Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-03-24


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Стойчева и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги народни представители, както споменах в края на предходното заседание в петък, днес пленарната зала трябва да вземе отношение към предложението в началото на заседанието, преди да пристъпим към точката, която гласувахме като единствена на нашия дневен ред, да извършим гласуванията, които не успяхме да осъществим по избирателните закони, свързани с избора на членове на Европейския парламент. Знаете, че има четири законопроекта, така че ще подложа на гласуване това процедурно предложение.
Моля ви да обърнете внимание още на два момента. 
В края на пленарния ден в петък приключи обсъждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Знаете, че там има срокове, които следва да бъдат спазени, затова правя  процедурното предложение да осъществим гласуванията на второ четене на седемте параграфа, ако не се лъжа, на този законопроект.
И последното, в единствената точка, която гласува Народното събрание в началото на пленарния ден в петък, да бъдат разгледани законопроектите, представени от Временната комисия по избирателното законодателство, Законът за избор на народни представители и двата законопроекта за електронно гласуване, които бяха внесени – единият още в началото на мандата на това Народно събрание, другият преди година от Обединените демократични сили. И по двете групи закони има внесени доклади на комисията в необходимия срок. Вярвам, че сте се запознали с докладите. 
Подлагам на гласуване тези три предложения: гласуване на европейските закони; второ гласуване на лекарствения списък и разглеждане на законопроектите за електронно гласуване.
Гласували 176 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 8.
Процедурните предложения са приети.
Преминаваме към гласуванията по същество.
Първо ще подложа на гласуване законопроекта, предложен от господин  Бакалов и група народни представители, за цялостен нов Законопроект за избиране на членове на Европейския парламент.
Гласувайте Законопроекта за избиране на членове на Европейския парламент от Република България с вносител Йордан Бакалов и група народни представители от 5 ноември 2008 г.
Гласували 169 народни представители: за 41, против 90, въздържали се 38.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Преминаваме към гласуване на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент. Първият от тях е с вносител господин Христо Бисеров.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент, № 954-01-56,  с вносител Христо Бисеров.
Гласували 175 народни представители: за 133, против 25, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващият законопроект, който ще гласуваме, е с вносител народният представител Лъчезар Иванов.
Гласувайте Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент,               № 954-01-57, с вносител Лъчезар Иванов – 12 март 2009 г.
Гласували 179 народни представители: за 143, против 22, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
 Последният законопроект е с вносител Мая Манолова и  група народни представители.
Гласувайте Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент,               № 954-01-63, вносител Мая Манолова и група народни представители – 17 март 2009 г.
Гласували 165 народни представители: за 127, против 30, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли  процедурни предложения? 
Заповядайте, господин Найденов. Навярно за срока за предложения между първо и второ четене?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Всъщност е необходим обобщен законопроект, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Да, този законопроект ще бъде депозиран в Деловодството на Народното събрание днес, с оглед на което предлагам сроковете за предложения за второ четене да се считат от следващия ден до петък включително до 18,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Ще гласуваме това процедурно предложение утре в началото на пленарния ден.
Господин Софиянски, заповядайте за обратно процедурно предложение. Утре, когато пристъпим към гласуване, ще гласуваме направо. 
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС): Уважаеми колеги, правя обратното процедурно предложение – да имаме нормален срок. Ще се аргументирам. Нека да ви върна във времето миналата година, когато гласувахме предизборното законодателство за местните избори, в последния момент, когато по същия начин претупахме срока, когато Вие, господин председател, прекъснахте заседанието и казахте: „Законът е приет при процедурни нарушения”. След това резултатът беше: рекорден брой жалби, рекорден брой възражения, рекорден брой касирани избори. И досега продължават проблемите с последните избори, след като приехме законодателството по този начин. 
От м. септември миналата година Съюзът на свободните демократи е внесъл предложение за смесена система. Дали ще бъде приета или не – не коментирам. Въпросът е, че опозицията е поела своя ангажимент и е дала конкретно предложение. Това не се разглежда. Отлагахте го до днес. Това закъснение все пак не е фатално и няма да бъде фатално, ако направим разумен дебат, който включи обществените настроения, и ако се даде достатъчен срок за обсъждането на този законопроект.
Затова предлагам да не обявяваме пред обществото, че нещата са предрешени от група хора. Затова трите дни са чисто формален срок. Нека си дадем възможност да обсъдим законопроекта, да внесем конкретни предложения, да обсъдим още веднъж параметрите на следващото изборно законодателство, за да можем да го гласуваме в много по-широк състав, отколкото ограничените позиции на тройната коалиция.
Това са аргументите, за да направя обратно процедурно предложение – да имаме нормален срок за предложения, който се определя от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, самото гласуване на това процедурно предложение ще извършим утре, в началото на пленарния ден, когато бъде депозиран обобщеният доклад, както съобщи председателят на Временната комисия господин Найденов. Аз приемам неговото съобщение за намерението да се направи предложение за съкратен срок като възможност за парламентарните групи - още повече да се подготвят и да имат готовност със своите предложения.
Господин Софиянски, що се отнася до по-широкото участие, и в докладите на комисиите е отразено присъствието на представителите на гражданските структури, които бяха най-активни в коментирането на изборното законодателство. Смятам, че във възможната степен я има и тази страна на обсъжданията, която споменахте – с участието и на заинтересованите граждански структури.

Колеги, преминаваме към гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Моля  д-р Кумчев да заповяда близо до трибуната. Виждам и д-р Китов. Ще разчитам, ако е необходимо, да дадете нужните пояснения във връзка с гласуванията, които предстоят по текст, който следва да отпадне, за да няма вътрешни противоречия в законопроекта, който ще приемем.
Уважаеми колеги, първо подлагам на гласуване наименованието на законопроекта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. 
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
В § 1 има предложение на народните представители Тодор Кумчев е Емил Константинов. Комисията е подкрепила т. 1 от това предложение, но не е подкрепила т. 2. Аз ще подложа на гласуване т. 2, но с разбирането и на комисията, и на вносителите на това предложение, че то следва да се подкрепи, защото подкрепата му означава да се утвърди режимът за лекарствения списък, който комисията всъщност залага в предлагания от нея законопорект. 
Подлагам на гласуване предложението на колегите Кумчев и Костадинов – ал. 3, т. 2 да отпадне – предложение, което са направили вчера в пленарната зала в хода на дискусията.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители в неприетата му част от комисията, която всъщност комисията сега предлага да бъде подкрепена.
Гласували 140 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 4.
Предложението на колегите Кумчев и Константинов е прието. По такъв начин се избягва конфликтът в текста на законопроекта.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител с подкрепените предложения на двамата народни представители по § 1 от комисията.
Моля, гласувайте. Отменете гласуването. 
Уважаеми колеги, всъщност комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 1, но ние няма да гласуваме т. 2 от предложението на комисията, защото току-що гласувахме да отпадне съответната ал. 3.
Гласуваме § 1 в окончателна редакция на комисията с т. 1 от предложението на комисията, без т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 2.
Предложението на комисията е прието.
По § 2 комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов за създаването на нов § 2 и предлага своя окончателна редакция на този параграф.
Моля, гласувайте окончателната редакция на § 2, предложена от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 3.
Параграф 2 в редакцията на комисията е приет.
По § 3 има предложение на народните представители Тодор Кумчев, Радослав Гайдарски, Симеон Василев и Емил Константинов за нов § 3. Комисията подкрепя предложението и предлага създаването на § 3 в редакцията, предложена от народните представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 5.
Има предложение - също от народните представители Кумчев и Константинов, за създаване на подраздел „Преходни и заключителни разпоредби”, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 3.
Предложението за подраздел е прието.
Предложение на двамата колеги за § 4, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 4 с окончателна редакция, предложена от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 4.
Гласували 117 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет.
Сега ще подложа едновременно на гласуване три текста, уважаеми колеги, за нови параграфи 5 и 6, предложени от колегите Кумчев и Константинов, и § 7 – от Тодор Кумчев, Радослав Гайдарски, Симеон Василев и Емил Константинов.
Комисията е подкрепила предложенията и предлага да се създадат тези три параграфа в редакция, предложена от народните представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 110, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети, с което и Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е приет на второ четене и ще може да намери своя път към “Държавен вестник”.
Преди да преминем към днешната точка от дневния ред, има две съобщения:
На 20 март 2009 г., в 16,00 ч. е постъпил и раздаден по парламентарни групи Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приети на първо четене на 12 март. Седемдневният срок, съгласно ал. 1 на чл. 70 е до 27 март т.г. включително.
Народният представител Минчо Христов с писмо, депозирано на 24 март 2009 г., оттегля Законопроект № 554-01-84 за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, внесен през 2005 г.
Това са съобщенията.

Преминаваме към точката на нашия дневен ред днес, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТ НА ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС (вносители: Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон – 8 февруари 2007 г.), ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ (вносители: Йордан Бакалов и група народни представители – 28 октомври 2008 г.) И НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ (вносители: Владимир Кузов, Минчо Христов и Ваньо Хърков – 16 ноември 2005 г.; Волен Сидеров и група народни представители – 14 март 2006 г.; Владимир Кузов – 30 октомври 2006 г.; Филип Димитров – 4 юли 2007 г.; Стефан Софиянски, Борислав Българинов и Румен Ангелов – 17 септември 2008 г.; Яни Янев и група народни представители – 21 ноември 2008 г.; Екатерина Михайлова и Елиана Масева – 5 януари 2009 г.; Мая Манолова и група народни представители – 30 януари 2009 г.; Нено Димов и Антонела Понева – 4 февруари 2009 г.; Светослав Спасов – 10 март 2009 г.; Христо Бисеров – 12 март 2009 г.; Красимир Каракачанов и група народни представители – 19 март 2009 г.).
Освен това, както ви съобщих, уважаеми колеги, ще разгледаме и двата внесени законопроекта, предвиждащи електронна форма на гласуване, за които също има внесен доклад на Временната комисия за промени в изборното законодателство. Тези два законопроекта също ще бъдат обсъдени в рамките на т. 1.
Давам думата на председателя на Временната комисия господин Ангел Найденов да представи доклада на комисията за първо гласуване на посочените законопроекти.
Заповядайте, имате думата, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, на заседание, проведено на 19 март 2009 г., Временната комисия за промени в изборното законодателство обсъди на първо четене Проект на Избирателен кодекс, Законопроект за избиране на народни представители, както и законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, внесени в Народното събрание до започване на обсъждането.
На заседанието присъстваха Иван Гетов – главен директор на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Александър Александров и Румяна Сидерова от Централната избирателна комисия, Мая Симова – юрист в Дирекция “Регионална координация” на Министерството на държавната администрация и административната реформа, и Диана Ковачева от “Гражданската коалиция за свободни и демократични избори”.
1. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 554-01-84, внесен от Владимир Кузов, Минчо Христов и Ваньо Хърков, и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 654-01-33, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, бяха оттеглени от вносителите.
2. Проектът на Избирателен кодекс № 754-01-23, внесен от Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон, беше представен от народния представител Димитър Абаджиев, който заяви, че проектът е свързан с кодифициране на изборното право и с така необходимото реформиране на избирателната система чрез въвеждането на мажоритарен елемент в действащата пропорционална избирателна система. Народният представител посочи, че тъй като разглеждането на този проект е закъсняло, то отделни идеи ще бъдат поставени на обсъждане при приемането на общ законопроект.
3. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 754-01-97, внесен от Филип Димитров, и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 654-01-134, внесен от Владимир Кузов, не бяха представени, тъй като пълномощията на вносителите като народни представители са прекратени.
4. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 854-01-103, внесен от Стефан Софиянски, Борислав Българинов и Румен Ангелов, беше представен от народния представител Стефан Софиянски, който посочи, че промените целят засилване на мажоритарния елемент и възможността за личностен избор при запазване на пропорционалната система. Със законопроекта се предлага 120 народни представители да се избират мажоритарно в 120 едномандатни избирателни района, а 120 народни представители да се избират от национални листи на партии и коалиции в един многомандатен избирателен район. При предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител Централната избирателна комисия ще обявява за народен представител следващия в съответната национална листа кандидат. Предлага се за разпределяне на мандатите да се използва методът на Хеър-Нимайер, като в разпределението на мандатите в многомандатния избирателен район ще участват не само партиите и коалициите, които са получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове на национално ниво, но и тези, които имат най-малко двама мажоритарно избрани народни представители.
5. Законопроектът за избиране на народни представители       № 854-01-124, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители, беше представен от народния представител Ваньо Шарков, който отбеляза, че законопроектът предвижда въвеждане на мажоритарен елемент в избирателната система чрез 20 районни изборни листи с преференциално гласуване, което да е задължително, с цел да се засили участието на гражданите в реалния политически процес и да се повиши избирателната активност.
Предлага се още изборите да се провеждат в 20 многомандатни избирателни райони и избирателните списъци да се съставят без личните данни на избирателя, както и увеличаване на депозита за участие в изборите, въвеждане на подвижна избирателна кутия за лежащо болни избиратели, намаляване на срока на предизборната кампания на 20 дни и премахване на кабините за гласуване.
6. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 854-01-146, внесен от Яни Янев и група народни представители, беше представен от народния представител Яни Янев, който очерта основните положения в законопроекта. С цел повишаване на избирателната активност се предлага изборите да се провеждат в работен ден, който да се обявява за неработен. Предвиден е нов механизъм за съставяне на избирателните списъци, без попълване на личните данни на избирателя, за да се предотвратят възможните манипулации. Също така се предлага създаване на национален регистър на удостоверенията за гласуване на друго място, който ще премахне възможността за фалшифициране на удостоверенията и многократното гласуване с едно удостоверение. Въвежда се изискване в изборния ден кандидатите за народни представители да бъдат представлявани най-много от двама застъпници. Със законопроекта се предлага развитие на мажоритарния елемент в изборния процес чрез въвеждане на преференциално гласуване с праг от 5 на сто в рамките на пропорционалната избирателна система.
Предложенията за промяна засягат и агитационните материали, разпространявани по време на предизборна кампания, като е предвидено на всеки агитационен материал да се отбелязва и името на издателя. Законопроектът съдържа изискване собствениците на радио- и телевизионни оператори да обявяват публично тарифите си не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Във връзка с повишаване на прозрачността при финансиране на предизборната кампания се предлага всички средства за финансиране, както и всички плащания в рамките на предизборната кампания да се извършват само от една банкова сметка. Законопроектът предвижда заменяне на досегашната кабина за гласуване с така нареченото гише и забранява използването на мобилни телефони или друга техника, с която може да се заснеме вотът на избирателя. Въвежда се забрана за показване на вота, като нарушаването е съпроводено с обявяване на бюлетината за недействителна. В законопроекта са предвидени и санкции за политическите партии, които купуват гласове.
7. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 954-01-1, внесен от Екатерина Михайлова и Елиана Масева, беше представен от Елиана Масева, която подчерта, че законопроектът предлага изменения в избирателния процес, които биха довели до повишаване на избирателната активност, предотвратяване на контролирания вот и купуването на гласове, както и засилване на мажоритарния елемент в пропорционалната избирателна система.
Предложенията се отнасят до въвеждане на задължителна преференция, създаване на преброителни комисии, изготвяне на избирателните списъци без първоначално отразяване на единния граждански номер на избирателя, както и до отнемане на гласовете на кандидата за народен представител на партията и коалицията, в случаите, когато с влязла в сила присъда бъде установено, че е била предлагана или дадена имотна облага на избирател, с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на отделен кандидат. Предлагат се съответни промени в Глава трета, Раздел ІІІ от Наказателния кодекс „Престъпления против политическите права на гражданите”.
8. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 954-01-25, внесен от Мая Манолова и група народни представители, беше представен от Мая Манолова, която отбеляза, че законопроектът предлага решение на два основни въпроса. 
На първо място се предлагат мерки срещу негативното явление – купуване на гласове, свързани с финансирането на политическите партии и произтичащи от Закона за политическите партии. Изразено беше мнение между първо и второ четене да бъде направено предложение част от паричните дарения да постъпват по банков път. Предлага се и промяна в начина на съставяне на избирателните списъци, както и въвеждането на подвижна избирателна кутия.
На второ място се предлага въвеждане на смесена избирателна система като стимул за повишаване на избирателната активност сред българските граждани. Най-същественото изменение, което законопроектът предлага, е въвеждането на смесена избирателна система, съставена от мажоритарна и пропорционална система. 
Предвижда се 58 народни представители да се избират по мажоритарна система в 58 едномандатни избирателни райони, като в многомандатен избирателен район до пет мандата се образува един едномандатен избирателен район, от 6 до 10 мандата се образуват два едномандатни избирателни района, а с 11 и повече мандата се образуват три едномандатни избирателни района. 
По пропорционалната система се избират 182 народни представители в 31 многомандатни избирателни райони, които се подреждат в кандидатски листи. Предлага се разпределението на мандатите да се извършва по метода на Хеър-Нимайер. 
Беше посочен основният недостатък на мажоритарния избор, а именно – при предсрочно прекратяване на пълномощията на мажоритарно избран народен представител за народен представител, да бъде обявяван следващият в съответната кандидатска листа. Бяха изказани различни идеи за преодоляване на този проблем, които да бъдат направени като предложения между първо и второ четене на законопроекта.
9. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 954-01-246, внесен от народните представители Нено Димов и Антонела Понева, не беше представен от вносителите.
10. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 954-01-51, внесен от Светослав Спасов, беше представен от вносителя, който предлага територията на страната да се раздели на шест многомандатни избирателни райони, да се въведе преференциално гласуване с 5% праг, бюлетините да се изваждат и броят под наблюдението на видеозаписващо устройство и на агитационните материали да се отбелязва, че купуването и продаването на гласове е престъпление. 
С цел повишаване на избирателната активност се предлага въвеждане на гласуване по интернет чрез електронен подпис, както и въвеждане в рамките на определени избирателни секции на експериментално гласуване по електронен път, с автоматизирани системи.
11. Законопроектът за изменение на Закона за избиране на народни представители № 954-01-55 беше представен от народния представител Христо Бисеров, който е вносител на законопроекта. Той изтъкна основната цел на законопроекта за опростяване на изборния процес чрез намаляване на срока на предизборната кампания на 21 дни. Като основни аргументи бяха изтъкнати новите информационни и комуникационни технологии, като начин за провеждане на предизборната кампания. Предложени са и промени във всички други срокове, предвидени в закона, като беше изразено намерение технологичните срокове да не бъдат намалявани. Законопроектът предвижда и отпадане на деня за размисъл. Беше изтъкнато, че такъв ден има в малко на брой държави като Русия, Украйна и Македония, че на практика този ден не помага на избирателите, а служи за провеждане на забранена предизборна агитация.
12. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 945-01-65, внесен от Красимир Каракачанов и група ародни представители, беше представен от народния представител Николай Кънчев, който посочи, че ниската избирателна активност и порочната практика на така нареченото купуване на гласове са мотивирали внасянето на законопроекта. Основните моменти се отнасят до въвеждане на принципа на уседналост и на образователен ценз при активното избирателно право, както и на задължително гласуване, отпадане на „деня за размисъл”, изгубил своето значение, и монтиране в изборните помещения на камери, чрез които Централната избирателна комисия и районните избирателни комисии да следят пряко изборния процес.
В хода на дискусията изказвания направиха Иглика Иванова, Лютви Местан, Татяна Дончева и Марина Дикова.
Народният представител Иглика Иванова заяви, че не приема въвеждането на задължителна преференция, тъй като гласуването с преференция трябва да е право, а не задължение, както и че не споделя мажоритарната система. Тя се обяви против създаването на преброителните центрове и увеличаването на депозита за участие в изборите на партиите, коалициите и инициативните комитети.
Народният представител Лютви Местан отбеляза, че най-сериозният недостатък на предлагания мажоритарен вот е възможността мажоритарен кандидат да бъде включен и в пропорционална листа. Народният представител посочи, че следва да се направят само тези промени, които са свързани с финансирането на предизборната кампания и с купуването на гласове, като обърна внимание, че „денят за размисъл” е загубил своето значение.
Народният представител Татяна Дончева подчерта, че до произвеждането на изборите няма технологично време за извършване на ново райониране на страната, но обърна внимание, че трябва да се приемат механизми, които да попречат на  купуването на гласове, както и да се помисли дали да не се възприемат преброителните центрове. Също така сподели, че има много справедливост в немската избирателна система и че е честно партиите да излязат с национални листи, за да могат да се видят техните лидери, но и да се даде възможност на хората да изберат мажоритарен кандидат.
Народният представител Марина Дикова заяви, че Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи само преференциалното гласуване, но не и задължителната преференция, като посочи, че при така предложения мажоритарен вот изчисляването на гласовете не е справедливо. Тя изрази мнение, че е крайно време да се излезе от тъмните стаички и да се прави прозрачно гласуване, като отбеляза, че Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи и всички предложения, свързани с подписания Обществен договор за въвеждане на свободни и демократични избори в България.
В резултат на проведените разисквания Временната комисия за промени в изборното законодателство предлага на Народното събрание: 
1. Да не приеме на първо гласуване проекта на Избирателен кодекс, № 754-01-23, внесен от Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон.
Становището на комисията е гласувано с 5 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се”.
2. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 654-01-134, внесен от Владимир Кузов.
Становището на комисията е гласувано без „за”, 7 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се”.
3. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 754-01-97, внесен от Филип Димитров.
Становището на комисията е гласувано с 2 гласа „за”, 7 гласа „против” и 4 гласа „въздържали се”.
4. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 854-01-103, внесен от Стефан Софиянски, Борислав Българинов и Румен Ангелов. 
Становището на комисията е гласувано с 5 гласа „за”, 1 глас „против” и 7 гласа „въздържали се”.
5. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за избиране на народни представители, № 854-01-124, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
Становището на комисията е гласувано с 5 гласа „за”, 2 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се”.
6. Да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 854-01-146, внесен от Яни Янев и група народни представители.
Становището на комисията е прието с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”.
7. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на закона за избиране на народни представители, № 954-01-1, внесен от Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Становището на комисията е гласувано с 5 гласа „за”, 4 гласа „против” и 4 гласа „въздържали се”.
8. Да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 954-01-25, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
Становището на комисията е прието с 10 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”.
9. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 954-01-26, внесен от Нено Димов и Антонела Понева.
Становището на комисията е гласувано с 2 гласа „за”, 5 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се”.
10. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 954-01-51, внесен от Светослав Спасов.
Становището на комисията е гласувано с 5 гласа „за”, 1 глас „против” и 7 гласа „въздържали се”.
11. Да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 954-01-55, внесен от Христо Бисеров.
Становището на комисията е прието с 10 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”.
12. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 945-01-65, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Становището  на комисията е гласувано с 2 гласа „за”, 4 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Найденов, моля да представите и втория доклад.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: 

„ДОКЛАД
на Временната комисия за промени в изборното
законодателство
относно Законопроект за електронно гласуване,
№ 554-01-87, внесен от Иван Костов и Асен Агов,
и Законопроект за електронно гласуване № 954-01-49,
внесен от Мартин Димитров, Йордан Бакалов и Ваньо Шарков

На извънредно заседание, проведено на 20 март 2009 г., Временната комисия за промени в изборното законодателство обсъди на първо четене Законопроект за електронно гласуване,       № 554-01-87, внесен от Иван Костов и Асен Агов,  и Законопроект за електронно гласуване, № 954-01-49, внесен от Мартин Димитров, Йордан Бакалов и Ваньо Шарков.
От името на вносителите на Законопроекта за електронно гласуване, внесен от Иван Костов и Асен Агов, народният представител Асен Агов представи мотивите на разглеждания законопроект. Той припомни, че този законопроект е бил внесен и в Тридесет и деветото Народно събрание. 

Законопроектът урежда електронното гласуване при произвеждане на избори при президент и вицепрезидент, за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България, както и при провеждане на референдуми. С него се цели да се разшири значително гражданското участие на лицата с физически увреждания,  на възрастните хора,  на българските граждани, които живеят в чужбина, както и на младите избиратели, за които електронната среда е нормална.
Според вносителите електронното  гласуване е сигурно и надеждно, колкото и гласуването с хартиени бюлетини, а също така гарантира тайната на вота и личните данни на гласуващия.
Според Асен Агов разходите за въвеждане на този тип гласуване са еднократни – за техника и софтуер. В рамките на един месец софтуерът може да бъде сертифициран, което прави предложението приложимо и за предстоящите избори.
Законопроектът за електронното гласуване, № 954-01-49, внесен от Мартин Димитров, Йордан Бакалов и Ваньо Шарков, беше представен от народния представител Ваньо Шарков, който посочи, че се предлагат законодателни решения, подобни на тези в законопроекта на ДСБ.
Законопроектът предвижда към Централната избирателна комисия да се създаде електронен интерактивен сайт, чрез който избирателите, които желаят да гласуват дистанционно, заявяват това не по-късно от 30 дни преди датата на изборите. Избирателите, които са се регистрирали дистанционно, нямат право  да гласуват в избирателни секции. След като се установи, че заявителят притежава активно избирателно право, изборната администрация му издава пароли за дистанционно гласуване. Паролите се изпращат с препоръчано писмо на пощенския адрес, посочен от заявителя, не по-късно от 20 дни преди изборния ден. 
В хода на дискусията народният представител Мая Манолова заяви, че електронната форма на гласуване е модерна форма, към която неизбежно ще се пристъпи в даден момент. Но според нея в контекста на купуването на гласове и контролирането на вота на избирателите, в законопроектите липсват гаранции за противодействие при прилагане на електронно гласуване.
Според вносителите обаче гласуването по Интернет крие по-малко рискове, тъй като има ограничение на броя на гласовете, които ще могат да се подадат от един IP-адрес.
Народният представител Пламен Моллов заяви, че Парламентарната група на НДСВ би подкрепила въвеждането на електронно гласуване, но при условие, че то влезе в сила от 1 януари 2010 г. и бъде внимателно обсъдено, за да се гарантира сигурността на системата за гласуване.
Иван Гетов от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството обърна внимание, че електронното гласуване има своето място, но така предложено няма да ликвидира проблема с купуването на гласове. Той смята, че паралелното съществуване на възможността за гласуване с бюлетини и по електронен път би довело до злоупотреба с избирателното право и до двойно гласуване. Този проблем не би съществувал при изцяло електронно гласуване, чието въвеждане е въпрос на време, техника, софтуер  и добро желание. 
В резултат на проведените разисквания Временната комисия за промени в изборното законодателство предлага на Народното събрание:
1. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за електронно гласуване, № 554-01-87, внесен от народните представители Иван Костов и Асен Агов. Становището на комисията е гласувано с 3 гласа „за”, нула гласа „против” и 6 гласа „въздържал се”.
2. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за електронно гласуване, № 954-01-49, внесен от народните представители Мартин Димитров, Йордан Бакалов и Ваньо Шарков. Становището на комисията е гласувано с 5 гласа „за”, нула „против” и 6 „въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Преминаваме към представяне на внесените законопроекти.
Първи е проектът за избирателен кодекс.
Заповядайте, госпожо Николова, да го представите.
Проектът е внесен от народните представители Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да припомня два факта. Първият е, че  този законопроект за цялостен изборен кодекс е гледан в Тридесет и деветото Народно събрание, подкрепен е на първо четене и за малко не е гласуван на второ четене. Това е един опит да се кодифицира цялата материя по избор на евродепутати, депутати за българския парламент и органи на местната власт.
Обстоятелството, че е внесен през м. април 2007 г. и досега не е видял бял свят, показва само едно – че няма воля законите да се приемат своевременно, такава каквато е волята и на българския избирател.
Само ще припомня, че 40% от българските граждани пред социологически проучвания заявяват своята воля за мажоритарен вот, над 20% са привърженици на смесената система – такава, каквато ние предлагаме, което означава, че над 60% от избирателите желаят мажоритарен вот или мажоритарен елемент. Което значи, че ние за сетен път не желаем да се съобразим с тяхната воля, няма значение в кой сектор на залата сме седнали.
Искам да кажа едно мое впечатление: от Великото Народно събрание насам българският парламент губи от своя блясък, губи от своята цветност на личности, губи откъм политически дебат и остри политически изкази. И това е защото точно мажоритарният вот е зачертан и защото лидерите пишат списъците на хората, които са най-удобни и най-послушни.  Това се усеща и затова има такова разминаване между начина, по който българските граждани искат да гласуват и начина, по който ние приемаме законите.
Нека да си спомним, че това, което предлагаме, беше практиката на Великото Народно събрание – половината депутати, избрани мажоритарно като личности, състезаващи се помежду си със своето лице, със своето семейство и своя начин на живот, със своята визия и политическа такава, и 120,  избрани по пропорционална система. От това политическият дебат не пострада. Наличието на свежи политически идеи триумфираше в залата. Както казах, оттогава насам ние виждаме само такъв дефицит.
Ето защо поддържам убедено тази система, която е немската система. И тъй  като ми е ясно, че цялостен избирателен кодекс не може да бъде приет, в този смисъл ще подкрепя идеята, независимо откъде идва тя, да има мажоритарно избрани кандидати. Смятам, че няма никаква пречка при така съществуващото изборно райониране половината от мандатите да бъдат за мажоритарни кандидати, половината за пропорционални листи. Вярвайте ми, от това само ще спечели дебатът, интересът, който гражданите имат, ще бъде засилен, което пък е в пряка корелация с дефицита от купуване на гласове. Колкото повече хора гласуват, толкова по-трудно става купуването на гласове.
С оглед на това поддържам тезата, че трябва да има мажоритарни кандидати.
И само една  вметка: между първо и второ четене смятам за много удачно да се направи следното предложение в избирателния закон. Ние спорим как да бъде ограничено търгуването с гласове и като касираме едни избори поради ярко нарушение на избирателния процес, поради това, че има драстично купуване на гласове, след това позволяваме на същия този кандидат да се яви на новите избори. Мисля, че ако забраним на кандидата, чийто щаб,  чиито привърженици са си позволили да купуват гласове, да участва в новите избори, не само в новите, а в целия мандат от четири или пет години, това ще отрезви много от хората, които в момента пазаруват и действително ще бъде една реална рецепта срещу купуването на гласове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Следващият законопроект е с вносител народният представител Владимир Кузов, който,  очевидно, вече няма този статут. Тоест вносител е само Кузов.
Следващият законопроект е с вносител народният представител Филип Димитров, който не е бил представен поради отсъствие на народния представител.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място):  А нашият?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашият е пети – Йордан Бакалов и  група народни представители. Преди вас по ред е законопроектът, внесен от народните представители Стефан Софиянски, Борислав Българинов и Румен Ангелов. Няма никой от вносителите на този законопроект.
Господин Ангелов току-що ме опровергава със своето присъствие. Той беше представен накратко и в доклада на господин Найденов, така че според мен има достатъчно представа за законопроекта.
Очевидно господин Бакалов е готов да представи внесения от него цялостен законопроект за избиране на народни представители.
Имате думата, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внесеният Законопроект за избиране на народни представители от Парламентарната група на ОДС се подчинява на няколко принципа, използвани в законодателството на Република България във връзка с този тип законодателство. С него се следва схемата за избиране на народни представители, което е основният и действащ изборен закон в България в продължение вече на двадесет години. Той и доказал своето място. Естествено, отчетени са практиките и принципните решения на Централната избирателна комисия.
Другото, което е по-ново и явно донякъде стряскащо за колегите от комисията от управляващото мнозинство, е районирането на страната. То е направено с една-единствена цел, а именно за уеднаквяване на тежестта на мандатите. Защото си спомняте, че за Четиридесето Народно събрание имаше тежест на мандата от 6000 гласа, имаше тежест на мандата и от 60 хил. гласа. Точно заради това е предложено новото райониране, което дава вече друга тежест при изработване на мандатите, оттам респективно равно представителство на самите народни представители. 
В този законопроект, както и в Законопроекта за избиране на народни представители, отново се предлага премахването на тъмната стаичка. Ако колегите от управляващото мнозинство искат, можем да повторим дебатите от онзи ден. Но аз мисля, че от това няма кой знае какъв смисъл. Така или иначе тъмните стаички дават възможност донякъде за несвободното изявяване на вота. В края на краищата и в Европа, и в модерния свят, където също се избират парламенти, отдавна тъмните стаички не съществуват и ги няма. Така че според нас това също е добро предложение във връзка с манипулирането на вота.
Другото, което е предвидено в този законопроект, е възможността за гласуване на лежащо болните избиратели. По наши изчисления те са някъде около 300 хиляди. Те са лишени от правото на вот, а някои от тях, както вече имах възможността да кажа, наблюдавали сме сцените на пренасяне на ръце, на колички и какво ли не, само и само да стигнат до урните и да удовлетворят вота на някой, който евентуално ги е стимулирал в тази посока. Ето защо в нашия законопроект сме предложили така наречената подвижна урна. По този начин ще се даде възможност и на тези хора също да гласуват.
Предложена е пропорционална избирателна система със засилен мажоритарен елемент за определяне на мандатите, спечелени от партии и коалиции. Пропорционалната избирателна система отговаря на българската политическа традиция, както вече казах, през последните двадесет години. Мажоритарността се осигурява чрез участието на независими народни представители и използване на преференциални районни листи без праг за партии и коалиции, както и използване метода на Хеър Нимайер. Този метод дава разпределение, което е максимално близо до пропорционалното. Методът „Д`Онт” произвежда аналогични резултати, но с възможност, както знаят всички, да подари на най-голямата партия допълнителни мандати.
Както вече казах, в законопроекта е предвидено и участието в изборите на независими кандидати на районно ниво, както и досега.
Предложен е механизъм, чрез който избирателите могат да преподреждат районните листи на партиите и коалициите чрез използване на преференции. Това може би отново ще бъде спорният елемент при обсъждането на този законопроект. Ясно е, че управляващото мнозинство няма желание да подкрепи нещо такова, така че моята препоръка към управляващите е да се концентрират към техните предложения и да обяснят защо не желаят да се въвежда такъв мажоритарен елемент.
Предвиден е, както в Законопроекта за избиране на членове за Европейския парламент, депозит, който е с по-висока стойност – 15 хиляди лв. за независими народни представители, 50 хиляди лв. – за партия, 100 хиляди лв. – за коалиция, които се връщат при определени условия и когато не се стигне до определен получен процент при резултатите на гласуването.
Гласуването в чужбина става само в дипломатическите и консулските представителства на Република България с цел предотвратяване на злоупотреби и манипулации. Известно е, че на президентските избори през 2006 г. в някои избирателни секции извън тези представителства бяха отбелязани, че са гласували по 2500 избиратели, което практически е невъзможно.  И всички го знаем. 
Предложен е и механизъм за премахване на мъртвите души в избирателните списъци, като се гарантира, че само реално явилите се в секциите избиратели ще бъдат отбелязани като гласували. Този механизъм беше единодушно одобрен и при срещите на групите, които го изработваха, но в крайна сметка явно не се разбраха да представят единен законопроект, а всяка една партия представи своето виждане за избирателните закони. 
Това в общи линии е предложението на Парламентарната група на Обединените демократични сили като Законопроект за избиране на народни представители. Независимо че в началото на мандата и на този парламент беше обещана промяна в изборното законодателство, виждаме, че няма да се случи кой знае какво, но аз мисля, че с политическата воля и желание на всеки един от нас все още има време то да бъде променено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Уважаеми колеги, беше ми съобщено, че в Деловодството е депозиран Общият доклад по приетите три от четирите внесени законопроекта за избиране на членове на Европейския парламент.
Затова ще подложа на гласуване процедурното предложение, направено от господин Ангел Найденов, за тридневен срок за предложения между първо и второ четене.
Гласували 116 народни представители: за 102, против 13, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме с представянето на мотивите на внесените законопроекти. След законопроекта с вносител господин  Йордан Бакалов, е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители с вносител Яни Янев и група народни представители.
Господин Янев, имате думата да представите мотивите на внесения от Вас законопроект.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, макар доста подробно да беше представен нашият законопроект от председателя на Временната комисия по изборното законодателство, аз все пак ще се опитам да спра вашето внимание върху няколко основни акцента от него.
На първо място, предложението, което липсва в останалите законопроекти, е изборите за национален парламент да бъдат проведени в един работен ден, обявен за неработен. Това предложение особено се налага сега, когато нашият парламент не прие идеята изборите да бъдат проведени заедно, което щеше да осигури една значително по-висока избирателна активност на българските граждани.
Провеждането на избора в работен ден, обявен за неработен, във всички случаи, особено през м. юли, когато ще са приключили учебните занятия в по-голямата част от училищата в страната, а знаете, че по-голямата част от избирателните секции са именно в училищата и това няма да е пречка за провеждането на изборите в такъв момент, ще даде възможност на българските граждани да отделят внимание именно на въпроса за гласуването и участието в изборите. Това наше предложение ще има особен ефект за увеличаване на избирателната активност по време на провеждането на тези избори.
На второ място, предложението ни е също така да се промени методът за определяне на резултатите от Д`Ондт  на Хеър Нимайер. 
Следващото ни предложение е за въвеждането на частичната форма на активна регистрация, а именно, с оглед избягване на манипулацията на изборния процес в избирателните списъци да бъдат отбелязани предварително само трите имена и постоянното местоживеене на българските граждани, а в деня на изборите техните лични данни да бъдат допълнени от картите – ЕГН и номерът на личната карта.
Следващото предложение, към което искам да обърна вашето внимание, е предложението за създаване на електронен национален регистър за издаване на удостоверение за гласуване на друго място. Всички предложения, направени досега във връзка с изчистването на възможностите за манипулация по повод издаването на удостоверения за гласуване на друго място, макар и с предложението, което беше направено и възприето на предходните избори за публичен регистър, практически информацията от този регистър остава затворена в рамките на общината, където се издават тези удостоверения. Не би могло по никакъв начин в която и да е от избирателните секции да се извърши проверка дали с издаденото удостоверение е гласувано вече и съответно да се отхвърли възможността за гласуване на друго място.
Единствено и само въвеждането на единен електронен национален регистър, в който издаваните удостоверения да имат единен уникален номер, както и след провеждането на гласуването в електронната система, където е отбелязана информацията за издаване на тези удостоверения, да бъде отбелязано гласуването, практически ще ограничим и бих казал, че ще избегнем изцяло възможността да се гласува по няколко пъти с едно и също удостоверение.
Това наше предложение има и друг заряд: ще облекчи в значителна степен всички български граждани, които работят или учат на друго място, различно от тяхното постоянно местоживеене. В нашето предложение развиваме идеята, че когато се създаде единен електронен национален регистър, такова удостоверение ще може да се издава от всяка община на територията на страната. Няма да бъде необходимо българският гражданин, работещ или учещ на друго място извън постоянното си местоживеене, да се връща в мястото на постоянното си местоживеене, за да получи това удостоверение именно оттам. Така той ще може да получи удостоверението отвсякъде другаде.
Следващото ни предложение, което е различно и не се среща като повторение в другите законопроекти, е предложението за фиксиране и ограничаване на броя на официално упълномощените застъпници на отделна политическа партия в една отделна секция. Сегашният текст на закона дава възможност чрез института на застъпника да се извършва прикрито купуване на гласове, когато една политическа партия би могла практически за всяка една от секциите да упълномощава брой на застъпниците точно толкова, колкото са членовете в нейната секция, в нейната листа, което дава възможност да се организират хора, на които да се плати, за да се участва в изборите и по този начин да се прикрива платеният вот. Нашето предложение е максималният възможен брой официално упълномощи застъпници за отделна партийна листа в секцията да бъде до двама човека.
Следващото ни предложение е по повод на това, което беше съобщено: в изборните печатни материали да има задължително отбелязване на името на издателя, както и по отношение на електронните медии предварително да се посочват техните тарифи, тъй като сега такова задължение имат само държавните електронни медии, докато по отношение на частните електронни медии такова задължение не съществува.
Възпроизведена е забрана за финансиране на кампанията от юридически лица, по подобие на направеното в Закона за политическите партии. Тук отново повдигаме въпроса за една банкова сметка с оглед възможността за финансирането на изборите и всички харчове да се извършват от нея. Зная, че ще повдигнем и повторим дебата, направен и по повод Закона за политическите партии, но се надявам, че тук ще можем да развием и допълнителни аргументи в тази посока.
Предлагаме преференциалното гласуване да бъде въведено и за националния вот, като тук предложението ни за праг за признаване на преференция е в размер 5% от районната избирателна квота.
Следващото ни предложение е за изчистването на изборния процес от възможни манипулации. Тук се включват няколко различни по вид предложения. 
На първо място, премахването на тайните, тъмните стаички, кабините и параваните и въвеждането на гише, където да се извършва попълването на бюлетината.
На следващо място, да се предвиди като санкция обявяването на недействителност на всяка форма на демонстрация на вота. Колеги, тук искам да обърна внимание, че това е продължение на логиката, което така или иначе досега съществува в изборното ни законодателство. Ние санкционираме по подобен начин всяка бюлетина, която по някакъв начин съдържа писмен белег, който дава възможност да бъде идентифициран нейният подател. Винаги в такива случаи такива бюлетини се обявяват за недействителни след приключването на изборния ден и при отчитането на изборния резултат. В момента нашето предложение е, когато тази демонстрация на вота се извършва още в самата изборна секция, фактът да бъде констатиран и бюлетината да бъде обявена за недействителна.
Във връзка с тези мерки е и предложението ни за невъзможността да се използват всякакви електронни устройства, с които да се възпроизвежда и възможност да се доказва вотът като част от веригата за купуването на гласове.
Следващото ни предложение е в § 31 и е във връзка със санкциите за политическите партии по отношение купуването на гласове. Колеги, малко предисловие. Тази идея можеше да бъде развита в законопроекта, ако бяха приети предложените от нас промени в Конституцията – основанието за предсрочно прекратяване на мандата на народен представител да бъде констатирано със съдебно решение купуването на гласове. Но понеже това не е направено в Конституцията, а единствено тя предвижда основанията за предсрочно прекратяване на мандат, новото предложение е текстовете, предложени в законопроекта, развиващи идеята за санкции във връзка с купуването на гласове, все пак да се запази единствено отнемането на гласовете, без възможността това да довежда до намаляване на броя на мандатите на политическата партия, но така или иначе това ще бъде икономическа санкция за политическата партия, допуснала това да се случи в нейната работа и тя да се ползва от такива гласове, тъй като няма да може да се ползва от държавното финансиране, свързано с отнетите гласове.
В това се състоят основните ни предложения за промени в закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Следващият законопроект е с вносители народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Госпожо Михайлова, заповядайте да представите законопроекта.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, законопроектът, който сме внесли с госпожа Елиана Масева, предвижда няколко съвършено нови неща, които досега не са правени при произвеждането на избори в България. Някои от тези предложения са предложения, които внесохме в резултат на дискусия, проведена от 14 неправителствени организации, които поканиха парламентарно представените политически сили да подпишат обществен договор за провеждане на свободни и демократични избори. Част от предложенията на тези организации намериха място във внесения от нас законопроект.
Преди да се спра на тези няколко важни момента, различаващи нашия законопроект от останалите, искам да кажа нещо въобще за дебата днес и за всички законопроекти. 
Приемаме и разглеждаме на 24 март на първо четене промени в изборното законодателство – точно три месеца преди да изтече мандатът на Четиридесетото Народно събрание. Сами разбираме, че правим нещо, което е нередно – три месеца преди края на мандата на един парламент не се променят правилата за провеждане на избори и то радикално да се променят. Истинска радикална промяна на политическата система е нужна, но тя не може да бъде правена на финала на един парламент, когато всеки при представянето и при гласуването калкулира политическите си интереси – какво на него най-много му изнася или как да навреди на някой друг. Това го знаят всички извън тази зала – че дебатът днес, дебатът за промяна на изборното законодателство е безвъзвратно закъснял и ако бъде направена сериозна промяна, тя поставя под риск свободните демократични и честни избори, защото правилата няма да бъдат известни не толкова на политиците, те няма да бъдат известни на българските граждани, няма да бъдат известни и на администрацията, която трябва да подготви и приложи едно изборно законодателство. 
Затова зная, че нашият законопроект ще бъде отхвърлен от мнозинството. И въпреки това смятам, че предложенията, които правим, поне слагат началото на една дискусия и може би на една бъдеща промяна на законодателството, което ще доведе до нещо, което е изключително важно, а именно предотвратяване на практиката на купуване на гласове и на контролирания вот. 
Казвам това, защото нашите предложения, които сме направили в законопроекта, са най-вече в тази посока. И тук ще се спра на едно от тях. Първото, което смятам, че е най-ново, нещо, можещо изключително добре да пресече контролирания вот и по мнението на експертната общност, но за което освен политическа воля се иска и административен капацитет това да се случи, а именно създаването на регионални преброителни центрове – нещо съвършено ново, нещо неприлагано в България, но нещо, работещо в други страни. Защото добре известно е от практиката за прилагане на избори, че практически купуването и контролирането на гласове се извършва на ниво секция. 
Затова неправителствените организации и експертната общност, която работи изборно законодателство години наред, предлага да се създадат специални регионални преброителни центрове, които да включват няколко секции на територията на един такъв регионален център. Така че да не може да се проследи дали в конкретната секция излизат точно толкова гласове, които недобросъвестен кандидат или партия купува или контролира по други способи, известно какви – или през работодатели, или пред административни принуди. Това нещо е напълно приложимо, напълно реализируемо ако има политическа воля. 
И пак казвам, зная, че ще се отхвърли този закон, защото резултатите в комисията подсказват, направо казват, че това ще стане. Но все пак нека да се чуе и може би следващият парламент ще има политическата воля да направи такава промяна в законодателството още в първата година с цялостен избирателен кодекс, който да направи и промени в избирателната система, но и да предприеме механизми, които да предотвратяват купуването на гласове.
На второ място, тъй като говоря за предложенията за купуване на гласове, в нашия законопроект, освен високи наказателни санкции за пресичане на това явление, ние предлагаме и още нещо – отнемане на гласовете на този кандидат или на тази политическа партия, за която има доказателства, че е предприела подобни действия на района на преброителния център. Тоест не гласовете само от една секция, на базата на целия този район, в който ще се извърши преброяването, което, междупрочем, колеги, както го правят страните, където съществуват тези регионални центрове, се извършва публично, извършва се в присъствието не само на наблюдатели и застъпници, а се извършва и в присъствието на медиите, тъй като се извършва в едни големи помещения.
По време на дискусията имаше опасения от политически сили, че може би могат да бъдат задигнати кутиите и може да има рискове при пренасяне на урните. Показано беше по време на публичните дискусии, че има достатъчно механизми за обезопасяване на кутиите за гласуване. Освен това, ако органите на реда и администрацията, и застъпници, и представители на партиите са си на места, всички тези рискове отпадат. Тоест, необходима е политическа воля. Това са основните предложения, които ние правим. 
Освен това в проекта за закон ние предлагаме пропорционална система без праг. Смятаме, че слагането на праг прави нещо, което е недопустимо в изборния процес, а именно различна тежест на гласовете на гласоподавателя. Ако имаме – и трябва да имаме – правилото един глас да тежи еднакво, то тогава преференцията трябва да бъде така направена, че само този, който е получил 50 плюс 1 преференции да може да измества другите. Това ще доведе до равенство при гласуването. Именно затова ние предлагаме тази система за гласуване. Виждам и от представянето на законопроектите на други колеги, че подобни предложения съществуват. Надявам се това да бъде прието. Ще подкрепим и другите законопроекти, които са в тази посока.
И още нещо, което искам да отбележа накрая, което го има в нашия законопроект и което предложение се среща и в други законопроекти и за нас от ДСБ е изключително важно – ние предлагаме да има така наречената активна регистрация на гласоподавателите. Това нещо, за радост, виждам, че намира място в много от законопроектите и на други колеги. И много се надявам, че поне това ще бъде нещо, което ще бъде прието в закона, защото за него все още има време, може да бъде направено. Не е сложно технически да бъде реализирано. Това е, както казаха и други колеги преди мен, записване на имената без личните данни, а при явяването на гласоподавателя да се нанасят и по този начин да бъдат изчистени списъците и от така наречените мъртви души.
Благодаря ви много. Това бяха основните неща, които съдържа нашият законопроект и върху които аз се спрях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следващият законопроект е с вносител Мая Манолова и група народни представители.
Има думата госпожа Манолова да представи законопроекта.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ):  Уважаеми колеги, едва ли има човек в тази зала, който да не си дава сметка, че с днешното обсъждане ние сме поставени пред избор дали да си дадем сметка за това, че политическата система и нейното функциониране страдат от изключително сериозни проблеми, които се изразяват в страшно ниския рейтинг на институциите, липсата на интерес към политиката и към политическия процес, ниската избирателна активност или да си затваряме очите и да не извършим никакви съществени промени в изборното законодателство.
Безспорно е, че причините за кризата във функционирането на политическата система са различни, но също така е безспорно, че една от причините, една от стъпките, които могат да бъдат предприети, е промяна в избирателната система. Промяна, която в крайна сметка да преследва и да доведе до реализирането на две цели. От една страна – повишаване на интереса на хората към  политиката, респективно по-висока избирателна активност. От друга страна – укрепване доверието в партиите като основни субекти в политическия процес. Няма как да си затворим очите и пред крайно негативните явления, на които сме свидетели през последните няколко години по време на провеждането на различни избори и най-вече по време на местните избори, изразяващи се в нагло купувания на гласове, в продажба на партийни регистрации, които придобиват все по-рафинирани форми.
Целите, които си поставяме, могат да бъдат постигнати чрез промени в две посоки: от една страна, ясни мерки срещу купуването на гласове, от друга страна, въвеждане на ясен мажоритарен елемент, който да повиши интереса на хората към изборите, да ги накара в изборния ден да отидат в изборните секции и да упражнят правото си на глас. 
По отношение на мерките срещу купуването на гласове. Искам да подчертая, че няма как да се справим с това порочно явление единствено и само с промени в изборното законодателство. Поради това промените, които са инициирани от Коалиция за България, са в няколко различни законопроекта, като започнахме от Закона за политическите партии, който регламентира финансирането на политическите партии. Посоката е една – повече яснота в източниците на финансиране на партиите, повече прозрачност, повече информация за произхода на средствата, които спонсорите даряват на предпочитаните политически субекти. Със законопроекта ние предлагаме тези правила за яснота в партийното финансиране да се спазват и по време на предизборните кампании. Допълнително предлагаме създаването на публичен регистър, в който да се отразят дарителите на партиите и произходът на дарените от тях средства. 
Важна стъпка за преодоляване на купуването на гласове безспорно е изчистването на избирателните списъци. За всички, които се занимават с произвеждане на избори на терен, е ясно, че една от най-често срещаните негативни практики е купуването на цели избирателни комисии, които отразяват вота на граждани, които изобщо не са се явили в изборния ден в избирателните секции. Затова изчистването на избирателните списъци и правенето невъзможно на отразяването на вота на гражданите, които не са упражнили правото си на глас, е едно от сериозните средства срещу купуването на гласове. 
В тази посока ние предлагаме повишаване на санкциите срещу нарушителите по отношение на купуването на гласове. Може би тук е мястото да кажем, че тези наши идеи, които ще бъдат така или иначе претворени в законодателни решения, не са достатъчни. Факт, че не са достатъчни, са и последните примери за купуване на гласове, които показват, че всяко законодателно решение очевидно може да бъде заобиколено. Това е и въпрос на политическа воля, която трябва да тръгне от пленарната зала и да се прояви в предстоящите избори. 
Всички сме свидетели на това как купуването на гласове стигна своя парадокс по време на изборите в Брест, по време на които хората бяха купени с техните собствени пари. За купуване на гласове се използваше възнаграждението, неплатено в продължение на месеци на избиратели, които следваше да упражнят правото си на глас. 
Използвам случая да кажа, че е въпрос на морал дали всеки един от седящите в тази зала, освен активен участник в предстоящия дебат, освен народен представител, който ще подкрепи тези промени, в крайна сметка ще ги реализира в бъдещата си работа по време на провеждането на предстоящите евроизбори и избори за български народни представители. 
Вторият кръг от проблеми е свързан с въвеждането на мажоритарен елемент. Ние от Коалиция за България предлагаме въвеждането на смесена избирателна система, при която 58 от народните представители да бъдат избрани мажоритарно. Ние считаме, че това е промяната, която се очаква от хората. Основание за това, ако щете, са и последните социологически проучвания, които показват, че 86% от българските граждани искат въвеждането на мажоритарен избор на народни представители. Разбира се, ние можем да не се съобразим с това очакване на хората. Можем да се направим, че не сме го чули. Можем да го квалифицираме като недостатъчно зряло, но в крайна сметка седящите тук би следвало да сме наясно, че това е промяната, която наистина може да укрепи доверието между хората и политиците, която може да повиши интереса към изборите  и която в крайна сметка да е преломната за промяна изобщо в отношението към институциите. 
Ние считаме, че въвеждането на преференциално гласуване е мярка, предвид и проведените евроизбори, която не се възприема от хората като промяна и която няма да предизвика Бог знае какъв интерес на хората към участие в изборите, доколкото все пак предложенията на партийните централи, които обикновено се правят, не могат да стимулират интерес у хората да участват в преподреждането на тези предложения. В крайна сметка избирателите ще се превърнат в арбитри на вътрешнопартийни спорове и в арбитри на вътрешнопартийни боричкания, което допълнително ще отблъсне, вместо да мотивира хората за участие в изборния процес. 
Въвеждането на смесена система и мажоритарният избор на народни представители е шанс за партиите, шанс те наистина да осъзнаят своя ангажимент по време на избори да правят предложения, които да бъдат конкурентоспособни. Тоест да извадят напред хора, които могат да печелят мажоритарен вот. Това е средството, което ще дисциплинира партиите и ще ги накара да представят от свое име най-доброто, с което разполагат – личности, които да могат да изведат една битка с представителите на други партии. Това ще бъде състезание на идеи, състезание на политики, представено от най-добрите лица на политическите партии. По този начин наистина ще се получи сблъсък, който да предизвика интерес у хората и да ги мотивира да участват в изборния процес. 
По-нататък в дебата ще стане ясно защо ние не възприемаме предложенията за задължителна преференция и за нисък праг на преференциите. Тук ще си позволя да кажа, че, ако обвържем мажоритарния елемент със задължение на българските граждани, това, до което ще се стигне, е неучастие в изборния процес, допълнителна доза отвращение. Вместо да стимулираме вот „за” на хората, ще стимулираме отново вот „против”, което не е добре за развитието на демократичния процес в България.
Сред другите предложения, които правим, са такива, които продължават добрите практики, въведени в другите избирателни закони, касаещи провеждането на медийната кампания, правомощията на избирателните комисии, обжалването на изборите, съкратените съдебни процедури, наказанията за нарушителите в изборния процес. Мисля, че е важно да споменем и въвеждането на подвижни избирателни кутии, защото това, освен че е социална мярка, е мярка, която ще даде възможност на повече български граждани да упражнят правото си на глас и в крайна сметка да стимулира по-висока активност.
Ние сме скептични и се отнасяме с резерви към редицата екстравагантни предложения за промяна в технологията на изборния процес, които по-скоро си противоречат едно с друго, отколкото да представят нова визия за начина, по който ще се произвеждат изборите в България. Визирам противоречивите предложения за въвеждане на видеокамери, за премахване на тъмните стаички, за регионални преброителни центрове, а в този ред на мисли и за начина, по който се предлага въвеждането на електронното гласуване. 
Ние сме за това предложенията, които ще бъдат обсъждани и които ще бъдат възприети, да бъдат в контекста на целите, които си поставяме. Мисля, че те са общи за всички парламентарни групи, а именно: мерки срещу купуването на гласове и повишаване на интереса на хората към изборния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следващият законопроект е с вносители Антонела Понева и Нено Димов.
Господин Димов, имате думата да представите законопроекта.
НЕНО ДИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, заедно с колежката Понева ние предлагаме една кардинална промяна – част от мотивите, между другото, ги спомена госпожа Манолова преди малко, защото избирателната система е предпоставка за това въобще как ще бъдем управлявани. Дотук се показа, че през годините ние сме все по-зле и по-зле управлявани. Всъщност изборите и смяната на управлението, редуването на това да бъдеш в опозиция и в управление, е много здравословно за една демократична държава.
Първоначално при изборите възниква мажоритарният избор. Това е основата на изборите въобще. Чак някъде в началото на ХХ век се появява пропорционалната система. Тя е с благородната идея да премахне недостатъците на мажоритарните избори, но всъщност тя се родее с настъпването на социализма, а именно идеята, че елитът, ръководството на партия или самият лидер знаят по-добре от самите избиратели кои личности трябва да бъдат избрани. Изборът се прави от този, който подрежда листите на практика, а гласоподавателите имат правото да избират дали да утвърдят неговия избор или да не се съгласят с него, тоест да не гласуват. Тяхната алтернатива е да отидат да гласуват за противника, което обикновено не се случва.
От тази гледна точка се получава едно много сериозно изкривяване и в края на краищата - функция на парламентарната група от лидера на партията, защото избраните депутати са негови депутати, той ги е направил такива, а не гласоподавателите. Това превръща и политическата система в купчина от партии от лидерски тип. На практика, ако погледнете, всички партии в България са точно такива. Изключение правят две, все още. И те ще станат такива, ако не бъде променена системата. Основният недостатък обаче на тази система е изолацията на партиите от гражданите, защото именно отговорността е обърната – не към гражданите, а към партийното ръководство (лидер). 
Мажоритарната система, която ние предлагаме обръща в обратната посока тази отговорност. На практика там се разчита на качествата на кандидата. Всеки знае дори името на този, за който гласува. Това е нещо, което не се случва при пропорционалната листа. Тук обаче ролята на партията никак не е малка и не е за подценяване. Не трябва да считаме, че партиите по този начин отмират, защото много е трудно да се спечели мажоритарен избор, ако нямаш партийна подкрепа, от една страна. От друга страна, обаче няма как лош кандидат да спечели избори, колкото и да е голяма партийната подкрепа за него.
Ключовото тук е обръщане на посоката на доверието и на практика лоялността – ако при пропорционалната система лоялността е към партийният лидер, то при мажоритарната система лоялността от една страна е към избирателя, а от друга страна – към партията, защото ако го няма избирателят и ако я няма местната партийна организация ти не можеш да спечелиш изборите. Разбира се, добрият кандидат е също до голяма степен гаранция, че партията може да спечели, защото никой няма да гласува за лош кандидат.
Една широко разпространена илюзия е, че мажоритарните избори ще мутризират политиката. Това отново вкарва този социалистически елемент на мислене, а именно претенцията, че ние знаем по-добре от гражданите, които избират, кое е добро да бъде представено, кой е добър представител за тях. 
Тезата няма икономическа логика, защото е много по-евтино да се купи избираемо място в партийна листа. Нещо повече, дори да допуснем, че една мутра успее с пари или заплахи да си купи и да спечели едно място, нека да не е една, нека да са няколко, то тяхната тежест в Народното събрание ще е нищожна, имайки предвид, че имаме 240 народни представители, и няма да си струва инвестицията. Всъщност, отивайки към мажоритарни избори ние няма защо да се борим с феномена „купуване на гласове”. Той е безсмислен при този тип избори.
С настоящия законопроект всъщност ние предлагаме на Народното събрание да приеме всичките си народни представители мажоритарно. Разбира се, даваме си сметка, че Конституцията ни налага едно ограничение, защото ако някой народен представител бъде избран за министър, то трябва да се проведе частичен мажоритарен избор и от тази гледна точка може да се стигне до перманентна криза – този избор се печели от опозицията, тя  става с мнозинство и т.н.
Затова решението, което предлагаме е да има 239 мажоритарни района и един национален, пропорционален район. Листата в този пропорционален район ще вкара един народен представител, 240-ия народен представител от партията, която спечели най-много гласове. Всички мажоритарно избрани министри, независимо от коя партия са, излизайки от Народното събрание, техните места ще бъдат попълнени от съответната пропорционална национална листа на партията, от която той е бил мажоритарно избран кандидат.
Мажоритарният избор премахва и още един проблем, който съществува в момента, а именно правото за всеобщо и равно избирателно право. Към днешния момент пропорционалната система поставя в неравностойно положение партийните и непартийните, независимите кандидати.
Давам си сметка, че партийният елит като цяло няма да подкрепи този законопроект и мажоритарните избори, защото това отнема много голяма власт от него, но вярвам, че такъв дебат е необходим и, че, рано или късно, ако искаме да излекуваме политическата система, ще трябва да минем към много по-сериозна отговорност към избирателите, а не към партийните ръководства. И въпреки, че комисията е отхвърлила нашия законопроект, аз бих се обърнал към всеки народен представител, който счита, че има качества да бъде такъв, да го подкрепи и след това да го докаже на избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Следващият законопроект е с вносител народния представител Светослав Спасов.
Заповядайте, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложенията, които направих за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители накратко са следните.
Първо, предлагам преференциално гласуване от 5% като смятам, че именно по този начин бихме могли да избираме личности, а не хора без лица, каквито за съжаление в последните 20 години българските граждани избират в партийните листи. Смятам, че мажоритарният вот, примерно, както се предлага от страна на БСП – от 58 мажоритарно избрани депутати, създава една доста особена ситуация, където бихме могли да говорим вече за съществуването на втора камара в българския парламент, тоест един депутат да тежи много повече от останалите като гласове. 
Смятам, че 5-те процента е наистина един нормален праг за българската реалност, защото знаем, че през 2007 г. при избори за Европейския парламент 15-те процента се бяха абсолютно обезсмислили. Смятам, че преференциалното гласуване не само създава силен мажоритарен елемент в изборите и по-голяма свобода при избора на гражданите, но и насърчава политическите партии да извършват по-прецизен подбор на личностите, които издигат в своите листи. Пак казвам, избираме най-вече хора без лица, а не личности.
Второто предложение, което направих, е във връзка с електронното гласуване. Тук искам да уточня каква е разликата между моето предложение и това на СДС, а именно, че в моето предложение аз предлагам да бъде създадена специална Интернет-страница на сайта на Централната избирателна комисия и давам възможност да се гласува в изборния ден чрез електронен подпис. Предложението на СДС е свързано с това, че има предварителна регистрация, която се осъществява един месец преди изборите. 
Според мен предложението е абсолютно актуално, имайки предвид, че управляващата коалиция от БСП, НДСВ и ДПС има желание да проведе тези избори в средата на м. юли т.г., когато е активен почивен сезон и голяма част от активното население ще бъде на почивка или на други, различни места. Чрез това гласуване по електронен път, чрез електронен подпис, ще се даде възможност на всеки един български гражданин – било то в България или в чужбина, да упражни правото си на глас. Смятам, че в последните няколко години практиката да се използва електронния подпис я има. Десетки хиляди български граждани използват своя електронен подпис при банкирането. Щом като гласуват доверие на банките да управляват своите средства чрез електронен подпис смятам, че електронния подпис би могъл да гарантира както тайната на вота, така и това, че изборите няма да бъдат опорочени чрез измами по електронен път, тоест работа на Централната избирателна комисия е чрез конкурс да определи фирма, която да изготви и създаде съответния софтуер за гарантиране тайната на вота.
Смятам, че по този начин много млади хора, които принципно са демотивирани за участие в политиката, биха могли да упражнят своето право на глас и да дадем възможност на милиони български граждани, които са в чужбина, да упражнят правото си на глас. Примерно, до този момент практиката е секционни избирателни комисии да бъдат създавани в посолствата или консулствата. Това демотивира много хора да пътуват стотици хиляди километри, за да гласуват в изборния ден. 
Третото мое предложение е свързано с това България да бъде разделена на 6 многомандатни избирателни района. Знаем успеха на това, че през 2007 г. за европейски избори България беше определена като един многомандатен избирателен район. По този начин не се даде възможност на местните феодали активно да се намесят в изборния процес.
Защо на шест многомандатни избирателни района? Защото Европа почива на два принципа: Европа на регионите и Европа на гражданите, и целта на регионите е да бъдат конкурентни в рамките на Европейския съюз. По този начин смятам, че когато едни народни представители бъдат излъчени от своите региони, ще защитават в много по-голяма степен интересите на своите региони в Народното събрание. Една Италия например дава възможност на своите региони да имат законодателна инициатива, наравно с народните представители и с Министерския съвет. 
Не знам защо до този момент в България не се говори за българските региони, те са някак си безименни. За един гражданин примерно на Франция Североизточният район на България би му говорил по-скоро за Литва, Латвия, Естония, отколкото за Варна, Добрич и Шумен. В този смисъл смятам, че, първо, ще защитават интересите на съответните региони, ще се даде възможност за тяхното икономическо развитие, ще се даде възможност също, когато има европейски програми и проекти, съответните народни представители да отстояват интересите на своя регион, имайки предвид, че в много европейски държави европейските програми и проекти са делегирани на регионите. Тоест разпределението на средства не става в два кабинета в едно министерство, а става въз основа на експертни позиции в рамките на администрацията на съответния регион.
Следващото ми предложение е свързано с купуването и продаването на гласовете. За съжаление това, което видях от всички политически сили, представени в парламента, е, че нито една от тези политически сили не е разписала в своите предложения за изменение на Закона за избор на народни представители текстове от обществения договор, който те подписаха с гражданските организации, а именно, че се задължават да разпишат в закона текста: „купуването и продаването на гласове е престъпление”, във всички рекламни и предизборни материали, било то печатни, радиоклипове, телевизионни клипове и т.н. За да отсрамя парламента, аз предложих в моя законопроект именно този текст, който фигурира в обществения договор между партиите и гражданските организации, да бъде разписан в закона.
Петото ми предложение е свързано със следното. За да се преодолеят фалшификациите при броенето на гласовете в секционните избирателни комисии, това да става под наблюдението на видеозаписващо устройство, тоест видеокамери да наблюдават членовете на секционната избирателна комисия. Както госпожа Манолова каза отговорно от трибуната, за съжаление на много места в България вместо да се дават по 50 лв. на глас в една секция примерно, където има 1000 души избиратели, много по-евтино ти излиза – ако го сметнем чисто математически, това са 50 хил. лв. на избирателна секция. Ако купиш седем души членове на избирателна комисия по 500 лв., целият масраф ти излиза 3500 лв. и е естествено да нагласиш резултата – от 300 гласували, че са гласували 1000 души за една партия. Така че записването чрез видеокамера според мен гарантира, че няма да има фалшификация на изборите.
Последното нещо, което предлагам, е във връзка с електронното гласуване – да се въведе експериментално гласуване по електронен път с автоматизирани системи. Такива гласувания има в много европейски страни и в Съединените американски щати. Надявам се в ХХІ в. България да въведе този тип гласуване с магнитна карта, която се предоставя от членовете на секционната избирателна комисия, избирателят влиза в стаичката, използва автоматизираната система – гласува чрез магнитната карта. Тя ще бъде оборудвана с визуализиращ екран, четящо устройство за магнитните карти и оптичен показалец за гласуване при спазване на принципа за тайната на вота и смятам, че по този начин също ще се преодолее купуването и продажбата на гласове. 
Затова предлагам, понеже наистина времето до изборите е изключително кратко, да се въведе експериментално гласуването чрез тази специализирана автоматизирана система в някои от регионите. По този начин са действали в началото примерно една държава като Италия, и смятам, че експерименталното гласуване в България също е важно, за да покаже смисъла му. 
Благодаря на господин Лютви Местан, който защити това гласуване, този тип експеримент. За съжаление накрая всички от управляващото мнозинство гласуваха срещу моите предложения, но аз ще обоснова вече в изказванията законопроекта си.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, до 16,00 ч. има още пет минути. Предлагам да чуем и мотивите на господин Бисеров като вносител на законопроект. Ако с няколко минути надхвърли 16,00 ч., вярвам, че ще проявите разбиране.
Заповядайте, господин Бисеров. Имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа, колеги! Моят законопроект е аналогичен на този, който ви представих при първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за избиране на български представители в Европейския парламент. Тук отново предлагам едно основно нововъведение, а това е да намалим срока на предизборната кампания от 30 дни на 21 дни – на три седмици. Основният ми аргумент е да намерим формула, по която да проведем двата избора преди летните ваканции. Както казах миналия път, ако приемем, че е нормално летните ваканции да започват от около средата на м. юли, такава една промяна ще ни даде възможност да проведем вторите избори, да кажем, на 12 юли или на 5 юли. При това ще има възможност между двете кампании да има пауза от една или две седмици, което ще позволи на избирателите да направят разликата между двете кампании, на кандидатите на политическите партии да пренастроят своите кампании и в същото време да се запази добрият тонус, който вероятно би могъл да бъде пренесен от едната кампания в другата. Считам, че предложението ми е рационално и практично. Вероятно има и аргументи против, но в крайна сметка резултатът, който ще постигнем, ще бъде положителен. Мисля, че това ще се отрази благоприятно на активността, защото дългите кампании, ако са две една след друга, изморяват гражданите, не само партиите.
Освен това смятам, че намаляването на срока ще облекчи кампаниите от гледна точка на финансовите разходи, които се извършват, от гледна точка на усилията, които държавните органи и общинските власти полагат по време на този период, така че в крайна сметка ще имаме и един такъв ефект, който при всички случаи ще бъде полезен. 
В унисон с намаляването на сроковете предлагам и отпадане на деня за размисъл, който по мое убеждение не изиграва ролята, която законът му предопределя – да е ден, в който избирателят да преосмисли това, което е чул, видял по време на изборната кампания, и да реши какво поведение да има в изборния ден – дали изобщо да гласува, и ако гласува, за кого. По-скоро сме свидетели на нарушения на изборните ограничения, които съществуват в този ден, и мисля, че това също е едно практично предложение.
На заседание на комисията, когато обсъждахме този законопроект, аз заявих, че оттеглям онези текстове, които засягат сроковете отпреди изборната кампания. Уважавам възраженията на представителите на ЦИК и на държавните институции и не бих искал това да затрудни тяхната работа. От тази гледна точка смятам, че така формулирано този законопроект би бил полезен за провеждането на изборите през 2009 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Бисеров, и за това, че се вместихте във времето до 16,00 ч.
Уважаеми колеги, след почивката ще бъдат представени законопроектът с вносител господин Каракачанов и двата законопроекта за електронно гласуване, внесени от Иван Костов и Асен Агов и от колегите от ОДС.
Обявявам тридесет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, № 945-01-65, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Господин Кънчев, заповядайте да представите законопроекта.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предложените промени за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, който ние предлагаме, са да се постигне по-голяма ефективност и прозрачност на изборния процес и уеднаквяване на условията за кандидати и избиратели. 
Основен момент в предлагания от нас законопроект е въвеждането на принципа на задължителното гласуване, което е продиктувано от наличието на две отрицателни явления в българското общество: първо, ниската избирателна активност; и второ – порочната практика на тъй нареченото купуване на гласове. 
Ниската избирателна активност е плод на обективна политическа действителност и оставя голяма част от населението на практика без политическо представителство. По този начин избирателният процес и резултатите от него се опорочават, което поставя под въпрос легитимността на изборния процес и огромно мнозинство от българските граждани без представителство в парламента. 
Ниската избирателна активност косвено поражда и друго отрицателно явление – споменатото купуване на гласове. Тази порочна практика, породена от липсата на образование, нисък социален статус или разочарование от политическото представителство на голяма част от българското общество, не може да бъде прекратена според нас само с криминализирането й. Въвеждането на принципа на задължително гласуване ще направи купуването на гласове безпредметно и излишно и ще даде по-ясна и представителна картина на политическите настроения в българското общество, както и необходимата легитимност на избраните органи за държавно и местно самоуправление. 
Тъй нареченият ден за размисъл, който също предлагаме да бъде пренорматиран с предлагания от нас законопроект, според нас е загубил своето значение, тъй като българското общество достигна необходимото ниво на политическа култура и усвоени демократични практики. Подобен ден имаше смисъл в началото на прехода, когато политическият избор беше силно емоционален и в българското общество битуваха крайни и полярни настроения и оценки за политическата действителност, личности и събития. Понастоящем свободният избор не се влияе в такава степен от агитация и внушение, което прави денят за размисъл излишен, остатък от началото на прехода. 
Същият аргумент важи и за предложението за отпадане на забраната за публикуване на социологическите изследвания в деня на изборите. Българското общество е достатъчно политически зряло, за да се влияе от прогнозни резултати, които да мотивират или демотивират гражданите да гласуват за дадена политическа партия. Впрочем тази забрана понастоящем се заобикаля многократно и разнообразно от редица електронни средства за масово осведомяване.
Освен това предлагаме във въпросния законопроект и монтирането на видеонаблюдение в изборните секции, което да се наблюдава изборният процес и броенето на гласовете. По предложения от нас законопроект те трябва да бъдат излъчвани директно през Интернет, което безспорно ще повиши прозрачността в избирателния ден и ще отпаднат абсолютно всякакъв възможности за спекулации, каквито битуват сред всяка от политическите формации в определен цикъл от даден политически момент – било местни, парламентарни или президентски избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кънчев.
Както каза председателят при откриването, а и чрез гласуване приехме да разгледаме и два законопроекта за електронното гласуване, тъй като те са свързани с изборния процес. Макар и като отделни точки, да представим и тези два законопроекта, като дискусията стане по всички законопроекти – общо 14 на брой.
Виждам съгласие, а то се изрази и с гласуването.

Преминаваме към
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННО ГЛАСУВАНЕ,     № 554-01-87.
Вносители – Иван Костов и Асен Агов.
Господин Костов, заповядайте да представите внесения от Вас и господин Агов законопроект.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Преди три години и половина с моя колега Асен Агов внесохме Законопроект за електронното гласуване, който още тогава виждахме като възможност да се привлекат в изборния процес избиратели, които не могат да отидат да гласуват – поради физически увреждания, заболявания, възрастни хора, за които отиването до избирателните секции представлява проблем. Освен това електронното гласуване е голяма възможност за живеещите в чужбина избиратели, както и за избирателите у нас, които в изборния ден се намират извън населеното място по местоживеене, както ще се случи през това лято. Това е силен аргумент.
След това в изборите ще бъдат привлечени млади избиратели, за които електронната среда е естествена и които често не гласуват по традиционния начин – с хартиени бюлетини, както и всички други избиратели, използващи съвременни комуникационни и информационни технологии в своя бит и работа. Избирателната активност чрез електронното гласуване ще бъде повишена. От важно значение е привличането и приобщаването на гражданското общество в управлението за повишаване на доверието към избраните органи и взетите на референдуми решения. Ние считаме, че електронното гласуване е изключително подходящ начин за провеждане на референдуми и вече се прилага широко на много места в Европа. 
За България привлечените по този начин чрез електронно гласуване лица по наши оценки са около половин милион души. Електронното гласуване е поне толкова сигурно и надеждно, колкото е гласуването с хартиени бюлетини по отношение на процедурите на гласуването. Дистанционното електронно гласуване е не по-малко надеждно от широко прилаганото по света дистанционно гласуване по пощата. За тези три години и половина самите системи за защита на електронни операции, например при извършването на банкови преводи и по Интернет, станаха много добре защитени. Тези системи могат да бъдат използвани от Централната избирателна комисия при контрола върху подаването на гласовете.
Другият мотив, който изтъквам, е преброяването на гласовете. То, както и сумирането на данните от електронното гласуване, са значително по-надеждни в сравнение с аналогичните операции при гласуването с хартиени бюлетини. Не е възможно да се поставят никакви знаци, да се удостоверява гласуването като изпълнено задължение срещу получени пари. В този смисъл електронното гласуване е начин за борба срещу купуването на гласове. Електронното гласуване отговаря на нуждите и изискванията на съвременното информационно и комуникационно общество. Неговото внедряване и използване представлява обективна необходимост в началото на ХХІ век в нашата страна.
Следващият ни аргумент е, че разходите за подаване и обработка на един глас при електронното гласуване в момента са съизмерими с тези при гласуването с хартиени бюлетини. Това е потвърдено от реализацията на електронното гласуване в Ирландия, Англия и Швейцария. В перспектива с разширяване обхвата на електронното гласуване, относителните разходи за него ще паднат значително под тези, свързани с гласуването с хартиени бюлетини. 
Електронното гласуване все повече се прилага в Европа и по света и скоро ще преобладава над гласуването с хартиени бюлетини. В Холандия още преди три години и половина 95% от избирателите гласуват електронно. Сега електронно се гласува на много места в Европа. Ще посоча: Швейцария, Англия, Ирландия, Франция, Швеция, Германия, Испания, дори Мексико, Бразилия и Индия.
Последният аргумент е, че на срещата на Комитета на министрите на външните работи на страните – членки на Съвета на Европа, още през 2003 г. е приет документ, установяващ стандарти и препоръки за електронно гласуване, и в тази връзка съвсем очевидно е, че това гласуване ще стане неотменна и важна част от европейската изборна практика. Ние считаме в тази връзка, че то е изключително подходящо за гласуването за парламент, за президент, както и за Европейски парламент.
Накрая искам да предложа, господин председател, тъй като има възражения, които са основателни за това, че не може да се въведе толкова бързо в оставащите кратки срокове до изборите, този закон да бъде приет на първо четене, да се обработи и приеме на второ и да влезе в действие от 1 януари следващата година. По този начин считам, че ще има и много по-голяма аргументация сред останалите парламентарни групи да го подкрепят, за да направим тази решителна крачка напред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Последният  Законопроект за електронно гласуване под № 954-01-49, внесен от народните представители Мартин Димитров, Йордан Бакалов и Ваньо Шарков.
Господин Димитров, заповядайте да представите внесения от Вас законопроект.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На сайта на СДС дадохме възможност на хората да гласуват за електронно гласуване  и  само  за  два  дни  получихме  218  гласа  „за”  и само 7 – „против” и „въздържали се”, което означава и което измерва голямата полезност от приемането на електронно гласуване.
Нека да обясним и технологията на процеса, тъй като тя остава неясна. Избирателите имат право да гласуват електронно само за избори на народни представители в обикновено или Велико Народно събрание, членове на Европейския парламент от Република България, президент и вицепрезидент на Републиката. Може да се използва също така за провеждането на референдуми.
Знам, че за много от вас електронното гласуване звучи като нещо, което е хубаво, но трудно може да се случи. Затова искам да ви обърна внимание по отношение на технологията. Не по-късно от 7 дни след насрочване на датата на изборите изборната администрация открива електронен интерактивен сайт за регистрация на избирателите, желаещи да  гласуват електронно, както и за предоставяне на информация във връзка с изборите. Сайтът по ал. 1 се поддържа не по-малко от един месец след официалното обявяване на изборните резултати. Избирателите, желаещи да гласуват дистанционно, заявяват това в сайта по ал. 1 не по-късно от 30 дни преди датата на изборите като посочват пълно име, единен граждански номер, пощенски адрес за кореспонденция, електронен адрес и телефонен номер. Забележете, избирателите декларират, че ще гласуват само дистанционно и са известени, че няма да могат да гласуват в избирателни секции. Тоест този, който е избрал да гласува дистанционно, не може да гласува по друг начин. 
Информацията и всички лични данни се съхраняват съгласно Закона за личните данни. 
В избирателните списъци в полето за подпис на избирателите по ал. 3 служебно се отпечатва текстът: „заявено дистанционно гласуване”.
След получаване на заявка по чл. 15, който ви беше прочетен, ал. 3, изборната администрация проверява дали заявителят притежава активно избирателно право съгласно информацията в масивите на базата данни на Главна дирекция „ГРАО” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Когато се установи, че заявителят притежава активно избирателно право, изборната администрация му издава пароли за дистанционно гласуване. Паролите се изпращат с препоръчано писмо на пощенския адрес, посочен от заявителя, не по-късно от 20 дни преди изборния ден. Незабавно след изпращане на паролите по ал. 3 изборната администрация уведомява за това заявителят чрез електронния му адрес, по телефон, по факс или по друг, посочен от него начин.
Уважаеми колеги, българите в чужбина са над 1 милион. Има над 1 милион души наши сънародници в чужбина. Моментът, в който се приеме един Закон за електронно гласуване те няма да има нужда да изминават хиляди километри, а ще могат да участват в изборния процес. Ще им дадем право да избират как да участват. Те ще се чувстват пълноценни български граждани. В момента много малка част от нашите сънародници в чужбина реално участват в изборния процес. Огромното мнозинство – над 80%, не участва. Даже 80% е консервативна оценка.
Групата на ОДС и СДС разбираме притесненията на Народното събрание, че за тези избори ще бъде трудно да бъде въведено електронно гласуване. Обаче, колеги, годините си минават, тези закони прашасват. Видяхте законопроекта, внесен от нашите колеги от ДСБ, е прашасал от три години и половина и за това време е събрал много прах, но нищо не се е случило.
Давам ви прагматичното предложение: нека законопроектът да бъде приет на първо четене. След това има възможност да бъде подобряван от следващия парламент и реално да влезе в действие даже от 2011 г. Но нека да направим тази  крачка и нека 40-то Народно събрание да остане в историята на България като събранието, което е имало  куража да въведе първите принципи и да приеме първият Законопроект за електронно гласуване. Това ще бъде една достойна постъпка, която ще бъде запомнена в България.
Колеги, призовавам ви да подкрепите този законопроект с ясното съзнание, че ще бъде доработван, че върху него ще работи и следващото Народно събрание и, дай Боже, ще бъде въведен в действие след година и половина. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, интересно предложение от конституционна гледна точка – нашето Народно събрание да го приеме на първо четене, а на второ четене да го приеме следващият парламент. 
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, напротив. Приема се на две четения, но да влезе в сила с отлагателна клауза за две години. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото Вие казахте да се доработва и т.н.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да се доработва, разбира се, ако иска, ще го изменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрах становището.
Уважаеми народни представители, чухте доклада на Временната специализирана комисия. Чухте и вносителите на тези 14 законопроекта.
Откривам дискусията по законопроектите.
Засега единствено господин Камов е изявил желание да вземе думата. След това – господин Местан и госпожа Дикова.
Моля парламентарните групи, ако желаят да представят кои ще бъдат техните оратори.
Заповядайте, господин Камов. Известно Ви е, че като независим народен представител разполагате с 5 минути.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, темата, която обсъждаме днес, мисля, че може да бъде определена като един безпогрешен детектор на политическата лъжа. Имам предвид, че след броени дни натискането на копчетата за гласуване ще представи в действителна светлина намеренията на тези, които имат мнозинството в този парламент и ще остави в безмислието на излишното говорене всичко, казано до момента, с добрите намерения изборният процес да се доближи до хората, да се прекрати грозната практика на купуването на гласове и т.н., и т.н., и т.н.
Още в началото на миналата година не ние политиците, а политическите наблюдатели, гражданското общество съвсем уместно постави темата на дневен ред. Тогава беше време и да се дискутира, и да се внесе необходимата промяна в изборното законодателство. Още тогава стана ясно, че генералната, общата преценка за това какво трябва да се направи, е коренно различна, смея да твърдя – в много широки кръгове на обществото, в опозицията в парламента и в управляващото мнозинство.
Политическо движение „Социалдемократи” е от тези, които считат, че избирателната и партийната система на прехода са изчерпани и че е необходима радикална промяна, за да се постигне ново европейско качество на всичко това. Беше ясно, че няма такива намерения за промяна в законодателството. Даже и днес вижте какво става – чухме прекрасни идеи, много добре аргументирани, но реалностите са следните – отворете становището и ще прочетете – да не се приеме, да не се приеме, да не се приеме, с изключение на трите законопроекта от трите управляващи партии. Беше ясно, че това ще се случи. 
Аз поставям другия въпрос: какво беше възможно да се промени по волята на самите управляващи? И тук е заровена лъжата, защото през лятото на миналата година, много добре си спомням, на организираната от президента кръгла маса по същите тези въпроси чухме клетви – виждам господин Местан на първия ред, той беше един от тези, които заявиха категорично, че до Коледа изборното законодателство ще бъде прието. Това каза лично и господин Станишев, мисля, че господин Лилчев беше от НДСВ. Ние сме Великден – и до Великден няма да бъде прието.
В съседна Сърбия, която имаме за много по-назад от нас в демократичния процес, да не говоря за интеграцията, има правило, че в година на избори не се сменя изборното законодателство. Тук вече колеги казаха, че практически се намираме в кампания, но още не знаем правилата. Нима това е случайно? Боже мой! Това е умишлено!
Поради ограниченото време ще кажа само, че аз ще гласувам в подкрепа на всички законопроекти, които предлагат в по-голяма или в по-малка степен германската избирателна система. Много може да се говори, но тук е ясно за какво става дума – механизъм за изчистване на избирателните списъци, в това число активната регистрация, регионалните предизборни центрове, замяната на тъмната стаичка с изборни гишета, подвижни урни за хората с увреждания, електронно гласуване и преференции с нисък или с нулев праг. Колко от тези идеи ще се превърнат в закон? Подозирам – нито една от тях. Защо? Защото няма интерес. Интересът е ясен – неяснота до последния момент. Спомняте си колко безобразно процедирахме преди местните избори в последния момент приехме най-калпавия закон и това също беше казано.
Докога ще продължава това? Аз поисках отговор на този въпрос и помолих председателя на парламента за съдействие, преди повече от половин година, позовавайки се на същите уверения на кръглата маса. Докога ще продължава това безобразие? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) 
Да, моето време за изказване изтича, а времето на безобразията, надявам се, като политическа власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако всички сме съгласни, че е порочно избирателните закони да бъдат приети в последния момент, тук аз съм съгласен с казаното от госпожа Екатерина Михайлова и от господин Николай Камов.
Бих искал да задам въпроса: защо всички, бидейки съгласни, че приемането на избирателните закони в последния момент е порочно, повтаряме този порок? Защо вкупом ставаме порочни? Тъй като чух възгласи, точно натам ще се обърна. Аз не крия, че бях изкушен да направя реплика на госпожа Екатерина Михайлова още докато представяше законопроекта си, защото, бързам да кажа, че тя съвършено справедливо обвини днешната управляваща коалиция, че вкарва в дневния ред на Народното събрание законопроектите за промяна в Закона за избиране на народни представители, достатъчно късно. Да, това е абсолютно справедливо обвинение. Тя аргументира тази своя теза с необходимостта всички участници в изборния процес на бъдат поставени в равни условия и не просто партиите, а и тези, които ще упражнят своя глас.
Без да влагам нито ирония, нито излишна куртоазност в признанието си, ще кажа, че госпожа Екатерина Михайлова ме респектира с начина, по който аргументира своите тези, даже, когато не съм съгласен с тях. 
Аз съжалявам, че тя не е в пленарната зала, но бих искал да кажа, че щеше да звучи значително по-убедително, ако представяше алтернативната си теза не само като политическо говорене, но и като политическо поведение. Тя беше председател на парламентарна група, която представляваше мнозинството в Тридесет и осмото Народно събрание, това никак не е смешно, което прие промените в закона, с който проведохме изборите за Тридесет и девето Народно събрание. Искам да ви припомня точната дата, уважаеми колеги – на 9 април 2001 г. Знаете ли, кога се разпусна Тридесет и осмото Народно събрание? След десет дни – на 19 април. Десет дни преди разпускането на съответното Народно събрание. Разбира се, това не е дванадесет без пет, а десет дни преди последния ден от мандата на съответното Народно събрание.
Тук тази управляваща коалиция има амбицията да приключи този процес поне месец преди разпускането. Това е абсолютно незадоволително. Далеч от категоричната позиция на Движението за права и свободи, този процес да завърши до края на м. октомври, най-късно до края на 2008 г. Не се случи, поради една много важна причина, ние сме склонни да я приемем и за обективна. Колегите от Националното движение Симеон Втори поставиха въпроса за провеждането на избори две в едно и получиха подкрепата на дясната опозиция за тази своя теза. Този проблем се оказа от конституционно естество. Предполагам, че всички сме съгласни, че докато не бе даден отговор на въпроса дали ще има избори две в едно, не беше възможно пристъпването към разглеждането на отделните закони за провеждане на избори за български представители в Европейския парламент и за избиране на национално Народно събрание.
Съжалявам, но това наистина е обективно обстоятелство. Аз съм не по-малко разочарован от факта, че отново промяната в изборните закони се оставя за последния момент. Съжалението ми става още по-голямо и наистина искрено, защото в тези четиринадесет или петнадесет законопроекта, които обсъждаме днес, има много, извинете ме за клишето – много свежи идеи, чиято приложимост точно за тези избори е под въпрос. Това се осъзнава и от самите вносители и те неслучайно правят повече от разумни предложения да ги приемем сега, пък да влязат в сила, например от 1 януари 2010 г.
Всъщност това е особена редакция на една друга теза, с която всички ние трябва да се съгласим. Това наистина е германският модел - не толкова на избирателна система, а като принцип в законодателството да постигнем наистина консенсус поне за необходимостта от прилагането на този принцип и в България - нито едно Народно събрание да не е в правото си или да се въздържа по силата на съгласието да прави промени в изборно законодателство, по силата на които ще се проведат избори за следващо Народно събрание. Наистина е добре примерно Четиридесет и първото  Народно събрание да приеме промяна в изборните закони или избирателен кодекс, по който да се проведат изборите не за Четиридесет и  второто, а за Четиридесет и третото Народно събрание. Струва ми се, че само тогава ще дадем ясен знак на българските граждани, че не само на думи, а като реално политическо поведение нито едно управляващо мнозинство няма да се ръководи от идеята да спечели служебно предимство пред политическия опонент чрез техниката и технологията на провеждането на изборите.
Струва ми се, че това е безспорният извод, който се налага и от изказването на господин Камов, и от изказването на госпожа Екатерина Михайлова, и от анализа за политическото ни поведение, повтарям, на всички нас, защото в тази зала наистина няма политическа сила, не виждам и народен представител, с малки изключения – имам предвид колегите от „Атака”, които да не са минали през отговорността да бъдат част от едно или друго управляващо мнозинство. Няма нито едно управляващо мнозинство, което да е дало позитивен пример по отношение на приемането на изборните закони достатъчно рано, а не през последните месеци. Вече дадох пример как това се е случвало и през последните дни на едно или друго управляващо мнозинство в страната.
Така че малко повече пречупване на тезите ни през собствено политическо поведение няма да ни е излишно. Разбира се, тези съображения могат да ви се сторят малко извън предмета на законопроектите, доколкото имат отношение към момента, в който обсъждаме законопроектите. 
Уважаеми колеги, вземам думата от името на колегите от Парламентарната група на Движението за права и свободи, за да кажа, че се отнасяме много сериозно към предложенията, с които вносителите се опитват да  дадат своя отговор на силните очаквания от провеждането на мажоритарен елемент в избирателната ни система. Дали това ще се случи чрез обособяването на едномандатни избирателни райони, или чрез въвеждане на преференции в пропорционалните листи, е въпрос на мнозинство, на политическа воля.
Но онова, което отново ще повторя, е, че необходимостта от мажоритарен елемент, въвеждането на мажоритарен елемент в избирателната ни система би следвало да се възприема като инструмент за реформирането на партиите и на партийната система,  а не да се представя като тяхна алтернатива. Политическата ни система има сериозни пороци. Вече коментирахме един такъв порок, като приемането на изборни закони в последния момент. Но да създаваме допълнително усещане, че вкупом сме порочни и по тази причина вкупом сме излишни е опасно, именно защото отказът от политичното наистина е пътят към деспотичното. 
Отричането на партийната система в един момент може да се окаже, че подхранва идеи за отричане на демократичното. Защото многопартийната демокрация не може да има като своя алтернатива непартийното начало в политиката. Ако някой говори за мажоритарния елемент от гледна точка на замяната на многопартийната система, той върши престъпление. Това е теза, която е заредена със силен популизъм, но именно защото е заредена със силен популизъм е много опасна теза. Ние ще имаме отговорна, достатъчно отворена позиция между първо и второ четене за намирането на най-точната редакция на законопроектите, с които да се отговори на силните обществени очаквания от застъпване на мажоритарен елемент в избирателната система.
Бързам да кажа, че ни се струва несъобразено с нашите политически реалности автоматичното пренасяне на германския модел – 50% едномандатни избирателни райони и 50% избрани народни представители по пропорционалната система. 
Струва ни се,  че е увлечение и предложението на колегите от БСП за 58 едномандатни избирателни района. (Реплики от НДСВ.) Извинете, едномандатни избирателни района. Затова са едномандатни, защото по силата на този, който е получил най-много гласове, се избира един народен представител, реализира се един мандат. Това, понеже неволно чух бележката Ви, уважаеми колега.
Ще поставим на анализ, разбира се, какво означава другата идея за обособяването на 31 едномандатни избирателни района, но това вероятно е разговор за второ четене.
Уважаеми колеги, длъжен съм обаче да направя коментар на предложението за въвеждане на задължителен вот. Основният мотив, който и днес ни се представя, е, че понеже вотът в България не е задължителен, не гласувалите остават без политическо представителство. Тази теза изглежда доста странна. Това е най-меката дума, която бих могъл да използвам. Има български граждани, които не гласуват, защото не са разпознали свой представител. Задължителният вот няма да ги дари с легитимен представител на тяхната позиция. 
Нещо повече, ниската избирателна активност е индикация за определени проблеми, ако щете, за определени недъзи на партиите и на политическата ни система като цяло. Това определено е отговорност на всички нас, на партиите, на политическата ни система. 
Какво казваме със задължителния вот? Ние можем да не заслужаваме вашето доверие, нито един от нас може да не е заслужил вашето доверие, но за да получим по-голяма легитимност на присъствието си във властта, вие сте длъжни да гласувате за нас. Извинете, но това е издевателство над избирателите. Това е наказване на избирателя за грешки, които не са негови. 
Виждам нещо дълбоко некоректно в това предложение. Естествено е да бъда репликиран, че зад тази принципна теза едва ли не Движението за права и свободи скрива някои други свои теснопартийни интереси, защото неведнъж съм чувал, че от ниската избирателна активност печели Движението за права и свободи и други партии с твърд електорат. Това е една дълбоко спекулативна теза!
Анализът на вота за ДПС показва, че вотът не само, че не е константа, а има една много интересна динамика на вота на Движението за права и свободи и този вот е белязал своите пикове и спадове, което означава, че Движението за права и свободи разчита на един осмислен вот на своите избиратели, за който се бори и намира начин да се пребори. Този мегдан, наречен „гласоподавател” на Движението за права и свободи, е отворен за политическа надпревара, заповядайте! Но не просто и не само с анти-ДПС послания, а с реални и градивни идеи за решаването на много сериозни проблеми – нещо, което ние се опитваме да правим.
Така че ако някой разчита, че при задължителен вот ще промени представителството на Движението за права и свободи в Народното събрание, дълбоко греши! Не е вярна тезата, че вотът за ДПС е константа и крайният резултат на Движението за права и свободи зависи от променливата, наречена избирателна активност. Ако тази теза беше вярна, отдавна да бе въведен задължителен вот в страната. Мисля, че е по-скоро поредното послание за посъбуждане на избирателите, за активизирането им.
Уважаеми госпожи и господа, понеже в Движението за права и свободи наистина сме съгласни, че закъсняхме с обсъждането и приемането на измененията в законите за избиране на български представители в Европейския парламент и за избиране на народни представители в националното Народно събрание, ние сме категорични, че трябва да свършим работата си по първия закон най-късно до края на месеца и точно затова беше процедурата за сравнително по-кратък срок за предложения между първо и второ четене, за да остане повече време за същински разисквания по направените предложения между първо и второ четене.
Заявявам отговорно, че сме на абсолютно категорична позиция да приемем измененията в Закона за избиране на народни представители в националното Народно събрание най-късно до 15 април. И ние като парламентарна група ще направим всичко възможно за ускоряването на този процес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Местан! Свикнал съм да съм удовлетворен от Вашия перфектен език. Сега допуснахте една неволна грешка, за която след известно време разбрах, че всъщност е вярна, когато казахте, че съжалявате, че достатъчно късно се приема изборно законодателство. Трябваше да кажете, че това, което Вие артикулирате, не е във формата на изказа, а е в общия цинизъм, в който живеем.
Да го кажем по-разбираемо: докато в тази зала живеем в лъжа, няма да има благодат за нашата нация! Вие дадохте пример със сърбите. Сърбите не са след нас, защото в сръбският парламент – говоря с мои колеги и приятели в Сърбия, не просто не гласуват с чужди карти, там не могат да си помислят такова нещо, а това е европейският стандарт! В България гласуването с чужди карти, нека да си го кажем наистина, е организирано винаги от управляващите и опозицията няма къде да върви, също влизаме в тази безнравственост. Сегашният дебат няма никакъв смисъл в детайлите и в технологиите, защото показва следното нещо: ние искаме да продължим да управляваме в лъжа. Това, което правим днес, е: поставяме пред свършен факт българските граждани, поставяме пред свършен факт българските избиратели, българската опозиция, нашите партньори и приятели от Европейския съюз, на които обещахме - вие, начело с вашия президент, че до края на годината ще приемем всички правила на играта. 
Ясно е, че правила не искаме. От тази трибуна сме казали каква е разликата между България и Европа. Там е ясно, че пътят към успеха, към цивилизацията е като се правят демократични правила и те се спазват, в България пътят обаче е или като не се правят демократични правила, или като се направят, те не се спазват. В България тази ориенталско-мафиотска ситуация на манталитет, при която ние, неспазвайки правилата успяваме, е пътят към тоталния ни провал и Вие ни предлагате отново да вървим към провал на нашата нация. Ние не можем обаче да се съгласим с това положение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА):  Благодаря, господин председател. 
Уважаеми господин Местан, моята реплика ще бъде под формата на въпрос.
Ако Народното събрание реши и въведе задължително гласуване за българските граждани и ако приемем преференциална система на гласуване със задължително отбелязване на преференции, което вие смятате, че е въвеждане на образователен ценз – с което аз, разбира се, не съм съгласен, моят въпрос е дали тогава ДПС ще влезе в парламента?  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика, още веднъж се обръщам към народните представители? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Колчаков! Ще направя проверка в стенографския запис на изказването си, защото не искам да бъда категоричен, но нямам памет да съм дал примери със сръбския парламент. Не знам какво коментирате. Може би не съм се изразил ясно и да е имало някакъв...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Камов говори за сръбския парламент.
ЛЮТВИ МЕСТАН: А, господин Камов е нещо различно.
А иначе Вие сторихте нещо, което очаквах да направите. Струва ми се, че изказването Ви отново беше достатъчно конкретно, включително идеята да се обединим около тезата, че следващото Народно събрание ще приеме и промени в изборни закони, с които ще се провеждат изборите за по-следващо Народно събрание. Това са конкретни предложения. Вие избрахте формата да идеологизирате излишно дебатите и да ми отговорите с идеологически щампи – това е Ваш проблем. Естествено, Вие си правите Вашата политика.
Искам да успокоя и вас, уважаеми колеги от „Атака”, да ви кажа, че ако се въведе задължителен вот, уверявам ви, че това може да доведе до много по-сериозно изкривяване на политическото представителство в парламента, отколкото представителство – продукт на свободната воля на българските граждани. В тази теза аз съм абсолютно убеден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, започвам своето изказване като вземам повод от думите на господин Камов, който тук, от тази трибуна, каза, че тройната коалиция се е спазарила и е приела на първо четене само законопроектите, които се предлагат от трите политически сили. Да, така е. (Реплики от ДСБ.) Но ако бяхте прочели внимателно тези законопроекти, уважаеми колеги от ДСБ, щяхте да видите следното нещо – че в тях се предлагат две различни системи за гласуване. Едната система е смесената с 58 мажоритарно избрани кандидати, а другата система е преференциалната. Това означава само едно, че не е имало стискане на ръце под масата, както за пореден път умишлено се опитвате да го изопачите. 
Залата ще реши, може би утре или вдругиден, в крайна сметка кой законопроект ще бъде приет и коя система ще се гласува. Ако бъдат приети и двата варианта, тогава на второ четене ще бъде избрана системата за гласуване. Тоест, тук, пред всички хора, ще стане ясно какво решават народните представители.
Но кой каквото и да говори трябва да ни е ясно едно – че в краткия период от време, в който ни остава да приемем изборното законодателство, имаме само една реална възможност. Тя е да подкрепим преференциалните листи по две причини. Първата причина е, че хората вече са гласували по този начин и знаят за какво става въпрос. Затова за тях това не е новина.
Втората причина е, че действително с преференциалните листи даваме възможност на хората да гласуват и мажоритарно. Тоест, да изберат кандидата, който те харесват от политическата сила, която подкрепят.
Третата, не по-малко важна, причина, е, че е крайно време да бъдат уеднаквени системите за гласуване за евродепутати и за български национален парламент. 
Така че залата ще реши какво ще се случи оттук-нататък. Ние от НДСВ смятаме, че в нашия законопроект сме предложили най-прагматичното решение за избирателна система, за която да се гласува на националните избори през лятото.
По отношение законопроекта на господин Бисеров. Ние подкрепихме и внесения му Законопроект за избиране на членове на Европейския парламент, защото той предлага две прагматични неща. Първото е съкращаване на кампанията, второто е да няма ден за размисъл, тъй като такъв няма от години наред, въпреки че по закон е задължителен.
Колеги отдясно, вие също подкрепяте тази идея. Нещо повече, вие предлагате подобни решения във вашите законопроекти. Така че не е добре във всички случаи да се делим на управляващи и опозиция. Нека поне, когато говорим за такива важни закони като изборните, да се обединим в името на разумното и правилното решение.
По отношение кратките срокове. Уважаеми колеги, не промените в Конституцията, внесени от НДСВ, и не НДСВ е причината за закъснялото гледане на изборното законодателство.
Нашият Законопроект за избиране на народни представители беше внесен още в края на м. ноември. Този законопроект можеше да бъде гледан на първо четене още преди Нова година и приключен непосредствено след Нова година.
Ще си позволя да ви припомня една малка случка от преди Коледа. Нашата парламентарна група предложи да имаме съкратена ваканция, за да се гледа точно изборното законодателство. Тогава бяхме обявени за популисти. Сега сме обявени за виновни за това, че закъсняват промените в изборното законодателство. Когато фактите говорят, даже и някои народни представители мълчат! Нека всяка парламентарна група да си погледне кога е внесла своите законопроекти и после да говори кой е крив и кой е прав за закъснялото изборно законодателство.
По отношение на електронното гласуване. То наистина е модерният начин на гласуване. Електронното гласуване е начинът, който действително ще даде възможност на много българи зад граница да гласуват. 
Електронното гласуване ще бъде причина и млади хора да гласуват, защото за тях е интересно да гласуват по този начин. 
Има само един проблем и той е, че пак закъсняхме. Защото целият този механизъм, който беше изложен като технология, и аз лично смятам за реалистичен, малко трудно ще бъде въведен в такъв кратък период от време.
Що се отнася до едно евентуално предложение между първо и второ четене с отлагателен срок – да влезе от следващата година, ние от НДСВ сме склонни да обмислим и евентуално да подкрепим едно такова предложение.
Що се отнася до задължителното гласуване. Колеги, НДСВ, като либерална партия, не може да задължи тук в пленарната зала хората да гласуват. Нашето предложение, което лансирахме две години, беше да се приеме Закон за референдумите, но закон, който реално може да гарантира процедурата на провеждане на референдум и да питаме хората искат ли задължителното гласуване. Ако хората подкрепят идеята, тогава – да, но мисля, че не е най-коректното ние – 240 човека, да ги задължим да отидат да гласуват, ако те не желаят. Това е причината да се въздържим от подкрепата на предложението на колегите от коалиция „Напред”.
В заключение искам да кажа следното. Каквото и да говорим, хората ще гласуват мажоритарно – дали по преференциалната система, дали по сега действащата, тогава ще гледат водачите на листите. От нас зависи, в известна степен обаче, да отговорим на техните очаквания и да не ги разочароваме за пореден път. 
Има и още едно важно нещо, с което ще приключа. Нека да подкрепим всички разумни предложения, свързани с ограничаване на купуването на гласове. Няма да спрем ограничаването на купуването на гласове без гишетата. Защото най-сигурният начин да контролираш вота, е да имаш тъмна стаичка. Това го знаем всички и по никакъв начин не можем да приемем други аргументи.
Другият начин е хората да се регистрират с ЕГН-тата и с личните си карти в деня на гласуването. Няма да има мъртви души в избирателните списъци. 
Третият начин – регионални изборни центрове, което ще гарантира, че няма да има купуване на секционни избирателни комисии.
И не на последно място, и не по-малко важно, е разбира се, въвеждането на Национален електронен регистър за гласуващите на чуждо място. Защото по този начин няма да посрещаме гости от Северна България в Южна България, и обратно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Първа реплика – заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дикова, най-накрая българското общество разбра що за партия е така нареченото „Национално движение Симеон ІІ” или национално движение за какво беше там – „за стабилност и възход”, подсказват колегите.
Учудващо е непостоянството, учудващ е популизмът, с който Националното движение за стабилност и възход – вече запомних това нещо, заиграва с българския избирател. Преди по-малко от година, когато изготвяхме Закона за местните избори, доколкото си спомням аз, а все още добре помня и се радвам на това, НДСВ се опита да присвои една идея, която ние от ВМРО предлагаме още от Закона за евроизборите – задължителното гласуване. Доколкото си спомням НДСВ тогава твърдеше, че е изобретател на тази идея и я рекламираше широко и се асоциираше с нея. Днес, две години по-късно, така наречената либерална формация НДСВ ни твърди, че не била точно за това. Хайде много ви моля, уточнете се какви точно сте вие – либерали за задължително гласуване, или просто свободни електрони, които разсипаха за толкова години – осем, за съжаление, България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дикова. 
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин Мурджов, твърдя, че съм добре възпитан човек и не мога да вляза във Вашия тон и Вашата реторика по никакъв начин.
Ще Ви кажа три неща. Когато НДСВ лансира идеята за задължително гласуване като лек дори срещу купуването на гласове, Вие не седяхте в този парламент, така че не сте човекът, който да казва кой какво е сътворил и предложил.
Второ, НДСВ си е НДСВ и в настоящия парламент е втора политическа сила. А вие каквито и метаморфози да преживеете, внимавайте вместо една крачка напред да не направите две назад!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата д-р Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, няма да говоря този път по въпроса кой кога внесъл законопроекта, кой се е забавил, кой стопира модернизирането и приемането на по-добро изборно законодателство в България.
Искам всички в тази зала да чуят какво се случи на заседанието на Временната комисия за промени в изборното законодателство. Виждате от доклада, че бяха приети три законопроекта: на ДПС, който е повече технически и касае съкращаване на сроковете; на БСП и НДСВ. Вижте законопроекта на БСП, където има избор на 58 мажоритарно избрани народни представители. НДСВ предлага съвсем друг вариант – преференции, подкрепя законопроекта на БСП. БСП, която не иска преференции, подкрепя законопроекта на НДСВ?! Кое всъщност искате да променим в изборното законодателство на България?!
Това, което ние предлагаме с нашия законопроект, тъй като го внесохме почти заедно със Закона за избиране на български представители в Европейския парламент, е да има унифициране и синхронизиране на законодателството, което касае избора на български представители в Европейския парламент, и това, което касае избора на народни представители в България. Уважаеми колеги, не можем да избираме по един начин нашите представители в Европейския парламент, а по съвсем друг начин да избираме българските депутати. В този смисъл не разбирам предложението на БСП за числото 58 мажоритарно избрани народни представители. Сигурно математиците са го сметнали доста точно, за да получите 20-30 повече, отколкото бихте получили, ако гласуването е само с пропорционални листи с преференциално гласуване.
В нашия законопроект ние предлагаме ново райониране – всъщност това е различното от предложенията. Виждам, че то не намира подкрепа у вас. 
Крайно време е да се преодолее диспропорцията в различните избирателни региони. Не може един депутат в София да бъде избиран с 65-67 хиляди гласа, а друг в Ямбол да бъде избиран с 5 хиляди гласа! Тази разлика всъщност променя представителността на отделните народни представители в българския парламент.
В нашия законопроект още от м. октомври миналата година ние премахваме тъмните стаички. Да, това наистина е европейска и световна практика. Видяхте изборите за президент на САЩ и как гласуват хората. Тайната на вота може да бъде запазена. Но както по отношение на тъмните стаички, така и по отношение на гласуването с подвижната урна, което виждам, че среща подкрепа от страна на НДСВ и БСП, поне в рамките на комисията, не зная как ще бъде гласуването в пленарната зала, искам да ви предупредя, че всичко това е възможно да го направим. То ще бъде от полза за българските граждани, само ако бюлетината, с която се гласува, е интегрална. Няма подвижна урна, няма премахване на тъмните стаички, ако се спази традицията на БСП за гласуване с пликове и с отделни бюлетини. 
Това е всичко, което можем да направим за българските граждани с увреждания. Не знам защо предишните два пъти, когато го предлагахме – за местните избори и изборите за Европейски парламент, го отхвърляхте с лека ръка. Виждам, че сега го възприемате като идея. При това положение смятам, че този път има възможност да бъде направено. 
Може би пак ще намерите оправдание след това, че бюлетините трябва да са отделни. Това също не е европейска и световна практика. Разберете, хората променят законодателството, касаещо изборните закони, и ги усъвършенстват, правят ги по-модерни. Ние се връщаме далеч назад. Бяхме с гласуване с интегрални бюлетини, нищо страшно не се случи. Вие отново ще предложите гласуването с пликове. Виждам дори, че някои от колегите са предложили, май че това беше предложение на БСП, този път в пликовете да не се слагат половинки от банкноти със серийни номера или листчета с телефоните, за да не става ясно кой как е гласувал – нещо, което се практикува в някои от избирателните региони в България. 
Виждам, че намира подкрепа предложението за начина, по който трябва да бъдат съставени избирателните списъци. Доста дълго време се говори за премахването на така наречените мъртви души от избирателните списъци. Това дискутирахме още по времето, когато по наша идея беше съставена работна група в този парламент с представители на различни политически партии, които искахме да има реална промяна в изборното законодателство. Дори и само това да свършим, дори и само премахването на мъртвите души от избирателните списъци е крачка напред, която можем да направим. 
Накрая ще завърша с предложението ни за задължителното гласуване с преференции без праг. Само ако гласуването без праг е задължително, когато преференциите са задължителни, само тогава може да се избегне така нареченият диктат на малцинството, от който толкова много се опасява ДПС. Уважаеми дами и господа, в крайна сметка промените в изборното законодателство закъсняха, но все пак могат да се направят няколко крачки в правилната посока. Една от тях е приемането на Закона за електронното гласуване. Електронното гласуване е практика в цял свят, в голяма част от Европа. И ние не трябва да се страхуваме от това, че сроковете са малки. Да, и понеже са малки, затова предлагаме да важат по-късно,  от 2010 г., за да може всичко прието като закон, надявам се с подкрепата, която беше огласена от НДСВ, ако тази дата е променена и законът влезе по-късно в сила, следващият парламент би могъл по свои съображения да го направи по-добър, изборният процес да бъде технологично обезпечен чрез електронно гласуване. Но ви казвам, че този парламент има възможност да остане в историята като парламента, приел базата на електронното гласуване – нещо, което касае огромна част от българските граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Вземам думата, защото от година и половина всяко слово, с което откривам сесията на Народното събрание по поръка на Демократи за силна България, съм поставял въпроса да се постигне съгласие и да се изработи избирателен закон, който да реши тези проблеми. Тези, които следят първите дни на сесиите, ще потвърдят моите думи. 
В този смисъл вземам думата като представител на група, която е декларирала – искам дебело да подчертая това и да се чуе добре от всички – че е готова да участва в изработването на национален консенсус, на базата на който да се направят такива избирателни закони, които да предотвратяват политическата корупция. И това – много пъти, сигурно седем пъти съм го говорил от тази трибуна.
Защо взимам думата сега? Първо, за да кажа, че беше пропиляно изключително ценно време, в което, подчертавам отново дебело това, имаше готовност на опозицията да търси съгласие с цел сериозна промяна на избирателните закони, така че да бъде препятствана политическата корупция. Имаше такова настроение, имаше такова желание и то беше абсолютно пропиляно от управляващата тристранна коалиция. Аз не зная дали следващото Народно събрание ще има такава нагласа. Не съм убеден, че изборите ще докарат хора, сред които ще има мнозинство, готово да хвърли ръкавицата на политическата корупция пред избирателните закони. Аз не съм убеден в това. По-скоро ще дойдат хора, които не знаят защо са тук, четири години ще се мотаят, докато разберат за какво са тук. Накрая ще започнат да вдяват едно-друго и тогава времето отново ще бъде изхарчено и отново няма да има сериозни действия срещу политическата корупция, за която ние сме отворили вратите през избирателните закони. Мен това много ме притеснява. Защото беше рядък шанс, който не беше оползотворен от управляващите. Тук имаше какви ли не реакции – от най-несериозни до сериозни, които се опитваха някак си да обяснят поведението на управляващото мнозинство. 
Сега взимам думата и във връзка с това, което беше казано, за да стане все пак дебат. Шизофренно е състоянието на едно управляващо мнозинство, след като от година и половина му се напомня и му се показва, че има съгласие, да се пристъпи към общо изработване на избирателните закони, да внася и да подкрепя едновременно и едни по принцип по един начин устроени избори, да подкрепя и други. Примерно и мажоритарно, и преференциално гласуване. Това се нарича шизофрения. Това е шизофренно състояние на мнозинството. То не знае какво иска. Иска и това, иска и онова, и влиза в залата, за да реши въпросите. Тези неща можеха да бъдат решени извън залата и не с дебат по 14 законопроекта. 
Това, което искам да кажа от името на Демократи за силна България, е да се присъединя към тези колеги, които оценяват труда на народните представители специално в това Народно събрание е изключително високо, защото всеки един от вносителите се е постарал и е дал добри идеи за това как да бъде променено избирателното право. Всеки се е постарал. Всеки е вложил сериозни усилия, всеки е стигнал до някъде. Всичко това сега ще бъде хвърлено в кошчето. Това не е редно. 
Не може да има сравнение с 1997 и 2001 г. по следното просто основание – нямаше никакви сериозни промени в Избирателния закон през 2001 г. Никакви. С изключение на една клауза за това да си плащат бюлетините стотиците партии, които се явяват, която падна в Конституционния съд. Никакви други промени не е имало. Нямаше и общо усещане в залата, че има тежка политическа корупция и тя е заплаха за българската политическа и държавна система. Нямаше го това усещане. Сега повечето ние сме убедени, че това е болестта, от която трябва да се лекуваме. Повечето схващат и тук има много важно и много ценно нещо – в това Народно събрание  има мнозинство от хора, които са готови да направят усилие в тази насока. Пропиляно! Ето това е нещото, което трябва да бъде подчертано. Пълно отсъствие на политическа воля. Някакви сметки, някакви далавери, някакви истории, някакво стискане на ръка  под маса, над маса. Така и не можем да разберем – две в едно и истории, подсказване пред публиката, правене на евтини PR-кампании. Дотук ми дойдоха, докато и на председателстващия му дойде до гуша и каза: не могат да станат тези работи, спрете се. 
За да се вдигне и другият глас, защото хората от това Народно събрание, господин председателстващ, знаейки, че може да се направи сериозна промяна на изборното право. Можеше да се опита поне да се даде тази сериозна битка. И заради това реагирахме така. Не че не сте прав. Не може принципни промени сега, ако говорим наистина като политици. Какви сериозни политически промени два месеца преди изборите? Какви райони, какви 5 лв., за какво изобщо се говори това? Правят си определени лица вече собствени кампании, за да се показват пред общественото мнение. Ясно е, че не може. Защото беше изпуснато изключително ценно време. Това е голямата слабост на управляващото мнозинство. Заради това трябваше да си отидете още по време на вота на недоверие. Защото не сте в състояние да реализирате дори тези потенциални възможности, които има пред народните представители в тази зала. Ето тези хора, които можеха да направят мнозинство, за да дадат една решителна битка на политическата корупция. Можеше да стане това. Грях е, че изпуснаха тази възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? 
За първа реплика има думата Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Костов, искам да Ви питам как смятате да борите политическата корупция чрез предложеното от Вас електронно гласуване, което допуска, отбележете, включително гласуване със СМС-и по мобилните телефони? Дали като се опитвате да превърнете гласуването за избор на народни представители в гласуване тип „Мюзик айдъл” и „Евровизия”, Вие считате, че ще преборите политическата корупция? И кое ще спре така наречените местни феодали да приберат СИМ-картите на една ромска махала в изборния ден от което и да е помещение да гласува по определен начин? И не следва ли, когато се правят толкова иначе модерно звучащи предложения, да си даваме сметка за начина, по който те ще бъдат реализирани? Защото да, има подобни европейски  практики, но в ред европейски страни също така е възможно гласуването по пощата. Е ли нормално сега, когато всички ние сме обявили, че купуването на гласове е явлението, срещу което трябва да се борим, да правим точно такива предложения. 
И тъй като ни обвинихте в шизофренно състояние, да Ви попитам какво състояние е, когато една парламентарна група прави две взаимно изключващи се предложения? От една страна, Вие предлагате създаването на регионални преброителни центрове с основна цел да се преодолее контролирането на вота,  тоест да не е известно как в един ромски квартал са гласували избирателите и това да не стане ясно от секционната избирателна комисия. От друга страна, допускате гласуването чрез мобилни телефони със СМС-и, което дава пълната възможност на така наречените политически брокери, или феодали, или както искате ги казвайте, буквално да гласуват от името на тази ромска общност.
Според мен трябва да бъдем по-отговорни, когато правим едни или други иначе модерно звучащи предложения, защото промените на парче не водят до нищо добро. Напротив, рискуват да създадат хаос в избирателната система, освен ако Вашата цел не е именно такава. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Не е било само отсъствие на политическа воля, а и липса на компетентност. Просто не сте прочели закона. Някога плащали ли сте по Интернет? Плащали ли сте сметка по Интернет? Знаете ли как се плаща сметка по Интернет? Вие въобще не си давате сметка какво извадихте сега като аргумент. Какви GSM-и, какви мюзик айдъл-и? Ама не сте прочели закона!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място):   Напротив!
ИВАН КОСТОВ: Тогава ще трябва да седнем и за един час да ви разясня как стават нещата (възгласи от КБ: „E-е-е!”), защото всеки човек, който има опит в употреба на електронния си подпис, знае как се получава това нещо. 
Щом могат стотици хиляди левове да се превеждат от вкъщи по определена сметка, да се плащат сметки, да се плащат данъци и т.н., и това е защитено по достатъчно добър начин,  и това може да се прави само от титуляра на сметката, моля ви се! Какви неща говорите в момента? Въобще не си давате сметка! Значи било е и невежество, извинявам се. Било е и обикновено невежество! 
Няма никакво противоречие между това да се преброяват бюлетините на общи места и това, което би уредило електронното гласуване. Обяснявам защо: вотът при електронното гласуване се освобождава от неговия носител, който идентифицира достъпа до урната, защото има виртуална урна и там пада само гласът. Не може да падне, слушайте ме сега, откъсната изрезка от пари, не може да падне половин карта за игра на белот, не може да падне мартеницата на дъщерята, някаква бележка, знак и т.н. Не може да падне нищо в тази урна! 
Заради това въвеждането на електронното гласуване е мярка за противодействие на купуването на гласове. При купуването на гласове трябва да работи обратната система. Трябва да се докаже, че лицето, което е получило парите... Вие ги знаете най-добре тези работи, които ги практикувате. Трябва да се докаже. Ние сме виждали във вашите урни. Не ми правете реплики, знаем какво се намира там, в бюлетините,  всички го знаем.
Няма смисъл сега да се държите като ощипани госпожици, специално от Движението за права и свободи.  Вие сте най-често белязващите вота – вашите избиратели.
Става въпрос за това: ние сме преценили, че ако не мине едната мярка, предлагаме да започне да действа от 1 януари 2010 г. Считаме, че вие нямате никакво основание да не я подкрепите, защото това е наистина модерен, добре защитен начин.  Аз уверявам народните представители, че съвсем спокойно могат да гласуват. Никой не може да купи! Най-малко този вот подлежи на покупко-продажба! 
Тъй като това няма да стане, ние предлагаме сега за тези избори бюлетините да се броят на общи места, за да може да бъде неутрализиран точно този най-болен момент от покупката на гласове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте. Както Ви е известно, като независим народен представител разполагате с пет минути.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!  Отново обсъждаме темата за изборното законодателство. Отново, както винаги, започваме с думите „ако бяхме” и „ако не бяхме”. 
Диалогът за изборното законодателство започна още през 2008 г., преди лятната ваканция. Всички, които участваха в контактните групи, знаят добре това. Тогава бяхме поставили идеята непосредствено след лятната ваканция законопроектите да бъдат готови, обединени, за да бъдат приети и да могат политическите партии да се подготвят за предстоящите избори. Това, както всички тук присъстващи знаем,  не се случи. Защо не се случи? 
Съжалявам, че трябва да го кажа. Госпожа Манолова, която представлява юридическата активност на Коалиция за България, каза, че сред тяхната голяма партия е необходим продължителен дебат. Видяхте, че този дебат продължи до ден-днешен, когато сме изправени в ситуация, виждате я в момента, за евроизборите – трябва да се бърза, тъй като президентът трябва да издаде указ на 7 април. Докарахме нещата отново в дванадесетата минута или една минута преди дванадесетия час да избираме законодателство, което ще решава съдбините на България.
Отново за пореден път виждаме, че определени политически партии - в случая Коалиция за България иска да ушие ръкавица за тяхната ръка, да може да постави отново ръка на изборното законодателство, а оттам – да предопредели избора на българския народ. Това е порочна практика. Считам, че всички добре си дават сметка, че в момента законодателството се изготви така, както е най-удобно на управляващата тройна коалиция.
Що се отнася до законопроекта на Коалиция за България и мажоритарния вот от 58 – считам, че това е изключително недобре обмислен ход. Веднага ще кажа – ход, чрез който тези, които са го замислили, биха могли да прочетат в това, че с мажоритарния вот ще могат да вкарат евентуално още 30, по математически сметки, народни избраника. Много прозаично и много прозрачно, бих казал. 
Късно се сетихте, господа от Коалиция за България. Защо? Вие искате да въведете в България втора камара може би, един народен представител да бъде избиран с 50-60 000, а други - с 8 до 10 000 гласа. Дали всички народни представители ще имат еднаква сила, когато натискат своя пулт и гласуват? Мисля, че е ясно за всички, когато примерно някой бъде избиран в някаква друга посока, как следващият от листата ще влезе. Отговорите са добре известни на всички тук присъстващи. 
Ще цитирам господин Любен Корнезов като човек, който добре разбира Конституцията. Закъснели сте, господа. Тези ваши предложения считам, че няма как да бъдат реализирани и при най-добро желание.
Що се отнася до пропорционалната система с преференциален вот. Мисля, че господата от ДПС много добре знаят и понеже господин Местан е защитник на това, че не трябва да има преференциален вот, ще кажа: господин Местан, мисля, че всички ваши гласоподаватели познават числата. Когато те прочитат числото на вашата бюлетина, могат да прочетат и числото на съответния избраник. Така че доводът Ви не е състоятелен.  Надявам се поне цифричките да са научени. 
С преференциалния вот се дава възможност не да властва малцинството над мнозинството, а се дава възможност именно за този мажоритарен вот, за който всички тук пледират, говорят, но може би само за да се харесат на своите избиратели. В крайна сметка никаква крачка от страна на ДПС. Ясно е защо. Не мога да се съглася с това, че 80 000 необразовани трябва да решават избирателната система в една европейска държава.
Когато говорим за районните избирателни центрове, напълно подкрепям, тъй като с тях ще се сложи край, ще цитирам, „на местните вождове, които раздават пари”. По този начин ще дадем своя ясен знак, че трябва да се спре купуването на гласове и по-точно как да се разплащат гласовете. По този начин няма да може да бъде направена обратната връзка – платец с избирател. Когато имаме такива избирателни центрове, дали те ще бъдат по райони или ще бъдат създадени, това е само въпрос на желание и технически възможности, но едно много добро предложение, което би могло да се приеме и да намери израз в законодателството.
Що се отнася до електронното гласуване, считам, че страни като Франция, Англия,  Испания имат прекалено добър опит и практика. Мисля, че защитеността на системата, преди малко господин Костов се спря,  може много лесно да бъде решена само при добра воля. Мисля, че перспективите са добри и само добрата воля, диалогът между всички политически партии могат да дръпнат страната напред и да я откъснат от азиатските методи на гласуване с пръчки, клечки и т.н. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Господин председател, ще се съобразя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика има ли? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Според мен промените в изборното законодателство трябва да решат две основни задачи: първата е да се предотврати опорочаването на изборния процес чрез купуването на гласове и манипулирането на хората в техния избор, и втората е да се направи промяна в избирателната система. 
Отсега е ясно, че първата задача може да бъде решена само частично, а втората най-вероятно ще остане открита за неопределено време. Това се дължи на обстоятелството, че, не само в парламента, но и между основните партии, липсваше съгласие за промени в избирателната система, не достигаше политическа воля. 
Според мен моментът, в който се видя, че не може да се постигне единна позиция не само в коалицията, но и преобладаващо в парламента, трябваше всички предложения да бъдат оставени, те да бъдат отстоявани, да бъдат подкрепени или отхвърляни, и тогава да се върви напред. Затова аз мисля, че днес не факторът време е този, който главно обяснява ограничеността на промените, които ще бъдат направени, а именно липсата на воля за промяна. За мен е необходимо на избирателната система да се гледа като на едно от основните средства за промяна в политическата система. Това няма как да стане без промени в сегашната избирателна система. И в това отношение аз отстоявам законопроекта, който е внесен, и с мое участие, от страна на Коалиция за България. 
Тук се предявяват претенции, че това смесване на два начина на избор не е съразмерно, че само около една четвърт от народните представители се предвижда да бъдат избирани в едномандатни райони. Аз бих приел тази критика, но само от хора, които казват, че ние трябва да увеличим дела на мажоритарно избираните кандидати на тази една четвърт, евентуално достигайки до съотношението 50 на 50%. Тогава ще отпаднат възраженията за несъразмерност в гласовете, с които са излъчени различните кандидати според различните системи, по които те са избирани. Но нима това не е недостатък и на сегашната чисто пропорционална избирателна система, в която в едни избирателни райони цената на мандата е около 10 000 гласа, а в други тя е няколко десетки хиляди? Тоест, този порок съществува и в прилаганата през последните години система и той не трябва да се преувеличава като аргумент за промяна на самата избирателна система. 
Причината да се оспорва промяната в избирателната система е нежеланието да се помени политическото статукво. И забележете каква симетрия има в позициите – обикновено хората и партиите, които най-силно оспорват прякото участие на гражданите в управлението, най-силно се противопоставят на въвеждането на мажоритарност в изборния процес, а гражданите на България имат нужда и от двете, защото без промени в тези насоки, без реформиране на партиите, тоест без тези три стълба няма да може значително да бъде променена ситуацията в страната, която вече съществува приблизително от около 20 години. 
Не става дума да зачеркнем това, което е направено и да не продължим постигнатото, но става дума, че ние се намираме на     20-та година от началото на прехода и трябва да коригираме голяма част от натрупаните през прехода проблеми. Ние се намираме в една все по-усложняваща се световна икономическа ситуация, в която все повече трябва да нараства лична отговорност на политиците. Ние се намираме вече в Европейския съюз, където можете да видите какви са стандартите за демокрация и вътре в партиите, и в хода на изборния процес, така че ние не трябва да оставаме в миналото, а трябва наистина да намерим това, което променяйки политиците, да осигурява приемственост, а не винаги отхвърляне на направеното, за да дойдат някакви неизвестни хора, натоварени с големи надежди, които отново да донесат разочарование и да се търсят след поредните експерименти с последващи ги поредни и може би не по-малко тежки разочарования. Ето това са големите проблеми, които вероятно няма да бъдат решени не заради малкото време. 
И другият процес – за достоверността на гласовете и срещу корупцията в изборния процес. Само отчасти законите могат да дадат отговор на тези въпроси. Голямото средство за борба срещу политическата корупция е различието между партиите. Колкото по-еднакви стават партиите в своята политика, толкова повече гражданите няма да виждат защо те да изберат една или друга от тях и колкото повече партиите се придържат към поеманите публично ангажименти преди избори, отстояват ги дори с цената на това, което трябва да платят във властта, толкова повече гражданите ще оценяват, че подкрепата за определена политика има за тях по-висока цена, с която те трябва да се ангажират, отколкото еднократната продажба на техния глас за 20-30 или 50 лв. 
Ето това е големият прелом, който не е въпрос на законодателство и не трябва да си правим илюзия, че с чисто технически средства за това как да се броят гласовете, къде да се носят урните, този голям дефицит в българската политика може да бъде запълнен.
Аз ще подкрепя трите законопроекта, които е подкрепила комисията. Това означава комисията по-нататък да вземе съвместимите идеи в трите законопроекта. Това означава да бъде заложен мажоритарният избор във варианта, в който той е предложен в законопроекта на Коалиция за България. Това означава да бъде взето преференциалното гласуване за останалата част от партийните листи, предложена от НДСВ и да се вземе предложението на ДПС за съкращаване на изборната кампания. Само по този начин тези, които гласуват за трите законопроекта могат да намерят смислено оправдание за този вот. Защото, ако ние се изправим на финала към орязването на основните предложения и към фризирането на сегашната система в познатите й граници без да подценяваме технологичните подобрения в изборния процес, всъщност ние ще постигнем една много малка част от решението на двете големи задачи, които стоят пред нас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов, аз вече заявих, че ние ще се отнесем достатъчно отговорно между първо и второ четене към предложенията за въвеждане на мажоритарен елемент и за промяна в избирателната система и ще го направим достатъчно отговорно без популистки аналогии със Закона за референдумите и т.н., и т.н., и без да сме видели искрено намерение за въвеждане на мажоритарен елемент. Аз твърдя, че няма сериозно осмислено, искрено предложение за въвеждане на мажоритарен елемент, макар да сме отворени и за тези предложения, които идват.
Аз питам: мажоритарните кандидати ще имат ли топло, гарантирано местенце в пропорционалната листа? Ако с                   д-р Михайлов се срещнем в Стара Загора като мажоритарни кандидати и той ме срази на този вот, ще си стиснем ли ръцете на следващия ден в парламента като избрани – той мажоритарно, аз, загубилият, промушил се през пропорционалната листа на партията? Къде е състезанието?
Знаете ли каква прогноза имам – ако се въведе ограничението мажоритарният кандидат да не може да намери място в пропорционалната листа, ама такива мажоритарни кандидати ще се явят, че си нямате представа!
Вижте, колеги! Има място и вие ще се убедите, че в крайна сметка Движението за права и свободи наистина ще подходи отговорно – въпрос на приложно поле, въпрос на първа стъпка след толкова години рефлекс да се гласува по пропорционални листи, въпрос на прецизен анализ на изкривяването, до което може да доведе едно радикално по-широко застъпване на мажоритарния елемент в избирателната система, тоест отворени сме не популистки, а отговорно, наистина отговорно, и мисля, че това ще се усети между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, имате думата за втора реплика.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! Когато говорим за пропорционалната система и това, което Вие преди малко казахте за избора на народни представители - че един народен представител може да бъде избран примерно с 60 хил. гласа, а друг с 10, мисля, че решението е много просто. Знаете, че през 2001 г. беше направено последното преброяване и спрямо него се създадоха и мандатите. Това нещо би могло много просто да бъде променено при желание, когато според броя на избирателите биха могли да бъдат разпределени мандатите, така че стига да има желание, много лесно може да се излезе от тази клопка. Вие знаете, вътрешната миграция и емиграцията доведоха до това в град София да има струпване на 2 млн., а според преброяването през 2001 г. е под 1 млн., затова се получава именно тази диспропорция. При едно добро желание би могло това нещо да се разреши.
Що се отнася до втората тема, която Вие засегнахте. Да, хубаво е политическите партии да изпълняват обещанията, които дават. Аз няма да давам пример от вашите 10 точки, които приехте през 2005 г., само ще споделя две от тях. Едната беше за здравеопазването – намаляване ДДС на лекарствата и намаляване на цените на храните от първа необходимост. Това го обещахте на вашите избиратели през 2005 г.. Това е т. 6 и т. 7 от вашата програма 2005 г. Ето един пример за това как вие не изпълнихте вашите обещания. Мога да се спра и на други, но за съжаление нямам възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Другите са изпълнени, само две да кажем.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, само две ще кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ):  Господин председател, ще започна в обратен ред – към господин Иванов.
Господин Иванов, за средствата от брутния вътрешен продукт като относителен дял за образование и здравеопазване сте прав в бележката за ангажиментите. За начина на определяне на цените на лекарствата също, за хранителните продукти това вече идва отнякъде другаде, а не от 10-те ангажимента за социално отговорно управление. 
Но аз съм готов, господин председател, в Народното събрание да посветим един ден за дискусия по изпълнението на предизборната платформа на Българската социалистическа партия. Това ще бъде един много добър отчет, в който аз съм направил в колона списък с изпълнените изцяло или частично ангажименти и с неизпълнените. Тогава няма нужда да правим парад на успехите, но ще се види наистина какво е постигнато, какво трябва да бъде продължено и кое е в наш дълг от това, което сме поели пред избирателите, така че аз предлагам специална дискусия. Виждам, че има интереси в парламента. Уверен съм от срещите ми, че го има и в обществото. Досега такъв цялостен и обективен анализ не е правен. 
По отношение на другата част. Смятам я за техническа, като допълваща въпроса за съразмерността между избирателите и броя на мандатите, така че няма защо да я коментирам.
Това, което каза господин Местан. Да не подхващаме темата за популизма, защото Вие знаете, с езика добре работите, популус всъщност е израз на народното начало, а какво струва политиката, ако тя не бъде продължение на народните очаквания, разбира се, реалистично осъществявани и преценявани.
За искреността приемам. Аз съм искрен и призовавам всички от политиците да бъдат искрени, включително и от вносителите на определени предложения. Защото ако перифразирам един известен Хайтов герой, в политиката едно е да предлагаш, друго е да го искаш, а трето и четвърто как да го отстояваш и да го постигнеш. Така че в тази част приемам Вашата препоръка и искам, ако се подкрепя мажоритарното начало, то да не бъде за сметка на намаляване на неговата численост от 58 на 31, защото тогава ще сме в ситуация както за миналите евроизбори се предложи 15% праг за преференциалното гласуване, което на практика означаваше, че парламентът отказва да допусне такова гласуване. Тоест има една бариера, от която нататък правата стават неосъществими, и това го казвам във връзка и с други дискусии.
Приемам и предложението мажоритарно издигнатите кандидати да не се дублират в партийните листи, но този компромис дори трябваше да бъде направен в рамките на Българската социалистическа партия, за да го предложим на дискусия на цялото Народно събрание. Аз подкрепям да не се прави такова заиграване, защото ако допуснем, че ще има само 31 мажоритарни кандидати и почти всички от тях ще са водачи или на избираеми места в партийните листи, просто хората ще ни кажат, че им готвим поредната измама. Затова аз приемам тези Ваши бележки и мисля, че дискусията може да продължи конструктивно, стига да има воля за постигането на такъв съществен резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Малинов. 
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да последвам призива на господин Янаки Стоилов да бъда откровен и да кажа, че просто ми се гади от начина, по който се подходи към изборното законодателство през последната година и половина от Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи. Тук се борех с отвращението и усещането за безсмислието да се участва в този дебат, но в края на краищата има протокол, ще има архиви, един ден може би някой ще оцени част от идеите, които се излагат тук. Използвах силни думи, защото това е една от най-неприятните и бих казал най-лицемерните и подли истории на това Народно събрание – подходът към изборното законодателство.
Всички, които участвахме в този процес, особено от опозицията, започнахме с ясното желание, изразено от българските избиратели, че нещо трябва да се промени. Водени вероятно от наивност, а и от вяра, че демокрацията е общо дело и има общ интерес, започна нещо, което прилича на гражданско движение в полза на промените в избирателния процес. Ангажираха се всички влиятелни граждански неправителствени организации в България, изработиха обществен договор. Там залегнаха най-добрите практики както на развитите демокрации, така и на онези демокрации, които наричаме млади и неразвити. Всичко това беше отхвърлено от мнозинството. Трудът, който започна преди година и половина, беше подигран. В този смисъл сега на финала всички сме наясно, че промени няма да има. Всички сме наясно, че промени няма да има, защото Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи не желаят промени. Всички сме наясно, че най-накрая ще отидем с минималните технически изменения, които се налагат от другите закони и от Закона за политическите партии.
Това, което обаче трябва да се знае, е, че България е единствената страна в Източна Европа, в която има регрес в изборните практики, и то след като стана член на Европейския съюз. България е единствената държава, в която има отстъпление от тези неща, които обикновено се намират в криза в началото на демокрацията. Има обективни критерии, обективни агенции в световен мащаб, които измерват тези неща. Ние изпаднахме на по-ниско положение от постиженията, които имахме в периода 1993-1994 г. Затова съм длъжен да кажа: днешното мнозинство отказва да работи в посока на подобряване на изборните процедури в България, отказва съвсем съзнателно. Разбира се, че има въпиюща некомпетентност, в това не се съмнява никой, но тази некомпетентност се дължи на лицемерието и пълното пренебрежение към всички възможни промени.
Нека да кажа нещо за общите преброителни центрове, тъй като се чувствам длъжен, застанал съм зад тази идея от самото начало и това е идеята, която беше категорично отхвърлена от БСП и ДПС - общи преброителни центрове. Искам добре да научите едно понятие оттук нататък. Казва се „контролиран вот”. В контролирания вот влиза и купуването на гласове. Отвратителните практики в България са свързани с това, че в България има всички видове неконтролиран вот, който е познат в демократичните практики – от купуването на гласове, през натиск по етнически и религиозен признак, през икономически натиск, през работодатели, през всички възможни начини. 
Контролиран вот, как се спира контролиран вот? Затова хората са се опитали във всички страни да обобщят опита. Най-добрият вариант за България беше общи преброителни центрове. Това е старата практика – да платиш, без да купиш, да заплашиш, без да контролираш. Българската държава беше длъжна да осигури на българските избиратели, които са икономически и етнически уязвими и се намират под натиск, закрила от възможностите да бъдат контролирани. Това трябваше да стане чрез тези общи преброителни центрове. За да не може никой да контролира дали срещу заплахата, или срещу натиска, или срещу парите – има бюлетини, има гласуване. Сега вие осигурихте връзката на мафиотите, на некоректните работодатели, на партийните босове директно с резултатите в секциите. Всички ще знаят кой за кого е гласувал, всички ще знаят там, където има такъв контролиран вот, дали срещу съответното капиталовложение или инвестиция, или рекет има резултат. Вие осигурихте това на тези избори. Можехте да го спрете, но не го спряхте съвсем съзнателно.
Аз нямам никакво съмнение, че част от хората, които участват от страна на БСП, нямат никаква представа за какво става дума. Подборът беше добър – изключително некомпетентни, аз бих казал направо - хора глупави. Но не биваше да се прави в такъв критичен момент, когато имаше общо усещане, че българската демокрация в тази най-важна част – изборите, е заплашена. Не биваше да се прави по този начин.
В крайна сметка никой от мнозинството оттук нататък не може да се прави на ударен. Съвършено ясно е, че вие докарахте нещата дотам, че дори ние, които искаме промяна, да признаваме, че няма време. Но ние никога няма да признаем, че това не беше съзнателно усилие на мнозинството да докара нещата дотам, че да няма никакви промени.  
Само си погледнете предложението за мажоритарни кандидати от БСП. Това е толкова жалка история, че експертната общност от тъмносиньо до кърваво червено ви се подиграва и ви се смее в очите. Жалка история! 
Не можете да отговорите на три последователни въпроса, свързани с мажоритарните избори: нито каква ще е съдбата на тези кандидати, нито кой ще ги замени при съответните процедури. Това означава, че вие от самото начало не сте имали никакво желание да правите нещо сериозно и сте го подхвърлили в „забавачницата” на БСП или не знам къде си. Имайки предвид каква експертна общност има в България и във вашите редици, че има международни наблюдатели на най-високо ниво, и да излезете с тази жалка история за мажоритарните райони! Притичва президентът по сцената, казва: „Да живее народът, да живеят мажоритарните избори!” и се прибра. И вие се чудехте какво да направите, за да му угодите! Ами направете го тогава както трябва! Излезте с ясна концепция за мажоритаризъм, за преоценка на изборната система. Това, което стана, е, че дори и тези, които имаха някакви желания да се занимават с този проблем и вярват в мажоритарния принцип, сега са в още по-смешно положение отпреди. Ние наистина не използвахме огромния натиск от страна на общественото мнение и възможността за консенсус.
В междинния доклад на Европейската комисия има едно изречение, което би трябвало да е обидно за нас, макар и да не го забелязахме. Беше изказано окуражаване и похвала на гражданския сектор за предложенията, свързани с промяна на изборното законодателство. Там е имало някаква надежда преди месец и половина. Наистина в това Народно събрание относно тази тема всички изоставихме надеждата доста отдавна. В този смисъл трябва да паднат всякакви преструвки и лицемерие! Промяна няма да има! БСП не я иска! ДПС не я иска! 
Защо се забави всичко толкова време? Защо непрекъснато се подхвърлят някакви идеи за промени, сякаш нещо ще има? Може би защото сега някой ви е подвел, че има възможности за промени в изборното законодателство, които да ви осигурят победа на изборите. Няма такава работа. Няма промени, които да ви осигурят победа на изборите. Ако ще да извикате специалисти отвън, ще загубите изборите, каквото и да направите, пипайки по изборното законодателство. Няма промени, които да вкарат НДСВ в следващия парламент, освен директно да се свали изборната бариера. (Смях в блока на НДСВ.) Няма такъв вариант. След като бяха казани всички тези неща, накрая какво прозира? Директен груб политически интерес, абсолютното доволство на ДПС, защото тази система без съмнение е най-добра за тях. И жалките опити на някакви хора от левицата да говорят за принципи и за съчетаване на несъчетаеми неща. И разбира се, наивността на хората от опозицията и гражданския сектор, които се хванахме на въдицата, че този път, въпреки че БСП е на власт, нещо ще се промени. Ще се промени само със следващо мнозинство – по-компетентно и наистина с воля за промяна. Тогава се надявам, че днес тези от левицата, които говориха искрено, ще запазят тази искреност, независимо от резултатите на изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Не виждам.
Има думата народният представител господин Мурджов. Неговата парламентарна група – Движение „Напред”, разполага с 18 минути.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже сме много искрени в тази зала, учудвам се защо след като сме толкова искрени, всички не си признаем какво си мислим. Тези, които внасят законопроекти за мажоритарен избор и за смесена система, в кулоарите говорят, че не искат тази система. НДСВ, които ни предлагат преференцията като велик лек и имитация на мажоритарна система, опарили се от нейното приложение по време на изборите, я предлагат с половин уста. Даже забелязах и нещо друго в тяхната градация спрямо отказването от задължително гласуване. Все пак е честно пред избирателя, макар и след 8 години управление, да си признаеш къде си сбъркал и да кажеш, че всъщност това, което си заченал, изисква да обясниш една голяма лъжа. Не знам дали това се прощава от избирателите. Изборите най-добре го показват. По принцип казват, че признатият грях е половин грях.
За избирателната система. Колегите преди мен достатъчно говориха и казаха много смислени и верни неща. А те са простички – няма политическа воля за промяна на сегашната избирателна система и сегашния закон. Това е основната причина законопроектите да се гледат едва сега. Това е истината и трябва да я признаем. Относно желанието за промяната на цялата система (мажоритарна, пропорционална и смесена) – има стара истина и тя трябва да бъде казана: държавите, в които има мажоритарна система, се стремят към пропорционална система, а държавите, в които има пропорционална система, се стремят към мажоритарна – естествен ход на събитията. Няма да открием топлата вода.
Не искам въобще да коментирам законопроекта на Българската социалистическа партия, защото присъствах на онази велика дискусия под надслов „Български дебати под патронажа на президента на Републиката Георги Първанов”. Слушах неговото слово, слушах го по-късно в телевизионни предавания. Едва ли не той си късаше ризата и казваше, че трябва да има мажоритарна система. Дайте да си говорим сериозно – мажоритарна система няма да има, защото няма политическа воля за нея. Това е откровено и трябва да  го признаем на българските избиратели.
Сериозният разговор за промяна на избирателната система предстои в новото Народно събрание. Това трябва да бъде първата точка от неговото ситуиране, заедно с промяна в Конституцията. Нищо друго няма да реши проблемите. По административен начин, въпреки че инкриминирахме деянието купуване на гласове, то съществува по една проста причина – за 8 години управление НДСВ и ДПС, а през последните четири години заедно с БСП, насърчават усилено този процес и стимулират хората да си продават гласовете. Самите хора вече ходят при тях да си продадат гласа. Въведохте корупцията като официален модел на държавно управление. Какъв избирателен закон да очакваме от такова управление?! И защо се внася в последния момент?! Внася се с една проста презумпция – защото няма да мине. Това е горчивата истина. Няма смисъл да лъжем избирателите, а трябва честно и откровено да им кажем тази истина.
На фона на цялото това нещо обаче има нещо разумно, за което мисля, че има консенсус, без значение от коя партия сме, кой е управляващ и кой е опозиция. Това разумно нещо трябва да го претворим в изборното законодателство. Това разумно нещо се нарича изчистване на избирателните списъци. Защото не е тайна дори за най-простия член на секционна избирателна комисия на село, че хората, които фигурират в избирателните списъци, на практика не живеят в държавата. Това отдавна е известна истина. Не може в България по списъци да се водят 6,5 млн. избиратели, а всички много добре да знаем, че те не са повече от 5,5 млн., тъй като останалите живеят в чужбина. Механизмите са прости и са измислени. Няма нужда да въвеждаме топлата вода. А топлата вода е активната регистрация. Като не искате активна регистрация, дайте да говорим за задължително гласуване. Защото това е спасението срещу купуването на гласове. Нищо друго няма да реши проблема!
Разумните предложения, по които се отварят дискусии, някак си минават мимоходом и някак си не се обръща сериозно внимание на тях. Аз се радвам на едно сериозно предложение и, да ви кажа честно, въобще не ревнувам от колегите от ДПС, че са ни го откраднали. Надявам се то да стане факт. Това е едно наше предложение, от името на ВМРО и от “Напред” – денят за размисъл най-после да отиде в историята. Защото е ясно, че в деня за размисъл тези, които не са размислили, ги мотивират по някакъв друг начин. Дайте да не се лъжем и тоя ден наистина да отпадне. Виждам, че има консенсус и за това нещо. 
Ще ви помоля за нещо друго, което ще внесем между първо и второ четене, и то е простичко – да дадем възможност на социологическите агенции да оповестяват екзит пол-а по време на самите избори. Това няма да промени вота. Българският избирател за 20 години преход, за съжаление, некачествен преход, е достатъчно узрял, достатъчно мъдър и добре преценява, и едва ли се нуждае от конкретни резултати. Пък и при технологичните сборове, които отлично се владеят от страна на Движението за права и свободи, не по-малко от страна на НДСВ, а със сигурност с особена позиция от страна и на БСП вече едва ли това нещо би променило в самия ден на гласуване.
Уважаеми колеги, можем дълго да говорим за изборното законодателство. Фактът обаче е един – първо е ужасно късно, с една проста презумпция да си остане старата избирателна система. Мисля, че това трябваше да бъде казано преди, а не да се оправдаваме точно с това и да си търсим допълнителни аргументи как в последния момент не се правят генерални промени, защото това ще остане всеобщото мнение. Виждам, че колегите от Движението за права и свободи усилено го застъпват, най-вероятно и останалите колеги също ще го застъпят. Истината обаче е проста – следващото Народно събрание, в какъвто и състав да бъде, ако иска да разрешава конкретни проблеми и да дава конкретни решения, първата и задължителна задача е да изработи Избирателен кодекс, да бъде ясно разписан, с фигуриране на всички видове избори в него, а не да правим експерименти за местни избори, за европейски избори, за национални избори и да си играем на демокрация, демокрация в последния момент. Не са хубави тези неща. Апелирам за повече разум, защото важното на тези избори е разумът да може да победи популизма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Мурджов, има една стара поговорка, че направеното е сто пъти по-добро от казаното. Вие само казвате, вие само говорите, но не правите. А НДСВ са тези, които излязоха с идеята за референдум за задължителното гласуване и те бяха първи. Вие защо не го подкрепихте?
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (ДН, от място): Вие направихте ли го?
МИНЧО СПАСОВ: Кажете, господин Мурджов, кой излезе с инициативата за задължително гласуване и за референдум? Къде бяхте Вие, за да я подкрепите? Стига толкова приказки, дайте да действаме. Защото, ако се замислите и ако прочетете страниците на историята на последния парламент, ще видите, че единствената политическа сила, която защитаваше задължителното гласуване, беше точно НДСВ, а вие кръжахте с празни думи, без да направите нищо. За съжаление, трябва да Ви го кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Олимпи Кътев, имате думата за реплика, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колега Мурджов, ако седяхте на това място, където сега седите в тази парламентарна група, бих приел някои от Вашите доводи. Но сега, където седите в момента, при новия работодател, който изкарва по списъци, по ведомост да гласуват, и Вие да ни казвате как се купували гласове и как не се купували?! Малко по-скромно и малко по-срамежливо го давайте! Вашият работодател ги изкарва по ведомост, качва ги на рейсовете и ги кара да гласуват. Това пренебрегнахте. Затова се върнете на това място, за да имате право да говорите. Но там, където сте в това – “Напред”, не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мурджов, заповядайте, имате думата за дуплика в рамките на 3 минути. 
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Спасов, аз, за разлика от Вас, много добре си спомням кой предложи задължителното гласуване по време на евроизборите и това беше точно ВМРО. Вие тогава още мислехте върху тази идея. Впоследствие тя изкристализира дотам, че вие я предложихте за изборите на регионално ниво. Сега с учудване забелязвам, че отново е изкристализирала и вие се отказвате от нея, но това е ваше право. Аз не споря за това. Вие така сте решили, така сте преценили, така сте го направили. 
Господин Кътев, аз, за разлика от Вас, нямам работодател, защото моят работодател, господин Кътев, са тези, които са ме избирали. А Вие имате работодател и този работодател Ви заповядваше по време на предишното управление, в което бяхте областен управител, да му връщате горите. Така че моите уважения спрямо Вашата личност и спрямо Вашето мнение, но работодателите живеят някъде другаде. На Вас, господин Кътев, точно на Вас не Ви отива да ги говорите тия неща. А ВМРО, за разлика от вашата еднодневка – НДСВ, е партия със 115-годишна история и на времето, господин Кътев, беше наричана оръдието на двореца, а не ... – да не казвам какво на двореца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно списъка на предварително записалите се народни представители, давам думата на народния представител госпожа Понева – независим депутат. Имате две минути и половина. 
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (независим): Благодаря, господин председател. 
Аз няма да викам, но това не значи, че не съм със сериозно отношение към това, което казвам.
Колеги, като ви слуша човек още малко и да ви повярва. Всички тук изразявате някакво такова пристрастно отношение към желанието на 86% от българските граждани, което е изключително висок процент за каквато и да била тема в обществото, а именно мажоритарният вот. Обаче хайде да не е сега, защото е късно. 
А защо е късно? Кой ще даде отговор на този въпрос освен тези, които го направиха наистина да е късно? Следващото Народно събрание ще се занимава с този проблем. Защо да не се занимаваме ние, след като всички толкова искаме наистина да направим нещо, което искат всички отвън? Това, което става тук, в тази зала, е ярък пример за поредното огромно, диаметрално разминаване на желанията на българските граждани и щенията на българските политици. Това, което се прави тук, е абсолютна симулация. 
Ако искате мажоритарен избор и то с откровено желание така, както каза господин Местан, подкрепете закона, който сме внесли с господин Нено Димов – много простичък, много лесен, много реализуем закон, дори в малкото време, което остава. Закон, който решава и проблемите, които в мажоритарния елемент на БСП остават като висящи, а именно това какво се случва с мажоритарен кандидат, който влезе в изпълнителната власт. Нашият закон дава елементарен отговор. Единственото нещо, което трябва да се направи, е административното деление на 239 едномандатни района на страната. Оттам нататък работата е в ръцете на политиците. Истинският сблъсък, истинското състезание там, на полето; там, на полето на изборите; там, пред хората всеки да докаже себе си, личността със своите плюсове и минуси, а не да се скриеш в листата. Някой да тегли една листа и да се намърдаш в парламента, където четири години да не си отвориш устата изобщо и хората да не знаят, че съществуваш като народен представител изобщо. Защото ще ходиш там, пред тези, които са те избрали, ще се отчиташ. И тогава, когато си част от управляващите, а опозицията, както четири години тук се случва, предлага разумни решения, изключително разумни решения, а мнозинството ги отхвърля и месеци след това се кичи със същите аргументи, каквито са излагали депутати от опозицията и ги предлага като свои решения, това няма да може да го направи един мажоритарен кандидат. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече. 
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Защото тогава, когато става дебатът, той ще трябва да даде отчет пред тези, които са го избрали защо е “за” или “против” нещо такова. Симулация е мажоритарният елемент ... 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Понева, Вие говорите вече 30 секунди след времето. Много Ви моля да завършите, ако обичате.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Госпожа Манолова каза, че мажоритарният елемент се използва за привличане на ... 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма да мога да Ви позволя да завършите, защото Вие просрочихте почти с минута. Съжалявам много! (Председателят изключва микрофоните.)
Колеги, предварително записалите се народни представители за участие в дискусията на първо четене на 14-те законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избор на народни представители приключи. 
Има ли други народни представители, които сега желаят да вземат думата? Вляво – няма, в централния сектор – няма, в десния сектор – няма.
Уважаеми колеги, закривам дискусията на първо четене на   14-те законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избор на народни представители. С това се изчерпа и дневният ред.
Гласуването на първо четене на тези законопроекти, по които се води дискусията, ще бъде утре, 25 март 2009 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,48 ч.)


Председател:
			Георги Пирински

Заместник-председатели:

			Любен Корнезов

			Юнал Лютфи

Секретари:
			Силвия Стойчева
			
			Ясен Попвасилев