Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-03-19


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, по програма ни предстои да започнем с гласуване на проекти, които бяха обсъдени на предходните заседания. Това е и ратификацията на Меморандума за публично-частното партньорство, и няколко втори четения. Преди това ни предстои да преминем към процедурата за полагане на клетва на новоизбран народен представител. След минутка ще ви запозная с решението на Централната избирателна комисия, но сега моля за вашето внимание за процедурното предложение, което ще ви направя във връзка с програмата ни за седмицата. 
Както знаете, вчера се състоя първото заседание на Временната комисия, която Народното събрание излъчи за работа по изборните закони. Подготвен е и е внесен докладът от това първо заседание, който ще ви бъде раздаден в пленарната зала след няколко минути.
В тази връзка предложението, което ви правя, е утре точка първа да бъде обсъждането на Доклада за първо четене на законопроектите за избори за Европейски парламент, за да могат днес народните представители, парламентарните групи да се запознаят с доклада и да изработят своите становища. 
Във връзка с важността на въпросите предлагам утре да отпадне от програмата ни точка „Парламентарен контрол”, вместо това да гласуваме обсъждане на точката, свързана с европейското изборно законодателство, до изчерпване на обсъжданията, което означава, че това би могло да стане и след 14,00 ч., и да преминем към гласуване на внесените законопроекти веднага след приключване на обсъжданията. 
Предлагам на вашето внимание да гласуваме това процедурно предложение с разбирането, че народните представители ще могат да планират своето време за утрешния ден, да отпаднат всякакви ангажименти, които евентуално са поели, да бъдат в пленарната зала, да участват в обсъжданията и особено да участват в гласуването. Както разбирате, при това гласуване ще трябва да сме сигурни, че всеки гласува със своята карта в пленарната зала, което предполага и поименна проверка. С тези процедурни предложения ви моля да прецените и да гласувате.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 168 народни представители: за 142, против 18, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Преминаваме към полагането на клетва.
Писмо от Централната избирателна комисия от 17 март т.г. до председателя на Народното събрание:
„Приложено, изпращаме Ви Решение № 406 от 16 март 2009 г. на Централната избирателна комисия за обявяване за избран за народен представител Марин Йорданов Маринов от листата на Коалиция за България в избирателен район Монтана № 12.”
И самото решение:
 
„РЕШЕНИЕ 
№ 406
София, 16 март 2009 г.
На 11 март 2009 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Венцислав Евгениев Куткудейски, избран от 12.Многомандатен избирателен район – Монтана, от листата на Коалиция за България в Четиридесетото Народно събрание.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 12.Многомандатен избирателен район – Монтана, Марин Йорданов Маринов от листата на Коалиция за България.”
Решението е обнародвано в „Държавен вестник”.
Моля господин Маринов да бъде поканен в пленарната зала за полагане на клетва.
Господин Маринов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.) 
МАРИН МАРИНОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Честито, господин Маринов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, преди да преминем към гласуване, нека да направя едно съобщение: в 10,15 ч. председателят на естонския парламент госпожа Ергма, която е на гости в България по покана на нашия парламент, която има официално посещение, ще бъде в пленарната зала и ще произнесе слово пред българския парламент. Моля всички народни представители в това време да бъдат в пленарната зала.
За процедура заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, вчера представители на четири парламентарни групи от опозицията внесохме писмо до председателя на Народното събрание с искане да бъде изслушан в парламента министър-председателят във връзка с кризата в Министерството на вътрешните работи.
Днес, даже този въпрос не беше поставен на обсъждане, изобщо не беше съобщено за това наше искане. Ние сме го отправили до председателя на Народното събрание, защото съгласно чл. 40, ал. 5 от нашия правилник в изключителни случаи председателят на Народното събрание може да предложи промяна в дневния ред на Народното събрание. Смятаме, че е изключително важен този проблем поради много причини, които вчера ви бяха съобщени тук от една декларация, която беше прочетена от господин Йордан Бакалов.
Аз днес моля да обърнете внимание на следното обстоятелство – през м. юни т.г., предстоят избори в България за Европейски парламент и за национален парламент. Изборният процес по закон се охранява от Министерството на вътрешните работи.
Има 12 хил. избирателни секции. Тези секции се поемат 24 часа преди изборния ден от служители на Министерството на вътрешните работи. Тези служители впоследствие охраняват и изборните книжа. При тези обстоятелства, при това разлюляно Министерство на вътрешните работи, при този демотивиран състав на министерството, считате ли, че ще бъде осигурен изборният процес?
Именно поради тази причина ние смятаме, че е изключително важно министър-председателят да дойде в Народното събрание и да заяви какви мерки ще предприеме за това да бъде осигурен изборният процес от Министерството на вътрешните работи.
Моля, господин председател, да се съобразите с това наше искане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, вярно е, че е направено искане от пет народни представители, един от които сте и Вие. Ето я молбата. В тази молба пише: „На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изслушването да се включи като точка в програмата на Народното събрание”.
Цитирам чл. 40, ал. 3: 
„(3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 18,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма”...
Тоест, имахте възможност да го направите това предложение до вторник, до 18,00 ч. Вие се позовавате на чл. 40, ал. 3, която ви прочетох.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Не ал. 3, а ал. 5!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако желаете, можете да направите предложение следващата седмица това да бъде включено като точка от програмата за следващата седмица. Това повелява правилникът.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, както ви съобщих, първо, гласуваме Законопроект за ратифициране на Меморандума във връзка с участието в Европейски експертен център за публично-частно партньорство между Европейската инвестиционна банка, Комисията на Европейските общности, Федералното министерство на финансите на Република Австрия, Федералното министерство на транспорта, строителството и градските въпроси на Федерална република Германия, Експертният център по публично-частно партньорство на Фламандското правителство, Министерството на икономиката, индустрията и заетостта на Френската република, Парпублика СА. – Португалия, Датските власти за предприятия и строителство, „Малтийска компания за управление на инвестициите” ООД, Министерството на икономиката и финансите на Република Гърция, Министерството на финансите на Република България, Министерството на финансите на Република Финландия, Министерството на финансите на Република Ирландия, Министерството на финансите на Република Латвия, Министерството на финансите на Република Литва, Министерството на финансите на Кралство Нидерландия, Министерството на икономиката на Република Полша, Министерството на финансите на Република Словения, Министерството на финансите на Словашката република, Бюрото за планиране на Република Кипър, правителството на Уелс и Техническото звено за проектно финансиране към Министерския съвет на Италианската република.
Този законопроект е с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура - имате думата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение Законопроектът за ратификация на Меморандума да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласуваме процедурното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието. Моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, 
 „ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума във връзка с участието в
Европейски експертен център за публично-частно
партньорство (Еuropian PPP expertise centre - EPEC) между Европейската инвестиционна банка,
Комисията на Европейските общности, Федералното
министерство на финансите на Република Австрия,
Федералното министерство на транспорта, строителството и
градските въпроси на Федерална република Германия,
Експертният център по публично-частно партньорство на
Фламандското правителство, Министерството на икономиката,
индустрията и заетостта на Френската република, Парпублика
СА. – Португалия, Датските власти за предприятия и
строителство, „Малтийска компания за управление на
инвестициите” ООД, Министерството на икономиката и
финансите на Република Гърция, Министерството на
финансите на Република България, Министерството на
финансите на Република Финландия, Министерството на
финансите на Република Ирландия, Министерството на
финансите на Република Латвия, Министерството на
финансите на Република Литва, Министерството на финансите
на Кралство Нидерландия, Министерството на икономиката на
Република Полша, Министерството на финансите на
Република Словения, Министерството на финансите на
Словашката република, Бюрото за планиране на Република
Кипър, правителството на Уелс и Техническото звено за
проектно финансиране към Министерския съвет на
Италианската република
Член единствен. Ратифицира Меморандума във връзка с участието в Европейски експертен център за публично-частно партньорство (Еuropian PPP expertise centre - EPEC) между Европейската инвестиционна банка, Комисията на Европейските общности, Федералното министерство на финансите на Република Австрия, Федералното министерство на транспорта, строителството и градските въпроси на Федерална република Германия, Експертния център по публично-частно партньорство на Фламандското правителство, Министерството на икономиката, индустрията и заетостта на Френската република, Парпублика СА. – Португалия, Датските власти за предприятия и строителство, „Малтийска компания за управление на инвестициите” ООД, Министерството на икономиката и финансите на Република Гърция, Министерството на финансите на Република България, Министерството на финансите на Република Финландия, Министерството на финансите на Република Ирландия, Министерството на финансите на Република Латвия, Министерството на финансите на Република Литва, Министерството на финансите на Кралство Нидерландия, Министерството на икономиката на Република Полша, Министерството на финансите на Република Словения, Министерството на финансите на Словашката република, Бюрото за планиране на Република Кипър, правителството на Уелс и Техническото звено за проектно финансиране към Министерския съвет на Италианската република, подписан на 16 септември 2008 г. в Париж”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. На второ четене сме.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Гласувайте на второ четене този меморандум.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Меморандумът е приет и на второ четене.
Предстои гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Първо да гласуваме наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки”.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Поставям на гласуване § 1, който е по вносител и се подкрепя от комисията; § 2 в редакция на комисията; § 3, който е по вносител и се подкрепя от комисията; и § 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване на „Преходна разпоредба”, като комисията предлага тя да бъде „Заключителна разпоредба”, и § 5 в редакция на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки на второ четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Първо гласуваме наименованието на закона.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Гласувайте § 1, който е предложен от народния представител Йордан Цонев и се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 95, против 8, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
Има предложение на народните представители Бойко Ватев и Николай Кънчев за нов § 2. Това тяхно предложение не се подкрепя от комисията.
Гласувайте предложението на двамата народни представители.
Гласували 105 народни представители: за 36, против 12, въздържали се 57.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Има предложения на народните представители Мария Капон, Петър Кънев и Евгений Иванов, които се подкрепят по принцип, и комисията ни предлага § 2.
Гласувайте § 2, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
Гласувайте § 3 и § 4, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Гласуваме § 5 по предложение на народния представител Йордан Цонев, което се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет.
Параграф 6 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Текстът на § 6 е приет.
Има § 2 по вносител, но комисията предлага § 2 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 2.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2 по вносител отпада.
Уважаеми народни представители, с това приехме на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Следва гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
Първо поставям на гласуване наименованието на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Наименованието е прието.
По параграф 1 – интересен факт. В пленарната зала комисията предлага § 1, т. 1 буква "а" да придобие следната редакция... Тя е прочетена в пленарната зала.
Моля, гласувайте предложението на комисията, но не за целия параграф, а само за част от него.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Това предложение на комисията, направено в пленарната зала, е прието.
Сега гласувайте останалата част от § 1, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2 и § 3 са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграфи 2 и 3 са приети.
Има предложение на народния представител Иван Матеев. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Матеев.
Гласували 92 народни представители: за 17, против 22, въздържали се 53.
Предложението на Иван Матеев не се приема.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 4, § 5, § 6, който е с добавка на комисията, § 7, § 8, § 9 и § 10, както ни се предлагат от комисията, а те са и по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Параграф 11 е по вносител, с малка редакция на комисията. Това е на страница 4 от доклада.
Моля, гласувайте § 11, както ни се предлага от комисията, § 12 в редакция на комисията, § 13 по вносител, подкрепен от комисията, § 14 по вносител, подкрепен от комисията, § 15 по вносител, подкрепен от комисията, § 16 по вносител, подкрепен от комисията, § 17, 18, 19 и 20 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте текстовете до § 20.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 21 по вносител, подкрепен от комисията; § 22 по вносител, подкрепен от комисията; § 23 по вносител, подкрепен от комисията; § 24 по вносител, подкрепен от комисията; § 25 по вносител, подкрепен от комисията; § 26 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Параграф 27. Основният текст на § 27 е на комисията, но в пленарната зала комисията прави допълнително искане за създаване на нов § 27а. Следователно гласуваме § 27 в редакция на комисията и предложението на комисията за нов § 27а.
Моля, гласувайте § 27 и § 27а.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 27 и 27а са приети.
Параграф 28 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 29 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 30 и 31.
Моля, гласувайте до § 31.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Параграф 30, който става § 32, е по вносител, с малка редакция в ал. 1, направена от комисията. Гласуваме § 32 по новата номерация с предложението на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Параграф 32 е приет.
Следва „Допълнителна разпоредба”, наименование, и § 31, който става § 33.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 86, 1 против, въздържали се 2.
Параграф 33 по новата номерация е приет.
„Преходни и заключителни разпоредби”. Гласуваме наименованието.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Наименованието е прието.
Следва § 32, който комисията предлага да отпадне.
Гласуваме предложението на комисията за отпадането на § 32.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграф 32 отпада.
Параграф 33, който става § 34, е по вносител и се подкрепя от комисията; § 34 става § 35 и е в редакция на комисията; § 35, който става § 36, е по вносител и се подкрепя от комисията; § 36, който става § 37, е в редакция на комисията; § 37 става § 38 и § 38 става § 39 - те са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласуваме до § 39 по новата номерация.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Стигнахме до § 39. Всъщност § 39 се отнася не за този закон, а за Кодекса за застраховането. 
Комисията подкрепя § 39, който да стане § 40, обаче с редица корекции.
Уважаеми народни представители, като казах, че комисията подкрепя текста на вносителя, трябва да отидем на стр. 22. Там ще видите редица предложения, включително и предложението на комисията, докладвано в пленарната зала.
Най-напред ще гласуваме предложението на комисията, докладвано в пленарната зала, а то гласи: 
„В § 40, относно изменението на Кодекса за застраховането, ал. 2 и 3 да се оформят като два отделни нови параграфа – § 40а и § 40б, съобразно Закона за нормативните актове”.
Подлагам на гласуване това предложение на комисията, направено в пленарната зала – всъщност за създаване на § 40а и § 40б, но със съдържанието на ал. 2 и 3.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Това предложение на комисията е прието.
Ще поставя на гласуване предложението на комисията за този прословут § 39, който става § 40 и който е от стр. 22, 23 и 24.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Следващият параграф, уважаеми народни представители, е § 40. Този § 40, който също е на няколко страници, става § 41. Текстът на вносителя се подкрепя от комисията, но комисията предлага освен текста на вносителя да се създаде и нова т. 4. Това е на стр. 28. Новата т. 4 е пред вас и е докладвана в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Ще подложа на гласуване § 41, който е по вносител и се подкрепя от комисията, и § 42 – по вносител, който се подкрепя от комисията, и става § 43.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към стр. 29.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 44, 45 и 46, но в пленарната зала комисията предлага да се създаде и нов § 45а.
Ще ви го припомня: „Параграф 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи се отменя”.
Следователно гласуваме от § 44 до § 46 включително и предложението за нов § 45а.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
Заповядайте за процедурно предложение, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение от седмичната програма да отпадне т. 10, а именно законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравето и вместо нея да отиде т. 12 – първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за водите.
Кои са съображенията ни за това предложение? Днес след обяд, с участието на експерти от Европейската комисия, в Комисията по здравеопазването ще бъде разгледана Рамкова позиция, а именно Проект на Директива за прилагане на правата на пациентите при трансграничното здравно обслужване. Ние считаме, че изводите от това заседание е хубаво да ги имаме на първо четене тогава, когато говорим за Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето – Глава втора, Раздел ІІІ – „Права на пациентите”, поради което моля да приемете това наше съображение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте процедурното предложение. Има едно обратно процедурно предложение или някакво несъгласие? Предложението е за отпадане на т. 10, а т. 12 да отиде на мястото на т. 10. Няма желаещи.
Днес сутринта гласувахме отпадането на т. 13.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми народни представители, в оставащите около 15-ина минути да преминем към гласуване на второ четене – което не можем да приключим, естествено, на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Беше ми докладвано, че специалистите и нашите експерти са обработили закона в степен за възможност за гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте първо наименованието на закона.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Поставям на гласуване Част първа – Общи положения...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, явно народните представители са по-малко, отколкото в началото на заседанието. Предлагам да се регистрират отново, за да могат гласуванията да бъдат при реалния кворум в залата.
Ако обичате, да обявите регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилно е това предложение, приемам го. Пускам и звуков сигнал.
Режим на регистрация! Моля обаче всеки народен представител да се регистрира само със своята карта! Ще чакам до 30 секунди, както е по правилника. 
За съжаление нямаме кворум.
Дайте ми списъка за поименна проверка!
Стана една минута, а има регистрирани 109 народни представители. За да можем да приемаме закони, трябва да има поне 121 народни представители в залата!
Започвам поименна проверка:
Александър Владимиров Радославов	- тук
Александър Димитров Паунов		- тук
Александър Манолов Праматарски	- отсъства
Алиосман Ибраим Имамов	- тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер 	- отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев	- тук
Ангел Петров Найденов	- тук
Андрей Владимиров Баташов	- отсъства
Андрей Лазаров Пантев	- отсъства
Анелия Христова Атанасова	- отсъства
Антонела Ангелова Понева	- тук
Антония Стефанова Първанова	- отсъства
Ариф Сами Агуш	- тук
Асен Йорданов Агов	- тук
Ася Величкова Михайлова	- тук
Атанас Димитров Щерев	- отсъства
Атанас Петров Атанасов	- тук
Атанас Тодоров Мерджанов	- тук
Атанаска Михайлова Тенева	- тук
Ахмед Демир Доган	- отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин	- тук
Бойко Иванов Ватев	- тук
Бойко Николов Боев	- отсъства
Бойко Стефанов Великов	- отсъства
Борис Стефанов Николов	- тук
Борис Янков Ячев	- отсъства
Борислав Георгиев Владимиров	- тук
Борислав Димитров Китов	- тук
Борислав Иванов Българинов	- отсъства
Борислав Любенов Великов	- отсъства
Борислав Николов Ралчев	- тук
Борислав Янчев Ноев	- отсъства
Ботьо Илиев Ботев	- отсъства
Валентин Николов Милтенов	- тук
Валентина Василева Богданова	- тук
Ваньо Евгениев Шарков	- тук
Ваню Стефанов Хърков	- отсъства
Ваня Крумова Цветкова	- тук
Васил Димитров Паница	- тук
Васил Миланов Антонов	- отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано	- отсъства
Венелин Димитров Узунов	- тук
Венцислав Василев Върбанов	- отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева	- тук
Веселин Витанов Близнаков	- отсъства
Веселин Методиев Петров	- тук
Владимир Михайлов Дончев	- отсъства
Волен Николов Сидеров	- отсъства
Георги Владимиров Юруков	- тук
Георги Георгиев Пирински	- тук
Георги Йорданов Димитров	- тук
Георги Миланов Георгиев	- отсъства
Георги Петков Близнашки	- отсъства
Георги Пинчев Иванов	- отсъства
Георги Тодоров Божинов	- тук
Георги Чавдаров Анастасов	- отсъства
Даринка Христова Станчева	- тук
Даут Идриз Осман	- отсъства
Деница Ивайлова Димитрова	- тук
Деница Стоилова Гаджева	- отсъства
Диана Атанасова Хитова	- отсъства
Димитър Енчев Камбуров	- тук
Димитър Иванов Абаджиев	- отсъства
Димитър Иванов Димитров	- отсъства
Димитър Николов Гъндев	- отсъства
Димитър Стоянов Дъбов	- тук
Димитър Цвятков Йорданов	- отсъства
Добромир Мартинов Задгорски	- тук
Добромир Христов Гущеров	- отсъства
Долорес Борисова Арсенова	- тук
Донка Иванова Михайлова	- тук
Дончо Стефанов Цончев	- отсъства
Евгени Стефанов Чачев	- тук
Евгений Гинев Жеков	- тук
Евгений Спасов Иванов	- тук
Евгения Тодорова Живкова	- тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова	- тук
Екатерина Иванова Михайлова	- тук
Елеонора Николаева Николова	- тук
Елиана Стоименова Масева	- тук
Емил Константинов Георгиев	- тук
Енчо Вълков Малев	- отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов	- тук
Жори Йорданов Алексиев	- тук
Захари Димитров Георгиев	- отсъства
Златко Тонев Златев	- тук
Ива Петрова Станкова	- тук
Иван Атанасов Колчаков	- тук
Иван Георгиев Иванов	- тук
Иван Георгиев Сотиров	- тук
Иван Георгиев Стаматов	- отсъства
Иван Добромиров Гороломов	- тук
Иван Желев Илчев	- отсъства
Иван Йорданов Костов	- отсъства
Иван Матеев Иванов	- тук
Иван Николаев Иванов	- тук
Дотук с поименната проверка. (Оживление.) Но никой да не излиза от залата! След това продължаваме с гласуването. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, на посещение в нашата страна е парламентарна делегация на Република Естония, водена от председателя на парламента на Естония госпожа Ене Ергма. Да я поздравим с „Добре дошла!” (Ръкопляскания.)
Госпожа Ергма е видна личност в Република Естония, уважаван учен с дългогодишна научна кариера в областта на астрономията с водещи постижения на световно равнище. Тя е заемала редица отговорни постове в Академията на науките и на бившия Съветски съюз, и на Естония. Освен това през последния период е активен участник в политическия живот на Естония, в това число и на отговорни постове в ръководството на естонския парламент. И в предишни парламентарни легислатури е била председател и заместник-председател, както и понастоящем. 
Бих искал да дам думата на госпожа Ене Ергма за нейното Обръщение към Народното събрание. Заповядайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕСТОНСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ЕНЕ ЕРГМА: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати в Народното събрание! За мен е голяма радост да започна официалното си посещение във вашата страна от красивата столица София и е голяма чест да съм първият председател на парламента на Естония, който говори пред вашето Народно събрание. (Ръкопляскания.)
От момента на пристигането си усетихме топлината от това, че сме сред приятели и се радваме на вашето гостоприемство. Тук, където са се срещали различни културни влияния, можем ясно да осъзнаем многообразната история на Европа. (Ръкопляскания.)
Замисляйки се за историята на нашите нации, виждам много подобни черти. В непосредствена близост до големите си съседи и двете страни често са попадали във водовъртежа на историята. Въпреки че сме усетили камшиците му, винаги сме намирали сили в мъдрост и постоянство, за да се опазим, каквито сме, и да извървим пътя към свободата, борейки се.
Целта на настоящото посещение е да се продължи всеобхватният обмен на високо равнище между нашите страни. Сигурна съм, че установените контакти ще бъдат полезни и ще доведат до по-засилени връзки, по-добро взаимно сътрудничество и ползотворно разбирателство.
Членството на Естония и България в Европейския съюз и НАТО решително доведе до разширяване на правата ни и в същото време ни вмени отговорност да изразяваме позициите си по отношение на глобалните въпроси в областта на икономиката и сигурността, особено в условията на глобална икономическа криза. Съвместните действия в рамките на тези уважавани организации дадоха нов стимул на двустранните взаимоотношения между нашите държави.
Уважаеми господин председател, почитаеми депутати в Народното събрание! Република България, която се присъедини към Европейския съюз преди малко повече от две години, незабавно започна да участва активно във въпросите, свързани с бъдещето на общността. Народното събрание на Република България бе сред първите, които ратифицираха Договора от Лисабон, който, ако влезе в сила, би сложил край на дългия период на размисъл, ще създаде стабилна институционална рамка за разширяващия се Европейски съюз и ще ни позволи да се съсредоточим повече от всякога върху съществените въпроси.
Постиженията на България заслужават висока оценка. Те станаха възможни благодарение на силната воля, вярата и убеждението, следвани неотменно от народа и правителството ви, преодолявайки скептицизма и съмненията. 
Перспективата за присъединяване към Европейския съюз помага за осъществяването на бързи, мащабни социално-икономически реформи и в естонското общество. В същото време то съсредоточи вниманието върху дейностите и целите на цялата държавна администрация. Искрено ни радва фактът, че България имаше възможност да използва и да адаптира за нуждите си част от опита, който донесе успех на Естония по време на преходния период. Може би сте се поучили от грешките ни и сте успели да ги избегнете. 
Има много други области с потенциал за бъдещо сътрудничество и то във връзка с разширяването на Шенгенската зона или с организирането на електронни избори. Неотдавнашният ни опит и задълбоченият интерес на България могат да доведат до изпълнено с резултати сътрудничество. Опитът на Естония показа, че членството в Европейския съюз служи като фактор за укрепналост и стабилност. Уверена съм, че Европейският съюз има възможност да засили позициите си и да говори с единен глас на международната арена. Само тогава можем да гарантираме, че политическата тежест на Европа отговаря напълно на икономическото й влияние. 
В свят, разкъсван от конфликти в различни горещи точки, икономически кризи, силна и обединена Европа е балансираща сила. Не бива да има място за протекционизъм. Освен това както големите, така и малките държави членки трябва да покажат солидарност и в по-голяма степен да проявяват взаимна грижа. 
В една сфера е неизбежна необходимостта от постигане на съгласие, а именно, в енергийния сектор. Неотдавнашните събития показаха, че енергийната сигурност е един от приоритетните въпроси, където са необходими яснота и решения. Естествено е да се обмислят всички възможности в една ситуация, в която някои държави използват доставките на енергия като политически инструмент. Спирането на доставките на природен газ в началото на годината оказа въздействие и върху българските компании и домакинства. В интерес на Европейския съюз е да има обща енергийна политика и да се подобри сигурността на енергийните доставки. Решението е в разширяване на кръга на доставките, което означава разнообразяване на каналите на доставки и намаляване на енергийната зависимост. Това обаче изисква големи реформи и развитие на инфраструктурата. 
Бъдещото на газопровода „Набуко”, който пресича България, не беше ясно дълго време, но все пак е окуражаващо, че в Европейския съюз се разпространява разбирането относно необходимостта от продължаването на този проект. Естония признава готовността и интереса на България да предостави транзитен коридор за изграждането на тръбопровода „Набуко”. Естония, Латвия и Литва обсъждат бъдещето на енергийните доставки в Прибалтийския регион. Съвместният проект за атомна електроцентрала „Висагинас ТЛ - „Инаглина 2” се планира в Литва. Парламентът на Естония в момента обмисля национален план за развитие на енергийния сектор до 2020 г. Една от възможностите, които се обмислят, е изграждането на атомна електроцентрала и в Естония.
При прилагането на енергийната политика трябва да се използва подход, основан на справедливост и споделена отговорност, следователно стратегическите решения като това за изграждането на нови енергийни мрежи трябва да се приемат след задълбочени консултации с държавите – членки на Европейския съюз, които са пряко засегнати от тези решения. Всички енергийни инфраструктурни проекти трябва да се предшестват от необходимите оценки за въздействие върху околната среда, както се изисква с оглед съблюдаването на международните стандарти за опазване на околната среда.
Драги колеги, тази година се навършват 20 години от създаването на Балтийската верига и 70 години от подписването на Пакта „Молотов – Рибентроп” – този пакт, който съюзническите режими са използвали за съгласуване на разделението на Европа на сфери на влияние и за започване на война. В един по-късен етап той прераства във Втората световна война. 600-километровата жива верига, която започва от Естония, минава през Латвия и стига до Литва, свързва 2 млн. души и е направена, за да се отпразнува, да се отбележи годишнината от подписването на Пакта „Молотов – Рибентроп”. Това е решителен момент в сътрудничеството между прибалтийските народи и вероятно е най-известната проява на солидарност, с която сме познати по света. 
Традиционно Естония си сътрудничи тясно със скандинавските държави. Скандинавско-Прибалтийското сътрудничество продължава да бъде важно за нас и със сигурност подобни дейности могат да са от интерес за България, тъй като много от аспектите на регионалното сътрудничество са приложими и на Балканите, и в Черноморската зона.
Радвам се, че ще имаме възможност да обсъдим тези и много други въпроси по време на срещите, които следват. Така ще продължим диалога, основан на доверието, който вече съществува между България и Естония.
Струва си още днес да споменем постиженията в политическите, икономическите и културните взаимоотношения между нашите страни на индивидуално и местно ниво. Все още съществува голям неизползван потенциал.
Уважаеми господин председател, почитаеми депутати от Народното събрание! В заключение бих искала да ви благодаря за дадената ми възможност да се обърна към вас в тази историческа сграда, в тази уважавана пленарна зала. Благодаря ви за вниманието.
Пожелавам ви сила, за да защитавате интересите си и да насочвате България по пътя на европейските ценности! (Силни и продължителни ръкопляскания.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, позволете ми да благодаря и от ваше име на госпожа Ергма за нейното обръщение. Както можахте да се убедите, и в Република Естония централно място заемат проблеми, които са приоритетни и за България. Това е укрепването на Европейския съюз, осигуряването на стабилни енергийни доставки, развитието на ядрената енергетика и регионалното сътрудничество.
Още веднъж бих искал да уверя госпожа Ергма и делегацията на парламента на Република Естония, че и ние разчитаме на активно и ползотворно сътрудничество и по парламентарна линия. Благодаря ви за вниманието. (Народните представители стават и с ръкопляскания изпращат председателя на парламента на Естония госпожа Ене Ергма.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с гласуванията по Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Гласувахме наименованието на закона. 
Моля, гласувайте Част първа, Глава първа и чл. 1 – както ни се предлага от комисията и по вносител.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте чл. 2 в редакция на комисията; чл. 3 в редакция на комисията; чл. 4 в редакция на комисията; чл. 5 в редакция на комисията; чл. 6 в редакция на комисията; чл. 7 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 8 в редакция на комисията и чл. 9 в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте Глава втора „Министерство на правосъдието”, чл. 10 в редакция на комисията и чл. 11 в редакция на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте Глава трета; чл. 12 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 13, така както ни се предлага от комисията; чл. 14 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 15 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 16, така както ни се предлага от комисията; чл. 17 по вносител, подкрепен от комисията; и чл. 18 по вносител, подкрепен от комисията. 
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте Глава четвърта – наименование; чл. 19 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 20 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 21 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 22 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 23 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 24; чл. 25 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 26 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 27 по вносител и с корекция на комисията; чл. 28 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 29 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 30 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 31 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте Глава пета – наименование; чл. 32 по вносител, подкрепен от комисията; и чл. 33 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети. 
Глава шеста – наименование, членове 34, 35 и 36 – по вносител, подкрепени от комисията. 
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Глава седма – наименование, членове 37, 38 и 39 – по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте до чл. 39 включително!
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Гласуваме Част втора – наименование, Глава осма, Раздел І – подкрепени от комисията, членове 40, 41, 42, 43, 44, 45 и 46 – по вносител, подкрепени от комисията. 
Моля, гласувайте!
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Гласуваме Раздел ІІ с членове 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55 и 56 – по вносител, подкрепени от комисията, както и Раздел ІІІ – наименованието, членове 57, 58 и 59 – по вносител, подкрепени от комисията, чл. 60 в редакция на комисията и чл. 61 – по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте до чл. 61 включително.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Гласуваме Раздел ІV – наименованието, членове 62, 63 и 64 – по вносител, подкрепени от комисията, както и Раздел V – наименование, членове 65, 66 и 67 – по вносител, подкрепени от комисията, чл. 68 в редакция на комисията, чл. 69 и чл. 70 по вносител, подкрепени от комисията, чл. 71 в редакция на комисията и чл. 72, който е по вносител и е подкрепен от комисията.
Гласувайте до чл. 72 включително.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Гласуваме Раздел VІ – наименование, както и чл. 73 – по вносител, подкрепен от комисията, и чл. 74 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Гласуваме Глава девета с наименование, предложено от комисията, Раздел І – наименование, чл. 75 – по вносител, подкрепен от комисията, чл. 76 – по вносител, подкрепен от комисията със съответната редакционна бележка от комисията, и чл. 77 – по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, по чл. 78 има предложение на народния представител Борислав Китов. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Борислав Китов.
Гласували 89 народни представители: за 11, против 33, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 78 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 79 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 80 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 81 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 82 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 83 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 84 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 85 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 86 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 87 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 88 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 89 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 90 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 91 в редакция на комисията; чл. 92 в редакция на комисията; чл. 93 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 94 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 95 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 96 по вносител, подкрепен от комисията; и чл. 97 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване Раздел ІІ с наименование, което ни предлага комисията; чл. 96, така както ни се предлага от комисията; чл. 99, така както ни се предлага от комисията; чл. 100, така както ни се предлага от комисията; чл. 101 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 102 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 103 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 104, така както ни се предлага от комисията; чл. 105 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 106 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 107 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 108 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 109 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 110 по вносител, подкрепен от комисията; и чл. 111 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Дотук, уважаеми народни представители. 
Преди да обявя почивка, обръщам се към тези, които са в залата, и най-вече към тези, които са извън залата – продължаваме с гласуванията по този законопроект, който е изключително важен, така че моля в 11,30 ч. всички народни представители да бъдат в залата.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предстои ни да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ и чл. 112, подкрепени от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Госпожо Балева, имате предложение по чл. 113 за отпадане, което не е подкрепено от комисията. Поддържате ли го?
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте предложението на народния представител Надка Балева, неподкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 40, против 3, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 113, подкрепен от комисията, чл. 114, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 121 и 122. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV, чл. 123, 124, 125, 126, 127 на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове от Раздел ІV.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Гласуваме наименованието на Глава десета, Раздел І, чл. 128 в редакция на комисията, чл. 129, 130, 131, 132 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 133 има предложение на господин Китов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 62 народни представители: за 8, против 4, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Има аналогично предложение по следващия текст. Те са в логическа връзка. Няма да го гласуваме.
Гласуваме чл. 133 на вносителя, 134 на вносителя, 135 на вносителя, 136 на вносителя и 137 на вносителя, подкрепени от комисията, и чл. 138 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Гласуваме наименованието на Раздел ІІ, чл. 139, 140, 141, 142, 143, 144, 145, 146, 147 и 148 на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Гласуваме наименованието на Раздел ІІІ, чл. 149 на вносителя, наименованието на Раздел ІV, чл. 150, 151 на вносителя, подкрепени от комисията, наименованието на Глава единадесета и чл. 152 на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 64 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По наименованието на Раздел І господин Стоилов е направил предложение в пленарната зала в заглавието думите „сериозни вреди” да се заменят със „значителни вреди”. Така се променя по-нататък и цялата терминология в закона.
Гласуваме наименованието на Раздел І, чл. 153, 154, 155, 156, 157 и 158 на вносителя, подкрепени от комисията, както и наименованието на Раздел ІІ, чл. 159 и чл. 160 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Преди да преминем към гласуването по-нататък, за да можем да гласуваме ан блок, моля да гласуваме предложението на комисията да отпадне т. 6 на ал. 4 в чл. 162.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Това предложение на комисията се приема.
Гласуваме чл. 161 в редакция на комисията, чл. 162 с гласуваното отпадане на т. 6, наименованието на Раздел ІІІ, чл. 163, 164, 165, 166 и 167 на вносителя, подкрепени от комисията, наименованието на Раздел ІV, чл. 168 и чл. 169, подкрепени от комисията, наименованието на Раздел V и чл. 170 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 171 има предложение на госпожа Хитова и господин Танков, което оттеглят.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Оттегляме всички неприети предложения до края на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Танков.
Гласуваме чл. 171 на вносителя, подкрепен от комисията; наименованието на Глава дванадесета, чл. 172, 173, 174, 175; Глава тринадесета, чл. 176, 177, 178, 179, 180, 181 и 182 – всички тези текстове са на вносителя и са подкрепени от комисията; чл. 183 в редакция на комисията; чл. 184 и 185 са текстове на вносителя, подкрепени от комисията; наименованието на Глава четиринадесета.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 186 по предложение на комисията, тъй като е отразен на систематичното му място, чл. 187 на вносителя, 188, 189, 190, 191, 192, 193, 194, 195 и 196 на вносителя, подкрепени от комисията; наименованието на Глава петнадесета, чл. 197 на комисията, чл. 198 и чл. 199 на вносителя, подкрепени от комисията; наименованието на Глава шестнадесета, чл. 200, 201, 202. Всички текстове са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Направено е предложение в залата да отпадне т. 5 на ал. 3, чл. 203.
Моля да гласуваме отпадането на т. 5.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Точка 5 отпада.
Гласуваме чл. 203 без т. 5, чл. 204, 205, 206, 207, 208, 209, 210, 211, 212, 213, 214, 215, 216, 217, 218, 219, 220, 221, 222, 223, 224, 225, 226 и 227 – всички тези текстове са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Гласуваме чл. 228, като в ал. 3 думите „прави равносметка за” се заменят с „изчислява”, чл. 229, 230, 231,232; наименованието на Глава седемнадесета, чл. 233, 234, 235; наименованието на Глава осемнадесета, чл. 236, 237, 238, 239; наименованието на Част четвърта, чл. 240, 241, 242, 243, като в ал. 2 след думите „задържаното лице” се добавя „незабавно”, след думите в ал. 4 „лишаване от свобода” се добавя „незабавно”, чл. 243, 244, 245, 246, 247, 248, 249, 250, 251, 252, 253, 254, като ал. 3 в чл. 254 добива следната редакция: „Срещите на обвиняемите и подсъдимите с адвокати, защитници и повереници се извършват насаме. Те могат да бъдат наблюдавани, но разговорите им не могат да бъдат слушани и записвани”; чл. 255, 256, 257, 258, 259, 260, 261. 
Моля да гласуваме тези текстове на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието „Допълнителни разпоредби” и текстовете на § 1, § 2, § 3 и § 4 от Допълнителните разпоредби.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 5, § 6, § 7, § 8 и § 9. 
Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
Тези текстове отпадат. 
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, както и § 10, предложението на комисията за създаването на нови параграфи 7, 8, 9, 10 и 11; § 11, който става § 13; и § 12.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това е приет изцяло Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража на второ четене. 
Благодаря ви за съдействието в тази посока.
Предстои да гласуваме решението за ваканцията. 
Преди това давам думата на господин Ангел Тюркеджиев за процедурно предложение.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Днес изтича срокът за предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност. Предвид на това, че непрекъснато пристигат нови предложения, молбата ми е да удължим срока с още една седмица, така че да успеем да включим всички предложения, които пристигат от съсловни и обществени организации, към предложенията по този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на срока за предложения по Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност с още една седмица.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Има Проект за решение във връзка с Великденската ваканция. Не виждам никой от вносителите, които са подписали, да представят този Проект за решение. Той е съвсем кратък и ще си позволя да направя това, като искам да обърна внимание, че предложението за този Проект за решение е подписан от представители на всички парламентарни групи в Народното събрание, а той е: 
„РЕШЕНИЕ
във връзка с Великденската ваканция
на Народното събрание за 2009 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 
РЕШИ:
Великденската ваканция на Народното събрание за 2009 г. е на 17 април 2009 г. и от 1 до 8 май 2009 г. включително.”
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 69 народни представители: за 66, против 3, въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Господин Стоилов, на практика предстоят разискванията по § 4, които не са приключили.
Заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Бих искал да направя процедурно предложение да отложим завършването на дискусията по § 4, за да може в комисията да бъдат коментирани още веднъж изказаните предложения.
Моето процедурно предложение е сега да продължим със следващите параграфи и да гласуваме отлагане завършването на дискусията по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има направено процедурно предложение от господин Стоилов да се отложат разискванията по § 4, за да може да се допрецизира в Правната комисия и да продължим по-нататък със законопроекта.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Стоилов, моля да продължите с доклада по Наказателния кодекс.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 2, който става § 5, със следната редакция:
„§ 5. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
	„(1) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, се приспада при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” или „пробация”, както следва:
1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация;
2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.”
2. Създава се нова ал. 2:
	„(2) Задържане по смисъла на ал. 1, освен мярката за неотклонение „задържане под стража” е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.”
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Стоилов, ние не приехме ли в току-що завършилия закон други релации по отношение на пробацията? Същите ли са? Тук ли ги прехвърлихме? Добре.
И в ал. 2 пак имам едно питане: прокурорската мярка за 72 часа къде я класираме в това изреждане? Казваме: „задържане под стража”, а тя е прокурорска за 72 часа.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тя е в рамките на Наказателнопроцесуалния кодекс.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Само това исках да питам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Това е достатъчно за уточнение.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Моето процедурно предложение, уважаема госпожо председател, е да преминем към разглеждане на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за водите, а именно законопроекта, внесен от госпожа Евдокия Манева и група народни представители, законопроекта, внесен от народния представител Георги Божинов, и третият законопроект е внесен от народния представител Ненко Темелков и група народни представители.
Нека след като завършим работата по тези законопроекти да преминем към...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: След още няколко текста.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре. Това е моето предложение. Нека да го гласуваме, докато има още народни представители в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на господин Божинов е след още няколко текста от Наказателния кодекс да преминем към Законопроекта за водите.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 65 народни представители: за 64, против 1, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, като става § 6:
„§ 6. В чл. 67, ал. 3 думата „пробация” се заменя с „една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, точки от 1 до 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
Предлагам да спрем дотук, защото по § 6 министър Тачева вчера използва участието си в заседанието и направи бележки. По него може би ще има допълнителна дискусия. Затова предлагам, ако има изказвания по тези параграфи, да бъдат направени, след което да се премине към другия законопроект, по който беше гласувано процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Чл. 78а приехме ли го?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Беше представен. Не сме гласували. Ако имате изказване, моля, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Струва ми се, че трябва да намерим един-единен подход по следния въпрос.
Както тук, така и в редица други текстове се определя една особена защита на полицейския орган. В случая се вади от приложното поле на чл. 78а, където може да се премине към съответна административна наказваща мярка и в редица други случаи се увеличава наказанието, когато имаме посегателство или каквото и да е нарушение спрямо полицейския орган. Този подход е абсолютно неправилен.
Затова моля и председателя на комисията, понеже е очевидно, че с някои от тези проблеми ще се занимаваме и следобед, да отложим разглеждането и гласуването и на този текст, за да можем по принцип да вземем становище. Тогава, когато в чл. 93 имаме ясно дефинирано понятие „орган на властта”, тогава, когато защитата спрямо тези органи е засилена, какво е основанието да отделяме един от тези органи и да го поставяме под специален режим, и по този начин, първо, да неглижираме отношението си към всички останали органи на властта, и, второ, да не знаем защо точно този орган трябва да бъде отделен?
С оглед на това правя процедурно предложение и този текст - § 5 ли се пада, госпожо председател, да ми помогнете, да бъде отложен и предоставен за разглеждане на комисията по начина, по който процедирахме досега и за други текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението да се отложи разглеждането и на § 5, заедно с отлагането на § 4, което направихме преди малко, в Комисията по правни въпроси.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Заповядайте, господин Божинов, да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам да поканим в пленарната зала за участие в дискусията по разглежданите законопроекти заместник-министъра на околната среда и водите господин Чавдар Георгиев и директора на Правната дирекция към същото министерство госпожа Екатерина Гечева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля да бъдат поканени представителите на министерството в пленарната зала.
Имате думата, господин Божинов, за да представите Доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-89, внесен от народния представител Евдокия Манева и група народни представители на 18 юли 2008 г.;
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-137, внесен от народния представител Георги Божинов на 7 ноември 2008 г. и
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-161, внесен от народния представител Ненко Темелков и група народни представители на 10 декември 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 декември 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа следните законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите:
Законопроект № 854-01-89, внесен от народния представител Евдокия Манева и група народни представители на 18 юли 2008 г.; Законопроект № 854-01-137, внесен от народния представител Георги Божинов на 7 ноември 2008 г. и Законопроект № 854-01-161, внесен от народния представител Ненко Темелков и група народни представители на 10 декември 2008 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министър Атанас Костадинов и експерти от Министерството на околната среда и водите и председателят на Управителния съвет на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.
Първият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-8, с вносител Евдокия Манева и група народни представители, бе представен от госпожа Евдокия Манева и мотивите за неговото внасяне и пледиране за неговото приемане.
С предложените текстове според вносителите се цели гарантиране на икономическите интереси на държавата от използването на природния ресурс, ефективно и цялостно оползотворяване на наличните ресурси от минерални води в съответствие с европейските изисквания за бутилиране на минерални води от един минерален извор с една марка.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно законопроекта.
Вторият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите е с вносител народният представител Георги Божинов. От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Георги Божинов.
Основната причина за предлагането на изменение на Закона за водите е несъвпадането на границата на Дунавския район за управление на водите с определената граница на Дунавския басейн при прилагане изискванията на Рамковата директива за водите на Европейската общност.
С предложените изменения и допълнения се цели прецизиране на границите на Дунавския район за управление на водите, при което ще се постигне уеднаквяване с определената граница на Дунавския басейн, направено в изпълнение на изискванията на Рамковата директива за водите на Европейската общност.
С приемането на предлагания законопроект ще се отстранят проблемите за съответствие на Общата европейска карта и изискванията на България към Международната комисия за опазване на р. Дунав при разработването на плана за управление на международния басейн на р. Дунав в рамките на практическото изпълнение на Рамковата директива за водите. Ще се отстранят и несъответствията с изискванията на тази директива по отношение дефинициите за „Район за басейново управление”, „Речен басейн” и изискванията на чл. 3, ал. 1, уреждащ определянето на индивидуални речни басейни от страните членки, разположени на тяхната национална територия.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта единодушно.
Третият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-161, с вносител Ненко Темелков и група народни представители беше представен от народния представител Ненко Темелков, като предложените в тях текстове бяха детайлно анализирани от представителите на Министерството на околната среда и водите.
Сравнителният анализ на съществуващия концесионен режим в България показва, че той е изключително рестриктивен по отношение възможността за увеличаване на експлоатационния ресурс на концесионираните находища на минерални води. На практика извън изрично посочените в закона много редки изключения, единственият правнодопустим способ за увеличаването на експлоатационния ресурс е успешното участие в новооткритите концесионни процедури – едно твърде трудно и комплицирано начинание от гледна точка на фазите и времето, при които е непредвидим изходът. Проучването на практиката на други европейски държави разкрива наличие на гъвкави подходи, позволяващи увеличението на договорените обеми при условия на доказан капацитет.
Според европейското законодателство – чл. 8 на Директива 80/777/ЕС, която е транспонирана в чл. 23 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, предлагането на пазара на минерална вода от един и същи извор под различно търговско наименование е забранено. Следователно в рамките на един извор би следвало да се допусне само един концесионер, който обаче да бъде обвързан да използва ресурса по оптимален начин, позволяващ максимална защита на икономическите интереси на държавата като концесионер чрез въвеждане на гарантирано концесионно възнаграждение. Същевременно е важно да се гарантира сигурността на природния ресурс и това става чрез определяне на максимален обем на извличане. 
Не на последно място е важно да се отчита интересът на концесионера чрез стимулиране на инвестиции в търговската мрежа и възможност за разрастване на производството и пазара. Очертава се необходимост от законодателни промени в посока установяване на по-гъвкав механизъм за изменение на вече сключените концесионни договори, без да е необходимо преминаване през сложните, скъпоструващи и продължителни във времето концесионни процедури. 
С оглед спазване принципа на равното третиране на концесионерите е наложително и по отношение заварените концесионни договори да се предвиди възможност за привеждането им в съответствие с новите разпоредби от Министерския съвет, съответно от общинските съвети, в зависимост от това дали концесията е държавна или общинска, без за това да е необходимо провеждането на нова концесионна процедура.
Такъв подход не би накърнил по какъвто и да е начин усилията на компетентните държавни органи за прилагането на стриктна концесионна политика, от една страна, а от друга, определено би имал положителен ефект за инвестиционния климат и стопанските инициативи.
От друга страна се защитава и общественият интерес, чрез оставяне на свободен ресурс в размер на 5% от експлоатационния ресурс на находището. По този начин се гарантира спазване разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и 6 от Конституцията на Република България, съгласно които водите, определени със закон, са изключителна държавна собственост и държавата е длъжна да стопанисва и управлява държавната собственост в интерес на гражданите и обществото. Също така предлаганите разпоредби съответстват и на чл. 47, ал. 3 от Закона за водите, съгласно който концесия за добив на минерална вода се предоставя при отчитане потребностите на общото водовземане за пиене и наливане.
В действащия Закон за водите на практика липсва регламентация на отношенията между държавата и общините като собственици на минерални води и инвеститорите, които биха поели риска за търсене и проучване на възможностите за усвояване и рационално използване на ресурсите минерални води. Страната ни е богата на ресурси от минерални води, с богато и разнообразно съдържание и качество. В същото време тези ресурси до известна степен не са усвоени и не се използват за задоволяване на нуждите на обществото. Използват се само разкритите до момента източници на минерални води, като съоръженията и сондажите за водоползване в голямата си част са технологично остарели. Държавата не разполага със средства за поддържане на съществуващите или за разкриване на нови източници на минерални води. В Закона за водите е предвиден режим за издаване на разрешителни за проучване и мониторинг на подземни води на частни търговски дружества, като в същото време не са защитени интересите на инвеститорите, които със свои средства и на свой риск откриват ново находище на минерални води или създават условия за прираст на количеството минерални води на съществуващите находища.
Минералните води по своето естество са природно богатство. В Закона за подземните богатства например е регламентирана възможност за търсене и проучване на подземни богатства. Титулярът на разрешение за търсене и проучване се определя пряко като концесионер за добив на открито находище. По аналогия същите разпоредби могат да се регламентират и по отношение на минералните води в Закона за водите. Икономически логично и оправдано е инвеститорът, който е получил законово разрешение за проучване на подземни води и е разкрил нови източници или възможност за прираст на добива на съществуващите източници на минерални води, да получи права върху ползването на тези минерални води с предимство.
В законопроекта се отстраняват и някои пропуски в действащия закон и се прецизират термините “водовземане” и “водоползване”.
С предлаганите текстове ще се разрешат спорни въпроси и дела, свързани с невъзможност за решение и разпределяне на определен ресурс във вече сключени концесии.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно законопроекта.
В резултат на състоялата се дискусия, при която се подчерта обвързаността и взаимното допълване на трите законопроекта, и проведените гласувания по тях, Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от народния представител Евдокия Манева и група народни представители.
2. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от народния представител Георги Божинов.
3. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от народния представител Ненко Темелков и група народни представители.
Поради съвместимостта на трите законопроекта комисията предлага те да бъдат обобщени в един законопроект за второ гласуване, като се прецизират някои от предложените текстове и в Допълнителните разпоредби се включи определението на термина “попътно разкрита минерална вода”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Имат думата вносителите на законопроектите.
Госпожо Манева, заповядайте да представите своя законопроект.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Предложеното от мен изменение и допълнение на Закона за водите касае само един от проблемите, които възникват в момента при прилагането на Закона за водите, един изключително важен проблем, който има пряко въздействие върху бизнеса на фирмите, занимаващи се с бутилирането на минерални води и има пряко отношение към интересите на държавата.
Направеното предложение всъщност ще реши няколко проблема. От една страна, ще се подобри ефективността на използването на ресурсите на минерални води в изворите, които вече имат концесия, има резервен обем. С това, от една страна, ще се защитят интересите на държавата и ще се увеличат приходите й; от друга страна, ще се създадат предпоставки за разширяване на този изключително важен бизнес.
Искам да кажа, че това е силна антикризисна мярка, категорична, еднозначна и за съжаление, малко закъсняла, защото както прочете председателят на комисията, този законопроект е внесен още през м. юли миналата година, но срещна доста сериозна съпротива.
Трябва да се има предвид и това, че това изменение е изцяло хармонизирано с регламентите, които съществуват в това отношение в европейското законодателство, и се гарантира, че от един извор ще се бутилира само една марка вода. 
Както доста обстоятелствено беше обяснено в изложението на председателя на Комисията по околната среда и водите във връзка с третия законопроект, тъй като в тази част двете предложения съвпадат, в момента съществува един ограничителен режим в Закона за водите и в случаите, когато има предоставена концесия не за целия ресурс на извора, за да се разширява производството, трябва да се обяви нова концесия – една изключително сложна и дълга процедура, с рискове концесията да бъде спечелена от друга фирма и всички произтичащи от това обстоятелства и конфликти, което е изключително неблагоприятно и фактически спира нормалния бизнес в тази посока. Отстраняването на този недостатък ще създаде възможност за по-добра експлоатация на този важен природен ресурс за България, който придобива все по-голямо стратегическо значение. Мисля, че е много важно максимално бързо да приемем измененията в този закон, за да можем да дадем глътка въздух на бизнеса в тази посока, да може да се разширява, да могат да се оползотворяват ресурсите, разбира се, с цялата грижа за тяхното правилно стопанисване и експлоатация, така че да не се създадат рискове за самия ресурс.
Аз ви призовавам да подкрепите законопроекта. Мисля, че е много важно да съкратим до минимум срока между първо и второ четене, за да можем да откликнем на потребностите на практиката в тази сфера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Темелков, моля да представите вашия законопроект като вносител.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа народни представители! Подкрепям всичко това, което каза госпожа Манева относно антикризисния характер на законопроектите, които тя и народни представители предлагат. И нашият законопроект има тази цел и тази философия. 
Сравнителният анализ на концесионния режим в България показва, че той е изключително рестриктивен по отношение на възможността за увеличаване на експлоатационните ресурси на концесионирани находища на минерална вода.
На практика, извън изрично посочените в закона много редки изключения, единственият правно допустим способ за увеличаване на експлоатационните ресурси би бил успешното участване в новооткрита концесионна процедура – твърде трудно, комплицирано начинание от гледна точка на фази, време, при това с непредвидим за предприемача изход.
Проучването на практиката на други европейски държави разкрива наличие на гъвкави подходи, използващи увеличаване на договорените обеми при условие на доказан капацитет. С оглед спазване на принципа на равното третиране на концесионерите е наложително и по отношение на заварените концесионни договори да се предвиди възможност за привеждането им в съответствие с новите разпоредби от Министерския съвет или общинските съвети в зависимост от това дали концесията е държавна или общинска, без за това да е необходимо провеждане на нова концесионна процедура. 
Защитен е и общественият интерес чрез оставяне на свободни ресурси в размери не по-малко от 5% от експлоатационните ресурси на находището. По този начин се гарантира спазване на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и 6 от Конституцията на Република България, съгласно които водите, определени със закон за изключителна държавна собственост, държавата е длъжна да стопанисва и управлява в интерес на гражданите и обществото.
Предложените разпоредби съответстват и на чл. 47, ал. 3 от Закона за водите, съгласно който концесия за добив на минерална вода се предоставя при отчитане на потребностите на общото водовземане, пиене и наливане.
Разбира се, ако е дискусионен въпросът дали 5% са малък ресурс за обществено ползване, би могло по това да се дискутира и между първо и второ четене да се намери оптималният размер.
Минералните води по своето естество са природно богатство. В Закона за подземните богатства е регламентирана възможност за търсене и проучване на подземни богатства. Титулярът на разрешение за търсене и проучване се определя пряко за концесионер за добив на открито находище. По аналогия същите разпоредби следва да се регламентират и по отношение на минералните води в Закона за водите. 
Икономически логично и оправдано е инвеститорът, който е получил законово разрешение за хидроложко проучване на подземни води и е разкрил нови източници или е доказал възможности за прираст на добива на съществуващи източници на минерални води, да получи права върху ползването на тези минерални води с предимство.
В предложения от нас законопроект с предложенията в § 7 се отстраняват някои пропуски, а в § 8 и § 1 от Допълнителните разпоредби се прецизират термините „водовземане” и „водоползване”, тъй като с § 120, т. 1 в Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 65 от 11 август 2006 г., е предвидено навсякъде терминът „водоползване” да се замени с „водовземане”. 
Чрез предложението ни в нашия законопроект „водоползване” съгласно Рамковата директива за водите обединява „водовземане” и „ползване на водни обекти”, които оказват съществено влияние върху състоянието на водите. Навсякъде в закона, в сила от 11.08.2006 г., също този термин е заменен с „водовземане”. Това използване на различни термини създава невъзможност за прилагане на закона и недоразумения, предвид създадените две различни дефиниции. Ето защо в законопроекта е предвидено използване само на термина „водовземане”.
Въз основа на изложените мотиви предлагам законопроектът да бъде подкрепен на първо четене, заедно с предложението на председателя на комисията трите законопроекта да бъдат обединени и разглеждани общо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Темелков.
Има ли желаещи за изказвания по законопроектите?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Аз искам да изразя няколко съображения относно предложените законопроекти. Тук чух аргументи от рода, че трябва да направим даването на концесия по-лесно, трябва да даваме минералните води на частници, защото държавата не можела да ги експлоатира. 
Аз съм точно на обратното мнение. В общи линии това беше нишката на аргументацията на преждеизложените законопроекти. Лично аз считам, че минералните води на България трябва да са изцяло държавна собственост.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Те са!
МИНЧО ХРИСТОВ: И не само да са изцяло държавна собственост, но и да не се отдават по никакъв начин на концесия!
Уважаеми колеги, ще ви дам конкретен пример с фирмата „Горна Баня”, със случая на извора в Горна Баня. Не знам в момента колко завода са там – един, два, три или пет, които бълват огромно количество вода. Продават го на съвсем не ниска цена, а в същото време за софиянци, които доскоро можеха да отидат да си налеят вода на този извор, сега има няколко чешмички, които църцорят - с изключително малък дебит. Тоест за да напълниш някакъв съд от 20 литра, трябва да чакаш буквално половин час. 
Защо се получава така? Защото някой частник източва водата в огромни количества, бутилира я и я продава – не само в България. Доколкото знам, горнобанската вода се изнася и в чужбина.
Защо трябва да даваме възможност на частници, на концесионери да печелят огромни пари? 
Питам аз, поставям ви този конкретен въпрос: нима българската държава не може да организира един завод за минерална вода и българската държава да печели от това? Това не е ли логичен въпрос, колеги? Защо мълчите? Колко струва строителството на един такъв завод? Не може ли тези печалби да отиват в пенсионните фондове, за закупуване на лекарства, за подпомагане на социални дейности? Защо тези огромни печалби трябва да отидат в няколко частни джоба?
По същия начин аз съм ви говорил тук и за концесията за Челопеч, за златната мина в Челопеч, където държавата беше направила един договор 99% от златото да отива в частния концесионер, а дори под 1% отиваше в държавата. Ами ако това не е грабеж, аз не знам как можете да го наречете. Мисля, че това е съвсем точната дума.
Затова аз лично смятам, че политиката на нас като народни представители трябва да бъде точно в обратната посока – да стимулираме държавата да разработва тези извори, да печели от тях и оттам самото общество да печели, не огромните печалби от това огромно богатство – минералните води, да отиват в частни джобове.
Аз не знам, не мога да кажа, но може би трябва да се разследва има ли депутати, които имат някакъв конкретен интерес от този закон. Честно ви казвам, колеги, с ръка на сърцето, на мен ми се струва, че това е един изключително лобистки закон. Не прави чест на Народното събрание, че вече две години се бави нашия законопроект, който сме внесли със Стела Банкова – загубите на вода да бъдат ограничени до 25%, за да не става така, както става в момента – „Софийска вода” да има 60% загуби, и тези загуби автоматично да се начисляват в сметките на хората. За сметка на това вие сега си приемате този лобистки закон.
Аз лично не бих го подкрепил и ви казвам, че българската държава трябва да направи всичко възможно това невероятно богатство – минералните извори, да бъдат достояние на хората. Ако трябва да се правят заводи за бутилиране на минерална вода и т.н., нека държавата да ги експлоатира, а не шепа хора, които печелят огромни пари за сметка на всички нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания или реплики? 
Госпожо Манева, заповядайте за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Имам съмнение, че трябва да репликирам господин Христов, но все пак ще кажа няколко думи.
Схемата, която предлагате, е приложима, ако се върнем 20 години назад в обществото, в управлението на държавата, за която Вие мечтаете. Очевидно тя е абсолютно несъстоятелна. 
Трябва да знаете, че законът не е лобистки. Мога да заявя категорично, че нямам никакви интереси в областта на минералните води. 
Преди да вземете позиция по какъвто и да е въпрос, добре е да проучите фактите.
Първо, в тази сфера няма баснословни печалби. Трябва да видите, че най-високите такси, които се плащат на държавата, концесионни такси за минерални води, са в България. Постарайте се да вземете сравнителните таблици и ще видите това.
Второ, една концесия е ценна преди всичко не с таксата, която се плаща - концесионната такса на държавата, а с работните места, които се създават, с всички други данъци, които са много по-големи от концесионната такса, които плаща производителят на държавата. Ако направите една равносметка за какво става дума и какви са действителните приходи на държавата от един добре работещ концесионер, ще разберете, че става дума наистина за интереси на държавата, които трябва да са стимулирани.
Ако се позаинтересувате за какво става дума в областта на експлоатацията на минерални води в България, ще видите, че от 8 хил. извора общо и 124 държавни, само 24 са на концесия. Това е труден бизнес, изискват се големи ресурси. Това не е работа на държавата. Държавата трябва да направи всичко възможно, за да стимулира усвояването на ресурса. Нещо повече, едно от нещата, които незабавно трябва да направи, е да свали концесионните такси, ако иска този бизнес да се развива както трябва и да носи доходи на държавата и на всички нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Темелков, за втора реплика.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Христов, аз също заявявам, че нямам никакъв интерес и никога не съм имал интерес от този бизнес, освен че пия от време на време минерална вода. 
Очевидно е, че в ситуацията на кризата, която с всеки изминат ден се задълбочава, нашата задача на народни представители трябва да бъде максимално да облекчаваме бизнеса - с минимални бюрократични препятствия, с ограничаване на това бюрокрацията да рекетира частните производители.
Споделям това, че от хилядите минерални извори на територията на България, поне в моя избирателен район зная колко много такива има, които изтичат, отиват в земята и няма никаква полза от това. Надали горнобанската вода щяха да я пият всички българи, ако не беше концесионирана. Пиеха я само жителите на Горна Баня и някои софиянци – пенсионери, които имаха възможност да отидат до там. 
Затова пък, от друга страна, е нашето предложение да има гарантиран минимум, който да се ползва свободно от гражданите. Аз пак повтарям, вероятно 5% ще са малко като гарантиран свободен ресурс. Бих Ви помолил, както и другите колеги, между първо и второ четене да помислим по свободния ресурс, който да бъде вероятно процент от порядъка на 10-15 или 20%, който е по-разумен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За трета реплика имате думата, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колега Христов! Искам и аз да кажа, че внесения от мен законопроект се отнася до определяне на границите на басейните в съответствие с европейската представа и карта, така че засяга тази страна на разглеждания законопроект, но искам да Ви уверя, че в комисията се проведе много сериозен дебат, много отговорен и много държавнически. 
Права е госпожа Манева, когато въз основа на разчети показа, че печалбата на държавата не идва от концесионната такса, а от един умело управляван, професионално ръководен бизнес при едни високи обороти, при печалби и потребление на това природно богатство и от данъците, които се реализират при тези обороти, е истинската печалба на държавата. 
Поставяйки така въпроса, ние с това изменение на закона и с решенията, които ще приложим за второ четене, искаме да предотвратим и една друга опасност. Играл е за концесия за 5% от едно находище концесионерът, изгодно му е да си го плаща 5-10 или 30 години и да не разработва останалата част, което също не е изгодно за държавата. Затова ние, когато даваме възможност да получиш без състезание, а при условията на предишния концесионен договор останалата част от находището, за което си инвестирал в разработване на търговската марка, това е съвпадение на интересите на концесионера и на държавата в смисъла, за който говорих, ще ограничим възможността да платиш минимална такса за определено концесионно находище и да не го разработваш. Това също е държавническо.
А що се отнася до правата на този, който инвестира и рискува, е много важно да се знае, че в България в последните 20 години почти не са вложени средства за нови находища, за този огромен потенциал от геотермални, минерални и други води. Държавата трябва да създаде предпоставки, за да дойде частен капитал, за да се направи достъпен този ресурс и да има преференции за този, който е рискувал и който го е направил. 
А иначе за фундаменталния въпрос - колко държава и колко частен бизнес, можем да говорим. Моите пристрастия също са в тази насока, но това ще бъде друго време. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Христов, заповядайте за дуплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Божинов, аз ще карам отзад напред. Защо Ви казах, че този закон ми изглежда лобистки? Ето законопроект, който сме внесли със Стела Банкова на 17.05.2007 г. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е друга работа. Той е за загубите във ВиК дружествата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Знам, че е друга работа, господин Божинов, но става дума, че това е законопроект, който лежи във вашата комисия. Става дума за следното – ако този закон бъде приет, цената на водата в София автоматично ще спадне с поне 50%, защото концесионерът няма да може да си начислява 60% загуби, които да прибира от хората. Ето, на нашия закон не е дошло времето, но на другите закони, които са внесени преди няколко седмици или месеци, дойде времето. Затова Ви казах, че ми прилича на лобистки текст. 
Що се отнася до другите неща, имало значителни печалби от минералната вода. Има, разбира се, но не за хората, не за държавата, а за концесионерите. Това се опитвам да ви обясня по съвсем елементарен начин. 
На госпожа Манева искам да отговоря конкретно. Госпожо Манева, Вие дадохте на концесия Челопеч. Аз Ви казах и пак ще го кажа, нека хората да го чуят – 99% от златото отива за концесионера и под 1% отива за държавата. Точно това, госпожо Манева, Вие и вашата политическа сила искате да направите сега и с минералната вода. За мен това е срамота. 
Двадесет и четири извора били дадени на концесия. Да, така е, но това са най-апетитните извори, госпожо Манева, най-апетитните извори, с най-голям дебит, с най-високо качество на водата. Ето това Вие не искате да кажете. Не искате да кажете и че шепа хора печелят огромни, десетки милиони левове на година, които прибират в собствения си джоб. Не искате да признаете, че хората... Дадох Ви примера с Горна баня - преди имаше дебит, сега няма дебит, сега няколко чешмички съвсем слабо подават вода. Това достъп на гражданите до минералните извори ли е? Ако това е достъп, извинявайте. Мисля, че това е просто подигравка към хората и ако парламентът приеме подобен абсурд, срам за този парламент! Аз ви го казвам откровено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания?
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Слушам изказването преди малко и се убеждавам, че една достойна за уважение по принцип политическа доктрина, когато не се отстоява докрай принципно и последователно, се компрометира. 
Аз също съм бил противник, когато новодошлите демократи лансираха тук тезата, че държавата трябва шоково да се оттегли от стопанския и икономическия живот на страната. Когато лансираха тезата, че пазарът автоматично ражда добруване, аз съм се противопоставял и съм защитавал доктрина по-близка до тази, която може би и Вие изповядвате, но не съм съгласен, когато се профанизира другата, втората доктрина. Това, което направихте тук преди малко с теорията, която сме учили и преподавали заедно с Вас, се нарича еклектика. Еклектика е да смесиш в едно несъвместими неща. 
Тук говорим за концесиониране, за право да се ползва природен ресурс, а онова, което Вие давате като пример за лоша концесия, е водоснабдяването и канализационните услуги. А защо при нееднократното разглеждане на иначе принципния въпрос за свеждане на загубите при транспортиране под определена граница не беше прието от самите ВиК дружества? Ами защото те със своите разчети показаха, че ако се калкулира само загуба до 23 и до 25%, те ще фалират. Това беше прието от народните представители и от регулиращите органи. Спекулира ли се с това нещо? Спекулира се, но отграничете едното от другото. 
Софийската концесия – какъв е проблемът и къде е цинизмът? Цинизмът е, че договорените условия не се спазват. Цинизмът е, че средствата, които бяха предвидени за подмяна на водопроводите и оттам намаляване на загубите, не са вложени, фиктивно са отчетени, ресурсите са изнесени от България. Ама като говорите по онзи въпрос, говорете за него. Не го смесвайте, защото е концесия, онова чудо с това, което тук добронамерено се предлага. Точно това еклектично смесване профанизира иначе една доктрина, която е достойна за уважение. Тя е не за повече държава, а за държава на мястото си, защото същите, които носеха другата, алтернативната на Вашата доктрина и искаха шоково да се оттегли държавата, искаха 100% пазар, сега казват: държавата да дойде и да компенсира онова безумие, което сътворихме от името и под чадъра на другата. Затова аз Ви моля да не правите такива работи. Сега говорим за друг тип обществени отношения. 
Ето аз ви казвам: България лежи върху геотермални води, но държавата в този момент няма ресурс, ако щете, при досега господстващата политическа доктрина и при отнетите й финансови възможности да стигне до този ресурс и да намалим разходите си и да осигурим своята енергийна независимост по пътя на използване на онова, което природата ни е дала. Какво предлагаме ние? Предлагаме този, който рискува, който има възможност да слезе на 1000-1500-2000 метра дълбочина, да открие предполагаемото находище. Казваме му, когато създаде съоръжението за негова сметка, да го предостави като публична държавна собственост. Направеното с негови пари да стане публична държавна собственост и тогава държавата, като владелец на тази собственост, по правилата и при условията, които биха защитили националния интерес, без състезание да го даде на този, който е рискувал, който попътно е открил това находище и е готов да плати на обществото цената, която обществото чрез правителството или общината иска за тази работа. 
Ето го антикризисното поведение, ето го държавническото при тези условия. Тук не става дума за спекуланти, не става дума за врати, не става дума за лъжи. Става дума за едни правила, при които да привлечеш ресурс днес, когато ти трябва, да живееш с онова, което природата ти е дала, и на следващите поколения да предоставиш възможности за борба и срещу климатичните изменения, и срещу емисиите, и срещу зависимостта от чужди енергоносители. Казват, че има едно уникално находище на топли води някъде в раздела между Рила и Пирин, но иди го намери. Иди рискувай точно там да го намериш, с милиони и милиони да стигнеш до това находище и да го дадеш днес на българския народ. Как да го направим, за кога да го оставим? За след сто години, за след десет години? 
С този закон казваме: “Имаш информацията, вложи средствата, изгради съоръженията, предостави ги на държавата като публична държавна собственост и се яви да кажеш, че си готов да платиш таксата на този ресурс и да го предоставиш на обществото”. Ето я гъвкавата политика, ето го поведението в условие на криза. Това правителството дори би подкрепило. Аз бих искал да чуем и становището на заместник-министъра по тези идеи, внесени от народни представители. 
По другата идея. Госпожа Манева претендира, че сме се забавили. Консултациите бяха дълги, защото не е така лесно. Единият концесионер е вложил средства, изградил е фабриката, рекламирал е търговската марка и поставя въпрос: “Искам да използвам природния ресурс докрай в това находище”. Има друг, който иска да се състезава с него за останалата част, но възниква въпросът кой ще носи търговската марка. Европейското законодателство го е решило. Казва: “Едно находище – една търговска марка”. Как да постъпим? Дошло е времето вместо 40%, на пазара да се търси 100% от водата на това находище. Как да постъпи държавата? Обявяваме конкурс. Един ще даде 5 или 10% повече, отколкото би дал другият. Възниква колизията. Щом е “Девин”, каква да бъде марката?! Ето, това са реални проблеми, върху които се разсъждаваше, по които се търсеха мненията на експерти. Проведоха се много консултации. За мен също беше много трудно да застана на тази страна на идеята, но има разум, има пресмятане, има отчитане на интереси на обществото.
Затова смятам, че тук не става дума за онова, за което говори господин Христов – за концесионирането на водоснабдителните услуги, за неизпълнението на концесионните договори и фиктивното реализиране на подмяна на водопроводи и неизпълнението на ангажименти. Онова е друга одисея. Там трябва контрол. Там кметът на София не трябва само да се кани, а да информира обществото дали тази концесия е изгодна, дали условията са изпълнени, дали продължава, дали не. Но не смесвайте онова с регулирането на този тип обществени отношения, които засягат усвояването на даден природен ресурс днес при тези възможности на държавата, при реалния интерес на пазара и търсенето на оптимално решение. Това са различни неща. Другото е еклектика. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Божинов, вземам реплика за няколко думи, които искам да Ви кажа. Вие говорихте за хидроложките проучвания. Аз пък Ви казвам, че огромната част от територията на страната вече е проучена. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Да, така е.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ето, Вие се съгласявате с мен. Добре. Тези данни съществуват. За тях са хвърлени милиони и милиони левове именно през този период, за който госпожа Манева говори – преди 20 и повече години. Какво правят новите концесионери? Купуват си тази информация за жълти стотинки от институтите, където тя съществува наготово. Тоест новият концесионер не дава пукната стотинка за тези хидроложки проучвания, защото ги взема наготово. Ако Вие не сте съгласен, кажете, аз мога да Ви дам конкретни факти в тази насока.
Същото беше положението и с Челопеч. Искаха се нови концесии за данни, които съществуваха от десетилетия. Българската държава ги беше проучила. Разбирате ли за какъв грабеж става дума?! 
Що се отнася за концесиите, аз Ви изразих една принципна позиция. Според мен българската държава не трябва да дава концесии както продължава да дава, защото фактите говорят. Аз не се сещам за нито една концесия, която да облагодетелства държавата, а не концесионера. Ако Вие се сещате за такава концесия, кажете. Това е големият проблем – че ние по всякакъв начин облагодетелстваме частни лица, олигарси – мисля, че това е точната дума – за сметка на държавата, на обществото. Идете там, където има минерални извори, и вижте дали хората имат достъп до тези минерални извори или те не могат да ги ползват, защото някой си е направил огромна фабрика, за да изнася и продава тази вода, да печели от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Божинов, право на дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Когато се съгласих с първата част на Вашето изречение, то е защото преди 20 години България имаше система, имаше научен подход, имаше резултати в лицето на научни изследвания и резултатите от тях. За съжаление най-пълно систематизираното им битуване днес не е на територията на страната. Когато тук пребиваваха едни лица като Алекс, алексиевци и техните марионетки във властта на България, тази информация замина зад граница. Но все пак България има следа от онзи период, в който имаше система, имаше научност, имаше резултати от тези проучвания. Но това не значи още нищо. Защото освен информацията за онова, което е на дълбочина 1000-2000-3000 метра, трябва да намериш пътя до него, трябва да изградиш съоръжението, трябва сметката да излезе, че е икономически ефективно, за да го добиваш. Точно в реализацията на тези проекти държавата търси партньори. Затова тази форма на сътрудничество на този етап, да не кажа единствено възможна, се очертава като ефективна.
За Челопеч. Тук имаше голяма борба, голяма спекулация, медийни игри и обвинения, но в резултат на поведението на това правителство има промяна. Аз ви моля да погледнете колко пъти се промени концесионното възнаграждение в полза на държавата, условията на концесионния договор и участието на българската държава в предприятието, което ще прави добив на злато в България. И това е в резултат на дейността на онзи човек, който стои на края, на експертите, които привлече, на характера на министъра и на министър-председателя, защото за тази концесия бяхме подложени на невероятен световен и всякакъв натиск. Но имаше хора, които издържаха, които защитиха националните интереси. Ще помоля господин заместник-министъра да каже колко пъти се повиши концесионното възнаграждение в полза на Република България. Така че няма абсолютни решения “или-или”. Животът иска по-голяма гъвкавост, по-голяма последователност в отстояването на интересите на страната и на българския народ и изисква по-голяма адекватност на реалностите, в които живеем. 
Що се отнася до чешмичките, които църцорят, ако трябва, на второ четене ще го направим 10%, ако трябва, ще го направим 15%. Ще го решим в залата и ще оставим такъв ресурс. Но е грях доказани находища с минерални води, с ценни компоненти, с висока температура да текат в реките и да не ги използваме. А това го има масово. Темата за водите ще трябва да стане централна в следващия 4-годишен период. Добре е партиите, които кандидатстват за гласа на българския народ, да имат много ясна концепция. Защото 100% от водите на р. Места отиват в Гърция при договорени в споразумението 29%. На път сме да бъдем блокирани при по-нататъшно уреждане на трансграничната политика и поведение за управление на водите. И ако изпуснем този период, ще бъдем слаби държавници на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да изразя позицията на ведомството, което е отговорно за управлението на минералните води, и да кажа, че по принцип приемаме и подкрепяме направените предложения за изменение на Закона за водите. Въпреки че не сме вносители, ние сме участвали в обсъжданията в парламентарните комисии и сме изразили това становище. То е по отношение и на трите законопроекта – законопроекта, внесен от народния представител Евдокия Манева, законопроекта, внесен от народния представител Георги Божинов, и законопроекта, внесен от народния представител Ненко Темелков.
Подкрепяме тези законопроекти, защото считаме, че те са в посока на усъвършенстване на нормативната уредба и преди всичко в посока на по-ефективно използване на минералните ресурси. Това, което преди малко се изнесе, действително е факт – нашата страна има изключително богатство на минерални ресурси, пазарът е ограничен и би било редно да се даде възможност на тези оператори, които използват в момента минерални ресурси, имат създадени производствени мощности, да увеличат производството, за да задоволят по-добре обществените потребности.
Очевидно е, че някои от направените предложения са заимствани по аналогия от режима за подземните богатства. Ние считаме, че е добре да се върви към унификация на двата режима – за подземните богатства и подземните води, и затова подкрепяме по принцип направените предложения за законодателни изменения. Разбира се, смятаме, че при окончателните текстове следва добре да се прецени възможността да се гарантира общото право на ползване от съответните заинтересовани населени места и от населението. Народният представител Ненко Темелков каза, че този определен 5-процентов ресурс е дискусионен, той може да се увеличи и ние бихме подкрепили увеличаването на квотата, предназначена за общо ползване. Разбира се, бихме отстоявали индивидуалното ползване за промишлени и стопански цели да се базира на принципа на възмездността и с това да се защити държавният интерес чрез получаване на концесионните такси.
В заключение искам да взема отношение по това, което се говори от народните представители. Действително политиката на това правителство е била винаги да отстоява максимално ефективно държавния и обществения интерес. Ние винаги сме се стремили в политиката по отношение на управлението на водите стриктно да изпълняваме тези цели, заложени в Конституцията на Република България. Благодаря ви.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ, от място): Колко пъти е повишена концесионната такса за Челопеч?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Концесионната такса за Челопеч е повишена над 10 пъти. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Берон, заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Господин председателю, чух за някакви 5% от минералните извори за общо ползване. Това е изключително малък процент. Наистина досега голяма част от минералната вода си отиваше в реките по един страшно разхитителен начин и това не трябва да продължава. България е страна, която е известна с разпиляването на своите ресурси, а има над 400 минерални извори, от които една част са уникални за Европа. Погледнете примерно Огняново и комплекса около него! Ако това беше някъде в Средна Европа, щеше да бъде Карлови Вари. Сега са затрили всичко. Въпросният Ахмед Башев, който тези дни стана толкова популярен, е докарал 400 бивши цигани, сега роми, и ги е настанил точно над изворите отгоре, за да гласуват за него. Такива неща се случват на най-различни места и държавният интерес наистина трябва да се защити. Ако трябва да се дадат отрицателни примери, това е, разбира се, продажбата на БТК, и други продажби, за които сегашното правителство ще каже, че няма нищо общо, което не е така.
С две думи, искам да кажа, че този процент, който е за общо ползване, трябва да бъде най-малко 20%. Не 5%, а 20% трябва да се оставят, защото иначе идете в Горна баня и ще видите, че чешмата, от която хората си наливат, едва-едва цъцри. Това е, което бих казал. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданите законопроекти? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването е утре в 9,00 часа.
Продължаваме по програмата за седмицата. 
Следващата точка е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Комисията ще заседава днес и евентуално ще приеме доклад по законопроекта.
По предложение на д-р Кумчев от програмата отпадна точка 10. 
Следва точка единадесета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО.
Господин Стоилов, докладвани са текстовете до чл. 9 включително. 
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните членове? Няма.
Господин Стоилов, моля да докладвате чл. 10.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 10 има редакция на комисията:
„Чл. 10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:
1. не по-малко от една пета от народните представители;
2. президента на републиката;
3. Министерския съвет;
4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 хил. подписа на граждани с избирателни права.
	 (2) Народното събрание приема решение и национален референдум се произвежда задължително, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 600 хил. български граждани с избирателни права.
	 (3) Председателят на Народното събрание организира създаването и воденето на публичен регистър, в който се вписват предложенията за произвеждане на национален референдум и инициативните комитети по ал. 1, т. 5, по ал. 2 и по чл. 11, ал. 2. 
	 (4) В предложението за национален референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с „да” или „не”. Въпросите се изписват на общо употребим български език, кратко, точно и ясно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Това е един от основните текстове.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, действително това е един от основните текстове в Закона за референдумите и аз бих искала да взема отношение най-вече по най-оспорваната и от опонентите на закона, и най-защитаваната от вносителите на законопроекта и от гражданските организации ал. 2 на чл. 10. Става дума за задължителния референдум. 
За съжаление, много често в обществото тази тема беше погрешно интерпретирана като коментарът беше, че 600 хил. граждани на практика взимат решение, което не е така. Идеята е определен брой граждани да имат право да инициират референдум, който да бъде задължителен по отношение на Народното събрание. Ние като вносители бяхме предложили броя на тези граждани да бъде 350 хил. души. Правната комисия е утвърдила една значително по-завишена цифра от 600 хил. граждани.
Аз считам, че ако текстът бъде приет по начина, по който е предложен от Правната комисия, на практика това би означавало, че задължителният референдум ще остане като една теоретична възможност, която трудно би могла да се случи в практиката. Защото, за да бъдат редовни 600 хил. подписа, вероятно трябва да бъдат събрани поне 1 милион. Ако имаме такова очакване, то мисля, че в много голяма степен на всички ни е ясно, че трудно биха могли да бъдат събрани подписи от 1 млн. български граждани, които да застават зад каузата за свикване на референдум. 
В този смисъл, господин председателю, аз мисля, че ние трябва да търсим някакъв компромис и ако действително имаме волята в закона да бъде включен текст, който да задължава Народното събрание при наличието на достатъчно представително обществено мнение да свика референдум, то да се ориентираме примерно към 500 хил. подписа.
Предлагам Ви това мое предложение да бъде включено при гласуването на текстовете. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, аз обаче не можах да разбера, извинявайте, защо трябва 1 милион, след като са 600 хил.? Разбира се, че винаги се събират малко повече.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Защото, господин председателю, за да бъдат изрядни тези 600 хил. подписа, за всички е ясно, че трябва да бъдат събрани многократно повече подписи. Ние не говорим за подписи по начина, по който примерно СДС искаше оставката на правителството – една подписка, в която очевидно имаше много нередности. Говорим за това, че със законопроекта се предвижда възможност председателят на Народното събрание да прави проверка и вероятно при тази проверка ще се окаже, че голяма част от подписите не се признават. Така че нека да имаме предвид, че за да имаме валидни 600 хил. подписа, ние вероятно трябва да имаме подписка от много по-голяма численост граждани, които са се подписали, за да стигнем до тази цифра от 600 хил. валидни подписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбрах Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 10?
Заповядайте, господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя предложение от името на парламентарната група за отпадане на чл. 10 поради противоконституционността на този текст и на този член като цяло. Нека да се отрази в протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид да отложим разискването?
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС, от място): Не, чл. 10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правите предложение за отпадане, а не за отлагане на разискването.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предполагам, че колегата имаше предвид да отпадне алинеята, в която се предвижда задължителност на референдума, тъй като, ако отпадне целият член, трябва да се поддържа това, което мисля, че един от членовете на Парламентарната група на ДПС направи в една от предходните дискусии – да отпадне заглавието на законопроекта. Една от важните новости на този законопроект е, че за първи път той дава възможност на определен брой граждани с инициативата, която са предприели, да се обърнат към парламента и да поискат той да разгледа тези въпроси и да реши или не провеждането на референдум. В противен случай, ако запазим референдума само в пределите на комуникацията между компетентните органи, излиза, че това съвсем не е истинска пряка демокрация, защото най-важният субект на пряката демокрация – гражданите, са напълно изолирани от нея. Така че не съм сигурен дали това е истинската воля на предложителя на предишното предложение. 
Що се отнася до другия дискусионен въпрос, за който се казва, виждате ли, Конституцията никъде не е казала, че гражданите могат да искат да задължат Народното събрание да приеме определено решение. В Конституцията не са казани и доста други неща. Вярно е, че ако тази разпоредба фигурираше изрично, цялата болезнена дискусия нямаше да се води в продължение на няколко седмици, дори месеци. 
Но когато един въпрос не е изрично уреден, тогава в действие влизат принципите на Конституцията, съотнесени с множеството разпоредби, които тя съдържа.
И отново искам да припомня чл. 1, ал. 2, която именно установява принципа на народния суверенитет, бих казал, върховния конституционен принцип на републиканската Конституция на България от 1991 г., в който се постановява, че властта се упражнява пряко от гражданите и от органите, които са посочени в Конституцията. Тази равностойност на представителната и пряката демокрация налага, ако не искаме да суспендираме Конституцията в най-важната й част, да допуснем възможността по двата канала да бъде осъществявана тази власт. 
Така че при едно съдържателно възприемане на Конституцията и при разбирането, че конституционните принципи имат върховенство по отношение на разпоредбите, които дори се съдържат в нея, или при непълноти в съдържанието, това решение е напълно допустимо, тоест, тази дискусия може да се води от различни позиции, да се поддържат различни становища – политически или в юридическите среди, но много по-добре е парламентът да изрази воля за такава решителна стъпка. А ако някой се колебае или категорично оспорва конституционността на това решение, то може да бъде атакувано по съответния ред. 
Затова смятам, че съвременното разбиране на Конституцията изисква ние да предадем реалност на този принцип, защото без неговото прилагане сега всъщност не действа в своята цялост Конституцията, която има няколко опорни принципа и върховният от тях е принципът на народния суверенитет. Оттам нататък гражданите са тези, а не парламентът, които ще решат дали да приемат или отхвърлят самото предложение по същество.
Освен това накрая искам да обърна внимание, че е дадена възможност, когато самият въпрос е противоконституционен, тоест, засяга теми, които са извън обхвата на референдума, или противоречат на други конституционни принципи, като например този за неотменимост на основните права на гражданите, парламентът винаги да може да се позове на такова противоречие и да не отговори на направеното искане.
Самият този въпрос може да бъде разглеждан по отношение на неговата конституционносъобразност до насрочването на референдум. А резултатите от референдума да бъдат преценявани от гледна точка на законосъобразността на процедурата, по която той е организиран и проведен и валидността на резултатите. Благодаря.
Поддържам законопроекта в първоначалния вариант за 150 хил. граждани с избирателни права, които да могат да се обърнат към парламента с искане за референдум и, респективно, 350 хиляди, когато това тяхно искане води към задължително решение от страна на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правите предложение... Знаете, че започваме да гласуваме обикновено това, което комисията предлага (Реплики от народния представител Янаки Стоилов.)
Заповядайте за реплика, господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Не знам по какъв начин ще има взаимовръзка. Непроизнасянето на парламента относно допустимостта и законосъобразността на искането за провеждане на референдум до какво ще доведе в крайна сметка? Пет процента или 10% от населението да се произнесат – ако с едно произнасяне това стане задължителен елемент, не се ли губи, къде е субектът на Народното събрание, който по принцип се произнася и в крайна сметка нали сме парламентарна република? Къде отива правото на суверена, който се е произнесъл, избирайки своите представители в Народното събрание? Де факто малцинството управлява мнозинството. Получава се една колизия. Да, разбирам, препращате – нека се обжалва пред Конституционния съд, да се сезира, но не е ли по-добре тук, на място да се изчисти този текст, да има консенсус? Доколкото виждам, в залата към настоящия момент няма повече от 20 народни представители.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Съберете си групата!
НЕДЖМИ АЛИ: Мисля, че ще е редно даже да отложим този текст, за да може наистина да бъде приет с консенсус, защото в крайна сметка нали това се цели – да се приеме един закон, който наистина да бъде действащ. Ние сме за това да има референдуми, но не в тази форма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не знам каква стойност има декларацията, че ние сме за референдумите, когато се предлага да отпадне точно текстът, който урежда начина на организиране на референдума. Не знам как може да съществува някаква форма без съдържание или обратното. 
Вярно, че това е един от най-важните и в същото време предизвикващ дискусии въпрос. Ако доловихте, в изказването имаше и въпрос какво би станало, ако парламентът не се произнесе по искането. Той го блокира не с неговото отхвърляне, а просто ако откаже да разгледа или обсъжда въпроса, а не приеме решение. Тази хипотеза е възможна, аз не я омаловажавам, дори ние щяхме да предвидим изход от това положение, пренасяйки този въпрос към президента, когато вносителите на искането, когато то не е разгледано по съответния ред, да се обърнат към президента. Въпросът е обаче, че президентските компетенции са изрично определени в Конституцията и затова решихме да не повдигаме такъв въпрос, който в много по-голяма степен е конституционно-дискусионен, отколкото темата, която ви безпокои – за обвързването на парламента с определено решение. 
Това е един институт, който е характерен за административното право, но мисля, че самото развитие на демокрацията и на конституционния процес изисква ние да го използваме и в тази област, защото парламентът стои в центъра на държавната власт, но парламентът все пак е част от учредените власти. Той не е тъждествен на учредителната власт. Или ако трябва да се изразя по-популярно, върховната власт винаги остава в гражданите, докато вие, поддържайки че има избрани народни представители, смятате, че тази пряка власт може да се осъществи само по време на избори и поставяте представителите в по-висока роля, отколкото гражданите.
Защото при условията на свободен мандат възможността периодично да се подлагат важни въпроси на гласуване от гражданите е този възможен коректив или тази допълнителна подкрепа, която представителните институции биха получили чрез референдума. 
Затова смятам, че тук не става дума за невъзможност да бъде солидно обоснована тезата за задължителността на референдума. Аз казах, че никой от нас не може на 100% да говори от името на Конституционния съд, но мисля, че претенцията за съвременно разбиране на конституционализма, за духа и принципите на българската Конституция правят напълно конституционносъобразни това законодателно предложение, което е направено и което, макар и с известна корекция, е подкрепила Комисията по правни въпроси.
Ако колегите имат някакво безпокойство, може би сега да прекратим заседанието, за да завърши тази дискусия, ако няма други изказвания. Така че аз не претендирам тя да се смята за приключена в този момент, но нека все пак тези, които сега отсъстват и биха се включили в нея, да имат предвид вече споделените аргументи, за да не се повтаря всичко от Адам и Ева насам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 10?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Сигурно ще имат желание да вземат отношение тези, които отсъстват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но да видим ако тук има някой, който желае.
Дискусията ще продължи – не съм сигурен дали утре ще може, защото казахме, че утре ще започнем с Избирателния закон.
Разбира се, ако остане време, ще продължим със законопроекта за допитването.
Ще направя няколко съобщения:
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по европейските въпроси ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще има заседание днес от 15,00 ч.
Временната комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начина на ползване на имотите в Студентския град в София ще проведе заседание днес от 16,00 ч.
Утре продължаваме с гласуване и след това с избирателните законопроекти за евродепутати.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,48 ч.)
	
Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Нина Чилова
Мирослав Мурджов