Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-11-05

Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имаме необходимия кворум от 128 народни представители. Откривам заседанието. (Звъни.)
В началото ще направя две съобщения:
1. „На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 18 февруари 2010 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 054-01-10.”
Това е законопроект с вносители Михаил Михайлов, Ваньо Шарков, Йордан Бакалов, Кирчо Димитров, Любомир Иванов, Мартин Димитров и Цветан Костов.
2. На 4 ноември 2010 г. Временната комисия за изработване на проект за Изборен кодекс е внесла за сведение като приложение към доклада за работата си Проект за Изборен кодекс на Република България. Поради големия обем още вчера материалът е раздаден по парламентарни групи.
Думата поиска господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес, 5 ноември 2010 г., се навършват десет години от кончината на големия български държавник, човекът – едно от лицата на съвременната демокрация, патриархът на съвременните български социалдемократи – д-р Петър Дертлиев. Човекът, който имаше силите да каже: „Ако в интерес на държавата е необходимо, ще жертвам интересите на партията.”
Моля ви със ставане на крака да почетем паметта на този голям български държавник с едноминутно мълчание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля народните представители да станат и почетат паметта. (Всички стават. Едноминутно мълчание.) Благодаря ви.
За процедура – народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Днес, в програмата за парламентарен контрол е отбелязано, че поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
Миналата седмица в края на програмата беше отбелязано, че поради предварително поети ангажименти господин Цветанов няма да може да участва.
Контролът беше в петък, а ангажиментът, за който става дума миналата седмица, беше в събота в Русе. 
Днес, при всички тези големи ангажименти, господин Цветанов се появи по Националната телевизия. 
Искам да кажа, че ми е пределно ясно как, когато има неудобни въпроси, съветниците съветват, а изпълнителите обясняват. Искам да кажа, че това е лоша практика. Искам господин Цветанов да чуе, че моят въпрос е от едно изречение. 
Аз питам: каква е истината за случая, в който се е намесила системата, която той ръководи? По този въпрос, колкото и да е отделен, аз ще търся общото с други негови действия. Това, което го съветват съветниците, че като го поотложи ще отмине – няма да мине, затова да бъде мъж и да се явява на контрола. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Един момент, господин Божинов. Това, което мога да Ви уведомя по повод Вашата процедура, е, че отлагането на въпроса се дължи на писмо, което е изпратено от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи до председателя на парламента с обяснението, че има ангажимент с международно участие, което ще се състои на  5 ноември 2010 г. – петък, и моли за отлагане.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): По коя точка от правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Новопостъпили питания за периода от 29 октомври 2010 г. до 4 ноември 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Сергей Дмитриевич Станишев и Петър Владимиров Димитров към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за достигане на средноевропейско ниво на доходите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 ноември 2010 г.
Писмени отговори за връчване:
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Огнян Пейчев;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Днес целият ден е посветен на парламентарен контрол.
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на питане от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова относно увеличаване размера на вноската за фонд „Пенсии”.
Заповядайте да развиете питането си, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на финансите, уважаеми господин министър на здравеопазването! Господин Дянков, питането ни е свързано с прословутите промени в Кодекса за социално осигуряване от 17 септември 2009 г., откогато започнаха преговорите и разговорите относно промените в Кодекса за социално осигуряване. В общественото пространство се заявиха 22 декларирани намерения. Действаше се на принципа проба-грешка. Предложенията варираха от рязко вдигане стажа за възрастта, от рязко вдигане на самата възраст, след това се стигна до неувеличаване на осигурителните вноски, след това се вдигнаха осигурителните вноски. Въобще имаше едно такова объркване, може би и сред управляващите, но това, което най-много ме притеснява, е, че имаше подобно объркване сред хората.
Господин Дянков, Вие може да кажете, че това ще е последният вариант на Кодекса за социално осигуряване. Позволете ми да не се съглася с Вас, тъй като вече един вариант на Кодекс за социално осигуряване влезе в Народното събрание, даже мина на първо четене в Комисията по труда и социалната политика, след това бе изтеглен от Народното събрание, така че нищо не може да гарантира, че това ще бъде последният вариант. 
Въпросът ни е относно увеличаване размера на вноската за фонд „Пенсии”. Знаете, миналата година вие я намалихте с 2-процентни пункта, сега я увеличавате с 1,8%, не знам защо не я увеличите с 2% – изцяло да си поправите грешката, но може би желанието е да покажете пред избирателите, че въпреки всичко Вие сте намалили осигуровките. 
Въпросите са следните: увеличаването на размера на вноската за пенсия ще доведе ли до увеличаване размера на пенсиите, господин Дянков? Как ще се отрази сумата от увеличените осигуровки на държавния бюджет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Дянков, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стойнев! Проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. предвижда осигурителната вноска за фонд „Пенсии” да бъде увеличена с 1,8% от началото на следващата година. Едновременно с това, през 2011 г. се предвижда да не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, които са изцяло за сметка на работодателите в размер на 0,1 на сто. Предложеното увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” произтича от натрупания през последните 14 години дефицит в пенсионната система. Приходите от пенсионни вноски през 2000 г. покриват около 97% от разходите за пенсии, а през 2008 г. само 63 на сто. Само за последните две години трансферите и субсидиите от държавния бюджет към Държавното обществено осигуряване са нараснали значително – от 3 млрд. 884 млн. лева за 2009 г., което е 5,7% от брутния вътрешен продукт, на 4 млрд. 828 млн. лв., което вече достига 6,7% от брутния вътрешен продукт. 
В проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., съответно в проекта на Консолидираната фискална програма за 2011 г., не се предвиждат разходи за осъвременяване на пенсиите. Ефектът от увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” ще доведе до увеличение на приходите от осигурителни вноски в размер на 372 млн. лева. Очаква се и съответно увеличение на общите приходи по консолидираната фискална програма, намаляване на планирания трансфер или субсидия от Републиканския бюджет, както и намаляване на дефицита по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 година. Благодаря за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Стойнев, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин Дянков. 
Двата уточняващи въпроса са относно дефицита в Държавното обществено осигуряване. За 2009 г. дефицитът в Държавното обществено осигуряване, господин Дянков, е 1 млрд. 522 милиона. През 2010 г., след намаляването на осигурителната вноска с 2-процентни пункта, дефицитът в Държавното обществено осигуряване надвишава 2 млрд. лв., тоест Вашето погрешно решение доведе до увеличаване на дефицита. Многократно тук, през м. декември 2009 г., аз лично Ви предупреждавах да не предприемате тази стъпка. По време на икономическа криза едно намаляване на осигуровките води единствено до увеличаване на дефицита, при положение че Вие нито увеличавате пенсиите, нито давате коледни надбавки, нито имате какъвто и да било принос за Сребърния фонд.
Двата въпроса са следните: можете ли да кажете какъв е дефицитът във фонд „Пенсии” за 2009 и съответно за 2010 г.? Как ще компенсирате замразяването на доходите на пенсионерите, тъй като Вие казахте, че няма да се замразяват нито пенсии, нито доходи? 
Откакто Вие сте министър на финансите, говоря и за следващата година, предполагам че ще бъдете министър на финансите – прави 30 месеца. (Шум и реплики.) Тридесет месеца имаме замразяване на пенсиите! Средногодишната инфлация, дори натрупаната – ако е 7, но натрупаната – ако е 10% за този период, господин Дянков, разходите на пенсионерите нямат нищо общо с разходите на едно средностатистическо семейство, върху което се изчислява инфлацията. 
Уважаеми колеги, един пенсионер най-много употребява храна, електроенергия, топлоенергия, транспорт и лекарства. Там инфлацията надвишава 10%. 
Въпросът ми е: как Вие ще компенсирате именно тези ниско подоходни групи през следващата година? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Дянков, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стойнев! Да си припомним един основен факт, а именно, че нашето правителство беше правителството, което от края на юли 2009 г. започна да плаща по-високите пенсии на всички български пенсионери, което на годишна основа струва 900 млн. лв. 
Вие като питате защо се увеличава дефицитът в НОИ, отговорът е: защото тази година правителството на ГЕРБ плаща 900 млн. лв. повече от вашето правителство във всичките ви години, защото ние имаме програма, която казва: нито намаляваме заплати, нито увеличаваме пенсии. Напротив, от юли 2009 г. – първият месец, от който ние влязохме на власт, пенсиите се увеличиха и това увеличаване – 900 млн. лв. на година, го плаща това правителство! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Стойнев, за отношение към отговорите на министъра.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин Дянков, благодаря Ви за отговорите, но не съм доволен от тях, тъй като Вие не ми отговорихте на конкретните въпроси.
Попитах Ви: ще увеличавате ли пенсиите? В тази зала стана ясно, че през следващите три години, както е в средносрочната фискална рамка, пенсиите няма да се увеличават. Това е много важно да се знае! Как ще компенсирате тези хора? Вие нямате въобще никаква представа как ще ги компенсирате. И това го заявявате тук! 
Относно това, което сте заварили – вие изплащате, но вие не сте взели това решение. Аз неслучайно Ви попитах за дефицита за фонд „Пенсии”. Понеже Вие не го знаете, аз ще Ви го кажа (оживление) – за 2009 г. дефицитът във фонд „Пенсии”, въпреки увеличението, което ние сме направили, е 1 млрд. 300 млн. лв. 
Вашето намаление на осигуровките, което беше груба грешка, и Вие трябва да си го признаете, доведе през 2010 г. до дефицит над 1 млрд. 700 млн. лв., тоест говорим за 400 милиона плюс. Вие идвате и казвате тук, че всичко се дължи отново на предишното правителство. Предишното правителство имаше този актив от 1 млрд. 300 млн. лв., но имаше увеличаване на минималната пенсия двукратно, господин Дянков. Всяка година пенсиите се увеличаваха с по 10%. Това струваше наистина 800 млн. лв., но това беше наш политически ангажимент и ние си го изпълнявахме. Неслучайно, господин Дянков, създадохме Сребърния фонд и повтарям – вие досега нямате никакъв принос за неговото увеличаване. Този Сребърен фонд изцяло покрива този дефицит, господин Дянков! 
Тук Вие се отказвате най-официално от социалните ангажименти на държавата. Вие зачерквате преамбюла на Конституцията на Република България, господин Дянков! (Шум и реплики.) 
Вие нямате адекватно решение на тази инфлация и как ще компенсирате ниско доходните групи, самотните родители, децата, хората с увреждания, пенсионерите? Нямате никаква представа! 
Вчера социалният министър каза, че пенсии няма да се увеличават, докато не се премахне дефицитът, само че дефицитът по вашите сметки ще се премахне през 2017 г., уважаеми колеги! До 2017 г., господин Дянков, не може да продължава подобна политика. Вие сам го разбирате, говоря Ви чисто човешки! Благодаря Ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: С това се изчерпва питането към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Преминаваме към въпроси към министъра на здравеопазването Стефан Константинов.
Първият от тях е на народния представител Мая Манолова относно споразумение между правителството и Българския лекарски съюз.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първото действие, което извършихте в качеството си на министър, беше подписването на споразумение между правителството и Лекарския съюз за финансиране и реформиране на здравния сектор. Оставям настрана правната стойност на това споразумение, защото по него и Вие, и премиерът поемате ангажименти, които не могат да бъдат в сферата на вашите компетентности, това са правомощия на Народното събрание. Там вие обещавате неща, които знаете, че няма да се случат и едни други неща, които според мен са откровено предателство както по отношение интересите на лекарското съсловие, така и по отношение на българските граждани. 
Вие се съгласявате резервът на Здравноосигурителната каса, който по данни на господин Дянков отпреди два месеца е в размер на 1 млрд. 230 млн. лв., да бъде одържавен. Това са 1 млрд. 500 млн. към края на тази година – пари на българските граждани събрани за здраве, които вие се съгласявате да отидат в общия кюп и да бъдат изразходвани по усмотрение на финансовия министър срещу обещанието всички пари, събрани от българските граждани от техните здравни вноски, да бъдат използвани от Здравноосигурителната каса за здраве. Да, ама не! 
Както се оказа в тези разговори между правителството и Лекарския съюз – аз ли криво говорих, вие ли криво ме разбрахте, една игра на развален телефон. В крайна сметка се оказва, че парите, събрани от здравноосигурителните вноски на гражданите, през следващата година няма да отиват в Здравноосигурителната каса, а с тях здравноосигурените ще плащат сметката на здравно неосигурените. Нещо, което досега беше ангажимент на българската държава.
В тази връзка е моят въпрос към Вас: не се ли чувствата употребен с подписването на това споразумение, не се чувствате въвлечен в един сценарий, по който ако финансовия министър не изпълни своите ангажименти, в крайна сметка Вие ще „оперете пешкира”, защото няма как да се направи реформа в болничната помощ и в здравния сектор без пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, министър Константинов – разполагате с три минути за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, дами и господа народни представители! Всъщност въпросът, с който аз разполагам тук, е съвсем различен и той касаеше: как ще изпълним това споразумение? Сега разбирам, че въпросът е, дали не се чувствам въвлечен в сценарий? 
Аз директно ще Ви отговоря – ние всички сме въвлечени в някакъв сценарий. Сценарият, който аз трябва да изиграя, е да се опитам да направя здравеопазването по-добро. Какъв ще е резултатът е Божа работа! 
Разбира се, че ако финансовият министър ми спре кранчето на парите, резултатите няма да са хубави, но аз имам неговото уверение, както и на премиера, че парите за здравеопазване за следващата година ще бъдат доста повече от тазгодишните.
Но все пак, тъй като е положен труд от моите сътрудници и конкретният Ви въпрос беше за споразумението, ще прочета един кратък отговор.
Първо, искам да направя някои уточнения по него. Това споразумение беше предложено и подписано по настояване на Българския лекарски съюз. В него обаче имаше някои, меко казано, притеснителни точки – като тези, че 1,4 млрд. лв. от здравните вноски трябва да отидат в републиканския бюджет, тоест да се загубят за здравеопазването.
Радвам се, че колегите явно осъзнаха грешката си и сами скъсаха това споразумение. Така ни дадоха възможност да не изпълним тази точка и да оставим близо 1,4 млрд. лв. дължими за здраве. 
В същото време управляващите изразиха добрата си воля,  като запазиха точката от споразумението всички пари от здравни вноски, които се събират, да се дават за здраве, а не да се акумулират в резерва на НЗОК с БНБ.
Така средствата за бюджета на Касата и Министерството на здравеопазването за 2011 г. нараснаха от 2,5 млрд. лв. на 3 млрд.  5 млн. лв. Разходната част на Здравната каса съответно се увеличи от 2,08 млрд. на 2,6 млрд. лв. От този бюджет не е предвидено плащане на разходи за болниците за м. ноември 2010 г., както Вие смятате във въпроса, който всъщност не прочетохте точно.  От друга страна, плащанията за м. декември се правят от бюджета за следващата година.
Считам, че бюджетът за здравеопазването от 3 млрд. 5 млн. лв. за следващата година е най-доброто, което може да се осигури в рамките на възможностите на държавата ни. Не трябва да забравяме, че с него ще се платят 12, а не 13 месеца, както за съжаление се случи през тази година.
Разбира се, бих се радвал, ако средствата бяха още повече.
Това е отговорът на конкретния въпрос, с който разполагах преди започване на заседанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, министър Константинов.
Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, има едно технологично време, което от това ръководство на Народното събрание обикновено  се удължава между задаването на един въпрос и получаването на отговор.
Разбира се, споразумението беше скъсано от председателя на Лекарския съюз, след като разбра действителния му смисъл, но истината е, че духът беше пуснат от бутилката и най-лошото, което можеше да се случи на българските граждани, а именно да бъдат одържавени парите, събрани от техните здравни вноски през изминалите години, се случи.
Видно от проекта за бюджет за следващата година, този 1 млрд. 500 млн. лв. изчезват от резерва на Здравната каса и отиват да запушат дупки някъде в републиканския бюджет.
Не гледайте на въпросите на опозицията обезателно като наши намерения да Ви дискредитираме или по някакъв начин да Ви поставим в неудобна ситуация. Напротив, аз мисля, че Ви помагам с този мой въпрос, защото връщам разговора в една изключително важна посока, а именно Вашето желание, намерение и очакване парите за следващата година за здраве да бъдат повече. 
Аз не споделям вашия оптимизъм и не знам защо мислите, че ще получите повече пари за здраве през следващата година, предвид документите, с които разполагаме, а те са: проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса и проектът за републиканския бюджет. По-скоро ситуацията е драматично тревожна. Не знам как се ориентирате в тези цифри, но те определено не са стиковани помежду си. Например това, което е обявено в републиканския бюджет, че ще се даде за функцията здравеопазване, е 2 млрд. 970 млн. лв., а сборът на цифрите, това, което Вие цитирахте, дава някъде около 3 млрд. 250 млн., а Вие тук цитирате цифрата от 3 млрд. 5 млн.
Парите на Здравното министерство са разписани с цифрата 570, Вие споменавате цифрата 725 млн., а простият сбор между парите на Министерството на здравеопазването и това, което ще получи от Касата, е 910 млн. лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манолова, моля да приключвате.
МАЯ МАНОЛОВА: Това, което ние от опозицията предполагаме, че ще Ви се случи, е, наистина обещанието да остане само на хартия и през следващата година секторът здравеопазване отново да бъде недофинансиран, което ще удари предварително спирачка на всичките Ви намерения да реформирате този сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Много Ви моля, госпожо Манолова, приключвайте изказването си.
МАЯ МАНОЛОВА: Проблемът тук не е само в реформата, проблемът е, че отново и лекарите, и болниците, и хората ще бъдат поставени на ръба – да не могат да разполагат с необходимите финанси за нормалното функциониране на тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, искрено се надявам това, от което се опасявате, да не се случи. Задължен съм за загрижеността, която демонстрирате. Наистина има разминаване поради причината, че имаше един бюджет, който беше направен от моята предшественичка проф. Анна-Мария Борисова, всъщност внесен чрез нея, не е правен точно от нея, където има едни числа. Но в крайна сметка нали Народното събрание гласува финалните резултати и има възможност всички тези неща да бъдат коригирани между първо и второ четене, разглеждания на комисиите и т.н. – процедури, в които вие сте много по-вещи от мен? 
Здравеопазването се състои не само от Здравна каса, но и от министерство и е много важна сумата, която влиза. Аз не мога да се съглася, че когато бюджетът на Касата е един и се изразходва напълно, има нещо скрито и непрозрачно. Няма възможност да правим добро здравеопазване, без да имаме пари в Касата, но по същия начин бих казал – няма начин това да се случи, ако нямаме и в Министерството на здравеопазването. 
За мен думата на финансовия министър и на премиера, и калкулациите, които сме правили за 3 млрд. 5 млн. лв., е прилична сума за условията, в които се намира държавата. Разбира се, ако вървим в правилната посока, напрежението спадне и направим някакви положителни промени, бъдете сигурни, че през следващата година аз ще искам още повече пари и се надявам и вие да ме подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, министър Константинов.
Следва въпрос от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов относно реализиране на проект „Деинституционализация посредством предоставяне на услуги”. 
Заповядайте, господин Михайлов, да развиете въпроса.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Министерството на здравеопазването е бенефициент по Компонент ІІІ – Предоставяне на психични здравни услуги в Общността, на проект БГ-2006/018-343-0101, а именно „Деинституционализация посредством предоставяне на услуги в Общността за рискови групи”, база 3 на програма ФАР (2006 г.). Общият бюджет е 1 млн. 450 хил. евро. Проектът е с продължителност една година и е приключил на 30 ноември 2009 г. 
Изпълнени са следните договори по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Няма да чета номерата, а само проектите: проект „Отделение за остри психични разстройства” към „МБАЛ – Левски” ЕООД, изпълнител – Община Левски и Медицински център „Апекс” ООД, гр. Плевен - бюджет 115 хил. евро; проект „Комплекс от психични здравни услуги за хора с тежки психични разстройства” в Община Смядово – 215 хил. евро; Дневен център със защитно жилище, Информационен център за лица с тежки психични разстройства в гр. Левски – бюджет 171 хил. евро; проект „Алтернатива за достоен живот”, Държавна психиатрична болница – Ловеч, 340 хил. евро; проект „Създаване на подходящи условия за лечение и ресоциализация на пациенти с остри психични разстройства” в Четвърта психиатрична клиника „Свети Наум” – бюджет 287 хил. евро; и шестият е „Въвеждане на нова психо-социална рехабилитационна програма” в Суходол – 321 хил. 401 евро. 
В тази връзка моля да ни отговорите: колко проекта са подадени и по какви критерии точно тези шест са одобрени?
Втори въпрос: има ли анализ върху ефективността на психиатричната помощ и колко пациента са обслужени по тези проекти? Има ли служители на Министерството на здравеопазването, които са получили хонорари от тези проекти и на какво основание?
Моля да ни представите количествена стойност и сметки за отчетите на тези бенефициенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, д-р Михайлов, д-р Шарков, дами и господа народни представители! В отговор на поставените от вас въпроси ви уведомявам следното. Изпълнителната агенция по този проект е Министерството на труда и социалната политика – Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”. Изпълнителната агенция провежда всички търгове за избор на изпълнител и сключва договори с бенефициента по грантовата схема за безвъзмездно предоставяне на финансови средства. В нея се съхранява подробна информация относно подадените проекти и предложения. 
По Компонент ІІІ са подадени 11 проектопредложения, от които са одобрени 6. Съгласно оперативното ръководство звеното за изпълнение на проекта в Министерството на здравеопазването има задълженията да наблюдава изпълнението на проектите през тяхното времетраене, както и да проследява устойчивостта на постигнатите резултати пет години след тяхното приключване. Министерството на здравеопазването изготвя годишните графици за посещение на място с цел проследяване устойчивостта на дейностите в лечебните и други заведения. 
В момента се реализират проверките за 2010 г. Засега не е извършван анализ върху ефективността на психиатричната помощ от реализираните проекти, но това не означава, че няма контрол върху изпълнението на проектите. За да се одобри и заплати дейността по проектите, се преценява дали са постигнати заложените цели по всеки конкретен договор. Това става при получаването на финалните отчети за извършената дейност. 
Колко пациенти са обслужени, е некоректно зададен въпрос поради разнообразието от услуги, предоставени по различните проекти – медицински, социални, образователни, информационни и други. Например в Многопрофилна болница – Левски, са преминали 93 пациента, в Психиатрична болница – Ловеч, са преминали 183 пациента, при планиран брой – 125 пациента. В „Свети Наум” са предоставени услуги на 215 души с остри психични разстройства за 6 месеца. В гр. Шумен 16 души са били настанени в защитени жилища, а 30 – в дневни центрове. Освен това са обучавани специалисти за работа с болните и са ремонтирани помещения в лечебните заведения. 
Служители на Министерството на здравеопазването не са получавали хонорари по време на изпълняването на проекта. 
Количествено-стойностните сметки по отделните проекти са представени в Приложение 1, което веднага ще Ви предам. (Министър Стефан Константинов предоставя информацията на народния представител Михаил Михайлов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Народният представител Михаил Михайлов има думата за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Въпросът беше зададен именно във връзка с ефективността на тези 1 млн. 450 хил. евро. Отговорът Ви – не са важни наистина количествените показатели, но важно е все пак за тези 300-400 хил. евро по отделните проекти колко болни могат да получат помощ. Аз не съм удовлетворен от това, което чувам за тези 115 хиляди, защото имам отношение към тези болници и знам какво представляват. За 115 хиляди евро – отделения за остри психични заболявания, където няма хронични, където са 116 хил. евро, значи – 90 бона!?
Другото, което е – проследяването на това. Казваме, че са финализирани. Точно една година - от 30 ноември 2009 г., а все още нямате реално поглед върху това каква е ефективността, какво се е случило с тези проекти. Това са нещата.
Винаги в Министерството на здравеопазването, най-големият проект, за разлика от колежката Мая Манолова, аз смятам, че в министерството парите винаги са били достатъчни. Наблюденията ни от 17-18 години са, че в това министерство парите се управляват абсолютно неефективно.
Моето предложение към Вас е: погледнете въпросите, които сме задавали на предишните министри във връзка с акредитацията, във връзка с парите, които получават вашите служители в Министерството на здравеопазването. Защото аз съм изнесъл факти за по 60-80 хил. лв. за членове на акредитационни съвети, и т.н., които са ги получавали в рамките на една година – това само за командировъчни, и ред други неща. 
Според мен в министерството има десетки хора, които са от по 15-20 г. Това са хора, които не могат модерно да менажират министерството и мястото им въобще не е там. И самият отговор го показа. Минала е една година, а ние нямаме информация какво се е случило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика има думата министър Стефан Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: За съжаление, вероятно има истина в това, което казвате. Трудно ми е в момента директно да дам нещо повече като информация за проектите, които са били миналата година. Контролът ще продължи да се осъществява. 
Относно хонорарите и всички други разходи, трябва да знаете, че ще провеждам и вече провеждам доста по-твърда политика. С риск да ми се разсърдят различни служители, съм спрял всевъзможни командировки, ходения по чужбина, понякога по доста екзотични дестинации. Така че благодаря за сигнала, който отправяте. Надявам се, че след една година, когато се оценяват моите действия в момента, ще могат да се кажат по-добри думи за работата на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос на народния представител Евгений Желев относно функционирането на позитронно-емисионния томограф в Университетска болница „Света Марина” – Варна.
Заповядайте, господин Желев, да развиете своя въпрос. 
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа, уважаеми колеги! Преди година и няколко месеца в „Св. Марина”, Варна, започна действително функционирането на първия по рода си такъв апарат в България – позитронен емисионен томограф, който дава възможност за изключително точна диагностика на всякакъв вид локализации на всякакъв вид туморни заболявания, на онкозаболяванията и не само това, но и възможност за стадиране, което означава определяне на точния стадий на заболяването, а оттам и възможността за адекватно лечение на всякакъв вид заболявания. За тази година и няколко месеца са прегледани около 3000 човека. Давате си сметка, че това е сериозен принос в лечението и преди всичко – в точната диагностика на този тип социално значими заболявания. 
Моят въпрос е какво наложи спирането на финансирането за дейността на апаратурата. Господин министър, какви мерки ще предприемете, за да продължи работата й?
Всъщност, въпросът беше актуален допреди две седмици, защото разбрах, че сте осигурили средства за продължаване на финансирането от следващата седмица. Но все пак нека чуем отговора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, д-р Желев, дами и господа народни представители! В отговор на поставения въпрос Ви информирам за следното. В съответствие с действащото в страната законодателство Министерството на здравеопазването предоставя субсидии на лечебните заведения за болнична помощ, в това число и на УМБАЛ „Св. Марина”, гр. Варна за дейности, за които със закон или друг нормативен акт е предвидено да се финансират от държавния бюджет по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването. В този смисъл дейността на лечебното заведение по извършване на диагностичните изследвания със спецскенера се финансира от МЗ по единен ред и критерии съгласно годишната методика и договори за субсидиране на болницата. 
С оглед гарантиране осъществяването на дейностите на лечебните заведения, финансирани от министерството, в съответствие с установената бюджетна процедура от министъра на здравеопазването е изготвено предложение до министъра на финансите за вътрешно компенсаторни промени за осигуряване на допълнителни средства за болницата в рамките на бюджета на министерството за 2010 г. След утвърждаване на предложените промени и съобразно определените месечни лимити за разход Министерството на здравеопазването незабавно ще предаде дължимите суми на болниците за извършени дейности, в това число и за диагностични изследвания с въпросната апаратура. 
Каквото и да си говорим, в крайна сметка винаги въпросът опира до пари. Знаете, че бюджетът на министерството за тази година двукратно беше намаляван. Следователно за нещата, които бяха заложени предварително, в един момент се оказа, че средствата не достигат. Медицината е скъпо удоволствие, качествената диагностика изисква пари.
Радвам се, че сте забелязали усилията ми да намеря средства. Допълнително през м. декември от министерството ще преведем средства на болницата, с което ще гарантираме, че освен осигуряване на диагностиката и работата на подобни апаратури, и колегите ще имат някакви по-прилични приходи в края на годината. Надявам се нещата, които се случиха миналата година, да не се повторят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика - народният представител Евгений Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! 
Господин министър, благодаря за отговора и за усилията, които правите действително тази апаратура да работи. 
Състоянието, в което изпадна здравеопазването през последните шест месеца, действително е в следствие на неадекватното финансиране. Когато се актуализираше бюджетът на Министерството на здравеопазването при Вашата предшественичка, й казахме, че тези 100 милиона, с които го намаляват, ще й създадат сериозен проблем за финансиране на основните дейности, тя не беше много съгласна, както и да е, виждате, че това се случва. Но е много важно и това, което Вие казвате – да се осигури финансирането на такъв тип изследвания и работа, колкото и да изглеждат скъпи.
Ще дам само един пример за хората, които, общо взето, са далеч от тази история. Три хиляди пациенти означава 9 млн. лв. за една година. В същото време без точна и ясна диагностика, без стадиране, без направен точен анализ как и дали изобщо трябва да се лекува с химиотерапевтичен препарат онкозаболяване, защото за около 250 300 човека се дават 20 млн. лв. на година. Курсът струва около 70-75 000 лв. за един пациент, без да се знае, общо взето, каква е ползата от него. Използването на такъв тип апаратура дава точна и ясна възможност за лечение и тя се изплаща много бързо. 	Има още един такъв апарат и той е в Александровската болница. Той не е заработил поради простата причина, че явно там колегите не могат да си уредят доставката на изотопа. Ако обаче Вашите предшественици бяха се поразмърдали малко, досега и циклотронът трябваше да заработи в България, имаха достатъчно време да използват онези пари – 150 милиона по Оперативна програма за регионално развитие, чийто бенефициент е Министерството на здравеопазването, и да решим този проблем.
Надявам се, че Вие правите всичко възможно да стартира и тази програма, така че онкологията в Република България действително да бъде приоритетна и да бъде покрита по този начин.
Господин министър, ще си позволя да изразя съмнения относно бъдещия бюджет. Но трябва да направите всичко възможно поне да запазите нивата на тазгодишното финансиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика? Не.
С това се изчерпаха въпросите към министъра на здравеопазването Стефан Константинов.
Преминаваме към въпроси към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Първият въпрос е от народния представител Цвета Георгиева относно действията на министерството във връзка със зачестилите случаи на назначения на лица във фирми без тяхно знание.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Госпожо председател, господин министре! От членове и симпатизанти на „Атака” от цялата страна сме информирани за множество случаи, при които лица биват назначавани във фирми без тяхно знание. Очевидна е причината, поради която отделни фирми извършват такова престъпление – това се прави с цел укриване на данъци, от една страна, чрез намаляване на приходите, злоупотреба с болнични с невярно съдържание, източване на бюджета чрез тях и други неправомерни действия. 
От друга страна, подобни нарушения предизвикват и страдания на назначените без тяхно знание лица, защото те губят социалните си помощи поради това, че са обявени за работещи, губят мястото си на трудовата борса или за тях настъпват други вредни последици. 
Основната причина, поради която такива незаконни назначения са възможни, без лицето да е подписало трудов договор със съответната фирма, е, че според чл. 62 от Кодекса на труда работодателят просто е длъжен да уведоми Националната агенция за приходите за назначенията. Съдържанието на това уведомление е оставено изцяло на решението на работодателя, тоест само ако реши, даден работодател може да обяви за назначен всеки. Няма обратна връзка между НАП и фирмата, която се води работодател. 
В тази връзка  моят въпрос е: какви действия ще предприеме министерството, за да предотврати такива незаконни назначения и да гарантира на трудещите се в България техните права в този смисъл?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа депутати, уважаема госпожо Георгиева! Действително, през последните месеци поради засиления контрол от Главната инспекция по труда, е отчетена тенденция за увеличаване на случаите на злоупотреба с лични данни на гражданите, които се използват от некоректните работодатели за създаване на фиктивни трудови правоотношения. Най-често информация по тези случаи постъпва от работници и служители, на които е отказано изплащане на обезщетения при безработица поради това, че имат сключени трудови договори, за които не знаят, с работодател от друг град. Част от проверките по тези случаи още не са приключили, но от събраните по тях доказателства могат да се направят изводите, че най-често тези измами се правят от работодатели с цел да си набавят работници с определена квалификация или за да докажат съществуването на определен брой работници, когато това е условие за ползването на преференции. Възможно е такива действия да се предприемат с цел нарушаването на данъчните или осигурителни задължения. 
Предвид тези възможности, при постъпването на подобен тип сигнал, жалба или искане те задължително се препращат по компетентност и в Икономическа полиция, а в някои случаи и в Комисията за защита на личните данни. 
Когато по време на извършването на проверките се констатира, че лицето, на което е отказано изплащането на обезщетение за безработица, не работи или не е работило при този работодател, тази информация се изпраща в дирекция „Бюро по труда” в Агенцията по заетостта и в Националния осигурителен институт.
Съществува  и обратната практика – работодателите да изменят или да прекратяват трудовия договор без знанието и/или съгласието на работника и служителя, и той, без да знае това, да продължава да работи. В тези случаи отработеното време при прекратен трудов договор не се зачита за трудов и осигурителен стаж, а когато е променено работното време, осигурителният стаж и осигурителните вноски са в по-малък размер, поради което работниците и служителите губят правото си на парични обезщетения или ги получават в намален размер.
За предотвратяване на горните негативни последици съм създал междуведомствена работна група, която да предложи промени в нормативната уредба за предотвратяването на тези и на други подобни нарушения.
В заключение бих искал да отбележа, че чрез съответните промени в нормативната уредба Министерството на труда и социалната политика ще създаде гаранции за преустановяването на незаконните назначения на работници и служители без тяхното знание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика – народният представител Цвета Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Господин министър, благодаря за този отговор.
Очевидно е желанието на Вашето ведомство да създаде такива условия, при които да не се стига до ликвидиране на последиците, а да предотвратим въобще настъпването на такива последици.
Най-важното, според мен, е да се гарантира, че в Националната агенция за приходите със заявленията за договорите ще постъпва и копие от трудовия договор, както, и да кажем, копие от личната карта на лицето с написано от него собственоръчно отдолу: „Вярно с оригинала” и подпис, за да може служителят в НАП, който приема тази информация, да види дали наистина подписът върху договора и подписът на лицето, което е назначено, съвпадат и дали това не е фалшив документ.
Освен това мисля, че когато се установят такива нарушения тези работодатели трябва да бъдат давани на прокурор и да им се търси и наказателна отговорност за една реално престъпна практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За дуплика – министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Госпожо Георгиева, искам да Ви уверя, че засиленият контрол на Главна инспекция по труда и доброто взаимодействие с Националната агенция за приходите, наред със законодателните промени, които ще предложим, ще бъдат една достатъчна гаранция, за да не се злоупотребява с правото на хората.
От друга страна искам да Ви кажа, че в тази връзка преди няколко седмици беше сключено Национално споразумение между трите институции НАП, НОИ и Главна инспекция по труда, което ще подобри взаимодействието между тях и ще даде достатъчно гаранции на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Стефан Господинов относно дейността на обществените трапезарии на територията на Република България.
Заповядайте, за да развиете въпроса си.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! В периода 1.12.2009-30.04.2010 г. в 135 общини на територията на цялата страна функционираха общо 140 обществени трапезарии, в които хората от рискови социални групи получаваха ежедневно топла храна за обяд.
През м. октомври 2010 г. стартира отново проект „Обществени трапезарии”.
Уважаеми господин министър, с оглед потребностите на хората и необходимостта от осигуряване на адекватна подкрепа на най-уязвимите групи от населението в условията на икономическа криза, моят въпрос към Вас е следният: какви са основните параметри на проекта „Обществени трапезарии”, който стартира от 1 октомври 2010 г. и какви действия е предприело Министерството на труда и социалната политика за осигуряване на финансиране на дейността на обществените трапезарии през 2011 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаем господин Господинов! След предложение на Министерството на труда и социалната политика и решение на Министерски съвет през м. декември м.г. на територията на цялата страна стартира дейността на 140 обществени трапезарии, финансирани със средства от фонд „Социално подпомагане”. Дейността на трапезариите продължи до м. април т.г. Целта беше в период на криза да се подобри качеството на живот и да се осигури помощ и подкрепа на най-уязвимите групи от обществото и да се достигне до малките населени места. От услугата се възползваха жителите на 359 населени места, в това число 226 села. 
Анализът на изпълнението на дейностите, резултатите от извършения мониторинг и проведените разговори с ръководствата на общините и хората, получаващи топла храна, дадоха основание да се направи изводът, че разкриването на трапезарии през зимния период е изключително ефективна и навременна мярка на правителството за осигуряването на най-належащите потребности на лицата в затруднено положение.
С цел осигуряването на устойчивост и продължаването на дейността на разкритите обществени трапезарии и предвид финансовите ограничения в условията на криза, ръководството на Министерството на труда и социалната политика предприе редица действия за осигуряването на финансирането извън рамките на републиканския бюджет.
На 5 август т.г. Министерството на труда и социалната политика подписа договор с Фондация Институт „Отворено общество” за финансирането на дейностите, свързани с предоставянето на социална услуга „обществени трапезарии”. Институтът целево и безвъзмездно финансира реализацията на дейностите за периода от 1 октомври до 31 декември т.г. в размер на 1 млн. 278 хил. лв. В министерството постъпи дарение и от Националния осигурителен институт в размер на 19 хил. 152 лв. за финансиране дейностите на обществените трапезарии до края на тази година.
Уважаеми господин Господинов, от 1 октомври т.г. започнаха да работят 135 обществени трапезарии, в които ще бъде предоставена топла храна за обяд на 9668 лица до края на                 м. декември т.г.
В заключение искам да кажа, че поради доказаната значимост и потребност от услугата „обществена трапезария” Министерството на труда и социалната политика ще осигури необходимите финансови средства за финансирането на тяхната дейност за периода януари-април и октомври-декември през следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, господин Господинов? Заповядайте.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): В условията на криза и произтичащите от нея затруднения при осигуряване на финансови средства е от изключително важно значение осъществяването на ефективен контрол както по отношение на разходването на средства, така и по предоставянето на самата услуга.
В тази връзка е и моят допълнителен въпрос: извършва ли се мониторинг на процеса по предоставяне на услуга и от кого се осъществява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър,  за дуплика имате думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря. 
Агенцията за социално подпомагане чрез териториалните си структури осъществява текущ контрол за изпълнението на тези дейности като извършва проверки на процеса на предоставяне на тази услуга.
За резултатите от проверката се изготвя протокол, който се изпраща до създаденото звено за управлението на тези дейности по обществените трапезарии. Издават се предписания за отстраняване на пропуските и допуснатите нарушения.
Звеното за управление на дейностите осъществява мониторинг на цялостната дейност и ежемесечно представя на Управителния съвет на Фонд „Социално подпомагане” аналитични отчети за резултатите от предоставянето на тази услуга „обществена трапезария”.
Искам да Ви уверя, господин Господинов, че аз посетих тази и миналата година много действащи обществени трапезарии, разкрити на територията на цялата страна. Срещнах се и с хората, които се ползват от тази услуга. Искам да Ви уверя, че хората са изключително доволни, че в тежките условия в момента, в които се намираме, ние подсигуряваме действително един топъл обяд на тези хора, които имат крайна нужда от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: С този отговор се изчерпаха въпросите към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Преминаваме към въпроси към министъра на културата Вежди Рашидов.
Първият въпрос е на народния представител Антон Кутев относно изпълнение изискванията на Закона за културното наследство.
Заповядайте, господин Кутев, за да развиете въпроса си.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Както знаем, точно преди година беше приет последният вариант на Закона за културното наследство. Този вариант на закона предвиждаше отлагане на регистрацията на колекциите, които бяха събрани досега. Това трябваше да се случи доста преди днешната дата в предишния вариант на закона. Според последния вариант ние дадохме възможност на колекционерите да направят това до 20 ноември т.г. Тоест в момента се намираме две седмици преди крайния срок за регистрация на колекциите по силата на Закона за културното наследство. 
Предполага се, че, за да се извърши тази регистрация на колекциите, трябваше да се направят някои неща в министерството. В смисъл, предполага се, че това е свързано с определени наредби, с определен начин на процедиране. Със сигурност регистрацията на колекциите би трябвало да е минала както през Националния исторически музей, така и през регионалните исторически музеи. Тоест би трябвало да имаме някаква яснота в момента докъде е стигнала регистрацията. И не на последно място, би трябвало да имаме готовност точно след две седмици – на 20 ноември, да знаем какво правим с онези колекции, които не са били регистрирани до момента, до 20 ноември. Защото тогава вече те излизат извън законовата рамка и това касае взаимодействие между Министерството на културата и Министерството на вътрешните работи.
Така че, господин министър, моят въпрос към Вас е: какви са мерките, които Министерството на културата е предприело за изпълнение на Преходните и заключителните разпоредби от Закона за културното наследство? И по-конкретно какво ще се случи на 20 ноември – ще бъдат ли регистрирани колекциите тогава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! В Закона за културното наследство е въведено задължение за лицата, притежаващи движими археологически паметници на културата, в едногодишен срок от влизането на закона в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности. Тази идентификация и регистрация става чрез Националния исторически музей и регионалните музеи. Искането задължително е придружено от декларация за произхода и начина на придобиване на вещта. 
По реда на закона заявителите получават право на безплатни консултации, експертни съвети, препоръки за опазване на културната ценност. Собствениците на регистрирани движими археологически обекти имат възможността да представят притежаваните от тях ценности пред публика у нас и в чужбина, да кандидатстват по международни програми, проекти за финансиране на помощ за опазването им и да получават възнаграждения при участието им в изложби и други.
По смисъла на закона собствениците на такива ценности са задължени да поддържат, опазват и осигуряват сигурността на вещите за собствена сметка, да осигуряват достъп до тях, да съдействат на контролните органи, както и да уведомяват компетентните органи в случай на увреди и посегателства върху тях и други. 
В Министерството на културата към момента са постъпили данни и сведения от оторозираните музеи и дружества в страната, с които те ни информират за над 200 лица, изпълнили в срок по закона задължението си за искане за идентификация на движимите археологически ценности. Процесът бе осъществен нормално до предвидения в закона краен срок, който веднъж беше удължаван. Напомням ви, че колекция от културни ценности, различни от археологическите, могат да се регистрират по всяко време и по желание на техните собственици. 
Археологически колекции също могат да се регистрират по всяко време, стига техните собственици да могат да предоставят документ, удостоверяващ начина на придобиване.
Що се касае до частта от въпроса Ви относно издирване на колекции, единични предмети и обекти, недекларирани в рамките на законовия срок, то държа да подчертая пред народните представители и пред вас, господин Кутев, още веднъж факта, че Министерството на културата няма следствено-издирвателни функции и права. То осъществява единствено методически функции по отношение на декларираните колекции или подпомага други компетентни администрации.
Във връзка с това и в контекста на горното Министерството на културата поддържа постоянни и много ползотворни контакти както с МВР и Прокуратурата на Република България, така и със специализираните звена на Министерството на финансите, Агенция „Митници” и Националната агенция за приходите, които са законово оправомощени органи за извършване на разследване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Кутев – реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин Рашидов, уважаеми колеги! Предполагам, че Вие сте наясно, както най-вероятно всички сме, че иманярството и търговията именно с археологически ценности е част, бих казал, не от сивата, а от черната икономика в държавата. Всички сме наясно, че в България продължава практиката десетки, ако не и стотина хиляди души да се прехранват с този така наречен бизнес. За мен това е бизнес, който по доходност и по мащаб е напълно конкурентен на бизнеса с наркотици. И, между другото, често пъти е също толкова тъмен и носи със себе си съответните взаимоотношения. 
Аз съм удовлетворен от това, че имате намерението и търсите подходите. Разбира се, че Вие нямате възможност да проследявате лично и че това трябва да се прави във връзка с Министерството на вътрешните работи. По същия начин след две седмици, когато изтече срокът, ще направя специален въпрос и до министъра на вътрешните работи какви са мерките, които той специално е предприел? Защото, пак се връщам на факта, че този бизнес е изключително вреден за държавата, изключително печеливш и със сигурност никога не е бил светъл.
Така че, Вашата голяма задача ще бъде оттук нататък. Тя не може да бъде свършена само в Министерството на културата. Това трябва да се прави задължително със съдействието на господин Цветанов и на Министерството на вътрешните работи. Точно затова ми се иска да разработите някакви конкретни взаимодействия с министерството, които да бъдат насочени за след две седмици. Тоест в момента, в който изтече срокът, трябва да имате механизмите, по които Вие и Министерството на вътрешните работи да установите колекциите, които не са регистрирани. 
Аз съм напълно убеден, познавайки донякъде този бизнес, че виждайки как се развива, далеч не голям процент от наличните колекции са излезли на светло, а това е огромен проблем за държавата. И отговорността за това те да излязат на светло, пак казвам, е Ваша, във взаимодействие с Министерството на вътрешните работи. 
Така че очаквам и се надявам да вземете конкретни мерки с  дата 20 ноември, които трябва да бъдат изключителни. Те няма да дойдат от само себе си. Няма да се случи така, че колекциите сами да излязат на светло. Трябва личната Ви намеса във взаимодействие с Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Следва въпрос от народния представител Величка Шопова относно мерките, които взема Министерството на културата за опазване на недвижимото културно наследство на гр. Пловдив.
Заповядайте, госпожо Шопова, да развиете въпроса си.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Град Пловдив – основен, важен, съвременен административен и стопански център. Той е един от най-древните градове в нашата страна със запазено културно наследство от различните епохи. Това наследство представлява безспорен научен интерес, но също така и голям ценен ресурс за развитието на туристическата индустрия и икономическото развитие на региона като цяло. Един такъв богат на история, култура и туризъм град се развива непрекъснато и е много важно днешното развитие да не е за сметка на историческите паметници, на тези паметници на културата, завещани от нашите предци.
За мен и моите съграждани е изключително важно да знаем, че Министерството на културата и специализираните органи според Закона за културното наследство са на мястото си и няма да бъде застрашено историческото наследство на пловдивчани.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е като се имат предвид всички тези обстоятелства, какви политики и конкретни мерки взема Министерството на културата за опазването на недвижимото културно наследство на гр. Пловдив? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Шопова.
Заповядайте, господин министър, да развиете отговора на въпроса.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати! Уважаема госпожо Шопова, напълно споделям оценката във Вашия въпрос за богатото културно наследство на гр. Пловдив, както и ролята му за съвременното развитие на региона. Израз на тази оценка е двукратното номиниране на историческа зона „Старинен Пловдив” за включване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. 
Министерството на културата и другите компетентни по Закона за културното наследство институции се стремят да провеждат адекватна и ефективна политика за опазването и интегрирането на богатото културно наследство на града в съвременната жизнена среда. Важно е да отбележим, че тя се е развивала хилядолетия на едно и също място. Министерството работи в сътрудничество с Областната администрация на община Пловдив. Ние правим обективна преценка на проблемите и се стремим да ги решаваме, като се съобразяваме с потенциала на градската среда. 
Основни инструменти в това отношение се явяват два документа: приетият Общ устройствен план на Пловдив и заложените в него идеи за подход към структурите и елементите на недвижимото културно наследство. Предстои изработване на План за опазване и управление на историческата зона „Старинен Пловдив”, което е изискване по Закона за културното наследство. В тази връзка трябва да Ви информирам, че Министерството на културата разработва проект за наредба за обхвата, структурата, съдържанието и методологията на плановете за опазване и управление. Амбицията ни е през 2011 г. в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство да бъде възложено изготвянето на плановете за опазване и управление на недвижимите културни ценности, включени в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство, в това число и Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив”. 
С моя заповед назначих специализирана комисия, която има за цел систематизирането на информацията за анализ с оглед бъдещото задание за изработване на плана за опазване и управление на културните ценности. Комисията се състои от представители на Министерството на културата, Националния институт за недвижими културни ценности, Областна администрация – Пловдив, Община Пловдив и други местни и национални компетентни органи. 
Комисията извърши проверка на състоянието на Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив” и посочи мерки за опазването на недвижимото културно наследство в резервата и осигуряването на пълноценен достъп на посетителите до него. Основен проблем се явява поддържането на сградите, обществените пространства и улиците в резервата. Вследствие тази проверка, с цел по-ефективни действия, общинската управа е изготвила и внесла за съгласуване в Министерството на културата наредба за принудително изпълнение на заповеди за поправяне и заздравяване на застрашени недвижими културни ценности.
Уважаема госпожо Шопова, политиката, която провеждаме, е насочена към решаването както на актуални проблеми, така и на формирането на една по-стратегическа визия за опазването и използването на недвижимото културно наследство на гр. Пловдив в интерес на обществото. Тази политика дава конкретни резултати. 
Преди няколко дни беше открита новата експозиция на Регионалния археологически музей, завършени и приети са археологическите проучвания на част от Античния стадион на пл. „Джумая”. 
В процес на развитие е проект на областната администрация за възстановяване на разкритите общински културни ценности и устройствен план на Пловдив за подземен музей на Филипопол. Проектът е финансиран по линия на механизма за европейско и икономическо сътрудничество и се подкрепя методически от Министерството на културата. Министерството стартира собствен проект в Пловдив, свързан със социализация на Малка базилика. Този проект е подкрепен от Фондация „Америка за България”. 
Министерството на културата се стреми към по-голяма ефективност чрез търсене на широко партниране с местната власт и професионалните структури. Тези партньорства са важни за постигането на положителни резултати при опазването и интегрирането на недвижимото културно наследство в съвременния ни живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика – народният представител Величка Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Вашият отговор наистина беше изчерпателен. Аз и моите съграждани, както и колегите ми от 16. многомандатен избирателен район - гр. Пловдив, считаме, че вие, Министерството на културата, и всички ведомства ще направите всичко възможно не само да бъде запазено културно-историческото наследство на гр. Пловдив, но той да продължи да се развива като туристически център в Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика? Министърът на културата Вежди Рашидов не желае дуплика. 
Приключиха и въпросите към него. 
Следват въпроси към министъра на околната среда и водите Нона Караджова. 
Първият въпрос е на народния представител Петър Курумбашев относно транспортирането и депонирането на незаконно складирани бали с отпадъци на територията на Софийска община. 
Заповядайте, господин Курумбашев, да развиете въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Караджова! Моят въпрос е свързан с проблем, натрупан на територията на Столична община, който Вие знаете много отдавна. Реално той беше създаден от предишния кмет Стефан Софиянски и завещан на следващото ръководство на Столична община. В продължение на пет години този проблем не беше решен. Сега като че ли сме на път тези бали най-после да бъдат транспортирани из цяла България, но има едно количество, което се оценява по различни източници между 100 и 150 хил. тона.
Вашата заместничка си позволи в Комисията по околната среда и водите да ни обещае, че това ще се случи до края на 2010 г. Повече от ясно е, че това е поредното празно обещание. Че няма да се случи до края на 2010 г. е ясно. 
Моят въпрос е: докога смятате, че ще се случи, на територията на кои общини ще бъдат транспортирани и депонирани тези отпадъци? Смятате ли, че държавата трябва да окаже някаква финансова помощ на тези общини? Искам да Ви напомня, че при предишното транспортиране на отпадъците от София правителството задели над 100 млн. лв., давайки ги на отделни общини за техни инфраструктурни проекти, общо взето, действайки на принципа на моркова и тоягата. Това са моите конкретни въпроси към Вас. 
Също така, да се ангажирате абсолютно ясно с конкретен срок докога това ще се случи, тъй като знаете, че заради абсолютно безхаберното управление на отпадъците и от страна на Стефан Софиянски, и на Бойко Борисов към България виси наказателна процедура по отношение на тези бали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо Караджова, за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, във връзка със зададения от Вас въпрос бих искала да Ви информирам следното. С цел окончателно решаване на проблемите с третирането на балираните отпадъци на територията на Столична община на 15 септември 2010 г. Министерският съвет прие решение за обезвреждане чрез депониране на балирани отпадъци на Столична община. Основанието за приемане на решение на Министерския съвет за обезвреждане на балираните отпадъци е чл. 23, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците във връзка със стартирала наказателна процедура срещу България относно неизпълнение на изискванията на Директива 2006/12 за отпадъците. 
С решението се определят регионалните системи, в които да се извърши обезвреждане чрез депониране на последните 150 хил. тона. Решението предвижда тези количества отпадъци да бъдат обезвредени чрез депониране до 31 март 2011 г. в количества, както следва: на регионална система Ловеч – 40 хил. тона, на регионална система Карлово – 60 хил. тона, на регионална система Цалапица – 30 хил. тона, и на регионална система Севлиево – 20 хил. тона. За прилагането на решението не се изисква използването на допълнителни средства от държавния бюджет. Средствата за транспортиране и депониране на съответните депа са изцяло за сметка на Столична община. 
Регионалните депа, на които предстои да се обезвредят балираните отпадъци, са финансирани със средства, осигурени от държавния бюджет, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и европейските фондове, както следва: регионално депо Ловеч – 15 млн. 019 хил. лв., регионално депо Карлово – 7 млн. 229 хил. лв., регионално депо Цалапица – 21 млн. 128 хил. лв., регионално депо Севлиево – 11 млн. 642 хил. лв. Законът за управление на отпадъците не предвижда други компенсации за общините, които ще приемат отпадъците. 
В допълнение искам да Ви информирам, че всички общини, за които споменах, подготвят проекти за финансиране и се финансират от оперативните програми, които за съжаление бяха доста забавени във времето и нямаше особена възможност общините да придвижат своите проекти. Така че средствата за тези проекти ще бъдат осигурени чрез индиректно съфинансиране от държавния бюджет. Това са възможностите в момента! Това е в съответствие и със закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Курумбашев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! 
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! 
Уважаема госпожо Караджова, за мен беше важно да чуя от Вас, тъй като ние и двамата знаем за това постановление, дали посоченият в постановлението срок ще бъде спазен. Аз лично съм чул някъде около пет срока, в които този проблем ще бъде ликвидиран  от бившия кмет на София Бойко Борисов - и края на 2008 г. съм чувал, и края на 2009 г., и от Вашата заместничка, казах, още веднъж чух, че до края на 2010 г.  -  просто е протоколирано в заседание на Комисията по околната среда и водите. 
Искам да съм сигурен, че Вие казвате (този път за шести път - майка и баща, както е изразът): на 31 март този проблем няма да съществува. Това беше целта на въпроса.
Освен това да помислите дали тези общини могат да бъдат компенсирани с определени средства, тъй като, примерно, знаете историята, която се получи с Пловдив - даже и при обещани определени средства те да не бъдат предоставени, след което възникват напрежения, след което вече тези спорове и разговори се използват с политически цели. И всъщност вместо да постигнем решаване на проблема, отиваме в едни разправии, които в крайна сметка не са добри  за България.
Така че моля за Вашия ясен ангажимент - кога това ще се случи? Ще бъде ли изпълнено постановлението на Министерския съвет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Караджова, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Господин Курумбашев, тъй като споменахте ангажиментите към Община Пловдив - знаете за приетото постановление на Министерския съвет за компенсиране на предишните 100 хиляди тона, знаете, че то се изпълнява. Включително за единия от проектите, отнасящ се до почистване на коритото на река Марица, имахме уговорка с Община Пловдив за оптимизиране на проекта, след което сумите ще бъдат преведени. 
Направих посещение в Пловдив и съответно в общината. Представих свои разчети, имахме разговор преди две седмици, така че ще продължим разговорите. При положение че това бъде потвърдено, тоест оптимизиране на проекта, веднага ще бъде приета сумата - имам личното уверение от министър Дянков. Надявам се, че сроковете ще бъдат спазени, надявам се, че всички в тази страна ще се научат да спазват законите и няма да има спънки за изпълнението на това постановление на Министерския съвет. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме със следващия въпрос, който също е от народния представител Петър Атанасов Курумбашев относно отхвърляне на проекта „Интегрирана система за преработка на битови отпадъци за Столичната община от Европейската комисия и необходимост от преработването на анализа на вариантите за избор на технология”. 
Господин Корумбашев, заповядайте да развитие въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Караджова, Вие сте адресат на това писмо на Дирк Анер - получили сте го през м. август. Между другото, не зная - защо не получи някаква по-широка известност? Според мен добре е кореспонденцията с Европейската комисия да бъде огласявана публично, за да се знае какви въпроси се поставят пред Министерството на околната среда и водите, пред Столичната община и съответно - какви отговори се дават. 
Вие знаете, че препоръката в това писмо на Дирк Анер е всъщност да не се изгражда така нареченият завод за боклука, по-популуряно наречен, а по-скоро избраната площадка да бъде използвана за депо. Аргументите са много прости и ясни. 
Първо - Европейската комисия не е доволна от избора на технология за преработка на отпадъци. Смята, че е взет един свръхоптимистичен сценарий.
Второ - знаете, че там има почва с радиоактивно замърсяване, което също се смята за един от аргументите за лека странност в избора. 
Третият аргумент е също по отношение на това.  Знаете, че депото в Суходол отдавна има вида, както го наричат местните хора, на Бойкова могила и че никой не депонира боклуци на камара, а те се депонират под кота нула, и че това депо работи с абсолютен компромис от страна и на държавата, и на общината. 
Между другото, изборът е не само направен от Вас, направен е и от предишни правителства, и предишни министри във Вашата позиция. Затова те предлагат, вместо да се разглежда вариантът със завод, да се разглежда вариантът да се направи депо там, където за 4-5 години наистина ще има сигурно депониране на отпадъците на София. След това, с перспектива до 2015 г., да се мисли за изграждане на така наречения  завод за боклука.
Аз знам, и Вие знаете чл. 16 от Закона за управление на отпадъците, където пише, че тези проблеми се решават от кмета на общината, а не от министъра. За съжаление всички бакии, забъркани от столичния кмет Борисов, ще трябва да ги оправя министърът на околната среда и водите. В крайна сметка са проблеми на България. 
Така че моят въпрос е: какво в крайна сметка Вие ще препоръчате на Столичната община - там да се прави депо или да се направи завод? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Караджова, имате възможност да отговорите. 
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа депутати, господин Курумбашев, ще започна отзад напред Вашите коментари и въпроси. 
Само искам да подчертая, че бакиите със Столичната община за отпадъците със сигурност са забъркани от предишния кмет на Столичната община или пък от сегашния кмет. 
За първи път през последните 20 години - през 2006 г., започна последователно решаване на въпросите с битовите отпадъци на Столичната община. Знаете, че това е голям проект, знаете колко стъпки са извървени. Специално до господин Божинов изпратих отговор на неговия писмен въпрос, в който на 5 страници не можах да изброя какво е направено. Така че, моля Ви, без такива упреци, тоест Вие имате правото, но аз считам, че са неоснователни. 
Когато се предприема нещо хубаво, разбира се, винаги се намират причини то да се отхвърли или да се политизира. Нещо повече, искам да Ви припомня, че по време на целия процес на подготовка на този проект и най-вече по избора на вариантите и технологиите - процес, който свърши през есента на 2008 г.,  през цялото време тези решения - какви да са технологиите, какви да са решенията, процедурите по ОВОС са вземани не само от Столичната община като администрация, а и от управляващ комитет, в който, освен администрацията на Столичната община, са влизали съответно: по един представител на всички политически представени партии в Общинския съвет; трима представители, упълномощени от тогавашния министър на околната среда; двама представители - от тогавашния министър на финансите; един представител - от тогавашния министър на здравеопазването. Тоест това е постигнато  консенсусно решение. 
По същество само да Ви припомня, че проектът на общината включва три компонента: завод за механично биологично третиране, завод за компостиране на зелени и биоразградими отпадъци и депо за неопасни отпадъци. Както Ви казах, за подготовката са извършвани много задълбочени предпроектни проучвания. В резултат е установено, че горецитираната система е най-добра и удовлетворява наистина Столична община.
За финансиране на проекта беше представена форма за кандидатстване по Оперативна програма „Околна среда”. В хода на оценката през м. септември България изпрати отговор на полученото през м. август и цитирано от Вас писмо от заместник-директора на Дирекция „Регионална политика”.
До момента са проведени две срещи на представители на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Министерството на околната среда и водите и Столичната община за обсъждане на основните въпроси, поставени от комисията. 
В резултат от срещата Европейската комисия направи следните заключения: не се налага принципна промяна на комплекса от трите основни съоръжения. От страна на Столична община са положени значителни усилия за повишаване количеството на рециклираните отпадъци. Изяснени са въпросите, свързани с анализа на ползите и разходите, уточнени са въпросите по отстраняване на старите радиоактивни замърсявания. Налице е ново обстоятелство, възникнало в хода след представянето на проекта в Европейската комисия, а именно - собствеността на Топлофикация „София” през м. юни беше прехвърлена с решение на Министерския съвет на Столичната община.
Във връзка с тази промяна в обстоятелствата беше поставен въпрос относно възможността произведеното в Завода за механично биологично третиране, което е един от трите компонента, горивото да бъде използвано и в бъдеще, което ще оптимизира транспортните разходи, разходите на Столична община и в крайна сметка разходите на цялото население и фирмите на Столична община.
По отношение на депото за неопасни отпадъци – Заводът за компостиране и строителният надзор, в момента се провеждат обществени поръчки за избор на изпълнител, които се очаква да бъдат приключени най-късно през следващите три месеца, след което имаме потвърждение за тяхното финансиране. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за реплика, господин Курумбашев? Желаете.
Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караджова, от Вашия отговор излиза, че всъщност няма да има отклонение от първоначалния план, така да го наречем, а именно на тази площадка да се строи завод, а не депо. В тази връзка, това, че искате да използвате част от отпадъците за гориво, всъщност е нещо, което също се коментира в последните, може би пет години и до този момент не се е случило. Лично аз ще се радвам много, ако то се случи, между другото в две посоки – не само по отношение на производството на така наречения RDF, който да се ползва от „Топлофикация”. 
Трябва да имате предвид, че в момента „Топлофикация” няма физическа готовност да гори такъв боклук, тъй като те просто са изчислени да горят по друг начин. Те работят с въглища и с мазут. За това, което вие ще произвеждате, просто трябва да се направят нови котли с други технологии. Затова веднага трябва да стартира и общината веднага трябва да се подготви да има общинска собственост върху мястото, където ще се извършва тази процедура, за да може да се ползва от „Топлофикация – София”. 
Между другото една от забележките на ANRА по отношение на това е, че не сме помислили да използваме едно друго гориво – имахме едно много добро предложение от правителството на Дания преди години за използването на метана, който се отделя от сметищата. Това беше по отношение на Суходол, но не виждам, като пропуснахме да го направим за Суходол, защо да не го направим на новото място?! Вие знаете, че метанът също може да се използва като гориво, да не говорим и за ползата от гледна точка на климатичните изменения.
Въпросът по отношение на тази технология е: какво ще правим през това време, къде ще депонираме отпадъците на София? Имате ли спокойствие, че Суходол през това време ще стигне като капацитет? Всъщност тревогите са много сериозни. Знаете, че един такъв обект по отношение на избор на изпълнители, по време на самото изпълнение, минава доста сериозно време – по-голямо от очакваното, и е възможно Суходол за пореден път да бъде препълнен. 
Абсурд е Столична община да започне отново да балира – нещо, което се е случило по-рано. Ние трябва да имаме решение къде да се складират отпадъците на София. Вариантът да се помисли и за депо, и за завод, като че ли продължава да стои открит. Какво е Вашето мнение по този въпрос? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика, госпожо министър?
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Бих искала само да поясня, че на площадката на „Садина” не е предвидено алтернативно или изграждане на депо, или на завод, а и на двете. Определени са площадките. На тази площадка е определено съответно място за депото и за Завода за механично-биологично третиране. Знаете, че другият завод е на друга площадка.
По отношение на остатъчния капацитет на депото в Суходол, мисля, че днес имах писмен въпрос по тази тема. Отговорили сме много детайлно.
По информация на Столична община в резултат на многократно увеличените количества на предварително отделяните отпадъци на сепариращата инсталация, както и на самия отпадък, който остава след сепарирането, който е много по-плътен и не в съотношението 1:1 – тон към кубик, а е горе-долу 3:1. Няма притеснения, че ще има някакви проблеми с депото до изграждането на новите съоръжения. 
Още повече, от общината ни информираха, че са в процедура на закупуване на много по-добра техника, която вече се използва в някои депа в България, като например в Ловеч, доколкото си спомням, още на 2-3 места, която е с много по-добър уплътнителен капацитет, така че не би следвало да има проблеми. Това е много сериозно уверение от страна на Столична община.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към въпрос от народния представител Георги Тодоров Божинов относно направените разходи за балиране на твърди битови отпадъци на община София и нерешените проблеми в тази област.
Заповядайте, господин Божинов, в рамките на две минути да зададете въпроса си.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Задавам моя въпрос, след като се запознах с писмените отговори на предварително поставените от мен въпроси – отговори, за които Ви благодаря, госпожо министър.
В моя въпрос аз се връщам към наречения от мен „стародавен” софийски въпрос с отпадъците и определям балирането на твърди битови отпадъци като „антикризисна” мярка. 
Най-напред искам да кажа, че на човечеството от столетия са известни процесите, с които се обезвреждат и оползотворяват отпадъци, технологиите, с които се реализират тези процеси, са десетки, а техническите решения в света са стотици. Въпросът е: защо прибягнахме към безумно скъпата технология да балираме твърдите отпадъци, да плащаме за балирането, за съхраняването, за возенето, за депонирането и да изразходваме така безразсъдно огромни средства, които са нужни на България?
Моят конкретен въпрос е: какво е количеството на балираните твърди битови отпадъци на София? Каква част от тях са преработени или депонирани? Какво количество се съхранява и днес на площадките за временно съхранение? Питам за тези цифри, защото следващият ми въпрос е: на каква сума възлизат направените разходи за балиране, съхраняване и депониране и какви средства са необходими за окончателното решение на въпроса с балираните твърди битови отпадъци на София? 
Не на последно място: ще се наложи ли занапред да се прибегне до този скъп процес?
От отговорите, които дадохте днес, от отговорите, които получих на писмените въпроси, прогнозирам, че се създава кризисна ситуация – този път реална, а не измислената, заради печалби отпреди години, за която да даваме отново грешни пари. 
Това са моите въпроси, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър – имате три минути.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, във връзка със зададените от Вас въпроси, бих искала да Ви информирам следното. Количеството балирани битови отпадъци от Столична община за периода септември 2005 г. – декември 2007 г. е 766 087 т или това са 881 хил. 435 бр. бали. От балираните битови отпадъци са транспортирани и депонирани 592 054 т.
Към 2 ноември 2010 г. на площадките за временно съхранение се съхраняват 192 хил. бр. бали с приблизително тегло                    144 хил. 567 т.
Направените разходи за балиране, съхранение и депониране на балираните битови отпадъци до момента възлизат на стойност 90 млн. 766 хил. лв. 
По данни на Столичния инспекторат прогнозните средства, необходими за окончателно решаване на въпроса с балираните отпадъци, са в размер на 8 млн. 136 хил. лв.
Уважаеми господин Божинов, оставащият капацитет на депо –  Суходол, съвместно предприетите мерки и действия за намаляване количеството отпадъци, предназначени за депониране, е разчетен да обезпечи нуждите на Столична община за обезвреждане на отпадъци до изграждане на съоръжения, предвидени от проект „Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична община”.
Отлично знаете какви усилия бяха положени от страна на Столична община да бъде отворено депото в Суходол. Знаете, че това не получи много сериозна и навременна подкрепа от съответните компетентни институции на правителствено ниво. Ако правителствените институции бяха действали малко по-бързичко и бяха подпомогнали общината да бъде отворено отново депото в Суходол, вероятно количествата балирани отпадъци щяха да са по-малки. Иначе сте прав, това е едно абсолютно безотговорно решение на Столичния общински съвет през 2005 г. за затваряне на депото в Суходол абсолютно безпричинно. Абсолютно сте прав за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Божинов, за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, понеже Вие бяхте точна и откровена, и аз ще бъда максимално откровен. София можеше да има завод на високо технологично ниво преди 10 години. Това не се случи по една-единствена причина. Предложението за финансиране, предложението и избора на технология идваше отвън, но то беше при едно условие: този, който дава парите и поема гаранции за технологическото решение, искаше да проведе конкурса за изпълнител. Това условие лишаваше общинската администрация от възможността да прибере своето и беше единствената причина да бъде отказано. Това тежи на съвестта на българската политическа десница, управлявала София от промените до днес. Това никой не може да оспори! 
Затварянето на депото в Суходол, нямам дума, с която да го нарека – то беше направено, защото в света имаше четири инсталации за балиране без работа и трябваше да се купят на остатъчна стойност, и да донесат тези стотици милиони на онези, които участваха в схемата. Това е истината, защото за един тон балиране на отпадъка се дават 22 евро. И това беше схемата! Тогава съм си записал, без да подценявам проблема на суходолци. Ако тогава беше нетърпимо да приемат отпадъците на София, и затова се запалиха огньове и се затвори сметището, за да проработи линията за балиране и да се насочат тези пари на определен адрес, днес трябва да признаем, че тяхното положение е търпимо, защото това е единствената надежда на София и на България – още няколко години отпадъците да ходят там, докато се построи депото, защото препоръката на Европейския съюз за временно депо в Садината е неадекватна и Вие го знаете блестящо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) 
Затова тези проблеми се нуждаят от сериозен анализ, господин председателю, и виновниците нямат право да обвиняват. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Караджова, заповядайте за дуплика? Не желаете.
Преминаваме към въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов относно бъдещето на ТЕЦ „Брикел”. 
Заповядайте. 
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Брикетна фабрика – Гълъбово, и ТЕЦ „Марица-изток 1” са създадени преди 50 години. В 2000-та година те са обединени в ТЕЦ „Брикел” с предмет на дейност производство на електроенергия, топлинна енергия и брикетно производство. През 2004 г. Агенцията за приватизация продава ТЕЦ „Брикел” на дружеството „Калиста – 2004” с новия собственик – бизнесменът Христо Ковачки. 
В договора за приватизация и по-специално в т. 97 е записано, че купувачът, цитирам: „...се задължава да предприеме и изпълни добросъвестно всички необходими действия, произтичащи от Директива 2001/80 на Европейския съюз в рамките на 20 хил. работни часа, считано след 31 декември 2007 г.” 
През м. май т.г. изтекоха 20-те хил. разрешени работни часа, които са записани и в Договора за присъединяване към Европейския съюз. Не бяха изпълнени необходимите мерки, за да бъде приложена Директивата на Европейския съюз. 
В резултат на това правителството предприе съответни действия и в крайна сметка на 22 октомври, буквално преди 10 дни, се проведе среща между министъра на околната среда и водите, във Ваше лице, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, представители на синдикалните организации и самия собственик. Бяха разисквани всички въпроси, свързани с бъдещето на ТЕЦ „Брикел”, в т.ч. въпроси – дали могат да бъдат отпуснати допълнителни квоти парникови газове от националния резерв? В крайна сметка от изявленията не стана ясно какви ще бъдат мерките, които ще бъдат предприети.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: намерението да се отпуснат на „Брикел” ЕАД допълнителни парникови квоти от националния резерв означава ли, че същият подход ще се приложи и към други мощности, които в предстоящите месеци ще се окажат в аналогична ситуация? Подобно действие не е ли форма на държавна помощ? Възможно ли е без санкции за страната ни да се подмени предназначението на националния резерв от парникови квоти, който по дефиниция служи за нови мощности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За отговор – министър Нона Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В отговор на зададения от Вас въпрос Ви информирам следното.
Разрешителното за парникови газове на ТЕЦ „Брикел” е съобразено с условието от Комплексното разрешително за ограничена експлоатация в рамките на 20 000 часа сумарно от 1 януари 2008 г. 
Това ограничение е отчетено при разпределението на квоти в Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008–2012 г. Същият подход е приложен към всички останали инсталации и е одобрен от Европейската комисия през април 2010 г. 
Корекции във вече одобреното разпределение не могат да бъдат правени. Съгласно Комюнике на Европейската комисия „Указания за плановете за разпределение за период на търгуване 2008–2012 г. на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове” това се счита за „последващо разпределение”, както и нарушаване на конкуренцията и вътрешния пазар, и е недопустимо.
Единственият механизъм за допълнително предоставяне на квоти след одобрението на Националния план от Европейската комисия е отпускане на квоти от резерв „Нови участници”. 
Съгласно правилата, определени от европейското законодателство и в Националния план, ТЕЦ „Брикел” не може да бъде приет като нов участник. Такова бе и решението от заседанието на 1 ноември 2010 г. на междуведомствената работна група с представители на браншовите организации, представляващи всички български фирми – участници в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове, в която се вземат решенията относно резерва за нови участници. 
В заключение, не е възможно да бъде допуснато предоставяне на квоти за емисии на парникови газове от резерва на нови участници, без то да съответства на правилата и изискванията, независимо за коя инсталация се отнася. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз Ви благодаря за коректно изложеното решение на междуведомствената група от 1 ноември 2010 г. 
Остават обаче в сила следните въпроси. 
Това, което беше съобщено, че ще бъде разрешено на два котела на ТЕЦ „Брикел” да продължат да работят с намалена мощност 6 месеца, за да бъде покрит зимният сезон с производство на брикети и топлоподаване към Гълъбово, дали ще бъде осъществено, дали то би било прието от Европейската комисия? Ако няма да бъде прието, ще бъдат ли наложени съответни санкции, които ще ощетят националния бюджет? 
Поставям този въпрос достатъчно сериозно, защото Вие знаете, че последиците от всяко действие са едновременно политически, свързани с нашия диалог и ангажиментите ни към Европейския съюз; икономически, защото се касае за производство на енергия, топлоенергия и брикети; и, не на последно място, социални, защото 1200 души работят в „Брикел”. Затова трябва по определен начин, след като собственикът не е изпълнил своите ангажименти, правителството да намери някаква възможност тези хора, ако не в „Брикел”, да продължат да осъществяват трудова дейност. 
Зная, че това не е въпрос към Вас като министър на околната среда и водите, но искам все пак да разбера: ще се продължи ли в рамките на зимния сезон определена експлоатация на „Брикел”, макар и с намалена мощност, или не? Дали междуведомствената група на 1 ноември, т. г. се е произнесла по този въпрос, защото по-нататъшното производство в „Брикел” ще влезе и в противоречие с това, което Вие казахте, че са изчерпани 20-те хил. часа, които са дадени за експлоатация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, госпожо Караджова? 
Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Иванов, наистина случаят е много тревожен от гледна точка на хората, които работят в свързани дейности с „Брикел” и в него, а също така и за обществените заведения, които се отопляват съответно от „Брикел”. За съжаление, във времето не са изпълнени ангажименти за осигуряване на алтернативно топлоподаване на града. В момента търсим точно такива възможности. Тези дни правим проверка за възможностите за алтернативно отопление и в зависимост от това решенията ще бъдат взети окончателно.
Това, за което също искам да Ви информирам, е, че на тристранната среща, която се състоя на 22 октомври, на която присъстваха представители на двата синдиката, на ръководството на „Брикел”, на собственика, министър Трайков, аз също бях на тази работна среща, поставихме редица условия, за да бъде евентуално продължена работата на „Брикел”през зимните месеци. Към момента няма никаква индикация за изпълнение на тези задължения от страна на собственика. 
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Финансова гаранция не е предоставена?!
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Не, не е предоставена, така че нямаме, за съжаление тези индикации, че нещо ще се случи.
Искам да информирам за още нещо народните представители – на тази среща присъства и заместник-министърът на труда и социалната политика поради отсъствието в този момент от страната на господин Тотю Младенов, с предложен пакет за обсъждане със синдикатите за алтернативна заетост на работниците от региона, тъй като наистина съществуват програми и това е възможно. Аз мисля, че това е наистина правилното решение да вървим в тази посока. За съжаление на тази среща не бе пожелано да обсъдим тези варианти, но мисля, че ние ще продължим в тази посока. 
Всички вие знаете през целия период на преход колко предприятия бяха затворени заради европейски изисквания, в това число екологични, колко работници останаха ... Това е цената, която ние плащаме, за да сме член на Европейския съюз. 
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Включително и „Кремиковци”.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Без жертви не може, това сме си го пожелали всички ние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е  отново от народния представител Георги Божинов относно пренасочване на средства за капиталови разходи, предвидени от община Враца, в републиканския бюджет за 2010 г. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Моят въпрос има следното съдържание. След констатацията, че в републиканския бюджет за 2010 г. са предвидени средства за изграждане на нова клетка към депото за твърди битови отпадъци в гр. Враца и предвидени средства за сепариращата инсталация също на твърди битови отпадъци, практическата реализация на обектите по различни причини се забавя. Няма извършени дейности, които да подлежат на заплащане според мен. 
Моят въпрос към Вас е: каква част от средствата ще бъдат усвоени през финансовата 2010 г., която завършва след броени дни, и къде ще бъдат пренасочени неусвоените за миналата година средства?
Ако позволите едно допълнение – с проектобюджета се предвижда нова сума на капиталови разходи за община Враца за същите обекти и срок за завършване 2010 г. Усвоените за тази и предвидените за миналата година средства ще бъдат ли достатъчни за завършването на тези два изключително важни обекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, госпожо Караджова, в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! За обекти „Изграждане на клетка 2.1 към Регионално депо за твърди битови отпадъци в общини Враца и Мездра” и „Сепарираща инсталация на твърди битови отпадъци на Регионално депо за битови отпадъци на общини Враца и Мездра” са проведени открити процедури по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители и на строителен надзор. С решение на кмета на община Враца са определени изпълнители на обществените поръчки. 
Решенията за избор на изпълнители на двата обекта са обжалвани пред Комисията за защита на конкуренцията. Жалбите са отхвърлени в началото на м. юли с решение на Комисията за защита на конкуренцията относно първия обект и с решение, отново в началото на м. юли 2010 г., на Комисията за защита на конкуренцията относно втория обект. Решенията на Комисията за защита на конкуренцията се обжалват във Върховния административен съд и се очакват решения. 
Сроковете за изпълнение на обектите съгласно спечелилите обществените поръчки фирми са, както следва: 175 календарни дни за първия обект и 145 календарни дни за втория обект.
От представеното дотук е видно, че целевите субсидии за 2010 г. няма да могат да бъдат усвоени, но обектите могат да бъдат реализирани през 2011 г. по абсолютно независещи от община Враца причини. Явно – както министър Плевнелиев е казал: „Страшна мода е да се обжалват обществени поръчки!”.
В тази връзка поради тези неприятни обстоятелства в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. в приложението „Списък на екологичните обекти, предвидени за строителство през 2011 г.”, са включени двата обекта съответно с размер на разходите 2 млн. 83 хил. лв. и обект „Сепарираща инсталация” в размер на разходите 2 млн. лв. Всъщност това са прехвърлените пари, дори в увеличен обем, от тази година в следващата. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Божинов.
Ако обичате, да се вместите в реплика за 2 минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): По-малко от 2 минути. 
Уважаема госпожо министър, Вие отлично знаете, а и аз знам, че първият опит за изграждането на тези два обекта беше отменен и добре, че беше отменен, без да е обжалван от тези, които загубиха. 
Защото от тези, които загубиха, единият предлагаше малко по-малко от 6 милиона, а другият кандидат – малко повече от                 6 милиона, а спечели този, който искаше да го направи за 16 милиона. Вие отменихте тази процедура и аз казвам, че е добре. 
Започна новата сага! Отива още една година. Проблемът обаче е, че старата клетка вече няма да има капацитет и аз започвам, като търся в отделните случаи общото, да откривам тази закономерност, която се повтаря, че и тук, когато няма обект и няма нов обем, ще се наложи или да сепарираме прекомерно, или да балираме, което е безумно. 
Затова тези процедури за абсолютно необходимите дейности в страната трябва да се оптимизират, да се дадат отговорности на онзи, който ще решава, а не да се създават възможности на онзи, който преследва лични интереси да саботира и да извлича изгода. Това е моята констатация и Вие сте съгласна с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Господин Божинов, само да Ви коригирам, че министерството не е отменило предишната процедура на община Враца – това са местни решения. Нямаме общо! Явно, общината е намерила причини да направи тази корекция, ...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Похвалата тогава е за тях.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: … което от Вашия въпрос разбирам, че е добре. Сега съм информирана.
По отношение на капацитета на депото в гр. Враца – преди няколко месеца бях там, на самото депо, с технически експерти. Няма да има проблеми до изграждането на депото. Лично ходих да се уверя. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, ще изчерпим и последния въпрос, който също е от господин Георги Божинов към госпожа Караджова, след което ще дам почивка.
Заповядайте, господин Божинов, да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Едно пояснение – моите въпроси са задавани в различни периоди преди днешния парламентарен контрол и по различни причини се събират на едно място, затова се създава впечатление за прекомерна активност.
РЕПЛИКА: Няма нищо лошо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо министър, известно е, че в резултат на усилията, положени от българското правителство, казвам го без никакво притеснение, с решение на Европейската комисия е постигната, цитирам, „възможност за удължаване на финансовия меморандум, включително за община Сливен, с една година”. За да се превърне тази възможност в действителност, трябваше да бъдат изпълнени редица условия. В противен случай като крайна мярка Вие предвиждахте министерството да отнеме правата на община Сливен като възложител по програма ИСПА. Тази мярка би имала много тежки, повтарям, изключително тежки последствия за жителите на Сливен и за републиканския бюджет.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е следният: представи ли община Сливен реалистичен план, с който да докаже, че строителните дейности ще могат да бъдат изпълнени до края на 2011 г.? Убеди ли Ви общината, че може да изпълни този план? И най-важното, решен ли е към този момент окончателно въпросът за удължаване на срока за финансовия меморандум? Ясен въпрос, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, госпожо Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! През м. юли 2010 г. община Сливен е представила в Министерството на околната среда и водите Прогнозен план за провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки за избор на нов изпълнител на договора за реконструкция на канализационната мрежа. Съгласно прогнозата на общината до края на 2010 г. се предвижда да се сключат новите договори за строителство и строителен надзор.
Представеният план като такъв е добър, но за съжаление към настоящия момент прогнозният план не се спазва. Една от причините за забавянето е процедура на обжалване пред Върховния административен съд.
Друг потенциален проблем е избраният от община Сливен вид на процедурата чрез рамково споразумение. На мониторингов комитет Европейската комисия е изразила резерви за този подход. В тази връзка община Сливен е изпратила запитване до Европейската комисия, за което се очаква отговор. В зависимост от него процедурата ще се продължи или ще се предприемат корективни мерки.
Вследствие на забавянето на процедурата за избор на изпълнител за реконструкцията на канализационната мрежа на гр. Сливен, завършването на строителството в рамките на възможното удължаване на меморандума с една година е на практика не много реалистично. За решаване на гореизложените проблеми е насрочена, отново, поредна среща от страна на ръководството на Министерството на околната среда и водите с община Сливен на 10 ноември 2010 г.
В заключение мога да добавя, че Финансовият меморандум за интегрирания воден проект за гр. Сливен е един от меморандумите, които подлежат на удължение, но все още няма формално потвърждение от страна на Европейската комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Ако мога с една дума да обобщя това, което казахте – според мен то е трагично. То е трагично, защото ако не се получи това удължаване на финансовия меморандум, Вие много по-добре от мен знаете, че община Сливен ще загуби правата си да кандидатства за тези средства, а и за проекти по оперативната програма оттук нататък. Тези договори, които са за 10-15 милиона, както изясни преди 2-3 седмици в питането си господин Иван Иванов, плюс реалната стойност на обекта, която отива към 30 милиона, ще трябва да бъдат платени от републиканския бюджет.
Завършвам с едно политическо отклонение, разбира се. Дотук това беше фактология. За хората, които са директно отговорни за тази работа – персонално отговорни, при откриването на офиса на ГЕРБ в Сливен вицепремиерът Цветан Цветанов заяви: „Няма да ги закачаме, защото те работят за европейското бъдеще на своите съграждани”. Ако това бъдеще е европейско, халал му кажете! (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Божинов, факт е, че има забавяне по проекта. За съжаление обаче, това е поредният забатачен проект по програма ИСПА. (Шум, реплики, оживление в КБ.)
РЕПЛИКА: От предишните.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Прощавайте, но не сме стартирали ние проектите по един странен начин. В момента, знаете, че тече процедура за финансови корекции, заради процедурите за пряко договаряне. И това, разбира се, също е в резултат от поредица проблеми. 
В Сливен е допусната тази много неприятна грешка за одобрение на два проекта – единият е по ИСПА, другият – по Оперативна програма „Околна среда”, наистина с много трудна координация между  двата проекта. Истината е, че и от страна на община Сливен трябваше да се положат малко по-сериозни усилия.  Ние поне като министерство се опитваме максимално да помогнем за разрешаване на случая. Знаете колко казуса имаше и по други проекти. Правим непрекъснати срещи със строителите, с общините, за да можем максимално бързо да ги придвижим. Доста проекти по ИСПА, които вече бяха изпаднали в доста сериозни затруднения, бяха решени. Дано и с този да се случи.
Ще направя само още едно уточнение. Както и в предишни въпроси, които отправихте по повод община Сливен и този проект – не е възможно отнемането на функцията на възложител на община Сливен по ред причини. Тъй като проектът трябва да се изпълнява едновременно и по Оперативна програма „Околна среда”, и по ИСПА, тоест възложителят трябва да е един, ако не се намери в скоро време разрешение на този въпрос, проектите по-скоро ще бъдат прекратени и отново ще се кандидатства по Оперативна програма „Околна среда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, да благодарим на министър Нона Караджова за отговорите, а ние ще си дадем половин час почивка до 11,40 ч., когато ще продължим с въпроси към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме заседанието с Парламентарен контрол.
От името на парламентарна група – заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! 
„В началото на седмицата всички достойни българи отбелязахме един от най-емоционалните национални дни в календара – Денят на народните будители. Отбелязахме го, както се прави вече от много години насам. 
За първи път обаче от десетилетия насам имаше и нещо различно – и като събитие, и като атмосфера. За първи път хората на просветата, на науката, на културата, хората на духовността излязоха на протест на този ден.
Парламентарната група на Коалиция за България е изключително сериозно обезпокоена от агресивната и безотговорна политика на правителството на ГЕРБ и „Атака” в областта на науката, висшето образование и културата. Във време, когато Европа свързва бъдещето на нашия континент с интелектуалния растеж, основан върху ускореното развитие на образованието, научните изследвания и иновациите, в България под лозунга на реформи и ефективност на публичните средства правителството на ГЕРБ и „Атака” ликвидира перспективите пред страната ни за високо качество на човешкия труд и за висока производителност. Правителството върна развитието на научните изследвания години назад. За една година негативната тенденция на стопяване на научния и академичен потенциал на България се задълбочи рязко, в резултат на което ние вече заемаме трайно последно място сред държавите – членки на Европейския съюз, по брой учени.
Сериозен удар върху демократичното развитие на България е безпрецедентният финансов и политически натиск на управляващите върху организациите за научни изследвания и върху висшето образование. Много показателно е, че най-големите удари се нанасят върху най-силните интелектуални центрове на България – Софийският университет и Българската академия на науките.
Проектът за бюджет за 2011 г. е истински геноцид на науката, образованието и културата. Искам да ви припомня, че по бюджета за 2010 г. делът за образование е 4,3 % от брутния вътрешен продукт, а за 2011 г. се планира 3,3 % от брутния вътрешен продукт – твърдо последно място в Европа, съпоставимо с дела разходи за образование в редица африкански държави.
Същото може да се каже и по отношение на науката. Ако по време на предишното правителство делът на финансиране на наука и научни изследвания достигна 0,5 % от брутния вътрешен продукт, то за 2011 г. се планира около 0,2 % от брутния вътрешен продукт.
Как ще достигаме Европа, как ще се вписваме в нейната Стратегия за развитие „Европа – 2020”?!
Връх на цинизма са думите на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков по отношение на Българската академия на науките и държавните университети, който заяви, че: „Като им спрем парите, сами ще се закрият”.
Кое е това правителство, което организира такъв поход срещу носителите на знанието и срещу собствената си интелигенция, лишава от перспективи за високотехнологично развитие икономиката?! Питам: чии интереси защитава партия, която унищожава Националния център за научни изследвания, Българската академия на науките и последователно дискредитира националната Алма Матер – Софийският университет „Св. Климент Охридски”?!
Пак ще ви припомня думите на вицепремиера Дянков, който не препоръчвал на студентите да се записват в Софийския университет. Само затова трябва да си ходи от министерския пост.
На повърхността наистина избиват властовите комплекси на ковчежника на българското правителство.
Стигна се дотам – хора на духовността да изпитват неудобство, цитирам: „да поучават пристигналото момче от Световната банка” и да  заявяват, че „възпитанието не е от силните му страни”.
Хората на духовността искат да бъдат полезни. Казват, че Дянков е пътник, колкото по-рано – толкова по-добре!
Българската наука се прави от нейните достойни труженици, а не от безхаберието и интересите на чиновници, внесени по второ направление.
Точно дейците на изкуството и културата заявиха преди два дни на площада в София, че „Никога досега не ни е управлявало толкова неграмотно и неспособно правителство”, че „Показността е първият признак на немощта” и че „Правителството цени полицейската палка по-високо от диригентската палка и от учителската показалка”.
Достойните българи не искат самозабравянето на нисшите духом да обрича децата ни на мизерия, на която вече са обречени техните родители. Не искат да се превръщаме в земя на брадърската простотия, извинявайте, в която чалгаджийската мускулеста харизма вече е стил и модел на поведение, а академичната известност е презряна.
Както заяви на протеста един бивш заместник-председател на Народното събрание: „Не искаме съдбата на европейска България да става жертва на духовната нищета на управленци, чийто мироглед се простира между белезниците и футболното игрище. Те не могат да разберат защо в модерната държава един млад учен е по-важен от цяло полицейско управление.”
Свидетели сме на режим, който действително като че ли мрази духовността.
Господа управляващи, вие изкарахте на улиците най-интелигентната част на България, която никога не е приемала такива крайни форми на протест. В техните искания не става въпрос само за заплати. Те искат друго бъдеще за България!
Смешно е да се говори за икономика на знанието у нас днес. България не може да се състезава за тази цел, тъй като студентите й се борят да няма дървена ваканция, да имат стипендии. Действително е жалко, когато се правят циркове със 100 хил. лв., отпуснати от правителството за отопление на три висши учебни заведения в областта на културата, след като това няма да им стигне и за един месец отопление.
Парламентарната група на Коалиция на България настоява за коренна промяна на политиката на управляващите в духовната сфера! Незабавно трябва да бъде осигурено нормално финансиране и функциониране на държавните висши училища и публичните научни организации! Да се спре волунтаристичната и хаотична законодателна дейност на мнозинството, която вече получи своята оценка от Конституционния съд – с връщането на Закона за академичното развитие.
Настояваме: образованието, науката и културата да станат водещи национални приоритети, а не да се разглеждат от управляващите като излишен разход и като дразнител! Предучилищното, началното, средното и висшето образование да се разглеждат като система. Ако продължат реформите, както беше правено от предишното правителство, реформата трябва да бъде цялостна и смислена, а не повърхностна и обслужваща частен интерес, както се случва в момента. 
Ние сме категорично против политиката за ликвидация и обезличаване на Българската академия на науките, българските държавни университети и други институции на българската духовност!
Ние – Коалиция за България, няма да оставим България да се търкаля по надолнището, ще отстояваме интересите на българската академична и научна общност в Народното събрание, пред европейските институции и в частност при обсъждането на бюджета за 2011 г. с наши алтернативни предложения.
България трябва да се утвърждава не като територия на нищетата, неграмотността, страха и подслушването, за което се заделят 100 млн.лв. в бюджета за догодина – доста повече от парите за култура, а като държава на благоденствието и духа, благодарение на които българската нация е оцеляла 13 века.” Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Станишев.
Продължаваме с Парламентарния контрол.
Ще отговаря министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. 
Първият въпрос е от народния представител Четин Казак относно спирането на работата на екарисажите в страната и възможните последствия от това.
Заповядайте, господин Казак. 
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на земеделието! Въпросът ми е продиктуван от неотдавнашната новина, че България е на път да потъне в животинска мърша, след като двата екарисажа в страната спряха събирането, транспортирането и термичното обезвреждане на труповете на умрели животни. 
Шуменският екарисаж е спрял тази си дейност от 4 октомври, а варненските им колеги са го направили от 11 октомври. Шуменският екарисаж обслужва 18 области в страната, сред които София-град и София-област, Разград, Русе, Ловеч, Търговище, Монтана, Сливен, Стара Загора, Плевен, Силистра, Велико Търново и други. Останалите 10 области се обслужват от Варненския екарисаж. 
Нека да припомним, че след влизането на България в Европейския съюз е забранено загробването на животните, а събирането, транспортирането и обработката на животински трупове от умрели селскостопански животни, домашни любимци, както и на диви или опитни животни от зоопаркове и приюти се поема от държавния бюджет. 
Причината за категоричното решение на двата екарисажа е, че за цялата 2010 г. държавата им дължи милиони левове. Досега са били приведени пари само на два транша за обработени трупове за период от 15 дни. Тоест, платено е само за януари. При тази ситуация най-вероятно по места ще започне загробване на труповете, което е абсолютно забранено от Директива 1774 от 2002 г. на Европейската общност.
Уважаеми господин министър, зная, че след отправянето на моя въпрос имаше среща с Вас, на която Вие поехте определени ангажименти, въз основа на които екарисажите възобновиха своята дейност. Но от сряда тази дейност отново е спряна, тъй като все още не са получили нищо от обещаните им средства. 
Ето затова въпросът ми към Вас е: какви са причините за спиране финансирането на екарисажите, кога според Вас това финансиране може да бъде осигурено, за да могат тези предприятия да продължат своята дейност и страната заплашена ли е от финансови санкции от Европейския съюз, дори от забрана за износ на животинска продукция, ако ситуацията продължи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор на въпросите.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Казак! Информацията, която сте получили, не е съвсем точна, тъй като само „Брамас 96” АД, гр. Шумен беше преустановил дейността си по обезвреждане на умрели животни от 4 октомври 2010 г. „Екарисаж Варна” ЕООД не е преустановявал тази дейност от 11 октомври, както цитирате Вие във въпроса си, а е работил непрекъснато и продължава и към момента да работи. 
След проведени разговори със собствениците на двата екарисажа от 18 октомври „Брамас 96” АД, гр. Шумен, възстанови дейността си по обезвреждане на умрели животни, която отново бе преустановена в сряда, 3 ноември, както Вие току-що споменахте.
По отношение на опасенията Ви от налагане на финансови санкции от Европейския съюз и от забрана за износ на животинска продукция следва да знаете, че към момента страната ни не е заплашена от подобни санкции, тъй като за кратък период е спряла работата само на един от двата екарисажа. В периода, когато „Брамас 96” АД – гр. Шумен не събира умрелите животни, те се обезвреждат чрез загробване, съгласно изискванията на Наредба № 22 от 10 март 2006 г. за условията и реда за обезвреждане на странични животински отпадъци и на продукти, получени от тях и на специфично рискови материали, извън обектите, регистрирани в регионалните ветеринарно-медицински служби. Наредбата се прилага при извънредни ситуации, какъвто е случаят със спиране на работата на „Брамас 96” АД – гр. Шумен.
Относно допуснатото забавяне в плащанията към екарисажите искам да Ви уверя, че сме предприели необходимите мерки по осигуряване на финансиране и в кратък срок ще се извърши частично плащане на задълженията ни към екарисажите, което ще позволи на „Брамас 96” да възобнови дейността си.
Уважаеми господин Казак, следва да имате предвид, че договорите с двата екарисажа са сключени след проведена обществена поръчка на 17 март 2009 г. от бившия министър на земеделието господин Валери Цветанов без, забележете, да е осигурено финансиране по тези договори. Част от задълженията ни за 2009 г. разплатихме от бюджета на министерството, а друга част бяха осигурени от Банката за възстановяване и развитие. 
За 2010 г. направихме почти невъзможното въпреки ограничения бюджет на министерството и до момента сме изплатили 30% от дължимите суми към м. октомври, като до дни се очаква да изплатим поне още 30%. 
В момента тече процедура за обявяване на нова обществена поръчка по избор на изпълнител и се надяваме след тази обществена поръчка проблемите да се преустановят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. 
За реплика има думата народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря. 
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз силно се надявам, че ситуацията, която Вие обрисувахте като извънредна, заради което се прилага и тази наредба, която Вие цитирахте, наистина ще бъде краткотрайна и това загробване, за което Вие споменахте, към което се пристъпва в момента, няма да продължи дълго, тъй като то наистина е опасно за здравето на българите и е забранено категорично от Европейския съюз в по-продължителен период от време. Силно се надявам, че финансирането наистина ще бъде осигурено, тъй като знам, че от много време подобни обещания са били отправяни към двата екарисажа, но до този момент, както Вие сам споменахте, изпълнението на част от финансирането е минимално.
Аз се обръщам към Вас, зная, че проблемът не е толкова при Вас, колкото в министъра на финансите, но в правителството Вие трябва да обърнете сериозно внимание, че с подобен род дейности шега не бива и не бива оттам правителството и Министерството на финансите да търси някакви икономии или пък да забавя плащанията с някакви други цели, тъй като се касае за здравето на българските граждани.
Този въпрос ще продължи да стои сериозно на нашето внимание, докато той не бъде решен окончателно. Благодаря ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За дуплика – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Казак, дами и господа народни представители! Вземам думата за дуплика, за да ви уверя отново и чрез вас и медиите, че няма опасност към момента, тъй като ние разполагаме и с резерв, имаме така наречените инсинератори, които са разположени на граничните ветеринарни пунктове, можем да използваме и тях, ако желаем. Следи се ситуацията и до дни, тъй като разговаряхме вчера и с премиера, и с финансовия министър, ще бъде осигурено компенсаторно финансиране, което да позволи да покрием поне още 30% от задълженията, така че тези екарисажи да продължат дейността си.
Не като оправдание, но наистина да припомня, че тези договори не бяха обезпечени, както въобще договорите за имунопрофилактика с ветеринарно-медицинските специалисти и ние само преди дни се наложи да изплатим приоритетно над 3,5 млн. лв., за да покрием задълженията към ветеринарните специалисти, така че следващото по приоритет ще бъде към екарисажите и ви уверявам, че това наистина ще стане до дни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос на народния представител Меглена Плугчиева-Александрова относно откази за плащане на субсидии на група млади фермери по договори, сключени от ДФЗ-РА по Мярка 112 от Програмата за развитие на селските райони.
Заповядайте. 
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! 
Господин министър Найденов, моят въпрос касае жалбата на 100 млади фермери, които са подготвили проекти по Мярка 112 и съответно са били сключили договори по тази мярка. Става дума за проекти, които са от 2009 г. Проектите касаят създаването на декоративни разсадници. Оказва се, че същите тези проекти от Фонд „Земеделие” са отхвърлени за разплащане на субсидията с обяснението, че липсва документ за регистрация в Агенцията за апробация и семеконтрол. В същото време обаче на 47 подготвили проектите си млади фермери се оказва, че е разплатена част от субсидията в размер на 12 500 евро, без да им е искан същия този документ от Агенцията по апробация и семеконтрол. 
Следващата стъпка е, че на тези, на които вече е разплатена субсидията, се изпращат нотариални покани да възстановят, да я върнат обратно на Фонд „Земеделие”. Разбирате, че в тази абсурдна ситуация се прилага и двоен стандарт, липсва всякаква логика и поведение на Фонд „Земеделие”.
Затова моята молба към Вас от името на всички тези засегнати лица е да кажете какво сте направили по случая, кога засегнатите ще си получат парите, след като това е ходене по мъките повече от една година и какви мерки сте взели, за да се потърси отговорност от администрацията на Фонд „Земеделие”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! При казуса, който третира сигнала на младите фермери кандидатствали по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, приложимите национални правила са посочени в Закона за посевния и посадъчен материал. 
Със закона се въвеждат две директиви на Съвета относно търговията на овощен и размножителен материал и овощни растения, предназначени за производство на плодове и относно търговията с посадъчен материал на декоративни растения.
Въз основа на посочените актове на Общността в закона е предвидена задължителна регистрация в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол на производителите на посадъчен материал от овощни насаждения и декоративни растения. В ИАСАС се води публичен Регистър на лицата получили разрешение за производство и заготовка на посевен и посадъчен материал.
Съгласно Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 112 един от критериите за допустимост е изискването общият икономически размер на земеделското стопанство да не е по-малък от две икономически единици към момента на подаване на заявлението за кандидатстване.
В конкретния случай при кандидатите по Мярка 112, които са формирали началния си икономически размер с разсадници за трайни насаждения, са били възможни два варианта за кандидатстване: първият - с вече създаден разсадник за трайни насаждения, или с намерение за създаване на разсадник за трайни насаждения. 
В случай, че към датата на кандидатстване по програмата кандидатът вече е създал разсадник за трайни насаждения, той съответно трябва да има и издадено разрешение от изпълнителния директор на ИАСАС. 
В случай, че се кандидатства с намерение за създаване на разсадник за трайни насаждения е необходимо към момента на създаване на разсадника, но не по-късно от края на текущата стопанска година, кандидатът да бъде вписан в Регистъра на лицата, получили разрешение от ИАСАС. В случай, че до края на стопанската година кандидатът не е получил разрешение, то площите, необходими за производство на посадъчен материал, не могат да се включат при изчисляването на икономическия размер на земеделското стопанство на кандидата.
В периода април 2008 - юли 2009 г. подадените заявления на кандидатите, формиращи началния си икономически размер с разсадници за трайни насаждения, са 144, от които са одобрени 57 проекта, а 87 са отхвърлени.
Основанието за отхвърляне на цитираната бройка проекти от страна на Държавен фонд „Земеделие” е, че при тези кандидати не е било възможно да се докаже формирането на изискуемия икономически минимален размер на стопанството.
След извършване на административна проверка от Фонда в Регистъра на ИАСАС е направено преизчисляване на първоначалния икономически размер, в резултат на което е установено, че кандидатите не отговарят на изискването на Наредба № 9. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика – заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, виждам, че давате един изключително формален отговор, за съжаление. Предполагам, че не е лично Ваша вината, а на тези, които са Ви подготвили отговора, от Фонд „Земеделие”. 
За съжаление, фактологията и хронологията на събитията е далеч по-различна от това, което докладвате.
Първо, трябва да Ви информирам, че служителите на Фонда са направили пет проверки на всичките тези проекти. Първо те са ги приели без да искат от хората този документ, който тук се поставя като аргумент, че липсата му е причината за отхвърляне на проектите.
Второ, направени са пет проекти на място от същите тези служители на Фонда. Направени са проверки от Агенцията за апробация, съответно от Службата за растителна защита, от абсолютно всички.
На 4 ноември - точно преди една година, излиза на сайта на разплащателната агенция списъка за одобрените проекти, приети проекти и е обявено, че ще им бъдат разплатени субсидиите. И двадесет дни по-късно изведнъж същите тези служители се сещат, че има да потърсят някакъв нов документ, който не са поискали в началото на приемането на проектите и това е този, заради който сега всички се крият и се оправдават, че е причината за спирането на проектите. 
Сагата продължава нататък и след като им искат да представят документа и хората представят в 10-дневен срок въпросния документ, който, пак повтарям, че не им е бил поискан, когато са били представени проектите, въпреки допълнителното представяне, съответно те не са одобрени и са отхвърлени, а на някои са разплатени, но след това, когато се раздухва цялата тази история, в страха си същата тази администрация започва да изпраща нотариални покани за връщане на субсидията, която е разплатена. 
Разбирате, че става дума за груба административна грешка, за нарушения, които са изключително скъпи, предвид факта, че тези 100 души не само са засегнати, те са в загуба затова, че са взели кредити за изпълнение на тези проекти. На всичкото отгоре сега са и виновни. (Председателят дава сигнал, че времето, предвидено за реплика, е свършило.) 
Госпожо председател, тъй като не използвах двете си минути за задаване на въпроса, молбата ми е сега да се отчете това време. (Оживление.) 
Затова, господин министър, след смяната, която направихте в ръководството на Фонда, се надявам, че ще има наистина реална смяна в действието на този Фонд, защото хората напускат разочаровани, изгонени. И не е случайно, че има само до 9% изпълнение на мерките. С 9% изпълнение няма да стигнем далеч!
Накрая аз ще Ви връча и жалбата на още една жена - Александрина Сталева от Стара Загора, със същия проблем по същата мярка с отказ заради това, че са изчерпани средствата. Оказва се, че проекти, които са кандидатствали след нея, на практика са уважени и са разплатени, а нейният проект е отхвърлен, просто защото вероятно няма връзки във Фонд „Земеделие”?!
Много Ви моля, спрете тази порочна практика и направете така, че този Фонд да работи, да не гони хората, а да направи така, че тези средства да отидат при тези, които имат нужда от тях! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо Плугчиева, дами и господа народни представители! Аз Ви отговорих наистина формално преди малко. Сега ще Ви кажа какво ще направя, тъй като това, което изнесохте, е едно към едно така и наистина хората за това, което им се е случило, не са виновни. 
Тези договори са приемани от служители на регионалните поделения на Държавен фонд „Земеделие”. Приемани са, аз не искам да кажа кога - и през 2009 г., и през 2008 г. и след това.
Тези договори са били консултирани от Националната служба за съвети в земеделието, тоест хората са подведени втори път.
Тъй като аз разговарях преди време с част от тези засегнати бенефициенти и настоявах пред предишното ръководство на Фонд „Земеделие” този случай да бъде изчистен. Към момента той не е изчистен и това, което консултирах буквално преди да Ви отговоря днес на парламентарния въпрос, е, че ще бъде внесено, разпоредих на новия директор на Държавен фонд „Земеделие”, предложение до Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”. Тези средства от около 1,5 млн. лв., които трябва да бъдат дадени. Надявам се да бъде гласувано това на Управителен съвет и тези хора да могат да си получат средствата, защото наистина в този случай това е чисто формално.
Вие видяхте разликата от първия ми отговор, който беше формален, и ако гледаме формално на нещата, те нямаше да си получат парите, но, в края на краищата, затова има министър. Аз поемам тази отговорност и те ще бъдат разплатени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Това беше и последният въпрос към Вас.
Сега преминаваме към въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.
Първият въпрос е на народния представител Иван Николаев Иванов относно сертификати за безопасност на вагоните на БДЖ.
Заповядайте, господин Иванов, за да развиете своя въпрос.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! 
На 27 септември т.г. на ръководството на БДЖ беше връчено Решението на Софийския административен съд, в което се оказва, че по-голямата част от вагоните и локомотивите, собственост на БДЖ, са с изтекъл сертификат за безопасност. 
Компанията обяви, че ще обжалва това Решение и вероятно го е направила още в първите дни на м. октомври т.г., в законоустановения срок.
Извън всичко това ръководството на БДЖ на специален брифинг обяви, и аз цитирам, че „е осигурена безопасността и сигурността на превозите на пътници и товари, че има вътрешноведомствени нормативни актове, които гарантират безусловно спазване на изискванията за безопасност и сигурност, и че на всички пътнически вагони се извършва ежедневен технически преглед в депо или екипировъчен пункт и те гарантират за годността на вагоните и локомотивите за безопасно движение и за безопасност и сигурност на пътниците”.
Това звучеше много добре, господин министър, но буквално в рамките на следващите няколко месеца се случиха две събития, които поставят под силно съмнение тези твърдения. На 4 октомври 2010 г. между гарите Драгоил и Драгоман международният влак от Белград за София и служебен влак на Българските държавни железници се удариха челно малко преди 8,00 ч. на изхода на гара Драгоил. При удара бяха ранени 26 души. Точно две седмици след това, на 18 октомври, три вагона от бързия влак „Чайка” по линията София-Бургас дерайлираха. За щастие, в този случай нямаше ранени. Всичко това поставя под въпрос какво е състоянието на безопасността на влаковете, с които се движат българските граждани? 
Отправям към Вас следния въпрос: Съгласно Закона за железопътния транспорт изтекли ли са сертификатите за безопасност на вагоните на БДЖ, на коя дата и за какъв брой вагони? Какъв е характерът на вагоните – товарни или пътнически, или едновременно от двата типа? Подновени ли са сертификатите? Ако не са, кое е правното основание за това и какви действия ще се предприемат за решаване на проблема? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Министър Цветков, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, въпросът, който засягате, предизвиква изключително широк медиен интерес в последните седмици и бе предмет на многобройни дискусии. 
В началото искам да подчертая, че по отношение на сертификатите за безопасност на возилата са налице сериозни разлики между европейското и българското законодателство. Какво имам предвид?
На първо място, предвиденото в европейското законодателство сертифициране е за вида подвижен състав, а съгласно българското е предвидено да се сертифицира всяко возило и железопътна техника поотделно, което е значително утежняващо изискване.
На второ място, при сертифицирането на возилата европейското законодателство не поставя изискване за срок на валидност, докато у нас сертифицирането е със срок 5 години.
На трето място, сертифицирането в Европа установява съответствието на типа возило с техническите изисквания за оперативна съвместимост и националните правила за безопасност, а сертифицирането в България установява техническата годност на возилото за движение по конкретната инфраструктура.
И не на последно място, сертификатът за безопасност в европейското законодателство се изисква от железопътните превозвачи единствено с цел кандидатстване за издаване на сертификат за безопасност на железопътен превозвач от съответния национален орган по безопасност.
В резултат на неприлагането на европейските норми на дружеството-превозвач се налага ежегодно да плаща немалка сума за нещо, за което в Европа отдавна е преценено, че пари не се дължат. Всичко това е на фона на тежкото финансово състояние, в което, знаете, се намират Българските държавни железници. С риск да се повторя ще подчертая – това не е сертифициране за безопасността и техническата годност на едно возило, а единствено и само за съответствието на типа возило с техническите изисквания за оперативна съвместимост и националните правила за безопасност.
Техническата безопасност на вагоните се установява с ежедневни технически прегледи, извършвани при строг контрол и спазване на всички нормативни изисквания. В момента с изтекъл срок на валидност е Сертификат № 25 от 2004 г., като по отношение на возилата от сертификата Изпълнителната агенция „Железопътна администрация” е издала предписание за спирането им от движение. В предвидения срок БДЖ го е обжалвало, тъй като то е издадено в противоречие с материално-правни разпоредби на европейското законодателство, имащи приоритет пред нормите на националното право, които му противоречат. За съжаление, въпреки че този проблем стои от много години, досега не са предприемани действия за решаването му. 
В момента в министерството вече е изготвен проектът на Закона за железопътния транспорт, в който един от основните въпроси е именно този по коректното въвеждане на разпоредбите от европейското законодателство в националното ни право, което е задължителен ангажимент на страната ни като член на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Иванов, имате възможност за реплика към министъра.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аргументите, които изложихте, бяха публично известни от Вашите изявления. Аз приемам аргумента, че в други страни от Европейския съюз липсва този 5-годишен срок на валидност на сертификата, че тежкото финансово състояние на БДЖ не позволява да се отделят няколко милиона допълнителни средства за подновяване на сертификата, но, господин министър, ние като граждани на страната, още повече ръководителите на държавата са длъжни да спазват закона такъв, какъвто е или като използвате Вашите възможности за законодателна инициатива чрез Министерския съвет или депутати, този закон досега трябваше да бъде променен. Вие трябва да разбирате, че се намираме в състояние, когато изискваме редовите граждани на страната да спазват законите, а те не се спазват от хора, които стоят на високо държавно ниво.
Говорите за приоритета на европейското законодателство. Безусловният приоритет е тогава, когато актът на Европейския съюз е регламент. Когато е директива, трябва да се извърши хармонизация и тя минава през промяна в закона. Аз смятам, че министерството е показало липса на административен капацитет, като едва сега – 15-16 месеца след като встъпи в длъжност правителството, респективно Вашият екип, ще бъде подадена тази промяна. Ако междувременно и Върховният административен съд потвърди решението на Градския административен съд, действително ще се окажем в абсурдна ситуация с необходимост от незабавно изпълнение на тези разпореждания. 
Въпросът, който задавам, има и друг много по-голям подтекст. Железопътният транспорт, уви, е пренебрегнатият транспорт от 4-те вида транспорт. Дори последният факт, че не можаха да бъдат усвоени средства от Европейския съюз за железопътния транспорт и ще се прехвърлят към софийското метро – слава Богу, за да бъдат спасени, показва, че липсва капацитет да се представят адекватни проекти и да бъдат реализирани. 
Когато шефът на БДЖ заявява, че е героизъм за железничарите да се движат със стари вагони по стари релси, още по-голям е героизмът за българските граждани, които ползват тези вагони. Направете необходимото железопътният транспорт да заеме достойно място във век, когато се иска да се пести излъчването на парникови газове и да се икономисва енергия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще ползвате ли дуплика, господин министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Петър Мутафчиев относно изпълнението на Оперативна програма „Транспорт”.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър! Оперативна програма „Транспорт” беше утвърдена през м. ноември 2007 г. при предишното правителство с ясно определени проекти, които са приоритет както за България, така и за Европейската комисия. Те са балансирани между железопътния транспорт, интермодалността, тоест връзката между отделните видове транспорт и съответно пътната инфраструктура. 
През периода до 2009 г. бяха готови две апликационни форми. Едната, която по-късно беше утвърдена от Европейската комисия, е за метрото в София и железопътният участък, който трябваше да бъде продължение по програма ИСПА, Свиленград – турска граница. Бяха сключени и договори по програма ИСПА – оттам бяха осигурени средствата, с 6 компании по 6 от железопътните проекти, за един от които можеше още в средата на 2009 г., тоест август месец, да се направят търговете, така че до края на 2009 г. да бъде представен на Европейската комисия голям железопътен проект. Това е Пловдив-Бургас. За съжаление този проект се провали.
Това, което видяхме впоследствие, е, че само една апликационна форма беше подадена в Европейската комисия – за автомагистрала „Тракия”, която е допълнителен проект, включен в Оперативна програма „Транспорт”. За учудване е, че проекти, по които имаха готовност от пътната администрация – говоря за СОП - гара Яна, готов проект, пуснат при предишното правителство, върнат заради грешки, тъй като имахме съмнения, че са допуснати такива по време на търговете; Кърджали – гръцката граница, важен проект, също върнат – все още не са готови и не е започнало усвояването на средствата по тях.
Господин министър, моят въпрос е: колко са в края на краищата апликационните форми, които по Ваше време бяха подготвени и представени съответно в Европейската комисия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, както знаете, за периода от началото на м. август 2009 г. досега са подписани общо 23 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Общата им стойност е в размер на 735 млн. 411 хил. лв., като финансирането по Оперативна програма „Транспорт” е 725 млн. 569 хил. лв. 
От началото на мандата от Европейската комисия е одобрен един формуляр за кандидатстване – този за проекта за разширение на метрото в гр. София. През този период от управляващия орган на програмата е одобрен проектът за доизграждане на автомагистрала „Тракия”, лотове 2, 3 и 4. Проектът, освен това, вече е процедиран за окончателно одобрение от страна на Европейската комисия.
Междувременно предприехме редица реални действия в посока ускоряване в максимална степен подготовката на проектите. Променихме Постановление на Министерския съвет № 258, с което разширихме допустимите разходи - именно в подготвителната фаза на проектите по Оперативна програма „Транспорт”.
Същевременно през м. юни т.г. на последния Комитет за наблюдение разширихме и обхвата на програмата чрез включването на нови инфраструктурни проекти. Това са: 
- по приоритетна ос 1: Димитровград -Свиленград, на стойност 280 млн. лв.; 
- по приоритетна ос 2: Калотина-София, на стойност 380 млн. лв.; 
- по приоритетна ос 3: метрото-фаза 2, на стойност 300 млн. лв., и 
- по приоритетна ос 4 – осем проекта. 
Основната цел, която стои пред нас, е да се работи по подготовката на всички инфраструктурни проекти, а тези от тях, които са в най-напреднала фаза, да кандидатстват за финансиране по програмата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Мутафчиев, имате възможност да развиете репликата си. 
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, Вие потвърдихте това, което аз казах –  има една апликационна форма, която в момента е готова и е подадена в Европейската комисия. Това е за автомагистрала „Тракия”, която все още не е утвърдена от Европейската комисия, дай Боже, това да стане, но поне можем да усвояваме авансово средства за там. 
За мен е необяснимо защо проектите, които споменах - за Кърджали-Маказа, за Пловдив-Бургас, за интермодалния терминал в София, господин министър, не се движат въобще напред. Искате ли да Ви кажа, че докато в момента се мотаете по въпроса за интермодалния терминал, а всичко беше готово за гара Подуене, на частни начала се изгражда друг интермодален терминал – на гара Яна? Знаете кой в момента го строи? И той ще изпревари този проект, който е важен за Европа. София наистина е връзката между всички коридори на Балканския полуостров. 
Както казваше премиерът, виждате ли, трябвало да работим за усвояване на повече приоритети във връзка с геостратегическото положение на България. Ами, направете го това! Направете интермодалните терминали в Бургас и във Варна, включително и разширението. 
Говорим за Свиленград, че, виждате ли, включени сме като предимство в Комитета за наблюдение. 
Свиленград–Пловдив - една година и половина по тази жп линия не се работи, затова ще изпуснем парите по ИСПА. След това ги вземаме от Оперативна програма „Транспорт”. След това отново продължаваме да говорим, че, виждате ли, тази програма е на последно място -  това, което сподели господин Иванов, сега не го виждам в залата. За мен е необяснимо в момента да се прехвърлят пари от железопътната инфраструктура към метрото. 
Да, метрото е важно, но проблемите на железопътната структура са много по-големи, има голяма необходимост от много средства, които трябва да се изразходват за модернизацията на жп линията, за гарантиране на сигурността. Държавата не може да ги осигури и целта беше голяма част да се поемат от Оперативна програма „Транспорт”. 
И аз все пак се надявам, че този административен капацитет, който непрекъснато се иска от Вас да бъде увеличен, ще го постигнете, за да има някакъв напредък по Оперативна програма „Транспорт”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще се възползвате ли от дуплика, министър Цветков? 
Заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Мутафчиев, аз се учудвам, че точно Вие повдигате по този начин въпроса, тъй като през миналата година Оперативна програма „Транспорт” имаше 1,5% усвояемост и липса на готови проекти, които да бъдат реализирани. 
Усвояемостта в рамките на изтеклата една година е вече в пъти по-голяма от тази, която е постигната под Ваше ръководство. А това, че за Вас е необяснимо, че се пренасочват средства към проектите с по-голяма готовност, това, разбира се, е абсолютно ясно защо се прави – за да се усвоят колкото се може повече средства, за да не се загубят заради забавянето, което е генерирано досега. Благодаря ви. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Димитър Горов относно железопътната катастрофа на гара Септември на 18 октомври 2010 г.
Господин Горов, заповядайте да развиете своя въпрос.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги! Първо искам да направя уточнението, че до известна степен въпросът ми може да изглежда неактуален, тъй като известно време нямах възможност да получа отговор. Независимо от това, ще го задам.
Уважаеми господин министър, на 18 октомври 2010 г. бяхме свидетели на поредния абсурден жп инцидент в района на гара Септември, ако можем да квалифицираме тази катастрофа като инцидент. Само щастливата случайност е причината да няма жертви между 172-та пътници във влака. Казвам поредния инцидент, защото при гара Баня без малко да се блъснат два влака. При Корито също щеше да има подобна катастрофа. При Полски Тръмбеш  - дерайлирал влак, за да се стигне до 4 октомври 2010 г., когато между Драгоман и Драгоил се блъснаха челно два влака. При тази ситуация Вие окачествихте всичките тези действия като колективна безотговорност, говоря за катастрофата на Драгоман и Драгоил. 
Всички тези сигнали за проблемите в БДЖ явно обаче не направиха впечатление на правителството, на министерството по-точно, защото в края на краищата се стигна и до  катастрофата  на 18-ти.
От първоначалните данни става ясно, че авариралият локомотив, станал причина за катастрофата, е бил на  технически преглед само един ден преди самата катастрофа. Тази, последната, катастрофа Вие квалифицирахте определено като безотговорност. Моето твърдо убеждение е, че, ако можем да говорим за някаква по-конкретна ситуация в инцидентите, тя може да се окачестви по следния начин: все повече нашите влакове приличат на влакчета на ужасите, а пътниците, които пътуват в тези влакове, са камикадзета, които обаче не знаят за това. 
В тази връзка моят въпрос е: какви бяха основните причини, поради които се случи тази катастрофа, и какво смята да предприеме министерството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Министър Цветков, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, инцидентът, за който става въпрос, е поредното доказателство за нуждата от спешни действия и генерална промяна в цялата система, наречена железопътен транспорт на България. Говоря за промяна, която трябва да засегне не само структурата или начина на управление на дружеството, а най-вече начина на мислене и отношение както от страна на ръководството, така и от страна на работещите в железниците. 
По предварителни данни вероятната причина за произшествието е престъпна безотговорност от страна на служители на БДЖ - безотговорност, която можеше да има и много по-сериозни последици. Незабавно назначих комисия от звеното за разследване на произшествия към министерството - за техническо разследване на фактите и обстоятелствата, при които е възникнало железопътното произшествие и която да посочи причините за същото.
Освен това, съм възложил тотална проверка на всички системи за безопасност в БДЖ пътнически и БДЖ товарни превози: проверка на организацията на ремонтната дейност, на подвижния състав, на ефективността на системите за контрол, на качеството на извършваните ремонти, на техническото състояние на подвижния състав в експлоатация, както и на разпределението на отговорностите в дружеството по отношение на безопасността и на ремонтите.
В заключение искам да подчертая, че състоянието на БДЖ е тежко не само финансово, но и технически, тъй като и вагоните, и локомотивите са на по 40 години. 
От страна на министерството се прави всичко възможно да се осигурят средства именно за подновяване на остарелия състав, но докато не бъде осигурен такъв, ще въведем в БДЖ съответните правила, за да могат хората да пътуват спокойно и безопасно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, не знам това как кореспондира с предложението, което беше направено в бюджета за 2011 г., като парите за контрол са намалени с                 1 милион. По същество казаното от Вас преди малко по никакъв начин не е отразено в парите, които се предвиждат за следващата година. Това, разбира се, е елемент от случващото се. Аз искам да се върна на един мой предишен въпрос, свързан с инцидента или катастрофата между Драгоман и Драгоил. Тогава говорихме за цялостното състояние на железниците. Говорихме, че има тежки проблеми и че тези проблеми трябва да намерят своето решение, освен с финансово обезпечаване, и кадрово. Тогава Ви направих предложение да не търсите грешките между чистачките и низовия състав в железниците, а да потърсите решението на проблема в по-висшите началници, защото те допускат това безхаберие в железниците. Това е нещо, което в края на краищата доведе до последния инцидент.
Не мога да си представя как един влак, локомотив или каквото и да било е минал на технически преглед днес, а утре той е негоден. Вчера, когато обсъждахме законопроекта, който сте внесли, за транспорта, говориха представители, колеги от ГЕРБ, че не е важно на колко години е транспортното средство, а какво е техническото му състояние, което по никакъв начин също не кореспондира с това, което ми казвате, че проблемът е във влаковете. Проблемът е в техническото състояние, не се извършват добри и качествени ремонти! 
Преди известно време Ви казах, че ако не вземете мерки на необходимото ниво, Вие носите отговорност за това, което се случва в Българските железници. Ако имахте доблест, реално щяхте или да освободите хората, които са виновни за това, или Вие да си подадете оставката. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Извинявайте, че просрочвам времето.
Още нещо искам да отбележа – имате изключителен късмет в момента. Ако не беше Цветан Цветанов с неговите шест апартамента, скандалът – за един месец три катастрофи, щеше да се вихри само и единствено около Вас. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика? Няма да се възползвате.
Следва въпрос от народния представител Калина Крумова относно турски радиостанции с преобладаващо излъчване в Република България.
Заповядайте, госпожо Крумова, да развиете въпроса си.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с това, което Ви попитах и преди няколко седмици тук, от парламентарната трибуна, а именно: докога в България ще се слушат турски радиа? Тогава Вие ми казахте, че в началото на м. октомври ще има среща в Анкара, където този въпрос „ще бъде поставен сериозно”, ако трябва да Ви цитирам точно. Искрено се надявам това да е било така и да има решения. Надявам се да ме информирате какво се е случило на тази среща и ще се оправи ли радио ефирът в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Крумова, да, действително проблемът с трансграничните радиосмущения от страна на Република Турция, който поставихте на нашето внимание преди месец, съществува повече от 15 години и е изключително сериозен.
За съжаление, независимо от многократно предприеманите от България стъпки за разрешаване на този въпрос, както и чрез Международния съюз по далекосъобщения, така и посредством преговори на двустранна основа, положителен резултат засега няма. Именно затова от страна на министерството този сериозен проблем бе включен в таблицата на нерешените въпроси, които трябваше да бъдат разгледани на насрочената за началото на м. октомври в Анкара Междуправителствена комисия. За съжаление, по искане на турската страна и с цел по-добра и прецизна подготовка на средствата провеждането на срещата бе отложено.
Разбирайки неотложността на този проблем, междувременно през миналия месец експерти от Комисията за регулиране на съобщенията бяха изпратени на работно посещение в Турция. В резултат на проведената среща и дискусии между ведомството по информационни и комуникационни технологии на Турция и нашите представители по отношение решаването на проблема за трансграничните замърсявания бе подписан и протокол за предприемане на конкретни действия. Планирано е провеждане на срещи два пъти годишно и изготвяне на доклади за дейността на тримесечие, както и провеждане на съвместни измервания два пъти годишно и други технически изследвания при необходимост.
Следва Турция да започне, след решението на Върховния съвет по радио и телевизия и в разумен период от време, изследвания за разширяване на използването на RDS за устройствата при УКВ радиостанциите за по-добра идентификация на източниците на смущенията. Освен това, след изясняване на източниците на смущенията следва да бъдат предприети необходимите технически предпазни мерки, като намаляване на мощността, обосновка на ъгъла на наклон на антената и дефиниране на защитен коефициент и диаграма на насоченост на антените.
След започване на работа на съвместната работна група ще се проведат срещи за оценка на резултатите от дейността й на най-високо ниво.
Искам да Ви уверя, че от страна на министерството се предприемат всички мерки за преодоляването на този проблем. Експертните разговори не изключват, а напротив – подготвят почвата за поставянето на въпроса на среща на високо междуправителствено ниво в момента, в който бъде насрочена дата за провеждането. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Крумова, заповядайте за реплика.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Благодаря Ви за отговора, господин министър.
Той звучи много добре. Бих била изключително щастлива, сигурна съм, че и всички българи, ако наистина се случват нещата, за които казахте.
Имам два въпроса: ако те не станат реалност, така както е било до момента, защото в поредния си отговор Вие ми казахте колко много споразумения има между България и Турция, и те се нарушават, кой ще бъде гарант, че тези споразумения ще бъдат спазени и в какви срокове турските радиостанции в България ще намалеят? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? 
Заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо Крумова, както виждате, ние сме предприели всички възможни действия от наша страна, така че този проблем най-накрая да намери решение. Аз считам, че тези действия на работната група в момента наистина дават възможност и една добра основа за тази междуправителствена среща, която подготвяме и на която този въпрос наистина ще бъде поставен много сериозно.
Все пак по тези спорове трябва да има, разбира се, и орган, който да е компетентен. Международният съюз по далекосъобщения, разбира се, също е сезиран за тези нарушения. Аз смятам, че активната позиция на България в този случай, надявам се, ще доведе до конкретни резултати. От наша страна мисля, че сме предприели възможния максимум от мерки, които имаме право да предприемем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Ваньо Евгениев Шарков относно предприети планувани мерки за намаляване шума на летище Бургас.
Заповядайте, господин Шарков, в рамките на две минути да развиете и да зададете въпроса си.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, този въпрос е от приемната ми в СДС – Бургас, където граждани поставиха проблема, който доста време ги тормози. 
Гражданите на Бургас, живеещи в комплексите „Славейков” и „Изгрев”, са тормозени от високите шумови нива на нископрелитащите самолети за летище Сарафово, особено през летните месеци. Поради голямото натоварване на трафика натоварването и за жителите на тези два квартала на морския град е изключително голямо.
През м. май 2008 г. има проведена съгласувателна процедура с Министерството на здравеопазването относно екологичната оценка на генералния план на летище Бургас, където са дадени пет препоръки и предписания за спазване на следните изисквания:
 - да се предприемат мерки за оптимизиране трасетата за излитане и кацане с оглед ограничаване преминаването на летателни средства над града и близко разположените селища;
- да се създаде организация на слотовете с оглед минимизиране нощните полети и по възможност те да бъдат преустановени;
– да се създаде организация и мониторингова система за наблюдение на движението в района на летището, с цел спазване на изискванията за минимално шумово натоварване и ограничаване на възможния минимум на маневрите в района на летището;
– да не се допуска техническо изпробване на двигателите на самолета, освен на определените места и т.н. 
Сутринта от Министерството на околната среда и водите – министър Караджова ми връчи и нейният отговор, в който е представено становището по екологичната оценка и съгласувателната процедура на министерството по генералния план, където също е казано, че трябва приоритетно да се предвиди закупуването и монтирането на Мониторингова система за извършване на непрекъснато измерване на показателите за шум, да се създаде организация за задължително спазване на противошумовите маневри в района на летището. Доколко това е спазено през тези години? Всъщност едните препоръки са от 2007 г., а другите от 2008 г. – сега сме 2010 г. 
В тази връзка моля да ми отговорите: какви са предприетите мерки от страна на Транспортното министерство за намаляване на шума на Бургаското летище? Има ли планувани действия от страна на вашето ведомство за промяна на захода на самолетите, за да не прелитат ниско над жилищните територии на гр. Бургас? Има ли поставени от Вас срокове за реализиране на мерките за намаляване на шумовото замърсяване от прелитащи самолети над населените райони в гр. Бургас?
Знам, че работите активно по въпроса. Задавам го, за да могат гражданите на тези два квартала да чуят отговора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Основните мерки за ограничаване на влиянието на авиационния шум върху гр. Бургас са предвидени в екологичната оценка на генералния план на летище Бургас в частта „Авиационен шум”. Става въпрос за следните мерки: 
На първо място, при регистрацията на самолетите в Регистъра на гражданските въздухоплавателни средства към министерството се издава удостоверение за съответствие с нормите на авиационен шум, без което самолетите не могат да летят.
На второ място, извършиха се предпроектни проучвания на система за мониторинг и контрол на шума на летище Бургас. Проведена е процедура по избор на изпълнител на проекта, който ще включва инсталирането на терминали за измерване нивото на шума. Проектът ще се реализира през 2011 г. 
На всички български летища, не само в Бургас, е забранено оперирането на въздухоплавателни средства от Приложение № 16 към ИКАО, или така наречените шумни самолети.
В договорите на авиокомпаниите, кацащи на летище Бургас е включена клауза за спазване на противошумова процедура. На ръководителите на полети при Районен център на РВД в Бургас се провежда задължителен инструктаж за изпълнението на процедурите за намаляване на шума. 
Искам да подчертая, че за осъществяване на полетите в районите на летищата има разработени специални противошумови процедури, схеми за отлитане и долитане, за подход и кацане на граждански въздухоплавателни средства. Те са насочени изцяло към осигуряване на безопасност на полетите и създаване на оптимален профил на полета, съобразени с редица фактори – посока и скорост на вятъра, излетно тегло на въздухоплавателното средство, метеорологична обстановка, както и релефа на местността, като се заобикалят гъсто населени райони, промишлени, забранени зони и др.
Характерни дадености в района на летище Бургас са например самият гр. Бургас, рафинерията „Лукойл” – Нефтохим, Курортният комплекс „Слънчев бряг”, зони за полети, резервирани за нуждите на Българската армия и др.
Искам да отбележа, че при изготвяне на генералния план на летище Бургас не са предвидени изменения на техническите параметри и посоката на пистата за излитане и кацане, които биха влошили съществуващото положение. 
Системата за мониторинг и контрол на шума на летище Бургас ще бъде изградена в средата на 2011 г. Летище Бургас редовно на всеки месечен период ще представя на община Бургас отчети за акустичната обстановка в района на летището, които ще бъдат публични и достъпни за всички граждани.
В заключение искам да обърна внимание и на факта, че летище Бургас е с подчертан сезонен характер на работа, свързана с обслужване на туристи през летния сезон. Периодът от м. май до първата половина на м. септември е активен период за дейност на летище Бургас. Налагането на максимални ограничения на полетите би затруднило дейността и на туроператорите, и би допринесло за намаляване на потока от туристи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Шарков, заповядайте за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Разбирам, че въпросът има и своята деликатност, тъй като проблемът на хората, които живеят в тези два квартала на Бургас, трябва да бъде решен в същото време да не бъде създаден проблем за развитието на българския туризъм. От медиите разбрах, че сте провеждали срещи заедно с община Бургас и концесионера на летището, предстои такава среща да бъде проведена и в самия Бургас. 
Въпросът ми беше поставен, за да могат гражданите да чуят дали през следващото лято ще им се случи отново това чудо, което им се е случило през миналото лято – по време на туристическия сезон, когато през 15 минути над главите им са минавали тези самолети. 
Вероятно тази система, която ще бъде поставена като система за мониторинг и непрекъснато измерване на шума и данните, които ще бъдат изнасяни пред гражданите на Бургас, могат да им помогнат, но аз смятам, че самите хора, които живеят в тези два квартала, са един вид мониторинг, те непрекъснато го усещат върху себе си.
Въпросът е: ще има ли наистина следваща среща? Ще има ли резултат от тези срещи? И ако може резултатът, разбира се, да не е само тази мониторингова система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Шарков! Да, действително проведохме среща с концесионерите на летище Бургас и обсъждахме възможните мерки за намаляване на шума, който притеснява жителите на кв. „Сарафово”. Постигнахме договореност да започнат веднага проучвания и съответно действия, така че през следващия сезон да имаме реални противошумови бариери, които да бъдат и да служат за намаляване на шума, съответно в кв. „Сарафово” хората да не бъдат толкова притеснени от непосредствената си близост до летище Сарафово. 
Важно е да отбележим, че ръководителите на полети изпълняват съответните процедури, така че да се намали в максимална степен шумовото въздействие върху жителите на други квартали в Бургас. Те са специално инструктирани за това. Там, където има изключения, това се дължи, разбира се, на посоката на вятъра и на други въздействия. С тях трябва да се съобразим, за да осигурим и безопасност на полетите. 
При всички случаи ръководителите на полети изпълняват тези процедури, така че да гарантират на жителите на гр. Бургас минимално ниво на шум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към последното питане на народния представител Захари Димитров Георгиев относно политиката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията спрямо дейността по „Отбранително-мобилизационна подготовка”.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър, госпожо министър! Моето питане е свързано с една от дейностите, която не е толкова популярна в обществото, но е важна за националната сигурност. Свързано е с постъпилите информации в моята приемна, че вашето министерство не изпълнява ангажиментите си, свързани с тези дейности в регионалните отдели по „Отбранително-мобилизационна подготовка”.
Случаят, който ще цитирам, е за Пловдив, но впоследствие получих информация и за други областни центрове. Със заповед на министъра на транспорта през 1999 г. е разформировано поделението, което се занимава с тази дейност и се предава теренът и сградният фонд с прилежащите комуникации и съоръжения за ползване като складова база на регионалния отдел „Отбранително-мобилизационна подготовка” в регион Пловдив. Със заповед от 2002 г. складовата база е собственост на Министерството на транспорта, а поддържането и охраната се организират след съгласуване с Вашето ведомство от „Филтранс” АД – Пловдив. Средствата за поддържането и охраната съгласно същата заповед се осигуряват от бюджета на Министерството на транспорта в рамките на утвърдения от министерството годишен бюджет за всеки регионален отдел. Но от м. октомври миналата година до м. октомври тази година дирекция „Управление при кризи и евроатлантическо сътрудничество” към вашето министерство не е превеждало средства с обяснението за тежката икономическа криза. 
В тази ситуация остават без заплати, само в Пловдив, няколко пазачи и началникът на регионалния отдел, както и невъзможност да си посрещнат разходите по осветление и охрана на базата. 
Съгласно собствените си указания Министерството на транспорта е получавало от началниците на регионалните отдели „Отбранително-мобилизационна подготовка” ежемесечни заявки за необходимите средства, които не са били отказвани.
С Ваша заповед от м. юли 2010 г. отменяте задължението на „Филтранс” АД – Пловдив, по тази дейност и определяте до 30.09.2010 г. упълномощен представител на Министерството на транспорта да приеме имуществото и вещите, описани в приемо-предавателни протоколи от 2002 г.
В същата заповед сте поставили и уреждането на финансовите отношения до края на м. септември. Контролът по изпълнение на заповедта е възложен на господин Согиндолски – директор на дирекция „Управление при кризи и евроатлантическо сътрудничество”. Началникът на Регионалния отдел „Отбранително- мобилизационна подготовка” в Пловдив господин Димитър Соколов е силно обезпокоен от липсата на действия до този момент. Той самият, освен че цяла година работи без заплата, но и не може да напусне, тъй като е материално отговорно лице и няма на кого да предаде имуществото, за което носи отговорност. 
Аналогичен е случаят с десетки други регионални отдели в страната. 
Моето питане е: каква е политиката на Министерството на транспорта по отношение на тези отдели и как ще продължи да функционира тази дейност в бъдеще, защото колкото и недостатъчно известна да е като дейност на обществеността, тя е елемент от националната сигурност на държавата? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте, господин министър, в рамките на 5 минути да отговорите на питането.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! 
В задълженията на „Филтранс” АД е влизала охрана и стопанисване на база „Бенковски”, която е собственост на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за което от бюджета на министерството са изплащани суми за отбранително-мобилизационната подготовка, както и консумативи.
По договор на дружеството с Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” там се съхраняват военновременни запаси на агенцията, за което тя плаща наем на „Филтранс” за ползване на базата в размер на 18 616 лв. годишно. 
С моя заповед от 26 юли т.г. разпоредих отмяна на задължението на „Филтранс” по отбранително-мобилизационната подготовка, както и уреждане на всички свързани с това отношение, включително и финансови такива, със срок 30 септември.
Искам да отбележа, че неуредените с дружеството финансови отношения не са за една година, а за шест месеца – от м. януари до м. юли.
С Постановление № 163 от 3 август т.г. за изменение и допълнение на Постановление № 324 за изпълнение на държавния бюджет на България бе извършена корекция по бюджета на министерството, с която той бе намален с 12 млн. лв.
В момента съм възложил извършването на пълен анализ за деветмесечието, с който да бъдат определени и приоритетите ни за финансиране. В случай, че имаме тази възможност, разбира се, че ще предприемем действия за уреждане на финансовите си отношения с „Филтранс”, както и с други, в рамките на текущата година. В противен случай тези средства ще бъдат предвидени по бюджета за 2011 г. 
Няма как да се съглася с твърдението Ви, че министерството не изпълнява ангажиментите си, свързани с регионалните отдели „Отбранително-мобилизационна подготовка”.
Първо, трябва да уточня, че става въпрос за организацията на „Отбранително-мобилизационна подготовка” в системата на автомобилния транспорт, възложена през 1991 г. на ръководството на тогавашните 27 регионални автомобилни предприятия – ДАП. Тогава са сформирани и регионалните отдели по „Отбранително-мобилизационна подготовка”. 
Както знаете, след 1995 г. всички регионални автомобилни предприятия ДАП са продадени на частни дружества, като съгласно клаузи от договорите за приватизация са запазени военновременните задачи на търговските дружества в региона, задълженията по отбранително-мобилизационна подготовка и регионалните отдели. 
Както можете да предположите, от онзи момент досега са настъпили сериозни промени в дейностите по отбранително-мобилизационна подготовка на търговските дружества в автомобилния транспорт, в резултат на които през м. юни т.г. се взе решението за закриване на регионалните отдели, създадени в изпълнение на заповед от 1991 г. Това няма да повлияе на задълженията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отбранително-мобилизационната подготовка, защото търговските дружества в автомобилния транспорт вече нямат възложени задачи по отбранително-мобилизационна подготовка, постановени с акт на Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, не допускам, че ръководителят на регионалния отдел в Пловдив ме е заблудил по отношение на срока, в който не са получили дължимите им възнаграждения, но това не е най-същественото. 
Никой не оспорва това, че сте предприели действия за оптимизиране работата на тези отдели. Моето притеснение е, че и до този момент, въпреки че на 30 септември е трябвало да приключат отношенията с тях – и то не само финансовите, но и тези по отношение предаване на имуществото, Вие не сте сторили това. 
Вие не сте изпратили длъжностното лице, което да приеме вашия имуществен инвентар, за да могат да се освободят тези хора и впоследствие да си търсят правата, ако трябва по съдебен ред, по отношение на финансовите средства, които им дължите.
От друга страна, предполагам и Вие не се чувствате комфортно, при положение че не спазвате едни отдавна приети договори, за които са планирани средства за тази година и всъщност оставяте десетки, може би за цялата страна са стотици хора и техните семейства, без финансов ресурс в продължение на много месеци.
В тази връзка моите допълнителни въпроси към Вас са: кога смятате да изпратите длъжностно лице в Пловдив, а и на другите места, където не са прекратени все още отношенията, да се предаде имуществото, за да могат да се прекратят тези договори? 
Другият ми въпрос е: кога ще се издължите, според Вас, в рамките на тази година за почти цяла година напред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Георгиев, аз не считам, че има някакво заблуждение, а вероятно има някакво разминаване на информацията. В нашето счетоводство задълженията са за половин година и това, което мога категорично да заявя, е, че тези задължения ще бъдат изчистени при първата възможност, която имаме.
В случай, че до края на годината имаме тези финанси по бюджета на Министерството на транспорта, категорично ще приключим финансовите си взаимоотношения с тази фирма.
По отношение на необходимостта от предаване на имуществото, разбира се, че се ангажирам веднага да изпратя хора, които да изчистят проблеми, в случай че такива има, но ще назнача веднага проверка за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И така, господин Георгиев, съобразно правилата за питане по чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание  имате възможност да вземете отношение по отговора на министъра.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател. 
Уважаеми господин министър, до известна степен съм удовлетворен, че поехте ангажимента веднага да реагирате за преодоляване на част от трудностите, които са създадени. Но не оставам удовлетворен, че казвате „ако имаме средства”. Тези средства е логично да са планирани с актуализацията на бюджета за 2010 г., при положение че това са регулярни договори още от 1999 г. насам и регулярно по тях се е плащало в продължение на 10 последователни години. Затова, според мен, би следвало да сте по-взискателен към министъра на финансите, още повече той самият казва, че икономиката на страната върви добре – преизпълняват се приходите от данъци и акцизи, което означава, че финансите ще бъдат добре в рамките на този актуализиран бюджет. Затова мисля, че Вие следва да имате тази финансова възможност, освен ако думите на финансовия министър не са празни приказки. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да благодарим на господин министъра за отговорите.
Преминаваме към следващия, последен, въпрос от нашия парламентарен контрол, а той е към министъра на правосъдието госпожа Маргарита Попова, която ще отговори на въпрос от народния представител Георги Иванов Андонов, относно прилагане на Закона за търговския регистър и дейността на Агенцията по вписванията.
Заповядайте, господин Андонов, за да развиете и представите въпроса си.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа колеги, госпожо министър! Въпросът ми е провокиран от сигнал, подаден към мен от група граждани, които идват на моите приемни в гр. Гоце Делчев. Става въпрос за измама, на които са били подложени и са били ощетени. Става въпрос за измама, свързана с пари. Това, което е установила самата проверка от страна на компетентните органи, е, че информацията за осъществяването на самата измама е иззета по Закона за търговския регистър, и по-точно от публичния, от търговския регистър.
Това, което направих като справка. Прочетох самият закон и базата, на която се дава самият публичен регистър. Там, в чл. 5 от Закона за търговския регистър, пише, че „в търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.”
В момента, госпожо министър, освен тези актове, се публикуват заявленията, в които се съдържат лични данни, като ЕГН, паспортни данни, подписи на заявителя и други, като декларации и пр., които не са относими към актовете, подлежащи на обявяване. Изнасянето, обявяването на такъв тип данни искам да попитам дали не е в противоречие със Закона за защита на личните данни и евентуално, ако е в такова противоречие, какво е Вашето мнение и какви действия бихте предприели в тази насока? 
Втората част от въпроса ми е малко извън контекста на този, който сега задавам, но мисля, че е важно за хората – много често са ми го задавали самите граждани. Той е свързан с работата и дейността на Агенцията по вписванията и в частност – защо частните съдебни изпълнители ползват безплатно базата данни от имотния регистър? Не би ли следвало те да заплащат такса, както всеки един гражданин и юридическо лице? Евентуално какво е Вашето мнение и какво бихте предприели да се промени това нещо, ако според Вас това е неправомерно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Андонов, за това колко важен е Вашият въпрос, който всъщност са два различни по тематика въпроса, е показателно какви мерки Министерството на правосъдието е взело и по единия, и по другия въпрос.
Първо, във връзка със Закона за търговския регистър. Вие, господин Андонов, най-вероятно знаете, че още през м. октомври нашето правителство одобри Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, в който ние по подходящ начин пристъпихме към тематиката за защита на личните данни, за да може да се получи допълнителен инструмент за защита на личните данни там, където това е необходимо и където публикуването на такива данни, не се изисква изрично по закона. Това се направи със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. 
Аз се надявам, че вашата ангажираност по този въпрос ще продължи в дебатите по изменението на закона в Комисията по правни въпроси, в дебатите в Народното събрание, за да допринесете всички заедно към усилията на правителството да направим законодателната база по-добра.
По отношение на Вашия втори въпрос – по Закона за частните съдебни изпълнители, отговарям отново утвърдително. Правилно питат хората, правилно задавате въпроса. Затова Министерството на правосъдието предложи на вашето внимание, на народните представители, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители. В него ние всъщност решаваме въпроса, който Вие поставяте, но от малко по-друг ъгъл. Не частните съдебни изпълнители, а длъжниците, господин Андонов – хората, които не спазват закона, правовия ред в страната, които са осъдени, които дължат, не могат да получават услуги от държавните институции, без да заплащат дължимите такси затова, било чрез държавните, било чрез частните съдебни изпълнители. Така както държавните съдебни изпълнители трябва да плащат такси и ги плащат, така и частните съдебни изпълнители внасят таксите, които  са трябва да заплатят длъжниците, затова, че те са нарушили законите.
Аз благодаря за въпросите и очаквам Вашия личен вот в подкрепа усилията на правителството и по двата законопроекта. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо министър, искам да благодаря за Вашия отговор и да кажа, че моят въпрос наистина беше продиктуван от това изпълнителната и законодателната власт съвместно да направят законите така, че самите граждани да се чувстват защитени в собствената си държава.
По отношение на втората част от въпроса ми, наистина трябва да има някаква солидарност и равномерност между отделните звена в държавата, така че хората да не се чувстват ощетени от целия този проблем.
Още веднъж Ви благодаря и наистина приветствам инициативата, която сте поели от страна на вашето министерство по отношение изчистването на тези разминавания. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика? Не желаете.
С това изчерпахме всички въпроси и питания към министрите в парламентарния контрол.
Следващото заседание на Народното събрание е в сряда, 10 ноември 2010 г., от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,07 ч.)

Заместник-председатели:	 Анастас Анастасов

             	Павел Шопов

Екатерина Михайлова

Секретари:		Пламен Нунев
                       
Милена Христова