Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-03-13

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Иван Илчев и Светослав Малинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, вчера избрахме Временна комисия за промени в изборното законодателство, която има за задача да обобщи избирателните закони и да ни представи становището си. Мисля, че законопроектите вече станаха 16. Гласувахме съставът на комисията да се състои от 15 членове, включително и поименно. Остана само един член на комисията, който трябваше да бъде предложен от Парламентарната група на „Атака”. Преди малко ми беше съобщено, че Парламентарната група на „Атака” няма да посочи член в тази комисия. Така че комисията трябва да работи в малко намален състав.
Уважаеми народни представители, позволете ми на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да ви направя предложение за днес да бъде включен като точка Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение от 2006 г. по Програма САПАРД, внесен от Министерския съвет на 6 март 2009 г.
Има становище на водещата Комисията по бюджет и финанси, което е раздадено на народните представители. Всеки момент ще ви бъде раздадено становището и на Комисията по европейските въпроси.
Моля, гласувайте предложението за включване в дневния ред на тази точка.
Гласували 172 народни представители: за 170, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Едно съобщение: 
На 12 март 2009 г. е постъпил и днес, на 13 март 2009 г., е раздаден на народните представители общ проект на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, приет на първо четене на 6 март 2009 г. Проектът е изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмените предложения за второ четене.
Уважаеми народни представители, трябва да съобщя, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, който е включен в  седмичната ни програма и даже беше гласувано днес да започнем с него - имаме доклад на Комисията по бюджет и финанси, но стриктно погледнато, на основание чл. 66 от нашия правилник, не е изтекъл срокът от 24 часа, тъй като днес бяха раздадени докладите на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейските въпроси. Така че, ако няма съгласие, няма да го гледаме и ще остане за следващата седмица.
Становището на Комисията по европейските въпроси по законопроекта за ратифициране е раздадено, така че преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, ИЗМЕНЯЩО ГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТ 2006 Г. ПО ПРОГРАМА САПАРД.
Вносител е Министерският съвет.
Моля председателят на водещата Комисия по бюджет и финанси господин Румен Овчаров да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение от 2006 г. по програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), внесен от Министерския съвет на 6 март 2009 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 март 2009 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение от 2006 г. по Програма САПАРД.
На заседанието присъстваха от Министерството на земеделието и храните господин Димитър Пейчев – заместник-министър, акад. Атанас Атанасов – съветник, госпожа Мирослава Георгиева – директор на дирекция „Развитие на селските райони”, и господин Иван Боянов – началник-сектор „Правен”.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Пейчев.
Споразумението е сключено на 22 декември 2008 г., въз основа на решение по т. 37 от Протокол № 47 от заседание на Министерския съвет от 4 декември 2008 г., на което е одобрен проектът на Споразумение, изменящо Годишното финансово споразумение от 2006 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД, като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на финансите и министъра на земеделието и храните да го подпишат от името на Република България.
Споразумението е подписано от страна на Европейската комисия от Жан-Люк Демарти – генерален директор за селско стопанство и развитие на селските райони, и Мариан Фишер Боел – член на комисията, като текстът на сключеното споразумение отговаря изцяло на одобрения от Министерския съвет проект.
Със споразумението се изменя периодът на валидност на финансовото задължение на Общността към Република България, като двете страни се споразумяха, че и през 2009 г. ще се продължи действието на Годишното финансово споразумение от 2006 г. по Специалната присъединителна програма за развитието на земеделието и селските райони в Република България. Европейската комисия поема задължение да изплати всяка получена не по-късно от 31 декември 2009 г. приемлива заявка за плащане.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение от 2006 г. по Програма САПАРД, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 6 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Моля председателя на Комисията по европейските въпроси господин Червеняков да запознае народните представители със становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители,  представям на вашето внимание становище на Комисията по европейските въпроси относно проект на Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение от 2006 г. по Програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 6 март 2009 г.
На свое заседание, проведено на 12 март 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение от 2006 г. по Програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие господин Димитър Пейчев - заместник-министър на земеделието и храните, и госпожа Кремена Йорданова – експерт в Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите.
І. Специалната присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони е създадена съгласно Регламент на Съвета на Европейските общности № 1268 от 1999 г. и е в сила за периода 2000-2006 г. Съкратеното наименованието САПАРД е превод на български на абревиатурата на името на програмата от английски SAPARD.
Финансовата помощ на Европейския съюз се отпуска на нашата страна на базата на представен от Република България и одобрен от Европейската комисия Национален план за развитие на земеделието и селските райони 2003-2006 г. и въз основа на подписаното на 20.04.2001 г. Многогодишно финансово споразумение по САПАРД между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България.
Съгласно чл. 2 от Многогодишното финансово споразумение по САПАРД, инструменти, които определят ежегодните финансови ангажименти на Европейския съюз се посочват в годишни финансови споразумения.
ІІ. Последното влязло в сила Годишно финансово споразумение по САПАРД е от 2006 г. Съгласно чл. 3 от това споразумение, комисията автоматично намалява всяка част от поетото финансово задължение на Общността за 2006 г., която е останала неуредена чрез плащане по сметки, за които не е получена приемлива заявка за плащане най-късно до 31 декември 2008 г.
Настоящото споразумение допълва периода на валидност на финансовото задължение на Общността към Република България с една година, като Европейската комисия поема задължение да изплати всяка получена, но не по-късно от 31 декември 2009 г., приемлива заявка за плащане. Удължаването на периода за валидност на финансовия ангажимент по Годишното финансово споразумение от 2006 г. с една година е продиктувано от констатациите на Одитната комисия на Европейската комисия през м. март 2008 г.
ІІІ. Предлаганото за ратифициране споразумение е важно и полезно за развитието на аграрния сектор и икономиката на селските райони. Решението за удължаване на срока на валидност на финансовия ангажимент не противоречи на решението на Европейската комисия за възобновяване възстановяването на европейското съфинансиране. То дава възможност да се финансират някои вече одобрени, но замразени за изпълнение селскостопански проекти.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за ратификация на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, променящо Годишното финансово споразумение от 2006 г. по Програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 6 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Откривам дискусията по този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, може би за тази зала дискусията по Програма САПАРД и по удължаването на Многогодишното споразумение с още една година не представлява особен интерес, но такава дискусия представлява голям интерес за всички онези потенциални бенефициенти в България, които биха могли да ползват средствата от Програма САПАРД. Защото, както многократно съм заявявал в тази зала, Програма САПАРД е една успешна предприсъединителна програма, по която бяха усвоени средства над 1 млрд. евро и бяха реализирани над 1000 проекта, при това изключително успешни, които вдигнаха нивото на българското земеделие и на българската хранителна промишленост. Стигнахме до състояние, когато имаме вече конкурентоспособни на европейските фирми български производители и това се дължи на успешното реализиране на Програма САПАРД. 
Казвам това и в задочен спор или дискусия с колеги, които в тази зала многократно са изразявали позиция, че Програма САПАРД е една пробита програма, една програма, която е била дискредитирана във времето, защото е имало нарушения, които са установени както от българските власти, така и от европейските власти, от ОЛАФ и така нататък. 
Уважаеми колеги, отново искам да напомня, че онези нарушения, които са установени по Програма САПАРД, които в никакъв случай не са толериране, но те са съизмерими като процент с нарушения в страни от Европейския съюз, които също са ползвали Програма САПАРД. 
Ето защо аз смятам, че Програма САПАРД е една успешна програма, която, освен че възпита българските потенциални бенефициенти да спазват правилата, да са готови да поемат всички онези проверки, които европейските и българските власти правят, когато се реализират проекти с европейски пари. Надявам се, че тази програма възпита и българската администрация, която оперира с европейски средства, защото ние имаме едно доста добре обучено съсловие от български администратори в рамките на Разплащателната агенция, която управлява Програма САПАРД и в по-общ план в Държавен фонд "Земеделие". Едно съсловие от администратори, които знаят как да оперират с подобни програми.
Днешното развитие на  Програма САПАРД е в Програмата за развитие на селските райони. Това е една програма, която ще даде по-нататъшно развитие на българското земеделие, ще даде много шансове на малки и големи производители и преработватели на суровини и хранителни продукти, ще даде шанс те да бъдат конкурентоспособни. Но наистина, за да бъде успешна Програмата за развитие на селските райони, като предпоставка трябва да бъдат гарантирани две неща. 
На първо място, да бъде съхранено доверието на българските производители, които са потенциалните бенефициенти за усвояване на евросредства, в това, че европейските средства при правилно ползване могат да бъдат необходимото условие за издигане нивото на производство и че определените правила, които ни поставя Брюксел, би следвало да се спазват. 
И от друга страна, би следвало с внимателен анализ на Програма САПАРД ние по-скоро да насърчаваме българските производители, а не да ги отблъскваме и демотивираме, като изтъкваме единствено онези недостатъци, които са били забелязани.
Уважаеми колеги, с влизането на България в Европейския съюз, България все още не е възприела всички практики на Европейския съюз и в известен смисъл Програма САПАРД е една програма, която е съсредоточила в себе си развитието на българското общество, в частност на българската администрация и на българските производители в посока на европеизация, в посока на усвояване на европейски норми на поведение и на ползване на европейските средства. Затова смятам, че Програма САПАРД е била изключително успешна и самият факт, че днес ние дискутираме едно удължаване на тази програма, показва и оценката на Брюксел за това, че всъщност тази програма трябва да бъде довършена докрай и средствата, които са били заделени за България  –  средства, които България първа от всички присъединяващи се страни започна да усвоява по Програма САПАРД.  И това трябва да се изтъква всеки път.
Тези средства ще бъдат усвоени докрай, защото днес, когато ние сме възприели европейските правила за ползване на евросредства в българското земеделие, когато знаем, че българските производители, съгласно тези правила, усвояват около 30% от онова, което получават западните фермери, фермерите в развитите европейски страни, то ясно е, че на всяко едно евро, което идва от Брюксел, би следвало да му бъде дадена възможност да бъде усвоено с оглед на развитието на българското земеделие. 
Българското земеделие се нуждае от тези пари и затова ние с пълно съзнание и яснота от Парламентарната група на НДСВ ще подкрепим удължението на Многогодишното споразумение по Програма САПАРД, тъй като сме убедени, че днес повече от всякога българското земеделие и българската хранителна промишленост се нуждаят от тези пари по САПАРД, както и от парите по другите програми в областта на земеделието и хранителната промишленост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли  други желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, господин Кабил.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва ли да сме доволни от това, че Европейският съюз, Европейската комисия ни дава право и удължава програмата ни? Отговорът е: да, трябва да сме доволни. Трябваше ли обаче да стигнем дотук? Отговорът ми е: не, не трябваше. Защото това, което ще гласуваме и парламентарната ни група ще подкрепи днес, е един много добър урок за всички, които по-нататък напред във времето ще бъдат в тази зала. Защото искам да припомня на всички, които страдат от къса памет в тази зала, че като министър аз внесох една ратификация, но с обединените усилия на много политически сили, с изключение на моята, тук Програма САПАРД, която беше набрала скорост, по която бяха договорени над 60% от средствата, буквално беше спряна. Ефектът беше все едно една кола с висока скорост да бъде спряна едновременно на ръчна и крачна спирачка. Година и половина време, уважаеми колеги, ни трябваше, за да рестартираме програмата. Година и половина! Ако върнем от този момент, в който ние сега ще гласуваме с голяма радост "удължаването" от Европейската комисия на срока на програмата, ще видим, че през лятото на 2006 г., преди присъединяването към Европейския съюз, целият ресурс щеше да бъде договорен, ако тогава парламентът не беше извършил този много груб антидържавен акт. И може би в 2007 г. поне до средата на годината, още в началото на нашето присъединяване, всички средства по САПАРД щяха да бъдат разплатени. 
Това, което беше натрупано като капацитет, като знания по Програма САПАРД по най-нормален начин трябва да се прехвърли в усвояването на средствата от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Най-значителният ресурс по всички европейски програми към нашата страна като член на Съюза. Искам да припомня, че с националното съфинансиране събраната сума по Програмата за селските райони  е 3 млрд. 609 млн. евро. Но това, което последствие с Програма САПАРД, това, което продължава в момента, доведе до това, което ще регистрирам само с един факт  –  в Програмата за развитие на селските райони, като продължение на САПАРД, в мярката за инвестиции в преработката, уважаеми дами и господа, вече трета година сме в Европейския съюз, има не повече, даже са по-малко от 50 проекта за преработка, за добавена стойност към земеделските и горските продукти. И знаете ли защо? Отговорът е много прост. Бизнесът в момента не иска. Отказва да ползва европейски средства по тази програма. Защото всеки предприемчив бизнесмен, предприемчив български гражданин в земеделското производство, в хранителната промишленост мина през Програма САПАРД. Почти всеки от тях, след като повтори проектите за развитие и разширяване, попадна в капана на безконечните проверки, безконечните прокуратури, специални служби, ОЛАФ, обръщане на проектите с хастара на обратно, търсене под вола теле и т.н., и т.н. Изпаднахме в просрочие. В момента има бенефициенти, на които 6, 7, 8, 9 месеца не им се плащат проектите по Програма САПАРД. Аз не знам кой трябва да дойде да провери. Аз не знам какво трябва да се направи, за да им се платят тези средства. 
Това е жалката истина и можеше да не се случи, ако през м. май 2005 г. от конюнктурни съображения в тази зала не беше отхвърлена т. 2 от законопроект, с който Народното събрание да даде право на Държавен фонд „Земеделие” да договори сумата за 2005-2006 г. – последните две години от тази програма, а разплащането да бъде направено след последваща ратификация с цел да не се изгуби скоростта. Тогава общата теза беше против мен и моята партия. Не, няколко месеца преди изборите вие ще договорите целия ресурс, ще злоупотребите с тези пари. Просто нямаше как това нещо да стане и никой в тази зала не си направи труда да вникне в тези елементарни неща. Вследствие на това закъсняхме с 1,5 година, почти две години, а сега в момента се радваме едва ли не на благословията, благоволението на Европейската комисия, на комисаря, че ни е удължил програмата с една година.
Уважаеми колеги, нека това да ни е за урок!  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Първа реплика, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Този дебат сме водили с ексминистър и настоящ колега Нихат Кабил. Сега той е от другата страна на вземането на решения и добре знае как се формират решенията в тази зала.
Напълно споделям Вашето мнение, господин Кабил, че има много обезверени потенциални бенефициенти днес, че сериозно сте обезпокоен, че много от тях вече девети месец не получават своите пари, след като коректно са изпълнили своите ангажименти към програмата, коректно са реализирали съответните проекти. 
Не приемам обаче Вашата теза, че проблемът с удължаването на програмата трябва да се разглежда в контекста на невзето решение в парламента, което беше изключително спорно. Искам да Ви напомня какво предложихте тогава всъщност. Предложихте парламентът да Ви даде картбланш да договаряте проекти по САПАРД без да има финансово обезпечение. Ако проектите бяха реализирани и Брюксел беше спрял парите, тези пари трябваше да бъдат платени от всички останали български данъкоплатци, тоест от бюджета. Това е нещо, което българският парламент не прие тогава, защото забавянето на усвояването на средствата и стигането до подобно предложение не е вина на парламента. Забавянето на усвояването на средствата беше вина на самата администрация.
Преди малко в своето изказване казах и мисля, че това е същественото – с тази програма получихме много уроци и в крайна сметка днес администрацията е обучена, но към онзи период от време администрацията, която Вие ръководехте, не беше готова. Ако тогава бяха се случили проверките, които се случиха впоследствие, и бяха спрени парите, тогава щяхме да стигнем до конфузната ситуация да плащаме с национални средства.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика, заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Кабил! Вие най-добре знаете, че причините за станалото не са толкова прости и за жалост Европейската комисия намери под вола теле, след като около 80 на сто от проектите, дадени по Програма САПАРД, се оказаха с дефекти в изготвянето им, съществени дефекти, за да привлекат вниманието на Европейската комисия и на Европейския съюз върху това, което става. И ние, вместо да кажем: трябва да се разбере, че нещата няма да бъдат постарому и ще има контрол върху това, което се прави, защото нито Вие искате парите на българските данъкоплатци, нито те искат парите на техните данъкоплатци да отиват по джобовете на този и онзи, а така, както трябва, тогава нищо не сме научили. Не сме научили и урока, за който Вие говорите. Защото, ако се оправдаваме с такива неща, и в бъдеще ще продължим да правим същите грешки и да пречим на хората, които съзнателно са си готвили плановете, но не са получили никакви средства от Европейския съюз, от които България и българския земеделски производител, хранително-вкусовата ни промишленост имат такава голяма нужда. Предполага се, тези пари трябва да осъвременят, модернизират, преструктурират нашето земеделие, за да бъде на нивото, на което е необходимо, за да се конкурира успешно в Европейския съюз.
Омръзна ми да слушам управляващите да намират извинение, вместо да се каже: „Има проблем, дайте да го разрешим и то, както трябва, за да не ни връзват кусур утре и да не ни сочат с пръст”, защото точно това е положението в момента в Европейския парламент. Това не е хубаво за България и за бъдещето на България. Дали вчера, днес или утре, това трябва да се разбере: нещата трябва да вървят по правилата не само там, но и тук, в България. Защото в България ние не вярваме нито в закони, нито спазваме правилата, а така не може да се продължава, ако искаме да бъдем нормална, демократична държава, която да има някаква перспектива за бъдещо развитие. 
Съжалявам, че Вие казвате тези неща, защото знам, че сте се справили успешно с много проблеми, но не е хубаво, когато една държава навремето първа получи достъп до средствата по САПАРД, сега да бъде лишена от тези средства, които ще помогнат много на българските граждани  и производители. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма трета реплика.
Право на дуплика.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС):  Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги! Днес повече от всякога съм убеден, че през 2005 г. тази програма падна жертва на политическа конюнктура.
Госпожо Мозер, на репликата Ви, парите от предприсъединителната програма и самата програма на базата на Националния план по САПАРД 2000-2006 г. не са дадени за модернизация на нашето земеделие, не са дадени, за да оправят хала на нашето земеделие след една много хубава аграрна реформа, при която наистина възстановихме собствеността върху земите – една историческа справедливост, но го направихме паралелно с унищожаване на капиталов фонд в земеделието за милиарди, милиарди, милиарди долара, не лева! Парите и тази програма, както във всяка страна преди присъединяването, са за приучване на най-широк кръг от потенциални ползватели – бенефициенти на тези средства, как по-нататък да работят със структурните, с истинските фондове, които ще променят, ще модернизират.
На репликата на господин Моллов. Уважаеми господин Моллов, с Вас наистина много сме дискутирали, дебатирали този въпрос, още повече към момента, за който говоря, бях министър на земеделието, Вие бяхте председател на Комисията по земеделието. Не съм съгласен с Вашата теза, че тогава парламентът трябваше да даде мандат за усвояване на средствата. Не, мандат за договаряне на средствата, а усвояването да стане впоследствие след подписване на съответните споразумения и ратификации в този парламент с Европейската комисия.
И вторият аргумент срещу Вашата теза, добре, ако предположим, което, разбира се, никак не искам, че Европейската комисия няма да възстанови средствата по САПАРД, кой ще плати договорените вече средства, целия ресурс на 110%? Нали пак от джоба на данъкоплатеца, от бюджета ще се платят? 
Тогава защо някои неща в темпото ние не ги решихме преди време, а ги оставихме за сега? И сега в момента, ако въпреки всичко тези средства не бъдат възстановени или не бъде направено необходимото до края на тази година всички над 600 проекта да бъдат платени, тогава какво ще стане? Пак нашият бюджет ще плати.
Искам да разбера нещо принципно: кога Вашата теза, която застъпихте в репликата, беше правилна? Тогава, когато участвахте в това събитие, или сега, след като резултатът е един и същ? Нямаше ли да бъде по-добре програмата да продължи през 2005 г. с договарянето, да приключи през 2006-2007 г. и нещата в момента да не бъдат такива – да се радваме, че удължаваме с една година програмата? Апропо, на някои страни удължиха срока и с две години.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата господин Местан.
ЛЮТВИ  МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Чудесно е, че господин Нихат Кабил направи този ретроспективен анализ на обстоятелства, довели до днешните разисквания по Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности във връзка с програма САПАРД. Искам да ви кажа, че ние в Движението за права и свободи въобще нямаме за цел да изразяваме политическо злорадство, че сме се оказали прави през м. май, господин Кабил, 2005 г. Ще припомня, че законопроектът беше изготвен от Министерския съвет, не от министър Нихат Кабил. Това беше законопроект на Министерския съвет с две точки, но тогавашното Народно събрание, признавам, с мнозинство, от което и Движението за права и свободи бе част, прие само т. 1. По отношение на т. 2 надделяха политически съображения, които би следвало да бъдат недопустими, когато става въпрос за стратегическите цели на българската държава. Съжалявам, но това трябва да се каже.
Фактът, че днес Европейската комисия проявява разбиране и с настоящото споразумение допълва периода на валидност на  финансовото задължение на Общността към България във връзка с  всяко едно коректно искане за плащане, което би се направило до 31 декември 2009 г., е, бих казал, жест, чрез който ни се дава шанс да поправим собствена грешка, резултат от превеса на политическите пристрастия над стратегическите цели  на България. Но този жест  не би бил възможен, ако все пак не бяха достатъчно адекватните действия от страна на Министерския съвет, защото - господин Кабил, може би трябваше да го кажете - това е изключение от правилата, по които работи Европейската комисия. Това не е тривиален акт на Европейската комисия – това е изключение, зад което стои много работа. Това е косвена оценка за успеха на тази програма, независимо от усилията публичното внимание да се прикове върху няколкото процента наистина неуспешни проекти, натоварени при това със съмнение за корупция, за некоректност от страна на бенефициентите.
Общо взето, урокът наистина е по-важен от всичко друго като дискусия по проблематиката и може би трябва да си помислим дали  не е време всичко значимо, което има да се случва в рамките на мандата на това Народно събрание, наистина да се случи докъм 15 април, защото месецът преди края на мандата, оказва се, не е най-подходящата среда за вземане на отговорни политически решения. Аз ще припомня, че този проект за ратификация през 2005 г. разисквахме едва ли не в последните дни на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание - това може би предпостави и отхвърлянето на т. 2.
Съвсем в заключение, не знам каква ще бъде конфигурацията на следващото Народно събрание, какво ще бъде мнозинството, кои партии ще формират мнозинството и кои българските избиратели ще поставят в положение на опозиция, но въпросът с предприсъединителните фондове, въпросът със структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз не би трябвало да бъде тема за политическо противоборство,  защото губещи ще бъдем всички, независимо управляващи или опозиция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплики има ли? Няма.
Заповядайте, господин Иванов.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пак ставаме свидетели на заиграване на системата, а не на работещите решения. Те изглежда не са интерес за народните представители от опозицията, гледайки интереса в залата. Ако беше за спиране на фондове или налагане на санкции, пак щеше да има упражнение по искане за вотове на недоверие, а не конструктивни предложения, показващи управленски и политически прагматизъм.
Какви са фактите? Факт № 1 е, че има одитна мисия на Европейската комисия през м. март, който потвърждава това разумно искане на Министерския съвет, на управляващата коалиция.
Факт № 2 е, че имаше екшън план, специално изготвен през лятото на миналата година, Ernst and Young, който показваше,  че наистина в САПАРД е имало проблем, но този проблем е бил със задна дата. В хода на Програмата за развитието на селските райони остатъчното плащане на удължения срок на над 600 проекта на стойност близо 241 млн. лв. са стъпка в правилната посока.
Затова като народен представител, като председател на постоянната  Подкомисия за усвояването на средствата от Европейския съюз аз категорично ще подкрепя това проекторешение на първо и на второ четене. Съветвам ви, колеги, които наистина имате разумна и национална позиция, да направите същото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики има ли? Няма.
Доктор Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние също ще  подкрепим предложения проект. 
Искам да отбележа следното: ние сме майстори на героичните усилия. Това, което правим, действително е безпрецедентно и не може да не бъде насърчено правителството, че успя да направи такова договаряне.
Но защо стигнахме дотук, след като, както каза господин Моллов, винаги трябва да напомняме, че България е правила едно нещо за първи път в Централна и Източна Европа и това е подписване на програма САПАРД? Ние стигнахме до прецедента да бъдем последните, които искат поправителен изпит, за да си вземат изпита. 
Как се разви програма САПАРД в България? Един много бегъл паралел с Гърция - аз имах честта като кмет на Пазарджик да направя побратимяване с Община „Свети Георги”. Присъствал съм на работни срещи, които са насърчавани и стимулирани от гръцката държава, където местната власт – кметът, събира всички фермери, заедно с Търговската камара в Драма и казват: има такъв европейски ресурс за Гърция, има такива възможности за проекти и програми, казвайте какво искате, Търговско-промишлената палата на Драма ви ги прави, ние стоим зад вас.
Какво обаче е положението в България? 
На първо място, ние нямаме стратегия за развитие в земеделието от гледна точка на това, че европейското земеделие е фермерско, и ние сме го казвали, а българското не може да стане другояче, защото такива са програмите и реалностите. Ние обаче, от страна на левицата, имахме заблудата, че ще възстановим в модерна форма текезесетата под формата на кооперации. Какъв е крайният резултат? Аз почти не знам кооперация, която да е прокопсала, тоест ето ви една бариера в състезанието дали фермерство или кооперативно, чрез събиране на земята. 
Кооперации в Европа и в Щатите има само като вертикална интеграция. Сто души се събират, купуват торове, препарати, семена и трактори на 30% по-ниски цени – заедно правят мандри, излизат на борсите, това е вертикална интеграция.
На второ място – ние видяхме, че Програма САПАРД беше в България деформирана по един уникален начин. Ние изумихме европейците, които дойдоха и разбраха, че ние сме свръхизползвали програмата, за да направим хотели в Банско и в „Св. Влас”, а по отношение на развитие на млечно говедовъдство и на ферми България нямаше проекти. 
България няма проекти и там ние тотално се провалихме, затова днес българските фермери са пред българския парламент и са окаяни, и са последните мизерници в Европа, защото нямат модерни ферми. С малки изключения, обаче ние направихме уникални комплекси в най-големите ни зимни и морски курорти. Тоест, ние деформираме нещата, когато вървим по неевропейски път, когато има партийно, субективно и друго деформиране, защото в България, за да бъдеш стимулиран, за да бъдеш насърчен, за да бъдеш подпомогнат за един проект, има субективизъм. Не искам да влизам в тежките категории. Същевременно ако си един почтен гражданин, който иска да развива европейски тип земеделие, си бегач на дълги разстояния с много препятствия. Тези препятствия ги създаваме ние от тази зала, от администрацията, от цялата ни организация по тази европейска програма.
Завършвайки искам да кажа: имаме изключително големи възможности и ги демонстрираме, когато се обединим. Ето този проект за решение в момента показва, че ние можем заедно да лобираме пред Европа.
На второ място, когато не играем по правилата на европейците – спират ни пари, защото ние сме уникална държава, на която спряха всички предприсъединителни фондове и сме за срам на Европа. Трябва да кажем, че практиките, които се наложиха по неевропейски път трябва да бъдат отречени от всички нас. Когато следваме общи цели и интереси, трябва да бъдем обединени по един европейски, почтен и законен начин. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Колчаков.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разглежданата тема? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала. 
Още веднъж питам дали има желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. 
Предлагам да гласуваме на първо четене Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение 2006 г. по Програма САПАРД.
Гласувайте, уважаеми народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Овчаров, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван на днешното заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Овчаров.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Овчаров, моля да докладвате законопроекта, който е с един-единствен текст.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: 

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение 2006 г. по програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България)

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение 2006 г. по програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), сключено на 22 декември 2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Имате думата, уважаеми народни представители.
След като няма желаещи, предлагам да  гласуваме на второ четене законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Уважаеми народни представители, остават около 20 мин. до редовната почивка.
Имаме два начина на действие – да продължим проведените вчера дискусии, защото имаше още заявки относно текстовете на членове от 6 до 9 от Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението. Действително, дискусията по този законопроект доста често я накъсваме. 
Другият начин на действие е да дадем почивка, но както вие решите. 
Имате думата за процедура, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи искам 20 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, почивка до 11,00 ч.
В 11,00 ч. започваме с парламентарния контрол – въпроси и питания към министър-председателя на Република България Сергей Станишев. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме, както ви е известно, с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Министърът на правосъдието госпожа Миглена Тачева, към която има само един въпрос, това означава около 10-ина минути, в следващите две седмици ще бъде ангажирана и няма да може да отговори на този въпрос. Затова молбата е след господин Петър Мутафчиев госпожа Елеонора Николова да може да зададе въпроса си към министъра на правосъдието. Мисля, че нямате нищо против да направим това. Съобщено е на министъра, включително и на госпожа Елеонора Николова. 
Ще направя още едно съобщение:
От ръководството на Българската национална телевизия, генералният директор с писмо до Народното събрание иска разрешение за прекъсване на прякото излъчване на Парламентарния контрол днес във времето от 10,55 ч. до 11,45 ч. и във времето от 13,25 ч. до 14,10 ч. Това се налага с оглед провеждането на гигантския слалом за мъже в Швеция. Обикновено даваме такова съгласие, като, разбира се, по другия канал ще бъде излъчвано и ще има подробен репортаж за този период от време.
Новопостъпили питания за периода 6-12 март 2009 г.: 
- от народния представител Лидия Шулева към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров относно приватизация на „Булгартабак холдинг” и мерки на държавата за финансовата стабилност на дружеството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 март 2009 г.;
- от народния представител Мария Капон също към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров  относно решението на министерството за намаляване цената на топлинната енергия за абонатите на „Топлофикация – София” и връщане на цената на услугите към 31 декември 2008 г. Следва да се отговори писмено на 25 март 2009 г. 
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на два въпроса, зададени от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Борислав Китов;
- министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Христо Кирчев;
- министъра на здравеопазването Евгений Желев на питане, зададено от народния представител Лъчезар Иванов;
- министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Давам думата на народния представител Пламен Славов от името на парламентарна група.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, дами  и господа народни представители! Упълномощен съм от ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България да ви запозная с текста на следната декларация: 
„Както е добре известно на българската общественост, на 11 март т.г. в София се състоя работна среща на представители на православните автокефални църкви като естествено продължение на Светия разширен надюрисдикционен Всеправославен събор от 1998 г. На нея участниците обсъдиха въпросите, повдигнати в решението на Съда по правата на човека в Страсбург относно лицата, отделили се от единството на Българската православна църква.
Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя единството на Българската православна църква начело с нейния Свети Синод и Негово светейшество българския патриарх Максим. 
Съществуващият от 1992 г. до 1998 г. разкол в Българската православна църква бе преодолян с решенията на провелия се в София Всеправославен събор от 30 септември - 1 октомври 1998 г., взети въз основа на свещените канони на Православната църква. Решенията на този събор, канонично задължителен за православните християни акт, дадоха възможност на лицата, поставили се извън единството на църквата, чрез покаяние да се завърнат в нея. Именно това авторитетно и обвързващо решение на Всеправославния събор прекрати разкола в Българската православна църква, а не българската държава по законодателен път, както неоснователно се твърди, за разлика от годините, когато добре известни на българското общество политически сили и дейци използваха държавни органи, за да се намесят грубо и безцеремонно в делата на Българската православна църква и да окажат безпрецедентен натиск върху нейния Свети Синод, начело с патриарх Максим. 
Считаме, че Законът за вероизповеданията, приет през 2002 г., възстанови справедливостта по отношение на каноническата Българска православна църква. Държавата не можеше да остане безразлична, когато разколът рушеше устоите на обществото и засягаше всички православни църкви. Представителите на поместните православни църкви се обърнаха към българската държава да защити законния интерес на Българската православна църква, както и да се окаже необходимата помощ в диалога със Съвета на Европа и Съда по правата на човека в Страсбург.
Парламентарната група на Коалиция за България заявява, че, защитавайки каноничното единство на Българската православна църква, държавата ще защити идентичността на българския народ, неговата вяра, религиозна и културна индивидуалност, неговото единство”. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изявление от името на парламентарна група – заповядайте, господин Кънчев.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на „Движение Напред” да ви запозная с нашата позиция относно реалната опасност за затваряне на поредното производствено предприятие в България – Металургичния комбинат „Кремиковци”. Той е структуроопределящо предприятие за българската икономика и това е известно на всички. Съпътстващите дейности за нормалното функциониране на комбината формират значителна част от брутния вътрешен продукт на страната. Спирането на производството поставя на колене железниците, които и така работят на загуба. Общият обем на превозените товари се очаква да намалее с над 20%. Остават без работа и огромна част от фирмите, с които комбинатът има сключени договори като подизпълнители и доставчици на услуги. Това означава загуба на около 100 хил. работни места, увеличаване на безработицата, намаляване на нашия износ предимно за Европейския съюз, но и за останалите страни, задълбочаване на общата икономическа криза.
Години наред управляващите не обръщаха внимание на сигналите за източване на „Кремиковци”. Години наред след поредните протести на работещите там се наливаха пари на българските данъкоплатци, за да се погасят задълженията на, забележете, държавни структури като Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция по приходите. Сега в условията на икономическа криза, срив на цените на металите, сриващи се пазари, нарастване на социалното напрежение и огромни дългове на предприятието, ние призоваваме правителството спешно да намери решение, което да не налага съкращаване на работните места, да потърси възможности за разсрочване на огромните задължения на частните кредитори към държавата, да осигури, ако се налага, финансиране за изпълнение на екологичните изисквания.
Подобна е кризата с боклука и дупките по пътищата за кмета на София. Така и „Кремиковци” се превръща в едно основно предизвикателство за всяко правителство на България. Няма как да се радваме, че и това правителство не успя да се справи с изпитанието „Кремиковци”. Готови сме по всяко време да седнем на една маса с всеки от управляващите, стига да се постигне едно решение, да се чуят и обсъдят разумни предложения, каквито ние от опозицията бихме могли да дадем.
Ние от Движение „Напред” настояваме правителството да предложи извънредни мерки за спасяване на структуроопределящото предприятие и отрасли в българската промишленост, когато става дума за доходите и работните места на стотици хиляди българи, какъвто е и проблемът с „Кремиковци”. Ние от Движение „Напред” за пореден път декларираме, че сме готови да подкрепим всяка инициатива, независимо от коя част на българския спектър произхожда, стига това да е в интерес на общото излизане от задълбочената икономическа криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кънчев.
Въпрос, зададен от народния представител Светослав Спасов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Господин Спасов, заповядайте. Разполагате с 2 минути да развиете Вашия въпрос.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Моят въпрос е относно обезопасяване на кръстовището, на което се пресичат републиканският път Е 70 София  – Варна и пътят за квартал „Макак” - град Шумен.
Уважаеми господин министър-председател, според официални статистически данни кръстовището, на което се пресичат републиканският път Е 70 София – Варна и пътят за квартал „Макак” – град Шумен, е най-опасното и същевременно едно от най-натоварените в Шуменска област. Средно на ден оттам преминават 8991 моторни превозни средства, от които 4529 леки коли, 229 буса, 345 лекотоварни, 778 среднотоварни, 589 тежкотоварни камиони и 1478 тежкотоварни автомобили с ремаркета. На това кръстовище са станали най-тежките пътно-транспортни произшествия в Шуменски регион с много загинали и ранени. Въпреки това мястото продължава да бъде неосветено, с лоша видимост и пътна маркировка. В обхвата на пътя има дървета и храсти, които пречат на видимостта на шофьорите. 
В тази връзка ви отправям следния въпрос: какви мерки ще предложите да бъдат предприети с цел обезопасяването на това кръстовище? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса, зададен от народния представител господин Спасов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:  Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Спасов, преди да премина към конкретния отговор на въпроса, позволете ми да изразя моята солидарност с позицията, която беше изразена от Парламентарната група на Коалиция за България във връзка с решението на Европейския съд за правата на човека по отношение на Българската православна църква.
За България Българската православна църква винаги е била изключително важна институция за идентичността на българския народ, за опазването на тази идентичност, за нейното развитие. През 90-те години и Православната църква мина през тежки изпитания, слава Богу успешни. Затова искам да уверя народните представители, че и сега правителството в рамките на закона ще прави всичко възможно и необходимо, за да се запазят авторитетът, тежестта и единството на Българската православна църква, която за мен винаги е била единна, винаги е била единствена и такава ще бъде и занапред!
Уважаеми господин Спасов, Вие поставихте действително основателен и тревожен въпрос, по който аз възложих проверка и Националната агенция „Пътна инфраструктура” предприе конкретни действия за обезопасяването на кръстовището на път Е 70 с пътя за квартал „Макак” в град Шумен. Възложено е на Областното пътно управление да подобри видимостта, да освежи пътната маркировка и да актуализира вертикалната сигнализация. Националната агенция „Пътна инфраструктура” е съгласувала възложен от община Шумен технически проект за изграждане на улично осветление, с което значително ще се повиши безопасността на това конкретно кръстовище, за което Вие конкретно поставяте въпроса.
Допълнително чрез Регионалната комисия за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия е извършено обследване на причините за високата аварийност в този район. Въз основа на констатациите и предложенията на комисията ще бъде взето решение за необходимата цялостна реконструкция на кръстовището, която, очевидно е, става все по-необходима. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Светослав Спасов – право на реплика.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Благодаря.
Бих искал да Ви благодаря за предприетите действия. Надявам се да чуя и кога сте поставили крайни дати за реализация на мерките, които споменахте. Надявам се това, което казахте – че се стартира за подобряване на видимостта, освежаване на пътната маркировка, поставянето на вертикална сигнализация и улично осветление, ще стане във възможно най-кратки срокове, защото последният инцидент беше преди 5-6 месеца, а оттогава единственото, което видях, е, че бяха изсечени крайпътните дървета и храсти по отношение на видимостта.
Според мен важна мярка, която трябва да се предприеме, е изграждане на кръгово движение. На първо време може би трябва да бъдат поставени ограничителни габари, с които да бъде ограничена скоростта на движещите се автомобили.
Надявам се от вас да чуя крайните срокове за реализация на тези мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател,  имате право на дуплика. Не желаете. Благодаря.
Питане от народния представител Атанас Атанасов относно кадровата политика в Държавна агенция „Национална сигурност”, зададен към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Атанасов, разполагате с три минути, за да развиете Вашия въпрос към министър-председателя.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа,  уважаеми господин министър-председател! След шест месеца опити от моя страна беше допуснат един въпрос към Вас, касаещ дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”. Другите въпроси и питания ми бяха връщани с аргумента, че имало специално изградена парламентарна комисия за контрол върху ДАНС. Всички в тази зала и цялото общество знаят, че такава комисия няма, знае се и кой е виновен за това.
Да премина на въпроса. Повече от една година измина откакто беше създадена Държавна агенция “Национална сигурност” и едно от условията тя да бъде резултатна в работата си е да има правилна и точна кадрова политика. В тази връзка искам да Ви попитам: какви са механизмите за набиране на служители, какви са критериите за израстването им в йерархията, спазва ли се законът при назначаването на служителите и издигането им в йерархия?
Когато се готвех за този въпрос, попаднах на един материал, публикуван във в. “Дейли мейл” във Великобритания от 6 март т.г., където се обсъждат въпросите за руския шпионаж във Великобритания, но тук има един факт, който ме впечатли. Аз ще го прочета, ще направя съпоставка и ще моля за Вашия коментар.
“В момента в британското контраразузнаване работят над 3000 служители.” Така се посочва, или точно 3382 служители. Великобритания е 60-милионна държава, а България е около 7,5 милиона и в българското контраразузнаване ДАНС работят над 3500 служители, господин министър-председател. Представете си, точното им число било държавна тайна, а във Великобритания не е.
Затова искам да коментирате това съотношение и защо е необходим такъв голям щат да има тази служба у нас? И след като има такъв щат, как се набират хората, които заемат тези длъжности? 
Става известно, по различни пътища, разбира се, че председателят на ДАНС е назначил един кръг от съветници около себе си. Това е много странно, след като в закона е посочено, че той пряко изпълнява задълженията си или чрез своите заместници. Каква функция имат тези съветници? 
Например, за съветник е назначена Димитрина Захаринова, за която във в. “Струма” има публикация, че тя и нейното семейство са собственици на хотел  в Симитли, на комплекс на морето. Кой и как е проверил тази жена и нейното семейство как са се сдобили с имотите, за произхода на средствата за закупуването на тези имоти? Това е изключително важно, за да получи достъп до класифицирана информация. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, виждам Вашето питане, което се състои точно от три изречения, а сега тук зададохте конкретни въпроси. Добре беше да ги зададете предварително, за да може министър-председателят да Ви отговори.
Думата има министър-председателят Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Ще отговоря на въпроса, който Вие сте ми задали писмено. Също така искам да споделя Вашето разбиране, че цялото общество знае защо все още няма функционираща парламентарна комисия за контрол върху Държавна агенция “Национална сигурност”. Отговорът на този въпрос е очевиден. Въпреки готовността на управляващото мнозинство тази комисия да действа на паритетен принцип с опозицията, няма желание от страна на опозицията тя да съществува, за да може да се каже пред Европейската комисия, че този ангажимент не е изпълнен и да се използва за предизборни цели. Това е моята тъжна констатация. Аз смятам, че такава комисия е крайно наложителна и призовавам опозицията да вземе участие в нейната работа и в парламентарния контрол върху ДАНС.
Що се отнася до изискванията за постъпване на служба в Държавна агенция “Национална сигурност”, те са уредени в Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”. Специфичните изисквания за постъпване на държавна служба в агенцията са определени от председателя на агенцията с наредба от 16 септември 2008 г., която е публикувана в “Държавен вестник”.
Подборът на кандидатите за първоначално назначаване в агенцията се предхожда от проучване на потребностите от човешки ресурси на структурните звена на ДАНС. Структурните звена анализират потребностите си от човешки ресурси на базата на оперативната обстановка, незаетите длъжности в тях и необходимостта от укрепване на административния и оперативен капацитет. 
В резултат на направения анализ те изготвят ежегодно в срок до 31 март, както и при необходимост, мотивирани предложения относно необходимостта от назначаване на служители, като предлагат длъжностите, които са вакантни. Дирекция “Човешки ресурси” анализира предложенията и ги представя за утвърждаване от председателя на агенцията. След това започва процедура по изучаване на кандидатите, детайлно разписана в Раздел ІV от действащата наредба. Следва да се отбележи, че тази процедура е доста трудоемка, отнема значително време и професионални усилия. Кандидатите преминават и през медицински преглед за установяване на здравословното им състояние, явяват се на тест за установяване на нивото на физическата годност, съгласно специализирана методика. По отношение на кандидатите се извършва и установяване на психологическа годност, което представлява доста сложна процедура, с която Вие, предполагам, сте по-добре запознат, отколкото аз.
Наред с това се извършва и необходимото по закон проучване за надеждност за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, което в повечето случаи е специално проучване за получаване на достъп до най-високите нива на класифицирана информация – национална и международна. 
Утвърждаването на кандидатите се извършва от постоянно действаща комисия, назначена със заповед на председателя на агенцията, в която задължително се включват заместник-председателите на ДАНС, главните директори на дирекции и директорите на дирекции “Човешки ресурси”, “Сигурност на ДАНС” и Инспекторатът. В работата на комисията вземат участие и директорите на дирекции за длъжност, в които кандидатства конкретното лице. 
Комисията разглежда представените кандидатури, провежда интервю с кандидатите и взема решение, за което се изготвя протокол, който се утвърждава от председателя на агенцията. За назначаване на държавна служба за всеки от утвърдените кандидати се изготвя предложение до председателя на ДАНС. 
Що се отнася до кариерното развитие на държавните служители в агенцията, то се осъществява чрез последователно назначаване на длъжности и присъждане на ранг и степен на ранг, съответстващи на конкретната длъжност. Съответствието на длъжностите в агенцията с ранговете и степените е определено в утвърдения от председателя на агенцията Класификатор на длъжностите от м. март 2008 г. 
Йерархичното развитие, като част от кариерното развитие, е свързано с назначаването на държавните служители на длъжности, за които се присъжда следващ по-висок ранг или степен. Съгласно заповед на председателя на ДАНС от м. март 2008 г. за прилагане на Класификатора на длъжностите в агенцията, повишаването в ранг и по-висока степен на ранг “младши агент” и ранг “старши агент” може да бъде осъществено след най-малко една прослужена година в по-ниската степен за съответния ранг и след положителна атестация за служебната дейност през последния едногодишен период от държавната служба в ДАНС. 
Това са само част от процедурите и правилата, които се спазват от Държавна агенция “Национална сигурност”. 
По повод Вашия въпрос за броя, който поставихте в началото, извън питането, което отправихте към мен, искам да Ви припомня, първо, че Държавна агенция “Национална сигурност” има не само функциите на класическо контраразузнаване. Освен тези дейности, съобразно закона, и това беше основният смисъл на приемането на този закон и създаването на службата, беше и задачата за противодействие на организираната престъпност и на корупцията по високите етажи на властта. 
Това са доста по-широки функции, отколкото функциите на едно класическо контраразузнаване, въпреки че водеща остава функцията контраразузнаване, гарантирането на националната сигурност на Република България в различните аспекти, които стават все по-разнообразни, извън традиционните рискове се появяват нови и нови, далеч по-гъвкави. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, веднага да Ви кажа, че МИ 5 също не е класическо контраразузнаване. То се бори с вътрешния и външен тероризъм във Великобритания и все пак Великобритания е 60-милионна държава и има по-малък числен състав на тази служба. Това само за уточнение.
Искам да Ви кажа, че добре са написани всички тези правила, но в ДАНС не се приемат документи на кандидати за работа. Лица, които отиват да подават документи, се връщат, като им се заявява, че не се приемат кандидати. Това е положението. 

А сега по отношение на закона. Аз Ви попитах: спазва ли се законът при назначаването на служителите и израстването в йерархията? Искам да Ви посоча конкретен пример. Този конкретен пример касае самия председател на агенцията Петко Сертов. Съгласно чл. 8, ал. 3, т. 3 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност” за председател на агенцията може да бъде назначено лице, което има професионален стаж в службите за сигурност минимум десет години.
Господин министър-председател, Петко Сертов няма един ден трудов стаж в службите за сигурност! Стажът в Държавна сигурност съгласно Закона за защита на класифицираната информация не се признава за професионален стаж! Ако за Вас стажът в Държавна сигурност е професионален стаж, за закона не е! Така че как да искаме ние българските граждани да спазват законите, след като министър-председателят и президентът със своя указ са нарушили, погазили са грубо закона? Това е моят въпрос. Отговорете от трибуната: защо предложихте да бъде назначено лице, което не отговаря на изискванията на закона? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! 
Първо, по повод кандидатстването в ДАНС на хора, които биха желали да се включат. Точно тази ситуация, която описвате, се дължи на стремежа на ръководството на агенцията да спазва щатните бройки и да не се раздува прекомерно. Политиката на ръководството на ДАНС е да се постигне максимален резултат без раздуване на нови и нови щатни бройки. Дори се полагат усилия да се оптимизират съставът и структурата, за да може да се постигнат по-добри резултати. Всяка една служба има своята много сериозна специфика и във всяка една страна. Не бих могъл днес да направя точен професионален анализ на английското контраразузнаване, което казвате, че е с доста по-широки функции, но това е баланс между човешки ресурс и финансови възможности, защото когато говорим за състава, е добре да съпоставим и бюджетите, ако щете, на двете агенции и тогава да видим какъв е резултатът. Мисля, че това е един от основните параметри.
По отношение на назначенията в Държавната агенция „Национална сигурност”. На първо място, искам да подчертая, че при кадровите назначения в ДАНС стремежът действително е да се спазват определени ясни принципи за съответствие с образованието, квалификацията, професионалния опит и проявените професионализъм, работоспособност и качество в работата. Това в същата степен важи и по отношение на ръководителя на Държавната агенция „Национална сигурност”, който не само по моя преценка, а по преценка на наши важни международни партньори, е отличен специалист в областта на националната сигурност. Не съм чул който и да е от нашите партньори да поставя под въпрос. Това е много важен критерий в работата на Държавната агенция „Национална сигурност”, защото става дума за доверие, за ефективност в работата, а такава е налице. 
Впрочем аз ще поискам от Държавната агенция „Национална сигурност” да направят един публичен отчет за работата, която е свършена от агенцията в рамките на близо едната година, откакто реално съществува. Смятам, че само по себе си изграждането на нова служба, която съчетава три различни служби, били в предишно време в различни министерства, е много голямо усилие. Вие като професионалист в тази област добре би трябвало да го знаете. Става въпрос, ако щете, и за физическо настаняване, и за укрепване на службата, и за създаване на екип, и за напасване на хора, които са работили в различни системи в един жив, цялостен, ефективен механизъм. Това никога не е било лесен процес. 
Но моето впечатление и убеждение е, че Държавната агенция „Национална сигурност” е на прав път, очакванията от обществото към нея и към резултатите от нейната дейност са високи, такива са и моите очаквания и изисквания. Затова смятам, че е свършена немалко работа, но трябва още повече да бъде направено и от председателя, и от целия екип на Държавната агенция „Национална сигурност”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ):  Благодаря, господин председателю.
Господин министър-председател, аз не съм доволен не за друго, а защото Вие не ми отговорихте на конкретния въпрос – защо министър-председателят на страната е направил предложение в разрез, в противоречие със закона? Казвам Ви, Вие може да считате, че Петко Сертов е един много добър специалист от съвместната ви работа в Международния отдел на БСП, но той няма нито един ден трудов стаж в службите за сигурност на Република България, както го изисква законът! А законът изисква 10 години служба! Иначе не знам как възприемат председателя на Държавната агенция „Национална сигурност” международните партньори, но искам да Ви кажа, а и Вие много добре знаете този факт, че през есента на миналата година на него му беше отказано посещение в специалните служби на Съединените щати, което беше дълго готвено. Не знам каква е причината, не мога да гадая, но малко преди това беше инсцениран един публичен скандал в България. След този скандал бяха принудени да напуснат четири много добри експерти от сегашната ДАНС, бившата Национална служба за сигурност, които имат помежду си едно качество, което ги свързва. Това са хората, които навремето написаха доклада „Чорни”. Именно това беше причината да се инсценира този доклад и тези хора да бъдат изгонени от службата.
Подозирам, че именно това е било като причина за отказаното посещение на Петко Сертов в Съединените щати и срещите му на високо ниво в службите за сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодарим на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Първото питане е от народния представител Ваня Цветкова относно политиката на Министерството на транспорта за поддържане и обновяване на железопътната инфраструктура.
Заповядайте, госпожо Цветкова, да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Аз като член на Комисията по транспорт не мога да съм безразлична за състоянието както на пътната инфраструктура, така и на железопътната. Като такава моето питане към министъра на транспорта е следното.
В развитите страни от Европейския съюз, господин министър, железопътният транспорт е един от предпочитаните, защото е бърз, удобен, а разписанията са по-прецизни от тези на авиокомпаниите и са разработени в синхрон с останалите видове транспорт – все неща, до които ние в България трудно ще достигнем, като имаме предвид състоянието на нашата железопътна инфраструктура.
Независимо от традиционното схващане на българина за сигурност на жп транспорта, наблюдаваме сериозен отлив от него по ред причини: скоростта на движение, времетраенето на пътуването, което е горе-долу в рамките на три часа за 100 км. Ако клиентите на БДЖ си дават сметка по каква жп линия се движат влаковете, че не са обновявани повече от петдесет години, че съоръжения, мостове и тунели са в окаяно състояние, изобщо няма да се качат на влак. 
Новите мотриси „Дезиро” са разработени да развиват скорост от 100 до 120 км в час. Именно поради липса на добре поддържани и обновени жп линии са принудени да се движат с 40 км в час.
Отливът от жп транспорта доведе до изпразване от съдържание на малките, но красиви жп гари, които вече имат вид на безстопанствени, рушат се и се разграбват. 
Във връзка с това е питането ми към Вас: каква е политиката на правителството и респективно на Министерството на транспорта в рамките на тази календарна година за осигуряване на безопасна инфраструктура, позволяваща използване на скоростния потенциал на пътническите мотриси? Каква е политиката на Министерството на транспорта за съхраняване, обновяване и изпълване със съдържание на малките, но красиви жп гари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Цветкова, както самата Вие подчертавате, развитието на железопътния транспорт е приоритетен за всяка европейска страна, защото той вече се е доказал като един от най-екологичните и сигурни видове транспорт. Сегашното българско правителство разбира много добре важността и огромното значение на този вид транспорт. Именно затова за изминалите три години и половина предприе всички възможни мерки за неговото бързо и сигурно подобряване – нещо, което не бе правено години наред. Вие също посочихте факта, че през 2005 г. ние заварихме три четвърти от железопътната мрежа, на която не бяха извършвани ремонти близо петнадесет години. 
Какво направихме ние? На първо място, набелязахме мерки за подобряване функционирането на железопътния транспорт като цяло и в частност на железопътната инфраструктура; увеличаване на капиталовите трансфери за инфраструктурата с пъти; въвеждане на директна субсидия за текущо поддържане на железопътната инфраструктура – за първи път, от правителството; увеличаване на компенсации по Закона за обществената услуга на „БДЖ” ЕАД; ангажиране на бюджетни средства за доставка на подвижен състав. И не на последно място, държавата гарантира заеми от 120 млн. лв. на „Български държавни железници” и 360 млн. лв. на Национална компания „Железопътна инфраструктура” именно за подобряване на инфраструктурата. Ние направихме всичко възможно да бъдат продадени и неоперативни активи, така че да осигурим допълнително финансиране за подобряване на инфраструктурата. 
В Министерството на транспорта се извърши усилена и изключително ползотворна работа по проекти в железопътната инфраструктура. Аз ще спомена някои от тях. Те са общо тринадесет. Най-напред, по реконструкцията на жп линията Пловдив – Свиленград и оптимизирането на трасето за скорост 160 км – в края на м. юни трябва да бъде готов първият лот; електрификацията и реконструкцията на жп линията Свиленград – турска граница, в момента върви търгът и до м. юни документацията трябва да бъде представена пред Европейския съюз и да бъдат осигурени средства. Модернизацията на жп линиите Видин – София, София – Пловдив, София – Перник – Радомир, София – Драгоман, Пловдив – Бургас, Мездра – Горна Оряховица. Това са шест проекта, които се разработват. Те ще дадат възможност за следващите оперативни програми. Това са над 4 млрд. евро - правителствата да могат директно да представят проекти за следващите периоди и да започнем бързо усвояване на средствата. Възстановяват се проектните параметри със средства на държавата за София – Карлово – Зимница, Карнобат – Синдел, Русе – Варна. Започна и процедурата по изграждането на интермодалния терминал в София и други проекти.
На трето място, през последните три години Национална компания „Железопътна инфраструктура” положи всички усилия за постигане на трайно стабилизиране на състоянието на железния път и съоръженията и подобряване на скоростните условия в графика за движение на влаковете. През 2007 г.,  за първи път от много години насам, беше пречупена негативната тенденция за намаляване на скоростите в мрежата. През 2008 г. в резултат на изпълнение на почти 600 км основни ремонти по железния път положителната тенденция  наистина стана трайна и  бе доразвита. Като пример само ще посоча времепътуването: по-малко от шест часа в направлението София – Пловдив – Бургас, намаляване на времепътуването между София и Перник до 45 минути, осигуряване на тактов график на движението, завишаване на скоростта в участъка Септември – Пловдив по пътя, но със 130 км в час, а също така линията Видин – София, където времепътуването е намалено от 45 минути до един час.
На четвърто място, в последните години Национална компания „Железопътна инфраструктура” пое инициативата сградният фонд да отговаря на изискванията на енергийната ефективност, подобряване обслужването и увеличаване броя на пътниците. 
Какви ремонтни дейности бяха извършени на зданията и на гарите? Ремонтираните приемни здания от средата на 2005 г. до края на 2008 г. са 147 броя от общо 348. Тоест през нашия мандат сме успели да ремонтираме 40% от гарите. Инвестираните средства са в размер на 36 млн. лв. За 2009 г. предвидени за ремонт са общо 111 обекта, от които 25 приемни здания. Необходимите средства за изпълнение на предвидените ремонти са осигурени. Те са в размер на близо 11 млн. лв. 
Ремонтите на железопътни прелези са също един важен елемент, свързан с пресичането на пътищата през железопътната инфраструктура и за периода 2005-2008 г. е изпълнена еластична прелезна настилка на 67 железопътни прелеза.
Уважаема госпожо Цветкова, в заключение искам само да отбележа най-важния резултат, който постигнахме през изминалите три години и половина - успяхме да създадем една обща Стратегическа и програмна рамка за развитието на железопътния транспорт, която беше потвърдена с Програмата за развитие на железопътния транспорт до 2013 г., където държавата ще осигури над 5 млрд. лв. допълнително за стабилизиране на железниците в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо  Цветкова, имате думата за два доуточняващи въпроса.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър Мутафчиев, като слушам Вашия отговор, си давам сметка, че може би съм избрана в един от най-забравените райони в страната. Това е Кюстендилският район. Инфраструктурата на жп линията от Радомир до Кюстендил е в плачевно състояние – гарите са тотално ограбени, без прозорци, без врати и изпразнени от съдържание, а в един участък от 10 км при гара Калища от десетки години наред дренажните съоръжения не са ремонтирани и железопътната инфраструктура е в едно блато, поради което влакът се движи с 40 км в час. 
Аз Ви питам: кой носи  отговорност за това състояние на жп линията и какво е направено? Защото аз не чух в нашия район по някакъв начин да са взети мерки, за да се подобри железопътната инфраструктура.
Другият ми въпрос е: познавате ли състоянието на жп линията в участъка от Радомир до Кюстендил? Защото това състояние, съпоставено с външния вид на гара Първомай, което Ви прави чест - все пак Вие сте от този район, е абсолютно несъпоставимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Госпожо Цветкова,  не считам, че районът, в който Вие сте народен представител, е зарязан район, както Вие казахте. Напротив, чухте съответно, че предвиждаме по оперативната програма да се разработи цялостна модернизация на жп линията до Радомир, като с държавни средства, тъй като това е по коридор № 8 - аз съм отговарял на такива въпроси, ще бъде модернизирана линията и в посока Кюстендил. Разбира се, че има проблеми и те не могат на сто процента да бъдат решени. Ако Вие бяхте ми задали конкретно въпроса за състоянието на тази железопътна линия, аз можех да Ви сведа точни данни. Разбирате, че в момента не мога да отговоря всеки участък в какво точно състояние е, тъй като железопътната мрежа е 7 хиляди километра. Това, което ние поставихме като задача пред Национална компания „Железопътна инфраструктура” е именно да има едно балансирано развитие на железопътната мрежа и най-важното е в първите няколко години опасните участъци съответно да бъдат ремонтирани, така че да има сигурност по железопътната мрежа.
Права сте, че скоростите по голяма част от нашата инфраструктура са ниски. Но искам да споделя с Вас, тъй като Вие направихте едни констатации за спадане на броя на пътуващите, че чрез инвестициите, които се правят в подвижния състав, тоест вагони, локомотиви и мотрисните влакове, точно в тази посока на крайградските райони имаме увеличение на пътниците.
Това, което направихме с линията за Перник по отношение на нейното стабилизиране и намаляване на времето, то също е в интерес на пътуващите до Кюстендил и до Радомир. Така че, ако имате конкретен въпрос точно за кои сгради се предвижда за тази година и какво точно е ремонтирано в този регион, аз с удоволствие ще Ви дам информация. 
В никакъв  случай не приемам обвиненията, че, виждате ли, някои райони са облагодетелствани, а други райони в момента страдат от железопътния транспорт. Така че с удоволствие ще Ви отговоря за всичко, което е направено в този регион, ако има конкретен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Цветкова, имате думата да изразите Вашето становище по отношение на получените отговори.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Аз ще съм много кратка. В това розово пликче имам представителна извадка за не така розовото състояние на жп линията от Радомир до Кюстендил. Това е един тирфон, който се вади с човешка ръка, това са остатъци от траверси от този участък. Обиколила съм повече от 10 километра по тази жп линия. Предлагам Ви да направите един музей за състоянието на една жп линия в Кюстендилска област, която е в ХХІ век!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следва въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно резултатите от одита на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
Господин Иванов, имате думата да развиете Вашия въпрос.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В периода от 10 до 17 ноември 2008 г. екип на Международната морска организация извърши одит на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Изготвеният по този повод доклад съдържа множество съществени забележки и негативни констатации. Ще си позволя да кажа, че ако се направи заключение, излиза, че България не изпълнява задълженията си като морска държава за осигуряване безопасността при мореплаването на морските съдове под български флаг.
Какви са основните тежки нарушения по отношение безопасността на мореплаването от българските морски съдове?
Първо, липса на координация между институциите, които трябва да организират цялата дейност по безопасността на мореплаването. Мога да ги изброя конкретно.
На второ място, ниска квалификация на служителите; няма документи нито за обучение, нито за квалификация на тези служители в архива на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, както и на Морския спасително-координационен център, който трябва да се занимава със спасителните операции.
На трето място, липса на контрол върху издаването на сертификати и удостоверения на подобни служители, което Вие самият разбирате, може да доведе до тежка корупция с фатални последици в критична ситуация.
Оттук следва естественият ми въпрос: господин министър, защо одитът, направен от тримата одитори, не беше публикуван на сайта на Министерството на транспорта, което е нормална практика, за да се видят и предложенията на одиторите? 
По този повод отправям към Вас следния въпрос: кой носи отговорност за поредицата нарушения, установени от одиторския екип? Какво конкретно ще бъде изпълнено от предложените коригиращи действия до края на мандата на правителството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В началото искам да уточня, че обект на сочената от Вас проверка бяха всички български администрации, отговорни за изпълнение на поетите от българската държава задължения по международни договори в областта на корабоплаването, приети в рамките на Международната морска организация – този път правилно я споменахте, а не както бяхте задали въпроса, исках да уточня името, а такива организации са: Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната – Хидрографска служба, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и редица други служби. За да се избегнат спекулации по този въпрос, искам да подчертая, че българската държава сама поиска този одит. 
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Браво!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тя е една от десетте страни от общо 200-те страни, които сами са поискали да бъдат одитирани. 
Каква беше целта на тази проверка, този одит? Целта беше да се види къде имаме недостатъци, за да могат да бъдат отстранени и през 2012 г., когато влязат конкретните изисквания по отношение на цялостна стратегия, за да може България да покаже, че е изпълнила всички ангажименти, защото тук има ангажименти от 70-те и 80 те години, които в законодателството не са променени, да бъдем готови като силна морска страна.
Както по време на самия одит, така и в междинния доклад, в същия няма констатирани нарушения, както казвате Вие. Става дума за забележки и допуснати пропуски. Като цяло обаче, господин Иванов, одиторският екип говори не за липса, а примерно, „недостатъчно” и посочва, че „Република България в значителна степен ефективно изпълнява задълженията си, произтичащи от задълженията на инструментите на ИМО”. В резултат на одита, както споменах, са констатирани сфери, в които се налага да се извършат някои подобрения. Мога да Ви представя точно и ясно какви са формулировките.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз ги имам.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Като сфери с положително развитие са отбелязани: поддържането на ефективна програма и практика за извършване на държавния пристанищен контрол; наличие в пристанище Варна на модерно съоръжение за приемане на отпадъци; готовността и усърдието на служителите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” да се постигне съответствие с изискванията на международните договори на база на наличните ресурси; поддържане от изпълнителната агенция на системата за управление на качеството – получихме сертификат ИСО 9001/2000; и високо ниво на професионализъм и подготовката на инспекторите по звената.
Областите, където трябва да се положат допълнителни усилия и се предприемат съответни координиращи мерки, са общо 13. Шест от тях представляват несъответствия, 7 – забележки. Искам изрично да подчертая, че част от констатациите, например навременното и пълно транспониране и обнародване на всички изменения и допълнения от международните договори, отново споменавам, са въпроси, които стоят открити за Република България още от 80-те години.
В момента сме подготвили своите коментари и предложения за екшън план за всички дейности и мерки, които трябва да се извършат и предприемат. Господин Иванов, това беше предварителен доклад и затова не е публикуван в сайта на Министерството на транспорта. Първо, ако ние го криехме, Вие просто нямаше до го имате.
След като пристигне окончателният доклад, след нашата позиция и предложенията, които имаме, докладът ще бъде публикуван. Но още един път искам да кажа: това беше одит, който трябваше да покаже в какво състояние е България и какво още трябва да свършат всички тези институции. И голяма част от нещата ще бъдат заложени в разширяване и допълнение на Стратегията за развитие на морския транспорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, заповядайте за реплика към получения отговор. 
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие казахте, че са отправени само забележки, но аз директно ще Ви цитирам нещо, записано като основно заключение в доклада на одиторите: „България няма стратегия за изпълнение на своите задължения и отговорности, съдържащи се в задължителните инструменти на Международната морска организация, по която България е страна”. Е, ако това е само забележка, господин министър, бих се изненадал на подобен Ваш коментар.
На следващо място, това, което мога директно да заявя и е недопустимо, е, че Изпълнителна агенция „Морска администрация” не е одитирала признати организации след изтичане на двугодишния период от датата на тяхното признаване – говори се за Лойд-регистър, Бюро „Веритас” и още две такива организации.
След като са задържани два български кораба, ако Вие считате това за елементарна забележка, не знам тогава потъване на кораби ли трябва да се смята за нещо по-сериозно? Говоря за кораба „Ген. Владимир Заимов”, задържан в Кастелон дьо ла Плана в Испания на 2 ноември 2006 г., и за кораба „България”, задържан в Хамбург – Германия. Какво установява одиторският екип? Че липсва програма за контрол и наблюдение от страна на администрацията по отношение на предварителния превантивен контрол преди тези кораби да тръгнат от пристанищата. 
Продължавам, прави се заключение, че „България не може да представи обективни доказателства, че е транспонирала в националното си законодателство и е обнародвала инструментите, които са от Международната морска организация”. Говори се за конвенции от 1977 г. като „Марко Поло”, но изменени през  2001 г.
Господин министър, всичко това ме кара да отправя към Вас категоричен апел: кажете какво ще направите до м. април-май, защото на този въпрос не ми отговорихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, заповядайте. Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, не измествайте думите ми. Аз не съм казал несъществени забележки. Ако считахме, че имаме несъществени пропуски, ние нямаше да искаме одита. Щяхме да бъдем последната страна, която иска. Напротив, това е акт на нашето желание всички нередности, които съществуват и в Морска администрация, и във всички останали институции да бъдат решени до 2012 г. И тук не става дума за конкретното действие. Стратегия не се прави един месец. И Вие четете забележките като дявола евангелието. И ще Ви кажа защо. Защото е казано, че няма стратегия за всички ангажименти, а не за ангажиментите примерно на Морската администрация. Тоест, трябва това, което имаме, да се доразвие и да бъде стратегия за ангажиментите както на Министерство на вътрешните работи, както на събирането на отпадъците от пристанищата и за много, много други неща. 
Да, ние не крием тези констатации. Има и пропуски. Има пропуски и в документацията. Но това е нормално при един одит. Важното е, че ние сами искаме да променим ситуацията. И ние правим в момента съответно план за действие. И това го правим не до м. април, а в този момент и го представяме. На база на това ще ни бъде представен и окончателният доклад, който лично ще Ви дадем на Вас, за да знаем какви са преките ангажименти на държавата до 2012 г., за да може България да се похвали като Англия, която е единствената страна в света, в която до момента одитът й отговаря на 100%. 
Който работи няма начин да не допуска грешки. Важното е да искаш да отстраниш тези забележки. Ние това показваме. А Вие единствено търсите някакви основания, че някой не иска да си свърши работата. Ако беше така, ние нямаше да искаме одит, господин Иванов.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодарим на министъра на транспорта господин Мутафчиев за участието му в парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, сега има едно съгласувано разместване на реда на министрите, които ще отговарят на парламентарния контрол. Затова сега ще има въпрос към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева. Въпросът е зададен от народния представител Елеонора Николова относно контрола върху спазването на влезли в сила съдебни решения.
Госпожо Николова, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, известно е, че влезлите в сила съдебни решения в Република България се ползват със сила на присъдено нещо. Този институт на правото е въздигнат в основополагащ принцип при разрешаване на спорове в цивилизованите общества. Основен белег на силата на присъдено нещо, характеризиращ влезлите в сила съдебни решения, е неговата задължителна сила по отношение на адресатите.
Случаят съвсем накратко е следният. В качеството си на министър Вие откривате процедура по продажба на три имота – частна държавна собственост, находящи се на територията на гр. Варна, предоставени за стопанисване на „Фонд за затворно дело”. Скоро след това и без ясен мотив отменяте собствената си заповед и прекратявате провеждането на трите търга с явно наддаване за продажбата на въпросните имоти във Варна, независимо че процедурата е в ход, че има редовни участници, че няма никакво основание за прекратяването й. Срещу това решение битка повеждат двама от редовните участници в процедурата – „Тракия Крошет” ЕООД и „СПЕД - КОНСУЛТ” ЕООД. 
Съгласно влезли в сила съдебни решения е постановено от Върховния административен съд, Четвърто отделение и петчленен състав на ВАС и тази ваша заповед е отменена. В противоречие обаче със задължителните указания на съда за продължаване на процедурите по откритите търгове за участие на единствените обжалвани дружества – „Тракия Крошет” ЕООД и „СПЕД - КОНСУЛТ” ЕООД, като министър на правосъдието издавате нови заповеди, с които повторно прекратявате провеждането на горепосочените търгове, мотивирайки се с постановените решения на съда. Цитираните съдебни решения са безпределно ясни и тяхната разпоредителна част не създава съмнение относно указанията, дадени от съда, за продължаване на процедурата. Към настоящия момент обаче това още не се е случило. 
От правна гледна точка е безспорно, че издадените в нарушение на конкретни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс заповеди на министъра на правосъдието са нищожни. Тревожна е тенденцията, че орган на изпълнителната власт, отговарящ за развитието на правосъдната система в България, отказва да изпълни решение на Върховния административен съд.
Конкретните ми въпроси към Вас са: на какво основание прекратихте горецитираната тръжна процедура и как ще продължите тази процедура, съобразно задължителните указания по приложението на закона от страна на ВАС?  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата да отговорите на въпроса. 
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! В конкретния случай става въпрос за тръжни процедури за продажба на недвижими имоти – частна държавна собственост, находящи се в гр. Варна, които са в разпореждане на „Фонд затворно дело”. Причината, заради която е било невъзможно законосъобразното приключване на търговете, е свързана с възникването на обективни обстоятелства.
Тръжната процедура съм прекратила на основание чл. 46 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, който разпорежда при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията да състави протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. Прекратяването на процедурата е станало заради неактуални скици на дворните места, неспазване на изисквания за публично оповестяване на търга и условията за участие в него, неправилно посочени начални тръжни цени въз основа на изготвяне на експертна оценка за справедливата пазарна стойност на имотите. Може би ако бях продала тези три имота за 2 млн. лв., днес щях да имам друго питане от друго естество в Народното събрание.
При това положение продължаването и провеждането на търговете щеше да бъде незаконосъобразно действие в противоречие с целта на закона. Нарушенията, допуснати в процеса на издаване на заповедите за откриване на търговете, не са установени по надлежния ред от тръжната комисия и не са отразени в заповедта за прекратяване на процедурите. Тази заповед е обжалвана от двете дружества – „Тракия Крошет” ЕООД – гр. Варна, и „СПЕД - КОНСУЛТ” ЕООД – гр. Варна, пред Върховния административен съд, което в крайна сметка е довело до обявяването й за незаконосъобразна.
С първоинстанционното решение на Върховния административен съд – тричленен състав, заповедта е отменена заради това, че липсват мотиви от страна на административния орган. С това обстоятелство е обоснован изводът на съда, че заповедта е незаконосъобразна. Така постановеното решение е обжалвано от всички страни в производството, включително и от тези дружества и с окончателно решение на Върховния административен съд – петчленен състав, първоинстанционното решение е оставено в сила при спазване на дадените от съда задължителни указания по приложението на закона. 
Ще Ви прочета текст от решението, но Ви препоръчвам да прочетете и двете решения – на тричленния и на петчленния състав, защото, като ги прочетете, изключвайки едностранно и превратно изваждане от цялото съдебно решение на конкретни думи, може би ще стигнете до друг извод.
„След отмяната й - казва Върховният съд – делото като преписка следва да се върне на министъра на правосъдието за продължаване на процедурите по откритите търгове или прекратяването им, ако счита, че са налице причини, непозволяващи провеждането му.”
Петчленният състав на Върховния административен съд – това е извадка от тричленния състав, е посочил като порок, за да отмени заповедта, обстоятелството, че тя е издадена, без да е съставен протокол от комисията, което е процесуална предпоставка, и въз основа на който административният орган следва да издаде нова заповед, с която да определи провеждането на нов търг или прекратява обявената тръжна процедура. Ще използвам правото си на дуплика, за да развия още малко нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Николова, заповядайте за реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо министър, аз съм чела и двете решения на Върховния съд. Вие сте права, че първото решение на тричленката дава такова тълкувание, че евентуално Вие бихте могли да доразвиете съображенията, на основание на които прекратявате тръжните процедури, като съобразите пороците, които са ги предшествали, да имате такова право.
Но 5-членният състав казва съвършено друго нещо, че издадената заповед е нищожна и поради това няма връщане назад. Просто процедурата трябва да продължи.
Тук всъщност аз си задавам въпроса не само за това, че не е изпълнено решението на ВАС, което за мен е недопустимо, а с оглед на съображения, които Вие развивате и които трудно могат да бъдат приети в пространството. Ако такива нарушения могат да бъдат направени от една общинска администрация с липса на административен капацитет, ако това може да се случи в някои недотам попълнени откъм капацитет изпълнителни агенции, в никакъв случай не можем да приемем едно Ваше възражение, че, видите ли, няма качествена пазарна оценка, от която да се стартира, че няма скици. Обществеността остава с впечатлението, че тръжните процедури са немарливо, зле подготвени, за да се види кои са евентуалните кандидати, които ще се явят. С оглед на тяхната непригодност точно те да купят тези терени процедурата е прекратена.
Не можете да твърдите и да извинявате вашите служители и Вас самата с некомпетентност, немарливост и лошо приложение на закона, защото все пак говорим за администрация на Министерството на правосъдието.
Искам да Ви кажа, че извадките от контекста на цялостното решение на 5-членния състав на ВАС не Ви дават възможност да направите нищо друго, освен да продължите процедурата със заявените явили се кандидати – такива каквито са, дори и да не Ви харесват. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Госпожо Николова, не става дума за харесване или нехаресване, а за законосъобразно провеждане на една процедура. В началото пропуснах, но може би сега е времето да кажа, че има висящ съдебен спор пред Върховния административен съд от същите страни, които обжалват отново заповедта за прекратяване на министъра. От уважение към Вас аз дойдох, за да отговоря на въпроса, за да няма някакви приказки в публичното пространство. Нека да оставим Върховният административен съд, висящ е спорът, да се произнесе по това дали заповедта на министъра на правосъдието е законосъобразна или не, защото всеки може да прави всякакви интерпретации. 
Пак Ви казвам, че съм прекратила процедурите, защото документите, които са предложени от тръжната комисия, не са съответни. Да, и в нашата администрация понякога липсва капацитет за правилно прилагане на закона. Когато министърът го констатира, по-редно е да прекрати процедурата, отколкото да продължи незаконосъобразна процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодаря от ваше име на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева за участието й в парламентарния контрол. 
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на земеделието и храните. 
Първият въпрос е на народния представител Мария Капон относно приложението на интервенционния механизъм за зърнени култури в България.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, че най-после ще можем да дискутираме в залата един въпрос от м. ноември. Минаха почти шест месеца оттогава. Казвам почти, защото ще е скоро.
Моят въпрос е изключително важен, защото смятам, че приложението на интервенционния механизъм, особено за зърнени култури, е много сериозен начин в икономиката да се влияе на пазара тогава, когато е важно за националната сигурност. А когато говорим за хляб, винаги ще говорим за национална сигурност. 
В рамките на Европейския съюз е фиксирана така наречената интервенционна цена за изкупуване на зърнени култури, в това число и пшеница, която е в размер на 101,31 евро за тон. В повечето държави от Съюза има работеща интервенционна агенция, която в рамките на определени срокове обявява търгове за изкупуване на зърно на тази цена, като по този начин може да влияе върху цената на предлагането на зърно, както и да подпомага преразпределението на излишни количества зърно от една страна членка към други в рамките на Общността. 
В България този интервенционен механизъм е в рамките на Държавен фонд „Земеделие” и би трябвало да работи от 1 ноември 2007 г.
Моите въпроси, господин министър, са: какви сделки са реализирани от областните интервенционни центрове с пшеница след 1 ноември 2007 г. и за какви количества? Ако такива не са реализирани до този момент, защо? Каква част от изкупеното пшенично зърно е продадена към други страни от Европейския съюз и на каква стойност? Отчетена ли е печалба? Планирани ли са интервенционни търгове за тази година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, във връзка с поставените от Ваша страна въпроси бих искал да Ви уведомя, че считано от 1 ноември 2007 г. до момента няма реализирани сделки по изкупуване на пшеница от Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция на основание чл. 11 от Регламент 1234 по правилата на Регламент 687 от 2008 г. В съответствие с упоменатото европейско законодателство в този период Разплащателната агенция публикува две обяви за интервенционно изкупуване. Едната е от 01.11.2007, а другата – от 01.11.2008 г. 
Позволете ми да Ви обясня какво представлява схемата за интервенция и начините на нейното приложение. Европейската схема за интервенция е преди всичко един защитен механизъм за зърнопроизводителите, които в условията на свръхпроизводство и съответно падаща цена на продукцията са застрашени от реализация на продукцията – цени на себестойност или загуба. Европейската комисия е определила интервенционна цена от 101,30 евроцента за тон за обикновена и твърда пшеница, царевица, сурго и ечемик.
Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция има готовност за прилагане на схемата. Всеки зърнопроизводител, който желае да кандидатства от 2007 г. насам за изкупуване на обикновена и твърда пшеница, царевица, сурго и ечемик, има тази възможност, при положение че продукцията му отговаря на минималните изисквания. 
Към 31 март 2009 г. са постъпили пет оферти за изкупуване на общо 18 хил. т обикновена пшеница, но вече са подадени заявки за оттегляне на четири от офертите за 15 хил. т. 
Що се отнася до останалата оферта от 3 хил. т, в момента се извършва претегляне на зърното и вземане на проби от лицензирана лаборатория, за да се провери дали тя съответства на минималните изисквания за допустимост на зърнени култури съгласно Приложение № 1 на Регламента.
Прилагането на интервенционното изкупуване е в тясна зависимост от динамичната обстановка на зърнените пазари. През втората половина на миналата година в световен мащаб се разрази финансова криза. Очакванията за глобална рецесия логично доведоха до силен спад на всички суровини и материали и в частност на зърнените култури, като  те се доближиха в някои места в Европа и в България и паднаха под интервенционната цена. Това накара много от земеделските производители да преосмислят възможностите си и да се възползват от схемата на това интервенционно изкупуване. 
В края на м. декември 2008 г. след изтичане на срока за подаване на оферти за изкупуване на царевица по първия транш съгласно чл. 11 от Регламента, въпреки големия интерес, не постъпиха реални оферти. Квотата за царевица от 700 хил. т, която е определена от Европейската комисия за всички държави, все още не е запълнена и от 26 януари т.г. стартира вторият транш за изкупуване на царевица. 
Ако българските земеделски производители желаят все още да се възползват от тази възможност, трябва да се подчертае, че схемата за интервенционното изкупуване е защитен механизъм за земеделските производители. 
Понастоящем е публикувана интервенционна обява за изкупуване на обикновена и твърда пшеница, царевица, ечемик и сурго, която е отразена на страницата на Държавен фонд „Земеделие” и Министерството на земеделието и храните. Сроковете за изкупуване по нея са, както следва:
От 1 ноември 2008 г. до 31 май – за обикновена и твърда пшеница, ечемик и сурго, и от 26 януари до изчерпване на количествата, определени от Европейската комисия - вторият етап  за царевицата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Капон, имате две минути за реплика. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин министър, благодаря Ви за отговора. Интервенционни сделки няма. 
Нека сега да Ви обясня на Вас какво е Интервенционна агенция и да го разберат хората, защото от това, което Вие ми изчетохте като регламенти, е много хубаво в Европейския съюз и това е въпросът, който аз Ви зададох. Но аз Ви го зададох поради друга причина  –  за да кажа, че ако има политическа воля, единственият, който може да се бори с монопола, който е по-силен от олигарсите, се нарича държава. Затова има държава, защото тя трябва да защити интереса.
Какво означава да има Интервенционна агенция? Помните ли когато се увеличаваше олиото, за да вземем друг пример? Когато цената на олиото отиваше до 4 лв., а се оказа, че в съседна Гърция е  1.80 лв. Ако има Интервенционна агенция, тя внася в пазара, интервенира на пазара  –  това означава интервенционна, по малки количества и балансира цената. (Реплика от ДПС.) Точно така, колегите Ви от ДПС знаят. Това е начинът, по който ти бавно сваляш цената. Това е начин, по който държавата става големият играч на пазара, за да може наистина гражданите да разберат, че имат държава. 
Аз Ви запитах това, защото начинът, по който е направен законът, е само за да спази някакъв европейски регламент и както виждате, не функционира. Да, добре дошли земеделските производители. Обикновено ролята в случая играе резервът, държавният резерв. Ако искаме да имаме модерна политика, трябва да бъде държавен резерв и трябва да има Интервенционна агенция, която да е щитът на българските граждани за цените, които са окупирани в страната от олигарси и монополи. Това е важното, затова Ви зададох този въпрос, защото такава воля през всичките последни 20 години няма. Тогава няма да имаме цена на олиото 4 лв., когато в съседните страни е 2 лв., тогава няма да си позволят хляба някъде да го продават на 1 лв., защото може да се интервенира на пазара. 
Тогава, когато пада цената на производството на основни суровини, господин министър, ще може да защитите през Интервенционната агенция самите производители. Това е начин на релация от две страни. Не да натискат олигарсите, от една страна, земеделските производители, от друга страна, гражданите, които са потребители на крайните продукти. Това е смисълът на Интервенционната агенция.
Съжалявам, господин министър, но с ходене по Монголия, ако питате мен, не се прави дългосрочна политика. Дългосрочна политика се прави тогава, когато има политическа воля. Това очаквах да ми кажете. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е извън въпроса. 
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, имам правото на собствен и политически коментар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, добре. Да не се отклоняваме от въпросите.
Господин министър, имате думата за дуплика, ако желаете да се възползвате.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Капон, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да припомня, че миналата година в страната са произведени 8 хил. тона хлебно и фуражно зърно, има свръхпроизводство на пшеница в Украйна и Русия. Цената на пшеницата е тази. Всякакви опити за реализация на цена над тази, която се реализира на вътрешния и на външния пазар, не могат да бъдат решени по начина, по който беше казано преди малко. Цената от 100 евро и 31 цента е приета за всички страни от Европейския съюз. 
Осъзнавам какъв е проблемът. Същевременно искам да кажа, че досега климатичната обстановка в страната показва също добро развитие на аграрната продукция. Очаквам добра реколта и тази година. 
Проблемът със свръхпроизводството или високото производство има определени аспекти. В страни със свободен пазарен механизъм проблемът се решава по определен начин. Всичко, което беше възможно да бъде направено, е направено. Не може да искаме от Държавния резерв да изкупува на цена над средната, която се реализира в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов относно терен в с. Крепост, община Димитровград, ползван досега от Института по почвознание "Н. Пушкаров".
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви. 
Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър! През 1992 г. ваш предшественик издава заповед, с която терен от 120 декара земеделски земи в землището на с. Крепост, община Димитровград, област Хасково, е предоставен за ползване на Института по почвознание "Пушкаров". Преди по-малко от половин година  –  на 22.10.2008 г., Вие отменяте тази заповед. Реално заповедта за отмяна означава отнемане на този терен. Тази селскостопанска обработваема земя, пригодена и използвана за поливно земеделие, се отнема от института.
Веднага възникват редица въпроси. В полза на кого се извършва това действие? Официалният отговор е, че се извършва замяна. Замяна къде? На същия вид терен ли и защо изобщо трябва да се направи? Има ли връзка замяната с обстоятелството, господин министър, че този терен от 120 декара се намира непосредствено до важния, бих казал, с магистрално значение път Димитровград-Хасково, че точно срещу този терен се намира голямата борса за земеделски стоки "Марица"? 
По тази причина и по видимата вреда, която се нанася на Института "Пушкаров" с отнетата от него земя, аз поставям следните въпроси: кои са мотивите Ви, с които сте отнели правото на института да ползва описания по-горе терен от 120 декара? По какъв начин защитавате интересите на института, който е ведомствен институт към ръководеното от Вас министерство? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! С правомощията на министъра на земеделието и храните, регламентирани в чл. 24, ал. 1 и ал. 2, чл. 46 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, са предоставени за безвъзмездно ползване земеделски земи, собственост на Държавен фонд "Земеделие", на научни институти, професионални гимназии, затвори и други организации в размер, необходим за осъществяване на основната им дейност. Предоставянето на земи от Държавния поземлен фонд по този повод е динамичен процес с оглед променящите се изисквания и предпочитания на организациите относно месторазположението, размера и категорията на земеделските земи. От страна на министерството и териториалните структури - областни дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие, се извършва проверка на ползването по предназначение на предоставените по този ред земи. След преценка на състоянието, начина на ползване, необходимостта от земеделски земи, се пристъпва към актуализирането или отмяна на дадена заповед. 
Във връзка с Вашия въпрос ще отбележа, че със заповед № 136 от 28.10.1992 г. на министъра на селскостопанското развитие, земеползване и възстановяване, издадена на основание на чл. 24 от закона, на Института "Пушкаров"  –  между другото аз доскоро работех в този институт, са предоставени за ползване 120 декара земеделски земи за опитното поле в с. Крепост. На картата на възстановената собственост на землището на с. Крепост, община Димитровград, тези земи представляват имот 059001  –  собственост на Държавния поземлен фонд. При извършена проверка от Областната дирекция в град Хасково е установено, че към 01.10.2008 г. на така предоставените земеделски земи на института 99 декара са заети със зеленчукови култури и 19 декара с люцерна, което няма нищо общо с научните цели на института.
В становището на дирекцията се посочва, че имотът се стопанисва от две физически лица, с които ръководството на Института по почвознание е сключило договор за съвместна дейност още на 1 септември 2005 г., а на 14.09.2006 г. е внесло удължаване на срока на договора с 5 години. Видно от клаузите на договора, институтът е преотстъпил предоставената му земеделска земя от Държавния поземлен фонд, както и всички дълготрайни материални активи, машини и съоръжения, числящи се към Опитната база за възмездно ползване, на две лица с оглед извършване на научноизследователска опитна производствена дейност съвместно със съдружници. 
Съгласно разпоредбите на чл. 24 организациите, на които са предоставени земеделските земи от Държавния поземлен фонд за безвъзмездно ползване, нямат права да ги предоставят за ползване на други лица. Очевидно в случая това законово изискване е нарушено от страна на института. 
Предвид на обстоятелството, че в имота има и сгради, съм разпоредил на Областната дирекция „Земеделие” в Хасково да възложи на фирмата-изпълнител на техническата дейност в землището да извърши заснемане на сградите, находящи се в имота и в землището на с. Крепост, и да определи прилежащите площи. В своето становище Селскостопанската академия прави предложение да продължи правото на ползване на института върху прилежащите площи към сградите, но те не са земеделски земи по смисъла на чл. 2 и не попадат в разпоредбата на чл. 24. Същите следва да са отделни земеделски земи – собственост на Държавния поземлен фонд, с отделен елемент, които да се актуват с акт за държавна собственост. 
С оглед на гореизложените мотиви, въз основа на становището на Селскостопанската академия и на база на представените от Областната дирекция в  гр. Хасково документи и материали, съм издал Заповед № 46 от 22 октомври за отмяна на Заповед № 136 от 28 октомври 1992 г. на министъра на тогавашното земеделско министерство за възстановяване на поземлената собственост, с която на Института по почвознание са предоставени ползваните 120 дка земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата за реплика към получения отговор.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, естествено е, че на базата на отговора, който ми дадохте, аз не мога да бъда доволен и ще се аргументирам подробно.
Вие казвате, че е нарушено законово изискване за отдаване на земя, която със заповед трябва да бъде обработвана от Института „Пушкаров”. Преодолейте това закононарушение, но задължете този ваш ведомствен институт да развива върху тази земя, която е напоявана и обработвана в продължение на десетилетия – не ме интересува от кого – земеделските науки. Какво правите Вие? Казвате, че понеже има закононарушение по ползването, земята се отнема от института и се дава някому. Но на кого се дава? Аз Ви зададох въпрос, но Вие не ми казахте. Дава се на фирмата „Елко” ООД от гр. Хасково – на братята Юсуф. Задавам Ви въпрос, господин министър: понеже Вие сте избран за министър от квотата на ДПС, това не е ли форма да се отблагодарите за този избор? Въпросът е крайно неудобен, но е много логичен. Директно искам да Ви заявя, че Вие с това действие работите против интересите на Института „Пушкаров”; на второ място – срещу интересите на българската земеделска наука; и на трето място, което е особено скандално, Вие сте възпитаник на Института „Пушкаров” и вместо да убедите института и да намерите начин, Вие режете клона на развитие на земеделската наука в България! Това е абсолютно недопустимо! Казвам Ви: аз като представител на научната общност в България изпитвам срам от действието, което Вие сте предприел срещу една общност, към която доскоро принадлежахте. По никакъв начин не считам, че действието, което сте предприел, е в обществена полза. В каква полза е – аз Ви казах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който постави господин Иванов, е твърде съществен и важен. В продължение на 18-20 години значителен обем от такива земи в рамките на около 300 хил. дка, предоставени на Селскостопанската академия, са предоставени на селскостопанските гимназии и под абсолютно моралното покритие, че там се прави наука, че се обучават ученици, че има практическа реализация, това не е така и всъщност нещата стоят по съвсем различен начин. 
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): А сега там наука ли ще се прави?!
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Там от 2005 г. отдавна всичко е приключено. Навсякъде в страната има такива случаи. В тази връзка съм възстановил и създал работна група, която да прецизира какво става с тази земя, предоставена за научни цели. Там трябва да се работи по определени проекти, но от години нищо не се прави, а тези земи са дадени на частни фирми.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): А сега на частна фирма ли го давате?!
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Въпросът е друг. Когато това е дадено за наука, за училище, там се отчитат средни добиви между 30 и 70 кг на декар – тук в залата трябва да има поне двама или трима бивши министри на земеделието и те знаят, че това е категорична истина – а средните добиви на пшеница от другата страна на селския път са 400-500  кг от декар. Става въпрос за скрита форма на нарушение. Това е вътрешна форма на корупция. Аз приемам Вашата морална оценка, че нещата стоят така, но истината е, че зад тези земи стоят такива проблеми. Затова трябва да се направи актуализация на тези земи и тя ще бъде направена.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Но не по този начин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Даут Осман, относно мерките и действията, които предприема Министерството на земеделието и храните по отношение на контрола върху качеството и безопасността и въвеждане на изисквания към предлаганите на пазара млечни продукти – много актуален въпрос, който вълнува цялото наше общество.
Заповядайте, господин Осман.
ДАУТ ОСМАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, уважаеми господин министър! През последните месеци все по-често на пазара се наблюдава предлагане на хранителни продукти, които не са произведени от сурово краве мляко, а в състава му се включват сухи растителни протеини като палмово масло, рапицово масло и др. Стерилизирано прясно краве мляко с влошена хранителна стойност се продава в опаковки с надпис „Пастьоризирано мляко”. Всеизвестно е, че стерилизацията се извършва при висока температура, при което млечният белтък се денатурира и ценните хранителни вещества се разграждат. В повечето случаи тези продукти се предлагат от търговци, като същите се поставят и подреждат в хладилните витрини в непосредствена близост до истинските млечни продукти, което е предпоставка и води до заблуждаване на потребителите при извършване на техния избор. А и не са млечни продукти, защото не са на млечна основа!
Господин министър, наличието на такива деликатеси на пазара редом с традиционните български млечни продукти обезсмисля програмата за субсидиране на млекопроизводителите като критерий за оцеляване на животновъдството. От 1 януари 2010 г. България губи 75-80% от млякото си за преработвателната индустрия. Минимум 300 млн. лв. годишно ще излязат от селата, което ще влоши тяхното благосъстояние. Този проблем ще повлияе негативно на 400-500 хил. души от селските райони и ще предизвика социално напрежение, защото млекопроизводството е безалтернативен семеен поминък за една четвърт от селското население в резултат на разрушителната реформа от 1992 г. Вследствие на това ще следва обезлюдяване на селата, унищожаване на естествената среда и базата за развитие на животновъдството. Млечната индустрия загубва конкурентните си способности за традиционни национални продукти със специфичен характер.
Необходимо е създаване на гаранционен фонд, осигурен от държавата; програма за субсидиране на млекопроизводители, които са постигнали консолидиране и коопериране на индустриални ферми, обвързани с изисквания за минимално равнище на качеството на млякото от група ползватели за автентичност на млякото; удължаване на преходния период за сурово краве мляко до 2013 г.; време и осигурен финансов ресурс за преструктуриране на сектора, които са необходими, та чрез интегрирана система за администриране и контрол да се създаде със закон единен надзорен орган.   
В тази връзка актуалният ми въпрос към Вас е: какви са предприетите мерки и действия на оглавяваното от Вас Министерство на земеделието и храните по отношение контрола на качеството и безопасността и въвеждане на изисквания предлаганите на пазара млечни продукти да отговарят на определените показатели за автентичност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа  народни представители, уважаеми господин Осман! Благодаря за възможността да представя позицията по този много актуален въпрос, поставен от уважавания от мен депутат господин Даут Осман.
Бих искал да започна с конкретните мерки и действия, които предприе министерството по отношение на контрола върху млечните продукти, в които се влагат растителни мазнини и предлагането им на пазара. Мерките бяха предприети в две направления: контрол върху безопасността на храните и защита на правото на информация на потребителите.
Официалният контрол на храни от животински произход, в това число на млечни продукти, се извършва съгласно Закона за храните и Регламент на Европейския съюз  882/2004 от НВМС, като компетентен контролен орган към министерството.
Националната ветеринарномедицинска служба разработи указания, които се прилагат от официалните контролни органи в страната. Те са насочени към правилно решаване на възникнали проблеми при определяне и оповестяване на наименованието на продуктите, произведени от млечни протеини и растителни мазнини. Компетентните органи следят произведените храни с добавени млечни протеини и растителни мазнини да не се предлагат на пазара с наименования, които са еднакви с тези на класическите млечни продукти. Тези продукти следва да бъдат означени като „деликатесни”  и да бъдат предлагани в търговската мрежа като „храни с растителни мазнини и/или протеини”.
Националната ветеринарномедицинска служба разреши на предприятията влагането на растителни мазнини, само когато са произведени и доставени от държави – членки на Европейския съюз, или са произведени в трети страни, като пратките задължително се придружават с документ от лабораторен анализ, в това число процент са транс-изомери, и здравен сертификат, издадени от компетентния контролен орган на съответната страна-производител.
Националната ветеринарномедицинска служба забрани на предприятията влагането на растителни мазнини, третирани чрез висока степен на хидрогенизация, при което се получават нежелани и опасни за консуматора               транс-изомери, или получени от генномодифицирани суровини (соя и други), или непреминали физически методи на рафиниране.
През м. януари 2009 г. НВМС  извърши 247 броя официални проверки на млекопреработвателни предприятия. В 41 предприятия бе установено влагане на растителни мазнини, някои от които са изписани коректно върху етикета, които бяха публично обявени предвид огромния обществен интерес.
През м.  февруари 2009 г. НВМС извърши 431 проверки на месодобивни и месопреработвателни предприятия, като бяха изготвени и връчени 243 предписания и 7 броя актове за административно нарушение.
За времето от 4 до 6 март 2009 г. НВМС извърши проверки в хипермаркети и специализирани магазини за млечни продукти във връзка с реализацията на „млечни  продукти с растителни мазнини”. Проверени бяха общо 1262 обекта, като бяха издадени 6 акта за административно нарушение. Проверката продължава до днес включително, след което за резултатите от проверката ще бъде уведомена обществеността.
Моето лично намерение е тази проверка да има перманентен характер.
Министерството на земеделието и храните внесе в Българския институт за стандартизация проекти за български стандарти за производство на българско сирене, българско кисело мляко и кашкавал. Целта ни е да защитим традиционната рецепта за тези продукти и да улесним потребителите при техния избор. Стандартът ще бъде доброволен, но всеки производител, който работи по тези рецепти, ще може да постави върху продуктите си специален стикер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Осман, имате думата за реплика към получения отговор.
ДАУТ ОСМАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор на актуалния ми въпрос, за предприетите действия от Вас и от Националната ветеринарномедицинска служба, както и това, че оценявате важността на проблема и че транс-мазнините в тези деликатеси не са алтернатива на живото мляко, те са убиец. 
Всяка година стотици хиляди по света умират от инсулти и сърдечни удари, които са пряк резултат от тяхната консумация. Алчните производители и търговци предпочитат този вреден метод, като така печелят с цената на живота ни. Те повишават нивата на лошия холестерол и намаляват добрия холестерол, който пази сърцето, запушват кръвоносните съдове, повишават кръвното налягане и качват в пъти риска от развитие на коронарни сърдечно- съдови заболявания. Тялото е абсолютно неспособно да се справи с тях и така те се натрупват в него. С други думи, както маста от бекона полепва по кухненските тръби, така и транс-мазнините задръстват артериите, водещи до сърцето и мозъка.
Господин министър, трябва ли чак, когато някой се натрови, да се обърне внимание на проблема? Скоро цялата тази дандания ще отшуми и ние пак ще продължаваме да ядем боклуци. Надявам се, че с Вашите усилия, с усилията на Министерството на здравеопазването, които мълчат засега и стоят настрани, и с усилията на цялото българско гражданство ще ги махнем от пазара, от домовете си, от трапезата си. Колкото по-бързо, толкова по-голям е шансът ни да бъдем по-здрави и по-дълго живи. Така ще защитим българското млекопроизводство и ще отговорим на очакванията на българския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да кажа още няколко аспекта във връзка с дупликата на народния представител Даут Осман. Става въпрос за  следното. Когато по принцип поставих ултимативно въпроса за качеството пред обществото, оставам в пълно учудване защо трябваше 18 години никой да не постави този въпрос. Основният мотив беше, че се състои от няколко компонента: първият компонент е качеството на тези продукти; вторият компонент обаче е, предвид на нарасналата изключително негативна тенденция в края на м. декември миналата година, че производителите на мляко и на месо в страната бяха поставени в позиция, в която се ограничава изкупуването на суровината и по същество има обратен камшичен удар към животновъдите. Изведнъж се оказа, че проблемът за качеството смазва и самото производство. 
По същия начин, като трета стъпка ще бъде бавно и постепенно, според мен естествено очаквана реакция, външните качествени продукти да се наложат на нашия пазар и това ще бъде вече камшичен удар към нашите преработватели.
За мен проблемът за качеството е изключително актуален. Цялата методика, всичките принципи и организацията няма да имат кампаниен характер. Възнамеряваме в най-скоро време да продължим с една кампания, плюс всички тези проверки, които ще вървят, която най-вероятно ще се нарича „Спасете българското кисело мляко!” Ние за последните 18 години успяхме да накараме нашите деца да забравят вкуса на лакто бактериум булгарикус, или стрептококуси - истинското кисело мляко, при положение, че  то вече се налага в Корея, в Китай, има интерес и в Германия, а ние в България храним нашите деца с мляко, което е много далеч от българското кисело мляко.
По-нататък ще поставим въпроса за хляба – неговото качество, какви са тези заместители, какво става. При посещението си шведският министър на земеделието посочи, че е безалтернативна необходимостта върху специализиран стикер да се посочи откъде се произвежда тази суровина, каква е тази суровина, каква е тази технология, какви са тези качества и какъв е съставът.
Уважаеми народни представители, България е член на Европейския съюз и качеството е задължително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Христов, мога да Ви дам думата по начина на водене на заседанието. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим):  Господин председател, за пореден път намирам в пощенската си кутия върнат въпрос относно проблемите с боклука на София. В продължение на една година, а може би и повече, питам премиера...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не е по начина на водене. Отново злоупотребявате.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, питам премиера относно негови конкретни изявления във връзка с този въпрос. Отговорът и аргументацията, с който се връща моят въпрос, са, че изявленията на премиера нямат нищо общо с дейността на правителството. Ако това не е абсурд, кажете ми какво е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, моля Ви!
МИНЧО ХРИСТОВ: Санитарните власти обявиха днес, че има опасност от епидемии в София. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, злоупотребявате с процедурата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Час по-скоро ние трябва да направим всичко възможно да решим този проблем. (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля да си заемете мястото, ако обичате! 
Има процедура, поискайте среща с председателя на парламента и там изложете Вашето възмущение и Вашите въпроси! Много Ви моля!
Продължаваме по-нататък с питане от народния представител Елеонора Николова относно нецелесъобразно предоставяне на земеделска земя от 1206,922 дка в гр. Русе. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин министър! С Ваша заповед от 30 декември 2008 г. сте отнели от Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” в гр. Русе правото на ползване върху 2651,409 дка поземлен фонд в землището на гр. Русе. С писмото, с което уведомявате Областна дирекция „Земеделие” в гр. Русе началника на Общинска служба по земеделие директора на Института по земеделие и семезнание за Вашата заповед, изтъквате като мотив предложението, направено от изпълнителния директор на „Спарки” АД – Русе. С писмо от 31 октомври 2008 г. последният е поискал предоставянето на 1200 дка земеделска земя, за да построи машиностроителен завод и съпътстващи складове.
Господин министър, вероятно сте се осведомили, че така предоставената земеделска земя от Държавния поземлен фонд е най-плодородната и служи за засаждане с култури, които се ползват като посадъчен материал от всички земеделски производители в страната. Третирана е редица години, за да има безценни качества към настоящия момент. Едва ли Ви е известно, че „Образцов чифлик” е създаден от един голям държавник преди освобождението ни – от Митхат Паша. Просъществувал е през всичките години, за да се появите Вие и да го унищожите. 
Вярно е, че на института се оставят за ползване 5 хил. 900 дка земя, но те ще загубят своето качество, а вероятно и предназначение в съседство с така планираната индустриална зона, в която ще се изгради и леярна. 
С оглед на изложеното аз отправям следното питане: считате ли, че по този начин защитавате оскъдната научна дейност в областта на земеделието и на самото земеделие?
И второ, чия политическа поръчка изпълнявате с посочената заповед? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте, имате пет минути да отговорите на питането на народния представител Николова.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! С писмо от Германско-българската индустриална търговска камара, адресирано до председателя на Народното събрание Георги Пирински, с копие до заместник министър-председателя на Република България Плугчиева и до министъра на икономиката и енергетиката Димитров, с писмо от изпълнителния директор на „Спарки” е постъпило искане за осигуряване на терени за производствена площадка и складова база. Идеята за развитие на производствения потенциал на дружеството се подкрепя от кмета на Община Русе, който в свое писмо до министерството уведомява, че фирмата „Спарки” се развива с големи темпове, като за последните 4 години работните места са се удвоили и са достигнали 900 човека, като предвижданията са да се увеличат.
Освен това в писмото се посочва, че заводът е разположен в централна част на града и съгласно новия Устройствен план на гр. Русе, не може да продължи да съществува като такъв в сегашното си местоположение. Община Русе не разполага с подходящ терен. Това е причината „Спарки” да се обърне към Министерство на земеделието с искане да ревизира инвестиционните си намерения върху земи от Държавния поземлен фонд.
В резултат на направеното проучване е установено, че за подходящите цели са имоти, собственост на Държавен поземлен фонд с обща площ 1200 дка, които понастоящем се ползват от Института по земеделие и семезнание в „Образцов чифлик”. На института са предоставени общо за ползване 7 хил. 100 дка със заповед от 8 ноември 2001 г., по този член, който коментирахме преди малко – чл. 24. В тази връзка е изискано компетентното становище на Селскостопанската академия относно възможностите за прекратяване на правото на ползване на института върху посочените 	1200 дка. В докладната записка на председателя на Селскостопанската академия се посочва, във връзка с искането на „Спарки” за реализиране на инвестиционни намерения, че институтът в Русе е потвърдил своето положително становище и съгласие за прекратяване на правото на ползване върху предоставените му с горната заповед 1200 дка. Причината за това решение е не отпадналата необходимост от ползване на имоти, а отдалечеността им от института. 
В доклада се изтъква, че за развитие на елитно семенно производство на Русе е необходимо да се предоставят допълнително 1000 дка земеделска земя, които да граничат с института, като се визират земите, ползвани понастоящем от Професионалната гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев” в гр. Русе. Ще отбележа, че на училището „Ангел Кънчев” със Заповед 46 от 2001 г. са предоставени 1400 дка от Държавния поземлен фонд. С моя заповед бе създадена комисия, която прецизира заповедите, с които в годините се предоставят земите на ДПФ на земеделските професионални гимназии, тъй като броят на обучаващите се е претърпял промяна в значително намаляване, което налага определянето на реално необходимите площи земеделска земя от ДПФ за тяхната дейност.
В тази връзка на училището „Ангел Кънчев” в Русе са предвидени за ползване 190 дка, определени съобразно броя на учениците. Това ще доведе до прекратяване на правото на ползване на гимназията върху 900 дка от предоставените й земеделски земи.
Предвид на гореизложеното и във връзка с искането на „Спарки” и становището на председателя на Селскостопанската академия се пристъпва към изменение на заповедта, с което на института в Русе са предоставени за ползване общо 7 хил. 100 дка земя, като се прекрати правото на ползване от 1200 дка. С приетия закон за Селскостопанската академия се предвижда стабилизиране на научните институти и превръщането им в истински генни банки. Усилията на министерството са насочени в посока на създаване на условия за въвеждане на международни стандарти и критерии в тази насока.
С цел защита на научната и разширяване на семепроизводствената дейност на „Образцов чифлик” бяха предприети действия на института да бъдат предоставени допълнително 900 дка от Държавния поземлен фонд в близост до института, каквото е изричното желание на директора. 
Следва да ви уведомя, че от страна директора на „Образцов чифлик” е депозирана искова молба към Върховния административен съд срещу заповедта, с която се прекратява правото на ползване върху 1200 дка. В тази връзка и на основание чл. 14, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс при наличие на висящо съдебно производство, административният орган не може да предприеме никакви действия по отношение на имотите до произнасяне на съда с влязло в сила съдебно решение.
С оглед на гореизложеното, молбата на „Спарки” – Русе, за замяна на въпросните имоти от ДПФ не може да бъде удовлетворена, а по отношение на запазването на правото на ползване на института върху спорните земи или допълнителното предоставяне – ползване на други земи от Държавен фонд „Земеделие”, министерството ще се произнесе след влизане в сила на съдебното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова за два доуточняващи въпроса.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин министър, не разбрах на кое министерство сте министър – на Министерството на регионалното развитие, на Министерството на икономиката или на земеделието, защото обосновахте необходимостта да обслужвате едно инвестиционно намерение. 
Като бивш кмет на Русе ще Ви кажа, че действително фирмата е добра и би могла да получи терен, но това ще стане с новото предприятие „Индустриални зони”, което се изгражда и където има прекрасни терени, с които да се обслужват такива намерения. Но Вие, който трябва да браните земеделската земя като зеницата на очите си, фактически я раздавате като бащиния. 
Аз останах с впечатление, че Вие сте разбрал, че заповедта Ви е дълбоко порочна, защото става въпрос за публична държавна собственост, с която не можете да се разпореждате. Това може да прави Министерският съвет. Останах с впечатление, че тъй като заменките са спрени, а тук всъщност се търси замяна на някакви терени, които „Спарки” има с Вас, че Вие всъщност сте преосмислили политиката си, но сега ми отговаряте, че чакате да се произнесе Върховният административен съд, за да продължите напред. 
Моето питане е: ще върнете ли тази земя на Земеделския институт, за да покажете, че имате отношение към земеделието и към научната дейност, защото и от питането на господин Иванов разбрах, че то Ви е последна грижа?
И второ, не смятате ли, че продължавате една порочна практика на заменките, която ние тук забранихме със закон?
Това са моите питания.  Хората в Русе се интересуват кога ще им върнете земята, а не да правите трансформации от този техникум на Земеделски институт ... Те искат тази земя, защото тя е необходима, за да развиват научна дейност и се надяват да дойде друг министър, който има отношение към научната дейност, обича земеделието и се грижи за земеделската земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН  КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов. 
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, с удовлетворение разбрах, че Вие сте бивш кмет на Русе, така че познавате проблема по принцип. 
Вижте, аз съм министър на земеделието и  храните и съм член на правителството на Република България в момента. Това трябва да бъде ясно, и аз не се срамувам от всичко това, което съм направил. Става дума за един инвеститор, който иска да увеличи двойно работните места в Русе - има огромен завод в Ловеч. Аз се запознах вече със „Спарки” по принцип - има износ в Русия и в Монголия,  един голям инвеститор с подкрепата на германския посланик, един прозрачен инвеститор, който иска да направи нещо в момент на тежка икономическа криза. Не бих желал да фрагментирате моята позиция. Аз гледам на нещата държавнически – търся правилното решение.
Що се отнася до всички тези земи, за които Вие говорите, аз ги познавам много добре. Познавам и института много добре. Знам, че половината от института вече някъде от 10 години всичко е рухнало тотално и е продадено на друга частна фирма. Знам, че в момента там работят някъде около 26 човека. Всички тези земи, за които Вие твърдите, че се правят научни опити, са засадени с люцерна. Така че аз съм взел държавнически отговорно решение, което да бъде конкретно, точно и ясно. На института, след като те предварително са изразили принципно съгласие, им предоставям съседния блок, който опира в института – те не губят нищо. Търсихме такова решение в момента. 
Що се отнася до Вашето твърдение, че аз ще продължа – законът е влязъл в сила, нещата няма да могат да бъдат продължени по този начин. Но във всички случаи ние не можем да гоним добрите инвеститори. Фирма „Спарки”, с която се запознах сега на „Зелената седмица” в Берлин, от 18 години поддържа българското училище в Берлин. Всичко е прозрачно и точно – банкерите са дошли тук и ние едва ли не криминализираме фирмата „Спарки”, защото е някакъв неясен икономически субект, който ще води до морални угрози и икономическо смазване на земята и селскостопанската наука. Не приемам такъв коментар! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин министър, Вие дори не можете логично да ми възразите. Току-що казахте, че същият този директор на института е обжалвал Вашата заповед, което показва, че не е съгласен с нея и не е имало как да даде предварително съгласие. 
Аз Ви казах, че не е Ваша работа Вие да взимате земеделска земя и да я давате за инвестиционни намерения. Да, „Спарки” е бяла фирма. Да, слава Богу, че правителството реши, че трябва да подпомага инвеститорите, за да прави индустриалните зони. Аз ще ви кажа, че има 300 000 декара земя в новата индустриална зона – на място, където ще има пристанищен терминал, така че там потребностите на фирма „Спарки” ще бъдат обслужени. 
Не е Ваша работа да взимате земеделска земя и да я давате за изграждане на леярна, защото проблемът на „Спарки” е точно това – че в центъра на Русе не може да има леярна. Хората си търсят място, за да се изнесат. Вие, като ситуирате тази леярна и това промишлено производство до останалите декари, където се извършва наистина семезнание и семепроизводство, унищожавате въобще възможността идеята там да има институт. Затова Ви казвам, че трябва да се срамувате и да гледате в миналото, когато един модерен държавник като Мидхат паша е разсъждавал. Аз мисля, че русенци би трябвало да вдигнат паметник на този човек, а не знам какво ще направят с Вас! 
Искам да Ви кажа ясно и категорично, че Вие трябва да възстановите тази земя. Тя е земеделска. Нещо повече, този институт има бъдеще. Той в момента е в преговори с Техническия университет „Ангел Кънчев” в Русе. Те искат съвместно да развиват земетехниката, земеделието, така че да бъдем модерна държава, в която да имаме моделно земеделие. Вие, с Вашия акт, отнемате възможността в нашия район да се запази правото на развитие на модерно земеделие и земезнание, да се запази възможността заедно с Техническия университет да се подготвят кадърни инженери за земеделската техника и за земеделското модерно производство, обслужвайки някакви хипотетични интереси. По-добре да бяхме внесли черните говеда, отколкото да се занимавате с това! Това явно не е Вашата сила!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов към министър Валери Цветанов.
Господин Атанасов, двата въпроса имат едно и също заглавие, а предполагам, че става дума за различни сделки.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Не, за една и съща сделка. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо два пъти се задава?
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин председателю, аз не подреждам парламентарния контрол. Очаквах питането и въпросът да бъдат слети – не съм виновен, че не е направено. Макар че има какво още да си говорим по тази сделка. Затова взимам думата.
Господин министре, и следващият ми въпрос е свързан с подобна далавера, пак в Русе. Тук, като Ви слушах да обяснявате на госпожа Николова кой какви връзки имал, оставам с впечатлението, че Вашата екскурзия, която направихте до Монголия, явно има връзка с тази сделка. Защото обяснихте, че фирмата „Спарки” е имала много добри отношения с Монголия. Ако може, отговорете и на този въпрос.
Другото, което искам да попитам: Вие по какъв начин разпределяте, определяте и слагате квалификации кои са добрите и кои лошите инвеститори? Явно нещо много задълбочено сте се вторачили в инвестиционните намерения на „Спарки”.
Аз обаче искам да Ви кажа, че русенската общественост е възмутена от това, което правите. Възмутена е! Ето публикациите в един от местните вестници – хората са направили изчисление, че при препродаване на тази земя, този, който я получи – в случая фирмата, която иска да я получи, може да реализира печалба около 20 млн. лв. Отделно от това, там ли е мястото в Русе в „Образцов чифлик”, да се строи индустриално предприятие?
Вие твърдите, че добре сте познавали тези райони. Аз искам да Ви кажа, че нищо не познавате. Защото в Русе има няколко индустриални зони – има къде да се строят индустриални предприятия, а тук в най-плодородната земя, която от толкова години се използва с това предназначение, в един момент Вие сте решили да я дадете за индустриални цели, което е съмнително. Съмненията са, че някой иска да я препродаде.
Но аз искам да Ви попитам – това, което също и колежката Николова Ви пита преди малко: на какво основание Вие си позволявате да изземвате правомощия на Министерския съвет? Защото става въпрос за земя, която е публична държавна собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече и в предното изказване посочих, тази процедура е спряна и голяма част от репликите, които в момента разменяме, имат чисто формален характер.
Искам искрено да отговоря конкретно на въпроса на господин Атанасов. Първо, оценката за това, че един инвеститор е сериозен, е въз основа на сертификат „А” за качеството на този инвеститор. Само върху този документ се базират моите твърдения.
Що се отнася до реализацията на „Спарки” в Русия и в Монголия, тя е факт. По същество становището на „Спарки” да иска точно тази земя на мен ми беше обяснено, че е поради факта, че бъдещият завод ще опре до тези земи, за които става дума в момента, и ще има възможност да се правят прокатни кранове с голяма дължина - от порядъка на 10 или не знам колко метра, не разбирам от тези неща, но се изискват големи, дълги масиви земя.
Искам да се върна по принцип към самия проблем, за да стане ясно. Предварително е поискано становището на директорката на Земеделския институт. Тя се е съгласила, минало е през решение на Селскостопанската академия, процедурата е започнала, след което тя сменя изведнъж позиция си и започва цялата тази процедура, за която ние в момента дискутираме.
Уважаеми дами и господа народни представители, процедурата е спряна. По начина, по който вие я атакувате, тя не може да бъде продължена, тъй като законът за забрана на замените я приключи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, заповядайте – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, добре, че беше приет закон от Народното събрание, иначе съм сигурен, че Вие щяхте да довършите тази замяна. Но да дадете 1200 декара чернозем, за да се строи индустриално предприятие?! Нямам представа, но ми се струва, че едва ли в България има предприятие с 1200 декара индустриална земя. Самият размер на земята показва намеренията на тези, които искат да я придобият.
Вие обаче не отговорихте на най-важния въпрос, който Ви беше поставен тук. Вие сте министър в правителството на Република България и трябва да спазвате законите, които се приемат и съществуват в страната. Попитах Ви: на какво основание сте си присвоили правомощието на колективния орган, а именно на Министерския съвет, защото само Министерският съвет може да променя характера на парцела от публична в частна собственост.
Накрая искам да Ви кажа още нещо, което ми стана известно, ако искате, отговорете. Има ли връзка това намерение, защото в случая оставам с впечатление, че Вие се грижите повече за инвеститорите, отколкото за държавните интереси, има ли връзка то с Вашето агентурно минало като агент на Държавна сигурност Сендов, защото чувам, че има такава връзка? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, говорите извън въпроса Ви.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не извън, господин председателю. Не е извън, зависимостите в България изплуват в един момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете, можете да се възползвате от нея.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Държавната земя по чл. 24 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е в прерогативите на министъра на земеделието и храните. Той е единственото упълномощено лице, което почти ежегодно има право да види как се ползват определените земи – дали се ползват по предназначение или не, дали има проектна готовност, дали се изпълняват проекти, дали има наука в това, или, както говорихме преди това, преотдаване на други лица и т.н. По същество за това става дума, господин Атанасов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, струва ми се, че имате още един въпрос?
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Да, за друг парцел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има много парцели. 
Давам думата на народния представител Атанас Атанасов да развие своя въпрос.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! В регионалния печат в Русе, в. “Утро” е публикувана информация за подготвяна сделка за прехвърляне на 162 декара от Държавния поземлен фонд на частна фирма “Инвестиционна компания” ЕООД, Русе. В писмо от Дирекция “Поземлени отношения” на Министерството на земеделието и храните до Института по земеделие и семезнание “Образцов чифлик” е съобщено за интереса на посочената фирма към парцел от 162 декара, който по принцип се използва по предназначение от този институт.
Какви са параметрите на подготвяната сделка? И какъв е държавният интерес от нея? Защитава ли се интересът на държавата в конкретния случай?
Разбрахме, че в предишния случай има искова молба до Върховния административен съд и процедурата е спряна. Тук, в конкретния случай продължава ли процедурата? Защото става дума за земя в същия район – на “Образцов чифлик”, и общо взето, сделката, която се подготвя, има същите намерения – най-вероятно впоследствие тази земя да се използва за препродажба.
Освен всичко друго, искам да Ви кажа, че тази земя се намира в землището на кв. “Средна кула”, където съм живял 20 години и много добре познавам този район. Трябва да Ви кажа, че това е една от най-добрите земи в русенския чернозем. Не мога да разбера, за пореден път казвам, Вие чии интереси защитавате тук? И защо си присвоявате правомощия, които не са Ваши? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! В Министерството на земеделието и храните е постъпила молба от “Инвестиционна компания” ЕООД, гр. Русе, представлявана от Георги Димитров, заведена с вх.      № 66-75-96 от 03.12.2008 г. В молбата е отправено искане до министъра на земеделието и храните за изразяване на предварително писмено съгласие за замяна на основание чл. 24 за земя от Държавния поземлен фонд, имот 63-427 от кадастралната карта на Русе с площ близо 160 декара в местността “Мерата” със собствена земеделска земя. Целта на исканата замяна и комасация е дългосрочна инвестиция, като е посочено, че инвестиционната компания е собственик на имот 63-20 от кадастралната карта с площ от 20 декара, който е съседен на имота на държавния поземлен фонд. Имотът на държавния поземлен фонд – обект на исканата замяна, е предоставен на Института по земеделие и семезнание “Образцов чифлик”. 
За да не губим време, с писмо на Министерството на земеделието, постъпило на 29.12.2008 г. в Селскостопанска академия, е предоставено становището на института. То е подкрепено от Селскостопанската академия.
С оглед на гореизложеното с изх. № 66-75-96 от 12.02.2009 г. в качеството си на министър на земеделието и храните се произнесох с предварително писмено становище по искането, визирано в молбата на инвестиционната компания в гр. Русе, представлявана от Георги Тодоров Димитров – управител и едноличен собственик на капитала, като отказах извършването на исканата замяна, за което заявителят е уведомен по реда на Административния кодекс. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър, няма да Ви благодаря от името на нашите избиратели, защото ако не беше публикацията в пресата и ако не бяха зададените въпроси, нямаше така да приключи това намерение – в това съм убеден.
Искам обаче да кажа следното: остават няколко месеца, в които Вие ще бъдете министър на земеделието и храните, след което идват избори, ще има ново правителство и ще дойде време да се търси отговорност за това, което се е случило, господин министър. Мислете и за този момент, защото тези, които са Ви сложили на тази позиция като пушечно месо, впоследствие, когато трябва да се носи отговорност, няма да ги има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Ваня Цветкова към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моето питане е за политиката на Министерството на земеделието и храните по прилагането на Закона за защита на животните, който влезе в сила от 29 януари 2008 г. По силата на този Закон за защита на животните Министерството на земеделието и храните чрез Националната ветеринарномедицинска служба упражнява контрол по прилагането на закона от кметовете на общините. Като един от вносителите на този закон и член на Българска нова демокрация ме интересува политиката на министерството по неговото прилагане.
Питането ми към Вас е: за изминалите повече от една година от влизането в сила на Закона за защита на животните какви действия сте предприели за активиране и подпомагане на общините по прилагането на закона? Как упражнявате текущ контрол по спазването на закона от кметовете на общините? На колко сигнала за нарушения или бездействия сте се отзовали? И какви са резултатите от проверките? Има ли санкционирани кметове? Има ли статистика за ситуацията по общини с оглед изпълнението на сроковете по силата на Закона за защита на животните? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Ваня Цветкова.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Цветкова, във връзка със зададения от Вас въпрос относно политиката на Министерството на земеделието и храните по прилагане на Закона за защита на животните Ви предоставям следната информация. 
В Закона за защита на животните, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 13 от 8 февруари 2008 г., в сила от 31-и, за уреждане на защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване значително място е отделено за решаване на проблема с безстопанствените кучета, като е предвиден подход за овладяване на популациите им, който да изключи масовото прилагане на евтаназията, и се основава на мерки, възпрепятстващи размножаването им. 
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Може ли малко по-високо и по-ясно? Нищо не се разбира!
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Министрите имат 5 мин. за отговор!
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Законът е съобразен с препоръките на Световната здравна организация и е в синхрон със законодателството на държавите – членки на Европейския съюз.
В Глава пета на този закон са посочени законодателните мерки по отношение на овладяване популацията на безстопанствените кучета. Контролът по този закон се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез Националната ветеринарномедицинска служба. 
В изпълнение на закона е подготвена и публикувана вече Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изисквания към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия към пансионите, приютите за животни. Обнародвана е в „Държавен вестник”, бр. 1 на 6 януари 2009 г. и влиза в сила от 1.07.2001 г. С публикуването на тази наредба Министерството на земеделието и храните е изпълнило задължението си да определи необходимите изисквания за изграждане на приюти за безстопанствени животни.
В Глава четвърта, Раздел І са записани общи изисквания, на които трябва да отговарят приютите за безстопанствени животни.
След тръжната процедура НВМС е възложила изготвяне на софтуер за Националната електронна база данни, който да позволи отразяването на данните за регистрирани кучета, в това число и на безстопанствените. Софтуерът в момента е готов и е в период на тестване, като след завършването ще се даде възможност за регистриране на ветеринарните лекари на ветеринарна практика при идентифициране на кучета да въвеждат идентификационни средства в базата данни и извършените върху кучетата противоепизоотични манипулации, като обезпаразитяване, ваксинация против бяс, кастрация и т.н. 
Проверките се извършват целогодишно както от страна на Националната ветеринарномедицинска служба, така и съвместно с представители на неправителствените организации за защита на животните.
При обобщаване на резултатите от извършваните периодични проверки от органите на НВМС за спазване на изискванията на Закона за защита на животните са констатирани два основни пропуска, а именно: установява се, че все още не всички общински съвети имат изготвени и приети програми за овладяване на популацията на безстопанствени  кучета. Недостатъчен е броят на приюти за безстопанствени животни поради липса на бюджетни средства, предвидени за изграждането им.
Съгласно чл. 41, ал. 3 от Закона за защита на животните кметовете на населените места отговарят за дейностите на приютите за безстопанствени животни. 
Органите на НВМС след направените проверки са връчили предписания за подобряване на работата и спазване на правилата за защита и хуманно отношение към безстопанствените кучета. Извършени са 38 проверки в приютите за спазване на изискванията за защита и хуманно отношение, 7 проверки съвместно с неправителствени организации и са издадени 22 предписания за подобряване на работата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова. Госпожо Цветкова, можете да зададете до два уточняващи въпроса.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, това е много остаряла информация, защото почти по същия начин сте отговорили на колежката ми Евдокия Манева още миналата година. Това са ангажименти на министерството. В края на краищата тримесечният срок за изготвяне на програми от страна на общините отдавна изтече и не знам какви предписания сте направили на тези, които все още нямат такива програми. От друга страна, те са длъжни ежегодно, тоест в края на миналата година да дадат годишни отчети, а съответно Вие да обобщите един доклад с предписания за това, което те са направили или ненаправили и да им направите съответните предписания. 
Това е единият ми въпрос: какви са основните предписания в този годишен доклад и изобщо дали има такъв?
Вторият ми въпрос е: от предвидените в бюджета 24 млн. лв. в подкрепа дейността на общините по изпълнението на закона каква е заделената сума за общините и как е реализирана тя? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси, които Ви бяха зададени от госпожа Цветкова.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Бих желал да актуализирам част от експозето по представената информация преди малко. По отношение на идентификационната система на безстопанствените  кучета – вече е в напреднала фаза и приключва идентификационната система за контрол над всички животни в страната. Като част от информацията за безстопанствените кучета и кучетата в страната има създаден допълнителен портал, който ще идентифицира тази система и ще позволи контрола върху популациите на кучета. 
Обезпечени са около 1,5 млн. лв. и са купени вече съответните компютри на частните ветеринарни лекари. Системата по принцип трябва да заработи в края на м. април и началото на май, за да може съответните портали да бъдат включени. Тогава ще имаме вече пълен мониторинг, контрол и информация по отношение наличната популация – какво е състоянието, къде се намира и как продължава тази дейност. В момента приключва обработката на информацията по отношение на годишното състояние на реакциите на общините по отношение на контролираните популации. Ще Ви представя официално доклада, когато е готов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова. Госпожо Цветкова, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Разбира се, господин министър, аз не съм доволна от Вашия отговор, защото Вие сте абсолютно неподготвен за моя въпрос. Мога да Ви дам един пример. Вие само имитирате действия по този закон, защото по проверки, които се правят по сигнали на места – давам Ви пример с приюта в Кюстендил, просто съвсем безотговорно се отнасяте към тези проверки. Аз ще Ви цитирам две от нещата, които са абсолютен пропуск!
Към момента на откриване на приюта през м. август 2008 г. не е имало титуляр, назначен нито като управител, нито като ветеринарен лекар. Този, който се посочва като титуляр, не е имал диплома към тази дата. Освен това, след като той е освободен, близо два месеца не е имало изобщо титуляр, а новоназначената, за която е цитирано че е правила кастрации, също не е имала диплома към датата на проверката от НВМС. От всичко споменато вътре за въпросния господин Велков, че бил само главен специалист, пък в сайта на министерството той се води като управител, единственото, което е сигурно, е, че той е организатор на боеве с питбули. 
Другото, което мога да Ви кажа – наистина проблемът с безстопанствените кучета е много сериозен и той е благодарение на човешката безотговорност. Оттук нататък след като имаме закон, който се прие с много усилия от това Народно събрание и не без съдействието на Европейския съюз, отговорността за това, което се случва, или по-скоро за задълбочаващия се проблем се носи от вашето министерство, защото Вие сте контролен орган и с бездействието си създавате предпоставки този проблем да се задълбочава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър, преди три месеца се срещнах с Вас заедно с едно сляпо момче  –  Драгомир Цветанов, млекопроизводител от с. Деблово, област Плевен. Драгомир търси помощ, за да модернизира малката си ферма, да получи акредитация и да се включи в Програмата за развитие на селските райони.
Господин министър, аз бях в с. Деблово. С очите си видях как сляп човек отглежда 10 крави, храни ги, почиства, произвежда мляко. Вие отговорихте, че не се предвиждат облекчени условия за хора с увреждания при кандидатстване за европейски субсидии. Упрекът ми не е толкова лично към Вас, защото се оказва, че държавата не може да помогне на един сляп човек да се занимава със земеделие, да бъде пълноценен, а не да чака социални помощи. В същото време позволихме да се откраднат милиони по САПАРД, източват се милиони и от ДДС.
Драгомир се обърна към Социалното министерство, към Агенцията за хора с увреждания, към кабинета на премиера Сергей Станишев. Засега отговор няма. Той настоява като човек, напълно лишен от зрение, да му бъдат предоставени облекчени условия, за да кандидатства за субсидия. Тук става дума обаче и за десетки други хора с тежки физически увреждания, на които държавата трябва да помогне, за да могат да работят и да произвеждат.
Господин министър, обръщам се към Вас добронамерено. Готова съм да помогна, включително и с промени в законодателството, но в края ще си позволя с изключителна острота, тревога и загриженост да поставя проблема на този български гражданин, който е проблем и на десетки хора с тежки физически увреждания. Няколко министерства, Министерският съвет, парламентът повече от три месеца не могат да помогнат на едно сляпо момче, което отглежда крави, произвежда мляко и има нужда само от много малко помощ  –  облекчени условия, за да може да кандидатства за субсидия.
Очаквам с интерес Вашия отговор. Надявам се, че в него ще чуя Вашата загриженост и конкретни стъпки за подпомагане на хората като Драгомир. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! В случая става дума за една истинска човешка драма. Това е човешка драма, която не може да намери решението си в казусите и алинеите на държавната администрация. Поради това, че става въпрос именно за човек, за човечност, за драма, не ми се иска да съобщавам всички аргументи, всички ситуации, всичко това, което е проверено. Вие бяхте при мен, госпожо Банкова. Аз говорих с този човек. По-нататък участвах в предаването "Бразди" и разказах за неговия случай.
В сега съществуващото законодателство, при сегашните възможности държавата явно не е в състояние да подпомогне по някакъв начин този човек. Всичко това, което е възможно да бъде направено, е направено.
Позволете ми да Ви кажа: той, освен че работи, той мечтае, той носи в себе си крехката мечта да увеличи броя на животните си. Затова и в предаването на телевизията, и сега Ви казвам: според мен, в тази връзка, след като държавата няма такава възможност като административен лост, след като има ограничения по европейските програми, тогава остава само една възможност. Трябва на чисто човешка основа,  уважаема госпожо народен представител, уважаема госпожо Банкова, да се помогне. 
Единственият начин е да се обърнем към всички  –  към обществеността, към себе си, и аз съм готов да участвам лично с пари, за да помогнем на този човек да осъществи мечтата си, докато се появи някакъв административен луфт, някаква възможност, докато се намери някакво решение на проблема.
Искам да прочета това, което не ми се искаше да чета. Бих искал да обясня, че за съжаление чл. 13 на Регламента на Комисията № 1974 от 2006 г. за прилагане на Регламент 16/98 на Съвета относно подпомагане развитието на селските райони от Европейския земеделски съюз не дава никаква възможност за изключение, дори и за хора с увреждания по отношение на ограниченията в срока, в който най-рано младият фермер може да започне самостоятелна земеделска дейност и са допустими евентуално кандидатстванията по Мярка 112. В този член изрично е казано, че решението за отпускане на помощи за млад фермер трябва да се вземе не по-късно от 14 месеца след започване на земеделската му дейност. По тази причина е заложен този период от 14 месеца. В момента нищо не може да се направи и затова аз Ви предлагам, госпожо Банкова, след като разбирам Вашите притеснения, дайте да помогнем като хора, а не като народен представител и като министър, да дадем пари, да поканим и други колеги и приятели, за да помогнем на това момче. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим):  Уважаеми господин министър, аз не съм съгласна и няма да приема, че държавата не може да се ангажира и да помогне на десетките, стотици, може би хиляди хора с тежки физически увреждания, които да могат пълноценно да работят редом със здравите хора. Тук става дума да направим такова законодателство. То нали се прави също от човеците, от нас се прави? Нека да направим такова законодателство, което да бъде в полза на хората. 
За това, което се случва с млекопроизводителя Драгомир Цветанов, сме виновни всички ние. Аз поставям проблема на Драгомир, за да поставя в центъра проблемите на десетки хора в неговото положение. И правителството, и парламентът, всички сме виновни, но това не е единственият проблем в българското земеделие. 
Колко пъти с Минчо Христов Ви предупреждаваме, че се готви нов грабеж на земята? Много от европейските субсидии се раздадоха на бандити без документ за собственост на земята, за наем или аренда. Сам признахте от тази трибуна, че това е вярно. Говоря за десетки хиляди декари застъпени земи, заявени от двама-трима, от две-три или повече лица. 
Знаете ли, че след 10 години по сега действащото законодателство тези мошеници могат да присвоят земята на хората само въз основа на това, че са ползвали европейски субсидии за тази земя, без дори хората-собственици да знаят за това? И аз веднага ще Ви попитам какво ще направите, за да предотвратите този пладнешки грабеж?
Вие като министър, пък и правителството, трябва да помагате не на бандитите, а на нуждаещите се хора, какъвто е случаят с Драгомир, който всъщност иска да работи, въпреки че е сляп.
Господин министър, предоставиха ми списък на хора от община Никопол, които от три години не отглеждат крави, а са получили субсидия - моля Ви тук да ме чуете внимателно, или пък имат далеч по-малко крави от това, което изискват правилата, и пак им е дадена субсидия. Ще Ви предоставя този списък и ще моля за Вашите конкретни и радикални мерки.
Във Вашето писмо до вицепремиера Меглена Плугчиева по повод проблема на Драгомир  –  ето го Вашето писмо, подписано е от министъра на земеделието  –  Вие заявявате, че държавните служители трябва да подпомагат млекопроизводителите в неравностойно положение. Моля да ми отговорите какви конкретни мерки ще предприемете, за да изпълните обещанието си да се подпомагат фермери с тежки физически увреждания, какъвто е случаят със слепия Драгомир Цветанов?
Вашето писмо завършва така: държавните служители трябва да подпомагат и консултират производителите на краве мляко в неравностойно положение, както и тези, при които са настъпили събития, квалифицирани като непреодолима сила при подготовката на необходимите за квотната система документи. В тази връзка Министерството на земеделието и храните има пълната готовност да работи в посока към оптимизиране на комуникацията с тези производители и също така да разгледа и подкрепи всички конструктивни и новаторски предложения в това направление.
И така, господин министър, слушам Ви с внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Банкова. Някои от проблемите, които Вие поставяте, имат пряко отношение към използването на директните плащания на площ от европейските субсидии и националните доплащания. 
Какво е предприето, за да могат да бъдат избегнати тези проблеми? През новата кампания, през тази година, беше въведено задължително изискване при подаване на апликационната форма за искане, за заявяване на земя, да бъде предоставен юридически документ, удостоверяващ правото на ползване върху тази земя. Имайте предвид, че това решение беше взето доста трудно, предвид на това, че голяма част от хората, които обработват земята – арендаторите, трудно могат да съберат подписите на собствениците, които са много голям брой. Повечето от тях са дребни собственици и в тази връзка аз помолих, и това беше наложено, да се удължи срокът за предоставяне на доказателства за право на собственост.
Второто нещо, което Вие попитахте преди малко, беше свързано с това какъв е броят на животните и как може да бъде контролиран този брой на животните? Отговорът е, че с новите правила за плащането директно на глава говеда, овце, кози, бяха предприети следните решения: първо, в референтния период за отчитане на говеждото стадо и референтния период за отчитане на овцете и козите, ветеринарният лекар, който притежава тази система и е свързан с идентификационната система, извършва конкретно преброяване на животните с цел избягване на този проблем, за който Вие казахте. Референтният списък той го изпраща на информационната система. В момента на плащането, което ще настъпи за тази година от 1 декември, се прави втори мониторинг, второ преброяване на животните. При положение, че това е европейска директива, която ние също така развихме в зависимост от естествения ремонт при овчето и говеждото стадо в рамките на 20%, ако при тази проверка се установи, че има 75% от поголовието, което е заявено, сумата се изплаща върху 100%. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чувствително надхвърляте определеното време, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Извинявайте, но понеже се зададоха много въпроси и аз няма как да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може би сте прав, но междувпрочем Вие не трябва да отговаряте на допълнителните въпроси. Това беше въпрос, а Вие имате право на дуплика. Да оставим това, можете да завършите мисълта си. 
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Другото нещо, което Вие поставихте като позиция е това, което имам предвид в отговора си до вицепремиера - посочвам, че е създадена Национална служба “Селекция и репродукция”, има подготвени експерти. Всички тези хора, които не могат, нямат достъп, благодарение на степен на инвалидност, или са възникнали други проблеми, те няма да имат проблем при попълването на формите. Това може да направи държавният служител, но държавният служител не може да разбие административната разпоредба, наредба и указания, затова се обърнах лично към Вас – дайте по човешки да решим проблема на този мечтател и добър човек, сляп, за съжаление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕОЗВ: Въпрос, зададен от народните представители Трифон Митев и Стойко Танков към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Давам думата на народния представител Трифон Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, 2009 г. в нормативно отношение е много добра за памукопроизводството в България. Обявена е от Организацията на обединените нации за Година на естествените влакна. Една от препоръките на Организацията по земеделие и прехрана към ООН е да се подпомагат фермерите, произвеждащи естествени влакна, тоест това се отнася за памукопроизводството. 
През 2008 г. Европейският парламент прие Резолюция за целево субсидиране на памукопроизводството. Това дава по-големи възможности и за България, както за други страни – членки на Европейския съюз. Според чл. 110 на Регламент 637 от 2008 г., за България са определени 3342 хектара за засяване с памук. 
В случая не казвам нищо ново на Вас самия. Знаете възможностите в България – добра нормативна база, производители, които знаят как да произвеждат памук, блестяща наука, която има решения за това производство. Има и работна ръка, която макар и сезонна, разчита на това производство. То може да се приеме като една от антикризисните мерки в страната. Става дума за поминък и затова говорим днес.
Уважавам усилията – Вашите и на министерството, което ръководите, за осигуряване на субсидиите от Европейския съюз, но повдигам въпроса днес заради кратките срокове – предстоящи, във връзка със сеитбата и потребността памукопроизводителите да имат яснота по отношение на финансирането.
Този разговори го водим на глас пред всички. Особено важно е това за райони като Чирпан, Опан и някои други места в страната. И ето моят въпрос: за стимулиране на производството на памука в България е необходимо да се увеличат субсидиите. Необходима е помощта на Европейския съюз. Какви са мерките, предприети от министерството, което ръководите, и от Вас лично, за получаване на необходимите субсидии от Европейския съюз за производството на памук в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Митев, господин Танков! Във връзка с вашия въпрос относно мерките, които предприема Министерството на земеделието и храните за получаване на необходимите субсидии от Европейския съюз ви уведомявам за следното: в България, като новоприета държава  – членка на Европейския съюз, се прилага директно подпомагане на земеделските производители по схема за единно плащане на площ, която ще бъде валидна до края на 2009 г. с възможности за увеличаване до 2011 г.
След приключване на извършващия се в момента преглед на общата селскостопанска политика се очаква прилагането на схемата за единно плащане да се удължи до 2013 г. При прилагането на схемата за единно плащане не е възможно предоставянето на помощи, обвързани с производство на конкретен вид земеделски продукт, с изключение на подкрепата по схемите за подпомагане на производството на енергийни култури, малини и ягоди за преработка.
Земеделските производители в България, включително производителите на памук, които спазват изискванията за поддържане на земята в добро земеделско екологично състояние получават подкрепа под формата на директни плащания по схемата за единно плащане на площ и под формата за национално доплащане към директните плащания. Параметрите на тази подкрепа, условията на нейното получаване, са в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители, в Глава четвърта от Закона за държавния бюджет за 2009 г. и регламентите на Европейския съюз. Сумата за хектар обработваема площ за 2008 г. възлиза на около 126 лв. Националните доплащания са в размер до 93 лв. на хектар. Сумата за директните плащания и националните доплащания за 2008 г. възлизат общо на 219 лв. за хектар. Сумата за хектар обработваема площ за 2009 г. възлиза на 140 лв.
Направено е предложение до Европейската комисия за размера на националните доплащания към директните плащания. Очаква се тяхното одобрение. Чрез националните доплащания към директните плащания има възможност, след одобрение на Комисията, да допълваме директните плащания през 2005 г. до 65%, а от 2010 г. – до 30% за приложимото в България за съответната година ниво на директни плащания. Плащанията, които получават памукопроизводителите до 2007 г. включително, са целеви безвъзмездни субсидии от държавния бюджет. Този вид държавна помощ е отделен вид подпомагане, различна от директните плащания и националните доплащания и са допустими в продължение на три години от датата на приемането ни в Европейския съюз. Предоставят се от Държавен фонд “Земеделие” в зависимост от възможностите на националния бюджет и приоритетите на неговото разпределение за всяка календарна година в рамките на обема от средства, с които разполага Държавния поземлен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Трифон Митев – право на реплика.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря. 
Благодаря за информацията, господин министър, но какво можем да направим за увеличаване на субсидията през тази година? Има една Ваша мярка, предприета в това отношение – Ваше писмо до Европейската комисия, което е върнато, за да се иска и съгласуване с Министерството на финансите. Има ли такова съгласуване вече? Можем ли да разчитаме на него? 
В тази връзка Ви предлагам в най-близките дни да направим една среща с представителите на памукопроизводителите и представителите на Института по памука в Чирпан, за да можем да предприемем заедно необходимите мерки за увеличаване на възможностите за субсидиите, с помощта, разбира се, и на нашите евродепутати, които в случая са ангажирани с този въпрос – господата Атанас Папаризов и Евгени Кирилов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте – право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Чакаме в момента съгласуването с Министерството на финансите. Каквото и да се случи, това ще стане колкото е възможно по-бързо. Приемам Вашата покана. Нека тя да бъде официална – искам да поканя бай Максим Божинов и другите професори по памукопроизводство. Заповядайте, господа народни представители, в министерството. Този въпрос заслужава да бъде обсъден задълбочено и ясно.
В заключение искам да кажа, че нощес и тази сутрин бяха преведени още 165 млн. лв. по директните плащания на българските земеделски производители. Приблизително половин милиард лева са влезли в българското земеделие от 20 декември м.г. досега. Това е направено за българските земеделски производители, това е направено за земеделието на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов за днешното му участие в парламентарния контрол.
И така, приключихме днес с парламентарния контрол.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 18 март 2009 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)		

Заместник-председатели:
					Любен Корнезов									Юнал Лютфи
Секретари:
		Иван Илчев
		Светослав Малинов