Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-07-09

Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам  днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, на Председателския съвет се уточнихме седмичната ни програма да бъде следната:
1. Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2007 г., продължение.
2. Законопроект за ратифициране  на Протокола за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите. Вносител – Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007-2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка. Вносител – Министерският съвет.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, приет на първо четене на 06.06.2008 г.
5. Първо четене на Законопроекта за публичност на лобизма с вносители Любен Дилов и Ася Михайлова и Законопроекта за публичност на лобистката дейност с вносители Бойко Великов и група народни представители.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Вносител – Министерският съвет.
7. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет.
8. Проект за Решение за даване на съгласие за сключване на споразумение за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас”. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител – Министерският съвет.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България. Вносител – Министерският съвет.
12. Първо четене на Законопроекта за инспектиране по труда. Вносител – Министерският съвет.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вносители Мария Капон и Елеонора Николова; Бойко Великов и група народни представители; Диана Хитова и група народни представители и Министерският съвет.
14. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
15. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект за програма за периода от 9 до 11 юли 2008 г.
Гласували  200 народни представители: за 186, против 13, въздържал се 1.
Програмата е приета.
Уважаеми народни представители, на Председателския съвет единодушно се прие след гласуването и на другите предложения за включване като точки в дневния ред да преминем към гласувания. Това е отразено и в програмата.
Ще започнем с гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. След това ще преминем към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, следва второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.
Разбира се, има и други предложения. (Шум и реплики в залата.)
Госпожо Капон, процедурата се прави традиционно след приемането на програмата. Нека да приемем програмата и тогава ще Ви дам думата.
Има предложение от народния представител Владимир Кузов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Господин Кузов, заповядайте, за да мотивирате своето предложение.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз смятам, че моето предложение е мотивирано от госпожа Меглена Кунева, която е еврокомисар по защита на потребителите. То касае това, че държавите членки гарантират, че сметките се изготвят от енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителна мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Това е чл. 13, ал. 2.
Уважаеми колеги, не е необходимо да ви напомням – всички сте свидетели на изявлението на госпожа Меглена Кунева, българският еврокомисар по защита на потребителя, която  нееднократно и не само в българските медии, а и в  европейските, е казвала, че не могат енергоразпределителните предприятия да изготвят сметки на три месеца, да ги изготвят по някакви прогнозни резултати, каквито и да са те, независимо дали са съпоставени с някакви минали периоди или бъдещи такива.
Уважаеми колеги, затова се обръщам към вас, като към отговорни народни представители, защитавайки на първо място членството на България в Европейския съюз и, на второ място, интереса на потребителя... (Силен шум в залата.) Виждам колко сте развълнувани затова, че защитавате интереса на потребителя.
На трето място, няма да бламирате и българския еврокомисар. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
Господин Кузов, продължете.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Не знам дали да продължа или да не продължа.
С две думи, уважаеми колеги, хубаво би било да подкрепим госпожа Меглена Кунева и да влезе тази точка в дневния ред, с което да се постави край на тримесечния отчет по прогнозни резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За информация на народните представители ще кажа, че по същата материя има внесени още три законопроекта – на господин Кузов и Минчо Христов, на народния представител Румен Ангелов и на народния представител Красимир Каракачанов. Ако се приеме предложението на народния представител Владимир Кузов, по силата на нашия правилник и другите законопроекти ще бъдат включени като точка в дневния ред.
И така, да гласуваме предложението на народния представител Владимир Кузов относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 45, против 54, въздържали се 73.
Предложението  на  народния представител Владимир Кузов  не се приема.
Господин Кузов, желаете думата за процедура ли?
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, встрани от микрофоните): Моля да дадете резултата от гласуването по парламентарни групи, за да се ориентирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, дайте резултатите по групи.
Господин Кузов, желаете ли процедура или не?
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Желая, но исках да се ориентирам, господин председател, а с това да ориентирам евентуално и медиите да се разбере кой стои зад интереса на потребителя, кой действително признава членството на България в Европейския съюз, тъй като, доколкото ми е известно, ако някой може да ме обори, нека го стори – евродирективите имат някакъв вид задължителен характер. Госпожо Антонова, нали, прав съм? А, тя не знае. Добре. Всъщност, уважаеми колеги, нека да не бламираме госпожа Кунева и Европейската комисия. Това е моята огромна молба, независимо от може би някакви икономически интереси, които се преследват. Много ви моля – интересът на българския потребител на електроенергия, които сме всички ние, нека бъде поставен на преден план. 
Затова отново ви приканвам – да влезе моят законопроект, който е от една година, и на колегите от Български народен съюз, който е може би от една седмица, вероятно и той е в този дух. Ако искате и вие направете някакво предложение, за да можем заедно със съвместни усилия да защитим интереса на България, на еврочленството на България, на госпожа Кунева, на българския потребител на електроенергия. 
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Владимир Кузов.
Гласували 170 народни представители: за 62, против 50, въздържали се 58.
Предложението на народния представител Владимир Кузов и този път не се приема.
Госпожо Капон, заповядайте за процедура.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, днес е може би последният ден в тази седмица на наш колега тук, в тази зала. Тъжно е когато в политиката и от нея си тръгват идеалистите. Джентълмени като Филип Димитров си тръгват мъдро, тихо и с вдигната глава. Днес и тази седмица Филип си тръгва от парламента. Вярвам, че няма да ни остави сами в трудни моменти, както през многото години го е доказвал, защото той знае, че не е лесно да не се продадеш, да не се поддадеш и да не обслужваш чужди интереси. Невинаги беше разбран, но той успя и даде пример за нас, младите, че всяка възможност трябва да бъде използвана, за да се преборим в политиката и да работим напред.
Първият премиер на демокрацията в България с малко, но завинаги остана в нас с вярата, че има шанс за промяна. И за него – за този шанс, трябва да се борим, за да не кажем някога: „Ибо сме живели!” 
Затова ви моля, като човек представляваш младата генерация в политиката, да го аплодираме от тази зала. Благодаря, Филип! (Ръкопляскания.) 
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да преминем към следващите предложения, уважаеми народни представители. 
Има предложение от народния представител Яне Янев за включване в дневния ред на проект за Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за цялостна проверка на дейността на Държавен фонд „Земеделие”.
Господин Янев, заповядайте да аргументирате Вашето предложение. 
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Многократно след 2006 г. от името на 50 народни представители от опозицията внасям това мое предложение за цялостна проверка на дейността на Държавен фонд „Земеделие” и САПАРД.
Аргументите са много. По настояване на председателя Пирински бяха проведени две заседания на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по европейска политика, по-скоро на една от подкомисиите, но резултатите не са такива, каквито бихме желали, и отново има две мерки, както знаете, спрени по САПАРД. 
Аз считам, че ако тази анкетна парламентарна комисия не се състои и не се осъществи реален парламентарен контрол, има огромна опасност да бъдат спрени и останалите мерки по САПАРД, а именно мерките по публичните средства за общините, мерките за залесяване и мерките за агроекология. А това може да повлече и цялата Разплащателна агенция, може да повлече и „Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.”. Затова още веднъж предлагам това мое предложение да влезе в дневния ред за тази пленарна седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям на гласуване предложението на народния представител Яне Янев.
Гласували 158 народни представители: за 47, против 59, въздържали се 52.
Предложението на народния представител Яне Янев не се приема. 
Уважаеми народни представители, има предложение от народния представител Борислав Ралчев за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от народния представител Пламен Панайотов. По същата материя, както ви е известно, има и внесен законопроект на народния представител Маргарита Кънева.
Господин Ралчев го няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Ралчев.
Гласували 160 народни представители: за 50, против 43, въздържали се 67.
Предложението на народния представител Борислав Ралчев не се приема.
Следващото предложение, направено от народния представител Павел Шопов, е за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове с вносител народният представител Волен Сидеров и група народни представители.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА):  Благодаря, господин Корнезов.
Колеги, ако забелязвате, всяка седмица по чл. 40, ал. 3 от „Атака” правим това предложение. Днес особено настоятелно предоставяме на вниманието ви този законопроект – да бъде вкаран в дневния ред, защото може би днес е последният момент (другата и по-другата седмица може би също ще има шанс) - в момента се подготвя държавният бюджет за 2009 г. Ако не бъдат предвидени необходимите суми в бюджета, дори и да приемем закона след ваканцията, той няма да бъде осигурен финансово и няма да може да произведе своя ефект. Мисля, че сега е последният момент да го сторим, още повече, че има компилиран готов законопроект на базата на два внесени законопроекта – от „Атака” и от БСП. Получи се сносен законопроект за второ четене, който урежда въпросите на повече от 300-400 хил. български граждани, имащи лихвочисла. Техният въпрос може да бъде решен с бързо гласуване на този законопроект. Текстовете не са много – 10-12 текста, които не са спорни. Това може да стане за кратко време, без да натоварваме и без това напрегнатата програма до края на тази сесия.
 Веднъж почти бяхме стигнали до решението законопроектът да бъде внесен, защото в него няма нищо политическо. Въпросът опира до 300-400 хил. български граждани, които сигурно и вас ви питат кога ще влезе законопроектът за лихвочислата и кога ще бъде решен техният проблем. Затова ви приканвам още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 44, против 55, въздържали се 57.
Предложението на народния представител Павел Шопов не се приема.
Следващото предложение е направено от народния представител Асен Агов за включване в дневния ред на проект за решение относно изменение на чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и създаване на нова ал. 4 (с вносител Иван Костов).
Искам да информирам народните представители, че по правилника има внесени още девет проекта за решение с вносители Иван Костов, Минчо Христов, Стела Банкова, Яни Янев, Пламен Моллов, Олимпи Кътев, Четин Казак, Мария Капон, Надя Антонова, Димитър Абаджиев и още едно предложение на Мария Капон. 
Господин Агов, имате думата.
АСЕН АГОВ (ДСБ):  Благодаря, господин председател.
Радвам се, че Вие водите това заседание, защото вероятно паметта Ви ще подскаже, че в Тридесет и осмото Народно събрание, когато България получи статут на преговаряща страна като кандидат-член, беше създаден Съвет по европейските въпроси. Ако си спомняте добре, господин председателю, това беше предвестникът на Комисията по европейските въпроси. Спомням си много добре един Председателски съвет, на който Вие реагирахте изключително положително на обстоятелството, че в този съвет има паритетен принцип на всички представители на парламентарните групи – по двама души от всяка парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, беше точно така.
АСЕН АГОВ: Вие потвърждавате, господин председател, тоест имало е такава практика в българския парламент. Тогава инициаторите, сред които бях и аз, смятахме, че опозицията трябва да има равен глас при решаването на такъв стратегически и далеч отиващ проблем като европейското членство на България. Тогава това беше прието и съветът действаше по безупречен начин. В Тридесет и деветото Народно събрание паритетният принцип по европейските въпроси беше изоставен. След това изоставянето беше потвърдено от Четиридесетото Народно събрание.
Излишно е сега, господин председателю, да мотивирам предложението на група народни представители от Демократи за силна България – да се състави Комисията за контрол на средствата, пристигащи от Европейския съюз. Отворете днешните вестници и ще видите достатъчно данни – 572 проекта спрени по програма САПАРД. Вземам произволно число от заглавията на вестниците днес. Ако разгърнете повечето вестници и ако чуете тазсутрешните емисии на радиостанциите или на телевизиите, ще видите, че непрекъснато се говори на тази тема. Ние нямаме контрол. Този парламент няма контрол върху изразходването на средствата. Правителството е оставило суверенния контрол върху изразходването на тези средства в ръцете на ОЛАФ и на Европейската комисия. Ние искаме да си върнем суверенитета на този контрол тук, в българския парламент.
Затова настояваме, а и това е четвъртият път, когато внасяме това предложение – размислете се и гласувайте в негова подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Асен Агов.
Моля, гласувайте.
Както съобщих, ако предложението на народния представител Асен Агов бъде прието, то автоматично и другите девет проекта за решения ще бъдат включени като точка в дневния ред.
Гласували 174 народни представители: за 66, против 43, въздържали се 65.
Предложението на народния представител Асен Агов не се приема.
Заповядайте, господин Агов – вероятно за процедура за прегласуване.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми народни представители, вижте числата на стената – 66 души са гласували „за”, 43 - „против”, а дори и „въздържалите се” са по-малко от онези, които са „за”. Това е достатъчно основание за размисъл. От какво се боим? От какво се страхуваме, ако контролираме тези средства в българския парламент, без да разчитаме на секирата на мнозинството?! Ние българи ли сме, какви сме?!
Ето защо ви призовавам, уважаеми народни представители – тези 65 души, които са се въздържали, очевидно въздържанието им е породено от размисъл, че на България е необходима такава комисия. На България! Не на българския парламент, не на опозицията. България трябва да излезе от тази пътека на провалено членство в Европейския съюз! И това може да стане с общите усилия на всички ни на паритетен принцип. Затова призовавам: онези от вас, онези 65 човека, които са готови да помогнат на България да излезе от тази дупка, да гласуват „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Асен Агов.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 73, против 70, въздържали се 36.
Предложението на народния представител Асен Агов не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Атанас Атанасов за включване в дневния ред на проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за парламентарно проучване относно финансирането на пътуване на представители на правителството през месец ноември 2007 г. до Монако. 
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, за пореден път внасям това предложение и ви моля да се съобразите с волята на 48 народни представители, които са направи подписката за това предложение. Става въпрос за следното: да бъде съставена парламентарна анкетна комисия, която да провери на какви разноски представители на правителството - трима министри, един заместник-министър, един председател на държавна агенция и цял антураж с тях през месец ноември миналата година пътуваха до Монако. Защото от тази парламентарна трибуна министър-председателят призна, че това пътуване не е било за сметка на държавния бюджет, което означава, че е било за сметка на частни интереси и би следвало ние по реда на парламентарния контрол да установим кои са тези частни интереси и дали няма конфликт на интереси в конкретния случай. Затова аз ви моля да подкрепите предложението това да стане точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов.
Гласували 150 народни представители: за 51, против 76, въздържали се 23.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
За процедура – заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю. 
Вземам думата да направя предложение за прегласуване.
Уважаеми колеги, принизяваме парламентарния контрол. Аз не искам да ви изнасям тук лекции, разбира се, но една от функциите на Народното събрание наред със законодателната дейност е осъществяване на парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Именно липсата или слабият парламентарен контрол върху изпълнителната власт води до маса безобразия, за които се прочухме не само в страната, но и в чужбина. Защото това не е единственият случай, в който парламентът неглижира такива сериозни въпроси като този за чия сметка представители на изпълнителната власт не само са пътували в този случай, а осъществяват и други действия. За конкретния случай съществуват данни в публичното пространство за едно особено разпределение на функциите. Всеки от министрите, които бяха на този воаяж в Монако, впоследствие е извършил определени действия, които са в разрез с интересите на държавата. И ние се дезинтересираме по този въпрос. В това пътуване беше бившият министър на отбраната Близнаков, защото впоследствие един военен имот се превърна в мотописта. В това пътуване беше заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, защото впоследствие, 20 дни след това пътуване, 4 милиона от излишъка отидоха за тази федерация. В това пътуване беше и кметът на община Долна Митрополия, който получи безвъзмездно този имот от държавата и след това го даде на безценица, за да се превърне той в писта. Разбирате ли за какво става въпрос?
С тези замени и прехвърляния на имоти изпълнителната власт се прочу в този мандат. Затова според мен имаме пълното основание да поискаме разследване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям отново на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов.
Гласували 147 народни представители: за 49, против 74, въздържали се 24.
И този път предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Седмото поред предложение е на народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Информирам ви, уважаеми народни представители, че по тази материя има още три законопроекта на народни представители - Йордан Величков, Станчо Тодоров и Йордан Бакалов и група народни представители.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да влезе Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. В началото на 2007 г. предложих държавата да спре да се субсидира партиите. С чувство на неудобство ще кажа, че миналата година всички политически сили в тази зала, без изключение, единодушно гласуваха и си удвоиха парите. Тази година партиите отново се обединиха в един циничен консенсус и поискаха държавната субсидия да се утрои. 
Колеги, българските граждани са ни поставили тук за да защитаваме техните интереси, а не да насърчаваме партийното печалбарство. Унизително е да се наблюдава как държавата не може да осигури средства за лекарства и операции за болните български деца, няма пари за по-високи пенсии, а в същото време се изсипват десетки милиони за финансиране на партиите.
Питам ви, колеги, считате ли, че е морално държавата, всъщност гражданите, всички ние, да финансираме тези, които са се наредили на партийната хранилка? В закона има и вратичка, която позволява партиите да преотдават своите помещения за търговска дейност, за барчета, кафенета и магазини. Предлагам да затворим и тази вратичка. 
Уважаеми колеги, това са разумните предложения, които правя в тази зала. Призовавам ви да ги допуснете за дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Стела Банкова. 
Гласували 121 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносители са народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам в дневния ред на събранието да влезе Законопроект за изменение  на Закона за гарантиране на влоговете. Знаете, че в сегашния момент валутните влогове на българските граждани, които са горе-долу половината от общата сума на влоговете в банковата система, не са гарантирани. Защо ви казвам, че не са гарантирани? Защото в закона има една вратичка, приета от банковото лоби. В закона пише, че валутните депозити при фалит ще бъдат изплащани в левове, но – забележете! – не в левове от курса на деня на самото плащане, а в левове по курса в първоначалния ден на плащането на влоговете.
Казано иначе, ако не дай, Боже, сме свидетели на някакъв банков срив, българските граждани ще получат обезценени левове, а не своите валутни депозити.
Искам да ви кажа и друго – няколко цифри. Брутният външен дълг на България към настоящия момент е над 46 млрд. долара, уважаеми колеги. Над 46 млрд. долара! Това е по официални данни на БНБ. Инфлацията е около 15 и над 15%. Паричната маса в обращение е близо 8 млрд. лв. при условие, че когато започна Валутният борд, тя беше 780 милиона – над 10 пъти увеличение. Всеки може да си направи сметка за какво става дума. Нека да гарантираме спестяванията на българските граждани. Това е смисълът на моето предложение и се надявам вие да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов. 
Гласували 113 народни представители: за 18, против 40, въздържали се 55.
Предложението на народния представител Минчо Христов не се приема.
Господин Христов, имате право на процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз съм потресен, изумен съм, че 18 народни представители тук, в тази зала подкрепят това разумно предложение. От 240 души – 18 народни представители застават на страната на българските граждани, на българските вложители, а останалите застават на страната на банковата мафия. Извинете, но това е точното наименование. Вие знаете ли, че за миналата година банките са имали печалба около 1 млрд. лв. Откъде са ги взели тези пари? Не виждате ли какво става? Не виждате ли предупрежденията на Международния валутен фонд, на Световната банка, за това, че могат да се повторят събитията от 1996-1997 г.? Не виждате ли, че онези бандити, които са взели големите корпоративни кредити, а това са няколко, може би десетина души всъщност, които ще направят всичко възможно да срутят Валутния борд, с цел да върнат обезценени левове, а гражданите ще получат също тези обезценени левове? Ето за това става дума. Става дума за грабеж, подобен на този, който се случи през 1996-1997 г. 
С това предложение аз помагам на вашето правителство, уважаеми колеги, от тройната коалиция, защото ако не дай, Боже,  това се случи, вие добре разбирате политическия ефект. Оставете политическия ефект, просто помислете за интересите на гражданите, които са ви пратили тук, а не на банковото лоби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 109 народни представители: за 21, против 37, въздържали се 51.
Предложението на народния представител Минчо Христов и този път не се приема.
И така, последното предложение. То е на народния представител Мария Капон за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители народния представител Нено Димов и група народни представители. Госпожа Капон не е в залата.
Информирам ви, уважаеми народни представители, че по същата материя има внесени още два законопроекта на народния представител Румен Ангелов и на народния представител Димитър Йорданов. 
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 112 народни представители: за 18, против 28, въздържали се 66.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Уважаеми народни представители, приехме седмичната ни програма. Както в началото съобщих, на Председателския съвет единодушно се прие, днес да започнем с гласувания по законопроекти, които прочетох. Затова ще подам звуков сигнал, ще помоля и квесторите да поканят всички народни представители да заповядат в пленарната зала. Предстои гласуване на законопроекти на второ четене, респективно първо четене, приети по-миналата или миналата седмица.
Моля народните представители да не излизат, а да влизат в залата.
Уважаеми народни представители, започваме с гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Както е известно на народните представители този законопроект беше приет на първо четене на 15 февруари. Започна второто четене. При второто четене, припомням, че са приети заглавието и параграфи от 1 до 4 по номерацията на комисията. По § 4 беше прието и предложението на народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов, което не беше подкрепено от комисията, но беше прието в залата. Затова беше поставена задача на Комисията по икономическата политика, на базата на тези два текста да се направи синхрон между тях и да ни се предложи нов текст.
Господин Йордан Цонев е председател на комисията. Господин Цонев, ще Ви помоля да докладвате становището на водената от Вас комисия, при създадената ситуация. Беше ми докладвано, че този допълнителен доклад е раздаден на народните представители. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, ситуацията не е толкова драматична. Напротив, двата текста, които са приети и които на пръв поглед изглеждат, че си противоречат, всъщност не си противоречат. Беше съвсем лесно да ги обединим в един текст, тъй като залата е приела и двата текста. 
Аз предлагам на вашето внимание този обединен текст на § 4:
„§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
              „(1) Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, освен в случаите по ал. 2 и по чл. 10а, се внасят:
1. 90 на сто - за Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система;
2. 10 на сто - за попълване на Фонда за покриване на разходите за приватизация, с изключение на 10 на сто от плащанията, които постъпват по сметка на Агенцията за следприватизационен контрол в резултат на събрани от нея просрочени средства от разсрочено плащане на покупната цена по приватизационни договори.”
2. Създава се нова ал. 2:
              „(2) Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебни заведения се внасят във фонда по чл. 10а, ал. 2, т. 1.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5, като в нея т. 2 се изменя така:
„2. паричните постъпления от начислени неустойки по поети, но неизпълнени задължения, включени в приватизационните договори, се внасят - 90 на сто във фонда по ал. 1, т. 1 и 10 на сто по сметки на Агенцията за следприватизационен контрол.”
Това е текстът, който обединява двата текста, приети от пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители,  чухте доклада на Комисията по икономическата политика по § 4.
Моля, гласувайте § 4 така, както ни се докладва от председателя на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 107, против 14, въздържали се 9.
Параграф 4 е приет.
И за стенографския протокол: в правния мир има само един § 4 и той е този, който сега гласувахме.
Моля, гласувайте § 4, който става § 5, както ни се предлага от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 104, против 7, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
Има предложение от народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов, което по принцип се подкрепя от комисията и тя предлага съответна редакция на § 6.
Моля, гласувайте § 6 в редакция на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 102, против 5, въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
Следващото предложение е на народния представител Иван Сотиров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Сотиров.
Гласували 100 народни представители: за 22, против 30, въздържали се 48.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.

Преминаваме към следващите предложения, които се подкрепят по принцип от комисията.
Комисията предлага окончателна редакция на § 5, който става § 7, (стр. 7 и 8).
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 7, въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
Има предложение на народния представител Бойко Ватев, (стр. 8 и 9), което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 8, против 35, въздържали се 62.
Предложението  на народния представител Бойко Ватев не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Иван Стаматов и Евгений Жеков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители.
Гласували 98 народни представители: за 3, против 24, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на комисията за редакция на § 6, който става § 8.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 8.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.
Има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова за създаване на нов § 6а, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 6, против 35, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Олимпи Кътев за нови параграфи 6б и 6в (стр. 11). 
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 74, против 12, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Олимпи Кътев се приема. Става въпрос за възнагражденията на председателя на агенцията, респективно на членовете. 
Разбира се, тези параграфи ще бъдат под нова номерация –вероятно ще бъдат параграфи 8 и 9.
Преминаваме към § 7, който е по вносител.
Комисията не подкрепя предложението за § 7 и предлага да отпадне. Между другото, и тук се касае за възнаграждения. Би следвало, след като приехме предложението на народния представител Олимпи Кътев, § 7 по вносител да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Това предложение регламентира заплащането. Тоест § 7 отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага да отпадне и ми се струва, че то трябва да отпадне, тъй като гласувахме нещо друго преди това.
Моля, гласувайте отпадането на § 7.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1.
Параграф 7 по вносител отпада.
Уважаеми народни представители, има предложение от Михаил Миков - вече бивш народен представител, и от народния представител Евгени Иванов за нов § 7а, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 93 народни представители: за 6, против 14, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител  Олимпи Кътев за създаване на нови параграфи 7а и 7б, (стр. 12 и 13).
Това предложение на народния представител Олимпи Кътев не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 42, против 10, въздържали се 53.
Предложението на народния представител Олимпи Кътев  не се приема.
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, по логиката   на закона би следвало, след като приехме предишния член, където става дума за възнагражденията в Агенцията за приватизация, и се прие, тук става дума за възнагражденията в Агенцията за следприватизационен контрол. Логиката е същата. Това са поредицата от закони,  които приехме през последните месеци за всички органи, които са назначени от Народното събрание,  припомням, като се започне от комисията „Кушлев”, мине се през всички други. 
Това е обяснението, че след като логиката на утвърждаване на заплащането за Агенцията за приватизация е приета, би следвало да се приеме и за Агенцията за следприватиационен контрол. И нищо друго. С това завършваме цикъла, с който Народното събрание си постави за задача да бъдат уеднаквени критериите за определяне на работните заплати на органите, които се назначават от Народното събрание. Нищо повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Олимпи Кътев за създаване на нови параграфи 7а и 7б.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 7, въздържали се 5.
Предложението се приема.
По следващия § 8 (на стр. 13) има предложение на народния представител Сияна Фудулова, която предлага § 8 да се заличи.
Комисията приема предложението и предлага § 8 да отпадне.
Господин Цонев, след като приехме предложението на господин Кътев, би следвало § 8 и на това още по-силно основание да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте отпадането на § 8 по вносител.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Параграф 8 по вносител отпада.
Има предложение на народните представители Михаил Миков и Евгени Иванов за нов § 8а, номерацията явно ще стане друга. Комисията подкрепя предложението за този параграф - § 9, (стр. 13) – заглавието на Глава пета да се измени така: „Информация, свързана с приватизационните процеси и следприватизационния контрол”.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители, което е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има няколко предложения на народни представители, които се подкрепят от комисията.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 10. (Това е стр. 14 и 15. Ще съобщавам номерацията на параграфите, както е по доклада.)
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 2, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет.
Следващото предложение, на стр. 15, е на народния представител Иван Сотиров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Сотиров.
Гласували 95 народни представители: за 14, против 41, въздържали се 40.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е тези имоти, които се вадят от дружествата от списъка по чл. 3, ал. 1, да бъдат приватизирани чрез публичен търг. Защото, забележете какво се прави? Аз като цяло, когато му дойде времето, ще се изкажа и против това, и ще пледирам да отпадне. Веднъж, облекчава се режимът и този списък се обезсмисля. Досега той се приемаше от парламента, сега се приема това да става от Министерския съвет по предложение на съответното ведомство. Освен, че либерализираме режима за вадене на имоти от този списък, сега отнемаме възможността, ако се приеме този режим, това да става по една открита процедура, която се гарантира само от публичния търг.
Приемете това предложение, за да се гарантира, че ще има максимална прозрачност. Иначе създаваме много сериозни корупционни предпоставки така, давайки възможност първо да се вадят имоти от списъка и след това да се продават по познатите методи.
Затова пледирам към всички вас да подкрепите това предложение – тези имоти, които се вадят от списъка по чл. 3, ал. 1, да бъдат приватизирани само чрез публичен търг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров.
Гласували 93 народни представители: за 14, против 19, въздържали се 60.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Преминаваме към § 11, стр. 16.
Комисията предлага своя редакция.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев – в ал. 10 накрая да се добавят думите: „които са включени в списъка Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1”.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Направихме го редакционно за яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е редакционно, уточняващо, за да няма  спор евентуално в бъдеще при приложението на закона.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев.
Гласували 92 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 10.
Предложението на народния представител Йордан Цонев се приема.
Поставям на гласуване § 11, (стр. 16), така както се предлага от комисията и с допълнението, което вече гласувахме по предложение на народния представител Йордан Цонев.
Гласували 91 народни представители: за 81, против 9, въздържал се 1.
Параграф 11 е приет.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да се прегласува § 11, като моето предложение е той да отпадне.
Изключително опасно е да се променя режимът за вадене на имоти от списъка по чл. 3, ал. 1 от закона. Мисля, че досегашният ред, който съществува в закона, в много по-голяма степен охранява обществения интерес. Това, че ние приемаме със закон един списък, който осигурява по-специален режим за разпореждане с имоти със специално значение защитава обществения интерес. Това, което сега се предлага, фактически изобщо обезсмисля присъствието на този списък в закона. 
Сега се дава възможност определени дружества или други заинтересовани органи да искат Министерският съвет да вади имоти от специален списък, който е гласуван със закон. Това означава, че ние като Народно събрание абдикираме от функцията, заложена в закона – ежегодно да преценяваме кои имоти да бъдат изваждани от този списък, и делегираме това право на Министерския съвет. Оттук нататък е ясно за какво става въпрос. След това съответни търговски дружества правят предложение до Министерския съвет, вадят си имотите и след това тези дружества си приватизират имотите без търг. Това е откровено корупционно намерение. Не знам какво трябва – от Европейския съюз война ли да ви обявят, за да разберете, че така повече не може да се продължава. Така създавате предпоставки да стават злоупотреби в много по-големи размери от това, което става с парите, които ни спират по линия на външното финансиране. Защо, когато всички говорим, че се борим срещу корупцията, се създават такива огромни не врати, а порти за далавери?!
Апелирам към вас: гласувайте да отпадне това предложение за § 11. Сега текстът в закона е много по-коректен.
Говорим, че се борим с корупцията, а работим точно в обратната посока. Апелирам към всички вас да гласувате за отпадане на § 11. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям втори път на гласуване § 11 на стр. 16 така, както ни се предлага от комисията с допълнително гласуваното предложение на народния представител Йордан Цонев. Разбира се, ако няма необходимото мнозинство, значи параграфът не е приет и ще отпадне. 
Гласували 115 народни представители: за 85, против 26, въздържали се 4.
Параграф 11 е приет.
Има следващо предложение на народния представител Диана Хитова, което не се приема.
ДИАНА ХИТОВА (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението се оттегля.
Уважаеми народни представители, след това има предложение на народните представители Иван Сотиров, което не се подкрепя от комисията. 
Има предложение от народните представители Иван Костов, Евгени Чачев и Васил Паница, което е същото и отново не се подкрепя от комисията.
Има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Тези народни представители правят предложение § 11 да отпадне. Това тяхно предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Сотиров, Иван Костов, Евгени Чачев и Васил Паница и Мария Капон и Елеонора Николова.
Гласували 98 народни представители: за 16, против 26, въздържали се 56.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Следва предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което е прието.
Има следващо предложение на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов, което също се подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ясен Янев и Яни Янев, което не се подкрепя от комисията. То е на стр. 17.
Гласували 100 народни представители: за 1, против 41, въздържали се 58.
Предложението на народните представители Ясен Янев и Яни Янев не се подкрепя.
Комисията предлага да се създаде окончателна редакция на § 12.
Уважаеми народни представители, има проблем със системата за гласуване.
Разбирате сгъстената, натоварената програма не само за тази седмица, но и до края на м. юли. Дори едва ли ще можем да приключим програмата за тази седмица, а това означава много последици за ваканцията и т.н. (Шум и реплики.) Минимум 13 закона трябва да бъдат приети на първо и на второ четене, част от които са свързани и с изискванията на Брюксел.
Обявявам следното: след почивката, от 11,30 ч. ще продължим с гласуванията по този законопроект, Законопроекта за лова, Законопроекта за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство и Законопроекта за семейните помощи. 
Моля парламентарните групи да се организират и в 11,30 ч. да имаме необходимия кворум.
За да не си губим времето, продължаваме с дискусията по доклада за дейността на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност и проекта за решение. Становището на комисията и проектът за решение са прочетени.
Имате думата.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по първа точка от седмичната ни програма?
Заповядайте, господин Казак.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? 
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко искам да се спра на темата, свързана с доклада на Комисия за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Винаги, когато сме обсъждали дейността на тази комисия – било то свързано с доклад за нейната работа, било по други поводи, някои колеги са повдигали въпроса относно необходимостта от съществуването на този орган, относно целесъобразността, относно ефективността от работата на подобен орган. Особено в началото определени колеги се опитаха преди още комисията да е могла да натрупа достатъчно практика, преди още комисията да е могла да разгърне изцяло своята дейност, преди комисията да е съумяла да приложи ефективно всички мерки и всички правомощия,  с които тя разполага по силата на закона, някои колеги се опитваха едва ли не да искат нейното преждевременно закриване, да декларират на висок глас, че тази комисия е безполезна, че тя само харчи пари от бюджета, а всъщност нищо не носи и така нататък, и така нататък.
Винаги в тези случаи аз съм пледирал за това да се остави достатъчно време на комисията, да се направи равносметката накрая, когато изтече нейният мандат, тогава да се тегли чертата и да се види това, което е постигнала като резултат, средствата, които е акумулирала, които е събрала като резултат от заведените дела за отнемане на имущество, дали надхвърлят бюджета, който тя е изразходвала за своето функциониране.
Аз мисля, че докладът за 2007 г. е показателен за това, че комисията вече започва да показва ефективно и реално своите резултати. Вече става ясно, първо, че правомощията, с които разполага, и второ, процедурата, по която работи, са такива, че са свързана изцяло и неразривно с функционирането на съдебната система. Съдебна система, която всички ние знаем колко бавно работи, колко тромави са процедурите и колко възможности има за шикалкавене и за отлагане решаването на делата – както на делата по същество за санкциониране на конкретните престъпления на уличените лица, така и делата, които завежда комисията за отнемане в полза на държавата на имуществото на тези вече осъдени и с влезли в сила присъди лица.
Но преди да се стигне до това, знаете, че има и редица други дела, свързани с налагането на обезпечителни мерки, със запориране и налагане на възбрана на това имущество. Там отново съдебната система с триинстанционния характер на всяка една процедура води до удължаване на сроковете за решаването на тези дела. Ето защо съвсем нормално е ние да очакваме реално резултатите от дейността на комисията две, три, дори четири години след нейното създаване. Тоест първите дела за отнемане с ефективно влезли в сила присъди за отнемане в полза на държавата на имущество да приключат едва сега, тази година, и дори следващата година.
Но от доклада, който е представен от Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, се вижда, че тази комисия вече е набрала необходимата скорост, че са заведени стотици хиляди дела в цялата страна, че вече са налице и окончателно влезли в сила присъди и решения на съда за отнемане на имущество.
Комисията е наложила запор и възбрани върху имущества на стойност милиони левове. И е показателно, че тя вече е положила основата, върху която оттук нататък ще се работи за ефективно наказание на онези лица, които са били уличени и за които е било доказано, че са натрупали богатства и имоти вследствие на извършвана от тях престъпна дейност.
Ето защо смятам, че комисията заслужава да й бъде дадена възможност да продължи своята дейност. Резултатите от нейната дейност ще стават все по-осезаеми. Ние всеки ден четем в медиите за наложени нови и нови обезпечителни мерки от страна на комисията. Смятам, че тези, които искаха да закрият преждевременно комисията, не са били прави и това ще стане ясно и тази година, и следващата година, когато ще започне да се умножава броят на приключените дела за отнемане на имущество.
Същевременно искам да поставя въпроса, че е крайно наложително в най-скоро време да се предприемат мерки за коригиране на някои слабости в закона, за уточняване на някои състави, по които действа комисията. Например за сваляне на прага, отвъд който комисията може да бъде задействана. Считам, че сегашният праг е прекалено висок за определен вид престъпления. Много лица се оказват извън полето на действие на този орган и остават ненаказани по отношение на имуществото, което са придобили от своята престъпна дейност.
Второто нещо, което трябва да се коригира и е много важно, е един съществен недостатък, който се съдържа в сега действащия закон. Естествено, като всяко начало не минава без грешки и без пропуски, но когато създавахме този закон, никой не помисли какво ще стане с имуществото, което комисията вече ще е отнела, тоест след влизането в сила на окончателното решение за отнемане на имущество. 
Какво ще стане с това имущество, как ще бъде реализирано, как държавата ще може да го оползотвори по някакъв начин? Няма нищо записано в закона по отношение на процедурата за реализация на това имущество. Тези случаи вече  ще стават факт. Комисията ще започне да отнема недвижими имоти, движимо имущество, а тя не разполага нито със складова база, нито с какъвто и да е капацитет, за да съхранява това имущество. Спешно трябва да се помисли и при предстоящите промени в закона да се разпишат ясно механизмите и процедурата как след това държавата ще реализира това имущество, как ще го оползотвори, като се избегне опасността то отново да попадне в нечисти ръце чрез определени юридически хватки.
Ето защо, уважаеми колеги, ние, от Парламентарната група на Движението за права и свободи, ще подкрепим доклада с положително становище. Надяваме се, че комисията ще продължи да работи още по-активно за мисията, която й е поверена от закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Атанасов,   заповядайте за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, колега Казак, аз съм един от хората, които считат, че тази комисия е ненужна. Тя тежи на държавния бюджет и е излишно звено в българската администрация, но това е отделна тема. Вземам думата за реплика по друг въпрос.
На първо място, адвокатската пледоария, която произнесохте току-що от тази най-висока трибуна в страната в защита на тази комисия, показва, че този орган е спорен. Той е спорен и в обществото, защото няма резултатност от неговата дейност.
Вие казвате тук: необходимо е да съществува тази комисия, защото съдебните процедури са тромави, много бавно се случват нещата при съдебната система. Да, но комисията, за да може да реализира своите правомощия, минава през същата съдебна система. Няма друг ред и друг начин това да се случва.
При това положение се поставя въпросът: след като комисията по съдебен ред трябва да реализира своите правомощия, защо трябва да съществува, след като, за да може да започне процедура, е  необходимо да има образувано досъдебно производство? Прокуратурата може да свърши същата тази работа много по-ефективно. И най-важното – няма да се прави този голям разход от държавния бюджет за издръжка на тази комисия.
Така че аз Ви питам: какъв е смисълът да съществува този орган, след като прокуратурата е тази, която, образувайки досъдебното производство, в хода на самото досъдебно производство може да наложи обезпечителните мерки и впоследствие в съдебния процес да предяви исканията? 
Колко е ефективна тази комисия? Наскоро имаше скандал, нашумял по един процес. Няма да цитирам тук името на основния обвиняем по това дело, където се оказа, че лицата са задържани, разпоредили са се с имуществата, а комисията е проспала този факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика, ако желаете, господин Казак. 
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов! Именно това беше моята теза – че комисията действа бавно и резултатите от нейната работа ще бъдат видени на по-късен етап, няколко години след нейното създаване, именно защото законът е постановил така, че нейната дейност е тясно обвързана с дейността на съдебната система. Тя се задейства именно въз основа на започнато досъдебно производство чрез налагане на обезпечителни мерки. След това се изчаква да приключи и да влезе в сила присъдата на уличеното лице, за да може тя да започне ефективното отнемане на това имущество. Ние сме постановили това в закона и комисията не е виновна, че нашата съдебна система функционира бавно.  Това е първо.
Второ, ако Вие сте доволен от дейността на прокуратурата, ако наистина вярвате, че прокуратурата, която до приемането на този специален закон имаше такава възможност също, се е справила добре и ако мислите, че тя е в състояние да се справи, тогава нека да й поверим и тази задача.
Опитът на определени европейски държави показва, че именно наличието  на подобен специализиран орган е много по-ефективно за изпълнението на тази специфична задача - отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Опитът на Ирландия, опитът на други държави са го доказали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз очаквах този дебат с известен интерес, защото забелязвам, че и днес, няколко години след като комисията започна своята работа, мненията на някои колеги не са еволюирали изобщо, независимо от резултатите, които отчита тази комисия.
С моите колеги от Коалиция за България сме на мнение да подкрепим доклада, който е внесла постоянната Комисия за борба с корупцията, както и доклада, внесен от председателя на комисията, чиято дейност обсъждаме.
Работата на тази комисия трябва да бъде оценена обективно. От гледна точка на обществената нетърпеливост всичко в България да бъде подредено на някои хора ще се стори, че комисията работи тромаво и мудно, както някои държавни органи и сега, и преди. Разбирам желанието от днес за утре всичко да бъде о'кей, всичко да се подреди, но трябва да бъдем разумни, преценявайки доколко е възможно това. Комисията, чиято дейност обсъждаме, има своето място в обществения живот на страната като държавен орган. Тук отново се повтаря тезата, че тя е излишна.
Аз не желая да казвам онова, което намирам за добро в работата на комисията. То е написано. Колегите го споделят. Но, хайде сега да не се създава едно голямо обществено заблуждение, че тази комисия е излишна, тъй като някой друг, в случая прокуратурата, вършел нейната работа. Уважаеми колеги, няма такова нещо! И ако продължаваме да твърдим, че прокуратурата е тази, която може да отмени въпросната комисия, не сме откровени с хората, на които го говорим или просто не се разбира материята. Затова аз се изкушавам съвсем накратко да направя разлика между правомощията на Комисията за установяване на имущество, придобито по престъпна дейност и други държавни органи, от което ще стане ясно, че тя има своето място в държавническия живот и че няма кой да я отмени в тази важна роля, която има в полза на обществения интерес. За какво говорим всъщност?
Тук се лансира тезата, че прокуратурата е държавният орган, който бил налагал обезпечения върху имуществото на подсъдимите. Да, вярно, обаче съгласно Наказателнопроцесуалния кодекс прокуратурата налага обезпечение върху имуществото на подсъдимите лица, на уличените лица, с цел единствено да обезпечи изпълнение на наказанията конфискация, глоба и отнемане на средствата, послужили при извършване на престъплението. За справка, ето го чл. 72 от Наказателнопроцесуалния кодекс – прокуратурата няма други правомощия. 
Имайте предвид обаче, че в множество от престъпните състави престъплението конфискация е предвидено диспозитивно, а не кумулативно, и може ли някой да твърди днес, че прокуратурата изпълнява стриктно точно тези свои задължения? Аз в доклада за отчета на работата на прокуратурата не го забелязах. 
Второ, целта на тази комисия е друга – да отнеме в полза на държавата, да премине в държавна собственост онова имущество, ако трябва и цялото имущество, на лицата, предмет на това производство, което имущество е придобито пряко или косвено от престъпление. Това няма нищо общо с ограниченото приложно поле на възбраните и на запорите, които правят прокурорите.
Още нещо имайте предвид, че прокуратурата работи само тогава, когато има образувано наказателно производство. В случая с комисията не е така. Комисията може да работи и тогава да отнема в полза на държавата и в тези случаи, когато не е образувано наказателно производство или образуваното е прекратено или спряно поради причина на това, че деецът е починал, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в такова психическо състояние, че не може да продължава производството срещу него. Комисията работи и срещу наследниците на това лице за разлика от прокуратурата, която като се прекрати наказателното производство поради смъртта на дееца е ясно, че отпадат всички обезпечения. 
Моля ви да имате предвид и това, че комисията, чиято дейност обсъждаме, има възможност да отнема имущество не само от виновния, както прави прокуратурата, негово лично имущество, а комисията може да провежда производство и да отнема имущество в полза на държавата, което е придобито от престъпна дейност и е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от разследваното лице. Това са правомощия на комисията по чл. 6.
Освен това могат да бъдат разследвани и да бъдат отнемани имущества, които са придобити от разследваното лице по безвъзмезден начин, имоти, които са придобити от близки на разследваното лице, и пр. Всичко това прокуратурата не може. Дайте да бъдем наясно и да бъдем откровени. Има още много съществени разлики.
И за последно обръщам внимание и на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби, който в ал. 2 казва, че може да се води производство за обезпечение или за отнемане в полза на държавата и на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и тогава, когато е приключило наказателното производство. Някой да твърди, че прокуратурата има правомощия на приключило наказателно производство? Аз не знам дали някой ще се одързости. 
Сигурно това, което казвам, не е докрай изчерпателно, но мисля, че е достатъчно ясно, за да се разбере от непредубедените, че комисията е специален, специализиран или какъвто искате орган, но във всички случаи тя има своето основание за съществуване и за своята дейност.
Отделен е въпросът, че тази комисия трябва да бъде направена по-ефективна и впрочем това е задача не само към нея, а към всички държавни и общински органи. Според мен и според нас, пътят е към промяна на законодателството. 
Това, което каза господин Казак, аз изслушах с внимание. То касае промяната на закона и аз съм склонна да мислим и позитивно в тази посока – да, трябва да се разшири кръгът от престъпленията, извършвани от лица, при които може да се отнеме имущество и да се води цялото производство, да се включат и по-широк кръг такива деяния, включително и престъпленията по служба, включително неизгодните сделки, включително компютърните престъпления с цел имотна облага или с користна цел, тоест всички онези деяния, които са свързани с кумулиране на средства, и основателно може да се предположи, че този, който е кумулирал средства, е придобил имущество и то трябва да подлежи на отнемане.
Не по-малко важен е въпросът да се издърпа в един по-преден момент задължението на досъдебните органи да уведомяват комисията за започналото наказателно производство, за да се избегнат, доколкото е възможно, тези неприятни случаи, когато един задържан прехвърля имуществото си от ареста, но това не е работа на комисията. Това е работа на някой друг, затова органите на досъдебното производство следва в един по-преден момент – например, не при повдигане на обвинението, а при неговото предявяване, да уведомяват комисията.
Също така е много важно да се регламентират и сроковете с оглед процедурата – сроковете, в които органите, взаимодействащи си с комисията, изпращат своите отговори. Трябва да се наблегне на по-доброто, по-бързото и ефикасно взаимодействие на тези органи със самата комисия, за да се тласка напред производството.
Би могло да се помисли, разбира се, и за принципна промяна в приложното поле, в което работи комисията. Да, вярно е, че в много държави европейските има еквиваленти на този наш закон. В тези държави комисиите се занимават с отнемане на имущество, придобито вследствие на престъпна дейност. Бихме могли да помислим възможно ли е комисията да работи и отнема имущество, да провежда цялата процедура тогава, когато едно лице е нарушило императивни законови разпоредби и деянието не съставлява престъпление и доколко това деяние пак е свързано с кумулиране на средства.
Естествено това, което казвам, е въпрос на сериозен дебат, сериозна дискусия. Мисля, че е добре да си го кажем това, което можем в момента, но във всички случаи да поощрим работата на комисията, да поощрим усилията на тези специалисти, които са в комисията, като помислим и за техния статут. В крайна сметка да направим един законопроект, с който да се даде възможност на комисията още по-ефективно и бързо да работи.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, имате право на реплика. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ):  Благодаря, господин председател.
Само две думи искам да кажа по отношение на съществуването на такива органи в други европейски страни. Само в две европейски страни има такива органи, откъдето беше заимстван този опит – Ирландия и Испания. В тези две страни е създадено такова, подчертавам, извънредно законодателство за борба с вътрешния тероризъм – с ИРА и с ЕТА. Това е известно. Не знам с какво се борим ние тук в България.
А по отношение на правомощията на прокуратурата – разбира се, че за да може да бъде по-ефективна тази дейност, би следвало да се пипне НПК и да се разширят възможностите на прокуратурата за действие в тази посока. Не съм аз човекът, който ще хвали работата на прокуратурата от тази трибуна, в никакъв случай, но това, че прокуратурата не си върши добре работата не означава, че трябва да съществуват два органа в държавата със сходни правомощия.
И пак поставям въпроса: колко струва това на данъкоплатеца, колко пари струва на данъкоплатеца това? И каква е ефективността? Щели сме да я видим след пет, след десет години тази ефективност. Какъв е проблемът прокуратурата да има правомощията да запорира съответното имущество и да предявява исковете в хода на наказателното производство? Какъв е проблемът? Няма такъв проблем.
Само че сега тук се защитава по стария принцип, че веднъж създадена една администрация, оттук нататък след нейното създаване се занимава единствено с това да доказва нуждата от нейното съществуване. Само че вие казвате тук: да се обезпечава дейността на тази комисия.
Миналата година имаше скандал с това, че председателят на комисията получава 7 хил. лв. заплата, тази година получава 6 хил. лв. заплата. Дайте да видим колко пари се харчат за тази дейност, от която изобщо няма никаква ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, госпожо Антонова. Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега Атанасов, мисля си, че сравнението Ви между българския закон и еквивалентните закони в Ирландия не е изчерпателно, а мисля си и неточно, тъй като ирландският закон и ирландските органи, които упражняват подобна дейност, се борят срещу всички видове престъпления, тоест срещу имуществените последици за уличените лица и придобиваното от тях имущество. Нещо повече, те разследват и лица, които извършват така наречените предполагаеми престъпления. Не знам дали сте се запознали с този законопроект. Ето го при мен, ще Ви го предоставя да видите. 
Освен това, ирландските органи се борят и събират дължимите данъци и такси от лицата, които са заподозрени в такава дейност – заподозрени, казвам, включително и социалните им осигуровки. Така че да лансирате версията, че в Ирландия се борят само срещу престъплението тероризъм, хайде да бъдем колегиални, е неточно.
Второ, странно ми звучи - ако някой колега може да ми  обясни, готова съм да го слушам - как прокуратурата в хода на наказателното производство ще предявява искове за отнемане на имущество, за което се предполага, че е от престъпна дейност?! Много Ви се моля, дайте да говорим с голямо приближение към истината. Така сме по-убедителни, отколкото да нахвърляме едни тези. Вижте, прокурорът няма право да предявява граждански искове в гражданския процес, а Вие говорите за искове, които нямат нищо общо с престъплението и неговите последици. (Реплики на народния представител Елиана Масева.) Вие знаете кой и защо предявява искове. Прокурорът, ако предявява, и ограничените им правомощия... 
Извинете ме, но допреди малко си мислех, че тук има някакво неразбиране, че има някаква нетърпеливост към резултатите от работата на тази комисия. Мислех си най-добронамерено, че и вие се стараете да постигнем нещо в тази държава като държавни органи. Но след като Вие, колега Атанасов,  лансирате тези идеи какво можел прокурорът в наказателния процес, аз почвам да мисля, че някой в тази държава няма интерес да работи подобна комисия. Защото ако някой твърди, че такава комисия - независимо кой й е председателят и колко заплата получава, ако някой твърди, че няма място в България от такъв държавен орган, то този има имущество, което трябва да бъде обект на разследване от тази комисия. Благодаря. (Шум и реплики. Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, вече е 11,03 ч., явно ще трябва да спрем дотук. Ще продължим след почивката с разискванията – има поне трима народни представители, които се записаха за изказване. 
Веднага след почивката, както обявих, продължаваме с гласуванията на законите. Моля парламентарните групи и техните ръководства да направят необходимото народните представители да бъдат в пленарната зала.
Почивка до 11,33 ч. (Звъни.)
(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам режим на регистрация (звъни). Имаме необходимия кворум.
Господин Агов иска думата за процедура.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин председателю, процедурата ми е по начина на водене. Няма 127 човека в тази зала. С просто око се вижда! Аз си направих труда да ги преброя.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Повече са.
АСЕН АГОВ: Мнозинството не изпълнява задълженията си по Конституция – да поддържа кворума в Народното събрание. Това мнозинство е неспособно да управлява!
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Хайде стига, бе!
АСЕН АГОВ: Каквото е правителството, такова е и мнозинството! Следователно, господин председателю, за да има смислено гласуване в този парламент днес, моля квесторите да оберат всички карти, зад които няма народни представители, и да се извърши нова регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще направя втора регистрация на кворума.
Моля народните представители да гласуват само със своите карти!
Обявявам режим на регистрация. Този път на таблото е изписано числото 139. Има кворум. 
Очите понякога лъжат, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Аз виждам надалеч.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): В залата са само 90 човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за процедурно предложение на господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на приетия от нас миналата седмица на първо четене Закон за пряко участие на гражданите в управлението. Считам, че всички се уверихме от дебата, че този закон се нуждае от внимателен преглед, за да се направи анализ на някои недостатъци и за да има време да се подготвят предложенията, та законът да бъде работещ и да изпълни своята основна задача – да активизира гражданите и да им позволи да участват по-активно в управлението. Струва ми се, че има нужда от по-дълъг срок за подготовка на тези предложения.
Правя предложение за удължаване на този срок с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С две седмици, значи общо 21 дни.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 124, против 3, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОННИЯ КОНТРОЛ.
Стигнахме до § 12 на стр. 17 и 18.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 2.
Параграф 12 е приет.
Има направено процедурно предложение от народния представител Руденко Йорданов за отлагане на § 11а и § 11б и връщането им за ново разглеждане в комисията. (Руденко Йорданов иска думата за процедура.) 
Господин Йорданов, мога да Ви дам думата за процедурно предложение, само за да оттеглите предложението си. Заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ):  Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, искам да обоснова моето процедурно предложение, което е свързано с оттегляне на направеното предложение, и мотивите.
Най-напред ще припомня на народните представители за какво става дума, за да не се гледаме с неразбиращи погледи. Става дума за идеята ми, свързана с прецизиране на текстовете, които имат отношение към запазване предмета на дейност на лечебните заведения, но не толкова като общо понятие, както е регистрирано в предложените текстове, а запазване на вида дейности според тяхната медицинска специфика, та промяната на вида дейности да става с разрешителен режим, свързан със Здравната карта и обществения интерес.
Когато направих това предложение, заживях с очакванията, че то ще бъде разгледано заедно с другите предложения в Комисията по икономическата политика. Велика тайност ще остане за мен кога, в колко часа и къде Комисията по икономическата политика проведе своето заседание, в резултат на което ние получаваме този допълнителен доклад. Явно моят текст и аз лично съм нежелан в тази комисия, тъй като заобикалянето на моето предложение и нежеланието да бъде изслушан и да бъде съкрушен с аргументи в комисията, беше заменено с игра на криеница. Под достойнството ми е, господин председателю, да участвам в тази игра на криеница с Комисията по икономическата политика.
Оттеглям предложението си. Чувствам се огорчен, но не и обезверен. Ще направя същото предложение за изменение и допълнение в Закона за лечебните заведения, където темите за Здравната карта, за предмета на дейност и за начина, по който тази дейност може да бъде съхранявана и охранявана, може би по-добре ще бъдат разбрани и оценени от колегите, а разчитам и надявам се – по-добре оценени и от пленарния състав на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме мотивите на господин Руденко Йорданов, който направи предложение в пленарната зала и сега го оттегли. 
За процедура – господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Процедурата е свързана с допълнителния доклад, а и с други текстове, които са прибавени към доклада, който беше обсъждан на второ четене. Нито миналата седмица, нито пò предната седмица е имало заседание на Комисията по икономическата политика. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Трябва да обясня, защото тук има нападки, но не ми дават думата.
ХРИСТО ПОПОВ: Не е имало заседание, на което да са прецизирани текстовете, които са предложени за гласуване. Предложенията се правят между първо и второ четене и в комисията се обсъждат текстовете, които вече са предложени, не може да се добавят допълнителни текстове. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да не се връщаме две седмици назад. Допълнителният доклад на Комисията по икономическата политика е само относно § 4.
ХРИСТО ПОПОВ (КА, от място):  Има и други текстове, които са добавени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Докладът е пред мен  и аз подлагам на гласуване точно това, което мина на първо четене.
Господин Цонев, дайте разяснение за тази тайнственост, за която се говори тук.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Комисията по икономическата политика, която имам честта да председателствам, няма навика да провежда нито тайни заседания, нито каквото и да било извън правилника, както сте се убедили в продължение на три години. Въпросният текст, който беше поръчан във връзка с гласуването на два текста по един и същи параграф, а Народното събрание и залата би трябвало да обръща внимание, че не може да се гласуват два текста по един и същи параграф, трябваше да бъде поправен – или компилирано, или обединено. Понеже става въпрос само за два текста, те бяха обединени и съобразно практиката, която имаме, текстът беше даден на подпис на членовете на Комисията по икономическата политика. Членовете на Икономическата комисия се подписаха с мнозинство, запознати са с текста. Няма аргументи, не може ние да свикваме комисията за аргументи по два текста, които са приети от  пленарната зала и да разискваме дали да включим единия или другия. И двата са приети. Задачата на председателя на комисията и на екипа му е да обедини двата текста, без никакви поправки, и да ги предложи. Направил съм го, подписахме се, това е докладът. Няма тайни заседания, няма нищо скрито.
Допълнителните текстове, които са включени, за които Вие говорите, са текстове, които са направени в пленарната зала, редакционни поправки или приемане на текстове, които са отхвърлени от комисията, които с аргументи вносителите са убедили залата, че трябва да бъдат приети. Няма нито един текст, който да не е предложен тук в пленарната зала съобразно правилника на Народното събрание. Следете внимателно закона и ще видите, че няма една такава запетайка.
В подкрепа на това, което Вие казвате, господин Йорданов, точно по Вашето предложение и предложението на госпожа Донка Михайлова е включен текст към § 12 за Здравната карта, както вие го искахте. Но трябва да го прочетете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме.
След като народният представител Руденко Йорданов оттегли процедурното си предложение, то няма да бъде поставено на гласуване.
Има предложение от народните представители Ваньо Шарков, Димитър Йорданов и Ясен Попвасилев за нов § 11а. 
Комисията не подкрепя предложението на тримата народни представители.
Поставям на гласуване предложението на Ваньо Шарков, Димитър Йорданов и Ясен Попвасилев.
Гласували 118 народни представители: за 25, против 14, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лъчезар  Иванов за създаване на нов § 11б. 
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували  118 народни представители: за 21, против 37, въздържали се 55.
Предложението на  народния представител Лъчезар Иванов  не се приема.
Следва предложение на народните представители Михаил Миков и Евгени Иванов.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 15, против 25, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Борислав Китов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов в неприетата част, тоест в т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 11, против 14, въздържали се 80.
Предложението на  народния представител Борислав Китов относно т. 2  не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Ваньо Шарков, Димитър Йорданов и Ясен Попвасилев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 относно отпадане на думите „или социални” и не подкрепя предложението в останалата му част. Следователно поставям на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков, Димитър Йорданов и Ясен Попвасилев в неприетата му част.
Моля, гласувайте.
Гласували  120 народни представители: за 29, против 30, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Преминаваме към страница 21. Има предложение на народния представител Иван Сотиров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 24, против 25, въздържали се 56.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Лъчезар Иванов. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2. Следователно поставям на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов в неприетата част, тоест т. 1.
Гласували 128 народни представители: за 31, против 30, въздържали се 67.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов в неподкрепената част, не се приема.
Има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което се подкрепя по т. 1, не се подкрепя         по т. 2. 
Поставям на гласуване предложението на двете народни представителки в неподкрепената му част.
Гласували 105 народни представители: за 16, против 32, въздържали се 57.
Предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова не се подкрепя.
След това има предложение, което се подкрепя по принцип. То  е на Янаки Стоилов и Донка Михайлова.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): То е включено в редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за внимание, народните представители и председателя на комисията. 
Господин Цонев, Вие сте направили няколко предложения в пленарната зала. Има и предложение на народния представител Донка Михайлова, във връзка с предложението на Янаки Стоилов и Донка Михайлова, което е направено и в пленарната зала. На базата на тези предложения  комисията е изготвила обобщен текст на § 13. Така ли е, господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, прочетете § 13. Той ще стане друг параграф, но както вече казах, нека да вървим с тази номерация.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател. На базата на дикусията, на направените предложения в залата от народните представители, които Вие казахте, на приетите части от предложенията на народните представители, ще ви прочета текста, който се получи вследствие на приетото от залата и на направеното редакционно в залата.
Параграф 13 ще има друга номерация.
„§ 13. Създава се чл. 34б:
„Чл. 34б.	(1) При приватизация на лечебни заведения, приватизираното търговско дружество е длъжно да извършва най-малко три от изброените лечебни дейности по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Видовете дейности, осъществявани от приватизираното лечебно заведение не могат да са по-малко от определените в Националната здравноосигурителна каса.
	(2) При продажба на акции или дялове на приватизираното дружество приобретателят има задължението по ал. 1.
	(3) Недвижимото имущество на приватизираните лечебни заведения запазва предназначението, което е имало, към момента на обявяване на процедурата за приватизация.
	(4) При неизпълнение на задължението по ал. 1 или на други задължения, поети от купувача в приватизационния договор или от лицето по ал. 2, приватизационният договор или договорът за продажба се разваля, и купувачът дължи неустойка в размер 100 на сто от покупната цена. Неустойката не може да се намалява поради прекомерност.”
Това е текстът на този параграф, по който имаше най-много дискусии. Смятам, че той отразява волята на всички - да се запази характерът на приватизираните заведения, да има достатъчни гаранции, дори и теренът и статутът на терена, статутът на сградите, всичко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янаки Стоилов, този текст, който беше прочетен съдържа и Вашите идеи, които...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Няма нужда да се гласува отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, затова няма да подлагам на гласуване Вашето предложение. 
Моля, отразете това в протокола.
Поставям на гласуване § 13 така, както беше прочетен тук от председателя на Икономическата комисия. 
Гласували 121 народни представители: за 114, против 4, въздържали се 3.
Параграф 13 е приет.
Следващият § 13, който ще стане § 14 или под някаква друга номерация – това е на стр. 13. Комисията подкрепя предложението на вносителя. 
Гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова за отпадане на § 14. Комисията не подкрепя това тяхно предложение. 
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова. 
Гласували 87 народни представители: за 7, против 9, въздържали се 71.
Предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова не се приема.
Поставям на гласуване § 14 и § 15, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте тези два параграфа едновременно.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 3.
Двата параграфа са приети.
Следва предложението на народния представител Борислав Китов за създаване на нов § 15а. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 11, против 24, въздържали се 60. 
Предложението на народния представител Борислав Китов не се приема.
Следва предложението на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов за създаване на нов § 15а. Предложението на двамата народни представители не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 21, против 18, въздържали се 58. 
Предложението на двамата народни представител не се приема.
Следва предложение на комисията за § 16, който става § 17, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 2.
Параграф 16, който става § 17, е приет.
Има предложения на няколко групи народни представители, които се подкрепят от комисията.
Комисията предлага окончателна редакция на § 18. 
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 18.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Искам думата за редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Малко късно, но ако е безспорно, добре.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Аз съм го поставял в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставяли сте го? Не ми е отбелязано тук.
Отменете гласуването.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, става въпрос за следното. Текстът, който се предлага, е, че: „Обособена част на лечебно заведение” е такава, която не е свързана пряко или чрез нея не се осъществява лечебната дейност на същото лечебно заведение ...” Подчертава се „на същото лечебно заведение”. 
Моето предложение беше думите „на същото лечебно заведение” да отпаднат. Идеята е, че в много здравни заведения има цели етажи или други, които също се ползват за лечебна дейност, но се държат от поликлиники и т.н. 
Не мисля, че е редно с този текст „на същото лечебно заведение” да се даде възможност на други лечебни заведения, които ползват сгради на приватизираните болници, да им бъде променяно предназначението под формата на обособени части и да бъдат приватизирани за други дейности. 
Общата философия, която виждам, че тук се преследва и с предишните промени, които е приела комисията, точно това е идеята – дейността, която се ползва към момента, да не може да се променя, а с този текст създаваме възможност да се заобикаля това ограничение. И лечебната дейност - след като ние сме казали, че недвижим имот е за това, за което се ползва, не може да му се променя предназначението, сега тук даваме специална хипотеза, при която това може да бъде третирано като обособена част, с която да се разпореждаме по общия ред, без да бъде запазена лечебната дейност. 
Не мисля, че е редно да се даде възможност цели етажи, които не са на това лечебно заведение, а са на друго, да бъдат третирани като обособени части и да бъдат приватизирани по общия ред.
Идеята ми е текстът да се запази, но думите „на същото лечебно заведение” да отпаднат. И текстът става: 
„Обособена част на лечебно заведение” е такава, която не е свързана пряко или чрез нея не се осъществява лечебна дейност, и може самостоятелно да осъществява ...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, това предложение в пленарната зала ли го направихте?
ИВАН СОТИРОВ: Да, по време на дебата го коментирахме, дори съм го дал и писмено на господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще поставя на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Иван Сотиров в § 18, т. 1, буква „а”, т. 2 да отпаднат думите „на същото лечебно заведение”.
Гласували 111 народни представители: за 25, против 20, въздържали се 66.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Поставям на гласуване § 18 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 88, против 16, въздържал се 1.
Параграф 18 е приет.
Уважаеми народни представители, моля за внимание. На стр. 29 има предложение на народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов за създаване на нов § 16б. Комисията е отразила, че по принцип подкрепя предложението, но господин Иванов е направил процедурно предложение в пленарната зала това предложение на народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов да се гласува като неподкрепено.  
Така ли е, господин Иванов? Желаете изрично гласуване на това Ваше предложение. 
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Господин председател, оттегляме предложението. С новия текст, който господин Цонев сега ще прочете, смятам, че проблемът, който ние поставяме, ще бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Текстът е същият, господин председател, но за да се приеме предложението им в пълен вид, от текста на ал. 1 „За заварените приватизационни договори” отпада думата „заварените” и става „За приватизационни договори”. Тоест за всички, не само за заварените, а за всички. Това отразява в пълна степен тяхното предложение и ние смятаме, че тази дума може да отпадне при гласуването сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението, което виждам, че е съгласувано, от ал. 1 да отпадне думата „заварените”. 
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване § 19, както се предлага от комисията с вече гласуваното отпадане на думата „заварените” от ал. 1. 
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Сега преминаваме към § 17. Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Евгени Чачев, което не се подкрепя от комисията. 
Гласували 90 народни представители: за 8, против 36, въздържали се 46. 
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Иван Сотиров.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 17, против 16, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И миналия път по този въпрос стана дебат. Става въпрос за т. 10 от допълнителния списък, в която се предвижда, че Държавната агенция за младежта и спорта, която досега беше в забранителния списък, остава в него, но от всичките 21 имота, които са обособени части ... Дори мисля, че тук не би трябвало да бъде обособен обект, защото не знам каква му е легалната дефиниция по този закон, навсякъде се говори за обособени части. Но все едно. Избрани са само 9 от 21 обекта в Националната спорта база. Спомняте си, че миналия път дори господин Цонев по време на заседанието каза да поставим въпроса пред Комисията по младежта и спорта да бъде изискан от ДАМС списъкът на обособените обекти от Националната спортна база. Лично отидох в комисията, тя взе решение, господин Лучано го изиска – до ден-днешен, вече минаха две седмици, от ДАМС не е предоставен този списък. И това не е случайно, защото от години наред няма публичен регистър на спортните имоти, качен на сайта, както повелява Законът за младежта и спорта. Умишлено тази информация се крие, за да може близо 11 или 12 национални обекта от Националната спортна база, които са специални обекти – става въпрос за големи спортни бази с национално значение, да бъдат допуснати за приватизация като обособени части.
Затова ако се приеме моето предложение, тъй като ДАМС упорито не ще да предоставя тази информация, ако трябва, да остане този текст, но да се казва: Националната спортна база – поставя се запетая и се добавя: не както следните обособени обекти, тези 9, които са описани, а както и обособените обекти от Националната спортна база. И за всички тези 21 обособени обекта, Националната спортна база, да бъдат в този забранителен списък. Става въпрос за яхт-клуба Несебър, за Созопол – все атрактивни национални спортни обекти.
Предлагам да го прегласуваме във вида да отпаднат следните обособени обекти ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте сега! Първо, двете минути изтекоха.
Второ, Вие сте направили предложение в § 17 т. 10 да отпадне и аз поставих това Ваше предложение на гласуване.
Сега приказвате друго.
ИВАН СОТИРОВ: Така е, господин Корнезов, такава е процедурата. Но миналия път в пленарната зала се постави въпросът и Държавната агенция за младежта и спорта не пожела да бъдат описани всички обекти от Националната спортна база. Нямам друг ресурс освен чрез парламента да изискаме от госпожа Весела Лечева да предостави този списък. Той е строго секретен. Идеята беше да се опишат всичките 21 обекта. След като не е предоставен такъв списък, единственият начин да бъде защитен общественият интерес е просто да се каже, че всички обособени обекти от Националната спортна база са в този забранителен списък. Такава беше волята ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, моля Ви, нека де не спорим! Вие сте направили предложение за отпадане на т. 10.
ИВАН СОТИРОВ: Формално сте прав, господин Корнезов, въпросът е ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате нещо друго да гласуваме?! Плюс това ние вече гласуваме Вашето предложение. Ще подложа на гласуване втори път ...
ИВАН СОТИРОВ: Добре, приемете го това като процедурно предложение за редакционна промяна на т. 10. Няма смисъл да прегласуваме това. Ако щете, възприемете го в този вид. 
Предлагам редакционна промяна в т. 10 във връзка с това, което коментирахме на дебата на второ четене тук, в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще направим следното, господин Сотиров. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
ИВАН СОТИРОВ: Нека господин Цонев да каже, той също присъстваше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега прегласуваме, а пък почваме да обясняваме. Знаете, че това не е точно по правилника. Но няма лошо да ориентираме. 
Не можем ли да направим следното: ще прегласуваме предложението за отпадане на т. 10, а когато гласуваме § 17, ще подложим на гласуване Вашето предложение като редакционно. Приемате ли го?
ИВАН СОТИРОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемате ли, господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Не е редакционно ...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това предложение не  е направено по време на обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да прегласуваме предложението по т. 10, а като дойде § 17 – тогава ...
Поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Иван Сотиров в § 17 т. 10 да отпадне – това е на стр. 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 18, против 25, въздържали се 57.
Предложението на народния представител Иван Сотиров и този път не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Илиян Илиев в неподкрепената му част – една част се приема по т. 1, а т. 2 не се приема.
Моля, гласувайте неподкрепената част.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 22, въздържали се 59.
Предложението на народния представител Илиян Илиев не се приема.
Преминаваме към текстовете на стр. 36.
Има предложение от народните представител Ясен Янев и Яни Янев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 7, против 25, въздържали се 60.
Предложението на двамата народни представител не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Иван Костов, Евгени Чачев и Васил Паница, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте го.
Гласували 98 народни представители, за 13, против 28, въздържали се 57.
Предложението на тримата народни представители не се приема.
Стигнахме до предложението на комисията за окончателна редакция на § 17, който става § 20.
Тук господин Сотиров направи предложение. Тъй като явно ще има и противно мнение, кажете, за да се ориентира и залата!
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, става въпрос да отпадне само думата „следните” от израза „Следните обособени обекти от дружеството”. Това е т. 10 от сегашния § 17 от списъка – това е Държавна Агенция за младежта и спорта. Така е по доклада, който имам на стр. 34 – т. 10. На стр. 41 също е т. 10 като предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко точки 10 има в този параграф? Това е т. 10 „В Раздел ХІ „Държавна агенция за младежта и спорта”:”. Точките са по раздели. Надявам се да няма повторение. Така ли е, господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Да. 
ИВАН СОТИРОВ: За това с тава въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, какво предлагате Вие в т. 10, защото в нея има буква „а”?
ИВАН СОТИРОВ: Предложението е след думите „Национална спортна база „ЕАД-София” се поставя запетая и се добавя „както и следните обособени обекти от дружеството. В моето предложение думата „следните” отпада и остава „както и обособените обекти от дружеството:”. Тогава няма смисъл да се изброяват тези обекти. 
Става въпрос за следното. Изброени са само 9 обекта, което означава, че Националната спортна база иска да се разпореди  с тях заедно с другите 11 национални имота. По същество, ако гласуваме текста така, както е предложен сега, това означава парламентът да благослови волята на госпожа Весела Лечева да продаде Спортна база в Созопол, пристанището за яхти в Несебър, Спортната база в Сандански, комплекс „Хан Аспарух”, Ветроходната база в Панчарево, ски-пистите в Боровец, стадион „Юнак” и други обекти – само за тях имам информация. Това означава, че ако не се приеме редакцията, която ви предлагам, ние като парламент гласуваме на госпожа Лечева да има възможност тези обекти, които ви изброих, заедно с още няколко, да отпаднат от забранителния списък, и тя да може да ги продаде чрез Националната спортна база. Тоест, замисълът е Националната спортна база да се превърне в нещо като „Софийски имоти”. За това става въпрос – тя да стане дружество, което досега беше под специален режим, а сега да стане дружество, от което да бъдат източени едни атрактивни имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие предлагате думата „следните” да отпадне.
ИВАН СОТИРОВ: И да останат всички обособени обекти от дружеството. Тогава няма смисъл да се изброяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, господин Сотиров, нека разберем какво предлагате Вие. Спокойно, ще се разберем. 
Думата „следните” да отпадне. И букви „а”, „б”, „в” и т.н. до буква „и” и те да отпаднат?
ИВАН СОТИРОВ: Да, забраната да остане за всички обособени обекти от дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете какво предлагате! Какво да гласуваме? Думата „следните” да отпадне? А букви „а”, „б”, „в”, „г”, „д”, „е”, „ж”, „з” и „и” да отпаднат ли или да не отпаднат?
ИВАН СОТИРОВ: Тези букви също трябва да отпаднат, защото забраната трябва да бъде за Националната спортна база и за обособените обекти от дружеството.
РЕПЛИКИ ОТ КОАЛИЦИЯ „АТАКА”: Да отпаднат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отпаднат ли и те?
ИВАН СОТИРОВ: Да, изброяването да отпадне. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Буква „б” да остане ли?  (Шум  и реплики на н.п. Йордан Цонев.)
ИВАН СОТИРОВ: Да остане само буква „а” без думата „следните” и всички други изброявания да отпаднат. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Буква „б” предлагате ли да отпадне или не – вижте на стр. 42. 
ИВАН СОТИРОВ: Всичко да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Цонев, заповядайте.
Това обсъждано ли е в комисията и в пленарната зала?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател и уважаеми колеги, това е обсъждано в залата. Искам да внеса яснота, затова исках думата преди господин Сотиров, за да обясня, че това, което той предлага, е обратното на това, което иска. 
Господин Сотиров иска да останат в забранителния списък цялата Национална академия с всичките й подобекти – да не се приватизира нищо.
Волята на Министерския съвет, на вносителя на законопроекта, е да приватизира 10 от тези обекти и да не приватизира изброените тук. Тук изброените не могат да бъдат приватизирани! А господин Сотиров, искайки нищо да не може да бъде приватизирано, иска да отпаднат и изброените, които не могат да бъдат приватизирани.
Ако приемем текста на господин Сотиров, ще излезе, че могат да бъдат приватизирани всички обособени 21, както казва той, обекти от Националната спортна база. (Реплики на народния представител Иван Сотиров.)
Защо?! Изслушайте ме, колега! Защото въпросният списък е забранителният. Изброените: Високопланински спортен комплекс „Белмекен” остава в забранителния списък; буква „б” Национален стадион „Васил Левски” остава в забранителния списък; Национален спортен комплекс „Диана” остава в забранителния списък ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, то остава и Националният стадион „Васил Левски” да бъде приватизиран?!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да поясня: не волята на комисията, не волята на председателя на комисията, волята на вносителя – на Държавната агенция на младежта и спорта, господин Сотиров,  е да приватизира обектите, които не са включени в този списък. Няма тайна, няма нещо незаконно. С внесения законопроект Министерският съвет казва: тези, които изброяваме, няма да ги приватизираме. А тези, които не ги изброяваме, ще ги приватизираме. 
Мнозинството ще подкрепи волята на Министерския съвет и на Държавната агенция за младежта и спорта да приватизира обектите, които публично обявява, че ще ги приватизира. И да запази обектите, които публично обявява, че няма да ги приватизира. 
Пак Ви обяснявам: не искайте и тези обекти да отпаднат, защото ще им дадете да приватизират всичките 21 обекти. Това е забранителен списък за приватизация.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Може ли едно уточнение? Това, което казвате, не е вярно. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, чухме Вашето, чухме и неговото мнение. Явно има спор, ще го подложа на гласуване. Нека залата да реши. 
 Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров на стр. 141, т. 10, думите „следните” и букви „а”, „б”, „в”, „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и буква „б” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 21, против 66, въздържали се 22.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Колеги, предлагам прегласуване с едно уточнение. С господин Цонев говорим едно и също, защото имаме една и съща оценка за това, което става. Въпросът е, че ако отпадне „следните обекти” и не се изброят, към „Национална спортна база” слагаме „и обособените обекти”, което означава, че всички обособени обекти, които са в капитала на дружеството, остават в забранителния списък. И тогава няма смисъл от това изброяване. Още повече, че за голяма част от тези обекти в Закона за спорта ние сме наложили възбрана върху разпоределителните сделки, има специален режим. Въпросът е, че целта на ДАМС е като изброят тези обекти, и другите да ги пуснат. Ако ние махнем това изброяване и оставим „както и обособените обекти”, а не само изброените, това означава, че за всеки обособен обект, ако е след запетая, влизат забрани. Това имам предвид.
Колеги, предлагам да се прегласува. Аз не казвам, че е тайна, но умишлено от ДАМС отказаха и на Комисията по младежта и спорта, съжалявам, че го няма господин Лучано, той го изиска, не се предостави умишлено на ДАМС този списък. Защото когато излезе конкретно, както ви ги изброих, за кои имоти става въпрос, аз съм убеден, че и много от вас тук ще се притеснят. Прави се на тъгъдък в големия списък, ако могат да ги изкарат и вие да гласувате нещо, за което не знаете. Апелирам към вас да защитим тези спортни обекти. Явно има намерение те да бъдат приватизирани. После вие всички ще носите тази отговорност.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Не е явно, а повече от явно е намерението. Законово облечено. Такава е волята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Воля, воля, но е следвало да се даде списъкът на спортните обекти.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 22, против 69, въздържали се 21.
И този път предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 17, който става § 20, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 92, против 21, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Следва § 18 на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 22 така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 6, против 39, въздържали се 47.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Следва предложението на народните представители Янаки Стоилов и Донка Михайлова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 14, въздържали се 65.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 23 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 6, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията предлага § 21 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 24, 25 и 26.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Тези три параграфа са приети.

Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията. 
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 1, против 22, въздържали се 63.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов не се приема.
На последната – 48 страница, комисията предлага окончателна редакция на § 22, който става § 27: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това, уважаеми народни представители, е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Тежък закон, да видим как ще се прилага в практиката.

Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча с вносители Юнал Тасим и група народни представители.
Гласували 102 народни представители: за 92, против 6, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.

Обърнете внимание, поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца с вносител - Министерският съвет. 
Гласували 92 народни представители: за 90, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Уважаеми народни представители, стигнахме до второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на  лица, застрашени във връзка с наказателно преследване. 
Като гледам залата, ви предлагам утре сутринта да започнем с гласуванията.

Предлагам ви, уважаеми народни представители, виждам в очите ви, че сте съгласни, да продължим с разискванията по:
ДОКЛАДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, ЗА 2007 Г.
Имаше няколко народни представители, които желаеха да вземат отношение. 
Госпожо Василева, Вие направихте заявка за изказване – имате думата.
МИМА ВАСИЛЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Днес обсъждаме Доклада на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. В тази връзка искам да кажа, че дейността на комисията и на нейните органи е съществен пробив в приложението на закона в частта за съдебно отнемане чрез постановено първо съдебно решение за отнемане на престъпно придобито имущество. Има значителна динамика и нарастване на наложените обезпечителни мерки при заведените дела за отнемане. 
До настоящия момент има четири дела за отнемане на имущество, което е придобито от престъпна дейност, на обща стойност над 500 хил. лв., които са решени на първа инстанция, като едно от тях е потвърдено и на въззивна инстанция. 
При прилагането на закона има известни трудности, както и в дейността на комисията. Подобни затруднения са породени от законови несъответствия и противоречия. 
Такива трудности са възникнали и в Агенцията за възстановяване на активи във Великобритания, и в Бюрото за възстановяване на активи, придобити чрез престъпления в Република Ирландия. Поради съществената тромава процедура са били необходими значителни законови промени, които впоследствие са се реализирали. Към момента на отнемане по гражданскоправен ред се разчита много, тъй като престъпления от типа на пране на пари, тероризъм са със сложен фактически състав и са трудно доказуеми в наказателния процес. Отнемането по гражданскоправен ред дава възможност престъпният състав по Наказателния кодекс да се вземе предвид като едно от основанията за започване на производство по отнемане на имуществото по реда на Гражданския процесуален кодекс, както по Закона за отнемане в полза на държавата е необходимо да се докаже произходът на придобитото от дееца имущество. 
Разбираемо е желанието на обществото за бърз и справедлив резултат от дейността на комисията. Може би се е създало погрешно впечатление едва ли не за незабавно, след приемане на закона, отнемане на престъпни активи, като не се е отчитало обстоятелството, че това става по силата на съдебно решение след дълъг и тромав граждански процес. 
Досега делата се движат нито по-бързо, нито по-бавно от обичайния процес, понеже това са дела с голям материален интерес и се водят по реда на Гражданския процесуален кодекс. Те винаги са с голяма фактическа и правна сложност и материален интерес над 60 хил. лв. по силата на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на закона - обективна предпоставка за забавянето и изготвянето на компетентни и често налагащи се тройни комплексни експертизи по дела, които изискват задачи с икономически, счетоводен, технически, графологичен и друг характер. В тази насока следва да се направят няколко конкретни законодателни промени с цел подобряване и ограничаване възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, както и разпореждането с придобитото от престъпна дейност имущество. Само по този начин би могло да се даде отговор на обществените очаквания. 
На първо място е необходимо разширяване обхвата на закона и включване на текстове от Наказателния кодекс, като например престъпления по служба, които могат да бъдат източници на престъпни активи, общи стопански престъпления, посегателства над паметници на културата и други.
Една от необходимите законови промени е свързана и с прага като задължителна материално-правна предпоставка за образуване на производство по закона. Например минимално изискуемата стойност на придобито имущество в Ирландия е 10 хил. британски паунда, а в България е над 60 хил. лв. Съществуват многобройни случаи, при които органите на комисията са образували проверка срещу определени лица, но в хода на същата не е установено наличието на първата предпоставка за образуване на производство по реда на закона, а именно имущество със значителна стойност над 60 000 лева.
Също така е необходимо в закона да се регламентира и начинът на определяне на стойността на имуществото на проверяваните лица по пазарна стойност към момента на неговото придобиване. Всички знаем, че се извършват симулативни сделки с цел да се прикрие реалната стойност на имуществото и да се избегне плащането на дължимите данъци от незаконно забогателите лица. 
Наложителни са и промени, свързани със срока за предявяване на мотивираното искане за отнемане в полза на държавата, който следва да бъде един месец от влизане в сила на осъдителна присъда срещу проверяваното лице. Видно от няколко определения на Софийски градски съд е, че при постановяване на определението за налагане на обезпечителни мерки, съгласно чл. 390, ал. 2 от ГПК, съдът определя едномесечен срок от постановяване на определението за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. За да се внесе искане за отнемане, следва да има влязла в сила присъда срещу проверяваното лице. По този начин разпоредбите на закона, отнасящи се до предявяване на иск за отнемане след влизане в сила на осъдителна присъда, са неприложими и са необходими спешни промени в тази част на закона.
Не на последно място следва да се има предвид и разграничаването между конфискация на имущество като вид наказание по наказателния закон и отнемане на същото по специалния граждански закон. По голяма част от престъпленията по Наказателния кодекс, е предвидена конфискация като вид наказание. За някои от престъпленията, включени в обсега на действие на Закона за отнемане в полза на държавата, обаче конфискацията изобщо не може да бъде наложена, тъй като тя не е предвидена като наказание в Наказателния кодекс. В тези случаи единствената възможност за държавните органи да отнемат имущество, придобито от престъпна дейност, е успешното провеждане на гражданско дело по реда на закона. Само по този начин извършителите на тези престъпления, включени в приложното поле на закона, могат да бъдат санкционирани чрез принудително отнемане в полза на държавата на притежаваното от тях имущество в случаите, когато не успеят да докажат, че е налице законен източник за неговото придобиване.
За друга част от престъпленията, посочени в чл. 3, ал. 1 от закона, конфискацията е предвидена като наказание за извършено престъпление, но само като факултативна възможност. С други думи, заедно с налагането на друг вид наказание, най-често лишаване от свобода, може да се извърши и конфискация на част или на цялото имущество на виновния като на съда е предоставена възможност за преценка дали да наложи или не само този възможен вид наказание за конкретно извършено престъпление. Става дума за пълна дискреционна власт, установена за правораздавателния орган. 
В трети случай, ако наказателният съд не е преценил да не налага конфискация като вид наказание по Наказателния кодекс, отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, може да се окаже отново единствената форма за имуществено санкциониране на престъпния деец за извършената от него престъпна дейност. Ако съдът е наложил конфискация, това от своя страна не означава, че е конфискувано цялото имущество на извършителя на престъпното деяние и отново механизмът за отнемане на това имущество е прилагането на Закона за отнемане в полза на държавата. 
В заключение бих искала да отбележа, че от началото на своята дейност до настоящия момент комисията се е утвърдила като действащо и активно звено от държавния механизъм за борба с организираната престъпност. Самият факт, че от създаването й до настоящия момент по нейно искане съдът е наложил обезпечителни мерки върху имущество, придобито от престъпна дейност, на стойност над 120 млн. лв., е показателен за превантивното спиране на разпореждане с такова имущество от страна на проверяваните лица.
За периода на своето съществуване комисията е предявила в съда 75 иска за отнемане на престъпно придобито имущество на обща стойност 50 млн. лв. Първото спечелено дело за отнемане на престъпно придобито имущество създава съдебен прецедент, който  в значителна степен улеснява работата по останалите дела в напреднала фаза. Косвен резултат от работата на комисията е и стремежът на организираната престъпност да изкара сивите си доходи, незаконно придобити, на светло, като ги легализира чрез облагането с данъци. 
Пред комисията съществуват редица предизвикателства. Това са – запазване на темповете за налагане на обезпечителни мерки и завеждане на дела за отнемане, висока успеваемост за държавата на съдебните решения и ускоряване на съдебните процедури чрез прилагане на новия Граждански процесуален кодекс. За успешно реализиране на целите на комисията в полза на обществения и държавен интерес за в бъдеще следва да се изготви цялостен проект за изменение на съществуващия закон, но това вече е въпрос на законодателна инициатива и на политическа воля.
Ние, депутатите от НДСВ, ще подкрепим доклада на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Госпожо Масева, Вие искахте думата преди почивката. Заповядайте.
С изказването на госпожа Масева ще приключим разискванията по тази точка от дневния ред.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, приемането на този доклад не считам, че е част от рутинната дейност на Народното събрание. Това е една много чувствителна тема от живота на нашата държава, при това тема, която е обект на много критики. Сериозността при разглеждането на този доклад би трябвало да бъде равностойна на волята, с която българското Народно събрание се бори с престъпността в Република България. 
Това, с което искам да започна е, че този закон беше прецедент за българското право. Този закон трябваше да отговори на определени обществени очаквания, за това как се справяме с престъпните групировки и престъпниците, които живеят охолно, което се вижда от всички. Невземането на каквито и да е било мерки беше равносилно на пълно безсилие на българската държава. Дали обаче дейността на тази комисия отговори на тези обществени очаквания? Мисля, че не.
Тези обществени очаквания бяха свързани и с това този закон да реализира отговорност и по отношение на тези, които са с нетрудови доходи, не само от престъпна дейност – така, както българинът разбираше, ще бъдат наказани чрез конфискация на имуществото. Това, което направихме веднага, беше да отменим Глава трета от Закона за собствеността на гражданите, който регламентираше тази дейност, като го обявихме за архаизъм. Така че тези големи очаквания не могат да бъдат споделени с тази регламентация в този закон, но това, което нас от Демократи за силна България ни тревожи е, че този закон трябваше да бъде част от една по-голяма наказателна държавна концепция, която да открои основните проблеми и средствата, с които те могат да бъдат решавани. 
Когато ние се сблъскахме с първото предложение на този закон, изразихме мнението, че той е изцяло противоконституционен. Формите бяха смекчени, обаче това, според мен, засегна и резултата в дейността на тази комисия. Не може да бъде резултатна тя, докато наистина не се вписва в една цялостна концепция за нова наказателна политика, защото в България има и прокуратура, има и български съд, има и Наказателен кодекс. Много по-лесно и много по-рационално беше да се направи преглед на Наказателния кодекс, на процесуалното законодателство, да се впишат там по така изброените в чл. 3 от този закон престъпления, да се завишат санкциите, да се определи наказателна мярка конфискация, отколкото да се създава един нов административен орган. 
От политическа гледна точка искам да ви припомня, че създаването на такъв орган винаги всява съмнение за това, че той е подчинен на управляващото мнозинство, че той е подчинен на управляващите, председателя се назначава от министър-председателя, членове на комисията се избират от управляващото мнозинство. Когато става дума за борба с престъпността, тази сянка трябва да бъде отклонявана по всевъзможни начини, защото все пак съдебната система, каквито и основателни критики да търпи, е независимият орган, съгласно Конституцията и съгласно действащото законодателство. При това тя действа в тричленен, в петчленен състав, така че цялото това упражнение, цялата тази енергия, която вложихме в този закон, можеше да бъде използвана по друг рационален начин.
По отношение дейността на комисията, явно е, че комисията не се справя добре с възложените с правни норми задължения. Искам да ви дам пример само от отчета през 2007 г. Получени са 9232 уведомления, от тях 2200 били по текстове, които са извън предмета на този закон. Добре, нека да са 7000. Все още се проверяват тези уведомления, като реализирани в доклада са само 109. Това означава, че тази комисия няма капацитет, макар че в закона има срок. Не може повече от 10 месеца да продължава една проверка, което при първо четене на този отчет означава, че нещо в дейността на комисията куца и че тя не изпълнява закона. Това е една ниска ефективност, ниска разкриваемост, ниски постъпления в съдебната власт, която при това се затруднява много от самото приложение на закона.
В Република България още нямаме прецедент, но той ще дойде. Това е огромното противоречие, за което ние говорихме. Имущество може да бъде отнето, когато е започнало наказателно производство. Да, но то не е свършило. Отнема се, конфискува се имущество или има наложена мярка за обезпечение, то се отнема с едни мотиви на съда, а когато приключи наказателното производство - с други мотиви. Ами представете си, че е отнето имущество и наказателното производство завърши с оправдателна присъда. Тези плодове от дефектите на закона ще дойдат, така че нашата идея е, когато политическото представителство в парламента изготвя своите политически програми, да има предвид, че е нужно да се изготви такава концепция, такава стратегия, за да може да се елиминира един ненужен закон, който създава политически съмнения за безпристрастност и справедливост и който трябва да прехвърли цялата отговорност на правоохранителните органи, съгласно Конституцията на Република България. Това ще роди стабилитет в дейността на всички, които искат да обезпечават, да охраняват и да конфискуват. Това ще даде голяма възможност обществото да чувства тази дейност като дейност на справедливост, а не дейност на подбор.
Исках само няколко думи да кажа по отношение и на претенцията на комисията да бъдат създадени в закона – това мисля, че е единственото предложение – по-добри предпоставки за конфискация при трансформиране на имуществото. Мисля, че още при подготовката на този закон Комисията по правни въпроси положи всички усилия да обхване всички субекти, които участват в трансформацията на имущество. Даже е посочено роднинство по съребрена линия до втора степен, сватовство, съпружеската имуществена общност отпада като бариера, юридическите лица, в които е трансформирано това имущество. И тези предложения за подобрения мисля, че са само един от начините комисията да възложи на парламента някакви нови задачи, за да прикрие, че изпълнението по този закон е равно на провал в амбициозната задача за борба с престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Няма реплики, няма и други народни представители, желаещи да вземат отношение по тази точка от дневния ред. 
Обявявам дискусията за приключена, решението относно доклада на комисията ще бъде гласувано утре.

И така, уважаеми народни представители, моля за малко внимание. Предлагам ви, а виждам, че и вие сте съгласни, да преминем към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Това е изключително важен закон. Председателят на комисията проф. Мирчев каза, че за десет минути ще докладва закона, надали това е възможно, но да имаме възможност днес да го приемем.
Професор Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще ви представя доклад на Комисията по транспорт и съобщения относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 802-01-39.
Заглавието на законопроекта, параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 включително са по текст на вносителя и съгласно правилника няма да ги чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение до § 9 включително? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Съби Давидов и Несрин Узун предлагат да се създадат нови параграфи от 9а до 9л:
 „§ 9а. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ и трето се отменят.
2. Създава се ал. 4:
              „(4) При изпълнение на полетните си програми авиационните оператори включват за своя сметка в състава на летателните си екипажи инспектори по въздухоплаване в съответствие с тяхната квалификация.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 9а и предлага то да стане текст на нов § 10.
„§ 9б. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на досегашната ал. 3 става текст на ал. 4.
2. Текстът на досегашната ал. 4 става текст на ал. 3 и в нея думите „т. 2 и 3” се заличават.
3. Алинея 5 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 9б и предлага то да стане текст на нов § 11.
„§ 9в. В чл. 43а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Алинея 3 се отменя.
3. В ал. 4 накрая на изречението се добавят думите „или частна собственост”.
4. Създава се ал. 5:
              „(5) На гражданските летища по чл. 43, ал. 2, т. 1 и 2 се осигурява обслужване на въздушното движение и съответстващо аеронавигационно оборудване.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 9в и предлага то да стане текст на нов § 12.
„§ 9г. В чл. 43б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „за обществено ползване” се поставя тире и се добавя „публична държавна собственост”.
2. В ал. 2 след думите „за обществено ползване” се поставя тире и се добавя „публична държавна собственост”.
3. В ал. 3 след думите „за обществено ползване” се поставя тире и се добавя „публична държавна собственост”.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 9г и предлага то да стане текст на нов § 13.
„§ 9д. Член 43в се изменя така:
„Чл. 43в. Предоставянето на концесия върху летище – общинска собственост, се извършва при условията и по реда на Закона за концесиите.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 9д и предлага то да стане текст на нов § 14.
„§ 9е. В чл. 43д след думите „за обществено ползване” се поставя тире и се добавя „публична държавна собственост”, а изречение второ се изменя така: „Условията и редът за ползването на гражданските летища за обществено ползване – публична държавна собственост от еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала се определят с договор, сключен между министъра на транспорта и едноличното търговско дружество.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 9е и предлага то да стане текст на нов § 15.
„§ 9ж. Създава се чл. 43е:
„Чл. 43е. Гражданските летища за обществено ползване, които не са държавна или общинска собственост, се ползват от летищни оператори – търговци, при условията и по реда на този закон.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 9ж и предлага то да стане текст на нов § 16.
„§ 9з. Създава се чл. 43ж:
„Чл. 43ж. (1) Физически или юридически лица, регистрирани като търговци, които експлоатират или имат инвестиционна инициатива за изграждане или разширение на гражданско летище за обществено ползване, извън случаите на гражданските летища за обществено ползване – публична държавна собственост или общинска собственост, подават заявление пред Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
                 (2) Заявлението по ал. 1 съдържа най-малко:
1. проучване относно трафика на пътници и/или товари, които се предвижда да бъдат обслужени или обработени на летището;
2. документи, удостоверяващи правата на лицето върху територията, върху която ще се експлоатира или изгражда, или разширява летището;
3. индивидуализация на територията, върху която ще се изгражда или разширява летището, заедно с предварителни проучвания за наличието на подходящи екологични, геоложки и метеорологични условия и на възможностите за свързването му с пътната и с железопътната мрежа;

4. прединвестиционно проучване, инвестиционна програма и данни за финансовата и технологична обезпеченост на нейната реализация;
5. необходимостта от публични инвестиции, свързани с изграждането на пътни и/или железопътни връзки;
6. предварително доказване на възможностите за изграждане и поддържане на пункт за граничен контрол – в случаите, в които на летището ще се обслужват международни превози.
	(3) В срок до шест месеца от получаване на заявлението Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” извършва собствено проучване на заявлението по ал. 1 и представя мотивирано становище до министъра на транспорта.
	(4) Министърът на транспорта въз основа на мотивираното становище на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”:
1. внася в Министерския съвет предложение за приемане на решение за даване на разрешение за експлоатация или за изграждане на ново или за разширение на съществуващо гражданско летище за обществено ползване, извън случаите на гражданските летища за обществено ползване – публична държавна собственост, или 
2. внася в Министерския съвет предложение за приемане на решение за отказ за даване на разрешение за експлоатация или за изграждане на ново или за разширение на съществуващо гражданско летище за обществено ползване, извън случаите на гражданските летища за обществено ползване – публична държавна собственост.”
Това става нов § 17.
„§ 9и. Създава се чл. 45а:
„Чл. 45а. Министърът на транспорта издава наредба, с която определя съдържанието, реда и условията за изготвяне на генералните планове на гражданските летища по чл. 43, ал. 2, т. 1.”
Това става нов § 18.
„§ 9к. В чл. 48а се създава ал. 5:
	„(5) В гражданските летища за обществено ползване, които не са публична държавна или общинска собственост, функциите на летищна администрация се упражняват от собственика на летището или определено от него лице, което притежава лиценз за летищен оператор.”
Това става нов § 19.
„§ 9л. В чл. 48д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 8 се създава т. 5:
„5. определи броя на операторите, извършващи наземно обслужване на трети лица и предоставящи една или повече дейности по ал. 5.”
2. В ал. 9 след думите „голям процент използване на площите” се поставя запетая и се добавя „както и когато това е оправдано и свързано преди всичко с безопасността, сигурността или пространственото разположение на летището”.”
Това става нов § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мирчев, вие сте написали нов закон между първо и второ четене. Надали това е допустимо в законодателния процес.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Параграф 10 по вносител става § 21.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Съби Давидов и Несрин Узун за създаването на нов § 10а.
Комисията подкрепя предложението и предлага това да бъде новият § 22.
Ще прочета предложението:
„Създава се нов § 10а:
„§ 10а. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
	„(1) Гражданското въздушно пространство се обслужва с необходимите средства за комуникация, радионавигация, радиолокационен обзор, енергийно, светотехническо и метеорологично осигуряване на полетите.”
2. Създава се ал. 2:
	„(2) Министърът на транспорта издава наредба, с която определя:
1. условията и реда за извършване на изпитания на средствата по ал. 1;
2. начина на организиране и провеждане на неземни и летателни проверки на средствата по ал. 1;
3. техническите и експлоатационни изисквания към средствата по ал. 1.”
Параграф 11 на вносителя става § 23.
По § 12 има предложение от народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Съби Давидов и Несрин Узун, което се подкрепя от комисията.
Има и предложение от народни представители Несрин Узун, който е подкрепено по принцип.
Комисията предлага § 12, който става § 24, да придобие следната редакция:
„§ 24. В чл. 64б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „по чл. 60 от Закона за администрацията” се заличават и се създава изречение второ: „Разпоредбите на Закона за администрацията не се прилагат за Авиоотряд 28”.
2. Създава се нова ал. 4:
	„(4) За осъществяване на дейността си Авиоотряд 28 възлага обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки освен в случаите, когато е налице непреодолима сила и сроковете за провеждане на обществена поръчка правят невъзможно изпълнението на полети със специално предназначение по ал. 2.”
(Както президентският самолет се върна от острова.)
„3. Досегашните ал. 4-6 стават съответно ал. 5-7.”
Параграф 13 на вносителя става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Ще взема отношение по § 24 пред почти празната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: От присъстващите обаче осем души са от Комисията по транспорт и съобщения.
ИВАН ИВАНОВ: Това е похвално за комисията.
Аз имах възражение по този текст още във вида, в който беше представен от Министерския съвет. Едва ли е необходимо в закона да се предвижда специална разпоредба – първо, защото „непреодолимата сила” не е дефинирана в гражданското въздухоплаване и не се знае какво се разбира под това, а има определения за непреодолима сила, които по никакъв начин не се връзват с този закон; и второ, много ме притеснява, че вместо този текст да бъде редуциран, обратно, той е разширен с предложението, което моите колеги са направили по отношение на министерството, а то е, че в ал. 1 се заличават думите „по чл. 60 от Закона за администрацията” и се въвежда ново изречение: „Разпоредбите на Закона за администрацията не се прилагат за Авиоотряд 28”.
Не разбирам защо непрекъснато в законите търсим вратички, за да създаваме специални разпоредби за специални отдели, за агенции и т.н.
В случая нима Авиоотряд 28 има такова значение за държавата, че разпоредбите на Закона за администрацията да не се прилагат за него?! Как е функционирал досега в условията на прилагане на Закона за администрацията към него, та да не сме стигнали до положение да не е осъществено посещение в чужбина от държавен глава или другите висши държавници, които се ползват от разпоредбите за превозване от Авиоотряд 28?! Не. Не се е случвало. Защо сега трябва да извадим Авиоотряд 28 от разпоредбите на Закона за администрацията?! Категорично не мога да приема § 24 във вида, в който комисията го докладва пред вас.  Благодаря.
Предлагам утре да се гласува отпадането на т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разглежданите текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Стойко Танков, Борис Николов, Съби Давидов и Несрин Узун за създаването на нов § 13а:
„§ 13а. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 след думите „по ал. 1” се поставя тире и се добавя „за гражданските летища за обществено ползване – публична държавна собственост”.
2. Създава се ал. 8:
	„(8) Извън случаите по ал. 5 летищните такси се събират от собственика на летището.”
Комисията подкрепя предложението и това става нов § 26.
По § 14 има предложение от същите колеги. То е подкрепено и комисията предлага следната редакция за § 14, който става § 27:
„§ 27. В чл. 122в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „за обществено ползване” се поставя тире и се добавя „публична държавна собственост”.
2. В ал. 3 т. 4 се изменя така:
„4. допълнително възнаграждение – 35 на сто от годишните средства за работна заплата в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за специфични условия и изисквания към труда, свързани с осъществяване на регулаторните и контролните функции за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването, на служителите в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” – при условия и по ред, определени от министъра на транспорта.”
3. В ал. 5 след думите „за обществено ползване” се поставя тире и се добавя „публична държавна собственост”.”
§ 15 е по вносител и става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю. 
Аз говорих по този въпрос, свързан с § 27, още при първото четене на закона. Наистина в българското законодателство се появява едно явление, подобно на епидемия, когато под определен натиск на съответни министри или на други ръководители, народните представители въвеждат в законите допълнителни възнаграждения, които тотално изкривяват заплащането на труда на работещите в съответните дирекции, агенции и т.н. В случая се предвижда допълнително възнаграждение 35% върху работната заплата в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Забележете, даже не е написано „до 35%”, а директно е заковано: 35% повишение на заплатите! Всъщност това е една дирекция, която е в Министерството на транспорта, тя не е единствената, има други дирекции, които също така осъществяват контролни функции, осигуряване на безопасност и сигурност на другите видове транспорт. Не, тук просто е решено, че поради това че тази дирекция осъществява контролни функции за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването, тяхната заплата трябва да нарасне с 35%. По този текст няма промяна с предложението на колегите, те променят т. 1 и т. 3, този текст е текстът на Министерския съвет, затова питам Министерският съвет как определи тези 35%? Защо не са 25%, защо не са 50%? 
Господин председателю, това наистина е скандално. Вие знаете, че в Република България има разработена таблица за заплащането на  труда. С мотивирано предложение министър Петър Мутафчиев трябваше да изиска в бюджета за следващата година да бъдат увеличени заплатите на тези служители. Не може с това допълнително възнаграждение ние да отваряме наистина Кутията на Пандора, която впрочем явно е отворена, защото такива предложения валят и дори се гласуват. В резултат на това ние действително създаваме проблеми на държавната администрация. Първо, законодателят се оказва под непрекъснат натиск и изтъкване на какви ли не аргументи за повишаване чрез допълнително възнаграждение на заплати с 25%, 35%, а бъдете сигурни, че ще стигнат и 50%. Второ, ние се оказваме едва ли не компетентният орган да се намесим в трудовоправна материя на ниво, което не съответства на проблем, който трябва да бъде решен чрез закон на Република България. Протестирах и по други закони преди, заявявам отново: аз съм против тази практика. Не подценявам труда на тези служители, но заявявам, че не този е начинът, по който това нещо трябва да бъде решено. 
Предлагам т. 2 на новия § 27 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, колеги! Знаете, на България е наложена предпазна клауза в областта на безопасността и сигурността в гражданското въздухоплаване. Европейската комисия ни критикува за недостатъчен капацитет и липса на кадри в ГВА. Ние сме на път тази предпазна клауза да отпадне. Това е текст, предложен от Министерския съвет. Поисках писмено потвърждение от министъра на финансите, господин Иванов, касае се за 165 хил. лв. годишно. Ако България ще спести тези 165 хил. лв. и предпазната клауза не отпадне, мисля, че не е разумно. Не става въпрос за милиони, а за 165 хил. лв. Министърът на финансите отговори, че, да, това ще стане в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на транспорта за 2009 и следващите години. Исках само това да поясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин, Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Аз не поставих по никакъв начин въпроса колко ще струва това на държавния бюджет, до какво ще доведе това в разместването на плащанията. Аз поставих въпроса като принцип, че не трябва да бъде решаван така този въпрос. Естествено Министерството на финансите са съгласни, защото Министерството на транспорта ще решава проблема в рамките на бюджета си. Но не трябва ние, законодателите, да започваме да решаваме този проблем по принципа на допълнително възнаграждение днес за една главна дирекция, след два месеца за друга главна дирекция. 
И второ, това че не са силно мотивирани някои служители, уви, немалко в България, да изпълняват своите функции, не се дължи винаги на тяхното заплащане. Защото се оказва, че и хора, на които се повишава заплащането, и то чувствително, не изпълняват своите функции в обществения интерес. Това зависи от много други фактори, включително и от вътрешната нагласа да се служи на обществото и да се изпълняват  стриктно възложените задължения. Когато това не е налице, увеличете и три пъти заплатата, той ще продължава да не си изпълнява функциите и ще продължават да задържат наши кораби, както се случи в началото на тази година с четири такива. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мирчев, да продължим. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 29, и предлага следната подобрена редакция:
„§ 29. В чл. 147а след думите „по чл. 143” се добавя „ал. 1”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 30. 
По § 18 има предложение на народните представители Мирчев, Танков, Николов, Давидов и Узун. Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 18, който става § 31, в следната редакция:
„§ 31. В § 3 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 16 в края на изречението се поставя запетая и се добавя „както и търговец, който ползва гражданско летище за обществено ползване, което не е публична държавна собственост”.
2. Създава се т. 58:
„58. „Акт на незаконна намеса” е отправянето на заплаха, опит или действие, насочено срещу сигурността в гражданското въздухоплаване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 32.
Комисията предлага в „Преходни и заключителни разпоредби” да се създаде нов § 33 със следното съдържание:
„§ 33. (1) В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон, когато са налице условията за това, главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” издава заповед, с която определя  броя на операторите, извършващи наземно обслужване на трети лица и предоставящи една или повече дейности по чл. 48д, ал. 5.
	(2) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” провежда конкурс за достъп до пазара по наземно обслужване за дейностите по чл. 48д, ал. 5, в съответствие със заповедта по ал. 1 след изтичане на срока на действащите договори между съответното  гражданско летище за обществено ползване и оператори по наземно обслужване, които са получили достъп до пазара преди налагането на ограниченията, но не повече от три години.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 35. 
По § 22 има предложение на Мирчев, Танков, Николов, Давидов и Узун. Комисията подкрепя предложението, което се премести на систематичното му място като текст на новия § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. С това докладът по този Законопроект за гражданското въздухоплаване приключи. Гласуването ще бъде утре.
Ще трябва да минем още един закон.

Продължаваме с точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА  РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЯВАНЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:  Благодаря, господин председател.
„Със закон, приет от Народното събрание на 12 юли 2007 г., е ратифицирана Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, поради което на ратификация сега подлежи само протокола за нейното изменение и допълнение. Американската страна не е ратифицирала спогодбата, тъй като желае да ратифицира в пакет Спогодбата и Протокола за изменението и допълнението й. След изпълнението на посочените изисквания, съгласно конституциите на двете държави, Спогодбата и   Протоколът ще влязат в сила.
Основната цел на предложените изменения и допълнения е включването на нова клауза към разпоредбата на чл. 21 „Ограничаване на облекченията”. Тази клауза цели да се предотврати заобикалянето на Спогодбата за избягването на двойното данъчно облагане чрез използване на данъчните юрисдикции с преференциални данъчни режими. За целта се ограничава прилагането на облекченията по Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на определени категории случаи и при наличието на определени условия.
Посочената разпоредба се отнася за така наречените „триъгълни случаи”, при които дружество – местно лице на България, получава пасивен доход от САЩ (лихви или авторски и лицензионни възнаграждения), който обаче се причислява към място на стопанска дейност, което българското дружество има в трета държава.
При липсата на тази нова клауза в Протокола към Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане определени доходи, освен че ще са освободени от данъчно облагане в България, биха били обект на преференциално облагане с данък при източника и в Съединените американски щати или дори в някои случаи биха били освободени от облагане с данък при източника в САЩ. Така би се стигнало до неоправдано облекчение и в двете държави или дори до двойно освобождаване от данък в двете държави. Това би улеснило заобикалянето на облагането в САЩ чрез данъчни схеми, които използват мрежата от Спогодбата за избягване на допълнителното данъчно облагане на България. По тези причини Съединените американски щати желаят да откажат облекчения за пасивни доходи в тези случаи  и искат да запазят правото си да налагат данък при източника в размер на 15 на сто от брутната сума на дохода, без обаче този отказ за предоставяне на облекчения да е безусловен.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, № 850-01-221, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2008 г.” 
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Следващата комисия е Комисията по външна политика. Не виждам председателя. Има ли заместник-председател, член на Комисията по външна политика? Няма ли народен представител от тази комисия? Знаят, че това е т. 2. Кой ще прочете само крайното становище?
Аз сега ще ударя звънеца, но това ще означава, че утре няма да можем да гласуваме тази ратификация. Има ли член на комисията по външна политика?
Госпожо Гаджева, заповядайте.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА, от място):  Аз съм от Комисията по европейските въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма значение. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: „Основната цел на протокола за изменение и допълнение на подписаната спогодба със САЩ е включването на нова клауза към разпоредбата на чл. 21 „Ограничаване  на  облекченията”. Тази клауза цели да предотврати заобикалянето на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане – чрез използването на данъчните юрисдикции с преференциални данъчни режими. За тази цел се ограничава прилагането на облекченията по Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на определени категории случаи и при наличието на определени условия.
Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, подписан на 26 февруари 2008 г. в София. 
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви много. 
Откривам дискусията по този законопроект, с което ще приключим и днешния пленарен ден.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по Законопроекта за ратификация със Съединените американски щати относно двойното данъчно облагане? Няма желаещи. 
Обявявам дискусията, която всъщност не се състоя, за приключила. Гласуването ще бъде утре.
Няколко съобщения.
1. Утре ще започнем с гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно преследване.
2. Гласуване на Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.
3. Гласуване на Проект за решение за приемане на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.
4. Гласуване на Проект за декларация на Народното събрание на Република България за децата на България.
5. Гласуване на Проект за решение за приемане на Доклада за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито по престъпна дейност, за 2007 г.
6. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
7. Гласуване на Законопроекта за ратификация със Съединените американски щати.
Веднага след гласуванията ще преминем към Законопроекта за ратификация на Кредитното споразумение. Ако няма проблеми, бихме могли да го гласуваме още в четвъртък, а ако не, ще го гласуваме в петък сутринта, така че няма проблем тук.
Уважаеми народни представители, още няколко съобщения.
 Подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси ще има заседание утре, 10 юли, в 10,00 ч. в зала „Запад”.
Тук обаче ми се ще да спомена, че заседания на комисии, на подкомисии и други всякакви органи по време на пленарно заседание са недопустими, не може да се провеждат.
 Комисията по европейските въпроси ще заседава извънредно утре в 10,30 ч. в зала „Запад”.
Ако е нещо по-второстепенно, може по време на почивката да се направи.
Подкомисията по отчета на публичния сектор ще има заседание днес в 17,00 ч. в зала 132.
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала „Запад”.
Комисията по правни въпроси ще има заседание утре от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 248.
Непременно трябва да се състои заседанието, което е съвместно.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването ще има заседание утре от 15,00 ч.
Утре продължаваме със съответния дневен ред от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)




Председател:

			Любен Корнезов



Секретари:

			Метин Сюлейманов

			
Станчо Тодоров