Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-07-02

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон

Секретари: Иван Илчев и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Да ви представя програмата за работата на Народното събрание за 2-4 юли 2008 г.
Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- От Парламентарната група на  Движението за права и свободи:
Първо четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението. Вносители са Янаки Стоилов и група народни представители. Датата е 7 февруари т.г.
По силата на правилника по същата материя са внесени и ще бъдат предмет на обсъждане следните законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа с вносители Минчо Христов и Стела Банкова на 8 септември 2006 г.; Елеонора Николова, Димитър  Абаджиев и Мария Капон на 7 март 2007 г.; Волен Сидеров - на 4 декември 2007 г.; Любен Дилов и група народни представители – 11 март 2008 г.
- От Парламентарната група на  Българска нова демокрация:
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители: Пламен Панайотов и група народни представители. Датата е 4 юни  2008 г.
По същата материя ще се разглежда и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносители Маргарита Кънева и група народни представители от дата 13 март 2008 г.
- от Парламентарната група на  Демократи за силна България е внесен проект за Решение относно изменение на чл. 17, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и за създаване на нова ал. 4 в същия член. Вносителите са Иван Костов и група народни представители на 5 март т.г.
Също по правилника има проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, направени от Иван  Костов и група народни представители на 29 ноември 2007 г.; Минчо Христов и Стела Банкова – 16 януари 2008 г.; Яни Янев – 24 януари 2008 г.; Пламен Моллов и Олимпи Кътев – 24 януари т.г.; Четин Казак – 31 януари т.г.; Мария Капон – 1 февруари т.г.; Надя Антонова – 5 февруари 2008 г.; Димитър Абаджиев – 20 май 2008 г.
От парламентарните групи на ОДС, Български народен съюз, Коалиция „Атака” и Коалиция за България няма постъпили предложения.
От Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори беше направено предложение за включване в дневния ред на законопроекта, който ще бъде разглеждан заедно с другите законопроекти, за пряко участие на гражданите в управлението – тоест проблематиката на  референдумите. Парламентарната група на  Национално движение  Симеон Сакскобургготски оттегли своето предложение като отделно по реда, по който имат право, формулираното от тях и внесено в деловодството предложение.
На нашето внимание се предлагат следните точки за работа на Народното събрание:
1. Първо четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението. Обхватът на предложението е същият, както по ал. 7 от чл. 40.
2. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г., продължение. Вносител е комисията на 26 март 2008 г..
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносители:  Юнал Тасим и група народни представители на 20 юни т.г.
4. Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител: Министерският съвет на 26 май т.г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, приет на първо четене на 22 май т.г. 
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносител: Министерският съвет на 23 юни т.г.
7. Проект за Декларация на Народното събрание на Република България за децата на България. Вносители: Евгения  Живкова и група народни представители на 23 юни т.г.
8. Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2007 г. Вносител е комисията на 27 март т.г.
9. Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение по структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка. Вносител: Министерският съвет на 16 юни т.г.
10. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2007 г. и приложенията към него (поверителни, за служебно ползване и некласифицирани).  Вносител: Министерският съвет на 27 май 2008 г.
11. Парламентарен контрол.
Това е проектът за програма.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 193 народни представители: за 187, против 4, въздържали се 2.
Програмата за работата на Народното събрание за седмицата е приета. 
Господин Костов желае думата за изказване от името на парламентарна група. Предлагам след разглеждане на предложенията по ал. 3.
Господин Найденов – процедурно съобщение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Тази сутрин внезапно почина нашият колега – заместник-председателят на Парламентарната група на  Коалиция за България Йовко Йовков – народен представител от Габровски избирателен район, дългогодишен кмет на Севлиево, един човек, който ще помним с неговата доброта, всеотдайност, добросъвестност и почтеност.
Моля да почетем паметта му с едноминутно мълчание. (Народните представители стават. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви, колеги.
Предлагам да помолим колегите от Парламентарната група на  Коалиция за България да съдействат всячески на семейството. Ако има някаква нужда от съдействие, да се обръщат и към ръководството на парламента.
Предложенията по ал. 3.
Има предложение на народния представител Владимир Кузов – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Заповядайте, господин Кузов.






ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Преди да представя моя законопроект, искам да изкажа искрените си дълбоки съболезнования към Парламентарната група на Коалиция за България и към семейството на колегата – един изключителен и високо морален човек. 
Уважаеми колеги, виждам, че вероятно ръководството на парламента и на управляващата коалиция са любители на източната философия, тъй като предпочитат принципа на китайската капка, тоест всеки път от тази трибуна аз да настоявам прилагането на евродирективата, съгласно която отчетът на уредите за търговско мерене в енергетиката е необходимо да бъдат отчитани толкова често, колкото е възможно това да осигури реален отчет по реално потребено количество. Тук имаше мнение, че е възможно това да бъде и на три, и на шест месеца, може би и на година, може би и на десетилетие. Абсолютно несъстоятелно. Реалният отчет е на месец, тъй като това е начинът, по който българските граждани получават и заплати. 
От тази гледна точка и решението на госпожа Кунева –еврокомисар за защита на потребителя, беше категорично, че отчет трябва да има ежемесечно.
За да приложим тази директива и да бъдем една държава членка, както пише в евродирективата, гарантираща правата на потребителя, ви моля този законопроект, който вече една година стои в Комисията по енергетика и членовете на тази комисия знаят, че този законопроект беше приет с единодушие, да бъде предложен за гласуване на народното представителство. Едно малко изменение хармонизира Закона за енергетиката и съответната евродиректива.
Затова, уважаеми колеги, китайската капка и източната философия са древни философии, естествено те имат резултат, но хубаво би било да подходим и малко по-западно, където всъщност се намира и България спрямо Китай. Затова ви моля да приемем тази точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кузов, ще подходим съгласно правилника.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 39, против 22, въздържали се 91.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Минчо Христов за проект за решение за мораториум върху застрояването на междублоковите пространства. Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, за пореден път поставям на вашето внимание един изключително важен и изключително тежък проблем – проблемът със застрояването на междублоковите пространства и зелените площи в големите български градове. На първо място на гр. София. Проектът, който сме внесли със Стела Банкова, датира от 14 април 2006 г. - повече от две години. Настоявам да приемете в дневния ред на Народното събрание този проект за дебат, за да можем да решим този изключително важен проблем. Всички вие виждате какво става. Преди броени дни хората от „Младост” организирано се вдигнаха на протест и задължиха кмета Бойко Борисов да наложи мораториум в район „Младост” от това строителство. Питам обаче защо само в район „Младост”, защо не и в останалите райони, защо не и в цяла София, и във всички големи български градове, където положението е същото? 
Искам да ви кажа, че в момента стават жестоки престъпления. Строи се като за последно. Строителната мафия прави невероятни безобразия. Аз ви казах от тази трибуна, че в кв. „Банишора” се възнамерява да се строи блок на 3-4 метра от другия, отстоящ един срещу друг, нарушаващ всякакви законови норми. Тоест трябва да преустановим желанието за печалба на тази строителна мафия, колеги.
Затова ви призовавам – подкрепете това разумно предложение, колеги, нека да спрем това огромно престъпление, което се върши към българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля,  гласувайте предложението.
Гласували 135 народни представители: за 40, против 5, въздържали се 90.
Предложението не се приема.
Господин Христов, имате думата за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, пак ви призовавам, обръщам се към тези 90 народни представители, които се въздържат, които като че ли този проблем не ги вълнува, този проблем е встрани от техните интереси. Благодаря на тези 40 народни представители, които ме подкрепиха, но, колеги, честно ви казвам, срам ме е, че от 240 народни представители 40 подкрепят това разумно предложение. Не мога да разбера какво става. 
Уважаеми колеги от БСП, на кметските избори лично съм чувал как вашият кандидат обещава, че ако той спечели ще наложи този мораториум. Същото се отнася и за много други парламентарни групи. Много внимателно следих кметската надпревара. Същото обещаваше и Бойко Борисов, разбира се, който, за съжаление, не присъства тук, виждам само един негов представител. Не мога да разбера, колеги, защо е това отношение към този изключително тежък проблем.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): А „Младост”?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Защо е това отношение? 
Господин Лъчезар Иванов, аз приветствам решението на господин Бойко Борисов за „Младост”, само че питам защо само „Младост”, и защо само няколко месеца? Този мораториум трябва да бъде поне за 10 години. Колко пъти съм ви давал за пример от тази трибуна – в Лондон има 100-годишен мораториум. Там няма тези престъпления, които се вършат в момента срещу българските граждани.
Призовавам ви, колеги, да преосмислите своето решение. Онези 90 народни представители, които гласуват „въздържали се”, нека да го подкрепят, нека да мине за дебат, нека в тази зала тази седмица да решим този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 132 народни представители: за 48, против 12, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Светослав Спасов за включване на Законопроекта за омбудсман за децата.
Заповядайте, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам като точка от седмичната програма да бъде включен на първо четене Законопроекта за омбудсман за децата, внесен от мен и група народни представители от Българска нова демокрация.
Като независим народен представител продължавам да поддържам особено внимание към проблемите за децата. За съжаление, Законопроектът за омбудсман за децата получи отрицателно становище от комисиите, на които беше разпределен. Позовавам се на становището на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание – стр. 5, раздел А – „Необходимост от законопроекта”, т. 4, където се посочва: „Предлаганият омбудсман за децата би могъл да замести липсата на интереса, да преодолее процедурните и административни пречки и така да допринесе за реализацията на правата при това в срокове, в които упражняването на съответното право ще е все още ефективно”. 
Имайки предвид тези аргументи, създаването на нови органи изглежда да е разумно.
Предлагам Народното събрание да разгледа с особено внимание този законопроект за необходимостта от който се позоваваме на заключителните наблюдения и препоръки за България от 48-та сесия на Комитета по правата на детето при ООН, приети в Ню Йорк само преди месец - на 6 юни 2008 г. от 1342-то заседание на Комитета, публикувани на сайта на Държавната агенция за закрила на детето. Позовавайки се на тази констатация от раздел „Независим мониторинг”, т. 14 от заключителните наблюдения за България, а именно: „Въпреки че Комитетът приветства създаването на институцията омбудсман на национално и регионално ниво, Комитетът е загрижен, че институцията на омбудсмана няма специален мандат да наблюдава, подкрепя и защитава правата на децата. Също така Комитетът е загрижен, поради липсата на достатъчно човешки ресурси в институцията на омбудсмана, ангажирани с проблемите на децата. Комитетът изказва съжаление, че омбудсманът не е акредитиран от Международния координационен комитет на националните институции за популяризиране и защита правата на човека, което да гарантира съответствие с Парижките принципи”. 
Препоръките в т. 15 към България са държавата да възложи на независима агенция мандат за мониторинг и популяризиране правата на децата, като може да бъде определен омбудсман за децата или заместник-омбудсман, специализиран по проблемите за децата. Затова ви призовавам да подкрепите този законопроект, защото той наистина е в принципите на решението на Комитета по правата на детето в Ню Йорк при ООН, приети в Ню Йорк преди месец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 145 народни представители: за 31, против 47, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, радвам се, че 31 народни представители подкрепиха този законопроект. Тъжно е, че 40-то Народно събрание отхвърля с доста голямо мнозинство този законопроект. Тъжно е, че в този парламент явно няма политическа воля, която да подкрепи децата на България и не се съобразява с препоръките, отправени към нашата страна от международните институции, което аз цитирах – Комитета по правата на детето при ООН. Препоръките са приети на 6 юни 2008 г. в Ню Йорк и аз се надявам следващото Народно събрание наистина да подкрепи този законопроект и той да стане факт, защото, за съжаление, мое лично мнение е, че в България в момента няма институция, която реално да защитава правата на децата. Омбудсманът на България направи някакъв съвет, който реално няма никакви функции. За съжаление наистина няма институция, която пряко да се ангажира с тези проблеми. 
В рамките на Европейския съюз близо две трети от европейските страни, в 27 европейски страни такава институция съществува и аз наистина смятам, че тя има своето място в България, имайки предвид и многото случаи напоследък за насилие от деца над деца, за домашно насилие, много случаи, когато деца проституират. Аз лично не съм бил свидетел и не съм видял в медиите омбудсманът на България да е разследвал поне един случай на насилие над деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 138 народни представители: за 34, против 48, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Иван Костов и народния представител Екатерина Михайлова за включване в дневния ред на изслушване на министър-председателя относно мерките за противодействие на скока на цените.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Безспорно най-сериозният икономически проблем на българските граждани в момента е скокът на цените. Тази година на годишна база досега скокът на цените е 15%. Вчера правителството, всъщност изпълнителната власт, се съгласи и утвърди нов скок на цените на енергоносителите. Това, което ние ви призоваваме, е министър-председателят да бъде поканен да изложи пред Народното събрание мерките за противодействие на скока на цените. Всяко правителство в Европейския съюз в момента се опитва да възпира къде по-успешно, всички обаче по-успешно от България, движението на цените нагоре. Да напомня, средната инфлация в Европейския съюз е 3,7%, при положение, че в България е 15%. Средната инфлация в съседните страни е 8%, а в България е 15%. Тоест, очевидно другите правителства се справят къде-къде по-успешно с поведението на световните цени. 
У нас, за съжаление, първо, движението на цените нагоре се представя едва ли не като природно бедствие, а от друга страна това, което виждаме от страна на някои икономически наблюдатели, министри и пр., е да си служат със заклинание за спиране на скока на цените. Ситуацията е тревожна, цените на петрола продължават да растат нагоре, вчера са ударили нови рекорди. Затова ви призовавам българският министър-председател да поеме своята отговорност, да застане пред Народното събрание и да каже какво ще предприеме неговото правителство. Най-естественият и най-политически ход на Народното събрание е да потърси тази информация от българския министър-председател. Призовавам ви да подкрепите нашето искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за такова решение.
Гласували 149 народни представители: за 49, против 55, въздържали се 45.
Заповядайте, господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми колеги народни представители! Обръщам се към въздържалите се с призив при прегласуването да подкрепят това предложение. В противен случай се остава с впечатление, че мнозинството или въобще не се интересува от скока на цените и неговите последици върху българските граждани, или знае, че българският министър-председател няма какво да каже от тази трибуна, когато му бъде зададен въпросът: какви мерки ще предприеме. Аз съм убеден обаче, че тези разколебани или въздържащи се народни представители могат да гласуват и по този начин да накарат правителството да предприеме необходимите действия, ако то не се е замислило върху мерки за антиинфлационна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте предложението.
Гласували 149 народни представители: за 51, против 73, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от народния представител Стела Банкова за проект за решение по Закона за държавния бюджет.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим):  Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, предлагам в седмичната програма да влезе проекторешение бюджетният излишък да се разпределя само след обсъждане в парламента. Мотивите да направя това предложение ще изложа съвсем добронамерено и с чувство за загриженост.
Последните две правителства – на гражданина Симеон Борисов и на Сергей Станишев, изразходваха стотици милиони от бюджетния излишък главно за предизборни и партийни цели и интереси. Преди се пропиляха хиляди левове за чешмички и беседки, сега милионите от излишъка отидоха предимно за партийните обръчи от фирми, и то без възможност за парламентарен контрол.
С предложението, което правя, ще задължим правителството да харчи пари от излишъка, само когато са одобрени от парламента.
Българската социалистическа партия остро критикуваше харченето на излишъците, когато беше в опозиция и настояваше за парламентарен контрол съвсем основателно. Нещо повече, президентът господин Георги Първанов тогава заяви: „Преразпределението на излишъка се осъществява по един неконституционен начин. Какво означава да се взема решение за подобно преразпределение на заседание на една партийна централа, па макар тя да е на управляваща партия?” – попита президентът Георги Първанов през 2004 г.
Преди няколко дни представител на тройната коалиция прогнозира, че бюджетният излишък ще достигне 5 млрд. и 500 млн. лв. Такава огромна сума пари задължително трябва да бъде разпределяна под строг парламентарен контрол, още повече че има въпиеща нужда пари от бюджетния излишък да бъдат насочвани предимно за здравеопазване и за социалната сфера.
Затова, уважаеми колеги, ви призовавам добронамерено и с чувство на загриженост да подкрепите това разумно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 32, против 48, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Имате думата за предложение за прегласуване, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим):  Колеги, няма ли да сложим край на тази нелицеприятна тенденция – когато сме в опозиция, да говорим едно, а когато дойдем на власт, да говорим друго? Уверявам ви, че хората вече започнаха да разбират това.
Неслучайно ви цитирах позицията на президента Георги Първанов. Готова съм да ви цитирам и позицията на сегашния външен министър Ивайло Калфин, който преди няколко години също в критичен дух се изказа за това, че е недопустимо бюджетният излишък да бъде разпределян без санкция на парламента, без обсъждане в пленарната зала.
Умолявам ви да размислите и да не вървите срещу позицията, която колегите от БСП имаха – остра, критична и справедлива позиция в предишния парламент срещу едноличното разпределяне на бюджетния излишък от правителството на гражданина Симеон Борисов. Припомнете си тази ваша достойна позиция и сега гласувайте в подкрепа на това разумно предложение. Така ще спечелите уважението на българските граждани.
Призовавам ви още веднъж наистина добронамерено: преосмислете вашата позиция и подкрепете това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 122 народни представители: за 27, против 51, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Няколко съобщения, преди всичко постъпилите законопроекти и проекторешения от 25 юни до 1 юли 2008 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с вносител – Пламен Ранчев. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на комисиите по правни въпроси и по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча с вносител – Христо Бисеров. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
- Проект за Решение относно пълна ревизия на реституционните и разпоредителни сделки в междублоковите пространства и зелените площи на градовете с население над 30 хил. жители с вносители - Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е на комисиите по правни въпроси, по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и по околната среда и водите.
- Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. с вносител – Националният осигурителен институт. Разпределен е на комисиите по бюджет и финанси и по труда и социалната политика.
- Отчет за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2007 г. с вносител – председателят на Народното събрание. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси – Подкомисия по отчетност на публичния сектор.
- Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие с вносител –  Министерският съвет. Разпределен е на комисиите по бюджет и финанси, по труда и социалната политика и по външна политика.
- Проект за Решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за Проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас” с вносител –  Министерският съвет. Разпределен е на комисиите по бюджет и финанси и по транспорт и съобщения.
- Законопроект за инспектиране по труда с вносител –  Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата с вносител  – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България с вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетиката. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
- Законопроект за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите с вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
- Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносител – Мария Капон. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
- Проект за Решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2007 г. с вносител –  Министерският съвет. Разпределен е на комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред и по отбраната.
Ще ви съобщя едно заявление от Светослав Иванов Спасов - народен представител от Парламентарната група „Българска нова демокрация”: 
„На основание чл. 15, ал. 3 от правилника напускам Парламентарната група на Българска нова демокрация.
Заявлението да бъде съобщено в пленарната зала.”
На 30 юни е постъпил и на 2 юли, днес, е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, приети на първо четене на 27 юни. Изготвен е от Комисията по транспорт и съобщения. Съобщението се прави с оглед срока за предложения за второ четене.

Също на 2 юли е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, приети на първо четене на 27 юни 2008 г. Изготвен е от комисията и това съобщение се прави с оглед на писмени предложения.
Други съобщения няма. 
Преди да преминем към точката по ал. 7, от името на парламентарна група думата има господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще прочета Пражката декларация за европейската съвест и комунизма. От името на Демократи за силна България ще предложа да подкрепим едно решение във връзка с нея.
„Загрижени за достойното и демократичното бъдеще на нашия европейски дом, като имаме предвид, 
Че общества, които забравят миналото, нямат бъдеще,
Че Европа ще се обедини, едва когато обедини отново своята история, когато признае като общи последствията от комунизма и нацизма и предизвика откровен и задълбочен дебат за престъпленията на всички тоталитарни режими през миналия век, 
Че комунистическата идеология носи пряка отговорност за престъпления срещу човечеството, 
Че гузната съвест, произтичаща от комунистическото минало, е тежко бреме за бъдещето на Европа и за нашите деца, 
Че различните оценки на комунистическото минало все още позволяват Европа да се дели на Западна и Източна, 
Че европейската интеграция беше недвусмислен отговор на войните и насилието, предизвикани от тоталитарните системи на континента, 
Че осмислянето на престъпленията срещу човечеството, извършени от комунистическите режими на континента, трябва да породи същите чувства у всички европейци, каквито пораждат престъпленията на нацистките режими, 
Че има важни сходства между нацизма и комунизма с оглед на отблъскващата и ужасяващата им същност и техните престъпления срещу човечеството, 
Че престъпленията на комунизма все още не са получили достатъчно ясна оценка и присъда от юридическа, морална, политическа и от историческа гледна точка, 
Че престъпленията са оправдавани в името на теорията за класовата борба и принципите на диктатурата на пролетариата, използвайки терора като метод за запазване на диктатурата (шум и реплики в КБ), 
Че комунистическата идеология е използвана като инструмент в ръцете на основатели на империи в Европа и Азия за постигане на техните експанзионистични цели, 
Че все още много от извършителите на престъпления (шум и реплики в залата), в името на комунизма не са изправени пред съд и техните жертви не са обезщетени, 
Че предоставянето на пълна и обективна информация за тоталитарното комунистическо минало носи дълбоко разбиране и разговор и е необходимо условие за истинската интеграция на всички европейски нации в бъдеще, 
Че окончателното помиряване на всички европейци не е възможно без концентриран и задълбочен опит да се установи истината и да се върне паметта, 
Че комунистическото минало на Европа трябва да бъде тема, старателно дискутирана както от академичната общност, така и от широката общественост, а бъдещите поколения трябва да разполагат с лесен достъп до информация за комунизма, 
Че само няколко тоталитарни комунистически режима оцеляват все още в различни части на света, но те контролират около една пета от световното население и чрез запазването на властта си извършват престъпления и вредят на благосъстоянието на своите граждани, 
Че макар и комунистическите партии да не са в управлението на много държави, те не са се разграничили публично от престъпленията на комунистическите режими, нито са ги осъдили, 
Че Прага е един от градовете, преживял управлението както на нацистите, така и на комунистите, 
И че милионите жертви на комунизма и техните семейства, убедени сме, имат право да получат справедливост, съчувствие, разбиране и признание за своите страдания по същия начин, както жертвите на нацизма бяха морално и политически признати. 
Ние, участниците в Пражката конференция „Европейската съвест и комунизмът”, обръщайки внимание на:
 Резолюцията на Европейския парламент по повод 60-ата годишнина от приключването на Втората световна война на 8 май 1945 г. от 12 май 2005 г.; 
Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2006 г.; 
Резолюцията на ХVІ конгрес на Европейската народна партия от 5 февруари 2004 г., в която се изисква създаване на независим експертен орган за събиране и оценяване на информация, свързана с нарушаването на човешките права по време на тоталитарния комунизъм, и се настоява за учредяване на музей в памет на жертвите на комунизма; 
резолюциите, осъждащи престъпленията на комунизма, приети от някои национални парламенти; 
опита на Комисията за установяване на истината и помирение в ЮАР; 
опита на институциите за национална памет и мемориалите в Полша, Германия, Словакия, Чешката република, Съединените американски щати и музеите на окупацията в Литва, Латвия и Естония; 
настоящото и следващото председателство в Европейския съюз и Съветът на Европа; 
факта, че през 2009 г. ще се честват 20 години от рухването на комунизма в Източна и Централна Европа, както и от кървавите събития на площад „Тиенанмън” в Пекин, 
призоваваме към: 
1. Постигане на общо европейско разбиране, че както нацистките, така и комунистическите тоталитарни режими, всеки от тях, оценяван и съден по собствените му ужасни „заслуги”, са разрушителни в своята политика на системно прилагане на крайни форми на терор, потъпкват всички граждански и човешки свободи, започвайки агресивни войни, и като неразделна част от идеологиите им изтребват и депортират цели нации и общностни групи, и като такива те трябва да бъдат смятани за най-голямото зло, поразило ХХ век.
2. Признание, че много престъпения, извършени в името на комунизма, трябва да бъдат определени като престъпления срещу човечеството, служейки за предупреждение за бъдещите поколения, по същия начин, по който нацистките престъпления са оценени от Нюрнбергския трибунал. 
3. Формулиране на общ подход към престъпленията на тоталитарните режими, сред които и на комунистическите режими, и създаване на ясна представа навред в Европа за комунистическите престъпления, за да се изгради недвусмислено общо отношение към престъпленията на комунистическите режими.
4. Приемане на закони, които ще позволят на съдилищата да съдят и осъждат извършителите на комунистически престъпления и да обезщетяват жертвите на комунизма.
5. Гарантиране на принципа на равнопоставено третиране и недискриминиране на жертвите на всички тоталитарни режими.
6. Натиск от страна на европейската и международната общност за ефективно осъждане на комунистическите престъпления в миналото и за безкомпромисна борба срещу продължаващите комунистически престъпления. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) 
7. Признаване на комунизма за съществена и ужасяваща част от общата история на Европа.”
Господин председател, виждам, че ми давате знак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето за изявление изтече, господин Костов - 7 минути. Седем и тридесет вече отива. Приключвайте, ако обичате. Няма повече време по нормите на правилника.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, встрани от микрофоните): Струва ми се, господин председател, коректно е да... Ние предоставяме от нашето възможно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Затова предлагам да приключва господин Костов. Просто да знае, че времето е изтекло. Вие знаете, че никога не съм прекъсвал механично, но Ви приканвам да приключите.
ИВАН КОСТОВ: Българска нова демокрация ми предоставя време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма такава форма по правилника, господин Костов. (Шум и реплики.) Няма такава форма, съжалявам. Нека да не спорим по такъв повод.
ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Свинаров, бихте ли довършили четенето от седма точка нататък? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Свинаров, имате 7 минути на разположение. Ако желаете да ги уплътните, заповядайте.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД):  Благодаря, господин председател.
„4. Приемане на закони, които ще...” (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От седма точка, господин Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Ще ми стигне времето, искам да повторя три от точките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Свинаров желае да започне от четвърта точка.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: „4. Приемане на закони, които ще позволят на съдилищата да съдят...” (Силен шум и реплики.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не бива да има излишна нервност, господа и колеги.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: „...и осъждат извършителите на комунистически престъпления и да обезщетяват жертвите на комунизма.
5. Гарантиране на принципа на равнопоставено третиране и недискриминиране на жертвите на всички тоталитарни режими.

 6. Натиск от страна на европейската и международната общност за ефективно осъждане на комунистическите престъпления в миналото и за безкомпромисна борба срещу продължаващите комунистически престъпления.
7. Признаване на комунизма за съществена и ужасяваща част от общата история на Европа.
8. Поемане на паневропейска отговорност за престъпленията, извършени от комунизма.
9. Обявяване на 23 август – Деня на подписването на Съглашението между Хитлер и Сталин, познато като Пакта „Молотов – Рибентроп”, за Ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими, както Европа отбеляза 27 януари като Ден в памет на жертвите на Холокоста.
10. Отговорно отношение на националните парламенти към признаването на комунистическите престъпления за престъпления срещу човечеството, пораждащо съответно законодателство и парламентарен контрол върху изпълнението на тези закони.
11. Действен публичен дебат за комерсиалната и политическа злоупотреба с комунистическите символи.
12. Продължаване на изслушванията на Европейската комисия, свързани с жертвите на тоталитарни режими с оглед съставяне на Комюнике на Комисията.
13. Учредяване в европейските държави, в които на власт са били тоталитарни комунистически режими, на комисии, състоящи се от независими експерти със задачата да събират и оценяват информация за нарушаването на човешките права по време на тоталитарното комунистическо управление на национално ниво, осъществявайки тясно сътрудничество с експертна комисия на Съвета на Европа.
14. Приемане на ясна международна законодателна рамка, гарантираща свободен и неограничен достъп до архивите, съдържащи информация за престъпленията на комунизма.
15. Основаване на Институт на европейската памет и съвест, който ще е едновременно:
а) Европейски научен институт за изследване на тоталитаризма, разработващ научни, образователни проекти и предоставящ материална подкрепа на мрежата от национални изследователски институти, специализирани в областта на тоталитарния опит;
б) Паневропейски музей-мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими, имащ за цел да пази паметта на жертвите на тези режими и да създаде ясна представа за престъпленията, извършени от тях.
16. Организиране на Международна конференция за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, с участието на представители на правителства, парламенти, академична общност, на експерти и неправителствени организации, като резултатите от дискусиите бъдат широко огласени навсякъде по света.
17. Преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления.
18. Общоевропейски масов и задълбочен дебат за историята на комунизма и последствията от него.
19. Съвместно отбелязване през следващата година на 20-годишнината от падането на Берлинската стена и масовото клане на площада „Тян ан мън”.
Ние, участниците в Пражката конференция „Европейската съвест и комунизмът”, се обръщаме към всички хора в България, към всички европейски институции, включително националните правителства, парламенти, Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и други важни международни органи и ги призоваваме да подкрепят идеите и призивите, представени в тази Пражка декларация, и да ги осъществят с практически стъпки и политики.” Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на други парламентарни групи – няма желаещи.
Преминаваме към разглеждане на законопроектите, включени в нашата програма по реда на ал. 7 на чл. 40.



Това са:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО И НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Моля, господин Бисеров да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси по законопроектите
(изброени от господин председателя)

На редовно заседание, проведено на 20 март 2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от господин Волен Сидеров; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от господин Любен Дилов и група народни представители; и Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
По Закона за изменение и допълнение на допитване до народа, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова, вносителят Христов представи неговите цели и мотиви. Той посочи, че първата цел е резултатите от референдумите да придобият задължителен характер и да не бъдат подлагани на последващо одобрение или утвърждаване. Втората цел е да се даде на българските граждани нормативна възможност да инициират референдум, каквато възможност не съществува в сега действащия закон. Законопроектът определя 300 хил. български граждани като достатъчни да предизвикват референдум.
По законопроекта, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, народният представител госпожа Николова отбеляза, че законопроектът засяга три групи въпроси.
Първо, въвежда се възможността субект, който да сезира Народното събрание за провеждане на национален референдум, да бъдат и граждани, които чрез подписка да изразят своето желание за провеждане на такъв референдум – не по-малко от 5% от избирателите, които имат избирателни права. В правомощията на Народното събрание е да одобри или отхвърли такава инициатива за референдум. В случаите, когато над 15% от избирателите са изразили чрез подписка желанието си да се проведе референдум по определен въпрос, референдумът става задължителен и Народното събрание трябва да приеме решение за неговото провеждане.
Второ, въведени са ограничителни срокове – двумесечен срок за произнасяне на ЕСГРАОН за валидността на ЕГН и на подписите на гражданите, които са участвали в подписката, и 6-месечен срок от постъпването на предложението, в рамките на който Народното събрание трябва да приеме решение за провеждане на национален референдум, който да бъде проведен заедно с един от идващите наред избори – парламентарни, за общински органи на власт или за европейски парламент.
Трето, намалена е квотата от избиратели, която може да предизвика местен референдум – една трета от гражданите на определена местна общност. Предвидено е също кметът на общината да не може да спира изпълнението на решение на общото събрание на населението. Облекчава се възможността местните общности да създават инициативни комитети за събирането на подписка, като минималната квота е определена на една четвърта от избирателите по места.
По законопроекта, внесен от господин Сидеров, народният представител Павел Шопов посочи, че като цяло този законопроект има сходна философия и цели с тези на останалите. Разликата се свежда до възможностите, които законопроектът дава, за да може да се оспорва резултатът от референдум. Законопроектът предвижда възможността не по-малко от 300 хил. български граждани да инициират чрез подписка национален референдум.
По Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, народният представител Янаки Стоилов изтъкна, че законопроектът е подготвян дълго време с участие на граждански организации, които имат отношение към пряката демокрация, и със Сдружението на секретарите на общините – институции, които имат пряка връзка с организирането на самите допитвания. Той посочи, че действащият закон създава редица препятствия за прякото участие на гражданите в управлението. Разбира се, това не е единствената причина за липса на референдуми освен такива, засягащи въпроси на административно-териториалното устройство. Има достатъчно аргументи, които налагат приемането на нов закон, чието наименование обхваща различни форми на пряко участие. Към него се отнасят националният и местният референдум, гражданската инициатива и общото събрание на населението.
Съществуват два основни пътя, по които гражданите могат да влияят върху управлението. Единият е чрез излъчваните от тях представители в централната и местната власт, другият път е, когато по определени въпроси гражданите могат пряко да приемат решения, които непосредствено засягат управлението.

Прякото участие на гражданите в управлението е един от основните начини за намаляване на недоверието към политиката и за повишаване на тяхната отговорност за приеманите управленски решения.
Най-дискусионният въпрос, който законопроектът третира, е този за въвеждането на задължителен референдум. Вносителите смятат, че когато има достатъчно голям брой граждани, Народното събрание трябва да бъде поставено в условията на обвързана компетентност. В този случай принципът на чл. 1, ал. 2 от Конституцията, който гарантира на гражданите възможност за пряко участие във властта, трябва да бъде поставен по-високо от преценката на Народното събрание за целесъобразността на референдума.
Законопроектът предвижда решаването и на редица други въпроси, които отсъстват от действащия закон. Това са оспорването на процедурата и резултатите от референдума. Предвидена е възможност за конституционен контрол, макар и в съкратени срокове, за националните референдуми, както и възможност за контрол за законосъобразност на съответните решения на общинските съвети. Практиката показва, че има случаи, в които насрочвани допитвания са извън сферата на компетентността на органа, приел решението. Гражданите трябва да са сигурни, че когато участват в определено допитване, то ще е законосъобразно и може да произведе желания резултат.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Четин Казак, Павел Чернев, Надка Балева, Елеонора Николова, Яни Янев, Павел Шопов, Надя Антонова, Диана Хитова и Янаки Стоилов.
Обсъдени бяха две основни групи въпроси. Едната група – процедурни въпроси, другата група – въпроси по съществото на предлаганата уредба. 
Първата група въпроси са свързани основно с това по какъв начин да се процедира при наличието на пет законопроекта с подобни цели и предмет. Според част от народните представители всички законопроекти следва да се приемат на първо гласуване и да се обединят в един общ законопроект, който да е основа за предложения между първото и второто четене. Основание за това дава принципното съвпадение в решаването на важни въпроси, които съдържат повечето от законопроектите. 
Други народни представители изказаха мнение, че такъв начин на действие е без прецедент в практиката на Народното събрание през последните няколко мандата. Освен това той е недопустим поради противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа имат за предмет изменение и допълнение на действащ закон, докато Законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението представлява нов законопроект, който отменя действащия, и предлага редица нови решения в правната уредба. Следователно не е възможно и допустимо в един общ законопроект да се включат изменения и допълнения на действащ закон и в същото време той да се отмени и вместо него да се обсъжда и приема нов законопроект. Налице са достатъчно нови и принципни предложения, които обосновават необходимостта от приемане на нов закон, който да преуреди материята на сегашния Закон за допитване до народа. 
В дискусията се изказаха различни мнения, които засягат мотивите за подготовка на законопроектите. Въпросите по същество, които бяха поставени, се отнасят до няколко групи проблеми. 
Противоположни мнения се изказаха по възможността за задължително провеждане на референдум, като подчертано преобладаваше становището в подкрепа на тази възможност.
Засегна се проблемът за предметния обхват на националните и местните референдуми и специално допустимостта на референдум по сключени международни договори. Поради своята важност такива въпроси не бива да се изключват от кръга на допитванията, но с оглед на предвидимостта и стабилността на държавата като субект на международното право, когато има искане за такива допитвания, те следва да се провеждат до ратификацията на съответния международен договор.
Постави се въпросът когато един въпрос е решен чрез референдум, по какъв начин и в кой момент той може евентуално да бъде пререшаван. 
По отношение на условията за валидност на референдумите се изказаха две различни становища. Според едното, както при изборите, решението не бива да се поставя в зависимост от броя на участвалите. Преценката за обществената значимост на въпроса се прави на фазата на приемането на решението или се потвърждава от изискуемия брой граждани, които могат да инициират допитването. Освен това така се поощряват активните граждани, чиято обществена тежест нараства. Според другото становище трябва да съществува определен праг за участие, макар и по-нисък от сегашния. Само по този начин може да се предотврати налагането на определени решения от групи, които не са представителни. 
Повдигнаха се и редица въпроси, които засягат организацията, провеждането и финансирането на формите на пряко участие на гражданите в управлението, отношението между компетентността на представителните органи и прякото участие на гражданите в решаването на въпроси, влизащи в сферата на тези компетенции, и други.
След проведената дискусия и гласуване Правната комисия реши:
С 4 гласа „за” и 9 „въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова.
С 5 гласа „за” и 8 „въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
С 4 гласа „за” и 9 „въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Волен Сидеров.
С 4 гласа „за” и  9 „въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Любен Дилов и група народни представители.
С 11 гласа „за”, 1 „против” и 2 „въздържали се” предлага на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Доклад на Комисията по гражданско общество и медии.
Заповядайте, господин Атанасов.
Колеги, да ви съобщя, че във връзка с обсъждането на законопроектите за референдумите на балкона на пленарната зала са представители на Гражданското сдружение „Болкан Асист”. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! На редовни заседания, проведени на 2 ноември 2006 г. и 26 март 2008 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 8 септември 2006 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон на 7 март 2007 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа от 4 декември 2007 г., внесен от Волен Сидеров; Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението от 7 февруари 2008 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, и Законопроект за изменение на Закона за допитване до народа от 11 март 2008 г., внесен от Любен Дилов и група народни представители.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова, бе представен от вносителите. Целта на проекта е засилване на пряката демокрация и непосредственото участие на гражданите с избирателни права в решаването на общодържавни въпроси. Те предлагат резултатите от допитванията да не подлежат на последващо одобрение или потвърждаване. Вносителите мотивираха законопроекта с нуждата да се отстранят пропуски в действащия Закон за допитване до народа. Според него български гласоподаватели не могат да инициират референдум, което ограничава техните граждански права.
Изказаните на заседанието мнения и съображения не бяха в подкрепа на законопроекта. Той не преодолява съществуващото ограничение решение за произвеждане на референдум да се взима от Народното събрание. Липсват и правни норми, с които да се урежда механизмът на референдума.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, предвижда не по-малко от 5 на сто от избирателите чрез подписка до Народното събрание да инициират национален референдум. Проектозаконът основно се обвързва с разширяване на пряката демокрация и непосредственото участие на гражданите в управлението на страната. 
Проектът въвежда 6-месечен срок за произнасянето на Народното събрание след постъпването на предложението за референдум. В този срок са включени всички действия – от движението и проверката на данните в гражданската подписка до произнасянето на законодателния орган. Изменения в Закона за допитване до народа се предлагат в частта му за местните референдуми. Правото на предложение за допитване по региони да имат 1/10 от общия брой на избирателите, а не 1/4, каквато е действащата норма на закона. Общинският съвет няма право да отказва референдум, когато искането е постъпило от повече от 1/3 от избирателите.
Вносителите предлагат кметът на общината да няма правомощието да спира решение на общото събрание на населението, което има непосредствено действие, без някой да го потвърждава или отхвърля.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Волен Сидеров, беше представен от вносителя. Проектът е насочен към активиране на формите на пряката демокрация, като чрез допитване, без последващо одобрение, да бъдат решавани важни въпроси на държавата. Извежда се нова ал. 1 в чл. 6 с възможността по искане на 200 хиляди български граждани с избирателни права и по решение на Народното събрание да се произвежда референдум. Проектозаконът предвижда, когато предложението е постъпило от не по-малко от една четвърт от народните представители, от Министерския съвет или от президента на Република България, Народното събрание да вземе решение за провеждането му още в седмицата на връчването на предложението. С връчването на подписката за референдум се приема и решението за реда и начина на провеждането на разяснителната кампания. Определя се въпросът, на който гласоподавателите трябва да отговорят с „да” или „не”, а при подписката въпросът се определя от самата нея. Законопроектът въвежда съставянето на допълнителни списъци за лица, придобиващи избирателни права до деня на референдума, и премахва районните избирателни комисии за градовете с районно деление.
Референдумът е произведен редовно, ако в гласуването са участвали повече от половината от гласоподавателите. Законопроектът предвижда инициатива за местен референдум да имат една десета от гласоподавателите. 
На местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет, които могат да бъдат отменени с една десета от гласоподавателите.
Законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, беше представен от Донка Михайлова. Законопроектът предвижда отмяна на Закона за допитване до народа от 1996 г., който за повече от 10-годишно действие има твърде ограничено приложение.
За изминалото време няма проведен нито един национален референдум. Местните референдуми са сведени до допитване за отделянето на населени места от общини и решаването на въпроси от административно-териториален характер.
Още с наименованието на законопроекта се въвежда общо понятие за формите на пряката демокрация. Обхващат се всички форми на прякото участие на гражданите във властта. Те са национални и местни референдуми, граждански инициативи и общи събрания на населението. Законопроектът е с различна от действащия закон философия, с нова структура и логична последователност. Проектът дава възможност на не по-малко от 150 хиляди граждани с избирателни права да предложат референдум.
При събрани 350 хил. подписа е задължително провеждането на национален референдум. Предлага се 10 на сто от общинските съвети в страната да могат да предлагат пред Народното събрание произвеждането на национален референдум.
Въпросите, предмет на референдумите, са от компетенциите на Народното събрание и общинските съвети. От тях са изключени онези въпроси, които според Конституцията не могат да се решават с референдум. Националните и местните референдуми са развити в отделни раздели, нормите изчерпателно проследяват правото на инициатива и нейното реализиране, придвижването на предложенията и взимането на решение да има или не референдум. Определянето на датата за гласуване, действията на Министерския съвет по произвеждането на референдум и информационно-разяснителната кампания, бюлетините, гласуването, отчитането на резултатите от референдумите и обнародването на решението са развити в раздела „Национален референдум”. Със същата последователност е разработен и разделът „Местен референдум”.
Детайлизирани и оптимизирани са процедурите по организацията на референдумите. Подобрения са внесени и в провеждането на Общото събрание на населението. Конкретно е уреден и съдебният контрол. Законопроектът предлага много съществени новости. Според чл. 11 на Закона за нормативните актове това налага приемането на нов закон. Проектът е  съобразен и с опита на европейските страни в правната уредба на референдумите и другите форми на пряката демокрация. Създава непротиворечива нормативна база за осъществяването на пряката демокрация. Съчетава формите на пряката и представителната демокрация.
Законопроектът е в  съответствие и с правителствената Стратегия за децентрализация (2006-2009 г.), която предвижда законодателни промени за разширяване възможностите за прякото участие на гражданите в местната власт. 
Приемането на законопроекта няма да създаде финансови  тежести на държавата. В мотивите си вносителите са разчели разходите за провеждането на национален и местен референдум, както и за организирането на общи събрания в населените места.
Законопроектът за изменение на Закона за допитване до народа, внесен от Любен Дилов и група народни представители, бе представен от вносителя. Със законопроекта се цели допитването да е валидно, ако участвалите в него гласоподаватели са поне с един повече от избирателите, гласували на предхождащите референдума местни или парламентарни избори. Проектът предлага два текста. 
Единият – за изменение на чл. 17, ал. 2 от Закона за допитване до народа, според който национален референдум е редовно произведен, ако в него са участвали гласоподаватели най-малко с един повече от избирателите, участвали на последните преди допитването парламентарни избори. 
Вторият текст е за изменение на чл. 34, ал. 2 и по същество се отнася за местните референдуми. Те също са произведени редовно, ако в тях са участвали с един повече гласоподаватели от избирателите в последните преди допитването местни избори. С това се променя прагът, определящ валидността на произведено допитване според действащия закон.
В дискусията при обсъждането на законопроектите се очертаха няколко групи въпроси. Едната е как да се постъпи при разглеждането на петте законопроекта с един предмет, но с различен обхват? Народни представители предложиха да се подкрепят всички законопроекти, които да са основание за изготвяне на общ законопроект за второ  гласуване. Други народни представители застъпиха позицията, че ако се приеме отменителният законопроект, изменителните проекти всъщност няма какво да изменят. В случая Законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението с разпоредба отменя действащия и предлага нова цялостна правна уредба на тази материя.
Независимо от преобладаващото мнение в подкрепа на законопроекта, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, при второто гласуване на законопроекта трябва да се обърне внимание на някои проблемни текстове. Необходимо е да се отдели внимание на липсата на праг за валидност на референдумите. Освен това, какво се случва, ако Народното събрание откаже да приеме акт във връзка с резултатите от референдума? Особено важно е и определянето на въпросите, по които може да се произвеждат референдуми.
В съдържателната част на обсъждането се изказаха различни мнения по хипотезата за задължително провеждане на референдум, по референдум и по сключени международни договори, по срочността на действие на взети при допитване решения, по валидността на референдумите, по определяне на обществената значимост на въпросите за допитване до народа и др. 
В резултат на обсъждането и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданското общество и медиите прие следното становище:
1. С 1 глас „за”, 2 - „против”, и 5 - „въздържали се”, комисията не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова, и предлага на Народното събрание да не го приеме на първо гласуване.
2. С 2  гласа „за”, без „против”, и 6 - „въздържали се”, комисията не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, и предлага на Народното събрание да не го приеме на първо гласуване.
3. С 2 гласа „за”, без „против”, и 6 - „въздържали се”, комисията не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Волен Сидеров, и предлага на Народното събрание да не го приеме на първо гласуване.
4. С 8 гласа „за”, без „против”, и 0 - „въздържали се”, комисията подкрепя Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
5. С 2 гласа „за”, без „против”, и 6 - „въздържали се”, комисията не подкрепя Законопроекта за изменение на Закона за допитване до народа, внесен от Любен Дилов и група народни представители, и предлага на Народното събрание да не го приеме на първо гласуване.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Атанасов.
Не виждам тук председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Ако господин Ремзи Осман е някъде наблизо, да заповяда, за да прочете становището на комисията. Ако не – друг представител на комисията.
Заповядайте, господин Тюркеджиев, за да представите становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно законопроекти за изменение и
допълнение на Закона за допитване до народа:
№ 654-01-127, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова;
№ 754-01-45, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон;
№ 754-01-165, внесен от Волен Сидеров;
№ 854-01-20, внесен от Любен Дилов и група народни представители и
Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението,
№ 854-01-12, внесен от Янаки  Стоилов и
група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 19 март 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесени от Минчо Христов и Стела Банкова; Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон; Волен Сидеров; Любен Дилов и група народни представители и Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
От името на вносителите законопроектите бяха представени по реда на внасянето им от народните представители – господин Минчо Христов, господин Павел Шопов, госпожа Донка Михайлова и господин Любен Дилов.
Отделните законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа отчитат различни недостатъци на действащия закон, като най-същественият от тях е липсата на правна възможност гражданите да инициират произвеждането на национален референдум. Наред с това се отчита и фактът, че изискванията за провеждане на местен референдум и общо събрание на населението са твърде рестриктивни и трудно приложими, особено що се отнася до възможността гражданите сами да поемат такава инициатива. Поради тези причини в практиката по прилагане на закона местните референдуми се провеждат само във връзка с извършването на административно-териториални промени в границите на общините и няма проведен референдум на национално равнище. В тази връзка са направени и съответните предложения за изменения и допълнения на действащия закон.
Законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители съдържа цялостна нова уредба на въпросите, предмет на досега действащия закон, като отчита недостатъците на отделните разпоредби, аналогично на законопроектите, внесени от останалите народни представители и предлага неговата отмяна.
Като цяло комисията счита, че по своята същност всички законопроекти са в духа на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Конституцията, изразяваща принципа на народния суверенитет, според който народът е източник и субект на властта и всяко отричане на пряката демокрация или опит за нейното препятстване е посегателство срещу духа и принципите на основния закон, поради което по принцип следва да бъдат подкрепени.
Изхождайки обаче от разпоредбите на чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, преобладаващата част от народните представители считат, че е невъзможно да бъдат обединени законопроекти, предлагащи изменение и допълнение в действащ закон със законопроект, предлагащ неговата отмяна, макар и по същество да уреждат една и съща материя.
В резултат на проведената дискусия, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши:
- с 2 гласа „за”, без „против” и 12 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект № 654-01-127, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова, да не бъде приет на първо гласуване;
- с 5 гласа „за”, без „против” и 10 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект № 754-01-45, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон,  да не  бъде приет на първо гласуване;
- с 4 гласа „за”, без „против” и 10 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект № 754-01-165, внесен от Волен Сидеров, да не  бъде приет на първо гласуване;
- с 5 гласа „за”, без „против” и 10 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект № 854-01-20 внесен от Любен Дилов и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване;
- с 12 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект № 854-01-12, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Тюркеджиев.
Колеги, чухме становищата на комисиите, на които тези законопроекти са разпределени, остава да чуем защитата на самите законопроекти. 
Първо давам думата на господин Минчо Христов или госпожа Стела Банкова, който желае да защити техния законопроект. Редно е да им се даде думата да защитят своите законопроекти. Въпреки гласуванията в комисиите, те имат право да си изложат мотивите.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря за възможността да се изкажа, доколкото първото предложение, внесено в това Народно събрание за промяна на Закона за референдумите, е внесено именно от мен и Стела Банкова още през м. септември 2006 г.
Искам да поздравя колегите, има поне четири-пет законопроекта в тази насока и господин Янаки Стоилов, който пък  внесе съвсем нов закон. По същество предложенията са насочени в една посока, а тя е именно да се даде възможност на българските граждани сами да инициират референдум и този референдум да има задължителен характер. Поне такова е нашето предложение.
В този смисъл, колеги, ще ви припомня това, което предложихме ние със Стела Банкова още през 2006 г. – 300 000 български граждани да имат възможност да инициират референдум, ако бъде прието това решение, да има задължителен характер, а не както е сега в настоящия закон, има едно много витиевато изречение, което казва, че референдумът има задължителен характер, ако друг закон не постановява друго. Това само по себе си изключва този задължителен характер. Именно това сме се опитали да променим.
Аз ще ви кажа и друго. Когато се разглеждаше нашият законопроект като пръв законопроект през 2006 г. в комисията на господин Веселин Методиев беше проведено изслушване. Аз няма да ви спестя този факт, колеги, и той е пряко свързан с онова, което говорят народните представители, и онова което правят. Когато беше изслушването на нашия законопроект в комисията, в тази комисия само един-единствен човек подкрепи закона. Той се казва Бойко Ватев. Всички останали от всички политически сили, подчертавам – от всички политически сили, които днес говорят колко е важно да бъдат приети тези поправки и тези предложения, всички тогава се изказаха против. Аз ви го казвам не за да ви упреквам, колеги, а го казвам като куриоз.
Тогава имаше изказвания от рода, че не е нужно да питаме българския народ, той ни изпрати в парламента и ние трябвало да решаваме какво да става.




Имаше изказвания от рода, че в Англия не се провеждали референдуми, а тяхната демокрация не била лоша и пр., и пр. 
Сега, една година преди изборите, виждам съществена промяна в нагласите на Народното събрание и искрено – пак подчертавам, съвсем искрено ви поздравявам за това, колеги! Надявам се смисълът на нашите предложения да бъде приет, защото, пак ви казвам, това е директна стъпка към пряката демокрация. Щом българските граждани имат право да ни изберат в тази зала като народни представители, мисля, че по редица важни проблеми същите тези граждани трябва да имат право да се произнасят директно. Още повече, че практиката показва, че голяма част от народните представители преди да влязат в парламента говорят едно, а след това правят съвсем друго. Като пример ще ви дам гласуването преди буквално два часа тук, в тази зала, когато ви предложих да наложим пълен мораториум върху строителството в междублоковите пространства. Тогава, за съжаление, колеги, от вас ме подкрепиха само 40 народни представители на първото гласуване. (Председателят дава сигнал за изтекло време.) 
Ще завърша, господин председател. Надявам се, колеги, да подкрепите това разумно предложение.
Поздравявам колегите, че макар и една година преди изборите узряха за това предложение – българските граждани сами да инициират референдум и той да има задължителен характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Христов.
От вносителите на втория законопроект – госпожа Николова, господин Абаджиев и госпожа Капон, госпожа Николова ще го представи.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Факт е и обстоятелството, че четири законопроекта, внесени от опозицията, стояха повече от две години в чекмеджетата, докато се появи изцяло новият законопроект на господин Янаки Стоилов. Тук може да важи с пълна пара правилото, че на българина акълът му идва, но късно. Поздравявам ви, колеги, че макар и късно, тази воля – да се пристъпи към упражняване на пряката демокрация, е налице. 
Без да политизираме проблема, аз се радвам, че по този въпрос имаме пълен консенсус, че досега действащия Закон за допитване до народа практически слагаше такива високи прагове и правеше невъзможно провеждането както на национален, така и на местен референдум. Макар и да има такъв законопроект, бяхме лишили българските граждани от възможността да участват пряко като суверен в решаването на жизненоважен за тях въпрос.
Ето защо нашият законопроект, който внесохме с колегите Димитър Абаджиев и Мария Капон, практически има три групи въпроси, които обсъжда: въвеждането на възможността гражданите пряко да предизвикат референдумите, като сме посочили, че за нас необходимата бройка избиратели с избирателни права не бива да бъде по-малка от 5%, които да инициират провеждането на референдум. 
Разграничили сме правомощията на Народното събрание в зависимост от сериозността на подписката: до 15% участие на избирателите с право на глас не ангажира Народното събрание със задължителност да свика такъв референдум; между 15 и 25% от избирателите с право на глас, подписали такава подписка, Народното събрание се ангажира до шест месеца да вземе решение за свикване на референдум. Ако подписката ангажира над 25% от българските избиратели с право на глас, ние сме записали, че в този случай Народното събрание е обвързано със задължението да вземе решение за провеждане на референдум. 
Също така сме посочили един ясен срок за ЕСГРАОН-а, който трябва в двумесечен срок да провери ЕГН-тата и подписите на гражданите – дали са достоверни, дали това са хора, които имат избирателни права в България. Също така и шестмесечен срок в случаите, когато подписката е под 25% от избирателите с право на глас.
Посочили сме също така възможност за провеждане на местни референдуми, като сме намалили броя на гражданите, които да могат да инициират такъв местен референдум, до една трета от местната общност, което дава възможност и местните общности да участват в пряка демокрация. Въвели сме изискване кметът на общината да не може да спира изпълнението на решение на общото събрание на населението, а просто след успешно проведен местен референдум решението да бъде валидно и да се зачита.
Също така сме предложили с най-елементарно участие, което имат местните общности, да се облекчи създаването на инициативни комитети за събиране на подписките, като бройката е една десета, тоест, заменяме една четвърт с една десета.
Мисля, че и разсъжденията на останалите колеги са все в посока да се намали броят на гражданите, които имат възможност да инициират референдум, а също така да се намали и броят на гражданите, които могат да ангажират със своето решение тяхната воля да бъде зачетена.
Разбира се, ние не сме предложили права на местните общински съвети, не сме предложили такова право на президента. Обърнали сме се и сме дали такова правомощие на българските граждани, но след това във времето, което имам за изказвания, ще взема отношение по законопроекта на господин Янаки Стоилов. 
Само бързам да кажа, че имам опасенията, че сега можем да залюлеем махалото в обратната посока, тоест, да направим толкова демократични и толкова ниски праговете, че практически да обезсмислим работата на законно избраните институции в България – имам предвид общинските съвети, Народното събрание.
Ето защо в разсъжденията си по-нататък между първо и второ четене ние трябва да приемем много сериозна бройка от избиратели, които да могат да ангажират с решението си, тяхната воля да бъде зачетена, така че тази представителност да бъде сериозна. Иначе ние бихме могли да денонсираме много важни постаменти от нашата външна политика, много важни решения, които сме вземали като Народното събрание и отделно много важни политики на общинските съвети. Запазваме си правото между първо и второ четене да направим предложения върху законопроекта на господин Янаки Стоилов, така както сме разсъждавали в нашите ЗИД-ове за Закона за допитване до народа.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН:  Благодаря, госпожо Николова.
Наред е законопроектът, внесен от господин Волен Сидеров. Не го виждам тук, нито някой от неговите вносители. Когато се появи, ще може да бъде представен, разбира се.
Междувременно има думата господин Янаки Стоилов да представи подкрепения от двете комисии техен законопроект.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Днес с удовлетворение констатирам, че има много привърженици на пряката демокрация в Четиридесетото Народно събрание. Дано тази тяхна решителност и последователност се запази до крайната фаза на обсъждането на законопроектите. Казвам това, защото опитът ми показва, че когато се стигне до деня на истината, когато се обсъждат конкретните разрешения в процедурата на второ четене, тогава се появяват разбираеми спорове, но тогава може да се провери какво е истинското отношение към принципните въпроси, които се поставят в разглежданата материя.
Мога да кажа, че законопроектът, който е внесен от редица народни представители от Коалиция за България и НДСВ, премина през продължителна подготовка. Смятам, че той може да бъде посочен и като добър пример за съставяне на законопроект, който отчита мнението на различни организации.
 
Преди няколко месеца беше проведено проучване от Националния център за изучаване на общественото мнение по темата за прякото участие на гражданите в управлението, чиито резултати показват категорична подкрепа на голямо мнозинство от гражданите за необходимост от използване на формите на пряката демокрация наред с представителната.
Освен това далече над половината от гражданите искат те да имат пряка възможност да поставят въпроси пред парламента, с които той да се съобрази и да провежда съответните допитвания.
Още по-голям е броят, мисля над 2/3, на тези, които подкрепят същата възможност за гражданска инициатива на местно ниво. Забележете, колкото обществено по-ангажирани са гражданите и колко по-висок е техният образователен статус, толкова по-категорична става подкрепата за преките форми на участие. Това показва, че ние не трябва да имаме прекалени опасения и да подценяваме гражданите. Защото тези от тях, които имат по-голям интерес от политиката, те са по-склонни да участват в преките форми на решаване на обществените проблеми. След като тези граждани имат необходимата подготовка да изпращат нас и други хора в представителните институции, ние не трябва да смятаме, че те са просветени и добре ориентирани, излъчвайки своите представители, а неспособни да се произнасят по някои основни въпроси на управлението. 
Законопроектът, който внасяме, има също и подкрепата на повече от 40 сдружения на граждани. Той е изработен и в диалог с местните власти. Всичко това мисля, че показва неговото съобразяване с очакванията и становищата на широки среди от гражданското общество и от други институции в страната.
Каква е необходимостта от този законопроект? Той е средство, за да можем наред с представителната, да упражняваме и пряката демокрация. Ако сериозно говорим за необходимост от реформа на политическата система, според мен, тя не може да бъде осъществена без да бъдат стабилно изградени трите й стълба. Единият от тях е повишаване на представителността и способността на политическите партии да формират и реализират политика. Другият е промени в избирателната система, които да дадат възможности партиите да търсят по-солидно представителство, опирайки се на по-широка подкрепа. И третият, безспорно това е прякото участие на гражданите в приемането на решения. Без който и да е от тези три елемента ние ще имаме една осакатена демокрация, поне според разбиранията, които са се изградили за нея в течение на дълги години на европейския континент.
Спомена се вече, че този законопроект отговаря, поне в значителна своя част, и на програмата за изпълнение на Стратегията за децентрализация (2006-2009 г.), приета от правителството. В нейния приоритет при създаване на  условия за участие на граждани в процеса на формиране на политики и вземане решения за местното развитие се съдържа точка, която гласи: „Разширяване участието на гражданите при решаването на въпроси от местно значение, чрез местен референдум и други форми на пряка демокрация”, като тази стъпка трябва да бъде извършена до края на 2007 г.  Следователно с нашия законопроект ние изпълняваме и една позиция, с която се е ангажирало правителството падежът, за чието изпълнение вече е настъпил. 
Кои са основните новости на законопроекта? Те са в няколко направления, повечето от тях бяха споменати в становищата на комисиите. Искам само накратко да обърна внимание на няколко от тях. Въвежда се общо понятие за формите на пряка демокрация, което обхваща всички форми на прякото участие – национален и местен референдум, гражданска инициатива и общо събрание на населението. 
Законопроектът разширява кръгът от субекти, които могат да инициират национален референдум, дава се възможност това да правят не по-малко от 150 000 граждани с избирателни права, а при събрани по съответния ред 350 000 подписа провеждането на национален референдум е задължително. За първи път се дава възможност на определен брой общини да правят предложения до Народното събрание за провеждането на референдум по национални въпроси.
Въпросите, по които могат да се организират референдуми, са от компетентността на Народното събрание, респективно на общинските съвети, като от тях са изключени само тези, които според Конституцията или по своето естество, не подлежат на решаване чрез референдум. 
В законопроекта са детайлизирани процедурите по организирането на референдуми. Те са направени в редица случаи по-ясни, по икономични и по-добре разписани. Внесени са и подобрения в уредбата на общото събрание на населението. Подробно е уреден съдебният контрол по отношение на актовете, които засягат провеждането на референдумите и законността на техните резултати.
Какви важни спорни въпроси се очертаха в дискусията, които, сигурен съм, ще бъдат предмет на внимание и по-нататък? Един от тези спорни въпроси е дали да се допусне задължително провеждане на референдум, когато това е поискано от достатъчно голям брой граждани. Аз си давам сметка, че в България няма установени традиции за прякото участие и че това разрешение в някаква степен поставя политиците, Народното събрание пред свършен факт. Но в същото време ние не бихме могли да говорим за реално прилагане на чл. 1, ал. 2 от Конституцията, който гласи, че цялата държавна власт произтича от народа, тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Тук може би, ако търсим известна сдържаност и гаранции, че няма да се злоупотребява с правото на формулиране на въпроса, заслужава да обмислим без да изключваме правото на определен брой граждани да поставят определена тема пред Народното събрание, все пак да оставим възможност на Народното събрание да избира конкретната формулировка на въпроса. Тоест, оставяйки в темата, зададена от гражданите, да формулира въпроса, по начин, който смята, че ще бъде достатъчно ясен и няма да бъде спекулативен или въпрос с подразбиращ се отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Стоилов, няма да Ви остане материя да развивате по време на изказванията си. Нека също така да дадем възможност на господин Дилов да представи проекта си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да не прекъсвам това изказване, тъй като после може да не се наложи да вземам думата повторно, а в рамките на времето на парламентарната група да го продължа вече и в рубриката на дискусията.
Друг е въпросът за прага на валидност – дали да приравним референдумите към изборите, след като вече има заявен достатъчно голям брой граждани и преминал съответната процедура, ние оттам нататък да не търсим някакво мнозинство. Също може да се разсъждава за въвеждането оттам нататък на някакъв минимален праг за валидност на решенията, но нека да се има предвид, че когато такъв праг липсва, ние всъщност толерираме активните граждани – тези, които искат да участват и със своето мнение да определят решението. Защото колкото по-висок става прагът, всъщност законът дава превес на мнението на тези, които не желаят да участват в управлението на страната и по този начин да налагат това свое становище на останалите, които изрично са решили да заявят позиция. Затова, имайки предвид тези проблеми, трябва да намерим решението по този втори спорен проблем.
Третата група от спорни въпроси е за тематичния кръг на допитванията, докъде той трябва да стигне. Мисля, че ние сме намерили добро разрешение, като сме изключили например въпроса за определяне на размера на данъците и таксите чрез референдум. Но не виждам нищо спорно в това видът на данъците и техния характер, да речем, да може да бъде определян чрез референдум. Защото това са въпроси с голямо обществено и политическо значение, а вече конкретното определяне на размера е функция на бюджетната процедура и задължение на правителството и парламента, тъй като по такива въпроси отделно трудно могат да се приемат решения, защото те изискват комплексни преценки, съпоставяйки общия баланс на приходите и разходите.
Давам тези по-конкретни примери, макар и с принципно значение, за да видим, че в материята на прякото участие има редица сложни въпроси. Те не могат да бъдат сведени само до поддържане на лозунга за пряко участие, но заедно с това трябва да разбираме, че такава стъпка е необходимо да бъде направена. Тя даже би имала характер на решителна крачка, която никой от досегашните парламенти не успя да извърши. Предишният парламент я започна, но нямаше сили да я доведе докрай. Аз се надявам, че Четиридесетото Народно събрание ще има голяма заслуга, ако успее да приеме не само действащ, но и закон, който приобщава гражданите към пряко участие. Защото такъв закон е едно от основните средства за повишаване на доверието в политиката и отговорността на гражданите. Той е и условие за контрол в условията на свободен мандат, с който ние разполагаме. Защото никой от депутатите не може да бъде отзован, но народните представители трябва да знаят, че техните решения могат да бъдат проверявани от гражданите. Това именно е начин те да се придържат към заявената от тях политика.
Ние си даваме сметка, че референдумите потенциално са едно много силно средство в ръцете на опозицията и за всяка една управляваща партия или коалиция е много трудно да се заеме с решаването на този въпрос. Защото в редица случаи, световната практика го показва, че референдумът е начин обществото да реагира по определени решения на управляващите, с които то не е съгласно. 
Мисля, че също не трябва да подценяваме ролята на референдума и за това, че управляващите и които и да са политически сили могат да направят обществено значими въпросите, с които се занимават, и да затвърдят своите решения чрез най-представителната форма на тяхното пряко потвърждаване от гражданите.
Ние мислехме и за някои допълнителни разрешения, които да юридизират процедурата на референдума, но при тяхното поставяне се достига и до трудно решими към момента конституционни въпроси. Например, когато парламентът е задължен да приеме решение за референдум и той не го направи, най-добре би било президентът в такъв случай да има арбитражна роля и той, получавайки искането с подписката на съответния брой граждани, да може да констатира тяхната валидност и да приеме решението за референдум. Но, тъй като правомощията на президента в Конституцията, са „нумерус клаузис”, то тоест те са изчерпателни и ние не можем по законодателен път да ги разширяваме или намаляваме, затова се отказахме от такива целесъобразни, но конституционно много спорни решения. 
Има също спор и по това дали парламентът може да бъде задължаван с определено искане на граждани, включително конституционалисти оспорват тази възможност. Ние можем да изпишем десетки страници за върховенството на Конституцията, за нейното юридизиране чрез конституционния контрол, но трябва да се разбира от всички, особено от хората, занимаващи се с конституционната материя, че има проблем с принципите на правото. Когато става дума за принципи, те често могат да се намират в конкуренция. При тази конкуренция принципите не отпадат, но един от тях може да вземе превес. В този случай принципът за върховенството на народната воля, на народния суверенитет безспорно стои над принципа за свободното упражняване на правомощията от Народното събрание. Казвам това, защото мисля, че ние като че ли все още нямаме тези правно-теоретични и демократични познания, за да правим такава градация, включително и част от хората, които оценяват представените законопроекти.
Затова призовавам към сериозна дискусия. След като е налице принципна подкрепа на представените идеи, мисля, че по-нататък трябва да бъде формирана и работна група към Комисията по правни въпроси, която да включи различни представители не само от Народното събрание, за да можем през есента да стигнем до приемането на закон, който наистина да отговаря на своето наименование за реално, пряко участие на гражданите в управлението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Стоилов.
Това бяха 17 минути за този наистина важен закон.
Остана господин Дилов да направи своето изказване.
Господин Дилов, как предпочитате – ако искате да направите своето изказване много бързо, а ако не – след почивката?
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно предстоят големи дебати около този текст, най-малкото защото, както каза и господин Стоилов преди малко, не знам дали има конкуренция на различни правни принципи, но има конкуренция на смисъла. От хората, които олицетворяват опосредената демокрация, а именно депутатите, се очаква да приемат и да отворят пътя пред пряката демокрация, прякото допитване до народа. 
Нашето предложение съвпадна по време със замисления като цяло законопроект. То произтичаше от двата проведени референдума за „Бургас-Александруполис” в Бургас и в Созопол, които въпреки, според нас една изключително прилична гражданска активност на хората, които излязоха да гласуват, по смисъла на стария закон техните усилия бяха обречени.
Затова ние предлагаме две изменения в съществуващия закон и ако се тръгне, очевидно натам се върви, към нов закон, предлагаме те да залегнат като принципи, а именно текстове, които определят кога референдумът и допитванията – местните и съответно националните, са валидни. При местен референдум ние предлагаме той да е редовно произведен, ако в гласуването са участвали гласоподаватели с един повече от гласоподавателите от общината, участвали на последните местни избори, които предхождат съответното допитване. Същият принцип залагаме и за националното допитване до народа, а именно референдумът е редовно произведен, ако в гласуването са участвали гласоподаватели с един повече от гласоподавателите, участвали на последните парламентарни избори. 
Смятаме, че едни парламентарни и местни избори са възможно най-ниската точка на обществения интерес в публичния живот на страната и съответно предпоставяме поне един човек повече участвал в допитването като гаранция, че темата, която се засяга, е била чута от достатъчен брой български граждани и те са се произнесли по нея.
Това безспорно е едно предложение, около което ще се спори тепърва. Приветстваме факта, че управляващите имат желание да вкарат такъв законопроект и наистина се присъединяваме към надеждата, че през м. септември т.г. ще има такъв закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Дилов.
Колеги, дискусията по тези законопроекти ще се проведе след 11,30 ч., а до тогава почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Да продължим работата си по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа и внесения нов законопроект от народния представител Янаки Стоилов.
До почивката всички законопроекти бяха представени, с изключение на внесения законопроект от народния представител Волен Сидеров. Разбирам, че господин Сидеров е ангажиран и затова отсъства от залата. 
Откривам дискусиите по тези законопроекти.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези законопроекти? 
Започваме от най-голямата парламентарна група.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! В своето изказване ще се спра на философията на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, сред вносителите на който съм – една философия, която в много голяма степен съответства на философията на внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението беше внесен в Народното събрание в един особен момент – бих го определила като момент, който прави този законопроект особено навременен. Очевидно за всички е, че мнозинството от българските граждани са разочаровани от политическия живот. Обществото дефинира този проблем като криза в доверието към политическата система. Цялото общество търси лекарствата. Лекарите са много: българският президент, политическите партии, политически наблюдатели, омбудсманът на Републиката.
Вглеждането в регистрацията, функционирането, финансирането, изборния процес, тревогата за купуването на гласове, за отказа от гласуване е опит да бъдат отстранени симптомите, а не толкова опит да бъдат преодолени причините за тази криза.
Вгледани в себе си, ние, политиците, очакваме гражданите да ни разберат и да са съпричастни към процеса на собственото ни разкрасяване, като забравяме, че гражданите просто искат да бъдат чути, те искат да бъдат фактор в решаването на тежките обществени проблеми. Защото години наред от тях се очакваше само да избират и да хранят доверие към избраните, а други да решават вместо тях. Без да отричам по никакъв начин смисъла на такъв процес, мисля, че е много важно да бъдат създадени възможности гражданите сами да решават най-важните проблеми - проблеми за развитие на тяхната държава, проблеми, свързани с бъдещето на техните деца.
Пряката демокрация освен това е и начинът да се осъществява реален граждански контрол, за да се засили увереността на  хората в способността им сами да определят бъдещето. А потребността от граждански контрол е очевидна от многото управленски грешки, които съпътстваха целия период на прехода, грешки, които определяха живота на същите тези граждани. Ако гражданите гласуват не само на избори, а и на референдуми или чрез различни форми на пряка демокрация за определянето на важни проблеми от живота на техните населени места,  това ще повиши интереса им към политиката и ще разчупи олигархичния начин на управление. 
Точно заради това приемането на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението е болезнен въпрос за политическите партии, факт, който днес е нужно да отчетем. Той е особено болезнен за управляващите партии, които реално имат ресурса да упражняват властта.
Искам да подчертая, че точно представители на управляващите партии – 18 народни представители от Коалиция за България и от НДСВ са вносители на този законопроект – факт, който мисля, че сам по себе си заслужава достатъчно уважение.
Говорейки за логиката за създаване на предпоставки за въвеждането на пряката демокрация, не считам, че процесът на въвеждане на закона ще стане безпрепятствен, разбира се, ако той бъде приет, защото ефективното упражняване на пряката демокрация на национално ниво е възможно при наличието поне на няколко фактора – силно развито гражданско общество; силно развити граждански структури, които са в състояние да дефинират обществените проблеми и да отстояват тяхното решаване; институции, които имат зрелостта да разбират, че практикуването на пряката демокрация води до по-добро функциониране на социалната и на политическата система в страната и доверие сред преобладаващата част в обществото, че обществено-политическата система може да работи в интерес на гражданите. Това са фактори, които очевидно имат дефицити в нашия обществено-политически живот, фактори, които следват да се развиват.
Няма да се спирам в детайли на усилията в рамките и на мандата на тройната коалиция част от тези проблеми да бъдат решени. Ще припомня само, че бяха упражнени немалко усилия за по-доброто функциониране на гражданските организации с промените, които направихме в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, със стъпките, макар и недостатъчни, за по-доброто финансиране на тези организации. Очевидно е, че  проблеми в това отношение има. Също така е очевидно, че има достатъчно сериозни обществени предпоставки за решаването на по-добро ниво на възможностите за пряко участие на гражданите в управлението.
Само ще маркирам няколко от тях. 
На първо място, очевидната обществена потребност отново от нормативно решаване на проблемите, свързани с пряката демокрация. Стана дума вече за това, че Законът за допитване до народа, приет през 1996 г., очевидно не работи. В периода на неговото действие в страната не беше проведен нито един национален референдум, а проведените няколко местни референдума са свързани с териториалното устройство на отделните общини. 
Вторият проблем, свързан с неотложната промяна, е потребността от създаване на механизми за реално действие на приетата стратегия за децентрализацията и за политиката на децентрализация, която ние уредихме и конституционно, и с различни закони, включително и със Закона за държавния бюджет.
На трето място, според мен обществената практика налага да бъдат разширени формите, възможностите за провеждане на форми на пряка демокрация – един проблем, който е уреден с нашия законопроект, тъй като освен референдумите ние създаваме възможности чрез законопроекта да бъде решена една действена, действаща в Европа форма на пряката демокрация, каквито са общите събрания, форма, особено приложима за кварталите и малките населени места. 
Ново законодателно решение е необходимо и по отношение на темите, по които могат да се произнасят гражданите – един проблем, който според мен ще бъде в центъра на дискусиите между първо и второ четене, тъй като действително това е една много деликатна материя и ние трябва да бъдем особено прецизни към нея, защото залитането в една или друга крайност на практика би могло да опорочи добрата идея.
Бих искала да приключа с това, което вече беше казано и от господин Стоилов. Мисля, че този законопроект показа как законодателната власт и гражданските организации могат да работят заедно за решаване на важни законодателни проблеми от развитието на страната. И аз искам да подчертая активната роля на редица граждански организации, в това число и на Сдружение „Болкан асист”, представители на което внимателно наблюдават нашата работа от балкона и на Българска медийна коалиция, и на Сдружението на секретарите на общини, и на редица кметове, които участваха в обсъждането на този законопроект.
Тук искам с прискърбие да подчертая особената роля в обсъждането на законопроекта на нашия колега Йовко Йовков, който, за съжаление почина днес. Йовко участва много активно в създаването на този законопроект и в ролята си на един от най-успешните кметове на България.
Уважаеми колеги, ще завърша с убеждението, че пряката демокрация е доказателство за зрелостта на обществото. Тя е еманация на съвместната дейност на истински демократичните представителни институции на гражданското общество. Дали Народното събрание е истински демократична институция обществото ще разбере и от това дали законът ще бъде окончателно приет на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? 
Заповядайте. 
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Госпожо Михайлова, моята реплика е в реда на Вашите мисли. Изказаното от Вас е, че всъщност пряката демокрация е зрелостта на обществото. Но къде беше това зряло общество тогава, когато България влизаше в НАТО; тогава, когато България затвори АЕЦ „Козлодуй”; тогава, когато България пусна американските бази на територията на държавата? Къде беше това зряло общество и къде беше вашата Социалистическа партия? И какво пречеше тогава по сега действащия закон да се допитате до обществото, за да поискате тяхното мнение? Или едва тогава, когато има някакви законопроекти, които очевидно биха създали некомфорт на вашата коалиция, трябва да изготвите нещо, с което вероятно да прикриете другите? Това е един интересен въпрос, на който Ви моля да отговорите – къде беше тогава това зряло общество или тогава не беше узряло, а сега е узряло?
На второ място, много ми е интересно какво ще отговорите на обществото и какви приоритети ще приложите, какво всъщност искате да питате обществото, за какви неща то е узряло и за какви не е узряло? Това е много важен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Не виждам.
Заповядайте – право на дуплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Кузов, мисля, че въпросът, който задавате, е адекватен, но не бива да бъде отнесен нито към мен, нито към моята парламентарна група. Отнесете го към предишни управляващи, които са имали възможност да предложат такъв законопроект и не са го предложили. В рамките на нашия мандат ние предлагаме този законопроект и аз се надявам, че и Вие ще го подкрепите. 
Искам да ви напомня, че Коалиция за България е внасяла различни предложения за законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа в ролята си на опозиция, които не са били приети. 
По отношение на въпроса Ви за какво искаме да питаме обществото, искам да Ви кажа, че според мен то издава дълбоко неразбиране от Ваша страна – съжалявам че го казвам – на същността на пряката демокрация. Не ние искаме да питаме обществото, господин Кузов, а бихме искали гражданите да имат възможността да питат нас. Това е същността на пряката демокрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, първата голяма отлика между сега действащото законодателство по въпроса за упражняването на формите на пряка демокрация и това, което се предлага в законопроекта, внесен от колегата Янаки Стоилов и група народни представители, между които съм и аз, е още в самото заглавие. Самото заглавие на новия законопроект предопределя коренно различната философия на това, което е намерението и желанието да се случи с реализирането на формите на пряката демокрация в нашата страна. Ако досега действащия закон е Закон за допитване до народа, което допитване общо взето ни е ясно, че по начина и формулировките, които бяха заложени в него, не водеше до нищо след това допитване, тоест то имаше един информативен характер за управлението, то настоящият закон носи заглавието „Закон за пряко участие на гражданите в управлението”. 
Прякото участие на гражданите в управлението означава, че тяхната воля има пряко значение, има пряк изпълнителен диспозитив по отношение на органите на държавна власт и изпълнение. Изрично подчертавам това, защото до голяма степен големият проблем, който стои пред нас и който колегата Стоилов постави от гледна точка на конституционосъобразност, е до каква степен има възможност българските граждани да приемат решения, които да са задължителни за върховния орган на страната, каквото е Народното събрание. И аз си мисля, че ако ние не успеем да проведем и на второ четене не се утвърди именно тезата за възможността чрез вота си българските граждани да могат да имат пряко участие в управлението, това означава задължителност на този вот, просто няма смисъл този закон да има такова заглавие.
Гаранциите за именно тази коренна промяна във философията на подхода за упражняването на формите на пряка демокрация, е заложена с двата основни текста по отношение на националния и на местния референдум. И на първо място е това, че националният референдум, проведен по въпроси, които залагат промени в законодателството на страната, е задължителен за Народното събрание и то е длъжно по предложението в законопроекта в тримесечен срок след провеждането на референдума да проведе тези промени в законодателството. И ако Народното събрание не стори това, изрично е казано, че тези текстове от действащото законодателство, които противоречат на решението на националния референдум, се суспендират. Те спират да действат. Ето една от големите гаранции, която дава този законопроект.
Второто, което е в сферата на местната власт – изрично е ясно, че влезлият в сила местен референдум кметът и общинският съвет са длъжни да го изпълнят и няма никаква преутвърждаваща сила, която след референдума да взема допълнителни решения в тази насока. Ето това е прякото участие, това е прекият начин на българските граждани да участват в управлението по силата на това, че техният вот става задължителен на представителните институции.
Защо е наложително на този етап да разгледаме и да бъде приет такъв законопроект тук в нашата страна? На първо място ще подчертая, че ние, колегите от НДСВ, които подкрепихме, а няма да скрия, че законът беше представен и обсъден и от Парламентарната група и подкрепен като философия като цяло, изхождаме от това, че той по своя принцип, по своята същина съдържа един от основополагащите либерални принципи, а това именно е за подкрепа и създаване на условия за проява на личната инициатива на отделната личност, съчетана с личната отговорност и начин, по който чрез такъв законопроект да привлечем и да върнем хората в интерес на това, което се случва в страната, да привлечем техния интерес към управлението на страната тогава, когато им кажем: „Вашият глас има значение”. И вашият глас има значение, защото това, което българските граждани ще приемат с различните форми на пряка демокрация, е пряко изпълнимо.
Изключително е необходимо за настоящия момент, защото през изминалите години, когато в нашата страна, макар и при съществуването на Закона за допитване до народа, формално съществуваше възможността за упражняване на пряката демокрация, управлението на страната по своето естество се извършваше чрез представителната демокрация. Но и през тези години е явно, че се натрупаха достатъчно недостатъци в рамките на функционирането на представителната демокрация на национално и на местно ниво, което всъщност ни дава като резултат снижения интерес на българските граждани към политиката, снижения интерес за участие в избори именно поради това, че за тях се получава онова разминаване по отношение на народните представители, които формират и в местната власт, и в националния парламент отговорността за това, което се говори и ангажиментите, които се заявяват, с разминаването с политиката, която се случва впоследствие.
Затова формулирах за себе си една теза, че формите на пряка демокрация и тяхното утвърждаване се явяват като динамичен коректив на функционирането на представителната демокрация. Именно когато може да се размине онова, което се е случило като предложение, представяне и поемане на ангажименти пред обществото, за тези, които формират органите на представителната демокрация, и онова, което реално се случва впоследствие при тяхното функциониране. Тоест българските граждани имат възможност с техния пряк вот, на който ние трябва да придадем задължителна сила, да коригират  нещата, които не се случват така, както са заявени по време на избори.
По отношение на някои други съществени неща, които този законопроект дава като приоритет. Пак ще се върна към темата за конституционосъобразността. Едно от важните преимущества на законопроекта е това, че той предлага решение, с което въпросите, които да бъдат повдигани на национален референдум, предварително да могат да бъдат контролирани от Конституционния съд, ако се повдигне въпрос за конституционосъобразност. Това е изключително разумно решение, уважаеми дами и господа, защото ако ние предположим обратната философия – именно едва след провеждане на референдума да правим тази преценка и се окаже, че въпросът не е конституционосъобразен, излиза извън фиксираните компетенции и извън фиксирания предмет, за който може да бъде провеждан национален референдум, тогава цялата процедура, която сме провели, цялото ангажиране на общественото внимание и изхарчените ресурси ще бъде незря. Затова е много подходящо всякакви съмнения за конституционосъобразност на въпроса, който се повдига за разглеждане от национален референдум, да бъдат проверени преди провеждането на самия референдум чрез спор пред Конституционния съд и след това да бъде проведен самият референдум.
Един от съществените допълнителни  позитиви по отношение на възможностите за свикване на местен и национален референдум са значително снижените мнозинства на хора, които биха могли да предизвикат това. Ако досега национален референдум можеха да поискат да инициират една четвърт от народните представители или 60 народни представители, в момента говорим за една десета като предложение, тоест само 24 народни представители могат да инициират такъв референдум. 
Изискваше се една четвърт от гласоподавателите, за да може да се инициира местен референдум. В момента отиваме към една двадесета от гласоподавателите, а когато бройката на тези хора  е една десета от всички, е задължително провеждането на местен референдум. Това в значителна степен демократизира и увеличава възможностите за свикването на референдум, което е много важно – не просто да бъдат декларирани нови принципи, а вътре в този законопроект да бъдат заложени механизми, които да го превърнат в реално действащ закон. Против реално действащия закон биха били едни високи мнозинства, високи критерии за неговото иницииране и аз се надявам, че по начина, по който са предложени, тези цифри работят именно в  посоката този закон да бъде действащ в перспектива.
Допълнително бих желал да подчертая - към облекчаването на провеждането на процедурите е възможността в рамките на един референдум да бъдат повдигани няколко въпроса. За мен е ясно, че ако приемем този законопроект - убеден съм, колеги, ще има доста инициативи в рамките на страната ни за провеждане на различни референдуми. Ако във всеки един случай за всеки отделен въпрос ние трябва да провеждаме отделен референдум, ясно е, че това ще оскъпи изключително много процедурата. Предложението в рамките на един референдум да бъдат разглеждани няколко въпроса – това е значително облекчение в тази насока, дава възможността референдумите да се провеждат и да се насрочват във времето, когато предстоят по своето естество било парламентарни, било местни избори, ако се касае за местни избори на общински съвети или за кметове. Тоест във всички случаи да има облекченост на процедурите по провеждането на референдуми.
Съвсем наскоро ние, от НДСВ, повдигнахме в обществото въпроса за задължителното гласуване и бих желал да кажа няколко думи в тази насока. Двата въпроса, двете големи теми, за приемането на този законопроект и задължителното гласуване, по никакъв начин не се сблъскват помежду си. Един от сериозните упреци, който подчерта и господин Стоилов при обсъждането на законопроекта, беше това, че в него не е предвиден минимален праг за валидност на референдума. Във всички случаи въпросът за представителността на едно решение, взето чрез референдум, няма да може да бъде подминат с лека ръка от нашето общество. Затова, ако бъде възприета идеята за задължително гласуване, ние във всички случаи ще имаме достатъчна представителност на всяко решение,  което е прието с референдум. В този смисъл идеята, която коментирам пред вас, е тези неща да бъдат съчетани като възможности. 
Не на последно място е идеята като цяло този законопроект да бъде на второ четене през есента. Аз приветствам това във всички случаи да се случи заедно с обсъждането като цяло на промените на изборното законодателство, защото не можем да откъснем процедурите по провеждането на референдум, функционирането на съответните комисии – хората трябва да гласуват, от решаването на големите въпроси, които касаят промените в изборното законодателство. Мисля, че тогава ще постигнем добър комплексен ефект, без противоречиво да съчетаем промените в изборното законодателство с това, което предвижда този нов закон, така че още веднъж принципите, заложени в изборното законодателство, да способстват и облекчават провеждането на референдумите, а не да се сблъскват с това, доколкото тези принципи, облекчаващи провеждането на формите на пряка демокрация, способстват и облекчават този процес, така както са заложени в предложенията в законопроекта.
С няколко думи за другите законопроекти. Достатъчно полезни идеи има в тези законопроекти, които предлагат колегите. Има един чисто технически въпрос от гледна точка на това, че те са предложения за промени на Закона за допитване до народа,  а тук става въпрос за подкрепа на изцяло нов законопроект. Доколкото в рамките на Комисията по правни въпроси не бяха подкрепени тези законопроекти, това не означава, че те се отхвърлят - подкрепяйки един нов закон, няма как едновременно с това да правим промяна на стария. Затова се надявам, че колегите ще съумеят в рамките между първо и второ четене тези предложения, които направих като самостоятелни за промени в Закона за допитване до народа, да бъдат факт при обсъждането на този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че госпожа Николова изложи всички доводи за внесения от мен и мои колеги законопроект за промени. Това, за което използвам повода да взема думата, е да дам своята оценка по законопроекта, внесен от господин Янаки Стоилов и група народни представители, и, разбира се, странно бързото време и навременно положение, в което изведнъж законопроектът влиза за гледане в Народното събрание. За никого не е тайна, че по промените между първо и второ четене на този законопроект част от народните представители се опитват да проведем тук, в Народното събрание, дебат, който се отнася до начина на гласуване на следващите парламентарни избори. Видно от датата, законопроектът, внесен основно от колегите от левицата и от колегата Янев от НДСВ, няма нито един подписал се колега от ДПС, е внесен през м. февруари. Стенограмата показва, че законопроектът е гледан в Комисията по правни въпроси на 20 март, когато господин Казак, видно от стенограмата, се въздържа, а днес той влиза в дневния ред изведнъж така спешно. Позволете ми да направя този коментар с изненада – по предложение на Парламентарната група на ДПС законопроектът да бъде минат на първо четене в залата и да започне срокът, в който да има дебат между първо и второ четене.
Разбира се, аз ще подкрепя законопроекта на господин Стоилов и групата народни представители, защото смятам, че в него има много добри идеи и мога да си позволя между първо и второ четене, в рамките на поправките върху него, да внеса корекциите, които сме дали в законопроекта, по който ние досега правихме промените в миналия закон. Но видно е, че възможността президентът на Република България да направи референдум и да инициира такъв в Народното събрание за мажоритарен вот с истински мажоритарен елемент по наше предложение и, разбира се, инициативата, която поехме за такъв вот, инициира в Народното събрание една спешност на този законопроект. Надявам се законопроектът да не се гледа до м. септември, а да мине много по-бързо, защото сегашните срокове при този изготвен законопроект ще позволят реално да се види какви са разликите. 
За мен е много важно да отбележа това, че трябва да има много ясен представителен праг на референдума, а този праг именно може да се позволи, когато има някаква отправна точка към досегашните гласоподаватели на последните избори. Мисля, че е добра идея прагът да не  е 10 или 15% от всички, които имат правото на глас да гласуват на самия референдум, а да има истински представителен праг за задълженията на този референдум.
Намирам сроковете, които се дават на Народното събрание в законопроекта, сроковете за обсъждане на инициативата за референдум за прекалено дълги, тъй като след внасянето на една такава инициатива, срокът до три месеца е изключително дълъг. И специално за случая, ако ние успеем да минем един разумен законопроект за допитване до народа – да мине в рамките на следващата седмица, пет дни за поправки между първо и второ четене, воля от страна на народните представители за гледане в комисии и минаване на второ четене, има възможност както инициативни комитети в страната, така и една десета от народни представители или под искането на президента да се проведе референдум за мажоритарни избори в страната, за да е ясно искат ли българските граждани да избират личности или искат да избират партийни листи. Тази възможност може да се случи с внесения днес законопроект, но също точно толкова могат да отпаднат всички варианти, при които да имаме реален референдум, който да може да промени законодателството, ако се сложат прекалени срокове. Така че аз лично с любопитство ще наблюдавам всички промени, направени от мои колеги, защото тези промени имат не само политически характер – те имат обществен характер в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Капон	, мисля, че по принципната необходимост за реално включване на прякото участие ние нямаме различия, така че можем да бъдем партньори.
Моята реплика е в две насоки. Предположихте, че инициативата на президента може би е дала допълнителен тласък на Народното събрание да включи тази тема в дневния си ред. Такива разсъждения могат да се правят, но аз бих искал да се предпазим от друго – да не се окаже така, че това, което правим днес, няма да има своя логичен завършек в едно близко бъдеще, тоест не би следвало институциите да се конкурират по тази тема чрез различни инициативи, а по-скоро би трябвало да действат еднопосочно, търсейки решение на поставените политически проблеми. Така че парламентът ще докаже	, че има собствена воля, ако наистина приеме закона със съдържание, близко до това, с което той е внесен като окончателно действащ закон.
И по другия въпрос – за избирателната система. Аз също съм привърженик на това да има мажоритарност в изборите, но не би следвало по този начин да тълкуваме мажоритарността – дали хората ще избират личности, или партийни листи. Въпросът е партиите да направят така, че те да бъдат представени от личности с голямо обществено и политическо влияние, и това вече е средство - въвеждането на мажоритарността. Защото точно в страните, където се прилага силно мажоритарно начало, има и силни партии, включително и по-малко партии, които размиват политическия спектър и управлението на страната. Така че това е моята бележка – да не разглеждате мажоритарността като алтернатива на партиите. Въпросът е партиите и техният политически живот да се организират по начин, който да извежда личности, които могат да ги представляват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Госпожо Капон – право на дуплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин Стоилов. Това е и моята теза. Нямаше иначе да съм председател на Единна народна партия, ако смятах, че партиите нямат смисъл. Така че ние сме в една посока в мисълта, че партиите трябва да имат личности, да уважават личностите, такива каквито са с техните особености, с техните качества, когато хората ги ценят, и да носят пряката отговорност за това. И когато говорим за мажоритарни избори – почвам просто от втората част – разбира се, че голяма част от мажоритарните кандидати са излъчени от партиите и биват подкрепяни от партиите, когато говорим за силните мажоритарни вотове в Европа, така че това трябва да е ясно. Балансът винаги съществува, за да има наистина демократични процеси.
А що се отнася до първата част на репликата Ви, със сигурност темата е много важна, за да се извежда дебатът в друга посока. Смятам, че България е парламентарна република и като такава решенията се вземат в Народното събрание и Народното събрание е над всички останали институции. Поради тази причина аз лично смятам, че е много важно да проведем този дебат. За мен беше странно, и пак го повтарям, начинът, по който беше внесен законопроектът за гледане, някак си ми изглеждаше като уплах на политическата система от възможностите, които дава и досегашното законодателство. Позволете ми това право - да се съмнявам в добрите намерения. Знам, че добрите намерения понякога водят към ада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще се изкажа и като съвносител на първото предложение за необходимостта от Закон за допитване до народа, което с Минчо Христов сме внесли преди повече от две години и половина, и с едно особено чувство бих искала да задам риторичния въпрос: защо в продължение на две години и половина тук, в пленарната зала, всички политически сили – БСП, НДСВ, СДС, ДСБ, „Атака” и ДПС, отхвърляха това предложение? Тоест това предложение получаваше отрицателна оценка.
Бях впечатлена от изказването на колегата Донка Михайлова, която каза следното: „Този закон е особено навременен. Гражданите искат да бъдат чути.” Стана ми неудобно, да не кажа, засрамих се, че ние след три години работа в този парламент констатираме, че Законът за референдумите е навременен на третата година от нашето управление и че гражданите искат да бъдат чути. Ако един политик, ако една политическа сила е почтена, тя трябва да се заеме най-напред още в първите месеци, още в първата година на своето управление с такъв закон, ако иска тази политическа сила да бъде честна пред гражданите, пред хората, които са я избрали. А не в последните месеци, в края на едно управление ние да благоволим да сложим в пленарната зала закон, с който даваме възможност в края на нашето управление българските граждани да бъдат чути.

Лично аз се чувствам неудобно, че едва сега дебатираме такъв закон.
Чух още нещо интересно – че приемайки този закон, това означава, че ще дадем възможност на гражданите да участват пряко и че това ще разчупи олигархичния начин на управление. Дълбоко съм впечатлена, че представител на БСП признава, че в България има олигархичен начин на управление.
Бих искала да ви кажа, че следейки общественото настроение, ми се струва, че ако съумеем да дадем възможност на българските граждани да казват своето мнение, може би първото, което ще поискат да сложат за тема на референдум, ще бъде възможността българските народни представители да бъдат отзовавани, когато определена бройка избиратели подпишат, че биха искали да отзоват своя народен представител по понятни причини. Втората възможност е народните представители да нямат имунитет. Впрочем това предложение с Минчо Христов направихме преди много време, когато се разискваха проблемите за промяна в Конституцията. За съжаление от нито една политическа сила не получихме подкрепа.
Чувствам известно неудобство, защото ние пренебрегнахме българските граждани, когато се решаваха толкова важни проблеми за съдбата, ако щете – за историята, дори ако щете – за живота на българските граждани. Помните ли в предишното Народно събрание, когато решихме да продаваме българска земя на чужденци? Една шепа – трима-четирима души тогава гласувахме против. Всичките колеги обаче бяха единодушни, в разрез с изключително негативното мнение на българските граждани, които бяха против продажбата на българска земя на чужденци.
Преминаха толкова важни решения – приемането на България в НАТО, в Европейския съюз, пускането на американски военни бази, участие на България във военни мисии, затварянето на „Козлодуй” (не искам да пропусна това нещо) – тоест толкова важни неща, а ние лишихме българските граждани от тяхното мнение. Струва ми се, че хората с подозрение ще погледнат, че в последните месеци от този парламент и от управлението на тройната коалиция се разбързахме и се сетихме, че трябва да им дадем възможност да бъдат чути. Не знам как ще отговорят колегите от тройната коалиция... (Предупреждение за изтичане на времето.) 
Аз се изказвам и като съвносител. Имам право на минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате такова право.
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам. Не знам какво биха отговорили колегите от тройната коалиция защо в последната година се дава право на такова мнение.
Бих искала да кажа и нещо друго любопитно. В Унгария чрез референдум унгарските граждани казаха, че такса лекар трябва да бъде отменена. Ето, давам примери колко е полезно такъв закон да беше приет още преди години...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
СТЕЛА БАНКОВА: ... за да могат сега българските граждани да се чувстват удовлетворени. По този начин щеше да нарасне авторитетът на политическата класа, на отделните политически сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, моля Ви, отнемате от времето на друг народен представител.
СТЕЛА БАНКОВА: Същината на моето предложение е 300 хил. български граждани да могат да инициират допитване, като резултатите имат задължителен характер – нещо изключително важно.  Благодаря на залата за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Думата иска независимият народен представител Йордан Величков.
Господин Величков, тъй като Ваши колеги говориха повече от необходимото, тоест повече от 5 минути, сега имате 3 минути. Само толкова!
Независимите народни представители имат общо 15 минути, но господин Кузов направи реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Ние днес пресметнахме, че сме четвърта сила в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами направете тогава парламентарна група.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Да, ще направим.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Законът за прякото участие на гражданите в управлението, както и някои от предложенията, които направиха колегите, са добра основа за приемането на един необходим за нашето развитие нормативен документ. 
България е една от малкото държави, която елиминира мнението, нагласите, позициите на широките обществени слоеве. Разбира се, с референдуми не се управлява, но те са важен акт за по-успешно управление. Най-важната предпоставка за ефикасно пряко участие в управлението е постоянната и широка информираност на населението, тоест на гражданите. Без такава информация рискът гражданите да сгрешат е огромен. Примерите от историята са много. За съжаление в нашата най-нова история информацията, касаеща важни управленски ходове, е не само оскъдна, но крайно ограничена, а по някои въпроси – дори тема табу. Например десетки години ние мълчахме по редица важни въпроси, касаещи пряко българския народ и държава.
Един от тези въпроси е мълчанието за съдбата на милионите българи извън пределите на България. Много от тях бяха поставени на безпрецедентен по бруталност денационализаторски процес. Поради това мълчание днес много политици, както и цялостната политика на България по отношение на българите извън България, е доста неадекватна и доста несъответстваща на интересите на тези хора.
Неадекватното ни отношение към кандидатурата например на Република Македония в НАТО и Европейския съюз е именно плод на тази десетилетна политика на мълчание по един изключително важен въпрос, касаещ съдбата на България.
За да се постигне целта, която преследва законопроектът, необходимо е, на първо място, разумен срок за информационно-разяснителната кампания. Крайно недостатъчен е 30-дневният срок. Обръщам се към вносителите – изборната кампания и кампанията за референдум са две съвсем различни неща. При изборите партиите, платформите и кандидатите са много добре известни, а някои – до болка познати. Референдумите касаят материя, която не е позната. Според мен срок от 90 дни или поне 60 дни ще бъде много по-разумен, отколкото 30-дневен срок, както се предвижда в проекта.
В заключение, народите не са безгрешни. Вероятността обаче да сгрешат е много по-голяма тогава, когато те са неинформирани. Освен добрата организация, която предвижда законът, е необходимо и много по-добре осигурена информационна кампания. Ако това не стане, значи отново сме подходили и приели един формален закон.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (слизайки от трибуната): Колеги, съгласни сте с този срок, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз както и повечето членове от Комисията по правни въпроси, изразявам готовност да подкрепя законопроекта, внесен от колегата Янаки Стоилов и група народни представители, тъй като смятам, че той е необходим и навременен законопроект.
Съвсем накратко ще кажа, че останалите законопроекти, които не бяха приети от Комисията по правни въпроси, според мен не се приеха на процедурно основание, тъй като по същество съдържат много рационални идеи и бихме могли да ги обсъждаме на второ четене.

Всичко това показва, че нашето народно представителство е единодушно в мнението си, че е необходим нов закон за участието на народа в управлението. Същевременно обаче аз бих искала да кажа, че не считам, че законът, който обсъждаме в момента и се надявам да приемем в един разумен срок, ще отприщи възможността на хората да участват пряко във вземането на управленски решения. Ясно е, че има още много условия и много изисквания към нашето общество и към отделните индивиди, за да се превърне референдумът в една по-честа форма на управление на държавата. В същото време бих искала да кажа, че законопроектът е важна стъпка към възможността на хората да вземат участие в управлението. Но когато го приемаме в конкретните му текстове, за да може той да работи и да допринесе за доброто развитие на обществото и доброто управление, нещата трябва да бъдат направени с мяра. Не ми се иска, както в някои други случаи,  и общественото мнение, и народното представителство да залитат в противоположната посока, тъй като колкото пъти сме го правили, никога не сме успявали. Нашата практика и законодателството изобилстват с примери, когато рязко се сменят правните режими.
Искам да възразя и срещу някои мнения на колегите, които прозвучаха в залата, мнения, съдържащи упрек към  Коалиция за България, към лявата част от залата, че този законопроект се предлага на третата година от управлението. Аз си мисля, че референдумите и въобще  допитването до народа или гражданската инициатива е средство на опозицията. И бих казала, сила, смелост и мъдрост проявяват управляващите, когато по време на своето управление предлагат такъв разкрепостен закон за участие на хората в управлението. Още повече, БСП няма намерение да престава да бъде управляваща, последните местни избори показват, че БСП е първа политическа сила. Така че на този законо ние като управляващи ще се подложим и през следващия мандат.
Позволявам си да споделя нещо по-конкретно по законопроекта,  с което се надявам де предизвикам дискусия, предшестваща предложенията по законопроекта за второ четене. 
На първо  място, уважаеми дами и господа, аз считам, че за да се получи резултат от референдума – местен или национален – този референдум трябва да бъде концентриран в така наречената информационна кампания, която го предшества.  Според мен това е най-важната част от тази процедура. Мисля си, че би трябвало по-подробно да бъдат разработени тези текстове в законопроекта, защото хората могат да вземат добро управленско решение при наличие на информация. Хората трябва да гласуват информирано. Всички знаем, че на избори хората гласуват емоционално и със сърцата си и често гласуват и вземат решения с оглед някакви краткосрочни интереси. Ето защо информационната кампания трябва да бъде разгърната така, че всички тези по въпросите на референдума да бъдат ясно поставени и не само хората да имат право, институциите трябва да бъдат задължени да им дадат информация и по двете противоположни тези.  Това е важно задължение и на институциите, и на медиите.
И още нещо. За да имаме информирано гласуване, на мен ми се струва,  че на хората трябва да се дава експертно мнение. Информацията сама по себе си без експертно мнение не е достатъчна, за да се вземе едно правилно управленско решение. В края на краищата изходът от референдума ще служи на хората, за да участват в самото управление. И за да се вземе едно добро управленско решение, то трябва да бъде осъзнато, включително чрез информация и чрез експертно мнение.
Този въпрос много се доближава и до въпроса за равнопоставеното представяне на алтернативните позиции. Мисля си, че в нашия законопроект трябва да бъдат по-добре застъпени точно противоположните позиции и техните равни възможности да участват в цялата процедура. Част от това участие е и съдебният контрол върху резултатите от референдума. Добре е, че се въвежда съдебен контрол, но ми се струва, че той трябва да бъде развит по-добре. Имам предвид, че в законопроекта ни се предлага лицата, които инициират референдума, да поставят въпроса. Когато има съмнение за неконституционност на въпроса, да бъдел сезиран Конституционният съд. По този въпрос трябва да помислим малко, тъй като това е ново правомощие на Конституционния съд според мен, а съгласно Конституцията на Република България не може със закон да се отнемат и да се дават допълнителни правомощия на Конституционния съд. Затова на мен ми се ще да помислим не е ли добре Народното събрание да формулира въпроса, което ще ни позволи да избегнем възможността от задаването на навеждащи,  тенденциозни въпроси, а и самото Народното събрание да прави преценката за конституционосъобразност.
Не по-малко важен е съдебният контрол при обжалването на резултатите от референдума. Много бегло е застъпено основанието законосъобразност. Струва ми се, че трябва да се развие добре, включително и процедурата. Редно ли е 5-членен състав на Върховния съд единствено и окончателно да се произнася по законосъобразността на  референдум? Ако въобще допускаме съдебен контрол. Разбира се, това трябва да го направим, но разумно, не би следвало мнението на цял народ да се подменя или поне да се прави опит за това. Нещата са твърде деликатни.
Бих искала съвсем накратко да обърна внимание и на няколко други конкретни въпроса, за да подпомогна дискусията за второ четене.
По отношение на субектите, които могат да поискат референдум. Да, добре е голяма група граждани да могат да искат референдум. Аз обаче не разбирам защо една десета от общинските съвети биха могли да поискат провеждане на национален референдум. Без съмнение – вероятно и в други държави е така – общините нямат еднакви интереси. Редно ли е да създаваме конфликт между една група общини и друга група общини и всичко това да минава през един национален референдум? Какво се очаква да се постигне и защо е необходимо общински съвети да внасят искане за национален референдум, след като, ако наистина има такъв въпрос, голямата група хора, независимо какво число са те, биха могли да направят същото?
По отношение на предмета на референдума. Искам   да ви обърна внимание, че  в законопроекта се създава възможност да се провежда референдум и по всички въпроси, залегнали в чл. 85 от Конституцията, засягащи правомощията на Народното събрание, обикновено с международен елемент. Би трябвало да съобразим и това, че едва ли биха могли да се провеждат референдуми, които да денонсират международни договори, с оглед конкретните текстове на Конституцията, че тези международни договори се денонсират по реда, който е предвиден в самите договори, а не в наш закон за референдум.
По тези  конкретни въпроси би могло доста да се говори, но в крайна сметка аз се надявам, че в един разумен срок ще имаме един добър, работещ закон. Не разбирам тласкането на законопроекта в другата му крайност. Не бива да забравяме, че според българската Конституция и представителната демокрация, делегираната демокрация е равнопоставена на пряката демокрация. Не би трябвало да се дава предимство на едната или на другата, както впрочем тук се подхвана темата за мажоритарния и за пропорционалния избор, които също са еднакво равнопоставени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към госпожа Надя Антонова? Няма.
Давам думата на народния представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители които все още присъствате в залата, по един толкова важен въпрос, засегнат в предложените законопроекти, а именно въпроса за участието на гражданите в управлението и възможностите за по-непосредствено участие на гражданите във вземането на решения, които касаят цялото общество и свързаните с това проблеми.
Искам първо да обърна внимание на това защо Парламентарната група на Движението за права и свободи внесе по ал. 7 от свое име този законопроект. Направихме го не защото безрезервно подкрепяме така внесените законопроекти и специално основния от тях, внесен от колегите от Коалиция за България, а за да разсеем съмненията, че едва ли не Движението за права и свободи се опитва да забави или да сложи спирачка на дебата, свързан с ширещите се все по-широко в обществото искания и желания за промяна в сегашното статукво, което се преценява като неудовлетворително по отношение на действието на сегашния Закон за допитване до народа.
Сега по съществото на внесените законопроекти. Първо искам да подчертая, че според мен, уважаеми господин председател, когато дойде време за гласуване, трябва да бъде подложен на гласуване първо Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, тъй като по същество той се явява нов и отменя сега действащия закон. Ако Народното събрание подкрепи този законопроект, да не се подлагат на гласуване останалите законопроекти, които предлагат единствено изменение в действащия закон. Считам, че ако се приеме нов закон, който отменя сега действащ закон, няма смисъл и става безпредметно да се пристъпва към гласуване, било то на първо, било то на второ четене на други законопроекти, които предлагат изменения в действащ закон, който ще бъде отменен от току-що приетия на първо четене нов закон. Именно от тази гледна точка, ще се огранича да коментирам само и единствено основният закон – новия законопроект, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
Първо, считам, че внесеният законопроект се опитва да направи една съществена промяна в сега действащия режим на участие на гражданите в управлението. Той си поставя амбициозната цел да разшири максимално възможностите за пряко участие на гражданите било то чрез национални референдуми, местни референдуми, петиции и т.н. Похвална е амбицията и инициативата на тези народни представители да се опитат да създадат такива предпоставки, които наистина да активизират гражданското общество, да му дадат възможност по-активно да участва в управлението на държавата, било то на национално, било то на местно ниво, и да направят това участие по-осезаемо и реално, тъй като всички ние сме свидетели на факта, че от началото на действие на тази Конституция, с изключение на няколко местни референдума, по-голямата част от които дори не успяха да достигнат до реален резултат, в България прякото участие на гражданите в момента е по-скоро хипотетично отколкото реално.
Но това, което каза последният изказал се – госпожа Надя Антонова, напълно съвпада и с моето виждане, че от едната крайност този законопроект, който е внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, отива в другата крайност. Тоест чрез някои специфични разпоредби в него той прекалено много дава възможност за злоупотреба от страна на определени политически, а и не само политически сили с възможността, която предвижда Конституцията за пряко участие на гражданите в управлението. 
Ето защо ние от Движението за права и свободи имаме известни резерви към този законопроект именно поради наличието на тези разпоредби. Искам да се спра на три основни момента по този законопроект, с които ние не сме съгласни.
Първият е възможността въвеждането за първи път в нашето законодателство на задължение, тоест създаването на обвързана компетентност на Народното събрание. За първи път в нашето законодателство на Народното събрание му е отнето едно от основните правомощията – Народното събрание се превръща в един регистратор и просто участник в една брънка, една процедура, която е инициирана от други. Народното събрание няма възможност да се произнесе по същество, а само чрез обвързана компетентност да участва в процедурата по насрочване на референдум. 
Мисля, че това предложение заслужава специално внимание. Ако бъде подкрепено така, без промяна и на второ четене, то заслужава да бъде поставено и на вниманието на Конституционния съд относно неговата конституционна съобразност, а именно текстът на чл. 10, ал. 2, където се посочва, че референдум се произвежда задължително, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 350 хил. български граждани. Това по същество означава, че всяка една инициативна група, всяка една политическа сила, която си избере дадена наболяла тема в българското общество, е в състояние да задължи всички държавни органи да произведат референдум по този въпрос, независимо от правото на преценка на всеки един от тях относно целесъобразността на едно такова искане.
В тази връзка искам да ви посоча наличието на едно законодателно проучване, което е направено през 2004 г. по Програмата „Студенти на стаж към парламента” на тема: „Гражданско участие в законодателния процес в страните от Европейския съюз, САЩ, Швейцария и някои източноевропейски държави”. Тук нашите млади приятели, тогава студенти, са направили един детайлен анализ на законодателствата, свързани с референдумите и другите форми на участие на гражданите в управлението в редица държави. Основните изводи на това проучване са, че единици са държавите и то не най-големите от тях и в Европа, и в останалите континенти, които предвиждат подобна хипотеза. 
Искам специално да подчертая, че в Австрия единствено и само Националният съвет, техният парламент, взима решения за произвеждане на референдум, без да има някаква обвързана компетентност от когото и да било. В Белгия въобще не съществува референдум на национално ниво. В Германия – само по ограничен кръг конституционни въпроси на федерално ниво може да се произвеждат референдуми и то само, когато се касае за промяна в територията на страната или на някоя от нейните провинции, или се предлага промяна в конституционното устройство. В Испания решението за свикване на референдум е от изключителната компетентност на държавните органи, било то парламент, било то с указ на краля. В Литва липсва императивен референдум. В Унгария – също единствено и само с решение на Народното събрание, на парламента на Унгария може да се свика референдум. В нито една от тези държави не е предвидена възможност определен брой граждани чрез подписка да задължат всички държавни органи да се свика референдум. Във всички тези държави обаче, разбира се, съществува възможността за гражданите да инициират провеждането на референдум чрез подписка, чрез събиране на определен брой подписи и дори е възможно, когато се набере необходимия брой, задължително този въпрос да бъде поставен на обсъждане в съответния държавен орган – било то в парламента в повечето случаи, било то, когато на държавния глава му е дадено право също еднолично да инициира свикването на референдум. Но в никакъв случай тези държавни органи не се превръщат само в една брънка, един регистратор на определено искане и те не се лишават от правото на последна преценка относно целесъобразността и необходимостта от свикване на такъв референдум.
Ето защо считаме, че това предложение, което се съдържа в законопроекта на Янаки Стоилов и група народни представители – първо, не отговаря на общоприетия модел за свикване на референдум. Второ, противоречи на сега действащата Конституция, където изрично е записано, че като основно правомощие на Народното събрание, а именно чл. 84, т. 5 – Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум и президентът, на който в чл. 98 му е дадено правомощието да насрочва национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.
От тези два текста, според мен, ясно и категорично личи волята на конституционния законодател да даде правото единствено и само на Народното събрание да преценява чрез свои решения дали и кога да се свика национален референдум.
Вторият въпрос, на който искам да се спра, е свързан с предмета на референдума. Уважаеми колеги, в много от държавите има предвидени специфични ограничения относно предмета на инициативата за допитване до народа. В много от тези държави, и това е посочено именно в това изследване, има ограничения относно кръгът от въпроси, които въобще могат да бъдат поставени като въпроси, по които гражданите да се произнесат.
Считам, че внесеният от Янаки Стоилов и група народни представители законопроект, въпреки че прави опит да дефинира предметния обхват на въпросите, които биха могли да бъдат поставени на всенародно допитване. Не изчерпва докрай възможностите, не изчерпва докрай дори, ако щете, опасностите от това да бъде злоупотребено с правото на пряко участие на гражданите, и основните достижения на правото на Република България, с които тя е хармонизирала своето право, с правото на Европейския съюз, основните достижения в демокрацията на държавата да бъдат поставени под въпрос и да бъде именно, използвайки предходния текст за задължително свикване на референдум, да бъдат поставени под заплаха основни достижения на нашето законодателство и България да бъде поставена в изключително трудна и деликатна ситуация по отношение на нейните външнополитически партньори. 
Например, искам да ви посоча, че чрез подписка могат да бъдат поставени въпроси, които вече са решени отдавна в нашето законодателство, или пък такива въпроси, които са от изключителна чувствителност, по които Народното събрание в минали години се е произнесло категорично, но по които съществува реално напрежение в обществото. 
Господин Янаки Стоилов, какво бихте казали, ако някой се възползва от Вашата разпоредба и събере 350 хил. подписа например за премахване на точковата система на пенсиониране в Република България? Този въпрос е изключен от разпоредбите, които Вие сте предвидили, които не могат да бъдат поставени на референдум. Как мислите тогава, че ще гласуват? Мислите ли, че трудно ще се събере такава подписка и какъв мислите, че ще бъде резултатът от един такъв референдум? 
Или пък да посочим някои други въпроси, свързани с основни права на гражданите, права на етническите и религиозните общности и така нататък. Дори може да се стигне дотам някои да поискат задължително провеждане на референдум относно конституционно съобразния характер на тази или онази политическа организация, политическа сила и така нататък. Тоест, чрез референдума някои ще се опитат отново да поставят на решаване въпроси, които законодателят отдавна е решил, Конституционният съд е потвърдил и така нататък.
Именно затова, уважаеми колеги, аз ви призовавам - нека много внимателно, когато се третира тази материя, когато се правят предложения по законопроекти, които имат фундаментално значение за демокрацията в страната, какъвто е и Законът за референдумите, нека не подхождаме прибързано, нека консултациите, които се провеждат, да бъдат по-широки, нека не приемаме наготово предложенията, дошли от този или онзи спектър на третия сектор, на тази или онази неправителствена организация, която упражнява натиск и лобиране за промени в специално законодателство, що се отнася до референдумите. Нека направим трезвата преценка, националноотговорната преценка по какъв начин от една страна да стимулираме участието на гражданите, но от друга страна да не поставяме пред изпитание устоите на демокрацията, достиженията, до които е достигнала българската държава, демокрация и правовия ред в страната и ангажиментите, които България е поела в редица международни организации.
И не на последно място по важност искам да посоча – в законопроекта липсва каквато и да е разпоредба, касаеща валидността на провеждането на референдума. В повечето държави, за които стана дума, неминуемо резултатите от референдума са обвързани с участието и изискването за минимален праг на участие на гражданите в този референдум. Това се прави именно с цел да се избегне тогава, особено както се предвижда в законопроекта, всеки един референдум в този законопроект има императивен характер. По този законопроект няма консултативни референдуми. По този законопроект всеки един референдум, неговите резултати задължително трябва да бъдат приложени от страна на Народното събрание. В същото време вие не предвиждате никакъв праг относно валидността на резултатите от референдума. Това означава, че една малка група от обществото, от гражданите на Република България могат да заменят основния суверен или вместо суверена да решават въпрос от фундаментално значение и Народното събрание, и всички държавни органи да се окажат единствено в ролята на регистратори на волята на това малцинство.
Ето защо според мен, и не само според мен, а и според Парламентарната група на Движението за права и свободи, абсолютно задължително е да се въведе праг от минимум една втора от всички избиратели, имащи избирателни права така, каквото изискване се съдържа в законодателството на редица европейски държави. Минимум една втора от избирателите на страната, ако участват в референдума, само тогава този референдум да бъде валиден, за да може наистина така, както за приемането на законите в Република България има изискване за мнозинство, така и тези законодателни актове, които се приемат директно от суверена, от народа да имат някаква гаранция за представителност и валидност, и достоверност по отношение на всички останали членове на това общество.
Въз основа на всички тези аргументи, уважаеми дами и господа народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще се въздържи да подкрепи на първо четене този законопроект. Считаме, че той, въпреки че прави значителни крачки напред, въпреки че прави сериозни усилия за подобряване на сегашното статукво, което всички сме съгласни, че не е добро, той залита в едни крайности, които представляват реална опасност. Ако останат тези разпоредби, те представляват реална опасност за демокрацията, за достиженията на демократичния процес в страната, отварят широко врата за злоупотреби и за използване на тези възможности за користни, нечисти цели, които биха подкопали основните права и свободи на гражданите и биха създали предпоставки за сериозни кризи в управлението на държавата.
Надяваме се, ако въпреки нашата позиция законопроектът бъде подкрепен между първо и второ четене, така поставените въпроси да станат обект на внимателно обсъждане и сериозна корекция, ние ще участваме конструктивно във формулирането на тези промени, за да може законът наистина да изпълни своите цели и да създаде реална възможност за по-широко участие на гражданите в управлението. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група на Движението за права и свободи разполага с още 6 минути.
За първа реплика, заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ):  Господин председател, уважаеми народни представители, господин Казак! Първо искам да ви поздравя, а чрез Вас и Вашата парламентарна група, че ставате инициатори днес да се обсъжда темата за прякото участие на гражданите в управлението, с което вие оценявате нейното значение и необходимост. Това, че изразявате въздържание към проекта, беше обосновано с трите ви основни резерви по важни въпроси, които този законопроект съдържа.
Приемам и в трите области дискусията да продължи конструктивно, тъй като тези въпроси трябва да бъдат смятани за окончателно решение. Но все пак има и определен предел, до който според мен може да се търси решение, различно от това, което предлагаме. Звучи ми пресилено, че един законопроект, който предлага повече демокрация, се превръща в заплаха за демокрацията. Намирам това за лишено от смисъл. 
Вярно е друго, което казахте – че трябва да предотвратим възможностите за злоупотреба с пряката демокрация. Не смятам че нейното решително разширяване може да бъде в противовес на самия конституционен дух и очакванията на гражданите. Не би следвало да се откажем от възможността достатъчно голям брой граждани да предизвикат референдум. Можем да разсъждаваме по другото, което казах – да запазим възможността на Народното събрание в крайна сметка да формулира въпроса по темата, която гражданите са задали. Тук вече това може да бъде направено.
Да се откажем от възможността самите граждани да поискат произнасянето по определен въпрос, означава да дерогираме чл. 2, ал. 1 от Конституцията. За мен би било даже твърде любопитно, ако се стигне до такъв конституционен спор, дали нашият Конституционен съд ще се окаже на висотата на съвременното разбиране на принципите.
По отношение на сравненията – имаше и други примери с Италия, Словения, Швейцария, които сочат другите разрешения. Даже ви призовавам това, което вашият лидер каза по друг повод – да превърнем България в Швейцария на Балканите, можем да го използваме в областта на пряката демокрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика?
Господин Казак, имате право на дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС):  Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Стоилов! Естествено, че историята познава много случаи, при които именно демокрацията е дала възможност на определени личности и режими да потъпчат самата нея. Историята е много богата в това отношение. Ето защо трябва да сме много внимателни, когато говорим за демокрация, когато се опитваме да разширим възможностите за пряко участие на гражданите, да не дадем възможност за злоупотреба с тези права. Всяка злоупотреба с едно право се превръща по същество в отричането му и поставя под заплаха въобще демокрацията, която е създала предпоставките за упражняване на тези основни граждански права.
Пак ще подчертая, ние не сме против да се разширят възможностите за иницииране на референдуми от страна на гражданите. Бих ви препоръчал дори да приемем това, когато се събере определен брой подписи, задължително въпросът да се внася и обсъжда, и Народното събрание да се произнесе с решение – това, което го няма в момента.
Но вие да отречете правото на Народното събрание да прави последна преценка за целесъобразност или пък Конституционният съд дори за конституционосъобразност на определен въпрос, който ще бъде поставен на всенародно допитване и след това ще стане задължителен за всички държавни органи, ми се струва, че отивате прекалено много в една крайност, която е много, много опасна за демокрацията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Той го има това право.
ЧЕТИН КАЗАК: Не, Конституционният съд в момента не може да се произнася за референдумите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): По този законопроект може.
ЧЕТИН КАЗАК: По този законопроект може, но тогава това е едно противоречие между задължителността на организирането и възможността за произнасяне на Конституционния съд. Нека да се прегледат.
Призовавам ви наистина: нека да прегледаме по-внимателно текстовете! Законопроектът заслужава внимание, но съдържа определени слабости, които трябва да бъдат коригирани между първо и второ четене, ако искаме наистина да си свършим добре работата, а не да отчетем още един закон, който или няма да работи, или ще създаде повече трудности и проблеми, отколкото са съществували досега.
И не на последно място, искам да ви посоча, че близкото ни минало или настоящето познават примери, при които дори референдумът не винаги е бил онзи фактор, който да ускори например европейската интеграция на държавите в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроектите?
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, днес разглеждаме една тема, по която като че ли нямаме кой знае какви традиции. В рамките на моя немалък – вече 55-годишен живот, съм имал възможност един единствен път да участвам в референдум. Това беше през 1971 г., когато гласувах тогавашната Конституция на Република България, приета чрез референдум. И преди, и след социализма, и преди, и след демокрацията нямаме кой знае какъв опит. Може би да се върнем назад към референдума от 1946 г. за република или монархия и след Първата световна война е референдумът за съдене на виновниците за двете национални катастрофи на България. Тоест, самата дума референдум се свързва като че ли с нещо важно, нещо съдбовно за страната, а не като една от формите на участието на гражданите в управлението, като една от формите на пряката демокрация, така добре развита в други страни, особено на нашия континент.
Това, което възрази госпожа Банкова – че нейният законопроект, внесен съвместно с господин Минчо Христов, повече от две години не можа да стигне до пленарната зала, се дължи на факта, че той правеше крачка напред спрямо действащия закон, приет през 1996 г., но не достатъчно. Въвеждаше се една задължителност на провеждането на референдум при събирането на определен брой подписи, по-скоро се въвеждаше задължителност на резултатите от референдума без последващо одобряване, но гражданите продължаваха да нямат правото – според техния проект, да инициират референдум, ако това не бъде изрично решено от Народното събрание. 
Смятам, че законопроектът, внесен от господин Янаки Стоилов и група народни представители, е най-радикалният от всичките пет проекта, които днес обсъждаме в пленарната зала. Той разширява демокрацията както по посока на задължителността, така например при събрани 350 хил. подписа Народното събрание не може да откаже провеждането на референдум, съответно общинските съвети не могат да откажат провеждането на местни референдуми, резултатите са задължителни. Народното събрание е длъжно да приеме акт. Тогава, когато то не приеме акт, тази част от действащия акт вече се привежда в съответствие с резултатите от референдума. 
И тук неслучайно като че ли най-много проблеми и най-много дискусии създава въпросът за валидността на референдумите. Няма предвиден минимален праг, тоест явяват се 5% от избирателите, референдумът е валиден. В такъв случай може самият референдум да стане нещо като своего рода институт на представителната демокрация, тъй като 5% от гражданите ще могат да решават за сметка и от името на другите 95%, без при това да са избрани от никого и без при това, за разлика от истинските институти на представителната демокрация, да отговарят пред някого.

Липсата на праг може да създаде възможности за прилагане на теорията на Ленин за това, че добре организирана група от хора може да промени хода на историческия процес. Всеки от нас най-малкото е виждал как добре организирани групи от хора по време на избори действат в полза на своите организатори. 
Подобно нещо може да се случи и с референдумите, ако няма някаква разумна долна граница, която да бъде определяща за тяхната валидност. Тук на второ четене трябва да се намери полезното съотношение между задължителност и валидност. Ако е по-ниска границата за задължителност на референдума, за това, че Народното събрание или общинският съвет не може да откаже неговото провеждане, вероятно трябва да бъде по-висок прагът за валидност. И обратно – ако е по-висок прагът за задължителност, трябва да е по-нисък прагът за валидност. Някакво полезно съотношение трябва да се намери. Надявам се, че това ще бъде осъществено, така че наистина това, което ще даде като продукт Народното събрание, да бъде една много сериозна крачка по пътя на разширяване на демокрацията,. 
Може би не е лоша идеята, която се съдържа в законопроекта на господин Любен Дилов, който предлага един плаващ критерий, а именно, когато има национален референдум, резултатите от него да  бъдат валидни, когато гласувалите са с един повече от гласувалите на последните парламентарни избори. А когато има местен референдум, резултатите да бъдат валидни, тогава когато гласувалите са с един повече от явилите се пред урните на последните местни избори. Това все пак е някакъв ориентир, който може да даде представа дали резултатите от референдума да бъдат валидни или да не бъдат признати за валидни.
Вече беше подчертано, че законопроектът на господин Янаки Стоилов и група народни представители е изработен в най-тясно сътрудничество с редица граждански сдружения и неправителствени организации. Както комисията, оглавявана от господин Стоилов, така и Комисията по гражданското общество и медии работим много близко с неправителствения сектор. През седмицата председателят на Народното събрание господин Пирински прие част от тези организации. Ние си дадохме обещание между двете четения на един много широк форум, на дискусия, в която да участват и представители на неправителствения сектор, заедно да достигнем до онези текстове, които ще направят не само възможно провеждането на референдуми в България, но и тези референдуми да служат за по-нататъшно утвърждаване на демокрацията, а не по посока на злоупотребата с права. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Коалиция за България разполага с една минута.
Има ли реплики към народния представител Иво Атанасов? Няма.
Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова. Демократи за силна България разполагат с 21 минути.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще започна с това, че съм привърженик на представителната демокрация. И като човек в ролята си на участник в представителната демокрация съм смутена от това, че разискваме въпроса за пряката демокрация на гражданите в толкова празна зала. Това е първото, което искам да кажа. Защото наистина темата за пряката демокрация е важна. Тя трябва да намери добро законово регламентиране, да се дадат възможности на гражданите да се възползват и от двете форми на демокрация, независимо от това, че започнах с думите, че съм привърженик на представителната демокрация, не оспорвам пряката демокрация. Тя просто трябва да съществува и да бъде уредена в добри законови рамки.
България няма традиции в пряката демокрация – това е факт. Говорилият преди мен колега си спомни един референдум от 1971 г., когато с референдум е приета Живковската конституция със забележителния резултат: участие 99,97% от българското население и с още по-забележителния резултат, с който е одобрена – 99,93%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И Вие помните всичко това?!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Помня го, защото го преподавам, господин Корнезов, не за друго. (Шум и оживление.)
Но тогава, от друга страна, не можем да говорим, че е имало пряка демокрация, защото е имало тоталитарна държава и практически това е псевдореферендум, който се осъществява, и резултатите говорят за това.
Вторият референдум, който може би е най-известен в българската история, е референдумът, проведен през 1946 г. дали България да бъде монархия или република. Имаме спомен от учебниците си и за резултата от този референдум. Практически чрез референдум България става република. 
И последният, трети референдум, за който се консултирах с колегата си Веселин Методиев като историк да ми помогне, е референдумът през 1922 г., когато по инициатива на Стамболийски се провежда такъв за съдене на министрите за наказателна отговорност от войните. 
Сами виждаме от примерите от нашата история, че референдумите и темата за пряката демокрация е много далеч от практиката, реализирана в България. По-скоро България има практика в провеждането на местни референдуми и това е съвсем нормално. Между другото, това е и често срещаната практика днес не само в Европа, но и в останалите демократични страни – именно чрез местни референдуми да се осъществява основно пряката демокрация. 
Казвайки това като начало, искам да заявя, че ние от Демократи за силна България ще подкрепим законопроекта. Основно се дебатира законопроектът на колегата Янаки Стоилов.
В същото време в този законопроект се повдигат въпроси, на които искаме да се спрем и аз ще обърна внимание на някои от тях, които според мен задължително трябва между първо и второ четене да бъдат разисквани с цялата сериозност на темата и не през призмата ще има ли мажоритарни или пропорционални избори в България, защото не това е темата на днешния дебат, не това е темата на настоящия законопроект. Законът, който ще приемем, практически ще урежда още много въпроси, които могат да бъдат поставени. И ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към този въпрос, който днес решаваме.
Няколко въпроса, които според мен са спорни и аз искам да поставя тук на вниманието на макар и малкото представители в тази зала.
Първото е, че наистина в законопроекта се създава едно правомощие за законосъобразност с идеята да има контрол – това го казаха и други колеги. Но според мен текстът противоречи на българската Конституция, а именно, чл. 5, че споровете за съответствие на национален референдум с Конституцията се разглеждат от Конституционния съд до определяне на датата за произвеждане на референдума. По силата на Конституцията на Република България правомощията на Конституционния съд се определят единствено и само с Конституцията. Не могат да се дават повече, не могат и да се отнемат правомощия на Конституционния съд. И този текст, явно създаден, надявам се, с добри намерения, практически не може да бъде реализиран.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание, е за предмета на темите, които могат да бъдат подлагани на референдум. Тук според мен дебатът трябва да продължи извън това, което ни е посочено, защото започвайки с българската история, се запитах защо всички компетенции на Великото Народно събрание да бъдат извън обхвата на националните референдуми. Има големи въпроси, по които именно си струва да бъдат попитани българските граждани.
Когато говорим, че отнемаме възможност от теми, свързани с Велико Народно събрание, това означава, че отнемаме възможност за референдум за Конституция на Република България. Много нормално е, често срещана практика при пряката демокрация е именно това да бъде формата, през която да минава една нова Конституция - тя да бъде подложена на национален референдум. Тоест ако ограничаваме приложното поле в тази част, то нека да бъде само за определени теми, които са свързани с компетенциите на Великото Народно събрание, защото иначе ще стесним много обхвата именно по големите теми. Аз смятам, че националните референдуми трябва да бъдат по много големи теми, през които да се поглежда в далечна перспектива за развитието на една страна, в случая на Република България. В тази посока ще направя предложение между първо и второ четене – именно тези големи теми да могат да обхванат бъдещи национални референдуми, ако те бъдат, разбира се, предизвикани.
Следващият въпрос, на който искам да се спра. Според мен в закона трябва да бъдат уредени и двата вида пряка демокрация, тоест да бъдат уредени консултативни и задължителни референдуми, а не само задължителни, както в момента ни се предлага с този законопроект. Има въпроси, по които е добре да се попитат българските граждани, добре е след това да бъде отчетено тяхното мнение, но и да бъде премислено допълнително доколко трябва да бъде уредено по един или друг начин. Още повече, ако бъде запазена тази възможност - с нисък праг 350 хил. души да могат да произведат задължителен референдум за всички институции, за всички български граждани, можем да стигнем до ситуация, в която чрез един референдум да поставим под съмнение големи цели, които държавата си е поставила и преследвала. 
За да не съм голословна, веднага ще дам пример. Утре, след като този закон влезе в сила, ако той влезе в същия си вид, 350 хиляди подписа мисля, че не е голям проблем да бъдат събрани по темата да има или да няма смъртно наказание. Избирам нарочно тема, която в момента не е най-актуална, но тя беше актуална преди десет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Резултатът е ясен.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Резултатът, господин председател, е ясен и това автоматично ще произведе законодателство – така е по действащите в момента предложения. Питам се тогава: какво става с членството на България в Европейския съюз? Практически чрез договорите, които сме ратифицирали, сме поели ангажимента - не само това, но и отменихме смъртното наказание. Давам тези примери, не за да отричам тези права на българските граждани, а за да заостря вниманието, че има въпроси, които допълнително трябва да бъдат прегледани, да бъдат прецизирани и държавата да бъде предпазена от вземане на решения, които могат да отнемат възможностите за развитието на страната ни в перспектива - в развитие, по което има постигнато съгласие не само през институциите, но и през мнозинството български граждани, които са дали съгласието си именно за този път на развитие на България.
Още един въпрос, който беше повдигнат от колегите и който аз не искам да подмина, е въпросът за представителността на един референдум. Трябва да има изисквания за по-високо участие. Ако оставим нещата само в рамките на петдесет плюс един от участвалите, можем да стигнем до ситуация, в която да се вземе решение по важен въпрос – в крайна сметка всички предполагаме, че именно по важни въпроси ще се вземат решения, но с много ниско участие, което няма да означава, че практически се е получила необходимата представителност на подобно решение. Естествено тук може да ми се възрази, че на избори се гласува ниско и представителната демокрация се излъчва с нисък праг на доверие. Така е, това е така. Но, от друга страна, знаейки всичко, което е рисково с ниското гласуване, трябва да се предпазим по теми, които са особено големи – поне при тях да има изискване за праг за представителност при вземане на решения. 
Понеже тук говорим предимно за национални референдуми, искам да погледнем малко към местните референдуми, където според мен много повече може да бъде използвана пряката демокрация. В тази част също има нужда още да се променят нещата. Веднъж – за обхвата, втори път – за представителността. Предметът, който ни е даден, е, че не могат да се решават въпроси само на общинския бюджет и на вътрешната организация и дейност на общинския съвет. 
Аз искам да ви кажа, че ако съм участник в местно самоуправление на една община, няма значение дали съм на някаква позиция или не, но съм достатъчно инициативен човек, който може да събере достатъчно подписи – една десета от общината, мога да разстроя работата на всеки кмет и на всеки общински съвет с референдумите, които ще инициирам по чудесни теми. Ще задължа общинския съвет в много къси срокове да прокара канализация, да смени градоустройствения план, да озелени паркове и градини и т.н. Не че не трябва тези теми да бъдат въпрос на гражданско участие, но нека да се предпазим от това тези теми да бъдат използвани и да се злоупотребява по недопустим начин, така че да не се постига дори краен ефект, а само политически игри. 
Давам тези примери, виждайки някои от слабостите в законопроекта, защото отговорността за правенето на такъв закон, в който да дадем възможност гражданите да участват в управлението на държавата и общините, е голяма. Още повече, че в момента съществува усещането, че чрез референдуми едва ли не ще можем да решим всички проблеми на страната. Ако ние им предложим закон, в който вместо да решим такива проблеми, в късо време тръгнат да се провеждат референдуми, можем да произведем по-лош резултат, отколкото в момента виждат като функциониране на своето политическо представителство в парламента и другите институции. Резултатът ще е много лош за всички нас – не за институциите, а за българските граждани, които ще се отвратят от всички форми на демокрация. Нямаме право да допуснем подобно нещо. 
С тези бележки, които правя с добро отношение, за подобряване на законопроекта за следващо четене, искам да приключа, заявявайки още веднъж, че ще подкрепим законопроекта, но трябва да бъдат поправени дефекти, които според мен могат да направят проблем функционирането на всички тези форми, които са ни предложени като участие на българските граждани в управлението на страната и общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Михайлова говори почти 15 минути, следователно Демократи за силна България разполагат с 6 минути и 25 секунди. 
Първа реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Накратко, само две възражения. Не е съвместимо съществуването на Велико Народно събрание и конституционен референдум. Самата ни Конституция е предвидила ред за приемане на Конституцията. Така че ако се предлага референдум по Конституцията, трябва да се предложи отпадане на института на Великото Народно събрание.
Другият въпрос. Член 5, ал. 1 е напълно конституционен, защото Народното събрание взема своето становище за референдум с решение. Така че ние не разширяваме правомощията на Конституционния съд. Член 149, ал. 1, т. 2 гласи: „Конституционният съд се произнася по искане за установяване противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание.” Следователно ние тук сме се стремили и сме използвали тази възможност Конституционният съд да контролира всички актове на Народното събрание.  Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! Вашето изказване още един път подчерта у мен убеждението колко проблематични разпоредби се съдържат в този законопроект и Вие съвсем правилно налучкахте основните, най-проблемните от тях. Факт е, че няма ясно дефиниране на предметния обхват на въпросите, подложени на референдум, несъвършенствата в предвидената процедура и не на последно място, основателните съмнения за конституционосъобразност на голяма част от тези предложения. 
Примерът, който дадохте специално за смъртното наказание, е решен в законопроекта, тъй като там е посочено, че референдум по сключени от Република България международни договори може да се произвежда преди тяхната ратификация. Знаете, че смъртното наказание е премахнато в България по силата и на много международни правни актове, основният от които е Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съмнявам се, че точно този въпрос може да бъде поставен, въпреки че нищо не  пречи на определени инициативни групи и т.н. да инициират свикването на подписка с 350 хил. подписа и Народното събрание да бъде поставено пред дилемата – да бъде принудено да вземе решение за свикване на референдум, и след това да поиска от Конституционния съд да прецени конституционосъобразността на неговото решение. Това е според мен основният проблем. 
Господин Янаки Стоилов, според мен не сте прав. Не може Народното събрание първо да бъде принудено да приеме едно решение и след това то да бъде подлагано на преценка за конституционосъобразност. Напротив, Народното събрание трябва да бъде свободно да прецени да вземе или да не вземе това решение и след това то да бъде подложено на преценка за конституционосъобразност. В условията на обвързана компетентност, в която поставяте Народното събрание, ми се струва парадоксално подобна хипотеза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Казак, аз не чух репликата към госпожа Михайлова. 
Госпожо Михайлова, ако желаете все пак дуплика. 
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Освен да давам още примери. Няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, Вие искахте думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми господин председател, колеги! Доста закъснял е този дебат, този закон и тези законопроекти, които чак сега влизат в пленарната зала. Законопроектът на „Атака” е внесен през 2007 г. на 4 декември и аз ще ви кажа какво сме имали предвид – че тогава предстояха важни решения, каквото беше за ратифицирането на Лисабонския договор. 
Ние, от „Атака”, винаги сме пледирали за референдума като за най-важна форма, като нещо, което е установено в Конституцията, и нещо, на което не бива да се гледа с условности и да се правят уговорки, каквито са правени в казионния законопроект, който гледаме днес в пленарната зала, затова, че, видите ли, можело да станат бели. Какви бели?! Народът да се произнесе не така, както трябвало. Ами какъв референдум тогава ще правим? Какъв е смисълът на един референдум и какъв ще бъде смисълът да се допитваме до народа, ако ни е страх от суверена, от народа, затова, че той щял да прецени различно от политическата класа, различно от Народното събрание, което като че ли е еманация на народната воля и народния дух, което, разбира се, не е? 
В нашите мотиви неслучайно заявяваме, че напоследък се засилва склонността към представителната демокрация, защото ако не беше представителната демокрация, на която сме типичен продукт, ако въпросът се решаваше с референдум, всички сте наясно, че България нямаше никога да бъде в НАТО, в България нямаше да бъдат разположени американски бази, българският народ нямаше да се съгласи с ратификацията и на Лисабонския договор. След като тези най-важни въпроси за управляващата  класа и елит – нямам предвид само управляващите от тройната коалиция, към тях спадат и така наречената опозиция, и други среди и кръгове, няма да ги изброявам, това не е предмет на моето изказване, след като те не са съгласни и  постъпват по един начин, това не значи, че народът би постъпил по друг начин. 
В Конституцията ясно е казано, че цялата власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено чрез органите, предвидени в Конституцията – чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България. И точно затова, когато най-важните въпроси бяха решени до този момент, се внася законопроектът с риск нещо да се промени. Но то няма да се промени в никакъв случай дотолкова, че да ревизира досега възприети положения, което е изричен текст и го има в казионния законопроект – че ратифицирани вече договори не могат да бъдат предмет на конституционни разпоредби. Това е абсолютно безсмислие на идеята за истинска добра регламентация на референдумите като такива. Тук прозира, вижда се от космически поглед, че се касае до застраховане и презастраховане по отношение на страшно непопулярни решения, взети от българската политическа класа, пак повтарям, и от управляващи, и от така наречената опозиция.
Нашите предложения за изменение са абсолютно различни. Те са радикални и въпреки че не са в някакъв голям обем, те променят смисъла на референдума по начин, по който го правят лесно приложим и на централно ниво що се касае до националните референдуми, и до местно ниво – що се касае до референдуми, които да се предприемат и осъществят по места. Неслучайно сваляме броя на гражданите, които могат да предизвикат референдум, на 200 хиляди, като се водим и от досегашната практика.
 В българското Народно събрание има няколко подписки, влезли до този момент - за АЕЦ „Козлодуй”, по въпроса за американските бази  в България, които кой знае къде отлежават в някои прашни канцеларии, които не могат да произведат ефекта. За референдума за АЕЦ „Козлодуй” са участвали около 500 хил. души. Това са 500 хил. души, които не са съгласни със затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Има такава подписка, макар и под една по-друга форма, и за вероучението. Тя също отлежава някъде и не й се обръща никакво внимание. Така че нашето предложение е с подписите на 200 хил. български граждани да се проведе задължително референдум и с това доказваме, че ние нямаме страх от референдума. Каквото се реши на един референдум, това трябва да бъде, без тези условности, които бяха изказани тук от представителите на другите политически сили. 
Подобно е положението и по отношение на местните референдуми, където се намалява броят на гласоподавателите, които могат да предизвикат референдум по местни въпроси, като тук също ние нямаме страх и не се притесняваме от резултата. Какъвто е резултатът, каквато е волята на хората, такова трябва да бъде и законодателното решение на местно ниво на общинските съвети и действията на кмета, респективно на национално ниво – действията на правителството, на министър-председателя и на министрите. 

Внасяме един нов момент – за обжалваемостта на резултатите от референдума, дупка до този момент в закона. Ние я попълваме, като предвиждаме за това административно производство, съответно пред административните съдилища.
Това са нашите предложения по един от законопроектите, който явно влиза благодарение на правилото от нашия правилник, че всички законопроекти, третиращи една материя, се разглеждат едновременно. Ако не беше това правило, може би нашият законопроект дълго време нямаше да влезе в пленарната зала и да види бял свят.
Управляващите използват своето право и възможност да внесат своите законопроекти. Ние пледираме и ви приканваме да подкрепите нашия законопроект като най-демократичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители от парламентарните групи, на които им е останало време, които желаят да вземат отношение по разглежданата тема? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре в 9,00 ч.
Господин Казак постави процедурен въпрос за начина на гласуване. Няма да му отговоря сега. Утре сутринта ще го решим. Има два начина – единият е този, който Вие предлагате. Вероятно всички други, които са внесли законопроекти, ще се обидят и ще кажат: „Защо нашите законопроекти не  са гласувани?!”.
Но хайде да не спорим сега.
Уважаеми народни представители, остават още 20 минути до края на работното време. Ще ви прочета няколко съобщения.
Българска нова демокрация по чл. 40, ал. 7 е внесла на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносители Пламен Панайотов и група народни представители.
По същата материя има внесен и друг законопроект с вносители Маргарита Кънева и група народни представители. Не бих искал да лишавам от правото на чл. 40, ал. 7 Парламентарната група на  Българска нова демокрация, макар че остават 20 минути. Господин Ралчев, ако нямате нищо против, можем да започнем тази точка.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Добре, съгласен съм.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай, преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Има доклади на Комисията по бюджет и финанси по двата внесени законопроекта.
Моля господин Иванов да представи докладите на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СЛАВОВ ИВАНОВ: 

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
акцизите и данъчните складове, № 854-01-22, внесен от Маргарита Кънева и група народни представители 
на 13 март 2008 г.

На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 21.05.2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
На заседанието присъстваха: господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, господин Атанас  Кънчев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова  и госпожа Венетка Тодорова от дирекция „Данъчна политика” на  Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Маргарита Кънева, която изтъкна, че с предлаганите промени се цели хармонизиране на българското законодателство по отношение на акцизите и акцизните ставки с Директива 92/83 и Директива 92/84/ЕИО от 19.10.1992 г. и въвеждането на намалена ставка на акциза на бирата, произвеждана в независими малки пивоварни.
В предложената нова ал. 2 на чл. 5 се дава определение за „независима малка пивоварна”, в чл. 31 се създава нова т. 7, където се посочва намалената акцизна ставка за независимите малки пивоварни – 0,75 лв. за хектолитър на градус Плато.
Представителите на Министерството на финансите не подкрепиха внесения законопроект и изтъкнаха следното:
1. Директива 92/83/ЕИО дава възможност, а не задължава държавите членки да прилагат намалени акцизни ставки върху бира, произведена в независими малки пивоварни, тоест мотивът на вносителите, че се касае за хармонизация с европейското законодателство, не е коректен.
2. Въвеждането на намалена ставка за бирата изисква и съответен механизъм за контрол, който следва да се въведе на законово ниво. Такива разпоредби не се съдържат в проекта.
3. Липсва каквато и да е оценка на въздействието и по-специално на влияние на намалената ставка върху развитието на малките независими пивоварни в контекста на цялостната система на облагане на корпорациите.
По време на обсъждането всички народни представители изразиха подкрепа за внесения законопроект.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите  и данъчните складове, № 854-01-22, внесен от Маргарита Кънева на 13.03.2008 г.”

 
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по
Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за акцизите и данъчните складове,
№ 854-01-63, внесен от Пламен Панайотов и
група народни представители на 04.06.2008 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12.06.2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. 
На заседанието присъстваха: господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и господин Борислав Борисов – директор на дирекция „Митнически режими и процедури” в Агенция  „Митници”.
Законопроектът беше представен от госпожа Лидия Шулева, която обясни, че с предлаганите промени се цели да се върне нивото на ставката на акциза на нивото от 2007 г., като това връщане няма да противоречи с договореностите с Европейския съюз, както и да засегне приходната част на държавния бюджет.
Предложението е за намаляване на акцизната ставка на безоловния бензин от 685 лв. за 1000 литра на 635 лв. за 1000 литра и за газьола от 600 лв. за 1000 литра на 535 лв. за 1000 литра.
Представителите на Министерството на финансите изтъкнаха следното.
Ефектът по отношение на бюджета се измерва на 87 млн. 200 хил. лв. загуба, като от тях 72 млн. 200 хил. лв. са при намаляване ставката на газьола и 14 млн. 900 хил. лв. на безоловния бензин.
За периода януари – май общият акциз, планиран в бюджета за 2008 г., е 3 млрд. 797 млн. 700 хил. лв.
За периода януари – май това са 1 млрд. 471 млн. 200 хил. лв.
От горивата планираните приходи от акцизи за 2008 г. са 2 млрд. 32 млн. 600 хил. лв., от които 1 млрд. 282 млн. 900 хил. лв. от продажбите на газьол и 509 млн. 600 хил. лв. от безоловен бензин. Приходите от другите горива, планирани в Закона за държавния бюджет, са 240 млн. 100 хил. лв.
За периода януари – май изпълнението на приходите от акциз е 828 млн. 800 хил. лв. 
Относителният дял на горивата от общия размер на акциза на годишна база е 53,5%. Изпълнението за периода януари – май е 56,3%. Общо събраният акциз за периода януари – май е 1 млрд. 471 млн. 200 хил. лв.
Според разчетите, които са направени, с изпреварващата ставка се предвижда за 2009 и 2010 г. да няма повишение на акцизните ставки, тъй като в Европейската комисия на ниво работни групи вървят дискусии за увеличаване на минималните акцизни ставки за общността като цяло.
Във връзка с изразеното становище Министерството на финансите не подкрепи предложения законопроект.
След приключване на обсъждането се проведе  гласуване със следните резултати: 5 гласа „за”, 5 „против” и 4 „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-63, внесен от Пламен Панайотов и група народни представители на 4 юни 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Комисията по европейските въпроси има становище и по двата законопроекта. Председател? Заместник-председател? Член на комисията?  
Предупредих, че комисията трябва да докладва, но няма нито един член в залата. Поставяте ни в крайно неловко положение – има доклади, няма нито един член на комисията да докладва пред Народното събрание, както изисква правилникът. Не можем да преминем по-нататък в процедурата без становището на комисията по двата законопроекта.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Господин председател, сега ще Ви осигуря заместник-председател на Комисията по европейските въпроси. Да видите, че „Атака” ще спаси положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви изкажем служебна благодарност.
Госпожице Гаджева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

„СТАНОВИЩЕ	
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-63, внесен от Пламен Александров Панайотов и група народни представители 
на 4 юни 2008 г.

На  заседанието,  проведено  на  12 юни  2008  г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение  на   Закона  за  акцизите  и   данъчните  складове, № 854-01-63, внесен от Пламен Александров Панайотов и група народни представители на 4 юни 2008 г.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев, заместник-министър на финансите, и господин Борислав Борисов, директор на Дирекция “Митнически режими и процедури” в Министерството на финансите.
От становището  може да се направи следното заключение.
Използваните у нас в момента ставки на акциза върху безоловния бензин и газьола отговарят на изискването на Директива на Съвета 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. и на ангажиментите ни, поети във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз. Те отговарят и на политиката на енергийна ефективност и ограничаване на парниковите газове, провеждана от Европейския съюз. Ето защо предлаганият законопроект не противоречи на европейските правни норми, но не може да се разглежда като хармонизационен.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага със 7 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да бъде подкрепен проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-63, внесен от Пламен Александров Панайотов и група народни представители на 4 юни 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да чуем и становището по законопроекта на госпожа Кънева.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА ГАДЖЕВА:

„СТАНОВИЩЕ	
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-22, внесен от Маргарита Василева Кънева и група народни представители на 10 март 2008 г.

На заседанието, проведено на 20 март 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Маргарита Кънева и група народни представители.
В заседанието взеха участие господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и господин Борислав Борисов - директор на Дирекция „Митнически режими и процедури” в Агенция „Митници”.
Акцизите на спиртните напитки, в това число на бирата, са един от въпросите на единния вътрешен пазар на Европейския съюз, където съществуват съвместни компетенции по регулирането  на Общността и на държавите-членки. Общностното регулиране се осъществява с директива 92/84/ЕИО за сближаването на ставките на акцизите на алкохола и алкохолните напитки и Директива 92/83/ЕИО за хармонизиране на структурата на акцизите на алкохола и алкохолните напитки, като и двете директиви са от 19 октомври 1992 г.
С Директива 92/84ЕИО е въведена минимална ставка на акциза на бирата. Тя е равна на 0,748 евро за хектолитър бира на градус Плато или 1,87 евро за хектолитър бира на градус алкохолно съдържание. По данни на Европейската комисия към 1.1.2008 г. при страните, определящи акциза на бирата чрез градус Плато, той е варирал между 0,748 евро на хектолитър в Румъния и 25,11 евро на хектолитър в Холандия (за бира между 11 и 15 градуса Плато). У нас ставката е 1,5 лв. или 0,767 евро на хектолитър.
С Директива 92/83/ЕИО е посочено по какъв начин се начислява акцизът и в какви категории може да се групират различните видове бира в зависимост от градусите Плато или от алкохолното им съдържание. В чл. 4 на същата директива се казва, че държавите-членки могат да прилагат намалени ставки на акциза на бирата, произведена в „независими малки пивоварни” при спазването на две условия: намалените ставки да не се прилагат за пивоварни, произвеждащи повече от 200 хил. хектолитра бира годишно и намалените ставки да не са с повече от 50% под нормалните ставки. От тази възможност за намалени ставка са се възползвали към 1.1.2008 г. 20 от държавите - членки на Европейския съюз.
С предлагания законопроект се цели въвеждането у нас на намалена ставка на акциза на бирата, произвеждана в независими малки пивоварни. За тази цел в чл. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове се създава нова ал. 2, където се дава определение на понятието „независима малка пивоварна”, а в чл. 31 на същия закон се създава нова т. 7, където се посочва намалената акцизна ставка за независимите малки пивоварни - 0,75 лева за хектолитър на градус Плато.
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за акцизите и данъчните складове не противоречат на разпоредбите на Директива 92/83/ЕИО и на европейското право като цяло.
Като бележка, която да се вземе предвид при по-нататъшното обсъждане на проекта, може да се изтъкне липсата на система за контрол на произхода на бирата, облагана с намалена ставка. С цел недопускане на злоупотреби, в това число и в рамките на европейския пазар, би могло например да се въведе регистрация на малките независими пивоварни, така както е направено в Закона за акцизите и данъчните складове по отношение на специализираните малки обекти за дестилиране и на обектите за винопроизводство на малки винопроизводители.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 16 гласа „за” да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-22, внесен от Маргарита Кънева и група народни представители на 10 март 2008 г., като направената препоръка бъде съобразена от водещата комисия между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, остават три минути. Сега трябва вносителите да представят своите законопроекти, като всеки от тях има право на 10 минути за представяне на законопроекта. Предлагам това да бъде отложено, когато тези два законопроекта влязат в дневния ред, за да могат и вносителите да си представят спокойно законопроектите. И двата законопроекта са по чл. 40, ал. 7, следователно няма да продължим с тях утре с точките от днес. Както сме го правили и досега ще продължим утре с т. 2 - Годишния отчет за дейността на Комисията по защита на дискриминацията, първо четене на Закон за лова и така нататък. Член 40, ал. 7 важи само за днес.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Разбирам довода, който правите, но това от наша гледна точка касае започването на работата по законопроекта в съответния ден. Такъв е настоящият случай. Ние сме в рамките на правилника, защото сме започнали разглеждането на този законопроект. Според мен е съвсем резонно и в никакъв случай не и в колизия с правилника завършването на тази тема да продължи в утрешния ден, защото е започнало в рамките на регламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, отнасям се с разбиране към това, което казахте, но нека утре залата да реши.
Съобщения:
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по земеделието и горите ще има заседание утре в зала „Запад”.
Комисията по отчетност на публичния сектор ще има заседание днес от 16,00 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание утре         от 14,30 ч.
Комисия по политика при бедствия и аварии ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по отбраната ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по европейските въпроси ще има заседание утре   от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание утре              от 14,30 ч.
Комисията по европейските въпроси ще има заседание в петък от 10,30 ч. в зала „Изток”.
Уважаеми народни представители, на вас са ви известни и дневния ред и залите, където ще заседават комисиите. 
Утре започваме от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)		
	
Председател:
			Георги Пирински

Заместник-председатели:
					Любен Корнезов
Петър Берон

Секретари:
		Иван Илчев
		Татяна Калканова