Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-03-05

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова.
Секретари: Борис Николов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, предстои ни първо да осъществим две гласувания на първо четене на два законопроекта, след което да продължим с работата по програмата, която приехме.
Преди да пристъпим към гласуванията позволете да направя едно процедурно предложение по реда на ал. 5 на чл. 40, а именно като точка първа в днешното пленарно заседание да продължи и да завърши обсъждането на първо четене на двата законопроекта за изменение на Закона за амнистията и изтърпяване на наказанията. Дискусията вчера не беше приключена, а това е една тема, към която има особено изострено внимание от страна на обществото и смятам, че е редно Народното събрание да приключи дискутирането по въпроса и да гласува законопроекта тази седмица.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 129, против 12, въздържали се 32.
Процедурното предложение е прието.
Преди да пристъпим към гласуване, уважаеми колеги, моля да обърнете внимание на едно съобщение. В 10,45 часа предлагам да прекъснем за няколко минути редовния ход на пленарното заседание. Официален гост на нашата страна днес и утре е председателят на Събранието на Република Македония господин Трайко Веляновски. Той ще направи обръщение към Народното събрание. Както знаете, преди година аз имах възможност да се обърна към Събранието на Република Македония в Скопие по време на моето официално посещение там. Моля всички колеги да бъдат в пленарната зала, за да изслушаме обръщението на председателя на Събранието на Република Македония.
И още едно процедурно предложение - във връзка с подреждането на точките в програмата ни за днешния ден. В точка трета фигурира второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Председателят на комисията господин Мирчев помоли за още малко време, за да се дооформи докладът за второ четене. Комисията се надява това да стане днес, затова предлага точка трета да стане точка седма, която е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. 
Предлагам да гласуваме това разместване – точка седма да стане точка трета, а точка трета – точка седма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 188 народни представители: за 165, против 14, въздържали се 9 народни представители.
Предложението е прието.
И така, уважаеми колеги, пристъпваме към двете гласувания, които ни предстоят.
Първо, подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията с вносител Министерския съвет.
Гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 172 народни представители: за 37, против 52, въздържали се 83.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Има предложение за прегласуване.
Господин Спасов, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Моля да обърнете вниманието върху важността на закона, който току-що гласувахме и да пристъпим към прегласуването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте повторно законопроекта на първо четене.
Гласували 192 народни представители: за 44, против 72, въздържали се 76.
Законопроектът отново не се приема.
Уважаеми колеги, преди да поставя на гласуване законопроекта за изменение на Конституцията, моля да обърнете внимание още веднъж на разпоредбите на чл. 155 от Конституцията, а именно че Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Конституцията с мнозинство 3/4 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Алинея 2 гласи, че ако предложението получи по-малко от 3/4, но не по-малко от 2/3 от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца.
И така, пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вносители Камелия Касабова и група народни представители с дата 28 януари 2009 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 79, против 101, въздържали се 9.
Законопроектът не се приема.
Моля, господин Корнезов да поеме воденето на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, пристъпваме към точка първа от дневния ред: 
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АМНИСТИЯТА И ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АМНИСТИЯ.
Както вече ви е известно, законопроектите са два. Първият е с вносители народните представители Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин, вторият е с вносител Министерският съвет.
Моля да се съобщи на министъра на правосъдието, ако желае да заповяда в пленарната зала. Госпожа Тачева вчера беше тук и присъстваше на разискванията.
Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта?
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искала да ви представя една малко по-различна гледна точка относно Законопроекта за амнистията, внесен от Министерския съвет. Аз, разбира се, уважавам института на амнистията, той е твърде подробно регламентиран и в нашето право и много отдавна познат в правните системи. Без съмнение амнистията е един подходящ инструмент на наказателната политика във всяка държава. (Шум и реплики в залата.) Когато обсъждаме обаче Закона за амнистия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, госпожо Антонова, само за момент! Моля народните представители да седнат на местата си. Разбирам вълнението след това гласуване, но нека вълнението да се пренесе извън залата. Моля за тишина!
Госпожо Антонова, моля продължете.
НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, стигнахме до Закона за амнистията, който е предложен от Министерския съвет. Впрочем, към законите за амнистия мисля, че трябва да имаме един специален подход, защото те също са част от наказателната политика на всяка държава. В настоящия случай ни се предлага да бъдат амнистирани определен вид престъпни деяния като целта на правителствения законопроект, изразена на първо място в мотивите, е облекчаването на съдебната система.
Вярно е, че се предлагат за амнистия деяния, които са многобройни и които обикновено завършват с освобождаване от наказателна отговорност, което без съмнение товари правораздавателната система. Но на мен ми се струва, че този подход – правенето на закон с цел да бъде облекчено или да бъде натоварено определено съсловие или лица не е най-добрия. Още повече, че законът е призван да регулира трайно обществени отношения, а не да въздава или да не въздава привилегии на определена група хора, пък макар и такова високопоставено съсловие като магистратите.
Мисля си, че нашата политика на правене на закони в това Народно събрание, която сме вършили с цел да облекчим съдебната система, не е най-удачна. Веднага ви припомням чл. 280 от Гражданскопроцесуалния кодекс, който с цел да облекчи касационното производство въведе допустимост на касационното обжалване и практически в държавата днес нямаме касационно правораздаване по граждански дела. Аналогичен е примерът със съкратеното съдебно следствие в Наказателнопроцесуалния кодекс, който ред, заедно със споразуменията по наказателни дела, беше призван да облекчи съдебната система. Всеки от нас знае колко присъди, постановени по реда на съдебното следствие, се сблъскват с отношението на обществото към вида и размера на наказанията, което отношение на обществото не е ласкателно, и си мисля, че основателно дразни чувството за справедливост. Ето защо не бих могла да подкрепя подходът да правим закони, за да облекчаваме някого и някои съсловия.
В настоящия Закон за амнистията също е много важно да знаем кръга лица и вида престъпления, които искаме да амнистираме или ни се предлага да бъдат амнистирани. По данни на Върховната касационна прокуратура кръгът лица, които биха били засегнати от Закона за амнистия, са някъде около 35 000 души. Да, вярно, става дума за деяния, които не са с висока степен на обществена опасност. Да, става дума за деяния, които обикновено са на административно наказателно отговорни лица, освободени от наказателна отговорност, но все пак става дума за 35 000 души и мисля, че трябва да държим сметка как този брой лица, осъдени, но амнистирани, ще се отрази върху криминогенната обстановка в страната.
Освен това Законът за амнистия, така, както се предлага от Министерския съвет, съдържа елементи и на помилване и лица, които са осъдени на голям срок лишаване от свобода, ще бъдат освободени от изтърпяване на наказанието над определен размер. А това са лица, осъдени на 20 и повече години затвор. Вие сами си давате сметка каква престъпна дейност са имали тези лица, за да получат такова сериозно наказание, въпреки либералната съдебна политика. Струва ми се, че измежду тези лица освен видни представители на ъндърграунда има и хора, извършили деяния при опасен рецидив. Ако се върнем към науката, която се нарича Криминалистика, а те твърдят, че има възвръщаемост в местата за лишаване от свобода. Всеки пети рецидивист, според науката, отново прави престъпление и се връща в затвора. Това е един допълнителен факт, който влияе върху криминогенната обстановка. 
Като имаме предвид това си мисля, че трябва да решим какво отношение да определим към този законопроект за амнистия. Разбира се, това отношение би могло да бъде изразено и на второ четене в нашата работа.
Мисля си накрая, че текстовете на престъпления, които се предлага да бъдат амнистирани, са твърде внушителни като брой – става дума за над 400 текста от Наказателния кодекс, за които деяния се предлага лицата да бъдат амнистирани. Това също е факт, на който трябва да обърнем внимание. 
Ако съдебната процедура, досъдебното производство по делата по чл. 78а действително товари съдебната система, аз мисля, че Законът за амнистията не е най-удачният подход. Бихме могли още по-успешно и по-резултатно да съставим нова процедура за делата, чиито деяния се предлагат за освобождаване от административнонаказателна отговорност или, както ние казваме, за делата по чл. 78а. Това са съображения, за които аз се надявам, че всеки от нас ще вземе предвид, определяйки своето отношение при гласуването на Законопроекта за амнистията, внесен от Министерския съвет.
Що се касае до другия Законопроект за амнистия, за него важат същите съображения, когато говорим за законите за амнистия въобще и при внимателния подход към тези закони. Специално във втория законопроект за амнистия също ме смущава неговата неопределеност, тъй като ние не знаем кръга лица, които ще бъдат засегнати от този Законопроект за амнистия. И нещо, което е много важно, което е задължително според Закона за нормативните актове – вторият Законопроект за амнистия не ни дава икономически разчети колко би струвало на бюджета едно такова изменение в предлагания закон.
Това е моето становище, колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но аз не можах да разбера примерно Вие ще подкрепите ли законопроекта на Министерския съвет или сте против.
НАДЯ АНТОНОВА: Ако трябва да споделя своето гласуване, аз гласувах „въздържал се” в Правната комисия по двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема колежке Антонова, аз няма да кажа нещо различно. Ще говоря в същия дух, както Вие казахте за този закон. Аз също няма да се съглася да подкрепя този закон в тези части, където, както казахте, осъдени за убийства и особено за рецидивисти.
Аз ще подходя по следния начин: рецидивист идва от думата „рецидив” – латинската дума рецидив. Какво значи това? Че един път имало ли е рецидив, ще има и втори път, ще има и трети път. Един рецидивист не бива да бъде помилван, не бива да бъде амнистиран. Излезе ли в обществото… Вие казахте, че от статистиката от всеки пети един прави отново рецидив. Аз бих казал: в условията на България от пет – шест правят рецидиви след като излязат, правят отново престъпления, даже в повечето случаи още по-тежки престъпления.
Искам да ви кажа, че аз няма да подкрепя този закон в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега, аз разбирам Вашите съображения и в много голяма степен споделям това, което споменавате, така че не схващам докрай като реплика Вашето становище по моето изказване. 
Що се касае до темата рецидив и извършителите на престъпления при условията на рецидив, в нашия Наказателен закон и Наказателнопроцесуалния кодекс си има добре отработени механизми за тези, които са осъдени. Тези лица при определени условия да бъдат освобождавани условно предсрочно от местата за лишаване от свобода. Това е една много добре отработена процедура. Ако това се направи със Закона за амнистия – да бъдат освободени лицата от изтърпяване на част от наказанието, то, колеги, това не е никаква амнистия, това е помилване, а помилването по нашата Конституция се прави от президента на Републиката. Това не е работа на Народното събрание. И ако все пак в закона на Министерския съвет има текстове, които заслужава да бъдат подкрепени, това са два текста – чл. 3 и чл. 4, в които се освобождават от изтърпяване на наказание лица, които са осъдени за едно и също деяние, но в различни периоди от време на много несъразмерни наказания „лишаване от свобода”. Тъй като в нашата държава в последните години – казвам съвсем отговорно – няма солидна и обмислена наказателна политика, текстовете в наказателните кодекси варираха с големи размери на наказание „лишаване от свобода”, до по-скромни размери за едно и също деяние. И така в затвора има лица, осъдени за едно и също нещо на 50 години и на 8 години. Да, тези лица биха могли да бъдат амнистирани, макар и при условията на опасен рецидив, с цел да се уеднакви размерът на наказанието за едно и също престъпление. Но останалото за лицата, осъдени при условия на опасен рецидив, си има форма – условно предсрочно освобождаване. Показал добро поведение, превъзпитал се и прочие – да, може. Но така със закон да помилваме, мисля, че е много дръзко, а и от конституционна гледна точка е твърде спорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Моето становище е, че този Закон за амнистията, внесен от Министерския съвет, е балансиран и справедлив, за разлика от предходен, който отхвърлихме в Комисията по правни въпроси и приехме, че там балансът отсъства. 
Разбира се, че въпросът за държавната милост е много сериозен и е въпрос за това доколко българските граждани могат да съобразят и да приемат една амнистия на фона на неудовлетвореност от работата на правозащитните и правоохранителните органи, с оглед на това, че все по-малко наказания „лишаване от свобода” се постановяват, че всъщност ние като законодатели сме люшнали махалото в единия край като сме дали приоритет на спогодбите, на съкратените производства и на всичко останало, така че като краен резултат хората смятат, че в България няма наказателно правосъдие.
Именно с оглед на тази непремереност и липса на баланс в наказателната политика, която демонстрираме през тези четири години, е много трудно да се приеме и Законът за амнистията. Искам да се присъединя към колежката Антонова, че тук има две категории осъдени лица, по отношение на които задължително трябва да бъде постановен такъв акт от страна на Народното събрание. Това са действително осъдените в периода от 1997 до 2002 г. за така нареченото продължавано престъпление, когато в един период, вместо да се наложи едно общо наказание, се групираха наказанията по американски образец. 
Има хора с няколко деяния, извършени в близък период от време с много високи, несъразмерни наказания „лишаване от свобода”. Те стоят в една килия с хора, които за същите престъпления са получили, да кажем, с десет години по-малко наказание „лишаване от свобода”. Същото е и с хипотезите в чл. 4, където заради последвали наказания хора от една и съща престъпна група, хванати по различно време и съдени в различен период от време, имат наказание между осем и осемнадесет години „лишаване от свобода”. Такъв дисбаланс е много голямо напрежение в самия затвор и между самите осъдени лица. Затова сме длъжни да постановим този акт, за да има тази справедливост, която е необходима и зад вратите на затвора.
Що се касае до останалата цифра на осъдените лица, това е за големия въпрос на чл. 78а. Декриминализираме ли тези деяния поначало и ги обявяваме за простъпки, и не въртим цялата машина на досъдебното производство, така че в края на краищата завършва с административен акт, а сега тук се предлага те да бъдат амнистирани, за да освободим действително досъдебното производство от този баланс или работим със Закон за амнистията? Мисля, че трябва да се върви в двете посоки. Тази амнистия ще реши въпроса частично, но въпросът за Наказателния кодекс, за наказателната политика, за разделянето на деянията на простъпки и тежки престъпления, за създаване на два различни режима на преследване на тези деяния, е задължително. 
Искам да кажа на госпожа Масева, че не е вярно това, че не знаем какви са цифрите. Вие знаете, че в Комисията по правни въпроси ни бяха съобщени колко са хората, които всъщност ще бъдат потребители на тази държавна милост. Това са около 350 човека от така наречения рецидив по 26 и около 60 човека от хората, които са получили наказания… (Реплика от народния представител Елиана Масева.) Около 60, не могат да бъдат с един, но това са цифрите, които ни бяха съобщени от главен комисар Василев и аз смятам, че нямаме основание да не му вярваме. Общо всички останали, които ще бъдат засегнати от амнистията, са 2030. Това са цифрите, които ни бяха съобщени.
Също така искам да кажа, че тази амнистия е своеобразно помилване за част от остатъка на наказанието. За рецидивистите това са шест месеца. Мисля, че шест месеца не е срок, който да превъзпита или да не превъзпита рецидивистите. Те са изтърпели огромната част от наказанието. В края на краищата това е един сигнал, един жест на държавата към тях, че те могат да намерят място в цивилния живот, стига да спазват правилата. Мисля, че един такъв сигнал в рамките на шест месеца е целесъобразен и хуманен и в никакъв случай не нарушава баланса. 
Като заявявам, че ще подкрепя на първо четене този законопроект, отново поставям въпроса за нашата небалансирана наказателна политика, за отсъствието на такава и за това, че тази наша лоша работа се вижда ясно и отчетливо в обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Реплики има ли? Няма.
Обръщам се към вносителите на другия законопроект. Вчера ги нямаше и не са представили законопроекта си. Ако са тук в сградата и желаят, могат да направят това.
Имате думата, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
В Комисията по правата на човека и вероизповеданията моя глас по този законопроект беше „въздържал се”. Сега ще обясня какви са мотивите да не подкрепя законопроекта на правителството. Бих искал да уточня, първо, че става въпрос за амнистиране на около една трета от лишените от свобода в България. Това е един значителен акт за амнистия. 
Първо, вече беше казано от госпожа Николова и госпожа Антонова, че в периода 1997-2002 г. имаше въведена наказателна санкция – натрупване на присъди за всяко извършено престъпление и така се получаваха много големи присъди, което беше справедливо, тъй като тогава имаше увеличена престъпност, която по този начин трябваше да бъде наказвана. 
След това, по време на правителството на НДСВ и ДПС тази санкция беше променена и за няколко извършени престъпления се издаваше една присъда за най-тежкото наказание. Горе-долу така мисля. Това създаде една диспропорция в наказанието. Тоест има различен стандарт за наказване на извършените престъпления.
С тази амнистия ни се предлага да бъде коригирана получената несправедливост спрямо наказаните лица, обаче не ни се предлага да бъде изменен Наказателния кодекс, който да уреди този въпрос. Затова смятам, че, първо, или в най-добрия случай, заедно с амнистията би трябвало да се измени Наказателния кодекс, като там се предвиди точно такава норма, която да решава такива случаи, защото това може да се случи и в бъдеще. Може в бъдеще да се измени размерът на наказанието, но пак ще се окаже, че има извършени престъпления, които са наказани по един стандарт, и следващи, които са наказани по друг стандарт. За да не продължава това по-нататък, смятам, че не е разумно в момента да се дава амнистия, която да изравнява наложените наказания, а след това всичко да продължи по същия начин.
Затова смятам, че, първо, би трябвало да се измени Наказателният кодекс, който да уреди този въпрос, и след това да бъде гласуван Законопроект за амнистия, в съответствие с промяната на Наказателния кодекс.
Това е моето становище и затова се въздържам да подкрепя предложения законопроект на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта? В законопроекта на групата народни представители също има нелеки юридически въпроси.
Господин Атанасов, ако ме чува, да заповяда в пленарната зала, тъй като беше направил заявка за изказване.
Още веднъж се обръщам към народните представители – има ли желаещи да вземат отношение по двата законопроекта? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре в 9,00 ч.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Тези проекти са много. Някои народни представители са направили по няколко проекторешения. За кога ще променяме правилника не ми е много ясно, тъй като остават броени седмици?
Комисията по правни въпроси има доклад.
Господин Стоилов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! В парламента най-голям е интересът към промените в правилника и в Наказателния кодекс. Тук се изявяват много от народните представители. Дано да няма много промени в правилника на Народното събрание до последните седмици на неговата работа.
Има един проект, който е внесен в комисията, свързан със създаването на Комисия за контрол върху Държавна агенция „Национална сигурност”. По останалите, които бяха внесени към момента на заседанието на комисията, има около дузина проекти. Те бяха разгледани на 12 февруари 2009 г.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Мария Капон на 1 февруари 2008 г.
Той предвижда публикуване на въпросите и питанията на народните представители до Министерския съвет или до отделни министри да се публикуват в сайта на Народното събрание в седемдневен срок от постъпването им.
Създава се също нова ал. 7:
 „(7) Писмените отговори от Министерския съвет или от отделни министри на въпроси и питания на народни представители се публикуват в сайта на Народното събрание в седемдневен срок от постъпването им.”
След проведеното гласуване с 3 гласа “за” и 8 гласа “против” Комисията по правни въпроси отхвърля направеното предложение и предлага на народните представители да не го приемат.
Следващият Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен от Димитър Абаджиев на 20 май 2008 г.
В него се предвижда да се създаде нова ал. 10 в чл. 107, свързан с възможността за задържане на народни представители и възбуждане срещу тях на наказателно преследване.
„Чл. 107. (10) В случаите на образувано наказателно производство срещу народен представител Народното събрание взема решение за отстраняване на народния представител от работата на постоянните и временни комисии, на които той е член, до завършване на производството.”
Мисля, че по този въпрос имаше и решение на Конституционния съд, с което се отхвърля такава възможност.
След проведеното гласуване с 11 гласа “против” Комисията по правни въпроси отхвърля направеното предложение и предлага на народните представители да не го приемат.
Следващият Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен от Мария Капон на 1.07.2008 г.
В него в чл. 45, ал. 1 последното изречение се изменя, както следва:
„Общо времето за изказване на независимите народни представители е до 30 минути, но не по-малко от 15 минути, а на отделните независими народни представители – до 5 минути.”
След проведеното гласуване с 3 гласа “за” и 8 гласа “въздържали се” Комисията по правни въпроси отхвърля направеното предложение и предлага на народните представители да не го приемат.
Следващият Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен от Борислав Ралчев и група народни представители на 10 септември 2008 г.
В него се предвижда в чл. 35, ал. 1 след думите „се провеждат” се добавя „във вторник от 14,00 часа до 17 часа, а”, вместо сегашната редакция „от 9 до 14,00 часа”.
Става дума заседания на Народното събрание да се провеждат следобед, на които да се осъществява допълнителен парламентарен контрол.
В чл. 88, ал. 1 след текста „Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях” се добавя „на заседанието всеки вторник, както и”.
В § 3 се създава нов чл. 97м със следното съдържание:
„Чл. 97м. Народното събрание изслушва на заседанията всеки вторник въпросите, питанията и отговорите по тях, свързани с изпълнение на задълженията, произтичащи от европейското членство на Република България.”
След проведеното гласуване с 4 гласа “за” и 7 гласа “въздържали се” Комисията по правни въпроси отхвърля направеното предложение и предлага на народните представители да не го приемат.
Следващият Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен от Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова на 3 декември 2008 г.
В § 1, чл. 40, ал. 4 се създават изречения трето и четвърто със следното съдържание:
„Прието предложение по ал. 3 се включва като последна точка в програмата, освен ако Народното събрание не реши друго. Отхвърлено предложение по ал. 3, което бъде внесено отново за включване в предстоящата програма за следващата седмица, се подлага на гласуване, без да се представя и мотивира от вносителя.”
В § 2, чл. 69 думите „следващата парламентарна сесия” се заменят с думите „един месец от отхвърлянето му”.
Мисля, че тези предложения бяха оттеглени от госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По тях има и гласуване в комисията, която не ги подкрепя.
Следващият Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен от Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов на 10 декември 2008 г.
В чл. 1 от приложение към правилника – Финансови правила по бюджета на Народното събрание – се създава ал. 5:
 „(5) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат средства за Програма „Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание”.”
След проведеното гласуване със 7 гласа “за” и 5 гласа “въздържали се” Комисията по правни въпроси подкрепя направеното предложение и предлага на народните представители да го приемат.
Следващият Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен от Йордан Бакалов и група народни представители на 21 януари 2009 г.
В Глава V, чл. 25 от правилника се създава нова ал. 3 със следния текст:
 „(3) Представители на неправителствени организации имат право да присъстват на заседанията на комисиите, както и да представят свои становища по разглежданите законопроекти, касаещи тяхната дейност.”
Такова предложение е направено също от Надя Антонова, Ваньо Шарков и група народни представители на 21 януари 2009 г
Комисията по правни въпроси подкрепя по принцип предложението, което е направено от Йордан Бакалов и група народни представители, като се приема редакцията, дадена от Надя Антонова, Ваньо Шарков и група народни представители:
„Представители на граждански, синдикални, съсловни и браншови организации по тяхна инициатива, имат право да присъстват на заседанията на комисиите, да представят свои писмени становища и да вземат участие в разискванията по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на режима на достъп до Народното събрание.”
Следващите алинеи се преномерират.
След проведеното гласуване с дванадесет гласа “за” и един глас “въздържал се” Комисията по правни въпроси подкрепи направеното предложение и предлага на народните представители да го приемат.
Направено е предложение за Проект за промяна на Правилника от Лъчезар Тошев на 21 януари 2009 г. в чл. 8, ал.1 и чл. 71, ал.1:
„§1. В Глава Трета, чл. 8, ал. 1 от Правилника се създава нова точка 16 със следния текст:
„16. Организира пропускателния режим в пленарната зала на Народното събрание чрез автоматични електронни пропускателни устройства, отчитащи картите за гласуване на народните представители и служебните карти на служителите при влизане и излизане. Устройствата са свързани със системата за гласуване и отчитат присъствието в залата на народните представители във всеки момент от заседанието.”
§2. В глава VІІ, чл. 71, ал. 1 след текста се добавя ново изречение, което гласи:
“Внесените писмени предложения се публикуват на електронната страница на водещата комисия.”
§3. Преходна разпоредба
Параграф единствен:
“Председателят на Народното събрание в едноседмичен срок от приемането на решението се разпорежда за монтиране на автоматичните електронни пропускателни устройства на входовете на пленарната зала на Народното събрание”.”
След проведеното гласуване с два гласа “за” и единадесет гласа “въздържали се” Комисията по правни въпроси отхвърли направеното предложение и предлага на народните представители да не го приемат.
Последният от проектите за решения е внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 4-и февруари 2009 г.:
„§1. Създава се нова ал. 6 на чл. 38 със следното съдържание:
“(6) Регистрацията и гласуванията (по парламентарни групи и поименно) се публикуват в 7-дневен срок в сайта на Народното събрание”.”
След проведеното гласуване със седем гласа “за” и пет гласа “въздържали се” Комисията по правни въпроси подкрепя направеното предложение и предлага на народните представители да го приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, на балкона са студенти от Софийския университет „Климент Охридски”, Юридическия факултет. Както знаете, от няколко дни тук идват различни групи на обучение. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
Имат думата вносителите.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, през 2008 г. за пореден път съм внесла възможността въпросите и питанията на народни представители до Министерския съвет и до отделни министри да се публикуват на сайта на Народното събрание.
Нещо странно ли ви се вижда в този текст? Ето ги колегите горе, които се надявам много скоро да слязат долу в тази зала. Нещо странно ли има в това питанията и въпросите да са публикувани в сайта? Не да ги разнасяме на едни листи хартия, да ги даваме в избирателните си региони, защото голяма част от тези отговори - и ние го знаем тук, са въпроси в приемните ни, и контрол, който ние оказваме. Какъв проблем има тази публичност? Видно за комисията, господин Янакиев, тази публичност е голям проблем.
Първо, нека да кажем, че администрацията подготвя на министрите тези отговори в писмен вид. Говорим за писмените също. Няма ги на флашка? Няма я възможността да бъдат донесени в Народното събрание освен с подпис и печат с електронен подпис и по модерните начини, така че администрацията на Народното събрание няма да се изкриви, като ги качи на интернет сайта си? Каква е причината - задавам този въпрос и очаквам да ни отговорят тук и сега. Каква е причината да не можем да ги качим в интернет? Това е безобразие! Не знам дали колегите са гледали текста, който ще гласуваме утре! Какъв е проблемът? Нека един да стане от тези осем човека, които са били против, и да ни обясни, да обясни дори на тези, които са сега в залата и знаят, че най-бързия начин за прозрачност се нарича интернет?
Колеги, извинявайте, ако „Атака” преди три години и половина ни обясняваше, че за да имаме уайърлес в тази зала, така както в момента имаме и го ползват някои от народните представители едва ли не било конспиративно желание и тука някаква информация ще тече по начин, по който не трябва... Ние сме публичен орган, какво по-публично от това извън реалния документ, който Вие, господин председател също тук ни давате в петък - отговори на министрите, да бъдат качени в интернет? Днес сте в мнозинство и кой знае колко въпроси не задавате, но утре, когато сте в опозиция сигурно ще бъдете, така, както сте били досега, един от най-важните контролни елементи на опозицията. Тогава няма да ви се случи да пишете въпрос и някой да ви каже горе в Правния отдел: Знаете ли, на Ваш колега вече са му отговорили, ама Вие как не знаете? 
Гражданите няма как да знаят на кой колега къде му е отговорено. Аз апелирам да получим отговори както от Правната комисия, защо има 8 гласа против да бъдат публикувани въпросите...
Няма нужда от кой знае какво представяне, господин председател, на предложението ми. Мисля, че всички знаем как работят и европейските институции, и българските институции, които би трябвало да приличат на европейските. Нека да започнем от нас Винаги съм апелирала в тази зала да започнем от себе си. И какво се оказва – че в края на мандата, на четвъртата година след като отлежават едни такива текстове, след като всеки път биват отхвърляни, за пореден път този текст е отхвърлен? Хубаво е тези осем гласа да ги знаем поименно, защото утре при гласуването ще ги знаем още веднъж с разпечатка тук, в народното събрание. Кой има интерес от това отговорите по сигнали в приемните на народни представители, без значение дали отляво или отдясно, да не се публикуват на интернет страницата на Народното събрание? Няма технически проблем, който да може да обясни на българските граждани защо това не трябва да се случи. 
Искам да ви кажа, че в тази битка от 2005 ОДС я водим с няколко колеги, един от тях вече не е в тази зала – Филип Димитров; с Мартин Димитров, Иван Сотиров водим тази битка, за да може наистина всичко да е публично и прозрачно. Това се случва на час по лъжичка. Трябва да разберем, че първо трябва да променим себе си, всичко започва от нас. После ще имаме тези изисквания отвън, извън жълтите павета. Много лесно се говори, но когато опре до действия, тези действия ще трябва и ще се наложи да ги направите утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Банкова, да представите вашия проект.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Колеги, все повече се налага изискването работата на народните представители, позициите, които заемат, да бъдат публични. Все повече се налага необходимостта народните представители да дават отчет пред гражданите каква позиция са заели по даден проблем, за да може хората да са убедени, че тези, които са изпратили в Народното събрание, работят за техните интереси, а не в името на чужди интереси, в името на олигархията, в името на мафии и т.н.
Това, което предлагаме с колегата Минчо Христов, се състои в следното – всички гласувания на народните представители по всички проблеми, които се дебатират тук, в 7-дневен срок да се качват на Интернет. За да ви убедя да подкрепите това предложение, ще ви кажа, че това е европейска практика във всички европейски страни. 
Ще ви кажа и още нещо. Много често, заради конюнктурни и партийни интереси, някои колеги едно говорят пред медиите и на срещи със свои избиратели, но гласуват точно обратното в пленарната зала. Точно в тези случаи ние сме длъжни да бъдем прозрачни с позициите, които заемаме пред българските граждани.
Защо предлагаме, още веднъж повтарям това – защо правим това предложение? В днешната преса прочетох нещо, което е много тревожно, да не употребя другата дума „скандално”, колеги от управляващата коалиция имат намерение да върнат заплащането в бордовете. Спомняте ли си преди време, че с много усилия парламентът прие, между другото, това беше предложение на народния представител Минчо Христов и мое, заплащането в бордовете да отпадне? Защото не е морално заместник-министри, държавни чиновници да вземат на месец по стотици, по хиляди левове допълнително възнаграждение. Когато дебатирахме, аз дадох пример с един заместник-министър от БСП, който беше взел 104 000 лв. Не е морално, особено в днешно време, когато сме в толкова затруднено положение, отново да връщаме привилегиите на чиновническата каста. Разтревожена съм от това, което прочетох в днешните медии, че управляващата коалиция има намерение да върне това заплащане. Срамно, скандално, недостойно! Срамувам се от това предложение!
Ето защо е много важно, ако, не дай Боже, това предложение влезе в пленарната зала, българските граждани да имат възможност да чуят кой от техните избраници е подкрепил тази скандална идея.
Когато дебатирахме с вас предложението, което направих за наказателна отговорност за тези, които отнемат жилища на български граждани с цел подправяне на документи...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това ли е темата за обсъждане?
СТЕЛА БАНКОВА: Да, аз мотивирам защо, когато предложихме да има наказателна отговорност за тези, които отнемат чрез документна измама жилищата на българските граждани, вие го отхвърлихте, колеги. Аз искам българските граждани да знаят кои от депутатите са застанали на страната на жилищната мафия.
Изключително важно е, за да бъдем честни и почтени пред хората, да им дадем възможност да имат допир и да се осведомяват как техните народни избраници гласуват. Много по-важно е да видят как гласуваме, а не какво им говорим на партийни сбирки.
Затова предлагам да се приеме това разумно предложение. Ще спечелим, ако намерим морална сила в себе си да позволим да допуснем хората да имат възможност да ни преценяват, ако щете дори, да ни контролират, като са информирани за начина, по който гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да се изкажат?
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Почитаеми народни представители, проблемът с гласуването в Народното събрание с чужди карти е един проблем, който съществува от Великото Народно събрание, но не прави изключение и в Четиридесетото Народно събрание, за съжаление. Това е нещо нередно, което в крайна сметка се отразява, като се руинира подкрепата в обществото за Народното събрание. Това е вредно за нашата демокрация.
От друга страна, народните представители са хора и всеки може да бъде изкушен, и виждаме, че това практика и в Четиридесетото Народно събрание. Затова предлагам да се направи такава система, която да не допуска гласуването с чужди карти. Това е възможно. Има различни системи - някои са много съвършени, които използват пръстови отпечатъци и прочие. Предлагам нещо по-просто, което вече съществува и е въведено. В редица асамблеи – мога да дам пример с Парламентарната асамблея на Западноевропейския съюз, където е бил и господин Пирински, и господин Чачев, и други колеги, където на входовете на пленарната зала има електронно-пропускателно устройство и когато съответният депутат влиза в залата, той не може да влезе, ако не докосне картата до това устройство, която го пропуска. След това, за да излезе, също трябва да използва картата през това устройство. По този начин не може да бъде оставена карта в пленарната зала, с която някой друг да гласува. Това е нещо, което съществува там.
В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа например картите, които се използват за гласуване, също са и пропуски. Там, освен залата се включва и част от кулоарите, където стоят народните представители и те имат достъп до тази част от кулоарите, но не до цялото фоайе на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Така че, това е европейска практика, която вече е въведена. Какъв е проблемът да бъде въведена и у нас, така че да забравим за този проблем и това да доведе в крайна сметка до повишаване на уважението в обществото към Народното събрание? Хората в България избират своите народните представители и очакват от тях те да покриват с поведението си, с държанието си очакванията на своите избиратели.
Ето защо съм внесъл предложение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в чл. 8, ал. 1 да се създаде нова т. 16, която беше представена и от председателя на Комисията по правни въпроси. Тя регламентира как точно да бъде регламентиран този пропускателен режим в пленарната зала на Народното събрание и гласи - организира пропускателния режим в пленарната зала на Народното събрание чрез автоматични електронни пропускателни устройства, отчитащи картите за гласуване на народните представители и служебните карти на служителите на Народното събрание при влизане и излизане. Устройствата са свързани със системата за гласуване и отчитат присъствието в залата на народните представители във всеки момент от заседанието.
Тази точка е свързана с една преходна разпоредба, която разпорежда председателят на Народното събрание в едноседмичен срок от приемането на решението да се разпореди за монтиране на автоматичните електронни пропускателни устройства на входовете на пленарната зала на Народното събрание. Защо трябва да чакаме следващото Народно събрание да решава този въпрос, когато той може да бъде решен днес? Това е моят аргумент за това предложение.
Следващото предложение, което съм внесъл със същия проект за решение, се отнася до чл. 71, ал. 1, където се уреждат писмените предложения между първо и второ четене по приетите на първо четене законопроекти. Предложението е внесените писмени предложения да се публикуват на електронната страница на водещата комисия. Това е много лесно и много полезно за самите народни представители, но и за всички, които желаят да следят заседанието на комисията или да участват в него. 
Както беше предложено в една предишна поправка на правилника, докладвана тук от госпожа Антонова и господин Шарков, която съм подписал и аз, в крайна сметка експертите - представители на неправителствени организации и други граждани, които присъстват на заседанията на комисията, трябва да могат да участват пълноценно и да правят своите предложения, да могат да представят и становища. Но затова трябва да знаят какви предложения вече са внесени, за да могат преди да дойдат на заседанието, да се подготвят.
Затова предлагам внесените писмени предложения да бъдат публикувани на страницата на комисията. Всяка комисия има страница и това много лесно може да бъде организирано. Това са мотивите ми, господин председателю, да предложа този проект за решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли други народни представители, желаещи да представят своите проекти?
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми млади колеги! Нашият проект е датиран от 10 септември 2008 г. Той съдържа онези промени в правилника, които да позволят, щото във вторник след обяд да има пленарно заседание, което да бъде съвсем целенасочено. Това е периодът, в който излезе Юлският доклад с огромно значение за българската държава; това е периодът, в който излезе така нареченият екшън план на правителството. Очевидно от най-добри намерения ние предложихме всеки вторник на вниманието на народните представители да бъде графикът по изпълнението на екшън плана.
Нали разбирате, че в последните години много често се озоваваме в положението да бъдем изненадвани и то накрая, и то отзад-напред. Намеренията ни бяха съвсем чистосърдечни, съвсем добронамерени, съвсем градивни. Знам, че сега не е м. септември и предоставям на вниманието на народните представители да решат дали действията по екшън плана са необходими и в настоящия момент, дали знанието кое кога, докога се прави и дали се изпълняват отделните графици и решения по съдържателната им част е актуално, моят отговор е да, затова ви приканвам да подкрепите този проект, за да не бъдем изненадани отново по същия начин, както досега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Предложението, което Парламентарната група на Обединените демократични сили е внесла за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е за промяна в Глава пета, чл. 25 от правилника, където се създава нова ал. 3 със следния текст:
	„(3) Представители на неправителствени организации имат право да присъстват на заседанията на комисиите, както и да представят свои становища по разглежданите законопроекти, касаещи тяхната дейност.”
Уважаеми колеги, направихме предложението с ясното съзнание, че голяма част от комисиите работят по този начин – канят се различни неправителствени организации, когато има заявено желание от тяхна страна. Единственото, което добавяме тук, е, че те могат да представят свои становища по законопроекти, касаещи тяхната дейност.
Може би тук е моментът да благодаря на Комисията по правни въпроси, както и на госпожа Антонова, която също имаше такова предложение. То допълни отчасти и нашето предложение – не само неправителствени, но и граждански организации да имат това право.
След като предложението беше прието в Комисията по правни въпроси, с госпожа Антонова допълнихме текста. Смятам, че на практика това дава възможност на всички неправителствени организации, които наистина са заинтересовани как тече законодателният процес по отношение на тяхната дейност, да присъстват и представят свои становища на заседанията на комисиите. Това не само ще гарантира по-голяма прозрачност в работата на Народното събрание, но смятам, че ще гарантира по-голямо участие на неправителствените, гражданските и други организации при решаването на въпроси от национално значение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А трябва ли да са регистрирани тези граждански организации?
ВАНЬО ШАРКОВ: Разбира се, иначе те не са граждански, а нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да представят своите проекти, които са общо 12? Няма.
Приключваме с представянето.
Започваме дискусиите.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател. Използвам правото си да дам становище по другите текстове и да кажа, че има много разумни предложения, дадени от колегите за промени в правилника. 
Ще започна подред. Представих ви първото, което е мое.
Второто предложение на господин Абаджиев, за съжаление той не е тук днес, за да го представи, е следното. Всички народни представители, срещу които има възбудено наказателно преследване, в случай на образувано такова преследване, Народното събрание да вземе решение за отстраняване на народния представител от работата на постоянни и временни комисии, на които той е член, до завършване на производството. Знаем, бяхме свидетели как през последните няколко години човек – наш колега, който беше преследван за педофилство, даваше акъл и предложения какво да се случи. Нека да казваме нещата такива, каквито са!
Третият проект за решение е внесен от мое име, но участват и независимите народни представители. Петнайсетте минути време, което ни се полага, при положение че ние сме повече, отколкото една парламентарна група, за трима народни представители до пет минути, е недостатъчно. Тук трябва да благодарим на председателството, че винаги е намирало начин как да си поделим тези 15 минути по две-три минути, за да има повече изказвания. Тези 15 минути са изключително недостатъчни и предлагаме да станат 30 минути. 
Разбира се, предложението не е прието. Тук има обясними факти. Нормално е, че когато има политически партии, независимо че някои от нас са били изхвърлени с цялата си партия от определена група, но така или иначе е нормално, че предложението не е подкрепено. Имам разбиране към този текст. Независимо от това смятам, че в парламентаризма винаги може да се намери начин как да използваме максимално времето си.
По т. 4 смятам, че предложението на Българска нова демокрация е много добро. Ако имаше ефективен контрол върху Плана за действие, може би нямаше да сме свидетели на злоупотребите, които се правят дори и с този План за действие. Може би нямаше да сме свидетели и на произшествието, до което достигна България – да ни бъдат спрени фондовете. Опитът и капацитетът на опозицията трябва да бъдат използвани. А контролът е начинът, по който може да бъде използван този опит. Разбира се, и това предложение не е прието.
Има едно много разумно предложение на колегите Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов и благодаря на комисията, че е прието. Това предложение е да има Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание и да има залегнал бюджет за тях. Виждам тук госпожа Антонова и мисля, че ние ще сме първите в Комисията по бюджети финанси, говорейки за проектобюджета дори в последните месеци от работата на това Народно събрание, да се заложи такъв бюджет за следващата година. При последните изменения на Конституцията ние поне сами си определяме бюджета.
Стигам до т. 7, за да кажа, че така е в много от комисиите. Такава е също Комисията по бюджет и финанси. Ние сами уведомяваме неправителствените организации, защото работим с тях по редица текстове. Работим с асоциации, браншови организации. Много е труден понякога достъпът до Народното събрание. Всички сме били свидетели, че комисията понякога чака половин час - 40 минути, защото достъпът до другата сграда е затруднен заради едното гише. Понякога се случва в сряда и в четвъртък да има опашка, където хората чакат по 40-50 минути, много пъти се чакат и докладчици от самите министерства. Поне на нас в Комисията по бюджет и финанси това ни се е случвало. Затова моята препоръка е освен включването в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, господин председател, Вие като председател да направите така, че организационно да се подобри достъпът до Народното събрание и той да е много по-ефективен. 
Тук ще отида на един от най-важните проекти – този на господин Тошев, който аз наричам винаги три в едно, а не две в едно. Тази карта, която виждате – ще я оставя веднага пак, даже позволява в залата да се използват някакви други трикове. Много колеги я обръщат - ако те снимат случайно от „168 часа”, да се окаже може би, че не се знае кое е името. Тази карта може да е три в едно. Това предлага господин Тошев и групата на ОДС. Тоест това да е входен и изходен режим на влизането в Народното събрание, това да е и регистрационен режим, след като имаме тези устройства. 
В България в момента има доста сериозни фирми, които са направили разни информационни системи – казвам го напълно на шега - и които могат много бързо да направят такава система на входа и изхода на Народното събрание. Тази карта да бъде и регистрационна. Тогава на пултовете, които виждате в момента в залата, отгоре те се виждат много добре, няма да има всичките тези карти. За да излезе народният представител, трябва да мине през регистрационен режим. 
Пак казвам, трябва да започнем от нас самите, ако се борим институцията да има по-висок имидж, ако се борим наистина да променим правилата в държавата. Аз си мисля, че в тази зала, независимо какво се говори, има повече държавници, отколкото изглежда. Ние трябва да започнем от себе си. И в интернет сайта, както е в Европейския парламент, по всяко време да знаеш кой къде е присъствал и какво е правил. Благодаря ви, колеги. 
Смятам, че много от предложенията са изключително разумни и трябва да бъдат подкрепени. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Изказване. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Казак е преди Вас, госпожо Антонова.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Отстъпвам реда си на дамата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както решите – дамата винаги има предимство. Ето, господин Казак е кавалер. 
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател, за дадената дума. 
Благодаря и на господин Четин Казак за кавалерството, с което ми предостави възможността да говоря преди него. Това е характерна черта на членовете на Комисията по правни въпроси и неговото поведение не е изключение. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Френски възпитаник.
НАДЯ АНТОНОВА: Естествено, и български възпитаник преди това. Мисля, че това определя доброто му поведение. 
Уважаеми колеги, уважаеми колеги от нашия факултет на Софийския университет! Аз бих взела становище по направените предложения за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но преди това си позволявам да засегна няколко принципни въпроса.
Да, голяма част от тези предложения не са приети от Комисията по правни въпроси. Надявам се, че в моето изказване ще намерите част от отговорите защо. Преди това обаче, скъпи колеги, изказали се преди мен и представили своите законопроекти, мисля си, че тонът на самобичуване, който се налага в тази зала по време на този дебат, и тонът на изключителна укоримост, насаждана към поведението на парламента като цяло, не са най-добрите. 
Освен това, когато публично и в израз на мазохизъм вероятно, извинете ме, непрекъснато ругаем парламента и въвеждаме темата гласуване с чужди карти, струва ми се, че това е израз на известен личен комплекс. Много моля този личен комплекс да не се натрапва върху работата на целия парламент, на другите народни представители. Гласуването с чужди карти на закони и на решения е сериозен проблем, но това създава впечатлението, че само гласуването на закона е законодателният процес. Дълбоко погрешно и дълбоко невярно, и то пред тези колеги, които са дошли да наблюдават именно законодателния процес. 
Вярно ли е, че този народен представител, който в момента на гласуването взема решение как да гласува, постъпва несериозно? В момента на гласуването ли вземаме решение как да гласуваме, колеги? Или приемането на закони е сложен процес, който започва от внасянето на законопроекта, минава през работата на работни групи, през работата на комисии, през обсъждания в парламентарни групи и най-накрая стигаме до гласуване. Някой да ни натрапва тук, че ние гласуваме както ни хрумне и както ни падне - не постъпва добре първо спрямо себе си и тази политическа сила, която представлява. 
Ние в БСП не постъпваме така. В БСП обсъждаме законопроектите по целия законодателен процес, предвиден в законите и в Конституцията. Накрая гласуваме напълно осъзнато. От БСП не вземаме решения - ей сега, в този момент ще подкрепя законопроекта, а в следващия момент ще направя обратното. Не, при нас това е осъзната позиция, изградена в един дълъг процес, наречен законодателен. Който гласува както му хрумне нека да спори за гласуването с чужди карти. Но това да се натрапва като главен проблем на парламента просто не съм съгласна, имайки предвид някакви тук предизборни настроения и риторики.
Хайде сега да говорим за промените в правилника. 
Точка 1 - предложението на госпожа Капон писмените отговори от Министерския съвет на въпросите и питанията на народните представители да се публикуват в сайта на Народното събрание.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Или от отделни министри!
НАДЯ АНТОНОВА: Или от отделни министри. Като се вземе предвид естеството на въпросите и на питанията и като се вземе предвид, че те обикновено засягат частни въпроси и случаи, аз бих искала да чуя от вносителя как този текст кореспондира с правото на защита на личните права на гражданите. Много от гражданите, наши избиратели, не са склонни, уважаеми колеги, техните лични проблеми да бъдат огласявани. Това е част от основанието ние да искаме отговорите да бъдат писмени. Нещата са твърде деликатни.
Дайте един разумен текст, който да балансира и правото на защита на личната свобода, и правото на конфиденциална информация - тази публичност, за която Вие настоявате. Ние подкрепяме публичността, разбира се, прозрачността, но всичкото е въпрос на мяра. Прехвърли ли се мярата, поведението се превръща в неговия антипод. Дайте един текст, който да балансира и защитата на личността срещу злоупотреба с неговите проблеми. Дайте го текста. Ние смятаме, че не е балансиран. Даже като че ли нарушаваме Конституцията, ако се съгласим с това. По принцип, пак подчертавам, да, ние поддържаме публичността, прозрачността, постъпваме и работим по този начин.
По отношение на т. 2, предложението на господин Димитър Абаджиев – в случаите на образувано наказателно производство срещу народен представител Народното събрание взема решение за отстраняване на народния представител от работата на постоянните и временни комисии, на които той е член, до завършване на производството. 
Уважаеми колеги вносители на този текст, сигурно ще си спомните или ще проверите, че в 36-то Народно събрание и неговия Правилник за организацията и дейността е имало същият текст. Този текст обаче е атакуван пред Конституционния съд, който с Решение № 10 от 27 юли 1992 г. се е произнесъл, че народният представител не може да бъде препятстван от участие в комисии и заседания на Народното събрание, когато срещу него има повдигнато или образувано наказателно производство. Това не е достатъчно основание, че срещу някого е повдигнато и образувано наказателно производство, за да бъде отстранен. 
Проблемът се свързва с мярката за неотклонение. Ако на този народен представител мярката му за неотклонение е домашен арест или задържане под стража, само тогава е възможно, казва Конституционният съд, той да бъде отстранен от работата на постоянните и временните комисии. Основателно и напълно законосъобразно се произнася Конституционният съд, доколкото, разбира се, аз имам право на преценка. Юридически погледнато е точно така, защото човек е невинен до доказване на противното.
Тук се споменават народни представители, на които е бил снет имунитетът. Да, на 9 души народни представители от това Народно събрание ние снехме имунитета и срещу тях беше повдигнато обвинение, досъдебно производство, съдебни присъди. Всичките бяха оправдани, с изключение на един. 
Нашият Иван Даков, от БСП, беше оправдан по две обвинения. Три съдебни инстанции! Нашият Стоян Проданов, от БСП, също беше оправдан. Означаваше ли, че тези пълноценни колеги три години, докато траят съдебните процедури, няма да участват в работата на комисиите? Зад тези хора има избиратели и тези избиратели няма да имат своето представителство в парламента, само защото им било повдигнато обвинение?! Този въпрос кой е виновен и откога става виновен е решен преди 5 хиляди години в Европа по римското право и до днес е така. Докато няма присъда, си невинен. Не можем да пречим на тези хора. 
По отношение на предложението, което сме направили аз и колегата Ваньо Шарков, за възможността на представителите на граждански, синдикални, съсловни и браншови организации да присъстват на работата на постоянните комисии – да, те винаги са могли да правят това и досега. Такава възможност правилникът предоставяше и на гражданите, независимо дали са групирани или дали са обединени по някакъв признак.
Тук председателстващият парламента проф. Корнезов попита колегата Шарков тези организации следва ли да бъдат регистрирани. Не, господин професоре. Ние с колегата Шарков смятаме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той тъкмо обратното каза.
НАДЯ АНТОНОВА: Не, не е казал! Аз следя внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А-а, каза „само ако са регистрирани”…
НАДЯ АНТОНОВА: Господин професоре, Вие искате да внесете смут между вносителите.
Не, господин Шарков, няма как да Ви е отговорил така, защото ние много добре обсъдихме с него въпроса. Нашата цел беше: не е необходимо организациите на гражданите да бъдат регистрирани и да бъдат правосубектни, да бъдат юридически лица. Достатъчно е да бъдат обединени на някакъв принцип, за да могат да присъстват на работата на постоянните и временните комисии на парламента като целта е мобилност. Прави се инициативен комитет по важен, наболял въпрос. Няма нужда да се извървява сложната процедура или досадната процедура по съдебна регистрация. Да, всеки може да дойде, това ни е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, дойде и каже: „Аз представлявам еди-кой си”, а пък представлява само себе си.
НАДЯ АНТОНОВА: Ама, това не е недостатък на закона, господин професоре. Това е недостатък на неговото приложение. След като има граждани, които са склонни да не прилагат точно закона и да пишат протоколи, че представляват някого си, то тази опасност няма да бъде избегната и при съдебната регистрация. Както знаете, съдът пак работи по документи, така както и парламентът.
Уважаеми колеги, в заключение аз бих помолила всеки от вас, когато утре гласуваме тези проекти за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подкрепи Правната комисия и да гласува според предложенията, които тя прави, за приемане на тези проекторешения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има три реплики.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Моята реплика към госпожа Антонова е свързана с питанията, с въпросите, които се отправят в Народното събрание. Те не са лична информация. Те са публични. Дори мога да ви кажа, че тези, които се задават писмено и се получават писмени отговори стават част от стенограмата в деня, в който се връчва отговорът. Така е, господин Корнезов. Не може да се пледира за това, че те са част от някаква лична информация. Те не са защитени от Закона за защита на личните данни, защото не са такива. Това е публична процедура.
От друга страна, ако има някакви много деликатни случаи, Вие имате възможност директно да се обърнете към съответния министър, а не по процедурата на публично питане или публично зададен въпрос. Това е съвсем различен случай, така че смятам, че не сте права да твърдите, че трябва да бъдат защитени отговорите и въпросите, които се задават писмено и се отговаря писмено от съответните министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, заповядайте, имате думата за реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Антонова, имаме право на два устни въпроса на седмица, всичко останало са писмени. Вие знаете по-добре от мен, защото сте по-дълги години в политиката, в една приемна най-малко на седмица има 6-7 въпроса. Ти винаги отсяваш кои от тях правиш публични и това са тези, които имат по-широк обществен характер. С това ще се съглася.
Знаете ли, в питанията и въпросите, които задаваме писмено няма никаква интимна информация? В тях обикновено гражданите споделят проблем с дадена администрация и последната инстанция, на която идват, е народният представител. Както се казва, те са писали до всякъде, за да получат тази информация.
Аз съм категорична, че писмените въпроси, че трябва да бъдат, както в Европейския парламент – писмените въпроси там са по този начин. Виждам колегата Казак тук, колегата Лъчезар Тошев – има достатъчно колеги, които знаят как работи Европейския парламент.
Що се отнася до гласуването – знаете ли, аз разбирам проблема на БСП? Разбирам проблема на мнозинството, когато говорим за гласуване с чужди карти. Разбирам го и затова, че много дълги години е наслагван като проблем в обществото, но то е проблем. 
И Ви казвам нещо лично в случая – децата ни, тези, които са бъдещето, те дори знаят какво се случва тук. Вижте, в залата в момента сме около 35 човека. Аз знам процеса и не е необходимо точно на мен да го обяснявате като парламентарист. Процесът е различен, но какво ще говорим за флумастерите? Всички сме ги видели. Вие казвате, че групата е толкова добре подготвена по законите, знаят всичко, но това се нарича „волтинг лист”. Този лист се раздава на колегите. Може да се прави и се прави във всички парламенти. Но някой да стои и да показва зелено и червено, за да знаят как да гласуват тук, това, ако Вие наричате по-добра информираност, прощавайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Д-р Георгиев, заповядайте за трета реплика.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Колежке, моята реплика е по първата част на Вашето изказване. Колежката Капон засегна въпроса за гласуването. Даже моето ще се превърне в един вид „предложение”, ако го приемете, за изменение на Правилника.
Вие казахте, че всички законопроекти вие ги обсъждате в БСП и минавали през съответните работни групи и комисии – ами, аз предлагам, колеги, тогава, след като няма да се участва, за вас това е нормално, както се казва, 35 човека да обсъждаме и гласуваме законопроекти, всяка политическа сила да си излъчи определени хора. Да кажем, вие сте 80 човека – 10 човека да държат картите, тук са 30 човека – да излъчат 3, някъде са 20… Точно тези хора – десятници, ще ги оставим в залата и те ще гласуват с всички карти. (Реплики.)
Погледнете сериозно! Ако трябва, дайте това да го гласуваме и да го приемем като промяна в Правилника. Събранието е точно за това – тук да има поне кворум, мнозинство, за да се вземе наистина адекватно отношение по въпросите, по законите, които приемаме. 
Не е тайна, уважаеми колеги, че тук в момента се приемат закони, които са, ако използвам една модерна дума – кич, или несъстоятелни. Като последен пример ще ви посоча Закона за културното наследство. Този закон няма да мине много време – най-много месец след влизането му и ще предизвика бум, ще предизвика неща, които ще се отчетат като грешки, но ще бъде късно. Затова ви казах – дайте да приемем тогава това предложение – да си излъчим десятници и да участват само те в обсъждането и гласуването, тъй като ние знаем какво става по неведоми пътища. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това предложение го правите официално – добре, ще го подложим на гласуване, докторе. (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, госпожо Антонова, имате право на дуплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега Тошев, Вашата реплика всъщност не беше реплика на моето изказване. Това е реплика на предложението на госпожа Капон за изменение на Правилника. Тя иска отговорите да бъдат публикувани в Интернет, Вие твърдите че те намират място в стенограмите на Народното събрание, което също е в Интернет, така че репликата е към нейното предложение.
Що се касае до работата в приемната на народните представители, аз определено твърдя, че има въпроси, които хората поставят и те не бива да бъдат публично огласени. 
По отношение на останалите реплики аз бих искала да кажа, че комплексът на отделни народни представители е твърде силен и е много амбициозно да искаме да се преборим с него. 
Аз благодаря, че някой се опитва да разбира БСП и групата на Коалиция за България. Молбата ми е: нямаме нужда от такова близко разбиране вдясно. Ние нашите проблеми си ги знаем и се опитваме да се справяме с тях.
Що се касае до такива екзотични предложения като на д р Георгиев, мисля си, че той имаше три години и половина да направи такова предложение по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И да го прави в края на мандата и пред публика говори за нещо друго. 
И пак казвам: не е добър тон да се ругае работата на парламента. Не е добър тон за този, който го прави, защото това не показва високи нравствени качества, високи професионални умения. Пак казвам, че това е израз на комплекс, който не подкрепя и самия комплексиран. И тук да се правят изявления от трибуната на Народното събрание, че се приемат закони кич – ами, вижте, като се приемат закони кич, защо бе, колега, не си аргументирахте Вие отрицателния вот по този закон? Защо мълчахте като смятате, че законът е кич? (Шум и реплики.)
И понеже най-лесно е да ругаем колективния орган, хайде да се включим сега в тази битка. (Реплики от дясно.)
Аз предлагам Народното събрание да даде пример на поведение. На поведение, а не на приказки! Тук сме намерили публика и хайде сега ще се ругаем. (Реплики на народния представител Георги Георгиев.)
Аз предлагам да си четем Библията, ако обичаме. В Библията е казано, че по делата ще ги познаете, по делата, а не по приказките, които се разказват тук, анекдотите и ругаенето пред публика. Така преценява българският народ – кой какви принципи има, кой какво поведение има, кой от кои избиратели е влязъл в парламента и кой колко политически партии и групи е сменил. По делата ще ги познаете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Казак. Ще Ви помоля обаче да се съобразите, защото в 10,45 ч. очакваме председателя на Събранието на Македония. Имате, предполагам, 7-8 минути.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Няма да отнемам ценното време на Народното събрание. Мисля, че общо взето тезите са ясни. Основната теза, която застъпвам във връзка с всичките внесени предложения за изменения на правилника, е, че за съжаление вече в началото на м. март ми се струва малко късно да правим каквито и да е промени в правилника. Тоест ефектът от тях ще бъде почти нулев в оставащото време на дейност на сегашното Народно събрание. Струва ми се почти излишно упражнение да се занимаваме в края на мандата с някакви сериозни промени в правилника. Те трябваше да бъдат приети много по-рано, за да има възможност да се почувства резултатът от тяхното действие. 
И все пак, естествено че има добри предложения, има и такива, които не са толкова добри. Аз мисля, че основното нещо, което се налага като извод от голяма част от предложенията, е, че ние продължаваме да търсим начини и средства да се харесаме на този или на онзи, най-вече на медиите, чрез предложения, които по никакъв начин не допринасят за повдигане на авторитета и имиджа на Народното събрание, въпреки че се претендира, че точно това се цели. Аз мисля, че Народното събрание има рядката способност или заслугата в последните 20 години да се превърне в най-мазохистично настроената институция, която е готова винаги да си посипе главата с пепел само и само определени хора да се харесат на избирателите, на медиите и т.н. Резултатът от цялата тази тенденция, цялата тази традиция е, че Народното събрание продължава да бъде с най-ниския рейтинг и все повече и повече дейността, функцията, статутът народен представител става непрестижна и не се ползва със съответното уважение, което не означава обаче, че броят на желаещите да станат народни представители намалява. Това е парадоксът – че, от една страна, всички плюят депутатите, всички критикуват Народното събрание като институция, обаче когато дойдат изборите, всеки иска да става депутат. Това е парадоксът в българската действителност.
Искам да изкажа становище по някои от внесените предложения. Естествено подкрепям по принцип всички онези предложения, които целят създаване на по-голяма прозрачност в работата на Народното събрание. Аз лично мисля, че е крайно време новите технологии да се използват. Например в Интернет да се излъчват директно – онлайн, пленарните заседания. Всички виждаме как по принцип отсреща има работеща камера на Българската национална телевизия, която снима непрекъснато. Какво пречи картината от тази камера да се излъчва директно в Интернет на страницата на Народното събрание, така както това е практика в други европейски парламенти и в други институции в Европа? По този начин журналистите, които така или иначе в момента стоят в Народното събрание и следят неговата работа, може би няма да има нужда тогава да идват специално тук, за да следят дебатите в пленарната зала, а от своите редакции могат чрез Интернет да следят и да отразяват работата на Народното събрание, без да им се налага да идват тук физически. 
По отношение на предложението за допускане до заседанията на комисиите на представители на неправителствени организации. Аз не виждам в досегашната практика да е имал проблем който и да е – било гражданин, било представител на някаква организация, да присъства и дори да изказва своето мнение и да защитава позицията на организацията – браншова, синдикална или неправителствена. Тук са председатели на някои водещи комисии, като например Комисията по труда и социалната политика, те ще потвърдят, че когато се обсъждат важни законопроекти в социалната политика, присъстват представители на синдикатите и други заинтересовани страни. Но както и да е. Ако желаем да се разпише по-детайлно тази възможност, нека да го направим. 
За мен основният проблем, уважаеми колеги, и това, което трябва да се направи в следващото Народно събрание, е да се намери адекватен механизъм, първо, да се повиши демократизмът в самоуправлението на делата в Народното събрание. Тоест онова предложение, което бях внесъл за по-широко участие на народните представители във вземането на конкретни решения по отношение администрирането на Народното събрание. Това е нещото, което трябва да се направи, ако искаме то да работи по-ефективно. Трябва да се вземат мерки за повишаване на административния капацитет на Народното събрание като институция, ако искаме да очакваме от него приемането на по-качествени закони. Тоест, от една страна, трябва да се повиши капацитетът на постоянната и специализираната администрация на Народното събрание, от друга страна, трябва да се осигурят такива средства, които да позволят на народните представители да ползват качествени експерти, сътрудници, както е в Европейския парламент, за да могат те да участват по-пълноценно и по-ефективно в работата.
Мога ли да си запазя възможността да продължа? Виждам, че се включиха прожекторите и това означава да прекъсна изказването си. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще продължите, разбира се. Това вероятно ще стане след почивката. Има и други заявки на народни представители, желаещи да вземат думата. 
Уважаеми народни представители, всеки момент, предполагам, трябва да влезе председателят на Събранието на Република Македония. Разискванията по правилника ще продължим след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, както ви съобщих тази сутрин, официален гост на нашата страна, на нашия парламент е председателят на Събранието на Република Македония господин Трайко Веляновски. Моля да го посрещнем. (Всички стават прави. Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин председател.
Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Господин Веляновски заедно с народни представители от Събранието на Република Македония са на посещение у нас. Това посещение е поредното в развитие на двустранните отношения между нашите две страни на най-високо равнище. Знаете, че през последните месеци бяха осъществени посещения на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев в Република Македония, на президента на Република Македония господин Бранко Цървенковски у нас, и сега – посещението на председателя на Събранието на Република Македония господин Трайко Веляновски.
Току-що завършиха едни продължителни, достатъчно сериозни, отговорни, съдържателни и – смея да кажа – полезни и ползотворни разговори между нашите две делегации. Предстоят срещи на господин Веляновски и неговите колеги с Комисията по европейските въпроси, Комисията по външната политика и други срещи у нас. 
Преди да дам думата на господин Веляновски за неговото обръщение, нека ви съобщя, че той е роден в гр. Скопие през 1962 г. Неговата професия е на юрист. В това си качество е бил и в адвокатската практика, и на отговорни постове на македонската държава, и в много отговорни процеси на развитието на конституционализма, на правовия ред в Република Македония. Онова, което и на мен ми направи впечатление, е, че е бил активен участник и в изработването на охридските споразумения. Вярвам, че онова, което ще ни каже, ще бъде от интерес за всички нас, както и за цялата общественост на нашата страна.
С удоволствие предоставям думата за обръщение към Народното събрание на господин Трайко Веляновски.
Заповядайте, господин председател.
ТРАЙКО ВЕЛЯНОВСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин председател на Народното събрание на Република България господин Георги Пирински, уважаеми господа депутати, ваши превъзходителства, дами и господа!
Голяма чест за мен е предоставената ми възможност от трибуната на най-висшия демократичен законодателен орган на Република България да се обърна към вас – легитимните представители на гражданите на Република България. За мен е голяма чест и удоволствие, а още по-голяма отговорността, имайки предвид факта, че Република Македония и Република България са съседни приятелски държави с високо развити политически, икономически и културни връзки и всекидневни обикновени човешки отношения между нашите граждани.
Опирайки се на тези факти, които не са от вчера, а имат дълбоки исторически корени, искам да изтъкна, че Република Македония още от началото на своята самостоятелност във външната си политика се ръководи от принципа на добросъседство с всички държави в региона. Отношения, които трябва постоянно да се развиват и надграждат, но същевременно да се уважават разликите и спецификите – национални, културни, религиозни и всички други, защото днес това са основните стандарти на демокрацията.
Точно затова, разрешете ми в самото начало да си спомня думите на моя уважаван колега господин Георги Пирински, изказани преди една година в неговата реч в Събранието на Република Македония: „Много важно е да прекъснем със стереотипите от миналото, с рецитиране на пропаганда чрез думи на омраза, както понякога се случва и в някои изявления, които подкопават атмосферата на уважение”. 
Тези разсъждения, господин председател на Народното събрание на Република България, господин Пирински, аз споделям изцяло, защото те са от интерес както за Република Македония и Република България, така и за целия регион. Точно защото такива стереотипи, издаващи неуважение към различията, такива думи на омраза изобилстват в историята на балканските народи, затова и не съм изненадан, че до вчера Балканите бяха синоним на „буре с барут”. Но само с историята, която ние, хората на Балканите сме произвеждали в по-голям обем, отколкото сме могли да консумираме, не се живее в днешния свят на глобализация.
Именно затова Република Македония пое курс към интеграция с евроатлантическите структури, тоест за членство в НАТО и Европейския съюз. Ние добре знаем, че за осъществяването на това не е достатъчно само да се изрази желание, а е необходимо да се изпълнят много конкретни задачи и реформи, тоест да се изпълнят критериите за пълноправно членство в евроатлантическите структури. Република България, която днес е член на Европейския съюз и НАТО, успешно измина този път. Повярвайте, у нас този факт беше приет с голямо задоволство, но и послужи като подтик Република Македония успешно да извърви този път и с помощта на нашите приятели, между които и Република България, да станем член на Европейския съюз и НАТО. 
Вие знаете, че Република Македония изпълни условията за членство в НАТО. Но всички знаем, че Република Македония днес все още не е член на НАТО – единствено заради абсурдния спор за нашето конституционно име, предизвикан от южната ни съседка. Колкото и да беше горчива за нас тази безпринципност на една страна - членка на НАТО и Европейския съюз в разрез с основните документи на тези организации, ние ще продължим да търсим компромисно решение чрез преговорите, които се водят в рамките на Обединените нации. Решение, което същевременно няма да накърнява националната идентичност на македонския народ. 
Също така искам да изтъкна, че Република Македония ще продължи активно да участва в миротворителните мисии в света, давайки своя принос за запазване на световния мир.
Уважаеми господин председател, дами и господа!
Република Македония и нейните граждани заедно с другите държави и народи от този регион в исторически, културен, та ако искате – и цивилизован аспект, принадлежат на голямото европейско наследство. Събранието на Република Македония като най-висш законодателен дом чувства и осъществява своята отговорност, когато става дума за нашето приближаване и включване в Европейския съюз. Аз съм убеден, че по този път ние можем много да научим и от вашия опит като парламент. Затова в този момент бих желал от трибуната на този законодателен дом да апелирам и да призова преди всичко депутатите на двата парламента, членовете на групите за приятелство, да засилят и развиват сътрудничество между Събранието на Република Македония и Народното събрание на Република България. Вярвам, че това ще бъде подтик за още по-голямо сътрудничество и между другите институции на двете държави, и във всеки случай - и на бизнес общностите в Република Македония и Република България. Такова сътрудничество, което обхваща всички сфери, вярвам, е в интерес на двете държави, но също така и в цялостното сътрудничество в региона. А регионалното сътрудничество днес е един от основните европейски принципи и стандарти и част от външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз.
И когато вече говоря за европейските стандарти и становища, искам да изтъкна, че Република Македония като държава-кандидат продължава с осъществяването на своите задачи и изпълнение на задълженията, които ще ни доведат до пълноправно членство в Европейския съюз.
Както вече знаете, към края на месеца у нас ще се проведат президентски и местни избори, избори, които трябва да протекат в честна и демократична атмосфера. Аз съм убеден, че така и ще протекат, защото, вярвайте, всички политически партии и лидери знаят, че ако се случи обратното, всички ще изгубим. Това е наше задължение към гражданите на Република Македония, но и към международната общност и нашите приятели, сред които Република България заема особено място.
Същевременно, както Европейският съюз и институциите му очакват да продължим с реформите, да имаме честни и демократични избори, искам да подчертая, че и ние като политици, които носят отговорност, а и гражданите на Република Македония очакват след изборите, които вярвам – ще протекат по демократичните стандарти, и Брюксел да реализира нашите очаквания. На първо място, това е премахването на визите за гражданите на Република Македония, и, разбира се, до края на годината да получим дата за започване на преговорите. Вярвам, че България като наш съсед и приятел, а и като член на Европейския съюз чрез своите представители в европейските институции ще продължи принципно да ни поддържа в осъществяването на това наше стратегическо становище.
Уважаеми господин председател, дами и господа! 
Живеем в свят, в който глобализацията става наше всекидневие и обхваща всички сфери на нашия живот и работа. В тези процеси на глобализация всекидневно се сблъскваме с много предизвикателства, но все пак мисля, че най-голямото предизвикателство е да се осигури собствена национална сигурност – имам предвид не само отбранителната, и да се осъществят националните интереси, но в същото време да се осигурят интересите и сигурността на съседите и на целия регион. Разбира се, отговорността за това пада върху политиците, върху нас, народните представители, които днес тук приемаме закони, изразяващи интересите на нашите граждани, но и върху другите обществени структури – от неправителствения сектор до медиите. Именно сега всички се сблъскваме с проблемите на световната икономическа криза, от неотдавна всички чувстваме последиците и на енергийната криза, по-точно проблемите с доставка на газ. Разбира се, всяка държава, водена от своята специфика и интереси, ще предприеме съответни мерки за преодоляване на икономическата криза. Но тези решения и мерки, поне така ни учат икономическите експерти, трябва да надхвърлят държавните граници и националните икономики.
Уважаеми дами и господа, вярвам, че в тези рамки особено място има реализацията на регионалния и същевременно европейски проект, известен като Коридор № 8, чиято пътна, телекомуникационна и енергийна мрежа свързва Черно с Адриатическо море, по-точно означава цялостно инфраструктурно свързване на Република България, Република Македония и Република Албания. Ние като парламенти наистина не ръководим държавните бюджети, това е работа на правителствата. Но като парламенти, които гласуваме бюджета, можем да насърчим нашите правителства да започнат реализацията на Коридор № 8. Неотдавна разговарях за това с уважавания председател на парламента на Република Албания госпожа Йозефина Топали, а също така Вие, уважаеми господин председател Пирински, разговаряхте с госпожа Топали за тази наша съвместна инициатива, като си разменихме и няколко писма. Искам да подчертая единодушието и на трима ни, че Коридор № 8 ни е нужен и че като парламенти ще предприемем съответни стъпки.
Следващите стъпки от тази значима регионална инициатива трябва да се конкретизират от нашите правителства в бъдещите бюджетни рамки, като се надявам на силна финансова подкрепа и разбиране от страна на Европейския съюз.
Също така искам да ви уведомя, че и председателят на законодателния орган на Италия господин Фини изрази готовност да се присъедини към тази наша инициатива. Убеден съм, че нашата инициатива за започване на изграждането на Коридор № 8 ще бъде истински стимул за стопанските субекти и бизнеса не само в нашите държави, но и в по-широки граници.
В същия ред на мисли относно икономиката и икономическото сътрудничество искам да изтъкна, че Събранието и правителството на Република Македония, водени от нашите конституционни правомощия, създадоха правна основа и истински бизнес климат, който е привлекателен за чуждестранните инвестиции. Същевременно искам да отправя покана към инвеститорите от вашата страна: елате у нас, ние не се страхуваме от който и да е чуждестранен инвеститор, а най-малко от нашите съседи, дори само заради факта, че вече се познаваме добре.
Господин председател, дами и господа!
За двустранните отношения между Република Македония и Република България може много да се говори, но искам още веднъж да подчертая, че у нас много ценим принципната подкрепа от ваша страна. Убеден съм, че онези стереотипи, които все още присъстват, бавно, но сигурно потъват в историческо забвение. Фактът, че неотдавна в Република България на официално посещение беше президентът на Република Македония господин Бранко Цървенковски, преди това в Република Македония беше министър-председателят на Република България господин Сергей Станишев, а днес аз имам честта и удоволствието да се обърна към този високоуважаван законодателен орган, достатъчно говори за развитите двустранни отношения.
Днес пред нас като парламенти вече не е предизвикателство създаването на добри двустранни отношения, създаването и изграждането на доверие, за нас е предизвикателство да развиваме постигнатото с нови качествени форми и да разширяваме позитивната атмосфера и енергия в целия регион. Това от нас изискват нашите граждани, това е наше задължение за бъдещите поколения, това е наша отговорност пред Европа и международната общност като цяло.
Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, позволете ми и от ваше, и от свое име да благодаря на господин председателя на Събранието на Република Македония за неговото обръщение. Вярвам, ще споделя и вашето мнение, като го уверя, че ние разбираме ролята на парламентите и парламентаристите така, както и той я очерта - като един много активен фактор в развитието на двустранните отношения между нашите две страни, в улесняването на човешките контакти, в развитието на стопанската дейност, в даване на нашия принос за развитие на регионалната инфраструктура, за изграждане на общоевропейското сътрудничество.
Още веднъж благодаря на господин председателя за неговото обръщение, за неговото посещение и му желая успешно и приятно пребиваване в Република България!
Благодаря Ви, господин председател. (Народните представители стават прави и с ръкопляскания изпращат председателите Пирински и Веляновски.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почивка до 11,35 ч. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим с разискванията по проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 
Преди да дам думата на господин Казак да продължи със своето изказване, давам думата на господин Каракачанов от името на парламентарна група.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да прочета Декларация от името на Парламентарната група на Движение „Напред” по повод посещението на председателя на Македонския парламент. 
„Държава като Република Македония, която репресира своите граждани само за това, че се чувстват българи, не може да стане член на европейското демократично семейство. Държава, която краде и нагло фалшифицира в учебниците си по история идеалите на стотици български национални герои и възпитава омраза към България и българския народ, не е готова за членство в НАТО и в Европейския съюз. 
За да не сме голословни, ще посоча само няколко примера за репресии и политика, която се провежда само на 100 км от София спрямо всички хора, които ясно и открито заявяват своето българско самосъзнание.
На 13 януари 2007 г. в 12,00 ч. на кея на р. Вардар в Скопие се провежда панихида и поклонение в памет на Мара Бунева – героиня, дала живота си в борбата срещу сръбската окупация. Участват българи от Република България, от самата Република Македония – над 500 човека, някои от които са и български граждани. Въпреки че за събитието са уведомени органите на реда, на самото място и около него не присъстват служители на местното МВР. Внезапно участниците са нападнати от група маскирани, които започват да хвърлят камъни и да скандират: „Българи, умрете!”. След това се нахвърлят с дървени пръти върху присъстващите и успяват да нанесат удари на няколко от участниците в честването. Има и сериозно пострадали – поне 6-7 човека. Въпреки разигралия се побой органите на реда не се намесват. Един от пострадалите е Мирослав Ризински, който подава оплакване в полицията. Той е македонски и български гражданин. Самоопределя се като българин. Като потърпевш той е един от основните интервюирани в документалния филм на bTV, посветен на този случай.
През есента на същата година той е арестуван със скалъпено обвинение и задържан в затвора. Впоследствие е осъден от съдебен състав, председателстван от съпруга на министъра на правосъдието на Република Македония. Осъден е на три години и половина затвор.
На 2 март 2008 г. Драги Каров, също български гражданин, поставя в двора на къщата си в гр. Велес бюста на Тодор Александров. При откриването на бюста присъстват български народни представители, гости от България, както и над 200-300 човека местни граждани на Велес. Същата вечер бюстът е съборен, при положение че се намира в частна собственост. Срещу Каров на 6 март същата година е повдигнато наказателно преследване от Министерството на вътрешните работи в сектор Велес с обвинение, забележете: „Развяване на чуждо знаме” – българското. 
На 27 май съдът във Велес се произнася и постановява, че той е извършил престъпление, за което е осъден на глоба от 1000 евро. 
Следващият случай е с журналиста Виктор Канзуров. Той е един от хората, които произнесоха реч при поставянето на бюста на Тодор Александров във Велес.
На 20 април същата година е задържан от полицията и малтретиран по време на ареста. Откаран е в Скопската полиция, където престоява 20 часа. Неговият арест е разпространен от полицията на медиите, което всъщност е нарушаване на неговите граждански права. Оказан е натиск от страна на Министерството на вътрешните работи в Скопие върху съдебните органи, за да му бъде издадена наказателна присъда.
Преди месец съдът в Страсбург осъди Македония за това, че вече седма година е постановила забрана на Организацията на българите в Македония „Радко”. 
Всички случаи и още десетки други демонстрират агресивната политика, която води Република Македония срещу всичко българско. В същото време десетилетия наред там се извършва систематично заличаване на българските материални и духовни паметници – заличават се надписи от църкви, унищожават се паметници, сменят се надгробни плочи. Последната инициатива на велешкия владика е да бъдат унищожени българските военни гробища. Костите да бъдат преместени от гробовете, в които са погребани преди 80 години.
Ясно трябва да кажем на управляващите в Скопие: пътят на Македония към Европа минава през зачитане правата на българите в Македония, а държава, която преследва собствените си граждани, които се самоопределят като българи, няма място в Европейския съюз! Трябва да го кажем ясно, а не да им даваме обещания за политиката, която водят спрямо България. 
Всички, които са бити, малтретирани и осъдени в Република Македония имат само една вина и тяхната вина е защото се чувстват българи.
Време е в Скопие да разберат, че вина за изолацията на собствената си държава носят самите те и по отношение на България, и по отношение на Гърция. С политика, която фалшифицира историята, насажда омраза и отнема основни човешки права, държавата Македония не може да бъде част от европейското семейство. С такава политика тя може да стигне само до измислените си пред сихунзите в Пакистан, където напоследък търсят античните си корени. Въпреки че няма представители на правителството, крайно време е да кажем: крайно време е България, ако има поне малко уважение към своите сънародници, живеещи в Република Македония, една част от които са и български граждани, ако има поне малко национално достойнство като държава, а не е държава, която в Европа обявяват не само за най-корумпираната, аз бих добавил – и за най-безгръбначната, крайно време е твърдо, ясно и категорично да постави пред Скопие всички тези въпроси, защото когато една държава не уважава себе си, когато една държава не уважава собствените си сънародници, без значение дали живеят на пределите на нейните граници или извън тях, е държава, която не заслужава уважение и от гражданите на самата Република България.” Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Казак, заповядайте, за да продължите с Вашето изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко ще продължа изказването там, където го прекъснах заради речта на председателя на Македонския парламент. 
Считам, че онези предложения, които са направени за промяна в правилника, които по някакъв начин целят да привнесат чуждия опит специално по отношение решаването на вечния проблем – гласуване с чужди карти, аз мисля, че ние естествено трябва да черпим онова, което е позитивно, което е полезно, но не бива да се изпада и в други крайности. Когато даваме за пример чуждия опит, все пак трябва да отчитаме къде се прилага, при какви условия. 
Аз например не мога да се съглася, че ние трябва да сравняваме българското Народно събрание или който и да е национален парламент с режим на функциониране на една парламентарна асамблея.
За мен проблемът – гласуване с чужди карти, ще се реши единствено и само, когато в българското Народно събрание се създадат такива условия, каквито съществуват в други национални и не само национални парламенти – например Европейският парламент, когато народните представители разполагат с всички средства и условия те да участват пълноценно както в обсъжданията, така и в гласуването, а не чрез подобен род, бих казал полицейски, бих казал, отиване в крайност на електронното следене дори на движението на народните представители. Ако ще слагаме рамки на входовете на пленарната зала, които да отчитат във всеки един момент кога е влязъл, кога е излязъл народният представител, ами дайте направо да им имплантираме чипове, за да можем да ги следим във всеки един момент, може би чрез GPS, къде се намират. Такива предложения ми се струват абсолютно крайни и неприемливи.
Съжалявам, че госпожа Капон я няма. Тя знае много добре, бидейки в миналото евронаблюдател, как е организирано в Европейския парламент и защо в Европейския парламент, например отсъства проблемът с гласуване с чужди карти. Това е въпрос на организация, въпрос на конкретни условия. Когато столовете, на които седят народните представители са достатъчно големи и широки, става много трудно дори при добро желание да се гласува с чужда карта. Това, съчетано с времето, което се предоставя за гласуване, когато ние тук предоставяме 30 секунди за упражняване на правото на глас, естествено, че това улеснява гласуването с чужда карта. Ако това времетраене се съкрати, това би затруднило... Ако се въведат такива прости неща, аз мисля, че много по-успешно и по-безболезнено бихме могли да ограничим до минимум това негативно явление, отколкото с такива полицейски мерки, каквито се предлагат.
Що се отнася до предложението по чл. 40, ал. 4 на Надя Антонова и Яни Янев, по принцип подкрепям идеята, че не бива да се толерира повече – това Народно събрание вече изтича, но в следващите, тази порочна практика – да се губи ценно парламентарно време всяка сряда в началото на пленарната седмица – един и същ законопроект се внася непрекъснато, всяка седмица той е отхвърлен, след това следващата седмица пак се внася, пак се обосновава, пак се отхвърля. Това е нещо, което трябва да бъде ограничено по някакъв начин, тъй като, първо, е безсмислено, и второ, се губи ценно парламентарно време. Мисля, че това предложение е добро като компромисен вариант, поне когато вече е било отхвърлено два пъти дадено предложение по ал. 3, от следващите пъти няма нужда отново да се мотивира в рамките на две минути.
Надявам се господин Яни Янев да оттегли своето предложение по чл. 69, тъй като ми се струва, че практиката, наложена още от Великото Народно събрание досега за това, че когато даден законопроект се отхвърля на първо четене, той да не може да бъде отново внасян преди следващата парламентарна сесия, е добра практика, която е имала и има за цел да сложи лимит за това дадена законодателна инициатива, по която Народното събрание категорично се е произнесло, да не може след това всеки месец отново да бъде внасян и Народното събрание непрекъснато да се занимава с нещо, по което вече се е произнесло.
В крайна сметка ми се струва, че бихме могли да подкрепим в онези предложения, които са разумни, тези от тях, които са подкрепени в Комисията по правни въпроси. Пак казвам, че има още какво да се желае в нашия правилник. Надявам се в началото на следващото Четиридесет и първо Народно събрание, когато пак ще се изготви Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и първото Народно събрание тази част от предложенията, които са разумни, да бъдат възприети и наистина да заработят в следващото Народно събрание. 
Мисля, че основното, което трябва да се направи и крайно време е да се подобри - от една страна, участието на народните представители в самоуправлението на парламента като институция, решаването на конкретните административни и всякакви въпроси, да се реши дългогодишно отлаганият въпрос с преместването на Народното събрание в сградата на пл. “Княз Александър І”, да се подобрят социално-битовите условия на работата на народните представители, въобще да се направят онези дълго отлагани неща, които ще спомогнат наистина парламентът да заработи като една институция, достойна за статута си на върховен орган, тоест статутът, който му е отреден от Конституцията, а не да става обект единствено и само на нападки, подигравки и обвинения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Заповядайте за първа реплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Уважаеми колега Казак, ще Ви репликирам само по една от темите, които повдигнахте и това е във връзка с гласуването с чуждите карти. Не съм съгласен да опростяваме нещата до нивото на техническите условия за работата на народните представители и от тази гледна точка да считаме, че в другите парламенти, където има по-добри технически условия за работа на представителите, видите ли, поради тази причина и там гласуване с чужди карти или гласуване от името на друг народен представител и депутат няма. Не е така!
Основата на това, което се случва в нашия парламент няма защо да го крием. Причината е в персоналния морал и съвест на отделния народен представител. Моят аргумент в тази посока е, че именно заради това, за да избегнем неудобствата от нашите ангажименти с работата по законопроекти, с работа по комисии и други срещи с граждани и така нататък, което е широката палитра на работата на народния представител, ние концентрирахме гласуването в два дни – четвъртък и петък преди обед. След като е ясно, че това е регламентът за това Народно събрание, какво правят народните представители, че ги няма тук? Защо не са тук? Къде е тяхната съвест? Защо се налага в четвъртък, ако започнем да гласуваме дълъг законопроект от 9,00 ч. сутринта, към 10,00 ч. да няма никой в залата? Това свързано ли е с удобствата за работа, при условие, че е ясно, че в този ден ще се гласува цял законопроект, а не отделни текстове? Така че имат значение условията и комфорта на работа на народните представители, за тяхното по-пълноценно изпълнение на задачите им, но по моя преценка, в никакъв случай и би било грешно да го обвързваме с личните ангажименти, личния морал и съвест за това, което се случва тук при нас и което е практика, видима от целия български народ и която категорично очевидно се отрича.
Затова Ви моля да не поддържате по този начин този аргумент. Това, заради което аз гласувах “въздържал се” на това предложение в комисията е, защото не получихме достатъчно аргументи от администрацията „Народното събрание” за техническата готовност за това предложението, което беше направено, реално да може да бъде въведено и по какъв начин конкретно ще бъде изпълнено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Казак, имате право на дуплика, ако желаете.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Янев, аз не виждам противоречие между нас. Естествено, че основният проблем е този, но това предложение, което е направил Лъчезар Тошев, то не допринася за повишаване на личния морал и чувството за отговорност на народните представители. Това за мен е един вид способ от полицейщината – дайте да въведем електронно следене, кога влиза, кога излиза и така нататък.
Личният морал е нещо, което се възпитава, нещо, което или го имаш, или го нямаш. Не чрез тези средства на електронно следене, на отчитане във всеки един момент къде си – дали си вътре, дали не си вътре и така нататък, не по този начин ние ще възпитаме у народните представители чувството на отговорност за това, че те трябва да присъстват в залата. 
Мисля, че тази практика, която се възприе в това Народно събрание, е добро начало за това, да има определени часове за гласуване, за да е ясно поне изначално кога народните представители по принцип трябва да бъдат тук, за да гласуват. Преди това беше тотално неопределено – във всеки един момент се обсъжда, гласува се и така нататък и народният представител не можеше да си планира по никакъв начин останалите ангажименти. Така че това е едно добро начало. Ако то се съчетае с други мерки като такива, каквито посочих за създаване на материални, обективни предпоставки, които да възпрепятстват, да затрудняват гласуването с чужди карти – казах материални, а не полицейски, съчетано със съкращаване времето на гласуване и редица други способи, дори включително и финансови, това да се отчита при всяко негласуване. Ето ви начини и средства, които биха подпомогнали съвестта и личния морал, чувството за отговорност на народния представител, но не чрез въвеждане на електронни системи за следене и така нататък – неща, които не отговарят на авторитета и на статута на тази институция и които още повече ще допринесат за окарикатуряването на народния представител, на депутата като личност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дебатът беше прекъснат и така малко се разми във времето, но пък е нормално всеки да вземе повод от изказване на някой от преди изказвалите се колеги, както аз взимам повод от думите на госпожа Антонова, която, за съжаление не е в залата. Тя каза, че е много тежък проблемът със самобичуването на народните представители и това дава резултат върху рейтинга на Народното събрание. Бих казала, че не самокритиката, а липсата на такава и недостатъчната такава е именно тази, която води до намаляване на рейтинга на Народното събрание. Това, че в момента говорим за проблема гласуване с лични карти, е защото той е предмет на внесените законопроекти. Много добре знаем какъв е процесът на законодателната работа, както каза госпожа Антонова, но в момента разглеждаме нещо, което се отнася по-скоро до технологията и затова именно се свеждат дотам и нашите изказвания и аз бих казала, че е положително качество да се концентрираш върху това, което се гледа, а не да говорим по принцип за законодателната работа.
Аз ще подкрепя по-голямата част от тези предложения, тъй като те са изключително разумни. Виждам, че част от тях са подкрепени и от комисията. Надявам се и колегите да направят същото.
Това, което предлага госпожа Капон, е стъпка в посока на прозрачността на работата на Народното събрание и наистина трябва да бъде подкрепено, тъй като писмените отговори се издават след време в бюлетин, на хартия, но ги няма в интернет. Това е най-лесният и най-бързият достъп. След като могат устните отговори да бъдат качвани веднага, защо не и писмените? Няма никакви тайни в това, защото човек, споделяйки с депутат някакъв свой проблем, то това несъмнено е проблем, свързан с държавната администрация, а не личен, не интимен проблем, така че няма какво да крие. Аз съм убедена, че никой от хората, които са поставили през и чрез народен представител свой проблем, не са поставяли условията за конфиденциалност.
Писменият въпрос още повече предполага малко по-добро развитие на темата, тъй като двете минути за устен въпрос, знаем, че са крайно недостатъчни и понякога се превръщат в упражнение за бързо говорене, а не за добро изложение на проблема.
По отношение на времето на независимите народни представители – това, че те са ограничени в това време – 15 минути, си е чиста дискриминация. Вчера се изговориха много приказки за свободния мандат, за това, че всеки е тук със собствената си съвест и че най-важното нещо, което е неоспорим факт, е, че ние сме абсолютно равнопоставени. Един член на парламентарна група с нищо не превъзхожда един независим народен представител. Така че по независимост от общия брой на народните представители, които са независими, да бъде съотнесено и времето, с което разполагат, така както се разпределя на съответните групи. Това е много добро предложение и наистина се надявам да бъде подкрепено.
Проблемът с гласуването с чужди карти – смени се системата и се похарчиха близо половин милион лева. Резултатът е абсолютно същият. Няма никакъв проблем да се гласува с чужди карти. Един малко по-нов софтуер, едни малко по-добри екрани. Да, това е чудесно, но парите, които са изхарчени за този резултат, ми се струват доста и това не е популизъм. Трябва все пак да държим сметка и за тези неща. Резултатът наистина е никакъв. Така че, това, което предлага господин Тошев, е наистина най-накрая решение на този въпрос, който е болезнен в обществото. Заради това непрекъснато излизаме, почти всички сме се появявали на страниците на вестниците, защото всички гласуваме с чужди карти. Ако някой каже, че не го прави – изобщо няма да му повярвам. Наистина не виждам защо, след като един народен представител е намерил решението, да не бъде подкрепено...
Няма да подкрепя предложението на госпожа Антонова – не общото с господин Шарков, защото то е много разумно и, разбира се, следва да бъде подкрепено, а именно това да не могат да бъдат аргументирани предложенията по ал. 3, всеки път при внасянето им. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин председател.
Разбираме желанието на управляващите да не слушат, да не чуват нещата, които говори опозицията, защото това са предимно законопроекти и предложения за решения, внесени от опозицията. Не ви се иска да го слушате, не искате да се работи прозрачно и това се вижда в направените предложения.
Радвам се, че комисията е подкрепила предложението на господин Христов и госпожа Банкова. Моля народните представители да го подкрепят и в залата, защото така ще стане ясно кой как гласува. На мен лично ми омръзна да ми казват: „Какво правите там, какво решихте вие, защо решихте така?” и да ми се карат за абсолютно глупавите, непопулярни и вредни понякога решения на Народното събрание. Нека да е ясно кой какво прави и кой кой е в това Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искам да съобщя, че независимите народни представители изчерпаха своето време. 
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Първо, ще се спра на предложението, което сме направили с колегата Антонова и веднага, за да огранича възможността за допълнително губене на парламентарно време, ще кажа, че оттеглям предложението по т. 5, § 2. Това е предложението за възможността за внасяне отново на отхвърлен на първо четене законодателен акт.
Пак ще повторя за протокола – оттеглям предложението по т. 5, § 2.
Останалото предложение, тъй като това беше един от аргументите на госпожа Понева преди малко, което аргументира пред нас, че не е необходимо това, или защото, видите ли, управляващите не искали да слушат какво говори опозицията. Колега, аз смятам, че има нормална практика и нормална ситуация за това да стане ясно дали едно предложение е възможно да бъде възприето, да бъдат изслушани аргументите по него и да бъде гласувано. С това предложение ние даваме възможността на народния представител или парламентарната група, която предлага включването на точка в дневния ред, двукратно да има възможността то да бъде изслушано с неговите мотиви. Когато то и двукратно бъде отхвърлено, не виждам защо трябва да правим, ако щете, по пътя на „тероризиране на Народното събрание” и губене на парламентарно време, това непрекъснато се повтаря десетки пъти едно и също нещо, като е ясно, че логиката на мнозинството в конкретния случай, като не казвам, че това непременно трябва да бъде управляващото мнозинство, а на мнозинството в парламента е да не се възприеме тази точка, да се обсъжда в Народното събрание, да се продължава и да се отделя допълнително време. 
Мисля, че това слага една прилична рамка. Тя не ограничава възможността да се прави това предложение, но нека по този начин да не се тероризира и да не се хаби излишно време, след като е ясно какви са възможностите това да се случи в рамките на парламента.
Така че това е нещо, което предлагаме, и недейте го слага под логиката на това, че управляващите, видите ли, не искат да слушат опозицията. Знаем, че всеки си сменя местата, важното е в парламента да има правила, които да са разумни и които да не хабят време, а да създават възможности да се върши парламентарната работа.
Другият дискутиран въпрос е за минутите на независимите народни представители. 
Колеги, ние започнахме това Народно събрание без независими народни представители, а сега те са повече от отделни парламентарни групи. Опасявам се, че предложеното решение, което ни дава колегата Капон, води до ощетяването на парламентарни групи. Защото, помислете си, именно вашата парламентарна група на ДСБ дори с увеличеното време няма 30 минути. Дори с една трета увеличаване на времето при дебата. Това означава, че всеки поотделно във вашата парламентарна група ще има по-малко време за говорене от тази трибуна, отколкото отделните независими народни представители. 
За всички нас е ясно все пак, че политиката в един парламент се прави от онези групи хора, които могат да формират обща воля, които могат да формират политика и която да я отстояват, разбира се, със своите гласове. Затова да отиваме в момента към увеличаване на минутите на независимите дотолкова, че минутите им да са повече от минутите на една парламентарна група, не съм съгласен. 
Бих подкрепил тези минути да бъдат равни поне на времето на най-малката парламентарна група. В никакъв случай те да конкурират времето на една по-голяма парламентарна група.
Що се касае до въпросите за участието на гражданските сдружения, това сме го подкрепили. 
Предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова го подкрепихме в Комисията по правни въпроси, аз бих го подкрепил и в залата. Ще пледирам и колегите ми да го подкрепят. Така че тук няма да има спор. 
Голям е дебатът във връзка с гласуването с чужди карти – това, което се коментира нееднократно. 
Големият проблем, на базата на всичко онова, което изговорихме, е, че за съжаление множеството мерки и многократното дебатиране по темата за това, че не трябва да се гласува с чужди карти, всъщност показва, че и техническите способи, и други дисциплиниращи мерки, които се предлагат от правилника, не водят като че ли към това. В такива ситуации, за съжаление, човек търси решение на проблема единствено и само в приложение на технически мерки, които да ни доведат до състояние на безизходица по отношение на възможността да гласуваме с чужди карти. Това е предложението на колегата Тошев. Защото в крайна сметка приложението на тежките технически мерки и начина, по който те го предлагат, очевидно ще изключи тази възможност. 
Големият проблем е в това, че ние трябва да се срамуваме, че се налага да се прилагат точно такива мерки в парламента, за да се доведе до изключването на това явление – гласуване с чужди карти. Честно казано, не се притеснявам вътрешно и не мисля, че то ще наруши моето самоуважение от това, че ще бъда лишен от възможността да го правя и да гласувам с чужда карта. Напротив, това ще доведе до увеличаването на отговорността на това народно представителство пред нашите граждани. Защо ние трябва да се считаме обидени, когато тези наши места са работните места, на които ни е изпратил българският народ? Във всяко едно предприятие, във всяка една фирма, без да сравняваме Народното събрание с това, всеки български гражданин, отивайки на работа, контролира влизането и излизането си, участието си в работния процес в това предприятие. Защо българският народен представител не трябва да бъде контролиран за участието му в работния процес на Народното събрание? Защо той трябва да бъде различен от изпълнението на ангажиментите на останалите български граждани?
Така че не трябва в този аспект да се отхвърля категорично. Аз пак искам да подчертая, че моето гласуване в комисията като „въздържал се” беше от гледна точка на това, че ние не получихме достатъчно информация по отношение на техническата реализация и възможности това да се случва в това Народно събрание в рамките на времето, което ни остава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли други желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Има доклади на съответните комисии. 
Първо, давам думата на председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да представи доклада на комисията. 
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Госпожо председател, моля да допуснем в залата господин Емил Кожухаров – главен секретар на ДАНС, и заместник-министъра на правосъдието господин Стефан Фиков. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля да поканим господин Емил Кожухаров – главен секретар на ДАНС, и господин Стефан Фиков – заместник-министър на правосъдието. 
Заповядайте, господин Спасов.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
 
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
 контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите, № 854-01-129, внесен от Борислав Ноев и група
народни представители на 31.10.2008 г.; Законопроект за изменение
и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества,
огнестрелните оръжия и боеприпасите, № 802-01-89, внесен от
Министерския съвет на 18.11.2008 г.; Законопроект за допълнение
на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните
оръжия и боеприпасите, № 902-01-11, внесен от Министерския
съвет на 6.02.2009 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свои заседания, проведени на 4 и 11 февруари 2009 г., разгледа внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. 
На заседанията присъстваха: господин Румен Андреев – заместник-министър на вътрешните работи; господин Емил Кожухаров – главен секретар на ДАНС; господин Стоян Тренин – директор на Дирекция „Правна”, и господин Никола Пенчев – началник-отдел в Главна дирекция „Охрана” в Министерството на правосъдието.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Борислав Ноев и група народни представители, предлага физическите лица, притежаващи огнестрелно оръжие за ловни и спортни цели, да могат да се снабдяват с патрони за собствена употреба в домашни условия след провеждане на специален курс. Снабдяването да се извършва само от елементи (гилзи, капсули, барут и други), придобити от търговци. В административно-наказателните разпоредби на законопроекта се предлага налагане на санкция – глоба за извършването на търговска дейност със снарядени патрони.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет, се предлага ДАНС да бъде изключена от обхвата на закона, така както са изключени Министерството на вътрешните работи и Въоръжените сили на Република България поради специфичните задачи, свързани с националната сигурност, които изпълнява агенцията. Дейностите на ДАНС, свързани с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и контролът над тях ще се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. По този начин се осъществяват тези дейности и контролът над тях в Министерството на вътрешните работи и Въоръжените сили на Република България. Предлага се и допълнение на Закона за пътищата с цел освобождаване на пътните превозни средства на ДАНС от такси по чл. 10 от закона.
Последният законопроект за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите на Министерския съвет предвижда включването в приложното поле на закона и на главна дирекция „Охрана” към министерството на правосъдието с оглед осъществяване на правомощията и свързани с охраната на магистрати и защитени лица на екстрадиции от и за чужбина на особено опасни лица и извършването на конвоиране на особено опасни лица на територията на страната. С предвиденото допълнение Главна дирекция „Охрана” ще осъществява ефективно дейността си, свързана с огнестрелните оръжия и боеприпасите при условията и по ред, определени с акт на Министерския съвет. 
В дискусията бяха подкрепени законопроектите на Министерския съвет.
По законопроекта, внесен от Борислав Ноев и група народни представители, заместник-министърът Румен Андреев отбеляза, че има забрана по този закон за производство на боеприпаси в домашни условия. Народни представители от комисията изразиха своите опасения, че производството и използването на такива боеприпаси е изключително опасно и не може да бъде контролирано от съответните органи на МВР. 
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:
1. Не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Борислав Ноев и група народни представители с 5 гласа „за”, 9 „против” и без „въздържали се” и предлага Народното събрание да го отхвърли на първо гласуване.
2. Подкрепи с единодушие Законопроекта за изменение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
3. Подкрепи с единодушие Законопроекта за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет на 6-и февруари и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има и доклад на Комисията по отбраната.
Заповядайте, господин Кирчев, за мен е чест Вие да представите този доклад.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО КИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 802-01-89, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 4 декември 2008 г. Комисията по отбрана разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Мотивите на вносителя бяха изложени от представители на Министерството на вътрешните работи и ДАНС.
С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се цели уеднаквяването на режима на дейностите в тази сфера в Министерството на вътрешните работи, във Въоръжените сили на Република България и в Държавната агенция Национална сигурност, като органи, пряко ангажирани със защитата на националната сигурност. 
Предложеното допълнение на Закона за пътищата е с цел освобождаване на пътните превозни средства на ДАНС от таксите по чл. 10-и от Закона, така както това е направено за Гражданска защита и за Въоръжените сили с оглед обществено значими дейности, които те осъществяват.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 802-01-89, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2008 г.
Становището бе прието единодушно от членовете на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, ако вносителите желаят, могат да представят своите законопроекти. Имате думата. Няма желаещи.
Има ли желаещи за изказвания по законопроекта?
Прекратяваме дискусията без тя да е започнала и преминаваме към следващата точка от дневния ред. Както гласувахме в началото на пленарния ден, има размествания в програмата.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА. Вносители са Министерският съвет, Минчо Христов и Стела Банкова, и Митко Димитров.
Моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Преди това, госпожо председател, тъй като вносители на законопроекта са и Министерството на вътрешните работи, и Министерството на транспорта в залата да бъдат допуснати началникът на КАТ Алекси Стратиев от МВР и Катерина Хаджиева, и от Министерството на транспорта председателя на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация Володя Киров и заместници Красимир Калайджиев, Любомир Христов и шефа на Правната дирекция на Министерството на транспорта Красимира Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, да поканим представителите на министерството в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата по реда на тяхното постъпване
Бяха разгледани три законопроекта по реда на тяхното постъпване.
По законопроекта на Министерския съвет: заседанието беше проведено на 12 февруари 2009 г. с участието на министъра на вътрешните работи Михаил Миков, заместник-министъра на транспорта Красимира Мартинова, шефът на КАТ Алекси Стратиев и представители на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.
Законопроектът беше представен от министъра на вътрешните работи Михаил Миков и от заместник-министъра на транспорта, тъй като касае различни аспекти на безопасността на движението от компетентност на двете министерства. 
При предоставянето на законопроекта господин Миков изтъкна, че за да се подобри състоянието на движението по пътищата, трябва да се действа превантивно по отношение на тежките пътно-транспортни произшествия и най-вече по отношение на недисциплинираните водачи.
Друг основен мотив в изказването бе фактът, че през последните години рязко е нараснал броят на пътно-транспортните произшествия по вина на водачи с по-малък опит в управлението на моторно превозно средство, като се наблюдава и постоянна тенденция за увеличаване на жертвите сред тях и по тяхна вина. В същото време в действащото законодателство няма разпоредби, които да поставят специални изисквания пред така наречените млади водачи с оглед на тяхната неопитност и с цел опазване на техния живот, живота на техните спътници и случайните участници в пътното движение – имат се предвид и пешеходците.
По вина на такива водачи през 2007 г. – след моето изказване ще дам данни точно за 2008 г., нещата никак не са добре, са пострадали 1710 души, 157 от които са загинали. По тези причини в законопроекта е предвидено преиздаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория България ”Б”, младият водач да придобива по-малък брой контролни точки, ограничение за превозване на млади хора освен в присъствието на по-опитен водач, забрана за управление на моторно превозно средство с двигател с вътрешно горене с работен обем над 1600 куб. см. 
В законопроекта се предвижда необжалваемост на наказателните постановления, издадени по актове за установяване на административни нарушения, съставени въз основа на изготвени веществени доказателствени средства, от технически средства или системи с явно видеонаблюдение. 
Предлага се завишаване размерът на глобата, която може да се налага с фиш – от 50 на 100 лв. В тази връзка е и промяната, съгласно която се изключва възможността с обжалване на наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лева.
С предлаганите промени се завишават размерите на налаганите санкции, като новите размери са съобразени с вида и тежестта на извършваните нарушения. Акцентът е върху нарушенията на неправоспособните водачи и на водачите, управляващи моторно превозно средство след употреба на алкохол. Въвежда се и нов вид наказание – безвъзмезден труд в полза на обществото, което ще се налага от съдия от районния съд, като изпълнението му ще бъде осигурено от кмета на общината.
Предложен е нов механизъм за определяне на санкцията за управление на моторно превозно средство с превишена скорост. С промените се въвежда задължение за носене на каски от водачите на велосипеди, а през нощта и на светлоотразителни жилетки.
От страна на Министерството на транспорта госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, обясни, че с промените се създават условия и ред за извеждане от Държавната администрация на дейността по провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и на дейността по извършване на психологически изследвания.
Обект на извеждане извън държавната администрация са дейностите по организиране и провеждане на изпитите и оценяване на резултатите от изпитите.
Държавата ще запази функциите си по определяне на условията и реда за провеждането на изпитите, дейностите по изготвяне на изпитните въпроси и извършване на контрол при организирането, провеждането и оценяването на изпитите.
Със законопроекта е предвидено дейността по организиране и провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство да бъде възложена на лице, определено след провеждането на състезателна и публично оповестена процедура – конкурс, при условията и по реда, определени със закона.
Държавата си запазва инструментариума за недопускане на необосновани увеличения на цената за явяване на изпит.
Към участниците в конкурса ще бъдат поставени изисквания за материална база и оборудване, за квалифициран персонал, както и за финансови и икономически изисквания, които да гарантират качественото осъществяване на дейността по организирането и провеждането на изпитите.
Законопроектът въвежда и основните изисквания на:
 – Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.09.2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства;
 – Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.03.2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 96/61/ЕИО на Съвета;
 – Директива 2007/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно последващо оборудване с огледала на тежкотоварни превозни средства, регистрирани в Общността.
В законопроекта е предвидено при одобряване на типа на системи, компоненти и отделни технически възли за нови пътни превозни средства да се прилагат процедурите и техническите изисквания, посочени в съответните Директиви, като съответствието на техническите изисквания ще се доказва чрез подходящи изпитвания от определени за целта от органа по одобряване технически служби.
В хода на дискусията по законопроекта, в частта му за организирането и провеждането на психологическите изследвания от търговци бяха изразени мнения, че се създава неравнопоставеност, защото освен търговци най-вероятно в тази дейност биха имали интереси и юридически лица с нестопанска цел, като Съюзът на българските автомобилисти. Изказани бяха мнения и направени конкретни предложения с цел усъвършенстване на законопроекта, които ще бъдат внесени между първо и второ гласуване.
След проведените дебати, Комисията по транспорт и съобщения с 9 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 802-01-91, внесен от Министерския съвет."
Вторият законопроект е внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Според вносителите на законопроекта, съществуването на така наречената Синя зона в големите градове не решава по никакъв начин проблемите със задръстванията и паркирането. Така например увеличаването на платените паркоместа, които заемат почти целия идеален център и започват да заемат тротоари и зелени площи, не водят до някакви съществени приходи за Столична община. Забелязва се опасна тенденция за разширяването на така наречената Синя зона и към крайните квартали. 
Заключение на комисията. След проведените дебати и изказвания, Комисията по транспорт и съобщения със 7 гласа "въздържали се", предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Третият законопроект е внесен от народния представител Митко Димитров. Според него предложеното изменение на чл. 91 – това е известният текст за специалния режим за движение, е знак за по-добър контрол над използването на специални звукови и светлинни сигнали от нерегламентирани структури и граждани.
В хода на дискусията вносителят изрази мнение, че лентите за движение по основните булеварди и пътни артерии в областните градове и столицата са се превърнали на паркинги от типа "Синя зона" или "Зелена зона", а наличието на контейнери за смет на практика затруднява още повече движението.
Предложеното изменение на чл. 98 цели увеличаване на пропускателната способност на вече изградената инфраструктура на големите булеварди.
След проведената дискусия комисията не намери основание и с 2 гласа "за" и 6 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от народния представител Митко Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има и доклад на Комисията по европейски въпроси, която предлага на Народното събрание с 11 гласа "за" да приеме на първо гласуване изменителния законопроект с вносител Министерският съвет.
Вносителите на тези законопроекти желаят ли да вземат отношение по тях? Не.
Господин Ралчев, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Един закон, който няма никакво цветово украшение. Един закон, който регламентира правата и задълженията на три милиона български граждани, които упражняват правно регламентирана професия, тоест да управляват моторни превозни средства. Един закон, който регламентира отношенията с осем милиона участници в движението, като пътници и всичко останало. 
На присъствието на този състав на Народното събрание, на вниманието на младите колеги, защото аз претендирам, че ще чуят много поучителни неща, защото се наложи да се връщаме към изначални неща в правото; защото се налага да припомним, че има Закон за нормативните актове; защото се налага да припомним какво означава "Директива на Европейския съюз"; и защото ясно и точно трябва да кажем, че един закон е закон, когато регламентира неограничен кръг от обществени отношения и не е свързан с пряко ограничени субекти. Така пише в Закона за нормативните актове. 
Аз още с първото си изречение искам да помоля всички малко да се съсредоточим върху този закон, защото той е изключително важен и приложим и да помолим вносителя – Министерският съвет, да го оттегли. Категорично да го оттегли! Не защото няма място за такава регламентация, а защото не е редът този, по който тези отношения трябва да бъдат регламентирани.
От първият момент искам да бъда ясно и точно разбран. Това е една материя, в която ни се предлагат разни правила, свързани със сертифициране, одобряване колела, бурмички, правила и прочие. От 50 страници нормативен акт, 40 страници са технически подробности – 40 страници, които трябва да завършат със страница втора, § 7, чл. 138, ал. 1 – на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и издадените въз основа на него подзаконови актове и оттук-нататък да зачертаем цели 40 страници и да задължим надлежните органи да издадат съответните наредби. Защото, ако това остане в този вид и при тези правила, свързани с придобиване на правоспособност, уверявам ви няма да има нито един български гражданин, който може да вземе изпита. В заглавието пише: "Закон за движението по пътищата", а не "Закон за сертификациите", не закон къде да се слага лявата бурма на двуколесното и дясната бурма на триколесното моторно превозно средство. Има си начин регламентация и той се нарича "Наредба". 
Уважаема госпожо председател! Твърдя, че Вие сте един човек с много висока обща интелигентност, всеизвестно е, че сте доказан университетски преподавател. Много Ви моля да ми позволите да прочета т. 2 от чл. 138: „Директива 202/24 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типово одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства за отмяна на Директива 92/61/ЕО на Съвета, OVL 124/2002, специално издание на български език, Глава тринадесета, том 35, стр. 245-287, наричана по-нататък „Директива 202/24 ЕО”.
Уважаеми млади колеги, мисля, че в първи курс учите какво е правна норма. Аз в далечната 1958 г., когато учех, може и да греша, но имаше диспозиция, хипотези, санкции. В това, което прочетох, да виждате някакъв елемент на правна норма? Няма да го намерите. И така са следващите четиридесет страници. Унизително е за правните дирекции на Министерството на транспорта и на Министерския съвет – знам какво говоря и го казвам умишлено – да допуснат това да дойде в Народното събрание! 
За пореден път подчертавам: да, разбира се, транспонирането на директивите на Европейския съюз е абсолютно необходимо. При условията на предишния парламент бяха изнесени данни, че са транспонирани около 95-99 хил. страници, но никъде няма такова чудо! 
След малко ще видите, че следващата т. 3 е в 12 реда и прехвърля към 55-та Женевска конвенция и т.н. За кого е написано това – за шофьорите ли?! Това е написано, за да има безопасност на движението ли, или за техническите характеристики?! Разбира се, че трябва да има технически характеристики, най-подробно да бъдат транспонирани европейските изисквания. Но не това! Защото всичко, което е направено, е един тюрлюгювеч. Съжалявам за тази фраза, но е точна. Защото в същия този текст наред със същите двадесет и пет транспонирани директиви пише: „Министърът на транспорта издава наредба за условията, реда и пр.”. Е, какво стана? Каква наредба ще издаде? Това, което е вкарано в закона ли? Или в наредбата ще пишем вече на български език: „Моторното превозно средство трябва да отговаря на следните характеристики” и ще кажете на български език, съобразно българските нормативни актове всички изисквания на директивите. Защото всичко останало е нонсенс – четиридесет страници, уважаеми колеги, с материя, която не знам как да окачествя.
Обръщам на следващата страница. Уважаеми млади колеги, внимавайте, тук пише: „Сертификатите за одобряване на типа са административни актове”. Правните отдели, всеки, който е учил малко административно право, би трябвало да знае, че административният акт се определя като дефиниция в друг закон и той има общо приложение и задължение. Как тук някой ще казва, че еди-кое си е административен акт?! Според мен такова едно отношение е абсолютно недопустимо!
Вярно, че има пет-шест норми, които имат право на съществуване и обсъждане и да знаем дали трябва да се одобряват или не. Но качеството на целия законопроект показва, за да не сбъркаме нещата, защото има и още една характеристика... Сега в присъствието на толкова народни представители ще приемем това като закон. Ако то влезе в наредба, очевидно, че пак по правилата на правото тя може да бъде обжалвана от този, който претендира, че има неточни правни норми. В този момент вие наблъсквате четиридесет страници, от които ние нищо не разбираме – нито от гайки, нито от бурми. Какви са тези изисквания към този, който ще провежда изпитите, да има опит в приложението на европейските директиви?! Нали сега ги транспонирате, откъде ще дойде този опит? Има толкова много бисери, че не може повече да бъде!
Психологическите изследвания. Има текстове, където се казва къде трябва да бъдат внесени държавните такси. Е, какво да кажа, бива, бива, много работи сме виждали, но такова чудо – не! В крайна сметка, има няколко правни норми, които сигурно ще обсъждаме. Дай, Боже, да се внесе нов законопроект и тогава да обсъждаме какво означава това пътници до 18 години да имат придружител. Кой ще отговаря, като стане катастрофа – младият водач или придружителят? Замислете се какво правите! Не може да управлява моторно превозно с по-голяма кубатура от 1600 кубика. Нали знаете, че дори и моторните превозни средства от 1000 кубика са толкова мощни и бързи, че обезсмислят тази норма. 
И като капак на всичко има един бисер, който наистина заслужава да бъде прочетен: „Когато поради недостатъци в съответния нормативен акт или поради неправилно прилагане на съответните изисквания... министърът издава еди-какво си”. Кой е този, който ще прецени, че нормативният акт – законът, е неправилен, за да го коригираме?! Извинявайте, но има елементарни правила, които трябва да се спазват.
В този ред на мисли има и няколко абсурдни тези. Налага се наказание „лишаване от правоуправление” за неплатена глоба. Ние пропуснахме опущението да превърнем правилника за прилагането на закона в санкционен, фискален апарат, за прагматични цели, но да се доразвива тази теза е абсолютно недопустимо!
Пак се обръщам към правните дирекции. Уважаеми юристи, има един текст, който казва: „Не подлежат на обжалване еди-кои си наказателни постановления”. Разбирате ли за какво става въпрос?! Нарушават се основни конституционни принципи. Там имало съвършена апаратура и тя заснемала по един или друг начин. Веднага ще ви кажа, че тя може да е абсолютно съвършена, но образът, който е вътре, ако не може да бъде идентифициран за частна кола, ще отиде в лизинговата фирма, оттам в еди-коя си фирма, оттам ще кажат: „Това е Иванчо или Драганчо”. И ако го сбъркат, понеже двамата си приличат, ще наложат необжалваемо наказание! Няма такова нещо в правото! Няма наказателно постановление, което да е необжалваемо – като принцип!
И още един бисер. „Налагат се наказания по административен ред „безвъзмезден труд в полза на обществото”. Уважаеми колеги, отворете Наказателния кодекс! Има чл. 42, който е в Главата „Наказания”. Който има елементарна правна култура, знае, че когато има престъпление, то се налага по съответния ред. Може ли тук по административен ред да налагаш наказание, предвидено за престъпление – пробацията и всичко останало? Вижте какво са сътворили! Оттам нататък документът се изпраща на местния кмет – бил той на БСП или кмета на София, нали, все пак има някаква разлика?! И той определя съответната мярка на безвъзмездния труд в полза на обществото. 
Ако отворите правилата на пробацията, ще видите, че там има норма, когато не изпълниш едно, превръща се в друго, второ, трето. Тук само не са доразвили това, че който кмет каже нещо и някой не го изпълни, отива в затвора, защото такива са правилата за пробацията. Това са абсолютно недопустими работи!
Всичко това ми дава основания, наред с всичко останало, да преповторя онова, което искам да стане: този законопроект да бъде изтеглен, материята, уредена с директивите на Европейския съюз, да влезе в нормална законодателна дейност от типа на наредби и всички останали подзаконови нормативни актове, защото така трябва да стане, и оттам нататък да говорим за Закона за движението по пътищата, а не за бурми и за гайки. Благодаря ви. (Ръкопляскания от балкона.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Оцениха по достойнство изказването Ви, господин Ралчев, студентите от Софийския университет.
Има ли реплика към господин Ралчев?
Има ли други желаещи за изказване? Да се отговори на критиката към вносителите, които отправи господин Ралчев?
Господин Мирчев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Някои колеги народни представители казват, че много често разглеждаме промени в Закона за движението по пътищата. Може на някои да не им харесва, но аз първо ще се опитам да обоснова защо е необходимо този законопроект, въобще Законът за движението по пътищата да бъде разглеждан винаги. 
Ще си позволя да цитирам данни за състоянието на безопасността на движението през 2008 г.
Осем хиляди четиридесет и пет тежки пътнотранспортни произшествия, загинали – 1061, 9952 граждани са пострадали. Още по-лошото е, че в сравнение с 2007 г. тежките пътнотранспортни произшествия са увеличени с 35, броят на жертвите – с 55, ранените - с повече от 125 души.
Когато говорим за безопасност в движението, обикновено правим анализ и се ограничаваме: вината на водача на моторното превозно средство или на пешеходците и някои други участници. 
Само ще си позволя да цитирам един анализ, изготвен от Министерството на вътрешните работи: 44,8% от допуснатите пътнотранспортни произшествия са по вина на водача, 29% – на пътници, и 26,2% - на пешеходци.
Мисля, че е крайно време в анализа за пътнотранспортните произшествия и безопасността да посочим и един друг виновник – тези, които стопанисват и отговарят за състоянието на общинските пътища и на републиканската пътна мрежа. Ако направим по-задълбочен анализ, ще видим, че много от произшествията, особено през есенно-зимния период, се дължат и на състоянието на пътната инфраструктура. 
Ние много дълго дискутираме за отговорността на новата Национална агенция “Пътна инфраструктура” или на задълженията на общините. Може би трябва да посочим вече и тяхната вина – вината, когато не става въпрос за някакви модерни рехабилитации на пътната инфраструктура, а за елементарно поддържане на състоянието на пътната мрежа, за да не се допускат такива нарушения. 
Все пак заради присъствието на тези млади хора в Народното събрание ще посоча и някои други данни от анализа, извършен от Министерството на вътрешните работи за 2008 г.
Най-често срещаното пътнотранспортно произшествие е ударът челно между моторните превозни средства. Две хиляди седемстотин тридесет и пет с 359 убити и 4105 ранени! В резултат на всичко това и най-трагичното е, че през 2008 г. са загинали 74 деца и юноши до 17-годишна възраст и са били ранени 1385!
Кои са основните причини? Тези причини ще ги посоча не като анализ, а за да отговоря в някаква степен на въпросите на господин Ралчев. Защо в закона се предвиждат по-драстични мерки спрямо нарушителите на Закона за движението по пътищата? 
Превишението и несъобразената скорост са причина за 3161 пътнотранспортни произшествия – това са 41% от общия им брой. Петстотин и седем загинали и 3903 ранени!
Само ако анализираме тези цифри, е достатъчно да вникнем и в необходимостта от по-драстични мерки към тези, които превишават скоростта, в законопроекта се предвиждат завишения на глобите, и към тези, които допускат неправилно изпреварване и навлизане в лентите за насрещно движение. По тази причина са извършени 557 пътнотранспортни произшествия, 145 загинали и 963 ранени!
Ако тези цифри не смущават някого и е против този закон, това говори и за отношението на Народното събрание към задължението ни да опазваме живота на хората.
Неправоспособните водачи, за които ние много често говорим. Не знам какво значи това да си неправоспособен водач, да нямаш свидетелство за управление на моторно превозно средство, да яхнеш колата с бясна скорост, да утрепеш себе си и тези, които се намират в моторното превозно средство. Затова в новия закон се говори за млади, как ще ги наречем – неопитни водачи, към които трябва особено внимание и грижа. Защото те отговарят не само за своя живот, а и за живота на тези, които са качили в колата си. Неправоспособните водачи и водачите с недостатъчен опит са станали причина за 124 пътнотранспортни произшествия. Хиляда и двадесет и два са ранени.
Употреба на алкохол – нещо, което продължаваме да подценяваме. В законопроекта са предвидени много сериозни санкции към неправоспособните и тези, които управляват моторно превозно средство след употреба на алкохол. Триста седемдесет и три пътнотранспортни произшествия от водачи след употреба на алкохол! Четиридесет и пет убити за това, че някой се е напил и е качил в колата си невинни деца или родители! Четиристотин седемдесет и един ранени! 
Какво друго показва анализът? Аз ще си позволя – не ми е приятно да слушам снощи по телевизията, за съжаление, кметове и министри, които трябва да прилагат закона, че не познават закона. В населените места са настъпили 5377 произшествия, 443 убити и 6272 ранени.
Явно, че някои кметове не познават закона. В закона, в чл. 167, ал. 2 много точно е казано, че паркирането е задължение на общината. Те събират глоби и тези глоби остават в бюджета на общините. Крайно време е да покажем на кметовете, че те също трябва да четат закона и да го прилагат, а не да говорим, че тези въпроси не са регламентирани в закона. 
Същото се отнася и за извън населените места. Снощи с учудване чух по една телевизия, че заснемането със системи за наблюдение не се признава като доказателствен материал. Явно, че някои, които отговарят за прилагането на този закон, трябва да отворят чл. 189, ал. 7 и да разберат, че това е точно тяхно правомощие. 
Ще си позволя да ви кажа, че преди време именно по инициатива на мои колеги от НДСВ и с мое участие приехме поправки в закона: 25% от глобите, които се събират от направление КАТ – това са близо 25 млн. лв. годишно, става въпрос за 50-те процента, сме записали, че отиват за въвеждане на системи за наблюдение и контрол. 
Всички знаем, че е ограничен човешкият ресурс за органите, които контролират по направленията на републиканската пътна мрежа и, разбира се, общинската пътна мрежа. Въвеждането на такива системи е именно европейското модерно разглеждане на въпроса за безопасността на движението. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Аз много внимателно слушах, господин Ралчев.
Така че ние ще изискваме от тези, на които е възложено. Досега се говореше, че няма средства. Да, вече пари има. При 50 милиона събрани глоби от водачите за близо малко под 1 милион регистрирани нарушения от органите на КАТ за една година! Забележете, че тези нарушения са установени от живи хора, но те не могат да покрият 20 хиляди километра републиканска пътна мрежа. Регистрираните нарушения са под 10% от това, което практически става по пътищата на Република България!
Именно тези системи за наблюдение и контрол ще дадат възможност да се повиши дисциплината. Целта не е да наказваме и да събираме глоби. Целта е предотвратяваме пътнотранспортни произшествия, да има по-малко жертви и по-малко ранени, а не да събираме глобите от нарушителите. Но този, който си позволява да се качи без свидетелство, след употреба на алкохол и особено превишението на скоростта и навлизане в насрещното движение – това са основните причини, които създават най-големите трудности и предизвикват жертви и увеличение на броя на ранените.
Ще завърша с някои други неща, които вносителите – Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи, предвиждат в този законопроект. 
Ние имаме задължение за типовите одобрения на пътнотранспортните средства, тези текстове да ги приемем до края на м. април т.г. Аз имам определен резерв дали точно сега - в края на мандата, ние трябва да разглеждаме, да променяме изцяло системата за провеждане на изпитите, системата за психо-прегледите и т.н. Този въпрос е много важен. Лично считам, че държавата не трябва да се оттегля от този процес и си заслужава евентуално тези два проблема, които са много важни и не трябва да бъдат разглеждани и приемани прибързано, по тях все пак да продължи една дискусия и да се разгледат в следващия парламент, но това, което касае типовите одобрения, което ние имаме като ангажимент, и втората част от законопроекта, отнасяща се до функциите и задълженията на Министерството на вътрешните работи, на органите за контрол, ние трябва да ги подкрепим. В края на краищата това е начинът да има по-малко произшествия, по-малко човешки жертви, по-малко ранени. Това е нашето задължение и отговорност пред обществото – да създаваме условия за безопасно движение по пътищата на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Решително възразявам против това някой да си присвои правото, че е грижовен към един проблем, който е национален такъв. За съжаление, материята е правна и тя се състои от следните детерминации. 
На първо място – цялата материя за транспорта, за движението, се състои от три компонента – водач, моторно превозно средство и път. 
Приветствам това, че се обърна много сериозно внимание чрез необходимото транспониране на директивите на Европейския съюз, свързани с втория компонент – моторното превозно средство. Единственото, което казах, че не му е мястото тук, и в закон. Има си други правила.
Приветствам това, че се говори за нещо, което е отдавна известно – че стопаните на пътя, то си го има от 30 години, носят отговорност за състоянието му. В съдебната практика отдавна са известни случаи, в които общински съвет или държавата да бъде осъдена поради лош път.
Господин Мирчев, не можем да говорим за маневрата „изпреварване” без да говорим за пътищата. Не може да съсредоточаваме вниманието си върху един от елементите на задължителното поведение на водача. Не може сега да ми въвеждате изискване този, който е напуснал пътя, да бъде наказан еди-къде си, защото той винаги се е наказвал. Не може да ми цитирате в една наредба, в един порядък, превишената скорост и несъобразената скорост. Разликата между тях е от небето до земята. 
И затова аз се обърнах преди всичко към правните дирекции. Техен е проблемът и те трябва да го решат по този начин, а не да ни поднасят такива абсолютно недопустими нормативни актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Мирчев, имате право на дуплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Ралчев, Вие сте може би един от малкото изключително опитни хора в прилагането на Закона за движение по пътищата. Винаги съм оценявал Вашия професионализъм. Мисля, че Вие можете да бъдете особено полезен, ако между първо и второ четене с Вашия опит, с Вашите анализи, да направим някои текстове наистина работещи, а някои, които не заслужават внимание, да ги махнем от законопроекта, аз също имам такива предложения. Нека Вашата енергия, Вашия професионализъм и Вашите качества да ги влеем в текстовете, които все пак в определена степен ще помогнат на обществото. Мисля, че с общи усилия можем да бъдем полезни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? 
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз на първо място искам да кажа, че предложението на господин Ралчев е изключително рационално. Законопроектът е изключително некачествен независимо от това, че е минал по своя път, за да стигне до пленарната зала на първо четене. От този нормативен акт нищо не става. Най-разумното нещо е да се оттегли. 
Ще ви посоча редица съображения: на първо място – аргументите, които господин Мирчев тук изтъкна от парламентарната трибуна. Това е много тежък проблем за българското общество – пътнотранспортните произшествия. Над 1000 души на година загиват. Всички знаем статистиката, само че това не е инструментът за решаването на този проблем. Прочетете внимателно какво пише в този обемист проект за изменение на закона. Голямата част от текстовете касаят европейските директиви, които сякаш не им е мястото в закона. Става въпрос за страшно много технически текстове, които би следвало да бъдат уредени на подзаконово ниво, регламентацията им да бъде подзаконова. Не им е мястото в закона на тези текстове. Това – на първо място.
На второ място, за да може да се намалят тези рискове за участниците в движението от произшествия и нанасяне на телесни повреди и смърт, много тежки, това обаче не е решението, защото се вижда и от практиката, и от анализите, че проблемът идва от контрола, а не от законовата регламентация. Куца контролът! 
Би следвало да се помисли по какъв начин да се динамизира работата на контролните органи, а не да се мисли как да усложняваме текстовете на закона. Да не говорим за това, че има абсурди. Например, аз искам да спра вашето внимание върху следния проблем – има текст в този законопроект, който казва, че не подлежат на съдебен контрол наказателните постановления, които се издават въз основа на актове в резултат на видеонаблюдения, тоест на техническите средства. Какво означава това? Че във всеки един случай, в който някъде някой по някаква причина е заснет и самият филм сочи някакъв вид нарушение, няма да има процедура, по която лицето, което се счита... Излиза, че се счита априори виновен този човек. Той няма да има възможност да се защити и да представи доказателства за своята невинност. Причините за едно нарушение могат да бъдат и обективни. Това просто е недопустимо – да се въвежда принцип, че във всеки случай, в който акта почива на базата на технически средства, няма да има съдебна защита. Това е пълен абсурд! 
Аз не мога да се съглася, че такова нещо може да влезе в нормативен акт под ранга на закон, независимо от желанието на някой да каже: вижте, с това ние ще въведем обективен контрол върху движението и ще наказваме всеки, който е настъпил осовата линия или не знам си какво се e случило друго. Това не може да се случва в един закон.
По отношение на квалификацията на водачите. Ако трябва да се замислим откъде идва един от проблемите за тази тежка обстановка по пътищата, това е именно ниската квалификация на водачите. Какво предлагаме с този законопроект за повишаване квалификацията на водачите? Да не говорим за това, че изместваме твърдо, отиваме в крайност да предоставяме квалификацията на водачите само на частната инициатива. Нищо лошо, но държавата има изключителна отговорност за контрола върху движението по пътищата и квалификацията на водачите, което е част от проблема, а на практика държавата абдикира от този проблем. 
Не искам да хвърлям сянка върху никой, но всички знаем какъв проблем в България е корупцията – нещо посочено ни от Европейската комисия многократно, и сега създаваме чрез този законопроект нови корупционни условия към ... Как се наричаше държавната агенция? (Реплика.) Нека да не й сбъркам името. Тук се въвеждат такива правомощия, че за технически изисквания на автомобилите, за твърде дребни неща създаваме корупционна среда, с което, вместо да решим единия проблем, създаваме друг.
Последно, бих искал да се върна на това, с което започнах. Проблемът е върху контрола. Контролът е неефективен по много причини и вместо да се търсят механизми за решаване, за повишаване ефективността на контролните органи отиваме в неправилна посока, защото в крайна сметка много важно е в правото да се спазва принципът за неотвратимост. Той е най-ефективният, а именно да няма ненаказани нарушения. Ние знаем, че имаме много сериозен проблем даже и със събирането на глобите, независимо от това, което се отчита, колко милиона били събрани. Имаме проблем с обжалването на наказателните постановления, с връчването на наказателните постановления на нарушителите. Този въпрос тук не го решаваме. Има голямо количество наказателни постановления, които не се връчват на нарушителите, тъй като процедурата е изключително тромава, тежка. Трябва да помислим как тази процедура да стане по-ефективна и лесна, защото тя сега е същата, както при връчването на съдебните актове и в много от случаите, когато лицето не живее на адреса, постановлението увисва и когато изтече едногодишният давностен срок, се заличават следите. Вместо да се замислим върху тези проблеми, вижте в този обемист законопроект какви други проблеми създаваме. Аз мисля, че най-разумното би било да се прегради пътят на този проект за закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Атанасов! Аз разбирам Вашата загриженост за невъзможността понякога на законодателството, което творим в тази зала, да се справи с корупционните практики, но това все още не означава, че не трябва да усъвършенстваме законодателството, за да можем тези практики да ги санираме. По-скоро Вашето предложение ми изглежда като призив между първо и второ четене за затягане на контрола, отколкото изобщо законът да не работи. Но това, което много ме изненада, е отношението Ви във връзка със снимковия материал, който дали да служи, или да не служи, или да се ползва за доказателство при съответното определяне на глобата. Ако можете да посочите страна - членка на Европейския съюз, където този снимков материал да се изпраща за спомен и да не е свързан с много тежка санкция, ще бъде добре да се изясни въпросът, но аз доколкото знам, няма страна, в която това да не е така. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю. 
По отношение на първата част от Вашата реплика считам, че категорично трябва да работим за създаване на правни норми, които да ограничават корупцията, но в този законопроект се отива в другата посока. Колкото повече правомощия създаваш на една администрация, толкова по-големи възможности за корупция й даваш. Прочетете законопроекта и ще видите това нещо. Технически параметри, изисквания, не знам си какво – всичко това са правомощия на тази администрация, и знаем по какъв начин се преодоляват на балканските ширини.
По отношение на втората част от Вашата реплика не сме се разбрали. Аз съм категорично за това да се въвеждат всякакви технически нововъведения за фиксиране на едно административно нарушение, но съм категорично против това да няма механизъм за обжалване пред съда. За това става въпрос. Разбира се, недопустимо е да няма право който и да било гражданин да се защити пред независимия съд, а тук се въвежда необжалваемост на наказателните постановления, които почиват на базата на данни от технически средства. Вижте, има редица случаи, където причините за нарушението са обективни, а не субективни и „нарушителят” или лицето, което е уличено в нарушение, трябва да има правото да се защити пред съда. Недопустимо е. Сега по този начин казваме, че всеки, където са го снимали, трябва да отива директно да си плаща глобата и изобщо да не се оплаква. Не може така да се случват тези неща. Няма такова нещо никъде в Европа – навсякъде има съдебна защита. Може да се въведе – това го е имало години наред, необжалваемост на определени наказателни постановления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Глоба до 20 лв.
АТАНАС АТАНАСОВ: Когато е нисък размерът. За ниските размери, да, но оттам-нататък е невъзможно. Особено пък когато нарушението предвижда отнемане правото за правоуправление – недопустимо е да не можеш да се защитиш пред съд. Благодаря.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Шарков, Вие искахте думата. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект, защото в него има недомислици, има дискриминационни текстове, противоконституционни текстове и въвеждане на корупционни механизми. Защо има недомислици? Защото в текста на чл. 158а, ал. 2, т. 1 се казва, че на младия водач на моторно превозно средство се забранява да управлява моторно превозно средство с двигател с вътрешно горене с работен обем над 1600 куб. см. 
Уважаеми колеги, в последните години тенденцията при автомобилостроителите е точно такава – да се произвеждат автомобили, при които да се намалява кубатурата на двигателите, като мощността се постига чрез увеличение на коефициента на полезно действие на двигателя на автомобила с компресор турбо или с двете, така нареченото битурбо. Това се прави с цел икономия на гориво и естествено по-лесна продаваемост на тези автомобили. Тук пред себе си имам данни за някои такива автомобили, но за да не посочвам марката, само ще ви кажа: един от най-популярните автомобили в момента има двигател с 1,4 битурбо бензинов агрегат, но има 160 конски сили. 
Това мощен автомобил ли е или не е мощен автомобил, защото е под 1600 кубика?
Друг автомобил има свой малолитражен модел с агрегат 1,5 турбо със 150 конски сили, а една малка кола, която между другото кара един наш колега в Народното събрание, е с 1,6 турбо и има модификация от 175 до 211 конски сили. Това е под 1,6. Това е недомислицата, за която ви казвам.
Още малко по тази тема. Уважаеми колеги, силно се опасявам и се обръщам към председателя господин Корнезов поради неговия огромен опит – този текст не е ли дискриминационен по възраст? В този смисъл този текст не е ли противоконституционен? Разбирам, че всички трябва да бъдем загрижени за това. Фактите говорят, че голяма част от автопроизшествията в страната се правят от млади и неопитни шофьори. Но това не е механизмът, по който можем да контролираме, защото едно сезиране на Конституционния съд веднага според мен би потвърдило, че такъв текст е дискриминационен и противоконституционен. Освен това казваме, че млад водач е онзи, който до 25-годишна възраст и т.н. е придобил свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория “В”. Надявам се, че тук не попадат автомобилните състезатели, които са до тази възраст, тъй като голяма част от тях са точно в тази възраст.
Както казах, текстът създава корупционни механизми, защото в членовете от 151б до 151к изпитите вече ще се провеждат от една-единствена фирма, която ще има, забележете, 10-годишен договор с министъра на вътрешните работи. Ако не сме доволни и ако в един момент тази фирма реши да качва както си иска цените, ако има подозрение за корупция, ако има подозрение, че продават изпитите и т.н., как ще бъде прекратен този 10-годишен договор, след като вече е сключен от министъра на вътрешните работи?!
Един пример. Относно това, което говори господин Атанасов – абсолютно съм съгласен с него, че не може да има текст, в който да се казва, че не подлежат на обжалване наказателни постановления, издадени по актове за установяване на административни нарушения, съставени въз основа на изготвени веществени доказателства от технически средства – това, което каза д-р Първанова.
Един пример. Мисля, че с доста колеги в тази зала, поне с тези, които са лекари, сме разговаряли – представете си автопроизшествие на пътя, спира човек, качва в автомобила си пострадал от произшествието и превишава скоростта. Има наказателно постановление – не може да го обжалва, а спасява човешки живот. Нормално ли е да има такива текстове? 
Именно поради тази причина ние няма да подкрепим законопроекта. Смятаме, че доста неща в него са меко казано некачествени и не решават проблемите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Шарков.
Вие се обърнахте към мен. Аз не мога да взема думата, но се обърнете към проф. Мирчев за това, че някои от текстовете са противоконституционни.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Обърнете се не към мен, а към вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз знам, че не Вие сте виновни, но между първо и второ четене от юридическа гледна точка тези неща трябва да се изчистят. 
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (БНД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо, радвам се, че председателстващият действително забеляза сериозните пропуски в този законопроект. Опасявам се, че те не могат да бъдат оправени между първо и второ четене. 
Този законопроект страда от редица недостатъци, които го правят абсолютно негоден. Ако трябва да се изразя по-образно – това е все едно да пишем в закона, че мантинелите са действително необходими, но трябва да се произвеждат от дърво. Този закон е пълен с технически уточнения, които вероятно са в интерес на администрацията. Неслучайно тя си го е прокарала дотук. Но ние като народни представители носим отговорност пред своите избиратели и е крайно време, дори в края на мандата си, да престанем да изпълняваме прищевките на администрацията, а да си дадем сметка пред кого носим отговорност, когато приемаме такива закони. Да, много са жертвите на произшествията по пътищата. Да, превишената скорост и неопитността на водачите са едни от причините, които ги довеждат, но това причина ли е ние да си затворим очите пред истинските причинители на хилядите загинали по нашите пътища?! 
На първо място това е корупцията. Защо си затваряме очите, когато обсъждаме този законопроект, пред разбитите пътища, пред откраднатите милиони, десетки милиони, стотици милиони всяка година от асфалт, от пътища, потънали в различни черни каси?! Защо си затваряме очите пред няколкото фирми, които печелят винаги търговете години наред за тези пътища?! Защо си затваряме очите пред опитите на нашата администрация да препречи пътя на чуждестранни фирми да участват в тези търгове?! Защо си затваряме очите пред откраднатите знаци или пред тормозещите от години софиянци, а и други големи градове – маршрутки, свързани с местната власт?! Това са причините този законопроект да се движи напред, а не частните интереси на администрацията, която е решила в рамките на 30-40-50 страници да си набута всичките технически изисквания в един закон. Аз бих се съгласил да има подобни технически изисквания в такъв закон, но ако имаме и техническите изисквания за спецификацията на асфалта, който се слага по нашите пътища, за да можем да знаем кого да вкараме в затвора, когато краде от този асфалт. А всички си затваряме очите пред това!
Технически погледнато, от юридическа гледна точка законът е абсолютно негоден. Вътре има абсолютни измишльотини и глупости, които явно не са догледани от юрист. Ще цитирам § 24, господин председателю, защото мислим по един и същи начин. В чл. 173б и 173в пише: “Когато поради недостатъци в съответния нормативен акт – забележете, поради недостатъци на съответния нормативен акт! – или поради неправилно прилагане на съответните изисквания, министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице може да откаже регистрация на определени превозни средства”. Същото правомощие има председателят на Комисията за защита на потребителите. Извинявайте, но това е нонсенс, това е абсурд, смешно и срамно е това да го има в български закон! Кой ще прецени тези недостатъци в нормативния акт и по какъв начин ще реагира, като се спре от регистрация съответното моторно превозно средство?! Съответният издател на нормативния акт (тук дори не пише за какъв ранг става въпрос – може да става дума и за закон), кой ще го суспендира? Министърът ли? Или председателят на Комисията по защита на търговията? Това е абсолютен нонсенс и такава глупост, която отдавна не се е виждала в българския парламент! Срамно е да коментираме подобни текстове. Не мога да приема, че такива текстове могат да се обсъждат между първо и второ четене. Срамно е да ги има въобще в такъв закон! Срам за вносителите, срам за Министерския съвет! Този закон трябва да се върне, да се доработи както му е редът и тогава да влезе, за да можем ние като народни представители с чиста съвест да го обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Дончев.
Не виждам реплики.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Благодаря, господин председател. 
Аз не съм юрист. Член съм на Комисията по транспорт и съобщения. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А шофьор ли сте?
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Аз съм водач на моторно превозно средство. Шофьор съм и всеки ден пътувам по ужасните ни пътища. Всичките усилия непрекъснато са насочени към увеличаване на санкциите за водачите, увеличаване на изискванията към превозните средства, а всички си затваряме очите пред това по какви пътища се движат нашите водачи. Винаги ли трябва да продължи това – несъобразената скорост да е причина за пътнотранспортните произшествия? Не, колеги! Може би ще кажете, че има Закон за пътищата. Но и там няма клаузи, които да задължават поддържащите фирми или по-скоро стопаните на пътищата – държавата и общините, перманентно да поддържат пътищата в добро техническо състояние. 
Давате ли си сметка по какви пътища се движим сега? Непочистени канавки, непрекъснато течаща от топящия се сняг вода по пътя, която през нощта замръзва. Еластична ограда някъде след катастрофа да е възстановена?! Може ли някой от вас да ми посочи?! Пътищата са обрасли с храсти и цяла година пясъкът от зимното поддържане стои по банкетите на пътищата! 
Аз смятам, че в този закон трябва да има не само пожелателни клаузи към тези, които стопанисват пътищата, както е в чл. 3 – които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни. Какво значи това? И в чл. 14, ал. 2 – министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи определя с наредба реда за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътно-транспортни произшествия. Можете ли да ми посочите участък с наситени пътно-транспортни произшествия, в която да е направено нещо друго освен знака с черната точка? Няма такова нещо. Както има раздел за водачи, раздел за пътно-транспортни средства, трябва да има раздел с основните изисквания към инфраструктурата. Защото ние сме в ХХІ век, по нашите пътища вече има и изключително модерни, и все още много стари пътни превозни средства, които се движат по една изключително непропусклива, даже без осови линии пътна инфраструктура. Да не говорим за непрекъснатите препятствия – дупките!
Преди няколко месеца, участвайки в една презентация на колегата ми Спасов, казах, че ще предложа в Закона за застраховане стопаните на пътищата да застраховат дупките. И смятам, че съм абсолютно права. Защото не може непрекъснато да увеличаваме данъците, шофьорите да плащат винетни такси, да плащат гражданска отговорност и да ги оставяме да се движат по пътища, каквито в друга европейска държава няма. Даже в съседните ни балкански държави няма.
В този законопроект усилията ни пак са насочени само към водачите и към превозните средства и няма нищо за изискванията към инфраструктурата, която е под всякакви критика. Така че аз няма да подкрепя този законопроект. Ако той евентуално мине с гласовете на мнозинството, съм подготвила предложения, които са насочени в посока изисквания към тези, които стопанисват пътищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сигурно преждеговорившите са засегнали доста въпроси и може би са прави тези колеги, които са казали, че в законопроекта са записани много технически неща, които оперативно трябва да са в подзаконови актове.
Аз ще взема по-специално отношение към два въпроса. За младите водачи. Трябва да си призная, че видях този текст в последния момент. Така както ни е представен законопроектът, да, може да се въведе понятието „млад водач”. Друг е въпросът дали е най-правилният и няма ли възможност и по друг начин да се решат въпросите. Примерът е с мотоциклетистите, там им забраняваме до определена възраст да бъдат водачи на моторни превозни средства от категория „А”, мощни мотоциклети, а тези права да ги имат след определена възраст. 
Големият въпрос е следният – забелязах го сега в т. 2 на ал. 2, § 17. На младия водач на моторно превозно средство се забранява да превозва пътници на възраст до 18 г. освен в присъствието на правоспособен водач. Ами правоспособният водач инструктор ли е? Това означава, че автомобилът трябва да е с допълнителни педали, устройства и така нататък. И как ще влияе правоспособният водач на младия водач? Пак казвам, аз не съм против това да се въвежда понятието „млад водач”, но в случая не можем да търсим отговорност и няма и реална възможност да търсим отговорност от правоспособния водач. И да има изискване към автомобилите, правоспособният водач как ще реагира? По време на движението ще върти кормилото или ще натиска спирачката? Това не е възможно. Не е възможно някой да носи отговорност за нещо, върху което той не може да влияе, когато управлява моторно превозно средство. Ако някой твърди, че правоспособният водач може да натиска съединителя или спирачката, седейки от дясната страна... А и не е казано къде седи, може да седи и на задната седалка. Не е възможно този текст да остане в този вариант, изключено е.
И един друг въпрос, по който може би колегите са взели отношение. Един от най-важните моменти в законопроекта според мен е, че изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство вече се предоставят на търговски дружества, ако правилно съм разбрал от първия прочит на законопроекта. Дали е правилно или не, малко трудно може да се каже. Може би трябва да концентрираме нашето внимание към този въпрос. Има много атаки и към Министерството на транспорта, и към частните школи, и към Пътна полиция, и към водачите. Има атаки към всички организации, включително и от нас, които сме родители или имаме приятели и роднини, на които не можем да влияем да не карат бързо или да спазват правилата за движение по пътищата. 
Трябва да се направи един анализ дали предоставянето на изпитите на търговски дружества е добре или не е. Този текст не може и не бива да мине и да се гласува в залата, ако няма един добър анализ. Аз съм привърженик на частния сектор, но трябва да се прецени кое е по-доброто, кога изпитващите ще бъдат по-стриктни – дали да бъдат в системата на Министерството на транспорта, или да бъдат частни. Тук се дава възможност да бъдат отнети лицензиите на тези компании, така и трябва да бъде. Но един от най-важните моменти е този за психотеста, и така нататък. Аз за себе си на този етап не съм много убеден, че този сектор може да бъде поет от частни компании и изпитващите да бъдат служители в тези частни компании, разбира се, със съответната квалификация.
Трябва да има един анализ дали това, което е предложено, е добре, защото 1000-1200 убити по пътищата в България означава, че изобщо не сме в добро състояние. Това е истината. Истината е, че проблемът не е само в тези, които управляват или контролират. По различните канали на нашите телевизии аз очаквам през 2-3 дена да има някакви предавания или в училищата да има по-сериозно присъствие на тези часове, а не да бъдат само фиктивни. Тоест този проблем е на цялото общество, не може да го разреши нито полицията, нито Министерството на транспорта, нито школите, които обучават шофьорите, защото като се качат в мощните автомобили, стават други хора и не спазват правилата. Онзи ден, като се прибирах, станах свидетел на инцидент на околовръстното шосе в Пловдив. Един водач не спира на „Стоп!”. Официално се представям на Пътната полиция, че съм свидетел на този случай, аз бях в третия автомобил. Те ми отговориха, че няма смисъл от свидетели и изобщо някой да участва в целия този процес. Като се представих, помогнах на пострадалото момче, те видяха, че има много сериозен случай, разбраха, че някой не е спрял на „Стоп!”, има свидетели. Те оспорваха дали е така, но пред нас щеше да има един убит човек!
Тоест трябва да има един анализ, уважаеми колеги, дали изпитващият сектор трябва да отиде в частния сектор, да излезе извън системата. Навремето те бяха в системата на Министерството на вътрешните работи. Разбира се, беше грешка да бъдат в системата на Министерството на вътрешните работи. И тогава имаше големи реакции дали да излязат от системата на МВР и да отидат в системата на Министерството на транспорта. Някои казваха и продължават да казват, че е по-добре да се върнат в системата на МВР, което е много глупаво според мен. По тази логика не бива да има никаква корупция по пътищата, в Пътната полиция, а ние сме свидетели на такава всекидневно. Не бива да се крием, корупция има навсякъде. 
Другият въпрос, който бих искал да поставя, е относно наказанието за младия водач, когато се налага наказание за така наречения млад водач. Защо има разделение за концентрацията на алкохол в кръвта? Никой няма право да пие алкохол и да управлява моторно превозно средство. Тоест едните могат да пият повече, а други да пият по-малко. Такава песен няма. Принципът е, че който пие, няма право да кара. 
Ако говорим за остатъчния алкохол, да, така е. Но защо тогава разделяме за едните, примерно 0,5 на 1000? Тогава ще почне един коментар – младият водач, който има стаж до една година, има право да пие една бира, а този, който има три години стаж, може да пие три бири. Не бих искал коментарът да е така в обществото, но знам какъв коментар ще възникне, за съжаление. Режимът трябва да бъде еднакъв, когато става въпрос за санкции във връзка с алкохола.
Като слезем вече по-надолу – ако някой е предоставил, говорим специално за собственика на един автомобил, по какъв начин може да установи дали този, който иска да вземе под наем автомобила му или да свърши някаква работа за един час, е употребил алкохол? Собственикът на автомобила няма начин как да установи дали определеното лице от вечерта има остатъчен алкохол в кръвта или няма. Не е възможно. Нещо подобно, ако остане в законопроекта, винаги ще е оборимо в съда. Да, престъпление е, грехота е собственикът на автомобила, ако знае, че лицето Х – водачът, е употребил алкохол, и въпреки това той му предоставя възможността да управлява автомобила. Разбира се, че е престъпление. Разбира се, че не е морално, грехота е. Но това ще бъде масово и понякога някой собственик на автомобил, който няма никаква вина, който си е оставил автомобила в къщи...
Представете си в селата има спешен случай и вместо да чакат линейката... Някой ще ражда или е станало нещо друго, рискуват нещо. Собственикът няма вина, даже в същия момент той може да не се намира в съответното населено място. Каква вина има собственикът? Някои от семейството предоставили автомобила на водач, който предната вечер е изпил една ракия. Кой ще го установи предварително? Тогава ние трябва да задължаваме в автомобилите да има апаратура за проверка на алкохола. Правилното е това. Възможно ли е това да се направи – във всеки автомобил да има такова устройство за проверка на алкохола? 
Ако приемем, че трябва да има такова изискване, аз го приемам, няма нищо лошо. Но да го поставим за изискване, както за печките.
След това може да поставим и един такъв текст – да търсим отговорност от собственика, който може да е в Германия, пък автомобилът му е на село. Каква вина има човекът?
Колеги, аз мисля, че в законопроекта има полезни неща, но тъй като той е голям, на пръв поглед човек се затруднява с технически параметри. Но тези три пункта за понятието млад водач може би трябва да се изчистят. Може би вносителите имат някаква идея. Трябва да се поработи още върху това какво означава понятието млад водач. Според мен, не може да има разделение за концентрацията на алкохол. Това е мое скромно виждане.
Другото, един анализ кога е по-добре не е само въпрос на законопроект – кой, има ли организации, има ли такива фирми, които да могат да провеждат изпитите на кандидати за водачи на моторни превозни средства. За мен по-важно е това.
Другите неща – без съдействие на телевизия, радио, без съдействие на училищата, ние няма да можем да се борим с нарушенията и с убитите, и с катастрофите по пътищата. Сещаме се, че трябва да има строги санкции, когато имаме един близък човек – ранен или убит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Председателят пита имам ли конфликт на интереси, дали съм шофьор.
Уважаеми господин председател, аз, разбира се, нямам компетентността на някои от изказалите се преди мен уважаеми колеги народни представители, обаче мога да кажа, че съм щастлив, че съм взел изпита си по Закона за движение по пътищата преди две години, защото по този ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко пъти се явявахте?
ИВАН КОСТОВ: Само един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той се дава така.
ИВАН КОСТОВ: Може ли да не ме апострофирате? 
Между другото, направих си теста само за четири минути. Можете да проверите. Но по този закон с тези поправки аз едва ли мога да взема изпита. Това е безсмислено съчинение.
Кой измисли това нещо, кой набута в този закон тези неща, кой иска от обикновени хора да имат такава компетентност да прочетат този текст? Той въобще не разбира от дейността на Народното събрание. Ние създаваме закони за хората да ги разбират и да ги спазват. Това е първото.
Заради това няма да подкрепя закона.
Второ, създава се една безсмислена структура. Господин председателю, Вие сте вещ. Я ми кажете какво е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”? Какво точно администрира? Кой човек написа това нещо? Кой е тоя умник, дето написа „Автомобилна администрация”? Администрация на какво – на автомобилите, на автомобилни средства или нещо такова? Това е все едно Агенция „Автомобилна агенция” или Администрация „Автомобилна администрация”. Кой пише такива тавтологични неща? Само че ако беше само това, аз щях да го подкрепя, но тук на една малка изпълнителна агенция се дават такива права, безбожно големи, изключително даващи възможност за корупционни практики, че аз съм категорично против това нещо да се прави. Как може всички тези разрешителни режими да се дадат на една агенция, към която Народното събрание няма да погледне сигурно в следващите пет години, освен ако хората не се разпищят от нея наистина много силно. Кой написа това чудо?
Аз разбирам, че всяка администрация иска да заграби власт, но защо Народното събрание ще й дава тази власт на тази администрация? Защо? В един свят, в който се опростява, в който все повече регулациите стават ясни, достъпни, понятни, разрешава се все повече свобода на хората, вие тук сте написали някакви такива неща и ни карате да гласуваме. Това е наистина изумително. Как може такова чудо?
Напълно съм съгласен с Ваня Цветкова, като каза тук: три елемента има движението по пътищата – водач, моторно превозно средство и път. Хиляда и шестдесет убити по пътищата на България. Знаете ли колко са загинали по пътищата на Великобритания, която е осем пъти по-голяма от България? Три хиляди и петстотин души миналата година срещу нашите хиляда и шестдесет. Представяте ли си колко много повече относително загиват българи на пътищата отколкото англичани, които нито са по-големи въздържатели от българите, нито сигурно са по-добри шофьори.
Коя е основната причина да се случва това? Разбира се, пътищата. Разбира се, пътищата и това трябва да е ясно. Никакви такива увеличени, безсмислено големи изисквания към хората, каквито и да се предявят и към колите, не могат да решат основния проблем. Проблемът за пътищата. Това е изключително тежък проблем.
И поради още една причина съм против този закон.
Господин председател, от § 15 на 5-6 страници се създават условия за една фирма да спечели конкурса за изпити на шофьори. Коя е фирмата? За коя фирма се описват толкова подробно в закон на шест страници условията за кандидатстване, че какво ли не? Коя е точно фирмата? Може ли да чуем, за да разберем, или в закона да се напише коя фирма приватизира досегашните задължения?
Как може, бе, господин Георги Божинов, вие да подкрепите това чудо? Ама как може такова нещо?!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не можем да подкрепим.
ИВАН КОСТОВ: Разбира се, че не може да го подкрепите. Държавна автомобилна инспекция, затънала в корупция по места. Вместо да се преборите като управляващи и да спрете тия процеси на разпад, защото се купуват шофьорски книжки, вие приватизирате всичко това нещо и го приватизирате целево. Даже тия, които са писали, не са се засрамили, ами като са написали и след това говорят за лицето – членувано. Кое е това „лицето”? То е членувано в закона – едно лице. Това е в § 3 на чл. 151б – нов. Как може такова нещо? Как може такова безобразие? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Лицето, спечелило конкурса”, да.
ИВАН КОСТОВ: Ама едно лице за цялата страна. Значи продаваме Държавна автомобилна инспекция. На кого точно искате да я продадете, казвайте тук да знаем! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? 
Давам думата на господин Володя Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
ВОЛОДЯ КИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Костов! Тъй като Вие поставихте въпроса що за структура е това "Автомобилна администрация", бих искал да Ви информирам, че тази структура е създадена през 2000 г. като второстепенен разпоредител към министъра на транспорта по времето, когато Вие сте били министър-председател. Така че законът не създава никакви нови структури. Тогава до 2000 г. се наричаше Главна дирекция "Автомобилна администрация", след което се нарича Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Освен това има Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", има Изпълнителна агенция "Морска администрация". И всички тези структури не се създават нито сега, нито при това правителство.
Що се отнася до въпроса, който поставихте, че дирекциите на ДАИ по места са затънали в корупционни практики, бих искал да Ви кажа, че категорично оспорвам тази Ваша теза. Бих искал да Ви попитам: след като преди две години сте придобили свидетелство за правоуправление, някой по някакъв начин подсказал ли Ви е, че трябва да платите нещо, за да придобиете това свидетелство?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ,от място): Вие сте тук да отговаряте на въпросите, а не да задавате въпроси.
ВОЛОДЯ КИРОВ: Извинявайте, но тук се отправят обвинения към структура, която аз оглавявам. (Реплики от ДСБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви!
ВОЛОДЯ КИРОВ: Извинявам се и оттеглям въпроса си към вас. 
Смея да твърдя, че в последно време са направени достатъчно усилия, и те са видни, за подобряване на качеството на обучението, тъй като е увеличено времето за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, направени са и редица изменения в наредби 37 и 38, които регламентират тези въпроси. Досега няма случай на сигнал за корупционни практики на служители на агенцията, по които да не е било взето отношение. Откакто аз съм директор на агенцията са освободени поне двадесет човека по подобни причини.
Що се отнася до това дали структурата, която ще провежда изпитите, трябва да бъде една или повече, искам да ви информирам, че в Германия например тези структури са четири. Германия е районирана на четири големи района и нито една от тези структури не влиза в конкуренция с другите. Напротив, нашите проучвания показват, това е и становището на колегите, с които сме се консултирали, че не трябва да се допуска конкуренция между фирмите или между организациите, които провеждат изпитите. Не трябва да има конкуренция, защото това не е чисто пазарна дейност, а по-скоро това е дейност, която има друг характер.
Извинявайте, но това исках да ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания законопроект? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Уважаеми народни представители, няколко съобщения.
Утре от 9,00 ч. започваме с гласувания, както следва:
 – на първо четене законопроектите за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания;
 – на решенията за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;
 – на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите;
 – на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Ще съобщя само министрите, които ще отговорят утре на парламентарния контрол: заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, министърът на транспорта Петър Мутафчиев, министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, министърът на земеделието и храните Валери Цветанов, министърът на здравеопазването Евгений Желев, министърът на финансите Пламен Орешарски и министърът на отбраната Николай Цонев.
Утре продължаваме в 9,00 часа. 
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)		
	
Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Борис Николов
Станчо Тодоров