Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-01-28

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Екатерина Михайлова
Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум. (Звъни.)
Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, проектът за програма за работата на Народното събрание за тази седмица – 28 – 30 януари 2009 г., е следният:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. (Вносители: Донка Михайлова, Христина Христова и Хасан Адемов на 13 януари 2009 г.). 
2. Първо четене на Законопроекта за платежните услуги и платежните системи. (Вносител: Министерски съвет на 9 декември 2008 г.).
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. (Вносител: Министерски съвет на 12 януари 2009 г.).
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията. (Вносител: Министерски съвет на 9 януари 2009 г.).
5. Първо четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража. (Вносител: Министерски съвет на 17 декември 2008 г.).
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. (Вносител: Министерски съвет).
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. (Вносители: Татяна Дончева и група народни представители).
8. Първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. (Предложенията са няколко и са с вносители: Владимир Кузов и Ваньо Хърков; Владимир Кузов; Фатме Илияз; Йордан Бакалов и група народни представители; Николай Кънчев и група народни представители; Волен Сидеров и група народни представители; Лъчезар Иванов; Ненко Темелков; Яни Янев; Младен Червеняков и Четин Казак; Четин Казак и група народни представители; Министерски съвет; Евдокия Манева и Елиана Масева; Яни Янев; Надка Балева и група народни представители).
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
10. Второ четене на Законопроекта за културното наследство.
11. Първо четене на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
13. Парламентарен контрол.
Две уточнения за времето на гледане, уважаеми колеги. Предлагаме – като позиция на Председателския съвет – точка седем да бъде първа на утрешното пленарно заседание. Очакваме становище до края на деня от Комисията по въпросите на държавната администрация.
Предлагаме т. 11 – Първо четене на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България, да бъде точка първа от дневния ред на петъчното заседание, съгласно уточнения с колегите, поставили въпроса за подреждането на тази точка.
С тези две уточнения, моля, гласувайте този проект.
Гласували 169 народни представители: за 152, против 7, въздържали се 10.
Програмата е приета.
Следват две предложения по реда на ал. 3.
Първото предложение е от народния представител Пламен Моллов за включване в дневния ред на Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, второ четене.
Господин Моллов, заповядайте за обосновка на предложението.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Националното движение за стабилност и възход внася предложение по ал. 3 Законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението – законопроект, който е гледан на първо четене, със съображенията, че това е модерен закон, който е готов и от който има необходимост в нашето общество.
Често пъти ние – политиците, си мислим, че нареждаме приоритетите в нашето общество и с нашето виждане гледаме определени закони, но по-важно е може би да знаем, че обществото диктува основните приоритети, които има. В този случай става дума за законопроект, изключително необходим на нашето общество, тъй като сега действащият Закон за допитване до народа е изключително остарял като нормативна уредба, от 1996 г., практически не е прилаган в основни негови части, прилаган е единствено на местно ниво. В него има доста непълноти – нещо, изтъкнато още по време на обосновката от колегите-вносители, колегите Янаки Стоилов и група народни представители. Те са обосновали необходимостта законопроектът да бъде гледан в пленарната зала и да бъде приет възможно най-скоро.
Информацията, с която разполагам, е, че Комисията по правни въпроси е гледала законопроекта и има готовност за неговото гледане. Смятаме, че той е актуален и затова го предлагаме на вашето внимание и предлагаме да бъде приет в дневния ред на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 171 народни представители: за 62, против 25, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по реда на ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е от народния представител Минчо Христов – Проект за решение за неотложните проблеми на транспорта в столицата. 
Заповядайте, господин Христов, за Вашето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, знаете, че проблемът с транспорта на столицата е един от най-тежките проблеми, с който живеем всички ние. 
Предлагам в дневния ред на парламента да влезе Проект за решение за решаване на транспортните проблеми на столицата. Той включва незабавното започване на изграждане на надлези и подлези на две нива на ключовите кръстовища, строежа на няколко безплатни общински паркинга на входа на столицата, изграждането на няколко пробива, велосипедни алеи и премахването на така наречената „Синя зона”. 
Уважаеми колеги, това са решенията на проблема. Знаете какво стана преди броени дни в Москва – кметът на Москва премахна платеното паркиране в града. Резултатите бяха изключително позитивни. 
Като аргумент ще ви кажа, че фирмата „Паркинги и гаражи” заявява, че едва ли не работи на загуба. Печалбата е смешна – за цялата 2008 г. те твърдят, че имат 3 млн. лв. печалба. Оказва се, колеги, че слагането на скоби, извозването в наказателния паркинг с така наречените „паяци” също е на огромна загуба за общината. След като тези дейности са на загуба, аз предлагам да ги премахнем. 
Искрено се надявам, колеги, че ще послушате своята съвест, ще се вслушате в проблемите на вашите избиратели и ще гласувате това предложение, за да може в най-бърз срок да решим проблема със задръстванията. За сведение само ще ви кажа, че всеки ден от задръстванията в столицата гражданите губят около 600 000 литра гориво. Това означава, че българските граждани в София плащат годишно половин милиард лева само за бензин в тези задръствания. 
Надявам се, че ще подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 141 народни представители: за 21, против 29, въздържали се 91.
Предложението не се приема.
Други предложения по реда на ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма. 
Уважаеми народни представители, ще направя следното съобщение: от Българската народна банка е изпратена публикацията „Парична статистика – м. декември 2008 г.” и „Брутен външен дълг на България – м. ноември 2008 г.”, които се намират в Библиотеката.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 21 до 27 януари 2009 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са народните представители Евдокия Манева и Елиана Масева. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители са народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е народният представител Яни Янев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Надка Балева и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители са народните представители Пламен Ранчев, Йордан Мирчев и Йордан Цонев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители са народните представители Пламен Ранчев, Йордан Мирчев и Йордан Цонев. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение относно допълнение на чл. 25 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – създаване на нова ал. 3. Вносител е Йордан Бакалов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси. 
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител е народният представител Евдокия Манева. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносители са народните представители Руденко Йорданов, Тодор Кумчев и Надя Антонова. Водеща е Комисията по здравеопазване.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Вносители са Татяна Дончева и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносители са народните представители Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за изменение и допълнение на чл. 25, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Надя Антонова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение относно допълнение на чл. 8, ал. 1 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – създаване на нова т. 16 и допълнение на чл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е народния представител Лъчезар Тошев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносител е народният представител Мария Капон. Водеща е Комисията по земеделието и горите, разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Меморандума във връзка с участието в Европейски експертен център за публично-частно партньорство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на Комисията по икономическата политика и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносител е народният представител Стоян Витанов. Водеща е Комисията по земеделието и горите, разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители са Иглика Иванова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Това са съобщенията.
Уважаеми колеги, във връзка с дневния ред и станалите гласувания ще направя предложение към всички парламентарни групи. По Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението за второ четене днес имаше различни гласувания, но съм уверен, че всички народни представители еднакво добре разбират, че това е един от приоритетните законопроекти. Така че онези парламентарни групи, които не подкрепиха този път това предложение, би следвало другата седмица вече да имат готовност да пристъпим към второто четене на законопроекта. Докладът за второ четене е раздаден на народните представители от доста време и няма разумно оправдание да не се пристъпи към неговото обсъждане.
Миналата седмица също беше поставен въпросът за разглеждане на Доклада за произшествието край Кардам. Уточнено е с Министерството на транспорта следващата седмица да насрочим обсъждането на този доклад, така че нека парламентарните групи да имат готовност за обсъждането на този материал. 
Има заявка от народния представител Йордан Бакалов – председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили за изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Девети ден южната граница на страната ни е блокирана. Стотици шофьори стоят там при бедствени условия, товарите в камионите гният и на вътрешния пазар вече се появиха новини, че хранителните стоки поскъпват заради блокадата. Нито тези българи, които са на границата	, нито другите, на които ще се наложи да плащат повече, няма на кого да разчитат. 
Как иначе да си обясним факта, че едва вчера министърът на външните работи предупреди да не се пътува към гръцката граница? Трябваше да мине една седмица, за да си потърси някой поне правата ни на осигурена държава. Не се сети министър-председателят за това дори, когато се видя, че България може да бъде блокирана от протестиращи гръцки фермери. Не се сети и когато стотици българи стоят от двете страни на границата без храна, вода и елементарни условия, без надеждата, че могат да разчитат на някой да защити правата им. 
Не се сеща правителството и за това, че подобна блокада може да се случи само на нашата граница без тук да има каквото и да било като насрещна реакция. Кой от това правителство ще отговори защо другите граници на Гърция са отворени и трафикът е нормален? Кой ще отговори защо само България изпада в унизителното състояние на блокиран двор, в който политиката на управляващите е по-разрушителна и от бедствие? 
Няма реакция на правителството и когато монополистът „ЧЕЗ” се подиграва с държавата и с хората. В коя нормална европейска страна една фирма може да си позволи да тормози милиони граждани и демонстративно да не зачита законите? Това може да се случи, само ако тази страна е България и е управлявана от БСП, ДПС и НДСВ. 
За какво друго говори фактът, че от одобрени общо 2 млрд. евро България е усвоила само 22 милиона през 2008 г. от фондовете на Европейския съюз? За какво говори фактът, че въпреки доклада за корупция във властта и десетките предупреждения от Брюксел правителството продължава да назначава за усвояване на средствата висши чиновници в явен конфликт на интереси? За какво говори фактът, че еврокомисарят по разширението Оли Рен отново миналата седмица потвърди наличието на политическа намеса при управлението на еврофондовете в България? Това са доказателства за абсолютна управленска, политическа и морална несъстоятелност на тройната коалиция и нейното правителство.
Парламентарната група на Обединените демократични сили настоява още преди Февруарския доклад на Европейската комисия министър-председателят да бъде изслушан в парламента и да отговори на въпросите тук, пред народните представители, да каже:
Първо, какви действия е предприел за прозрачното усвояване на европейските фондове?
Второ, да отговори защо поне средствата, които не бяха спрени на България, заради корумпираната власт, не могат да стигнат до българите?
Трето, защо една цяла държава със стотици-хиляди чиновници може да усвои само толкова пари, колкото е бюджетът на една неголяма българска община? 
Парламентарната група на Обединените демократични сили настоява премиерът да бъде изслушан и затова: защо страната при неговото управление вместо да използва в интерес на гражданите си средства от европейските фондове се превърна в донор на Европейския съюз, който плаща членската си карта в съюза с парите на българските данъкоплатци? Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарната група на Демократи за силна България има думата народния представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, миналата седмица от тази парламентарна трибуна изнесохме редица притеснителни факти за това, което се случи в районните полицейски управления в София след протестите. А оттогава-досега в поделенията на МВР почина още един човек. Както стана ясно, той е починал от асфиксия, тоест бил е удушен. 
Считахме, че институционално би следвало Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да изслуша пострадалите граждани миналата седмица и на базата на фактите, които бъдат изнесени, да се вземе решение. Затова народните представители от опозицията поискахме специална точка в дневния ред на комисията и миналата седмица на заседанието й ние от опозицията доведохме 11 души, които са участвали в протестите или не са участвали, но по повод протеста са били задържани в поделенията на МВР и върху тях е бил оказан недопустим натиск и тормоз. 
За съжаление – повтарям, за съжаление, и го подчертавам, колегите народните представители от БСП и ДПС напуснаха заседанието на комисията и по този начин провалиха институционалното изслушване на тези хора. Защо не искате да чуете пострадалите?
Аз обаче ще си позволя отново да ви повторя някои от фактите, защото смятам, че това е важно. Били са задържани лица, които не са участвали в протестите. Една част от задържаните са били лишени от адвокатска защита. Непълнолетни лица, по отношение на които е задължителна адвокатската защита, са били принуждавани да подписват декларации, че не желаят такава. Има редица незаконни задържания. И това става ясно от постановените съдебни актове впоследствие – повече от една трета от задържаните лица са оправдани от съдилищата, което означава, че те са задържани 24 и повече часа без каквото и да било основание.
Не искам отново да ви посочвам тези факти, които говорят за грубост и произвол, затова как са били проверявани някои от задържаните за това дали пренасят или имат наркотици в себе си, без да е имало предварително каквито и да е данни за такива факти.
Вие отказахте да изслушате тези хора, а министърът на вътрешните работи, министър-председателят и партийното ръководство на БСП защитиха този произвол публично. А говорим, че живеем в правова държава и очакваме справедлив и добър доклад от Европейската комисия по Глава „Правосъдие и вътрешен ред”, който трябва да бъде публикуван през м. февруари!
И ви казвам, че след всичко това миналата седмица има нов смъртен случай в МВР – този човек е умъртвен по най-грубия начин. Какво се случи след това? Назначени са вътрешни служебни проверки!
Уважаеми дами и господа, може ли да се разчита на обективност на такива проверки, след като и политическото, и професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи са заинтересовани от изхода на проверките, тъй като те носят отговорност за това, което се случва в министерството? Разбира се, че не можем да разчитаме на обективност. 
Именно поради, това ние ще инициираме събирането на подписи за създаване на Парламентарна анкетна комисия, която да провери всички факти и обстоятелства около тези два случая, а и не само около тях, но и за потъпкването на човешките права в Министерството на вътрешните работи.
Искам да подчертая, че на заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред останаха народните представители от НДСВ, включително и председателят на комисията. Но защо представителите на БСП и ДПС напуснаха това заседание? За да не се води стенографски протокол и да не влезе по институционален ред в Народното събрание тази информация, защото събрана по този начин, тя води само до едно – до оставката на вътрешния министър. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група на Движение Напред има думата народният представител Любен Дилов.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, всъщност моето изказване е коментар по дневния ред и предложение за промяната му. В края на миналата сесия по време на второто четене на Законопроекта за културното наследство няколко пъти се обърнах с молба към залата да намерим процедура, според която четенето да бъде преустановено, докато не получим подробен коментар по законопроекта от Комисията по правни въпроси. Отново поставям това свое изискване на Вашето внимание и Ви моля, господин председател, да намерите начин то да бъде гласувано в пленарната зала.
Мотивите ми са прости. Понякога имаме поправки в законопроект от два реда, той се гледа от Правната комисия и имаме доклад, а тук имаме законопроект, включващ 220 члена и променя над 11 други закона, по които имаме единствено коментар по онази част, по която се променя Наказателния кодекс. Аз няколко пъти казах, че ако се чувствам компетентен по темите, свързани с културното наследство, с функционирането на министерството, на различните органи по защита на културното наследство, никак не се чувствам компетентен по отношенията между държава и община, които този законопроект поставя под съмнение. Припомням ви, че единственият правен коментар по този законопроект беше на проф. Средкова от Консултативния съвет по законодателство, който най-малкото не беше любезен – до такава степен не беше любезен, че трябваше да го крием от самите себе си.
Затова, господин председателю, отново моля да отложим т. 10, законопроектът да бъде разгледан от Комисията по правни въпроси и да получим обстоен коментар по него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Дилов, както разбирате, програмата е гласувана, точките са приети от пленарния състав, така че не мога да поставя на гласуване такова Ваше процедурно предложение на този етап.
Други изявления от парламентарни групи няма.
Преминаваме към точка първа от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Вносители са Донка Михайлова, Христина Христова и Хасан Адемов.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, имате думата да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това ми позволете да направя процедурно предложение – във връзка с обсъждания законопроект в залата да бъде поканена госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете представителя на министерството – виждам, че тя вече е в залата.
Доктор Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
 „ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и  допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 954-01-6, внесен от Донка Михайлова, Христина Христова и Хасан Адемов на 13 януари 2009 г.
На заседание, проведено на 21 януари 2009 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа и обсъди внесения законопроект.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика, и социални партньори.
Законопроектът с мотивите към него бе представен от госпожа Донка Михайлова. Беше изяснено, че се предлага неусвоените средства по отделните програми и мерки в Националния план за действие по заетостта, които понастоящем могат да бъдат пренасочвани по програми и райони след изтичане на шест месеца от неговото приемане, този срок да бъде намален на три месеца. Беше посочено, че това е изключително необходимо, предвид условията на настъпващата икономическа криза и предполагаем ръст на безработицата. С предлаганото изменение предварително се създават предпоставки за по-голяма гъвкавост за прилаганите политики и мерки по заетостта, което ще се осъществява след съгласуване с Националния съвет за насърчаване на заетостта.
Заместник-министър Димитров представи становището на Министерството на труда и социалната политика, с което категорично се изразява подкрепа на предложеното изменение. Той изясни, че тази възможност за преоценка на ефективността и усвояване на средствата е съществувала и досега. Тя задължително се обсъжда в Националния съвет за насърчаване на заетостта, където са представени социалните партньори и всички заинтересовани ведомства, но възможностите за нейното реализиране са след първите шест месеца. За информация на народните представители бе посочено, че през 2008 г. по този начин са пренасочени средства, които представляват общо около 3% от финансовия ресурс по Националния план за действие по заетостта, от една към друга програма или от една насърчителна мярка към друга, в рамките на утвърдения от Министерския съвет Национален план за действие по заетостта. Предложението този срок да бъде не след шест, а след изтичане на първите три месеца от действието на Националния план за действие по заетостта е от гледна точка и на това, че през настоящата година динамиката на пазара на труда е по-особена и усложнена. Не се променя досегашният механизъм пренасочването да се извършва след обсъждане, анализ и оценка в Националния съвет за насърчаване на заетостта, заедно със социалните партньори и след утвърждаване от министъра на труда и социалната политика. На последното заседание на Националния съвет за насърчаване на заетостта, където е обсъден окончателният вариант на Националния план за действие по заетостта, това предложение е един от проблемите, поставен от социалните партньори. 
Становището на Конфедерацията на труда „Подкрепа” бе представено от господин Олег Чулев, който изясни, че съществуващият досега текст на чл. 4, ал. 3 от Закона за насърчаване на заетостта е бил една от причините КТ „Подкрепа” да не подкрепи Националния план за действие по заетостта. Причините са в липсата на гаранции за оперативност, което задължава Националния съвет за насърчаване на заетостта, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта да имат резерв. При цялата сложност на механизма той да се определи, без да е разписан по програми и източници на финансиране, вариантът да се даде такава оперативност е единствено чрез намаляване на срока на три месеца, защото през м. юни може би вече много хора ще бъдат засегнати от съкращения или преминаване към непълно работно време. Предложението е възможност за фирмите да оцелеят в условията на криза, като крайният бенефициент са работниците и служителите. Като бе подчертано, че постигнатото предложение за намаляване на срока е постигнато с консенсус между работодателите, синдикатите и правителството, народните представители бяха призовани да се обединят около законопроекта.
Законопроектът е подкрепен и в изисканите от Комисията по труда и социалната политика и получени становища от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Националното сдружение на общините в Република България и Конфедерацията на независимите синдикати в България.
След приключване на обсъждането бе проведено гласуване и с резултати „за” 14 гласа, „против” и „въздържали се” няма Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване внесения законопроект.
В края на дискусията Комисията по труда и социалната политика прие становище да препоръча на народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят законопроекта на две гласувания в едно пленарно заседание съобразно чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако тази препоръка бъде приета, Комисията по труда и социалната политика предлага следния доклад за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта (Обн., ДВ, …).”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за наименованието на закона и предлага следната редакция:
„Закон за изменение на Закона за насърчаване на заетостта (Обн., ДВ, …).”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 1 и предлага следната редакция:
„Параграф единствен. В чл. 4, ал. 3 думите „шестте месеца” се заменят с „трите месеца”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
От вносителите има ли някой желаещ?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин председателю, както правилно отбелязахте, предлаганият от нас законопроект предвижда изменение на една-единствена дума в Закона за насърчаване на заетостта. Става дума за това, че с чл. 4, ал. 3 от закона се предвижда възможността промени по мерки и програми и по райони в Националния план за действие по заетостта да могат да се правят след шестия месец от началото на годината.
Ние предлагаме този срок да бъде скъсен на три месеца. Считаме, че целесъобразността на това предложение се определя от очакваната динамика на пазара на труда – едно явление, на което вече сме свидетели, тъй като м. декември е първият месец, в който трайната през последните три години тенденция на намаляване на безработицата започва да се обръща и безработицата нараства от 5,85% на 6,25%. Тази тенденция е налице и през м. януари. Това определя потребността от по-голяма гъвкавост на политиките на пазара на труда и ние считаме, че промяна в размера на програмите може да бъде правена след тримесечен период. Разбира се, нашето предложение е на фона на утвърдената процедура, чрез която могат да бъдат преразпределяни средства след анализ, оценка и обсъждане в Националния съвет за насърчаване на заетостта, които предшестват заповед на министъра, в случаите, в които пренасочването на средства става в рамките на съществуващите програми. Когато Националният съвет за насърчаване на заетостта прецени, че е необходимо включването на нова програма, това може да стане вече след решение на Министерския съвет.
Ние, вносителите, намираме, че този законопроект се вписва в антикризисната политика на управлението на пазара на труда, която е свързана със стимули за едно по-гъвкаво работно време, насърчаващи запазването на работната сила на работните места, с по-високи стимули на хората, които временно трябва да излязат на пазара на труда. Както беше казано и в становището на комисията, нашето предложение е подкрепено както от синдикалните, така и от работодателските организации и ние предлагаме на Народното събрание да го подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
И така, откривам дискусията по този законопроект. 
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Госпожо Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Аз съм от вносителите на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Идеята на вносителите е следната. Всички прогнози показват, че някъде по средата на 2009 г. в България ще има отражение на последици от световната икономическа криза. Досега съществуваше един срок от шест месеца след приемането на Националния план по заетостта, в който може съгласувано с Националния съвет за насърчаване на заетостта, в който участват синдикатите, работодателите и всички заинтересовани организации в държавата, да се правят промени и преминаване на средства от една мярка в друга, от една програма в друга. 
Като имаме предвид ситуацията, която очакваме, и динамиката, която се прогнозира, че ще се повиши на пазара на труда, това ще даде възможност на Националния съвет за насърчаване на заетостта в България, както и на министъра на труда и социалната политика в един по-ранен срок, без да чака шестте месеца, след три месеца да може да се предприемат мерки. Ако ситуацията в България изисква, да можем да приведем в по-голяма гъвкавост българския пазар на труда и мерките, които държавата може да приложи във връзка с последиците от световната икономическа криза.
Това е, уважаеми колеги. Моля да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Става въпрос за един много кратък законопроект, който касае промяната на един шестмесечен срок с тримесечен срок. Както е известно, всяка година до края на м. януари, а тази година вече Националният план за действие по заетостта е приет от Министерския съвет на 15 януари, се приема този Национален план за действие по заетостта, който е гарантиран с финансов ресурс от бюджета на Министерството на труда и социалната политика със 190 млн. лв. Този Национален план за действие по заетостта е основният финансов инструмент, който реализира насърчителните мерки и политиките на пазара на труда. От гледна точка на осигуряването на по-голяма гъвкавост и сигурност на пазара на труда е предприета тази мярка, тъй като вече беше казано, че това е годината, в която се очакват последиците от финансовата и икономическата криза, и Националният план за действие по заетостта е инструментът, който може със своите гъвкави механизми да отреагира на такъв тип промени. Тук става въпрос за това, че Националният съвет за насърчаване на заетостта е органът, който след анализ на ефективността от предложените насърчителни мерки и програми излиза със становище пред министъра на труда и социалната политика и му дава възможност да прехвърли финансови средства от недостатъчно ефективните мерки или неизползваните средства към други мерки, които са по-атрактивни, или от един регион към друг регион. Това е целта на предложената промяна, за да се гарантира по-голяма гъвкавост на българския пазар на труда.
Господин председател, този законопроект беше приет с консенсус в Комисията по труда и социалната политика. Подкрепен е и от социалните партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусията за приключила.
Гласуването ще бъде утре в 9,00 ч.
Както чухте от председателя на комисията, беше направено предложение законопроектът да бъде гласуван на първо четене и след това да преминем към второ четене. Даже беше прочетен самият законопроект, така че най-вероятно утре ще имаме първо и второ четене на законопроекта.
Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ. 
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, ако ми разрешите, ще направя процедурно предложение. Предлагам в залата да бъдат допуснати господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, госпожа Яна Пальова – директор на Дирекция „Държавно съкровище” от същото министерство, господин Димитър Костов – подуправител на Българската народна банка, госпожа Нели Кордовска – главен директор на Управление „Банков надзор”, и госпожа Нина Стоянова – Главен юрисконсулт на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против допускането на тези пет представители на изпълнителната власт? Няма. 
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (независим, от място): Те са повече от депутатите! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно това казах на господин Иванов. 
Моля, поканете представителите на изпълнителната власт.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: 
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика по Законопроекта за платежните услуги и платежните системи, № 802-01-94, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.
На заседание, проведено на 21 януари 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за платежните услуги и платежните системи.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Кирил Желев, подуправителите на Българската народна банка Димитър Костов и Румен Симеонов, главният директор на Управление „Банков надзор” Нели Кордовска и други.
Законопроектът беше представен от подуправителя на БНБ Димитър Костов.
Законопроектът за платежните услуги и платежните системи има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на европейските директиви относно платежните услуги във вътрешния пазар, предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари и окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа.
Основните моменти в законопроекта са: въвеждат се пет категории доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка и изисквания към дейността им; уреждат се изискванията за лицензиране на кредитните институции; изчерпателно са изброени платежните услуги, които могат да предоставят лицензираните платежни институции; въвежда се изискване за защитни мерки, които платежните институции да прилагат по отношение на средствата, получени от ползвателите на платежни услуги; въвежда се изискване за предоставяне на информация от доставчиците на ползвателите на платежни услуги преди и след извършване на еднократни платежни операции, както и за сключване на рамков договор за платежни услуги; уреждат се правата и задълженията на страните при предоставянето на платежни услуги; подробно са разгледани условията за издаване лиценз на оператор на платежна система, основанията за отказ и за отнемане на лиценз; включени са разпоредби относно издаването на електронни пари и надзора над дейността на институциите за електронни пари.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има доклад на Комисията по европейските въпроси.
Господин Атанасов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ: 
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно Законопроект за платежните услуги и платежните системи, № 802-01-94, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.
На заседанието, проведено на 22 януари 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, госпожа Яна Пальова – държавен съкровищник, и госпожа Нина Стоянова – главен юрист на Българска народна банка.
Първо. Законопроектът цели въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2007/64/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (Директива 2007/64/ЕО), на Директива 2000/46/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари (Директива 2000/46/ЕО) и на Директива 98/26/ЕС, на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (Директива 98/26/ЕС).
Второ. Директива 2007/64/ЕО има за цел създаването на хармонизирана правна рамка на пазарите на платежни услуги в Европейската общност, която да подпомогне създаването на Единната зона за плащания в евро (Single Еuro Рауment Аrеа – SЕРА). В съответствие с изискванията на Директива 2007/64/ЕО законопроектът урежда с общи правила пет категории доставчици на платежни услуги: а) банки; б) дружества за електронни пари; в) платежни институции; г) Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на парична политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции; д) лица, които имат право да предоставят пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги. 
Нови за нашето право (а и за правото на Общността) сред изброените по-горе доставчици на платежни услуги са платежните институции, които подлежат на лицензиране и надзор от националните регулатори на държавите членки. 
Платежната институция е юридическо лице, установено в държавата членка, което е получило от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги. Лицензът е валиден във всички държави членки и осигурява възможност за предоставяне на платежни услуги на територията на общността съгласно принципа на свободното предоставяне на услуги и на свобода на установяване. Платежната институция трябва да отговаря на редица изисквания, между които и изисквания за начален и собствен капитал, чийто размер е различен в зависимост от вида на предоставяните платежни услуги. Тя може да осъществява своята дейност пряко, чрез клон и представител, както и да възложи на подизпълнител осъществяването на оперативни функции. 
В законопроекта в съответствие с изискванията на Директива 2007/64/ЕО изчерпателно са изброени платежните услуги, които могат да предоставят лицензираните платежни институции. Както е предвидено в Директивата, законопроектът въвежда изисквания за защитни мерки, които платежните институции да прилагат по отношение на средствата, получени от ползвателите на платежни услуги. Въведени са и изисквания за предоставяне на предварителна и последваща информация от доставчиците на ползвателите на платежни услуги при извършване на еднократни платежни операции и рамкови договори за платежни услуги. Уредени са правата, задълженията и отговорността на страните при предоставянето на платежни услуги.
В Глава пета от законопроекта са запазени разпоредбите от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи относно издаването на електронни пари, въвеждащи изискванията на Директива 2000/46/ЕО относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари.
В Глава шеста, Раздел ІІ са въведени изискванията на Директива 98/26/ЕС относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, като са отстранени някои несъответствия и пропуски, установени при въвеждане на директивата в Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. 
На Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите е възложено разрешаването на спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги.
Трето. В законопроекта са включени и правила, които нямат отношение към правото на Общността, но не му противоречат. Уредени са условията за издаване на лиценз, основанията за отказ и за отнемане на лиценз на оператор на платежна система. Въведени са и общи правила за Платежната система за брутен сетълмент в реално време, изграждана и оперирана от Българската народна банка.
Четвърто. В заключение може да се приеме, че Законопроектът за платежните услуги и платежните системи транспонира в нашето право разпоредбите на Директива 2007/64 на Европейската общност, Директива 2000/46 на Европейската общност и Директива 98/26 на Европейския съюз. Разпоредбите, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 16 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за платежните услуги и платежните системи № 802-01-94, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Откривам дискусията по законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. 
Съвсем накратко искам да акцентирам върху две неща.
Законът основно е хармонизационен и в тази връзка въвежда пет категории доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка. Добре е колегите да ги чуят. Това са: банки, дружества за електронни пари, платежни институции, Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки и лицата, които имат право да предоставят пощенски и парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги. Установена е и забрана за лицата, които не са доставчици на платежни услуги, да предоставят такива.
И понеже транспонирането на този закон е свързано с една сериозна дейност главно от страна на Българската народна банка във връзка с издаване на подзаконови актове, а също така и съответно адаптиране на съществуващите бизнес практики и процеси, свързани преди всичко с промяна на софтуера, в § 21 на Преходните и заключителните разпоредби е предвидено, че законът влиза в сила шест месеца след обнародването му. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? 
Обръщам се още веднъж към народните представители, които са в залата, както и към представителите на Министерството на финансите и на Банката, има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. 
Гласуването на този законопроект ще бъде утре от 9,00 ч.
Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Водеща е Комисията по икономическата политика. 
Господин Иванов, заповядайте да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ако ми разрешите, ще направя процедурно предложение за допуск в пленарната зала на госпожа Димана Ранкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който не е съгласен да допуснем госпожа Ранкова в пленарната зала? Няма.
Моля, поканете госпожа Ранкова в залата.
Господин Иванов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! 
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, господин Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор, представители на Комисията за финансов надзор и на Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор. 
Целта на предлагания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа е хармонизиране на българското законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз и по-специално с Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до търговия на регулиран пазар.
Предвид съществената роля на акционерите за ефективното корпоративно управление на дружествата, чийто ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар и широкото чуждестранно участие в тези дружества, директивата си поставя като основни цели укрепване ролята на акционерите, осигуряване реалното упражняване на техните права и улесняване на трансграничното гласуване в общото събрание. Директивата поставя минимални изисквания, които следва да бъдат въведени от държавите членки с оглед подобряване упражняването на някои права на акционерите в дружества със седалище в рамките на Европейския съюз и за премахване на пречките и проблемите, свързани с трансграничното гласуване и с упълномощаването.
Законопроектът въвежда изцяло основните принципи на директивата и предвижда мерки за осигуряване реалното упражняване на правата на акционерите и по-конкретно правото на достъп до пълна и точна информация относно въпросите, които ще се разглеждат и решават от общото събрание, правото на глас и правото да упълномощят лице, което да участва и да гласува в общото събрание от тяхно име.
Предвидено е законопроектът да намери приложение спрямо всички публични дружества, чиито седалища се намират в Република България, и така да се обхванат както дружествата, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, така и дружествата, които са издали акции при условията на първично публично предлагане, и дружествата, които имат повече от 10 000 акционери в последния ден на две последователни години.
В съответствие с изискванията на директивата законопроектът разширява един от основните принципи в Закона за публичното предлагане на ценни книжа – публичните дружества са длъжни да осигурят равнопоставеност на намиращите се в еднакво положение акционери и по отношение на участието и упражняването на правото на глас в общото събрание на публичното дружество.
Предвидена е възможност участието в общото събрание на публичното дружество да се осъществява по електронен начин, като са посочени и конкретни форми за това – предаване в реално време или изграждане на механизми за гласуване преди или по време на общото събрание, без да е необходимо упълномощаване на лице, което да присъства лично на събранието.
Упражняването на правото на глас е улеснено и чрез допускането на възможност за гласуване, без да се присъства лично на общото събрание, посредством кореспонденция, като се използва поща, включително електронна поща, куриер или друг технически възможен начин.
Законопроектът предвижда както при гласуването по електронен начин, така и при гласуването чрез кореспонденция участието на акционерите да се отчита при определянето на кворума и гласуването да се отбелязва в протокола от общото събрание.
Със законопроекта се въвежда задължение за публичните дружества да осигурят на акционери възможност да упълномощят лице, което да ги представлява в общото събрание и чрез използването на електронни средства. Дружествата трябва да предложат на своите акционери най-малко един ефективен начин за изпращане на пълномощното по електронен път, като условията и редът за получаване на пълномощни трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на дружествата.
С оглед осигуряване на прозрачност по отношение на информацията, свързана с проведеното общо събрание и резултатите от гласуването, законопроектът въвежда изискване публичните дружества да публикуват на своята интернет страница за период не по-малък от една година подробна информация относно броя на акциите, по които са подадени действителни гласове, частта от капитала, която те представляват, броя на действителните гласове и начина на гласуване по всяко от решенията по въпросите от дневния ред.
За да се гарантира ефективното прилагане на закона, в законопроекта са дефинирани отделните нарушения и са определени конкретни административни наказания.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Становището на Комисията по европейските въпроси ще представи госпожа Силвия Стойчева.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание становище на Комисията по европейските въпроси относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2009 г.
„На заседанието, проведено на 22 януари 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие госпожа Нели Маданска, директор на Дирекция „Инспекторат”, и госпожа Румяна Цочева – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството” в Министерство на правосъдието.
Първо. Законопроектът транспонира у нас правилата на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до търговия на регулиран пазар (Директива 2007/36/ЕО). Той се прилага за всички публични дружества, чието седалище се намира в Република България, за дружествата, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, за дружествата, които са издали акции при условията на първично публично предлагане, и за дружествата, които имат повече от 10 000 акционери в последния ден на две последователни години.
Второ. В съответствие с изискванията на директивата законопроектът разширява приложното поле на принципа за равно третиране на акционерите по отношение на участието в общото събрание и упражняването на правото на глас.
Законопроектът предвижда поканата за общото събрание да се обявява по начин, който осигурява бърз достъп до нея на всички акционери в рамките на целия Европейски съюз, без да ги дискриминира, като публичните дружества трябва да използват информационна агенция или друга медия, която може да гарантира нейното ефективно разпространение до възможно най-широк кръг лица. Поканата за общото събрание трябва да включва детайлна информация за условията и реда за упражняване правата на акционерите, свързани с участието им в общото събрание, както и изрично да посочва датата, към която се определят лицата, имащи право да участват и да гласуват в общото събрание на дружеството. Законопроектът задължава дружествата да публикуват на своята интернет страница поканата и материалите за общото събрание за времето от обявяването й в търговския регистър до приключването на общото събрание.
Новост в уредбата, която съответства на правилата на Директива 2007/36/ЕО, насочена към осигуряване на лесен и удобен начин за участие и гласуване в общото събрание, включително при трансгранично гласуване, е възможността участието в общото събрание на публичното дружество да се осъществява по електронен начин, като са посочени и конкретни форми за това – предаване в реално време или изграждане на механизми за гласуване преди или по време на общото събрание, без да е необходимо упълномощаване на лице, което да присъства лично на събранието. Възможността за провеждане на общото събрание по електронен начин трябва да бъде уредена в устава на дружеството, а правилата за гласуване следва да се приемат от общото събрание или от управителните органи на дружеството, ако уставът допуска това. За провеждане на събранието посредством електронни средства публичното дружество е длъжно да осигури адекватни мерки за идентификация на акционерите и техните пълномощници, както и за сигурност на връзката.
В съответствие с правилата на директивата законопроектът улеснява упражняването на правото на глас чрез кореспонденция, като се използва поща, включително електронна поща, куриер или друг технически възможен начин. И в тази хипотеза публичното дружество може да въвежда само такива допълнителни изисквания, които са необходими за идентифицирането на акционерите. Правото на глас трябва да бъде упражнено най-късно до деня, предхождащ датата на провеждане на общото събрание.
И при гласуването по електронен начин, и при гласуването чрез кореспонденция участието на акционерите трябва да се отчита при определянето на кворума и гласуването да се отбелязва в протокола от общото събрание.
Както предвижда Директива 2007/36/ЕО, законопроектът задължава публичните дружества да осигурят на акционерите възможност да упълномощят лице, което да ги представлява в общото събрание и чрез използването на електронни средства. На акционерите трябва да се предложи най-малко един ефективен начин за изпращане на пълномощното по електронен път, като условията и редът за получаване на пълномощни трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на дружествата. В съответствие с изискванията на Директива 2007/36/ЕО от действащата уредба отпада необходимостта от представяне на нотариално заверено пълномощно за представляване на акционер в общото събрание на дружеството. Допуска се възможност всяко физическо или юридическо лице да бъде упълномощено да участва и да гласува в общото събрание.
В съгласие с правилата на чл. 10 от Директива 2007/36/ЕО законопроектът изисква пълномощникът да упражнява правото на глас в точно съответствие с инструкциите на акционера, съдържащи се в пълномощното. Въвеждат се и правила за избягването на конфликт на интереси в случаите, когато пълномощникът е член на управителните органи на дружеството.
В съответствие с чл. 14 (2) от Директива 2007/36/ЕО законопроектът въвежда изискване публичните дружества да публикуват на своята интернет страница за период не по-малък от една година подробна информация относно броя на акциите, по които са подадени действителни гласове, частта от капитала, която те представляват, броя на действителните гласове и начина на гласуване по всяко от решенията по въпросите от дневния ред.
Трето. В законопроекта са включени и правила за диференциране на отделните нарушения и за определяне на административни наказания, които нямат отношение към правото на Общността, но не му противоречат.
Четвърто. В заключение може да се приеме, че законопроектът транспонира в нашето право разпоредбите на Директива 2007/36/ЕО. Разпоредбите, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по този законопроект.
Госпожо Ранкова, заповядайте да изразите становището на Комисията за финансов надзор.
ДИМАНА РАНКОВА: Благодаря.
Мисля, че докладчиците, представили законопроекта, бяха изключително подробни, така че едва ли мога да допълня нещо повече. Тези изменения, както беше посочено, са изцяло хармонизационни и целят ефективното упражняване правото на глас като едно от основните права за акционерите. Те касаят акционерите в публичните дружества в Република България, които към настоящия момент са приблизително 500. 
Освен правото на глас измененията, които се предлагат, са свързани и с това максимално да бъде улеснен достъпът до информация, свързана със свикването и провеждането на общите събрания.
Както казах, измененията са изцяло хармонизационни. Към настоящия момент няколко държави членки вече са направили тези изменения, така че впоследствие ще бъде използван и техният опит по въвеждането на тези изменения, които са съвсем нови, но така или иначе директивата трябва да бъде възприета в 2009 г. и в нашето законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? 
Още веднъж се обръщам към пленарната зала: има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването ще бъде утре в 9,00 часа.
Преминаваме към точка четвърта от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Давам думата на председателя на комисията, за да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, едно процедурно предложение – във връзка с първото четене на законопроекта да допуснем в пленарната зала госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция в същото министерство, и госпожа Жана Райчева – началник отдел в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който не е съгласен да допуснем тези три дами в залата? Няма.
Моля поканете заместник-министърът и придружаващите я лица.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за измерванията № 902-01-2, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията.
На заседанието присъстваха госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Катерин Катеринов – председател на Български институт по метрология, господин Борислав Георгиев – и.д. председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, представители на Министерството на икономиката и енергетиката, Български институт по метрология и Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Законопроектът беше представен от госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Основните промени в законопроекта могат условно да се групират в две насоки:
 – структурни; 
 – законово регламентиране на начините за извършване на контрол на средствата за измерване, процедурите, които се прилагат при осъществяване на тази дейност, и нееднозначно определяне на средствата за измерване, подлежащи на контрол.
С разпоредбите на законопроекта се предвиждат изменения във функциите на Българския институт по метрология, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" и Министерството на икономиката и енергетиката и въз основа на тези промени обединяване на Българския институт по метрология и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор в една структура – Български институт по метрология и безопасност.
Предложените промени за поемане на дейността по издаване на разрешения на лица за оценяване на съответствието (ЛОС) и нотификация от Министерството на икономиката и енергетиката, базирани на оценка на компетентността на кандидатите, извършена от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", са в съответствие с промените в европейското законодателство. Предложената схема най-общо може да бъде представена, както следва: административните актове за предоставяне, временно спиране, отказ за издаване или отнемане на разрешения за оценяване на съответствието да се издават от министъра на икономиката и енергетиката, а оценката на представените от заявителите документи и оценките от място (за компетентност и съответствие) да се извършват от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" в качеството й на национален орган по акредитация.
Допълнително със законопроекта се осигурява по-голяма яснота и прозрачност по отношение на извършването на метрологичен контрол на средствата за измерване в страната.
Измененията в закона осигуряват съответствието с изискванията на хармонизираното европейско законодателство. С изменението на подзаконовата нормативна уредба ще се постигне пълно съответствие с изискванията на хармонизираното законодателство. Видно от списъка на актовете на Общността, само един от тях е нов, а останалите към момента почти напълно са транспонирани в подзаконова нормативна уредба.
Сред основните преимущества на предложените законови изменения следва да бъдат отбелязани:
 – Създадените предпоставки за провеждане на последващи действия, насочени към оптимизация на метрологичната инфраструктура и ефективно използване на изградения в страната капацитет, изпълняващ специфични задачи в областта на метрологията и надзора на пазара при условия на намаляване на разходната рамка.
 – Ревизия на изпълнявани до момента от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор функции по нотификация на органи за оценяване на съответствието, която позволява осъществяване на плавен преход към прилагане на новите изисквания на хармонизираното законодателство в тази област.
 – Прецизиране на разпоредбите, транспониращи европейското законодателство в областта на метрологията, включително въвеждане на нови, свързани с пълноправното членство в Европейския съюз.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: "за" – 11 народни представители, "въздържали се" – 3 народни представители, без "против".
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми народни представители, както вече казах, водеща е Комисията по икономическата политика и чухте докладът на комисията, изнесен от председателят й.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейските въпроси. Тази комисия не е водеща. Не е представила доклад, но след като не е водеща комисия, няма юридическа пречка да преминем към разглеждането на законопроекта, макар и да няма доклад на Комисията по европейските въпроси.
Откривам дискусията по законопроекта.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на заседанието на Комисията по икономическата политика аз и доста от моите колеги не можахме да се убедим в целесъобразността на предлаганият законопроект. Преди три години с абсолютно същите аргументи, цитирайки същите директиви, беше разделена на две части и беше създадена Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Сега, с предлаганата поправка, целта е да бъде закрита същата Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Кога – преди три години или сега, Министерството на икономиката и енергетиката, хората, които внасят този законопроект, са казвали истината? Кое е вярно – актът на разделянето и създаването на две структури или актът на закриването на едната структура и създаване на същата такава, каквато е била преди три години? Явно е, че единият от двата пъти народните представители са били подведени. 
Моето лично мнение след разговор с експерти и със служители и на двете структури е, че това, което ни се предлага днес, е нецелесъобразно. Повтарям, цели, поради неизвестни на нас причини, най-вероятно сблъсък на интереси или на някакви политически в коалицията, да бъде – отново пак казвам целта – затворена Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Губим контрола например върху горивата.
Не можахме да бъдем убедени. Парламентарната група на ОДС ще гласува "против" на първо четене. Ако законопроектът случайно мине, което не ми се иска и не е правилно, и не би трябвало да се подвежда така народното представителство, но ако случайно мине на първо четене, ще внесем сериозни доказателства, които ще подкрепят думите ми. Ще внесем и сериозни материали и документи, които също ще подкрепят позицията на Парламентарната група на ОДС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. 
Заповядайте, имате думата, господин Агов. 
Ще помоля заместник-министърът на икономиката и енергетиката да вземе отношение – защо преди три години направихме едно, а след три години – тъкмо обратното?
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители, неколцината, които сте в тази зала.
Искам изцяло да подкрепя позицията на преждеговорившия. Съжалявам, че председателят на комисията не беше на това заседание, но бяхме свидетели на твърде конфузна дискусия. Изведнъж се оказахме в момент след един почти неразбираем доклад на Министерството на икономиката и енергетиката – на език, който, струва ми се, че няма нищо общо с българския език. Видяхме две конфликтни страни в самата комисия. Не получихме абсолютно никакво смислено обяснение за това защо след като са разделени тези органи в миналото, сега отново се прави някакво събиране. Не, сега след като са били събрани, сега отново се прави разделяне. (Реплика на народния представител Йордан Цонев.) 
АСЕН АГОВ: Да, или обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ние объркахме вече разделя ли се или се събира.
АСЕН АГОВ: Господин председателю, разбирам, че и Вие сте объркан. Така бяхме объркани и ние в комисията и затова изглежда малко несвързано изказването ми. Тази атмосфера не може да се пренася тук в залата и не създава убедителност на вносителите. Тя говори за наличието не само на конфликти на интереси между отделните течения вътре в тези надзорни, важни органи, от гледна точка на нашето европейско членство, но създава съмнения също така за някакви партийни интереси. Не мога да ги формулирам точно, но преждеговорившия каза много ясно, че ние ще внесем доказателства.
Предлагам не само опозицията, но и мнозинството да се замисли много сериозно дали да подкрепи този закон. Разбира се, в комисията се получиха макар и неясен брой гласове в подкрепа на закона, защото гласуването мина по начин, по който, бих казал лековато бяха отразени онези, които са “против”, но не стана ясно колко са “за”. 
Вероятно в доклада на комисията са записани някакви бройки, но те не бяха преброени на комисията, господин председател. Следователно трябва този размисъл, към който подканям всички народни представители и председателя на комисията, който беше зает тогава и по обективни причини не беше на заседанието, да се замислят дали, ако не искат да пренебрегнат вота на комисията, да отложат изобщо гласуването по този закон до изясняването на всички обстоятелства. Това е моето процедурно предложение.
Господин председател, смятам, че трябва да спрем дискусиите по тази точка, да помислим много сериозно за отлагане и да потърсим смислено обяснение на този акт, който се внася, забележете, в края на мандата на това правителство. В ръцете и в скута на следващото правителство ще бъде внесена една институция, която във всички случаи ще носи целия този заряд от конфликти. 
Затова правя процедурно предложение за отлагане и за ново разглеждане в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Агов, разбира се, Вие, имате право да направите това процедурно предложение. То е в рамките на правилника.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Боя се, че няма кой да го гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да.
РЕПЛИКА: Ще го гласуваме утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може. Процедурното предложение се гласува веднага. Затова е и направено.
Господин Агов, аз предлагам все пак да чуем заместник-министъра, през това време ще пусна сигнал народните представители да заповядат в залата, за да мога да подложа на гласуване вашето процедурно предложение. Нямам друг изход.
Моля, квесторите да поканят народните представители в залата. 
Госпожо Радева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За мен е чест, че можем да се спрем и да обърнем внимание на такъв строго специализиран законопроект, който обикновено не ангажира вниманието на народните представители.
Надявам се, че в мотивите сте обърнали внимание на важните промени, които се правят в този законопроект, които не се изчерпват само с промяна в структурата на органите, които ще бъдат директно ангажирани с функциите по измерване. Какви са причините да предложим тази промяна в структурата, тоест обединяване на Държавната агенция за метрология и технически контрол и Българския институт по метрология? Най-общо казано те могат да бъдат групирани в три групи.
Първата група, това са причини, свързани с развитието на бизнес средата в България, тъй като от 2005 г. насам при постоянно поддържане на висок ръст на икономическо развитие, ние имаме развитие на бизнес обектите. Българските фирми не само, че се стабилизираха, но и като спектър на дейност далеч се разнообразиха от това, което представляваха в периода 2001-2005 г.
Не градирам причините по важност.
Втората причина, това е развитието на европейското законодателство, в което се обръща особено внимание на проблемите, свързани с метрологията, с техническия контрол, като важни фактори, които гарантират качеството и сигурността на бизнес средата.
Разбира се, не на последно място, бих искала да кажа, че това обединение е свързано с много задълбочен анализ на финансовите параметри на бюджета и издръжката на тези два органа.
В момента и двата органа, двете структури – Държавната агенция за метрология и технически надзор и Българският институт по метрология, страдат от липса на достатъчно финансов ресурс, за да изпълняват вменените им от закона функции, така както са предложени по европейски стандарти. За това е много важно както на базата на рационализация и по-ефективно използване на средствата, така и на рационализацията в структурата, да обезпечим съвсем друг тип бюджетна издръжка, която ще гарантира изпълнение на тези функции.
Включително и народното представителство се е занимавало с проблема за чистотата и надеждността на контрола, който се извършва от тези две системи и, повярвайте ми, че в голяма степен и чистотата, и качеството на контрола на тези две системи са свързани с финансовия ресурс, с който тези две структури в момента разполагат.
По съществото на проблема мога да кажа нещо, което е много важно и пак е свързано с факторите, които вече изложих – това е, че когато се разделяха тези две структури ние имахме идеята и тази идея е разписана в сега действащия закон, Българският институт по метрология да бъде ангажиран и той е ангажиран в оценяване на съответствието. 
В тези години, така както и досега говорих, се разви една изключително, според мен благоприятна тенденция и оценяването на съответствието в момента се прави от частни български и чуждестранни фирми. Тоест тази основна част от функциите, които бяхме вменили на института, вече са поети от пазарни субекти. Това е по-прогресивно, това е по-добрият вариант, това отговаря на европейските тенденции за развитие на метрологията и измерванията и затова практически няма смисъл да поддържаме Българския институт по метрология като отделна самостоятелна структура.
Моля да бъде подкрепен този законопроект в неговата същност, да бъде подкрепена, разбира се, и тази промяна в структурата на Държавната агенция за метрология и технически надзор, както и на Българския институт по метрология, защото ще направим една по-гъвкава, по-добре работеща, финансово по-добре осигурена система, която ще гарантира както на българския бизнес, така въобще и на европейските ни партньори, че изпълняваме стандартите за качество на услугите, такива каквито са заложени в европейските директиви. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, за да можем да гласуваме процедурата, направена от господин Агов, трябва да разберем дали има кворум в пленарната зала, затова ще трябва да се регистрирате. Явно не сме толкова, колкото бяхме в 9,00 ч. В 9,00 ч. бяха регистрирани 187 народни представители.
Моля народните представители да се регистрират само със своите карти. Режим на регистрация – 30 секунди.
Виждате на таблото, че няма кворум.
Дайте ми списъка, за да направя поименна проверка. (Реплики от залата.) Не можем нито да гласуваме, нито да преминем напред.
Започвам поименната проверка отзад напред.
Ясен Димитров Попвасилев	– тук
Янко Александров Янков	– тук
Яни Димитров Янев	– отсъства
Яне Георгиев Янев	– тук
Янаки Боянов Стоилов	– тук
Юсеин Аптула Джемил	– тук
Юнал Тасим Тасим	– отсъства
Юнал Саид Лютфи	– отсъства
Юксел Али Хатиб	– тук
Четин Хюсеин Казак	– отсъства
Хюсеин Муталиб Хамди	– тук
Христо Кирилов Попов	– отсъства
Христо Йорданов Кирчев	– тук
Христо Дамянов Бисеров	– тук
Христо Боянов Величков	– тук
Христина Христова Велчева	– тук
Хасан Ахмед Адемов	– тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов	– тук
Фидел Димитров Беев	– отсъства
Фатме Муса Илияз	– отсъства
Трифон Димитров Митев	– тук
Тома Янков Томов	– отсъства
Тодор Николов Батилов	– отсъства
Тодор Михайлов Кумчев	– тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска	– отсъства
Татяна Стоянова Калканова	– отсъства
Татяна Дончева Тотева	– тук
Съби Давидов Събев	– тук
Стоян Проданов Иванов	– тук
Стоян Витанов Витанов	– тук
Стойко Илиев Танков	– тук
Стефан Антонов Софиянски	– отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова	– тук
Станчо Николов Тодоров	– отсъства
Станка Панайотова Маринчева	– тук
Станислав Тодоров Станилов	– отсъства
Станимир Янков Илчев	– тук
Соломон Исак Паси	– отсъства
Снежана Великова Гроздилова	– отсъства
Сияна Атанасова Фудулова	– тук
Симеон Василев Симеонов	– тук
Силвия Тодорова Стойчева	– тук
Силвия Николаева Алексиева	– тук
Светослав Христов Малинов	– отсъства
Светослав Иванов Спасов	– тук
Рупен Оханес Крикорян	– тук
Румен Стоянов Овчаров	– тук
Румен Йорданов Петков	– отсъства
Румен Иванов Такоров	– тук
Румен Асенов Ангелов	– тук
Руденко Радев Йорданов	– отсъства
Росен Златанов Владимиров	– отсъства
Ремзи Дурмуш Осман	– тук
Рейхан Ибадула Аблеким	– отсъства
Рамадан Байрам Аталай	– тук
Радослав Теодоров Иванов	– тук
Радослав Ненков Гайдарски	– тук
Радослав Георгиев Илиевски	– отсъства
Пламен Неделчев Моллов	– тук
Пламен Георгиев Ранчев	– тук
Пламен Василев Славов	– тук
Пламен Александров Панайотов	– тук
Петя Илиева Гегова	– отсъства
Петър Станиславов Манолов	– тук
Петър Кирилов Берон	– тук
Петър Димитров Попов	– тук
Петър Георгиев Мръцков	– тук
Петър Георгиев Кънев	– отсъства
Пенко Атанасов Атанасов	– тук
Павел Михайлов Чернев	– отсъства
Павел Димитров Шопов	– отсъства
Олимпи Стоянов Кътев	– тук
Олег Григоров Попов	– тук
Огнян Стефанов Герджиков	– тук
Нихат Тахир Кабил	– тук
Нина Стефанова Чилова	– тук
Николай Петров Кънчев	– отсъства
Николай Георгиев Камов	– отсъства
Николай Георгиев Григоров	– тук
Николай Боянов Михайлов	– тук
Николай Аврамов Свинаров	– отсъства
Никола Гочев Проданов	– тук
Нигяр Сахлим Джафер	– тук
Несрин Мустафа Узун	– отсъства
Нено Ненов Димов	– тук
Ненко Викторов Темелков	– тук
Неджми Ниязи Али	– отсъства
Надя Антонова Кочева	– тук
Надка Балева Янкова	– тук
Надежда Николова Михайлова	– отсъства
Муса Джемал Палев	– тук
Младен Петров Червеняков	– отсъства
Митхат Сабри Метин	– отсъства
Митко Иванов Димитров	– отсъства
Мирослав Димитров Мурджов	– тук
Минчо Христов Куминев	– тук
Минчо Викторов Спасов	– отсъства
Минка Стоянова Русева	– тук
Мима Тодорова Василева	– отсъства
Милен Емилов Велчев	– отсъства
Метин Мехмедов Сюлейманов	– тук
Мая Божидарова Манолова	– тук
Мартин Димитров Димитров	– тук
Марко Николов Мечев	– тук
Мария Станчева Вълканова	– тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева	– отсъства
Мария Василева Капон	– отсъства
Марио Иванов Тагарински	– тук
Марина Борисова Дикова	– тук
Мариана Йонкова Костадинова 	– отсъства
Маргарита Спасова Панева	– тук
Маргарита Василева Кънева	– отсъства
Лютви Ахмед Местан	– тук
Любен Любенов Дилов	– тук
Любен Андонов Корнезов	– тук
Лъчезар Богомилов Иванов	– отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев	– тук
Лидия Сантова Шулева	– тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян	– отсъства
Красимир Дончев Каракачанов	– отсъства
Костадин Александров Кобаков	– тук
Коста Димитров Цонев	– отсъства
Константин Стефанов Димитров	– тук
Кирил Николаев Добрев	– тук
Касим Исмаил Дал	– отсъства
Камен Костов Костадинов	– отсъства
Камелия Методиева Касабова	– тук
Йордан Петров Величков	– отсъства
Йордан Петков Йорданов	– отсъства
Йордан Мирчев Митев	– отсъства
Йордан Кирилов Цонев	– тук
Йордан Иванов Бакалов	– тук
Йордан Димитров Костадинов	– тук
Илко Димитров Димитров	– тук
Илкер Ахмедов Мустафов	– отсъства
Илиян Вълев Илиев	– отсъства
Иглика Димитрова Иванова	– отсъства
Иво Първанов Атанасов	– тук
Иво Петров Сеферов	– отсъства
Иван Славов Иванов	– тук
Иван Петков Даков	– тук
Иван Николов Гризанов	– тук
Иван Николаев Иванов	– отсъства
Иван Матеев Иванов	– отсъства
Иван Йорданов Костов	– тук
Иван Желев Илчев	– тук
Иван Добромиров Гороломов	– тук
Иван Георгиев Стаматов	– отсъства
Иван Георгиев Сотиров	– тук
Иван Георгиев Иванов	– тук
Иван Атанасов Колчаков	– тук
Ива Петрова Станкова	– тук
Златко Тонев Златев	– тук
Захари Димитров Георгиев	– отсъства
Жори Йорданов Алексиев	– тук
Ердоан Мустафов Ахмедов	– отсъства
Енчо Вълков Малев	– отсъства
Емил Константинов Георгиев	– тук
Елиана Стоименова Масева	– тук
Елеонора Николаева Николова	– отсъства
Екатерина Иванова Михайлова	– тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова	– тук
Евгения Тодорова Живкова	– отсъства
Евгений Спасов Иванов	– тук
Евгений Гинев Жеков	– тук
Евгени Стефанов Чачев	– тук
Дончо Стефанов Цончев	– отсъства
Донка Иванова Михайлова	– тук
Долорес Борисова Арсенова	– тук
Добромир Христов Гущеров	– отсъства
Добромир Мартинов Задгорски	– тук
Димитър Цвятков Йорданов	– тук
Димитър Стоянов Дъбов	– отсъства
Димитър Николов Гъндев	– отсъства
Димитър Иванов Димитров	– тук
Димитър Иванов Абаджиев	– тук
Димитър Енчев Камбуров	– отсъства
Диана Атанасова Хитова	– тук
Деница Стоилова Гаджева	– отсъства
Деница Ивайлова Димитрова	– тук
Даут Идриз Осман	– тук
Даринка Христова Станчева	– отсъства
Георги Чавдаров Анастасов	– тук
Георги Тодоров Божинов	– тук
Георги Пинчев Иванов	– тук
Георги Петков Близнашки	– отсъства
Георги Миланов Георгиев	– отсъства
Георги Йорданов Димитров	– отсъства
Георги Георгиев Пирински	– отсъства
Георги Владимиров Юруков	– тук
Волен Николов Сидеров	– отсъства
Владимир Първанов Кузов	– тук
Владимир Михайлов Дончев	– отсъства
Веселин Методиев Петров	– тук
Веселин Витанов Близнаков	– отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева	– тук
Венцислав Василев Върбанов	– тук
Венелин Димитров Узунов	– тук
Васил Тодоров Калинов	– отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано	– тук
Васил Миланов Антонов	– отсъства
Васил Димитров Паница	– тук
Ваня Крумова Цветкова	– тук
Ваню Стефанов Хърков	– отсъства
Ваньо Евгениев Шарков	– отсъства
Валентина Василева Богданова	– тук
Валентин Николов Милтенов	– отсъства
Ботьо Илиев Ботев	– отсъства
Борислав Янчев Ноев	– отсъства
Борислав Николов Ралчев	– тук
Борислав Любенов Великов	– тук
Борислав Иванов Българинов	– тук
Борислав Димитров Китов	– тук
Борислав Георгиев Владимиров	– отсъства
Борис Янков Ячев	– тук
Борис Стефанов Николов	– тук
Бойко Стефанов Великов	– отсъства
Бойко Николов Боев	– отсъства
Бойко Иванов Ватев	– тук
Ахмед Юсеин Юсеин	– тук
Ахмед Демир Доган	– отсъства
Атанаска Михайлова Тенева	– тук
Атанас Тодоров Мерджанов	– тук
Атанас Петров Атанасов	– тук
Атанас Димитров Щерев	– тук
Ася Величкова Михайлова	– отсъства
Асен Йорданов Агов	– тук
Ариф Сами Агуш	– отсъства
Антония Стефанова Първанова	– тук
Антонела Ангелова Понева	– тук
Анелия Христова Атанасова	– отсъства
Андрей Лазаров Пантев	– тук
Андрей Владимиров Баташов	– отсъства
Ангел Петров Найденов	– тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев	– тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер 	– отсъства
Алиосман Ибраим Имамов	– отсъства
Александър Манолов Праматарски	– отсъства
Александър Димитров Паунов		– тук
Александър Владимиров Радославов	– тук
Имаме кворум – 145 народни представители са в залата. 
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие направихте процедура, ще гласуваме Вашата процедура.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Процедура по начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Видяхте, че направихме всичко възможно, а даже и невъзможното това, което направихте като процедура, да не го преминем така, с лека ръка.
Заповядайте, господин Агов, за процедурно предложение по начина водене.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин председателю, поздравявам Ви за инициативата да напълните тази зала, обаче възниква един тежък проблем. Когато направих своето предложение, залата беше празна и народните представители не знаят какво съм предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз ще съобщя.
АСЕН АГОВ: Тъй като аз не мога да го повторя, поради правилника, аз моля да съобщите мотивите за моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, народният представител Асен Агов направи процедурно предложение. 
Сега разглеждаме т. 4 – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията. Основният аргумент на господин Асен Агов да се отложи разглеждането на тази точка от седмичната ни програма е това, че преди около три години тази агенция беше разделена, а сега в края на краищата със закриването на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор отново става някакво обединение. Чухме мнението на заместник-министъра госпожа Нина Радева. 
Направеното предложение от господин Асен Агов, квалифицирам го, е по чл. 42, ал. 2 – прекратяване на разискванията по тази точка от седмичната ни програма.
Моля, гласувайте предложението на господин Асен Агов да се прекратят разискванията по тази точка от дневния ред и да се премине към следващата, докато не се уточни и аргументира защо е необходимо това разместване. 
Гласували 146 народни представители: за 55, против 76, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Ангелов – Вие също направихте изказване в тази насока с господин Асен Агов. Единствената процедура е прегласуване.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, наистина преди малко, когато говорихме, нямаше достатъчно колеги в пленарната зала, което ме кара да мисля, че трябва да има прегласуване. Ще се обоснова защо.
Става въпрос за изключително важен контрол в държавата, който сме го ние въвели със закон преди три години. Това е контролът върху течните горива, контролът върху опасни съоръжения в държавата. 
Не е верен основният аргумент, който се каза, че в Европейския съюз е така, както предлагат вносителите. В две-трети от европейските страни – имам справка, режимът е, какъвто е в момента, така както сме го направили ние преди три години по предложение на същите вносители. Не е ясно защо същите вносители със същите аргументи, със същата директива искат да върнат старото положение. В Германия, във Франция, в Италия, в две-трети от държавите на Европейския съюз е така. Справката ми е там, мога да ви я покажа веднага, извадил съм я официално от вас.
Моля да прегласуваме, да отложим и да направим отново разискване. Защото проблемът, въпросът е изключително важен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате прегласуване.
Поставям на гласуване втори път процедурното предложение за прекратяване на разискванията и отлагане на разглеждането на тази точка от седмичната ни програма.
Гласували 148 народни представители: за 55, против 73, въздържали се 20.
И този път процедурното предложение не се приема.
Уважаеми народни представители, 30 минути почивка до 11,45 ч., след което ще продължим разискванията по тази точка от седмичната ни програма.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с разискванията по:
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? 
Още веднъж се обръщам към малкото народни представители, които са в залата: има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Преди почивката имаше изказвания, различни становища, гласувания, поименна проверка, а сега няма кой да вземе думата.
За трети път се обръщам: има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта – важен, съществен, спорен законопроект. Няма. Това не говори добре за нашия парламент, не говоря за тези, които сме в залата.
Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването ще бъде утре сутринта в 9,00 ч.
Преминаваме към точка пета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля в залата да бъде допуснат господин Петър Василев – директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, който след това, ако дадете възможност, ще представи законопроекта от името на вносителя, защото министърът на правосъдието отсъства. След становищата на комисията можем да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще му дадем думата.
Има ли някой народен представител, който не е съгласен с допускането на господин Василев в пленарната зала? Няма.
Моля, поканете господин Василев!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: 
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.
На заседание, проведено на 15 януари 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: Стефан Фиков – заместник-министър, и Петър Василев – директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”; от Върховна касационна прокуратура: Валери Първанов – заместник-главен прокурор, и Пламен Пачев – прокурор; от Министерството на вътрешните работи: Николета Кузманова – началник кабинет.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Стефан Фиков.
Предложената законодателна уредба за изпълнението на наказанията създава необходимите гаранции за спазване правата на човека, условията за функционирането на пенитенциарната система и привеждането й в съответствие с международните минимални стандарти относно местата за задържане и Европейските правила за затворите.
Изготвянето на нов Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража се налага, тъй като действащият Закон за изпълнение на наказанията, чието отменяне се предлага, е приет през 1969 г. и е допълван и изменян многократно. С новия закон се предлага ред за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража и изпълнението на нов вид наказание без лишаване от свобода, каквото е пробацията.
Непълнотите в правната уредба и различните обществени отношения, подлежащи на уредба, дълго време са компенсирани с издаването на подзаконови нормативни актове – наредби, правилници и други, което противоречи на европейската практика ограниченията в правата и свободите на личността да се уреждат изрично със закон.
Друга важна причина за приемането на нов закон е свързана с препоръките в докладите на европейските експерти от партньорските проверки по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” и от проверките на Европейския комитет против изтезанията, проведени през последните години.
Практиката на Европейския съд по правата на човека показа несъответствието на материалните условия в местата за лишаване от свобода на европейските изисквания, като се стигна до редица осъдителни решения на Европейския съд срещу Република България.
Проектът на нов закон е съобразен с действащите международни актове и с добрите европейски практики в областта на наказателно-изпълнителното право. Целта му е усъвършенстване и осъвременяване на нормативната уредба на дейността по изпълнение на наказанията, укрепване на ефективността при третиране на осъдени лица, осигуряване в пълен обем на правата и свободите им, които не са засегнати от наложеното наказание, постигане на прозрачност на наказателно-изпълнителната дейност.
Предвидени са промени в категориите на местата за лишаване от свобода, режима на изтърпяване на наказанието, участието на омбудсмана, неправителствените организации и обществеността в дейността по изпълнение на наказанията, разширяване на прозрачността в работата на затворите, следствените арести и пробационните служби.”
Аз ще премина само към представяне на въпросите, които бяха поставени в хода на дискусията, тъй като останалата част от доклада е подробна и предполагам, че тя ще бъде представена от името на вносителя, защото се отнася до структурата и съдържанието на предлагания законопроект.
„В обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Надка Балева, Валентин Милтенов, Христо Бисеров, Борислав Българинов, Яни Янев и Янаки Стоилов. От името на Върховна касационна прокуратура становище по законопроекта представиха Валери Първанов и Пламен Пачев. 
Народните представители се обединиха около становището, че е необходим нов закон, който да приведе правилата за изпълнение на наказанията в съответствие с европейските изисквания. Проблемът е в обстоятелството, че в момента се работи по концепция за наказателната политика, която ще доведе до съществени промени в наказателното право. Това, от своя страна, може да предизвика преразглеждане на системата на наказанията, както и промени в наказателния процес. 
Друг важен въпрос, който бе поставен от народните представители, е свързан с готовността за осигуряване на значително финансово осигуряване за изпълнението на закона, най-вече по отношение на преустройството на съществуващите и построяването на нови места за лишаване от свобода, както и за спазването на предвидените в законопроекта срокове за осъществяване на програмата за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. 
Поставиха се въпроси дали на лишените от свобода в някои случаи не се предоставят права в обем, който не отговаря на общите социални стандарти, а в други случаи – обратно, тези права са прекомерно ограничени. 
Препоръчва се, ако е възможна, цялостна систематизация на подзаконовата уредба в един нормативен акт (правилник за прилагане на закона). 
От името на вносителя господин Петър Василев отговори на поставените въпроси, като обърна внимание, че в одобрената финансова обосновка по законопроекта са предвидени средства за осъществяване на програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Това позволява да се построят нови затвори, да се приспособят други подходящи обекти за тази цел, както и да се преустрои по-голямата част от съществуващите. 
В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, по законопроекта водеща е Комисията по правни въпроси – чухме доклада на комисията, изнесен от председателя й.
Този законопроект е разпределен на още четири комисии. 
Следва докладът на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заповядайте, господин Григоров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 22 януари 2009 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража, внесен от Министерския съвет. 
От името на вносителя законопроектът бе представен от главен комисар Петър Василев – директор на дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерството на правосъдието. Той изтъкна мотивите, довели до предлагането на нов Закон за изпълнение на наказанията, като обърна внимание, че сега действащият закон е приет през 1968 г. и е променян повече от 20 пъти, което е довело до нарушаване на неговата систематика и до колизия между отделни негови норми. Господин Василев подчерта, че законопроектът има по-детайлизирана структура в сравнение със сега действащия закон и регламентира редица нови положения в отношенията между държавата и осъдените лица. Той изложи новите законодателни решения и обърна специално внимание на следните от тях.
За първи път се регламентира забраната за изтезания и жестоко или нечовешко отношение в наказателно-изпълнителната дейност. На второ място, със законопроекта се създават гаранции за битови условия, съобразени или близки до европейските и международни стандарти. Гарантира се минимална жилищна площ на лишените от свобода до 4 кв. м, което е предвидено да бъде постигнато най-рано три години след влизането на закона в сила. Регламентира се осъществяването на дългосрочни договорни отношения с частния сектор за финансирането, изграждането, реконструкцията или поддръжката на затворите, като се разчита изключително много на публично-частното партньорство.
Друга група промени са свързани със системата на местата за лишаване от свобода, като от четирите вида затворнически заведения, съществуващи към момента, ще се премине към два. Премахват се досега съществуващите категории от закрит тип за рецидивисти и нерецидивисти и от преходен тип, което ще създаде по-добри условия и възможности за третиране на осъдените. Предвижда се също съдът да определя не само първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, но и типа на затворническото заведение. Замяната на режима с по-тежък или преместването в заведение от по-тежък тип ще се извършва от Комисия за изпълнение на наказанията, създадена към всеки затвор или поправителен дом. Решенията на тези комисии ще подлежат на съдебен контрол.
 Медицинското обслужване е предмет на нова и много по-детайлна правна уредба. Регламентирано е лечението както в условията на специализираните лечебни заведения в затворите и поправителните домове, така и извън тях и са създадени гаранции за спазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.
Регламентирана е употребата на физическа сила, помощни средства и оръжие, като предлаганите промени гарантират по-голяма степен на защита на живота и здравето на лишените от свобода.
В заключение господин Василев обърна внимание на промените в изпълнението на новото наказание „пробация”. Той посочи, че се въвежда изготвянето на предсъдебен доклад от пробационните служители и за първи път се определя ролята на пробационната служба в досъдебното производство. Предвижда се също възможност задължителната регистрация по настоящ адрес и ограниченията за свободно придвижване да могат да се изпълняват чрез система за електронно наблюдение върху поведението на осъдения.
В хода на дебатите народният представител Пламен Славов постави въпроса за образованието, обучението и професионалната квалификация на лишените от свобода и заяви, че според него някои текстове не са съобразени със сега действащата правна уредба на образованието. Той даде пример със съществуващите към момента три форми на обучение – редовно, задочно и дистанционно, и обърна внимание, че законопроектът предлага нова „кореспондентска” форма на обучение. 
Според господин Василев дистанционната форма на обучение е неприложима в затворническите заведения, защото изисква ползване на Интернет, а това е недопустимо не само у нас, но и изобщо в европейската практика. Той уточни, че формите на обучение са обсъждани с експерти от Министерството на образованието и науката и са съобразени с промените в образователните закони, които министерството подготвя. 
Народният представител Лъчезар Тошев постави въпросите за начина на уреждане на здравните осигуровки и за регламентацията на правата на непълнолетните лишени от свобода. Той предложи също в законопроекта да се постави като цел осигуряването на 6 кв. м жилищна площ на затворник. 
Господин Василев отговори, че законопроектът предвижда здравните осигуровки да бъдат за сметка на Министерството на правосъдието. Той поясни, че 80% от новопостъпилите лишени от свобода са с прекъснато здравно осигуряване и ако трябва да се осигурява клинична пътека за тяхното лечение, това би струвало много повече на бюджета. Според него значителните финансови средства за здравни осигуровки не би следвало да бъдат аргумент срещу този подход, защото на лишените от свобода не може да се откаже медицинско обслужване и този проблем е поставен в редица дела пред националните съдилища и Европейския съд по правата на човека.
По отношение на непълнолетните бе пояснено, че в законопроекта се съдържат особени правила за тяхното третиране, които са съобразени с психофизиологическите особености на тази категория лишени от свобода – предвидено е либерализиране на дисциплинарните мерки, смяна на режима, облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието в рамките на поправителните домове и др.
Във връзка с полагаемата се жилищна площ на затворник господин Василев изрази опасението, че е нереалистично в близките няколко години да се постигне препоръчителният европейски стандарт от 6 кв. м. Затова тази цел трябва да бъде заложена не в закона, а в дългосрочна програма за развитието на затворите за следващите 8-10 години. Тази позиция бе подкрепена от народния представител Николай Григоров, който обърна внимание, че, освен за затворите, сериозни средства са необходими и за следствените арести. Според него би било твърде оптимистично да се очаква за три години да бъдат изпълнени всички заложени в закона цели по отношение на материалните условия на живот в затворите.
След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията единодушно с 10 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802 01 102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Григоров. 
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика. 
Заповядайте, господин Мръцков, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклад по Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.:
„На свое заседание, проведено на 14 януари 2009 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа и обсъди Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Юлия Меранзова от дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието, госпожа Весела Караиванова, заместник-управител на НОИ, и други.
Законопроектът бе представен от госпожа Меранзова, която по-обстойно се спря и на Глава четвърта, отнасяща се до статута на служителите, които са в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и нейните териториални служби. Бе изяснено, че това са държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Служителите се приравняват на държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в специалния закон не е предвидено друго, а правата на служителите по трудово правоотношение се уреждат от Кодекса на труда. 
В законопроекта подробно са развити правата за основното възнаграждение, за заплати за категория, за длъжност, за лицата по трудово правоотношение, тяхното основно месечно възнаграждение и др. Отделено е съществено място за допълнителните средства, които се получават за облекло и храна и в тази посока бе подчертано, че няма съществена разлика от действащия Закон за изпълнение на наказанията. Подробно се разглеждат правата на лишените от свобода да упражняват труд и извършват подходяща работа, тъй като това по силата на Наказателния кодекс се зачита за намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода”.
Бяха поставени поредица от уточняващи въпроси, които бяха изяснени в хода на дискусията и се отнасяха до: ежемесечното осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, които не подлежат на облагане с данък; осигуряването на безплатна предпазна храна, противоотрови и допълнителни възнаграждения при извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици; предложението служителите да се пенсионират при първа категория труд и други. Бе разисквано дали и в каква степен са гарантирани социалните права на лишените от свобода, между които и правото им на труд по време на изтърпяване на наказанието. Бе изяснено, че предложеният законопроект урежда социалните права на работниците и служителите по служебно и трудово правоотношение, в това число социалното им осигуряване и застраховане за злополука, които са за сметка на републиканския бюджет, извършвано досега по силата на други закони, включително и по Закона за Министерството на вътрешните работи и други.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 16 гласа, „против” и „въздържали се” няма Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Сега ще помоля да бъде представен докладът на Комисията по образованието и науката.
Имаме също така разпределение на този законопроект и на Комисията по здравеопазването, но няма доклад на тази комисия. Тъй като тя не е водеща, това не е пречка да разгледаме законопроекта.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожо председател, колеги! Представям ви доклад на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.:
„На заседание, проведено на 14 януари 2009 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.
Законопроектът бе представен от господин Крум Милев, държавен експерт в Министерството на правосъдието. С Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража се предлага отмяна на действащия от 1969 г. Закон за изпълнение на наказанията. Целта е да се усъвършенства и осъвремени нормативната уредба на дейността по изпълнение на наказанията, да се укрепи ефективността при третиране на осъдените лица и да се осигурят техните права и свободи в пълен обем. Проектът е съобразен с действащите международни актове и с добрите европейски практики в областта на наказателно-изпълнителното законодателство.
В Глава четвърта, Раздел ІІ „Образование, обучение и квалификация на лишените от свобода” са разписани образователните, обучителните и квалификационните дейности, които се осъществяват в местата за лишаване от свобода. Регламентирано е правото на образование и обучение на всеки лишен от свобода. Училищата в местата за лишаване от свобода се откриват, преобразуват и закриват от министъра на образованието и науката по предложение на министъра на правосъдието. Обучението се провежда съгласно Държавните образователни изисквания. Формите на обучение съответстват на определените в чл. 31 на Закона за народната просвета – дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна и кореспондентска. Директорите и учителите се назначават по реда на Закона за народната просвета. Тези училища се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на правосъдието.
За лицата до 16-годишна възраст, лишени от свобода, се въвежда задължително обучение. То се провежда в училищата към местата за лишаване от свобода. Дава се право лишените от свобода да кандидатстват във висши училища за задочна и кореспондентска форма на обучение.
В изказванията си народните представители отправиха препоръка разпоредбите, свързани с възможността лишените от свобода лица да се обучават в задочна и кореспондентска форма във висшите училища, да бъдат прецизирани. Те подчертаха, че задочната форма на обучение е неприложима за лица, лишени от свобода, а кореспондентската форма на обучение в системата на висшето образование я няма предвидена в Закона за висшето образование.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката с 12 гласа „за” единодушно подкрепи Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Богданова.
Бих помолила от името на вносителите законопроектът да бъде представен от господин Петър Василев – директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Господин Василев, ако обичате да представите законопроекта.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за изпълнение на наказанията и задържането под стража е разработен въз основа на европейските стандарти за третиране на правонарушителите и запълва една празнота в нашето законодателство, тъй като действащият закон за изпълнение на наказанията е изменян и допълван повече от 26 пъти през различни периоди и по различни поводи. Това доведе до нарушаване на систематиката на закона в известна степен, а в известна степен и до колизия между различните правни норми. Неуредените нови обществени отношения, възникнали между държавата и осъденото лице в периода на демократичния преход, наложиха преразглеждане на тази материя и изготвянето на нов Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Вие чухте основните моменти, залегнали в законопроекта. Става дума за три основни правоотношения, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
 Първо, тук са новите моменти във връзка с изменението на системата на местата за лишаване от свобода, преуреждане на въпроса за определянето на режима и първоначалното настаняване на осъдени в различните типове затворнически заведения. Има някои съществени изменения и при изпълнение на наказанието доживотен затвор със и без замяна, като се предвижда хуманизиране на реда за изпълнението на това наказание.
Другата група въпроси са свързани с изпълнение на наказанието пробация, което е нова и основна алтернатива на наказанието лишаване от свобода. Пробацията е в правната система на България от началото на 2005 г. Досегашната практическа дейност показа необходимостта от преуреждане на някои въпроси, свързани с изпълнение на отделните видове пробационни мерки. Най-съществени са промените в пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес.
Последната група въпроси, които урежда Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража, са свързани с изпълнението на мярката задържане под стража. Доскоро в Конституцията на Република България се съдържаха повече текстове за правното положение на обвиняемите и подсъдимите, отколкото в другите действащи закони в страната. Налагаше се с ведомствени нормативни актове да се уреждат важни права и интереси на задържаните лица, което е неприемливо както от гледна точка на европейските стандарти, така и от гледна точка на принципите на националното законодателство. С разработването на отделна глава за правното положение и за реда за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража тази празнота се запълва.
Това са най-съществените моменти в основни линии, включени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Предлагам те да бъдат обсъдени и приети с оглед привеждането на нашето законодателство в съответствие с европейските стандарти за третиране на правонарушителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Василев. 
След докладите на комисиите и след изказването на господин Василев от името на вносителите, откривам дискусията.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо искам да се извиня, че докладът на Комисията по здравеопазването по този законопроект закъсня, главно в частта му за лечебните заведения.
Главата "Здравно обслужване на задържаните" беше обсъдена обстойно. Уважаеми господин заместник-министър, имаше доста забележки.
Първо, досега тези заведения действат съгласно наредба, в която обстойно се разписва как се случват нещата. Европейска практика е те да бъдат разписани със закон, но законът е разписан така, че до голяма степен изключва старата наредба, а не отговаря на много въпроси. По Закона за лечебните заведения, тези лечебни заведения се създават от Министерския съвет по препоръка на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. По-нататък е невъзможно обаче цялата дейност на тези лечебни заведения да бъде контролирана единствено и само от министъра на правосъдието, като министърът на здравеопазването контролира само методичната дейност. А вие сте разписали, че тези лечебни заведения са част от здравната система на Република България.
Има текстове, които вкарват голяма неяснота. Например за тези две заведения за болнична помощ е казано, че в тях ще бъдат лекувани задържаните от цялата страна. Не става ясно кой посочва консултантите. Не може директорът на един затвор да определя консултантите. Трябва да има яснота кой посочва консултантите, които ще консултират задържаните.
Когато определен здравен специалист консултира, защото в лечебните заведения на затворите и общежитията – било за болнична или за доболнична помощ – няма такъв специалист, тяхното мнение не може да бъде единствено и само консултативно. Да не говорим, че по въпроса няма никаква връзка с Института на МВР. Когато Институтът на МВР остана в чл. 5, ясно беше казано, че той ще играе ролята да консултира и подпомага лечебните заведения към Министерството на правосъдието.
По отношение на лечебните заведения за доболнична помощ, които са медицински центрове и които сега съществуват, общо взето нещата остават същите.
С текстовете, които сте внесли в законопроекта по отношение на лечебната помощ, вие до голяма степен я прехвърляте от досегашната наредба, но недостатъчно и с много празноти, които утре ще създадат известни проблеми.
В Комисията по здравеопазване законопроектът беше подкрепен единодушно. Мисля, че имаше само един въздържал се. Всички членове на комисията изказаха мнението, че се налагат промени, които да направят работата на тези лечебни заведения по-прозрачна в частта кой определя консултантите, до каква степен и къде ще бъде извършено лечението, когато няма съответно заведение, клиника или отделение в тези лечебни заведения за болнична помощ. Това на териториален или на национален принцип ще бъде? Ако едно лице е в затвора в Бургас, той в Бургаската болница ли ще отиде или някъде другаде? Кой го определя? Кой определя хората консултанти, за да няма съмнение, че хора с постижения в спорта се оперират от заболявания, които са характерни за по-възрастни, както и за хора, които изобщо не се занимават със спорт? Има подобни съмнения.
Най-вероятно на второ четене ще бъдат внесени неща, които биха могли да подобрят частта за лечението на задържаните.
Необходимо е да има текст, който да задължи впоследствие двамата министри да направят нова наредба, която да съответства на новия законопроект.
Отново повтарям, че всички подкрепиха законопроекта. Има доста пропуски, които се надявам до второ четене в тази глава да бъдат изправени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, доц. Китов. Това беше изказване и в същото време и нещо като становище на комисията, макар че не е официализирано.
Има ли други желаещи?
Госпожо Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз бих искала да взема отношение по този законопроект във връзка с режима, който се определя за лицата, които са задържани или пък са лишени от свобода и техните здравни осигуровки. Докато те са лишени от свобода, има логика техните здравни осигуровки да бъдат заплащани от държавата, за да не губят здравноосигурителни права, но странен изглежда режимът, след като те напуснат институциите, който е различен за останалите граждани. Има предвиден текст в Закона за здравното осигуряване какво правят лицата, които са загубили здравноосигурителни права – те могат да заплатят еднократно за 12 месеца сумата върху минимален осигурителен доход от 6 или 8%, колкото е предвидена здравната осигуровка. Но дотолкова доколкото докато са били в институция държавата е плащала за тях, те няма да бъдат лица с нарушен здравноосигурителен статут. Дори и да има известен период от освобождаването им до момента на ползване, те биха могли като всички останали граждани да уредят това за своя сметка и това е тяхна отговорност. Не виждам смисъл и в периода след напускане на институцията държавата да се грижи за заплащане и запазване на техните здравноосигурителни права.
Затова ми се струва, че ние от Комисията по здравеопазване задължително трябва да излезем със становище и предложения за текстове, тъй като, отново повтарям, няма основание за двоен режим за тези лица и всички останали български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. 
Има ли реплики? Доц. Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Моята реплика към Вас, уважаема Първанова, е, защото Вие объркахте малко последователността. Текстът в закона казва, че ако влизайки в затвора, на него му се налага той да бъде в лечебно заведение извън тези на Министерството на правосъдието, ако е бил преди това с неосигурени права, държавата му поема тези 12 вноски. Извинявайте, на всички нормални български граждани, които си плащат осигуровките и които спазват законите на държавата, осигуровките трябва да бъдат за сметка на семействата или за тяхна сметка, само на тези, които нарушават законите, видите ли, държавата ще им плаща! Добре, внесете ги, но след това им удръжте тези 120 или 150 лв., защото в противен случай ние стимулираме тази категория хора, които нарушават закона, да не си плащат изобщо здравните осигуровки. И това е една дискриминация към обикновените български граждани. Това беше моята реплика – не след, а преди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Да, съгласна съм с това, което казва колегата Китов. Просто презумпцията е, че всъщност по времето, по което те са лишени от свобода, нямат доходи да го направят. Но ние говорим за предишния период, когато не са си плащали. Затова казах, че комисията смята да уреди това и подходът трябва да бъде равнопоставен. Ние като законодатели не може да имаме два различни режима – за български граждани, лишени от свобода, и всички останали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Григоров има думата.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Видно е, че този документ е сериозен, добре е работено по него. Искам съвсем накратко да заостря вашето внимание върху някои от текстовете в закона, по-точно чл. 43, ал. 3, и § 9 и § 11 от Преходните и заключителните разпоредби.
За какво става дума? Това беше един от основните дискусионни моменти по време на заседанието на комисията. В законопроекта, в чл. 43, ал. 3, е записано, че на всеки затворник се полагат в рамките на пребиваването му в местата за лишаване от свобода 4 квадратни метра жилищна площ. Беше изяснено, че в момента тази квадратура е много по-малка от изискуемата и че не достигат няколко десетки хиляди квадратни метра жилищна площ. Беше казано, че европейската практика и това, което ние трябва да изпълним, е минимум по 6 квадратни метра на затворник. 
Същевременно в § 9 на Преходните и заключителните разпоредби е записано, че шест месеца след приемането на този закон Министерският съвет приема програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, а в § 11 е записано, че действието на чл. 43, ал. 3 влиза в сила три години след приемането на въпросната програма от Министерския съвет.
Аз първо искам да изразя моето съмнение, че това е, меко казано, нереалистично – за три години да се изпълнят изискванията, които са заложени в този закон и които след три години и шест месеца трябва да бъдат налице.
Но все пак ми се струва, че текстът трябва да остане, тъй като на всички е ясно, че изпълнението на тази програма е свързано преди всичко с осигуряването на средства за строителството на нови затвори и за подобряване на условията в съществуващите такива. 
Освен това в докладите на постоянните комисии и в нашата комисия се акцентира единствено върху затворите като места за лишаване от свобода. Искам да ви кажа, че и в голяма част от следствените арести положението в никакъв случай не отговаря на критериите, които са ни заложени. В някои от следствените арести положението е направо драматично. Аз разбирам, че има виждане в Министерството на правосъдието, в частност в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” по какъв начин финансово да бъде осигурено изпълнението на такава програма, тъй като тя струва изключително скъпо. И неслучайно в законопроекта е залегнала формата на публично-частно партньорство. Няма да дискутирам сега формите на осигуряване на средства, това, разбира се, не може да стане само и единствено от държавния бюджет, тъй като става дума за много милиони, но така или иначе хората, които са отговорни за прилагането на този закон, имат такова виждане и това е добре.
При изпълнението на закона и осигуряването на тази жилищна площ в голяма степен е заложен и фактът, че в Народното събрание е внесен законопроект за амнистията, така че вероятно една част от хората, които сега са в затвора, ще бъдат амнистирани и ще се осигури достатъчно площ. Но текстът може би трябва да остане, тъй като следващите три години правителството и Народното събрание трябва да осигурят средства за изпълнението на тази програма, защото никой няма да ни чака в следващите години да достигнем нормата от 6 квадратни метра.
В Закона за държавния бюджет за тази година е заложена сума от около 11 млн. лв. за капиталови разходи на Министерството на правосъдието. Около 9 млн. лв. са за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, но недейте забравя, че Министерството на правосъдието разполага с голям сграден фонд, който трябва да бъде поддържан. Така че и тези 9 млн. лв. капиталови разходи ще отидат за палиативни решения в някои от сградите, които са собственост на Министерството на правосъдието и се управляват от Главната дирекция.
Разбира се, аз подкрепям законопроекта, има доста нови неща, адекватни на съвременните изисквания. Позволявам си да изкажа своето съмнение, че тези мерки ще бъдат изпълнени за три години, но така или иначе, те трябва да бъдат записани, да бъде приета тази програма и да се търсят начините чрез публично-частно партньорство – концесия или някаква друга форма – за да започне да се изпълнява. Става дума за много пари, но това е въпрос, който не търпи отлагане, тъй като там сме достатъчно изостанали в сравнение с европейските изисквания и европейския опит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Григоров? Не виждам.
Думата поиска господин Борислав Българинов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (ОДС): Уважаеми колеги, както споменаха и колегите, които говориха преди мен, необходимостта от усъвършенстване на този вид дейност е огромна, защото настоящият закон е приет през 1969 г. и тогава са регулирани едни други обществени отношения. Така че и поправките, които са правени в годините, особено в последните няколко години, не могат да дадат необходимата промяна и необходимото решение на проблемите, които съществуват в местата за лишаване от свобода и, разбира се, на лишените от свобода. Така че този законопроект е крайно необходим. 
Аз от името на ОДС заявявам, че този законопроект се внася преди внасянето на един нов Наказателен кодекс. Дори и в годините на комунизма – Наказателният кодекс е приет 1968 г., а след това е приет Законът за изпълнение на наказанията. Разбира се, това е правната логика, защото в Наказателния кодекс фигурират видовете наказания, които се налагат, и сега приемането, първо, на Закон за изпълнение на наказанията в една степен може да доведе до разминаване или до пропуски в своята нормативна уредба, ако след това се приемат нови видове наказания. Това е забележката ми.
Според това, което разбрах и от Министерството на правосъдието, в близките няколко години ние няма да имаме нов Наказателен кодекс. Така че ще трябва да се справяме с тези поправки, които ще разглеждаме и днес в Наказателния кодекс.
Другото относно законопроекта. Разбира се, в забележките, които направиха преждеговорившите, аз подкрепям колегата Григоров. Смятам, че тази година сме я изпуснали, а следващите две години не можем да се справим с тежката задача – с приемането на този закон, който си поставяме, да можем да приведем местата за лишаване от свобода в един вид – мисля, че мога да кажа, близък до този в страните от Европейския съюз, защото дори и в законопроекта заляга по-малка жилищна площ за задържаните и за лишените от свобода. Така че мисля, че в следващите 2-3 години ние не можем да се справим със задачата, която си поставяме и в една или друга степен това е опасно, защото подвеждаме не само себе си, не само лишените от свобода и задържаните, но и нашите европейски партньори.
Иначе, ако трябва да се спра на самия законопроект, бих казал, че е решена една огромна празнина в настоящите закони относно местата за лишаване от свобода, относно мярката за неотклонение “задържане под стража”. Тук положителното за мен е и участието на омбудсмана, на правителствени и неправителствени организации. 
Не на последно място, промяната, която се иска в местата за лишаване от свобода относно битовите условия, програмите за адаптация и т.н.
Аз смятам, този законопроект за добър, но ненавременен. Това би нарушило в известна степен отношенията, които следва да бъдат регулирани с него. 
Законопроектът е добър и ще бъде подкрепен от ОДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по повод на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража участвах в работни срещи и обсъждания, в които се очертаха три кръга въпроси.
Първият – по проблемите на пробацията. Искам веднага да кажа, че специалистите, които работят в тази област, са участвали на различни етапи в обсъждане на заложените в текста правомощия и задължения и посрещат с одобрение регистрирането по настоящ адрес, определяне ролята на Пробационната служба в досъдебното производство, детайлното регламентиране на правомощията на пробационните съвети по изготвянето на предложения за промяна на пробационната мярка, за предсрочно освобождаване, за налагане на принудителни медицински мерки и т.н.
Вторият кръг въпроси беше по раздела “Образование, обучение и квалификация на лишените от свобода”. В предлагания законопроект наистина са уточнени образователните, обучителните и квалификационните дейности. Гарантира се конституционното право на обучение и образование до 16-годишна възраст. Тези условия се създават за всеки лишен от свобода.
Както беше подчертано и в доклада на Комисията по образованието и науката, все пак тази дейност се организира по държавни образователни изисквания, чието изготвяне и контрол по реализирането се осъществява по нормативни документи на Министерството на образованието и науката.
В този ред на мисли, въпреки подкрепата на основните текстове в закона, явно ние като народни представители трябва да направим необходимите предложения за второ четене, за да се синхронизират текстовете на обсъждания днес закон с действащия Закон за народната просвета и със Закона за висшето образование, защото предлаганите в законопроекта форми като възможност за кандидатстване задочно обучение, както и посочената кореспондентска форма на образование, особено последната, практически на този етап не присъства в действащия Закон за висшето образование. Там става въпрос за дистанционна форма на обучение, а познавачите знаят, че тя трудно се реализира и в обикновените държавни висши училища.
Третият кръг въпроси, това са проблемите от всекидневието и функционирането на системата, които са по-скоро проблеми на управлението на системата за изтърпяване на наказанията. Безспорно избирателите от моя избирателен район посочват проблеми, свързани с присъствието на представители на различни ведомства и тяхната работа в местата за изтърпяване на наказанията. Тук подкрепям тяхното настояване за по-строг контрол както по присъствието на представители на други ведомства, съвместната работа с ангажираните с управлението на местата за изтърпяване на наказание, така и по осъществяваните стопански дейности.
Уместни са и претенциите за своевременно провеждане на конкурси за ръководители на затворническите общежития. Както казах, проблеми и въпроси, свързани с управлението, с отговорностите на централизираното управление и от страна на Министерството на правосъдието, и от МВР. Затова с удовлетворение виждам и подкрепям детайлно регламентираните функции на всички посочени институции, звена и равнища в обсъждания законопроект.
Безспорно е необходима и Годишната инвестиционна програма за подобряване на материално-битовите условия в местата за изтърпяване на наказанията. Необходим е стандарт и за бюджетна издръжка.
Затова аз смятам, че трябва да подкрепим на първо четене този законопроект и да се съобразим с необходимите промени, които трябва да направим за второ четене, за да съответства този нов закон на действащите закони в Република България. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Тенева.
Има ли желаещи за реплики към това изказване? Не виждам.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта? Не виждам.
Обявявам за приключила дискусията по Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража с вносител Министерският съвет.
Гласуването на този законопроект на първо четене ще е утре, 29 януари 2009 г., в 9,00 ч.
С това приключваме работата по точка пета от дневния ред.
Преминаваме към точка шеста, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по транспорт и съобщения като водеща комисия и на Комисията по европейските въпроси.
Господин Радославов, заповядайте, да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, моля да позволите в залата да бъде допусната госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли възражения да бъде допусната в залата госпожа Красимира Стоянова? Не виждам.
Моля, да поканите госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 802-01-97, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2009 г.
На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 22 януари 2009 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 802-01-97, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.
Законопроектът беше представен от господин Симеон Ананиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”.
Предложените изменения и допълнения в Закона за железопътния транспорт са във връзка с Уведомително писмо от Европейската комисия за нарушение № 2008/2102 относно транспониране на Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползването й.
Законопроектът предвижда предоставяне на правомощието за издаване на наказателни постановления от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”.
Към настоящия момент текстът на закона (чл. 119) предвижда наказателните постановления по актовете за констатирани нарушения да се издават от министъра на транспорта или от упълномощено от него длъжностно лице от Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”.
Становището на Европейската комисия по този въпрос е, че независимият регулаторен орган, Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”, следва да е в състояние безусловно да налага спазването на своите решения и изпълнението на своите разпореждания.
В законопроекта се предвиждат санкции за неизпълнение на основни задължения, произтичащи от Директива 2001/14, отнасящи се до:
– неизпълнение на задължението за предоставяне на поискана от регулаторния орган информация;
– неизпълнение на задължително предписание или разпореждане на регулаторния орган;
– действия или бездействия, довели до несправедливо третиране на превозвача от страна на управителя на инфраструктурата или от друг железопътен превозвач.
Законопроектът предлага промени, които да осигурят възможност на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” да събира такси за всички издавани от нея документи. Към настоящия момент в Закона за железопътния транспорт е предвидено агенцията да събира такси единствено за издаване на лицензи и разрешения. Във връзка с това се предвижда събирането на такси и за останалите документи, издавани от агенцията, като удостоверение за безопасност, удостоверение за правоспособност и други.
Във връзка с големия брой инфраструктурни проекти, изпълнявани от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, тяхната значимост и приоритетност се предлага компанията да има и втори заместник – генерален директор, който ще има пряката отговорност за изпълнението на проектите.
След проведената дискусия, Комисията по транспорт и съобщения, с 10 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 802-01-97, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Радославов.
Кой ще прочете становището на Комисията по европейските въпроси?
Няма ли член на комисията в залата?
Ще помоля квесторите да се обадят в парламентарните групи, до ръководството на комисията, да техен негов представител и да ни представи становището на комисията. Надявам се това да стане в рамките на съвсем малко време.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! На вашето внимание представям становището на Комисията по европейските въпроси.
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 802-01-97, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.
На заседанието, проведено на 15 януари 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта.
І. В рамките на Единния вътрешен пазар на Европейския съюз услугите в железопътния транспорт заемат важно място, допринасяйки за свободното движение на хора, стоки и услуги. 
В правото на Европейския съюз актовете, които регулират железопътния транспорт, са обособени в пет основни направления, обхващащи организацията, железопътната инфраструктура, безопасността, условията на труд и регулирането на вътрешния пазар. 
Един от важните нормативни актове на Европейския съюз, който засяга железопътната инфраструктура, е Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране на безопасност.
ІІ. В нашето законодателство въпросите за изграждане, поддържане, развитие и използване на железопътната инфраструктура, както и за изискванията за достъп до нея, се уреждат със Закона за железопътния транспорт от 2000 г.
Разглежданият сега законопроект цели да измени и допълни този закон, за да продължи процеса на хармонизация на нашето законодателство с правото на Европейския съюз. Предложените изменения и допълнения са продиктувани и от Уведомително писмо № 2008/2102 от Европейската комисия за нарушения относно транспонирането в нашето право на Директива 2001/14/ЕО. В цитираното писмо комисията изразява становище, че нашата страна не е изпълнила напълно ангажиментите си по отношение на чл. 30 от директивата, засягащ железопътния регулиращ орган. По-точно комисията счита, че независимият регулаторен орган – Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” следва да е в състояние безусловно да налага спазването на свои решения и изпълнението на своите разпореждания. В момента обаче наказателните постановления се издават на база на заповед, с която министърът на транспорта упълномощава изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” да налага санкции. С оглед отстраняване на това несъответствие се предлага на изменение на чл. 119 от Закона за железопътния транспорт, с което на изпълнителния директор на агенцията се предоставя правомощието за издаване на наказателни постановления.
С предложените допълнения от § 5 от законопроекта се предвиждат изрични санкции за неизпълнение на основни задължения, произтичащи от Директива 2001/14. Това е продиктувано от становището на Европейската комисия, че изпълнението на тези задължения трябва да бъде гарантирано чрез изрични разпоредби, предвиждащи сериозни санкции.
ІІІ. В заключение може да се каже, че предложените в законопроекта изменения и допълнения произтичат от ангажиментите на нашата страна в качеството й на държава – членка на Европейския съюз и следва да бъдат подкрепени.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 15 гласа “за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 802-01-97, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Госпожо Стоянова, желаете ли да вземете думата от името на вносителите да представите законопроекта? Не.
Откривам разискванията по законопроекта. 
Има ли желаещи за изказвания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт под № 802-01-97, внесен от Министерския съвет? Не виждам заявки.
Още веднъж се обръщам към народните представители. Няма желаещи.
С това обявявам разискванията по този законопроект за приключили.
Гласуването на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт с вносител Министерският съвет ще бъде утре на 29 януари 2009 г. от 9,00 ч.
С това приключихме работата и по т. 6 от дневния ред.
Следващата точка седма е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Вносители са госпожа Татяна Дончева и група народни представители. Този законопроект ще се разглежда днес във водещата комисия и още сутринта беше съобщено и взето решение да се разглежда в утрешния ден.
Преминаваме към следващата точка осма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Моля народните представители и най-вече вносителите, които са много, да заповядат в пленарната зала.
Вносители са: Владимир Кузов и Ваньо Хърков – 14.11.2007 г.; Владимир Кузов – 16.11.2007 г.; Фатме Илияз – 24.04.2008 г.; Йордан Бакалов и група народни представители – 17.06.2008 г.; Николай Кънчев и група народни представители – 16.07.2008 г.; Волен Сидеров и група народни представители – 23.07.2008 г.; Лъчезар Иванов – 17.09.2008 г.; Ненко Темелков – 15.10.2008 г.; Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак – 28.11.2008 г.; Четин Казак и група народни представители – 3.12.2008 г.; Министерският съвет – 9.01.2009 г.; Евдокия Манева и Елиана Масева – 21.01.2009 г; Яни Янев – 21.01.2009 г.; Надка Балева и група народни представители – 21.01.2009 г.
За процедура думата има госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в залата в момента има 18 души. Гледаме Наказателния кодекс. Мисля, че това е един от най-важните закони на държавата, на базата на който търсим отговорност от хората, които извършват престъпления. Има страшно много предложения за изменение на този закон и тези предложения да се гледат в такава зала е абсолютно недопустимо.
Затова предлагам да отложим разглеждането на тази точка за утре сутринта, когато ще има повече хора в залата. Защото тези хора ще гласуват, без да са чули аргументите на вносителите, а това би било скандално, ако го допуснем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Вие предлагате отлагане на разискванията на основание на чл. 42.
Опираме пак до този проблем, който имахме преди почивката, а това е, че нямаме кворум в залата. Но тъй като това предложение е процедурно и трябва да бъде подложено на гласуване, ще поискам режим на регистрация, за да проверим какво е състоянието в залата и дали може да бъде подложено на гласуване.
Моля народните представители да бъдат поканени в залата. Законопроектите са много. Става въпрос за промяна на Наказателния кодекс, а не какво да е. Поне вносителите е редно да бъдат в залата.
Моля режим за регистрация.
Нямаме кворум – 73 народни представители са се регистрирали. 
Следващото действие, което мога да направя, е да поискам поименна проверка на кворума, което ще стане за втори път днес. Но така или иначе се намираме в ситуация, в която не можем да подложим на гласуване процедурата, а това е свързано с разглеждането на законопроектите. Нямаме големи опции за действие в тази ситуация. 
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да продължим по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще продължим по дневния ред, но практически сме на т. 8, която щяхме да започнем да гледаме, но не можем да гласуваме дали да отложим разискванията по нея, което означава, че можем утре да подложим на гласуване тази процедура. Но тогава, колеги, ще трябва да преминем към следващата точка, която е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, но, доколкото ми е известно, няма доклад на комисията за второ четене.
Така че не бихме могли и по нея да продължим работата си.
По този начин стигаме до единствената опция, която имаме, да продължим с т. 10, а именно второ четене на Законопроекта за културното наследство.
Това е приетият дневен ред от нас самите днес сутринта. Така че единственото, което можем да направим, е да продължим с т. 8.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Поне да представим докладите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако няма възражения, в залата да се представят поне докладите по законопроектите за Наказателния кодекс, но това зависи все пак от залата. 
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): И докладите трябва да се чуят от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манева, докладите са раздадени на всеки депутат, който има интерес, и това няма да бъде сериозно нарушение, но за дискусията сте абсолютно права. Също така вносителите трябва да са тук, за да представят своите законопроекти.
Ако няма сериозни възражения, да преминем към представяне на докладите.
Преди да дам думата на господин Стоилов, искам да кажа, че по почти всички законопроекти водеща е Комисията по правни въпроси. Но тъй като законопроектите засягат различни въпроси на обществени отношения, те са разпределени на различни комисии. Не всеки от законопроектите е разпределен на едни и същи комисии. 
Искам да ви уведомя, че няма доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по Законопроект № 854-01-104, няма доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по Законопроект под № 854-01-157, няма доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред под № 954-01-14, няма доклад на Комисията по земеделието и горите под № 954-01-12, няма доклад на Комисията по европейските въпроси по Законопроект под № 954-01-12.
Има доклад на водещата Комисия по правни въпроси и допълнителни доклади на Комисията по здравеопазване и на Комисията по европейските въпроси.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов да представи становището на комисията по внесените законопроекти.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господа народни представители, дори ще ви съобщавам в хода на представянето на доклада и кои законопроекти бяха представени от вносителите в комисията, като още преди да говоря по съдържанието на доклада, ви предлагам тези, които няма да бъдат представени в залата и не са били представени в комисията, да не ги кредитирате с голямо доверие, защото забелязвам една свръхактивност почти всеки или много хора да внасят доста убедително законопроекти за промени в Наказателния кодекс, като в три четвърти от случаите се свежда до това да се увеличат предлаганите наказания, без да се изследва как те са прилагани като санкции и това започва да прилича на магьосничество – че без да има някакви реални действия със заклинателни действия може да се подобри наказателната политика. Това само пред скоби си позволявам да го кажа. 
А сега преминавам към съдържанието на доклада относно цитираните законопроекти, които ще спестя да изброявам отново.
„На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието Миглена Тачева – министър, Борислав Петков – началник отдел, Юлия Меранзова и Ирена Борисова – експерти, от Върховна касационна прокуратура Николай Георгиев и Петър Раймундов, от Министерството на вътрешните работи Николета Кузманова – началник кабинет и от Националната следствена служба Румен Георгиев – заместник-директор.
Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесени от Владимир Кузов и Ваню Хърков и от Владимир Кузов поотделно, предлагат инкриминиране на случаите на умишлено и непредпазливо заразяване с инфекциозна болест, когато деецът знае, че страда от такава болест, както и създаването на нова т. 29 в чл. 93 от Наказателния кодекс, в която да се даде определение на „лице, страдащо от инфекциозна болест”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Фатме Илияз, предвижда синхронизиране на Наказателния кодекс с разпоредбите на Закона за рибарството и аквакултурите и възприетата от него специфична терминология. Разширява се приложното поле на разпоредбите на чл. 238 и 240 от Наказателния кодекс относно бракониерския улов на водни организми. Предлага се също така допълнение на чл. 239 от Наказателния кодекс, с което се предвижда отнемане в полза на държавата на предмети и средството на престъплението.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители, предлага по-тежки наказания за престъпленията по чл. 167 и 167а от Наказателния кодекс, като се предвижда наказанията по чл. 167 – лишаване от свобода до 3 години или пробация, да бъдат заменени с лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 50 000 до 200 000 лв., която да се налага кумулативно с наказанието лишаване от свобода. 
В чл. 167а се предлага наказанието лишаване от свобода до 1 година или пробация да се замени с лишаване от свобода от 1 до 5 години или глоба от 5 000 до 20 000 лева.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Николай Кънчев и група народни представители, се предлагат по–тежки наказания за престъплението отвличане по чл. 142 от Наказателния кодекс. Предложенията са мотивирани с това, че чрез налагането на по–тежки наказания ще се постигне превантивен ефект, което от своя страна ще доведе до ограничаване на тези деяния.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Волен Сидеров и група народни представители предлага също завишаване на наказанията за престъпленията по чл. 167 и чл. 167а от Наказателния кодекс. 
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Лъчезар Иванов, предвижда промени в чл. 145 и чл. 339 от Наказателния кодекс, относно криминализиране на използването на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство и производството, използването, продаването или държането на специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, без надлежно разрешение, което се изисква по закон.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Ненко Темелков, е подобен на този, внесен от Николай Кънчев и група народни представители и предлага завишаване на размера на санкцията по чл. 142 от Наказателния кодекс, тоест за отвличане.
От накратко резюмираните дотук законопроекти, в комисията беше представен от вносителя законопроектът на госпожа Фатме Илияз.
Следващият законопроект – на Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак, бе представен от Яни Янев и предлага промени в действащи норми, които уреждат защитата на обществените отношения, свързани с паметниците на културата, както и създаването на нови състави на престъпления, чрез които да се преодолеят създадените трудности в противодействието на престъпността в тази област на обществените отношения.
Понастоящем защитата на паметниците на културата е уредена в разпоредбите на чл. 278–278б от Наказателния кодекс. Тези норми са бланкетни и препращат към действащия Закон за паметниците на културата и музеите относно понятието “паметник на културата”. 
С приемането на новия Закон за културното наследство тези разпоредби от Наказателния кодекс биха останали без съдържание, тъй като в новия закон не съществуват подобни понятия, което налага приемането на промени в уредбата на престъпленията, които имат такъв предмет.
Анализът показва, че от тази престъпна дейност се формират значителни парични потоци, а същевременно се срещат сериозни трудности при противодействието срещу нея поради остарялото наказателно законодателство. Затова законопроектът предвижда създаването на нови състави, както и промяна в санкциите, чрез които да се създаде възможност за използване на специални разузнавателни средства и да се водят разследвания срещу организирани престъпни групи, които в този случай извършват посочените престъпления.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Четин Казак и група народни представители, бе представен от господин Казак и цели увеличаване на защитата срещу престъпленията против националното и расовото равенство и против вероизповеданията, извършени по подбуди, свързани с предразсъдъци и омраза чрез прецизиране на действащата им уредба. Законопроектът е съобразен с изискванията, въведени в някои международни актове, като Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права и други. Предвижда се и създаване на нов състав, който въвежда санкция за оскверняване или съзнателно увреждане на храмове, молитвени домове, надгробни паметници и други.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, бе представен от министър Тачева и предлага няколко основни групи промени. С оглед избягването на противоречива съдебна практика по прилагането на института на съкратеното съдебно следствие се предвижда допълнение в общата част на Наказателния кодекс с цел създаване на специален текст за определяне на наказанието в такива случаи, като се предлагат и съответни изменения в тази насока и в Наказателнопроцесуалния кодекс.
С предложената промяна в чл. 59 се въвежда приспадане при определяне на наказанието на всяко задържане на лицето във връзка с престъплението, за което е осъдено. По този начин Наказателният кодекс се привежда в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и се намаляват основанията за водене на дела за нарушаване на тези разпоредби пред Съда по правата на човека в Страсбург.
Друга част от промените са свързани с Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие и по-специално с изискванията на Глава шеста „Материално наказателно право”, които налагат конкретни законодателни изменения в националните наказателни закони на държавите – страни по конвенцията. Наред с извършваните престъпления срещу деца (изнасилване, извършване на блудствени действия, производство, притежание или разпространение на порнографски материали, за направата на които са използвани деца; и детската проституция), тази глава от конвенцията въвежда и нови форми на сексуална експлоатация на деца като склоняването на деца със сексуални цели и развращаването на деца. Международният акт предвижда също така криминализиране на „умишления достъп до детска порнография”, „използване на услугите на дете, което проституира”, въвеждане на наказателна отговорност за организатора на порнографски дейности с участието на деца. На следващо място, установява се и задължение за ратифициращите конвенцията страни да преследват принуждаването и склоняването на дете по какъвто и да е начин да присъства на актове на сексуално насилие или на сексуални актове, без дори да е необходимо то да взима участие в тях.
В съответствие с изискванията на конвенцията законопроектът предвижда съответни промени в Наказателния кодекс, които са цитирани.
В законопроекта се криминализира „съзнателното използване на услугите на лице, което е жертва на трафик на хора” със създаването на нов член в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. Освен от изискванията на международния договор, предлаганите промени се обуславят и от факта, че трафикът на хора намира все по-широко разпространение като една от проявните форми на транснационалната организирана престъпност. Също така се предвижда увеличаване на наказанията за престъпленията, включени в Глава втора, Раздел „Трафик на хора” относно размера на наказанието глоба.
С оглед подобряване наказателноправната закрила на децата срещу неправомерно използване на детския труд и продажбата на алкохолни напитки на непълнолетни законопроектът предвижда актуализиране на размера на наказанието глоба.
Предвид все по-широкото приложение на дебитни и кредитни карти и други платежни инструменти, които не са ценни книжа, нараства и броят на престъпленията, извършвани чрез тяхното използване, както и фалшифицирането им. Това обоснова предложението за допълнение на чл. 195, ал.1 с нов квалифициран състав, когато кражбата е извършена чрез платежен инструмент или данни от него. 
С оглед по-пълната защита на правата и свободите на гражданите чрез създаване на нов чл. 284а се криминализира и разрешаването на използване на специални разузнавателни средства, тяхното прилагане или съхраняването на информация, получена чрез тях, в нарушение на закона.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Евдокия Манева и Елиана Масева, предлага криминализиране на деяния, представляващи определен вид насилие над животни.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Яни Янев, бе представен от вносителя. Промените, които се предлагат, се отнасят до налагане на по-тежки наказания за престъпленията по чл. 167 и 167а от Наказателния кодекс, както и въвеждането на нов състав за инкриминиране на случаите, когато тези престъпления се извършват от група. Става дума за престъпления по отношение на избирателните права на гражданите. Предлага се също така да се наказва и приготовлението за извършване на тези престъпления.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Надка Балева и група народни представители, бе представен от госпожа Балева. С него се предвиждат промени, които са насочени към повишаване на нормативно установените гаранции за сигурността на полицейските органи, когато изпълняват служебните си задължения, респективно когато срещу тях умишлено са предприети действия. Текстовете са съобразени и с обществените очаквания за по-висока строгост при търсене на отговорност и налагането на санкции спрямо извършителите на общественоопасни деяния спрямо правозащитните органи.
В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Борислав Ралчев, Диана Хитова, Иглика Иванова, Яни Янев, Четин Казак, Иван Сотиров, Надка Балева, Надя Антонова, Елеонора Николова и Янаки Стоилов, които поставиха следните дискусионни въпроси: за многобройните промени в Наказателния кодекс през последните години и необходимостта от приемане на нови до края на мандата на Народното събрание, предвид и предстоящата подготовка на Концепция за наказателната политика и нов Наказателен кодекс; за несъответствието на предложените увеличения на размера на наказанията в повечето законопроекти със степента на обществената опасност на деянията; за намирането на подходящо решение чрез приемането на нова изрична разпоредба в общата част за определяне на наказанието във връзка с прилагането на института на съкратеното съдебно следствие и как тази разпоредба се отнася към заварените наказателни производства, както и за прецизирането на предложените текстове, които синхронизират българското наказателно законодателство с Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуалната експлоатация и сексуално насилие.
От името на Министерския съвет като вносител министър Тачева сподели опасенията, изразени от народните представители, относно необходимостта от приемане на множество промени в Наказателния кодекс, но обърна внимание, че Министерството на правосъдието е подготвило Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който е изпълнение на задълженията на Република България като член на Европейския съюз и като страна по някои нови международни договори. В отговор на поставените въпроси тя заяви, че са прегледани множеството предложения за промени в Кодекса, постъпили в министерството, които са систематизирани от Междуведомствената работната група и са възприети тези от тях, които не търпят отлагане.
Янаки Стоилов постави въпрос към вносителите на законопроектите: ако някои от тях по принцип се приемат, дали са склонни при изготвянето на общия законопроект да се определят в разумни и обосновани граници размерите на наказанията, като по този начин се удовлетворят представените идеи за промени в този аспект.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси:
1. С 1 глас “против” и 14 гласа “въздържал се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Владимир Кузов и Ваню Хърков, и предлага на народните представители да го отхвърлят.
2. С 1 глас “против” и 14 гласа “въздържал се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Владимир Кузов, и предлага на народните представители да го отхвърлят.
3. С 14 гласа “за” и 1 глас “против” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Фатме Илияз, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
4. С 13 гласа “за” и 2 гласа “против” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
5. С 13 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Николай Кънчев и група народни представители, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
6. С 10 гласа “за”, 2 “против” и 2 “въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
7. С 5 гласа “за”, 1 “против” и 8 “въздържал се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Лъчезар Иванов, и предлага на народните представители да го отхвърлят.
8. С 14 гласа “за” и 1 глас “против” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Ненко Темелков, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
9. С 14 гласа “за” и 1 глас “против” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
10. С 14 гласа “за” и 1 глас “против” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Четин Казак и група народни представители, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
11. С 14 гласа “за” и 1 глас “против” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
12. С 3 гласа “за”, 1 “против” и 10 гласа “въздържал се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Евдокия Манева и Елиана Масева, и предлага на народните представители да го отхвърлят.
13. С 14 гласа “за” и 1 глас “против” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Яни Янев, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
14. С 14 гласа “за” и 1 глас “против” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Надка Балева и група народни представители, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
Моля за извинение на дългото представяне, но това са, както виждате, повече от дузина законопроекти, и колкото и синтезирано да бяха представени на вашето внимание, трябваше да придобиете обща ориентация за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, знам за направеното процедурно предложение. Знам, че и част от вносителите ги няма. Има становища на две комисии. Предлагам ви поне те да бъдат прочетени.
Комисията по здравеопазването има доклад по законопроекта с вносители Владимир Кузов и Ваню Хърков. 
Има ли представител на комисията?
Заповядайте, госпожо Джафер.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: 
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-154, внесен от Владимир Кузов и Ваню Хърков на 14.11. 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-154.
На заседанието присъстваха: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, представители на Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура на Република България, експерти от Министерството на здравеопазването, представители на съсловните организации и неправителствени организации в сферата на здравеопазването. 
Законопроектът беше представен от Владимир Кузов, съвносител на законопроекта. Предложението за допълнение на Наказателния кодекс предвижда криминализация на умишленото заразяване с вируса на СПИН и хепатит В и С. Предлаганите изменения в Наказателния кодекс според вносителите не целят дискриминацията на серопозитивните лица, а ще играят възпираща функция срещу недобросъвестни и зложелателни хора.
Народните представители бяха запознати със становищата на Министерството на здравеопазването и на Министерството на правосъдието, които не подкрепят законопроекта.
Доктор Тонка Върлева – директор на отдел „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН и полово предавани инфекции” на Министерството на здравеопазването, обърна внимание на народните представители, че според класификацията на Световната здравна организация вирусът на човешкия имунен дефицит (ХИВ) е причинител на полово предавана (венерическа) инфекция. Това означава, че умишлено заразяване с вируса на ХИВ попада в обхвата на действащата редакция на чл. 135, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В хода на дискусията бяха изказани следните критични бележки относно рационалността на направеното със законопроекта предложение и възможните негативни последици от неговото прилагане:
 – понастоящем научната методология не може да определи по безспорен начин източника, начина на заразяване или времевите рамки на заразяването с ХИВ и полово предавани инфекции. Това означава, че хора, които са обвинени в заразяване, могат да бъдат осъдени при липса на неопровержими доказателства;
 – приемането на предлаганите промени ще доведе до отказ на хората да се изследват за ХИВ и да узнаят и разкрият своя статус пред техните партньори, тъй като незнанието им за собствения ХИВ статус е най-добрата им защита в едно съдебно наказателно дело.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” – 0, „против” – 7, и „въздържали се” – 8 гласа, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-154, внесен от Владимир Кузов и Ваню Хърков на 14.11.2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви, госпожо Джафер.
Има становище по законопроекта, внесен от Министерския съвет, на Комисията по европейските въпроси. 
Има ли представител на Комисията по европейските въпроси?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на 
Наказателния кодекс, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет
на 9.01.2009 г.
На заседанието, проведено на 22.01.2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взе участие госпожа Миглена Тачева – министър на правосъдието.
І. Законопроектът е насочен към привеждане на нашето наказателно право в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 24 от 2007 г.). Той съдържа и правила, насочени към усъвършенстване на наказателноправната уредба на измамите, увреждащи или застрашаващи бюджета на Европейския съюз.
ІІ. Законопроектът изменя и допълва чл. 59 от Наказателния кодекс, с което всяко задържане, включително по Закона за Министерството на вътрешните работи или по друг закон, във връзка с престъплението се приспада при определяне на наказанието на лицето във връзка с престъплението. По този начин нашето право се привежда в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и се намаляват основанията за водене на дела за нарушаване на тези разпоредби пред Съда по правата на човека в Страсбург.
С цел хармонизиране на нашето право с Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (Глава VІ, която изисква въвеждане на промени в националните наказателни закони) законопроектът предвижда съответните промени в Наказателния кодекс, Глава ІІ, Раздел „Разврат” и създаването на нови членове 154а, 155б и 158а, които уреждат нови състави на престъпления срещу деца, изразяващи в сексуална експлоатация и сексуално насилие. С оглед изпълнение изискването на Конвенцията за въвеждане на санкции срещу юридически лица, облагодетелствали се от престъпления против деца и от трафик на хора, извършени от техни ръководители или служители, в Заключителните разпоредби на Наказателния кодекс се допълва чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. 
В съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора законопроектът създава нов чл. 159в, който криминализира използването на услугите на лице, което е жертва на трафик на хора. Предвижда се и увеличаване на наказанията за престъпленията, включени в Глава ІІ, Раздел „Трафик на хора”. Предлага се и създаването на нов чл. 281, свързан косвено с трафика на хора.
Законопроектът (чл. 270, ал. 2) усъвършенства наказателноправната уредба на измамите, увреждащи или застрашаващи бюджета на Европейския съюз, като се предвижда отговорност за всеки, който противозаконно възпрепятства упражняването на контрол върху управлението или използването на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
ІІІ. В законопроекта са включени и правила, които нямат отношение към правото на Общността, но не му противоречат. Общата част на НК се допълва, като се създава специален текст за определяне на наказанието в случай на прилагане на института на съкратеното съдебно следствие. Предлагат съответни изменения в тази насока и в Наказателнопроцесуалния кодекс. Прецизира се редакцията на чл. 67 и 70, така че да се избегне тълкуването, че на условно осъдените и предсрочно условно освободените се налага и второ наказание пробация, освен това, на което са осъдени. Завишават се наказанията за престъпленията, свързани с „купуване на гласове” в Раздела „Престъпления против политическите права на гражданите”. Актуализира се размерът на наказанието глоба по чл. 192а и 193 при престъпленията, свързани с неправомерно използване на детския труд и продажбата на алкохолни напитки на непълнолетни.
 С оглед привеждане на НК в съответствие със Закона за управление на отпадъците в чл. 234б, ал. 1 думата „разрешение” се заменя с „лиценз”.
Член 195, ал. 1 се допълва с нов квалифициран състав, при който кражба се извършва чрез платежен инструмент или данни от него. 
В същата насока се предлагат промени и в чл. 243, 244, 246 и 249.
С оглед по-пълната защита на правата на гражданите се криминализира разрешаването и разпореждането за използване на специални разузнавателни средства или прилагането им, или съхраняването на информация, получена чрез тях, в нарушение на закона (чл. 284а).
ІV. В заключение може да се приеме, че законопроектът е насочен към хармонизиране на нашето наказателно право с разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора и към усъвършенстване на наказателноправната уредба на измамите, увреждащи или застрашаващи бюджета на Европейския съюз. Разпоредбите, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага (с 14 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2009 г.” Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Съобщавам на народните представители, че няма доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно законопроект № 854-01-104. 
Няма доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно разпределения й законопроект № 954 01-14.
Няма доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по законопроект № 854-01-157.
Няма доклад на Комисията по земеделието и горите по законопроект № 954-01-12.
Няма доклад на Комисията по европейските въпроси по законопроект № 954-01-12.
Виждам, че някои от вносителите на тези 14 законопроекта са в залата. 
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Господин председател, аз предложих дискусията да бъде утре. Не е възможно на тази празна зала. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имам го предвид, госпожо Манева. Даже съобщих Вашето процедурно предложение, само че няма как да го поставя на гласуване.
Ако някой от вносителите, въпреки оределите редици, желае да представи своя законопроект, мисля, че негова воля е да го направи. Ако няма желаещи, ще продължим утре. Така или иначе тези 14 законопроекта ще бъдат разглеждани и утре. 
Господин Темелков желае да представи своя законопроект. 
Госпожо Манева, да не отказваме на господин Темелков.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Мисля, че не е коректно, господин председател. Разглеждаме Наказателен кодекс. Пет души са в залата и ние разглеждаме Наказателния кодекс. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам. Има предложени 14 законопроекта. Това е Наказателен кодекс, това са правни норми, които не трябва да ги пипнеш, дето се казва. 
Действително е хубаво в пълна зала да се чуят аргументите на вносителите, за да може народните представители, които ще гласуват, да придобият някаква представа. 
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Министърът на правосъдието трябва да присъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че и от министерството няма представители. 
Добре, уважаваме Вашето настойчиво и правилно твърдение. Представянето на законопроектите ще бъде утре и, разбира се, след това ще има дебат. Становищата на комисиите ги чухме. За комисиите, които не са представили доклади, ще минем и без тях.
Позволете ми да направя няколко съобщения за гласуванията утре:
Първо, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Второ, гласуване на първо четене на Законопроекта за платежните услуги и платежните системи.
Трето, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Четвърто, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията.
Пето, гласуване на първо четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Шесто, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
Уважаеми народни представители, ще направя няколко съобщения за заседанията на комисиите:
Комисията по гражданското общество и медии ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще заседава днес от 14,30 ч. в зала „Изток”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч.
Подкомисията по отчетност на публичния сектор ще заседава днес от 16,30 ч.
Комисията по европейските въпроси ще има заседание утре, 29 януари 2009 г., от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание утре, 29 януари 2009 г., от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание утре, 29 януари 2009 г., от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание утре, 29 януари 2009 г., от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще има заседание утре, 29 януари 2009 г., от 15,00 ч.
Уважаеми народни представители, следващото заседание на българския парламент ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,43 ч.)		
	
Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Екатерина Михайлова


Секретари:
Нина Чилова
Станчо Тодоров