Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-02-18

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателитe  Любен Корнезов и Камелия Касабова
 Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои да приемем програмата за работата на Народното събрание за периода 18-20 февруари 2009 г.
Представям ви проекта за програма:
1. Законопроект за ратифициране на Договора между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилване на презграничното сътрудничество, особено в борбата с тероризма, презграничната престъпност и нелегалната миграция. Вносител e Министерският съвет - 17 декември 2008 г.
2. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка за финансиране и инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно процедурите за плащане и възстановяване съгласно гаранциите на страните членки в полза на Европейската инвестиционна банка. Вносител е Министерският съвет -  2 февруари 2009 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна. Вносител е Министерският съвет - 3 февруари 2009 г.
4. Законопроект за ратифициране на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г. Вносител е Министерският съвет - 3 февруари 2009 г.
5. Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начина на ползване на имоти в Студентски град в гр. София. Вносители са: Валентина Богданова и група народни представители -  12 февруари 2009 г.
6. Проекторешения по Доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт, както и Доклада за дейността на Временната комисия.  Вносители са: Камен Костадинов - 8 октомври 2008 г.; Румен Ангелов и Димитър Йорданов - 9 октомври 2008 г., продължение.
7. Второ четене на Законопроекта за културното наследство, приет на първо четене на 31 юли 2008 г.,  продължение.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приети на първо четене на 16 януари 2009 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител е Министерският съвет - 26 януари 2009 г.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители са: Елеонора Николова и Мария Капон - 15 май 2008 г., Бойко Великов и група народни представители - 17 октомври 2008 г.; Министерският съвет - 9 януари 2009 г.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, приет на първо четене на 27 ноември 2008 г.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Вносители са: Лъчезар Иванов - 22 ноември 2007 г.; Министерският съвет - 15 декември 2008 г.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносител е Министерският съвет - 28 януари 2009 г.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, приет на първо четене на 27 ноември 2008 г.
15. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на  Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносители са: Борислав Ноев и група народни представители - 31 октомври 2008 г.; Министерският съвет - 18 ноември 2008 г.; Министерският съвет - 6 февруари  2009 г.
16. Второ четене на Законопроекта за транслитерацията, приет на първо четене на 22 януари 2009 г.
17. Второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, приет на първо четене на 3 юли 2008 г., продължение.
18. Парламентарен контрол:
- Разисквания по питането на народния представител Донка Михайлова към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова относно антикризисни мерки, засягащи трудовия пазар.
- Отговори на въпроси и питания.
Две уточнения по този проект за програма.
По т. 5, която е Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начина на ползване на имоти в Студентски град, стана ясно, че следва да се доуточни точното наименование на проекта за решение, което ще стане в хода на обсъждането на т. 5. Предполагам, че вносителите на проекторешението ще дадат най-прецизната редакция.
Уважаеми колеги, има предложение т. 8 – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за  устройство на територията, да бъде т. 1 на заседанието в петък, за да сме сигурни, че тази седмица ще приемем на второ четене този важен законопроект.
Моля, гласувайте проектопрограмата.
Гласували 182 народни представители: за 172, против 5, въздържали се 5.
Програмата е приета.

Предложенията по реда на ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са само две.
Първото е на народния представител Минчо Христов за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Господин Христов, тримесечният срок не е изтекъл. Тъй като дните, които са ваканционни за Народното събрание, не се броят за време, което тече по срока, няма да мога да подложа на гласуване предложения законопроект. Това ще може да стане другата сряда - тогава вече срокът ще е изтекъл, той изтича на 24 февруари 2009 г. 
Ако желаете сега да обосновете предложението, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, вземам думата за процедура, за да се обърна към Вас и към колегите именно по този въпрос, който се опитвам да поставя. Независимо от формалната страна дали няколко дни са изтекли или не влизат в тримесечния срок, мисля, че законопроектът, който предлагам, е изключително важен. Вие сам заявихте пред медиите, че между първо и второ четене се предлагат някои криминални поправки – не знам дали използвахте тази дума, но аз категорично ще я използвам. Това е един от примерите на криминална поправка между първо и второ четене, когато една-единствена дума в Закона за енергийната ефективност осигури на шепа фирми да приберат от гражданите около 200 млн. лв. Мисля, че темата е изключително важна и не бива да протакаме този въпрос до безкрай, затова апелирам към Вас, като към председател, имайки предвид важността на този проблем, Вие сам да подложите на гласуване този законопроект. 
Колеги, става дума за една-единствена думичка, която отпадна между първо и второ четене. Моето предложение и това на народния представител Стела Банкова е да се върне тази думичка „общественообслужващи” и да спестим на гражданите, които живеят в жилищните квартали, да заплащат около 200 лв. на семейство на енергийните фирми, за които някои лобисти се погрижиха по един криминален, пак ви казвам, начин. Ето, за това става дума. Апелирам към вас, господин председател, Вие сам да предложите на Народното събрание да гласува тази поправка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, чухте обосновката на господин Христов. Очевидно няма да гласуваме тази седмица това предложение – вие имате възможността да го обсъдите внимателно и да го осмислите. 
Господин Христов, миналата сряда аз два пъти получих преки упреци за некоректно водене на заседание, именно защото се отклоних от нормата на правилника, считайки, че може да се приложи малко по-гъвкава процедура. И двата пъти упреците към мен бяха основателни и достатъчно добре аргументирани. Не смятам, че трябва да създаваме отново поводи за такива възражения. Има различни мнения по Вашето предложение, нека другата седмица пленарната зала да вземе решение дали да бъде включено в дневния ред.
Второто предложение е на народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроект за обявяване на нищожни актовете за възстановяване на собственост на господин Сакскобургготски. 
Отсега искам да кажа, че няма да дам възможност за отрицателен вот. 
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на 11 юли 2005 г. в първия работен ден на Четиридесетото Народно събрание с господин Мично Христов внесохме Законопроект за отнемане на незаконно придобитите завзети имоти на гражданина Симеон Борисов Кобургготски. 
Обръщам внимание, уважаеми колеги, на един изключително важен факт. Ще изтече мандатът на Четиридесетото Народно събрание и този законопроект не е придвижен и на крачка! Използвам случая, за да обърна внимание на председателя върху този факт, защото това е недопустимо - един закон чака четири години без да бъде придвижен! 
Обръщам внимание, че това е най-радикалният и най-разумен законопроект, внасян в Четиридесетото Народно събрание за заграбените имоти от гражданина Симеон Борисов, защото в него става дума за конфискация, а не за мораториум, каквито бяха досегашните опити и предложения. 
Искам да напомня, че за всички нас е недостойно да участваме като неми свидетели, и още по-лошо – като съучастници, в този срамен спектакъл „Гражданинът Симеон Борисов срещу държавата”.  Този гражданин съди българската държава, а нашият парламент стои  безучастно. Нека да ви напомня, че онова, което заграби Симеон Борисов вече по актуализирани цени надхвърля 1 млрд. лв. (Викове от НДСВ: „Е-е-е!”.)
Ще напомня още нещо и моля да не го забравяте, че нарочната комисия, създадена в Четиридесетото Народно събрание, излезе със заключение, че тези имоти са незаконно заграбени. (Реплики от НДСВ.)
Напомням ви за безмилостната сеч, която върви в Рилските гори, за безкрайните върволици от камиони, които изнасят ценна дървесина в чужбина. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, моля завършвайте.
СТЕЛА БАНКОВА: Моля още веднъж този законопроект да влезе в пленарната зала и да започне дебат върху него. (Реплики в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 22, против 48, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Това са предложенията по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги, ще направя няколко съобщения:
На 16 февруари 2009 г. от Българската народна банка е постъпил материал – „Платежният баланс на България (януари-декември 2008 г.)”. Той е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 11 до 17 февруари 2009 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител е народният представител Митко Димитров. Разпределен е на Комисията по транспорт и съобщения.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Надка Балева и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на актове и действия, с което е уредена собствеността и начина на ползване на имоти в Студентския град, град София. Вносители са Валентина Богданова и група народни представители. 
Проект за решение във връзка с разискванията по  питането на народния представител Донка Михайлова към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова относно антикризисни мерки, засягащи трудовия пазар. Вносители са Донка Михайлова и група народни представители. 
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2008 г. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. 
Национална стратегия за развитие на научните изследвания (2009-2019 г.). Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси.

Пристъпваме към точка първа от приетата от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ОТНОСНО ЗАСИЛВАНЕ НА ПРЕЗГРАНИЧНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ОСОБЕНО В БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА, ПРЕЗГРАНИЧНАТА ПРЕСТЪПНОСТ И НЕЛЕГАЛНАТА МИГРАЦИЯ.
Има доклади на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по външна политика.
Госпожо Балева, заповядайте да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по външна политика.

ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА:  

„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
относно Законопроект за ратифициране на Договора
между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия относно засилване на презграничното сътрудничество, особено в борбата с тероризма, презграничната престъпност и нелегалната миграция, № 802-02-41,
внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди законопроекта на 28 януари 2009 г.
На заседанието от Министерството на вътрешните работи присъстваха: заместник-министър Румен Андреев и Мария Рангелова – началник на сектор „Международно сътрудничество”.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Румен Андреев.
Договорът за засилване на презграничното сътрудничество е подписан в гр. Прюм, Германия, на 27 май 2005 г. Към момента десет държави – членки на Европейския съюз, са страни по този договор – Белгия, Германия, Испания, Франция, Люксембург, Холандия, Словения, Финландия, Унгария и Австрия, а други шест страни – Португалия, Италия, Гърция, Словакия, Швеция и Румъния, са в процес на присъединяване към нея.  Депозитар на Договора от Прюм е правителството на Федерална република Германия.
Целта на договора е да се установят стандарти на сътрудничество в областта на борбата с тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция, особено чрез подобряване обмена на информация и създаване на необходимите условия, за подобряване на този обмен относно посочените престъпления между държавите – членки на Европейския съюз.
В договора са регламентирани подробно формите на сътрудничество, от който най-важните са: обмен на ДНК-данни, дактилоскопни данни и данни за моторни превозни средства; предоставяне на информация за възпрепятстване на терористични престъпления; мерки за борба с нелегалната миграция; организиране на съвместни операции; предприемане на мерки в случай на непосредствена опасност; оказване на помощ във връзка с големи събития, бедствия и сериозни инциденти.
В договора са установени и формите за обмен на лични данни, както и нивото на защита на тези данни. 
Страните по договора определят компетентните органи за осъществяване на сътрудничеството, като за конкретните форми могат да се определят и национални точки за контакт. Държавите следва да депозират декларации относно определените национални точки за контакт, едновременно с връчването на ратификационните си инструменти. 
В Договора от Прюм се предвижда създаването на Комитет на министрите и на съвместна работна група. Комитетът на министрите се състои от министрите на договорящите се страни и взема необходимите решения относно изпълнението и прилагането на договора. Съвместната работна група се състои от представители на договарящите страни и подпомага Комитета на министрите, като проверява изпълнението и тълкуването на договора и взема решения относно необходимостта от неговото допълване или изменение.
Разпоредбите на Договора от Прюм са инкорпорирани в общностното законодателство с Решение № 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. относно засилване на презграничното сътрудничество, особено в борбата с тероризма, презграничната престъпност и нелегалната миграция. Решението е обнародвано в „Официален вестник” на Европейския съюз на 6 август 2008 г. и влиза в сила двадесет дни след публикуването му.
Към Договора от Прюм е в сила Изпълнително споразумение за административното и техническото прилагане на договора, което урежда административните и техническите параметри по неговото прилагане.
В резултат от проведеното обсъждане и предвид изложените мотиви, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище:
Предлага на  Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия  и  Република Австрия относно засилване на презграничното сътрудничество, особено  в борбата с тероризма, презграничната престъпност и нелегалната миграция, като двете гласувания да се проведат в едно заседание.
Становището е прието на 28 януари 2009 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Димитров, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам на Вашето внимание и на вниманието на нашите колеги:

„ДОКЛАД
относно Законопроекта за ратифициране на Договора между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и  Република Австрия относно засилване на презграничното сътрудничество, особено в борбата с тероризма, презграничната престъпност и нелегалната миграция, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.

На заседание, проведено на 21 януари 2009 г., Комисията по външна политика разгледа законопроекта - констатира, че договорът установява най-висок стандарт на сътрудничество в борбата с тероризма, презграничната престъпност и нелегалната миграция, особено чрез подобряване обмена на информация и създаване на необходимите правни и технически условия с цел подобряване обмена на информация за посочените престъпления в  рамките на Европейския съюз. Разпоредбите са инкорпорирани в общностното законодателство с решение на Европейския съюз от 23 юни 2008 г.
Въз основа на проведеното обсъждане комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 1 и 7 от Конституцията на Република България  да ратифицира със закон договора, който е предмет на обсъждане в момента.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за процедура, госпожо Балева.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Уважаеми господин председател, правя процедурното предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на вътрешните работи господин Румен Андреев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който не е съгласен с процедурното предложение? Няма.
Моля да поканите заместник-министър Румен Андреев  в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тази точка от седмичната ни програма? Няма.
Гласуването по този законопроект ще бъде утре в 9,00 ч.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИРЛАНДИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ЗАЕМИТЕ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ В СТРАНИТЕ ОТ АФРИКА, КАРИБИТЕ И ТИХООКЕАНСКИЯ БАСЕЙН И ОТВЪДМОРСКИТЕ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА АДМИНИСТРИРАНЕ НА ПРОСРОЧИЯТА МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИРЛАНДИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ОТНОСНО ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ПЛАЩАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЪГЛАСНО ГАРАНЦИИТЕ НА СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ В ПОЛЗА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА. 
Вносител е Министерският съвет -  2 февруари 2009 г.
Има доклади на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика.
Господин Иванов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Господин председател, ако ми разрешите процедурно предложение – в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министър Димитър Ивановски от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който не е съгласен? Няма.
Моля да поканите заместник-министър Димитър Ивановски в пленарната зала.
Господин Иванов, имате думата, за да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: 

"ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, и на Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно процедурите за плащане и възстановяване съгласно гаранциите на страните членки в полза на Европейската инвестиционна банка, № 902-02-4, внесен от Министерския съвет на  2 февруари 2009 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12.02.2009 г., беше разгледан законопроектът за ратифициране на гаранционното споразумение.
На заседанието присъстваха от  Министерството на финансите: Димитър Ивановски – зам.-министър, Лъчезар Стефанов – директор на дирекция "Външни финанси", Добринка Кръстева – началник  отдел в дирекция "Управление на средствата от ЕС" и др.
Законопроектът беше представен от господин Ивановски.
Основен инструмент за финансиране на сътрудничеството между Европейския съюз и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския район и отвъдморските страни и територии е Европейският фонд за развитие. Фондът се финансира от вноски на страните членки и не е част от бюджета на Европейския съюз. Десетият Европейски фонд за развитие се основава на отделно вътрешно споразумение между държавите-членки на Европейския съюз, и Комисията, както и на Анекс ІV към Споразумението от Котону, който определя ролите, отговорностите и процедурите за отпускане на средствата от Европейския съюз и тяхното използване от АКТ. С подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз Република България автоматично се присъедини към вътрешното споразумение за 10-ия Европейски фонд за развитие като част от "пакета Котону". След приключването на съответните процедури от всички страни членки по ратификацията му вътрешното споразумение влезе в сила от 1 май 2008 г. Десетият Европейски фонд за развитие обхваща периода 2008-2013 г. и възлиза на 22 млрд. 682 млн. евро.
Европейската инвестиционна банка управлява част от средствата по Европейския фонд за развитие под формата на държавни и държавногарантирани средносрочни и дългосрочни заеми за проекти в държавите от АКТ в рамките на т. нар. "инвестиционен механизъм". Инвестиционният механизъм има два източника на финансиране: част от средствата от Европейския фонд за развитие и собствени средства на Европейската инвестиционна банка. Съгласно чл. 4, ал. 2 от вътрешното споразумение, страните-членки на Европейския съюз поемат задължение да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по отношение на заемните споразумения, сключени от банката за предоставяне на заеми от нейните собствени ресурси в рамките на споразумението от Котону. За целта се сключва гаранционно споразумение между страните членки и Европейската инвестиционна банка - чл. 4, ал. 4 от вътрешното споразумение.
Гаранцията е в размер 75 на сто от общата сума на кредитите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка от собствените й средства по финансовите договори, която не надхвърля   2 млрд. 30 млн. евро - чл. 4, ал. 3 от вътрешното споразумение. За всяка страна гарант размерът на гаранцията се определя в зависимост от размера на участието й в акционерния капитал на Европейската инвестиционна банка. Делът на Република България в капитала на Европейската инвестиционна банка е в размер на 0,177 на сто. Предвид това гаранцията,  която поема Република България, се изчислява като 0,177 на сто от общата сума на предвидените във вътрешното споразумение собствени средства на Европейската инвестиционна банка в размер на 2 млрд. 30 млн. евро.
С гаранционното споразумение страните членки гарантират изпълнението на всички финансови задължения от всеки гарантиран длъжник по отношение на заемите, предоставени от банката от нейните собствени ресурси в рамките на Котону, и поемат задължение да платят всяка гарантирана сума, дължима от длъжника на банката, при активиране на гаранцията. В гаранционното споразумение са регламентирани процедурите, сроковете и условията за плащане на гарантираните суми.
Процедурите по плащанията и възстановяванията, свързани с изпълнението на гаранционното споразумение, са регламентирани в Споразумението за администриране на просрочията, с което гарантите потвърждават задълженията си, формулирани в гаранционното споразумение, и упълномощават Европейската инвестиционна банка да администрира просрочените задължения за целите на ефективното им събиране. За тази си дейност Европейската инвестиционна банка си начислява такса за администриране на просрочията в размер 2 на сто годишно, която ще се начислява върху сумата на просрочията.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България споразуменията подлежат на ратифициране със закон от Народното събрание.
С ратифицирането и влизането в сила на двете споразумения ще влезе в сила гаранцията, която Република България като страна-членка на Европейския съюз, предоставя на Европейската инвестиционна банка, което ще допринесе за ефективното и ефикасното изпълнение на ангажиментите, поети от страните –членки на Европейския съюз, към страните от АКТ и ОСТ в рамките  на споразумението от Котону. След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа "за",  "против" и "въздържали се" няма.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение,  № 902-02-4, внесен от Министерския съвет на  2 февруари 2009 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви, господин Иванов.
Следва докладът на Комисията по външна политика.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател,
Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратификация на Гаранционното споразумение между държавите, които са го подписали, и Споразумението за администриране на просрочията между съответните държави на свое заседание на 11 февруари 2009 г.
Външната комисия прие за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Гаранционното споразумение и Споразумението за администриране на просрочията между държавите, които са го подписали. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. 
Откривам дискусията. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тази точка от седмичната ни програма? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.

Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, ОТ ДРУГА СТРАНА. 
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по европейските въпроси. 
Имате думата, госпожо Колева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми господин председател, преди да изложа становището на комисията, бих искала да предложа да допуснем в залата заместник-министъра на външните работи господин Любомир Кючуков във връзка с разглеждането на предлаганата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който да не е съгласен? Няма.
Моля, поканете в залата заместник-министъра на външните работи господин Кючуков.
Имате думата.

ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: 
СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина от друга страна.

На заседание, проведено на 12 февруари 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и  техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, внесен от Министерския съвет. 
В заседанието взеха участие госпожа Румяна Камберска –Дирекция „Европейски съюз” и госпожа Радка Балабанова – Дирекция „Политически въпроси” в Министерството на външните работи. 
С настоящия законопроект, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина от друга страна. Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, е подписано от представители на всички държави – членки на Европейския съюз на 16 юни 2008 г. в Люксембург. 
Проектът на споразумението е одобрен с решение на Министерския съвет от 12 юни 2008 г. В процеса на изчакване на ратифицирането на споразумението от всички държави – членки на Европейския съюз през месец юли 2008 г. е влязло в сила Междинното споразумение между Европейския съюз и Босна и Херцеговина, съдържащо някои части от споразумението и по-специално търговските разпоредби. Разпоредбите, които се съдържат в Междинното споразумение с изключителен характер, свързан с политиката, предлагана в рамките на процеса на стабилизиране и асоцииране не представлява за Европейския съюз прецедент в търговската политика на Общността по отношение на трети държави, различни от тези от региона на Западните Балкани. 
Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Босна и Херцеговина е споразумение от типа Европейски съюз – трети страни, което Република България подписва като пълноправен член на съюза. Споразумението обхваща следните основни елементи – Разпоредба за политически диалог с Босна и Херцеговина, разпоредби за засилено регионално сътрудничество, включително перспектива за създаване на свободни зони за търговия между държавите от региона, перспектива за създаване на свободна зона за търговия между общността и Босна и Херцеговина в рамките на пет години след влизане в сила на споразумението, разпоредби за движението на работници и свобода на установяване, предлагане на услуги, текущи плащания и движение на капитали, ангажимент на Босна и Херцеговина да сближи законодателството с това на Европейския съюз във важни сфери на вътрешния пазар, разпоредби за сътрудничество с Босна и Херцеговина в сферите на правосъдие, свобода и сигурност, разпоредби за създаване на Съвет за стабилизиране и асоцииране, който да осъществява контрол относно прилагането на споразумението, Комитет по асоцииране и стабилизиране и парламентарен комитет по стабилизиране и асоцииране. 
В заключение може да се каже, че предлаганият проект на Закона за ратифициране на споразумението е в съответствие със задълженията на Република България, произтичащи от пълноправното й членство в Европейския съюз. Същевременно изпълненията на задълженията по него е от ключово значение за постигането на напредък по пътя на европейската интеграция на Босна и Херцеговина. Споразумението е в интерес на нашата страна, тъй като то би осигурило една по-благоприятна среда на стабилност и просперитет за страните от региона на Западните Балкани.
На базата на гореизложеното,  Комисията по европейските въпроси предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Кой ще представи становището на Комисията по външна политика? Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратификация на това важно за нашата страна и за Балканите споразумение. Тя отчете в значителна степен доводите, изложени от представителя на Комисията по европейските въпроси. Бих искала да допълня, че действително ускоряването на процеса на ратификацията на това споразумение от страните – членки на Европейския съюз, ще представлява ясен сигнал за ангажиментите на Брюксел към европейското бъдеще на този регион от Западните Балкани, както и за развитието на Босна и Херцеговина като независима, стабилна и мултиетническа европейска държава. Нещо, което е действително от ясен национален интерес на Република България.
По тази причина, наред с други основания, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание въз основа на чл. 85 от нашата Конституция да ратифицира със закон Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. 
Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Гласуването е утре сутрин.

Преминаваме към четвърта точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ТРОПИЧЕСКИ ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ ОТ 2006 Г. 
Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ: Доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за ратифициране на международно Споразумение за тропически дървен материал от 2006 г., № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 4 февруари 2009 г., на което обсъди Законопроект за ратифициране на международното споразумение за тропически дървен материал от 2006 г. Основните цели на споразумението са насърчаване разширяването и разнообразяване на международната търговия с тропически дървен материал, добит при осигуряване на устойчиво развитие и стопанисване на тропическите гори. 
След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на международното Споразумение за тропически дървен материал от 2006 г., № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.
Това становище е прието с 20 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте, за да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, Комисията по външна политика разгледа предлагания Законопроект за ратификация на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г. 
Като споделя основните цели на това споразумение, отчита неговото значение за опазване на ключов сегмент от околната среда в целия свят, тя приема за основателни мотивите на правителството и предлага на парламента, въз основа на българската Конституция, да го ратифицира със закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Стойчева, заповядайте, за да представите становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Комисията по европейските въпроси е изготвила следното

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на Международното
споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г.

На заседанието, проведено на 12 февруари 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за ратифициране на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г., внесен от Министерския съвет.
І. С настоящия законопроект на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г.
ІІ. На 27 септември 2007 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение за подписване от името на Европейската общност и за временно прилагане на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г. На база на това решение на 2 ноември 2007 г. Европейската общност подписва споразумението, което се прилага временно, до приключване процеса на ратифицирането му от всички държави – членки на Европейския съюз. Споразумението е одобрено с решение на Министерския съвет от 23 октомври 2008 г.
ІІІ. Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г. има за цел да насърчи разширяването и разнообразяването на международната търговия с тропически дървен материал от устойчиво стопанисвани гори и да се подпомогне стопанисването на горите, произвеждащи тропически дървен материал. Целите на това споразумение се постигат чрез предоставяне на възможности за ефективни консултации за насърчаване на недискриминационните практики в търговията с тропическия дървен материал, международно сътрудничество, разработване на политики, насърчаване достъпа и трансфера на технологии, насърчаване повторното залесяване с дървета, както и чрез откриване и решаване на нови и възникващи проблеми в тази област.
ІV. В заключение може да се каже, че предлаганият проект на Закон за ратифициране на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г. е в съответствие със задълженията на Република България, произтичащи от пълноправното й членство в Европейския съюз. Същевременно трябва да се отбележи, че целите, заложени в това споразумение са в съответствие с Общата търговска политика и политиката по отношение на опазване на околната среда на Европейския съюз.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага на Народното събрание (с 12 гласа “за”) да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Стойчева.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Втори път се обръщам към народните представители: има ли желаещи за изказване?
Господин Калинов, Вие желаете ли да се изкажете като председател на комисия? Вие сте специалист по дървения материал... (Шум и реплики в залата.)
Гласуването ще бъде утре сутринта в 9,00 ч. 

Преминаваме към точка пета от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА АКТОВЕ И ДЕЙСТВИЯ, С КОИТО Е УРЕДЕНА СОБСТВЕНОСТТА И НАЧИНА НА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТИ В СТУДЕНТСКИЯ ГРАД В ГР. СОФИЯ.
Този проект за решение е внесен от група народни представители начело с госпожа Богданова. 
Госпожо Богданова, има ли някакво становище на някоя комисия?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Такова не е необходимо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, знам това, но на Председателски съвет се разисква този въпрос. Разбрах, че сте дискутирали в някаква комисия или в някакъв друг орган, и сте променили даже и заглавието, наименованието, защото Студентският град като понятие го няма. 
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това да го няма е по друга причина. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, има и други причини. Разбрах, че сте избрали и друго заглавие...
Госпожо Богданова, заповядайте. Имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Господин председател, дами и господа народни представители! Вече повече от три месеца в тази зала и около тази сграда проблемите на Студентския град в столицата са предмет на сериозно и в повечето случаи остро политическо говорене, породено от един, за съжаление, трагичен инцидент. И политическата, и обществената дискусия, свързана с настоящето и бъдещето на Студентския град изважда на показ действия и решения, срещу които обществената реакция е изключително остра и като целесъобразност, и като легитимност. Част от тях прозвучаха в тази зала и при обсъждане на първо четене на промените в Закона за устройство на територията. 
Резултатът от тези действия и решения е ясен – Студентският град, такъв какъвто е днес, част от столицата с емблематично наименование, което обаче поражда всякакви други внушения, най-малкото - усещане за академичност. 
Публичните дискусии, включително и формираната ад хок работна група, в която и аз участвам заедно с двама мои колеги, обсъждат и припознават проблемите, дават своите идеи за бъдещето развитие на Студентския град. Народното събрание обаче следва да даде ясен знак, че в рамките на своята компетентност ще съдейства за изясняване на обстоятелствата, довели до сегашното състояние на Студентския град и, разбира се, за предприемане на последващи действия за неговото бъдещо развитие и устройство. Затова и ние внасяме и предлагаме на вашето внимание Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начина на ползване на имоти в Студентския град, гр. София. 
Такова предложение прозвуча за първи път в тази зала по време на обсъждането на промените в Закона за устройство на територията от моя колега Георги Божинов, и в публичните дискусии – от колегата Янаки Стоилов. 
Протестът на младите хора, които започнаха своите шествия под надслов “Студентският град на студентите”, получи своята подкрепа от представители на всички парламентарно представени политически групи тук. И ако всички ние сме били искрени в своите заявления, то аз вярвам, че предложението за създаването на тази анкетна комисия с този предмет на дейност ще получи изключително широка обществена подкрепа. 
Приключих, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не съвсем.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не съвсем. Исках да прочета и предложението за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, трябва да прочетем решението и там, където има точки, да ги попълним. От колко човека се състои тази комисия? Какво е Вашето предложение? Примерно 10, 12, 15, нали разбирате? 
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ще направя едно предварително предложение, което би трябвало да звучи по следния начин, прочитайки целия проект за решение:

„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия  за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град - град София

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Създава Временна анкетна комисия  за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град - град София.
2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от два месеца и представи доклад.
3. Комисията се състои – предлагам бройката да бъде 12 народни представители на паритетен принцип от всички парламентарни групи и независими.
4. Избира председател и членове, както следва.”
Предлагам този конкретен избор да стане по предложение на групите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако са 12 народни представители, какво означава практически това?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това означава шестима представители на парламентарното мнозинство и шестима представители на опозицията и на независимите народни представители. Това е моето предложение, то подлежи на дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Шест на шест.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Шест на шест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Коалицията, респективно опозицията помежду си да се разберат по колко човека.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрах Вашето предложение.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да благодаря на госпожа Богданова за това, че е вносител на предложението, за това, че много коректно представи хронологията, възникването на идеята. В интерес на справедливостта искам да кажа, че веднага, след като я лансирах от тази трибуна, тя беше много аргументирано подкрепена от народни представители, на които прави чест, а за мен беше удоволствие, че със своя професионализъм го направиха. Това бяха народни представители и от опозицията, особено госпожа Елеонора Николова, проф. Станилов от „Атака”, който не виждам в момента, и редица други народни представители.
Въпросът е днес, когато я създаваме, и утре, когато я гласуваме, дали политическото лицемерие ще надделее, или ще отговорим на стремежа на обществото да научава истини и да се получава възмездие за виновните? Радвам се, че днес във вестниците има дори снимките на депутати и общественици, които подкрепят идеята. Това са господин Лютви Местан, това е главният архитект на София Петър Диков, студенти и много други хора.
Но вижте какво се лансира в медиите - държавата да се бръкне в джоба и да изкупи реституираните имоти на територията на Студентския град. Кой - държавата, данъкоплатецът, народът?! А по-долу главният архитект на София заявява: „Ситуацията там е резултат на нормативно и политическо бездушие”. Той, господин Диков, обяви, че земеделски земи са възстановявани на територията на Спортната академия, на болници и училища. Ако това е вярно, това е парекселанс престъпление и нечии престъпления няма да имаме смелостта да възложим на комисията да ги провери, да ги установи и да ги предаде на съответните компетентни органи, а просто ще трябва да го видим и да поканим данъкоплатеца да го плати. 
Защо поставям въпроса така? Защото по време на преговорите за създаването на тази комисия имаше много колебливи, но дълбоко мотивирани усуквания около предмета на комисията. Щом опозицията иска разголване на истините, нека започнем оттук и нека кажем кой имот е възстановен чрез нарушение на закона и чрез престъпление, кой е подал, кой го е направил, на кого го е препродал и кой срещу какво е променил предназначението на този имот. Ако имате смелостта за такава комисия, нека да й възложим такъв мандат, другото ще бъде замазване и припокриване във време, в което искате истината. Затова, уважаеми дами и господа, това гласуване нека бъде тест за искреност по посока на търсене на истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте, госпожо Николова.
Явно решението ще бъде гласувано утре, но ще помоля представителите на парламентарните групи да уточнят приемат ли предложението за 12 членове на тази комисия – 6 от опозицията и 6 от управляващите. Нека бъдат готови с имената.
Госпожо Николова, извинявайте, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да заявя, че категорично подкрепям създаването на такава комисия с редакцията, която направихме заедно, защото вчера проведохме една много мащабна дискусия. Разбира се, медиите са хванали любопитната част от дискусията. Един поглед е една мечта към бъдещето, но основният дебат беше какво може да се направи сега веднага, така че студентите да се почувстват като хора, за които държавата полага грижи за техния живот, за това как живеят, как учат и как се грижим за тяхната безопасност, защото дискусията беше такава: „Студентски град – удобство, сигурност и бъдеще”. Бъдещето е една мечта – да има кампус, изнесен от града, безопасен, с пропусквателен режим, така както гледаме, че се случва в другите държави. Можем да помечтаем, а защо не и да решим всички заедно такова нещо да се случи в близките години. Сега в момента те също желаят да се установи истината за това какво се е случило в Студентския град. Аз винаги съм отстоявала тезата, че не реституционните закони са лоши, лошо е тяхното приложение, защото няма как да възстановяваш земеделски земи в един терен, в който имаш приложено градоустройство. За това става въпрос.

Ако искаме да вървим напред като общество, трябва да дадем моментна снимка, да назовем виновните лица и да вземем съответни управленско-организационни мерки, та занапред нещата да имат по-друг облик.
Нашата представа за студентската младеж е много повратна. Това не са хората, които виждаме по кръчмите. Това са изключително интелигентни млади хора, които имат обществен поглед върху нещата. Те добре разсъждават и добре слагат квалификация на всичко, което се е случило. Ако искаме като парламент да си свършим работата, сме длъжни да проведем такова разследване.
Мисля, че е добре това решение да се допълни и със сделките по разпореждането, с отдаването под наем на имотите на територията на Студентския град, които са допуснали да има 151 заведения, от които 30 са с денонощен режим на работа, струпване на голям брой наркопласьори и на всякаква друга сган на територията на този район в София.
В този смисъл трябва да помислим и да разширим предмета на сделките по отдаване под наем на питейните и всякакъв род заведения, включително и на офисите, отдадени на партиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Реплики? Не виждам.
Давам думата на господин Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От Парламентарната група на Обединените демократични сили подкрепяме създаването на такава анкетна комисия.
По ясен и категоричен начин ще поставя един въпрос от името на нашата група. Парламентът трябва да има един подход при решаването на такива казуси. Не виждам каква е принципната разлика, когато се постави въпросът от наша страна за създаване на анкетна комисия, и не само от наша страна, а от страна на цялата опозиция – за създаване на анкетна комисия за полицейското насилие, което беше извършено пред парламента. Тогава бе казано, че парламентът не трябва да се превръща в конвент и да се занимава с неща от компетентността на други институции. Сега слушаме изказването на господин Божинов, който горе-долу казва как едва ли не парламентът трябва да изземе функциите на съда и прокуратурата. А такава анкетна комисия основно би свършила работа въз основа на анализ на всички нарушения, които са извършени и доведени до това, което днес е факт в район „Студентски”, а и не само в район „Студентски”, защото това са по-общи проблеми, които засягат Столичната община и другите общини, ако този анализ даде предложения за законодателни решения на проблемите, които възникват в Студентския град. Тук проблемът не е в реституционните закони, а в тяхното прилагане, в незаконосъобразните действия, с които трябва да се занимава прокуратурата. Ако тази анкетна комисия констатира такива неща, трябва да бъде сезирана прокуратурата и от парламента, ако някои други компетентни органи и институции не са направили това сезиране.
Най-важното е да се направи сериозен анализ и законодателни промени. Това, което става в Студентския град, а и не само там, е свързано основно с устройствен закон – Законът за устройство на Столичната община, който допуска презастрояване и преуплътняване, въпрос, който поставяхме в парламента още когато коментирахме този закон. За съжаление мнозинството отхвърли всички предложения за снижаване на параметрите на застрояване. Проблемът не е, че на някой е реституирана бившата нива в урбанизирана територия. Проблемът е, че след това под натиск от страна на собствениците и инвеститорите терен, отреден за изграждане на инфраструктура – на улица, на двор, се превръща чрез промени в устройствени планове и в подробни планове на допустимост според общите параметри, в петно за застрояване на жилищна кооперация или бизнессграда. Това е проблемът.
Този въпрос трябва въз основа на сериозен анализ в тази комисия да бъде решен и да бъдат направени бързи и адекватни законодателни промени, за да не се случва това.
Ще направя конкретно предложение от името на нашата парламентарна група за текстовете на това решение:
1. Проверка на актове и действия, с които е възстановена собствеността върху имоти в район „Студентски”, попадащи на територията на висшите учебни заведения и на студентските общежития, включително и в междублоковите пространства в района, включително проверка на законосъобразността и на последващото застрояване на имотите.
2. Проверка на получените данни за извършени нарушения от длъжностни лица по издаването на разрешения за изграждане на преместваеми обекти и издаване на разрешителни, лицензи, категоризации и др. на питейни, увеселителни и други заведения в район „Студентски”.
3. Изготвяне на предложения за законодателни промени за разрешаване на проблемите в район „Студентски”, като се вземат предвид становищата и предложенията на неправителствените студентски и граждански организации и съюзи.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, няколко пъти употребихте израза район „Студентски”, а в решението се говори за „Студентски град”. Колко квартала влизат в район „Студентски”? Влиза не само Студентският град.
ИВАН СОТИРОВ: Става въпрос за район „Студентски”. Понятие „Студентски град” няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, трябва да синхронизираме и заглавието на предложението.
Имате думата.
Заповядайте, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз лично ще подкрепя предложението за създаване на анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е учредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град.
Ще направя едно процедурно предложение: да се добави точка в решението: „Комисията да предложи стратегия и законодателни инициативи за изграждане на университетски кампуси в Студентския град”. За мен най-важното е този град да бъде поставен в съответен ред. Навсякъде в Западна Европа и в Съединените щати подобен тип райони се дават на разпореждане на съответните университети.
Това, което направи за съжаление правителството на Стефан Софиянски през 1997 г., когато разби голямото предприятие „Студентски столове и общежития”, студентските столове и общежитията бяха предоставени на различните университети, без да стане дума какво ще се случи със земята и терените под тези студентски столове и общежития. Затова се получиха и проблемите впоследствие. Още през 1997 г. трябваше да се реши въпросът за земята и тя да бъде предоставена на университетите, като не се позволява реституция на тези терени.
Смятам, че тази комисия не само трябва да констатира случилото се, защото текстът, който виждам, е точно такъв – какво е станало. Би имало полза от комисията, ако тя предложи нещо конкретно за промяна на законодателството. Би трябвало да се помисли какво става със земята в междублоковите пространства и там, където са били студентските столове. Там трябва да се оформят съответните кампуси, терените да се предоставят на университетите и да се обезщетят собствениците на терени, като повече не се позволява реституция в рамките на Студентския град.
Моето предложение е като отделна точка да бъде записано: „Комисията да предложи стратегия и законодателни инициативи за изграждане на университетски кампуси в Студентския град”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема?
Обръщам се към народните представители в залата: има ли съгласие тази комисия да бъде от 12 души?
Господин Берон, Вие желаете ли да вземете думата?
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Желая да предложа госпожа Елеонора Николова за член на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, давам думата на господин Петър Берон.

ПЕТЪР БЕРОН (независим): Предлагам госпожа Елеонора Николова като представител на  независимите народни представители да влезе в тази комисия като юрист, като бивш кмет с голям опит и като почтен човек.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): А, последното – почтен човек – е най-важното!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена. Бяха направени предложения и по текста на решението. Добре е тези предложения да бъдат обединени, да не отхвърляме предложения - всеки прави предложението си много добронамерено със задача да постигнем реални цели.
Гласуването ще бъде утре в 9,00 часа.

Точка шеста:
ПРОЕКТОРЕШЕНИЯ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ТРАГИЧНИЯ ИНЦИДЕНТ ВЪВ ВЛАКА СОФИЯ-КАРДАМ НА 28 ФЕВРУАРИ 2008 Г., КАКТО И НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, СВЪРЗАНА С БЕЗОПАСНОСТТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ, КАКТО И ДОКЛАДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ.
Както си спомняте, уважаеми народни представители, разбира се, тези, които сте тук, докладът на комисията е доста обемист и беше четен един час. Беше представен и проектът за решение. Останаха дискусиите. 
Министър Мутафчиев имаше желание да присъства, но днес пътува за чужбина. Ако е в сградата на Народното събрание, моля да заповяда в пленарната зала.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Ангелов, заповядайте.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След 11 месеца и няколко дни най-после в залата на Народното събрание, макар и трудно, влезе за обсъждане този въпрос, който седем месеца – два пъти беше удължаван срокът на комисията – беше протакан, отлаган, затрудняван явно с цел да мине време и случаят да се забрави. Четири месеца, вече близо пети месец откакто комисията е готова с два доклада и две проекторешения, отново с цел да се забрави, да се потули този трагичен инцидент, а всъщност скандал за цялото общество. Но въпреки всичко след една голяма забава от 11 месеца и нещо дочакахме да говорим и на тази тема.
Има внесени две проекторешения и два доклада - двата доклада, разбира се, се различават, двете решения, разбира се, се различават. 
Дали можеше да бъде предотвратен този тежък и нещастен инцидент? Аз считам, че това можеше да стане, ако в Министерството на транспорта се грижеха и правеха анализи върху състоянието на жп транспорта, върху състоянието на подвижния състав и върху състоянието на жп инфраструктурата.
Хронологията на запалванията в България датира от 1970 г. и се води стриктно. Но аз ще кажа за последните пет години, защото това е една тенденция, която, ако беше следена, най-вероятно при воля от страна на Министерството на транспорта този инцидент можеше и да не се случи и тези девет човека нямаше да изгорят.
Та, хронологията създава впечатление, че запалванията нарастват относително за тези пет години в сравнение с целия предходен период, което според оценка на експерти е свързано до голяма степен с амортизирания подвижен състав в БДЖ. През 2004 г. има четири запалвания в четири броя вагона, в това число два пътнически вагона; в 2005 г. – седем запалвания; в 2006 г. – девет броя запалвания, в това число четири пътнически вагона, два локомотива и три ЕМВ-вагона; в 2007 г. –  четири броя запалвания, в това число един локомотив, два пътнически вагона; и до 31 юли 2008 г. – осем запалвания. Обществото знае само за трагичния инцидент – запалването на 28 февруари миналата година.
Ако си вършеха работата хората от Министерството на транспорта, които взимат пари от данъкоплатците, и бяха направили сериозен анализ защо, поради какви причини, как стават тези запалвания, какво ги предизвиква, аз - пък вярвам и вие - сме убедени, че този инцидент нямаше да се случи. Няма безопасен 40- годишен вагон! Няма никаква друга по-тежка причина от това, че възрастовата граница на вагоните, с които се превозват пътниците, е трагична. Каквито и хора да се назначат, какъвто и контрол по време на път да се прави, каквито и ремонти или прегледи да се извършват, не може един 40-годишен вагон да бъде безопасен. Не може всички вагони, които са в експлоатация в България, които не отговарят на нито едно европейско съвременно изискване за безопасност на превоз на пътници, да продължават да вървят по нашите жп релси. Не може такива вагони да са безопасни и това е основната причина, поради която стават запалвания. И това е основната причина, поради която изгоряха 9 човека на 28 февруари миналата година.
Самата жп инфраструктура е също в много тежко състояние и е също изключително опасна. Значителна част от жп линиите са строени преди повече от 50 години с геометрични параметри долно строене и съоръжения за скорост до 100 км  в час. Седемдесет процента от общата дължина на жп инфраструктурата е в лошо състояние  – не средно, не добро, а лошо състояние! От 1993 г. не са извършени ремонти на повече от 70% от жп мрежата. В  жп инфраструктурата има над 600 отсечки, които са с ограничение на скоростта 20 и под 20 км. Не може да говорим за съвременен жп транспорт при такава тежка и трагична ситуация на железопътните релси. Не може да не се вземат никакви финансови мерки, за да се подобри жп инфраструктурата.
Това е опасно за гражданите, които ползват ж.п. транспорта. Никакви мерки не се взимат, не само в последните три-четири години,  а мерки не се взимат от двадесет години. Това много ясно трябва да се каже, защото състоянието на ж.п. транспорта ни е пред, да не съм лош пророк, но е такова, че би могло според анализатори и според европейски застрахователни компании, да се случи, да не дава Господ, катастрофа със стотици жертви.
Наличието на морален и физически остарял тягов и подвижен състав, както казах, е основната причина за трагедията и за катастрофата от 28 февруари миналата година. Анализът на възрастовия състав на пътническия вагонен парк показва много сериозно остаряване. Шестдесет и три процента от наличните вагони за превоз на пътници са на повече от двадесет години. Това е възраст, която предполага аварии и пожари. 
Една справка, която, разбира се, е взета от Министерството на транспорта, показва следното: пътническите вагони до десет години са само 33 или това са 0,3% от вагоните, които имаме; двадесетгодишни са 368 вагона или 31%; над двадесет-двадесет и петгодишни са 470 вагона или 39,7%; и, забележете, тридесет- и над тридесетгодишни имаме над 500 вагона. С такъв подвижен състав е съвсем логично, че ще има катастрофи. С такъв подвижен състав е необходима сериозна инвестиционна програма, която не е разработена и от това, и от предходните правителства.
Аз не искам да концентрирам огъня само в последните три години, защото проблемите в БДЖ са, пак казвам, двадесет, а може би повече от двадесет години.
През последните пет години обаче не може да не ни направи впечатление сериозните пари, които предоставя парламентът чрез Закона за държавния бюджет. Не може да не ни направят впечатление и сериозните субсидии, които са предоставени през последните пет години основно на БДЖ. Не може 700 милиона да ни убегнат от погледа,  които явно не са разходвани правилно и те са само в БДЖ. В Национална компания „Железопътна инфраструктура”, са близо пак толкова пари – близо 700 милиона. Каква ефективност има от парите на данъкоплатеца? Явно никаква, явно минимална. 
Това тежко финансово състояние в БДЖ и въобще в железопътния ни транспорт, при всички положения би трябвало да бъде преодоляно. Не виждаме никаква реакция от страна на правителството в продължение на вече три бюджета, които да подсказват сериозно желание за възстановяване на нормалната работа на най-голямото държавно предприятие в Република България. Не виждаме и никаква грижа, свързана с факта, че до 2012 г. релсовите пътища и превозите в България ще се либерализират, което веднага за нас трябва да означава, че в ж.п. превозите ни ще навлязат сериозни компании, със сериозен опит. Какво ще правим тогава с БДЖ? Или ще го възстановяваме дотогава, за да стане конкурентоспособно, или трябва да се премине към някакъв тип – дали смесена, дали пълна приватизация, но не по дейности. Нито едно от двете не се показва ясно. Явно продължава тенденцията да се налива от бюджета, да се наливат субсидии, а те да потъват незнайно къде – неправилно управлявани, и 2012 г. това предприятие да бъде затрито, като преди това бъде, най-вероятно източено. Тази тенденция е дългогодишна.
Друго нещо, което прави впечатление от двата доклада, които сме предоставили, е пълната, абсолютната липса на подготовка на персонала, доказана и в двата доклада – подчертавам – и в двата доклада. Оказа се, че не е правен нито един семинар, нито едно обучение, свързано с безопасността, за това как се реагира по време на пожар, по време въобще на катастрофа или някаква криза по време на движението. Нито един от разпитаните от комисията хора от персонала, които са били участници в катастрофата, не потвърди за такова обучение, не потвърди за специално взети мерки от страна на Министерството на транспорта, за тяхната подготовка. Тези хора в  своята професионална подготовка явно са оставени на нивото на 80-те години. Това го заявиха самите те. Тези хора нямат комуникация, нямат система за връзка, нямат начин за предотвратяване, нямат и инструкции. Нормативната уредба е безкрайно остаряла в БДЖ и това също е причина за тази катастрофа. Не може наредбата, която регламентира действията на персонала по време на пожар, да е от 1985 г. Не може наредбата за начина, по който се потушава пожар във влак, да е от 1983 г. Не може! Тук има проявена престъпна небрежност, има несвършени ангажименти, има лошо управление, има безстопанственост. Поради тази причина с колегата Димитър Йорданов внесохме и втория доклад, в който ясно искаме отговорности.
Аз ще прочета само разликата в двете проекторешения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Наблегнете, но трябва да прочетете цялото решение, защото така или иначе ще го подлагаме на гласуване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН АНГЕЛОВ: Съществена разлика има и в докладите, както казах.
Аз се опитах да не чета един час целия доклад, а да акцентирам само върху по–важните разлики и се надявам, че колегите, които ще говорят в дебата след мен, ще допълнят това мое експозе. Опитах се и представих пред вас кратко, но, надявам се, ясно разликите в двата доклада.
В самото проекторешение, което е различно от гласуваното от комисията, с което ние двамата с колегата Йорданов не бяхме съгласни, основната разлика е, че ние твърдим, имаме основание, Народното събрание да дава оценки, да поиска сметка за това, което говорих преди малко.
Ще прочета сега Проекторешението, внесено от Румен Ангелов и Димитър Йорданов. 
„1.  Приема доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.
2. Оценява като незадоволителна работата на оперативния мениджмънт на ж.п.-дружествата по отношение на безопасността на превоза на пътници и квалификацията на персонала.
3. Оценява като незадоволителна работата на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” към Министерството на транспорта относно контрола по осигуряване на безопасност за живота и здравето на пътниците в „БДЖ” ЕАД.
4. Констатира, че не се изпълняват като цяло поетите ангажименти за финансово стабилизиране на дружеството и намаляване на задълженията към кредиторите, включително и инвестиционните намерения както по отношение на подвижния състав, така и по отношение на ж.п.-инфраструктурата.”
Уважаеми господин председател, оттук нататък точки 5 и 6 са абсолютно аналогични и справедливо са отчетени в другото проекторешение. Считам, че не трябва да ги чета.
Уважаеми колеги, апелирам към вас да подкрепите внесения от мен доклад. Твърдя, че той е по-пълен и твърдя, че този доклад е писан с чиста загриженост към най-голямото предприятие в България.
Апелирам към вас да подкрепите и проекторешението, внесено от мен и колегата  Димитър Йорданов, поради това, че не може да остане безнаказано действие или бездействие на ръководни органи в БДЖ и в Министерството на транспорта. Не може да прехвърлим цялата отговорност, а натам отиват нещата, върху началник влака, кондуктори, шафнери и някакви такива хорица, които са изоставени и които взимат 30% по-малко пари от всички останали в бюджетната сфера, които не са обучени. Не може Народното събрание да остане безразлично към тези въпроси.
Апелирам да подкрепите доклада и проекторешението, което е внесено от мен и колегата Йорданов като по-справедливо. Проекторешение, което търси и се надявам да намери справедлива отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Всъщност беше представено и второто решение за втория доклад.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповядайте. 
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Изключително важен е този въпрос, който се разглежда с едногодишна давност. Направих си труда да събера достатъчно информация за причините, които доведоха до конкретната катастрофа, до този пожар с такива тежки последици и съм сто процента убеден, че причините за това се коренят в корупцията, която цари в Министерството на транспорта, господин министър. По тази причина ще ви дам конкретни факти, няма нищо голословно.
Тъй като след тази тежка катастрофа започват да се търсят причините по различни пътища, с Решение № 35 на вашето министерство от 5 март 2008 г. за подобряване на безопасността в БДЖ се решава да се подменят някои от вагоните и да се открие процедура за възлагане на обществена поръчка за рециклиране на 30 броя спални вагони. Три фирми закупуват тръжна документация и подават своите оферти. Няма да ги изреждам, но тази, която впоследствие получава поръчката, има адрес на управление в Швейцария и се представлява в България не от кой да е, а от Валентин Георгиев Моллов. Спомняте ли си този герой, който навремето фалира Първа частна банка? И доведе дотам да падне правителството на Виденов, ако си спомняте? 
За какво става дума? Тогава в министерството се създаде комисия от представители на БДЖ, в която влизат Иван Александров – началник на отдел „Техническо осигуряване”, и да не ги изреждам всички членове, и най-важното условие, което е посочено за участие в конкурса, е фирмите, които подават оферти, да имат доказан професионален опит в рециклирането и производството на вагони. Впоследствие единствената фирма, която е определена и получава поръчката, никога не е имала такъв опит. Въпросната фирма, ако чета правилно, се нарича „ARWEX AG”. Покрай тази оферта и покрай тези преговори осезателно започва да се усеща почти ежедневното присъствие на господин Моллов в Министерството на транспорта. Често го забелязват, господин министър, с Вас из коридорите на министерството.
 Какво се получава? Тази фирма печели поръчката да достави  10-годишни рециклирани вагони за нуждите на БДЖ. За целта за Германия заминава експертна група, в която влизат определени служители. При огледа обаче на вагоните, които се предлагат за сделката, е констатирано, че те са произведени в периода 1968-1972 г.  Няма никакви табели по вагоните, господин министър. Това изобщо не е случайно. Тези факти впоследствие в изготвения доклад ги няма. Но, така или иначе, някои от членовете на комисията отказват да подпишат впоследствие документите. Започват совалки, госпожа Терзийска, господин Валентин Николов, господин Ананиев, един по един на разговори при министъра, променят отношението си през това време. 
Защо тези експерти, които съзнават своята отговорност, отказват да подпишат документацията? Защото те са убедени, че тези вагони не отговарят на изискванията на стандарта за трудна горимост и не може да се поеме такъв риск. Налага се министърът да посредничи за срещи на господин Валентин Моллов с тези експерти, за да се изяснят тези недоразумения. В крайна сметка се подписва договор с фирма „ARWEX AG”, поръчката е обявена с минимален лизинг 60 месеца. Какво се получава? По някакъв начин комисията се съгласява да се платят 30% от стойността авансово и останалата сума до една година. За каква сума става въпрос? Стойността на сделката е 16 млн. 200 хил. евро. За тези 35-годишни вагони, които се представят като 10-годишни в България! За това става дума. 
Господин министър, ще си позволя да кажа от тази трибуна, че аз съм завършил Юридическия факултет на Софийския университет, но преди това имам полувисше жп образование, завършил съм ПЖИ и имам някакви познания в тази област. Искам да ви кажа, че в този доклад е написан типа на вагоните. Тези вагони са произвеждани до 1972 г. Така че няма кого да излъжете с това. Вие сте лично отговорен за тази сделка. Загинаха толкова хора заради амортизирания подвижен жп състав и Вие, вместо да вземете мерки, покровителствате една схема с един небезизвестен тарикат от началото на прехода за толкова много пари да се внесат отново същите боклуци в България. Когато утре се случи нещо подобно, кой ще е отговорен тогава – питам? 
Знаете ли какво друго се случва? Същата тази фирма е единствената, която печели и изпълнява почти всички големи обществени поръчки в Министерството на транспорта и, забележете, си получава парите навреме. В същия момент имате задължения към други доставчици, години не ги изпълнявате, искате от бюджета допълнителни субсидии за БДЖ, а към тази фирма всичко се плаща навреме. Тук, разбира се, вашите подчинени кой с каквото може подпомага.  
Само за 2008 г. тази фирма получава 22 млн. евро от Министерството на транспорта за различни видове обществени поръчки. Двадесет и два милиона за една година!
Тази година господин Моллов доставя пет броя бистро-вагони, знаете, че това са рециклирани ресторант-вагони, обаче се оказва, че те не са рециклирани, а ремонтните дейности се извършват в момента в завода в Септември. Знаете ли го това? Във вашия район е, трябва да го знаете. Въпреки тези обстоятелства парите за сделката са преведени – 799 500 евро за вагон. Сметнете пет вагона колко пари са – 3,5 милиона, а мисля и нагоре. Моделът на тези вагони също е произведен преди 30-40 години, а става въпрос, че условията са били за това да се доставят вагони, които са до 10 години.
Така че всичко това е въпрос на безкрайните далавери, които се въртят от това правителство във всяка една сфера. Основната причина за такива трагични инциденти е това, че сте затънали в корупция до шия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не очаквах друг подход, най-вече от хората на Иван Костов, освен да ползват трагедията на хората, за да раздухват неверни факти. 
Господин Атанасов, съжалявам наистина, че така трябва да започнем този дебат - това трябва да бъде първото мое изказване, но Вие ме предизвикахте. Първо, аз ще поискам веднага проверка от прокуратурата на сделката, направена в БДЖ, за да Ви докажа, господин Атанасов, че в Министерството на транспорта никога не са се подкрепяли корупционни сделки. (Реплики на народния представител Атанас Атанасов.) И това Вие трябва да го разберете. 
Корупционните сделки, господин Атанасов, ги криехте вие по време на правителството на Иван Костов – 200 милиарда раздадохте, държавни предприятия, на братовчеди. И Вие лично, като работещ в тази система, криехте тези корупционни сделки, да не говорим за банките, които се продаваха. Но тези неща ги забравяте.
По този въпрос с доставката, първо, Министерството на транспорта няма нито един договор, сключен с фирми на Валентин Моллов, както Вие казахте. Да, Валентин Моллов има отношение по доставките на Български държавни железници, което е едно от предприятията към Министерството на транспорта. Така че не ми казвайте, че лично аз покровителствам този или онзи. Дайте ми доказателства, че е Мутафчиев. (Реплики на народния представител Атанас Атанасов.) Това не е доказателство, това са общи приказки пред трибуната на Народното събрание, с която злоупотребявате, господин Атанасов. Искам едно доказателство, където Мутафчиев е извикал някой и е наложил тази сделка да стане. 
Аз ще поискам обаче прокурорска проверка и ако това, което Вие казвате, включително за участие на министъра в корупционни схеми не се докаже, аз  ще Ви съдя, господин Атанасов! (Реплики на народните представители Атанас Атанасов и Иван Николаев Иванов.) Защото Вие злоупотребявате с трагедията на хората. 
Когато се говори за проблемите, които настъпиха, благодарение на това, че българската държава не мислеше за държавните си железници, когато и реформата тръгна напред, господин народен представител, тъй като и Вие твърдяхте, че виждате ли, нищо не било направено през тези пет години, ще Ви кажа, че ако всички бяхте направили по време на вашето управление, през тези пет години, колкото ние правим в момента, железницата нямаше да е на този хал. Защото аз не искам да обяснявам как разпродадохте железопътните предприятия и на кой ги дадохте. Да го кажем ли това нещо? Да си го припомним ли?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Конкретно кажете.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И в един момент как лишихте от тил Български държавни железници по отношение на ремонта на вагони и се оскъпи три пъти. Да Ви ги дам ли тези данни? 
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): В момента!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Или ги забравихте, господин Атанасов? 
Лесно е да мъкнеш разни написани съчинения от някого си в чекмеджето наляво и надясно и да се казва – виждате ли, тук е голямата корупция, еди колко си милиона! Има търгове, те могат да се проверяват. Ако някой е сгрешил, да си носи отговорността! Но да говорите за корупционни схеми, аз никога няма да се съглася. (Реплики на народните представители Иван Иванов и Атанас Атанасов.) Прекалявате вече! Вие очернихте България с неверни твърдения, господин Атанасов! Искам едно доказателство да дадете за това. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.)
Така че бъдете спокоен в това - лично аз ще поискам прокурорска проверка и проверка от ДАНС в тази посока. 
Наистина три пъти агенцията се е занимавала, за да се видят тези вагони отговарят ли на условията или не. Предварително се направи експертиза за горимостта на материалите. За всяко едно нещо има изискване.  А знаете ли какво правят във вагоноремонтния завод  в гр. Септември? Пребоядисват и там, където е необходимо да се направи нещо допълнително, се прави. Защото вагоните трябва да бъдат надписани с „БДЖ” и е за сметка на този изпълнител, уважаеми господин Атанасов! И тази информация не Ви е вярна. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.)
Второто нещо, което е, именно с тези вагони – те наистина са модел от 1971 г., но са производство от 1995 г. Аз ще проверя това нещо – не е моя работа и не съм се месил, честно да Ви кажа, точно за датата на производството. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.)
Тези вагони отговарят на всички условия в момента – на тези условия, на които не отговаряха вагони, които попълвахте по време на вашето правителство и които продавахте по време на вашето правителство. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.)
Но да говорите за корупционни схеми, никога няма да позволя без ясни доказателства, уважаеми господине!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега е точно 11.00 ч.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): След почивката ще си поговорим пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тридесет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с т. 6 от седмичната ни програма:
Проекторешения по Доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.
Дискусията започна.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Ако няма желаещи, тогава да приключваме дискусията.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Мнозинството мълчи – от компетентност или нежелание? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да Ви отговоря на този въпрос. (Реплики от КБ.)
Господин Спасов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз бях член на Комисията за проучване на обстоятелствата за този трагичен инцидент. Искам да кажа, че комисията работи доста. Според мен трябва да поздравим господин Батилов, който събра доста материали, и нейния председател господин Камен Костадинов, който свика комисия, където присъстваха и представители на доста институции, включително шафнерите и ръководителя на влака в този инцидент.
Аз лично смятам, че министерството и специално БДЖ имат голяма вина за този инцидент. Още от 2002 г., когато се е случил инцидентът с влака Париж-Мюнхен, въпреки че много представители на БДЖ и на министерството са пътували по командировки в чужбина, участвали са в семинари за безопасност на движението в железопътния транспорт, никой не е взел отношение по тези въпроси, изхарчени са много пари за тези командировки в чужбина, а в крайна сметка никой не е предприел инициатива, имайки предвид пожара във влака Париж-Мюнхен, да се подобрят условията за безопасност на движението на пътуващите в Българските държавни железници.
Самият факт, че служителите в БДЖ не са минавали на никакви курсове за безопасност, не са знаели въобще как да реагират в такава ситуация, фактът, че те са се борили да спасят вагоните, а не пътуващите вътре, наистина говорят за липса на всякаква координация. Имам предвид лутането с тези почти празни пожарогасители, когато шафнерът и началникът на влака са минали няколко пъти през вагоните, покрай купетата на кушет-вагона до хората, които реално след това загиват в този пожар, без да ги сигнализират по някакъв начин. По време на пожара прозорците са били разбивани с камъни, липсват всякакви сигнални инсталации във влаковете за индикация за пожари, посоката за аварийните изходи. Появи се проблем и с щифтовете за залостване на вратите. Въобще не е имало никаква организация как да се действа при такива инциденти.
Знаете, че след този инцидент миналата година станаха още два-три пожара във влакове. Единият от най-опасните беше във влак близо до Пловдив, където бяха застрашени близо 230 души. Единственото, което тогава ги спаси, беше, че този макар и стар влак е бил оборудван с автоматични отваряеми врати и хората са  могли да излязат от влака.
А в същото време консултациите във връзка с пожара във влака Париж-Мюнхен съвпадат изключително много с инцидента в България. Тук в различните заседания на комисията се коментираше, че служителите на влака са разполагали с мобилни телефони. Искам да кажа, че на много места особено в планинските райони мобилните оператори нямат връзка. Това би трябвало да бъде съобразено с тези условия и за подобен род връзка би трябвало да бъдат осигурени уоки-токи-та. 
Смятам, че до този момент не е направено почти нищо във връзка с безопасността на движението. Надявам се, че с решението на Народното събрание съответните институции ще бъдат задължени да изготвят съответните нормативни промени. До момента, когато те бъдат изготвени, смятам да бъде отнет лицензът на Българските държавни железници и те да не превозват пътуващи, чийто живот е застрашен на пътя. 
Комисията в едно от своите заседания извика бившия министър на транспорта Николай Василев и служителите на БДЖ, които са били такива до 2005 г., във връзка с продажбата на 60 кушет-вагона през 2005 г. Беше разпитан бившият изпълнителен директор Наско Цанев. Те според мен не можаха адекватно да обосноват защо са продали на фирмата „Оптима турс” 60 кушет-вагона, произведени през 1976 г., а са оставили в дейност кушет-вагони от 1968 г. Смятам, че това е също една от причините за този инцидент. Ясно стана, че тази фирма „Оптима турс” като единствен кандидат спечелва търга, макар да разбрахме, че обявата за търга е излязла една седмица след продажбата на вагоните, затова смятам, че тук има нарушения. В тази връзка искам да направя конкретно процедурно предложение – т. 3 в предложението за решение на комисията да бъде разписано по следния начин:
„3. Народното събрание изпраща на Главната прокуратура на Република България доклада с констатациите на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г. за предварителна проверка с оглед наличие на престъпление по Наказателния кодекс.”
Наистина в самия доклад има достатъчно констатации, които дават възможност да се образува такава проверка. Знаем, че в момента по случая работи Районна прокуратура – Плевен. Смятам, че случаят е много по-сериозен и би трябвало с него да се заеме Главна прокуратура. Ще ви дам текста на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, дайте текста. 
Нали има образувано предварително производство или е висящо? 
Дайте Вашето предложение, ще го подложа на гласуване.
Господин Батилов, заповядайте, имате думата.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Декларирам интереси по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и по Закона за обявяване конфликт на интереси, че аз имам интерес, по-висш, отколкото е икономическият и финансовият в тази трагедия, защото във влака, заедно с другите непрежалими за близките и за обществото жертви, загина един от близките ми приятели, нещатен експерт на нашата Комисия по парламентарна етика проф. Рашо Рашев. Това съм го заявил и в дългото време, през което работих като член на временната комисия и в работната група. 
Ще се опитам да подтисна естествените човешки чувства и гнева, когато участвам, слушам как държавата чрез своите държавни институции, създадени да разследват, да изясняват – прокурорски, МВР дознатели, Министерството на транспорта и съобщенията, и особено нашата висша държавна комисия, каквато безспорно е анкетната комисия, цяла година не могат да дадат отговор на обществото защо, какво е станало там, не извън населеното място, както ни съобщаваха, а в самия гр. Червен бряг, където са загивали жестоко и мъчително за кой ли път невинните жертви. Затова днес, заставяйки пред много малкото хора, които стоите в залата, аз се отнасям с чувство за отговорност, ще подтисна всички тези чувства. Ще се опитам като бивш следовател за краткото време, което имам, да ви давам само фактите. 
Започвам с факт номер едно. Инцидент ли е, както сме го кръстили? Ние сме го нарекли инцидент – да изясним обстоятелствата. Напомням на знаещите, че инцидент означава непредвидено случайно събитие. Събитие означава по природни или други причини. Не е инцидент. Това е един закономерен резултат от много фактори, от много причини и условия, които са се натрупвали много години. И аз не искам да кажа, че щом този министър е тук, ние трябва да стоварим върху него всичко. И ако кажеш, че го защитаваш, значи си с него. Не, истината е друга. Истината е, че Българските държавни железници не са най-голямата, а са най-старото българско предприятие от баронхиршово време. И това, че Българските държавни железници носят името български държавни, е защото за повечето от обикновените български хора това е главният транспорт, а и на стотици хиляди е главното препитание. И държавата, много правителства, много отговорни фактори ги доведе до пълна мизерия. Затова гласувах “въздържал се” – не можем да даваме оценки на “Български държавни железници” ЕАД или на Българската държавна кампания “Железопътна инфраструктура” или на Инспектората – контролния блок на Министерство на транспорта. Задачата на нашата комисия беше да даде една обща генерална оценка. Затова аз съм против този проект за решение, защото той трябва да даде оценка на държавата на всички висши държавни органи и институции. Това беше в нашите правомощия. Ето това е първият факт, който ви съобщавам.
Второ, в материалите, които са ви раздадени има изобилие на данни, което показва едно уважително отношение на младия председател на комисията за неговия труд. В същото време се създава много голяма трудност на неспециалиста да се ориентира в това огромно изобилие от факти. Затова няма да се спирам на подробностите. Имам ги, мога да ги давам и в частен порядък. Няма да се спирам на подробности, които са свързани с това как са загивали хората, какви страдания е имало, коя е конкретната причина. Още повече, че скоро прокуратурата, най-сетне, ще даде дължимия отговор на обществото, защото аз я критикувам, че в този случай тя не дава дължимата информация. 
Искам да ви кажа, че министърът на транспорта и съобщенията, който стои тук, се опитваше да ни оказва пълно съдействие на комисията, за разлика от други негови колеги. Но той просто няма откъде да вземе информацията, тъй като прокурорските органи си бяха въобразили и още си въобразяват, че имат монопол на истината в държавата. И много бъркат наказателното производство с изясняването от името на държавата и на правителството на един страшен тежък случай, на една трагедия, която преди тази прокуратура, преди тези последни години, тъй като ние носим отговорност, за кой ли път създадохме феодализъм в поведението на държавните институции – тя си разследва, ние разследваме, министърът не може да разследва, МВР се прави, че за него не се отнася. И този разнобой доведе до там, че една година след трагичната кончина на нашите близки, ние няма да дадем отговор на обществото. 
От вестниците и медиите научаваме, и правилно, че поне те знаят, че Прокуратурата ще привлече кондуктора, началник влака и някакъв заместник. Това е наказателноправната характеристика. Но ние не говорим за нея.
Уважаеми колеги, на 1 октомври 2008 г. комисията повика, съгласно конституционния текст, бившия министър на транспорта и съобщенията господин Василев. Не приемайте случая персонално. Защото ние искахме да изясним един факт – има ли пряка причинна връзка или опосредена връзка между действията на министъра, на неговия заместник госпожа Крушкова, която е председател на тогавашния Борд на директорите на БДЖ ЕАД, на бившия изпълнителен директор Наско Цанев и на всички длъжностни лица между един важен факт, който трябваше да изясним – връзката с продадените вагони. На 27 юли, забележете, един месец след като имаме ново Народно събрание, след като министърът е в оставка, са продадени 40-те кушет-вагони, производство 1986 г. А са завъртени в БДЖ вагони от 1968 г. Този факт бе известен на обществото, но не се знаят подробностите. Ние искахме да изясним тази връзка. Няма да се впускам в подробности. Няма да ми стигне времето. Моля ви, вземете стенограмата от 1 октомври и ще се удивите на отговори, давани от бивши, държавни и отговорни лица, какъвто безспорно е министърът, който влиза в противоречие с много добрия доклад, който внесе господин Ангелов с неговите експерти и който е част от фактите за състоянието на БДЖ: „Ако се върнем назад в календара през 2003, 2004 и 2005 г. са сравнително добри години за БДЖ и, доколкото си спомням, финансовите и техническите показатели са били положителни години. Започнати са спешни реформи.” И на едно място казва нещо, което мен не ме учудва, ядосва ме. Той казва така: “Моята надежда е, че в крайна сметка ние ще разсеем впечатленията, ако изобщо има такива, че има някаква връзка между това, че някой е продал вагони през 2005 г. и нещо друго, случило се през 2008 г.”
По-нататък той и Наско Цанев дават обяснения. Сега поставям въпроса, не за да навлизам в условията и фактите, а да ви кажа един друг принципен въпрос. Като временни комисии, които създава Народното събрание, ние се обезсмисляме - щом може един, когото извикаш, пред нашите комисии да дава каквото му хрумне, да няма задължение да говори истината, защото няма никаква отговорност! Ако тези обяснения се дадат пред временна анкетна парламентарна комисия, анкетна означава разследваща, на друг парламент, особено със старите демократични традиции, там има сериозна наказателна отговорност. 
Един от организационните въпроси, който поставям за в бъдеще – моля ви, нека тези, които ще бъдат в другите народни събрания, да не създават комисиите по формален принцип. Нека да създават работни, разследващи парламентарни комисии, защото точно това означава – връзка между продажбата на вагоните от 1986 г., експлоатирани до продажбата им през 2005 г., има. Това ще го кажат хората, които разбират. С един-единствен аргумент – ще ви го посоча. 
Вагоните от 1986 г. са с четворна защита. Имат сигнализация за оповестяване, имат изключващи възможности. Четири защити! Най-важното, вагоните са с автоматично отваряне на вратите, каквито са предвидени в международните директиви, по които като страна сме задължени.
Пет километра в час повишаване на скоростта - вратите се затварят. Пет километра понижаване на скоростта - вратите автоматично се отварят. Ако имаше такива врати на кушет-вагона преди гара Червен бряг, със сигурност петима от тези девет души щяха да бъдат живи, защото те са загинали пред вратите. 
Второ, токсичните вещества са отделени от безразборното поставяне, от многобройните ремонти, от което никой не се е интересувал. Сред тях е и бойното отровно вещество фосген, което парализира. Сигурно е, освен че всички са обгазени, че четирима души са загинали тъкмо от токсични вещества. Ако не бяха тези материали, хората щяха да са живи. Ние трябва да благодарим на съдбата, че влакът е спрял след внезапна спирачка именно до гара Червен бряг, в самото селище. Ако беше спрял на мост, на сипей или в тунел, не искам да предсказвам чудовищните последици – колко хора щяха да загинат.
На второ място, е настъпил хаос. Не само хаос във вагона, хаос в цялата ни организация за аварийни случаи! Защото хората не са обучени; защото единствената кола на пожарната е започнала да гаси 30 минути след оповестяването; защото никой не е изключил контактната мрежа; защото пожарната не е могла да стигне до вагона, въпреки че е населено място; защото е запалена тревата и няма достъп; защото в гасителната линия няма вода; защото който проследи стенограмата, ще види, че в ръководството на пожарогасителните действия има безумно объркване. Защото, най-сетне, голяма част от пътниците са показвали това, с което българинът винаги се е гордял, че го няма - чувството да помогнеш на другия! Една дама, търговка, от същото горящо купе е измъкнала първо големите си сакове и след това се е измъкнала от съседния вагон. От съседния вагон не са искали даже и да слизат – добре, че са разкачили влака. 
Учудващо е за един много родолюбив град, като Червен бряг, където никой от хората през нощта не е отишъл да окаже помощ на пострадалите. Независимо от всичко, във влака има случаи на геройство – на хора, които са помагали и са изнасяли инвалиди. 
Искам да се обърна към нашите представители на медиите – издирете тези хора, вижте защо от девет шест души са интелектуалци. Моят приятел проф. Рашев е могъл да се спаси, защото е бил в седмо купе и е бил близо до вратата. Защо е загинала лекарката? Защото са помагали! Защо е било тъмно във вагона? Защо не е имало оповестителна система, когато през 60-те имаше такива. Това са въпроси, на които ние имаме отговори. 
Да, няма никакъв терористичен акт. В момента е ясно, че причината за конкретния пожар е техническа. Но щяха да останат живи, ако някой не беше узаконил многогодишната практика четирите странични врати допълнително да се защифоват.  Кондукторът и да иска, не може да ги отвори. Ето това са въпросите, фактите, които идват един след друг и са в пряка причинна връзка с трагедията. 
Искам да завърша с най-общото, което ме занимава: има ли смисъл трагедията, жертвите имат ли смисъл? Всички невинни жертви са безсмислени, но има някакъв обществен смисъл, когато тяхната жертва е дала основание обществото да промени нещо. 
Тук не мога да дам отговор, но ще ви дам един случай, който е в пряка причинна връзка с поведението на българския народ, на държавата ни да забравяме жертвите и героите си.
Прави чест на нашето Народно събрание – миналата година станахме на крака, за да почетем паметта по повод най-страшната трагедия в последните 50 години – 36-те души, които загинаха с автобуса до р. Караач на новопострения, погрешно конструиран и построен мост. Ние почетохме паметта им, но мерки не са взети. Този мост стои 50 години и само благодарение на огромните мантинели и железни прегради ще издържа, но пак ще следва трагедията. 
На последно място искам да поставя въпроса, че никой не е обучавал състава. Ако имам време само да кажа един от фактите, господин председателю – проведено е обучение по линия на ФАР през м. юни 2006 г. По повод на всички произшествия участват представители на железопътните среди от инспекцията. Обсъждан е и  прочутият случай с трагедията във влака Париж-Мюнхен на гара Нанси на 6 ноември 2002 г. 
Дошли са начело с господин Кьонинг. Благодарение на министъра той дойде да ни помага при разследването. Господин Кьонинг е докладвал, раздал е подробни материали за катастрофата на гара Нанси. Просто да е имало някой да ги прочете, да разкаже за тази жестока катастрофа също с много загинали хора на нашите железничари, на хората, които наистина полагат героични усилия. Голяма част от тях стоят само от обич към професията. Може би нямаше да се получи, може би загиналите щяха да бъдат спасени. Едно е сигурно. 
Завършвам с това, с което започнах. Закономерен е резултатът с жертвите. Закономерен е резултатът с трагедията. Доказателство са 137-те пожара в пътнически влакове или състави. Доказателство са и подобните аналогични пожари, които възникнаха след катастрофата. Не бива да виним отделен човек – който и да е той. Цялата ни държавна система не работи, може би защото в България най-евтиното нещо в последните години е човешкият живот. Ето това са моите горчиви упреци не във второ лице, а в първо, защото в държавната власт участвам и аз. 
Уважаеми колеги, след няколко дни България ще почете жертвите - благодаря, че построиха паметник. Дано да са последните! Благодаря ви за търпението. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики не виждам. 
Госпожо Хитова, Вие заявихте желание за изказване. Заповядайте.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искрено се надявах, че при днешната дискусия всички оратори ще говорят с преклонение и уважение пред паметта на загиналите и няма да намерят място  партийните инсинуации и елементарни скандалчета. Те на никого и за нищо не помагат. Поради това ви моля, уважаеми колеги от опозицията, да промените тона. 
Аз съм гласувала „за” предложения на вашето внимание доклад на временната комисия, което не означава, че нямам забележки към него. Струва ми се, че в крайна сметка изводите, направени в доклада, останаха недокрай систематизирани и обобщени. 
Докладът, предложен от народните представители Ангелов и Йорданов, не отговаря на представата ми за заключителен акт на временната комисия. Считам, че съдържащите се в него тези са недокрай обосновани. Финансовите показатели, инфраструктурата – това са обстоятелства, които излизат извън предмета на обсъждане от комисията. Това, което се съдържа в доклада, доведе до поддържане на тезата от господин Ангелов, че Българските държавни железници ще бъдат закрити, като преди това ще бъдат източени. Същевременно се признава, че в тях се наливат 800 млн. лв. Сами разбирате колко алогични са тези твърдения. 
Общото ми впечатление след запознаване с всички събрани материали е, че е на лице верига от многобройни, на пръв поглед дребни нарушения. Избягването дори само на едно от тях би довело до това пожарът да не възникне или поне последиците да не бъдат толкова тежки. 
По мое мнение причините за пожара могат да бъдат разделени в три основни групи: първо, човешки грешки  –  първата и най-определяща група.
Ако следваме хронологията на събитията, на първо място това е неизпълнение на задължения от страна на кондуктора в туристическия спален вагон. Той не е предупредил пътниците за разположен от тях багаж пред решетките за отопление, в близост до осветителните тела, което е предпоставка за опасност от възникване на пожар. По този начин той е нарушил наредбата за разполагане на багаж. Изпълнението на едно толкова елементарно задължение, което е лесно, би било с много голям превантивен ефект. 
Второ, кондукторът и началник влака не са започнали незабавна евакуация и алармиране на пътниците след възникване на пожара. Вместо това те предприемат опити за гасене и губят ценно време, а пътниците са оставени сами на себе си и те сами са се спасявали.
Трето, почти всички странични врати са се оказали заключени. Състоянието им не е проконтролирано от превозната бригада и по този начин е нарушена Наредба № 13.
Тези грешки са очевидни и именно те са основната причина, според мен, за трагичния резултат. Мисля, че коментари от рода на: "отново намериха виновните сред най-нисшия по степен персонал", не биха били справедливи. Именно този персонал е в пряк досег с пътниците. Именно неговото поведение е детайлно разписано. Именно той има много задължения във връзка с безопасността и именно той не е изпълнил тези свои преки конкретни задължения в случая.
На второ място това са организационни грешки: пропуските на персонала с отговорни функции, които са с не по-малка степен на важност. Такива има допуснати. Съответните длъжностни лица не са направили необходимото вагоните да бъдат оборудвани с изправни и свободно достъпни пожарогасители. Установено е, че в пострадалите вагони е имало три пожарогасителя, от които само един  –  изправен, съответно използван. Другите два са били заключени в шкаф, за да не бъдат откраднати. По този начин е нарушено нормативно изискване пожарогасителите да бъдат поставени на видно и достъпно място. 
Второ  –  инструктажът на персонала за осигуряване на безопасност при пътуването и за изпълнение на задълженията в случай на инцидент, не е провеждан ефективно и резултатно. В противен случай не би се стигнало до натрупване на толкова много човешки грешки. 
И третата група управленски грешки  –  това са пропуските на ръководния персонал на БДЖ, които са създали условията за възникване на инцидента.
Първо, между членовете на превозната бригада помежду им, както и между превозната и локомотивната бригада, липсва техническа връзка. Те нямат възможност да взаимодействат помежду си, особено в случай на необходимост от спешна реакция. Със служебен мобилен телефон е разполагал само началник влака. С него той е имал възможност да се свърже със съответния регионален или с централния диспечер. Локомотивната бригада е разполагала с радиостанция за подобна връзка, както и със службите за Противопожарна охрана, Полиция,  Гражданска защита и други. В случая тези възможности са използвани и са сработили, но помежду си служителите не са имали възможност да си взаимодействат.
Второ, липсвала е и техническа възможност за спешно алармиране на пътниците за възникнала опасност, каквито са влаковите радиоуредби, както и система за автоматично отваряне на вратите на вагоните.
Трето, действително е налице много остаряла инфраструктура. Изгорелият туристически вагон е закупен през 1968 г. и очевидно материалите, от които е направен, са силно горливи и не съответни на съвременните изисквания. Не е направена адекватна проверка за изправността на техническото състояние на влака. 
Четвърто, нормативната уредба относно ограничаване предпоставките за възникване на пожар е също много остаряла. Това са една заповед и две инструкции, издадени съответно през 1982 г. и 1984 г., тоест преди повече от 25 години.
Накрая считам, че следва да се оценят обективно проявилите се обстоятелства. Пожарът е възникнал и се е развил изключително бързо. На десетата минута от започналото пламъчно горене той е обхванал туристическия вагон. На дванадесетата минута е започнал да гори и спалния вагон. Само две минути в повече са имали пътниците от този вагон, но в него няма пострадали.
Що се отнася до решенията, които Временната комисия предлага да бъдат взети от Народното събрание, те в по-голямата си част са вече изпълнени. Така с Решение № 66 от 2 февруари 2009 г. Министерският съвет е приел визия за нова политика за развитие на българските железници през 2008-2013 г., съдържаща 10 основни принципа за политиката в железниците  –  дългосрочна финансова рамка, инвестиционна програма по схемата на инфраструктурата "влакова услуга", а така също и за качеството на услугата и прочие. Задължението да се разгледа и оцени състоянието на жп дружествата и Изпълнителна агенция "Железопътна инфраструктура" е дейност, която се осъществява от министъра ежеседмично, поради това неговото задължение, визирано в проекторешението считам, че трябва да отпадне.
В началото на м. март т.г. предстои проверка на експерти от Европейската агенция по отношение на системите за безопасност в жп транспорта, звеното за разследване на жп произшествия, всички лицензирани жп превозвачи и управителя на инфраструктурата на Национална компания "Железопътна инфраструктура".
Със заповед от 5 март от 2008 г. са предприети мерки за безопасност и минимизиране на рисковете при превоз на пътници, включващи цялостен преглед на нормативната уредба по безопасността, система за регистриране на пътуващите със спални и кушет-вагоните, забрана за тютюнопушене, разработване на система за обезопасяване отварянето на вратите, създаване на мобилни групи за контрол, подобряване системата за комуникационни връзки между длъжностните лица, обслужващи влака, повишаване нивото и качеството на обучение на персонала за действие в извънредни ситуации. Изготвени са указания към пътниците за поведение при възникване на пожар, които са поставени на видно място. Страничните врати се заключват вече само с каре. Така че ръководството на Министерството на транспорта и на „Български държавни железници” съвсем не е стояло и чакало нашите предложения, а на практика е извършило голяма по обем дейност за подобряване безопасността в жп транспорта.
Накрая искам да завърша с това, че всяка транспортна дейност е източник на повишена опасност. Навсякъде по света възникват инциденти. Длъжностните лица, които ги управляват, трябва да направят необходимото риска при възникването им да бъде сведен до възможния минимум и това да бъде един непрекъсваем процес. Мисля, че това в случая е налице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема колежке Хитова! Не разбирам кои думи изречени от преждеговорившите преди Вас Ви накараха да направите изявлението, че нямаме уважение към трагедията на хората. Всички, които говориха преди Вас говореха със загриженост, с факти, със стремеж да убедят залата в различни необходимости, доказани в двата доклада.
Струва ми се, че във Вашето изказване имаше неуважение към трагедията. Във Вашето изказване имаше възхвала към партията, към партийния вожд, към министъра-партиец! Вие казахте, че са взети вече мерки и едва ли не този доклад, тези доклади, този труд е безсмислен, защото партията-майка и вожда-министър предварително са направили всичко. Това е неуважение! Това, че толкова късно разглеждаме този доклад е по ваша вина  –  това мнозинство не го внесе в залата! Това мнозинство седем месеца протака комисията и четири месеца и половина не допуска докладите за дебат пред обществото. Това е неуважение, а не позицията на тези хора, които обругахте! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика.
Аз обаче, господин Ангелов, не чух от госпожа Хитова думата "партия". (Реплики.)  Е, вожда е тук, да кажем. 
Има ли втора реплика? Няма.
Госпожо Хитова, имате право на дуплика. Заповядайте.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Уважаеми господин Ангелов, питам се в една и съща зала ли бяхме, едни и същи оратори ли слушахме и дали Вие пък мен въобще сте ме слушали, когато съм говорила?
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС, от място):   С уважение.
ДИАНА ХИТОВА: Не съм казала нито думата „партия”, нито думата „вожд”, нито съм се прекланяла пред някого. Единствено говорих за уважение към паметта на загиналите, и това считам, че всички го дължат. Не вярвам да Ви е толкова къса паметта и да не си спомняте, че в залата вече се разрази скандал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Действително в крайна сметка, макар че вече измина една година от тази изключително тежка катастрофа, очевидно най-после в залата беше внесен докладът, който беше депозиран още преди близо три месеца.
Аз обаче ще започна по един друг конкретен повод. Това е въпросът, който повдигна моят колега Атанас Атанасов, и нервната реакция на министъра, който видимо беше притеснен.
Уважаеми господин министър, преди всичко искам да Ви кажа две неща и Ви моля да ги запомните. 
Първо, когато Вие се позовавате на хипотези за период преди десет години, това не само за мен, но и за всеки, който слуша Вас и Вашите колеги, означава едно – пълно безсилие и неспособност да се защитите като министър за Вашите действия, които предприемате, конкретно свързано с това, което каза ген. Атанасов. Не може, това просто личи, когато се говори: ама вие тогава, как и какво... Това означава, че Вие в момента нямате силна защита по повод на изнесеното от ген. Атанасов.
Второ, Вие казахте: Валентин Моллов е доставчик на една от компаниите в Министерството на транспорта – това е БДЖ.
Господин министър, Вие сте принципал на тази компания. Да или не? Да! Тогава Вие в крайна сметка като министър не можете да не носите отговорност. Защо, когато разглеждаме въпрос, свързан с катастрофа в системата на БДЖ, Вие сте тук? Ами да дойдат тогава само хора от „Български държавни железници”. Вие сте принципал, носите отговорност. След това, когато казвате, че той бил доставчик само на БДЖ, аз Ви поставям директен въпрос: господин министър, Вие провеждали ли сте разговор с Валентин Моллов на тема, свързана с тази доставка? Кажете ясно и точно – да или не? Но не забравяйте, че хората, които ще Ви слушат и гледат, са и такива, които знаят истината по този въпрос. Ако сте провеждали тази среща, защо той, като доставчик на БДЖ, разговаря с министъра по този повод?
След това, нека кажа съвсем директно, че бившият управител и собственик на Първа частна банка е официалният представител в България на тази фирма „ARWEX AG”. Ще Ви заявя директно, че Демократи за силна България ще отнесат въпроса, първо, до Комисията за борба с корупцията, защото в този текст, който Ви беше прочетен, има факти, не предположения, има факти, свързани с условията на самата обществена поръчка. Има условие фирмите да имат опит в рециклирането на вагони. Фирмата, която се представлява от господин Моллов, няма такъв опит.
На второ място, съгласно договора, поръчката е обявена с минимален лизинг 60 месеца. Вместо това, господин министър, 30% са платени авансово, а цялата останала сума е платена за една година. Защо, бе?! Защо за Валентин Моллов ще има такива преференции, които ги няма никъде другаде? И Вие на това започвате да говорите неща, несвързани с въпроса, който Ви се поставя.
Накрая, Вие заявихте на ген. Атанасов – ще назначите проверка и ако проверката докаже, че всичко е било правилно,  че това са вагони, произведени през 1992 г., а не както е записано -  през 1972 г., Вие ще си потърсите правата пред съда. Аз ще Ви запитам: ако независими вещи лица, не такива, на които да им се плати, установят, че наистина това са вагони, произведени през 1972 г., Вие ще си подадете ли оставка като министър? Вие ще си подадете ли оставка, след като сте принципал на „Български държавни железници” и например се окаже, че са доставени вагони, произведени между 1968 г. и 1972 г., а е записано, че са произведени през 1992 г.? Иначе отново е същият омагьосан кръг – няма човек в тази държава, в това управление, който да поема отговорност. Не пое отговорност Асен  Гагаузов за безобразията на Батко, Братко и всичките там негови приятели, Вие по същия начин действате. Аз питам: как хората да имат доверие в политиците на България? Как хората да гласуват масово за Народно събрание, когато виждат, че ние не носим и най-важното качество, което трябва да носят политиците – отговорност за действията? 
Извън всичко това, господин министър, по повод на доклада. Виждам, че както господин Румен Ангелов, така и колегата Батилов и останалите колеги, разбира се, изнесоха конкретни данни, свързани с инцидента. Те бяха и членове на комисията. Аз няма да се спирам конкретно на това. Но, господин министър, състоянието на българските железници е такова, че, уви, тази катастрофа, с такива тежки последици, трябваше да се случи. Денят и часът наистина са случайни, но състоянието на вагонния парк, и не само на вагонния парк, е такова, че не можеше да се избегне в един момент това нещастие да стане факт. Защото най-важното за железниците е политиката, която се следва, и управлението. И не само управлението на БДЖ, а общо управлението на нашия железопътен транспорт.
Господин министър, преди четири години производителността на труда в системата на българския железопътен транспорт беше 30% от производителността на труда средно в Европейския съюз. Ще отбележа, че в Национална компания „Железопътна инфраструктура” тя е само 25% - четири пъти по-ниска; в БДЖ тя е между 35 и 40% от средната . Да не говоря, че там има и десет пъти по-голяма производителност на труда. След четири години управление, господин министър, производителността на труда е абсолютно същата, не се е повишила. Оказва се, че на един километър железен път в България броят на служителите – общо говоря в министерството, не говоря само за тези, които поддържат железния път, е 4,5 пъти, отколкото в Дания и 6 пъти повече, отколкото в Швеция. Какво сте направили, за да израсне професионално този състав? Да се освободите от баласта, да получават високи заплати, да чувстват отговорност и българските граждани да почувстват, че това е действително един сигурен и евтин транспорт и да го предпочитат пред останалите. Вместо това железопътният транспорт просто, както се казва, е на умиране.
Вие говорите за мерки, които сте предприели. Господин министър, Вие знаете, че с Вас съм бил в комисията в Тридесет и деветото Народно събрание. В Четиридесетото Народно събрание сме се виждали във Вашето качество на министър, а аз като член на Комисията по транспорт и съобщения. Има такива мерки, които Вие предприехте  след този  тежък инцидент. Да, през м. май, м. юни Вие ни представихте стратегия за развитие, но отговорността на министъра е да представи такава стратегия в първата година на своето управление, за да може да види плодовете и да застане пред избирателите и да каже: ето, това направих в тези три години, откакто вие приехте тази стратегия, а не в последната година.
А Вие в последната година казвате: „Ето стратегията, това ще се направи до 2011-2013 г.”. Няма да сте Вие, който ще го прави. Този, който ще дойде след Вас, може да има други идеи за развитие. Те може да са по-силни, може и да не са по-силни. Това можем само да гадаем. Важното е, че сме тук, чакайки да видим резултата за тези четири години, а не стратегия, представена броени месеци преди да завърши Вашият мандат.
Международни експерти, наблюдавали българския железопътен транспорт, непрекъснато повтарят: „Сложете край на политическите назначения. Израстването в цялата система на железопътния транспорт трябва да бъде изцяло на професионален принцип, а не да се поставят хора, които някой препоръчал на министъра, той го взел и след една година го сменя, защото не се е справил с работата”. Има ужасно текучество.
Съветите на директорите на „БДЖ” ЕАД и на Национална компания „Железопътна инфраструктура” трябва да бъдат с по-висока компетентност, с по-високо професионално ниво, да има привлечени хора от железопътния бизнес, да се издигне бизнес културата в този ресор. Господин министър, Вие сте свързан с този транспорт, но уви, през тези четири години не се получи нищо реално като силно развитие на железопътния транспорт. Независимо какво сме си говорили преди Вие да станете министър, това е транспорт, който по гъстота на железопътна мрежа съответства на Европейския съюз, но нямаме подобни показатели по професионализъм, компетентност и производителност на труда. Това са причините, които в крайна сметка доведоха до този тежък инцидент. С това, което се случва после, поръчката, която представи пред Вас ген. Атанасов – аз продължавам да отстоявам и да я развивам – показва, че нищо не се е променило. С едни вагони, за които ще се докаже, че са произведени през 1972 г., рециклирани, или с пет кушет-вагона, ремонтът на всеки от които струва 800 хил. евро, няма да се подобри сигурността на железниците. Отново съществува риск от подобни инциденти.
По отношение на двата проекта – аз ще подкрепя проекта, внесен от Румен Ангелов и Димитър Йорданов, защото е много по-критичен, по-широко са изложени мотивите за техния проект за решение. 
Второ, господин министър, ако има нещо, което трябва да направите, ако този сигнал се окаже правдоподобен, то е да си подадете оставката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това времето на Демократи за силна България се изчерпа. (Реплики от ДСБ.) Има само още осем секунди.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Темата за състоянието на българските железници е много интересна, но аз няма да се спирам какво е правил кондукторът или началникът на влака – дали вратите са били заключени и т.н. По-важни са изводите, които бяха направени – не само от този случай, а от цялостното състояние на българските железници. Ще посоча и няколко действия, които навремето бяха извършени.
На срещата в Банско на управляващата коалиция по инициатива на министъра на транспорта и с мое участие, в дневния ред бе включен въпросът за състоянието на българските железници: състояние на вагонния парк – пътнически и товарни вагони, на локомотиви, състояние на железопътна инфраструктура и състояние на безопасността на движението, финансова стабилност, човешки ресурси, тоест всички аспекти на състоянието на железниците. Това състояние не е от вчера. Наслагвано е с години главно поради това, че участието на държавата с финансови средства беше незадоволително. 
Беше създадена работна група, която до 15 септември м.г. с участието на представители на Народното събрание – председателя на Комисията по бюджети и финанси, председателя на Комисията по икономическата политика, с мое участие, с участието на министъра на транспорта, на министъра на финансите и на експерти от „БДЖ” ЕАД и НКЖИ беше изготвен доклад за състоянието на железниците. Ние не открихме топлата вода. Знаехме много добре състоянието. По-важното беше какво ще правим оттук-нататък, за да няма повече случаи като този в Червен бряг, по-късно в Пловдив, а и преди това е имало подобни случаи.
Колегите – членове на Комисията по транспорт и съобщения, знаят, че на заседание на комисията тогава с министъра представихме програма „За нова политика във финансирането и управлението на българските железници”. За първи път ние се опитахме с много усилия и с помощта на колегите от Народното събрание, които подкрепиха Бюджет 2009 в частта му за състоянието на железопътния транспорт, бяха осигурени малко под 500 млн. лв. За първи път ние предложихме да не говорим само за модернизация на инфраструктурата, а създадохме тъй наречения интегриран модел, тоест да се финансира в подвижния състав – пътнически и товарни вагони и в локомотиви заради безопасността на движението, в намаляване на ограниченията за скоростите по железопътната инфраструктура, но най-важното, което се получи – през 2009 г. е променено отношението на държавата към железниците с по-значително участие в бюджета за 2009 г.
Не може железопътни проекти, които се изпълняват с години относно инфраструктурата, относно въвеждането на системите за безопасност на движението, доставката на нови или рециклирани пътнически и товарни вагони и локомотиви да става от година за година. Не можеше повече да търпим и да чакаме бюджета за 2009 година, за да знаем какво ще направим през годината. 
Вчера с министъра проведохме среща за мултимодалните технологии. Направихме дългосрочна финансова рамка за участието на държавата за подобряване състоянието на българските железници във всичките елементи на транспортния процес – инфраструктура, системи за безопасност, пътнически и товарни вагони, локомотиви. Когато казах, че представихме доклад за нова политика във финансирането и управлението в българските железници, мисля, че с частта за финансирането сложихме добра основа за дългосрочна ангажираност на държавата с бюджетите през следващите години за развитието на железниците, за финансовото им стабилизиране в съответствие с всички средства, които те ще получат по Оперативна програма „Транспорт”, което за железопътни проекти се изпълнява със заеми от Европейската инвестиционна банка, със средства по Програма ИСПА – имам предвид участъка „Пловдив-Свиленград”, „Дунав мост-2” и някои други направления.
В процес е цялостен анализ по обявени процедури за проучване състоянието и изработване на проекти за модернизация на основните направления от железопътната мрежа, включени в трансевропейската железопътна мрежа, тоест за модернизация на инфраструктурата – за скорости до 130-160 км в час в програмата до 2013 г. и след това.
Големият проблем досега беше, че България получаваше заеми от международните финансови институции главно за инфраструктура, като изключим  оздравителния проект, реализиран преди време за 180 млн. долара от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие по Програмата ФАР за модернизация на пътническите вагони. Да, проблемът с пътническите вагони е особено трагичен. Това, което успяхме да заложим като база за 2009 г. и да се развива и по-късно, е, че за първи път бяха предвидени 94 млн. 550 хил. лв. за модернизация на пътническите вагони.
В България има два завода, които успешно могат да извършват тази дейност – заводът в Дряново и заводът в Септември. Вече стартира процедурата за рециклиране на 40 броя пътнически вагони на стойност малко под 1 млн. лв. за един вагон, което означава, че вагонът се „съблича” изцяло, остава само рамата и се изгражда една нова конструкция съобразно съвременните изисквания. Такава технология е доставена в Българските железници още преди години в Дряново на стойност 5 млн. долара. Тя влиза отново в експлоатация, след като бяха рециклирани първите 50 пътнически вагона. Успешно се разви и усвои тази технология и в завода в Септември. Така че ние очакваме тази година по определен график да тръгнат и първите влакове с модерни, рециклирани пътнически вагони. Тази технология трябва да продължи, защото и най-богатите страни, с много модерни железници, не си позволяват да хвърлят старите вагони на боклука или за скрап в металургичните комбинати. Рециклират ги и ги експлоатират след това в продължение на 20-30 години. Няма нищо страшно и нищо безотговорно в това, че ние внасяме вагони втора употреба от Германия, вагони, които са експлоатирани навремето от ГДР.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И сега се експлоатират.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз искам да ви кажа, че който не вярва в доброто състояние на спалните вагони, го каня да отидем лично в Септември да види вагоните, които след ремонта ще бъдат може би едни вагони на много добро ниво. Тогава няма да говорим за кушет вагони, за това имало ли е катинар, заварена ли е вратата и т.н., ще говорим за спални вагони, отговарящи на съвременните изисквания. Ще се внасят и нови спални вагони, такава процедура върви. Ще се ремонтират и други пътнически вагони. Тоест някъде около 94 млн. 500 хил. лв. ще бъдат използвани именно за модернизация на пътнически вагони и за рециклиране. Но ние трябва вече да мислим и за доставка на нови влакове извън тези, които в момента са в движение – дизеловите и програмата, която се изпълнява за електрическите влакове. Защото тази добра финансова рамка за развитието на железопътната инфраструктура трябва да ни гарантира през следващите години, когато ще постигнем скорости 130-160 км в час по основните направления на железопътната мрежа: София – Пловдив – Бургас, София – Плевен – Варна и в други направления, да мислим вече за едни по-съвременни влакове, с които да повишим в края на краищата и качеството на пътническата услуга. 
Това е политиката, която ние успяхме да реализираме в областта на дългосрочна финансова рамка.
Какво постигнахме? Аз мисля, че държавата има вече съвсем друго отношение към железниците, което се доказа с приетия бюджет за 2009 г. и утвърдената дългосрочна финансова рамка до 2013 г.
Второ, започна и е въпрос на дни да се изпълнява тази програма, тоест да се усвояват средствата, които са заложени главно в програмата за пътническите вагони и за модернизация на железопътната инфраструктура.
Какво обаче ни предстои? Ние постигнахме една нова политика в дългосрочно финансово осигуряване на железниците, но има въпроси, които  трябва да решаваме и те също са в процес на решаване. 
С министъра направихме една съвместна среща с Управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Управителния съвет на „Български държавни железници”. Проведохме един много откровен разговор и аз ще си позволя да кажа моя основен въпрос към тях: защо клиентите отиват към частните превозвачи, а бягат от БДЖ? Нима те са по-гъвкави или са по-евтини? Защото разходите ги правят Български държавни железници, а парàта прибират частните превозвачи. 
Променихме правилата, по които частните превозвачи ще получават правото да бъдат лицензирани като частни превозвачи. Този, който иска да е частен превозвач, не трябва да навлиза в пазара само за да отнема товарите на железниците. Нека да бъде частен превозвач, но когато инвестира, когато има собствена инвестиционна политика да развива транспортния пазар в железниците, да докарва товари, да инвестира в нови технологии, в нови терминали. Да, ние приветстваме такива, но не тези спедитори или частни превозвачи, които се намесват по некоректен начин и отнемат товарите. Като иска да бъде превозвач, да инвестира в маневрени локомотиви, да инвестира в човешки ресурси и да си извършва цялостно дейността, а не само да краде товарите и да прибира парите, а разходите да бъдат на гърба не на железниците, а на гърба на държавата. Това е недостойно и недопустимо. 
Мога да ви кажа конкретно, че този въпрос вече е решен. Ние ще искаме частни превозвачи, готови да инвестират в модерни технологии, а не само да реализират печалба на гърба на железниците и на държавата. Защото държавата реално участва ежегодно с 400-500 млн. лв. – било за инфраструктура, било за покриване на задължението за обществени услуги, главно пътнически превози, и т.н.
Предстои да се случат и други неща в областта на управлението по подобряване взаимодействието между органите за управление на инфраструктурата и железниците, по по-доброто насочване, планиране и използване на средствата. Тоест, ако обърнете внимание на програмата за железопътната инфраструктура за следващата година и за БДЖ, ще видите, че средствата от бюджета и тези, които идват по програмите от еврофондовете, са насочени там, където е пазарът на железопътни услуги, където се генерират приходите, където се постига по-добро финансово стабилизиране.
Мога да кажа още много други неща, но мисля, че докладът не трябва да бъде някакъв документ, не се намираме на партийно събрание, за да говорим, че даваме незадоволителна оценка на еди-кого си, както е в едно от предложенията. По-важно е, че бяха направени много сериозни изводи не само от този случай, а от цялостното състояние. И най-важното е, че имаме нова политика и ново отношение към железниците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Ангелов, за първа реплика.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Като слушах колегата Мирчев, се чудех какво слушам. Ние днес,  господин Мирчев, се занимаваме с трагедия, с катастрофа, с изводи, с препоръки, които Народното събрание прави. Правим задълбочен дебат за миналото, за настоящето. Вие ни разказахте някаква приказка, някаква историйка за бъдещето, в която имаше само „ще”. 	Господин Мирчев, Вие сте били генерален директор на БДЖ, осем години сте председател на Комисията по транспорт, последните четири месеца ли се сетихте да правите стратегия и да я защитавате? И то каква стратегия сте представили пред Комисията по транспорт? Едно книжле, което прилича на детска книжка с картинки, господин Мирчев! Това ли е стратегията, която сте написали? Че това е книжле за първокурсници в техникума по транспорт. Някакви пожелания за 5 млрд. и половина инвестиции. И вие ги доказвате с Бюджет 2009 с тези 200 млн. ли вповече? Министърът на транспорта се беше хванал за главата от този бюджет, който му предлагате, тъй като за тази година съобразно вашето книжле трябваше да има поне 900 милиона. Само подвижният състав на БДЖ спешно, веднага – и е отразено в доклада като препоръка на Временната комисия – се нуждае от 890 млн. евро за безопасност! Само подвижният състав! Престанете да  говорите пожелания, престанете да говорите за неща, които вие няма да правите и сте имали възможност да ги направите поне осем години! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Ангелов, аз съм доволен, че Вие така навлязохте в проблемите на железниците. Мисля, че това книжле е утвърдено – резултатите, анализите, милиончетата, за които Вие говорите...
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС, от място): Милиардите.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Милиони са за 2009 г. и милиарди за периода 2009-2013 г. Това книжле е утвърдено от Министерския съвет. Да, и аз искам повече пари, но в момента имаме готовност с инфраструктурни проекти и проекти за БДЖ от 2013 г. до следващите 5-6 години. Така че това не е книжле. То може да е 15 страници и аз го представих и в комисията, но то е работещо, то действа. Факт е, че това беше утвърдено като дългосрочна финансова рамка, ангажираност на държавата за състоянието на железниците. Това е най-доброто. Това е най-големият ефект и резултат, който постигнахме.
Много работи мога да ви говоря – кой какво е правил и така нататък, но все пак, когато говорим... За да няма случаи като в Червен бряг, преди всичко трябва да имаме политика, за да няма такива случаи. Говорим за това и то много отдавна.
Благодаря Ви за това, че подкрепихте новата политика в железниците. Надявам се не само да няма такива случаи като в Червен бряг – Пловдив, а да има съвсем друго качество на железопътната услуга. Това е нашата цел, а тя ще се постигне с последователни и дългосрочни мерки в инфраструктурата, нови технологии, човешки ресурси и преди всичко в политика, политика в железниците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли още народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема? Още веднъж се обръщам към народните представители в залата – има ли желаещи да вземат отношение по разглеждания проблем? Няма.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Наистина, днес разглеждаме един въпрос, който е от изключително важно значение за хората в транспорта и за хората от Българските държавни железници. Това е докладът на парламента във връзка с тежкия инцидент, катастрофа, при която загинаха 9 наши съграждани във влака София-Кардам. Един инцидент, който взе много жертви, може би един от тежките инциденти в историята на железопътния ни транспорт.
Тук още веднъж искам да изразя съболезнованията си към семействата на загиналите във влака. Мисля, че именно днес трябваше да покажем това пред обществото – можем ли да се учим и от общата ни скръб, когато нещо стане, за да оценим къде всички ние сме си свършили работата, какво трябва да направим, включително къде са допуснати грешки.
За съжаление отново чух много политика. Наистина очаквах изказвания, които от загрижеността, която всички проявихте към тежкия инцидент, да чуем и допълнително предложение, разбира се, критики, но конкретни и обосновани, за да можем и ние да си направим сметката – хората, които управляваме транспорта, в каква посока да вървим напред.
Искам да изразя благодарност на българския парламент, че се създаде тази комисия. Още от самото начало казах, че Министерството на транспорта ще бъде това, което ще дава максимално информация на комисията и ще подпомага комисията включително и с експертите, които имаме, на които целта им е да регулират и да контролират този процес, това са хора наистина с опит в железопътния транспорт, да съдействат на комисията.
Искам да благодаря и на председателя, че за разлика от много други парламенти, в тази комисия той даде възможност именно на опозицията да представи своите експерти, да има прекия достъп до всички данни, които ние предоставяхме, без каквито и да е претенции за това, че някои неща съответно не трябва да бъдат представени на комисията и така нататък, и така нататък. Именно затова очаквах ясна и убедена позиция в тази посока.
Разбира се, докладът наистина се е спрял на някои важни моменти и аз също ще се спра на тях. Първият момент е, да преценим ние държавниците, включително и аз като министър – никога не съм бягал от отговорността си, допуснали ли сме някъде грешка?! Правилна ли е била политиката, която във всичките тези години, включително и последните четири, сме водили? Ясно и категорично да кажем, защото то е така: българската държава не гледаше приоритетно на железопътния транспорт, включително и в реформите, които започнаха още от самото начало на прехода към пазарна икономика. Достатъчно ли бяха средствата? Аз не искам пак да се спирам на годините, но ще ви кажа, че преди девет години средствата, които се даваха на железниците бяха около 30 млн. лв.
Говорим, че паркът ни е остарял. Къде са програмите на всичките наши правителства от началото на 1989 г. до сега, с ясна визия за развитието на парка? Ами, няма ги. Няма ясна програма, в която да се каже, как виждаме развитието на товарните превози и какви вагони ще ни бъдат необходими. Аз мога да ви предоставя как на хаос са препродавани вагони. Това, което искам да кажа и на опозицията, е, че по наше време са продадени само 30 вагона. Не за друго, а затова, защото ясно БДЖ трябваше да каже: това е нашият анализ, това предвиждаме като действия за развитие на пътническия транспорт, това предвиждаме за товарния транспорт, очакваме повече контейнери, тези вагони са ни необходими, останалите след това могат да се използват за оздравяване на железниците.
От друга страна, до каква степен стигнахме с преструктурирането и отговорностите? Всички правителства, включително и нашето. Аз ще говоря какво сме направили ние и къде още не сме се справяли, за разлика от опозицията, която в момента говореше, че оттук нататък вината... „Не се връщайте, защото включително за корупция недейте да говорите, защото преди четири години корупцията трябва да я забравим.” Чух едно изказване от господин Иванов.
Убеден съм, с определена констатация от доклада и това, което предложихме вече не като стратегия, не искам да се говори за стратегия, ще ви обясня защо, а като програма за развитие и финансиране на Българските държавни железници, на Национална компания „Железопътна инфраструктура” до 2013 г., с ясно разработени отделни програми. Аз ще споделя пред вас кои са, за да разберете какво сме правили в началото на 2005-2006 г., за да дадем качествено ново ниво на развитието на железопътния транспорт, който да гарантира и сигурността, и безопасността.
Тук трябва да знаем едно нещо – независимо, че това са две предприятия, независимо, че с новата реформа, която е одобрена и от институциите, които ни консултират, разделянето на отделни дъщерни дружества, се създава ред и финансова отговорност на всеки един в цялата тази верига. Същевременно трябва да се създадат връзките и това е работа, разбира се, на министъра на транспорта. Ние направихме това – да развиваме балансирано железопътните линии, обновяването на парка и, разбира се, необходимостите на железопътния транспорт – говоря БДЖ по каргопревозите, за да доразвием инфраструктурата, която е свързана с железопътните линии, тоест и пристанища, и, разбира се, летища, както и в София с интермодалния център.
Това, което направихме в самото начало е, че първо стабилизирахме финансово железопътния транспорт. Господин Иванов, скоро ще излезе Доклада на Световната банка. Ще видите кое е направено и кое не, така че да не говорим празни приказки. Аз изцяло съм солидарен с това, което съм прочел в предварителния вариант.
Ние успяхме наистина до доведем структурната реформа докрай. Успяхме да въведем ред в начина, по който се изразходваха средствата. Първо, в железопътната инфраструктура с въвеждане на ясна система за управление на активите, да се премахне хаосът и успяхме да го премахнем в инвестициите в железопътната инфраструктура. Резултатът е ясен. Стабилизирахме пътя и до Видин, и до Бургас, където имаме намаление на времепътуването. Тоест по-стабилен път, повече сигурност, по-добра услуга за пътниците.
От друга страна, в БДЖ се разработи програмата до 2017 г. Задълженията бяха 350 милиона. В момента констатациите са, че железопътният транспорт е финансово стабилен. Да, помогнахме и от държавата, но с тази минимална помощ, без усилията на железопътните предприятия и на министерството, тази стабилизация не можеше да стане.
Проблемът обаче е един и мисля, че тук ни предстои още работа, а ще предстои и на следващото правителство – по какъв начин всички тези структурни промени и ангажименти ще стигнат до всеки един служител на железопътния транспорт? Защото сега има като че ли спиране и то е на средно ниво. Самият пример, че 2006 г. по инициатива на "Железопътна администрация" се обсъждаше случаят  –  това, което каза господин Батилов, по отношение на катастрофите, сигурността и т.н., и точно случаят в Нанси тогава е гледан и оттам има "Железопътна администрация", включително и материалите за Нанси. 
Събрани са всички представители на железопътния транспорт по поделенията, които отговарят за сигурността и безопасността, но въпросът е: стигнало ли е тогава до всеки един и предприети ли са действия? Аз приемам тази критика, включително, че и ние тогава не сме накарали ръководството да доведе до знанието на всеки един, като сме разчитали, че това може да стане от само себе си като административна отговорност на тези хора. Няма доказателства за това  –  да. Ако имаше, БДЖ трябваше да ги представи. 
От друга страна, ние продължихме модернизацията на железопътния парк. Довършихме договора за доставката на дизеловите мотриси, продължихме договора за електрическите мотриси. Струва ми се, че 80 рециклирани вагона, тук ще отворя една скоба, тъй като някой се опитва непрекъснато да ни вкарва в някакви схеми, са за пътническите и за бързите влакове. След няколко конкурса ще се доставят и още 30 вагона. 
Господин Иванов, знаете ли какво е рециклиран вагон? Господин Мирчев се опита да Ви обясни, но тогава Вие си говорихте. Рециклиран вагон е това, че единствено рамата остава отдолу, а изцяло този вагон се изгражда наново. Не съм казал от коя година са произведени вагоните. Казах, че не съм информиран за това и ще попитам. Аз казах, че моделът е от 1971 г. Тези вагони са рециклирани. Ако в момента в нашата инфраструктура пътуват вагони, които са рециклирани през 1996 г. от вашето правителство, може би вагони, които са произвеждани  през 50-те години, не знам точно как е, но тези вагони са в прекрасно качество. 
Така че, когато говорите за нещо, идете, вижте го и тогава говорете съответно, че това са вагони, които не стават за пътуване. И ще ви  кажа защо. Не знам дали от трибуната на Народното събрание трябва да водим този разговор. Ако имахте желание с господин Атанасов да се запознаете за това какво е станало, щяхте да дойдете и щях да ви предоставя всичката информация. Ще поискам прокурорска проверка за това, че има корупция в Министерството на транспорта и ако не се докаже, че министърът е повлиял на тази сделка, аз наистина ще търся гражданските си права за опетняване на името ми. Казвам ви го сериозно.
Тъй като не беше представен документ за тези вагони, приключила е сделката, имаше докладна от "Железопътна администрация", в която имаше опасение дали вагоните отговарят на съвместимостта за нашият път и дали отговарят на тези условия, които ние задължително заложихме, включително със сертификат за материалите за горивност и т.н., и т.н. Във връзка с това точно  "Железопътна администрация" и Министерството на транспорта препоръчахме, защото по Търговския закон ние, господин Иванов, нямаме право да отменяме, включително като принципал и като министър нямам право да отменям решенията на борда на директорите. Мога да кажа, че имам съмнения, мога да пратя проверка и ако проверката покаже, че те са направили злоупотреба, съответно да взема мерки. Това е задължението на министъра. Хиляди са сделките, които стават в сферата на транспорта. Министърът не може и не носи отговорност за всички тези сделки, ако някой друг е престъпил отговорностите и ги е нарушил. 
На базата на това беше направена специална комисия, поиска се от лицензиран германски оценител да представи дали тези вагони са годни и могат ли да бъдат използвани. Доказано е, че тези вагони в момента пътуват в Германия. 
Да, правили сме среща, след като ние препоръчахме да се спре изпълнението на договора до установяването на тези неща, с господин Моллов, който ни представи също вагони.
Но аз категорично заявявам, срещам се с много бизнесмени, които имат инвестиционни намерения, че никога министърът на транспорта не си е позволил пред негови подчинени да ходатайства за когото и да е било. Това не е практика в Министерството на транспорта. Отношенията с бизнеса трябва да бъдат на нормално ниво, така че да има развитие в България. 
Искам да кажа още нещо. Да, много е важно  каква е производителността на труда в железниците, за да имаме пари за инвестиции там.
Тъй като Вие сравнявахте данни, хайде да поговорим знаете ли от какво зависи производителността на труда в железниците, господин Иванов? От няколко фактора.
Първият фактор, господин Иванов, е развитието на икономиката. 
Вторият фактор е състоянието на железопътната инфраструктура по отношение на сигнализация, по отношение качество на пътя. 
Ако Вие малко се задълбочите по отношение на железниците, ще разберете, че и да искаме да правим големи съкращения в момента не можем, защото, за да поддържаш тези жп линии, е необходим определен състав, който да гарантира сигурността. Ако имахме сигнализация, да бяхме я направили през тези 20 години. Сериозна сигнализация. Ако имахме тотално автоматично управление на железниците, тогава отпадат страшно много хора. Това е заложено именно в програмите, които не сега представихме като цяло, а в самото начало и което послужи за едно идеално доказателство пред Министерския съвет да вземе това решение.
Така че в икономиката на България производителността също е ниска. Железницата не може да бъде съвсем различна от това. Тридесет процента и сега е тридесет процента, и в доклада на Световната банка това се сочи. 
Модернизацията е необходима, за да повишим производителността. Безцелните съкращения, които правихме, май около 25 хиляди човека се съкратиха от железопътния транспорт. И какво? Бяха минали седем години, като станах министър след тези съкращения, и  да не би финансовото състояние да беше по-добро? Триста милиона отново вътре. За това ставаше дума.
Искам да споделя и няколко думи, тъй като влязох в темата на разговора. Това, което ние трябва да гарантираме като политици, като хора, ангажирани с българската държава, е да гарантираме приоритетността на железопътния транспорт, за да има сигурност, за да има безопасност, за да не се получават такива тежки инциденти. Не че имаме 100% гаранции. В транспорта това са движещи средства, виждате, че и по цял свят става, но да не бъде по субективни причини или по недоглеждане от страна на държавните органи.
Вторият въпрос е по отношение на това какви мерки се вземат и са се вземали вътре в БДЖ. Тук мога да ви споделя няколко неща, които на базата на тази заповед с десетте точки, която представих пред вас на втория ден след катастрофата, нещата наистина са коренно променени. Но това, което искам да кажа, е, че железопътният транспорт е със сериозни правила и традиции в цяла Европа. Българският транспорт не се различава от това. 
По-важно е да бъде засилен контролът, по какъв начин се изпълняват конкретните ангажименти, а, разбира се, да се засили и обучението на персонала. 
Това са двете основни неща, които в момента се правят. Не искам да споделям мерките, които взехме за багажи, за уведомяването на пътниците, за табелите, които ги нямаше. 
Третото, което искам да кажа, е по отношение на инвестициите на подвижния състав и че оттук нататък чрез "Железопътна администрация" ние сме поставили ясни критерии, на които трябва да отговарят вагоните, за да бъдат доставени съответно в България. 
Има още един договор, който предстои да бъде подписан, за 30 нови вагона, дано не бъркам числата. Спечелилата фирма е от Турция. В момента изчакваме да видим как ще станат нещата със средствата в железопътния транспорт, трябва да бъдат представени и някои допълнителни документи, за да се премине към подписване на тези договори. Там изискванията са вагоните изцяло да отговарят на всички съвременни критерии по отношение на негоримост и съответно да бъдат оборудване с всички системи, необходими за железопътния транспорт.
С това смятам да приключа. Още веднъж искам да кажа: нека, когато говорим за цял отрасъл в страната, от който зависи живота на всички ни, говоря включително за задръстванията по пътищата; знаете за немалкото жертви, които даваме всеки ден там; задръстванията по градовете; екологията на страната и живота на нашите деца по отношение чистотата на въздуха, нека да се отнасяме с голяма сериозност към жп транспорта като транспорт на бъдещето, тъй като той е приоритетен и за нашите партньори от Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването ще бъде утре и ще започне от 9,00 ч. сутринта.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, продължение.
Госпожо Чилова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, по чл. 141 има предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141, който става чл. 147:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Вие обявихте ли конфликт на интереси по този закон?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Направила съм го още в началото – за информация на тези, които не са били.
“Чл. 147. (1) Археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания.
	      (2) Теренните проучвания на археологическите ценности се осъществяват в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода.
	      (3) Теренните проучвания на археологически ценности се извършват чрез деструктивни и недеструктивни методи. Недеструктивните методи на изследване се прилагат при всяка възможност.
	      (4) В методологично отношение теренните проучвания на археологически ценности са издирване на археологически обекти и археологически разкопки.
	      (5) В организационно отношение теренните проучвания на археологически ценности са:
1. редовни – планират се с цел решаване на определена научна задача;
2. спасителни – извършват се при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.
	      (6) Теренните проучвания се извършват по ред, определен с наредба на министъра на културата.”
По чл. 142 има подкрепено по принцип предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Има подкрепено по принцип предложение от народния представител Светослав Спасов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142, който става чл. 148:
“Чл. 148. (1) Теренните проучвания на археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвет за теренни проучвания.
	      (2) Когато теренните проучвания са спасителни, разрешението за тях се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания. За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява министъра на културата.
	      (3) Когато теренните проучвания в Република България са включени в международни  научноизследователски проекти, както и в случаите по чл. 150, ал. 2, разрешението за тях се издава от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.
	      (4) Средствата за извършване на редовни и спасителни теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.
	      (5) Средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване.”
По чл. 143 има неподкрепено предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов:
Член 143:
а) ал. 1  отпада; “16 членове” става “18 членове”.
б) в ал. 1 се добавя т. 6, която гласи: 
“6. двама представители на специализираните регионални археологически музеи.”
Има неподкрепено предложение от народния представител Станислав Станилов, а именно: в чл. 143, ал. 1, т. 1 накрая се добавя: “(ръководителите на секции, заместник-директорите и научния секретар)”.
Има подкрепено по принцип предложение от народния представител Нина Чилова. 
Има неподкрепено предложение от народния представител Николай Михайлов, което гласи: в чл. 143, т. 4 и 5 да се добави “по предложение на Асоциацията на българските археолози”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 143, който става чл. 149:
“Чл. 149. (1) Съветът за теренни проучвания се състои от председател – директорът на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и членове:
1. двама представители на специализираните дирекции по опазване на културното наследство в Министерството на културата;
2. осем представители на Националния археологически институт с музей при БАН;
3. един представител на Центъра за подводна археология;
4. двама представители на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности;
5. двама представители на висшите училища, в структурата на които има катедри по археология;
6. трима археолози от държавните и общинските музеи в страната.
	      (2) Членовете на съвета по ал. 1, т. 2, 5 и 6 са хабилитирани лица в научна специалност “археология”.
	      (3) Съставът на съвета се назначава от министъра на културата по предложение на съответните органи и организации, представени в него.
	      (4) Съветът за теренни проучвания:
1. дава експертно становище за даване и отнемане на разрешение за извършване на археологически теренни проучвания;
2. дава становища за сключване на международни договори, свързани с опазването на археологически ценности;
	      (5) Съветът взема решения с мнозинство две трети от членовете.”
По чл. 144 има подкрепено по принцип предложение от народния представител Станислав Станилов.
Има оттеглено предложение от народния представител Нина Чилова.
Има подкрепено по принцип предложение от народния представител Николай Михайлов. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 144, който става чл. 150:
“Чл. 150. (1) Разрешение за извършване на теренни проучвания на археологически ценности се издава на лице, което:
1. притежава образователно-квалификационна степен “магистър” по специалност от професионално направление “история и археология” и най-малко две години професионален опит в извършването на теренни проучвания, и “
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Чилова, моля за миг да спрете, за да обясня на господин Ватев, че този закон се представя на второ четене във всички заседания глава по глава и след това даваме думата за всички предложения, който желае, да ги мотивира. Така че ще имате възможността да се изкажете съвсем пространно. 
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: 
“2. е в договорни отношения с българска културна, научна или университетска институция, дейността на която е свързана с опазване на археологическото наследство, и
3. представи писмена препоръка от хабилитирано лице по съответния профил в археологическата наука.
	      (2) Когато договорните отношения по ал. 1, т. 2 са с чуждестранна културна, научна или университетска институция в областта на археологията, извършването на теренните проучвания се извършва под ръководството на лице, получило разрешение по ал. 1.”
По чл. 145 имаме предложение на Нина Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145, който става чл. 151:
„Чл. 151. (1) Разрешение за извършване на теренни проучвания се издава въз основа на заявление от лице по чл. 150, ал. 1, към което се прилага:
1. описание на обекта на проучване и обосновка;
2. документи, удостоверяващи изискванията по чл. 150 , ал. 1;
3. подробна работна програма за теренното проучване, документ, удостоверяващ неговото финансиране, както и за теренна консервация;
4. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях;
5. писмено споразумение със собственика на имота;
6. декларация, че не участва в концесия на недвижима културна ценност.
	     (2) Когато заявлението е за извършване на спасителни теренни проучвания, заявителят представя и мотивирано становище на директора на съответния музей и решение  на специализирана комисия, назначена от министъра на културата.
	     (3) Към заявление за издаване на разрешение за теренно проучване от същия заявител за същия археологически обект заявителят представя и:
1. документ за предаване на археологическите находки от предходните разрешения за теренно проучване, издадени на заявителя, в държавен или общински музей;
2. удостоверение за предадена теренна документация по чл. 153, ал. 2.”
По чл. 146 има предложение на Нина Чилова, което е оттеглено.
Предложение на Николай Михайлов, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 146, който става чл. 152, като в ал. 1, т. 6 думите „чл. 141” се заменят с „чл. 147”.
По чл. 147 има предложение на проф. Станилов, което беше оттеглено.
Предложение на Нина Чилова, което също е оттеглено.
Предложение на Николай Михайлов, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 147, който става чл. 153:
„Чл. 153. (1) Лицето, получило разрешение за извършване на теренно проучване, е длъжно да:
1. прилага съвременна методика на проучване;
2. изготви теренна документация;
3. осигури охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното проучване;
4. осигури теренна консервация, чрез която да се предотврати увреждане и разрушаване на находките, както и загуба на свързана с тях информация;
5. осигури частично или пълно възстановяване на външния вид на археологическия обект, освен в случаите, когато има друго решение по смисъла на издаденото разрешение за теренно проучване;
6. предаде движимите археологически находки в държавен или общински музей;
7. представи подробен научен доклад за резултатите в срок до м. март на следващата година.
	    (2) Екземпляр от теренната документация се предава задължително в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН, НИОНКЦ и в съответния музей, на  чиято територия се извършва проучването преди началото на следващия археологически сезон.
	   (3) Лицето, получило разрешение за теренно проучване има изключителното право на първа публикация на получените резултати.
	   (4) Правото на първа публикация е за срок 10 години, който започва да тече от момента на прекратяване на теренното проучване.”
По чл. 148 има предложение на Нина Чилова, което е оттеглено.
Има предложение на Станислав Станилов, което комисията подкрепя по принцип и е отразено в чл. 153, алинеи 3 и 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148, който става чл. 554:
„Чл. 154. Инспекторатът към Министерството на културата упражнява контрол по чл. 15, ал. 2, т. 1.”
По чл. 149 има предложение на Нина Чилова, което  беше оттеглено.
Предложение на Николай Михайлов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149, който става чл. 155:
„Чл. 155. (1) Информацията от археологическите издирвания се включва в Автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България”, която се съхранява в НАИМ при БАН, НИОНКЦ и в Министерството на културата.
	    (2) Редът за създаване, поддържане и предоставяне на информацията по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата.”
По чл. 150 има предложение на Станислав Станилов, което беше оттеглено.
Има предложение от Нина Чилова, което също беше оттеглено.
Има предложение от Николай Михайлов, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150, който става чл. 156:
„Чл. 156. (1) Разрешение за теренни проучвания не се издават:
1. когато не са изпълнени изискванията по чл. 150 и чл. 151;
2. когато е отнето разрешението за теренни проучвания и не е изтекъл срокът, за който е отнето;
3. на лице, което е концесионер на недвижима културна ценност.
	    (3) Издадено разрешение за теренни проучвания се отнема от министъра на културата при неспазване на изискванията на този закон, установено по надлежния ред. Разрешението се отнема за срок от една година.”
По чл. 151 има предложение на Нина Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151, който става чл. 157:
„Чл. 157. Решенията за отказ или за отнемане на разрешение за теренни проучвания могат да се обжалват по реда на  Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на решението за отнемане.”
По чл. 152 има предложение на проф. Станислав Станилов, което е подкрепено.
Предложение на Нина Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 152, който става чл. 158:
„Чл. 158. (1) Издирените при теренни проучвания движими археологически ценности се предават от държавния или общинския музей, предприел теренно проучване или от най-близкия до мястото на откриването им държавен или общински музей, в което има условия за тяхното съхраняване. 
	   (2) Предаването на археологическите находки се оформя в предавателно-приемателен протокол, подписан от ръководителя на теренното проучване и от директора на съответния музей.”
По чл. 153 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 159.
По чл. 154 има предложение на Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от Николай Михайлов, което по принцип е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 154, който става чл. 160:
„Чл. 160. (1) За случайно открити или намерени движими археологически обекти се прилагат съответно чл. 93-95.
	        (2) Когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра под вода се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилагат съответно чл. 72 и чл. 73.”
Комисията предлага да се създадат нови членове 161 и 162:
„Чл. 161. (1) Осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с които се установява дали те няма да бъдат засегнати или нарушени. На археологически обекти, разкрити при тези проучвания, се провеждат спасителни разкопки преди началото на строителните работи.
	   (2) В процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози. В случай на откриване на археологически обекти се прилага чл. 148 и чл. 160.
Чл. 162. (1) В случаите по чл. 160, ал. 2 министърът на културата и собственикът на земята може да сключат договор за учредяване на вещно право на ползване върху земята.
	   (2) Ако не се постигне съгласие по ал. 1, министърът на културата може да предприеме действия по отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ  КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Чилова. 
Заповядайте за изказване, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Чилова, уважаемо културно малцинство в българското Народно събрание. Ще говоря по два члена.
Първо, по чл. 140. Тук има две неща, с които аз не съм съгласен. Едното е, че всички археологически обекти – движими и недвижими, трябва да бъдат публична държавна собственост. И ще ви кажа защо. Защото това обезсмисля, първо, създаването на частните музеи. Те няма да могат да придобиват неща, които са публична държавна собственост и те не могат да обогатяват своите колекции. Създават се невъзможности между държавните и общинските музеи да се сменят и да се обменят експонатите, които са публична държавна собственост. Създава се огромна трудност за стопанисването на откритите или сега намиращи се в общините антики. В Пловдив има такъв случай – в базиликата в момента мозайките са публична държавна собственост, земята е купена от един инвеститор, той строи и не може да строи, съдят се, има проблеми. 
С една дума законът с едната ръка дава възможност да се направят някакви неща като публичен пазар, като частни или смесени музеи, а с другата ръка не дава. Това нещо  няма да проработи. Убеден съм. 
Второто нещо по чл. 140, което смятам, че е безсмислено – археологическите обекти, недвижими и движими, имат статут на културни ценности, съответно на национално богатство, докато това не бъде установено по реда на този закон. С една дума, всеки е престъпник, докато не се докаже, че е невинен. Давал съм този пример в много изказвания по медиите, ще го дам и пред уважаемите любители на българската култура и наука, колкото и да са малко. Във всяка една нива или в 30% от нивите, тоест върху 20 млн. дка ниви в България има следи от стари селища. Тези следи са керемидки, парченца керамика, камъчета, малко хоросан. Тези селища се орат, те не са археологически обекти. Там има лозя, ниви, градини и пр.
Според този закон тези неща имат статут на национално богатство до доказване на противното. Това значи, че всеки един фермер, преди да започне да оре или след като започне да оре нивата си, вече е нарушител на закона. Всеки фермер трябва да събере един чувал керемиди и да ги занесе пред съответния археологически музей, за да бъдат проучени и да му се даде бележка, че той може да си оре нивата. Двеста хиляди чувала са сериозна възможност за проучване на нашите музеи, защото толкова са фермерите, които имат следи от човешка дейност в своите ниви. Пак подчертавам, тук не става дума за археологически обекти, а за археологически резервати. 
Вуте утре ще напише за Геле една бележка до музея и до прокуратурата, че той си оре нивата и е престъпник, защото не е направил изследване на керамиката в неговата нива. Геле ще му отвърне със същото. Ще стане много красиво.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Няма да си орат нивите в резултат на това! 
БОЙКО ВАТЕВ: Или ще ги орат, но ще бъдат закононарушители, ще бъдат престъпници. Това е по чл. 140. 
Да продължим. В чл. 143 става дума за Съвета за теренни проучвания – от колко човека трябва да се състои, дали да бъдат 16. Аз съм предложил 18. Изброяват се – 8 представители на АИМ при БАН, Министерството на културата, НИПК и т.н. Нали разбирате, че не съм си измислил това предложение, защото не съм директор на Археологическия музей? Това предложение да има още двама човека, които да бъдат представители на специализираните регионални археологически музеи, идва точно от специализираните регионални археологически музеи. Всъщност там са хората, които правят разкопките най-много в България. Там са специалистите, там са хората, които в живия живот са по 20, 30 и 40 години. 
На практика тук става бюрократична в някаква степен група от 16 човека, а точно хората, които правят разкопките, не са представени истински в този Съвет за теренни проучвания. 
Затова предложението беше: защо да бъдат точно 16, а да няма от археологическите музеи в България още двама представители – точно тези хора, които копаят. Да бъдат повече кабинетни учени е предложението на хората по музеите – и те да имат представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към господин Ватев? Няма. 
Госпожо Чилова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Не е реплика. По-скоро вземам повод от казаното от господин Ватев.
Господин Ватев, това е старият текст, текстът по вносител. Ако прочетете чл. 149, първо те не са вече 16, те са 19. Освен Вашето предложение точно за специализираните археологически музеи, ние сме казали в т. 6: трима археолози от държавните и общинските музеи в страната. Очевидно е, че се преповтаря с тезата, която Вие защитавате. 
БОЙКО ВАТЕВ (ДН, от място): Двама от специализираните регионални археологически музеи! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо председател на Комисията по културата! Моля Ви, госпожо Чилова, отворете на чл. 156, ал. 1, т. 3. Мисля, че е необходимо редакционно уточнение. Колкото и внимателно, и прецизно да работихме по текстовете, все пак понякога остават детайли, които по-добре да уточним сега, отколкото да пропуснем това.
В т. 3 е казано, че на лице, което е концесионер на недвижима културна ценност, не може да бъде издадено разрешение за теренни проучвания. 
Тук става дума за концесионер на недвижима културна ценност, който и да е той и където и да е тя. Оттам нататък той никъде на територията на България не може да получи разрешение за извършване на теренни проучвания. Така излиза по този текст.
Мисля си, че би било редно с едно членуване на „недвижимата” културна ценност да стане ясно, че тук става дума, че той не може да бърника, извинявайте за израза, точно тази културна ценност, на терена на която е получил концесия. Тогава моля за тази редакционна поправка. 
Неопределеното звучене „недвижима културна ценност” отпраща към първия вариант – концесионер никъде не може да извършва теренни проучвания. Когато членуваме в т. 3 – „на лице, което е концесионер на недвижимата културна ценност”, тогава ще стане ясно, че той не може да извършва теренни проучвания на терена на тази ценност, на която е концесионер.
В този ред на мисли, на дребни редакционни поправки, даже много дребни – в чл. 148, ал. 1, по комисия също трябва да се членува „Съвета за теренни проучвания”, защото става дума за един Съвет на територията на Републиката, а не за неопределен Съвет някъде в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
В чл. 148, ал. 1 от „Съвет” става „Съвета”.
Други изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: “Глава тринадесета – Консервация и реставрация на културни ценности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава тринадесета, която става Глава осма.
“Раздел І – Общи положения”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
По чл. 155 имаме предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров, което е подкрепено.
Имаме предложение на господин Спасов, което не е подкрепено, а именно: 
В чл. 155, ал. 3 думите “природни културни ценности” се заменят с „исторически паркове и градини”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155, който става чл. 163:
“Чл. 163. Консервация и реставрация на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им”.
По чл. 156 има предложение от народния представител Станислав Станилов, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 156, който става чл. 164:
“Чл. 164. (1) Дейностите по консервация и реставрация се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.
	    (2) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по:
1. специалност в съответната област на консервация и реставрация и имат две години професионална практика;
2. друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация и имат две години професионална практика в същата област.
	    (3) Лица, които не отговарят на изискването за професионална практика могат да осъществяват дейности по консервация и реставрация само под непосредственото ръководство на лицата по ал. 1.
	    (4) Консервация и реставрация в музеите, висшите училища, научните и културни организации и институции, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра по ал. 1, се извършва само при наличие на необходимите материални условия за съответната дейност, определени с наредбата по чл. 165, ал. 1”.
По чл. 157 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157, който става чл. 165:
“Чл. 165. (1) В Министерството на културата се създава и поддържа публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.
	    (2) При подаване на искане за регистрация се прилагат и документи относно обстоятелствата по чл. 164, ал. 2, определени с наредбата по ал. 1.
	    (3) В 14-дневен срок от получаване на искането министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице разпорежда вписване в регистъра или отказва да извърши регистрация, ако лицето не отговаря на условията по чл. 164, ал. 2. На вписаните в регистъра лица се издава удостоверение за регистрация”.
“Раздел ІІ – Движими културни ценности”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158, който става чл. 166:
“Чл. 166. (1) В музеите, висшите училища, научните и културни организации може да се извършват дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности само под ръководството на лице, вписано в регистъра по чл. 165.
	    (2) Отношенията между собственика на културна ценност и музея, висшето училище, научната и културна организация или лицето, вписано в регистъра по чл. 165, се уреждат с писмен договор.
	    (3) Лицата, извършили дейностите по консервация и реставрация могат да публикуват резултатите от тази дейност след получаване на писмено съгласие на собственика.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 159, който става чл. 167:
“Чл. 167. (1) Дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство, се извършват с разрешение на министъра на културата.
	    (2) Министърът на културата издава разрешение в 14-дневен срок от постъпване на искането по ред, определен с наредбата по чл. 168”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 160, който става чл. 168.
“Раздел ІІІ – Недвижими културни ценности”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
По чл. 161 има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 161 ал. 2 се изменя така:
	“(2) Проектите за консервация и реставрация на археологически обекти се изготвят от лицата по ал. 1. Лицата, получили разрешение за извършване на археологически проучвания могат да участват като консултанти при изготвяне на проектите по изречение първо.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 161, който става чл. 169, като в ал. 1 думите “чл. 156” се заменят с “чл. 164”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162, който става чл. 170:
“Чл. 170. Заданията за проектиране и проектите за консервация и реставрация на недвижими културни ценности се съгласуват с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности по реда на Глава пета, Раздел V”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 163, който става чл. 171.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Имате думата за изказване по текстовете на Глава тринадесета. Има ли желаещи? Не виждам.
Моля, продължаваме с Глава четиринадесета.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: “Глава четиринадесета – Възпроизвеждане и разпространение на културни ценности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава четиринадесета, която става Глава девета.
“Раздел І – Възпроизвеждане”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 164, който става чл. 172, като в ал. 3 думите “чл. 156” се заменят с “чл. 164”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 165, който става чл. 173.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166, който става чл. 174:
“Чл. 174. (1) Копията се изработват само за музейни цели.
	    (2) Копие на културна ценност може да бъде изработено: 
1. когато това се налага по съображения за нейната сигурност;
2. при липса на условия за предаването й в експозиция;
3. при липса на условия за съхраняването й, поради което тя е предоставена на друг музей;
4. при необходимост от експонирането й в повече от един музей;
5. при интерес от експониране на културна ценност – собственост на физическо или юридическо лице.
	    (3) Броят на копията на една културна ценност не може да бъде по-голям от:
1. три – за движимите културни ценности;
2. едно – за недвижимите културни ценности.
	    (4) Алинеи 1-3 се прилагат и при изработване на копие на част от недвижима културна ценност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 167, който става чл. 175.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 168, който става чл. 176:
“Чл. 176. (1) Предмет с търговско предназначение е този, който се отличава от културната ценност по размер не по-малко от една десета и детайли, които могат да съдържат и нови елементи.
	    (2) При условията на ал. 1 могат да бъдат изработвани и предмети с търговско предназначение, възпроизвеждащи отделни елементи на културната ценност”.
По чл. 169 имаме предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 177:
“Чл. 177. (1) Копия, реплики и предмети с търговско предназначение могат да се изработват само след съгласие от собственика на културната ценност, а на музейни културни ценности – от директора на съответния музей. Отношенията със собственика, съответно музея, се уреждат с възмезден договор.
	    (2) Копия и реплики на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство се изработват само с разрешение на министъра на културата. Разрешенията се вписват в регистрите по чл. 68 и по чл. 102.
	    (3) Копията се включват в научно-спомагателния фонд на съответния музей”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 170, който става чл. 178.
“Раздел ІІ – Разпространение”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
По чл. 171 имаме предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов, което е подкрепено.
Имаме предложение от народния представител Светослав Спасов, което не е подкрепено:
В чл. 171 съществуващият текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
	“(2) Дейности по ал. 1, свързани с културни ценности по чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2 и по чл. 47 се извършват с разрешение на министъра на културата при заплащане на такса, определена с наредба на министъра на културата. Приходите по ал. 2 постъпват във Фонд “Култура”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171, който става чл. 179:
“Чл. 179. Разпространяването на културна ценност, на нейно копие или елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение, използването на изображението при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за други търговски или рекламни цели, се извършва въз основа на възмезден договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности – с директора на съответния музей”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по текстовете от Глава четиринадесета от законопроекта. Има ли желаещи? Няма желаещи за изказване по тези текстове.
Моля, преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: “Глава петнадесета – Представяне на културното наследство”.
Има предложение от господин Станилов, което беше оттеглено в комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: “Глава десета – Представяне и документиране на културни ценности”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172, който става чл. 180:
“Чл. 180. (1) Представянето на културните ценности е дейност по разкриване и популяризиране на културната и научната им стойност пред обществото.
	    (2) Представянето на културните ценности се осъществява при условия и по начин, които не поставят под заплаха физическата цялост и състоянието на културните ценности и не ги застрашават от посегателства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 173, който става чл. 181.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 174, който става чл. 182.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 175, който става чл. 183, като в ал. 2 думите “Глава единадесета, Раздел VІ – Износ и временен износ” се заменят с “Глава шеста, Раздел VІ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 176, който става чл. 184, като в ал. 2 думите „Глава единадесета, Раздел VІ – Износ и временен износ” се заменят с „Глава шеста, Раздел VІ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 177, който става чл. 185.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178, който става чл. 186.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 179, който става чл. 187.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по текстовете от Глава петнадесета? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Глава шестнадесета – Документиране на културното наследство.”
Комисията предлага текстът на вносителя да отпадне.
По чл. 180 има предложение на народния представител Нина Чилова, което е оттеглено в комисията.
Има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров – в чл. 180, ал. 2 след думите „НИПК” се добавя „за недвижими културни ценности или за движими културни ценности на съответния музей”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 180, който става чл. 188, като в ал. 2 абревиатурата „НИПК” се заменя с „НИОНКЦ”.
По чл. 181 има предложение на народния представител Нина Чилова, което е оттеглено в комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 181, който става чл. 189, като думите „чл. 180” се заменят с „чл. 188”, а думите „на НИПК” се заменят с „към НИОНКЦ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 182, който става чл. 190, като в ал. 1 думите „чл. 181” се заменят с „чл. 189”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 183, който става чл. 191.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тази глава? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Глава седемнадесета – Контрол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава седемнадесета.
По чл. 184 има предложение на народните представители Теодора Дренска и Милен Велчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 15, ал. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184, който става чл. 192.
По чл. 185 има предложение на народните представители Теодора Дренска и Милен Велчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 15, ал. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 185, който става чл. 193, като думите „чл. 184” се заменят с „чл. 192”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 186, който става чл. 194.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 195:
„Чл. 195. (1) Инспекторите, длъжностните лица от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности и от музеите подават декларация по образец, утвърден от министъра на културата, за търговски, финансов или друг делови интерес, който те или свързани с тях лица имат във връзка с функциите им по този закон.
              (2) Декларацията по ал. 1 се подава ежегодно до 31 март пред органа по назначаване или работодателя.
              (3) При възникнал конфликт на интереси след подаване на декларацията по ал. 2, лицата по ал. 1 са длъжни в седемдневен срок да уведомят органа по назначаване или работодателя.
              (4) Декларираният по ал. 2 или 3 конфликт на интереси следва да бъде отстранен от лицето в едномесечен срок. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в срока по изречение първо, той се смята за укрит.
              (5) При неизпълнение на задължението по ал. 2, 3 и 4 или при установено наличие на конфликт на интереси по съдебен ред органът по назначаване или работодателят налага дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, съответно по чл. 188, ал. 3 от Кодекса на труда.
              (6) Конфликт на интереси е налице когато търговски, финансов или друг делови интерес поражда основателни съмнения в безпристрастността на лицата по ал. 1 при надлежното изпълнение на функциите им или упражняване на правомощията им.
              (7) За неуредени въпроси се прилага Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Глава седемнадесета? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Глава осемнадесета – Административнонаказателни разпоредби.”
Работната група подкрепя текста на вносителя за Глава осемнадесета, която става Глава дванадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188, който става чл. 196:
„Чл. 196. (1) Длъжностно лице, което не подаде декларация в срока по чл. 38, ал. 1 и 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
                (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на длъжностно лице от общинска администрация, което не изпълни задължението си за уведомяване в срока по чл. 59, ал. 2.”
Комисията предлага чл. 189 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 196.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 197:
„Чл. 197. (1) Който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 1, т. 1 се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
              (2) Който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 1, т. 4 и 6 и ал. 2 се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.
              (3) Когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 5000 лв., а имуществената санкция е в размер от 3500 до 5500 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191, който става чл. 198:
„Чл. 198. Който не предприеме незабавни действия за обезопасяването на недвижима културна ценност или не уведоми компетентните органи по чл. 72, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.”
По чл. 192 има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров – в чл. 192 накрая се добавя „а при повторно нарушение се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и/или се освобождава от заеманата длъжност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 199:
„Чл. 199. Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 72, ал. 4 и 5, се наказва с глоба в размер от 150 до 1500 лв.”
По чл. 193 има предложение на народния представител Нина Чилова, което беше оттеглено.
Има предложение на народния представител Светослав Спасов, което по принцип е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193, който става чл. 200:
„Чл. 200. (1) Който реализира инвестиционен проект или извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване с НИОНКЦ в нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
              (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 10 000 до 15 000 лв., а имуществената санкция е в размер от 30 000 до 50 000 лв.”
По чл. 194 има предложение на народния представител Александър Паунов, което не е подкрепено:
„Чл. 194. (1) Който не съобщи в седемдневен срок в най-близкия музей, община или в полицията за намерена вещ в случаите по чл. 85, ал. 1 или не запази вещта във вида и в състоянието, в която я е намерил, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.”
Има предложение на господин Иванов, което е идентично с това на господин Паунов, и няма да го чета. Предложението също не е подкрепено.
Има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров – в чл. 194 думите „от 100 до 300 лв.” се заменят с „от 300 до 500 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Светослав Спасов – в чл. 194 думите „от 100 до 300 лв.” се заменят с „от 3000 до 15 000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 194 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 201:
„Чл. 201. Длъжностно лице по чл. 94, ал. 1, което, след като е уведомено за намерена вещ, не извърши оглед и не поеме нейното съхранение, се наказва с глоба в размер от 300 до 500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 196, който става чл. 202:
„Чл. 202. Длъжностно лице, което не издаде удостоверение в срока по чл. 98, ал. 3 или не направи предложение в срока по чл. 99, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197, който става чл. 203, като думите „чл. 94” се заменят с „чл. 102”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 198, който става чл. 204, като думите „чл. 102” се заменят с „чл. 110”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 205:
„Чл. 205. Който не изпълни задълженията си по чл. 112, т. 1 се наказва с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”
По чл. 200 има предложение на Дренска и Велчев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 – ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 200, който става чл. 206:
„Чл. 206. (1) Който извършва възмездни прехвърлителни сделки с неидентифицирани и нерегистрирани движими културни ценности, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
	(2) Вещта, предмет на нарушението по ал. 1, се отнема в полза на държавата.”
По чл. 201 има предложение на Дренска и Велчев – чл. 201,  ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 201, който става чл. 207:
„Чл. 207. (1) Който извършва възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности – национално богатство, без да уведоми министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 30 000 до 50 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 40 000 до 60 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
	(2) Вещта, предмет на нарушението по ал. 1, се отнема в полза на държавата.”
По чл. 202 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 208:
„Чл. 208. Който извършва правни сделки с движими културни ценности, неинвентирани в основния или обменния фонд на съответния музей или с инвентирани в основния или обменния фонд, в нарушение на чл. 114, ал. 2 и 3, се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”
По чл. 203 има предложение от господин Мерджанов и господин Йорданов, подкрепено от комисията.
Има предложение на Дренска и Велчев, което не е подкрепено от комисията – в чл. 203 след „търговска дейност” да се добави „по занятие”. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203, който става чл. 209:
„Чл. 209. На лице, което извършва търговска дейност с движими културни ценности без регистрация по чл. 116, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.”
По чл. 204 комисията подкрепя текста на вносителя и той става чл. 210, като думите „чл. 108” се заменят с „чл. 116”.
По чл. 205 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и той става чл. 211 със следната редакция:
„Чл. 211. На лице, което не изпълни задължение по чл. 117, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.”
По чл. 206 има предложение от господин Мерджанов и господин Йорданов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 206, който става чл. 212:
„Чл. 212. На лице, което извършва търговия с движими културни ценности чрез търг без разрешение на министъра на културата по чл. 120, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.”
По чл. 207 комисията подкрепя текста на вносителя за този член, който става чл. 213, като думите „чл. 112” се заменят с „чл. 120”.
По чл. 208 има предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 208, който става чл. 214:
„Чл. 214. На лице, което организира търг с движими културни ценности без да уведоми министъра на културата по реда на чл. 122, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.”
По чл. 209 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 215, като думите „чл. 115” се заменят с „чл. 123”.
По чл. 210 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 216:
„Чл. 216. Длъжностно лице, което допусне участие на музей на търг без разрешение на министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чилова.
Пленарният ден изтече. 
Като гледам списъка за предстоящите гласувания от 13 февруари, той е впечатляващ, може би ще се наложи утре целия ден да гласуваме.
На второ четене ще се гласува Законопроектът за електронните съобщения; първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Предстоят пет ратификации, след което ще има гласуване на проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия, свързана със Студентския град, ще има гласуване на проекторешения по доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата във влака София – Кардам. Обявено е и гласуване на второ четене на Законопроекта за културното наследство – нещо, което няма да бъде свършено утре.
Съобщенията за заседания на комисиите няма да ги направя, тъй като има пет човека в залата.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч. 
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
			Георги Пирински

Заместник-председатели:

					Любен Корнезов

					Камелия Касабова

Секретари:
			Нина Чилова

			Ясен Попвасилев