Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-11-18

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Бисерка Петрова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 145 народни представители, налице е кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
От група – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи във връзка с непроведените дискусии по възможно най-важния акт, който Народното събрание може да приеме ... (шум, реплики и смях от ГЕРБ), какъвто е Законопроектът за държавния бюджет, да заявя следното. Идеята е по-скоро не за процедура, а изявление от името на парламентарна група, за да припомня следното. Ще ви моля, уважаеми колеги, да бъдете коректни, защото изказването ми е пределно коректно. За да не остане съмнение, че не е имало желание от страна на Парламентарната група на Движението за права и свободи за участие в дебатите, припомням, че абсолютно своевременно като заместник-председател на парламентарната група подадох писмена заявка за изказвания от името на Парламентарната група на ДПС, а именно определихме поредността на нашите оратори - народните представители Алиосман Имамов, д р Хасан Адемов и моята скромна милост.
Искам да припомня, че правилникът е категоричен: думата се иска или с вдигане на ръка, или с писмена заявка. Нищо не пречи да прибегнем и до двата способа за искане на думата. При положение, че има писмена заявка, правилникът е категоричен, че председателят съставя списък на желаещите за изказвания и определя реда на изказващите се. Това не беше сторено.
Не можете да очаквате от Парламентарната група на ДПС при положение, че сме подали писмена заявка, да искаме първи думата за изказване, защото знаем мястото си в този парламент. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Преди нас има две много по-големи парламентарни групи като ГЕРБ и Коалиция за България и ние не бяхме в правото си да открием тези разисквания. 
При положение, че сме подали писмена заявка, следваше да се направят действия, изрично уредени в правилника. Бе задължение на председателя на парламента да определи поредността на изказванията. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това не беше направено и резултатът е, че не се случи най-важната дискусия, която трябваше да се проведе – по Закона за държавния бюджет.
Правя това изявление, за да е ясно, че ДПС имаше готовност за тези разисквания. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) И като превенция за риска това повече да не се повтаря. Благодаря ви за вниманието. Съжалявам, но това е горчивата истина за вчерашния ден. (Шум, реплики, възгласи: „Е-е-е” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други декларации от името на парламентарни групи? 
Само едно пояснение, господин Местан. Стана видно за всички присъстващи вчера в пленарната зала, че ръководството на Народното събрание се опита да получи списък на желаещите за участие в дебата от всички парламентарни групи. Такъв списък Вие действително коректно подадохте с три имена. Другите парламентарни групи не се отзоваха. При това положение няма как да определям ред на изказванията, още повече в този момент вие не присъствахте в залата. (Ръкопляскания от министрите и от народните представители от мнозинството.) Нито един от заявилите желание да се изкажат не присъстваше в залата. 
И другото, представител на вашата парламентарна група –заместник-председателят господин Бисеров, стоеше и вчера вляво от мен и ако съм допуснала грешка, беше коректно да бъде изправена. Просто нямаше такава грешка. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Никога повече и по никакъв друг повод не съм приканвала повече време народните представители като желание да участват в дебата. Просто ви нямаше, господин Местан – това е причината. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
От група – господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Не е добре, че нямаше дебат, не е добре за българския парламент. Българският парламент дължи този дебат на хората, това е част от нашата отговорност. В това отношение просто не трябва да има никакво съмнение. Ние обясняваме през финансовата политика политическите си виждания, даваме конкретни примери и фактът, че не се случи дебат, наистина е петно върху авторитета на Народното събрание.
Аз съм съгласен обаче, че първо, председателят направи всичко възможно, за да предизвика дебат. Дебатът беше открит, Вие не сте прав, дебатът беше открит и имаше изказване. Дебатът беше открит и от правителството, и от парламентарните комисии, всички излязоха и казаха становищата си. Имаше предостатъчно материал, за да се заявят политически позиции.
Аз обаче искам да посоча колко адекватна е била декларацията на парламента, който поиска политическите лидери на опозицията да идват в Народното събрание. Основната причина е, че тук нямаше лидерите на двете формации – това е за мен основната причина. (Ръкопляскания от министрите и от мнозинството.) Защото ако те бяха тук, нямаше да ви оставят да не вземете думата. Щяха да кажат: „Да излезе този, да излезе този” или самите те да излязат. Щяха да управляват, защото парламентарният дебат се управлява от лидерите на опозицията. Те влизат в атака срещу решенията на правителството. Няма смисъл да изопачаваме нещата тук и да ги представяме превратно.
Но къде бяха тези водачи на опозицията, които да ви поведат, да ви вкарат в дебата, да ви водят, да ви ръководят през цялото време, да казват: „Ти се изкажи, ти се изкажи след този, вземи отношение към тази дискусия”? Къде бяха тези хора?! Тях ги нямаше. Нямаше ги. Тяхната липса в Народното събрание е една от основните причини, която няма как да се заобиколи. Каквото и да си обясняваме тук, вие всъщност сте две армии без лидери, без водачи – затова не влязохте в този дебат. Това е самата причина. Няма друга. Та този да дойде, та тази комисия, та онзи, та премиерът – всичко беше налице и накрая се оказвате абсолютно малодушни. (Смях от ГЕРБ.)
На ваше място щях да взема думата, без водач – щях да изляза и да открия дебата. Като опитни парламентаристи, между вас има опитни парламентаристи, вие трябваше да разберете, че не може така да се постъпи. Просто няма как. Това е и ваша персонална отговорност. Веднъж е отговорност на водачите ви и втори път – това е отговорност на всеки народен представител. Като виждате, че няма кой да ви поведе, тръгвате и влизате в дебата. Как така? Аз пак ще повторя: това, че нямаше дебат, е много лоша характеристика за Народното събрание. 
Аз съм 20 години в това Народно събрание, толкова пъти съм дебатирал бюджета – не е имало случай да не изляза да дебатирам и знам, че никога не е имало такова чудо. 
Моля за следното. От тази собствена слабост опозицията да не вади генерални изводи, защото много лесно може да се каже: ето го авторитаризмът, ето го диктатът, а всъщност не се състоя демокрацията! Демокрацията трябваше да видим по време на дебата за бюджета. Функциониращата демокрация е когато се сблъскват становищата, не когато си даваме уроци един на друг и се държим нагло един спрямо друг. 
Аз мисля, че това не трябва да се повтаря. Наистина не трябва да се повтаря! С повече уважение трябва да се следи какво става на трибуната. Не може да се стои в стаите, не може да се гледа телевизия. Тук ние присъстваме, защото поискахме да дават дебата по телевизията. И какво дадоха? Какво дадоха точно вчера? Направо ме е срам от такава опозиция. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други желания за декларации от парламентарни групи? 
От парламентарна група – заповядайте. (Възгласи:”Е-е-е!” от ГЕРБ.)
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин вицепремиер, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Длъжен съм да реагирам от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Аз се опасявам, че, макар и да разбирате, няма да признаете какво точно се случи вчера и това личи прекрасно от думите на господин Иван Костов. 
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Самите вие не разбрахте!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Това, което се случи, е, че сътворихте един от най-големите гафове в най-новата парламентарна история в България. (Оживление и смях от ГЕРБ и СК.)
Този гаф може да бъде разчетен и в абдикацията на мнозинството, и в отказа му парламентарната група, излъчила правителството, да защити Проекта за бюджет за 2010 г. и да представи аргументите си. (Реплики от ГЕРБ и СК.) Този гаф може да бъде разчетен и в поредната демонстрация на грубо смачкване на дискусията, и в поредното нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Оживление в мнозинството.)
Не го признавате, вероятно опиянени от усещането, че като сте мнозинство и сте управляващи и, от друга страна, като не признаете гафа, той не съществува. Лъжете се!
Тъжната истина е, че вчерашният ден беше своеобразна кулминация в парламентарния абсурд и демонстрацията на абсурдно поведение от страна на мнозинството. Дори и във факта, че народни представители с ръкопляскане приемат прекъсването на дискусията, както вие казвате, говоренето в парламентарната зала! Какво друго може да се прави в парламентарната зала? 
Всъщност, уважаеми дами и господа народни представители, вие вероятно вече сте разбрали, че както кворумът, така и дискусията са преди всичко отговорност на мнозинството. Дори по неписаните правила на доброто парламентарно поведение, когато имате два пъти повече време от опозицията и когато има почти неограничено време за включване от страна на министрите! Да не добавям факта, че вчера имаше абсурдна демонстрация на така наречения меморандум, четиристранен, между Синята коалиция, ГЕРБ, министъра на финансите и министъра на здравеопазването! (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ и СК.) За 450 милиона допълнително за здравеопазването! 
В какво се състои абсурдът? Чудесно е, че има допълнителни средства за здравеопазването, никакво съмнение! Но това става в момента, в който обсъждаме проекта за бюджет в пленарната зала! Какво обсъждаме? Вземете си изтеглете всички бюджети, стигнете до някакво споразумение и ни дайте окончателните варианти на приходите и разходите, които трябва да обсъдим. 
Всъщност още веднъж ще кажа: опозицията може да бойкотира едно обсъждане, може да напусне залата, може да не участва в гласуването.  
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Че вие бяхте напуснали!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Това се е случвало много пъти. Всъщност ваше право е също да бойкотирате и вчера вие бойкотирахте обсъждането. (Смях от ГЕРБ.)
Днес ви предлагам, освен да бойкотирате обсъждането, да бойкотирате и гласуването по двата проекта за бюджет. 
Дами и господа от мнозинството, обръщам се преди всичко към вас: правя това изявление, за да кажа, че това, което правите, е неприемливо; вашата истина може да се чуе – тя няма да бъде цялата истина; да ви кажа, че това е нередно, защото противоречи и на парламентарните правила, и на парламентарната етика, бих добавил, и на джентълменството, но се опасявам, че това ще остане малко неразбрано.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Знаеш ли какво е джентълмен? 
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Най-после, да кажа, че тази практика трябва да бъде отхвърлена. Ние от Коалиция за България я отхвърляме. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, няма такава процедура, но не считам, че с нещо мнозинството вчера накърни вашето право да участвате в дискусията. Вие бяхте тук през цялото време, неколкократно ви поглеждах – и Мая Манолова, и Румен Овчаров, и така нататък. Вие не искахте думата, вие говорехте и снощи по телевизията българските граждани видяха – вие водехте консултации с Румен Овчаров! Няма да се изясняваме. 
Има ли други желаещи от името на парламентарна група?
Госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Местан и господин Ангелов! От името на Парламентарната група на ГЕРБ ще изразя нашето становище по това, което се случи вчера. Ще взема отношение и по това, което вече казахте. Записала съм си термините, които господин Ангелов използва, за да мога адекватно да му отговоря. 
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Най-после ми научете името!
ИСКРА ФИДОСОВА: Първо, политическа партия ГЕРБ, Парламентарната група на ГЕРБ и правителството желаеха да има дебат, бяхме готови за дебат! 
Бяхме готови за дебат, първо, защото всички бяхме в залата през цялото време. Тук бяха и представителите на Министерския съвет. Бяхме готови за дебат, защото поискахме и пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Бяхме готови за дебат, защото аз лично вчера прочетох един дълъг списък, за който бях обвинена от госпожа Манолова, че тук не е киносалон. Но този дълъг списък, колеги, беше със заместник-министри, които да бъдат допуснати в залата, за да има истински дебат, конструктивен дебат по основния закон за Република България – това е бюджетът за 2010 г.! Нещото, което касае всеки български гражданин.
Къде е проблемът, господин Ангелов? (Шум и смях.) 
Найденов, извинявайте! Както каза председателката, ще Ви купя и аз риза.
Гафът, господин Найденов, не е наш. Гафът, господин Найденов, е ваш. Защото вчера, когато трябваше да има дебат, колеги, колегите от Парламентарната група на Коалиция за България и на Движението за права и свободи знаете ли къде бяха, когато не бяха в залата? Бяха долу, в столовата, и ядяха кюфтета. (Шум, реплики, смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Това правихте вчера. 
Ако трябва да използвам пак термините, които използва господин Найденов, коя е тъжната истина? Колеги, тъжната истина е тази – липсата на парламентаристи от страна на Коалиция за България и на Движението за права и свободи в залата и присъствието им вчера в столовата на Народното събрание. Някои парламентаристи вчера цял ден седяха горе, на балкона, като господин Орешарски.
РЕПЛИКА: При ученичките.
ИСКРА ФИДОСОВА: При ученичките, както ми подсказват от залата. (Шум и реплики, ръкопляскания от ГЕРБ.) 
Вчера, господа народни представители от двете парламентарни групи, лично аз направих процедурно предложение в началото на заседанието, с което поискахме удължаване на работното време до изчерпване на дневния ред с точката за приключване на дебатите и гласуването на бюджета. Поискахме условията на спрял часовник за парламентарната зала. Бяхме готови за този дебат.
Господин Местан, не сте прав! Това, което казахте, бяха неистини. Вчера бяхте подали наистина коректно само Вие да има представители за изказване, но когато започна дебатът, дебата го откри господин Костов. Беше открит от него, защото той беше в залата. Вие не бяхте тук. Как госпожа Цачева да ви извика и да ви  даде думата, след като нито един от вас не беше тук, господин Местан?! (Реплика от народния представител Лютви Местан.) 
Грубото смачкване на демокрацията и грубото изкривяване на нещата не го правим ние, от управляващата партия, нито останалите парламентарни групи, които вчера подкрепиха бюджета за 2010 г., а вие, господин Местан, от вашата парламентарна група, и господин Найденов, който съжалявам, че излезе.
Колеги, искам да кажа още нещо и съжалявам, че господин Станишев не е в залата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вчера, когато не беше в залата, за да поведе своята армия – аз не знам вече дали имате армия и какво е останало (ръкопляскания от ГЕРБ), той излезе в кулоарите и каза, че парламентът се е превърнал в машина за гласуване. 
Колеги, това е обидно за институцията Народно събрание.  Според мен такива изказвания са недопустими, най-малко от председател на една парламентарна група, защото тези, които стоим в залата и вземаме редовно участие в дебати, следим какво се обсъжда и какво се гласува, смятам, че изпълняваме нашите задължения по Конституция. Тези, които не присъстват тук, като господин Станишев, няма как да гласуват, защото не са в залата. 
Още веднъж ви приканвам от името на колегите от Парламентарната група на ГЕРБ - тук смятам, че ще ме подкрепят и останалите парламентарни групи, идвайте на работа! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Идвайте в залата, следете дебатите, включвайте се навреме и показвайте адекватни реакции! Това е важно за парламентаризма, важно е за демокрацията, важно е за институцията Народно събрание. Важно е да запазим имиджа на тази институция и всеки един от нас да получи достойно отношение и уважение от българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на парламентарна група – господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина не бива да се принизява българският парламентаризъм до кухненски дебат или до четене на рецептурници от парламентарната трибуна. 
Искам да изразя несъгласие от името на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”, че като ментори колегите от БСП и ДПС искат да поучават на парламентаризъм останалите народни представители. Това е абсолютно недопустимо, като знаем през годините какво серийно производство от гафове са сътворявали именно от БСП и ДПС, като знаем през предишни мандати, когато те бяха управляващи, какъв цинизъм, какво брутално отношение имаше спрямо народните представители от опозицията. Не мога да приема да се вменяват вини едва ли не на ГЕРБ и на останалите три парламентарни партии по такъв начин, защото това, което казаха и от ДПС, и от БСП, изглежда показва, че политическата им памет е изключително къса. Те забравиха ли за толкова кратък период от време, че мандатът на Четиридесетото Народно събрание го стартираха с най-големия гаф от 1990 г. насам?! За пръв път допуснаха в България да има поправителен изпит за министър-председател. Министър-председател, който беше бламиран, вие допуснахте да се яви втори път на изпит и му дадохте вот, който не е конституционен, и въпреки всичко той управлява четири години държавата. 
Да не говорим, че вие направихте куп грешки, които са  противоконституционни и поради липса от наша страна на необходимия брой народни представители дори нямаше как да сезираме Конституционния съд. Сега едва ли не се оправдавате, че ГЕРБ  не са ви дали възможност да участвате в дебата. Аз бих казал: по-хубаво, че не ви дадоха тази възможност (смях). Ако са го правили умишлено, ги поздравявам, защото вие няма какво да кажете по този бюджет. Няма какво да кажете по този бюджет, защото оставихте наследство, каквото никой не е оставял за двадесет години в България – погром, и то погром, който няма аналог. Затова по-добре по-малко говорете. Ако сте опозиция, направете някакви опозиционни действия, а не тук, от парламентарната трибуна, да пускате тези, които издишат отвсякъде.
Затова Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” счита, че е крайно време парламентаризмът да се вдигне на необходимото ниво, защото всички порочни парламентарни практики през тези двадесет години бяха внедрени именно от вас. Вие сте автори на най-порочните действия в парламента за двадесет години. Ние се заемаме в рамките на една седмица да изготвим всички ваши гафове от 1990 г. досега. Ще помоля председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева да отдели специално място за позора на парламентарните гафове за тези двадесет години, за да направите сравнителен анализ и да видите какво сте правили през годините. В противен случай ще излезе едва ли не, че вие сте били светци през тези двадесет години и сега за по-малко от сто дни ГЕРБ, „Ред, законност и справедливост”, Синята коалиция и „Атака” са най-големите парламентарни грешници. Благодаря ви.(Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. 
От името на „Атака” – господин Волен Сидеров.
Заповядайте.
            ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, господа министри, уважаеми народни представители! Понякога е полезно човек да отсъства и да гледа като наблюдател нещата. За съжаление аз вчера бях на път и бях принуден да гледам събитията като наблюдател през тяхното отразяване.
Какво запомних от вчерашния ден? Казвам ви честно, колеги, полезно е да си в ролята на наблюдател, защото виждаш хората, които гласуват за нас, как наблюдават нещата. Какво запомних от репортажите от вчерашния ден? Един-единствен кадър – госпожа Мая Манолова, която с жеста на второстепенен комедиен актьор започва да иска думата и....и след това си оправя косата. (Смях и ръкопляскания в мнозинството.) Този кадър ми каза всичко, каквото се е случило тук. По-нататък този кадър ми каза: „Хем ми се ще да изляза да говоря, но понеже не знам какво точно да кажа, няма да го направя”. Това беше поведението на БСП вчера. То се видя ясно.
За ДПС няма какво да говоря. Там има дълбоко снишаване, оглеждане и ослушване. Оттам въобще не съм очаквал да има дебати. Те, групата на ДПС, на практика никога не са дебатирали. Те са работили винаги, винаги задкулисно!
Поведението на Мая Манолова, всъщност поведението на БСП, показа едно ясно положение в тази партия. То е хем положение на разпад, хем положение на оттегляне със снишаване, защото ако сега те трябва да излязат да дебатират, какво трябва да кажат? Нали трябва да кажат на първо място къде са тези 6,5 млрд. лв. (ако бъркам, господин министърът ще ме поправи), които липсват. (Реплики в БСП.) Къде са тези милиарди?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): В резерва!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Защо господин Орешарски, който и от ляво, и от дясно е сочен като добър финансист, не излезе да го каже?! Защо не излезе да защити своята позиция на предишен финансов министър? Много просто – отговорът е, защото няма какво да каже, защото това, което ще каже, ще бъде в негова вреда, а не в негова полза. И точно затова, както каза госпожа Фидосова, той е бил с млади ученички – посетителки. Това наистина е приятна компания, но не е отговорност на бивш финансов министър. Бягството от отговорност е типично поведение на БСП във всичките й превъплъщения като партия през последните 100 години. Бягство от отговорност, нанасяне на удар в гърба и удар, който винаги има подкрепа от някъде другаде, отвън от България. Това е поведението на тази партия и то сега с нищо не ме учудва.
Колкото до това дали трябва да съжаляваме за дебатите, аз мисля, че българският избирател и народ е разбрал много ясно какво е положението. На него не му липсват тези няколко часа, които щяха да бъдат употребени. Но най-важното е, че тук няма нарушение на процедурата. Господин Найденов излезе сега също неподготвен. Станишев го няма въобще. Той като лидер трябваше да е тук, да защити или да направи нещо за своята парламентарна група, за нейната позиция или липса на позиция. Той отсъства отново! Ангел Найденов излезе и се оказа, че отново е неподготвен. Тази партия освен че доказа, че няма кадри, както се хвалеха дълги години, оказа се, че нямат и хора, които да им пишат изказванията. В скоро време мисля, че ще започнат да ни молят да им пишем изказванията. (Оживление в мнозинството.) Вчера едва ли не някой е трябвало да ги доведе до трибуната, за да кажат нещо. Така излиза. „Защо не ни дадохте думата?”. Ангел Найденов днес каза нещо от рода: „Това, което правите вие, е лошо”. Кое точно е лошо, господин Найденов?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не защитихте бюджета!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Дадена ви е думата, имате възможност за изказване, има подготвен отговор. Тук стоят заместник-министри, специалисти, експерти. Има готовност за дебати, при които да се аргументира всяко действие от страна на кабинета. Вас обаче ви няма. Вие дори не можете да кажете, че сте дискриминирани или че срещу вас е упражнено любимото ви изречение „политическа репресия”. Няма такова нещо и вие го знаете много добре. Точно затова беше неубедителен бившият министър-председател в кулоарите, а след това и в изказванията пред журналистите. Защото не можеш да се оплачеш от нещо, което не се е случило. Не можеш да се оплачеш, че си имал възможност да говориш, не си го направил, обаче после, разбирате ли, трябва да кажа нещо на журналистите. Това поведение вече започва да става жалко. Аз няма да правя повече оценки на групата на БСП. Нека те да си го правят на поредния пленум.
Тук трябва да стане ясно, че възможност за изказване и за дебати е била дадена. Липсата на опозицията означава, че тя няма какво да каже, че тя приема аргументите на правителството, означава, че друг бюджет не може да бъде направен – по-добър или по-прекрасно изглеждащ, означава, че тя признава факта, че за пенсионерите са дадени номинално повече пари, защото те, като претендиращи да са леви, трябва да признаят и това, което не направиха през своето управление. Цялата тази липса на изказване от страна на БСП и ДПС показа, че дебатът се е състоял, че бюджетът е такъв, какъвто е възможен в днешно време и че това е признание на практика от опозицията, че по-добър бюджет не може да се направи. Българският избирател е разбрал много добре какво се е случило. Той е наясно, че по-добър тип управление от днешното не може да има и затова го подкрепя, както личи от всички социологически проучвания.
Всичко останало са неща, които опират до отношенията на бившия министър-председател, който тези дни видях, че много се е засегнал, защото посочихме колко фланелки, шапки и други безсмислени атрибути са били на склад в мазето на Министерския съвет, колко пари са харчени безсмислено. Той се засегна дълбоко и както разбрах, тук е показал някакви аксесоари от садо-мазохистични игри (оживление). Аз го съветвам да не прави такива неща, защото се излага все повече и повече. Ако следващия път дойде с вибратор в ръка (смях в мнозинството), ще разкрие изцяло облика си и ще трябва да се оттегли далече, далече от политиката.
Предлагам на БСП да си изберат и да излъчат по-читави политици на предната си линия, за да може все пак да съществуват като партия. Макар че аз съм последният, който се е загрижил за тази партия, тя съвсем логично вече си отива. И това трябваше да стане. Щастлив съм, че участвам в тези исторически дни, в които виждам края на червената номенклатура. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Найденов има процедура по начина на воденето. (Реплики и оживление в мнозинството).
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Малко инфантилно е това подвикване, но да го оставим на вашата съвест.
Госпожо председател, вземам думата по начина на водене, защото по време на изказването на преждеговорившия имахте възможност няколко пъти да му обърнете внимание. Има достатъчно ясни текстове в правилника. Допускам, че той не ги знае, но Вие ги знаете. Най-малкото можехте да подчертаете какво е лошото в онова, което говори господин Сидеров. Лошото е, че лидерът на една партия, която се разпада, чиито съветници напускат, говори за разпад в БСП, което е измислено само от него. (Оживление в мнозинството). Лошото е, че лидерът на една партия, на който му беше отнета единствената трибуна, ползва парламентарната трибуна, за да си прави пропаганда. 
И най-после лошото е, че един човек, който би следвало да говори по тема, свързана с вчерашния дебат, и който отсъстваше от пленарната зала (оживление в мнозинството), се опита да ни изнася политически нравоучения. Ето, това е лошото и най-нормалното в тази ситуация е да му направите забележка, госпожо председател. (Реплики и възгласи: „Е-е-е”в мнозинството).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Аз приемам, че имах място за намеса, но както в спорта, така и в политиката се дава авантаж. Аз наруших правилото и правилника, след като Ви  дадох възможност, започвайки да чета програмата, след като няколко пъти подканих за декларации, отново да изчаквате от Коалиция за България, за да имате думата - както винаги последни - да закриете дебата, да закриете декларациите. (Реплики в КБ).
Аз бях започнала да обявявам програмата, когато Ви дадох думата. И аз наистина тук наруших правилника, но го направих с цялото разбиране, за да не сте недоволни утре и пак да четете декларации, че съм Ви отнела думата. Вместо това получавам упрек за водене на събранието. Преценила съм, че от това, което каза господин Волен Сидеров, няма нещо, което да накърнява честта и достойнството на когото и да било от депутатите вляво, още по-малко – на цяла парламентарна група. Когато се говорят истини, това не са обиди.(Ръкопляскания от мнозинството).
Има думата за процедура господин Имамов.
            АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата като лично засегнат от изказването на госпожа Фидосова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност само за процедура.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз бях в началото на списъка за изказване. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колега, нямате възможност. Имате думата само за процедура. Друга възможност нямате. В края на заседанието ще имате възможност да се изкажете.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, считам, че след 45 минути е време да преминем към работната програма за редовните заседания за сряда, четвъртък и петък тази седмица. 
На Председателския съвет вчера, 17 ноември, постигнахме консенсус и предлагам на вашето внимание следния проект за програма за работата на Народното събрание за 18-20 ноември 2009 г.:
1. Първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. Вносител – Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Ваньо Шарков и Мартин Димитров, 30 септември 2009 г.; Лъчезар Иванов, 8 октомври 2009 г.
Тази дискусия е продължение от пленарното заседание на 13 ноември.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Иван Алексиев и група народни представители.
5. Първо четене на Законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. Вносител – Министерският съвет.
6. Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими. Вносители – Лъчезар Тошев и група народни представители.
7. Проект за декларация на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН, № S-12/1 от 16 октомври 2009 г. и доклада „Гладстоун”. Вносители – Яне Янев и група народни представители.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие. Вносител – Министерският съвет.
11. Парламентарен контрол.
Съобщения за новопостъпилите законопроекти и проекторешения в периода 11 ноември 2009 г. – 18 ноември 2009 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжие и технологии с двойна употреба. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстваща комисия – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение за промени в състава и ръководството на Комисията по труда и социалната политика. Вносители – Иван Костов и Мартин Димитров.
Проект за решение за налагане на мораториум върху експлоатационната и строителната дейност, както и върху действията на разпореждане със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ. Вносители – Яне Янев и група народни представители. Проектът е разпределен на Комисията по правни въпроси.
Проект за декларация относно освобождаването от длъжност на ръководителите на дипломатическите представителства на Република България в Съединените американски щати и Република Турция. Вносители – Димо Гяуров и група народни представители.
Законопроект за дейностите по предоставяне на услуги. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Разпределен е на съпътстващи комисии: Комисията по правни въпроси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение относно изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Искра Фидосова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд. Вносители – Даниела Петрова и Вяра Петрова. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Съпътстващи комисии: Комисията по правни въпроси и Комисията по регионалната политика и местното самоуправление. 
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстващи комисии: Комисията по правни въпроси и Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Вносители – Яне Янев и група народни представители. Водеща е Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за българските лични документи. Вносители – Анастас Анастасов и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
На 16 ноември 2009 г. на Народното събрание е предоставен пълен стенографски запис от дискусиите по време на Международната конференция на тема „Работните места и кризата – ответни действия на Европа чрез политиките”, която бе организирана съвместно с Икономическия и социален съвет и Европейския икономически и социален комитет на 5 и 6 октомври 2009 г. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание. Който проявява интерес, може да се запознае със стенограмата.
На 16 ноември 2009 г. от Сметната палата в Народното събрание постъпи писмо относно приетия одитен доклад за извършен одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Министерския съвет за периода 1 януари 2008 г. – 31 юли 2009 г., който е изменен с решение на Сметната палата № 243 от 29 октомври 2009 г. 
Към писмото са приложени: решение № 243 от 29 октомври 2009 г. на Сметната палата; одитен доклад по чл. 39, ал. 1 от Закона за Сметната палата; доклад за резултатите по чл. 41, ал. 1 от Закона за Сметната палата; становището по чл. 39, ал. 3 от Закона за Сметната палата на главните секретари и директори на дирекция „Бюджет и административна дейност” на Министерския съвет през одитирания период; заключение по чл. 39, ал. 5 от Закона за Сметната палата.
Материалът е изпратен в Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми дами и господа народни представители, подлагам на гласуване проекта за програмата за работа на Народното събрание за периода 18-20 ноември 2009 г. така както беше предложен.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 152, против 4, въздържали се 15.
Програмата е приета.


Преминаваме към точка първа от работната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2010 Г. Вносител е Министерският съвет.
За процедура има думата господин Тодор Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно искане за допускане в пленарната зала за първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. на следните лица: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, д-р Евгени Душков – председател на Управителния съвет на НЗОК, Александър Огнянов – и.д. директор на НЗОК, и Жени Начева – директор на Дирекция „Бюджет и финансови параметри” в НЗОК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, входиран под № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г., е разпределен на Комисията по бюджет и финанси – водеща, и съпътстващи Комисията по правни въпроси и Комисията по здравеопазването.
Постъпили са доклади от водещата и съпътстващите комисии.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова – председател на комисията.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! 



„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за
бюджета на Националната здравноосигурителна каса за
2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на
28 октомври 2009 г.

На заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г. 
На заседанието присъстваха госпожа Жени Начева – директор на Дирекция „Бюджет и финансови параметри” в Националната здравноосигурителна каса, госпожа Катя Паракозова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи” от Министерството на здравеопазването, и д-р Георги Ставракев – заместник-председател на Българския лекарски съюз.
От името на вносителя изложение по законопроекта направи госпожа Жени Начева.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. е съобразен с Консолидираната фискална програма, разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и предложенията за неговите изменения и допълнения с настоящия проект на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и с Кодекса за социалното осигуряване.
В мотивите и експозето на госпожа Начева беше изтъкнато, че законопроектът е изграден в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка, в условията на финансова и икономическа криза и е съобразен с целта за постигане на балансиран бюджет. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната и тяхното по-ефективно разпределение.
В приходната част на бюджета за 2010 г. се очаква да постъпят 2 млрд. 519 млн. лв. приходи и трансфери, разпределени, както следва: 1 млрд. 560 млн. лв. – приходи от здравноосигурителни вноски, 941 млн. лв. – трансфери за здравно осигуряване, и 14 млн. лв. – неданъчни приходи, както и 4 млн. лв. трансфери от Министерството на здравеопазването за акушерска помощ. Общият размер на очакваните здравноосигурителни приходи е 2 млрд. 501 млн. лв. или 99,3 на сто от общите приходи и трансфери.
Прогнозираният брой на здравноосигуреното население за страната е 6,6 милиона души. 
Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2010 г. е 60:40.
Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица през календарната година 2010 г. е 420 лв.
Със законопроекта се предлага здравноосигурителните вноски да се запазят на равнището на 2009 г. в размер на 8 на сто.
Сумата на разходите и трансферите е разчетена в размер на 1 млрд. 689 млн. лв.
Всички видове здравноосигурителни плащания запазват нивото си през 2010 г. спрямо същите по Закона за бюджета за 2009 г., с изключение на разходите за болнична помощ, защото в тази сфера предстои да бъдат реализирани структурни реформи.
Предлага се при разпределението на бюджетните средства за финансиране на здравноосигурителните плащания, в размер на 1 млрд. 512 млн. лв. да се прилагат изисквания, гарантиращи по-добри резултати от 2009 г., а именно:
1. разпределение на средствата на базата на ефективни и прозрачни правила;
2. усъвършенстване на бизнес правилата за предварителен и последващ контрол върху здравноосигурителните плащания.
Административните разходи на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. възлизат на 47 млн. лв. Административните разходи са в размер на 1,9 на сто от планираните приходи и трансфери и 2,8 на сто от всички разходи и трансфери, с което са спазени изисквания на Закона за здравното осигуряване (чл. 24, т. 2), съгласно който „издръжката на административните дейности по здравното осигуряване е в размер до 3 на сто от разходите за съответната година, определени със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса”.
В разходната част на бюджета е предвиден резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 125 млн. лв. Този резерв се предвижда в изпълнение на предложеното изменение на чл. 26 от Закона за здравното осигуряване.
Общият размер на капиталовите разходи е 2 млн. лв. и представлява 0,1 на сто от общите разходи.
Предвидени са трансфери към Националната агенция по приходите за събиране на здравноосигурителните вноски – 3 млн. лв. Предвижда се наличността на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка да се увеличи с 829,8 млн. лв., с което ще се гарантира финансова стабилност на институцията и ще се осигури финансов ресурс за осъществяване на подготвените законодателни промени в областта на здравното осигуряване.
Предвидена е възможност Народното събрание, по предложение на Министерския съвет, да утвърди допълнителни бюджетни кредити, с които Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса да увеличи цените на дейностите на здравноосигурителни плащания, считано от 1 юли 2010 г., за сметка на намаление на положителното салдо по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Законопроектът предвижда при неизпълнение на приходите по чл. 1, ал. 1 плащанията от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. да се извършват за сметка на изменение на средствата по сметки.
Чрез Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предлагат и промени в Закона за здравното осигуряване, които ще гарантират изпълнението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и се отнасят до критериите за сключване на договори с лечебните заведения за болнична помощ и се променя размерът на оперативния резерв в структурата на разходите (от 10 на 5 на сто от здравноосигурителните приходи).
Чрез промените в Закона за здравното осигуряване ще се ускори реализирането на структурната реформа в сферата на болничната медицинска помощ в следните посоки:
1. Въвеждане на строги критерии за контрол на входа на системата – при договарянето с лечебните заведения за болнична помощ.
2. Въвеждане на критерии за наличие на специалисти на пълен работен ден, което ще гарантира присъствие на лекар-специалист при пациентите по време на цялостния процес на провеждане на лечението.
3. Запазване и усъвършенстване механизмите за заплащане на всяко лечебно заведение за болнична помощ чрез определяне на делегирани бюджети на годишна база и тримесечие. Засилване на механизмите за контрол върху разпределението на средствата.
Представителят на Българския лекарски съюз от името на Съюза изрази позицията, че следва да има ръст на средствата за здравеопазване с цел осигуряване на по-високо равнище на заплащане на изпълнителите на медицинска помощ и предоставяне на по-качествени медицински услуги. 
По законопроекта се проведе дискусия, като по зададените въпроси и изказвания отношение взе представителят на вносителя.
В хода на дискусията бе изяснено, че реформите в сектора са необходими и своевременни и трябва да бъдат реализирани.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 13 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае д-р Лъчезар Иванов.
           ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми министри!

„ДОКЛАД
за първо гласуване 
относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г.

На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев, заместник-министър на финансите – господин Владислав Горанов, председателят на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса – д-р Евгени Душков, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса д-р Евгени Душков. Той запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на НЗОК за 2010 г. Предвидени са         2 млрд. 519 млн. лв. приходи и трансфери. Приходите са в размер на 2 млрд. 514 млн. лв., от които 1 млрд. 560 млн. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски, 941 млн. лв. са трансфери за здравното осигуряване и 13,6 млн. лв. са неданъчни приходи.
Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като прогнозният брой на здравноосигуреното население за страната е 6,6 млн. души. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2010 г. е 60:40. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица през календарната 2010 г. е 420 лв. 
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 1 млрд. 689 млн. лв. Общият размер на разходите за функция „Здравеопазване” през 2010 г. възлиза на 2 млрд. 647 млн. лв., от които 63,7 на сто са разходите за сметка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, което в номинално изражение възлиза на 1 млрд. 686 млн. лв. Предвидените 1 млрд. 511 млн. лв. разходи за здравноосигурителни плащания са разпределени както следва:
- първична извънболнична медицинска помощ – 157 млн. лв.
- специализирана извънболнична медицинска помощ –  154 млн. лв.
- дентална помощ – 91 млн. лв.
- медико-диагностични дейности – 61 млн. лв.
- лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 320 млн. лв.
- болнична помощ – 708 млн. лв., в  т.ч. за акушерска помощ за всички здравнонеосигурени жени - 4.5 млн. лв.
- други здравноосигурителни плащания за медицинска    помощ – 20 млн. лв.
Разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличавани със средства от резерва на Националната здравноосигурителна каса в размер на 125 млн. лв., които приоритетно ще бъдат използвани за здравноосигурителни плащания за болнична помощ. Резервът за непредвидени и неотложни разходи е в размер на 25 млн. лв., като се предлага промяна в чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, която предвижда размерът на резерва на НЗОК да се набира от 5 на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансфери за здравно осигуряване от други бюджети. Разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличавани със средствата от резерва на Националната здравноосигурителна каса, като приоритетно те ще бъдат използвани за болнична помощ. 
Със законопроекта е предвидена възможност Народното събрание по предложение на Министерския съвет да утвърди допълнителни бюджетни кредити, с които управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса да увеличи цените на дейностите за здравноосигурителни плащания, считано от  1 юли 2010 г., за сметка на намаление на положителното салдо по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В заключение д-р Душков поясни, че внесеният от Министерския съвет Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. в някои отношения се различава от проекта, който е бил одобрен от общото събрание на Националната здравноосигурителна каса. Представителите на съсловните организации в сферата на здравеопазването изразиха категоричното си несъгласие със заложените в проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. параметри по разходната част. Те посочиха, че разходите за първична извънболнична помощ, медико-диагностични дейности и за дентална помощ остават със същите стойности като 2009 г. В същото време са намалени заложените средства за специализирана извънболнична помощ с 800 хил. лв. по-малко, за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – с 10 млн. лв. по-малко, а най-драстично е намалението на средствата за болничната помощ – с 362 млн. лв. по-малко. Според тях така предложеният проектобюджет и въвеждането на делегирани бюджети, не само няма да гарантират достъпни и качествени медицински услуги на населението, но ще изправи и здравноосигурителната система, и изпълнителите на медицинска помощ пред сериозно изпитание.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните мнения и становища:
- следва да се отбележи, че действително разходите по бюджета на НЗОК за 2010 г. са намалени и безспорно желанието на всички участници в здравноосигурителната система е да се отделят колкото се може повече средства за здравето на гражданите. През годините обаче никой не направи равносметка до каква степен тези средства се изразходват ефективно и по целесъобразност. Действително за 2010 г. разходната част е значително занижена, но в законопроекта е заложен буферен механизъм, който дава възможност при добра събираемост в приходната част да бъдат преразпределени допълнителни средства за тези дейности, които са недофинансирани. От друга страна, предвижданата в здравноосигурителната система реформа чрез внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и пакета от законодателни промени, който предстои да бъде внесен в Народното събрание, ще спомогне за повишаване на съотношението полза – ефект при разходването на финансовия ресурс. Само след провеждането на една цялостна реформа на  системата на здравеопазването ще може реално да се прецени кои сектори от системата имат нужда от допълнително финансиране и кои от тях са надценени;
- за първи път от десет години насам се нарушава тенденцията средствата за здравеопазване постепенно да се увеличават – от 900 млн. лв. общо за здравеопазване през 2001 г. средствата достигнаха до 2 млрд. 500 млн. лв. само за Националната здравноосигурителна каса, като общият бюджет на функция „Здравеопазване” за 2009 г. достигна сумата от над 3 млрд. лв.;
- сериозно притеснение буди заложените в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., 9.1 млн. лв. за заплащане на зъботехническа помощ, особено имайки предвид икономическата криза и липсата на средства като цяло, тъй като тези средства са взети от пакетите и обемите дейности в извънболничната дентална помощ за деца до 18-годишна възраст. Много аргументи биха могли да бъдат изтъкнати в подкрепа на тезата, че при настоящите условия и финансовите възможности зъботехническата помощ би следвало да бъде извадена от обема дейности, за които Националната здравноосигурителна каса заплаща, но може би най-важният от тях е, че детското здравеопазване е един от приоритетите на сегашното правителство и би следвало тези 9.1 млн. лв. да бъдат изразходени за оралното здраве на българските деца. 
От друга страна, възниква и въпросът на базата на какви критерии и стандарти ще могат да бъдат разпределени средствата за оказване на зъботехническа помощ и дали тези средства ще са достатъчни да отговарят на нуждите на всички здравноосигурени лица в България. 
Поради гореизложеното следва да се помисли дали не е редно между първо и второ гласуване на законопроекта зъботехническата помощ да бъде извадена от пакета дейност, заплащани от НЗОК.
Прави впечатление фактът, че в законопроекта се предвиждат постъпления от 2,5 млрд. лв., а разходът е само 1,6 млрд. лв., тоест има един голям резерв, който ежегодно нараства и през 2010 г. ще достигне сумата от 1,3 млрд. лв., но който не може да бъде разходван за осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ за българските граждани. 
Имайки предвид тежката финансова криза, следва да се обмисли вариант, в който от този резерв да се вземат точно толкова средства, колкото са необходими, за да се избегне намаляването на разходната част от бюджета през 2010 г. и да се направи опит за запазване на параметрите от 2009 г.
В заключителната част на дискусията заместник-министърът на финансите господин Горанов уточни, че когато се прави сравнение между бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. и законопроекта за 2010 г., първо трябва да се даде отговор на въпроса дали се състоя бюджетът за 2009 г. Факт е, че през 2008 г. беше изготвен един доста оптимистичен бюджет, който не беше базиран на реалната икономическа ситуация в страната. Поради тази причина в средата на 2009 г. се наложи да бъде направена сериозна преоценка на реалността и да се предприемат необходимите мерки за запазване стабилността на цялата финансова система на държавата.
В този смисъл категорично може да се заяви, че финансовият план за 2009 г. реално не се състоя така, както е бил приет в края на 2008 г. Проектът за държавен бюджет на Република България за 2010 г. е разчетен на базата на реалния към момента финансов ресурс на държавата и ако някой иска да промени параметрите по този бюджет, то той трябва да даде отговор на въпроса по какъв начин ще бъде преразпределен наличният ресурс и от кой друг сектор да се вземат средства, за да се компенсира недостигът от около 320 млн. лв. за здравеопазване, който бе цитиран в хода на дискусията.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 10, „против” – 5, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на НЗОК, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Иванов.
Следва докладът на Комисията по правни въпроси, с който доклад ще ни запознае господин Тодор Димитров – заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроект за бюджета на НЗОК за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г.
„На заседание, проведено на 5.11.2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя на заседанието присъства госпожа Жени Начева - директор на дирекция „Бюджет и финансови параметри” в Националната здравноосигурителна каса, която представи законопроекта. Госпожа Начева информира народните представители, че Законопроектът за бюджета на НЗОК за 2010 г. е изготвен на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка в условията на финансова и икономическа криза.
В съответствие с изискванията на чл. 29, ал.З от закона, в чл. 1 от законопроекта се определят приходите и разходите по бюджетната класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за 2010 г, както следва:
1. В чл. 1, ал. 1 са предвидени приходи и трансфери в размер на 2 519 211 хил. лв. или с 1,9 на сто, или 46 268 хил. лв. повече от 2009 г. Приходите са в размер на 2 514 711 хил. лв., от които 1 560 034 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски, 941 126 хил.лв. са трансфери за здравно осигуряване и 13 551 хил. лв. са неданъчни приходи.
2. В чл. 1, ал. 2 са предвидените разходи и трансфери в размер на 1 689 432 хил. лв., от които 1 686 342 хил. лв. разходи и 3 090 хил. лв., предоставени трансфери на Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване. Стабилността на извънболничната сфера и увеличението на разходите в Министерство на здравеопазването за спешна помощ ще гарантират обслужването на населението на ниво първична и специализирана помощ, с цел хоспитализации единствено в случай на необходимост, а не с цел отчитане на дейност и получаване на средства.
Административните и капиталови разходи са с 2 140 хил. лв. по-малко от приетите в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Разходите за здравноосигурителни плащания са в размер на 1 511 932 хил. лв. Предвижда се разходите за здравноосигурителни плащания да могат да бъдат увеличавани със средствата от резерва на НЗОК, в съответствие с чл. 26, ал.2 от Закона за здравното осигуряване в размер на 125 058 хил. лв., което е 5 на сто от здравноосигурителните приходи, в съответствие с предложената промяна в Закона за здравното осигуряване относно размера на процента при формирането му - § 9, т. 1 от законопроекта.
3. С нормата на чл.1, ал. 3 от законопроекта се предвижда наличността на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка да се увеличи с 829,8 млн. лв., с което ще се гарантира финансова стабилност на институцията и ще се осигури финансов ресурс за осъществяване на подготвяните законодателни промени в областта на здравното осигуряване.
4. С разпоредбата на чл. 1, ал. 4 е предвидена възможност Народното събрание по предложение на Министерския съвет да утвърди допълнителни бюджетни кредити, с които Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса да увеличи цените на дейностите за здравноосигурителни плащания, считано от 1 юли 2010 г., за сметка на намаление на положителното салдо по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
5. С разпоредбата на чл. 2 здравноосигурителната вноска за 2010 г. се определя в размер на 8 на сто.
6. С разпоредбите на чл. З се запазва регулацията в извънболничната медицинска помощ и за 2010 г. Усъвършенстват се механизмите за регулация на разходите в болничната сфера.
7. В Заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, които ще гарантират изпълнението на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. и се отнасят до критериите за сключване на договор с лечебните заведения за болнична помощ. Всяко лечебно заведение за болнична помощ може да сключи договор по ал. 1, само за тази дейност за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 45, за която има специалисти, работещи на основен трудов договор.
В хода на проведената дискусия господин Янаки Стоилов изрази позиция, че в приходната част на бюджета в разглеждания законопроект се натоварват най-значително лицата в активна трудоспособна възраст да заплащат здравноосигурителни вноски, както и че се формира излишък по бюджета на НЗОК, вместо той да се използва за увеличаване на здравноосигурителните плащания.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси със 10 гласа „за”, 5 гласа - „против” и 1 глас -„въздържал се” приема така представения законопроект и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 октомври 2009 г.” Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
След като изслушахме докладите на съответните комисии, отварям дискусията и всички народни представители имат възможност да се изкажат по законопроекта, който разглеждаме.
Има ли желаещи народни представители за изказвания? 
Тъй като не виждам желаещи, тук при мен има списък от Парламентарната група на ДПС. Затова по списъка давам думата на господин Хасан Адемов.
Имате думата, господин Адемов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Да минем към второ четене!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю, за това, че спазвате процедурата.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Винаги я спазва.
ХАСАН АДЕМОВ: Очакванията обаче бяха, като израз на парламентарна демокрация, като израз на същността на парламентарния дебат, управляващата коалиция – тези, които управляват, тези, които подкрепят управляващите, да представят своята теза, ...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това не е по темата.
ХАСАН АДЕМОВ: ... а опозицията, в качеството си на такава, да представи антитеза и да се реализира дебат. За съжаление, представител на управляващото мнозинство...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това не е по въпроса. Говорете по точката.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще говоря и по точката. Следващото ми изречение ще бъде по точката. (Реплики от ГЕРБ.)
Искам да започна с процедурата, съгласно Закона за здравното осигуряване, за ваше успокоение. Там е казано, че Проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса се подготвя от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и се внася в Общото събрание на представителите. Тази процедура е спазена. Общото събрание на представителите обаче не приема предложения от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса бюджет. Министърът на здравеопазването, съгласно процедурата, внася този бюджет в Министерския съвет и от Министерския съвет излиза вариантът, който е предмет на днешната дискусия.
Уважаеми колеги, аз съм принуден да говоря единствено и само по този законопроект, защото само той е внесеният документ в Народното събрание. Иначе, поздравления за това, че успяхте да се организирате и да извоювате, господин министър, повече пари за сектор „Здравеопазване”, включително и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. 
Но аз съжалявам, че отсъства министърът на финансите. Ако беше тук, щях да му кажа, че такава реакция от страна на управляващите винаги е свързана с нови искания. Удовлетворяването на едно искане в хода на бюджетната процедура винаги се свързва с желание за ново искане и аз няма да се учудя, ако колегите от „Ред, законност и справедливост” и от „Атака” решат да пожелаят останалата част от преходния остатък да влезе в бюджета. И това ще бъде едно добро решение.
Уважаеми колеги, няколко думи по философията на предложения законопроект и по неговата структура. За съжаление продължава практиката - подчертавам, защото веднага ще бъда репликиран, че и предишните народни събрания правеха същото - за внасяне на бюджет с намаление на разходите и увеличение на приходите, водещо до увеличаване на фискалния резерв. 
За тази година бюджетът, който се внася, не е балансиран. Категорично има явна асиметрия между държавния бюджет, който е с философия на балансиран бюджет, и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който единствен от всички внесени в Народното събрание бюджети, е с излишък. Този излишък е рекорден – 830 млн. лв. Това са пари на здравноосигурените лица, на български граждани, от осигурителни вноски и от бюджета – тези, които се осигуряват за сметка на бюджета, които трябва да бъдат използвани за здравно осигуряване в рамките на настоящата година. Защото, уважаеми колеги, ако в пенсионното осигуряване може да има такава възможност, може да съществува такава философия на дългите пари – те да могат да се инвестират, пенсионното осигуряване е дългосрочно осигуряване, дългосрочен осигурителен риск, то здравното осигуряване е краткосрочен осигурителен риск. Здравноосигурителното събитие може да настъпи днес, може да настъпи и в рамките на годината, но няма как парите от здравноосигурителни вноски да бъдат с отложено плащане. Затова, ако вие сте решили, че част от тези пари от фискалния резерв трябва да отиде в разходната част на предложения бюджет, според мен това е правилна мярка и тя трябва да бъде адмирирана. 
На следващо място, по отношение на приходите и трансферите. Има леко увеличение - с 15 милиона, на приходите, като очакваното изпълнение към края на 2009 г. е 1 млрд. 545 млн. лв., а това, което се предлага като увеличение на приходите за следващата година, е само с 15 милиона. Категоричното ми мнение е, че тези приходи са занижени. Защо смятам така? Защото в бюджета, който ще гледаме след малко – бюджетът на Държавното обществено осигуряване, се предвижда заетите лица в българската икономика да бъдат увеличени с 0,7%. Колкото и да е малко това, все пак е увеличение в условията на криза. Това означава, че все пак, независимо от това, че няма предвиждане доходите през следващата година да бъдат увеличавани - нито за пенсии, нито за заплати, все пак има едно увеличение с 4,85% на минималните осигурителни прагове, което предполага по-високи доходи. По-високите доходи предполагат по-висок размер на приходите в осигурителната схема, в случая на здравното осигуряване. Това означава, че би трябвало да има малко по-завишени приходи в приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса – нещо, което не виждаме в предложения бюджет.
По отношение на трансферите за здравноосигурителни вноски. Става въпрос за парите, които държавният бюджет заделя за осигуряването на пенсионери, деца, ученици и студенти до навършване на 26 г. и т.н. - групите, за които държавният бюджет има ангажимент да внася осигурителни вноски. Там увеличението е с 300 млн. лв. Според мен отново става въпрос за занижаване на този приход. Защо? Защото, забележете, уважаеми колеги, само от увеличаването на минималния осигурителен доход – от 260 лв. на 420 лв., очакваните приходи в бюджета на Националната здравноосигурителна каса по отношение на осигурителния риск „Здраве” са  значително повече от тези пари. Затова аз смятам, че този приход също е занижен. 
По отношение на това, което беше казано в доклада на нашия председател на Комисията по здравеопазването: уважаеми господин председателю, единственият бюджет, който е изпълнен както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите – очертава се такова изпълнение и по отношение на разходите, за 2009 г. е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса и моля ви да не твърдите тук, пред народното представителство, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса не е изпълнен както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите. Пак повтарям, това е единственият бюджет, по който има изпълнение както на приходната част, така и на разходната част. Друг е въпросът, който поставяте Вие и с който аз съм напълно съгласен, че досега на практика не е имало или ако е имало дискусията по отношение на това по какъв начин се изразходват дори и минималните средства за сектор „Здравеопазване”, те да бъдат използвани ефективно. 
Аз приветствам всяко едно управляващо мнозинство и всяко едно правителство, което иска наличният финансов ресурс да бъде използван ефективно, за да може той наистина да достига до българските граждани и да може да удовлетвори техните потребности. 
Нещо друго. По предложения проект, уважаеми колеги, вие залагате 6 млн. 600 хил. осигурени български граждани. Но населението на България изобщо не е толкова. Това, първо. Обърнете се към Статистиката и там ще ви кажат колко е населението на България. Вероятно ще ми кажете, че има български граждани, които са напуснали страната, които работят в чужбина и т.н. Сигурно ще бъдете прави, но за мен философията, която възприемате и която е вярната философия – да подобрите приходите в осигурителната система, като затегнете режима на вход в системата и другите мерки, които предлагате и са предмет на другия законопроект, аз смятам, че 6 млн. 600 хил. български граждани, които са предмет на осигуряване по Закона за здравното осигуряване, е занижена цифра. Тоест, вие не вярвате, че мерките, които предвиждате, ще доведат до необходимия и очаквания ефект.
На следващо място, по отношение структурата на разходите. Уважаеми колеги, през следващата година се запазват средствата за извънболнична и за първична извънболнична медицинска помощ. Тоест, общопрактикуващите лекари ще разполагат с ресурса, с който са разполагали и досега.
Медико-диагностичните дейности – парите за изследвания, с други думи казано, се запазват със същия размер. 
Здравноосигурителните плащания за дентална помощ се намаляват с 9 млн. 100 хил. лв. – нещо, което в Законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса е казано, че ще се използват за зъботехническа помощ.
            Според компетентното мнение на колегите от Комисията по здравеопазване, които се занимават с тази дейност, според колегите от съсловните организации тази сума е крайно недостатъчна, независимо че за първи път се появява в разходната част на бюджета. За съжаление тя е за сметка на намаляване на средствата за дентална помощ – нещо, което притеснява колегите от Стоматологичния съюз.
На следващо място, по отношение на болничната помощ, като философия общо може да се каже, че се запазват разходите, като се намаляват парите за болнична помощ. Забележете, това намаление е с 360 млн. лв. в сравнение с изминалата 2009 г., спрямо изпълнението за 2009 г. Това на практика означава, че 660 хиляди български граждани няма да могат да се лекуват в лечебните заведения. Защо стигнах до този извод, че са 660 хиляди? Защото средната цена на клинична пътека е 550 лв. Като ги умножите по 660 хиляди души, стигате до тези 360 милиона, тоест предполагате намаление на ресурса за болнична помощ. 
В същия момент не мога да възприема философията,  че намалявате с 800 хил. лв. и парите за специализирана извънболнична медицинска помощ. Уважаеми колеги, 800 хиляди български граждани с тежки заболявания са диспансерно болни, диспансеризирани са. Ако вие залагате философия, понеже болничната помощ е по-скъпа, защо тогава намалявате парите за извънболничната специализирана помощ?! Ако те имат възможност да се лекуват в специализираната помощ, няма да стигат, няма да компенсират и няма да стигат до болничната помощ. Доктор Шарков, Вие прекрасно знаете, че това е така. Осемстотин хиляди лева – по 14,50 за специализирана помощ, това са 50 хиляди талона по-малко за специалисти, д-р Шарков. Петдесет хиляди талона по-малко – казват цифрите от бюджета на Касата за следващата година. (Реплики на народния представител Ваньо Шарков.)
По този начин – с измененията в Закона за здравното осигуряване, чиито текстове ще гледаме по-късно, а не пазарно, се върви към закриване на – министърът за здравеопазването каза: „80 болници”, това са малки лечебни заведения в отдалечени населени места. Знам какво ще ми бъде отговорено, веднага ще ми кажете, че никой не е употребил думата „закриване”, вероятно е така. Но вие употребявате думата „преструктуриране”, което предполага, че преструктурираните лечебни заведения трябва да се превърнат в хосписи, в лечебни заведения за долекуване и продължително лечение.
Уважаеми колеги, ако това е така, покажете в кой ред на този бюджет или на кой ред в Закона за държавния бюджет има предвидени пари за долекуване и продължително лечение? Кажете продължителното лечение и долекуването по-евтина дейност ли е от другата дейност, която се реализира досега?!
Зная, че трябва да има преструктуриране на болничната помощ, съгласен съм, че голяма част от лечебните заведения не функционират ефективно. Но знам, че с пазарния механизъм, а не чрез насочване на финансов ресурс, с изменения на основните закони в здравното осигуряване, чрез насочване на финансовия ресурс към определени, по принцип по-големи лечебни заведения може да се извърши това преструктуриране. Няма я националната здравна карта, няма обективни критерии, по които може да бъде реализирано това преструктуриране. Затова моята молба е отново да се помисли по този въпрос и не с административни мерки, не чрез законодателни промени да се търси преструктуриране и ефективно изразходване на средствата в болничната помощ.
Още един въпрос, на който искам да спра вашето внимание – текстът за лимитите и делегираните бюджети. Уважаеми колеги, д р Шарков, тези лимити бяха премахнати от Върховния административен съд по предложение на омбудсмана. Аз зная, че ще кажете: „вие, вашето правителство, предходното правителство въведе лимит”. Вярно е, съгласен съм, но аз винаги съм оспорвал тази теза и вие прекрасно знаете това. Никога не съм бил съгласен да бъдат въведени лимити. Ще говорим на тази тема по-късно, когато видим как ще гласувате този бюджет.
Уважаеми колеги, аз не приемам лимитираните и делегираните бюджети, защото това е чисто административно бюджетиране с финансиране на структури, внимателно подбрани при това от регионалните здравноосигурителни каси, а не регулация и управление на риска – характерното за системите за здравно осигуряване.
На следващо място, д-р Шарков, понеже се обаждате от място, как ще намалим хоспитализацията? В чл. 4 от Законопроекта за бюджета на НЗОК е казано, че болниците получават делегирани бюджети, тоест твърд лимит за хоспитализация, без да се държи сметка за свободния избор на българските граждани. Какво става при изчерпан бюджет – хипотези? Първа хипотеза - медицински туризъм за болници с неизчерпан лимит. Втора хипотеза - струпване на болни до 10-15 число на месеца, докогато ще има финансов ресурс в съответната болница по делегирания бюджет. Трета хипотеза - листата на чакащи неясно по какви критерии. Четвърта хипотеза - претоварване на спешните портали, може би неслучайно сте определили от тези 450 милиона средства за спешна помощ. И последната хипотеза е кешовото плащане. Няма други хипотези, уважаеми дами и господа.
Няколко думи по отношение на трансфера. Съжалявам, че го няма министърът на финансите. Деветстотин и четиридесет милиона лева трансфер за здравноосигурителна вноска на лицата, осигурявани от държавния бюджет. От тях 830 милиона са парите, които отиват в големия резерв. На практика за обслужване на българските граждани – пенсионери, деца, ученици, студенти, социално слаби, държавни служители (армия, полиция, да не изреждам всички), на практика се пада по два лева на човек – 110 млн. лв., уважаеми колеги. Останалите пари отиват в преходния остатък. Затова, пак повтарям, ще подкрепим тази мярка на второ четене, ако вероятно видим тези числа в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година.
И последното нещо, с което искам да завърша, уважаеми колеги, е да цитирам становище на съсловна организация от 3 ноември 2009 г. Вероятно към днешна дата има друго становище, но понеже разглеждаме бюджета на Касата така, както е внесен, ще цитирам това, което са казали тогава съсловните организации, за да бъда напълно коректен: „Считаме, че предложеният проектобюджет е неприемлив, вреден и опасен за българското здравеопазване и за здравето на българските граждани”.
Затова ние от Движението за права и свободи във вида, в който е внесен, не намираме аргументи да подкрепим този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Реплики? Не виждам.
Желание за изказване изяви д-р Евгени Душков – председател на Управителния съвет на НЗОК.
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Благодаря, господин председател. 
Уважаеми дами и господа народни представители! По повод на изнесените току що данни по бюджета на НЗОК искам да направя някои уточнения. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, предложен от Управителния съвет и внесен на Общо събрание, беше приет с направени корекции в него. 
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Той беше приет в този вид.
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Не в идеалния вид, а с направени корекции и затова искам да направя тези уточнения. Едната от корекциите беше в частта за тези 9 млн. лв. в частта за стоматологична помощ в рамките на 91 милиона.
Искам също да подчертая, че внесеният от Управителния съвет и одобреният от Общото събрание проектобюджет беше балансиран, в смисъл приходите и разходите бяха равни на  2,5 милиарда лева. Ние не предвиждахме излишъците в резерва на БНБ. Както вероятно знаете, резервът на Националната здравноосигурителна каса през всичките години беше 10%. И в одобрения от Общото събрание проектобюджет беше заложена сумата 250 млн. лв., които, както казва и господин председателят, приоритетно всяка година почти цялата сума отива за болнична помощ. Сега тези пари са променени, първо процентът от 10% става 5%, и сумата вече е 125 млн.лв.
            Обръщам внимание на тези неща - в промените, които биха настъпили между първо и второ четене, нека да се има предвид намаленият резерв за болнична помощ - защото винаги отива предимно за болнична помощ, за да няма напрежение в системата и болничната помощ да получи ресурса, който е необходим за нейното съществуване. Ние приветстваме и мерките, които се приемат в Закона за здравното осигуряване, тоест чрез промените да се оптимизира и преструктурира болничната помощ, тъй като там е необходима изключително сериозна реформа, за да стане тя по-ефективна и по-ефективно да се усвояват средствата. 
Опитът, практиката и проверките, които Националната здравноосигурителна каса прави, могат да покажат на всеки от вас, при интерес, разбира се, къде изтичат средства, как се усвояват – неправомерно или не, в полза на българските здравноосигурени граждани. Ако това се направи чрез закона и съответно се постигне оптимален бюджет за болничната помощ, мисля, че през 2010 г. също ще можем да се справим с параметрите на бюджета, макар че това е бюджет в условия на криза. Всички изпитваме известни затруднения относно неговото изпълнение, особено в частта болнична помощ. Но с тези мерки, които, надявам се, ще бъдат приети в закона, тези неща ще бъдат поправени и ще можем да се справим.
Обръщам внимание на тези цифри, тъй като нови 16 болници чакат за подписване на договор и 64 – за разширение. Дано с предприетите мерки и съответния бюджет болничната помощ, както и целият бюджет на Националната здравноосигурителна каса да успеят да внесат спокойствие в системата, тя да работи оптимално и в интерес на здравноосигурените граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Нигяр Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Явно днес решихте стриктно да спазвате заявения списък, който Ви е даден предварително, но все пак нали трябва да сменяте представителите на ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата по темата.
НИГЯР ДЖАФЕР: … различните парламентарни групи. Това е в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата по темата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Въпреки всичко, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, позволете ми да започна с уговорката, че скромните ми разсъждения по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще касаят официалните данни и документи, които са внесени в парламента. Няма да касаят всякакви неформални договорки, разсъждения, разнопосочни и всевъзможни намерения, защото официалният документ е бюджетът на Касата. Ако консолидирания бюджет ние се опитахме да наречем „бюджет на отложените очаквания”, защото бяха отложени очаквания за 1 юли според финансистите, този бюджет може да бъде наречен „бюджет на фалиралите болници”, „бюджет на ограничения достъп до здравеопазване”. Защо е така и защо ние формулираме така това, което виждаме и това, което е заложено в цифрите? 
Съществува спор дали здравеопазването е стока или услуга, дали е инвестиция или е само разход в един бюджет. Уговорката обаче, която трябва да направим тук, е, че това е един квазипазар, тоест пазар, който не е истински, защото не може да подлежи на стандартна регулация. Тоест това е пазар, който трябва да съчетае социалната справедливост и ангажираност на цялото общество с пазар и конкурентни правила.
От години водим спора, че, за съжаление, не са достатъчни мерките, взети досега, за да стане това истински пазар, да се базира и на справедливост, и на солидарност. 
Каква е ролята на Касата в този случай? Касата всъщност е посредник между пациента, който внася своите осигуровки, и лекаря, който очаква своите плащания. 
Как изглежда този посредник с този бюджет на Националната здравноосигурителна каса? Приходи – 2 млрд. 519 млн., тоест това са средствата, които ще влязат в бюджета на Касата. 
Разходите са 1 млрд. 689 млн., тоест ще бъдат събрани много повече средства от тези, които ще бъдат изразходвани за здравето на българското население.
Тезата „няма пари” очевидно не работи тук, защото имаме излишък, който ще бъде 1 млрд. 300 млн. при изпълнението на този бюджет за 2010 г. 
Резервът в БНБ – 1 млрд. 300 млн., който е около 700 млн. сега, всъщност са средствата, замразени, които са получени обаче от здравните осигуровки на българските граждани. Дори намерението средствата понякога да бъдат наистина по-малко може да намери своята аргументация. Тази аргументация може да бъде реформата. 
Какво обаче ни се предлага и има ли признаци, че ще се проведе реформата с този бюджет? Ясно е, че няма визия и стройна система, по която да стане това. Доказателство за това са и предложенията в Закона за здравното осигуряване – по-късно днес ще имаме възможност да ги коментираме. 
Дали обаче по принцип добрите намерения на управляващите за по-качествено и по-достъпно здравеопазване намират отражение в бюджета на Касата? За съжаление е трудно да бъде намерено покритие на заявените намерения. Какво имам предвид?
Предлага се чрез Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса да се достигне до промяна в Закона за здравното осигуряване със създаването на ал. 10 в чл. 59, което пряко ще доведе до фалити на общински болници. Разбирам желанието да се избягва думата „закриване” на болници и да се използва „преструктуриране”, но това са фактите. Те ще бъдат факт може би към средата на годината. Това ще доведе до крайния резултат – част от общинските болници да не могат да сключат договори, вследствие на което ще бъде редуцирана тяхната дейност и те ще трябва да бъдат закрити или преструктурирани. 
Ако предлагате такава мярка обаче, трябва да видим какво предлагате. Къде са повечето средства в доболничната помощ, която трябва да поеме тежестта от тези фалити? Какво ще предложите в замяна на тези граждани, които ще останат без достъп до своите болници в тези региони? 
Другата посока, по която можете да вървите, е да се дадат повече средства за спешна помощ. Дали това е реалност обаче? С онези 30 милиона ли, с които се гордеете толкова в консолидирания бюджет за спешна помощ, ще осигурите достъпа на тези хора? А нали искахте вие от управляващата коалиция да освободите спешната медицинска помощ от неспецифичната дейност, каквато например е транспортът на хемодиализираните болни? С тези 30 милиона няма да можете да създадете алтернатива на достъпа до болнична помощ на тези хора, защото и при изслушването миналата седмица в Комисията по здравеопазването стана ясно, че от няколко месеца спешните центрове не са получавали средства за горива, за издръжка, за медикаменти. 
Другата алтернатива, която можете да предложите при преструктурирането на тази болнична помощ, всъщност е да предложите повече средства за превенция, за профилактика, за скрининг, но и тези средства не са видими в бюджета. Това е третият път, по който можете да предложите достъп. Това, за съжаление, не намира изражение в цифрите. 
Къде е наистина пакетът за долекуване, защото идеята ви, доколкото разбирам, е да преструктурирате болниците в болници за продължително лечение, за долекуване? Къде е нормативната уредба за хосписите, в които ще превърнете тези болници? Всичко това към този момент не е видно да съществува нито в предложението по Закона за здравното осигуряване, нито да намира финансово изражение в този бюджет. 
Какво става с диагностично свързаните групи, които предлагахте като алтернатива на клиничните пътеки? Наясно ли сте, че те ще изискват по-голям финансов ресурс, поне с 30-40%? Това, което го няма в бюджета. Напротив, съществува само едно намаление на средствата за болнична помощ и няма по никакъв начин увеличение във всички други направления, които да поемат тежестта. 
           Заявиха се намерения за премахване на лимитите. 
Уважаеми дами и господа, тези лимити бяха въведени още по времето на правителството на Иван Костов, а не по време на лошата тройна коалиция, която направи всичко.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Това е голяма лъжа! Голяма лъжа!
НИГЯР ДЖАФЕР: Още със старта на реформата ще имате възможност да ме опровергаете.
Обратно – заявените намерения въобще да се премахнат лимитите намират своето изражение в задълбочаване на лимитите, защото тази година ще имат 50 хил. направления по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето на парламентарната ви група изтече. Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам.
Заявено желание за изказване от народния представител Бисерка Петрова.
Имате думата.
БИСЕРКА ПЕТРОВА (РЗС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Ние, от Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”, ще гласуваме за Бюджет 2010 г. на Националната здравноосигурителна каса, но искаме да ви обърнем внимание, че жизненоважен отрасъл като здравеопазването е засегнат с рестриктивни мерки на правителството. Осемстотин и трийсет милиона лева от бюджета на Здравноосигурителната каса няма да бъдат използвани за здравеопазване. Това ще доведе до намаляване на лимитите за прегледи при специалист, които и в момента са орязани. 
Държавата е най-неизрядният платец, защото дължи на Националната здравноосигурителна каса 941 млн. лв. за осигуровките на децата, пенсионерите, хората с увреждания и  военнослужещите. По 2 лева на месец за здраве би трябвало да внася държавата за всеки от тази група хора. Реално с парите на работещите, които си плащат осигуровките, ще бъдат лекувани хората, които би трябвало да се осигуряват от държавата. 
Догодина болниците ще работят с минимум 20% по-малко от прогнозираните си месечни лимити за 2009 г. Причината за това е намаленият бюджет за тяхната издръжка. Тази година Националната здравноосигурителна каса ще плати на болниците 1 млрд. 71 млн. лв. за извършени дейности, но за 2010 г. правителството е заложило 708 млн. лв. за заплащането им. Това ще намали качеството на услугите и на първо място ще пострадат пациентите, тъй като не всички ще могат да бъдат приети за лечение в болница. Освен другото, ще останат без работа квалифицирани кадри като лекари, медицински сестри и санитари, въпреки и без това общия им недостиг. 
Притеснително е, че не са увеличени, а напротив, намалени са средствата за осигуряване на животоспасяващи лекарства както за онкозаболяванията, така и за адекватно лечение и превенция за генетичните заболявания. Тревожно е и намалението с 20% от средствата за лечението на децата. Народът ни, освен беден, е изключително болен и е лишен в голяма част от страна на реален достъп до здравеопазване. Затова считаме, че именно в тази част трябва да се проведат отново консултации с браншовите и пациентските организации, с парламентарните групи, с ресорното министерство, както и с министъра на финансите, за да стартира тъй необходимата реформа и да се дофинансира секторът.
 Искаме да попитаме:
 Първо, на каква база ще се случва остойностяването на услугите в здравеопазването и кой ще консултира диагностично свързаните групи?
Второ, Финансовото министерство поканило ли е специалисти, с които да работи съвместно в този проект?
И трето, но не по важност – има ли политическа воля да се затегне финансовата дисциплина в болниците и така да намалее изтичането на средства чрез различните схеми на източване на бюджета на Касата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам. 
Обявявам почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с разисквания по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Преди почивката заявка за изказване е направил д-р Желев. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, господин министър, уважаеми колеги! Въпреки че интересът към дебата, ако има такъв, намалява, аз съм длъжен да взема думата и да кажа собственото си мнение и това на групата, предполагам.
Първо, леко съм раздвоен от това, което се случва, и ми е трудно да направя преценка какво трябва да кажа и върху кои цифри да се концентрирам – върху тези, които са предложени (явно е така) или върху тези, които се дебатират вън в обществото, след като е подписан меморандум за намерения за осигуряване на още 450 млн. лв. за здравеопазване, което по принцип е добро. Това е моята теза, която защитавах и в комисията. Тогава казах, че държавата е в състояние да осигури допълнителни поне 350 млн. лв., за да покрие дефицита в болничната помощ в Националната здравноосигурителна каса. Радвам се, че мнението ми е било взето под внимание, ако мога така да се изразя.
В същото време обаче се обезсмислят заключенията на комисиите, защото в крайна сметка какво са защитавали – реалността или както им е било казано – мнозинството да гласува нещо, което е било спуснато отгоре? Защото тогава вътре в комисията имаше много предложения за това, което най-вероятно ще се случи в бъдеще време, но не се прие. И тук чухме становища, които защитават една твърда позиция. Както и да е.
Така или иначе имаме дадени цифри в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса и върху тях трябва да се говори. Тук бяха направени достатъчно анализи. Ще си позволя само да споделя моето виждане за това какво се цели с този бюджет. Естествено – промяна в системата на здравеопазването. Това е тема, която се дискутира през последните 20 години и се направиха много опити за реформа, реформа и реформа на реформата, грешка след грешка, а сега явно се налага да се вземат кардинални мерки. 
Дали това обаче е начинът да го направим? Или да го направите? Казвам да го направим, защото в крайна сметка всички сме отговорни пред нацията за здравето на нацията. Затова сме изпратени тук, за да защитаваме основни принципи и положения. Дали това е начинът – чрез финансова принуда, чрез промяна в законодателството и ограничаване на някои възможности на определен тип болници да оказват помощ – да променим системата? Дали ще правим или правите блиц-реформа или ще се направят промени във всички закони като пакет в направление здравеопазване, за да може да се гарантира финансово сериозността на намеренията за реформа, които декларирате, че ще правите? 
Определено смятам, че блиц-реформата по този начин е вредна за здравето на нацията. Няма как да се случи. Тя може да се случи, но ще е за сметка на хората, за сметка на тяхното здраве.
Дами и господа, имах възможност пред комисията да кажа и да поздравя министъра, че е успял да запази в общи линии в голямата си част 99% от бюджета на Министерството на здравеопазването. Това е добре. Така се гарантират основни дейности на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в системата на здравеопазването, които са под шапката на министерството. 
Не е така в Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ясно е, че намалението е 370 млн. лв., а огромната част е за болничната помощ. Какво ще направим? Ще принудим болниците с по-нисък и по-малък капацитет да ограничават дейностите, някои от тях да фалират? Правим или правите предизвестен фалит и прехвърляте отговорността върху принципала на този тип болници. Те са общински болници. Може и така да се действа – според мен доста необосновано и ненавременно. Още повече, като се има предвид промяната на чл. 59, където предлагате да се създаде ал. 10, в която се казва, че всяко болнично и лечебно заведение за болничната помощ може да сключи договор за определена пътека само ако има специалист или специалисти, работещи на основен трудов договор. Това са около 600 лекари, 3000 договора, засягат се над 150 болници. Добра стъпка според мен. Дали обаче сега е моментът да го направим? Дали трябва по този начин да го направим – един път с финансов натиск, друг път с ограничение за работа? Какво ще получим? Според мен ограничаване на достъпа на пациенти до болнична помощ. Трябва ли да се случи в първите шест месеца на това управление?! Вие поемате отговорността. 
Аз винаги съм казвал, че промяна, сериозна реформа, такава, каквато е замислена, се прави в първата година от даден мандат, когато определено мнозинство или партията, която управлява, има висок кредит на доверие. Дали така трябва да се случи обаче в здравеопазването? Знам намеренията на министерството. Знам, че подготвят критерии. Голяма част от тях бяхме подготвили ние. Как ще стане преструктурирането, за да забравим думата „закриване”? Преструктуриране на болничната сфера – всички го искаме, всички сме работили, поне аз, в тази сфера, но въпросът е в какъв момент и как да го направим, след какво обсъждане, с какво обществено съгласие, с каква нагласа.
Явно е, че под настиска на съсловните организации, на Лекарския съюз, на част от нас, депутатите от опозицията, се променя начинът на мислене и начинът на действие в тази посока с осигуряването или заявеното намерение за осигуряване на 450 милиона допълнително за здравеопазването.
С това, което се предлага тук, бихме ограничили изключително много достъпа до медицинска помощ на населението, каквито експерименти не си струва да правим върху гърба на хората. Иначе, ако се загледаме в цифрите, които се предлагат, най-вероятно те между двете четения на законопроекта ще бъдат променени, но все пак трябва да кажем, че да, стана дебат в комисията, особено за денталната помощ и за зъботехническата помощ, че не са необходими тези 9 млн. лв. Не, те са необходими, но са необходими някъде около 200 милиона, ако бъдем честни, за да покрием всички нужди в тази област. С 9 милиона показвате едно добро желание, нищо повече. Това беше казано и от колегите от управляващото мнозинство. Може спокойно да се възстанови предишният размер на плащанията в денталната помощ, особено за първичната и за детската помощ.
В този законопроект обаче не виждам една сума от 30 милиона, която преди беше планирана и изразходвана за трансфери по чл. 37, ал. 5 от Закона за здравето. Това са доплащанията за таксата, която се плаща от пенсионерите. Може и да бъркам, може някъде другаде да е в бюджета, не знам, но аз не виждам тази сума от 30 милиона. Това беше един жест към възрастните хора и пенсионерите – държавата да поеме разликата в доплащанията. Тук в този бюджет липсва или поне аз не виждам тази сума.
Другото, което прави впечатление и което трябва да се каже още веднъж, е за делегираните бюджети. Това е лимит по същество. Ние бяхме много критикувани, ще се повторя, ще повторя и колегите, които говориха – делегираният бюджет е лимит. Той е противоконституционен, както вече се разбра, ние сме допуснали грешка или това е бил начинът да спазим бюджета, това е минало, но защо вие повтаряте тази грешка? Или това е единственият начин да запазим бюджета? Трябва да сме коректни, явно че не виждате друг начин как ще се запази бюджетът на Касата, ако няма някакъв тип лимит, който пък е противоконституционен. Как се излиза от този кръг?
И още нещо, което искам да кажа: действително бюджетът на Касата е единственият, който завършва така, както е планиран. Тук няма дефицити, така че за наследство няма какво да говорим. Оттук нататък приходите са планирани, разходите се правят на база на планирани приходи, наследството е 8 милиарда фискален резерв в БНБ.
Колеги, най-вероятно ще стане промяна, аз лично поемам ангажимент да предложа някои промени в текстовете на този закон, така че действително да се опитаме да балансираме системата и да осигурим финанси за една сериозна реформа. Като министър слушах много мнения, които бяха най-вече от финансисти, които казваха: пари – срещу реформа! Но трябва да знаете, че реформа без пари няма как да стане. Просто няма как да се случи! Има заявени добри намерения – ще правим хосписи, ще правим болници за долекуване, но основният пакет не е променен. Може би ще се промени, необходимо е време. Няма никъде заложени плащания. Така ли е,  д-р Шарков?
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Така е, ама ти беше министър. 
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Аз бях една година министър и нямах време да го направя. Но аз мога да цитирам Вие какво сте казали миналата година, особено за резерва. Но ще изчакам да се изкажете и тогава ще го направя. Може да видите и стенограмите. Не е въпросът да правиш политика ей така, само защото… То и камерите не ни предават, вчера беше моментът. (Смях и оживление.) Но ако разсъждаваме сериозно тук, нека не се опитваме да правим експерименти върху гърба на хората най-вече с тяхното здраве. Добри са намеренията в основната си част, но според мен с този бюджет на Касата, така предлаган, по този начин, в този момент, само ще се накърнят правата на гражданите относно достъпа им до болнична помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, д-р Желев.
Други народни представители, които искат да участват в дебата?
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! В това Народно събрание редът се заздравява и вече се изказваме погрупово. 
Да продължа с моя коментар върху бюджета на Здравната каса и с първия въпрос, който е актуален и за вчерашната, и за днешната дискусия – възможен ли е друг бюджет? Аз чух от редица представители на мнозинството и поддържащите ги парламентарни групи, че друг бюджет не е възможен. Всеки, който прави подобно твърдение, трябва бързо да си събере багажа и да се върне там, откъдето е дошъл. Аз не казвам дали този бюджет е подходящ или неподходящ, но всяко едно твърдение, че по отношение на разпределянето на средствата, с които разполага държавата, не е възможно друго решение, означава не само липса на алтернативност, но и отказ да се прави политика. Тогава вие трябва да възложите на различните служители в министерствата да възпроизвеждат финансовите планове и те само да бъдат поднасяни на обществото. Так,а както много от хората в света мислят, че е възможен друг свят, аз смятам, че са възможни и други бюджети.
Сега по-конкретно по бюджета, който се предлага. Всъщност какво обсъждаме ние? Законопроект, меморандум или някакъв друг акт? За да знам аз как да се изкажа и какво да оспоря или какво да подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това, което е в програмата за работата на Народното събрание.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да. И аз ще се придържам предимно към това. 
Ако обсъждаме този официален законопроект, не е ясно и дали обсъждаме бюджет за полугодието на Здравната каса или за цялата година. Защото много от аргументите, които давате, са как ще се справим успешно с този бюджет до средата на годината и как ще постъпят допълнителни приходи, които ще увеличат и разходите през втората половина на годината.
Какво е общото между предишното и сегашното управление в здравеопазването? Общото е запазване на относителния дял на публичните разходи за здравеопазване в размер на 4,2%. За какъв приоритет тогава може да става дума, като България остава страната с най-нисък дял на разходи за здравеопазване в Европа и не е по-висок от дела, който тя е имала и през предишни години? Кое е различното? Всяка година досега имаше увеличаване на размера на средствата за здравеопазване, като през тази година те достигат до 3 млрд. лв., а сега за първи път - вярно, в условията на криза - намалението е в абсолютна стойност с 470 млн. лв. – използвам данните, които потвърждава и министърът на здравеопазването. 
Няма да говоря за намалението по различните пера за специализираната извънболнична медицинска помощ, за лекарства. Най-драстично е намалението на бюджета за болниците – над 360 млн. лв. Ако бюджетът остане на това ниво, той ще се върне в абсолютен размер с три години назад, при това с над 30% натрупана инфлация за периода. Това би означавало около една трета по-малко хоспитализирани граждани в болниците. Някой ще каже: добре, вие ще поискате за всички сектори увеличение на бюджета. Не, аз приемам, че ние не можем да увеличим навсякъде средствата. Вярно е например, че и за култура те са по-малко, но аз не предлагам през следващата година да увеличим средствата за култура, защото там частично можем да компенсираме с развитие на художествената самодейност, за което принос даже дава и кабинетът с участието на външния министър в танци, на друг министър в песни и с постоянно участие на премиера в късометражни филми. (Оживление, шум.)
Какво ни заявява правителството от свое име? Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравните услуги. Как обаче може да стане това, ако не е само пожелание? Според мен чрез намаляване на неефективните разходи и злоупотребите. Но трябва да ни кажете какъв дял са съставлявали те от бюджета на здравеопазването досега по приблизителни оценки – дали възлизат на 50, 100 или повече милиона.
Какъв е другият начин, ако този не е достатъчен? Другият е драстично да се намалят възнагражденията на лекарите и сестрите, но това няма как да стане. Тогава остава просто сметката да бъде платена от пациентите, за което те трябва да бъдат предупредени своевременно. 
Когато гледаме този законопроект, ние не можем да го откъснем от промените, които той самият предлага в Закона за здравното осигуряване и заедно с другите вече обсъждани промени.
Забележете какви допълнителни мерки се предлагат – възможности на районните здравноосигурителни каси да избират изпълнителите; изискване за специалисти на пълен работен ден във всяка болница; въвеждане на делегирани бюджети и лимити. Тук обаче предполагам, че правите разлика между делегираните бюджети в училищата и в болниците. Защото в училищата имаме почти установен постоянен брой лица, заради които се превежда бюджетът, а за болниците, въпреки че е възможно да се направят ориентировъчни разчети, няма как предварително да бъде фиксиран броят на болните и вида заболявания, от които те ще страдат през съответната година.
Намаляване на оперативния или разполагаемия резерв на касата от 10 на 5 на сто. 
Другият въпрос, който за мен е важен – каква е нашата политика в здравеопазването, тоест каква е ролята на държавата? Тук искам да отбележа силната привързаност правителството да възпроизвежда точно слабостите от предишните години.
За какво става дума? Увеличаване на резерва в Българската народна банка с нови 830 млн. лв., събирани от здравни вноски. Делът на държавата със здравни вноски за около 4 млн. граждани възлиза на 941 млн. лв. Следователно реалният принос на държавата в бюджета на Здравната каса е малко над 100 млн. лв., тоест държавата щедро ще отделя през 2010 г. около 2 лева на човек месечно за здравеопазване.
Отново се очакват няколкостотин хиляди здравно неосигурени лица, въпреки предприеманите мерки в Закона за здравното осигуряване този брой да бъде рязко намален.
Премиерът Бойко Борисов много сполучливо постави въпроса и медиите веднага откликнаха и направиха анкета колко харчи човек за своя автомобил и колко – за здраве. Много уместно и образно сравнение. То показва драстичната разлика в полза на транспортните услуги за сметка на здравните. Той обаче забрави да постави други по-важни въпроси. Първо, да констатира, че не всеки в България, колкото и България за бедна страна да има много Мерцедеси и БМВ-та, не всеки кара тези  луксозни марки автомобили. Другият по-важен въпрос, който трябва да се постави, и то именно от премиера и от всички нас, е: какви данъци и осигуровки плащат тези, които притежават такива луксозни автомобили и имущества? Този въпрос не го избягвайте, господа, защото мнозина от вас също трябва да си отговорят на него, а и всички, които са в политиката. Нека не ги делим по парламентарни групи.
В същото време Планът на американския президент за здравеопазване цели да обхване около 30 млн. лица, които досега са били извън системата на здравните услуги. Забележете каква допълнителна мярка въвежда той, която среща и голяма съпротива сред влиятелни кръгове, включително в Конгреса. Предвижда се освен по линия на здравното застраховане, заможните американци да плащат и данък „Здраве”. Тоест да се събират определени средства върху техните годишни доходи, които да отиват за общото поддържане на системата на здравеопазването. Нещо, което българското правителство като че ли оставя на втори план. 
Какво ни предлага то? Въвеждане на задължително допълнително здравно осигуряване. В същото време – повишаване на здравните осигуровки от 8 на 10% от по-следващата година, при това изцяло за сметка на работниците.
Аз тук искам да се направи известно разделение на труда в рамките на правителството. Ако приемем, че премиерът в едно свое предишно качество е представител на работодателите в кабинета, ние трябва да се обърнем към финансовия министър, който, макар и високопоставен служител на Световната банка, е все пак представител на служителите. Ако той не е заразен от фискален фундаментализъм, много рязко трябва да се противопостави на това отново върху гражданите и болните да бъде стоварено увеличението от осигуровки за здравеопазване. Това е един въпрос, по който трябва да се мобилизира голяма гражданска енергия и съпротива – казвам го в най-точния демократичен смисъл. Иначе гражданите ще продължават да заплащат все повече, без да им се гарантира адекватно подобряване на състоянието. По този въпрос съсловните организации направиха отстъпка – разбрахме вчера, вследствие на обещанието, че ще бъдат отделени допълнително 450 млн. лв. за здравеопазване.
Аз приветствам, ако това стане факт в бюджета на второ четене под една или друга форма, като тези средства бъдат допълнително записани и определени за какво ще бъдат изразходвани.
Съсловните организации и синдикатите са привлечени като партньори. Дано не се превърнат в съучастници в преднамереното ликвидиране на болници и с прословутата нескончаема реформа. Защото аз продължавам да смятам, че ние не можем рязко да свием мрежата на здравеопазването, защото едно е да се въведат високи стандарти към лечебните заведения, друго е да бъде рязко намалена мрежата на здравните заведения, до които хората ще имат все по-трудно достъп. Също така сме против задължителното събиране на пари от гражданите, за да се предадат на най-мощните капиталови дружества в лицето на частните каси. 
Заслуга на Четиридесетото Народно събрание е, че все пак не прокара този модел, който беше много упорито лансиран от няколко хора с интереси, които си позволявам да нарека лобистки. Ако вие направите това – да задължавате всички български граждани да дават пари, тоест да се събират публични пари и те да бъдат задължително разпределяни за такива частни каси, вие наистина заслужавате обвинението, че се превръщате в защитници на интереса на капитала в здравеопазването, а не на лекарите и на пациентите, главно на пациентите. 
Докъде стигнахме? Днес като мечта, дори в срещите – аз го чух от представители на лекари, на синдикати, на редица други представители, дори и на парламентарните групи извън опозицията, да достигнем поне бюджета за здравеопазване за 2009 г. Ето това е най-амбициозната задача, която аз бих споделил, ако вие направите при второто четене на този законопроект.
Накрая какъв извод може да се направи поне по отношение на това, което днес разглеждаме и представяме? Бюджетът на здравеопазването в този си вид е скалпел, но не за лечение, а за ампутиране на част от здравната система. Той застрашава здравето и живота на българина. Ако средствата не се увеличат и не се подобри тяхното управление, на много от българските пациенти и на голяма част от българския народ не им остава друго освен да се родят бедни, да живеят болни и да умрат млади, но красиви. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Има ли други народни представители, които имат какво да ни кажат по темата?
Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз благодаря и на д-р Адемов, и на д-р Желев за това, че толкова пъти ме споменаха в техните изказвания, но знам защо го правят. Те го правят, защото знаят, че аз знам какво правеха предните години. Зная какво правеха всяка година и сега това, което говорят, няма нищо общо с това, което правеха всичките предходни години. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Това вече не зависи от мен. 
Тук бяха цитирани съсловните организации, тук колегите се позоваваха на тях. Изключително нечестно е това, което правите. За 4 години ги натикахте в ъгъла. Премахнахте всякакво договорно начало и сега цитирате съсловните организации. Не зачетохте един път тяхното мнение, сега ги цитирате.
Наричате бюджета „бюджет на фалиралите болници”. Защо смятате, че имате право да го наричате така, след като след края на вашето управление тези болници имаха над 300 млн. задължения, каквото не се е случвало никога? Все стигаха до към 200, ама над 300 не стигаха. Вие ги оставихте на над 300.
Свикнахте да лъжете, когато бяхте управляващи. Лошото е, че лъжете и като сте опозиция. (Реплика от народния представител Румен Овчаров.) 
Тия апокалиптични картини, господин Овчаров, не ги говоря аз, говорехте ги вие преди малко. Лошото е че ви свърши времето. То отдавна ви изтече, но това е друга тема. (Смях и весело оживление в дясно).  
Вие казахте, че всяка година се увеличавали средствата за здравеопазване. Да, така е. Това е безспорен факт. През последните години се увеличиха с милиард и половина. Какво се получи срещу това нещо? През всичките години с вашето увеличение на средствата бяхме на последно място в Европа по процент на брутния вътрешен продукт, отделен за здраве. През всичките тези години като увеличавахте средствата, бяхме на 29-то място от 30 изследвани страни по удовлетвореност на пациента от здравната помощ. През всичките тези години с увеличението на парите, които давахте, здравно-демографските показатели на България бяха едни от най-лошите в Европа. Най-лошите! Детската смъртност се понижи, но остана една от най-високите в Европа. Така че ефектът от това, което казахте, е изключително нисък и изключително лош.
По отношение на Проекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.: макар да са отделни гласуванията по бюджета и макрорамката на бюджета, няма как те да бъдат разглеждани и изолирани един от друг, защото всичко това са пари, които би трябвало да отидат за здраве, друг е въпросът дали това се случва. В този смисъл този бюджет на Националната здравноосигурителна каса е най-трудният, който бих искал да коментирам и дебатирам с колегите от ГЕРБ. Няма как да го дебатирам с някого от БСП. Няма как, защото те са единствените, които десет години методично и с всички сили се стремят да компрометират идеята за реформа в здравеопазването. 
Тази реформа, уважаеми колеги от ГЕРБ, имаше своята идея и беше продиктувана от три неща. Първото беше ужасяващото наследство на Жан Виденов, на социалистическото управление, което доведе до пълна невъзможност за лечебна дейност, кошмарни здравни показатели, и ако си спомняте по времето на една бивша министърка на здравеопазването, дори имаше деца заразени със СПИН. Това беше по онова време.
Второ, причината за реформата беше в невъзможността за продължаване на съветския модел на здравеопазване с типичната за него грандоманщина и разхищаване.
Трето, причината за старта на здравната реформа беше в наличието на политическа воля за промяна и максималния възможен политически обществен консенсус за реализиране на тази идея. Днес обаче, след 8-годишно управление на ДПС, НДСВ и основно на БСП, които бяха една прикрита мнима опозиция на НДСВ, здравната ни реформа днес отново е на старт. Целта на тази реформа бе да се преустановят негативните тенденции в здравно-демографските показатели на страната. Тази цел не е постигната и затова ние сме на старт. Нямаме дори идея за подобряване на тези здравно демографски показатели, поне мъничко да бяхме мръднали напред.
Бездействието и неспособността на последните две правителства изродиха идеята на реформата. Днес отново имаме онзи социалистически модел на здравно предлагане, който ни даваше уродливата форма на свръхпредлагане на неефективни нискокачествени медицински услуги. Срещу това неефективно и нискокачествено предлагане на медицински услуги те ще правят живи вериги. Дотам ще стигнат. Затова днес бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е такъв и ако имаха поне малко срам, някои хора изобщо нямаше да излязат да се изказват.
През м. юни 2006 г. Съветът на Европейския съюз прие декларация за общите ценности и принципи, които би трябвало да са основа на здравните системи на страните-членки на Европейския съюз. Две хиляди и шеста година – една година след като тройната коалиция започна управлението на страната, и тези основни общи ценности и принципи са универсално покритие, солидарност във финансирането, справедливост и равен достъп в предоставяне на качествени медицински услуги.
Днес ние, народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание, обсъждаме и ще гласуваме бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. не само в условията на тотално неизпълнение и незачитане на тези принципи и ценности, но в условията на изискване за устойчиво финансово развитие, което да гарантира излизането на страната от кризата. Предишните управляващи от БСП, ДПС и НДСВ смачкаха договорното начало и конституционното право на равен достъп. Всяка година си гласуваха текстовете, срещу които в момента са против. Дори стигнаха до нарушение на Конституцията – на три четения да приемат текстове в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и един от виновниците затова да има трето четене бе министър, а сега е депутат – става въпрос за бившия министър на икономиката.
В същото време, когато разпределяха излишък от над 5 и 6 милиарда, излишъка на собствените си фирми и партийни спонсори, днес каканижат колко са загрижени за българското здравеопазване. Доста е гнусно да си крадец и да претендираш за справедливост. Изключително е гнусно!
В тази връзка, уважаеми дами и господа, след като ние и управляващите от ГЕРБ подчертаваме тоталния отказ на правителството на БСП, НДСВ и ДПС да приемат здравеопазването като приоритет на сектор на политика през целите предходни осем години, като отчитаме необходимостта от бърза структурна реформа, особено в сферата на болничната помощ и законодателна реформа в здравното осигуряване, които да гарантират промяна в качеството на осигуряваните здравни услуги, и като приемаме наистина за основателни предложенията на процесуално-съсловните и пациентските организации и този път гарантираме тяхното експертно участие при вземането на решение и решаването на здравно демографските проблеми на България. 
След като определихме общата ни цел, а именно гарантиран и равен достъп до качествена медицинска помощ, осигуряваща подобряване на здравно-демографските показатели на българската нация, ние, народните представители на Синята коалиция и ГЕРБ, заявихме общата си воля още през 2010 г. да осигурим достъп на онкоболните до качествена медицинска помощ чрез финансиране за химиотерапия, лъчетерапия и животоподдържащи медикаменти, като осигурим допълнително не по-малко от 60 млн. лв. в бюджета за 2010 г. 
Според признанията на бившия министър на здравеопазването, още когато беше министър, едва един от четирима онкоболни имат достъп до медицинска помощ. Това беше ясно и категорично заявено.
Второ, да гарантираме финансова и организационна реформа на хемодиализната помощ, която да осигури достъп на тези пациенти до транспантология и качествена медицинска помощ, като за следващата година осигурим в бюджета на Министерството на здравеопазването още 10 млн. лв. за нова апаратура.
По отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса нашата обща воля е да осигурим гарантирано увеличение на финансирането за дейности в болничната помощ с не по-малко от 350 млн. лв. и тези неща са разписани включително от министъра на здравеопазването и министъра на финансите. 
В тази връзка към края на моето изказване, обсъждайки бюджета за здравеопазване и този на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., искам някой от БСП, ДПС, то от НДСВ вече няма и кой, но някой трябва да отговори: защо в условията на несъществуваща според тях криза или криза, която господин Станишев ни обясняваше как ще ни заобиколи, а ние ще бъдем оазис, защо в условията на този икономически растеж те лишиха здравеопазването от реални средства и не постигнаха необходимите ефекти? Точно кое действие на управляващите през предишните осем години, при отсъствието на криза, гарантира развитието на българското здравеопазване? Нито едно!
Няма да споменавам въпроса къде е прочутата информационна система, която би трябвало да осигури прозрачност на всички действия.
Накрая, понеже тук непрекъснато говорихте за някакви два лева - откъде ги измислихте тези два лева? В извънболничната помощ всеки български гражданин, дори да приемем, че са 8 милиона, имат 19,62 лв. – принципът обаче е солидарен. Всички плащат, а ползват само тези, които имат нужда. Така че няма два лева. В специализираната медицинска помощ тази сума е 19,25 лв. В болничната помощ е 89 лв. Откъде ги измислихте и защо се опитвате отново да манипулирате хората с някакви два лева?
Предишните управляващи в своите изказвания задаваха един и същи въпрос и той звучеше: дали така трябва? В същото време обаче, господата от опозицията не казват как трябва, и това е добре. Защото тяхното „Така трябва!” ни докара дотук. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Нищо не каза по бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Шарков.
Има ли реплики?
Госпожо Мая Манолова, заповядайте.
            МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Шарков, уважаеми господа управляващи! Предвид очевидното разминаване между цифрите, които предлагате на залата и които току-що цитираше господин Шарков, и това, което е записано в официално внесения в парламента бюджет на Националната здравноосигурителна каса, които цифри са в размер на стотици милиони левове – 450 млн. лв., за пореден път ви подканвам да си оттеглите внесения неверен и заблуждаващ българските граждани бюджет и да внесете този, който реално сте решили да осъществявате. Защото ако има лъжа, която да обезсмисля днешния дебат, това именно е лъжата, свързана с виртуалното споразумение, сключено между партиите от управляващото мнозинство и финансовия министър, според което той размята едни безотчетни милиони, неотразени нито в приходната, нито в разходната част на бюджета, с които заблуждава българските граждани, че през следващата година ще се прави здравеопазване. 
Не това е сериозният подход. Този подход на задкулисни договорки обезсмисля дебата в тази зала. Да не говорим, че по начина, по който се провежда и се диктува от ръководството на парламента по групи, без реално противопоставяне на тези, той е абсолютно обезсмислен. Но качеството на парламентарния дебат, както чухме от колегите от ГЕРБ, се свежда до това кой е ял кюфтета в столовата на парламента, а не какво е разминаването между цифрите във внесения бюджет и между тези, които предлага опозицията.
И Вие, господин Шарков, сте последният човек, който има право да говори за лъжи в тази зала. Защото от нашата парламентарна група в предния парламент Ви беше спестена една истина за една Ваша реплика в Здравната комисия, която ... (Госпожа Манолова продължава да говори при изключени микрофони.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова.
Втора реплика желае ли някой? Не.
Имате право на дуплика, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, затова ви казах, че няма да водя дебат с вас. Това изказване показва, че нищо не разбирате от здравеопазване. Какво да дебатирам с вас? Изключителен проблем ви е това.
В Тридесет и деветото Народно събрание нямахте нито един лекар в парламентарната си група. Сега имате един, разчитайте поне на него да прави сериозните изказвания. Къде има разминаване? Има точка от дневния ред. Недейте непрекъснато да се опитвате, водейки съществен дебат по темата здравеопазване, да влизате в някакви други дебати. Губите от това нещо.
Какъв ви е дертът в момента? Дертът ви е, че вчера има подписан меморандум за съгласие, който ви попречи да си прочетете написаните изказвания отпреди една седмица. Трябваше да се готвите нощеска. И в предния парламент ви казах – не се готвите достатъчно. Това ви е проблемът. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има д р Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Започвам с последните думи на господин Шарков: не се готвите достатъчно и не четете достатъчно. 
Първо, ще ви кажа, че ако си бяхте направили усилието да прочетете на втора страничка, или по-точно т. 4, където пише: да осигурим гарантирано увеличение и финансиране за дейностите в болничната помощ с 350 млн. лв. Не четете, уважаеми депутати от БСП, и не се готвите достатъчно добре. Или може би отново отидоха да обядват? На господин Станишев да му е наздраве за обяда. Хубаво е да се готвите добре и да четете добре цифрите, защото това са политически демагогии и омръзнахте на всички, защото вие сте царе на демагогията.
Ще си послужа с изказванията на преждеговорившите. Ще започна с уважавания от мен д-р Желев, който, мога да кажа честно, че при цялото ми уважение, добро възпитание и култура, се изказа прекрасно, но няма как да му спестя това, че той говори за здравето на нацията. 
Господин Желев, Вие като министър на здравеопазването колко пъти направихте доклад? Тук в залата не присъства уважаваният от мен професор, който беше също министър, който не направи нито един доклад, който да каже какво е състоянието на нацията. Вие, които седите тук в момента и се опитвате да бъдете някакви коректори - за какви коректори говорим? За какво говорим въобще тук, когато през цялото време на вашето управление през тези четири години бяхте абсолютно безидейни? Гледам усмивките, но тези усмивки са изключително кисели в момента. Пълната ви невъзможност да правите политика в сектор „здравеопазване”. Защото хора като д-р Матеев ви дърпаха назад, от ДПС хора, които нямаха понятие от това що е здравна карта. Тази здравна карта, за която преди малко излизат тук и ми говорят, не можахте да реализирате. Изобщо секторът „здравеопазване” беше пълен провал. Пълен провал и в момента излизате да говорите за здравеопазването как и по какъв начин трябва да се реформира. Когато нямахте идеи, когато не можахте да реализирате нищо, сега да излизате и от нищо няма какво да предложите.
Относно изказването на господин Стоилов - криза?! Кризата, господин Стоилов, е състояние на бюджета, в което всички трябва да бъдем обединени от факта, че парите са по-малко. Когато говорим за криза, няма откъде да дойдат парите при положение, че имаме дупка от 5 млрд. 600 млн. лв. 
Понеже тук беше употребено, че Касата била събирала достатъчно средства, ще ви кажа, че неизпълнението на събираемостта на Касата е 200 млн. лв., д р Адемов. Това е за Ваше пояснение. Направете си справка, колкото и да клатите глава.
Продължавам нататък. Силна привързаност към вашите принципи за солидарност, за братство - как вие реализирахте през миналия мандат политиката си в болничния сектор? Преди малко д р Шарков се обърна от трибуната и ви каза, че бяхте осъдени от Конституционния съд за това, че ставате и задавате лимити и че няма равностоен достъп, явен достъп за гражданите. Поне Вие, господин Стоилов, казвайте нещата както са, или просто казвайте фактите.
Нещо повече, кризата в здравеопазването я започнахте вие, защото когато имаше излишък и когато аз тук от тази трибуна се обърнах и попитах господин Станишев, който в момента обядва, колко пари от излишъка вие ще дадете на здравеопазването, той не ми отговори, но аз знам колко пари от този излишък от 1 млрд. 600 млн. дадохте за здравеопазване. Дадохте пак на батко и братко, на шефовете на болниците, които изпапкаха парите и дадоха огромните дефицити в лечебния сектор, и на Баташки, който щеше да оправи батака, и с 38 млн. отново задължения. 
Ето така управлявахте вие здравеопазването – безидейно, без никакъв ангажимент към нацията и здравето на нацията. 
Така че, излизайки тук и претендирайки, че разбирате от здравеопазване, ще ви помоля да бъдете много, много скромни. 
Що се отнася до изказването на д-р Адемов, когото изключително уважавам, за преструктурирането в болничния сектор, действително имаха някакви идеи, които не можаха да реализират поради това, че техните коалиционни партньори нищо не разбираха от здравеопазване и по-точно искаха да продължат да източват средства – ето, тук е големият проблем, и да крадат. Защото когато искаш да дисциплинираш една система, ще дадеш възможност за прозрачност - да има информационна система, за да се знае всеки лев къде отива. Но това тяхно желание, както знаете, чрез провежданата лекарствена политика от господин Райнов – така близкият, ама много близкият приятел на господин Станишев, който едновременно изпълняваше две длъжности, две функции, умело успяваше да източва средства от Министерството на здравеопазването и, твърдя, от Здравната каса. 
Всички тези истини, които тук в момента излагаме, трябва да се знаят от българския народ. Защото не може да се говори за здравеопазване и вие да ни учите на здравеопазване при положение, че точихте Касата – точихте я, както и турчин не е точил Касата, и сега излизате тук и говорите как трябва да реформираме здравеопазването.
Продължавайки по-нататък за лимитите и за двата процента от осемте процента за здравеопазване, които се отделяха през миналата година, реално 6% отиваха за лечението на българските граждани. Другите 2% - ето го там пак отговорникът, който седи и гледа – отиваха в БНБ. Поради каква причина, поради кое нареждане? С решение на Министерския съвет и пак отново на господин Станишев. Така че като задавате тези въпроси, много държа преди това да си отговорите за осемте процента къде и как отиваха за здраве? 
В заключение ще кажа само това, че тук, от тази трибуна, хората, които в момента се опитват да критикуват, е добре да направят един анализ какво са правили през последните четири години, апропо, през последните осем години в областта на здравеопазването и че пълната им безидейност доведе до абсолютна криза в здравеопазването. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Иванов.
Има думата за изказване д-р Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми колеги, първо един коментар по казаното от преждеговорившите. За мен равнището на здравеопазването в последните осем години беше абсолютно илюстрирано с изказването на Българската социалистическа партия, където Янаки Стоилов направи много по-стойностно, много по-сериозно и много по-отговорно изказване, отколкото министърът на здравеопазването господин Божидар Нанев. С това искам да ви кажа, че през тези осем години това, което отсъстваше, са реформите. Задайте си въпроса веднага: в предишния мандат кои бяха министрите? Опитайте се да си спомните имената на двамата министри от предишния 4-годишен мандат на Симеон Сакскобургготски. Спомняте ли си имената им? 
Това, за което всички говориха, са парите. Естествено, ние сме тук, за да защитаваме интересите на нашите избиратели, но според мен казаното от господин Желев е абсолютно погрешно – че като има пари, по-лесно се управлява. 
За управлението на една обществена система най-важното - и дано това нещо ГЕРБ го разбере, смятам, че първите крачки по които върви, са именно в тази посока - това е отговорността. Това е да имаш отговорност и съзнание за ясна реформа. 
Аз съм член в три комисии в здравеопазването от 1994 г. и заедно с господин Стоилов имаме абсолютно наблюдение и знам какво се е случвало и в кои години отсъстваше волята за реформа. В тези осем години я нямаше, по времето на Мими Виткова също. Единствено между 1997 и 2000 г. имаше усилия за реформа и наистина в здравеопазването да се премине от моделъа „Семашко” към пазарен механизъм. Тоест, от една страна, да бъдат защитени интересите на потребителите на здраве, а, от друга страна, болниците да функционират пълноценно.
Това, което се вижда сега в бюджета, първосигнално всеки казва - да, малко са парите, трябват повече пари. Аз също го казвам – наистина парите са малко. 
Но това, което смятам, че е важно да се отбележи и това, което министърът трябва да знае, е, че необходимостта от реформи се доказва чрез политиката както в държавния бюджет, така и в Националната здравноосигурителна каса.
Вие, господин министър, наистина имате голяма отговорност. Същевременно, според мен, голямото Ви предизвикателство е да направите още през следващия месец реформа, от която се нуждае и доболничната, и болничната помощ, за да не да се наливат нови пари, които всички знаем, че са малко и не достигат – нови 400 милиона, нови 600 милиона, и когато през следващата година се съберем да обсъждаме, да казваме – да, имаше, както четири години казваме, имаше ръст - 1 млрд. 125 милиона са влезнали, повече са за четири години, но къде са? Българинът по-здрав ли е, българските болници функционират ли по-добре? Не, не и не! Значи това е отговорът. Отговорът е осъзната необходимост да се направи тази реформа. Тази реформа министърът на финансите, доколкото разбирам, с това, което е заложено – с тези 800 милиона, иска да ви даде натиск, тоест да ви каже: „Правете реформа! За неформиран сектор аз няма да дам пари”. Тоест, вие правете реформата - ако насреща има усилия, ние ще ви подкрепим. Така аз чета бюджета. Затова бих подкрепил лично министърът на финансите и моето доверие към него е затова, че той наистина иска да реформира тази система, която осем години просто я няма! Наистина отсъства! Всеки един от нас го знае и всеки един казва – дайте повече пари, и тук се четат цифри. Но зад цифрите трябва да стоят усилия, и то най-вече трябва да стоят нашите усилия. Това е. 
Аз просто се обръщам наистина към Парламентарната група на ГЕРБ да се направят максимално възможно незабавни и спешни мерки - наистина тези клинични пътеки, както се казва, да ги оставим в историята, да се тръгне по клинично-диагностични групи, да се тръгне с реформи в доболничната помощ, в болничната помощ, преструктуриране и превръщане на малките болници в хосписи. Наистина зад всеки пациент да има реални пари и реална лекарска услуга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Министър Божидар Нанев желае думата. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждам колко голям е интересът на всички вас както по отношение на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, така и въобще за средствата във функция „Здравеопазване”, които се отделят. Да, така е – наистина много трудно решим е целият този въпрос. Виждате колко сложна е системата, колко комплексни фактори има. 
Има и известно свръхполитизиране, според мен. Защо го виждам така? Да започнем от съсловните организации. Каква е тяхната реакция и какво са видели като недостатъци? Аз доскоро бях председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и съм имал възможност да контактувам с вас като управляваща коалиция. Тогава говорихме за всички тези проблеми – колко са сложни, колко са комплексни и какво трябва да се направи. Тогава, доколкото си спомням, отговорите бяха все в една посока – че трябва да се направи, че има условия, че има възможности, но няма политическо желание. Така ли беше, д-р Адемов, д-р Джафер и д-р Желев? 
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нямаше време.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Време ли нямаше или политическо желание, в крайна сметка? Истината беше, че нямаше политическо желание и отговорите тогава към мен, като председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, бяха такива. И беше така! Когато имаше условия, нямаше политическо желание. А сега, когато условията са изключително трудни и някой има желание да се състои реформа и когато трябва наистина да се направи нещо, съпротивата изглежда, как да кажа, по-скоро политическа, отколкото реална и конструктивна.
            По отношение на бюджета на фалиралите болници и ограничения достъп до болнично лечение, д-р Сахлим - да, така е. Но това няма да е политика оттук нататък, а такава е политиката досега, защото фалирали болници има много и те са фалирали в продължение на 2009 г. В момента има 290 милиона текущи задължения и 59 милиона просрочени задължения на лечебните заведения за болнична помощ, което означава за много от тях, че тези задължения са надхвърлили уставния капитал и има декапитализация, тоест фалит. Това е така, но то няма да е оттук нататък, а е било досега.
Ако продължим по този начин, няма да постигнем нищо друго, освен да мултиплицираме тези фалити. Затова основната промяна във функция „Здравеопазване” - забелязвате, че преразпределението е направено - да има намаление чрез здравноосигурителни плащания на дейностите за болнична помощ, от една страна, а от друга страна, в Заключителните разпоредби на законопроекта, § 1, има възможност за добавяне на средства. Той гласи: „При изпълнение на здравноосигурителните приходи по чл. 1, ал. 1, редове 1-100, разпределя здравноосигурителните плащания, определени от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса”. Тоест има възможност да се добавят както чрез § 1, така и чрез чл. 1, точки 4 и 5, където има възможност да се добавят допълнителни средства от здравноосигурителни плащания за тази болнична помощ.
Бюджетът не бил балансиран, имало голям резерв, излишък – да, но така ли е на практика? От двата процента здравноосигурителна вноска за 2009 г., от очакваното да се събере явно се събира много малка част. Може би затова, когато е въведена здравноосигурителна вноска от 6 на 8%, по никакъв начин не са предвидени някакви допълнителни дейности. Когато предвидихте тези допълнителни 2%, защо не предвидихте и плащания за някакви дейности? Защото не сте очаквали да се съберат, или каква беше причината?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Каквато е и сега причината.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Да, разбирам. 
Казвате, че 660 хил. българи няма да могат да бъдат лекувани. Но броят на хоспитализациите за последните няколко години е станал двоен: от 900 хиляди за година на 1 млн. 800 хиляди за година. Няма причина да стане това за няколко години. Не сме в демографска катастрофа, за да се предвидят или увеличат толкова много – два пъти, хоспитализациите. Следователно има нещо гнило в системата, което предизвиква този увеличен брой хоспитализации. Това са именно проблемите, свързани със Закона за здравното осигуряване, със Закона за лечебните заведения, с неограничения достъп за договаряне. Всеки има право да договори болнична помощ, независимо на какви условия отговаря, акредитационна оценка, която най-често е фалшива.
Тук виждам изключително голям брой свръххоспитализации, които по последни изчисления са поне 30%. Не говоря за 100-те процента увеличение на броя на свръххоспитализациите. Тук виждаме много сериозен резерв чрез залагане на точно определени критерии. 
Какво трябва според нас да се случи в болничната помощ? Равнището на разходите за болнична помощ за 2010 г. заедно със средствата от резерва на практика не е три години назад, както беше казано, а стига до нивото на 2008 г. През 2008 г. броят на хоспитализациите на практика е увеличен поне с 50%. Тук целта е да стимулираме и извършим реформа в болничната сфера, да се преодолеят и елиминират неефективните плащания, да се преструктурират болниците.
Преди малко казах статистическите данни за свръххоспитализациите. 
Стабилността на извънболничната сфера и средствата за спешна помощ в Министерството на здравеопазването ще гарантират обслужване на населението и хоспитализации ще могат да се извършват единствено в случай на необходимост, а не с цел отчитане на дейност и получаване на средства.
Какво имам предвид? Говори се, че ще се правят комитети за защита на малките болници, да не бъдат ограничавани определени болници да бъдат договорни партньори с НЗОК. Какво имаме за цел всъщност – да пазим статуквото и структури, които нямат лекари и сестри, нямат ако щете дори и пациенти, да не говорим за нещо друго, а ние да ги пазим да получат договор, да бъдат използвани като социални домове, където през зимата да бъдат приемани на топло граждани, както това се прави масово в страната. Ако целта е да запазим тези структури - да, разбирам, но това е социална дейност, а ние осъществяваме болнична дейност и болничното легло е съвсем различно от кревата на социалния дом. Затова трябва да подходим много отговорно и когато правим оценка на структура, каквото е болничното заведение, то да отговаря на всички критерии: ресурсна обезпеченост с кадри, ресурсна обезпеченост със съответната техника, апаратура и консумативи, както и да предлага съответното качество.
Предлаганите промени в Закона за здравното осигуряване, които се отнасят до критерии за сключване на договори с лечебни заведения за болнична помощ. Всяко болнично лечебно заведение трябва да носи отговорността си и когато сключва договор, да има съответния специалист на основен трудов договор. Казахме това вече няколко пъти. Защо? Защото искаме да има качество, защото искаме да има – както сме говорили и преди с вас, но вие казахте, че нещо не достига, за да го направите, ето, ние поемаме тази отговорност: излизаме срещу някои фалшиви интереси на съсловието, да има фиктивни договори, да се отчитат такива дейности, което при всички случаи ще направи оптимизация на разхода поне в рамките на над 50 млн. лв. – само от този факт. 
Да не говорим, че не всички лечебни заведения по Закона за здравното осигуряване трябва да имат право на договор. Това е много важен момент. Когато е въведено това изискване, според мен то е довело до всички проблеми по-нататък в болничната помощ. 
Искам да кажа няколко думи по отношение на делегираните бюджети. За мен в условия на криза това е едно спасение, оцеляване. То гарантира известна стабилност на НЗОК и ще повиши финансовата отговорност на ръководителите на тези лечебни заведения. През 2009 г. също са правени така наречените лимити или определяне на годишни стойности, но не са били задължителни и е могло да бъдат превишавани от лечебните заведения. Това е стимулирало свръххоспитализациите. С делегираните бюджети се дава право на ръководителите на болниците да пренасочват средства от едно направление към друго. При наличие на повече пациенти по едни клинични пътеки те могат да ги приемат за сметка на други, за които през конкретния месец няма пациенти. Ще се стимулират болниците да намаляват административни и неефективни разходи. 
Забележете, за някои болници средствата за 2009 г. могат да се запазят или дори увеличат. За мен това трябва да бъдат основно структурно определящи болници, каквито са областните болници, където това може да се случи, разбира се, ако отговарят на съответните стандарти и имат необходимите специалисти. На други места по никакъв начин, по принцип няма да бъдат допускани изключения. Така на пациентите ще се гарантира достъп до медицинска помощ там, където отговаря на критериите за нейното оказване.
Работата на спешните центрове трябва да подпомогне процеса на преструктуриране на тези лечебни заведения. По този начин ще направим плавен преход към въвеждане на диагностично свързаните групи и бюджет на ниво болница, глобален бюджет на ниво болница с диагностично свързани групи – такава е практиката навсякъде в Европейския съюз. Така че не вървим към нещо различно от това, което се практикува – предлагаме нещо възможно. Априори, има ли здравно осигуряване, има и регулация, само че регулация на базата на критерии и стандарти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да участват в разискванията? 
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми народни представители! Имаме още няколко минути от времето на нашата група, които бих искал да използвам, за да кажа следното. 
Споразумението, което беше така критикувано от групата на Коалиция за България, всъщност показва, че Парламентарната група на ГЕРБ, правителството и Парламентарната група на Синята коалиция защитават християндемократичните ценности, тъй като ние принадлежим към семейството на европейските християндемократи. На първо място от тези ценности е човечността. Ако не бяха дадени тези средства, които ще бъдат дадени на базата на това споразумение, което е и причина да подкрепим бюджета на Националната здравноосигурителна каса, тогава нещата щяха да бъдат така трагични, както бяха и досега в нашето здравеопазване. 
Дават се още 60 млн. лв. за здравеопазване на онкоболните. Какво означава, че само един от четири онкоболни ще получава лечение? На каква база на другите ще бъде отказано това лечение, лекарството или съответната процедура? Дават се 350 милиона повече за болничната помощ, включително за хемодиализата, която е животоспасяваща процедура! 
Правата на хората в България са защитени. Те имат право на здравеопазване като човешко право, а не като социална дейност. Това е гарантирано от чл. 52 на Конституцията, която казва освен това, че за хората тези дейности ще бъдат безплатни, защото те плащат своите осигуровки. 
Какво означава да има недофинансирани клинични пътеки? Кой ще ги дофинансира, ако не са дофинансирани? Трябва да се платят от джобовете на хората, които вече са си платили здравните вноски. Това е абсолютно нередно и противоречи на чл. 25 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 12 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, които заявяват: ние сме ратифицирали тези документи, те имат дори предимство пред вътрешните норми на нашето законодателство съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията, че здравеопазването е човешко право. Това не е милост и не е социална дейност. 
Затова  на базата на това споразумение ние ще се приближим към постигането на необходимата защита на това човешко право – правото на здравеопазване на всеки човек. 
Между другото, понеже дебатираме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бих искал да направя сравнение със здравната система например на британската общност, Великобритания и Австралия, където цялата процедура (от пациента, от кабинета на лекаря, минавайки през 3-членна комисия – трима лекари, които потвърждават решението на лекаря за дадено лекарство, и връщането на решението в аптеката, от която пациентът си получава лекарството) трае около 20 минути! 
У нас в Здравната каса тези процедури са по-бавни, отколкото заседанията на Светия Синод. Така че имаме нужда от реформа. Подкрепям Лъчезар Иванов в това, което той каза. Тези средства са необходими за това пациентите в България да не станат заложници на тази реформа. Всеки един, който е болен, има право да получи своето здравеопазване и своето лечение. По този начин ние ще покажем, че сме цивилизована държава, която защитава правото на човечност, правото на здравеопазване като основно човешко право, което е веднага след правото на живот и е свързано пряко с него. Нека да гледаме на здравеопазването като на човешко право, а не като на социална дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители, които имат желание да се включат в разискванията? Не виждам. 
Обявявам разискванията за приключили.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 165 народни представители: за 127, против 38, въздържали се няма.
Законопроектът е приет. 
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Къде са 27 човека от Коалиция за България? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От Парламентарната група на Коалиция за България присъстват 25 народни представители при гласували 27. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Пребройте се колко сте. 
Заповядайте за отрицателен вот.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми  колеги! Гласувах „против” бюджета на Националната здравноосигурителна каса, защото считам, че в условията на криза намаляването на парите за здраве застрашава живота и здравето на българските граждани, особено на най-уязвимите. (Ръкопляскания от ГЕРБ, народният представител продължава да говори.) 
Става дума за критично намаляване бюджета на Касата, на официално внесения бюджет, а не на виртуалното споразумение, сключено между лидерите на партиите от управляващата коалиция, на това, с което разполагат всички народни представители! 
Всъщност оттук е разликата между цифрите, които цитираме - депутатите, цифрите, с които разполага министърът, и цифрите, с които разполага господин Лъчезар Иванов! Според тези цифри бюджетът на Касата е драстично намален с над 350 млн. лв., а с над 220 млн. лв. – бюджетът за болнична помощ. 
Едва ли някой се заблуждава, че в условията на криза хората ще боледуват по-малко или медицинските услуги ще станат по-евтини. Напротив, управляващите откровено и безцеремонно сравниха лечението на един български гражданин с ремонта на „Мерцедес”. Понеже парите няма да идват от Касата, очевидно ще идват от българските граждани и здравеопазването все повече ще заприличва на пазар! Ще се лекува този, който има пари! А останалите? 
Затова, ако за републиканския бюджет важи крилатата фраза от прехода, която бяхме позабравили, но която управляващите с вчерашния бюджет ни припомниха - „За Бога, братя, не купувайте!”, то за бюджета на Касата важи фразата „За Бога, братя, не боледувайте или, ако го правите, боледувайте до 31 декември тази година!” ... (Оживление, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ за прекъсване на изказването.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ... когато има осигурени средства за болнична помощ. Или за първите месеци на следващата година, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова. 
МАЯ МАНОЛОВА: ... когато все още ... (Народният представител Мая Манолова говори при изключени микрофони.)
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, желаещи да обосноват отрицателния си вот, има ли? Моля за тишина в залата! Има ли други народни представители, които желаят да обяснят отрицателния си вот? Няма. 
Преминаваме към втора точка от работната програма за настоящата седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2010 Г .
Вносител – Министерският съвет. 
Същият е разпределен на Комисията по бюджет и финанси като водеща комисия, на Комисията по правни въпроси, както и на Комисията по труда и социалната политика.
Процедура – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя искане за допускане в пленарната зала за първото четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. на следните лица: Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, Емил Мирославов – директор на дирекция „Индустриални отношения” в Министерството на труда и социалната политика, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, Антоанета Ганчева – главен директор на дирекция „Анализи, планиране и прогнози” и главен актюер в НОИ, и Йосиф Милошев – началник на отдел „Правен” в НОИ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, моля поканете гостите в залата!
Госпожо Стоянова, имате възможност да ни запознаете с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър!

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за бюджета на 
държавното обществено осигуряване за 2010 г.,
№ 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г.
На заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.
На заседанието присъстваха Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, Сотир Ушев - управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова-Начева – подуправител на НОИ, Ася Гонева - изпълнителен секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България и други гости.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Христина Митрева, която изтъкна, че Проектът на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2010 г. е разработен в изпълнение на решенията и указанията на Министерския съвет и Министерството на финансите за тригодишната бюджетна прогноза и за бюджета за 2010 г., като са съобразени и основните макроикономически параметри.
Предложените в проектобюджета за 2010 г. приходи и разходи се основават на конкретни социалноосигурителни показатели и разпоредби от действащото законодателство, както и с промени, уточнени и съгласувани с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, а именно:
1. Предвидено е средногодишният брой на осигурените лица да бъде 2 871 919.
2. Разчетено е средногодишният брой на пенсионерите да бъде 2 182 729.
3. Планирано е средногодишният брой осигурени лица, включени в програмите “От социални помощи към осигуряване на заетост”, да бъде 17 500.
4. Очаква се средногодишният брой на безработните лица с право на обезщетение да е 127 052.
5. Размерът на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО) от 1 януари 2010 г. да бъде 16 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 11 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. Новите размери на вноските за фонд “Пенсии” ще се разпределят между работодателите и осигурените лица в съотношение 8,9 : 7,1 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. (при общ размер 16 на сто), и на 6,1 : 4,9 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. (при общ размер 11 на сто). Вноската за самоосигуряващите се лица е съответно 16 на сто и 11 на сто.
Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд “Пенсии” в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
6. Запазване размера на осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване – 5 на сто, и прилагане на съотношение - от работодателите – 2,8 на сто; от осигурените лица – 2,2 на сто.
7. Запазване размерите на осигурителните вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица” съответно 3,5 на сто и 1,0 на сто, при съотношение между работодател/осигурено лице - 60:40.
8. Минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 420 лв., а за земеделските производители и тютюнопроизводители – 240 лв.
9. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица остава 2000 лв.
10. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер 700,00 лв. месечно.
11. Обезщетенията при безработица са в границите – 6 лв. минимален и 12 лв. максимален среднодневен размер.
12. Запазва се продължителността на обезщетението за бременност и раждане на 410 календарни дни (до навършване на една година на детето).
13. Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст остава 240 лв. месечно.
14. Вноските във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се запазват на 0,1 на сто, а се увеличава максималното обезщетение на 720 лв.
Разчетите за пенсиите за 2010 г. се основават на извършените изменения в размерите им през 2009 г., в т. ч.:
-  увеличаването на минималните размери от 1 януари 2009 г. с 10 на сто;
-  увеличаването на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1 на сто на 1,1 на сто във формулата по чл. 70 от КСО от 1 април 2009 г.;
-  увеличаването на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 490,00 лв. на 700,00 лв. от 1 април 2009 г.;
- осъвременяването с 9 на сто от 1 юли 2009 г. на пенсиите, отпуснати до 31 март 2009 г., съгласно Постановление № 128 на Министерския съвет от 2009 г. и § 22и от ПЗР от КСО.
С проектобюджета за 2010 г. са осигурени средства за предвиденото от 1 юли 2010 г. увеличаване на добавката по чл. 84 от КСО от 20 на 25 на сто от пенсията на починалия съпруг, както и изплащане на добавка към пенсиите на пенсионери, навършили 75-годишна възраст. Добавката е диференцирана според изплатения месечен размер на пенсията.
С проектобюджета за 2010 г. не се предвижда осъвременяване на размерите на пенсиите по чл. 100 от КСО, но е възможно индексиране на пенсиите по ред и начин, определен от Министерския съвет, съобразно изпълнението на консолидираната фискална програма за 2010 г.
В областта на приходите спрямо действащото законодателство в законопроекта за 2010 г. са заложени следните политики и очаквани ефекти:
- от намаляване на осигурителната вноска за фонд ”Пенсии” с два процентни пункта ще се получат 393,5 млн. лв. по-малко приходи от осигурителни вноски за 2010 г.;
- договорени са по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи професии. Увеличението на минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии с 4,85 на сто в сравнение с 2009 г., като се очаква да постъпят допълнително приходи около 100 млн. лв.;
- в проектобюджета на ДОО за 2010 г. средният осигурителен доход се очаква да бъде 572,96 лв., което е увеличение с 2,78 на сто спрямо очакваното му равнище за 2009 г. /557,44 лв./;
- от увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица на 420 лв., а за земеделските производители и тютюнопроизводители – 240 лв. – приходите ще се увеличат с 54,8 млн. лв.;
- увеличава се и участието на държавата с трансфер във фонд ”Пенсии” на ДОО от 2069.6 млн. лв. на 2303,7 млн. лв. през 2010 г. В тези средства са включени трансфери за всички осигурени и самоосигуряващи се лица.
В областта на разходите спрямо действащото законодателство в проекта за 2010 г. са заложени следните политики:
- от увеличаване на добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване от 20 на 25 на сто от пенсията на починалия съпруг от 1 юли 2010 г. ще се разходват допълнително 43,7 млн. лв.;
- от изплащане на добавка за лица, навършили 75-годишна възраст, диференцирана по изплатения размер на пенсията на пенсионерите, от 1 юли 2010 г. ще се разходват повече 98,1 млн.лв.
В резултат на горните съгласувани изменения и допълнения в социалното законодателство Министерският съвет предлага Консолидирания проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2010 г.да има следните размери:
Обща сума на приходи и трансфери в размер на 8 375.7 млн. лв., в т.ч. от осигурителни вноски се очаква да постъпят 3 523.8 млн. лв.; от трансфери от републиканския бюджет в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година - 2 303 млн. лв.; от трансфери от централния бюджет за ДОО (за пенсии, несвързани с трудова дейност, добавки и резерва за реформата) общо 462.6 млн. лв. и допълнителни субсидии от централния бюджет за покриване недостига от средства в размер на 2 062.3 млн. лв.
Предлага се за 2010 г. общият размер на разходите и трансферите да бъде 8 372 863,4 хил. лв. В тях са включени разходи за пенсии – 7 135 011 хил. лв., социални помощи и обезщетения –     1 085 746 хил. лв., разходи за издръжка на службите за социално осигуряване – 82 696 хил. лв., други разходи – 61 758 хил. лв. 
Най-голям относителен дял – 85,2 на сто от всички разходи (в т. ч. с предоставените трансфери), имат разходите за пенсии. Те са предвидени на сума 7 135 011 хил. лв. (без резерва за реформата в социалното осигуряване). В тази сума са включени разходите за пенсии от държавното обществено осигуряване, републиканския бюджет и добавките към тях.
Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт за 2010 г. е 11,16 на сто.
Със законопроекта се предлагат промени в Част първа “Държавно обществено осигуряване” на Кодекса за социално осигуряване, които имат непосредствена връзка с Бюджета на ДОО.
Промените в Част първа на Кодекса за социално осигуряване имат за цел подобряване на събираемостта на осигурителните вноски, както и на вземанията на НОИ за неоснователно извършени осигурителни плащания и изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване, и за майчинство. Законопроектът предвижда засилване на контролните функции - превантивен и последващ контрол, който се осъществява от контролните органи на НОИ. 
Предвижда се задължение за внасяне на осигурителни вноски  върху неначислени възнаграждения. По този начин некоректните осигурители редовно ще начисляват и изплащат трудовите възнаграждения и ще се постигне съответствие и съгласуваност между осигурителното, трудовото и счетоводното законодателство. Във връзка с внасянето на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са направени съответните промени в текстовете, отнасящи се за осигурителния стаж и изчисляване на паричните обезщетения.
В законопроекта се предвиждат и промени по отношение на осигуряването на земеделските производители и тютюнопроизводителите. Предложените за отмяна т. 2 и т. 3 от ал. 7 на чл. 6 определят месечен осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите в пъти по–малък (до 1/4) от месечния осигурителен доход за останалите самоосигуряващи се лица. Внасянето на осигурителни вноски върху такъв нисък доход означава, че в повечето случаи пенсиите на земеделските производители и тютюнопроизводителите са в по-ниски размери от минималните размери по Кодекса за социално осигуряване. От това следва, че пенсиите на тези лица се дотират от бюджета на държавното обществено осигуряване, за да могат да достигнат до съответния минимален размер по Кодекса за социално осигуряване.
Освен несъразмерният им принос към осигурителната система в сравнение с другите самоосигуряващи се лица, земеделските производители и тютюнопроизводителите ползват осигурителни права въз основа на този изключително нисък месечен осигурителен доход, които не гарантират адекватна осигурителна защита за тези лица.
Предлага се изменение на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване, която регламентира определянето на окончателния размер на месечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. С оглед гарантиране правата на самоосигуряващите се лица изменението въвежда задължение за тях да подадат и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година в случаите, когато органите по приходите на НАП определят годишен размер на осигурителния доход, различен от декларирания.
В Кодекса за социално осигуряване са направени съответните промени във връзка с намаляването на осигурителната вноска във фонд “Пенсии” с два пункта, като и разпределението й между осигурител и осигурено лице.
Тъй като в Кодекса за социално осигуряване не са регламентирани срокове, в които работодателите, осигурителите, техните клонове и поделения и самоосигуряващите се лица следва да представят в съответното териториално поделение на НОИ болничните листове и останалите документи за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване, се налага да бъдат определени такива срокове, като се създава чл. 40а. В същите срокове следва да се представят и документите за изплащане на обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, като се създават чл. 48б и чл. 52б.
С допълнението в разпоредбата на чл. 54и, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване се уточнява редът, по който се изплаща паричното обезщетение за дълготрайна безработица на лица, които отговарят на условията по чл. 54и, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Изплащането на това обезщетение се извършва по декларирана от правоимащите лица банкова сметка, по какъвто ред се изплащат и паричните обезщетения за безработица на лицата по чл. 54а.
Прецизира се и разпоредбата на ал. 3, т. 3 на чл. 70, тъй като е необходимо и времето на неплатен отпуск поради временна неработоспособност, което не се зачита за трудов и служебен стаж, но се зачита за осигурителен стаж, да бъде взето предвид. С оглед на това, чрез предлаганото изменение на разпоредбата се обхващат всички хипотези на периоди на неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж.
Създава се възможност към пенсиите на лицата, навършили 75- годишна възраст, да се изплаща добавка, като условията за получаването й и нейният размер да се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това налага да се предвидят и съответните изменения в разпоредбите на чл. 22а и чл. 22б от Кодекса за социално осигуряване относно набирането и разходването на средства от фонд “Пенсии”, несвързани с трудова дейност.
Създаването на ал. 2 в чл. 95 от Кодекса за социално осигуряване, която ще даде възможност при наличие на доказателства за причини, които могат да доведат до прекратяване на пенсията, да се издава разпореждане за спирането й. Това се налага от зачестилите случаи, когато лицата са обявени за издирване и няма никакви данни за тях, както и когато при аварии са загинали лица, но не е обявено тяхното отсъствие или смъртта им. 
Правят се изменения и в ал. 4 на чл. 102 от Кодекса за социално осигуряване относно преизчисляването на пенсии, отпуснати до 1 януари 2000 г. Изменението се налага, тъй като всички пенсии отпуснати до 1 януари 2000 г., които са били изчислени от средномесечния осигурителен доход за страната за 1999 г. , а именно 180.05 лв., от 1 октомври 2008 г. бяха преизчислени на база средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г., а именно 398.17 лв. 


С изменения и допълнения в разпоредбата на чл. 114 от Кодекса за социалното осигуряване за възстановяване на неоснователно получени суми, съгласно които добросъвестно получените от лицата обезщетения за временна неработоспособност за целия период на болничния лист или получените обезщетения след прекратяването на трудовия договор или осигуряването, следва да бъдат възстановявани от тях в случаите, когато има отпаднало основание за тяхното изплащане. 
С предлаганото допълнението в чл. 117, ал. 1, т. 1 на Кодекса за социалното осигуряване се създава възможност отказите за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация да се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
С цел да се избегне противоречивото и двусмислено тълкуване и във връзка с изменението на разпоредбата на чл. 6 от Кодекса за социалното осигуряване, в която размерът на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31.12.2009 г. е уреден, се предлага отмяна на ал. 2 на чл. 157 Кодекса за социалното осигуряване.
Промените в частта на административнонаказателната отговорност са в следните насоки.
В чл. 349 в Кодекса за социалното осигуряване като превенция, но и като засилен последващ контрол от страна на контролните органи на НОИ е предвидено увеличение на глобата, която се налага за нарушения на разпоредбите на част първа от Кодекса за социалното осигуряване или на нормативните актове по прилагането им, или за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган от диапазона „от 50 до 1000 лв.”, каквато беше глобата до момента, в глоба от „100 до 2000 лв.” 
Предлагат се изменения и допълнения в чл. 355 от Кодекса за социалното осигуряване. Разпоредбата на ал. 1 се привежда и в съответствие с предложената нова ал. 3 на чл. 349. С допълнението в ал. 2 на чл. 355 се предвижда отговорност - глоба от 250 лв. за всеки отделен случай и когато с цел да се избегне плащането на задължителни осигурителни вноски не се подава в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице. Предложението за допълнение в ал. 3 на чл. 355 се прави във връзка с разпоредбата на чл. 7 от Кодекса за социалното осигуряване, която предвижда задължението за внасяне на осигурителните вноски и при изчислено и неизплатено възнаграждение. 
Удължава се действието до 31 декември 2011 г. на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване, с който се ограничава сумата на максималния размер на получаваните една или повече пенсии.
От името на Конфедерацията на независимите синдикати в България по проекта изказване направи г-жа Ася Гонева - изпълнителен секретар.
Тя изрази принципна неподкрепа на бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година поради следното:
1. не е предвидено осъвременяване на пенсиите от 1 юли;
2. не подкрепя метода за определяне на вдовишка добавка и добавката към пенсиите на пенсионерите над 75 години. Това, според тях, не трябва да става чрез пенсионната система;
3. Намалението на осигурителната вноска с 2 %;
4. Размерите на обезщетенията по фонд „Безработица”.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Уважаеми дами и господа народни представители, както обявих преди малко, при присъстващи в пленарната зала 25 народни представители от Коалиция за България гласуваха 27, като без да бъдат в залата, са гласували народните представители Румен Овчаров и Димитър Дъбов. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
 С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров – заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви представя доклад на Правната комисия относно Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2010 г., № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. 
„На заседание, проведено на 29.10.2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.
 На заседанието от името на вносителя присъстваха заместник-министърът на труда и социалната политика Христина Митрева, която  представи законопроекта.
  Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. е разработен въз основа на допусканията по Средносрочната фискална рамка за периода 2010-2013 г. и съобразен с основните макроикономически показатели до 2013 г.
Предложените в проектобюджета за 2010 г. приходи и разходи се основават на конкретни социалноосигурителни показатели и разпоредби от действащото законодателство.
Запазват се размерите на осигурителната вноска за фонд „Общо заболяване и майчинство” и за фонд „Безработица” съответно 3,5 на сто и 1,0 на сто, при съотношение между работодател/осигурено лице – 60:40.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се предлага да е в размер 420 лв., а за земеделските производители и тютюнопроизводители – 240 лв.
Максималният осигурителен доход за всички лица е в размер 2000 лева.
В проектобюджета е предвидено от 1 юли 2010 г. увеличаване на добавката по чл. 84 от Кодекса за социалното осигуряване от 20 на 25 на сто от пенсията на починалия съпруг, както и изплащане на добавка към пенсиите на пенсионерите, навършили 75-годишна възраст, която е диференцирана според месечния размер на пенсията.
           В резултат на ежегодното договаряне на минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии през 2010 г. е предвидено увеличението им с 4,85 на сто в сравнение с 2009 г., като се очаква да постъпят допълнително приходи от осигурителни вноски около 100 млн. лв. 
Финансовата и икономическата криза е наложила и замразяване на пенсиите за 2010 г. и неприлагане на чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване за тяхното осъвременяване, като Министерският съвет си е запазил правото съобразно изпълнението на консолидираната фискална програма за 2010 г. да индексира пенсиите за 2010 г.
Със законопроекта се предлагат промени в Кодекса за социалното осигуряване, които имат непосредствена връзка с бюджета на ДОО. Промените имат за цел подобряване събираемостта на осигурителните вноски, както и вземанията на НОИ за неоснователно извършени осигурителни плащания и изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване и за майчинство.
Предвижда се задължение за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислени възнаграждения.
Народният представител Янаки Стоилов изказа становище, че законопроектът е заложил дефицит, като се предлага намаляване на осигурителните вноски с цел облекчаване на бизнеса, което ще доведе до финансова необезпеченост.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за” и 3 гласа „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Доклад на Комисията по труда и социалната политика ще представи госпожа Емилия Масларова – председател на комисията.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
„Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 4 ноември 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.
В заседанието участваха следните представители от Министерството на труда и социалната политика: господин Тотю Младенов – министър, госпожа Христина Митрева – заместник-министър, от Министерството на финансите господин Владислав Горанов – заместник-министър, от Националния осигурителен институт господин Сотир Ушев – управител, госпожа Весела Караиванова – подуправител. Присъстваха и представители на социалните партньори, както и на организации на хората с увреждания и организации на възрастните хора в България.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Христина Митрева, заместник-министър на труда и социалната политика. Госпожа Митрева посочи, че законопроектът е разработен в изпълнение на Решение № 670 на Министерския съвет от 2009 г. за бюджетната процедура и в съответствие с указания на Министерството на финансите за подготовка на тригодишната бюджетна прогноза и основните допускания за периода 2010–2012 г.
На 4 септември 2009 г. беше разработена прогноза за периода 2010–2012 г., която е в основата на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2010 г. 
Госпожа Митрева представи и измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване, които са предвидени с § 6 от законопроекта. С тях се цели подобряване събираемостта на осигурителните вноски и задълженията на Националния осигурителен институт при неоснователно изплатени осигурителни плащания, засилване на контролните функции на контролните органи на Националния осигурителен институт. Предвидени са съответните изменения в уредбата на осигурителния стаж и изчисляване на паричните обезщетения.
В мотивите към законопроекта се акцентира и върху промените по отношение на земеделските производители, с които се цели по-тясно обвързване между осигурителния принос и размера на бъдещата пенсия. С това на практика ще се реализира и един от основните принципи на държавното обществено осигуряване, а именно равнопоставеност на осигурените лица. 
Вносителите подчертаха, че регламентирането на срокове, в които работодателите и осигурителите трябва да предоставят болничните листове в Националния осигурителен институт, предвиждането на съответни санкции, повишаване размерите на глобите при неизпълнение от страна на работодателите на задълженията по Кодекса за социално осигуряване и нормативните актове по неговото прилагане, както и повишаване степента на координацията между Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт ще допринесе за гарантиране на социално-осигурителните права на осигурените лица.
Специален акцент бе поставен върху новите политики, заложени в Програмата на Правителството на европейското развитие по отношение на възрастните хора, а именно въвеждане на добавки към пенсиите за лица навършили 75-годишна възраст, увеличаване размера на добавката от пенсията на починалия съпруг до достигането на 40% през 2013 г. и на намаляването на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” с 2-процентни пункта и разпределението й между осигурителя и осигуреното лице. 
Проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2010 г. бе подробно представен от управителя на Националния осигурителен институт, който запозна народните представители с очакваното изпълнение на бюджета за 2009 г. Предвижда се приходите да са с 12,08% по-малко в сравнение с планираните, като приходите от осигурителни вноски се очаква да са с 12,15% по-малко в сравнение с плана. Разходите се очаква да са с 1,19% по-високи, като основно се дължат на по-високите разходи за краткосрочни обезщетения, които са с 22% повече спрямо уточнения план.
Посочени бяха и макроикономическите параметри и допускания, използвани за изготвянето на проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване. Тях няма да чета, тъй като госпожа Стоянова ги каза в доклада на Бюджетната комисия.
Социално-осигурителните показатели, които са заложени в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2010 г. са следните:
- намаляване  на  осигурителните вноски за Фонд „Пенсии” с 2-процентни пункта и промяна в съотношението работодател:работник и служител 8,9:7,1, което е намаление за работодателя с 1,1 процентен пункт, а за работещите – с 0,9 пункта за работника;
- договорено повишение на средния минимален осигурителен доход по икономически дейности с 4,85% в сравнение с 2009 г.;
- увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица със 61,5% от 260 лв. през 2009 г. на 420 лв. през 2010 г.;
- определяне на нов месечен размер на минималния осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите - 240 лв.;
- запазване размера на максималния осигурителен доход – 2000 лв.;
- запазване размера на трансфера за Фонд „Пенсии” от републиканския бюджет – 12%;
- запазване на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд в размер на 5% и съотношението между работодател и работник и служител 2,8:2,2;
- запазва се размерът на осигурителната вноска за Фонд „Безработица” от 1% и съотношението работодател:осигурено лице 60:40, както и минималните и максималните размери на обезщетението при безработица, съответно 120 лв. и 240 лв. Предвиден средногодишен брой безработни с право на обезщетение – 127 052;
- запазва се размерът на осигурителната вноска за Фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5%, и съотношението работодател:осигурено лице 60:40, както срока и размера на обезщетението при бременност и раждане и обезщетението за отглеждане на малко дете в размер на 240 лв.;
- запазване на вноската за Фонд „Гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя” в размер на 0,1%;
- средногодишен брой осигурени лица 2 871 919;
- средногодишен брой пенсионери 2 182 729.
В областта на пенсиите през 2010 г. се предвижда запазване на достигнатото равнище в размерите на пенсиите след осъвременяването им от 1 юли 2009 г. и по-конкретно:
- минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст 136,08 лв.;
- социална пенсия за старост 100,86 лв.;
- максимална пенсия 700 лв., като таванът ще остане до 31 декември 2011 г.
Със законопроекта ще се реализират и мерки от Програмата на правителството на европейското развитие на България в областта на пенсиите като от 1 юли 2010 г. се предлага:
- увеличение на размера на добавката от пенсията на починал съпруг от 20% на 25%;
- въвеждане на добавка за старост в зависимост от месечния размер на пенсията до 150 лв. – добавка 50 лв., от 150,01 лв. до 200 лв. - 40 лв., от 200,01 лв. до 250 лв. – с 30 лв., от 250,01 лв. до 300 лв. – с 20 лв. Над 300 лв. не се предвижда получаване на добавка за старост;
- не се предвижда осъвременяване на пенсиите при отчитане на измененията в индекса на потребителските цени и осигурителния доход, тоест по Швейцарското правило.
Очаква се разходите за пенсии да достигнат 11,16% от брутния вътрешен продукт.
Освен политиките и ефектите от тях, вносителите представиха и структурата на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2010 г. Под формата на приходи и трансфери се предвижда да постъпят 8 375,6 млн.лв., от които 42% са приходи от осигурителни вноски. Почти 58% са от трансфери и субсидии. 
Трансферите от републиканския бюджет се предвижда да бъдат в размер на 4 828,6 млн. лв. със следната структура: 48% от тях са предвидени с Кодекса за социално осигуряване трансфер за Фонд „Пенсии” в размер на 12%, 43% от тях са за покриване недостига на средства и 9% са трансфери за държавното обществено осигуряване, свързани с плащания, които не се финансират със средства на държавното обществено осигуряване.
Специален акцент бе поставен върху финансирането на Фонд „Пенсии”.
В структурата на разходите за социални помощи и обезщетения традиционно най-голям дял от 32,6% заемат разходите за парични обезщетения за временна неработоспособност, следвани от паричните обезщетения при бременност и раждане с дял от 28,2%. Характерна особеност през 2010 г. е свързана с ефектите от финансовата и икономическата криза в България, включително и върху повишаване на разходите за парични обезщетения при безработица, които ще достигнат 24,2%. Разходите за профилактика и рехабилитация на осигурени лица намаляват почти два пъти и са 13 млн. лв.”
Състоянието по фондовете на държавното обществено осигуряване е както следва: 
- Фонд „Пенсии” – дефицит в размер на 1 771 638,6 хил.лв.;
- Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” – дефицит в размер на 18,2 хил.лв.;
- Фонд „Трудова злополука и професионална болест” – излишък в размер на 54 663,7 хил.лв.;
- Фонд „Общо заболяване и майчинство” – дефицит в размер на 190 929,4 хил.лв.
- Фонд „Безработица” – дефицит в размер на 89 902,5 хил.лв. 
Допълнителните субсидии от републиканския бюджет за покриване недостига на средства през 2010 г. са разчетени на  2 062 278,5 хил.лв. 
В хода на дебата предмет на съществена дискусия бе предвиденото намаляване на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” с 2-процентни пункта. Изказани бяха съображения за недостатъчна обоснованост на предложението и неговите икономически, фискални и социални последствия. Подчертано бе, че ефектът върху приходите от осигурителни вноски в размер на     393,5 млн.лв. по-малко ще се отрази негативно върху осигурителната система.
При обсъждането стана ясно, че повишеният размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е обвързан с дохода, осигуряващ минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст. 
Предмет на особено внимание бяха и предложените мерки за целенасочена подкрепа на възрастните хора над 75-годишна възраст. Народните представители се обединиха около необходимостта да се насочат повече усилия в тази област, но не постигнаха консенсус по отношение на формата за оказване на тази подкрепа. В преобладаващата част от изказванията, включително и в изразените становища на синдикалните организации и представители на възрастните хора, се препоръчва тези средства да се предоставят под формата на социални помощи при прилагането на диференциран подход и подоходен критерии. 
Повдигнаха се и въпроси, свързани с размерите на пенсиите и по-конкретно с наличието на максимален размер на пенсиите. 
В хода на дискусията народните представители бяха информирани, че след първото полугодие на 2010 г. в зависимост от изпълнението на бюджета и неговите възможности може да се приложи „гъвкав” механизъм за осъвременяване на пенсиите. 
Загриженост предизвика и 10% намаление на предвидения целеви трансфер от бюджета на държавното обществено осигуряване по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за Агенцията за социално подпомагане за парични помощи за осигурени лица за помощно-технически средства, свързани с увреждането. 
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против” – 6 и без „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: 
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Масларова.
Откривам разискванията. 
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по реда на чл. 38, ал. 1 от нашия правилник правя процедурно предложение да удължим днешното пленарно заседание до гласуване на първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.
Моля да го подложите на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване на работното време до гласуване на бюджета за държавното обществено осигуряване  за 2010 г.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 116 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Моля народните представители, които желаят да се включат в разискванията, да заявят това.
Заповядайте. 
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Благодаря Ви, госпожо председател.
От последния доклад така и не можахме да разберем за какво става въпрос. Толкова тихо го изчете госпожа Масларова, че ако не съм член на тази комисия…
Относно някои статистически данни за доклада като начало искам да заявя, че парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” ще подкрепи Законопроекта за държавното обществено осигуряване. 
Искам да вмъкна някои неща в моето изказване. На първо място, относно приходите на държавното обществено осигуряване – каквито са в момента възможностите на бизнеса в Република България, такива са и приходите. Прави впечатление големият недостиг на средства, които към настоящия момент се очертава да са около 800 млн. лв., а за 2010 г. - около 2 млрд. 100 млн. лв. Това са средства, които ще бъдат взети като трансфер от републиканския бюджет. Всички ние разбираме, че това са средства, чрез които искам да вържа и дебата, който стана за бюджета за Националната здравноосигурителна каса, и не може да не споменем и бюджета на Социалното министерство, който за следващата година е намален с 21%. 
Бюджетът на държавното обществено осигуряване е пряка връзка между това, което е трудовата заетост в нашата страна. Предвид това за догодина, както се очертава 2 млрд. 100 милиона, смятам, че тази цифра ще е твърде подценена. Смятам, че ще бъдат много по-големи средствата, които ще са необходими за трансфера на републиканския бюджет предвид това, че все повече се задълбочава кризата в трудовата заетост, все повече хора остават без препитание. 
В настоящия момент по данни на „Евростат” за следващата година в нашата страна ще има може би около 450 хиляди безработни, като прибавим и очакваната около 200 хиляди души, така наречена обезкуражителна група, която по един или по друг начин не се регистрира в бюрата по труда. За следващата година ни очаква една доста шокираща цифра от хора, които са безработни и които ще се окажат в невъзможност за плащане на осигуровки в държавното обществено осигуряване.
За присъстващите мога само да спомена как и по какъв начин в сродна на нас страна като Австрия е осигурено общественото осигуряване. Там има около 28 осигурителни институции, които са разделени така, че всяка структура е насочена по закон за внасяне на средства от осигурителните вноски в тези институции. Там министерството е представено само със съвещателен глас. Държавата е абдикирала от управлението на социалните институции. Там всичко е от 1889 г. Благодарение на Бисмарк е предложено това нещо да се контролира изцяло от осигурителите. Тяхно е правото да се контролира този процес. 
Какво прави впечатление? Можем ли по някакъв начин да компенсираме това, този недостиг на средства, защото 2 млрд. 100 милиона, които ще се трансферират от републиканския бюджет, по принцип трябва да лишим някои от секторите в републиканския бюджет?! Затова има недостиг на Здравната каса и в образованието и във всички други сфери, които в момента наблюдаваме.
Недостигът на средства можем да компенсираме по няколко начина. Първият начин това е – Оперативна програма развитие на човешките ресурси. Това е една програма, която е стартирала  от 2007 г., като краен срок е 2013 г. Към настоящия момент в тази оперативна програма са разходвани малко по-малко от 100 млн. лв., а в нея има заложени 1 млрд. 032 милиона средства от Европейския съюз и 182 милиона съфинансиранe – 15% върху всички оперативни програми. 
Това искам да обясня на госпожа Масларова, която е управлявала Министерството на труда и социалната политика в предходното правителство. Ако ние бяхме оставили поне 500 милиона от този резерв, който се изразходва в края на годината в размер на милиард и триста, сега по всички тези седем оперативни програми, които имаме в настоящия момент, можеше да покрием със значителна част от средствата много от тези европейски средства, които можеха като средства да дойдат в нашата страна. Сега в настоящия момент се казва, че по оперативната програма могат да се предложат по операция „Развитие”, „Отново на работа”, „Адаптивност”, „И аз мога”  – около 314 млн. лв.
Колеги, това нещо трябваше да бъде направено още миналата година, за да можем сега, в този кризисен момент, тези средства да ги имаме. И доста от тези хора, които в настоящия момент ще останат без препитание, да могат да бъдат включени в тези програми. Това де факто предходното правителство не го е направило и аз сега се чудя как настоящият министър ще върже бюджета за социалната политика. Защото ако не вържете социалната политика, броженията сред хората ще бъдат много големи. 
Вчера дори получих информация от един пенсионер, който ми казва, че пари в пощенските клонове в момента няма. Няма и да има, приятели. Няма да има, защото те не се разходват както трябва да бъде. 
Поставям един основен въпрос: как се изразходват парите на общественото осигуряване в нашата страна, където имаме управител, където имаме и Надзорен съвет от 24 човека? Ето един доклад, едно писмо от един гражданин, понеже съм представител на ДАНС, го получих от този човек. Той се казва Делчо Янков. Човекът е от гр. Плевен, който от обикаляне от институция на институция, която да му отговори на шокиращите данни, които той изнася в това писмо, най-накрая стигна до мен. Обадих се на този човек, разговарях с него, ще предоставя доклада може би на председателката на нашия парламент, защото тя е от Плевен, с което да дадем основание наистина да се отговаря на такива въпроси на хората, защото те са шокиращи. 
Става въпрос за закупуване на сграда на НОИ в размер на 6 млн. 500 хил. лв. в гр. Плевен. В гр. Плевен са закупени осми, девети и десети етажи на хотел „Плевен”. Той е много представителен, много подходящ за НОИ. Има доклад от господин Христосков на 21.11.2008 г. и веднага на 12.12.2008 г. се взема решение за закупуване на тази сграда, защото тя е много актуална, много представителна, много подходяща за хората, които са в напреднала пенсионна възраст, или на инвалидите. Единственото ценно в нея е, че всяко кабинетче има и тоалетна, и баня. Толкова подходящо!
Затова в комисията, така наречената „Станишев”, съм предложил, ако не нещо друго, да има целесъобразност на изразходването на средствата. Да има наказани хора, защото това е шокиращо – да купиш бивш хотел и след като тук в докладната и решението на Надзорния съвет е казано, че ипотеката върху този хотел, която е била, е трябвало да бъде отменена 20 дни като основание за прекратяване на сделката. Тя не само че не е отменена, а ипотеката остава, по сигнала на гражданина, върху асансьорите, върху стълбищата и върху земята, прилежаща. Ето това са направили нашите представители. 
Наблюдавам, че в този Надзорен съвет се мъдри името на госпожа Масларова, на госпожа Мургина. Забележете, решението на Надзорния съвет на НОИ е взето само с 1 „против”. Само един се е осмелил да бъде против. Така се разходват средствата на нашите данъкоплатци. Така моята майка очаква да получи, благодарение на това, че ние така добре стопанисваме средствата на нашите граждани и на нашите данъкоплатци, защита за нейната пенсия, която тя трябва да получи. 
Заповядайте, госпожо председател. (Подава папка с документи на госпожа Цачева.)
Надявам се, госпожо Цачева, да обърнете внимание на този въпрос, защото това е шокиращо. Това е, меко казано, подигравка с труда на пенсионерите за всички тези години. 
Направих си труда с мои приятели да изчислим какво означават 20 млн. лв. активни мерки на пазара на труда през 2010 г. Забележете: 20 млн. лв. означават да подкрепим 54 хиляди работни места чрез мярка, сходна на Постановление на Министерския съвет № 44 от т.г., давайки възможност на заети лица да преминат на непълно работно време за срок от три месеца. Петдесет и четири хиляди души! 
Или национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост” - над 8 хиляди човека, заети на 6-часов работен ден за срок от една година. 
Или по национална програма „Асистенти за хора с увреждания” – над 7 хиляди човека, заети на 6-часов работен ден за срок от една година в подкрепа на хората с увреждания.
Или национална програма „Помощ за пенсиониране” – заетост за над 6 хиляди човека в предпенсионна възраст за срок от една година.
Уважаеми дами и господа, ако не обърнем внимание на въпроса, свързан с целевото изразходване на средства, трябва да ви кажа, че по така предложените оперативни програми за едно откраднато евро или загубено, вследствие на това, че то не може да бъде вкарано обратно чрез трудова заетост или чрез обучителни мерки за хората, които остават без работа, ние губим от европейските средства шест евро. Едно евро срещу шест евро! 
Затова смятам, че в настоящия момент ние трябва да пренасочим нашите усилия във връзка с това, трябва да помислим дали да предприемем тази крачка за двата процента намаляване на социалното осигуряване? Това ще е загуба за около 400 млн. лв. в републиканския бюджет догодина, които средства ще се окажат крайно необходими по оперативните програми. Ако ние имаме такива излишни пари, които можем да вкараме по оперативните програми, трябва да ви кажа, че ние можем да стартираме много от тези мерки по оперативните програми от седемте европейски мерки. 
Специално оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” дава големи възможности да можем да преминем през тази криза, която се очертава до 2010 г., преходът да бъде по-плавен и министърът да не се чуди откъде да взема средства за покриване на тези 21%, необходими за социалната сфера и недостига в държавното обществено осигуряване, а да можем да отговорим на очакванията на българските граждани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Великов.
За реплика думата има госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. 
Уважаеми колеги, уважаеми господин Великов! Можеше да ми кажете, че не се чува и можеше да говоря, но явно Ви трябва боксова круша, използвате ме добре като такава, но трябва да кажа няколко много важни неща. Нямах намерение изобщо да влизам в спорове в този дебат, защото пенсионната политика, нашата пенсионно-осигурителна система, законодателната ни система, която е приета почти с консенсус през 2000 г., работи сравнително прилично и показа, че и в трудни моменти може да се справи. 
Първо, искам да Ви кажа, че издръжката на Националния осигурителен институт е по-малко от 1%. Нито една държавна институция, нито обществена институция, няма такава ниска издръжка. Това, че Вие имате някакви бележки относно дейността на Надзорния съвет на НОИ, това е друго нещо. Явно са Ви подали сламка, за да можете да представяте атрактивно някои неща при обсъждането на бюджета. 
Моля, проверете каква е издръжката на НОИ, защото това е една от темите, за която винаги при всеки бюджет някой се намира да каже нещо. 
Второ, много ви моля, колеги, оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, която не е малка програма, която е 1 млрд. 214 млн. евро, е насочена, така е подписана още от предприсъединителния период, за квалификация и преквалификация. 
Това е основното на тази оперативна програма, господин Великов. Не е за създаване на осигурителни вноски. Но благодарение на усилията, които бяха положени от много екипи, не от госпожа Масларова, за тази програма успяхме да издействаме от Европейската комисия и от Комитета по наблюдение през април т.г. да могат да се дадат пари и за заетост. Това е програмата „Адаптивност”, програмата за бабите, които да гледат малките деца и т.н.
Така че не се опитвайте тук да правите политически изказвания. Говорете професионално по неща, по които действително трябва професионално да спорим. 
            ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Великов, заповядайте за дуплика.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова, Вие в момента не сте боксова круша и никой не е казал, че сте боксова круша. Но Вие в момента сте следствие точно на такава социална политика, каквато сте водили. Когато докажете, че сте невинна, смятам, че имате право да говорите за социална политика. Дотогава аз смятам, че Вие за 3 години, през които съществува тази оперативна програма – вярно е, че тя не е насочена към държавното обществено осигуряване, но аз Ви казах, че има връзка между трудовата заетост и държавното обществено осигуряване (реплика на народния представител Емилия Масларова), между този бюджет, който е толкова малък и хората, които работят. Връзката е толкова явна, че ако Вие не я разбирате, значи дотолкова сте били актуална като министър на социалната политика. Затова смятам, че дори в настоящия момент, казвам Ви, аз като заместник-председател на Социалната комисия ще подкрепя Вие да бъдете освободена като председател на тази комисия. Защото смятам, че просто не е честно Вие да продължавате да я председателствате. Благодаря. (Ръкопляскания от РЗС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Великов.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в разискванията?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! На нашето внимание е Проект за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2010 г. Този проектобюджет традиционно е разработен на високо професионално ниво. Никога не съм крил и всяка година, когато се представя този бюджет, винаги съм отбелязвал, че това е един от бюджетите, който се подготвя на високо професионално ниво. Тази година бюджетът също не прави изключение. Той е съобразен с макроикономическите параметри и със средносрочната фискална програма.
За съжаление обаче заложените приходи и разходи, както и разчетите, обезпечаващи права на осигурените български граждани, не са базирани на действащия законопроект, а включват в себе си част от промененото законодателство, част от промените, които се предвиждат в Кодекса за социално осигуряване. Действително във всеки един проект за бюджет на държавното обществено осигуряване се предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване, които да обезпечат мерките, свързани с конкретния законопроект. Не прави изключение и този законопроект, но все пак съществува хипотезата, че тези мерки евентуално могат и да не бъдат приети, което не е фатално, но може да предизвика обаче промени в приходната и в разходната част на бюджета.
На следващо място, като обща характеристика на предложения законопроект ми се иска да характеризирам промените като привнасящи неприсъщи за социалното осигуряване, за осигурителната система елементи на социално подпомагане, тъй като тяхната същност е именно подпомагане. Имам предвид политическите мерки, които са предложени в законопроекта. 
С държавни средства се предлагат промени в размера на пенсиите на пенсионерите над 75-годишна възраст. Това са пари от данъци. Какъв е проблемът? Проблемът тук е, че това подпомагане може да отиде в другата защитна мрежа на държавата – освен системата на социално осигуряване, втората защитна мрежа в България, която е конституционно уредена, е системата на социалното подпомагане и би следвало тези пари, за да не предизвикват промени в коефициента на заместване и в средния размер на пенсиите, да отидат там, където им е мястото.
За съжаление през годините сме се старали всички пенсии, несвързани с трудова дейност, несвързани с осигурителен принос, да им намерим мястото, където е – не сме успявали. Моите очаквания са, че при следващите бюджети евентуално това ще се случи.
На следващо място, за да говорим за Проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2010 г., трябва да сме наясно с очакваното изпълнение на бюджета за 2009 г. От осигурителни вноски при план 4 млрд. 200 млн. лв. се очаква изпълнение някъде около 3 млрд. 800 млн. лв., което е по-малко от предвидените приходи – някъде около 400 млн. Ако се има предвид, че разходите се надвишават - очакваният разход е някъде 1,19%, това означава, че към края на годината, според експертите на НОИ, очакваният дефицит ще е някъде около 590 млн. 
Аз знам, че има доста фактори, обуславящи този дефицит, но искам да се спра само на някои от тях.
На първо  място, в бюджета за 2009 г. приехме увеличаване на размера на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст от 1 януари т.г. – едно увеличение, което не е обвързано с осигурителни вноски.
На следващо място, предвиждаше се от 1 юли 2009 г. с 10% да бъдат увеличени бюджетните заплати, респективно да бъдат увеличени приходите в осигурителната система. За съжаление това не се случи и част от причините за този дефицит са свързани с тези мерки.
Аз не отричам и другите причини, свързани с намаляване броя на заетите, с увеличаване на броя на безработните, с увеличаването плащанията от Фонд „Безработица”, където бяха предвидени в проектобюджета мисля, че около 55 хил. безработни, а бюджетът, който беше предвиден, беше около 101 млн. Той се изчерпа много бързо. И това е част от причините за дефицита.
На следващо място, искам да отбележа, че с този бюджет продължава линията на пълзяща национализация и смяна на модела на осигуряване чрез нови безусловни, бих ги нарекъл политически жестове към бизнеса – отстъпки за бизнеса под маската и прикритието на мерки за конкурентноспособност, за запазване на работни места и т.н.
По принцип веднага мога да бъда обвинен в това, че през годините ние сме поддържали тезата за намаляване на осигурителните вноски, но, забележете, в условия на растеж. Същата тази мярка сега предлага като универсално средство, едва ли не като универсален мехлем и в условията на криза. Аз разбирам аргумента на вносителите. Разбирам, че с тази мярка се цели да се запазят работните места, да се даде възможност на бизнеса в условия на криза да спести тези около 393 млн., но като имам предвид, че 60% са за тяхна сметка, това означава, че някъде около 240 млн. са спестените пари за бизнеса. Аз не съм убеден, че с тези пари могат да бъдат запазени 100 хил. работни места. За да бъдат запазени 100 хил. работни места, простата сметка показва, че при 600 лв. средна работна заплата са необходими далече повече средства – някъде около 500-600 млн., за да могат да бъдат съхранени тези места. Тоест, тази мярка, според мен, е правилна в дългосрочен план, защото тя беше заложена преди като мярка за запазване на заетостта, като мярка за увеличаване на средния осигурителен доход, като мярка за подобряване на конкурентноспособността на българския бизнес, като мярка, която да даде възможност на българския бизнес да търси своята ниша на европейския пазар. За съжаление, в България практиката показва, че намаляването на осигурителните вноски не води до повишаване на приходите в осигурителната система.
Няма го тук господин Мартин Димитров, за да му кажа, че прословутото правило на Лафер – икономистите много добре го знаят, че при понижаване на осигурителната база ще трябва да се увеличат осигурителните вноски, за съжаление в българската действителност не се случва и това е само една теоретична постановка.
          Наблегнах на тази мярка не защото съм категорично против нея. Виждам и рационални зърна в тази идея. В крайна сметка не отричам направеното през последните мандати, когато направихме така, че поставихме под съмнение развитието на осигурителния модел. Тук съм съгласен с министъра на труда и социалната политика, че съветът към министъра по пенсионната реформа трябва в най-кратки срокове да направи анализ на случващото се през годините и евентуално да се набележат мерки, да се реши всъщност кой модел на социално осигуряване трябва да продължи оттук нататък в България. По-нататък ще говоря по отношение на консолидираната бюджетна рамка, където нещата не изглеждат по най-добрия начин. 
По отношение на финансовата автономност, стабилност и устойчивост на държавното обществено осигуряване, сме поели ангажименти пред Европейската комисия и Европейския съюз по линия на така наречения открит метод на координация на системите за социална сигурност да поддържаме устойчивост на пенсионната система. Няма директиви за определяне модела на социално осигуряване, всяка държава - членка на база на националната традиция определя своя модел на социално осигуряване. Но по отношение на финансовата автономност, финансовата устойчивост имаме ангажименти по линия на открития метод на координация на системите за социална сигурност.
Още няколко думи по отношение на приходите. Залагате средногодишен брой на осигурените 2 млн. 800 хил. или увеличението е с 0,75%. Правилно е в условия на криза да сте внимателни по отношение броя на заетите, защото това е изключително динамична величина и зависи от това по какъв начин пазарът на труда реагира на икономическата криза. Предвиждате средномесечният осигурителен доход да е 572,96 лв. Приходите от осигурителни вноски предвиждате да бъдат 3 млрд. 500 млн. лв., като заложените приходи са с 300 млн. лв. по-малко от очакваното изпълнение на разходите. Очаква се изпълнение на около 3 млрд. 800 млн. лв. Струва ми се, че тук могат да се намерят малко резерви, за да се потърсят и други решения по отношение на разходната част.
По отношение на осигурителните вноски от самонаетите лица, предвижданата тук мярка е изключително сериозна. Повишава се с близо 60% минималният осигурителен доход – от 260 лв. за 2009 г. на 420 лв. през 2010 г. Мисля, че това е много сериозно увеличение. Заложеният ръст в приходите е само с 40-45 млн. лв. в повече. Изпълнението за 2009 г. е около 160 млн. лв., а за 2010 г. сте предвидили 205 млн. лв. Това е актюерски проблем, проблем на разчети. Според мен има резерви тези очаквани приходи да се увеличат.
По отношение на разходите, следващата година се застопорява равнището – да не използвам думата „замразява”, на всички осигурителни престации на ниво 2009 г., тоест всички осигурителни плащания, характерни за 2009 г., остават и през 2010 г. По отношение на пенсиите за първи път от 2000 г. няма предвидено осъвременяване, но за сметка на това има политически мерки с характер на социално подпомагане. Както казах и в началото, според мен е мярка, която противопоставя бенефициентите, получателите на такива средства. От друга страна е коректно да заявя, че от 1 юли 2010 г. се предвижда, ако приходите надвишават разходите, да се потърси решение в тази посока. 
Уважаеми колеги, на базата на дискусията по предишния бюджет си позволявам да кажа, че тук може да се потърси решение с един меморандум: да се намерят тези 150 млн. лв. и да се осигури изпълнението на политическите мерки – част от политическата програма на партия ГЕРБ, като увеличението на вдовишките добавки с 5% да бъде реализирано от 1 януари, както и надбавките за пенсионерите над 75 години. Това е мярка, която струва 150 млн. лв. – далеч под 450-те милиона лева, за които колегите от Синята коалиция са се споразумели и успяха да отвоюват за здравното осигуряване. Затова преди казах, че една отвоювана реалност винаги води до други желания и аз предлагам то да се случи в бюджета за следващата година.
На следващо място, обезщетенията за безработица остават на нивото от 2009 г. – 6 лв. на ден за минималното, 12 лв. на ден за максималното обезщетение. Не е тайна, че продължава традицията от предишните години – да не се изпълнява Кодексът за социално осигуряване. Там е казано, че този размер трябва да бъде поне 60% от осигурителния доход девет месеца назад. Предвидените пари за 127 хил. безработни, ако не се лъжа, не съм убеден, че са достатъчни. Дано да се лъжа, дано пазарът на труда да предостави по-благоприятна възможност, още повече бюджетът се планира с дефицит около 90 млн. лв.
На следващо място, по отношение ръста на разходите за пенсии в сравнение с достигнатото ниво от 2009 г. Ръстът около 800 млн. лв., заедно с всички мерки, ако бъдат реализирани от първи януари следващата година, практически обезпечава единствено целогодишното плащане на размера на пенсиите от 2009 г. Няма идея за нито една стотинка увеличение на пенсиите, като изключим двете мерки, които се предвижда да бъдат реализирани от 1 юли 2010 г. 
Похвален е достигнатият процент от брутния вътрешен продукт, ако не се лъжа, това се случва за първи път в бюджета на държавното обществено осигуряване – 11,16 от брутния вътрешен продукт се заделят за пенсии. Имаше години, когато този процент беше 8-9%, е, вярно, че брутният вътрешен продукт тогава беше по-голям, но така или иначе, това е добро постижение на бюджета, още повече съотношението между осигурени лица и пенсионери е някъде 100:76. 
По отношение на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване – нещо, което продължава да притеснява всички – приходите от осигурителни вноски се предвижда да бъдат 3,5 млрд. лв., като трансферите от републиканския бюджет  достигат много висока стойност от 4 млрд. 820 млн. лв. Това означава увеличение на дефицита. Той е предвиден по програма около 845 млн. лв. За следващата година се предвижда той да бъде 2 млрд. 62 млн. лв., нещо, което би трябвало да ни притеснява, защото 42% от приходите са от осигурителни вноски – 3,5 млрд. лв., а от трансфери и субсидии от структурата на бюджетните приходи са около 58%. За Фонд „Пенсии” съотношението е следното: финансиране от осигурителни вноски  - 51,8% (близо 52%), от трансфери и субсидии – около 48%.
Притеснява ме, че в бюджета са намалени средствата за помощно-технически средства за хората с увреждания от 3,5 млн. лв. на 3 млн. 150 хил. лв.  с 350 хил. лв. Господин министър, вероятно включвате в това намаление затегнатия режим по отношение отпускането на такива средства. Съгласете се, че това е изключително чувствителна категория български граждани. Моята молба е по някакъв да намерим в приходите тези 350 000 лв., за да не предизвикваме излишно напрежение в системата. Мисля, че има възможност за намиране на тези 350 000 лв.
По отношение на добавките към пенсиите за лицата над 75-годишна възраст вече имах възможност да говоря. 
Преди да завърша, искам да кажа няколко думи за промените, които се предвиждат в Кодекса за социално осигуряване. 
На първо място, задължението за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислените задължения. Това е нещо изключително важно, поздравления за колегите от Министерството на труда и социалната политика и колегите от Националния осигурителен институт. Досега работодателите внасяха начислени, но неизплатени и изплатени, сега към тази група се прибавят и неначислените задължения, което дава възможност на хората да получат както краткосрочни и дългосрочни обезщетения, така и други осигурителни плащания.
Искам да кажа няколко думи за осигуряването на земеделските производители и тютюнопроизводителите – моята любима тема, както казва колегата Юнал Тасим.  Уважаеми колеги, минималният осигурителен доход за тази година е 260 лв. Досега земеделските производители и тютюнопроизводителите внасяха осигурителни вноски върху една четвърт от минималния осигурителен доход. Разбира се, срещу това получаваха по-ниски пенсии, защото на практика бюджетът на държавното обществено осигуряване дотираше, субсидираше тези пенсии. Аргументът на колегите от Министерството на труда и социалната политика и от НОИ е, че имат несъразмерен принос към осигурителната система, а ползват осигурителни права. Действително това е мярка в правилна посока.  Но искам да кажа нещо друго: ако това е правилна мярка, защо има асиметрия в поведението, защо тази мярка например не бъде приложена към работещите първа и втора категория труд, към държавните служители в армията и полицията, защото и там има дотиране?
Ако не се лъжа, това дотиране е всяка година от 150 млн. лв. Тоест, за едната категория земеделски производители казваме, че има несъразмерност в техния осигурителен принос, а за другата категория държавни служители, армия, полиция, съдебна система има недостиг. Първо, държавният бюджет плаща за тях осигурителни вноски, включително и лична осигурителна вноска. На следващо място, една част от тях се пенсионират, ползват преференции за ранно пенсиониране. При всички положения се налага всяка година техният бюджет да се субсидира, да се дотира. Тоест, ако сме тръгнали с тази мярка, нека да я направим симетрично и за земеделските производители, и за армия и полиция. Защото иначе остава впечатлението, че тежестта на реформата, тежестта на кризата се прехвърля към тези, които получават по-ниски доходи, за сметка на тези, които имат възможности за по-високи доходи. Аз в никакъв случай не искам да противопоставя една категория на друга категория, защото знам, че това не е правилният подход в социалната политика. 
Но аз, уважаеми господин министър, Ви призовавам да помислим и по този въпрос, защото има хляб в тази идея да има симетрия. Защото аз мога да Ви приведа информация. Родените преди 31 декември 1959 г. досега са се осигурявали върху 189,40 лв. годишно, когато внасят социалноосигурителни вноски за всички осигурителни рискове. За следващата година увеличението е около три пъти – 604,80 лв. А за родените след 1 януари 1960 г. увеличението от 149,40 лв. е на 460,80 лв. Така че всички тези неща трябва да ги имаме предвид, за да не създаваме противопоставяне между отделните категории български граждани. 
На следващо място – отменя се срокът за внасяне на дължими осигурителни вноски до 31 март на следващата година с аргумента ритмичност на приходите, защото Националният осигурителен институт действително има възможност от ритмични приходи всеки месец.
Уважаеми колеги, тази преференция за тютюнопроизводителите не е случайна. Като изключим тази година, когато тютюнопроизводителите трябва да предадат произведената от тях продукция до 4 декември, по Закона за тютюна и тютюневите изделия, те имат право да продадат своята продукция до края на м. февруари на следващата година. Затова сме дали възможност тези хора да внесат осигурителните вноски до края на м. март на следващата година. Уважаеми колеги, много ви моля, не приемайте тази мярка, защото веднага ще ги вкарате в сивия сектор, те няма да си плащат – казвам го със съжаление – осигурителните вноски, което, разбира се, ще ги лиши от осигурителни престации. Искам много коректно да се спра на тази предложена от Вас мярка. Знам, че говорите за ритмични вноски, но от техните вноски няма да може да вържете приходите в бюджета на Националния осигурителен институт. 
На следващо място, една мярка, за която имам вътрешни колебания дали е правилна или не. И с това приключвам.
Уважаеми колеги, една голяма част от вас са били работодатели, обърнете внимание на това, което се предлага сега – в двудневен срок след изплащането на заплати работодателите да представят болнични листи и всички документи. И ако допуснат някаква техническа грешка, включително грешка с ЕГН-то, Националният осигурителен институт не може да плаща болничните листове. Много сме дискутирали по тази тема. Вярно е, че трябва да има някакъв срок, в който да се внесат от работодателите, за да може навреме да се получат краткосрочните обезщетения. Не съм сигурен обаче дали този срок трябва да бъде двудневен. Не съм сигурен дали тази глоба от 500 до 2000 лв. трябва да е за техническа грешка. При повторно нарушение и по-голяма. 
Преди малко имахме разговор с госпожа Стоянова. Аз знам, че тя казва, че когато глобите са високи, че имат превантивна мярка. Дано да е така, дано да не предизвикваме смут в системата. Дано българските граждани да имат възможност да си получат навреме краткосрочните обезщетения срещу съответните осигурителни плащания. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Адемов. 
Има ли желаещи да репликират? Няма желаещи.
Имате думата за Вашето изказване, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, госпожо Митрева. Аз точно от това се опасявах, че ще се получи един монолог, само опозицията ще дебатира по този бюджет, но това вече е факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По реда на изявените желания за изказвания, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Понеже няма и реплики, може би опозицията трябва да защити този бюджет. 
Като основни постижения на проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване може да се изтъкнат според мен следните резултати: приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване спадат с 2,8 млрд. лв. спрямо 2009 г. Обещаното увеличение на пенсиите на хората над 75 години няма да стане от 1 януари. Само че проблемът е, може би това е основният ми въпрос, ако може някой депутат от ГЕРБ да ми обясни защо това увеличение ще бъде за сметка на пенсионния фонд, а не по линия на социалното подпомагане, тъй като тези пари, които в момента вие обещавате на хората, не са свързани с труд и ще се получи така, че този човек, който в момента получава 195 лв. пенсия, ще получава повече от този, който в момента получава 200,01 лв. Разбирате ли, че ако вие приемете това, наистина изкривявате пазара – този, който се е трудил повече, който е допринасял за осигурителната система, ще получава по-малко пари от този, който е имал по-малък принос. 
Обещаното увеличение за размера на вдовишката пенсия от 1 януари няма да го има. Минималната пенсия за 2010 г. остава на ниво от 136,08 лв. Защо социалната пенсия за старост остава на ниво от 100,86 лв.? ГЕРБ обеща да премахне и тавана на пенсиите. Може би сте наясно, че задържането на тавана на пенсията е една от причините, която да мотивира хората да плащат осигуровки.
Все пак хубавото е, че всички пенсионери ще трябва да чакат свещената дата 1 юли. Какво ще се случи на 1 юли? Досега действаше един механизъм, наречен швейцарско правило. Сега действа един нов механизъм, така нареченият гъвкав механизъм. Какво представлява той? Ще се отчита икономическото развитие, състоянието на бюджета, темповете на нарастване на осигурителния доход, инфлацията и динамиката на заетостта. Как ще действа този механизъм, кой критерий ще бъде приоритетен? Наистина моля някой от управляващите депутати да излезе и да ми обясни. 
Вие обещахте на бизнеса намаление от 2% на социалните осигуровки. Това намаление, което обещахте на бизнеса означава, че средното намаление за разходите на една фирма е 61 лв. Месечно 61 лв. намалявате разходите. Тези 2% обаче се равняват на 400 млн. лв. Точно това е и сумата, която е необходима за даването на една допълнителна пенсия. Вие все пак сте сигурни, че това намаление ще има ефект върху икономиката. Само че, уважаеми госпожи и господа, не може да се разчита осигурителната система да извади страната от кризата. И не знам каква е тази заблуда, която ни се внушава от бизнеса, че осигурителната вноска за работодателите в България е изключително тежка. Аз ще предоставя една таблица с молба да се даде може би на финансовия министър, но България е на шесто място. Има само пет държави преди нас в Европейския съюз. И това са Кипър, Ирландия, Великобритания, Холандия и Люксембург. В Кипър, да, за работодателя е 6,3%. При нас е 18,2%. Но знаете ли колко е корпоративният данък в Кипър? В Кипър корпоративният данък е 30%. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате ли конкретно предложение?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие впрочем обявихте тази мярка като антикризисна. 
Предишното правителство значително намали осигуровките, но основната цел беше да се подобри конкурентоспособността на българските фирми. Както знаете, благодарение на бившето правителство България стана пълноправен член на Европейски съюз. Това беше една от причините да се помогне на бизнеса да стъпи на европейския пазар. Това стана факт. И също така достигнахме най-ниското ниво на безработица – под 6%. Даже стигнахме дотам, че бизнесът ни молеше да вкараме чуждестранна работна ръка. И това много добре си го спомняте. Даже се стигна дотам, че Световната банка обяви България за топ реформаторска държава в света. И само ще ви попитам знаете ли кой я връчи наградата на господин Орешарски за топ реформатор? 
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Знаем, знаем.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Съжалявам, че господин Орешарски го няма в залата, но именно господин Дянков връчи наградата и се ръкуваше с господин Орешарски. За съжаление се чудя кога господин Дянков е искрен – когато критикува, или когато хвалеше предишното правителство. 
           Проблемът, както каза господин Адемов, е, че вие считате тази мярка за антикризисна. Не може една мярка, която се прилага по време на висок икономически растеж, да се предлага и сега – по време на криза, да се предлага едно и също нещо. Убеден съм, че сигурно това ще бъде същата или подобна мярка, която ще се предлага евентуално когато кризата отмине, за да се стимулира българската икономика. Наистина ви уверявам и го казвам съвсем искрено – аз бях от хората, които изключително много подкрепяха намаляването на осигурителните вноски, но този ефект, който се постигна с намаляването на корпоративния данък, не се постигна с намаляването на осигурителните вноски. Затова е важно наистина да не се стига дотам. 
Друг въпрос, на който бих искал да ми отговорите: ако се приеме такова намаление, кой е този фонд „Работна заплата” в дадена фирма, която с 1,1% икономии ще стабилизира фирмата, ще запази работните места, ще създаде нови работни места и ще вдигне доходите? (Реплики от ГЕРБ.)
Пак се спирам на това намаление. Имам чувството, че вие, управляващите, не си давате сметка какво правите. Очаквате по-голяма събираемост. Аз лично не виждам къде я намирате тази събираемост в този проект на бюджета, който ни е представен.
Трябва да обърнете внимание, че трансферите от републиканския бюджет достигат 4,8 млрд. лв. Само за покриване на недостига на средства ще са необходими 2 млрд. лв. Тази година са  855 млн. лв. – просто показвам с колко се увеличава сумата.
Трансферите от субсидии от републиканския бюджет достигат 58% за следващата година при 42% сега. 
Четири фонда на Държавното обществено осигуряване са дефицитни – такова постижение досега не е имало. 
Ако приемете това намаление на осигурителната вноска, ние отиваме към промяна на модела, промяна на принципа на модела. Най-лошото е, че ние ще сменим модела. Вече ще накараме пенсионерите сами да изработват своята пенсия, защото пенсиите ще се финансират от данъците. Всеки един пенсионер трябва да пазарува, да купува, за да можем ние да му плащаме пенсията с ДДС-то, което се събира.
Няма система в света, която да издържи едновременно на ниски данъци и ниски осигуровки. Това, което правите вие, означава, че вървим към увеличаване на корпоративния данък или на данъка върху доходите на физическите лица. Разберете, няма как и двете системи да функционират едновременно – ниски осигуровки и ниски данъци. 
Ако вашата цел е да смените този модел, тогава го кажете ясно, за да започнем дебат по тази тема и да търсим правилния изход, а не да правите смяна на модела зад гърба на хората. 
Радостното е, че все пак има един Сребърен фонд, който предишното правителство успя да създаде, в който има доста натрупани средства. Единственото, което ме интересува, е какъв ще бъде вашият принос към този Сребърен фонд. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Това, за което ви моля – не намалявайте тази осигурителна тежест, защото ще сбъркате и ще объркате модела. Благодаря ви.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Благодаря за съвета!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? 
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, тук на няколко пъти от господин Адемов и от господин Стойнев се повдигна въпросът: защо добавките за лицата над 75 г. не се изплащат от социалното подпомагане? Защото, уважаеми колеги Стойнев и Адемов, това не са социални помощи. Това е добавка за възраст към пенсията. 
Националният осигурителен институт изплаща и други добавки към пенсиите – на ветераните и на репресираните лица. 
Второ, в Националния осигурителен институт има регистър, в който има база данни за всички пенсионери, както и за размера на пенсията. Най-добре може да се приложи този диференциран подход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Ангелова.
Втора реплика? 
Заповядайте.
АСПАРУХ СТАМЕНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Стойнев, Вие правилно отбелязахте, че пенсиите все повече се финансират от данъците чрез бюджета. Тук мога да Ви откроя два съществени проблема, които на Вас явно Ви убягват. Първият проблем е с демографската криза в страната, който се изразява в увеличаване броя на пенсионерите и намаляване броя на работещите. Това е общоевропейска демографска криза. 
Тук имаме един друг проблем с това, че над 1 милион млади хора напуснаха България. Проблемът е там, че в последните години чрез вашето управление не направихте нищо, за да могат тези млади хора да се върнат. Как да се върнат тези млади хора, когато ние бяхме представени пред света и бяхме стигнали дотам да се наричаме най-корумпираната и най-бедната страна?! 
Другият проблем. Малко данни от Националния статистически институт за второто тримесечие на 2009 г. Заплатата в частния сектор е 545 лв. Заплатата в обществения сектор е 705 лв. В същото време в частния сектор са заети 2,1 милиона работещи – 73%, а в обществения сектор са заети 27%, или 800 хиляди. Вижте колко е делът на частния сектор, тоест в брутния вътрешен продукт колко допринася частният и колко - общественият сектор, и каква е заплатата в частния и в обществения сектор. Можете да си направите извода защо толкова малко приходи идват от работещите – именно защото делът на сивата икономика в тази страна е толкова голям. Тази сива икономика беше толерирана и беше стигнала дотук именно заради вашето некадърно управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? 
Господин Великов, заповядайте.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Стойнев, Вие сте наш млад колега и, както каза госпожа Масларова, някой на мен ми беше подал сламка, чрез която да конструирам своето изказване. Явно и на Вас някой Ви подава женска сламка, който доскоро е управлявал в областта на социалната политика.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): На Мая Манолова е сламката!
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Като гледам каква сламка Ви подава, просто не сте слушали това, което ви обясних аз.
Ако тези 20 млн. лв. не бяха дадени за един социален комплекс в Стара Загора, а бяха оставени в републиканския бюджет - слушахте ли внимателно, аз ви казах, че това са изчисления, които можете да проверите - сега щяхме да запазим за догодина 54 хил. работни места чрез същата тази мярка на 44 то Постановление на Министерския съвет?! Петдесет и четири хиляди души! Или друго да ви кажа: 6 хил. човека в предпенсионна възраст за срок от една година! Вие разбирате ли как сте харчили парите? Всичко друго, но не и законосъобразно. (Ръкопляскания от РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Имате думата.
            ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Госпожо председател, аз разбирам, че някои хора се опитват да се изказват с агресия, за да прикрият своето незнание. Няма лошо. Хубаво е младите депутати да не се заразят от тази болест на по-опитните, в кавички. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля, не ме прекъсвайте! И Вие сте опитен депутат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбирам ви - предишното правителство е виновно за абсолютно всичко. Че едва ли не следващият бюджет не е нашият бюджет, че не е вашият бюджет - вече не знам на кой е този бюджет, че ние сме изхарчили всичко. Само че аз пак не разбирам – нали знаете как се прави бюджет? Всяка година се започва от нулата – нула приходи, нула разходи. (Шум и реплики.) Така се прави бюджет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Къде са отишли парите?! Така се прави. Благодаря ви. 
Нека да излезе някой друг и да каже на 1 януари какво представлява бюджетът. (Шум и реплики.) Нека някой да дойде и да го каже. 
Другото - разбирам, че вие ще върнете младите хора. Пожелавам ви успех! Върнете младите хора с високите доходи, които ще им предоставите, върнете ги да дойдат. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, нека да се изслушваме!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вижте, аз ви разбирам – имате желание да репликирате, но проявете поне малко възпитание и слушайте. 
Важното за добавките над 75-годишна възраст. Казвате:  социалното подпомагане да не бъде от пенсиите. Но дайте ги, изпълнявайте си обещанията. Нали трябваше да бъдат от 1 януари? Нали и, и... (Възгласи: „И, и, и...” от ГЕРБ.) Нали вдовишките добавки трябваше да са от 1 януари? 
Съжалявам, аз все още нямам вдовишка пенсия, затова ми избяга думата. Къде са? Дайте ги от 1 януари. Защо казвате, че ще ги дадете от 1 юли? Аз съм сигурен, че и от 1 юли няма да ги дадете, защото нямате право и не знаете как да ги дадете (шум и реплики),  защото приходите в бюджета са изключително много занижени. Сметнете да видите - на 1 юли ще има едни 700-800 млн. лв., които изведнъж ще се появят. Аз съм сигурен. Дайте да изчакаме 1 юли и ще си говорим на тази тема. За съжаление голяма част от вас може би не разбират за какво става въпрос и това е съвсем нормално по вашата активност. Благодаря ви. (Шум и реплики, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стойнев.
Министър Тотю Младенов иска да участва в дебата.
Заповядайте, министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа депутати, искам да откроя няколко неща и да взема отношение по поставените въпроси.
На първо място, не може да не се отчете фактът, че за първи път, както беше отбелязано, най-големият относителен дял – 85,2% от всички разходи, в това число и предоставени трансфери, имат разходите за пенсии. За 2010 г. са предвидени 7 млрд. 135 млн. лв. Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт за 2010 г. е 11,16%.
Второ, не може да не се отчете фактът, че разходите за пенсии за 2010 г. ще бъдат с 10,34% повече от разходите за пенсии през тази година.
Разходите за социални помощи и обезщетения през 2010 г. ще бъдат с 4,14% повече спрямо тази година. Разходите за паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване ще бъдат с 1,76% повече, отколкото тази година. Паричните обезщетения за бременност и раждане ще бъдат 2,92% повече, отколкото тази година. Разходите за парични обезщетения за отглеждане на малко дете ще бъдат 8,06% повече през 2010 г., отколкото през тази година. И не на последно място, обезщетенията и помощите за безработни ще бъдат с 12,02% повече, отколкото тази година.
Тук бяха поставени няколко кардинални въпроса, които касаят пенсионната система.
На първо място, намаляването на осигурителната вноска.  Искам да припомня, че през последните години тази политика е правена и мисля, че тя е добра за бизнеса. Ние продължаваме политиката за намаляване на осигурителната вноска с една единствена цел – в криза да не се отнемат средства от бизнеса, а напротив – да ги насърчим с тези средства, които остават при тях, да запазят колкото се може повече работни места в условия на икономическа криза. Надявам се, че тази политика ще доведе до съответния резултат. Разговаряйки с работодателските организации и с бизнеса, все повече съм убеден, че това ще се случи.
Що се отнася до предложенията, които са направени за допълнително подпомагане на възрастните хора над 75 години и увеличаване на вдовишките пенсии, искам да припомня нещо, което може би е забравено. Преди десет години беше направена кардинална реформа в пенсионната система на Република България, където бяха съчетани тристълбовите системи - разходопокривният и капиталовите системи във втория и в третия стълб. За съжаление през всичките тези десет години разходопокривният стълб беше опорочен и се загуби доверието на хората точно в разходопокривния принцип в солидарната система. Именно тези хора, които в момента са над 75 години, бяха най-ощетени от пенсионната реформа и в момента са с най-ниските пенсии. Оттук се загуби доверието на голяма част от хората, особено на това съсловие, към пенсионната реформа. От тази гледна точка смятаме, че политиката за увеличаване на добавките за старост на хората над 75-годишна възраст е правилната политика в посока възстановяване доверието на хората в пенсионната система.
Искам да кажа, че още през м. септември създадох Консултативен съвет по пенсионната реформа, в който участват експерти от социалните партньори – синдикатите, работодателите. Участват също така експерти в системата на социалното осигуряване, Осигурителният институт, включително бивши министри, бивши управители на Осигурителния институт, частните пенсионни фондове, пенсионерски организации с цел да се начертае една краткосрочна и дългосрочна стратегия с цел да започнем да връщаме доверието на хората в пенсионния модел и в пенсионната система. Искам да ви убедя, че там се работи много усилено и професионално. Има пет работни групи. Едната е за анализ на пенсионната система, другата е за източниците на финансиране на пенсионната система, третата група е управлението на пенсионните системи, четвъртата група е капиталовите системи, частните пенсионни фондове, и петата група е адекватността на пенсиите, които получават хората.
Уверявам ви, че още през м. януари 2010 г. ние ще бъдем готови с тези анализи в краткосрочен и в дългосрочен план и ще ги поставим на обществено обсъждане, включително в парламента, за да може оттук нататък с мерките, които ще се вземат и по законодателен път, да започнем да връщаме доверието на хората в пенсионната система. Това е изключително важно.
Искам да се спра и на въпроса, зададен за земеделските производители и за тютюнопроизводителите. В дългосрочен план в момента с Министерството на земеделието и храните има създадена експертна работна група, която обмисля как да използваме част от средствата от фондовете именно да подпомогнем земеделските производители в плащането на осигуровки. Това е изключително важно. В най-скоро време ще бъдем готови и ще представим на вашето внимание този модел. 
Пак казвам, мисля, че политиката, която води българското правителство, и това, което предлагаме на българския парламент в областта на пенсиите и в областта на общественото осигуряване, е може би най-доброто за този момент, имайки предвид икономическата криза. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) 
            ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Тотю Младенов.
Има ли други народни представители, които искат да участват в дискусията? Не виждам.
Поради липса на желаещи закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 114, против 25, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Желаещи да обосноват отрицателния си вот?
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За лично обяснение, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Досещате се, че вземам думата във връзка с изявлението на госпожа Фидосова тази сутрин по повод на несъстоялите се … (Възгласи: „Е-е-е!”в мнозинството.)
Уважаема госпожо, надявам се да ми дадете думата и да мога да кажа това, което имам право да кажа като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля да говорят само народните представители, на които съм дала думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаема госпожо Фидосова, аз и господин Хасан Адемов бяхме тук през цялото време. Слушахме много внимателно изказванията и докладите. Бяхме тук, когато трябваше да ни бъде дадена думата за изказвания.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Имаше снимка във вестника.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Така че, госпожо Фидосова, Вие с толкова малко стаж, а така лековато използвате лъжата като политически аргумент. 
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Навлизате в НК за обида и клевета.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Дали ще се извините, това си е Ваша работа. Ако имате капка достойнство, трябва да го направите.
Но ще ви кажа нещо за кюфтетата. Много хора от моята група не ядат кюфтета.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Картофени кюфтета.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Причините са най-различни. Една група пазят диета, защото са загрижени за тялото си, а друга група – защото религията им забранява. (Реплики в ГЕРБ.)
Уважаема госпожо Фидосова, ще Ви кажа, че доколкото знам, в момента текат християнските пости. Последователите на тази религия, която уважавам, са дълбоко съветвани по време на постите да бъдат по-човечни, по-достойни и да не използват лъжата във взаимоотношенията си с хората. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Вие сте обиден, че сте яли кюфтета, или какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Имамов.
Не стана ясно от какво лично е засегнат. Разбрахме, че не консумира ...
Тъй като днешното пленарно заседание с наше решение бе удължено до гласуване на първо четене на Законопроекта за бюджета за Държавното обществено осигуряване, с това се изчерпва работата ни за днес. Утре продължаваме със следващите точки от дневния ред в 9,00 часа.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,45 ч.)



Председател:
			Цецка Цачева


Заместник-председател:
					Лъчезар Иванов

Секретари:
			Пламен Нунев

			Бисерка Петрова