Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-03-25

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов 

Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, ще ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за 25-27 март 2009 г. Обръщам ви внимание, че в началото на проекта е предвидено да започнем днешния пленарен ден с гласувания на законопроектите, които обсъдихме вчера, така че гласуването на програмата да се счита за съгласие на народните представители и за тази процедура за гласуване на тези проекти днес, доколкото в правилника не е предвидено гласуване в сряда. Ще ви предложа също първите две точки от програмата – Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца и Законопроекта за амнистия да разглеждаме на второ четене и да гласуваме в хода на разглеждането, след обсъждането на всеки от текстовете, за да можем да спечелим малко време.
С тези две уточнения ще ви запозная с проекта:
Първо – гласуванията: 
Първо четене на проект на Избирателен кодекс, внесен от Абаджиев, Николова и Капон.
Първо четене на Законопроекта за избиране на народни представители, внесен от  Йордан Бакалов  и група народни представители.
Следват законопроектите за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители по реда на внасянето им – от октомври 2006 г. до 19 март 2009 г.
Следват и двата законопроекта за електронно гласуване.
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца (приет на първо четене на 27 февруари 2009 г.).
2. Второ четене на Законопроекта за амнистия (приет на първо четене на 6 март 2009 г.).
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (приети на първо четене на 30 януари 2009 г.).
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (вносители Ваня Цветкова и Светослав Спасов – 11 март 2009 г.; Радослав Илиевски и група народни представители – 11 март 2009 г.; Йордан Мирчев и група народни представители – 13 март 2009 г.; Бойко Боев – 13 март 2009 г.; Александър Радославов и Иво Сеферов – 17 март 2009 г.).
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (вносители: Петър Кънев, Огнян Герджиков и Йордан Цонев – 23 февруари 2009 г.; Министерски съвет – 6 март 2009 г.).
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вносител – Министерският съвет на 27 февруари 2009 г.
7. Второ четене на Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили на Република България (приет на първо четене на 6 февруари 2009 г.).
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето (вносители: Борислав Китов – 4 ноември 2008 г.; Тодор Кумчев и група народни представители – 21 ноември 2008 г.; Антония Първанова и Ива Станкова – 25 ноември 2008 г.; Министерски съвет – 2 декември 2008 г.).
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (вносители: Христо Величков и група народни представители – 13 март 2009 г.).
10. Второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението (приет на първо четене на 3 юли 2008 г.).
11. Парламентарен контрол.
Преди да подложа на гласуване този проект, ще направя едно пояснение във връзка с точка девета, доколкото тя беше обсъдена и на Председателски съвет. Става дума за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Към мен беше отправено искане за преразглеждане на внесения доклад от групата по транспорт и съобщения. Съгласуваното мнение на Председателския съвет е да пристъпим към обсъждането на тази точка само след постъпването на докладите и на другите две комисии - Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейските въпроси. Обръщам се към колегите от Комисията по транспорт и съобщения – да се постараят в контакт с другите две комисии, които ще заседават, да намерят общо обединяващо Народното събрание решение. Господин Величков, виждам, че следите това, което казвам, по този твърде приоритетен и спорен въпрос. Колеги, спомняте си, че когато министърът на вътрешните работи постави въпроса пред Народното събрание за взетото от нас решение, аз също го уверих публично от трибуната, че не може да има съмнение - Народното събрание ще създаде достатъчно надежден механизъм, даващ възможност на Министерството на вътрешните работи да извършва онези действия по разпечатване на разговори, които са необходими за борба с престъпленията, които господин Миков назова в пленарната зала. Едновременно с това трябва да сме достатъчно наясно, че трябва да създадем надеждна защита срещу злоупотребата с тази възможност, тъй като по информациите на министъра на вътрешните работи огромният брой разпечатки, които се искат, създават съмнения, че с тази форма се злоупотребява. Нека колегите от трите комисии да се постараят и достатъчно отговорно да разгледат този въпрос и да представят в пленарната зала предложение, което да не се превръща в повод за разделение при гласуването. 
С това уточнение подлагам на гласуване проекта на програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 162, против 4, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Предложения за дневния ред по реда на чл. 40, ал. 3. Тази седмица има едно такова предложение от народния представител  Йордан Бакалов и група народни представители – за включване в дневния ред на изслушване на министър-председателя.
Заповядайте, господин Бакалов, да развиете предложението си.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението е свързано с протестите в Министерството на вътрешните работи. Знаете, че в продължение на почти двадесет години там има натрупване на действия, довели до ескалиране на напрежението. Знаете, че в същото време, особено в периода след 2001 г., съставът на Министерството на вътрешните работи се подобри значително, но това не доведе до подобряване на работата на министерството. Тъй като безсилието на ръководството на Министерството на вътрешните работи е явно, затова нашето предложение е да бъде изслушан министър-председателят, който да представи своите виждания във връзка с решаването на кризата в момента, защото действително в Министерството на вътрешните работи има криза. Оттук респективно и с оглед на предстоящите парламентарни избори, Министерството на вътрешните работи има важна и решаваща роля в провеждането и честността на самите парламентарни избори.
Ако действително в Министерството на вътрешните работи, във връзка с техните заявки, ще има отказ от опазване на обществения ред и оттам негарантиране и манипулация на самите избори, нещата опират до нашата национална сигурност.
Ето защо предложението е министър-председателят да дойде тук и да дебатираме реформите, които трябва да се извършат в Министерството на вътрешните работи, защото самото ръководство не може да се справи с кризисната ситуация. Според нас, от опозицията, Министерството на вътрешните работи има вътрешни ресурси, които могат да се използват до края на мандата на този кабинет и да се удовлетворят донякъде исканията им. От шестте искания на протестиращите полицаи не е проблем пет да бъдат изпълнени. Остава едно-единствено, за което могат да се използват вътрешните ресурси, вътрешната трансформация и да се стигне до повишаване на тяхното възнаграждение, защото от искането им става ясно, че те говорят не за 50% увеличение на заплатите, а до 50%, тоест при воля от страна на управляващите и с подкрепата на опозицията действително могат да се решат проблемите на МВР, свързани с нашата национална сигурност.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има предложение за изслушване на министър-председателя. Моля, гласувайте това предложение за включване в дневния ред.
Гласували 165 народни представители: за 55, против 80, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов, заповядайте за предложение за прегласуване.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моля да подложите направеното предложение на прегласуване.
Уважаеми колеги, въпросът е много сериозен. Имам чувството, че една част от вас не разбраха за какво става дума. Настояваме министър-председателят да се яви пред Народното събрание и да гарантира сигурността на провеждането на парламентарните избори. Знаете, че съгласно закона Министерството на вътрешните работи  има много важна функция при провеждане на изборите по отношение охраната на обществения ред пред изборните помещения, охраната на изборните книжа и на помещенията повече от 48 часа. При този разлюлян състав на Министерството на вътрешните работи, при тази демотивация на служителите трябва от най-високо ниво в държавата да дойде тук главата на изпълнителната власт и да гарантира с предложени мерки по какъв начин ще се реши кризата в МВР, за да не сме изправени пред ситуация да бъдат атакувани изборните резултати впоследствие именно поради провал в опазването на обществения ред.
Затова моля ви да подкрепите нашето предложение да дойде министър-председателят в пленарната зала и да обясни какви мерки ще предприеме изпълнителната власт, за да се гарантира сигурността и честността на изборите. В противен случай поставяме на изпитание и служителите на МВР да бъдат обект на купуване по време на изборите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново направеното предложение за изслушване.
Гласували 171 народни представители: за 55, против 95, въздържали се 21.
Предложението отново не е прието.
Моля за вашето внимание, уважаеми колеги, за едно съобщение.
На 19 март постъпи искане от главния прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Никола Гочев Проданов по досъдебно производство № 98/2008 г. на Националната следствена служба. 
На 24 март в деловодството постъпи писмено изявление на колегата Никола Гочев, в което той заявява, че във връзка с искането на главния прокурор и на основание чл. 70, ал. 2 от Конституцията и чл. 107, ал. 2 от нашия правилник дава съгласието си за възбуждане на наказателно преследване по дело за автопроизшествие от 5 декември 2007 г. 
Очевидно става дума за спор във връзка с транспортен инцидент. Има основание да се счита, че няма да се стигне до същинско съдебно производство, тъй като е възможно и постигане на извънсъдебно споразумение между страните по този инцидент.
Постъпилите законопроекти и проекторешения от 18 до 24 март 2009 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител  –  Министерският съвет, водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители  –  Донка Михайлова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители  –  Антония Първанова и Радослав Гайдарски. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за пещерите. Вносители  –  Петър Берон и Георги Божинов. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по околната среда и Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение  –  трети заем за развитие на политиките и институционална реформа в социалните сектори между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието и науката, Комисията по здравеопазването и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител  –  Румен Овчаров. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за декларация за подкрепа на Белоградчишките скали в глобалната инициатива "Новите седем чудеса на света". Вносител  – Мария Капон. Водеща комисия  –  Комисията по околната среда и водите.
Уважаеми колеги, преди да преминем към гласуванията по нашата програма искам да ви напомня, че в днешния ден, Благовещение, от 11 часа в Клуба на народния представител ще се състои церемония по инициатива "Да засадим дърво"  –  една благородна инициатива, която нашите колеги от Комисията по околната среда и водите подеха още преди година. Предлагам всички да я подкрепим и с участие, и с по-нататъшни действия. 

Преминаваме към гласуванията.
Първо, подлагам на гласуване на първо четене Проект на избирателен кодекс с вносители Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон от 8 февруари 2007 г.
Гласували 173 народни представители: за 40, против 67, въздържали се 66.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за избиране на народни представители с вносители Йордан Бакалов и група народни представители, от 28 октомври 2008 г.
Гласували 161 народни представители: за 37, против 81, въздържали се 43.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Следващите законопроекти са за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 654-01-134 с вносител Владимир Кузов.
Гласували 149 народни представители: за 2, против123, въздържали се 24.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-97 с вносител Филип Димитров. 
Гласували 165 народни представители: за 29, против 82, въздържали се 54.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект № 854-01-103 с вносители Стефан Софиянски, Борислав Българинов и Румен Ангелов.
Гласували 169 народни представители: за 45, против 60, въздържали се 64.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект № 854-01-146 с вносители Яне Янев и група народни представители от 21 ноември 2008  г.
Гласували 166 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване следващият Законопроект № 954-01-1 с вносители Екатерина Михайлова и Елиана Масева – 5 януари 2009 г.
Гласували 160 народни представители: за 47, против 78, въздържали се 35.
Предложеният законопроект не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект № 954-01-25 с вносители Мая Манолова и група народни представители – 30 януари 2009 г.
Гласували 168 народни представители: за 118, против 21, въздържали се 29.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект № 954-01-26 с вносители Нено Димов и Антонела Понева – 4 февруари 2009 г.
Гласували 149 народни представители: за 30, против 83, въздържали се 36.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект № 954-01-51 с вносител Светослав Спасов.
Гласували 156 народни представители: за 41, против 51, въздържали се 64.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Господин Спасов желае процедура за прегласуване.
Заповядайте, имате думата за процедура за прегласуване.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, моля за прегласуване.
Явно управляващото мнозинство – БСП, НДСВ и ДПС, не искат младите хора да гласуват по интернет и по електронен път. В комисията господин Лютви Местан подкрепи идеята за електронното гласуване и за това, че експериментално би могло да се въведе гласуване чрез автоматизирани системи. Аз предложих това на първо време да се въведе в студентските градчета в България. Явно това са само празни приказки от страна на управляващите и явно управляващото мнозинство от трите партии не иска близо 1 млн. българи по света да бъдат съпричастни към съдбата на страната ни и да гласуват по електронен път чрез електронния си подпис и тройната коалиция не иска да позволи на хората с увреждания да упражнят своето конституционно право. Явно предпочитат да гласува само техният електорат, който през м. юли ще бъде строен в редици.
Всъщност не е необходимо да разговаряме вече по тази тема. Явно тройната коалиция не трябва да казва повече, че младите хора са й основен приоритет, защото това ще е една нагла лъжа и тя всеки път ще бъде припомняна на тази тройна коалиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Включете режим на гласуване! 
Поставям на повторно гласуване предложения Проект за закон.
Гласували 170 народни представители: за 54, против 79, въздържали се 37.
Законопроектът не се приема и при прегласуването.
Подлагам на гласуване Законопроект № 954-01-55 с вносител Христо Бисеров – 12 март 2009 г.
Гласували 156 народни представители: за 128, против 19, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект № 954-01-65 с вносители Красимир Каракачанов и група народни представители.
Гласували 158 народни представители: за 39, против 48, въздържали се 71.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Сега предстои да подложа на гласуване двата законопроекта за електронно гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект № 554-01-87 с вносители Иван Костов и Асен Агов.
Гласували 173 народни представители: за 52, против 78, въздържали се 43.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители, аз взимам думата да помоля за повторно гласуване, за да припомня, че ние предлагаме закона да влезе в действие от 1 януари 2010 г. В този смисъл той не се отнася до тези избори, но ще създаде добра платформа, за да бъде уреден въпросът за електронното гласуване за в бъдеще. Няма никакъв проблем Народното събрание в това мнозинство да го подкрепи.
Вчера, представяйки закона от трибуната, останах с впечатление, че има готовност законопроектът да бъде подкрепен. Сега наистина предлагам да се гласува още веднъж и народните представители да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на повторно гласуване предложения законопроект.
Гласували 164 народни представители: за 61, против 76, въздържали се 27.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект № 954-01-49 с вносители Мартин Димитров, Йордан Бакалов и Ваньо Шарков – 6 март 2009 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 164 народни представители: за 70, против 57, въздържали се 37.
Законопроектът не се приема.
Господин Димитров, заповядайте за предложение за прегласуване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Този парламент може да направи една много важна стъпка за демократизирането на България с въвеждането на електронно гласуване. Както казахме – за всички нас е ясно, че това не може да стане за тези избори. 
Ние от СДС и ОДС и нашите колеги от ДСБ вчера казахме, че сме съгласни това да стане от 2010 г. Така че, колеги, предлагам този законопроект да бъде подложен на прегласуване и не изпускайте историческия шанс това да е парламентът, който е положил основите на това повече българи да участват в избори. Нашата оценка показва, че над половин милион души повече ще гласуват оттук нататък, ако този законопроект бъде приет. Безсмислено е подобни добри инициативи да отлежават с години. Не пропускайте този шанс! 
Специално призовавам групата на НДСВ – уважаеми колеги от НДСВ, нека всеки от вас да гласува, тъй като и вие заявихте публично, че сте за този законопроект, ако той бъде отложен. Предлагаме това отлагане и нека всеки един от вас да участва в гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за вашето внимание!
Моля, гласувайте повторно предложения законопроект.
Гласували 179 народни представители: за 83, против 62, въздържали се 34.
Законопроектът не се приема.
Колеги, преминаваме към точките от дневния ред за деня, включени в програмата ни за седмицата.
Моля да обърнете внимание, че гласувахме по т. 1 и 2 да гласуваме текстовете, след обсъждането им на второ четене. 

Преминаваме към обсъждане на:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Докладът е на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател. 
Позволете ми преди това да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт и госпожа Мария Томова – директор на Дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, има ли възражения по направеното процедурно предложение? Няма.
Поканете посочените представители на институциите в залата.
Колеги народни представители, моля да заемете местата си. Престоят ни гласувания след обсъжданията, така че е необходимо да има нужния кворум в залата.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 954-01-28, внесен от Христина Христова и група народни представители
Уважаеми господин председател, на проведени заседания на 11 и 18 март 2009 г., Комисията по труда и социалната политика обсъди приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 954-01-28, внесен от Христина Христова и група народни представители и направените предложения по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на „Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за § 1:

„§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създават се нови т. 3 и 4:
„3. еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година;
4. еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение.”
б) точка 5 се отменя;
в) досегашните т. 3, 4 и 6 става съответно т. 6, 7 и 8.
2. В ал. 2 думите „т. 3-5” се заменя с „т. 6-8”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по наименованието и § 1 в окончателна редакция на комисията? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и § 1 в редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Представете и § 4.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. Създава се чл. 6а:
„Чл. 6а. (1) Майката (осиновителката) има право на еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато децата не са настанени за отглеждане в специализирана институция за деца.
	(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година и се изплаща за всяко дете близнак. 
	(3) Помощта по ал. 1 се изплаща на майката (осиновителката), а при невъзможност да я получи – на друг законен представител на детето.
	(4) При условията на ал. 1 еднократната парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година се предоставя и на самотния баща (осиновител).
	(5) При условията на ал. 1 еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година се предоставя и на семействата на роднини, близки или приемни семейства за близнаци, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.”
Господин председател, параграфи  5, 6 и 7 са по вносител и се подкрепят от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение от параграфи 2 до 7, всичките по вносител, с изключение на § 4, по който комисията е предложила своя редакция ? Няма.
Моля, гласувайте предложените текстове от комисията, подкрепящи текста на вносителя и редакцията по § 4.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „8а и 8б” се заличават. 
2. В ал. 2 думата „помощи” се заменят с „помощите по ал. 1”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 9, както и текстовете за параграфи 10 и 11 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, по § 8 в редакция на комисията и параграфи 9, 10 и 11, има ли желаещи да вземат думата? Няма.

Моля, гласувайте тези текстове по вносител и в редакция на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
 ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 12, а следващите параграфи да се преномерират съответно:
„§ 12. В § 1 на Допълнителните разпоредби се създава т. 7:
„7. „Близнаци” са две и повече живородени деца от многоплодна бременност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат по § 12, който е нов, предложен от комисията, съдържащ важна дефиниция? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя наименованието „Преходни  и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 12, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 13, който става § 14.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за създаване на нов § 14, който става § 15:
„§ 15. Майка (осиновителка), самотен баща (осиновител), семейство на роднини, близки или приемно семейство, отглеждащи близнаци, които в периода 1 януари 2009 г. – 31 март 2009 г. включително са на възраст между една и две години, имат право на еднократна парична помощ за отглеждането им в размер на 300 лв. за всяко дете.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, има ли желаещи да вземат думата по „Преходни  и заключителни разпоредби”, параграфи 12 и 13 по вносител със съответната преномерация и нов § 14, който става § 15? Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „§ 14. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ., бр. ....) в чл. 75, ал. 1 думите „един процент” се заменят с „процент 1,1 на сто”.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 14, който става § 16.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 15, който става § 17 със следната редакция:
„§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 16, който влиза в сила от 1 април 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по двата последни текста, които са твърде съществени? Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, с което и законът на второ четене.
Благодаря на господин Адемов – председател на комисията, и на цялата комисия за успешно изпълнената подготовка на доклада за второ четене.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АМНИСТИЯ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Давам думата на председателя на комисията господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! На вашето внимание представям доклада на Комисията по правни въпроси относно второто четене на Законопроекта за амнистия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона: „Закон за амнистия”. 
Ще прочета текста на вносителя за чл. 1, тъй като се различава отчасти от този, който предлага комисията.
„Чл. 1. (1) Амнистират се, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, лицата, които до 1 юли 2008 г. са извършили:
1. умишлени престъпления, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание;
2. престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание; тази разпоредба не се прилага, когато деянието е извършено в пияно състояние или са причинени тежка телесна повреда или смърт.
	     (2) Конфискуваните или отнетите на основание чл. 53 от Наказателния кодекс имущества и събраните глоби въз основа на влезли в сила присъди до влизането в сила на този закон не се връщат. Глобите, за които е издаден изпълнителен лист, се събират.
	      (3) Иззетите вещи и парични суми по незавършени наказателни производства се връщат на правоимащите, освен ако придобиването или притежаването им е забранено или подлежат на отнемане по друг закон. 
	      (4) Амнистията по ал. 1 не е пречка за реализиране на административната отговорност по специалните закони.”
Има предложение на Надя Антонова, което комисията подкрепя по т. 1, а именно т. 1 в ал. 1 да отпадне, и не подкрепя по  т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Амнистират се, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, лицата, които до 1 юли 2008 г. са извършили престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание.
	  (2) Алинея 1 не се прилага, когато деянието е извършено в пияно състояние или са причинени тежка телесна повреда или смърт.
 	  (3) Конфискуваните или отнетите на основание чл. 53 от Наказателния кодекс имущества и събраните глоби въз основа на влезли в сила присъди до влизането в сила на този закон не се връщат. Глобите, наложени с влязъл в сила съдебен акт, се събират.
	  (4) Иззетите вещи  и парични суми по незавършени наказателни производства се връщат на правоимащите, освен ако придобиването или притежаването им е забранено или подлежат на отнемане по друг закон.
	   (5) Амнистията по ал. 1 не е пречка за реализиране на административната отговорност по специалните закони.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по чл. 1 на вносителя, по редакцията на комисията и по предложението на Надя Антонова?
Уважаеми колеги, на вашето внимание е законопроект, който е в центъра на вниманието на обществото. Той е предмет на оживена дискусия и в медиите. 
Има ли желаещи да вземат думата? 
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата с намерението накратко да обоснова своето предложение, което е прието от Комисията по правни въпроси, като се надявам, че по същия начин ще постъпи и пленарната зала.
Направили сме предложение да отпадане възможността да бъдат амнистирани всички престъпления, които са извършени при най-тежката форма на вина, а именно с умисъл – пряк или евентуален.
Идеята в моето предложение е да бъдат амнистирани само деянията, извършени при непредпазлива форма на вина. Съображенията са в няколко посоки. Веднага искам да кажа, че уважавам или не, държа да се прилага институтът на амнистията. Не бива да се счита, че това предложение е насочено против института на амнистията. Това предложение просто иска да коригира настоящия Закон за амнистията.
Ако остане в сила т. 1 на ал. 1 на чл. 1, никой от нас, а мисля, че и вносителят, въпреки проявената висока активност на Министерството на правосъдието, не успя да ни каже колко лица ще бъдат амнистирани. От една страна се твърди, че 2000 лица лишени от свобода ще бъдат амнистирани – да, но в Комисията по правни въпроси се изнесоха други данни от Върховната касационна прокуратура. Става дума за 3000 лица, става дума за амнистиране на над 400 деяния, 400 вида престъпления. Нито един и в момента не е в състояние да каже няма да ли да бъде амнистирано лице, което да ни постави отново в сблъсък с общественото мнение и чувството за справедливост. Направо казано този текст на т. 1 е така неясен при приложението, че не бих се изненадала, ако от него се окаже не просто „Ванко 1”, а цифрата стане двуцифрена, за съжаление, да не кажа повече.
Искам да обърна внимание и на това, че отпадането на амнистията за умишлени престъпления е свързана с интереса на обществото, тъй като това са лица – очевидно, щом като са в затвора, те не са се ползвали от института на чл. 78а. Очевидно тези лица при извършването на деянието си са били или употребили алкохол, или са причинили смърт, или някаква тежка телесна повреда, тоест деянието е по-тежко, освен умишлено, като резултат и последици и тези лица не могат да ползват облекчението на освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба по чл. 78а. По тази причина, разбира се, с изложени накратко съображения, аз ви моля да подкрепите предложението за отпадане на т. 1 в ал. 1 на чл. 1 от Закона за амнистията, тъй като амнистията е акт и на държавна милост не само към лицата, осъдени на лишаване от свобода, но държавната милост трябва да бъде еднаква по степен и за тези, които не са осъдени на лишаване от свобода. Мисля, че тези, които са извън затворите, също имат своите права и трябва да бъдат защитавани. Спазването на правата на хората извън затворите не бива да бъде подлагано на риск. Затова аз ви моля да подкрепите предложението на Комисията по правни въпроси.
Искам да кажа, че оттеглям предложението си за отмяна на ал. 4 и моля да не се подлага на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Фактически в предложението на комисията е отразено Вашето предложение по т. 1.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В пленарната зала е министърът на правосъдието госпожа Миглена Тачева – да й благодаря за участието. Госпожо Тачева, моля да имате готовност да изясните въпроса, който госпожа Антонова постави.
Реплика на господин Яни Янев – заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Може би част от това изясняване ще бъде на базата на репликата, която ще направя, господин председател.
Колега Антонова, струва ми се, че не стана ясно от гледна точка на Вашата позиция защо е предложена и се отхвърля тази т. 1. Тук предложението на вносителя е да се амнистират престъпления, които се наказват и за които е предвидено наказание до три години, тоест във всички случаи за тези престъпления е приложим институтът на чл. 78а. 
Във всички случаи, когато едно лице е осъдено на лишаване от свобода до три години, но за престъпление, за което се предвижда наказание повече от три години, няма как да бъде приложен институтът на чл. 78а. Не може да бъде приложен институтът. 
Затова ние дължим едно обяснение на обществото, че за първи път правим изключение от прилагането на законите за амнистията и да амнистираме само непредпазливи деяния, да не амнистираме и частично леки престъпления. Защото знаете, че формулата на тежкото престъпление е лишаване от свобода за пет и повече години, предвидено в Наказателния кодекс. А в конкретния случай ние ограничаваме това приложение само до непредпазливите деяния.
На мен ми се струва, че с текста, който е предложен, възможността да се наложи административно наказание по чл. 78а с последната алинея, където включва всички умишлени престъпления лишаване от свобода до три години, не остава безнаказан този, който е извършил престъпление.
Другото е, че във всички случаи за тези престъпления ние оставяме да работи цялата машина и в крайна сметка и за умишленото престъпление да остане процедурата, която има възможността да направи и най-накрая да приложи и наказание по чл. 78а. 
Затова на мен ми се иска този въпрос малко по-детайлно да го изчовъркваме и да не отиваме леко с оглед нагласата, че непременно, видите ли, не трябва да се пускат престъпници. Тези престъпници, ако в затвора има такива, те са малко. Стана ясно, че са не повече от 400 души, а не някаква огромна бройка. Тези, които ще бъдат осъдени, ще им бъде наложено административно наказание, те са много повече и няма да избягат и изцяло да бъдат освободени от отговорност. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: А те не са 400, а са около 3000.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към госпожа Антонова? Няма.
Госпожо Антонова, заповядайте за дуплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега Янев, аз споделям част от това, което изложихте под формата на реплика, като фактология и като тълкуване на чл. 78а в частност, но категорично не се съгласявам с изводите, които правите вследствие на Вашето тълкуване.
За да бъде ясно на всички и за да не ни упрекват, че ние юристите говорим на някакъв неразбран език, хайде да си кажем, че се предлага да бъдат амнистирани лица, извършили умишлени престъпления – това е най-тежката форма на вина, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до три години. Ако този човек е в местата за лишаване от свобода, значи той е направил деяние, което не му позволява освобождаване от наказателна отговорност. Тоест, този човек е извършил деянието или в пияно състояние, или е причинил тежка телесна повреда, или смърт, или е допуснал множество престъпления. По тази причина този човек е в местата за лишаване от свобода. И Вие това наричате леко престъпление!? А това е най-тежкият резултат – този човек е причинил смърт! Как искате този човек да го амнистираме? Това, първо.
Второ, аз разбирам, колега Янев, че съдебната система е доста натоварена понякога. Но съдебната система, както и другите системи в държавата, не са привилегировани и не може заради тяхното облекчаване в работата ние да правим специални закони. Законът се прави, за да урежда трайно обществените отношения, да регулира обществените отношения и да помага на процесите в обществото, а не да облекчава отделни съсловия. Да, била натоварена съдебната система – когато ги облекчихме със съкратеното съдебно следствие, какъв резултат показа тя? Този резултат от съкратеното съдебно следствие не влиза ли в противоречие с човешките представи за справедливост? Каква е обществената преценка? Винаги ли, когато се прави един закон с оглед личността, винаги грешим. Ако искаме да облекчим съдебната система, няма да амнистираме деянията по чл. 78а.
Аз предлагам друг подход – да опростим процедурата по чл. 78а. Но за да облекчим съдебната система – да амнистираме деяния, допуснати при умишлена форма на вина, за мен е твърде неприемливо и крайно несправедливо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да чуем госпожа Тачева - заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,  аз съм изключително облекчена в това, което ще кажа в залата, след последното изказване на госпожа Антонова.
Нека първо да кажа няколко думи за амнистията, защото амнистията е едностранен акт – не е закон, който се прави за години напред, за да говорим за някакво огромно или сериозно законотворчество, което днес, като едностранен акт, ще окаже сериозни последици върху наказателно-правното ни законодателство.
От една страна,  всеки закон за амнистията е проява на хуманизъм и милосърдие от страна на държавата към лицата, извършили престъпления. В правната доктрина няма общоприети критерии за амнистия, които да не могат да бъдат атакувани с аргументи “против”. Колкото аргументи “за” амнистията могат да се извадят днес в тази зала, почти толкова могат да се извадят и “против” амнистията.
Когато обаче се проявява милосърдие, няма право и няма място да се търси дивидент или някаква полза, защото амнистията е проява на сила от страна на държавата и подкрепа по отношение на лица, изпаднали в нужда. 
Правото и медицината си приличат по няколко неща. За да предпазим здравите, обикновено слагаме под карантина или изолираме болните. В същото време, образно казано, за да дадем възможност на болните да оздравеят, следва да им осигурим здравословна среда – най-малкото лекарства и подходящи материални условия. Критериите за амнистия са подбрани съобразно натрупания опит и практика от минали години и обхващат лишени от свобода, лекувани продължителен период от време. За да закрепим постигнатите резултати, е необходимо да ги преместим в по-здравословна среда, за да ги приобщим по-успешно към законосъобразния начин на живот на свобода.
От това, което чух от госпожа Антонова, това са аргументите само на отрицание, дори не аргументи – само отрицание без нито един приемлив довод против по-широкия обхват на предлаганата амнистия. 
След 9 септември 1944 г. нашият парламент е приел 13 закона за амнистията, последният беше през 2002 г. Нека да направим обаче едно сериозно разграничение. Тук виждам малка неточност в доклада за проект на второ четене. В т. 2, ще кажа по памет, защото нямам текста на вносителя, чл. 1, т. 2 е добавено: „тази разпоредба не се прилага, когато деянието е извършено в пияно състояние или са причинени тежка телесна повреда или смърт” – това беше текстът, който касае т. 1 и т. 2.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 1, т. 2 на вносителя?
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не на вносителя, на вносителя бяха т. 1 и т. 2. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Некоректно е изписано ли, госпожо Тачева?
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Така смятам. 
Нека да направим разграничение между трите текста, трите члена на предложените текстове за амнистията. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е ваш текст.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Член 1 казва, че се „амнистират като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането лицата, които до 1 юли са извършили”, което включва хипотеза на завършени наказателни производства, висящи наказателни производства и необразувани наказателни производства, въпреки че от 1 юли до ден-днешен, докато мине текстът на закона, със сигурност би трябвало да има образувани наказателни производства.
Изрично в отделна хипотеза казахме, че тези текстове не се прилагат, когато деянието е извършено в пияно състояние, причинена е тежка телесна повреда или смърт, когато говорим за умишлените и непредпазливите деяния.
От друга гледна точка трябва да кажем, че във всички случаи, когато това деяние е извършено, по чл. 240 наказанието е лишаване от свобода до три години, което означава, че по чл. 240 от сега действащия Наказателен кодекс текстът се прилага по чл. 78, когато става дума за първи път, когато деянието не е извършено в пияно състояние и няма причинен резултат тежка телесна повреда или смърт. 
Нека да кажа още една статистика, защото твърдите, че не сме дали необходимата статистика. 49% от наказателните производства за миналата година завършват с приложение на чл. 78а. Съкратеното съдебно следствие, защото сега чух в залата твърдение, че нямаме данни за това, този институт работи от средата на 2006 г., за 2007 г. 13% от делата са приключили по съкратеното съдебно следствие. Тези данни изнесох и в Правната комисия. 12% от делата са приключили със споразумение с Прокуратурата.
Не става дума да облекчим като цяло работата на съдебната система, защото били много натоварени. Работата на съдебната система е такава, че когато има извършено престъпление при съответните процедури – досъдебна фаза, съдебна фаза, да има съответно наказание. Това не е само въпрос на амнистия, въпросът за амнистията като цяло е хуманизъм и милосърдие, от една страна, а от друга страна при 49% от делата да освободим ресурса на Прокуратурата, защото конкретните видове дела, които предлагаме за амнистия - само по чл. 1 говоря, са завършили с чл. 78а. И за да няма никакво съмнение, сме записали какво се случва с висящите наказателни производства, с влезлите в сила присъди, с които лицето априори е освободено от наказателна отговорност. А заличаването на осъждането, ако не го направим с амнистията, ще се случи в момента, в който осъденият си плати наказанието глоба. В следващата една година неговото свидетелство за съдимост отново е чисто, тоест там пише: „Лицето не е осъждано”. Това са хипотезите и практическите резултати от приложението на чл. 78а.
Много можем да коментираме и другото Ви предложение чл. 2  да отпадне изцяло. Тук не става дума за всички случаи за лица, които ще излязат от местата за лишаване от свобода. Тук става дума за това, когато той е осъден на 30 години и е излежал 10 години, да намалим наказанието – това е хуманизмът на държавата. Тези осъдени са 60 души. От тях може би става дума за 40, на които наказанието лишаване от свобода ще се намали с една-две години. От тях със сигурност няма да има лица, които ще излязат от местата за лишаване от свобода. Но ако това е текстът, който притеснява,   чл. 2 не е толкова фатален. Фатален е чл. 1 – умишленото престъпление, защото бягаме от принципи. Не можем да правим амнистия за непредпазливи деяния и да делим умишлените деяния, не говоря въобще за тежка телесна повреда, резултатност или смърт или за пияно състояние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ралчев, имате думата за изказване, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател. Когато популизмът и общественото мнение нахлуят в съдебната зала, многократно сме казвали, че това е лошо. Казвал съм го аз, но по-важното е, че го е казвала госпожа министърката и много други магистрати, които разбират от тази работа.
Това, което правим в момента, държи сметка за състоянието сега – за изборите след три месеца! Ако говорим за избори, не трябва да говорим за амнистия, ако говорим за амнистия, не трябва да говорим за политика! Нека се разберем, че тези неща се разминават.
Не искам да слушам от прависти няколко аргумента: да бъркаме човека, който ще получи амнистия, с това, че ще излезе утре и ще направи беля. Това е аргумент, който може да бъде насочен към господин президента, той помилва. Амнистията не е във връзка с поведението, като втори аргумент, да отиде и да получи по-ниска присъда по друг правен способ. В крайна сметка условното предсрочно освобождаване, както е добре и школски известно, е нещо, свързано с добро поведение и с преценка в тази връзка. Очевидно не това е институтът на амнистията. 
Когато говорим за съдебната система, няма да говорим за амнистията, защото амнистията не е акт, насочен към съдебната система, а е насочен към специално управление,  „Затворническо дело” или нещо от този род, което е вън от съдебната система и би трябвало това да бъде известно на народните представители.
Аз имам едно предложение. За да снемем всякакви спорове, просто да заличим това предложение за Закона за амнистията. Така, както се предлага в окончателния вариант, е всичко друго, но не амнистия. Всичко друго, но не амнистия! 
Какво означава: умишлените – не, непредпазливите – да? Като второ стъпало - да, и не от непредпазливите – тези и тези. Нали разбирате, че това не са подходи, които са характерни за наказателното право? Нали разбирате или поне ви моля да разберете, че наказателното право няма нищо общо нито с червеното, нито със синьото? Това е нещо, което касае всички, даже и народните представители, ако ми е позволено. 
Съдебната система тук може да бъде намесена само в едно – в т. 3 ли беше, по чл. 354 за наркотиците, защото преди три години, водени от същите такива чувства за популизъм, решихме, че еднократната доза ще има минимално наказание от 10 години лишаване от свобода. Тогава един или двама от присъстващите в залата заявиха, че това са правила, които не могат да бъдат приложени. Тогава именно провокирахме съдебната система и съдиите от пръстите си да изсмукват чл. 55, тоест да слязат под 10 години. 
Сега виждаме, че се получават разлики при хора, които са лишени от свобода за едно и също нещо като характеристика на деянието - единият да има 10 или 11 години, а другият да има една година. Това трябва да се поправи.
Амнистията има още една характеристика. Тя е свързана с това, че ако някои от вас бяха вникнали в това, което говорехте преди една седмица във връзка с новия Закон за изтърпяване на наказанията, ако бяха прочели докладите на Комисията по правни въпроси, щяха да видят, че претенциите по отношение на българските затвори са драстични, че ние сме едно към четири, пет или шест по площ и редица други показатели. 
В случая трябва да бъде съвсем ясно, че амнистията, уважаеми колеги, независимо от коя политическа сила сте, не е политически акт, а е държавнически акт. Ако съумеем отчасти да разберем това, което е безспорно в правната доктрина, то трябва подходът ни да не бъде такъв, какъвто е на предлагания доклад. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Ралчев? 
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колега Ралчев! Целта на закона според мотивите на вносителя е да бъде облекчена съдебната система. Това е изрично записано в мотивите на законопроекта. Аз смятам и продължавам да смятам, уважаеми колеги, че целта на който и да е законопроект трябва да бъде друга, а не облекчаване на определени, макар и много изискани съсловия. 
Второ, до момента никой не спомена колко човека практически ще напуснат местата за лишаване от свобода и за какви деяния са осъдени тези хора. Ако се позовем на данните, изнесени в Правната комисия от господин Василев, който е във вашата система, госпожо министър, ще бъдат амнистирани 3-4 хиляди лица. Ето я стенограмата от заседанието на Правната комисия. Прокурорът Христо Манчев като представител на Върховна касационна прокуратура говори също за много сериозни цифри. 
За да стане ясно за какво говорим, да, аз предлагам да отпаднат умишлените престъпления, защото ако те не отпаднат от амнистията, означава, уважаеми, че ние амнистираме лицата, които са осъдени за купуване на гласове и организаторите на това примерно; амнистираме лицата, допуснали документни престъпления, тоест имотната мафия – те отговарят по чл. 308 и следващите; амнистираме бягствата на затворник; амнистираме допускане на смърт от жп състави – това амнистираме; амнистираме лицензираните оценители, които дават неверните оценки при замяна. Тези деяния амнистираме. Ще амнистираме ли тези деяния? Да посочвам ли още деяния, които вие всъщност искате да амнистирате? 
За да добием докрай яснота, хайде да си кажем, че с предлаганото от мен отпадане на умишлените престъпления, всички умишлени деяния до три години ще отпаднат, а не както твърди министърът – когато деянието е извършено в пияно състояние или смърт. 
Този израз, госпожо министър, по текста на вносителя е към т. 2 и се отнася само за непредпазливите, тоест умишлените: пил – не пил, убил – не убил, ще го амнистираме. Аз мисля, че е неприемливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Ралчев? 
Господин Руденко Йорданов желае да Ви направи реплика.
Заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ралчев, ценейки Вашата юридическа подготовка и слушайки внимателно онова, което изложихте като теза, аз съм смутен. Моят смут произтича от твърдението, че когато говорим за амнистия, не бива да говорим за политика. Добре, но в тази зала Вие, освен в качеството си на юрист, сте и в качеството си на политик, първо. Второ, когато говорите за наказателно право, да избягаме ли от говоренето за наказателна политика? И защо, господин Ралчев, политиката като общо понятие би трябвало да я възприемаме като скверно понятие? А наказателната политика като частно от общата политика, видите ли, е нещо, което има място да бъде обсъждано тук?! Моето смущение идва от това разделяне на двете понятия, защото разделянето им вече ме кара да Ви запитам: като какъв сте тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика към господин Ралчев? Няма такава.
Заповядайте за Вашата дуплика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Колега Йорданов, и аз много пъти съм си задавал въпроса като какъв съм тук и какво правя. Само да Ви поясня: в наказателното право политиката се прави, когато правиш закон, а не когато го прилагаш! Мисля, че това трябва да го знаете, дори като политик. По това не може да има никакъв спор. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали сега правим закона?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Разбира се, само че сега правим един закон, който има друга характеристика, господин Стоилов. 
Аз ви питам: кои са принципите, въз основа на които режем амнистията, защото амнистията като правна конфигурация е ясна? Ако ние не сме съгласни с тезата, че амнистията е държавен акт, а не политически, няма какво да говорим. Няма какво да говорим!
В крайна сметка пък аз Ви питам: като режем, режем, режем, какво остана? Според мен единственото нещо, което ще остане от този закон, е онази несъобразност, да не кажа незаконосъобразност, да не употребя друга дума, която беше във връзка с чл. 354 – по някакъв начин да я изгладим. Това е политика и това е грешката на Народното събрание, макар и в друг състав. Но да се говори тук, че в крайна сметка трябва да говорим като професионалисти или като политици, това просто е недопустимо. 
Институцията амнистия не е българско творение. Тя е световно творение и няма никаква разлика в трактовката на този въпрос. 
За съжаление, някои от нас, юристите, продължават да бъркат помиловката, защото бяха изложени такива аргументи, с амнистията. Те са две различни неща. 
Все пак аз ви питам: въз основа на кои принципи, когато говорим за непредпазливите деяния, изключваме тежката телесна повреда? Хайде, ако някой може да ми обясни за какво става въпрос. Непредпазливо деяние, а тези, които са малко по-вътре в материята, ще ви кажат, че големите проблеми между средната и тежката повреда са в ударите в главата. Дали това страдание е трайно или не – доктор Гайдарски ме гледа с разбиране, но правната теория много спори по тези въпроси. 
Така че нека да бъдем принципни въз основа на конструкциите на Наказателния кодекс, а не да съобразяваме това, че сега, като излязат затворниците – 3000, 5000, 100 000 човека...
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Член 78а, а няма никой в затвора!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Госпожо министър, чл. 78а е един трън в очите на много законодатели. Вие само след един или два часа ще имате възможност, когато говорим за Наказателния кодекс, да чуете и още допълнителни интерпретации по отношение на чл. 78а. Хем говорим за това, че искаме да модернизираме правната система, хем говорим за това, че искаме да възприемем европейските критерии и когато дойде ред за предизборно време  –  обръщаме лопатата наопаки! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли думата, господин Янев? Добре, засега изчаквате.
Има ли други желаещи да се изкажат по текстовете на чл. 1 от законопроекта – текстът, предложен от вносителя, редакцията е предложена от комисията.
Господин Янаки Стоилов желае думата.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо министър, господа народни представители! Законопроектът е с малко тестове, но всеки един от тях предизвиква редица сложни проблеми. Дори ние, които го обсъждаме продължително и внимателно, все още имаме въпросителни около последиците от прилагането на някои от тях. 
Тук в едно от предишните изказвания се заяви, че е опасно, когато общественото мнение влезе в съдебната зала, но да не забравяме, че общественото мнение по определение е намерило място в съдебната зала чрез института на съдебните заседатели по наказателни дела. Но, ако споделям от части този извод, че конкретните съдебни актове не трябва да бъдат произнасяни под някакъв моментен, дори и силен обществен натиск, то тук аналогията със залата на парламента, според мен е почти неуместна,  защото когато общественото мнение обосновано влезе в пленарната зала това може да повишава доверието в парламента. Когато парламентът не се съобразява с общественото мнение, то няма как хората да не си задават въпроса: "А какви по-висши мотиви ръководят политиците при вземането на решения?".
Що се отнася до целите на законопроекта, които самият вносител сочи - да, наистина амнистията във всички случаи е акт на благородство на държавата към лицата, които са извършили престъпление. В мотивите на вносителя преди това стоят други мотиви, които са ги движили, като това са облекчаване на съдебната система от дела за дребни престъпления. Това го оставям като непрецизност, защото ние имаме по-леко и по-тежко наказуеми престъпления, но не може едно обществено опасно деяние да бъде квалифицирано като дребно. Ако случаят е маловажен, то вече попада в друга категория. Мотив е така също да се разтоварят, макар и незначително, органите по изпълнение на наказанията. Дали е незначително? Ако по груби сметки броя на лишените от свобода, които са в затворите в България е някъде около 9 хил. души... 
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Девет хиляди и осемстотин.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: ...този закон засяга около 1/3 от тях, които се намират в местата за лишаване от свобода. 
Затова аз мисля, че подходът на комисията, макар и селективен, тук всеки един от народните представители трябва да го прецени. Наистина, аз съм съгласен, че това е по-голяма степен морален въпрос, отколкото въпрос на някакво партийно разграничаване в Народното събрание, но няма пречка законодателят да каже, че за един вид деяние ще бъде по-снизходителен, след като те са извършени, както е за непредпазливите, и ще бъде по-взискателен, защото престъплението освен по своя резултат се квалифицира според формата на вината. Много различно е, когато едно лице по непредпазливост е причинило обществено вреден резултат със своето поведение и друго е, когато то умишлено се е насочвало към предизвикването на такъв резултат, както е в общия случай на сводничеството, на укриването на съкровище.
Забележете, за някои престъпления ние продължаваме да увеличаваме санкциите и днес някои от хората, които са вносители на такива текстове, изразяват резерви към наказателната политика, която би трябвало да бъде еднопосочна, или към противозаконното строителство върху обработваема или земеделска земя, управлението на моторно превозно средство в нетрезво състояние и някои други състави. Не искам да бъдем изчерпателни в това изброяване.
Освен това има риск, ако се приеме освобождаването за умишлени престъпления, тъй като ще се засегнат не само изтърпяващите наказанието, а ще се засегнат и лицата, които са ги извършили и не са осъдени. В този случай ще бъдат ощетени пострадалите от престъплението, защото пред гражданските съдилища те няма да могат да докажат своята претенция, защото ще се погаси наказателното преследване още в ранната фаза, когато не се е стигнало до трансформиране на наказателната отговорност в административна отговорност.
Така че възникват ред проблеми. Трябва да мислим и за пострадалите от престъпленията, и за извършилите престъпления, и да намерим баланса, който наистина е необходим.  Затова аз мисля, че надделяват аргументите за това, което комисията е предложила. Наистина то значително стеснява обхвата на амнистията, но смятам, че ще бъде възприето като решение, което в момента е                     по-обосновано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Стоилов? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Янев, заповядайте. Имате думата за изказване.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз ще се опитам с няколко думи да доразвия тезата, която застъпих пред вас, че все пак, като че ли не би трябвало да изключим от точно тази амнистия възможността тя да бъде приложена и по отношение на умишлени престъпления. Пак казвам, в редица от предходните амнистии, винаги тези две предложения са вървели ръка за ръка, и бих казал, че не са се намирали, такива аргументи, които да ги разграничат и да ги разделят.
Ако влезем в конкретиката на отделните текстове, които предвиждат лишаване от свобода до три години, примери могат да бъдат дадени още много. 
Колеги, аз примерно веднага ще ви обърна внимание, че след малко ние отиваме към разглеждане на Закона за културното наследство, по който предстои да се приемат текстовете. Част от текстовете предвиждат лишаване от свобода до три години  –  един сериозен обществен акцент. Тоест, когато започнем детайлно да гледаме отделните текстове  –  ама, видиш ли за кое сега в момента има известно обществено напрежение, точно заради това да не го прилагаме спрямо всички останали текстове, някак си не е израз на една последователна политика, ако се тръгва към идеята за амнистия.
Предлагаме, действително се предлагат различни неща, но това е подходът, тоест когато едно престъпление считаме, че има по-голяма обществена значимост и тежест - да се предвиди по-тежко наказание, но не поради това, че то до момента е в рамките на до три години лишаване от свобода, говоря само за умишлените престъпления, ние да кажем "не", видите ли, щото то сега купуването на гласовете е изключително актуалното нещо, което се случва в нашия живот, дайте да вземем да не ги амнистираме тези, които са до момента, щото то влиза в категорията...
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Защото от частен характер го направихте!
ЯНИ ЯНЕВ: Да, когато става въпрос за този, който продава гласа си  –  това е престъпление от частен характер. 
Тези аргументи не трябва да ги съсредоточаваме по конкретни текстове, защото сигурно, ако влезем в тази конкретика на текстовете, ще изложим аргументи, които биха отрекли всяка една амнистия. Във всеки един момент в обществото има, да речем, извършени престъпления. Сега вече чрез средствата за масово осведомяване ние знаем и за леки, и за тежки престъпления. Те създават обществените настроения. Винаги могат да се намерят аргументи: "да, видиш ли, ама сега и това ще се амнистира". 
Не мисля, че този подход трябва да го прилагаме в случаите, когато разсъждаваме за амнистия и по тази причина да изключим възможността за тези престъпления, които са умишлени с до три години лишаване от свобода, да не бъде приложена амнистията. Още повече, че за първи път тази амнистия, която се предлага, забележете, тя не лишава и не заличава извършването на престъплението - все едно, че лицето е неосъждано. 
Първото, което е, че за първи път ние прилагаме един друг специфичен механизъм  –  изричното казване, че, видите ли, има ли такова престъпление, има обществено наказание, но поради масовата практика на приложението за тези престъпления на административноказателната процедура вече в съда, след приключване на всички останали процедури, подходящо е да няма изцяло заличаване на последиците от извършеното престъпление по повод на амнистия, а прилагане на административноказателните мерки. Последицата от това наказание ще се погаси като осъждане след изтичането на определен срок, който е предвиден в закона, естествено за глобата е една годишна давност, заради това, че тук няма съопростителство.
Другото, което е, че по този начин се защитават и правата на засегнатите лица. Когато амнистираш някой и се погасят всички последици от едно наказателно производство за това лице, той е лишен от възможността да предяви в рамките на наказателното производство при облекчени процедури възможността да предяви своя граждански иск за обезщетение и т.н. Това лице в рамките на административното производство не е ограничено да направи това, тоест, че за пострадалите се запазва възможността да бъдат съхранени и техните интереси. От тази гледна точка ми се струва, че този подход не е лош. Няма защо да го отричаме категорично заради няколкото примера, които са особено болезнени днес, и той да не бъде приложен в обществената практика.
Това, което колегата Ралчев повдигна като тема – защо трябва да не се прилага по отношение на тежка телесна повреда, смърт или т.н.? Защото тук това съчетание е специално за непредпазливите деяния и е ясно, че резултатът е прекалено тежък за възприемане. Тук ще кажа: лошо е, че ние отиваме на плоскостта на поддаването на популизма как ще реагират хората, но е ясно едно, че никой в себе си, в собственото си съзнание, юрист или не юрист, практикуващ или бивш, обикновен гражданин, когато се касае за смърт, независимо от начина, по който тя е причинена, чувствителността е висока за всеки един. Когато се касае за тежка телесна повреда и не само дали ще бъде увреден мозъкът, а какво ще кажем, колега Ралчев, за липсата на крайници? Явно е, че това е тежка телесна повреда, която трудно се възприема – човек се лишава цял живот от възможността да бъде абсолютно пълноценен. А пияното състояние е нещо, което никой не възприема в обществото, и не бих подкрепил под каквато и да било форма да бъде амнистирано деяние, извършено в пияно състояние.
Това са моите аргументи в подкрепа на текста да остане т. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да направят реплика на господин Янев? Няма.
Има ли колеги, желаещи да вземат думата? Няма.
Колеги, в началото на заседанието приехме да гласуваме текст по текст. Както сами разбирате, това предложение може да се реализира само ако има нужния кворум. Простият поглед върху пленарната зала еднозначно свидетелства, че такъв няма, затова няма и да гласуваме. Гласуванията ще бъдат утре сутрин в началото на пленарния ден. Както сами се убеждавате, нормите, които предстои да гласуваме, са особено чувствителни и трябва да бъде наясно всеки народен представител със своята отговорност, когато взема отношение по тях. 
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 2, ал. 1 на вносителя гласи:
„Амнистират се, като се освобождават от изтърпяване на остатъка от наказанието, осъдените, които към датата на влизане в сила на този закон изтърпяват наказание лишаване от свобода, както следва:
1. лишените от свобода, които не са рецидивисти по смисъла на чл. 158 от Закона за изпълнение на наказанията – с остатък от наказанието до една година;
2. лишените от свобода рецидивисти по смисъла на чл. 158 от Закона за изпълнение на наказанията – с остатък от наказанието до 6 месеца.
	 (2) Когато лишеният от свобода има да изтърпява наказания по две или повече присъди, остатъкът по ал. 1 се изчислява от сбора на наказанията.”
Има предложение на народния представител Надя Антонова за отпадане на чл. 2.
Комисията подкрепя предложението и предлага текстът на вносителя за чл. 2 да отпадне.
Текстът беше отчасти коментиран в дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но може би вносителят би желал да вземе отношение по това предложение на комисията.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Казах няколко думи в предишните изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие възприемате това предложение. Взехте отношение по него, не желаете да се повтаряте.
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Предложението да отпадне чл. 2 беше възприето от Правната комисия. Позволявам си накратко и в известен смисъл като продължение от предишния дебат да спомена, че отпадането на чл. 2 е свързано с отпадането на чл. 1, ал. 1, т. 1 и доразвиване на идеята на нашите предложения. Тоест всички умишлени деяния, извършени при тази тежка форма на вина, да не бъдат амнистирани. 
За чл. 2 се предлагаше да бъдат амнистирани и лишените от свобода лица, извършили своите деяния при условията на рецидив. Аз не отричам, че правният институт на амнистията е това, за което говориха тук колегите, но много моля дебатът да не се измества чисто теоретично. И ако някой смята, че аз лично или ние отляво сме против института на амнистията, или не може да разбере това, което му казваме, или не е откровен, когато твърди това. Никой в тази зала не обсъжда правния институт на амнистията - трябва ли да има такъв правен институт или не? Уважаеми колеги, не измествайте дебата. Тук говорим за Закона за амнистията във варианта, в който ни е внесен. Говорим точно за този Закон за амнистията. Аз мисля, че говорейки за този Закон за амнистията и настоявайки да бъдат амнистирани определени деяния според формата им на вина, трябва да бъдем конкретни и да говорим конкретно. Да кажем на обществото: ние амнистираме, ние даваме индулгенция за такива, такива и такива престъпления. Общите разсъждения колко била амнистията акт на хуманност – разбира се, че е акт на хуманност, но дайте да говорим конкретно за този Закон за амнистията.
Говорейки конкретно, моля да имаме предвид, че в чл. 2 на нас ни се предлагаше да бъдат амнистирани и лишените от свобода, които не са рецидивисти, с остатък от наказанието до една година. В тази категория без съмнение има лица, извършили умишлени престъпления. Ето защо е логично да отпаднат, продължавайки идеята, че този Закон за амнистията трябва да бъде хуманен и към тези, които не са осъдени на лишаване от свобода. Продължавайки идеята за хуманност на Закона за амнистията, да бъдем така любезни, че да не поставяме обществото в поредния стрес, амнистирайки 3 хиляди лишени от свобода, между които и рецидивисти. Затова идеята да отпадне чл. 2 не смятам, че е обществено полезна.
Що се касае до хуманност, съществуващият правен ред предвижда една такава хуманна възможност за условно предсрочно освобождаване на лицата, осъдени на лишаване от свобода, включително и рецидивисти, включително и лицата, които са извършили умишлени престъпления. Този институт се нарича условно предсрочно освобождаване. Да, обаче за да бъде условно предсрочно освободен един рецидивист, той трябва да е показал определено поведение в затвора, в мястото за лишаване от свобода. Да е показал добро поведение, критично отношение – конкретно изброени условия по закон. Тогава, когато този рецидивист е показал  качества, когато присъдата му е подействала превантивно и възпиращо за в бъдеще – да, нека бъде условно предсрочно освободен, но в чл. 2 предлагате всички рецидивисти да бъдат освободени или да кажем голяма част от тях, без да са показали необходимите качества, без да имаме гаранция, че тези рецидивисти и не рецидивисти, осъдени за умишлени престъпления, са годни и пълноценни да участват в живота на свобода, без да притесняват останалите. 
Затова предлагам да приемете предложението на Правната комисия за отпадане на чл. 2, съобразявайки се с обществения интерес и с хуманността, която държавата трябва да въздава еднакво на всички – и на лишените от свобода, и на тези, които са се опазили от това наказание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Антонова обоснова своето предложение	, което комисията е възприела. 
Има ли нужда от дискусия? 
Заповядайте, господин Ралчев, за Вашата реплика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
За последен път моля колегите-юристи да не подвеждат залата. Институтът на амнистията и институтът на условното предсрочно освобождаване са две различни неща. Те нямат нищо общо едно с друго. И сега да се бърка нещо общо, да се прави манджа тюрлю гювеч, е просто некоректно. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаеми господин Ралчев, аз нямам дуплика към Вас, защото съм съгласна с по-голямата част на това, което Вие твърдите. Никой не е твърдял в тази зала или поне аз не съм била свидетел някой да твърди, че институтът на амнистията и на условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието съвпадат. Напротив, те не съвпадат. И правилно не съвпадат. Ще кажа, че когато един рецидивист е в мястото за лишаване от свобода и е изтърпял две трети от наказанието, като е показал добро поведение, този човек има право да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на наказанието си, защото е годен отново да живее нормален живот на свобода, без да притеснява останалите. 
Другото, което казвам, е, че в този Закон за амнистията, с този текст се дава възможност същият този рецидивист, ако не е показал добро поведение и не отговаря на другите законови изисквания, въпреки това той да излезе по-рано от мястото за лишаване от свобода. Казвам, че обществото има право да бъде спокойно. Част от спокойствието на това общество се гарантира и чрез законодателството. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не мислех да се изказвам пак, но след всичко, което чувам, съм длъжна да взема отношение, защото се вадят термини от Наказателния кодекс, от Закона за изпълнение на наказанието и се говорят неща, които не са истина.
Ясно казах в първоначалното си изказване, че по чл. 2 няма да има рецидивисти или нерецидивисти, които да излязат от местата за лишаване от свобода. Нека да си зададем друг въпрос, следвайки логиката от изказването на госпожа Антонова. Ако не намалим остатъка от наказанието с 6 месеца на рецидивиста, който е изтърпял наказание 15 години, примерно, и го амнистираме днес или след шест месеца той излезе, за какво превъзпитание говорим и дали всички, които са в местата за лишаване от свобода, без да бъдат амнистирани, ние ги освобождаваме само тогава, когато са превъзпитани? Нека да гледаме нормално и реално на фактологията. Нека тя да бъде поднасяна в тази зала каквато е. Тук не става дума за 3 хиляди души. Да не си играем с цифри, които някой отнякъде взел и коментира по някакъв начин. Казах, че тук става дума за 60 души, които са изтърпели повече от 10 години лишаване от свобода – това е едната категория, а другите – мисля че бяха повече от 15 години. Реално става въпрос за намаляване на наказанието – в единия случай с 6 месеца, а в другия – с 1 година.
Интерпретираме всички познания, които имаме по наказателно право, и се опитваме да направим нещо, което не е съвсем вярно, защото ако следваме Вашата логика, би трябвало да отпадне чл. 3, защото той също е свързан с умишлени престъпления, чл. 4, защото той също е свързан с умишлени престъпления. Няма еднократна доза, която да е взета по непредпазливост. Този текст на закона винаги е умишлено престъпление. 
Пак се връщам към чл. 1, т. 1. Тук действително става дума за деяния, които накрая ще завършат с административно наказание глоба. Не става дума за боравим с текстовете на престъплението, за да разказваме на залата колко опасно щяло да бъде като излезе един имотен измамник. Няма лишен от свобода в момента в българските затвори, който да е осъден за имотна измама, по простата причина, че тези дела са с наказание до три години, а когато наказанието е до три години и отговаря на още две условия, се прилага освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. В нашата наказателноправна система няма наказание да влезеш в затвора, като не си си платил глобата,. Затова когато боравим с цифрите и фактологията по текстовете на закона, да го правим точно и ясно, за да не заблуждаваме колегите в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 2? Няма.
Колеги, наближава времето за почивка. Преди да я обявя, ще направя формално съобщението, което споменах тази сутрин. 
Днес в Клуба на народния представител в 11,00 ч. ще бъде обявено началото на тазгодишната кампания „Да засадим дърво”. По този повод в клуба е представена изложба. Организатори на националната кампания са Комисията по околната среда и водите при Народното събрание, Министерството на околната среда и водите и Държавната агенция по горите. Гости ще бъдат ученици от столичното 144 училище „Народни будители”, от Бяла Слатина и Луковит, които през миналата година са се включили активно в кампанията. След това в градинката пред Народното събрание ще бъде открита и паметна плоча, посветена на кампанията, чието начало бе поставено от 40-ото Народно събрание. Всички народни представители са поканени да присъстват на тези събития.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с второ четене на Законопроекта за амнистия.
Дискусията приключи по чл. 1 и чл. 2.
Моля председателят на Правната комисия да докладва чл. 3.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 2:
„Чл. 2.	(1) Осъдените при условията на чл. 26 от Наказателния кодекс, в сила от 8 август 1997 г. до 30 септември 2002 г., изтърпяват наказание, равно по размер на лишаването от свобода с най-дълъг срок, увеличено с една втора, но не повече от сбора на отделните наказания. Тези лица се освобождават от изтърпяване на останалите наказания лишаване от свобода независимо от прилагането на § 90 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
	(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на другите видове наказания, наложени заедно с лишаването от свобода. Те се изтърпяват отделно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Вземам думата, уважаеми дами и господа, във връзка с това, че прилагането на този текст по принцип е позитивно, защото в нашата наказателна практика се допусна да има два различни режима, при който лица за почти една и съща степен на наказателна отговорност излежават наказания в пъти различни в единия и другия случай. Този режим трябва да бъде възприет и да бъде приложен с оглед на установяване на известна справедливост в изтърпяване на наказанията.
Във връзка с това имам едно допълнително предложение, което се надявам да бъде възприето като редакционно. Има следната опасност при прилагането на този режим на лица, които изтърпяват наказанията си при условията на сумирани наложени наказания по няколко престъпления и привеждането им към правилото, което сега предлагаме да се възприеме, което фактически е част от приложението на чл. 26 – традиционното положение, а именно да се определи най-голямото по размер наказание и да се увеличи с една втора общият размер, разбира се, ако това не надвишава общия сбор на отделните наказания. В такива случаи в българските затвори може да се окажат лица, на които при прилагането на това правило да им бъде влошено положението, тъй като те вече фактически са изтърпели наказанията си и въпреки прилагането на това правило им остава да излежат по-малко от онова, което би се получило като размер на наказание след прилагането на това правило. Тоест идеята на това правило е да не увеличаваме тежестта на изтърпяването на наказанието, а то да въведе някаква справедливост. Но има реална опасност по отношение на лица, които са изтърпели значителна част от наказанието си и които са при условията на чл. 26, прилаган в периода от 8 август 1997 г. до 30 септември 2002 г., сега в момента ние отново да им увеличим наказанието, прилагайки само това правило.
Именно от тази гледна точка аз предлагам да добавим едно изречение второ след изречение първо на чл. 2, ал. 1, което да конкретизира и да изключва възможността да се получи такъв ефект при прилагането на това правило. Цитирам: „Изтърпява се остатъкът от наложеното наказание, ако вследствие прилагане правилото на изречение първо следва да се изтърпи по-голямо наказание”. По този начин ще изключим възможността лица, които вече са изтърпели по-голяма част от наказанието вследствие прилагането на един благоприятен за по-голямата част от лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода текст всъщност те да попаднат в неблагоприятна позиция. Това е моето предложение за допълнение към този текст, който ще допълни логиката му на един текст, който възстановява справедливост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика? Няма.
Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 2. Няма желаещи.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 4 има предложение на госпожа Надя Антонова, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, който става чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 3. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 5, ал. 1, предложението на вносителя е:
„Чл. 5.	(1) Лишените от свобода, които са изтърпели фактически 15 или повече години, се освобождават от изтърпяване на 5 години от остатъка на наказанието „лишаване от свобода”.
	(2) Лишените от свобода, които са изтърпели фактически от десет до петнадесет години, се освобождават от изтърпяване на 2 години от остатъка на наказанието лишаване от свобода.”
Има предложение на народния представител Надя Антонова чл. 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага текстът на вносителя за чл. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Тъй като дебатът по предните текстове беше доста оживен и, надявам се, аргументиран, аз ще се старая да се огранича в дебата по чл. 5, за да не повтаряме непрекъснато доводите. 
Предложението ми за отпадане на чл. 5 продължава логиката в предложенията, които съм направила за отпадане на предходни текстове, а именно да не бъдат амнистирани онези деяния, извършени при умишлена форма на вина. Без съмнение лишените от свобода, които са визирани в чл. 5, ал. 1 и 2, осъдени на 15 и повече години лишаване от свобода, са лица, осъдени за умишлени престъпления. Ако не ме лъже паметта, това са лица, които са осъдени не просто за умишлени престъпления – за тежки умишлени престъпления, и то по отношение на личността. В тази категория попадат лицата, извършили умишлени убийства; попадат лицата, които са извършили и квалифицирани, по тежко наказуеми убийства, да кажем, на бременна жена или на повече от едно лице с предумисъл; убийство с користна цел и пр. Тук попадат и грабежите, вследствие на които е причинена смърт и пр.
Затова считам, че тези лица не бива да бъдат амнистирани.
Още повече, като израз на хуманност, нашият закон предвижда възможността при определени законови условия лицата, които са осъдени на 15 и повече години лишаване от свобода да бъдат условно, предсрочно освободени, ако са изтърпели две трети от наказанието си. Това е въпрос и на преценка на съдилищата. Тези лица биха могли да се помилват. Тоест има и други правни способи лишените от свобода на повече от 15 години да напуснат затворите.
Но аз бих искала да отговоря на един въпрос, който се задава и от обществото, а и от медиите сега, по време на дебата. Тук никой в предходния дебат не зае категорична позиция и да каже всъщност след като толкова много настоява Закона за амнистията да се приеме във варианта на вносителя, защитаван горещо от министъра на правосъдието, и не каза всъщност колко лица ще бъдат засегнати от този Закон за амнистия, който ни се предлага. Аз си позволявам да цитирам становището на Върховната касационна прокуратура какъв е кръгът на лицата, които ще бъдат обхванати от този Законопроект за амнистията. Виждате, че се предлага всички деяния по чл. 78а да бъдат амнистирани. За 2007 г. това са 7700 осъдени лица – вярно, на глоба, но осъдени лица. 
Що се касае за досъдебните производства, които са висящи, които не са приключили, Върховната касационна прокуратура счита, че ще бъдат амнистирани 35 000 лица годишно. Имайте предвид, че от тези 35 000 лица годишно, които биха могли да бъдат амнистирани, от тях около три хиляди триста и няколко, до четири хиляди – по данни на началника на местата за лишаване от свобода са 3-4 хиляди души, от тях 58 са рецидивисти. Ето това са цифрите. Говорим за амнистиране на 35 000 лица, между които и умишлени престъпления, ако се приеме вариантът; говорим за амнистиране на 3000 лишени от свобода, от които 58 рецидивисти, ако се приеме текстът и не се отхвърли амнистията на лицата, които са осъдени за умишлени престъпления.
Пак казвам, измежду тези лица са лицата, които организират купуване на гласове. Да, те не са в затворите, те ще получат наказание “глоба”, но това си е наказание, не е похвала. Измежду тези лица, които ще бъдат амнистирани, ще бъдат лицата, извършили имотните измами. Тук са и лицензираните оценители, които дават оценки на имотите при замяна и при продажба на държавни и общински имоти. Виждате, че това са деяния, които са с висока степен на обществена опасност и обществото има нетърпимост. Ако някой желае да амнистира имотната мафия, ако някой желае да амнистира някои случаи на безстопанственост, някои състави на безстопанственост, извършени от длъжностни лица, ако някой желае да амнистира купуването на гласове, то нека подкрепи чл. 5, нека подкрепи чл. 1, ал. 1, т. 1 със съзнанието, че той носи отговорност. Ние считаме обаче, че този Закон за амнистия по отношение на тези лица е извън нашето чувство за справедливост. Благодаря.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 6 има предложение от народния представител Надя Антонова за отпадане, което не е подкрепено от комисията. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 4:
“Чл. 4. Освобождаването от изтърпяване на наказание по чл. 2 и 3 не заличава последиците на осъждането.”
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте?
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложения текст? 
То всъщност текстът е по вносител, но е с оглед на новата номерация.
Няма юристи, които да ни разяснят този текст. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Кои последици? Някъде има и гражданскоправни последици. Наказателните – да.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛЛОВ: Защото последиците от осъждането са само наказателноправни. Другите не се засягат от закона.
Става дума за наказателноправните последици, отнасящо се до осъждането на лицата, а не до другите задължения, които произтичат от извършването.
“Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
“§ 1. Всички затруднения или съмнения във връзка с прилагането на този закон по конкретно дело се решават от районния съд по местоизпълнение на наказанието в закрито заседание. Решенията на съда са окончателни.”
“Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Законът влиза в сила в срок 14 дни след обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по Допълнителната разпоредба и Заключителните разпоредби? Не виждам.
Докладът по Законопроекта за амнистията приключи.
Гласуването ще бъде утре в 9,00 ч. 
Преминаваме към трета точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Водеща е Комисията по правни въпроси. Доклада ще представи председателят на комисията господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам да продължим с допълнителния доклад на комисията по няколко текста, които бяха обсъждани и отложени на миналото заседание. След това бяха предмет на допълнителна дискусия в комисията. 
Ще ви представя § 5. По него имаше предложение на народния представител Борислав Ралчев, направено в пленарната зала, което е подкрепено.
„Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8:
„§ 8. В чл. 78а, ал. 6 накрая се добавя „както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 6 комисията сметна, че няма основание да промени това, което се предлага в основния доклад. По следващия въпрос ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали гледаме допълнителния доклад?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз само съобщавам защо по § 6, който беше отложен, не правим промяна на това, което се съдържа в основния доклад. Преминаваме направо към последния въпрос.
„Комисията във връзка с дискусията по § 4 относно чл. 58а от Наказателния кодекс предлага да се създаде в § 64 относно Наказателнопроцесуалния кодекс нова т. 5:
„5. В Глава двадесет и седма се създава чл. 369а:
„Чл. 369а. Съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние.”
Ако този текст се приеме трябва да има и съответстващо заглавие така, както е структурата в тази част и то да бъде „основание, при което не се допуска съкратено съдебно следствие”. Това е новото предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че господин Ралчев желае думата.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
За съжаление, ще ми позволите малко да наруша правилата, защото становището, което поначало съм изразил, за полицейския орган като средство за защита в измененията на Наказателния кодекс, е недопустимо. 
Полицейският орган е орган на власт. Защитата на орган на властта във всичките й измерения и по определението в чл. 93 трябва да има еднаква защита. В противен случай ще противопоставим, че един орган на власт е по-важен от друг орган на власт. Това е абсолютно недопустимо. Няма никакъв спор, че този орган на власт – полицейският орган, трябва да бъде защитен. Няма никакъв спор обаче, че той е защитен. Ако трябва да правим защита върху защита, аз не мога да разбера какво е основанието за това.
В този смисъл на всички поправки, които искахме да бъдат обединени под специалната защита, закрила на полицейския орган, от моя гледна точка следва да отпаднат, защото такава съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, не разбрах Вашето предложение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте предложили да се замени с „орган на власт”.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не, да остане „орган на власт”. 
Предложението, което имам предвид, е, във всички случаи думата „полицейски орган” да бъде изключена от Наказателния кодекс, защото тя се съдържа в понятието „орган на власт”. Това е моята теза. 
По повод изпълнение и така нататък, това са елементарни неща.
По втория въпрос за съкратеното съдебно производство. Според мен е недопустимо начинът, по който преразгледахме този въпрос, дори и в Комисията по правни въпроси, без да имаме някакво специално основание за това, още в предното разглеждане на Закона за амнистията, се отвори един нюанс в тази връзка. Очевидно е, че не е обърнато внимание на това, че в края на краищата имаме две по-кратки производства – едното, което е във фаза досъдебно производство и се сключва между прокуратурата и подсъдимия и другото, което е във фазата съдебно производство и става въпрос за съкратеното такова по чл. 370.
За пореден път искам да обясня на малобройното народно представителство за какво става въпрос. Става въпрос, че тогава, когато са изяснени фактите, тогава, когато доказателствата, които са събрани на досъдебното производство не се оспорват от подсъдимия, тогава е налице приложението на тази институция.
Повече от ясно е, че основният упрек, който има към българското правораздаване, е свързан с това, че безкрайно много се точат процесите, с години, има безкрайно много отлагане и т.н., и т.н. Упрек, който се споделя от всички нас, упрек, който ни е вменен във всички доклади на нашите европейски партньори. Тогава се поставя въпросът дали чл. 370 е този, който накърнява чувството за справедливост, понеже е проведена една медийна кампания, смея да го заявя, и не само такава, която превратно обяснява института. Много моля да разберете това – институтът по чл. 370 не е свързан с признаването или непризнаването на вината. Навсякъде в пресата ще срещнете, че този, който си е признал вината, след като фактите вече са били ясни, след като той бил безкрайно виновен, искал да ползва бонус. 
Две са алинеите на чл. 370. В първата се казва, че доказателствата такива, каквито са събрани – протокол за разпитване на свидетел и всички останали доказателства такива, каквито са събрани, могат да бъдат приети от това лице – като подсъдимия казва: „Да, аз признавам всички тези доказателствени средства. Не губете време да викаме отново 1500 свидетели, отново да викаме 13, които не са се явили 13 пъти и т.н. Приемам това, което е записано от органа на държавната власт, дознател или който ще да бъде той – полицай или следовател, такива, каквито са. ” 
По-голям бонус към органите на властта от този – здраве му кажи. 
Втората алинея казва нещо друго. Във втората алинея подсъдимия казва: „Аз признавам фактите такива, каквито са и никъде няма да говорим за виновен или не, защото за ваше сведение мога да ви кажа, че при такива процеси има и оправдателни присъди. Тогава се поставя другият въпрос: това ли е основната язва на българското правосъдие, когато по единия ред са сключени само 13%, а в другия 12%?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Времето ми изтече. Очевидно говоренето по тази материя е много труден проблем, но аз смея да заявя, че това, което трябва да бъде прието, е да се насърчава бързото производство в тази му характеристика на двете измерения, защото това е безкрайно необходимо на българското правосъдие сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. 
Колега Ралчев, нямам никакво възражение по трактуването на текстовете на чл. 372 и приложението на възможностите за съкратено производство. Много Ви моля да дадете Вашата интерпретация: наложително ли е в тези случаи да отиваме и да прилагаме задължително чл. 95? Защото разминаването на двата баланса – бързина на производство и справедливост на наказанието, е това, което поражда проблема. Дайте отговор на този въпрос: поради факта, че обвиняемият е признал фактите по делото или доказателствата, трябва ли това да води до генерална промяна на неговата наказателна отговорност, на размера й? Това е несъразмерното. Моля Ви в тази насока дайте отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
За дуплика думата има господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД):  Аз съм сигурен, че когато не пеналистите, дори не юристите, в тази зала четат тези предложения, стигат до извода, че става въпрос за предумишлените убийства. Не само че за това не става въпрос, а става въпрос и за всички обикновени убийства по чл. 115.
Другият въпрос – или имаме принцип, който залагаме за всички случаи в Наказателния кодекс, или вървим по изключенията? Питам ви: какво е основанието да приемем този текст за убийствата, а да не приемем основание за текст, свързан с най-тежките форми на изнасилвания?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние го включваме – тежка телесна повреда.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Може да не е тежка телесна повреда изнасилването. Едното няма нищо общо с другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да не е телесна повреда?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Когато преди малко казах, че става въпрос за пеналното право, като че ли някои не ме разбраха. Не може да имаме изброяване на отделни текстове, в които да се прилага един общ принцип на наказателното право. Това е тезата. Във Варна се случи нещо безкрайно лошо, утре ще се случи в Казанлък например по-лошо, вдруги ден в Кюлевча – трето лошо. Съдебната практика познава безкрайни отвратителни случаи на извършване на престъпления от всяка една характеристика. Не може да се прави закон по повод конкретно дело, по повод конкретно случилото се. Това правим в момента.
Веднага ще направя предложение, колкото и да е абсурдно, да внесем нови 50 текста под тази рубрика, които не са по-малко лоши за обществото, за всеки, който има чувство за справедливост, както някои си присвояват да имат тази квесторска преценка. Има си принципи в правото. Не можеш да въвеждаш един принцип и да кажеш: това - не. Защото Ставийски е извършил еди-какво си в пияно състояние, без да знаете дали това пияно състояние е 0,6 или е 2,6. Очевидно ние се плъзгаме по онази плоскост, която се нарича популизъм, и не искаме да вникнем в същността на нещата.
Критерият за справедливост в един наказателен кодекс е общо приложение на правната норма. Няма наказателна правна норма за Борислав Ралчев или за колежката Антонова. Такова нещо в наказателното право няма. Ние отиваме към това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Уважаеми народни представители,  на балкона на пленарната зала са ученици от Природо-математическата гимназия във Видин „Екзарх Антим І”. Гостите са представители на ученическия парламент в гимназията и на младежките клубове в нея „Васил Левски” и „Връзки с обществеността”.
В края на миналата година Природо-математическата гимназия съвместно с община Видин и Видинската митрополия организираха чествания, посветени на 120-годишнината от кончината на видинския митрополит Антим І - първият български екзарх и председател на Учредителното събрание. 
Ученическият парламент към гимназията бе и домакин на дискусия на тема: „Народното събрание и държавата, към която се стремим”.
Да поздравим нашите млади приятели, които са на балкона. (Ръкопляскания.) 
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Гледаме § 8.
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да насоча изказването си в подкрепа на решението на Комисията по правни въпроси, която предлага тези случаи, в които няма да се прилага съкратеното съдебно следствие.
Уважаеми колеги, очевидно е, че българската правосъдна система има проблеми. Част от тези проблеми се нарича бързина на производството и липса на резултати, липса на осъдителни присъди, така както изисква обществото и чувството за справедливост. Тези проблеми в съдебната система се превръщат и в обществени проблеми, тъй като обществото, най-общо казано, не се чувства защитено в достатъчна степен и правата и интересите на всеки индивид от обществото не са добре защитени при тези проблеми на съдебната система.
Съкратеното съдебно следствие, така както го приехме преди година-две, беше призвано да реши част от тези проблеми. След като има обществен проблем, ние направихме закон за решаването на този проблем. И така приехме, че когато подсъдимият признава фактите на обвинението, той да ползва привилегия в известен смисъл и неговото наказание да бъде определено под допустимия от закона размер за това наказание. Да, това е една правна фигура, един правен институт, който не е оригинален в нашето право, ние не сме си го измислили, а в много правови държави се прилага подобен институт на съкратеното съдебно следствие. Идеята е бързо да приключи производството, след като няма спор по фактите, след като подсъдимият признава фактите. За да бъде стимулиран да признае фактите на престъпното деяние, така както са в повелителния акт, внесени от прокурора, като част от стимула за този подсъдим е да получи по-малко по размер наказание, а понякога по-различно и по вид. Дотук всичко звучи чудесно.
Как обаче българските съдилища прилагат съкратеното съдебно следствие? Аз съм разговаряла с много съдии, тъй като това е била и моя професия, и у тях се бунтува чувството за справедливост, прилагайки съдебното следствие. Защо? Защото винаги, когато подсъдимият признае фактите по делото, фактите, с които го обвиняват, съдията няма избор и е длъжен да определи наказанието по допустимия от закона размер. Има много примери в нашето общество, когато такива леки присъди, получени за сериозни деяния, с основание дразнят чувството на справедливост у хората. Обществено неоправдано е чрез съкратено съдебно следствие сериозни престъпления и извършители на сериозни престъпления да бъдат наказвани под допустимия от закона минимум. 
Затова Комисията по правни въпроси предлага съкратено съдебно следствие, но не във всички случаи. Тогава, когато деецът е извършил тежка телесна повреда, смърт или е действал в пияно състояние, той да не получи привилегията да бъде наказан по-леко, отколкото законът предвижда за този вид престъпления.
Тук не съм съгласна със съображенията, които чух в залата преди малко, относно тези текстове на комисията. Ние сме се ръководили от резултата при извършване на определено деяние. В Комисията по правни въпроси ние от БСП в частност не сме склонни, направо не желаем да бъдат наказвани по-леко онези дейци, чиито деяния имат такъв тежък резултат. Не желаем обикновеният състав на убийство, привилегированият състав, тежконаказуемият състав на убийство и на средни телесни повреди да получават леки присъди. Това е, което не желаем ние, не защото така ни е хрумнало, а защото това е общественото мнение и то с основание се възмущава и с чувство за справедливост се дразни.
Тези промени са призвани точно за това – да се получат едни справедливи присъди по отношение на извършителите на тежките престъпления, по отношение на тези, които са склонни към извършване на подобни престъпления, да действа възпиращо и в края на краищата като всеки закон, като всяко правосъдие той е призван да въздава справедливост.
Ето защо аз ви моля да подкрепите текста на Правната комисия.
Извинявам се, господин председател, виждам на балкона учениците от Математическата гимназия във Видин. Позволете ми да ги поздравя, защото аз също съм възпитаничка на тази гимназия. (Ръкопляскания.) 
Добре дошли в нашия парламент на ученическия парламент! Гответе се, парламентаризмът е сериозна работа. 
Председателят на Правната комисия ме моли да ви питам: как бихте гласували по този законопроект?  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Ще кажа няколко думи в подкрепа на тази идея, която се предлага с допълнителния доклад на Комисията по правни въпроси. Наистина целта тук не е по подобие на упреците, които колегата Антонова отпращаше към т. 1 по Закона за амнистията. Ще кажа, че прилагането на този механизъм няма да е интуито персоне, няма да е за конкретно престъпление, а ще се ограничи възможността за една сериозна привилегия по отношение на лице, извършило престъпление тогава, когато крайният резултат от това престъпление – само в тези случаи, е от тези резултати, които са категорично обществено неприемливи. Ако някой дойде да ми каже, че има нещо по-тежко, което да се случи, от настъпила смърт, на когото и да е от каквото и да е престъпление, ако някой дойде и ми каже, че едно лице, което е осакатено за цял живот – липсва крак, ръка, вътрешни органи, става половин човек, е нещо, за което можем да дадем преференцията извършилият това престъпление и настъпилият този резултат да се ползва от изключителната привилегия на рязкото снижаване на наказателната отговорност с цел, видите ли, да подобрим бързината на българското съдебно производство... Много погрешно е, ако възприемаме като контратези тези две обстоятелства. По моя преценка бързината на наказателното съдопроизводство е част от възстановяването на усещането за справедливост на българските граждани като една категорична необходимост от подобряване на практиката на наказателните, а и не само на наказателните съдилища. 
Но второто нещо е: не може жертва на бързината на производството като елемент от онова, което всяко общество иска – да скъси колкото се може повече времето между извършването на престъплението и налагането на наказанието, да се жертва по начин, по който наказанието, което се налага на извършителя, да бъде напълно несъответно на тежестта на извършеното престъпление и то по отношение именно на тези три резултата.
Понеже досега говорихме за получаването на краен резултат смърт от умишлено престъпление, резултат тежка телесна повреда и последното – пияното състояние... Не пияно състояние само като квалификация на престъплението, а изобщо пияно състояние, защото е ясно, че явно по никакъв начин не можем да кажем: видите ли, ти щото си бил пиян, ще ти сложим тук едно съкратено производство на теб и вместо да лежиш седем или осем години, ще ти сложим една годинка с потупване по рамото, довиждане и пак се напий, и пак пребий някой, осакати го и т.н. Очевидно е, че такова стимулиране или извеждане от контекста на всичко останало, което искаме да постигнем на наказателните рефлекси не би трябвало да се допуска.
Именно поради тази причина съм привърженик на тази идея, съвсем съзнателно изхождайки от тези съображения и предложих това нещо в рамките на Правната комисия, още повече, че видимо имаме голямото съгласие по отношение на Закона за амнистия да не амнистираме такива случаи. Струва ми се, че това разграничение и това разделение дава мястото и възможността да се постигне балансът в общественото чувство за справедливост, ще кажа и моето лично. Не бих жертвал – повтарям отново, бързината на съдопроизводството по отношение на това резултатът като наказание, което трябва да получи съответният престъпник, да бъде категорично несъответно на настъпилия резултат от това престъпление.
И тук, за да кажем пак и да преведем на по-обикновен език какво би се случило с прилагането на текста, ако не бъдат наложени тези ограничения: това означава, че всяко лице, за което не е предвидено за извършеното престъпление алтернативно наказание и наказанието „лишаване от свобода” веднага да отиваме към прилагането на чл. 55. Знаете, колеги, че ако няма специален минимум, наказанието няма да бъде „лишаване от свобода”, а ще се отиде пак към някое от другите по-леки форми на наказание.
А в другите случаи, когато имаме предвидени алтернативни наказания, няма да се налага най-тежкото, а ще се прилага значително по-леко наказание. В никакъв случай тук не трябва да отиваме към визирането единствено и само на умишлените убийства, дори и обикновената квалификация по чл. 115, а мисля, че това е приложимо и има значение по отношение на всички престъпления, и, пак казвам – не конкретни текстове, а конкретни резултати.
Тук ще съвместим реално общественото чувство за справедливост, надявам се, за бързина в производството, но и със съответна тежест и наказателна отговорност при настъпване на тези особено тежки резултати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, мога ли да попитам, да ми е ясно и на мен: пил 100 г водка и откраднал примерно един велосипед. Престъплението е извършено в пияно състояние. Ще има ли съкратено производство?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Не, ще си изтърпи наказанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи независимо какво престъпление е извършил, щом е в пияно състояние, не се прилага съкратено производство, а не само за убийства и тежки телесни повреди. Нали така? 
ЯНИ ЯНЕВ: Господин председател, в такъв случай Вие предлагате да направим следното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, аз нищо не предлагам.
ЯНИ ЯНЕВ: Контрапример, съжалявам, че вземам думата пак. Контрапримерът е: не е изпил 100 г водка и е откраднал велосипед. А този, който е изпил 100 г водка и е откраднал велосипед, го потупваме по рамото и произвеждаме наказателното производство съкратено, както с този, който не е пил. Защо трябва да има преференции? По какъв начин трябва да слагаме някаква специална преференция за този, който е пил, и да го приравняваме на всички останали? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте да махаме съкратеното производство, по чл. 55, който иска ще го прилага.
ЯНИ ЯНЕВ: Няма да го махаме. Има смисъл в това.
В крайна сметка е факт едно обществено явление, което не би трябвало чрез законова норма да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изводът е: не пийте 100 г водка, разбрах.
Има ли още желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте за реплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Пияното състояние, за да го коментира човек, трябва да има големия кураж и достатъчно време, за да може да бъде обяснено, че от пияно състояние до пияно състояние разликата е от небето до земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има, да, огромна.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Нямам го това време, а и няма желаещи да го чуят.
Но искам да обърна внимание на нещо друго. Господин председател, на мен ми е напълно ясно, че се намираме в предизборен период. И все пак продължавам пряко забележката на колегата Руденко – да считам, че към определена материя в правото трябва да се подхожда по-различно. 
Решаване на делото по споразумение. На колегите не им е известно, че има един такъв институт, преди малко казах, че 12 на сто от делата се решават по този способ на споразумение. Каква е разликата между първия и втория способ за споразумение, да ги нарека условно, а не както точно са титулувани? Това, което говорихме досега по чл. 370, е нещото, което се извършва пред съд, а другото е пазарлък между прокурора и подсъдимия. Всички правни последици се решават там, включително и за размера на наказанието. Примери колкото щете, особено от последната практика.
Обръщам се към всички тези, които са радетели на абсолютната справедливост – няма нищо лошо в нея, да направят тези усилия, които знанията им позволяват, за да разберат, че в този случай съдът не може да откаже също споразумение, не може да влага нюанси в него. Няма други условия! Едното е публичност пред съд – признал си фактите или всички писмени доказателства и е ясно въз основа на какво отговаряш. Другото е едно споразумение, което се постига в тази предварителна фаза и се отива направо пред съда, подсъдимият е сервиран направо за еди-какво си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше нещо като реплика.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Аз разбирам това, което колегата Ралчев каза. Той има известно основание. Разбира се, ние не сме обсъждали този вариант, защото е ясно, че постигането на споразумение във фазата на предварителното, на досъдебното производство има подобни функции, подобен смисъл за ускоряване на процеса. Но то изпълнява и много други функции, които Вие много добре знаете – аз не искам да ги коментирам от тази трибуна, които това споразумение изпълнява. (Реплика на народния представител Борислав Ралчев.)
Очевидно е, че ние не сме свидетели до момента на дисбаланс в прилагането на споразумението, което впоследствие така или иначе се утвърждава и от съда, като параметри на наказателна политика.
Очевиден дисбаланс се получава в приложението на съкратеното производство по отношение на прилагането му в съдебната фаза. Още повече, че в крайна сметка не може да не се уважи - не да чакаш да те изобличат и да се съберат всички доказателства, да се върти съдебната машина, с месеци и часове да бъдат ангажирани десетки хора в доказване на твоето престъпление, и да дойдем пред съда и да кажем – да, признавам фактите, признавам доказателствата, всичко признавам, и хоп, прилагаме едно наказание, което е несъответно на резултата. 
Струва ми се, че е по-логично това да може да бъде направено именно във фазата на досъдебното производство, където елементите на бързина на производството и на бързината на себеоценката за извършеното, която настъпва по-рано, и решението за съдействие на наказателния процес с оглед възможността за настъпването на по-благоприятни резултати  за изхода от процеса. Така че аз не възразявам на вашата теза, но тя автоматично не се доразвива от това, което ние предлагаме да направим с измененията на съответния текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 8? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. В чл. 116 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2  думите „лице от състава на полицията” се заменят с „полицейски орган”;
2. В ал. 2 думите „лице от състава  на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „полицейски орган, разследващ полицай”, а думите „Националното управление” се заменят с „Държавната агенция”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
„§ 11. В чл. 131 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „лице от състава на полицията” се заменят с „полицейски орган”;
2. В ал. 2 думите „лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „полицейски орган, разследващ полицай”, а думите „Националното управление” се заменят с „Държавната агенция”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 13:
„§ 13. В чл. 143, ал. 3 думите „лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „полицейски орган, разследващ полицай”, а думите „Националното управление” се заменят с „Държавната агенция”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14:
„§ 14. В чл. 149, ал. 2 след думите „такова състояние” се добавя „или чрез използване на положение на зависимост или надзор”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 15:
„§ 15. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите „такова състояние” се добавя „или чрез използване на положение на зависимост или надзор”, а думите „а в особено тежък случай – с лишаване от свобода от две до осем години” се заличават.
2. Създава се ал. 2:
	„(2) В особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 16:
„§ 16. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
	„(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с непълнолетно лице, чрез използване на положение на зависимост или надзор, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17:
„§ 17. Създава се чл. 154а:
„Чл. 154а. Който, като даде или обещае облага, извърши блудствени действия или съвкупление с непълнолетно лице, което се занимава с проституция, се наказва с лишаване от свобода до три години.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19:
„§ 19. Създава се чл. 155б:
„Чл. 155б. Който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст, да наблюдава действителни, виртуални или симулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол или похотливо показване на човешки органи, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20:
„§ 20. Създава се чл. 158а:
„Чл. 158а. (1) Който по какъвто и да е начин набира или принуждава отделни непълнолетни лица или групи от такива лица да извършват полово сношение, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешките полови органи, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
	(2) Ако от деянието по ал. 1 е получена имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.
	(3) Който наблюдава полови сношения, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи, в извършването на които участва лице, за което деецът знае или предполага, че е набрано или принудено при условията по ал. 1, се  наказва с лишаване от свобода до три години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става  § 22 със следната редакция:
„§ 22. В чл. 159а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „от една до осем години  и глоба до 8 хил. лв.” се заменят с „от две до осем години  и глоба до 3 хил. до 12 хил. лв.”.
2. В ал. 2 думите „от две до десет години и глоба до                10 хил. лв.” се заменят с „от три до десет години и глоба от 10 хил. до 20 хил. лв.”.
3. В ал. 3 думите „от три до десет години и глоба от 5 хил. до 15 хил. лв.” се заменят с „от три до петнадесет години и глоба от 20 хил. до 50 хил. лв.”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 25.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да отпадне, а именно:
„§ 23. В чл. 161 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 2:
	„(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, ако престъплението е извършено срещу ненавършил 18 години низходящ или е акт на домашно насилие, за който е имало издадена заповед за защита.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители,  желаещи да вземат отношение по докладваните текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 24 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 26:
„§ 26. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
 „(1) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до 4 години и с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв., както и с обществено порицание.
2. В ал. 2 думите „три години” се заменят с „четири години и с глоба от 5 хил. до 10 хил.лв., както и”.
3. Алинея 3 се изменя така:
 „(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба от 10 хил. до           30 хил.лв., както и с обществено порицание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 28:
„§ 28. Чл. 164 се изменя така:
„Чл. 164. (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до 4 години или с пробация, както и с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв.
                 (2) Който оскверни, унищожи или повреди религиозен храм, молитвен дом, светилище или прилежаща към тях сграда, техни символи или надгробни паметници, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с пробация, както и с глоба от 3 хил. до 10 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 29:
„§ 29. В чл. 166 думата „народната” се заменя с „държавната”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 30:
„§ 30. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „до три години или с пробация” се заменят с „от една до три години и с глоба от 1000 до 10 хил. лв.”.
2. В ал. 2 след думите „в полза на определен кандидат” се поставя запетая и се добавя „политическа партия или коалиция”, а думите „до три години или с пробация” се заменят с „до пет години и с глоба от 10 хил. до 20 хил. лв.”.
3. В ал. 3 след думите „в полза на определен кандидат” се поставя запетая и се добавя „политическа партия или коалиция”, а думите „до три години или с пробация, както и с глоба от 1000 до 5 хил. лв.” се заменят с „до шест години и с глоба от 5 хил. до          20 хил. лв.”.
4. Създават се нови ал. 4 и 5:
	„(4) Наказанието по ал. 3 се налага и на лице, което предоставя имотната облага на лицата по ал. 2 и 3, за да бъде предложена или дадена на другиго с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция.
           (5) В случаите по ал. 2, 3 и 4 съдът постановява и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 2, т. 6.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея накрая се добавя „и четири”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председателю, загледах се, но не си спомням беше ли предмет на дискусия в комисията, по докладвания  § 30 в т. 1 ми прави впечатление, че наказанието „до три години или пробация” се заменя с „от една до три години”, а в по-тежко наказуемите състави в следващите точки има завишаване на наказанието до 5-6 години, но без минимум. От тази гледна точка, дали е съразмерен този подход? При състава по точка 1, където поначало е по-ниско наказуемо деянието, има задължителен минимум, а при другите алинеи наказанието е с        по-висока максимална граница, но е възможно, поне хипотетично, наказанието да бъде в по-лека квалификация, сведено под една година от ефективно наложеното наказание „лишаване от свобода”. Затова поставям този въпрос, не правя в случая предложение, ако той предизвика допълнителна дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай остава вместо с пробация, само с глоба от 1000 до 10 хил. лв.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, може би по точка 1 е по-правилно да си остане „до три години и с глоба от 1000 до 10 хил. лв.”, като отпадне пробацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност пробацията се заменя с глоба от 1000 до 10 хил. лв.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че този подход трябва да следваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ще го отбележа при гласуването. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да продължа със следващите текстове, ако няма желаещи за изказвания? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 31:
„§ 31. В чл. 167а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до една година или с пробация” се заменят с „до три години и с глоба от 1000 до 5 хил. лв.”.
2. В ал. 2 думите „ал. 2 или 3” се заменят с „алинеи 2, 3 или 4”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 32:
„§ 32. Създава се чл. 169г:
„Чл. 169г.  (1) Който образува или ръководи група, която си поставя за цел да извършва престъпления по този раздел, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.
	(2) Който членува в такава група се наказва с лишаване от свобода до шест години.
	(3) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.
	(4) Не се наказва участник в групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по този раздел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става   § 35.
По § 34 вносителят предлага:
„§ 34. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 11:
„11. ако за извършване на кражбата е използван платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на оправомощения държател.”
2. В ал. 5 думите „точки 3 и 4” се заменят с „точки 3, 4 и 11”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 34 да отпадне. Този въпрос  е уреден по-нататък с друга терминология.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя със следната редакция на § 35, който става § 36:
„§ 36. В чл. 208 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „две седмици” се заменят със „седем дни”, а след думите „се наказва” се добавя „с пробация или”.
2. В ал. 2 думите „до две” се заменят с „до три”.
3. Създават се нова ал. 4 и ал. 5:
	„(4) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 – лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди лева, по ал. 2 – лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
	(5) Когато деянието по алинеи 2-4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.”
4. Досегашната ал. 4  става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Още оттук искам да  повдигна един въпрос, идентичен с този, който беше  засегнат в моето изказване – за полицейския орган. Какво означава да създаваме  за една ценностна система специална защита? Какво по-голямо значение за обществото, за държавността и за всичко от думата „съкровище”? По какво трябва да отличим едно съкровище като по-маловажно от другото, което има културна ценност? В първото съкровище може да има еди-колко си скъпи предмети, а във второто с културна ценност може да има един камък, който е много важен. Сигурно примерът, който давам, не е точен.
Искам да помоля всички колеги да бъдем особено внимателни. Когато създаваме специална санкционна последица, тя да бъде съобразена с обществената опасност, а не с конюнктурните интереси. Знаете колко дебати имаше по Закона за културното наследство и в крайна сметка тези неща сега се прехвърлят върху Наказателния кодекс. Дали е необходимо това? Според мен – не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36 и предлага редакция, която става § 37:
„§ 37. В чл. 212 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „предходната алинея” се заменят с „ал. 1”, а след думата „физическо” се добавя „или юридическо”.
2. В ал. 7 думите „алинеи 3 и 4” се заменят с „алинеи 3, 4 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До § 45 са по вносител и се подкрепят от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:  Текстът на § 39 по вносител не се подкрепя и се предлага да отпадне:
„§ 39. В чл. 220 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал.2:
	„(2) Когато предмет на престъплението е културна ценност или документ от Националния архивен фонд, наказанието е лишаване от свобода до шест години,  като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „предходната алинея” се заменят с „алинеи 1 и 2”.”
Същото се отнася за § 37 и § 38, които не се подкрепят от комисията и тя предлага да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можем да не ги четем.
От § 40 до § 45, който става § 43,  са по вносител и се подкрепят от комисията.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, основният аргумент, поради който бяха отхвърлени текстовете на параграфи 37, 38 и 39 в Комисията по правни въпроси,  беше несъгласието на колегите да има известно завишение на наказанията за тези престъпления. Това са престъпленията унищожаване и повреждане на обществено имущество, следващото, което е по чл. 216, престъплението по чл. 219 е безстопанственост и една особена форма на безстопанственост по чл. 220 – сключване на неизгодна сделка. Конкретно казвам за кои  престъпления става дума, тъй като предложението, което е направено, е тези престъпления, когато касаят културна ценност, да бъдат с известно завишение на наказателната отговорност. Тук не се получава някаква драстична разлика. 
В основните текстове по тези престъпления е предвидено наказанието лишаване от свобода да бъде до шест години, а по своето естество в основния текст е до пет години лишаване от свобода. Струва ми се, че след като мина този тежък дебат в българския парламент по Закона за културното наследство, защитата на културното наследство не е от онзи кръг неща, които ние приравняваме обикновено на другите материални ценности в нашето общество. 
Касае се за нещо, което би могло да бъде безвъзвратно загубено, унищожено, разпоредено с него и то по никакъв начин вече да не може да бъде върнато в патримониума на държавата, да съществува като достояние на българския народ, да съществува като достояние на световната културна общност - това е и основанието ние да поискаме да има известна по-тежка наказателна отговорност за тези случаи. 
Не е без значение в момента да реагираме, ако щете, на това, че е изключително популярно и са множество фактите за изнасяне, разпореждане и унищожаване на българско културно наследство в страната и в чужбина.
Струва ми се, че в никакъв случай не можем да оставим именно това, което признаваме за културна ценност, да бъде приравнено на останалите материални блага,  които се защитават с тези текстове на Наказателния кодекс. Това са единствените три текста, които бяха отхвърлени от Комисията по правни въпроси. Всички останали текстове, които касаеха защитата на културните ценности, така както са възприети от новия Закон за културното наследство, бяха приети. Честно казано, това бяха аргументите – видите ли, ние увеличаваме прекомерно наказанието. С основните текстове тук размерът на наказанието се увеличава най-много с една година. 
Така че аз отново призовавам колегите – нека да бъдат подкрепени текстовете по този начин, както са предложени, и залата да ги одобри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, всички ние подкрепяме възможна и справедлива репресия спрямо хора, които унищожават културно-историческото наследство на България. Нещо повече, ратувахме за това щото иманярството, нерегламентираните продажби да бъдат обявени за организирана престъпност. Проблемът обаче, който имахме възможност много пъти да дискутираме тук, за жалост не намери разумно решение, и той е, че по смисъла на Закона за културно-историческото наследство, който приехме, кръгът на предмети, които получават този статут, е безкраен. Това е всеки предмет със 100-годишна давност в България.
Просто искам да ви обърна върху този факт. Не съм юрист, не вземам мнение „за” или „против”, а моля ви да се замислите върху факта, че имаме безкрайно разширително тълкувание на термина „културно-историческо наследство” след новия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика.
Втора реплика няма.
Няма и желание да се възползвате от правото си на дуплика.
Господин Ралчев, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател. Очевидно е, че тези, които са с грижа за културните ценности имат своите основания да поддържат текстовете, но тогава когато става въпрос за Наказателен кодекс, който си има точни параметри на преценка и на санкциониране, трябва да бъдем наясно за какво става въпрос.
Първо, чл. 219 е в категорията на общостопански престъпления. Като че ли с лека ръка допускаме смесването на ал. 1, което е лично действие на безстопанственост с ал. 2 – липса на контрол и тогава създаваме ал. 3 при положение, че настоящата ал. 3 е за умишлени престъпления. Значи, става въпрос за това трябва ли културната ценност да бъде охранена по специален начин? Ами, затова е съдът, затова е неговата преценка и затова има настояща ал. 4, където ясно и точно, с правни категории е казано: ако става въпрос за особено големи размери, представляващи особено тежък случай, наказанията отиват в съответно квалифицирани състави. Сигурно пак ще трябва да повторим това, което говорим в последния един час, че не може в правната норма да има една такава конкретизация, която да се отнася за конкретния случай.
Колегата Любен Дилов също обърна внимание на това, че приложението на тази категория – такава, каквато е приета като базисна, като дефиниция от другия закон, е толкова широка, че в това приложно поле могат да влязат не знам колко и какви случаи.
Същото се отнася и по отношение на чл. 220 – неизгодната сделка е едно характерно престъпление. Също в този чл. 220 имаме особено застъпена закрила за особено тежките случаи.
Законодателят е дал преценка на съда да може да прецени важността и степента на накърнени обществени отношения и оттук да налага санкция без да имаме конкретно предвид дали става въпрос за културна ценност, от кой век, каква, що и как. 
Поддържам тезата си, че не могат да се правят едни закони с конкретика, която ги лишава от съдържание. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, да разберем крайното Ви мнение. 
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Аз поддържам това, което е приела комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах, благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разглежданите текстове? Няма.
Нека преминем напред.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 44:
„§ 44. В чл. 244 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
 	„(1) Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, придобие или си служи с такива като знае, че са подправени, или ги пренесе през границата на страната, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години”.
2. В ал. 2 думите „предходната алинея” се заменят с „ал. 1”, а след думите „такива знаци” се добавя „или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 45:
„§ 45. В чл. 246 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „по същия член” се заменят с „или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2”.
2. В ал. 3 думите „по чл. 243” се заменят с „или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 46:
„§ 46. В чл. 248а се създава ал. 5:
		„(5) Ако деецът по ал. 2 е получил средствата, наказанието е лишаване от свобода до пет години”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 47:
„§ 47. В чл. 249, ал. 1 думите „и от това са настъпили значителни имуществени вреди” се заменят с „ако деянието не съставлява по-тежко престъпление”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? Не.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 48:
„§ 48. Член 269 се изменя така:
„Чл. 269. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
		       (2) Когато престъплението по ал. 1 е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Задавам само гласно въпроса: частните съдебни изпълнители - добре, но защо не сложим и нотариусите, примерно? Те също извършват една държавна функция. (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам ал. 2 на предлагания текст да отпадне по следните съображения.
Първо, аз поне нямам спомен никъде в нашето законодателство да има легално определение на термина „тълпа”, така че в крайна сметка наказателното право е точно. Това създава възможност този термин да се тълкува различно.
Второто, което искам да посоча като съображение е, че общо-взето този текст на чл. 269 през годините много рядко се е употребявал. Сега тук се дава възможност през ал. 1, което аз не оспорвам, да бъде защитена дейността на широк кръг лица облечени във власт, но ал. 2 по този начин, по който е конструирана, на практика създава възможност да се преследват и до доста тежко – забележете, че санкцията е от две до осем години, лица, които са участници в тълпа. Казах вече, че този термин, според мен, няма определение. Говори се за подбудителите и предводителите.
Добре, за подбудителството е ясно, но какво означава „предводителите”? Как така ще ги определяме кои са? Тези, които са попаднали на първата редица ще ги приберем и те ще минат по ал. 2, така ли? Този текст създава опасност да се злоупотреби с него. 
Отделно от това аз отново се връщам на това, с което започнах, че не може в наказателното право да се употребява терминология, която няма легално определение, така че предлагам ал. 2 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Борислав Ралчев. 
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Колега Атанасов, споделям изцяло Вашите съображения, но като че ли някой в 2004 г. е трябвало да ги съобрази, защото настоящият текст на ал. 3 е същият, точно толкова необоснован, колкото и този, като гарнитурата в новия текст е вместо от една от две до осем. Защо, не знам. Защо да не е една, а да бъде две? Като че ли някой с много лека ръка пипа там, където поначало трябва да бъде много внимателен, но за съжаление, ако ние не приемем новата редакция, което е правилно, ще остане старата и разликата ще бъде само в едната година наказание. Останалото е да помислим и за предложения, които очевидно трябва да държат сметка за понятията и за чл. 93 от Наказателния кодекс, където да бъдат описани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Няма. 
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 269? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 49:
“§ 49. В чл. 270 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “три месеца” се заменят с “до една година”.
2. В ал. 2 думите “по предходната алинея” се заменят с “на органа на властта”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 50.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 51:
“§ 51. Член 278 се изменя така:
“Чл. 278. (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от 500 до 3000 лв.
	(2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от 1000 до 5000 лв.
	(3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода до четири години и глоба от 1000 до 5000 лв., а в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода до пет години и глоба от 2000 до 10 000 лв.
	(4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по предходната алинея.
	(5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
	(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от 2000 до 10 000 лв., а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта – с лишаване от свобода до шест години и с глоба от 3000 до 15 000 лв. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
	(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 52.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 53:
“§ 53. Член 278б се изменя така:
“Чл. 278б. (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от 500 до 2000 лв., както и с обществено порицание.
	(2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от 1000 до 5000 лв., като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
	(3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба от 1000 до 5000 лв. и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): „Който противозаконно унищожи...” Какви са тези приказки? А законно кое е?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има законно унищожаване, както с архивите. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приехме Закона за културното наследство и сега го вкарваме в Наказателния кодекс. Не се прави така. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 54.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 55:
“§ 55. Създава се нов чл. 281:
“Чл. 281. Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, се наказва с глоба от 1000 до 8000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 56:
“§ 56. Създава се чл. 284в:
“Чл. 284в. Длъжностно лице, което противозаконно разреши или разпореди да се използват специални разузнавателни средства, или ги прилага, или съхранява информация, получена чрез тях, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба до 5000 лв.”
По § 59 се предлага досегашните текстове на чл. 284а и 284б да отпаднат.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 59 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 57:
“§ 57. В чл. 294, ал. 4 думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “полицейски орган, разследващ полицай”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 58.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 59:
“§ 59. В чл. 308 ал. 2 се изменя така:
	(2) Когато предмет на деянието по ал. 1 са удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове или нотариални удостоверения, български или чуждестранни документи за самоличност, документи за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери, други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на други вещни права, правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Става въпрос за документно престъпление, което във всички случаи се извършва умишлено. Категорично възразявам да бъдат изредени 10 документа. Сигурно ако малко седнем и се замислим, ще добием още 10 документа и накрая ще станат 100, които не са описани. Категорията на документните престъпления не трябва да бъде пипана. Тя е създадена такава, каквато е в цял свят – класически неща, и няма защо да въвеждаме отделни понятия. В този смисъл решително възразявам против това да бъдат конкретизирани отделните документи. Това не е подход на наказателното право. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай Вие предлагате § 59 да отпадне.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не може да имаме изчерпателно изреждане на всички документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо трябва да ги изброяваме?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Някой твърди тук, че са засегнати всички документи, които могат да бъдат инкриминирани.
Трябва да бъдем по-прецизни. Тази работа не може да стане така. Набутахме го този Наказателен кодекс и стана 1000 страници!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Едно пояснение: текстът няма как да отпадне. Изброяването е за пригледност. В него само са добавени удостоверения за наследници, актове за гражданско състояние. Господин Ралчев, текстът, който казвате да отпадне изцяло, е приет през 2004 г. Не знам защо е приет тогава. Сигурно сте имали мотиви за приемането му. Въз основа на този текст се прави посоченото допълнение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Сложете едно нещо – че се допълва.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Допълва се нещо, което съществува. Затова казвам, че няма как да отпадне ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма. Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 62 комисията подкрепя текста на вносителя и параграфът става § 60.
„§ 63. В чл. 325, ал. 2 думите „до пет години” се заменят с „от шест месеца до пет години”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 63 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 61:
„§ 61. Създават се чл. 325а и чл. 325б:
„Чл. 325а. (1) Който умишлено умъртви гръбначно животно по особено мъчителен за животното начин или с особена жестокост, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с глоба до 3000 лв.
              (2) Който противозаконно причини трайно увреждане на гръбначно животно, се наказва с пробация или с глоба до 3000 лв.
              (3) Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от 1000 до 5000 лв., когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено:
1. повторно;
2. от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;
3. по начин или със средства, опасни за живота или здравето на хора или животни.
Чл. 325б. (1) Който организира боеве с животни или предоставя животни за боеве, се наказва с пробация и с глоба от 1000 до 5000 лв.
              (2) Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от 2000 до 10 000 лв., когато:
1. деянието е извършено повторно;
2. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;
3. боевете с животни се осъществяват в присъствието на малолетни или непълнолетни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този текст ме притеснява – може да се извърти.
Уважаеми народни представители,  имате думата.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Имам редакционно предложение. Струва ми се, че трябва да създадем известен паралел и съответствие между текстовете на чл. 325а – ал. 1 и ал. 2. В ал. 1 казваме: „Който умишлено...”, а в ал. 2 – „Който противозаконно...”. Струва ми се, че е редно и в ал. 1 да бъде споменато „противозаконно”. Има законен ред, по който би могло да бъдат умъртвявани животни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой е този закон?
ЯНИ ЯНЕВ: Допустимо е във връзка с известни ритуали, признати като празнични, това да се извършва и в такива случаи не би трябвало да се счита, че се извършва престъпление.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те не са законно разрешени, а обичайно разрешени.
ЯНИ ЯНЕВ: Ще помоля колегите, специалисти в тази област, да вземат отношение, но мисля, че в Закона за ветеринарномедицинската дейност има текст, касаещ точно тази материя. Затова повдигам въпроса. Ако това е точно така, ще помоля и в ал. 1 да включим думата „противозаконно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво значи „противозаконно”? Човекът си отглежда теле и го е заклал...
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Целият текст е тъп!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Ако си спомняте, господин Янев, обсъждахме този текст в комисията. Уточнихме се, че ал. 1 се отнася за умъртвяване по особено жесток начин, който е забранен. Не може да има законно умъртвяване по особено жесток начин. Затова „противозаконно” в случая е излишно. Става дума за умишлено умъртвяване по особено жесток начин.
А ритуалите...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Като заколят прасето, това е особено жестоко за него.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Има изрично упоменати деяния, които се квалифицират като особено жестоки. Ритуалното заколване на агне или прасе не се отнася към тези случаи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е особено мъчително, без да е жестоко.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Има го в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Там са изброени случаите, които се смятат за особено жестоки и които са забранени. В тези описания не влизат случаите, които са ритуални жертвоприношения, например в ислямската религия или при домашните заколвания на прасета. Затова не добавихме „противозаконно”. Но ако смятате, че и това трябва да се добави, да го добавим. Но особената жестокост, която е предмет на този текст, е противозаконна сама по себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Знаете ли какво означава ал. 2? Питам вносителите и всички останали. Дали това е противозаконното престъпление, равно на престъпление по непредпазливост? Дали непозволеното увреждане не е противозаконно? Нали знаете, че като се движите с кола по пътя и когато случайно блъснете едно кутре, не дай си Боже по-голямо куче, за да ви изкриви калника, ставате инкриминатор. 
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Това не е вярно!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Това, което казвам, е вярно, защото понятието „противозаконно” има правна характеристика. Ако непредпазливо престъпление е законно, то няма да бъде престъпление. Така че когато пишем някои работи, не разчитайте, че няма да ги забележим, както много често е ставало и става. В случая това е нонсенс от правна гледна точка. Разбирате ли, че въвеждате в инкриминация  в следващите текстове непредпазливите деяния? За да ви бъде по-лесно да разберете, ще ви дам един пример: карате колело, блъскате кученце и му смачквате крака. Ставате престъпник! Както ми казва господин Янаки Стоилов, в Закона за движението по пътищата ще започнем да изчисляваме опасна зона, колко може да бяга кученцето, каква му е породата и така нататък.
Хайде да не изпадаме в подробности! Думата „противозаконно” не може да съществува. Поддържам, че е възможна инкриминация - без да съм нейн застъпник или не – на категорията в ал. 1, защото особената жестокост е правна категория, която е известна в наказателното право. Има дефиниция. Въпросът, който вие искахте да поставите тук, е дали тези категории в наказателното право, свързани с човешка дейност, са значими и по отношение на животните, за да въвеждаме същата категория. Помислете върху това, за да не изпаднем пак в драматични ситуации. Понятието е едно и също. Предлагам да отпадне ал. 2, а ал. 1 да се конкретизира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Аз съвсем умишлено и провокативно поставих въпроса във връзка с ал. 1. Благодаря за вметката на колегата Ралчев.
Приемам доводите Ви, колега Манева, и ако има закон, който да разграничава тези случаи на свързаните ритуални жертвоприношения и те да не обвързват наказателната отговорност с този текст – възприемам това нещо.
Съгласен съм и с колегата Ралчев, че не можем текста „противозаконно” да го оставим така, без да конкретизираме формата на умисъл. Да се употреби „умишлено”. Говорим за паралел. Както сме направили в ал. 1 – „умишлено”, да е ясно, че и по-нататък трябва да бъде така - „който умишлено причини трайно увреждане”. Да бъде това, а не „противозаконно”. Когато се употреби думата „умишлено”, става ясно, че само в случаите на умишлено увреждане на гръбначно животно ще се стигне до наказателна отговорност, а не изобщо. В противен случай примерът, който ни се дава, е верен във връзка с това, което на всеки от нас се е случвало. Смятам, че няма шофьор, който да не е блъснал животно на пътя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, Вие предлагате вместо „противозаконно” да запишем „умишлено”, така ли? Това пак не решава въпроса.
ЯНИ ЯНЕВ: Не решава въпроса, но е нещо различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Балева, заповядайте за изказване.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Лично мен изключително ме притесняват ценностните критерии, които залагаме, играейки си свободно с Наказателния кодекс. Нали за да вкараме в Наказателния кодекс, тоест да инкриминираме едно деяние, трябва първо да оценим неговата степен на обществена опасност? 
В тази връзка аз ще поставя първо въпроса има ли в Наказателния кодекс текст за наказателна отговорност на собственик на животно, което ще разкъса някого и може да се стигне и до летален изход? И отговарям: няма такъв текст! В същото време въвеждаме текстове, които може би звучат много добре, но бих попитала как те ще са приложими и как ще се отразят на ежедневието в нашето общество? Какво се предлага? – Който умишлено умъртви по особено мъчителен за животното начин. Елементарен пример: ножът не е достатъчно наточен. Бих Ви попитала и нещо друго – когато в рибни заведения се дава възможност на клиентите да си изберат риба, тя се умъртвява пред клиента и му се приготвя по желания от него начин. Знаете как ги умъртвяват, нали? С чук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам дали рибата е гръбначно животно.
НАДКА БАЛЕВА: Да, гръбначно животно е. Мидата е безгръбначно, рибата е гръбначно животно.
Какво правим? Аз нямам нищо против, когато и без друго предстои изработване на нов Наказателен кодекс, когато има една визия за стратегия по отношение на деянията, които са простъпки и които са престъпления, да се обсъжда този въпрос. Но след всеки един специфичен закон ние да правим промени в Наказателния кодекс, извинете ме за неакадемичния израз, но той стана абсолютна боза!
Моето конкретно предложение е и чл. 325а да отпадне изцяло като текст. А в текста на чл. 325б предложението ми е да отпадне само т. 3 в ал. 2  – инкриминирането на деянието и то с по-висока санкция, когато боевете се осъществяват в присъствието на малолетни или непълнолетни. Тук не виждам виновното поведение, че някой присъства. Ако един безотговорен родител по отношение на възпитанието на детето си е отишъл да гледа боеве с животни и присъства неговото дете, ние имаме квалифициращо обстоятелство с по-висока санкция по отношение на този, който е организирал боевете. 
Аз не съм противник на животните, но да не се стигне дотам да се налага приемането на закон за защита на хората от действието на Закона за защита на животните. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Балева, моля Ви да се съгласите, че за отговорност на животни от Инквизацията насам не говорим. Ясни са в обществото редицата случаи, когато животни нападат хора, обезобразяват ги, но Наказателният кодекс е място за отговорност на хората.
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Да, на хората, които са собственици на такива животни!
ЯНИ ЯНЕВ: Така е. Но тъй като тук той третира поведение на хората, което е неприемливо за обществото, струва ми се, че примерът който дадохте, е категорично неуместен в тази насока. И пак когато едно животно причини вреда на човек, неговият стопанин е този, който носи отговорността, но тя е само гражданска. Друг е въпросът дали трябва да мислим за санкция на стопанина, по това може да се разсъждава. Но тук трябва да решим е ли укоримо това в обществото по жесток и мъчителен начин да се извършва умъртвяване на животно? И аз мисля, че е редно да има такава санкция не заради друго, а защото, ако забележите, това нещо е едно от обстоятелствата, които много лесно се възприемат от децата и много лесно се прилагат в тяхната практика, което след това се превръща в отношение между големите. Така че моля Вашето становище да се прецизира в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, Вие казахте, че е укоримо. Разбира се, че е укоримо, но в Закона за защита на животните има ли административнонаказателна отговорност? Има! А сега тук слагаме наказателна отговорност!
Имате думата, госпожо Манева, за втора реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Госпожо Балева, примерът Ви за тъпия нож беше абсолютно неуместен. Когато предложихме първоначалния текст, изрично изброихме какво означава особено мъчителен и жесток начин. Съвършено конкретно е изброено, така както е в Закона за ветеринарномедицинската дейност и в Закона за защита на животните. Обхватът и видовете деяния, които се квалифицират като деяния, представляващи особено мъчителен и жесток начин, съществуват в тези два закона. Затова са абсолютно ненужни тези интерпретации, които в момента правите, за да създадете впечатлението, че текстът е безмислен. Това не е вярно! Тези текстове са работени от юристи, хора, които се занимават с наказателно право и това че Народното събрание не желае да инкриминира особената жестокост като превенция за жестокостта в обществото изобщо, е много странно. Това е просто незрелост на нашето общество и, за съжаление, на народните представители, включително и юристи, в този парламент.
Направих справка и я предадох на господин Стоилов, за да видите, че в абсолютно всички европейски страни особената жестокост е инкриминирана. Няма европейска страна, в която тази жестокост да не е инкриминирана! Защо водим три месеца спор дали това има смисъл? Защо другите страни, които са по-развити, по-зрели, са решили, че това има смисъл, а ние смятаме, че няма смисъл? Какво толкова страшно ще се случи? Може би всички останали текстове на закона са съвършени, че нещо, към което трябва да бъде привлечено вниманието на обществеността и на юристите, с такава упоритост, с толкова измислени и неверни по същество примери се опитвате да оборите? Това, което е предложено в момента, е след работа на експерти в комисията. Съгласихме се на този етап много неща да отпаднат, но това, което се предлага, е напълно приемливо и мисля, че ще реши един важен обществен проблем. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Балева! Няма да скрия разочарованието си от Вашето изказване, защото една от целите на българското законодателство, поне в последните десет години, откакто започна преговорният процес за присъединяването ни към Европейския съюз, е до голяма степен хармонизиране със законодателството в старите страни – членки на Европейския съюз. 	Вие искате отпадането на чл. 325а, който касае умишленото умъртвяване на животните, или, както е във втора алинея, при трайно увреждане на животни и то извършено  умишлено и заедно с това – с особена жестокост.
Нека се обърнем тогава към законодателството в страните – членки на Европейския съюз. И госпожа Манева повдигна този въпрос. Чуйте тези страни какво предвиждат именно в същите случаи. В Австрия чл. 222 от Наказателния кодекс – затвор до една година; в Наказателния кодекс на Белгия – затвор до две години; във Великобритания – затвор над 51 седмици, но не в Наказателния кодекс, а в Закона за полицията. 
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Посочи текста, действащ за наказанието. 
ИВАН Н. ИВАНОВ: Може да прочета и текста, господин Ралчев, имате право. Но тъй като в рамките на 2 минути като реплика не мога да изчета всички страни, взимам първата от тях – те са подредени по азбучен ред. Австрия – чл. 222 от Наказателния кодекс – “наказание лишаване от свобода в размер на една година или глоба в размер на 360 дневни надници за лицата, които умишлено са умъртвили животно, са проявили съзнателно жестоко отношение или съзнателно са причинили страдание на животното без за това да съществува основателна причина”.
Ако желаете и ако председателят разреши, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не разрешавам.
ИВАН Н. ИВАНОВ: ... мога да ви изчета всички останали текстове, защото справката ми е абсолютно пълна. А тя е пълна благодарение на господин Корнезов, който председателства зад мен, защото председателят Корнезов в 39-ото Народно събрание възложи на програмата “Студенти на стаж в парламента” изследване на тема: “Защита на животните и законодателството на Европейския съюз”. Благодарение на българските студенти имаме тази пълна справка, за което благодаря и на тях, и на Вас, господин Корнезов. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми колеги, безспорно е укоримо жестокото отношение към всяко живо същество, в това число и към животните. Но тук говорим за степен на обществена опасност на деянието, която да обоснове инкриминирането на едно такова поведение. По това е различието между нас.
Говорите дали е удачен примерът или не. Аз обаче не чух сериозни аргументи не за примера, а за принципният въпрос, който поставих. Нямам претенции да бъда специалист по всичко, във всички области, но по отношение на наказателното право не считам за необходимо да уточняваме някои неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на председателя на комисията господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, този текст беше подкрепен в залата на първо четене, без да е бил подкрепен от комисията преди това. Но, съобразявайки се с преобладаващата воля на народните представители, в комисията се обсъди и се предложи посоченият текст.
Аз продължавам да имам известни резерви и мисля, че той се нуждае от една опростена редакция, която в края на моето изказване ще предложа, за да има някакъв смисъл от този текст и да бъде съобразен наистина с различната степен на обществена опасност на деянията, дори независимо от това как те са квалифицирани като правонарушения. Този текст с приблизително същото съдържание, доколкото си спомням, съществува в специалния Закон за защита на животните, но с други наказания – с глоби. Питам аз: колко наказания са наложени, при положение че безспорно има случаи на жестоко отношение към животни, с което е причинена тяхната смърт или трайно увреждане? Колко пъти? 
Аз получих може би стотици картички от защитници на животните в подкрепа на такива текстове. И питам: защо организациите, които са ангажирани с това благородно дело, не насочат своята енергия към компетентните органи на изпълнителната власт, които трябва да прилагат законите? Кой ще прилага този Наказателен кодекс или той ще бъде също в този текст толкова кух, колкото Законът за защита на животните? И ако той не се прилага, в следващия парламент това трябва да се запише като основно конституционно право с надеждата, че, изведено от този висок пиедестал, най-после то ще има някакво практическо приложение.
Аз смятам, че комисиите, които се занимават с тази материя, не си вършат пълноценно работата и не се занимават с преглед на прилагането на законите, които се приемат. Това е едно извинение да се вкара като наказателен текст.
Добре, ще има такъв текст в Наказателния кодекс, но кой да защити правата на гражданите, които са увредени от посегателствата на животни, включително и домашни гръбначни животни? Кой ще се погрижи за възрастната жена, която преди няколко дни беше нападната от кучета в с. Лисец, Ловешко, които буквално й оглозгаха краката и те бяха ампутирани? Кой ще даде наказателна защита на тези деяния? Или не е по-благородно преди да се защитят изцяло животните хората да бъдат защитени по ефективен начин, за да могат тези, които гледат кучета и други животни, да имат отговорност за тяхното опазване, за начина на отглеждането им така, че да не се формира агресия или да няма безстопанствено отношение и те да ходят на глутници като вечер им пазят дворовете, а денем ги пускат да се хранят както могат и да нападат когото срещнат? Ние не се занимаваме с тези въпроси, които са много по-актуални, както в Студентския град една жена преди няколко години беше разкъсана от такива кучета. Много са различни, но преди да се правим на толкова благородни защитници на животните, следва да бъдем поне толкова загрижени за хората, които са нападани от животни, включително и отглеждани понякога с цел да нападат хора. За това става дума и аз съм против прекалената лицемерност в тези въпроси.
Затова нека наистина да степенуваме въпросите. Ако този текст остане, аз предлагам да се обединят ал. 1 и 2 и редакцията да бъде:
“Който умишлено умъртви или причини трайно увреждане на гръбначно животно с особена жестокост ...” и т.н. Според мен това е достатъчно. 
Това е според мен достатъчното, което в този етап трябва да се направи, а не да се занимаваме с това какви чувства е изпитало животното, защото има такива ритуални действия, които и сега се извършват от хората. И все пак хората се хранят понякога и с животни, така че няма как да се избегнат в йерархията на ценностите всички тези проблеми. А един ветеринарен лекар може да спаси живота на животното, като му причини трайно увреждане и отреже някаква част от него.
Затова мисля, че текстът, който предлагам, е разумен. Затова предлагам да не надхвърляме градуса на необходимата защита. Тя да има, дори ако се приеме, и своето наказателно измерение, но пак казвам: в дълг сме да осигурим ефективна защита на живота и здравето на хората от посегателства на животни, които се защитават тук с особена загриженост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? 
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Аз искам да напомня на господин Стоилов, че това разделяне на ал. 1 и ал. 2 стана в комисията. Първоначалният текст беше общ. Тогава е необходимо да се каже: „който противозаконно, умишлено умъртви или причини трайни увреждания”, защото трайното увреждане е например кастрацията, но тя е законна. Следователно трябва да присъстват и двете думи, и да се обединят в един текст. Тогава ще решим този спор.
Не искам да се включвам отново с подробности в този спор, в който има нещо нечестно в позицията, защото тези текстове, както и Законът за защита на животните, не са Закон за защита на животните, а са Закон за защита на хората, за предпазване от жестокостта, за моделиране на едно нормално отношение в обществото към живите същества.
Случаите, за които говорихте Вие, точно в Закона за защита на животните има маса мерки, които се предвиждат, за да получим този резултат да няма бездомни кучета, да няма случаите, за които споменахте.
Това, че в момента изпълнителната власт не си изпълнява задълженията не означава, че законът е неприложим. Не означава, че неправителствените организации не реагират.
Моят електронен адрес е пълен с протести от неправителствени организации за нарушение и неизпълнение на закона, като това е копие към мен. Всичко това отива до министъра на земеделието и храните, който е органът, който изпълнява контрол. Това, че той не си върши работата... Съжалявам, това е ваша работа – на хората от управляващото мнозинство. Накарайте го да си свърши работата. Даже няма и един специалист във ветеринарномедицинската служба, който да се занимава с тези проблеми. Продължава съпротивата на ветеринарномедицинската служба законът да се прилага. Не са виновни неправителствените организации и мисля, че наистина гражданското недоволство отново ще бъде в такава форма, че ние искаме - не искаме трябва да се съобразим с техните желания и протести както за прилагане на закона, така и за инкриминиране на жестокостта. Не може това деяние да е общественозначимо в цяла Европа, само в България то да не бъде общественозначимо. Това означава нашето отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едно е общественозначимо, друго престъпление, госпожо Манева. Това са различни работи. 
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Прочетете текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първата реплика. Има ли втора реплика?
Господин Стоилов, право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че тази реплика не опровергава нищо от това, което казах, и необходимостта ни е да проявим поне същата, ако не и по-висока активност към защита на живота и здравето на хората от животни, и то не диви животни, а животни, които се отглеждат от други хора, в резултат на липсата на необходимата грижа и внимание.
Дори направихме компромиси в Закона за управление на етажната собственост, да има по-голяма свобода при отглеждането на животни, но да се спазват всички ветеринарномедицински и други изисквания – нещо, което също в много редки случаи става.
Тук, когато сочим как е в Европа, как е у нас, нека да не стигаме всичко това, което има в Европа, във всички направления. Трябва ли да дочакаме и у нас масови убийства на деца в училища или на други места? Защото и този пример е европейски. Нека да оценяваме, че нашето общество трябва да върви към едно общо хуманизиране, включително чрез отношението към животните, но да не фетишизираме това, което идва отвън, защото има и абсурди отвън. В Европа нали се обсъжда и премахване на обръщенията, едва ли не да се скрият половете на хората?! Ако с това се занимава Европейският съюз, той ще започва да изглежда все по-странно в очите на повечето граждани.
Така че дайте България да носи нещо в Европейския съюз, да използва Европейския съюз за преодоляване на бедността, за модернизиране на страната, за хуманизиране на отношенията, но да не бъде това абсолютен пример, защото виждаме, че тепърва – дано да не става, оттам могат да бъдат внесени и още по-лоши неща от теми, които виждаме в момента в България.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, налага се да спрем дотук. 
Има още трима народни представители, които са заявили желание да вземат отношение по § 61. Явно до 14,00 ч. не можем да приключим. Ще продължим дискусията по този текст утре.
Утре сутринта след гласуването на Закона за амнистията продължаваме с § 61.
Поради обективни причини трябва да прекратя малко по-рано заседанието, защото трябва да приема фермерите.
Продължаваме утре в 9,00 часа. 
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,45 ч.)


Председател:
			Георги Пирински

Заместник-председател:
					Любен Корнезов

Секретари:
			Нина Чилова

			Светослав Малинов