Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-02-28

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари:  Силвия Стойчева и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, предстоят ни редица гласувания.
Започваме първо с гласуване на проект за Решение по  питане на народния представител Донка Михайлова към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова относно Националния план по заетост.
Текстът на този проект за решение е прочетен в пленарната зала. Ако си спомняте, това беше миналата седмица.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 173 народни представители: за 141, против 10, въздържали се 22.
Решението е прието.
Второ, гласуване на първо четене на Законопроекта за отговорността за предотвратяване и  отстраняване на екологичните щети с вносител Министерския съвет.
Припомням, че миналата седмица гледахме този законопроект. Имаше и разисквания по него.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 178, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за процедура.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера по време на дебата се натъкнахме на затруднениe, свързано с т. 16 от дневния ред. Правилникът ни задължава да гласуваме два или три законопроекта, не се установи този факт,  които са с една и съща тема. Третият законопроект, за който се твърди, че е гласуван в друга форма, се нуждае да бъде представен, за да констатира Народното събрание, че,  макар и в друга форма, той е приет, а то може да направи това само чрез председателя, който евентуално може да направи предложение за промяна на съдържанието на т. 16 от дневния ред.
От друга страна се оказа, че  другите два  законопроекта, по силата на чл. 68, ал. 1, изречение второ от правилника,  трябва да вървят заедно. По отношение на единия съществува убеждение, че би било добре да бъдат консултирани и други държавни органи  във връзка с приложимостта на днешния законопроект. 
С оглед на горното, господин председателю, аз Ви предлагам, и това е моята процедура, да отложите гласуването по т. 16 на днешния ден.
Освен това, бих Ви приканил това да бъде Вашата процедура -  Вие да предложите, ползвайки се от правото си,  да внесете предложение във връзка с дневния ред, да отпадне от съдържанието на т. 16 законопроектът, внесен от господин Куминев и други депутати, който се оказва, че е законопроект, по който се е провело вече гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, беше направено процедурно предложение по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 5 – отлагане на гласуване, по т. 16 от седмичната програма, а именно първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Има ли обратно процедурно предложение? 
Заповядайте, господин Кътев. 
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Поради това, че един от законопроектите, който е влязъл в залата, аз още вчера изразих  мнението, че е влязъл неправилно в залата заедно с другите два, не може да бъде спирачка за разглеждането на другите законопроекти.
Така че Ви моля, като председател, ако решите, че е възможно да отпадне само законопроектът на господин Филип Димитров, това би било приемливо за нас, но да не се спира  законопроектът на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от господин Филип Димитров. Аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте отлагане на гласуването на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Гласували 183 народни представители: за 69, против 58, въздържали се 56.
Това процедурно предложение не се приема.
Господин Филип Димитров, заповядайте за прегласуване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да бъде прегласувано това предложение, защото, като изключим естествената реакция на негативизъм, защото го предлагам аз, то е разумно от гледна точка на всички присъстващи. Това, което каза господин Олимпи Кътев, е много хубаво, само че не можете да го направите Вие, не мога  да го направя аз,  не може да го направи той. Ако би имало процедурно предложение, което да раздели законите, дори и това би било съмнително, защото ние ще влезем в драстични противоречия с правилника, а именно цитирания текст на чл. 168, ал. 1, изречение второ. Елементарното самоуважение на тази камара би налагало все пак да спазваме собствения си правилник. Аз предполагам, че нито Министерският съвет ще загине, ако неговият законопроект се гласува, както повелява законът, през следващата седмица, нито някой ще пострада от това. 
Вулгарното нарушаване на правилника, просто защото така ни е текнало, защото на някой депутат му се иска точно сега да гласуваме някакво нещо, или пък да гласуваме разделено законопроекти, които законът предвижда да се гласуват заедно, просто е създаване на лош прецедент. С това събитие днес ние няма да направим нито кой знае колко положително, нито кой знае колко отрицателно нещо, но ще създадем прецедент за други ситуации, в които законът може да бъде  нарушаван. Това е смисълът на моето процедурно предложение и аз ви призовавам, независимо от коя страна на залата седите, и въпреки  че го предлагам аз, да го приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям за втори път на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването относно Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 72, против 54, въздържали се 61.
И този път това процедурно предложение не се приема.
Продължаваме със следващите гласувания.
Моля, гласувайте Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, с вносител Министерският съвет.
Гласували  159 народни представители: за 153, против 5, въздържал се  1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Цонев, заповядайте за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на гласувания вече законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има  ли обратно процедурно предложение? Няма.
Гласуваме процедурното предложение за преминаване на второ четене.
Гласували 152 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Господин Цонев, моля да прочетете член единствен от този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.

„ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Държавата Катар
за взаимно насърчаване и защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 8 ноември 2007 г. в Доха.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Поставям на второ гласуване Закона за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите с член единствен, който господин Цонев току-що прочете.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 147, против 2, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда с вносители Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева, внесен на 27.06.2007 г.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 166 народни представители: за 41, против 45, въздържали се 80.
Законопроектът не се приема.
За процедура думата има народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, тъй като голяма част от вас не бяха на обсъждането на законопроектите, искам да ви напомня, че предложенията в нашия закон са три.
Първо, публичност на решенията на Управителния съвет на Предприятието за управление на средствата за опазване на околната среда – това, което са длъжни да правят всички структури, които разпределят обществени средства.
Второ, изключване на мълчалив отказ при издаване на разрешение в областта на околната среда, като една практика за рекетиране на фирмите.
Трето, отговорност на министрите, когато не изпълняват закона.
И трите предложения са антикорупционни.
Ако наистина има някаква връзка между това, което говорите и обещавате, като борба срещу корупционните практики в държавната администрация, би трябвало да подкрепите закона. Надявам се, че поне една значителна част от вас имат съвест и това, което говорят, наистина отговаря на това, което искат да направят. 
Много често от тази трибуна премиерът казва: еди кои си от опозицията кога сте искрени? Аз също ви питам: кога сте искрени – когато давате изявления след Хисаря или след вота, или когато гласувате антикорупционни практики?
Помислете и променете гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте за втори път Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда с вносители Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиена Масева.
Гласували 168 народни представители: за 61, против 44, въздържали се 63.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда с вносител Министерски съвет.
Гласували 161 народни представители: за 153, против 5, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за чужденците в Република България с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Думата има господин Минчо Спасов – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
Съгласно решението на комисията предлагам да го гласуваме и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Спасов, моля да прочетете параграф единствен от този закон.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ:
„Параграф единствен. В чл. 27а накрая се добавя „и Държавна агенция „Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект с параграф единствен. Вчера имаше дискусия по този законопроект, а и по останали законопроекти, свързан с новата агенция. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене Закона за допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 155 народни представители: за 154, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Минчо Спасов.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Правя процедурно предложение да подложим законопроекта на гласуване и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от народния представител Минчо Спасов.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Спасов.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: 
„§1. В чл. 140, ал. 1, т. 18 се отменя.
§ 2. Член 276 се отменя.
§ 3. Член 277 се отменя.
§ 4. Член 278 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по законопроекта и тези четири параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Комисията ще има задача между първо и второ четене, разбира се, и всеки народен представител, ако желае, може да направи предложение, както е по правилника. Просто припомням това.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Няма да преминем на второ четене.
Следователно, уважаеми народни представители, в нормалния седемдневен срок всеки един от вас може да направи предложения, комисията ще ги разгледа и ще направи своя доклад за второ четене.

Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Консултативния съвет за националната сигурност на първо четене.
Моля, гласувайте, уважаеми народни представители.
Гласували 145 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедурно предложение господин Минчо Спасов.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам гласуване на този законопроект и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: „Параграф единствен. В чл. 2, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 7:
„7. председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
2. Досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Когато се разискваше този законопроект, стана дума дали точно т. 7 трябва да бъде, но щом комисията казва, добре.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията с водеща комисия Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
В седемдневен срок народните представители могат да правят предложения за изменение и допълнение на приетия вече на първо четене законопроект.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжие и изделия и технологии с двойна употреба с вносител Министерският съвет – първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
В седемдневен срок могат да се правят предложения.

Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурни предложения няма.
Госпожа Касабова – заместник-председател на парламента, ще продължи воденето на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Янаки Стоилов вчера е направил процедурно предложение да се намали срокът за писмени предложения между първо и второ четене по приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с  трафика на хора.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Предлагам по този законопроект срокът да бъде три дни. За да не правя допълнително предложение, същото да се отнася и за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, както и евентуално, ако се приеме Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. След гласуването по същество, ако бъдат подкрепени, този 3-дневен срок да се отнася и за трите законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Янаки Стоилов по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора срокът за писмени предложения да бъде три дни.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство.
Вносител е Министерският съвет.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, което направи господин Янаки Стоилов, срокът за писмени предложения па този законопроект да бъде три дни.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение по този законопроект е прието.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносител Министерския съвет.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Овчаров, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!  Предлагам този законопроект да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Румен Овчаров прави процедурно предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Овчаров, моля да представите съдържанието на законопроекта, за да го гласуваме на второ четене.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: 
„Параграф единствен. В чл. 24, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1.	В т. 1:
а) в буква „г” накрая се добавя „и на служителите съгласно чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”;
б) в буква „д” след думите „Закона за изпълнение на наказанията” се поставя запетая и се добавя „Закона за държавна агенция „Национална сигурност”.
2. В т. 4 след думите „Закона за Министерството на вътрешните работи” съюзът „и” се заменя със запетая и накрая се добавя „и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
3. В т. 7 след думите „Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” съюзът „и” се заменя със запетая и накрая се добавя „и по чл. 81 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
4. В т. 8 след думите „Закона за Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „по чл. 74, ал. 4 и чл. 117 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
5. В чл. 16 след думите „Закона за отбраната  и въоръжените сили на Република България” съюзът „и” се заменя със запетая и накрая се добавя „и по чл. 76, ал. 1 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Овчаров.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и параграф единствен с точките от него, както председателят на комисията ги  представи.
Моля да гласуваме ан блок текстовете на законопроекта.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 3.
Законът е приет на второ гласуване.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение  и допълнение на Закона за митниците с вносител Министерския съвет.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване. 
Заповядайте за процедурно предложение, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам, уважаема госпожо председател, този законопроект да бъде приет на две четения в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Овчаров законопроектът да бъде приет и на второ гласуване днес.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта за второ четене, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: 
„§ 1. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 11 след думите „Закона за Министерството на вътрешните работи” се добавя „и с органите на Държавна агенция „Национална сигурност” при условията и по реда на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите по ал. 2, т. 11 за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения се уреждат със съвместни инструкции на министъра на финансите с министъра на вътрешните работи и с председателя на агенцията.”
§ 2. В чл. 16, ал. 1, т. 11 след думите „Министерството на вътрешните работи” се добавя „и на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта, § 1 и § 2 от него.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари с вносител Министерският съвет.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурни предложения няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма с вносител Министерският съвет.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам, уважаема госпожо председател, законопроектът да бъде приет на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за гласуване на този законопроект в едно пленарно заседание и на второ четене.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: 

„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма

§ 1. В чл. 3, ал. 2 след думите „министъра на финансите” се поставя запетая и се добавя „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
§ 2. В чл. 4 думите „Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност”.
§ 3. В чл. 5 се правят следните допълнения: 
1. В ал. 1 след думите „министъра на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
2. В ал. 6 след думите „министърът на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”.
3. В ал. 8 след думите „главния прокурор” се добавя „и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
§ 4. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност”.
2. В ал. 6 думите „по ал. 2 и 3” се заменят с „по ал. 3”.
§ 5. В чл. 9а думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност”.
§ 6. В чл. 11 се правят следните допълнения:  
1. В ал. 1 и 2 след думите „министърът на вътрешните работи” се добавя „или председателят на Държавна агенция “Национална сигурност”.
2. В ал. 3 и 5 след думите „министъра на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „съответно на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”. 
§ 7. В чл. 13 след думите „Министърът на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „както и председателят на Държавна агенция “Национална сигурност”, а думата „обменя” се заменя с „обменят”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроектите и параграфи 1 до 7 включително.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Последният законопроект, който предстои да гласуваме днес, е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Законопроектите на първо четене са три. 
Първо ще подложа на гласуване по реда на тяхното постъпване законопроекта с вносители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 111 народни представители: за 16, против 43, въздържали се 52.
Законопроектът не се приема.
Господин Христов вероятно иска прегласуване, въпреки че законопроектът беше подкрепен от 16 народни представители. Формално има право на направите това предложение. 
Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, точно това е проблемът, че законопроектът е подкрепен от 16 народни представители, затова излизам от тази трибуна, за да ви кажа за какво става дума.
Става дума за следното. Преди около 8 месеца внесох със Стела Банкова този законопроект, който задължава българските евродепутати да декларират своето имущество, като бъдат включени в Закона за публичния регистър, тоест техните доходи да бъдат публично достояние, както са публични доходите на народните представители, министрите и редица други висши държавни чиновници. Недоумявам защо близо осем месеца този закон не беше придвижен. Няма да припомням тук срамните сцени около писмото на българските евродепутати до българския парламент, където те искаха всякакви възможни привилегии, говоря за почти всички български евродепутати от всички парламентарно представени партии, които са в европарламента – БСП, ГЕРБ, „Атака” и ДПС. Странно беше, колеги, че когато става дума за привилегии, политическите противници – „Атака” и ДПС, рамо до рамо подписаха това срамно писмо, за което вчера аз ви  говорих тук, от тази трибуна.
Затова искрено се надявам да гласувате този разумен законопроект. Нека българските евродепутати, които официално получават между 60 и 80 хил. лв. на месец, да бъдат така добри да декларират своето имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме повторно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществата на лица, заемащи висши държавни длъжности, с вносители Стела Банкова и Минчо Христов.
Гласували 102 народни представители: за 8, против 40, въздържали се 54.
След обяснението Ви, господин Христов, с още два пъти се намали броят на народните представители, желаещи да го подкрепят. Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте законопроект с вносител господин Филип Димитров.
Гласували 109 народни представители: за 27, против 31, въздържали се 51.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Моля, гласувайте законопроекта с вносител Министерския съвет. 
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Стоилов направи процедурно предложение срокът за писмени предложения по този законопроект да бъде три дни. 
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 1, въздържал се 1.
Това процедурно предложение е прието.
Заповядайте за процедурно предложение.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене с още една седмица на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за писмени предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол да бъде удължен с още една седмица, което означава общо три седмици, което означава, че по този законопроект могат да се правят предложения общо три седмици.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
С това гласуванията за днес приключиха.
Продължаваме с дискусията по: 
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ, което започна вчера. 
Заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал предварително да кажа, че на първо четене аз ще подкрепя внесените законопроекти. 
Вземам думата, за да изразя отношение, което е най-малкото дискусионно или беше  такова, във водещата комисия.
Касае се за един текст, който е внесен от колегата Иван Сотиров и още един съвносител относно квалификацията на мнозинството в общинските съвети, с което може да се промени характерът на собствеността от публична в частна общинска собственост.
Предложението на колегата Сотиров е това да става отново, както беше и преди това, с квалифицирано мнозинство от две трети. Чуха се гласове срещу тази възможност поради един аргумент, който аз не приемам. Аргументът е, че тъй като има пъстро многообразие в общинския съвет, виждате ли, няма да можем да постигнем това съгласие за преобразуването на общинската собственост от един вид в друг. Според мен пъстротата на това многообразие е още по-добър защитен механизъм срещу волята, понякога волунтаризмът на определени мнозинства да променят характера на собствеността с цел предназначението за други цели.
Охраняването на публичната собственост е смисълът – и конституционен, и законов в този закон и по мое мнение възстановяването на това положение е целесъобразно, доколкото, като има обществена полза, коя ще е тази опозиционна политическа сила, независимо какъв цвят има, която ще се противопостави и ще може да обясни на обществото защо е против развитието на общината, ако това е полезно.
Бих искал да взема отношение и по още един въпрос, който според мен изисква доразвитие. Това е въвеждането на принципа за бързата процедура за отчуждаване на частни имоти при наличие на потребности от реализиране на обществено важни обекти, предвидени по закона. Автоматичното пренасяне на тази процедура от Закона за държавната собственост към Закона за общинската собственост не може да стане без съответната охрана на интересите на частната собственост. Когато говорим за отчуждаване на частни имоти по линията на Закона за държавната собственост, там обикновено са големи инфраструктурни проекти – пътни, железопътни съоръжения от пътната инфраструктура. Докато в един град нещата са по-ясни, там са по-отдалеч и по-трайни. Докато в един градоустройствен план развитието е малко по-динамично или съсобствениците са много повече. И рискът един собственик да не узнае какво му се пише в кавички по този въпрос, е налице.
Аз съм за това да не се блокират тези градоустройствени решения чрез отчуждаване на имота. Но трябва да помислим, мисля, че в Закона за устройство на територията имаше такива защитни механизми, трябва да помислим да защитим правото на сигурна информираност на собствениците за това, за да могат да реагират. Защото по досега действащите правила, когато се касае за промяна на подробни устройствени планове за над три квартала, там се уведомява само чрез “Държавен вестник”. Което означава, че автоматично хора, които не са свикнали да четат този вестник, няма да знаят какво се случва там. Някой ще ме репликира и ще каже: „Ами, да следят какво става в кметството”. Да де, но когато това кметство се явява един район с над 100 хил. души, представете си как тези над 100 хил. души ще ходят редовно и ще следят какво става в кметството, ако не са персонално уведомени за това, което предстои да се случи. 
Затова още веднъж казвам, че ще подкрепя тези промени. Не се спирам на законопроекта на колегите Капон и група народни представители. Там също има важни и съществени неща, които си струва да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Коалиция за България ще подкрепи на първо четене и трите законопроекта, защото идеите, които са заложени в тях като философия целят усъвършенстване на процедурите и начините за управление и разпореждане с общинска собственост.
В законопроекта на господин Осман и група народни представители много подробно и детайлно са разписани процедурите по отчуждителните процеси в общините и е направен опит за уеднаквяване на структурата. Разбира се, тук имаме известни различия и те прозвучаха вече както и в дискусията в комисията – дали е необходимо да прилагаме същата бърза процедура, както за отчуждаване на държавните имоти. Аз считам, че трябва да уеднаквяваме процедурите на разпореждане със собственост.
Има и известни опасения за защитата на собствениците на такива имоти, които подлежат на отчуждаване, но ми се струва, че между двете четения бихме могли да намерим точния баланс на обществените интереси и интересите на съответните собственици. В проектозакона на господин Осман подробно е разписана процедурата.
Аз също подкрепям това да няма второ решение на общинския съвет, след като вече е влязъл в сила Подробният устройствен план и да се опитаме да намерим още по-сигурна защита при обявленията за започването на самата процедура.
Също така в този законопроект се засягат и въпросите, свързани с възстановяването на системата за общинските предприятия. Работили сме с общински предприятия. Мисля, че беше една полезна практика. Тук също има известни различия, които смятам, че бихме могли да изложим. В закона на госпожа Елеонора Николова подробно са описани дейностите, които могат да бъдат извършвани чрез общински предприятия. Това е единият подход.
Другият подход е в закона на господин Осман. Там текстът е по-общ и дава по-голяма свобода на съответните общински съвети. Мисля, че не бива да има притеснения относно това, че общинските предприятия по някакъв начин ще заобикалят Търговския закон. След като сме казали, че те се създават за извършване на публични дейности, за обслужване на населението и тези дейности са финансирани от бюджетите на общините, колегите, които са били кметове, знаят много добре, че общинските съвети  приемат план-сметката на това предприятие – приходите, разходите и има съответния контрол в общинския съвет.
Би следвало да помислим дали да изберем по-ограничителния подход, който също е възможен, да изброим кои дейности биха могли да се извършват чрез общински предприятия.
В предложението на госпожа Николова има един текст, който в момента противоречи на приетия вече на първо четене Закон за частната охранителна дейност, че общините, общинските съвети могат да създават предприятия за охранителна дейност. Аз по принцип съм “за”, но ще видим дали на второ четене ще бъде приет този текст, защото аз лично съм направил предложение охранителна дейност да се извършва и от специални звена в съответните предприятия и по този начин и общините ще могат да извършват подобна дейност.
Иска ми се да засегна още два въпроса. Колегата Захари Георгиев също говори по единия – изискуемото мнозинство при промяната на публично-общинска собственост в частна. Тук също имаме известни различни мнения. Идеята и на господин Сотиров, и Захари Георгиев поддържа тази теза, че това е един охранителен режим, който ще затрудни вземането на решения при промяната на този вид собственост и ще ограничи, меко казано, недобросъвестните предложения в тази посока. 
От друга страна обаче ми се струва, че натрупаната практика на натрупване на ограничения и наслагване на ограничения, като че ли не дава кой знае какъв ефект. Както могат да се намерят 50 + 1 от общия брой на общинските съветници, които „недобросъвестно” биха взели това решение, така могат да се купят и малко повече общински съветници, особено в сега фрагментираните общински съвети.
Аз лично съм за уеднаквяването на вземането на решение и съм за сегашното състояние 50 + 1 от общия брой на общинските съветници. Ще продължим дискусията. Вярно е, че в периода 1995-1999 г. имаше такъв режим. Тогава решенията се вземаха с две трети.
Струва ми се, че тук въпросът е малко по-друг. Това е въпрос и на състава на общинските съвети. От една страна, отговорността на общинските съветници, на съответните групи съветници, не на последно място, и на политическите партии, които са изпратили тези общински съветници в съвета.
Ако се наблюдава такава засилена практика, гражданите трябва да си задават въпроса: кого са изпратили в общинските съвети и чии интереси защитават?
Подобна е тезата и за замените. Господин Сотиров предлага замените да отпаднат изцяло и да остане само разпореждането чрез търг или конкурс. Нима при провеждането на търговете и конкурсите не е възможно договаряне, ако има недобросъвестни хора в комисията, склонни на корупция? 
Мисля, че би следвало да остане тази възможност – като начин за разпореждане с общинска собственост. Ако ще отиваме към такива рестриктивни решения – да отпадне възможността на общините да правят замени, трябва да направим същото и за държавата. Въпросът е доста сериозен.
В този смисъл мисля, че трябва още да поработим в комисията. Сигурно ще направим работна група от всички представители на комисията. Надявам се, че ще стигнем до общо съгласие в общия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гороломов.
Има ли реплики?
Господин Кирчев – първа реплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Гороломов! Ценя мнението на всеки – аз съм човек, който приема становището на всеки. Вие изразихте мнение партиите в общинския съвет да си поемат отговорността за хората, които са пратили.
За съжаление, колега мой, дайте да направим разрез на общинските съвети. В общинските съвети ще видите названия, които ще Ви учудят – кой с кого и как се е събрал. Ще видите, че партиите имат много малко присъствие.
В град като Варна, където се говори, че БСП е хванала всичко, БСП има 9 съветници от 51. Благодарение на „гъвкавата” политика на БСП с голям зор успяват да направят мнозинство от 50+1. С голям зор! Общо взето, всички от това мнозинство са тръгнали от БКП – бизнесмени и т.н. Едните са станали БСП, другите станаха „Глас”, „Без глас” и т.н. – има записани много такива. Да не ги изброявам. Същото е и в другите градове. В София поляризацията е малко повече – ГЕРБ, СДС, ОДС, БСП и т.н. Разделенията са пт партийни в София. Виждате какво е в другите градове – Бургас, покрай брега, особено където влизат големите инвестиции.
Нека да го оставим с три четвърти, защото там, където вече се конфронтират интересите, много трудно се вземат решенията. Не е толкова лесно да се купят, повярвайте ми. Когато трябва да се разпределя някаква баница от бюджета, аз виждам вече хора от мнозинство как са против замените, защото не им отърва. Нека да защитим малко повече общинската собственост. Знам, че вие сте на това мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика има към Вас, господин Гороломов.
Господин Георгиев, имате думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, репликата ми към господин Гороломов е по отношение на внушението, че законопроектът на господин Сотиров касае замените. В този законопроект се предлага уреждане на въпроси, свързани с апортните вноски на общините в дружества, в които участват общините. Ако се приеме подобна теза, се забранява общината да апортира каквото и да е имущество в създаване на смесени дружества. Според мен това не е законосъобразно, защото противоречи на Търговския закон. Друг е въпросът, че могат да се търсят охранителни мерки. Когато се налага да се създават подобни дружества, а животът е по-жив, отколкото си мислим, то да има конкурсно начало за подбиране на партньори, ако е такова естеството на предложението.
Що се касае до заменките, в единия от другите законопроекти е третиран въпросът със заменките и според мен в посока, която съвсем отваря вратата в полето. Там се дава възможност инициативни за замени да бъдат граждани или юридически лица, които до този момент наемат общински имоти и имат разположени преместваеми съоръжения върху тях. Няма никакъв резон да се случи това, защото, както ни е известно от наредбите на общинския съвет, зоните, където има поставени преместваеми съоръжения, са определени с решение на общинския съвет и те са специални за различните територии на града. Няма как като ми разрешат да си поставя съоръжението, в следващия момент да кажа: хайде сега да купя този терен, на който съм си поставил съоръжението. Ако има друга идея, друга логика, това според мен трябва да се прецизира, защото по този начин ние ще отворим такава възможност за преференции при иницииране на покупки на общински имоти, която не е полезна за обществото в този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Трета реплика няма.
Господин Гороломов, заповядайте за дуплика.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирчев – ще се наложи да отговарям без неговото присъствие, аз съм против да вземаме конюнктурни решения, които да действат съобразно сегашната обстановка. Да, сегашните общински съвети са такива, каквито са ги избрали гражданите на съответната община. В Казанлък също има две бизнес партии и с тях без проблеми се правят три четвърти. Те затова са влезли.
Като казах, че политическите субекти също носят съответната отговорност – да видят кои са пратили в общинския съвет, моята мисъл е, че своята отговорност носят и гражданите, защото са избрали тези хора, които са влезли в общинския съвет, не за да защитават обществените интереси, а да защитават своите частни и корпоративни интереси. 
От тези две становища се вижда, че имаме върху какво да поработим между двете четения.
Господин Георгиев, аз няма какво да отговоря. Съгласен съм с неговата теза в конкретния случай и в своето изказване не съм защитавал обратното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гороломов.
Господин Осман, заповядайте за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо бих искал да кажа, че законопроектът, който внесохме с група народни представители от различни парламентарни групи, не е труд на пет-шест човека от три-четири групи за един месец. Това е работа от седем-осем месеца. Участваха различни неправителствени организации, Националното сдружение на общините, регионалните сдружения на общините и т.н.
С моите колеги, съвносители на законопроекта, не казваме, че сме изброили всичко и че е най-доброто. Убеден съм, че между първо и второ четене, ако законопроектът бъде подкрепен, има какво да се направи по него. 
Аз също искам да взема отношение по същество. Ако сте забелязали, комисията подкрепи и трите законопроекта. В самото начало искам да кажа, че и трите законопроекта заслужават да бъдат подкрепени. Всеки от нас в своите мотиви е посочил, че иска да защити обществения и частния интерес – да няма злоупотреби. Това е в мотивите и на трите законопроекта.
Във връзка с това ние, от Парламентарната група на ДПС, ще подкрепим и трите законопроекта. В работната група ще търсим максимално съгласие от народните представители.
Колеги, по един от основните въпроси за отчуждаването. Веднъж завинаги трябва да се спре с популизма. Както господин Кирчев преди малко откровено каза някои неща, господин Сотиров го няма – много злоупотребяваме, когато казваме, че общините злоупотребяват. Общините са част от държавата. Те обвиняват и парламента, когато приеме законите. По тази логика всеки закон, който приемем тук, се поставя под съмнение – дали този закон е добър или лош. Общините са част от изпълнителната власт. Кметовете и съветниците са пряко избрани, както ние сме избрани от населението – една политическа сила или независими кандидати.
Тоест, аз нямам никакво опасение. Тези опасения, когато делегираме правомощия към общините, според мен подпомагат развитието в България и силното местно самоуправление. Единствено ние в цяла Европа имаме опасения, когато делегираме някакви правомощия към общините. Единствено в Европа, казвам, даже и албанците вече са пред нас, да не говорим вътре в Европейския съюз. Точно обратното, когато  се съмняваме в дейността на общините, тогава се съмняваме и в дейността на прокуратурата, на Икономическата полиция, на Сметната палата, на другите контролни органи. Поставяме под съмнение тяхната дейност във връзка с контролните функции, които имат спрямо общините. Поставяме под съмнение, примерно, правомощията на областния управител, който е назначаем от централната власт.
И във връзка с това,  за отчуждаването, колеги. В залата има много кметове на общини и ми се струва, че голяма част от действащите кметове следят тази дискусия. Тази дискусия не  е заради самите тях. Мисля, че в комисията, когато обсъждахме законопроекта, един от народните представители от опозицията каза: 17-18 години цялото законодателство в парламента – според мен, разбира се, е и правилно – защитаваше интересите на гражданите за възстановяване на собствеността. Идва време – това са думи на наш колега в комисията, с негово позволение, по памет цитирам – да се защити и интересът на мнозинството,  на обществото. 
Не може с 500 кв. м в един град някой да направи максималното, за да пречи за изграждането на един булевард. И когато  излизаме по кварталите на София, ще видим, че точно заради дългата процедура за отчуждаване не е възможно да бъдат изградени инфраструктурни проекти. Отчуждаванията са само за инфраструктурни проекти. Нека да кажем това нещо много ясно, тоест няма никакви опасения, че за нещо друго ще се отчуждават, само когато не може да се задоволи по друг начин. Приема се общият устройствен план, подробният устройствен план. Изрично се казва в този план, че булевардът ще мине еди-къде си. Господин Георгиев много добре знае, че говорим за Закона за устройство на територията. Изчерпателно се изброява по какъв начин гражданинът е информиран, че булевардът ще мине оттук, правят се публични дискусии, обявления и т.н. – една дълга процедура. После се приема бюджетът на общината, където се залагат пари  за отчуждаване включително. И тогава си задаваме въпроса: защитен ли е интересът на гражданина? Да, защитен е.
По-важното е, когато се приема планът, гражданинът да е информиран да оспорва този план. И ако той не оспорва този план, каква е ползата? Той не оспорва плана, а оспорва конкретно отчуждаването на неговия имот. Какъв е смисълът? За трети  пореден път по един и същи въпрос трябва да излезе едно решение и така се забавя изграждането на инфраструктурния проект. Това е нещо измислено и изкуствено, няма смисъл. Единствено мога да си го обясня, че по такъв начин изнудват общините – за едно и също решение да се гласува три пъти. Аз мисля, че общественият интерес изисква това нещо да се изчисти и интересът на гражданина е защитен.
Има и нещо, което е много важно, колеги. С нашите колеги, с които сме съвносители, предлагаме, когато излезе заповедта на кмета за отчуждаването – най-накрая има и заповед, както знаете, ако лицето не е против отчуждаването по принцип, но не е съгласно със стойността на паричното обезщетение, неговата жалба да не спира заповедта на кмета, тоест да не спира изпълнението на заповедта. Тъй като той не е против отчуждаването, той единствено е против стойността, която е определена за неговия имот: дали  ще бъде 100 лв. или 200 лв., но е съгласен за отчуждаването. И мисля, че това е нещо, което е свързано с първия текст – за отчуждаването. 
Ако съдът се произнесе, че гражданинът е прав, той с лихвите ще си вземе сумата, която е определена от съда. Тоест по този въпрос според мен трябва да има пълно единодушие в парламента, ако  искаме  да има изградени квартали, навреме изградени булеварди и т.н. Иначе много от кварталите в някои от градовете приличат на  кварталите в някои африкански държави. Просто не могат да се изградят булевардите, а жилищното строителство не чака да се изгради булевардът. Вие вече виждате как се изграждат цели  квартали по  поляните и след две-три години ще е късно, колеги, когато вече сградното строителство е изпреварило инфраструктурните проекти.
На следващо място, бих искал да посоча, че с предложените промени, които ние с колегите правим, за първи път посочваме и изписваме много подробно какво трябва да направи кметът, за да има публичност при отчуждаването. Досегашните разпоредби на закона – чл. 25, задължават кмета единствено да връчи заповедта за отчуждаване на собственика по реда на ГПК. За първи път ние сме се постарали с колегите всичко това да бъде изписано, а не в едно изречение, както е сега в действащия закон, и гражданинът не е информиран, обществото не е информирано. Това за първи път го предлагаме и мисля, че ще получи вашата подкрепа.
По отношение на замените. Много ясно, колеги, трябва да кажем, че и тук изчерпателно посочваме цялата процедура за замените, а не както беше досега – всеки общински съвет по различен начин да подхожда. Ако погледнете в чл. 40 от действащия закон:  едно изречение – нищо не казва. Всеки общински съвет по различен начин вземаше решенията, тоест процедурата за вземането на решенията. Този път ние го изчистваме, цялата процедура се изписва. Разбира се, ще бъдат приети съответните наредби, но цялата процедура се изписва в самия закон.
Тук бих искал да посоча, че не съм съгласен, колегите вече казаха, с предложенията на господата Сотиров и Кирчев – още малко да забраним замените. Но държавата, ако поиска да замени с общината имот, ще забраним ли, колеги, за държавни интереси? Да оставим популизма. Местните избори минаха. Според мен това е един популистичен текст. В края на краищата общината представлява гражданите, както и ние представляваме гражданите.
Радвам се, че господин  Иван Сотиров пристигна. Говоря във връзка с Вашето предложение за забрана на замените. 
Във връзка с това, Иване, може би нашите колеги имат опасения, че общините не са част от държавата. Аз такива опасения, господин Сотиров, нямам, защото ние не можем да попречим на развитието на една община, не можем да ги оставим на статуквото от 90-те години. В Европейския съюз единствено  ние  останахме на това равнище.
Другото, колеги, господата Сотиров и Кирчев предлагат една друга забрана. То не е забрана, но голямото мнозинство, което се изисква,  когато трябва да се трансформира режимът на собствеността от публичен характер в частен характер с две трети мнозинство.  Един пример – мисля, че в комисията някой го даде – особено в планините, в Стара планина,  по  западната ни граница, в Родопите,  масово  има изоставени вече училища от публичен характер. Много трудно в един общински съвет могат да се съберат две трети мнозинство и това  училище се разрушава и си отива сградата, защото  отдавна няма деца. Тези сгради стоят по западната ни граница.  Общинският съвет, примерно в Трън, две трети не може никога, Иване, да събере. И тази сграда се разрушава.  След две години и да вземете две трети мнозинство, няма кой да купи тази сграда, няма и деца в селото. По-хубаво е навреме общината да се разпореди тази сграда да се продаде, отколкото да се опасяваме, че  с 50+1 общинският съвет ще злоупотреби.  Дайте тогава да закрием общините. Можем ли да ги закрием? Не можем да ги закрием! 
Така че, господин Сотиров, местните избори минаха, оттеглете това ваше предложение. Няма смисъл сега да се правим, че още малко така ще пресечем...  Има си прокуратура. Ако има злоупотреби, да ги хванат.
Колеги, във връзка с търговете и конкурсите. По същия начин не съм съгласен с вносителите – че само с търг може да се направят някои разпоредби. Може би колегите нямат интерес – в момента не слушат, но както и да е.
За апортните вноски. Няма какво да допълвам моите колеги. Аз мисля, че не бива да се забранява на общината да участва в търговски дружества. Изискването общината да има мнозинство 50+1 в тези търговски дружества според мен не е правилно. И с минимален процент има начини как да се защити интересът на общината. По-важно е общинският съвет в самото начало, когато се правят тези дружества, да се включва активно и тогава обществото да се включи в тази дискусия. 
Кога се защитават интересите на обществото? Може и с 5%, Иване, интересът на общината да бъде защитен. И с 2% може да бъде защитен.
Дайте да оставим общините да работят по-свободно – не да нарушават законите, а да защитават интереса на гражданите. 
Колеги, в нашия законопроект посочваме реда за съхраняване, съставяне и поддържане на актовете, досиетата и регистрите, което да се извършва с наредба, определена от МРРБ, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Досега този режим беше хаотичен. Всеки общински съвет по свой начин определяше съхраняването. Нека бившите кметове да кажат. За първи път това ще стане с наредба, утвърдена съвместно от двамата министри. 
Ще подкрепим и трите законопроекта. Моята молба е да ги подкрепите и вие. В работна група всеки, който желае извън комисията да участва в работата по тези законопроекти, да го направи. Те са много важни законопроекти, в интерес на гражданите. 
Обратното, господин Сотиров (очаквам Вашата реплика), е популизъм. 
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Хайде, стига нахалство! Слизай! Слизай!
РЕМЗИ ОСМАН: Господин Костов, дали ще сляза, няма да го кажете Вие! Елате Вие на трибуната! Не сте човекът, който ще ми каже кога да сляза от трибуната! Най-малко – Вие.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Ремзи, недей да слушаш пътници! Те са пътници! Остави ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към господин Осман?
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин Осман, аз съм съгласен с някои от Вашите твърдения, че законодателният орган на България не трябва да предприема действия, които да ограничават свободата на общините да се разпореждат.
Имам доста забележки обаче по отношение на коментара Ви относно замените. Това е архаичен инструмент, който имаше смисъл в първите години на демокрацията, защото от замени се ползваха най-вече дребни и средни собственици и инвеститори. Ясно е, че човек, който разполага с много пари, не се вълнува от замени. Той просто излиза на търг с явно наддаване или каквато процедура му се обяви и я печели. В известна степен замените бяха инструмент, който до 1990 г. и 2000 г. имаше оправдание. След това те са напълно безмислени и генерират само корупция. Смятам, че Вашата пледоария в тяхна подкрепа по-скоро като превантивен ход. Ако законодателният орган вземе решение да ограничи възможността за замени на общинската власт, може би пък ще се присетим да ограничим и възможността за замени в Министерството на земеделието.
От тази гледна точка смятам, че това е добър ход, добро начало. Защото като инструмент това е много архаично. В историята на икономиката то ни връща към предметните размени. Все пак има по-висш етап в отношенията между хората – това са парите. Те са по-висока степен на абстракция, отколкото размяната на имоти и възможности.
Що се отнася до минимума на участие на общината в една смесена фирма и във формите на публично-частно партньорство, мисля, че този минимум трябва да бъде законодателно определен. Всички примери досега, които съществуват в българската практика, доказват това мое  твърдение. Няма нито една форма на публично-частно партньорство или смесена компания (Вие ако знаете такава, кажете ми), в която общината да участва и в която в крайна сметка да не е била ограбена. Аз не познавам такава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Сотиров. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, вчера, когато представих законопроекта, се изказах по отношение на двете основни тези, които се лансират като контрапункт на идеята да се ограничат най-сериозните корупционни практики в държавата, а именно да се използва инструментът на замяната и апорта. Тук не става въпрос да бъдат ограничавани общините и местното самоуправление. Това няма никакви сериозни правни аргументи. Всички политически партии, цялата общественост, всички медии ежедневно говорят за това как по пътя на замените и апортирането на имущество държавата и общините са ощетявани с милиони левове ежегодно. Грубите разчети са, че всяка година държавата губи над 1 млрд. лв. от тези непазарни и непрозрачни процедури по разпореждане със собственост. И ние като законодателен орган трябва да проявим воля и да пресечем възможността със закони да се създава корупция. Един от основните проблеми с корупцията и борбата срещу корупцията в държавата е, че ние със законите създаваме възможности за непрозрачни, непазарни механизми на разпореждане и управление на собствеността, което генерира корупция. След това не се сърдете, че някой не може да даде сериозен сигнал срещу корупция. В България 90% от злоупотребите от публичните органи се извършват съвсем законно. Те са несправедливи, не са изгодни за  гражданите, не са изгодни за данъкоплатците, но са законни. Нашата роля като законодатели е справедливостта и моралът да бъдат вкарани в законите, а не да правим закони в името на инвеститора. Това, което чувам, е от вида „Дайте да защитим инвеститорите”. Вчера го казах, но и днес ще повторя: преди 10 ноември 1989 г. тезата беше: „Всичко в името на човека” и знаехме кой е човекът. Днес тезата е: „Всичко в името на инвеститора”, а ние знаем кои са инвеститорите. Правят се предрешени процедури, за да може конкретен човек срещу комисиона да получи нещо. И това го правим със законите тук! 
Явно ще направя изказване, защото в рамките на една реплика трудно могат да се коментират тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядате за дуплика, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин Дилов, казвате, че това са архаични неща. Мисля, че в Клуба на страните – членки на Европейския съюз, тази практика я има навсякъде. Никой от нас не я поставя под съмнение. Може би не се интересувате. Казвам, че не подхождате сериозно от трибуната. Кажете една европейска държава, където такава възможност е забранена. Има контролни органи. Ако някой е нарушил закона, търсете сметка от тези контролни органи. Механизмът не идва само с една забрана. Да забраним тогава да има общини! Да направим пет общини в държавата, да няма преки избори за кметове на общини, да оставим правителството да определя. Нали говорите за силно местно самоуправление?! Не мога да разбера кога говорите истината – дали когато говорите за силно местно самоуправление, или когато застанете на тази трибуна?!
Сотиров, каквото и да говорим, според мен Вашият текст е популистичен. Излезте в кварталите на София и вижте: предприемачите строят улици за своя сметка. В големите градове са оставени цели квартали, не се строи инфраструктурата. Много добре знаете защо не се строи. Тоест цялата процедура е направена и е в интерес на гражданите, в интерес на собствениците. Например тази процедура е в интерес на 90% от софиянците.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Това е абсурд! Това е противозаконно, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН: Иначе според мен ние спираме едно развитие. Не е абсурд, господин Сотиров, точно обратното! Вашето предложение ще създаде предпоставки за корупция и за изнудване на общините. Вашето предложение ще спре всякакво развитие на инфраструктурните проекти в общините. Вие ще оставите кварталите в ХІХ век, Иване. Това е истината! Отиди в „Красно село” да видиш как е! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за изказване господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Трите законопроекта бяха много сериозно разгледани в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. За информация на всички ще кажа, че имаше много сериозно експертно присъствие по време на заседанието на комисията от различни ведомства и организации, включително и представители на Столичната община. Имаше изключително много изказвания. Общо взето се очертаха няколко конфликтни точки, по-скоро – дискусионни точки, които бяха коментирани в изказванията на моите колеги преди мен. Няма да се спирам подробно на тях. Все пак сме на първо четене.

Ще кажа няколко думи по философията и на трите законопроекта и малко по-подробно за законопроекта на господин Осман и група народни представители, тъй като аз съм един от групата на вносителите.
Уважаеми колеги, смятам, всеки един от нас ще се съгласи, че едно от най-сериозните предизвикателства в момента на всички нива на управление на нашата страна е пълноправната европейска интеграция и в частност усвояването на еврофондовете като главна възможност за подобряване качеството на живот на българските граждани. Смятам, че основният субект в цялата тази процедура са българските общини. Колегите, които са били кметове на общини, знаят, че основният инструмент на общините за генериране на проекти, за реализиране на проекти са възможностите за качествено и ефективно управление на общинската собственост. Аз считам, че предложените законопроекти и особено законопроектът на Ремзи Осман и група народни представители прави сериозна крачка напред във възможностите, които се предоставят на общините за качествено и ефективно управление на общинската собственост.
Според мен, уважаеми колеги, ние изместваме центъра на дискусията в някои детайли, а именно какво да бъде мнозинството при вземане на решения. Смятам, че това не трябва да бъде основният акцент, ние трябва подробно и ясно да дефинираме принципите и процедурите по придобиването, по управлението, по продажбата на общинската собственост. И това трябва да бъде направено така, че в тези принципи и процедури да се изключат корупционните практики, да се изключат онези възможности, които всъщност биха подействали деструктивно на интересите на гражданите в общините и в крайна сметка ще изместят позитивния процес от целта, която сме си поставили, и ще отидат в друга посока.
Възможните подходи са два. Единият подход е да се заложи на опасностите и да се търси рестриктивният елемент на всички тези нормативи, разписани в закона, другият подход е градивният, който да заложи на възможностите, които се предоставят на общините. В нашия законопроект, уважаеми колеги, ние сме заложили на градивния подход, като считаме, че подробното разписване на процедурите рязко снижава възможността за корупционните практики, както в случая въпроса за замяната. Стана ясно, че в законопроекта, който ние предлагаме, има само две възможности за замяна на общинска собственост – едната е при ликвидиране на съсобственост, а другата е при отчуждаване. По същия начин са разписани много подробно и процедурите по отношение на отчуждаването. Там се търси възможност за ускоряване на инвестиционните проекти на общините, без да се засяга интересът, разбира се, на частната собственост и на гражданите. Доколко е намерен този баланс ще се види в предложенията, които задължително трябва да бъдат направени между първо и второ четене за усъвършенстване на законодателната материя. 
Аз също смятам, че мнозинството като численост определено не е преграда, уважаеми колега Сотиров, за корупционните практики. Това само увеличава ролята на фиска в целия този процес и в крайна сметка резултатът е един и същи. Според мен сериозна преграда е подробно разписване на процедурите и правилата, по които трябва да се управлява общинската собственост. Трябва да бъде намерен един сериозен баланс по отношение на децентрализацията. Смятам, че именно това е намерено и с наредбата, която трябва да приеме общинският съвет за придобиване и управление на общинската собственост. Може би сте забелязали също така, че са премахнати административнонаказателните разпоредби и се дава възможност общинските съвети да определят ясни санкции при неизпълнение на нормативите, записани в законопроекта.
На практика, уважаеми колеги, в законопроекта ясно се дефинират и възможностите за осъществяване на стопанска дейност от общините. Мисля, че те са разписани подробно. Подобрява се отчетността на общините с въвеждането на регистър за търговските дружества, това също е изключително важно. 
От тази гледна точка аз смятам, че ние трябва да подкрепим и трите законопроекта и това моите колеги от парламентарната група на Движението за права и свободи ще го направят. Всеки от нас има възможност между първо и второ четене да направи своите предложния и в крайна сметка да приемем един обобщен законопроект, който да даде нови възможности за общините. Защото, уважаеми колеги, ние не говорим просто за едно управление на общините, характерно за преди няколко години, ние говорим за един модерен общински мениджмънт. Не може да се осъществява модерен мениджмънт без възможности, които да дават подходящи инструменти на кметовете и на общинските съвети, за да реализират новата европейска политика на общините. Опасностите от корупционни практики и други, които се реализират в тази посока, ние трябва да ги предоставим в правата и задълженията на други компетентни органи, на които трябва да имаме доверие и да считаме, че и те си вършат работата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Янков.
Реплики има ли? Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин Янков, Вие или не сте прочели  – аз бих желал да не сте прочели внимателно законопроекта, за който пледирахте преди малко, – или подвеждате народните представители нарочно. 
По въпроса за замяната. Замяната, така както предлагате в ал. 2 на чл. 40, действително е така както казвате – посочени са тези два варианта, а именно прекратяване на съсобственост или отчуждаване на имоти за нуждите на държавата. Само че ако погледнете § 4, ще видите цяла група от изключения. Моля Ви се, не подвеждайте народните представители по този груб начин! Или прочетете внимателно закона. Вие правите такива изключения при замяната, които са практически отворени и неизвестни на Народното събрание. Защото в т. 5 казвате “отговарят на други условия, определени от закон в наредбата по чл. 8”. Значи има още една наредба, още една отворена врата и още един път възможност за замени. Не можете да говорите така, ако се уважавате и уважавате публиката! Не са два случаите, още три са случаите, които дефинирате, и отваряте вратата през наредбата. Тоест по никакъв начин не ограничавате практиката на замените. И заради това колегите отдясно естествено Ви поставят въпроса. Ако това нещо се приеме, Вие отваряте корупционни практики, продължавате да толерирате механизми, през които нахлува корупция в общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
Втора реплика – господин Сотиров, заповядайте.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Янков, първият въпрос засегна  и господин Костов. Вие с т. 5, която давате, обезсмисляте това, което се казва в ал. 2. Иначе по ал. 2 имаме консенсус. Това е и философията на нашето предложение – само когато има обезщетяване за отчуждаване и когато има ликвидиране на съсобственост да бъде разрешена замяната. Тук многократно се каза, че замяната и апорта са остарели практики.
 Модерните начини за участие на общините и на държавата е публично-частното партньорство. Това дава и съответните гаранции, когато става въпрос за по-сериозни имоти с инвестиционен интерес, които има смисъл да останат държавни или общински, тогава се работи с публично-частно партньорство. Няма никаква стопанска логика, никаква икономическа логика отделни терени, магазини и т.н. да се продават не чрез публичен търг, а да стават обект на разпореждане чрез замяна или апорт. Дългогодишната практика показва, че точно там става най-голямата корупция. Погледнете в държавата и в общините, големите общини, атрактивните имоти – 90% от атрактивните имоти точно стават обект на разпореждане чрез замяна или апорт. На публични търгове се пускат само най-неатрактивните имоти. Това е и в София, това е и в страната – трафопост в „Толстой” се пуска чрез Агенцията по приватизация. Всички хубави имоти в центъра на София, стратегически се вкарват като апорт или стават обект на разпореждане чрез замяна. Това е механизмът за корупцията. Има два мощни корупционни генератора – единият е тази възможност за замените и апортите, другата е чрез обществените поръчки при привличането на еврофондовете. Там ще бъде другия генератор на корупция, където също трябва да гарантираме прозрачност.
Затова много важно е тук, ако действително имаме воля да се преборим с корупцията, да редуцираме нещата само до това, което и Вие признавате, че има резон – по ал. 2. Другите изключения трябва да ги махнем, за да има действително ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Костов, уважаеми господин Сотиров, в самото начало на моето изказване аз казах, че законопроектът не претендира за съвършенство и за пълнота, цялостно да регламентира и да дефинира процедурите и че всъщност решаващо значение ще имат предложенията на колегите народни представители между първо и второ четене. В момента сме на първо четене. Аз говорих за принципите и философията, идеята, която сме имали в самия законопроект.
Разбира се, това, което Ви поставихте, господин Костов, е въпрос, който трябва да бъде дискутиран и да се прецизира, и да се прецени въвеждането или отпадането на определени текстове.
Но, уважаеми господин Сотиров, не може в Закона за държавната собственост да има едни възможности, в Закона за общинската собственост да ги няма по презумпция за корупционни практики. Това е всъщност един изключително важен момент. Трябва ли да лишим общините от определени възможности и инструменти, които да използват в ефективното управление и партниране по отношение на инвестиционната си политика заради презумпцията, че всички общински съветници са корумпирани? Защо всъщност трябва да правим различие между собственостите – между общинската и държавната? Имаме ли такова право? Всъщност не трябва ли да имаме друг подход, ако наистина искаме да ограничим корупционните практики, а не да лишаваме общините от тези възможности директно и изцяло? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янков. 
Часът е точно 11,00. След почивката ще се изказват господин Атанасов, господин Янев и господин Даут Осман.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа след почивката.
Продължаваме с дискусията по първото четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост с вносители: господин Иван Сотиров и група народни представители; госпожа Елеонора Николова и госпожа Мария Капон; господин Ремзи Осман и група народни представители.
Думата има господин Атанас Атанасов от Парламентарната група на ДСБ.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз лично ще гласувам против законопроекта, който е внесен от господин Ремзи Осман и група народни представители, и ще се аргументирам защо. 
Много са поправките, които се предлагат в този законопроект. Някои от тях са много ловки текстове, които предлагат корупционни практики, и се обслужват интереси на определени среди, които са свикнали вече в страната да си купуват правата. Това е недопустимо. Лобистки текстове има тук и ще ви ги посоча. 
Искам да ви кажа, че законопроектът е много голям, много тежък, засяга много интереси, различни сфери от обществените отношения, свързани с местното самоуправление. Според мен изключително повърхностно подхождаме към този законопроект. Изключително повърхностно подхождаме към него! 
Съвсем откровено ви казвам, че става въпрос за текстове, които усъвършенстват корупционните практики, известни в нашето местно самоуправление, свързани с разпореждане със собствеността. Въвеждаме тук модерни далавери. Една от тях е изключително интересна – предложението за нов чл. 49а, на който ще се спра отделно. На практика се предлагат механизми за заобикаляне на пазарния принцип за продажба на собственост. Това е основното в този законопроект – механизми за заобикаляне на пазарния принцип. Знаем, първо, че пазарният принцип е най-справедлив и, второ, носи най-много средства на общините. След като ние го заобикаляме, даваме възможност на цени под пазарните някой да получава собственост  - нещо, срещу което би следвало със законодателни мерки да се борим, а не да го поощряваме. 
Дава се възможност за придобиване на собственост чрез един много стар и известен механизъм – с поставени лица, чиято собственост впоследствие да се управлява от истинските собственици, а именно тези, които са инвестирали средства. Между другото, една от тезите, които се използват да се прокарат тези текстове, е грижата за бедните, грижата за социално слабите, а на практика точно със законови механизми ние превръщаме бедните и социално слабите в подставени лица на хора, които имат капитали и искат да ги вложат в собственост. Така че това, което се предлага, е антисоциална политика. 
По отношение на този прословут чл. 49а. Ще ви дам и примери в тази насока. За какво става дума? Правото на строеж върху имоти – частна общинска собственост на лица с установени жилищни нужди за строеж на жилищна сграда, се учредява без търг или конкурс, при условия и по ред, определени в наредба по чл. 45, и т.н.
Първо започвам отзад напред – за наредбата. Правилата ще ги оставим някъде подзаконово да се уреждат, тук да не ги виждаме. Това е абсолютен скандал! Без търг и конкурс даваме възможност да се учредява право на строеж на лица с установени жилищни нужди! 
От тази трибуна бях поставил питане към министъра на вътрешните работи и той ми отговори в неговия си стил, както винаги ми е отговарял, разбира се, за два имота, построени във Влас, собственост на дъщерите на сегашния директор на Гранична полиция Петров, който тогава беше директор на полицията в Бургас. Точно по този механизъм е свършена тази история – намерени са две лица от ромски произход, които отговарят на условията за жилищни нужди, те получили правото на строеж и после го прехвърлили. Представяте ли си? Не дупка отваряте тук, а цял коридор отваряте за злоупотреби, и то не да се прехвърля собственост, а да се плаща още по-тънко – право на строеж. Това е пълен абсурд. Досега това нещо се правеше някъде покрай закона, а сега го узаконяваме. Ето как в този насип от предложения за изменение на този закон регламентираме този текст, защото до този момент се упражняваше, но не беше регламентирано. И хайде сега да го регламентираме и оттук нататък да може по закон да се върши това безобразие - бедни хора, с ниска интелигентност за дребни пари фактически си дават името в един момент, за да може да се направи тази далавера.
Аз искам да фиксирам вашето внимание върху това предложение, за да видите какво може да се случи от този закон, от този текст. Някой ще каже: „Добре, ще предложим този текст на второ четене да отпадне”. Аз съм сигурен, че няма да падне. Сигурен съм, че е проведено лобиране за този текст, защото той дава много големи възможности на хора със солидни финансови ресурси чрез заобикаляне на закона и използване на малоимотни лица като поставени такива, да се облагодетелстват неимоверно.
Е, това социална политика ли е, да питам аз? Защото това се прави за прикритието социална политика, да се погрижим за бедните хора. Да, за това се прави. Нали управлява едно мнозинство, което твърди, че се грижи за социално слабите? Аз много настоявам някой от вносителите да излезе на тази трибуна и да ми отговори на този въпрос по чл. 49а. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплики има ли? Няма реплики.
Следващият, който има думата, е народният представител Яни Янев от Национално движение Симеон Втори.
Заповядайте, господин Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Нормално е този закон наистина да предизвиква различни виждания и мисли и ще кажа на първо място, че за мен и трите законопроекта са позитивни, тоест че би трябвало да бъдат подкрепени, защото във всеки един от тях има рационално зърно и бих казал, че и на първо четене те в голяма степен взаимно се допълват.
Ясно е, че спорните моменти възникват във връзка с регламентацията на сделките, които могат да извършват общинските съвети, процедурите по отчуждаване и учредяване право на строеж, естествено, че там е концентрирано вниманието на всички. Аз съвсем директно ще започна да коментирам законопроекта в тази част.
Действително, има известно смущение, според разпоредбите на чл. 40, ал. 4, защото в някаква степен заложената принципна основа по чл. 40, ал. 2 за начина, по който трябва да се извършват и ограничителните параметри на извършването на замените, като че ли придобиват известна модификация в разпоредбите на ал. 4.
Аз не съм за това те да бъдат категорично отхвърлени, но действително в някаква степен те се създават по начина на сегашната им формулировка, която мисля, че би могла да бъде подобрена, възможността да се стигне до злоупотреби.
Ако ги анализираме поотделно ал. 4, т. 1 – „Възможността за замяна се допуска и могат да правят лица, които притежават имот, съседен на общински имот или право на строеж върху такъв имот и в Подробния устройствен план е предвидено свързано застрояване на тези имоти”.
Колеги, тук практически ние ограничаваме възможността общинският съвет да направи нещо различно от това, което предвижда Подробният устройствен план. Тоест, проблемът за евентуалното притеснение, че може да се извърши някаква злоупотреба не е изведено на нивото на решението на общинския съвет и евентуалното лобиране на отделни общински съветници, а по своето естество се извежда в един много по-ранен момент и това е моментът на приемането на Подробния устройствен план.
Всъщност условията за това, което някой се притеснява, че би могло да има корупционна практика няма да бъде по повод решението на общинския съвет, а би отишло в един ранен момент, когато ще се решава въпросът за сключеното застрояване. С това трябва да сме наясно, че сключено застрояване без съгласие на собственик не може да се направи. Тоест в тази ранна фаза там някой служител в общината, защото решението за съгласие за даване на сключеното застрояване не минава и през кмета, ще реши този проблем. Така че тази практика е нормална, защото тя може да реши проблемите на много български граждани и не трябва по принцип да създава затруднения. Там, където имаме такъв момент, който наистина може да се злоупотреби, трябва да се опитаме да ограничим тази възможност. Така че, тук обръщам внимание на вносителите и аз самият ще се постарая да помисля върху този текст и неговото допълнително усъвършенстване.
Следващата точка касае и дава възможност на наемателите на общински имоти или на собственици на изградени законно временни или преместваеми обекти по същия начин чрез замяна да получат собственост. В това да се предостави възможност на наемателите да придобият собственост е до известна степен продължение на приватизационните закони, но ние не можем да се съгласим, че всеки наемател току-що спечелил търг за наем и след два месеца ние му продаваме имота. Ясно е, че тук във всички случаи в закона, за да няма злоупотреби и заобикаляне на придобиване на собственост чрез придобиване на наем трябва по някакъв начин във времето да го отделим и да кажем, че този наемател с оглед на възможността на този човек да инвестира и трайно да урежда този бизнес, който прави или пък, ако е живущ в имота, това е отделна тема, бих казал, но е ясно, че става въпрос в повечето случаи за такива лица, които ще се стремят да развиват дейност върху общински имот. За да гарантираме неговата възможност за по-трайно инвестиране, колеги, вие си спомняте, че ние съвсем наскоро променихме ограниченията, които даваше Законът за задълженията и договорите за 10-годишен наем, тоест че вече може да се сключва и наем за много по-дълго време и в някакъв смисъл възможността наемателят да придобие и собственост върху имота, който е наел, ние трябва да го свържем с някакъв траен период от време – 10 години бил наемател и т.н., за да може да не му разбутваме бизнеса на човека, а пък той да е сравнително гарантиран по отношение на вложенията, които прави в развитието на собствената си дейност, от което обществото има интерес.
По отношение на законно изградените временни и преместваеми обекти.
По отношение на временния обект има основание и възможност да мислим защото той е минал цяла процедура, той е съгласуван като подставен, но преместваемите обекти ми се струва, че идват малко по-силно, колеги, ако ние допуснем на базата на един преместваем обект... Какво означава преместваем обект? Това е една сглобяема барака, една сергия. Сега ние да се съгласим, че ще прехвърлим собствената земя за един такъв преместваем обект ми се струва, че е малко по-силно и в тази част, този текст аз лично не бих го възприел.
Видях, че има доста дебати по отношение на инфраструктурата. Когато говорим за замяна, при условие на реализирана инфраструктура на практика ние не можем да бягаме от реалностите на това, което се случва. Не е само София. Аз ще дам и редица примери във Варна, където хората не могат да изчакат общината да предвиди съответните средства за благоустрояване на дадени райони и това става факт. Те фактически го извършват. Разбира се, за да се извърши прокарване на улица, за да се прокара комуникация, канализация, водопровод или електроснабдяване това може да стане само при условията на разрешение. Това не може да стане изобщо. Тоест ние говорим за една законна дейност, която преди това общината е разрешила да бъде извършена. Ако става ясно, че тази инфраструктура се прави със средства на собствениците, които са в този район, въпросът за уреждането на взаимоотношенията между общината и тези хора, които ще извършат това подобрение, трябва да бъде извършено, трябва да бъде направено към момента, в който се разрешава извършването на инфраструктурата от друго лице. Ако ние оставим нещата своеволно да се правят тези взаимоотношения, тук ние ще отприщим възможността общините да бъдат слагани пред свършен факт. Фактически те да не могат да вземат решение по този въпрос.
Затова аз не искам да отрека възможността да се извърши замяна срещу построена инфраструктура, но нека този въпрос да бъде уреден към монета, в който общината дава съгласие трето лице да направи тази замяна. Как ще се уредят отношенията с този, който инвестира в имота?
Това са моите основни бележки в тази насока. Има един от щекотливите въпроси, който се повдигна при дебатите. Това е във връзка с възможността за промяна, колеги, на публичната собственост от частна общинска публична и обратното. Едно от предложенията на колегите, мисля на господин Сотиров беше, за две трети. Също съм пристрастен към идеята за това, че трябва да имаме един по-завишен контрол по отношение на трансформацията на тази собственост, но в никакъв случай от друга страна не трябва да създаваме и абсолютни пречки и затова бих предложил на колегите действително ние да предвидим механизъм тогава, когато става въпрос за промяна на публична общинска собственост в частна, да има малко по-усложнен механизъм. Първият етап да бъде с две трети. Ако това не се случи виждате, колеги, че ние имаме конституционен механизъм, в който все пак да има възможност да не се запушват нещата, а една процедура да продължи напред. 
Затова по принцип съм съгласен да тръгнем с кворум две трети за промяна, но във всички случаи да предвидим процедура, в която може този дебат да се възпроизведе още веднъж, допълнително да се направят аргументи и след това вече отново да може да бъде поставен на дневен ред, защото опасенията ми са, че в повечето случаи би могло под различни форми да има мнозинства от две трети и практически необходими общински проекти да не могат да се реализират с една такава завишена ограничителна клауза.
Това, на което също искам да обърна внимание, е притеснението на колегата Атанасов, който е изложил във връзка с учредяването на правото на строеж на нуждаещите се. Колеги, и до ден днешен всъщност ние имаме категоризация на жилищната нужда на българските граждани и тя се извършва по повод на това, когато те трябва да кандидатстват за наемане на общинско или държавно жилище. Тяхната жилищна нужда се категоризира и тези категории са такива, които са действали от преди промените, ако не ме лъже паметта. Тоест механизъм, по който да бъде установено дали едно лице има жилищна нужда или няма той действа.
Тук притесненията, че тези хора ще взимат учреденото право на строеж без търг или конкурс и след това веднага ще се разпоредят с него,  струва ми се, не са в такава степен основателни не заради друго, а защото е ясно, че това прехвърляне на право на строеж или евентуално на недвижимия имот на тези, които са жилищно нуждаещи се, може да бъде единствено с цел удовлетворяване на тяхната жилищна нужда. За да няма притеснения за това, че такива сделки биха могли да станат и да се злоупотреби с тях – днес се учредява правото на строеж на нуждаещия се, утре той го прехвърля срещу някакви пари, съвсем спокойно можем да направим предложение и да ограничим разпоредителните сделки впоследствие, тоест, след учредяването на правото на строеж по отношение на такива имуществени права или на обекта, придобит по повод на това си право на строеж, да не може да се извършва транслативна сделка в рамките на пет години след неговото учредяване или след придобиването на собствеността, което във всички случаи ще ограничи  възможността за злоупотреба – това, от което се притеснява колегата Атанасов. Аз не съм раздвоен в мисленето, че тук не се цели социален ефект, защото този въпрос стои и трябва да има механизъм, по който той да бъде решен и в никакъв случай да не го отхвърляме, а да можем да доразвием тезата и да създадем допълнителни ограничения в тази насока.
Бих отправил и някои бележки в частта по отношение на отчуждаването, колеги за общински нужди.
Струва ми се, че там уредбата във връзка с това, че се предвижда възможността още със самото приемане на подробния устройствен план да се предвиди и отчуждаването на имотите или да се провежда самата процедура, има нужда от значително прецизиране на тези текстове. В самия закон в „По-нататъшни разрешения” има други формулировки, които в някаква степен попадат в противоречие с това идеята изцяло да решим въпросите за отчуждаването още с приемането на подробния устройствен план. Така че в тази насока ми се струва, че има възможност да се поработи и да се подобри големият законопроект.
Пак казвам, че за мен и трите законопроекта имат идеи, които се допълват и се надявам, че ще успеем да преработим нещата и да ги докараме в добро за нашето общество състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Атанасов, за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Янев, не може така с лека ръка да минавате по този текст. Аз Ви казах, че тук се отваря широка врата за корупция и ще Ви опровергая за  социалната политика.
Хора, които са малоимотни, социално слаби, Вие ще им дадете право на строеж. С какви пари ще строят?!
Когато искате да правите социална политика, да ги устроите с жилища,  общините да строят жилища и да ги настаняват под наем – това е начинът, по който може да се реши проблемът  с жилищната нужда на малоимотните и на бедните хора, а не да отваряме тук дупка в закона, през която хора с големи капитали на тънки цени да получават право на строеж.
И Вие казвате: би могло да ограничим във времето... Веднага ще Ви кажа. Ние сме юристи с Вас, веднага ще Ви кажа как става: на другия ден сключваме предварителен договор за продажба, който ще  го обявим за окончателен след пет години, като му изтече срокът. Искате ли още няколко други юридически механизми да Ви покажа? 
Така че или забраняваме това нещо да се случва, защото е безобразие, или отваряте ли го това, това означава, че облагодетелствате хора с  много пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма желаещи за друга реплика.
Заповядайте за дуплика, господин  Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Атанасов, понеже казахме, че сме юристи: Вие знаете много добре, че когато говорим за учредяване на право на строеж,  когато се учредява право на строеж, е ясно какво може да се построи върху този имот, защото не може изобщо да се учредява право на строеж, тоест общината е провела съответните процедури, ясно е какви са възможностите за застрояване и когато става въпрос да учредим на малоимотни хора, това не означава, че е за едни, втори или трети. Ясно е, че там трябва да се направи жилищно строителство под формата на жилищен блок, кооперация и т.н. В този смисъл там вече имате готов архитектурен проект и на всеки един човек поотделно му се учредява за този апартамент  право на строеж и т.н. Там интересът на този, който иска да ги излъже, така да се каже, и да вземе това нещо, за да го застрои, няма как да се случи, защото този парцел, с този блок е проектиран и може да се построи само по един-единствен начин, което е заложено. Затова ви казвам, че имаме законови действащи механизми, в които по един съвсем коректен и праволинеен начин да бъдат решени въпросите така, че да се избегне възможността за злоупотреба, а в крайна сметка да бъдат задоволени нуждите на тези хора. Как ще стане въпросът със строителството? По моя преценка в тази насока не е невъзможно, естествено, че става въпрос и за кредитиране, а тези, които са малоимотни, представете си го по другия вариант... Има някакъв друг имот и т.н., който може да се ипотекира, може да вземе...
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Той, като има друг имот, не може да бъде класифициран!
ЯНИ ЯНЕВ: Не е така! Като си малоимотен, не означава, че си безимотен. Дайте да ги разграничим тези работи!
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Как да не е така? Само когато няма собствено имущество.
ЯНИ ЯНЕВ: Вие знаете много добре, че има хора, които живеят в порутени, нехигиенични къщи, които са основание за категоризацията им като жилищно нуждаещи се. Така е.
Така че не виждам причина отново да търсим единствено и само вариантите, че може да има непременно злоупотреби и да изключим възможността това да се случи.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Само за това е направен този закон, господин Янев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме нататък.
Има думата  за изказване народният представител Даут Осман от Парламентарната група на  Движението за права и свободи.
Заповядайте, господин Осман.
ДАУТ ОСМАН (ДПС):  Уважаеми господин председател, колеги! Процедурата по ускоряване на  принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди е необходимо не само с оглед реализацията на инфраструктурни обекти, финансирани със средства от европейските фондове. Тази процедура е необходима преди всичко за самите общини, за жителите на тези общини, които се явяват ползватели на инфраструктурните обекти. Създават се условия за максимална публичност на процедурата по принудително отчуждаване, първо, чрез одобрение от общинския съвет на общия устройствен план, след това с одобрение на подробния устройствен план, който е правното основание за отчуждаване, а след това чрез анонсиране, чрез обявление на собствениците на имотите – предмет на отчуждаването. 
Обявлението се публикува и в Интернет сайта на общината.
Подчертавам всичко това, защото често се случва да няма възражения към процедурата, докато не се пристъпи към паричното обезщетяване. Тогава обикновено собствениците търсят правата си в съда, тъй като са недоволни предимно от размера на обезщетенията. Разбира се, ако се гледа от гледна точка на обезщетенията, крайната цена на бъдещия инфраструктурен продукт, обезщетението винаги изглежда недостатъчно.
С риск да се повторя с преждеговорившия, съдебната практика показва, а и законодателството върви в тази насока, че е необходимо оценката на вещо лице да е на база предназначението на земята към момента, а не спрямо бъдещи проекти. Тоест, следва да се оценява към момента на стартирането на процедурата.
Въпросът е обаче следва ли утежняване или дори спиране на процедури по изграждане на проекти поради причини от спора върху правото върху дължимо обезщетение или права върху отчуждавания имот? Следва ли заради собствениците на няколко имота да страдат жителите на цяла община? Законът дава достатъчно гаранции както за размера на обезщетенията, така и за всички евентуални вреди, които биха настъпили за лицето, чийто имот е предмет на принудително отчуждаване. В този смисъл не може да се твърди, че частният интерес е накърнен или пък са престъпени разпоредбите на  Конституцията относно неприкосновеността на частната собственост.
Предвиден е тримесечен срок за завземане на  отчуждения имот, когато той е единствено жилище на собственика. Този срок е напълно достатъчен, като се има предвид и динамиката на пазара за недвижими имоти у нас.
Изхождайки от тази позиция, подкрепям синхронизирането на разпоредбите в проектозакона на господин Ремзи Осман и група народни представители с разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и считам, че предложените изменения са адекватни за ускоряване на процедурите по отчуждаване на имоти, за бързо приключване на споровете при възможност за справедливи условия за двете страни, и оптимизиране работата на самите местни власти чрез спазване на разумни срокове за изграждането на инфраструктурни обекти, включително тези, финансирани със средства от Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има думата народният представител Иван Сотиров от Парламентарната група на  ОДС.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, понеже много се каза по темата и понеже много се спекулира със собственостите, аз искам да ви един пример за принципната разлика между частната, държавната и общинската собственост. 
Всички знаем приказката за онзи, който тръгнал с буцата злато и понеже бил глупак след серия от замени накрая останал с една игла. Проблемът обаче в случая е, че тези, които тръгват с буцата злато са хора, които са ги избрали определени глупаци, с извинение, и накрая с иглата остават не тези, които извършват серията от операциите, а тези, които са ги избрали. И ние като законодатели имаме ангажимент да отчетем разликата между частната и публичната собственост и създадем такъв регламент, при който по пътя на замените да не се стигне до това многократно ощетяване на избирателите-данъкоплатци. 
Това, което се предлага със социалните аргументи, води до следното. Каква е практиката? Заменят се уникални скъпи имоти в центровете на големите градове срещу жилища, защото имало жилищни нужди и защото държавата и общините нямат социална и жилищна политика. Придобиват се жилища, неатрактивни, в крайни квартали срещу скъпи имоти, които ако се продадат на пазара могат да влязат постъпления в общините, да се построят много повече жилища от тези, които са придобити по пътя на замяната. След това тези жилища, които се придобиват, се продават, настаняват се уж социално слаби хора, които придобиват тези жилища на цени, които са много по-ниски от пазарните и така чрез серия операции се губят огромни средства от държавата и общините и накрая действително се остава с една игла. За това става въпрос.
Затова ние трябва да прекратим тази порочна серия от корупционни механизми, защото това създава серия от корупционни сделки, при което накрая се ощетяват данъкоплатците. Затова са тези предложения.
Искам само още нещо да кажа за предложението. 
Когато държавата и общините придобиват собственост,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Сотиров, ще трябва да Ви предупредя – Вие имахте 2 минути, ще Ви дам още 15 секунди, за да довършите мисълта си. 
ИВАН СОТИРОВ: ... тя трябва да е само за задоволяване на публични нужди на държавата и общините. Няма логика държавата и общините да придобиват имоти по пътя на замяната, същите тези имоти след това пак да ги заменят. Това не трябва да бъде допустимо по силата на закона, а когато се отчуждава за публични нужди, тогава може да се обезщетява и затова е предвидено при отчуждаване да се обезщетява с имот. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Парламентарната група на ОДС изчерпа времето си за изказване.
Има думата народният представител Елеонора Николова - независим. Независимите народни представители имат право на 15 минути: трима души по 5 минути.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, достатъчно е да си спомним местните избори, за да видим колко стигна цената на едно съветническо място. На някои места едно место се продаваше за 1 милион!? Това показва, че слухът за замените, за много изгодната и много доходоносна дейност на общински съветник вече не е тайна за никого в България. Дори напливът за кметове не беше толкова скъпо платена дейност, колкото напливът за общински съветници. Защо? Защото там има няколко ключови думи, няколко възможности в общинските съвети. Едната възможност са замените.
За да отговорим на въпроса дали общините е редно да правят замени и апорти, нека да си отговорим каква е същността на една община. Можем ли ние да третираме общините като търговци по смисъла на Търговския закон или това са публични институции, които са длъжни да дават определени услуги, такива каквито им е вменено от закона - в чл. 17 от Закона за местното самоуправление и местната администрация? Там ясно е казано какво правят общините. Може ли някой от вас да ми обясни защо една община ще влиза с апорт в търговско дружество? Кой е инициаторът за създаването на такова смесено дружество? Какъв публичен интерес обслужва? Разбира се, че не се обслужва публичният интерес на общината, обслужва се интерес на инвеститора. Ясно е, че след две вдигания на капитала, участието на общината се минимализира, така че да не може да получава никакви приходи. 
Ето защо, според мен, апортът, което е понятие от Търговския закон, няма как да бъде пренесено към общината, която по същество не е търговец. 
Какво значи това, че общинският съвет е принципал на търговското дружество? Това значи колективна безотговорност! Това значи, че общинските съветници се пазаруват на килограм и както аз казвам създават се не партийни мнозинства, а динамични трапезни мнозинства. Всеки знае колко струва една замяна. Много е по-лесно да напазаруваш 26 общински съветника в един голям град, отколкото да извадиш няколко милиона и да си купиш терена.
Когато говорим за замени, да, колеги, аз не смятам, че общината трябва да е с вързани ръце. Но когато ти трябва имот, когато ти си го обявил в своята инвестиционна програма, когато си го включил в своя проект, в програмния си бюджет – вече говорим за програмно бюджетиране, когато си казал, че ще правиш един публичен обект – ще правиш детска градина, училище, да. За обслужването на този обект общината би могла да инициира замяна, но аз казвам, че тази инициатива трябва да излезе от общината. Ако погледнем всички замени 99,99% те са по инициатива на частния инвеститор. Защото той си е харесал имотът, защото той е сметнал, че ще го получи по една никаква цена и това, което ще плати на общинските съветници във всички случаи му излиза по-евтино.
Колеги, нека всъщност да не си затваряме очите, да не си заравяме главата в пясъка, а да погледнем действителността. Аз искам да кажа още нещо. Този разговор, за съжаление, е много закъснял. Едва ли вече има толкова много атрактивни имоти, които да представляват интерес. През тези години всичко се разпродаде, така че това е една тъжна новина за новите общински съветници. Може би няма да могат да се избият милионите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Павел Шопов от парламентарната група на “Атака”.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, този дебат е много закъснял – толкова закъснял, че просто трябва да констатираме печалния факт, че общините са декапитализирани. В тях почти няма активи. Ако се води този дебат в момента, е полезно. Но той общо взето е за правната теория, защото поне в София и в големите градове много малко остана да бъде коментирано и третирано през призмата на онова, което разглеждаме. Отлетяха, изтекоха като вода в пясъка всички онези имоти, които бяха атрактивни и представляваха собственост. Тези процеси до този момент създадоха много богати хора в България, но те създадоха и абсолютно бедни, трагични общини. 
Аз изразявам позицията на “Атака” и тя е, че ако се прави някаква регламентация и промяна, а тя оттук нататък е абсолютно необходима за тази уредба, тя трябва да бъде максимално рестрективна – толкова рестрективна, че от правило общините да се разпореждат с имоти, както е в момента, това разпореждане трябва да се превърне в абсолютно изключение при едни затормозени и много тежки процедури. Защото наистина общините са друг субект. Те не са субект по търговското право, те имат други функции и това, което ставаше с апортите и със замените до този момент, води до трагични резултати - общини и държавата да няма къде да настанят най-необходими институции. Просто няма! 
Действително се създадоха много богати хора, а всъщност в България богати хора не се създадоха на базата на труд, на базата на успех във връзка с принципите на търговското право, а те се създадоха на криминални действия, свързани с отчуждаване и придобиването на държавна собственост. Както впрочем във всички подкомунистически общества, България не прави никаква разлика и не прави изключение в това отношение.
„Атака” подготвя и ще внесе законопроекти, свързани точно с пълната рестрикция в режима на разпореждане с държавни и общински имоти – да не може да се претрансформира публична държавна собственост в частна собственост, да не могат да бъдат осъществявани страшните замени, които дори не са кон за кокошка, а кон за бълха, на които специалист в този и в миналия парламент е най-вече ДПС. Разбира се, те имат такъв опит и принос в тези сделки, че може би са най-компетентни в теорията и практиката на тяхното извършване.
Двата законопроекта, които са внесени от опозицията – от госпожа Елеонора Николова и от ОДС, са необходими  и полезни, макар и недостатъчни, но ние ще ги подкрепим – и единия, и другия, за разлика от това, че няма да подкрепим законопроекта на ДПС, който цели явно да се продължат и поддържат корупционните практики, осъществявани до този момент на всички нива – и в общините, защото в момента говорим за общините, но същото можем да кажем и за държавните имоти. Тук в момента има народни представители от Пловдив и им е ясно за апортните сделки, с които изтече Старият град Пловдив, Пловдивският панаир и до какво състояние е стигнало едното и другото.
Впрочем, има възможност тези грешки и това изтичане на общински имоти да бъде поправено. Ние ще направим всичко възможно това да стане.
Пътят обаче оттук нататък е не само да се спре това престъпно изтичане на държавна собственост –  това е позицията на „Атака” –и преминаването й от патримониума на държавата и общините в ръцете на ловки играчи, каквато е практиката до този момент, това не е достатъчно, защото малко остана и ще бъде спасено, въпросът е в законодателство на отговорни политици и отговорни българи в този парламент, надявам се в следващия, защото в този парламент в този състав това е невъзможно. Другото е да бъдат върнати в патримониума на държавата всички имоти, които са загубени за държавата и общините, които са изтекли. За това има правни начини, има съвсем законни правни механизми и това може да стане, ако има политическа воля. „Атака” има политическата воля за това и нейната дългосрочна програма е не само да спаси държавните имоти от разграбване, в каквато връзка са двата закона, внесени от госпожа Елеонора Николова и от ОДС, а точно в противната насока е законопроектът, внесен от ДПС, но въпросът е много от имотите, които все още могат да бъдат спасени – пловдивските народни представители тук могат да кажат кои имоти все още могат да бъдат спасени и да бъдат върнати в патримониума на държавата – имоти и активи, които все още могат да бъдат върнати. 
Заявявам  и повтарям още веднъж: в тази насока ще бъде дейността на „Атака” в едно бъдещо Народно събрание, надяваме се при друг състав и с по-друга политическа воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики на изказването на господин Шопов? Няма.
Уважаеми колеги, с това приключи списъкът на желаещите за изказване по този законопроект.
За процедура има думата господин Марко Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази сутрин ние приехме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Искам да предложа срокът за правене на предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това Ваше процедурно предложение ще бъде гласувано утре, записано е.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата по първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост? Законопроектите са три. Не виждам желаещи. 
Уважаеми колеги, закривам дискусията по тези три законопроекта на първо четене. Гласуването ще стане утре преди парламентарния контрол. 

Преминаваме към следващата осемнадесета точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКРЕДИТАЦИЯТА, ИЗВЪРШВАНА ОТ БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА ЗА АКРЕДИТАЦИЯ. 
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. 
Ако разрешите, ще направя процедура за достъп до залата. Предлагам да бъдат допуснати госпожа Жана Райчева – началник дирекция „Евроинтеграция”, и госпожа Елза Янева – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, тъй като няма регистрация, респективно не може да има и гласуване, има ли някой „против” това процедурно предложение за допускане до пленарната зала? Няма такива.
Моля поканените лица да заемат своите места в пленарната зала.
Имате думата да докладвате становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 702-01-63, внесен от Министерския съвет
на 28 декември 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 февруари 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, внесен от Министерския съвет. 
На заседанието присъстваха госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Елза Янева – изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”, представители на Министерството на икономиката и енергетиката и на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”. 
Законопроектът беше представен от госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, която изтъкна, че той прецизира регламентацията на дейността, политиката и организацията на работа на националния орган по акредитация, какъвто е Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”. Във връзка с това се изменя и наименованието на закона на Закон за акредитацията на лаборатории, органи по сертификация, органи за контрол и проверяващи по околна среда.
Във връзка с обвързването на Република България с политиката по акредитация на Европейската комисия и задължението на практика да се отразява политиката на комисията в тази област, се прави предложението Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” да бъде единственият национален орган за акредитация на лица, като изрично е посочено, че акредитацията трябва да бъде дейност, при която конкуренцията трябва да се избягва, предвид факта че дублирането на дейността между частния и държавния сектор ще доведе до обезценяване на акредитацията. Освен това дейността на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” се контролира от Европейската организация по акредитация, което гарантира, че процесът по акредитация се провежда безпристрастно и при условията на равнопоставеност. 
С предлаганите изменения на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, се цели прецизиране на функциите и състава на участващите в процеса по акредитация органи – Комисията по акредитация, Комисията по възраженията и Помирителната комисия; допълнително регулиране на устойчивостта и безпристрастността на процеса по акредитация, въвеждайки актуалните решения и практики, съобразени със съвременните тенденции и изисквания на международните стандарти за дейността на органите по акредитация.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която бяха поставени въпроси относно процента на държавното участие в органите за акредитация на другите страни – членки на Европейския съюз, както и относно възможността за публично-частно партньорство в областта на акредитацията. Беше изказано мнение против съществуването на централизиран държавен орган по акредитация. Освен това беше акцентирано и върху намирането на баланс между гражданските структури и държавата в тази област.
След дискусията по законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 20 народни представители, “против” – 1 народен представител, и “въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има и становища на Комисията по европейските въпроси. Не виждам председателя в залата.
Моля, госпожо Илиаз, като заместник-председател да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да представя на вниманието ви становището на Комисията по европейските въпроси по проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за акредитация, извършвана от Българската служба за акредитация.
„На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитация, извършвана от Българската служба за акредитация, № 702-01-63, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Нина Радева и главният експерт в Дирекция „Европейска интеграция” госпожа Жана Райчева.
Акредитацията на лаборатории за изпитване и калибриране на органи, извършващи сертификация на продукти, персонал и на системи за управление, както и на органи за контрол и на проверяващи по околната среда е съществен елемент от общата система на акредитация, стандартизация и технически надзор, която лежи в основата на функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. От тази гледна точка усъвършенстването на законодателството, свързано с акредитационната система у нас, може да се разглежда не само като хармонизационна задача, но и като важен инструмент за подобряване на достъпа на българските стоки до европейския пазар.
В предлагания законопроект се съдържат редица изменения и допълнения, целящи да подобрят работата на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”, както и да засилят санкциите срещу недобросъвестни действия на лица, нарушаващи акредитационните условия.
От гледна точка на европейското право и на европейската практика внимание заслужават чл. 1 и чл. 2 на законопроекта, целящи да подчертаят изключителното място на указаната по-горе изпълнителна агенция като единствен орган в Република България, осъществяващ съответните акредитационни дейности.
Трябва да се отбележи, че в европейското право няма императивни норми за организацията и правния статут на акредитиращите органи или организации. В Дания с акредитацията и метрологията се занимава обслужващата компания – Датски акредитационен и метрологичен фонд – DANAK. Тази компания извършва своите акредитационни услуги на базата на договор с Датската служба по безопасността на технологиите, която е част от датското Министерство на икономиката. 
Във Великобритания акредитацията е монопол на Акредитационната служба на Великобритания – UKAS, която е неправителствена организация с нестопанска цел и включва както представители на администрацията, така и представители на обществени организации и на деловите среди. Тя също работи на базата на договор с министъра на търговията и промишлеността. Във всички новоприети страни – членки на Европейския съюз, обаче акредитиращите органи са част от държавната администрация. Подобно е положението и в някои от старите страни членки. 
Но докато по отношение на правния статут на акредитиращите организации в Европейския съюз напоследък се наблюдава известно разнообразие, то неизменно остава правилото във всяка страна членка да има само по една акредитираща организация. Това принципно положение се препоръчва и от Европейската комисия, по-специално в документа й CERTIS 97/4 – на Генерална дирекция „Промишленост” от 15 декември 1997 г. Счита се, че наличието на повече от една акредитираща организация в една и съща държава членка, може да доведе до опасни компромиси при спазването на строгите изисквания за издаването на сертификати за съответствие и да подкопае по този начин основите на единния вътрешен пазар.
Същевременно от гледна точка на изискванията за защита на конкуренцията в Европейския съюз е необходимо да се подчертае, че предоставянето на монополни права на даден орган в Европейския съюз се компенсира с повишени изисквания за прозрачност и демократичност в процедурите. В тази насока трябва решително да действат съответните комисии, създадени към нашата изпълнителна агенция и включващи независими експерти и представители на обществеността.
На основата на гореизложеното може да се направи изводът, че предлаганият законопроект отговаря на европейските правни норми и на европейската практика. Независимо от това могат да се направят някои препоръки, които да се вземат предвид при по-нататъшното му обсъждане.
Желателно е да се потърси по-подходящо ново наименование на закона вместо предлаганото в проекта – Закон за акредитацията на лаборатории, органи по сертификация, органи за контрол и проверяващи по околната среда.
По § 2 на законопроекта. При изменението на чл. 2, ал. 1 на закона вместо „Българската служба за акредитация е единственият национален орган за акредитация на лица, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1” би било по-добре да се запише „Българската служба за акредитация е единственият национален орган, който осъществява дейностите по чл. 1, ал. 1 на територията на Република България”.
Обосновката е, че по този начин ще стане ясно, че не може да има е регионални органи, които да извършат евентуална акредитационна дейност в своите региони, така също, че на територията на нашата страна не могат да се извършват акредитационни дейности като филиали на акредитационни органи на други държави.
По § 31. В законопроекта се предлага нова ал. 2 към чл. 41 на закона, която гласи: „Неакредитирани от агенцията или от друг национален орган по акредитация лица, които в своята дейност се позовават на акредитация по чл. 1, ал. 1, се наказват...”. Но тъй като агенцията е единственият орган, който може да акредитира по чл. 1, ал. 1 от закона, то от предлагания текст може да отпаднат думите „или друг национален орган по акредитация” и той да остане следният: „Неакредитирани от агенцията лица, които в своята дейност се позовават на акредитация по чл. 1, ал. 1, се наказват...”.
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта и направените препоръки, Комисията по европейските въпроси предлага да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 702-01-63, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2007 г. с 11 гласа “за” и 1 глас “против”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо  Илиаз.
Откривам дискусията по първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, внесен от Министерския съвет.
Имате думата, уважаеми колеги.
Има думата за изказване господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам думата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, предвид обстоятелството, че с § 2 законът въвежда категоричната норма, че „Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” е единственият национален орган за акредитация на лица, които осъществяват дейностите по чл. 1,	ал. 1”.
Нещо повече, за въвеждането на този единствен национален орган – той и досега е бил национален, но в момента е единствен, вносителите се позовават на един правен акт от 1997 г. – CERTIF 97/4–EN. Десет години са изминали от този правен акт, който няма задължителна сила нито за страните – членки на Европейския съюз, тогава, още по-малко в момента за страните – членки на Европейския съюз, които са 27 на брой. 
В България този орган – Националната служба по акредитация, е държавен орган. Ако погледнем какво е състоянието в момента във водещите страни – членки на Европейския съюз: Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испания, дори в някои от новите страни членки, включително Румъния от миналата година, този акредитационен орган се явява един обществен орган.
Междувременно миналата година – мисля, че беше точно преди година, но ще се постарая съвсем точно да цитирам – на 12 февруари 2007 г. Европейската комисия разработи и предостави за обсъждане от страните членки проект за регламент на комисията от 2007 г., който директно касае условията и органите за акредитация в тези страни. Вие знаете, че сред различните актове на Европейската комисия, които след това се приемат от Европейския парламент, има такива, каквито са директивите, които нямат задължителен, а препоръчителен характер, докато регламентите изискват категоричното спазване и пълното им отразяване от законодателството на страните членки.
В този регламент, за който говоря и който преди една седмица буквално, на 20 февруари, мина вече на първо четене в Европейския парламент, са заложени основи, които се различават от закона, който днес обсъждаме тук и утре ще бъде гласуван на първо четене. 
Основните промени там са следните:
Първо, регламентът, отново повтарям, гласуван вече на първо четене в Европейския парламент, определя обществен статус на националните акредитиращи органи, защото това е в обществен интерес. 
Сега поглеждаме как е при нас. При нас Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” ще бъде единственият не обществен, а държавен орган, на който цялото устройство, функции и разпределение на отговорности се регламентират в промените на закона, които в момента ще бъдат обсъждани. Това е фундаментална разлика. 
На второ място, в регламента на Европейската комисия се предвижда така нареченият преходен срок – до 2010 г., в който период от близо две години и половина ще се извърши подходяща адаптация на органите, които в момента се занимават с акредитация в различните страни членки. Например в Германия има пет органа, които образуват една акредитираща система и по този начин те трябва да се адаптират към новия регламент.
На трето място, в регламента се разрешава документите за акредитация на адаптиращите се органи да важат до изтичане на срока на тяхната валидност, което в § 31 на проекта, който ни се предлага за изменение в закона, категорично се отхвърля със създаването на ал. 3, че неакредитираните от агенцията или от друг национален орган по акредитация лица се наказват с глоби и имуществени санкции – размерите са от по няколко хиляди лева. 
Някой може да ми възрази, като каже: освен агенцията, тук е записано „или от друг национален орган по акредитация”. Този параграф ние ще гласуваме, след като гласуваме § 2, в който изрично е казано, че изпълнителната агенция е единствен национален орган по акредитация. С други думи, ако се търси оправдание, че тук може да се отнася новосъздадената ал. 3 на § 31, то влиза в противоречие с § 2.
Уважаеми колеги, аз наистина считам, че е абсолютно като правна техника дори в момента да гледаме на първо четене една промяна на закона, която сигурно ще мине на второ четене в рамките на няколко седмици и ще влезе в сила след един месец –  почти по същото време, когато ще влезе в сила миналият дотогава и на второ четене в Европейския парламент нов регламент на Европейската комисия, който автоматично става регламент на всички в Европейския съюз, оттам – задължение за всички страни членки. При това положение сигурно след два месеца отново ще влезе друг проект за изменение на закона с вносител Министерският съвет за следващата адаптация, която народните представители, буквално като опитни мишлета, трябва да гласуват по същия начин, както утре ще се гласуват тези промени.
Без да съм много мнителен, подозирам, че целта на този закон е въвеждането на Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” като единствен национален орган, държавен, който след два месеца, когато дойдат следващите промени, ще гласуваме да бъде преобразуван в обществен орган, което не виждам как точно ще стане. 
Иначе ако няма такива намерения, трябва ясно да се заяви защо днес приемаме един правен акт, който не е нито регламент, нито директива на Европейския съюз и който е отпреди десет години, а в същото време не отчитаме, че в момента на първо четене в Европейския парламент е минал регламент на Европейската комисия, одобрен практически с единодушие от Европейския парламент. 
Ето защо аз не мога да подкрепя тези промени, които ни предлагат в момента представителите на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма желаещи народни представители да направят реплика на господин Иванов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект, включително виждам представители на изпълнителната власт в залата – те също могат да вземат отношение. Господин Иванов всъщност постави въпроса: не е ли по-разумно да изчакаме Европейската директива и тогава да видим какво да правим? 
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не директива, регламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, регламент. Нали това беше Вашата идея като цяло? 
Има думата Елза Янева – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”.
ЕЛЗА ЯНЕВА: Законът, който сме представили, всъщност е изготвен от наши експерти-специалисти. Това, което бих искала да информирам уважаемите народни представители, произтече от изказването на господин Иванов – няколко неща, които си мисля, че не са достатъчно точни.
 Става въпрос за този регламент, който споменахте, господин Иванов. Системата е малко по-различна. Да, наистина преди няколко дни той бе прочетен в Европейския парламент и това бе последното му четене, което означава, че процедурата е приключила, регламентът вече е активен и е в сила. Това е първото уточнение.
Второто уточнение, което искам да направя, също е базирано на Вашето изказване. Вие споменахте, че регламентите изискват задължително спазване, и това наистина е така. Точно  този регламент – документът е при мен в момента, тъй като аз активно участвах в работната група по списването на този документ. Мога да Ви уверя, че в Артикъл 4 на този регламент, в т. 1 изрично е написано, че всяка страна на Европейския съюз трябва да определи един-единствен национален орган. И в този закон, който ние предлагаме, това е точно по този начин разписано. 
В същия този Артикъл 4, малко по-нататък в текста, т. 5, можете да видите, че има текст, който казва следното: когато в една страна органът по акредитация не оперира директно от името на държавата, тоест не е държавен орган, тогава той може да бъде обществен такъв. Тоест този текст го въвежда като едно изключение, а не като общоприето правило.
Аз няма да отнемам повече време на уважаемите народни представители. Само тези две уточнения исках да направя, които намирам за съществено важни, върху които се базира тезата на господин Иванов. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо директор.
Господин Иванов, Вие всичко си записвахте, сигурно Ви стана ясно. Но не може да вземете думата сега. 
Имате думата, уважаеми народни представители. 
Господин Йорданов, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя предложението на господин Иванов. Изказах се и в Комисията по икономическата политика. Там се сезираше едно писмо на асоциацията – пред мен нямам точното име, която е неправителствената организация, занимаваща се също с акредитация, и едва ли не стана дума, че ние лобираме за тази асоциация. Искам веднага да кажа, че ние, от ОДС, подкрепяме създаването на единен орган за акредитация, но не подкрепяме този орган да бъде чисто и сто процента държавен. Категорично, защото това е наша политика и ние винаги ще защитаваме тези принципи. 
Такива модели в развитите европейски страни има и ние трябва да гоним тях, а не моделът, който – и миналата седмица стана дума за него – е чисто държавен, монопол на администрацията, което само по себе си създава възможност за корупционни и други практики.
Защо е възприет този чисто държавен модел? Беше ни отговорено, че се бърза, че трябва да отговорим на европейските изисквания. В момента стана дума, че регламентът не е приет. Приет е на първо четене, доколкото имам информация, и ние бързаме да създадем този държавен орган. Ние наистина настояваме да се отложи приемането на този закон до приемане на европейския регламент, иначе ще изпаднем в ситуацията след два месеца или след колко време да правим пак някакви промени. 
Освен това апелираме да се предложи модел, включващ не държавно участие в агенцията или в органа, както ще го наречем. Национален – пише в европейските документи, не пише държавен. И затова, ако не се отложи, ще ни принудите да гласуваме „против”, а иначе ние не сме против създаването на единен орган за акредитация в България. И това трябва да стане ясно – че не сме против създаването на единен орган, но просто ще ни принудите да гласуваме „против” заради създаването на чисто държавен административен орган за акредитация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, Вие казахте да не е държавен. А какъв да бъде, не можах аз поне да разбера?
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Обществен, смесен – с публично-частно партньорство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обществено-държавен. Този принцип го имаше преди години. 
Има ли реплики? Не виждам.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Явно няма.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние чухме представителката на вносителя, въпреки че Министерският съвет е вносител, но очевидно Националната служба по акредитация е подготвила законопроекта. 
Какво всъщност ние чухме от нея? Първо, че действително има такъв регламент, приет на първо четене, че текстът на регламента е пред нея, но не чухме дали предложеният законопроект на Министерския съвет е хармонизиран с този регламент.
Казват: той е хармонизиран с правен акт отпреди десет години. Но правният акт, който е регламентът още преди една година, лансиран от Европейската комисия и минал на първо четене в Европейския парламент, не чухме, че той е довел до  хармонизирането на предложението на промени в закона с него.
По тази причина, господин председателю, тъй като разискванията завършиха, правя процедурно предложение за отлагане на гласуването на закона на първо четене, с цел да бъдат отразени от вносителя пред Комисията по икономическата политика промените, които би изисквал следващият правен акт: регламентът на Европейската комисия. За да може, както каза и господин Йорданов, законопроектът да мине с одобрението на пленарната зала. В противен случай ние наистина не можем да отговорим на ясния въпрос: защо хармонизираме закона с един правен акт отпреди десет години, а не с регламента, който е отпреди една година и вече се разглежда в Европейския парламент и е  гласуван на първо четене? Може ли някой да ми отговори? Аз отговор не чух от представителите на Националната агенция по акредитация. 
Явно утре ще бъде това гласуване и се надявам, че ще подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, както чухте, беше направено процедурно предложение по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 5: отлагане на гласуването на този законопроект. Явно е, сега не можем да преминем към гласуването на това процедурно предложение поради обективни причини. 
Разискванията приключиха. Обръщам се към народните представители, които са в залата, а и които са извън залата, включително и към господин Иванов: гласуването по този законопроект ще бъде утре, преди обяд, от 9,00 ч. 
Първо ще се гласува предложението на народния представител Иван Николаев Иванов по чл. 42, ал. 2, т. 5 – отлагане на гласуването.
Ако тази процедура, която се предлага, се възприеме с гласуването в парламента, няма да отидем до гласуване на първо четене. Ако процедурното предложение на господин Иванов бъде отхвърлено, тогава ще гласуваме законопроекта на първо четене.

Преминаваме към точка деветнадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Давам думата на председателя на Комисията по образование и наука господин Лютви Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, усещането ми, че пристъпваме към обсъждане в пленарната зала на един изключително важен законопроект комай не се потвърждава от присъствието в залата. 
РЕПЛИКА ОТ ОДС: От ДПС има „най-много” депутати.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Приемам тази критика. Ще помоля, господин председател, без да правя процедурно предложение, по някакъв начин да информираме министъра на образованието и науката, че започваме разглеждането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако ми позволите, господин Местан, преди да чуем доклада на водената от Вас комисия, моля квесторите да поканят всички народни представители да заповядат в пленарната зала. Започваме да разглеждаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Второ, администрацията на парламента веднага да се свърже с кабинета на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Той е тук, той е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но аз откъде да знам къде е?! Ако ме чува, веднага да заповяда в залата. Моля квесторите да поканят заместник министър-председателя  и министър на образованието и науката.
Има думата господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН:

„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно 
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за 
народната просвета № 802-01-6, внесен от Министерския съвет
на 25.01.2008 г.
На заседание, проведено на 13 февруари 2008 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2008 г. 
В заседанието участваха Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, Кирил Атанасов – заместник- министър на образованието и науката, Теодора Тачева – от Националното сдружение на общините в Република България, представител на Асоциацията на родопските общини в лицето на госпожа Шукран Идриз, както и представители на синдикатите.
Законопроектът бе представен от Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Той подчерта, че измененията могат да се обособят в четири групи. 
Първата група е свързана с организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити като измерител на постигнати резултати от обучението в гимназиалния етап, независимо от неговата продължителност и от предвидените учебни часове за съответния учебен предмет. Държавните зрелостни изпити ще се полагат при спазване на действащите актове към момента на явяването без ограничение за възраст и брой изпитни сесии. Училищният учебен план няма да определя условията и реда за завършване на етапи и степени на образованието. На учениците, които се обучават при условията на международен договор, предвиждащ при завършване на средно образование полагане на изпит по езика на държавата – страна по договора, в дипломата за средно образование, в графата за втори задължителен държавен зрелостен изпит по тяхно желание ще се вписва оценката от изпита по езика, положен при условията и по реда, предвидени в международния договор.
Втората група изменения предвижда учителите да нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане при наличие на конфликт на интереси. От началото на всяка учебна година те следва да подават писмена декларация пред директора на училището относно спазването на това изискване. В случаите, когато то не е изпълнено или е подадена декларация с невярно съдържание, се налага дисциплинарно наказание. 
Третата група промени се отнасят до прекратяване на трудовото правоотношение на директор на детска градина, училище или обслужващо звено при случаи на неефективно управление на финансовите средства. Прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя ще се осъществява по предложение на финансиращия орган. 
С четвъртата група предложения се урежда статутът на защитените училища. Те не могат да бъдат закривани, за да не се наруши достъпът до образование. Така ще се постигне баланс между гарантирането на качеството на образованието и оптимизацията на системата. С акт на Министерския съвет се приемат критериите за определяне на защитените училища, техният списък, условията и редът за допълнителното им финансиране.
В изказванията си народните представители изразиха подкрепа за провеждането на държавните зрелостни изпити. Те обърнаха внимание, че преобладаващата част от висшите училища са декларирали готовност да приемат в редица специалности без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити. 
Изказано бе несъгласие с отменянето на държавното образователно изискване за усвояване на книжовния български език. Поставени бяха въпроси относно регламентацията на кръга на субектите, задължени да подават декларации за конфликт на интереси, проверката на истинността на подадените декларации и предвидените санкции.
Народните представители отбелязаха, че е започнала значима реформа по отношение на оптимизацията на училищната мрежа и финансирането на средното образование. Те изразиха убедеността си, че принципът „парите следват ученика” ще доведе по естествен път до ускоряване на този процес. Същевременно за да не се дискредитира реформата и за да се гарантира равният достъп до качествено образование, следва да се предвидят защитни механизми за финансиране на училищата при положение, че е невъзможна по-нататъшна оптимизация.
В хода на дискусията народните представители акцентираха върху необходимостта с определени финансови ангажименти на държавата да се обвърже не само статутът на „защитено училище”, но и този на „средищно училище”. Нужно е да се предвиди плаващ корекционен коефициент за издръжката на един ученик от средищно училище. По този начин ще се постигне адекватно финансиране, с което да се посрещнат обективните при равни други условия неприсъщи за другите училища допълнителни разходи. Членовете на комисията подчертаха, че е важно това финансиране да се обвърже и с възнаграждението в системата. При определянето на трудовите възнаграждения географският признак не бива да измества качеството на работата като принцип.
От името на Асоциацията на родопските общини, която включва кметовете от четири области – Кърджали, Смолян, Пазарджик и Пловдив, госпожа Шукран Идриз представи становище относно прилагането на делегираните бюджети и цялостното състояние на училищната мрежа в тези райони. В повечето общини оптимизацията е завършена, но с прилагането на делегираните бюджети ще се наложи принудително закриване на учебни заведения, включително и на средищни училища, поради невъзможност те да функционират при новия модел на финансиране. Госпожа Идриз подкрепи предложението за въвеждане на статут на „защитено училище” и за допълнително финансиране на средищните училища.
От името на Националното сдружение на общините в Република България госпожа Теодора Тачева направи предложение определянето на критериите и на списъка на защитените училища да се съгласува с Националното сдружение на общините.
В края на дискусията народните представители се обединиха около мнението, че в законопроекта следва да намери регламентация и въпросът за допълнителното финансиране при определени условия на средищните училища.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката с 16 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2008 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Чухме становището на водещата Комисия по образование и наука по този законопроект. Той е разпределен и на Комисията по труда и социалната политика.
Доктор Адемов, заповядайте да ни запознаете с доклада на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господин министър!

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 25.01.2008г.

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 6 февруари 2008 г., разгледа  и  обсъди Законопроект за  изменение  и  допълнение  на  Закона  за   народната  просвета, внесен от Министерски съвет. В заседанието участваха господин Даниел Вълчев - вицепремиер и министър на образованието и науката, госпожа Емилия Масларова - министър на труда и социалната политика, господин Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, д-р Матей Матеев – заместник-министър на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от министъра на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
В мотивите към законопроекта са посочени по-важните промени в законопроекта. С тях се предвижда въвеждане на държавните зрелостни изпити, с които се измерват постигнатите резултати от обучението по съответния учебен предмет или цикъл от учебни предмети в задължителна подготовка в гимназиалния курс.  Урежда се възможност учениците, обучаващи се при условията на международен договор, предвиждащ при завършване на средно образование полагане на изпит по езика на държавата - страна по договора, в графата за втори задължителен държавен зрелостен изпит да поискат в дипломата им за средно образование да бъде вписана оценката от изпита по език, положен при условията и по реда, предвидени в договора, ако този изпит е по език, по който може да се полага държавен зрелостен изпит по българското законодателство. 
Със законопроекта се въвежда изискването за деклариране на предоставяните от учителя частни уроци, както и на отсъствието на конфликт на интереси с оглед създаване на повече прозрачност и стимули за добросъвестно и професионално изпълнение на задълженията на учителите. Предвижда се основание за прекратяване на трудовото правоотношение на директор на училище в случай на неефективно управление на финансовите средства с оглед повишаване на отговорността на директора в контекста на промените в модела на финансиране на училищното образование, свързани с въвеждането на делегирани бюджети във всички училища от 1 януари 2008 г. Урежда се статутът на защитените училища с оглед постигане на баланс между идеята за гарантиране качество на образованието и ефективност на системата.
При представянето на законопроекта министър Вълчев фокусира изказването си върху точки 2 и 3 от мотивите, съответно параграфи 5 и 6 от законопроекта, които засягат трудови правоотношения, правейки допускането, че интересът на Комисията по труда и социалната политика е съсредоточен главно върху тях. С § 5 ще бъде въведено изискване всеки учител, който предоставя частни уроци, да декларира това обстоятелство пред своя работодател – това е директорът – както и отсъствието на конфликт на интереси, като под „конфликт на интереси” в случая се разбира да преподава, тоест да дава частни уроци на ученици, които са от училището, в което преподава. От Министерството на образованието и науката смятат, че това е солиден конфликт на интереси. Също се смята, че е добре да бъдат уредени и правните последици от неподаването на такава декларация или от подаването на декларация с невярно съдържание, защото в противен случай, ако няма съответната санкционна подплата на нормата, тя едва ли ще бъде с много голямо значение. 
По отношение на § 6 от законопроекта, министър Вълчев заяви, че с него се предвижда обвързване на доброто управление на бюджета на едно училище с трудовоправния статус на неговия директор. Това обвързване е предвидено в Националната програма за развитие на училищното образование, приета от парламента през пролетта на по-миналата година. В нея е записано, че до края на 2008 г. в България ще бъдат въведени делегирани бюджети в училищата. Досега има въведени делегирани бюджети в близо една трета от системата - във всички около 500 училища, без тези на Министерството на земеделието, които се финансират от Министерството на образованието и науката, и още около 500 – 600 училища, които са финансирани от общини. 
В 45 общини има делегирани бюджети вече няколко години, които, според министър Вълчев доста добре се изпълняват. От практиката се е появил въпросът, свързан с това какво може да направи един финансиращ орган, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, ако директорът системно прави преразходи, тъй като кметът не му е работодател. Работодатели в случаите на общинските училища са началниците на регионалните инспекторати по образованието, които са органи на образователната система и индиректно на подчинението на министъра на образованието и науката. Затова в законопроекта е предвидено следното. Ако един директор направи преразход повече от 20 %, тоест, ако изхарчи 120% и повече от субсидията, то тогава министърът, респективно началникът на регионалния инспекторат по образованието да няма право да откаже на финансиращия орган, ако поиска уволнение на директора. Министърът на образованието и науката счита, че това е правилна и защитна мярка за кметовете. Това действие на практика е отказ на Министерството на образованието и науката от възможността си да правят преценка. Господин министърът смята, че финансиращият орган е в правото си, след като има системни преразходи, органите на образователната система да ограничат своите възможности.
Народните представители зададоха въпроси, свързани с предстоящото изпълнение на така наречените делегирани бюджети и превръщането на директорите на училищата в отговорни финансови мениджъри. По същество с § 6 от законопроекта се дава възможност на учителите, на училищните директори да се изявяват като мениджъри, т.е., да управляват финансов ресурс. Но ако те не се справят с тази нова задача или ако има някакъв преразход на училищния бюджет повече от 20%, ще бъдат санкционирани. Санкцията препраща към Кодекса на труда, където в чл. 328, ал. 1, т. 5, уволнението се случва при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Това препращане към Кодекса на труда означава, че финансиращият орган е този, който преценява има или няма качества съответният директор.
Според народните представители в текста на § 6 се усеща възможност за субективни уволнения, още повече, че не всички директори имат достатъчна квалификация да бъдат мениджъри на училища и не възприемат еднозначно идеята за управление на делегирани бюджети. Изключена е хипотезата, че преразход на училищния бюджет може да бъде извършен и по обективни икономически, инфлационни и други причини, а не само поради липса на финансово–управленски качества от страна на директорите.
Народните представители смятат за уместно първо директорите да бъдат квалифицирани, ако трябва и чрез инструментите на Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”, второ, да се предвиди разумен срок, в който те да придобият тези специфични за тях финансови и управленски компетентности. 
В отговор на въпросите на народните представители министър Даниел Вълчев отново припомни и дообясни смисъла на текста в § 6 на законопроекта. Всъщност с този текст се ограничават права на Министерството на образованието и науката. Когато преразходът на бюджета в едно училище е по обективни причини, тогава общината едва ли би направила предложение за санкция на училищния директор. Ако няма предложение от финансиращия орган, няма да има и последствие. Тоест, общината ще преценява дали ще предлага санкции. Въпросът е общината има ли някакъв начин да реагира, ако директорът не управлява оптимално финансовите ресурси. Така ще се даде на общините някакъв начин да въздействат върху оценката за работата на съответен директор. Логиката на това предложение е законът да даде възможност на общините да правят предложения, на които Министерството на образованието и науката и регионалният инспекторат да не могат да отказват. 
Колкото до промяната на трудовите и управленските догори на училищните директори, вносителите смятат, че по-скоро не би трябвало да има такова изискване, защото така би се стигнало до създаване на ново основание по силата на закон. 
Относно квалификацията на директорите беше съобщено, че от 1 ноември 2007 г. в Министерството на образованието и науката е създаден Националният институт за обучение на директори. Това е звено, през което всички български директори миналата година са минали кратки курсове от по 3-4 дни и една част от обучението е била посветена на финансиране на образователната система и на делегираните бюджети. През януари т.г. е имало още едно обучение. В момента заедно с министъра на финансите се разработват указания, в които се дават препоръки и съвети на кметовете, чрез които правилно да използват формулите на делегираните бюджети.
Колкото до това дали директорите имат качества да управляват делегирани бюджети, министър Вълчев отговори, че в България има 3000 училищни директори. Между тях има такива с добри качества. Но в подкрепа на делегираните бюджети беше заявено, че нито една от общините, които са започнали да прилагат делегираните бюджети, не се е отказала от това. 
В хода на дискусията стана ясно, че народните представители изпитват опасения, свързани с това, е с този законопроект се въвеждат стимули за финансова устойчивост на училищата, а качеството на учебния процес отива някъде встрани. Защото, в контекста на § 6 в крайна сметка в голяма част от случаите общинските съвети са тези, които предполагат дефицитите. Те са тези, които носят отговорност за липсата на оптимизиране на структурата. Би могло да се очаква, че те ще прехвърлят своите си вини върху директорите и директорите ще плащат чужди вини - вини на кметове, на председатели на общински съвети.
В дебата беше отбелязано, че фактически четирите най-тежки въпроса поне в последните 7-8 години - тези за матурите, за финансирането на образованието и особено за делегираните бюджети, за частните уроци и пораждащия се конфликт на интереси, за целесъобразността при оптимизиране или закриване на училища и уреждане статута на защитените училища намират категоричните си отговори в предложения законопроект. С този законопроект се въвеждат модерни инструменти, чрез които да се управлява системата на образованието, както това се прави в държавите с пазарна икономика. С него е намерен балансът между финансовата устойчивост на училището като институция и качеството на образователния процес.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Давам думата на заместник министър-председателя на Република България и министър на образованието и науката Даниел Вълчев да представи законопроекта
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. 
Аз наистина считах да взема думата малко по-късно, ако има въпроси и съответно изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е друга процедура, господин министър – представяне на законопроекта. След това ще имате възможност за изказване, за отговори и т.н.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Разбира се, любезно поканен, не мога да откажа. 
Благодаря, господин председателю.
Бих искал да започна с това, уважаеми колеги, което съобщих и пред двете комисии – че Министерството на образованието и науката нямаше нагласа да прави малко изменение на закона, доколкото в момента, както допускам, всички знаете, се правят сериозни усилия до месец-два да имаме един проект за нов закон, уреждащ училищното образование. Така или иначе обаче има няколко аргумента все пак да предложим такъв законопроект на уважаемото Народно събрание. Всъщност на практика всички те вече бяха изтъкнати от господин Местан и господин Адемов. Аз ще си позволя да кажа само най-важните от тях.
Мисля, че едва ли ще се намери човек в тая зала, който да не е наясно защо е необходимо да се въведат държавни зрелостни изпити и да не е наясно, че всъщност решението за това е прието още в края на 90-те години. Тъй или иначе, по една или друга причина, които не бих искал сега да описвам, това до момента не е факт.
Една част от предложенията са насочени към това да бъдат изчистени онези вътрешни противоречия в Закона за народната просвета или респективно между Закона за народната просвета и Закона за степента на образование и общообразователният минимум и учебният план, които създават известна двусмисленост в тълкуването относно държавните зрелостни изпити.
Второто нещо, което ми се струва изключително важно, е въпросът, свързан с предоставяните от някои учители частни уроци. Този въпрос се дискутира сигурно вече повече от десетилетия, а може би и повече от това и дотук някак си се стига само до твърдението, че това е нещо, с което трябва да се опитаме да се справим – различни тълкувания на това какви са причините, до какво води това. Тоест ограничаваме се в сферата на говоренето. 
Още по време на учителските протести в проекта на споразумение със синдикатите, който за съжаление така и не беше подписан, една от разпоредбите предвиждаше именно това, което днес сме предложили, а именно всеки един учител да подава съответната декларация пред своя работодател – директора, дали дава образователни услуги срещу заплащане извън училището, в което работи, и дали има конфликт на интереси. В това няма нищо обидно. Според мен, това би създало един допълнителен ред. Не е забранено да се дават образователни услуги срещу заплащане в нашата страна, искам ясно да подчертая, въпросът е това да не става при наличие на конфликт на интереси. Мисля, че всеки разумно мислещ човек ще се съгласи, че не е редно учителят да дава частни уроци на своите ученици по простата причина – не казвам, че това е практика, но че той самият би могъл да моделира техните оценки тъй, щото те и техните родители да се убедят в необходимостта да получават такива уроци срещу заплащане. Това е практика на много места в света, така че ние не откриваме нищо кой-знае какво.
По отношение на следващия въпрос, а именно въпросът, който и господин Местан, и господин Адемов особено очертаха достатъчно подробно, ние считаме, и тук имаме подкрепата на сдружението на общините, че финансиращият орган, който в по-голямата част от случаите с българските училища е общината, следва да има възможност при неефективно управление на средствата от страна на директора да въздейства по някакъв начин върху необходимостта той да бъде сменен. Ако запазим сегашната уредба – нещо, което не е изключено и ние не бихме се противопоставили, но ако запазим сегашната уредба, общината би била в деликатното положение нейните второстепенни, респективно третостепенни в общините с районно деление разпоредители да харчат пари по начин, който да не е стопански оправдан, да не е целесъобразен, в някои случаи може би дори и законосъобразен и въпреки това финансиращият орган да не може да повлияе по никакъв начин върху управлението на училището – нещо, което на нас не ни се струва редно. В този смисъл действително министерството, респективно регионалните инспекторати по образованието сме готови да се откажем от нашето право на преценка. Ако общината прецени, че при надхвърляне над определен размер – в случая сме предложили 20%, над средствата, които са предвидени за съответното училище, тогава общината наистина да има възможността да поиска от регионалния инспекторат по образованието, респективно министерството, промяна на управлението на училищата. Мислим, че това е правилно и в интерес на общините, разбира се, и в интерес на финансовата стабилност и финансовата дисциплина.
Последното нещо, което ми се струва важно – защитените училища. Това е една тема, по която също достатъчно дълго се говори. Тъй или иначе миналата година не се стигна до въвеждане на фигурата на защитени училища, тъй като всички считахме, че с новия Закон за училищното образование би трябвало да се въведе фигурата на защитено училище. Тъй или иначе обаче с въвеждането от 1 януари т.г. на делегираните бюджети ни се струва достатъчно основателно паралелно с това да възникне фигурата на защитено училище, тъй като ако най-уязвимите училища в райони с особено активни демографски процеси, с тежка инфраструктура и т.н., се забавим с това, вероятно няма да има какво да защитаваме другата година. Така че много е важно още сега ние да имаме ясното съзнание, че ще има една група училища, които, ако наистина бъдат закрити, до правото на достъп до образование ще бъде сериозно поставено под въпрос.
Разбира се, нашето виждане, а мисля, че и виждането на колегите от двете комисии беше такова – това трябва да става въз основа на ясни критерии, а не да се оставя в правомощията било на министъра, било на Министерския съвет да решават дали това или онова училище да бъде защитено. Ние сме предложили и пред Комисията по образование и наука и изнесохме една кратка информация преди няколко седмици за това, което в момента сме разработили заедно с Министерството на финансите и което по всяка вероятност ще предложим на Министерския съвет, ако този текст бъде утвърден, разбира се, с уговорката, че преди това отново може би ще трябва да поговорим в рамките на комисията за окончателното решение. Ние сме разработили един модел, при който всяко училище, което ако бъде закрито, повече от 10 деца биха пътували повече от 20 минути, приравнено към километри за различните области в зависимост от терена, такова училище би трябвало да бъде защитено. Разбира се, тези параметри могат да бъдат коригирани – можем да приемем и 25 км, може и 15, може и 5 деца, може и 15 деца, но ние сме приели един модел, поне като работен, който според нас дава добри резултати. Малко под 100 училища вероятно биха били защитени, ако това бъде възприето. Но за да може да стане всичко това, разбира се, е необходимо Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета да бъде приет.
Последно, господин председателю, ако разрешите да кажа още една дума – просто като информация искам да кажа, че днес изтича срока, в който децата трябва да се запишат за втори държавен зрелостен изпит. Засега записването върви успешно и мисля, че няма да има някакви сериозни проблеми в тази посока. По всичко личи, че тази година за първи път след много, много години ще има задължителна матура в Република България – нещо, което, мисля, че прави чест на този парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Но при частните уроци само с една декларация се съмнявам доколко това може да стане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Защо реагират така остро тогава? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по законопроекта.
Давам думата за изказване на народния представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! През последните две години в системата на средното образование се провежда една реформа, която по своя обхват и дълбочина съвсем коректно може да се определи като радикална реформа.
Аз ще започна с тази оценка за реформата. Това е първото правителство, което има политическата воля, да проведе истински реформи в системата на средното образование. От тази година стартира и системата на делегираните бюджети и макар по своята същност това да бъде един финансов механизъм, прилагането му има като пряк ефект за сериозно оптимизиране на училищната мрежа. След малко ще ви дам данни за това как протича процесът на оптимизиране на мрежата в определен регион, например Кърджалийският. Много исках госпожа Елеонора Николова да е тук и да чуе тези данни, защото всеки път, когато говорим за оптимизация на мрежата, чуваме контратези, че съображенията на ДПС са за запазване на кухи неефективни звена - едва ли не на килийни училища.
След малко ще разберете, че няма такава идея. Реформата, включително и в частта за оптимизиране на училищната мрежа, трябва да се подкрепи, защото идеята, която е заложена в реформата, е не просто достъп до образованието, а достъп до качествено образование. Качествено образование и слети паралелки например някак си не се срещат като реалност.
Оптимизирането на училищната мрежа върви с небивали темпове през последните години. Какво обаче прави възможно оптимизирането? Аз бързам да кажа какво – ясната политическа воля за превенция на риска от  лишаване на децата от достъп  до качествено образование. Ако прилагането на реформата, ако реализирането на реформата ще лиши децата от достъп до образование, ние няма да я подкрепим.
 Още при обсъждането на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, извеждайки като приоритет повишаването на ефективността на системата на средното образование, знаехме, че не е възможно оптимизиране на мрежата без предварителна прогноза кои са рисковете и какво означава това. Затова вече трета година се реализират национални програми, като програмата, междувпрочем -  втора година, ще се реализира програмата за оптимизиране на мрежата, а трета година – програмата за осигуряване на училищни автобуси. Има още няколко национални програми, но  тези имат пряко отношение към приоритета „оптимизиране на училищната мрежа”. Миналата година бяха предвидени 35 млн. лв. за укрепване на капацитета на приемащите средищни училища, приемащи децата от закрити училища, средищни училища.
Ние знаем, че закриването на едно училище е болезнен акт. Не пожелавам на никого честта да бъде министър във време, когато се закриват стотици училища. Тази политическа отговорност трябва да се поеме и да се понесе,  именно защото целта е достъпът до качествено образование, а не въобще достъп до образование. Подкрепяйки реформата, ние  между първо и второ четене много бих искал това да не са предложения на Местан или Богданова, или на господин Камбуров, да се опитаме да постигнем съгласие за необходимостта от доразвиване на статута, освен на защитено училище, който се предлага в проекта за първо четене, да доразвием и статута на средищното училище, защото има едно определение в закона за средищно училище, от което не следва абсолютно нищо. Едно определение, от което абсолютно нищо не следва.
Нашето предложение е да обвържем статута на средищното училище със задължението на Министерския съвет да разработи нарочен финансов механизъм за покриване на допълнителните, подчертавам,  неприсъщи за несредищните училища разходи на средищното училище. В закона да запишем ясно, че с този финансов механизъм,  разработен от Министерския съвет, се покриват следните допълнителни разходи:
Първо,  за транспорта на учениците от  съседните села до средищното (ако едно училище не е средищно и то е с плътност на паралелките 20 деца, издръжката на тези 20 деца не е равна на издръжката на 20 деца от средищно училище, но докарани там от 10-12 съседни населени места). Някой трябва да покрие този разход. Той не е включен в стандарта за издръжка на един ученик.
Второ, освен транспорта – целодневната организация на учебно-възпитателния процес. Уважаеми колеги, целодневната организация на учебно-възпитателния процес в средищното училище не е въпрос на избор или на желание от страна на училищното ръководство или на финансиращия орган. Целодневната организация на учебно-възпитателния процес е неизбежна необходимост. Защо? Защото децата биват докарвани в средищното училище с автобуси сутрин между 7,30 или 8,00 ч., зависи кога започва първият час и биват извозвани обратно чак в късния следобед към 16,00 ч. Ако един първолак, чиито часове  свършват към 12,00 ч., не е обхванат във форми на целодневна организация на учебно-възпитателния процес, какво би направил той от 12,00 до 16,00 ч., когато автобусът ще тръгне обратно?
Този въпрос не може да остане без отговор. Аз знам, че в министерството има конкретна визия как тези въпроси  да бъдат решени.
Трето, вече стана ясно, че на това дете трябва да се осигури столово хранене. Не си представяме то да бъде на суха храна пет дни в седмицата.
Това са трите неща, които трябва да се имат предвид, и заради които Министерският съвет трябва да разработи допълнителен механизъм.
Аз искам да бъда коректен и да кажа, че министър Вълчев и министър Орешарски – Министерският съвет като цяло, имат съзнанието за тези проблеми и неслучайно в бюджета на общината перото – „Транспорт на учениците”, е отделно от стандарта за издръжка на учениците. Кметовете получават средства за транспорта на учениците. 
Защо все пак обаче имаме идея да го предложим в закона? Защото ако вие имате добрата воля днес да финансирате тази дейност, то възможно е след време да има друга политическа воля. Ние бихме искали покриването на разходите за транспорт, за целодневна организация на учебно-възпитателния процес, за столово хранене да бъде императив, заложен в закона, а не въпрос само на добра воля от страна на министъра или на Министерския съвет.
Ако се възприеме това предложение, смятам, че реформите имат шанса да бъдат завършени. И след още една учебна година в България наистина да има ефективна система на средното образование. Закриването на кухите звена, на неефективните звена, без адекватни мерки, свързани с допълнителните разходи на средищните училища, според мен е невъзможно като политика. Ако обаче имаме политическата воля да видим тези реалности, да се съобразим с тях, смятам, че реформите ще бъдат успешно завършени.
Имам самочувствието да поставя тези въпроси, защото съм народен представител от един регион, в който в учебната 1990 1991 г. се откриват 304 начални, основни и средни училища. Говоря за района на Кърджали.
Уважаеми колеги, настоящата учебна 2007-2008 г. е открита само в 86. Продължавам – учебната 2008-2009 г. ще се открие в около 30 училища само. Тоест оказва се, че за период от 17 18 години са закрити не половината, не две трети, не три четвърти, закрити са близо 90% от всички училища. Това обаче какво означава? Че учениците, които са посещавали 304 училища, догодина ще посещават само 30. Тоест във всяко училище ще бъдат извозвани ученици от други средно 10-12 населени места. Има и по-крайни примери за извозване на ученици от 22 съседни населени места. Това е огромен брой ученически автобусни линии, това е образование на колела, това е откъсване за цял ден на деца от семейна среда.
Затова казвам, че е абсолютно задължително покриването на тези допълнителни разходи на средищните училища, осигуряването на столовото хранене, осигуряването на целодневната организация на учебно-възпитателния процес.
Уважаеми господин министър, убеден съм, че между първо и второ четене ще намерим най-точната редакция на това предложение. Убеден съм, че ще постигнем политическо съгласие тези предложения да бъдат приети на второ гласуване, защото те освен че ще гарантират успеха на реформите, преди всичко ще защитят интереса на децата, правото им на равен достъп до качествено образование. 
С тези уточнения изразявам политическата воля на Парламентарната група на Движението за права и свободи в подкрепа на внесения законопроект. Моля да бъда извинен, че поставих нарочен акцент върху проблема със средищните училища само, защото смятам, че онова, което се каза за държавните зрелостни изпити и в официалното становище на комисията, и в презентацията на господин министъра, е напълно достатъчно. Уважаеми колеги, благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли реплики към изказването на господин Местан? Няма.
Давам думата на проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин министър, моите адмирации към Вас за Вашето присъствие, защото в неколкогодишния си опит като депутат Вие сте един от рядкото министри, които идват, когато се обсъждат проблеми, свързани с вашето ведомство.
Бях единственият депутат в комисията, който се въздържа при приемането на проекта, и ще кажа защо.
Първо, защото в експозето си министърът дословно заяви следното в комисията: „Въпреки моето нежелание да правим частична промяна, при положение, че до няколко месеца ще сме в състояние да внесем изцяло нов законопроект, все пак направихме това предложение пред Министерския съвет и то беше утвърдено.”
Второ, някои забележки във връзка с текстовете, които са предоставени на нашето внимание.
Министерството на образованието и науката иска да уреди провеждането на матурите с този законопроект, но промените в тази насока са доста козметични – имам предвид § 1 и § 4. В резултат на тези промени матурите остават самотно на върха, неподкрепени от други подобни механизми за оценка на предишни етапи и обучение, влизащи в обсега на Закона за учебното съдържание, образователния минимум и учебния план.
Затова не е случайно, че наскоро огласените резултати от националното изпитване са доста плачевни. В един порядък от около 40 до 50% от кандидат-студентите през последните 20 години показа слаби оценки в изпита по български език и литература. Затова недоумение у мен буди една наглед дребна промяна в чл. 16 от Закона за народната просвета, с която от държавните образователни изисквания се изважда усвояването на книжовния български език - § 2 от настоящия законопроект.
Първо, не е важно каква е логиката на тази промяна, при положение че един от основните зрелостни изпити е този по български език и литература.
Второ, обществото отдавна е обезпокоено от ниската степен на владеене на официалния език на страната и кой друг, ако не Министерството на образованието и науката, трябва да се грижи за неговото нормално възпроизводство, опазване чрез системата на образованието?

Трето, обучението по български език и литература е гръбнакът на българското образование. То пронизва целия период на обучение на децата от І клас до ХІІ клас и спомага в най-висока степен за създаване на чувство за национална идентичност и гражданска принадлежност. Защо това обучение няма стандарт?
Четвърто, в много държави в Западна Европа има специални закони за защита на своя език, а българската държава в лицето на своя парламент казва, че обучението по български език, който е роден за 90% от българите и официален за останалите 10%, не се нуждае от стандарти. Затова аз няма да подкрепя тази промяна в този член.
Вторият проблем: проблемът със станалия доста модерен израз „конфликт на интереси”, касаещ българските учители. Даже са дефинирали какво представлява този конфликт и учителите ще трябва да подават декларации след един месец от влизането в сила на този закон. Пред кого ще подават тези декларации? Пред директора. Но ако той дава също уроци, питам аз? Ако членовете на Инспектората дават уроци, което е истина, тогава пред кого ще представят своите декларации? 
Параграф 5. Този маньовър за отвличане на вниманието от голямата истинска корупция, според мен няма да постигне нищо. Първо, ясно е, че преподаването в училищата не дава вече  необходимата подготовка за успешно справяне със зрелостните и приемни изпити и, второ, очевидно е, че децата се нуждаят от допълнително обучение при преминаване в по-горни нива на системата. Но мигар някой от вас тук може да ми противодейства в това, че редица преподаватели във висшите училища, в това число и най-голямото –  Софийския университет, продължават да дават уроци и влизат в комисиите, които преглеждат кандидат-студентските работи на децата. За какво говорим тогава, за какъв конфликт на интереси?
Не може той към определени групи да бъде един, а към други да бъде друг! Това е много важно!
И на трето място, искам да кажа няколко думи за така наречените защитени училища. Самото определение на защитено училище като училище, което, ако бъде закрито, това би довело до нарушаване на достъпа до образование – § 6, е просто връх на законотворческа мисъл, като оставим настрана невероятната езикова конструкция. Въвеждането на такъв статус преди да са изработени критерии за закриване на училищата, е алогично и опасно, защото ще позволи на местни лобита и интереси да се борят училищата в съответното населено място да получат такъв специален статут. Не говорим, че формулировката „достъп до образование” е доста разтеглива и за нейното нарушаване можем да говорим доста.
Ще ви припомня един факт: достъпът до образование на деца със специални нужди в България е сериозно нарушен, въпреки приетите нормативни актове. Никой обаче не е затворил тези непригодни за децата училища, нито се е опитал да ги пригоди към нуждите им.
В заключение: същото ще се получи и в училищата и вместо да се облекчи, ще се забави всякаква стъпка за оптимизиране на училищната мрежа и по-ефективно изразходване на ресурсите за образование. Във всички случаи следва първо да се разработят и обсъдят критериите за закриване на безперспективните училища и едва след това да се види закриването на кои от тях ще доведе до липса на достъп до образование, особено за децата от отдалечените или изолирани райони в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Давам думата на народния представител госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министре, госпожи и господа народни представители! Аз си давам сметка, че днес можем да водим по-сериозна и вероятно твърде по-задълбочена дискусия, тъй като поправките в Закона за народната просвета касаят два проблема, към които обществото е изключително чувствително: полагането на държавните зрелостни изпити и, разбира се, въвеждането на делегираните бюджети – нещо, което от учителската стачка насам, а и преди това в различни формати, е доста сериозно коментирано и във всички случаи освен общото съгласие, че е необходима стъпка, води след себе си доста по-сериозни и доста по-различни, вероятно някъде нелицеприятни коментари.
Първо, аз искрено се надявам, че това ще бъде последната поправка в Закона за народната просвета, която ние ще направим, с надеждата, че действително в скоро време следващият разговор, който ще водим по проблемите на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, ще бъде свързано с приемането на новия закон. Голяма част от проблемите, които днес битуват в тази зала, които са част от проблемите в управлението и дейността на училищата, вероятно там ще получат своя сериозен прочит. Днес обаче ние трябва да дадем отговор на два въпроса, да ги облечем в законови текстове и да ги направим възможни.
Първият действително е полагането на държавните зрелостни изпити. Твърде много обществена емоция тече и в тази зала и с членовете на Комисията по образованието и науката в различни периоди. Подкрепям тезата, че и предизвикателство, но и въпрос на престиж и на чест е точно този парламент с амбицията и на този кабинет да направи възможно началото на държавните зрелостни изпити в България, така както ние си ги представяме в бъдеще, надявам се, такива, каквито могат да постигнат българските учители.
Знам, че част от текстовете, които са предложени тук, също са дискусионни, но мисля, че големият проблем е по-важен. Той е част не само на законов запис. Законът дава възможност с тези си поправки провеждането на държавните зрелостни изпити да бъде безспорно, но той е проблем на технология, която в комисията можем да коментираме като подготовка на Министерството на образованието и науката за провеждането на държавните зрелостни изпити и там разговорът вече би бил по-експертен, по-оперативен, по-технологичен и вероятно ще даде отговор на част от проблемите, които днес ни притесняват.
Другата група проблеми, която и в залата беше поставена сериозно, е свързана с приетата от всички ни децентрализация на управлението на образованието, свързана и с въвеждането на делегираните бюджети.
Много е важно никой от нас да не допусне никаква възможност този нов подход, приет, разбира се, създал достатъчно емоции пак в училищните колективи, в училищните ръководства, по никакъв начин да не бъде компрометиран. Мисля, че това беше смисълът на част от разговора, който се води тук, който ще се води между първо и второ четене за това как и доколко училищата, които имат статут на средищни училища, могат да свършат тази част от ангажиментите си, за които говори господин Местан и каква трябва да бъде специалната грижа на държавата за тях, и, разбира се, става дума за защитените училища, към които и аз съм особено чувствителна, тъй като това е едно разбиране, което Българската социалистическа партия беше заложила и в своите предизборни документи.
Давам си сметка, че казусите, които биха се проявили при уточняването на списъка на защитените училища, на начина, по който те биха функционирали, ще бъдат повече от тези, които ние с вас можем да предвидим в едни възможни критерии, по които този списък да бъде изготвен. Ние можем да продължим коментара дали те да бъдат описани нарочно в закон или да бъдат предоставени като възможност на Министерския съвет, както предвижда предложеният Проект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, тъй като това дава възможност за повече маневриране, за отчитане на реално съществуващи проблеми, които ние в общите критерии няма как да отчетем. Спомням си, че на заседание на Комисията по образованието и науката, която обсъждаше този проект, предложих да се въведе един допълнителен критерий, който също може да бъде спорен – че на територията на една община трябва да има поне по едно училище с разбирането, че има твърде малки общини, без капацитет, без потенциал и формално училищата, които са там, спокойно могат по логиката на критериите, които тук са представени, да не бъдат запазени, а децата да се обучават съседни общини. Но пък става дума все пак за същностна дейност на общините, делегирана от държавата дейност. Това също е проблем, който ние можем да обсъдим между двете четения.
Ще се появят казуси, при които закриването на едно училище, което по всички правила и претенции към него трябва да бъде закрито, не може да бъде поето като деца от съседните училища, които или нямат капацитет, или се нуждаят от решаването на твърде сериозни проблеми, свързани със санитарно-хигиенните условия, при които се обучават децата.
Ясно е обаче, че колкото и различни казуси, тези и проблеми ние да извадим, това е проблем, който трябва да бъде решен максимално публично, по критерии, които да бъдат възможно най-безспорните. Затова приемам подхода уточняването на този списък да бъде правено в диалог с ръководството на Националното сдружение на общините в Република България, което би притъпило до голяма степен част от претенциите на кметовете и местните управи по отношение инфраструктурата и образованието в отделните общини. 
Искам да кажа нещо по проблемите, които постави проф. Камбуров, свързани с два текста, които касаят дисциплиниране на поведението в училище. Става дума за прекратяване на трудовото правоотношение на директорите, които управляват неефективно делегираните бюджети, които да могат да бъдат уволнявани по предложение на финансиращия орган.
Давам си сметка, че част от директорската гилдия реагира много сериозно срещу този проблем, тъй като ние за първа година въвеждаме делегираните бюджети и част от  колегите имат безспорните притеснения, че не биха могли сега, веднага да твърдят, че парите стигат за всичко. Вървят публични коментари в тази посока. Те самите имат притеснения, че биха били добри менажери в тази първа година на въвеждане на делегираните бюджети. 
Заедно с това, използвайки тезите, разработени в доклада на Комисията по труда и социалната политика, приемам, че предложенията, които биха били направени пред регионалните инспекторати и министъра на образованието и науката, ще бъдат правени от финансиращия орган, тоест той ще има достатъчно възможности да прецени дали това превишаване на разходите е свързано с лоша практика, или е по обективни причини – нещо, което никой от нас в момента не би могъл да предвиди, директорите на училищата – също. Няма драма в този проблем, няма драма, ако щете, и в декларирането на частните уроци.
Ние с вас вероятно ще продължим да разговаряме по този проблем с разбирането, че едва ли този текст ще прекрати тази практика. Заедно с това си мисля, че стъпки в тази посока трябва да бъдат направени и този дисциплиниращ текст трябва да го има, защото и в даването на частни уроци, и в търсенето на допълнителни източници на знание трябва да има морал.
В края на краищата, вероятно е правилно Министерството на образованието и науката и Народното събрание в една сфера, която претендира за даване на знания, за интелектуалност и почтеност, да заложи разбирането за конфликт на интереси и да го защити чрез законови текстове.
С разбирането, че между двете четения ще продължим разговора си по тези текстове, смятам, че този законопроект си струва да бъде подкрепен на първо четене и нашата парламентарна група ще направи това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Остават пет минути. 
Госпожа Кънева, заповядайте.
МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Законопроектът цели да преодолее нормативната празнота, която дава възможност за двузначно тълкуване на процеса за провеждане на държавните зрелостни изпити. С този законопроект се потвърждава и волята за необходимостта от провеждането на държавните зрелостни изпити като външен и обективен измерител на овладения общообразователен минимум за завършена степен на средното образование.
Наред с измененията  и допълненията за организацията на държавните зрелостни изпити законопроектът въвежда забрана на учителите да преподават частни уроци при наличие на конфликт на интереси. Такъв конфликт е налице – както и колегите преди мен споделиха – ако учителят преподава срещу заплащане на ученик, който учи в училището, където той работи. Предвидената санкция за уволнение на онзи учител, който не е удостоверил с декларация дали преподава или не при наличие на конфликт на интереси, едва ли ще изиграе необходимото въздействие за преодоляване на практиката на частните уроци. 
Без да оспорвам нуждата от политика за осветляване на частните уроци, искам да предложа както на вносителите на законопроекта, така и на колегите, на второ четене да преосмислим вида наказание и неговото диференциране в зависимост от степента на виновност, тъй като тук възниква естествено въпросът кой установява тази виновност и дали директорът на училището ще бъде в състояние да контролира процеса на преподаване на частни уроци, особено в големите градове и училищата с голям брой ученици.
Бих искала да взема отношение и по проблема на защитените училища. Струва ми се важно, че въпросът ще продължава да възниква и ще бъде актуален, не само докато се осъществи оптимизацията. По-скоро следва по-гъвкаво да отчитаме както демографския срив, така и миграцията към големите градове, най-вече съдбата на българските села, на населените места в планинските и полупланинските райони, поминъка в тях, а оттам и жизнения статус на хората, които имат пряко отношение към защитените училища. Техният брой, финансиране и по-нататъшно съществуване е един много сериозен въпрос, пред който се изправя не само днешното управление. Напротив, политиката на защитените училища ще е дълъг процес, който все по-пряко ще кореспондира със същността, финансирането и развитието на така наречените средищни училища. 
Това мнение беше споделено и в дискусията в Комисията по образованието и науката за търсене и намиране на верни критерии за определяне и обогатяване дейността на средищните училища, за тяхното пълноценно функциониране, което всъщност означава и допълнителното им финансиране.
Уважаеми колеги, като подкрепям законопроекта на първо четене, ви призовавам да гласувате за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви,	 госпожо Кънева. Има ли реплики? Няма.
Уважаеми народни представители, остават 1 минута и 30 секунди до края на днешното пленарно заседание. Имам чувството, че и други народни представители желаят да се изкажат. Дискусията ще продължи утре. 
Искам да направя няколко съобщения.
Утре ще започнем в 9,00 ч. с гласуване на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. След това гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация.
Уважаеми народни представители, след тези гласувания ще продължим, както вече съобщих, с дискусиите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вече съобщих и народните представители, които желаят да вземат отношение, а вероятно ще има и други.
Утре от 11,00 ч., както е по правилник, ще започнем с парламентарния контрол.
Ще ви съобщя само министрите, които ще отговарят в съответната поредност:
- първо ще отговаря министърът на енергетиката Петър Димитров на народните представители Минчо Христов, Мартин Димитров, Иглика Иванова и Георги Анастасов, и Яне Янев;
- след това ще отговаря министърът на транспорта Петър Мутафчиев на три въпроса от народните представители Борислав Великов, Христо Кирчев и Антонела Понева и на питане от народния представител Евгени Чачев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на три въпроса от народните представители Борислав Великов, Анастасия Мозер, и Йордан Величков;
- министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговаря на питане от народния представител Евдокия Манева;
- министърът на земеделието и продоволствието Нихат Кабил ще отговаря на въпроса от народния представител Елеонора Николова и на две питания от народните представители Иван Николаев Иванов и Борислав Ноев;
- министърът на правосъдието Миглена Тачева ще отговори на въпрос от народния представител Светослав Спасов;
- министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на два въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Петър Попов и Димитър Йорданов, и Антонела Понева, както и на питане от народния представител Нигяр Джафер.
Уважаеми народни представители, тук имам съобщение от доц. д-р Тодор Кумчев, заместник-председател на Комисията по здравеопазването, който съобщава, че заседанието на комисията днес ще бъде отложено.
Утре започваме в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов				
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
 Мирослав Мурджов