Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-05-07

Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, от името на Председателския съвет пожелавам на всички успешна сесия, здраве и успех във всички ваши начинания!
Сега да пристъпим към нашата работа. Трябва да приемем програмата за тази седмица.
На Председателски съвет се уточнихме единодушно и беше прието предложението след приемане на седмичната ни програма да има изявления от парламентарните групи.
Постъпили са следните предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тоест тези предложения автоматично влизат в програмата:
Има предложение от Парламентарната група на Коалиция за България: Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Има предложение от Парламентарната група на Движението за права и свободи: Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Има предложение от Парламентарната група на Коалиция „Атака”: Проект за решение за осъждане на опитите и действията от страна на немски физически и юридически лица за ревизиране на историческата истина за събитията в гр. Батак през 1876 г. Вносители: Волен Сидеров, Павел Шопов, Деница Гаджева.
Както казах вече, по силата на нашия правилник тези предложения не се гласуват и влизат автоматично в седмичната програма.
Има предложения по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – някои от законопроектите се повтарят, но ще ги представя, така както са предложени:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. 
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. 
3. Второ четене на Законопроекта за регионалното развитие. 
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
5. Годишен доклад на Омбудсмана на Република България за 2007 г. 
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателното производство. 
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. 
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
9. Парламентарен контрол.
Моля народните представители да гласуват тази програма.
Гласували 182 народни представители: за 181, против 1, въздържали се няма.
Седмичната програма е приета.
Постъпили са предложения, направени от други народни представители, които също ще бъдат подложени на гласуване.
Има предложение, направено от народния представител Филип Димитров, за включване в дневния ред на Законопроект за разпростиране правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност.
Господин Димитров, заповядайте - имате възможност да аргументирате Вашето предложение.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата за конфликта на интереси не е нова. За пети път ние започваме обсъждане на темата в тази зала. След като бяха изслушани множество коментари по темата, в момента ви предлагам законопроект, който урежда част от тематиката на конфликта на интереси – на онази, която води до най-вулгарни последици, частта, засягаща така наречената шуробаджанащина и възможността да бъдат осъществявани сделки или давани обществени поръчки на роднини, братя, сестри, съпрузи и пр. Темата през последните няколко месеца стана изключително актуална, понеже научихме, че шефове на агенции раздават поръчки на братята си; съпрузи на министри снабдяват дружества с държавно участие с необходими тям суровини; свързани лица с депутати са поставени в абсолютно същото положение.
Ето защо този закон предлага четири елемента. Пак повтарям, те не уреждат изцяло конфликта на интереси, уреждат само най-вулгарната част от него, която трябва да бъде уредена и това не търпи отлагане, а именно правилата за обикновените държавни служители да се прилагат и за хората на висша държавна длъжност. Няма как да бъде обосновано това, че хората, които се намират на висша административна и държавна длъжност, трябва да бъдат третирани по друг начин и за тях да не важат правилата, които важат за обикновените държавни служители.
Второ, предлага се семействата, съпрузите на лицата, заемащи най-висшите държавни длъжности, да се самоограничат и да не договарят с държавата – не да не правят бизнес, а само да не получават държавни и обществени поръчки. На въпроса: „Гладни ли да стоят?”, отговорът е, че този, който се е нагърбил да носи тежката отговорност на една висша държавна длъжност, има да се самоограничи в някаква степен.
Предложени са също уточнения в процедурните правила и санкциите за нарушения, както и прекратяване на порочната практика за назначаване на хора – държавни служители и администратори да изпълняват срещу заплащане функции в бордовете на държавните предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров.
Гласували 171 народни представители: за 64, против 19, въздържали се 88.
Предложението на народния представител Филип Димитров не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа народни представители, обръщам се към тези 88 души, които очевидно изпитват известни нравствени колебания срещу това да отхвърлят очевидното и да откажат нещо, което е очевидно необходимо.
България се намира в състояние на постоянен резил. В България съществуват практики и преди малко ги цитирах. Спомнете си, че всички тях ние обсъждахме в Народното събрание било под формата на питане, било под формата на анкети - практики, които са изключително вулгарни, няма друга дума за това, свързани с раздаването на поръчки и сделки на близката си рода от хора, които са натоварени да се грижат за държавните интереси. 
Нагло и възмутително е, дами и господа, това да продължава да трае. Вашето въздържание в момента всъщност представлява онази форма на мълчание, която е съучастие. Мълчейки, вие всъщност давате своята благословия тази практика да продължава. 
Аз ви призовавам, уважаеми дами и господа, да промените своята позиция и след като така или иначе вече сте изпитали някакви морални колебания, да направите още една крачка напред и да помогнете вулгарният конфликт на интереси в България, наглата шуробаджанащина да бъдат поставени поне в някакви рамки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров.
Гласували 172 народни представители: за 73, против 29, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Йордан Бакалов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители на законопроекта са Йордан Бакалов и група народни представители.
Уважаеми народни представители, ако това предложение на народния представител Йордан Бакалов бъде прието, има още няколко законопроекта по тази материя. И ако то бъде прието, автоматично те ще станат част от дневния ред. Има предложения на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, от народния представител Йордан Величков и група народни представители и от народния представител Станчо Тодоров.
Господин Бакалов, заповядайте да обосновете вашето предложение.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението, което правим с група колеги от Обединените демократични сили, е за промяна в Закона за политическите партии и по-специално в начина на бюджетиране на самите партии. В последно време и хората, и политиците остават с впечатление, че има средства, които не се получават по регламентирания начин. Ето защо предложението на нашата парламентарна група касае точно бюджетирането на всяка една политическа сила, която да представя пред българските избиратели и да публикува бюджета си в началото на годината. Естествено, след като публикува бюджета, трябва да публикува и своя отчет. По този начин ще се постигне прозрачност във финансирането на политическите партии и според нас ще се реши донякъде проблемът с изразходването на средствата, които се консумират при партийната работа на всяка една отделна политическа сила.
Господин председател, аз и моите колеги не сме много обнадеждени, че управляващото мнозинство ще подкрепи това предложение, поради простата причина, че явно точно те нямат такъв интерес да бъдем подкрепени. С интерес ще наблюдавам гласуването, защото, наблюдавайки ги от трибуната, виждам, че те дори не слушат и не вникват в това, което се предлага в момента от опозицията, независимо от това, че след време могат да прегърнат същата идея, само че вече ще бъдат в друга позиция и на друго място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов.
Гласували 163 народни представители: за 43, против 45, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Мартин Димитров за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон.
Господин Димитров, заповядайте да аргументирате Вашето предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Ситуацията в света и в Европейския съюз е много конкурентна. Печелят тези страни и тези държави, които вземат бързи и адекватни мерки.
Едно от нещата, които куцат в България и пречат за развитието на нашата икономика, са многото бюрократични условия. Затова заедно с колегите от ОДС предлагаме намаляване на минималния изискуем капитал за регистрация на фирми. Когато става въпрос за ООД, той да бъде намален от 5000 на 500 лв., тоест десет пъти намаление; когато става въпрос за АД, да бъде намален от 50 000 на 5000 лв. – отново десет пъти намаление.
Знаете ли какво правят страните, които се развиват бързо? Ще дам няколко много интересни примера. 
Страни като САЩ, Великобритания, Франция, Индия, Япония, Канада, Бразилия, Ирландия, Чили, Австралия, Македония нямат въобще минимален изискуем капитал за регистрация на фирми. Това е една от модерните, съвременни политики, които подобряват икономиката на една страна.
За последните четири години страни като Китай са намалили над 20 пъти – забележете, над 20 пъти – минималния изискуем капитал за регистрация на фирма в тази страна. Според международните изследвания това е една от причините, едно от условията за бързия растеж на китайската икономика. 
Миналата година Македония – страна, която смятаме за малко по-изостанала от България, премахна изискването въобще за минимален капитал за регистрация на фирми.
Уважаеми колеги, въпросът е ние като българи ще реагираме ли на тези промени, ще вземем ли адекватни мерки, ще създадем ли условия българската икономика да бъде конкурентна и да се развива. Всъщност минималният изискуем капитал не гарантира нищо. Масовата практика в България е да бъде внесен и веднага след това да се изнася. Той не е гаранция за кредиторите, не е гаранция за контрагентите.
Една такава промяна ще доведе до това повече хора да създават фирми, да реализират идеите си, да създават работни места. Това ще увеличи и заплатите в България.
Този закон заслужава да бъде обсъден от българския парламент и да бъде гласуван! Надявам се на вашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров.
Гласували 155 народни представители: за 51, против 23, въздържали се 81.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
Господин Димитров, заповядайте за процедура за прегласуване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа! Не много отдавна излезе едно изследване на Световната банка, което по отношение на минимален изискуем капитал за регистрация на фирма класира България на 136 място от 178 страни. Това означава, че сме едни от последните, че в България имаме едни от най-тежките условия. Защо?! 
Нали, ако сега се направи едно проучване, целият български парламент и управляващото мнозинство ще каже, че защитават малкия и среден бизнес. Точно малкият и среден бизнес в България страда от наличието на висок капитал за стартиране на фирма.
Обръщам се специално към икономистите в парламента, към представителите на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика. Това е един от законопроектите, които трябва да бъдат обсъдени. Може би в процеса на обсъждане ще се родят и друг идеи, но си заслужава българският парламент да подкрепи намаляването на минималния изискуем капитал.
Да, България трябва да стане конкурентна страна. За целта, колеги, нека да не изпускаме предвид и да видим добрата световна практика. Много бавно, много бавно реагираме. Сигурен съм, че тази мярка ще бъде приложена в България, но много бавно реагираме.
Вижте: миналата година Македония бързо и решително предприема тази мярка. Сума други страни въобще премахват минималния капитал за регистрация на фирма. А българският парламент твърде често чака Министерският съвет да внесе законопроекти, има много пасивно участие. 
Призовавам всички партии да гласуват „за”, защото това ще бъде и една от мерките за по-високи заплати в България – повече фирми, повече търсене на работници, по-високи заплати. Това са мерките, уважаеми колеги. Няма разумна причина да не ги подкрепите.
Освен това вашата подкрепа ще означава, че този законопроект ще бъде обсъден, а знаете, че неговото приемане е отделна процедура. 
Нека да започнем, нека да имаме волята да приемаме добрите европейски практики, а не да гледаме пасивно, защото българският парламент системно чака Министерският съвет да внесе законопроект, за да бъде той обсъден. Тази практика трябва да бъде прекратена и да се реагира по-бързо, защото такава е волята на хората, които са ни избрали, уважаеми колеги. Имаме този дълг към тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров.
Гласували 149 народни представители: за 59, против 24, въздържали се 66.
Предложението не се приема и този път.
Има предложение от народния представител Атанас Атанасов за включване в дневния ред на проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за парламентарно проучване относно финансирането на пътуването на представители на правителството през м. ноември 2007 г. до Монако. 
Господин Атанасов, заповядайте, можете да развиете вашето предложение в рамките на 2 минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Нова парламентарна сесия, но голяма част от проблемите са старите. 
За пореден път поставям на вашето внимание така наречения случай “Монако” и ви моля да подкрепите предложението, подписано от 48 народни представители от опозицията – да се създаде парламентарна анкетна комисия, която да провери на чии разноски и за чия сметка през м. ноември миналата година пътуваха до Монако за няколко дни и кой пое дневните, нощувките и пътните пари на трима министри, един заместник-министър и един председател на държавна агенция. Защото от тази трибуна министър-председателят призна на депутатско питане, че това не е станало за сметка на държавата. А след като не е за сметка на държавата, означава, че е за сметка на частни интереси. Ако това е вярно, става въпрос за конфликт на интереси и това е недопустимо.
Затова парламентът би следвало да извърши проверка, защото става въпрос за вид парламентарен контрол – да провери кой финансира това пътуване, за да може и българската общественост да разбере кой плаща пътуването на българските министри в чужбина.
Забележете, моля ви да подкрепите това да стане точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов.
Гласували 146 народни представители: за 44, против 56, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю. Моля Ви да подложите на прегласуване направеното предложение със следните съображения.
Уважаеми колеги, всички видове и разнородности на корупцията би следвало да стоят на вниманието не само на българското общество и да обясняваме пред медиите, че се борим с корупцията, а когато трябва да се предприемат конкретни действия, да не се подкрепят такива инициативи. 
Вземам думата за прегласуване, защото по време на ваканцията ми направи впечатление една публикация в медиите, която изхожда от Пресцентъра на Народното събрание. Съдържанието й се отнасяше до това колко пари са изхарчени през миналата сесия от Народното събрание за работата на парламентарни анкетни комисии. Това е един вид спекулация, защото става въпрос за рутинни парламентарни процедури, които трябва задължително да се осъществяват. В противен случай ние се отказваме от определен вид парламентарен контрол, което е недопустимо. 
Да не говорим за това, че това е една от малките възможности, в които опозицията може да участва в събирането на данни за работата на изпълнителната власт. 
Затова много ви моля: подкрепете това предложение. И в първото си изказване заявих, че става въпрос не за разискване дали да има комисия или не, а това да стане точка от дневния ред. В хода на разискванията всеки – и опозицията, и управляващите, да изложат своите аргументи защо трябва или не трябва да има такава комисия.
Моите притеснения са, че управляващите нямат аргументи защо не трябва да има такава комисия и затова не допускат такава точка да влезе в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов.
Гласували 155 народни представители: за 48, против 66, въздържали се 41.
Предложението и този път не се приема.
Уважаеми народни представители, приехме програмата за тази седмица от 7 до 9 май 2008 г. 
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви съобщя една скръбна вест. На 5 май 2008 г. след тежко и продължително боледуване почина Иван Куртев – депутат в 36-ото Народно събрание, заместник-председател на 37-ото и 38-ото Народно събрание на Република България, изключително честен и порядъчен човек, който допринесе много за утвърждаване на парламентаризма в България. 
Нека с едноминутно мълчание да почетем паметта на Иван Куртев. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Опелото ще се състои на 9 май от 10,30 ч. в храма “Св. Седмочисленици”. 
Уважаеми народни представители, преди да минем към изявленията на парламентарните групи, е необходимо да направим още няколко съобщения.
„РАЗПОРЕЖДАНЕ
на председателя на Народното събрание № 850-05-39 от 24 април 2008 г.
На основание чл. 109, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 115, ал. 2 от Закона за избиране на народните представители и Решението на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България, прието на 24 април 2008 г.
РАЗПОРЕЖДАМ:
1. Пълномощията на Радослав Ненков Гайдарски като народен представител от 5. многомандатен избирателен район – Видински, се възстановяват, а пълномощията на Борис Стефанов Николов като народен представител от 5. многомандатен избирателен район – Видински, се прекратяват.
2. Пълномощията на Нихат Тахир Кабил като народен представител от 8. многомандатен избирателен район – Добрички, се възстановяват, а пълномощията на Ердинч Илияз Хаджиев като народен представител от 8. многомандатен избирателен район – Добрички, се прекратяват.
3. Пълномощията на Румен Йорданов Петков като народен представител от 15. многомандатен избирателен район – Плевенски, се възстановяват, а пълномощията на Петър Александров Симеонов като народен представител от 15. многомандатен избирателен район – Плевенски, се прекратяват.
4. Пълномощията на Веселин Витанов Близнаков като народен представител от 29. многомандатен избирателен район – Хасковски, се възстановяват, а пълномощията на Ясен Георгиев Янев като народен представител от 29. многомандатен избирателен район – Хасковски, се прекратяват.”
Във връзка с това има:
„РЕШЕНИЕ
№ 399 от 24 април 2008 г.
На 24 април 2008 г. Народното събрание на Република България избра за министър на вътрешните работи Михаил Райков Миков. Съгласно чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 115, ал. 2 от ЗИНП за времето, през което той изпълнява функциите на министър, се замества от следващия в избирателната листа кандидат.
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия 
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 5. многомандатен избирателен район – Видин, Борис Стефанов Николов от листата на коалиция „Коалиция за България - БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, П. „Рома”, КПБ, БЗНС – Ал. Стамболийски, ЗПБ”.
Решението да се обнародва в „Държавен вестник”.”
Моля поканете Борис Николов в пленарната зала, за да положи клетва.
Господин Николов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
БОРИС НИКОЛОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
И още едно съобщение:
„До Георги Пирински – председател на Народното събрание
Господин председател, на свое редовно заседание, проведено на 24 април 2008 г., Парламентарната група на Коалиция за България избра за председател на групата Ангел Петров Найденов.
Моля решението на парламентарната група на Коалиция за България да бъде вписано по установения ред в специалния регистър на Народното събрание.” (Ръкопляскания.)
Довеждам това до знанието на народните представители.
Новопостъпили законопроекти и решения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител – Владимир Кузов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Наказателния кодекс. Вносител – Фатме Илияз.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерски съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Вносител – Министерски съвет.
Отчет на Българската народна банка за 2007 г. Вносител - Българска народна банка.
Това бяха съобщенията, които имах да направя.
Заповядайте за процедура, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, традиция е всяка нова сесия на Народното събрание да започва с изявления на председателите на парламентарни групи. Затова моето процедурно предложение е заседанието да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обсъждахме това на Председателски съвет. Имате предвид изявленията на представителите на парламентарните групи.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Да, изявленията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурното предложение е за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Както вече ви съобщих, уважаеми народни представители, на Председателския съвет единодушно беше решено да бъдат направени изявления от името на парламентарни групи и редът да бъде от най-голямата към по-малките парламентарни групи.
Давам думата на Ангел Найденов – председател на Парламентарната група на Коалиция за България.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всяка нова сесия на Народното събрание се посреща с очакване за нови послания, за нови приоритети, за ново съдържание на политиката. За съжаление, с течение на времето очакването сякаш се измества все повече от разочарование и скептицизъм. Откриването на сесията се превръща в рутинен ритуал, предизвикващ по-скоро скука, а любопитството, доколкото го има, се върти около това колко парламентарни групи ще направят изявление в пленарната зала. 
Ние, в Парламентарната група на Коалиция за България, не храним илюзията, че ще направим революция по отношение на доверието на българските граждани, но имаме амбицията да следваме пътя за преодоляване на разочарованието на избирателите. В голяма степен това означава да постигнем съответствие между очакванията на хората и основните моменти в дейността на Народното събрание, както и да подобрим качеството на законите и на законодателния процес. 
Убеден съм, че по отношение на тези цели имаме и ще имаме пълното разбиране и на нашите партньори в тройната коалиция. Сигурен съм, че имаме и още една обща цел – осигуряването и поддържането на стабилността на коалицията, оттам - на стабилността на управлението и на страната. 
Тук вероятно се разминаваме с разбиранията на опозицията, за която скандалите, напрежението и внушението за нестабилност са част от политическите стремежи, но аз съм убеден, че мнозинството от българските граждани не се нуждае от дестабилизация. 
С промените в състава на правителството, както и с промените в другите нива на изпълнителната власт показахме, че сме не просто в състояние да дефинираме проблемите или да очертаем възможните решения. Показахме, че сме в състояние да предприемем необходимите действия, колкото и болезнени да са те. Още нещо, опровергахме внушенията за нарастващо недоверие, напрежение или неспособност на тройната коалиция да реализира общи цели. 
Пред нас сега стои амбициозната задача да осигурим необходимите условия за реализиране на актуализираните управленски приоритети, включително и чрез бързи промени в законовата уредба. Всъщност става дума за съвкупност от много сериозни решения и конкретни действия в няколко направления. 
Първо, по отношение на доходите и качеството на живот. Тук, освен създаване на условия за повишаване доходите на работещите в съответствие с икономическото и социалното развитие на страната, особен акцент ще поставим върху повишаването на пенсиите и намаляването на риска от бедност при възрастните хора.
Второ, подобряване на бизнес средата и потенциала за икономически растеж. Приоритетно направление ще бъде и създаването на условия за ефективно усвояване на средствата от европейските фондове и оперативните програми, както и засилването на контрола, повишаването на прозрачността, подобряването на административния капацитет, и, разбира се, на организацията при реализация на проектите.
Трето, осъществяване на реформа в сферата на здравеопазването. Това означава реализиране на мерки в рамките на Националната здравна стратегия, гарантиращи достъпно и качествено здравеопазване, ефективност на влаганите средства, модернизация и осигуряване на съвременно оборудване и преструктуриране на лечебните заведения. 
Четвърто, образование и обучение за изграждане на икономика на знанието, осигуряване на равен достъп до качествено образование за всяко българско дете, модернизация на системата и реализиране на нов модел на финансиране на образованието, повишаване на авторитета и социалния статус на българския учител. 
Пето, реформа в сектора за сигурност с акцент върху промените в системата на МВР. Искам да подчертая, че в това отношение правителството и ръководството на МВР ще могат да разчитат на пълната и категорична подкрепа от страна на Парламентарната група на Коалиция за България. Нашият стремеж е да убедим и българските граждани, и европейските ни партньори, че имаме волята, решимостта и способността да се противопоставим на престъпността, корупцията и злоупотребите с власт. 
Съзнаваме, че не разполагаме с много време. Мога да кажа, че има необходимата степен на готовност за законови, структурно-организационни промени, както и промени в кадровата политика и кадровото развитие на служителите в МВР. Целта е да постигнем резултати, възстановяващи доверието на българските граждани в капацитета на държавата, връщащи мотивацията на служителите и респектиращи всеки, дръзващ да прекрачи закона. 
Разбира се, в сектора за сигурност трябва да имаме предвид необходимостта от приемане на нова Стратегия за сигурност и реализация на определени решения в сферата на военната сигурност и отбраната на страната. 
Когато говорим за приоритети и програма, открояващи социалната ангажираност на управлението, искам да подчертая необходимостта от засилване на диалога и взаимодействието със синдикатите, с организациите на работодателите и неправителствените организации. В тази връзка виждаме още много неизползвани възможности, а и проблеми, налагащи координация и сътрудничество. За пример ще дам условията на труд, договорите на работещите и тяхното осигуряване. 
Не искам да пропусна и още един въпрос, който е от съществено значение – въпроса за промените в изборното законодателство. Оставащата една година до редовните избори е достатъчно време, предполагащо внимателно обмисляне и съответно избор на сполучливи решения, а не импровизации в последния момент. Намираме за необходимо продължаването на дискусията между парламентарните групи по ключови въпроси, свързани с избирателните списъци, изборната администрация и процедури, контрола върху изборния процес и вида на избирателната система, засилваща мажоритарния елемент. 
В заключение, дами и господа народни представители, искам да подчертая още веднъж, че имаме волята не просто да стигнем до края на редовния мандат, а да реализираме политика, основаваща се на солидна парламентарна подкрепа, гарантираща стабилност на страната, материализираща членството на страната в Европейския съюз и даваща решение на проблемите на обществото и държавата. Убеден съм, че това е и желанието на коалиционните ни партньори в тройната коалиция. 
Пожелавам успешна сесия! Живот и здраве на народните представители! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Моллов – председател на Парламентарната група на НДСВ.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С ремонта на кабинета в навечерието на големите християнски празници създадохме високи насрещни очаквания в българското общество. Да отговорим на тези очаквания – това беше целта на исканите от Парламентарната група на НДСВ функционални и структурни промени за незабавно преодоляване на кризата в държавността. Няма съмнение, това е сложен, дълбочинен и многостранен процес, но началото вече е сложено. 
Управляващата тройна коалиция показа не на думи, а на дело политическа воля за подобряване ефективността на правителството. Противно на създадената вече популистка практика с наближаване края на мандата да се отчитат все повече успехи, ще се опитам от името на НДСВ да систематизирам нерешените от коалицията проблеми, с които трябва да се заемем незабавно, защото времето и тяхната значимост ни пришпорват. Но не времето, оставащо до края на мандата, а нетърпящите отлагане срокове от дневния ред на обществото, както и тяхната особена важност. 
Да бъде преодоляна кризата в държавността според НДСВ означава държавното управление да престане да държи гражданите в постоянен страх – страх от организираната, уличната и битовата престъпност, от икономически неблагополучия, съпътствани от неконтролирана инфлация, от отсъствието на достъпни публични услуги, здравеопазване и държавна администрация, от липса на компетентност и отговорност при усвояване на европейските фондове, от мониторинговите доклади на Брюксел, от некачествените храни и спекулативните им цени, от липсата на социална справедливост, която у нас е не само икономическа, но и морална категория, от това да живееш в най-бедната европейска страна, в която добрите неща се случват твърде бавно.
Всеки от нас в тази зала би могъл да допълни или да модифицира този актуален списък от страхове, които придават горчив привкус на празниците и които всички сме обсъждали у дома, сред роднини и приятели, в тесен кръг, въпреки че заинтересованите от това обсъждане са много широк кръг от хора. Незаинтересовани практически няма.
Какво влага НДСВ в понятието „структурни и функционални промени”? Ние не бихме искали, а и не би трябвало да остане една обща, абстрактна и следователно нищо незначеща формула, зад която се крият партиите от управляващата коалиция, а опозицията използва само като барикада, зад която да прегрупира своите сили. 
Твърде опростенческо е да мислим, че структурните и функционалните промени се изчерпват единствено с намаляване на държавната администрация и ограничаване на бюджета за нейната издръжка. Това, всички си спомняме, беше най-първата вълна от гражданското недоволство, с която стартира прехода. Уви, скритата безработица при социализма за близо две десетилетия се прероди в партийно-управленска кадрова политика, намираща оправдание в европейското изискване за повишаване на експертния капацитет на администрацията. Но понятието “експертен капацитет” не е обичайна количествена мярка. То е израз на потенциала на управлението да отговаря адекватно на динамиката на обществените очаквания. Резултат на структурните промени трябва да бъдат уплътнената функционалност и подобрената ефективност на управлението. Съществено при това е да се намали огромната тежест на бюрокрацията, която е уседнала в края на административната хранителна верига. Нашето разбиране е, че партиите от управляващата коалиция трябва своевременно да се разделят с хранениците на властта от средния и висшия ешелон, които ще напуснат постовете си заедно с придружните им фирми, роднини и приятелски кръгове. НДСВ не се притеснява от съкращаването на управленския ресурс, от преструктурирането за подобрение на управленската ефективност. 
Една от най-значимите функционални промени, които обществото очаква от нас, е социалният аспект на управленската програма. Сега пари в държавата има и ние настояваме така да се преструктурира тяхното използване, щото най-сетне ощетените слоеве на обществото да получат възможност това, което са заработили, да го вземат – това, което са заработили с повишаването на брутния вътрешен продукт. Не ние – управляващите, да им го дадем, а със създадените от нас механизми на социална справедливост всеки сам да вземе това, за което има воля, инициативност, знание и опит.
Трябва да признаем, че преразпределението на бюджетния излишък не постигна очаквания ефект, както и ежегодното наливане на много пари от държавния бюджет в здравеопазването. Стигнахме и до парадоксално експроприиране на мръсните пари на прехода, като принудихме избирателите да остойностят вота си и един глас в общини с атрактивна собственост да достигне 200-300 лв. За да не се получава този порочен „ефект на мазното петно” трябва да преподредим приоритетите си. Ето кои, наред с акцентите на правителствената програма за ускоряване на здравната реформа, реформата в МВР и създаването на Агенция за контрол над храните, са приоритетните политики според НДСВ:
- насърчаване на реалното обвързване и внедряване в практиката на научните изследвания, иновациите и високите технологии, за да повишим производителността на труда и оттам реалните доходи на семействата;
- разработване на прагматични решения за развитие на капацитета за ускорено усвояване на еврофондовете, за да почувстваме по-бързо, че сме част от Европейския съюз;
- модернизиране на националната политика в туристическия сектор за гарантиране конкурентоспособността му чрез засилване на регулативно-контролните функции на Държавната агенция по туризъм, ясно формулиране на взаимодействието й с професионалните организации, за да запазим предимството си на туристическа дестинация;
- внимание и грижа за младото поколение чрез участие на обществото във възпитателния процес и чрез масовия спорт, за да имаме здрави и образовани младежи;
- ще продължим работата по приемането на нов Семеен кодекс, за да се съхраним традиционните ценности и да се съобразим със съвременните реалности;
- ще продължим да насърчаваме бизнеса на основата на стабилна и прогнозируема макроикономическа рамка и разумна данъчна и осигурителна политика.
Уважаеми дами и господа, нищо не е така обречено на политизиране, както са жизненият стандарт и качеството на живот и с нищо не се злоупотребява толкова много в наши дни, както с лоялността към определена политическа партия. Стабилното и успешно управление изисква да признаем, че всеки избор и предпочитание имат място под сърдитото българско слънце - от идеалистично настроените хора, които се въодушевяват от дадена кауза, каквито са нашите родители-пенсионери, до обладаните от дот-ком-мания, за която е важна колко пари печели, до хората със здравословен възглед за живота, за които е от значение не какво имаш, а как живееш. 
Вярно е, че предпочитанията на тези групи са противоречиви и че тяхната несъвместимост трудно може да бъде избегната, само че според нас истинска функция на политиката е да се примиряват разумните цели. Нека да си пожелаем успех в постигането на тази цел. 
На добър път през новата сесия на всички народни представители! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Лютви Местан – представител на Парламентарната група на ДПС.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Третата зимна сесия на 40-ото Народно събрание завърши с гласуване на проект за Решение за структурни и персонални промени в Министерския съвет. Проектът бе подкрепен от 156-има народни представители при 151, които формират управляващото мнозинство. Тук езикът на аритметиката не е самодостатъчен, защото е различно и по-особено политическото измерение на тези плюс пет подкрепили кабинета.
Първо, преодолени са съмненията за вътрешната нестабилност на управляващата коалиция, респективно угаснаха надеждите за предизвикване на предсрочни парламентарни избори чрез редуциране на управляващото мнозинство под конституционно необходимите 121.
Второ, надявам се, ще се съгласите, безспорно друга е стойността на разширената парламентарна подкрепа за кабинета, именно когато това не е кога и да е, а е собствено през последната година от мандата на управлението. 
Говоря за разширената подкрепа за кабинета и за парламентарното измерение на стабилността на управляващото мнозинство не самоцелно, не от гледна точка на факта сам по себе си, а защото стабилната парламентарна подкрепа е условие за успешно управление. 
Основният политически въпрос не е в хипотезата “предсрочни избори”. Видно, няма такава обективна необходимост. То е в мерките, които ще увеличат социалната ефективност на властта и когато говорим за социална ефективност на властта, обикновено разбираме политиката по доходите и политиката по заетостта, но в Движението за права и свободи като либералдемократи, когато говорим за политиката по доходите и политиката по заетостта, ние винаги разглеждаме тези политики като едната страна на монетата. От другата страна са мерките за повишаване на конкурентността на българската икономика. Именно от тази симбиоза се ражда онова, което наричаме “качество на живот”.
Уважаеми колеги, за нас далеч по-важно от доверието между коалиционните партньори е възстановяването на доверието на българските граждани, при това не единствено в правителството, а в институциите в частност и като цяло в държавността. Високите очаквания на българските граждани и на европейските ни партньори в някои сфери – правосъдие и вътрешни работи, здравеопазване, социална политика, образование, ако щете и по отношение на проблемите, отнасящи се до инфлацията, проектната готовност и капацитет за усвояване на евросредствата, справедливо носят риска на също така високата критичност. 
Неосъзнаването на основателността на тази висока критичност е равносилно на политическо късогледство. Обратното, осмислянето на този феномен като основна опозиция на властта, е основа за актуализиране на политиките. Имаме предвид както коригирането, така и продуцирането на нови политики, например в областта на здравеопазването. Там, освен корекция, се налага продуцирането и на нови политики. 
Всичко това като визия на тройната коалиция се съдържа в актуализираната програма за управление на страната. Убеден съм, много скоро този документ ще стои на вниманието на Народното събрание и дебатите по него ще бъдат много по-важни от дебатите, свързани с ремонта на кабинета. В тази програма няма да видите нито един непремерен ангажимент, в това число разбирам и като не изпълними обещания. Точно тук е не тънката, а много значимата и ярка разделителна линия между популизма и нормалната политика. 
След пълния мандат на кабинета Костов, на двупартийния кабинет на Симеон Сакскобургготски и трипартийният на Сергей Станишев ще реализира пълен мандат, защото не залага на популизма, а на политическата прагматика от гледна точка на националния интерес. 
Разбираемо за Парламентарната група на Движението за права и свободи основен приоритет през тази сесия на Четиридесетото Народно събрание е законодателното обезпечаване на управленските приоритети. За сетен път ще кажа, че тези приоритети трудно се поддават на тесни идеологически щампи, защото в тях се държи съзнание не за партийните, а за националните цели и задачи. Това ни дава основание да разчитаме на съучастие, на съангажираност, включително и от страна на опозицията, защото по отношение на редица от политиките няма как да не се срещнат виждания, цели и приоритети на управляващи и опозиция.
На редовните избори през 2009 г. ще бъдем оценени не само ние, управляващите, но и опозицията от гледна точка на това доколко ефективни са били като коректив на управлението. И дано не звуча наивно, но вярвам дълбоко, че самоцелното отхвърляне на една или друга идея, само защото тя идва от управляващите, не е правилната посока за изграждане на опозиционна идентичност. Няма нищо по-естествено да подкрепиш едно или друго решение, когато то е в съответствие със собствената ти политика. Страната се нуждае от повече консенсусни политики, чрез които да се стесни, за съжаление, разширяващата се ниша на популизма, тъй като това е проблем не само на управляващото мнозинство – това е проблем на страната като цяло, свързан с посоката и интензитета на развитието и утвърждаването й върху картата на обединена Европа. 
Много се надяваме, че през тази сесия именно това съзнание за националните приоритети ще бъде водещ мотив за всяка една от парламентарно представените политически сили. 
Успешна сесия на всички от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, заповядайте - от името на Парламентарната група на Българска нова демокрация.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Началото на лятната пленарна сесия на Народното събрание създава големи очаквания сред българските граждани. Очакванията са за нормализация в страната и те са насочени към всички нас като народни представители, но и към правителството. От една страна, да бъде укротена инфлационната вълна, която всеки българин усеща по джоба си. От друга – да бъде незабавно пресечена корупцията по високите етажи на властта и органите на реда. От трета страна – незабавно да се работи за възвръщане на доверието на европейските институции и на нашите партньори в качествата на българската администрация за управление на средствата по европейските фондове. От четвърта – да бъде преодоляна кризата в здравеопазването, от което зависи животът и здравето на всички нас като български граждани.
Българите очакват промени във финансовата, икономическата и социалната политика на правителството. Тройната коалиция подцени инфлационните процеси в страната, което доведе до значително покачване на потребителските цени и до реално обедняване. Поради тази причина ние, от Българска нова демокрация, ще продължим и в бъдеще да алармираме обществеността и медиите за макроикономическите опасности, които се крият зад популистките политически решения на управляващите.
 През новата сесия Българска нова демокрация ще предложи на мнозинството и правителството адекватни макроикономически политики за пресичане на инфлационните тенденции. Основният механизъм безспорно е намаляване на публичните разходи, събрани с много усилия от данъкоплатците в страната.
Ние, народните представители от Българска нова демокрация, в следващите месеци ще продължаваме да следим доколко правителството ще прояви воля, ще надрасне партийните интереси и ще осъществи по-смислени и полезни за гражданите и националната икономика политики, които всички очакваме. Ще информираме гражданите и ще критикуваме управляващите за всяко престъпване на принципите на демокрацията, законовия ред и пазарните правила във функционирането на държавните институции и в решенията, които произвеждат. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Йордан Бакалов – председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ваканцията даде отсрочка на много натрупани проблеми в държавата, но не даде отговори за тяхното решаване. Все още не знаем каква е конкретната причина нито за промените в правителството, нито какви са програмите на новите министри. Не е ясно и каква цел преследва тройната коалиция с рокадите, които направи, а те са повече кадрови, отколкото структурни промени. Разместват се фигури, но няма нито дума за политиката, която ще провежда парламентарното мнозинство и неговото правителство. Освен че промените не са дълбоки, както обеща премиерът след вота на недоверие, те остават и напълно неясни. Очевидно ще чакаме поредния курортен семинар на управляващите, за да разберем най-голямата тайна на тройната коалиция: къде са скрили политическия образ и държавническа воля на властта?!
Остава година до края на мандата на това управление, а за политика не се говори, за нея се мълчи. Отговори чакат избирателите, очаква ги и Европейската комисия, за да ги защити и запише в Доклада си за наблюдение на България. Това, какво ще чуем всички българи в този доклад през юни, зависи единствено от действията на коалицията. Аз не виждам по коя от критиките на Брюксел правителството се е забързало: дали е станала по-ефективна борбата срещу корупцията, дали съдебната система е заработила, дали са разкрити убийствата, или са осъдени висши представители на властта?!
 Дотук имаме един даден отговор на въпроса какво се случва в България след година членство в Европейския съюз? Разкрити бяха близки връзки със сивия бизнес, разкрити бяха и роднински връзки в харченето на европейски средства. Отговорът от Брюксел не закъсня – замразени бяха плащанията за България. Какво да очакваме още от бездействието на правителството?! Може би и предпазна клауза и чак тогава да се забързат управляващите да си отрежат корупционната опашка. 
Вчера дойде поредната новина от Европейската комисия: предупредиха България, че допуска да работят предприятия в противоречие с екологичните изисквания, заради които може и да има санкции. Такива новини вече получаваме всяка седмица. Страната ни се превърна в боксовата круша на Европа, защото БСП, ДПС и НДСВ отказват, не могат или не искат да управляват по правилата. На мен ми омръзна да сме боксовата круша, омръзна ми да получаваме удари непрекъснато заради неспособността на тройната коалиция да управлява България. Аз не искам България да понася удари всеки ден и да сме на последните места в списъка с успяващите и на челните редици на губещите държави в Европейския съюз.
Силно се надявам, че тройната коалиция най-после ще свърши нещо, за да докаже, че не харесва тази роля за България, която й е отредила със своето управление. Надявам се, освен да раздава обещания за нови заплати, правителството и парламентарното мнозинство да побързат и да свършат нещо конкретно, за да изчистят публичния образ на страната ни и да се сетят, че не са счетоводители, които раздават чужди пари на роднините си, а са политици - законодатели, получили общественото доверие да управляват прозрачно и честно. 
Обединените демократични сили внесе още в края на миналата година проект за промяна в Закона за политическите партии. Всички българи са убедени, че най-непрозрачното нещо у нас е финансирането на партиите. Затова ние предлагаме да направите поне този жест към избирателите си – да направите партийните финанси публични и да премахнете „черните каси”. Това може да стане много лесно: като приемете нашето предложение да се въведат партийни бюджети и както във всяка организация, която оперира със средства, тези бюджети да се предлагат, гласуват и публикуват, както и техните отчети. Така всеки българин ще знае и ще може да провери откъде и как се финансират партиите. Не е нужно нищо друго освен малко воля от страна на управляващите, за да стане факт този закон, и ви призовавам да го направите. Както ви призовавам да проявите политически разум и да определите със закон понятието „конфликт на интереси”, а не да разходвате пари за това, което вече е определено. 
Отново ще ви напомня, че не е важно дали в България има или няма мафия – спор, който самите вие започнахте след промените в правителството. Не е важно и това дали един министър ще бъде сменен с друг, който се отказва от показните акции. Престъпността се бори със закони, а не със спор за името на организираните престъпни групи и за финансовите им връзки с властта.
Същото важи и за сивата икономика, с която вместо да се борите, вие започнахте да правите сива политика. А можете просто да уредите законодателството (за това кой най-често печели договорите да работи с държавни и общински пари и дали зад всяка сделка не стои по някой високопоставен роднина). Че има привилегировани фирми и бизнесмени, в това никой в България не се съмнява. Много често списъкът с печелившите фирми съвпада с бизнеса на министри, заместници и други чиновници, както и с партийните ви спонсори. Ако наистина ви интересува общественото доверие и ако наистина искате достойно да си изкарате мандата и да не допринесете България да бъде пратена в категорията на лошите членове на Европейския съюз, направете тези промени. 
Стига ни това, че страната е в групата на най-бедните и корумпирани държави в Европа. Обсъдете това на семинара си – поредния, и помислете дали искате коалицията „БСП-НДСВ-ДПС” да остане в историята с това, че поради политическото си безхаберие е препънала българското членство в съюза и е лишило страната ни от европейските фондове. 
Искам отново да ви напомня – управлението на страната става със закони, с тяхното прилагане и спазване. Управлението е политика, а не кадрово разпределение между три партии. Управлението е политика в полза на България и на българите! Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Иван Костов – председател на Парламентарната група на Демократи за силна България.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители, приоритетите на Демократи за силна България за предстоящата сесия на Народното събрание са:
Първо, по отношение на позицията на министър-председателя, на кабинета и очевидно на тройната коалиция – ние вече сме навлезли в предизборна кампания. Тази година предизборната кампания няма да бъде 90 дни или три месеца, както казва господин Станишев, а ще бъде оттук нататък. Разбира се, това е лошо съобщение за българските граждани, тъй като ако тристранната коалиция влиза в предизборна кампания, разполагайки със средствата на управлението, тя ще се стреми – както каза господин Ангел Найденов – да възстановява доверието към себе си с цената на всичко. Ние чухме вече цената – основно на какво. Аз ще взема отношение и спрямо тези намерения. Това да става една година с парите на българския данъкоплатец наистина не е почтен начин. Между другото – в закона не е предвидена такава възможност – толкова дълго време да се води предизборна кампания.
Освен това тройната коалиция започва предизборна кампания без правила, защото въпреки нашите настоявания, в началото на предишната сесия нито има съгласие, нито има напредък по промени в Закона за парламентарните избори. С ясното разбиране сме, че времето за радикална реформа на политическата система на България чрез изборното законодателство е изпуснато. Въпреки това Демократи за силна България продължаваме да настояваме Народното събрание да приеме такива промени в Избирателния закон, които поне да спрат купуването на гласове и изборния туризъм.
Затова освен че напомням (нашето предложение е от януари т.г.), сега предупреждавам, че крайният срок за промени в закона е краят на настоящата сесия на парламента. 
Обръщам се към мнозинството: ако имате сериозни намерения, а не започвате предизборна кампания за избори, правилата за които знаете само вие, да направим колкото се може по-бързо на основата на широко съгласие необходимите, поне най-належащите промени в Избирателния закон.
На второ място, приоритет на Демократи за силна България е усвояването на европейските финансови средства. За съжаление нашата констатация е, че пари от Брюксел няма да има в скоро време. Европейски комисар отказа посещение в България, защото българското правителство не било готово за среща с него. От Европейския съюз пари се вземат, когато се спазват правила и се осъществява строг контрол над злоупотребите и корупцията. Ако не се спазват правилата – няма пари. Нещо по-лошо – ще започнем дори да плащаме глоби за нарушения на поети ангажименти. След като управляващите разбраха това, тихомълком, но фактически се отказват и от европейските пари, и от европейските правила. България стана отрицателен пример за това какво не трябва и е недопустимо да прави страна – членка на Европейския съюз. Ще бъдем наказвани за назидание на другите страни членки и на тези страни, които тепърва кандидатстват за членство, което е възможно най-лошата роля за нашата страна.
В правителството се появи вицепремиер с длъжност да контролира усвояването на еврофондовете. Затова ще настояваме в Народното събрание да се създаде постоянна комисия със същата задача. Внесли сме предложение още в началото на работата на това Народно събрание и сега можем да констатираме само колко сериозно основание сме имали да го направим. Внесли сме предложение и сега очакваме депутатите да го подкрепят. Напомням, че то скоро ще влезе в залата на Народното събрание.
Изключително важен за нас е опитът на управляващите отново да прикрият разкритите вече връзки между властта и организираната престъпност. Всъщност този опит е признание за отсъствие на политическа воля за противодействие срещу мафията. Посланието на управляващите – „У нас няма мафия”, влиза в пълен разрез с фактите и с оценките на нашите партньори от НАТО	 и Европейския съюз. Тяхната констатация е, че България се превръща в заплаха за общата сигурност. Посланието „У нас няма мафия” е предизборно обръщение на Българската социалистическа партия към самата мафия. То е покана мафията да подкрепи БСП, а БСП ще й се отблагодари, като продължи да я защитава и да отрича очевидното й съществуване.
И накрая, за начина, по който ще се възстановява доверието. На 30 април излишъкът на бюджета достигна и дори надхвърли планирания за годината. Това се дължи основно на допълнителния инфлационен данък, с който правителство обложи гражданите и фирмите. Левият завой в сегашната обстановка на висока инфлация – 14,2% на голямата потребителска кошница и над 20% на малката потребителска кошница ще създаде инфлационна спирала от растящи цени и доходи, от която спирала ще се появят повече мизерстващи хора, ще се предизвикат драстични различия между бедни и богати. Вместо ляв завой, това ще бъде завой към бедност и разслоение. В последна сметка ще бъде удар срещу собствените избиратели на левицата.
Ние предупреждаваме – тук се чуха и гласове на някои от участниците в тройната коалиция, че това няма да стане без известна съпротива, защото има и разумни, надяваме се, сили в това Народното събрание, които ще преценят, че не бива бюджетният излишък сега (предупреждение за изтичане на времето)...
Аз видях, господин председател, че други председатели на групи се изказваха по осем минути и си разчетох времето за осем минути. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямаше такъв случай досега.
ИВАН КОСТОВ: Имаше. Това беше първият изказващ се. Но Вие ми отнехте това време. Досега щях да приключа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Надхвърляте и осемте минути, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Искам да предупредя, че опитът за ляв завой ще завърши със завой към бедност и разслояване на българското общество. Това е опасна игра, в която ще се появи само условие за още повече корупция и още повече окупиране на властта от организираната престъпност. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на съпредседателя на Парламентарната група на БНС господин Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Христос Воскресе! За съжаление, твърде малко оптимизъм може би имаме днес, въпреки че би трябвало възраждането Христово да носи такъв всяка пролет у всеки един от нас. За съжаление, системният курс на дестабилизация на държавата и на българското общество, което тройната коалиция води, продължава. 
Как можем да бъдем днес оптимисти за тази сесия, когато знаем как завърши миналата? Не само как завърши миналата, уважаеми колеги. Аз ще се върна по-назад. 
Миналата лятна сесия свърши със скандал с приемането на един скандален Закон за местните избори, който показа дефектите си и доведе до дестабилизация само четири месеца по-късно, въпреки че от тази трибуна ви предупреждавахме. Още текат процесите, още вървят касиранията заради това, че тогава председателстващият Пирински и мнозинството прекъснаха по средата приемането на закона, ако не си спомняте. Миналата лятна сесия свърши с тежките обвинения в корупция и отстраняването на Румен Овчаров от правителството. Резултат: общо обвинение към страната ни и към системата ни в сериозна корумпираност. 
Как завърши есенната сесия, на която пак като се събрахме месец септември след отпуска казахме: дайте да си пожелаем да бъде добра? Завърши със скандалния бюджет. Резултатите на третия месец – рекордна инфлация. Ами как няма да бъде рекордна инфлацията, когато приехме такъв бюджет? И тогава ви предупреждавахме.
Как свърши миналата сесия? Миналата сесия свърши със скандал и с промени в правителството, които, отново казвам, нито са структурни – те са някакви персонални промени, без да има яснота какво ще се прави. Не послушахте формалните предложения какво може да се направи като реална структура, за да има някакъв напредък.
Сега заставаме отново, четвърта поредна сесия, мнозинството, заредено с оптимизъм, а ние все пак се мъчим да дадем някакъв коректив и да направим нещо. 
Аз ще кажа нашите приоритети, уважаеми колеги, колкото и да не съм оптимист, че нещо може да се реализира.
Местно самоуправление – изоставаме. Приехме промените в Конституцията, изоставаме с промените в законовите уредби, които дават възможност на местната власт да има по-голяма самостоятелност. Не само че закъсняваме, наближава минаването на една година от управлението. Не говорим за закононарушения, поне по нашите собствени решения, но минава една година откакто минаха изборите. Колегите в страната, представителите на местното самоуправление не могат да осъществяват реално и спокойно това, което Конституцията им дава по право, което ние приехме, защото ние не сме приели тези промени. 
На първо място, самоуправление.
Второ, уважаеми колеги, една година сме преди изборите. Трябва да свършим избирателните закони м. юни. Докога в последните дни ще приемаме закони за изборите? Докога? 
Нека да се съсредоточим, уважаеми колеги, върху тези две сериозни законодателни инициативи и оттам нататък аз и да ви пожелая да не завършите със скандали вие не може да го направите. И да искате не можете да го направите, защото във вашето поведение и в структурата на управление вие сте заложили конфликтите, които, отново подчертавам, дестабилизират непрекъснато държавата. Помислете върху това, вземете най-сетне някакво добро решение за България, което, отново казвам, бих бил най-щастливият човек, ако го видя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Волен Сидеров – председател на Парламентарната група на „Атака”. 
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, учудих се в началото защо БСП така упорито иска да се включи Българската държавна телевизия, а то било защото започна предизборната кампания на БСП. Обявете я официално, господин Найденов. Обявете, че от днес започва предизборната кампания, хората да са наясно и да започнете да си плащате рекламно време. А вие така рискувате дори новините на турски сега да отрежете в държавната телевизия, което няма да ви бъде простено от коалиционния партньор. 
Дами и господа народни представители, радвам се, че най-после от тази трибуна чух едно признание – не виждам председателя на Парламентарната група на НДСВ, който излезе и каза тук, че имало криза в държавата. Ние говорим това от доста време, даже предложихме антикризисна програма, но от страна на правителството се чуваше нещо съвсем друго – нямало криза, имало само някои дребни проблеми, които ще се оправят много бързо със смяната на Петков с Миков и някои други смени. Тези козметични смени, те даже не са и козметични, вече се видя, че тези замени на няколко човека са просто смешни, показаха, че правителството не само че не иска промени, а истерично се бои от истински промени в българската политика и икономика.
Хората, които бяха сложени за министри – да си спомним само двама-трима от тях – някой си Цонев извадихте от тестето с карти. Някой си Цонев, който още навремето бил замесен в далавера за това, че ощетявал закуската на българските войници, за да има в лавката повече какво да продава, защото човекът отговарял за лавката. Този човек сега е сложен за военен министър. Ако това е преход към нещо по-добро, аз нямам думи. 
Следващият избор на господин министър-председателя, това е един провалил се кмет в Стара Загора – господин Желев, който хората в неговия роден град не искат да видят. Той беше взет и вдигнат на пост министър на здравеопазването. Само можем да се молим и надяваме да не бъде взривена и софийската му квартира, защото знаем, че там той доста е замесен в далавери и от време на време го гърмят.
Това кадрово безсилие, което виждаме, означава, че така известната с уж много голям кадрови потенциал БСП, тази столетна партия, всъщност няма кого да извади. Това е тъжната истина за нея. 
За НДСВ да не говорим, там вече бягството към нов спасителен кораб е очевидно. Виждаме само, че господин Сакскобургготски използва тази криза в държавата, за да подмени тези, които са му изневерили, и в крайна сметка той свърши най-много работа, защото подмени заместник-министрите, които вече не са от неговия отбор.
Да не забравя фамозната фигура на госпожа Плугчиева, която като посланик в Германия не си мръдна пръста, когато се разгаряше скандалът с мита „Батак”. Напротив, тя беше уведомена и трябваше да се намеси там и да се намеси като български посланик, като човек, който защитава българските национални интереси. Тя не го направи. Сега тази примерна комсомолка, която си мълчи, когато трябва да говори, е изпратена да преговаря за еврофондове. Това е категорична гаранция, че еврофондовете няма да стигнат до българските потребители на фондове.
Нещо повече, следващата политическа година – 2008-2009 г., се очертава да бъде година, в която България ще бъде на минус спрямо Европейския съюз - ще плащаме членски внос над 600 млн. лв. и няма да имаме достъп до фондовете. Още една година, през която ще бъдем на минус и в същото време горди членове на Европейския съюз.
Кадровото безсилие на БСП идва да прикрие факта, че те реално не знаят какво да правят с властта - не знаят, нямат концепция, нямат виждане. Техните коалиционни партньори от НДСВ вече се ориентират към един нов либерален блок и в крайна сметка главния печеливш отново е човекът, който управлява България, и той се нарича Ахмед Демир Доган. Същият този, който го пазят по 20 гавази, забележете от Националната служба за охрана – държавната служба. Тези гавази през почивните дни тук, когато хората почиваха тези гавази счупиха камера на телевизия „Скат”, защото представете си екипна телевизия „Скат” се осмели да се приближи на 100 м от луксозното заведение, окупирано от Ахмед Демир Доган и неговите уядени аркадаши. Това става в Созопол, където тези аркадаши, тази мазна компания прави сметки как да сложи ръка на остров „Свети Кирик” и да го превърне в бардак и казино. Тази компания начело с Доган е пазена, пак ви казвам, от 10 човека служители на НСО. 
Ние от Парламентарната група на „Атака” ще искаме анкетна комисия за това кой дава право да се охранява Ахмед Доган, вече повече от година, с целия ресурс на НСО и хората, които го охраняват да удрят, да бият и да чупят камери на българска телевизия. Този въпрос ще бъде поставян непрекъснато и последователно от нас. Ние ще направим питания, ще прожектираме филма, в който се вижда как служител на НСО – един от гавазите на Доган, как удря и чупи камерата на телевизия „Скат”. Този кадър ще бъде прожектиран и в Страсбург, за да покажем как в момента се прави реформа в службите в България, защото господин Миков излезе и каза, че нямало мафия, без да спомене, че мафията така се е настанила в неговото ново ведомство, че на него не хирургия, а просто ще му трябва взривен материал, за да се отърве от нея.
За разлика от някои колеги, които се изказаха тук и даваха съвети към управляващите, ние няма да даваме съвети към управляващите, защото сме се убедили, че това е абсолютно безсмислена дейност да даваш съвети към една управляваща коалиция, която арогантно показва, че не зачита българската Конституция, законите, интересите на българската нация, икономическите интереси на българския народ и има за цел единствено да изкара този мандат, за да си довърши далаверите. Как да даваме съвети на такава управляваща коалиция? Тя не показва с абсолютно нищо, че иска да промени живота в България. Напротив сега през последната година, която й остава на власт тази управляваща коалиция начело с Ахмед Доган ще доопоска това, което е останало в България и тъй като няма да има и фондове даже, ние ще заварим България през 2009 г. оглозгана, с изсечени гори, със заграбени парцели по Черноморието от турски фирми и с една власт, която трябва да бъде изчистена след това с огнепръскачка.
За следващия мандат на Народното събрание обаче ние си поставяме за цел, приоритет на „Атака” - „Управление без ДПС”. Ето това е формулата, на която следващото управление трябва да бъде подчинено. Това е всичко за днес. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това изявленията от името на парламентарните групи приключи. За оставащите 25 минути до почивката предлагам да преминем към програмата, която приехме. 
Разбира се, прякото предаване по телевизията и радиото трябва да бъде прекратено.
Преминаваме към точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Председателят на Комисията по правни въпроси – господин Янаки Стоилов, ще представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, предлагам в дискусията от страна на Министерството на правосъдието, участие да вземат госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, господин Борислав Белазелков и Даниела Балчева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против допускането на тези трима представители на Министерство на правосъдието да влязат в пленарната зала? Няма. Моля да бъдат поканени. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет ЗАКОН за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. 
По § 1 има предложение на народния представител Надя Антонова:
„§ 1. В член 84, т. 1 преди думите „държавните учреждения” съюзът „и” се заличава, поставя се запетая и се добавят думите „и общините”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, а именно в чл. 84, т. 1 думите „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещите частна държавна собственост” се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. В § 1 става дума за освобождаването от плащане на държавни такси.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепям своето предложение, което има за цел да уеднакви правния режим между държавната и общинската форма на собственост, относно заплащането на държавните такси при предявяване на искове. Това, което предлагам е възстановяване на действащия режим в България, който е по наскоро отменения Граждански процесуален кодекс, и който се прилагал в продължение на 50 и няколко години. Практиката не е констатирала никакво развитие в неговото приложение. 
Вторият ми аргумент в тази посока е съобразяване с Конституцията. Тъй като и вносителят, и действащият Гражданскопроцесуален кодекс дават възможност държавата да бъде освобождавана от държавни такси за частни вземания, докато за общините такова предложение не се прави, и което аз си позволих да предложа на вашето внимание. 
Мисълта ми е в следното, че във всички форми на собственост трябва да бъдат еднакво третирани. Този извод го правя от Конституцията. Това означава, че всички форми на собственост трябва да имат еднаквата възможност да се защитават, включително и по съдебен ред.
Общинската собственост така, както и държавната, така и останалата собственост на физически и юридически лица трябва да бъде еднаква, да има еднаква възможност да се брани от посегателства пред съд. 
По-скоро моето предложение е премахването на държавната такса при предявяване на искове. Мисля, че е стъпка в тази посока, защото трудно се заделят пари по бюджета на общините, за заплащане на държавните такси и второ, дори да се намерят такива пари, знаете, че процедурата е твърде тромава и твърде тежка. Тоест този разход трябва да бъде предвиден първоначално в бюджета, което едва ли е предвидимо за цялата календарна година. И второ, ако се наложи да се предяви такъв иск и се дължи държавна такса следва не по-малко тромавата процедура по актуализация на бюджета.
Третият аргумент в подкрепа на моето предложение се изразява в това, че би следвало и общинската форма на собственост да се третира по равен начин. Не уважавам съображението, че общинарите, лишени от държавна такса ще започнат да злоупотребяват с това си право на предявяване на искове и не споделям съображението, че те - този израз е цитат от предходния дебат, „ще малтретират правните субекти, предявявайки неоснователни искове.”.
Всички добре знаем, че когато един иск бъде предявен и той не е основателен, държавната такса се присъжда на страната, която неоснователно го е предявила. Така че ако общината реши да предявява подобни искове, тя ще си понесе тежестта да плати накрая държавната такса. Така че наличието или липсата на държавна такса никого няма да възпре. 
На следващо място, мисля си, че и бюджетът на съдебната система няма да бъде ощетен, тъй като той се формира и от собствени приходи, и от субсидии. За това, което не достига, както всички добре знаем, има допълващи субсидии, така че и бюджетът на съдебната система не страда.
Ето защо мисля, че е добре да бъде подкрепено предложението ми, тъй като това ще даде шанс на общините да защитават своята частна собственост, своите частни вземания. Мисля, че в края на краищата това е елемент от въпроса за децентрализация на властта – тези субекти трябва да бъдат равнопоставени, да могат да се защитават и да формират собствени приходи, включително и като получават своите частни вземания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има други ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на законопроекта и § 1?
Има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, наистина това е един от спорните въпроси. Дискусията в залата и в Комисията по правни въпроси продължават дискусията в работната група, в която беше поставен по принцип въпросът дали да има еднакъв режим за всички гражданскоправни субекти, защото и държавата, и общините когато са страна по гражданскоправни спорове, са приравнени към останалите гражданскоправни субекти. Бих казала, че става дума за това кой режим да бъде избран – дали на пълното освобождаване от такси, както беше досега, за държавата и за общините, и когато става дума за техни частноправни отношения с други субекти, дали пълното въвеждане на режима на дължимост на такива такси във всички случаи или един компромисен вариант, който се предлага от вносителя, а именно освобождаване на държавата при нейни частни искове от заплащането на държавни такси.
Честно казано, първоначално споделях становището, което беше материализирано в новия ГПК от работната група и от тази зала, а именно за изравняване на правния режим на абсолютно всички гражданскоправни субекти, но след дискусията, която беше проведена в Комисията по правни въпроси и най-вече след фактите, които бяха изнесени от представители на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието за споровете, в които участва държавата и които касаят нейни частни вземания или задължения, се убедих в това, че би следвало дължимостта на държавна такса да не бъде пречка за държавата чрез министъра на финансите и чрез областните управители наистина да защити обществения и държавния интерес. Става дума за това, че ежегодно държавата е ответник по над три хиляди дела във всички съдилища в страната, като само в един от всички тези случаи държавата е била ищец, тоест е защитавала свое частноправно вземане. Това, според мен, говори за две неща. Може би в известна степен за това, че недостатъчно хората, които представляват държавата, са се ангажирали с това да защитават адекватно нейните интереси, но, от друга страна, аргументът, който беше представен пред Комисията по правни въпроси, беше свързан и с това, че областните управители не разполагат със средства, с които да могат да внесат необходимите държавни такси за предявяване на съответните искове. Независимо от това дали е така или не, в крайна сметка има механизъм в съдебното производство, което задължава винаги загубилата страна да понесе разноските по делото. Така че тук не става дума за някакъв първоначално привилегирован режим. Така или иначе, ако държавата е предявила неоснователно искане, в крайна сметка тя ще бъде осъдена да заплати. 
Мисля, че трябва да подкрепим вносителя в неговото предложение за освобождаване на държавата при предявяването на частноправни вземания от съответните такси, което ще важи, разбира се, и в случаите, в които се обжалват неправилни според представляващите държавата, решения на българския съд.
Тук въпросът е с предложението на нашата колежка Антонова дали да продължим тези разсъждения и да върнем съществуващия правен режим, което според мен ще обезсмисли напълно идеята, която заложихме, а именно за повече равнопоставеност между гражданскоправните субекти. Така че аз лично не съм склонна да подкрепя предложението за това и общините да бъдат освободени от внасянето на държавни такси при предявяването на частни общински вземания. Общината влиза в най-различни правоотношения с различни субекти, с юридически лица, с фирми, много често с граждани. Както за един гражданин е проблем да отдели от своя бюджет съответната сума за внасяне на съответната държавна такса, така би следвало при същите условия да бъде поставена и общината, когато се решават частни спорове, по които страна е някоя от българските общини.
Без да съм категорична, мисля, че все пак трябва да изхождаме и сега, правейки тези промени, от основните принципи, които заложихме в новия Граждански процесуален кодекс и да не връщаме напълно нещата там, където те се намираха, още по-малко в случаи, в които не сме се убедили, че решенията, които сме предложили, не са работещи и не са по-добри от съществуващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, мислех да се въздържа когато госпожа Антонова се изказа, но след изказването на госпожа Манолова е видно, че трябва малко да пресъздадем дебата, който направихме в Комисията по правни въпроси и с който фактически отхвърлихме искането и общините да бъдат добавени до държавата. 
Мисля, че след всичко, което и госпожа Манолова обясни, става ясно на всички в залата, които не са юристи, че държавна такса се дължи! Дали тя ще бъде внесена в началото, когато предявяваш иска, или накрая, когато си загубил делото, така или иначе, нито общините, нито държавата могат да бъдат освободени от държавна такса тогава, когато са загубили правния спор. Това означава, че не си заслужава ние да нарушаваме един принцип само затова, за да можем в един момент да освободим отначало държавата, а след това общините от държавни такси. По този начин казваме на гражданите, че са единствените, които плащат държавни такси. Мисля, че това е грозно и като принцип, и като нарушаване на принципни положения, които са конституционно закрепени.
В този смисъл искам да обясня, че нито държавата, нито общините са толкова затруднени. И областните управители, и общините могат за сметка на собствената си издръжка, както го правят по същество, да намерят пари за държавна такса. Не е проблем държавната такса за водене на дела! Това трябва да се разбере.
Пак питам: какво ще направи областният управител или пък кметът тогава, когато накрая е осъден да плати разноските? Ще ги плати! Това значи, че парите ще се намерят.
В този смисъл ви призовавам да не нарушаваме принципа, да не разсъждаваме със съвсем лаически съображения кое и кому е изгодно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можах много ясно да разбера, но ...
Госпожо Николова, Вие смятате, че ....
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (встрани от микрофоните): Че се дължат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кога се дължат, това е друга тема. И държавата, и общините не трябва да се освобождават – това е Вашето мнение? Но не правите предложение да отпадне § 1? (Реплика от народния представител Елеонора Николова.)
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Госпожо Манолова, желаете ли дуплика? Не желаете.
Заповядайте за изказване, госпожо Масева. 
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Още § 1 дава червен сигнал, че и в този законопроект има текстове, които са опасни и бих ги окачествила, най-просто казано, като нередни. 
Това, на което искам да ви обърна внимание, е, че ако следваме някакви принципи в правото и особено в този закон – Гражданскопроцесуалния, и ако бъдем честни пред себе си, този параграф въобще не би трябвало да съществува. Защо е предложен той? Изхождайки от някаква целесъобразност на държавния служител, на обясненията на представителя на Министерството на финансите, че в бюджета нямало достатъчно средства, поради което се затруднявала дейността по завеждането на дела срещу неизправни страни, дължащи нещо на държавата.
Ако наистина това, което каза тук госпожа Манолова, че беше установен принципът в работната група, която подготвяше влезлия вече в сила нов Гражданскопроцесуален кодекс, е да има равнопоставеност между страните с един малък компромис, това правило изцяло се нарушава като сега освобождаваме държавата, както и общините, по отношение на частните вземания. Защото при принципа на равнопоставеност не може да казваме, че има повече, че има по-малко равнопоставеност. Равнопоставеността означава еднакво третиране на всички гражданскоправни субекти. В Комисията по правни въпроси изтъкнахме аргументи затова - опасности за това, че може да има наистина лов на вещици, че може да има рекет по отношение на определени физически и юридически лица. Не е все едно! Ако искам обилна основателност, не е все едно. Защото този иск може да бъде и пет години в съда - това дело да се разглежда там, и когато без такса даваме право на общините и държавата, те могат действително да малтретират някои „несимпатични” лица или, казано на политически език, да ги рекетират.
Освен това, уважаеми колеги, ние даваме това предимство на държавата, макар само за нейните частно-правни вземания. Но не трябва да забравяме, че тя има властнически правомощия и да се предоставят допълнително привилегии на един такъв субект в правото е много вредно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Масева прави предложение да отпадне § 1.
Господин Стоилов искаше думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че дискусията се изчерпа вече, тъй като се изказаха всички аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Аргументите за равнопоставеност на субектите, така както е по Конституция, биха били верни, ако в момента правоотношенията в българското общество, в българската държава бяха и нормални. Но това, за жалост, все още не е така. Докато не се нормализират правоотношенията, докато не се пресече тази въпиеща, тази страшна злоупотреба с общинска и държавна собственост, трябва да продължи досега съществуващият ред за възможност общината и държавата да защитят своите интереси в частно-правните отношения по един по-облекчен ред. Това е моята позиция и ще гласувам в тази връзка.
Тази позиция е позицията на „Атака” - за повече държавност, за повече държава за разлика от позицията на либералстващите в българския парламент и общество. Така че, след като държавата е бита, ощетявана и ограбвана по един начин, който, меко казано, се нарича мафиотски и тъй като това става, не може да има друго противодействие освен да се работи и да се действа в това отношение, което ще даде възможност на държавата да охранява своя интерес. Това е един от механизмите държавата и общините да охраняват своя интерес – да могат да водят своите искове за защита пред българския съд при това облекчено условие да не се внасят съответните държавни такси. Така че ще гласувам в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Госпожо Сапунджиева, какво е мнението на Министерството на правосъдието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА (от място): Поддържаме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така ли да запишем, госпожо заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за изказвания по § 1? Няма.
Обявявам дискусията по § 1 за приключила.
Давам почивка до 16,30 ч., след което ще продължим със следващите параграфи на Гражданскопроцесуалния кодекс. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Да продължим с Доклада по Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, преди почивката имаше разисквания по § 1. Сега преминаваме към § 2. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, позволете да ориентирам хората, които проследиха дискусията, че се поддържаха всички възможни решения – предложението на вносителя държавата да бъде освободена от внасянето на държавна такса; другото предложение беше да се добавят общините; а третото предложение беше да се запази досегашният режим за всички субекти, изискването за първоначалното внасяне на таксата да бъде еднакво. Това предстои да се реши при гласуването на предложенията, отнасящи се към § 1. 
Сега преминаваме към § 2, по който комисията подкрепя текста на вносителя. По него няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е по чл. 97, ал. 2 – „от съда” се заличава. Става въпрос за разноските при лишаване от правна помощ. Вероятно се има предвид, че това възнаграждение се определя не само от съда.
Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук няма предложения. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Затова няма желаещи. Мисля, че въпросът е безспорен.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на народните представители Мая Манолова и Яни Янев – за създаване на § 2а.
Комисията подкрепя по принцип тяхното предложение и предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:
„§ 3. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 2 и 3 се отменят.
2. В т. 4 след думата „граждански” се добавя „и търговски”. 
Това е една съществена промяна, тъй като тя определя като критерий за родовата подсъдност на всички дела, не само на гражданските, но и на търговските, цената на иска. Това е направеното предложение. Вероятно ще го коментират неговите вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, става дума за така наречената родова подсъдност. Въпросът е кога на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни гражданските дела. Според мен направените предложения са съществени. Това има значение и за изпълнителния процес. 
Госпожо Манолова, ще Ви помоля, ако можете да отговорите, това не е ли извън обсега на приетия на първо четене законопроект? 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Очаквах този въпрос, но не съм си подготвила отговор, още повече, господин председател, предполагам, че Вие не очаквате отговор. 
За всички, които не са толкова навътре в темата промени в ГПК, искам да обясня, че с новия ГПК създадохме особено производство – производството по търговски спорове, като въведохме една европейска процедура, която изнася тежестта на спора още във фазата преди насрочването на съдебното заседание, а именно с двойната размяна на книжа и с предварителното изясняване на спора. Идеята беше, че по този начин ще се спести процесуално време и ще се постигне един от ефектите, които преследвахме с новия ГПК, а именно бързина при разглеждането на правните спорове в съда. 
Сега се налага да направим крачка назад от това свое решение, защото е естествено, че това особено производство ще се гледа от един съд, който ще бъде окръжният съд. По принцип това изнасяне на спора извън съдебната зала на първо време ще касае само търговците, за които се очаква, че имат необходимия финансов, евентуално правен ресурс, за да се подготвят достатъчно добре за съдебното производство и без да чакат указанията на съда и в контекста на така нареченото засилено служебно начало. Но това изцяло премести тежестта на делата вместо пред районните, пред окръжните съдилища. В крайна сметка по този начин се промени друга част от основната концепция на този кодекс, а именно правосъдието да бъде в близост до хората, респективно основният съд да бъде районният съд. Всъщност това е решение, което този парламент и Комисията по правни въпроси прокарваме в повечето от законопроектите, особено в процесуалните закони. Идеята е да бъдат улеснени гражданите да търсят правосъдие и защита на своите права пред най-близкия до тях съд.
В случая и по принцип такъв е районният съд. Нормално е дела, които са с нисък материален интерес, на стойност до 25 000 лв. да се гледат в тези най-близки до българските граждани съдилища.
Тъй като търговска сделка, макар на тези, които не се занимават с право, да звучи като отношения между търговци, на практика търговска сделка винаги е правоотношение, в което едната страна е търговец. Това означава, че търговските сделки са вземанията на мобилните оператори, на топлофикационните дружества, на ВиК, на енергоразпределителни дружества, тоест искове с цена от 100-200-300 лв. неоправдано ще бъдат изместени към по-далечния до гражданина съд, какъвто е окръжният съд.
Според мен най-същественият аргумент за тази промяна е в това, че чрез него на практика ние обезсмисляме съществуването на заповедното производство, което дава възможност на всички дела, подсъдни на районния съд, касаещи парични вземания, да се гледат по абсолютно съкратена процедура. В нея, ако гражданинът, който е неизправен длъжник, прецени, че наистина дължи съответната сума, изобщо може да не предизвиква съдебно производство, а по бърза, облекчена процедура да заплати своето задължение. По този начин става невъзможно изобщо прилагането на заповедното производство.
Чрез нашето предложение с колегата Яни Янев ние въдворяваме първоначалната идея, а именно голяма част от делата с нисък материален интерес, които са относително безспорни и попадат в обсега на заповедното производство, да могат да бъдат гледани пред районния съд в условията на това производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, ще отправя по-скоро въпрос към вносителя, който може да се възприеме като частична реплика. 
Смятам, че предложението е обосновано – в районния съд да бъдат разглеждани освен гражданските, и търговските дела с цена на иска над 25 000 лв. Смятам, че по този начин ще доближим правосъдието до гражданите, защото не само гражданските, но и търговските спорове са с такъв материален интерес и има основания да бъдат представени пред районния съд, който да има своя роля в първоинстанционното производство.
Освен това беше казан и аргументът, че така ще се повлияе и върху опростяване изпълнението на вземаните решения. 
Моят въпрос обаче е по т. 3, тъй като предложението за нейното отпадане като че ли се отклонява от принципа, възприет при въвеждането на общ критерий за гражданските и търговските спорове. 
Искам да ви припомня, че сегашната т. 3 гласи:
„3. на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.”.
Ако това предложение се възприеме, ще се окаже, че исковете за собственост, които няма да бъдат посочени като специална категория, ще отидат в общата рубрика на граждански дела с цена на иска 25 000 лв. И ще се окаже, че спорът за собственост, който примерно е на стойност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Примерно за една гарсониера или боксониера...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: ... около 30 000 лв., ще трябва директно да отиде в окръжния съд. Питам се: защо да правим това? В днешно време единствено селските имоти и то само в част от тях – говоря за урегулираните имоти, са с цена около 20-30 000 лв. Почти всички градски имоти, застроени, включително за най-маломерните жилища, цените вече са от няколко десетки хиляди лева, че и повече. 
Поставям под въпрос дали е необходимо да променяме възприетата концепция. Смятам, че дори има аргументи да се запази т. 3 и няма нужда по този начин, веднъж да разширяваме компетентността на районния съд, което е уместно, а втори път да стесняваме неговата компетентност по отношение на вещните искове.
Затова нека да си остане предложението за цена на иска, когато имотът е над 50 000 лв., когато става дума за нещо по-значително като материален интерес, тогава тези спорове за собственост да бъдат разглеждани от окръжните съдилища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, господин Стоилов, че Вие правите предложение т. 3 да остане така, както си е сега.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, да остане така, както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Въпросът, както и повечето от въпросите, които касаят новия ГПК, е спорен. Възможни са различни решения. Тук идеята е да не се отдалечаваме толкова много от първоначалната концепция. Честно казано, не мога да си позволя да си оттегля предложението, защото е направено заедно с колегата Янев, но и на мен ми се струва, противно на това, което мисли колегата Белазелков, че по този начин ще пратим всички подобни искове на окръжен съд, което в крайна сметка не беше нашата първоначална идея. 
Съгласявам се с казаното в репликата, че що се касае за отпадането на т. 3, аз лично съм склонна да подкрепя становището на Янаки Стоилов. Но в останалата част на направеното предложение си поддържам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам. Поддържате си предложението за отпадане на т. 2. Не можете сама да оттегляте предложението си за т. 3. Разбрахме и за т. 4.
Господин Янев, Вие ще вземете ли отношение? 
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Ще взема по-късно, господин председател. Преди гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди гласуването няма изказвания.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Тогава, като приключим дебата. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Наясно ли сме също какво ще стане с образуваните дела пред окръжните съдилища? 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да, имаме и такова предложение.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Това е друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, друг въпрос е, но е въпрос.
Госпожо заместник-министър на правосъдието, Вие не сте направили предложение за промяна на родовата подсъдност. Има ли становище на министерството по направените предложения?
С новия ГПК ние променихме въобще родовата подсъдност. Основният съд стана окръжният съд, а не районните съдилища. Сега връщаме нещата обратно. Коя е философията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аргументите на вносителите госпожа Манолова и господин Янев са достатъчно силни, но в същото време това, което каза и председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов – да се запази т. 3, има резон. Аз смятам, че т. 3 следва да отпадне, защото ще имаме все пак еднакъв режим на всички граждански искове – цената да бъде до 25 000 лв. Все пак това касае и достъпа до правосъдие. 
Като имаме предвид обаче, че стойността на имотите в тези райони не е толкова висока и обикновено исковете се предявяват по данъчна оценка, смятам, че т. 3 може да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви. 
Ще помоля както вносителите, така и представителите на Министерството на правосъдието да помислим, защото променяме нещо и не знам какво ще излезе накрая.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е част от приетия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да оставим доколко е процесуално възможно да направим това гласуване.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Няма да ни е за първи път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, че не ни е за пръв път, не ни оправдава. Това са основни институти на гражданския процес.
Има ли други желаещи да вземат отношение по новия § 3 – чл. 104? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ще има възможност този въпрос да бъде решен. Аз мисля, че трябваше да го повдигнем още веднъж, тъй като той е съществен. Моят апел е там, където законът е приет и действа и има аргументи за една или друга теза, ние да отдаваме предпочитания на това, което вече е действащо законодателство, защото иначе, проследявайки цялата материя в Гражданскопроцесуалния кодекс, сигурно могат да възникнат поне още стотина предложения и ние да направим нещо като трето или четвърто четене на приетия Гражданскопроцесуален кодекс. Такива примери има за предложения, които бяха отхвърлени при неговото основно разглеждане, а сега са се появили отново. Тоест едни дискусии, които нескончаемо се подновяват. Мисля, че такова колебание не затвърждава идеите на законодателя. Това е като аргумент по принцип, което се отнася и към някои други текстове.
Сега преминавам към докладването на следващите параграфи.
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 4. Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Текстът е безспорен. Разбира се, че е подпис на лицето, което е дало отговора, а не молбата.
Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 133 след думата „възражение” се добавя „не оспори истинността на представен документ” и се поставя запетая, а думите „чл. 219, ал. 1” се заменят с „чл. 219”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 133. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това са корективни предложения. Те не променят текста по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не променят идеята, но са важни. 
Имате ли желание да се изкажете, уважаеми народни представители? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на народния представител Надя Антонова – да се създаде § 5а:
„§ 5а. В чл. 145, ал. 2 думата „допълнят” – тук си позволявам да допълня нейното предложение – „допълнят и” отпада.”
Това е съобразно редакцията на чл. 145, ал. 2. 
Комисията не е подкрепила предложението. Госпожа Антонова ще го обоснове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност ал. 2 е така нареченото служебното начало: „Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях”. Госпожа Антонова предлага думата „допълнят” да отпадне.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател. 
Уважаеми колеги, предложението, което правя, касае едно правомощие на съда в хода на разглеждане на делото. Надявам се, че всички в тази зала, а и извън нея разбраха, че в новия ГПК служебното начало е значително по-ярко застъпено и се изразява в някои задължения на съдилищата, които трябва да ги правят служебни без искане на страните.
Когато правихме този текст, може би се поувлякохме малко от желанието служебното начало да бъде силно застъпено с цел да се разкрие истината в процеса. Това е основният мотив за служебното начало.
Мисля си, че ал. 2 има не най-добра редакция, тъй като в нея се създава възможност съдът да даде указания на страните да допълнят своите твърдения. Тоест страните в хода на процеса да посочат нови факти. Това на практика означава, че предявяваш нов иск на ново фактическо основание. Което, мисля си, че не е работа на съда, тъй като според мен има много малко общо с друг принцип в гражданския процес, наречен състезателно начало. Не искам да продължавам мисълта си по този начин. Ако и съдията прекомерно реши да прилага служебното начало, указвайки на страните да допълнят своите твърдения, спорът може да бъде изтласкан в съвсем друга посока и да няма нищо общо с първоначално предявения иск.
Аз мисля, че никой не иска така странно да се развива нашият граждански процес. Затова ви моля да приемете моето предложение с оглед по-доброто застъпване и приложение на служебното начало. Разбира се, аз не съм против служебното начало. Всяко нещо е добро, приложено с разум и с мяра. 
Извинявам се - понеже съм взела думата, моля да приемете, че оттеглям следващото предложение за § 5, което също е мое. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мая Манолова – заповядайте. Член на адвокатската колегия от Кюстендил. Казвате, че била най-старата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Наистина най-старият съд и най-старата колегия в страната. (Весело оживление.)
Аз ще защитя обратната теза. По принцип самото въвеждане на концентрационното начало - именно изнасянето на тежестта на процеса в неговата първа фаза с много преклузивни срокове, които не дават възможност на страните след това да коригират твърденията си или сочените от тях факти, или всякакви свои пропуски, би могло да доведе дотам, че те напълно да проиграят своите интереси, ако не са наистина в състояние в началото на съдебното производство да представят всички факти и да конкретизират своите твърдения по нещата, които имат значение за делото. На концентрационното начало изначално кореспондира служебното начало. Съгласна съм с колегите Антонова и Иванова, че ние засилихме прекомерно, но го засилихме с една-единствена цел - то да бъде един противовес и една защита, една гаранция, че гражданите няма да проиграят своите интереси. Тоест сега вече не е така, както беше в предишния исков процес, когато можеше човек, който участва в едно съдебно производство, да сочи нови доказателства едва ли не на три и на четири инстанции, да сочи нови факти, да си изменя иска, включително да го увеличава във въззивната инстанция.
Сега нещата са концентрирани в началото на всяка една съдебна фаза. Затова според мен би следвало в условията на това засилено служебно начало съдът, освен да дава указания за конкретизиране на твърденията на страните, да им дава указания и за тяхното допълване. За илюстрация бих пресъздала бърз спор с колегата Иванова, който проведохме преди малко. Да, няма лошо съдът да укаже на страната – например ако е платила по едно облигационно вземане, да съобщи в твърдените от нея обстоятелства, че е платила. Тук не става дума за това да каже, че е платила, ако не е платила, а в един момент наистина спорът да бъде изнесен в началото на всяка съдебна фаза. Страните в случаите, че не ползват най-добрата адвокатска защита, да не бъдат поставени в ситуация, в която да проиграят интересите си още в самото начало на процеса. 
Така че целта на тази дума, която иначе не променя Бог знае колко смисъла на текста, е да се направи всичко възможно съдът да помогне на страните в началото на процеса да изложат всички факти и да посочат всички правно релевантни факти и обстоятелства за правилното решаване на спора. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако страната наистина е платила, няма да има дело, Манолова. (Весело оживление.)
Госпожо Иванова, имате думата.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, тази поправка може би на пръв поглед изглежда незначителна – става въпрос за една дума, но по мое убеждение това не е така. Ако оставим текста да действа във вида, в който е, съдът престава да бъде такъв, какъвто по принцип би трябвало да бъде – един арбитър между две равнопоставени спорещи страни. 
Ако съдът започне да указва на ищеца да си изменя твърденията, нали разбирате, че няма сила на света, която да убеди ответника, че съдът е справедлив, че не е взел страна предварително, че не си е съставил предварително мнение по казуса? Или обратното. Освен това, ако някой не знае какво точно иска, би трябвало първо да си го изясни и тогава да се обърне към съда. По същия начин и ответникът, когато се защитава, се предполага, че е наясно какво може да извади като аргументи и като твърдения в своя защита. Затова има адвокати, затова има достатъчно правни и фактически възможности.
Но да караме съда да коригира, да допълва и да изменя исковата молба, респективно защитата на ответника, според мен е доста в прекалено широко тълкуване на служебното начало и въобще на ролята на съда. Съдът е арбитър. Той би трябвало да изслуша двете страни, когато процесът и самият съд им е осигурил равни възможности да изложат своите твърдения и да посочат доказателствата си и действително безпристрастно, независимо да вземе своето решение, а не да помага на страните, които не знаели какво да правят.
Имаше една стара редакция на чл. 4, че съдът напътстваше страните поради малограмотност, която предизвикваше смях още сред студентите. Да не връщаме тази ситуация, облечена в други думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това изказване ли беше? – Да. 
Реплика има ли? Няма.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Действително като че ли една мъничка дума породи доста спорове. Тя не е без значение и съвсем основателно е според мен да се повдигне този спор. Какво дава тя допълнително? Всъщност в рамките на регламента, който имаме в първоинстанционното производство, ищецът има възможността, а и ответникът, в рамките на първата инстанция и в рамките на старта на първоинстанционното производство няколко пъти да допълнят и да изразят становище. Това не е еднократно действие, това е в техните права, те имат това право. Освен това, трябва и съдът да им даде възможността, тоест да докаже възможността те да си допълнят техните твърдения.
Струва ми се, че наистина това отива в малко по-голяма степен на служебното начало, защото касае не толкова чисто процесуалното упражнение на правата, колкото упражнението на правата по същество на спора.
От тази гледна точка аз съм склонен да приема, че е основателна бележката на колегата Антонова и желанието й този текст „да допълнят и” да отпадне. Ако се касае за допълнителни факти и обстоятелства в рамките на процеса, които страните биха могли да изтъкнат извън първата размяна на становища, отиваме на чл. 147, който също дава възможност при първото изясняване и задаването на въпроси при старта на делото да се представят допълнителни факти и обстоятелства, разбира се, в рамките на това, което предвижда ограничението на чл. 147 от ГПК. 
Аз не съм против това съдът да изисква от страните да конкретизират твърденията си, но според мен ако оставим допълването като процедура, то ще изисква още един акт. Когато всяка от страните направи това, което съдът указва, то на базата на това допълване ние още веднъж трябва да дадем възможност било на ищеца, било на ответника той пак да изрази становище по повод на това допълване, защото очевидно е, че в конкретния случай не говорим за факти, а говорим за нови основания. Даваме възможност за развитие на един цикъл съдът да дава допълнения, страните непрекъснато да излагат нови становища във връзка с тях и съответно да бъдат спазени правата им. За да може в крайна сметка съдът да стигне до определението, което ще каже за какво страните сочат или не сочат доказателства, то трябва да е изтекъл процесът на размяна на становища по отношение на техните тези във връзка с основанието на иска. Така че аз лично съм склонен да подкрепя тезата на колегата Антонова и този текст да отпадне. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят думата, включително и представителите на Министерството на правосъдието? Искате ли да вземете отношение по този текст, който всъщност не фигурира в първоначалния и приет на първо четене законопроект? (Реплики.)
Представителите на министерството могат да вземат по всяко време думата, вие го знаете, но само, ако пожелаят.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, дискусията мисля, че ни ориентира в подкрепа на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ориентира, ориентира, но аз не мога да се ориентирам, пък не знам другите как ще се ориентират, не ми е ясно.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предполагам, че и Вие споделяте нейното предложение? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, какво значи „допълнят”? Тук се говори за нови основания за изменение на иска. Дали това е идеята на първоначалния текст или не? Да не би да се има нещо съвсем друго? 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие сте забелязали, че този текст може да насочи, както към доказателства на определени факти, така и към някакво видоизменение на петитума, затова е по-добре да се премахне това двусмислие. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да се изврати в предложението...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така че понякога е по-добре законът да казва по-малко отколкото повече, защото остава по-малко пространство за излишни тълкувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ние малко поспорихме с Вас. Да вървим към § 5. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 5 госпожа Антонова заяви, че оттегля следващото предложение. Мисля, че трябва да се съобразим с това нейно желание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но комисията подкрепя текста на вносителя – тук е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, по § 5 комисията подкрепя текста на вносителя, а госпожа Антонова прави предложение, което тя преди малко оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да видим чл. 240, ал. 2 – за неприсъственото решение, което е нещо ново за нашето право.
Имате думата по § 5, уважаеми народни представители. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По него няма изказвания. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но нека вземе някой отношение! Подкрепяме го, ама...
„§ 5. В чл. 240, ал. 2 думата „нововъзникнали” и запетаята след нея се заличават.” (Реплики.)
Хубаво, няма – няма!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не знам дали да разчитаме на днешната дискусия като на един универсален коментар към промените в ГПК, тъй като биха могли да се дават разяснения по всяка една промяна, но ако не възникват въпроси, мисля, че можем да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, аз мисля, че и практикуващите юристи ще ползват стенографския протокол.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да се надяваме, без да надценяваме своите очаквания.
Следващото предложение е на народните представители Мая Манолова и Яни Янев – да се създаде § 5б. 
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция:
„§ 7. В чл. 269 изречение второ се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент! „Правомощия на въззивния съд”... 
И сега, когато отпадне, какво става?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако искат вносителите на предложението да се обосноват. (Шум и реплики в залата.)
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Ние сме имали дебат в Правната комисия, а сега да го повтаряме ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, за НПК – знам, но кажете сега...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мога да припомня съдържанието на чл. 269, който е със заглавие „Правомощия на въззивния съд”. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Служебно – по валидността и по допустимостта.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще го прочета: въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваемата му част. И се предлага да отпадне следващото изречение: „По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата”. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега ще започнат да тълкуват – щом е отпаднало второто изречение, какво значи това? Може ли да се произнесе въззивния съд извън жалбата? Ами, тогава защо пада? (Шум и реплики в залата.) 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека господин Янев като вносител да разясни предложението и ще преценим дали да го променяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи, не променяме идеята, но се създава такова впечатление – след като отпада цял текст, значи може да се произнася по всичко. Може някой така да го изтълкува. 
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги, силно се надявам, че такова тълкувание на текста на закона няма да има. 
Очевидно е, че след като в изречение първо съвсем конкретно, точно и ясно е казано кои са параметрите, по които окръжният съд, въззивният съд се произнася служебно, което изключва възможността чрез тълкуване ние да достигнем до това, че той по всички останали въпроси пак би могъл, ако иска да се произнесе и служебно. 
Явно е, че такава логика трудно би могла да бъде възприета и по тази причина на мен ми се струва, че още когато е приеман първоначалният текст на чл. 269 вероятно, за да се изчисти всякакво двусмислие по тази тема, е поставено второто изречение, но в крайна сметка именно категоричността на първото изречение и логиката на първото изречение изключва каквото и да било друго поведение от страна на съда, след като е казано по кои въпроси той може да се произнесе служебно, а всички останали са в рамките на жалбата. Аз друго виждане нямам. Всъщност това беше и логиката на предложението да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз благодаря, господин председател, че ни върнахте към тази дискусия. В комисията вероятно авторитетът на господин Янев и госпожа Манолова ни е накарал да подкрепим предложението, но смятам, че дискусията трябва да я подновим. 
Забележете текста: в първото изречение ние посочваме начина на произнасяне на съда относно валидността и допустимостта, но това са само крайните точки, които маркират правното пространство на едно решение, а основните спорове обикновено в него са по отношение на законосъобразността. А какво става, когато страната не оспорва валидността на решението? Решението е валидно, но казва: частично оспорвам това решение като несъответстващо на закона. И това е един въпрос, по който съдът също трябва да се произнесе по определен начин, само че това не е въпрос тъждествен на валидността, защото валидността засяга действителността на решението. 
Въпросът за законосъобразността е въпрос, който третира вече неговото съдържание. Там ние можем да установим както принципа, че съдът се произнася служебно по всички въпроси на законността на решението, но той може да се произнася, има такива правни системи, само в оспорваната част. Освен това има и редица принципи за „реформацио импеос” и т.н., които ни въвличат в една материя. 
И аз се питам наистина защо да правим тези упражнения и да си кажем, че по останалите въпроси, а това са масовите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Една промяна на текста създава впечатление за промяна на концепцията. Промяна на концепцията няма, а въпросите на валидността и допустимостта далеч не изчерпват спорните въпроси, които засягат съдържанието на едно съдебно решение. Така че, ако нямаме разлика, а по същество мисля, че нямаме, това е един излишен текст.
Имам чувството, че малко доктринално чрез промяната в закона започваме да си градим определени конструкции. Виждаме, че очакванията на съдебната власт са точно обратните – те някъде искат законът да има инструктивен характер, а част от предложенията, като че ли са насочени към това законът да създава някаква концепция, която да се подразбира, а не да произтича непосредствено от съдържанието. Затова според мен е добре да запазим текста и мисля, че и вносителите няма да възразят на това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Имам чувството, че няма спор по същество. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не виждам спор по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мога да навляза още по-навътре в проблема. Като отпада цяло изречение, всеки ще каже: “Значи нещо друго има тук!”
Давам думата на народния представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Тук става дума за второто изречение на чл. 269. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, точно така. Какво целим с него, какво постигаме?
МАЯ МАНОЛОВА: Тук става дума за текста на чл. 269: “Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.”
Тук въпросът според мен отново опира до това каква е нашата концепция за въззивното производство. Спорът беше: контролно-отменителна втора инстанция или въззивна. В случая ние наистина приехме така наречения ограничен въззив, но ограничен въззив се отнася не до параметрите, в които действа въззивната инстанция – съдът, а ограничен само до фактите и до доказателствата. Тоест, ако в предишното производството беше пълен въззив, в който страната можеше изобщо да проспи първата инстанция, да отиде направо на втората и там да започне да вади доказателства, тук лишихме страната от тази възможност, обаче не лишихме съда от възможността във втората инстанция не да контролира правилността на решението, а да решава спора. Тоест пред втората инстанция ние не правим проверка на решението, а решаваме спора - това е смисълът на въззивното производство. Докато смисълът на контролно-отменителното е да се посочат някакви конкретни посоки на решението и да се контролира решението, докато тук спорът се решава отново от въззивния съд. Това е по принцип идеята на въззивното производство, така беше и досега във въззивното производство, тоест отново се решаваше спорът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На първа инстанция му казахме и т.н.
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега какво искаме?
МАЯ МАНОЛОВА: То е такова – ограничен въззив е второто. Това означава абсолютно да подменим концепцията, да превърнем втората инстанция в контролно-отменителна. А тук имаме инстанция, която решава спора по същество въз основа на събраните пред първата съдебна инстанция факти и доказателства и евентуално за новите има съответни ограничения, които ги има в съответните текстове. Тоест тук това е един текст, който, честно казано, не сме доогледали, останал е отпреди, но концептуално идеята е тази, която предлагаме с колегата Янев. 
Можем да го дискутираме само юристите и след пленарното заседание, защото всеки си изчерпи възможността да се изкаже по веднъж, но това беше смисълът на нашето предложение. Това беше смисълът и в контекста на всичко, което се е случило по време на семинарните и обучителните мероприятия със съдиите от цялата страна в различни регионални формати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И сега въззивният съд ще бъде ли ограничен или няма да бъде ограничен, като отпадне изречението?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така вече аз съм предизвикан, може би и госпожа Манолова ще отговори. Така аз разбирам, че се внася промяна по същество, а не просто промяна в редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е въобще недопустимо от правилника.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото тогава се оказва, че страната може да обжалва за едно решението, а съдът да го измени или отмени за друго. Аз мисля, че това е прекомерно в рамките на процеса и няма защо на втората инстанция да преиграваме цялото дело, което е било в първата инстанция. Страната, която не е доволна от решението, го атакува като незаконосъобразно или неправилно на определено основание, в определена негова част и съдът казва: това е основателно или неоснователно. Тя да иска едно, а съдът по повод на това да започне да си преразглежда решението в едната или в другата посока мисля, че е прекомерно. Затова решението, което е дадено в текста, снема този спор и се казва: страната иска нещо в жалбата, съдът се произнася по това, което е поискано в жалбата, приемайки или отхвърляйки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Белазелков, заповядайте да чуем и Вашето мнение.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Имайте предвид, че в стария ГПК това ограничение беше за компетенциите на Касационния съд. Това ограничение в компетенциите на Касационния съд не е възпроизведено, защото то е изтеглено напред като ограничение на компетенциите на въззивния съд. И сега вече, ако този текст отпадне, всеки ще се запита: а какво става с ограниченията на Касационния съд? Тъй като това ограничение отпадна от Касационния съд, защото се изтегли напред за въззивния съд, сега като падне тук, ще се върне ли там? А трябва да го има. Имаше го за касационната инстанция, така че най-добре да се запази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие нали трябваше да го изтеглите във въззивния и нямаше да има проблем? 
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: То е изтеглено. Аз поддържам действащия ГПК, а не предложението. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мая Манолова. 
Този въпрос е важен. Утре съдиите, които не са тук и не са ни чули, ще го прилагат.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Тук не става дума за произнасяне на съда по необжалвана част на решението. Тук става дума конкретно практически, и колегата Белазелков ще се съгласи, за това дали една бланкетна жалба ще бъде разглеждана от съда или не. Тоест в жалбата се сочи каква част от решението се обжалва и естествено че съдът се произнася само по тази част. Единственото изключение е по валидността на решението, където, ако се обжалва в едната част, естествено че съдът се произнася по цялата част. За допустимостта е ясно. А тук става дума, ако решението е обжалвано в цялата част или в една негова част, съдът се произнася в тази част, но по принцип и на други основания, които касаят неговата правилност, защото пороците на решението са валидност, допустимост, правилност. Тоест ако жалбата е бланкетна или жалбоподателят не е визирал някой от пороците на решението, това да не означава, че съдът не може да се произнесе по спора, включително и на практика, допълвайки неправилността й с това основание. Тоест, ако аз обжалвам решение в частта примерно от 500 лв., а имам отхвърлителен диспозитив за 700 лв., съдът ще се произнесе в рамките на тези 500 лв., но и на други основания, ако съдът не е взел предвид моето възражение за давност, а не примерно само това, че другата страна не е платила. Например, ако основанията за отхвърляне на иска са давност и плащане и неплащане и ако съдът не се е съобразил с давността, ако аз в жалбата си напиша, че решението не е правилно, поради това че не е платено, но забравя да кажа, поради това, че въпреки че съм направила възражения за давност, това не е взето предвид от съда, съдът да може да го направи. Тоест да се имат предвид и други основания извън тези, които са посочени в жалбата, е възможно и жалбата изобщо да е бланкетна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като слушах господин Янев, той по друг начин ни обясняваше Вашето предложение. 
Господин Янев, Вие друго ни казахте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Явно, че сме вложили различна логика, господин председател. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие двамата сте го предложили, пък ето имате различна логика. Аз не мога да вземам думата да коментирам, разбирате ме. 
Госпожо Антонова, заповядайте. 
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз бих искала да се изкажа в подкрепа на действащия чл. 269. Моето желание и моите аргументи са в посока второто изречение да си остане като действащ текст. Вижте колко е полезен дебатът в залата. Самите ние тук даваме противоречиви тълкувания на действащия текст, а камо ли толкова много съдилища и толкова много адвокати! Разбирате, че ако това изречение отпада, текстът става източник на безкрайно противоречива практика и за съжаление пак трябва да се търси тълкувателно решение, което пък не винаги се постига с оглед последния прецедент във Върховния административен съд.
Ето защо искам да ви обърна внимание, че ако отпадне второто изречение, темата става много сериозна, тъй като това е концептуална промяна на въззивното обжалване. Да, вярно, въззив, но не чак дотам. Ако отпадне второто изречение, това би означавало въззивният съд да отменя съдебното решение на непредявени с жалбата основания. Какво правим тогава?! Аз съм ответник по въззивната жалба и отговарям на посочените основания в жалбата. Изведнъж съдът ми казва, че жалбата на тези основания е неоснователна, но основателна на други, които не са ми предявени въобще, нито пък съм сочила доказателства. Къде отива моето право на защита, моето право на участие в процеса?! Какво правим?! Или пък жалбоподателят посочва доказателства и фактически основания за незаконосъобразност, съдията казва на друго основание – законосъобразни, но има съществени процесуални нарушения. Какво правим изобщо?! Затова, колега, предлагам да бъдете любезен да оттеглите своето предложение и да продължаваме нататък. Иначе дебатът е страхотен. Ние можем да си го проведем и до другиден, господин професоре. 
Като практикуващ юрист казвам, че това означава да затрудняваме безкрайно съдилищата - да отменят решенията на основания, които никой не е искал от страните в процеса, не е допускал, не е предполагал, а може би някои съдии дори са ги видели в последния момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, обърнете внимание върху текста. Забележете, че това е изричен текст. Първото изречение е текст, който категорично ограничава служебното начало на въззивния съд по два въпроса и само по тях. Не може чрез второто изречение да мислим, че му слагаме допълнителни „пранги”, та да се произнася по нещо друго. Щом като в един текст на процесуален закон изрично е посочено докъде стига служебното начало на съда във въззива, това означава, че нищо повече оттам той не може да направи, каквито изречения допълнително да пишем. Окръжният съд (въззивният съд) не може да се произнесе с това или без това второ изречение, когато изрично са посочени пределите на служебното начало във въззивното производство. Той не може да се занимава с никакъв друг въпрос, освен с въпросите в жалбата. Няма вариант.
За това, за което говорите: Вие допускате още някаква мнима форма на разширение на служебното начало. Няма го записано в закона. Такива форми не могат да се допуснат, защото процесуалният закон е изричен, императивен.
Ако беше казано, че той може да се произнесе служебно по въпросите за допустимост и валидност на решението и по други въпроси, които съдът прецени по същество, тогава може, но нямаме такъв текст. Казано е: „валидност и допустимост”. На какво основание съдът ще се произнася и по други въпроси извън жалбата?! Кажете ми кое е законовото основание, на което съдът ще се позове, за да се произнесе по други въпроси извън жалбата? Аз такова основание не виждам!
Затова моята теза беше, че това второ изречение е паразитно в някаква степен, тъй като първото е безапелационно и категорично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ама съвносителката Ви госпожа Мая Манолова казва друго.
ЯНИ ЯНЕВ: Тя има свои доводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие го внасяте. Разберете се. Ние сме тук малко хора и не можем да го разберем, а как ще го разберат съдиите?!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не подценявайте съдиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ги подценявам, напротив.
За втора реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Казаното от госпожа Манолова има известно основание. Тя даде пример, че един и същ въпрос, поставен в хода на процеса, може да бъде обоснован юридически различно, тоест да бъде различно правното основание, на което страната основава своята претенция. Редакцията на закона обаче създава проблем, защото в първото изречение се използва правна терминология, а във второто – разговорна терминология. Това вероятно поражда въпроси в тези, които прилагат закона. Какво означава „по останалите въпроси”? Останалите въпроси извън валидността и допустимостта могат да бъдат само два – за законосъобразността и правилността на решението. Ако беше казано, че по въпросите на законосъобразност и на неправилност на решението той е ограничен от посоченото в жалбата, тази законосъобразност съдът може да третира в нейния пълен спектър, защото когато той не надхвърля претенциите на страната, може да даде по-точната квалификация от тази, която е дала страната. Тоест той не променя идеята на нейната претенция. Оттук идват проблемите.
Не знам дали сега трябва да усложняваме нещата и да търсим по-прецизна редакция на второто изречение, което не е станало до този момент, но при целия спор и компликацията на тематиката по-добре е да оставим второто изречение и да се разбира, че страната може да постави определени въпроси, които засягат законосъобразността и правилността на решението. Съдът не може да излиза от обхвата на тези искания, поставени пред въззивната инстанция, но правната квалификация си е работа на съда. Така че в рамките на претенцията той може да даде квалификацията, която съответства на претенцията на страната. Това в някаква степен обединява двете различни обяснения на текста, които бяха дадени. Ако това послужи за неговото прилагане, мисля, че няма да има проблеми със запазване на двете изречения в чл. 269. Тоест това няма да бъде догматично служебно начало, а служебно начало, което уважава претенцията на страната и в същото време използва правната квалификация на съда, за да може да постанови решение, което в най-голяма степен съответства на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Правя реплика, за да поставя въпроса от по-практична гледна точка. Какво стана с бланкетните жалби? Знае се, че бланкетните жалби са често явление. Законът трябва да има отговор и да дава механизма на работа за бланкетните жалби. От тази гледна точка мисля, че е по-добре да изчистим второто изречение. То казва къде е задължително служебното произнасяне. По-нататък съдът наистина може да действа като въззивна инстанция по-свободно. Аз се страхувам, че ако оставим второто изречение, поради съображенията, които коментираме тук, и ако някой прочете тези стенограми, можем да тласнем нещата още повече натам, откъдето се опитваме да избягаме.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Развързваме обаче ръцете на съда.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Така е, но ние трябва да имаме решение на въпроса как бланкетните жалби намират правилно решение. Мисля, че е по-добре да изчистим второто изречение. Да остане само това – какво съдът задължително прави служебно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика има думата госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, дебатът е много приятен, мисля, че и поучителен и в него все по-ярко проличава противоречивото тълкуване на предложението, което се прави за изменение на текста. Пак казвам, фактът, че тук нямаме единомислие във философията на исканата промяна, говори прекалено много, че ако от текста бъде махнато второто изречение, практиката ще бъде безкрайно затруднена. 
Що се касае до бланкетните жалби. Бланкетната жалба е една редовна жалба. Ако под бланкетна жалба вие разбирате оная, в която не е оказан порокът на атакуваното решение. Редовна жалба – връчва си се, има си отговор. Ако ответникът по жалба постави въпрос – постави, и си се разглежда като всички останали жалби и се преценява нейната основателност. Ето, така се прави. 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Такъв текст „бланкетна жалба” не може да има.
НАДЯ АНТОНОВА: Дайте да спазваме някаква процедура. В края на краищата разглеждаме процесуален закон. Правилникът и той е процесуален. Ако толкова ни се говори за ГПК ще поканим там и работната група и започваме една дискусия от събота преди обяд. Но това, за което бих помолила – да го запомним ли, да го премислим ли... Отпадането на изречението събужда много противоречия. Аз не се съмнявам в подбудите на вносителите, че искат да направят още по-добър ГПК, защото имам сантимент към тоя закон. 
Целта на законопроекта е да облекчава практиката, а не да й създава проблеми, както на нас тук, въпреки че ние не сме най-отбраните юристи в държавата, като изключим професора и доцента. Въпреки това и тия титуловани юристи и те имат противоречия при тълкуването на закона. Моля ви, дайте да продължаваме нататък, за да не изпадаме в казуси, за да не стане нещо по-лошо от това, което сме направили и което е толкова спорно.
В края на краищата, ако отпадне второто изречение на чл. 269, който се казва „Правомощия на въззивният съд”. И въззивният съд какво? Произнася се служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. 
Като отпадне второто изречение, както тук се настоява много успешно вече един час, това означава, че правомощието на въззивния съд е да не се произнася по незаконосъобразните решения. Значи те ще се произнасят служебно само по валидността и по допустимостта на решението. Като сложите точка, колега Янев, означава, че прекратявате всякакви други правомощия на въззивния съд. Ами това е правомощие, то трябва да бъде посочено изрично. Така ли беше, професоре? (Обръща се към председателя Любен Корнезов.) Ние не можем да извличаме правомощията на държавните органи по аргумент на противното, по аналогия и прочие. Нали така?
Затова си мисля, че правомощията на въззивния съд трябва да бъдат изброени изчерпателно, включително да му се даде това правомощие в изречение второ на чл. 269.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше дуплика.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на народните представители Мая Манолова и Яни Янев? 
Чухме аргументите в едната, в другата, в третата, в четвъртата или може би петата посока.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като това бяха спорни решения и в комисията, господин председател, смятам, че днешната дискусия, макар и в малко по-широк формат, допринася за да се уточнят определени позиции, така че не трябва да се възприемат догматично предложенията на комисията. При гласуването Вие ще се ориентирате от аргументите на дискусията за това, което може да бъде при окончателното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, да преминем напред.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е от народните представители Мая Манолова и Яни Янев – да се създаде § 5в.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:
„§ 8. В чл. 271, ал. 3 след думата „необжалвалите” се добавя „необходими”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди няколко месеца написахме, че съдът отменя решение по отношение на необжалваемите другари – и обикновените, и необходимите. 
Прави се предложение от Мая Манолова и Яни Янев трета алинея въобще да отпадне, а сега се хващаме само за необходимите другари.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тяхното предложение стеснява кръга на другарството в процеса, така че нека народните представители да се ориентират в тази тематика. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Ето, виждам отдясно, че искат да ограничат кръга на другарството в процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. 
Ако някой от вносителите желае да защити текста или това, което комисията предлага, защото предложението е за изцяло отпадане на ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, тяхното предложение е за това, а предложението на комисията е ограничено. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Че се отменя за необходимите другари, ако са необходими. Ако са обикновени – няма да се отмени. Но предложението на народните представители е за цялостно отпадане.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но аз мисля, че те са се съгласили с предложението на комисията и по-скоро въпросът е дали предложението на комисията отговаря на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще помоля и представители на Министерството на правосъдието да вземат отношение.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Необходимите другари, независимо дали са подали жалба или са ответници по жалба, се конституират служебно в процеса. Нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не винаги. Не винаги е задължително необходимото съгласие. 
МАЯ МАНОЛОВА: За необходимите другари само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Именно и за необходими другари не винаги е задължително. Има и факултативно необходимо другарство, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: В предходен текст на ГПК, който в момента не мога да посоча, може би господин Белазелков ще ми помогне, това е уредено императивно, че всъщност необходимите другари, независимо от това дали подават жалба или не, се конституират служебно. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Стават страни във въззивното производство. 
МАЯ МАНОЛОВА: Господин Белазелков ми подсказва – чл. 265, ал. 2, който между другото съществуваше и в предишния ГПК и мисля, че там беше чл. 206, но не мога да съм категорична. 
В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя. 
Имате ли още спорове, колега Корнезов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма. Кой Ви каза?
МАЯ МАНОЛОВА: Защото спорите.
Тоест решението влиза в сила и по отношение на необходимите другари даже и тогава, когато не са обжалвали, защото те се конституират служебно, независимо от това дали са обжалвали или не, те са необходими и се конституират.
А в случая, ако остане текстът така, както е даден, излиза, че ще важи не само по отношение на необходимите другари, но и по отношение на обикновените другари. Така че друго възможно решение на тази хипотеза, за да е ясно какво сме имали предвид, е да се добави „необходимите необжалвали другари”. Това е смисълът.
Просто като отпадне ал. 3 се разбира това – че то се отменя и по отношение на необходимите другари, независимо дали са обжалвали или не.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, мисля че решението на комисията в случая е обосновано. Не виждам други желаещи за изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак имате думата, уважаеми народни представители, включително, още веднъж повтарям, ако желаят могат да взимат отношение и представителите от Министерството на правосъдието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 6, който става § 9. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на народните представители Мая Манолова и Яни Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 10 със следната редакция:
„§ 10. В чл. 305, т. 5 думите „но не по-късно от една година от влизането му в сила” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прави се предложение, комисията подкрепя по принцип предложението и казвате: „не по-късно от една година от влизане на решението в сила се заличава”. Това практически означава, че от узнаването в тримесечен срок това може да стане и след 50 години.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): В случаите по чл. 303.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Запазват се за позоваванията на текстовете чл. 303 и 304.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но 303 и 304 по молба на трето лице, то и сега го има. Може ли след 50 години да искаме отмяна на решението? Или след 100 години?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Кому е нужно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, знам че така леко настъпвам правилника, но дайте да изясним този въпрос с отпадането на този едногодишен срок, но не по-късно от една година.
Имате думата. Нека и вносителите да кажат какво са имали предвид. И сега има срокове при отмяната по чл. 231-234. Какво ще кажете, господин Белазелков? Върховният съд какво ще каже? 
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: В проекта за Гражданския процесуален кодекс, както беше внесен от правителството, едногодишният срок въобще не фигурираше като възможност при сроковете. Това предложение приближава приетия текст към предложения от правителството. Смисълът е следният: когато една страна иска да се възползва от едно решение, ако има краен срок, тя трябва да го задържи определено време - да го задържи, да не го показва определено време. Стиска си го една година, след което пристъпва към изпълнение, страната узнава, но не може да предизвика отмяна. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Страната като е страна как не си знае решенията? Нали е страна на процеса?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Въпросът е, когато страната знае, че не може да стиска един кратък срок решението, тя въобще няма да предприеме това. Пристъпи ли се към изпълнение, страната задължително узнава и въпросът е да може да поиска отмяна. Този едногодишен срок всъщност позволява да се иска изпълнението на решението след тази една година, когато вече ответникът няма да може да направи нищо, въпреки че не е бил призован, въпреки че не е могъл да участва, въпреки че не е представляван надлежно, въпреки че е трето лице, да речем, което е имало право да участва в производството по делото, пък не е участвало. За това става въпрос. Въпросът е да няма максимален срок, за да не се стимулират страните да задържат решението, докато се преклудират възможностите. Това е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, имате думата.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, приложението на това, което ние правим като предложение, е изключително тясно обвързано с три текста в Гражданския процесуален кодекс и те са изцяло свързани с възможността на страната фактически да участва в процеса, не изобщо. Забележете, че отпадането на едногодишния срок касае само случаите по чл. 303, т. 5 и 6. Позволявам си да ги прочета, защото очевидно трябва да стане съвсем ясно.
„5. Когато страната в следствие на нарушение на съответните права е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично, или чрез основните и непредвидени обстоятелства, които не е можела да предяви. 
6. Страната при нарушаване на съответните правила е била лишена от представителството от лице по чл. 29, ние говорим за безизвестно отсъствие, тогава особените случаи на представителство по чл. 304 отмяната на решението може да се иска и лицето спрямо, което решението има сила, независимо от това, че то не е било страна по делата.”
В трите случая ние говорим само и единствено за различните варианти на хипотезата, когато има действие и влязло в сила решение спрямо лице, което не е участвало и не е могло по никакъв начин да участва в процеса. Съвсем нормално е това лице докато не започне съдебното изпълнение спрямо него и не се предприемат действия за съдебно изпълнение, то да не знае, че въобще има такова съдебно решение. 
Представете си това, което каза и колегата Белазелков, че видите ли, страната, която е запазена от преклузивния годишен срок, си стиска решението и не предприема действие - съдебно изпълнение, защото с влязлото в сила решение тя има нов петгодишен давностен срок за реализация на правата си, ако не ги реализира в рамките на срока да се заведе съответното съдебно изпълнение. Стои, минава едната година, тя си провежда съдебното изпълнение и този човечец, който е засегнат от съдебното решение, който хабер си няма, той няма никаква правна възможност за реакция. 
Затова, пак казвам, че това предложение е ограничително и свързано само и единствено със случаите, когато страната е била лишена ... всъщност това не е страна, това е лице, спрямо което има действия на влязло в сила съдебно решение и спрямо това решение той няма никаква правна възможност да се защити и не е знаел, че е текъл такъв процес. Това е логиката на това предложение и ние даваме възможност в тези случаи на тези хора практически да имат възможност от момента на узнаване, най-вероятния момент на узнаването на решението е тогава, когато започне изпълнението на съдебното ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може решението да не е осъдително, колега. Може да е констативно, може да е установително.
ЯНИ ЯНЕВ: Може и така да е. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не са само осъдителни решения.
ЯНИ ЯНЕВ: Не са само осъдителните решения, това е вярно, проф. Корнезов, но и по отношение на установителните решения, ако кажем, че той е завел един установителен риск за признаване право на собственост. Хубаво, признават за собственик този, който е завел иска, той не провежда съдебно изпълнение, отива и завладява имота. В кой момент практически човекът ще може да упражни правата си и ще разбере, че това решение е налично? Или когато имаме трансформация с конструктивно решение. Имаме трансформация на права. Значи ще има някакъв акт спрямо, който вече лицето ще може да реагира. В противен случай ние го лишаваме от каквато и да било възможност за реакция. Поне това е моето виждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, че така реагирах, но...
ЯНИ ЯНЕВ: Съвсем нормално е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Задавам ви въпроси, защото и досега го имаше този едногодишен срок, даже той се променяше. След това виждате, че в правителството влиза по един начин. Защо сме го сложили този едногодишен срок тука, а сега искаме да падне? (Реплика на народния представител Яни Янев.)
Отмяната по чл. 231 са абсолютно същите основания, каквито са и сега. Абсолютно същите. Член 231 и чл. 233 са буквално преписани.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Тук трябва да се върнем отново към основните елементи от концепцията на новия Граждански процесуален кодекс, като пак искам да припомня, че едно от основните начала беше ускоряване по принцип на съдебните производства. В случая, макар да изглежда, че ние отсрочваме във времето възможността на длъжниците да искат отмяна по едно дело, на практика ще се получи другото. 
В момента много от недобросъвестните взискатели в тези ситуации чакаха просто да мине едногодишният срок, за да изтече възможността на другата страна да иска отмяна. Сега много по-бързо те ще предявяват по съответния начин присъденото вземане за изпълнение. В крайна сметка нещата ще се ускорят и в тяхната най-последна фаза, а именно на съдебното изпълнение.
Макар и на пръв поглед да изглежда, че нещата ще се забавят във времето, конкретно практически, ефектът ще бъде обратният и според мен ще води към едно ускоряване и финализиране на нещата по едно производство до края, а именно от завеждането на иска до получаване на присъдената престация. Това е според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, госпожо Манолова, мога ли след 50 години да искам отмяна на влязло в сила решение на съда? Не мога. При тези три хипотези, разбира се. 
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Значи Вие сте съгласен със съдебно влязло в сила решение и след 50 години искате да го отменяте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Идеята се изясни.
Има предложение на народния представител Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 11 със следната редакция:
“§ 11. В чл. 364, ал. 2 накрая се добавя “и дължимите данъци и такси за имота”.”
Тук се изисква съдът да не издава преписки от решението, като трябва да се представи, че са платени и данъците, и таксите, а не само разноските по прехвърлянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те могат само да подкрепят, тъй като това създава гаранции...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че тук няма спор.
Има предложение от народните представители Мая Манолова и Яни Янев...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип предложенията и предлага да се създаде нов § 12 със следната редакция:
“§ 12. В чл. 365 в текста преди т. 1 думите “окръжният съд разглежда” се заменят със “съдът разглежда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, излишно е. Мисля, че е безспорно.
Има думата Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Въпросът, макар да изглежда чисто технически, на практика не е, защото по този начин сложната процедура на търговските спорове с двойната размяна на книжа и с всички останали усложнения, която бяхме предвидили за разглеждане пред окръжен съд, отива и пред районен съд. Тук въпросът е дали исковете по търговски дела с цена на иска до 25 хиляди, които ще се разглеждат пред районен съд, ще се разглеждат по сложната процедура, по която се гледат търговските дела, особено по търговско производство, или по общия ред. Това е въпросът.
Ние с колегата Яни Янев предлагаме това да става по сложната процедура. Аз лично имах колебания по този въпрос. Възможните решения са две: или по простия ред, по който се гледат делата пред районния съд или по сложната процедура на търговските дела. В крайна сметка залата ще реши. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Свързано е и с родовата подсъдност. 
Ако приемем това, което преди това дискутирахме, трябва и тук да намери отражение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Може например делата до 25 хиляди, макар да са търговски, да се гледат по простата процедура от районния съд. По този начин отменяме тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, точно така.
Имате думата, уважаеми народни представители. (Реплики от Борислав Белазелков и от Мая Манолова.)
Ние приемаме текстове, а не размисли, госпожо Манолова!
Има ли желаещи да вземат отношение? (Реплики от народните представители Мая Манолова и Елиана Масева.)
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да се прецени във времето, което остава до гласуването на текста, дали главата “Производство по търговски спорове” ще се прилага само пред окръжния съд или по всички видове търговски спорове, които сега са и в районния, и в окръжния съд.
Така че тези, които смятат, че трябва да се влезе винаги в специалната процедура на производство по търговски спорове, трябва да подкрепят предложението, което е направено от двамата народни представители. В противен случай трябва да си остане старият текст, който именно да ограничи тази процедура само до окръжния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ще има две процедури за един и същи характер спор?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Напротив, те казват, че процедурата по търговските дела ще се прилага и от районния, и от окръжния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, сега разбрах идеята. (Реплика от народния представител Яни Янев.)
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: А ако се запази сегашната редакция, тогава производството по търговски спорове ще се прилага само от окръжния съд, а районният съд ще си действа по процедурата, която е пред него. Трябва да преценим кое е по-добре – дали могат всички съдилища да изучат всички специални процедури и дали това е оправдано за всички видове искове. Така че има аргументи за едното и за другото. До времето на гласуването на текста това може да се прецени. Не знам дали има някакви изказвания, които силно да накланят везните в едната или в другата посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към § 7.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 13:
“§ 13. В чл. 370 след думата “възражения” се добавя “не оспори истинността на представен документ” и се поставя запетая.”
Мисля, че тук няма спор по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. (Реплика от Борислав Белазелков.)
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той подкрепя текста. Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следната редакция:
“§ 14. В чл. 393, ал. 1 след думата “учреждения” се поставя запетая и се добавя “общините”.”
Тук е въпросът да не се допускат обезпечения върху исковете срещу общините да се включат в тези категории субекти, тъй като се смята, че общината винаги разполага с достатъчно имущество, с което да удовлетвори исканията на кредитора. Няма нужда да се налага обезпечение, което да затруднява нейната обичайна дейност. Това са били мотивите за внасяне на предложението. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Скоро четох, че в Хасково имаха някакъв проблем.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, там е друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. 
Заповядайте, госпожо Манолова, да ни обясните. 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Мисля, че текстът е важен. Всъщност това беше мое устно направено предложение, което Комисията по правни въпроси подкрепи и влезе в доклада като предложение на комисията.
Става дума именно за тази нова възможност, която дадохме, за принудително изпълнение по отношение на общини и по-точно по отношение на техните извънбюджетни сметки – тези, които не се формират от държавния бюджет. С този текст всъщност там ситуацията се запазва. Може да бъде реализирано принудително изпълнение, ако има присъдено вземане на взискател срещу община. 
Но в случая става дума за възможностите да се наложи във вид на обезпечение запор на сметки на общината, което независимо от това дали е автентичен случаят в Хасково, поне медиите представиха нещата като една реализирана възможност на едно търговско дружество да блокира сметките на общината за дължими суми в рамките на едно бъдещо исково производство под формата на обезпечение на бъдещ иск. Поне по този начин бяха представени нещата в медиите. 
Затова уточнявам, че с това предложение за промяна казваме ясно, че предварително обезпечение на бъдещ иск по отношение на общини не може да бъде прилагано, тъй като няма спор, че общината е такъв гражданско-правен субект тогава, когато участва в такива отношения, който разполага с достатъчно имущество, с което да гарантира своите задължения към различни видове кредитори, нито пък има опасност общината, както са останалите хипотези, да изпадне в неплатежоспособност, надявам се, или да настъпят някакви други обстоятелства, които да поставят под съмнение възможността на всеки един кредитор да реализира вземането си. Така че с това предложение изправяме тази една възможност, за да могат по един нормален начин общините да осъществяват своята дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Това, което предлага комисията, засяга само обезпечение на бъдещи искове, а този случай, за който Вие подсказвате, господин председател, вземането беше присъдено. 
Това, че общините имат практика в една сметка да събират субсидията и средствата извън субсидиите, е друг въпрос. Но те го правят нарочно - нарочно по други съображения. Аз не искам да навлизаме в разясняване на тази тема. Защото комисията не се занимава с този въпрос, разбира те ли? Комисията казва, че не може да има предварително обезпечение на иск срещу община, не защото е имало такъв случай в Хасково или някъде другаде, а защото общината има достатъчни имущества и няма нужда да има такъв тип производство. 
Друг е въпросът, че когато срещу общината има присъдено вземане, законът, не мога да цитирам кой от законите, ограничава възможността да се запорира сметка, която е само за субсидия.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е пак тук, в ГПК.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, това пак е в ГПК.
А това, че общините в една и съща сметка си събират и субсидията, и другите приходи, така те сами попадат в този капан. В крайна сметка едно вземане, след като е присъдено, как да му проведем принудително изпълнение? 
Така че нека да не навлизаме в тази тема. От комисията предлагаме да няма предварително обезпечение на бъдещ иск срещу община. Точка! 
Не повдигайте нови въпроси, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: А когато им дойде времето.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, когато им дойде времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дали ще им дойде времето? Нека да изясним това, което Вие казахте. Аз съм за това, но вижте текста: „обезпечаване на иск”. Не се говори за обезпечаване на бъдещ иск, а въобще за обезпечаване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Минал иск.
РЕПЛИКА: Който и да е иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мога да си предявя иска и да искам неговото обезпечаване в хода на самото производство. А бъдещ иск означава още непредявен иск. (Реплики.)
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пишете го това. (Реплики.) Въобще няма тук дали ще е бъдещ или не бъдещ. Иск срещу община не може да бъде обезпечен. (Реплики.) Добре, не се допуска. Но мога ли да направя възбрана върху общински имот? 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо да не може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питам, то също е обезпечителна мярка. Не мога ли да направя запор? Да, не мога. Но мога ли да направя възбрана върху имот – едно общинско предприятие да го затворя?
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Предприятието не е имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, край, точка, щом така искате.
Има ли някой, който желае да се изкаже? 
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на народните представители Мая Манолова и Яне Янев – да се създаде § 7а:
„§ 370а. В чл. 406, ал. 4, накрая се добавя изразът „и чл. 418, ал. 3”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, ще вземете ли отношение, или оттегляте предложението? Можем да видим сега чл. 418, ал. 3: „ Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост...”
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Ясна е ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате, вземете отношение. Поддържате ли го или не, за да знаем утре дали да го гласуваме, или не?
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Те в комисията не са го защитили, че тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттеглят го, както виждам.
Имате думата, ако желаете. Ако не, преминаваме към следващия текст. Вижда се, че има двоумение, нека да го запишем в протокола.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Идеята беше да не се издава изпълнителен лист в случаите, в които има осъдително решение, но например длъжникът представи доказателства, че е платил, което наистина е достатъчно спорно като вариант. Ние с колегата Янев не оттегляме предложението си. 
Също така приемаме аргументите на другата страна, на противниците на това предложение за решение, които бяха изложени в Комисията по правни въпроси. Ако някой тук има желание да обоснове обратната теза, може да го направи. Това беше нашият аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по това предложение на народните представители Мая Манолова и Яни Янев - става въпрос за издаване на изпълнителен лист? Няма желаещи.
Има предложение пак на народните представители Мая Манолова и Яне Янев.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 15 със следната редакция:
„§ 15. В чл. 422, ал. 2 се отменя”, а именно: „Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво става като падне тази ал. 2? 
Практически приемаме на едно четене толкова текстове!
„(1) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
(2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение.”
Това е текстът. И ние казваме – ал. 2 пада. Като падне, значи трябва да спира. Или какво? Вносителите да дойдат да ни кажат какво целят.
„(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява” 
Текстът остава с две алинеи. 
Ще го спре ли автоматично незабавното изпълнение като падне ал. 2 или не?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Би трябвало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вносителят казва, че трябва до го спре.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да чуем вносителите или подбудителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да чуем от вносителите каква е идеята.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, виждате, че текстът на чл. 422 е когато е предявен иск за съществуване на вземането. Очевидно е, че когато има заповед за изпълнение и ние предявяваме иск за оспорване на самото вземане, е абсолютно алогично успоредно да върви изпълнението и същевременно оспорването на самото вземане. Така или иначе, когато се докаже, по ал. 3, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3. Очевидно е, че ние нямаме правното основание едновременно да допускаме изпълнението на нещо, което вече е оспорено, има заведен иск. И ако ние приемем, че този иск не спира изпълнението, просто защо го правим?
Обратното е изключението, което остава и единствената възможност е само в случаите, когато има надлежно обезпечение на този иск и в такъв случай да не се допуска спира на изпълнението. На другото като че ли излишно ще усложни цялостната процедура. Защото ние можем да достигнем до следния практически резултат: имаме приключило изпълнение, защото то не е спряно със завеждането на иска, всичко, което е по изпълнителния лист е събрано, или по издадената заповед е извършено, изпълнено, а от друга страна ние получаваме едно съдебно решение, което отхвърля основателността на издадената заповед за изпълнение. Такъв би бил правният резултат в крайна сметка, ако ние не приемем, че заведеният иск за оспорване на вземането спира вече заповедта за изпълнение. Затова считаме, че с отпадането на този текст ние въвеждаме една естествена логика в развитието на текстовете. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма ли опасност да се завеждат такива безпредметни искове и да минат 5 години, докато го разгледат?
ЯНИ ЯНЕВ: Би могло срещу конкретно обезпечение да се поиска. Насрещната страна е тази, която държи да се изпълни, да представи обезпечение и да изпълни.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е случаят на чл. 420. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не се правят така закони. 
Заповядайте, госпожо Манолова.
Като не играем по правилата дотук стигаме. 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Вижте, колеги, тук не става дума за иск за несъществуване на вземане или за оспорване на вземане. Тук става дума за иск за съществуване на вземането. Тоест правните действия, които могат да спрат при определени хипотези изпълнението, касаят възражението. Тоест, когато се възрази срещу издадена заповед за незабавно изпълнение или в друга хипотеза е казано кога възражението, в кои точно случаи спира изпълнението. В случая, махайки тази алинея, ако искате нека си стои, защото смисълът не се променя, защото на практика предявяването на иск за съществуване на вземането по своя характер подкрепя изпълнението. Тоест тук не значи, че като махаме не го спира, това не означава, че казваме... Иначе щяхме да махнем думичката “не” и щеше да е, че спира. 
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Ами Янев какво казва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев казва друго.
МАЯ МАНОЛОВА: Ами това си е неговото мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали двамата сте вносители?
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ние внасяме едно и също, но с различни аргументи. Приемете го така. Това са моите аргументи. Ако искате ще ги повторя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е принос в законотворчеството. 
МАЯ МАНОЛОВА: Ама просто прочетете ал. 1. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Вижте сега, на Вас, колега Иванов, не говоря, говоря на колегата Масева, която е юрист и на която предполагам, че крайният интерес е законът да е написан във вид, в който да може да се прилага. А Вие, че не искате да ме разберете, то е ясно.
И казвам, че искът за съществуване на вземане няма логика да спира изпълнението на това вземане. Тоест, може да го спре възражението срещу този иск и то в определени случаи, при определени обстоятелства, които са записани в кой текст, колега Белазелков? Защото стария ГПК всички го знаехме наизуст, но новия не го знаем очевидно.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (от място): В чл. 415.
МАЯ МАНОЛОВА: В чл. 415.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега не можах да разбера оттегляте ли го или не го оттегляте? Казахте, че ако остане няма проблем.
МАЯ МАНОЛОВА: Не го оттегляме, но смисълът е не, че при предявяване на иск за установяване съществуването на вземане този иск ще спира изпълнението. Защото няма логика да е така. И не е в това смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но пише “не спира”. 
МАЯ МАНОЛОВА: Естествено, че не спира. То го поддържа това изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава защо махаме ал. 2 и сега се чудим как да я обосновем?
МАЯ МАНОЛОВА: Защото е излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и подкрепа на комисията. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, аз не си спомням мотивите в дискусията. Там вероятно са участвали и експерти, които са дали съображения за подкрепата на този текст, но ако той не променя по същество уредбата, тогава е по-добре да запазим ал. 2. Освен това имаше противоречия в показанията на вносителите и може би тогава наистина този текст да остане в редакцията, в която действа законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откога, господин Янаки Стоилов, вносителите дават показания в пленарната зала?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Когато са призовани от Вас да разяснят мотивите. Не ги възприемайте в някакъв строго процесуален смисъл. 
При гласуването ще има произнасяне, тъй като е явно, че той засяга една сложна конструкция на изпълнителното производство и е по-добре тогава да се запази идеята, че предявяването на иска не спира допуснатото изпълнение, а колегите вече ще решат коя от двете редакции да подкрепят. 
Следващото предложение е на Мая Манолова и Яни Янев. По него комисията, след като го е подкрепила, предлага да се създаде нов § 16 обаче с една доста допълнена редакция:
“§ 16. В чл. 423 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Възражение пред въззивния съд”.
2. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите “поиска от въззивния съд нейната отмяна” се заменят с “подаде възражение до въззивния съд”.”
И тук ще ви моля да допълним едно изречение, което при окончателната редакция на доклада преценихме, че е необходимо: “Едновременно с възражението длъжникът може да упражни правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1”.
Предложението, макар и внасяйки редакционна яснота, съдържа доста допълнителен текст.
„3. Алинея 2 се изменя така:
	„(2) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.
4. Създават се ал. 3 и 4:
	„(3) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките на ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, точки 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
	(4) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Госпожа Манолова каза, че всичко е ясно – значи да продължим напред. 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук е доста сложно, но е намерен алгоритъм. (Реплика от народния представител Мая Манолова. Реплика от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма как, господин Иванов. Това са три точки по ал. 7. Няма как преди това да прекратя заседанието. 
Впрочем надали ще можем да приключим с ГПК.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма и защо да прибързваме – имаме още малко време. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 17:
„§ 17. В чл. 424, ал. 1 думата „нововъзникнали” и запетаята след нея се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо да падне „нововъзникнали”? Иск за оспорване на вземането – класика. Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства и т.н. 
Да кажат вносителите – този текст е по вносител. Ако е „нововъзникнало”, защо да не се позовеш на нововъзникването по исков път и да докажеш, че не дължиш?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото предполагам, че ако са нововъзникнали, това ще е предмет на друг съдебен спор, но нека те да кажат. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Там е до обективните предели на силата на присъденото нещо, но нека да чуем сега за това ли става дума.
Заповядайте, господин Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Въпросът е някой да не търси срок за предявяване при нововъзникнали. При нововъзникнали обстоятелства по чл. 255 винаги неограничено във времето може да бъде предявен. Да не би някой да тръгне да търси срок – затова отпада „нововъзникнали”. Някой да не би да търси срока за предявяване на иска. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма срок за предявяване на иска.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Тримесечен в ал. 2. 
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Има. Срока го има. Да не би някой при нововъзникналите да търси срока по ал. 2 – затова да се махне. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А ако са нововъзникнали – няма срок? 
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: По чл. 255 от стария ГПК – когато нововъзникнат, тогава се предявява иск. Да не би някой да тръгне да търси този срок, защото се оказа, че на някого не било ясно. Според мен е ясно – искът по чл. 255 си съществува. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като отпадне основанието, да не си помисли някой, че на нововъзникнали не можеш да предявяваш иск? Така ще изглежда.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Няма да възникне, защото чл. 255 е възпроизведен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 255 от стария ГПК. 
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Възпроизведен е, оспорване на вземането, в чл. 439, ал. 1: длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението. Това е искът по чл. 255. Член 439, ал. 1 възпроизвежда стария чл. 255. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защита по исков ред е това. 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Същото е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като е същото, защо го слагате в друга глава? Защита по исков път. 
Идеята на възникналите – отпадат не защото при нововъзникнали не можеш да предявяваш иск, а няма да има срок за предявяване на иска. За да избягате от втората алинея, защото там има три месеца и една година. Да, разбрах.
Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е по § 9 – „В чл. 441, изречение второ думите „отговаря държавата” се заменят с „отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите”. 
Предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов - § 9 се изменя и става:
„§ 9. В чл. 441, изречение второ след думите „отговаря държавата” се добавя „по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 18. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, идеята на нашето предложение е, че при наличието на специален закон, по който държавата отговаря за вреди, които е причинила на гражданите, не виждаме логиката точно действията на съдиите-изпълнители да бъдат изключени от този закон и пратени по общия ред. Вярно, че в основанията в самия закон не са предвидени действия на съдия-изпълнител, но това не е пречка. Това бяха всъщност мотивите на вносителите да не се приеме нашето предложение. Не мисля, че това е пречка.
Идеята на закона, по който държавата отговаря за вреди, причинени на граждани, е именно тази: когато държавните служители, там са изброени – включително администрацията, но и следователи, прокурори и съдии, със своите действия са причинили някакви вреди, държавата да носи съответната отговорност. Не намирам особена логика точно държавните съдебни изпълнители да бъдат изключени от този ред за реализиране на отговорност, защото при тяхната дейност се причиняват съизмерими вреди с тези, които законът има предвид. Това е просто проекция на същата отговорност, но не на плоскостта на наказателното право, а на гражданското право, в частност съдебното изпълнение.
Всички сме наясно, че с неправомерни действия на съдия-изпълнител могат да настъпят сериозни вредни последици за длъжника или съответно за взискателя – има и такива хипотези. 
При това положение наистина не виждам логиката на едно такова разделение, защото това че едно задържане е продължило три дни повече от максимално допустимия срок, да, това носи определени вреди. Но когато бъдат възбранени чувствителни материални блага, банкови сметки или имоти, на длъжника се причиняват не по-малко съществени вредни последици. Това е била нашата идея. Считам, че е логично да бъдат разпрострени разпоредбите на този специален закон и по отношение дейността на държавните съдебни изпълнители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Струва ми се, че има малко неразбиране.
Първото изречение, госпожо Масева, на чл. 441 е за частните съдебни изпълнители. Говоря по чл. 45 от ЗЗД. Второто е за държавните съдебни изпълнители. Сега ще отидем за същите вреди причинени от държавен съдебен изпълнител – отговаря държавата, сегашният текст. Практически товае, което иска госпожа Иванова. 
Сега тук казваме по вносители: по чл. 49 от ЗЗД. Всъщност съдия-изпълнителя отговаря по чл. 49 от ЗЗД, защото държавата му е възложила своето участие. Така разбирам идеята. Да, но съдия-изпълнителят отговаря ... Предполагам, че това е идеята.
Госпожо Манолова, ако Вие искате, разбира се, вземете думата. (Шум и реплики в залата.) 
Комисията подкрепя текста на вносителя, нали така? Значи държавата отпада, че отговаря държавата, а казваме, че отговаря по чл. 49 по ЗЗД. И ще отговаря ли държавата или няма да отговаря? Не знам, а защо тогава пада? (Реплики.)
Вижте текстовете, колеги. Не спорим, а просто изясняваме каква е идеята.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Вижте, в случая това е пак едно от предложенията, които не променят принципа, а просто го конкретизират, защото отговорността по чл. 49 на практика препраща към държавата. Това са държавни съдебни изпълнители, тоест като казваме, че отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите се разбира, че общата отговорност на държавата се реализира по този текст. И това е така, защото в специалния закон, какъвто е Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени ..., текстът, ако искате ще го прочета. Текстът не визира съдебните изпълнители – първо.
Второ, в текста, който ангажира отговорността на държавата за действия на нейни, казано най-общо, служители има конкретни състави, които в случая с държавните съдебни изпълнители не е удачно да бъдат конкретно и изчерпателно изброявани.
И за да стане ясно какво се има предвид ще ви прочета текста от закона, в който се казва, в чл. 1 от специалния закон, за който пледира колегата Иванова, че държавата и общините отговарят за вредите причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи, длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Значи, дейността на съдебните изпълнители не е административна дейност.
И чл. 2: Държавата отговаря за вредите причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено, поради липса на законово основание, обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Тоест, в специалния закон имаме изчерпателно изброени субектите, към които държавните съдебни изпълнители не попадат и съставите, което, ако предположим, че ще го добавим в една допълнителна алинея, пак няма да е достатъчно, защото трябва да напишем и всичките състави. Така че по-добро е предложението на вносителя, в което просто се конкретизира, че става дума за общата отговорност на държавата по чл. 49 от ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И хубаво, но какво ново казахме сега? То го пише и в сегашния текст, че е по реда на ЗЗД, а не на специалния закон. (Шум и реплики в залата.)
Разбрахте ли, госпожо Иванова? Най-после и аз разбрах. 
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Бисеров, за реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Аз искам да подкрепя госпожа Манолова като й направя реплика и й кажа, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е тази реплика? Как така реплика, пък ще я подкрепите – не може ...
ХРИСТО БИСЕРОВ: Може, може! Ще видите, че може.
Ще подкрепя госпожа Манолова като й кажа, че нейните аргументи са точни и верни, дотолкова доколкото обясняват защо отхвърляме предложението на госпожа Иванова. Абсолютно правилно, но защо приемаме предложението на Министерския съвет? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мълчание.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Вие се изказвате в подкрепа на предложението на Министерския съвет, а не казвате нищо по този въпрос. 
Вие обяснихте защо не приемаме предложението на госпожа Иванова и това е моята реплика, че когато се изказвате в подкрепа на предложението на Министерския съвет кажете поне един аргумент. 
Аргументът би могъл да бъде този, че доизясняваме текста, защото казваме, че държавата отговаря и ние сега уточняваме как отговаря – по чл. 49 от ЗЗД, за да не би някой да си помисли, че държавата може да отговаря по специалния закон, нали така? 
Ето, по този начин, репликирайки Ви, аз Ви подкрепям, госпожо Манолова, и подкрепям текста на вносителя – на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие даже допълнихте госпожа Мая Манолова. (Реплики.)
Да, но госпожа Манолова сега се кани да направи дуплика ... (Оживление.)
Нека да спазим правилника: желаете ли все пак думата да дуплика, госпожо Манолова? Не, благодаря Ви.
Преминаваме към следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на вносителя по § 10, което е свързано с други вече приети законодателни промени от парламента, засягащи имуществото и неговите размери.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е за § 11. 
По него има предложение на народния представител Надя Антонова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 20:
„§ 20. В чл. 448 се правят следните изменения:
1.В ал. 1 думите „под страх от наказателна отговорност” се заличават.
2. В ал. 4 изречение първо се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Антонова, имате думата. (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: И двете предложения са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нищо, те са приети, но досега сме казали, че ако длъжникът не представи декларация той отговаря като за представяне на невярна декларация. Сега вие тук предлагате да отпадне, нали така? Който не представи декларация все едно, че представя невярна декларация. Сега като отпадне, представи-непредстави, това си е негова работа. В чл. 448 вие разширявате като предлагате наказателна отговорност.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът е	, че това е един бланкетен текст, който не създава самостоятелен наказателен състав, така че този текст излиза извън систематиката на Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това изчиства текста.
Имате думата, уважаеми народни представители. няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е за § 12 по вносител, който комисията подкрепя. Той става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е спиране на изпълнението по искане на длъжника.
Имате думата, уважаеми народни представители, по § 12, който става § 21, и е по вносител. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 22, който е във връзка с предишно изменение: 
„§ 22. В чл. 505, ал. 1 думите „до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения” се заменят с „до деня, предхождащ деня на проданта”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отидем на чл. 505. 
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Следващото предложение е на народния представител Христо Бисеров и е по чл. 573. 
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е по § 13 на вносителя. 
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следва предложението на народния представител Христо Бисеров. 
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 24 със следната редакция:
„§ 24. В чл. 573, ал. 2 думите „действия се извършват” се заменят с „актове се издават”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, ако желаете, имате думата.
Значи заменяме „действия” с „актове”. Но действията на нотариуса винаги са облечени в актове.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Не, става въпрос за следното. Аз предлагам да се върне текстът на стария ГПК, защото сега, както е редактирано, означава, че действията на заверка на доброволна делба, подпис на доброволна делба и подпис на продажба на наследство нотариусът не може да ги извърши извън канцеларията. Това е нововъведение, което сме направили, което според мен е неправилно. Аз предлагам да върнем стария ред, когато, както си е там в следващите алинеи, има уважителни причини, нотариусът да може да ги извърши извън канцеларията. Защо? Защото общият закон – ЗЗД примерно, не предвижда нотариална форма. При продажбата на наследство не се предвижда нотариална форма, тоест там редът е по-либерален, ако мога така да се изразя, и ние сега в процесуалния закон го вкарваме. Още повече, че досега тази практика е толкова спокойна и не е създавала проблеми, сега изведнъж ние решихме да бъдем много строги. Вярно е, че с такива действия се прехвърлят вещни права, но в края на краищата нотариусът, ако реши да е недобросъвестен, той може да бъде недобросъвестен и в канцеларията си, така че предлагам да възстановим текста на ГПК отпреди няколко месеца. Текстът действа от десетилетия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение също е на господин Бисеров. Той го е оттеглил още в комисията, така че трябва да го отбележим в доклада. 
 Има предложение на народния представител Яни Янев:
„Създава се нов параграф 13в със следното съдържание:
„§ 13в. В чл. 580, т.3 след израза „пълното име“ съюзът „и” се отменя и се поставя запетая, а след „лицата“ се добавя „както и номера, датата и мястото на издаване на техния документ за самоличност“.”
Комисията не е подкрепила предложението. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, имате думата.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
За съжаление, колеги, не бях на заседанието на комисията и не можах да обясня с подробности мотивите. Ще компенсирам този пропуск сега.
Защо предлагам да се въведе отново, когато се извършват нотариални действия с нотариален акт конкретно, вписването на информацията за личните данни от личната карта на лицата, които извършват съответното действие, което се оформя с нотариален акт? Това мое предложение и последващото, което предлагам малко по-надолу, което е в същия смисъл, е свързано и с предложението, което правя за допълване на Закона за документите за самоличност. То не е прието и аз го направих, макар да съзнавам, че е нередно по този начин, с едно четене и в рамките на второ четене на ГПК да се правят промени в този закон, но все пак искам да поясня логиката и ако вие, колеги, възприемете, че ние можем да допуснем това предложение в рамките на ГПК, аз ще оформя и ще направя самостоятелно предложение за промените в другия закон, които да разгледаме.
В мотивите, които внесох, изрично посочих, че вече данните по отношение на ЕГН са допустими и много лесно могат да бъдат открити, а това е единственият идентифициращ фактор на личността, когато се извършва и се вписват тези данни в нотариалния акт. Но ние имаме случаи, когато се злоупотребява било с фалшиви лични карти, било с откраднати лични карти на български граждани и ако не въведем някакво ограничение за изричната проверка на самоличността и вписването на данните на самоличността, посочени в личната карта, което е индивидуален белег на личността, освен ЕГН-то и различен от ЕГН-то и за което не може да се постигне и да се влезе в някакъв информационен масив, откъдето да се получи информацията за това, то ние създаваме много лесната възможност, каквато ситуация имаме на откраднати документи и т.н., докато гражданинът се снабди със съответните нови документи за самоличност, има реалната опасност с неговите имоти да се извърши разпореждане. 
Това е основният мотив, поради който предлагам връщането на старата практика – данните от личната карта да бъдат отново възстановени. Но, разбира се, със съзнанието, че простото вписване на тези данни не доставя достатъчна гаранция именно срещу тези случаи, за които споменавам, и че такава гаранция би възникнала само ако се предвиди съответният механизъм, в който не само по повод на нотариалните производства, а и във всички случаи, когато имаме извършване на действие, на услуга от държавната администрация за извършването, на което предпоставка е легитимирането на гражданина. Защото на практика какво би се случило? За да отида и да поискам данъчна оценка за имот, аз пак трябва да се легитимирам с лична карта. Ако трябва да отида и да поискам примерно да ми се издаде скица за имот, аз отново трябва да се легитимирам с лична карта. В този смисъл, ако всички тези институции, които извършват административни услуги на гражданите, не само нотариалните актове, въз основа на легитимиране с документ за самоличност и няма възможност да се провери дали този документ за самоличност е валиден, всъщност създаваме една възможност - разбира се, това не е нещо, което да е постоянна практика, но така или иначе затова са и нашите закони - да ограничават възможността за злоупотреба, при която лицата, на които са откраднати документи, и преди да им бъдат издадени нови документи за самоличност, с които да се легитимират, всъщност да бъдат извършени известни действия в тяхна вреда.
Затова и моето предложение беше в тази насока – отново да въведем при признаването на нотариалните актове, което естествено касае извършването в повечето случаи на разпоредителни сделки с лично имущество, да има отново вписване на личните данни от картата на съответните български граждани, участващи в сделката или в нотариалното действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, заповядайте за реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Имам такава реплика към господин Янев. Господин Янев, нотариусът не е длъжен винаги да установява самоличността на лицето по личната му карта. (Реплика на народния представител Яни Янев.) Защото не сте чели много стари нотариални актове: „При мен се явиха лично познатите ми...” Е, тогава какво?! 
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Сега я няма тази форма.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Защо да я няма тази форма? Как да я няма тази форма?! Когато нотариусът проверява личната карта, за да се убеди, че това са лицата, а не за да я опише вътре. Разбирате ли, това е логиката?
Аз не възразявам толкова твърдо срещу Вашето предложение, но трябва да сме наясно, че нотариусът не е длъжен винаги да проверява самоличността. Ако се яви брат му, защо ще му проверява самоличността? Хубава работа! Което не е пречка да приемем Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? 
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може да се смята, че колкото повече данни се съдържат в нотариалния акт, толкова повече той увеличава сигурността, макар че имаше две резерви към възприемането на това предложение. 
В чл. 580, когато се описва съдържанието на нотариалния акт, трябва да е ясно (мисля, че това всички го разбираме), че са дадени условията за валидност на нотариалния акт. Следователно вписването на тези данни няма да има само някакво удостоверяващо значение, а тяхната липса ще води до нищожност на този нотариален акт.
Освен това смяната на документите за самоличност се извършва периодично, даже в последните години, бих казал – за съжаление, все по-често. За лице, което е запазило всички други характеристики на своята личност, на имота, по-нататък могат да възникнат въпроси: “Трябва ли да се актуализира нотариалният акт, ако то си е сменило данните и следващия път ще продаде този имот с други данни, които няма да са неговите лични данни?”. Това бяха опасенията, които изразиха нотариусите при обсъждането.
Съгласен съм, че ако трябва да се търси някаква гаранция, тя е в това нотариусът да снема личните данни, които се съдържат в личната карта, и те да се записват, но не в нотариалния акт, а в книга, в която той води лицата, които са се явили пред него за извършваните сделки. Според мен това може да бъде решението, а не да увеличаваме реквизитите на нотариалния акт при положение, че част от данните, които се съдържат в него, няма да бъдат актуални след известно време. А тези нотариални актове имат понякога действие в продължение на десетилетия. Такива са били мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право да дуплика – господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, опасенията са на нотариусите, които са участвали в работата на комисията. Те са за това, че промяната в обстоятелствата, които са изписани и са идентифициращи участниците в процеса, както и други белези, са изменчиви и че това ще налага преиздаването на актовете. За мен това е несъстоятелно. Нали и границите на имотите се променят, съседите се променят, наименованията на местностите се променят, номерацията на кварталите се променя, районите, в които се намират имотите, се променят?! Ние не си преиздаваме актовете заради това. Хората имат име и единен граждански номер, които нотариусът проверява във всички случаи, когато извършва сделката. 
Аз не искам този нотариус да бъде физиономист. Аз не искам той да успее да ме разпознае по моите физически белези и снимката на личната ми карта, но държа той да отрази тези данни, а и не само да ги отрази, защото това ще бъде основание и възможност за много по-облекчена и лесна процедура на лицето, с чиито данни от лична карта е злоупотребено, да проведе защитата на собствените си интереси. Защото в противен случай, ако някое друго лице се яви с моя лична карта и извърши сделка, а нотариусът удостоверява “да”, удостоверителният документ е: “лицето Яни Янев със съответното ЕГН се яви пред мен”. Кажете ми, колеги, когато аз не съм се явил, но се е явил някой с моята лична карта и е изповядана сделка, как да тръгна да оспоря цялото това обстоятелство?! Много по-лесна би била за мен защитата в съда (записвайки данните от личната карта), когато удостоверя, че съм подал заявление в МВР, че в момента моята лична карта е изгубена, че аз не съм извършил подобна сделка. Защитата е много по-облекчена. В този смисъл смятам, че опасенията от изменчивостта на данните, които се вписват, не е основателен аргумент. Ние сме наясно, че по принцип и от съдържателна страна данните в нотариалните актове се променят.
Затова призовавам още веднъж – нека не се притесняваме от факта, че ще допълним с още данни. Това създава допълнителна гаранция. Пак твърдя, че това би било палиативно, ако не направим законодателното развитие и в Закона за българските документи за самоличност. Твърдя, че не е коректно предложението, което правя в момента, да бъде на едно четене, направено в рамките на измененията на ГПК. Във всички случаи, ако не бъде приета общата логика, се ангажирам да го внеса като самостоятелно законодателно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, сега е 19,00 ч. Предлагам да спрем дотук. Утре ще продължим с приетата програма – с ГПК, със Закона за народната просвета, както днес сме гласували.
Ще направя три съобщения.
Утре в 14,30 ч. Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание.
По същото време ще има заседание и Комисията по правни въпроси в традиционната зала № 356.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има също заседание от 15,00 ч. 
Продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,01 ч.)


Председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Митхат Метин
Татяна Калканова