Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-02-12


Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Иван Илчев и Мирослав Мурджов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както и вчера ви съобщих, предстоят ни две гласувания. Първото е Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на случаите на полицейско насилие. Вчера станаха и разискванията по този проект за решение. Проектът за решение беше прочетен от народния представител Минчо Спасов така, както е внесен. В пленарната зала беше направено друго предложение от народния представител Татяна Дончева относно състава на комисията. При това положение следва първо да гласуваме т. 1 – създаването на Временната комисия. Ако Народното събрание реши да бъде създадена, тогава да преминем относно състава – дали да бъде от 9 членове или от 13 членове, както предлага госпожа Дончева. След това, ако се приеме, да се премине и към поименно гласуване на състава. 
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първо наименованието и т. 1. Ще ви я припомня:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:
1. Създава Временна комисия за изясняване на твърденията за случаи на полицейско насилие и нарушаване на основни човешки права при задържане на лица в поделенията на МВР, довели включително до смъртни случаи. Комисията да изясни и дали са спазени законовите и подзаконови нормативни актове при прилагането на сила и помощни средства.”
Гласуваме т. 1 – за създаването на комисията.
Още веднъж повтарям: ако се гласува „за”, тогава ще преминем към следващите точки. 
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 86, против 81, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, на вчерашния дебат стана дума, че създаването на тази комисия няма никакви цели да блокира работата на МВР. Напротив, тази комисия трябва да изчисти лицето на МВР и да изясни случаите, за които се говори в нашето предложение. 
Моля да преосмислите вашата реакция и вашето гласуване и да подкрепите създаването на комисията, защото полицията трябва да служи на хората и гражданите и ние трябва да й помогнем да го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност Вие правите процедурно предложение за прегласуване.
Поставям втори път на гласуване т. 1 за създаването на тази Временна анкетна комисия.
Гласували 195 народни представители: за 95, против 84, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
В такъв случай, уважаеми народни представители, няма да продължим с гласуването, тъй като няма положителен вот за създаване на такава комисия. (Народният представител Татяна Дончева иска думата.)
Процедура ли искате? 
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Искам думата за отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Струва ми се, че Вие сте се изказвали, госпожо Дончева. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
Пред мен не е целия протокол, но поне част от него и виждам, че сте взели отношение. (Шум и реплики.)
Госпожа Дончева иска думата за обяснение на отрицателен вот. Ако тя се изказва ... 
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Това е процедурно предложение, а не по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Това не е процедурно гласуване, а гласуване по същество на едно решение, господин Атанасов.
Гласувах „против”, защото смятам, че парламентаристите на двадесетата година от новите демократични времена и особено юристите с дипломи от Софийския университет трябва да имат разбиране за разделение на властите. Има институции, които се занимават с насилие, превишаване на права, употреба на сила, свръхупотреба на сила, които разпитват свидетели и съпоставят факти. Никога не съм препятствала проверки, които да извършва Вътрешната комисия, но има някакви рамки, които диктуват елементарните парламентарни правила, и мисля, че дори председателят на Вътрешната комисия не може да се изживява като особена институция – надпартийна, извънземна и свръхвелика. Има си правила. Спазвайте ги! Ако имате някакви възражения по коалицията, в петък има съвет на коалицията. Няма нужда от груби знаци, непремерени и непремислени. (Реплика от народния представител Иван Сотиров.)
БСП е политическа сила, която повече от всички други може да отиде на избори и утре. Не е зле, когато употребявате оръжия, да знаете, че те могат да се обърнат срещу самите вас. Коалиционната дейност изисква и някаква добронамереност, толерантност и търпимост. (Шум, реплики и ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи за отрицателен вот.
Не знам за кого бяха овациите, но все пак имаше. 
Преминаваме към следващите гласувания: 
Първо четене на Законопроекта за ратифициране на консолидирания текст на Споразумението между Република Албания, Република Австрия, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Чешката република, Република Унгария, Република Македония, Черна гора, Република Полша, Румъния, Република Сърбия, Словашката република и Република Словения за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS ІІ).
Подлагам на гласуване този законопроект на първо четене.
Гласували 175 народни представители: за 173, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, този законопроект беше подкрепен с консенсус в комисията, а днес с широко съгласие – само с 2 гласа „против”, което ми дава основание да Ви помоля да подложите законопроекта и на второ гласуване в това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене. 
Има ли обратно процедурно предложение? Няма. 
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 153 народни представители: за 151, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието. 
Господин Местан, моля да прочетете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН:  Благодаря, уважаеми господин председател.

„ЗАКОН
за ратифициране на консолидирания текст на
Споразумението между Република Албания,
Република Австрия, Република България, 
Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Чешката
република, Република Унгария, Република Македония,
Черна гора, Република Полша, Румъния, Република Сърбия,
Словашката република и Република Словения за
развитие на сътрудничеството в областта на 
висшето образование в рамките на Централноевропейската
програма за обмен в университетското образование
(CEEPUS ІІ)

Член единствен. Ратифицира консолидирания текст на Споразумението между Република Албания, Република Австрия, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Чешката република, Република Унгария, Република Македония, Черна гора, Република Полша, Румъния, Република Сърбия, Словашката република и Република Словения за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS ІІ), подписано на 9 март 2003 г. в Загреб.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители – вече сме на второ четене. 
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте закона на второ четене.
Гласували  150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Госпожо Касабова, моля Ви да поемете ръководството. (Народният представител Йордан Бакалов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Бакалов, имате думата от името на парламентарна група.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Независимо от гласуването по предходната точка, искам да кажа, че въпреки всичко има разделение на властите, но ние сме от властите, които контролираме. Управляващото мнозинство, колкото и да се опитват, не могат да се оправдаят с бягството си от отговорност.
Да, действително тук има, бих казал, отсъствие на част от опозицията, което, естествено, не доведе до изграждането на тази анкетна комисия.
Ще ви прочета декларация от Парламентарната група на Обединените демократични сили.
„Ние, от Парламентарната група на Обединените демократични сили, не искаме да продължаваме да живеем в държава, в която управляващите не са в състояние да защитят интересите на гражданите. Неспособността ви да упражнявате реален контрол изправи българските граждани на нокти, когато разбраха с какво се хранят ежедневно. 
Политическите ви сметки на дребно кой да оглави някаква агенция и кой по-бързо да избяга от отговорност, доведе до създаването на несигурност в живота на хората, независимо че България има еврокомисар, в чийто ресор е точно защитата на потребителите.
Настояваме лидерът на БСП и премиерът Сергей Станишев да отговори: защо страната ни загуби толкова средства от Европейския съюз, заради корумпирани чиновници и партийци, както и защо назначеният от него вицепремиер по еврофондовете твърди, че в коалицията, в управлението и в усвояването на европейските средства има хитрини, надлъгване, вътрешни борби, конфликт на интереси?  А той все още мълчи?!
Лидерът на БСП се обажда само от доклад на доклад, за да се похвали, че критиките не били чак толкова остри, колкото обществото е очаквало. Междинният доклад щял да бъде в категорията „предпазлив оптимизъм”. Щяло да ги има и обичайните критики за недостатъчни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията. Резултатите, уважаеми колеги, не са недостатъчни – те са никакви. 
За четири години тройната коалиция не направи нищо срещу престъпността и корупцията, но те направиха много срещу държавата.
Отдавна искам да попитам управляващите: защо, като твърдят, че не могат да докажат нищо срещу никого, не потърсиха информация от една институция, както в цивилизованите държави – на страната на закона, на страната на фактите и на доказателствата? Дали не е умишлено това, че управляващите забравят за данъчните служби, за Националната агенция за приходите? Защо, когато прокурорите и комисията „Кушлев” се оплакват, че нямат доказателства, никой не се сети за елементарния факт, че може да се направи справка, от която може да се установи, че крупният бизнесмен кара лек автомобил, който струва 200 или 250 000 евро, а е декларирал 4000 лв. доходи на година? Затова няма резултати от тази битка, защото не се води правилно и защото цялото общество е наясно, че така в България можеш да лъжеш държавата, че й плащаш, а тя да те лъже,  че се бори с престъпността.
Корупцията и организираната престъпност се генерират от мръсните пари. Мръсните пари се придобиват от наркотици, проституция, трафик на хора, контрабанда. Нима това не го знаят в правителството, в МВР и в управляващото мнозинство? 
Все по-ясно става, че  управляващите съзнателно забравят за легалните пътища, по които могат да се борят с престъпността. Правят го умишлено, защото ще се види, че и борбата с корупцията не е толкова трудна, колкото те твърдят, а и събитията през последните седмици го доказват – бездействието на властите прикрива кражби и то не в сивата икономика, а в органите, призвани да я ликвидират.
Ако се окаже вярно, че в Националната агенция за приходите – институцията, в която е информацията за всички българи, за бизнеса, доходите и данъците им, се източват пари, това ще е най-големият провал на това управление. Ако това е вярно – Станишев, Доган и Сакскобургготски трябва да отговарят за най-голямата злоупотреба с парите на българите.
Разрушена е последната вяра на обществото – вярата в силата на законите. Когато с лека ръка овластените погазват законите, не може да се очаква, че обществото ще ги спазва. И най-лошото – никой вече не вижда защита в тези закони, не им вярва, както не вярва на тези, които ги пишат, които не ги прилагат, а ги погазват.
В България властва партийното разделение, уличното правосъдие. Престъпниците се подиграват с органите на реда, подиграват се на управляващите, а така и на всички хора, които не крадат, не лъжат и не са преяли с власт.
Тройната коалиция е неизлечимо болна и инфектира цялото общество. Това в Брюксел може да предизвика „предпазлив оптимизъм”, но тук, в България това е краят на легитимната политика и на държавността. Такова управление няма повече място в страната ни.
Затова предлагам на всички народни представители, които не са на страната на хитрините, надлъгването, кражбите, лъжите и беззаконието, с гласа си да подкрепят бъдещия вот на недоверие към правителството на тройната коалиция.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания от парламентарна група? Няма.
Преминаваме към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за  електронните съобщения.
Заповядайте, Господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Продължаваме с § 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става   § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става  § 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става  § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 51 има оттеглено предложение от народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Иван М. Иванов и Съби Давидов.
Комисията предлага § 51, който става § 49, да придобие следното съдържание:
"§ 49. В  чл. 200, ал. 2, т. 2 се изменя така:
"2. предприятието не е със значително въздействие върху пазар, самостоятелно или съвместно с друго или други предприятия, определено с влязло в сила решение на Комисията за регулиране на съобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 50.
Има предложение на народния представител Мирослав Мурджов за създаване на нов § 52а:
"§ 52а. В чл. 202, ал. 1 се изменя така:
	" (1) Средствата за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга се набират в Фонд за компенсиране на универсалната услуга, наричан по-нататък "Фонда". Средствата за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга могат да се набират и от други източници, бюджетни средства или приходи от рекламни площи, разположени върху обществените телефонни кабини.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 53 с колегите Стойко Танков, Борис Николов, Иван М. Иванов и Съби Давидов имаме неподкрепено предложение, което оттегляме, тъй като новата редакция удовлетворява и нашето предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага § 53, който става § 51, да придобие следната редакция:
"§ 51. В чл. 208, ал. 2 се изменя така:
	"(2) С решението по ал. 1, Управителният съвет определя процента от брутните приходи и размера на вноската във Фонда на всяко предприятие по чл. 206, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 54 има предложение на народните представители Димитър Гъндев и Митко Димитров за отпадане.
Комисията не подкрепя предложението § 54 да отпадне.
Има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Иван М. Иванов и Съби Давидов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 54, който става § 52, да придобие следната редакция:
"§ 52. Чл. 210 се изменя така:
"Чл. 210. Комисията извършва анализ на съответния пазар на линии под наем по реда на Глава девета с цел да установи наличието или липсата на ефективна конкуренция на съответните пазари."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 55 има предложение на народните представители Димитър Гъндев и Митко Димитров, което е оттеглено.
Комисията приема по принцип предложението на народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Иван М. Иванов и Съби Давидов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 55, който става § 53, да придобие следното съдържание:
"§ 53. Чл. 211 се изменя така:
"Чл. 211. Когато се установи липса на ефективна конкуренция на съответния пазар на едро на линии под наем, комисията определя предприятие или предприятия със значително въздействие на пазара и налага всички или някои от специфичните задължения по чл. 166, ал. 2, чл. 173 и чл. 174 по реда на Глава девета и съгласно съдържанието на специфичните задължения по Глава десета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 56 има предложение на народните представители Димитър Гъндев и Митко Димитров, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Иван М. Иванов и Съби Давидов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 56, който става § 54, да придобие следното съдържание:
"§ 54. Чл. 212 се изменя така:
"Чл. 212. Комисията може да отменя задълженията, наложени на предприятията със значително въздействие върху съответния пазар на линии под наем, когато на пазара е установена ефективна конкуренция след извършен пазарен анализ по реда на Глава девета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, двата § 55 и 56 по вносител, които стават § 53 и 54 на комисията, са взаимно свързани. Но в тях има една разлика, която не приемам и която всъщност е била въведена при дискусията в комисията. Аз ще ви обърна внимание на това и ще направя съответното процедурно предложение при гласуването. 
Член 212  –  това е § 54, се изменя така: "Комисията може да отменя задълженията, наложени на предприятията със значително въздействие върху съответния пазар на линии под наем". В същото време, в сходната материя по предходния чл. 211, който е обект на § 53 по комисия, е записано: "Когато се установи липса на ефективна конкуренция на съответния пазар на едро на линии под наем". Вносителят не беше предложил думите "на едро".
Предлагам да се подложи на гласуване отпадане на думите "на едро" в § 53 по комисия, госпожо председател. По такъв начин обхватът на двата последователни § 53 и 54 ще бъде строго съгласуван  –  и в двата случая ще се говори за задължения, определяни, респективно, отменяни, защото първият параграф определя задължения, които се налагат, а във втория параграф се говори за задължения, които могат да бъдат отменени. Обхватът и на двата члена, респективно параграфи, трябва да бъде един и същ: "на съответния пазар на линии под наем".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви, господин Иванов.
Тази редакционна поправка ще бъде гласувана утре.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 57 има предложение на народните представители Димитър Гъндев и Митко Димитров  –  § 57 да отпадне. Предложението е оттеглено.
Има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Иван М. Иванов и Съби Давидов, което е подкрепено от комисията. 
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става  § 55. Това означава, че чл. 213, 214 и 215 се отменят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по § 57? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 58 има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Иван М. Иванов и Съби Давидов  –  § 58 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 58 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:  По § 59 има същото предложение на колегите  –  § 59 да отпадне. 
Комисията подкрепя предложението и предлага § 59 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 59? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 60 има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Иван М. Иванов и Съби Давидов - § 60 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по принцип ал. 1 и 2 на вносителя да отпаднат, а за останалите алинеи предложението се оттегли.
Има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което също е подкрепено от комисията. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 60, който става § 56, да придобие следното съдържание:
„§ 56. В чл. 222 се правят следните изменения:
1.	Алинеи 3, 4, 5, 6, 7 и 8 се изменят така:
„(3) След консултации с предприятията по ал. 1 комисията може да изиска изменения и допълнения в проекта на системата за определяне на разходите, които не застрашават финансовата жизнеспособност на предприятието по ал. 1.
(4) Комисията одобрява системата за определяне на разходите в тримесечен срок след представянето й по ал. 2, като може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1 да изменят системата за определяне на разходите.
(5) Предприятията по ал. 1 осигуряват публична достъпност на принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение и предоставят информацията безвъзмездно при поискване.
(6) Предприятията по ал. 1 публикуват годишен доклад с анализ за изпълнение на задължението за разходоориентираност на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(7) Предприятията по ал. 1 и/или комисията могат мотивирано да инициират промяна в системата за определяне на разходите по реда на този член.
(8) Комисията ежегодно назначава проверки на прилагането на системата за определяне на разходите, които се извършват от независим одитор. Резултатите от одита са публично достъпни.”
2. Алинеи 9 и 10 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, внимателно разгледах - за съжаление тогава не съм присъствал на заседание на комисията - промените, направени в предложения от вносителя § 60, касаещ чл. 222. Вносителят предлага изцяло преформулиране на § 60. Комисията, след разглеждане на предложения от колеги, е приела ал. 1 и ал. 2 от действащия § 60 да не се променят и изменят от ал. 3 до ал. 8.
С кое не съм съгласен, което може да се открие при внимателен прочит на ал. 1? В досегашния текст на закона за ал. 1 се изисква да се разработи и приложи система за определяне на разходите единствено в случая, когато се касае за електронно-съобщителни услуги с наложено задължение за предприятия със значително въздействие на съответния пазар. Това, което е било в предложението на вносителя, но е отхвърлено от комисията, е разширяването на изискването за създаване на система за определяне и прилагане на разходите. Какво всъщност е отпаднало от предложението на вносителя – че такава система ще бъде изисквана и за електронно-съобщителни услуги, чиито цени се предоставят от предприятия, за които има задължение цените да са разходоориентирани. 
Аз питам членовете на комисията, наложили тази промяна: защо не желаят там, където една услуга трябва да бъде разходоориентирана, да се наложи система за определяне на разходите? Как комисията ще определи дали съответното предприятие предлага услугите на цени, които са разходоориентирани, ако няма система за определяне на разходите? 
По тази причина, госпожо председател – знам, че съм на ръба на предложенията, които могат да се правят на второ четене, но Ви моля да се подложи на гласуване в утрешния ден към § 56 за промени в чл. 222 една-единствена поправка – в ал. 1, тя не е цитирана от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте, но това малко ме смущава!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тя не е променяна!
ИВАН ИВАНОВ: Не е вярно. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Едно към едно е.
ИВАН ИВАНОВ: Това, което казва председателят на комисията, не е вярно. Аз веднага ще ви кажа какво гласи действащият закон. В чл. 222, който е пред мен, е записано: „Комисията може да изиска от предприятията по чл. 217, т. 1 да разработят и приложат системата за определяне на разходите”. В новия текст, предложен от вносителя е казано: „Комисията може да изиска от предприятията по чл. 217” – в цялостния чл. 217, и аз обвинявам членовете на комисията, направили тази поправка, че са лобирали за определени фирми, определени оператори, предоставящи такива далекосъобщителни услуги. Реално чрез тази промяна, която е наложена в комисията, те са освободени от задължението да създават система за определяне на разходите. 
Считам, че с консенсус, госпожо председател, може залата да приеме утре едно нещо, което е действително само една точка – да отпадне „т. 1” – нищо друго – от ал. 1 на действащия текст. В § 56 единствено да се добави – там, където е записано „ал. 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 8”, да се добави: „В ал. 1 отпада т. 1”. Нищо друго. По такъв начин текстът ще бъде валиден в неговата цялост за чл. 217. 
Много внимателно съм прочел текста на предложенията и действащия закон и отново заявявам: ако това не се приеме, ние всъщност обслужваме определени лобистки интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, вчера гласувахме в пленарната зала да бъде допуснат господин Красимир Колев от Дирекция „Правна” при Министерството на вътрешните работи. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, да поканите в пленарната зала представителят на Министерството на вътрешните работи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 61 има предложение на вносителя - Министерският съвет, което е подкрепено по принцип.
Има предложение, внесено със законопроект на народния представител Минчо Спасов и група народни представители. Тези предложения се отнасят до чл. 251. 
Комисията подкрепя по принцип текста на Министерския съвет и на народните представители и предлага § 61, който става § 57, да придобие следното съдържание.
„§ 57. Член 251 се изменя така:
„Чл. 251. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 24 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране направлението на връзката;
3. датата, часа и продължителността на връзката;
4. типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно-съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. идентификатор на ползваните клетки.
	(2) Други данни, включително данни, разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред. 
	(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичане на срока по ал. 1, освен при искане на компетентните органи, или в изрично предвидените случаи.
	(4) Министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” и председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения във връзка с разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за защита на личните данни, Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за Министерството на вътрешните работи, определят с наредба реда на съхраняването и предаването на данните по ал. 1.”
Комисията предлага да се създаде нов § 58 със следното съдържание:
„§ 58. Създава се нов чл. 251а:
„Чл. 251а.	(1) Данните по чл. 251, ал. 1, т. 1 са при:
1. обществена телефонна услуга, телефонният номер на викащия и данни за идентифициране на абоната или потребителя;
2. интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония – идентификатор, определен за потребителя, идентификатор на потребителя и телефонен номер, определени за всяко съобщение, влизащо в обществената телефонна мрежа, данни за идентифициране на абоната или потребителя, за когото са определени IP-адрес, идентификатор на потребителя или телефонен номер в момента на връзката.
		(2) Данните по чл. 251, ал. 1, т. 2 са при:
1. обществена телефонна услуга – набран номер (викан телефонен номер) и в случаите на допълнителни услуги,  като пренасочване или прехвърляне на повикването, номер или номера, към които е маршрутизирано повикването, и данни за идентифициране на абоната или потребителя;
2. електронна поща по интернет и интернет телефония – идентификатор на  потребителя или телефонен номер на получателя/ите на интернет телефонно повикване,  данни за идентифициране на абоната или потребителя и идентификатор на получателя, за когото е предназначено съобщението.
		(3) Данните по чл. 251, ал. 1, т. 3 са:
1. при обществена телефонна услуга – датата и час на началото и края на връзката;
2. за интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония – дата и час на влизане и излизане в/от услугата интернет достъп, основаващи се на определена часова зона, заедно с IP адреса, динамичен или статичен, определен за връзката от  доставчика на услугата интернет достъп, и идентификатора на абоната или потребителя, дата и час на влизане и излизане в/от услугата електронна поща по интернет или интернет телефония, основаващи се на определена часова зона.
		(4) Данните по чл. 251, ал. 1, т. 4 са:
1. видът на използваната обществена телефонна услуга;
2. използваната интернет услуга при електронна поща по интернет или интернет телефония.
		(5) Данните по чл. 251, ал. 1, т. 5 са при:
1. фиксирана телефонна услуга – за викащия и викания телефонен номер;
2. обществена телефонна услуга, предоставяна чрез мобилна наземна мрежа – за викащ и викан телефонен номер; международен идентификатор на викащия мобилен абонат (IMSI); международен идентификатор на викания мобилен абонат (IMSI) ; международен идентификатор на викащото мобилно крайно електронно съобщително устройство (IMЕI); международен идентификатор на виканото мобилно крайно електронно съобщително устройство (IMЕI); в случай на предплатени услуги – дата и час на началното активиране на услугата и етикет за местоположение – идентификатор на клетката, от която е активирана услугата и за идентифициране на абоната или потребителя;
3. интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония – викащия телефонен номер за комутируем достъп, цифрова абонатна линия (DSL) или друга крайна точка на инициатора на връзката.
	(6) Данни по чл. 251, ал. 1, т. 6 са административни адреси на клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано, или в които е терминирано повикване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Мартин Димитров – за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! В § 61, който става § 57, искам да направя редакционни бележки, които настоявам след това да бъдат гласувани в залата. В чл. 251, ал. 1 предлагам следната редакционна бележка или новата редакция на текста е следната:
„Чл. 251. (1) За нуждите на разкриване и разследване на тежки престъпления предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:” и текстът продължава нататък.
Каква е логиката? Тя е следната. Ако изрично не бъде упоменато, че става въпрос за тежки престъпления, има опасност от цялата работа да се превърнем в полицейска държава, при която всички мобилни телефони и всички интернет IP адреси се следят под подозрението за някакво въображаемо престъпление, което ще създаде много опасна практика в България. Това е много важно – думата, понятието  „тежки престъпления” да го има в текста.
Особено интересно е, че тук има предложение на народен представител, което уж било подкрепено, в предложението има текста „тежки престъпления”, но после комисията, като е правила окончателната редакция, случайно го е пропуснала. Иначе тя подкрепя текста на народния представител по принцип, както е записано.
Колеги, настоявам моята редакция, както е направена в залата, утре да бъде гласувана, защото, ако се даде възможност за всякакви случаи, за всякакви съмнения да бъдат наблюдавани мобилни телефони или интернет IP адреси, то ще стане голяма боза.
Спомнете си как се оказа, че мобилните телефони на членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в този парламент при едно тяхно посещение в ДАНС са били обект на следене. Не можахме да разберем защо. Никой не каза пред този парламент защо се случва това. Защо, след като си позволяват подобни действия към народни представители и не чухме обосновка на цялата тази работа, представете си за по-широк кръг от хора каква беля може да стане?!
Втората редакция, колеги, която също настоявам утре да бъде гласувана в залата, касае чл. 251, ал. 3 и е следната:
„Чл. 251. (3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните по ал. 1 след изтичане на срока на съхраняването им.”
Моля да отпадне текстът „освен при искане на компетентните органи или в изрично предвидените случаи”. Сега тук гласуваме срокове, в които тези предприятия трябва да съхраняват посочените данни. После се появяват изключения. Българското право през годините е показало, че всъщност когато едни данни е трябвало да се унищожат, пък не се унищожат, стават много опасни прецеденти. Затова настоявам тази редакция, прочетена от мен и предложена в залата, да бъде гласувана, когато законът бъде подложен на гласуване в пленарната зала.
В ал. 4 пък на чл. 251 творчеството на комисията на господин Мирчев наистина вече се е развихрило в опасни предели. Тук вече творчеството е направо опасно.
Първо, тук изведнъж се появява Законът за Министерството на вътрешните работи. Аз разбрах от членовете на комисията, че това не е гласувано от самата комисия. Това ще проверим специално.
Освен това имаше едно дело във Върховния административен съд срещу една наредба, която въвеждаше всички тези разпоредби и Върховният административен съд реши тази наредба да отпадне. Същият този съд ясно каза към кои закони могат да се правят референции. И там Законът за МВР го няма, господин Мирчев. В решението на Върховния административен съд този закон го няма. Това  е изключително творчество на вашата комисия, нямам информация това да е гласувано в самата комисия.
И се надявам вие от тази трибуна с прости думи да обясните как този закон се появи тук и какво целите с тази работа. Ние имаме опасенията за полицейска държава, че искате да направите нещо такова. Върховният  административен съд казва следните ясни неща:  референции може да има към Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за защита на личните данни и Закона за специалните разузнавателни средства. Законът за Министерството на вътрешните работи тук се записва изключително по инициатива на комисията на господин Мирчев – да се чуди човек защо.
Затова предлагам следната редакция на този текст:
„Чл. 251. (4) Министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” и председателят на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения определят с наредба реда на съхраняването и предаването на данните по ал. 1 за целите за разследване и преследване на тежки престъпления във връзка с разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за защита на личните данни и Закона за специалните разузнавателни средства”, както е казал и Върховният административен съд.
Не мога да разбера ние правова държава ли сме, или не сме? Или ще се спазват решенията на съда, или няма да се спазват.
Благодаря за вашето внимание и моля, госпожо председател, тези предложения, които направих тук, да бъдат гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика – господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Искам да заявя на колегите и на господин Димитров следното. Законопроектът беше внесен от Министерския съвет и от народния представител Минчо Спасов и след като изтече срокът за даване на предложения между първо и второ четене, беше отменена Наредба № 40.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС, от място): Не е вярно, не цялата, малка част от нея!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Второ, Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред направиха съвместно заседание именно за обсъждането на тези текстове. Вие знаете, на всички ви бяха дадени 6 страници предложения на Министерството на вътрешните работи. Това, което е предложено от името на комисията – да, комисията има право да предлага текстове. Не сме си ги измисляли. Има стенограма. Предполагам, че колегите, заместник-председателите на комисията, участвали на заседанието, ще го заявят. А и Вие, господин Димитров, участвахте на заседанието, но след това излязохте. Не сме си позволили да добавяме нищо или да предлагаме текстове извън гласуваното в Комисията по транспорт и съобщения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! 
Уважаеми господин Димитров, моята реплика е по отношение на Вашето изказване в частта, където се позовахте на решенията на Върховния административен съд. За мен е странно как е възможно  депутат в края на 4-годишния си мандат – лидер на опозиционна партия, да не познава основните разпоредби на законодателството и на Конституцията в България.
Наистина, Върховният административен съд е обявил Наредба 40 за незаконосъобразна...
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС, от място): Част от нея.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Тъй като е негово правомощие да се произнася по отношение на нормативни актове, които са под закон. На Вас трябва обаче да Ви е известно, че Народното събрание, упражнявайки суверенитета, има право да не се съобразява с никакви съдебни решения. И неговите решения, постановени със закон, подлежат на преглед за конституционносъобразност единствено от Конституционния съд.
Така че основанието, което давате за Върховния административен съд, звучи смешно и някак си не кореспондира  председател на основната опозиционна партия да твърди нелепости, че Народното събрание трябва да се съобразява с решение на Върховния административен съд. Да, решението на Върховния административен съд най-вероятно е в съответствие със закона. Като юрист няма да си позволя да го коментирам. Но то е по отношение на подзаконов нормативен акт, каквато е наредбата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кажете какво прави тук Законът за Министерството на вътрешните работи?
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Законът за Министерството на вътрешните работи е тук, за да се даде основание на какво стъпва тази наредба. И е суверенна воля на Народното събрание да прецени какво ще приеме. Така че Вие се опитвате да правите всякакви препратки с решения на съдилищата в България, но съдилищата изпълняват законите, които приема това Народно събрание. Ако това не знаете в края на 4-годишния си мандат, е много жалко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Димитров! Репликата ми е отправена към Вас поради това, че Вие искате сливане на действието по процедурата за проследяване на повикването. Тоест, Вие казвате: „само по тежки престъпления”. Но кой определя кога престъплението е тежко, за да започнат тези процесуални действия от съответния оператор? 
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Наказателнопроцесуалният кодекс.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Вие виждате, че тук е защитено, не се казва „съдържанието на разговора”. 
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Става ясно с кого сте разговаряли.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Аз Ви моля да отговорите какво преследвате Вие: някаква сянка за определен тип престъпления, разделяне на престъпленията и препращане към други, които трябва да бъдат проследявани, или какво? Това не е полицейската държава. Полицейската държава е, ако вече се гледа съдържанието по повод и без повод и безконтролно се съхраняват тези данни. А в случая много ясно е разписано и това препраща към закона, който е гласуван в комисията – Законът за Министерството на вътрешните работи. Гласувахме го и мисля, че имаше само 1-2 гласа “против”. Няма нищо добавено в тези текстове. Всичко е обсъждано. Вие бяхте в началото на това заседание на комисията и излязохте, но когато после се гласуваше, така се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС):  Аз се радвам, че изказването ми стана причина господин Камен Костадинов да вземе думата, което е един от редките случаи в парламента. В някакъв смисъл трябва да ми е благодарен. (Шум и реплики от народния представител Камен Костадинов.) 
Колеги, и трите реплики не казаха нищо по същество. Питам ви по същество, прост въпрос само с един глагол: защо Законът за  Министерството на вътрешните работи е записан тук? Отговорът на господин Камен Костадинов беше следният: „защото имаме право, защото Народното събрание имало право, затова го записало” – това каза той.
Господин Костадинов, сега имате право да вземете думата за изказване. Обяснете ни с прости думи – Вие, колегата от Българската социалистическа партия, господин Мирчев – заедно или поотделно ни обяснете защо Законът за Министерството на вътрешните работи е записан като един от законите, към които се дават референции и които ще бъдат ползвани като причина за достъп до тази информация. Обяснете ни защо? Вие казвате защо Народното събрание имало право да го направи. Но кажете по същество защо, какво се променя с тази работа, какво ще се случи с тази работа. Моля, отговорете на този въпрос с прости думи.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Няма да го разберете.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, не, елате това да ни обясните! Не знам защо бягате от този отговор.
Колкото до Върховния административен съд, вижте, този казус е гледан и там ясно съдът е казал кои закони имат отношение към тази работа. Не че Народното събрание няма право да направи някоя голяма щуротия, каквото се е случвало в предишни години, особено пък в мандата на тройната коалиция. Естествено, вие това казвате: „какво, като съдът има някакви решения, ние можем да направим някоя щуротия”.
Знам, че можете, знам, няма нужда да ни убеждавате. Що закони сме променяли тук и после сме ги преправяли – ясно е, няма нужда да ни убеждавате в тази работа. Знам, че можете да направите голяма щуротия, доказали сте го. 
Въпросът е, когато има решение на съда и ясно е казано към кои закони трябва да се направят референциите, по кои закони може да има достъп до тази информация и там го няма Законът за Министерството на вътрешните работи, понеже целта на тази институция е да се обясни логиката, същността на нещата, моля някой от вас тримата, които направиха реплика, вземете думата и обяснете защо тук е записан Законът за Министерството на вътрешните работи! Каква е логиката на тази работа? Какъв вид достъп искате по този начин! Кажете си какъв точно вид достъп искате!
Колкото до „тежки престъпления”, господин Илиевски, извинявайте, но не можем да позволим масов преглед кой с кого говори, както, забележете, това се случи и в този парламент. Не може масово да се следи кой с кого говори, независимо дали по мобилния си телефон или по интернет. Но когато има опасност от тежки престъпления, тогава този достъп вече е позволен, разрешен. Но трябва ясно да е казано. И такава е практиката в много европейски страни – „при тежки престъпления”, а не по принцип – когато някой има някакво съмнение, я да видим сега, да речем, коалиционният партньор на БСП и НДСВ с кого си говорят по телефона! Но трябва да има съмнение за тежки престъпления. За да се ограничи достъпът до това  и да не станем наистина полицейска държава. Този въпрос е много, много сериозен и не трябва да се подценява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
За да не пропусна в следващото си изказване, ще започна с мое изрично процедурно предложение – в ал. 4 на предлагания от комисията вариант на чл. 251 думите „Законът за МВР” да отпаднат. Предлагам изрично това като процедура. 
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз също предложих това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По-различно е, защото господин Спасов предлага само отпадане, а Вие предложихте нова редакция на ал. 4.
МИНЧО СПАСОВ: В рамките на изказването по този текст, колеги, да видим малко история – защо ни трябва този текст в нашето законодателство. 
Директива 24 на Европейския съюз създаде задължение за страните членки да въведат законодателни мерки, с които да задължат доставчиците на интернет услуги да съхраняват определен обем информация  и нищо повече. За съжаление, в България се опитахме да направим разширителен прочит на Директива 24 и чрез прилагането й в нашето законодателство да се опитаме да манипулираме нагоре или надолу разширително или стеснително правомощията на нашите правоохранителни органи за достъп върху тази съхранена информация. Но това не е правилно. Директива 24 само и единствено създава задължение за мобилните и интернет доставчиците да съхраняват информацията. Нищо повече. В чл. 4 на тази директива изрично е казано, че достъпът до тази информация се осъществява по действащата във всяка от държавите нормативна уредба. А коя е тази нормативна уредба и при какви условия ще се осъществява този достъп – това е решил нашият законодател. 
Нашият законодател е определил най-изчерпателно условията за достъп в Наказателнопроцесуалния кодекс. И тук има един малък детайл, с който би трябвало да се съобрази господин Мартин Димитров. Ако ние оставим само тежките престъпления, което по принцип е правилно, ние ще пропуснем компютърните престъпления по чл. 9а от Наказателния кодекс, които непременно трябва да бъдат добавени към обсега на престъпления, които да се разследват по този ред.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Така е. 
МИНЧО СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров, че сте съгласен. 
Ето защо мисля, че във варианта, който посочва НПК, а в чл. 172 от НПК изрично са изброени главите от Наказателния кодекс, при които подобен достъп до компютърни информационни данни може да бъде осъществяван, и там изрично е посочена Глава 9а от НК, това би решило въпроса и за компютърните престъпления. Така че призовавам да добавите към Вашето предложение и престъпленията по чл. 9а от НК.
Сега да излезем от Директива 24 и да влезем в нашето законодателство. Преди година МВР и ДАИТС издадоха наредба № 40. Тя създаде бурен обществен дебат, защото хората се притесниха, че МВР ще гледа безконтролно техните имейли, поща, лични данни. Беше обжалвано във Върховния административен съд, бяха направени предложения за законодателни промени, които днес разглеждаме, в резултат на което ВАС отмени чл. 5 от Наредба 40. А чл. 5 от Наредба 40 регламентираше правото на достъп, до съхранение и компютърни информационни данни. Не може в наредба ние да създаваме права и задължения на правоохранителните ни органи. Тези неща се решават в НПК. И това нещо мотивира Върховния административен съд да отмени този чл. 5 от Наредба № 40. След това ние започнахме да разглеждаме текстовете на чл. 251 и стигнахме до редакцията, която се предлага във вариант на комисията, в която аз наистина настоявам като ненужно да отпаднат думите „законът за Министерството на вътрешните работи” и да се добавят компютърните престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да унифицираме Вашето предложение с това на господин Мартин Димитров, тъй като те се гласуват отделно като процедури. Дайте Вие редакцията на ал. 4, която да предвижда тежки престъпления и престъпленията по чл. 9а и отпадането на „Закон за Министерството на вътрешните работи” от ал. 4, за да може да бъде гласувано комплексно. Защото вие правите предложение към предложение на господин Мартин Димитров, което, ако не бъде прието, няма как да бъде гласувано. 
МИНЧО СПАСОВ: Аз не си записах точно предложението на господин Мартин Димитров, но доколкото знам, той предлага промени на две места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да ги уточните, за да може веднъж да бъдат подложени на гласуване. Иначе няма как да се получи този ефект. 
МИНЧО СПАСОВ: Аз предлагам от текста на чл. 251, ал. 4 да отпаднат думите „Законът за МВР”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще Ви моля, господин Димитров,  във Вашето предложение след „тежки престъпления” да се добави „и престъпленията по Глава 9а”. Това е Вашето предложение за гласуването утре.
Има думата за изказване господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Преди всичко бих искал да кажа, че поддържам току-що уточнените две предложения за редакция и особено за отпадане на текста „Законът за МВР” в ал. 4.
Няма да се позовавам на решението на Върховния административен съд и на дискусиите в комисията. За съжаление, не успях да участвам в тях. Ще се позова на доста авторитетно обществено мнение. По това време през миналата година имаше представителен граждански форум, модератор на който беше омбудсманът на Републиката господин Гиньо Ганев. С господин Спасов и с други колеги народни представители ние участвахме в този форум. 
Преди това аз зададох въпрос на бившия министър на вътрешните работи господин Румен Петков почти дни, след като беше обнародвана Наредба № 40. Получих пространен отговор и уверение колко наредбата се грижи Директива № 24 на Европейския съюз да бъде транспонирана в българското законодателство. Но Върховният административен съд отмени чл. 5 – най-спорният текст от тази наредба. И аз питам, уважаеми господа, ако тази зала е суверен и решава по своя съвест и убеждение въпросите, колко още обществена енергия ще трябва да похарчим в името на полицейщината? Колко още това Народно събрание ще слуша хора, които искат да се възползват от директиви, приети от Европейския съюз, апропо, в мотивите на които пише достатъчно ясно, че нещата се правят в името на борбата срещу тероризма? Колко още енергия ще трябва да похарчим заради това? За кой ли път в събранието, когато са изгонили една нецивилизована разпоредба от подзаконов нормативен акт, ще вкарваме през широките врати на парламента като закон? Защото за това става дума. 
И ако на някого не му е ясно, ще кажа, че ако остане това, което искат да остане хората, внушаващи го с наредбата и със сегашните текстове на закона, всеки служител на МВР, който има достъп до масивите, а по наредбата нямаше никакъв регламент кой има право на това, ще може да контролира електронната кореспонденция на всеки потребител. Това е истината. Това ли искаме да постигнем? Това ли е суверенната воля на Народното събрание? Или срещу нас отново, както често ни използват за машина за гласуване, се прокарва полицейщина? Назовавам го с истинското му име.
Мисля, че текстът, макар и в едно изречение, синтезира много съществени проблеми на нашето състояние. И аз се надявам, че повечето народни представители утре при гласуването няма да позволят това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви. 
Госпожо Масева, заповядайте за изказване.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Може би стана практика в това Народно събрание най-важните, най-чувствителните текстове да се претупват, както ние, членовете на Вътрешната комисия, бяхме изненадани на съвместно заседание с Комисията по транспорт с един текст, вместо да направим анализ на грешките с приемането на Наредба № 40 и най-вече чл. 5 в нея, дълбок анализ, тъй като се касае за едно от най-важните и неотменими човешки права. Това са личните права в българската Конституция. Вместо това комисията ни предложи един набързо скалъпен текст, който се оказа, че въобще не дава отговор, нито сметка на критиките, по повод дела, водени от български адвокати и по повод решението на Върховния административен съд с оглед законосъобразност на нормативните актове в Република България. 
Правя този кратък увод с цел да подчертая това, че когато се касае за права на българските граждани, визирани от ратифицирани конвенции – Конвенцията за защита правата на човека, по които има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека, Народното събрание трябва да бъде много бдително – хем да отговаря на потребността за борба с престъпността, защото тази Европейска директива 2006/24, която се цитира тук, всъщност е директива, която иска да насочи усилията на членките на Европейския съюз в борбата срещу тероризма. Въпреки това обаче тази директива подчертава, че всяка намеса на държавните органи в личната сфера трябва да обслужва конкретни изрични и легитимни цели и да бъде осъществявана по начин, който е адекватен, съответен и непрекомерен във връзка с на тази намеса. 
Искам да допълня, че всяко ограничаване правото на личен живот следва да бъде очертавано с правни норми, със закони, които ние тук гласуваме, даващи обаче много и достатъчно гаранции за злоупотреби и нарушения във връзка с личните права на хората и действени органи от държавната власт.
Какво ни се предлага тук, след като чл. 5 от Наредба № 40 беше отменена? Предлага ни се един текст в ал. 1 за съхраняване в срок от 24 месеца на данни, които са създадени и обработени в периода на дейността на операторите. Става дума и за телефонните връзки и за интернет услугите. Това, което се предвижда в ал. 1, означава, че в период от две години се събират данни на целокупния български народ. Защото този текст на ал. 1 не диференцира целите и възможностите за събиране на данни само за определени престъпления, които преждеговорившите с основание класифицираха и като тежки престъпления. 
Освен това, доста смущаващо в текста, който беше внесен в комисията е, че не се предвижда съдебна санкция за това повселяване и събиране на данни, защото, ако четете внимателно закона, в Допълнителните разпоредби се казва нещо, което продължава порочната мисъл на Наредба № 40. Казва се, че за физическите лица се събират данни, свързани с единния граждански номер, точно навлизане на най-чувствителната забрана за юридическите лица по § 82 от Допълнителните разпоредби също се събират допълнителни данни за идентификация, които този закон, дори и отменената Наредба № 40 не си е позволявала. 
Този закон, както казах, не предвижда съдебната санкция. Това именно е начинът този режим да бъде санкциониран, регулиран и по някакъв начин гарантиран от съдебната система. Освен това в ал. 4, която беше остро критикувана тук, има също един изключително опасен текст – текст, по силата на който министърът на вътрешните работи и председателят на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения с наредба определя реда, препращайки към закони, дори и към Закона за МВР. Не може тази материя да бъде уреждана с подзаконови нормативни актове. Не може, защото и в Европейската директива, и в Закона за защита на личните данни се казва, че когато се посяга на личния живот на българските граждани, това трябва да бъде детайлно уредено и само със закон.
Затова по ал. 1 предлагам вместо 24 месеца – 6 месеца. Защото за две години всеки оператор може да злоупотреби с тези данни. Може те да станат източник за изнудване на самата мафия, която да купува тези данни от операторите. Българският парламент не може да си позволи това. Ако е за нуждите на борбата с престъпността, шестте месеца са абсолютно необходими. 
Комисията предложи текста за ал. 4: “Данните по ал. 1 се събират, съхраняват и използват, съгласно реда и условията на Закона за специалните разузнавателни средства и НПК”. Никакви наредби, които могат да дописват, да тълкуват и да правят още по-порочен този текст.
Внасям за гласуване тези две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Господин Мартин Димитров предложи 12 месеца като срок за съхранение на данните, а Вие – 6 месеца, комисията предлага 24. Всичко това трябва последователно да бъде гласувано.
Заповядайте за изказване, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в дебата покрай явния проблем с Интернет пространството някак си пропускаме, че тук става въпрос и за трафика на мобилните оператори, на мобилните мрежи, което е по-голямата опасност. Защото, макар и да не се записва съдържание, макар този достъп да не е специално разузнавателно средство, трафикът, разпечатките дават сериозна информация за живота на всеки гражданин на света, не само в България. Не трябва да пропускаме това. 
Не е вярно, че в НПК, в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за защита на личните данни се третира този въпрос за трафика и за връзките в Интернет. Там е записано само какво става при специални разузнавателни средства. Трафикът не е специално разузнавателно средство. И ако ние изрично не запишем в Закона за електронните съобщения петгодишна граница за тежко престъпление, ние оставяме безконтролно ползването на трафика. Който и да е друг закон не дава отговор на въпроса какво става с трафика и какво става с проследяването на връзките в (интернет пространството. И колкото и закони да запишем в ал. 4, ние на практика не свършваме нищо. Поради което е много важно, задължително и нужно още в ал. 1 на чл. 251 да бъде разписано  за предотвратяване на тежки престъпления, както и за престъпления по Глава 9а.
Ако ние не направим това, даваме право и на полицията, и на ДАНС, и на който има директен достъп до трафика, на безконтролен достъп. С наредба не можем да контролираме достъп. Не случайно в чл. 5, който беше отменен, се казва „достъп”. Само този член от Наредба № 40 беше изменен. Значи с наредбата, както и да я напишем, каквито и закони да напишем в ал. 4, не решаваме въпроса.
Много от колегите направиха предложения, ще си позволя и аз да предложа редакция на чл. 251, ал. 1: 
„Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, достъпът до които е разрешен само във връзка с разкриване или предотвратяване на тежки престъпления или на престъпления по Глава 9а и които са необходими за” и нататък си продължава. Ако направим този текст, решаваме изцяло въпроса. В наредбата не можем да го решим. 
Ясно искам да заявя, че в комисията не беше обсъждан „Законът за Министерството на вътрешните работи” – някой си го е добавил, не зная кой. 
Тази ал. 4, както е записана... (Реплика.)
МВР го е добавило, кой го е добавил! Този текст изцяло беше даден от МВР една вечер - на 19 декември. Кой го е добавил? – МВР, кой. Ясно е: на 19 декември по насилствен начин се опитаха да накарат народните представители да приемат подобни текстове – МВР чрез някой депутат. 
„Предаването на данни по ал. 1” – как предаване, уважаеми господа? МВР има директен достъп до трафика! Директен достъп! Как ще регламентираме предаването? То е ясно. Вие имате директен достъп, никаква подобна наредба с подобни закони не може да свърши работа. 
Госпожо председател, записахте моето предложение. 
Освен това, предлагам отново в ал. 3 думите „освен при искане на компетентните органи или в изрично предвидени случаи” да отпаднат. Кои са компетентните органи, кои са тези изрично предвидени случаи, къде са записани? Никъде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Думите „след ал. 1” в ал. 3 да отпаднат. 
Господин Ралчев беше заявил желание за изказване.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, независимо че интересът в залата е твърде постен, искам да ви обърна внимание, че сме в една материя, която има всестранно приложение и трябва да представлява интерес за всички, които наричат себе си демократи и изповядват ценностната система на българската демокрация.
Първият въпрос е: този закон  граждански ли е или не е граждански? Навсякъде говорим – да, граждански закон. Не е граждански. С чл. 251 не е граждански, а е пенален закон. Това трябва да бъде ясно.
Когато говорихме за законите за МВР, СРС-та и т.н., обърнахме много сериозно внимание върху гаранциите.
Вторият основен въпрос, по който трябва да бъдем наясно, преди да разсъждаваме върху конкретната тематика, е: кое е приложното поле в законодателството на България по тази тема? Приложното поле е ясно и точно във връзка с чл. 251 – членове 32, 34 от Конституцията на България. Основни права, които са неотменими! Те имат характера на абсолютно право, точно защото сме приели тези правила. Освен това, те са в пълна хармония с много европейски закони, които искаме да адаптираме, които сме приели и за които твърдим, че са в хармония с нашето законодателство. Член 8 – правата на човека и т.н., да не ги цитирам. 
Следващият въпрос е: какво представлява този закон? Под маската на много технически параметри основно се засягат правата на човека, неговата лична неприкосновеност във всичките й измерения. Тогава, когато се касае за тази материя, няма никакъв спор, че всякакви ограничения се тълкуват и прилагат ограничително и изчерпателно, без делегации към трети лица, били те и министри, които да въплътят съответните правила. 
Такова нещо, когато говорим за право, няма. Има забрани, има правила в правото, които не могат да бъдат изкористявани, нито тълкувани с оглед техния цвят – един, втори или трети. 
Уважаеми депутати, този закон не е цветен. В измерението на чл. 251 трябва да се знае, че този закон може да се прилага от различни хора с различен манталитет и с различно разбиране за техните права и начина, по който да ги използват. 
Много говорихме по този въпрос, когато дискутирахме Закона за специалните разузнавателни средства. Сега няма да повтаряме тези думи, но ви моля да се замислите сериозно върху това.
Как така се получи, че направените предложения в проекта и това, което  комисията ни предлага като окончателни текстове, съществено се различават? Тук говорим за няколко основни положения: дали трябва да има национална сигурност като основание, дали трябва да има престъпление, какви трябва да бъдат престъпленията, дали трябва да бъдат сериозни по смисъла на това, което е записано в Европейската директива, или тежки, както е по нашия наказателен закон.
Защо никой от вас не повдигна въпроса, че трябва да бъдат и лимитирани?! Тук комисията се е помъчила чрез една фльонга, чрез ал. 4 да постигне този резултат. За съжаление, опитът е абсолютно неуспешен. Не могат да не бъдат лимитирани, защото редакцията на комисията сега отваря въпросите – дори когато стигнем до ал. 4 и до обществените простъпки, ние бягаме от категорията „тежко престъпление”, не обсъждаме въпроса за престъплението, а след малко чрез чл. 139 от Закона за МВР ще влезем в обществения ред, което ще бъде основание да пипа всеки, както намери за добре, без правила или по правила на министър чрез наредба. Наредба не може да има в тази материя – с това трябва да бъдем наясно. Недейте пипайте там, където не трябва! Има си правила, които не подлежат на коментар!
Моето мнение, на Бисеров и на който и да е нямат място. Не може материя, която е казано, че се урежда със закон, да има делегация по отношение на министър, който ще да бъде той - наредба. Нека с това да бъдем наясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето, господин Ралчев. 
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: За съжаление, малко ще просроча, с Вашето съгласие. 
Не може да се променят нещата от 12 на 24 месеца без мотиви, да не говорим за Закона за нормативните актове.
В крайна сметка след като твърдим, че това са правила, свързани с една агенция, ние трябва да разберем как се пипа в тази материя, когато в ал. 1 не са дадени основанията и някой иска да ни каже, че има два текста, които са доста важни, единият от които е ал. 4. Прави ми впечатление обаче...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, 6 минути вече говорите. 
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще трябва да Ви отнема думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Прекъснете ме и тогава ще взема думата по друг ред.
Само искам да ви кажа какво представлява ал. 3, която казва, че данните трябва да бъдат унищожени, да не говорим до или в еди-какъв си срок – 12 и 24, освен при искане на компетентните органи или изрично предвидените случаи.
Каква е втората част? Обезсмисля изцяло съдържанието на текста. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така е. Направи се предложение да отпаднат тези думи. Моля Ви, времето, господин Ралчев. 
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Моето предложение е: първо – в ал. 4 да отпаднат думите „във връзка”. Какво означава „във връзка”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, без коментар! Давайте нататък!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: На второ място – предаването на информация е проблемът на достъпа на информация. Тук въобще нямаме никакви данни за това къде е този достъп. А „във връзка” трябва да отпадне в текста на ал. 4 и да се възприеме това, което дори не е отразено в доклада, господин Мирчев. Госпожа Масева има изрично продиктувано и записано предложение. То не съществува и как ще го гласуваме, не ми е ясно. А вижте в протокола. Аз се справих с него и го имам.
На второ място – Законът за Министерството на вътрешните работи. Вие, колега, сте приели, че три са законите, които са съотносими, но без Закона за МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ралчев, разбирам, че е важна материята, ама всякакви правила нарушихме в момента! Дайте, ако имате още редакционни бележки и да приключваме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Понеже правилата се нарушават по много известни и по много често повтарящи се случаи, аз поднасям своите извинения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Всичките тези предложения бяха направени в залата и от други народни представители.
Имате думата, господин Костадинов, за да може господин Ралчев още три минути да говори.
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин Ралчев, основната цел на моята реплика е да имате три минути, за да си довършите изказването. Когато някой говори по същество и умно, без значение дали от опозицията, трябва да му се отдава уважение.
Не съм съгласен с Вашия аргумент за 24-те месеца, за 12-те. Директивата предвижда до 24 месеца.
Аз не виждам каква е връзката със Закона за нормативните актове. В европейската директива се казва „до 24 месеца”.
По отношение на това дали присъства Законът за Министерството на вътрешните работи или не, ще кажа, че дори и да запишем цялото законодателство или да не запишем нито един от законите, ясно е, че всяка една наредба трябва да отговаря на действащото законодателство. Дали Законът за Министерството на вътрешните работи ще бъде там или не, той е записан, тъй като все пак е устройствен закон за министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ралчев, моля Ви сега рационално да използвате трите минути, които господин Костадинов чрез репликата си Ви предостави, с конкретните редакционни предложения. Ако искате още да говорите, това да стане в рамките на три минути.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря.
По въпроса за наредбата и 24-те месеца, тезата е много елементарна и проста – когато променяш от 12 на 24, не че нарушаваш закона, но трябва да кажеш защо. Няма го. Едно изречение го няма. 
Защо не трябва да бъде в този закон Законът за Министерството на вътрешните работи? В чл. 139 се казва, че оперативно-издирвателната дейност има за цел придобиване на информация за действия, които създават заплаха за националната сигурност и обществения ред.
Разбирате ли, че този целият дебат, който го водихме във връзка с националната сигурност, във връзка с тежко престъпление, отива на кино? Общественият ред – по-широка категория от него няма.
И ми кажете кой е редът, по който определените служби, определените лица, които имат някакъв достъп до апаратурата, ще я използват? Къде го има? Никъде го няма. „По реда” еди-кой си – няма такъв ред в Министерството на вътрешните работи. Ето този текст показва какъв е обхватът на дейност на МВР – значи, всичко. И всякакви приказки за тежко или някакви други престъпления нямат място при наличието на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Колега, пак повтарям, че Вие текстуално сте дали само трите закона. Ще Ви посоча точно на съответното място това. За какво става въпрос, когато в ал. 4 говорим за връзка? Каква връзка - по обем, по материя или по правила? 
Това, което е казала Масева, е най-точното, а то е: „по реда и условията”. Това са правилата, които създават ред и регламент. Всичко останало е да създадем една такава каша, при която всеки, който иска, когато го иска и без каквито и да е основания, да пипа там, дето би трябвало да не може да се пипа. Нали знаете, че тази материя за нас е изключително чувствителна?
Затова аз поддържам отпадането на текста на ал. 4 в това да има наредба, което е абсолютно забранено по правото, и това да има термин „във връзка”, което нищо не значи.
Поддържам текста, който Елиана Масева е предложила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но тъй като го няма в доклада този текст...
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: И тогава питам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Момент! 
Господин Ралчев, предлагам Ви улеснение. Спокойно, да не се караме. Прочетете текста, за да бъде подложен на гласуване като Ваше редакционно предложение, което правите в момента в залата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: „(4) Данните по ал. 1 се събират, съхраняват и използват, съгласно реда и условията на Закона за специалните разузнавателни средства”...
Редът и условията е важното... (Реплики.) 
И НПК, но редът и условията са... Знаете ли за какво става въпрос? Става въпрос за режима...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ралчев, пак минаха три минути. Прочетете тази редакция, за да си свършим работата! Продължихте да говорите и не довършихте точно законите, които трябва да са цитирани.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: „... съгласно реда и условията на Закона за специалните разузнавателни средства, Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за защита на личните данни”. Но редът и условията са определящи в тази класификация. Дано да съм Ви цитирал точно, госпожо Масева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания няма.
Моля, продължете със следващия параграф, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 62 има предложение, което ние сме оттеглили.
По него има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което е подкрепено в т. 1, а не е подкрепено по т. 2.
Точка 2 има следният текст:
„2. Създава се ал. 4:
              „(4) Предприятията, предоставящи мобилни обществени телефонни услуги предават информация за географски координати за местонахождението на абоната в момента на повикването към телефонен номер 112 при наличие на техническа възможност.”
Това предложение не е прието.
Комисията предлага § 62, който става § 59, да придобие следната редакция:
„§ 59. В чл. 255 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо, след думата „предоставят” се добавя „за своя сметка”.
2. В ал. 10 думата „маршрутизация” се добавя „и пренос”.
3. Алинея 3 се изменя така:
              „(3) Условията и редът за предоставяне на данни за местоположението на крайните потребители и данни за абоната при спешни повиквания от предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги към центровете за спешни повиквания, се определят с правила, приети от комисията.”
Ще си позволя само едно пояснение – втората част от текста на вносителя, отнасяща се до определяне на местоположението на крайните потребители, викащи телефон 112 с точност до 100 метра  в населени места и с точност до 1 км извън населени места, е изнесено в една допълнителна разпоредба накрая, тоест този текст го има, „съобразно приложимото европейско право”, както беше подкрепено тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мирчев, извинявайте, но аз ли пропуснах нещо? Вие представихте ли, изчетохте ли целия текст на чл. 251а?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, до края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега представихте § 62.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, като текстът на вносителя е приет изцяло по точки 1, 2 и 3 в първата част, а втората част – за стоте метра, е изнесена в края на законопроекта, съобразно приложимото европейско право, тъй като в момента се разработва директива, която ще излезе 2010 г., от гледна точка на сроковете за въвеждане на определяне на местоположението при повикване към спешния телефон 112. Този текст го има, но е изнесен в края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Иван Иванов – по двата параграфа.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз все пак не разбирам и съм доволен от това, което каза проф. Мирчев като председател на комисията за изискванията, които се налагат към операторите по отношение на ползването на телефон 112. В смисъл да се локализира в населени места до 100 м и до 1 км извън населените места местоположението на повикващия. Но защо това се изнася в Преходна и заключителна разпоредба? В Преходни и заключителни разпоредби нормално трябва да се изнесат такива въпроси, които имат временен характер с определен срок на приложение. За мен мястото на § 81, който е последен в доклада на комисията, си е точно там, където поначало вносителите го бяха предвидили. 
С други думи, предлагам текстът от § 81 да бъде второто изречение на ал. 3 в § 59 по комисия. Това е нормалната логика, защото тази задача, която се решава, с този текст ще има не само толкова важно значение към момента, но дори много по-голямо значение в бъдеще. Срокът на приложение на тази разпоредба няма да изтече след година или две. Със същия текст, както е записан, аз не искам промяна в § 81. Правя процедурно предложение при гласуването § 81 да се гласува като допълващ текст на ал. 3 на § 59 – това, което беше и предложението на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мирчев, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Иванов, когато разглеждахме този законопроект, Вие изключително много настоявахте да се спазват европейските директиви. Европейска директива по този въпрос няма. 
Освен това, защо този текст е изнесен в § 81? Защото се касае за срокове за въвеждане, а сроковете за въвеждане не са определени в Европейския съюз. Затова, хайде да не се правим на отличници и после да се връщаме и да понасяме определени... Затова ние го изнесохме в § 81 - именно съобразно сроковете, определени в приложимото европейско право. Ако Вие знаете сроковете, назовете ги сега. Аз казвам, че такива срокове няма, директивата ще бъде ясна 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Това, че няма европейска директива, по никакъв начин не налага изискване да отпадне този текст от предложението за промени в закона. По време на дискусията, която се проведе в комисията, представителите на мобилните оператори се оплакаха, че това може да залегне, обаче щяло да им струва между милион и 600 хиляди и два милиона. А човешкият живот, който ще бъде спасен, поради това, че въвеждането на подобен софтуер и хардуерът, който обслужва, нима не си струва тези пари? Нека същите тези мобилни оператори да заявят каква им е годишната печалба, за да можем ние да оценим тези милион и 600 хиляди до два милиона колко представляват от тяхната годишна печалба.
Аз питам: ние като парламент дали трябва да защитим интересите на обществото? Защото по този начин, при това локализиране, за човек при катастрофа, изпаднал в кома или пък не знаейки къде се намира, неговият съсед или спътник може просто да набере номера на оператора и органите, които трябва да се погрижат – било Бърза помощ, било Пожарна, било МВР, могат да локализират мястото и това може да доведе до спасяване на човешки живот. Същото е и при пожари и при други тежки инциденти. Нека излезем извън рамката, че това ще струва милион и 600 хиляди на операторите, нека заявим какво пък въвеждането ще спести на българското общество. Ето, следобяд ще гледаме Закона за движение по пътищата. Непрекъснатата битка е за това да се намалят жертвите по пътищата при инциденти и т.н. Уверявам ви, че това е текст, който ще подпомогне и това.
Що се касае до сроковете, нека ние да ги определим като национален парламент. Нека сроковете да бъдат определени действително в диалог с операторите, да се види какви са те, възможни ли са. Казва се: да не бъдем по-големи католици от папата. Не е в това проблемът. Проблемът е да видим обществената полза от този текст.
Аз отново казвам, госпожо председател, няма според мен повод да се оспори това мое право, утре този текст да се гласува към § 59, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е процедурно предложение, което трябва отделно да бъде подложено на гласуване. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ти бъркаш - всичко е за сметка на операторите и е написано. Недей да говориш така. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Не е вярно! За сметка на операторите е всичко и е написано вътре. Прочети го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 63 ние оттеглихме нашето предложение. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 63, който става § 60 със следната редакция:
„§ 60. В чл. 258 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „по ал. 1, които изготвят телефонни указатели” се заменят с „предоставящи електронни съобщителни услуги, които предоставят телефонни номера на абонатите си”.
2. Създава се нова ал. 7:
	„(7) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, които предоставят телефонни номера на абонатите си, са длъжни при обосновано искане да предоставят на предприятията, които изготвят и публикуват телефонни указатели в печатна или електронна форма, както и на предприятията, предоставящи телефонни справочни услуги, необходимата им информация и бази данни в съгласуван формат при условия, които са справедливи, обективни, разходоориентирани и равнопоставени. Информацията и базите данни се предоставят при наличие на изрично съгласие от страна на абонатите.”
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този параграф има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 64 става § 61 по текста на вносителя.
Параграф 65 става § 62 по текста на вносителя.
Има предложение на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров – в § 66, чл. 280 се създава ал. 6:
	„(6) Комисията може да посочва прилагането на препоръчителни стандарти в случаите, когато не е налице някоя от хипотезите по ал. 1-5.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дотук има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Иван М. Иванов и Съби Давидов – създава се нов § 67а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 65 със следното съдържание:
„§ 65. В чл. 287 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 т. 2 се изменя така:
„2. само за имоти частна собственост, на собственика на имота е изплатено от титуляра на сервитута еднократно обезщетение.”
2. Алинея 4 се изменя така:
	„(4) Определянето на размера на обезщетенията по ал. 3, т. 2 се извършва по взаимно съгласие на страните или въз основа на оценка от лицензиран оценител, а при имоти публична собственост обезщетения не се дължат.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този текст също няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 68 става § 66 по текста на вносителя.
Има предложение на колегите за нов § 68. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 67 със следното съдържание:
„§ 67. В чл. 295 се създава ал. 7:
	„(7) Използването на мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти публична общинска собственост за прокарване, преминаване и поддържане на електронни съобщителни мрежи на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, е безвъзмездно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 69 става § 68 по текста на вносителя.
Параграф 70 става § 69 по текста на вносителя.
Параграф 71 става § 70 по текста на вносителя.
Предложението на Димитър Гъндев и Митко Димитров е оттеглено.
Параграф 72 става § 71 по текста на вносителя. 
Предложението на Йордан Мирчев и група народни представители е оттеглено.
Параграф 73 става § 72 по текста на вносителя.
По § 74 е подкрепено нашето предложение за отпадане на ал. 2, а за отпадането на ал. 1 предложението е оттеглено.
Има предложение на Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което не е подкрепено – в § 74, чл. 334а, ал. 2, думите „от 500 хиляди до 1 млн. лв.” се заменят с „от 20 хиляди до 100 хил. лв.”.
Комисията предлага § 74, който става § 73, да придобие следното съдържание:
„§ 73. Създава се чл. 334а:
„Чл. 334а. За нарушения по чл. 178, ал. 2, се налага глоба от 10 хиляди до 50 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата по предложението на комисията за § 74, който става § 73. Реално комисията е приела ал. 1 от предложението за чл. 334а по вносител, а втората алинея е отхвърлена. Нека да видим всъщност какво касаят алинеи 1 и 2. В първата алинея е казано, че за нарушения по чл. 178, ал. 2, и чл. 255, ал. 3, се налагат глоби от 10 до 50 хил. лв.
Специално ще се спра на чл. 255, ал. 3. Това е именно въпросът, който преди малко обсъждахме и по който аз взех думата. Това е в случаите, когато операторът не изпълни разпореждането да осигури локализиране и местоположението при спешни повиквания към центровете за спешни повиквания. Ние споменахме, че за оператора това струва от 1 млн. и 600 до 2 млн. лв. Глобата, която се налага, е от 10 хиляди до 50 хил. лв. Не е трудно да се изчисли, че това е 30-40 пъти по-ниско от цената на този софтуер, който те имат задължение да въведат. По тази причина и като се има предвид, че първоначалното неспазване на този срок, който ще бъде фиксиран по-нататък, може да бъде направено дори поради обективни обстоятелства, вносителят Министерски съвет е предвидил втора алинея - че ако с деянията по ал. 1 са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието вече е от 500 хиляди до 1 млн. лв. И това е напълно оправдано предвид текста, който е предшествал – че се касае за значителни вреди и настъпили други тежки последици. Комисията е игнорирала това. Дали са тежки, дали са много тежки последиците, глобата е само от 10 хиляди до 50 хил. лв.
Е, аз питам, в обществена полза ли е взела това решение комисията? Не, категорично! Това е решение, което наистина е галене с перо на мобилните оператори.
Искам категорично да възразя и, госпожо председател, моето процедурно предложение е към текста, който предлага комисията, да се гласува и ал. 2 на вносителя. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предлагате към текста на комисията за ал. 1 отделно да се гласува и текстът на ал. 2 на вносителя. Алинея 1 е текстът на комисията, а текстът на ал. 2 на вносителя, който комисията е отхвърлила, да бъде гласуван отделно.
Преди да дам почивка, господин Мирчев, моля да прочетете текста на § 69, който пропуснахте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, извинявам се.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип за § 70, който става § 69, и предлага следната редакция:
„§ 69. В чл. 301 ал. 3 се изменя така:
	„(3) За осъществяване на дейностите по чл. 91, ал. 1, и чл. 137б, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност” и по чл. 3-6 от Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана при президента на Република България, както и при непосредствена заплаха за националната сигурност компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, на Държавната агенция „Национална сигурност” и на Националната служба за охрана може да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги”. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този текст няма желаещи за изказвания. 
След почивката ще продължим с § 75 по номерацията на вносителя.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля уважаемите квестори да поканят народните представители в пленарната зала.
Продължаваме с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 75 има предложение от народните представители Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Иван Матеев Иванов и Съби Давидов, което е подкрепено по принцип от гледна точка на диференцираните отговорности.
Комисията предлага § 75, който става § 74, да придобие следното съдържание:
„§ 74. Създава се чл. 334б: 
„Чл. 334б.	(1) На предприятие, предоставящо услугата роуминг чрез обществени електронни съобщителни мрежи, което наруши изискванията на Регламент № 717 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 г. относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО от 29 юни 2007 г. се налагат имуществени санкции, както следва:
1. за нарушение на чл. 3, ал. 2 от регламента в размер от 400 хил. лв. до 2 млн. лв.;
2. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от регламента в размер от 200 хил. лв. до 1 млн. лв.;
3. за нарушение на чл. 4, ал. 2 от регламента в размер от 400 хил. лв. до 2 млн. лв.;
4. за нарушение на чл. 4, ал. 4 или на чл. 6, ал. 2 от регламента в размер от 5000 до 50 хил. лв.
	(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по § 75? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 75.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 77, който става § 76, и предлага следната редакция:
„§ 76. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така:
„Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) точка 2 се изменя така:
„2. „Абонатна линия” е физическата верига, която свързва крайна точка на обществена фиксирана телефонна мрежа в помещения на абоната с главния репартитор или друго еквивалентно съоръжение.”;
б) създава се т. 17а:
„17а. „Забранено устройство” е всяко съоръжение, софтуер и/или средство, предназначени или приспособени да дават достъп в разбираема форма до една от защитените услуги без разрешението на доставчика на услугите.”;
в) в т. 38 думите „(специално устройство)” се заличават;
г) в т. 43 след думите „ограничен ресурс” – номера от Националния номерационен план” се добавя „и адреси”;
д) създават се т. 82, 83 и 84:
„82. „Разделно счетоводство” е поддържане на отделни сметки за дейностите, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги.
83. „Данни за идентифициране на абонат и/или потребител” са: за физически лица – трите имена, единен граждански номер и постоянен адрес, а за чуждестранни лица – личен номер, за юридически лица и физически лица – еднолични търговци – наименование, седалище, адрес на управление и съответен идентификационен код.
84. „Идентификатор на потребителя” е уникален идентификатор, определен за лицата при абониране или регистриране за услугата Интернет-достъп или за Интернет електронна съобщителна услуга.”
3. Създава се § 2:
„§ 2. Член 334б въвежда разпоредбите на Регламент № 717 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 г. относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО.”
Господин председател, тук само ще поясня, тъй като предложенията на вносителя бяха неподредени. Това, което прочетох, е § 78 от текста на вносителя. Там са приети предложенията, които са отразени в току-що предложената от мен редакция на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах.
Имам само един въпрос. В § 77, който току-що прочетохте, става въпрос за текстове в Преходните и заключителни разпоредби, а имаме специална глава „Преходни и заключителни разпоредби”. Чисто систематично тук ли му е мястото?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да. Това го направихме по предложение на Правната дирекция на парламента, тъй като това са допълнителни разпоредби, които касаят този закон. Имаме след това Преходни, които касаят и други закони. Това е по предложение на Правната дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре е да се уточни това нещо.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Точно те помолиха по този начин да оформим законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да прочетете текстовете до Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По-нататък има предложение от народните представители Димитър Гъндев и Митко Димитров, което е подкрепено и е отразено на систематичното му място в § 76.
В тази връзка комисията предлага § 78 на вносителя изцяло да отпадне, тъй като всички тези текстове ние ги преместихме на подходящото им място.
За § 79 е същото. Той е отразен на новото систематично място в § 76.
Комисията предлага да се създаде нов § 77 със следното съдържание:
„§ 77. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 5 се изменя така:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2, 3, 4 и 5:
	„(2) До издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват по реда на този закон, Комисията за регулиране на съобщенията може да издава на регистрирани по реда на Закона за радиото и телевизията телевизионни оператори разрешения за ползване на свободен ограничен ресурс радиочестотен спектър, който не е предоставен по реда на § 9а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията.
	(3)  Разрешенията по ал. 2 се издават по ред, определен в правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията. 
	(4) Разрешението по ал. 2 се издава след получаване на положително становище от Съвета за електронни медии.
	(5) Разрешенията по ал. 2 може да се прекратят, когато ползваният от предприятията индивидуално определен ограничен ресурс  –  радиочестотен спектър е необходим за реализиране на съответния етап от изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа."
2. Създават се нови § 5а, 5б, 5в и 5г:
Параграфи 5а, 5б и 5в се основават на текста на вносителя. Те са дадени след това в § 81. Аз ще ги прочета, тъй като § 5г е нов текст.
"§ 5а. (1)  1. В рамките на една процедура по чл. 48, ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията определя едно предприятие, на което издава разрешение за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс  –  радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радио разпръскване с национален обхват, съобразно предвиденото за Първия етап от Плана за въвеждане на наземно цифрово радио разпръскване в Република България, приет от Министерския съвет.
	(2) Едновременно с процедурата по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията, при спазване изискванията на този закон и на процедурата, предвидена в Глава 5, открива процедура на конкурс за избор на предприятия, което може да получи разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс  –  радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радио разпръскване с национален обхват, съобразно предвиденото в рамките на Втория етап от Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радио разпръскване в Република България, приет от Министерския съвет.
	(3) Предприятията, на които се издават разрешенията по ал. 1 и 2, не могат да бъдат свързани лица по смисъла на Търговския закон.
§ 5б.  (1) В едномесечен срок от приключване на процедурата по § 5а, ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията последователно открива конкурси за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс  –  радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с регионален обхват, съобразно предвиденото за Първия етап от Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в Република България, приет от Министерския съвет.
	(2) В рамките на конкурса по ал. 1 за един регион се издава едно разрешение на едно предприятие за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс  –  радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване за съответния регион.
§ 5в. Издадените от Комисията за регулиране на съобщенията разрешения за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс  –  радиочестотен спектър, чрез използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване се прекратяват, когато ползваният от предприятията индивидуално определен ограничен ресурс  –  радиочестотен спектър, е необходим за реализиране на съответния етап от изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа, съобразно издадено от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс  –  радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален и/или регионален обхват.
§ 5г. (1) В срок до 1 март 2009 г. се приема закон, който осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс  за разпространение на обществените радио и телевизионни програми на Българска национална телевизия и Българско национално радио.
	(2) В закона по ал. 1 се определят условията за гарантиране на обществения характер на Българска национална телевизия и Българско национално радио."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми колеги, чухте текстовете от § 76 до § 80 по вносител. Разбира се, има два съвсем нови текста, които ги няма в предложения вариант на вносителя. 
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби"
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който     става  § 78.
Параграф 81 го преместихме на систематичното му място. 
Там има едно неприето предложение на Димитър Йорданов и Димитър Димитров:
"В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов § 5ж:
"§ 5ж. (1) Актовете по чл. 137 и по чл. 150, ал. 3 се приемат от Комисията за регулиране на съобщенията в шестмесечен срок от влизане в сила на този закон.
	(2)  Актове по чл. 137 и по чл. 150, ал. 3, издадени към момента на влизане в сила на този закон, се прилагат до приемане на актовете по ал. 1."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който е отразен на неговото систематично място в § 77, поради което предлага § 81 на вносителя да отпадне.
По § 82 си оттеглихме предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 82, който става § 79:
"§ 79 Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията запазват правата си до изтичане на мандата по чл. 22, ал. 3, 4 и 5 от този закон."
Този текст специално ще бъде функция от гласуването на § 3 по-нататък.
Комисията предлага да се създадат § 80 и 81 със следното съдържание:
„§ 80.   (1) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се задължават от 1 януари 2010 г. да събират данни, необходими за идентифицирани на потребител на предплатени услуги по чл. 251а, ал. 1, т. 1 и ал. 5, т. 2.
	(2) За потребителите на предплатени услуги преди          1 януари 2010 г., данните по ал. 1, необходими за идентифицирането им, се събират по ред и правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията до 30 септември 2009 г.
§ 81. Предприятията, предоставящи мобилни обществени телефонни услуги, определят местоположението на крайните потребители, повикващи телефонен номер 112, с точност до           100 метра в населените места и с точност до 1 км извън населените места, съобразно сроковете и правилата за разпределение на разходите, определени в приложимото европейско право."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това беше последният текст.
Уважаеми колеги, имате думата по двата текста, които       току-що бяха представени от председателя на комисията. Няма желаещи за изказване.
Господин Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Когато обсъждахме в комисията по предложение именно на господин Камен Костадинов, ние записахме в § 80, ал. 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За потребителите на платени услуги?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да. Дебатът вървеше главно за така наречените предплатени услуги. Тези, които ще се продават в бъдеще и тези, които са продадени досега. Тези текстове са свързани с чл. 251, касаещи дейността на съответните компетентни органи.
Аз мисля, че, така както е формулирана ал. 1: "Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги се задължават от 1 януари 2010 г. да събират данни, необходими за идентифициране на потребител на предплатени услуги по чл. 251а, ал. 1, т. 1 и ал. 5, т. 2,  включва и ал. 2. "
Моето предложение е ал. 2 да отпадне, но все пак, когато го дискутирахме, може би колегите, които формулираха ал. 2, също ще вземат отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е нов текст. Добре е да ги чуем.
Господин Камен Костадинов, заповядайте. Имате думата.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросните текстове предизвикаха сериозни дебати в комисията. Основната идея на тези текстове е да се дадат задължителни предписания на мобилните оператори и съответно някакъв срок, в който те технологично да направят възможно изпълнението на заложените в закона изисквания – в оборот да не съществуват абонати и клиенти на мобилните оператори, които да провеждат съответните разговори без операторите да имат данни за ползвателя на услугата, така наречените предплатени карти, предлагани в момента абсолютно безконтролно в огромен брой търговски обекти. Въпросните карти се използват, разбира се, не само за това, но голяма част от престъпленията, като отвличания, дистанционни взривявания и т.н., се извършват именно от такива предплатени карти, за които операторите нямат никакви данни за идентифициране на потребителя.
Апелът, който аз отправих по време на обсъждането, е да се въведат необходимите текстове, които да създадат законоустановени и закрепени гаранции, че практиката ще бъде прекратена.
Съображенията на колегите са, че създаването на ал. 2, където се включва Комисията за регулиране на съобщенията, която трябва да приеме ред и правила, е възможно да ни отклони от императивния текст на ал. 1. Разбира се, в тези съображения има и някаква доза аргументация. Така че аз съм склонен да се съглася с предложението на господин Мирчев, че по начина, който е предвиден в ал. 1, ще  бъдат задължени операторите да събират данни за всички абонати. Но според мен е необходимо да се направи някакво редакционно допълнение на ал. 1, ако отпадне ал. 2, за да стане ясно, че ще се събират въпросните данни не само за продадените карти след 1 януари 2010 г., а и за такива, които са продадени преди тази дата. 
Изказвайки всичко това, съм склонен да се съглася с аргументите на проф. Мирчев. Но не знам, господин председател на комисията, дали тази редакция за ал. 1 е достатъчно прецизна, за да ни гарантира това, което се стремим да постигнем със закона. 
Може би е добре да чуем становището на вносителите от Министерския съвет. Виждам, че в пленарната зала присъства и представител на Министерството на вътрешните работи - ако има някакви съображения, мисля, че ще е ценно най-малкото, поради празната зала, да бъдат отразени в протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костадинов, имате ли готови текстове, които да бъдат добавени към този параграф - § 80, ал. 1? Съгласен ли сте с предложението на проф. Мирчев да отпадне ал. 2? Тъй като се намираме на второ четене на законопроекта, могат да се правят само редакционни поправки и предложения за отпадане на текстове.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин председател, нямам готово редакционно предложение. Виждам, че проф. Мирчев направи формално предложение за отпадане на ал. 2, вече с гласуването и вота си утре народните представители ще преценят дали да отпадне ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Давам думата на представителя на Министерството на вътрешните работи господин Красимир Колев, за да изрази становище.
КРАСИМИР КОЛЕВ: Господин председателстващ, дами и господа народни представители! Считам, че ал. 2 трябва да остане, тъй като в комисията и всички колеги, които бяха там, коментирахме и се оказа необходимо какъв ще бъде редът за събиране на данни за тези карти и абонати или потребители, които са закупили такава услуга. 
Ако махнем сега ал. 2, каквото е предложението на уважавания проф. Мирчев, това може би ще създаде проблем за намиращите се в обръщение анонимни предплатени карти. Така че становището ни е текстът да остане, както е гласуван в комисията и както тя го предлага на народното представителство, а пленарната зала вече да прецени дали тази алинея да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
С това второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения  е приключено. Когато гласуваме последния параграф - § 80, ако е необходимо, ще се направят отново тези дискусии за отпадане или оставане на ал. 2.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Госпожо Фудулова, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА:  Благодаря, господин председател.
Преди да започнем обсъждането по законопроекта, бих искала да направя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и господин Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой колега, който е против това процедурно предложение за допускане в пленарната зала на представителите на Министерството на икономиката и енергетиката и Агенцията за приватизация? Няма.
Моля да поканите в пленарната зала госпожа Янева и господин Николов.
Имате думата, госпожо Фудулова.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря, господин председател.
„На заседание, проведено на 21 януари 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
На заседанието присъстваха заместник-министъра на икономиката и енергетиката госпожа Анна Янева и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация.
Законопроектът беше представен от госпожа Анна Янева. С него се предлага актуализация на забранителния списък по чл. 3, ал. 1 от закона. Предвижда се включване на „Български енергиен холдинг” ЕАД  в списъка и заличаване от него на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, „НЕК” ЕАД, както и включените особени части от него, ТЕЦ “Марица-изток 2” ЕАД и мини „Марица-изток” ЕАД.
Във връзка със закриване на Изпълнителна агенция „Сертификация и изпитване” и на Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки и образуване на еднолични търговски дружества, които да изпълняват функциите на закритите структури, се предлага те да бъдат включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от ЗПСК.
Към списъка се добавя и БИЦ „Екомедбио” ЕАД във връзка с предстоящото му стартиране като национален Технологичен център по приложни проблеми на глобалното затопляне.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 8 народни представители, „против” – 3 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за  приватизация и следприватизационен контрол,  внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, намираме се на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Текстовете за изменение и допълнение са само два параграфа.
Откривам дискусията на първо четене по този законопроект. Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Закривам несъстоялата се дискусия на първо четене по този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Вносители на законопроектите са Минчо Христов и Стела Банкова и Министерският съвет.
Има становище на водещата Комисия по бюджет и финанси и две становища на съпътстващи комисии.
Госпожо Антонова, заповядайте да представите становището на Комисията по бюджет и финанси. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Преди представянето на доклада на Комисията по бюджет и финанси правя процедурното искане за допускане в пленарната зала, като моля до залата и участие в дебата да бъдат допуснати: господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова, Милена Димитрова и Нели Кордовска – служители на Министерството на финансите, както и господин Тихомир Тимнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители против това процедурно предложение? Няма.
Моля заместник-министърът господин Желев и неговият екип да заемат своите места в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми колеги, представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесени от Минчо Христов и Стела Банкова и от Министерския съвет
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 29 януари 2009 г., бяха разгледани:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-147, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова, и
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2009 г.
Първият законопроект беше представен от господин Минчо Христов.
Със законопроекта се предлага изменение на ал. 2 на чл. 60, а именно банките да обявяват за предсрочно изискуеми договорите за кредит при неплащане, вместо при една или повече вноски, както е действащата уредба, при неплащане или пропускане на 6 или повече вноски от кредита.
Представителите на БНБ и Асоциацията на банките в България категорично възразиха срещу направеното предложение за изменение на чл. 60, ал. 2, тъй като според тях то защитава безпринципно и едностранно интересите на кредитополучателите, без да отчита влиянието, което подобно законодателно решение би могло да окаже върху сигурността на активите както на отделна банка, така и на банковата система като цяло.
Предложеното изменение противоречи на общите разпоредби относно изискуемостта, предвидени в Закона за задълженията и договорите, чл. 71, и Търговския закон, чл. 432, и се намесва в свободата на договаряне между банките и техните клиенти. Според тях нанасянето на частични промени в банковото законодателство без да се направи анализ за връзка с други закони и без да се изследва ефектът върху икономическите агенти е недопустимо.
Вторият законопроект беше представен от господин Кирил Желев, който подчерта, че законопроектът има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2007/44/ЕО от 5 септември 2007 г. за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване, за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор. Целта на директивата е правна регламентация на критериите за предварителната оценка и на процедурата за тяхното прилагане, създаването на правна сигурност, яснота и предсказуемост по отношение на процеса на оценяване, както и по отношение на резултатите от него.
Със законопроекта се въвеждат установените в директивата пет  критерия, въз основа на които ще бъде извършена преценка от Българската народна банка на лицата, които са взели решение да придобият квалифицирано дялово участие в банка със седалище в Република България или да увеличат акционерния си дял, при което той да достигне или да надхвърли праговете от 20, 33 или 50 на сто от правата на глас или от капитала на банката. Детайлно се регламентират сроковете и процедурата за започване, спиране на срока и приключване на надзорната преценка. Предвидена е възможност само за еднократно спиране на общия срок от 60 работни дни за произнасяне в случаите, в които на Българска народна банка е необходима допълнителна информация от заявителя. Съгласно изричното изискване на директивата непроизнасянето в законоустановения срок от страна на надзорния орган се счита за мълчаливо одобрение на заявеното придобиване. Дефиницията за квалифицирано дялово участие се допълва и прецизира с оглед отразяване на промените в Директива 2006/48/ЕО.
Предметът на дейност на банките се привежда в максимално съответствие с дейностите, подлежащи на взаимно признаване по Анекс 1 на Директива 2006/48/ЕО, като освен това се цели и постигането на хармонизация в българското законодателство, регулиращо финансовия сектор и по-специално на Закона за конфликт на интереси със Закона за пазарите за финансови инструменти. 
По отношение на членовете на управителните органи на банките със седалище в Република България, изпълнителните им директори и прокуристите се въвежда допълнителен обобщаващ критерий „за надеждност и пригодност”, като същевременно се предлага да отпадне издаването на сертификати за тях като формален акт, без да се променят останалите изисквания. Вместо това се предвижда провеждането на процедура по предварителното им писмено одобрение от страна на Българската народна банка.
Освен измененията, отразяващи транспонирането на Директива 2007/44/ЕО, в Кодекса за застраховането се предвиждат и изменения във връзка с осъвременяване на минималните размери на застрахователната сума на задължителната застраховка „Професионална отговорност” и на собствените средства на застрахователния посредник в съответствие с § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на кодекса и чл. 4, ал. 7 от Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент  и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество.
Предлага се допълнение на чл. 18, ал. 3 на Закона за Комисията за финансов надзор. То цели да разшири правомощията на комисията при постъпило искане от друг орган за финансов надзор, с когото има сключено споразумение – да може да събира от банките информация за авоарите и операциите по банкови сметки, свързани с извършването на сделки с ценни книжа, която информация представлява банкова тайна и трябва да бъде получавана от комисията, независимо от обстоятелството дали лицата, за които се отнася, са нарушили българското законодателство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 18, ал. 3 от Закона за Комисията  за финансов надзор. Сегашната невъзможност се счита като пречка за присъединяването на Комисията за  финансов надзор към Многостранния меморандум на Международната организация на комисиите по ценни книжа. Чрез изменение на чл. 13, ал. 1, т. 19 се изпълнява препоръката на ЕКОФИН от 7 октомври 2008 г. относно включването на европейско измерение в мандатите на надзорните органи на страните членки.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По Законопроект № 854-01-147, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова, 1 глас „за”, 13 гласа „против” и без „въздържали се”.
2. По Законопроект № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2009 г., 13 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да не приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-147, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова, и
2. Да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2009 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Следва представянето на становището на Комисията по икономическата политика.
Кой ще представи становището? Има ли представител на тази комисия?
Заповядайте, госпожо Хитова. Предлагам да представите основните акценти от становището и накрая решението на комисията, за да върви по-динамично заседанието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ХИТОВА: 

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за кредитните институции, № 902-01-1,
внесен от Министерския съвет на 7 януари 2009 г.

На заседание, проведено на 21 януари 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет. 
Основните моменти в законопроекта са следните. Въвеждат се пет критерия, въз основа на които ще бъде извършена преценката на Българска народна банка като надзорен орган на лицата, които са взели решение да придобият квалифицирано дялово участие в банка със седалище в Република България и да увеличат акционерния си дял. Регламентират се сроковете и процедурата за започване, спиране на срока и приключване на надзорната преценка. Предметът на дейност на банките се превежда в максимално съответствие с дейностите, подлежащи на взаимно признаване по Анекс 1 на Директива 2006/48/ЕО. Предлага се замяна на досегашния уведомителен режим. Предвижда се въвеждането на задължителни изисквания като условия за регистрация на финансовите институции. Предлага се изменение на Валутния закон. Подобрява се редакцията на отделни текстове от сегашния закон за постигане на по-пълно съответствие с директивата. В Преходните и заключителни разпоредби са предвидени изменения и допълнения на Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за публичното предлагане на ценни книжа. 
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Следва представяне на становището на Комисията по европейски въпроси. 
Има ли член на Комисията по европейските въпроси в пленарната зала? Колеги, има ли член на Комисията по европейските въпроси, който да представи становището на комисията по законопроекта?
Ако няма, аз ще ви представя  становището в съкратен вид :
“В заключение може да се приеме, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции е насочен към хармонизиране на нашето право с Директива 2007/44 на Европейската общност и Директива 2002/92 на Европейската общност и към изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Въвеждат се и правила за изпълнение на препоръка на Световната банка и за премахване на пречки за членуване на Комисията за финансов надзор в многостранния Меморандум на Международната организация на комисиите по ценни книжа. Разпоредбите, които нямат отношение към общественото право, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси с 15 гласа  “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции № 902-01-1, внесен от Министерския съвет.”
Комисията има становище само за законопроекта, внесен от Министерския съвет, но тъй като тази  комисия е съпътстваща,  ние можем да продължим нашата работа.
Съгласно правилника и установената процедура следва да се даде думата на вносителите – представителите на Министерския съвет и на господин Христов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, законопроектът, който предлагаме на вашето внимание, мисля, че е изключително необходим. Става дума за следното. В сега действащия закон пише, че при една просрочена вноска за ипотечен кредит банката може да конфискува и да продаде жилището на длъжник. Казвам го по най-елементарен начин, за да можете да ме разберете, колеги. Ние със Стела Банкова предлагаме да се запише: при шест просрочени вноски банката да обявява кредита за предсрочно изискуем и съответно да продава жилището на длъжника. 
Защо предлагаме това? Всички вие, поне тези, които сте в залата, знаете, че сме в една изключително тежка финансова криза, която не касае само България. Тя касае практически целия свят. Навсякъде по света – в Съединените американски щати например, във всички европейски държави, членки на Европейския съюз, се предприемат стъпки за защита на правата на тези хора, които са взели кредит, които имат финансови затруднения, а те ще стават все повече и повече, за да може тези хора да бъдат защитени, да не се разпродава тяхното имущество. Аз няма да цитирам тук абсурдни случаи, които бяха публикувани в българската преса, на хора, които са взели ипотечен кредит, по една или друга причина - извинявайте, колеги, някой може да влезе в болница – не е могъл да си погаси месечната вноска. И на втория месец се оказва, че жилището на този човек е продадено. Дори в този конкретен случай, който аз визирам, се оказа, че човекът не е бил уведомен. Просто съдебното уведомление е било загубено. Тоест, в един момент се оказва, че човекът не притежава жилището си. Мисля, че по-голям абсурд от това едва ли може да се изговори от тази трибуна.
Искам да ви кажа и друго. Когато нашият законопроект се разглеждаше в комисията, се изказа представител на Българската народна банка. Той каза, че Българската народна банка не може да вземе официално становище по въпроса. Питам аз: защо не може да вземе? 
Каза, че това не било съгласувано с Асоциацията на търговските банки. Питам аз: колеги, защо трябва да съгласуваме всяко свое решение с Асоциацията на търговските банки? Ние сме български парламент, избрани сме от българските граждани да защитаваме техните интереси. Не са ни избирали Асоциацията на търговските банки, тази или онази асоциация.
Интересното в становището на представителя на БНБ беше следното. Той каза, че законът не бил добър, но БНБ работила точно в тази посока – за изработването на наредба. На което аз му казах: или законът е лош и направо да го каже, или законът е добър, след като БНБ прави стъпки точно в тази посока. Поне така твърдят.
Искам да ви припомня – това е пряко свързано с темата: от три години предлагахме със Стела Банкова да се премахнат наказателните лихви за предсрочно връщане на потребителски кредит, три години обяснявахме от тази трибуна колко е необходим този закон. Три години  лобисти на банките излизаха...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Приехме го вече този закон.
МИНЧО ХРИСТОВ: Да, разбира се, господин председател. Приехме го и аз благодаря на мнозинството, че го прие.
Но три години лобисти на банките обясняваха как ние трябва да съгласуваме нашето решение с тази прословута Асоциация на търговските банки. Извинявайте, колеги, това е някакъв абсурд. Не искам да го квалифицирам по друг начин. 
Отделен е въпросът, колеги, че търговските банки за миналата година имат печалба от 1 млрд. 400 млн. лв.! Безпрецедентна печалба в историята на България! Голяма част от тези пари са изнесени извън страната, тъй като  знаете, че тези банки са чужди. Аз не виждам защо българският парламент да защитава интересите на чуждите банки. 
Искам да ви кажа и още нещо. Вие знаете ли, че някои от тези банки в момента имат такси за превод от 5 лв.? Тоест за да преведеш 2 лв. като някаква такса, ти  вземат 5 лв.! Това е някакъв абсурд. Тук държавата, парламентът трябва незабавно да се намеси, да хване за гушата тези грабители, тези мошеници. Мошеници – това е точната дума. 
Не казвам, че всички банки го правят, но тези банки, които си позволяват да правят тези неща, трябва да бъдат ударени през алчните им ръчички! Извинявам се за израза.
Колеги, връщам се отново на нашия закон. Този закон е в съзвучие с цялото европейско законодателство. Той защитава интересите на българските граждани, които по една или друга причина са взели ипотечен кредит и си изплащат този кредит, въпреки главоломно покачващите се лихви през последните месеци – нещо, което също е пълен абсурд. Не може в цяла Европа, в целия свят лихвите да падат, а тук в България да се вдигат! Това си е чиста проба грабеж.
Тук отново се питам и питам вас: къде е държавата,  къде е парламентът, къде е правителството? Какво правят?
Колеги, обръщам се още веднъж към вас. Виждате, че съм добронамерен. Благодаря ви за втори път, че приехте предложението ми за премахване на наказателните лихви при предсрочно връщане на кредити.
Приемете и това предложение. Ние ще дадем глътка въздух на българските граждани, на хората, които са взели кредит, които изплащат. Но по една или друга причина, пак ви казвам, човек може да се разболее, може нещо да се случи, да трябва да плати в болница - невероятните такси, които вие толерирате в тази зала за доплащане в болниците, за лечение и т.н.! На всеки може да се случи. (Реплика от народния представител  Надя Антонова.) 
Нека да не даваме възможност на корумпирани, компрометирани банкери да се възползват от това,  за което им дава възможност българският закон. Това е смисълът, колеги. Искрено се надявам. (Реплика от народния представител  Надя Антонова.) 
Госпожо Антонова, имам достатъчно време – не ме апострофирайте, не ме прекъсвайте. Виждате, че говоря изключително важни неща, важни включително и за вашите избиратели. Мисля, че ще се съгласите с мен.
Ето защо, колеги, след всички тези аргументи, които ви дадох, считам, че утре, когато се гласува законопроектът, вие би трябвало да го подкрепите единодушно, ако онова, което говорите на вашите избиратели, е истина; ако е истина,  че вие защитавате интересите на хората, а не на банковото лоби.
Преди да завърша, апелирам: ако някой от тази зала не е съгласен с това, което изложих, нека да излезе и от тази трибуна да каже своите аргументи. Аз съм отворен към всякакви критики, към всякакви аргументи, които не съвпадат с моите. Нека да го обсъдим и нека утре да решим този изключително важен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече – десет минути за представяне.
Господин заместник-министър, заповядайте да представите законопроекта на правителството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет, има за цел хармонизиране на българското законодателство с Директива 2007/44/ЕО от 5 септември 2007 г. за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване, за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор. 
Със законопроекта се въвеждат пет критерия за преценка от страна на Централната банка на България като надзорен орган на лицата, които са взели решение да придобият квалифицирано дялово участие в банка със седалище в Република България или да увеличат акционерния си дял, при което той да достигне или да надхвърли праговете от 20, 33 или 50% от правата на глас или от капитала на банката. 
Регламентирана е процедурата за извършване на надзорна преценка, както и правилата за спиране на срока за произнасяне в случаите, в които на Българската народна банка е необходима допълнителна информация от заявителя.
Съгласно изискванията на директивата непроизнасянето в законоустановения срок от страна на Централната банка се счита за мълчаливо одобрение на заявеното придобиване.
Предметът на дейност на банките се привежда в максимално съответствие с дейностите, подлежащи на взаимно признаване съгласно Анекс І на Директива 2006/48/ЕО.
Законопроектът цели постигане на съответствие със Закона за пазарите на финансови инструменти. Предвижда се замяна на действащия досега уведомителен режим по отношение на финансовите институции с регистрационен. Въвеждат се задължителни изисквания за регистрация на финансовите институции, които ще бъдат подробно регламентирани съответно в наредба на Българската народна банка.
С този законопроект се правят изменения във Валутния закон, в който се отменя лицензионният режим за финансовите къщи, като се заменя с регистрационен, приложим за всички финансови институции. Въвеждат се допълнителни критерии за надеждност и пригодност на членовете на управителните органи на банките, изпълнителните им директори и прокуристите. Предвижда се отпадане на изискването за издаване на сертификати за тях и се въвежда процедура за предварителното им писмено одобрение от Българската народна банка.
В изпълнение на препоръките в доклада на Световната банка от м. юли 2008 г. за оценката на корпоративното управление на финансовите институции в България се въвежда преценка за надеждност и пригодност и по отношение на членовете на надзорни съвети на банките и на представителите на юридическите лица в надзорните съвети. Тази преценка ще се извършва съгласно процедура за предварително одобрение от Българска народна банка.
Разбира се, подобрена е редакцията на отделни разпоредби на закона с оглед постигане на по-пълно съответствие с директивата. Доколко изискванията на Директива 2007 се прилагат освен за банките, а и за инвестиционните посредници, управляващи дружества, застрахователите и презастрахователите, с Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се правят съответни промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, в Кодекса за застраховането.
Аналогично на измененията в Закона за кредитните институции се правят промени, имащи за цел прецизиране на понятието за квалифицирано участие и разширяване на регулацията на придобиването и увеличаването на квалифицирано участие. 
В Кодекса за застраховането се предвиждат изменения във връзка с актуализиране на минималните размери на застрахователната сума за задължителната застраховка „Професионална отговорност” и на собствените средства на застрахователния посредник. Това е във връзка с изпълнение на документ на Европейската комисия, представен в рамките на Европейския застрахователен и пенсионно-осигурителен комитет към Европейската комисия.
Предлага се да бъдат извършени необходими промени в Закона за Комисията за финансов надзор, съгласно които се разширяват правомощията на комисията при постъпило искане от орган за финансов надзор на друга държава, с която имаме сключено споразумение – да може да се събира от банките информация за авоарите и операциите по банкови сметки, свързани с извършването на сделки с ценни книжа, която представлява банкова тайна. Промяната е наложена от невъзможността за присъединяване на Комисията за финансов надзор към Многостранния меморандум на Международната организация на комисиите по ценни книжа. 
Също така с промените в Закона за Комисията за финансов надзор се въвеждат препоръките на ЕКОФИН от 7 октомври 2008 г. за включване на европейско измерение в мандатите на надзорните органи на държавите членки.
Предвижда се законът да влезе в сила от 1 март 2009 г.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя да споделя по отношение на законопроекта, внесен от народния представител Минчо Христов, едно разсъждение, че банките освен ангажиментите към своите кредитополучатели и длъжници имат ангажименти и по отношение на събраните пари от гражданите и в този смисъл решенията би трябвало да се вземат в доста по-сложни равновесия, особено като се има предвид сегашната обстановка, както във финансовия сектор, така и във външноикономическата среда. Молбата ни е да не се приема този законопроект и да не се подкрепя, тъй като смятаме, че общата ни сигурност не би трябвало да бъде допълвана с подобни радикални предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на заместник-министър Кирил Желев.
Уважаеми колеги, чухте представянето, както на докладите на комисиите, така и на двата законопроекта.
Откривам дискусията по първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции на народните представители Стела Банкова и Министерския съвет.
Независимите депутати имат общо 15 минути, просто искам да ви напомня. 
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз, господин председател, мислех да не вземам думата. Аргументите, които изказах бяха ясни, логични и необорими, но това, което чух от заместник-министъра на финансите господин Кирил Желев, ме провокира да ви кажа още нещо.
Той говори конкретно за ангажименти по отношение на събраните пари на гражданите и че общата сигурност наистина трябва да е приоритет. 
Аз съм абсолютно съгласен с това становище, само че бих попитал господин Кирил Желев: защо Вашето правителство, господин Желев, вашето мнозинство, многократно отказва да приеме едно абсолютно разумно предложение за въвеждане на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити? Тази наказателна отговорност беше валидна до 2002 г., когато беше премахната от вашите предшественици и вашите днешни коалиционни партньори от НДСВ. 
Ако вие сте загрижени за влоговете на гражданите, защото в комисията, в Икономическата комисия, ваши представители излязоха и казаха следното: че банките били чужди и те трябвало да разполагат с парите си, на което аз казах тогава, казвам Ви го и сега, господин Желев: тези пари не са на банките, тези пари са на българските граждани, а Вие дадохте възможност и давате все още възможност на корумпирани банкери да раздават необезпечени кредити на свои хора. Ето, това е, което Вие можете да премахнете, ако имате политическа воля! Ако, казвам го директно и в прав текст, не защитавате интересите точно на тези банкери, които раздават необезпечени кредити. Как бихте ми отговорили Вие?
Ще се радвам да чуя Вашия отговор тук, от тази трибуна – какво мислите, трябва ли да бъде върната наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити или не? Кажете го ясно и точно, без заобикалки и без шикалкавения. 
Не мога да не го кажа това, колеги. Към вас се обръщам – от БСП. Ако вие сте последователни, ако вие защитавате интересите на вашите избиратели, не можете да заобикаляте тези теми. 
Искам да ви кажа и друго: тук парламентът многократно отхвърли и друго предложение – за гарантиране на влоговете. Защо не го кажете открито, господин Желев? Вие знаете ли, че сега, в момента, валутните влогове не са гарантирани, защото те, ако една банка гръмне, не дай Боже, Фондът за гарантиране на влоговете ще изплаща тези пари в левове. Обаче, ако междувременно бъде обезценен лева, в какво ще се изплаща на хората валутата, която са внесли в банките? В обезценени левове!
Защо не приехте, например, предложението, което със Стела Банкова ви давахме – валутните депозити да бъдат изплащани в съответната валута? Точка! Какво лошо има? 
Значи, някой от вас, от вашето правителство, от вашето мнозинство, е предвидил рухването на борда и ограбването на парите на българските спестители. Казвам Ви го директно в прав текст – кажете ми, господин Желев, и относно това конкретно предложение, защото когато беше правителството на Жан Виденов, това също искам да Ви го припомня, валутните депозити бяха изплатени в съответната валута, тоест гражданите не загубиха валутните депозити, а сега Вие създавате предпоставки за ограбването и на тези пари. Ако не съм прав, излезте и ми го кажете, че не съм прав. Аз Ви говоря с факти и аргументи.
Много ще се радвам да чуя Вашето мнение, господин Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, обръщайки се към Вашите колеги в цялата пленарна зала, заместник-министър има право по негова воля, ако желае, може да вземе думата. Ако – не, съжалявам.
Господин Желев, ако искате да вземете думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Може би все пак трябва да припомним, че Българската народна банка е самостоятелна по закон и че по отношение на необезпечените кредити Вашето предложение е да се наказват последиците, а решенията, които е намерило Народното събрание, са свързани с доста по-сложно равновесие. Казвам го за пореден път. Става дума за тройна система на контрол: вътрешноведомствен контрол на съответната търговска банка или неин контрол; това, за което Вие пледирате, че има необезпечени кредити, е ангажимент на банковия надзор и той ефективно се справя с тази си отговорност; и третата контролна система е независимият одит.
По отношение на другия въпрос, който е свързан с евентуално решаване на проблеми, свързани с последици от обявяване в несъстоятелност или фалит на търговска банка, смятам, че българската финансова система е работеща система. Размерът на необслужваните кредити над 90 дни е между 3 и 3,5% от общия кредитен портфейл, а в Република България основното разплащателно средство е българският лев. Времето, за което говорехте Вие – 1996 г., приключи действително на един друг етап, в който Централната банка имаше право да рефинансира търговските банки, тъй като не бяхме в условия на валутен борд и това рефинансиране се осъществяваше и с помощта на валута. Но Българската народна банка е емисионна банка в левове. Тя не емитира долари, тя не емитира евро, а гаранциите за всичко това, за което говорите, са действително валутният борд, в който е заложен механизмът на саморегулиране – когато намалее количеството на резервна валута, тогава се извежда съответното количество левове от пазара и цената на този левов ресурс се увеличава. Тази цена се нарича лихви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме дискусията на първо четене. 
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам такива.
Уважаеми колеги, закривам дискусията на първо четене на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции – вносители: Министерският съвет; и народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.

Преминаваме към следващата точка от приетия дневен ред:
ПРОЕКТОРЕШЕНИЯ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ТРАГИЧНИЯ ИНЦИДЕНТ ВЪВ ВЛАКА СОФИЯ-КАРДАМ НА 28 ФЕВРУАРИ 2008 Г., КАКТО И НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, СВЪРЗАНА С БЕЗОПАСНОСТТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ, КАКТО И ДОКЛАДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ.
Вносители: Камен Костадинов – председател на Временната анкетна комисия; и членовете от анкетната комисия - Румен Ангелов и Димитър Йорданов.
Откривам дискусията по двете проекторешения. 
Знаете, уважаеми колеги, че решението се приема с едно гласуване. Докладът е раздаден своевременно.
Имате думата.
Господин Костадинов, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да започнем дискусия по проекта за решение, предложен от комисията, и съответно алтернативните проекти за решения, предложени от колегите Румен Ангелов и Димитър Йорданов, считам, че е необходимо да бъде прочетен резюмираният вариант на доклада на Временната анкетна комисия, тъй като в него се съдържат основанията на въпросните проекти за решения. Считам, че е желателно народните представители да се запознаят с доклада преди да преценят кои от проекторешенията да подкрепят.
Така че в тази връзка ще си позволя да запозная уважаемото народно представителство с:

„ДОКЛАД
На Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата
за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността
на железопътния транспорт

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 и чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на свое заседание от 6 март 2008 г. прие решение за създаване на Временна анкетна комисия, която да проучи:
Първо, обстоятелствата, свързани с пожара и човешките жертви в бързия влак София-Кардам на 28 февруари 2008 г.;
Второ, необходимите промени в нормативната уредба за подобряване системата на безопасност в Българските държавни железници;
Трето, мерки за подобряване състоянието на железопътната инфраструктура и организацията на работа и безопасност в Българските държавни железници.
Настоящият доклад има за цел да представи на народните представители подробно извършената аналитична работа по инцидента от 28 февруари 2008 г. по линията София-Кардам в хронологичен ред. От създаването си на 6 март 2008 г. до момента Временната анкетна комисия, тоест до момента, в който е внесен докладът на 8 октомври м.г., е провела 19 заседания, като първото е с дата 12 март 2008 г., а последното с дата 8 октомври 2008 г. Комисията се състои от 14 народни представители, от които: 4 от ПГ на КБ, по 2 от ПГ на НДСВ и ПГ на ДПС, по 1 от ПГ на БНД, ПГ на ОДС, ПГ на БНС и ПГ на Коалиция „Атака”, както и 1 независим народен представител.
Комисията се състои от 14 народни представители в състав:
Председател: Камен Костадинов
Членове: Диана Хитова, Пламен Ранчев, Сияна Фудулова и Иглика Иванова – КБ, колегата Иглика Иванова бе освободена с решение на Народното събрание от 29 май 2008 г. и на нейно място бе избрана Стоянка Маринчева, Ясен Янев – ОДС, Олимпи Кътев -НДСВ, Христо Бисеров – ДПС, Светослав Спасов – БНД, Димитър Йорданов – ОДС, Румен Ангелов – БНС, Тодор Батилов – Коалиция „Атака”, Христо Величков – независим, Съби Събев бе приет с решение на Народното събрание от 23 май 2008 г.
Всички заседания на комисията са стенографирани и заведени под номера в съответните протоколи. 
Временната парламентарна комисия в изпълнение на решението на Народното събрание извърши задълбочено проучване на представените доклади, информации, становища, заповеди, разпореждания, сигнали и други материали от страна на компетентните органи, „Български държавни железници” ЕАД, Национална компания „Железопътна инфраструктура”, Окръжна прокуратура – гр. Плевен, Национална служба „Полиция”, гр. Мездра, Министерството на транспорта, както и сигнали, оценки и изводи за състоянието на БДЖ и нужните промени в нормативната уредба за подобряване системата на безопасност на железопътната инфраструктура и организацията на работа, в които професионално и прецизно са отразени обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и сигнали, оценки и изводи за икономическото състояние и дейността на жп компаниите. 
На свои заседания с участие на очевидци в инцидента и представители на железопътните компании и други държавни институции бяха обсъдени, изяснени и допълнително уточнени въпроси, мнения и предложения за решения от членовете на Временната комисия и от експерти и специалисти на отделни ведомства и организации.
Фактическите обстоятелства и причините за допуснатия инцидент са представени в подробна справка на Главна дирекция „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” към Районно управление „Транспортна полиция” град Мездра, както и в комплексна пожаро-техническа експертиза на Окръжна прокуратура град Плевен.
Временна комисия предлага на вниманието на народните представители част от справката.
На 28 февруари 2008 г. около 22,20 ч. приблизително до километър 137 в района на град Червен бряг възниква пожар във вагон № 51525940641-8, шесто купе, на влак 2637 София – Кардам, в резултат на което е причинена смъртта на девет лица и са изгорели два вагона с номера 51525940641-8 и 51526080611-9. В Районно управление „Транспортна полиция” град Мездра, сигнал за пожара е получен в 23,30 ч. Незабавно са уведомени служителите от следствено-оперативната група, които своевременно заминават за местопроизшествието. В операцията се включват всички свободни служители от Районно управление „Транспортна полиция” град Мездра и на територията на град Червен бряг, уведомени са районния сектор „Противопожарна безопасност и защита на населението” – Червен бряг, и Центъра за спешна медицинска помощ – Червен бряг, чиито служители също присъстват на местопроизшествието. Участват и служители на Районно полицейско управление – Червен бряг. От композицията на влак 2637 София – Кардам са отделени двата вагона – кушет-вагон с № 51525940641-8, в който е възникнал пожарът, и спален вагон с № 51526080611-9, в който пожарът се е пренесъл, поради това че не е разкачен своевременно. Пожарът е загасен около 4 ч. с помощта на Районния сектор „Противопожарна и аварийна безопасност” – Червен бряг, Районен сектор „Противопожарна и аварийна безопасност” – Плевен, и Районен сектор „Противопожарна и аварийна безопасност” – Луковит. От местопроизшествието пътниците са откарани със служебни и частни автомобили на служители от Транспортна полиция, линейки и таксита. Служители на Районно управление „Транспортна полиция” – Мездра, правят списъци на евакуираните пътници от двата изгорели вагона. Открита е телефонна линия, на която близките на изчезналите да съобщават имената им.
Първоначалният оглед на местопроизшествието е извършен на 29 февруари 2008 г. на мястото на произшествието – на път № 1 на километър от 137+900 метра до километър 138, в района между гарите Карлуково – Червен бряг в присъствието на наблюдаващия прокурор Валери Мирчев от Окръжна прокуратура – Плевен, експерт, инж. Радомир Радев от град София, д-р Данчо Деков от Катедра „Съдебна медицина и деонтология” – Плевен. Огледът започва в 10,40 ч. и продължава до 16,50 ч. Събрани и описани са девет броя веществени доказателства и девет обгорели човешки тела, като две от телата, открити на мястото на пето купе, са описани като едно поради силните обгаряния и малкото човешки останки.
Външните врати на кушет-вагона са намерени и описани в следното състояние: предната и задна врата откъм страна на канавката – в дясно по посока на движението са отворени, като на предната врата ясно се вижда поставеният метален щифт със скъсано метално въженце; предна и задна лява врата по посоката на движението на влака са намерени заключени с поставени допълнителни метални щифтове от горната им вътрешна страна. 
Всички изгорели човешки тела са намерени в кушет-вагон № 51525940641-8. Труп номер едно е намерен на два метра отстояние от задна дясна врата от страна на коридора на вагона. Труп номер две е намерен в района на второ купе на вагона. Труп номер три е намерен в района на пето купе на вагона. Последните две тела са описани като едно поради силните обгаряния и малкото човешки останки. Труп номер четири и труп номер пет са намерени почти един върху друг на пода пред тясна врата на вагона. Трупове шест, седем и осем са намерени на пода на вагона пред предна лява врата. В началото и края на вагона са иззети кабели със стопилки накрая. На кабелите на 29 февруари 2008 г. е направена техническа експертиза – рентгено-структурен анализ.
В следващите дни са извършени допълнителни огледи с цел откриване на човешки останки, веществени доказателства, които да послужат при извършване на пожаро-техническата експертиза и да дадат насока за причината на пожара. На 1 март 2008 г. от сутринта се провеждат телефонни разговори с близките на пострадалите и се установява точният им брой. В интензивното отделение на болницата в Червен бряг са посетени две от пътничките във второто купе на кушет-вагона с оглед изясняване на самоличността на труп номер две. Пострадалите вагони с номера 51525940641-8 и 51526080611-9 се намират на съхранение в хале на Локомотивно депо в град Червен бряг под постоянна охрана от служители на Районно управление „Транспортна полиция” град Мездра.
В процеса на пожаро-техническата експертиза са извършени седем огледа на местопроизшествието както следва:
Първо, извършен е оглед на местопроизшествието на 1 март 2008 г. на вагон 51525940641-8 между 13,30 и 17,32 ч. Събрани и описани са 7 броя веществени доказателства – останки от несесер, силно обгоряло парче човешка плът и кости, обгорели части от документи, метална кутия за бижута, връзка с три ключа, две дамски гривни.
Вторият оглед е извършен на местопроизшествието на 2 март 2008 г. на вагон 51525940641-8 между 10,10 и 17,34 ч. Събрани и описани са 22 броя веществени доказателства.
Третият оглед е извършен на местопроизшествието на 3 март 2008 г. на същия вагон между 11,55 и 12,45 ч. Събрани и описани са 2 брой веществени доказателства.
Извършени са седем огледа на местопроизшествието. Издадени са три постановления от наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен, прокурор Валери Мирчев, който разпореждат: дознатели Искра Владова и Димитрова от Столична дирекция на полицията да извършат разпити на свидетели;д дознатели Вачев и Тодоров от РПУ – Плевен, да извършат разпити на свидетели – пътници, жп персонала от района на град Шумен, Търговище и Добрич; старши дознател Камен Господинов да извърши процесуално-следствени действия във връзка със следствието.
Извършени са следните експертизи. (Описани са в доклада, няма да ги чета.) 
Правят се следните изводи.
Най-вероятната причина е необичайно висока температура на повърхността на отоплителните тела, поставени в опасна близост до горими материали, както и опаковки, съдържащи горими течности и газове, намиращи се в багажа на свидетелките, които са възпрепятствали въздухообмена.
Друга вероятна причина е високопреходно съпротивление в електромонтаж на осветителното тяло, придружено с появата на висока температура и последващите процеси на термична деструкция и възпламеняване на отделените при нея газове.
След завършване на комплексната експертиза са обособени две особени мнения: на експертите Дюлгерски, Николов и Димитров, които се придържат към първата възможна причина за пожара – необичайно висока температура на повърхността на отоплителните тела, поставени в опасна близост до горими материали, както и опаковки, съдържащи горими течности и газове, намиращи се в багажа на свидетелките, които са възпрепятствали въздухообмена; на експерт Радев който се придържа към втората възможна причина за пожара  – високопреходно съпротивление в електромонтаж на осветителното тяло, придружено с появата на висока температура и последващите процеси на термична деструкция и възпламеняване на отделените при нея газове. Инженер Радев се обосновава, че въздуховод не е имало поради липса на ясна следа по пода на кушет-вагона, която би следвало да се образува от разтопения алуминий, който влиза в състава на въздуховода. Експертът се мотивира, че липсата на въздухопровод е довела до бързото разпространение на пожара.
След представяне на всички подробни експертизи, справки и релевантна информация са подготвени допълнителни въпроси относно комплексната пожаро-техническа експертиза; постановени и изискани са от “БДЖ” ЕАД документи, които да дадат яснота относно вероятни ремонтни дейности по пострадалите вагони; приложена е подробна характеристика на дежурния кондуктор и персонала на влака; изискани са от Национална компания “Железопътна инфраструктура” документи и справки относно нормативната уредба, касаеща дейностите на длъжностните лица; по делото са постановени и изискани от Отдел “ПБЗН-ЖПТ” документи и справки относно нормите за пожарна безопасност, длъжностните лица и справка от Института по метрология и хидрология. 
С оглед задоволяване на потребностите на обществото от информация и при спазване на принципа на достъпност, публичност и прозрачност в работата на Окръжна прокуратура – гр. Плевен, по досъдебно производство № Д 45 от 2008 г. представяме данни от комплексна пожаро-техническа експертиза относно пожарът, възникнал около 23,20 ч. на 28 февруари 2008 г. в купе в кушет-вагона на влак № 2637, движещ се по направление София-Кардам, в междугарие Карлуково-Червен бряг. Подробностите може да видите в Приложение № 8. 
Направените измервания за температурите на повърхността на реотаните – българско производство, данните от протокола за оглед, свидетелските показания и анализа на разглежданата причина, дават основание да се предположи, че е възможен следният механизъм за възникване на запалването в купе № 6:
На пода на купето, в пространството между стълбата и прозореца и в непосредствен контакт с предпазната решетка на отоплителните тела, са се намирали най-малко три пътнически чанти. Няма свидетелски показания, в които да се споменава за каквото и да е преместване на чантите след тяхното първоначално подреждане преди тръгване на влаковата композиция. В резултат на значително превишаване на допустимата температура на отоплението и наличието на възпрепятстващи топлообмена чанти е започнал процес на повишаване на температурата на повърхността на нагревателните тела, самата предпазна решетка и поставения багаж.
Вследствие на високата температура е възможно и нарушаване на целостта на флакон и изтичане на съдържащата се в него смес от различни горими газове. Съгласно свидетелските показания, връхните дрехи на повечето пътнички са били закачени на прозореца, като покривали масичката и са се опирали в чантите. Тази своеобразна завеса е способствала, от една страна, за неразпространението на излизащите от неплътностите на горивни газове към общия обем на купето, а, от друга страна, се е превърнала в своеобразен абсорбатор и акумулатор за по-голямата част от конвектиращите към тавана на купето по-леки газове. 
В следващите секунди материалите, които са подложени на топлинно въздействие, са се разтопили и разтекли – надолу към източника на топлина, от което е последвало неизбежното им и моментално възпламеняване, последвано от възпламеняване на газо-въздушната смес. Такова развитие на процеса се характеризира с моментно припламване в областите, в които газо-въздушната смес е достигнала долната концентрационна граница на възпламеняване и впоследствие с “оттегляне” на горенето към зоната на първоначалното възпламеняване и наличието на други горими газове и подготвени за възпламеняване твърди горими вещества – чанта, връхни дрехи и перде, все още съдържащи в себе си неизгорели горими газове и с достатъчно нагрети повърхности за продължаване на горенето.
В показанията на всички свидетели–очевидци пред комисията на първоначалното огнище на пожара се наблюдава повтаряемост на твърдението, че огнището на горене е забелязано в зоната на чантите под прозореца и по пердето и дрехите. Такова развитие на горенето обяснява и следите от обгарянията по връхната дреха на свидетел от шесто купе – единственото неизгоряло веществено доказателство от въпросното шесто купе.
По лицевата страна на дрехата, ориентирана към страната на обема на купето, има само следи от повърхностни обгаряния, предизвикани от топлинна радиация, но от вътрешната страна на дрехата – подплатата, ориентирана към прозореца, и другите окачени дрехи, се откриват множество прогаряния и стопявания на същата.
Този механизъм за възникване, развитие и разпространение на горенето е най-вероятен, тъй като обединява по най-достоверен и доказуем начин данните от свидетелските показания, от протоколите от проведените огледи, от иззетите веществени доказателства и от служебната документация. 
Временната анкетна комисия, работеща по случая от 28 февруари 2008 г. във влака София-Кардам смята за нужно да обърне внимание и на един много сходен инцидент, състоял се в гара Нанси – Франция, през 2002 г., по който поканеният от министъра на транспорта експерт господин Жан Жерар Кьониг е изнесъл кратък доклад и е дал своите препоръки относно по-нататъшните действия на отговорните органи по случая. Въпросните препоръки са отразени в Приложение № 2, което е раздадено на вниманието на народните представители.
След предоставяне на анализа по най-важната информация от горепосочения доклад ясно се вижда, че случаят от 28 февруари 2008 г. във влака София-Кардам се припокрива до голяма степен по събития със случая от Нанси от 2002 г. За съжаление, взетите превантивни мерки, начини на разследване и събиране на информация далеч не са толкова ефективни, както организираните във Франция.
От направената хронологична справка, която е отразена в Приложение № 7 към доклада, за аналогични случаи на пожари във влакове от 1970 г. насам, данните показват следната картина за регистрирани запалвания по години: общо за периода са регистрирани 137 запалвания, в това число: 33 локомотива, 35 електро-мотрисни влака, 6 дизелово-мотрисни влака, 47 пътнически вагона, 1 бюфет вагон, 3 кушет вагона, 1 спален вагон, 4 вагон пощи, 4 вагон фургони и 3 вагон отоплителя. Общо пострадали хора: девет загинали пътници във влака София-Кардам и четирима пострадали служители. Прави впечатление от хронологията, че запалванията през последните пет години нарастват относително в сравнение с предходните периоди, което според оценки на експерти е свързано до голяма степен с амортизирания подвижен железопътен пътнически състав. 
Естественият въпрос при ежегодно случващите се запалвания и нарасналият им брой през последните години е дали със случаите са били запознавани чрез служебни мероприятия служителите на “Български държавни железници”, ставали ли са тези произшествия и аварии основа за издаване на нови нормативни актове или изменение на съществуващи, и под каква форма?
В случаите на запалвания в подвижен железопътен състав със сериозни материални щети или при зачестяване на предпоставките за пожари заинтересованият персонал е бил запознаван чрез тревожни бюлетини и на служебни беседи срещу подпис. Така например през 2005 г. е издаден тревожен бюлетин във връзка с три запалвания на локомотиви; през 2007 г. е издаден тревожен бюлетин относно зачестяване на запалвания на тягов подвижен състав.
С цел ограничаване на предпоставките за запалвания и регламентиране на начина на действие при гасене на пожари са издадени следните вътрешноведомствени актове:
- Заповед № 458 от 13 април 1982 г. на заместник-генералния директор на Стопанско обединение “БДЖ”;
- Инструкция за гасене на пожари в подвижния железопътен състав на Стопанско обединение “БДЖ” от 1983 г.;
- Временна инструкция за поддържане и експлоатация на пожарогасителните инсталации на електрическите и дизеловите локомотиви на Стопанско обединение “БДЖ” от 1984 г.
С други думи, от подадената справка личи, че повече от 20 години вътрешноведомствените правила, свързани с ограничаване на предпоставките за запалвания и регламентиране на начина на действие при гасене на пожари, не са променяни, допълвани или осъвременявани. 
Във връзка с възникването на запалване при инцидента във влака по линията София-Кардам на 28 февруари 2008 г. трябва да бъде изяснена и адекватността на реакцията от страна на ж.п. персонала и ж.п. администрацията. Въпросът е дали има система за оповестяване и каква е тя при случаи на възникване на пожари по влаковете: между подвижния състав във влака, между подвижния състав и гарите, между подвижния състав и гарите с противопожарните служби и службите за неотложна медицинска помощ, противопожарните служби и общините, между общините и Министерството на извънредните ситуации? 
Съществуващата до 28 февруари 2008 г. система за оповестяване при настъпване на железопътно произшествие (в т.ч. пожар), според подадената справка е регламентирана със следните актове: 
1. „Правила за функционално взаимодействие на службите по безопасността и контрола в железопътния транспорт”, в сила от 15 февруари 2004 г., утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и изпълнителния директор на „БДЖ” ЕАД (с писмо № 10 05 1/05.02.2007 г.) – Указания за прилагане на Наредба № 59 за управление на безопасността в железопътния транспорт – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” дава указания до приемане на Наредба по чл. 29, ал. 3, т 9 и чл. 115м, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт, регламентираща условията  и редът за разследване на произшествия и инциденти, да се прилагат процедурите за уведомяване и разследване съгласно горепосочените правила;
2. Заповед № 398/11.04.2005 г. на изпълнителния директор на „БДЖ” ЕАД;
3. Процедурни правила, утвърдени от министъра на транспорта и съобщенията със Заповед № РД-08-110/17.03.2005 г., за докладване на възникнали произшествия, събиране на информация и осигуряване взаимодействие между дежурния по Министерство на транспорта и съобщенията и ръководствата на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, държавни предприятия и търговски дружества, в които министърът упражнява правата на държавата.
В случая с инцидента с влака по линията София-Кардам на 28 февруари 2008 г. между членовете на превозната бригада (началник влак и кондуктори) и между превозната и локомотивната бригада не е имало технически средства за връзка. Началникът на всеки пътнически влак е бил снабден със служебен мобилен телефон, с който е можел в случай на произшествие да се свърже с дежурния пътнически диспечер в съответния регион или с централния диспечер в съответния регион, или с централния диспечер по пътнически превози, както и да уведоми Спешна медицинска помощ и органите на Министерството на вътрешните работи.
Локомотивната бригада е разполагала с монтирана в локомотива радиостанция, с която е била в постоянна връзка с дежурните ръководители на движението и с влаковия диспечер на радиофицирания участък, в който се движи влакът.
Уведомяването на Спешна медицинска помощ, Гражданска защита, службите на Противопожарна безопасност и защита на населението и дежурния в „Транспортна полиция” се извършва от старши диспечера на смяна в отдел „Движение” на съответното поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност” в Национална компания „Железопътна инфраструктура” съгласно регламентирания в горепосочените правила ред. 
Справка във връзка с разследване по досъдебно производство № 63/2008 г. по описа на Плевенска окръжна прокуратура № 45/2008 г. по описа на Районно управление „Транспортна полиция” – гр. Мездра, касаеща техническото състояние на вагоните, участвали в инцидента сочи следното:
Кушет вагон № 5152 5940 641-8 от 1968 г. е регистриран през 1968 г. и  до момента са му извършени 22 средни и 4 капитални ремонта. Последният основен ремонт на вагона е среден, извършен в „Вагоноремонтен завод Левски” АД с дата на излизане от ремонт – 5 юни 2007 г. От тази дата вагонът е пътувал в съставите на влаковете и му е извършван текущ ремонт. След  последния текущ ремонт до инцидента е пътувал 55 пъти по маршрута София-Кардам и обратно.
Спален вагон № 5152 6080 611-9 от 1980 г. е регистриран през 1980 г. И до момента са му извършени 15 средни и два капитални ремонта. Последният основен ремонт на вагона е среден, извършен във „Вагоноремонтен завод Левски” АД, с дата на излизане от ремонт – 1 декември 2006 г. Последните пътувания на вагона са последователно в международни влакове до Будапеща и обратно, до Солун и обратно, отново до Будапеща и обратно, след това до Бургас и обратно и на 28 февруари 2008 г. е включен в състава на влак № 2637 за Кардам.
„БДЖ” ЕАД не може да представи документите за закупуване на вагоните. Кушет вагон № 5152 5940 641-8 е закупен от бившата Германска демократична Република от „Трансимпекс” през 1968 г . По вътрешен договор е доставен за „БДЖ” ЕАД. Договорите се пазят 10 години. По същата схема е доставен и спален вагон № 5152 6080 611-9 през 1980 г.
Всички материали, вложени във вагоните при построяването им, съответстват на действащите международни технически норми в момента на строителството им. Съгласно правилниците на БДЖ за среден и капитален ремонт на пътнически вагони, ремонтът „се извършва в съответствие с оригиналната конструктивна документация или състоянието на вагона в момента на доставка. Изменение в конструкцията на вагоните, както и замяна на материали или елементи, могат да се извършват само след съгласуване с отдел „Пътнически вагони”.” 
Заключването на страничните врати на спалните и кушет вагоните по време на път към 28 февруари 2008 г. се извършва с квадратен ключ (каре) отвътре или отвън и с щифт от вътрешната страна. Щифтът се поставя на затварящия механизъм на вратата. Това е регламентирано със заповед № 18/31.08.2007 г. на заместник-директор, експлоатация на спални вагони на предприятие „Пътнически превози – София”. 
През 1986 г. Република България е закупила 40 нови кушет вагона, производство 1986 г., от бившата Германска демократична Република чрез „Трансимпекс”. През същата година вагоните са въведени в експлоатация. През 2001 г. са доставени от Германия 14 кушет вагона – втора употреба по същата серия, произведени през 1985 г.; в изпълнение на анекс към Рамков договор № ЮД 8/99 (ТТ 99 319) между фирма ТКМ-Хамбург/Германия и Национална компания „БДЖ”. 
На основание доклад от господин Наско Цанев – изпълнителен директор на „БДЖ” ЕАД през 2005 г. Съветът на директорите на „БДЖ” ЕАД с решение, отразено в Протокол № 93/03.06.2005 г., одобрява продажбата на 60 кушет вагона, като 31 от тях са произведени през 1986 г.; 14 – през 1985 г.; 10 – през 1968 г. и 5 – през 1978 г.
Причината, поради която вагоните, произведени през 1986 г.; са предложени за продажба е, че са с талига GP-200 и с дискова спирачка KE-GPR-D 8х8, което при експлоатацията им по железопътната мрежа на България ги прави неподходящи за движение с тази относително скоростна талига, тъй като колоосите се износват сравнително бързо. 
Министърът на транспорта и съобщенията с Протокол № ПД 258/01.07.05 г. разрешава продажбата чрез търг с явно наддаване на гореуказаните 60 броя кушет вагони. 
Проведен е търг с явно наддаване на 27 юни 2005 г., на който „Оптима турс” ООД, печели първи, втори, трети и четвърти лотове за единствен кандидат. На основание проведения търг е сключен договор ЮД № 126/27.07.05 г. за продажба на 40 броя кушет вагона на „Оптима турс” ООД, от които 27 вагона са произведени през 1986 г.; а 13 вагона – през 1985 г.
Останалите 20 броя вагони, за които е дадено разрешение от министъра на транспорта и съобщенията, са предложени на повторен търг, но не е имало интерес към тяхното закупуване. 
Всичко това е отразено в Приложение № 9.
След събиране и подробен анализ на всички постъпили документи относно инцидента от 28 февруари 2008 г. във влака София-Кардам са установени следните нарушения, свързани с липсата на организация по евакуирането и неадекватната реакция на служителите от „БДЖ”, присъствали на инцидента, довел до смъртта на девет души:
1. За последен път електрическата инсталация на туристическия вагон е проверявана на 15 февруари 2008 г. От предоставената документация не може да се направи конкретен и категоричен извод за техническото състояние на електрическите инсталации на вагона. Не става ясно какво точно включва проверката и дали е следвала процедурните правила. Няма подробно описание за извършени огледи. Предоставената информация е изключително недостатъчна и въз основа на нея не може да се определи дали отговорните служители са си свършили работата.
2. Заключването на вратите на кушет-вагона и спалните вагони, което впоследствие допринася основно за трудната евакуация и за усилването на пожара, не отговаря на приетата Наредба № 13, подписана от министъра на труда и социалната политика и министъра на транспорта. Съществува очевидно несъответствие в разпоредбите и изпълнението на наредбата. Заключването на вратите не е било контролирано от служителите на „БДЖ”, които са били на смяна.
3. Не е посочена ясна длъжностна характеристика на назначените кондуктори и шафнери; не е посочена информация дали тези служители по време на инцидента са отговаряли на изискванията на длъжностната характеристика, което предполага, че не са били подготвени за справяне с подобна кризисна ситуация. Условията за евакуация на хората от вагоните не са отговаряли на изискванията за безопасност: във влака не е изградена система за автоматично отваряне на вратите при необходимост; пътниците не са предупредени навреме от отговорните лица на превозната бригада; повечето от вратите на кушет-вагона и спалния вагон не са отключени. Пътуващите сами са се опитвали да се организират. Персоналът на вагоните е пренебрегнал задълженията си за създаване на условия за безопасна евакуация на хората за сметка на опитите да погаси възникналия пожар.
4. Признанието на „БДЖ” ЕАД, че „никога не е извършвана подготовка за поведение на пътниците в кризисни ситуации”, както и че „липсват каквито и да било методи за сигнализация при такива ситуации” показват крайна дезорганизираност и некомпетентност на отговорните служители на „БДЖ”. Това е резултат от липсата на тренажори, симулатори и специализирано обучение за справяне в кризисни ситуации.
5. Направената пожаро-техническа експертиза потвърждава следния факт – висока температура на осветителните тела във вагоните, от което следва, че електрическата инсталация не е била в пълна изправност. Липсата на подробна проверка и оглед на инсталацията е довела според част от експертите до възникналия пожар във вагоните. Ако е извършвана проверка на осветителните тела и инсталации, то тя е била крайно недостатъчна, не е обърнато детайлно внимание на високата температура във вагоните и не е потърсена причината за това.
6. Като една от причините за възпламеняването на огъня са посочени поставените багажи пред решетките за отопление и в голяма близост до осветителните тела. Служителят на „БДЖ”, отговарящ за контрола в купетата, би трябвало да обърне внимание на тези факти в светлината на Наредбата за разполагане на багажи в купето, както и да забележи поставените дрехи върху отоплителните тела и в близост до осветителните такива. Такава проверка или оглед не са били направени, няма сведения за това.
7. Липсата на въздуховод е посочена като една от причините за разнасянето на пламъците в купетата. От предоставените документи по експертизата не става ясно дали има изискване за вагоните за поставяне на такива въздуховоди и по какъв начин следва да се отвежда въздухът и да протича аерацията в купето.
8. Предоставените на комисията документи за периодичен инструктаж, в които е потвърдено запознаването на служителите с нормативната уредба, документирането на решенията и прилагането на правилата за безопасност сами по себе си не са доказателство за спазване на професионалните норми на поведение и умението на служителите да се справят с кризисни ситуации. Разглежданият случай с влака София-Кардам от 28 февруари 2008 г. доказва, че „БДЖ” ЕАД не осигурява нужната квалификация и обучение на персонала си.
9. „БДЖ” ЕАД не разполага с документите, с които по нормативната уредба, действаща между 1968-1980 г., когато са закупени изгорелите вагони, е разрешено въвеждането им в експлоатация. На практика изгорелите вагони не са доказуемо в изправност за въвеждане в експлоатация.
10. Има неизяснена информация относно използваните материали при проведени ремонти на вагоните, като се допуска, че голяма част от тях са били лесно запалими и токсични, което от своя страна е довело до отравянето и последващата смърт на девет души.
Работата на Временната комисия върху случая от 28 февруари 2008 г., при който загинаха девет души, а мнозина бяха приети в болница, сочи следните факти:
1. неспособност на „БДЖ” ЕАД и нейното ръководство да реагират при кризисни ситуации;
2. служителите на „БДЖ” не са подготвени за справяне с аварии и произшествия;
3. не е осигурена адекватна проверка на техническото състояние на вагоните, няма координация между звената за реагиране;
4. няма изградена ефективна оповестителна система при аварии;
5. не е въведена процедура за задължителен инструктаж на пътниците за действие в аварийни ситуации.
Цялостната картина отразява недостатъчно адекватното управление на ресурсите и служителите на дружеството, множество допуснати нарушения и неспазване на правилника и нормативната уредба. Мнението на комисията е:
1. Не са предприети необходимите действия за запознаване и обучение за реакции от страна на обслужващия персонал – влаковите бригади при аварии и инциденти, като този с международния бърз влак Париж-Мюнхен през 2002 г. (пожарът на гара Нанси).
2. Провежданите обучителни мероприятия по безопасност на пътниците и товарите са били формални и неефективни.
Това налага незабавно да се вземат мерки за промяна в нормативната уредба, работата и контрола по обучението на всички служители в „БДЖ” ЕАД.”
Следва финансово-икономическият анализ, който е в резюмиран вид, подробно е представен в Приложение № 10:
„По искане на членовете на Временната анкетна комисия по време на проверката бяха направени сравнения между някои от финансово-икономическите показатели на дружеството. В посочения анализ е използвана информация от:
- заключенията на заверените от регистриран одитор годишни финансови отчети за последните пет години (до 2006 г. включително) на „БДЖ” ЕАД и Национална компания „Железопътна инфраструктура”;
- Годишен счетоводен баланс за последните пет години (до 2006 г. включително) на същите компании;
- Отчет за приходите и разходите за последните пет години на същите компании;
- Отчет за паричните потоци за последните пет години;
- Доклад за състоянието и перспективите за развитие на железопътния транспорт;
- Доклад за мерките за развитие на железопътните предприятия;
- Анализ на дейността на Дружество „БДЖ” ЕАД и План за развитие на основните дейности през 2008-2017 г.;
- Дългосрочна програма за развитие на Национална компания „Железопътна инфраструктура” 2007-2017 г. и други документи, програми, доклади на Министерството на транспорта и двете дружества „БДЖ” ЕАД и Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Според направения финансово-икономически анализ негативните параметри на железопътните превози и инфраструктурата са свързани със следните обстоятелства:
-  влошено състояние на железопътната инфраструктура. Значителна част от железопътните линии са строени преди повече от 50 години с геометрични параметри, долно строене и съоръжения за скорост до 100 км/час. Близо 70% от общата дължина на главните линии са в лошо техническо състояние, което създава опасност от инциденти и аварии. От 1993 г. не са извършвани ремонти на повече от 70% от железопътната мрежа;
-  наличие на морално и физически остарял тягов подвижен състав. Притежаваните локомотиви от „БДЖ” ЕАД са на средна възраст над 25 години. Такива са 71,6%. Изключение правят модернизираните 8 бр. електрически локомотива. Електромотрисните влакове са доставени през периода 1970-1978 г. От общо 76 бр., 64 са в техническо състояние, позволяващо експлоатацията, поддържането и ремонта им. Анализът на възрастовия състав на пътническия вагонен парк показва едно сериозно остаряване – 63% от наличните вагони са произведени преди повече от 20 години, възраст, която е пределна за физическата и морална амортизация на пътническите вагони. На практика „БДЖ” ЕАД не разполага с вагони, които да отговарят на критериите за качество на европейските страни. Подобна е картината и при товарния вагонен парк, където 63,8% от него е на възраст над 20 години. Застаряването на парка оказва сериозно влияние върху техническото състояние на вагоните, една голяма част от които престояват по гаровите коловози, негодни за експлоатация;
- недостатъчно квалифициран персонал. Липсата на адекватни системи за оценка работата на служителите, механизми за повишаване квалификацията на персонала, както и на съответстващото възнаграждение намалява мотивацията на персонала, както и ефективността от неговата работа. Доходите на работещите в жп-сектора са близо 30% по-ниски от средните за обществения сектор, което води до текучество на персонала, а забавянето на изплащането на възнагражденията предизвиква в редица случаи социално напрежение;
- липсата на интегрирана информационна система. В настоящия момент много от процесите въобще не се обхванати в каквато и да било информационна система, което от своя страна води до управление постфактум, въпреки че във времето „БДЖ” ЕАД е успяло да изгради своя система за водене на оперативна отчетност, която в повечето от случаите се обработва ръчно. Тази порочна практика лежи в основата „БДЖ” ЕАД да няма досега изградена подходяща информационна система;
- свити инвестиционни възможности. Въпреки неблагоприятната пазарна среда „БДЖ” ЕАД в съответствие със стратегическите си приоритети през последните 2-3 години е сключило договори за закупуване на подвижен състав, който да поеме една значителна част от регионалния трафик първоначално с дизелова, а след това и с електрическа тяга. Това напълно изчерпва инвестиционните възможности на дружествата на този етап и е необходимо търсенето на други форми на финансиране на належащите проекти в почти всички дейности.
В заключение – след проведената обстойна проверка на горепосочените документи на настоящия доклад Временната анкетна комисия за проучване и проверка на обстоятелствата по трагичния инцидент във влака София – Кардам от 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт, стига до следните заключения:
- част от вътрешната нормативна база (наредби, правилници, инструкции) в „БДЖ” ЕАД не съответства на Закона за железопътния транспорт, както и на съвременните стандарти за безопасност на пътниците, приети от Европейския съюз, към които България като държава членка е длъжна да се придържа. Въпросните наредби е наложително да бъдат отново и детайлно прегледани и проверени, да се нанесат нужните поправки и допълнения за увеличаване ефективността на прилагането им;
- съществуват редица слабости в прилагането на закона от страна на БДЖ и изключително занижен контрол от страна на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”. Правилата за безопасност, по които работи „БДЖ” ЕАД, не съответстват напълно на международните изисквания и стандарти и в голямата си част не са познати на обслужващия персонал. Един от основните фактори относно неефективното прилагане на всички документи към работата на дружеството е прекалено остарялата информация в тях, която няма нищо общо със ситуацията, към която те трябва да се придържат;
- финансово-икономическият анализ показва: тежко финансово състояние на двете предприятия с голяма задлъжнялост между тях и към бюджета, свити инвестиционни възможности, липсата на интегрирана информационна система, недостатъчно квалифициран персонал, наличие на морално и физически остарял тягов подвижен състав, влошено състояние на железопътната инфраструктура; 
- голяма част от подвижния състав на „БДЖ” ЕАД е изключително остарял и амортизиран. За него няма необходимите документи за съответствие. Не е ясно какви материали са влагани при многократните ремонти на вагоните. Има данни, че част от вложените материали са горими и силно токсични. Правилата за приемане и предаване на вагонния парк не дават необходимата гаранция за ефективно провеждани ремонти. Обслужващият персонал в „БДЖ” ЕАД не е достатъчно обучен по отношение на безопасността на пътниците. Извършените обучения по безопасност са провеждани по-скоро формално и неефективно.
Въз основа на констатациите и изводите от доклада, Временната парламентарна анкетна комисия предлага Народното събрание да приеме следното

„РЕШЕНИЕ
Народното събрание приема Доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.
1. Министерският съвет в двумесечен срок (за съжаление, докладът е приет преди четири месеца, но това е една друга тема):
- да предприеме мерки за стриктно и ефективно прилагане на Закона за железопътния транспорт и гарантиране от страна на държавата на действен контрол в областта на безопасността на железопътния транспорт, гарантира живота и здравето на пътниците;
- да приеме политика за развитие на железопътния транспорт;
- да разгледа и оцени състоянието на жп дружествата и Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”;
- да осигури дългосрочно финансиране за поддръжка и експлоатация по чл. 25 и чл.52 от Закона за железопътния транспорт;
- да осигури необходимите средства за инвестиции, гарантиращи безопасността на превозваните пътници и товари;
- да конкретизира мерките и гаранциите, осигуряващи безопасността на превоза на пътници и повишаване квалификацията на персонала, включително и да посочи промени в нормативната уредба;
- да информира Народното събрание за резултатите от направената оценка и анализ, както и взетите мерки.
2. На основание на направените констатации в доклада на Временната анкетна комисия за пропуски и несъответствия в нормативната база по отношение на безопасността на пътниците, министърът на транспорта да предприеме конкретни мерки и гаранции, осигуряващи безопасността на превоза на пътници и повишаването на квалификацията на персонала, включително да извърши необходимите промени в нормативната уредба, свързана с европейските стандарти за безопасност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие държите ли да четем приложенията? (Реплики.) 
Чухме решението. Тук виждам, господин Костадинов, че има още едно решение. Става въпрос, че решението на комисията кое е – това, което Вие прочетохте, или което има тук?
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Само да довърша, господин председател. 
Решението на комисията е прието с 8 гласували...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че има особени мнения.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Да, то е прието с две особени мнения – от господата Румен Ангелов и Димитър Йорданов, с отказ от приемане решението от страна на господин Батилов и със забележка от страна на господин Светослав Спасов. Неговата забележка е - след приемане на доклада, да бъде изпратен на прокуратурата за запознаване с направените констатации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Решението е това, което Вие прочетохте ли?
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Това е решението, което е прието от комисията със следния резултат, за който Ви казах. Освен това решение, доколкото ми е известно, в Деловодството на Народното събрание е внесено алтернативно решение от господата Румен Ангелов и Димитър Йорданов, тъй като по време на заседание на комисията бяха вкарани два доклада. Те бяха приети по принцип и от тях беше изработен този доклад, който аз изчетох в резюмиран вариант.
В заключение – решението, което аз прочетох, е решението, което излиза от комисията. Другото проекторешение е алтернативно и е на двамата колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, но все пак да уточним – тук има едно решение с Вашия подпис, виждате го, но Вие прочетохте това, а не, което държите. (Шум и реплики в залата.)
Чакайте, нека да уточним нещата, за да бъдат безспорни.
Вие прочетохте това и аз не мога да кажа дали има разлика или не, но тук пише – горе, в десния ъгъл - „Проект”.

ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Случва се и така, господин председател.
С оглед на това, че все пак са минали четири месеца, се извинявам за направената грешка. Официалното решение е това, което Вие току-що ми давате, и ще го прочета още веднъж:
„Народното събрание след като обсъди доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28.02.2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт, и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България 
РЕШИ:

Приема доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28.02.2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.
1. Министерският съвет в двумесечен срок: 
 –  да предприеме мерки за стриктно и ефективно прилагане на Закона за жп транспорта и гарантиране от страна на държавата на действен контрол в областта на безопасността на железопътния транспорт, гарантиращ живота и здравето на пътниците;
 – да приеме политика за развитие на железопътния транспорт;
 – да разгледа и оцени състоянието на жп дружествата и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация";
 – да осигури дългосрочно финансиране за поддръжка и експлоатация по чл. 25 и чл. 52 от Закона за железопътния транспорт;
 – да осигури необходимите средства за инвестиции, гарантиращи безопасността на превозваните пътници и товари;
 – да конкретизира мерките и гаранциите, осигуряващи безопасността на превоза на пътници и повишаване квалификацията на персонала, включително да посочи промени в нормативната уредба;
 – да информира Народното събрание за резултатите от направените оценка и анализ и взетите мерки.
2. На основание на направените констатации в доклада на Временната анкетна комисия за пропуски и несъответствия в нормативната база по отношение безопасността на пътниците, министърът на транспорта да предприеме конкретни мерки и гаранции, осигуряващи безопасността на превоза на пътници и повишаването на квалификацията на персонала, включително да извърши необходимите промени в нормативната уредба, съобразно европейските стандарти за безопасност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
След петдесет и девет минути доклад, чухме и решението, което ни се предлага от комисията.
Уважаеми народни представители, остават около петнадесет минути. Разбира се, има още едно решение, което е внесено от народните представители Румен Ангелов и Димитър Йорданов. То е тук, раздадено ви е. Вносителите на този проект за решение имат правото не само да го прочетат, но и до десет минути да го представят. Разбирам, че министърът на транспорта е възпрепятстван служебно да бъде утре в пленарната зала и ви предлагам да чуем неговото становище, а утре ще продължим с представянето на вашето решение. Ще има възможност не само да се прочете, но да го мотивирате и да се проведе дискусия.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Тъй като, както и Вие казахте, господин председател, в момента ни беше докладвано друго решение, различно от това, което се съдържа в раздадения доклад, първото нещо, което е абсолютно задължително, проектът за решение, такъв какъвто беше прочетен накрая от господин Камен Костадинов като председател на Временната анкетна комисия, трябва да се раздаде на народните представители. Как ние ще се произнесем по решение, което не е в ръцете ни? Винаги, Вие знаете това, преди заседание, когато Народното събрание е призовано да вземе решение въз основа на проведен дебат, решението е пред всеки народен представител, за да може той да направи своите предложения  евентуално за промяна в предложеното решение. Това първо.
Второ, господин Румен Ангелов представя алтернативен доклад и алтернативно решение. Не може в единия случай за единия доклад да се дадат 59 минути за докладване, а за другия доклад  –  10 минути. Аз не казвам той да чете целия доклад, но господин Румен Ангелов е в пълното си право да избере всички абзаци и части от неговия доклад, които се различават  –  особено които се различават сериозно от доклада, който комисията предлага, и да го изчете. Иначе се създава най-неприятното – неравнопоставеност между двете предложения и двата доклада, които се предлагат на нашето внимание.
И на трето място, господин председателю, считам, че ние трябва да изслушаме министъра преди да започнат разискванията, защото, за разлика от законопроектите, в случая се касае за решение, което трябва да има ключово значение за железопътния ни транспорт, и министърът е първият, който трябва да вземе отношение по доклада, за да може народните представители да познават както доклада и проектите за решения, така и становището на министъра, за да бъде пълноценна дискусията.
Завършвам. Моето предложение е дори да прекратим в момента заседанието, защото господин Румен Ангелов няма да има тази възможност сега, и да продължим, ако утре е невъзможно, в сряда. Отсега да приемем, бих казал, джентълменско решение, че в сряда заседанието ще започне с изслушване на Румен Ангелов и на министъра и разисквания, които след това ще последват от страна на народните представители. Правя го като процедурно предложение, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, Вие поставихте три въпроса и трите неточни. 
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Но и трите правилни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо, проектът за решение на комисията, подписан от председателя на комисията Камен Костадинов, е внесен в парламента под № 853-21-30 на  8.10.2008 г. в 18.06 ч., господин Иванов, и е раздаден на всички народни представители. Докато Вие говорихте, аз направих справка.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви намеря екземпляр лично за Вас.
Вторият въпрос  –  ние чухме доклад на комисията. При доклад на комисията няма ограничение във времето, но когато се представя един проект за един акт, каквото е решението, правилникът казва: 10 минути. Освен като го прочете, може за 10 минути господин Ангелов  или господин Йорданов да мотивират своя проект. Ще бъда толерантен, ако не им стигнат тези 10 минути. 
И трето  –  няма сряда, има четвъртък.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Първа точка от 9.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът е съгласен в сряда да продължим. Вижте, тук решаваме въпроса, че утре няма да продължим с разискванията и аз не мога да го реша, но имайте предвид, че утре на министъра му е невъзможно да дойде, тъй като е служебно ангажиран извън страната.
Господин Костадинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да продължим при следната процедура: да дадете думата на министъра. Отварям само скоба  –  министерството участва активно в работата на комисията, съдейства във всички аспекти с предоставяне на документация в много томове и т.н. Нека да чуем оценката на министъра за доклада, за направените в него заключения, а утре да продължим с обсъждането, защото така или иначе го отлагаме четири месеца и не мисля, че  отлагане за следващата седмица е нещо разумно. 
Моето предложение е да бъде дадена думата на министъра, след което да бъде дадена думата на господин Ангелов да представи тяхното алтернативно решение. Нищо не ни пречи в отсъствие на министъра утре да продължим дискусията и доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ангелов, заповядайте за процедура.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС):  Благодаря, господин председател.
Не е добре да направим така, както предлага колегата Костадинов. Това че са минали четири месеца и изведнъж мнозинството така се загрижихте за тази работа, си е ваша вина. Четири месеца се крият докладите, не се вкарват в залата, нарушава се Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и изведнъж загриженост, дайте сега, девет минути преди изтичане на работното време. Утре отново няма да има време, ако се включи в дневния ред. До 10,30 ч. имаме час и нещо гласувания, имаме да гласуваме Закона за електронните съобщения на второ четене. Ще стане 10,15 ч., от 10,30 ч. е парламентарният контрол. 
В крайна сметка в този дебат парламентарните групи имат по 20, по 30, по 40 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се, така е.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Ние трябва да осигурим възможност, защото разбираме, важно е. Но Вие, господин Костадинов, четохте един час, нека да има възможност и опозиция, и центристи, и управляващи да се изкажат по въпроса.
Затова, господин председател, считам, първо, че министърът не може да даде достатъчната информация за 6-7 минути. Второ, ние утре няма да имаме възможност да влезем в нормален дебат и всеки да си защити позицията, каквато възможност имаше господин Костадинов за един час. 
Повтарям предложението на колегата Иванов, в сряда или в четвъртък, когато Вие кажете, да се включи като първа точка, за да имаме обем от време.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, очевидно от залата е, че не можем да гласуваме никакво процедурно предложение, което да повлияе на дневния ред. Виждам, че времето изтече и предлагам да закриете заседанието, парламентът да продължи да си работи по приетия дневен ред. Какво ще стане утре, какво ще стане другата седмица, ще го преценим, когато имаме кворум. Естествено ще уважим ангажиментите на министъра и претенциите на опозицията. Затова да приключим с днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, вие сами разбирате, че тези процедурни предложения, които са и разумни, не могат да бъдат гласувани, нито аз мога да ги взема еднолично, нито заедно с вас, след като липсва кворум. Но така или иначе ще стане това, което се предлага. 
Утре имаме доста гласувания, което означава, че разискванията по този доклад ще бъдат другата седмица. Аз поемам ангажимент лично да поставя въпрос на Председателския съвет, за да може да бъде включена тази точка в сряда или в четвъртък. Разбира се, ще се разговаря и с министъра кога ще може да присъства.
Няколко съобщения:
Утре ще се гласуват:
 Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, второ четене.
  Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, първо четене. 
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, първо четене.
Комисията по европейските въпроси ще проведе заседание днес от 14,00 ч. в зала 248.
В парламентарния контрол утре ще отговарят (ще съобщя само министрите, а не народните представители): министър-председателят Сергей Станишев, министърът на финансите Пламен Орешарски, министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, министърът на вътрешните работи Михаил Миков, министърът на държавната администрация Николай Василев, министърът на икономиката и енергетиката.
Вероятно времето ще стигне дотук, но готовност да отговарят, ако има време, имат и министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, министърът на земеделието и храните Валери Цветанов и министърът на здравеопазването Евгений Желев.
Закривам днешното пленарно заседание.
Продължаваме утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)



Заместник-председатели:
					Любен Корнезов

					Камелия Касабова

					Юнал Лютфи

Секретари:
		   Иван Илчев	

		   Мирослав Мурджов