Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-04-24

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Иван Илчев и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
От името на парламентарна група има думата народният представител Рупен Крикорян.
РУПЕН КРИКОРЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес е 24 април – Денят, в който милиони арменци по света свеждат глави в памет на един милион и половина жертви на геноцида над арменския народ в Османската империя. 
В продължение на 94 години арменците по света издигат своя глас за признаване на геноцида над арменския народ през 1915 г. в Турция. Десетки парламенти по света приеха декларации, осъждащи геноцида и признавайки този трагичен акт, отнел живота на един милион и половина мъже, жени и деца. 
Арменците в България също така искат българският парламент да приеме Декларация, осъждаща геноцида над арменския народ, извършен през 1915 г. В това искане се съдържат две послания, а именно – първо, никога вече геноцид над нито един народ и в нито една държава, и второ, поклон пред Майка България за това, че спаси, приюти и подслони близо 100 хиляди арменци и за голяма част на техните потомства стана Родина. 
Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Моля ви с едноминутно мълчание да почетем паметта на милион и половина жертви на геноцида над арменския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, минута мълчание. (Народните представители стават прави. Минута мълчание.) Благодаря ви. 
Както ви е известно, уважаеми народни представители, предстоят ни гласувания, вчера бяха съобщени.
Първо, гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните с вносител Захари Георгиев и група народни представители.
Подлагам на гласуване законопроекта на първо четене.
Гласували 187 народни представители: за 81, против 69, въздържали се 37. (Ръкопляскания от ОДС и „Атака”.)
Законопроектът не се приема.
Господин Георгиев, заповядайте за процедура.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на тези, които подкрепиха законопроекта с идеята, че това е нещо, което е дължимо от нас, народните представители, представителите на българския народ към участниците в антифашистката съпротива – хората, без които днес България нямаше да е това, което е. 
После, искам да изразя една надежда, че рано или късно в нашата държава ще се намери онзи общ тон на отношения към миналото, без да го идеологизираме, а да оценяваме само действията на хората в това минало по техните идеи и стремления. 
За разлика от госпожа Антонела Понева аз съм убеден, че рано или късно това време ще дойде. Убеден (реплики от ОДС), че както всички ние тук, в тази зала, не подкрепяме репресията на хората според техните политически възгледи, така че не бива с лека ръка да се унижават хората и унищожават исторически факти в полза на човечеството и човещината. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните.
Гласували 187 народни представители: за 80, против 77, въздържали се 30.
И този път законопроектът не се приема.
Вчера беше докладван на второ четене Законопроектът за допълнение на Закона за държавната собственост.
Подлагам на гласуване наименованието на закона – „Закон за допълнение на Закона за държавната собственост”.
Гласували 175 народни представители: за 129, против 31, въздържали се 15.
Наименованието на закона е прието.
Поставям на гласуване § 1, както е предложен от комисията, § 2, както е предложен от комисията – за ал. 2 вчера стана дума, има техническа грешка – вместо „държавна собственост” е написано „държавна работа”; ал. 6, 7, 8 и 13 са в редакция на комисията. 
Това е законопроектът, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 112, против 25, въздържали се 8.
Законът е приет на второ четене.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Христов – имате право на една-единствена процедура за право на прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, моля да прегласувате текста. Ще ви кажа защо. След като отхвърлихте моето предложение да отпадне партийната субсидия, а си гласувахте за всеки избран депутат на месец държавата да плаща 15 хил. лв., сега вие си гласувате да изкупите на безценица и партийните си централи. Мисля, че това, което вършите в момента, е срамота, колеги. 
Обръщам се към всички политически сили тук, в тази зала – срамота е, засрамете се и прегласувайте този текст! Прегласувайте го, защото наистина се срамувам заради вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване втори път текстовете, които прочетох преди малко.
Гласували 177 народни представители: за 121, против 54, въздържали се 2. 
И този път текстовете са приети, а с това е приет и Законът за допълнение на Закона за държавната собственост.
Господин Костов, заповядайте – право на отрицателен вот.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз и Парламентарната група на Демократи за силна България гласувахме отрицателно за този законопроект, защото считаме за абсолютно нередно политически партии да придобиват недвижима собственост, възползвайки се от участието си във властта. Това е типичен пример на конфликт на интереси – да бъдеш на власт, да имаш областен управител и областният ти управител да сключва сделка с теб, за да ти продава недвижима собственост в центъра на града. Това е безобразие. Ние, като опозиция, не пожелахме да се възползваме от такава „възможност”, защото трябваше да послужим само като прикритие за попълзновенията на мнозинството. (Реплики от КБ.) 
Вършите абсолютно нередни неща в края на своето управление – хората ги виждат, рано или късно ще ги оценят. Правите безобразие след безобразие. Престъпвате всички правила, които дотук 20 години криво-ляво са били спазвани. Дойдохте на власт, за да разрушите много от консенсусите, които съпровождат тези последни 20 години. И това няма да се забрави, това се вижда от избирателите – ще бъдете наказани за това си поведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Аз гласувах „против”, защото в последните дни на този парламент взимаме най-срамните и недостойни решения. Срамувам се, че се намирам в тази зала (смях и оживление в залата), редом с народни представители, за които първа грижа е устройването с държавна субсидия и със сгради. Партийното печалбарство, партийният тарикатлък стигна до там, че по информация на Сметна палата една партия вече, а вероятно и повече, Партията на българските жени за 2007 г. от субсидията е сложила в джоба си 68 000 лв. лихви, за 2008 г. – 35 000 лв. лихви.
Уважаеми колеги, за какво сме изпратени тук – в момента, в който недостигат пари за лекарства, за пенсии, буквално за физическото оцеляване на българина, българският парламент приема закони да се себеустройва с пари и със сгради? Недостойно е това! Не искам да казвам силни думи – хората ще изритат тези политици, които си позволяват този пир по време на чума, сега, в този момент. Става ми още повече ясно защо вие не приехте предложението ни с Минчо Христов гласуванията да станат публични, само че аз съм започнала вече да правя всичко възможно и го правя – гласуванията на народните представители по най-важните закони да стават публичен факт.
Как ще отговорите на вашите избиратели, че за вас е много важно да имате сграда, която струва стотици милиони, а в същото време да не достигат пари за пенсии? След два часа ще питам министър Масларова не е ли срамно днес да има пенсии от 124 и от 130 лв. и тя ще ми отговори, че трябва да се разполагаме според размера на бюджета. Какъв е този морал, който позволява от бюджета да се вземат стотици милиони, а да не достигат пари за пенсионерите? Срамувам се от това, което гласувахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес в Народното събрание за пореден път партията на червения цар доказа своята безскрупулност. Въпреки че се прави на опозиция и имитира някакви опозиционни действия, днес, за пореден път потвърди, че това е партия на келепира. Единствената им цел, въпреки че са свели до около нула процента електорално влияние, е да вземат голямата сграда, в която се помещават – огромната сграда, която искат да вземат на сто пъти по-ниска цена от пазарната. 
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Ти ще вземеш театъра.
ЯНЕ ЯНЕВ: Ние искаме да предупредим партията на червения цар, че дори да вземе…
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Една тоалетна ще ти дадем на теб.
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин председател, аз съм Ви молил многократно не само за дрегери, а и за кочияши, че нещата наистина излизат извън…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, нека да се уважаваме. (Реплики на народния представител Олимпи Кътев.)
Господин Кътев, моля, седнете на мястото си. (Шум и реплики в НДСВ.)
Моля ви, нека да имаме взаимно уважение един към друг!
ЯНЕ ЯНЕВ: Аз разбирам раздразнението на червените царисти и на такива потенциални затворници, които като областни управители незаконно дадоха имотите на Кобурга, но прошка няма да има. (Шум и реплики.) Бъдете сигурни в това. 
Бих искал по повод това, което се гласува в този момент, да кажа, че дори да се опитате от тройната коалиция набързо да ги купите тези имоти (реплики на народния представител Иван Костов), веднага ще има процедура, която няма да ви позволи да ползвате държавна собственост. Ако искате имоти, купувайте си ги на частно, а не да ощетявате държавата за сметка на ваши партийни интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарната група има думата народния представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно трудно може да се вземе отрицателен вот, защото си имате фаворити от опозицията, на които им се дава приоритетно думата. 
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Това не е опозиция.
ИВАН СОТИРОВ: Но от името на Парламентарната група на ОДС искаме да изразим категорично нашия протест срещу това комунистическо нахалство, господин Атанасов. В един ден, два месеца преди изборите, след грабежа, който реализирате 4 години на държавата чрез замени, порти, продаване на национални интереси… (шум и реплики от КБ.) сега вие по един кокошкарски, типично комунистически начин първо се опитахте на тези, на които 45 години давахте привилегии, пак да им дадете бонуси на активните борци…
РЕПЛИКА ОТ КБ: Как не те е срам, бе?!
ИВАН СОТИРОВ: И в същия ден, в същото заседание се опитвате, след като ограбихте всичко, да си купите на безценица и партийните сгради. Е, това, ако не е комунистическо нахалство, не знам какво е. (Шум и реплики от КБ.) Старият комунистически принцип „общото е наше и държавното пак е наше”.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Защо нарушаваш правилника?
ИВАН СОТИРОВ: Това е изявление, господин Славов, от името на парламентарна група. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да се изслушваме! По-спокойно!
ИВАН СОТИРОВ: Откажете се, откажете се от това нахалство! Достатъчно ограбихте, за да си правите такива предизборни подаръци, да си раздавате пенсии на активните борци и да изкупувате на безценица партийните сгради! (Силен шум и реплики от КБ.)
Недейте да подскачате, разбирам, че много ви боли, но това е истината и това трябва да се чуе. (Шум и реплики от КБ.) Това трябва да се чуе! Безобразие е това, което правите. Откажете се да прокарвате в последния момент такива нахални законопроекти! (Шум и реплики от КБ.)
Вашият министър-председател се кълнеше миналата година и пред европейските партньори, че замени няма да се правят, защото знаете, че оценката на Европа е, че замените противоречат на принципите на пазарната икономика и съдържат предпоставки за корупция. И сега тук в последните седмици се опитвате пак да правите грандиозни замени с вашите обръчи от фирми и това е лично по инициатива на министър-председателя ви. Престанете с това безобразие! То ще бъде наказано жестоко от българските избиратели. Манипулациите, които правите с изборни бариери, няма да ви помогнат да се спасите, защото цялото управление, което реализирате, действително е за затвора – престъпно и корумпирано управление. Така че престанете с това нахалство! Засрамете се поне последните месеци преди изборите! (Единични ръкопляскания от ОДС. Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. 
Ще гласуваме текстовете, които вчера бяха докладвани тук, в залата. Ще помоля и председателя на комисията да следи това, което поставям на гласуване.
Започваме от чл. 100, който става чл. 94 в редакция на комисията, чл. 101, който става чл. 95 и е по вносител, чл. 102, който става чл. 96 и е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По следващия член има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков по т. 2, която не се подкрепя, а също така отделно предложение от народния представител Йордан Величков по т. 3. Двете предложения са идентични.
Моля, гласувайте тези предложения, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 10, против 17, въздържали се 67.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Господин Тодоров, заповядайте с предложение за прегласуване.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Нали се уточнихме?!
Уважаеми колеги, искам прегласуване по този член. В закона е залегнало, че даваме право на министъра да назначава за началници на военни училища и военни академии за срок от една година лица, които не са военни и не са хабилитирани лица. Това не е възможно: на военно училище да сложиш цивилен началник и да не е хабилитирано лице. Абсурд, това е невъзможно и то за една година. Това е престъпно. Вчера говорих с министъра за това. За съжаление той не е тук сега.
Да речем, можем да направим отстъпка, примерно, да не е хабилитирано лице, но да не е военен началникът на военна академия, началник на военно училище и неговите заместници – никаква логика няма в тази работа!
Предлагам да се съобразите с това: те да бъдат военни. Как за две години ще сложим цивилно лице, което хабер си няма. Ще го хванем от улицата и ще сложим нехабилитирано, невоенно лице да управлява военна академия или военно училище?! Помислете по този въпрос! Нямам други претенции, но ако поне не е хабилитирано лице, да бъде военен! Иначе няма логика. Помислете и подкрепете моето предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, което сте предложили тук, господин Тодоров, е нещо друго.
Направено е процедурното предложение. Пред вас е това, което е предложил господин Тодоров. Той предлага въобще ал. 8 да отпадне. То няма конкретна връзка с това, което говори. (Реплики от народния представител Станчо Тодоров.) Така е, вижте го, прочетете го! (Реплики от народния представител Станчо Тодоров.)
Моля, гласувайте предложението на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков и второто предложение на Йордан Величков в неприетата им част по т. 2.
Гласували 97 народни представители: за 2, против 28, въздържали се 67.
И този път предложението на тази група народни представители не се приема.
По чл. 97 – новата номерация, има предложение от народния представител Йордан Бакалов, което вчера направи в пленарната зала. Думите „от една година” да се заменят с „от две години”.
Всъщност „изискванията по ал. 1 и 2” става само „по ал. 2”. Така ли е, господин Дъбов?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Има предложение да бъде от една на две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А „по ал. 1 и 2” да стане само „ал. 2”?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Уточнението е „по ал. 2” и това дава отговори на въпроса на Станчо Тодоров, когато е само по ал. 2, че цивилни въобще не могат да бъдат, защото ал. 1 отпада. А до една година началници на военни академии и военни училища могат да бъдат военнослужещи, примерно генерали, които обаче не са хабилитирани. Това е съдържанието на т. 2. Той не е разбрал.
А Йордан Бакалов предлага към ал. 8 срокът от една да стане две, което според мен не е редакционна бележа, а много съществена. Мандатът на един такъв началник е 2 или 3 години, като го държиш още две – става още един втори мандат. 
Затова аз съм за текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов в чл. 97, ал. 8 думите „една година” да стане „от две години”. Не по-дълъг от две години – това е текстът, който предлага господин Бакалов. 
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 11, против 37, въздържали се 49.
Предложението на народния представител Йордан Бакалов не се приема.
Поставям на гласуване в чл. 97, ал. 8 „ал. 1 и 2” да остане само „ал. 2”.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване чл. 97 с гласуваното предложение преди малко, чл. 98 по новата номерация, който е в редакция на комисия и чл. 105 на вносителя, който става чл. 99.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 6, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на думите „специални служби”. Ако отпадне, безсмислено е да поставям на гласуване предложението на народните представители Пламен Ранчев, Марио Тагарински и Красимир Каракачанов. 
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане наименованието на текста.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 3.
Предложението се приема, текстът отпада.
Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на тези трима народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 2, против 28, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 100 така, както ни се предлага от комисията и предложението на комисията за отпадане наименованието на чл. 107 „Служба „Военна информация”.
Моля, гласувайте едновременно двете предложения на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 4, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Пламен Ранчев, Марио Тагарински и Красимир Каракачанов в неприетата му част – т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 3, против 12, въздържали се 82.
Предложението на народните представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 101 по новата номерация, както ни се предлага от комисията, включително и предложението на комисията за отпадане наименованието на текста „Служба „Военна полиция” и чл. 102, както ни се предлага от комисията. 
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 6, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което не се подкрепя от комисията.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като е оттеглено, няма да го поставям на гласуване.
По чл. 103 господин Станчо Тодоров направи предложение в пленарната зала в ал. 3, т. 2 думите „разбираем за тях език” да отпадне. 
Моля, гласувайте предложението на народния представител Станчо Тодоров.
Гласували 93 народни представители: за 4, против 21, въздържали се 68.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
В такъв случай поставям на гласуване чл. 103, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 4, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване предложенията на комисията: за отпадане на наименованието „Агенция към министъра на отбраната“; за отпадане на чл. 110; за отпадане на наименованието „Национална гвардейска част“; за чл. 111, който става чл. 104 - така както е по вносител и се подкрепя от комисията; и за отпадане на наименованието „Инспекторат“.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 4, въздържали се няма.
Предложенията на комисията по тези текстове са приети.
Поставям на гласуване предложението от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов на страница 100, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 5, против 37, въздържали се 52.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 105 по новата номерация - така както ни се предлага от комисията; предложението на комисията за отпадане на наименованието „Военно-спортни формирования, центрове и школи“; чл. 113, който става чл. 106 - по вносител и се подкрепя от комисията; предложението на комисията за отпадане на заглавието „Други структури“; чл. 107 - така както ни се предлага от комисията; предложението на комисията за отпадане на чл. 115 по номерация на вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 4, въздържали се няма.
Текстовете са приети, включително и предложенията за отпадане.
Дотук приключихме доклада по този законопроект вчера.
Господин Юруков, имате думата за процедура.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Господин председател, процедурата ми е следната. Като се позовавам на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Ви моля да включите като точка от дневния ред Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) за учредяване на Регионално представителство на същата организация за Източна Европа в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, знам, че това е свързано със срок. Разбирате – щом е срок, а и това е едно международно споразумение, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам сега да се включи като точка в дневния ред. Ако залата реши, ще преминем към тази точка. Мисля, че няма да ни отнеме повече от десетина минути.
След това ще продължим, както казах, със Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България. Задачата днес е да приключим с този закон.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 5, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, правя предложение във вторник, 28 април 2009 г., да имаме извънредно пленарно заседание с точка в дневния ред – Законопроектът за отбраната и въоръжените сили на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илчев, Вие ме изненадвате, но неприятно.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Но не много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, направено е процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 часа с една-единствена точка – Законопроектът за отбраната и въоръжените сили на Република България, но аз съм убеден, че с мобилизиране днес можем да го приключим. Ако го приключим, няма да имаме това заседание.
Моля, гласувайте предложението за извънредно заседание във вторник от 14,00 часа.
Гласували 105 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 12.
Господин Илчев, Вашето предложение се приема, разбира се, под условие.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ (OIE) ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА РЕГИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА OIE ЗА ИЗТОЧНА ЕВРОПА В СОФИЯ.
Господин Юруков, имате думата за доклада.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ЮРУКОВ: 
„Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 14 април 2009 г., на което обсъди законопроекта.
В работата на комисията взе участие министърът на земеделието и храните господин Валери Цветанов, заместник-генералния директор на Национално ветеринарномедицинска служба господин Неделчо Неделчев. 
Законопроектът беше представен от господин Цветанов. Министърът изтъкна, че създаваното Регионално представителство за Източна Европа ще предоставя на страните членки съдействие за засилване на наблюдението и контрола върху болестите по животните с цел подобряване на зоосанитарната информация и координация, опазване на околната среда, подобряване на сътрудничеството между ветеринарните служби в региона и други.
Учредяването на Представителството на Световната организация по опазване на животните в София ще засили ролята на България в Източна Европа за превенция и контрол на болестите по животните и ще допринесе за гарантиране безопасността на хранителните продукти от животински произход.
След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта.
Това становище е прието с 18 гласа „за”, „против” и „въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да чуем становището на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, 
„СТАНОВИЩЕ 
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните за учредяване на Регионално представителство на ОIE за Източна Европа в София, № 902-02-14, внесен от Министерския съвет на 30.03.2009 г.
Регионалното представителство на ОIE за Източна Европа, неговите авоари, доходи и друго имущество са освободени от всякакви преки и косвени данъци. Това освобождаване от данъци не се отнася за евентуалните търговски дейности на Представителството.
Основната резиденция на Регионалния представител се освобождава от данък върху недвижимите имоти в случай, че той не е гражданин на Република България.
Тъй като Споразумението предвижда арбитражно разрешаване на споровете, предоставяне на привилегии и имунитети на ОIE и ратифициране от българския парламент, Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните (ОIE) за учредяване на Регионално представителство на ОIE за Източна Европа в София, № 902-02-14, внесен от Министерския съвет на 30.03.2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Да чуем становището на Комисията по външна политика.
Господин Берон, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:
„ДОКЛАД 
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните за учредяване на Регионално представителство на ОIE за Източна Европа в София
На 8 април 2009 г. Комисията по външна политика разгледа проекта за това учредяване. 
Учредяването ще засили ролята на България” и така нататък.
Много съществени въпроси се разискваха. В резултат на тези разисквания Комисията по външна политика прие единодушно следното становище:
„Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните (ОIE) за учредяване на Регионално представителство на ОIE за Източна Европа в София.” 
Становището е подписано от самия председател Соломон Паси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по първото четене на законопроекта. Няма желаещи да вземат думата.
Обявявам дискусията за приключена, тъй като не се е състояла! (Оживление.)
Имате думата за процедура, но бързо!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Господин председател, правя предложение законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма. (Шум и реплики в залата.)
Това е много важно процедурно предложение, обаче сега да кажа, че всичко е точно и е под контрол.
Предлагам да гласуваме на първо четене Законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от господин Юруков за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Юруков, моля прочетете текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ЮРУКОВ: 
„ЗАКОН 
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните за учредяване на Регионално представителство на организацията за Източна Европа в София
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните за учредяване на Регионално представителство за Източна Европа в София, подписано на 19 декември 2008 г. в Париж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет на второ четене, а с това е приет и Законът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните за учредяване на Регионално представителство на ОIE за Източна Европа в София.
Продължаваме с работата си по Законопроекта за отбраната и въоръжените сили.
Моля господин Кирчев, ако ме чува, да заповяда в залата, защото има много направени предложения. Те не са приети.
Господин Тодоров, Вие сте познати с господин Кирчев, ако можете да ни съдействате тук. Моля го да заяви, ако оттегля предложенията си, защото губим много време. (Реплики.)
Само едно съобщение, че сега ви се раздаде един общ Законопроект по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. От днес започват да текат сроковете между първо и второ четене за предложения по него.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Глава пета – Положение на война, военно и извънредно положение. Мобилизация.”
Има предложение от народния представител Христо Кирчев - наименованието на Глава пета се изменя така: „Състояние на сигурността”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
„Раздел І - Положение на война и военно положение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев -в чл. 116 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) Положение на война и военно положение е състояние, при което се организира използването на всички национални ресурси за защита на суверенитета, независимостта, териториалната цялост и националните интереси.”
2. Алинея 1 става ал. 2.
3. Алинея 2 става ал. 3 и в нея след думата „положение” се добавя „се определят и ограниченията на правата и свободите на гражданите и”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116, който става чл. 108:
„Чл. 108. (1) Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или с указ на Президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване.
(2) С акта за обявяване на положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, чието действие се спира.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който става чл. 109:
„Чл. 109. (1) Положение на война се обявява при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения.
(2) За начало на положение на война се приема часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия.
(3) За край на положение на война се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден – времето на тяхното фактическо прекратяване.
(4) След обявяване на положение на война започва изпълнението на задачите съгласно стратегическите, оперативните и военновременните планове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118, който става чл. 110.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119, който става чл. 111.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120, който става чл. 112.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев – чл. 121 се отменя. 
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов - в чл. 121 се правят следните промени:
„1. Досегашният текст става ал. 1 и завършва до думата „главнокомандващ”.
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Решенията за действията на въоръжените сили и структурите на отбраната се вземат от Министерския съвет с участието на представител на президента, привеждат се в изпълнение от Министерството на отбраната и другите министерства и ведомства и подлежат на контрол от Народното събрание.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове?
Господин Агов, заповядайте, имате думата.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Този текст е много важен, защото, както стана дума и при предишните разисквания, Министерството на отбраната и управлението на отбраната са важни тогава, когато са най-необходими – в състоянието на война, в състоянието на военно положение или някакво друго извънредно положение. България е парламентарна република. Ако проследим внимателно философията на този закон – и това е основният ни спор с вносителите, ние смятаме, че в него липсва подчертаната роля на Народното събрание. Това е чисто конституционно положение, което ние не можем да избегнем в настоящия закон.
На второ място, целият ресурс по отбраната е съсредоточен: а) в министъра на отбраната; и б) в Министерския съвет, заедно с участието на другите ведомства, преди всичко на Министерството на финансите, което осигурява ресурсите за отбраната. Ето по тази причина с народния представител Екатерина Михайлова предлагаме да се подчертае категорично ролята на Народното събрание, независимо от това че тя е фиксирана в началните текстове на този законопроект.
Министерството на отбраната трябва да получи пълноценната си роля, особено в интегрирания си вид, да управлява отбраната особено в състояние на война. Министърът на отбраната трябва да носи цялата си отговорност. Не може тази отговорност да се размива. Народното събрание трябва да има своята категорична роля не само при това да одобрява или да не одобрява въвеждането на военно или на извънредно положение, което е задължение по Конституцията, но и по-нататък при управлението на отбраната. Ето по тази причина ние смятаме, че новата ал. 2 с посоченото съдържание, изчетено от председателя на комисията, трябва да залегне в закона. Това е крайно необходимо.
Аз апелирам, когато гласуваме, да бъдем много внимателни именно по тези устройствени текстове на управлението на отбраната. По-нататък ще видите, че има текстове, които просто противоречат на Конституцията. Тъй като няма време сега да се оспорва този закон в Конституционния съд поради обстоятелството, че този парламент има още съвсем кратък срок на действие, във всички случаи следващото Народно събрание ще трябва да се обърне към Конституционния съд и да реши тези въпроси. Няма как, няма как да бъде изолирано Народното събрание от управлението на отбраната в неговия оперативен вид.
Комисията по отбраната - още повече че се говори и в предишни текстове, че отбраната подлежи на граждански контрол, и това е законова мярка, сега не може да бъде изолирана или съответната комисия, която ще наблюдава отбраната в следващите народни събрания, защото няма как да си представим, че в рамките на това събрание ще можем да упражним каквото и да е действие по новия Закон за отбраната и въоръжените сили. 
Аз мисля да постъпим мъдро и да действаме в една такава посока - да не отхвърляме априори, само защото това е предложено от опозицията, предложения, които са конституционносъобразни, които са законосъобразни и които следват логиката на управлението на отбраната. Тази мъдрост ни е необходима тогава, когато гледаме с перспективата на следващото, на по-следващото Народно събрание, на цялостното модернизиране на отбраната като част от сектора за сигурност. Такова е и мнението на много експерти. Такова е мнението също така и на външни експерти.
Ето по тази причина аз апелирам народното представителство, макар че е твърде оскъдно в тази зала. Не знам кого точно убеждавам? Самият аз съм напълно убеден в това, което говоря, но не виждам хора, които да дават слух на моите думи. Аз апелирам въпреки всичко.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Професор Гайдарски слуша внимателно.
АСЕН АГОВ: Виждам, че проф. Гайдарски особено внимателно слуша всичките тези съображения. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) 
Като оставим шегата настрана, господин председателю, разбирам и Вашия сигнал за времето, апелирам към това – ал. 2, такава каквато е предложена от нас, да остане в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Господин Дъбов, да продължим.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 122 има предложение на народния представител Христо Кирчев, което не е подкрепено от комисията. 
Предложение от народния представител Иво Сеферов, което той оттегля. Господин Сеферов преди пет минути декларира, че оттегля предложенията си до края на законопроекта.
Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов чл. 122 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122, който става чл. 114.
По чл. 123 има предложение от Яне Янев и Димитър Абаджиев - в чл. 123, ал. 2 да придобие следния вид:
„(2) В Щаба на върховното главно командване се включват длъжностни лица от структури, определени от Върховния главнокомандващ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев чл. 123 да отпадне. 
Комисията не подкрепя предложението. 
Предложението на народния представител Иво Сеферов е оттеглено.
Народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов предлагат ал. 2 на чл. 123 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123, който става чл. 115:
„Чл. 115. (1) При обявяване на положение на война или на военно положение началникът на отбраната е главнокомандващ на въоръжените сили.
 (2) Към Върховното главно командване се създава Щаб, в който се включват длъжностни лица от Щаба на отбраната и от други структури, определени от върховния главнокомандващ.”
Комисията предлага чл. 124 да отпадне.
По чл. 125 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 125, който става чл. 116:
„Чл. 116. (1) От часа и деня на обявяване на положение на война или на военно положение започва военновременната служба на:
1. военнослужещите и служителите от специализираните формирования от въоръжените сили по чл. 50, ал. 2;
2. резервистите, намиращи се в момента във въоръжените сили;
3. курсантите.
 (2) За лицата, които не са положили военна клетва, военновременната служба започна след полагането й.
 (3) Резервистите с мобилизационно назначение се смятат за военновременна служба от момента на оповестяването им.”
По чл. 126 има предложение на народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя. 
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126, който става чл. 117.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127, който става чл. 118.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128, който става чл. 119:
„Чл. 119. Изпълнението на договорите за обучение на курсантите във висшите военни училища се спира за срока на военновременната им служба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 129, който става чл. 120:
„Чл. 120. Негодните за военновременна служба се освобождават от служба във въоръжените сили.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130, който става чл. 121.
„Раздел ІІ
Извънредно положение”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела. 
По чл. 131 има предложение на народния представител Христо Кирчев. Той предлага текстът в ал. 1 да бъде:
„(1) Състояние на непосредствена заплаха от възникване на военни действия”.
Господин Кирчев прави предложение за нова редакция на сегашната ал. 1, която става ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 122:
„Чл. 122. (1) При възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт извън случаите по чл. 109 и чл. 111, на цялата или на част от територията на страната може да се обяви извънредно положение.
 (2) Извънредно положение се обявява с решение на Народното събрание или с указ на Президента на Републиката по установения в Конституцията ред и се оповестява по всички средства за масово осведомяване.
 (3) За начало на извънредно положение се приема часът и денят на обявяването му, а за край – часът и денят на неговото отменяне.
 (4) С решението или с указ по ал. 2 се определят задачите, числеността, срокът за използване и ръководството на формированията от въоръжените сили.”
Народният представител Христо Кирчев предлага да се създаде Раздел ІІа с наименование „Напрежение” с чл. 131а.
Комисията не подкрепя предложението.
„Раздел ІІІ
Мерки и ограничения при положение на война,
военно или извънредно положение”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 123:
„Чл. 123. При обявяване на положение на война, военно положение или извънредно положение държавните органи и въоръжените сили:
1. извършват обща мобилизация, с изключение на случаите на обявяване на извънредно положение;
2. прилагат действия и мерки за охрана на обекта, застрашени от терористични актове;
3. ограничават или забраняват полети на граждански въздухоплавателни средства и въвеждат особен режим на корабоплаване в териториалното море и вътрешните морски води на страната;
4. контролират или забраняват преминаването през държавната граница на Република България;
5. ограничават движението по основни пътни артерии;
6. ограничават движението на влакове и установяват контрол върху пътниците и товарите;
7. ограничават свободното придвижване и установяват контрол върху гражданите и превозните средства;
8. контролират обектите от критичната инфраструктура на страната;
9. ограничават или забраняват достъпа до държавни учреждения;
10. при необходимост от защита на националния интерес, живота и здравето на гражданите прилагат и други мерки, които не противоречат на международните актове, гарантиращи защитата на човешките права в условията на война.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133, който става чл. 124.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134, който става чл. 125:
„Чл. 125. (1) При обявяване на положение на война или военно положение министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, директорът на Националната разузнавателна служба и председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” предоставят на върховния главнокомандващ пълен обем информация, свързана с изпълнението на задачите по отбраната на страната.
 (2) При обявяване на извънредно положение ръководителите на ведомствата по ал. 1 предоставят на министъра на отбраната пълния обем информация, свързана с изпълнението на задачите по отбраната на страната.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 126:
„Чл. 126. При обявяване на положение на война или военно положение върховният главнокомандващ възлага на юридическите лица с военновременни задачи изпълнението на поръчки за доставки или услуги за нуждите на отбраната.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 127:
„Чл. 127. Държавата и въоръжените сили не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на бойни действия и при отбраната на страната при положение на война.”
„Раздел ІV
Мобилизация”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 128:
„Чл. 128. (1) Мобилизацията е процес за преминаване на въоръжените сили и специализираните формирования по чл. 50, ал. 2, от мирновременна към военновременна организация и дейност.
 (2) Условията и редът за провеждане на мобилизация се определят с наредба на Министерския съвет.”
По чл. 138 има предложение на народния представител Красимир Каракачанов.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Тези предложения отпадат. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложенията на господин Каракачанов отпадат, не е необходимо да се четат. 
Същото се отнася и за предложенията на господин Минчо Спасов, те са в същата връзка.
Текстът е пред вас, уважаеми народни представители.
Предложението на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138, който става чл. 129.
„Глава шеста
Охрана и отбрана на територията на Република България и на обекти от критичната инфраструктура”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. 
Комисията предлага заглавието „Охрана на държавната граница” да отпадне.
По чл. 139 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139, който става чл. 130:
„Чл. 130. (1) Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия.
 (2) Охраната на държавната граница на Република България се осъществява от съответните структури на Министерството на вътрешните работи.”
Комисията предлага заглавието „Отбрана на територията на 
Република България” да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 131:
„Чл. 131. (1) Отбраната на територията, териториалното море и въздушното пространство на страната се осъществява от въоръжените сили самостоятелно или съвместно с формирования от въоръжените сили на съюзни държави.
 (2) При осъществяване на отбраната на страната режимът на плаване на корабите в териториалното море, вътрешните води, пристанищата и рейдовете се определя с акт на министъра на отбраната след съгласуване с министъра на транспорта и с министъра на вътрешните работи.
 (3) При осъществяване на отбраната на страната режимът на въздухоплаване във въздушното пространство на Република България се определя с акт на министъра на отбраната и на министъра на транспорта.” 
Комисията предлага заглавието „Охрана и отбрана на обекти от критичната инфраструктура на република България” да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141, който става чл. 132:
„Чл. 132. (1) Въоръжените сили изпълняват задачите по охрана и отбрана на обекти от критичната инфраструктура при условия и по ред, определени в оперативните планове.
 (2) Участието на военни формирования в предотвратяване на терористични актове и в преодоляване на последиците от тях се извършва в съответствие с планове за действие в тези условия.
 (3) Военни формирования на въоръжените сили могат да вземат участие в отбраната на обекти от критичната инфраструктура на други държави и в преодоляването на последиците от терористични актове, настъпили на територията на съседни държави, при условия и по ред, определени с международен договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Господин Тодоров, виждам, че следите внимателно текста.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Всичко е точно! 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Глава седма
Военна служба”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
„Раздел І
Общи положения”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
По чл. 142 има предложение на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов – в чл. 142 се правят следните изменения:
В ал. 1 отпада текстът „държавна служба”.
Да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Военната служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор.”
Останалите алинеи да се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142, който става чл. 133:
„Чл. 133. (1) Военната служба е държавна служба за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната.
(2) Военната служба се изпълнява по служебно правоотношение при условия и по ред, определени с този закон, с правилника за прилагането му и уставите на въоръжените сили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Нашият голям спор тук е дали военните да бъдат държавни служители или да не бъдат. Никъде в света военните не са държавни служители. Министърът казва тук с основание, че ако не са държавни служители, при трудов договор трябва да се спазва Кодексът на труда, осемчасов работен ден и т.н. Аналогична е ситуацията с нашето положение на народни представители. Ние също така не се ползваме от тези облаги на Кодекса на труда – осемчасов работен ден, допълнително заплащане, защото ако има допълнително заплащане, сигурно ще взривим обществото с извънредните си заседания и техните часове. И без друго броят и субсидията като пари, които носим вкъщи.
Има един принципен въпрос: готова или е България да приеме още 35 000 държавни служители? Това е големият въпрос. Според мен, абсолютно неоснователно е и в МВР служителите да бъдат държавни. Аз разбирам логиката на това да се вкара тук, защото в МВР, в ДАНС са държавни служители, дайте да направим и военните държавни служители. Цялата тази уредба не може да бъде мотивирана от това, че Кодексът на труда предвижда, виждате ли, осемчасов работен ден и т.н. В трудовия договор може да се запишат всякакви обстоятелства и двете страни в договора да се съгласят за тези обстоятелства. Ако е необходимо, специално за военната служба можем да променим и Кодекса на труда. Но в никакъв случай не мога да приема, че ние ще увеличим държавната администрация на практика с 35 000 души. Един път сложихме ДАНС вътре с няколко хиляди души, МВР абсолютно неоснователно са държавни служители. 
Трудовият договор е много по-гъвкава форма за военна служба. Тя дава възможност и бихме могли да подходим много по-внимателно както спрямо Кодекса на труда, така и спрямо трудовоправните отношения в рамките на един договор за военна служба.
Ние от Демократи за силна България категорично се противопоставяме срещу това да се увеличава държавната администрация с нови 30 000 души, защото това е числото на хората, които служат във войската.
Струва ми се, че вносителите не са работили достатъчно по този въпрос. Биха могли да намерят онзи изход, който са намерили аналогични законодателства в наши съюзни държави. В Америка е така, във Великобритания е така – там не са държавни служители. Навсякъде, където има доброволна армия или професионална армия, както щете я наречете, тези въпроси са уредени със специални договори. Тези договори могат да създадат и по-особена привилегия на военните. Аз съм и за това, но нека предоставянето на тази привилегия да не ги приравнява, да речем, със служители в Министерството на бедствията и авариите. Сега се сещам за него като най-ненужно министерство.
Ето от тази гледна точка смятам, че този закон подлежи на сериозно преосмисляне в тази му част.
Моят апел е да не приемаме текста така, както е предложен от вносителя и одобрен от комисията, а да приемем текста, който предвижда трудовоправни отношения. Сигурен съм, че, ако направим това, бихме могли в Преходните и заключителните разпоредби да вкараме и текстове, които да ограничат въздействието на Кодекса на труда или да направят изменение оттук нататък в този кодекс.
Поправете ме, господин председателю, ако греша, защото кодексът май има по-високо действие над този закон, защото е кодекс, но ние бихме могли да пипнем и там. Волята на народните представители в този случай е върховна воля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Уважаеми народни представители, виждам, че стана 10,32 ч. Ще приключим дотук. Ще продължим със Законопроекта за отбраната и въоръжените сили след приключване на парламентарния контрол, което се очертава около 12,15 ч. Надявам се до около 14,00 ч. да приключим. Ако остане малко, можем да продължим и докъм 14,30 ч., за да го приключим.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.) 

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала.
Продължаваме с новопостъпилите питания за периода от 17 април до 23 април 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Иванов към Петър Мутафчиев – министър на транспорта относно държавната политика, провеждана от министъра на транспорта в областта на железопътните превози. Следва да се отговори на пленарното заседание на 15 май 2009 г.
Писмени отговори.
Има допълнителна информация към устен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на питане от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев. 
Има писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Фатме Илияз.
Има писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов.
Има писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
За съжаление народните представители не са в пленарната зала.
Има писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Има писмен отговор от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Има писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Има писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Има писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Има писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на питане от народния представител Евгени Чачев. 
Има писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации Емел Етем на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Има писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Има писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Има писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Има писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Има писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Има писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Заповядайте, господин Чачев.
Има писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Евгений Жеков.
Има писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане, зададено от народния представител Добромир Гущеров.
Има писмен отговор от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Добромир Гущеров.
Има писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане, зададено от народния представител Соломон Паси.
Има писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Има още един писмен отговор също от министър Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Има писмен отговор от министъра на здравеопазването Евгений Желев на питане, зададено от народния представител Ася Михайлова и Любен Дилов-син.
Има писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народните представители Сияна Фудулова и Никола Проданов.
Има писмен отговор от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Иван Гризанов.
Има писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев.
Има писмен отговор от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев.
Също от министър Тачева има отговор на въпрос, зададен от същия народен представител Лъчезар Тошев.
Има писмен отговор на министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев.
Има писмен отговор от министъра на отбраната на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон.
Има писмен отговор от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон.
Има писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Жори Алексиев.
Има писмен отговор от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Яни Янев.
Има писмен отговор от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров.
Има писмен отговор от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на въпрос, зададен от народния представител Митко Димитров.
Уважаеми колеги, продължаваме с парламентарния контрол. 
От името на парламентарна група думата има господин Дилов. Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Движение „Напред” бих искал да ви занимая с две наши категорични становища. 
Чуваме в кулоарите да се говори, че имате желание да работим до 7 юни активно в пленарната зала. Ние сме склонни да подкрепим едно такова ваше предложение, но настояваме управляващата коалиция ясно да заяви, че изоставането на законодателната програма се дължи на нея. Защото много пъти за изминалите 4 години бяхме свидетели как започвахме пленарна сесия, без да имате готовност, без да сте си изяснили позициите, приемахме закони и след това ги връщахме да ги дооправяме заради бързината и желанието да се харесате на една европейска институция или да угодите на някакви ваши вътрешни взаимоотношения в коалицията. 
Нещо повече, много от законодателните актове, които са налагали сътрудничеството и колаборацията на опозицията, са отдавна готови и отдавана чакат да влязат на второ четене тук и не влизат по неясни за мен причини, по-скоро ясни, но от уважение към вас не искам да ги кажа.
Ще ви напомня два такива законопроекта: единият е за прякото участие на гражданите във вземането на решения, така нареченият Закон за референдумите, а другият е Законът за публичност на лобизма.
Така че ние ще ви подкрепим, но искам от вас ясно да си признаете защо изостанахме със законодателната си програма. 
Другото нещо, с което смятам, че трябва да направим ясно изявление от името на Парламентарната група Движение „Напред”, е днешната дата 24 април – една изключително важна и доста срамна за нашия парламент дата - дата, на която целият цивилизован свят чества арменския геноцид и си спомня за него. 
Ние смятаме, че за четири години е срамно и неморално 40-ото обикновено Народно събрание да не намери воля и сила да заяви категорично неоспоримостта на фактите, че: 
През 1894 г. на територията на Османската империя са избити от редовни турски войски повече от 500 хиляди арменци при опита им да се съпротивляват срещу постоянния терор от страна на официалната власт на Султан Абдул Хамид ІІ;
По време на Първата световна война през февруари 1915 г. над 60 хиляди мобилизирани арменски войници са затворени по заповед на младотурското правителство в трудови лагери и след това избити; 
От 24 април 1915 г., когато в Истанбул и повечето големи градове на Турция са арестувани и избити почти всички арменски интелектуалци и общественици, до края на 1917 г. над 1 милион арменци са намерили смъртта си, а близо 500 хиляди са били прокудени насилствено от родните си места вследствие на целенасочена политика на турското правителство.
Не намерихме воля и сила за четири години да заявим неоспоримостта на фактите, доказващи масовото разоряване и избиване на мирно и невъоръжено българско население през 1903 г. и продължилото непосредствено след Илинденско-Преображенското въстание системно етническо прочистване на българи. 
Разорението и избиването на над 100 хиляди българи и прогонването на близо 500 хиляди етнически българи от земите им в Македония и Мала Азия, Източна и Западна Тракия, извършено от редовна турска войска в периода 1903-1913 г.
Ние, уважаеми колеги, не намерихме силата четири години, след девет направени предложения за решение или просто за декларация, тук ясно да заявим, че това е геноцид спрямо арменското население в политиката на турската държава в периода 1915-1917 г. Твърдение, споделяно от повечето цивилизовани държави в света днес. Даже съществуват държави като Франция, където оспорването на това твърдение е криминализирано. 
Ние трябваше да намерим воля и сила да заявим и да определим като геноцид действията на турската държава спрямо българското население в Македония и Мала Азия, Източна и Западна Тракия в периода 1903-1913 г. Трябваше да го направим не за да обтягаме отношенията си с днешната турска държава, а да свалим и от нейните плещи едно тежко бреме. Защото, както модерните германци не са виновни за това, което са направили техните бащи, така и днешните турци, и днешните управници на Република Турция също не са виновни за това, което се е случило през 1915-1924 г. 
Трябваше да имаме куража и да заявим настояването на българския народ тези събития да не бъдат забравяни, отричани и омаловажавани, желанието на българския народ подобни събития никога да не се повтарят. 
Трябваше да заявим тук заедно с вас готовността на Република България да участва във всички обществено приети и международно договорени инициативи за изясняването на обстоятелствата и последствията от геноцида срещу арменския и българския народ.
Трябваше да заявим надеждата си, че този горчив исторически урок, както и Холокоста срещу еврейския народ, ще направи всички управляващи по земята по-добри и състрадателни хора, по-отговорни за бъдещето на човечеството и непримирими към всички форми на етническо прочистване и престъпления срещу човечеството, които – за жалост и общ срам – пренесохме и в новия век. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дилов, не знам дали бяхте тук в 9,00 ч., но целият парламент стана и с едноминутно мълчание почете паметта на невинно загиналите. 
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ако Вие смятате, че това е достатъчно?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Просто да знаят и зрителите, за да не останат с впечатление, че парламентът не е отбелязал тази дата.
Господин Христов има думата за процедура. Моля Ви да бъде процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, вземам процедурата по начина на водене на парламентарния контрол. 
Върнат ми е въпрос, насочен към премиера Сергей Станишев, относно действия на ДАНС по отношение на измами с европейските фондове, изплащани за единица площ. Доколкото премиерът отговаря за дейността на ДАНС и доколкото въпросът е изключително важен, вие сте юрист, ще го обясня и на залата.
Става дума за следното. Страшно много измамници са декларирали чужда земя. След 10 години, господин председател, по Закона за собствеността тези измамници стават собственици на земята на хората. Това, което исках да питам господин премиера, е какви действия предприема ДАНС, защото тук става дума за грабеж, който вероятно ще се осъществи, сходен с грабежа, който беше извършен 1997 г. с банките. Става дума за кражбата на огромни, огромни терени на земя.
Мисля, че това е изключително важен въпрос и моля да придвижите моето питане към премиера, защото ситуацията действително е изключително тревожна. 
Аз отправих може би пет въпроса и към вицепремиера Плугчиева, и към министъра на земеделието и храните, и към Гергана Грънчарова и всички казват: да, прав сте, но виждате, че преди две седмици Европейската сметна палата излезе с официално становище и ни спират тези пари, започват пълни проверки. Нека ДАНС да се заеме със случая и мошениците да влязат този път наистина в затвора. Много хора не знаят, че тяхната земя някой я е заявил и след 10 години този някой ще отиде в съда с две подставени лица и ще присвои тяхната земя. Затова става дума.
Настоявам въпросът да се пусне към премиера. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, отново злоупотребявате. Председателят на Народното събрание изрично Ви е отговорил писмено:
„Съгласно изискванията на чл. 77, ал. 2 от правилника към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството. Поставеният от Вас въпрос, касаещ земеделски субсидии за единица площ, е в ресора на министъра на земеделието и храните, поради което следва да отправите въпроса си към него.”
Това Ви е отговорът. Отправете Вашия въпрос към министъра на земеделието и храните и, разбира се, ще бъде изпратен на този министър и той ще Ви отговори. Председателят на Народното събрание Ви е заявил това писмено.
Първо е питането от народния представител Евдокия Манева към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Моето питане е за съдбата на Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури – една много важна структура. Тя е единствено за Балканския полуостров. Явява се депозитар по смисъла на Будапещенската конвенция. Съхранява над 8200 щама. Нейната дейност е абсолютно необходима на редица държавни структури и редица отрасли от бизнеса. Аз само ще спомена, че без тази банка, без нейната дейност, не биха могли да работят патентното ведомство, фармацевтичната индустрия, ХЕИ, Националната ветеринарномедицинска служба, „Софийска вода”, службите по заразни и паразитни болести. Практически спектърът на дейност и на влияние над тази банка е изключително голям и съществуването й и ефективната й дейност са една предпоставка за нормална работа и на всички тези структури, за които споменах. 
За съжаление банката, която е в ресора на Вашето ведомство, се помещава в сгради на университета и след съответна съдебна процедура са принудени да напуснат заеманите от тях помещения, които, ще подчертая, са били приспособени за тази дейност изключително добре за възможностите на нашата страна, добре оборудвани на този етап. За съжаление те трябва да напуснат тази сграда. В момента им е предложено изключително неподходящо помещение, което, освен че не могат да издържат, тъй като нямат необходимата субсидия, не разполагат със съответните средства, то очевидно е много по-голямо, отколкото им е необходимо.
За да съществува тази банка и за да работят съответните отрасли, трябва наистина да се намери подходящо помещение, трябва да се вземат мерки и то на правителствено ниво, защото разбирам, че Вие в рамките на Вашето ведомство едва ли бихте могли да намерите по-добро решение от изоставена сграда на училище, която в момента сте предложили.
Затова моят въпрос към Вас е: каква е политиката на правителството за запазване и гарантиране на ефективното функциониране на Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Както Ви е известно, господин министър, разполагате с 5 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Известно ми е, просто трудно се съобразявам с това, за съжаление, като заговоря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Благодаря за отправеното питане. Може би помните, че преди време – през м. октомври миналата година в рамките на парламентарния контрол отговарях на въпроса на госпожа Атанаска Тенева по същата тема. И тогава имах възможност да споделя какво е положението с Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури, какви са проблемите, съответно какви възможности за решение има. Но въпросът Ви, между другото, е доста навременен, тъй като оттогава насам има известно развитие. 
Вие коректно очертахте един от проблемите, свързани с Националната банка, а именно материалната база в която тя се помещава и в която, разбира се, трябва да има нормални условия за извършване на дейността.
Вторият въпрос, обаче, все пак е и ведомствената, или, ако искате, институционалната подчиненост на банката. Бих започнал с този въпрос, като, разбира се, ще премина и към това, което Вие поставихте като тема.
Да припомня, че Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури е създадена през 1983 г. в изпълнение на изискванията на споменатия от Вас Договор от Будапеща за международно признаване на депонирането на микроорганизми във връзка с процедурата по патентоване като част от системата за закрила на индустриална собственост.
През 1999 г. с Постановление на Министерския съвет № 216 тя е преобразувана в администрация по смисъла на Закона за администрацията, по-точно чл. 60 от Закона за администрацията – администрация към министъра на образованието и науката.
Ако разрешите едно малко по-свободно разсъждение, това е всъщност първородният грях, защото по мое мнение, по мнение на нашите експерти тази банка няма характер на администрация. За онези, които може би познават дейността, това са едни специфични инсталации да ги нарека условно просто хладилни, въпреки че те са много по-сложни, в които се съдържат, както и госпожа Манева спомена, щамове на най-различни клетъчни култури и микроорганизми. Тя действително е доста уникална за Балканския полуостров и в този смисъл, разбира се, представлява определена ценност.
Към момента обаче това положение продължава и банката е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието и науката. 
При отговора и на предходния парламентарен въпрос споменах, че Министерството на образованието и науката няма пряко отношение към дейността на банката. Вие самата споменахте, че сред тези, които успях да идентифицирам – Патентното ведомство, ХЕИ, „Софийска вода”, фармацевтичната индустрия, които наистина имат отношение към дейността на тази банка, но без да искам да бягам от отговорност, нито една от тези институции или съответно икономически играчи няма пряко отношение към Министерството на образованието и науката. Въпреки това, разбира се, пак казвам, не бягам от отговорност, се опитахме да разрешим въпроса с институционалната подчиненост по следния начин. Имахме разговори с ръководството на Софийския университет дали проявяват интерес, тъй като има и научна страна дейността на тази банка, те не проявиха интерес. Действително в момента в напреднал стадий са разговори за преместване на банката. Това, което предприехме през изминалата половин година, през м. ноември разговаряхме и след това официално съм изпратил предложение до председателя на Българската академия на науките, който малко по-късно изрази положително становище към това банката да премине към структурите на Българската академия на науките, като поставиха определени условия, които са главно от финансов характер.
През м. февруари започнахме с конкретни работни срещи между Националната банка, Министерството на образованието и науката и представители на Академията и се надявам съвсем скоро да ги финализираме. Въпросът е до голяма степен финансов, тъй като Академията е с ограничени финансови възможности. 
По отношение на материалната база. Към настоящия момент, както и Вие споменахте, Националната банка ползва все още помещението на бул. „Цариградско шосе”. Просто казано, това е сградата на Биологическия факултет. Действително и предното ректорско ръководство, и това поставят остро въпроса за освобождаването на помещенията и ще трябва да ги освободим. 
Със заповед на министъра на образованието и науката, както и Вие споменахте, на банката е предоставен за управление имот на „Илиенско шосе” № 12 – това е имот на закритото СПТУ по машиностроене, което представлява училищна сграда с около 40 стаи и две зали. Действително имотът е по-голям, но там проблемът по-скоро е друг и той е в това, че трябва един доста сериозен ремонт, за което бюджетната субсидия тази година е доста оскъдна.
С две думите, моето лично мнение е, че правилното решение е промяна на статута на банката, тъй като това не е типична администрация и преминаването й към основния научен национален център – Българската академия на науките, би било добро решение. При положение, че към момента Българската академия на науките има около 12 хил. кв. м покрита площ, отдадена под наем, въпросът с площта ще бъде решен според мен благоприятно.
Що се отнася до субсидията, мисля, че тук до месец-два или три ще успеем да чуем въпроса по този начин и със субсидията от нашия бюджет ще направим корекция вероятно към бюджета на БАН. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Първият ми допълнителен въпрос беше свързан със статута на банката, защото наистина това е един от важните въпроси. Вие отговорихте, въпреки че, доколкото разбирам, отговорът не е окончателен, защото все пак от предишното питане минаха шест месеца и този въпрос изключително бавно се решава. Сигурно има и други възможности, а не само да бъде в рамките на БАН, би могло да бъде и самостоятелна агенция или някакво друго решение. Все пак се касае само за 27 души и за една мизерна издръжка в рамките на 300 000, което е повод за допълнителния ми въпрос. 
Възнамерявате ли все пак в рамките на тази година да отпуснете допълнителни средства на тази банка и в частност да се отпуснат капиталови разходи, за да може банката да кандидатства в проекти към Европейския съюз? Знаете, че там е абсолютно необходимо съфинансиране, да декларират възможности да участват в проектите, за да може банката наистина да започне сама по някакъв начин да си помага за съществуването си. Предпоставка за това са все пак някакъв макар и мизерен ресурс. Многократно беше заявявано от тази трибуна и от министър-председателя и от много от министрите, че разходите, които ще се правят като антикризисни мерки, в голяма степен са осигурени. Защо не разглеждате стабилизирането на тази банка като кризисна мярка? От нейното съществуване зависят редица не само държавни структури, а, както казах, и отрасли на общественото производство.
Затова въпросите ми са: възнамерявате ли все пак в рамките на вашия мандат да предприемете тези крачки, за да се стабилизира банката и да работи нормално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Действително нека да се върнем към въпроса за статута на банката. Вие сте прави в смисъл, че утвърденият бюджет на националната банка е сравнително незабележим на фона на общите държавни разходи. Той е около 300 000 лв. за тази година, така че това не е нещо, което, по какъвто и да е начин може да се отрази на което и да е министерство, в това число на Министерството на образованието и науката. Действително щатът е 27 човека, което също не е кой знае какво. Въпросът обаче е все пак друг. 
Втората част на въпроса Ви донякъде подсказва, че според мен е правилно да се търси решение извън административните структури. Банката и в момента от една страна има не кой знае каква, но все пак бюджетна субсидия, от друга страна извършва дейност, която носи приходи, тъй като те сертифицират определени неща, дават контроли и т.н. – нещо, което само по себе си също е важно. Към това, разбира се, трябва да се добави, че хората, които работят там, имат и съответни научни интереси, и съответна научна подготовка, тъй като там става въпрос за микроорганизми и щамове. Това, което ние ще направим, не казвам, че единственото решение е да влезе в структурите на Българската академия на науките, просто това, което нашите експерти смятат, като че ли аз също, е, че естественото място е там. Разбира се, тя би могла да има и самостоятелно значение. Но дали е администрация по смисъла на чл. 60 или друга администрация, това няма да реши въпроса само по себе си. 
Не мога да кажа дали на първо четене може да стане изпълнителна агенция или държавна агенция. Това е въпрос на юридическа преценка. Но това само по себе си няма да реши въпроса със сградата. Министерството на образованието и науката няма кой знае какви възможности за сграден фонд, но наистина се ангажирам, че било с помощта на фонд „Научни изследвания”, към който банката има все пак известно отношение, било с подкрепата на Българската академия на науките, било самостоятелно действително до лятото ще решим този въпрос, този път наистина Ви обещавам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева, за да изрази своето отношение спрямо отговорите на министър Даниел Вълчев.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин заместник министър-председател, все пак наистина отговорите бяха малко уклончиви и аз най-добронамерено Ви казвам, че темата е изключително важна и трябва да намери решение максимално бързо. Аз съм готова да участвам в разговори за решаване на въпроса максимално бързо, каквото мога – да помогна, да бъда мост между служителите в банката и ръководството на министерството наистина в рамките на не повече от два месеца този проблем да бъде решен. Няма никакви пречки, според мен, не е толкова сложен казусът за решаване както за статута на банката, така и за отпускане на определени средства, за да може тя да стъпи на краката си, наистина да се чувства уверено. Да, тя носи приходи, но поддържа едно ниво на таксите, които събира, абсолютно допустимо приемливо за състоянието на нашия бизнес в момента. Ако се доведе до фалит тази банка, ще трябва да се отива в някаква задгранична банка. Цените в България за една проба са 20 лв., а в една западна банка 200 евро. Виждаме какво би означавало това както за държавните структури, така и за бизнеса. Затова мисля, че е необходима малко повече активност, за да се реши въпросът. Декларирам своята готовност да помогна, ако считате, че мога да направя нещо полезно в тази сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол!
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов към заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
Господин Христов, моля да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, госпожо вицепремиер! Миналата година от тази трибуна поставих пред премиера проблема за многогодишните спестовни влогове или за така наречените лихвоточки, който пряко засяга над 200 000 български граждани. Елементарната справедливост изисква хората, които в продължение на десетилетия са кредитирали безлихвено българската държава, надявайки се на жилище, да бъдат справедливо обезщетени. Пред премиера прочетох част от писмото на един възрастен човек, който искрено се надяваше парламентът и правителството да решат този проблем. Предложих и законодателно решение – всички притежатели на лихвоточки без никакви ограничения да получат незабавно левовата им равностойност при поискване. Така всеки щеше да получи онова, което държавата му дължи за това, че безлихвено е използвала неговите пари в продължение на години. Дори и да са 500, 1000 или 2000 лв., с тях хората можеха да направят поне един козметичен ремонт или да си сменят дограмата. 
Вместо това разумно предложение парламентът прие един закон, който автоматично осъди между 130- и 150 000 притежатели на лихвоточки никога да не получат никаква компенсация. Затова нарекох този закон от тази трибуна, когато се гледаше, една голяма измама. За да получи обезщетение, човек не трябва да има имущество над 40 000 лв. и да не е прехвърлил собственост през последните около 30 години. До 21 май изтича окончателният срок, в който хората могат да претендират и за обезщетения.
Госпожо вицепремиер, в София има едно гише, където на ден има около…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам. На ден има около 200-300 души, а минават само между 10 и 15. За мен това се нарича гавра. Питам Ви Вас като представител на правителството: какви действия ще предприемете в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Христов, във връзка с поставения от Вас въпрос, който Вие тук по друг начин преформулирате от трибуната, ще отговоря на писмено поставения от Вас въпрос по следния начин. Към 31 декември 1990 г. на територията на страната са тиражирани еднократно като многогодишни жилищно-спестовни влогове около 315 хиляди. Тази величина е константа. От създаването на закона досега имаме включени около 135 хил. влога в така наречените окончателни списъци при общините. От тях бяха компенсирани около 90 хиляди, като останаха потенциално 45 хил. Предоставените по тях компенсации до 1998 г. са в размер на 15 млрд. 993 млн. 260 хил. неденоминирани лева, а от 1999 г. до 2008 г. са на стойност 154 млн. 239 хил.лв., закръглям цифрите, мога да ви ги дам навън. Освен това около 45 хил. влога са доброволно ликвидирани.
На 21 ноември 2008 г., както преди малко отбелязахте, бяха направени изменения на закона. Той беше преименуван на Закон за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Бих искала да цитирам някои от тези изменения, които са изключително съществени. Промени се основният критерий – прагът се увеличи от 15 хил. на 40 хил., даде се нова възможност на притежателите на влоговете – тези, които преди малко ви казах, че списъкът е до 31 декември 1990 г., да ги прехвърлят на роднини по права линия без ограничение, а по съребрена – до втора степен включително. Съгласно § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на закона се даде възможност на гражданите, които са преобразували жилищно-спестовните си влогове в жилищни компенсаторни записи, които не са реализирани до този момент, да възстановят правата си като жилищно-спестовни влогове. Преклузивният срок, който изтича на 21 май 2009 г. за подаване на документи пред местните комисии и крайният срок за компенсация на правоимащите лица е срок от пет години, считано от влизането на закона в сила, от 2008 г. 
Във връзка с измененията на закона и на правилника, прилагането му беше предшествано от изпратени указания до всички институции. Предвид ограничените срокове за прехвърляне на правата по влога, заложени в закона, през последните няколко седмици се създаде известно напрежение в клоновете на Банка „ДСК“, но само в големите градове. Имаме уверенията на клоновете на Банка „ДСК“, както и в местните комисии, че са направили необходимата организация за обслужване на клиентите, но все пак трябва да отчетем, че по традиция най-активни са хората в последните дни, особено когато изтича срокът. Ако не са се възползвали от предходното време до 21 май тази година, разбира се, че ще изпаднат в такава ситуация. Ако законодателят прецени, има възможност да удължи и срока разбира се. Мога да ви дам необходимите справки, които са абсолютно публични. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Госпожо министър, аз Ви питах какво ще стане с тези 150 хил. души, които никога, ама никога няма да получат стотинка обезщетение. (Реплики от ДПС.) Срокът изтича, остава по-малко от месец до края на срока. (Реплики от ДПС.) Опашките са огромни, аз лично съм ги видял. Идете, поинтересувайте се. 
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Направи предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ще Ви повторя, приетият закон от парламента – наистина аз го наричам, честно ви казвам, гавра и измама спрямо хората. Когато миналата година премиерът от тази трибуна отговаряше, каза, че за да се изплатят всички лихвочисла по осем стотинки, са необходими около 800 млн. лв. Мисля, че тази сума може да бъде осигурена от няколко места. Примерно незабавно да се прекратят мисиите в чужбина - само в Ирак сме прахосали повече от 1 млрд., в Афганистан даваме огромни средства сега, да се прекратят големите сделки по превъоръжаване – това призна и министъра на отбраната преди броени дни, като закупуване на фрегати, корвети, транспортни самолети. Преди три години съм внесъл предложение за мораториум върху тези сделки, които явно не са изгодни за държавата. Министърът на отбраната го призна! Не купувайте правителствени самолети, онзи ден си купихте два. Премахнете тази срамна партийна субсидия – 15 хил. лв. на месец за всеки избран депутат. Това са десетки, десетки милиона лева годишно. (Реплики от ДПС.)
Прекратете далаверите в последния момент на вашето правителство. Аз съм внесъл законопроект за прекратяване на всички разпоредителни сделки на правителството за срок от шест месеца. Надявам се тази зала да го приеме. Това са решенията.
Въпросът ми е: след като е ясно, че около 150 хил. притежатели на лихвоточки няма да получат нищо, няма ли да предприемете три конкретни стъпки? Първо, да удължите срока за тези хора, да премахнете всякакви ограничения – кой не притежава сега, в наши дни, 40 хил. лв. в имущество, в банкови сметки, една гарсониера струва два пъти повече? 
Госпожо министър, въпросът е как да решим проблема на хората. Връщам се на моето първоначално предложение, което направих тук – всеки, който има лихвочисла, да отиде и да му бъдат изплатени – може и да са 5 лв. Това са пари, които българската държава дължи на тези хора, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем – право на дуплика.
До известна степен господин Христов се отклонява от въпроса, който е написан.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Както винаги.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Христов, много е лесно от тази трибуна да се прави популизъм и да се наливат Ваши мисли, които Ви текат в главата, но все пак държавата си има своите правила, законодателят ги е разчел и Вие участвате в този орган, в какви срокове какви дейности могат да бъдат изпълнени. Важно е гражданите, които се интересуват, ако се интересуват, съответно да направят нужните постъпки.
Още веднъж ще повторя, защото се опитахте от тази трибуна да заблудите – говорим за срока до 21 май 2009 г. Става дума за около 180 хил. жилищно-спестовни влога. Могат да се възползват 180 хил. души, които имат жилищно-спестовни влога във връзка с всички критерии, които през тези двадесет години са определени, както разбрахте, не само от правителството на страната, но съвместно с общинските комисии, местните комисии, които общуват с хората и знаят техните проблеми, така и след коментари в Народното събрание. Вие сте народни представители и сте имали възможност, взели сте конкретните решения и ние ги изпълняваме.
Но още един път искам да подчертая какво беше направено. Абсолютно не отговаря на истината това, което казвате. Защото през тези двадесет години, ако си направите труда да погледнете отчета на Националния фонд, който е публичен, между другото и се публикува в „Държавен вестник“ в периода м. март-април, когато бъде приет от Министерския съвет – тази година също можете да го намерите, публикуван на 3 април 2009 г. в „Държавен вестник“, ще видите какви са показателите. Ще подчертая още веднъж за тези, които не са разбрали. Не е без значение за гражданите размерът на предоставената компенсация, за която Вие преди малко споменахте. От справката се вижда следното. В периода 1999-2004 г. индексът е бил 3 ст., през 2005 г. е станал 4 ст., по времето на това управление на това правителство той се е увеличил два пъти – както преди малко Вие споменахте, станал е 8 ст. Левовата компенсация се е увеличила, както казах, два пъти. 
Така че стъпките, които са направени през тези 4 години – законодателни промени, увеличение на левовият индекс, създадена организация за работа, е видно, че правителството води целенасочена политика за уреждане на тези въпроси, които, според мен, от политическа гледна точка трябваше да бъдат уредени преди много години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос, зададен отново от народния представител Минчо Христов, към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, аз не получих никакъв отговор на въпросите, които поставих на министър Етем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега поставете въпроса си към министър Гагаузов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Процедурно Ви поставям въпроса и Ви правя забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На кой правите забележка?
МИНЧО ХРИСТОВ: На Вас, (шум и реплики) по начина на водене на заседанието.
Господин министър, в края на м. юли 2008 г. след двегодишни усилия успяхме да прокараме със Стела Банкова мораториум върху застрояването на междублоковите пространства и зелените площи в големите български градове. За съжаление тази зала не прие предложението ми за безусловен десетгодишен мораториум. През тези години можехме да направим пълна ревизия на така наречената реституция в жилищните квартали – кои съдии са си позволявали да връщат ниви в градинките и детските площадки и как голяма част от градовете се превърнаха в бетонни джунгли. Все пак мораториумът беше стъпка в правилната посока – мораториумът, който прие парламентът. Премахнахме възможността чрез частични изменения в устройствените планове да се дават терени за строеж. Мисля, че и парламентът, и правителството са длъжни да направят всичко възможно, за да запазят тези около 60% зелени площи, които все още не са застроени.
Получавам информация обаче, че през последните седмици на някои места започва да се застроява и то именно зелени площи около самите блокове. Внесъл съм няколко сигнала и подписки в Комисията за борба с корупцията и до Вас също.
Моля да ми отговорите: какви действия предприема правителството, в частност вашето министерство, за стриктното спазване на приетия мораториум? И второ, не мислите ли, че е крайно време да започне пълна ревизия на тази реституция в междублоковите пространства, не само за Студентския град, приветствам това, което приеха колегите тук, но да се направи пълна ревизия за всички жилищни квартали в големите градове и да се потърси сметка от виновниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! На аналогичен Ваш въпрос от м. май 2008 г. вече дадох изчерпателен отговор на тези въпроси. Както подчертах тогава, със законите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията от 2004 г., след това от м. декември 2006 г., след това от м. юли 2007 г. се създадоха изключително строги и рестриктивни разпоредби с цел устойчивото опазване и възпроизводство на зелените системи за широко обществено ползване в урбанизираните територии. Както в периода непосредствено след цитираните изменения в Закона за устройство на територията, така и след обнародването на мораториума с цялата си дейност, правомощия и компетенции по устройство на територията Министерството на регионалното развитие и благоустройството спомагаше и спомага да се превърне в трайна и стабилна тенденция ограничаването на уплътняването на вътрешнокварталните пространства с комплексно застрояване, както и опазване на законосъобразно устройство на зелените системи за широко обществено ползване.
Чрез органите на Дирекцията за национален строителен контрол министерството продължи да упражнява общ контрол по спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му преди всичко по отношение законосъобразността на издаваните строителни книжа и новото строителство.
Следва да се има предвид и особено значимата роля, права и отговорности в този процес на органите на местното самоуправление. Всички тези техни права произтичат както от българското законодателство, така и от европейските принципи за децентрализация, регламентирани в Закона за местното самоуправление и местната администрация и в Закона за устройство на територията и особено със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, “Държавен вестник”, бр. 3 от 2005 г. С него се засилиха правомощията на общинските звена за контрол по строителството и се предоставиха права на кмета на общината да констатира, забранява достъпа и спира незаконните строежи. Анализът на т. 1 от меморандума показва, че в устройствените зони, предвидени за комплексно застрояване, не може да се извършва строителство в отклонение от влезлите в сила до обнародването на това решение устройствени планове. Това по същество означава, че трябва да се спазват общите условия и ред в Закона за устройство на територията, съгласно който строителството се извършва само в съответствие с предвижданията на влезлия в сила подробен устройствен план и допълнителни изменения не могат да се правят.
Това е, господин Христов, по отношение правомощията и отговорностите, които има Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез своя представител в лицето на Дирекцията за национален строителен контрол, която осъществява контрола и тя го прави перманентно в цялата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, честно Ви казвам: аз съм силно смутен, че двама независими народни представители поставяме от години наред този въпрос и не срещаме разбиране в парламента. Става дума за провеждане на пълна ревизия на тази така наречена реституция. Има внесен официален законопроект в тази насока. Аз съм народен представител от София. Казвам Ви го директно: хората се самоорганизират, готови са да бранят по всякакъв начин малкото зеленина, която им е останала около блоковете.
Искам да Ви кажа и друго. В началото на годината строителната мафия чрез няколко народни представители се опита да прокара една поправка в Закона за устройство на територията, която да отмени въведения от нас мораториум. Ставаше дума за чл. 24а. Говорил съм за него тук, от тази трибуна много. Благодаря на медиите, че с тяхна помощ все пак успяхме да предотвратим това престъпление. Този факт показва, че са необходими незабавни мерки за защита на зелените площи в градовете, действени мерки.
Както Ви казах, предложил съм и пълна ревизия на реституцията.
Има и още един тежък проблем, който искам да чуете. Близо 80% от живеещите в жилищните комплекси на големите градове са собственици на жилищата, но не и на земята под блоковете. В момента някои общини започват да продават тази земя на хората. Говоря за стотици милиони, които могат да бъдат събрани от българските граждани. Със Стела Банкова предложихме закон, с който тази земя да бъде дарена безвъзмездно на хората, не само земята под блоковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Към Вас се обръщам, господин председател …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ… но и земята около блоковете, с което ще решим изцяло проблема.
Господин председател, Вие сте юрист, познавате всички членове на Съвета по законодателство към Народното събрание. Има единодушно писмено становище на целия този съвет, което казва, че този закон е изключително необходим и полезен. В сряда го предложих тук, в залата, 20-30 души ме подкрепиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, времето изтече!
МИНЧО ХРИСТОВ: Моят въпрос към Вас е следният, завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но завършвайте!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ще направите ли всичко възможно да убедите вашето мнозинство да се гласува този закон и да решим веднъж завинаги проблема със застрояването? Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, в процедурата не можете да задавате допълнителни въпроси. Вие имате само право на реплика, а министърът – право на дуплика. 
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Така и не разбрах защо въобще беше зададен този въпрос, тъй като веднъж вече Ви отговорих по същество какво предвижда законът. Ако вие като народни представители сте внесли нещо, което вашите колеги от парламента не са приели, най-малко аз ще трябва да държа тон на Народното събрание какво трябва да приеме и какво не трябва да приема. Не е мое задължение да увещавам когото и да било от вас. Вие сте хората, които трябва да приемете законите. А тези от тях, които се отнасят до мен, аз да ги изпълнявам. И ако виждате някакво нарушение в това как ние изпълняваме законодателството, трябваше да го кажете, но вие не виждате такова нещо. Вие ме карате да агитирам парламента да приеме някакъв закон. Вие сте затова тук – за да приемате тези закони. Съжалявам много, аз гледам да спазвам това, което вие сте приели. А какво друго ще приемете – това е ваш проблем.
Що се отнася до принципа трябва ли или не трябва да се застрояват тревните площи, аз мисля, че законодателството, което ви цитирах, е категорично – те не трябва да се застрояват. Ако има нарушения, ние ще бъдем сигнализирани и съответно ще вземем мерки, ако общината, която е отговорна за целия този процес, не е взела мерки или пък умишлено е допуснала такова застрояване.
А това, че разказвате какви инициативи имате тук, това сигурно е добре, защото наближава и краят на парламента. Но това мен не ме засяга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питания и въпроси към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика. Питането е от народния представител Станчо Тодоров относно стриктното спазване на изискванията на конституционния принцип за равнопоставеност и справедливост спрямо българските граждани от Министерството на труда и социалната политика при разработването, координирането и провеждането на държавната политика по държавното обществено осигуряване.
Заповядайте, господин Тодоров, да развиете Вашия въпрос.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! 
Уважаема госпожо министър, питам Ви директно каква е политиката на вашето министерство и какви реални действия ще предприемете за стриктното спазване на изискванията на конституционния принцип за равнопоставеност, справедливост спрямо българските граждани при разработването, координирането и провеждането на държавната политика по държавното обществено осигуряване в бъдеще по отношение на: първо, неравнопоставеността на вдовишките добавки, които не се онаследяват при нерепресираните, а се онаследяват при репресираните; второ, добавките при репресираните се определят като процент от средната пенсия за страната от предходната година, което говори за неравнопоставеност спрямо добавките на нерепресираните? 
В Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните в чл. 1, ал. 1 е записано: „Обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако съответно в чл. 5, 6, 7 и 13 са осъдени по наказателни дела за неиздължими държавни доставки, изключени студенти и ученици, репресирани във връзка с насилствени промени на имената, с висше или полувисше образование, освободени от работа и заставени да работят в общината, където живеят, по строителни обекти в системата на чистотата или селското стопанство”. 
Член 9: „Получават към пенсията си или към сбора на получаващите пенсии и месечни добавки в следните размери: когато са били в затвори, трудово-възпитателни общежития, лагери и места за задържане в периода 6 месеца – 30 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст; над 12 месеца – 50 на сто; които са били интернирани и заселвани по административен път над 36 месеца – 20 на сто; лица с висше и полувисше образование, които са били заставяни да работят по строителни обекти. Добавката е за сметка на републиканския бюджет и се изплаща от НОИ по реда на изплащане на пенсиите.”
Анализирайки изложеното дотук е видно, че грубо е нарушен конституционният принцип при равнопоставеност и справедливост при разработването, координирането и провеждането на държавната политика по държавното обществено осигуряване. Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица има предпоставки за нарушаване на конституционния принцип за равнопоставеност и справедливост спрямо гражданите. 
Това са моите виждания, очаквам обективен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата, ако е възможно в рамките на пет минути да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, на мен три минути ще ми бъдат твърде много, за да отговоря на това питане, тъй като Вие поставяте въпроса каква е политиката на Министерството на труда и социалната политика и какви реални действия ще предприемем, за да спазим конституционното право, принципи за разпределение и справедливост спрямо българските граждани, но по политиката на държавното обществено осигуряване. Нека да кажа, че в чл. 3, т. 3 на Кодекса за социално осигуряване точно това е заложено като основен принцип. Но този основен принцип, господин Тодоров, се прилага само когато осигурените лица ползват правото на едно и също основание, тоест в случая правото на държавното обществено осигуряване. 
Искам да кажа какви са правата, съгласно чл. 2 от Кодекса за социално осигуряване, когато се получават правата по този кодекс. Първо – за временна нетрудоспособност; второ – за временно намалена работоспособност; трето – за инвалидност; четвърто – за майчинство; пето – за безработица; шесто – за старост; и седмо – за смърт.
От всичко това, което Вие изброихте дотук, в посочените във Вашите питания въпроси, само добавката от пенсията на починалия съпруг, която е по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване, е свързана с общественото осигуряване както на починалия, така и на преживелия съпруг. Посочените други добавки, уважаеми господин Тодоров – за ветераните от войните, за репресираните и така нататък, са добавки, които не са свързани с общественото осигуряване. Те са свързани с други закони. Те не са предмет на общественото осигуряване и затова не може да се очаква равнопоставеност при ползването на различни основания. Още повече искам да ви припомня, че точно законът, който Вие цитирате – за репресираните, за техните права, за тяхното възмездяване в резултат на това, което те са преживели преди години, беше променян няколко пъти – единият път през 2005, другият път през 2008 г. и всъщност то беше направено по предложение на народни представители. Ако Вие тогава сте считали, че в онзи закон сте придобили някакви права, които трябва да прехвърлите в друг закон, то тогава трябваше да направите. Аз съм министър на труда и социалната политика и в моите правомощия е да изпълнявам закона. 
Не може по Кодекса за социално осигуряване да даваме правомощия, които са на базата на друго основание. 
Аз съм повече от сигурна, че Вие ще ме попитате именно за преживелия. Искам да Ви кажа, че добавка към пенсиите на нерепресираните лица нямат нищо с добавката за социалното осигуряване по Кодекса за социално осигуряване. Тези добавки не могат да се наследяват, както се наследяват правата на починалия и преживелия съпруг. Защото, ако той почине, вие няма на кого да го прехвърлите, другият не е бил репресиран. Така че няма логика в това, което Вие поставяте. Това е, което мога да отговоря аз на този въпрос, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Тодоров, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, наистина кратко и ясно казахте това, което касае Вас, но ми се иска да вярвам, че всичко, което минава по перото на вашето министерство, би трябвало да Ви заинтересува. Би трябвало да Ви заинтересуват българските граждани, които реално получават или не получават и каква е причината. Вие като социален министър също да давате предложения и да имате мнение по тези въпроси.
Госпожо министър, искам да Ви попитам: каква е връзката между пенсионната система и репресираните преди години? Те нито са плащали ергенски данък към бюджета, нито са плащали осигурителни вноски към пенсионната система, а получават добавка като процент от средната пенсия за страната за осигурителен стаж и възраст за предходната календарна година, и то за сметка на държавния бюджет чрез Националния осигурителен институт. Тоест тяхната добавка се осъвременява по специален закон, а не чрез Кодекса за социално осигуряване, както за всички български пенсионери.
Например ще Ви посоча, че плащането на ергенски данък е задължение по закон така, както е задължение по закон за гражданите да плащат държавни доставки. Тук има изражение на тип данък в натура за неизрядните граждани, осъдени по наказателни дела за неиздължени държавни доставки, тоест тези, които не са изпълнили доставките към държавния резерв и не са внесли нищо в бюджета. Тоест те се считат за репресирани, без да имат всякакви осигурителни вноски в пенсионната система и без вноски в държавния бюджет. Дава им се еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Госпожо министър, питам Ви: ще направите ли всичко възможно да се спази принципът за равнопоставеност и справедливост между българските граждани, като се даде на плащалите ергенски данък добавка по 1% от пенсиите им - социална пенсия, тъй като данъкът е плащан за реална заплата, а не за минимална?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на доуточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Явно, че тук се смесват твърде много проблеми, които нямат нищо общо един с друг.
Първо искам да кажа, че категорично няма да приема и няма да направя нищо, за да се чувства осигурителната система като гръмоотвод за всички проблеми, които възникват в страната. 
Второ, аз вече казах, че тези добавки, които се дават на хората, които са били репресирани, вие ги предложихте в Народното събрание, вие приехте, че трябва да бъдат обезщетени. Те нямат нищо общо с трудовия стаж на тези хора. 
Изброих седем основания, на базата на които държавното обществено осигуряване принципно работи. На базата на тези основания ние можем да говорим за справедливост към хората, които са се пенсионирали за старост; хората, които временно са инвалидизирани; хората, които са в отпуск по майчинство и така нататък.
Не смесвайте придобивки, които тук са били приети по политически причини или не са били приети, с осигурителни права на гражданите, които нямат нищо общо с това, което осигурява осигурителната система.
Ако законодателят в следващото Народно събрание реши, че това е нарушение, че това е безпринципно, моля, направете тези промени. Нека да не искаме осигурителната система да решава проблеми, които някой някога някъде е решил и прокарал в Народното събрание, и да ги прикачим като нещо, което трябва да бъде решено чрез осигурителната система и да се разпростре върху всички.
Да, много хора не са плащали осигурителни вноски, но ние и сега по закон на хора, които не са работили, даваме така наречената социална пенсия. Всички ние сме се консолидирали и сме решили, че тези хора имат право да получат нещо. Моето дълбоко убеждение и на голяма част от тук присъстващите е, че това не е социална пенсия, а е социална помощ за старост. Тя няма нищо общо с осигурителната система.
Подобни са тези плащания, които са дадени на хората, които са били репресирани, но нека да не влизаме в политическия дебат. Те вече са дадени. Ако вие решите, че те трябва да се разпрострат, дай Боже да не се случи, тъй като осигурителната система не би могла да издържи на такова нещо. Вие сам казахте, че те не са плащали за това, не са внасяли в осигурителната система. Републиканският бюджет плаща такива определени вноски, които вие, в тази зала, сте решили, че трябва да се дават. Това е моят отговор.
На този етап най-важното, което мога да кажа за пенсионната система, е тя да има устойчив социален хоризонт. Да не тресем пенсионната система и да не се мъчим да си измиваме ръцете с нея за много направени грешки в миналото или идеи за бъдещето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз не чух отговор на моя допълнителен въпрос, за който считах, че имате някакво мнение. Интересуваше ме въпроса за ергенския данък, който е репресивен акт за определен период от време за граждани, които са били или не са били семейни, но са нямали деца и са плащали от 5 до 15%. Те са давали тези пари, а сега нямат възможност да получат нищо. Стотици хиляди българи са потърпевши от този неравноправен акт. 
Искам Вашето мнение като социален министър: нужно ли е да се обезщетят тези граждани или не? Вие не ми отговорихте.
Второ, Вие сте социален министър и трябва да отговаряте за всички граждани – какво са давали и какво трябва да получат. В момента каква например е безработицата, кой работи, по какъв начин? Вие трябва да имате предвид тези неща.
Например да не се назначават на държавна служба служители, които са пенсионна възраст, а в същото време в бюрата по труда стоят млади хора и могат да заемат тези места. Вие трябва да следите въпросите например за тези, които нямат необходимия ценз, а заемат длъжности на хора, които имат ценза, но стоят в Бюрото по труда без работа. Това е Ваша дейност, която Вие не извършвате.
Предходната седмица поставих въпроса на министъра на вътрешните работи точно за негови служители в Пазарджик, които са на пенсионна възраст. Държи на служба неговия шофьор, неговия счетоводител - на 65 г., а в същото време има хора, които стоят в Бюрото по труда и чакат на държавата. 
Също - човек, който трябва да излезе, на пенсионна възраст, с над 30 г. служба в полицията, обаче няма ценз – със средно, основно образование заема висша държавна служба. Вие трябва да следите всички тези неща в държавата. Въпреки всичко както министър Миков, така и Вие не вземате решение по тези въпроси. Затова социалната политика е на това дередже. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Въпрос от народния представител Стела Банкова относно социални мерки на правителството в условия на криза за подпомагане на 545 203 пенсионери, които няма да получат увеличение на пенсиите от 1 април 2009 г.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Госпожо Масларова, според изявления на управителя на Националния осигурителен институт Йордан Христосков военноинвалидните пенсии, социалните пенсии за старост, които не са за трудова дейност и се финансират от бюджета, не са увеличени от 1 април 2009 г. Триста хиляди пенсионери ще получат увеличение между 2 стотинки и 5 лв. на месец, обясниха от Националния осигурителен институт.
Знаете, че многократно съм поставяла пред Вас проблема за ниските пенсии. Преди три години с Минчо Христов предложихме да отпадне точковата система, да се преизчислят всички пенсии и да се завиши относителната тежест на всяка година трудов стаж по формулата от 1% на 1,5%, което автоматично ще повиши поне с 50% пенсиите.
Ако приемем това предложение ще дадем възможност на много хора, на които не им достигат няколко точки, да се пенсионират, ако пожелаят това. Така те ще отстъпят работни места на по-млади хора. В условията на финансова криза това е една необходима антикризисна мярка.
Миналата седмица отново предложих да отпадне точковата система, да има преизчисление, да се завиши коефициентът на 1,5%. Тогава ме подкрепиха едва десетина колеги. Недоумявам, да Ви кажа честно, госпожо Масларова, защо никой от Българската социалистическа партия не ме подкрепи, макар че отпадането на точковата система е точка във вашата предизборна кампания. Това вие бяхте обещали през 2005 г.
Повече от две години настоявам да отпадне таксата за посещение при лекар, да се отмени доплащането в болниците. Хората дават по 4,80 лв. на ден и най-важното – да се премахнат 20-те процента ДДС върху лекарствата.
Говоря за тези проблеми, защото те директно и най-болезнено засягат възрастните хора. Моля да отговорите: какви социални мерки ще предприемете, за да подпомогнете тези пенсионери в условията на тежка финансова криза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Аз не знам сега дали да отговарям на въпроса, който ми е зададен или на това, за което сега говори госпожа Банкова. Между това, което ми е зададено като въпрос и това, което сега се говори, има разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Отговаря се, съгласно правилника, на въпроса, който Ви е зададен.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Между двете неща няма нищо общо. Явно, че госпожа Банкова има нещо, което е написано и си го говори вече осем години, но аз да Ви кажа откровено, господин председател, много бих искала да изчета изцяло въпроса, да го вземе госпожа Банкова от стенограмата и дано да научи най-после някои неща, които са свързани и които са коректни.
Да, госпожо Банкова, според Националния осигурителен институт тази година на 1 април няма да бъдат увеличени 545 203 пенсии. Защо обаче? Нека да кажа с думи прости, защото от тези 545 хил. пенсии – 153 203 пенсии вече са увеличени от 1 януари, тоест три месеца предсрочно тези най-ниски пенсии, именно с грижа към тях, бяха увеличени, което представлява 94% от тези, които не са увеличени.
Остават около 32 хил. пенсии, които заради едно или друго основание, аз не искам да го коментирам отново и отново, ще дам целия отговор на госпожа Банкова, защото някои от тях не могат да бъдат изчислени. Те са пенсии поради общо заболяване и те нямат трудов стаж. Те ще бъдат изчислени от 1 юли т.г., тогава когато отново бъдат преизчислени всички пенсии. Тогава няма да има пенсионери, които да не са получили увеличение на пенсиите си. Така че много моля да не се манипулира, непрекъснато да се говори едно и също.
Освен това госпожа Банкова казва – всяка година трудов стаж да стане не 1,1, както направихме от 1 април и де факто увеличихме всички пенсии по този начин, а да бъде 1,5, което значи увеличение на пенсиите с 50%.
Госпожо Банкова, от началото на мандата до този момент средната пенсия е увеличена с над 80%. Ако не вярвате, вземете фишовете на хората през 2005 г., вземете фишовете на хората сега и ще видите колко са увеличени.
Какво сме направили за най-ниските пенсии? Нека да го кажа за N-ти път: на 1 юли – увеличение на пенсиите; на 1 август – увеличение със 100 лв. – на енергийните помощи, които, забележете, приоритетно се получават от хората с най-ниски пенсии; на 1 септември – 100 лв. допълнително компенсационна инфлационна добавка на всички тези, които получават енергийни помощи и които приоритетно са пенсионери; на 1 октомври – увеличение на пенсиите, индексиране с това, което желаеха пенсионерските организация; на 1 ноември – на всички минимални пенсии по 50 лв. отгоре за инфлационна добавка, и през декември – на всички пенсионери по 150 лв., тоест шест пъти повече, отколкото през 2005 г. И сигурно и това е малко, и не достига, но тъй като говорите тук за тежка финансова и икономическа криза, нека все пак да имаме предвид, че пенсионният фонд може да разпредели справедливо и разпределя и устойчиво работи до момента, благодарение на едно разумно и интелигентно управление на системата.
Това, че Вие с Минчо Христов повтаряте едни и същи неща, явно осем години не сте мръднали от това, което сте, и поне да прочетете това, което гласувате тук. Вие сте хората, които сътворявате законите, а ние ги изпълняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Банкова, имате право на реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Госпожо министър, когато говорим за тези увеличения – ръка за ръка с увеличението, трябва да споменаваме и инфлацията, за да сме честни пред хората.
Наскоро в Бургас Вие заявихте: даваме толкова пари за пенсии, колкото има в държавната хазна. Аз обаче продължавам да твърдя, че пари за по-високи пенсии има.
Миналата година парламентът реши всеки депутат и неговата партия да вземат по 15 хил. лв. на месец. Ще повторя, защото много хора са шокирани от тази сума – 15 хил. лв. на месец! (Шум и реплики от ляво.) 
Това са парите на 120 пенсионери за един месец. Само двама независими депутати уведомихме финансовият министър, че не желаем да получаваме тези пари. Неморално е да прибираш по 15 хил. лв. на месец при положение, че има пенсии по 130 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е извън въпроса, госпожо Банкова. (Силен шум в залата.) 
Моля ви за тишина, колеги! Моля за тишина!
СТЕЛА БАНКОВА: И продължавам – с неудобство ще съобщя още един срамен факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Придържайте се към въпроса, ако обичате. Моля Ви!
СТЕЛА БАНКОВА: Миналата година...
Всичко касае пенсиите. Миналата година Партия „Атака” внесе предложение депутатската пенсия да стане 1500 лв. Тези факти показват, че и парламентът с някои свои недостойни решения носи отговорност за ниските пенсии.
Наскоро в Социалната комисия обсъждахме възможността да се увеличат вдовишките добавки. Тройната коалиция отговори, че няма пари.
В същото време някои партии станаха лихвари. Например, Партията на българските жени за 2007 г. е взела 68 хил. лв. лихва от държавната субсидия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, превръщате трибуната на парламента на предизборна кампания.
СТЕЛА БАНКОВА: Продължавам – срам ме е да кажа, че добавката за хората над 75 и 80 г. е от 15 до 23 стотинки на месец.
Госпожо Масларова, днес хиляди пенсионери едва преживяват с около 130-140 лв. на месец. Отговорете ми простичко и по човешки: можете ли да си представите как днес със 130 лв. един пенсионер може да си купи лекарства, да си купи храна, да си осигури отопление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата за дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Аз за първи път научавам, че вие взимате плюс заплатите си по 15 хил. лв. на месец. И ако това е така... (Шум и реплики.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина! Моля!
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ако това е така, може би народните представители... Аз не зная за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля! Министърът говори по принцип за депутатите. Заповядайте!
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз искам да кажа, че ако Вие сте един коректен народен представител, ще видите, че за тези, за които говорите, че преживяват със 130-140 лв. пенсии, аз ще добавя към тях още над 600 милиона, които се дават под формата на добавки за лекарства, добавки за енергийни помощи, социални помощи, както и, госпожо Банкова, всички онези социални услуги над 600, които са открити през последните три години от правителството, в които са и личен асистент, и социален асистент, и социален патронаж, и разкрити старчески домове, защото издръжката в един старчески дом е четири до пет пъти повече, отколкото това дават пенсионерите, които са в тези старчески домове. Така че не абсолютизирайте всичко. 
Преди малко казах: не искайте и не говорете, че пенсионерите са единствените хора, които се справят единствено и само с пенсиите. Каквото може да даде държавата, го прави. И ако Вие сте коректен народен представител, ще се върнете към 2001 г., за да видите данните; ще видите 2008 г. данните и без да Ви суфлира Минчо Христов или някой да Ви напише, ще видите каква е покупателната способност. От 2005 г. до 2008 г., госпожо Банкова, инфлацията е 32%, а пенсията е увеличена по 80%. Това говорят официалните данни.
Аз не мога да се противопоставя на тях, защото следя и защото зная усилията на правителството, на целия екип на парламентарното мнозинство да направи всичко необходимо онова, заради което изостанаха фатално преди години доходите на нашите пенсионери, да се опитаме сега да ги възстановяваме постепенно. 
Но чудеса не стават, госпожо Банкова! Вие искате само някой да раздава. Не Ви чух един път да кажете какво прави икономиката; не Ви чух един път да кажете каква да е производителността на труда, не Ви чух един път да кажете каква да е материалоемкостта и какви да са чуждестранните инвестиции, така че нищо не става без да има силна икономика. Така че това правителство успя и силна икономика, и стабилна социална политика да води.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
С това завърши парламентарният контрол. Да благодарим на госпожа Масларова за участието й в него.
Продължаваме нашето заседание с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.
Заповядайте, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но преди това ще кажа едно изречение. Провокация е това, което говори госпожа Банкова. Депутатите не получават 15 000 лв. Това е провокация.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): А партиите? (Реплики от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И е провокация, че двамата независими депутати са се отказали от тези 15 000 лв. Те въобще нямат право на такова.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 143, който става чл. 134.
Комисията предлага чл. 144 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 145, който става чл. 135.
„Висш команден състав.”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 146, който става чл. 136.
„Военни звания.”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 147, който става чл. 137.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 148, който става чл. 138.
„Принципи на приемане и изпълнение на военната служба.”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149, който става чл. 139.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150, който става чл. 140:
„Чл. 140. (1) При изпълнение на военната служба се използва само български език.
(2) За изпълнението на конкретна задача военнослужещите може да използват друг език.”
Има предложение на народния представител Станчо Тодоров, което е оттеглено.
„Изисквания за приемане на военна служба.”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
Има предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев – в чл. 151 се правят следните изменения:
„1. Алинея 5 се заличава.
2. Алинея 6 става ал. 5.”
Комисията не подкрепя предложението.
Народният представител Иво Сеферов оттегли своето предложение.
Народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков предлагат отпадането на ал. 3, 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов – ал. 4 и 5 на чл. 151 се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151, който става чл. 141:
„Чл. 141. (1) На военна служба се приемат български граждани, които отговарят на следните изисквания:
1. имат висше образование по специалността, за която кандидатстват – за офицерите, и средно или по-високо образование – за сержантите (старшините) и войниците (матросите);
2. не са по-възрастни от 40 г. – за офицерите, 33 г. – за сержантите (старшините), и 32 г. – за войниците;
3. годни са за военна служба;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
5. срещу тях няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
6. нямат друго гражданство;
7. не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”;
8. покриват нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната.
(2) Годността за военна служба по ал. 1, т. 3 се определя от военномедицински органи и психолози при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
(3) Министърът на отбраната може да приема на военна служба и лица с особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта, които не отговарят на изискванията на ал. 1, т. 1, 2 и 8.
(4) Министърът на отбраната може да определи длъжности за войници (матроси), които да се заемат от лица с основно образование, когато за заемане на длъжността не се изисква достъп до класифицирана информация.
(5) Министърът на отбраната може да определи длъжности за военнослужещи, които да се заемат от лица с двойно или с чуждо гражданство или без гражданство, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ли желание, уважаеми народни представители, които сте в залата, да вземете отношение по цитираните текстове? Тук са и званията в Сухопътните сили, във Военновъздушните сили, във Военноморските сили. Най-високият чин е генерал. Защо нямаме маршал, ако може да ми отговорите, защото в българската история, доколкото знам, няма маршал досега? И адмирал на флота трябва да има.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Обучение за приемане на военна служба.”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 152, който става чл. 142:
„Чл. 142. (1) Условията и редът за приемане във военните академии и във висшите военни училища се определят ежегодно с наредба на министъра на отбраната. Броят на приеманите във висшите военни училища се определя в съответствие с потребностите на въоръжените сили за десетгодишни периоди.
(2) Приетите във висшите военни училища за нуждите на Министерството на отбраната сключват договори за обучение с началника на училището.
(3) Обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители.
(4) Правата и задълженията на обучаваните по ал. 1 се определят с правилниците за устройството и дейността на военните академии и на висшите военни училища и в договора за обучение.
(5) Завършилите редовна форма на обучение във висшите военни училища за нуждите на Министерството на отбраната са длъжни да изпълняват военна служба за срок не по-кратък от 10 години.
(6) Заповедта за приемане на военна служба на завършилите висши военни училища се издава след завършване на обучението.”
„Договори със студенти от висши училища.”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 153, който става чл. 143:
„Чл. 143. (1) За нуждите на отбраната министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице може да сключи договор със студент във висше училище в страната или в чужбина за предоставяне на стипендия и други условия във връзка с обучението с цел придобиване на професионална квалификация за изпълнение на служба в Министерството на отбраната за срок не по-малък от 10 години.
(2) Договор при условията на ал. 1 може да бъде сключен и с ученик в средно училище или професионален колеж. Договорът се сключва с ученика, а ако е непълнолетен – и със съгласието на неговите родители или попечител.
(3) Подборът на студентите и учениците по ал. 1 и 2 се извършва по ред, определен с акт на министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 154, който става чл. 144:
„Чл. 144. (1) На военна служба въз основа на конкурс се приема и лице, завършило гражданско средно или висше училище. То преминава начална военна подготовка във висше военно училище, в професионален колеж или в учебен център.
(2) Условията и редът за провеждане на конкурсите, както и за придобиване и повишаване на военната квалификация на лицата по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) Лицата по ал. 1 са длъжни да изпълняват военна служба за срок не по-малък от 10 години - за офицерите, 5 години – за сержантите (старшините), и 3 години – за войниците (матросите).
(4) При първоначално постъпване на военна служба срокът по ал. 3 за офицерите и сержантите (старшините) включва една година изпитателен срок, смятано от датата на встъпване в длъжност. В срока за изпитване министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице може да прекрати правоотношението за изпълнение на военната служба без предизвестие.
(5) Срокът за изпитване не тече през време на обучението и когато военнослужещият е в отпуск.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 155, който става чл. 145.
„Раздел ІІ - Приемане, преминаване и освобождаване от военна служба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието на Раздел ІІ - „Приемане, изпълнение и освобождаване от военна служба”.
Комисията предлага заглавието „Органи по назначение, повишаване и освобождаване от военна служба” да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 156, който става чл. 146. 
Комисията предлага заглавието „Писмено заявление за приемане на военна служба” да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157, който става чл. 147:
„Чл. 147. (1) За приемане на военна служба в Министерството на отбраната кандидатът подава писмено заявление.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени с акт на министъра на отбраната.
(3) При подаването на заявлението кандидатът подписва декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 141, ал. 1, т. 4 - 7 и за липсата на обстоятелствата по чл. 188.
(4) За приемане на военна служба завършилите висше военно училище подписват декларациите по ал. 3.”
Комисията предлага заглавието „Заповед за приемане на военна служба” да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158, който става чл. 148:
„Чл. 148. (1) Правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на заповед за приемане на военна служба.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа:
1. правното основание за назначаване на длъжност;
2. имената и длъжността на лицето, което издава заповедта;
3. трите имена на назначаваното лице;
4. присвоеното военно звание;
5. наименованието на длъжността, на която се назначава;
6. размера на основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения;
7. датата на издаване;
8. подписа на лицето, издало заповедта. 
(3) В заповедта могат да се определят мястото на службата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.
(4) Заповедта се връчва на назначеното лице срещу подпис.”
Комисията предлага заглавието „Военна клетва” да отпадне. По чл. 159 има предложение на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което е оттеглено.
Предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов също е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 159, който става чл. 149.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 160, който става чл. 150.
Комисията предлага заглавието „Акт за встъпване в длъжност за военна служба” да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 151:
„Чл. 151. (1) Военнослужещият постъпва на служба по местоназначението си в 10-дневен срок от датата на връчването на заповедта за приемане на военна служба. Това се удостоверява с акт за встъпване в длъжност.
(2) Изпълнението на военната служба започва с встъпването в длъжност.
(3) Ако по уважителни причини военнослужещият не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1, се определя нов срок за встъпване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 162, който става чл. 152.
Комисията предлага заглавието „Професионално, кариерно и кадрово развитие на военнослужещите” да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 163, който става чл. 153.
Комисията предлага заглавието „Повишаване и понижаване във военно звание, преназначаване, атестиране и ротация” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Впрочем тези заглавия навсякъде трябва да отпаднат.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 164 има предложение на народните представители Ян Янев и Димитър Абаджиев, което е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Иво Сеферов е оттеглено. 
Има предложение на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков – в чл. 164 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 164, който става чл. 154:
„Чл. 154. (1) Военнослужещите се повишават във военно звание последователно.
(2) За особени заслуги към отбраната на страната военнослужещите могат да се повишават във военно звание и извън случая по ал. 1 по решение на министъра на отбраната. По реда на тази алинея може да се присвоява само първо офицерско звание или да се пропусне само едно звание.
(3) Военнослужещите могат да бъдат повишавани във военно звание посмъртно еднократно с една степен.
(4) Условията и редът за повишаване във военно звание, минималният и максималният срок за престояване във военно звание и в длъжност се определят с правилника за прилагане на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 165, който става чл. 155.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 166, който става чл. 156.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 167, който става чл. 157.
Комисията предлага заглавието „Временно отстраняване на военнослужещ” да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 168, който става чл. 158:
„Чл. 158. (1) Военнослужещият може да бъде временно отстранен от длъжност при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Когато наказателното производство спрямо военнослужещия е прекратено, той е оправдан или е осъден за неумишлено престъпление от общ характер, военнослужещият се възстановява на длъжността. Времето на отстраняването се зачита за служебен стаж по този закон и се дължи обезщетение в размер на възнаграждението му за периода на отстраняването.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 159:
„Чл. 159. (1) Командирът или началникът може да отстрани временно от служба военнослужещ, който се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните задължения или след употреба на алкохол или злоупотреба с наркотични вещества.
(2) Условията и редът за предотвратяване, контрол и установяване на годността за военна служба при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества, се определя с наредба на министъра на отбраната.”
Комисията предлага заглавието „Пределна възраст за военна служба” да отпадне.
По чл. 170 има предложение на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението, уважаеми народни представители, е пред вас.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170, който става чл. 160:
„Чл. 160. (1) Пределната възраст за военна служба е за:
1. войниците (матросите) – 49 години;
2. сержантите (старшините) и младшите офицери - 50 години;
3. офицерите със звание "майор" ("капитан III ранг") - 51 години;
4. офицерите със звание "подполковник" ("капитан II ранг") - 
52 години;
5. офицерите със звание "полковник" ("капитан I ранг") - 55 години;
6. офицерите със звание "бригаден генерал" ("комодор") – 
57 години;
7. офицерите със звание "генерал-майор" ("контраадмирал") – 
60 години;
8. офицерите със звание "генерал-лейтенант" ("вицеадмирал") – 60 години;
9. офицерите със звание "генерал" ("адмирал" ) - 60 години.
(2) Пределната възраст на офицерите с военно звание до "полковник", които заемат длъжност, за която се изисква хабилитация или научна степен "доктор на науките", е 57 години.
(3) По решение на министъра на отбраната лицата по ал. 2 могат да продължат да заемат длъжностите и след навършване на пределна възраст, но не повече от:
1. две години за лицата с научно-образователна степен „доктор” или научна степен "доктор на науките";
2. три години за лицата с научно звание „доцент” или „старши научен сътрудник II степен”;
3. пет години за лицата с научно звание „професор” или „старши научен сътрудник I степен”.”
Комисията предлага заглавието „Прекратяване на правоотношението за военна служба” да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 171, който става чл. 161.
Комисията подкрепя текста на чл. 172, който става чл. 162.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 173, който става чл. 163.
По чл. 174 има предложение на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков за отпадане на ал. 3 и 4, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 174, който става чл. 164.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175, който става чл. 165:
„Чл. 165. Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява без предизвестие:
1. при отпадане на основанието за приемане на военна служба по чл. 141, ал. 1, т. 6;
2. когато след приемането на военна служба лицето не завърши обучението за придобиване на военна квалификация;
3. при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”;
4. от датата на регистриране на военнослужещия като кандидат за изборна длъжност от политическа партия или коалиция в избори за президент, вицепрезидент на Република България, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници или кметове;
5. при установяване на несъвместимост по чл. 188; когато несъвместимостта е по чл. 188, ал. 2, т. 1, правоотношението се прекратява по преценка на органа по назначаването с един от двамата военнослужещи;
6. когато военнослужещият в продължение на повече от три месеца не покрие нормативите за физическа годност, определени със акт на министъра на отбраната;
7. при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация;
8. при изтичане на максималния срок за престояване във военно звание и отказ на военнослужещия да заеме предложената му длъжност, съответстваща на неговото образование и професионална квалификация;
9. при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност и отказ на военнослужещия да заеме предложената му длъжност, съответстваща на неговото образование и професионална квалификация;
10. при несъответствие с изискванията за заеманата длъжност, установено по реда на Правилника за прилагане на закона;
11. при установяване на конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси с влязъл в сила акт.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176, който става чл. 166:
„Чл. 166. (1) Ръководителите на служба „Военна информация” и служба „Военна полиция” прекратяват или предлагат на министъра на отбраната прекратяването на правоотношението за изпълнение на военна служба без предизвестие при:
1. неефективно изпълнение на заеманата длъжност под или на прикритие;
2. поведение, несъответстващо на нормите и изискванията на Етичния кодекс на служителите от съответната служба.
(2) Редът за прекратяване на правоотношението по ал. 1 се определя с правилниците по чл. 100, ал. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 177, който става чл. 167.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178, който става чл. 168.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 179, който става чл. 169.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180, който става чл. 170:
„Чл. 170. (1) Правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в случаите по:
1. член 162, т. 2 – от датата на навършване на пределната възраст;
2. член 162, т. 7 – от датата на смъртта.
(2) Заповедта за освобождаване от военна служба се връчва на военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване. В случай че военнослужещият откаже да подпише заповедта, отказът се удостоверява с подписа на двама свидетели, а при неявяване заповедта се изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 181, който става чл. 171:
„Чл. 171. (1) Военнослужещите могат да обжалват заповедта по чл. 161, т. 3 по административен ред пред министъра на отбраната по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Заповедта по чл. 161, т. 2 и 3 може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я издал.
(3) Обжалването на заповедта за освобождаване от военна служба не спира нейното изпълнение.
(4) По производството по ал. 2 не се събират държавни такси.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстовете от чл. 172 до чл. 176 са по вносител и се подкрепят от комисията като заглавията трябва да паднат.
Има Раздел ІІІ - „Статут на военнослужещите“. Вие предлагате наименованието му да бъде „Статус на военнослужещите“. 
Отпада заглавието „Обхват“. 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 177:
„Чл. 177. (1) Военнослужещите се ползват от защитата на държавата при изпълнението на служебните им задължения.
(2) Защитата на достойнството и честта на военнослужещия е задължение на държавните органи и на длъжностните лица на територията на Република България и извън нея.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188, който става чл. 178:
„Чл. 178. (1) Военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите на Министерството на отбраната, както и заповедите на командирите или началниците. 
(2) Заповедите се издават във връзка със службата и при необходимост се придружават с указания за изпълнението им. Те не могат да накърняват личното достойнство на подчинените нито да им налагат извършване на очевидно правонарушение.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189, който става чл. 179:
„Чл. 179. (1) Командирите и началниците носят отговорност за живота и здравето на военнослужещите при изпълнение на задълженията им по военна служба.
(2) По време на мирновременната военна служба на военнослужещите се осигуряват здравословни и безопасни условия за изпълнение на служебните им задължения.
(3) На военнослужещите могат да се възлагат задачи в условия на непосредствена опасност за здравето и живота им при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили. В тези случаи се вземат мерки за ограничаване на опасните фактори.
(4) Командирите и началниците са длъжни да зачитат правата, да пазят честта и достойнството на подчинените си, да се грижат за тях и да изискват от тях добросъвестно, точно и в срок да изпълняват задълженията си.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстовете на чл. 180 и 181 са по вносител и подкрепени от комисията.
Отпада заглавието „Забрана за членуване в политически партии и движения“. 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 192, който става чл. 182:
„Чл. 182. (1) Военнослужещите нямат право да членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност.
(2) Военнослужещите не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни длъжности.
(3) Военнослужещите не могат да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели.

(4) Във връзка със заемането или изпълнението на службата военнослужещите не могат да бъдат задължавани да декларират своите политически, религиозни или идеологически убеждения.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193, който става чл. 183:
„Чл. 183. (1) Военнослужещите не могат да отказват изпълнението на служебните си задължения по религиозни мотиви или да извършват религиозна или атеистична пропаганда, когато изпълняват задължения по служба.
(2) Не се допуска създаване на религиозни общности във военните формирования и обекти.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заглавието „Забрана за стачка“ пада. 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194, който става чл. 184:
„Чл. 184. Военнослужещите нямат право на стачка и на синдикални действия.“
Отпада заглавието „Съсловни организации. Сдружения на военнослужещи“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 185:
„Чл. 185. Военнослужещите, упражняващи професия като лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти могат да членуват в съответните съсловни организации.“
Текстът на вносителя за чл. 196, който става чл. 186, е подкрепен от комисията.
Отпада заглавието „Кандидатиране на изборни длъжности“.
Има предложение от народния представител Йордан Величков – чл. 197 да отпадне, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 197, който става чл. 187:
„Чл. 187. (1) Военнослужещият може да се кандидатира за президент, вицепрезидент на Република България, народен представител, член на Европейския парламент от Република България, общински съветник или кмет при условия, определени със закон.
(2) Военнослужещ, регистриран за кандидат за изборна длъжност от политическа партия или коалиция, се освобождава от военна служба.
(3) Военнослужещият, избран за народен представител и кмет от независими листи, се смята в неплатен отпуск за времето на мандата и след прекратяване на пълномощията му се осигурява заемането на същата или равностойна длъжност.“
Отпада заглавието „Ограничение за заемане на друга държавна служба и други ограничения за военнослужещите“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198, който става чл. 188:
„Чл. 188. (1) Военнослужещият не може да изпълнява друга държавна служба освен в случаите, определени със закон.
(2) Несъвместимост с военната служба в министерството е налице, когато военнослужещият:
1. е в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг военнослужещ като съпрузи, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен, включително или по сватовство до втора степен включително;
2. е едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител или член на управителни органи на търговско дружество или кооперация, търговски пълномощник, прокурист, търговски представител, ликвидатор или синдик, освен ако участието в управителните органи на дружествата му е възложено служебно;
3. извършва търговска дейност;
4. работи по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за извършване на преподавателска, медицинска, научно-изследователска, спортно-състезателна или друга творческа дейност;
5. е регистриран за кандидат на изборна длъжност от политически партии или коалиции.
(3) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 2, т. 3 притежаването на акции, участието в кооперации със земеделски земи или гори и в жилищностроителни кооперации.
(4) Несъвместимост със службата не е на лице при участие в юридически лица с нестопанска цел.
(5) Военнослужещият подава декларация за обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2, т. 1-4 в седемдневен срок от възникването им. За обстоятелствата по ал. 2, т. 5 декларацията се подава едновременно със заявлението за регистрация в съответната избирателна комисия.“
Отпада заглавието „Служебни карти“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 189:
„Чл. 189. (1) На военнослужещите се издават служебни карти, които удостоверяват служебния им статус при изпълнение на служебните им задължения.
(2) Служебната карта съдържа номер на картата, снимка, трите имена, мястото на раждане, единния граждански номер, военното звание, мястото на изпълнение на военната служба, кръвната група, срока на валидност и други данни.
(3) Данните по ал. 2 се изписват на български и на английски език.
(4) Редът за издаване, водене на отчет и унищожаване на служебната карта по ал. 1 се определя с акт на министъра на отбраната.“
Отпада заглавието „Служебно оръжие и ред за използването му“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200, който става чл. 190.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 201, който става чл. 191:
„Чл. 191. (1) В мирно време военнослужещите могат да използват служебното оръжие като крайна мярка при въоръжено нападение или при непосредствена заплаха с оръжие.
(2) Военнослужещите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на служебно оръжие, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(3) След използване на служебното оръжие в случаите по ал. 1 военнослужещите са длъжни да докладват писмено на непосредствения си командир или началник.
(4) Използването на служебното оръжие от военнослужещите, участващи в международни операции и мисии извън територията на страната, се урежда с Правилата за използване на сила.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 202, който става чл. 192.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV – „Задължение за служебно време и задължение за разположение“.
Комисията предлага заглавието „Задължение за разположение на службата“ да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203, който става чл. 193:
„Чл. 193. (1) Военнослужещите са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба.
(2) Задължението за разположение при въвеждане на степените на бойна готовност на въоръжените сили се определя с уставите на въоръжените сили.
(3) Когато са в отпуск, военнослужещите са длъжни да посочват точно местопребиваването си и при повикване да се явят за изпълнение на служебните си задължения в определения от командира или началника срок при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона и с уставите на въоръжените сили.“
Комисията предлага заглавието „Служебно време“ да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 204, който става чл. 194:
„Чл. 194. (1) Нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица.
(2) Общата продължителност на служебното време на военнослужещият в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на свободното време.
(3) В случаите на превишаване продължителността на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3.
(4) За изпълнение на службата през дните на официалните празници на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер сто на сто, изчислено върху основното му възнаграждение.
(5) Алинеи 1-4 не се прилагат при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие, както и при обявяване на извънредно положение, военно положение или положение на война.
(6) Времето за почивка на военнослужещите не се включва в продължителността на служебното време.
(7) Редът за разпределяне на служебното време и за неговото отчитане извън нормалната продължителност се определя с акт на министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заглавието пада.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 195. (1) Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на Въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната.
(2) Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа.
(3) Времето за дежурство е служебно време.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 196 е по вносител.
Заглавието на Раздел V – „Отпуски” – отпада.
По чл. 207 има предложение от народни представители – те са пред вас. Става въпрос за едни числа.
Четем чл. 197.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 197. (1) Военнослужещите имат право на:
1. основен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск в размер един работен ден за всяка прослужена година, но не повече от 10 работни дни.
(2) Военнослужещите в определени области и дейности имат право на допълнителен платен годишен отпуск при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Този отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск по ал. 1.
(3) Военнослужещите имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища в размерите, определени в Кодекса на труда.
(4) Военнослужещите, освидетелствани като хронично болни, имат право на допълнителен платен отпуск до 5 работни дни годишно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 198 и чл. 199 са по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 200. (1) Военнослужещите имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен от военномедицинските експертни органи или от органите на експертизата на работоспособността.
(2) По време на отпуска по ал. 1 военнослужещите не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен по взаимно съгласие на страните, при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Чл. 201. Военнослужещите имат право на платен отпуск в размер на 7 календарни дни:
1. при сключване на граждански брак;
2. при раждане или осиновяване на дете в семейството;
3. при тежко заболяване или смърт на съпруга (съпруг), дете, родител или други роднини по права линия, брат, сестра и родител на други съпруг;
4. когато семейството му е пострадало от бедствия, аварии или други извънредни обстоятелства;
5. при преместване на служба в друго населено място.
Чл. 202. (1) Военнослужещите имат право на отпуск, когато:
1. са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел или вещо лице;
2. са кръводарители – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 2 дни след него;
3. участват в заседания като общински съветници или като съдебни заседатели.
(2) Отпускът по ал. 1 не се включва в другите отпуски, определени с този закон.
Чл. 203. (1) Военнослужещите жени имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на дете, за кърмене на дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца в размерите и при условията на Кодекса на труда.
(2) Военнослужещите мъже могат да ползват отпуск за отглеждане на дете в случаите по ал. 1 при смърт или тежко заболяване на майката.
Чл. 204. За времето на платения си годишен отпуск военнослужещите получават брутно месечно възнаграждение, определено по служебното им правоотношение към момента на започване ползването на отпуска.
Чл. 205. (1) Военнослужещите имат право на неплатен отпуск до 30 работни дни в една година, който се разрешава от съответния командир или началник при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.
(2) Военнослужещите имат право и на неплатен отпуск до 6 месеца, който може да се ползва веднъж през целия срок на службата и се разрешава от министъра на отбраната, при условие че имат не по-малко от 10 години служба във Въоръжените сили.
(3) През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статуса, а времето на отпуска се зачита за служебен стаж по този закон.
(4) Неплатен отпуск може да се ползва, след като е ползван полагащият се платен отпуск.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отпада заглавието, продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:
„Чл. 206. (1) Военнослужещите могат с разрешение на министъра на отбраната да кандидатстват за заемане на длъжности по срочен договор в международни правителствени организации в областта на отбраната и сигурността, в които Република България членува.
(2) За времето на изпълнение на договора по ал. 1 военнослужещите се назначават във временен задграничен щат и се смятат в неплатен отпуск.
(3) След изтичането на срока на договора по ал. 1 на военнослужещите се предлага длъжност, съответстваща на притежаваното военно звание и квалификация.
(4) Военнослужещите могат да кандидатстват отново за заемане на длъжности по ал. 1, ако са изминали не по-малко от 5 години от прекратяването на предходния договор и през този период са изпълнявали военна служба на територията на страната или в операции и мисии извън нея.
(5) През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статута си, като времето за отпуска се зачита за стаж от трета категория.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заглавието пада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:
„Чл. 207. (1) Отпуските се ползват след писмено разрешение от съответния командир или началник. 
(2) Отпуските за временна неработоспособност, за бременност, за раждане и осиновяване на дете се ползват след представяне на болничен лист и след уведомяване на съответния командир или началник.
(3) Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на военнослужещия бъде разрешен друг вид платен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително.”
Член 208 и чл. 209 са по вносител.
Пада заглавието.
„Чл. 210. Военнослужещите имат право на минимална непрекъсната междуседмична почивка с продължителност 48 часа. Когато почивката не може да се ползва поради служебни причини, на военнослужещите се предоставя съответна почивка във време, определено от командира или началника.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 211 е по вносител.
В Раздел VІ заглавието отпада.
Уважаеми народни представители, пред вас са предложенията на група народни представители: Яне Янев и Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Асен Агов.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 212. (1) Военнослужещите имат право на основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното звание.
(2) Размерите на основното месечно възнаграждение по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.
(3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност, се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за офицери – не по-малко от 2,2;
2. за сержанти – не по-малко от 1,75;
3. за войници (матроси) – не по-малко от 1,6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По следващия текст има предложения на народни представители. Те са пред вас и не е необходимо да ги четем.
Предлагате чл. 223 да стане чл. 213 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Точно така.
„Чл. 214. (1) На военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения за:
1. специфични условия при изпълнение на военната служба;
2. рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени;
3. изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време;
4. научно-образователна или научна степен;
5. постигнати високи резултати в служебната дейност въз основа на атестация;
6. други случаи, установени в нормативен акт.
(2) Допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1-5 се определят при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.
(3) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 5 се изплаща на тримесечен период.
(4) За военнослужещите от Служба „Военна полиция” и Служба „Военна информация” допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1, 2 и 5 се изпащат при условия, по ред и по размери, определени с акт на министъра на отбраната по предложение на ръководителя на съответната служба.
(5) На военнослужещите от Военномедицинската академия се изплащат и възнаграждения за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор и/или за работа по договор с Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По следващите текстове има предложения на народни представители, те са пред вас, не е необходимо да ги четем.
Вие предлагате текста на вносителя за чл. 223 да стане чл. 213. 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Точно така. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 224, който става чл. 214:
„Чл. 214. (1) На военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения за:
1. специфични условия при изпълнение на военната служба;
2. рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени;
3. изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време;
4. научно-образователна или научна степен;
5. постигнати високи резултати в служебната дейност въз основа на атестация;
6. други случаи, установени в нормативен акт.
 (2) Допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1-5 се определят при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.
 (3) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 5 се изплаща на тримесечен период.
 (4) За военнослужещите от служба „Военна полиция” и служба „Военна информация” допълнителните възнаграждения по ал.1, т. 1, 2 и 5 се изплащат при условия, по ред и по размери, определени с акт на министъра на отбраната по предложение на ръководителя на съответната служба.
 (5) На военнослужещите от Военномедицинската академия се изплащат възнаграждения за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор и/или за работа по договор с Националния осигурителен институт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 225, който става чл. 215.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 226, който става чл. 216.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 227, който става чл. 217:
„Чл. 217. Военнослужещият няма право на възнаграждение за времето, през което се намира в отклонение от военна служба или е отстранен от длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 228 има предложения от народните представители Красимир Каракачанов и Минчо Спасов, които не се подкрепят.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 228, който става чл. 218.
Комисията предлага заглавието „Командировъчни пари” да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 229, който става чл. 219.
Комисията предлага заглавието „Задължително здравно осигуряване и медицинска помощ” да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 230, който става чл. 220:
„Чл. 220. Задължителното обществено и здравно осигуряване на военнослужещите са за сметка на държавния бюджет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 231, който става чл. 221.
Комисията предлага заглавието „Задължително социално осигуряване” да отпадне.
Комисията предлага чл. 232 на вносителя да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в новата редакция на чл. 221. Трябва да отпадне непременно.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 233, който става чл. 222.
Комисията предлага заглавието „Застраховане” да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 234, който става чл. 223:
„Чл. 223. (1) Военнослужещите се застраховат задължително срещу смърт и неработоспособност в резултат на злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, за сметка на държавния бюджет.
 (2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието на раздела: „Раздел VІІ – Материално осигуряване на военнослужещите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 235, който става чл. 224.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 236, който става чл. 225:
„Чл. 225. (1) На военнослужещите се осигуряват:
1. безплатна топла храна и ободряващи напитки при носене на нощни дежурства, занятия, учения, тренировки и лагери;
2. безплатна храна при извършване на дейности със специфичен характер;
3. лични предпазни средства, специално и работно облекло;
4. друго вещево имущество и снаряжение.”
 (2) Доволствията по ал. 1 не се облагат с данъци и се осигуряват във вид, по норми и при условия, определени с акт на министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 237, който става чл. 226.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела: „Раздел VІІІ – Обезщетения на военнослужещите”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 238, който става чл. 227:
„Чл. 227. (1) При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
 (2) При последващо освобождаване от военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени по ал. 1.
 (3) Когато военнослужещият е прослужил 10 и повече години и е освободен като негоден за военна служба поради заболяване или увреждане при или по повод изпълнение на военната служба, размерът на еднократното парично обезщетение по ал. 1 не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.
 (4) В случаите по ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, военнослужещият има право на еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения.
 (5) При освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно парично доволствие по чл. 224, ал. 1.
 (6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при дисциплинарно уволнение.
 (7) При смърт на военнослужещ обезщетенията по ал. 1-6 се изплащат общо на преживелия съпруг, децата и родителите.
 (8) Обезщетенията по ал. 1-8 не се облагат с данъци.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, тук е казано: „При смърт на военнослужещ обезщетенията се изплащат на преживелия съпруг, децата и родителите”. Защо и на родителите? Ако има деца? Казвам го по силата на наследственото право. Ако така сте го приели, така сте го приели. 
Но например една обща сума от 100 хил. лв. се изплаща общо на съпруг, деца и родители, така ли?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Така сме го записали, но може да го редактираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: При наследственото право, когато има деца, родителите не наследяват. Съпругът и децата наследяват, но не и родителите. Ако няма деца, тогава преживелия съпруг и родителите. Вижте го.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Предлагам, ако след „децата” запишем „или родителите”. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, „или родителите”. 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Добре, тогава става ясно, че когато няма деца – тогава родителите. Може би така е и било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така отиваме към наследственото право – може би е по-правилно „или родителите”.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239, който става чл. 228.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 240, който става чл. 229.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 241, който става чл. 230:
„Чл. 230. (1) На съпругите (съпрузите) на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.
 (2) Обезщетението по ал. 1 се изплаща от Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет за периода, през който лицата са останали без работа, но не повече от 12 месеца, ако са се регистрирали в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта в едномесечен срок от преместването.
 (3) Времето, през което се получава обезщетението, се зачита за трудов или служебен стаж в зависимост от характера на прекратеното правоотношение по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 242, който става чл. 231.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 243, който става чл. 232.
Има предложение на народни представители, които са подкрепени.
Има предложения за отпадане на отделни алинеи, които не се подкрепят.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 244, който става чл. 233:
„Чл. 233. (1) На военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба.
 (2) На съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Получаването на обезщетението не се смята за приемане на наследство.”
Не знам, но тук може би след „децата” трябва да стане „или”? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз предлагам да го прочетем, тъй като сега няма да го гласуваме, или направо да препращаме към Закона за наследството.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „(3) Обезщетенията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци.
 (4) Обезщетение по ал. 1 и 2 е се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск, при самоволно отклонение от военна служба или при умишлено причиняване на увреждането или смъртта. 
 (5) Лицата по ал. 1 и 2 могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от министерството или от застрахователя.
 (6) Дължимото обезщетение се намалява, ако пострадалият е допринесъл за увреждането.
 (7) За изплатеното обезщетение Министерството на отбраната има право на иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането или смъртта.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 245, който става чл. 234:
„Чл. 234. Обезщетенията на военнослужещите по този закон се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от военна служба, на увреждането или на смъртта на военнослужещия, което включва:
1. основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време, за специфични условия при изпълнение на военната служба и за научно-образователна или научна степен.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 246, който става чл. 235:
„Чл. 235. (1) Военнослужещите имат право на възнаграждения и обезщетения при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
 (2) Обезщетенията по този раздел се изплащат в срок до 45 дни от настъпването на основанието за изплащането им по ред, определен с акт на министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 247, който става чл. 236:
„Чл. 236. Военнослужещите не дължат сумите, които са получили добросъвестно. Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на суми, носят имуществена отговорност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 248, който става чл. 237:
„Чл. 237. (1) Без съгласието на военнослужещите не могат да се правят удръжки от възнагражденията им освен за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от заплатата;
4. запори, наложени по съдебен ред;
5. удръжки за наложена ограничена имуществена отговорност.
 (2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен от Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела: „Раздел ІХ – Обучение и професионална квалификация”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 249, който става чл. 238:
„Чл. 238. (1) Военнослужещите могат да кандидатстват и да учат във военно или гражданско висше училище и докторантура в България и в чужбина при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.
 (2) Войниците (матросите) и сержантите (старшините) могат да кандидатстват и да учат във военно или гражданско висше училище и в професионални колежи след прослужване на три години военна служба при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има една поредица, уважаеми народни представители, на предложения от народни представители по текстовете. Те са пред вас. Отиваме направо на чл. 239.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 239. (1) Начална и специална военна подготовка на войниците (матросите) и на резервистите се провежда в учебни центрове.
(2) Войниците (матросите) и резервистите не заплащат такса за обучение в центровете.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По Раздел Х също има предложения на редица народни представители, но комисията предлага чл. 251 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 252, който става чл. 240:
„Чл. 240.(1) За високи постижения в службата и за заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани от министъра от отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице с отличия и награди при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.
(2) За особени заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие, което се регистрира по установения ред. Левовата равностойност на наградата не се облага с данък. 
(3) За съществен принос и заслуги към отбраната на страната български и чуждестранни граждани могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с отличия и предметни награди.”
„Раздел ХІ – Дисциплинарна отговорност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 241 е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 254, който става чл. 242:
„Чл. 242. Нарушение на военната дисциплина са:
1. неизпълнение на задължение по военната служба;
2. нарушаване на правилата за подчиненост;
3. нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест;
4. злоупотреба със служебното положение;
5. увреждане на имущество – държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
6. превишаване на предоставената дисциплинарна власт;
7. нарушаване на правата за защита на класифицирана информация.
8. самоволно отклонение от военна служба.”
„Чл. 243. (1) Нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания по този закон, независимо от предвидената имуществена, административно-наказателна или наказателна отговорност.
(2) За едно и също нарушение на военната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 244 е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 257, който става чл. 245:
„Чл. 245.(1) Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага задължително в следните случаи:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност, или да упражнява професията или дейността;
2. нарушаване забраната по чл. 182 и 184;
3. неподаване на декларация по чл. 188, ал. 5;
4. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
6. злоупотреба със служебното положение;
7. увреждане на имущество – държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата;
8. при явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинени от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества;
9. когато по вина на военнослужещия настъпи смърт, средна или тежка телесна повреда на негов подчинен военнослужещ.
(2) Дисциплинарно наказание „уволнение” може да се приложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина.
(3) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, когато военнослужещият е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер дисциплинарното наказание „уволнение” се налага от датата на отстраняването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „9. когато по вина на военнослужещ настъпи смърт, средна или тежка телесна повреда на негов подчинен военнослужещ” – не трябва ли да е „умишлено”, защото има по непредпазливост? Нека да помислим, имаме време.
Една средна телесна повреда е примерно счупена ръка, паднал зъб. Става въпрос ако не е умишлено, иначе ще го уволним, но може да не е умишлено! Играли футбол, сблъскали се, паднали и му се счупила ръката. Ще трябва да го уволним ли за това? 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Юристите на господин министъра са тук. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 246 е по вносител, чл. 247 също, 248 и 249.
Народните представители Станчо Тодоров и Петър Берон имат предложение, което не се подкрепя.
Приема се чл. 250 по новата номерация.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Чл. 251. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Членове 252, 253, 254, 255, 256, 257, 258, 259 са по вносител. Членовете може да не ги казвате.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Добре.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 272, който става чл. 260:
„Чл. 260.(1) Военнослужещите освободени от военна служба на основание на съответните текстове преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по съответните членове и на удължения срок по еди-кои си членове дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.
(2) Курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и завършилите Висшето военно училище, на които заповедите за приемане на военна служба са отменени по реда на чл. 152, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.
(3) Кадетите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на професионалните колежи или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.
(4) Сумата по ал. 1 и 3 се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин и в случаите по ал. 2, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Раздел ХІІІ е ясен.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 273, който става чл. 261:
„Чл. 261.(1) Държавата отговаря за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, причинени по небрежност от военнослужещ при или по повод на изпълнение на службата му, когато причиняването не е в резултат на престъпление.
(2) За изплатеното обезщетение виновният военнослужещ отговаря по правилата на чл. 253.
(3) За вреди, причинени от военнослужещ на трети лица извън случаите по ал. 1, се прилага гражданския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Граждански закон? Няма такъв закон! Има граждански закон и гражданско право. Какво имахте предвид под „граждански закон”?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Другите закони освен този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По реда на гражданските закони, но ... По общия ред, нали така е по-правилно, защото граждански закон няма!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Раздел ХІV – Военна служба във военните съдилища и прокуратури.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Станчо Тодоров има редица предложения, които са пред вас и вие ги четете най-внимателно. 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 274, който става чл. 262:
„Чл. 262.(1) Военната служба във военните съдилища и военните прокуратури се изпълнява при условия и по ред, определени с този закон и със Закона за съдебната власт. 
(2) Военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури се приемат и освобождават от военна служба след решение на Висшия съдебен съвет за назначаването и освобождаването им като съдии, прокурори и следователи съгласно Закона за съдебната власт. В изпълнение на решението административният ръководител на съответния съд или прокуратура издава заповед за приемане и освобождаване от военна служба. За военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури не се прилага изискването на чл. 141, ал. 1, т. 2.
(3) Административният ръководител на съответния съд или прокуратура присвоява военно звание, повишава в по-горно, съответно понижава във военно звание военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури при условията, определени с този закон и с правилника за прилагането му.
(4) Правата по ал. 3 по отношение на административните ръководители на военните съдилища и военните прокуратури се упражняват от ръководителите на по-горните съдилища и прокуратури.
(5) Назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба на военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури, които са висш команден състав, както и удостояването им с висши военни звания, повишаването и понижаването им във военно звание се извършват с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът се приподписва от министър-председателя. Изпълнението на указа се възлага на административния ръководител на съответния съд или прокуратура.
(6) Униформата и отличителните знаци на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се утвърждават от Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на Върховния касационен съд и на главния прокурор на Република България, съгласувано с министъра на отбраната.
(7) Военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури получават за сметка на бюджета на съдебната власт:
1. основни и допълнителни месечни възнаграждения, определени от Висшия съдебен съвет;
2. материално осигуряване и обезщетение по този закон, ако Законът за съдебната власт не предвижда друго.
(8) За неуредените от Закона за съдебната власт въпроси относно правата, задълженията и ограниченията на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се прилага този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
По Глава осма има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев. Предложението е пред вас.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 275, който става чл. 263:
„Чл. 263.(1) За увеличаване на отбранителните способности на въоръжените сили в мирно и военно време функционира резерв на въоръжените сили.
(2) Резервът на въоръжените сили са определените с този закон човешки ресурси и техника.
(3) Числеността на резерва от човешки ресурси по ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 276, който става чл. 264:
„Чл. 264.(1) Резервът от човешки ресурси на въоръжените сили е постоянен и мобилизационен, формира се съгласно организационната структура на въоръжените сили и подлежи на военен отчет.
(2) На лицата от постоянния и от мобилизационния резерв се присвояват и отнемат военни звания. Те се повишават във военни звания последователно при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. 
(3) Резервът от техника е техниката, която се води на военен отчет и има мобилизационно назначение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 277, който става чл. 265:
„Чл. 265.(1) Постоянният резерв е предназначен за доокомплектоване на военните формирования в мирно време.
(2) Мобилизационният резерв от човешки ресурси е предназначен за комплектоване на въоръжените сили по време на мобилизация и включва годните за служба във въоръжените сили български граждани, които имат военна подготовка или определена гражданска специалност и са получили мобилизационно назначение по щатовете за военно време.
(3) Мобилизационният резерв от техника е техниката, получила мобилизационно назначение за комплектоване въоръжените сили по щатове за военно време.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение на народния представител Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което не е подкрепено.
Има предложение на народния представител Румен Такоров, което се подкрепя.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 278, който става чл. 266.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 279, който става чл. 267:
„Чл. 267.(1) Военният отчет на гражданите на Република България включва отчета на постоянния и мобилизационния резерв, както и отчета на:
1. всички мъже, навършили 18 години;
2. жени, които упражняват професии и специалности, определени с Правилника за резерва на въоръжените сили;
(2) Завеждането и снемането от военен отчет се извършва служебно, при условия и по ред, определени с Правилника за резерва на въоръжените сили.
(3) Български граждани, които се водят на военен отчет, не са получили мобилизационно назначение и не са сключили договор със служба в постоянния резерв, са военноотчетни лица.
(4) Задълженията по военния отчет на лицата по ал. 3 се прекратяват при:
1. навършване на пределна възраст за водене на военен отчет;
2. настъпила негодност за военновременна служба;
3. приемане на военна служба;
4. възникване на служебно правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, както и при възникване на служебно или трудово правоотношение в Министерството на извънредните ситуации и в Министерството на транспорта;
5. смърт;
6. освобождаване или лишаване от българско гражданство.
(5) Пределната възраст за водене на военен отчет на лицата по ал. 3 е:
1. за военноотчетни лица без военна подготовка - 35 години;
2. за военноотчетни лица с военна подготовка:
а) за войниците и сержантите (старшините) – 55 години;
б) за младшите офицери – 55 години;
в) за старшите офицери – 60 години;
г) за офицерите с висшите военни звания – 63 години;
3. за военноотчетните лица, прекратили служебните си правоотношения по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” – 62 години.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 268:
„Чл. 268.(1) Военният отчет на техниката включва отчета на годните за експлоатация автомобили, ремаркета, трактори, инженерни машини, подвижни подемно-транспортни машини, специализирания железопътен състав, въздухоплавателни средства, кораби и друга техника, необходима за въоръжените сили.
(2) Завеждането и снемането от военен отчет на техниката се извършва служебно при условия и по ред, определени с Правилника за резерва на въоръжените сили.
(3) Заведената на военен отчет техника, без мобилизационно назначение, е военноотчетната техника.
(4) Техниката по ал. 3 се снема от военен отчет при унищожаване, повреждане и изменение в конструкцията й, които я правят неизползваема.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 280, който става чл. 269:
„Чл. 269. Службата в резерва на въоръжените сили е служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно този закон и актовете за прилагането му.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 281, който става чл. 270:
„Чл. 270. На служба в постоянния резерв се приемат български граждани, които отговарят на следните изисквания:
1. не са навършили пределна възраст за служба в мобилизационния резерв;
2. годни са за военна служба;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
4. срещу тях няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
5. нямат друго гражданство;
6. не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание – „уволнение”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 282, който става чл. 271:
„Чл. 271.(1) Службата в постоянния резерв се изпълнява при условия и по ред, определени с Правилника за резерва на въоръжените сили и с подписания договор между резервиста и министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Службата в постоянния резерв включва задължения по активно изпълнение на договора и задължение за разположение за активно изпълнение на договора.
(3) През времето на активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статус на военнослужещи, а през времето на разположение – на резервисти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Членове 272, 273 и 274 са по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 275:
„Чл. 275. Договорът за служба в постоянния резерв се прекратява при:
1. изтичане срока на договора;
2. взаимно съгласие на страните;
3. отпадане на някои от основанията за сключване на договора;
4. неизпълнение на задължение по договора;
5. приемане на военна служба;
6. смърт на резервиста.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложения на народни представители – те са пред вас, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 286, който става чл. 276:
„Чл. 276.(1) Службата в мобилизационния резерв включва изпълнение на задълженията за поддържане на мобилизационна готовност, за придобиване на военна или друга отчетна специалност и за повишаване на военната или друга специална квалификация.
(2) Задължения за мобилизационен резерв имат следните лица, получили мобилизационно назначение:
1. освободените от военна служба;
2. държавните служители в Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, служителите в Министерството на извънредните ситуации и в Министерството на транспорта след прекратяване на служебните или трудовите им правоотношения;
3. мъжете, навършили 18-годишна възраст, годни за военновременна служба;
4. жените на военен отчет, годни за военновременна служба. 
(3) Годността за военновременна служба се установява от органи на Министерството на отбраната, чиито състав и организация на работата се определят с Правилника за прилагане на закона.
(4) Гражданите, които не са положили военна клетва до зачисляването им в мобилизационния резерв, подписват клетвен лист.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 287, който става чл. 277:
„Чл. 277. От мобилизационен резерв се освобождават:
1. навършилите пределна възраст за мобилизационния резерв;
2. признатите за негодни за военновременна служба;
3. изтърпяващите наказания лишаване от свобода и обвиняемите с мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест за времето, през което изтърпяват наказанието, или за времето на взетата мярка;
4. военнослужещите и служителите от специализираните формирования на въоръжените сили по чл. 50, ал. 2;
5. при снемане на мобилизационното назначение;
6. при смърт на резервиста.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има подкрепено предложение на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков по чл. 288.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 288, който става чл. 278:
„Чл. 278.(1) Пределната възраст за мобилизационен резерв на офицерите е за:
1. младшите офицери – 55 години;
2. старшите офицери – 60 години;
3. висшият команден състав – 63 години.
(2) Пределната възраст за мобилизационен резерв на войниците и сержантите (старшините) е 55 години.
(3) Пределната възраст за мобилизационен резерв на лицата по чл. 276, ал. 2, т. 2 е 62 години.”
Чл. 279. (1) Резервистите могат да бъдат повиквани веднъж в годината за не повече от 20 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебни-мобилизационни мероприятия.
(2) Резервистите могат да бъдат повиквани на курсове за придобиване на специалност и повишаване на квалификацията за срок от 30 до 90 денонощия веднъж на пет години.
(3) Техника от мобилизационния резерв може да бъде използвана веднъж в годината за не повече от 30 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебни-мобилизационни мероприятия.
(4) Резервистите и собствениците на техниката от мобилизационния резерв се уведомяват за мероприятията по алинеи 1-3 най-малко 30 дни преди започването им.
Чл. 280. В случай, че резервистът е възпрепятстван да се яви на учебно-мобилизационно мероприятие, а собственикът на техниката е възпрепятстван да достави техниката, те са длъжни да уведомят органа по военния отчет и да изпълняват неговите разпореждания.
Чл. 281. (1) Разходите по пътуването на резервистите и собствениците на техника за участие в учебно-мобилизационно мероприятие са за сметка на ведомството, което го провежда.
(2) От деня на явяването на мястото за провеждане на учебно-мобилизационното мероприятие до приключването му резервистът има статус на военнослужещ или държавен служител от ведомството, което провежда мероприятието.
(3) Резервистите и собствениците на техника, взели участие в учебно-мобилизационни мероприятия, получават възнаграждение в размер, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(4) За всяко учебно-мобилизационно мероприятие се изготвя длъжностно разписание. Резервистите се зачисляват на длъжности, които съответстват на длъжностите по военновременния щат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва предложение от народния представител Минчо Спасов. То е пред вас, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:
„Чл. 282. Съставът на резерва, изпълнението на службата в резерва, редът за водене на военния отчет на гражданите и свързаните с него права и задължения на гражданите и на органите на Министерството на отбраната се уреждат с Правилник за резерва на Въоръжените сили, приет от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
По Раздел І комисията предлага наименованието „Статус на цивилните служители”.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:
„Чл. 283. (1) Статусът на цивилните служители по служебно правоотношение се уреждат с този закон и със Закона за държавния служител.
(2) Статусът на цивилните служители по трудово правоотношение се урежда с Кодекса на труда и с този закон.
Чл. 284. Цивилните служители не могат да осъществяват политическа дейност в Министерството на отбраната. Те не могат да изразяват политически възгледи през работно време и във формированията и обектите на министерството.
Чл. 285. Цивилните служители могат да създават и да членуват в синдикални организации. Те нямат право на ефективна стачка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 286, чл. 287 са по вносител.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 288. Цивилните служители могат да бъдат награждавани с отличия и награди от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 289 е по вносител.
Уважаеми колеги, виждате, че комисията предлага наименованието „Раздел ІІ – Възникване и прекратяване на служебни и трудови правоотношения с цивилните служители от Министерството на отбраната” да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:
„Чл. 290. (1) Служебните правоотношения с цивилните служители по служебно правоотношение възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на Закона за държавния служител и на този закон.
(2) Орган по назначаване на цивилните служители по служебни правоотношения са министърът на отбраната, изпълнителните директори на изпълнителни агенции към министъра на отбраната и ръководителите на службите и структурите по чл. 77, ал. 2, точки 4 и 5.
(3) Освен в предвидените в Закона за държавния служител случаи служебното правоотношение с цивилен служител, заемащ длъжност в службите по чл. 100, ал. 1, се прекратява без предизвестие от ръководителя на съответната служба и в случаите по чл. 166, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 291.
Следват предложения от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, неподкрепени.
Има предложение от народните представители Янко Янков и Неджми Али, подкрепено.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 292. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на цивилните служители се извършват при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.
(2) Когато образователно-квалификационните изисквания и характерът на изпълняваните дейности налагат повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на лицата по ал. 1, разходите са за сметка на министерството.
(3) Цивилният служител, изпратен при условията на ал. 2 на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година, се задължава да работи в министерството за период от една до три години след обучението. Условията и срокът се определят от органа по назначаване или от работодателя.
(4) При прекратяване на служебното или трудовото правоотношение по искане на служителя или при негово виновно поведение той възстановява разходите за обучение съответно на неизпълнението. Неиздължената сума се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от счетоводните книги.
Чл. 293. (1) Цивилен служител може да бъде временно отстранен от длъжност:
1. при условията и по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс;
2. когато се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Служителят по ал. 1 не получава възнаграждение за времето, през което е бил отстранен.
Чл. 294. Когато наказателното производство спрямо цивилния служител е прекратено, той е оправдан или е осъден за неумишлено престъпление от общ характер, цивилният служител се възстановява на длъжността. Времето на отстраняването се зачита за служебен или трудов стаж и на служителя се дължи обезщетение в размер на възнаграждението му за периода на отстраняването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага редакция на наименованието на Раздел ІІІ, който става Раздел ІІ: „Възнаграждения и отпуски на цивилните служители”.
Член 295 е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 296. (1) Към основното месечно възнаграждение на цивилните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за:
1. прослужено време или трудов стаж и професионален опит – в размер не по-малко от 1 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж;
2. специфични условия на труд;
3. рискове за живота и здравето, които независимо от предприетите мерки не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени;
4. извънреден труд;
5. научно-образователна или научна степен;
6. постигнати високи резултати в служебната дейност;
7. други случаи, установени в нормативен акт.
(2) Допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1-6 се изплащат при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.
(3) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 6 се изплаща на тримесечен период.
(4) За цивилните служители от служба „Военна полиция” и служба „Военна информация” допълнителните възнаграждения по ал. 1, точки 2, 3 и 6 се изплащат при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната по предложение на ръководителя на съответната служба.
(5) На цивилните служители от Военномедицинската академия се изплаща и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор и/или за работа по договор с Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: 
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 307, който става чл. 297.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 308, който става чл. 298.
Комисията предлага чл. 309 да отпадне.
Комисията предлага заглавието „Субсидиарно прилагане” да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 310, който става чл. 299.
Отиваме на Глава десета „Социална политика, провеждана от Министерството на отбраната”.
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията предлага заглавието „Формиране и обхват на социалната политика” да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 300. (1) Министерството на отбраната провежда социална политика, насочена към подобряване на социалната среда за функциониране на военните формирования и на условията на труд и живот на военнослужещите, цивилните служители и техните семейства.
(2) Социалната политика се осъществява на основата на социална стратегия, приета от министъра на отбраната за 10-годишен период.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага чл. 312 да отпадне.
Следват предложения на няколко народни представители. Те са пред вас, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 313, който става чл. 301:
„Чл. 301. (1) Социалната политика се осъществява чрез:
1. осигуряване и ползване на жилища за периода на службата;
2. предоставяне на право за закупуване на жилище от фонда на Министерството на отбраната;
3. предоставяне ползване на почивната и спортната база;
4. създаване на условия за спортна дейност на военнослужещите, цивилните служители и членовете на техните семейства;
5. подпомагане семействата на военнослужещите и цивилните служители;
6. развитие на културната дейност и на военно-патриотичното възпитание;
7. поддържане на система от дейности за социална адаптация на освободените от военна служба;
8. грижа за пенсионираните военнослужещи и цивилни служители;
9. подпомагане на изпаднали в тежко материално положение военнослужещи цивилни служители от Министерството на отбраната и на техните семейства.
(2) За осъществяване на социалната политика по ал. 1 министърът на отбраната може да създава:
1. центрове за индивидуално социално обслужване;
2. детски градини и дневни центрове за деца;
3. социални кухни;
4. домове за пенсионирани военнослужещи;
5. домове за ветерани;
6. ведомствена спортна организация и военни спортни клубове;
7. други звена.
(3) Организацията и дейността на структурите, звената, клубовете и ведомствената спортна организация по ал. 2 се определят с акт на министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 314 има предложение на народни представители, които са пред вас.
Комисията предлага чл. 314 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място като ал. 2 на чл. 301.
„Жилищен фонд”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 315, който става чл. 302:
„Чл. 302. (1) В Министерството на отбраната се създава жилищен фонд, състоял се от:
1. служебни жилища, ателиета и гаражи;
2. жилища, ателиета и гаражи за продажба или замяна.
(2) Министерството на отбраната може да наема жилища, ателиета и гаражи за отдаване под наем с цел задоволяване жилищните нужди на военнослужещите и на цивилните служители от министерството.
(3) Военнослужещите от Министерството на отбраната не заплащат наем за ползване жилищата по ал. 1, т. 1 и ал. 2.
(4) Условията и редът за настаняване в имотите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се определят с наредба на министъра на отбраната.
(5) Условията и редът за продажба или замяна на имоти от жилищния фонд на министерството се определят с наредба на Министерския съвет.”
„Компенсационни суми”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 316, който става чл. 303:
„Чл. 303. (1) На военнослужещите и цивилните служители, на които Министерството на отбраната не може да предложи жилище и живеят при условията на свободно договаряне се изплащат компенсационни суми при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
(2) Компенсационни суми не се изплащат, ако военнослужещият или цивилният служител е отказал предложеното му от фонда на министерството жилище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, вече е почти 14,00 ч. Разговаряхме с господин Илчев, ако има съгласие на народните представители, бихме могли да поспрем часовника. Докладването върви бързо. За да не идваме във вторник на извънредно заседание, а в сряда да го гласуваме.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Останаха 30-ина текста, да ги минем днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че има съгласие. Спрете часовника.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 317, който става чл. 304:
„Чл. 304. (1) Военнослужещите от Министерството на отбраната могат да придобият чрез закупуване или замяна със собствен имот едно жилище, ателие или гараж от жилищния фонд на министерството през целия срок на службата, ако са послужили в министерството не по-малко от 15 години. Изискването за прослужено време не се прилага в случаите на прекратяване на правоотношението за изпълнение на военната служба на основание чл. 164, ал. 1, т. 1.
(2) Военнослужещите от Министерството на отбраната, които са участвали в операции и мисии, извън територията на страната с висока степен на риск, придобиват правото по ал. 1, ако са прослужили в министерството не по-малко от 10 години, а ако са участвали в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск – не по-малко от 12 години.
(3) Преживелият съпруг (съпруга) и децата на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на военната служба могат да придобият чрез закупуване или замяна със собствен имот едно жилище, ателие или гараж от фонда на министерството, ако военнослужещият не е ползвал правото по ал. 1 и 2.
(4) Цивилните служители от Министерството на отбраната придобиват правото по ал. 1, ако са прослужили в министерството не по-малко от петнадесет години, освен ако в закон не е предвидено друго.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага да отпадне заглавието на чл. 318.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 318, който става чл. 305:
„Чл. 305. (1) Военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната и членовете на техните семейства ползват лечебните, санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база, центровете за индивидуално социално обслужване, дневните центрове за деца и детските градини към министерството при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
(2) Ползването на центровете за индивидуално социално обслужване, дневните центрове и детските градини по ал. 1 е безплатно за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната.
(3) Разходите за осигуряване на отдиха и възстановяване здравето на военнослужещите, цивилните служители и членовете на техните семейства се извършват в рамките на предвидените в бюджета на Министерството на отбраната средства за социално, битово и културно обслужване на съответната година.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 319, който става чл. 306:
„Чл. 306. (1) Министерството на отбраната осигурява седемдневна безплатна физическа подготовка на военнослужещите преди заминаване за участие в операция или мисия извън територията на страната, по време на която им се разрешава допълнителен платен отпуск.
 (2) Условията и редът за осъществяване на подготовката по ал. 1 се определя с акта на министъра на отбраната.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 320, който става чл. 307:
„Чл. 307. (1) След завръщане от операция или мисии извън територията на страната, военнослужещият и членовете на неговото семейство имат право на седемдневна безплатна почивка в почивните бази на Министерството на отбраната. За времето на почивката на военнослужещият се разрешава допълнителен платен отпуск, а на съпругата (съпруга) му – работодателят или органът по назначаването разрешава ползването на платен отпуск.
 (2) Необходимите средства по ал. 1 за безплатна почивка се предвиждат от бюджета на операцията или мисията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага да отпадне заглавието на чл. 321.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 321, който става чл. 308:
„Чл. 308. (1) За осигуряване на успешен преход в цивилната сфера на освобождаването от военна служба, Министерството на отбраната изглежда поддържа система за адаптация чрез:
1. професионално ориентиране;
2. мотивационна подготовка;
3. обучение във висше гражданско училище за придобиване на следващи или различни от придобитата образователно- квалификационна степен;
4. квалификационни курсове;
5. подготовка за започване на самостоятелна стопанска дейност;
6. съдействие за устройване на работа;
7. информиране за възможностите по т. 1-6.
(2) Финансирането на дейностите по ал. 1 се разпределя, както следва:
1. По т. 3 – 70 на сто за сметка на Министерството на отбраната и 30 на сто за сметка на военнослужещия;
2. По т. 1, 2, 4-7 – за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
(3) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на отбраната.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 322, който става чл. 309:
„Чл. 309. (1) Правата по чл. 308, ал. 11 т. 3 и 4 се ползват от военнослужещия еднократно за целия период на службата, ако е прослужил три години.
(2) При освобождаване от военна служба, с изключение на освобождаване поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, военнослужещите могат да се ползват от правата по чл. 308, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 и 7.
(3) Подлежащите на освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 2, чл. 164 и 169, както и останалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения, имат право и на квалификационен курс, ако не са ползвали правата си по чл. 308, ал. 1, т. 3 и 4 по време на службата.
(4) Продължителността на квалификационните курсове е до шест месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага чл. 323 да отпадне, тъй като отразен на систематичното му място като чл. 308.
Комисията предлага да отпадне заглавието на чл. 324. Има и редица предложения на народни представители, които са при вас и които ще гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 324, който става чл. 310:
„Чл. 310. (1) Министърът на отбраната може да подпомага национално представителните военно-патриотични съюзи и организации, като им оказва финансова или материална помощ.
(2) Министърът на отбраната може да предоставя на съюзите по ал. 1 за безвъзмездно ползване по предназначение помещения във военните клубове или други подходящи помещения или сгради в управление на Министерството на отбраната за осъществяване на тяхната патриотична дейност.
(3) Условията и редът за предоставяне на финансовата или материалната помощ и за безвъзмездното ползване на помещенията или сградите, се определят с акт на министъра на отбраната.
(4) Условията, редът и критериите за признаването на военно-патриотичните съюзи и организации за национално представителни, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следват редица предложения на народни представители по чл. 325, които, разбира се, ще бъдат гласувани.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 325, който става чл. 311:
„Чл. 311. (1) Пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната.
 (2) Лицата по ал. 1 могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база, социалните кухни и дневните центрове към Министерството на отбраната при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
 (3) Членовете на семействата на пенсионираните военнослужещи могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
 (4) Лицата по ал. 1 и пенсионираните цивилни служители могат да ползват домовете за пенсионирани военнослужещи, а ветераните от войните – домовете за ветерани, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 326 има предложение от народния представител Мая Манолова, което комисията не подкрепя – в чл. 326, ал. 1 изразът „могат да бъдат подпомагани” се заменя с израза „се подпомагат”. 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 326, който става чл. 312:
„Чл. 312. Военнослужещите, цивилните служители, пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите, изпаднали в тежко материално положение, могат да бъдат подпомагани с парични средства при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 327, който става чл. 313:
„Чл. 313. Децата на загинали при или по повод изпълнение на службата военнослужещи имат правата по чл. 305. За времето на обучението им в основни, средни училища и в редовна форма на обучение във висшите училища в страната до навършване на 27 годишна възраст Министерството на отбраната им осигурява стипендия при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 328, който става чл. 314:
„Чл. 314. Разноските по погребението на военнослужещ или цивилен служител са за сметка на Министерството на отбраната. Със съгласие на близките на военнослужещия се отдават военни почести.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 329, който става чл. 315.
„Глава единадесета – Инфраструктура на отбраната.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.
„Раздел І – Недвижими имоти и съоръжения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 330, който става чл. 316:
„Чл. 316. (1) Инфраструктурата на отбраната включва:
1. недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за разполагане на военните формирования;
2. недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за провеждане на военни учения, за изпитване на бойна техника и въоръжение;
3. недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за изпълнение на специфични функции и задачи по отбраната на страната;
4. недвижими имоти за логистично осигуряване на въоръжените сили;
5. обекти и съоръжения за нуждите на комуникационно-информационното осигуряване на отбраната;
6. недвижими имоти за разполагане, изграждане или монтаж на съоръжения и друго движимо имущество, които са финансирани изцяло или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността;
7. недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за осигуряване на потребности във военно време;
8. недвижими имоти и съоръжения – публична или частна държавна собственост, с отпаднала необходимост;
9. недвижими имоти, предназначени за задоволяване на жилищните и социалните нужди на военнослужещите и на цивилните служители в Министерството на отбраната.
 (2) Недвижимите имоти, обектите и съоръженията по ал. 1, точки 1-7 са предназначени за непосредствено осъществяване на отбраната и са публична държавна собственост.
 (3) С подробни устройствени планове може да се извършва промяна на предназначението на имоти, предоставени за управление на министерството, само след съгласие на министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 331, който става чл. 317:
„Чл. 317. (1) Върху незастроени имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната, могат да се изграждат жилищни, обществено-обслужващи, спортни и културни обекти за задоволяване нуждите на военнослужещите и цивилните служители от министерството.
 (2) За изграждане на обектите по ал. 1 може да се учреди възмездно право на строеж със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.
 (3) Правото на строеж се учредява след провеждане на търг при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез равностойно имотно обезщетение в изграждания или с друг обект на базата на оценка, извършена от независим оценител. 
 (4) Не се провежда търг при учредяване право на строеж по ал. 2 на юридически лица на бюджетна издръжка или на общини. 
 (5) Въз основа на заповедта и след изпълнение на процедурата по ал. 3 министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор.
 (6) Новоизградените жилищни обекти, получени като обезщетение по ал. 3, се включват в жилищния фонд на министерството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага чл. 332 и чл. 333 да отпаднат.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 334, който става чл. 318:
„Чл. 318. (1) Недвижимите имоти и съоръжения, предназначени за осигуряване непосредствените потребности на отбраната във военно време, се поддържат съгласно военновременните планове. 
 (2) Средствата за изграждането, поддържането и модернизацията на недвижимите имоти и съоръжения, предназначени за непосредствено осъществяване на отбраната, се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната.
 (3) Обектите и съоръженията, предоставени на Министерството на отбраната за непосредствено осъществяване на отбраната, се ползват при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. 
 (4) Предназначението и собствеността на разположените, изградените или монтираните обекти, представляващи движимо или недвижимо имущество, които са финансирани изцяло или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, не може да се променя до прехвърляне на собствеността върху тези обекти на българската държава.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 335, който става чл. 319:
„Чл. 319. (1) За недвижим имот или съоръжение с отпаднала необходимост за нуждите на отбраната министърът може:
1. да ги предостави за изграждане на обекти за задоволяване на социалните и жилищните нужди на военнослужещите и на цивилните служители в министерството;
2. съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството да ги предлага на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на други ведомства, общини или юридически лица на бюджетна издръжка по реда на Закона за държавната собственост. 
 (2) Недвижимите имоти, предоставени за управление на Министерството на отбраната, не могат да бъдат заменяни с недвижими имоти – собственост на физически, юридически лица или на общини, с изключение на случаите по чл. 304.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 336, който става чл. 320:
„Чл. 320. Предоставените за управление на Министерството на отбраната имоти – частна държавна собственост, могат да се продават на инвеститори, които притежават сертификат за клас инвестиция, при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 337, който става чл. 321:
„Чл. 321. (1) За нуждите на физическата подготовка за изпълнение на службата на военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната се изграждат и поддържат спортни обекти и съоръжения.
 (2) За изпълнение на целите по ал. 1 спортните обекти и съоръжения могат да се предоставят за ползване:
1. на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота и когато тази основна дейност подпомага физическата подготовка, военния спорт и социалната политика на Министерството на отбраната при условията на чл. 50а от Закона за физическото възпитание и спорта; срокът за предоставяне на имотите на лицензирани спортни организации или на спортни клубове – техни членове, които осъществяват дейности, свързани с въоръжените сили, е до 10 години;
2. за срок до 20 години при условията на чл. 50б от Закона за физическото възпитание и спорта, ако спортните организации осъществяват дейности във връзка с отбраната и въоръжените сили на страната.
 (3) Спортните обекти и съоръжения, предоставени по реда на ал. 2, се ползват само по предназначение и в тях може да се извършва стопанска дейност съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Когато спортните обекти и съоръжения не се ползват по предназначение, министърът на отбраната прекратява едностранно сключения договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 338, който става чл. 322.
„Раздел ІІ – Въоръжения, оборудване, специална техника и други средства.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на раздела: „Раздел ІІ – Въоръжения, специално оборудване, техника и други средства”.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 323. За изпълнение на задачите по отбраната на страната, както и за осъществяване на операции и мисии извън територията на Република България, въоръжените сили и военните формирования се осигуряват със съвременно въоръжение, техника, специално оборудване и други средства.”
Чл. 324. (1) Въоръжението, техниката, специалното оборудване и другите средства се осигуряват съгласно плана за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили.
(2) Средствата по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет по бюджета на Министерството на отбраната и от други източници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 325 е по вносител. Имаме заглавие, наименование.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Член 326 е по вносител.
„Чл. 327. (1) За участие в процедурите по чл. 326 не се допускат кандидати с неизяснен произход и собственик на капитала, регистрираните непосредствено преди участие в провежданата процедура, с капитал, по-малък от размера на началната (офертната) цена и обявената процедура, както и търговски дружества, в които капиталът е структуриран в акции на приносител.
(2) Министърът на отбраната може да въвежда допълнителни изисквания в провежданите процедури за постигане на целите по чл. 326.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва Глава дванадесета – наименование. Има редица предложения от народни представители, които са пред вас.
Следва чл. 328.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 328. (1) В Министерството на отбраната се създават и поддържат:
1. регистър на военнослужещите;
2. регистри на недвижимите имоти в управление на Министерството на отбраната:
а) публична държавна собственост;
б) частна държавна собственост;
в) жилищен фонд; 
3. регистър на търговските дружества, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната;
4. регистър на имотите, включени като непарична вноска в капитала на търговските дружества, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата;
5. Централен регистър на военноинвалидите и военно пострадалите;
6. други регистри.
(2) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице определя правилата за водене на регистрите по ал. 1.
(3) Регистрите се изграждат и като автоматизирани.
Чл. 329. (1) Регистрите по чл. 328, ал. 1 са информационни системи, част от които са структурирани като съвкупност от лични данни.
(2) Администратори на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни са министърът на отбраната и оправомощени от него длъжностни лица, които възлагат обработката на лични данни на определени от тях длъжностни лица.
(3) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящите се за него лични данни, обработвани в регистрите на Министерството на отбраната.
(4) Администраторите на лични данни по ал. 2 се произнасят в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.
(5) При поискване администраторът на лични данни по ал. 2 предоставя на военнослужещия копие от обработваните за него лични данни на хартиен носител.
(6) Администраторите на лични данни по ал. 2 отказват изцяло или частично предоставянето на лични данни, когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност, за защитата на класифицираната информация, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране, или ако предоставянето на тези данни би застрашило изпълнението на законово определените задачи на Министерството на отбраната.
(7) Условията и редът за събиране, съхраняване, обработване и предоставяне на личните данни за достъп до регистъра по чл. 328, ал. 1, т. 1 се определят с наредба на министъра на отбраната.
(8) Условията и редът за събиране, съхраняване, обработване и предоставяне на лични данни от служба „Военна полиция” се определят с акт на министъра на отбраната.
(9) Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следват Административнонаказателните разпоредби – заглавието на Глава тринадесета и следва чл. 330.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 330. (1) Който наруши разпоредбите на този закон или на нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 250 до 2500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 500 до 3000 лв., а имуществената санкция – от 1000 до 7000 лв.
Чл. 331. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от нормативен или административен акт на орган за ръководство на отбраната, се наказва с глоба от 300 до 3500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 332. Който не изпълни писмено разпореждане на органа от служба „Военна полиция” по чл. 103, ал. 5 или заповед по чл. 334, ал. 2, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Членове 333 и 334 са по вносител. След това е Глава четиринадесета „Принудителни административни мерки”, отиваме на чл. 334. (Реплики.)
Може би е сгрешена номерацията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: 
„Чл. 335. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на този закон Главният инспекторат към Министерския съвет може да налага следните принудителни административни мерки:
1. задължителни предписания на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на ръководителите на юридическите лица за съставянето на военновременни планове и за изпълнението на задачите по поддържането на мобилизационната им готовност;
2. спиране изграждането и въвеждането в експлоатация на обекти и съоръжения на транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система и на други обекти в случаите, когато не са спазени предвидените в нормативен акт специални изисквания за отбраната;
3. спиране експлоатацията на транспортни средства, производствени обекти и други съоръжения в случаите, когато не са изпълнени предвидените в нормативен акт специални изисквания за поддържането им в мобилизационна готовност.
(2) За предотвратяването и преустановяването на нарушенията министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и ползването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения на Министерството на отбраната, както и други дейности в министерството, които създават опасност за възникването на пожари и производствени аварии.”
Член 335 е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По Допълнителната разпоредба има народни представители, които са направили предложения.
Отиваме на стр. 230 от доклада и стигаме до § 1.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
2. „Тежко материално положение” е това материално положение, при което гражданите не могат да осигурят задоволяване на основните си жизнени нужди сами или с помощта на лица, задължени по закон да се грижат за тях.
3. „Годен за военна служба” е състояние на физическото и психическото здраве, при което лицата могат да изпълняват военна служба.
4. „Годен за военновременна служба” е състояние на физическото и психическото здраве, при което лицето може да изпълнява служба в резерва.
5. „Оперативна готовност” е степен на подготвеност на формированията за изпълнение на оперативни задачи.
6. „Мобилизационна готовност” е степен на подготвеност на формированията за преминаване в определени срокове към военновременен състав и организация.
7. „Военно време” е периодът след обявяване на положение на война и военно положение или фактическото начало на военните действия.
8. „Загинали или претърпели телесна повреда при изпълнение на службата” – когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които образуват съдържанието на военната служба или конкретно поставена задача.
9. „Загинали или претърпели телесна повреда по повод изпълнение на службата” – когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които не са елемент от съдържанието на военната служба, но я предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с нея.
10. „Военно формирование” е взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена.
11. „Семейство” са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак, както и лицата, които са във фактическо съпружеско съжителство с военнослужещо или цивилно лице от Министерството на отбраната…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е-е-е! Сега тук вече не го разбирам. Има си Семеен кодекс.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: И аз не го разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Семейният кодекс казва какво е семейство, а сега въвеждаме и фактическото съпружество. Това е предложение, което я мине, я не мине. Семейството си е по смисъла на Семейния кодекс, не е ли така? Семейство – по смисъла на Семейния кодекс. Като се смени Семейният кодекс и се въведе фактическото съжителство, тогава ще го кажем какво е това фактическо съжителство – военен, пък живее във фактическо съжителство?! Зачерква се!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Ще го коригираме до гласуването.
„12. „Правила за използване на сила” са комплекс от норми, основаващи се на международното право и/или на българското законодателство, които регламентират действията и/или бездействията на военнослужещите при изпълнение на задачите им във връзка с конкретната операция или мисия.
13. „Съюзническа държава” е държава – страна по международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер.
14. „Съюзнически задължения” са задължения, произтичащи от международния договор по т. 13.
15. „Стоки” са всички предмети, пренасяни през държавната граница на Република България, необходими на българските въоръжени сили за изпълнение на задачите, с които те се изпращат извън нейната територия по този закон.
16. „Хуманитарна мисия” е организирано действие на международната общност, отделна държава или международна организация по предотвратяване и овладяване на кризи без политически и/или военен характер, както и за преодоляване на техните последици.
17. „Пряк началник” е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическа структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования.
18. „Непосредствен началник” е първият пряк началник на военнослужещия.
19. „Критична инфраструктура” е система от съоръжения, услуги и информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно негативно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Има предложения на няколко народни представители. Те са пред вас.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. (1) Офицерите, сержантите (старшините) и войниците (матросите), заварени на кадрова военна служба от датата на влизане в сила на закона, се считат за военнослужещи по този закон.
 (2) Правоотношенията със заварените на служба военнослужещи се преобразуват в служебни правоотношения, считано от датата на влизане на закона в сила.
 (3) Образователните производства за налагане на дисциплинарни наказания, за освобождаване от служба и за търсене на имуществена отговорност срещу военнослужещи се довършват по досегашния ред.
 (4) До влизане в сила на Плана за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили по чл. 22, ал. 2, т. 6, класификатора по чл. 24, ал. 1 и до утвърждаването на длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания, военнослужещите заемат длъжностите, на които са назначени към датата на влизане в сила на закона.
 (5) На лицата по ал. 1 се заплащат досегашните възнаграждения до влизането в сила на акта по чл. 212, ал. 2.
 (6) При определяне размера на дължимите обезщетения по този закон прослуженото време на кадрова военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България се зачита за военна служба.”
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. Военните звания на лицата от постоянния и мобилизационния резерв по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България се запазват.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. Началникът на Генералния щаб на Българската армия, заварен на кадрова военна служба към датата на влизане в сила на закона, се назначава за началник на отбраната до изтичане на срока по чл. 75, ал. 1 от отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. Заварените при влизане на този закон в сила граждански лица по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България придобиват статус на цивилни служители.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. Кадрови военнослужещ, който е освободен от служба за наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по реда на отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, не може да бъде приет на военна служба по този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След тези текстове има няколко предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията предлага § 9 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 44.
По § 10 има редица предложения от народни представители. Те са пред вас, уважаеми народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В Закона за електронните съобщения се правят следните изменения:
1. В чл. 14 след думите „Министърът на отбраната“ се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“.
2. В чл. 17, ал. 1, т. 2 думите „кризи по смисъла на Закона за управление при кризи“ се заменят с „бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия“.
3. В чл. 20, ал. 1, т. 14 думата „кризи“ и запетаята се заличават.
4. В чл. 40, ал. 2 думите „и управлението при кризи“ се заличават.
5. В чл. 73, ал. 3, т. 7, буква „д“ думите „кризи по смисъла на Закона за управление при кризи“ се заменят с думите „бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия“.
6. В чл. 106, т. 12 думите „кризи по смисъла на Закона за управление при кризи“ се заменят с думите „бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия“.
7. В чл. 120, ал. 1, т. 1 думата „кризи“ се заменя с думата „бедствия“.
8. В наименованието на Глава осемнадесета думата „кризи” се заменя с думата „бедствия“.
9. В чл. 300 ал. 1 се отменя.
10. В чл. 301, ал. 1 думите „при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи“ се заменят с „при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия“.
11. В чл. 303, ал. 1 и ал. 2 думите „при кризи по Закона за управление при кризи“ се заменят с думите „при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия“.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица в чл. 24, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1:
а) в буква „г“ думите „чл. 234...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, това са членове, виждате ги.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: В § 14 е още по-трудно да се прочетат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, § 14 касае Кодекса за социално осигуряване със съответните много изменения и допълнения и точки по точки, точки по точки, няма как... Там, където са членовете, не е необходимо да ги изброяваме, където е текстът само.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 думите „кадровите военнослужещи“ се заменят с „военнослужещите“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И следват членове, членове и преминаваме към ал. 1.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „7. В чл. 69:
а) в заглавието думите „кадровите военнослужещи“ се заменят с „военнослужещите“;
б) ал. 1 се изменя така:
„(1) Военнослужещите придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“
в) в ал. 3 думата „кадрова“ се заличава.
г) в ал. 4 думите „Кадровите военнослужещи и лицата по ал. 2 и 3“ се заменят с „Лицата по ал. 1, 2 и 3“.
8. В чл. 104:
а) в ал. 7 думите „които непосредствено участват в бойни действия, във военно време“ се заменят с „при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време“;
б) създава се ал. 8:
„(8) За лицата по чл. 69 при участие в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.“
В точки 9, 10 и 11 думите „кадровите военнослужещи“ се заменят с думите „военнослужещите“.”
В т. 12 са изброени членове и точки.
„13. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 8а:
„§ 8а. При придобиване на права по този кодекс прослуженото време на кадрова военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България се зачита за военна служба.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В Закона за защита на класифицираната информация се правят следните изменения:
1. В чл. 11, ал. 3:
а) в текста преди т. 1 думите „и на Българската армия“ се заличават;
б) в т. 1 думата „кадрова“ се заличава, думите „граждански лица“ се заменят с „цивилни служители“, а думите „и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната“ се заличават;
в) в т. 2 думите „Министерството на отбраната и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната“ се заменят със „структурите на Министерството на отбраната“.
г) в т. 3 думите „Министерството на отбраната и в Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната“ се заменят със „структурите на Министерството на отбраната“.
2. В чл. 18, ал. 5 думите „гражданските лица от Министерството на отбраната и Българската армия“ се заменят с „цивилните служители от структурите на Министерството на отбраната“.
3. В чл. 22, ал. 3 думите „Министерството на отбраната и в Българската армия“ се заменят със „структурите на Министерството на отбраната“.
4. В чл. 51 думите „Министерството на отбраната и в Българската армия“ се заменят със „структурите на Министерството на отбраната“.
5. В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби след думата „администрации“ се добавя „структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“, а думите „както и въоръжените сили на Република България“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, имаме редица предложения на народни представители. Те са пред вас.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1 и 2 думата „кризи“ се заменя с „кризисна ситуация“.
2. В чл. 7, ал. 2:
а) създава се нова т. 12:
„12. разработва и внася по съответния ред предложения за възлагане на военновременните задачи за производство на основна военна продукция за въоръжените сили и на основна гражданска продукция;“ 
б) досегашната т. 12 става т. 13.
3. В чл. 14 след думите „министъра на отбраната” се добавя „и на председателя на агенцията”.
4. В чл. 19 ал. 5 се изменя така:
„(5) Заповедите на председателя на агенцията за освобождаване на държавните резерви, за тяхното предаване или преместване са задължителни за търговците и организациите съхранители и подлежат на незабавно изпълнение. Заповедите не подлежат на обжалване.”
5. В чл. 22 след думите „военновременни задачи” се поставя запетая и се добавя „или на търговци и организации, определени от агенцията на конкурсен принцип”.
6. В чл. 24:
а) В ал. 1 в текста преди т. 1 изречение първо и второ се изменят така: „Освобождаването на военновременните запаси се извършва с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган по предложение на председателя на агенцията. Въз основа на решението председателят на агенцията издава последваща заповед за освобождаване.”;
б) Алинея 5 се изменя така:
„(5) Заповедите на председателя на агенцията за освобождаване на военновременните запаси, за тяхното предаване или преместване са задължителни за търговците и организациите съхранители и подлежат на незабавно изпълнение. Заповедите не подлежат на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 17 е за Закона за народната просвета. 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Параграф 17. В Закона за народната просвета (обн., ДВ ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10:
а) Създава се нова ал. 3:
„(3) Държавни са и детските градини към Министерството на отбраната, предназначени за обучение, възпитание и отглеждане на деца на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната и финансирани от бюджета на министерството. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост.”;
б) досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 4, 5 и 6;
в) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея се създава изречение второ: „Държавните детски градини по ал. 3 се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката.”;
г) Досегашната ал. 7 става ал. 8.
2. В чл. 19 се създава ал. 4:
„(4) Военнослужещите и цивилните служители на Министерството на отбраната – родители на децата, настанени в държавните детски градини към Министерството на отбраната, не заплащат таксите по ал. 2.”
3. В чл. 20а:
а) в ал. 1 след думите „по чл. 20 ал. 1” се добавя „и по чл. 10, ал. 3.”;
б) създава се ал. 3:
„(3) В държавните детски градини към Министерството на отбраната постъпват с предимство деца на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната.”
4. В чл. 37:
а) в ал. 3 накрая се добавя „а за детските градини по чл. 10, ал. 3 – министърът на отбраната.”;
б) в ал. 8 след думите „министъра на образованието и науката” се добавя „на директорите на държавните детски градини по чл. 10, ал. 3 – от министъра на отбраната.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 18 е по вносител. 
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19:
„§ 19. В Кодекса на труда (обн., ДВ ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 144, т. 2 думите „кризи или” се заличават.
2. В чл. 158, ал. 3 думите „предходната алинея” се заменят с „ал. 2”, а думите „Министерството на отбраната” се заменят с „ведомството, което го провежда”.
3. В чл. 218:
а) в заглавието думата „криза” се заменя с „бедствие”;
б) в ал. 1 и 2 думите „криза или” се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20:
„§ 20. В Закона за държавния служител (обн., ДВ ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 62, ал. 1, т. 6 се изменя така:
„6. при повикване на учебно-мобилизационно мероприятие – за времето на мероприятието, включително деня на отиване и връщане; ако учебно-мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;”.
2. В чл. 77:
а) в заглавието думата „криза” се заменя с „бедствие”;
б) в ал. 1 и 2 думите „криза или” се заличават.”
Комисията предлага да се създаде § 21:
„§ 21. В Закона за администрацията (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 7, ал. 1, т. 6 думите „управление при кризи” се заменят със „сигурност”.
2. В чл. 31, ал. 1, т. 9 думите „и кризи” се заличават, а в т. 10 думите „и управление при кризи” се заличават.”
Комисията предлага да се създаде § 22:
„§ 22. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (ДВ., бр. ...) в чл. 44 ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 11 се отменя.
2. В т. 12 думите „и управление при кризи” се заличават.”
Комисията предлага да се създаде § 23:
„§ 23. В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30 ал. 1 се отменя.
2. Създава се чл. 50а:
„Чл. 50а. Министерският съвет по предложение на министъра на извънредните ситуации обявява с решение бедствено положение на територията на повече от една област или на територията на цялата страна.”
3. В чл. 51:
а) В ал. 1 след думите „по чл. 50, ал. 1” се добавя „и в решението по чл. 50”;
б) алинеи 2, 3 и 4 се изменят така: 
„(2) При необходимост срокът на действие на бедственото положение може да бъде удължен:
1. от кмета на общината след съгласуване с областния управител;
2. от областния управител след съгласуване с министъра на извънредните ситуации;
3. по решение на Министерски съвет.
 (3) Бедственото положение се отменя предсрочно при отпадане на обстоятелствата, послужили като основание за обявяването му от органа, който го е обявил.
 (4) Актовете по ал. 2 и 3 влизат в сила незабавно и се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване.”
4. Член 53 се отменя.
5. В чл. 62, ал. 2:
а) създава се нова т. 4:
„4. въвежда Национална система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и определя с наредба условията и реда за функционирането и по предложение на министъра на извънредните ситуации.”;
б) досегашната т. 4 става т. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има редица предложения на народни представители.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Вносителите ги няма, затова можете да не ги четете. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, отиваме на стр. 251, § 24.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията предлага да се създаде § 24:
„§ 24. В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1 думите „кадрова или наборна” се заменят с „военна”.
2. В чл. 4, т. 1 думите „кадрова или наборна” се заменят с „военна”.
3. В чл. 21 думите „чл. 243 и 245” се заменят с „чл. 311 ал. 1, 2 и 4 и чл. 312”.
4. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 2:
„2. „Военна служба” по смисъла на този закон е и кадровата и наборната военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.”
Комисията предлага да се създадат параграфи 25-41:
„§ 25. В Закона за българските документи за самоличност (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 38, ал. 1, т. 1, буква „л” думите „Генералния щаб на Българската армия” се заменят с „отбраната”.
2. В чл. 39а думите „Министерство на отбраната”, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната” се заменят със „структурите на Министерството на отбраната”.
§ 26. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните структури на Българската народна армия (ДВ., бр. ...) в чл. 3, ал. 1, т. 15 се изменя така:
„15. началникът и заместник-началникът на Щаба на отбраната, началниците и заместник-началниците на щабовете по подготовката на сухопътните войски, военновъздушните и военноморските сили и началникът на щаба по осигуряването и поддръжката.”
§ 27. В Закона за държавния протокол (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 9, ал. 3, т. 21 думите „Генералният щаб на Българската армия” се заменят с „отбраната”.
2. В чл. 10, т. 10 думите „Генерален щаб на Българската армия” се заменят с „Щаб на отбраната”.
§ 28. В Закона за здравното осигуряване (ДВ., бр. ...) в чл. 40, ал. 3, т. 10 думите „кадровите военнослужещи” се заменят с „военнослужещите”, а думите „чл. 233” се заменят с „чл. 221”.
§ 29. В Административнопроцесуалния кодекс (ДВ., бр. ...) в чл. 73 думите „или за управление при кризи” се заличават.
§ 30. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 16 думата „кризи” се заменя с „бедствия”;
2. В чл. 45 думата „кризи” се заменя с „бедствия”.
§ 31. В Закона за водите (ДВ., бр. ...) в чл. 44, ал. 1, т. 2 думата „кризисно” се заменя с „бедствено”, а думите „Закона за управление при кризи” се заменят със „Закона за защита при бедствия”.
§ 32. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 4, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната” се заменят със „структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
2. В чл. 12, ал. 2, т. 5 думите „кризи и” се заличават.
3. В чл. 123, ал. 3 навсякъде думите „Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната органите” се заменят със „структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
§ 33. В Закона за енергетиката (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 4 думите „кризи от военен и невоенен характер” се заменят с „бедствия и във военно време”.
2. В чл. 75, ал. 1, т. 4 думата „кризи” се заменя с „бедствия”.
§ 34. В Закона за железопътния транспорт (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 27 думите „кризисни ситуации (природни бедствия, терористични действия и военни конфликти)” се заменят с „бедствия, терористични действия и военни конфликти”.
2. В чл. 32, ал. 2 думите „кризи и” се заличават.
3. В чл. 115д, ал. 5, т. 11 думите „и кризи” се заличават.
§ 35. В Закона за инспектиране на труда (ДВ., бр. ...) в чл. 6 се правят следните изменения:
1. В т. 2, буква „г” думата „кризи” се заменя с „бедствия”.
2. В т. 8 думите „Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на негово подчинение” се заменят със „структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
§ 36. В Закона за камарата на строителите (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 15, ал. 1, т. 4 буква „г” думите „управление при кризи” се заменят с думите „защита при бедствия”.
2. В чл. 27, т. 4 думите „управлението при кризи” се заличават.
§ 37. В Закона за корпоративното подоходно облагане в чл. 31, ал. 1, т. 9, думите „кризи по смисъла на Закона за управление при кризи” се заменят с „бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия”.
§ 38. В Закона за опазване на околната среда, чл. 116, ал. 1, думите „и управление при кризи” се заличават.
§ 39. В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, чл. 5 т. 7 се изменя така:
„7. дейности при обявено бедствено положение по Закона за защита при бедствия.”
§ 40. В Закона за пощенските услуги в чл. 12 навсякъде думата криза” се заменя с „бедствие”.
§ 41. В Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 2, т. 2 думите „регионалните, областните и общинските планове за управление на кризи” се заменят с „и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи”.
2. В чл. 4, ал. 2, т. 2 думите „регионалните, областните и пощенските планове за управление на кризи” се заменят с „и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи”.
3. В чл. 5, ал. 2, т. 2 думите „регионалните, областните и общинските планове за управление на кризи” се заменят с „и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи”.
§ 42. В Закона за гражданското въздухоплаване в чл. 50, ал. 3 думите „Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България” се заменят със „Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
§ 43. Този закон отменя:
1. Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България;
3. Закона за управление при кризи.
§ 44. В тримесечен срок от влизане в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната съгласувано с министъра на труда и социалната политика внася в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който да се създаде Военен пенсионен фонд за изплащане на добавки към пенсиите на военнослужещите.
§ 45. (1) В шестмесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилника и подзаконовите актове по прилагането на закона и определя критерии за степените на риск при участие в операции и мисии извън територията на страната по смисъла на чл. 104, алинеи 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване.
(2) В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема държавен военновременен план.
(3) До приемането на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, доколкото не противоречат на този закон.
§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи. Обявявам дискусията за приключена.
Ще направим всичко възможно в сряда да започнем с гласуването на текстовете от закона, които останаха за гласуване.
В такъв случай, уважаеми народни представители, извънредното заседание, което гласувахме за вторник, се отменя. Законът беше докладван, причината за извънредно заседание отпадна, така че във вторник от 14,00 ч. няма да има извънредно заседание.
Две съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще заседава на 29 април от 14,30 ч.
Временната комисия за установяване на актовете в действие, с които се урежда собствеността и начинът на ползване на имоти от Студентския град, ще проведе заседание на 29 април, сряда, от 11,00 ч. в зала „Изток”.
Благодаря много на колегите народни представители, както и на представителите на Министерството на отбраната и на Генералния щаб, които помогнаха този тежък и много обемист, но крайно необходим закон на нашата армия да бъде докладван. Надявам се в сряда да бъде и приет.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) 

(Закрито в 14,50 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи


Секретари:
Иван Илчев
Ясен Попвасилев