Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-04-23

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, предстоят ни редица гласувания: започваме с гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, след което ще гласуваме на второ четене докладваните текстове от Закона за отбраната и въоръжените сили, след това предстоят ратификации, законопроектите и проектите за решения, които вчера бяха докладвани и разискванията приключени.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Моля, гласувайте наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт”.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Моля, гласувайте § 1 и § 2,  както ни се предлагат от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 136, против 12, въздържали се няма.
Двата параграфа са приети.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 34, против 53, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
За процедура думата има  господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване. 
Като видях, че има много „въздържали се”, предполагам, че колегите не са наясно защо точно се предлага този текст. Това е текст, с който се предлага да отпаднат ограниченията по отношение възможността броят на щатовете, които Висшият съдебен съвет може да определя за цялата съдебна система. Практически в този закон има едно изключение, което ограничава това до два пъти и половина, а сега се предлага да стане три пъти. Тъй като това е единственият закон, който предвижда подобни ограничения, а всъщност контролът върху възможността да бъдат назначавани безгранично хора правим чрез бюджета, именно поради това  предложение ни е този текст да отпадне.
От тази гледна точка моля за прегласуване на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на тримата народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 55, против 36, въздържали се 66.
И този път предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 3, както ни се предлага от комисията, § 4 и § 5 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 135, против 9, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Има предложение на комисията § 6 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 6.
Гласували 136 народни представители: за 127, против 9, въздържали се няма.
Параграф 6 отпада.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 25, против 27, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
От комисията има предложен § 6, след това в пленарната зала народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов са направили предложение за отпадане на § 6.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов за отпадане на § 6.
Гласували 139 народни представители: за 40, против 57, въздържали се 42.
Предложението не се приема. 
Поставям на гласуване § 6 и § 7, както ни се предлагат от комисията, § 9 по вносител, който става § 8, подкрепен от комисията, § 9, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 133, против 10, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
На същата стр. 7 има предложение от народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова.
Комисията не подкрепя предложението по буква „а” и подкрепя по буква „б”, следователно поставям на гласуване предложението на тримата народни представители в неподкрепената им част.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 23, против 55, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 10, както се предлага от комисията, § 12, който става § 11 по вносител и се подкрепя от комисията, § 12, както се предлага от комисията, § 13, както се предлага от комисията, § 15, който става § 14 и е по вносител, подкрепя се от комисията, § 15, както се предлага от комисията, § 17, който става § 16 и е по вносител и се подкрепя от комисията § 17, както се предлага от комисията, § 18, както се предлага от комисията,§ 20, който става § 19 по вносител и се подкрепя от комисията, § 20, както се предлага от комисията, § 22, който става § 21 по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 133, против 12, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 19, против 46, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 22, § 23 и § 24, както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 132, против 12, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 25 в пленарната зала господин Атанас Атанасов направи предложение за отпадане изцяло на параграфа.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 21, против 69, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 25, както се предлага от комисията, § 26, както се предлага от комисията, § 27, както се предлага от комисията, § 28, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 112, против 11, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По § 29 в пленарната зала Атанас Атанасов е направил предложение за отпадане на параграфа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 29, против 66, въздържали се 28.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
На същата стр. 18 народният представител Атанас Атанасов е направил предложение за отпадане на § 31.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 20, против 81, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 29, както се предлага от комисията, § 30 по комисия – това всъщност е наименованието, § 31 и § 32, както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 127, против 11, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 33 на стр. 21 има предложение  от народния представител Елиана Масева § 33 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Елиана Масева.
Гласували 121 народни представители: за 36, против 37, въздържали се 48.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
По същия § 33 има предложение от народния представител Янаки Стоилов, което е направено в пленарната зала – в т. 1 на ал. 1 „Директорът е негов заместник” да стане „Директорът, който е и заместник-главен прокурор по разследването”.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 115, против 6, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Янаки Стоилов се приема. 

Поставям на гласуване § 33, който е по вносител, и вече с гласуваното допълнение на народния представител Янаки Стоилов, § 34, както се предлага от комисията, § 35, както се предлага от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 109, против 10, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 36 е направено предложение в пленарната зала от народния представител Елиана Масева и Атанас Атанасов - § 36 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 34, против 46, въздържали се 50.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
По същия § 36 в пленарната зала е направено предложение от народния представител Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 36, както се предлага от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 107, против 14, въздържали се няма.
Параграф 36 е приет.
Поставям на гласуване § 37 по вносител и се подкрепя от комисията, § 38 по вносител и се подкрепя от комисията, § 39, както се предлага от комисията, § 40, както се предлага от комисията, § 41 по вносител и се подкрепя от комисията, § 42 по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 125, против 12, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 43 в пленарната зала има направено предложение от народния представител Янаки Стоилов – след думите „прокурор” да се добави „по разследването”.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 132 народни представители: за 113, против 12, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Янаки Стоилов се приема.
Поставям на гласуване § 43, както се предлага от комисията с вече приетото предложение на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 109 народни представители: за 100, против 9, въздържали се няма.
Параграф 43 е приет.
Следва предложение на народния представител Любен Корнезов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 17, против 21, въздържали се 90.
Предложението на народния представител Любен Корнезов не се приема.
Поставям на гласуване § 44, както се предлага от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 122, против 4, въздържали се 3.
Параграф 44 е приет.
Моля за внимание, стигаме до § 45 – става въпрос за гласуването – дали да бъде явно или тайно. В пленарната зала имаше нещо средно като предложение – хем явно, хем тайно. Спомняте си дискусията.
Народният представител Елиана Масева направи предложението гласуването по т. 1 и 2 да бъде отделно и отделно ще ги гласуваме – първо ще гласуваме т. 1, а след това т. 2.
Предложението на народния представител Елиана Масева е т. 1 и т. 2 да отпаднат.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще гласуваме първо отпадането. Ако не се приеме, тогава ще преминем към другите предложения.
Народният представител Янаки Стоилов предлага в т. 1 след думата „гласуване” да се добави „което може да бъде и с бюлетина”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Явно, което може да бъде и с бюлетина”. Да се гласува едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В пленарната зала госпожа Елеонора Николова направи предложение – „след дискусия, което решение се мотивира”.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дискусията беше да бъде явно, а гласуването да бъде тайно. В този смисъл беше направено предложението, но то е оттеглено.
Поставям на гласуване, първо, т. 1 да отпадне. Това е предложение на народния представител Елиана Масева.
Гласували 124 народни представители: за 54, против 32, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Става дума за текст, който предвижда Висшият съдебен съвет да приема решенията си с явно гласуване. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: За административните ръководители.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Да, за административните ръководители.
Първо, мисля, че това не е въпрос, който трябва да се решава от законодателната власт – как Висшият съдебен съвет да решава въпросите за административните ръководители.
Второ, във Висшия съдебен съвет има и политическа квота – нещо, което сме критикували като конструкция, която българската Конституция позволява за определяне състава на Висшия съдебен съвет. Не следва със Закона за съдебната власт да казваме, че явното гласуване било по-демократично. Напротив, твърдим, че трябва да се даде свободата за тайното гласуване. По този начин всеки може да изрази свободно своята воля. 
Считам, че този текст е изключително важен и значим, затова Ви моля редакцията за задължително явно гласуване при определяне на административните ръководители да отпадне. Това означава да подкрепите с глас „за” отпадането на явното гласуване. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да гласуваме повторно предложението на народния представител Елиана Масева за отпадане на т. 1.
Гласували 160 народни представители: за 90, против 31, въздържали се 39. (Ръкопляскания от ДСБ.)
Този път предложението на народния представител Елиана Масева за отпадане на т. 1 се приема. 
Следователно отпада възможността да гласуваме предложението на Янаки Стоилов след отпадането на т. 1.
По т. 2 „Решението се мотивира”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тя остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да остане, но госпожа Масева има предложение за отпадането й.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Нали ще има дискусия? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте направили предложение по т. 2 за отпадането й. Оттегляте ли го?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте т. 2 на § 45. Точка втора става т. 1: 
„1. Създава се изречение второ: „Решението се мотивира.”
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 113, против 14, въздържали се няма.
Точка 2, която вероятно ще стане т. 1, се приема.
Моля, гласувайте § 46 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 110, против 8, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Госпожо Николова, поддържате ли предложението си по § 46?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): За съдебния помощник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, за съдебния помощник, прокурорския помощник.
Комисията не подкрепя Вашето предложение, не подкрепя и текста на вносителя и предлага § 46 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 46 отпада.
Параграф 47 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 48 е със съдържанието, което ни се предлага от комисията.
Параграф 49 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 50 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 51 е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 4, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, комисията предлага следващите § 52 и 53 по вносител да отпаднат.
Моля, гласувайте отпадането на тези параграфи.
Гласували 105 народни представители: за 97, против 8, въздържали се няма.
Двата параграфа отпадат. 
По § 53 на комисията има направени няколко предложения. 
Едно от предложенията е от народния представител Елиана Масева - § 53 да отпадне.
Има предложение от народния представител Янаки Стоилов – без конкурс” да се замени с „по реда на чл. 89”. 
Има второ предложение от народния представител Елиана Масева – след думата „освободено” да се добави „не по-късно от две години от датата на кандидатстване”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е алтернативно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нищо че е алтернативно, спомням си дискусията.
Поддържате ли двете си предложения? 
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте първото предложение на народния представител Елиана Масева за отпадане на § 53.
Гласували 123 народни представители: за 26, против 40, въздържали се 57.
Предложението не се приема. 
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е един от най-неясните и арогантни текстове в законопроекта. Мисля, че в последния момент не можем да си позволим толкова ярко действие, което нарушава всички демократични принципи. Искам да ви припомня, че Венецианската комисия отправи много остра критика именно с политиките на Народното събрание, на законодателния орган по отношение на конкурсите, по отношение на равнопоставеността, както и по отношение на прокуратурата. Този текст именно е еманация на това конкурсното начало тотално да бъде нарушено и през задния вход, може би с оглед личността на някои кандидати, да влизат магистрати, които са освободени преди 10, преди 15 години. Текстът предвижда, че лице, което е било освободено от длъжност като съдия, прокурор или следовател, след като е заемал повече от пет години, да може да бъде назначавано в съдебната система само чрез атестация. 
Предлагам този текст да отпадне, защото наистина представлява нарушаване на принципа и на конкурсното начало, и на равнопоставеността на кандидатите. Не може да не поставяме какъвто и да е срок за напускането. Това са хора, които са загубили своята квалификация, да им даваме право да влизат свободно в системата, без това да е аргументирано и мотивирано от вносителя какви са причините, защо се налага в ХХІ век да бъде внесено такова предложение, което се поддържа от министъра на правосъдието.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Това не е текст, внесен от Министерския съвет.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не е, но се поддържа. Моля ви да прегласуваме отпадането на този текст от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева за отпадане на § 53.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 34, против 30, въздържали се 65.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов – думите „без конкурс” да се заменят с „по реда на чл. 189”.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 107, против 12, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Янаки Стоилов се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева след думата „освободено” да се добави „не по-късно от 2 години от датата на кандидатстване”.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 23, против 23, въздържали се 72.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Поставям на гласуване § 52, както ни се предлага от комисията, § 53, както ни се предлага от комисията с гласуваното вече предложение на народния представител Янаки Стоилов, и § 54, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 105, против 11, въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 55.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 94, против 11, въздържали се няма.
Параграф 55 отпада.
Следващият § 55 е в нова номерация, по предложение на комисията.
В пленарното заседание народният представител Янаки Стоилов е направил предложение § 55 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Параграф 55 отпада.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на параграфи 57 и 58.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Двата параграфа отпадат.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 56.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Параграф 56 се приема.
Следва предложение от народния представител Янаки Стоилов  –  няма да го чета. 
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 60 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 18, против 78, въздържали се 17.
Предложението за отпадане на § 60 не се приема. 
Следователно трябва да гласуваме § 60 така, както ни се предлага от вносителя  –  чл. 208 се отменя.
Моля, гласувайте § 60 по вносител.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 60 по вносител се приема.
Следва § 61, който става § 57. Той е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Следва предложение от народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 24, против 45, въздържали се 43.
Предложението на тримата народни представители не се приема.
Следващият § 62 става § 58. По него има предложение от народния представител Яни Янев  –  „Чл. 209а. Висшият съдебен съвет приема Наредба за показателите и реда за атестиране по        чл. 198-201“.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Яни Янев.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението на народния представител Яни Янев  се приема, следователно това става текст на § 58.
Следва § 59, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 9, против 28, въздържали се 72.
Предложението на народния представител Любен Корнезов не  се приема.
Поставям на гласуване § 63, който е по вносител и се подкрепя от комисията, и § 64, който става § 61, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Комисията предлага следващите § 65 и § 66 да отпаднат.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на двата параграфа.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Двата параграфа отпадат.
Моля, гласувайте § 67, който става § 62; § 68, който става § 63; § 69, който става § 64  –  те са по вносител и се подкрепят от комисията; § 70, който става § 65, в редакция на комисията; § 71, който става § 66, по вносител, подкрепен от комисията; и § 72, който става § 67, подкрепен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Следва предложение от народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 3, против 29, въздържали се 66.
Предложението на тримата народни представители не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя  за § 73, който става § 68, като в него думата „районния“ се заличава.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията предлага следващият § 74 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на този параграф.
Гласували 99 народни представители: за 94, против 4, въздържал се 1.
Предложението на комисията за отпадане на § 74 се приема.




Съобщавам номерата на параграфите само по новата номерация - § 69 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 70 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте двата параграфа.
Гласували 97 народни представители: за 95, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следващият параграф е § 71. По него, имаме предвид ал. 2, т. 1, има предложение на народния представител Яни Янев. То е направено в пленарната зала и гласи: „Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. Държавата може да възлага на държавните съдебни изпълнители и събирането на публични вземания в случаи, определени със закон”. Така ли е господин Янев? Така е.
Гласуваме предложението на народния представител Яни Янев.
Гласували 105 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Яни Янев се приема.
Трябва да остане т. 2, която гласи: „Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4”. Нали така, господин Янев? (Шум и реплики в залата.) 
Гласуваме! То, какво ли остана от текста, но гласуваме целия текст с гласуваната ал. 2, тоест останалата част от текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Сега следва едно интересно предложение, което поне у мен буди въпросителни. В пленарната зала – моля за вниманието на колегите юристи най-вече – има предложение от министъра на правосъдието. То е направено в пленарната зала и е параграфи 71, 72, 73 и 74 да отпаднат.
Струва ми се, че това се прави за първи път и е прецедент.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Яни Янев ще изглади този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Яни Янев няма как да го изглади...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той ще направи предложение като народен представител. Това ще е процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Според мен единствено народните представители имат право да правят предложение между първо и второ четене, включително и в пленарната зала. Министрите нямат това право, следователно не мога да поставя на гласуване предложението на министъра на правосъдието.
Господин Янев, заповядайте, имате думата.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Като приемам, че по същество част от съображенията, които изложи министър Тачева, са напълно основателни, ще предложа да направим гласуването по отделни текстове, по следния начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 71 вече го гласувахме.
ЯНИ ЯНЕВ: За § 71 вече няма как, за § 72 също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 72 не е гласуван.
ЯНИ ЯНЕВ: Предложението ми е по гласуването на § 77, който става § 73 и § 78, който става § 74.
Тук предлагам тези два параграфа, които са подкрепени от комисията, първо - гласуването по тях да стане отделно, и второ, в рамките на самите параграфи – т. 1 по всеки един от тях да бъде гласувана поотделно, а следващите точки – 2, 3 и 4 да бъдат гласувани заедно, но всъщност отделно от т. 1.
Съображенията са в това, че всъщност основното възражение на министъра беше, че атестирането не може да се прилага както за съдии, прокурори и следователи по отношение на съдебните изпълнители и на съдиите по вписванията. Поради тази причина именно тези текстове, които касаят атестацията, предлагам да бъдат гласувани поотделно и съответно предлагаме да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, няма да подсказвате как да се гласува!
ЯНИ ЯНЕВ: Аз обяснявам в какво е смисълът на това разделение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване следващия § 72, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 3, въздържали се няма.
Параграф 72 е приет.
Възприемам процедурното предложение на господин Яни Янев.
Преминаваме на § 73. Господин Яни Янев предложи отделно да гласуваме т. 1: „Създава се нова ал. 1...”. Така ли е? За това ли става въпрос? Говоря за т. 1: „Възнагражденията на държавните съдебни изпълнители е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районния съд”. Това ли да гласуваме отделно, господин Янев? (Шум и реплики в залата.) Моля, елате тук, защото ще гласуваме, пък не знам какво ще излезе.
Гласуваме § 73, т. 1, ал. 1. Така ли е? Така е.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Остава да гласуваме следващите точки 2, 3, както и до края текста. Така ли е, господин Янев? (Реплики.) 
Гласувайте § 73 с т. 2 и до края, включително и ал. 4. (Шум и реплики в залата.) 
Гласуваме текста, който, ако не се приеме, ще отпадне.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 27, въздържали се 65.
Текстът не се приема, следователно § 73 остава само с ал. 1, другото пада. Нали така? Добре.
По § 74 отново господин Яни Янев направи предложение за отделно гласуване. 
Първо, поставям на гласуване § 74, т. 1, ал. 1.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 3, въздържали се няма.
Точка 1 е приета.
Поставям на гласуване § 74 от т. 1 до т. 3, включително ал. 4.
Гласували 102 народни представители: за 13, против 17, въздържали се 72.
Останалата част от § 74 не се приема. Следователно да бъде ясно – от § 74 остана само ал. 1, другата част отпада.
Янаки Стоилов – процедура.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, моля за извинение, тъй като ние преминахме малко по-напред, по § 74. Връщам се към § 72, по който тогава, гледайки другия текст, пропуснах да поискам прегласуване. 
Моля Ви да подложите на прегласуване § 72. Става дума за това, че освен останалите изисквания за съдия изпълнителите се въвежда да имат 3 години юридически стаж. Според мен това не е необходимо и трябва да се запазят досегашните изисквания. 
С оглед на тези мотиви моля да прегласуваме § 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид § 72 по новата номерация, нали така? 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, виждате, че гласуванията са доста сложни. Приемам това процедурно предложение на народния представител Янаки Стоилов.
Поставям втори път на гласуване § 72, така както ни се предлага от комисията, тоест съдия изпълнителите да имат най-малко 3 години юридически стаж, за да бъдат назначени. 
Моля, гласувайте § 72.
Гласували 95 народни представители: за 7, против 51, въздържали се 37.
Параграф 72, така както ни се предлага от комисията, отпада. Тоест остава сегашният текст, нищо страшно няма.
Подлагам на гласуване § 75, така както ни се предлага от комисията, и § 80, който става § 76, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 24, против 15, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 81 по вносител, който става § 77 и се подкрепя от комисията. Съобщавам само новата номерация: § 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85 и 86, които са по вносител и се подкрепят от комисията; § 87 в редакция на комисията; § 88 в редакция на комисията; § 89, 90 и 91 по вносител и се подкрепят от комисията; § 92 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр. 46 има предложение на народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 10, против 16, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 93 и 94 по новата номерация, които са по вносител и се подкрепят от комисията; § 95 и 96 в редакция на комисията; § 97 в редакция на комисията; § 98 в редакция на комисията; § 99 по вносител, подкрепен от комисията; § 100 в редакция на комисията; § 101 в редакция на комисията; § 102 по вносител; § 103 по вносител; § 104 в редакция на комисията; § 105, 106, 107 и 108 по вносител, подкрепени от комисията; § 109 в редакция на комисията; § 110 и 111, които са по вносител и се подкрепят от комисията. 
Моля, гласувайте всички текстове до „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.

„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя вносителя за наименованието.
Моля, гласувайте наименованието.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Комисията предлага § 112 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 112.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграф 112 по вносител отпада.
Поставям на гласуване § 112, както се предлага от комисията, и § 113, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
Поставям на гласуване § 114, който комисията предлага да отпадне; § 115 отпада, което вече е отразено – на мястото на § 113; и § 116 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на тези параграфи, както се предлага от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма. Параграфите отпадат.
Има нов § 117, който става § 114.
Моля, гласувайте този параграф, както се предлага от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 114 е приет.
Комисията предлага следващите параграфи - § 119 и § 120, да отпаднат.
Моля, гласувайте за отпадането на тези параграфи.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграфите отпадат.
Параграф 121 по вносител става § 115 и се подкрепя от комисията; § 122 по вносител става § 116 и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 123 има предложение на народния представител Пламен Славов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 5, против 13, въздържали се 78.
Предложението на народния представител Пламен Славов не се приема.
Поставям на гласуване § 123, който става § 117, както ни се предлага от вносителя и е подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията предлага § 124 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 124 отпада.
Параграф 125, който става § 118, както ни се предлага от комисията; § 126 става § 119 – той е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 120 господин Яни Янев е направил предложение за ал. 2.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, предлагам текстът, който съм предложил, да бъде като ал. 2 на § 119, който току-що приехме – по новата номерация, тъй като по старата номерация е § 126.
Смятам, че систематичното му място тук е по-правилно.
За да бъде по-точен текстът, ще помоля да включим още една дума и текстът да звучи така: „Неприключилите до влизането в сила на настоящия закон процедури за атестиране, както и конкурси чрез атестиране, се довършват по досегашния ред.”
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Яни Янев, което прочете, а и по същество беше направено в пленарната зала.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване § 120 и § 121 така, както ни се предлагат от комисията, и § 122 в новата номерация – по вносител, подкрепен от комисията. 
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 129 да отпадне.
Моля гласувайте това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграф 129 отпада.
Подлагам на гласуване § 123, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Народният представител Янаки Стоилов е направил предложение за нов § 124:
„§ 124. Параграф 60 влиза в сила от датата на влизане в сила на наредбата по чл. 209а.”
Подлагам на гласуване това предложение. 
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Народният представител Яни Янев е направил предложение за нов § 125:
„§ 125. Разпоредбите на § 73 и § 74 влизат в сила от 1 януари 2010 г.”
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това, уважаеми народни представители, е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
За процедура има думата господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, ще Ви помоля да разместим т. 14 и т. 12. Ако е възможно т. 14 да стане т. 12, за да може след гласуванията да продължим със Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 13. 
Процедурното предложение се приема.

Продължаваме с гласуване на докладваните текстове от Закона за отбраната и въоръжените сили.
Подлагам на гласуване наименованието на закона и Глава първа – „Основни положения”, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона и на Глава първа са приети.
По чл. 1 има предложение на народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 29, против 24, въздържали се 32.
Предложението на народния представител Христо Кирчев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 1 и чл. 2, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Член 1 и чл. 2 са приети.
В чл. 3 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 10, против 27, въздържали се 61.
Предложението на народния представител Христо Кирчев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 3, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 4, въздържали се няма.
Член 3, така както ни се предлага от комисията е приет.
Ако няма възражения от залата, можем да направим     следното – последователно, направените предложения на народния представител Христо Кирчев, които не се подкрепят от комисията, да ги гласуваме едновременно.
Съгласни ли сте? (Реплики:Да.)
Пълно одобрение.
Има предложение на народния представител Христо Кирчев по чл. 4, което не се подкрепя от комисията и по чл. 5, което не се подкрепя по т. 2.
Гласуваме тези две предложения, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 9, против 42, въздържали се 42.
Предложенията на народния представител Христо Кирчев не се приемат.
Гласувайте чл. 4 и чл. 5, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Красимир Каракачанов, Минчо Спасов, Станчо Тодоров, Петър Берон, Йордан Василев и Захари Георгиев, тъй като са в една и съща насока и не се приемат от комисията.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Те са оттеглени. Няма нужда да се гласуват. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров, но при мен не е отбелязано и народните представители не са направили предложение. 
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Към друг закон са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос за военноинвалидите.
Веднъж като гласуваме, ще решим въпроса и със следващите предложения.
Гласували 88 народни представители: за 3, против 21, въздържали се 64.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6 и чл. 7, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля за внимание! Поставям на общо гласуване предложенията на народния представител Христо Кирчев по чл. 8, чл. 9, чл. 10 и чл. 11, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 8, против 37, въздържали се 59.
Предложенията на народния представител Христо Кирчев не се приемат.
Поставям на гласуване чл. 8, който е по вносител и се подкрепя от комисията; чл. 9, който е по комисия; чл. 10, който е по вносител и се подкрепя от комисията; чл. 11, чл. 12 и чл. 13, така както ни се предлагат от комисията; чл. 14 по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте до Глава втора.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Текстовете до чл. 14 се приемат.
Трябва да гласуваме предложението на господин Каракачанов, което не се подкрепя от комисията, тоест отпадането на чл. 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 3, против 47, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Предлагам да гласуваме предложението на народния представител Петър Берон, който предлага в чл. 15 да се добави т.5: „5. началник на отбраната”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Берон за нова т. 5.
Гласували 109 народни представители: за 5, против 48, въздържали се 56.
Предложението на народния представител Петър Берон не се приема.
Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията, а именно: съюзът „или” да се замени с „и”.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Агов оттегля предложението.
Поставям на гласуване наименованието на Глава втора; наименованието на Раздел І; чл. 15, както ни се предлага от комисията; наименованието „Народно събрание” да отпадне по предложение на комисията; чл. 16, както ни се предлага от комисията; наименованието „Президент на републиката” по предложение на комисията да отпадне.
Моля, гласувайте тези предложения на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 108, против 1, въздържал се 1.
Предложенията на комисията са приети.
Има няколко предложения на народния представител Христо Кирчев по чл. 17, 18, 19, 20 и 21, които не се подкрепят от комисията. 
Моля, гласувайте тези предложения на народния представител Христо Кирчев, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 3, против 55, въздържали се 47.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване чл. 17, както ни се предлага от комисията, чл. 18 по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 19 по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По чл. 20 има предложение от народния представител Станчо Тодоров в пленарната зала.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров оттегля предложението си.
Моля, гласувайте чл. 20 и чл. 21, както ни се предлагат от комисията, и предложението за отпадане на заглавието „Министерски съвет”.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 22 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 3, против 53, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Има и предложение на народния представител Красимир Каракачанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 8, против 36, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители: Минчо Спасов; Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков; Екатерина Михайлова и Асен Агов; и Захари Георгиев, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 14, против 55, въздържали се 50.
Предложенията не се приемат.
По чл. 22 народният представител Петър Берон в пленарната зала направи предложение т. 17 да отпадне. 
ДОКЛАДИЧК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Господин председател, може ли да поясня?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Дъбов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Уважаеми колеги, има известен резон при преобразуване и закриване на факултети и филиали, но „институти” трябва да остане. Тези функции са дадени на две ведомства. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Считате, че т. 17 трябва да остане? 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение от народния представител Петър Берон.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 27, против 55, въздържали се 22.
Предложението на народния представител Петър Берон не се приема.
Поставям на гласуване чл. 22, 23 и 24, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 25 и чл. 26 има предложения от народния представител Христо Кирчев, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 1, против 59, въздържали се 42.
Предложенията на народния представител Христо Кирчев не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на комисията да отпадне наименованието „Министър на отбраната”; чл. 25 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 26, както ни се предлага от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
След почивката ще продължим с гласуването по този закон.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме необходимия кворум. 
Продължаваме с чл. 27. По него има предложение от народния представител Христо Кирчев, което не е подкрепено от комисията. То е оттеглено, а останалите, понеже са идентични, ще ги гласуваме заедно.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Кирчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 12, против 27, въздържали се 45.
Предложението на народния представител Христо Кирчев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Красимир Каракачанов в неприетата му част.
Гласували 84 народни представители: за 6, против 20, въздържали се 58.
Предложението на народния представител Красимир Каракачанов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Минчо Спасов, Станчо Тодоров, Петър Берон, Йордан Величков и Екатерина Михайлова – те си го оттеглиха, и Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 6, против 16, въздържали се 63.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на Христо Кирчев по чл. 28, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 4, против 39, въздържали се 45.
Предложението на народния представител Христо Кирчев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 27 и чл. 28, както се предлагат от комисията, чл. 29 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 30 има предложение на народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за няма, против 44, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 2, против 39, въздържали се 43.
Предложението на народния представител Христо Кирчев не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 3, против 26, въздържали се 71.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Кирчев за чл. 32, което не се подкрепя от комисията, и по чл. 33, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за няма, против 26, въздържали се 65.
Тези две предложения не се приемат.
Поставям на гласуване чл. 30, както е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 31 в редакция на комисията, чл. 32 в редакция на комисията, чл. 33 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте. 
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, преминаваме към „Раздел ІІ – Омбудсман на въоръжените сили”. Има предложение на редица народни представители, но комисията предлага Раздел ІІ, чл. 34 да отпадне.
 Има предложение на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Има предложения и на други народни представители.
Ще подложа на гласуване предложението на комисията – ако отпадне, тези предложения, които са направени, се обезсмислят.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на Раздел ІІ и чл. 34.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Следователно Раздел ІІ и чл. 34 отпадат.
В следващия Раздел ІІІ ви предлагам, първо, да гласуваме предложението на народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за няма, против 33, въздържали се 57.
Предложението на народния представител Христо Кирчев по чл. 35 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Спасов  в неприетата му част за чл. 36.
Гласували 102 народни представители: за 17, против 48, въздържали се 37.
Предложението на народния представител Минчо Спасов не се приема.
Поставям на гласуване Раздел ІІІ, предложението на комисията за отпадане на заглавието, чл. 34, както е по комисия, чл. 35, както е по комисия, чл. 36, както е по комисия, чл. 37, както е по комисия, чл. 38, както е по комисия, чл. 39, както е по комисия, чл. 40, както е по комисия, чл. 41, както е по комисия, чл. 42, както е по комисия.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Текстовете до чл. 42 са приети.
Сега предлагам, по приетата схема, най-напред да гласуваме предложенията на народните представители Красимир Каракачанов, Минчо Спасов, Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, които са идентични. Предложенията не са подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 2, против 26, въздържали се 71.
Предложенията на тези народни представители не се приемат. 
Поставям на гласуване предложението на народния представител Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията. 
Гласували 92 народни представители: за 5, против 19, въздържали се 68.
Предложението не се приема. 
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на заглавието „Териториални органи на изпълнителната власт”, чл. 43, както е по комисия, чл. 44, както е по комисия; комисията, също така, предлага да отпадне заглавието „Юридически лица и други организации”, чл. 45, както е по комисия, чл. 46 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 47, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети. 
Следващият раздел е Раздел ІV – има един чл. 49, комисията предлага да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на целия раздел – на текста и на заглавието.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Раздел ІV и чл. 49 отпадат.
Преминаваме към Глава трета. 
Има предложение на народния представител Христо Кирчев по чл. 50, което не се подкрепя от комисията; по чл. 51, което също не се подкрепя от комисията; по чл. 52, което също не се подкрепя от комисията; по чл. 53, което също не се подкрепя от комисията.
	Това са предложенията на народния представител Христо Кирчев по Раздел ІІ, до стр. 58.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Христо Кирчев.
Гласували 89 народни представители: за 9, против 30, въздържали се 50.
Предложенията на народния представител Христо Кирчев не се приемат.
Има предложение по чл. 52 на народния представител Яне Янев и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 1, против 53, въздържали се 39.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 5, против 52, въздържали се 26.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 8, против 20, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Глава трета и Раздел І, както се предлагат от комисията, чл. 48 по комисия, чл. 49 по комисия, чл. 50 по комисия, чл. 51 по комисия, чл. 52 по комисия.
Моля, гласувайте текстовете до чл. 52 по новата номерация.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 53 в пленарната зала народният представител Станчо Тодор направи предложение ал. 2 да отпадне.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, по чл. 55, ал. 5 също имате предложение. Оттегляте ли го?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 59, ал. 2 също сте направили предложение за отпадане. Оттегляте ли го?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте чл. 53 по комисия, чл. 54 по комисия, чл. 55 по комисия, чл. 56 по комисия, чл. 57 по комисия, чл. 60 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 59 по комисия, чл. 60 по комисия.
Комисията предлага чл. 63 да отпадне. 
Моля, гласувайте тези предложения на комисията до Раздел ІІ.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Наименованието на Раздел ІІ се подкрепя от комисията. Член 64, който става чл. 61, е в редакция на комисията.
В пленарната зала народният представител Минчо Христов направи предложение членът да започне така: „Въоръжените сили на Република България не могат да бъдат изпращани....” Това категорично не е редакционно бележка, а е тъкмо в противоположния смисъл, променя идеята на текста, така че не мога да го поставя на гласуване. (Народният представител Минчо Христов иска думата.)
Господин Христов, не мога да го поставя на гласуване. Това не е редакционна поправка, тъкмо обратното. Вие се изказахте.
Пет минути Ви слушахме. Не мога да поставя текста на гласуване, защото това не е редакционна бележка или редакционна поправка, защото променя тъкмо на 180 градуса съдържанието на члена.
Моля, гласувайте Раздел ІІ и чл. 61, както е в редакция на комисията.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може такава процедура, не може така, обясних ви: да сте направили предложението между първо и второ четене. 
Комисията предлага чл. 65 да отпадне.
Член 62 е по вносител, подкрепен от комисията.
Член 63 е по вносител, подкрепен от комисията.
Член 64 е така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 92 народни представители: за 90, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Госпожо Банкова, заповядайте за обяснение за отрицателен вот.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин председател, чувствам неудобство, че присъствам в зала, която гласува мандат на военния министър еднолично да изпраща тежковъоръжена група от български войници в коя да е точка на света. (Шум и реплики в залата.)
Не ви ли стигна срамното участие на България в Иракската война?! Досега българското правителство и парламент не са заели позиция по признанието на президента Буш, че тази война беше грешка. Досега българското правителство и парламент не са отговорили каква позиция ще имат по обещанията и лъжите на лицето Соломон Паси, че от участието ни в Ирак ще добием извънредно много позитиви – участие на български фирми, връщане на иракския дълг и какво ли още не.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Е, върнаха го.
СТЕЛА БАНКОВА: Не ви ли стига това, че стана ясно, че участието на България в Афганистан е изключително съучастие с наркопроизводителите и наркотрафикантите? (Шум и реплики от НДСВ.) И че по този начин помагаме този наркотик да идва и в България. Колегата Минчо Христов многократно ви е давал официални данни колко много се е увеличил добивът на такива вещества след като американците са отишли в тази страна. И ние продължаваме да стоим там. Мисля, че е недопустимо да се дават правомощия на военния министър еднолично, без санкция на Народното събрание да изпраща контингенти в която и да било точка на земята. Остро протестирам срещу това. (Реплики от НДСВ.)
Сега си давам сметка колко важно за вас е да криете това, което гласувате. Затова не приехте предложението ни да има разпечатки и гласуванията да бъдат публични. Но аз отдавна съм започнала да правя точно това: да давам публичност на начина, по който български народни представители гласуват, защото ще дойде време, когато ще трябва да обяснявате защо заемате такива позиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложенията на народния представител Христо Кирчев, които не се подкрепят от комисията – по чл. 69, по чл. 81, включително и по чл. 77, ал. 3. 
Гласували 96 народни представители: за 5, против 47, въздържали се 44.
Предложенията на народния представител Христо Кирчев не се приемат.
Поставям на гласуване чл. 65 – по комисия, чл. 66 – по комисия; чл. 67 – по комисия; чл. 68 – по комисия, чл. 69  - по комисия, чл. 70 – по комисия, чл. 71 – по комисия, чл. 72 – по комисия, чл. 73 – по комисия, чл. 74 – по комисия, чл. 80, който става чл. 75 – по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 76 – по комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следват поредица от предложения на народни представители.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 11, против 27, въздържали се 57.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев, и на народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, тъй като са идентични. Предложенията не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 7, против 33, въздържали се 50.
Предложението на народните представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 4, против 34, въздържали се 48.
Предложението на народния представител Христо Кирчев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 65, против 10, въздържали се 29.
Предложението се приема. 
Имате думата, господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Господин председател, предлагам прегласуване, поради факта, че има вече приети текстове и при това условие де факто трябва да променим целия законопроект и да се върнем назад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 26, против 26, въздържали се 53.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на наименованието „Структура на Министерство на отбраната”.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението на комисията се приема.
Поставям на гласуване чл. 77 така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията предлага чл. 83 да отпадне. Подлагам на гласуване това предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Член 83 отпада.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – неподкрепено от комисията, и Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов – неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на тези народни представители.
Гласували 111 народни представители: за 55, против 15, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Комисията предлага въобще наименованието да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на наименованието „Централна администрация и Щаб на отбраната”.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Наименованието отпада, така както ни се предлага от комисията.
По чл. 84 има предложения от народните представители: Иглика Иванова и Георги Анастасов, Яне Янев и Димитър Абаджиев, Пламен Ранчев и Атанас  Мерджанов, които са идентични и не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 31, против 13, въздържали се 57.
Предложенията не се приемат.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев пак по чл. 84, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 4, против 33, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което не се приема.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 6, против 26, въздържали се 64.
Тяхното предложение не се приема.
Има предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев по следващия текст, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 6, против 34, въздържали се 49.
Тяхното предложение не се приема.
Следва предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 14, против 13, въздържали се 55.  
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.  
Гласували 89 народни представители: за 1, против 30, въздържали се 58.
Следва предложение от народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 40, против 10, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
По чл. 87 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.  
 Гласували 90 народни представители: за няма, против 22, въздържали се 68.
Предложението  на народния представител Христо Кирчев  не се приема.
Поставям на гласуване чл. 78, чл. 79, чл. 80 и чл. 81 – така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Преминаваме към следващата глава „Началник на отбраната”.
Народният представител Христо Кирчев предлага заглавието да бъде „Началник на Щаба на отбраната”.
Ще направим следното: ще гласуваме заедно предложенията на господин Кирчев по този раздел до чл. 85 – те са няколко. Вече ви казах за едното. На същата страница има предложение от Христо Кирчев по  чл. 85. На стр. 74 – предложение на Христо Кирчев. На стр. 75 – предложение на Христо Кирчев по чл. 90. На стр. 77 – предложение на Христо Кирчев.
Тези предложения на народния представител, които са и във връзка помежду си, не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.  
Гласували 96 народни представители: за 3, против 22, въздържали се 71.
Тези предложения не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане заглавието на този раздел.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Наименованието отпада.
Има предложение от народния представител Станчо Тодоров.
Поддържате ли го или го оттегляте? – Господин Тодоров оттегля предложението на стр. 73.
Моля, гласувайте предложението от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов по чл. 89, което не се подкрепя от комисията.  
Гласували 82 народни представители: за 4, против 17, въздържали се 61.
Предложението на двамата народни представители не се приема.




Народните представители Яни Янев и Димиър Абаджиев също са направили предложение, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 1, против 28, въздържали се 57.
Предложението на двамата народни представители относно чл. 82 не се приема.
За предложението на господин Христо Кирчев вече гласувахме. 
Господин Тодоров, имате още едно предложение. То е на стр. 74 от доклада на комисията. Оттегляте ли го? Добре, оттеглено е, нека да се отбележи в протокола.
Народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов имат предложение, записано на стр. 75 от доклада, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 18, против 20, въздържали се 61.
Това предложение не се приема.
Има едно предложение за чл. 91 на народните представители Яни Янев и Димитър Абаджиев. То не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 4, против 27, въздържали се 59.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте чл. 88, който става чл. 82, който е по вносител и се подкрепя от комисията, както и членове 83, 84 и 85, така както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете до чл. 85 са приети.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев за чл. 92 по първоначалната номерация, което не се подкрепя от комисията.
Гласувайте предложението на народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 3, против 25, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 86, така както ни се предлага от комисията.
Комисията предлага наименованието „Българска армия” да отпадне от заглавието на текста и чл. 87, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 94 на стр. 80 от доклада има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което те оттеглят. Това се отнася и за следващия член – предложението е оттеглено. След като те се оттеглят, трябва да гласуваме чл. 94, който става чл. 88, така както ни се предлага от комисията. Така ли е, господин Дъбов? Добре. 
Гласуваме чл. 89, така както е по комисия. Гласуваме до тук.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към чл. 96 – по чл. 96 има предложение на Димитър Дъбов и група народни представители, което се оттегля. 
Член 96, който става чл. 90, по вносител, се подкрепя от комисията; чл. 97, който е по вносител и се подкрепя от комисията; комисията предлага наименованието „Военни академии и висши военни училища” да отпадне - гласуваме тези предложения на комисията. 
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложенията на комисията за тези текстове са приети.
Преминаваме към чл. 92. По него народният представител Йордан Бакалов направи в пленарната зала следното предложение: в ал. 1, т. 2 и ал. 3 след думите „военна академия” да се добавят думите „по отбрана и сигурност”. 
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Бакалов.
Гласували 85 народни представители: за 8, против 25, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
По същия текст има предложение на народния представител Пламен Славов. То е в чл. 92, ал. 3 думата „или” да се замени с „и”. Това е редакционно и е точно.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Пламен Славов е прието.


Поставям на гласуване чл. 92, така както ни се предлага от комисията, с вече гласуваното предложение на господин Славов.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Сега отиваме на чл. 99, който става чл. 93, и моля за внимание.
Става въпрос за военните училища. Тук народният представител Стоян Витанов направи предложение да отпадне т. 3, а съдържанието всъщност на т. 3 да отиде към т. 1 и тя да придобие следния вид:
„1. Националният военен университет „Васил Левски” със седалище гр. Велико Търново, с факултети общовойскови - „Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи” в гр. Шумен и „Авиационен” в гр. Долна Митрополия.”
Вчера, когато го разисквахме, е направено възражение, че това не е редакционно. Напротив, според мен това предложение от гледна точка на нашия правилник е направено перфектно, включително и в писмена форма. Тоест да се запази сегашното състояние на структурата. Имаше и дискусия. Тези, които са били тук, чуха аргументите. Залата решава.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стоян Витанов. 
Гласували 90 народни представители: за 17, против 45, въздържали се 28.
Предложението на народния представител Стоян Витанов не се приема.
Единствена процедура имате - за прегласуване. 
Господин Витанов, заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Както се казва, за честта на пагона предлагам, уважаеми колеги, този резултат да се прегласува. Вчера върху мен беше излята цяла канонада от депутати, видите ли, най-вече за това, че аз съм защитил някакъв местен интерес, което, разбира се, не е вярно. Аз защитавам поначало предложението, което Министерският съвет е направил, с едно допълнение - да се уточни седалището на Военния университет във гр. Велико Търново, единственият, подчертавам, в Република България със съответните факултети. Аз това предложих. 
В случая, с отделянето на Авиационното училище на практика, първо, пада акредитацията на университет, при това, забележете,  говоря за Националния военен университет във Велико Търново, който има много добра оценка по тази специализирана акредитация за срок от 6 години.
Второ, има доктрина, която ние сме извървели в рамките на 7 години - от 2002 г. насам. И сега изведнъж се получава, че, дайте, ние трябва да отделим Военновъздушното училище в Долна Митрополия. 
Освен това вчера предложих да се чуе мнението на министъра на отбраната, който е тук. Настоявам още веднъж министърът на отбраната да каже от тази трибуна подкрепя ли предложението, което е подкрепил в Министерския съвет и което се отнася до запазване на Военния университет в цялост, или подкрепя другите предложения, които бяха направени в залата? (Реплика от народния представител Станимир Илчев.)
Аз искам да чуя министъра, господин Илчев. Ако министърът не иска да го каже, нека не го каже, а пък ако Вие го спирате, още по-зле.
Още веднъж настоявам да подходим държавнически, подкрепяйки предложението на Министерския съвет в чл. 99. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Стоян Витанов.
Гласували 108 народни представители: за 21, против 35, въздържали се 52.
И този път предложението на народния представител Стоян Витанов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 93, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Член 93 е приет.
Уважаеми народни представители, членовете и алинеите по законопроекта бяха докладвани до този текст. Вече са и гласувани.
Ще продължим, както знаете, с гласуванията по другите законопроекти. Беше направено и процедурно предложение от господин Илчев за продължаване на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, но това явно днес надали може да стане. 
Вероятно утре, господин министър, ще продължим със Закона за отбраната и въоръжените сили. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)
Гласувана е процедурата, господин Тодоров. Вас Ви нямаше, сега да Ви обяснявам ли?! 
Беше гласувано удължаване до 16,00 ч. днес. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие. 
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Иванов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение Споразумението между правителството на Република България и Френската агенция за развитие относно финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат да мине на второ гласуване. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Иванов, моля да представите наименованието и член единствен на законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ЗАКОН 
за ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от
9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие
Член единствен. Ратифицира Изменение № 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие, подписано на 2 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедурно предложение господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение ратификацията на Споразумението да бъде приета на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за приемане в едно пленарно заседание на законопроекта на две четения.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Иванов, моля да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ЗАКОН 
за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, сключено на 1 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на второ гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. 
Моля, гласувайте законопроекта на първо гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедурно предложение господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, правя процедурното предложение ратификацията да бъде гласувана на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение. 
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма. 
Процедурното предложение е прието.
Господин Иванов, моля да представите съдържанието на ратификационния законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! 

„ЗАКОН 
за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно
бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния протокол с вносител - Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт.
Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедурно предложение господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет на второ гласуване в рамките на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение този законопроект да бъде приет и на второ четене.
Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията. Няма направени предложения.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Иванов, моля да представите текстовете и заглавието на законопроекта. 
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател,, уважаеми колеги! 

„ДОКЛАД 
за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за задълженията към Международния фонд за 
обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт,
№ 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2009 г.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за задълженията към
Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от
замърсяване с нефт”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, § 2, § 3, § 4, § 5, § 6, § 7 и § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет и на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт. 

Следващото гласуване е по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. 
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносители Ива Станкова, Нигяр Джафер и Станка Маринчева.
Гласували 114 народни представители: за 100, против 13, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносител Министерският съвет.
Гласували 115 народни представители: за 95, против 16, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, преди 15-ина минути направих съобщение, че днес ще заседаваме до 16,00 ч. като се позовах, че това е гласувано. Направих справка от стенографския протокол. Оказа се, че няма гласуване за удължаване на заседанието днес. Този въпрос е разискван на Председателския съвет. Стигнало се е до единно мнение, но парламентът не се е произнесъл. 
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): В светлината на тази констатация, господин председател, правя предложение сега за удължаване на днешното работно време до 16,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време до 16,00 ч.
Гласували 82 народни представители: за 63, против 9, въздържали се 10.
Това процедурно предложение се приема.

Преминаваме към гласуване на Проект за решение за откриване на Факултет ... (Народният представител Лъчезар Тошев иска думата за процедурно предложение.)
Не мога да Ви откажа, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Господин председателю, очевидно е, че няма достатъчен брой народни представители в залата. За пореден път тези резултати, които се показват на таблото, не са реални. 
Затова моля да проверите кворума, тъй като предстоят важни гласувания. Да се види точно колко депутати има в залата. Виждате, че само в лявата част има повече депутати, в дясно – почти никой. В момента няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите да поканят всички народни представители да заповядат в пленарната зала. В противен случай ще трябва да започна поименна проверка. Знаете, че една поименна проверка продължава около 30 минути. 

Преминаваме към поименна проверка.
Ясен Димитров Попвасилев	- тук
Янко Александров Янков	- тук
Яни Димитров Янев	- отсъства
Яне Георгиев Янев	- отсъства
Янаки Боянов Стоилов	- тук
Юсеин Аптула Джемил	- тук
Юнал Тасим Тасим	- тук
Юнал Саид Лютфи	- тук
Юксел Али Хатиб	- тук
Четин Хюсеин Казак	- отсъства
Хюсеин Муталиб Хамди	- отсъства
Христо Кирилов Попов	- тук
Христо Йорданов Кирчев	- тук
Христо Дамянов Бисеров	- отсъства
Христо Боянов Величков	- тук
Христина Христова Велчева	- тук
Хасан Ахмед Адемов	- тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов	- отсъства
Фидел Димитров Беев	- отсъства
Фатме Муса Илияз	- отсъства
Трифон Димитров Митев	- отсъства
Тома Янков Томов	- тук
Тодор Николов Батилов	- отсъства
Тодор Михайлов Кумчев	- тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска	- отсъства
Татяна Стоянова Калканова	- отсъства
Татяна Дончева Тотева	- отсъства
Съби Давидов Събев	- тук
Стоян Проданов Иванов	- тук
Стоян Витанов Витанов	- тук
Стойко Илиев Танков	- отсъства
Стефан Антонов Софиянски	- тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова	- тук
Станчо Николов Тодоров	- тук
Станка Панайотова Маринчева	- тук
Станислав Тодоров Станилов	- отсъства
Станимир Янков Илчев	- тук
Соломон Исак Паси	- отсъства
Снежана Великова Гроздилова	- тук
Сияна Атанасова Фудулова	- отсъства
Симеон Василев Симеонов	- тук
Силвия Тодорова Стойчева	- тук
Силвия Николаева Алексиева	- тук
Светослав Христов Малинов	- отсъства
Светослав Иванов Спасов	- тук
Рупен Оханес Крикорян	- отсъства
Румен Стоянов Овчаров	- отсъства
Румен Йорданов Петков	- отсъства
Румен Иванов Такоров	- тук
Румен Асенов Ангелов	- отсъства
Руденко Радев Йорданов	- тук
Росен Златанов Владимиров	- отсъства
Ремзи Дурмуш Осман	- отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким	- тук
Рамадан Байрам Аталай	- отсъства
Радослав Теодоров Иванов	- тук
Радослав Ненков Гайдарски	- тук
Радослав Георгиев Илиевски	- тук
Пламен Неделчев Моллов	- отсъства
Пламен Георгиев Ранчев	- тук
Пламен Василев Славов	- тук
Пламен Александров Панайотов	- тук
Петя Илиева Гегова	- тук
Петър Станиславов Манолов	- отсъства
Петър Кирилов Берон	- тук
Петър Димитров Попов	- тук
Петър Георгиев Мръцков	- тук
Петър Георгиев Кънев	- тук
Пенко Атанасов Атанасов	- тук
Павел Михайлов Чернев	- отсъства
Павел Димитров Шопов	- отсъства
Олимпи Стоянов Кътев	- тук
Олег Григоров Попов	- тук
Огнян Стефанов Герджиков	- отсъства
Нихат Тахир Кабил	- отсъства
Нина Стефанова Чилова	- тук
Николай Петров Кънчев	- тук
Николай Георгиев Камов	- отсъства
Николай Георгиев Григоров	- тук
Николай Боянов Михайлов	- тук
Николай Аврамов Свинаров	- отсъства
Никола Гочев Проданов	- тук
Нигяр Сахлим Джафер	- тук
Несрин Мустафа Узун	- отсъства
Нено Ненов Димов	- отсъства
Ненко Викторов Темелков	- тук
Неджми Ниязи Али	- тук
Надя Димитрова Иванова	- тук
Надя Антонова Кочева	- отсъства
Надка Балева Янкова	- тук
Надежда Николова Михайлова	- тук
Муса Джемал Палев	- отсъства
Младен Петров Червеняков	- отсъства
Митхат Сабри Метин	- отсъства
Митко Иванов Димитров	- отсъства
Мирослав Димитров Мурджов	- отсъства
Минчо Христов Куминев	- тук
Минчо Викторов Спасов	- отсъства
Минка Стоянова Русева	- тук
Мима Тодорова Василева	- отсъства
Милен Емилов Велчев	- тук
Метин Мехмедов Сюлейманов	- отсъства
Мая Божидарова Манолова	- отсъства
Мартин Димитров Димитров	- тук
Марко Николов Мечев	- отсъства
Мария Станчева Вълканова	- тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева	- отсъства
Мария Василева Капон	- тук
Марио Иванов Тагарински	- отсъства
Марина Борисова Дикова	- отсъства
Марин Йорданов Маринов	- тук
Мариана Йонкова Костадинова 	- отсъства
Маргарита Спасова Панева	- отсъства
Маргарита Василева Кънева	- тук
Лютви Ахмед Местан	- тук
Любен Любенов Дилов	- отсъства
Любен Андонов Корнезов	- тук
Лъчезар Богомилов Иванов	- отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев	- тук
Лидия Сантова Шулева	- отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян	- отсъства
Красимир Дончев Каракачанов	- отсъства
Костадин Александров Кобаков	- тук
Коста Димитров Цонев	- отсъства
Константин Стефанов Димитров	- тук
Кирил Николаев Добрев	- отсъства
Касим Исмаил Дал	- тук
Камен Костов Костадинов	- отсъства
Камелия Методиева Касабова	- отсъства
Йордан Петров Величков	- тук
Йордан Петков Йорданов	- тук
Йордан Мирчев Митев	- отсъства
Йордан Кирилов Цонев	- отсъства
Йордан Иванов Бакалов	- тук
Йордан Димитров Костадинов	- отсъства
Илко Димитров Димитров	- отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов	- отсъства
Илиян Вълев Илиев	- отсъства
Иглика Димитрова Иванова	- тук
Иво Първанов Атанасов	- отсъства
Иво Петров Сеферов	- тук
Иван Славов Иванов	- тук
Иван Петков Даков	- тук
Иван Николов Гризанов	- тук
Иван Николаев Иванов	- тук
Иван Матеев Иванов	- тук
Иван Йорданов Костов	- отсъства
Иван Желев Илчев	- отсъства
Иван Добромиров Гороломов	- тук
Иван Георгиев Стаматов	- тук
Иван Георгиев Сотиров	- отсъства
Иван Георгиев Иванов	- тук
Иван Атанасов Колчаков	- тук
Ива Петрова Станкова	- тук
Златко Тонев Златев	- отсъства
Захари Димитров Георгиев	- тук
Жори Йорданов Алексиев	- отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов	- отсъства
Енчо Вълков Малев	- отсъства
Емил Константинов Георгиев	- тук
Елиана Стоименова Масева	- тук
Елеонора Николаева Николова	- тук
Екатерина Иванова Михайлова	- отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова	- тук
Евгения Тодорова Живкова	- отсъства
Евгений Спасов Иванов	- тук
Евгений Гинев Жеков	- тук
Евгени Стефанов Чачев	- тук
Дончо Стефанов Цончев	- отсъства
Донка Иванова Михайлова	- тук
Долорес Борисова Арсенова	- отсъства
Добромир Христов Гущеров	- отсъства
Добромир Мартинов Задгорски	- тук
Димитър Цвятков Йорданов	- тук
Димитър Стоянов Дъбов	- тук
Димитър Николов Гъндев	- тук
Димитър Иванов Димитров	- тук
Димитър Иванов Абаджиев	- тук
Димитър Енчев Камбуров	- тук
Диана Атанасова Хитова	- тук
Деница Стоилова Гаджева	- отсъства
Деница Ивайлова Димитрова	- тук
Даут Идриз Осман	- тук
Даринка Христова Станчева	- отсъства
Георги Чавдаров Анастасов	- тук
Георги Тодоров Божинов	- тук
Георги Пинчев Иванов	- отсъства
Георги Петков Близнашки	- отсъства
Георги Миланов Георгиев	- тук
Георги Йорданов Димитров	- отсъства
Георги Георгиев Пирински	- отсъства
Георги Владимиров Юруков	- тук
Волен Николов Сидеров	- отсъства
Владимир Михайлов Дончев	- тук
Веселин Методиев Петров	- тук
Веселин Витанов Близнаков	- тук
Весела Атанасова Драганова-Илиева	- тук
Венцислав Василев Върбанов	- тук
Венелин Димитров Узунов	- тук
Васил Минчев Иванов-Лучано	- отсъства
Васил Миланов Антонов	- отсъства
Васил Димитров Паница	- отсъства
Ваня Крумова Цветкова	- тук
Ваню Стефанов Хърков	- тук
Ваньо Евгениев Шарков	- тук
Валентина Василева Богданова	- тук
Валентин Николов Милтенов	- отсъства
Ботьо Илиев Ботев	- тук
Борислав Янчев Ноев	- отсъства
Борислав Николов Ралчев	- отсъства
Борислав Любенов Великов	- отсъства
Борислав Иванов Българинов	- тук
Борислав Димитров Китов	- отсъства
Борислав Георгиев Владимиров	- отсъства
Борис Янков Ячев	- тук
Борис Стефанов Николов	- тук
Бойко Стефанов Великов	- отсъства
Бойко Николов Боев	- отсъства
Бойко Иванов Ватев	- отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин	- тук
Ахмед Демир Доган	- отсъства
Атанаска Михайлова Тенева	- тук
Атанас Тодоров Мерджанов	- отсъства
Атанас Петров Атанасов	- тук
Атанас Димитров Щерев	- отсъства
Ася Величкова Михайлова	- отсъства
Асен Йорданов Агов	- тук
Ариф Сами Агуш	- тук
Антония Стефанова Първанова	- отсъства
Антонела Ангелова Понева	- тук
Анелия Христова Атанасова	- тук
Андрей Лазаров Пантев	- отсъства
Андрей Владимиров Баташов	- тук
Ангел Петров Найденов	- тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев	- тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер 	- тук
Алиосман Ибраим Имамов	- отсъства
Александър Манолов Праматарски	- отсъства
Александър Димитров Паунов	- отсъства
Александър Владимиров Радославов	- тук

Има ли някой, който е тук, но не си е чул името?
С колегите, които са тук, имаме кворум. 
След поименната проверка в залата има 133 народни представители. Това не означава, че когато започнахме имаше толкова. Господин Тошев беше прав.
Моля ви никой да не напуска пленарната зала. Предстоят ни още две гласувания.

Преминаваме към гласуване на Проект за решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет – Пловдив.
Имаше разисквания, но решението не е прочетено и не е гласувано. Кой ще го прочете?
Господин Бакалов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря, господин председател.

„Р Е Ш Е Н И Е
за откриване на Факултет по обществено здраве в
структурата на Медицинския университет – Пловдив

Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование

Р Е Ш И:
Открива Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет – Пловдив.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 160 народни представители: за 153, против 2, въздържали се 5.
Решението е прието и ще бъде публикувано в „Държавен вестник”.

Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Разискванията приключиха.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, с това гласуванията за днес приключиха.
Уважаеми народни представители, както сме приели програмата, ще продължим с първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, има записани народни представители за изказвания, разискванията продължават, с други думи, удължихме работното време до 16,00 ч. и ако приключим Законопроекта за ветераните от войните, разбира се, ще продължим с второто четене на Законопроекта за държавната собственост и след това със Закона за отбраната и въоръжените сили.
За процедура думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Предлагам срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища да бъде 3 дни, за да можем да приемем закона и на второ четене в рамките на мандата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за срок от 3 дни между първо и второ четене по Законопроекта за народните читалища.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заместник-председателят Юнал Лютфи ще продължи да води заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ – продължение.
Уважаеми колеги, продължаваме дискусията по първо четене на Законопроекта за ветераните от войните. При мен са се записали за изказвания народните представители Иван Сотиров, Веселин Методиев, Лъчезар Тошев, Георги Божинов и Ахмед Юсеин.
Господин Методиев, имате думата. 
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера в залата присъстваха много по-малко хора, отколкото сме в момента, затова в началото искам да кажа на тези, които не са били вчера, когато се откри дебатът, че Законопроектът за ветераните от войните е посветен на партизаните и ятаците, на всеки километър, на една комунистическа романтика, която колегите от БСП споделят, обичат и празнуват с трамвайчета до ден-днешен. Това е тяхно право, никой не може да посегне върху това. В една демокрация могат да правят тези свои празненства, да изявяват тази романтика, но в Народното събрание нещата са други. В парламента трябва да се вземат решения, които са и политически, и правни, и финансови, както е в случая, и да бъдат аргументирани. Ще започна по обратния път, по който ги изброих.
Финансовите съображения бяха оборени, включително и от председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Адемов, който вчера каза, че законопроектът изобщо не е съобразен финансово с 2009 г. Нещо повече, може да бъде сериозно поставен под въпрос и за 2010 г. предвид финансовото състояние на страната, което според мен е по-малкият въпрос.
От гледна точка на правно-технологичните въпроси този законопроект има своята предистория, наистина тя е от 1998 г., както каза вчера господин Георгиев, който е един от вносителите, и е станал по инициатива на един от тогавашните депутати и водачи на мнозинството, вече покойният български политик и демократ Стефан Савов. Дебатът, свързан с този законопроект, за да стане тогава Закон за ветераните от войните, беше посветен на онези български мъже, които в периода 1944 г. края – 1945 г. са били на фронта и са участвали на една от двете воюващи страни – на страната на добрите, както се казва в игралните филми.
До ден-днешен има хора, които представляват тези български военни и за които държавата в лицето на този закон е построила някаква специална грижа. Няма народен представител, който да бъде против това законодателство, да има някакъв аргумент, който да бъде свързан с отмяна или дори промяна, бих казал. 
Остава политическият въпрос, който е, за дълбоко съжаление, исторически, тоест как четем българската история през ХХ век и дали можем да я четем заедно.
Колеги от Българската социалистическа партия, не можем да я четем заедно и това стана ясно когато тук се гласуваше Декларацията за европейската съвест и тоталитаризма. Ние отдясно ви призовахме да подкрепим тази декларация, която осъжда както комунизма, така и нацизма, така и фашизма, за да можем да се преклоним взаимно пред жертвите, които са дадени от всички страни в тази наистина трагична история на ХХ век. Ако българското Народно събрание беше приело със съгласие да подкрепи точно тази декларация, щяхме да влезем в европейския път, за което ни призоваха вчера вносителите. Да, наистина щяхме да влезем, но не влязохме благодарение на вас, защото вие отказахте да гласувате този документ преди няколко месеца, който, впрочем стана документ на Европейския парламент преди десетина дни. Тази декларация е по инициатива на бившия чешки президент Вацлав Хавел, по инициатива на Европейската народна партия, стана документ на Европейския парламент. В тази връзка сме внесли с колегите си от Съюза на демократичните сили едно проекторешение, което се надявам другата седмица да се разгледа в пленарната зала.
Така че всякакви аргументи, че българските партизани, дейците на военния отдел на комунистическата партия в България са демократи, защото така е в Европа, са невалидни в този дебат, колеги от БСП! Невалидни са, заради вас! Когато искахме да гласуваме декларация, осъждаща нацизма, фашизма и комунизма, искахме да кажем така: имате жертви, ние искаме да застанем и да преклоним глава пред тези жертви, независимо дали споделяме вашия възглед! Направете вие също към нас. Вие отказахте. Не са отказали Движението за права и свободи, не е отказало НДСВ, не е отказала дясната страна на залата. Само вие отляво! Това е сегашното статукво, сегашното състояние на българското Четиридесето Народно събрание.
Ето защо да влезем сега в час по история и да започнем да се упражняваме какво точно се е случило на 1 май 1939 г., какво представлява пактът „Молотов – Рибентроп”, кога точно болшевишка Русия стана враг на Хитлер – дали по това време или след това, и прочие, смятам за ненужно. 
Само ще напомня обаче, че в този документ, който вече е документ на Европейския парламент, е записано, че всички ние – европейците, гражданите на Европейския съюз, трябва да честваме като ден на памет за жертвите на фашизма, нацизма и комунизма 23 август, тоест денят на пакта „Молотов – Рибентроп”. Това е европейският възглед. Там се събра като ценност, като възглед, като политика, като чувственост, като романтика, като всичко европейският поглед. Мисля, че ние поне, колкото пъти сме влизали в този дебат от десницата, сме споделяли точно това. Ето защо както бяхте вчера призовани, най-доброто решение в момента е да изтеглите този законопроект, да не го вкарвате на гласуване, защото първо ще загубите със сигурност гласуването в залата, тук парламентарните групи не ви подкрепят – всички, само вие сами се подкрепяте.
И второ, нека да не разгорим един предизборен дебат, като беше една от идеите тази точка да не влиза изобщо в дневния ред! Нека да не отидем на онова място, където няма да ни прави чест като съвременни български политици, защото ще започнем да се замеряме с исторически факти кой колко знае, и кой как интерпретира, кой колко е научил, какво пише в учебника и дали е точно това! Тази история не е останала еднозначно в собствената ни летопис. Нееднозначна от гледна точка – да кажа на колегите си от Българската социалистическа партия, на българските професионални историци – специалисти от този период от българската история. Нееднозначно дори при тях! Някои от тях, между другото, са останали като големи имена и вече покойници. Говоря за колеги, които бяха тук, включително членове на Българската социалистическа партия, и които са писали по тези въпроси, и които нямат еднозначно отношение към този период!
Ще завърша само с един пример, за да разберете колко този въпрос не е повърхностен. Има дебат в марксистката историография на България благодарение на една статия на тогава много младия български учен, бившият министър на образованието покойният акад. Илчо Димитров, който написа през 60-те години, когато бях ученик, но оттогава съм любопитен към българската история, една статия, че последното българско правителство не е монархо-фашистко, заради което искаха да го пратят в Делиормана тогавашните управници. Но той имаше възможността да се спасява от такива неща, спаси се и не го пратиха там.
Цяла дискусия има за това имало ли е фашизъм и тази дискусия не е еднозначна при условие, че вътре в нея участват маса марксисти – български комунисти от 60-те и 70-те години, някои от които дадоха най-крилатия пример. След като на 9 юни в правителството от 10 министри 8 са масони, за какъв фашизъм говорим, когато фашистите и нацистите са срещу масоните, а този преврат е на масоните? Дори това беше написано в тогавашните години в „Исторически преглед” – списанието на Академията на науките, на изпита по история.
Така че недейте да влизате там, дълбока е водата, не е изяснено, няма съгласие, няма спокойствие, няма го в самите учебници, вие искате от това да направите политика и то заради няколко хиляди гласа на изборите. Недейте, не сме узрели, не можем да постигнем това, видя се при гласуването за европейската съвест и тоталитаризма. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За първа реплика има думата господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,  уважаеми господин Методиев! Не с всичко казано от Вас съм съгласен. Разбира се, има неща, с които...
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Има ли конфликт на интереси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, тишина в залата! Моля Ви!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Какво искате да кажете, господин Атанасов? Дали имам конфликт на интереси? Не, нямам. Но може би Вие имате конфликт със своята съвест.
Уважаеми господин Методиев, не съм съгласен с няколко от нещата, които Вие казахте. Казахте, че правим това заради няколкото стотин гласа, които са тези антифашисти, които са останали живи към днешния ден. Това е твърде елементарно, за да се говори така, а Вие не сте елементарен човек. Не се подвеждайте по онази атавистична демагогска фразеология, която ни е известна отпреди десетилетия.
Не съм съгласен и с това, че ние, социалистите, не сме осъзнали това, че еднакво вредно за човечеството са както нацизмът и хитлерофашизмът, така и другите диктаторски или тоталитарни режими.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): И комунизмът! Кажи „И комунизмът”!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Поради тази причина ние, социалистите, в свои документи се извинихме на българския народ като наследници на комунистическата партия за тези, бих казал, репресии, които са осъществявани по времето на тоталитарния режим. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Така че не сте съвсем прав за това.
А в същото време не можете да не признаете, че независимо какви са историческите спорове в България на тази тема, българските антифашисти са признати за част от световното антифашистко движение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече! Ако обичате!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: ... и именно като такива ние им дължим реабилитацията на уважението към тях. За това идва реч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за втора реплика, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Господин председател, най-напред бих Ви помолил да направите забележка на господин Атанас Атанасов  –  ако има нещо да казва, да го направи на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз му направих вече забележка.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: А не да се държи по начин, който е обиден за дебата, който водим. 
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Недей да учиш председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Славов, направих забележка да пази тишина.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Методиев, както вчера господин Иван Колчаков, така и Вие днес се опитвате да изместите същността на разискването. То е по един конкретен законопроект, който сме внесли аз с други мои колеги народни представители, в който е формулировката „и участници в антифашистката съпротива“.
Не мога да се съглася с менторския тон, който Вие използвахте, както между другото вчера го направи господин Иван Колчаков, и да коментирате неща, които не са в законопроекта.
Второ, да се опитвате да прехвърлите дебата върху обсъждания, които направихме в парламентарните комисии по Европейската декларация за Европейската съвест. Смятам, че когато коментираме един законопроект, трябва да имаме предвид какви са становищата на отделните министерства. Казвам ви го, защото Вие сте председател на парламентарната Комисия по въпросите на  държавната администрация. Ако бяхте си направили труда, щяхте да видите какво е становището на Министерството на финансите, което заявява, че може да бъде осигурен финансовият ресурс, въпрос е на законодателя, тоест на нас, ние с гласуване да решим дали приемаме предложения законопроект, или не. (Реплики на народния представител Елиана Масева.)
На следващо място, смятам, че смесването на чисто политически и идеологически елементи, както обикновено се прави от десницата, също не е коректно и не е уместно. Вчера не случайно беше изтъкнат и основните мотиви на нас, като вносители. Става дума за въпрос, който има дълбоко морални измерения  –  измерения, които останалите европейски държави  –  членки и на Европейския съюз, вече са осъзнали и са реализирали в своето законодателство. 
Що се отнася до историческите паралели на Вас, като историк, мога само да предложа, както охотно правите за някои дати, да  коментирате и датата 1 март 1941 г., когато България се присъединява към Тристранния пакт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Ще започна с датата 1 март 1941 г., господин Славов, с най-голямо удоволствие. На 1 март 1941 г. българските комунисти са в голяма радост. И знаете ли защо? Защото между тези български комунисти е имало патриоти и са знаели, че когато България отива в Тристранния пакт, ще си вземе Македония и Тракия. Между вас, комунистите, и днес, социалистите, има патриоти и милеят по този въпрос. И тогава са милеели. Освен това те са били щастливи, че Хитлер и Сталин са съюзници, на 1 март 1941 г. – питате ме какво е било тогава.
Господин Георгиев, не спекулирам. Не говоря за Вас и за Вашите мотиви. Аз говоря за пропаганда, която е реалистична предизборна кампания за БСП. Не ме убеждавайте, аз не съм от вчера в политиката, че по време на предизборните събрания това няма да е тема. Разбира се, че ще бъде тема. И ще бъде тема под знаменател „Справедливост” за хората, с които вие се срещате. Защото вие се срещате с ваши съмишленици, които разсъждават върху тези въпроси като вас. И от това ще стане пропаганда. Това е сто процента сигурно. Недейте, Вие също сте политик отдавна – как може да кажете, че това няма да стане? То се прави заради това. 
Освен това, още нещо. Антифашисти в Европа са демократите. Никъде в Европа, и няма нищо менторско в това, господин Славов, няма терористи, които са превърнати в антифашисти. Няма! „Черните ангели” - филмът, романтиката, са терористи, Митка Гръбчева е терорист – отива и убива хора. Какви са били подбудите, това е отделен въпрос. 
Понеже колегата Атанасов каза за конфликта на интереси, аз ще ви кажа, че имам конфликт на интереси по тази тема. И ще ги заявя: покойният ми баща е пребит от Димитър Гръбчев в Държавна сигурност в присъствието на Митка Гръбчева. Пребити са! Това са терористи. Защото той бил на митинг и е бил Николапетковист и се е радвал на някакви негови демократични възгледи на неговите си години, Бог да го прости! Това е конфликт на интереси, вярно е. Имам го.
За какви хора ми говорите, че били демократи? Демократ е Петър Пешев в тази зала, който спасява българските евреи. Затова той, като антифашист, е демократ и всички ние му се прекланяме. 
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): И след това ги разстрелват.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Същите тези хора, както ми подсказва господин Агов.
Така че, навлезли сте в дълбока вода – нямаме съгласие, не се занимавайте с това, само предизборна игра ще стане, ще оскверните паметта и на онези, в името на които искате да извършите нещо, което според вас е справедливо. Това ще се получи като краен резултат и няма да е за първи път. 
Приемете Европейската декларация, дайте всички да преклоним глави пред всички жертви и тогава да се върнем на този разговор наново. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, информирам ви, че на балкона в пленарната зала са студенти по „Право” от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. (Ръкопляскания.)  Студентите са на образователна визита в Народното събрание, придружава ги професор Снежана Начева  –  съдия в Конституционния съд на Република България. Добре дошли, скъпи студенти!
Нашата дискусия продължава  –  има думата народният представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, законопроектът, който разглеждаме в момента, е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Ветерани от войните са тези, които са участвали във войните, които българската държава е водила, включително срещу нацистка Германия. Но това е войната на държавата срещу други. 
Предлага се да се въведе нова категория, която да включва и признава, че ветерани от войните са също и лицата, участвали в антифашистката съпротива. Оттук мога да започна с периода, който е посочен като антифашистка съпротива  –  1939-1945 г. Преди мен казаха за началото на този период.  На 23 август 1939 г. Хитлер и Сталин сключиха съюз, Пакта „Молотов-Рибентроп“, оттам нататък комунистическите партии до 21 юни 1941 г., когато Хитлер нападна Съветският съюз, до тогава те не могат да бъдат разглеждани като част от антифашистката съпротива. Имало е антифашисти, но това са Мушанов, Буров, Г.М.Димитров, Никола Петков, който беше интерниран в Свищов, защото е бил противник на този курс на сближаване с Германия, и други, но те не са били част от левицата по това време. Те са част от демократичната общност в България. По-късно, във втората част на този период  –  той е посочен, 1945 г., техните привърженици бяха репресирани тежко. Най-тежките репресии в България се извършиха точно в периода от началото на установяването на тоталитарен режим, от 9 септември 1944 г. нататък - към 1945 г. Само в първия месец са били убити 30 хил. души без съд и присъда в голямата част от тях. След това са извършени още убийства и репресии и т.н. С този закон ни се предлага тези, които са извършвали репресиите, да се смятат за част от антифашистката съпротива и за ветерани от войните, което е несправедливо и невъзможно да бъде прието.
Аз бих посочил като свидетел на това, което казвам за периода от 1939 до м. юни 1941 г., един комунист, който е известен  –  един от десетимата най-известни комунисти по това време в България. Той се казва Върбан Ангелов  –  обвинител на депутатите от Двадесет и петото Народно събрание в Народния съд. Ето неговите спомени. (Показва книгата.) Това е една книга, която може да се намери много рядко. Защото в нея той в лично качество свидетелства за случаи, които не биха били лицеприятни в момента за някои, които не желаят да си спомнят за този период. Така например отиването на депутатите–комунисти от Двадесет и петото Народно събрание на приема в двореца в началото на 1941 г., когато той е говорил със седем от тях да не отиват, за да не подкрепят по този начин прогерманската линия на тогавашното правителство. В крайна сметка те са отишли, защото така им е било наредено от ЦК на БКП, особено Задграничното ръководство, което тогава е следвало курса на Пакта „Молотов-Рибентроп“ и от Москва те са получавали такива инструкции.
Инструкции са били получавани да се посрещне германската армия като приятелска, а също така Англия и Франция са били обявени за агресори, противници и врагове. Има такава статия от Георги Димитров от 1939 г., която е насочена главно срещу Англия и Франция, а всъщност това са държави от антинацистката коалиция. Така че този прочит на историята трябва да бъде направен, преди да правим заключения какво представлява в България антифашистката съпротива през този период.
Между другото, едно от свидетелствата е, че през 1940 г. тези членове на БКП в България са били викани в Държавна сигурност, за да се изисква от тях да спазват политиката на неутралитет на България и да не се настоява за влизане в Тристранния пакт  със специални листовки, които са били разпращани. Препоръчвам ви да потърсите тази книга на Върбан Ангелов и да видите неговите свидетелства.
РЕПЛИКА ОТ КБ:  Това реклама ли е?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не правя реклама, защото книгата е библиографска рядкост, някой я е изкупил, макар че тиражът е много голям, няма я.
Трябва да констатираме, че е имало  опозиция в парламента на режима, който е бил тогава в България, спасени са българските евреи и подписката на 43 депутати начело със заместник-председателя на парламента Димитър Пешев се състои от депутати от мнозинството. Мнозинството е извършило този акт – да инициира петицията до премиера тогава и да поиска спасяването на българските евреи, които са повече от 48 000. Това е акт, с който всички ние се гордеем. И трябва да си дадем сметка, че тогава в България не е имало фашистка партия на власт. Имало е една фашистка партия, направих големи усилия, за да установя кой е бил нейният водач, казвал се е Христо Кунчев – Фюрера, всички са му се подигравали. Това е бил водачът на фашистката партия в България.
Накрая бих искал да кажа, че правителството на Константин Муравиев е това, което обяви война на нацистка Германия. Константин Муравиев е земеделец и неговото правителство даде амнистия на политическите затворници. След това хората от неговото правителство бяха засегнати от репресиите на комунистическия режим.
И когато говорим, че трябва да осъдим всички престъпления, извършвани от нацистките и комунистическите режими в Европа, трябва да го направим наистина. И българският парламент не може да не постигне този консенсус. За разлика от нас в Европейския парламент на 2 април 533 депутати подкрепиха една консенсусна резолюция – Решение на Европейския парламент за европейската съвест и тоталитаризма. Това означава, че европейските социалисти са се присъединили и са участвали във вземането на това решение. Петстотин тридесет и три срещу 44 против. Тази резолюция не е инициирана само от Европейската народна партия. Там участват и зелените, и други – всички, които са пожелали да заявят като демократи, че осъждат всички извършени престъпления.
Това  е извън темата на предлагания законопроект, но смятам, че трябва да се каже, когато го дебатираме.
И накрая, кой се предлага да издава сертификат кой е антифашист в България или не? Предлага ни се това да бъде Централният съвет на Българския антифашистки съюз, който да препоръчва на Министерството на отбраната кой да бъде обявен за антифашист или приравнен към ветераните от войните. Всъщност, защо да не предложим това да бъдат съюзите на репресираните в България? Те са няколко. Точно там са политическите привърженици на тези, които са били против съюза с Германия още в периода 1939-1941 г. Те са били категорично против и такива са били и Николапетковистите, и привържениците на Народняшката партия, и демократите, и други. Защо това не се предлага тук, за да бъде справедливо решението? 
Смятам, че този законопроект е предизвикателен към стремежа ни да постигнем консенсус при осъждане на извършените престъпления и затова той не би трябвало да бъде гласуван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Има ли реплики?
Господин Ненко Темелков, заповядайте.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Тошев! Вие четете историята, четете една книга. Всеки, разбира се,  има право да чете историята, както сам преценява и както съвестта го учи.
Обикновено аз не споделям семейната история. Но тъй като преди малко тук беше цитирано, че бащата на господин Веселин Методиев след 9 септември е бил малтретиран, ще си позволя да кажа и своята семейна история, защото тя е част от  моята фамилна история.
Дядо ми като водач на пернишките рудничари – председател на Синдиката на рудничарите, народен представител, 1925 г. е убит. Нито е участвал във въоръжена борба, нито е бил терорист, нито е бил каквото и да е друго.
Баща ми и чичо ми – най-обикновени хора в Перник, работили единият като  адвокат, а другият – в мината, през 1944 г. единият – баща ми, е интерниран в Еникьой, а чичо ми – в Гонда вода. Те не са участвали, не са носили оръжие, просто са имали идеи, искали са този фашистки режим да си отиде, България да не е на страната на фашистките държави.
Минаха 20 години. Едно и също въртим тук, една и съща дискусия, 20 години коментираме едни и същи неща. Тук става въпрос вече за една морална оценка, нищо повече. Тези хора, почти всички от тях са покойници. Ние застанахме от тази страна и казахме: „Да, репресираните заслужават уважение”. (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.)
Как да няма, гласувахме го.
Това се иска, нищо повече не се иска.
Ако трябва, нека двата съюза – Съюзът на репресираните и Съюзът на антифашистите да направят тази оценка, повтарям, морална оценка. (Шум и реплики от народния представител Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Господин Тошев, заповядайте за дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря. Това е аргумент да се върнем към проекта за решение на Народното събрание за подкрепа на резолюцията на Европейския парламент от 2 април т.г., където са засегнати жертвите на нацистките и комунистическите режими. И оттам нататък да затворим тази страница с осъждане на всички извършени престъпления. Казвал съм го и тук, и в Съвета на Европа, и в едно слушане в Европейския парламент през м. март т.г., че това е важно за нас, важно е за репресираните, които очакват да получат признание и уважение от нас, но то е много по-важно за следващите поколения, тъй като нашето общество продължава да е разделено в момента. И за да се преодолее това разделение, трябва да се извърши общото осъждане на престъпления на базата на общите ценности, които претендираме, че споделяме. Лично аз смятам, че по-голямата част от депутатите наистина споделят тези ценности, които са ценности на хуманизма, европейски ценности. И оттам да тръгнем към голямото национално помирение, което не се случва вече 20 години.  Смятам, че БСП трябва да направи тези стъпки, за да се постигне това национално помирение, защото от вас в голяма степен зависи да се присъедините към този желан от всички други консенсус, да се постигне това, защото то ще бъде изключително полезно за нашето общество оттук нататък. Казвам това искрено, не спекулирам и не правя никакви политически сметки, когато го казвам, защото това е цел, която трябва да постигнем. Това е наша задача и не трябва да я оставяме на следващите поколения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Колеги, следващият записал се за изказване е господин Ахмед Юсеин.
Имате думата.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, от два дена ми се обаждат хора, които са силни привърженици на БСП и казват: „Това, което са направили нашите депутати, вярно ли е?” Аз казвам: „Вярно е!”. Между тях има хора, които до ден-днешен с цялото си родословно дърво гласуват за БСП. 
Ние пледирахме с мотивите, които ще ви изложа, този проблем да не го повдигате в дневния ред на това Народно събрание, защото ние сме коалиционни партньори, но по някои неща нямаме единомислие. В дебата, който започна от вчера, никой не каза колко тези хора са получавали в продължение на 45 години. Колегата, който се изказа преди малко, каза, че репресираните са били компенсирани. Да, те са били по лагерите, работили са и би трябвало да си получат за труда, който са изразходвали. 
Само искам да ви кажа какво са получавали и по какво решение са получавали активните борци. Тези активни борци би трябвало този Съюз на активните борци би трябвало да ги разпредели на тези, които са били партизани четири години, тези, които са били един месец, тези, които са били от 6 до 9 септември. Защото има и такива. А има и такива, например аз съм кърджалиец, в Кърджалийско по време на Втората световна война пушка не е гръмнала, а имаше един билюк активни борци – свидетели един на друг, смучеха от държавния бюджет. И сега искате на тези хора, които бяха активни възродители аз да гласувам да му се отпусне 95 лв. пенсия на месец. (Реплики.) Ние ги познаваме тези, които получаваха в нашия край. Първото решение е от 1959 до 1961 г. – активните борци в бр. 110 на „Държавен вестник”, активните борци против фашизма и капитализма се пенсионират при условията на първа категория труд. Значи, всички български граждани работят, някои миньори работят и нямат право на първа категория труд, те имат право на първа категория?! 
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Миньорите имаха.
АХМЕД ЮСЕИН: Някои категории от миньорите нямаха. 
А в решението се добавя: „Активните борци против фашизма и капитализма, които работят в производството и заемат друга държавна и обществена служба, при нетрудоспособност, поставящи ги в първа и втора група инвалидност, придобиват право на цяла пенсия за прослужено време, по старост” и тази пенсия като активен борец. Значи стават две пенсии. Това решение е от 1961 г. и продължава до 1967 г. Същото решение продължава от 1967 до 1991 г.
Да видим сега какво са получавали тези хора на месец. От 1959 до 1969 г. са получавали на месец от 600 до 1200 лв. стари пари, но 120 лв. нови пари.
От 1969 до 1975 г. са получавали първа категория – командирите на отделения сигурно са били, това са активните борци, от 130 до 150 лв.; втора категория – от 95 до 115 лв.; трета категория – от 75 до 85 лв. и четвърта категория – 60 лв. 
По-нататък продължава това до 1985 г. От 1985 до 1989 г. се променя заплащането на тези хора като активни борци. Първа категория взимат 175 лв., втора категория – 135 лв., трета категория – 100 лв.
Сега искам да попитам – пледираме за справедливост, къде е тази справедливост? Да говорим ли за техните привилегии? За транспорт, за удобства, за почивки, за социални права, за правата на децата им – как да бъдат приети във висшите учебни заведения? Нещо повече, ако направим една справка сега и видим колко от тях са участвали в приватизацията и колко са купили някакви предприятия в България, ще се установи, че числото е малко по-голямо. 
Така че аз не мога да се съглася с тази справедливост, която ни се предлага  и за тази справедливост аз, като коалиционен партньор да гласувам, макар че тук колегите казват – тази част на залата. Вижте в комисиите как е гласувала и тогава колегите, като се изказват, да казват кой как е гласувал.
Уважаеми колеги, аз съм съгласен тук да ни дадете имената на всички активни борци, които са били в групата на Трайчо Костов, на групата на Горуня, на ген. Анев – с двете ръце ще гласувам. Ако ми дадете списъка на хората – активни борци, които са имали право на това в продължение на 45 години обаче не са получавали, че са се борили за идеята, а не за парите, както има и при репресираните такива, които казват: „Аз не искам тези обезщетения, аз съм се борил за идеята”, аз бих гласувал за тях. Но да гласувам за тези, които са получавали освен служебната си заплата, освен пенсията  и още една пенсия – не мога. Това е голям фал. 
Аз не знам дали вътре в БСП имате нужната подкрепа по този въпрос. Това си е ваш вътрешнопартиен проблем. Не исках дебатът да стигне до това ниво.
Второ,  ние гледаме, че светът се отвори, гледаме и слушаме какво са получавали белгийските комунисти – антифашисти, и френските комунисти – антифашисти. Да знаете, че нашите антифашисти-комунисти държат първо място по това, което са получавали навремето. И аз не мога сега да гласувам сега още да получават. 
Жалко е това, че те са свикнали един режим на живот преди 1989 г. и сега изведнъж в тази голяма криза, която е ударила всички български граждани, всички пенсионери, и тях ги удари, и на тях им се вижда малко трудно, защото свикнаха с друг живот и трябва да бъдат компенсирани по някакъв социален начин. Затова съм съгласен.
Още веднъж казвам – за хората от групата на Трайчо Костов, ген. Анев и Горуня, ако ги има, дайте ги, ще гласувам с двете ръце. Иначе няма да гласувам. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? 
Заповядайте за реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, колега Юсеин! Много навлязохме в историята и в това минало, което всички ние мислим, че сме го прочели, изучили, осмислили и сега пак отваряме нова страница. Всички ние знаем какво получаваха активните борци, техните деца – привилегиите, университетите, заплатите, партийното членство, йерархията в службата. Няма човек, може би само на младежите не им е ясно, какво е било. И сега пак да отваряме тази страница, предизборно, според мен не е добре за никого, особено пък за колегите от БСП.
Колеги, какво ще направите? Ще покажете няколко партийни активисти, останали от това време, че вие ги уважавате. Който ги уважава – ги уважава, който ги мрази – ги мрази. Но сега нищо няма да се постигне. И отваряме една страница, която не трябва да се отваря. Примирението и забравата трябва да ги направим. Дали ще се приеме декларацията, която се предлага, или не – това е въпрос на съгласие. Но да отваряме дебат в обществото, което изобщо не се интересува от това – вие сте достатъчно мощна финансова партия, дайте си пък от вашите пари на хората, които имат някаква нужда, подпомогнете ги и не занимавайте Народното събрание с това. Това е чиста проба популизъм и демагогия, което правите в момента.  И сами себе си заблуждавате и нищо няма да постигнете. Някой друг глас, някой друг закъсал антифашист, който е преминал в „Атака”, искате да го върнете. Ето това ли ще направите? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Репликата е към  господин Ахмед Юсеин, нали така?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за втора реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Юсеин, Вие казвате, че ще подкрепите еди-кои си категории да получат, но ако има такива, които са участвали в репресии след 9 септември 1944 г., Вие ще подкрепите ли такива, които са извършвали репресиите – те в момента да бъдат поставени в позиция да бъдат привилегировани по този закон и приравнени с достойните ветерани от войните? Защото ветераните са воювали от името на българската държава. А става въпрос за хора, които след 9 септември са извършвали репресиите, които ние със законите, които приехме няколко пъти, една част и по Ваша инициатива, реабилитирахме жертвите на тези репресии. Това е моят въпрос: Вие ще подкрепите ли такива хора, които са извършвали репресии, да попаднат в категорията, която се предлага?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Трета реплика – господин Дъбов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Тук не бяха правени реплики, а според мен се търсеше начин да се направят за втори път изказвания. Аз искам да Ви припомня следното, господин Юсеин, въпреки голямото ми уважение към Вас.
Ние не подкрепяме хората на Трайчо Костов или на Горуня, а в дадения случай става дума за хора, които са били с оръжие и са воювали на територията на България, Македония и Гърция срещу немски и български фашисти. Трябва да можете да направите тази разлика. (Реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина! Моля!
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Изключвам факта, че около 8% от участниците в антифашистката борба са български турци. Не приемам това Ваше изказване като добър подход. 
Имам съгражданин, който, между другото, е бил умъртвен и нарязан на парчета точно от турското контраразузнаване – известен антифашист, партизанин, воювал на няколко фронта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Имате думата за дуплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като репликите са три, искам да бъда по-експедитивен.
Колега, ние не сме повдигали въпроса, но изглежда във вашата група не сте го обсъждали, защото гласуванията в комисиите минаха. Вие сте от ръководството на партията и можете да проверите кой как е гласувал.
За тези, които са репресирали. Аз казах: не вярвам човек,  който е репресирал групата на Трайчо Костов, на Горуня и т.н., сега да заслужи нещо.
Господин Дъбов, аз не деля хората – дали е имало турци, дали е имало българи. Обаче попитайте останалите турци дали са съгласни с това Ваше предложение. Останалите – не това семейство,  от което е бил активният борец. Останалите ги питайте.
От нашите редици има човек, който всеки ден идва при нас – той също е вземал такава пенсия. Ние не сме съгласни по принцип, като група, да се  дава на тези хора, чиито деца и внуци 45 години са се възползвали, колеги! Къде е тази справедливост? Много се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Господин Георги Пинчев е записан за изказване. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (РЗС): Уважаеми колеги, няма никакво съмнение в това, че режимът, който управляваше в България и който на 13 декември 1941 г. тук, в тази зала,  принуди Народното събрание да обяви война на Съединените американски щати и на Великобритания, беше лош режим. Тези хора работеха срещу националните интереси на България!  Нито един пистолет не беше гръмнал от Америка и от Англия към България. Трябваше да угодим на Германия, защото шест дни по-напред, на 7 декември 1941 г.,  при Пърл Харбър Япония нападна Съединените американски щати и ние - барабар Петко с останалите бабаити от световната фашистка коалиция.
Аз обаче искам да се обърна към колегите от БСП и да им кажа нещо, не за да се самоизтъквам. Баща ми също е лежал в затвора преди 9 септември. Обвиниха го, че саботирал събирането на   нарядите за германската армия и за българските войски, които изпълняваха жандармски функции в Югославия и в Гърция. Никога след 9 септември баща ми не е отишъл да се моли за това да бъде активен борец.
Познавам двама комунисти, които се преселиха от Шуменския край, господин Дъбов, в моето родно село. Дойдоха да живеят при дъщеря си. Единият – бай Димитър, се отказа от правото си да получава пенсия, защото беше идеалист. Жена му получаваше тази пенсия, но той сметна, че това е неетично.
Преди известно време ме срещна господин Велко Вълканов – главният инициатор на това да се поднови под някаква форма съществуването на активните борци, до Съюзния дом на „Врабча” № 1. Каза ми: „Господин Пинчев, трябва да подкрепите това предложение”. Отговорих му: „Бай Велко, за нищо на света”.
Аз не изтъкнах тези мотиви, които така прекрасно и систематично изложи господин Ахмед Юсеин.
Колко бяха всъщност активните борци? Колко време, колко десетилетия получаваха харизана народна пара? Колко време? Какви привилегии ползваха, за разлика от другите простосмъртни българи? Каква беше тази политическа сегрегация или това разделяне на обществото на такива, които имат привилегии, и такива, които нямат тези привилегии?
Дявол да го вземе, когато си се борил за една идея, най-назад трябва да оставиш меркантилното начало!
Макар че приветствам казаното от господин Ахмед Юсеин за тези, които пострадаха от собствената си диктатура, ще се  разгранича малко от него. 
Господин Юсеин, моите уважения, аз знам защо го правите. Защото вие като етнос понесохте изключително жестоки репресии и го правите от някаква човешка, хуманна солидарност.
Трябва да ви кажа, че този Трайчо Костов, който се е държал чудесно по време на следствията преди 9 септември, след 9 септември е един от инициаторите да бъде обесен Никола Петков! Нищо, че след това, вероятно на същото въже,  две години по-късно увисна и той в двора на Централния софийски затвор.
Познавам един антифашист, който е бил шофьор на генерал от жандармерийските части, които са преследвали партизаните в един от краищата на България. След 9 септември, някъде около 1960 г.,  синът му се  ожени за  момиче на окръжен секретар. Намери двама души, които му свидетелстваха, че е бил активен борец! Моля ви – докато е бил шофьор на жандармерийски генерал! И получаваше пари като активен борец!
Вижте, уважаеми дами и господа отляво, аз разбирам чисто човешката ви солидарност, но ще го кажа малко по-открито, по-честно и по-точно. Трябва да има мярка в този стремеж да се получават още и още благини за сметка на обществото. Няма да изтъквам това, което каза колегата от Парламентарната група на ОДС. Но ще кажа, че имаше такъв период, когато тези, които някои от вас искат да представят като ветерани, борци срещу световното фашистко зло, действаха в полза на Рибентроп – Хитлер.
Недейте ми дава за пример онзи българин в Белгия, който е национален герой на Белгия. Там нещата са несъизмерими с това, което е при нас. Стига до тази крайност да се върви – да искате още и още повече. Още повече, че не са останали много хора. 
Тук липсва моралното начало. Половин век да ползваш благини и да настояваш чрез своите хора в парламента отново тези благини да ти се възвърнат!  Няма морал в тази история! 
Ще бъде добре за честта на този парламент и за избитите десетки хиляди от комунистическата репресия, от много от тези активни борци, които участваха в репресиите след 9 септември, това предложение, внесено от Българската социалистическа партия, да не се приема! Иначе ще извършим престъпление от много тежък характер като Народно събрание – морално престъпление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, обсъждайки този въпрос, искам само да ви припомня: разбира се,  че трябва да се правят препратки към събитията преди 65 и повече години, но от време навреме да се връщаме към самия законопроект в тезите си. 
Има ли реплики?
Има думата госпожа Антонела Понева.

АНТОНЕЛА ПОНЕВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Да, аз наистина мисля, че трябва да се спрем върху законопроекта. Уроци по история никому не са нужни, тъй като в тази зала съм убедена, че историята за едни е една, а за други е друга. Никога няма да намерим допирната точка – това казах и при обсъждането на законопроекта в комисията. 
Има много въпроси с национално значение, по които можем и трябва, както се казва, да си стиснем ръцете и да вървим напред, но това е въпрос, по който ние винаги ще бъдем от двете страни на бариерата и никога няма да се доближим. Дори и спорът за това какво трябва и трябва ли да се направи е малко излишен. Просто всеки от нас е твърд на своята позиция. 
Аз разбирам колегите от ляво, разбирам техните мотиви, но не ги приемам. И няма начин, и няма ситуация, в която да ги приема. За тези хора, за които става дума, трябва да променим закона, тъй като Законът е за ветераните от войните, а трябва в заглавието да впишем „за партизаните и ятаците”, защото те нямат статут, по който да могат да бъдат включени в този закон, те нямат място. Обяснението на вносителите в мотивите по-скоро прилича на едно есе, възпяващо антифашистката борба, но не и на мотиви, които могат наистина да послужат за промяна в законодателството. 
Попитах вносителите какви са документите, с които тези хора ще удостоверяват това, че трябва да им бъдат отпуснати тези допълнителни средства. Отговорът беше: „това са архивни единици”. Попитах отново какви са документите, какво представляват. Отново ми беше отговорено: „архивни единици”. Аз съм виждала такива документи, с които се удостоверява, че са активни борци против фашизма и точно за тях става дума. И съм виждала документ, в който жена, родена през 1942 г., е призната за активен борец против фашизма и капитализма. Виждала съм и ще се постарая да го намеря, за да ви представя този документ, и то във връзка с някакво от безбройните постановления, които даваха привилегии на тези хора. Тук ставаше дума за отпускане на някакво място – вилно или не знам какво си, по определено постановление, точно на такъв човек.
Тези хора 45 години получаваха всякакви привилегии, както техните деца, че имаше и внуци. Сега, когато те получават максимални пенсии от 700 лв. – убедена съм, че нито един от тях не взема по-малко от максималната пенсия, искате отгоре още една социална пенсия, когато половин милион българи, 500 хил. души, половин милион българи живеят с минималната пенсия от 134 лв. Искате 800 лв. за тези хора, които 50 години, почти през целия са съзнателен живот, са били носени на ръце от държавата. Стига толкова! Наистина стига толкова!
Аз не искам да обиждам никого, както и вашите чувства, защото знам, че те са в някакъв смисъл дълбоки и затова се предпазвам от думите, които всъщност бих искала да кажа, но няма да ги кажа!
Апелирам към вас: оттеглете този законопроект! Не дразнете нещастните хора, които едва оцеляват в България, които са на ръба на мизерията, а вие се грижите за една прослойка, която 45 години тероризира същите тези хора, които сега се чудят как да си купят хляба или лекарството. Тези хора дойдоха от селата с галошите, в което няма нищо лошо, но лошото беше, че изхвърлиха хора от апартаментите им и се настаниха там. Изхвърлиха тези, които бяха тук - интелигенцията, тези, които създаваха културата на нацията, изхвърлиха ги на улицата и се наместиха там и все още живеят в техните апартаменти. Тези хора, които останаха на улицата сега оцеляват със 130 лв., а онези, които откраднаха жилищата им, ще получават по 800 лв. 
Срамно е това, колеги! Не го правете! Наистина, срамен е и дебатът! Срамно е това, което се случва в българския парламент сега – 60 години след като наистина поне моята история си е казала думата и аз съм убедена, че тя е истинска. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата народния представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз се колебаех дали да взема думата, но съм провокиран от някои от изказванията вляво. 
Искам да ви кажа, че става въпрос за нещо съвсем просто. Много евтина предизборна пропаганда – това правите в момента. Тя е евтина в единия смисъл, но иначе не е евтина за бюджета. 
Преди малко тук един от вашите колеги говореше за това, че става въпрос за морален акт. Няма никакъв морален акт, защото последното изречение на мотивите казва: признаването на участниците в антифашистката борба и ветераните от Втората световна война – около 2 хил. 500 души, няма да се отрази съществено на държавния бюджет.  Става въпрос за пари, бе! Затова става въпрос, не се правете на две и половина! За какъв морал ми говорите? 
Не ни връщайте в историята. Искате предизборно да раздадете едни пари на тези, които са ги получавали 50 години неоснователно. Ама, имате много дълбока партийна каса – извадете от там! Не вземайте от бюджета, защото е срамота цялата тази история!
А иначе, прав е господин Лютфи, когато казва: „Дайте да видим какво пише в законопроекта” – „ветеран от войните е лице, което е участвало в антифашистката съпротива”. Абе, война ли е било това? Кой я е обявил тази война и срещу кого? Много добре знаем какво значи война, кои участват във войната и какво се случва. Тези, които са участвали във фазата на Втората световна война много отдавна са признати за такива и са получили това, което трябва да получат. Ама тези, които са хванали гората поради различни съображения тук, вътре, и които на практика по класическото определение са терористи, защото въоръжени са действали срещу държавното устройство, вие искате да бъдат ветерани от войните. На какво прилича цялата история, моля ви се?!
И между другото, ако искате ще ви цитирам един ваш много известен поет, защото това е важно да се каже: „Първите паднаха в кърви, последните станаха първи”. На тези, последните, отново ще раздадете някакви привилегии, а те нямат нищо общо с въпросната съпротива, между другото. (Шум и реплики отляво.)
Не ме апострофирайте, моля ви се! Имайте малко срам, защото пак се връщам с това, с което започнах – искате предизборно да раздадете пари на хора, които трябва да гласуват за вас. Раздайте ги от партийната си каса! Не бъркайте в бюджета! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за изказване, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (БНД): Господин председателю, колеги! Колеги от БСП, съжалявам, че действително ви отегчаваме с нашите приказки – виждам го по реакцията ви. Нямаше да се изказвам, но бях провокиран от една реплика, която чух между вас - че изказванията били на някакви фашизоидни типове. Никога не съм проявявал груби политически пристрастия по тази тема и никога не съм изразявал своя конфликт на интереси, въпреки че той винаги е бил дълбоко в семейната ми история и в душата ми, но в случая просто съм предизвикан от това, което чух по повод на колегите, които се изказаха преди мен.
Действително конфликтът на интереси е налице. Той е къде ли не - от куршумите, които са хвърчали покрай главата на майка ми – малко дете, което е участвало в една престрелка на партизани през лятото на 1944 г. в с. Славяни, Чирпанско, щели са да я убият за малко, защото са преследвали един войник; до това, че на връщане от фронта вуйчо ми, който беше командир на разузнавателен взвод в Унгария, са го причаквали в Стара Загора да го убият ей такива ветерани от войната, на които искате сега да дадете привилегии, и едва отърва кожата, беше в лагер; до правуйчо ми - д-р Ангел Рангачев – много добре го познава госпожа Мозер, който беше репресиран заедно с баща й Г. М. Димитров, бяха в един общ кабинет. След като преследваха бащата на госпожа Мозер и репресираха правуйчо ми, тяхната секретарка две седмици по-късно беше намерена чисто гола, измъчвана, със следи от изгаряния по тялото си, хвърлена на плочника пред Народната милиция на „Лъвов мост”. 
Между другото съжалявам, че ще ви отегча, но ще трябва да ме чуете този път. Точно семейството на д-р Ангел Рангачев (шум и реплики) беше интернирано в Тутракан и в тяхното семейно жилище на бул. „Патриарх Евтимий” се беше наместило едно известно комунистическо семейство – това на Карло Луканов. Малкият Андрей живееше  в тяхното жилище, докато те 6 години се свираха в една стая в Тутракан. Това ми е конфликтът на интереси.
Сега ще се спра на една абревиатура, която винаги много ме е дразнела още докато бях ученик и която винаги ми е пречила в живота. Това е АБПФК. Тази абревиатура, която младите хора горе на балкона вероятно въобще не знаят, беше една от новите титли на социализма – благородническа титла, титла, която носеше привилегия, носеше ленни владения, носеше какво ли не. Носеше нещо, което те не знаят – това, че може някой с много по-малки усилия и качества да влезе в университета преди тях, да отиде на командировка в чужбина, да заеме по-добра работа, да купи кола без ред, да купи апартамент без ред. Ето това е нещо, за което целият български народ беше разделен с една демаркационна линия в продължение на десетки години. И това нещо никой не може да го забрави, защото обикновените хора, включително и комунистите, се възмущаваха от тези привилегии. Те бяха отвратителни, те бяха несправедливи. Най-малкото за това, че бяха за хора, които всъщност не бяха се борили дори за идеята, която бяха преследвали. Много от тях бяха хора, които взаимно, с дългите лъжици си подаваха пилафа в устата и си свидетелстваха, за да получат тази благородническа титла. 
Не е справедливо това, което се случва, колеги, в момента. Не трябва на тези, които останаха една шепа хора, предизборно да им давате пак тези привилегии, защото възбуждате и чоплите една стара рана, която действително беше зараснала. Не мога да ви разбера защо продължавате да го правите?! Правите непрекъснато грешки преди избори. Непрекъснато по един дребнав, глупав начин се опитвате да дадете държавни пари в условия на криза на тези хора. Защо го правите?! Нима не сте богати, нима няма богати хора между вас?! Ами, съберете пари и подкрепяйте пострадалите хора, ако можем да ги наречем така, защото те не са такива. Те са с големите апартаменти, с привилегиите и с останалите неща. 
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Те останаха малко.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, действително много малко останаха, но принципът е важен. Този принцип не трябва отново и отново да се възпроизвежда в нашето общество, защото, казвам ви още един път, това е непрекъсната рана, която вие непрекъснато чоплите. 
Ще ви кажа нещо, което много добре съм запомнил още като дете от моя дядо Кольо, който беше един прост селски учител. Той ми каза така: „Тези от Балкана, дето слязоха на 9 септември 1944 г., явно много дълго са гладували, защото цял живот не могат да се нахранят!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики няма.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм един от петимата, подписали този законопроект. Не можах да чуя всички изказващи се, но от тези, които чух, искам да отлича народния представител Захари Георгиев, който представи законопроекта, и да го поздравя за намерения тон и за съдържанието на неговото изказване. Той не беше предизвикателен, не беше агресивен, търсеше консенсуса и разбирателството и стъпи на реални факти и на обективната действителност.
С интерес изслушах последните оратори и чух от госпожа Понева, че ние винаги ще останем от двете страни и че тя никога не би се съгласила вносителите на законопроекта и неговите опоненти да намерят път, за да бъдат от едната страна. 
Аз ще предложа една интерпретация на историческите събития, за да се противопоставя на факта, че всеки има своя история, че всеки има свое разбиране за историята. Ако приемем аргументите на някои от ораторите, използващи конкретни случаи на убити, от едната страна, на възмездието, от другата страна, на изгонения от жилището и настанилия се, винаги ще бъдем на две различни позиции. Но има, повтарям, една друга интерпретация на историята, при която, вярвам, че ще се съгласите с мен, всички ще застанем от едната страна.
Какво е било от едната страна? От едната страна са били Хитлер, Гьоринг, Гьобелс – идеология и практика, която е пращала другите в газовите камери, която, както съм казвал много пъти от тази трибуна, е правила полилеи... (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина, господин Атанасов! Вие, когато говорите тук и някой Ви репликира от място, реагирате. И правилно реагирате. Сега правите абсолютно същото. Моля Ви. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие отричате или се срамувате, че хитлеристите бяха хора, които правеха полилеи от черепите на деца и украшения от човешка кожа? Нима има мислещ човек, който да отрече този факт?! А газовите камери, а композициите с евреи?! И тогава, когато победата не беше сигурна, парите, за които говорите днес, не са били водещи. Тогава на тази сила, която мачка хората и ги вкарва с хиляди в газовите камери, застават едни други хора, които въобще не са мислели за пари, за привилегии, за апартаменти и за нашата днешна нищета, че ще коментираме по този начин тяхното поведение. Те са се противопоставили на силния, на този, който искаше да смаже света и да остане една раса, а всички други раси, етноси, вери и езици трябваше да бъдат изтрити.
Поклон за тези хора, дами и господа! И вижте колко далеч от интерпретацията на тяхната съвест сме ние днес, депутатите на България?! Къде стоят тези хора! Да тръгне срещу силата и срещу античовешкото, да отиде на смърт и заколение  –  та този човек ли е мислел за пари бе, господа?! Та този човек ли е мислел за пенсии, за апартаменти?! Във всяко стадо има мърша. Сигурно има присъединили се. Сигурно има консумирали привилегиите. Сигурно има всичко, за което говорите, но ако приемете другите разделителни линии, те не работят, защото те са толкова много, че дори разделят един човек. Аз съм говорил от тази трибуна. Отворете списъка на реабилитираните след промените в България. Там е името Петър Иванов Божинов. Това е земеделец, мой чичо  –  преди 9 септември антифашист, след 9 септември  –  Белене. Линията е минала не между две семейства, а е разкъсала живота на един човек. Но не тази линия трябва да определя поведението, а онова, за което говорех  –  страната на Хитлер и на фашизма, и страната на другото.
И аз ви питам, госпожо Понева: нима в тази дилема и това разделение аз и Вие няма да бъдем на едната страна на хуманизма, на човешкото, независимо дали е в България и дали това са само една част от българските антифашисти?! Но белгийските, холандските, германските антифашисти?!
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Те са били прегазени от хитлеризма.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: При такава постановка аз и Вие госпожо Понева, можем да бъдем от едната страна. И съм сигурен, че с Вас ще бъдем от едната страна!
Затова ще засегна още един въпрос  –  били ли са ветерани от войните. В нашия законопроект ал. 3 казва: „ветеран от войните е и лице, което участва в антифашистката съпротива“. С много голям риск ще поясня отношението си към тази категория. Най-достойни българи, които не са губили война, които са белязани с храбростта на българския народ и приемат тоталното признание на всички поколения българи  – това са българските войни. Но българският войн по силата на своя дълг и на правилата на устройството на всяка държава е заставал на този фронт и от тази страна, на която правителството го е изпращало. Така че когато България беше сателит на Германия, българският войн беше от тази страна. Когато България мина в антифашистката коалиция, българският войн  –  Вие признавате този подвиг  –  громеше довчерашните съюзници. Тоест тези достойни български мъже изпълняваха своя войнски дълг по правилата на войнската служба. Антифашистът изпълнява своя антифашистки дълг и поведение по силата на своята съвест и на своите убеждения. Не ги противопоставяйте в онзи период от борбата, в който са били заедно.
Затова предлагам: нека да сменим нашите противоречия, нека онези конюнктурни линии, които ни разделят, онези партийни принадлежности на нашите предци, които продължаваме и те също ни правят различни, да оставим настрана. Нека да видим голямата конфронтация в човешката история и нейното разрешаване, което предопредели бъдещето на света. Там няма различия и няма дилема. Никой уважаващ себе си човек не може да каже, че застава на страната на Хитлер, Гьоринг, Гьобелс и оправдава Бухенвалд и Освиенцим. Достойният човек се покланя на другото  –  на антифашизма, на различното от фашизма.
Затова предлагам да спрем с репликите, с дупликите, с противопоставянето, с броенето на парите, със смеха и иронията си, които показват нищета. Да се поклоним на тези, които са останали живи и са истински антифашисти  –  може би са единици или десетки  –  и да им дадем това морално признание, защото това е единственият начин да се извисим до тяхната човешка и морална същност, да се противопоставят на силното, на страшното и античовешко явление, наречено фашизъм. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Олимпи Кътев.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Олимпи Кътев да вземе да се изкаже! Стига непрекъснато е правил реплики!
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Имам право! Преча ли на някого? Искам с господин Божинов да уточним част от историята. 
С първата част от изказването  –  прочита на историята, съм абсолютно съгласен. Хитлер, Гьобелс и всички престъпници са осъдени от човечеството. Историята се е произнесла за тях.
Но Вие не четете втората част, господин Божинов  –  престъпленията на болшевизма. Защото до Хитлер е Сталин, до Гьобелс е Вишински. Да не говорим за Ворошилов и какви ли не още велики герои  –  тези, които изпратиха стотици хиляди руски, съветски интербригадисти, интернационалисти, които бяха в Русия, на заточение и лагери. Те изгинаха. Защо забравяме за тях?! В началото господин Божинов каза „престъпленията на фашизма“. От същата страна са тези, които бяха погребани живи в гробищата в Полша, в Катин, в Украйна и къде ли не. И когато ставаше дума от колегите с предложенията да бъдат казани кои са престъпниците на ХХ век по това време, за да има съгласие в обществото, то на един кантар трябва да бъдат сложени те  –  и фашисти, и болшевики, и комунисти, които са правили престъпления срещу човечеството. А не да четете историята само от вашия си прочит, както ни я четяхте 45 години! И ние всички, щем не щем, трябваше да вярваме в това. Но се оказа, че това не е истинската история на света, а само част от вашата история, господин Божинов. С това не съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю. 
Господин Божинов, аз съм за това да се обсъжда моралният въпрос за помирението в обществото. Вие през цялото време говорихте по този въпрос, само че законопроектът, който защитавахте, няма нищо общо с онова, за което говорихте. Законопроектът е евтина предизборна пропаганда, която раздава пари от бюджета на около 2 500 човека, както сте написали в мотивите. Говорете по този въпрос, много Ви моля! Не ни занимавайте с историята тук. Внесли сте конкретен законопроект. Той предлага конкретно нещо. Искам да говорите по този въпрос! Не ни връщайте в историята, защото и аз като господин Кътев ще започна да Ви правя бележки, че говорите само за Хитлер, а пропускате Сталин. Да не говорим за това, което се случваше в България след 9 септември. Тези факти вече не са скрити от историята. Те са известни. И да раздаваме тук награди на     главорези  –  извинявайте!
Отделно от това аз продължавам да твърдя, че тези малко хора, които са останали, и които при всички положения, ако могат да отидат до урните, пак ще си гласуват за вас  –  това е толкова   ясно! Защо трябва да разпалвате толкова ярко този дебат тук в залата, с тази евтина популистка история?! Защо?! Този законопроект няма нищо общо с това, за което ни говорите, господин Божинов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Божинов, категорично ще бъдем от едната страна с Вас, когато говорим за Хитлер, когато говорим за Бухенвалд и Освиенцим. Но аз не чух нищо от Вас за Ловеч, Скравена, Белене и за свинете, хранени с тела на осъдените и заточените там. Това не чух от Вас!
И няма да се разберем, че на тези хора, наричани активни борци против фашизма и капитализма, трябва да се дават още привилегии. Това е разделителната линия, за която говорих днес. Няма как да се съгласим с това, няма как да се съгласим, защото по този въпрос, по който няма да се разберем, можем единствено да замълчим. И аз още в комисията призовах към това, за да не нараняваме, да не огорчаваме. Аз съзнавам и Вие много добре знаете, че този дебат е обиден за тези хора, които Вие защитавате днес. Така е, те не биха искали и знам, че и Вие не бихте искали да чуят това, което чуват днес, но го предизвиквате, провокирате, знаейки много добре какво ще се случи. За това няма да се разберем. И не ни убеждавайте, че трябва да си стиснем ръцете и сега да дадем допълнително привилегии на тези хора, за които вече казахме доста думи.
Това, което можем да направим, е наистина да замълчим и повече историята да не проговаря по отношение на тези така наречени активни борци и да ги оставим спокойно да живеят старините си с това, което имат до момента, което е прекалено много на фона на това, с което живеят останалите български граждани. Трябва да се мисли за справедливостта. В случая липсва каквато и да е било праведливост!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Божинов, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще започна дупликата си буквално с последните думи, че няма всеобща и повсеместна справедливост. Нима е справедливо това, че капитан Георгиев, убиецът на 6-те ястребинчета е реабилитиран? Няма да го коментирам. Ще продължа по същество.
Господин Олимпи Кътев пледира за това, че понеже след 9 май е имало извращения, ние, поради признаването на този факт, а той е неоспорим, да отречем другото. Различен е порядъкът, господин Кътев. Днес Обединена Европа празнува своя ден не случайно и не формално на 9 май. Но след 9 май Европа успя да преодолее и извращенията, и недъзите, и редица други обществени устройства, които погазваха свободите и демократичния начин на устройство на обществата. Но ако не беше преодолян фашизмът, днешна Европа щеше да бъде невъзможна. Затова не сравнявайте несъизмерими величини и признавайте голямото, когато има нещо неприемливо и неизгодно, малко и несъизмеримо с първото.
Господин Атанасов, това не са елементарни хора, те ще определят своя политически вот не поради приемането или отхвърлянето на нашия закон, не поради речите от тази трибуна, а поради своето лично достойнство. Малките, дребните човечета в същностния смисъл, когато доминира една идеология, първи бягат след нея. Тогава те обявяват другата идеология за враг и за смисъла на живота си – борбата срещу чуждата идеология. Когато чуждата идеология доминира на тяхната територия, те бягат по-бързо от всички други, сменят своята и се приобщават към доминиращата. Това не са такава дребна кройка хора, те ще гласуват по своята съвест независимо от този закон. Този закон е мерило за нас самите и възможност да се извисим над дребното, над посредственото и над пошлото.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Кажи нещо за пенсиите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата госпожа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От всичко, което чух, аз се чувствам задължена като народен представител от Кюстендил да направя това изказване. Защото ако има някой, който да се олицетворява с истинския антифашизъм, това е Димитър Пешев, който е роден в Кюстендил, един изключително достоен българин, който тук, в това Народно събрание, се е изправил и е привлякъл съмишленици в името на каузата за спасяването на българските евреи и е успял въпреки всичко.
Господа социалисти, този достоен българин, за който аз мога да кажа, че наистина се олицетворява с антифашизма, е осъден от Народен съд след 9 септември, девет години е лежал в затвора, лишен от всякакви граждански права и от упражняването на професията му юрист. Не е създал и семейство, за да не обвързва и да не създава бреме за поколения напред. Този достоен българин е умрял с единствената благословия и помощ от Израел!
Да, днес има къща-музей на Димитър Пешев. Но вие искате нова привилегия за тези антифашисти, които вие смятате, че са такива, които години наред, както и техните деца и внуци се облагодетелстваха. Аз щях да бъда архитект, а не строителен инженер, ако имах привилегията да имам роднина, който да е активен борец срещу фашизма и капитализма. В миналото само така се ставаше архитект. 
Така че нека да сложим край на тези привилегии, от които се възползваха и внуците. Те бяха осиновявани от тези активни борци против фашизма и капитализма, за да ползват привилегии. И пред паметта на Димитър Пешев, истинският антифашист, осъден от Народен съд, може би точно от такива антифашисти, за които вие сега се застъпвате, просто трябва да оттеглите това свое предложение, защото наистина в 2009 г. вече е прекалено закъсняло и даже е срамно и недостойно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители?
Имате думата, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители,  считам за особено важно в рамките на дискусията, която провеждаме, да насочим вниманието си върху текстовете в закона и върху мотивите на закона. 
Аз приемам за напълно нормално вниманието, с което отделни части от тези мотиви бяха коментирани от колеги, които се изказаха, но смятам, че основното, което и аз като вносител на този законопроект считам за особено важно да заявя пред вас, че с мотивите и със законопроекта ние поставяме един въпрос най-напред пред Народното събрание, а това означава и пред българското общество: какъв ще бъде нашият отговор на въпроса è ли антифашистката съпротива в България част от балканската, европейската и световната антифашистка съпротива?
Ето, това е смисълът на мотивите и текстовете, които предлагаме. Отново повтарям, че отговорът на този въпрос е свързан и с коректната интерпретация, но не идеологическа и политическа, а чисто историческа и фактологическа на това, което става в нашата страна през периода на Втората световна война. Истината за тези, които загинаха,  бяха осъдени на смърт, бяха хвърлени в концлагери и в затвори, бяха  интернирани и репресирани, именно участници и техните семейства в антифашистката съпротива.
На тези, които цитираха различни извадки от изследвания и дневници, ще предложа цитат от дневника на регента ген. Никола Михов. Той пише: „Външен фронт може и да няма, но вътрешен има и ще има”. И когато коментираме, отново повтарям, без идеологически и политически предразсъдъци, трябва да се знае нещо, което също е важно за нас като вносители и което също е част от мотивите. Не знам защо тя не беше коментирана или беше коментирана по превратен начин вчера от господин Иван Колчаков.
Антифашистката съпротива е дело на българския народ. Тя не е дело на една партия, на една политическа сила или на политически коалиции. Тя е дело на представители на различни етнически общности – и на българи, и на турци, и на евреи, и на арменци. И когато говорим и за спасяването на българките евреи, нека да не премълчаваме факта, че заслугата е на различни фигури на българския обществено-политически живот, но е дело на българския народ, дело е на Българската православна църква, която влиза в остър конфликт с тогавашното правителство. 
Защо премълчавате тези факти? Защо Светият Синод на Българската православна църква е бил заплашен, че ще бъдат затворени храмовете, в които са били укривани евреи от депортация?
Тази съпротива е дело на българския народ и всякакъв опит тя да бъде политизирана и идеологизирана, както се прави и вчера, и днес от представителите на дясната опозиция, е некоректно, неморално. 
На следващо място това, което също е много важно и е посочено в мотивите - именно участието в антифашистката съпротива на българския народ даде възможност по време на мирните преговори в Париж, след края на Втората световна война, да се подпише сравнително благоприятен за България мирен договор. Това става благодарение на участието на Българската армия в заключителната част на Втората световна война, но става благодарение и на тази разгърнала се антифашистка съпротива. Това го признават и участници в конференцията. Обърнете се към стенограмите, обърнете се към историческите изследвания, правени между другото от професионалисти, а не от политизирани народни представители.
Крайно време е да приемем и това да бъде акт на българското общество,  акт на българския народ – че антифашистката съпротива в България е част от балканската, европейската и световна антифашистка съпротива. Съпротива с главна буква. Така, както тя се изписва и както е влязла като част от историята на всички европейски народи, на останалите държави – членки на Европейския съюз.
Напълно се присъединявам към казаното вчера от господин Захари Георгиев. Целта на този дебат, който очаквахме да бъде по същество, беше преди всичко да се намерят европейските измерения на оценка, която има морален характер. Съжалявам, че с изказванията си, с позицията си част от колегите се опитаха да принизят събития, хора, участници в съпротивата, които трябва да бъдат уважавани. Защото това не е памет на отделни личности, това е паметта на българския народ,  това е паметта на нашата страна и тези хора трябва да бъдат уважавани, трябва да бъдат почитани.
Историята ще отсъди най-добре и най-вярно, но така или иначе ние като народни представители имаме правото да поставим пред вас за обсъждане този въпрос и да очакваме отговор не само с гласуването в пленарната зала, а отговора и на българското общество, и на българския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Заповядайте за реплика, господин Баташов.
АНДРЕЙ БАТАШОВ (НДСВ):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, сега разбрах, че въпросният законопроект е гледан и в Социалната комисия. Искам да ви кажа, че внасяйки Законопроект за пенсионирането на артисти-балетисти, които са нищожно количество хора – 500 на брой,  в Социалната комисия, която беше водеща, аз насреща си имах ледена стена. Това е само факт. За друго нещо идва реч.
За какъв фашизъм в България става дума?  Аз искам да ви кажа, че съм внук на човек, който е бил на фронта и наистина е громил фашисти. Затова знам какво е фашизъм. От моя дядо знам, че има две думи табу – Хитлер и Сталин.
Сега, за да завърша, ще ви попитам: колко е часът и колко време загубихме за това? (Реплики от КБ.)
Не, не, аз ще бъда много кратък и много по-кратък от вас.
Вторият ми въпрос е: кой ден сме и коя година сме? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, госпожо Атанасова.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Струва ми се, че докато се ровим в миналото, ще заровим България. Нещо повече, недейте подлага тия хора на поредното унижение, затова защото с билетчето за баня и с привилегиите те събраха достатъчно   упреци от обществото. Недейте противопоставя отново българския народ, защото както от едната страна, така и от другата жертвите са много. Статистиката показва колко са от едната страна, колко са от другата. Не искам да се ровя и в нея. Пак ви умолявам: не унижавайте хората! Те по различен начин обичаха родината си. Оставете ги! Тези, които са останали, са много малко. Не противопоставяйте отново и отново българския народ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Заповядайте за трета реплика, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, много внимателно слушаме Вашите мотиви и Вашите аргументи за това, че този законопроект е бил морален жест. Това, което ние ви повтаряме, че не е морален жест – това е финансов жест, благодарение на вашия рефлекс да правите подаръци на определена категория от хора. Не чувствате ли, че засягате голяма част от българското общество и че то не чака с възторг този законопроект, защото голяма част от така наречените антифашистки отряди, за които говорите Вие, са взели много свидни жертви на хора, които изобщо не са били фашисти – убиване на интелигенция, на лекари, на фабриканти, на хора, които са създавали нещо. 
Двадесет и първи век сме! Мисля, че Вашите морални основания се изпаряват много лесно в тази зала с фактите, които ние ви цитираме. Може ли в днешния ден да говорим отново за тотална рекомунизация? За месеци, преди да отстъпите властта? 
РЕПЛИКА ОТ КБ: Няма да я отстъпим! Защо смятате, че ще я отстъпим?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Мисля, че това не е морален, а по-скоро аморален жест, който изтъква определена наглост от ваша страна. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Славов, ако желаете, имате право на дуплика.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, провокиран съм от трите реплики и ще им отговоря едновременно, защото духът и внушенията, които те се опитваха да направят, показват първо, че тези, които поставят въпроса, явно не са чели мотивите на законопроекта. 
Изненадан съм, че госпожа Атанасова излезе, но бих й казал веднага: госпожо Атанасова, Вие прочетохте ли мотивите на законопроекта, за да правите тази реплика? Явно не?! Когато се говори за това, че ще заробим България – нека да е ясно, че ако не беше антифашистката съпротива и участието на Българската армия в заключителната фаза на Втората световна война, България щеше да преживее трета национална катастрофа, госпожо Атанасова. Трета национална катастрофа! Това щеше да бъде свързано с отнемането на българските територии с мъки и терзания, които съпровождаха България по време на първата и на втората национална катастрофа. Не е нито унижение, нито противопоставяне това, което се опитваме да направим. Отговорът го дават мотивите. 
Бих предложил на госпожа Масева и на госпожа Атанасова, естествено, да се върнат към писмата на тези, които са осъдени на смърт –  в миговете преди разстрела и преди обесването, за да разберат, че там се говори и се отправят послания не само към близките и към семействата – отправят се послания и към българския народ и се изразяват мисли в защита на интересите на народа и на страната в рамките на участието в една съпротива срещу хитлеристката, срещу фашистката коалиция. 
Госпожо Масева, когато говорите за подаръците, мисля, че е редно сега направо да Ви го кажа. Като главен секретар в Министерския съвет на правителството на Иван Костов такива подаръци, каквито направихте Вие, Иван Костов, Александър Божков, Муравей Радев и цялото управление на десницата – никога не са били правени на хората, които бяха близо до вас и вашето обкръжение. Нямате морално право да говорите по този начин и да поставяте въпроса по този начин.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Какви подаръци? Кажете какви подаръци?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Вие, вашето правителство и управление, които окрадохте пенсионерите, които отнехте пенсиите на хората, вие ли, госпожо Понева, ще поставяте този въпрос? Най-малко Вие трябва да мълчите по този въпрос в пленарната зала! 
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (независим, от място): Кажете какви са тези подаръци?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: В заключение ще ви попитам директно: Вие като говорите за рекомунизация, защо не отговорите направо на въпроса: вие за фашизма ли сте? Вие приемате ли, че имало антифашистка съпротива в България? Нека отговорът на този въпрос да бъде отговор на въпроса: вие за фашизъм ли сте? (Шум и реплики от ДСБ, ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че чухме двете становища. Няма други народни представители, желаещи да се изкажат.
Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването ще бъде утре сутринта в 9,00 ч.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Ако ни остане време след този законопроект, започваме Закона за отбраната.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Представям ви докладът на Комисията по правни въпроси относно второ четене на Закона за допълнение на Закона за държавната собственост.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на законопроекта.
Има предложение на госпожа Антонова, което е подкрепено от комисията по § 1.
По § 2 също има предложение на госпожа Антонова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 1, който става § 3, със следните нови редакции на ал. 6, 7, 8 и 13:
	„(6) Въз основа на решението на Министерския съвет, областният управител по местонахождението на имота издава заповед, в която се посочват купувачът, продаваният имот и цената, определена след приспадане на подобренията и другите дължими за продажбата плащания.
	(7) Договорът за продажба се сключва в писмена форма в 6-месечен срок от получаване на заповедта. Ако в този срок договорът не бъде сключен по причини, дължащи се на купувача, смята се, че купувачът се е отказал от сделката, като административната преписка се прекратява, а издадената заповед се отменя. Договорът за продажба се вписва по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождение на имота, като разноските за вписванията са за сметка на купувача. 
	(8) Плащането се извършва в едномесечен срок от сключването на договора. В противен случай договорът се разваля по реда на Глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.
	(13) При прекратяване на политическата партия по реда на чл. 38, т. 3, 4 и 5 от Закона за политическите партии, имотът, придобит по този ред преминава безвъзмездно в полза на държавата.”
Това е докладът на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по второ четене на тези текстове по Закона за държавната собственост? (Реплики: „Няма!”)
Чувам, че няма, не виждам и вдигнати ръце.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има допусната техническа грешка. На едно място е написано „държавна работа”, вместо „държавна собственост”. Моля, да се има предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам дискусията за приключила. Гласуването ще бъде утре сутринта в 9,00 ч.
Бих искал да ви съобщя, че утре в 9,00 ч. ще започнем с гласувания и след това ще продължим със Закона за отбраната и въоръжените сили. Парламентарният контрол ще започне от 11,00 ч. и ще продължи до около 12,15 ч., след което ще продължим със Закона за отбраната и въоръжените сили до 14,00 ч. 

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – продължение.
Господин Дъбов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 100 има предложение от народния представител Христо Кирчев, който предлага ал. 4 да отпадне. 
Комисията подкрепя предложенията. 
Има идентични предложения от народни представители, които са подкрепени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 94:
„Чл. 94. (1) Военни академии и висши военни училища се създават с решение на Народното събрание, професионални колежи – със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на министъра на отбраната, а учебни центрове – със заповед на министъра на отбраната.
	     (2) Военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета, доколкото с този закон и с актовете за създаването им не е предвидено друго.
	    (3) Военномедицинската академия се създава и преобразува от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на отбраната и прилага Закона за лечебните заведения, доколкото с този закон не е предвидено друго.
	      (4) Контролът върху съставянето и изпълнението на бюджетите на военните академии и на висшите военни училища се осъществява по ред, определен с акт на министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 95.
По чл. 102 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 96:
„Чл. 96. (1) Военната академия „Г. С. Раковски” и висшите военни училища и специалностите в тях за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени, както и по научни специалности се акредитират при условия и по ред, определени в Закона за висшето образование.
	     (2) В състава на акредитационните комисии за провеждане на акредитацията по ал. 1 се включват представители на Министерството на отбраната, определени от министъра.
	     (3) Военномедицинската академия провежда обучение за придобиване на образователна или научна степен „доктор” по научни специалности, които са акредитирани по Закона за висшето образование.”
По чл. 103 има предложение от народния представител Станчо Тодоров, което комисията подкрепя по т. 1 и не подкрепя по т. 2, а именно ал. 8 да отпадне.
Има идентично предложение от народния представител Йордан Величков.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 97:
„Чл. 97. (1) Началниците и заместник-началниците на военните академии и на висшите военни училища, директорите на професионалните колежи и на учебните центрове са военнослужещи, които се назначават и освобождават по реда на този закон.
	     (2) Началниците и заместник-началниците по учебната и научната част на военните академии и на висшите военни училища са хабилитирани лица.
	      (3) Факултетите в състава на висшите военни училища се ръководят от декани, които са военнослужещи и са хабилитирани лица. Те се избират при условията и по реда, определени в Закона за висшето образование, и се назначават от началниците на висшите военни училища.
	      (4) Академичният състав на военните академии и на висшите военни училища се състои от военнослужещи и цивилни служители, заемащи преподавателски, научно-преподавателски и изследователски длъжности.
	      (5) Във военните академии и висшите военни училища научните звания „асистент” и „научен сътрудник” се дават на военнослужещи с висше образование, не по-възрастни от 45 г., а на военнослужещи с научна степен – не по-възрастни от 47 г. Условията и редът за даване на научни звания и за заемане на научно-преподавателски и преподавателски длъжности на академичния състав на военните академии и на висшите военни училища се определят с правилника за прилагане на закона.
	       (6) Преподавателският състав в професионалните колежи са инструкторите.
	        (7) Военните академии и висшите военни училища могат да привличат чужди граждани на научно-преподавателски и преподавателски длъжности.
	        (8) Министърът на отбраната може да назначава за срок, не по-дълъг от една година, временно изпълняващи длъжностите началник и заместник-началници на военните академии и на висшите военни училища, които може да не отговарят на изискванията по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може ли цивилни да преподават в тези учебни заведения?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Цивилните във военните академии не могат да бъдат началници, господин председател. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А цивилни преподаватели може да има. 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да, цивилни преподаватели е съвсем друга работа. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104, който става чл. 98:
„Чл. 98. (1) Обучаваните във Военната академия „Г. С. Раковски” офицери за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър” по специалности от професионално направление „Военно дело” са слушатели.
	    (2) Обучаваните във висшите военни училища в редовна форма на обучение за нуждите на Министерството на отбраната са курсанти.
	    (3) Обучаваните военнослужещи в сержантските (старшинските) професионални колежи са кадети.
	    (4) Курсантите получават униформено облекло, отличителни знаци и стипендия в размер, при условията и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
	     (5) По време на обучението на курсантите могат да се възлагат задачи във връзка с подготовката им по изпълнение на военна служба.
	      (6) Слушателите, курсантите и кадетите не заплащат такси за обучение.
	       (7) Правата и задълженията на слушателите, курсантите и кадетите се определят с правилниците за устройството и дейността на висшите военни училища и на професионалните колежи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, който става чл. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. 
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина искам да предложа една редакционна поправка за чл. 97 по новата номерация, ал. 8: „Министърът на отбраната може да назначава в срок, не по-дълъг от една година” – моето предложение е да бъде две години. Всичко останало си остава по същия начин. 
Не знам колегите дали са информирани, дали знаят срока за хабилитиране на едно лице, но тук има хора, които действително са минали по този път. Определено мога да ви кажа, че една година за лице, което е в процес на хабилитация, е прекалено малко. И в края на краищата министърът си определя. Той може да реши да удължи срока до две години, може да го удължи с една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава министърът  може да си го реши, може да бъде 6 месеца.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ (встрани от микрофоните): Това не е редакционна бележка.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Как да не е редакционна?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ (встрани от микрофоните): От една до две години има много голяма разлика. 
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Като срок има, естествено, но ако сте решили предварително, че трябва да смените определени хора на база на този закон, направо си го кажете! Не исках това да го казвам, защото подтекстът може и да е такъв. Просто го кажете, да знаят. Една хабилитация е половин година-година и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега има ли началници и заместник-началници, които не са хабилитирани?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Има, разбира се. Никой от началниците не е хабилитиран – нито на военните академии, нито на военните училища. 
Нямам възражение по предложението, но утре да се гласува заедно с останалото. 
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Казах до две години ...
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Не си го внесъл между първо и второ четене, можеше да те подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По вносител е до една година.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: От една до две години има много голяма разлика, господин председател. Това не може да е редакционна бележка. Това е предложение по същество. Едно е да говорим за една година, друго е да говорим за две години. Става дума за много голяма разлика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Казах до две години ...
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Приемам да го запишем, но утре да го подложим на гласуване.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Естествено, че ще го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Специални служби”. Има предложение от народните представители Пламен Ранчев, Марио Тагарински и Красимир Каракачанов наименованието да бъде „Служби в Министерството на отбраната”. 
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага това заглавие да отпадне.
Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков предлагат след израза „отбрана” в чл. 106 да се добави „утвърден от Министерския съвет с указ на президента”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл.100:
„Чл. 100. (1) Служба Военна информация е специална служба, а служба Военна полиция е специализирана служба в Министерството на отбраната. Те са юридически лица на бюджетна издръжка.
	       (2) Ръководителите на службите по ал. 1 се назначават от министъра на отбраната или по негово предложение по ред, определен с този закон и с правилника за прилагането му.
	        (3) Ръководителите на службите по ал. 1 са непосредствено подчинени на министъра на отбраната.
	        (4) Министърът на отбраната утвърждава етичните кодекси на служителите в службите по ал. 1.
	         (5) Структурата и организацията на дейността на службите по ал. 1, специфичните условия и ред за назначаване на личния състав и за изпълнение и прекратяване на службата в тях се определят в правилници, приети от Министерския съвет.”
Комисията предлага заглавието „Военна информация” да отпадне.
Има предложение на Пламен Ранчев и група народни представители:
Създава се ал. 5 със следното съдържание:
		„(5) Назначаването, повишаването и освобождаването от длъжност на военнослужещите от „Служба военна информация” се извършва с акт на директора на службата.”
Това предложение не е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 101:
„Чл. 101. (1) „Служба военна информация” събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната сигурност и отбраната на страната.
	      (2) „Служба военна информация” предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на отбраната.
	      (3) Министърът на отбраната може да възлага и допълнителни задачи на „Служба военна информация”, свързани с националната сигурност и отбраната на страната. 
	      (4) При изпълнение на служебните си задължения военнослужещите от „Служба военна информация” мога да заемат за прикритие и длъжности в държавната администрация и в юридически лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”
„Служба военна информация”. 
Комисията предлага това заглавие да отпадне.
Член 108 става чл. 102:
„Чл. 102. (1) Служба „Военна полиция” е специализирана служба в Министерството на отбраната за:
1. Опазване на реда и сигурността на министерството и сигурността на личния състав самостоятелно и съвместно с други служби за сигурност и опазване на обществения ред.
2. Предотвратяване и разкриване на престъпленията от общ характер, извършени от/или в съучастие със служители на министерството и/или на територията на обекти и съоръжения на министерството, както и разследване на престъпления в случаите и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
3. Охрана и/или контрол на охраната на мероприятия, обекти и лица от министерството, на транспортни средства, с които се превозва личен състав, имущество, пари, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и други общоопасни средства, на складове с въоръжение, боеприпаси, общоопасни средства, както и на чуждестранни военни формирования и военнослужещи, делегации и инспекции при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
4. Участие при поддържането на реда във военните формирования в операции и мисии извън територията на страната.
5. Осъществяване самостоятелно и/или във взаимодействие с други органи на антитерористична дейност във въоръжените сили.
6. Разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства.
7. Събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с изпълнението на функциите на службата.
8. Осъществяване на противопожарен контрол в обектите на министерството.
		(2) Служба „Военна полиция” осъществява дейността си самостоятелно и/или съвместно с други държавни органи, организации и граждани, които са длъжни да й оказват съдействие и да й предоставят необходимата информация, свързана с изпълнението на функциите по ал. 1.
	          (3) При упражняване на законоустановените им правомощия органите на Служба „Военна полиция” са независими от командирите и началниците в структурата на министерството. Редът за упражняване на правомощията от органите на Служба „Военна полиция” в структурите на Служба „Военна информация се определя с акт на министъра на отбраната.”
Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков предлагат в чл. 109, ал. 3 изразът „министерство”... (Реплика от председателя Любен Корнезов.)
... да се добави „с разрешение на министъра  на отбраната”. 
Предложението не е подкрепено.
Народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов предлагат след „министерството” да се добави текстът „в рамките на своите пълномощия”. 
Текстът на § 109 става 103:
„§ 103. (1) Органи на Служба „Военна полиция” са военнослужещите и цивилните служители по служебно правоотношение, чрез които службата осъществява функциите си.
	  (2) При изпълнение на функциите си органите на Служба „Военна полиция” имат право да:
1. Извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със Закона за специалните разузнавателни средства и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
2. Задържат за не повече от 24 часа:
а) служител в министерството, за който имат данни, че е извършил престъпление;
б) лице, за което има данни, че е извършило престъпление в съучастие със служители от министерството и/ или на територията на обекти и съоръжения на министерството;
в) лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на военнополицейския орган да изпълни служебните си задължения, наруши обществения ред и не прекратява своите действия;
г) лице, което се намира на територията на обекти и съоръжения на министерството и чиято самоличност не може да бъде установена по начините, посочени в чл. 61, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
д) в други случаи, определени със закон или с международен договор, по който Република България е страна.
3. Извършват личен обиск на лицата по т. 2. Обискът може да бъде извършван само от лице, което принадлежи към пола на обискирания. За всеки случай на извършен обиск се съставя протокол.
4. Разкриват и разследват престъпления от общ характер по чл. 102, ал. 1, т. 2.
5. Изискват, събират и предоставят информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната по ред, определен с акт на министъра.
6. Събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер по ред, определен с акт на министъра на отбраната.
7. Извършват проверки за установяване на самоличността и действия по идентификацията на лица по чл. 102, ал. 1, т. 2, за които има данни, че са извършили престъпление или нарушение на реда в министерството.
8. използват физическа сила и помощни средства, както и оръжия като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции само, ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при условия и по ред, определен с акт на министъра на отбраната.
9. контролират спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи военнослужещи.
	(3) От момента на задържането си лицата по ал. 2, т. 2 имат право: 
1. на защитник;
2. незабавно да се информират за основанията за задържането им на разбираем за тях език;
3. да обжалват пред съда законността на задържането си, като съдът се произнася по жалбата незабавно.
	(4) За задържането органите на служба „Военна полиция“ са длъжни незабавно да уведомят лице, посочено от задържания.
	(5) Органите на служба „Военна полиция“ могат да издават писмени или устни разпореждания до служителите в Министерството на отбраната, в рамките на своите правомощия.
	(6) Военнослужещите и цивилните служители по служебно правоотношение от служба „Военна полиция“ могат да носят служебно оръжие, при условия и по ред определени с инструкция на ръководителя на службата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага да отпадне наименованието „Агенция към министъра на отбраната“.
Комисията предлага чл. 110 също да отпадне.
Комисията предлага заглавието „Национална гвардейска част“ да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111, който да стане чл. 104.
Комисията предлага заглавието „Инспекторат“ да отпадне.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не е прието от комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов предлагат нова ал. 6 в чл. 112 със следното съдържание:
	„(6) Инспекторатът осъществява контрол по спазване на трудовото законодателство“.
Народните представители предлагат и да се преномерират останалите алинеи.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 105:
„Чл. 105. (1) Министърът на отбраната осъществява контролните си функции в областта на отбраната чрез Инспекторат.
	    (2) Инспекторатът се ръководи от главен инспектор на Министерството на отбраната.
              (3) Инспекторатът осъществява контрол за спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната и за законосъобразното провеждане на административните дейности в структурите на министерството.
              (4) Инспекторатът извършва проверки на бойната подготовка, отбранително-мобилизационната подготовка, войсковия ред и дисциплината и на оперативните способности на формированието Българската армия.
              (5) Инспекторатът извършва проверки по предложенията, сигналите и жалбите на физически или юридически лица до министъра на отбраната и ги уведомява за взетите решения и за предприетите мерки.
              (6) Инспекторатът осъществява съдействие и контрол по привеждането в изпълнение на препоръките и предложенията на омбудсмана на Република България.
              (7) Организацията на дейността на Инспектората, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им, се определят с акт на министъра на отбраната.”
Комисията предлага заглавието „Военно-спортни формирования, центрове и школи” да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113, който става чл. 106.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114, който става чл. 107:
„Чл. 107. (1) Националният военноисторически музей е културен и научен институт, който осъществява дейности по издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел, свързани с военната история на България, при условията и по реда на Закона за културното наследство.
              (2) Националният военноисторически музей извършва и дейности по проучване, регистриране, опазване и поддържане на военните паметници.
              (3) Националният военноисторически музей е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.
              (4) Устройството и дейността на Националния военноисторически музей се определя с правилник на министъра на отбраната, утвърден от министъра на културата.”
Комисията предлага чл. 115 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да приключим дотук – до Глава пета. Остават по-малко от четири минути до 16,00 ч.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги! Аз имам предложение към чл. 106 по старата номерация, чл. 100 по новата номерация. В закона няма тълкувание, изречението не е пълно и аз предлагам да се добави „утвърден от Министерския съвет с указ на президента”, тъй като ръководителите на службите се назначават от министъра или по негово предложение по ред, определен в този закон. Но ние нямаме определен реда, затова аз искам да се добави: „утвърден от Министерския съвет с указ на президента”. Това е нормално, иначе изречението остава непълно и не е ясно. Говоря за чл. 100, ал. 2, просто да се допълни изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте го направили предложението, то беше докладвано.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Беше докладвано, но казвам каква е причината, че не е пълно. Защото е отхвърлено. 
Второто, което предлагам по същия начин, е по чл. 109, ал. 3 по старата номерация, който по новата номерация е чл. 103, където пише, че органите на служба „Военна полиция” могат да издават разпореждания до лицата от министерството, разрешенията се издават писмено или устно – аз съм добавил „с разрешение на министъра на отбраната”. Без министъра на отбраната, ще стане така, че те могат да правят каквото си искат. Това е целесъобразно.
Последното, което предлагам, господин председател, и искам да се приеме е по същия чл. 103, ал. 3, т. 2, където е записано: „незабавно да се информира за основанията за задържането им на разбираем за тях език”. Не мога да се съглася с „разбираем за тях език”. На какъв език трябва да му кажа разбираемо? Предлагам да отпадне „разбираем език”. Знам, че на български език ще му се каже. На какъв друг език да му се каже?
РЕПЛИКА ОТ ДПС: А ако е англичанин?
СТАНЧО ТОДОРОВ: „Незабавно да се информира за основанията за задържането им на разбираем за тях език”. На какъв език - на патагонски ли ще им говорим? Предлагам да отпадне това „на разбираем език”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС):  Благодаря, господин председател. Това, което се предлага тук,  явно колегите трябва да четат по-добре законите, защото то препраща към правилника, който се приема от Министерския съвет – става дума за т. 1, която касае реда за назначаване на директорите на съответните служби.
Що се отнася до компетенциите на Военна полиция, естествено те се разписват на база на заповед на министъра на отбраната. Очевидно е, че всичко е на база на предварително съгласуване. Правомощията произтичат от правомощията, които се дават със заповедта на министъра на отбраната. Не виждам логиката във всичко това, което се каза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Обявявам дискусията за приключена. До чл. 115 дискусията е приключена. 
Уважаеми народни представители, обявявам, че утре сутринта ще гласуваме сега докладваните текстове по Закона за отбраната и въоръжените сили и текстовете по другите  два законопроекта, които минаха. После ще продължим отново със Закона за отбраната и въоръжените сили. Както обявих, парламентарният контрол ще приключи някъде около 12,15 ч. До 14,00 ч. ще продължим със Закона за отбраната и въоръжените сили със задача и цел да приключим доклада. (Шум и реплики.)
Да съобщя парламентарния контрол за утре – 24 април 2009 г.:
- първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев;
- след това ще отговаря заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем;
- следват отговори от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов и 
- четвърти, последен ще отговаря министърът на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
С това приключваме днешното пленарно заседание.
Утре ще продължим със съответните гласувания, които съобщих. 
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 16,02 ч.)		
	



Заместник-председатели:
					Любен Корнезов					
Камелия Касабова
				
					Юнал Лютфи

Секретари:
		Митхат Метин
		
Мирослав Мурджов