Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-02-11


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Колеги, предстои да разгледаме и да гласуваме програмата за седмицата, предложенията по ал. 3. Нека преди това за момент обърнем внимание на вчерашната дата, 10 февруари, днес е първият пленарен ден след нея. Както всички добре съзнаваме, тя отбелязва 130 години от откриването на заседанията на Учредителното Народно събрание.
Както има една практика в нашето Народно събрание, понякога в такива случаи отделни народни представители искат думата за процедурен въпрос. В този случай така постъпва проф. Пантев.
Господин професор, с удоволствие Ви давам думата за така наречения процедурен въпрос.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Господин председателю и почитаемо представителство! Намирам за основателно да изразя общото мнение на Коалиция за България, че си струва да се посветят няколко минути от деловия дял от нашите пленарни заседания за едно напомняне, възвишено, благородно, историческо. И Коалиция за България изразява надеждата, че този път всички ще бъдем обединени от едно общо съгласие и едно общо чувство на тръпка за всеобщност, напомняйки деня 10 февруари 1879 г., когато 231 олигархически и демократично избрани представители положиха фундамента на българската държавност. Това беше отправната точка, това беше малкият съзидателен, сътворителен взрив, който създаде българската държавна вселена. В това отношение можем да кажем, че думата учредител придоби особено значение в нашата политическа лексика. Така беше създадена 18-а в Европа и четвърта славянска държава, тогава далеч не в онези размери, за които са мечтали и са се сражавали нашите книжовници, революционери и прочие, но това не беше нито историческо дарение, нито политически инцидент, нито военно-политически каприз на съдбата, това беше един естествен продукт на дългогодишното развитие на българите. 
И в това отношение намирам, че съгласието на целия парламент трябва да бъде потвърдено, защото утехата, че сме само незри „държава на духа” не беше достатъчна. Ние потвърдихме, че имаме институционален опит, че имаме държавнически традиции в едни чужди, други, враждебни условия, че имаме един преддържавен период, в който институциите се създаваха в различни форми - разбира се, с разрешението на турските власти: читалищното движение, епархистката, енорийската система, земеделските каси, общинското самотаксуване и всичко онова, което позволи на българите да създадат един предварителен административен, политически, а по-късно стопански и дори правен управленски елит. Това е обяснението за сравнително бързото „дръпване” на българската държава веднага след своето създаване.
Има и друго изключение, което мисля, че трябва да бъде знаено не само като исторически престиж, а и като обяснение защо така бързо ставаме част от европейската политическа система – това е, че единствено в България създаването на държавност, на представителство почти съвпада със създаването на Конституцията. Това е вторият фундамент на държавността. И когато първият български монарх пристига тук, той заварва, господа председатели, една Конституция, в която се кълне. Безпрецедентно състояние в политическата история на Балканите! И без излишна патетика, без излишно наивистично преувеличаване на тези постижения и исторически реалности, ние следва да твърдим и да потвърждаваме ежедневно, че тази особеност има позитивни съвременни излъчвания.
Беше създаден един парламент, който устоя на всички сътресения, който с кратки паузи оставаше като част от идеите и идеалите на нашето националноосвободително движение. И дори и тогава, когато този парламент беше куклен театър, когато беше театрален, когато беше симулиран, той остана като част от идеалите и представите на българите за народно управление и представителство. В тази зала с викове „Ура!” и бурни аплодисменти беше обявена война на Англия и Америка. Между другото, единственият акт на Народното събрание, обявяващ война. Но и тази зала беше един папагалски апендикс на една отхвърлена вече власт.
С усещането за приемственост, с чувството, че сме реализатори на една по-добра идея ние потвърждаваме, че този парламент е част от българската самоличност. И дори и тогава, когато към него се отправят основателни или програмирани, дирижирани упреци, заплахи, гняв, това косвено потвърждава неговата историческа и съвременна политическа значимост.
Това смятам че трябва да бъде казано по повод 10 февруари и по повод нашата надежда и идея, че един прекрасен ден този парламент ще бъде толкова добър, колкото и неговият народ. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на проф. Пантев.
Има ли други желаещи? Бих бил готов по процедурна линия да дам думата, ако някой желае да изкаже допълнително мнение по тази годишнина.
Само бих искал да споделя с вас, уважаеми колеги, че на 8 и 9 този месец във Велико Търново се състоя и честване, и научна конференция по повод 130-годишнината. Една поредица от докосвания до Учредителното събрание, които сме длъжни не просто веднъж в годината да осъзнаваме, а винаги да носим в себе си като пример и като поука.
Позволете с няколко думи да споделя, че основното, което би трябвало да отнесем от възкресяването на спомена за първостроителите, е тяхното обединение около общонационалната кауза да съградят основите на съвременната българска държава. И позволете да ви предложа за размисъл, ако щете, една идея каква би могла да бъде нашата общонационална кауза днес, а тя би могла да звучи така: България на гражданите!
Ние всички чувстваме онова, с което завърши проф. Пантев, че засега нашият парламент сякаш не отговаря изцяло на очакванията и нуждите на нашите граждани и едновременно с това такава кауза е отрицание на всички онези опити властта на народа да бъде подменяна от власт на манипулатори, да не говорим за мутри, и да бъде олицетворявана от марионетки, а не от действителни носители на народното доверие. Затова считам, че си заслужава да съзнаваме, че отивайки към избори, ние се явяваме пред гражданите на България и е много важно с каква позиция излизаме пред тях. Според мен трябва достатъчно категорично да отхвърлим всякакви понятия и мисли за деление на турци, на роми, на пенсионери, всякакъв подход, третиращ българските граждани като материал, и с цялата отговорност, която носим като народни представители, да стъпим на онези положения на Конституцията, които категорично прогласяват равенството на всички български граждани, техните права и свободи и, разбира се, техните отговорности.
Благодаря за вашето внимание през тези няколко минути.
Господин Чернев желае да се възползва от процедурата. Имате думата, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина макар и не толкова шумно оповестена знаменателна дата. Знаменателна дата, която за пореден път ни припомня, че нацията е жива. Но също така ни припомня, че цели големи части от българския народ, от българската нация все още не са в държавните граници. И в този ден, в който ознаменуваме българската държавност, изразена чрез нейната еманация – българският парламентаризъм, мисля, че е редно да си припомним и този факт – че националният идеал не беше осъществен. Той не беше осъществен и в онзи 10 февруари, когато започна своята работа Първото Народно събрание на България, и че първите й думи, изказвания и насоки в неговата работа беше осъществяването на този национален идеал.
Мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че с колегите от Парламентарната група на Движение „Напред” отбелязваме и този пункт в съвременната ситуация, в която работи Народното събрание. Българският национален идеал не беше осъществен. Все още има българи, които заслужават да бъдат български граждани.
Инак, пожелавам ви ползотворна работа! За себе си мога да споделя с вас, че се чувствам добре, че за този четиригодишен период бях част от българската история, че за четири години градихме българска история. Добра или лоша, ще кажат поколенията. Успех! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Уважаеми колеги, да пристъпим към нашата работа за тази парламентарна седмица. Преди всичко Проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 11-13 февруари 2009 г.:
1. Законопроект за ратифициране на консолидирания текст на Споразумението между Република Албания, Република Австрия, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Чешката република, Република Унгария, Република Македония, Черна гора, Република Полша, Румъния, Република Сърбия, Словашката република и Република Словения за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS ІІ). Вносител е Министерският съвет; 10 януари 2009 г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, приет на първо четене на 30 октомври 2008 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Министерският съвет; 15 декември 2008 г.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова – 21 ноември 2008 г.; Министерският съвет – 7 януари 2009 г.
5. Проекторешения по Доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт, както и Докладът за дейността на Временната комисия. Вносители са Камен Костадинов – 8 октомври 2008 г.; Румен Ангелов и Димитър Йорданов – 9 октомври 2008 г.
6. Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на актове и действия, с които е възстановена собствеността върху имоти в район „Студентски” в гр. София и е променено предназначението на имоти в него. Вносители са група народни представители с днешна дата.
7. Второ четене на Законопроекта за транслитерацията, приет на първо четене на 22 януари 2009 г.
8. Второ четене на Законопроекта за културното наследство, приет на първо четене на 31 юли 2008 г. – продължение.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, приет на първо четене на 27 ноември 2008 г.
10. Второ четене на законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, приет на първо четене на 3 юли 2008 г. – продължение.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, приет на първо четене на 27 ноември 2008 г.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Вносители са народният представител Лъчезар Иванов – 22 ноември 2007 г.; Министерският съвет – 15 декември 2008 г.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносител е Министерският съвет – 7 ноември 2008 г.
14. Парламентарен контрол.
Колеги, моля гласувайте този проект.
Гласували 179 народни представители: за 171, против 1, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Виждам две заявки – господин Янаки Стоилов и господин Четин Казак.
Заповядайте за процедура, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, моето предложение е по приетата седмична програма. Точка 10 – Второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, да бъде гласувана като т. 7 в тази програма.
След встъпителните думи, които чухме и от проф. Пантев, и от председателя, мисля, че не е необходимо да ви убеждавам дълго за тази най-малка промяна, която поне трябва да направим в дневния ред. Защото няма как да говорим за власт на народа, на гражданите, дори и за съвременна демокрация без пряка демокрация.
Аз призовавам парламентарните групи на Коалиция за България, на НДСВ, на СДС, които още при откриването на парламентарната сесия преди един месец, казаха, че Законът за прякото участие е измежду техните приоритети и то в първия блок на политическите приоритети. Имаше и други парламентарни групи и народни представители, които заявиха такава подкрепа. Затова смятам, че ако те са последователни в своите изявления, би трябвало този въпрос да продължи да се обсъжда през настоящата седмица, а не да бъде закотвен в дъното на програмата. Забележете само, докладът е готов от 20 ноември, а законът е приет на първо четене през средата на миналата година.
Затова аз отново апелирам към вас, към тези, които не искат по друг мълчалив начин да засегнат своите избиратели като непълноценни за участие в упражняването на властта, да подкрепят това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение т. 10 да стане т. 7.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 168 народни представители: за 90, против 14, въздържали се 64.
Предложението се приема.
Господин Казак, заповядайте за Вашето процедурно предложение.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с мотиви, които са сходни с изказаните от колегата Янаки Стоилов, бих искал да предложа промяна в подреждането на седмичната програма: т. 11 – Законът за гражданската регистрация, да стане т. 2 от седмичната програма.
Това е един закон, който също доста дълго време отлежава. Това е един много кратък закон. Доколкото знам, състои се само от един-единствен параграф. По него няма никакви спорове. Той цели да възстанови една историческа истина, една правда и да преустанови една законова несправедливост по отношение на голяма група български граждани.
Както виждаме, седмичната програма е доста натоварена. В нея са включени много дълги като времетраене, изискващи задълбочени дебати законопроекти и проекти за решения. Мисля, че е уместно една такава кратка точка, която няма да отнеме повече от 10-15 минути, да бъде обсъдена по-рано.
Предлагам т. 11 да стане т. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено процедурно предложение т. 11 да стане т. 2 от нашата седмична програма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 156 народни представители: за 45, против 36, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение за прегласуване, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, когато колегата се мотивира, нещо сбърка. Тук не става въпрос за някаква историческа трагедия и т.н. Става въпрос, че на едно населено място с 3300 граждани е изгоряло кметството с всичките му документи. Всеки български гражданин от това село отива в съда, който да удостовери, че това лице е същото, за да си изкара акт за раждане. 
В комисията всички бяхме единни, мислихме единно, сега не мога да разбера защо се бави този проект. 
Предлагам прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението.
Гласували 156 народни представители: за 50, против 32, въздържали се 74.
И при прегласуването предложението не се приема.
Преминаваме към предложенията по ал. 3.
Има предложение на народния представител Яне Янев за проект за решение за мораториум върху определен вид върху добив.
Господин Янев ще обясни точно коя част от дърводобива засяга.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията за така наречените царски имоти и гори свърши своята работа преди повече от две години. Въпреки че в своя доклад тя формулира ясни и точни предложения, се стигна до извода, че трябва да има специален закон, който касае така наречените царски имоти и гори. До ден днешен нищо не е направено в тази посока.
Предвид това, че на същата комисия аз открих, че повече от 5000 декара гори са надвзети от Симеон Сакскобургготски чрез подаване на документи, които не съответстват на реалността и на кадастралните карти, Министерството на земеделието и горите в дълъг период от време не предприе никакви действия, а сега Агенцията по горите отлага този въпрос само с медийни изявления. 
Затова внасям предложение, като точка от дневния ред за тази седмица да влезе моето предложение за Мораториум върху всякакъв вид сеч, дърводобив и разпоредителни сделки с тези гори, докато държавата не предприеме съответни действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте предложението за този проект за решение.
Гласували 130 народни представители: за 43, против 34, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Господин Янев, заповядайте за предложение за прегласуване.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Аз имам чувството, че някои колеги изобщо не са били в час преди малко. Искам отново да акцентирам, че тук става въпрос за нещо, което е изключително логично и ясно и народното представителство ще ме разбере. 
Мисля, че никой не спори и държавата доказа, че тези надвзети гори трябва да се върнат като собственост на държавата, в нейния патримониум. В крайна сметка до момента шефа на Държавната агенция по горите само говори пред медиите и нищо конкретно не се случва. Затова би било редно Народното събрание да наложи мораториум върху всякакъв вид разпоредителни сделки и сеч върху тези гори, за да може те да бъдат запазени тогава, когато държавата ще ги възстанови.
Затова, колеги, още веднъж предлагам прегласуване на точката за мораториума, която внесох. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението.
Гласували 129 народни представители: за 55, против 28, въздържали се 46.
Предложението и сега не се приема.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едва ли практикуваме отрицателен вот по процедурен въпрос. По-скоро процедурно предложение.
Ако настоявате, заповядайте, господин Спасов.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Няма такава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Действително няма такава процедура. 
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Защо се изказа тогава?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Процедура има. Прочетете правилника – процедурата се отнася за всички решения, за всички вотове на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Спасов, все пак нека да спазваме практиката, която е установена. При тези гласувания не сме практикували отрицателен вот. Бих се обърнал към Вас с молба да не създавате прецедент.
МИНЧО СПАСОВ: Господин Янев каза неистина на два пъти от тази трибуна. 
Първо, че констатациите на парламентарната комисия са били такива, каквито той твърди. Напротив, те бяха точно в обратния смисъл, господин Янев – Вие можете да я прочетете. 
Второ, господин Янев, прокуратурата в нейната констатация относно въпросните 4500 декара потвърди, че става дума за един общ имот от 21000 декара и Вие не сте ги прочели. Прочетете ги и се обадете. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Има предложение от народния представител Минчо Христов за включване на проект за Решение относно неотложните проблеми на столичния транспорт.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви дам думата след господин Христов. Освен, ако господин Христов Ви отстъпи, за да направите възражението си.
Заповядайте, имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, Вие изключително добре познавате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и не знам защо се изкушавате да го нарушавате. Мисля, че тази практика не би било редно да продължава, защото никога не сте правили изключение по чл. 40, ал. 3 това, което направихте преди малко.
Бих искал още веднъж да обясня специално за господин Спасов, че следващата сряда тук на същото това място ще прочета решението на комисията – едно към едно. Тези четири минути, които ми се падат по процедура ще ги прочета специално като лекционен курс за господин Спасов. 
Въпреки че тогава господин Ралчев беше на друга позиция и той може да стане и да ви каже, тъй като той беше преди мен докладчик по точката, касаеща така наречените царски гори, след което от господин Ранчев ми беше предоставена възможността да направя анализ на този казус и това, което съм направил като анализ, влезе едно към едно в така наречения Доклад за царските имоти и гори. 
Така че тук да се чете докладът както Дяволът чете Евангелието е смешно и некоректно. Но следващия път, все пак заради господин Спасов, аз ще прочета едно към едно всичко, което пише в доклада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, възражението на господин Янев е основателно и аз го приемам.
Господин Спасов, моля да обърнете внимание на текста на ал. 5 на чл. 47 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който гласи: „Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси”. Така че тук господин Янев има пълно основание.
Аз бих се обърнал и към Вас, господин Янев, да не черпите неправомерно поведение от едно отклонение в случая, тъй като процедурни са въпросите, по които Вие предлагате точки от дневния ред. Едва ли те биха Ви дали възможност да изнесете лекция пред Народното събрание. Така че моля да бъдете верен на собствения си апел да се придържаме към правилника.
Господин Христов, заповядайте за Вашето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, искам да кажа нещо важно. Не е вярно, че нищо не се прави за така наречените царски имоти. В първия работен ден на това Народно събрание със Стела Банкова сме внесли Законопроект за отнемане на незаконно придобитите имоти на господин Кобургготски и неговото семейство. (Шум и реплики в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, имате думата за процедурен въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (на изключен микрофон): Моля да обърнете внимание на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщам внимание на Вас, че имате думата за процедурен въпрос, за да обосновете собственото си предложение. Така че моля да го направите.
МИНЧО ХРИСТОВ (на изключен микрофон): Ще взема процедурно предложение по начина на водене. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате това право, но сега обосновете предложението си.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, аз се обръщам към Вас не за друго, а да обърнете внимание на Комисията по правни въпроси, която три години и половина прави този важен въпрос.
А сега по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте!
МИНЧО ХРИСТОВ: Предлагам в дневния ред на Народното събрание да влезе Проект за решение за решаване на проблемите със задръстванията на София и на големите български градове.
Колеги, преди две седмици аз ви казах, че всеки ден софиянци изразходват 600 хил. л бензин в тези задръствания. Няма да ви говоря за часовете, които се губят, за нервите, които се губят на гражданите. 
Предложението, което правим със Стела Банкова, е следното: правителството, съвместно с общината, на паритетен принцип, да започне незабавно строителство на надлези и подлези, на няколко пробива, велосипедни алеи, няколко огромни паркинга на входа на София, забрана за тежките транспортни превозни средства, камиони, които се движат в пиковите часове – това са неща, които цяла Европа прилага.
Ето това е моят проект за решение. Надявам се, колеги, да го подкрепите предвид изключително критичната ситуация, в която се намират както София, така и големите български градове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 17, против 34, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз наистина съм потресен (смях), че само 17 души подкрепят това така необходимо решение! Просто не мога да повярвам на очите си!
В тази връзка ще ви кажа следното. Аз ви обещавам, че ще предоставя на българските журналисти и на българските граждани разпечатката от това гласуване, за да видят хората кой и чии интереси защитават. Вие интересите на мафиотската фирма „Паркинги и гаражи” ли защитавате - извинете, на тази фирма, която източва десетки милиони ежегодно, която рекетира гражданите? 
В петък аз имах въпрос към вашия министър, уважаеми колеги от БСП. Той се съгласи с мен тук, от тази трибуна, а вие гласувате точно обратното.
Господин председател, аз се обръщам към Вас съвсем добронамерено. По-миналата седмица внесохме с госпожа Стела Банкова предложение всички разпечатки от гласуванията да се качват на сайта на Народното събрание, за да могат българските граждани да видят как гласуват техните депутати. Искрено се надявам Вие, като председател, да подкрепите категорично тази идея, за да могат хората да знаят как гласуват българските депутати, техните народни представители и чии интереси обслужват. 
Затова правя процедурно предложение да се прегласува току-що направеното предложение и наистина, колеги, обръщам се към вас – забравете партийните пристрастия – тук става дума за един неполитически въпрос, въпрос, касаещ 2 млн. българи, включително и вас, които ползвате сините лампи и т.н. Призовавам ви, решете проблема на хората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 112 народни представители: за 20, против 36, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, има две предложения, които са идентични. Едното предложение е на народния представител Атанас Атанасов, а другото – на народния представител Пламен Моллов, за включване на Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на случаите на полицейско насилие. Формулировката на предложенията буквално е идентична.
Ще дам последователно възможност на вносителите да обосноват предложенията си и след това предлагам да ги гласуваме едновременно.
Заповядайте, господин Атанасов, за Вашата обосновка.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, внесеното проекторешение е за създаване на анкетна комисия, която да се занимае с проблеми в работата на Министерството на вътрешните работи и недопустими действия от полицейски органи. През последния месец-месец и половина се случиха доста тревожни неща - имаше грубо нарушаване на човешки права в поделенията на Министерството на вътрешните работи, недопускане на адвокатска защита, медицинско освидетелстване и т.н.
Но аз искам да акцентирам върху два тежки случая, които се наричат в министерството извънредни произшествия, а именно, че за една седмица в МВР има починали двама арестанти. За единия от случаите вчера градският прокурор каза, че е бил елиминиран много важен свидетел по разследване за отвличане не само на територията на България, но отвличания, извършени от лица от българския криминален контингент, включително и в чужбина. По този случай е трябвало да бъде назначена нова съдебно-медицинска експертиза, защото тази, която е била извършена към този момент, не е била обнадеждаваща. 
Аз искам да ви посоча, че и по другия случай за починалия на 14 януари т.г. вечерта Методи Маринов изобщо няма резултат от медицинската експертиза към този момент.
Всички тези факти говорят, че би следвало да има един поглед отвън – някой от нивото на парламента трябва да се занимае с това, което се е случвало в поделенията на МВР, да се изяснят причините и условията, довели до тези тежки произшествия. Не може с лека ръка да махнем на това, което се е случило. Затова аз ви моля – подкрепете това предложение за създаване на тази анкетна комисия. Благодаря ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Илчев, заповядайте – имате думата, за да обосновете предложението.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение за създаване на такава анкетна комисия съдържа естествено основания, които съвпадат с част от чутото дотук, както и съществени разлики. За нас най-напред МВР не е събирателен образ на една хомогенна и еднообразна в своите структури институция. Ние смятаме, че с проверката на твърденията – забележете – твърденията, а не фактите, за произвол или прекрачване на границите на закона или за полицейско насилие, преди всичко биха помогнали на онези сили и фактори в Министерството на вътрешните работи, които биха искали това да не се случва повече. 
Бихме помогнали и лично на министъра на вътрешните работи, който има вътрешноведомствен, но от друга гледна точка обществен проблем с тези, които не са добре обучени, с тези, които не са добре инструктирани, с тези, които си сътрудничат с нелегитимни фактори извън министерството. В такива случаи един ръководител на ведомство обикновено си служи с онзи инструментариум, който законът му е предоставил, но той понякога е ограничен. 
В контекста на събитията от 14 януари т.г. и на случаите с починалите граждани – единият по време на конвоиране, а другият в ІV РПУ, всъщност трябва да се разбере къде се пропуква системата за защита на закона – дали на равнището на преките изпълнители, или на равнището на техните началници и командири, или тя произтича от несъвършенства в методиките, в нормативните и поднормативните актове. Цялата тази материя наистина заслужава вниманието на една анкетна комисия, за която се предлага да работи един месец, да завърши с доклад и да бъде изградена на принципа на неоспоримото представителство на парламентарните групи, което да я направи обективна и безпристрастна. 
Резултатите от работата на такава анкетна комисия биха дали тласък на реформистки действия в Министерството на вътрешните работи, които отдавна се очакват, част от които са започнали, но една голяма част все още не са разгърнати. Това е обосновката за предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има думата господин Ангел Найденов за обратно процедурно предложение – противно мнение за невключване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи тези предложения и ви призовавам да не ги подкрепите и вие с вашето гласуване.
Аз приемам, че колегите, когато правят предложения за създаване на анкетни комисии, са водени от най-добри намерения,. Но намирам, че те са необосновани, за да не кажа, че са несъстоятелни. 
Всеки един, който би си направил труда да потърси допълнителна информация, освен да чете собствените си интервюта, може да види, че например по отношение на смъртта на Методи Маринов има приключила вътрешна проверка със заключение, че действията са законосъобразни. (Реплики от опозицията.)
Второ, има образувано следствено дело по случая.
По отношение на смъртта на Пламен Куцаров има наложени три наказания, в резултат на вътрешно разследване със заповед на министъра на вътрешните работи, на високопоставени служители в системата на МВР. Има образувани 8 дисциплинарни производства. Същевременно се осъществява разследване под надзора на Прокуратурата и вече има задържани две лица. 
Същевременно по отношение на събитията на 14 януари има проверка, която се осъществява, също с разпореждане на Прокуратурата.
Така че, уважаеми господа, аз разбирам изкушението да се използва темата за протестите и съответно действията на МВР, но не приемам начина, по който вие предлагате. Това е евтино спекулиране и ви призовавам да не подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направените предложения, които са всъщност по един и същи проект за решение, за създаване на такава анкетна комисия.
Гласували 130 народни представители: за 71, против 50, въздържали се 9.
Предложението се приема. (Ръкопляскания в ДСБ.)
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Предлагам прегласуване на тези предложения. Още веднъж ще кажа, че те биха имали смисъл, ако компетентните ведомства, които имат отношение към тези случаи, не бяха се задействали - ако не бяха предприели определени действия, в това число и по отношение на разследване на случаите. 
Затова намирам, че към момента предложенията, които се правят за създаване на анкетна комисия от страна на парламента, са необосновани. 
Моля да се прегласува предложението, което правят колегите от НДСВ и ДСБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложенията, внесени от двамата народни представители.
Гласували 149 народни представители: за 88, против 60, въздържал се 1.
Предложението е прието и при прегласуването. (Ръкопляскания в ДСБ.)
Господин Костов, заповядайте за процедурен въпрос.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, Вие в някакъв смисъл изменихте на себе си и позволихте да се води дебат по предложение на народни представители за включване на точки в дневния ред, което не е редно. Няма дебат, когато народен представител прави предложение. Това не е въпрос на обсъждане и беше излишно вземането на думата от господин Ангел Найденов. Няма такава процедура.
Но аз вземам думата, за да предложа тази точка да стане точка първа в дневния ред на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение на господин Иван Костов – включената в седмичната програма точка да бъде точка първа от дневния ред на заседанието днес.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 85, против 70, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Има предложение за прегласуване – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението точката да стане точка първа.
Гласували 175 народни представители: за 89, против 67, въздържали се 19.
Предложението се приема и при прегласуването.
Уважаеми колеги, това са предложенията по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Няколко съобщения преди да преминем към гласуваната т. 1. Моля народните представители да се подготвят за обсъждането на т. 1.
Съобщения:
На 10 февруари 2009 г. е постъпил и днес, на 11 февруари 2009 г., е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приети на първо четене на 30 януари. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание на съответния текст от правилника и съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ четене.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 4 до 10 февруари т.г.:
Законопроект за обществените фондове в здравеопазването с вносител Атанас Щерев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители с вносители Нено Димов и Антонела Понева. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение относно допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносители Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за наблюдение на процеса на назначаване и преназначаване на административни ръководители на органите на съдебната власт с вносители Елеонора Николова и Мария Капон. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца с вносители Христина Велчева и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Проект за решение относно въвеждане на мораториум върху разплащанията със средства от републиканския бюджет на Република България на обекти, включени в оперативните програми и фондове, финансирани от източници на Европейския съюз. Вносители са Иван Костов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча с вносител Бойко Ватев. Разпределен е на Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносители Иглика Иванова и Георги Анастасов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране с вносители Ремзи Осман, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров. Разпределен е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси с вносители Иван Костов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет и финанси, на Комисията по околната среда и водите и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, както и на Комисията по външна политика.
Проект за Решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание Красимир Каракачанов.
Проект за Решение за попълване на състава на Комисията по външна политика. Има няколко предложения от народния представител Красимир Каракачанов.
Проект за промяна в състава на Комисията по енергетиката.
Проект за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията, за промяна в състава на Комисията по икономическата политика, за промяна в ръководството и състава на Комисията по земеделието и горите, за попълване на състава на Комисията по европейските въпроси, за промяна в състава на делегацията в Асамблеята на Западноевропейския съюз, за промяна в състава на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, за промяна в състава на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, за промяна в състава за Комисията за борба с корупцията, за промяна в ръководството на Комисията по транспорт и съобщения, за промяна в състава на Комисията по енергетиката, за промяна в състава на Комисията по образованието и науката, за решение за промяна в ръководството и състава на Комисията по земеделието и горите, за промяна в ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за промяна в състава на Комисията по културата.
Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз за 2009 г. с вносител Министерският съвет. Разпределена е на всички комисии на Народното събрание.
Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносители Ива Станкова, Нигяр Джафер и Станка Маринчева. Разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Това са новопостъпилите проекти за закони и решения на Народното събрание.
Пристъпваме към гласуваната от нас програма за седмицата и дневен ред за деня. 
Точка първа, както беше гласувано току-що в Народното събрание, е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА СЛУЧАИТЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОЛИЦЕЙСКО НАСИЛИЕ. Входящият номер на този законопроект е 954-02-8, датата е 30 януари 2009 г. Вносители са Минчо Спасов и група народни представители.
По този проект навярно някой от вносителите ще желае да обоснове предложението.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
„Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за изясняване на случаите на полицейско насилие
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши: 
1. Създава Временна анкетна комисия за изясняване на твърдения за случаи на полицейско насилие и нарушаване на основни човешки права при задържане на лица в поделенията на Министерството на вътрешните работи, довели включително и до смъртни случаи. Комисията да изясни и дали са спазени законовите и подзаконовите нормативни актове при прилагане на сила и помощни средства.
2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от един месец и да предостави доклад.
3. Комисията се състои от 9 народни представители: 4 от управляващите, 4 от опозицията и 1 независим. Избира за председател, заместник-председатели и членове, както следва:”
От името на парламентарната сила, която аз представлявам, предлагаме за участие в тази комисия господин Иван Иванов, който предлагаме за председател.
„Решението е прието от Четиридесетото Народно събрание.”
В случай на получаване на други предложения ще представим и други кандидатури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на проекта.
Кой желае думата?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Много моля от страна на управляващите тези, които бяха “против”, особено от групата на БСП, тази точка въобще да се включва в дневния ред, а и на ДПС, които се противопоставиха да не бъде т. 1, да проявим максимална отвореност да се чуят взаимно аргументите. 
Ние считаме, че фактите са тревожни. Факти за проявено полицейско насилие изнасяхме много пъти от трибуната на Народното събрание. Това става тогава, когато в служителите от МВР хората не могат да разпознават правилното от погрешното, тоест, когато е налице деморализиране на състава. Но не само деморализирането на състава, за което има и други свидетелства, трябва да кара народните представители да направят бърза анкета по случая. Ние ще подкрепим тази анкетна комисия да работи един месец. 
Защо имаме обаче и друга причина за това? Основната причина е, че в ръцете на полицията починаха хора, в ръцете на полицията умират български граждани. Единият умира, закопчан за радиатор, молейки околните да му бъде оказана медицинска помощ. Не може това да не трогне когото и да било от хората в тази зала.
Съгласен съм и всички ние тук приветстваме обстоятелството, че има вътрешна дисциплинарна проверка. Но не е само вътрешната дисциплинарна проверка тази, която ще каже дали нещата, за които говорим и за които искаме комисии, са продукт на някаква деморализация на състава, или има нещо много по-сериозно. Към по-сериозни подозрения отиде българското общество. Аз наблюдавам внимателно медиите, дискусията там във връзка със смъртта на Куцаров. Медиите зададоха въпроса дали това не е прекъсване на дирята към групата, която се занимава с отвличания. България по брой отвличания на човек от населението вече се сравнява със страните, в които това е страшно разпространена форма на престъпност.
Всички, които са били обект, вие предполагам също сте имали достъп до тези хора и сте говорили с тях, казват, че от определен момент нататък започва да им се внушава, че тази организирана престъпна група или няколко престъпни групи, които се занимават с отвличанията, имат покровителството на най-високите етажи в ръководството на Министерството на вътрешните работи.
От тази гледна точка не са случайни и действията на министър Миков, който отстрани бързо висши служители в Дирекцията за борба с организираната престъпност. Но дали това е достатъчно, след като вчера главният прокурор на София Кокинов каза: "Прекъсната е единствената следа, която води разследването. Отстранен е ключов свидетел на прокуратурата, който води към разкриване на тази или тези организирани престъпни групи, които се занимават с отвличане на хора".
Това вече е твърде сериозно за която и да е страна, защото ако този Куцаров действително е бил целенасочено отстранен, за да се прекъсне връзката на разследването и да не се разкрие чадърът на тази престъпна група и ние тук мълчим и не правим нищо, и не помагаме, ние действително ще бъдем безотговорно Народно събрание.
В този случай ние сме абсолютно задължени да действаме, за да защитим държавата. Ако в Министерството на вътрешните работи има такъв чадър върху такава изключително тежка форма на престъпност, той трябва веднага да бъде разрушен. Трябва да бъде разрушен, дори с цената на преструктуриране, отстраняване на ръководни органи, премахване на дирекции и т.н. Това е нетърпимо положение.
Кой може да каже това и кой може да даде опора на министъра да се опре за такива ключови решения? Единствено Народното събрание.
Има и още една страна на въпроса, още един аргумент по въпроса, който предполагам накара толкова сериозно да бъде подкрепено предложението в тази зала. Парламентарните групи на НДСВ и ДПС завършиха процеса на присъединяване на България към НАТО и Европейския съюз. Най-високото нещо там са правата на човека, неприкосновеността на човека. Възможно ли е ние да гледаме безпристрастно, когато се нарушават в големи размери, независимо поради каква причина, правата на българските граждани?! Това е нетърпимо обстоятелство, това говори много зле за българския парламент. И това не сме прочели в ничии статии, господин Найденов, нямаме нужда да го четем. Това трябва всички тук като Народно събрание, всички депутати да бъдем категорични!
Знаете ли какво заключи господин Такев в предаване на ВВТ, след като чу тези неща в дискусия със събеседниците? Каза: "Излиза, че на всеки може да нахлузят качулката и да се отиде в ръцете на полицията. Така ли излиза?" – попита ги той. Наистина, така ли ще излезе, че на всеки могат да му нахлузят качулката и след това при аутопсията да намерят в тялото му амфетамини. Кога ги е изпил? Нали беше на проверка на детектора на лъжата? Кой тогава му е дал тези амфетамини?! 
Всички тези обстоятелства са изключително важни. Не може българските граждани да започнат да се боят от работата на Министерството на вътрешните работи и да не информират за отвличания на свои близки, както се случва. Хората не търсят съдействието на българската полиция, защото започват да я подозират. Подозират и виждат, че тя нарушава човешките им права, виждат, че някакви тъмни, мрачни неща се прекъсват, крият се, укриват се връзки между висшите етажи на Министерството на вътрешните работи и организирани престъпни групи. На това нещо не може да не се реагира. Народното събрание трябва да направи тази комисия!
Призовавам депутатите от Българската социалистическа партия да възприемат точно така това решение, което е в подкрепа на политическото ръководство на МВР. Ако вярват, че то има чисти намерения, нека го подкрепят, за да разчисти това, което стои отзад, за да се върне моралът в полицията. Защото едновременно с всичко останало има и тежки преговори между полицаите и ръководството на министерството, свързани с полицейските протести. Всичко това се натрупва, всичко това говори за деморализация, всичко това руши доверието на българското общество. Затова в условията, в които се намира това управление, е най-добре да се действа с максимална подкрепа на цялото Народно събрание. И след като има такава, нека в това да не се виждат кой знае какви опозиционни ходове. Защото опозиционният ход е ясен – ние искаме вот на недоверие на цялото правителство. Да оставим това настрана, дайте да погледнем реалността – тази реалност, която тревожи и плаши българските граждани, и да бъдем адекватни с нашия отговор. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Костов, аз ще си позволя да се усъмня във Вашата искреност, във Вашата добронамереност, която се опитвате да представите чрез предложението си за създаване на анкетна комисия, особено във Вашето намерение да окажете един вид политическа подкрепа на политическото ръководство на МВР, разбирано като противопоставяне или противовес на професионалното ръководство на министерството. 
Ще кажа пак: бих споделил и подкрепил тези предложения, ако не бяха вече предприетите действия: прокурорски проверки, образувани следствени дела, образувани вътрешни дисциплинарни проверки, наложени наказания.
Впрочем, изразявам учудването си от предложението, което правят колегите от НДСВ. Един вид се гласува недоверие на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, доколкото тя има специализирани права и отговорности и по отношение действията на МВР. Има и други специализирани комисии на Народното събрание, които биха могли да бъдат натоварени със съответните права и отговорности по случаите, които имате предвид и предлагате като част от обхвата на дейността на анкетната комисия.
 
Вие не го правите. Вие създавате специална комисия, което, пак ще кажа, означава, че не вярвате на останалите специализирани комисии. Стои въпросът защо ще повярвате на резултатите от дейността на тази анкетна комисия.
Споделям цялата тревога, която се изразява по отношение на случаите, за които става дума. Неслучайно ние се стремим да имаме постоянна информация. Неслучайно подкрепихме предложението, когато ставаше дума за изслушване на министъра на вътрешните работи, за представяне на незабавна информация по отношение действията на органите на полицията и жандармерията по повод протестите на 14 януари. Ние споделяме тази тревога, имаме съзнанието за отговорността, която имаме като народни представители. Но не приемаме да се спекулира с тази тема. Няма нищо случайно във факта, че тя се предлага в днешния ден. Не спекулирайте с тази тема! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Найденов! Аз се боя, но изглежда Вашите колеги от Вътрешната комисия не са Ви информирали как Вътрешната комисия стига до подкрепата. Неслучайно председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред инициира тази анкетна комисия. Причината да го направи е, че когато идват за изслушване участниците в протестите, вие напускате Вътрешната комисия. И дори това, което е казано пред колегите Ви, не е протоколирано. А това, което е казано, кара всички останали да се тревожат още повече за проявите на полицейско насилие. Фактически Вие не държите сметка за обстоятелството, че група народни представители без вашите представители във Вътрешната комисия са получили тревожна информация, те се подписват. Разбирате ли какво става? Не е нещо друго, комисията бива блокирана от вашето напускане. 
След това, Вие казвате: „Прокуратурата върши разследване”. Главният прокурор признава, че капитулира разследването му на организираната престъпна мрежа, която се занимава с отвличания на хора, защото е загубил ключов свидетел. Това каза той вчера. Той не може да напредне никак в тази тема – така трябва да го разбирате. 
И накрая, вижте за какво става въпрос. Вие казвате: „Нямам Ви доверие, аз се съмнявам във Вас” и така нататък. Ще Ви отвърна по следния начин: аз не се съмнявам във Вашето намерение да постигаме консенсус, за да се борим с организираната престъпност. Аз връщам с доверие на Вашето съмнение. Знам, че сред вас има много хора, които искат да се преборят с това зло. И казвам това не формално, не правя театър. Аз прилагам към българския политически живот друга хипотеза. Аз не съм на мнение, че тук са лошите, а вие тук сте добрите, защото след четири години управление много се усъмниха в това. Аз прилагам друга хипотеза – и сред вас има хора, които искат истината, да се преборят с най-тежките недъзи. Тук има такива хора. Хайде тези хора да направят мнозинство, защото без консенсус за спазване на европейските правила, без консенсус, без събиране на всички здрави сили – нека така да ги кажем, не знам чий е този термин – без това нещо никой няма да е в състояние да се справи с мафията, която е окупирала властта в България. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата? 
Госпожа Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, няма спор, че в битката срещу престъпността няма деление на опозиция и на управляващи. Има една разграничителна линия, по отношение на която всеки народен представител и всеки гражданин приема от коя страна на разделителната линия да застане. 
Струва ми се, че ако направим анализ на участието на опозицията в анкетните комисии, които бяха създавани в рамките на този парламент, за изясняване на различни обстоятелства и проблеми, които съществуваха в дейността на МВР и изобщо в сектора „Вътрешна сигурност”, имаме всички основания да се усъмним в искреността на намеренията на опозицията за участие в работата по разкриване на тези проблеми. Защото има специализирани органи, в рамките на чиито ангажименти е битката срещу престъпността. След като беше изслушан и вътрешният министър и има пълна информация във Вътрешната комисия за предприетите мерки, всъщност това беше огласено и публично – за започнати дисциплинарни производства за случаите, които будят тревога; за започнати действия по разследване – лично ние считаме, че създаването на анкетна комисия, когато започват конкретни действия по изясняване на тези случаи и по начина, по който се предлага да бъде създадена, по-скоро ще инспирира напрежение в сектора, отколкото да съдейства за решаване на тези проблеми. 
И основание да се съмняваме във вашата искреност е именно досегашната ви работа в създадените комисии „Куйович”, комисията, която се занимаваше със специалните разузнавателни средства и тяхното прилагане, и прочее. 
В тази връзка ние предлагаме в състава на тази комисия, която се предлага, в случай, че създаването й бъде подкрепено от парламентарните групи и получи мнозинство, да се приложи принципът, който винаги е съществувал при създаването на парламентарни комисии в българския парламент не само в рамките на този състав на парламента, но и в предишното Народно събрание и по време на Народното събрание, в която вие, уважаеми дами и господа от опозицията, имахте мнозинство, а именно не принципът на паритета, а на пропорционалното представителство на парламентарните групи съобразно броя на техните народни представители. В тази връзка аз предлагам съставът на комисията да бъде от 11 души, като в нея влязат трима души, излъчени от Парламентарната група на Коалиция за България, двама от НДСВ, един от ДПС и по един от другите парламентарни групи от опозицията – един от ДСБ, един от СДС, един от „Атака”, един от Парламентарната група на „Напред” и един независим народен представител. 
Считаме, че няма причини този принцип, който винаги е бил прилаган в парламентарната практика и по принцип отразява представителството и доверието, което партиите и парламентарните групи имат сред българското общество, да бъде нарушаван. Още повече зад повечето проблеми, които сега се наблюдават в сектора на МВР, включително и протестите на служителите, не че те в определен смисъл нямат основания, но без да бъдем особено мнителни, очевидно се наблюдава намесата на опозицията и намеса на хора, които искат да дестабилизират тази система в преследването на теснопартийни цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика – господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Първо, искам да благодаря на госпожа Манолова, че виждам знак в положителна посока в нейното изказване. 
С тази забележка, че вече има юридически факт – решение на Народното събрание за създаване на комисията в състав от 9 човека. И ще моля всички политически сили да излъчат свои кандидати за тези места в рамките на гласувания вече състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Такъв факт, господин Спасов, аз не знам да съществува – има включена точка в дневния ред, но не сме гласували самото решение.
За втора реплика – господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз се радвам, че се очертава един конструктивен дух в залата, защото проблемите, които има в Министерството на вътрешните работи по прилагането на закона са изключително важни. Казано съвсем откровено, с притеснение вземам думата за тази реплика, но, както се казва, понякога човек го дърпат за езика. 
Госпожо Манолова, когато говорите за разделителната линия кой къде е застанал, заслужавате от тази трибуна да Ви се каже, че Вие много отдавна застанахте до братя Галеви. Много отдавна. И това го знае цяла България. Не Ви ли е срам да вземате думата тук по този въпрос?
На второ място, длъжен съм да кажа, защото това не е вярно, министърът на вътрешните работи не е изслушван във Вътрешната комисия по отношение на полицейското насилие. Няма такова нещо. Вие не сте присъствали на това заседание или някой Ви е подвел. Така че аз си мисля, че правилното действие от страна на един отговорен министър беше той да поиска да дойде във Вътрешната комисия и да даде цялата информация. Той не е изслушван във Вътрешната комисия. Ние поканихме да бъдат изслушани лица, които се отлагаха публично, че са им нарушени правата и вашите народни представители напуснаха заседанието. Това е истината.
А по отношение на това, че казвате, че някой искал да дестабилизира системата на МВР, вашата партия съсипа Министерството на вътрешните работи и ще понесете отговорността за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Имате право за дуплика, госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Атанасов, генезисът на силовите групировки и тяхното разрастване в българския икономически и политически живот има своята история. И тази история започва именно от времето на вашето управление. И ако някое съдействие ви е спомогнал за това тези групировки да придобият своето влияние, това е именно периодът от 1997-2001 г. – управлението на Костов и на СДС. (Реплики от ДСБ и ОДС.) 
Ударите срещу системата на МВР започнаха именно тогава, когато 20 хиляди служители безобразно и без всякакви мотиви бяха уволнени от този сектор. Така че вие най-малко сте хората, които имате основание да говорите за проблемите в сектор “Вътрешна сигурност” а също и за настаняването на икономически неясни капитали на силови групировки в българския икономически и политически живот.
Що се касае за връзките с такива групировки с едни или с други лица, паметта на българските граждани не е толкава кратка, за да не си спомнят кой какво отношение е имал в този генезис. И тук спокойно мога да кажа, че Българската социалистическа партия няма отношение към този генезис и по никакъв начин не е стимулирала неговото съществуване. Напротив, именно в това управление и през последната една година и месеци са предприети конкретни действия за борба срещу престъпността, за борба срещу недосегаеми босове, които бяха толерирани, които бяха създадени именно при вашето управление. Точно вие сте хората, които нямате никакво основание да говорите за това сега тук, защото вие съдействахте за тяхното създаване и за тяхното процъфтяване и работехте с тях в цялата история на новата демокрация в България.
А що се касае за репликата на господин Спасов по отношение на паритетния принцип, който предлагате да съществува в структурирането на тази комисия, аз вече изложих моите аргументи. Тъй като предстои да бъде проведено такова гласуване, предполагам, че по стандартната процедура утре сутринта, предлагам предложението, което направих, да бъде обсъдено заедно с това, което се прави в основното предложение на вносителите. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, действително обсъждаме един възможно най-сериозен въпрос. Господин Атанасов, бих изказал съжаление, че се поддадохте на изкушението, което Ви дърпаше езика (реплика от народния представител Атанас Атанасов.), защото и Вашият апел, и на вашата парламентарна група – да се подходи към този въпрос, като се освободим от всичко онова, което възниква в хода на такива обсъждания, трябва да се стараем всички да го спазим. Както и Вие, така и Вие отбелязахте, че има една конструктивна позиция, която беше изразена. Нека да се постараем да проведем по-нататъшните изказвания именно в този дух, защото няма никакъв смисъл да възпроизведем една дискусия, която се води през цялото време за това какво е станало в предходни периоди. 
Апелирам към Вас да не ме репликирате в момента, да дадем възможност на господин Бакалов да се изкаже.
Заповядайте, господин Бакалов, имате думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приемам Вашия призив, но специално за генезиса, госпожо Манолова, той е около 1989 г. и малко преди това. Така че, хайде, ако обичате, специално за силовите структури, групировки, кой създаде, как ги ръководи и как ги развива и как сега сложиха белите якички. Това е истината за генезиса за престъпността и за всичко останало. 
Защо стигнахме дотук? Причините са няколко. Сигурно ще пропусна някоя точка. Стигнахме дотук по една проста причина, че вие като управляващи се уплашихте от протестите на гражданите. Това е истината. Вие просто се уплашихте. И взехте абсолютно всякакви мерки, за да разбиете тези протести. И не само да ги разбиете, но доста нескопосано ги манипулирахте. Защото в залата има колеги, които много добре знаят, че когато протестът е насочен за 11,00 ч., а в 9,30 ч. си получил сигнал за бомба за мястото пред парламента, какво трябва да се случи. Най-елементарното, което трябваше да се случи, защото там също трябва да се направи проверка за достоверността на сигнала, ако наистина се окаже, че този сигнал е достоверен, най-малкото трябваше да се изпразни периметърът, ние с вас да не бъдем в тази зала в 9,00 ч. или по-скоро в 10,00 ч. и митингуващите да бъдат пренасочени пред Храм паметника “Александър Невски”. 
Но тъй като вие бяхте толкова уплашени, първо се допусна да се направи по абсолютно грубиянския начин образът на мирно протестиращи и митингуващи с 40 с лумпенско държание. Достатъчно ги изтърпяхте, естествено съвсем умишлено, и след това влязохте в действие. Естествено до Борисовата градина. И оттук започнаха големите проблеми – задържането на хората. Ако вашите представители бяха останали в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, щяха да чуят от същите тези, които са пострадали, че те не са видели хора, задържани от тези, които фактически предизвикаха побоищата пред парламента. И че е имало хора, които са били задържани в Борисовата градина плюс хора около “Кристал”, които даже не са и митингували, които обаче това ги е стимулирало да започнат да митингуват. 
Иначе по проблемите на МВР – вашето управление за четири години се опита да забърка две сериозни каши с два противоречащи си на друг закони, в резултат на което това е резултатът от така наречените реформи. Не напразно казвам “така наречени”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И все пак, господин Бакалов, ако обичате изказвайте се по проекта за решение.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Това е свързано, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, Вие обсъждате цялостната дейност на МВР. Това е друга точка.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Свързано е, защото по този начин е борбата с престъпността, по този начин няма доверие в МВР, по този начин се постига недоверието на хората в органите. А няма ли връзка между граждани и органи на МВР, никога няма да се преборим с престъпността, защото няма това решение тази политическа воля. Свързано е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Пак повтарям – сега говорим за едно конкретно предложение.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: За голямо съжаление това е проблемът, че Вие явно не осъзнавате, че е свързано. А да не говорим и за контрола, който в момента се опитва тази част на парламента да упражни – контролът за извършените действия от страна на МВР. Защото тук ще ви напомня и друго – няма все още контрол над ДАНС, пак заради лявата част на парламента. 
За голямо съжаление и явно не осъзнавате основни неща и основни азбучни истини при ръководенето и реформата на МВР. И оттук идват големите проблеми, защото използвате МВР в собствена полза и за собствена изгода. Затова е и това предложение, затова е явно и тази реакция на НДСВ – да се предизвика и тази анкетна комисия, в резултат на която да се проведат тези действия.
Мога да ви кажа нещо друго и ще го препоръчам на колегите, които ще влязат в комисията. Хубаво е да проверят колко такива случая има в МВР, за които ние примерно не сме разбрали. Защото тогава цифрата може да се окаже съвсем друга. И това пак е свързано с МВР. И знаете ли защо е свързано с МВР? Защото големият проблем е в мисленето на ръководството, големият проблем, който се предава и на обикновения състав, който изпълнява команди, големият проблем е, че МВР трябва да има един-единствен девиз и отношение към хората: „Аз служа!”. Нищо повече! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Бакалов?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, може би не ми е коректна процедурата, но тъй като в предложението, което направих за включване на парламентарните групи в комисията, съм пропуснала Българска нова демокрация, моля да считате, че предложението визира да има и неин представител на мястото на независимите. По този начин се получава нечетният брой от 11 души. И пак повтарям: 3 - БСП, 2 - НДСВ, 1 - ДПС, по 1 от опозиционните групи – ДСБ, СДС, „Атака”, БНД и „Напред”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бакалов, искате ли да се възползвате от възможността да направите дуплика, макар че нямаше конкретно обръщение към Вас?
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз отново бих искал да обърна внимание на Вас, господин Бакалов, че Вашата постановка на въпроса е такава, че да раздели залата.
Има ли желаещи да вземат думата? 
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, като че ли не искаме да влезем точно в проблематиката, която е предложена във връзка с предмета на дейност на тази комисия. Наблегнахме върху това какъв трябва да бъде принципът – паритетен или не. Нали става въпрос за действия на МВР? Нали МВР е деполитизирана организация? Нали не съдим политическото ръководство и не преценяваме неговата дейност, когато бихме имали тогава предвид точно тези отношения кой колко власт ще има? Нали вече се декларира и от двете страни, че съвсем добронамерено се подхожда към този проблем и остава да решите втория въпрос, а той вече е решен – има ли условия в момента, случват ли се действия, по които се налага преценка на висшия държавен орган? Очевидно да. 
Уважаеми колеги, правата на човека нямат алтернатива. Правата на човека не могат да бъдат контрадикторни на силата на властта и начините на нейното упражняване. По този въпрос трябва да бъдем наясно. Човекът е човек и той си има своите права и когато е задържан за 24 часа, и когато е задържан за 72 часа, и тогава, когато има статут на осъден. И тогава, когато се предприемат определени действия, се поставя въпросът: въпрос на подготовка ли е, въпрос на внушение ли е как се упражнява тази власт от страна на органите на висшето началство или е въпрос на неграмотност? И когато ние говорихме още тогава, когато на дневен ред пред вас беше Законът на МВР и когато обръщахме внимание именно върху тези компоненти за квалификацията, защото дейността на всеки един полицай, който и да е той, е правно регламентирана. 
Затова на мен изключително ми харесва втория абзац на ал. 2 от проекторешението, който казва: „Комисията да изясни и дали са спазени законовите и подзаконовите нормативни актове при прилагане на сила и помощни средства.” Това е големият проблем. Защото ние, съставяйки закона, изтърваваме от поглед и от развитие подзаконовите нормативни актове и още повече този процес – по какъв начин те са сведени до знанието на личния състав. Темата е актуална, трябва да бъде подкрепена. Темата не би трябвало да влезе в чисто политическо русло, трябва да бъдат преценени конкретните действия и мерките, които трябва да се вземат. Защото това безобразие трябва да престане. Не може един човек в едно такова положение за няколко часа да излезе уморен. Това е абсолютно недопустимо.
Когато говорим, че сме правова държава, когато говорим, че демокрацията е утвърдена като правила за поведение, не можем предвид ситуацията, създадена в пет, десет или колкото искате години назад, да дерогира тези права на който и да е от гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес се разисква важна тема, защото тук се изнасят страховете на Народното представителство, но по-важното е днес да дадем отговор на страховете на българските граждани. Все по-често чуваме от обикновените хора: „Ние се страхуваме от престъпността, както и от несправедливостта в Министерството на вътрешните работи.” Има вече създадено убеждение и създаден страх от това, че в МВР се случва нещо неприятно, че там нещата не са такива, каквито изисква законът за една силова структура в една демократична държава.
България се присъедини към цивилизацията с Конвенцията за защита на правата и основните свободи на българските граждани. И когато има индикации, че в една държава насилствено се случват неща, които са в пълен разрез с човешките права, то тогава реакцията на парламента и на обществото трябва да бъде мигновена. Това са примери и от Европа, и от Америка за това как се застава срещу възможността силовите структури в една държава да не спазват законите, да не спазват подзаконовите актове, да не спазват основните права на българските граждани.
Това е, което се каза дотук от нашата парламентарна група, всъщност са тезите, които няма да повторя, но аз се изказвам, за да ви кажа и другата си тревога – това, че тук се подменя принципът, който ние сме внесли с нашия проект за решение, за паритетност на тази комисия. И това е изключително важно, уважаеми дами и господа народни представители. Има теми в обществения и в политическия живот, които налагат не само паритет, но налагат оглавяването на анкетни комисии, на постоянни комисии в парламента с оглед обективно изясняване на обстоятелствата от опозицията. Българският парламент пренебрегна в целия си мандат до този момент този демократичен принцип. 
И ако ние настояваме да бъде спазен поне паритетът за тази комисия, това настояване е точно преследване на нашата цел да се разкрие генезисът с недоверието в Министерството на вътрешните работи, в обвиненията, че там хора, които трябва да служат на честта на пагона, на закона служат на групировките. Това не може да стане с пропорционалното участие на управляващите, които до този момент трябваше да имат реакция по отношение на основателността на повдигнатите въпроси. Ето защо считам, че българският парламент ще даде знак за това, че наистина искате да се погледне отвътре и да може тези здрави сили в МВР, които истински работят, да бъдат защитени или да бъде върнато доверието на българските граждани чрез паритетното участие в тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Масева? Няма.
Имате думата, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Искам думата за процедурно предложение по състава на комисията. Не е възможно съотношението да бъде 3:2:1 – БСП:НДСВ:ДПС, всички останали по 1 плюс 1 независим. ДПС и НДСВ имат равен брой хора и значително надвишаващ броя на останалите малки групи. 
Ако се пази принцип на паритет, съгласно правилника съотношението може да бъде само: 3 – БСП, 2 – ДПС, 2 – НДСВ, 1 – ДСБ, 1 – СДС, 1 – „Атака”, 1 – БНД, 1 – „Напред”, 1 – независим, и състав на комисията от 13 души. Това е съгласно правилника, ако се приеме пропорционален подход. Иначе никакъв друг подход на нищо не почива. 
Предложението – толкова от управляващите и толкова от опозицията, извинявайте. Кои са управляващи и кои са опозиция? Може ли 4 души от ДПС да са, понеже те са от управляващата коалиция? Или 4 души от НДСВ, които всъщност са инициатори на комисията? Всякакво предложение трябва да почива на правилника.
Аз изобщо не искам да обсъждам други доводи, след като има съдебни производства, прокурорски, граждански искове и всякакви други. Воля на парламента: иска да провери правата на човека – добре, обсъждаме дали трябва, дали не трябва. Но ако се създаде комисия, нейният състав съгласно правилника според мен може да бъде само такъв. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? 
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Напълно разбирам обяснението на госпожа Дончева да се придържаме към правилника. Много неприятно е обаче, че в нова България се сещаме за правилници, когато ни е изгодно, а някак си, когато не ни е изгодно, забравяме за тях. Това е между другото.
Аз съм от опозицията, но изпитвам уважение към моя колега социалист Михаил Миков. Мисля, че доста от присъстващите тук разбират непосилната му задача да реформира една институция, която може би е най-консервативната след съдебната власт. Мисля, че и господин Ралчев ще се съгласи с мен. 
Каква е целта на тази комисия? Естествено, аз разбирам уплахата на БСП, че пак ще излязат народни представители и с по-тежки думи ще обсъдят дейността на министъра. От това се плашат - всички го разбираме, нека да си говорим откровено. Но докато не започнем да говорим до голяма степен истините пред хората, цялото усилие на председателя и на народните представители да повдигнат авторитета на Народното събрание няма да се случи, уважаеми колеги. Няма да се случи! 
Аз не говоря за социалното състояние, в което се намират хората. Ненапразно е написан разказът „Андрешко” – българинът лесно не вярва на управляващите, всички го разбрахме – и отляво, и отдясно.
С тези наши обяснения, че съгласно правилника трябва да имаме 1 от ДСБ, 1 от ОДС и т.н., какво правим? Отново да се заметат нещата. 
Говоря чисто човешки, госпожо Дончева. Слушайки Вашето изказване, аз знам, че като добър юрист ще защитите вашата управляваща сила и е нормално. Но кого лъжем с цялата работа? 
Отново ще кажат: направиха си една комисия в Народното събрание управляващите, за да заметат нещата и да отбият номера. И отново недоверие и към министъра, и към МВР, и към опозицията, и към всички, които тук присъстваме. 
Разбирам, юридически е правилно – прокуратура, съд, оплаквания. Юридическият път е този, който един юрист трябва да защити. Не искам да давам оценка на съдебната власт – не е етично. Аз лично съм чувал от министри, и то юристи, да казват: в България съд няма. От тях съм го чувал. Аз не съм го казвал толкова често, колкото те. 
Какво искаме? Да покажем на хората, че реално има една групичка в МВР, която нарушава законите, ако ги е нарушила, или да поддържаме напрежението в обществото - „за” и „против” МВР? Аз лично съм за това в България да има силни силови структури. Не вярвам някой на този свят да вярва, че може да има демокрация без такива структури, които да пазят обществения ред и сигурността на страната.
Отлично знаем състоянието в МВР. Отлично знаем задачите на един, да речем, добронамерен министър – нещо да направи, защото имаше и злонамерени министри, които използваха МВР за определени групови интереси, олигархични.
Госпожо Дончева, аз Ви уважавам като юрист и независимо че сме от две различни политически сили, апелирам: дайте най-сетне в това Народно събрание да започнат да излизат някои истини, защото истините долу хората ги знаят. И утре като кажем „Народно събрание” – „Остави ги, бе, мошениците там! Най-големите мошеници! МВР – ха, ами те вързани с мафията! Армията – армията я няма! Съдът – какъв ти съд, бе! С каквито пари влезеш, такава присъда получаваш.” Накрая Маргините чак в Барселона ще ги лекуваме – дотам стигнахме. 
Уважаеми колеги, разберете! Нашия авторитет ли искаме да запазим, на институциите ли? Обръщам се към вас като хора. Не заради това – естествено от опозицията се запичаме за паритетност. Разбирам тези твърдения. 
Ние трябва да си отговорим искаме ли в България да има институции, защото в 11,00 ч. започва митингът срещу Народното събрание. Искаме ли да имаме държава, искаме ли да имаме вяра в институциите или следващият парламент да е от вратлета и техните пратеници? Тогава какво ще кажем на хората? Какво допуснахме? Говоря ви колегиално. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кирчев? Времето позволява да го продължим с няколко минути, ако няма други изказвания, за да завърши дискусията. Реплики към господин Кирчев няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма. Обявявам дискусията за приключена.
Уважаеми колеги народни представители, по време на дискусията бяха направени предложения за промени в предложения проект за решение.
В окончателния си вид от Коалиция за България те бяха огласени от госпожа Дончева по отношение на пропорционалното изграждане на комисията – в пропорциите, които тя съобщи. Няма да ги повтарям. 
Господин Спасов направи поименно предложение за член и председател на комисията, както разбрах. Споменахте господин Иван Иванов. 
Други предложения не си спомням да бяха правени. 
Решението ще се гласува утре в началото на пленарния ден. Знаете, че тогава обикновено трябва да има готовност и за предлагане на персонален състав. Би могло, ако се счете за уместно, преди това да се проведат консултации между парламентарните групи, за да се уточнят и редакционно, ако трябва, отделни текстове във връзка със самата задача – ако има такова съгласие, разбира се.
Сега обявявам 30 минути почивка – до 11,30 ч. 

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, продължаваме с:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНСОЛИДИРАНИЯ ТЕКСТ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ, ЧЕРНА ГОРА, РЕПУБЛИКА ПОЛША, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА И РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РАМКИТЕ НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ОБМЕН В УНИВЕРСИТЕТСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ (CEEPUS ІІ).
Вносител е Министерският съвет.
Комисията по образованието и науката е водеща комисия.
Моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви Доклада на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за ратифициране на консолидирания текст на Споразумението между Република Албания, Република Австрия, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Чешката република, Република Унгария, Република Македония, Черна гора, Република Полша, Румъния, Република Сърбия, Словашката република и Република Словения за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен на университетското образование (CEEPUS ІІ), № 902-02-1, внесен от Министерски съвет на 10.01.2009 г. 
“На заседание, проведено на 4 февруари 2009 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на консолидирания текст на Споразумението между Република Албания, Република Австрия, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Чешката република, Република Унгария, Република Македония, Черна гора, Република Полша, Румъния, Република Сърбия, Словашката република и Република Словения за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен на университетското образование (CEEPUS ІІ), № 902-02-1, внесен от Министерски съвет на 10.01.2009 г. 
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на образованието и науката госпожа Мукадес Налбант. Тя подчерта, че Централноевропейската програма за университетски обмен (CEEPUS ІІ) стартира през 1994 г. и цели създаване на реални условия за многостранно сътрудничество в областта на висшето образование посредством академична мобилност на преподаватели и студенти. Република България е част от програмата от летния семестър на 1994/1995 г. Програмата е продължена през 2000 г. и Споразумението за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на тази програма е ратифицирано със закон от Народното събрание на Република България на 25.02.2000 г.
На 9 март 2003 г. в Загреб е открито за подписване Споразумението за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен на университетското образование (CEEPUS ІІ). То се състои от 11 члена и Приложение първо като неразделна част от него. 
Документът отчита развитието на висшето образование в Европа, формирането на общи образователни политики и провеждането на реформи, ориентирани към повишаване на качеството на висшето образование. Споразумението има за цел да превърне висшето образование в страните – участнички в част от изграждащото се в рамките на Болонския процес Европейско пространство за висше образование. Развитието на CEEPUS ІІ се свързва главно с усъвършенстване на качеството на представяните проекти и задължително въвеждане на европейската система за трансфер на образователни кредити, въвеждането или прилагането на “съвместни програми”, които водят до присъждане на “съвместни образователни степени”. Документът е ратифициран със закон от Народното събрание на Република България на 26 ноември 2003 г. със срок на действие пет години.
Чрез участието на страната ни в първата и втората фаза на програмата са създадени реални условия за активен обмен между академичните среди в страните – членки за усъвършенстване на качеството на висшето образование в България, за въвеждане на Европейската система за трансфер на образователни кредити и за практическа реализация на основните тенденции в развитието на системите за висше образование в Европа.
Предлаганите изменения в консолидирания текст на Споразумението са във връзка с решение на Съвместния комитет на министрите от 16 март 2007 г. в Загреб за удължаване на срока на действие на програмата и на мандата на генералния секретар с две години, както и удължаване с една година на периода, след който се прави оценка на изпълнението на програмата. Измененията доближават програмата CEEPUS ІІ до други европейски образователни програми и дават възможност независимото оценяване на програмата да се извърши след по-дълъг период, през който могат да бъдат отчетени конкретни академични резултати. Измененията отразяват и присъединяването на нови страни от Югоизточна Европа – Албания, Република Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, с което се засилва регионалното значение на сътрудничеството в областта на висшето образование. Решението на Съвместния комитет е препотвърдено на конференцията в София на 29.02.2008 г. в мандата на българското председателство. 
В проведената дискусия народните представители обърнаха внимание, че участието на страната ни в програмата не изисква заплащане на членски внос. Финансовият ангажимент на Република България като приемаща страна се свежда до изплащане на стипендии на преподаватели и студенти за периода на обмена на базата на т. нар. финансова единица – “един човекомесец стипендия”. 
Членовете на комисията подчертаха, че с ратифицирането на предложените изменения на споразумението Република България ще потвърди волята си в регионалното образователно сътрудничество като част от изграждащата се Европа на познанието.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката приема за основателни мотивите на правителството и единодушно с 14 гласа „за” подкрепя Законопроекта за ратифициране на консолидирания текст на Споразумението за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен на университетското образование (CEEPUS ІІ), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2009 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Местан.
Има и доклад на Комисията по външната политика.
Моля господин Величков да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика
относно Законопроект № 902-02-1 за ратифициране на консолидирания текст на Споразумението между Република Албания, Република Австрия, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Чешка Република, Република Унгария, Република Македония, Черна гора, Република Полша, Румъния, Република Сърбия, Словашка Република и Република Словения за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2009 г.
На свое заседание Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на консолидирания текст на Споразумението за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Откривам дискусията по този законопроект.
Уважаеми народни представители, имате думата. Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта, който изглежда безспорен? Няма.
Обявявам несъстоялата се дискусия за приключена.
Преминаваме към втора точка от седмичната ни програма:
 ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Законопроектът е приет на първо четене на 30 октомври 2008 г.
Давам думата на господин Мирчев да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предлагам в залата да бъдат допуснати Камен Рангелов и Никола Манчев от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, които са вносители на законопроекта в Министерския съвет; и Красимир Колев от Министерството на вътрешните работи, тъй като определени текстове се отнасят до МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който да е против допускането на представителите на изпълнителната власт в пленарната зала? Няма.
Моля, поканете господата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Доклад на комисията по транспорт и съобщения за второ гласуване на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 853-19-39, внесен от Министерския съвет, и законопроект, внесен от народния представител Минчо Спасов и група народни представители, № 854-01-72.
Заглавието е „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения”.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на закона и § 1. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 2 има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов и Иван Матеев - § 2 да отпадне. 
Комисията подкрепя предложението.
По същия параграф има предложение на Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага § 2 да придобие следната редакция ...
Всъщност § 2 отпада.
В чл. 11 се създава ал. 7:
		„(7) Съветът разглежда и решава въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост и при несъгласие между членовете му въпросите се отнасят до Министерския съвет, който взема решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да е ясно, кажете, че ал. 5 и 6 остават така, както са сега в закона, като се създава тази нова ал. 7. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не, ал. 5 и 6 отпадат, като се създава само нова ал. 7. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но Вие предлагате § 2 да отпадне. Следователно остава сегашният текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Остава сегашният текст и се създава нова алинея. Тоест остава действащият текст в действащия закон. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 20, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така:
		„(1) Средствата по чл. 19 се разходват за:”
2. В т. 14 думите „Министерство на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят с „Министерство на извънредните ситуации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата по § 3 както от текста, който беше предложен от вносителя, така и накрая приет и предложен от комисията. В т. 1, в чл. 20, ал. 1 тестът преди изброяването на точките в ал. 1 в момента гласи така: „Средствата от бюджета на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения се изразходват за:” и са изброени 14 позиции. 
Изведнъж сега, с предложението на вносителя, се записва не че средства от бюджета на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения се разходват за тези 14 дейности, а само средствата по чл. 19 се разходват за тези 14 дейности.
Ако погледнете и чл. 19, който е предшестващият член, там всъщност е описано как се набират средства за подпомагане на дейностите на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. 
Какво се получава, господин председателю? Тези 14 позиции на дейности, които са изключително важни и трябва да бъдат финансирани, вместо да бъдат финансирани от бюджета на държавната агенция, с промяната в текста ще зависят единствено от средства, които се набират от определени такси. Това са проценти от тръжна цена. А ако в годината няма изобщо провеждане на такъв търг, тези средства няма да постъпят. Проценти от такси за ползване на допълнително предоставяне на радиочестотния спектър. Тоест цялата тази дейност, тези 14 позиции, в тях вече се въвежда една неяснота дали средствата ще бъдат достатъчни и дали ще се осъществи нормално финансиране. Аз не искам да изброяват четиринадесетте позиции, но след като ги разгледах, те действително са изключително важни и до голяма степен са свързани с бъдещото развитие като технологии и като пазар на Българската телекомуникационна промишленост, индустрия и услуги, които се предоставят. Това е първата ми забележка: защо се прави тази промяна? 
Още повече се учудвам защо се прави тази промяна след като за тези средства от чл. 19, господин председателю, в шапката на чл. 19 е записано, че средства за подпомагане на дейността на Държавната агенция постъпват в бюджета й. С други думи, чл. 20 действително може да си остане така, както е формулиран в момента, и да се знае, че от бюджета се разходват средства за всички тия 14 позиции. Нонсенс е това, което наистина се предлага.
На последно място, което за мен е също твърде важно, е, ако ние в чл. 20 казваме за какво се разходват тези допълнително получени средства за подпомагане действията на Държавната агенция, питам: в кой член се описва за какво се разходват средствата, които Държавната агенция получава като първостепенен разпоредител на бюджетни кредити? Защото в по-преден текст, буквално в някои от първите членове на закона е записано, че Държавната агенция се явява първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, но не е описано как. 
Затова, господин председателю, правя предложение т. 1 от § 3 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами като отпадне т. 1, то параграфът това цели.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не, има т. 2 – че „в т. 14 думите се заменят с ...”.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Едно и също е.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Само да кажа, тъй като председателят на комисията ме репликира, че е едно и също. Питам: като е едно и също, защо се въвежда? Защото следва този въпрос: защо се губи излишна енергия на парламента, за да се гласува нещо, което е било едно и също? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз ще отговоря на господин Иванов. В чл. 19 са средствата, които постъпват в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. В чл. 20 е казано, че се отнасят именно средствата, които постъпват по чл. 19. Аз не виждам никаква разлика. Защото, ако не се пише „чл. 19” някой ще попита: за кои средства говорите вие? Говорим за средствата, които постъпват в Държавната агенция по чл. 19. Това е смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Мирчев, в досега действащия текст на закона съвсем ясно е записано в чл. 20, че това са средствата от бюджета на Държавната агенция. Никой няма да пита откъде идват тия средства, защото е ясно записано, че това са средства от бюджета на Държавната агенция и по тоя начин Държавната агенция има императивното задължение да осигури средства за тези 14 позиции. Когато ние казваме „по чл. 19”, това вече не са средства, които Държавната агенция получава от републиканския бюджет. Това са само средства, които са отчисления от различни такси, тръжна цена и така нататък. Тези средства вече действително не са гарантирани. Никой не може да ги гарантира всяка година в определен обем, което означава, че част от тези 14 позиции направо ще изчезнат и в дадена година, дето се казва, още тази година Държавната агенция може да каже: поради непостъпили достатъчно средства, забавяне на процес на отдаване на честоти и така нататък, и прочие, каквото и да е, вместо 14 позиции, тук се обслужват финансово само 6 от тези дейности. Аз искам това да се предотврати. И казвам: на всичко отгоре тези средства би трябвало по смисъла на чл. 19 също да са част от бюджета. Защо трябва да се упоменават по този начин? 
На трето място, отново повтарям, никъде в текста на закона не е записано тогава основните средства, които получава Държавната агенция от републиканския бюджет, за какво отиват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз предлагам все пак вносителят да вземе отношение, тъй като това не е продукт на комисията. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на директора на Дирекция „Политика в съобщенията” господин Камен Рангелов.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, дами и господа! Коментарът на народния представител ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ е логичен. Вероятно тук става въпрос да се прецизира – той правилно каза, че тези средства по чл. 19 влизат в бюджета. Четиринадесетте важни дейности се финансират от бюджета. Тук е направен опит да се каже това, което влиза в бюджета и се използва за тези дейности да бъде главно в чл. 19. Но аз бих счел въпроса за отворен и мисля, че народните представители биха взели разумното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега нищо не разбрахме.
Какво е Вашето мнение? Значи нищо не се променя, нали така? Вие казвате нищо не се променя, същото си остава, само че доуточняваме с чл. 19. Поне аз така го разбрах.
Досега имало ли е някакъв проблем при функционирането на тези 14 позиции и финансирането? Ако не е имало проблем, защо трябва да пипаме текста? 
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Явно е имало проблем, за да се вкара този текст. Знаете, че към Държавната агенция беше предадена мрежата на БТК за сигурност и отбрана. Знаете, че Държавната агенция изгражда Национална електронна съобщителна мрежа, която изисква огромни ресурси, по-големи от бюджета на чистата агенция, бих казал. Предполагам, че тази дефиниция цели точно това – средствата за тези 14 точки да бъдат взети от чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, господин Иванов в някаква степен е прав. Член 19 третира допълнително постъпващите средства от таксите, а в чл. 20 идеята е да се използват средствата по чл. 19 и средства от държавния бюджет.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Няма „и”.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, не пише „и”, но според мен това е била идеята – да се използват средствата именно за изпълнение на тези проекти от 1 до 14, а не да се използват само средствата по чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега вече излязохме извън процедурата. 
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Това, което всъщност обяснява проф. Мирчев, не произтича от текста, който е предложен. Защото текстът, така както е предложен, не отговаря на неговото изказване. Казва се: средствата по чл. 19 се разходват за еди-какво си. И проф. Мирчев казва: плюс средства от републиканския бюджет. Ако искаме да бъде както проф. Мирчев пледираше и аз съм напълно съгласен с него, нека тогава да кажем примерно така: долуизброените дейности се обезпечават финансово както със средства от бюджета на държавната агенция, така и със средства по чл. 19. Или да се запише съвсем просто: средствата по чл. 19, както и средствата от бюджета на държавната агенция се разходват за еди-какво си. Господин Рангелов твърдеше, че са необходими големи средства, нова мрежа ще се изгражда и т.н. Тогава да кажем не само средства от бюджета, но и тези по чл. 19. Защото така записан, текстът е точно в обратния смисъл – ограничава се финансирането на големи проекти, за които спомена господин Рангелов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение? 
Професор Мирчев, няма противоречие в идеите, въпросът е текстът да бъде формулиран ясно, за да няма проблеми после при приложението му.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще формулираме този текст, господин председател.
Продължавам с § 4. Имаше предложение на Министерския съвет като вносител мандатът на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията да стане от пет на шест години.
Имаше предложение на Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Иван Матеев Иванов и Съби Давидов § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепи това предложение.
Впоследствие беше направено едно компромисно предложение шестте години мандат да се отнасят не само за председателя, а и за заместник-председателя и за членовете на Комисията за регулиране на съобщенията. Това беше гласувано и затова комисията предложи следната редакция: 
„§ 4. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 числото „5” се заменя с „6”.
2. В ал. 4 числото „5” се заменя с „6”.
3. В ал. 5 числото „5” се заменя с „6”.”
Алинея 3 се отнася за председателя, ал. 4 – за заместник-председателя, а ал. 5 – за членовете на Комисията за регулиране на съобщенията.
 Предполагам, че този текст ще предизвика доста сериозни дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мирчев, вносителите поне казаха ли защо от пет трябва да стане на шест? Има ли някаква логика, някакво обяснение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В мотивите на вносителя е казано, че се прави, за да има приемственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми деветнадесет мои колеги в залата! Много неприятно ми е, че в залата има само деветнадесет депутати, а нататък следват текстове, включително и този, които касаят извънредно много развитието на цялата държава.
Господин председател, хубаво е да намерите начин този текст да се гледа в присъствието на повечето от колегите, защото съм сигурен, че бихме могли да ги убедим и с изказванията си да им помогнем да изградят правилно мнение. Когато колегите отсъстват, не можем да направим това, а започваме много важни дебати. Особено ще Ви моля да осигурите хора, когато започнем да гледаме § 9 – цифровизацията в България.
Но сега – по § 4. 
Уважаеми колеги, никакви мотиви не бяха представени от Министерския съвет, когато внесе предложението за удължаване на мандата на председателя на КРС от пет на шест години. Разбира се, цялата комисия единодушно отхвърли това удължаване на мандата и увеличаването му с една година. Както виждате, дори е имало и предложения от народни представители от управляващото мнозинство, което прави чест на този етап на тези хора. Защото и господин Мирчев, и господин Танков, и господин Николов – всички от различни парламентарни групи от управляващото мнозинство – разбират безумието на това предложение. Ние отхвърлихме предложението на Министерския съвет и какво се случи? На последното заседание на комисията при второ четене в абсолютно нарушение на правилника и на Народното събрание, и на Комисията по транспорт и съобщения това предложение беше върнато за преразглеждане и прегласуване. И едно вече отхвърлено с единодушие от всички депутати от всички парламентарни групи предложение беше върнато и прието. И беше прието, пак казвам, в пълно нарушение на правилника и на Народното събрание, и на комисията, това е прецедент в нашата комисия. По-нататък в този закон има още няколко такива случая. 
Беше предложен текст не само председателят да стане с мандат шест години, без никакви мотиви, ами и заместник-председателят и всички членове. Никакви мотиви! Не се търси приемственост, защото приемственост е осигурена и при петгодишен мандат. Едва ли мотивът е, че искат да удължат на някои колеги от три партии с още една година мандата, за да получават държавна заплата. Това е малък мотив, едва ли е това.
Истинският смисъл в шестте години е в осъществяването на цифровизацията в България. В последващите текстове, за които ще говорим, този председател и тези избрани хора трябва да бъдат същите в 2013 г. а не в 2012 г. да бъдат избрани други.
Защо трябва да бъдат същите? Тези хора ще дадат разрешителните сега на едно предприятие да овладее трите мултиплекса. 
Първият етап на цифровизацията – същите тези хора, за да спазят плана – гениален план, но замислен за съжаление престъпен и лош за държавата, е разработен и тези същите хора трябва да осъществят и втория етап на цифровизацията, когато ще бъдат дадени други три или шест мултиплекса и тогава ще започнат да бъдат раздавани честотите за регионалната цифровизация. Поради тази причина на тези хора и на председателя се удължава мандата с една година. Това не е правилно. Това е лошо за всички нас. Това е лошо за държавата. Тези хора ще създадат несправедливост с решенията си в тази една година и ще утвърдят вече създаден монопол. Ако не го спрем днес, поради което, господин председател, тъй като не съм имал възможност да предложа в комисията, защото казвам, че беше вкарано в нарушение преразглеждането на точката, предлагам устно да се гласува мое предложение целият § 4 да отпадне и мандатът на цялата комисия да си остане пет години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ангелов! Аз многократно съм казвал, че господин Ангелов е много добър специалист по телекомуникация, по цифровизация и т.н., когато махне политическото съдържание в речите си, махне политическия апломб. Когато го вкара, част от нещата започват да стават леко спорни. 
Тъй като аз съм авторът на предложението мандатът за всички членове на комисията да стане 6 години, се чувствам задължен да направя тази реплика и по същество да обясня за какво става въпрос. 
Наистина, предложението да бъде удължен мандатът само на председателя на комисията, на останалите членове да не бъде, ще доведе до дисбаланс и до нарушаване на разминаването на мандатите, което беше постигнато през 2003 г., ако не се лъжа, или 2002 г., когато беше приет първоначално Законът за електронните съобщения, където една част от членовете имаха тригодишен мандат, председателят – 5 години, а един от членовете едногодишен мандат, за да завършва всеки по различно време своя мандат.
Мотивите, доколкото знам на Министерския съвет и на вносителите са, че със създаване на 6-годишен мандат на председателя, да се създаде унифицирана практика на всички регулаторни органи, както е в Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор – мандатите да бъдат шест години.
Има, разбира се, един чисто икономически мотив, който може да бъде оспорван, може да бъде подкрепен, но той така или иначе съществува в статистиката. Има статистически данни, че в икономиката и особено в телекомуникациите през 6 или 12 години има някаква цикличност. 
Разбира се, биха могли да се намерят аргументи и в противното, но едва ли аргументите на мнозинството от комисията са такива, каквито казва господин Ангелов. Напротив, те не са такива, защото 2012 г. е много далечна. На заместник-председателя и на двама от членовете мандатите изтичат догодина, ако е петгодишен мандатът, а ако е шестгодишен – по-догодина.
По същество сте прав, господин Ангелов, но когато няма политика. В случая не говорим за политика, а говорим за същностно изменение. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Ангелов, имате право на дуплика.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, отново не чух мотиви. Приемственост – добре. И при петгодишен мандат има осигурена приемственост. Практика за другите регулаторни органи – защо? Няма, няма мотив. 
Колега Костадинов, аз съм политик, както и Вие. Макар и да сте добър юрист, Вие сте и политик, и говорите политически. Благодаря, че ме нарекохте добър инженер по комуникации, но аз съм и политик. Не мога да не защитавам обществения интерес. Със законите това защитавам. Говорейки от позицията си на инженер по комуникации, няма как да не говоря за това какво би се случило с обществото занапред, гледайки някакъв текст или закон. 
Няма мотив, не трябва да подкрепяме шестте години. Пак казвам, че тук цялата идея е концентрирана в това, за което говорих преди малко, във връзка с втория етап на цифровизацията. Правилно, един заместник-председател, един от членовете, макар и при удължен мандат ще отпаднат, но в други текстове по-нататък ние даваме по-големи правомощия и на председателя на комисията. Затова е важно председателят да има шестгодишен мандат и други още двама от членовете да захванат 2013 г., за да осъществят втория етап на цифровизацията, продължавайки логичното развитие, което са си създали там определени хора – после ще говорим по друга точка за това, и да го продължат и във втория етап, с цел пълно монополизиране на цифровизацията и на телевизиите в България, и пълно унищожаване на малките телевизии и запазване на монопола на две медийни групи в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Рангелов, можете ли да ни обясните предложението защо шест години? Ако желаете, разбира се, ако имате някакво обяснение... Защо не пишем например седем години? Може да пишем и до пенсиониране. Каква е логиката от 5 да станат 6 години?
Заповядайте, господин Рангелов.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Аз ще припомня историята на това Държавната агенция за информационни технологии и съобщения като разработчик, а не като вносител, не предложи това нещо. Това беше предложено след по-късно от Министерски съвет и идеята беше точно тази – да се изравнят постановките и тази позиция, която има председателят на КЗК, да бъде възприета и за комисията за КРС – да има шест години приемственост. Тази приемственост беше априори включена поради това, че членовете на КРС бяха избирани по различно време. Тоест тя по естествен начин имаше приемственост. Така че шестте години за председателя – това беше идеята. Сега това се промени, бих казал, че се изроди в шест години за всички. Лично аз не виждам причина това да бъде 5-6-7 години. Спокойно би могло да остане при тази постановка, в която се изменят шестте години за един човек – за председателя. Не виждам причина тя да бъде за всички. Бихме могли да оставим старата постановка както е в Закона за електронните съобщения. Това е моето мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нито господин Костадинов, нито господин Рангелов ме убедиха, а мисля, че и други хора остана неубедени в правотата на предложението да се увеличи мандатът на шест години. Казва се – за да се създаде приемственост. Механизмът за създаване на приемственост, господин Костадинов, е друг. Той е разписан при създаването на Комисията за регулиране на съобщенията. 
Господин председателят зад мен ще потвърди, че този механизъм съществува и в Конституционния съд – през три години има частична промяна в състава му по квоти и това е разписано в чл. 147, ал. 2 от Конституцията на България. Тоест, това е механизъм, който е приет и не е само важащ за България. Няма логика да се търси приемственост да се осигурят от 5 на 6. Щях да дам примера, който по телепатия председателят даде: защо 6, а не 7? Да вземем десет години, че тогава наистина да се успокоят всички, които имат интерес от гласуването на този текст. Това е първото.
Второ, не може да считаме, че комисията, мисля, че казахте за финансов надзор или за защита на конкуренцията, е 6 години. Дори и така да е. Но тази комисия суперкомисия ли е, по която трябва да се равняват другите? Ни най-малко. Защото ако материята в Комисията за защита на конкуренцията е твърде константна, консервативна, то в Комисията за регулиране на съобщенията се касае за най-бързо и динамично развиващия се отрасъл. Често пъти това изисква при подмяна на състава на комисията да влизат хора, не които са запознати, а са водещи в новите технологии, новата нормативна база в далекосъобщенията. Откъде накъде ще иска повишаване на срока, на мандата от 5 на 6 години? Наистина си задавам въпроса: това в обществен интерес ли е? Ние не можахме да бъдем убедени нито от господин Костадинов, нито от господин Рангелов, който даже се разграничи от направеното предложение и спомена за предложението на Министерския съвет. Там пък само на председателя да бъде шест години. Това не може да се допусне. 
Господин председателю, Вие знаете, че Комисията за регулиране на съобщенията е колегиален орган. Когато една комисия е колегиален орган, оттук автоматично произтича, че мандатът на всичките членове – от председателя до петия член, трябва да бъде един и същи. В противен случай се изменя фундаменталният принцип на сформиране на тази комисия. Не бях в залата, но мисля, че колегата Ангелов направи предложение, предлагам да не бъде приет § 4 в текста, който е предложен от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин Иванов, може би не сте чули това, което казах, или не сте разбрали правилно. Аз също твърдя, че приемствеността е осигурена със закона от 2003 г . В случая говорехме за това, че Министерският съвет е имал предвид унифициране на всички регулаторни органи в България, които тепърва се променят чрез изменения и допълнения в законите, да бъде въведена практика на шестгодишни мандати, както е в КЗК, както е в Комисията за финансов надзор. В самото начало бях против, защото ми се струваше, че текстът е интуито персоне, касаещ определен човек. След това аргументацията, която получих, ме убеди, че наистина се гони една константна практика във всички органи, които са регулаторни и се избират от различни власти, да се постигне обща позиция, да имат шестгодишни мандати.
А моето предложение в комисията е всички, а не само председателят да имат шестгодишен мандат, и се припокрива донякъде с Вашите мотиви – ако се допусне само на председателя, тогава ще се загуби разминаването на мандатите и приемствеността може да се загуби, тъй като голяма част от комисията ще трябва да си тръгнат по едно и също време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Радвам се, че по отношение на приемствеността господин Костадинов е съгласен, че и сегашната разпоредба с петгодишния мандат осигурява тази приемственост.
Що се касае до другото. Господин Костадинов, ако Министерският съвет има някакви намерения, първо, той може да ги изрази единствено чрез решение на Министерския съвет. Останалото е невалидно. Вие може да имате някаква информация, аз нямам такава и пленарната зала мисля, че няма такава информация. Нещо повече: считам, че Министерският съвет не може да превишава правата си, законите, които определят срок на всяка една комисия, агенция или каквото решите още. Това е дело на пленарната зала на Народното събрание. Извън всичко това не искам да повтарям моите възражения по същество срещу увеличаването на мандатите на шест години. Ако Министерският съвет има ясна и защитима позиция, добре е като вносител представителите на Министерския съвет да я изложат тук. Аз не я чух. Наистина не я чух. Не може да бъде аргумент „дайте, понеже КЗК били толкоз години, да направим толкоз”. След това ще започне по друго да се мери. Не може по този начин! Отново моите възражения остават абсолютно същите и призовавам да не се подкрепи § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 4? 
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм специалист по тези електронни технологии, но смятам, че след всичката дискусия по този параграф на всички стана ясно, че не е ясно защо увеличаваме от 5 на 6 години. Мисля, господин председател, че и Вие споделяте моето твърдение, мотивът че други комисии съвсем не значи, че трябва и тази комисия да бъде така. 
А това, че трябвало, след като на председателя е 6 години, да станат и членовете на толкова, е буквално подаване на топката вътре в Тройната коалиция, за да можем да уредим не само председателя и членовете. Горчивата истина е, че тук се осигуряват условия и време, за да може да бъде наложен монопол на това, което е най-голямото оръжие, тоест тези технологии при манипулирането в един или друг случай. 
Така че аз като член на Комисията по транспорт и съобщения и като представител на парламентарната група на Българска нова демокрация заявявам, че ние няма да подкрепим този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за реплики. 
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 4? Пуснах звуков сигнал, но ще помоля все пак квесторите да поканят народните представители, утре ще гласуват текстове. Как ще гласуват тези текстове, без да са чули аргументите в едната или другата насока?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение за създаване на нов § 4а, което е оттеглено.
По § 5 има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не се чете, след като е подкрепен.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Само че той е толкова дискусионен, колкото и предишният.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: § 5 е : ”чл. 27, ал. 2 се отменя”. Нали така? Ал. 2 е: „Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията”.
И тогава какво ще стане? Кой го е правил този закон, господин Мирчев?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Рангелов, елате кажете защо ще трябва да отпадне ал. 2?
Господин Костадинов, обяснете ни! Еднолично ли някой ще решава тези въпроси?
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Комисията за регулиране на съобщенията беше създадена през 2003 г., тоест през 2003 и започна да функционира през края на януари месец 2003 г. За три години имах честта да бъда неин заместник-председател, преди да стана народен представител в рамките на това Народно събрание.
Тогава комисията работеше в отсъствие на разпоредби на сега съществуващата ал. 2, която обяснява по какъв начин трябва да бъдат приети съответните правила. В рамките на предното правителство два пъти незаконно беше уволняван бившият председател на комисията Георги Александров, след което два пъти беше възстановяван от съда. И след като тогавашното правителство установи, че няма законосъобразен начин той да бъде отстранен, интуито персоне беше променен законът, за да му бъдат вързани ръцете, да му бъде наложена някаква рамка, в която да действа. Тук не говорим за решенията, които взема комисията по същество в своята регулаторна политика, а говорим за правомощията на председателя като ръководител на администрацията, като разпоредител с бюджета на комисията – неща, които са по-скоро или изцяло имат административно-стопански характер.
Предложението, което беше прието преди няколко години, създаваше един доста тромав ред, където за всяко решение за уволнение, образно казано, на една чистачка и назначение на един шофьор, председателят трябва да взема съгласието на останалите комисари. А на други места в закона се казва, че председателят представлява комисията. Съгласете се, че няма как бюджетът на комисията да се упражнява освен от председателя, и от комисарите. Така че с предложението за отпадане на ал. 2 от Министерския съвет се поправя една несправедливост, която беше направена преди няколко години, пак казвам, изключително интуито персоне насочена към определена личност, абсолютно конюнктурно приета преди няколко години. Тогава също бях привърженик за нейното неприемане. Така или иначе беше приета. В момента с нейното отпадане се постановява една справедливост. Както комисията в периода, в който съм бил неин заместник-председател е могла да работи и председателят си е имал своите правомощия и твърдя, че е работила достатъчно почтено, открито и без каквито и да е проблеми, така и сега с падането на ал. 2 няма да се създадат проблеми, напротив, ще се облекчи работата на администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Казвате, че преди няколко години нарочно са сложили ал. 2, за да вържат ръцете на председателя.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законът е публикуван през м. май 2007 г. 
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Преди две години, а не преди три – от 2003 до 2007 г. е работил без такива правила. Тук говорим за административни правоотношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, т. 4 и 5. Защо председателят трябва да иска разрешение на цялата комисия при назначаването на някаква длъжност?
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): За това говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз настоях вносителят да изкаже своите съображения, защото очевидно след това няма да мога да взема думата. Но все пак, тъй като моите съображения са ясни, аз ги казах и в комисията, първо, заявявам, че не само ще гласувам против § 5, но призовавам колегите, макар и много малко в залата, да гласуват против § 5.
Параграф 5 отменя ал. 2. Защо е въведена ал. 2? Това, което каза господин Костадинов освен фактологическата грешка, че всъщност Законът за електронните съобщения с ал. 2 е действително от една година и половина.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): От две години.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не е от две години. През тази година и половина – от м. май 2007 г. досега, бяха правени 4-5 промени, но никой нито веднъж не се сети да премахне ал. 2.
Първо, предложението за премахването на ал. 2 е в съответствие с предишното предложение от вносителя Министерски съвет, който искаше специално председателят да има по-дълъг мандат. И тук вече продължава с разширени функции на председателя. Това влиза в противоречие с основния принцип, за който преди малко говорих, принципът на колегиалност. Това е един колегиален орган и оттук вече произтича ал. 2. 
Нещо повече. Искам да ви кажа, без да цитирам конкретни имена, че при липса на ал. 2 и при един некачествен председател на Комисията за регулиране на съобщенията, нещата ще станат неуправляеми. Имало е такива случаи. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.) Или управляем от този, който нарежда на председателя на комисията. Затова аз считам, че ал. 2 трябва да остане. 
Нещо повече. Имам някои въпроси към заместник министър-председателя Ивайло Калфин, свързани с финансовите въпроси на Комисията за регулиране на съобщенията и ще се види, че ако ал. 2 отпадне, там действително може да има малко безконтролно разходване на бюджета. Защото чрез ал. 2 ние освобождаваме всъщност четиримата членове от отговорност по отношение на бюджета. И е казано, че председателят е този, който и организира, и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията, докато съгласно ал. 2, това ще се извършва по правила, приети с решение на комисията, което е нормално за един колегиален орган. Нормално е не само за тази комисия, а навсякъде, където един орган е колегиален, да действа по този начин. 
Колегата Костадинов казва, че за чистачите трябва да се иска съгласие. Не чистачите са проблем, господин Костадинов – Вие знаете много добре, там въпросът беше за хората, които стоят непосредствено след комисарите. 
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Отгоре до долу.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Отгоре до долу, но това отдолу никой не се запъва – секретарка или чистачка, дали да бъде назначена или уволнена. 
Но с премахването на изискването за правила по отношение на т. 4 – сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори, вие давате всъщност възможност на председателя на комисията да наложи еднолична воля в цялата кадрова политика на Комисията за регулиране на съобщенията. Поради това че тази комисия е независим орган, ние, като въвеждаме това да премахнем ал. 2, правим тази комисия зависима от волята на председателя или по-точно, както каза колегата Ралчев, от волята на този, който стои зад председателя. 
Нека в крайна сметка имаме предвид, че комисията се формира като състав по определен принцип – и неслучайно е въведен този принцип, с участието на министър-председателя при назначаване на председателя, на заместник-председателя – назначаван от Народното събрание заедно с двама от членовете, и един член – назначаван от президента на Републиката. Това се прави, именно за да не се допусне еднолична воля на председателя и на този, който го е назначил. Защото той тогава ще изпълнява неговата воля.
По тази причина, уважаеми колеги, категорично настоявам: не подменяйте принципа, по който е създадена Комисията за регулиране на съобщенията. Гласувайте против § 5! Няма стойностни аргументи за подобно действие за отмяна на ал. 2. Благодаря ви.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): От 2003 до 2007 г. как е съществувала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, да разбирам ли, че правите предложение за отпадане на § 5?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Точно така, господин председател. Формално е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 5?
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Колеги, смятам, че на всички стана ясно, че тук се направи опит да се манипулират хората, които поне са тук, в тази зала, като се извади претекстът, че един вид председателят на тази комисия няма право да освободи даже чистачката и да назначи нова. А зад всичко това стои точно монополната власт на нейния председател. Ако се отмени ал. 2, комисията престава да бъде комисия и колективен орган и става орган, който се управлява еднолично и в никакъв случай няма да бъде регулатор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 6 комисията подкрепя предложението по т. 1 – мое, на господин Стойко Танков, Борис Николов, Иван Матеев Иванов и Съби Давидов.
Предложението по т. 2 се оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 със следното подобрено съдържание:
„§ 6. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 9 се изменя така:
„9. изготвя, приема или предоставя за приемане от компетентните държавни органи подзаконовите нормативни актове в случаите, предвидени в този закон;”.
2. Създава се нова т. 16:
„16. контролира ефективното използване на номерата от Националния номерационен план.”
3. Досегашните точки 16-22 стават съответно точки 17-23.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 7 има оттеглено предложение на същите народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 7? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 8 комисията подкрепя предложението на колегите, които заедно с мен сме предложили параграфът на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 9, който става § 8, да придобие следната редакция:
„§ 8. Член 47 се изменя така:
„Чл. 47. (1) Съветът за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията издава лицензии, въз основа на които се разпространяват радио- или телевизионни програми чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
 (2) Лицензиите по ал. 1 дават право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на териториалния обхват, посочен в разрешението.
 (3) Радио- или телевизионните програми се разпространяват от предприятието по ал. 2 въз основа на писмен договор между предприятието и радио- или телевизионния оператор, освен ако в закон е предвидено друго.
 (4) Предприятието, осъществяващо електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, разпространява лицензирани телевизионни програми, които са с вид и профил, определен, съответно съгласуван от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този параграф има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 9 със следното съдържание:
„§ 9. Създава се чл. 47а:
„Чл. 47а. (1) Радио- и телевизионен оператор, който създава програма, която се разпространява чрез индивидуално определен ограничен ресурс, не може да получи разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
 (2) Ограничението по ал. 1 се прилага и по отношение на лица, свързани с оператора по ал. 1 по смисъла на Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Ангелов, заповядайте.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Това е важен параграф. Веднага искам да кажа, че аз и Парламентарната група на ОДС сме съгласни с него.
Вземам думата, за да ви обърна внимание върху този параграф, за чл. 47а, за да кажа всъщност какво казват тези сложни инженерни термини. Те казват, че който произвежда програма по Закона за радиото и телевизията, няма право да взема мултиплекс, няма право да бъде мрежови оператор. И това е правилно.
Искам да стане много ясно, че това е правилно. Когато се изказвам по следващия параграф, ще го свържа с този параграф. Той е правилен, така се оперира в Европейския съюз и в света. Този, който притежава и създава програма, няма право да има мултиплекс и да има мрежа. Това е добре. Обръщам ви внимание върху него. След малко ще взема отношение и ще ви припомня думите, които съм казал сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Костадинов, заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Господин председател, господин Ангелов! Аз си спомням дебата, който водихме с господин Ангелов в комисията. Във връзка с това, което той каза току-що, и във връзка със следващия чл. 48, ал. 5, аз правя предложение по § 9 за редакция в чл. 47а – в ал. 1 думите: „който създава програма, която се разпространява чрез индивидуално определен ограничен ресурс” да отпаднат.
Член 47а, ал. 1 да придобие следния вид:
„Чл. 47а. (1) Радио- и телевизионен оператор не може да получи разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.”
Когато дойдем до следващия чл. 48, ще помоля отново да ми дадете думата за редакционни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костадинов, моля да ми дадете текста, за да можем утре, когато гласуваме, да знаем точно какво гласуваме!
Господин Ангелов, Вие искате нещо като реплика ли? Заповядайте.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Неслучайно станах, за да кажа, че така внесеният, макар и в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в Комисията по транспорт и съобщения текст на чл. 47а е правилен и трябва да остане така. Пак ще кажа защо. Защото този текст казва, преведено на български, следното: който прави съдържание и програма, няма право да има мултиплекс и да има мрежа да разпространява, да бъде мрежови оператор. Така е в цяла Европа, Америка, в цял свят.
Всяка промяна на този текст няма да създаде добри условия. Не може собственик на съдържание, на програма, или свързано с него лице, да бъде собственик на мрежа, кабелен оператор или собственик на инфраструктура, кули, вишки, антени и така нататък.
Ако променим този текст, както се предлага, ние ще нарушим заложения принцип – собственикът на съдържание и програма не може да бъде технически собственик – собственик на цифровизация и на мрежа.
Моля този правилен текст, макар и внесен в нарушение на правилника, нелегално натрапен, да бъде подкрепен. Нашата парламентарна група ще го подкрепи. Не подкрепяйте никакво друго предложение за чл. 47а, § 9. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика.
За втора реплика, заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, аз чух Вашето предложение. То всъщност означава, че от текста отпада вметнатото изречение и текстът се редуцира до: „Радио- и телевизионен оператор не може да получи разрешение” и така нататък. 
Ако такъв текст се запази, трябва да има легална дефиниция за радио- и телевизионен оператор в Допълнителната разпоредба. Веднага отгърнах закона – такава легална дефиниция няма, което означава, че всеки може да иска да се вмести в това, че е радио- и телевизионен оператор. Ако има легална дефиниция, в която да се запише, че радио- и телевизионен оператор е юридическо лице, което създава програма, която се разпространява чрез индивидуално определен ограничен ресурс, тогава вече аз имам увереността, че това вметнато изречение може да отпадне. В противен случай считам, че трябва ясно да остане този текст, който фиксира за какъв именно радио- и телевизионен оператор се касае. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. 
Има ли друга реплика към господин Костадинов? Няма. 
Заповядайте за дуплика, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Господин Ангелов, първо към Вас – извинявайте, ако съм направил лапсус и не съм бил разбран правилно. Текстът, който предлагам, е този, който прочете господин Иван Иванов. Тоест предложението ми е да отпадне „който създава програма, която се разпространява чрез индивидуално определен ограничен ресурс” и да придобие следното съдържание: „Радио- и телевизионен оператор не може да получи разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс” и така нататък. 
Легална дефиниция има в Закона за радиото и телевизията, но е възможно, ако държите, господин Иванов, в Заключителната разпоредба (реплика от народния представител Иван Иванов) - да бъде записано и в този закон. 
Според мен предложението ми е редакционно в посока на дебата, който водихме с Вас, господин Ангелов, в комисията и в подкрепа на Вашата теза, която изказахте преди това. (Реплика от народния представител Румен Ангелов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 10 да придобие следната редакция:
„§ 10. Член 48 се изменя така:
„Чл. 48.	(1) Комисията, при спазване изискванията на процедурата, предвидена в Глава пета, открива процедура на конкурс за избор на предприятие, което може да получи разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. 
	(2) В експертната комисия за провеждане на конкурса се включват и двама представители на Съвета за електронни медии, определени с решение на съвета.
	(3) Предприятие или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, на което е издадено разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, не могат да бъдат радио- или телевизионни оператори и нямат право да създават радио- или телевизионни програми.
	(4) Предприятието, получило разрешение по ал. 1, разпространява радио- или телевизионни програми съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията. 
	(5) Предприятие или свързано с него лице по смисъла на Търговския закон, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване няма право да изгражда електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми, освен чрез предоставения индивидуално определен ограничен ресурс и по посочения за това начин в разрешението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? 
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това е най-опасният текст! Параграф 10, чл. 48, ал. 3 и 5, предложени, отново казвам, в последните минути на заседанието на Комисията по транспорт и съобщения! Тези текстове не са обсъждани от народните представители, не бяха раздадени предварително на нито един народен представител. С голям зор получих от председателя на комисията един текст в момента, когато го предлагаше устно той самият, който на всичкото отгоре е различен от това, което е написано вече в доклада. Ама много различен.
Предлага се ал. 3, която, погледнато отгоре, казва същото, което казва чл. 47а. Само така изглежда обаче. 
Защо е необходима ал. 3, която казва: Предприятие или свързани с него лица по... Търговския закон... не може да получи ограничен ресурс, ако е радио- или телевизионен оператор, и няма право да създава радио- и телевизионни програми? 
Нали това го забранихме в чл. 47а? Нали преди малко казахме ясно: който е собственик на програма, на съдържание, създава програма и съдържание, не може да има мултиплекс, не може да бъде и мрежови оператор. Защо се прави това уж същото предложение? 
То е насочено към Закона за радиото и телевизията, който регламентира как чуждестранните оператори работят в България или тези, които са свързани с чужди програми. 
Ако приемем ал. 3, някой, не знам кой, казва следното и ни забранява като народ и държава чрез нашите гласове: нито един европейски инвеститор, който инвестира в мрежа, в мултиплекс, не може да инвестира в България, защото всички инвеститори от Европейския съюз са свързани – абсолютно всички, без изключение – с някоя телевизионна програма, най-вече с националните си програми, както е нашата тук – БНТ. Примерно австрийският оператор е свързан с Националната австрийска телевизия.
Приемайки този текст, ние ще забраним на тези хора да инвестират, да дадат ноу-хау, да вкарат пари, да направят качествено цифровизиране в България, защото те са свързани с някаква телевизионна програма, с някакво съдържание, което не е на територията на България.
Приемайки този текст, тази малка подробност отпада. 
Досега какво става? Той може да е свързан, може да пренася 20 телевизионни програми в Австрия, но на нашия пазар тези програми, в нашите мултиплекси тези съдържания не се качват. Няма проблем за нашия пазар, не се нарушава законът. 
С този параграф някой български инвеститор иска да забрани чрез нас в България да инвестират професионалисти от Европейския съюз. Кой от нас ще поеме тази отговорност?! Кой ще гласува утре този текст? Ние гоним европейските компании от България, а вече се намираме в една държава, която се казва Европейски съюз! 
Това е ново корпоративно искане. Това е дългосрочен тежък, лош замисъл. Това е тежка опасност за демокрацията в България. Това ще унищожи малките собственици на програми, това ще постави като цяло под въпрос дали в България ще се случи цифровизация. Това е опасен текст – надявам се да съм бил ясен. Той нарушава дори това, че сме член на Европейския съюз. Ние казваме: хем сме член, хем не сме. Хем сме член на Европейския съюз, хем вие няма да работите при нас. 
Много сериозен замисъл с много хитро написан текст. Много хитро! Прочетете го, за да видите за какво става въпрос. 
Моля като четете текста да направите препратки и към Закона за радиото и телевизията. В чл. 125 са записани раздели за това как се разпространява, чуждестранните оператори какво правят, собствениците на програмите... Отпадайки това, отпадайки, това е препратка, на практика ненужна, много хитра, корпоративна поправка, ние ще забраним на чужди инвеститори да изградят мрежа или да взимат мултиплекси в България.
Надявам се да съм бил ясен. Още един път ви моля: прочетете внимателно ал. 3 от чл. 48 и не я приемайте! Тя не е добра за никого! Тази не е добра дори за тези хора, които я предлагат!
Поради това правя предложение от залата, тъй като не съм имал възможност, в комисията беше в последната минута, съвсем нелегално вкарано, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Можете в залата да го направите предложението. Ще бъде гласувано.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Минаваме към новосъздадената...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Все пак, времето Ви изтече, това е второ четене – пет минути и половина говорите по този текст.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Ама, аз сега вземам думата по ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, говорим по тестове, след това по § 11 ще можете да се произнесете, а сега има процедурно предложение за отпадане на текст и ще бъде гласувано.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Много е важно, госпожо председател! Нямам ли поне малко време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ама, как малко? Господин Ангелов, моля Ви!
РУМЕН АНГЕЛОВ: Добре, господин Мирчев ще ми направи реплика, за да мога да довърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, ще можете да се доизкажете. Е, за три минути в рамките на дупликата ще можете да довършите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз ще направя реплика, защото господин Ангелов си позволи да отправи критика към комисията. Текстовете не са извадени в последния момент, господин Ангелов!
Член 48, ал. 1 на вносителя е същата, която е предложена.
Член 48, ал. 2 – на вносителя я има като ал. 3, господин Ангелов.
Алинея 2 я допълваме – в Съвета за електронни медии да бъдат членове. Това го има и в сегашния закон, но тъй като даваме нова редакция ...
Алинея 4 я има в текста на вносителя.
Единственото ново е ал. 5, за да съответства на ал. 3, че не могат да бъдат радио- и телевизионни оператори и нямат право да създават радио- и телевизионни програми.
И в ал. 5 казваме, че не могат, нямат право да изграждат електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми. Това е новото.
И второто, когато правим един закон не го делим за български участници, за участници от страните – членки на Европейския съюз. Хармонизацията на законодателството изисква всички да бъдат поставени на равноправна основа, така че не приемам критиката, която отправихте, че тези текстове сме ги извадили от джоба в последния момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли втора реплика към господин Ангелов? Няма.
За дуплика имате думата, господин Ангелов. Можете да обосновете предложението си по другите алинеи.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): В последния момент бяха извадени – ето ги промените в ал. 3! Не са обсъждани никога. Така е и ал. 5, има и други. И нека по същество да се изкажа, господин председател, защото няма време – за Вас време има, за мен няма!
Новата ал. 5, предложена уж от името на комисията, а всъщност одобрена само от 6 народни представители от 21, искам да кажа, че повечето напуснаха, както и аз, тя трябва да отпадне. Защо? Алинея 5 създава монополно състояние на пазара, монопол в цифровизацията. Веднъж трите мултиплекса се дават на един и задължаваме Българската национална телевизия и Българското национално радио да го качат на единия от трите мултиплекса.
Добре, събрало се мнозинството, решило, не можем да се преборим! С ал. 5 в чл. 48 се създават сериозни препятствия в отношението „собственик мултиплекс – собственик на мрежа и инфраструктура”. Там не трябва да има разделение.
Няма сериозен инвеститор, който да дойде, да изгради, да хвърли 300, 400 или 500 млн., да направи сериозна цифрова мрежа и да няма право да има мултиплекс или всъщност да има право да има мултиплекс, но по тази 500-милионна мрежа или 200-милионна, или 300-милионна, зависи каква е, той има право да излъчва само собствената си честота, честотен диапазон и програмите, които са включени в неговия ресурс.
Това е препятствие отново с цел създаване на напрежение на пазара, с цел – монопол.
Представете си, първи етап – три мултиплекса, мрежа, а след това започват регионалните цифровизации – всеки регионален оператор ли трябва да прави мрежа? Ами, то няма да останат канали, кабели, оптично-влакнести кабели, кули, вишки в тази държава! Това е направено с цел да се затрудни сериозен инвеститор, който иска да дойде, да модернизира съществуващата аналогова мрежа, която ще бъде спряна на 31 декември 2012 г., за да не може да я модернизира, да не се стартира веднага, да я обезцени тази мрежа, да не може да се прави, защото това са големи инвестиции, милиони, милиони левове, да не може да се създава мрежа и по този начин да монополизира и мрежата.
Монополизирайки мрежата – скъпа услуга на мрежата, некачествена, скъпа услуга на вече монополизираните мултиплекси, скъпо за тези, които произвеждат програми. Те няма да могат да издържат на това нещо, ще фалират и ще останат максимум две големи медийни групи. 
С този текст отново препятстваме навлизането на чужди инвеститори на нашия пазар. Искам ясно тук да кажа, че в България цифровизация се прави по Закона за електронните съобщения, а не по Закона за радиото и телевизията. Държавата в Европейския съюз, която се дава за пример за цифровизация, е Австрия. В Австрия и в другите държави е отделено това, което го отделихме, но няма ограничения оттук натам пазарът на пазарен принцип да се прави, защото дори и националните медии, които ние ще качим на мултиплекс, ще бъдат зависими. В закона е записано, че Българската национална телевизия и Българското национално радио се разпространяват и излъчват разходоориентирано. Как да е разходоориентирано като те няма да имат избор? На този мултиплекс, на тази мрежа ще правиш това, ще плащаш толкова. Къде е защитен данъкоплатецът? Никъде!
Разбирам, колеги, че нямам време. Не искам да съм нахален, госпожо председател.
Колеги, призовавам ви да гласувате “против” ал. 5 в чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението първо беше за отпадане.
РУМЕН АНГЕЛОВ: За ал. 3 направих, сега правя предложение за отпадане и на ал. 5 в чл. 48.
Ако някакси имам време, още ще говоря! ... Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 10 има ли други желаещи за изказване?
Господин Костадинов, заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, господин Ангелов! Въздържах се да не Ви репликирам, за да не се получи така, че цялото обсъждане да е някакъв диалог между нас двамата, макар че по отношение на ал. 3, според мен, Вие казахте доста неистини.
Единствената цел на ал. 3 е да не позволи заобикаляне на приетия чл. 47а, затова вкарваме свързаните лица, за да не обясняваме тук как приемаме европейска практика и само с един параграф по-надолу да отваряме вратичка на някой чрез свързани лица да заобиколи приетия малко по-нагоре параграф.
Нищо от това, което Вие казвате за операторите в Европа, за техните дъщерни компании и така нататък, не е вярно, защото там важат същите принципи – операторът на мултиплекса няма право да бъде радио-телевизионен оператор, няма право да произвежда програма, така че обвиненията, които отправихте към вносителите за начина, по който е приет текстът, са некоректни. Аз мисля, че ги правите единствено от желание за опозиционност.
Аз подкрепям предложения текст за ал. 3 и призовавам колегите, които са в залата и които утре ще гласуват, да не се съобразяват с призива на господин Ангелов и да си подкрепят ал. 3, която цели да бъде една бариера пред заобикаляне на приетия § 9 – чл. 47а.
Правя формално предложение за редакция на ал. 5 в чл. 48 като предложението ми е да отпадне последната част, а именно думите след запетаята на предпоследния ред: „освен чрез предоставения индивидуално определен ограничен ресурс и по посочения за това начин в разрешението”. Предлагам те да отпаднат и текстът да придобие следния вид:
 „(5) Предприятие или свързано с него лице по смисъла на Търговския закон, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване няма право да изгражда електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми.”
Това редакционно предложение е именно в подкрепа на разумния аргумент да се създават пречки пред монополизиране на тази дейност. Смятаме, че чрез него се постига някаква гаранция против потенциалната възможност да има монопол, така че това е моето формално предложение. Ще Ви моля утре, когато се гласува, да го подложите на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика на господин Костадинов?
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, не разбирам защо на бариера трябва да слагаме бариера. След като ясно сме регламентирали в чл. 47а – собственик, производител на програма, на съдържание – няма право на всичко останало. На тази бариера каква още да сложим?! Тук обаче това не е бариера на тази бариера. Ако е така, е безсмислено. Направо да я махаме. Тук пише "Предприятие или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон". Има една препратка към радиото и телевизията, където се заличават ...
Това го приехте в комисията – "При разпространение с технически способи, посочени в Закона за радиото и телевизията” се заличават. Вижте ги тези способи и тогава ще разберете, че отпадайки тази препратка, така написаният текст, който на практика не е бариера пред онази бариера, а има друг смисъл. Ние казваме: "Ако във Франция ти си инвеститор и си собственик на мрежа или мултиплекс и пренасяш някаква програма, примерно националната, си свързано лице с някаква програма". Но тя не е българска, господин Костадинов.
Оставяйки този текст така, значи тук става въпрос за свързани лица за целия Европейския съюз. Ако махнем този текст, си остава както си беше. Дошъл някой в България, прави френска програма, излъчва я в нашата територия, в нашия ефир, през наш мултиплекс, наша цифрова мрежа – нямаш право да правиш такива неща. Но ако го оставим, това означава, че който и инвеститор да дойде, в неговата държава ще му бъде намерена свързаност.
Камене, повярвай ми в това нещо. Убеден съм в правотата си. 
Госпожо председател, това беше репликата ми. Поддържам двете си предложения за отпадане на ал. 3 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Господин Ангелов, понеже чух от колега в залата, но не можах да разбера от кого идва въпросът, правя декларация, че нямам никакъв интерес по този закон или свързани с мен членове на моето семейство, мои близки – както по Закона за конфликта на интереси, така и по всички възможни разширителни тълкувания.
Според мен не е необходимо да правим тълкуване къде и какво ще се случи, господин Ангелов, да делим на български национални, локар-инвеститори, на инвеститори от Европейския съюз, защото според мен това е нонсенс. Текстът е много ясен и с него се цели да бъде създадена бариера пред заобикаляне на чл. 47а от предходния параграф. Мисля, че всякакви други тълкувания, които Вие правите в момента, са свободни интерпретации и те нямат никаква връзка с реалността. По никакъв начин според мен те не трябва да бъдат взети предвид. Както казах, текстът е екзактно ясен: "Предприятие или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, на което е издадено разрешението... , не могат да бъдат радио-или телевизионни оператори." Не чета целия текст, за да не досаждам.
Всичко останало според мен е плод или на неразбиране, или не дай Боже на други скрити интереси. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма други желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов параграф 11 със следното съдържание: 
"§ 11. Създава се чл. 48а:
"Чл. 48а (1) Комисията без конкурс издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, предназначена за разпространение на обществени телевизионни програми, изготвени от Българската национална телевизия и Българското национално радио.
 (2) Редът за издаване на разрешението по ал. 1 се определя в специален закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Иванов е искал да се изкаже по § 10. Господин Иванов, когато аз Ви подканих, Вие говорехте с господин Ангелов и не ме чухте. Така че вината не е моя, но въпреки това Ви давам възможност да се изкажете по § 10.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз действително исках думата, но колегата Ангелов разговаряше с мен и Вие от председателското място не видяхте, че вдигам картата си за изказване.
По отношение на ал. 3. Ще се радвам господин Костадинов да ме чуе.
Имаме чл. 47а, чиято ал. 1, господин Костадинов, гласи: „Радио и телевизионен оператор... няма право да получи индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения ...".
Дали е така? Мисля, че съвсем екзактно го съобщавам.
Ако погледнем ал. 3, тя се явява напълно огледален образ.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): И свързаните лица обаче ...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ако се касае за свързани лица, нека да намерим начин в чл. 47а да ги въведем. Тогава ал. 3 става абсолютно безсмислена. Ал. 3 на чл. 48 разглежда хипотезата в обратна посока.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Плюс свързаните лица.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да, но свързаните лица могат да бъдат и при оператора. Тогава защо трябва заради свързаните лица да има ал. 3 в чл. 48? Аз съм съгласен, че текстът трябва да бъде изчистен напълно, но считам, че това не е добре направено. Ако свързаните лица бяха въведени в ал. 1 на чл. 47а, ал. 3 е абсолютно безсмислена. Няма съмнение, че юридическо лице, което има издадено разрешение за ползване на индивидуален определен ограничен ресурс, по никакъв начин не може да направи постъпки да бъде оператор, защото веднага попада под удара на чл. 47а. С други думи материята се изчерпва изцяло с чл. 47а.
По отношение на ал. 5. Не мога да направя това тълкувание, което прави колегата Ангелов. Отнасям се с доверие към неговите думи. Подкрепям последната добавка да отпадне, защото тя въвежда изключение, което не трябва да се допуска.
Ще направя по-общо изказване.
Първо, за мен остава неизвестно защо вносителят на промените в закона – Министерският съвет, не предложи тези текстове. Текстовете бяха предложени от членове на комисията, ако не в последния ден, то в суматохата при дългото гледане на този закон. Това може би не случайно, но обикновено е свързано със защита на корпоративни интереси, зад които прозират политически интереси. Това е печалната истина в България. Казвам го едно към едно. Не държа вие да споделяте мнението ми, но това е така.
На следващо място, след като за част от текстовете ние се позовавахме на европейските директиви и се говореше за хармонизиране, съгласуване и така нататък, питам: такава ли е практиката в страните-членки на Европейския съюз по отношение на това твърдо разделяне на оператори, собственици на цифровите платформи, на ограничения честотен ресурс и на мрежата? Така ли е? Ако не е така, защо искаме да въведем това в България?! Защото, отново казвам, по начин, по който бяха направени предложенията и отстоявани промените, за да се стигне до пленарната зала, имам дълбоки съмнения, че се защитават корпоративни интереси на явно големи играчи в този сектор. Това съвсем скоро ще излезе наяве, което, госпожо председател, личи от следващия член. 
Ще направя изказване, но виждам, че господин Камен Костадинов искаше да ми отправи реплика по повод на моето изказване по чл. 48. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплика към господин Иванов по предходния § 10?
Давам думата на господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми колега Иванов! Казахте, че подкрепяте предложението, съгласен сте с предложението на колегата Костадинов последното изречение в § 5 да отпадне. Всъщност с това изречение се казваше, че ако имаш мултиплекс, можеш да правиш мрежа и по тази мрежа можеш да разпространяваш само своите програми от твоя мултиплекс. Като се махне това изречение, става още по-тежко – имаш ли мултиплекс, нямаш право да правиш мрежа, нямаш право да си кабелен оператор. Това не е правилно. Отново казвам, цялата ал. 5 трябва да отпадне, а не само това изречение, защото по този начин се насича цялата техническа част. Правилното, доброто, практиката в Европейския съюз, практиката в Америка, в Австралия е: няма проблем да си собственик на техническата част, след като не си собственик на програмата. Имаш мрежа, можеш да правиш програма, можеш да пренасяш по собствената мрежа и по собствената си инфраструктура и други програми, друг може да направи такава мрежа, за да се получи такава конкуренция, за да се получи възможност за разходоориентиране на излъчването на определени програми.
В тази ситуация, оставяйки ал. 5, не получаваме конкуренция, не получаваме свобода на пазара, не получаваме свобода на бизнеса, не получаваме свобода на инвестициите. Получаваме разкъсване на трите сектора – програма, мултиплекс мрежа, инфраструктура. Това е необосновано. Няма никаква икономическа логика. Създават се изкуствени препятствия с цел унищожаване на по-малките и на средните собственици на телевизионни програми, монополизиране на цифровия ефир и монополизиране на мрежата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Аз няма да вляза в спор с колегата Ангелов, но казах моите съмнения. Текстовете бяха редактирани буквално до последния момент, до последните заседания. За мен това е достатъчно основание за съмнения. 
Има обаче и нещо друго. Аз неслучайно зададох въпроса каква е практиката в Европейския съюз, но не получих отговор. Мисля, че можех да получа отговор от вносителите, които имат право да вземат думата по всяко време. Обстоятелството да искам да зная как е в Европейския съюз се дължи на факта, че например в енергетиката има ясно разделение в трите части. Те са: производителите на електроенергия, мрежата като национална мрежа и след това са електроснабдителните предприятия. Мъчих се да видя дали този модел се реализира тук и дали това е европейска практика. Ако това се направи, но се направи действително безупречно, ако по никакъв начин не се монополизира нито един от тези сектори, нещата биха били добре. Но моите съмнения остават и затова исках и по-подробни разяснения. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преминаваме към дискусия по § 11, представен от господин Мирчев. 
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Госпожо председател, по § 11 имам едно наистина категорично възражение. Ще ви прочета какво гласи § 11 в неговото начало: „Комисията без конкурс издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър...” А ал. 2 казва, че редът за издаване на това разрешение се определя в специален закон.
Аз питам какви са аргументите комисията без конкурс да издава това разрешение, когато ставаше въпрос за монопол и защита на корпоративни интереси? Прощавайте, но ние фактически възлагаме на комисията да защити корпоративния интерес на някой голям играч и за мен няма логика и няма защита на обществения интерес, когато такова разрешение, което е от изключителна важност за по-нататъшното развитие на сектора в България, ще бъде издадено без конкурс. Кой ще гарантира обективността на комисията? Кой ще гарантира какви са критериите, поради които е издадено това разрешение? И, пак повтарям, защо без конкурс, когато за всички други дейности ние заявяваме, че трябва да има конкурси по ясни правила и т.н.? Аз дори не съм сигурен дали няма постъпи възражение от страна на Европейската комисия, когато тези текстове след гласуването им отидат и в Европейската комисия. 
Наистина може ли някой тук в тази зала да ми обясни, но ясно, а не с общи приказки коя е причината да се иска в чл. 48а комисията да издава това разрешение без конкурс? Считате, че няма да има втори кандидат? Че този монополист, който се очертава, ще купи другите да не кандидатстват и той ще бъде единственият? Или че те ще бъдат отстранени априори, ще бъдат предупредени да не си подават документите. Какво значи това без конкурс?
Госпожо председател, правя формалното предложение за отпадане на думите „без конкурс”.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика? Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Господин Иванов, наистина моментът е спорен и аз по-скоро бих подкрепил идеята на БНТ и на БНР да не се дава право без конкурс. Но очевидно в случая мотивът на вносителя е държавата като изключителен собственик на своя радиочестотен спектър, който е делегирала за управление на Комисията за регулиране на съобщенията, да решава на своите обществени оператори – Българското национално радио и Българската национална телевизия, да бъде предоставен без конкурс радиочестотен спектър, за да разпространява обществените програми. Това са мотивите, господин Иванов. В случая виждането на Министерския съвет е такова. Ако влезем в спор дали БНТ и БНР трябва да получават, дали те правят това, което им е вменено със закон, това е една дълга дискусия, в която ние с Вас в един момент можем да стигнем до едно и също мнение. Но това е бил водещият момент, в никакъв случай не се създава предпоставка за корупционна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? 
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам реплика към колегата Иванов, разбира се, за да имам време да говоря.
Каква опасност има в Българското национално радио и Българската национална телевизия, ако остане предходният текст, както колегата Иванов правилно посочи проблема? Ние ги принуждаваме да си изградят собствена мрежа. Колко пари струва тя? Представителите на правителството и на ДАИТС да кажат. Говоря за ал. 5. Как така с тази ал. 5 ние ще принудим БНТ и БНР да си изградят своя мрежа. Колеги от ДАИТС, колко струва изграждането на една мрежа за данъкоплатеца на България? Как така с тази ал. 5 вие императивно казвате данъкоплатецът да извади половин милиард? Защо? И вие да дадете обществените поръчки. Как ще стане тази работа? 
Това, колеги, е шестото безумие, което се съдържа в ал. 5. Другите пет досега ви ги изговорих.
Дойде време да ви кажа и за БНТ и БНР. Минавайки по този начин към цифров ресурс на националните медии, ако не отхвърлим ал. 5, ние ще принудим държавата, ще принудим данъкоплатеца да изгради мрежа. Това не е добре, това не е правилно и това няма да стане. И като не стане поради причина примерно, че нямаме средства в бюджета, националните медии ще попаднат в монопола на този човек или това предприятие, което ще вземе мултиплексите, което ще вземе и мрежата. Ако ал. 5 не отпадне, БНТ и БНР са в опасност! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше втора реплика. Ако въобще беше реплика.
Трета реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, моето изказване беше в друга посока. Така, както е записано – „за обществени телевизионни програми, изготвени от Българската национална телевизия и Българското национално радио”, аз питам: колко на брой? Вие ще кажете: Канал 1 само и може би на сателит качена програмата. Да, а ако се размножат и все се изготвят от Българската национална телевизия, питам: те могат ли да изземат един голям брой от възможностите на цифровите платформи? За мен, ако се касае за Канал 1, респективно за Програма „Хоризонт”, а там имаме и Програма „Христо Ботев”, но може да имаме и други, в рамките на една програма няма съмнение, че тя трябва да бъде национално излъчвана. Но така дефиниран текстът позволява да се изисква без конкурс за N на брой програми. Това именно е голямото противоречие, изключая официалната програма, която е на обществената телевизия – Канал 1, за което отново казвам: приемам без никакви уговорки и условия. Останалите трябва да се конкурират, защото иначе никой не стимулира качеството на предлаганата телевизионна услуга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, за да облекча малко залата, предлагам в чл. 48а, ал. 1 думите „без конкурс” да отпаднат – „Комисията издава разрешение”, отпадат думите „без конкурс”, защото в ал. 2 редът за издаване на разрешението ще бъде приет със закон, който ние сме длъжни да приемем до края на този месец или м. март. 
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Приемам го. С това съм съгласен, защото по тоя начин господин Мирчев приема моето предложение. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думите „без конкурс” да отпаднат?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 11 има направено предложение от народните представители Мирчев, Танков, Николов, Иванов и Съби Давидов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този текст има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да взема отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има направено предложение от народните представители Димитър Гъндев и Митко Димитров – създава се нов § 12а със следното съдържание:
„§ 12а. В чл. 61, ал. 1 числото „4” се заменя с „3”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
По § 14 има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров – в § 14, т. 3 се създава буква „в”:
„в) създава се т. 12 със следното съдържание:
„12. изисквания към качеството на услугите.”
Комисията не подкрепя предложението, защото е много общо.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По това предложение на народните представители, включително и по текста на вносителя за § 14, който става § 15, има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
По § 17 има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров – в § 17 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 18 има направено предложение от народните представители Мирчев, Танков, Борис Николов, Иван Матеев и Съби Давидов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров – в § 18 се създава т. 3:
„3. Създава се т. 5 със следното съдържание:
„5. лицето или свързано с него, по смисъла на § 1 от Търговския закон лице, което кандидатства за разрешение за използване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, има издадено разрешение за използване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в същия радиочестотен обхват с национално покритие.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 18, който става § 19, да придобие следното съдържание:
„§ 19. В чл. 84, ал. 1, т. 3 буква „в” се изменя така:
„в) има публични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, както и задължения към комисията, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Матеев.
ИВАН МАТЕЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, моето предложение е редакционно като предлагам буква „в” да стане:
 „в) има публични задължения към държавата, включително и към комисията и осигурителни фондове, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Матеев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. 
По § 20 има направено предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров – по § 20, т. 2 – в ал. 3, т. 1 накрая се добавят думите „и в случай че вследствие от проведените обществени консултации не се налага промяна в броя на разрешенията, които могат да бъдат издадени от комисията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
По § 23 има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията:
„В § 23 т. 1 се изменя така:
“1. Алинея 1 се изменя така:
	“(1) В случай, че наличният свободен ограничен ресурс – радиочестотен спектър не е достатъчен за ползване от всички лица, подали намерение по чл. 90, ал. 2, т. 4 или заявеният свободен ограничен ресурс – радиочестотен спектър не е достатъчен за ползване от всички лица, подали заявление в срока по чл. 91, ал. 1, т. 2, комисията уведомява всички заявители за постъпилите намерения или заявления и за техния брой, и с решение обявява конкурс или търг.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
По § 27 на вносителя има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 27, който става § 28, да придобие следната редакция:
“§ 28. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. документ, удостоверяващ съществуването и актуалното правно състояние на лицето (в случаите, когато заявителят не притежава единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър).”
2. Създават се ал. 5 и 6:
	“(5) В случай, че броят на подадените заявления по чл. 100 е по-малък или равен на броя на разрешенията, които са предмет на решението по чл. 93, ал. 2, комисията с решение обявява процедурата за приключила и в 10-дневен срок издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър. В тридневен срок след приемане на решението за обявяване на процедурата за приключила, комисията го изпраща в “Държавен вестник” за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.
	(6) В случай, че в срокът по чл. 93, ал. 2, т. 4 не е постъпило нито едно заявление, комисията с решение прекратява обявената процедура. В тридневен срок след приемане на решението за прекратяване на обявената процедура, комисията го изпраща в “Държавен вестник” за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
По § 29 има предложение от народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията по принцип. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 29, който става § 30, да придобие следното съдържание:
“§ 30. В чл. 106 т. 11 се изменя така:
“11. срокове за започване на осъществяването на електронни съобщения и за достигането до най-ефективно използване на ограничен ресурс;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 30 с колегите сме оттеглили предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 31 с моите колеги сме оттеглили нашето предложение. 
Има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което е подкрепено по т. 1 по принцип, а по т. 2 и 3 не е подкрепено.
Ще прочета неподкрепеното.
“2. Алинеи 5, 6 и 7 се изменят така:
	“(5) Допълнителният индивидуално определен ограничен ресурс се предоставя без провеждане на конкурс или търг, в случай, че е налице индивидуално определен ограничен ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на изградените електронни съобщителни мрежи от същия вид, които отговарят на изискванията на чл. 113 и следващите.
	(6) Ако условията по ал. 4 и ал. 5 са налице, комисията предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, като изменя и допълва разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс на заявителя в срок до 42 дни от датата на подаване на заявлението.
	(7) Ако условията по ал. 4 и ал. 5 са налице, комисията предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс – номера, като изменя и допълва разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс на заявителя, в срок до 21 дни от датата на подаване на заявленията.”
3. Създава се ал. 9:
	“(9) Ако условията по ал. 5 не са налице се прилагат правилата на чл. 91 и следващите по отношение на предприятията, изградили електронни съобщителни мрежи от същия вид, които отговарят на изискванията на чл. 113 и следващите.”
Това предложение, което прочетох, не се подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 31, който става § 32, да придобие следното съдържание:
“§ 32. В чл. 113, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1, изречение първо, след думата “предприятие” се добавя “осъществяващо обществени електронни съобщения” и се поставя запетая.
2. Създава се т. 5:
“5. данни за ефективно усвояване на вече предоставения индивидуално определен ограничен ресурс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: С колегите сме предложили § 32 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 32 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
В § 36 има предложение на колегите Стойко Танков, Борис Николов и т.н. - § 36 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има същото предложение от Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 36 на вносителя да отпадне. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 37 оттеглихме нашето предложение. 
Предложението на Димитър Йорданов и Димитър Димитров е подкрепено по принцип. 
Комисията предлага текста на § 37, който става § 36, да придобие следната редакция:
“§ 36. В чл. 134 ал. 2 се изменя така:
	“(2) В случаите, когато са налице цени за крайните потребители на услугите по ал. 1, предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, определят тези цени по начин, който не възпрепятства промяната на доставчика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 38 сме оттеглили предложението си.
Има предложение на Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за предлага § 38, който става § 37, да придобие следната редакция:
“§ 37. В чл. 136 ал. 1 се изменя така:
	“(1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, определят помежду си:
1. размер на еднократното плащане, покриващо разходите, във връзка с проверка на идентификацията на абонат или потребител, и за други дейности, свързани с администриране на процеса по пренасяне на номер;
2. цени за взаимно свързване във връзка с промяна на доставчика по чл. 134, ал. 1 при спазване на принципа за разходоориентираност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 41 ние оттегляме предложението, защото и преди това оттеглихме предишния текст.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 42 комисията подкрепя предложението на Димитър Йорданов и Димитър Димитров.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 42 и предлага той да стане § 41, със следната редакция:
“§ 41. В чл. 150 ал. 3 се изменя така:
	“(3) Методиката по ал. 2 се изготвя и приема от комисията, съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията в съответствие с общите принципи на конкурентното право и съобразно правото на Европейския съюз. Методиката се приема след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В § 43 нашето предложение е подкрепено.
Комисията предлага § 43 да стане § 42 със следното съдържание:
“§ 42. В чл. 152 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
	“(1) Пазарите на обществени и електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за които се оценява ефективността на конкуренцията, са пазари на дребно или пазари на едро. Съответните пазари се състоят от продуктов пазар и географски пазар.” 	2. В ал. 5, в текста преди т. 1 думата „продуктов” се заличава.” 	ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е от народните представители Димитър Гъндев и Митко Димитров, което не е подкрепено от комисията:
Създава се нов § 43а:
„§ 43а. Чл. 158 се изменя така:
 (1) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, има право, а когато е налице искане от друго предприятие – и задължение, да договаря взаимно свързване на мрежата си за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги и осигуряване на оперативна съвместимост между услугите.
 (2) Разноските по изграждането и поддържането на взаимно свързване на мрежите се поделят поравно между свързващите се предприятия.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: С колегите сме предложили § 44 да отпадне. Комисията предлага § 44 на вносителя да отпадне. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 45 има предложение на народните представители Мирчев, Танков, Борис Николов, Иванов, Давидов, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на § 45, който става § 43:
„§ 43. Чл. 168 се изменя така:
„Чл. 168. Задължението за осигуряване на равнопоставеност обхваща предоставяне на равностойни условия при сходни обстоятелства на други предприятия, предоставящи еквивалентни електронни съобщителни услуги, както и предоставяне на услуги и информация при същите условия и качество като тези, при които предприятието свързва различни свои мрежи и/или които предприятието предоставя на свързаните с него лица и на предприятията, с които вече е сключен договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 46 по т. 1 е прието, по т. 2 се оттегля.
Комисията предлага § 46, който става § 44, да придобие следната редакция:
„§ 44. В чл. 170 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „ценови ограничения и” се заличават;
2. Ал. 4 се изменя така:
 „(4) Задължението за ценови ограничения при определени видове достъп и/или взаимно свързване може да включва ограничаване нарастването на цените до предварително определен ценови праг, определяне на цени въз основа на сравнителен анализ между определените от предприятието цени и цените на същите услуги на сравними конкурентни пазари на други държави-членки на Европейския съюз и/или определяне на план за постепенно намаляване на цените за определен период от време, след което нивото на цените трябва да достигне до предварително определено ниво.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на Димитър Гъндев и Митко Димитров е подкрепено по принцип и е отразено на мястото му в чл. 219, ал. 6.
По § 47 комисията подкрепя направеното предложение от колегите на Димитър Йорданов.
Комисията предлага § 47, който става § 45, да придобие следното съдържание:
„§ 45. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения:
1. създават се нови ал. 2 и ал. 3:
 „(2) С цел осигуряване на нормално функциониране на обществени електронни съобщителни мрежи при предоставяне и ползване на достъп до и ползване на необходими мрежови средства и съоръжения, комисията с решение може да наложи технически и/или експлоатационни условия на предприятията.
 (3) Налагането на условия по ал. 2 се основа на балансирано отчитане както на правата на предприятието, собственик на мрежата да я използва в интерес на предоставянето на собствените електронни съобщителни услуги, така и на правата на други предприятия за достъп до съоръжения, които са осъществени за предоставяне на конкурентни услуги.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
 „(4) Преди вземане на решения по ал. 1 и 2 комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Ще спрем дотук с днешния доклад по този законопроект и ще продължим утре сутринта.
Но, така или иначе по този текст има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма. И дискусията по § 45 е приключила. Текстовете ще бъдат докладвани утре сутринта, с надеждата да гласуваме в четвъртък или по-вероятно в петък.
Няколко съобщения:
Първо, утре сутринта започваме с гласуване на проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на случаите на полицейско насилие.
Второ, гласуване на законопроекта за ратификация между толкова много държави, днес се докладва този законопроект.
Комисията по транспорта и съобщенията ще заседава утре, четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава утре, четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще заседава днес, сряда, от 14,30 ч. в зала 132.
Комисията по европейските въпроси ще заседава четвъртък от 14,30 ч. в зала.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по здравеопазване ще заседава утре от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по земеделието и горите ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по парламентарна етика ще заседава утре от 14,00 часа.
Днешното пленарно заседание завърши, ще продължим утре от 9,00 часа. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)		
Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова		


Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров