Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-06-25

Председателствал: председателят Георги Пирински 

Секретари: Иван Илчев и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми гости! По решение на нашето Народно събрание от 29 май т.г. днес, 25 юни, следва да проведем последното пленарно заседание на дванадесетата сесия на Четиридесетото Народно събрание. Точка 3 от нашето решение от 29 май гласи, че днешното заседание има една-единствена точка. Тя е формулирана като „Тържествено закриване на Четиридесетото Народно събрание”. Това е единствената ни точка от дневния ред. Тя протича по традиционен порядък, който ще ви съобщя като предложение на Председателския съвет, който току-що имаше своето последно заседание.
Както сами разбирате, това последно заседание в определена степен е подчинено на нашия правилник. В него има изискване за съобщаване пред Народното събрание на промени, настъпили в статута на парламентарни групи и отделни народни представители.
Очевидно една от спецификите на нашия Четиридесети парламент ще бъде, че и в последния ден има място за такива съобщения.
Първо, на 17 юни 2009 г. двама народни представители от Парламентарната група на Коалиция „Атака” – Георги Димитров и Ваню Хърков, са подали заявления за напускане на парламентарната група, считано от същата дата. С това съставът на парламентарната група от 11 народни представители е намален на 9. Съгласно чл. 12, ал. 3 във връзка с ал. 2 от нашия правилник, когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум – 10, тя преустановява своето съществуване. Независимо от отпадането на парламентарната група на практика, на следващи дати – на 19 и 23 същия месец, заявление за напускане са подали и народните представители Надя Иванова и Илиян Илиев.
Второ, на 24 юни т.г., тоест във вчерашния ден, народните представители от Парламентарната група на Движение „Напред” – Красимир Каракачанов, Борис Ячев, Борислав Китов, Бойко Ватев, Николай Кънчев, Евгений Жеков и Иван Стаматов, са подали заявление за напускане на Парламентарната група на Движение „Напред” и присъединяване към Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”. (Оживление, смях и ръкопляскания в залата.) С това численият състав на парламентарната група от 12 народни представители е намален на 5 и съгласно същите текстове на правилника и тази парламентарна група преустановява своето съществуване. Става дума за групата „Напред”.
Трето, на 24 юни, също вчера, независимите народни представители Елеонора Николова и Мария Капон са подали заявление за присъединяване към Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”. (Смях и ръкопляскания в залата.)
На същата дата е проведено заседание на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”, на което е взето решение за приемане в състава на парламентарната група на народните представители, заявили присъединяването си към групата, с което числеността на парламентарната група става 19 народни представители. Промяната в числеността на групата е отразена в специалния регистър на Народното събрание. 
Съобщението се прави с оглед на обстоятелството, че с изказвания в днешното тържествено заседание ще участват представителите на 7 парламентарни групи. Ще ви съобщя поредността по реда на броя на членовете на съответните групи. Тук бих искал да ви предложа да следваме такава последователност на изказванията - да дадем възможност на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев да се обърне със слово към Народното събрание, след това ръководителите на парламентарните групи, представители – ако не самите председатели, да вземат думата за изказвания в рамките на десетина минути в следния ред: Коалиция за България, Национално движение за стабилност и възход, Движение за права и свободи, Ред, законност и справедливост, Българска нова демокрация, Демократи за силна България и Обединени демократични сили, след което аз ще се помъча да направя заключително изказване.
Това са предложенията, които ви правя. Не виждам възражения или допълнителни предложения, поради което се обръщам с покана към министър-председателя господин Сергей Станишев да направи своето обръщение към парламента.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми народни представители, уважаеми колеги министри, Ваши Превъзходителства, дами и господа! Днешният последен ден на Четиридесетото Народно събрание е  тържествен. Неминуемо обаче тържествената атмосфера трябва да бъде примесена и с равносметка – откъде започнахме, къде е България днес и какво бъдеще я очаква.
Горд съм като министър-председател и като лидер на най-голямата парламентарно представена политическа сила да заявя своето удовлетворение от успешния завършек на мандата на този парламент. В края на този управленски мандат искам да благодаря отново на всички вас за доверието, което ми оказахте през август 2005 г. Съставянето на това правителство не беше лесно, но мисията, която имаше – да води България напред в критичен исторически момент, си струва и необходимите компромиси, и политическия кураж, и поетата отговорност. 
Днес мога да се изправя пред вас и пред българските граждани и да заявя, че правителството оправда вашето доверие и изпълни своята основна мисия – да отстои стабилността на страната, да запази устойчив икономически растеж, стабилността на финансовата система, да осигури траен ръст на доходите и пенсиите на хората, да създаде подходящи условия за развитие на бизнеса, да увеличи преките чуждестранни инвестиции. Близо 25 млрд. евро са привлечените чужди инвестиции.
Устойчив растеж от над 6% в продължение на 4 години преди глобалната икономическа криза, открояване на фискалните резерви на страната, почти двойно увеличаване на средната работна заплата и средната пенсия, устойчив ръст на заетостта и безработицата – това са резултатите от управлението на нашето правителство. 
Това е постижение на България, на цялото ни общество. Това не са статистически числа, това е животът на българските граждани през последните четири години. Пожелавам на всеки следващ министър-председател с гордост да може да представи от тази висока трибуна такива и по-добри резултати в края на мандата си. Изпълнихме историческата цел на това правителство и постигнахме мечтата на няколко поколения българи. Днес България е пълноправен член на Европейския съюз. От 1 януари 2007 г. възможностите, надеждите и потенциалът на страната са по-големи от всякога. 
Искам да благодаря на Народното събрание за високата му отговорност по въпросите, които засягат членството ни в Европейския съюз. Никой не може да отрече, че парламентът гарантира европейското бъдеще на България с огромната по обем работа по приемането на рекорден брой актове за хармонизирането на законодателството ни с европейското, извършено в условия на постоянен недостиг от време. Именно този парламент постигна датата 1 януари 2007 г. Без отговорното ви поведение и работа този прелом за страната ни нямаше да се случи. 
За две години и половина членство в Европейския съюз България доказа, че е активен, ефективен и силен европейски партньор. Показахме, че имаме волята и способностите да защитаваме по недвусмислен начин позициите и интересите на българските граждани по всички важни европейски теми – в областта на енергетиката, социалната политика, политиката по сигурността, политиката на Европейския съюз спрямо неговите съседи, особено на изток, както и по отношение на съюза с Русия.
Това са стратегически постижения и стабилни изходни позиции на страната на общоевропейско равнище, които нямаше да бъдат възможни без активната и адекватна дейност на българския парламент през изминалите четири години.
От името на българското правителство и от свое име благодаря на ръководството на това Народно събрание и лично на председателя на парламента господин Пирински за колосалната работа, която извършиха, за това, че дискусията и политическият диалог останаха водещ принцип в тази зала до последния работен ден, както и за техния принос Народното събрание да остане до последно работеща институция, която не пренебрегна нито един общественозначим проблем.
Искам да благодаря и на колегите министри от правителството, които не пожалиха усилия през тези четири години за реализиране на нашата политика и за изпълнение на мисията на правителството. Но все още има много работа, която трябва да се свърши, и много изпитания, пред които трябва да се изправим и успешно да преодолеем. Трябва да увеличим усещането за лична независимост на всеки човек и възможностите на всички българи да достигнат личния си човешки потенциал. Трябва да направим обществото ни по-сигурно и стабилно, така че всеки българин да търси щастието си в него без страх от престъпност и други рискове. Трябва да надминем постигнатото през последните години, като подобрим още повече здравеопазването и качеството на образованието. Трябва да продължим да работим здраво, за да подобрим качеството на живота и стандарта на всеки български гражданин. 
Да, не ме е страх да призная, че сме допускали и грешки. Безгрешни правителства няма. Знам, че направеното сигурно не е достатъчно, че българските граждани очакват и заслужават много повече, че има още много неща, които трябва да се променят и подобрят, за да стане България още по-добро място за живеене, за да защитава държавата по-добре правата на своите граждани и да им осигурява по-добри условия за развитие. Трябваше да фокусираме повече усилия и внимание и като правителство, и като парламент, и като общество към посрещането на предизвикателствата на европейското членство и довеждане на ползите му до всички български граждани. С решителни и безкомпромисни действия обаче доказахме, че грешките, които допуснахме, се отстраняват своевременно. Затова промяната и положителните резултати също не закъсняха.
Да, и управлението трябва да бъде по-отворено към проблемите на хората и по-диалогично. Високите стандарти, които сме поставили пред себе си като страна и като народ, изискват още много работа и усилия, но най-важното – изискват постоянство и последователни действия въпреки трудностите и пречките, защото посоката на развитието на България е правилна. 
Затова благодаря и на депутатите от мнозинството, които даваха своето доверие на правителството в тежки моменти на мандата. Защото работихме в обстановка на тежко противопоставяне и непрекъснати нападки. Преодоляхме седем вота на недоверие, непрекъснат уличен натиск с откровено партизански цели, апокалиптични прогнози и черни предсказания, никое от които не се сбъдна. 
Използвам тази висока трибуна да благодаря на всички представители на опозицията за тяхната критика, за винаги активните им позиции и мнения по всички управленски политики. Те ни дадоха възможност отново и отново да информираме българските граждани за всичко, което предприема правителството, за да повиши стандарта им на живот, да запази техните доходи и пенсии, да запази финансовата и икономическата стабилност на страната в условията на безпрецедентна световна криза. 
Да, тази коалиция не беше популярна. Но беше необходима. И резултатите, постигнати за България, го показват еднозначно, независимо от рисковете и негативите, които коалицията носеше и донесе на всички партии в нея. Но както БСП, така и НДСВ, и ДПС проявиха достатъчна политическа зрялост, имаха съзнание за историческата значимост на момента и поеха политическата отговорност. Убеден съм, че българските граждани оценяват по достойнство смелото и отговорно поведение.
Четиридесетото Народно събрание имаше и много сериозен проблем – ниското обществено доверие и авторитет. Факторите за това сигурно са много, но и само три, които бяха пред очите на всички, са достатъчни, за да доведат до тази обезпокоителна тенденция: празната зала, гласуването с чужди карти, загубеното парламентарно време заради необясними отсъствия. Това е проблем, с който този парламент, както и предишните събрания, не се справи. Следващият обаче трябва да го направи, защото липсата на доверие в парламентарната институция е сериозна заплаха за устоите на държавата и за развитието на демокрацията в България. Надявам се присъствието в новото Народно събрание на 31 депутати, които ще имат пряка връзка със своите избиратели, да помогне за утвърждаването на адекватни механизми, които ще изкоренят тези негативни практики, ще затвърдят авторитета на събранието и ще върнат обществото доверие.
Първостепенна задача пред следващия български парламент е да създаде повече възможности и форми за политически диалог, за участие на гражданското общество в обсъждането на проблемите и в реалното вземане на решения по тях. Много партии в момента в кампаниите си обещават това на своите избирателите и е добре да не го забравят, след като прекрачат прага на тази сграда. 
Казвам това, защото в новото Народно събрание след по-малко от 10 дни ще влязат много нови хора. Нашата обща първостепенна отговорност като политици и като държавници остава да се борим за доверието на хората с резултатите от своята работа. Отговорността обаче да се извлекат работещи механизми от успехите и поуките, от грешките ще бъде отново ваша – на народните избраници, които ще се върнат с нов мандат и ново доверие, за да се развива българската демокрация и да променяме България, за да стане тя такава, каквато я искат българските граждани.
Дами и господа! България днес отново е изправена пред сериозни изпитания и решителен избор. И времето е тревожно не само заради тежката световна икономическа криза. Не крия, че съм загрижен от реваншизма, призивите и политическите действия за връщане назад към противопоставянето, към отречени политики на безогледна приватизация и разпродаване на държавата, към саморазправите с политическите опоненти по площадите. Защото в тези трудни времена, за да премине успешно през кризата, България има нужда от единение, а не от противопоставяне и обиди, има нужда от разумно, компетентно, опитно и решително политическо и икономическо управление, което да обедини и да използва по най-добрия начин таланта и способностите на цялото общество, за да не се върнем назад, да не отстъпим от постигнатото и да не пропилеем усилията, които сме положили досега, за да стане България все по-просперираща и все по-успешен и достоен член на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател. Бих искал да благодаря и за онова, което споделихте като оценка за работата на 40-ото Народно събрание.
Има желание за процедурен въпрос. 
Господин Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (РЗС): Уважаеми господин председател, ние сме изненадани, че това последно заседание не се предава от Българската национална телевизия и Българското национално радио.
От името на нашата парламентарна група предлагаме заседанието да бъде пряко предавано по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за пряко предаване по националното радио и телевизия.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 103, против 11, въздържали се 29.
Предложението е прието.
По-нататъшният ход на заседанието ще бъде пряко предаван.
Давам думата на господин Ангел Найденов – председател на Парламентарната група на Коалиция за България.
Имате думата, господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю на Народното събрание.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми гости, уважаеми дами и господа народни представители! Във финалния ден на Четиридесетото Народно събрание всяко изказване, в което присъства само статистика, би прозвучало отегчително и дребнаво и аз няма да влизам в този тон. Смисълът от изказванията на днешния ден не е във формалния тон на прощални речи, а в политическите оценки за парламента, за мандата, за качеството на нашата работа. Смисълът е в равносметката, която повече от всичко интересува избирателите, които с основание питат: какво свършихте всички – и управляващи, и опозиция за тези четири години?
Мога да кажа със сигурност, че бъдещата оценка за Четиридесетото Народно събрание ще бъде по-различна, по-добра и по-справедлива от днешната. Дори и само заради това, че ще бъде очистена от емоциите на днешния ден, а и от предизборните страсти, които се проектират сега върху отношението към парламента.
Да, аз зная, че в днешния ден влизаме с нисък рейтинг на институцията, с негативизъм по отношение на народните представители. Давам си сметка и за надеждите, и съответно за разочарованията, породени от големите очаквания. Дори допускам, че днес голяма част от хората очакват финалния звънец с онова нетърпение, с което очакваш да видиш гърба на досаден гост.
Дами и господа народни представители, аз обаче съм сред хората, които са убедени, че след време ще бъдат оценени по достойнства многото предизвикателства, пред които беше изправено Четиридесетото Народно събрание и които то успешно преодоля през тези четири години. Могат да се посочат много неща, по които Събранието се различава от предишните – и по броя на внесените, и по броя на приетите закони, в това число и по отношение на новите закони. Всичко това говори за интензивна дейност, за яснота по отношение на необходимата законова основа и за целенасоченост по отношение на правната регламентация на обществените отношения.
Вероятно заслужава да се отбележат специално законодателните промени в следните сфери: в правосъдната система; в системата за сигурност; в системата за отбрана; антикорупционното законодателство, включително законодателството срещу организираната престъпност; в социалното законодателство.
Сред приетите закони изрично искам да отбележа приетия на 29 май т.г. Закон за участие на гражданите в управлението на страната, на чието приемане междувпрочем беше гледано с огромен скептицизъм. 
Специално внимание, дами и господа народни представители, заслужават приетите поправки в избирателните закони. Процесът на подготовка и приемане показа, че голяма част от политиците за съжаление не са готови за каквито и да било значими промени в изборните процедури. Последните промени в Закона за избиране на народни представители са пример в това отношение. Не е имало други законодателни проекти с толкова широк обществен дебат, с прокламирано желание за въвеждане на демократични процедури и такъв обрат в процеса на тяхното приемане. Проследяването на обсъжданите промени в избирателната система показва, че от силно желание за мажоритарен вот или мажоритарен елемент в смесената система се стигна до почти единодушен политически отпор при приемането на тези промени. И не защото се приеха в навечерието на изборите – това е твърде удобен популизъм, а заради възможната промяна на статуквото. Даже в несъвършен вид тези промени предизвикаха страх в част от политическите сили.
Може да се отбележи, че в сегашното Събрание има доста различни неща в сравнение с други събрания и по отношение на броя на парламентарните групи, и по отношение на движението и преструктурирането на политическото пространство, и в най-големия брой независими народни представители. Разбира се, могат да се добавят и на-големият брой временни анкетни парламентарни комисии. На това междувпрочем трябва да погледнем през призмата на активния контрол и ангажираност на народните представители, което е също така част от присъщите функции на парламента.
Интересно е да се спомене, че в това Народно събрание е осъществен и най-активният парламентарен контрол спрямо кабинета, като само към министър-председателя въпросите са около 10% от общия брой, но питанията са 25% - една четвърт от всички питания. Това пресича всякакви опити за внушения за непрозрачност на управлението, за незачитане на парламента от кабинета или за чадър над премиера и бягство от контрола.
Тук ще си позволя да подчертая, дори и само като лично мнение, доброто ниво на партниране и взаимодействие, в случая казвам от името на една от партиите от мнозинството с кабинета. Към тази последователност от данни можем да прибавим и седемте вота на недоверие. Посочвам ги не защото те са най-много в сравнение с други събрания, а защото лесно може да се види, че те се различават в известна степен от класическото разбиране и модел на вот на недоверие. Те бяха резултат не толкова на слабости и пропуски в управлението, каквито без съмнение имаше, колкото на желанието да се тества мнозинството, а от един момент нататък просто да се демонстрира активност. За тези вотове мога да отбележа две неща:
Първо, те показаха, че опозицията не успява да очертае алтернатива на управлението било в отделен сектор, било като цяло.
Второ, те подпомагаха извънпарламентарната опозиция, която трупаше актив за сметка на политическото безсилие и безсъдържателност на парламентарната опозиция. Всъщност и вотовете на недоверие бяха част от отрицанието, което опозицията превърна в своя кауза, а скандала – в обичаен инструмент.
Резултатът от всичко това обаче беше, че се засилиха разочарованието и омерзението на хората от всичко, свързано с политика и политици, а тази стратегия за постоянно създаване на напрежение не се трансформира в смазваща управляващите симпатия към опозицията.
Дами и господа народни представители, в този парламент се положи основата на нещо, което ще е предизвикателство и в   бъдеще, това е да се търсят разумни коалиции в името на страната и стабилността.
Коалиционната култура в Четиридесетото Народно събрание ще е пример за редица следващи парламенти, в които отсега се очертават сложни конфигурации.
Убеден съм, че от това Народно събрание ще се вземе пример за търсене на съгласие и компромис, понякога трудно постижим, но оправдан.
Заслужава да се отбележи, че коалицията между три толкова различни политически сили показа, че могат да се преодоляват препятствия и противоречия, да се тушира напрежение, да се внасят промени и да се постигат общи цели и резултати, полезни за мнозинството от българските граждани и за българската държава.
Без каквото и да е колебание, уважаеми дами и господа, в заключение ще посоча, че сред основните постижения на мнозинството и на този парламент, и това е съществена част от актива на Четиридесетото Народно събрание, е, първо, гарантиране на членството на България в Европейския съюз и усилията за пълноценна интеграция в Съюза и европейските структури. Дори само това да се посочи, ще е достатъчно да се запомни сегашният парламент. Но няма да сме казали всичко, ако не добавим финансовата и икономическата политика, осигурила модернизация на страната, осигурила стабилност и сигурност на държавата и хората в момент, в който светът беше разтърсен от криза.
Второ, социалната политика, отговаряща на очакванията на българските граждани за по-високи доходи, за ангажираност на държавата, за по-високо качество и стандарт на живота. 
Наясно сме, че има слабости, че има основания за критики, че дължим още много на хората, но също така сме наясно, че европейската интеграция, финансовата стабилност и икономическият растеж, силната социална политика и отговорността на държавата и институциите нямат алтернатива.
Това, уважаеми дами и господа, е и сърцевината на политиката, която Коалиция за България предлага на българските граждани и на изборите за Четиридесет и първо Народно събрание.
Уважаеми дами и господа,  няма да бъде вярно, ако кажа, че всичко добро е плод на усилията на мнозинството, а всичко лошо е плод на дейността на опозицията. Заедно направихме Четиридесетото Народно събрание такова, каквото то е днес.
Искам да изразя благодарност към представителите на електронните и печатните медии, с които работихме достатъчно активно, да благодаря и на хората, които подпомагаха дейността на народните представители.
В заключение искам да благодаря на председателя на Народното събрание и заместник-председателите, без чиито умения да ръководят и без чието търпение със сигурност заседанията биха били по-лоши. Бъдете живи и здрави! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Ангел Найденов и от свое име, и от името на моите колеги.
Давам думата на господин Пламен Моллов, председател на Парламентарната група на Национално движение за стабилност и възход.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, министри и гости! Цял мандат ние, народните представители – от управляващите и от опозицията, стоим на ръба на пропастта между водената от нас политика и политиката, която хората очакват. Отсъствието на равновесие и стабилност много от нас се опитват да компенсират с говорене на висок глас и с политически заклинания, каквито може би и днес ще прозвучат от тази трибуна. Така е, защото за разлика от избирателите ние не се научихме да мерим с един аршин големите задачи на макрорамката, които си поставихме, и ежедневните проблеми на хората. Не съм сигурен, че избраният партиен мащаб за оценка на постигнатото е точната мярка, с която ни оценяват хората, тези хора, които ние очакваме и призоваваме да гласуват на 5 юли.
Като натоварваме с особено значение днешния последен за Четиридесетото Народно събрание ден, ние от Парламентарната група на НДСВ напомняме, че колкото и да е банално ежедневието ни, има неща, които истински ценим и няма да разрешим да се превърнат в изтъркана предизборна баналност.
НДСВ заложи в този мандат на триъгълника на устойчивост, който трябва да изведе Европейския съюз и България от кризата и да гарантира сигурност. Триъгълник, който включва икономическата ефективност, социалната справедливост, европейската съвместимост.
За повишаване на икономическата ефективност ние се преборихме за подобряване на бизнессредата, за ниски данъци и намаляване размера на таксите, както и за опростяване на регулаторните режими. Вложихме много усилия за поддържането на разумна бюджетна политика. Предложихме ефективни мерки за намаляване на търговския дефицит и бяхме последователни в усилията си да запазим валутния борд и усилията към незабавен курс към еврото.
В утвърждаване на социалната справедливост заложихме на широкомащабна програма за българското семейство, за хората в неравностойно положение, за оптимизиране на държавната администрация и повишаване на нейния експертен потенциал, за модернизиране на Българската армия и подобряване бита на военнослужещите, за реализацията на младите в образованието и науката.
Постигането на европейската съвместимост ние от НДСВ разбираме като процес – процес, в който дори опонентите ни на политическия пазар признават нашия принос за модернизация и нормализация на българското общество, за синхронизиране на законодателството и ускоряване на реформите в съдебната система и в Министерството на вътрешните работи, за уеднаквяване на критериите и за прозрачност в усвояването на евросредствата, за овладяване на брюкселския език в хода на евроинтеграцията и разбиране посланията, които идват от Брюксел, за създаване на европейско самочувствие на българите, които ще преборят корупцията чрез прякото си участие в разработването и изпълнението на европейските проекти, без посредници и без политически пророци. Това са нашите аргументи, уважаеми дами и господа, с които търсим и, както стана ясно от скорошните европейски избори, постигаме публично одобрение на политиката на НДСВ. Целта ни е сега да мотивираме хората за взаимноизгодно сътрудничество и за следващите четири години, не да сочим с пръст корумпираните, а да изкореним корупцията; не да плачем за спрени еврофондове, а да създаваме условия за тяхното прозрачно усвояване; не да озлобяваме хората, а да ги накараме да ни вярват, така да работим за нашите избиратели през целия мандат, както го правим всички сега в хода на предизборната кампания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Думата има господин Местан – заместник-председател на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Заповядайте, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми господин омбудсман на Република България, уважаеми представители на съдебната власт, Ваши Светейшества, уважаеми госпожи и господа народни представители! Последното заседание на 40-ото Народно събрание изисква словата да съдържат оценка за мандата като естествена част от тържествената стилистика. Парламентарната група на Движението за права и свободи съзнава трудността да се постигне обективна оценка в акустиката на силната политизираност на предизборната ситуация. Затова ще направим опит да се спрем на безспорните характеристики, които не са подвластни на амплитудата на политическите пристрастия.
 Безспорен факт е, че след 38-ото и 39-ото Народно събрание   40-ото Народно събрание е третото поред с пълен мандат. Дали това е самодостатъчен критерий за успех не споря, пък и едва ли бихме постигнали съгласие. Но неоспоримо три пълни мандата са критерий и за успех, и за нормализиран политически процес, независимо че това Народно събрание трудно излъчи своето правителство. Ако трябва да припомним причините, според нас две са основни. 
Първата – предизборните заклинания за непартниране. Апропо, урокът е непреодолимо злободневен и днес. Добре е да го прочетем. 
Втората, която според нас е по-съществената – за първи път избирателят не зададе еднозначно управленската формула. Беше необходимо политическата зрялост да се прояви като верен прочит на вота на избирателите. На БСП й се наложи да сподели властта при очаквания за доминант, на НДСВ определено бе необходимо време за технологията на трансформацията от основен субект на властта в съсубект на властта.
Третият проучвателен мандат на Движението за права и свободи успя, защото бе прозряна неоспоримата истина за мъдростта на избирателя, който по-добре от нас сякаш видя, че реформите изискват властта да се разпредели между повече политически сили, за да е поносима и тежестта на реформите.
Неслучайно след 2001 г. коалиционността се утвърди като водещ управленски модел и ще продължим, че политическата зрялост на една или друга партия оттук нататък ще се изразява и в нагласата за коалиране, което предполага да се осмислиш не като месия, не като единствено възможният спасител, а като един от възможните участници в една или друга управляваща конфигурация. 
Неслучайно по пътя на своята европейска интеграция и в годините на членството в Съюза България постигна значими резултати. Това обаче нямаше да се случи, ако не беше налице не само политическият, но преди това обществено-гражданският консенсус за реформите, които неизбежно трябваше да бъдат проведени. Естествено,	 България постигна значими резултати по време на мандата и на правителството на Сергей Станишев. Трябва обаче да признаем, че реалната интеграция в Европейския съюз не завършва с формалния акт на присъединяването, а е продължителен процес, който нямаше как да бъде завършен от правителството на тройната коалиция, защото ще ангажира вниманието на още няколко правителства на Република България. За това, според Движението за права и свободи, актуализираната стратегическа цел на българската държава следва да бъде практическото осигуряване на формалното членство като реално. А според нас реално членство означава пълноценно интегриране във всички структури на Европейския съюз и ефективна защита на националния интерес. Националният интерес ще е защитен, ако всеки български гражданин се почувства по европейски сигурен за живота и за доходите си.
Следва да имаме съзнанието колко трудно ще се реализира тази цел в условия на безпрецедентна по своя мащаб и дълбочина световна финансова и икономическа криза. И точно затова не можем днес да спестим добрите думи за икономическите екипи и на трите партии от управляващата коалиция, които завещават на следващото правителство една достатъчно стабилна макроикономическа ситуация в България. 
Следващото българско правителство е длъжно да изпълни програма за постигане на реална интеграция, която да е осигурена с консенсус или поне с достатъчно широко съгласие. Това, уважаеми госпожи и господа, според нас предполага да се впрегне материалният и духовен ресурс на цялата българска нация и, естествено, предполага приемственост и изключва самоцелната деструкция и реваншизма. 
С пожелание да имаме съзнанието за необходимостта от консенсус по реализирането на стратегическите цели на българската държава завършвам своето изказване, но подобно на колегата Ангел Найденов ще си позволя да изразя и едно лично мнение.
Естествено е, че трябва да бъдем загрижени за не сравнително, а ужасно ниския рейтинг на Народното събрание. Мисля, че една от причините, или може би най-съществената причина е качеството на политическия дискурс. Струва си да прочетем и този урок. Качеството на дебатите в 40-ото Народно събрание трябва да бъде грижа на всеки член на Народното събрание. И те са необходими дори когато решенията изглеждат абсолютно безспорни, защото ако ги няма дебатите, губи смисъл и съществуването на най-важната институция в Народното събрание. 
На добър час на всички колеги, с които по една или друга причина не бихме се видели в следващото Народно събрание, а на тези, които ще се втурнат в предизборната надпревара, едно пожелание: наистина да сме прочели уроците от предишната! Благодаря.
На добър час на всички! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Местан.
Следваща е групата на „Ред, законност и справедливост”. Давам думата на господин Иван Колчаков да направи изказване от името на групата. 
Заповядайте, господин Колчаков. (Шум и реплики.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (РЗС): Яне е в Брюксел.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин премиер, уважаеми магистрати, уважаеми министри, уважаеми колеги! Много голямо изкушение е да четеш подготвени речи. Смятам обаче, че в такъв ден и в такъв момент трябва да кажем няколко неща, които смятаме за истината, която споделяме. 
Искам да започна с една библейска истина, тъй като съм вярващ християнин, и да кажа, че вярвам в това, че любовта ще спаси света. Искам да декларирам, че обичам своята родина, обичам своя народ и в това отношение за мен няма разлика в какво вярва българинът, какви политически намерения има, всички ние сме достойни за уважение.
 Разбира се, това ми дава и основание да не се препъваме два пъти в един и същи камък при даването на оценка на днешна България.
Моята родина днес има държава – символично нейната дрешка, която е много скромна и много неевропейска.
Уважаеми колеги, защо стигнахме до това положение? Защото България 20 години след промените се движи, образно казано, на куц крак. Ние нямаме пълноценна демокрация. Когато контактувам с моите приятели и колеги от Европа, те казват така: „Вашият народ и вашата нация няма ли сили да направи поне една сила, която да не е по-силна, но да е съизмерима с единната сила, която 20 години доминира при вас?”. 
Ние имаме политически модел, в който нашите колеги от левицата създадоха така наречения етнически модел и днес плащат колосална партийна цена. Днес в моя избирателен район – Пазарджишкия, ДПС ги победи и те са в голямо затруднение и шоково състояние. В Бургас вече са четвърта политическа сила. Колеги, ето оценката за вашето управление: вече сте третостепенна и четвъртостепенна сила заради експеримента, който направихте – да създавате псевдоетнически и верски партии. Не това е Европа, не това е пътят. 
И това не е упрек към моите колеги от ДПС. Те са златното грамче, на което ние се мерим. Днес струваме малко. ДПС е мерилото, на което всички се мерим. (Шум и реплики.)
Нашият модел трябва да бъде европейски ... 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Колчаков, моля върнете се на темата на работата на парламента! 
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин председател, Вие сте само пръв между равни, не сте нито по-умен, нито повече тежите от мен. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, но спазвам правилника...
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз съм народен представител от Пазарджишки избирателен район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... а дневният ред е Тържествено заседание за закриване на работата на парламента.
ИВАН КОЛЧАКОВ: И, разбира се, имам свободата да кажа това, което смятам, а не това, което ще ми напише някой. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е предизборна трибуна и ще трябва да Ви помоля за малко да ме изслушате, за да Ви призова да се върнете към дневния ред.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин председател, бъдете малко по-скромен!
Господин председател, призовавам Ви да разберете къде се намирате! Вие сте в българския парламент и имате толкова тежест, колкото и аз и не повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Много добре разбирам. (Шум и реплики.)
Заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Затова, уважаеми колеги, днес трябва да дадем оценка и на днешното управление. Съгласен съм с премиера, който казва: „Полагаме всички усилия, за да направим най-доброто управление.” Съгласен съм, че полагате всички усилия. Но по времето на социализма ме учихте да бъда скромен, за да просперирам. Затова при социализма основното е скромността, има големи усилия и скромни резултати. 
Днес 90% от българите не са доволни, не сме доволни от живота си. А вие имате уникално мнозинство в този парламент от 169 народни представители. Това ли е пътят напред?
Аз смятам, че днес българите заслужаваме много по-достоен и по-добър живот. Смятам, че можем да го направим. Но това не е пътят, по който вървим. 
Затова се обръщам към моите приятели от демократичната десница и искам да кажа, че днес в България имаме колосални възможности, които не реализираме, защото не сме намерили добрия път. 
Обръщам се и към всички български граждани. Въпреки призивите на уважаемия председател на Народното събрание да не политизираме, искам да му припомня какво означава от гръцки „политика” и „политикус”. Това е „обръщане към проблемите на града, на държавата”. Господин председател, Вие ме призовавате да не се обръщам към проблемите.
Ще Ви кажа. Като гражданин и лекар не мога да понасям днешната българска държава да отделя най-малкия дял от брутния вътрешен продукт за здравеопазване – 4,2%, който е два пъти под европейската пропорция. Резултатът е, че България е най-бързо умиращата нация в света, с най-тежките здравни и демографски показатели. 
Уважаеми колеги, нека да мислим за нашите деца и за нашите внуци. Избрали сме своя път. Днес искаме да се преборим с първото тежко заболяване на държавата – корупцията, която носи нелегитимни пари, с които днес се купуват гласове. 
Днес ние искаме да има закон, защото извън закона няма свобода и всички от управляващите ще го разберат на поредните избори.
Призовавам моите колеги, които имат огромна отговорност, да загърбят различията и да знаем, че една държава не може да върши работа, ако няма здрава десница и десен крак, с който да върви напред. Три мандата вече Европа се движи с десницата напред, а България – с левия крак. Е, колеги, не става, неефективно и инфантилно е. 
Пожелавам ви, колеги, на първо място да сте живи и здрави, защото при тази здравна система е опасно да контактувате с нея. 
Пожелавам на моите колеги, които продължават в Европарламента, да направят големи пробиви в интерес на България! 
Пожелавам на колегите, които ще бъдат в тази зала следващия мандат, да покажат истински потенциал на България чрез едно бъдещо дясно управление. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Борислав Ралчев – председател на Парламентарната група на Българска нова демокрация. Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, Ваши Превъзходителства, госпожи и господа народни представители, дами и господа! Може да прозвучи странно, но в днешния ден има нещо положително. За опозицията, а и за стотиците хиляди български граждани, които очакват нужните реформи за превръщането на България в нормална европейска държава на сигурност, на икономическа стабилност и просперитет, причината е сдаването на властта от тройната коалиция. Управляващите и особено представителите на левицата могат да отчетат пълен мандат. За жалост цената на това се оказа твърде висока и ще бъде платена от българските граждани. Утехата им е, че последната дума ще бъде тяхна. На 5 юли те ще дадат своята оценка за сегашното управление, натрупаните от него негативни резултати и ще подкрепят промяната.
Отива си едно парламентарно мнозинство и правителството му, което имаше смисъл и ясна цел само до 1 януари 2007 г. Последваха бездействия и поредица от грешни решения и политики, които пропиляха набраната инерция и обществената енергия, натрупани във времето от 1998 г. до приемането ни в Европейския съюз.
Ние – от Българска нова демокрация, имаме основания да твърдим това, защото взехме участие в управлението на страната именно в най-успешния период – по пътя на придвижването на страната ни по-близо до Европа и постигането на пълноправно членство в Европейския съюз.
Още в първите месеци след 1 януари 2007 г. за нас стана ясно, че въпреки формалното ни членство в Европейския съюз България е изправена пред кръстопът в своето развитие. Още тогава изразихме мнение, че с постоянните компромиси, недалновидните решения и липсата на политическа воля за провеждане на реформи продължаването на тройното управление води страната ни в грешната посока, отдалечавайки ни все повече от Европа.
Ние от Българска нова демокрация решихме да се противопоставим на тази опасна тенденция, защото не можехме да правим повече компромис с идеите, с които спечелихме доверието на избирателите си през 2005 г. Излязохме от управляващата коалиция с желанието да защитаваме рационалните десноцентристки приоритети, които НДСВ изостави в желанието си на всяка цена да бъде част от властта. Представителите на Българската нова демокрация извършиха жест на достойно политическо поведение, който твърде рядко се среща в родната политика. Отказахме се от участие във властта, за да продължим да отстояваме проевропейските десни принципи и ценности, които изповядваме като личности и като млада партия. Платихме политическата цена за тази своя дързост, но за сметка на това не продадохме за лична облага далеч по-голямата цел, стояща пред цялото българско общество – да върнем България на европейския път.
В реализирането на тази цел ние бяхме парламентарната група, която винаги даваше конкретни решения на реални проблеми. През изминалата година и половина бяхме десноцентристкият коректив на всички предложения на тройната коалиция, които не бяха полезни за страната. Макар да не спечелихме от това, не залитнахме по кресливия популизъм, а защитавахме позициите на интелигентната десница. Изработихме  и предложихме редица законопроекти, антикризисни планове и целенасочени мерки за решаване на основните проблеми от днешния ред на обществото. Рационалният ни глас обаче не беше чут от левоцентристкото управляващо мнозинство.
От създаването си до днес водещата цел на Българска нова демокрация е успешното представяне на десницата на предстоящите избори, формиране на стабилно мнозинство в следващия парламент и създаване на силно десноцентристко правителство, което да проведе правилните и зрелите политики и да върне страната ни по нейния европейски път. Убедени сме, че от това имат нужда българските семейства, българският бизнес и цялото българско общество.
Като пожелаваме успех в дейността на бъдещото Четиридесет и първо Народно събрание, се надяваме в него да надделеят десноцентристките принципи и ценности, за да се постигнат посочените цели. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БНД.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на Демократи за силна България господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, господин председател! Не знам защо е този афинитет към тържественост у вас. Всичко, което се прави тържествено, ми навява лоши спомени от миналото. 
В какво състояние оставя тази законодателна и изпълнителна власт нашата България на следващото управление?
Първо, купуване, продаване, преливане на гласове, избиратели от рейсове, специализирани посредници, фирмена организация на контролиран вот, спокойни разговори по медиите за разпадането на българската демокрация, особен интерес към пикантната  поява на разследвани и обвинени лица в парламента, пълно и при това декларирано безсилие на институциите, които би трябвало да противодействат на политическата корупция! ЦИК не може, МВР не може, прокуратурата също не може. Всички чакат неизбежното и са претръпнали – възпроизвеждането в още по-плашещи мащаби на корумпирани депутати.
Нека от името на Демократи за силна България да предупредя всички от тази трибуна: ако сте купили дори само един глас, за да ви изберат в Народното събрание, значи сте корумпиран политик.
Второ, загубено доверие и възможно най-лошата репутация на България пред европейските й партньори заради същото – заради корупцията сред политическите кабинети на управляващата триглава коалиция, заради властващата в страната ни мафия. 
По тези причини хората в България сега са най-бедните, най-болните, най-необразованите и най-отчаяните европейци! И дори не само в Европа - най-бедни, най-болни, най-необразовани, най-отчаяни, в най-тежко демографско състояние даже на територията на изостаналия и размирен Балкански полуостров!
По същите причини или дори преди тях изтля доверието на гражданите и фирмите към властта, към съдебната система, към МВР и полицията. Никога в последните двадесет години хората не са били толкова разочаровани от своята държава и от своето общество!
Това Народно събрание и правителство произведоха Доган. Цитирам, кой е той: „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата.” 
Той ви посочва решението на всичките ви проблеми, господа и дами от Българската социалистическа партия. Цитирам, ето как: „И когато ние искаме с. Кочан, община Сатовча, и ако ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава, че искаме по-сериозно позициониране в парламента и оттам – в централната власт, господа! За да имам аз такива инструменти като нея,” и сочи Ализан Яхова, „тя е шеф на фонд „Земеделие”, министри, заместник-министри, дирекции, вицепремиер и т.н.,” най-важното – „в мен е концентрирана властта!” Не е във вашия депутат – искам да го знаете това. 
Страната ни е в криза, а няма антикризисен план. Аз не знам за какво благодарихте тук. Изобщо на себе си ли сте, разбирате ли какво става? Честна дума, разбирам го от политическа гледна точка – трябва да прикриете реалното състояние. Но страната ни е в криза и няма антикризисен план! Така нареченият План Станишев се оказа напълно несъстоятелен и никой не го изпълнява! Това трябва да Ви е ясно, господин министър-председател!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): По срещи не ходите!
ИВАН КОСТОВ: Икономическата рецесия обхваща вече всички отрасли на българската икономика, износа и вноса на страната! Банковата система се изправя пред проблема на обезценяването на активите, които е взела като обезпечение на отпуснатите кредити! Всичко губи стойност в България и няма никакво противодействие. Публичните финанси отиват към остър недостиг на приходите – чуйте го това, господин министър-председател! Какво оставяте? Бюджетът няма да събере вероятно 22 24% от планираните данъчни и неданъчни приходи! Това го казва министърът на финансите, който излезе преди малко, защото няма нерви да чуе заключителните ни изказвания. 
Въпреки това се извършват усилено разходи и затова вече има значителен дефицит. 
Допълнителният дефицит на Националния осигурителен институт в края на годината ще бъде над 400 млн. лв.! 
Здравната каса вече се пресяга и взема от своите резерви – тегли 100 милиона, за да може горе-долу да се държи на повърхността, защото е спряла животоподдържащи лекарства на редица български граждани и не погасява задълженията си към аптеките! Националната здравноосигурителна каса ще приключи тази година с дефицит от 350 млн. лв.! 
Управляващата коалиция действа на принципа „След мен и потоп!”. 
Има решение – решението е в българските избиратели, които трябва да изгонят от управлението на страната Доган и БСП! Трябва да дадат възможност да бъде ликвидирана политическата корупция! Трябва да има наистина антикризисен план, за да се преодолее тази тежка криза, защото от нея страдат абсолютно всички български граждани! Трябва да ги има тези неща. 
Всичко е в ръцете на българските избиратели, които аз призовавам, приканвам, моля да излязат да гласуват, защото иначе този, който казва „в мен е концентрирана властта”, ще концентрира още повече власт. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ и ОДС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Господин президент, господин министър-председател, господин председател, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги народни представители! Това Народно събрание приключва така, както започна – със сделки и с търговия, започна с лъжи и тайни договорки. Два месеца не стигнаха да се договорят БСП, ДПС и НДСВ за блатото на тройната си коалиция, в което потопиха цялата държава. Продължи с кражби, наложи корупцията като основен политически модел, който се превърна в унищожително бедствие за България, открадна парите на българските и европейските данъкоплатци, посрами България пред света, остави на свобода висши престъпници, сдружи се с тях. Даже някои от тях се кандидатираха, търсейки имунитет. Превърна парламента в най-големия партиен обръч и в последния момент този обръч беше стегнат около врата на българските избиратели. 
БСП и ДПС си направиха закон, с който да си осигурят победа на предстоящите избори, унищожиха идеята за мажоритарния вот, скриха спонсорите си, назначиха си преброител, включиха мръсната машина за политическо интригантство, бабуваха за криминално раждане на уж нова партия, която да им е резервната гума. 
На финала на този срамен четиригодишен мандат България влезе в рецесия, а в същото време БСП отчете изключително успешно управление и започна да произвежда най-големите лъжи, чувани някога в предизборна кампания. Свалени от лидера си министри сега са глашатаи на „успешната политика на социалистите”. 
От деня, в който България влезе в рецесия, БСП започна да разпространява най-голямата си лъжа и да приспива избирателите, които все още може да излъже. Трябва да си абсолютно наясно, че няма никога повече да дойдеш на власт, за да лъжеш толкова много. Трябва да си или напълно скаран с числата, или нагъл лъжец, за да обещаеш, че до 2013 г. пенсията ще стане 400-450 лв., което означава, че насред най-голямата световна финансова икономическа криза обещаваш ръст над 110% за четири години. За предишните четири години на пропагандирана икономическа стабилност и дори растеж средната пенсия стигна 196 лв., а след четири години ще има поне още толкова пенсионери, колкото са и сега.
Станишев обещава също 950 лв. да стане средната работна заплата, а според Овчаров и 1000 лв. са постижими. За кого обаче са постижими? Как по време на криза се увеличават заплатите двойно, и то при очакван, според числата, писани от същите тези хора, растеж от 4,7% за тази година, който така или иначе няма да се случи? 
Ако това не е най-голямата лъжа на БСП, защо Станишев и Овчаров не са съветници на Световната банка, на МВФ, на Г-8, взети заедно? Или направо да ги закриват тези институции и да ги поема Висшият партиен съвет на БСП, където са ги измислили тези лъжи?
Питам кой доклад на Европейската комисия не са чели на „Позитано” 20, че да пишат в обещанията си изречението: „Ефективно усвояване на финансовите средства от Европейския съюз и преодоляване на регионалните диспропорции в страната и публичните инвестиции в инфраструктурата”? И в коя държава живее министър-председателят, че да обикаля сега, даже и сега от тази трибуна да плаши с реваншизъм и да обещава, че ускорено ще изгради магистралите, жп линии, автомагистралите „Люлин”, „Тракия”, „Марица”, „Струма”, участъци от „Хемус”? Ще поднови влаковете, ще изгради АЕЦ „Белене”, пречиствателни станции, Дунав мост-2, -3, а може би и -4?! 
Не споменава обаче лидерът на БСП в управленските си проекти за следващия мандат бизнесцентъра на властта и кой ще го строи. Нищо не споменава за подаръка от няколко големи сгради в центъра на София срещу един скелет на „Цариградско шосе”.
В пълна самозабрава от това в коя година живеем БСП дори обещава да задържи ръста на цените на тока, водата и парното – още една лъжа, по-голяма от най-големите, и толкова шумна, че да я чуят и данъкоплатците на Европа, еднакво крадени от тройната коалиция с родните ни избиратели.
Щяла да оптимизира БСП модела на управлението на еврофондовете! Кой модел? Корупционният, може би?! Онзи, по който тройната коалиция открадна парите от европейските фондове, а останалите - Брюксел ги спря заради това управление, заради това правителство. Това  е правителството, заради което България е най-бедната страна в Европа, а благодарение на тройната коалиция е оставена и без капка авторитет и достойнство. 
Усмивка предизвикват твърденията на тройната коалиция, че само да им дадем властта отново и веднага ще започне енергична и безкомпромисна борба с корупцията и организираната престъпност, както и целенасочена политика за редуциране на сивата икономика. И тук девизът им: „Ние сме с вас!” е, кога разбрахте кои сте „вие” и кои сме „ние”?
БСП обещава да разкрие 100 хил. нови работни места. Докато Станишев обещаваше във Варна да спасява блоковете на местната ТЕЦ, по площадите на София протестираха хиляди, които благодарение на тяхната политика вече нямат работа. Синдикатите изнесоха данни, че само от м. септември 2008 г. до м. май т.г. 120 хил. българи са останали без работа. Пред хиляди други е същата перспектива. А от началото на годината 300 хил. работещи българи не плащат осигуровки. Очевидно доста „се изсветли” икономиката на българското правителство. 
Възможно е тези 100 хил. работни места министър-председателят да ги обещава за бъдещи чиновници. Вероятно ще се наложи да назначи на работа всеки избирател, излъган да пусне бюлетина за БСП, или пък са останали все още апаратчици без държавна власт. Иначе за какво са намеренията да се създадат нови министерства и държавни дружества, особено такива, които щели да строят ускорено пътища и магистрали по две за една година?
И тук – за бацила в политиката, цитиран преди малко от лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган. Искам да ви кажа, че има един плевел, наречен троскот, и той трудно се изкоренява, но с „Раундъп” се изсушава, така че някой, ако си мисли, че е бацил в политиката, и за това има лекарство. 
Призовавам всички хора, всички българи да не заспиват, да видят лъжите в обещанията на тройната коалиция и прогнозите за изборен туризъм, търговията с гласове и пълната безнаказаност на партийните търговци.
Призовавам всички да гласуват, за да не се повтори в следващия парламент най-грандиозната лъжа, наречена „тройна коалиция”. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми госпожи и господа, преди да ви предложа на вниманието словото, което съм подготвил, бих искал само да отбележа, че мерило за равнището и отговорността на едно Народно събрание е да уважава приетия от самия него дневен ред, точката така, както е формулирана, а именно – тържествено закриване на Четиридесетото Народно събрание, и да покаже способност да използва тон, който съответства на характера на заседанието. 
Затова си позволих да направя забележка и на господин Колчаков, защото трябва да правим разлика между един такъв последен акт на Народното събрание и политическия момент, в който безспорно се намира страната. Затова и не от някаква преднамерена склонност към тържествеността съм се постарал да ви представя слово, което да не бяга от сложните въпроси, пред които сме изправени, но да спазваме тона, който сме длъжни да имаме.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители, министри, Ваше Високопреосвещенство, уважаеми дами и господа! Независимо че днешното заседание е тържествено, ние сме изправени пред предизвикателството да направим трезва и обективна равносметка на мястото на Четиридесетото Народно събрание в политическия живот на страната ни. Тя е нужна преди всичко на гражданите, на обществото ни.
Кое е определящото за този парламент, кое е същественото за неговата работа? 
През последните седмици и дни отново прозвучаха различни отговори на този въпрос, различни оценки. Те зависят от гледната точка, от базата, от която се пристъпва към формулирането им. По традиция един парламент отчита работата си с броя на приетите от него закони, от периметрите на парламентарния контрол, равнището и честотата на международните контакти. Тези показатели отреждат на Четиридесетото Народно събрание водещо място в съвременната парламентарна история на страната. Със 718-те приети закона, двете поправки на Конституцията и 6-те кодекса в основни сфери на правото този парламент остава като легислатура с особено висока интензивност на законодателна дейност.
Ако не осъзнае реалните измерения на същностната работа на Четиридесетото Народно събрание, обществото ни ще се лиши от ясното виждане за ключовото значение на приетите законови норми, засягащи пряко живота и интересите на всеки гражданин, на всяка фирма, на отделните общности и на страната като цяло. Слепотата за нормите, призвани да осигурят правов ред в живота ни, има само един резултат – широкото отваряне на вратите за беззаконието, произвола и в крайна сметка за ерозията на държавата ни. 
Същевременно през целия период на дейност на това Народно събрание отново звучаха оценките за дейността му от гледна точка на протичането на парламентарния процес, от перипетиите през първите дни и седмици на формиране на парламентарно мнозинство, излъчване на кабинет, през трансформациите в статута на парламентарните групи и на отделните народни представители до перманентните въпроси за кворума и начина на гласуване, останали без задоволителни за обществото решения и от нас в този парламент. Гледна точка и оценки, които имат своите основания и които също не можем и не бива да подминем или пренебрегнем, но истинската равносметка за извършеното от Четиридесетото Народно събрание не може нито да се сведе до простия отчет за обема и сложността на приетите закони и зададените въпроси, нито да остане на нивото на политическата конюнктура или процедурната практика.
Убеден съм, че такава равносметка можем да направим,  само ако си поставим въпроса: какъв е приносът на този парламент за съдбините на България в перспектива, какво направи той не само за днешния, но главно за утрешния ден на гражданите на страната, за бъдещето на обществото ни? В тази светлина напред излиза стореното от нас за присъединяването на Република България като пълноправен член на Европейския съюз. 
Нека и днес още веднъж осъзнаем, че Четиридесетото Народно събрание има свой първостепенен принос по значение в осъществяването на националната кауза за равноправен европейски статут на България, за житие на нейните гражданки и граждани по високите европейски стандарти за свобода, достойнство и демократичен правов ред – кауза, останала обединяваща за всички без изключение реални политически формации и парламентарни сили през всичките вече 20 години на промени и изпитания, кауза, наследена още от възрожденските дейци и от строителите на нова България, паметта за чийто пример отново имахме възможност да осъвременим по повод на 130-годишнината на Учредителното събрание и Търновската конституция. 
Но и това мерило – европейското, за извършеното от нас изисква да видим, наред с безспорния принос, също и проблемните страни, проявили се и в дейността на парламента. Става дума за такива проблеми като начина на транспониране на европейските норми в нашето законодателство, за взаимодействието с изпълнителната власт при участието в органите на Съюза и усвояването на еврофондовете, за новата самостоятелна роля на националния парламент при преценката кое да е предмет на общностен регламент и кое следва да остане право на самостоятелно уреждане.
Но все по-централно място започват да заемат групата проблеми, свързани със самото функциониране на нашия политически модел, за способността му да осигурява на гражданите именно онова качество на живот – материален, духовен, политически, което те разбират, очакват и изискват като европейско. Разбира се, не тук и сега е мястото и времето за така необходимата на обществото ни дискусия по този жизненоважен кръг въпроси. И днес обаче е наложително да споделим разбирането, че отправна точка и определящ критерий за отговорност, пристъпвайки към тях, може и следва да бъде Конституцията на нашата парламентарна република, с нейните норми за непосредственото и чрез държавните органи осъществяване на народния суверенитет, за отговорността на политическите партии за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите, за мястото на сдруженията на гражданите за защита на разностранните им интереси, за управление според Конституцията и законите на страната. Това е полето, което остава открито за работа и развитие от следващия Четиридесет и първи парламент.
В началото на това Народно събрание не липсваха предсказания за преждевременния му край, за нетрайния характер на коалиционното мнозинство. Свидетели бяхме и на опитите да се провокира парламентарна криза и блокиране на работата му в заключителния етап от мандата. Практиката опроверга предсказанията и обезсили покушенията срещу парламента. И сега не липсват предварителни съждения относно ограничения хоризонт на следващото събрание, които времето ще потвърди или опровергае, но нека, отправяйки поглед напред, отчетем, че Четиридесетото Народно събрание е третото в периода след 1989 г., което успешно завършва пълния си четиригодишен мандат. По този начин то осигури основната политическа предпоставка за стабилност в страната, позволила ускорен ръст на икономиката и инвестициите, безпрецедентно висока заетост и стотици хиляди нови работни места, нормална атмосфера в обществото, независимо от естествените за едно демократично общество остри протести и трайни недоволства. Затова нека не предричаме отсега параметрите на следващия парламент, нека му пожелаем успешно да противостои на кризата и да изпълни достойно мисията си в служба на България.
Бих искал да се възползвам от тази възможност, уважаеми колеги, да изразя благодарността си към всички вас, от всички парламентарни групи, за усилията, които положихте – всеки така, както най-добре ги разбира, за да бъде изпълнена задачата пред това Народно събрание. Тя беше преди всичко формулирана в т. 1 от декларацията, която приехме в началото на нашия мандат – европейското членство. Днешният прочит на всички точки от тази декларация говори, че частично сме изпълнили своята задача, своя ангажимент. Не всичко ни е било по силите. Очевидно част от неуспеха се дължи и на нашите собствени слабости.
Бих искал също да благодаря на представителите на Министерския съвет, на министър-председателя за това, че той и неговите колеги се стремяха да бъдат отговорни пред парламента така, както те разбират тази отговорност, и така, както Конституцията и законите я изискват!
Да си пожелаем в предстоящия период да бъдем на нивото на отговорностите, които имаме пред гражданите на страната, в този особено сложен, пълен с изпитания за нас период преди изборите. Нека и след 5 юли останем привързани към общите интереси на обществото, държавата, на нашите съграждани. Нека си пожелаем успешна работа в името на България! (Ръкопляскания.) 
Не бих искал да пропусна да отправя и думи на благодарност към експертите, служителите в Народното събрание, всички онези, които работиха с ум и сърце, за да може да бъде изпълнена тази наистина изключително обемна законодателна програма, от която зависи да се осигури и приемствеността – така необходима за успешната работа на следващия парламент. Нека изразим нашата благодарност и към тях! (Ръкопляскания.) 
Уважаеми колеги, с това се изчерпва единствената точка в нашия дневен ред.
Предлагам да закрием днешното пленарно заседание.
Господин Корнезов настоява да подложим на гласуване решение, но аз смятам, че консенсусното решение е, че нашата мисия е дотук.
Каня ви на колективна снимка и след това на чаша вино. 
Закривам тържественото заседание. (Звъни. Ръкопляскания.)

(Закрито в 11,35 ч.)		
	

Председател:
			Георги Пирински


Секретари:
		Иван Илчев
		Светослав Малинов