Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-04-22


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Борис Николов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добро утро, колеги! 
Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Уважаеми колеги, ще ви представя Проекта за програма за работата на Народното събрание за 22-24 април 2009 г.
„1.  Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, приет от Народното събрание на 14 април 2009 г. и върнат с Указ № 93 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие с вносител Министерският съвет на 30 март 2009 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България с вносител Министерският съвет на  6 април 2009 г.
4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа с вносител  Министерският съвет на 14 март 2009 г.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния протокол с вносител Министерският съвет на 30 март 2009 г.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт с вносител Министерският съвет на 25 февруари 2009 г.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносители Ива Станкова, Нигяр Джафер и Станка Маринчева на 10 февруари 2009 г.; Министерският съвет на 23 февруари 2009 г.
8. Проект за решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет - Пловдив с вносител Министерският съвет на 30 март 2009 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища с вносител Министерският съвет на 3 април 2009 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните с вносители Захари Георгиев и група народни представители на 6 март 2009 г.
11. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост с приет на първо четене на 12 март 2009 г.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, приет на първо четене на 27 март 2009 г.
13. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, приети на първо четене на 27 февруари 2009 г. - продължение.
14. Второ четене на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет на първо четене на 6 февруари 2009 г. - продължение.
15. Парламентарен контрол.”
Колеги, моля за вашето внимание. Ще направя две-три уточнения във връзка с предложената програма.
Първото е – уважаеми колеги, предлагам съгласно и споделеното становище на Председателския съвет гласуванията по точки от 1 до 10 включително да бъдат след приключване на обсъждането на съответната точка, в хода на днешния пленарен ден.
Второто предложение е днешният пленарен ден да бъде удължен с два часа, тоест до 16,00 ч., като съответно се съобрази времето за начало на заседание на парламентарните комисии. По общо мнение на Председателския съвет заслужава да се има предвид, че и в утрешния пленарен ден, може би ще се наложи да се вземе такова решение.
Третото, във връзка с програмата, което предлагам да се има предвид, е, че утре във времето за гласуване предстои гласуване на второ четене на големи текстове по законопроектите за съдебната власт и за отбраната. Очертава се една перспектива да се гласува в продължение на времето до почивката, а може би и след това. Очевидно е необходима организация и мобилизация на парламентарните групи.
Моля, колегите да разполагат с докладите за второ четене и да са проследили включително и онези предложения, които са правени в пленарната зала, под формата на редакционни.
С тези три уточнения подлагам на гласуване предложения проект.
Гласували 193 народни представители: за 171, против 14, въздържали се 8.
Програмата е приета.
Предложенията по реда на ал. 3 са четири. Първото е от народния представител Йордан Бакалов за включване на проекти за решения за промени в комисии.
Заповядайте, господин Бакалов, имате думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението на парламентарната група е за промяна в Комисията по жалби и петиции на гражданите. Знаете, че при нас имаше трансформации в самата комисия, в самата група и по разпределението от самото начало на този парламент тази комисия беше определена на Парламентарната група на Обединените демократични сили. Ето защо правим това предложение по чл. 40, ал. 3 за промяна в състава. Естествено, това вече води до промяна в ръководството и на други групи, ако бъде подкрепено от парламентарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бакалов, предложението Ви включва и промени в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Тоест, сега поддържате само предложението за Комисията по жалбите и петициите на гражданите. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.)
Ясно, ще бъде свързано с другото.
Заповядайте, господин Колчаков, за обратно процедурно предложение, против включване на такава точка в програмата. Заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна вашето внимание на няколко обективни неща. На първо място, ОДС като коалиция вече не съществува де факто, тъй като... (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.) По регистрация – да, но ние  гледаме нормалния живот, който е по-важен от всичко друго. От шестте партии, които създадохме коалицията през 2005 г. – 5 вече не са в коалицията, остана само СДС, а в новата група, сме представители на три партии от коалицията.
На второ място, от 20 народни представители, които бяхме в парламентарната група – 11 вече не сме – останаха 9. Тоест мнозинството говори какво е преструктурирането.
На следващо място, тъй като ни остава изключително малко време, ние само преди една седмица с волята на Народното събрание отхвърлихме това предложение и е загуба на време непрекъснато колегите да упорстват в тази посока.
На следващо място, в двете парламентарни групи вече имаме по 11 народни представители и не виждам каква е справедливата логика групата, която вече не съществува, да претендира спрямо новата група, в която сме мнозинство и като партии...
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Ние какви сме?
ИВАН КОЛЧАКОВ: ...живи наши колеги и приятели, но логиката и справедливостта изискват този въпрос да бъде прекратен като обсъждане и да минаваме нататък към по-важните въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение от господин Бакалов, за да влезе проектът за решение в дневния ред. 
Гласували 193 народни представители: за 68, против 41, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Господин Сотиров, заповядайте за предложение за прегласуване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам това предложение да бъде прегласувано в пленарната зала. Искам по един явен начин да се препотвърди това как БСП и ДПС си отглеждат ренегати в опозицията. Много е важно да има преповтаряне на това гласуване, за да видят всички български граждани с какво се занимавате вие в парламента. Със Закона за политическите партии и с начина, по който се определя субсидията – вие умишлено финансирате през бюджета и през парламента създавате клониране и разбиване на опозицията. Това е изключително непочтено и аморално. Аз искам да видя с това прегласуване –  ще потвърдите ли този ваш вот от първото гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението, внесено от господин Бакалов.
Гласували 195 народни представители: за 67, против 80, въздържали се 48.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Следващото предложение е от народния представител Минчо Христов за включване в програмата на Законопроект за гарантиране на влоговете в банките.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Знаете, че от 2005 г. предлагам няколко конкретни неща, които мисля са особено актуални днес. Става дума за следното.
В закона пише, че Фондът за гарантиране на влоговете започва да изплаща сумите по гарантирането на влоговете не по-късно от 45 дни от деня на фалита. Забележете, колеги, никъде в закона не е записано кога това изплащане ще завърши. Това може да означава, че се изплащат на 10 човека влоговете, фондът казва, че няма пари и хората трябва да чакат 5, 10, 15 или 20 години. Мисля, че това не е справедливо. Моето предложение е не по-късно от 20 дни от момента на заявяване на претенцията на вложителя този влог да бъде изплатен. Между другото, това е и Европейската директива, това беше решено от Европейския съюз – точно 20 дни, така че е в абсолютно съзвучие с европейските норми и директиви.
Вторият момент, който искам да променя, е проблемът с валутните влогове. Колеги, по сега действащия закон валутните влогове, които са половината от влоговете на всички български граждани, ще бъдат изплащани в левове по курса от деня на първото плащане. Вие знаете ли какво означава това? Ако, не дай Боже, се случи финансова криза, не дай Боже, рухне валутният борд, хората ще получат обезценени левове. Това е грабеж, колеги. 
Моето предложение е валутата, която хората са вложили в банките, да си я получат в съответната валута. Просто и ясно. Надявам се, колеги, виждам, че залата е полупълна, ще подкрепите това изключително важно, разумно предложение. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 60, против 14, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
За прегласуване думата има господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, обръщам се към тази една трета от българския парламент, които се въздържаха, обръщам се съвсем добронамерено към вас. Става дума за спестяванията на българските граждани, които са в размер на 20 млрд. лв. Ако утре, не дай Боже, нещо се случи, както предупреждават експерти от Международния валутен фонд през последните седмици, между другото, и спестяванията на българските граждани бъдат ограбени, дебело подчертавам, умишлено ограбени, хората, които не подкрепят това предложение, ще бъдат съучастници в това престъпление, в този грабеж. 
Затова се обръщам към вас добронамерено. Ще извадя утре разпечатката от това гласуване и ще я предоставя на медиите. Вие ще се явявате на избори и нека хората, при които ще отидете да искате тяхното доверие, да знаят кой как е гласувал. 
Не случайно, уважаеми колеги, ви предложих разпечатките от гласуванията на това Народно събрание да бъдат публични, да бъдат публикувани в сайта на Народното събрание, както е във всички, ама във всички страни на Европейския съюз. Вие отхвърлихте това предложение и сега разбирам защо го направихте. 
Пак ви казвам, няма нещо по-важно от спестяванията на хората в момента. Става дума за 20 млрд. лв., колеги. Подкрепете предложението. Това е директивата на Европейския съюз, това беше прието съвсем наскоро от Европейския съюз. Нищо повече не ви предлагам. Надявам се да прегласувате и да приемете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 145 народни представители: за 63, против 10, въздържали се 72.
Предложението и при прегласуването не се приема.
Следващото предложение е на госпожа Банкова за промени в Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Колеги, на 18 януари 2007 г. предложих да се отмени точковата система, да бъдат преизчислени всички пенсии, да се завиши относителната тежест на всяка една година трудов стаж във формулата за изчисляване на пенсиите от 1 на 1,5% - изключително важно и полезно предложение. Ако беше прието, пенсиите щяха да бъдат повишени поне 50%, защото щяха да тръгнат от по-висока база. Също така да се въведе текущо ежегодно осъвременяване на пенсиите в началото на всяка година на базата на официално обявената от Националния статистически институт годишна инфлация за предходната година.
Уважаеми колеги, 2005 г. БСП обеща да отмени точковата система. Първо задължение на политиците в България трябва да бъде да спазват предизборните си обещания. С недоумение трябва да кажа, че миналия път, когато отново поставихме това разумно предложение на вашето внимание, получихме нула гласа подкрепа от БСП. Нула гласа подкрепа!
Трябва да ви кажа, че ние завършваме този мандат, като оставихме една значителна част от пенсионерите, неколкостотин хиляди пенсионери с пенсия около 130 лв. на месец. Кажете ми вие, бранители на олигарсите, как човек може да оцелее със 130 лв. на месец?
Нещо друго, винаги съм казвала, че има пари. Говорихме за бюджетния излишък, говорихме за милионите, които отиват в мисиите в чужбина. 
Уважаеми колеги, вчера прочетох нещо изключително срамно в медиите – партиите са лихвари и печелят от субсидията. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, приключвайте.
СТЕЛА БАНКОВА: Стигнахме дотам, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, времето Ви приключи. Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 19, против 40, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, госпожо Банкова.

СТЕЛА БАНКОВА (независим):  Колеги! Обръщам се към човеците, а после към политиците в тази зала. За съжаление ще ви кажа неща, които няма да ви бъде удобно да чуете. Днес в пресата прочетох…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Имате думата за процедурно предложение за прегласуване, госпожо Банкова!
СТЕЛА БАНКОВА: Да, моля да бъде прегласувано, защото твърдя, че има пари за увеличаване на пенсиите! Прочетох в пресата, че партиите са станали лихвари и печелят от субсидията. Една от тези партии тук е взела 68 хил. лв. само от лихви. Всички депутати в тази зала, с изключение на двама души, започнаха да слагат в джоба си по 15 хил. лв. на месец. (Шум и реплики.)
Кажете ми, колеги, с каква съвест правим това, а в същото време оставяме  няколкостотин хиляди възрастни хора в България със 130 лв. на месец? Знам, че ви е неудобно да чуете това, но това е горчивата истина. Хората вече са информирани за тези пари, които по такъв начин потъват в партийните каси и депутатските джобове, а ние се изправяме пред възрастните хора и им казваме, че няма пари и трябва да се  съобразяват с възможностите на бюджета!
Бъдете така добри и допуснете това разумно предложение в залата! Ще бъдете възнаградени с благодарността на възрастните хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Госпожо Банкова, правя Ви забележка за невярно и подвеждащо обществото изявление от парламентарната трибуна! Имате право да направите процедурно предложение. Категорично нямате право да разпространявате неверни твърдения и това не Ви прави чест, нито усмивката, с която сядате на място, тъй като тя говори за пълното Ви съзнание, че съзнателно заблуждавате!
Моля, гласувайте отново предложението.  
Гласували  136 народни представители: за 9, против 92, въздържали се 35.
Процедурното предложение не се приема и при прегласуването.
Последното предложение е от народния представител Пламен Моллов за включване на точка в  дневния ред.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението, което е направено от името на Парламентарната група на НДСВ, касае националната стратегия за научните изследвания. Считаме, че е изключително важен въпросът, който третира тази стратегия и смятаме, че Народното събрание има потенциал до края на своя мандат да вземе решение по нея, още повече че това се очаква от цялата научна общественост, както и смятаме, че няма да отнеме дълго време в дискусия, тъй като става въпрос за една общо взето очаквана стратегия и консенсусен въпрос. 
Предлагам на вашето внимание да бъде включено в  дневния ред обсъждане на стратегията за научни изследвания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Моля, гласувайте предложението.
Гласували  138 народни представители: за 52, против 2, въздържали се.  84 
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя предложение за прегласуване. Основанията за това са, че може би някои колеги народни представители не разбраха важността на въпроса, който засяга доста хора в България, свързани с науката, въпрос, който общо взето се посреща със съгласие и е от изключителна важност да бъде решен в рамките на този мандат, и който не би отнел много време. Смятам, че би могло да бъде включен в дневния ред на програмата на Народното събрание и предлагам да преразгледате позицията си, колеги, и да гласувате в подкрепа на това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували  156 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
С това предложенията по ал. 3 се изчерпват.
Съобщенията за постъпилите законопроекти и проекторешения от 15 до 21 април 2009 г.:
Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. Вносител  е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, разпределен е и на комисиите по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и по европейските въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции с вносители Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2008 г. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносители Румен Овчаров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Лъчезар Иванов.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносител Лъчезар Иванов.
Проект за решение относно налагане на мораториум върху разпоредителните сделки на Министерския съвет и съответните министерства за срок от шест месеца с вносители Минчо Христов  и Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Това са съобщенията за внесените законопроекти в последния седмичен период.

Преминаване към точка първа:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, приет от Народното събрание на 14 април 2009 г. и върнат с Указ № 93 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Има доклад на Временната комисия за промени в изборното законодателство относно указа на президента. Пристъпваме към представяне на доклада от председателя на комисията.
Има думата председателят на комисията Ангел Найденов.
 
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:  Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
на временната Комисия за промени в изборното
законодателство относно Указ № 93 от 15 април 2009 г.
на президента на Република България за връщане
за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение
на Закона за избиране на народни представители,
приет от Народното събрание на 14 април 2009 г.,
и мотивите към указа
На свое заседание, проведено на 15 април 2009 г., временната Комисия за промени в изборното законодателство обсъди Указ № 93 от 15 април 2009 г. на президента на Република България за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, приет от Народното събрание на 14 април 2009 г., и мотивите към него. Председателят на комисията докладва указа на президента и мотивите към него.
На основание на чл. 101, ал. 1 от Конституцията президентът връща за ново обсъждане § 3, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители. С оспорената разпоредба на закона се изменя ал. 3 на чл. 6 от действащия закон и се въвежда диференцирана изборна бариера по отношение на партиите и коалициите, като при разпределяне на мандатите на национално ниво по пропорционалната система и в многомандатните избирателни райони, ще могат да участват партиите, получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове в страната и в чужбина и коалицията, получила не по-малко от 8 на сто от действителните гласове в страната и в чужбина.
Председателят на комисията изтъкна, че мотивите на президента за връщане на ново обсъждане на закона са подробно разписани, сериозни и добре обмислени. В началото на мотивите президентът посочва, че законът е предпоставка за провеждане на демократични избори за Четиридесет и първото Народно събрание в съответствие с духа и принципите на Конституцията, както и на установените международни и европейски стандарти за свободни и плуралистични избори. Подчертава се, че приетите промени са насочени към разширяване, обогатяване и усъвършенстване на правното регулиране на изборния процес като изключително важна материя, засягаща функционирането на модерната представителна демокрация в Република България. Същевременно президентът изразява несъгласие с повишаването на изборната бариера по отношение на коалициите. Посочва се, че въвеждането на високи изборни бариери ограничава практическия плурализъм, въведен с Конституцията от 1991 г. като основна демократична ценност и фундаментален принцип на политическата система. Президентът изразява опасения, че високата изборна бариера ще лиши от парламентарно присъствие значителна част от българските политически партии, които поради сходство в политическите си програми естествено ще участват в изборите като коалиция. 
В указа се изтъква, че важно условие за стабилността на демократичната политика е нейната предвидимост, а приемането в последния момент на тази промяна ще предизвика сключване на безпринципни политически сделки и предприемане на маневри за нейното преодоляване.
В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Димитър Абаджиев, Николай Кънчев, Мая Манолова, Лютви Местан, Елиана Масева и Ваньо Шарков. Димитър Абаджиев изрази мнение, че не е съгласен с изложените мотиви към указа и ги намира за противоречиви. Според него 4-процентната бариера за влизане в парламента е доказала своя положителен ефект при структурирането на българската партийна система и щом важи за една политическа партия, то би трябвало с още по-голяма сила да се отнася и за коалициите, в които участват повече от една партия, тоест, бариерата да е 8%. В противен случай изобщо не е необходимо да има изборна бариера, за да влязат в парламента партиите, ползващи се с по-голямо доверие на избирателите. Той изтъкна, че не е логично да има различни парични прагове за участие в изборите, а да няма различни прагове и за разпределяне на мандатите между партиите и коалициите. Накрая той обърна внимание, че няма нищо по-безпринципно от това да се събират коалиции, за да се прескочи изборната бариера. 
Николай Кънчев заяви, че Движение „Напред” не подкрепя по-високата изборна бариера за коалиции, която е нецелесъобразна и противоречи на Конституцията. Той изтъкна, че ако се приеме по-висока бариера за коалициите, тя трябва да следва броя на партиите в коалициите.
Мая Манолова отбеляза, че повишаването на изборната бариера е в посока на стабилизиране на политическите партии и окрупняване на политическото представителство, и е насочено към противодействие на партиите фантоми.
Лютви Местан обърна внимание, че съществуват два основни механизма за стабилизиране на политическата система, а именно повишаване на изискванията за регистрация на партии и коалиции и по-висок изборен праг, който да предпоставя влизането в Народното събрание. Той изтъкна, че приетият закон подобрява и двата механизма.
Беше изразено мнение, че в момента няма политически субект, който да е застрашен да не влезе в парламента вследствие на повишаването на изборната бариера.
Елиана Масева и Ваньо Шарков посочиха, че с по-високата изборна бариера се нарушава конституционният принцип на правото за сдружаване на партиите, които изповядват общи идеологически принципи, като с тази промяна партиите ще формират безпринципни коалиции.
След приключване на разискванията и проведено гласуване временната Комисия за промени в изборното законодателство прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители.
Становището е прието с 8 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Пристъпваме към ново обсъждане на закона в резултат на указа на президента.
Обръщам ви внимание, че е оспорен един текст от закона и очевидно по него предстои да се разгърне и дискусията.
Пристъпваме към изказвания. Кой желае думата? Има ли желаещи?
От различни посоки в пленарната зала звучи подсказване да се премине към гласуване, но има и народни представители, които сякаш заявяват желание за изказване. Така ли е, господин Христов?
Думата има господин Минчо Христов. (Шум и реплики от мнозинството.) 
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Ще ви припомня това, което ви казах, когато се гласуваше законът и ще ви го припомня дословно. Мисля, че в този парламент, главно в мнозинството, но и в част от опозицията, витае страх и ужас от това, което може да се случи на предстоящите парламентарни избори. Няма да ви припомням доколко е морално в пет минути буквално преди самите избори да променяте драстично един изборен закон с цел да получите служебна победа. Аз пък ви казвам като политолог, че тези предизборни финтове и номерца просто ще ви изиграят лоша шега – говоря за увеличаването на бариерата за коалиции, говоря за имуществения ценз, който налагате с този закон. Написах специално писмо до президента, в което настоявах той да наложи вето и за имуществения ценз. Сто хиляди лева трябва да платят коалициите, да внесат като депозит, за да могат да участват. Искате ли да знаете каква е практиката в Европа? 
Практиката в Европа е, че в по-голямата част от европейските страни не се иска никакъв депозит, а там, където се иска, той е в рамките на 500-600 евро, 1000-1500 евро. Тук вие слагате бариера от 50 хил. евро. Мисля, че това е срамота и аз съм изключително учуден защо президентът не погледна и в тази насока, защото тези, които са свързани с олигархията, с мафията, ще могат да се явяват на избори, а другите, които ще се явят, вие правите всичко възможно да ги спрете.
Но, пак ви казвам, това показва страх, изключителен страх в цялата тази така наречена политическа класа.
Искам да ви кажа и още нещо, което също би трябвало да е на вашето внимание. Знаете, че преди време се гласува Законът за политическите партии. Там под силния натиск на Европейския съюз, по-конкретно на Венецианската комисия, вие приехте с 2500 подписа да бъде регистрирана политическа партия. В същото време в сегашния закон слагате бариера от 10 000 подписа за независимите кандидати. Вие разбирате ли какво правите? Значи, цяла партия може да се регистрира с 2500 подписа, а един независим кандидат трябва да бъде регистриран с 10 000 подписа?! Оставям го на вашата съвест, но тези номерца, които правите в момента, първо, не ви правят чест, и второ, ще имат обратен ефект за вас. (Шум и реплики.)  
Не ме апострофирайте вие, от БСП. Точно за вас говоря и за част от опозицията, която ви приглася и обслужва в момента със своето гласуване и своята позиция.
Това мога да ви кажа. Лично аз съм категоричен да не се правят никакви промени в изборното законодателство в последния момент. Ще подкрепя категорично ветото. Знаете, че на първото гласуване бях категорично против вдигането на бариерата и променянето на самия избирателен закон, но това е друга тема.
Колеги, обръщам се добронамерено към вас: време е да помислите и да гласувате по съвест, а не, както ви нареди партийното ръководство, независимо в коя част на залата се намирате. Просто гласувайте по съвест! Гласувайте и се изправете пред собствените си избиратели и пред собствената си съвест  –  това мога да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Христов? Няма.
Господин Близнашки, заповядайте за изказване. Имате думата.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Много неща вече са казани. Изправям се пред вас, за да заявя от трибуната на Народното събрание, че изцяло и напълно подкрепям възраженията на президента на републиката господин Георги Първанов по Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители.
По никакъв начин не мога да подкрепя покачването на изборната бариера за коалиции на 8%. И това е така, защото високата изборна бариера ограничава политическия плурализъм, установен като фундаментална ценност от Конституцията на Република България, компрометира демократичните постижения на българския народ и ще доведе до деформирано политическо представителство в следващото Народно събрание.
И още: не мога да подкрепя високата изборна бариера, защото по своя замисъл и евентуални последици тя е едновременно политически некоректна и морално укорима, тъй като нарушава правилата на „честната игра“, които правят възможна съвременната конституционна демокрация. Нека още веднъж да припомня, че единственото оправдание за висока изборна бариера е възпирането на екстремистки партии и движения, а е повече от очевидно, че нашият случай не е такъв. Нещо повече: тази висока изборна бариера по своя замисъл и по своето предназначение не е нищо друго, освен форма на политическа репресия.
Убеден съм, че моята партия  –  Българската социалистическа партия  –  рано или късно, разбира се, колкото по-рано, толкова по-добре, ще преразгледа позицията на днешното партийно ръководство и ще порицае взетото решение и произтичащото от него поведение.
Убеден съм, че с моя глас против високата изборна бариера изразявам отношението на всички онези български социалисти, които през последните две десетилетия работиха за обновлението на Българската социалистическа партия, отстояваха досега и ще отстояват и занапред демократичните ценности и принципи. Нека никой не се съмнява, че моят вот е вот в защита на авторитета на моята партия, която доказа през години на тежки изпитания след     10 ноември 1989 г. своята привързаност към правата на човека и политическата демокрация.
Обръщам се към вас  –  моите другари от Коалиция за България, за да кажа, че проявявам разбиране към положението, в което сте поставени. Знам, че за мнозина от вас това е морална и политическа драма, която не заслужавахте да изживеете в края на този мандат. Но не забравяйте, че отношението към опозицията е мерило за зрелостта на демокрацията. Затова ще ви призова само да гласувате по съвест, като се придържате към библейската максима, че не трябва да причиняваме на другите това, което не искаме те на нас да сторят!
На представителите на опозицията, подобно на великия Волтер, без да имам претенции за неговата гениалност, искам да кажа, че не съм съгласен с вашите убеждения, но съм готов да се боря докрай в защита на правото ви да ги отстоявате. Затова, макар че винаги съм бил и занапред ще остана ваш опонент, ви пожелавам да преодолеете несправедливата изборна бариера, ако бъде въведена, за да отстоявате и занапред легитимните интереси на вашите избиратели, които са неразделна част от българския народ, чието общо благо претендираме да изразяваме всички ние заедно като народни представители.
В заключение, още веднъж заявявам, че няма да подкрепя предложението за преодоляване на ветото на държавния глава и призовавам всички достойни хора в тази зала да направят същото! (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Близнашки? Няма.
Господин Свинаров, имате думата за изказване. Заповядайте.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След академичното слово на колегата Близнашки много се притеснявам, че ще принизя тона на изказванията. Ще се опитам съвсем накратко да кажа аргументите и предложенията на Българска нова демокрация по предложението за преодоляване ветото на президента. 
Тезите са достатъчно ясни и според мен в този дебат днес няма нужда от допълнение към вече ясните тези. Демокрацията понякога ни докарва дотам като опозиция, че трябва да избираме между волята на мнозинството и волята на президента, а президентът е избран от същото това мнозинство. Този избор не винаги е достатъчно лесен и понякога води до грешки в избора на позиция.
Позицията на Българска нова демокрация  е ясна, няма да коментираме днес волята на президента, ясно заявена в мотивите, с които той поставя и упражнява конституционното си право на вето. Можем обаче да споделим, че и президентът също не отиде докрай не само в коментарите по законопроекта, но и в цялата си визия и ако щете, в поетите пред него ангажименти на мнозинството за изборно законодателство до м. септември 2008 г.
Все пак какво предлагам аз, защото за нас като опозиция изборът наистина е много труден. Предлагам по своеобразен начин да подкрепим и тезата на колегата Близнашки, тоест тези, които подкрепят своето първоначално решение и ще подкрепят предложението за отхвърляне ветото на президента, да останат в залата до упражнят това свое право, а всички останали, които са на позиция, че този закон няма да доведе до нищо добро в демократичното развитие и изборното право на България, ги призовавам да напуснат залата. Така първо всички ще видят кой е с президента и кой е против него по отношение на това вето и кой е с мнозинството специално за текста, по който е упражнено правото на вето на президента. Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи „Браво“ от опозицията .) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики.
Има думата за изказване господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! На два последователни избора Движението за права и свободи – през 1997 и 2001 г., се явява като коалиция. През 1997 г. Коалицията на Движението за права и свободи, която се казва Обединение за национално спасение и включва партия „Нов избор”, Зелена партия, партия „Демократичен център”, Федерация „Царство България” и БЗНС – Никола Петков, взема 7,6%. Ако Българската социалистическа партия тогава се беше сетила да въведе ограничението от 8%, ДПС нямаше да бъде в Народното събрание. Ако през 2001 г. управляващите от Обединените демократични сили бяха наложили границата от 8%, коалицията „Либерален съюз” – ДПС и „Евророма”,  която се яви на изборите, със своите 7,45% пак нямаше да бъде в Народното събрание. ДПС нямаше да съществува в момента като политическа партия, защото в два последователни избора нямаше да е преодоляла бариерата от 8%. 
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това не го пише в мотивите на президента.
ИВАН КОСТОВ: Това не го пише в мотивите, това трябва да има предвид Движението за права и свободи, когато гласува „за” или „против”  ветото на президента. Каквото повикало, такова се обадило казват тези, които не са демократи. 
Когато си управляващ, не можеш да използваш властта, за да елиминираш политическия противник, да елиминираш малцинството. (Оживление в КБ.) Властта ви е дадена за друго – да елиминирате мафията, да се справите с политическата корупция, да стигнете до европейските пари, а не да ги усвоявате средно 8,2%.  Властта ви е дадена, за да решавате проблемите на народа, а не, за да елиминирате възможностите на демокрацията. Тези управляващи, които не съблюдават това фундаментално демократично право, които обръщат властта специално срещу определена част от опозицията, те сигурно по някакъв начин ще получат заслуженото от избирателите на самите избори. Можете да бъдете сигурни, че никой в тези 20 години не е постигал преимущества с манипулиране на предизборните правила, особено малко преди провеждането на самите избори. Вършите голямо нарушение.
Искам да ви уверя накрая следното – никога и при никакви обстоятелства демократите няма да ви отвърнат със същото. Благодаря за вниманието. (Оживление в КБ, ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (РЗС): Уважаеми госпожи и господа, когато внасяхме предложението, което днес е предмет на ветото на президента, с колегите Яни Янев, Георги Пинчев и Иван Колчаков не си давах в пълен обем сметка колко важен елемент се оказва еднаквата бариера за партии и коалиции за политическото статукво до този момент, каква „ахилесова пета” се оказва този принцип за камуфлажната демокрация, за всичко онова, което се е случвало като политически модел през тези 20 години.  Неистовата истерия, този „Отечествен фронт”, който се надигна през последните две седмици, изпълнен с неистова омраза срещу това предложение ме убеди два пъти повече в неговата правота. „Отечествен фронт” воглаве с президента Георги Първанов, включващ и така наречената част от дясната опозиция. Впрочем тази част вече има традиции да гласува за Георги Първанов, защото видни нейни представители призоваха на втория тур да се гласува за него. Само че сега се надявам, че не ЕНП ви е давала съвети да подкрепите Георги Първанов отново. И настана популизъм. Истински популизъм през последните две седмици. Да, популизъм, защото това е популярната теза, това е лесната теза срещу осемте процента. Трудно е да се правят предложения срещу статуквото, срещу досегашните утвърдени процедури, които са го бранили. Популизъм воглаве с президента, част от опозицията и накрая в тила са застанали бившите комсомолски секретари, сега нарекли себе си политолози. Целият този популизъм ни залива през тези две седмици, подкрепян естествено от угодническите медии. 
Нека да напомня, че внесохме това предложение, за да спрем политическата мимикрия, за да спрем безпринципните коалиции, защото няма по-безпринципна коалиция от тази, в която се събират само няколко партии, само и единствено с цел да заобиколят бариерата за една партия. Защото зад този водопад, зад тази логорея от думи за това как се нарушавали демократичните принципи, как се правила някаква репресия, стои една-единствена и много кратка думичка – страх. Всички онези, които защитават досегашния принцип и са против осемте процента нека да кажат истината. Те казват следното: моля ви, нас ни е страх, ние нямаме силите да минем над 8% доверие на избирателите, оставете ни този принцип, за да можем да си го заобиколим, да си заобиколим бариерата и да си влезем спокойно. Това стои зад тази дума.
И да напомня още нещо, което също се неглижира – в Чехия, в Полша, в Италия, в Словакия този принцип е възприет именно за укрепване на политическата система. 
И още нещо, понеже постоянно тук се твърдеше, че ние едва ли не сме внесли нечий друг текст, някой ни го подхвърлил в последния момент, искам да ви обърна внимание все пак на датата 8 септември 2008 г. - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии с вх. № 854-01-100, внесен от Яне Янев, в който в § 12 се предлага по отношение на участието в избори на партии да се приложи принципът, освен да са участвали през последните пет години, за партиите да има един принцип, един процент, а за коалициите два процента. Тоест два пъти повече отколкото за партиите. Този принцип ние сме го предложили преди повече от седем месеца и никой не ни го е подхвърлил. Ние го предлагаме сега, за да продължим тази законодателна техника.
И да кажа още нещо – в политиката много често има популизъм, има и манипулация, но когато дойде страхът, тогава настъпва политическата смърт. Благодаря ви. (Ръкопляскания от РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря Ви, господин председател.
Очевидно ще трябва да свърша една мръсна работа, която моите колеги от опозицията гледат някой друг да свърши.
Уважаеми колега Абаджиев, да си бил директор на консервен комбинат не означава, че си консерватор. Това го пише днес един вестник. (Оживление.) Българският народ има една поговорка, която казва: „Ибрик има, вода няма”. Това правите Вие в момента. Имайте ясно съзнание какво правите. Когато обяснявате, че това нещо било мярка срещу политическата мимикрия, просто се огледайте около себе си в коя формация седите в момента, как се казва тя, кои са до вас. Кметът на София, най-успешният кмет на София три мандата, Марио Тагарински – министър на държавната администрация, Георги Пинчев... Какво общо има всичко това с Яне Янев? Каква е тази смутена сексуалност, която ни демонстрирате Вие тук? (Оживление.) И имате наглостта да излезете, вместо да си мълчите! Свършили сте мръсната работа на управляващите, мълчете си, ясно е на всички какво се случи. Няма логика, с която да ни убедите, че тези 8% решават нечий проблем. Ничий проблем не решават. Много добре знаете, че политическият елит е достатъчно хитър да заобиколи и тази бариера, която Вие уж с благородни цели поставяте. Ще се яви с името на една политическа регистрация, на друга, няма никакво значение. Но за пореден път правим избирателите на маймуни, правейки преди това себе си на маймуни. За пореден път го правим. Защото в крайна сметка смисълът на политическото представителство е представителството. Защото вие на практика сте една коалиция, понеже няма нищо общо между Яне Янев и Стефан Софиянски, това е очевидно от километри, която обаче ще се яви с една регистрация. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Имате думата за Вашата дуплика, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (РЗС): Господин Дилов, бъдете по-смел, кажете, че имахте предвид, че господин Яне Янев е работел в консервен комбинат. Аз не виждам нещо срамно в това човек да е работил на такова място и да има определени виждания в политиката. Напротив, когато работиш, е нормално да бъдеш десен.
Що се отнася до хората, които са в Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” , всички, които изброихте, до един са били в Обединените демократични сили. Аз няма да Ви питам за хората, които стоят около Вас и дали Вашата реплика Ви е написана от господин Ковачки. Няма да ви питам за това.
Но да Ви кажа за политическото представителство, защото това беше единственото сериозно нещо във Вашата реплика. Да, точно политическото представителство е много важно за политическата демокрация. И затова е предложен този принцип на бариери – да влизат само политически сили, които са над определен праг на политическо представителство и доверие. Затова е направено. Иначе щяха да влизат по сто партии. И затова в много европейски държави е въведен този друг принцип, че когато се съберат няколко партии има логика бариерата да бъде по-висока, защото в противен случай се обезсмисля бариерата за една партия, та се заобикаля, като се съберат няколко души, обикновено председателите на тези партии, я заобикалят. Това аз наричам безпринципна коалиция. И затова внасяме това предложение вече осем месеца, а не сега – в последните дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! При всяко изказване на господин Абаджиев си задавам въпроса той сега точно кого представлява. И всеки път имам дълъг размисъл докато стигна до групата, в която в момента е господин Абаджиев. (Оживление.) Но, уважаеми дами и господа, стана ясно – и премиерът Станишев си призна, че става въпрос за сделка. Каза: аз не искам увеличаване на 4-процентовата бариера, обаче трябваше да се разбере с тези хора от Движението за права и свободи, за да има мажоритарни кандидати. Призна си човекът, по медиите каза: тук една сделка, нямаше как, ние сега сме демократи по принцип, но нямаше как, трябваше да сключим една сделчица. А групата на Яни Янев, като има сделка с Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия винаги участва. Първи са на пангара – като има сделка и те са вътре.
Между другото историята помни едно нещо – господин Яни Янев се явява само като коалиция до момента. И изведнъж същият този човек решава да увеличава брака за коалиция. 
Но, дами и господа, има един много важен принцип на демокрацията. За 20 години никой не си е позволил да прави такива шмекерии, особено в последния момент. Никой не си е позволил. Имало е всякакви правителства – успешни, по-малко успешни, но никой не е правил такива чудеса, никой в последния момент не е променял правилата на играта. Никой не си е позволявал такова нещо. В този смисъл вие сте едно уникално мнозинство в този парламент. Правите неща, които бяха отречени както в България, това беше един дългосрочен консенсус, те са отречени в целия Европейски съюз. Двадесет дена преди изборите да се правят такива шмекерии. Това никой досега не го е правил. 
Но имайте предвид едно нещо – българският избирател е доказал своя разум и той наказва такива действия. Това ще бъде една от причината всички демократични избиратели да излязат и да гласуват. И те ще гласуват, ще видите това нещо. Въпросът е следният – как вие оттук нататък ще обяснявате действията си пред хората. Защото честно и морално обяснение няма. И знаете ли какво се получава? Вече разликата между БСП и ДПС изчезна и между тези две партии и между тези две парламентарни групи не може да не направи разлика. Вие вече сте заедно във всичко – ще имате общи мажоритарни кандидати, гласувате си заедно, всичко правите заедно. Вие вече сте една партия. И оттук нататък основната цел на демократично мислещите хора ще бъде тази една партия да бъде в дългосрочна опозиция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, господин Димитров! Всеки народен представител е свободен да си излага мотиви и аргументи, защитавайки своята теза, но в случая не мога да приема и протестирам против една явна лъжа – от тази трибуна да се говори, че министър-председателят пред медиите е говорил, че заради ДПС не знам си що си и еди какво си. Това не са верни неща и моля по този начин да не се заблуждава народното представителство. Смятам, че не е редно да се прави това от тази трибуна и то от човек, който претендира да е председател на Съюза на демократичните сили. 
И като говоря, че сме станали едва ли не една партия тук БСП и ДПС, аз да попитам с този ход, който направиха той лично и господин Иван Костов не правят ли пак една партия? И няма ли проблеми Съюзът на демократичните сили с този подход? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Имате дума за Вашата дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС):  Господин Радославов, понеже не стана ясна Вашата реплика, ще Ви кажа само едно нещо и то е следното – много по-почтена пред избирателите е една коалиция, която се прави преди изборите – заявяват се общи цели, заявяват се програми, заявяват се хора и застават честно пред избирателите. Когато се правят коалиции след изборите е много по-непочтено. Извинявайте, но Вие сте точно този пример в момента. Много по-непочтен подход. Много по-честно е да се застане открито пред хората, да се погледнат в очите и да кажем: това сме ние, с тези партии правим коалиции и се явяваме по определен начин. Замислете се по този въпрос поне за малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване господин Малинов.

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Намираме се на една много ниска, може би най-ниската точка на българското демократично развитие след 1990 г. След откраднатите първи избори ние имаме опит през закон за първи път управляващите да откраднат избори. 
Когато влизах в мандата като народен представител, имах някакво усещане, че Българската социалистическа партия не може да не се е променила през тези осем години в опозиция, че тя не може да не е преосмислила и забравила определени начини на действие, свързани със събития преди много, много години, когато на опозицията се гледа като на враг, който трябва да бъде унищожен. 
Имах илюзията, че определени неща в българската политика завинаги са зад гърба ни. Имах илюзията, че повече никога едно мнозинство няма да използва възможността да променя законите, и то за избори, изцяло в своя полза. Всички сме имали някакви илюзии, когато сме влизали в Народното събрание. 
В края на мандата аз съм убеден, че БСП се държи като партия, чиито потомци никога не са уважавали българските закони, нарушавали са ги и са преминавали всякаква граница – както на християнски ценности, така и на принципите на демокрацията. Вие се свързахте с най-грозното, антидемократично, дори терористично минало на своята партия с опита да промените закона сега. За мен БСП доказа, че продължава да мисли с термините на насилие, победа на всяка цена, победа с всички средства. 
В момента аз съм убеден, че голяма част от вас преосмислят това, което се получава. Те усещат, че нещо не е наред. Но ви води една мисъл и тя е, че победителите не ги съдят. Няма как това да не се е появило в главите ви някъде из всички тези дискусии. Победителите не ги съдят, следователно ние ще нарушим правилата, ще нарушим традицията, но ще спечелим. 
Не можете да спечелите. Няма такива промени, няма такава избирателна система, която да ви даде победа. Вие ще загубите тези избори, но най-странното е, че към вас, поне за мен задълго, да не кажа завинаги, се прикрепи Движението за права и свободи. В своята история тази партия имаше някакво демократично начало, някакво начало, което пазеше някакъв консенсус – нещо, което не бива да се нарушава. Странно е, че го нарушавате заедно днес. Нарушавате заедно консенсус много дълбок, родил се спонтанно - неписани правила, които всъщност понякога са по-здрава основа на демокрацията от самите конституции. Нарушавате ги съзнателно, за да спечелите някой и друг глас повече. Това е изключително грозно, отприщва сили в една демократична система, които никой не може да контролира. 
Аз съм сигурен, че тези сили ще се насочат към нас. Не може да е иначе. Когато човек наблюдава - дори да е безразличен, когато види как едната от страните действа несправедливо, ощетява другата и се опитва да го направи незаслужено, няма как симпатиите на хората да не се прехвърлят към тези, които са ощетени несправедливо и да се обърнат срещу онези, които използват силата, за да променят законите в своя полза. Невъзможно е. 
Жалкото е, че винаги има хора от опозицията, които имат моментен интерес да застанат зад мнозинството. Да, и в този случай имаме компаньонки на мнозинството – те са РЗС, имат всички основания да бъдат такива, макар че всички знаем какво представлява РЗС. Това пък е коалиция, която се маскира като партия, а за страха няма какво да говорим. 
Синята коалиция не се страхува от осемте процента, но ние никога не можем да приемем, че това, което се прави, е нормално и ние никога няма да останем безучастни! Лошото е, че вие вкарахте най-отвратителните и най-отблъскващите принципи в края на вашето управление като правило на действие – победителите не ги съдят. Това е вашата максима – винаги е била антидемократична и никога не трябва да се прилага в една европейска демокрация.
Победителите ще бъдем ние и ще ви съдим според собствените ви правила, без да променяме законите. Помнете ми думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Колчаков, заповядайте за реплика. 
ИВАН КОЛЧАКОВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този дебат можеше действително да бъде политически и конюнктурен, но смятам, че за хора като мен той е нравствено съдбоносен, защото в живота нещо си отива и идва нещо ново. Аз искам да прекарам демаркационната линия и ще започна от библейския принцип, че добрият стопанин полива само плодното дърво, а това, което не дава плодове и изсъхва, го отрязва и го хвърля в огъня. Това е съдбата на старата десница, която си отива в историята. 
Защо това е важно за нацията? На моите приятели вдясно, които не разбират какъв е съдбоносният кръстопът, ще им кажа с думите на нашите най-големи приятели отвън, които гледат европейската десница. 
Преди три седмици бях в Брюксел. Моите приятели от ЕНП ми казаха: „С пет партии в ЕНП само ни създавате проблеми и не можете да реализирате потенциала не само на българската десница, но и на българската нация”. Така че нека моите приятели да не виждат проблема в управляващите, а да видим най-напред гредата в собственото си око. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
На следващо място, Мартине. Дойде тук господин Жозеф Доу, който е шеф на Парламентарната група, и каза: „В България нашият представител е Бойко Борисов и ГЕРБ”, и точка. Нито дума за старата десница.
Дойде генералният секретар на ЕНП господин Лопес и каза: „При определени условия ГЕРБ може да управлява и с БСП, защото не може да се разчита на старото гнило дърво, на старата десница”.
Тук искам да отправя един апел към БСП и ДПС: колеги, ако  сте почтени и принципни нравствено, вие трябва да издигнете паметник на господин Иван Костов, който през 2001 г. отказа да създаде европейската коалиция на България - либерали и десни, и вкара за два мандата ДПС и БСП в управлението! Това е голямата истина! Днес господин Костов, към когото все пак имам уважение, осъзнава, че това е най-голямата грешка на демократите в България и започна да лъже на най-големите трибуни, че не са го канили, че най-напред поканили ДПС. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин Костов, така се разделяме ние. Аз, който от 1989 г. съм в СДС, приех и Вас, и госпожа Екатерина Михайлова, за да работим заедно! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Колчаков!
ИВАН КОЛЧАКОВ: Днес аз, който съм по-младият, поемам щафетата заедно с моите приятели напред, поканвам моите приятели от старата десница, които ще се осъзнаят, за да работим за България! 
Благодаря на колегите, които днес ще гласуват национално отговорно, а не партийно, защото нашите деца имат общи проблеми, които утре заедно трябва да решаваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Колчаков, уважаеми колеги, първо ви приканвам да не просрочвате времето за изказване и, второ, не забравяйте каква е точката от дневния ред. Обсъждаме приет закон. 
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Малинов, заповядайте за Вашата дуплика.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Казах, че винаги може да се намери съучастник на управляващите и опозицията, затова предпочетох да се обърна към оригинала на цялото това начинание – хората, чиито мотиви са ми по-ясни и тези, които реално задвижиха цялата тази процедура - хората от БСП и ДПС. Този, който гласува сега с БСП и ДПС, аз нарекох компаньон или компаньонка. С политически  компаньонки аз не мога да водя политически дебат, понеже няма терен, на който да се срещнем. 
„Ред, законност и справедливост” става част от мнозинството. Излезе част от НДСВ. Както виждаме, сега влиза цялото РЗС. 
Честити да са ви новите партньори от РЗС – партия от много други честни хора, които ще ви подкрепят. Надеждни компаньони ви пожелавам в лицето на РЗС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Камов има думата за изказване. Заповядайте. 
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Има една хубава басня на Крилов, в която посетилият може би за първи път музея споделя със своя приятел изумлението си за това колко много буболечки и мушици е видял. Приятелят му, който очевидно, вече е бил там, казал: „Добре, но слона – слона видя ли?”. Оказва се, че голямото нещо, очевидното, понякога или не искаме, или не можем да видим. Аз ви предлагам днес да видим слона.
Първо – на плоскостта на морала. Аз съм респектиран от поведението на проф. Близнашки и това не е за първи път. Спомняте си, че той беше единственият депутат от Социалистическата партия, който се противопостави на въвеждането на плоския данък с необлагаем минимум – позиция, която нито една социалистическа партия не поддържа не само в Европа, а изобщо в света. Съжалявам за факта, че моралният пример в този парламент е в съотношение 1:239. С други думи, моралът няма никакъв шанс. Вие добре знаете, че в много други парламенти има депутати, независимо как избрани – мажоритарно или пропорционално, които са образци за поведение, истински лидери и за своите избиратели. У нас не е така.
Второ, положението, в което се намира левицата, е мизерно. Аз искрено се радвам, че не съм част от тази мизерия и не мога да ви нарека „другари” много отдавна. Никога левицата не е била в положение да търси по този начин победа – нещо повече, оцеляване във властта. Не всички вие сте такива, но има хора, които избират между властта и затвора и вие го знаете по-добре от мен. Това е единственият начин вие да спасите решетките за тези хора, които ги заслужават. Аз съм убеден, че някога ще има възмездие за това.
По отношение на ветото на президента. Аз се отнасям с искрено уважение към мотивите на държавния глава, но няма да подкрепя неговото вето по следните причини – законът е лош изцяло. Тази клауза е може би важна наистина, но не най-важната по отношение на намеренията за радикални промени.
И аз моля господин Малинов да не бързате с квалификациите, защото на мен никой не ми спуска или ми нарежда тази позиция. Добре знаете, доказал съм го с поведението си не от година или две, че това е така. Това е мнение, което днес отново искам да прозвучи без никаква надежда то да се превърне в някакъв акт – законодателен или друг, в този парламент. Но нашето изборно законодателство се нуждае от наистина радикална промяна, от избирателен кодекс, от принципи и норми, които вие добре отстоявате.
Що се отнася до коалициите, аз искрено се надявам, че за истинските коалиции и по-специално – ще бъда съвсем директен – коалицията СДС–ДСБ, 8-процентовата бариера няма да бъде проблем, но тук ще си позволя една конкретна забележка. 
Предупредих и двете партии, че от една година ние преговаряме с Българската социалдемократическа партия за обединение със социалдемократите. Аз не мога да разбера консултациите, които вие провеждате с тях в продължение на цял месец и които извадиха тази партия от възможността да бъдем заедно на изборите, поне до този момент. Не мисля, че това ще бъде принципна коалиция. Ако вие искрено искате това да се случи, да се консолидира не около конюнктурни въпроси, а върху принципна основа българското политическо пространство, не би следвало да постъпвате по този начин.
Казах своето мнение. Съжалявам, че този парламент пада толкова ниско в края на своя мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да започна с това, че поздравявам господин Близнашки за мъжката позиция, защото за един мъж е важно да има гащи в края на краищата. Но и да има нещо в гащите! Голяма част от българските политици първо са облечени в полички и това е публично известно, а пък тези, които формално са с гащи, нямат нищо вътре!
Голяма част от неговите колеги в БСП мислят като него, но нямат гащи. Нямат гащи, защото знаят, че една такава позиция против ръководството означава, че ще им коства местенцата някъде по листите, които много вероятно няма да са толкова на тези избори. И предпочитат да пазят местенцата вместо да действат по съвест.
Още веднъж искам да поздравя господин Близнашки за мъжката позиция. Това ще му коства много, но той ще остане човек, който аз ще уважавам дълго време.
Относно днешният дебат по ветото – няма какво да се лъжем, целият закон, както казва и господин Камов, е един закон, който беше направен, за да обслужи управляващата коалиция с оглед предстоящите парламентарни избори. В нормалните държави, към които се стремим, въпреки че управляващите тук с всякакви схеми, диаграми и картинки ни показват, че вече сме, а това не е така, за съжаление, не правят промени в изборното законодателство поне една година преди изборите. По стара българска традиция обаче законодателството се променя, за да помогне на този, който е на власт – да му помогне да продължи да упражнява властта в своя полза, така че целият закон е за връщане.
Днес коментираме една уйдурма – използвам езика, който все повече става официален в нашия политически живот. Уйдурма, защото тези 8% не са направени на някакви принципи. Когато слушам вносителите от „Ред, законност и справедливост” се чудя да се смея или да плача. Защото си е за смях!
Господин Абаджиев бил предложил 1% за партии и 2% за коалиции. Е, много е консервативно след това да предложиш 8% за коалиции. Ясно е, че няма нищо общо с Вашето предишно предложение... (Шум и реплики в залата.) 
Ясно е, че няма нищо общо с Вашето предишно предложение, но въпросът е следният: тези 8% целят да ударят две коалиции – коалицията между СДС и ДСБ и коалицията Движение „Напред”. (Реплики.) 
Много благодаря на господин Абаджиев, че си признава за това свое намерение. Въпросът е принципен – почтено ли е да се прави подобно нещо два месеца преди изборите? (Реплики.) 
 Благодаря Ви, господин Абаджиев и за този отговор, че не е почтено. (Шум и реплики в залата.)
Въпросът е защо се прави тогава? Прави се, за да се спечели служебна победа. Това обаче все повече става ясно за всички български граждани. Виждаме и реакциите на медиите. Господин Абаджиев ги нарича „платени”, но те само допреди няколко дни ви възхваляваха. 
Въпросът е също много ясен – днес тези 8% няма нормален човек, който да си мисли, че се прокарват от името на някакви принципи или в името на някакви идеи. Ясно е, че те се прокарват, за да бъдат спирачка за част от опозицията.
Аз призовавам колегите в българския парламент да гласуват по съвест с усещането дали имат гащи и дали имат нещо в тях, а не да гласуват, за да прецакат политическия си опонент. 
Много се говори за Библията. Много примери се дадоха. Господин Колчаков навлезе в аграрната тематика – за дръвчетата. Само ще му напомня, че наистина плодните дръвчета се поливат, а другите – не, но нали знаете за какво се използват сухите клони? Събират ги, за да направят ограда от тях, да спреш нещо и когато тези клони поизсъхнат още, им палиш клечката. Така ще се случи и с тези сухи клони, които в момента използват, за да бъдат бариера пред други.
А относно колегите от БСП, които също говореха с мъдрост, ще им припомня, а и на господин Янев и цялата група от „Ред, законност и справедливост”, които са консерватори, какво казва Чърчил, когато Лойд Джордж се връща от Мюнхенското споразумение и размахва позорното споразумение за разделянето на Чехия, тогава консерваторът Чърчил казва: „Господа, имахте избор между достойнството, между позора и войната. Вие избрахте позора, сега ще получите и войната”. Благодаря ви. (Ръкопляскания отдясно.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Абаджиев.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (РЗС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Каракачанов, първо, все пак когато цитирате нещо, което съм казал само преди 20 минути, е добре да го цитирате точно и коректно. 
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН, от място): Така Ви чух.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Предполагам, че не чувате или ако чувате грешно, това е свързано пък с Вашето минало, което аз не искам да напомням тук, пред всички.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН, от място): Кажете го.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Аз казах следното и отново ще Ви го покажа после. Още преди осем месеца внесохме принципа два пъти повече за коалиция. Вие много добре разбирате. Естествено, че 1%, защото става въпрос за участие на избори. Там е приет и сега този процент – че участват на избори само тези, които са участвали през последните пет години и са получили поне 1%. Ние предложихме тогава принципа два пъти повече за коалиция. Този принцип го предлагаме и сега. 
Второ, за медиите казах, че са угоднически, а не платени - тези медии, които угодничат на статуквото. Затова, когато ме цитирате, ме цитирайте коректно, защото иначе стават абсолютни манипулации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Вашата дуплика, господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Имах предвид принципа 1 и 2% и 4 и 8%. Да, логиката двойно, добре. Чувам иначе много добре.
Относно това, което искате да ми напомните. В моето минало няма нещо, от което да се срамувам. Казал съм го и от тази трибуна, казал съм го и публично. В моята политическа биография аз съм бил само един – български националист. Започнал съм в една партия, в тази партия съм, с нея ще се явя на изборите и в нея ще остана, така че няма защо да си говорим за минало, а днес с този вот трябваше да поговорим за бъдещето. Дали България ще стане по-почтена с това, че ще въведете 8%, дали в България принципите или помиярщината ще се наложат като стил на поведение, или те ще продължат да бъдат? За това говорихме днес. Мисля, че това е същината на дебата, защото няма нормален човек, когото може да убедите, че тези 8% се правят от името на някакви принципи, в името на някакви цели или пък още по-малко в името на това десницата или опозицията да се оздрави, да преболедува и да стане нещо ново, голямо и силно. Тези 8%, за всички е ясно, се правят, за да се осигури служебна победа на част от днешните управляващи. Тези днешни управляващи си имат своя съюзник в тази битка и това сте вие. Това го разбраха всички. Това е важното от този дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата господин Георги Георгиев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Нямаше да вземам думата, но като слушам тези дебати, наистина Народното събрание падна на най-ниската си точка. То е до такава степен омерзено, че може би нямаме право да стоим тук и да говорим за бъднините на България. 
Кой от вас питам ви, колеги, седнал тук, когато излиза на тази трибуна, си задава въпроса какво е България, трябва ли да я има България? Всеки един от нас, който стои тук, всеки един от нас, който тук се мъчи да се доказва, че е български политик, най-напред трябва да каже: „Да живее България! Аз стоя тук, за да мога да направя нещо за България. Да мога да направя нещо за моите деца, за моите внуци, за моите правнуци и след 1000 години отново да я има България и те да се гордеят, както ние сега се гордеем с нашите предци!” А какво сме ние? Лайна (смях), които миришем навсякъде. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За момент Ви отнемам думата, господин Георгиев. (Народният представител Георги Георгиев говори при изключени микрофони.) Имате склонност да употребявате такива изрази. Съветвам Ви да се овладеете. Ако отново си позволите това, ще Ви отнема думата окончателно. 
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Колкото и обидно да е, ние трябва да спрем тези неща, които правим в момента. Седнали отляво да се бият в гърдите колко е право да бъдат 8%, отдясно някои се скрили, големите патриоти не се явяват в парламента. Тук някой застанал да се нарича също голям патриот, дето говори за дрегери, но не си носи ламарината, а се е покрил с мрежа. (Смях.) Тук в средата други хора, които участват в разни корупционни сделки за милиарди, се правят на патриоти, а никой не казва как трябва да се реши този въпрос. 
Наистина тук някой каза, че този закон трябва да се преразгледа основно. Този закон е сбъркан отвсякъде. Какви са тези 8%, какви са тези 100 хиляди, какви са тези 200 хиляди?! Нали сме демократична страна? (Шум и реплики.) Тази страна предполага и тази Конституция трябва да дава възможност на гражданите да се явяват свободно на избори и да правят своите коалиции и сдружения. (Смях.) 
Смеете се, колеги, смеете се, но утре ще плачем. Смехът върху нас ще бъде кървав, защото сами сте свидетели – направихме едно недоносче със Закона за МВР, след това съдебната власт, НПК, не знам какво. Сега сме на път да родим още едно такова мъртво, което няма да върши работи. Ще свърши работа за определени хора, за определено време. Помислете какво правите и как го правите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата господин Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, вероятно ще ми е трудно да привлека вниманието ви след цветущата реч на колегата Георгиев, но все пак ще се опитам да върна дебата на плоскостта на сериозността на темата, която разискваме. 
С няколко думи допълнително ще се опитам да доразвия позицията ни защо се разграничаваме категорично в подхода към това, което се случва, с нежеланието ни да участваме в гласуването - явно е, че този пример се предлага вече и от други колеги днес в парламента, заради това, че считаме предлагането на комплекса от най-съществени промени в българското законодателство, които имат потенциала да изиграят съществена стъпка към развитието на демокрацията в страната ни, да бъде подложен на двоен стандарт в неговото решаване в края на този парламент. Именно тези подходи, които се проявиха както в тезите на господин президента, така и в гласуванията тук, в парламента, ни подсказват, че ние сме изправени пред един предрешен мач, в който, по нещастие, единият от отборите е договорил равенство, другият отбор е вкарал един гол и 89-та минута се пада за дузпа, за да стане равен мачът. Ние не желаем да участваме в една предрешена битка. Ние не желаем да участваме в нещо, което очевидно стратегически е обмислено добре, и ще ви дам няколко простички аргумента в тази насока.
 Ясно е, че натрупаните проблеми в развитието на българското избирателно право касаят възможността за развитието на демокрацията като цяло. Два големи подхода, две големи крачки – въвеждането на мажоритарния елемент. Засиленият мажоритарен елемент, а не просто този, който съществуваше с възможността за избор на независими народни представители досега, и, разбира се, разискването на въпроса за изборния праг за влизане в парламента по отношение на коалиции и партии, ако щете, защото и двете неща могат да бъдат разсъждавани и обсъждани. Всичко това, колеги, са по принцип изключително правилни тези и ние няма да бягаме от това, че тук има необходимост от много вярна, много сериозна работа, за да се направи следващата крачка. Но за да бъде направена тази крачка по начин, по който преходът към следващото развитие да е достоен, всичко това трябваше да бъде направено по един достоен начин.
Тук се питам: господин президентът, когато постави въпроса: „Ако вие не приемете поне 31 мажоритарно избрани, това ще го изпратя на референдум, но ако приемете 8-процентната бариера, аз ще я пратя с вето”, какво пречеше да бъде заета позицията, че тези два големи генерални въпроса за българската демокрация трябваше да бъдат на референдум?! Какво пречеше до момента този закон за прякото участие на гражданите в управлението да го приемем, за да има смисъл тезата на президента?! Нищо не пречеше. Това щеше да бъде достойното, сериозното и изключително важно не само за авторитета на тази институция, а щеше да бъде важно за бъдещото развитие на страната ни и за доверието  на българските граждани към това, което ние правим. И двата въпроса са за референдум, а не единият!
Питам се и за другия стандарт, който предлагате днес. Защо, колеги специално от БСП, в тезата и заплахата на президента, че видите ли, ако не се приемат 31 мажоритарни, ще отиде на референдум, каква опасност имаше въпросът за мажоритарния вот да бъде подложен на референдум?  В това няма нищо страшно - да пренебрегнем тезата на президента за 8-процентната бариера и да отидем към позицията да се подкрепи тази теза.
Тези двойни стандарти подсказват, че всичко е предварително уговорено: „Да, ние ще подкрепим част от тезите на президента, но за сметка на това другата ще я отхвърлим. Ето, виждате ли, тук ще бъде по-приемливо – ще бъде защитен неговият авторитет, а ние ще направим това, което ни се струва за по-правилно.”
Този подход, колеги, опровергава добрите намерения. Той води до това да подценяваме същинските добри намерения за възможността да развием онова, което имаме като желание всички – развитието на българската демокрация. Това е един от нашите сериозни аргументи, заради които ние отново няма да участваме в гласуването. Нека да бъде ясно кой защо и какво подкрепя и кой и защо не участва поради нежелание да се партнира, дори ако щете с вот „против” в такъв процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!  Аз ще се солидаризирам с това, което беше казано от колеги, които говориха преди мен – че сериозният проблем в този закон е начинът, по който беше въведен тъй нареченият мажоритарен елемент,  който съдържа много по-сериозна противоконституционност от начина, по който беше вдигната бариерата. Ако президентът беше принципен, независимо че предлагаше да има мажоритарен елемент, то начинът, по който беше въведена мажоритарна система – с нарушаване на конституционния принцип, че всички имаме равно избирателно право – той трябваше да наложи вето и върху този елемент. Тогава щеше да демонстрира действително, че съблюдава Конституцията и принципно връща закона за разглеждане в парламента. Тъй като няма как ако аз съм гласоподавател във Варна, моят глас да бъде 4 или 5 пъти с по-малка тежест спрямо гласа на човек,  който гласува в Габрово, Силистра, Смолян и т.н. Това е грубо нарушаване на конституционния принцип и президентът трябваше да наложи вето основно върху този текст. 
Вдигането на бариерата не би било проблем, ако беше реализирано в началото на миналата година. Но когато това се прави, след като вече има реализирани коалиции – два-три месеца преди изборите,  то е ясно, че е чисто политическо действие, насочено към определени партии или коалиции. Не може да бъде правен закон по такъв начин.
Аз се учудвам, че колеги от опозицията казаха „Българската социалистическа партия” и че изобщо ви наричат Българска социалистическа партия. Обръщам се към тези, които стоят отляво. Отдавна на всички е ясно, че вие не сте нито българска партия, нито социалистическа, нито сте партия. Вие продължавате да сте такива, каквито сте били.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Господин Сотиров, придържайте се към закона.
ИВАН СОТИРОВ: Това е свързано със закона. Защото вашата доктрина по отношение на властта едно време беше „С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем”. Сега вие сте адаптирали нещата – „С измама я взехме, с измама ще я запазим”. (Оживление в блока на опозицията.)
Какво говорихте преди изборите 2005 г., но какво направихте?С тези, с които щяхте да се съдите и да се разследвате, вие направихте бизнес-коалиция. Това беше измама към избирателите. Това са вредните коалиции, които вие правите. Сега пак искате с такива законодателни шмекерии да си запазите властта. Няма да стане. Практиката в България показа, че такъв тип действия предизвикват обратен ефект. Избирателите ще ви накажат. Аз лично мога да ви благодаря от името на опозицията, че вие с тази глупост помагате на опозицията. Но това компрометира парламента, компрометира демократичните принципи в България. Срамен е и начинът, по който го реализирате.
Вие тук мълчите. Няма нито едно изказване от управляващите. И се наслаждавате как еничерският корпус, който вие отглеждате в опозиция, става и ви върши мръсната работа по срамен начин, по начин, който ме  разколебаваше дали изобщо да участвам в този дебат.
Господин Абаджиев, не може хора, които са счупили всички морални бариери, да говорят за изборни бариери. Не може Вие да говорите за принципи и политически морал, след като средно на година сменяте по една партия! Това е абсурд! Това е абсурд и е срамно! Правите услуги, говорите срещу статуквото. Ами че Вие правите услуга на най-опасното статукво – статуквото на БСП и ДПС, статуквото на корупцията, на провалянето на европейския проект на България. Вие обслужвате точно и директно това статукво, доказано с гласуването. Тук ще се види. И Вие говорите, че сте срещу статуквото, говорите за морал, за принципи, за бариери. Поне го правете тихо. Поне покажете, че се срамувате от това, което правите. Не се гордейте. Не го развявайте пред всички. Затова България е в това състояние. Затова хората казват, че всички сме маскари. Пак казвам – за 4-5 години Вие сменихте 4-5 партии. Говорите какво е вкарвал Яне Янев преди седем месеца. Преди седем месеца Яне Янев беше от ОДС, но не знам Вие в коя партия сте били преди седем месеца. 
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място):  И той не знае.
ИВАН СОТИРОВ: Сигурно и на господин Абаджиев му е трудно да знае.
Колеги, срамно е това, което правите и начина, по който го правите. Две партии – едната показа, че действително исканията да бъде забранена след 10 ноември 1989 г. бяха справедливи, партия, която за 19 години не успя да се реформира и промени, партия, достоен приемник на партията,  обявена със закон за престъпна – Комунистическата партия преди 10 ноември 1989 г., която 45 години съсипва България. И Вие продължавате да следвате тези практики и традиции. Коалирахте се с една партия, която също искаше да ви забранява. Ахмед Доган искаше БСП да бъде забранена. И справедливо! Партия, която вие атакувахте, че е противоконституционна. Вашият президент участваше в подписки да обяви ДПС като противоконституционна,  като етническа партия. Тези две партии се коалираха, за да забранят днес опозицията! Със закон да забраните опозиционните демократични партии! Това правите вие.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място):  Нали имате десет човека!
ИВАН СОТИРОВ: Господин Радославов, аз не знам Вие коя партия представлявате и как пребивавате в този парламент. Непрекъснато се обаждате! Бих си мълчал по време на този дебат. При Вас бариера от 0,1% би била проблем. Недейте точно Вие да говорите по този закон.
Колеги, приключвам дотук, но това действително е срамен акт. Вие си  вкарвате автогол, но компрометирате парламентаризма, ако изобщо се интересувате от този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Реплика на господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (РЗС): Господин Сотиров, Вие винаги сте бил известен с това, че нямате никакви други аргументи освен способността лично да обиждате хората, с омраза, със злост. Ако аз имах Вашия морал, сега щях да напомня какъв Ви е прякорът, но няма да го направя, защото фамилията Ви не е известна.
Аз съм бил само в две партии – СДС и ДСБ. В друга партия не съм бил и няма да бъда. Тези две партии в момента са коалиция, нали така? Тоест Вие сте едно! Бил съм само в една партия. Напуснал съм я, защото тя счупи моралните бариери и каузата,заради която съм бил.  Когато буквите счупят каузата, аз напускам буквите и следвам моята кауза. И ще продължа да го правя! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (РЗС):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Драги Иване, ние сме 99% на една позиция, но имаме един процент, който ни е проблемен. В момента ще ти напомня пак една абсолютна истина, за да разбереш, че там, където е мнозинството, там са истината и демокрацията. В момента в тази скромна според теб група сме десет човека от ОДС, в различни издания, и само госпожа Калканова не е била. А Вие благодарение на разпада на БНС имате благодат Венци да дойде, за да ви закрепи групата и да вземете стратегическите попълнения от „Атака”. Честито!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Има ли трета реплика? Няма.
Господин Сотиров, желаете ли да направите дуплика? Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Изказването на господин Колчаков го възприемам като хубав политически виц – че това мнозинство реализира демокрацията.
Господин Абаджиев, искам да се извиня за грешката. Вие сте сменили две партии и сте били на разположение на други три партии за временно ползване. Съжалявам, допуснал съм грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Уважаеми колеги, до почивката остават по-малко от пет минути.
Следваща за изказване е госпожа Манолова. Желаете ли сега или след почивката? След почивката.
Обявявам почивка до 11,30 ч. 

 

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, подновяваме пленарното заседание. 
На балкона на пленарната зала са студенти по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Те са на образователна визита в Народното събрание, придружава ги проф. Емилия Друмева, по чиято инициатива са тук. Добре дошли на студентите от Пловдив! (Ръкопляскания.)
Давам думата за изказване на народния представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с изказването си ще се опитам да не преповтарям тези и аргументи, които многократно бяха артикулирани през последните няколко седмици. Ще се фокусирам върху няколко клишета, които бяха повтаряни от опозицията като мантра, които клишета изобилстват и в днешния дебат.
Първото клише е, че промените в изборното законодателство и тези, свързани с промяната в изборната бариера, се правят неочаквано и се случват в дванадесет без пет. Един от проблемите в българската политика е, че много често забравяме кой от какви позиции е тръгнал, кой какви  тези и аргументи е изложил в началото на всеки дебат. Вероятно част от политиците разчитат и на кратката памет на българските граждани.
Ще припомня началото на политическия дебат за проблемите във функционирането на политическата система и на политическия модел преди повече от една година, когато сред проблемите на преден план бяха откроени проблемите с парцелирането на политическото пространство, с неговото раздробяване, с необходимостта от укрепване на партиите и превръщането им в ясни, силни и предвидими политически субекти. 
Проблемът със съществуването в осеммилионна България на около 400 партии, партии-фантоми, партии, които представляват кухи структури, партии, които съществуват само за да изхранват своите политически елити и оттук към проблема с откъсването на политическите партии от тяхната основна роля да отразяват интересите на българските граждани и принизяването до това да отразяват интересите на своите политически ръководства, които много често се изчерпват с това да търгуват със съответните партийни марки и партийни регистрации по време на избори.
В рамките на този дебат по Закона за политическите партии бяха направени и ред предложения, подкрепени и от десницата, а именно които касаят регистрирането и функционирането на политическите партии, за изискването за съществуване на определен брой структури на територията на страната на политическите партии, на определен членски състав, на определени демократични процедури, включително и изискването за допускане до избори на партии, които са постигнали определен процент на предишни парламентарни избори.
Така че аз не приемем по отношение на себе си и на колегите ми от Коалиция за България упрека за липса на последователност. Защото проблемът с кухите структури, с малките партии беше поставен и последователно решаван в рамките на този политически дебат. 
Нещо повече, ще си позволя да върна лентата още по-назад и да ви припомня един дебат от 1991 г., проведен в тази зала, дебат, в който някои от присъстващите тук са участвали, а други познаваме от стенограмите, които се пазят в парламентарната библиотека – дебата за въвеждането на 4-процентната бариера за политически партии. И този дебат изобилства  с хули и нападки срещу БСП, с вопли от сорта, че демокрацията умира, с настояване прагът да бъде 1, 2 или 3%. Практиката от българската политическа история през последните 18 години показа, че 4-процентният праг е добър филтър за влизането в парламента именно на политически сили, които са доказали, че представляват не само своите елити, а определени социални групи. Но сега, 18 години по-късно, ние сме изправени пред различни, макар и подобни проблеми, а именно проблема със съществуването на много на брой политически партии, които никого не представляват, които се изхитриха да намерят заден вход за парламента, а именно чрез сключването на редица предизборни коалиции. И сега дебатът изобилства със същите вещерски заклинания отново срещу БСП, срещу това, че ще бъдем пометени от предстояща синя вълна.
Тук искам да обърна вашето внимание на следващото клише и на следващия мит, а именно че промените са насочени срещу опозицията, че промените са насочени срещу десницата. Няма да повтарям аргумента, че практически тези предложения дойдоха отдясно, нито ще правя анализ на тези 134 гласа, които подкрепиха това предложение по време на дебата на второ четене в парламента, защото считам, че всъщност тези промени способстват за обединението на десницата и то въз основата на кауза, а не въз основата на обикновени сметки за влизане в парламента. Защото колко високо ще скочиш зависи и от това колко високо ще поставиш летвата за своя скок.  Едва ли някой от десницата днес може да ми каже всъщност какво разделя десните освен имената на техните лидери, освен проблемите кой да оглавява листите и кой да влезе в следващия парламент. Аз не приемам този подход и мисля, че обикновените десни избиратели не го приемат, както и едно от изказванията на бившите сини лидери, произнесено в едни неотдавнашни избори, а именно, че заедно можем по-малко.
Следващият мит е изречението, че предизборните коалиции са по-принципни и по-трайни. Аз няма да правя преглед на историята на последните български народни събрания, започвайки от Тридесет и шестото до Четиридесетото, защото те изобилстват с примери за коалиции, които са създадени само за да прескочат избирателната бариера, които се разпадат, трансформират, преобразуват. Ще дам един прост пример със ситуацията в сегашния парламент с най-малката парламентарна група и с най-малката влязла в парламента коалиция, а именно Български народен съюз. Това беше една коалиция, създадена от три партии, а в парламента влязоха тримата й лидери и още 10 членове. Какво се случи четири години по-късно с тази коалиция? Господин Софиянски беше в БНС, беше в ОДС, сега е независим, а неговите съпартийци са в новата парламентарна група на РЗС. 
Госпожа Мозер и земеделците в Народното събрание. Госпожа Мозер е независима, господин Върбанов е в ОДС, господин Китов е в „Напред”, а господин Пинчев, който беше в ОДС, сега е в РЗС. Само като че ли Каракачанов и неговата партия останаха верни на парламентарната си група, но да не забравяме, че това едва ли може да се приеме, че е същата парламентарна група, доколкото тя смени както партньорите си, така и своето наименование и сега е Парламентарна група „Напред”. 
Четвъртият мит, че сред промените единствената е свързана с избирателната бариера и с въвеждането на смесената система. Бих казала, че в изборното законодателство този парламент направи няколко други изключително съществени промени, които не знам защо убягват от вашето внимание. 
Това са промените за въвеждането на нов метод за разпределяне на мандатите. 
Промяната, която е свързана с нов начин на създаване на избирателните комисии като, забележете, за първи път сме пред един прецедент. За първи път в 20-годишната ни парламентарна демократична история се дава възможност на извънпарламентарна партия да има свои представители в избирателните комисии – нещо, което не се направи през 2001 г. за НДСВ, но неизвестно защо те не привеждат този факт и аргумент и не роптаят срещу това. 
И промяната, свързана с електронното гласуване. Макар и на експериментално ниво ние наистина за първи път и с гласовете на левицата правим крачка към една, надявам се, добра революция в българската избирателна практика. 
Така че това, което бих казала в заключение: нека да оставим промените да действат. Те, особено тези, свързани с бариерата, в другите страни са действали оздравително. И аргументът, че ги правим в последния момент, като се проследи практиката за промени в изборното законодателство на българските народни събрания, може да покаже само едно – ако това е единственият ни аргумент, промени в избирателната система никога няма да се случват. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Лютви Местан. Заповядайте, имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, налагането на вето не е формален акт на президента и това изключва чисто формалното отношение на Парламентарната група на Движението за права и свободи и към това вето на държавния глава. Най-активната дума в политическия речник напоследък е именно думата „вето”. Толкова често я употребяваме, че рискуваме да я изпразним от съдържание. Налага се да зададем квази въпроса: какво е това вето?
Определено ветото е една допълнителна възможност да се прецени целесъобразността на един законов акт. Ако е необходимо, да се прецени и конституционосъобразността му, преди евентуално той да стои на вниманието на Конституционния съд. Важно е да се подчертае, че в конкретния случай Президентът на Републиката не поставя под съмнение конституционосъобразността на приетия законопроект. Той оспорва целесъобразността на една конкретна разпоредба, която се отнася до повишаването на бариерата за влизане в Народното събрание за коалициите от 4 на 8%.
Бързам да кажа, че тази дискусия би била абсолютно безсмислена, ако се базира на твърдението, че целта на приетия закон в тази му част е да се упражни някаква репресия срещу дясното обединение. 
Аз ще се съглася, че ако това е целта на законопроекта, всички основания на колегите отдясно, които чухме днес, са абсолютно неоспорими и ние нямаме какво да кажем. Аз обаче държа да кажа, че за колегите от Движението за права и свободи това въобще не е аргумент. Защото ние намираме дълбоко, непреодолимо противоречие между двете ви тези. От една страна казвате, че осемте процента не са проблем за вас, а от друга страна твърдите, че това е репресия срещу вас, защото целта била дясното да не влиза в следващия парламент. Аз не си представям 41-ото Народно събрание и което и да е Народно събрание без солиден десен политически субект. Солиден десен политически субект! Без това няма стабилна политическа система. Това уточнение е много важно.
Аз ще продължа анализа, като предупреждавам, че ще абстрахирам всичко, което ще кажа от конкретния казус, защото съображенията ни далеч не са конюнктурни.
Няколко са аргументите против тази промяна.
Първият е, че се прави в последния момент. Уважаеми колеги, твърде много се говори по този проблем. Всички сме съгласни, че това е общ порок на политическата система и поне да се надяваме отсега нататък тази грешка да не се повтаря. Няма управляващо мнозинство, което да е приело изборните закони достатъчно навреме.
Вторият аргумент е, че увеличаването на бариерата нарушава един неписан консенсус, който предполага прагът за влизане в парламента за партии и коалиции да бъде 4%. Не е без значение фактът, че с този закон са приети две радикални промени. 
Първата е въвеждането на смесена избирателна система с 31 мажоритарно избрани народни представители.
Втората е именно за бариерата. 
Подчертаваме, че първата промяна – за смесената избирателна система, получи подкрепата на 128 народни представители, а втората – на малко повече, на 134. 
Направих си труда да проверя, че народните представители от БСП и ДПС, подкрепили този текст, са 111. Поправете ме, ако греша. Има още 23 народни представители, които са извън групите на БСП и ДПС, за да сведете обвиненията си само срещу тези две парламентарни групи. Това също е от важно значение. 
Сега съображенията по същество.
Уважаеми колеги, ако разположим обаче разсъжденията си на плоскостта на въпроса как трябва да изглежда една стабилна политическа система, нещата изглеждат доста по-различно. Общо взето ние споделяме съображенията на държавния глава, че има необходимост от оптимизиране на мрежата от политически партии, че е анормално в 8-милионна България да има над 350 партии. Той предлага този въпрос да се реши чрез завишаване на критериите за регистрация на партиите. 
Ние сме съгласни, че това вероятно е един инструмент, който ще позволи оптимизирането на мрежата от политически партии. Но предложението на колегите отдясно за увеличаване на изборната бариера поставя още един въпрос: необходим ли е допълнителен филтър за получаването на парламентарна представителност от страна на политическия субект? Отговорът на тези 134 народни представители, подкрепили нормата на първо четене е: да, има нужда и от втори филтър, защото неслучайно е въведена въобще бариерата. Ако нямаше въобще бариера, теоретически е възможно в това Народно събрание да присъстват не 8-9, n на брой партии. Може би 100, не знам?!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Смятай бе, човек!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Мога да сметна. При нулева бариера – може. Една на 240 е достатъчно за влизане в парламента. Това е точно така и няма защо да се учим на аритметика. 
Ако бариерата е нулева, за влизане в парламента ще бъдат необходими една двеста и четиридесета от гласовете. Това е самата истина. (Шум и реплики от ОДС.)
Господин председател, ако обичате да въдворите малко ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, колеги, тишина!

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ясно е, че трябва да съблюдаваме два основни критерия. 
Първият, политическият субект да има достатъчно ясен профил.
Вторият критерий, политическият субект да има достатъчна тежест в обществото. 
Аз съм съгласен, че 4-процентната бариера изигра своята роля на надежден пропускателен механизъм за формиране на що-годе нормална политическа система по отношение на партиите. Трябва да си признаем, че опитът с малките коалиции е по-скоро негативен. Аз няма да повторя ретроспекцията, която направи госпожа Мая Манолова. Може би най-яркият пример е именно 40-то Народно събрание, за съжаление. 
Аз бих призовал колегите отдясно да се включат към това съгласие, да направим усилие по посока на прецизирането и на този втори филтър по отношение на коалициите. 
Ако разбира се, вие кажете, че имате проблем с 8-те процента, това е нещо съвършено различно. Аз искам да ви уверя, че позицията ни в подкрепа на промяната на изборната бариера се гради именно на изразената убеденост, че новата дясна коалиция няма проблем да преодолее тези 8%. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Няма да избягам от отговора на въпросите, които поставихте, господин Костов. Поставихте изключително точни въпроси. 
Всеки лидер отдясно започна и завърши изказването си с Движението за права и свободи. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) Вярно е, че ако тези 8% бяха праг за влизане в 38-то Народно събрание, Обединението за национално спасение нямаше да влезе в 38-я парламент. Вероятно същото се отнася и за коалицията, с която бяхме в 39-то Народно събрание, защото тези две коалиции събраха съответно 7,6 и 7,8%, ако не ме лъже паметта. 
Точно това е силата на позицията на Движението за права и свободи. Ние не смятаме, че коалиция ОДС е най-безгрешното решение на Движението за права и свободи. От гледна точка на разбиранията за ясния политически профил на субекта, който ще влезе в парламента, вероятно е необходимо политическият субект да признае и собствените си грешки и  на тази база да предлага корекция, да предлага самокорекция, ако щете. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Извинете ме, но страната ще се управлява от следващото правителство в условия на криза. Това прави още по-задължително покриването на първия критерий – ясния политически профил на субекта, който ще влезе в следващото Народно събрание.
Отново сме тръгнали в името на заветните 4 или вече 8% да включваме в коалицията си автентичния десен, крайния десен субект, който включва в редиците и социалдемократите.
Мисля, че това е един отблясък от двуполюсните времена, който двуполюсен модел, разбира се, асимилира и поглъща същинските политически различия. 
Извинете, но ако отново вървим към коалиции в името на заветните 4 или 8%, смятам, че няма да сме направили сериозната крачка към стабилизирането на политическата система.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, всяко изказване на колегите отдясно започна с Движението за права и свободи. Всяко изказване завърши с Движението за права и свободи плюс още нещо – с една откровена закана. Много ви моля, прочетете стенографските протоколи от това заседание и ще видите, че няма десен лидер, който да не завърши изказването си с откровена закана за реванш.
Пожелавам ви успех! Уточнявам, че заканата е демонстрация на сила, зад която прозира усещането за слабост. За разлика от това ви усещане, ние имаме много по-голямо доверие в ресурсите ви, да бъдете стабилна политическа сила в следващото Народно събрание. По отношение на архаизираните мъдрости, нека не забравяме, че те предполагат и автопрочит. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика, заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Почитаеми господин Местан, винаги е удоволствие да Ви репликирам, започвайки с една мъдрост. 
Народният будител Захарий Круша, обяснявайки пред своите ученици за аритметиката казва така: „Драги ученици, в аритметиката има три основни действия – събиране, изваждане и умножение.” Прави известна пауза и казва: „Е, има и едно четвърто действие – деление, ама то не е за всяка глава работа.”
Започвайки от това и от вашата болезнена изява, че с ДПС започва и свършва изказването на всеки български политически деец тук, изказал се днес, аз искам да ви кажа, че е нормално ДПС да бъде на върха на вълната. Нормално е! Разбираемо е, защото вие описахте пътя на ДПС през различни формации и през тези 20 години демокрация, в който път ДПС се превърна в раковото образувание на българската политика и е нормално днес да казваме, че това раково образувание следва да бъде отстранено, и следва да бъде отстранено с хирургията на демокрацията. То ще бъде отстранено!
Също така стана ясно, че говорите за следващото управление на България. Естествено, вие сте се устремили натам. Чрез този закон пререждате фигурите на дъската в дванадесет без пет и си постилате с червена пътека пътя към следващото управление. Уверявам ви обаче и към неминуемото фиаско на това управление. 
С това уверение и с безкрайното си възмущение от изказването Ви, че малките политически субекти, видите ли, замърсяват демократичното пространство, то този дебат сме го имали в тази зала и ще продължим да го имаме. Възстановете си чл. 1!
Отново в годините, в които имаше чл. 1 – къде бяхте вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря.
Извинявам се за закъснението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Господин Местан, говорихме за аритметика. Хайде да направим една хипотетична аритметика: ако вие нямахте 600 хил. избиратели, а имахте            100-150 хил. Във вашето пространство има ДПС, НДПС, „Възход“ ли беше и така нататък и речете да се съберете, защото 150 хил. не са малка част от българските граждани, тази част има право да се сдружи, има право да се коалира, за да може да си защити интересите. 
Всички говорим за тези коалиции, които са тук в парламента, но вън също се сформират коалиции. Не знам, навярно вие знаете и си правите точно тази оценка и затова се страхувате. Извън парламентарните коалиции носят доста силен заряд и може да ви объркат сметките, може да се намесят и тогава идва следващият въпрос  –  въпросът за отговорността. Този въпрос е страшен, особено в редиците на 20 годишното представителство на определени политически сили. Страшен е! Трябва да се носи голяма отговорност тогава.
Когато излязох днес за първи път, помолих да покажем има ли  България, няма ли България. Каруцата се е обърнала, да съберем всичко онова, което се е обърнало, да го сложим в каруцата, да се опитаме да поправим, да направим нещо значимо, да направим нещо полезно за България. Защото ми омръзна днес цял ден да има нещо към този, към този, ние не разглеждаме закони, а лични разправии. Дайте да направим нещо свястно за България, за този български народ. Стига сме си надничали в пазвите. (Реплики от залата.) Ако трябва, и свекърва ще стана. Защо не? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Местан, имате думата за Вашата дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Чернев! Откровено смятам, че наистина е излишно да си проверяваме познанията по аритметика. Ще повторя: ако няма никаква бариера, ако бариерата за влизане в парламента е нулева, то тя е 1/240-та част от избирателите. Всеки, който вземе 1/240-та от всички, които са участвали, намира място в Народното събрание. Това е неоспорим факт.
Какво би се получило? Да не си казваме елементарни истини от тази трибуна - просто няма да има мнозинства и това е втората функция на бариерата. Направих си труда да проверя и се оказа, че за 20 години едно единствено управляващо мнозинство е събрало над 50% от участвалите във вота. Не от общия брой избиратели, а от участвалите във вота и това е било мнозинството на ОДС с министър-председател Иван Костов, което има 52 и няколко процента. Всички останали формират мнозинство чрез акумулиране на мандати от непрескочилите 4% партии. Без бариера е невъзможно съставянето на мнозинство и това е елементарен факт. Това не означава, че малките партии замърсяват политическото пространство. Напротив, всеки има право на живот, но парламентарна легитимност получава този, който има достатъчна тежест, която за партиите е 4%, а за коалициите се предлага да бъде 8%. Това е същината на дебатите днес.
Що се отнася до извънпарламентарните коалиции, понеже това беше един от сериозните мотиви, благодаря за репликата, защото това ми дава основание да кажа следното. Твърди се, че много често предизборните коалиции били по-принципни. 
Уважаеми колеги, възможно е, макар примерите, които даде госпожа Манолова, да показват точно обратното. Принципни или не, нека се съгласим с това  –  предизборните коалиции се правят от партийните ръководства, от партийните лидери, докато форматът на следизборните  коалиции се задава от вота на избирателите. Ние сме склонни да разчитаме повече на императива на суверена. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата за изказване има господин Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днес имаше много странни изказвания тук  –  политологически, аритметически, имаше и националистически, които илюстрират факта, че традиционно България може да бъде виждана и на три морета, и на три реки с еднакъв успех.
Това, на което искам да ви обърна внимание, е един може би по-философски поглед върху това, което се случва в момента в залата. Съвсем основателно изказването ми ще е насочено към ДПС не за друго, а защото са политическа формация, която от създаването си твърдят, че прокламират либерални ценности. Няма как да съчетаеш либералните ценности със словосъчетанието        „по-принципен“. Това е нонсенс. Едно нещо или е принципно, или е безпринципно, тоест не може да е по-принципно. 
Ще ви припомня Граучо Маркс, който казва: „Това са моите принципи. Ако не ви харесват, имам и други принципи.“ В момента вие това правите. 
Кое  полезно и добро нещо в историята на човечеството и в историята на България е причинено от мнозинство? Кое? Посочете ми едно в областта на политиката, в областта на науката, културата, изкуството, спорта? Кое? 
Въвеждането на принцип на ограничаване на малцинствата чрез тази бариера какво ви носи? Каква полезност? В крайна сметка бяха дадени много примери с това, че ако е нулев процентът на бариера за парламента, щяло да стане много лошо. Ами общинските съвети как ще построят България? И те не са ли                                 по-представителни, уважаеми колеги, от нашия парламент?                 По-представителни са. Защото в крайна сметка се конструират върху основата на възможно най-сегментирания обществен интерес. В момента с тази промяна ние искаме да окрупняваме  обществения интерес, да го тласкаме към онази посока, в която да се създават големи партии  –  онези партии, които могат всичко да ти обещаят, и респективно могат всичко да ти вземат.
Уважаеми колеги от ДПС, вие живяхте по времето на такава партия и тя много ви обеща и всичко ви взе, даже и имената ви взе. Защо отново зорлем се тикаме натам? Аз наистина не го разбирам.
Що се отнася до мотивите на президента, наистина има нещо фалшиво в тях. Защото ако патосът по отношение на изборната бариера е разбирам, посрещнат с акламации от мислещите хора, независимо дали ги засяга пряко или не, то това, че той не се изказа по несъвършенствата на цялото законодателство е признак на някаква срамежлива нечестност, според мен. Срамежлива нечестност и по самата фигура на президента, който е част от нашето объркано и шантаво изборно законодателство. 
Уважаеми колеги, и друг път сме си говорили, че ние избираме по възможно най-трудния начин президент на републиката. Пускаме го по стъгдата на най-тежкия мажоритарен избор, тоест ние избираме човек, който трябва да има едни качества, доста повече от средните в политиката, за да успее и след като успее го обричаме да бъде главен публицист на републиката, а след това се учудваме, че той си нарушава правомощията. Ами за да стане той президент, трябва да има качества, които предпоставят, че той ще си наруши правомощията. Това също е част от нашето шантаво изборно законодателство, за което трябваше да говорим през изминалите четири години, а не да го решаваме в последните пет минути.
Преди да натиснем копчетата днес, отново искам да се замислите  –  не е въпрос дали ще решим някакви палиативни задачи на тези избори, но очевидно е, че те ще ни вкарат в поредния голям кръговрат от лъжи и фалшификации. Отново политическият елит ще трябва да лъже, тоест да заеме обичайното си състояние, за да заобиколи това препятствие, което сам си е поставил  –  да се яви в регистрацията на една партия или да се направят фиктивни коалиции, каквито вече се направиха, които де факто са  коалиции, но представляват името на една партия. Отново по повод оня прочут Хегелов дух сами си поставяме препятствия и, преодолявайки ги, да се усъвършенстваме.
 Но ние не се усъвършенстваме. Затъваме във все по-голяма срамежлива нечестност по отношение на изборите и гражданите усещат това нещо. Ако искахме да бъдем откровени и ясни, щяхме да дадем възможност на 2 млн. българи в чужбина да гласуват, щяхме да въведем гласуване по Интернет. Ако искахме да убедим някого, че ще направим честни избори, щяхме да прочистим избирателните списъци от фантоми. Ние не правим тези неща. Непрекъснато играем на една игра на стъклени перли, която, за разлика от романа на Херман Хесе, не е и красива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
За изказване има думата господин Веселин Методиев. 
Господин Величков, независимите нямат повече парламентарно време. Петнадесет минути, даже и отгоре, минаха с репликата на господин Георгиев.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, мисля, че няма човек, който наблюдава политическия живот в България и който да не е убеден, че изборите през 2009 г. за национален парламент няма да бъдат честни. Това съмнение, което вие от управляващото мнозинство направихте, е една от най-големите вреди, които могат да бъдат сложени до вредите, което направихте във връзка с европарите. Това са тежки белези на недемокрация, тежки белези на държава, която не се е преборила с посткомунизма си, тежки белези на хора, които са дребни рушветчии в националната политика. Това нещо всеки, който следи политическия живот в България, ще го види. И ако тук, в страната, тези неща имаме склонност да ги подминаваме с лекота, то в Европейския съюз, където дори сме членове, тези неща се помнят много дълго време, защото когато някоя страна направи подобно действие, когато някоя партия или коалиция от управляващи партии си позволи да направи подобно действие, резултатът е дългосрочен. Някой трябва след това дълго време да се старае да измие образа на страната от нанесената вреда. Това е щета, която може би едно поколение български политици ще трябва да поправят. Не си давате сметка в момента, защото: първо, има една група хора, които са заблудени от чисто чувство за омраза към определени личности вдясно на българската политика и са мотивирани само от това да извършат това действие с бариерата. 
Второ, имате някакъв огромен страх от извънпарламентарната партия ГЕРБ, че ще ви зарине на тези избори и затова се подсигурявате с някакви коалиционни схеми през мажоритарните райони да се спасите от много голяма загуба. Този страх подсказва едно: че скрити зад партийната мантия искате да опазите онези 5, 10, 15, 20 или повече човека, които се страхуват от правосъдие – правосъдие, което може да дойде в резултат на силна политическа воля в парламента.
Мандатите на тези 31 избирателни района вече са коалиционни и за тях като че ли никой не говори. Но всеки ще види, че коалицията между БСП и ДПС в тези райони е вече създадена, че там няма да има конкуренция между тези две партии, че ще играят заедно. Извинете, не между БСП и ДПС, а между Коалиция за България, която ще се регистрира в ЦИК, и Движението за права и свободи. През тези райони се надявате да отнемете една малка част от мандатите. Това го правят няколко човека, на които знаете имената, аз също ги знам, за да може да се лиши десницата от 121 мандата. Мотивацията на тези хора, които го правят, на тези социални инженери, на които позволявате да ви  омаскаряват и да ви слагат етикета на недемократи, е, че ще се случи онова, което се случи през 1991 г., че тогавашната бариера не позволи на антикомунистически формации да застанат тук, в тази зала и да формират едно самостоятелно мнозинство без Движението за права и свободи. Тогавашните ви социални инженери успяха. Сегашните обаче няма да успеят и ще кажа защо. Защото Съюзът на демократичните сили и Демократи за силна България вярно, че не се притесняват от 8-те процента ... Ще ви кажа от колко ще се притесним, ако го направите – от 15. (Оживление в КБ.) Ако направите 15-процентна бариера, ще кажа откровено: това е проблем за нас. 
Само че не е въпросът в това. Това е отговор на едно нещо – на злобата на тези няколко човека между вас, която ги е мотивирала да правят тези промени, които наистина не вълнуват хората. Да занимаваме българското общество със злобата на пет човека срещу един човек, няма никакъв смисъл. Въпросът е какъв е резултатът, защото вътре в тази злоба се въвлича цялата ни политическа система, а резултатът е лош и с него започнах. 
Резултатът е лош, защото от страна на българските демократи в продължение на 20 години, от страна на ястребите на българската левица Европа не е видяла такъв подход. Европа не видя в тези 20 години управляващо мнозинство, което изважда секирата на правилата два месеца преди изборите и разгромява всичко. Госпожа Манолова каза, че имало митове. Това не са митове, това са факти. Разликата между мита и факта е много голяма. Това са факти! Правят се два месеца преди изборите и се прави със секирата.
Кой си позволи да извади тази секира през тези 20 години? Не питаме само ние тук в София или в България, ще питат и хората, с които сме в съюз, с които сме в коалиция – европейската коалиция на ценностите! Те ще попитат и ще кажат: какви са тези безумци? Ще се срещнат с някой от вас, от БСП, и ще кажат: тези хора не мислят по този начин, защо го направиха? Защото на всичкото отгоре се изсипа една голяма демагогия, включително през хора, които говорят от сърце, мислят това, което говорят, но това е демагогия като краен резултат, защото пазите някакви гласове и в ляво на хора, които също ви гледат и ви се чудят какви са тези глупости, които правите! Това е масовата ситуация. Няма никакви медии, които били с не знам какво си отношение. Просто случаят е много ясен, лесен за разбиране и хората го разбраха – че това е един предварително уреден мач, че това е една договорка, че тя цели да се подменят реалните резултати, че това нещо в крайна сметка се прави в угода на управляващите. Такъв срам наистина в тези 20 години никой от управляващите в България не е брал, какъвто берете вие днес. 
На всичкото отгоре върхът на демагогията е, че вашият президент ви го връща. Когато сега го питат: те не се съобразяват с ветото Ви, той отговаря, че имало Конституция. Добро утро на господин президента! Сега ли видя, че има Конституция? Или трябваше да я види малко по-рано същата тази Конституция, за да разбере, че я прегазвате драстично в името на собствените си аритметики? 
Резултатът от всичко това, уважаеми колеги, ще бъде един: тези, които мразите, ще бъдат пак в парламента. Лошата новина за вас е, че ще бъдат част от управляващото мнозинство. Това наистина е лошата новина за вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Методиев? Няма.
За изказване има думата господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Това е по-скоро едно пояснение, тъй като се изказахме според нас изчерпателно миналия път, както и днес направи същото колегата ми Яни Янев. Тоест, нашите аргументи, надяваме се, са чути и двойно повече се надяваме да са разбрани. 
Естествено, че не можем да сме доволни от факта, че изборното законодателство трябва да стане конкретика броени седмици преди първите и месец-два преди вторите избори. Естествено, че не приемаме никакви общи критики към общата коалиция, че това е обща грешка на общата коалиция.
Повтарям, че нашите предложения бяха факт на 20 ноември и можехме още преди Коледната ваканция да направим хармонични закони, общоприемливи поправки в тях, които да не водят до тази изкуствена драма сега. 
Искам да поставя отново акцента върху част от изказването на моя колега Янев, който се опита да обърне вниманието на Народното събрание, на медиите и чрез тях на обществото, че подходът на държавния глава съдържа нещо необяснимо и странно, защото към двата невралгични момента в закона – мажоритарният елемент и прагът за коалициите, подходът не е еднозначен, не е еднакъв. Той наистина заплаши с референдум в единия случай, а наложи вето в другия случай. Това, простете, ни прави леко подозрителни. Какво подозираме в случая? Подозираме фино разпределяне на ролите в първия план, за да се прикрие користен политически интерес във втория план. Ролите са следните: президентът играе чудесната роля на защитник на равнопоставеността на политически субекти без оглед на това дали са еднопартийни или многопартийни. Българската социалистическа партия като парламентарна група и партия играе ролята на защитник на идеята да се комасира политическото пространство, да не е раздробено. Защо чак сега и защо точно по този начин Българската социалистическа партия не отговаря. Това подозрение, че има ролева дистрибуция ни прави хладни, индиферентни към тази многоактна пиеса и затова в последното нейно действие няма да сме в залата, няма да гласуваме нито “за”, нито “против”, нито “въздържали се”. Ще освободим целия терен, за да се разгърне в целия си разкош това последно сценично действие, при което печелят всички. Българската социалистическа партия печели, като създава затруднения на дясната коалиция. Президентът печели, като се е застъпил за нещо, което формално е справедливо, правилно и логично. Всички печелят, като се съпротивляват или подкрепят от своя тясно партийна гледна точка.  Ние обаче сме избрали позиция, която се надяваме да бъде изтълкувана като нежелание да се участва във фарс.
Искам да кажа накрая още нещо: надяваме се тези похвати от миналото този път наистина да са на изживяване. В следващия парламент се надяваме да няма поле, да няма среда за подобни действия, които специалистите наричат конструиране на партии, инспириране на програми, използване на подставени лица, използване на мюрета – похвати на специалните служби по цял свят, кой знае защо приети на въоръжение в някои партийни щабове. Надяваме се да не се говори, че партията „Х” е проект на партията „Y” и обратно. Надяваме се тези, като влязат като коалиция – дано всички коалиции успеят, да не се разпадат след това. Надяваме се всеки от вас да играе изначалната си роля. Без роли няма как да се мине в политиката, естествено, но да играем ролята, която след като сме казали на сценариста, че приемаме, както в известната пиеса „Хъшове”, пряко сили да изиграем до края. И повтарям онзи диалектен израз от известното естрадно парче: „Нас наистина ни нема у тая схема”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики не виждам.
Имате думата за изказване, господин Бакалов. Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че този парламент и това управляващо мнозинство предложиха нещо в самото начало, което беше добро, а именно създаването на Временната комисия за изборното законодателство. Знаете, че тази комисия беше създадена наистина с консенсус между управляващи и опозиция, независимо от разпределението. Още тогава обаче направи впечатление, че в тази комисия влизат хора – ръководители на парламентарните групи на управляващите. Това беше ясен знак, че между управляващи, поне между тях трябва да има консенсус. И общо-взето така го разчетох – да има предварително разбирателство между управляващата коалиция. 
Сега сигурно две трети от управляващите и коалиция – а именно Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи, сигурно са доволни от резултата си. Те са доволни от него от гледна точка на това, че този консенсус и този път в управляващата коалиция не се състоя. Но как да се състои, при положение че виждате, че вашите колеги от управляващото мнозинство от НДСВ не ви подкрепят в тази част. Може би това е и шансът на това управляващо мнозинство, който трябваше да бъде постигнат, а именно гонене на определен консенсус с изборното законодателство.
Естествено, след дебатите на първо четене никой тогава не е коментирал, не е дебатирал, не е гласувал за такова предложение за вдигане на изборната бариера от 8%. Естествено е, че президентът, ако трябваше да върне и наложи вето върху този закон, може би – не може би, а трябваше да го направи върху много по-голяма част от законодателството. Както казах вече, той не постигна консенсус между самите управляващи, а камо ли между управляващи и опозиция, независимо че това беше целта.
Между първо и второ четене по предложение на колеги от Движението за права и свободи се удължи срокът за предложения и се появи това предложение за 8-те процента. Защо точно 8%? Да, коалициите по принцип са предизборни и следизборни. Както и президентът заяви, но виждам, че управляващото мнозинство от Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи оспориха тази част, че предизборните коалиции са по-принципни и не се правят на база на властта, каквато беше тройната коалиция в продължение на четири години...
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Тя е следизборна.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: ... явно управляващото мнозинство... По признание на министър-председателя, което явно колегите от управляващите не са забелязали, това е сделката – сделката от страна на Движението за права и свободи е за 8-те процента, а от друга, мажоритарният елемент от страна на Българската социалистическа партия. Физическият носител и извършител в случая не е важен. Но това е самата сделка. И утре може би обединените кандидати на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи можете да ги представите като независими. Вие сте майстори в представянето точно на независими кандидати, не сте го правили един и два пъти, много пъти сте го правили.
Тук се говори за нулева бариера. Колеги, никой от опозицията не е говорил за нулева бариера. Напротив, никой не е говорил за нулева бариера и няма нужда да обяснявате на българските граждани как при нулева бариера щели да влязат едва ли не 350 партии. Няма как да стане това. Мисля, че ви казаха това на местните избори, там също няма бариера. Хайде да престанем и с тази манипулация.
Да се върнем на ветото – какво в крайна сметка цели управляващата коалиция в лицето на БСП и ДПС? Тя цели едно-единствено нещо и нейната цел не са толкова изборите, за нея е много по-важно това, което се случи на изборите и за след изборите, а именно управлението. Защото действително има шанс – и социолозите, и политолозите го казват – следващото управление няма да бъде ляво. И това явно много ви притеснява. И не десницата в момента демонстрира страх, страхът е от ваша страна. Той личи особено на министър-председателя, който три години не можеше да го изкараш от кабинета, а от една година, като гледам, доста пътува. Страх, сериозен страх ви е затресъл.
Тук някой от ДПС спомена за реванш. Не, реваншът може да бъде само от една страна, защото ние сме хора демократи. Реваншът може да бъде само на база на закон, няма какво друго да бъде. Вие се плашите сами. 
Какво се случва, примерно, ако една коалиция вземе, както ДПС е взимал последните избори като коалиция, 7,80 и нещо, 7,7 и т.н. Естествено тя не влиза в парламента. Само че гласовете – около 300 хил., ще бъдат ограбени от вас. И това ви е целта. Защото тези 300 хил. гласа след това се разпределят на вас. И това ви е елементарната сметка. Но тези 300 хил. избиратели не гласуват за левица, не гласуват за ДПС, те са  гласували за десницата. Те не споделят вашия начин на управление, който е свързан с корупция и нищо друго. По признание на европейските институции, естествено. Не го казвам аз. Тоест, вие за пореден път ще се проявите в тази си част да ограбите и гласовете на десните избиратели. Това ви е тънката сметка. Което, евентуално, може би ще ви помогне да не се стигне дотам действително да се правораздава в тази държава. Защото вие не сте го искали. 
Но мога да ви кажа само нещо – проблемите на вашата двойна коалиция може би ще започнат още от следващата седмица. И вие сигурно ще го разберете. Така че, уважаеми колеги, ако вие наистина бяхте конструктивни, можеше спокойно, както колегата Местан предложи, да се коментира тази бариера. Да, предизборни коалиции - едната минава 4%, другата има около 3. Естествено, че ще се опита да се сдружи. Но те споделят общи принципи и ценности. Това е голямата разлика. 
Коментираме 6%. Можеше, господин Найденов, Вие като председател на тази комисия, да постигнете консенсуса, като Ви беше толкова голям зор точно предизборната бариера, но Вие даже не направихте усилия, въпреки че вътрешно съм убеден, че Вие не споделяте този принцип. Явно страхът е много по-голям и то страха какво ще се случи след изборите, а не сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Имате думата за изказване, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, трудно обяснимо е, че поне до днес всички – и политици, и политически анализатори, социолози критикуваха сегашната политическа действителност, недоволстваха от политиците, обяснявайки колко случайни хора са те, колко неподготвени са, дори колко некадърни са, попадайки в отговорни институции, натоварени със значими и важни за държавата и за обществото решения. Стоварваха всичко, което се случваше, върху политическите субекти, заявявайки колко необходими са някакви промени по отношение преодоляване на разочарованието на хората, на недоверието към политиката, политиците и политическите програми. И същевременно, след като станаха известни предложенията за промени в Закона за избиране на народни представители, които аз не бих нарекъл радикални, но които според мен няма никакво съмнение, че са много съществени, изведнъж чуваме другата теза – колко ненужни и наистина колко сериозни са били промените, които се предлагат по отношение на изборната система, правила, процедура и като цяло в Закона за избиране на народни представители. И, виждате ли, затова като цяло колко ненужно е в момента да се правят промени в закона. 
Очевидно е, че в подобна конструкция едното от двете твърдения не е съвсем вярно и не е достатъчно искрено. И определено в повечето случаи отстояването на подобни тези има за цел по-скоро даване на възможност за изява, отколкото да почива на някакъв наистина сериозен и обективен анализ. Не виждам част от говорещите по отношение на временната комисия и съответното позицията на мнозинството, аз мога да посоча поне три основни аргумента, които има в решението за промени, в т.ч. и по отношение на изборната бариера. Разбира се, на първо място бих посочил логиката бариерата за коалиции, включваща две и повече партии, да е по-висока, отколкото за една партия. Логика, която очевидно се споделя в много страни извън България и която не се превръща нито в прецедент, нито в драма при тези избирателни системи. 
Междупрочем, много интересно защо никой в залата и съответно в дискусиите по отношение на избирателната бариера не повдига въпроса за 6-процентната бариера, която има по отношение на европейските избори и за партии, и за коалиции. Тя също е по-висока. И ако има някаква логика, тя се следва именно в тази конструкция – 4% за партии за национални избори, 6% за европейските избори поради националната квота и съответно предложението за една по-висока бариера за коалиции на националните избори. Има някакъв принцип в този случай. 
Второ, да се направи стъпка към преодоляване на сегашната ситуация, междупрочем тя много често беше коментирана и аз няма да се спирам, при която действително имаме една доста близко до прецедента политическа действителност, при която има близо 400 политически субекта, съществуващи преди всичко като регистрация и търгуващи с тази регистрация. Това едва ли е тайна за някого в тази зала. Никой не оспорва този, според мен наистина порочен за българската политическа действителност факт.
И трето, естествен процес на окрупняване на политически субекти, често пъти включващи преди всичко лидера си и да кажем членовете на неговото семейство. Ако ниската бариера в началото на политическия преход в България е било в посока на стимулиране на политическото много и разнообразие, то 20 години по-късно ми се струва, че е също така нормално да се потърси решение в другата посока. Аз не се наемам да твърдя, че само и единствено решението за вдигане на изборната бариера на 8% е вярното решение. То беше предмет и следва да бъде предмет на дискусии.
Уважаеми дами и господа, аз забелязвам нещо много симптоматично в разсъжденията, много красноречиво в изказванията по отношение на дейността на Временната комисия и съответно решенията на пленарната зала за промените в Избирателния закон. Известна изненада, която се трансформира в ожесточеност, изненада в резултат на приетите промени. Първоначално очакванията със сформирането на Временната парламентарна комисия, освен като знак за значимостта, която отдава мнозинството, освен като знак за бързо приемане на промените в избирателната система и съответно в Избирателния закон, бяха, че тази комисия ще имитира някаква дейност и че промените в резултат на дейността на комисията, съответно промените, които ще бъдат предложени на пленарната зала, ще бъдат по-скоро близки до техническите, технологичните и няма да засягат същността на избирателната система и съответно – политическото представителство.
Много пъти сме били свидетели на дейност, чиято цел е била нищо да не се променя. Струва ми се, че това е част от причините за ниското доверие към институциите, в случая – към политиците и към Народното събрание.
Ние разчупихме, имам всички основания да кажа това, този стереотип и ставаме прицел на доста гневни тиради и откровено изтърваване на нервите. Ако искате да ни убедите в своята правота по отношение необходимостта от запазване на досегашната бариера – 4% за партии и 4% за коалиции, то дайте да използваме повече аргументи. Оставете гнева е моят съвет, оставете злобата и емоциите. 
Впрочем не виждам председателя на Парламентарната група на ОДС. Бих го посъветвал да остави и психоанализата – това не е най-силната му страна, нито анализите на това по какъв начин и как се вземат решенията в БСП, в Парламентарната група на Коалиция за България или в тройната коалиция.
Между другото, господин Димитров, вие сте в това число като хора, които и днес участвате в дискусиите много под нивото на аргументите, които бяха представени от президента. Те наистина заслужават внимание.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вие сте много на нивото!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Ако бяхте използвали тези аргументи и бяхте спрели само до тях, днешната дискусия щеше да бъде много по-стойностна.
В заключение искам да кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България имаше и продължава да има своите резерви по отношение на прага за коалиции. Част от опасенията, дами и господа от десницата, са именно заради това, че подобна стъпка може да бъде приета като репресия срещу десницата, срещу новосформираната или сформираща се коалиция между СДС и ДСБ. Това са аргументи, които, няма съмнение, заслужават внимание, заслужават и внимателна преценка. Аз се радвам, че вие нямате опасения от тази гледна точка по отношение на вашето участие, на вашето представителство в следващото Народно събрание.
Този тип разсъждения, още веднъж ще кажа, наистина заслужават внимание, заслужават преценка. Ако проследите дори исторически възникването на прага, съответно въвеждането на бариерите, те следват някаква логика на стабилност, на ефективност на управление. Те следват някаква логика на окрупняване.
В заключение, ние имаме своето решение. Въпреки резервите, които сме имали и които имаме, държим на това решение и ще подкрепим законопроекта във вида, в който той вече беше приет от Народното събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Сотиров, имате думата за реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Найденов, това, което сега пледирахте, се разминава с вашата позиция по промените на Закона за политическите партии. Тогава вие отхвърлихте всички предложения, които бяха направени, и то в нарушение дори на правилника – неща, които бяха приети от комисията и от работната група, точно които трябваше да ограничат участието на бизнес партиите за местни избори. 
Спомняте си, че имаше консенсус между всички основни политически партии в работната група, в комисията и след това в пленарната зала пак по този начин, по който действате и сега, чрез договорки, отхвърлихте тези предложения – да не могат да участват на местни избори партии, които не са получили на национални избори 1%. Също да бъде регулирано коалирането със субсидията. Субсидията да има определен критерий и да се получава от партии, които са участвали в коалиция, но са получили поне по 1% средно. 
Всички тези неща, които бяха коректни, тогава ги отхвърлихте, а сега вече при реализирани коалиции в последния момент въвеждате ограничения. Явно вие не целите да бъдат ограничени фантомни бизнес и корпоративни партии, а искате директно с тези промени в закона да ударите съществуващи, включително и парламентарно представени традиционни партии – това е целта. Целта ви не е да ограничите тези 400 партии, които съществуват, много от които са фантомни и се занимават действително с политическо брокерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, вашата парламентарна група не разполага с повече парламентарно време, поради което няма да можете да направите своята реплика. 
Втора реплика – господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Господин Найденов, аз смея да говоря поне от името на моята парламентарна група, че няма гняв. Има известна тъга в това, че отново ни се прокламира като единствен правилен модел на политическото в България вярата в колективната правота на индивидуалното невежество – колкото повече, толкова по-добре. Мнозинството винаги има право. Просто историята сочи обратното – не е така.
Що се отнася до нещата, които Вие казахте и които може би заслужават по-голямо внимание – че вие също имате своите резерви. За цялата публичност вече е ясно от думите на премиера Станишев, че всъщност има сделка. Поне стана ясна ролята на господин Яне Янев в цялата история и всичко останало. Той каза черно на бяло на една пресконференция – за да приеме ДПС нашите 31 едномандатни избирателни района, ние сме принудени да приемем техните 8%. Обаче в името на какво е тази сделка, след като тези, отлично знаете, 31 едномандатни избирателни района са менте? Те не са истински мажоритарни избори. 
Тоест в крайна сметка имаме една сделка, в която и двете страни, които правят сделката, си разменят кукли. Помните този термин от началото на прехода, когато се правеха фалшиви пачки от банкноти. Това правите в момента. Ако мислите, че то не става ясно извън тази зала, дълбоко се лъжете. Става ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Колега Найденов, започвам да мисля дали не сме постъпили правилно. Като народен представител трети мандат в това Народно събрание след третия месец виждам подскоци от една група в друга – подскоци, които правят някои животни в Австралия. Някой път подскоците са групови! (Смях от КБ.) Не мога да разбера защо толкова ни боли? Какво става вдясно? След тези думи, които слушаме днес цял ден, тези тежки обвинения и така нататък. Нека да си разпределят гумите и джантите, да ги оставим с 4%. Ако на някого му стиска с 4% да се яви, както е в закона!? Вижте в тази част на залата колко лидери има! Еднообразна е само групата на господин Костов. Всичко друго е...
В тази връзка може би сбъркахме, но ние ще се подчиним на решението на нашата група – ще гласуваме “против” ветото на президента. Благодаря ви.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Гласувайте по съвест!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Найденов, Вашата дуплика на тези три, отправени към Вас, реплики.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моята дуплика ще бъде съвсем кратка. Аз ще се опитам да обединя смисъла на казаното от тримата колеги народни представители. 
Уважаеми колеги, в крайна сметка решенията в политиката са изкуство на възможното. За нас промените не са били самоцелни  –  нито сме създавали комисията, нито правим предложение за промените, просто за да демонстрираме промени в избирателната система или в изборния закон.
Ние тръгнахме от разбирането, че има нагласа и очакване в българските граждани за промени, които да доведат до оздравяване на политическата система, до преодоляване на разочарованието и до връщане на доверието, в т.ч. запазвайки едно достатъчно голямо и широко представителство в българското Народно събрание, без изкуствени пречки, без самоцелни решения, които да бъдат налагани. Междупрочем, вероятно това е причината, още веднъж ще кажа, за това забавяне по отношение на промените, дългото им обсъждане повече от една година. То сега се превръща в оръжие срещу нас, но аз не съжалявам за опитите да постигнем по-висока степен на съгласие по промените в избирателния закон.
В този смисъл промените и по отношение на избирателната система чрез въвеждането на 31 – да, имахме желанието да изберем повече, народни представители по мажоритарен принцип, но това е фактически решението, което среща подкрепата, за да може да бъде подкрепено и прието от Народното събрание. Част от това решение е и промяната в прага по отношение на коалициите. И той е също стъпка към това оздравяване на политическата система. Затова в крайна сметка без да търсим самоцелната промяна намираме решенията, които срещата подкрепа и които в крайна сметка могат да минат с гласуване в пленарната зала.
Що се отнася до промените в Закона за политическите партии, господин Сотиров, преди да бъдат представени за гласуване в пленарната зала, те бяха консултирани, в т.ч. с представители на страните-членки на Европейския съюз, тъкмо с оглед на това да не се приеме като недемократична стъпка ограничаването на броя на политическите субекти, регистрирани и участващи в политическия живот в страната. Тъкмо затова не отидохме на по-радикални промени по отношение на регистрация, по отношение на проценти, по отношение на участие. Направихме възможното и това, което се счита като демократично, с оглед на съответно преодоляване на един от проблемите на политическата ни действителност - съществуването на партии-етикети, ползващи само своята регистрация и съживяващи се само по време на изборите. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има още две заявки за изказвания – на господин Софиянски и на господин Нено Димов.
Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост“ има 9 минути и 35 секунди.
Заповядайте, господин  Софиянски, за Вашето изказване, ако желаете, можете да дадете възможност и на Вашия колега да вземе думата – общото време на групата е  9 минути и 35 секунди.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (независим, встрани от микрофоните):  Господин председател, аз съм независим народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Ако сте независим, господин Софиянски, за съжаление ще кажа, че независимите народни представители нямат повече парламентарно време. Благодаря ви за разбирането.
Заповядайте, господин  Димов.
Има думата.
НЕНО ДИМОВ (РЗС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, има няколко неща, които в днешния ден изкристализираха и аз ще се опитам да ги събера в три точки  –  морално ли е сега да се променя закона, опит ли е това със закон да се забрани опозицията и конюнктурно ли е това, което правим в момента?
Ще започна с първото: каква е моралността на политиката, когато за осем години в опозиция от 700 хил. поддръжници, които си имал през 2001 г., си ги свел на 70 в момента? Какъв е този морал, който в опозиция губи? Това показва, че хората, които го правят, са тотално политически неграмотни. Защото, ако нищо не бяха правили, щяха да имат поне същата подкрепа, която имаха през  2001 г.
Може ли със закон да се забрани опозицията? Очевидно е, че не може, защото се променя само прагът за коалиция, а в България е ясно, че една трета от избирателите са дясно мислещи независимо дали това се харесва на левицата. Проблем е обаче, че тези, които днес се наричат десница стигат до 1-2% от тях, може би 3%. Какво общо има тук законът с това, че не можеш да си свършиш работата? Каквито и матури да се направят, ако не учиш, не можеш да ги минеш. Така че не можем да говорим и за този феномен на закон. 
Най-важното е, когато говорим за демагогията, споменавана често от моите уважавани колеги от „Демократи за силна България“, да знаем и конюнктурата. Само искам да припомня, че точно преди   четири календарни години предстояха избори, на които „Демократи за силна България“ искаха да се явят самостоятелно, а Съюзът на демократичните сили вече беше направил коалицията ОДС. Тогава ние обсъждахме каква е възможността да вдигнем бариерата за коалиции на 6% или 8%, за да можем да се справим с нашия конкретен тогавашен противник.  Тогава това беше морално, тогава това не беше конюнктурно, тогава това беше много важно за държавата. Днес  –  четири години по-късно, това е точно обратното. 
Това не може да бъде основа на политика. Това не може да бъде основа и на сбирка в махалата, затова лично аз ще подкрепя тези 8%, защото ще се съглася с още нещо, което каза моя уважаван колега Веселин Методиев: наистина България е добре да има дясно управление след тези избори, но ако хора, които са в опозиция губят доверие, тежко и горко, ако управляват! Благодаря. (Ръкопляскания.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да направят реплики не виждам. 
Думата за изказване има ръководителят на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост“ господин Яне Янев.
Има думата господин Янев. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина в този дебат имаше много емоция и много малко принципни позиции. 
За 20 години всички, които идват на власт, идват с обещанието, че са готови да нормализират и да европеизират политическата система, но нито един не посмя да направи истински ход в тази посока. 
Политическата система в България няма нищо общо с европейската. Тогава когато се водеха дебати по Закона за политическите партии и аз бях основен вносител, дори моите големи опоненти от НДСВ казаха, че този законопроект е рационален и би било редно да бъде подкрепен. В комисията законопроектът не мина заради два гласа, благодарение, разбира се, на управляващото мнозинство. Оттогава минаха шест месеца. Някои сега припомниха старото клише, че ние сме били внесли тази поправка в 12 без 5. Нека да си купят, ако нямат очила, лупи, за да видят точно в колко часа и на коя дата е внесено това предложение, за да се спре тази поръчкова интригантска методика, която се опитва да дискредитира вносителите.
Днес в този дебат, разбира се, и от дясно видях много злостни, много цинични и преди всичко лукави нападки. И то преди всичко от ликвидационния съвет на синята идея. (Оживление в залата.) Този ликвидационен съвет, който сега конюнктурно се е прегърнал, за да може окончателно да прати в историята това, което милиони българи подкрепяха за тези 20 години. Този същият ликвидационен съвет, който докара демократичното движение до там, че от близо     2 млн. души, да останат една групичка, която спокойно може да се помести в землянката на Митко Палаузов! (Шум и реплики в залата.) 
И сега същите тези, които имаха цялата власт дадена от българския народ -  съдебна, законодателна, изпълнителна, за четири години подариха тази власт на червения цар! И сега същите имат дързостта или по-точно цинизма да казват кой бил опозиция и кой не. За каква опозиция става въпрос, бе, колеги? Защо не се засрамите, бе!
През целите тези четири години мрънкахте и хленчехте и един път не се озъбихте поне на тройната коалиция. В кулоарите отивахте и се договаряхте постоянно с тях, а някои други, които уж сега били лидери, как влязоха в листите? Те влязоха като наемници. (Смях.) Нищо общо нямаха нито с кауза, нито с нищо. 
Първия път, когато като заместник-председател на Обединените демократични сили подготвях документа за държавната субсидия, сегашният ви лидер отказа да подпише, че е член на Съюза на демократичните сили. Сега тръгнал той да говори за нас. Хора, които не са сложили тухла върху тухла за демократичното движение, днес се правят на голямата работа. (Ръкопляскания.) Малко срам трябва да имат. Затова, кажете си болката. Болката е, че повече няма да можете да правите договорки и да продължава да действа Лукановият посттоталитарен комунистически модел. Няма да успеете!
И за какво е такава опозиция, която преди влезе с 20 и съответно  17 мандата, сега се събират, за да го докарат до 15 общо? Бе, стига с тези  измами! От тази по-голяма политическа измама няма в нито една друга европейска държава. Истината е, че българският народ този път няма да подкрепи лицемерието. Няма да забрави тези четири години, защото аз ще припомня кой какви законодателни инициативи е имал от опозицията, кой какъв парламентарен контрол е осъществил. От опозицията имаше депутати, които за четири години четири питания не направиха. Къде бяха? Четири питания не направиха за четири години, а други правеха питания, така че да бъдат изгодни на тези, които днес уж критикуват. Тези неща няма как да не излязат на показ. 
Осемпроцентната бариера е нещо съвсем малко. Следващия мандат новата управленска коалиция ГЕРБ и „Ред, законност и справедливост”  още в първите 30 дни ще внесат нов Избирателен кодекс, за да може политическата система да се нормализира и да останат не повече от 10-15 партии. Другото е политически разврат, срещу който ние ще воюваме докрай. (Ръкопляскания от „Ред, законност и справедливост”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  И така, уважаеми колеги, има ли още някой, който желае да вземе думата? 
Изказаха се 21 народни представители, вярвам, че вече можем да считаме дискусията за приключила.
Не виждам заявки за изказвания. Обявявам дискусията за приключена.
Моля да се приготвите за гласуване. Всички народни представители да заемат местата си в пленарната зала. 
Уважаеми колеги, съгласно правилника процедурата оттук нататък е следната. Ще поставя отново на гласуване върнатия закон. Законът ще бъде приет повторно, ако за него са гласували повече от половината от всички народни представители. Това означава да наберем най-малко 121 гласа “за”. В такъв случай ветото на президента ще е преодоляно и законът се изпраща за обнародване в съответния срок, който е най-много седем дни. (Депутатите от Парламентарната група на Обединените демократични сили напускат залата.) 
Ако върнатият закон не събере необходимите гласове, се прилага следната процедура. В случая ветото на президента е по отделен текст, а не по закона като цяло. Затова законът се счита за приет на първо четене и започва да тече седемдневният срок за писмени предложения, но само по оспорения текст. Водещата комисия изготвя доклад за второто четене, но само за оспорените текстове и предложенията по тях. В пленарната зала се обсъждат само оспорените текстове, на второ четене се гласуват само оспорените текстове. Изискуемото мнозинство е обикновено – повече от половината от присъстващите народни представители.
И така, пристъпваме към гласуване. 
Подлагам на ново гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 3, въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Резултатът е такъв, че законът е приет при неговото ново гласуване. Ветото е преодоляно, предстои неговото публикуване.

 
Уважаеми колеги, след това продължително обсъждане и извършеното гласуване продължаваме с втора точка от приетата от нас програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 2 НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ 9 АПРИЛ 2002 Г. ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА РАБОТИТЕ И ПРОУЧВАНИЯТА НА МОСТ НА Р. ДУНАВ МЕЖДУ ВИДИН И КАЛАФАТ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФРЕНСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ.
Има доклад, представен от  Комисията по бюджет и финанси.
Господин Евгений  Иванов има готовност да го представи.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, разрешете ми процедурно предложение за допуск в залата на госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля заместник-министърът на транспорта да влезе в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: 

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет
на 30 март 2009 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 9.04.2009 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие.
На заседанието присъстваха госпожа Весела Господинова – зам.-министър на транспорта, и господин Любомир Дацов – зам.-министър на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Господинова.
С финансовото споразумение се предоставя безвъзмездна помощ в размер на 5 млн. евро, която е предназначена за съфинансиране на строителните работи и необходимите проучвания във връзка с изграждането на нов мост на р. Дунав между Видин (България) и Калафат (Румъния).
Причина за подписването на Изменение № 2 е обстоятелството, че съгласно клаузите на Финансовото споразумение с отпуснатата безвъзмездна помощ могат да се финансират само стоки и услуги с френски и/или български произход. 
Въз основа на Договор № 2:  EUROPEAID/117502/D/SV/BG -                           „Независим надзор и проверяващ инженер на проектно-строителните работи на моста при Видин-Калафат (България/Румъния)” френската компания „Инжероп” в консорциум с английската фирма „Хай-Поинт Рендел” изпълнява задълженията на независим надзорник и проверяващ инженер на проектно-строителните работи на моста.
От началото на 2007 г. финансирането по споразумението се използва за заплащане само на консултантските услуги на посочения по-горе консорциум (като предоставящ услуги с френски произход) и въпреки че средствата се изразходват съгласно планираните темпове, до крайния срок за получаване на средствата по финансовото споразумение -  31.12.2008 г., част от предвидените 5 млн. евро от субсидията не са усвоени. До настоящия момент са изплатени 4 млн. 603 хил. 485 евро. Планира се останалите 396 хил. 515 евро да се изплатят до края на 2009 г.
С предлаганото Изменение № 2 се изменя чл. 5 на финансовото споразумение, като крайният срок за получаване на безвъзмездната помощ се променя на 31.12.2009 г., без това да води до промени във финансовите ангажименти на Република България и без да се изискват допълнителни средства от държавния бюджет. Всички други клаузи остават непроменени.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 30 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ранчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: 

„ДОКЛАД
на Комисията по външната политика относно Законопроект за
ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от 9 април
2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на 
р. Дунав между Видин и Калафат между правителството на
Република България и Френската агенция за развитие, внесен
от Министерския съвет на 30 март 2009 г.
На 8 април 2009 г. Комисията по външна политика разгледа внесения законопроект.
Изменение № 2 на Финансовото споразумение е подписано на 2 декември 2008 г. въз основа на решението по т. 9 от Протокол № 44 от заседанието на Министерския съвет на 13 ноември 2008 г.
С финансовото споразумение се предоставя безвъзмездна помощ в размер на 5 млн. евро, която е предназначена за съфинансиране на строителните работи и необходимите проучвания във връзка с изграждането на нов мост на р. Дунав между Видин и Калафат. Споразумението е ратифицирано със закон, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 88 от 2002 г. Подписано е и Допълнение № 1 към финансовото споразумение. 
С предлаганото Изменение № 2 се изменя чл. 5 на финансовото споразумение, като краният срок за получаване на безвъзмездната помощ се променя на 31 декември 2009 г., без това да води до промени във финансовите ангажименти на Република България и без да се изискват допълнителни средства от държавния бюджет. Всички други клаузи остават непроменени.
Причина за подписването на Изменение № 2 е обстоятелството, че съгласно клаузите на финансовото споразумение с отпуснатата безвъзмездна помощ могат да се финансират само стоки и услуги с френски и/или български произход. Въз основа на Договор № 2 Френската компания „Инжероп” в консорциум с английската фирма „Хай-Пойнт Рендел” изпълнява задълженията на независим надзорник и проверяващ инженер на проектно-строителните работи по моста. От началото на 2007 г. средствата се изразходват съгласно планираните темпове, но до крайния срок за получаване на средствата по финансовото споразумение -  31 декември 2008 г., част от предвидените 5 млн. евро от субсидията не са усвоени. До настоящия момент са изплатени 4 млн. 603 хил. 485 евро. Планира се останалите 396 хил. 515 евро да се изплатят до края на 2009 г.
Тъй като Финансовото споразумение предвижда частта от паричната помощ, която е останала неизползвана към крайния срок, да бъде анулирана, и с оглед усвояване на субсидията в пълен размер, Министерството на транспорта проведе преговори и подписа Изменение № 2.
В резултат на проведените разисквания Комисията по външна политика прие единодушно следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 2 на споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
В началото на пленарното заседание гласувахме, че след всяка точка от дневния ред ще има гласувания, но в момента не виждам залата да има възможност да проведе тази процедура. Само ще докладваме законопроектите.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ, ДОПЪЛНЕНИЕ И ПРОДЪЛЖАВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ПО ПРОГРАМА „ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ХИВ/СПИН В БЪЛГАРИЯ” МЕЖДУ ГЛОБАЛНИЯ ФОНД ЗА БОРБА СРЕЩУ СПИН, ТУБЕРКУЛОЗА И МАЛАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща комисия.
Господин Иванов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. 
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допуск в пленарната зала на заместник-министър на здравеопазването Валери Цеков, и госпожа Върлева – директор на Програма „Превенция и контрол на СПИН в България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля да бъдат поканени в залата.

ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България,
 № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 9 април 2009 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. 
На заседанието присъстваха господин Христо Тасков – заместник-директор на Центъра по заразни и паразитни болести, и господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Дацов.
Споразумението е подписано на 1 декември 2008 г. За първите три години (2009-2011 г.) от реализиране на продължението на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” за целия 6-годишен период от 2009 до 2014 г. Глобалният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария одобри подготвения проект за продължаване на финансирането на програмата за 6-годишен период на обща стойност 32 млн. 435 хил. 276 евро.
Република България получи по грант BUL-202-G01-H-00 Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” финансиране за 5-годишен период (2004-2008), като общата стойност на безвъзмездната помощ от Глобалния фонд възлиза на 15 млн. 711 хил. 882 щ. долара. За първите две години (2004 и 2005) споразумението между Фонда и Министерството на здравеопазването е ратифицирано със закон от Народното събрание през 2003 г. За следващите три години (2006.2008) споразумението е обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 32 от 2006 г.
Основните цели, които ще бъдат постигнати с изпълнението на програмата през 6-годишния период на изпълнение, са: нарастване от 37 на сто през 2007 г. поне до 60 на сто през 2014 г. на обхвата на групите в най-висок риск от населението с целенасочени, устойчиви и доказани в практиката интервенции за превенция на ХИВ с цел да се намали рискът за заразяване и предаване на ХИВ инфекцията, както и увеличаване от 33 на сто през 2007 г. поне до 75 на сто на обхвата на групите в най-висок риск с доброволно изследване и консултиране за ХИВ с цел да се увеличи процентът на хората носители на ХИВ, които знаят своя статус.
Дейностите по програмата са обособени в 9 основни компонента. 
Предвижда се за първите три години Глобалният фонд да предостави безвъзмездна помощ на обща стойност 17 млн. 941 хил. 412 евро. 
В изпълнение на всички етапи от споразумението Република България ще предостави необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число разходите за митни сборове, такси, данъци по внос или други подобни вземания и данъци, включително данък върху добавената стойност, които се налагат в съответствие с действащото законодателство, дължими за закупуването на стоки или услуги със средства от безвъзмездната помощ. Те ще се осигуряват в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на здравеопазването за съответната година. Средствата по споразумението за реализиране на първата фаза ще се получават и разходват по специална разкритата бюджетна валутна сметка на Министерството на здравеопазването в евро в БНБ – Централно управление. 
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа „за”, без „против „ и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България,  № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кумчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР  КУМЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви запозная със становището относно Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България,  № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.
„На свое извънредно заседание, проведено на 16 април 2009 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България,  № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков, директорът на Дирекция „Превенция и контрол на СПИН, теберкулоза и ППИ” в Министерството на здравеопазването д-р Тонка Върлева, представители на съсловните организации в здравеопазването и неправителствени организации.
Законопроектът бе представен от д-р Валери Цеков, който информира членовете на комисията, че настоящото споразумение е второто поредно споразумение с Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. Съгласно споразумението България ще получи допълнително около 17 млн. евро за първите три години и още приблизително толкова за вторите три години от споразумението, за да провежда политики, с които да се засили националният отговор на страната срещу заболяването СПИН, за да се създадат устойчиви практики в България и по-специално на общинско ниво за работа с този проблем сред най-уязвимите групи от населението, които са застрашени от това заболяване.
Думата беше предоставена и на д-р Тонка Върлева, която допълни, че с тези средства ще бъде разширен обхватът на дейностите, които в момента се реализират в 19 областни центрове, като ще се акцентира на по-малките населени места, където има увеличаване на броя на уязвимите групи. Освен това основната част от средствата, около 30 на сто, са предвидени за децентрализиране на системата на обслужване на хората, живеещи с ХИВ и СПИН. Също така се планира да се разшири обхватът на доброволното изследване и консултиране за СПИН, което до момента се оказва изключително продуктивно, тъй като 65 на сто от новооткритите случаи през последните години на хора, живеещи с ХИВ и СПИН, са именно от уязвимите групи. На практика ще има възможност в България да се въведе така нареченото водене на случаите от откриването на хората до тяхното проследяване. 
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при резултати 9 „за”, без „против” и без „въздържали се” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България,  № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви,  господин Кумчев.
Господин Ранчев, моля да представите доклада на Комисията по външна политика.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно
Законопроект № 902-02-16 за ратифициране на
Споразумението за изменение, допълнение и продължаване
действието на Споразумението за предоставяне на
безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол
на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за
борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и
Министерството на здравеопазването на
Република България
На заседание, проведено на 8 април 2009 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България е подписано на 1 декември 2008 г. за първите три години (2009-2011 г.) от реализиране на продължението на Програмата „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” за целия шестгодишен период от 2009 до 2014 г.
Основните цели, които ще бъдат постигнати с изпълнението на програмата през шестгодишния период на изпълнение, са: нарастване от 37 на сто през 2007 г. поне до 60 на сто през 2014 г. на обхвата на групите в най-висок риск от населението с целенасочени, устойчиви и доказани в практиката интервенции за превенция на ХИВ с цел да се намали рискът за заразяване и предаване на ХИВ инфекцията, както и увеличаване на 33 на сто през 2007 г. поне до 75 на сто на обхвата на групите в най-висок риск с доброволно изследване и консултиране за ХИВ с цел да се увеличи процентът на хората – носители на ХИВ, които знаят своя статус.
Въз основа на проведеното обсъждане, комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тази точка от дневния ред. Няма желаещи за изказвания.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО БЪДЕЩЕТО НА ЗДРАВНАТА МРЕЖА НА СТРАНИТЕ ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА В РАМКИТЕ НА ПРОЦЕСА НА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Господин Кумчев, моля да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви запозная с 

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на
страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса на
сътрудничество в Югоизточна Европа № 902-02-11, внесен
от Министерския съвет на 14 март 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 април 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа № 902-02-11, внесен от Министерския съвет на 14 март 2009 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков, представители на Министерството на здравеопазването, съсловните организации в здравеопазването и неправителствени организации.
Законопроектът за ратифициране бе представен от д-р Цеков, който поясни, че Здравната мрежа е учредена през 2001 г. в рамките на Инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа (ЮЕИ) и представлява политически орган, който ръководи осъществяването на съвместни действия в области от общ интерес. В рамките на Здравната мрежа страните реализират проекти, които определят общите приоритети за региона. Целта на Здравната мрежа на страните от ЮЕИ е да се подобри здравето на хората в региона на ЮЕИ, като се предоставя и поддържа инициативата и ръководната роля на страните в региона в прилагането на съгласувани действия в приоритетните области на здравеопазването, определени от министрите на здравеопазването в страните – членки от Югоизточна Европа.
В хода на дискусията членове на Комисията по здравеопазването изразиха своята подкрепа за Меморандума и изразиха надежда, че България ще съумее успешно да реализира възможностите, които предоставя Здравната мрежа чрез осъществяването на различни проекти в областта на общественото здраве.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване „за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа № 902-02-11, внесен от Министерския съвет на 14 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Иванов, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на
страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за
сътрудничество в Югоизточна Европа № 902-02-11,
внесен от Министерския съвет на 14 март 2009 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 25 март 2009 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Желев, заместник-министър на финансите.
Здравната мрежа е учредена през 2001 г. в рамките на Инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа (ЮИЕ) и представлява политически орган, който ръководи осъществяването на съвместни действия в области от общ интерес. В момента в нея участват Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Македония, Република Молдова, Румъния, Република Сърбия, Черна гора и Република Хърватия. В рамките на Здравната мрежа страните реализират проекти, които определят общите здравни приоритети за региона.
На заседание на Министерския съвет, проведено на                   3 юли 2008 г. е одобрен  проектът на меморандум за разбирателство относно бъдещето на здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество в  Югоизточна Европа и упълномощи министъра на здравеопазването да проведе преговорите и да подпише меморандума. Меморандумът е подписан от министрите на здравеопазването на страните-участнички  в здравната мрежа,	 по кореспондентски път. 
Меморандумът подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание, предвид финансовите задължения под формата на годишна вноска в бюджета на секретариата в размер на 36 хил. евро, които ще се осигуряват от бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година, а така също поради предвиденото в чл. 13 от меморандума съдебно уреждане на възможните спорове между участниците в него.
Изложената по-горе процедура ще позволи меморандума да влезе в сила по реда, предвиден в него (от датата на подписването му от всички подписващи страни), при спазване изискванията на вътрешното законодателство на Република България.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да приеме Законопроект за ратифициране на меморандума за разбирателство относно бъдещето на здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 902-02-11, внесен от Министерския съвет на 14 март 2009 г.“ Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Господин Ранчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: 

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика
относно Законопроект за ратифициране на 
Меморандума за разбирателство относно бъдещето
 на Здравната мрежа на страните от Югоизточна 
Европа  в рамките на Процеса за сътрудничество в 
Югоизточна Европа, № 902-02-11, внесен от 
Министерския съвет  на 14 март 2009 г.

Министерският съвет с решение по Протокол № 26 от заседанието си  на 3 юли 2008 г. одобри Проекта за Меморандум за разбирателство относно бъдещето  на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа  и упълномощи министъра на здравеопазването да проведе преговорите и да подпише Меморандума.
Здравната мрежа е учредена през 2001 г. в рамките на Инициативата за социално сближаване на пакта за стабилност за Югоизточна Европа (ЮЕ) и представлява политически орган, който ръководи осъществяването на съвместни действия в области от общ интерес. В момента в нея участват Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Македония, Република Молдова, Румъния, Република Сърбия, Черна гора и Република Хърватия. В рамките на Здравната мрежа страните реализират проекти, които определят общите здравни приоритети за региона.
Предвид финансовите задължения под формата на годишна вноска в бюджета на Секретариата в размер на 36 хил. евро, които ще се осигуряват от бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година, а също така и поради предвиденото в чл. 13 от Меморандума съдебно уреждане на възможните спорове между участниците в него, Меморандумът подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Министерския съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство относно бъдещето  на здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Предвид гореизложеното Комисията по външна политика прие следното становище:
Единодушно приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание   чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандум за разбирателство относно бъдещето  на здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Имате думата за изказвания по този законопроект. Няма желаещи.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПРОТОКОЛ.
Господин Ранчев, моля Ви да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, моля да бъде допуснат представителят на Министерския съвет  –  заместник-министър Любомир Кючуков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения квесторите да поканят заместник-министър Кючуков в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: 

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика 
относно Законопроект за изменение и 
допълнение на Закона за държавния протокол

Законът за държавния протокол е приет от Народното събрание през 2000 г. По същество той регулира основните елементи на дипломатическия протокол и държавния церемониал, който определя най-важните функции в тази сфера. В закона са намерили място и някои конкретни въпроси, като подреждането на официалните лица по време на церемонии. Същевременно липсват други важни елементи на държавния протокол.
От приемането на закона досега са настъпили някои съществени промени в държавния церемониал, свързани с развитието на държавната институционална система и с членството на България в Европейския съюз. Създадени са нови държавни институции, като Национален омбудсман, Председател на икономическия и социален съвет и други, които в сега действащия закон не са посочени.
По този начин законът ще съдържа само основните въпроси, отнасящи се до държавния протокол. Предвижда се част от законовите текстове да се отменят, като се отразят в правилник. Промяната засяга разпоредбите, които регламентират видовете държавни визити, официални срещи, както и протоколно подреждане при официални церемонии. Видовете държавни визити и официални срещи са описани много общо и липсват важни конкретни елементи. Промяната се налага от необходимостта те да бъдат подробно описани в подзаконов нормативен акт. Протоколното подреждане при официални церемонии е елемент, който трябва да се изменя с всяка промяна в държавната институционална система. Това означава, че законът следва да се променя при създаването на нови министерства или институции и при промяна на техните наименования. В сега действащия закон на държавния протокол такава промяна не е извършвана от приемането му, поради което протоколното предложение не отговаря на възникналите промени. Уреждането на материята в подзаконов нормативен акт ще осигури гъвкав подход при настъпване на промени в държавните институции.
Предвид гореизложеното Комисията по външна политика прие следното становище: 
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за изменение и  допълнение на Закона за държавния протокол, внесен от Министерския съвет на 30 март 2009 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря ви.
Комисията по въпросите на държавната администрация също има доклад.
Има ли кой да представи доклада? Не виждам.
Ще представя заключението: „След проведеното обсъждане на комисията резултатите са: 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, комисията подкрепя законопроекта.“
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене, включително и вносителите, ако желаят да вземат отношение. Не виждам желаещи.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ ФОНД ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ ЩЕТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ.
Господин Иванов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за задълженията към Международния фонд
за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт,
 № 902-01-13, внесен от Министерския съвет 
на 25 февруари 2009 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 9.04.2009 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт.
На заседанието присъстваха господин Ангел Чакъров – заместник-министър на извънредните ситуации, господин Николай Буршуков – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, и господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Буршуков.
Законът за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, е в сила от 19 април 2005 г. и урежда задълженията на Република България, произтичащи от присъединяването към Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г. (Конвенция FUND`92).
Предложените изменения и допълнения имат за цел прецизиране и подобряване на съществуващата правна регламентация. Целта е усъвършенстване на механизма за набиране на необходимата информация и гарантиране на нейната пълнота  и точност.
В законопроекта се предвижда лицата, задължени да правят вноски в Международния фонд, да представят ежегодно в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” доклад за получените през предходната календарна година количества облагаем нефт, изготвен съгласно изискванията на фонда и в определена от него форма.
Въведено е изискване за предоставяне на информация от Националната агенция за приходите относно получените количества облагаем нефт от вътрешнообщностни пристигания. 
С цел осигуряване опазването на информацията за получателите на облагаем нефт, представляваща търговска тайна, предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от Конвенция FUND`92 и действащото национално законодателство е предвидено служителите на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” да подписват декларация за неразгласяване на факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
Предвижда се изпълнението на Закона за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, да бъде възложено освен на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и на министъра на извънредните ситуации, тъй като агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на извънредните ситуации. 
С предложените промени ще се гарантира отчитането от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” на всички получени на територията на страната количества облагаем нефт и предоставянето на пълна и точна информация за лицата, които са задължени да правят вноски в Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт.
Приемането на законопроекта не е свързано с разход на финансови средства от държавния бюджет. Финансови задължения могат да възникнат за страната ни само в случай, че тя не изпълни задължението за предоставяне на информация за лицата, които дължат внасяне на суми във фонда, и от това са произтекли загуби за него.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, без ”против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо и второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния валутен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт под № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25.02.2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Само че това предложение, господин Иванов, ще го направите, когато гласуваме законопроекта на първо четене. 
Има ли изказвания по този законопроект? Няма желаещи.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Има доклад на Комисията по здравеопазването.
Господин Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо председател, искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, и доц. Жасмина Мирчева – директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не виждам възражения, моля квесторите да поканят гостите в залата.
Господин Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на комисията за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. 
„На свое редовно заседание, проведено на 9 април 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина:
- № 954-01-33, внесен от народните представители Ива Станкова, Нигяр Джафер и Станка Маринчева на 10 февруари 2009 г.;
- № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2009 г.
На заседанието присъстваха вносителите на законопроектите: заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Емил Христов и представители на съсловните организации в здравеопазването. 
І. Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-33, внесен от народните представители Ива Станкова, Нигяр Джафер и Станка Маринчева на 10 февруари 2009 г.
Основна цел на законопроекта е чрез нормативни изменения да улесни българските граждани при извършването на препоръчителните имунизации, особено при децата, като по този начин да се стимулира имунизирането срещу болести, които са извън Националния имунизационен календар на Република България. Приемането на предлаганите нормативни промени ще доведе до по-широко прилагане на нови високоефективни ваксини, постигане на по-висок имунизационен обхват на населението и ще допринесе за намаляване на смъртността от инфекциозни заболявания и детската смъртност, която продължава да е значително по-висока от тази в страните – членки на Европейския съюз.
Становището на Министерството на здравеопазването бе представено от д-р Валери Цеков, който информира народните представители, че евентуалното приемане на законопроекта би довело до два основни проблема. Първият е, че фундаментално ще бъдат променени правилата за търговия на лекарствени продукти, както и всички принципи, които са заложени в това законодателство. Вторият касае възможността лекарствените партиди и продукти да бъдат проследявани от производителя до потребителя по цялата верига на доставка.
Доктор Емил Христов – директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, потвърди изложените от заместник-министъра на здравеопазването съображения и изрази безпокойство, че една от последиците от подобна промяна ще бъде пълен срив на системата и контрола на ценообразуване на тези лекарствени продукти. Също така според него ще се създаде предпоставка за смесване на компетентност и функции между здравни и лечебни заведения, както и за безконтролна промоция на лекарствените продукти, обект на днешното обсъждане.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните становища по представения законопроект. 
Представените промени имат своята положителна страна, тъй като ще се спести доста време и ще се улесни достъпът на пациентите до препоръчителните ваксини, което би довело до увеличаване броя на ваксинациите. От друга страна обаче, действително се нарушават основни принципи, заложени в сега действащия закон, и ще бъде изключително трудно за компетентните органи да извършват необходимия контрол по съхранение, блокиране и изтегляне на тези лекарствени продукти.
Информираността на хората чрез интернет нараства и практически се получава, че в България съществува имунизационен календар, който е различен от официално утвърдения Национален имунизационен календар. Не трябва да се забравя, че тук става въпрос за ваксини с препоръчителен характер и че, реално погледнато, това, което се предлага днес като законодателна инициатива, е нещо, което се случва в реалния живот, но без да е регламентирано в нормативна уредба, касаеща тази материя.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: 9 „за”, без „против” и 3 „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-33, внесен от народните представители Ива Станкова, Нигяр Джафер и Станка Маринчева на 10 февруари 2009 г. 

ІІ. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2009 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на здравеопазването д-р Валери Цеков, който уточни, че с променената през м. август 2008 г. уредба на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина бе въведено допълнително ограничение, а именно, че търговец, получил разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, не може да притежава повече от четири аптеки. Така заложеният текст влиза в противоречие с постановеното Решение № 5 на Конституционния съд от 2008 г., както и с препоръките на Европейската комисия, дадени по повод образуваното срещу Република България производство за нарушаване на Договора за създаване на Европейската общност. 
Във връзка с полученото допълнително официално уведомително писмо С/2009/0327 на Европейската комисия по Нарушение № 2008/4293 срещу Република България по отношение на несъвместимостта на българското законодателство в областта на аптеките с разпоредбата на чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност за правото на свободно установяване, Министерският съвет внася настоящия законопроект.
Доктор Цеков поясни, че съгласно горепосочената процедура, ако Република България не предприеме стъпки за промяна в законодателството си в зоната, в която е идентифицирано несъответствие, веднага след като изтече срокът, определен по законодателството, който е три месеца, започват реални стъпки по наказателната процедура (инфринджмънт), в резултат на която България ще бъде осъдена в Европейски съд и ще се наложи да заплати високи санкции за несъответствие на националното законодателство с европейското.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване при следните резултати: „за” 9, без „против” и „въздържали се” – 5, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2009 г.” Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, госпожо Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Макар че залата е празна, а тук се изнесоха дискусиите по внесения от нас трите - д-р Ива Станкова и д-р Нигяр Джафер и мен, Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, бих искал да дам някои разяснения. 
Ние с тази промяна отговаряме на един възникнал обществен интерес на младите семейства, които имат кърмачета и малки деца, към по-голяма възможност да ползват препоръчителните ваксини от имунизационния календар. През м. октомври т.г. ще се проведе поредният конгрес по педиатрия, където едно от пленарните заседания ще бъде посветено на съвременната имунопрофилактика в педиатрията. Това е изключително важно. С оглед на това, макар че вече тези ваксини, които са споменати в нашето обсъждане – става дума за два типа пневмококи и един тип кимофилосилоинфлуенции, които са причинители на много сериозни заболявания на дихателната и нервната система у децата, биха могли да се препоръчват от лекарите от доболничната помощ, става дума за общопрактикуващите лекари или специалисти – педиатри, които водят детска консултация, защото имунизация се прави при здраво дете, да разполагат с определен набор от тези ваксини, за да могат да предлагат и в кабинета да правят тази имунизация.
Предложението ни е продиктувано от желанието на майките от 2-3 неправителствени организации, почти със сходен предмет на дейност, които са ни занимавали с този въпрос. Българската педиатрична асоциация също е изразила своето становище по въпроса в едно много аргументирано писмо. На кръглата маса, която се проведе под патронажа на председателя на Народното събрание господин Георги Пирински по проблемите на детското здравеопазване, тези въпроси отново бяха дискутирани и от специалистите по имунопрофилактика, както и от Министерството на здравеопазването, получихме уверение, че през следващите години поетапно тези ваксини ще бъдат включени в нашия задължителен имунизационен календар. 
Смея да твърдя, като лекар с много дълга педиатрична практика, че българският имунизационен календар е много хубав. През последните години се предложиха и навлязоха масово и в Европейския съюз, и в Щатите ваксини, които наистина помагат за предотвратяване на честите заболявания при децата, и е редно тези ваксини да бъдат включени в имузационния календар.
Предварителните разчети, тъй като не бяхме готови, пък и специалистите не са готови още с финансовите разчети какво ще струва внедряването на всяка една от тези ваксини през следващите години, показва, че това ще бъде някъде от порядъка на 45 50 млн. лв. Естествено за тази година това не може да бъде осъществено, вероятно в бюджетите за следващата и по-следващата година ще бъдат включени. 
Така че това изменение го правим с оглед запълване на луфт към включване на ваксините в препоръчителния списък, за да имаме по-здрави деца. Затова моля да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Маринчева.
Има ли други желаещи за изказвания? Господин Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо председател. 
Аз искам да взема отношение по първия законопроект, който беше прочетен тук, а именно законопроекта, внесен от народните представители Ива Станкова, госпожа Нигяр Джафер и госпожа Станка Маринчева.
Уважаеми дами и господа, съвсем накратко ми се иска още в началото да припомня една притча за добрите намерения и пътят към ада. Боя се, че в този случай можем да изпаднем в подобна ситуация, в която след време да отчетем, че вместо да постигнем онези добри намерения, които вносителите изразиха тук и по време на заседанието на Комисията по здравеопазване, ние да стигнем до ситуация, в която да не сме в състояние да реагираме на някои неблагоприятни развития, свързани с прилагането на тези имунни препарати.
Аз бих се съгласил донякъде с доц. Маринчева, ако текстът на законопроекта отговаряше на това, което тя разви тук като теза. Но това, което виждам в предложението, на практика означава нещо съвсем различно. Тук не става въпрос за предложение, в което определени лекари да имат възможност да продават ваксини в своите кабинети, а става дума всички лекари да имат това право – нещо, което дълбоко безпокои мен и хората, които се занимаваме с контролни функции в системата на здравеопазването, не за друго, а защото потърпевши от едно такова решение ще бъдат именно децата, именно младите семейства, именно гражданите на България.
За да обясня какво имам предвид, бих искал да обърна внимание, че сега системата за имунизиране работи на базата на общопрактикуващите лекарски практики, които получават по своя заявка ваксините от задължителния имунизационен календар, с които се имунизират всички деца срещу онези заболявания, които представляват сериозна заплаха за тяхното здраве. 
Също така бих искал да напомня, че в списъка от препоръчителни ваксини има ваксини, които според експертите имат много голямо значение за здравето на децата, но трябва да бъдат купувани от самите семейства. Именно тези ваксини са обект на този законопроект, който гледаме днес. Но трябва ясно да съзнаваме, че всеки лекарствен продукт подлежи на много строга система за контрол относно неговото появяване на пазара и реализацията му там. Вероятно много добре си спомняте, когато правихме дебата по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, колко сериозен и на колко инстанции се осъществява  контролът върху регистрацията на лекарствените продукти, вноса им в страната, дистрибуцията им през търговците на едро и през търговците на дребно на лекарствени продукти. Цялата система е организирана така, че във всеки момент, когато на пазара се появи партида, която не отговаря на заявените или регистрираните от производителя параметри, тя може в изключително кратки срокове да бъде изтеглена от пазара и да не достигне до потребителите, защото би могла до доведе до много сериозни увреждания на тяхното здраве. За съжаление ваксините са част от тези продукти, които подлежат на такава регулация, и с приемането на подобен текст в Закона за лекарствените продукти на практика ще изключим възможността тези ваксинални продукти, които се търгуват през лекарските практики – такова е предложението – да могат да бъдат надлежно проследявани и евентуално при сигнал, че има некачествена партида, да бъдат изтеглени от пазара, от една страна. 
От друга страна, на всички е ясно, че когато се допуска такава практика и търговията на дребно, която ще се реализира през лекарските кабинети, не минава през цялата регулация, която изискваме ние и правилата, които има към аптеките, е ясно, че няма как да гарантираме съхранението на тези препарати във всеки един лекарски  кабинет, няма как да гарантираме, че няма как да бъдат допуснати порочни практики при реализацията на тези продукти. Освен всичко друго това означава, че голяма част от лечебните заведения, особено тези с индивидуални и групови практики, на практика трябва да получат разрешение за търговия на дребно с лекарствени средства, тоест би трябвало да получат лицензи, подобни на аптеките. Ако не получат лицензи, би трябвало да имат различен ред за регистрация на тази търговска дейност, за която говорим тук. Защото, пак искам да повторя, става дума именно за това: да се разреши на лекарите да имат търговска дейност, търговия на дребно с лекарствените продукти от списъка на препоръчителните имунизационни продукти.
С това искам да обърна внимание, уважаеми дами и господа народни представители, че една такава, макар и продиктувана от добри намерения стъпка за промяна на законодателството може да има неочаквани последици върху нашето население, особено върху децата. Затова и в заседанието на Комисията по здравеопазване, и сега се чувствам длъжен да изкажа нашето отрицателно становище по този законопроект и да призова той да не бъде подкрепен на първо четене.
Ако все пак това не се вземе предвид, би било добре по-нататък при обсъждането на законопроекта да се помисли дали обхватът на този нов режим, който се създава, да не бъде сведен до практиките на общопрактикуващите лекари и до имунизационните кабинети на РИОКОЗ в страната. Знаете, че такива кабинети съществуват от 2003 г. и всеки, който желае да бъде имунизиран и по някаква причина не е бил имунизиран с препарати от обхвата на задължителния имунизационен календар, би могъл да го направи без всякакво притеснение и без заплащане именно в тези  кабинети. Така че ако тази практика, която сега се предлага, бъде сведена само до ограничен брой лекари, които практикуват на предния фронт на здравеопазването, каквито са общопрактикуващите лекари, и  имунизационните кабинети на РИОКОЗ, това би бил вариант, който ще създаде много по-малко предпоставки за нарушаване на режима за проследяване на тези продукти до крайния потребител, а именно децата и техните семейства. 
Част от нашите възражения са описани ясно в доклада на комисията, няма да ги повтарям, за да не ви отнемам време. Благодаря ви за възможността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник-министър, благодаря за това, че все пак оценихте нашите намерения като добри, макар че според Вас те водят към ада.
Но бих искала да чуя Вашите тълкувания по следващия законопроект, защото може би ще обясните как така настояванията и подкрепата на този парламент за етичен модел при работа на аптеките се превърнаха в един напълно либерален модел. Как тогава ще оправдаете вашите добри намерения и дали тогава те ще доведат до ада, както Вие ги описахте?
Какво имам предвид? През последните дни се разгоря дискусия, която за мен придоби странни размери и насоки. Дискусията по медиите е водена предимно от Асоциацията на собствениците на аптеки. Чух аргументи, които звучат предимно от устата на тези собственици на аптеки, които излизаха непрекъснато, защитавайки своите позиции в чисто финансов аспект, че подобно решение ще навреди на техните интереси.
Има ли обаче тук човек – може би представител на министерството, който да обясни на същите тези собственици на аптеки, по какъв начин те ще ударят малките аптеки? Сега аргументът е, че намаляването на цените по позитивния списък, на продажбата, евентуално предлагането от аптеки на ваксини от препоръчителния списък до какви вреди ще доведе, как 500 аптеки щели да фалират благодарение на нашите добри намерения, както Вие ги нарекохте. А някой ще обясни ли на хората в тази зала, че всъщност най-съществената предлагана поправка е разрешаването на веригите аптеки? Всичко друго е дискусия, която цели да насочи вниманието в друга посока.
Защо, когато сме обвинявани в лобизъм, не бяхме обвинявани в такъв, когато гласувахме  и приехме например хранителните добавки да бъдат продавани от аптеките? Това не е така по света. Хранителните добавки – бизнес за много милиони, не минават за разрешение и проверка през Изпълнителната агенция по лекарствата.
Що се отнася до конкретните Ви притеснения, господин заместник-министър, за осъществявания евентуално контрол, ако лекари в доболничната помощ, по-скоро педиатри – мисля, че точно този текст трябва да се прецизира отново – предлагат средства за имунопрофилактика, кой ще ги контролира. Кой ги контролира сега? 
Само за пояснение на колегите, които не са лекари, искам да кажа, че в момента според задължителния имунизационен календар общопрактикуващите лекари, педиатрите са тези, които правят имунизациите. Къде съхраняват сега тези ваксини и  кой ги  контролира, след като обвиненията са, че видите ли, те нямат хладилници. Нима майката, на която някой връчва рецепта и отива в аптеката да поиска нова, съвременна многокомпонентна ваксина, съхранява тази ваксина правилно? Нека да проследим схематично нейния път. Тя отива при джипито. Изписва се ваксината, която трябва да се постави. Отива в аптеката. Там заявяват, че ще поръчат ваксината и тя може да дойде след 2-3 дни. А ако майката е предвидлива и вече е извървяла този път, тя си е запазила примерно след месец час отново при личния лекар. Не дай си, Боже, ако детето се разболее. Отлага се с още един месец. Това са две или три ходения не само при личния лекар, но може би и толкова посещения в аптеката. 
Толкова неща направихме в нашата здравеопазна система. Толкова много неща объркахме. Няма ли веднъж, без да изчисляваме кой какво ще спечели и кой какво ще загуби, да направим нещо, при което ясно и просто сметките сочат, че печеливши ще бъдат пациентите? И то децата. 
Доцент Маринчева или Кертикова, която е преподавател сигурно на една трета от педиатрите в България, ви каза много ясно: хемофилус инфлуенце и пневмококовите ваксини са тези, които могат да предотвратят пневмонии, за чието лечение българската държава и българските семейства дават много пари. Могат да предотвратят онези менингити, за които медиите пишат нашироко, когато има такъв случай. 
Аз няма да забравя – тук ще ме извините за отклонението - случай, при който в моите ръце е починало дете с менингит, когато  бях лекар с двегодишен стаж, защото направи синдром на „Уотърхаус–Фредериксен”. Всички знаят, че това е свръхостро състояние, при което няма правилно поведение и детето загина. Това е нещо, което може да се предотврати благодарение на постиженията на съвременната медицина. 
Моля ви, нека да не изпадаме в ситуации да обвиняваме кой какъв конфликт на интереси има. Заявявам най-отговорно, че нямам конфликт на интереси. Нямам нито болница, нито клиника, нито кабинет, нито договор с Националната здравноосигурителна каса. 
Българската педиатрична асоциация на две кръгли маси, на много форуми, на обсъждания специално в Комисията по здравеопазването заяви много отговорно: „Това не е може би най-лесната крачка – да, може да създаде проблеми по контрола, но това е правилната стъпка към настоящия момент, защото държавата в лицето на изпълнителната власт и Министерството на здравеопазването заявиха, че не могат да осигурят безплатни ваксини за поне два антигена – пневмококи и хемофилус инфлуенце, на този етап. Аз съм убедена, че рано или късно това ще се случи и в България.
Но да се измества дискусията в един ракурс, който иска да покаже, че българският лекар е най-корумпираният, да се демонизира отново неговият образ, че едва ли не няма читав лекар в България и не трябва да им се вярва, защото трябва да се вярва на собствениците на аптеки и тяхната асоциация. Видите ли, колко жалко, те щели да загубят от това; те щели да загубят от цените на лекарствата от Позитивния списък; те щели да загубят от детските храни, които лошите депутати им забранили да продават в аптеките. Няма такова нещо. 
Този дебат ми се струва наистина изместен в друга посока. Ние сме съгласни, че текстът между първо и второ четене може да се промени и да се прецизира. Мисля, че доц. Маринчева имаше много добра редакция за това, което може да се получи. Не съм съгласна с всички тези атаки, с всички тези обяснения и квазизагрижени становища, които се развихриха през последните дни, включително по медиите.
Има редица страни, в които това е направено – Великобритания, Чехия, Литва, Латвия, Естония. И други са сред тях. Така че хората са го направили. Ние продължаваме да си защитаваме онзи Задължителен имунизационен календар, в който се включват туберкулоза, дифтет, коки и не знам още какво. Много други страни, не само изредените от мен, а и други, много съвременни ваксини включиха в своите задължителни имунизационни календари. Нека, ако не можем да го направим, поне да улесним достъпа на нашите деца до тези ваксини. 
Към момента само 4% от контингента, който би трябвало да бъде имунизиран, получава своята имунизация. Знаете – говоря за Препоръчителния списък. Да, има постижения в областта на прилагането на Задължителния имунизационен календар, но то е благодарение на това, че години наред той е такъв, какъвто е. Включва туберкулоза, дифтет, кок. Единствено с полиомиелита имаше промяна към друг вид форма през последните две години.
Аз мисля, че това е една възможност, която ние трябва да дадем на доболничната сфера, без да има задължителен характер – възможност, а не задължение. 
Убедена съм, че лекарите няма да загубят много, ако не се приеме това, което ние предлагаме. Ако обаче се приеме, ще спечелят децата на България и аз съм убедена в това, независимо кой в какво ни обвинява. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Йорданов, заповядайте за изказване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Първо, да заявя, че не съм в състояние на конфликт на интереси и при двата законопроекта – единия, внесен от Министерския съвет, другия – от уважаваните колеги. Нямам никакви дейности, свързани с финансов или какъвто и да е интерес по тези закони.
И в комисията, и тук ще се въздържа да подкрепя и двата законопроекта. 
Мотивите за моето въздържание и за моята последователност по отношение на първия законопроект, свързан с възможността общопрактикуващите лекари, педиатрите, да получат на разположение, с всички права и, надявам се, задължения облигатните ваксини – тези, които не са задължителни, но са препоръчителни: 
Сега къде е дилемата? Колкото и драматично да звучат едните или другите тези, дилемата е обикновена – става дума за пари, става дума за бюджет. Защото ние имаме един Задължителен имунизационен календар – извинявайте за грубия израз, там ваксините влизат през парадния вход. И имаме един друг Препоръчителен списък, за който наистина нуждата да бъде прилаган е голяма, но ние искаме да вкараме ваксините през задната врата, нарушавайки или разширявайки едно изключение в сега действащия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, защото той е разрешил едно-единствено изключение във връзка с общия принцип за двуинстанционното отпускане на лекарства. Когато лекарят предписва, аптекарят отпуска, забележете, понятието е „отпуска”, а не „продава”, защото то е свързано с прилагане на определени компетенции. След това лекарят или друг медицински специалист прилага медикамента.
Изключение от този двуинстанционен принцип, който предполага много по-добър контрол по веригата, който поне до голяма степен блокира възможността личният интерес да вземе връх и коруптивният индекс да се наложи при отношението към това да приложиш или да не приложиш определен медикамент. 
Та в този конкретен случай в закона изключение е допуснато само за практики главно в селски райони, където няма аптека и където, за да бъдат улеснени хората, могат да закупят определени медикаменти от общопрактикуващия лекар. Това е единственото изключение и то е под условие – ако няма аптека. Ние искаме да разширим обхвата на това изключение, давайки възможност облигатните, незадължителните ваксини да могат да бъдат закупувани. Как другояче ще ги добият? Или взети за ползване при определени финансови условия от общопрактикуващи лекари, педиатрите, да бъдат съхранявани и да бъдат прилагани където интересът, освен медицинския, е и финансов - да приложа ваксината на определена фирма при определени условия.
Заради това аз си мисля желанието ни, мотивирани с принципите на целесъобразността, на облекчаване на това как ще бъдат прилагани тези ваксини при децата, да надделее и ние да разширим обхвата на изключенията в действащия Закон за лекарствените продукти. Мисля си, че по-верният път е да работим, за да направим тези незадължителни, но препоръчителни ваксини да влязат в Задължителния календар. Както например добре би било също да се случи и с ваксината за папилома вирус, която има отношение към рака на маточната шийка, но обърнете внимание – еднократното й приложение струва 700-800 лева. 
Ето тези медицински целесъобразни ваксини с доказан ефект, ако ние потърсим възможност да осигурим тяхното финансиране и ги вкараме в Задължителния имунизационен календар, проблемът ще бъде решен, без да вкарваме този малко рискован подход, който аз на този етап не споделям.
По другия законопроект, свързан с абсолютното либерализиране на режима за разкриване на аптеки, аз продължавам да бъда привърженик на етичния модел. Съгласих се с решението на Конституционния съд, който оспори този етичен модел: един фармацевт, една аптека, по отношение на собствеността. Направих го със смирението, което дължа на тази институция, но дълбоко в себе си продължавам да поддържам несъгласието си към този акт, защото етичният модел е най-добрият модел за нашите балкански, български условия на прехода.
Добре, променихме Закона за лекарствените продукти, разрешихме всеки да бъде собственик. Звучи либерално, звучи демократично, но сложихме едно ограничение - хайде поне да са четири, да не са повече от четири. И сега следва нова атака, да бъде абсолютно либерален режимът - онова, което де факто съществува, веригите от аптеки да започнат да съществуват де юре, тоест вдигаме бялото знаме. Ние не можем да се справим с веригите, макар че в закона са записани текстове, които уж дават оръжие срещу веригите, и сега, вдигайки бялото знаме, разрешаваме всеки, който има желание, да разкрива толкова аптеки, колкото си иска. 
Тези вериги са пътят към монопола и към едно състояние, което на пръв поглед, на пръв план може да изглежда привлекателно, но обърнете се към онези примери, които имаме за действия на монополисти, които на българския пазар си разиграват коня както си искат, и няма сила, която да ги озапти. Ако щете, цените на горивата, съпоставени с цените на суровия петрол, и много други подобни примери.
Освен всички други аргументи, които изтъква вносителят, за това че европейските партньори, Европейската комисия настояват това да се случи, смея да кажа, че още не е завършила съдебната процедура срещу Италия, която е на етичния модел – един фармацевт, една аптека. Докато не е завършила тази процедура, никоя от останалите страни – членки на Европейския съюз, не се е засилила да тича пред вятъра и да се съгласява с едно още не взето решение, което може би ще оспори модела на Италия и на още 15 европейски страни.
Освен това в много други актове на Европейския съюз е казано, че е допустимо в тези сфери на търговия, като търговия е в кавички, да се вземе предвид общественият интерес и националното законодателство да въведе такива ограничения, които да обслужат обществения интерес, а не интересите на глобализма, който така или иначе някой трудно може да спре, но поне аз се смятам задължен при българските условия да се опитвам да го ограничавам, колкото и да са скромни моите усилия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект?
Господин Цеков, по какво желаете да вземете отношение? По втория законопроект. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,  няколко думи по законопроекта, по който е вносител Министерският съвет. Както точно е отразено в доклада, срещу България е започната процедура за несъответствие на българското с европейското законодателство в областта на търговията на дребно с лекарствени продукти. Това е причината този законопроект да бъде внесен в Народното събрание, за да се промени онова несъответствие, което съществува сега в националното ни законодателство в тази област.
Да, вярно е, че Европейският съд още не се е произнесъл по делата, които комисията вече води към няколко държави. Вярно е, че има държави, в които съществува модел, различен от модела, който индиректно е описан в европейското законодателство, съществуващо в момента. Но искам да напомня на уважаемите дами и господа народни представители, че България с подписването на Европейския договор и с реалното си членство в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. е длъжна непрекъснато да синхронизира своето законодателство с европейското и във всеки случай, в който такова синхронизиране не е налично, Европейската комисия, както добре знаете, има правото да започва такива процедури и да внася съдебни искове в Европейския съд. В този случай се намираме точно в такава хипотеза. Със сегашните разпоредби на Закона за лекарствата и продуктите в хуманната медицина българското законодателство нарушава разпоредбите на европейското в областта на свободно движение на стоки и свободно предоставяне на услуги, както е визирано в становището на Европейската комисия. Това становище ние разпратихме на всички инстанции, включително и в българския парламент, още в момента, в който го получихме, така че вероятно всички вие сте доста добре запознати с мотивите на Европейската комисия. Като отговорни лица в изпълнителната власт ние сме длъжни да направим това предложение и смятам, че Народното събрание ще възприеме мотивите, които са изложени в този законопроект.
Що се отнася до това дали непременно и само положителни са ефектите от предложението в законопроекта, което дискутирахме преди малко, бих искал да кажа нашата позиция. По този законопроект става дума за възможността ваксини от препоръчителния списък да бъдат продавани в лекарски кабинети без никакви ограничения. Какви лекари, кои лекари и как да правят това? Опасявам се, че ще се даде възможност да се получат практики, които са далеч от това, което се очаква.
Не искам да бъда лош пророк, но съм длъжен да обърна внимание върху това, че ако се случат такива лоши практики,  контролните органи, които нямат никаква друга цел освен да следят от подобен тип практики да не страда обществото, нашите съграждани, още по-малко децата, няма да бъдат в състояние да изпълнят служебните си задължения. Защото едно е един компетентен и контролен орган да следи 4000 аптеки, които работят по ясно разписани правила, има ясно разписани наказания, които носят, ако не спазват правилата, включително административни и граждански наказания, друго е, когато контролните органи трябва да следят 30 000 кабинета как продават ваксини на своите пациенти. Разликата е огромна и ако при щат 170 души Изпълнителната агенция по лекарствата някак си успява да контролира пазара на дребно, такъв какъвто той съществува в момента, с тази поправка пазарът на дребно ще стане може би петорно по-голям. Това ще означава, че наистина ще бъдат поставени под риск тези компетентни органи да изпълняват своите служебни задължения така, както вие и всички ние очакваме от тях. 
Затова в моето изказване и в становището на Министерството на здравеопазването в никакъв случай не сме се опитвали да търсим баланса между търговските интереси на едно или друго съсловие. В никакъв случай. Нашата загриженост е да не би от това решение да пострадат невинните деца, които ще бъдат обект на такава търговия в крайна сметка, защото ваксините от препоръчителния списък са ваксини, които се прилагат основно в детска възраст. И точно за този проблем става въпрос, за никакъв друг. Неслучайно се връщам отново да кажа колко важно и внимателно се отнесохме всички и в изпълнителната, и в законодателната власт, когато правехме Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и когато разписахме правилата, при които се осъществява търговията на лекарствени продукти. Неслучайно там няма никакви изключения за търговията на дребно с лекарствени продукти. Това е първото изключение, но с огромни мащаби и това е рискът в едно подобно решение, уважаеми дами и господа народни представители. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Няма.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ.
Има доклад на Комисията по образованието и науката.
Господин Местан, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, ако няма възражения, бих помолил в залата да бъде допуснат заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Добрева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не виждам възражения. Моля госпожа Добрева да бъде допусната в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН:

„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката
относно Проект за решение за откриване на Факултет по
обществено здраве в структурата на Медицинския университет –
Пловдив, № 902-03-3, внесен от Министерския съвет
на 30 март 2009 г.
На заседание, проведено на 1 април 2009 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет – Пловдив, № 902-03-3, внесен от Министерския съвет на 30 март 2009 г. 
В заседанието участваха доц. Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, и доц. Георги Паскалев – ректор на Медицинския университет – Пловдив. 
Проектът за решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет – Пловдив, бе представен от доц. Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката. Тя подчерта, че проектът е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация с Протокол № 18 от 5 юни 2008 г. е дал положителна оценка на проекта. Определен е срок от три години, в който Медицинският университет – Пловдив, следва да поиска акредитация съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за висшето образование. 
Във Факултета по обществено здраве ще се подготвят студенти по две специалности – „Управление на здравните грижи” и „Здравен мениджмънт”.
Специалността „Управление на здравните грижи” е специалност от регулирана професия по смисъла на чл. 177 от Закона за здравето и чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование. Обучението ще се провежда в редовна и задочна форма за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър”. 
Във втората специалност „Здравен мениджмънт” обучението ще се провежда в задочна форма по две програми – за медици и за немедици за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър”. 
В изпълнение на направените препоръки от Националната агенция за оценяване и акредитация Медицинският университет е разработил нова квалификационна характеристика за образователно-квалификационна степен „магистър по здравен мениджмънт”, преработил е съдържанието на учебните програми за магистратурите по „Управление на здравните грижи” и „Здравен мениджмънт”, доставил е ново учебно обзавеждане за подобряване на образователния процес, обявил е конкурси за попълване на състава на хабилитираните преподаватели. Факултетът разполага с 46 преподаватели на основен трудов договор, от които 21 са хабилитирани, с което отговаря на изискванията на чл. 26 от Закона за висшето образование.
В изказванията си народните представители подчертаха, че Медицинският университет със своите три факултета – Медицински, Стоматологичен и Фармацевтичен и с високо квалифицирания си преподавателски, научен и лечебен състав е благоприятна академическа среда за развитието на новия Факултет по обществено здраве. С разкриването на този факултет висшето училище обхваща целия спектър на подготовката на специалисти в областта на здравеопазването – медицина, дентална медицина, фармация, обществено здраве и здравни грижи. Така Медицинският университет – Пловдив ще повиши ролята си на център за развитие на научноизследователската работа и обучението в тази сфера и ще допринесе за преодоляване на дефицита от кадри в управлението на здравеопазването в южния регион на страната.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Проект за решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет – Пловдив, № 902-03-3, внесен от Министерския съвет на 30 март 2009 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Има доклад и на Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, господин Кумчев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. 
Уважаеми колеги, представям ви:

„ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването
относно Проект за решение за откриване на 
Факултет по обществено здраве в структурата на 
Медицинския университет – Пловдив, № 902-03-3,
внесен от Министерския съвет на 30 март 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 април 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицински университет – Пловдив, № 902-03-3, внесен от Министерския съвет на 30 март 2009 г. 
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков, заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Добрева, деканът на Факултета по обществено здраве в структурата на Медицинския университет – Пловдив доц. д-р Желязко Христов, ректорът на Медицинския университет – гр. Пловдив проф. Георги Паскалев, представители на Министерството на здравеопазването и на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на образованието и науката госпожа Добрева, която уточни, че към момента в структурата на Медицинския университет – Пловдив, има три факултета: Медицински факултет, Факултет по дентална медицина и Фармацевтичен факултет.
Във Факултета по обществено здраве ще се подготвят студенти по две специалности: „Управление на здравни грижи” на образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър” и „Здравен мениджмънт” на образователно-квалификационната степен „магистър”.
Със създаването на Факултета по обществено здраве при Медицинския университет – Пловдив, където ще се подготвят квалифицирани управленски кадри и мениджъри със специфични умения за работа в различните структури на националната здравна система, ще се отговори на потребностите на реформиращото се здравеопазване на територията на Южна България.
В хода на дискусията членовете на комисията изразиха своята пълна подкрепа за проекта на решение и отбелязаха, че с разкриването на Факултет по обществено здраве, Медицинският университет в Пловдив ще има възможността да подготвя кадри от всички специалности в областта на здравеопазването.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване „за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет – Пловдив, № 902-03-3, внесен от Министерския съвет на 30 март 2009 г.” Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли представители на вносителите? Няма.
Откривам дискусията по проекта за решение.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Декларирам конфликт на интереси, тъй като съм редовен доцент по хирургия към Медицинския университет в Пловдив. Надявам се, че това, което ще кажа, няма да окаже негативно влияние върху вашия избор.
Уважаеми колеги, към структурата на Медицинския университет в Пловдив в момента има три факултета – Медицински факултет, Факултет по дентална медицина и Фармацевтичен факултет, който беше открит преди около две години. Има реална необходимост цикълът да се затвори с подобен факултет по обществено здраве. Когато сме обсъждали този проблем в продължение на последните 5-6 години на различни форуми, винаги се е споменавало, че в София, Пловдив и Варна цикълът трябва да бъде затворен с по четири факултета, както ще се затвори цикълът в Пловдив сега.
Бях на откриването на Факултета по обществено здраве. Базата е отлична. Разполагат с необходимите ресурси. Оценката на Националната агенция по оценка и акредитация по отношение на преподавателския състав към момента е позитивна. Това е тъй нареченият критерий „В2”, тъй като в момента на трудов договор към факултета работят 46 преподаватели, от които 21 са хабилитирани. 
Другият основен критерий освен наличието на преподавателски състав е дали има необходимост от такъв факултет. Оценката и по този критерий на Националната агенция по акредитация е позитивна. Този проблем е разглеждан в Комисията по образованието и науката, бих казал, детайлно и заключението е, че един такъв факултет ще достави необходимите кадри за Южна  България.
Първият курс здравни мениджъри ще има промоция вероятно в тези дни. Има два курса бакалаври и магистри по „Управление на здравни грижи”. Аз горещо подкрепям и призовавам всички народни представители да подкрепят откриването на този Факултет по здравни грижи в Пловдив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Има  думата за изказване д-р  Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По един такъв консенсусен въпрос надали има нужда от много дебат, но е важно от гледна точка на общия дебат, който днес върви, да посочваме такива примери, когато имаме консенсус. И да кажа на моите приятели от десницата, че моята сметка в този парламент и във всички български парламенти е показала, че повечето от решенията са били общи и по-малко от решенията са били на политическа конфронтация. Така че когато решаваме и подобни проблеми, като този, който беше преди няколко часа, ние имаме общ дълг.
На второ място, искам да кажа и да подкрепя, разбира се, и  като възпитаник на този университет, обективната необходимост и последователността, която днес проявява управлението на България и затова го и подкрепяме. Защото тук има логически неща и обективни предпоставки и изисквания, които са налице.  Пловдивският медицински университет е вторият в България след Софийския и е съвсем редно в столицата на  Южна България да има завършен целият цикъл от медицински специалности. Разбира се, този факултет е по-различен, в него единствено се обучават хора, които са и не медици. 
Тук е добре да кажем две думи защо например управлението в здравеопазването не се учи основно и единствено в икономическите вузове. Причината е много ясна. На първо място, управлението на едно здравно заведение е изключително специфична дейност и ако не познаваш технологията, трудно ще управляваш. Но аз от тази трибуна съм се обръщал към уважаемия министър-председател да припомня едно нещо, което малко хора знаят и си дават сметка. Първите два учебника по икономика в света са написани от двама лекари. Уилям Пети във втората половина на ХVІІ век в Англия прави първия учебник по икономика и това е главният лекар на Английската империя. За да няма случайности, вторият учебник в света е написан на френски език от Франсоа Кене в първата половина на ХVІІІ век,  за да кажем, че най-съвършената божия система, която познаваме ние, тя е най-икономичната и е направена по съвършен начин, който ние наричаме хомеостаза, здраве, а това, което в икономиката днес е криза, е болест. Здравата икономика можеш да я намериш от логиката, която имаме днес.
Приключвайки, искам да кажа: днес управляващите показват, че въпреки цялото ни политическо различие, правят и много ценни крачки, които не могат да не бъдат подкрепени. Ние открихме факултет и във Варна, откриваме факултет и в Пловдив. Това показва, че обективните изисквания днес да управляваш едно здравно заведение,  без значение дали е частно, общинско или държавно, в условията на пазарна икономика, когато парите вървят след пациента, са коренно различни от управлението при социализма, където имаш едни пари, които трябва да изхарчиш.
Така че днес нуждата от здравни мениджъри е изключително голяма. Тук ще добавя и едно нещо, което лекарите знаят, но останалите не го знаят. В България има една цяла система, която ние сме приели като законодателство, но която не съществува, и това е системата на хосписите, за да може да останат болниците за активно лечение,  а огромната маса хора,   които днес отиват вкъщи  с хронични и с тежки заболявания и никой от нас, дори лекарите, не може да осигури такива грижи на близкия, колкото и да го обича, трябва да отидат в тези здравни заведения, които са за долекуване. Това предстои да се направи в бъдеще, но за там трябват точно тези специалисти, които са по управление на здравните грижи, бакалаврите.
Така че аз благодаря на управляващите, че вършат и такава полезна работа и за такава полезна работа винаги могат да разчитат на хора от опозицията като мен, защото дългът е по-голям от политиканстването, животът е по-голям от политиката и, дай Боже, така да вървим напред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  За изказване има думата господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Трябва да декларирам, че нямам конфликт на интереси по смисъла на приетия от Народното събрание закон, но се явявам лобист за това предложение, въпреки че такъв закон още не е приет. Без съмнение, това Народно събрание направи доста полезни крачки по посока подобряването на медицинското обслужване на населението, в това число и подготовката на медицински кадри за тази цел. Пловдивският медицински университет в тези години, за които говорим, се сдоби с нови сгради и оборудване на Факултета по дентална медицина, на Факултета по фармация, а това е третият факултет, който ще бъде едно важно звено на българската медицина с образователна цел.
Ето защо, колеги,  ви моля да подкрепим това полезно решение, като  заявявам предварително, че ще се ползвате с благодарността на цялото население на Южна България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Професор Камбуров, заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не присъствах на заседанието на Комисията по образованието и науката, затова по право искам да взема думата във връзка с този въпрос.
Създаването на Факултет по обществено здравеопазване е целесъобразно. То се базира на решение на Националната акредитационна комисия, изпълнени са всички условия, които повелява законът – това е безспорно щатният състав на факултета и правилото две трети от участниците във Факултетния съвет да бъдат хабилитирани лица.
Аз трябва да кажа, че първият такъв факултет се създаде във Варна преди 12 години, когато заимствахме една програма от Холандия и осъществихме този проект. Този проект беше доста спорен, защото във Варна има Икономически университет, който искаше да поеме тази специалност като част от учебната програма на университета. Ние се преборихме с оглед на синхронизацията на трите най-големи университета по медицина в страната, това са безспорно София, Пловдив и Варна, да синхронизираме всички специалности, които се изучават в тях – медицина, стоматология, фармация и обществено здравеопазване. Така при преминаването между различните университети няма да никакви трудности, защото учебната програма е синхронизирана и е еднаква.
Освен че ще подкрепя откриването на този факултет, тъй като нямах време да се изкажа,  искам да кажа сега, че ще подкрепя и проекта на Маринчева, Джафер и Ива Станкова.
 Искам да кажа и това, че нашият парламент е длъжник във връзка с много въпроси във висшето образование. Аз няма да се съглася особено с господин Георгиев, ние просто не направихме нищо, не направихме нов Закон за висшето образование, не направихме  Закон за научните степени и звания, който е от 32 години, и т.н. Ние сме длъжници на висшето образование. Да се надяваме, че в следващия парламент това ще бъде осъществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Има ли други желаещи да се изкажат?
Господин Местан, имате думата. 

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще кажа само две думи – убедено ще подкрепим проекта за откриване на факултет в структурата на Медицинския университет, поради една много важна причина. Ние разглеждаме много проекти за откриване на факултети, но твърде рядко те са подплатени с една безусловно висока оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Обикновено правим компромиси с някои от критериите, които не са покрити, даваме препоръки в каква перспектива, за какъв срок да бъдат отстранени.
Достойнството на този проект е, че идва в завършен вид и общо взето това предпостави и консенсусната подкрепа в Комисията по образованието и науката.
Това беше краткото ми изказване, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Закривам дискусията по Проекта за решение.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Давам думата на госпожа Нина Чилова – председател на Комисията по културата, да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за народните читалища № 902-01-20,
внесен от Министерския съвет на 3 април 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 април 2009 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища               № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 април 2009 г.
На заседанието на комисията присъстваха заместник-министърът на културата госпожа Надежда Захариева, председателят на Съюза на народните читалища господин Стоян Денчев и други представители на Министерството на културата. От страна на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на културата.
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища регламентира материя, свързана с усъвършенстване на нормативни решения относно читалищата, обусловени както от практиката по прилагането на закона, приет през 1996 г., така и с оглед създаване на възможност за по-ефективно участие на читалищата в обществения живот.
Законопроектът предвижда прецизиране правомощията на ръководните органи на читалищата, както и на уредбата на читалищните сдружения относно учредяване, правомощия, подлежащи на вписване обстоятелства в регистрите на съда и в регистъра към министъра на културата. Законопроектът съдържа изрична разпоредба относно възможността читалищата да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство.
Засилват се контролът и отчетността, като законопроектът предвижда разпоредби относно подобряване начина на отчитане на средствата, предоставени на читалищата от държавния и от общинските бюджети, както по отношение на разходването им, така и във връзка с контрола на изпълнението на предвидените задачи. Правна възможност за гаранции относно контрола по разходване на средствата и по отчитане изпълнението на задачите през предходната година са визираните съответни законови срокове.
В законопроекта се създава и нова глава, в която са предвидени административни наказания – глоби, които ще се налагат на виновните лица при извършване на нарушения относно:
- предоставяне на имущество в нарушение на закона;
- пропускане на срока за заявяване за вписване в регистъра на читалищата или читалищните сдружения;
- непредоставяне на доклад в съответния законов срок за изразходваните бюджетни средства и за изпълнението на възложените общински задачи.
Предложените изменения и допълнения на Закона за народните читалища създават по-стабилна правна основа за осъществяване дейността на читалищата, които са една от най-старите граждански организации и които още от началото на миналия век са представяли пред света уникалността на културната ни идентичност и са се наложили в националната ни културна политика като необходими и полезни български културно-просветни сдружения. Читалищата са духовни центрове, чиято дейност има за цел съхраняване и обогатяване на културния живот в условията на устойчиво развитие на гражданското общество, като неразделна част от националните и европейски ценности.
В хода на разглеждането на законопроекта бяха поставени въпроси от председателя на Съюза на народните читалища и от някои народни представители, като беше изразена позиция за прецизиране на някои разпоредби.
След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 7 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 април 2009 г.”
Господин председател, бих искала да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Надежда Захариева – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение? Няма. 
Поканете заместник-министър Захариева да заповяда в пленарната зала. (Заместник-министър Надежда Захариева влиза в пленарната зала.) 
Госпожо заместник-министър, преди да започне дискусията желаете ли да представите идеята и философията на закона, който предлагате в законопроекта, или след това ще вземете думата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Бих искала да изслушам преди това народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Откривам дискусията по първо четене на законопроекта.
Имате думата, колеги. Няма желаещи.
Госпожо Захариева, ще представите ли законопроекта? Заповядайте.
Крайно време беше проблемът с читалищата да влезе и в пленарната зала.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народните читалища не променя по същество Закона за народните читалища, но се наложиха някои изменения и допълнения, които бяха подсказани от самия живот.
Мисля, че малко области в културата могат да се похвалят с това, което правителството и конкретно Министерството на културата направи за народните читалища през последните три години и половина. Ние заварихме читалищата с 21 млн. лв. субсидии, изпращаме мандата с 48 млн. лв. субсидии. Всяка година доказвахме необходимостта от увеличението на субсидираните бройки, които работят в читалищата. В момента те наближават 7 хил. лв. Заварихме с издръжка 4 хил. и няколко лева, изпращаме мандата със 7 хил. 130 лв. издръжка на една субсидирана бройка. Всички тези наши постижения наложиха да искаме да има повече контрол върху изразходването на средствата. Затова измененията, които направихме, са в тази посока – да могат читалищата със средствата, които получават от държавата и от общините, да бъдат задължени да се отчитат пред общините, за да може нито един лев от това, което дава обществото за тяхната дейност, да не се разпилява. 
Има някои промени, които се налагат и от развитието на информационните средства и читалищата престават да бъдат само образователни и културни центрове. Те все по-често трябва да изпълняват ролята си на информационни центрове, а също така и на социални центрове. Заради правата, които получиха, трябваше всички тези права да бъдат облечени в законова форма.
Надявам се, че вие сте видели вече текста на закона и ако имате някакви въпроси, сме готови да отговорим конкретно на тях.
В работата по закона взеха участие всички заинтересовани страни – Съюза на народните читалища, Сдружението на общините в България, Библиотечната асоциация, Асоциацията на библиотечните и информационни работници. Затова мисля, че пред вас стои един много добър Закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Очаквам вашето одобрение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, просто е редно да се кажат няколко добри думи на признателност към тези огнища на родолюбие. Да, думите са може би клишета, но те съдържат истинското отношение към тези наистина огнища на родолюбие. 
Законът има за цел да даде малко по-богати възможности, по-богата палитра от възможности – първо, читалищата да се сдружават, казано най-общо, за да могат да провеждат своя единна политика, свързана с гарантиране, така да се каже на мястото им под слънцето, и на възможност за развитие на онова, което те вършат в своето родолюбиво дело.
Втората възможност, която дава предлаганият законопроект, е тези сдружения, които се извършват или на териториален, или на национален принцип, да могат да издирват и да подпомагат читалищата, чиято дейност е позамряла или читалища, които са съществували, но сега поради различни причини нямат този импулс за възстановяване и развитие, те да окажат тази помощ.
Другата тема, която е хубаво да бъде спомената е, че с проекта за този закон се дава възможност и за допълнително уреждане на взаимоотношенията между триъгълника – държавна власт - Министерството на културата, местна власт - самоуправление на общините, и читалищните настоятелства, така че в тези взаимоотношения основното, родолюбивото да получи не само своето призвание, но и възможност за подпомагане и същевременно в този синхрон на действията между трите фактора ние да постигнем тази възможност за развитие, която дължим на българските народни читалища и тази посока, която ще ги направи не само уникален пример в нашата културна история, а и същевременно ще ги направи елемент от нашата национална идентичност, на която държим, представяйки се пред нашите европейски партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Закривам дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища.

Преминаваме към точка десета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
Има становище на Комисията по отбраната.
Докладът ще представи господин Янко Янков – заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с:

„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана 
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 954-01-50, внесен от Захари Димитров Георгиев и група народни представители на 6 март 2009 г.
На редовно заседание, поведено на 9 април 2009 г., Комисията по отбраната разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. 
От името на вносителите, мотивите бяха изложени от народния представител Захари Георгиев, който защити тезата, че антифашистката борба в България е неразделна част от световната антифашистка и антихитлеристка съпротива. Българската антифашистка съпротива се е ръководила от разбирането, че колкото борбата е по-широка и по-мащабна, толкова по-достоен ще е приносът на българския народ в борбата на демократичния свят срещу общия враг. Антифашистката съпротива и последвалото военно участие на България на страната на съюзниците са взаимосвързани елементи на един процес, който осигурява на страната ни гаранции за нейната териториална цялост в рамките на довоенните й граници. Имайки предвид всичко това, господин Захариев изрази мнение, че е наложително към участниците в антифашистката съпротива да се прояви уважение и те да бъдат признати за участници във Втората световна война и за ветерани от войната. Според него, признаването на участниците в антифашистката борба и за ветерани от Втората световна война (около 2500 души) няма да се отрази съществено на държавния бюджет.
Народните представители Илко Димитров и Станимир Илчев изразиха мнение, че с предлаганите в законопроекта промени се разширява кръгът на правоимащите лица по Закона за ветераните от войните, тъй като според тях лицата, които са участвали в антифашистката съпротива не притежават качеството „военнослужещ”, което е необходима предпоставка, за да им се признае статут на ветерани от войните в съответствие с чл. 3, ал. 1 от закона. Те заявиха, че по тази причина не биха подкрепили предлагания законопроект. Всички останали народни представители, участвали в дискусията, подкрепиха предлаганите изменения и допълнения в Закона за ветераните от войните. 
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителите и на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 954-01-50, внесен от Захари Димитров Георгиев и  група народни представители на 6 март 2009 г. 
Становището бе прието от членовете на комисията с 6 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има становище на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Хасан Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за ветераните от войните, № 954-01-50,
внесен от Захари Георгиев и група народни представители
на 6 март 2009 г. 

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 15 април 2009 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. 
На заседанието присъстваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Захари Георгиев, който е един от вносителите. Той подчерта, че участниците в антифашистката борба в България са неразделна част от световната антифашистка съпротива, която е съгласувана с общите стратегически цели и задачи на съюзниците от антихитлеристката коалиция – САЩ, Великобритания и Съветския съюз, и е насочена срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници. Поради това тези участници би трябвало да получат достойно национално уважение, като бъдат признати за участници във Втората световна война и за ветерани от войните, тъй като са воювали на страната на демократичните държави срещу световния фашизъм.
На основание чл. 66, ал. 2 от нашия правилник от Комисията по труда и социалната политика бяха изискани и получени становища по законопроекта.
В становището на Министерство на отбраната се изразява голямо уважение и признателност към ветераните от войните и към проявеното чувство на отговорност при изпълнение на патриотичния им дълг към родината. Като се поясняват правата на ветераните от войните по Закона за ветераните от войните се отбелязва, че лицата, участвали в антифашистката съпротива, не са притежавали качеството „военнослужещ”. Разширяването на приложното поле и обхвата на Закона за ветераните от войните е представено на волята на законодателя, като се препоръчва предложеният законопроект да бъде съобразен с финансовата възможност на държавата за неговото практическо приложение.
Заместник-министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров представи становището на Министерството на труда и социалната политика, в което се подкрепя внесения законопроект. Посочва се, че се споделят съображенията, изтъкнати в мотивите на вносителите, като се счита, че в резултат на предложените изменения и допълнения ще бъде оказано дължимото признание на приноса на български граждани, участвали в антифашистката съпротива 1939-1945 г., като част от световния антифашистки фронт. Посочва се, че от правно-техническа гледна точка в § 1 е допусната грешка, като текстът, който се добавя в чл. 3, ал. 2 е „по ал. 1”, а не „по ал. 2”.
Министерството на финансите със становището си по финансовите аспекти на законопроекта подчертава, че предвидените със Закона за държавния бюджет за 2009 г. финансови средства за социални придобивки на ветераните от войните са разчетени за техния брой по досега действащия закон. Разширяването на кръга на правоимащите лица би създало общ допълнителен финансов ангажимент в размер на 5 млн. лв. за 2009 г., което не се подкрепя поради заложените мерки със Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. за ограничаване на отражението на световната финансова криза. Не са предвидени средства за разширяване обхвата на лицата по Закона за ветераните от войните. Предлага се при подкрепа на законопроекта предлаганите промени да влязат в сила от следващата бюджетна година.
Управителят на НОИ господин Йордан Христосков изрази становището на Националния осигурителен институт, като не се възразява по законопроекта. Беше подчертано, че съгласно разпоредбата на чл. 5 от Закона за ветераните от войните, ветераните от войните получават към пенсията си добавка в размер на социалната пенсия за старост, която от 1 януари 2009 г. е 92,53 лв. месечно съгласно Постановление № 5 на Министерския съвет от 15 януари 2009 г. Необходимите за това средства са за сметка на републиканския бюджет (чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2009 г.). Тук става въпрос само за добавката в размер на социалната пенсия и вероятно ще ви направи впечатление, че има разлика между това, което е казано в становището на Министерството на финансите, и в становището на Националния осигурителен институт. Добавката на предлаганата нова група правоимащи лица, участници в антифашистката борба (по данни на вносителите около 2500 души) възлиза на около 233 хил. лв. месечно, като от 1 юли месечната сума ще се увеличи с определения процент по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, намален с 10 пункта. Тези средства не са предвидени в Закона за бюджета на ДОО за 2009 г. и поради финансирането от републиканския бюджет водещо следва да е становището на Министерството на финансите.  
След представянето бе проведена дискусия и изказани множество становища и мнения както по същността на законопроекта, така и по придружаващите го мотиви.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати „за” 11, „против” 1 и „въздържали се” 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, внесен от Захари Георгиев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има и становище на Комисията по европейските въпроси. Да чуем каква е практиката в някои от европейските страни.
Господин Атанасов, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател.

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение 
на Закона за ветераните от войните, № 954-01-50, внесен
от Захари Георгиев и група народни представители
на 6 март 2009 г.

На заседанието, проведено на 9 април 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, внесен от Захари Георгиев и група народни представители. 
В заседанието взе участие Чавдар Стоименов – председател на Българския антифашистки съюз.
І. Грижата за ветераните от войните е аспект на социалната политика на държавите – членки на Европейския съюз, и е изцяло от тяхна компетенция. В редица държави от Европейския съюз (Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия и Унгария) правата на участниците в съпротивата и на пострадалите от нацизма са приравнени с тези на ветераните от войните, с което са им предоставени редица социални привилегии.
В тази връзка като пример за такива привилегии могат да се отбележат безплатната медицинска помощ (Австрия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Чехия, Словакия и Унгария), осигурените намаления за ползването на обществен транспорт (Австрия, Испания, Франция, Германия, Италия, Кипър, Чехия, Словакия и Унгария) и пенсиониране преди достигането на пределната за страната възраст (Белгия, Франция, Италия и Чехия). В някои страни, като в Италия, Франция, Чехия и Словакия са им признати и редица други права: запазването на определен процент от работните места и гаранции срещу уволнения.
ІІ. В предлагания законопроект е заложено изменение и допълнение на чл. 3 от Закона за ветераните от войните, целящо признаване на участниците в антифашистката съпротива (1939 1945г.) за ветерани от войните. По този начин всички участници в антифашистката съпротива ще получат правото да ползват социалните привилегии, определени в Закона за ветераните от войните.
ІІІ. В заключение може да се каже, че предлаганият законопроект, макар и да няма отношение към европейското право, отговаря на практика в редица държави – членки на Европейския съюз, за признаване на участниците в антифашистката съпротива за ветерани от войните.
На база на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 9 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 6 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Това бяха становищата на трите комисии.
Думата има господин Захари Георгиев, който е един от вносителите, да представи законопроекта.
Господин Георгиев, заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател! 
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам малко да припомня хронологията на това Народно събрание, занимавало се с въпроса, свързан с антифашистите в България. Този въпрос беше поставен преди около година, но поради това, че систематично не беше поставян в подходящо време и място, не беше обсъждан и приет.
Оттогава насетне аз и моите колеги направихме изследване на законодателствата в страните на Европа и наличните практики за отношението на участниците в антифашистката съпротива по времето на Втората световна война.
За България Втората световна война има две части. Едната е тази, в която част от нацията участва на страната на антихитлеристката коалиция в първата фаза, и във втората – Отечествената война, когато държавата участва на страната на антихитлеристката коалиция. Другата част е в първата фаза, когато официалната държава участва на страната на Тристранния пакт. 
За гордост на поколенията след това, включително и на нашето, като мисля, че всички се чувстваме антифашисти по своите убеждения, участието в първата част на войната чрез антифашистката съпротива оказва изключително полезно влияние върху световната общественост и мирните процеси след това за България.
В дебата вероятно ще се чуят различни мнения. Истината е, по мое мнение, че хората, които са отстоявали с цената на живота си идеите срещу фашизма и хитлеризма, са го правили със своята пълна убеденост и без никакви комерсиални или други скрупули. Истината е, че този законопроект, който предлагаме, не цели материални облаги. Участниците в антифашистката съпротива днес са на годините 85-90. Те са останали вероятно към датата на написването на проекта към 2500, днес са вероятно под 2000.  Моля ви да не акцентираме върху привилегии. Мисля, че така както Българската социалистическа партия намери сили да се извини на българския народ за репресиите, които бяха осъществявани по време на тоталитарната държава върху хора, които имат различни политически виждания, е нормално българският парламент да намери начин да се признае заслугата на тази част от българския народ, които са жертвали своя живот и здраве, за да защитят интересите на нацията. 
Някои ще кажат: да, но те не са отишли на фронта след това. Вероятно няма да оспорите твърдението, че над 80% от останалите живи са били на фронта, но голяма част не са могли да бъдат поради това, че в участието си по време на Съпротивата са били инвалидизирани или заболели. Но самата европейска практика е такава, че, независимо че не са били под пагона на армията на съответната държава, те са включени в обхвата на Закона за ветераните от войните. Отношението към тях е изключително почетно. Веднъж от тази трибуна споделих с вас какво чувство ме обзе, когато в Мемориала на инвалидите в Париж видях отношението на президента, на цялата армия, на обществеността към своите ветерани от войните, в това число антифашистите и инвалидите. Това са неща, които възпитават поколенията в родолюбие. 
Надявам се да проведем един европейски дебат за европейските ни ценности, а не да принизяваме този дебат на нивото на, извинете за изразите, които ще употребя, които съм чувал – шумкари и не знам какви. Това не е идеологически дебат. Антифашистите са антифашисти на цяла България. Там са жертвали живота си,  участвали са и са загинали, в това число и българи, и турци, и евреи, и арменци.
Така че, моля ви, да не партизираме това явление – антифашистката съпротива в България, което, по мое мнение, е достойно за уважение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Откривам дискусията на първо четене на законопроекта. Имате думата, колеги.
Заповядайте, д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се постарая да бъда изключително хладнокръвен и уважителен, защото това, което става, според мен е точно това, което не трябваше да си помисляме да става. България действително може би от 1918 г. е в една тлееща гражданска война, която мислехме, че през последните години сме прекратили и минахме в период на национално съгласие.
Казвал съм го: с пълна убеденост отстъпих на европейската левица в България през 2003 г., за да може да има левица в лицето на бившите комунисти и те да са горди и достойни европейци българи, и ние да поемем дясната щафета.
Ще започна на първо място, но не най-важното, с това, че това е една конюнктурна стъпка. Така с чужда пита правиш помен, с народните пари, с бюджетните пари ще храниш електорат, на който казваш: ако не сме ние, гладни ще останете! Ако дойдат ония, фашистите, гладни ще останете!
На следващо място, уважаеми колеги, аз го казах в дебата в Комисията по труда и социалната политика – това е най-безнравственото предложение, защото на мен ми се предлага -средно интелигентния българин, как от 1939 до 1944 г. вие, антифашистите, се борите с фашизма...
Да ви припомня историята, че до 22 юни 1941 г. безчинството в Европа го прави Сталин, който е Бащицата, и Хитлер, който е последователят, чрез Договора Рибентроп-Молотов, които през 1938-1939 г. поделят Европа. Как започва Втората световна война? На 1 септември 1939 г. е открита, немските части влизат от запад, от изток влизат съветските. Добре че беше големият Горбачов – реформаторът, за да изкара съветските военни архиви и да гледам аз потресен преди 18 години как на 17 септември 1939 г. има общ парад на победата във Варшава между съветските и немските войски – пречупеният кръст с червената петолъчка! Тук трябваше да дойде и господин Желев, който почти всички уважаваме, да покаже, че двете страни на една и съща монета са фашизмът и комунизмът, в неговия болшевишки вариант. Още по-нататък ще отида – терминологично са идентични. Няма фашизъм в Германия, фашиото е при Мусолини в Италия, в Германия е националсоциализъм. Дали си националсоциалист или интернационалсоциалист, според мен няма разлика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Само според теб.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Единствената разлика е, че болшевизмът е изтрепал повече хора, и то руснаци, отколкото Хитлер! Това го направи една специална комисия в руската „Дума” след промените – да видите „Россия которую мы потеряли” през 1917 г., когато болшевиците свалят правителството на генерал Колчак, да видите каква е истината, как Русия, която щеше да бъде първа сила в света през средата на ХХ в., я унищожи болшевизмът. Разкошен принос, който имате.
След това: оръжията на тези партизани и ятаци са били насочени срещу българските войници и офицери и днес вие искате тези оръжия, насочени срещу официалните държавни власти, които наричахте монархо-фашисти, днес конюнктурата да ви накара тройната коалиция да бъде съпричастна към БКП-БСП. Срамно е! Не може колегите от ДПС и от НДСВ да подкрепят такава тотално безнравствена стъпка, която, на всичкото отгоре, връща горещата гражданска война.
До ХІІІ конгрес на БКП, колеги, аз съм отличник във всичко, включително и по БКП, приемахте активни борци, ей така ги продуцирахте, на конвейера - и днес трябва Българският антифашистки съюз да дава списъци на активните борци, които да бъдат възнаградени нравствено!
На следващо място, добре че Иван идва и моите колеги от ДСБ са тук, защото имах известно притеснение, че няма да сме всички демократи, за да се защитим заедно днес. Благодаря, колеги, че сте тук!
Не можем да приемем категорично този подход!
Накрая искам да кажа: тези партизани и ятаци, заедно с руските болшевики и с техните наследници управляват и до днес! Затова, колеги, трябва да кажем едно единствено нещо: България 60 години куца на куц крак, затова е последната държава! Никакви примери с Европа не могат да бъдат автентични, защото това Народно събрание прие със своята воля, че комунистическият режим в България е престъпен! Не може господин Бисеров, който е юрист, днес да наруши закона, който казва, че комунистическият режим в България е престъпен! Разберете го! Отказахте се, покаяхте се, ние ви повярвахме, но вие днес сте същите. Не може, колеги, да ви повярвам! Не може да градим бъдещето заедно с вас.
И накрая искам да ви кажа: гражданската война в света винаги е правена от две петорки – по 5% от населението са участвали отляво и отдясно, а ние 90% сме били въвличани в това братоубийство. Сто и петдесет – двеста хиляди сте стигнали в най-големия си апогей, затова в момента сте 200 хил. От другата страна аз и моето семейство нямаме пряко репресиране по лагери и затвори, нямаме обаче по землянки партизани и ятаци. И ви казвам от името на 90% от българите: ако не спрете да се занимавате с безнравствена конюнктура, следващото помитане, което ще ви направим, и умерени хора като мен ще ни накарате да си платите цената, разбира се, не като Георги Жеков, който отива в едни безнравствени крайности, но аз ще положа усилия да ви сложим на място! Това, което правите, е недопустимо! Моите и вашите деца имат общо бъдеще в тази държава и комунизмът е срам за нацията, както и фашизмът или националсоциализмът за германците, които и днес ходят в Полша да поднасят цветя и да се покланят пред гробовете на жертвите. Искам да ви видя като президента, който ходи на гробовете на господин Никола Петков, който е изведен от тази зала, и поднася венец! Така се прави, колеги! Поднасяйте венци, извинявате се за безчинствата, за да бъдем заедно! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Има ли реплики?
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ):  Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Колега Колачаков, твърде идеологически прочит на историята направихте. Вие четете като човек, който живее през 2009 г., но погледнете историята през очите на човек, който участва в нея през 1941, 1942, 1943 г. Върнете лентата още малко назад, спомнете си за присъединяването на студентите, Мюнхен, ролята на Чембърлейн – тази огромна бъркотия, която е създадена между Великите сили. Защо приписвате идеологическата цена да я плащат хора, които в онези времена, първо, не са знаели накъде ще се развият събитията? Те са били  антифашисти, а голяма част и демократи, защото това не са само комунисти? И Вие го знаете.
Второ, ако Чърчил беше направил десанта през Гърция, а не в Сицилия или в Нормандия, историята на България щеше да бъде друга и онова, което онези хора са залагали с кръвта и живота си, щеше да има съвсем друга стойност. Нямаше да му придавате този идеологически оттенък, който справедливо му придавате, разглеждайки българската история от 1945 г. нататък, когато, заради онези бележки в Потсдам между Чърчил и Сталин, ние сме с 80% съветско влияние и ген. Маркос – антифашистът от Гърция, е принуден да влиза в България, гонен и от английските, и от гръцките правителствени части. Така че, в тази бъркотия погледнете историята през погледа на човек, който излиза с оръжие през 1941, 1942, 1943 г. 
Нашият апел е за справедливост. Нашият апел е за признателност за онези усилия и за онази саможертва през онзи период от време. Тези усилия и тази саможертва могат спокойно да бъдат приравнени и към усилията на френските партизани, и към усилията на маките, както ги наричат, които атакуваха и воюваха с хората на Петен – герой на Франция от Първата световна война, но колаборационалист.
И накрая, когато Хитлер поиска тотална война, няма как да няма тотална съпротива и тя му беше оказана. Ненапразно в световната история дойде Нюрнберг, за да каже, че срещу тоталната война има и средства, с които човечеството да каже: Това е човеконенавистничество, това е действие, което трябва да бъде наказано, защото е престъпление не само по законите на войната, а е престъпление против мира и човечеството!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (РЗС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Йорданов, искам да бъда абсолютно искрен и да Ви кажа, че ме боли и затова говоря леко разпалено. 
Искам да ви кажа, аз съм го заявявал от тази трибуна, аз нямам никаква претенция към вижданията на хората – леви, комунистически, каквито и да са. Когато обаче ти, на базата на тези виждания, прокараш действия, които са човеконенавистнически и правиш геноцид, това е недопустимо, това е поука. 
Затова днешната поука е следната според мен – лошото, което сме направили помежду си, трябва да го имаме за поука. Не може заздравелите рани да ги отваряме отново. Вие вкарвате една нравствена инфекция. Вие искате да реабилитирате нравствеността на комунизма, на активните борци, което е абсолютно неприемливо. 
Нека да говорим за справедливост! Справедливостта, колеги, е следната, според мен – не вие партийно да се погрижите за вашите си хора – това е много лош подход, справедливостта е да направим такава социална България, с такива гарантирани социални стандарти, че когато един бивш партизанин, ятак изпадне в нужда, той да бъде подкрепен от една демократична държава.
Затова аз ви казах, че се гордея, че съм демократ. Защото, бидейки демократ, аз съм априори антикомунист и антифашист. Вие обаче, когато сте антифашисти, не сте демократи. Защото ми казвате, че в периода, в който сте били заедно с Хитлер, за вас бил един велик период. Велик човек в България е бащата на госпожа Мозер, който пише първия манифест срещу Хитлер и влиза в затвора. Когато след 22 юни 1941 г. влизат  комунистите и казват: „Другарю земеделец!”, той казва: „Защо довчера вие бяхте другари с хитлеристите, а днес сте другари с мен?”. Затова тази поука е само история, само факти. Вие разчитате на къса памет, на страх, на конюнктура, на договаряне, на безпринципност, което е абсолютно недопустимо.
Затова ви моля – казах и сутринта при господин Пирински – най-добрата крачка беше: оттеглете го, за да имаме ние национално помирение, за да можем заедно, докторе, да правим операциите. Иначе аз с теб не мога да правя операции в политиката и управлението. (Реплика на народния представител Иван Илчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Има думата за изказване народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС):  Господин председател, аз ще бъда съвършено кратък, тъй като аз съм убеден, че тази дискусия по този законопроект предполага противопоставяне между левите и десните партии, от което противопоставяне, казах го и в комисията, винаги печелят либералите.
Искам да започна с факта, че този законопроект е приет през 1998 г., ако не се лъжа, по предложение на покойния Стефан Савов. Този законопроект е променян няколко пъти през годините. Най-важното, което сега искам да кажа, е да говоря по закона, а не по моралната реабилитация, не по историческите събития, които са се случили и имат различна оценка, и не Народното събрание, поне според мен, може да дава такива оценки. Аз ще говоря изключително по законопроекта, по това, което са предложили колегите от Коалиция за България.
Уважаеми колеги, в чл. 3 на този законопроекта е казано, че „ветеран от войните – понеже това е Закон за ветераните от войните – е лице, което като военнослужещ е взело непосредствено участие в бойни действия по време на война”. Това е най-големият  проблем. Ако се приеме този законопроект, трябва да се реши този въпрос. Трябва да се реши определението „ветеран от войните”. Трябва да се реши въпросът със заглавието на закона – „Закон за ветераните от войните”. Защото тези хора, за които сега говорим, които според вносителите са участници в антифашистката съпротива, нямат качеството на военнослужещи. Това е най-важният проблем.
На следващо място, съгласно този закон правата на ветераните от войните са разписани в чл. 4. Седем вида придобивки или права имат ветераните от войните. Това са придобивките, свързани с лекарствени средства, отдих и лечение, безплатно пътуване по железопътния, градския, трамвайния, тролейбусен транспорт, метрото и  по автомобилния транспорт. Тоест, има проблеми, свързани с бюджетите на общините. 
Не знам сега какво ще се предложи и какво ще се приеме, но вносителите се съгласиха тези пет милиона, които според Министерството на финансите са необходими до края на тази година,  да бъдат предвидени в бюджета за следващата година. Това са финансовите параметри на този законопроект. Ако влезе в сила сега, до края на годината са необходими 5 млн лв., които не са предвидени нито в държавния бюджет, нито в бюджета на държавното обществено осигуряване, тъй като това са 92,53 лв.  социална пенсия за старост, които са за сметка на държавния бюджет.  Понеже бюджетът на държавата през тази година има проблеми с приходната част и кой знае какви проблеми ще има оттук до края на годината, аз изобщо не съм убеден, че Националният осигурителен институт ще се справи със задачата с вътрешни резерви да намери тези 5 млн лв., за които стана въпрос.

Искам обаче да завърша със следното нещо. Казах го в Комисията по труда и социалната политика, ще го повторя и сега: ако преди внасянето на този законопроект, уважаеми колеги, казвам го с най-добри чувства, съм имал макар и минимални съмнения, че СДС и ДСБ ще преминат 8-процентовата бариера, след внасянето на този законопроект и след тази силно поляризирана дискусия вече нямам такива съмнения. (Шум и реплики от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, заявки за изказване са направили следните народни представители: Иван Сотиров, Веселин Методиев, Лъчезар Тошев. Сега записвам за изказване господата Георги Божинов и Ахмед Юсеин.
Заповядайте за реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Адемов! Формално съм съгласен с това, че категорията военнослужещ, присъствайки в закона, е трудно да бъде заобиколена и не искам да я заобиколя.
Но ако прочетете чл. 3 в действащия закон, това са хора, които освен всичко друго са допринесли за защита на териториалната цялост на България. Териториалната цялост.
Задавам Ви въпроса: ако тези хора не бяха участвали, къде щеше да бъде южната ни граница? И дали сега щяхме да говорим за Медицински факултет в Пловдив?!
И второ, ако тези хора не бяха проправили пътя, как Българската армия от армия, участваща на страната на Остта, макар и в непреки военни действия, изведнъж на 6 септември направи нещо, което я направи участник на страна на Антихитлеристката коалиция? Пътя проправиха тези хора, за да може Дамян Велчев и „Звено” да извършат онова, което нямаше как да не бъде извършено, за да може България не само да запази териториалната си цялост, но и да защити териториалните си интереси. (Шум и реплики от ОДС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ):  Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Адемов! Не съм съгласен с Вашето съждение, че има противоречие между заглавието на закона и чл. 3, който би се променил.
В ал. 1 е казано, че „качество на ветеран от войните имат следните хора”. Добавката за ал. 3 казва, че „качеството на ветеран от войните имат и следните хора”. Тоест няма никакво противоречие в логиката на закона, защото във всички изброени преди малко в доклада на Европейската комисия страни в Закона за ветераните от войните съществува категорията на участвалите антифашисти в съпротивата. Нима Вие мислите, че в тези европейски страни не разбират от законодателство?! Разбират от законодателство. И това предлагаме ние: да направим своята европейска крачка към признаването на антифашистката съпротива като част от световната антифашистка съпротива по време на Втората световна война. (Реплики от ДСБ.) 
Колкото до финансовата част на въпроса, помолих и в началото: не гледайте на нея като на важна част. Казах ви, че вероятно тези хора вече са по-малко от 2000 души. Споменах, че са на такава възраст, че едва ли ще ползват безплатно обществения транспорт и т.н., и т.н. Така че според мен да акцентираме върху моралната част на това, което им дължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Адемов, имате думата за дуплика. С това приключваме нашето заседание.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Ще кажа само няколко думи. Умишлено не се спрях на техническите грешки. Колеги, не можете да внасяте законопроект и да бъркате текстовете! Сега ме предизвиквате да го кажа.
Второ, в чл. 3 няма ал. 3. За каква ал. 3 ми говорите? Погледнете действащия закон! Само такива реплики не ми правете, защото аз чета законите и не само ги чета, но част от текстовете са и мои предложения.
На следващо място, господин Йорданов, ветеран от войните е лице, което като военнослужещ защитава териториалната цялост. Ясно е написано. Аз казвам, че този текст трябва да се промени, а Вие казвате, че това, което казвам, не е вярно. Не мога да Ви разбера. Ако искате да ме репликирате, ще ме репликирате по същество, имате право да го направите.
Уважаеми колеги, не се занимавам и не мисля, че Народното събрание трябва да се занимава с морална реабилитация. Тук става въпрос за социална мрежа на държавата, защото това е социално подпомагане – дава се социална пенсия. Тук играят числата, играят цифрите, няма морални категории. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, моля за малко внимание. Утре има записани пет народни представители, дискусията по тази точка продължава.
Позволете да ви запозная със законодателните актове, които ще гласуваме утре:
- гласуване на второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт;
- гласуване на второ четене на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили – там, докъдето стигнахме;
- гласуване на Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат между правителствата на Република България и Френската агенция за развитие;
- гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол” в България между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България;
- гласуване на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа;
- гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния протокол;
- гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт;
- гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
- гласуване на проект за Решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет в Пловдив;
- гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища.
Следващото заседание е утре – 23 април, от 9,00 ч. 
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,02 ч.)


Председател:
			Георги Пирински

Заместник-председатели:
					Камелия Касабова

					Юнал Лютфи

Секретари:
			Борис Николов

			Станчо Тодоров