Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-01-14

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното редовно пленарно заседание на Народното събрание.
Колеги, днес е първи редовен пленарен ден за месеца, при който програмата предвижда първо предложения на парламентарните групи по ал. 7 на чл. 40. В проекта, който ще ви представя, първо са включени предложенията на парламентарните групи, възползвали се от това право, а след това и точките, които се предлагат за седмичната ни програма.
Проект на програма за работата на Народното събрание за 14-16 януари 2009 г.
Предложения по ал. 7 на чл. 40:
От Парламентарната група на Коалиция „Атака” – Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електроенергията и топлоенергията.
Има такъв проект, внесен от господин Минчо Христов и  господин Владимир Кузов на 1 ноември 2005 г.
Второто предложение по чл. 40, ал. 7 е от Парламентарната група на  Коалиция за България – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за  закрила на детето. Вносител е Министерският съвет на 1 декември 2008 г.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи – Първо четене на законопроекти за изменение и  допълнение на Закона за устройство на територията.
Има проекти с вносители Борислав Владимиров, Христо Кирчев и  група народни представители и от Министерския съвет.
От Парламентарната група на Обединените демократични сили – Проект за решение за създаване на временна парламентарна анкетна комисия за проверка на държавните резерви от горива. Вносители – Мартин Димитров и  група народни представители.
От другите парламентарни групи няма внесени предложения.
Точките от предлаганата програма за седмицата:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето (вносител – Министерският съвет, 1 декември 2008 г.).
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух (приет на първо четене на 27 ноември 2008 г.).
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (приети на първо четене на 21 ноември 2008 г.).
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (вносители: Борислав Владимиров  на 10 юли 2008 г.; Христо Кирчев и  група народни представители и Министерският съвет  на 22 декември 2008 г.).
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите (приети на първо четене на 11 декември 2008 г.).
6. Годишен доклад за младежта за 2007 г. (вносител – Министерският съвет на 8 октомври 2008 г.).
7. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2007 г. и приложенията към него. Материалите са поверителни, за служебно ползване и некласифицирани.  Очевидно заседанието ще трябва да бъде закрито.
8. Парламентарен контрол.
Това е проектът за програма.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 156 народни представители: за 149, против 6, въздържал се 1.
Проектът е приет.
Предложенията по ал. 3:
Първото предложение е на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на проект за решение относно възлагане на правителството на действия за откриване на Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”.
По тази точка има внесени още три проекта за решение – от господин Сидеров, господин Каракачанов и господата Аталай, Червеняков и Ранчев.
При положение, че се приеме тази точка за включване в дневния ред, ще бъдат разгледани и тези три проекта за решение. Моля народните представители, а и господин Христов, обосновавайки своето предложение, да имате предвид следното. Вчера Комисията по енергетиката разгледа внесените проекти за решение. Както ме информира господин Аталай, има значителна степен на съвпадение на мненията на парламентарните групи около обединен текст. Комисията има нужда от още работа, включително с участието на компетентните министри от правителството, за да бъде завършен текстът и представен за разглеждане в пленарната зала.
Господин Христов, имате думата за Вашето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението, което поставям на вашето внимание, е внесено на 13 март 2007 г. Знаете, много пъти съм го предлагал от тази трибуна. То гласи следното:
„Парламентът възлага на правителството на Република България незабавно да предприеме необходимите действия за активиране на защитни мерки по чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Тези защитни мерки да бъдат обвързани с продължаване на експлоатацията на предсрочно закритите блокове на АЕЦ „Козлодуй”, които са доказали своята техническа безопасност.”
Вчера имахме заседание на Комисията по енергетиката. Комисията стигна до консенсус, че законопроектът е необходим. Други парламентарни групи също внесоха свои законопроекти. Затова предлагам да гласуваме това предложение в дневния ред.  Имам съгласието на господин Рамадан Аталай – председател на Комисията по енергетика, който обеща, че на днешното заседание на комисията този проект ще бъде разгледан и, разбира се, да стигнем до някакво консенсусно решение предвид жестоката икономическа криза, в която сме поставени. Тя вече не е газова, не е енергийна. Тя е и финансова, и политическа.
Затова ви моля да подкрепите това разумно предложение, за да може тази седмица то да бъде подложено на гласуване и да можем да решим въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще подложа на гласуване предложението на господин Христов.
Уважаеми колеги, обръщам ви внимание: добре е още при гласуването за включване на този въпрос в дневния ред то да бъде гласувано единодушно. Има отделни парламентарни групи, които се нуждаят от още време, за да видят конкретния текст, вече с висока степен на съгласуваност, и от допълнително изясняване на аспекти,  свързани с ангажиментите ни като член на Европейския съюз.
Аз поемам ангажимента пред вас, че щом господин Аталай завърши своята работа и другите комисии дадат своето мнение в течение на един-два дни, да се възползвам от ал. 5 и да включа точката по реда на ал. 5 в дневния ред.
Затова бих се обърнал към господин Христов: дали държи в момента да подложа на гласуване неговото предложение или да дадем възможност на този процес да протече и веднага, щом сме готови всички единодушно да внесем точката, да го направим тогава?
Господин Христов, ако не настоявате, благодаря за разбирането. Ще направим точно така.
Второ предложение от господин Яне Янев и Димитър Абаджиев за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.
Бих искал да Ви помоля, господин Янев, тъй като по ал. 3 отделен народен представител прави предложение, за да спазим правилника, в други случаи да се разпределите с господин Абаджиев  –  единият народен представител да предложи единия законопроект,  другият народен представител  –  другия.
Имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 21.02.2008 г. група народни представители сме внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Сега съществуващият закон е архаизъм, той е за началото на 90-те години, когато е действало Деветото комунистическо Народно събрание. И терминологията в него стои до ден-днешен. Аз не мога да разбера как в европейска държава все още се допуска да има такива текстове и такива норми. В този законопроект има "народни съвети", "другарски сбирки". Затова не мога да разбера, господин председател, след като сме внесли този законопроект по надлежния ред и е минал в една от комисиите, защо беше спрян и не е приет вече една година. 
Нещо повече, ние считаме, че този законопроект няма необходимост от кой знае какво прецизиране и може да влезе още тази седмица за приемане така както сме го предложили с група народни представители. Защото ако този закон беше приет досега, нямаше да възникват редица въпроси и недоразумения, свързани с провеждането на митинги и демонстрации.
Затова аз апелирам народните представители да гласуват законопроектът да влезе в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, имате пълно основание, тази законова уредба се нуждае от актуализация. Причината да се изчака с разглеждането на вашия проект беше, както знаете, подготовката и на други проекти, които да бъдат обсъдени. Разбира се, това не оправдава забавата на вашия проект.
Колеги, гласувайте направеното предложение.
Гласували 169 народни представители: за 46, против 62, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Господин Абаджиев имате думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. 
Аз мисля, че не е правилна практиката, когато е внесен един законопроект, който очевидно е актуален, той да се задържа, само защото Министерският съвет или някой друг не е внесъл законопроект. След като има обективни изисквания този закон да се приеме, тъй като законът очевидно е остарял, той трябва да се приеме. Още повече, че въпросът с митингите става все по-актуален - очевидно ще има все повече протести срещу това правителство. И вместо да се струпват полицаи, е много по-добре да има ясен съвременен регламент. Поради което е добре разглеждането на този законопроект да започне, а който има нови или допълнителни предложения, може да ги внесе в рамките на неговото разглеждане.
Затова моля нашето предложение да се гласува повторно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението.
Гласували 159 народни представители: за 47, против 77, въздържали се 35.
Следващото предложение също е от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на  Велико Народно събрание.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Повече от ясно е, че управляващото мнозинство не изпълни един от основните си ангажименти, както и обещанието на президента на републиката изборното законодателство да бъде прието поне веднъж на време. Бяха пускани в общественото мнение какви ли не заблуждаващи българските граждани тези, но в крайна сметка остават по-малко от четири-пет месеца, а изборното законодателство тепърва се мъдри някъде по партийни семинари с подхвърляне на уловки, които ние от опозицията сме убедени, че няма да се случат.
Смятаме, че дори и да бъде направен опит това законодателство да се промени в последния момент, то ще бъде по същия начин като Закона за политическите партии, който в този си вид стана по-нескопосан от този, който действаше до момента.
По принцип кризата в държавата започва да придобива все по сериозни измерения и това се дължи в голяма степен на сега действащата Конституция. Тази Конституция е посттоталитарна Конституция, приета на основата на консенсус, формиран от така наречената Кръгла маса. Не бива да се забравя, че вече сме европейска държава и не може европейска държава да продължава да работи с основен закон, който е приет от комунистически функционери. 
Ние смятаме, че това Народно събрание трябва да реформира Закона за избор на Велико Народно събрание, за да може когато се води този дебат в обществото, да има и нормативна уредба, която да бъде осъвременена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 151 народни представители: за 43, против 73, въздържали се 35.
За прегласуване  –  заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря ви.
В злободневните обсъждания на Народното събрание винаги ще се протака и ще се отлага темата за това, че конституционната основа на политическия модел в България е безвъзвратно остаряла. Конституцията на прехода вече е на 20 години и все повече ще става ясно, че трябва да се приеме нова Конституция. Законопроектът за промяна на Закона за избор на Велико Народно събрание е началото на този дебат. Ако това Народно събрание намери сили поне да започне този дебат, то ще се отличи с нещо от другите и ще покаже, че наистина е разбрало, че устройството на държавата, взаимодействието между държавните органи трябва да бъде съвсем различно сега, когато България е в Европейския съюз.
Затова Ви моля да поставите на прегласуване нашето предложение за влизане на този законопроект в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 167 народни представители: за 48, против 92, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Последното предложение по реда на ал. 3 е от народния представител Мартин Димитров. То е за включване на проект за решение за анкетна комисия за държавните резерви.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съюзът на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС с подкрепата на доста опозиционни депутати и партии, събрани са 55 подписа, предлага създаването на Временна парламентарна анкетна комисия за проверка на държавните резерви от горива. Трябва да бъдат проверени дейностите и действията на Държавната агенция за държавни резерви и военновременни запаси, на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, както и на вицепремиера и министър на извънредните ситуации Емел Етем, която пряко отговаря за тази агенция.
След прекратяването на доставките от природен газ в страната се констатира липсата или недостатъчната информация за наличието на резервни горива. Напомням ви, че по информация на Пламен Орешарски през последните месеци са изхарчени около 250 млн. лв. в тази насока.
Въпросите, на които трябва да се отговори, са следните. 
Какво е предприето след получаване на информацията, че е възможен срив в доставките на природен газ? Какви са конкретните предприети действия? Поддържат ли се резервите от горива в страната съгласно изискванията на действащото законодателство? Извършен ли е постоянен контрол за спазване на разпоредбите относно резервите от горива? Също така дали органите за контрол са имали достатъчно актуални и коректни данни относно наличието на резервни горива? И не на последно място, дали е разпоредено ползването на част от резерва и каква част?
Нормално е парламентът да извърши такава проверка, тъй като това са действия на министри и агенции, пряко подчинени на Министерския съвет. Надявам се на подкрепата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте предложението.
Гласували 180 народни представители: за 67, против 70, въздържали се 43.
За прегласуване – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, само 13 гласа не достигнаха това предложение да бъде подкрепено. По данни на Европейската комисия България е една от страните, чиито запаси от горива са най-ниски в Европейския съюз. И това е така, въпреки че са изхарчени 250 млн. лв. от сегашното правителство! Така че, уважаеми колеги, съвсем нормално е българският парламент да направи комисия, която да провери как са похарчени тези пари и защо резервите не са налице. Не виждам причина Народното събрание да не подкрепи такова предложение. Защото не е нормално в същия ден, в който е спряна доставката на природен газ към България,  да спре и парното на хиляди български граждани. Това е абсолютно ненормална ситуация! 
Така че, колеги, надявам се да получа подкрепата за това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 186 народни представители: за 75, против 73, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Това са предложенията по ал. 3. 
Уважаеми колеги, днес като първи редовен пленарен ден по традиция има възможност председателите на парламентарни групи да правят изявления в началото на пленарния ден. Засега има няколко заявки за такива изказвания: господин Ангел Найденов, господин Бакалов и господин Костов. 
Преди да дам думата на господин Найденов, ще направя съобщенията за днешния ден.
Бих искал първо да ви съобщя, че вчера с писмо до мен патриархът на Българската православна църква предостави екземпляр от приетия устав на Българската православна църква. Предадох го на Комисията по правата на човека и вероизповеданията с писмо до господин Герджиков. Който желае да се запознае с текста, може да го направи. Това е един любезен жест от страна на патриарха към Народното събрание.
На 23 декември 2008 г. от Българската народна банка са постъпили публикациите „Парична статистика”, ноември 2008 г., и „Брутен външен дълг на България”, октомври 2008 г. Те са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител – Бойко Ватев. Разпределен е на Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по здравеопазването, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по образованието и науката.
Законопроект за ратифициране на Договора между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилване на презграничното сътрудничество, особено в борбата с тероризма, презграничната престъпност и нелегалната миграция. Вносител – Министерският съвет. Водеща  е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за фондовете за устойчиво развитие на културното наследство. Вносители – Захари Георгиев и Атанас Мерджанов. Водеща е Комисията по културата. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и на Комисията по бюджет и финанси.
Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2008 г. – 18 декември 2008 г. Вносител е Комисията за разкриване на документите. Докладът е насочен към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. 
Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща  е  Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по външната политика.
Законопроект за транслитерацията. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката. 	Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители. Вносители – Екатерина Михайлова и Елиана Масева. Водеща комисия -  Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Андрей Баташов. Водеща комисия – Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и Комисията по европейските въпроси.
Проект за решение за задължаване на Министерския съвет да осъществи процедури за включване в работен режим на І, ІІ, ІІІ и ІV реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика, Комисията по енергетиката и Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за администрацията. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за измерванията. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за уеднаквяване на понятията в административната дейност. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за ратифициране на консолидирания текст на Споразумението между Република Албания, Република Австрия, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Чешката република, Република Унгария, Република Македония, Черна гора, Република Полша, Румъния, Република Сърбия, Словашката република и Република Словения за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS ІІ). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносители – Тодор Кумчев и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси. 
Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители – Димитър Дъбов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратяването на доставките на природен газ от Русия. Вносители – Рамадан Аталай, Младен Червеняков и Пламен Ранчев. Разпределен е на Комисията по енергетиката, Комисията по европейските въпроси и Комисията по външна политика.
Проект за решение правителството на Република България да предприеме всички необходими действия пред Европейската комисия с цел рестартиране на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” и да започне своевременни действия за техническа подготовка на блоковете и получаване на лиценз от Агенцията за ядрено регулиране. Вносители са Красимир Каракачанов и  група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Комисията по енергетиката, Комисията по европейските въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител е народният представител Мария Капон. Водеща е  Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносители са народните представители Донка Михайлова, Христина Христова и Хасан Адемов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за проверка на държавните резерви от горива. Вносител е народният представител Мартин Димитров.
Това са съобщенията.

Преминаваме към изказвания от парламентарни групи.
Ще дам думата на председателя на Парламентарната група на Коалиция за България господин Найденов, но преди това виждам желание за процедурен въпрос.
Госпожо Манолова, имате думата, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, в духа на толерантност, уважение и равнопоставеност на малцинствените групи в България ви предлагам да поздравим българските роми с днешния голям празник – празника на Банго Василий, ромската Нова година, и да им пожелаем здраве, късмет, щастие и благополучие в личен план. (Ръкопляскания от КБ, ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приемам ръкоплясканията ви като израз на съгласие, колеги, да отправим колективен поздрав към ромската общност.
Давам думата на господин Ангел Найденов. Заповядайте, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Фактът, че днес е първият ден от по принцип редовната Единадесета сесия на Народното събрание и,  разбира се, че е обичайна практика да се направят изявления от името на парламентарните групи. Едва ли в тези изявления, дами и господа народни представители, констатацията, че ни предстои една напрегната и силно политизирана, тежка и трудна сесия на Народното събрание ще бъде откритието на днешния ден.  Сесия, която ще прилича в някаква степен на предишната, но и силно ще се различава от поредицата сесии на Четиридесетото Народно събрание и не е необходимо човек да има кристална топка, за да предвиди развитието на ситуацията например в политически план. Достатъчно е да ви върна в дните на м. декември към тогавашните протести или да ви припомня страстите по дискусията по бюджета за тази година. И тогава, и днес е ясно, че напрежението, което възниква от естествените политически различия, ще ескалира, че предизборните емоции са вече част от ежедневието ни, че дните до изборите през тази година ще минават под знака на опитите да се създава напрежение, да се внушава усещане за нестабилност, да се търси конфронтацията.
От доста време е ясно, че люшкането от скандал в скандал, създаването на силен негативизъм към управлението и управляващите на всяка цена и при всеки повод води до един общ отрицателен ефект и не знам дали всички си даваме сметка.
Първо, до невъзможността да стигнем до съгласие дори и по въпроси, които не просто предполагат, а налагат необходимостта от национална позиция. Типичен пример е приемането на декларацията в понеделник на извънредното заседание.  
Второ, до истерично раздухвана враждебност към мнозинството, която се трансформира във враждебност към институции, а това засилва недоверието към държавата и накърнява общата репутация на държавата, до засилване на разочарованието и омерзението на хората от всичко, което е свързано  с политика и политици. Това, дами и господа народни представители, се трансформира в отчуждение и ниска избирателна активност, а не в симпатии към политически формации, дори и в лицето на извънпарламентарната опозиция, която живее с усещането за непорочност.
Междувпрочем за всичко това допринася и фактът, че  в многогласието на опозицията не може да се открои разумната и реалистична алтернатива. Извън отрицанието не може да се намери предложението, което да ни накара всички заедно да го подкрепим, независимо че то би могло да изхожда от средите на опозицията. Аргументите за подобно твърдение също могат да се открият в дискусията, проведена в понеделник. Например аз ще посоча предложението да обявим обща криза и да действаме не по разпоредбите на Закона за енергетиката, а по Закона за управление на кризи, сякаш това ще отвори крановете на руско-украинската граница или до предложението за прекратяване на договора с „Газпром”, сякаш това автоматично ще ни докара газ от Скандинавия, Северно море или от Северна Африка. 
Лесно може да се прогнозира, че в икономически план сегашната сесия ще минава под знака на негативното влияние на световната финансова и икономическа криза, видимото й отражение върху българската икономика. Вече виждаме и силно отрицателното проявление и огромните проблеми, създавани в резултат на безпрецедентното прекратяване на доставките на природен газ.
Лавинообразно ще нарастват и щетите и загубите и въпреки голямата разлика в оценките между 100 и 600 млн. лв. е ясно, че това е едно голямо натоварване на българската икономика. Несгодите на хората в тази ситуация не могат, разбира се, да бъдат оценявани.
В обществен план атмосферата ще се определя от емоциите и страстите, които обичайно съпровождат всяка предизборна обстановка, но допълнително утежнявана от съзнателно провокирани протести. Ще добавя, че съществуващи и разбираеми поводи за напрежение със сигурност ще бъдат експлоатирани от политически сили, преследващи повече от всичко собствените си интереси. Със сигурност и в днешните протести, въпреки основателните по принцип аргументи, които се споделят у част от протестиращите, можем да открием разнородност, разнопосочност и силна политизираност.
През тази сесия Парламентарната група на Коалиция за България ще изведе следните  приоритети, дами и господа народни представители.
Първо, развитие на политическата система и разширяване на участието на гражданите в управлението. И тук особен акцент поставяме на изборното законодателство, промените в избирателната система, мерките срещу купуването на гласове, окончателното приемане на Закона за участие на гражданите в управлението на страната.
Второ, в борбата срещу корупцията и престъпността, развитието на съдебната система, усъвършенстването на наказателната политика. Тук вниманието ни допълнително ще бъде фокусирано върху развитието и съответно изпълнението на задълженията, произтичащи по Глава „Правосъдие и вътрешни работи”, както и върху ангажиментите, свързани с развитието на системата за усвояване и контрол на средствата по еврофондовете.
Трето, законодателство в социалната сфера с фокусиране на вниманието върху здравеопазване, образование, демографска политика, култура.
Четвърто, разбира се, не пренебрегваме и законодателството в сферата на медиите и информационното общество.
Следва законодателството в областта на отбраната и националната сигурност, което ще даде допълнителен тласък на реформите в сектора за сигурност и вече има готовност Комисията по отбраната в четвъртък да започне разглеждането на новия Закон за отбраната и въоръжените сили.
Законодателство в областта на местното самоуправление и териториалното развитие. Тук, разбира се, ще откроя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията. 
Не на последно място по важност – законодателството в областта на данъчната и финансовата политика.
Дами и господа народни представители, завършвам с мнението, че предпоследната сесия на Народното събрание не е най-удачната от гледна точка на амбиции и очаквания за обем и качество на продукта на нашата дейност. При повече ангажираност със сигурност бихме могли да се доближим поне малко до разбирането на избирателите за морал и отговорност в поведението на народните представители. 
Освен пряката законодателна дейност, ние ще продължим да залагаме на коректните отношения и на доверието между партньорите в тройната коалиция, ще разчитаме на диалога и партньорството със синдикати, работодатели и неправителствени организации. Ще продължим да полагаме всички усилия, за да изпълним своите ангажименти като управляващи пред нашите избиратели и това да ни позволи да застанем с открити лица пред всички тях и пред европейските ни партньори. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преди да дам думата на господин Бакалов, искам да отправя апел към ораторите да спазват времето. 
Второ, в хода на изказването на господин Найденов, господин Костов ми даде знак от място за проблема, който възниква, с колеги народни представители, които разговарят, стоят прави и пречат на онези, които желаят да слушат оратора, да направят това. Аз не прекъснах господин Найденов, за да отправя такъв апел, защото и господин Костов, и всички други са със съзнанието, че когато прекъснеш един оратор, това прекъсва неговата мисъл. По този повод господин Костов, може би справедливо е възразявал на мои интервенции в миналото. 
Давайки думата на господин Бакалов, отново моля колегите да бъдат по местата си и да слушат оратора.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние от групата на Обединените демократични сили имаме законодателно предложение – към Конституцията на Република България да се приеме още един основен закон и той да се казва „Управление при кризи на БСП”. Той да съдържа член първи и единствен, който да гласи: „Криза се нарича управлението на БСП. Наличието на коалиционни партньори развива кризата до степен на национална катастрофа.” 
Така никой в България и в Европейския съюз или където и да било по света няма да бъде изненадан, когато се окаже, че са изкрадени парите от европейските фондове, че един порой може да завлече цели населени места и на никой от властта да не му пука от това, че една магистрала е платена пет пъти и не е построена.
Ако приемем такъв закон, никой няма да бъде изненадан и когато големият шлем се окаже голям срам. Газ в тръбите няма. Народът зъзне, министърът, подписал договора, се грее на бразилските плажове, а шефът му облякъл жилетка студува в неотопленото кино на ул. „Позитано” № 20, където основната му битка била вторият мандат. Нямаше да има изненадани от това, че премиерът и министърът знаят различни числа за наличното гориво в държавата, за цената на руския природен газ и за евентуално втора тръба, която би направила страната ни поне частично по-независима от Русия.
Уважаеми колеги, ако това беше филм, щеше да е комедия, макар и на ужасите и щеше да е смешно, но то е реалност. Защото при тази реакция на управляващата коалиция, ако газовата криза беше война, страната щеше да бъде обявила капитулация още         на 6 януари. 
Ако приемем Закон за управление при кризи на БСП, поне всички българи и всеки един от тях ще е предварително информиран, че когато тази политическа сила е на власт, всяка нова криза е добре дошла, защото принуждава хората да оцеляват в новото бедствие и дава шанс на управляващите да укрият в нея отговорността си за предишното бедствие. 
Няма да се връщам в началото на мандата на тройната коалиция. Има достатъчно доказателства и при последната година за това, че всеки нов скандал е все по-голям, но достатъчен да заглуши предишния.
При всяка криза виждаме, че България се управлява от коалиция на изненаданите жертви, от правителство, заложило на чужди интереси, арестувано от бедствия и кризи, с вързани ръце от политическа неспособност, от премиер, който кара щастливо спрения от движението на историята трамвай, а царят и Доган дори не е ясно къде са.
Силно се надявам, макар и да не вярвам, че е възможно това управляващите да си дават сметка, че остават няколко месеца от мандата. Време, което е изключително важно за България. И да спрат да ни занимават с това – предупредила ли ги е Москва или не е. Кризата е факт, и то не само с финансите и природния газ. Има криза в политиката и в управлението. 
Основната задача на едно правителство е да предвиди доколко страната е изложена на риск, да вземе отдалеч необходимите мерки и да застрахова страната си за този риск. Да направи живота на хората, които живеят в страната, много по-безопасен, доходен и по-приятен. Вместо това, както винаги, когато БСП и партньори управляват, в края на мандата им остава една банкрутирала държава, без никакво обезпечение – едни наплашени, обеднели и студуващи хора. 
Поляризация и конфликт има вътре в управляващата коалиция и тя се предава на обществото и на функционирането на държавата. Глупава политика и фатални грешки оставиха България напълно неподготвена за противодействие на кризата. Заради жертвената поза на управляващите и циничното незачитане на законите от властта, обществото започна да се отнася с неуважение към Европейския съюз, с омраза към партньорите на страната, с абсолютно недоверие към институциите и законовите рамки на държавността.
На вас, господа управляващи, ви трябват такива избиратели – наплашени, премръзнали, изпълнени със страх и омраза. 
Говорилнята онзи ден за действията непредприети от правителството, показаха за пореден път, че не само нямате стратегия за развитието на страната, но нямате и защитна стратегия, използвате всяка криза, за да наложите нежелана и вредна за България политика. Краденето на пари и загубата на доверие са двете неща, които тройната коалиция прави най-добре. Намирате се във фактическа невъзможност да вземете решение, по който и да е проблем в държавата. Карате всеки българин да се чувства глупав, а плановете и мечтите му са компрометирани.
Загубихте толкова много време и пари на България, че ако бяхте кандидат за кредит, нито една нормална банка нямаше да ви отпусне и една стотинка. Нямате не само план ”Б”, но и план „А” нямате. 
Затова ви предлагам – паркирайте правителството си при трамвая на Станишев и си останете в черно-белия архивен филм, в който вкарахте народа. Гледайте си го сами, на студено, в киното на ул. „Позитано” № 20. 
До тогава ви предлагам за кратко време до края на тази парламентарна сесия да спрете да се правите на жертви и заложници, да приемете реален план за защита на трудовия пазар, на националната ни сигурност, на образованието и на здравеопазването. Да спрете да препятствате малкия и средния бизнес и да го допуснете до все още неспрените европейски фондове. А тук в, Народното събрание, да гласуваме политическите закони, които ще позволят на България да проведе открити и честни избори за български европейски парламент, избори, по правилата на демокрацията, а не по сметките на тройната коалиция. Тях ги видяхме колко струват.
Уважаеми господа управляващи, времето ви изтече! Благодаря ви.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това го казваш вече за трети път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на председателя на Парламентарната група на Демократи за силна България  господин Иван Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Изглежда, ние от Демократи за силна България  сме последните, които се отнасяме с уважение към този момент, в който ръководителите на парламентарните групи заявяват своите намерения за предстоящата сесия. Апатия, незаинтересованост, ходене, говорене помежду си и то по време, хайде, да речем това да става, когато аз говоря – малка парламентарна група, разбираемо е. Говори водачът на мажоритарната група. Тук е един хаос в Народното събрание. 
Свършихме своите заседания сред протести и ги започваме сред протести. Разликата е само, че на 19 декември 2008 г. имаше газ, а сега няма. Има омерзение. Омерзението се ражда преди всичко и най-вече от това, че българите виждат провалени своите надежди за европейско членство, за полза от европейското членство. Омерзението се ражда от това, че страната ни е заклеймена като  най-корумпираната, най-зле управляваната, най-некомпетентно управляваната страна в Европа.
Това е причината за омерзението. Огромно парламентарно мнозинство, което не знае как да действа, не знае как да използва предимствата на своето доминиране в Народното събрание, отнася се без необходимата заинтересованост към проблемите на страната. Затова първият приоритет на Демократи за силна България ще бъде защита на българските граждани и фирми от наслагващите се една върху друга кризи, които сериозно влошават стандарта, качеството на живот и условията да се прави бизнес и предприемачество в България.
Кризата, за която ние предупреждавахме, ето пред мен е моята реч от миналата година, е първата, върху която се насложи управленска криза и безпомощност, наложи се международната финансова криза, нездравият икономически растеж, а сега кризата на прекратените доставки на синьо гориво. В тази обстановка някой трябва да заяви и ние го заявяваме: трябва да се постави като основен приоритет грижата за състоянието на българските домакинства и българските фирми.
Заявявам от името на Демократи за силна България, че ние ще инициираме и ще подкрепим вот на недоверие към това правителство в тази сесия на Народното събрание в случай, че върху България се наложат нови финансови санкции или друг вид санкции, които да покажат, че недоверието между България и Европейския съюз се задълбочава. И нека никой да не се опитва да превърне това в друго действие, освен смисъла, който ние влагаме в него. 
Трябва тристранната коалиция, която създава недоверие към България, която очерня образа на страната ни, да отиде в опозиция. Това е добре за предприемачите от БСП, това е добре за домакинствата от ДПС, това е добре за хората, които подкрепят НДСВ, защото вие не решавате основната задача, която стои пред България. А тя коя е? В условия на наслагващи се една върху друга кризи да бъде защитено това общество, да бъде защитена тази икономика. Затова трябва да си отидете колкото се може по-бързо.
Трето, ние настояваме и ще настояваме много категорично през тази сесия вие веднага да предадете контрола върху Комисията за борба с корупцията на опозицията, да я съставим на паритетен принцип, защото комисията играе ролята на чадър, който прикрива корупционните практики. Ако имаше реална Комисия за борба с корупцията, нямаше да бъдем най-корумпираната страна. Ние ще настояваме да се създаде специална парламентарна Комисия за контрол за изразходването на европейските средства. И ако не в това Народно събрание, в следващото Народно събрание ние ще направим тези действия. Комисиите ще бъдат паритетни и ще бъдат ръководени от опозицията.
Защо трябва да бъде така? Защото опозицията запазва най-ярко критично отношение към недъзите на управлението. Заради това тя трябва да контролира тези две ключови комисии.
На пето място, ние заявихме преди една година и сега го повтаряме, че сме за справедливи и балансирани икономически отношения с Русия и категорично заставаме на тази позиция. Ние очакваме българският министър-председател в името на нарушения баланс на тези отношения, в името на това, че те станаха категорично несправедливи по отношение на българските граждани и фирми, да поиска компенсации от руската страна за причинените щети на България от спрените доставки на природен газ. Няма по-национално отговорна политика от това българският министър-председател да застане пред руския и да каже: уважаеми колега, Вие причинявате огромни щети на моята страна, на икономиката на тази страна и ние настояваме да компенсирате тези щети изцяло.
На шесто място, напомням, че преди една година казахме, че е абсолютно необходимо да се намери национално съгласие, за да се приеме и Закон за изборите, по който ще се проведат избори за Европейски парламент и Народно събрание. Една година чакаме управляващото мнозинство. Спомням си тогава бурните реакции от мажоритарната група на БСП, които казваха, че едва ли не са решили тази задача. Чакахме ви една година и внасяме свой законопроект, защото вие очевидно не сте в състояние да решите тази задача.
Ще завърша с това, че от Парламентарната група на Демократи за силна България може да се очаква подкрепа за промяна на Конституцията, която да реши всички тези въпроси, които виждаме, че се натъкват на ограничения в българската Конституция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Лютви Местан от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, изпратихме 2008 г. с първите признаци на световната финансова криза. Газовата криза, с която посрещаме 2009 г., е с далеч по-осезаеми преки последици за всеки един български гражданин. Едва ли може да се мечтае за по-благоприятни предпоставки за предизвикване и на политическа криза. Разбира се, това последното е опит да застана от позицията на представител на българската опозиция. Нямам предвид протестите отвън. Протестите са естествено състояние на политическия процес в едно демократично гражданско общество, но определено имам предвид опитите за политическа експлоатация на протеста. 
Може би у някого да се е отключила и асоциацията за предишни зими, като тази от 1997 г. например. Но аналогията е измамна, защото общото между януари 1997 г. и януари 2009 г. се изчерпва с наименованието на месеца по няколко причини: първо, България се намира в коренно различна социално-икономическа среда, и второ, от гледна точка на политическата и управленска отговорност. 
Отговорността за финансовата криза, която през 1997 г. извади на улицата стотици хиляди български граждани, бе на тогавашното българско правителство. Днес в тази зала, пък и извън нея, едва ли има отговорен политик, който да държи виновно правителството на тройната коалиция за световната финансова криза например. Тя беше породена от лоши регулации не в България. 
Разбира се, проблемът със спрените доставки на природен газ, макар да е резултат от влошените отношения между Русия и Украйна, се разполага и в полето на отговорност на българската политика. Вероятно редица правителства търпят критика за това, че зависим от една-единствена тръба. Сигурно е била възможна и по-агресивна политика на диверсифициране както на източниците, така и на трасетата за доставка на природен газ. Но това едва ли е отговорност само на настоящото правителство. В условия на криза то показа ресурс да се справи със ситуацията. Разбира се, далеч по-правилно е разбирането за антикризисната политика като политика на превенция на риска от криза. Едва ли кризата с газа промени с нещо релефа на Югоизточните Родопи и на Северна Гърция, за да се сетим, че разстоянието между Комотини и Хасково е само 73 км. Толкова бе и преди 6 януари. Но и тази критика не може да се отнася само към настоящото правителство. 
Общо-взето, България има своите достатъчно сериозни проблеми, които биха могли да бъдат решени по пътя на широкото съгласие между политическите сили. Точно затова финансовата криза и проблемите с газа не са предпоставки за политическа дестабилизация. 
Страната се нуждае от политическа стабилност, за да смекчи последиците от световната финансова криза. Решителните мерки са заложени в бюджета по посока на поддържане на кредитната активност, увеличаване на вътрешните инвестиции, които да компенсират неизбежното намаление на външните, подкрепа на реалния сектор, уважаеми колеги!
И точно днес ще го кажа, защото разбрах, че навън ще протестират и земеделските производители – вероятно имат основание за своя протест, вероятно стандартът им продължава да бъде далеч от този на европейския земеделски производител, но също така е вярно, че никога българският земеделски производител, при никое друго правителство, не е получавал толкова преки помощи и доплащания, колкото по време на това управление. Това е първото правителство, което води активна политика в този реален сектор. И това трябва да си го признаем. Трябва да го признаят даже и най-големите недоброжелатели на правителството на тройната коалиция. 
Разбира се, ние не правим илюзии, че идеята за наближаващите редовни парламентарни избори няма да постави своя отпечатък върху политическото говорене, върху политическото ни поведение и върху законодателните ни инициативи.
Ще кажа също, че вероятно идеята за предстоящия вот ще бъде предизвикателство както за коалиционното единение, така и за опозиционното обединение. Но, убеден съм, че партиите от управляващата коалиция ще успеят да намерят баланса между принципа на партийната идентичност и общите цели на управлението на страната, защото никой няма да ни прости, ако през последните шест месеца не поддържаме високия темп на реформите, ако жертваме която и да е реформа във връзка с предстоящите парламентарни избори.
Уважаеми колеги, Движението за права и свободи, парламентарната ни група, централното ръководство са на мнение, че реформите трябва да продължат с още по-ускорени темпове, че българският парламент няма излишна политическа енергия, която да се изразходва по посока например на промяна на Конституцията, която да обслужва съвсем, съвсем конюнктурни цели.
Смятаме, че цялата парламентарна енергия на Народното събрание и на правителството трябва да се насочи към решаване на неотложните проблеми на българските граждани и ние отново ще дадем своя принос за успешното управление на страната! 
Да е честита Новата 2009 година! Здраве и успехи на всички! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на Национално движение за стабилност и възход господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес е първото редовно пленарно заседание и май всички накрая ще си въздъхнем с облекчение, че тази кошмарна парламентарна ваканция свърши. Тя започна с публичен линч в едно телевизионно шоу и продължи с газовата криза при рекордни януарски студове. Не вярвам обаче, че някой е изпитал злорадо задоволство от изпитанията, на които всички бяхме поставени – и упражняващите властта, и потърпевшите от нея. Те ни показаха, че това, което ни свързва, има по-голямо значение за живота ни от онова, което ни разделя.
Опитах се да сортирам изводите от случващото се с ясното съзнание, че ние по-често използваме думите не за да обясним, а за да политизираме смисъла на казаното. Вероятно и сега поуките ще потънат в предизборна реторика на противопоставяне, взаимно отричане и омаскаряване – нещо, за което между другото колегата Бакалов вече даде тон в своето слово. Но суровите оценки и дори публичното омаскаряване и заклеймяване са част от нашата длъжностна характеристика.
Казвам това с ясното разбиране, че политиката и управлението не са едно и също нещо.
Уважаеми колеги, ще отделя внимание на ветровете на общественото мнение, които направляват политиката, а медиите се опитват да концентрират в торнадо. Мисля, че нямаме право да ги съдим, защото фабриката на компроматите вече е превърната в индустрия за масово омаскаряване, не от сценаристите на телевизионни скечове или авторите на вестникарски карикатури и гротески, а от начина, по който се водят политическите дебати у нас. Така наречените скандали си отиват само когато ги сменят други, по-унизяващи достойнството на политическия опонент. Нищо, че след всяка каскада от скандали рейтингът на политици и институции все повече пада. Факт е, че всички се чувстваме гузни, давайки си сметка, че политиката, която правим, поощрява публично поведение, което ние, а не медиите, приемаме за скандално.
Но защо в политиката, превърната в евтино шоу, сценичното поведение да е позволено, а в телевизионно шоу сценичното говорене да е недопустимо? Егоцентричното мислене и упорито пристрастие към политиката на гнева и компромата отблъскват хората от публичния живот, а разминаването между политическата класа и гражданите е на път да стане необратимо.
Колкото по-значими и важни за живота на хората са задачите, които решаваме, толкова по-неубедително изглежда политиката ни - и тази, която управляващите правим, и онази, която опозицията предлага. Стигнахме до парадокса да печелим подкрепа не с увеличение на електората си, а като намаляваме привържениците на опонентите ни чрез публично дискредитиране. С тази паразитна технология ние научихме избирателите, че най-добрият избор е протестният вот. Както е тръгнало, скоро не само няма да имаме избиратели, а ще се налага специално да си отглеждаме и електорат, вписан не в избирателни списъци, а в червената книга на изчезващите видове.
Ще завърша с едно наблюдение, в случай че все още има някой, който да не го е забелязал. На санкциите, които европейските институции ни налагат, българските граждани вече гледат като на единствена полза от членството в Европейския съюз. Хората са готови да губят пари и да се лишат от възможности за развитие, само и само политическата класа да бъде наказана – не от опозицията, в чиито протести те участваха слабо, а от европейските органи, които следят работата на националните институции.
Ето затова, уважаеми госпожи и господа, днес ни е необходим нов обществено политически консенсус.
Ние, от политическия център, предлагаме в основата на този договор между гражданите и държавата да вградим усещането за обща цел. Не разграничавайки ляво от дясно, отдавна превърнали се в огледални образи, хората разпознават разликата между работещите идеи и партийните, между обществени потребности и лични интереси. Повече от ясно е, че противоречия в потребностите на хората няма.
Затова през тази сесия на Четиридесетото Народно събрание Парламентарната група на НДСВ ще насочи своите усилия да мотивира хората за пряко участие в парламентарната демокрация. В Закона за избор на народни представители ще внесем промени, които да гарантират правото на избирателите да пренареждат пропорционалните листи при нисък праг на преференциално гласуване. В Конституцията ще предложим промени, които да парират политическото номадство и да улеснят избирателите, като им осигурят възможност да гласуват две в едно в един ден за европейски и български парламенти.
Уважаеми колеги, студентите, земеделските производители, еколозите, интернет-обществата и не само те, които организираха днес митинга, който се очаква пред парламента, очакват от нас да позиционираме нашата политика върху идеята за общото благо. Нека  да оценим гражданската им позиция и да уважим усилията им, като не снижаваме интелектуалното ниво на политическата дискусия! Те искат от нас да премахнем разликата между онази политика, която ние водим, и онази политика, от която те имат нужда. Нека да свършим работата, заради която нашите избиратели са ни изпратили в Народното събрание! Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и единични ръкопляскания от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на Българска нова демокрация господин Борислав Ралчев.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Стартираме новата година с усещането, че България се управлява на задна скорост. Няма как да е различно, след като от случващото се в началото на 2009 г. можем да останем с впечатлението, че времето в страната ни сякаш върви назад, а не напред. 
Тази година започна по идентичен начин, както преди дванадесет месеца, с криза. И ако преди  една година вината за това се търсеше от властимащите в усложнената метеорологична обстановка, то сега тя се прехвърля на газовата война между Русия и Украйна.
Истината обаче е, че реалното кризисно положение в страната ни и в двата случая се разви най-вече поради неадекватните действия или по-скоро бездействия на българското правителство и отговорните институции. 
Неподготвеността, с която българското правителство на тройната коалиция посреща почти всяко предизвикателство, пред което се изправя България, сякаш показва, че любимата емоция на управляващите е изненадата. Примерите, които могат да бъдат дадени, са многобройни: изненадата на институциите и органите на изпълнителната власт от падналия обилен сняг, и то посред зима; изненадата на управляващите от отнетите акредитации на разплащателни агенции и спирането на европейските средства, и то след като в продължение на месеци получаваха предупреждения от Брюксел с призиви за действие. И най-пресният пример, изненадата на правителството от спрените доставки на газ, и то след като сигнали за подобно развитие бяха получавани многократно през последните години и най-вече през последните седмици. Всяка изненада на управляващите обаче коства много на страната и нанася щети, от които страдат българските граждани, родният бизнес и развитието на България като цяло.
Ние от Българска нова демокрация отговорно заявяваме, че демонстрираната до този момент неподготвеност на правителството по ключови въпроси не може и не бива да продължава. Две хиляди и девета година идва с много предизвикателства и заплахи. От адекватните решения и предприетите мерки ще зависи изключително много дали страната ни ще успее да преодолее трудностите и ще се превърне в остров на стабилност  и просперитет или ще бъде пометена от вълните на надигащата се буря. 
За жалост още в първите дни на 2009 г. управляващите от тройната коалиция за пореден път показаха, че няма експертен капацитет и потенциал да водят България в ситуация на криза – било то природна, финансова, икономическа или енергийна. Очевидно е време този кабинет да се оттегли от власт, за да могат българските граждани да изберат нови управляващи, които да подготвят страната ни за предстоящите предизвикателства.
През новата парламентарна сесия групата на Българска нова демокрация извежда за свой приоритет поемането на ролята на рационален коректив на управляващите в очакваните през 2009 г. кризисни сфери.
На първо място, ще концентрираме вниманието си по отношение на мерките за ограничаване на негативните ефекти от бушуващата вече у нас икономическа криза. Запазвайки първоначалната макрорамка на Бюджет 2009, въпреки влошената глобална ситуация правителството заложи бомба с часовников механизъм, целяща да осигури пари за поредното предизборно прахосничество. Това подценяване на рисковете показва или огромна некомпетентност, или пълна безотговорност, чиято тежест всички български граждани ще трябва да носим години наред.
На второ място, ще настояваме за приемане на цялостна стратегия за национална енергийна сигурност. Няма съмнение, че настоящата газова криза е породена не само от външни фактори, а от продължилото почти цял мандат управленческо безхаберие и липса на официална управленческа позиция за енергийната стратегия на страната ни в средносрочен и дългосрочен план. 
Крайно време е да бъдат дадени стратегически отговори на въпросите: с какви енергийни ресурси разполага страната ни и как най-ефективно могат да бъдат използвани те? Как ще бъде решен проблемът с изключително високата енергоемкост и енергийна неефективност на българската икономика? Какви са възможностите за повишаване на резервите от различни видове енергийни източници с цел подготвеност при възникване на кризи? По такъв начин ще бъде гарантирана диверсификацията на източниците на енергия и развиване на алтернативни форми на добив на енергия с цел защита от изненада във външната енергийна зависимост и отстояване на българските национални интереси? Какви са плановете за разширяване на използване на възобновяеми енергийни  източници с оглед достигане на европейските екологични критерии и подобряване на качеството на живот на българите?
На трето място, ще настояваме за мерки, които да възстановят влошения имидж на България в Европейския съюз. Управленческите провали на тройната коалиция не ни позволяват да прекрачим реално прага на Европейския съюз и да се възползваме от всички права и възможности, в това число и финансовата подкрепа, за развитието на страната,  които еврочленството ни предполага.
Ние от Българска нова демокрация призоваваме парламентът да поеме функцията си на коректив на управляващите и да изисква от кабинета представяне на постоянен отчет за извършената дейност за справяне с недостатъците в така наречените проблемни области. След тежките европейски критики за липса на напредък в сферите на правосъдието и вътрешния ред и с безпрецедентните санкции по европейските фондове Народното събрание трябва да поеме ефективно ангажимента за оказване на необходимия натиск за реално изпълнение на изготвените,  засега само на хартия, мерки.
На четвърто място, ще продължим ангажимента си и към гарантиране правата на българските граждани като потребители и защита на малкия и средния бизнес, като най-спешна мярка в тази посока ще настояваме за приемане от Народното събрание на система за обезщетяване на гражданите и бизнеса, чрез която да бъдат осигурени разходи от държавния бюджет за възстановяване на виновно причинени вреди от кризата със спрените газови доставки.
Бих искал да завърша с това, че 2009 г. ще е годината на политическата отговорност, защото от политическите решения ще зависи как страната ни ще премине през очакваните изпитания. Всички български граждани можем само да се радваме, че настоящото вредно управление може да продължи най-късно до лятото. След това идва време за бъдещото десноцентристко правителство, което най-накрая да поведе страната напред по пътя на развитието и завръщането към Европа. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група пожела думата господин Любен Дилов. Разбирам, че той е упълномощен от групата по време на заседанието. Виждам потвърждение от госпожа Ася Михайлова.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, присъединявам се към пожеланията и надеждите за една честита 2009  година и от името на моите колеги от Парламентарната група на движение „Напред”.
Това, с което бих искал да ви занимая, е една арабска поговорка, която казва: Попитали камилата: „Защо ти е крив вратът?”, а тя отговорила: „То какво ли ми е право!”.
Ние в „Напред” не смятаме в момента, в началото на последната парламентарна сесия на Четиридесетото Обикновено Народно събрание, да се занимаваме с кривиците на българската политическа камила. Хората отвън днес, 14 януари 2009 г., достатъчно ясно показват какво е криво. На първо място, криво е, напълно изкривено е общуването между управляващи и управлявани. Наскоро един политолог доста сполучливо каза, че ако попитаме днес българите, те ще поискат този кабинет да падне, но ако може, да не идва друг. Очевидно е, че цялата политическа функция в България се намира в криза.
Ние имаме няколко пътя. Единият, да се вайкаме и да се обвиняваме. Никому не сме простили, но смятаме, че мястото за разправа с политическите ни противници са изборите. И в момента особено подходящо е, когато от „Булгаргаз” останахме само с „Булгар”, да помислим кои са онези мерки, да ги кажем, или дори думи, действия, които могат да укрепят именно този „Булгар”, с който сме останали днес.
Кризата не е нещо драматично. Обществото се развива чрез кризи. Както знаете, дори един китайски йероглиф описва по един и същи начин „криза” и „възможност”. Въпросът е: кои възможности от тези четири кризи, които в момента тресат България, управляващите ни предлагат. И къде са те, къде е дискусията за тези възможности в този парламент?
Ние от движение „Напред” ще се опитаме поне в последната сесия да инициираме дебат именно по тези четири кризи и по възможностите, които те предлагат.
Първата криза, уважаеми колеги, е криза европейска. Ние се намираме в остра криза на доверие на европейските институции към България. Това е очевидно, това е очевадно. Това има своите материални, финансови измерения: спрени фондове, заплаха от нови наказания, заплаха от санкции.
Коя е възможността, която ни се предлага пред изхода от тази криза? Ние не чухме нито една. Извинявайте, елементарни жестове трябваше да бъдат направени. Трябваше да си отидат малко министри и малко заместник-министри. (Реплики от КБ.) Вероятно не го решава, но са жестове. Толкова по кризата с европейското доверие. Очевидно, вие не искате да я решавате, не искате да давате възможности. Колко ги предоставя опозицията, е друг въпрос. Но управляващите, от които в момента се очаква това, не го правят.
Следващата криза е световната икономическа криза. Къде са мерките, които политическият елит на България предприема, за да подсили българската икономика? Извинявайте, но и до този момент единственото смислено нещо, което има на пазара на идеите и надеждите, е акцията на движение „Напред”: „Купете българското, подкрепете българската икономика!”. Това е единственото нещо, което реално се прави. Извинявайте, никой друг нищо не прави и нищо не предлага. Обединените демократични сили имаха едно добро предложение за Сребърния фонд, което изобщо не беше обсъдено достатъчно. 
Останалите две кризи са енергийната криза и кризата на доверие. Ще започна отзад-напред.
Криза на доверието. Завършихме предишната сесия с обсаден парламент. Откриваме новата сесия с обсаден парламент от хора, които дори не могат много ясно да формулират от какво са недоволни. Но са много недоволни. Това е дълбока криза на доверието между политическия елит и хората в тази страна. И ние, целият парламент заедно, пропуснахме няколко малки знаци, с които можехме да лекуваме тази криза. Например, пропуснахме най-после да влезе в пленарната зала законопроектът, който и аз вече не знам как да го наричам, за участие на гражданите във властта и т.н. Ние специално правихме няколко предложения за промяна в Закона за допитванията до народа, за да могат да бъдат те ефективни. През изминалата година имаше два локални референдума, проведени на територията на България. И за двата политическият елит на България каза по категоричен начин на хората: „Не ни пука какво мислите, въобще не ни интересува. Въобще не ни интересува, че сте излезли на студа, за да гласувате нещо си за тръбата „Бургас-Александруполис”. Изобщо не се вълнуваме от тази работа. По закон, вие сте невалидни”.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: И гражданите не излязоха.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Излязоха достатъчно граждани – толкова, колкото на парламентарните избори. Така или иначе бяха направени предложения. Управляващата коалиция направи общ законопроект, който го няма в залата. Защо го няма? Няма отговор.
Същото се случи и със Закона за лобизма.
Поне някакъв знак, че нещо се опитваме да се поизчистим, че се опитваме да се самоконтролираме! Извинявайте, но това, което направихме, е една комисия по Закона за конфликт на интереси, която беше оглавена от господин Олимпи Кътев. Моите уважения към господин Олимпи Кътев, но единственото, което смятам да декларирам пред тази комисия е декларацията, че хора като него трябва да бъдат държани далече от политиката. Нищо друго не мисля да декларирам пред тази комисия. Просто се чувствам неудобно да го направя. Няма да мога да обясня на колегите си журналисти на какъв се правя.
В заключение, уважаеми колеги, ще се спра съвсем накратко на третата криза – тази, енергийната. Защото движение „Напред” търси нов опит за политическо представителство, опитвайки се да събере на едно място земеделци, интелектуалци, патриоти, енергетици - смята, че енергийната криза в момента дава също възможности като всяка една криза и за жалост ние искаме да чуем ясно и категорично тези възможности. Готови сме да помагаме. Готови сме да дадем малкото си, но качествени гласове в този парламент, за да се случат няколко неща.
Първо, българското правителство трябва да използва газовата криза, за да защити националния интерес пред европейските ни партньори като предоговори екологичните разрешителни. Знаете, че ни дебне голяма опасност от предоговаряне на нивата на емисии. Сега е моментът ние да действаме активно и да договорим по-добри емисии. Трябва да направим постъпки за рестартирането на онези спрени мощности на територията на Република България, които са ефективни и в същото време екологични. 
Българското правителство с помощта на този парламент може и трябва да преразгледа приоритетите си и да сложи начало на една енергийна стратегия, която трябва да води до стабилност и най-вече до независимост. Това е очевидно! На изборите ще си казваме кой е виновен да не сме част от „Син поток” или да нямаме алтернативни източници. Енергийната стратегия трябва да бъде приета с консенсус от 10-те политически партии, защото тя е водеща и защото иначе няма да има никаква стойност като стратегия. Политиците трябва да осъзнаят важността от последователното изпълнение и да поемат ангажименти за това - поне това нещо трябва да сме се научили в тези дни студени да не подлагаме на съмнение. Ние в движение „Напред” ще работим колкото можем за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това се изчерпват заявените изказвания от името на парламентарни групи.

Преминаваме към нашата седмична програма.
Първо, точките включени в програмата по силата на ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията е дейността на Народното събрание. 
Първата точка е предложението на Парламентарната  група на Коалиция „Атака” за Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електроенергията и топлоенергията.
Виждам, че господин Шопов желае да представи проекта за решение.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми колеги, това наше предложение внесохме в началото на миналата сесия – през м. септември, когато въпросът беше изключително актуален, не че и в момента не е актуален. Както ви е известно, цените на топлоенергията и тока непрекъснато се увеличават, те пълзят нагоре. И трябва да се случи нещо – трябват мерки, които да се вземат от Народното събрание. Явно правителството не предлага такива мерки. 
Затова предложението е наше, на Парламентарната група на „Атака”, за да се спре тази порочна и опасна практика. Защото в крайна сметка лошото управление на системата, растящите цени и себестойност се хвърлят като тежест върху гърба на българските потребители, на българските граждани.
Нашето предложение за решение се състои в три основни точки. Те са за налагане на мораториум за увеличение на цените на топлоенергия и електроенергията в размер по-голям от сегашните им стойности за потребители за срок от шест месеца, считано от приемане на настоящото решение.
Ако позволите, господин председател, считам, че по правилник това е възможно, да направим поправка и изменение в нашето проекторешение – срокът да се счита една година от настоящото решение. Нека в този смисъл в този дух да бъде обсъждано нашето проекторешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Къде по-точно го предлагате – в точка първа ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ: В точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вместо шест месеца да бъде една година.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Срокът вместо шест месеца да се счита една година. Точка втора гласи: „Възлага на Министерски съвет на Република България да осигури и осъществи финансирането на производството на електроенергия и топлоенергия предвид разликите на производствените стойности и цените за крайни потребители, където производствената цена е по-ниска от цената на потребителя. 
Задължава Министерството на икономиката и енергетиката да изработи актуална методика за определяне разликата между производствена цена и сегашната цена на потребител, съобразно съществуващите условия за всеки от производителите на топлоенергия и електроенергия”.
Нашите мотиви бяха актуални към момента на внасяне на решението през м. септември, но те са актуални и сега. Затова и в момента мотивите са същите и ние ги поддържаме. Страната е изправена пред тежка криза – производството, преноса и потреблението на топлоенергия. Показват го особено последните дни. Когато говорим за електроенергия, трябва да мислим и за топлоенергия. Всъщност кризата с газта е криза изобщо в енергийната система. Защото топлоенергията и електроенергията не могат да се разглеждат отделно, трябва да бъдат разглеждани в пакет. Те в крайна сметка са константна величина. Това е основното. 
Въпреки очертаните различни варианти за предотвратяване на кризата единственият начин за избягването й и гарантирането на правата на българските граждани и потребители е да бъде наложен мораториум за изменение на сегашните действащи цени. Те бяха увеличени междувременно по отношение на топлоенергията. Предвид очертаващите се разлики между цените на производителите и цените за потребителите с оглед на растящите международни цени на енергоносителите се налага държавата масирано чрез осигуряване на финансови средства да компенсира тези разлики. Това подпомагане от страна на държавата за производството на енергия се налага предвид ниския жизнен стандарт на огромната част от българския народ и невъзможността на хората да посрещнат растящите разходи. 
По тези причини направихме и нашето предложение. По същество при дебата ще изложим допълнителни съображения за защита на това наше предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Да чуем и господин Христов, който да предложи своя проект.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предложението, за което става дума, е внесено на 1.11.2005 г. Както сами разбирате, една от точките не е актуална. Предложението гласи следното:
"Постановява мораториум върху цените на топлоенергията и електроенергията, считано към 1.09.2005 г. Въпросният мораториум да бъде в сила до приемането на поправките в Закона за енергетиката и установяване на законосъобразността на цените на електроенергията от страна на Върховния административен съд."
Ако си спомняте, тогава имаше такова дело във Върховния административен съд и ситуацията беше наистина критична.
Колеги, искам само да ви кажа, че аз внесох такива поправки в Закона за енергетиката. Ще ви цитирам няколко конкретни неща, които мисля, че не са загубили своята актуалност. Искрено се надявам българският парламент в рамките на тези няколко оставащи месеца наистина да ги приеме.
Става дума за следното. Премахване на закрепостяването на гражданите към Топлофикация; задължителна прозрачност на сметките за парно; отмяна на така наречената такса мощност. Слава Богу, междувременно тя беше отменена. Отпадане на принудителното събиране на сметки за ток и парно без да бъдат доказвани в съда. Колеги, за съжаление все още съществува този текст в Закона за енергетиката. Продължавам, за увеличаване на глобите на големите монополисти. Искам тук да кажа, че парламентът прие подобно решение и се радвам за това. Увеличаване на таксата "сградна инсталация". Знаете, че в момента тази такса достига за някои блокове 80-90%, тоест почти цялата сметка на хората отива за тази сградна инсталация. Премахване на кражбите от съседите. Това е един изключително важен въпрос, защото, колеги, вие знаете, че всички кражби, които се извършват от съседи, всъщност са към съкооператорите, а не към Топлофикацията. Тя измерва на един уред, който е на входа на блока и оттам нататък разпределението се извършва между самите съседи, тоест, ако някой краде, той краде от своите съседи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, господин Христов, завършвайте!
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие разбирате, че говорите по друг проект?!
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря на парламента, че прие в Закона за енергетиката моето предложение от миналата година за пломбиране на радиаторите, където има второ кранче, за залепянето на един стикер. Колеги, искам да ви обърна внимание, че за съжаление този закон не се спазва. А това е най-малкото, което можем да направим сега, в този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате!
МИНЧО ХРИСТОВ: Така ще облекчим добросъвестните граждани, които си плащат сметките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е накратко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правя Ви забележка, господин Христов. Вие добре съзнавате, че говорихте не по вашия проект за решение, а по Закона за енергетиката. Не е добра практика това, което правите. Струва ми се, че не е в интерес на това да бъдете възприеман достатъчно сериозно, когато застъпвате тезите си, да злоупотребявате по такъв начин с правилника. 
Господин Аталай, заповядайте за доклада на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! "Доклад по проект на Решение на Народното събрание за поставяне на мораториум върху приватизацията в енергийния сектор;
Проект на решение на Народното събрание за поставяне на мораториум върху цените на топлоенергията и електрическата енергия, № 554/86 от 2005 г., внесен от народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е по проекта за решение, за който говори господин Христов.
Господин Аталай, моля да представите доклада на вашата комисия по проекторешението на господин Шопов. Той го представи. 
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.

"ДОКЛАД
относно проект на Решение на налагане на мораториум за увеличаване на цените на електроенергията и топлоенергията, № 854-02-106, внесен от Волен Сидеров, Митко Димитров и Павел Шопов на 26.09.2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 3.12.2008 г. от 14.30 часа в зала № 456, Комисията по енергетика обсъди проекта на Решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електроенергията и топлоенергията, № 854-02-106, внесен от Волен Сидеров, Митко Димитров и Павел Шопов на 26.09.2008 г.
По предложение № 854-02-106 в Комисията по енергетика са постъпили становища, както следва: от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и от Министерството на икономиката и енергетиката с входящ № Ц 853-12-94 от 20.11.2008 г.
В своите становища официалните институции не подкрепят проекта за решение с мотивите, че той противоречи на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и европейското енергийно законодателство, основните актове на което са електрическата 2003/54; газовата Директива 2003/55 на Европейския съюз, както и на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Практическите ангажименти на държавните органи по отношение на провежданата социална политика са прилагани с Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. 
В резултат на проведения дебат комисията взе следното решение:
Отхвърля проекта на Решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електроенергията и топлоенергията, № 854-02-106, внесен от Волен Сидеров, Митко Димитров и Павел Шопов на 26.09.2008 г., с 2 гласа "за", 8 гласа "против" и 1 глас "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, докладът на комисията по другия проект за решение, представен от господин Минчо Христов и господин Владимир Кузов, е от 23.12.2005 г.
Самият господин Христов отбеляза, че проектът за решение, внесен тогава, вече не е актуален, така че той самият не го мотивира.
Обсъждаме проекта за Решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електроенергията и топлоенергията, внесен от господин Сидеров и неговите колеги. За коректност ще прочета текста на проекторешението, за да може да бъде обсъдено и след това гласувано:
На основание съответните текстове от Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се предлага Народното събрание да реши:
„1. Налага мораториум за увеличаване на цените на електроенергията и топлоенергията в размера по-голям от сегашните им стойности за потребители за срок от една година, считано от приемане на настоящото решение.
2. Възлага на Министерския съвет на Република България да осигури и осъществи финансирането на производството на електроенергия и топлоенергия предвид разликите на производствената стойност и цените на крайните потребители, където производствената цена е по-ниска от цената за потребител.
3. Задължава Министерството на икономиката и енергетиката да изработи актуална методика за определяне разликата между производствената цена и сегашната цена за потребител, съобразно съществуващите условия за всеки от производителите на топлоенергия и електроенергия.”
Това е проектът за решение. Преминаваме към обсъждане.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): На няколко пъти, колеги, се употребиха думите актуален и актуалност. Аз не считам, че проектът, внесен от другите двама колеги, който се разглежда тук, не е актуален. Този въпрос ще бъде актуален дотогава, докато не бъде разработена една цялостна енергийна стратегия, с каквато страната на практика не разполага. Защото това е един от големите проблеми на енергетиката и въпросите, които вчера обсъждахме за газовата криза и енергийните проблеми изобщо, че страната няма на практика актуална енергийна стратегия. 
Оттук следва обстоятелството, че страната разполага и с един неадекватен, неизпълняващ задължението си и не на ниво орган, който е Комисията за енергийно и водно регулиране, който не е в състояние да регулира тези много важни обществени отношения, въпроси и правоотношения, свързани с енергопотреблението. Така че този дебат по нашия законопроект, който внасяме, е важен и за да предизвика най-после създаването на сериозна енергийна стратегия на страната, в която стратегия трябва да има основополагащи елементи. Един от елементите в тази енергийна стратегия трябва да бъде стабилността на цените на енергоносителите изобщо – на топлоенергията, и на горивата, включително и цените на течните горива, на бензина, на дизела и другите горива за двигателите с вътрешно горене.
Така че ние с това проекторешение правим опит за един дебат в тази насока, който да сложи началото и да положи основите на една бъдеща стабилност, държавна намеса, непрекъснато участие на държавата, на правителството, на съответното министерство във формирането на цените, не както към момента нещата са стигнали до една уродлива либерална политика, която не ангажира държавата и държавните органи за реглаж на цените в тази област, която е толкова важна, защото от нея зависят и основните отрасли на стопанството. Безпредметните, безпричинни, необосновани много често увеличения на цените на топлоносителите и на енергоносителите, на горивата изобщо рефлектират върху другите цени на услугите, на промишлените продукти и оттам нататък се стартира инфлация, която после всички ние отчитаме и се вайкаме. 
Така че основното в това наше решение е държавата да влезе в истинската си роля в това отношение. Включително ние поставяме въпроса и за безсмислените, вредни и изключително грабителски приватизации, които бяха направени в сферата на енергетиката също без стратегия, без да има енергийна стратегия и които предвид на тази липса на енергийна стратегия могат да бъдат обявени като сделки за нищожни, защото те противоречат на едно решение, което в миналото Народно събрание, в Тридесет и деветото Народно събрание, е взето тук за приватизации и промяна във фигурата на собствеността в енергетиката след изработването на  енергийна стратегия. 
Всички тези въпроси, които споменах, ще бъдат предмет на гледане, на дебат, на разисквания и те ще бъдат елементи от предизборната програма на партия „Атака”, но по-тясната цел на това наше решение, което внесохме, както споменах, през месец септември, беше в срок от шест месеца за предстоящата тогава, сега в разгара си зима, през която е особено актуално българските граждани да имат стабилност в цените, на които да плащат топлоенергията и електроенергията. Нека да си припомним, че през това време на два пъти бяха осъществени увеличения на топлоенергията, с което общото увеличение стана между 30 и 40%, като нямаше увеличение върху цените на електроенергията, но се говори за едно увеличение, което е двуцифрено, което точно не мога да определя в момента като размер, но е между 12, 14 и 15%. Разбира се дали ще бъде 12, 14, 15 има огромно значение, но това е въпрос, който все още не е уточнен. 
Така че нашето проекторешение би имало значение поне върху това да бъде наложен мораториум върху увеличението на цената на електроенергията, като по отношение на топлоенергията то би имало значение, ако беше прието навреме. Тоест тогава, когато ние сме го внесли. Сега, ако то беше прието в началото на месец октомври, българските граждани нямаше да плащат такава висока топлоенергия. 
И нещо, на което възрази и Волен Сидеров, когато беше обсъждана нашето проекторешение в Комисията по енергетиката за това, че се предвижда с нашето проекторешение да бъдат дотирани производителите с оглед увеличението на растящите цени на суровините на носителите на топлоенергия и електроенергия. Това е така, защото все пак трябваше и ние предвидихме и помислихме за това как да бъдат повишени растящите разходи за себестойност за производството на топлоенергия и електроенергия. Друго не може да бъде направено. Но възраженията бяха, че ще се подпомагат и ще се плаща за частни производители. Аз изразих нашето отношение по отношение на приватизираните обекти от областта на енергетиката, на топлоцентрали и на електроцентрали. Ние твърдо отстояваме този наш възглед и това наше виждане, че не следва да бъде осъществявана приватизация до изработването на енергийна стратегия. 
Но с оглед на това да не бъде облагодетелстван някой от тези приватизирали частни лица обекти от системата на енергетиката, ние задължаваме в т. 3 Министерството на икономиката и енергетиката да изработи актуална методика за определяне на разликата между производствената цена и сегашната цена на потребител, съобразно съществуващите условия за всеки от производителите на топлоенергия, като този въпрос по време на дебата и при гласуване на решението остава открит. Може да бъде намерен някакъв още по-добър, още по-перфектен изход от това положение, а именно това да не се дотират от държавата тези недобросъвестни частни преобретатели или собственици, които придобиха държавни активи от областта на енергетиката. Може да бъде направено това разграничение – въпрос на воля и то на политическа воля. 
Учудвам се на този доклад – искам и него да коментирам, мисля, че това е част от дебата, който предостави Комисията по енергетиката. Изброяват се важни противоречия с европейски директиви. 
Колеги, във всяка една европейска държава, уважаваща себе си – в това отношение чудесни примери са и Франция, и Италия, се водят енергийни войни между отделните държави. Всички тези държави работят всячески, подпомагат собствените си енергетики като приоритетни области в своите икономики. Това е така и никой не може да го оспори. Ако разискваме този въпрос, можем да дадем безброй примери в това отношение. 
Така че тези доводи не са състоятелни. Няма такива абсолютни директиви, забрани, каквито се цитират считам крайно тенденциозно и недобросъвестно в доклада, който е съставен явно от председателя на Енергийната комисия. Когато беше осъществен дебатът, тези така наречени директиви, указания на Европейския съюз не бяха цитирани. Те са прибавени след гласуването по този начин. 
Много смешно е за мен като юрист, мисля и за всички юристи в залата, че се сочи, че проекторешението, което ние внасяме и обсъждаме в момента, противоречало на Наредба № РД-07-5 от      16 май 2008 г., която е Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Не може една наредба на комисията да противоречи на акт, който има стойност на законов акт, който ние в момента обсъждаме и който е акт на Народното събрание. Има йерархия в нормативните актове, господин Аталай. Това е абсолютно несъстоятелно. Нали с това искаме да променим обществени отношения? 
Наредбата на комисията трябва и следва да бъде съобразена с това наше решение, евентуално ако бъде гласувано, а не обратното. Вие още малко може да кажете, че противоречи на някоя наредба на Столичната община, защото там сигурно има някаква наредба, на която нашето решение може би ще противоречи. Така че има йерархия, има ред в нормативните актове. 
Аз мисля, че нашето решение е очаквано от българските граждани. То ще внесе стабилност, то ще ни научи за в бъдеще да правим така, че цените на топлоносителите да имат по-голяма стабилност, а не да се менят конюнктурно толкова често, непрекъснато. Тази стабилност е от огромно значение и за цялостната икономика, цялостното народно стопанство на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, едно пояснение във връзка с това, което каза господин Шопов относно актуалността на другото внесено решение. Мнението дали е актуално или не беше на един от вносителите – господин Христов.
То гласи следното като проект: “Постановява мораториум върху цените на топлоенергията и електроенергията, считано към 1 септември 2005 г. Въпросният мораториум да бъде в сила до приемане на поправките в Закона за енергетиката и установяване законосъобразността на цените на електроенергията от страна на Върховния административен съд.”
И аз така разбрах господин Христов – той отбеляза, че вече са настъпили съответните промени в Закона за енергетиката, макар и не всички, които той лично е имал предвид, поради което именно счита, че и този проект не е актуален. 
Единадесет часът е, уважаеми колеги. Тридесет минути почивка. След това първи ще говори народният представител господин Кузов.
Тридесет минути почивка! (Звъни.)

(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, подновяваме заседанието.
Има ли желаещи да репликират господин Шопов? Имаше такива преди почивката, но в 30-минутния период на почивка това желание е отпаднало.
Давам думата на господин Кузов за изказване.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Първо, аз ще подкрепя проекторешението за налагане на мораториум върху цените, не само защото такова проекторешение, заедно с народния представител Минчо Христов, съм внесъл в далечната 2005 г., а и защото има смисъл от него.
Това, че нашето проекторешение не  е влязло в дневния ред на Народното събрание, е въпрос, на който няма вероятност да получим тук отговор. Каква е причината то да остане в комисията, каква е причината да не бъде гласувано, също вероятно няма да разберем, ако господин Аталай по някакъв начин не желае да ни информира. (Шум и реплики в залата.) 
Налагането на такъв мораториум е още повече основано и обосновано от факта, че в България системните оператори действително, уважаеми дами и господа, реализират огромни печалби. Чудно ми е кой от тези системни оператори може да излезе и да каже по какъв начин изпълнява инвестиционната си политика. (Шум в залата.) 
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Няма такава!
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Ето, проф. Станилов казва „Няма такава!”. Абсолютно прав е в интерес на истината. Защото да прибираш огромна печалба, а да сменяш по някой и друг кабел не е инвестиционна политика, не е стратегия, това си е чиста проба кражба или грабителство. Грабителството е друг термин и в правото, така че кражба си е по-добрият вариант.
От тази гледна точка ние като народно представителство и заинтересувани от интереса на потребителя на електроенергия или топлоенергия следва да погледнем и малко към него, към потребителя, към Негово Величество Гражданина. Явно е, че няма такива интереси. (Шум в залата.) 
Тук в доклада господин Аталай, който в момента води оживен разговор с другите вносители, излизат с едно становище, че, видите ли, европейските директиви не позволяват налагането на такъв мораториум.
Аз питам господин Аталай, който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само за един момент, господин Кузов! Извинете, че Ви прекъсвам.
Господин Аталай!
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Имам такъв въпрос, господин Аталай...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Един момент, господин Кузов!
Господин Костадинов, моля Ви, дайте възможност на господин Аталай да проследи думите на оратора.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Моят въпрос, господин Аталай, към Вас е: след като се позовавате на енергийните европейски директиви, защо все още не вземате предвид Европейската директива за тримесечния отчет, която директива ни задължава за едномесечен отчет на уредите за търговско мерене и по-специално в електроенергетиката? Аз, знаете, че съм внесъл законопроект, който стои вече не знам колко години. През миналата сесия почти всяка сряда го предлагах да влезе в дневния ред. Защо тогава тази директива не я приложите? Или може би тя не е в интерес на обществото, в интерес на електросистемния оператор? Или директивите, които не са в интерес на обществото следва да бъдат прилагани с цялата им строгост, а тези, които са в интерес на обществото може по някакъв начин да ги заобикаляме? Това е един такъв въпрос, на който ми се иска да ми отговорите по някакъв начин, независимо какъв е той.
Затова не мога да се съглася, че, видите ли, евродирективите ни казват: вие няма да налагате мораториум на цената на тока и парното. Сега, когато има увеличение на цената на парното, нека някой от вас да си вдигне ръката, при който е дошъл такъв топлинен счетоводител и му е отчел индивидуалните топломери. Не виждам вдигната ръка. И аз не мога да кажа, че и при мен са минали. Тоест, какво се получава? Получава се това, че цената на парното расте и никой не знае на каква цена утре потребителят на топлинна енергия ще плаща.
Оставам настрана енергийната криза, която в момента се разрешава по друг начин и не е обект на това проекторешение.
За мен е важно, че в Република България днес се извършва по един недостоен, нечестен към българския потребител грабеж, кражба чрез фирмите за дялово разпределение, чрез електросистемните оператори. Стотици хиляди потребители на електроенергия са недоволни от Софийското ЧЕЗ, в Западна България ЧЕЗ, от Е.ОН, от Eй Ви Ен – едни фирми, които по странен начин стъпиха на българския пазар и не изпълняват своята инвестиционна политика.
Уважаеми колеги, затова, ако поне мъничко имаме ангажираността към българския избирател, към българския потребител на електро- и топлинна енергия, нека подкрепим това проекторешение и да потърсим системното му място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кузов? Няма.
Давам думата на господин Иван Гризанов за изказване.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Господин Аталай не желае ли да отговори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не даде знак, навярно може би на края на дебата ще засегне в отговора си и Вашия въпрос.
Би било добре това да стане, господин Аталай.
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, чухме проекта за решение, представен от господин Шопов, затова не смятам да се спирам на конкретните точки, които обсъждаме. Надявам се, че всички следят дебата.
В Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, това е чл. 2 от Протокола за присъединяване и чл. 2 от Акта за присъединяване, се реферира към задължително прилагане в България от датата на присъединяване на цялото европейско законодателство, прието до тази дата. Като страна членка Република България се е ангажирала да въведе и да прилага европейското енергийно законодателство, основни актове от които са наистина Електрическата - № 54 от 2003 г., и Газовата директива - № 55 от 2003 г. на Европейския съюз.
И двете директиви изискват държавите да определят един или повече компетентни органи с функцията на регулаторни органи, които да са изцяло независими от интересите на електроенергийния или газовия отрасъл. Регулаторните органи като минимум трябва да отговарят за осигуряването на недискриминация, действена конкуренция и ефективно функциониране на пазара.
В България този регулаторен орган е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката при изпълнение на регулаторните си правомощия се ръководи от следните принципи:
- първо, предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване на конкуренцията на енергийния пазар;
- второ, осигуряване на баланс между интересите на енергийните потребители – предприятия и потребителите;
- трето, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между групите потребители;
- четвърто, създаване на стимули за ефективна дейност на регулираните енергийни предприятия и
- пето, създаване на стимули за развитие на конкурентен пазар, на дейности в енергетиката, където има условия за това.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя пазарните правила и техническите правила на мрежите, които са еднакви за всички регулирани енергийни дружества – и за частните, и за държавните. Същата комисия също така определя показателите за качеството на енергията и за качеството на обслужване, които регулираните дружества трябва да постигнат за определен период от време на базата на тяхното изпълнение. Признатите необходими приходи на предприятията се обвързват в съответствие с представяните от Държавната комисия цели. В случай, че определените резултати не бъдат постигнати предприятията ще намалят печалбата си или даже могат да работят на загуба, ако ги постигнат. Ще оперират бизнеса си с печалба, но не повече от това, което им е определил регулаторният орган.
Последиците от предлагания мораториум биха могли да засегнат тежко както енергийните предприятия, така и обществото като цяло. Налагането на мораториум и несъобразяването с гореописаните принципи би довело до невъзможност на дружествата да покриват финансовите си задължения. Това е особено валидно за топлофикациите, които използват природен газ, в момента  –  мазут, за производство на топлинна енергия. Неминуемо би възникнала огромна междуфирмена задлъжнялост в сектора и извън него, което от своя страна е заплаха за сигурността на енергийните доставки.
Известно е, че утвърждаваните от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цени отразяват разходите, респективно необходимите приходи на енергийните предприятия за производство и снабдяване с електрическа и топлинна енергия и с природен газ. Предлагането на цени, които не отразяват увеличените разходи за закупуване на енергоносители е не само неправомерно, то ще влоши финансовото състояние на сектора.
Във връзка с гореизложеното считам за неоснователно и предложението Министерският съвет да осигури и да осъществи финансирането на производството на електроенергия и топлоенергия, предвид разликите на производствената цена и цените за крайните потребители. Предложението е и немотивирано като остава неясен въпросът с източника за осигуряване на средствата, с които ще се компенсират разликите в цените. 
Остава неясен и механизмът, и формата, посредством които ще се извърши компенсирането с парични средства, доколкото в случай, че последните се предоставят от търговски дружества, същото би могло да бъде счетено за форма на държавна помощ, несъвместима с общия пазар по смисъла на Закона за държавните помощи, който си спомняте, че ние приехме преди приемането ни в Европейския съюз с ясното съзнание, че от датата на присъединяване ще го изпълняваме. Правилата затова се пишат, за да се изпълняват.
Предвид мотива на предложението за мораториум, свързан с ниския жизнен стандарт на голяма част от населението в страната считам, че е налице успешно действаща система за социална защита на населението, гарантираща базовите потребности от енергия. Практическо изражение на ангажиментите и сътрудничеството на държавните органи по отношение на провежданата социална политика е прилаганата наредба от м. май миналата година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 49 от 27.05.2008 г.
Предприетите от правителството мерки за социална защита са резултат именно от положените значителни съвместни усилия на заинтересованите държавни институции в лицето на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Министерството на икономиката и енергетиката. От тази гледна точка считам, че действащите адекватни механизми за социална защита на населението са безспорен израз на приоритетно провежданата от правителството социална политика.
Също така искам да кажа, че на всички е известно, че със Закона за енергетиката от 1.07.2007 г. ние въведохме либерализация на пазара на електроенергия в България.
И още две думи  –  разбира се, че такава директива за ежемесечното отчитане, която господин Кузов споменава, няма. Той за пореден път ни заблуждава от трибуната. Аз съм се изказвал по този въпрос. Отчитането на енергията, независимо каква е тя, е въпрос на всяка страна в зависимост от нейното финансово състояние и други проблеми, които има.
Искам да кажа няколко думи за енергийните стратегии. В последните десет години имаше две действащи и една в проект. 
През 1999 г. беше приета Стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. През 2002 г. тази стратегия беше отменена с приемането на новата Енергийна стратегия. Знаете, че през миналата година  –  м. юли, беше публикувана Концепцията за нова енергийна стратегия за обществено обсъждане. Тогава не си спомням, не визирам конкретно господин Шопов, някой да изрази публично забележките си или мнението си по тази концепция. От края на миналата година имаме публикуван проект на нова енергийна стратегия на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката.  Проектът е разположен на 96 страници  –  достатъчно обемист материал, който е отворен и по който, господин Шопов, смятам, че ние в Комисията по енергетика, и като народни представители трябва да предизвикаме една дискусия  –  не една, а няколко дискусии, за да дадем своите предложения по нея, ако смятаме, че не е пълна. Така че не мога да се съглася, че нямаме стратегия. Напротив, тази стратегия Министерския съвет не случайно я публикува за обществено обсъждане, за да се чуят наистина различни мнения, след което естествено, по всяка вероятност Министерския съвет ще я приеме, тъй като с промените в Закона за енергетиката - не в това Народно събрание, а в предишното, беше отменен члена, в който тя се одобряваше от Народното събрание.
И в тази връзка, ако четете тези програми, тези стратегии, тази, която е от 2002 г. е направила анализ на тази, която е от 1999 г.  В т.1.2. от тази стратегия ще видите до какво доведе замразяването на цените тогава. Констатацията може сами да я видите, ако трябва след това в дуплика ще я кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплика?
За първа реплика думата има господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Аз благодаря, господин Гризанов, че Вие взехте думата и създадохте условия за един, според мен, добър дебат.
Първо искам да Ви кажа, че в момента Вие признахте, че електросистемния оператор ЧЕЗ-България, няма да премахне тримесечния отчет, защото ще се позове на нещо си, независимо от решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
После искам да ми кажете, господин Гризанов, за така наречената социална политика. Ако даден абонат  –  потребител на топлоенергия или електроенергия с 5 ст. надвишава така наречения доход, който осигурява енергийна помощ, с тези 5 ст., господин Гризанов, той може ли да покрие тази сума за електро- и топлоенергията, с която му е гарантирана, ако той не би взел тези 5 ст.? Така че за социалната политика можете да си говорите много. 
За стратегията има една поговорка  –  „Лозето не иска молитва, иска мотика”. С такава стратегия ни докарахте енергийна криза! С такава стратегия на думи, на приказки, на 90, на 100 или 200 стр., виждам, че хората не получават качествена услуга и топлоснабдяване. В много части на страната няма и качествена услуга на електроснабдяване. Обяснете ми тази стратегия как ще бъде претворена в делата, както се говореше едно време по конгресите на БКП? Ето на този въпрос ми отговорете. Стига с тези 100, 200 или 500 страници стратегии, които не изпълнява. Всяка година някой си прави някакви анализи, а хората студуват и гладуват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика  –  заповядайте, господин Шопов.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Искам да ви припомня лятото на миналата година, когато започнаха главоломно да се покачват цените на горивата. Барозу призова да бъдат намалени акцизите, данъците, данък добавена стойност и други преки и косвени данъци. 
Тук непрекъснато цитирате европейски директиви, препоръки от Европейския съюз, обаче много интересно е защо правителството не изпълни тази препоръка, защото Барозу не е кой да е? 
Докато водещите европейски държави направиха това нещо  –  германците го направиха това нещо, французите го направиха, италианците и те взеха някакви мерки, тук обаче министър Орешарски заяви, че това не се отнася за нас. Премиерът потвърди неговите думи. 
Става въпрос, че дружествата, които се занимават с производството на енергия, имат изключително високи проценти на печалба, което може да се регулира. Повечето са монополисти, в повечето държави има закони против монополите, но другото е, че  със сваляне на цени, акцизи, със сваляне на данъци може да се регулира процесът много добре, така че да не се накърнява съвсем интереса на тези предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Гризанов, от много сериозното Ви изказване пролича, че Вие явно сте капацитет в тази област. От това, което чух от Вас, разбирам, че истинска сериозна стратегия за енергетиката няма. Тази, на която се позовахте, че била изработена от Енергийното министерство и била качена на сайта,  можела да се усъвършенства и по нея да се дебатира. Това просто е несериозно. Под стратегия, за каквото от „Атака” отдавна говорим, разбираме стратегия, която да бъде приета с акт на Народното събрание като върховен законодателен орган. Само такава стратегия може да бъде годна база да се извършват тези преобразувания на собствеността в сферата на енергетиката. Всъщност точно това се използва до този момент. Няма стройна стратегия. Има само една бъркотия от възгледи и виждания от страна на Енергийното министерство, изказани мисли и становища на министри, министър-председатели от различни управления или актове, внасяни в Народното събрание, в която бъркотия се направиха тези приватизационни сделки, които създадоха много сериозни пролуки в енергийната система на България. Това са приватизационни сделки, в които огромна роля и участие с решаващото значение има това управление на БСП - и за продаваните или харизани електроцентрали на килограм или на бройка за по 1 лев на този или онзи, и за – примерите са много – и Бобов Дол, и ТЕЦ „Варна”, и ТЕЦ „Плевен”. Ясно е, че в цялата тази бъркотия при липсата на енергийна стратегия се стигна до това положение, което е наистина тежко. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Гризанов, заповядайте за Вашата дуплика.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Кузов, на Вашите забележки бих отговорил по следния начин. Сигурно има единични случаи, в които е прехвърлен прагът, за да могат някои хора да получават тези енергийни помощи съгласно наредбата, която Вие цитирахте – 0,02 лв. Смятам, че през изминалата година правителството, в случая Министерството на труда и социалната политика, с енергийната помощ от 280 лв. – казано сигурно не много точно – показа своето отношение. Друг е въпросът как се използват тези средства от всеки, който ги получава. Не са единични случаите, когато те се ползват не по предназначение. Лично аз съм имал случаи с неизпълнение на прага за получаване на помощи в минимални размери. Смятам, че като народни представители не е проблем да съдействаме, за да бъдат решавани тези въпроси и съм го правил. 
Относно това какво пише в стратегията – аз Ви предлагам да я прочетете. Не съм в състояние да изнасям постоянно лекции какво става в енергетиката, камо ли по цялата стратегия.
Господин Ноев каза, че Барозу е препоръчал намаляване на акцизите и данъците. Мисля, че добре си спомняме как повишаваме акцизите в края на всяка година, специално за битовите потребители. В част „Електроенергетика” никога не сме повишавали акциза. Той е само за промишлените предприятия. Всички стъпки, които правим всяка година, са във връзка със задълженията, които сме приели при присъединяването ни към Европейския съюз. За това има достатъчно материали. Разглеждали сме го и в Комисията по енергетика.
Господин Шопов, няма да споря с Вас за публикуваната стратегия. В момента е коректно да се изкажем по нея, да я прочетем, да я поразучим. Предполагам, че господин Аталай ще предизвика такава дискусия в Комисията по енергетика. Необходимо е достатъчно време, за да могат всички да се подготвят. Материалът е много обемист, въпреки че публикуваната миналата година през м. юли концепция е доста конкретна. В тази връзка искам да кажа, че само в тази стратегия има конкретно посочени проектите в газовата сфера, които България би трябвало да изпълни, за да реши своите проблеми по снабдяването с газ. В нито една друга такива няма. 
Понеже никой не засегна стратегията от 1999 г., искам да кажа, че констатацията в тази от 2002 г. е, че замразяването на цените, цитирам: „е довело до финансов колапс топлофикациите и въгледобива”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Паунов. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С този мораториум се поставя въпросът кой би имал изгода от въвеждането в този момент на мораториум. Когато бъде въведен за всички социални групи и за промишлените предприятия, явно е, че хората, които употребяват електроенергия с 2-3 крушки ще бъдат много по-малко облагодетелствани, отколкото богатите, които си подгряват басейните и сменят водата на 2-3 дни. Тук трябва да има диференциация между потребителите. За това е необходимо да има енергийни помощи за социално слабите, а не тук да влязат и богатите в България. Те имат достатъчно пари, за да си плащат електроенергията.
От друга страна в България има не само наши собственици на предприятия, но и чуждестранни фирми, като по този начин държавният бюджет ще трябва да ги дотира. Дотациите останаха във времето на социализма. Когато има капитализъм и пазарно стопанство, няма как държавата или данъкоплатците да дотират чужди фирми, които да плащат по-евтина електроенергия. Тази диференциация може да се постигне, когато по-големи социални групи – бедни или социално слаби, бъдат включени. На тях им се дават тези енергийни помощи. Не трябва да подпомагаме богатите предприятия. Затова в комисията, когато беше дебатът, застанахме на позицията, че този мораториум в момента е крайно неправилен. Когато има такава динамика на цените в източниците на енергия, е необходимо да има динамика и на цените, които плащат потребителите. Затова в комисията гласувах „против”. Считам, че решението на комисията, което се предлага, е абсолютно правилно. Този мораториум на този етап трябва да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Искам да се обърна към всички в тази зала, особено към господин Шопов, който говори преди малко, и да кажа, че въпросът за мораториума е много актуален. Господин Шопов, аз казах това в комисията, когато се разглеждаше Вашият законопроект, казах го и когато внесох моя законопроект през 2005 г . Въпросът е актуален. Мисля, че трябва да вземем мерки спрямо увеличаващите се цени на парното и на тока. Това, което казах, е, че не е актуална точката, която в моя законопроект свързва предложението, което направих, с едно решение на Върховния административен съд, защото то беше през 2005 г. Това е моята теза.
По законопроекта на господин Волен Сидеров. Уважаеми колеги, аз бях единственият в Комисията по енергетика, който подкрепи този законопроект. Господин Шопов беше там и знае това прекрасно. Единствената забележка, която направих в комисията и я правя тук в залата, като се обръщам съвсем добронамерено към господин Шопов, е за т. 2 от мораториума. Ще ви я прочета, уважаеми колеги! „Възлага на Министерския съвет на Република България (говоря за Народното събрание) да осигури и осъществи финансирането на производството на електроенергия и топлоенергия предвид разликите на производствената стойност и цените на трайните потребители, където производствената цена е по-ниска от цената на потребител”. 
Казано с други думи, колеги, това е субсидиране на големите производители на топлинна и електроенергия. Това е субсидиране на най-богатите фирми в България. Аз мисля, че това не е редно. И го казах, отново съвсем добронамерено, на колегите – ние сме тук, за да защитаваме интересите на хората, които са ни избрали, а не на онези, които закупиха топлофикациите. Вие знаете как ги закупиха – за жълти стотинки. Говоря конкретно и за електроразпределителните дружества, които бяха приватизирани без пари и които изсмукват огромни средства от българските граждани. Аз мисля, че не е редно тук като парламент да защитаваме тези интереси, пак ви казвам, интересите на олигархията.
Ако колегите от „Атака” са съгласни да оттеглят или преформулират този член, аз категорично ще подкрепя идеята за мораториум, който да облагодетелства хората. Ако трябва, нека да въведем ясна система за социални помощи, както каза господин Паунов, и аз мисля, че той е абсолютно прав. Нека да видим не онези, които са най-богатите, които изсмукват стотици милиони от българската икономика и ги изпращат навън, а да помислим за хората, за потребителите. Това е моята принципна позиция. Господин Шопов много добре знае, аз я изразих и в комисията, изразявам я и тук. И се надявам ние като парламент да вземем едно решение, което да облагодетелства хората, а не големите монополисти, не олигархията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Христов? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата? Ако няма, ако господин Аталай желае, да вземе отношение по повдигнатите въпроси.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, решението, което е предложено от господин Волен Сидеров и група народни представители, е нещо много сериозно от гледна точка на това ако евентуално се случи, какво би трябвало да направи страната ни. Същевременно не знам дали би трябвало да отдаваме толкова голямо значение на едно популистко предложение. Защото съм убеден, че на вносителите е ясно, че това, което те предлагат, е неосъществимо поради няколко причини. Това е един антипазарен принцип. Уважаеми колеги, мина онзи период, когато България не работеше на пазарни принципи. Даже едно от условията, за да влезем в Европейския съюз, беше ние да си направим така финансовата и икономическата система, че да имаме пазарни взаимоотношения.
Какво е мораториум? Какво е пазарното в мораториума? Мораториумът е едно желание да установим ситуацията, в която се намираме точно в тази позиция, и да не вървим от нея по-нататък, защото евентуално може да се случи нещо по-добро. Това е според вашето предложение.
Уважаеми колеги, няма как да преустановим динамиката в движението на цените за производството на електроенергия, нито пък на крайните клиенти, които заплащат тази енергия. Няма как, защото на пазара цените на енергоносителите са в динамика. Според мен последиците от един мораториум са непредвидими. И на вас, и на всички е ясно, че това би засегнало тежко както енергийните предприятия, така и обществото като цяло. Възприемането на предложението на народните представители за запазване на размера на действащите в настоящия момент цени в срок от шест месеца, ако евентуално се приеме, би довело до невъзможност на дружествата да покриват финансовите си задължения. 
Вижте какво се предлага от страна на вносителите. Да направим всичко възможно, уважаеми колеги, да извадим от джоба на всеки, освен от държавния бюджет, да субсидираме и да финансираме онези предприятия, които по един или друг начин вече са и в частни ръце. Те се намират в обществени взаимоотношения, където производството на електроенергията е свободна пазарна дейност. 
Изказващите се преди мен тук казаха каква е причината, уважаеми колеги, вие да искате да субсидираме тези големи производители. Нима тези, които произвеждат и плащат съответните данъци, като животновъди, зърнопроизводители, трябва да отделят от собствените си данъци и да заплатят част от средствата, които би трябвало да покрият енергопроизводствените предприятия? Някак си е неосъществимо. 
Освен това, уважаеми колеги, господин Кузов постоянно от тази трибуна апелира към мен да взема отношение към онези ясни неща, които всеки един от вас, четейки и пресата, и законите... И тук още веднъж да ви помоля колеги, когато се предлагат специфични закони, специализирани закони, ще ви помоля да ги прочетете. Не е задължително да ги научите, защото едва ли дори и аз бих могъл днес да цитирам всеки един член от 280 члена в Закона за енергетиката, но има определени неща, които вие трябва да прочетете и с които да се запознаете. Не е необходимо и много да четете, колеги, защото понякога четенето може да ви доведе до катаклизъм и в семейството ви, но е необходимо все пак, за да може, когато вземате отношение от тази трибуна, да бъдем сериозни, отговорни. Крайно време е да се престане да се говори от тази трибуна за онези счетоводни фирми и за топлофикационните предприятия, че, видите ли, Народното събрание няма никаква вина, не носи никаква отговорност за приетите си закони и впоследствие приетите наредби във връзка с тези закони. 
От тази трибуна се опитах преди време да обясня, че общата сметка, която ми беше приписана дори от омбудсмана на тази държава, виждате, че все още е факт. Опитахме се да дадем информация на обществото живеещите в една сграда или в един блок да се обединят, да прочетат тази част в глава „Топлофикация” и да разберат, че днес живеещите в етажна собственост, в един вход, са хората, които избират фирмата за топлинен счетоводител. Дори и вие, народните представители, излизайки на тази трибуна, казвате, че те са посредници, които, видите ли, някой им налага. Няма такова нещо, уважаеми колеги.
Аз предложих в закона да променим това обстоятелство, за да могат хората точно и ясно да видят цената на услугата, която получават. Казахме те сами да си отчитат, те самите да бъдат топлинните счетоводители. Омбудсманът излезе и каза: „Господин Аталай  ни вкарва в невъзможност ние да се обединим във входа, защото, видите ли, че омбудсманът нямал добри взаимоотношения със своите си съседи”. Ама за това аз нямам никаква вина.
Защо трябваше да кажем на обществото, че тази цена, която те плащат, някой им я сваля отгоре и, видите ли, още повече това, което много обичате да говорите от тази трибуна, господин Кузов и ред други народни представители, някой отнякъде краде? Това, че народните представители имат имунитет не им дава правото да говорят безотговорно. Тази дума, дори за кражбата, когато ставаше въпрос за кражба на газа от тръбопровода през Украйна, големите политици, включително и от тази трибуна, хората преценяваха, че е по-добре да кажат, че газът се отклонява, отколкото че се краде. А вие, смятайки че тази дума най-лесно се възприема от обществото, продължавате да говорите небивалици от тази трибуна. 
Не можах да ви накарам да отидете и да кажете тази обща сметка, която остана и в момента,  живеещите в този блок да погледнат и да си разпределят топлинната енергия. Днес нямаше да имаме такова предложение да наложим мораториум на цените, защото мораториум на цените може да се въведе, когато наистина има кризисна ситуация, наистина няма възможност по-голямата част от хората да могат да си платят, да посрещнат нуждите си. А сега да не би тези, които получават заплати над средната за страната, и онези, които, влагайки труда си в бизнеса, нямат възможност да си заплатят получената услуга, че искате и на тях да им наложим мораториум? Каква е диференциацията? Как ще определите кого да субсидирате и по какъв начин да не дадете пари, примерно на господин Кузов, който получава добра заплата? Нямате! Има обаче наредби в Министерството на труда и социалната политика, където заедно с общината и министерството трябва да определят хората, които са в невъзможност да посрещнат нуждите си от енергия, която получават, примерно да кажем от „Топлофикация”.
Само за сравнение да ви кажа, че в Чехия, в Прага такива са 950 семейства. Ще ви направя едно сравнение за България. Снощи, ако сте гледали телевизия, правителството казва, че засегнатите от газовата криза, след общия финансов анализ, който е направен, загубите са в рамките на 100 млн. лв. Излиза организацията на работодателите, забележете, и казва, че за пет дни България е загубила 600 млн. евро. Докога, колеги, ние ще се опитваме да не седнем на масата равноправни и да смятаме, че ние сме само  единствените и никой отникъде не ни наблюдава и Европа не знае колко са загубите ни от газовата криза? Кого ще заблудим? Същото това, което предлагате и Вие, господин Кузов.
Нямаше чуваемост. Няма чуваемост, защото такива обществени организации, които би трябвало да са в услуга на обществото, а не на политиците, заедно с нас да обясним на обществото, че тези закони, които приемаме тук, са в тяхна услуга, в тяхна полза – както Закона за енергийната ефективност, така Закона за енергетиката в Глава „Топлофикация”, заедно с наредбите. Разбира се, те търпят и развитие в динамика си.
На какво основание Вие, господин Кузов, постоянно пледирате от тази трибуна за едномесечното отчитане и заблуждавате народното представителство и обществеността, че има директива, въз основа  на която трябва да се отчита ежемесечно съответната получена електроенергия? Господин Кузов, има и ежеминутно, и ежесекундно отчитане на електроенергията, но всички тези търговски средства, които би трябвало да се монтират в къщите, в домовете на хората, струват  толкова средства и някой отнякъде трябва да ги плати. Вие, ако имате възможност да си заплатите, ще намерите начин – връзка с ЧЕЗ, те ще направят оная интелигентна система във Вашата къща, във вашия квартал. Ще монтират онези системи заедно с електронното отчитане и ежеминутно и ежесекундно ще Ви кажат колко изразходвате и какво би трябвало да изразходвате.
Когато ние от тази трибуна предложихме със Закона по енергийната ефективност да се въведе енергийната ефективност във всички сгради във връзка със санирането и отгоре на това и субсидирането от държавата на обследванията и извършването на определени мероприятия във връзка с енергийната ефективност, за да няма такива изненадващи предложения от типа на мораториум и да се заплащат ред други разходи на големи предприятия, вие скочихте и казахте: ама защо на всички? Защо и на тези панелки? Защо да не правим това обследване само на – вижте, разбирате ли, на сградата на господин Пирински, Народното събрание; на обществено обслужващите – МОЛ-овете, и, разбирайте, и казината.
Затова, колеги, отговорността на всеки един народен представител, заставайки тук и изпращайки посланията към обществото, трябва да бъде на онова ниво, което изисква политиката на България. Най-лесно е, излизайки от тази трибуна, както слушам от няколко дни, да се отправят такива послания, които са най-лесно приемливи. С негласуването на декларацията на Народното събрание опозицията не можа да разбере, че онези загуби, неустойки, които би трябвало да получи всеки, който има загуба от газовата криза, са уредени единствено в тази декларация в т. 3. Никъде на друго място, освен в преките договори, които са сключени между „Булгаргаз” и нашите доставчици, поради естеството на Закона за енергетиката, защото при непрекъсваемост на доставките според чл. 74 от Закона за енергетиката енергопроизводствените предприятия не дължат никакви санкции и никаква отговорност и затова ги препратихме към общата отговорност.  Обаче вие, опозицията, вслушвайки се само във вашия си глас, не можахте да прецените и да разделите общите политически послания, които са толкова полезни и днес, защото виждате, че министър-председателят и министърът на икономиката и енергетиката от първия ден обикалят и търсят начин за излизане от една газова ситуация, за която българското правителство и българската общественост нямат никаква вина, включително и някои присъстващи от опозицията. Казвам „само някои”, защото по-голямата част от опозицията са виновни днес да нямаме диверсификация на транзита на източниците на газа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да не започваме друг дебат, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председателю, по темата е, защото ще Ви кажа, че искането за мораториум е всичко, свързано с тази част на доставката на енергийните суровини и динамиката в цените на енергийните суровини.
Уважаеми колеги, няма как да се приеме мораториум. Невъзможно е да се случи това. Няма как да се осигурят средства за онези производствени предприятия, по които Държавната комисия по енергийно и водно регулиране определя днес, регулаторният орган, отчитайки разходи плюс цената на произведената енергия, плюс всички други разходи по линията до цената, която се определя до крайния клиент. Това са нещата, които са ясни, точни, определени в наредбата. Прочетете наредбата. 
Не искам с това да разберете, че на мен в тази наредба примерно всичко ми е било ясно така, както и на обществото, но онова, което е необходимо на нас, на вас, на всички ни като политици, е ясно – да изпратим положителни послания към обществото и смятам, че всичко онова, което правим, може и да не е най-доброто, но е положително в днешния ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно ще има реплики към господин Аталай? Това следва да се разглежда като негово изказване.
Заповядайте за първа реплика, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Много хубаво изказване, господин Аталай. Бих го нарекъл ария на неолибералната философия за управление на страната, респективно на енергетиката, но то възпроизвежда философията на свещената крава на неолибералния пазар, според която свещена крава най-важна е печалбата, а интересите на гражданите са подчинени на печалбата и само на печалбата.
Ние предлагаме този мораториум с едно ясно съзнание, че в рамките на мораториума също може да има конкуренция. В рамките на мораториума себестойността на произведената продукция може да бъде намалена и от това да излезе печалба. В електроразпределителните дружества също могат да се съобразят с този мораториум и пак да има печалба и това е добре известно. 
Добре известно е също, че в Германия има електроразпределителни дружества и германците живеят добре, макар че непрекъснато съдят ЕОN за разни нарушения. Във Франция такива разпределителни дружества няма. Там директно производителят продава на потребителя електроенергията и пак си живеят добре, от което следва, че при нас, ако нямате нищо против, тези електроразпределителни дружества и топлинното счетоводство служат само, за да бъдат ограбвани гражданите. Това е нашата философия.
Що се отнася до това, че ние вече не живеем в онзи век, в който се е регулирало всичко и живеем във века на пазара, провалът на неолибералния пазар и голямата криза, която още не е настъпила както трябва в България, доказа, че ние с нашите параметри за намеса на държавата в защита правата на гражданите пред правата на финансовата олигархия сме прави.
Освен това, когато искаме мораториум върху цените на електроенергията и топлинната енергия, ние защитаваме правата на всички граждани в България. Защитаваме включително интересите и на големите производители, които като имат по-малко разходи за топлоенергия и електроенергия имат възможност да намалят и цените на продукцията, което е в полза на цялото общество.
Аз мисля, че колкото и да е прав господин Аталай в неговите конкретни забележки, той изразява само едната страна на въпроса – как и по какъв начин пазарът да остане единственият регулатор на икономиката в България, която философия се видя докъде ни доведе. Благодаря ви за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Аталай, Бога ми, аз по никакъв начин не искам да влизам с Вас в някакви лични взаимоотношения по този въпрос и не ме упреквайте лично, че аз защитавам интереса на обществото. Кажете на обикновения гражданин, който допреди няколко месеца плащаше ежемесечно тока, и тези отчетници, които минаваха и отчитаха, толкова натежаха на електроразпределителното предприятие ЧЕЗ, че ги съкратиха. Тогава се водеше много по-строг отчет. Имаше възможност да се установи кога има кражби от самия потребител, имаше възможност да се установи когато има някакви технологични загуби. Не го казвайте на мен, кажете го на гражданите. Кажете на гражданите, че тези уреди – интелигентни, скъпи, които смятате, че би трябвало да се поставят, са за сметка на това електросистемно предприятие, този снабдител. Стига с тази стратегия, в която някой друг плаща на този снабдител масрафа. Защо аз да плащам за електроизмервателен уред? Кажете ми защо аз да го плащам? Защо Вие, защо обикновеният човек ще го плаща?
Не манипулирайте хората, не говорете към мен, говорете към тях. Отидете и кажете на обикновения български гражданин, че за 5 стотинки той няма да получи помощ. Отидете и му кажете, че ако трябва да му сложат интелигентен уред за търговско мерене, който е уж за сметка на това предприятие, ще бъде за негова сметка. Обяснете всичко това на тях. Обяснете и за потреблението – как 80% от постъпилата енергия ще отиде в тръба, която не може да отдели и 20%. Всичко това го обяснете на тях, а не на мен. Излезте и им обяснете. Междувпрочем сега даже са тук, отвън. Излезте и им го обяснете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за трета реплика. Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз ви благодаря за репликите, но ще ви помоля да се срещнете с председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Явно аз нямам тази възможност да ви убедя и да ви обясня по какъв начин се определят цените. Регулаторът е определен от тази държава, който определя цените на монополните предприятия. Няма друг начин в света. Това е единственият начин, а не онова, което вие искате. Там ще ви се обясни.
Да се върнем малко към онова, което Вие ме подканвате, господин Кузов, да изляза пред тези хора и да им обясня. Аз ще Ви помоля Вие да излезете да им обясните, защото когато с нашите закони ние тук предлагаме на тези хора в рамките на бюджета определени средства и от програмите от регионалното развитие достатъчно средства, може би тази година само от около 100 милиона, от които тези хора при едно евентуално сдружение и евентуални много малко юридически действия могат да получат средства да си ремонтират входа, да си изкарат топлопроводните тръби в коридорите, да си монтират отделни уреди за отчитане за търговско мерене, да не е това, общото мерене, което е отвън, вие не излизате да им казвате, а мълчите. Даже излизате и им казвате заедно с някои други обществени организации: „Не правете това!”.
От една година и нещо по 100 милиона стоят по програмите в Министерството на регионалното развитие, отпуснати средства само заради това нещо. Кажете на тези хора, че те няма да платят нищо освен организацията, която ще създадат, за да имат всичко онова, което вие им предлагате, това което сме записали в закона. Нека го направят, за да не изпадаме в някаква ситуация – едно време, когато господин Гиньо Ганев беше народен представител в Клуба на народния представител казваше: „Като гледам някои народни представители, уважаеми колеги, мисля, че всички хора искат да станат народни представители”. И аз, като гледам нашия омбудсман днес, имам чувството, че всички искат да станат омбудсман. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказвания? 
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Няма да отделям много време за политика, защото се оказва, че в Народното събрание се говори много, много, много само политика, която политика нито докара газта в България, нито промени нещо през последните дни, хлътна в поредна криза. 
Точно по законопроекта. В нашия законопроект става дума за цени на електроенергия. Тук няма политика. В енергетиката има повече инженерство, има повече счетоводство отколкото политика. И това, че вие прехвърляте нещата към Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и господин Шушулов, точно там е счетоводството. Нашите претенции са към тези цени, които са определени по някакъв начин. Те са определени по фалшив начин. Те са определени без явна технология. 
Вие сами виждате, че след всяка взета инициатива за увеличаване на цени на топло-, на електроенергия, започва едно такова блуждаене в обществото, блуждаене в медиите, дават се едни комисии, в които господин Шушулов гледа в тавана и прави счетоводство. Вие добре знаете какви разходи правят ТЕЦ-овете. Вие добре знаете какви разходите правят ВЕЦ-овете. Вие добре знаете колко дела се водят за фалшиви купени основни средства в ТЕЦ „Марица Изток” и в другите ТЕЦ-ове. Вие добре знаете със създаването на електроразпределителните дружества колко от техните материали бяха изнесени зад граница, а бяха доставени некачествени, фалшиви материали от вида на контактори, далекопроводи и стълбове, които в момента не им служат за нищо. Но тези материали натовариха счетоводно продукта, който те предоставят и произвеждат. Всичко това е счетоводство. Това счетоводство минава през данъчни и разни други структури, които определят дали това е вярно или не. Всичко това стига до Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и тя определя една незаконна цена. Най-често казват: Шушулов гледа в тавана и определя цената. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Нямах намерение да се изказвам по предложения проект, но понеже няколко пъти в дискусията стана въпрос за това, че лица и семейства в България са подпомагани или подлежат на подпомагане и че няма критерии за това, искам да информирам народните представители, че през отоплителния сезон 2008-2009 г. 360 хил. лица и семейства в България по определени доходни и имуществени критерии са получили енергийни помощи в размер на 282,50 лв. Пак повтарям, 360 хил. лица и семейства на базата, разбира се, на доходен и имуществен критерий. Общата сума  е някъде около 100 млн. 700 хил. лв.
Освен това миналата година при разпределението на така наречения бюджетен излишък всички тези лица и семейства получиха по още 100 лв., което означава, че за отоплителния сезон  2008-2009 г. тези лица са получили 382,50 лв. Аз не коментирам дали тази сума е достатъчна или не, но казвам, че държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика и с парите, които Народното събрание е гласувало на това министерство за тази дейност, е подпомогнала семействата, които са в най-затруднено положение.
Нещо повече, освен тези лица и семейства има и друг механизъм, друг инструмент на социалното подпомагане – така наречената еднократна помощ, която е в размер на петкратния размер на гарантирания минимален доход, и беше предоставена на лица, които имат потребност от такова енергийно подпомагане и не отговарят на условията за енергийно подпомагане.
Така че с възможностите, които има бюджетът на Министерството на труда и социалната политика, държавата е направила всичко възможно да подпомогне лицата и семействата, които изпитват затруднения по отношение на плащането на тези сметки. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Адемов? Не виждам.
Желаещи да се изкажат има ли? Също не виждам.
Обявявам за приключила дискусията по проектите за решение, които бяха представени по тази точка от дневния ред, предложени от Коалиция „Атака”. 
Гласуванията ще бъдат утре в началото на пленарния ден. Ще се гласуват и двата проекта, доколкото и двата бяха предмет на обсъждане.

Следващата точка е по предложение на Парламентарната група на Коалиция за България, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, внесен от Министерския съвет на 01.12.2008 г.
Има доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по местно самоуправление и регионална политика. 
Кой ще представи доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта? 
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в залата да бъдат допуснати госпожа Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Ясен Янев – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Гергана Дрянска – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, и господин Христо Манов – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който е против да допуснем представителите на изпълнителната власт в залата? Няма. Моля да ги поканите.
Имате думата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Благодаря Ви, господин председател.


„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение 
на Закона за закрила на детето, № 802-01-92, внесен
от Министерския съвет на 01.12.2008 г.
На тридесетото си редовно заседание, проведено на 11.12.2008 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 802-01-92, внесен от Министерския съвет на 01.12.2008 г.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на труда и социалната политика Ясен Янев, други представители на министерството и заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето господин Христо Манов.
Законопроектът бе представен от господин Ясен Янев – заместник-министър на труда и социалната политика.
Законопроектът цели изпълнението на политиката на българското правителство за закрилата на децата. Важни решения за разширяването на органите за закрила е включването на министъра на външните работи и конкретизирането на задълженията на органите за закрила на детето.
Засилва се ролята на общините в закрилата на детето чрез определяне на кмета за председател на съответната Комисия за детето, с което се подобрява организацията, координацията и контролът на местно ниво.
Въвежда се по-ефективна специализирана защита на децата на обществени места както от кметовете, така и от държавните органи, а също и от лицата, собственици на заведения.
Регламентира се въвеждането на спешен телефон за консултиране и помощ на деца с национално покритие.
Посочват се по-конкретно задълженията на родители, настойници и попечители, както и тези задължения, които децата трябва да спазват в техен интерес. 
Разширява се съставът и координационните функции на Националния съвет за закрила на детето, включително по отношение на подготовката на законодателни решения.
Подобряват се организацията и контролът в сферата на специализираните институции за деца, въвеждат се критерии за състава им, повишава се контролът върху стандартите за качество на социалните услуги за деца, въвежда се нов тип социална услуга „резидентен тип” за приближаване на условията за отглеждане на деца до тези в семейна среда, предлагат се нови решения за развитие на приемните семейства, включително чрез включване на НПО.
Засилва се контролната роля на Държавната агенция за закрила на детето, като се въвежда изискване за задължителност за изпълнение на разпорежданията на председателя на агенцията, както и чрез завишени санкции за нарушителите се търси повече отговорност и чрез същите се завишава и превантивната роля на закона. С този пакет мерки вносителят се стреми да оптимизира цялостно основни области, в които мерките за децата са от определящо значение за тяхната закрила.
Народните представители обсъдиха в проведената дискусия области от законопроекта и цялостното му значение и изразиха единодушно подкрепата си за неговото приемане от Народното събрание.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта с 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 802 01 92, внесен от Министерския съвет на 01.12.2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. 
Има доклад и на Комисията по труда и социалната политика.
Доктор Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за закрила на детето с вносител
Министерският съвет

Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 10 декември 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с вносител Министерският съвет.
В заседанието взеха участие господин Ясен Янев –  заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Христо Монов – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Янев.
Законопроектът предвижда да се дефинират отговорностите на всички органи за закрила на детето, да се прецизират и допълнят отговорностите на органите за управление на специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца, на социални услуги – резидентен тип, и на социални услуги за деца в общността, да се конкретизират задълженията и отговорностите на лицата, полагащи грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Със Законопроекта се регламентират нов вид социални услуги – резидентен тип, като върху дейността на настаняването в тях се въвежда съдебен контрол с цел предотвратяване на злоупотреби с правото на децата да бъдат отглеждани в семействата си. Предвижда се въвеждане на по-строг контрол за спазване на утвърдените критерии и стандарти за качество на предоставените социални услуги за деца, разширява се обхватът на нарушенията и се повишават санкциите за неизпълнението им.
Вносителите на законопроекта изчерпателно мотивираха предложенията, с които се иска да се разшири обхватът на Националния съвет за закрила на детето. За него се настоява с цел да се разшири представителството на ангажираните със закрила на детето институции и да се засилят координационните му функции. Предвижда се засилване на ролята на общините не само при реализиране на политиките за закрила на детето, но и превръщането им в обединяващо и координиращо звено на политиките за всички звена на общинско ниво.
И не на последно място законопроектът предвижда разширяване на отговорностите на председателя на Държавната агенция за закрила на детето по отношение на: изграждане и поддържане на хармонизиран номер с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на деца; осигуряване на методическо ръководство по теми, проблеми и събития с висока обществена значимост; обвързване на изпълнението на задължителните предписания с издаване на актове за нарушение и наказателни постановления за налагане на глоби и имуществени санкции.
В допълнение при представянето на законопроекта заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето господин Христо Монов заяви, че в този си вид законопроектът е една крачка напред. Той е добре балансиран като интереси на различни организации и структури – държавни, общински, неправителствени. С тази промяна на закона се създава не само много по-ефикасен инструмент за закрила на детето, но и инструмент за правене на политики за деца. Господин Монов сподели още, че с въвеждането на хармонизирания единен европейски телефонен номер за деца в риск – 116-111, са били констатирани проблеми, съпътстващи състоянието на българското дете. Един от тези проблеми е свързан с това, че в много региони на страната, особено в малките и средните градове и в селата много от българските деца реално живеят в непълно семейство, тъй като техните родители са икономически емигранти. Тези деца без да са регистрирани в специален регистър, са деца в риск и представляват рискова група. Бъдещата промяна на закона трябва да бъде в посоката на тази група лица, които трябва да бъдат заедно със семействата си, където и да живеят и работят.
В състоялата се дискусия беше заявено от представителите на Министерството на труда и социалната политика и на омбудсмана, че при изготвянето на законопроекта са намерили място предложения на неправителствени организации и на социални работници, които пряко ще рефлектират в практиката по отношение на осигуряването на най-добрия интерес на детето. Този законопроект се подкрепя и от двете институции.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика акцентираха върху обстоятелството, че законопроектът е израз на последователното отношение на институциите и обществото като цяло към децата – и тези в семействата, и тези, които израстват в специализирани институции.
След приключването на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” 14 гласа, “против” – няма, “въздържали се” 2 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Извинявам се, че в своето изказване забравих да направя едно съобщение за Комисията по енергетиката. Имахме насрочено заседание за днес, да изслушаме министър Петър Димитров във връзка с посещението му в Брюксел. Поради неговото отсъствие членовете на комисията се разбрахме да отложим това заседание до пристигането на министър Петър Димитров.
Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А той кога ще пристигне?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Доколкото разбрах, оттам ще има посещение в Киев, но комисията ще обяви допълнително в страницата за заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Осман, да представите доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 10 декември 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство прегледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваше Ясен Янев – заместник-министър на труда и социалната политика, който представи законопроекта от името на вносителя.
С проекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето се цели изпълнение в по-голяма степен на политиките на българското правителство за гарантиране по-добра защита на правата на децата в България. Предложеният законопроект има за цел да дефинира отговорностите на всички органи за закрила на детето, да прецизира и допълни отговорностите на органите на управление на специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца, на социални услуги – резидентен тип, и на социални услуги за деца в общността.
Предвижда се засилване ролята на общините не само при реализиране на политиките за закрила на детето, но и превръщането им в обединяващо и координиращо звено на политиките за всички деца на общинско ниво.
В хода на дискусията народните представители изразиха единодушно подкрепата си за необходимостта от приемане на законопроекта и с 9 гласа “за”, нула “против” и “въздържали се” препоръчват на Народното събрание да бъде приет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Знам, че има желание да се представи законопроектът от вносителите. И друг път съм изразявал моето виждане. Вносител на законопроекта е Министерският съвет и само член на Министерския съвет има право да го представи. Но, разбира се, ще дам думата на желаещите да направят практически същото.
Откривам дискусията по този законопроект.
Ако някой от представителите на изпълнителната власт желае, винаги може с вдигане на ръка да заповяда и да вземе отношение по този законопроект.
Има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колкото и да сме малко в залата, смятам, че ще се съгласим, че този проект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето е изключително важен и неслучайно правим тази стъпка. Може би вие ще си спомните, че в недалечното време преди няколко месеца приехме Националната стратегия за детето и Националната програма за закрила на детето. Спомням си, че тогава имаше доста изказвания по Националната стратегия за детето. Смятам, че сам по себе си този факт, че отново говорим по този въпрос, е важен, за да можем да направим всичко възможно проблемът за децата ни да стане стратегически важен, така както, разбира се, е стратегически важен въпросът за енергетиката, който въпрос коментираме вече цяла сутрин, и не само сутрин, а и в близките дни.
Но това, което искам да дам като акцент, защото би могло доста да се говори по въпроса, но аз смятам да изкажа своето, а надявам се и вашето мнение – положително, във връзка с приетия законопроект, е, че мястото на общините е изключително важно. Тази децентрализация, за която ние говорим, за отговорността на местната власт, е изключително важна, още повече, че един от основните моменти, на които местната власт трябва да обърне внимание и тук е посочено, това са няколкото и много важни действия, които трябва да осъществи местната власт, от една страна, и от друга страна е посочено в чл. 8 и специалната роля и отговорност на кметовете на общините.
За мен лично е много важно да се коментира въпросът за мястото на домовете и отговорността ни към децата, настанени в тези домове. Не случайно преди малко в експозетата си председателите на комисиите казаха, че този проблем е междуинституционален. Вие видяхте и в изказванията, че много от водещите комисии и институции са ангажирани с нашите деца. 
Смятам, че един от важните, основни проблеми, върху които трябва да дадем акцент, не случайно обръщам върху него специално внимание, е проблемът за политиката за грижата за здравето и безопасността на нашите деца на местно ниво и най-вече за здравето на нашите деца в детските градини, яслите и училищата.
Мисля и неведнъж съм казвала, независимо че проблемът за мястото на медицинските кадри в училищата беше проточен във времето, поправките в Закона за здравето вече са факт, надявам се действително до края на мандата това наше желание да заработи  –  да има група хора, медицински лица, които да могат да окажат своето влияние върху местната власт; да направим така, че здравето на децата ни  –  физическо, духовно и социалното здраве, да бъдат обгрижвани и да намерят своето място в отговорността, които ние трябва да осъзнаем. Тя е изключително важна, изключително голяма в момент, в който се опитваме да направим доста промени в нашето законодателство във всички посоки.
Затова смятам, че както аз, така и моите колеги от Комисията по труда и социалната политика, така и вие ще подкрепите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето и всички ще гласуваме "за" в името на нещо, което е най-ценно  –  ние съзнаваме това  – така че да го превърнем в един абсолютен приоритет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Има ли реплики? Няма.
Има една заявка за изказване.
Има думата госпожа Светлана Дянкова  – заместник-министър на труда и социалната политика.
Госпожо Дянкова, заповядайте. Имам чувството, че искате да си припомните депутатските години.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, благодаря Ви за поканата.
Бих искала обаче да акцентирам върху законопроекта, внесен на вниманието на народните представители, защото смятам, че това е един много важен законопроект.
А за спомените от депутатските години да си поприказваме някъде другаде и друг път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете само кога и къде. (Смях, оживление.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Искам да благодаря за становищата, които водещата и спомагателните комисии са направили по този законопроект. Намирам, че още при разглеждането на законопроекта народните представители са дали своята подкрепа за този законопроект. Ние смятаме, че той наистина е много важен и много стратегически законопроект за правенето на политики за децата на България. Това не е празна дума и само някакъв популизъм или някакво клиширано послание, но наистина е така. 
През годините този закон наистина претърпя няколко промени. Той е бил особено обсъждан от народните представители, получавал е и критики, получавал е, разбира се, и много добри оценки. 
Днес депутатите показаха, че те наистина подкрепят този законопроект. Забелязах, че при гласуването на законопроекта с изключение на двама депутати, които са се въздържали, всички останали народни представители са били достатъчно добре убедени, че на тяхното внимание се предлага законопроект, който си струва да бъде подкрепен и си струва това да бъде направено с огромно мнозинство, без оглед на това, че той идва от Министерския съвет, макар че вероятно по него ще има и други мнения.
Защо искам да ви кажа и още няколко думи и да ви призова да подкрепите този законопроект? Той не е пореден кабинетен законопроект. По предишната точка имаше народни представители, които твърдяха, че в пленарната зала пристигат решения, вземани някъде в някой кабинет, някой чиновник е седнал нещо да напише и че едва ли не Народното събрание трябва да дава подкрепа за такива кабинетни решения.  
Искам да ви кажа, че този законопроект беше започнат да се прави много отдавна с едно изключително съгласие не само на институциите и ведомствата, които участваха в него. Още на 3.07.2008 г. Министерският съвет одобри доклад, възложен от министър-председателя на Република България, който доклад беше възложен на шест министерства, които да започнат работа по него. Такива бяха Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, както и нещо много важно  –  това, че в тази работна група бяха включени представители на Националното сдружение на общините в България, неправителственият сектор като цяло. Техните предложения по време на изработването на този законопроект бяха многобройни. Искам само да ви кажа, че бяха направени повече от 60 предложения, което означава, че е имало безкрайно много активно и много съдържателно отношение към този законопроект, така както би трябвало да има такова към един истински социален законопроект, към една истинска социална политика. Да ме извини господин Кузов, но аз твърдя, че в републиката не се прави "така наречената социална политика", а се прави реална, истинска, съдържателна социална политика.
Освен всичко друго, искам да благодаря като представител на вносителите на законопроекта за безценните усилия, които направиха и ни помогнаха в изработването на законопроекта представителите на: Националния омбудсман, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Националната комисия за борба с трафика на хора, Международната организация на труда, УНИЦЕФ. Казвам всичко това, за да ви убедя, че законът не е писан на коляно, той не е просто поредният изменителен законопроект. Той е направен с много воля, желание, с усилията на много организации, а не само на правителството.
Мисля, че днес в тази зала трябва да станем свидетели на продължение на тази диалогова и консенсусна политика, с която той беше направен и внесен при вас. И вие като народни представители го подкрепите и продължите по този начин диалога, с който е направен този законопроект, подкрепите новите инструменти, които се предлагат за правене на политиката за деца, подкрепите това, че все повече се задълбочава тази политика, подкрепите всички новости, които няма да изреждам, защото председателите на комисии бяха достатъчно изчерпателни при представяне на новите моменти в законопроекта.


Искам да ви кажа, че правейки този законопроект и гласувайки този законопроект наистина трябва да бъдете убедени, че се прави нещо ново, нещо различно, много смислено, много стратегическо наистина в политиката за нашите деца, които, за съжаление, днес са отвън и не са разбрали, че правителството, че парламентът на Републиката десет и повече години се опитва да прави някаква смислена политика точно за нашите деца. Може би не сме били прави, когато не сме им казали, че трябва да ни имат повече доверие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също смятам, че законопроектът е от изключително значение за доразвиване на условията за изпълнение на приетата Национална стратегия за детето за периода от 2008-2018 г. Съществува необходимост от нормативното уреждане на дейността и мерките, от които зависи осъществяването на тази стратегия. Законопроектът цели извеждането на работещи механизми, с които да се решат най-важните въпроси, които стоят пред обществото, а днес това са намаляване броя на децата в специализираните институции. Те са около 8000, намаляване на изоставените деца от родителите им още при раждането, те са около 3000 деца годишно, създаване на условия тези деца да живеят в семейна среда, включително и чрез осиновяване. През последните години се наблюдават около 800 деца годишно, които се осиновяват. Сигурност за всички деца в България, недопускане на насилие върху децата и въвличането им в проституция. 
Важно е на всички нас да ни стане ясно какво постига този Проект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. С него се въвеждат задължения на органите за закрила. Също така се разширява и участието на органите за закрила, като се включва и Министерството на вътрешните работи. Това несъмнено е от изключителна важност, тъй като много български деца в чужбина или за постоянно или временно пребивават там. И предвид тяхната сигурност и гарантиране на техните права смятам, че това предложение е добро. 
В проекта са създадени и отговорности за работещи в специализираните институции. Допълнени са също така правата на детето, правата и задълженията на органите за закрила, въведени са мерки за закрила и са увеличени санкциите и нарушенията. Интерес представляват и предложенията на ал. 2, която е нова в чл. 18, а именно проектите за нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с правата на децата, преди да се внасят в Министерския съвет да бъдат обсъждани от Националния съвет за закрила на детето. Това предложение ще даде възможност на Националния съвет да се запознава детайлно с тези проекти и предложения за нормативни актове преди приемането им от Народното събрание. 
Също така се въвеждат и координационни функции на Съвета за детето. С поправките в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето се разширяват и отговорностите на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, като се дават възможности за методическо ръководство по тези проблеми и събития с висока обществена значимост. Важно е включването на кметовете в комисиите за децата, които те ще могат пряко да ръководят в общините и по този начин ще бъде по-голяма тяхната отговорност и ще се подобри координацията и контрола на местно ниво. 
В законопроекта са посочени задължения на родителите, настойниците и попечителите на децата. Това също смятам, че е от изключителна важност, тъй като досега само се говореше за права. Също така се регламентират и задълженията, които трябва да спазват децата. Въвежда се по-ефективна специализирана защита на децата на обществени места и тази мярка се отнася както за местното самоуправление, за държавните органи и за собствениците на различни търговски обекти и заведения. 
Със законопроекта се регламентира нов тип социална услуга. Това е услугата, наречена резидентен тип, целта на която е децата да бъдат настанявани в среда, близка до семейната. 
Предвижда се въвеждането на строг контрол за спазване на утвърдените критерии и стандарти за качество на предоставените социални услуги и се включват неправителствените организации при осъществяването на тези социални услуги. 
Законопроектът също така регламентира и въвеждането на спешен телефон с национално покритие за консултиране и помощ на децата. Смятам, че всички ще подкрепим този законопроект на първо четене, тъй като наистина той е необходим, имайки предвид състоянието на децата в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? 
Заповядайте, госпожо Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето уточнява отговорностите на институциите в България за това как да бъдат по-добри условията, в които растат и се развиват българските деца. В този смисъл е безспорна необходимостта и моята воля да подкрепя такива изменения и допълнения в Закона за закрила на детето. Няма как да не се подкрепи уточняването, първо, на отговорностите на институциите, второ, разширяването на обхвата на Националния съвет за закрила на детето, необходимостта от един специфичен телефон на доверието в условия на проблеми на общуването между децата и създаването на една атмосфера, в която те да имат възможност да търсят своите решения за проблемите, с които се сблъскват.
В същото време обаче предлаганият законопроект оставя открити някои въпроси, които си струват да бъдат обсъждани и на които между първо и второ четене да се търси решение.
Първото, което искам да кажа, е, че правата и задълженията на органите за управление на специализираните институции за деца и на социалните услуги за деца се уточняват в новосъздаден чл. 8а на Закона за закрила на детето. В ал. 4 на законопроекта се предвижда оценяване на професионалната правоспособност преди постъпване на работа и периодично на работещите в институциите. Категорично според мен обаче е необходимо уточняването на тази професионална правоспособност и конкретизиране – общопедагогическа, психологическа, но и необходимост от признаване на професионалната педагогическа квалификация на хората, които работят в тези институции. Гарантиране на еднакви педагогически и учителски изисквания. Защото например е безспорно, че в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, педагозите имат не само възпитателни, но и образователни функции и  на този етап е странно непризнаването на тяхната педагогическа правоспособност и учителска квалификация. 
На второ място, с този Законопроект за изменение и допълнение отново се разширява пространството от правомощия на различните институти за закрила на детето и подобните служби. Но практиката показва, че непрекъснато върви информационен обмен, съгласувания, информирания от страна на училищните ръководства и веднага възниква практическият въпрос: и какво от това. Административен документооборот вместо чувствителност към проблемите на учениците е реална грижа за детето в риск. 
Тук веднага искам да поставя третия кръг от въпроси, свързани с предлагания законопроект. Имам предвид това, което е казано по повод на децата в риск в § 40, т. 3 от Проекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. 
В точка “д” е записано, че това е дете с девиантно поведение; в точка “ж” – друг тип деца в риск, че това е дете, извършило противообществена проява или престъпление. Тези две точки от легалното определение следва да се обсъдят и евентуално да отпаднат, защото те са насочени към изземване и дублиране на функции от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и съответно на дейностите на централните и другите комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Изначалният спор за територии и пространство между двата законопроекта всъщност може да се реши и той става неуместен, ако сравним чл. 1 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, където се уточнява, че този закон урежда дейността по предотвратяване и борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и по осигуряване на нормалното развитие и възпитание на извършителите им. А според чл. 1 от Закона за закрила на детето този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие по осъществяване на дейностите по закрила на детето. 
Затова смятам, че народното представителство трябва да намери съвместяването и територията, на която ще се пресекат дейностите и правомощията, определени от двата закона – за закрила на детето и за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, защото безспорно е по-големият обхват на Закона за закрила на детето и по-специализираната територия, на която се определят правомощията на различни типове органи в Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Тенева.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? 
Още веднъж се обръщам към народните представители в пленарната зала: има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? 
Това се отнася, разбира се, и за представителите на изпълнителната власт. Ако някой друг желае, би могъл да вземе думата. Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключила. Гласуването – утре в 9,00 ч.
По чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Парламентарната група на Движението за права и свободи е предложила:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА. Вносители: Борислав Владимиров, Христо Кирчев и група народни представители, и Министерският съвет.
Всъщност законопроектите са три. 
Следват становищата на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. 
Господин Осман, заповядайте – становищата са три.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, три са, защото законопроектите бяха внесени в различно време и обсъдени в различни заседания. 
По законопроекта, внесен от народния представител Борислав Владимиров:
“На свое редовно заседание, проведено на 23 юли 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от народния представител законопроект.
На заседанието на комисията присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Дирекцията за национален строителен контрол и на Столичната община. Законопроектът беше представен от господин Борислав Владимиров.
С предложения законопроект се цели преодоляване на забавянето в административното обслужване на населението при издаване на строителни разрешения заради големия брой обявления в имотите с комплексно застрояване. Съгласно действащата нормативна уредба строителните разрешения се издават само въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове, което от своя страна гарантира правата на всички заинтересовани лица, а повторното обявление при издаване на строително разрешение не води до никакви други последици, освен забава. Според вносителя с предложените промени ще се облекчи и ускори работата на общинските администрации и реализацията на инвестиционните проекти в строителството. 
В резултат на проведеното гласуване с 11 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство подкрепи законопроекта и предлага на Народното събрание законопроектът да бъде подкрепен.”
По законопроекта, внесен от Христо Кирчев и група народни представители:
“Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство проведе заседание на 10 декември 2008 г.
Законопроектът беше представен от господин Христо Кирчев. 
Целта на предложения от Христо Кирчев и група народни представители законопроект е да се прецизират разпоредбите на закона, свързани с разрешаване на възлагането за разработването на проекти за устройствени планове от заинтересовани лица, като се ограничава обхватът на подобни планове в урбанизираните и извън урбанизираните територии. 
Предлаганите промени са насочени към ограничаване на проявилите се негативни тенденции и злоупотреби в практиката по прилагане на разпоредбите на закона в тази му част. 
В резултат на гласуването Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 9 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се” предлага на Народното събрание законопроектът, внесен от Христо Кирчев и група народни представители, да бъде подкрепен.”
Становището по третия законопроект, уважаеми господин председател и уважаеми народни представители, внесен от Министерския съвет:
“На свое редовно заседание, проведено на 13 януари 2009 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. 
В заседанието на комисията взеха участие заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев и представители на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът беше представен от заместник министър-председателя Даниел Вълчев. 
Внесеният от правителството Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, както и направените в Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта предложения за промени в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост имат за цел да създадат механизми за разрешаване на основни проблеми, възникнали в резултат от реституцията на имоти, попадащи в територията на обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата. 
По своята същност обектите от подобен характер са предназначени за задоволяване на важни обществени потребности от национално или местно значение и като такива в преобладаващата част от случаите са публична собственост на държавата или на общините. Независимо от това, в резултат на противоречиви разпоредби и на нееднозначно прилагане на законодателството за възстановяване на собствеността в практиката част от имоти с такова предназначение или части от тях са възстановени от различни органи в собственост на трети лица. 
За разрешаването на различните хипотези от практиката в законопроекта е предложен диференциран подход, отчитащ както правата на засегнатите собственици, така и на обществените интереси, като в определени случаи се въвеждат и съответните ограничения в правата на собствениците, когато важни обществени интереси налагат това.
Отчитайки необходимостта от законодателна уредба, която да разреши създалите се в подобни случаи сложни фактически и правни отношения и тяхната обществена значимост, в хода на дискусията преобладаващата част от народните представители се изказаха в подкрепа на внесения законопроект.
Мнозинството от народните представители намират за неоснователни твърденията на отделни народни представители, че със законопроекта се ограничава възстановяване на правото на собственост. Недопустимостта на реституцията върху обекти – публична собственост на държавата и общините, е регламентирана в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. В този смисъл, че публичната собственост е изключена от обхвата на реституцията, е и Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г.
Независимо от това, както бе подчертано и в мотивите на вносителя, в резултат на противоречива практика по прилагането на реституционното законодателство, отделни органи са постановявали решения в тази посока, поради което се налага да бъдат въведени текстове с императивен характер, изключващи възстановяване на собственост в подобни случаи в бъдеще.
В резултат на гласуването, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 9 гласа “за”, 3 гласа “против”, без “въздържали се”, предлага на Народното събрание законопроектът да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Законопроектът с вносител Министерски съвет е разпределен и на Комисията по правни въпроси. Комисията по правни въпроси не е депозирала доклад, но тя не е водеща комисия, така че няма пречки да преминем към следващия етап от разглеждането на тези три законопроекта.
Господин Владимиров, ако желаете, първо можете да представите своя законопроект.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моят законопроект е изключително кратък, буквално е от два параграфа. Той третира единствено обявлението на разрешението за строеж основно в имоти за комплексно застрояване.
Уважаеми колеги, само искам да ви поясня, че издаването на разрешение за строеж на обекти се издава по действащи, в сила подробни устройствени планове. За да влезе в сила съответно един подробен устройствен план има две процедури по обявяване преди това – веднъж, когато планът е изготвен и се обявява на всички заинтересовани страни, и вторият път, когато издава заповедта за одобряване, която съответно има съдебен контрол. 
В тази връзка трето обявяване на вече самото разрешение за строеж на този обект, който трябва да е в съответствие с плана, според мен, е трета процедура за едно и също нещо. Тя не води до нищо. Единственото, което се случва, е забава на реализиране на инвестиционните намерения на много хора. Именно затова, подкрепени и инспирирани от много колеги архитекти от страната, особено от тези в големите градове с районно отделение, включително и от кметове на райони основно в София, бяха направени тези предложения.
Колегите от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ги разгледаха. Те разбраха мотивите и подкрепиха законопроекта, затова, уважаеми колеги, мисля, че е разумно този законопроект да бъде подкрепен на първо четене и съответно да бъдат редактирани и усъвършенствани текстовете между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Господин Кирчев, заповядайте, за да представите законопроекта.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Промените, които предлагам в Закона за устройство на територията преди всичко са продиктувани от това, че в момента в редица големи градове се изработват едновременно общи устройствени планове, а динамиката на строителството изисква да се изработват и подробни устройствени планове. Естествено в градове, където има големи капиталовложения конфликтите са много големи и най-вече страдат тези по крайбрежието и планинските курорти. 
Отговорният проектант на Общия устройствен план много трудно съгласува подробните устройствени планове, което води до конфликт в архитектурната гилдия, даже много често се говори за открито рекетиране на тези, които искат да правят подробните устройствени планове и планове-извадки. 
Има редица случаи, в които дадени лица, които притежават имоти в такива места, където се правят подробни устройствени планове, от определени фирми, които са си взели някак си правото да ги изработват, се стига до много остри конфликти. Заради това след дълги консултации с Камарата на архитектите и строителите, с юристи, ние предложихме след много оглеждане и дебати тези промени с оглед да се облекчат тези взаимодействия. 
Същевременно, ако има някакъв отказ на тези, които правят подробни устройствени планове, нека той да е аргументиран, защото в момента няма никакви клаузи. В закона е необходимо да се регламентира какво значи „отказ”. Затова в тези предложения, които правя, се поставят срокове, за да може в края на краищата да се разбере дали има мълчалив отказ, дали има мълчаливо одобрение и как стават взаимните разплащания между юридически и физически лица. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кирчев.
Откривам дискусията по трите законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? 
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, по предложението за промени на Закона за устройство на територията, внесено от Министерския съвет, искам да кажа няколко думи. 
С това предложение де факто ние признаваме пред обществото, че в България липсва държавност и държава с нейните институции. Аз вчера го казах това и на заседание на комисията.
Аз разбирам уважаемият господин министър на образованието защо прави предложението. Естествено е, че на места, където се извършва една благородна дейност каквато е образованието, не може да се случва това, което се случва в университетския град. Естествено, няма университетски кампус с толкова ярко изразено безредие, каквото е в него в момента.
По цял свят кампусите, не дай си Боже, в американските свръхмощни университети, са много строго охраняеми, с местна полиция. Абсурд е да се внесе алкохол. Ако студент внесе бира в кампуса, го изключват или има глоба. Това е в зависимост от твърдостта на политиката на университета.
Аз разбирам напълно справедливото и закъсняло даже недоволство на студентите, заради това, което се случи. Трябваше да се случи такъв трагичен инцидент – убийството на студент, на млад човек, и най-сетне обществото да се обърне към проблемите на тези именно кампуси, особено на този, който имаме в момента, в случая -  Студентския град. Разбира се, господин министърът прави предложението не само заради този случай, но да се ограничават реституционните възможности на хората заради това, че държавата е слаба, аз не мога да го приема като политик, претендиращ да е десен.
В пледоариите на господин министъра имаше теза, че в България, видите ли, съдебната власт не всякога е давала правилните решения – нещо, което аз намирам за излишно ние да дебатираме, тъй като съдебната власт е независима власт, както и ние – законодателната власт, сме независими, хубави или лоши. Така е и със съдебната власт – тя може да прави грешки, но не сме ние хората, които да я осъждаме.
Същевременно беше осъдено и местното самоуправление, че видите ли, то не може да удържи на корупционния натиск и взема погрешни решения. Тоест, и местното самоуправление се оказа наникъде и изведнъж се явява министър на бял кон, няма значение кое е името, който раздава справедливост - може ли да се проведе едно мероприятие някъде или не може?
Ние излизаме от презумпцията, че всички други институции са уязвими и слаби, а видите ли, Министерството на образованието и науката, Министерството на културата...
Даже господин Петков, когото вчера видях в комисията, предложи да се вземат и спортните имоти под същия контрол. Това говори, че вдругиден някой друг министър ще скочи. Господин Гайдарски знае какво става в системата на здравеопазването. Защото този закон взема предвид също и здравеопазването. Утре друг министър ще скочи и ще каже: „Дайте сега и тези имоти да са под мой контрол!”. Бавно и сигурно ще стане скрита национализация. Ние казваме, че не може да има ред между трите собствености – частна, общинска и държавна, и влизаме в презумпцията, че държавата трябва да се намеси и да възстанови реда вътре. Представяме си в една държава като Съединените щати, където собствеността 99,9% е частна, че трябва да се национализира и да се сложи ред.
Обратно, според мен институциите трябва да си вършат работата. Да съществува дискотека с разрешение да работи денонощно, в нея да се разпространяват наркотици, да гъмжи от проституция - според мен тук въпросът не е кой да контролира собствеността, а институциите да си свършат работата. Затова вчера на заседанието на комисията аз гласувах “против”. Аз съм за реда, но не по този начин – да се намесваме в частната собственост, след като имаме общинска власт и други институции, които издават разрешения за дискотеки, за заведения за хранене, игрални домове и така нататък. Ако някои институции не си вършат работата и вътре има хазарт, наркотици, безредие, то не трябва да вървим по пътя, че министърът трябва накрая като папата да каже кой е правдив и кой не и че на това място може да има еди-какво си и не може да има еди-какво си. Не мога да възприема такава теза. Частната собственост и реституцията, колкото и да имаше някои негативни моменти в нея, но така или иначе възродиха началото на някакъв капитализъм в България, дадоха основния тласък. Ние не трябва да ги спираме. Вчера казах в комисията: „Най-добрите университети в света, най-добрите здравни заведения са частните”. Господин Гайдарски знае много добре, че „Джон Хоспитал” и „Кливланд поликлиник” не са държавни. Всички знаем, че „Харвард” и „Йейл” не са на държавата. В тези университети може да има ред. Университетската управа и обществото могат да поставят ред в тези кампуси, а в нашия кампус не може да има ред! Сега ние трябва да измислим разни закони как да спираме реституционни процеси, замени и така нататък. Има разрешителни режими, където ако има здрава общинска и държавна администрация, няма смисъл от тези промени. Благодаря.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Но няма здрава общинска администрация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата госпожа Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Господин Кирчев, разрешете да изразя несъгласие с Вашата теза, че едва сега, след случилото се в Студентския град, се предприемат някакви действия и опити за нормативно уреждане на устройството на територията на студентските градчета.
Вариант на законопроект за статут на Студентския град има преди повече от десет години, само че водени от други съображения, свързани с реституцията, а не с решаване на проблемите на висшите училища, на студентските градчета и студентските общежития. На преден план излизат друг вид интереси.
Второ, защо не обръщате внимание, че в този законопроект отново става дума само за територии, свързани с обезпечаването на образователни дейности, здравеопазване и култура? Питам: а какво правим с териториите, които са публично-държавна собственост и са предоставени на научните организации? Този въпрос остава встрани от вниманието на предложения законопроект. Така че трябва да решим какъв ни е приоритетът като държава – да решаваме проблемите на младите хора или да търсим други решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирчев, учудвам се, че критичността, с която се отнасяте към желанието на държавата да реализира своите правомощия и да подкрепи условията, при които се развиват държавни висши училища, защото това са държавни висши училища, за които държавата носи отговорност, Министерството на образованието и науката, включително министърът на образованието и науката и българското правителство. Носим отговорност и ние като Народно събрание с промените, които трябва да се правят в нормативната уредба и законодателството. Учудвам се, че тази критичност и този остър тон Вие го спестявате по отношение на отговорностите, които през същите тези години носеха десни кметове, които управляваха София, и десни съветници в Столичния общински съвет. Къде е тяхната отговорност през тези години – да се намесят в процесите по начин, който да гарантира интересите на студентите, на висшите училища, да бъде чут гласът на студентските съвети?!
Защо бягате от тази критичност към хора, които представляваха десницата в политически, икономически и финансов план, включително и в реституционен план?! Защо сега, когато студентските съвети апелират за повече държава, Вие не сте съгласен с тази позиция?! По какъв начин подкрепата Ви за протеста, който днес беше организиран, намира изражение или по-скоро контраизражение във Вашите думи?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС):  Уважаеми колеги социалисти, аз напълно разбирам погледа на вашата идеология – държавността. Уважавам това. Затова има и леви, и десни политици. Дясното не е само антикомунизъм, както беше преди 20 години. В края на краищата трябва да се разбере кой е на ляво и кой е на дясно. Вие държите да има държава. Да, може да е държавен кампусът, може някоя управа да не си е свършила работата. Не отричам това. Вчера беше критикуван и съдът. Аз не определям дали съдът е ляв или десен. Става дума, че не трябва да мислим по този начин -ограничаване правата на частната собственост заради това, че дадени институции не си вършат работата. Бавно и сигурно вие апелирате за една национализация.
Ако студентите искат това нещо, то аз лично не съм се срещал с такива студенти. Те искат ред, а редът дали ще го направи Министерството на вътрешните работи, дали общинската полиция, дали редът ще бъде възстановен с разрешителен режим, това е друг въпрос. Но да нахлува държавата, защото частната собственост пречела на държавността, не мога да го разбера. Става въпрос за реституционните процеси. Това нещо го решават други институции, уважаеми колеги. Не го решаваме днес ние с този закон. Трябва ли да има реституция или не – минало е времето, когато това трябва да се дискутира. Ако нашите закони не са били хубави и не сте ги харесвали, имате от осем години ляво и ляво-центристко управление. Оправете нещата. А изведнъж защото има студентски бунтове, вие тръгнахте сега да търсите кой кмет е грешен, кой е ляв, кой е десен, кой е допуснал грешки.
Вярно е, че разрешителните режими в този случай са от местната власт. Ако трябва да бъде критикувано някое определено лице – да! Както не казвам, че Михаил Миков в момента е виновен за безредието. Онзи ден стана министър, явно нещата са наслоени. Но нека Министерството на вътрешните работи да си заеме мястото, защото не виждам в Съединените американски щати някой да е казал: „Тази полиция е държавна или общинска, какво прави тук в частната собственост?”. Ами, върши си работата.
Вие сега обратно – искате държавната власт да се намеси в частната собственост, за да имало ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, пред нас са три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Позволете ми съвсем накратко да изложа своето становище по тях.
В първите два законопроекта на колегите Владимиров и Кирчев безспорно има желание за опростяване на процедурите. Наистина има смисъл в това. В първия законопроект на колегата Владимиров по обявяването на имоти в комплексно застрояване и аз смятам, че с някои дребни нюанси между първо и второ четене на тези  кратки текстове това може наистина да стане и лично аз ще подкрепя този законопроект.
Във втория законопроект също съм съгласна с предложенията, които предоставят възможността, да се разработят подробни устройствени планове едновременно с общи устройствени планове. Нещо, което наистина за професионалната гилдия в определени случаи е затруднение и проблем. Аз също мисля, че тези членове, които в § 1 и § 2 в първите части, са много коректно изписани, ние трябва да ги подкрепим и ви призовавам утре да ги подкрепим. 
Между другото обаче искам да споделя, че аз лично имам притеснения по текстовете, които са по т. 4 на § 1 към чл. 124 и в следващите ги има и в § 133, които казват, че трябва да се счита напълно обезщетяване за средствата, които са вложени от възложителя, щом са засегнати имоти общинска или държавна собственост. Тук мисля, че въпросът е много спорен. Трябва да се замислим каква е инициативата, дали държавата или респективно общината в случая има интереси от тези разработки и когато интересът вече е общ и това става със съгласието по реда, който ние всички знаем, че става на кмета на дадената община, безспорно може да има тези обезщетения, особено когато става въпрос за изграждане на инфраструктура и частниците дават свои средства за изграждане на тази инфраструктура, независимо каква е. Аз ще подкрепя този законопроект на първо четене с ясното съзнание, че за гласуването на второ четене трябва да изчистим точно тези текстове, които се съдържат в три точки от посочените параграфи.
Ще отида на последния законопроект на Министерския съвет, който явно в момента е най-интересен за колегите, с доста интересни диаметрални виждания и становища.
Какво ми се иска да кажа – да, късно влиза такъв законопроект в Народното събрание. В годините дадохме право на едно частно действие да надхвърля възможностите и да ощетява най-вече едно актуално обществено действие. Примерите през последните години назряха, след като се опитахме и разбрахме най-вече колко много неща от гледна точка на липсващия ред и на спазването на законите в застрояването, и особено в съхраняването на тези общности на образованието, на здравеопазването, някои други закони създадоха със своето действие, без да се замисляме, че това е публична, общинска или държавна собственост, защото в болшинството случаи става въпрос и за публична, даже и когато става въпрос за частна собственост, пак можем да си зададем въпросът: това допустимо ли е или трябва ли да се случи?
Съжалявам, че колегата Кирчев излезе, защото ние и вчера в комисията поспорихме малко с него, разбира се, много коректно и колегиално, но аз смятам, че тук в този законопроект се дава и се поставя ясната задача и цел отговорностите да бъдат гарантирани както на държавата, така и на местните власти.
Да, в тези текстове се налага да се прецизират може би някои формулировки, с оглед да няма противоречие между Закона за местно самоуправление и местна администрация и този законопроект. Това мисля, че  е въпрос на работен порядък, който ще бъде изчистен между първо и второ четене. Ние трябва наистина да съхраним тези комплекси и на образованието, ще добавя и на науката, ще добавя и на спорта, за тези, които са публична държавна и общинска собственост, защото те са от изключително важно значение за здравето на хората и за държавата.
Последното, с което ще завърша – да, трябва да има баланс на интереси. Пак съжалявам, че го няма господин Кирчев. Именно този законопроект гарантира този баланс на интереси, че той ще бъде защитен и всеки ще поеме със своите решения и подписи тази отговорност, защото в годините примерите, когато богатите българи са дарявали, за да бъдат изградени и Софийският университет, и колко други учебни заведения, ние не можем с лека ръка днес да възстановяваме собственост в двора на Софийския университет. Това е един пример от много примери, които самият министър даде. 
Подкрепяйки и този трети законопроект, работейки между първо и второ четене, аз смятам, че ще направим общ законопроект, който ще гарантира различните насочени действия в трите законопроекта да създадат по-добри условия, по-кратка процедура, за да бъдат работещи, действащи и най-вече да знаем, че отговаряме и носим тази отговорност и пред бъдещите поколения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики не виждам.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Господин председател, много Ви благодаря.
Имайки предвид материята, към която очевидно аз нямам особени знания, искам да задам няколко въпроса, които не са ми ясни. Може ли да бъде реституирана публична държавна собственост? 
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не, не може.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Като не може, какво говорим досега? Това ви питам!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Има практика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Това, че има практика, е въпрос на приложение, а ние в момента не заседаваме и не решаваме конкретен казус, а решаваме законов проблем. Когато говорим за закон реституция на публична държавна собственост – махаме го настрана.
На второ място ви питам: с какво тези три институции са изключително важни дейности в обществения, държавния и прочие живот – наука, образование – никога не съм могъл да направя разлика между двете и защо има две министерства, но това си е мой проблем? 
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не са две министерства.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Наука и образование са две министерства. (Шум и реплики.) Добре, добре, грешката е пак моя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаше и две министерства по едно време.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Имаше и такива неща. По какво тези три области в обществения и държавния живот трябва да бъдат изведени на някакво приоритетно начало и с какво могат да бъдат противопоставени? Например един много актуален въпрос – спортните имоти всички са в центровете на градовете. Всичките са по 15-20 и 100 дка. Голямата борба е там. Защо? Няма ли нужда младото поколение от такива, такива терени  и прочие? Аз не мога да си обясня как тези три области имат някакво специфично изначално значение, за да бъдат отделени.
На второ място в Преходните и заключителни разпоредби, пак не мога да си обясня какво означава мораториум за три години на вече влезли в сила актове. Цялата процедура е  приключила, имотите са възстановени и сега с един закон искаме да въведем мораториум. На какво основание? Правата, материално-правните права по съответния процесуален ред са реализирани и сега налагаме каква административна ли е, законова ли е? Някой иска да я облече в закон. Тя е чисто административна забрана. Как ще стане тази работа От гледна точка на правото, на принципите на правото? И други два текста, които ме хвърлят в потрес. „Собствеността върху имоти, държавна собственост, независимо дали е публична или частна, тук не се уточнява, които са обществени обекти на образование, здравеопазване и култура по смисъла на закон еди-кой си не може да бъде възстановявана на лицата, от които те са били отнети или от техните наследници или правоприемници.” Защо? Каква е логиката? Същото се отнася и по отношение на общинската собственост – цялата общинска собственост и частната такава.
 Значи, или имаме общоприети принципи, които са реализирани в огромната си част, и това са проблемите на реституцията, ние не пипаме реституционния закон, а от задната врата правим нещо друго. Пак ви казвам, моля да бъда извинен от специалистите, не съм в тази област, но има принципи, които трябва да бъдат ясни. 
Сега комшийката ми Мара, понеже е в съседния парцел, който е по отношение на едно спортно игрище, има едни права, а комшията Иван има други права. Защо? На основание на какви права – на гражданите и на държавата, или понеже стана един инцидент?
От телевизията научавам, че така наречения Студентски град от повече от десет-петнадесет години не е Студентски град. Как ще го направите сега да стане Студентски град? Когато той е минал по едни мероприятия, които му отреждат статут на територия с общо значение за градустройствените планове. Аз нямам нищо против, разбира се, но все пак хората, които са правили студентски градове, са мислили малко по-отрано. Терени такива и такива, застрояване такова и такова, режим такъв и такъв. Сега как ще стане тази работа? Един трагичен инцидент повдигна въпросите. За съжаление по трагичен инцидент ние трябва да мислим върху тях, но трябва да мислим рационално и с оглед на една абсолютна справедливост. Това не е държавност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Абсолютна справедливост няма, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Понеже няма абсолютна  справедливост, поне необходимата на ниво справедливост, която държи сметка за принципите на правото, дори и не в детайлите, както добре разбирате, че казвам.
Колеги, затова ви моля много да не правим импровизации на теми, а да бъдем реалисти и в крайна сметка да спазваме принципите на правото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин Ралчев, това, за което се учудвате, питате и обръщате към залата, няма човек в тази аудитория, който по-добре от Вас да го разбира, само че случаят е деликатен. Има неща, за които казват, че е срамно да се признаят, но е грешно да се премълчат и затова Ви правя тази реплика.
Вие казвате, че има реституционен закон и ние тук се опитваме със закон да заобиколим в някакъв обществен интерес реституционния закон. Онова, което обаче се е случило, беше перфектна техника от вашата професионална гилдия, която заобиколи закона. 
Отдавна помня и присъствам в тази зала и сега пред съзнанието ми е един човек, който наричаме баща на реституцията – това е покойният Лучников, лека му пръст. Винаги съм бил на политически и идеологически различни позиции от него, но му се прекланям и признавам неговото достолепие. Той от тази трибуна, когато спореше със своите съпартийци, формулира текст: реституция – да, реституция – пак да, но когато нещо – каза той от тази трибуна – е отчуждено или национализирано за целите на мероприятие, което е проведено и завършено, този имот не може да бъде обект на реституция и затова бяха въведени другите реституционни инструменти. 
Щом това мероприятие в Студентски  град е проведено и завършено по съдебен и един друг път, беше заобиколен този дух на закона, който действаше тогава, и това е причината за онова, което се учудвате и премълчавате. 
Правя процедурно предложение да продължим до изчерпване на дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С общо съгласие спирам часовника. (Реплики от залата.) Но ако има много изказвания, ще продължим утре. Дебатите ще продължат утре, а сега, ако има още реплики, с това ще приключим.
За реплика думата има господин Гайдарски.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ралчев! Става въпрос за нещо, което е изключително важно – дали трябва да се поставят частните интереси на отделни лица, или интересите на голяма група лица? Става въпрос за над 20 или 30 хил. души студенти в Студентския град. 
Освен това искам да ви припомня, че преди 10 ноември съм живял 10 години в Студентския град и там нямаше нито една частна сграда и не беше върнат нито един квадратен метър. Тук става въпрос за реституционни закони, които бяха приети след 10 ноември. При това положение можеше да стане нещо друго. Аз не съм против това да има реституция на хората, на които са им били взети земите, но това са земеделски земи. 
Аз съм от 50 и повече години в София и там бяха едни маломерни парцели, много бедни земи, но сега вече струват страшно много скъпо. 
Какво е положението? Можеха да заменят земите, имаше достатъчно общински и държавни земи около София и тези хора да бъдат обезвъзмездени. Това е положението. Защо трябваше в Студентския град, който е направен с такава цел?
Господин Ралчев, аз съм живял и в Париж и има Сите Университер. Направен е в центъра на Париж. Как си представяте? Онези земи да не би да са били само на държавата или са били само общински земи? Това са били също частни земи. Хората са ги взели и са направили Сите Университер, което е пример за всички такива градчета от този тип в целия свят. 
Ето това трябва да стане. Лошото е, че ние допуснахме вече в центъра на това градче да се настанят различни реститути, които виждате до какво доведоха в нашата страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Право на дуплика има господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Моля ви да ми помогнете, за да се разберем за какво говорим. Приемам сто процента в частност репликите, които направиха колегите, но те нямат нищо общо с моето изказване. И двамата говорят за това, че законът не се прилагал правилно. Не съм адвокат на неправилно приложения закон.
В реституционния закон има и няколко принципа – това, което е отнето, се връща на този, от когото е отнето в състоянието, в което е било, което означава, че когато са проведени мероприятия и т.н., и т.н., не можеш да пипаш. Не можеш да пипаш! То и сега е така. Аз не мога да разбера какво искате? (Реплики от КБ.) Като пипа някой, си има Прокуратура, има си съд, има си власт. Сега вие искате да подмените изпълнителната и съдебната власт със законодателната. Защо не можете да го разберете? Нищо не правим в момента. Аз изцяло се подписвам под двете реплики, но те нямат нищо общо с проблема. 
Естествено е да отредим най-хубавата площ за университети, за болници, няма лошо. Това и сега е така. Защо пипате нещо, което не разбирате за какво става въпрос, или този, който го е предложил, ако и да е Министерският съвет. Така не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, виждам, че има още няколко кандидати народни представители да вземат отношение по този деликатен въпрос. Ще спрем дотук. Ще продължим утре, предполагам с общо съгласие, с този законопроект. Той го има между другото и в програмата.
Също така утре имаме две  гласувания: проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електроенергията и топлоенергията и гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
Продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Станчо Тодоров