам, господин Борисов, че сте казал такова нещо, но това е факт. Казал сте го, и сега го потвърждавате, а с тези думи знаете ли какво казвате? 
Няма значение какво е правосъдието; нямат значение някакви си там доказателства (шум и реплики в ГЕРБ); няма значение каква присъда ще бъде издадена – цитирах ви го – важно е да ги омаскарим, да ги съсипем като имидж и професия. Това е цитат от господин Борисов. 
С това изказване Вие потвърждавате нашата теза, че цяла година всичките Ви действия и приказки срещу БСП целят злепоставяне, омаскаряване на тези, които имат различно мнение от Вас, на тези, които Ви критикуват, на тези, които не са съгласни с Вашата политика. 
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кои съсипаха държавата?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вместо да уважавате тези, които имат смелостта мъжки да застанат и да Ви кажат в очите грешките, а не тези, които ги коментират зад гърба Ви, Вие целите да омаскарите БСП и това е единствената цел на тези Ваши действия. Та за това този въпрос, който в началото изглежда риторичен, придобива смисъл. 
Питам Ви: какво правите, господи Борисов: слагате ред в държавата или съсипвате политическия си опонент, но не по правилата на политическата игра, а по правилата на политическата интрига – аз ще кажа, че сестра ти е лоша, а ти ще обясняваш цял живот, че нямаш сестра? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! 
Многоуважаема госпожо Нинова, на въпроса, който ми задавате за целта на политиката и за търсене на отговорност, не уточнявате за кои от бившите управляващи искате отговор от мен. Политиката, която провеждаме, не прави разграничение според политическата ни близост с други политически партии и затова ще Ви припомня многократно заявената от нас принципна, ясна и последователна позиция.
Ние спечелихме общественото доверие и днес сме управляващи и защото поредица от правителства от началото на прехода в България не казаха ясно какво е наследството, което получават от своите предшественици. Убедени сме, че законите на страната се прилагат еднакво както за гражданите, така и за управляващите. 
Понеже господин Лютви Местан го няма, докато чаках, проверих случая в Търговище. Прокуратурата е сезирана, има назначена проверка. Така че излезе ли проверката министър Цветанов ще ви отговори. Мога и по-подробно да отговарям, но ще загубя време.
Към момента вече има 26 наказателни производства в досъдебна и съдебна фаза, отнасящи се до лица, заемали ръководни постове, в това число премиер, петима бивши министри, трима заместник-министри, 13 шефове на агенции и висши държавни служители. Доказателство за честната ни и последователна позиция е факта, че по един и същи критерий оценяваме не само предишните управляващи, но и нас самите. За първи път в България се разследват и действащи министри. С тази своя политика ние искаме да покажем на гражданите, че справедливостта в България е възможна. Така бих определил и основната ни за обществото значима цел – на усилията ни да търсим отговорност от предишните управляващи. Аз не знам защо Вие визирате само вас?! Тук е разликата между нас и вас. 
В края на своя мандат вашето мнозинство прие закон – все пак искам да ви го напомня, който да ви предпази от наказателно преследване. С това показахте, че очевидно сте съзнавали какво точно правите.
Понеже сега се занимаваме с едни вагони, които имат приемо-предавателен протокол, че са тук, които обаче стоят в Унгария и които ни струват 100 млн. ...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Ако искате за вагоните можем да спорим.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ще спорите! Ще спорите на тази тема, ако... Вие в момента ми правите една голяма услуга, защото предполагам, че прокуратурата ще повдигне обвинение или ще разследва само шефа на железниците. Ако Вие казвате, че имате отношение към вагоните, ще бъде добре. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) 
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Чудесно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ:  Казвам, че е хубаво да поемете отговорност и нека да приемем, че е законна и добра сделка да имате отговорност за нея. Хубаво е да го приемете. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се обаждайте от място. Нека да се уважаваме, уважаеми колеги.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Сто милиона, близо 100 млн., и сега...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не е вярно, че са 100 млн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, обръщам Ви внимание – не от място.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Добре, ще го изнесем публично, Вие го коментирайте тогава. За мен е важно, че Вие знаете и поемате отговорността за това, а не само шефът на БДЖ.
Уважаема госпожо Нинова, целта на политиката ни за търсене на отговорност от предишните управляващи, е да възтържествува справедливостта, от която имаше остър дефицит. Пред закона всички искаме да сме равни и да се прекратят корупционните практики, и повече да не сме свидетели на това как мандатоносител приема хонорари от фирми и всички останали, да не ви ги напомням.
Това, което съм казал, мисля, че е видно за всички. Аз не мога да определя даденият съдия какво наказание ще възложи – дали административна глоба, дали условна присъда, дали присъда, но е факт, че когато бъдат изнесени, вследствие на Инспекторат, Прокуратура, МВР или всичките тези служби, които се занимават с тази дейност, след като прокурорът повдигне обвинението, действително за един политик това е много, много и срамно, и тежко като обвинение. Ако не излезе чист от тази ситуация, неговата кариера приключва и така е в цял свят – затова се подават оставки, затова се носи политическа отговорност и в края на краищата всяка една партия накрая си получава политическата отговорност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса – госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ):  Господин Борисов, аз не Ви питах какви са фактите, колко сигнали са подадени, какъв е броят на прокурорските проверки. Това го знаем всички, защото Вие по три пъти на ден го леете от всички телевизии като информация. Питам Ви за целта. Тази цел, която изтъкнахте тук – справедливост, не съответства на изказването Ви да бъдат съсипани хората като имидж и като професия. Тук си противоречите. Тук е слабостта на Вашата теза.
Тъй като казахте, че подхождате принципно и както търсите отговорност на бившите управляващи, така търсите и на своите хора и в рамките на дадената ми възможност за процедура за два допълнителни въпроса Ви питам следното: господин Борисов, има ли във вашите редици случаи на корупции, на конфликти на интереси – това, в което най-много ни обвинявахте нас? Има ли такива случаи и какви мерки предприехте, когато те станаха публично известни?
Вторият ми въпрос: господин Борисов, вашето правителство сключва ли необезпечени договори? Това голямо обвинение за необезпечените договори, което мога да оборя с писмо на Оли Рен и с изказване на говорителя на Оли Рен, който казва: „Необезпечените договори са едно от основните неща, за които очаквахме да имаме информация по-рано. Не мога да посоча дата, обаче в Брюксел тази информация беше очаквана дълго, но не ни беше дадена никаква яснота и затова ви изпращаме проверка на ЕВРОСТАТ”.
Понеже това е едно от най-големите обвинения, с което и сега си позволявате да злоупотребявате, Ви питам: дали пък вашето правителство не подписва необезпечени договори? Участвали ли сте в такъв разговор за подписване на такъв договор – Вие персонално? Договаряли ли сте се в Министерския съвет как да прикриете този факт и да го облечете в незаконна форма, така че да не бъде обнародван и да не бъде публикуван? Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Нинова, аз съм човек, на който бихте могли да кажете конкретно, ако имате нещо предвид. Тук не става въпрос за един или два необезпечени договора. Говорим за цяла система, защото ние бяхме принудени да приключим сега „Цанков камък” – вече има 20 м вода в язовира. Знаете колко пари допълнително се дават. Трябва да приключим куп сделки, които знаете, че са започнати – и военни, и хеликоптери, и фрегати, и какво ли не, и то във времето на финансова и икономическа криза. Моят упрек към вас е бил простичък: защо, когато вие отчитахте излишъците в държавата не си разплатихте тези сделки, а ги оставихте сега, когато сме в криза и действително имаме проблем и с пенсии, и със заплати, и за здраве, да плащаме сделки от преди 4-5 години? Простичко е: защо, когато имаше излишъци от няколко милиарда, не ги извадихте да ги платите? (Реплики от КБ.) Това е. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Зададох Ви няколко въпроса, на които не ми отговорихте конкретно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ:  Да.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Имаше случаи на корупция и конфликт на интереси при Вас. Поздравявам Ви за бързата административна реакция като ръководител, че тези колеги бяха отстранени от административни постове.
Питам Ви: защо обаче спряхте движението на тези случаи към съда и прокуратурата, каквото е разписано в закона? В закона за конфликт на интереси се казва, че когато има такъв случай, той отива във Върховния административен съд. В нито един от извадените от Вас случаи – на ваши хора, на конфликт на интереси, Вие не допуснахте тези случаи да отидат до съда. На това аз му викам двоен аршин. Всичко, което се отнася до опозицията – с доказателства, без доказателства – отива в прокуратурата. Тук обаче се предприемат административни мерки и никой не получава истинско правосъдие.
Да, разрешили сте необезпечени договори. Вижте си стенограмата от 12 май т.г. от заседанието на Министерския съвет. Става въпрос за договор за строителство. Там разговаряте как няма пари за тези договори и как е по-добре да го вземете като решение не с Постановление на Министерския съвет, а под някакъв друг акт, за да не бъде обнародвано и да не стане публично достояние този факт.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кой договор?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Договор за строителство на МВР. Да, интересно е, че точно вие двамата с господин Цветанов – големите борци за правосъдие, сте се договаряли за такъв договор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: За кой?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Видно е от стенограмата на Министерския съвет от 12 май т.г.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: За кой обект става въпрос?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Борисов, аз твърдя, че Вие прилагате двойния аршин. Когато приключа, ще Ви дам стенограмата – Вие прилагате двойния аршин. Едно и също нещо, когато обвинявате, че опозицията го прави, е престъпление. Същото нещо, когато го правят вашите хора – не е престъпление. Вие не сте принципен в подхода си към борбата с престъпността и не оправдавате очакванията на хората да проявите принципност и обещанието, което им дадохте, когато поехте управлението, че ще въведете ред в тази държава. Не въвеждате ред – саморазправяте се с опонентите си. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: За кой обект става въпрос? (Ръкопляскания от КБ. Народният представител Корнелия Нинова подава документи на министър-председателя Бойко Борисов.) 
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Лично обяснение! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Никой не Ви е споменал името! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев – лично обяснение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател,  дами и господа народни представители! Господин министър-председател,  добре е да ме чуете, защото Ви заблуждават – надявам се.
Първо, за тези вагони, за които вече няколко пъти говорите, за сключена сделка от Българските държавни железници (шум и реплики от ГЕРБ), средствата не са от българския бюджет. Това са средства, които са взети от Взаимоспомагателната каса на Железничарския съюз на Европа и са от порядъка на 15 млн. евро. Тези вагони не са собственост на Българските държавни железници до изплащане на този кредит.
Второ, Вие криете още нещо, че предишното правителство поиска прокурорска проверка по сигнал тогава от ДСБ, струва ми се, за това, че има нарушение на самата процедура. Лично аз като министър поисках тази проверка. В първата проверка беше показано, че няма нарушения, след това имаше втора проверка – има съмнения, подадено е в съда. Нека не се злоупотребява с нещо, включително с Българските държавни железници, най-малкото – непрекъснато да се опитвате да упреквате в това правителството без да се казва истината пред хората, да се заиграва с подобни сделки. Нито може да обясните тези 2 млрд., за които Ви питаше Корнелия Нинова, защото не става дума за бюджетни пари. Става дума за средства, които са взети на безгратисен период три години и с много малка лихва, и тези вагони не са собственост на България. Друг е проблемът. И много Ви моля, вземете мерки! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Помислете кой е добрият вариант? Защо? Защото в момента трябва да се доплатят още 2 млн., за да се върнат вагоните от Унгария. В момента ръководството на БДЖ не го прави и наистина българската страна губи. Губят и българските пътници.
Затова помислете си добре – не е ли вината на сегашното правителство за това, че вагоните ги няма в България? Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва отговор на Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, който ще отговори на въпрос от народния представител Калина Крумова, относно финансовите средства усвоени от България от приемането й за пълноправен член на Европейския съюз.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Радвам се, че днешният ми въпрос съвпадна с едно важно, смятам за цялата страна събитие днес, а именно връчването на Проектобюджета за 2011 г. на председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева.
По време на световна финансова криза, която няма как да не засегне България, всеки един лев, който може да постъпи и да бъде оползотворен, е от изключително значение. В този ред на мисли, като народен представител от Партия „Атака” и член на Комисията по контрол на европейските фондове и европейските въпроси, мисля че би било редно и много полезно да се знае какви финансови средства е усвоила страната ни като членка на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. насам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът по управление на средствата от Европейския съюз, господин Томислав Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Крумова! През 2010 г. приключва четвъртата година от членството в Европейския съюз на страната ни и е средата на програмния период 2007–2013 г. за изпълнение на програмите съфинансирани от Европейския съюз. На този етап българските граждани би следвало вече да почувстват конкретния ефект от членството си в Съюза. Вместо това трябва да се борим с мнението, че държавата ни е едва ли не нетен донор на страните членки. Ако говорим с езика на цифрите: от 1 януари 2007 г. до 30 юни т.г., България е получила от Европейския съюз 3 млрд. 21 млн. евро по линия на Структурните и Кохезионния фонд, предприсъединителни инструменти, фонд „Козлодуй”, инструмент за улесняване на паричните потоци „Шенген”, директни плащания в земеделието, както и Фонда за развитие на селските райони.
Какви са темповете към момента? Използвам датата 30 юни, за да синхронизирам постъпилите данни от всички инструменти. Само за периода 30 юни – 31 август 2010 г. постъпленията в бюджета ни от Европейския съюз само по Структурните фондове и Кохезионния фонд са се увеличи с 209 млн. евро. 
В началото на своя мандат правителството се сблъска с редица проблеми при изпълнението на програмите, сред които липсата на положителна оценка на системите за управление и контрол от страна на Европейската комисия, неработеща информационна система за управление и наблюдение по оперативните програми, както и усложнените административни процедури и недостатъчния административен капацитет, както на отговорните институции така и на получателите на средствата. Ето защо усилията ни през последната година бяха насочени основно към оптимизиране на институционалната рамка, опростяване на процедурите, с оглед постигане на необходимия темп на усвояване. Резултатите са налице, като са необходими и продължаващи усилия.
Колкото до разходите на България за членството й в Европейския съюз платената вноска към бюджета на Европейския съюз от 2007 г. до момента е 1 млрд. 237 млн. евро и така наречената нетна позиция, което означава разликата получено – платено на страната ни в посочения период е положителна, като към 30 юни т.г. достига сумата 1 млрд. 783 млн. евро., естествено с натрупване от началото на 2007 г.
В заключение ми позволете да отбележа, че ползите на страната от членството не се изчерпват с получените от Европейския съюз средства, както и разходите, които България прави във връзка с членството си, не приключват с платената вноска към бюджета на Европейския съюз. Благодаря Ви за поставения въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За реплика – заповядайте, госпожо Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Благодаря много за отговора господин министър. 
С оглед на това, което беше изнесено като отчет за усвоените от страната ни средства за първото полугодие на тази година и напредъкът, който е отбелязала България, защото знаем, че традиционно парите се усвояват, но понякога това усвояване е в големи кавички и през последната седмица, както през последните седмици и от последните няколко години, отново се върнахме на една болна за българския народ тема, а именно: къде някои от усвоените пари са потънали в джобовете на известни български олигарси и кои пари реално са усвоени от гражданите?
В този ред на мисли последният въпрос, който искам да задам като уточняващ, е по-скоро: какво се прави като усилие за това европейските пари наистина да отидат при българските граждани, за да се почувстват и те европейци и какво се прави с онези потънали и усвоени в големи кавички пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – господин Дончев, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Крумова! В момента в България функционира силна система за контрол. Тя се състои от три или четири независими нива. Изобщо не говоря за звената в Министерството на вътрешните работи и звената на Европейската комисия, които са призвани да контролират. Преди тези звена имаме три или четири независими нива на контрол. Някои наричат тази система жестока и може би е така, а може би точно от такава жестока система имаме нужда. От една страна, за да създадем правилни рефлекси у всички граждани, у всички бенефициенти, а от друга страна, за да пазим доверието на европейските си партньори.
Тук обаче искам да напомня, че освен контролът по законосъобразността съществува и контролът по отношение на целесъобразността, което освен моя грижа би следвало и е добре да бъде ангажимент и на Народното събрание.
Освен контролът упражняван от институциите най-силен е гражданският контрол. Той трябва да бъде насърчаван, дори трябва да бъде провокиран. Това е наша обща задача. Ние правим всичко необходимо в тази посока и до края на годината ще има една конкретна и съвсем конкретна добра стъпка – информационната система ИСУН, която регистрира всеки договор, всяко плащане на всеки бенефициент. Огромна част от нея ще бъде публично достъпна дори в Интернет. Това е едно огромно улеснение за гражданския контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Следваща точка е въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов относно некачествено строителство на участъка Перник – Долна Диканя от автомагистрала „Струма” към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Росен Плевнелиев.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Проблемът, причина за моя въпрос, не е създаден по време на мандата, който тече вече година и няколко месеца от встъпването в длъжност на това правителство. Независимо от това той не губи своята актуалност, защото в резултат на този проблем се създава една засилваща се опасност от пътно транспортни произшествия. 
Какви са фактите? На 31 януари 2007 г. беше открит един от участъците на автомагистрала „Струма”. Това е участъкът от Драгичево до Долна Диканя, който е 17 км 700 м. Поради характерът на терена по-голямата част на този участък е в изкоп. Проблемът е, че откосите, които са направени от двете страни на магистралата, са прекалено стръмни, включително откосите от източната страна, които са особено опасни в зимния сезон. Още след първата година стръмните, скални участъци започнаха постепенно да се свличат, канавките да се запълват с камъни и скална маса и в част от магистралата имаше камъни, които падаха, включително на пътното платно. Това, разбира се, създава непрекъснато нарастваща опасност от пътно-транспортни произшествия.
Искам да кажа, че заедно с това, самите камъни и скални маси влошават отводняването на самата магистрала, а каналите, направени по терасовидните части на магистралата, са подкопани от падащата маса, включително те могат да рухнат.
По този повод отправям към Вас следния въпрос, господин министър: ще се предприемат ли мерки, за да се стабилизират откосите на магистралата? Ще се потърси ли отговорност на виновните лица за некачественото проектиране и строителство на този участък? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Плевнелиев, заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Важен въпрос! Информацията, която ще Ви предоставя, със сигурност е интересна както за Вас, така и за всички уважаеми депутати и българи.
Участъкът е първият пътен възел Даскалово-Долна Диканя, този път от магистрала „Струма” e 18 км. Вторият участък е Старо село-Дупница. 
Договорът е подписан с „Булстрой инженеринг” от Изпълнителна агенция „Пътища” на 29 ноември 2001 г. За начална дата на строителството е определена 15 март 2002 г. Договорната цена е 26,8 млн. евро, 32 млн. евро с ДДС. Първата сума, която казах, е без ДДС. Продължителността е 24 месеца. Избран е консултант, упражняващ супервизия, „Louis Berger/Danish Road Directorate”. 
Проектът е емблематичен пример и фактите, които ще изнеса, са важни за всички нас – за начина, по който е работила пътната агенция през последните години. В него са сключени 8 анекса, завършва четири години по-късно от заложения срок, на тройно по висока цена, общо 97,5 млн. евро с ДДС, от договор за 32 млн.евро с ДДС!?
Ето ви и списъка на анексите. Анекс № 1 включва в реконструкцията участъци с около 5 км в селата Градешница, Струмяни и в Кресна, забележете, 33 млн. евро! Тридесет и три милиона евро!? 
Анекс № 2 от 5 декември 2002 г. е за промяна на условията за изплащане на гаранцията за авансово плащане. 
Анекс № 3 е за изключване на участъка Кулата-Промахон, забележете, без да намалим цената! 
Анекс № 4 е от 8 август 2003 г. за удължаване срока на строителство с 6 месеца. 
Анекс № 5 удължава срокът на строителството с още 24 месеца. 
Анекс № 6 – в същия ден, в който е подписан Анекс № 5, се отнася за допълнителни работи към договора. 
Анекс № 7 от 10 февруари 2006 г. е за връчване и за връщане на Клауза 7.1, която тотално променя условията на договора, защото позволява вариация на цените. 
Анекс № 8 е за удължаване срока на договора с още 11 месеца. 
И така вие имате 18 км магистрала за 7 години на тройна цена в троен срок!
На 12 октомври 2007 г. е издаден сертификатът за съществено завършване и Акт 15. От него започва 12-месечният срок за дефекти. През м. май 2009 г. инженерът е издал сертификат за окончателно плащане на изпълнителя на стойност 3 млн. 600 хил. евро. По този начин казусът е приключил. 
По време на изпълнението, след осем анекса, на тройна цена, в троен срок, проектите за озеленяване и биологично укрепване в по-голямата си част не са реализирани, забележете, тъй като изпълнението им е отменено от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” с писмо от 2007 г., поради липса на финансов ресурс?! 
Към настоящия момент ограниченото финансиране е основна причина за не довършването на тези действия. Какво сме предприели ние? През месец март Агенция „Пътна инфраструктура” е информирала ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: ... прокуратурата за наличната документация и отделно пътната агенция е сформирала комисия, която да изчисти дейностите по тази така необходима и проблемна тема. Една от основните причини, за да нямаме Акт 16 – това е част от вашия въпрос - е, че ние още нямаме довършени отчуждителни процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика –господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз искрено Ви благодаря за структурирания отговор, от който стана ясно как са се строили големите пътни инфраструктурни проекти у нас, как са се реализирали и как не трябва това да продължава! Завършвайки с това, което казахте, че липсва Акт 16, е също част от големия проблем, че всъщност са се откривали участъци, за които дори е нямало формалното законово основание това да бъде сторено. И както подчертахте, трикратно увеличаване на стойността, неколкократно увеличаване на срока за завършване, и накрая – некачествено изпълнение!
Уважаеми господин министър, аз зададох въпроса неслучайно затова как се е вършило некачественото строителство, защото ние сме в една много важна фаза – на няколко фронта Вие, вашата администрация и Агенция „Пътна инфраструктура” реализират участъци от важни магистрали: лот 2, 3, 4 от автомагистрала „Тракия”. Ще започне реализацията на лот 1 от магистрала „Струма”, продължава реализацията на магистрала „Марица”.
Трябва да се знае от изпълнителите на проектите, от проектантите, също така и от инженерите по тези проекти, че има съвсем друг дух, друга отговорност и тя ще бъде понесена, ако има хора и организации, които не спазват европейските правила, които съм уверен Вие искате да бъдат въведени в страната.
Аз Ви пожелавам да успеете в тази си мисия и в същото време се надявам, че след проверката, която направи Агенция „Пътна инфраструктура” точно преди една седмица на магистрала „Струма” и са констатирали това, което аз поставям като въпрос, ще се предприемат мерки. Защото здравето и животът на българските граждани, включително когато са на магистралата, трябва да бъдат наш приоритет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика –господин министър? Няма. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Следващите два въпроса са към министъра на правосъдието госпожа Маргарита Попова.
Първият въпрос е от народния представител Милена Иванова Христова относно лишаване на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” от права.
Заповядайте, госпожо Христова, за да развиете въпроса си.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! На основание решение на Министерския съвет за ограничаване на разходите и писмо на Министерството на правосъдието с писмо на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” са дадени указания на началниците на затворите, включително и поправителните домове, и началниците на областните служби „Изпълнение на наказанията”, макар временно и в нарушение на два закона, служителите да бъдат лишени от права, дадени им по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. 
Казано на разбираем език служителите, които работят в затворите и в поправителните домове, са лишени от елементарни права, като например: временно им се спира изплащането на обезщетения при прекратяване на служебните и трудови правоотношения, временно се преустановява изплащането на суми за пътни разходи на служителите по време на ползване на полагаем платен отпуск до мястото за почивка и обратно, временно да не се изплаща левовата равностойност на униформеното облекло на служителите, които не изпълняват служебните си задължения в униформа и т.н.
В тази връзка моля да отговорите на моя въпрос: на какво основание в нарушение на закона са отнети права на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Ще отговоря съвсем кратко на въпроса на народния представител. 
Ако трябва да бъда точна, би трябвало да Ви отговоря по следния начин. 
Лишаването от права е наказание и то се постановява от конкретен орган и се изпълнява от конкретен орган. В случая, ние сме юристи и трябва да боравим с точните термини, не става дума за никакво лишаване от права. Става дума за това, че през м. май 2010 г. е редуциран бюджетът на Министерство на правосъдието, включително бюджетът на всички второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Правомерно ръководителите на тези структури и организации са взели мерки, за да намерят приоритетите и да разпределят плащанията така, че всеки месец да могат да бъдат реализирани плащанията, а тези, които могат да бъдат временно забавяни, да бъдат временно забавяни. 
Вие знаете, че преди няколко дни с постановление на Министерския свет бяха отпуснати допълнителни средства, с които, живот и здраве, плащанията ще бъдат регулирани, няма да бъдат забавяни и за лишаване и отнемане на права не може да става дума.
Така е, в криза всеки трябва да намери начин да оптимизира разходите, да намери приоритети и това, макар и нежелателно, трябва да приемем, че се включва в добрите и възможните управленски решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо Христова, за реплика.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, дали е правилна квалификацията „лишаване от права” няма да споря в момента.
Факт е обаче, че тези права за вещево снаряжение и т.н. са дадени на тези служители съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи и, както вече споменах, Закона за изпълнение на наказанията и за задържане под стража. Там изрично е записано, че служителите получават обезщетение при прекратяване на служебните и трудовите си правоотношения. Трябва да бъде осигурено облекло на служителите, които носят униформено облекло, а на тези, които не носят и са по трудово правоотношение, трябва да бъде изплатена съответната парична равностойност на това облекло. 
Няма как Вие с писмо дори временно да спирате тези техни права. Тези техни права са дадени със закон, а Вие в този случай с писмо – имам и изходящия номер на писмото, държа го пред себе си, сигурна съм, че много добре знаете за какво става въпрос, Вие с писмо спирате това нещо!
Ще отбележа, че на няколко пъти сте отказвали среща със синдиката на тези служители, за да говорите по тези въпроси. Лятното униформено облекло им е раздадено едва преди три седмици. Интересно кога ще им бъде дадено зимното униформено облекло, сигурно следващата година през м. март, за да могат да го ползват през лятото?! 
Вие имате по закон право да определяте реда и размера на тези вещеви приоритетни неща, на които те имат право, но не и тотално да ги лишавате от тях. В нарушение на закона Вие го правите. Ако си говорим като юристи, както Вие призовавате, Вие абсолютно нарушавате закона с това писмо. 
Не само това, въпросът ми е зададен преди два месеца, а Вие и в настоящия момент твърдите, че правилно сте издали писмото, правилно сте го подписали и правилно лишавате хората от тези техни права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз. 	Госпожо министър, дуплика? Не желаете, благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно състоянието на бюджета на Националното бюро за правна помощ.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Въпросът ми касае спиранията на плащанията на държавата по Закона за правната помощ. Преди да задам своя въпрос, искам да декларирам, макар да съм регистрирана като адвокат, не съм регистрирана в Регистъра за правната помощ. Никой от колегите, които работят с мен в една адвокатска кантора, не е регистриран по Закона за правната помощ, нито има да получава средства от държавата за оказана служебна защита. 
Нека да изложа своя въпрос.
Сигурно знаете, уважаема госпожо министър, че от началото на тази година Националното бюро за правна помощ драстично забавя разплащанията с адвокатите за осъществени от тях служебни защити по този закон. Предвиденият бюджет от 6 млн. лв., както ние предупреждавахме в края на миналата година, се оказа крайно недостатъчен. В добавка, от него бяха разплатени средства за дължими защити за 2009 г., а след актуализацията на бюджета, направена през м. юли, още един милион беше орязан от бюджета на Бюрото за правна помощ. В резултат на това практически е спряно разплащането на правната помощ от началото на тази година. Само към м. март т.г. дължимите суми за оказани правни защити са в рамките на 1,5 млн. лв. Още няколко милиона лева ще дължи държавата за правна помощ към м. септември т.г.
Няколко думи какво представлява правната помощ – така наречените служебни защити. Това е помощта, която всяка държава – членка на Европейския съюз, дължи на социално слабите си граждани, които са страни по граждански, административни или наказателни дела, както и в случаите, когато са привлечени като обвиняеми или подсъдими по Наказателно-процесуалния кодекс и защитата е задължителна. Така хората, които нямат достатъчно средства да си позволят служебна и адвокатска защита, се подпомагат от държавата, за да могат да защитят своите права в един съдебен процес.
В случая моят въпрос към Вас, госпожо министър, е: какво е състоянието в бюджета на Бюрото за правна помощ? Не считате ли, че с неразплащането на правната помощ фактически е блокиран достъпът на гражданите до правосъдие и се засягат техни конституционни права?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Благодаря, господин председател. 
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Манолова! Отговорът ми също ще бъде кратък и ще бъде в две части. 
Когато нашето правителство дойде на власт на 27 юли 2009 г., на 28 юли ръководителката на Националното бюро за правна помощ дойде при мен с уведомлението, че към 28 юли 2009 г. неразплатените средства в Бюрото са 2 млн. лв. Питам: защо към 28 юли м. г. неразплатените средства на Националното бюро за правна помощ бяха 2 млн. лв.?!
Какво направи министърът на правосъдието след 28 юли 2009 г.?
Първо, с Постановление на Министерския съвет от 13 август м.г. Министерският съвет отпусна 2 млн. лв. допълнителни средства за Националното бюро за правна помощ, за да се разплатим за неизпълнени от вас задължения за предишно време.
С Постановление на Министерския съвет от началото на м. септември Министерският съвет взе решение да бъдат отпуснати допълнително още 3 млн. лв., за да бъдат разплатени задълженията към колегите в Националното бюро за правна помощ и да може да се осигурява защитата и правната помощ регулярно, нормално и без сътресения и проблеми. 
И аз, както и Вие заявявам, че няма пълноценно правосъдие без участие на защита – не може да има и дума по този въпрос.
Финансовите затруднения и неразплатените от вас към  м. юли м.г. 2 млн. лв. създават временни затруднения.
Аз се надявам и полагам, както виждате, всички усилия със съзнанието на човек, дошъл от съдебната система и със съзнанието колко е важна правната помощ, и със съзнанието за важността на Програмата „Равен достъп до правосъдие”, във връзка с която е било структурирано това Национално бюро за правна помощ, нещата да вървят по-добре.
В допълнение искам да ви кажа, че в дейността на Националното бюро за правна помощ регулярно, през няколко месеца, се получават точно такива неща – да не достигат средства и да се заплаща, първо, защото предварително не може да се установи колко ще бъдат необходимите. И второ, не е създадена вероятно достатъчно добра организационна, структурна и нормативна база, както и контролни механизми, за да може в рамките на един определен бюджет, все пак така е структурирано Националното бюро, че то да спазва и бюджетна дисциплина, във връзка с които проблеми, надявам се заедно ще вземем мерки, за да бъдат решени по по-добър начин от този, по който са решени в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, очаквах от Вас по-детайлно да се запознаете със случая. Ако го бяхте направили, сигурно щяхте да узнаете три неща, които са съществени за този отговор. 
На първо място, абсолютно нормална практика е Бюрото за правна помощ да се разплаща за няколко месеца назад, защото самият процес на обработване на отчетите на адвокатите за реализираната правна помощ и определяне на възнагражденията от Националното бюро изискват време. Така че би било абсолютно нормално към м. юли миналата година Бюрото за правна помощ да има задължения към адвокатите в размер на 2 млн. лв. 
Проблемът в момента е, че не става дума за 2 млн. лв., които са плащанията за няколко месеца назад, а за около 8 млн. лв., които са натрупани задължения към адвокатските колегии към края на м. септември.
Второ, ако бяхте направили справка, щяхте да знаете, че въпросното постановление на Министерския съвет от началото на м. септември е един обикновен лист хартия, защото то не е изпълнено и предвидените 3 млн. лв. средства не са преведени от бюджета на Министерство на финансите в бюджета на Министерството на правосъдието. 
И трето, ако бяхте си направили справка със ситуацията в страната, щяхте да знаете, че към този момент седем адвокатски колегии – тези във Враца, в Перник, в Хасково, в Кюстендил и в други областни градове, са преустановили прилагането на правна помощ, тъй като на адвокатите, които са вписани в този регистър, не са извършени разплащания от началото на тази година. Това означава, че е блокирана съдебната система, че е блокиран съдебният процес и неминуемо ще последват дела в Страсбург, които ще осъдят България и ще натоварят и без това отънелия бюджет на Министерство на правосъдието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Освен това би трябвало да знаете, че предвидените 3 млн. лв. изобщо няма да стигнат до края на тази година, а неразумно и без финансова обосновка приетият по предложение на министерството Наказателно-процесуален кодекс, който предвиди допълнителни резервни защитници, товари в добавка бюджета на правната помощ.
В крайна сметка мога да кажа, че ако нещата с разплащанията в правната помощ продължават по същия начин, считано от днес, 1 октомври, по призив на Висшия адвокатски съвет ще бъде блокирана съдебната система в цялата страна, тъй като ще преустановят служебните защити адвокатите от цялата страна, което ще блокира достъпа на гражданите до правосъдие. Това би следвало да ви тревожи,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, ще Ви отнема думата, времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: ... а не историческите справки какво се е случило през м. юли миналата година, или... (Ораторката приключи изказването си при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Само две неща за ангажимента на Министерството на правосъдието към нашия второстепенен разпоредител. Последното плащане от страна на Министерството на правосъдието, разбира се, е за м. септември. Така че регулярно парите вървят към Националното бюро за правна помощ – толкова, колкото е възможно в рамките на бюджета. 
И нещо, което не знаете. Министерство на финансите си изпълни ангажимента след приемане на постановлението на Министерския съвет и с днешна дата е обработена документация, с която се предоставят част от трите милиона лева, за да бъдат изпратени и този месец редовно и регулярно на колегите адвокати средства, за да бъде разплатена тяхната защита. Така че държавата, в рамките на възможностите в кризата, изпълнява с приоритет ангажиментите си към защитниците в страната и към работата в съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Благодаря ви за участието в днешното заседание. 
Следващата точка от дневния ред са въпроси и питания от народния представител Антон Кутев относно политиката на Министерството на културата за реформата в сценичните изкуства към министъра на културата господин Вежди Рашидов.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин Рашидов, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с реформата в културната сфера, която започна, или поне се счита, че е започнала преди няколко месеца. Аз разбирам, че основната част от тази реформа е предизвикана от липсата на пари и от икономическата криза не само в тази държава, а и навсякъде по света. Може би е нормално, при положение че вървят тези процеси в България, да се намаляват парите за култура и съответно да се търси начин това по някакъв начин да бъде направено в обществото. 
Въпреки всичко в тази реформа за мен има няколко проблема. Първият проблем, разбира се, е, че Министерството на културата, което през време на тристранната коалиция с всичките определения, които биха дали за нея хората отдясно на залата, разполагаше с около 120 милиона годишен бюджет. В момента същото министерство за тази година, ако не се лъжа, разполага с 84 милиона или нещо от този род. Тоест напълно очевидно е, че при такова драматично свиване на парите за култура няма как да се запазят предишните стандарти и предишните възможности. Това обаче според мен е проблем, който трябва да се реши на друго ниво и също зависи от Министерството на културата и от начина, по който Министерството си защитава бюджетите. Проблемът, разбира се, касае театрите, касае симфоничните оркестри, касае оперите, но той също така в не по-малка степен касае и киното. Навсякъде има драстично съкращение на бюджети. Това води до освобождаване на хора, това води до унищожаване на традиция, създавана дълго и трудно. 
Моят въпрос към Вас е какви са целите, как точно смятате, че трябва да се извърши тази реформа и какво ще включва тя занапред? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Общественият дебат за проблемите, целите и подходите за осъществяване на реформата в театралното и музикалните изкуства продължава в най-широк формат вече една година. Подробният анализ на цялостната дейност, творческият потенциал и интересът на зрителите, разбира се, и финансовото състояние на театрите, оперите и филхармониите в цялата страна показват недвусмислено необходимостта, неотложността от радикална промяна на системата. Тези констатации бяха потвърдени и подкрепени и от разговорите, които проведохме в Съюза на театралите, в Съюза на музикалните дейци, с кметовете на областните градове, с много неправителствени организации и отделни изявени творци. 
Структурният и художествен анализ на сценичните изкуства показват, че съществуващата театрална мрежа е неефективна, че във времето инерцията на статуквото е довела до силно намаляване на творческата активност, до липса на гъвкавост и мотивация за създаване и разпространяване на високохудожествени, търсени от зрителите, творчески продукти. Тези наши изводи се потвърдиха и от проведените социологически проучвания за интереса на гражданите към театрите и оперите в почти всички областни градове в страната. А каква по-ефективна оценка може да има от тази на публиката в града, в която твори съответната театрална група или оркестър?
Целите на стартиралите промени в сектора на сценичните изкуства са ясно дефинирани и своевременно оповестени. Те са: постигане на многообразие и високо художествено ниво на театралните и музикалните продукти; широк достъп на зрителите в цялата страна до съвременни високохудожествени спектакли и концерти; поощряване на гъвкавата заетост и повишаване на доходите и мотивировка на можещите работещи творци; издигане на международния престиж на сценичните изкуства, поетапно увеличаване на размера и повишаване ефективността на разходваните за дейности публични средства.
Конкретните действия и етапи на реформата включват:
Първо, оптимизиране на мрежата на културните институти, което ще се реализира на два етапа – първо, чрез преобразуване и сливане на културни институти съобразно техния творчески потенциал, спектаклите и концертите, които реално могат да създават; второ, чрез обединяване на функционален териториален принцип и създаване на театрално-музикално продуциращи центрове и приемащи сцени. С това ще се постигне намаляване на броя на бюджетните структури и числеността на нетворческия персонал, обединяване на техническия и административен потенциал, създаване на мобилни конкурентоспособни структури, способни да създават и разпространяват театрални музикални спектакли на високо художествено ниво. 
Тук искам да вметна, че при сливанията и при оптимизирането на персонала целият размер на бюджетните средства остава в новите структури. С промените се стремим да увеличим размера на финансовия ресурс за сценичните изкуства, ефективността на неговото разходване, а не самоцелно да намаляваме разходите. В този процес се ръководим от принципите, отчитането и състоянието на отделните културни институти, както и от културните традиции и демографските специфики на всеки регион. Крайната цел е да не се допусне закриване на нито една театрална трупа или оркестър и нито един град и регион да не бъде лишен от съвременни високохудожествени спектакли и концерти. 
Второ, въвеждане от 1 януари 2011 г. на принципно нов подход за финансиране чрез системата на делегирания бюджет, за което вече са предвидени съответните норми в проекта на Държавния бюджет 2011 г. Този модел на финансиране предвижда публичните средства на културните институти да се разпределят за дейност по единни разходи и стандарти на база брой зрители, продадени билети и за конкретни проекти - разпределяне на конкурсен принцип. Директорите на културните институти ще имат възможността сами да разпределят средствата от държавата, от общините и реализираните от тях собствени приходи, сами да определят числеността на персонала, размера на възнаграждения, както, разбира се, ще поемат своята отговорност за резултатите и финансовото състояние на институтите, които ръководят. 
Трето, разработване, широко обществено обсъждане и приемане на нов Закон за сценичните изкуства. С този закон се цели цялостно и систематично да се уредят: отношенията относно статута и дейността на институтите в областта на театъра и музиката; редът за тяхното създаване, функциониране и за обществения контрол над тяхната дейност; моделът и редът за финансиране, както и равнопоставеността на театралните и музикалните субекти в тяхното жанрово многообразие, форми на собственост и управление. 
Считам, че това е необходимата политика и конкретните стъпки, които, макар и с известно закъснение, цялостно и систематично ще изяснят и регулират по съвременен начин мястото и дейността на тези обичани от хората изкуства и ще гарантират възможността за всички граждани за широк достъп до техните спектакли и концерти.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  Благодаря.
Господин Кутев, заповядайте за два допълнителни въпроса.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, колеги! Аз не се съмнявам, че когато сте подготвяли тази реформа, вие сте предвидили някаква последователност от действия. От това, което казахте, разбирам, че има смисъл в последователността, която по принцип сте предвидили. Няма да влизам в детайлите дали точно тази поредица ще доведе до необходимия резултат. Разчитам на това, че вашите експерти са го работили и сигурно ще даде резултат.
За мен обаче по-важен е въпросът: докато се стигне до този резултат, какво ще се случи с тези институции? В края на краищата през последните 20 години видяхме много унищожени институции и много малко създадени отново – не само в културата, а навсякъде. Тоест когато един театър на едно място се затвори, аз мога да ви обещая отсега, че той няма после пак да се отвори, каквото и да стане след две или след три години.
Слава Богу, Симеон Дянков няма вечно да бъде на власт – някой ден ще дойде друг финансов министър и може би пари за култура ще има. Само че затворените вече институции няма как да се отворят в резултат.
Моят въпрос в този случай включва по-скоро сегашната финансова част – следващите ми два въпроса. В момента върви обсъждането на Закон за авторското право. По предложение на Министерския съвет и на Министерството на културата вие се отказвате от чл. 26 на закона. Тоест от допълнително финансиране за фонд „Култура”, което идва от компаниите за внос на техника, което според мен не помага, а пречи, но това е ваш проблем. 
Моят въпрос към Вас. За да можем да спасим тези институции междувременно, очевидно трябват пари. Казах вече, 120 милиона даваше тройната коалиция за култура – 84 милиона дава днешното правителство през тази година. Колко очаквате и искате да бъде бюджетът за следващата година, за да можете да спасите институциите, преди да са изчезнали? Защото след като изчезнат, всякакво спасение ще е невъзможно. 
Вие казахте – едната от тези ние я оптимизираме, което сигурно е така. Хайде да разберем, след като има Закон за киното –през 2009 г. бяха предвидени 18 милиона за българското кино, после бяха отрязани в бюджета на Симеон Дянков, а в момента, доколкото знам, са 8 милиона. И това е противозаконно, защото има Закон за киното, който не позволява те да намаляват.
Как оптимизирате, като ги правите от 18 на 8 милиона? Хайде, в театъра оптимизирате, като сливате или разделяте. Тук как оптимизираме от 18 на 8 милиона? Коя е оптимизацията в киното, която ще доведе до по-добър резултат? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър – отговор за три минути.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Кутев, доста от въпросите Ви са основателни. Вие сам отговорихте, че причината, за да можем да говорим по този начин, е бюджетът, с който разполагаме. 
Само две думи ще Ви отговоря за киното, за което задавате основателен въпрос. Ако сте видели сайта на Министерския съвет, аз съм казал същото и това не е тайна за никого. Това не е спор. Да, тежка година имахме, всички го разбрахме. И Вие го разбирате, и аз го разбирам – кризата е външна, тя не е наша. Слава Богу на интелигентността на българските творци, че са разумни хора. Аз и те, всички приехме, че има тежка криза. Прав сте 100%, че има Закон за киното, а за да се изпълни този закон за догодина, разбира се, парламентът трябва много обстойно и сериозно да помисли върху бюджета за 2011 г. В крайна сметка парламентът е органът, който ще приеме един бюджет. Той се предлага. 
Да, би било добре догодина тези 18% да бъдат изпълнени спрямо киното като закон – аз също твърдя това нещо. 
Министерството на културата, когато има Закон за киното, е само средството или касичката по-скоро, от която се дават парите, ако се дадат. Истина е, 10 милиона са за тази година. Прав сте – не са тези проценти, които трябва да бъдат. Не опровергавам това нещо, но каквото ми дадат – това съм дал на киното, най-вече осъзнавайки добре, че българското кино не само започна да се раздвижва, а започна да печели престижни награди, което е радост за всички ни, започна да прави гледаеми филми. Така е - прав сте. 
Да се надявам на доброто решение за догодина парламентът да приеме за културата един приличен бюджет. Разбирам, че ще бъде тежко. Аз съм казал – не искаме фантасмагории, бомбастичен бюджет, но реално спокойно да изкараме поредната тежка година, осъзнавайки че тя няма да бъде по-лека от тази, съобразявайки се със сложната ситуация. Трябва наистина да има реален бюджет – догодина поне да покрием онова, което дължим на хората на изкуството.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Кутев, заповядайте за отношение – две минути.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин Рашидов, поне съм сигурен, че сме на едно мнение по това, че трябва да се извоюват повече пари за културата. Надявам се, че тази борба ще бъде съвместна оттук нататък, защото тя и без това ще е много трудна. 
Съжалявам, че в заключение може би ще Ви въведа в казус, изказвайки отношението си към това как протича реформата в културата, който може би не Ви е бил близък досега. Ние ще говорим след малко за силистренския театър – това е следващият ми въпрос. Преди това обаче искам да Ви кажа, че директорът на силистренския театър, който се казва Борислав Ненков, с един протокол, който мога да Ви предоставя, от общо събрание на театъра е успял да направи следните квалификации на реформата, която Вие правите. Този протокол е подписан от около 10 члена на колектива на театъра. Първата квалификация, която е направил, е, че Министерството на културата не е подготвено за реформата в театъра. Това е човек от ГЕРБ, това е човек, за когото някои от присъстващите тук силистренски кадри настояваха да бъде назначен навремето и го прокараха в министерството. 
Казвам пак, Министерството на културата не е подготвено за тази реформа в театъра – това го казва директорът на силистренския театър, който е под Ваше управление. Заместник-министърът Митко Тодоров е некомпетентен да я извърши. Има още две-три, ще ги пропусна. И накрая, че той, въпросният Борислав Ненков, е готов да си подаде оставката, но няма кой да му я приеме. Аз Ви предлагам да я приемете. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  Благодаря.
Следващият въпрос също е Ваш, господин Кутев. Заповядайте. Той е относно разделянето на силистренския театър и промяната в статута и състава на театъра.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Да, за силистренският театър отсега казвам, че ние с Вас имахме една предварителна среща. Аз благодаря за тази среща. Доколкото разбрах, след това сте имали срещи на заместник-министри и с кмета на Силистра, така че, слава Богу, от момента, в който беше зададен този въпрос, досега има развитие по него, но точно затова, според мен, е редно да си кажем нещата, до които сме стигнали.
Първият ми въпрос по въпроса конкретно за силистренския театър е, че за разлика от това, което досега говорихте в общата реформа за театъра, където се събират едни институции, за да стане по-малка администрацията на институциите, тук правите точно обратното. Това, доколкото знам, е единственият случай в България, в който не се събират, а се разделят театри. 
За тези, които не знаят, в Силистра театърът се раздели на две части, куклен театър с 25 души и съответно другият театър – драматичният, с 22-ма души, при което този театър става от нормалната сцена, на която се играе, става приемаща сцена, което означава, че оттук-нататък държавата плаща за персонал, който да гаси лампите и да мете, но не плаща за актьори. Това беше всъщност драмата в силистренския театър.
Аз разбирам Вашите доводи за това, че Вие искате да направите промяна, в която намаляването на броя на театрите да ги направи по-конкурентоспособни. Предполагам, че Вие ще го обясните подробно. Аз това го разбирам.
Друг е въпросът, че за гражданите на Силистра това няма как да им го обясните, защото, когато те са имали еди-колко си десетилетия театър – 20, 30, 50 години, този театър за тях е част от тяхното самоосъзнаване и те, разбира се, няма да приемат Вашите доводи,  каквито и да са те.
Първото е, че ние все пак, обръщайки се към хората, трябва да се съобразяваме с това, което те искат. Слава Богу, доколкото разбрах, сме достигнали до договорка, че 51% от театъра става общински, което донякъде ще гарантира бъдещето на театъра.
В крайна сметка въпросът ми е какво ще се случи в крайна сметка със Силистренския театър и кои са ангажиментите, които можете да поемете към него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин министър – за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Ще си позволя да отговоря едновременно и на това, което допълнително казахте – за изказване на директора и т.н., но първо ще Ви прочета отговора, който са ми го подготвили, за да бъда по-адекватен, в отговора поне, и по-стегнат.
В хода на осъществяването на промените в областта на сценичните изкуства, Министерството на културата подробно анализира работата на всички държавни културни институти в цяла България. 
Констатациите на експертите за дейността на Драматично- куклен театър в Силистра са, че тя е съсредоточена предимно в региона, че качеството на продукцията е на недобро художествено ниво, че неговите спектакли не намират място на международни и национални фестивали и, че в голямата си част творческият персонал се състои от непрофесионалисти. 
Същевременно нашето разбиране е, че театърът за деца трябва да бъде подкрепен, като част от държавната политика за възпитание на новите поколения.
Ето и някои конкретни факти и цифри за досегашната дейност и финансовото състояние на театъра: по-значимата дейност видимо е в областта на кукленото изкуство. През първото шестмесечие на 2010 г., например, кукленият отдел е изиграл 102 представления пред 7 хил. 200 зрители – в една зала от 140 места, а драматичния отдел - само 52 представления пред 6 хил. зрители, и то в една почти четири пъти по-голяма зала от 540 места.
Тенденцията за ниската творческа активност на драматичния театър се обяснява както в отсъствието на професионален състав, така и със значително намаление на жителите в града, поради демографски и миграционни процеси, в резултат на което и публиката за представления за възрастни също е силно ограничена. Това обаче по никакъв начин не оправдава държавата да плаща и поддържа репертоарен театър от 70 човека. Общите разходи на театъра за 6 месеца са 350 хил. лв., а собствени приходи от билети – едва 50 хил. лв., или под 15 на сто. 
С тези мотиви в изпълнение на Постановлението на Министерския съвет № 152 от 20.08.2010 г. сегашният Драматично-куклен театър в Силистра беше разделен на куклен театър – Силистра, с предмет на дейност създаване и разпространение на спектакли в областта на кукленото изкуство, предвид социалната му и възпитателна значимост, Драматичният театър в Силистра като приемаща сцена, без актьорска трупа, в която да се представят спектакли, реализирани от други театрални институции. По този начин силистренските зрители ще могат да гледат високохудожествени произведения от национален театрален афиш. 
В заключение, връщайки се на въпроса Ви за бъдещето на театъра, обективно виждаме два подхода – първо, Драматичният театър след решение на Общинския съвет да бъде преобразуван в общински, като общината се ангажира да предоставя през тази и следващите години средства от общинския бюджет за дейността и заплатите на театралната трупа.
Второ, Драматичният театър да бъде включен като приемаща сцена в един по-голям регионален център.
Уверявам Ви, че и при двата варианта за решение, които ще обсъдим, съвместно с органите на местната власт - и драматичната, и куклена театрална дейност, няма да бъдат закрити, няма да лишим обществото в Силистра от достъп до качествени сценични продукти.
Няколко думи ще ми позволите, господин председател ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прощавайте, но нека да приключим процедурата, след това. 
Заповядайте, господин Кутев, за реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз първо се надявам, че това, че ще стане общински театър, това, между другото, е добро от една страна, а от друга страна, разбира се, е проблем. И проблемът е, че това, че става общински не гарантира според мен достатъчно ясно финансирането, което има като ангажимент държавата. 
Сега аз говоря за Драматичен театър – Драматичният театър според Постановлението на Министерския съвет трябва да има 22 работни места, които са не за актьори. Знаете, че общината е готова да плати актьорските места в някакъв обем, стига да гарантираме тези 22 места, че ще останат по някакъв начин ангажимент на държавата. Когато той става обаче общински това може да стане само през преразпределението на бюджета и тук влизаме в една много сложна процедура, която, за съжаление, аз се опасявам, че Вие не можете да гарантирате. Това е основното Ви опасение.
И много моля през всички следващи разговори – първо, аз благодаря, че има разбиране и че има опит да запазим театралната трупа в Силистра, като приемем, че тези два варианта, които казахте, не са два, а има само един вариант… Единият вариант е, че трябва да запазим театралната трупа. Тя може да се запази с парите на общината.
Оттук-нататък пред всички нас стои важният въпрос как ще гарантираме тези 22 работни места, които в момента ги има в Постановлението на Министерския съвет, но ако той стане общински театър, трябва да минат през преразпределение на бюджета и тогава ще се окаже, че догодина не Вие, а Симеон Дянков ще определя съдбата на силистренския театър, което на мен никак не ми харесва, защото знам предварително как ще стане.
Моля за ангажимент конкретно за това как ще стане гаранцията за 22 места.
И само още едно нещо – искам да съобщя на Вас преди всичко, защото предполагам, че ще се върнем сега на темата за Борислав Ненков, че въпросът с конфликта на интереси в случая с Борислав Ненков по собствените му изявления е решен по уникален начин. 
Господа управляващи, имате нов начин да го разрешите – когато този човек става директор и назначава жена си на работа, той изпада в тежък конфликт на интереси, защото няма как и той да е директор, и тя да е на работа при него. Той решава това по начин, който препоръчвам на всички, които не са се сетили още – развежда се. Човекът се развежда, за да не е в конфликт на интереси. Такова нещо досега не бях чувал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За дуплика, господин министър – не желаете. Благодаря Ви.
Следващият въпрос е от народния представител Димитър Горов относно намаляване на субсидията за Фонд „Работна заплата” на театрите в страната. 
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Аз няма да разглеждам цялостната реформа в културата и основно в театрите, а по-специално самото финансиране и начина, по който се извършва то през тази година.
В началото на годината беше приет един бюджет, по който театрите работеха с някаква що-годе нормална перспектива в рамките на една година. 
Преди няколко дни, преди известно време, субсидията, която е за Фонд „Работна заплата” от страна на министерството, е намалена с някъде около 20% като уникалното в случая е, че това става със стара дата от 1 януари т.г. 
При това положение театрите са изправени пред следната ситуация: или трябва да съкратят хората, което те не могат да направят, тъй като имат утвърдени щатни, или трябва да ги пуснат в неплатен отпуск, или трябва просто да спрат да работят в рамките на следващите няколко месеца. Това, разбира се, е прехвърляне на отговорност, тъй като това се налага от министерството, а не е по желание на директорите на театрите в страната.
Не мога да коментирам ситуацията в София, но смея да твърдя, че в общинските и в областните центрове, по-малките имам предвид, театрите са едни от малкото културни институции, които в момента останаха да функционират там. Спирането на тяхната дейност реално ще лиши тези центрове от всякаква възможност да имат културни мероприятия.
Искам да уточня и още нещо. Имам договора, който е подписан между община Ловеч и Министерството на културата, с който има заявени ангажименти и от двете страни. Община Ловеч си изпълнява задълженията, независимо от факта че правителството намали субсидията и на общините, това не важи обаче за министерството.
В тази връзка моят въпрос е: как виждате Вие оттук нататък функционирането на театрите и какво предвиждате, защото единственото нещо, което може да се случи, е тяхното закриване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, господа народни представители, уважаеми господин Горов! Преди да започна да чета отговора си, само две думи да Ви кажа: хубаво е, когато говорим за задължения, да споменаваме кой с колко процента участва в тези задължения. Общините финансират театрите 10%. (Реплика от народния представител Димитър Горов.)
Деветдесет процента, да. Разбира се, така е и лежи върху гърба на българската държава като цяло и върху бюджета. Ако имахме бюджета на тройната коалиция, сега нямаше да ме питате тези неща. Труден ни е бюджетът, и никой не отрича това нещо. Трудно е.
Вижте, реформата се прави не само защото няма пари. Сега ще дам пример, за да не станем разтегливи. Снощи се връщам от Варна, Тук ще отговоря и на господин Кутев, че скандалът дори в Силистра е как да се поделят куклите и парцалите между Кукления и другия театър, но в никакъв случай не е творчески. Да, във Варна имаше друг проблем. Отидохме вчера да се разберем – ще обявим конкурс по най-бързия начин, щом няма мотивация. 
Бих искал да кажа следното: направих проверка, там са направени съкращения и само един артист, който три години е на щат, нито една роля, режисьорите не желаят да играе, е освободен, защото три години българският народ му плаща заплата. Откровено ви казвам, аз съм най-малкото човек, който би застанал против българската култура и българския театър.
Позволете ми сега да Ви отговоря.
В съответствие с целите, залегнали в програмата на правителството, Министерството на културата още в началото на годината предприе конкретни действия за оптимално разпределяне и ограничаване на бюджетните разходи в условията на продължаващата финансова криза, както и за подготовка и стартиране на наложителна реформа в областта на сценичните изкуства. В резултат на това през първото полугодие на тази година не бяха допуснати затруднения във финансирането на дейностите в областта на културата. 
През м. юли Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г., с което бюджетът на Министерството на културата беше намален с 10 млн. лв., с изключение на средствата по бюджета на училищата по изкуствата, които се определят по единен стандарт. Поради това бюджетът на министерството за останалите дейности беше намален с над 12% годишна база. Това намаление засегна пропорционално бюджетите на всички културни институти, в това число и на централната администрация – както в частта на средствата за издръжка, така и в частта за заплати на персонала. 
Още в началото на годината директорите на културните институти, както и всички бюджетни организации в страната, знаеха, че през 2010 г. ще работят в условия на ограничени бюджетни средства. През месеците април и май министерството уведоми културните институти, че трябва да предприемат мерки за известно ограничаване на разходите, включително и за временно ползване на неплатен отпуск на артисти, които в момента нямат творчески ангажименти, както и за ограничаване на хонорарите и други допълнителни плащания. За съжаление някои от културните институти не изпълниха тези препоръки, дори напротив – някои институти като театрите в Пловдив, Русе, Варна, Враца и „Сълза и смях” в гр. София и оперите в Пловдив, Варна, Русе и Стара Загора допуснаха преразход на утвърдените им бюджети дори и преди тяхното намаление. Поради тази причина, в тези културни институти след м. август възникнаха затруднения при изплащането на работните заплати в пълен размер. 
Министърът на културата не е намалявал заплатите на артистите и служителите в културните институти, тъй като той не е техен работодател и няма законово основание да намалява заплатите на нито един от тези служители. Тези конкретни решения изцяло са в правомощията на директорите на съответните структури, разбира се, в рамките на утвърдените им бюджети. Независимо от това Министерството на културата е сезирало министъра на финансите за проблемите в изпълнението на Бюджет 2010, включително и за недостига на средства за заплати в някои културни институти. Съвместно ще се търсят решения за успешното приключване на бюджетната година. 
Паралелно с това в края на м. юли 2010 г. правителството прие постановление за преструктуриране на 20 културни института с промяна на статута им и редуциране на числеността на персонала. Предстои приемането на ново постановление на правителството за преструктуриране на някои театрални и музикални институти в продуциращи центрове и приемащи сцени, или преобразуване на държавните културни институти в общински. Те следва незабавно да преструктурират своята дейност, разходите и персонала, с който работят, за да могат с освободените ресурси да осигурят пълния размер на заплатите на работещите артисти до края на годината, както и да се подготвят организационно за следващия етап от реформата с промяната на модела на финансиране. 
В хода на бюджетната процедура за 2011 г. Министерството на културата вече предложи освен завишение на размера на разходите, дейностите и проектите в областта на културата, така и за конкретни текстове, които да бъдат включени в Закона за държавния бюджет 2011 г. с оглед въвеждането на система за делегирани бюджети в сферата на сценичните изкуства, което ще мотивира работещите в тях и ще създаде условия за стимулиране създаването и разпространението на съвременни атрактивни културни продукти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Горов, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин Рашидов, само с едно нещо не съм съгласен – че парите, които са ангажимент на държавата и на общината, са в съотношение 90 към 10%, тъй като, пак казвам, пред мен е договорът, който сте сключили с община Ловеч. Аз съм го получил от общината и подозирам, че е реален. Там е 269 887 лв. на 82 100 лв., което сам преценете дали е 90 към 10%. Друг е въпросът, че самата община няма как да има такъв ресурс, какъвто има държавата, но не това е най-важното.
За мен по-важното в случая е, че трябва да си даваме много ясна сметка – един път тези артисти, изкарани извън театрите, няма да се върнат да работят в театрите, където са били досега. Пак казвам, това ще бъде ликвидация за културата в по-малките населени места, където е необходима ангажираността на държавата, защото в противен случай те няма как да функционират. 
Установявам нещо, което е факт. Общинските съветници в Ловеч по инициатива на групата на Българската социалистическа партия събират пари от заплатите си, за да финансират колкото е възможно театъра. Това е отношение, и аз очаквам подобно отношение от страна на държавата. 
Ако единствената причина в тази държава е министърът на финансите Симеон Дянков, ами, дайте да го предложим за освобождаване. В края на краищата, където е причината, нека там да чукаме. Заедно да предложим господин Дянков да бъде освободен като министър, за да може да има здравеопазване в България, за да може да има култура в България, за да може България наистина да я има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Горов, договора, който показвате, ще бъде вече практика. В момента има доста общини, които желаят да си вземат театрите. Няма нищо лошо в това. Който желае да има собствен общински театър, трябва да се грижи за него. Разбира се, това са отговорности, задължения и пари. 
Този договор не трябва да Ви изненадва. Мога да Ви дам останалите, това са 10%. Този договор е новият модел, с който ние,  съвместно с общините, можем при добро желание да поддържаме и такива творчески звена, разбира се, с по-големи дялове, с по-голямо участие, по-гъвкаво. Да, това е добра форма и дай, Боже, да имаме повече такива. Когато се споразумяваме, тогава можем да балансираме и бюджета, и парите – съвместно да участваме. Нищо лошо в това, напротив, по-скоро така трябва да бъде.
Често се говори за закриване. Нищо няма да се закрие. Не сме позволили нито един театър да бъде закрит, нито един талантлив или действащ актьор или музикант да бъде освободен. Нека да си кажем честно, а и не е почтено, ако не кажем, че основно оптимизираме чисто чиновническите звена, чисто техническите. Не е необходимо за три театъра да има по пет дърводелци, които да правят декори. Могат да се съберат в едно ателие и половината от тях да създадат тези декори. Не са необходими както във Варна – шест счетоводители, които творят в една сграда. Трима счетоводители биха могли да свършат работата. Не са необходими трима директори с по трима заместник-директори. За това става въпрос. 
Трудна реформа правим. Всички си даваме ясна сметка, че това касае съдбите на хората. Разбира се, касае и бъдещето на българската култура. Докато има човечество – от Шекспир досега, ще има театри, ще има изкуство. За когото е съдба, това няма да се случи. По-скоро дайте да видим какво можем да направим за културата в бъдеще. Трябват средства.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ, от място): Бабата на Дянков е работила в Ловешкия театър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не ме вкарвайте в личен спор. Говорим за съдбата на много български творци, които имат правото на нормален живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Рашидов, благодаря Ви за участието днес.
Въпрос на народния представител Валентина Богданова относно финансиране на проектни предложения по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, схеми „Интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система” и „Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности”.
Въпросът е към министъра на образованието, младежта и науката – господин Сергей Игнатов.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, господин председателю. 
Колеги, господин министър! Моето уважение за търпението. Твърде по-голямо търпение обаче са проявили една група хора, от чието име ще задам своя въпрос. Той е със следното съдържание:
На 19 октомври 2009 г. Министерството на образованието, младежта и науката стартира процедура за финансиране на проектни предложения по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, по приоритет „Подобряване на достъпа до образование и обучение, схеми „Интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система” и „Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности”. Срокът за подаване на предложенията е съответно 21 и 22 декември 2009 г. Съгласно Постановление № 121 на Министерския съвет от 31 май 2007 г. оценяването на проектните предложения следва да бъде приключено в тримесечен срок, съответно 21 и 22 март 2010 г.
Ще кажа, че първата програма и дейностите по нея могат да се осъществяват до края на октомври 2011 г., а по втората – до октомври 2012 г. В тази връзка общини, детски градини, училища, висши училища и граждански организации логично планират своите проекти за периода на учебната 2010/2011 г. Вместо финансиране до средата на годината, в началото на м. септември кандидатстващите организации получават входящите номера на предложенията си. Това, че за девет месеца чиновниците на министерството успяват да организират входящата си поща, вероятно не изненадва никого. Лошото е, че кандидатстващите екипи са изненадани от информацията, че оценителските екипи са започнали работата си преди броени дни и резултатите могат да се очакват най-рано до края на годината.
Съгласно същото Постановление № 121 на Министерския съвет следва 30-дневен срок за решението на ръководителя на договарящия орган, 15-дневен срок за информиране на одобрените кандидати, 30-дневен срок за подписване на договорите и 45 дни за превеждане на сумите.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е: какви действия планира Министерството на образованието, младежта и науката, за да не бъдат провалени проектите по схемата за интеграция на децата и учениците от етническите малцинства при положение, че реалният срок, в който могат да се изпълняват дейности по проектите, е краят на м. май 2011 г.? И какво ще се случи с проектите по втората схема? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Богданова.
Министър Игнатов има възможност да отговори на поставения въпрос.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Богданова,  в момента оценителният процес по схемите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система” и „Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности” е в изпълнение. Комисиите работят при пълна натовареност съобразно установените правила за подбор и оценяване на проектни предложения по процедури за конкурентен подбор. Трябва обаче да се има предвид, че броят на подадените проекти и предложения по схема „Интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система” е 413, а по схема в „Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности” – 169, с което общият им брой възлиза на 582. Оценителният процес, който стартира през м. август 2010 г., беше предшестван от редица подготвителни дейности, включително процедура за избор на външни оценители. Интересът към включването в оценителни комисии беше изключително висок. В междинното звено бяха депозирани 140 кандидатури. Последваха оценка на документацията на всички кандидати и интервюта със 126 от тях. Те трябваше да доказват познанията си в областта на еврофинансирането и по-конкретно по приоритетни оси 3 и 4 на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Процедурата за подбор на външни оценители продължи няколко месеца, за да бъдат спазени всички изисквания на приложените норми и по-специално проверяването на всеки кандидат за външен оценител, с оглед избягване на риска от евентуално възникване на конфликт на интереси. Процесът на оценка преминава през три много прецизни етапа, като всяко проектопредложение е обект на няколко независими проверки от различни оценители. В този смисъл всеки от отделните етапи на оценка изисква определено технологично време. За да бъде спазен принципът на конфиденциалност, заседанията на оценителната комисия се извършват при закрити врата. До приключване на процеса и одобряване на оценителния доклад не можем да предоставим информация за работата на отделните комисии.
Като ръководител на междинното звено в Министерството на образованието, младежта и науката, което управлява трета и четвърта оси на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” - 2007-2013 г., бих искал да ви уверя, че е създадена необходимата организация за нормално протичане на процеса на оценка, за да приключи своевременно и договорите с успешните кандидати да бъдат сключени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за отговора, министър Игнатов.
Реплика?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, благодаря за отговора, но не благодаря за съдържанието му, защото колкото и сложна да се оказа технологията, колкото и прецизни да бъдат процедурите, на Вас Ви е ясно, че има действащ нормативен документ, непроменен, който урежда сроковете, по които тези проекти следва да бъдат оценени и приведени в изпълнение. Крайният срок за изпълнение на дейностите по проектите не е променен и няма как да имам сериозен отговор на въпроса „Какво следва да се случи с тези предвидени дейности, чиято програма изтича в края на октомври 2011 г.?”, поради което дейностите трябва да бъдат завършени до края на м. май 2011 г.
Въпросът ми звучи на 1 октомври 2010 г. Броят на проектите, които са постъпили, няма как да бъде ограничен. Организацията на оценителските екипи, съжалявам, не е проблем и не бива да бъде проблем на кандидатстващите организации. Искам да напомня само, че тези програми стартират с общи бюджети 6 млн. лв. и 10 млн. лв. Общо 16 млн. лв. се рискува да не бъдат ефективно използвани за нуждите на деца, които очевидно имат своите проблеми – децата от етническите малцинства и децата със специални образователни потребности.
В края на краищата кандидатстващите организации съвсем правилно ще зададат въпроса: защо правилата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми и съответните нормативни документи важат само за тях, а не се отнасят очевидно нито за междинните звена, нито за управляващите органи? Вие много добре знаете, че ако с минута след указания срок постъпи проект, той не бива допускан до оценяване. Какво трябва да кажем на тези хора, за които основателно твърдим, че трябва да се научат да работят с проекти по европейските пари, че те трябва да бъдат съзнателно и ефективно усвоявани, и разбира се – прецизно разходвани?! В края на краищата за това как работи Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” и кой носи персонална отговорност, аз в момента не питам, това трябва да знаете Вие, но ние в момента обясняваме на всички, които имат желание да работят в тази посока, които имат желание да усвояват европейските пари, към което ние непрекъснато ги призоваваме, към тези, които искат смислено да ги потребяват и разходват за нуждите на децата при очевидна липса на средства в системата на образованието, да не се захващат да го правят, защото проектите ще бъдат много и защото ще създадат проблем на оценителските екипи. Това не може да бъде сериозен разговор по тема, по която няма как да не правим сериозна дискусия – как, с какви ресурси и по какъв начин работим по европейските проекти и харчим европейските пари.
Съжалявам. Благодаря Ви иначе за търпението, с което ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Богданова, срокът ще бъде удължен до края на 2010 г., за да може да приключим процедурата, така че ощетени няма да има. Щеше да има, ако бяхме допуснали конфликт на интереси в комисиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следващият въпрос е от народните представители Румен Петков и Захари Георгиев относно незаконно закриване на три паралелки във Вечерна гимназия „Христо Смирненски” – гр. Пловдив.
Въпросът ще бъде развит от народния представител господин Румен Петков.
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в съответствие с Наредба № 11 от 28 март 2005 г. на Министерството на образованието и науката Вечерна гимназия „Христо Смирненски” в Пловдив е взела решение за откриване на прием на ученици – две паралелки в VІІІ клас и две паралелки в ІХ клас. План-приемът е утвърден от заместник-кмета на община Пловдив, впоследствие – и от Министерството на образованието и науката.
Според наредбата, реализацията на държавния План-прием се утвърждава до 5 септември, но на 6 август 2010 г. началничката на Регионалния инспекторат по образованието – Пловдив, издава заповед за закриване на паралелките и разкриване на такива в СОУ „Пейо Яворов”, което се намира в същата сграда на Вечерната гимназия. Към настоящия момент във Вечерната гимназия има записани нови ученици за три паралелки – две вечерни и една задочно, което е констатирано от проверка на Регионалния инспекторат в Пловдив, но началничката на инспектората издава заповед до директора на Вечерната гимназия да пренасочи учениците в СОУ „Пейо Яворов”, където до момента са записани само 5 ученика.
Изпратени са писма от директора и заместник-директора на Вечерната гимназия до Вас, но до момента те не са получили отговор. Учениците са изразили несъгласието си да учат в друго училище в протестно писмо до Общинския съвет в град Пловдив.
Господин министър, какви са основанията за закриване на паралелки във Вечерната гимназия „Христо Смирненски” и разкриване на такива в СОУ „Пейо Яворов”, което се намира в същата сграда, както вече стана дума?
Смятате ли за правомерни действията на началника на Регионалния инспекторат в Пловдив?
Каква е позицията на Министерството на образованието, младежта и науката по този случай, за който сте информирани, и какви мерки сте предприели?
Самият факт, че едно от училищата в Пловдив обезпечава приема на ученици съобразно интереса, който има към него, и се посяга върху него за сметка на друго училище в града и то в същата сграда, най-малкото буди недоумение и предизвиква въпроси, на които отговорите трябва да бъдат дадени от ръководството на министерството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Петков.
За отговор – министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, уважаеми господин Захариев, със Заповед № РД 06-0102 от 30 март 2010 г. началникът на РИО – Пловдив, е утвърдил за учебната 2010-2011 г. две паралелки ІХ клас за Вечерната гимназия „Христо Смирненски” – гр. Пловдив. Паралелките са за непрофилирано обучение след завършено основно образование – вечерна форма. Не е утвърден План-прием на паралелка за задочна форма на обучение. Заповедта е публикувана на сайта на РИО – Пловдив, за сведение и изпълнение от всички директори на училища в областта, включително и от директора на Вечерната гимназия.
В нарушение на чл. 29, ал. 2 и на графика на дейностите по приемането на ученици в държавни и общински училища за учебната 2010-2011 г. и съгласно Наредба № 11 от 28 март 2005 г., утвърдена със заповед на министъра на образованието, младежта и науката, директорът на Вечерната гимназия „Христо Смирненски” не е представил в срок до 27 юли 2010 г. списък на записаните ученици и броя на незаетите места след третия етап на класирането. Липсата на информация за записаните и наличните свободни места след третия етап, липсата на доклад за  евентуален интерес от страна на ученици в по-късен етап е дало основание на началника на РИО – Пловдив,  да не утвърди двете паралелки в ІХ клас за учебната 2010-2011 г. Въпреки това директорът на визираната гимназия е продължил приемането и записването на ученици без да уведоми за това началника на Регионалния инспекторат. Не са представени и оригиналите на свидетелствата за завършено основно образование съгласно чл. 13, т. 2 от Наредба № 11 от 28 март 2005 г.
Със своя заповед от м. септември 2010 г. началникът на РИО – Пловдив, на основание чл. 29, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 11 от 28 март 2005 г. е пренасочил учениците от паралелките с неутвърден прием за ІХ клас от Вечерната гимназия в СОУ „Пейо Яворов”, което се намира в същата сграда.
Министерството на образованието, младежта и науката разпореди на РИО – Пловдив, да извърши проверка във връзка с постъпилите жалби от ученици, учители, служители и ръководството на Вечерната гимназия. Изискано е и становището на началника на РИО – Пловдив. Предстои изготвяне на отговори до жалбоподателите в законоустановения срок.
Във връзка със създалата се ситуация министерството ще осъществи проверка и ще предприеме мерки за търсене на дисциплинарна отговорност от длъжностните лица, допуснали нарушение на нормативните изисквания за прием на ученици след завършен VІІІ клас. В интерес на  учениците и родителите паралелките във Вечерната гимназия „Христо Смирненски” – гр. Пловдив, ще бъдат утвърдени до края на днешния ден. Всъщност то вече е станало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – народният представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, на пръв поглед Вашият отговор изглежда така, все едно че проблемът там е решен или изобщо не съществува. Но във Вашия отговор има някои не съвсем точни неща, а именно факта, че записването за този държавен прием продължава по Вашата наредба до 5 септември, доколкото не ме лъже паметта. Още на 6 август госпожа началничката на Районния инспекторат по образование в Пловдив е разпоредила прехвърлянето на записалите се допълнително ученици във Вечерната гимназия „Христо Смирненски” в СОУ „Пейо Яворов”.
По какви причини е станало това, след като има желаещи да учат в тази гимназия? По какви причини, след като ръководството на Вечерната гимназия си е направило труда да издири и обхване хора, които иначе ще останат необразовани? Както добре разбирате, има такива млади хора, пък и не само млади, които не могат да завършат по друг начин своето образование. След като те изрично заявяват желанието са да учат там, означава, че там има създадена традиция и добри условия за това тяхно обучение.
Излиза, че тези, които не могат да си наберат достатъчно ученици, за да покрият нормативите, респективно в случая говорим за Гимназия „Яворов”, са облагодетелствани за сметка на тези от „Смирненски”.
Вие казвате, че ще се удовлетворят исканията на родители и ученици, които искат да учат в тези допълнителни паралелки във Вечерната гимназия „Христо Смирненски”. Не знам дали ще е така, но едно знам – че разпоредената проверка, вследствие на Вашия въпрос в тази посока, е приключила със становище да бъде наказана, санкционирана директорката – мисля, че е жена, на Вечерната гимназия „Христо Смирненски”, което не прави чест на никого – нито на политически назначената началничка на Районния инспекторат по образованието – спомняте си, че отправих такъв въпрос към Вас, нито на нейните действия спрямо хората, които не са удобни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Захариев, уважаеми господин Петков, не зная как се създава впечатлението, че все едно нищо не съществува, след като сме разпоредили проверка. След като е разпоредена, значи има някаква причина за това.
Наказанието на директора на „Христо Смирненски” вероятно има основание след като, повтарям, не е спазен срокът 27 юли 2010 г.; не са представени оригиналите на свидетелства за завършено основно образование, когато се формира паралелката. Няма нужда да навлизаме вече в детайли.
Въпросът е, че след като има проверка, значи не се правим, че нищо не се е случило. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Игнатов.
С това са изчерпани въпросите и отговорите по днешния парламентарен контрол.
Следващото редовно пленарно заседание на Народното събрание е идната сряда, 6 октомври 2010 г. с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,31 ч.)

Председател:
			Цецка Цачева

Заместник-председатели:
					Анастас Анастасов

Секретари:
		         Петър Хлебаров

		       Митхат Метин