Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-07-11

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, предстои ни поредица от гласувания, в това число и по законопроекти, които са важни от гледна точка на възможни критики от страна на Европейския съюз. Затова молбата ми е да имате готовност част от почивката, ако се наложи, да бъде отделена за гласуванията и за второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
Преди да пристъпим към гласуванията, позволете да ви направя предложение по реда на чл. 40, ал. 5. Раздаден е проект на обръщение, което Народното събрание да приеме по повод утрешната дата – 12 юли, денят на приемането на българската Конституция. Проектът на обръщение е обсъждан с ръководствата на всички парламентарни групи. Внесен е от парламентарните групи. Ако предложението бъде подкрепено да влезе като първа точка от нашата днешна програма преди гласуванията, аз ще го оглася пред вас. Предлагам да го гласуваме и приемем във връзка с датата, за която става дума.
Правя процедурното предложение по реда на ал. 5 на чл. 40 да включим в нашата днешна програма приемане на Обръщение – „България – парламентарна република”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 168 народни представители: за 167, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Пристъпваме към току-що гласуваната от нас точка:
ПРОЕКТ НА ОБРЪЩЕНИЕ „БЪЛГАРИЯ – ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА”.
Позволете да ви прочета текста на проекта за обръщение.
„На основание на чл. 86, ал. 1 на Конституцията на Република България, Народното събрание приема следното

ОБРЪЩЕНИЕ
България – парламентарна република
Гражданки и граждани, на 12 юли ни предстои да отбележим 17-ата годишнина от приемането на нашата Конституция – основният закон, закрепил принципите и нормите на демократичното устройство и прогласил страната ни за парламентарна република.
Учредителното събрание от 1879 г., чиято 130-годишнина предстои да честваме в началото на следващата година, с Търновската конституция заложи темелите на съвременна България като европейска държава с всеобщо за времето си избирателно право и Народно събрание с широки правомощия. Решаващото условие за достойно изпълнената от него мисия бе способността на тогавашните представители в Събранието да надмогнат избликналите противоборства и вражди, да обединят волята и уменията като израз на общата грижа да докажат способността на възкръсналия за самостоятелен живот български народ успешно да се самоуправлява.
Прогласяването на Независимостта на България преди 100 години на 22 септември е пореден израз на волята за равноправно и пълноценно място на България в Европа и света. Този исторически акт и неговото успешно утвърждаване стават възможни благодарение на отговорното взаимодействие между тогавашните държавни институции – правителство, държавен глава и парламент, подчинени на общонационалния интерес!
Ето защо, обръщайки се към нашия основен закон, можем с убеденост да заявим, че той е органичен продукт на 130-годишното развитие на българската държавност, в основите на която при всички превратности и драматични изпитания принципът на конституционен ред остава крайъгълният камък за държавен градеж. Днес Конституцията ни неумолимо предпоставя същината на държавата като парламентарна република. Оттук произтича и универсалната й значимост за управлението, развитието и бъдещето на държавата ни.
Ние, народните представители в 40-ото Народно събрание, ясно съзнаваме особената си отговорност парламентарната република на практика да отстоява и потвърждава конституционните принципи и норми. Същевременно ние всички сме изправени пред предизвикателството да утвърдим в живота ни върховенството на закона, правовия ред като необходимата основа за напредъка на България, на всеки неин гражданин.
Конституцията ни предполага и налага нетърпимост и непримиримост към всякакви закононарушения, но сама не е в състояние да възпре корупционните практики, фалшификациите, злоупотребите и лицемерието в нашия политически и обществен живот. Ако истински желаем да се противопоставим на произвола и беззаконието, е нужно преди всичко едно – обща и твърда воля на граждани и институции да пресечем купуването на гласове, да ликвидираме политическите чадъри, влиянието на съмнителни групировки, без което не можем да разчитаме нито на нормален политически процес, нито на реален живот на Конституцията.
Нека пред прага на настоящата годишнина отправим израз на благодарствена почит към всички онези, допринесли с живот и дела за развитието на българския конституционализъм, независимо от убеждения и преврати в действията им.
Граждани и гражданки, нека отбележим, че наред с културните и историческите си приоритети България засвидетелства общоевропейска същност и с духа и съдържанието на своята Конституция. Нека потвърдим решимостта си да утвърждаваме Конституцията, усъвършенствана, но не и преиначавана, като онзи гарант на парламентарната република, който ни разкрива магистралния път за достойно бъдеще в новите времена, в които живеем!”
Благодаря ви, колеги. (Ръкопляскания в мнозинството.) 
Предлагам да пристъпим към гласуване на този текст. Не виждам възражения.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 189, против и въздържали се няма.
 Благодаря за този резултат. (Ръкопляскания.) 


Бих искал също да напомня, че ще има парламентарна конференция в Народното събрание от 13,00 ч. Темата е „Конституционният политически модел - принципи и предизвикателства.” Съгласие да направят основните изказвания по тази тема дадоха двама наши колеги – господин Янаки Стоилов и господин Веселин Методиев, за което също бих искал да благодаря.

Преминаваме към гласуванията, които ни предстоят.
Проект за решение по доклада за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2007 г. Проектът за решение беше прочетен още при представянето на доклада.
Гласувайте проекта за решение по доклада за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2007 г.
Гласували 157 народни представители: за 119, против 13, въздържали се 25.
Решението е прието.

Следващото гласуване е на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. 
Подлагам на гласуване заглавието на закона по вносител и текстовете на § 1 до § 9 включително също по вносител.
Гласували 138 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване новите параграфи от 9а до 9л, които стават съответно параграфи 10-20, предложени от народния представител Йордан Мирчев и група народни представители и подкрепени без промени от комисията.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 126 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 10 по вносител,  който става § 21, нов § 10а, който става § 22, предложен също от господин Мирчев и група народни представители и също подкрепен от комисията, и § 11 по вносител, който става § 23.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 131 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 13.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, направено в пленарната зала – в § 12 в редакцията на комисията, който става § 24, т. 1 да отпадне. Точка 1 засяга чл. 60 от Закона за администрацията и се създава изречение второ. 
Гласувайте предложението на господин Иван Иванов за отпадане на т. 1.
Гласували 141 народни представители: за 42, против 62, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 24 в редакцията на комисията, § 13, който става § 25 по вносител, нов § 13а, който става § 26,  също предложен от господин Мирчев и група народни представители и подкрепен без промени от комисията.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 121 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Второ предложение на господин Иванов, направено в пленарната зала, отново в редакцията на комисията, която тя е предложила за § 14, който става § 27. Господин Иванов предлага т. 2 да отпадне.
Гласувайте предложението за отпадане на т. 2 в § 14, който става § 27.
Гласували 144 народни представители: за 39, против 76, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 14, който става § 27, в редакция на комисията, § 15, който става § 28 по вносител, § 16, който става § 29 по комисия, § 17, който става § 30 по вносител, § 18, който става § 31 по комисия, и § 19, който става § 32 по вносител.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
И последното гласуване - наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, § 33 по предложение и в редакция на комисията и § 20, 21 и 22, които стават съответно 34, 35 и 36 по вносител.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети, а с това и Законът за гражданското въздухоплаване.
Да изразим благодарност на комисията, която е подготвила един доклад, който беше приет убедително.
Госпожа Манолова, заповядайте за процедура.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да вземем решение за провеждане на извънредно пленарно заседание на Народното събрание на 15 юли 2008 г., вторник, от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР. Вносители са Ангел Найденов и група народни представители.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. Вносител е Министерският съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Необходимостта от провеждането на извънредно заседание е свързана с важността на визираните законопроекти за извършването на съответни реформи в секторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за извънредно заседание. 
Гласувайте направеното предложение за времето, датата и дневния ред на заседанието.
Гласували 150 народни представители: за 121, против 20, въздържали се 9.
Предложението се приема.

Продължаваме с гласуванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
Гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Антонова, има ли предложение за второ четене? Сякаш има. 
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като при обсъждането на законопроекта на първо четене нямаше идеи, спорове и предложения по текстовете за второ четене предлагам, господин председател, да пристъпим към второ четене на настоящия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 145 народни представители: за 140, против 3, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Госпожа Антонова е готова да ви запознае с текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.

„ЗАКОН 
за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение
на Спогодбата между правителството на Република България
и правителството на Съединените американски щати за
избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване
отклонението от облагане с данъци на доходите

Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, подписан на 26 февруари 2008 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По текста на законопроекта няма забележки. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на второ четене предложения законопроект.
Гласували 143 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007-2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 130 народни представители: за 113, против 16, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Мирчев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене. Вчера, при разглеждането, само аз направих изказване за подкрепа. Този законопроект е много важен – касае се за 700 млн. евро в подкрепа на Оперативна програма „Транспорт и околна среда”.
На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да се гласува и на второ четене в това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 118 народни представители: за 113, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

„ЗАКОН 
за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен
програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на
Европейския съюз 2007-2013) между Република България и
Европейската инвестиционна банка

Член единствен. Ратифицира Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007-2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 14 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По текста на законопроекта няма забележки. Преминаваме към гласуване.
Гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 131 народни представители: за 103, против 28, въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител е Министерският съвет, датата е 30 юни 2008 г. Законопроектът е дискутиран вчера в пленарната зала.
Гласувайте този законопроект.
Гласували 141 народни представители: за 123, против 15, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли предложения за срока за предложения между първо и второ четене? 
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ):  Господин председател, поради важността на този законопроект и това, че той трябва да бъде приет, предлагам срокът между първо и второ четене да бъде пет дни. Това означава събота, неделя, понеделник, вторник и сряда. Народните представители, които вчера участваха много активно, мисля, че ще бъдат готови с предложенията. Освен това вторник е работен ден, сряда и четвъртък комисията го гледа на второ четене. Надяваме се, че до 23 юли ще бъде приет и в залата. 
Срокът да бъде пет дни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Виждам, че господин Иванов желае да направи противно процедурно предложение. Нека да го чуем.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В самото предложение на господин Мирчев се съдържаше едно противоречие. Той каза, че вчера дискусията е била много оживена, че законопроектът е много важен. Истината е, че вчера почти всички изказали се разкриха много сериозни слабости в законопроекта и необходимостта от неговото, ако не отхвърляне, което залата не прие, то поне сериозно преработване.
Аз не виждам никакви основания да се намалява срокът на законопроекта и всъщност да се претупва обсъждането, което трябва да се извърши между първо и второ четене. Да си отчетат мнението не само народните представители, но и хората, които са свързани с този бранш, които биха дали също полезни предложения.
По тази причина, господин председателю, аз се противопоставям и моля пленарната зала да не подкрепи предложението за съкращаване на срока между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на господин Мирчев за срока между първо и второ четене.
Гласували 153 народни представители: за 114, против 36, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, предстои да продължим с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. Докладвани са заглавието и параграфи от 1 до 13 включително. 
Съвсем основателно, господин Берон ми подсказва, че имаме да гласуваме още един законопроект на първо четене. Това е Законът за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Благодаря Ви, господин Берон.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Антонова желае думата, може би за срока между първо и второ четене.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера при обсъждането на настоящия законопроект не се откриха различни мнения и становища от депутатите. Напротив, всички се обединиха около текста, който е внесен, поради което аз правя предложение да бъде намален срокът за второ четене от обичайния, а именно той да бъде три дни – минималният срок, предвиден в нашия правилник. Този срок да започне да тече от утре и да изтече следващия понеделник в 18,00 ч. 
В този смисъл е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Гласувайте направеното предложение.
Гласували 120 народни представители: за 110, против 7, въздържали се 3.
Предложението за срока е прието.
Колеги, продължаваме с § 14 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
Предстои докладване на § 14. Както разбирам текстовете ще докладва господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имам едно процедурно предложение. Вчера, така или иначе минахме 13 от текстовете по този закон. Предложението ми е да пристъпим към тяхното гласуване, след което да продължим от § 14 нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилникът ни позволява такова процедурно предложение да бъде прието, но все пак има ли някой против? Няма.
Започваме с гласуванията по текстовете.
Нека първо да гласуваме наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит”.
Гласували 98 народни представители: за 98, “против” и “въздържали се” няма.
Наименованието е прието.
Продължаваме с § 1 така, както ни го предлага комисията;  § 1а така, както ни се предлага от комисията; § 2 така, както ни се предлага от комисията; § 3 така, както ни се предлага от комисията; § 3а така, както ни се предлага от комисията; § 4 така, както ни се предлага от комисията; § 5 така, както ни се предлага от комисията. Да гласуваме дотук – до § 5 включително.
Гласували 98 народни представители: за 98, “против” и “въздържали се” няма.
Текстовете са приети.



Моля, гласувайте § 6 в редакция на комисията, § 7 по вносител, подкрепен от комисията, § 8 в редакция на комисията, § 9 по вносител, подкрепен от комисията, § 10 и § 11 в редакция на комисията, § 12 и § 13 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети. 
Всъщност докладваните текстове вчера са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Нено Димов за нов параграф, което е подкрепено от комисията и частично е отразено в § 16.
Има предложение от народния представител Лидия Шулева, което комисията подкрепя по принцип и което е отразено частично в § 16.
По § 14 има предложение от народния представител Нено Димов,  което комисията подкрепя по принцип и което е отразено частично в § 16.
Има предложение от народните представители Овчаров и Антонова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 14 и предлага следната редакция:
„§ 14. Член 21 се изменя така:
„Чл. 21. Лице, придобило в страна - членка на Европейския съюз, или в страна от Европейското икономическо пространство правоспособност да подписва одиторски доклади с мнение върху финансови отчети, се вписва в регистъра на регистрираните одитори по този закон след успешното полагане на изпити по българско търговско, данъчно и осигурително право на български език пред Института на дипломираните експерт-счетоводители. Редът и начинът за провеждане на изпитите се утвърждава от Комисията за публичен надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 14. Няма желаещи.
Връщайки се към доброто старо време, гласуваме § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 15 има предложение от народните представители Овчаров и Антонова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 15, който да стане § 15а, и предлага следната редакция на досегашния § 15:
„§ 15. Създава се нов чл. 21а със следното съдържание:
„Чл. 21а. (1) При спазване на реципрочност Институтът на дипломираните експерт-счетоводители вписва в регистъра одитор от трета страна, след като същият представи доказателства, че отговаря на изисквания, равностойни на предвидените в чл. 15 до 19 и след успешно полагане на изпитите по чл. 21. 
	(2) При спазване на реципрочност Институтът на дипломираните експерт-счетоводители вписва в регистъра одиторско предприятие от трета страна, след като представи доказателства, че:
1. три четвърти от членовете на органите на управление и регистрираните одитори, извършващи одит от името на предприятието, отговарят на изисквания, равностойни на предвидените в чл. 15 до 19, и са положили успешно изпитите по чл. 21;
2. одиторското предприятие извършва независим финансов одит при спазване на  изискванията за независимост и обективност и правила, равностойни на предвидените в чл. 9 и чл. 33, ал. 2;
3. одиторското предприятие публикува на своята електронна страница годишен доклад за прозрачност, отговарящ на изискванията по чл. 40м или изпълнява други равностойни изисквания за оповестяване в случай, че одитира предприятия, извършващи дейност от обществен интерес.
	(3) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители вписва в регистрира по чл. 24 всеки одитор и одиторско предприятие от трета страна, който представя одиторски доклад за годишните или консолидираните финансови отчети на дружество, учредено извън Общността, прехвърляемите ценни книжа, на което са допуснати за търгуване на регулиран пазар в страната.
	(4) Одиторите и одиторските предприятия от трети страни по предходните алинеи са обект на системата за публичен надзор, системата за гарантиране на качеството и на проверки, разследвания и санкции, предвидени в този закон.
	(5) Одиторските доклади за финансови отчети, издадени от одитори или одиторски предприятия от трети страни, които не са регистрирани в страната по съответния ред, нямат правна сила.”
„§ 15а. Досегашният чл. 21а  става чл. 21б и се изменя така:
„Чл. 21б. (1) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители организира обучение и провеждане на изпитите по чл. 18, 21 и 21а, като определя тяхната последователност, периодичност, начина на провеждане и системата на оценка на знанията за упражняване на професията на регистриран одитор. 
	(2) Съдържанието на изпитите, както и правилата за тяхното организиране и провеждане се приемат от управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители, утвърждават се от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и се оповестяват ежегодно по подходящ начин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 15 и § 15а.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 15 и § 15а  са приети.


ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По параграф 16 има предложениe от Румен Овчаров и Надя Антонова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направо четете параграфа.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„§ 16. Член 22 се изменя така:	
„Чл. 22. (1) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители изготвя правила за непрекъснато обучение на дипломираните експерт-счетоводители и регистрираните одитори. Правилата за организиране и провеждане на непрекъснатото обучение се приемат от управителния съвет на института, утвърждават се от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и се оповестяват ежегодно по подходящ начин.
(2) Обучението по ал. 1 за всяка календарна година не може да бъде по-малко от 40 часа.
(3) За регистрирани одитори, които не са извършвали независим финансов одит в продължение на три последователни години, обучението по ал. 1 не може да бъде по-малко от 80 часа. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: §17 и 18 са по вносител и се подкрепят от комисията, не се четат.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По §19 има предложение от Румен Овчаров и Надя Антонова. 
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за §19, като предлага:
1. В ал. 3 след думата „заявление” се поставя запетая и се добавя „подписано”, а след думата „декларация” се добавя запетая и се добавя „подписана”.
2. В ал. 5 и 6 думите „едномесечен” се заменят с „двуседмичен”.
Комисията подкрепя предложението по § 20 на вносителя и предлага следната редакция на ал. 2:
„(2) Информацията от регистъра се съхранява в електронна форма, на български език и е достъпна за обществото по електронен път чрез официалната електронна страница на института на дипломираните експерт-счетоводители.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи от 16 до 20 включително.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за § 21:
„§ 21. Член 27 се изменя така:
„Чл. 27.	(1) За регистрираните одитори – физически лица, в регистъра се съдържа най-малко следната информация:
1. име, постоянен адрес, регистрационен номер и информация за електронната страница на регистрирания одитор;
2. наименование, седалище, адрес на управление, електронна страница и регистрационен номер на специализираното одиторско предприятие, в което работи регистрираният одитор, или адреса на предприятието, чрез което упражнява дейността си, или с което е свързан като съдружник или по друг начин в случаите, когато това е приложимо;
3. всяка друга регистрация като регистриран одитор в друга страна членка, страна от Европейското икономическо пространство и/или  трета страна, включително регистрационния номер и названието на компетентния орган в страната, регистрирала лицето.
2. За одиторските предприятия публичният регистър съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и регистрационен номер;
2. правно-организационна форма;
3. лице за контакт, информация за връзка и електронната страница;
4. седалище и адрес на управление;
5. адресите на всички офиси на одиторското предприятие в страната;
6. имената, бизнес адресите и регистрационния номер на всички собственици и акционери;
7. име, постоянен адрес и регистрационен номер на регистрираните одитори, които са в договорни отношения с одиторското предприятие;
8. имената и адресите на членовете на управителните или контролните органи на одиторското предприятие;
9. членството в одиторска мрежа и списък на имената и адресите на предприятията-членове или свързани с одиторската мрежа, или указание за мястото, където такава информация е публично достъпна;
10. всяка друга регистрация като регистриран одитор в друга страна членка, в страна от Европейското икономическо пространство и/или в трета страна, включително регистрационен номер и названието на компетентния орган в страната, регистрирал предприятието.
	(3) Одиторите и одиторските предприятия от трети страни, регистрирани в съответствие с чл. 21а се отбелязват изрично в регистъра като одитори и одиторски предприятия от трети страни, а не като регистрирани одитори.
	(4)  При промяна в подлежащите на вписване обстоятелства, лицата по ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от нейното настъпване уведомяват писмено Института на дипломираните експерт-счетоводители за промяната.
	(5)  При постъпило по реда на ал. 4 уведомление Институтът на дипломираните експерт-счетоводители отразява промените в регистъра в срок 3 работни дни от постъпването му.
	(6)  В регистъра се публикува информация за случаите на санкциониране на регистрираните одитори, както и за вида на наложеното наказание.
	(7) В регистъра се съдържа информация за адреса, електронната страница и телефоните за контакти на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 22 и предлага следната редакция:
„§ 22. Създава се чл. 27а:
„Чл. 27а.	(1) Регистрираният одитор се заличава от регистъра при:
1. смърт;
2. подаване на заявление за заличаване на регистрацията;
3. влизане в сила на присъда за извършено престъпление по Глава пета, Глава шеста, раздели 1, 1а, 3 и 4 и Глава седма от особената част на Наказателния кодекс;
4. лишаване от право да упражнява одиторска професия или дейност или други подобни професии, или дейности в областта на финансите и счетоводството;
5. лишаване от право да заема материалноотговорна длъжност;
6. лишаване от правото да упражнява одиторска дейност по чл. 41, ал. 3.
	(2) В регистъра се публикува информация за случаите на заличаване на регистрацията, както и за основанията за заличаване.
	(3) В случай на временно отнемане на правото за извършване на независим финансов одит на финансови отчети по този закон, в регистъра се отбелязва изрично наложеното наказание, както и неговият срок.
	(4) В случаите на прилагане на ал. 1 и ал. 3 спрямо регистриран одитор, одобрен и в друга държава – членка на Европейския съюз и вписан в регистъра на тази държава, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори уведомява за това компетентните органи на съответната държава членка, като посочва и причините за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграфи 23 и 24 са по вносител. 
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 25 и предлага следната редакция:
„§ 25. Член 28 се изменя така:
„Чл. 28.	(1) При извършване на независим финансов одит, регистрираните одитори са независими от одитираното дружество и не участват във вземането на решения в одитираното дружество.
	(2) Регистрираните одитори не извършват независим финансов одит, ако е налице пряка или косвена финансова връзка, бизнес връзка, трудово правоотношение или друга връзка/правоотношение, включително предоставянето на допълнителни услуги, несвързани с одита, между регистрираните одитори или мрежата и одитираното дружество, от която/което обективна, разумна и информирана трета страна да би могла да направи заключение, че независимостта на регистрираните одитори е компрометирана.
	(3)  Когато независимостта на регистрирания одитор е повлияна от заплахи като проверка на собствената дейност, личен интерес, застъпничество, близки отношения или принуда, регистрираният одитор трябва да приложи предпазни мерки за смекчаване на тези заплахи. В случай, че приложените мерки не намаляват адекватно влиянието на заплахите и независимостта е компрометирана, регистрираният одитор не извършва независимия финансов одит.
	(4)  Регистрираният одитор отразява в работните документи по одита всички съществени заплахи за своята независимост, както и приложените предпазни мерки за смекчаване на тези заплахи.
	(5) Ограниченията и изискванията по ал. 1 до ал. 4 се прилагат и за всички съдружници и служителите в специализираното одиторско предприятие.”

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
С гласуванията ще спрем дотук. Кворумът е доста съмнителен. Приети са 24-25 параграфа. Днес няма да можем да приключим със законопроекта.
Ако можем да приключим с докладването на неговия финал, ще бъде добре.
Има ли народни представители, желаещи да се изкажат по § 25? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:  По § 26 има предложение от народния представител Нено Димов § 26 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Нено Димов за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в ал. 3 на чл. 9.
Има предложение на народния представител Лидия Шулева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в ал. 3 на чл. 9.
Има предложение от народните представители Румен Овчаров  и Надя Антонова, подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 26а:
„§ 26а. Член 29 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 26а. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 27 има подкрепено предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 27 и предлага следната редакция:
„§ 27. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст на чл. 33 става ал. 1.
2. Създават се нови точки 3, 4, 5 и 6:
„3. да информира ръководството на предприятието клиент за всички обстоятелства, които биха накърнили неговата независимост при изпълнение на одиторското задължение;
4. да защити по подходящ начин конфиденциалността и професионалната тайна на цялата информация и документи, до които има достъп при изпълнение на одиторския си ангажимент. Това изискване не се прилага по отношение на функционирането на системата за публичен надзор;
5. когато е заменен с друг регистриран одитор, да предостави на новия регистриран одитор достъп до цялата съотносима информация относно одитираното дружество;
6. да продължи да спазва изискването за конфиденциалност, когато е прекратил или приключил работа по дадено одиторско задължение;”
3. Досегашните точки 3-10 стават съответно точки 7-14.
4. Досегашната т. 11 става т. 15 и в нея накрая се добавя „и на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори”.
5. Създава се ал. 2:
	„(2) Собствениците на одиторски предприятия, както и членовете на управителните или надзорните им органи, не се намесват в извършването на независим финансов одит по начин, който застрашава независимостта и обективността на регистрирания одитор, който извършва независим финансов одит от името на одиторското предприятие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Пригответе се за дълъг текст по § 27а.
Комисията предлага да се създадат параграфи 27а и 27б:
„§ 27а. Създава се чл. 33а:
„Чл. 33а. При извършване на независим финансов одит на консолидиран финансов отчет на група предприятия:
1. одиторът на групата носи цялата отговорност за одиторския доклад във връзка с консолидирания финансов отчет;
2. одиторът на групата извършва проверка и води документация за своята проверка на одиторската работа, извършена от регистрирани одитори, одитори и/или одиторски предприятия от други държави-членки или трети страни за целите на одита на групата. Документацията, съхранявана от одитора на групата, е такава, че да позволи извършването на проверки за качеството на работата на одитора на групата;
3. когато компонент на група предприятия се одитира от одитор или одиторско предприятие от трета страна, с която не са налице действащи договорености, определени в чл. 40у, одиторът на групата носи отговорността да предостави при поискване от Института на дипломираните експерт-счетоводители и/или Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори на документацията за одиторската работа, извършена от одитора или одиторското предприятие от третата страна, включително работните документи, свързани с одита на групата;
4. за да осигури предоставянето на документацията по т. 3, одиторът на групата съхранява копие от нея и/или алтернативно се договаря с  одитора или одиторското предприятие от трета страна за подходящ и неограничен достъп до документацията от негова страна при поискване или предприема всяка друга подходяща мярка;
5. когато законови или други пречки не позволяват на одитора на групата да се предоставят работните документи по одита от третата страна, съхраняваната от одитора на групата документация включва доказателство, че същият е предприел действия за получаване на достъп до документацията по одита, както и доказателство за съществуването на такива пречки.”
§ 27б. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
	„(1) Регистрираните одитори носят имуществена отговорност до трикратния размер на договореното им възнаграждение за одит за вредите, които са причинили на своите доверители, ако същите са пряка и непосредствена последица от техните виновни действия и бездействия. Ограничаването на  отговорността не се прилага в случаи на умишлено неправомерно поведение от страна на одитора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Капон, Вашето предложение е подкрепено.
Няма желаещи за изказване.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 28 има неподкрепено предложение от народния представител Нено Димов: в § 28 наименованието „Комисия за публичен надзор върху регистрираните одитори” да се замени с „Комисия за  публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по това предложение. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Следва предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова, което е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук на стр. 24 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията. Госпожо Капон, поддържате ли го или го оттегляте?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Поддържам го.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложението от народния представител Мария Капон гласи следното:
В § 28 се правят следните изменения:
1. Наименованието на Глава седма се изменя така: „Система на публичен надзор  върху независимия финансов одит”.
2. В чл. 35б се правят следните промени:
2.1. В ал. 1 думите „Комисията за финансов надзор” се заменят с думите „Министерство на финансите”;
2.2. В ал. 2 думата „шестима” се заменя с „четирима”;
2.3. В ал. 3, т. 2 думите „да е известен” да отпаднат;
2.4. Алинея 4 се изменя така:
	„(4) Комисията се назначава от Народното събрание”;
2.5. В ал. 6 думите „министър-председателя” се заменят с „Народното събрание”, а думите „председателя на Комисията за финансов надзор” се заличават.
3. В чл. 35в се правят следните промени:
3.1. В ал. 1 думите „назначавани или” да отпаднат.
3.2. В ал. 2 думите „от министър-председателя” да отпаднат.
3.3. В ал. 5 изречение второ се изменя така: „Освен  основното месечно възнаграждение председателят може да получава допълнителни възнаграждения.”
3.4. Алинея 6 се изменя така:
	„(6) За работата си в комисията членовете получават възнаграждение в размер на 50% от възнаграждението на председателя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 28 и предлага следната редакция:
„§ 28. Създава се Глава седем „а”:

„Глава седма „а”
СИСТЕМА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД
РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ

Чл. 35а. Публичният надзор над дейността на регистрираните одитори се осъществява от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Чл. 35б. (1) Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, наричана по-нататък „комисията”, е независим орган, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Дейността на комисията се финансира от държавния бюджет чрез бюджета на Комисията за финансов надзор.
	(2) Комисията е колегиален орган и се състои от председател и шестима членове. При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от член на комисията, определен от председателя за всеки конкретен случай.
	(3) Председател и членове на комисията могат да бъдат само български граждани, които отговарят на следните изисквания:
1. да имат завършено висше юридическо или икономическо образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър”;
2. да са известни и да притежават познания в областите, свързани с независимия финансов одит и да имат най-малко пет години професионален стаж в тези области;
3. да не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер;
4. да не упражняват дейност, свързана с независимия финансов одит.
	(4) Председателят на комисията се избира от Народното събрание по предложение на Комисията по бюджет и финанси.
	(5) В едномесечен срок след избора на председател на комисията последният провежда консултации за излъчване на кандидати за членове на комисията при спазване на следния принцип:
1. две лица се предлагат от министъра на финансите и министъра на икономиката и енергетиката и се одобряват от министър-председателя;
2. едно лице се предлага от управителя на Българската народна банка;
3. едно лице се предлага от председателя на Комисията за финансов надзор;
4. две лица се предлагат от Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(6) Членовете на комисията се избират от Народното събрание по предложение на председателя на комисията.
(7) Членовете на комисията, предложени от Управителният съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители, могат да упражняват дейност, свързана с независимия финансов одит.
(8) Председателят на комисията ръководи дейността на комисията и я представлява.
Чл. 35в. (1) Мандатът на комисията е 4 години. Председателят и членовете на комисията не могат да бъдат назначавани или определяни за повече от два последователни мандата.
(2) Мандатът на председателя и на член на комисията се прекратява предсрочно от министър-председателя:
1. при подаване на оставка;
2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
3. ако престане да отговаря на изискванията на чл. 35б, ал. 3;
4. при неучастие без основателни причини в три или повече заседания на комисията за период една година.
(3) При предсрочно прекратяване на мандата на председателя или на член на комисията на негово място за остатъка от мандата се назначава или определя друго лице по реда на чл. 35б, ал. 4, 5 и 6. 
(4) Членовете на комисията, без председателя й, не са щатни служители на комисията.
(5) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данните на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. 
(6) За работата си в комисията членовете получават възнаграждение в размер 90 на сто от  основното месечно възнаграждение на председателя.
Чл. 35г. (1) Комисията приема правилник за дейността си, който се обнародва в „Държавен вестник”.
(2) При осъществяване на дейността си комисията се подпомага от администрация, чиято структура и организация на работа се определят с правилника по ал. 1. 
(3) Правоотношенията със служителите от администрацията възникват и се уреждат по Кодекса на труда. 
(4) За администрацията на комисията не се прилага Законът за администрацията.
(5) Основните месечни трудови възнаграждения и допълнителните трудови възнаграждения на служителите от администрацията се определят в съответствие с вътрешни правила, приети с решение на комисията по предложение на председателя, и разполагаемите средства по бюджета на комисията.
Чл. 35д. (1) Комисията носи отговорност за надзора над:
1. придобиването на правоспособност, регистрирането на регистрираните одитори, вкл. на одиторите и одиторските предприятия от други държави членки и трети страни и отнемането на правоспособността;
2. приемането и спазването на стандарти за професионална етика, вътрешен контрол на качеството в одиторските предприятия и при извършването на одита;
3. продължаващото обучение, системата за гарантиране на качеството, за разследване и налагане на санкции.
(2) За изпълнение на дейността си комисията:
1. осъществява цялостен надзор над дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители по чл. 37;
2. утвърждава правилата и процедурите за извършване на проверки за контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори, лицата, които участват в проверките, както и годишния план за извършване на проверки;
3. връща за допълнителна или повторна проверка случаите, в които резултатите от извършените проверки за контрол на качеството от органите на Института на дипломираните експерт-счетоводители са незадоволителни;
4. в случаи на повтарящо се неспазване на определените срокове за приключване на проверките, незадоволително качество на извършваните проверки или на системни забавяния в сроковете определя член/членове на Комисията, които да участват в проверките съвместно с органите на Института на дипломираните експерт-счетоводители;
5. провежда разследвания при получени сигнали и предложения от заинтересовани лица за предполагаеми нарушения, както и в други случаи по своя преценка. В тези случаи Комисията може да бъде подпомагана от съответните органи на Института на дипломираните експерт-счетоводители;
6. налага санкции в определените от закона случаи;
7. утвърждава правилата по чл. 17, ал. 2, чл. 18, чл. 21, чл. 21а и чл. 22, ал. 1, като при необходимост ги коригира; 
8. изготвя и публикува на електронната си страница годишна работна програма за дейността си;
9. осъществява сътрудничеството със съответните органи на Европейския съюз, с надзорни  органи на държавите членки на Европейския съюз или трети страни, отговарящи за независимия финансов одит. 
10. изготвя и представя на Народното събрание годишен отчет за дейността си не по-късно от 30 май на следващата година;
11. отчетът за дейността се публикува на електронната страницата на комисията.
(3) При изпълнение на задълженията си председателят и членовете на комисията  имат право:
1. да изискват в определени от тях срокове от проверявания/разследвания регистриран одитор документи, заверени копия на документи, сведения и справки и друга информация, които имат значение за извършване на проверката/разследването;
2. да изискват в определени от тях срокове от проверявания/разследвания регистриран одитор писмени обяснения по въпроси, свързани с проверката/разследването;
3. да изискват заверени копия на документи, сведения и справки от юридически лица и еднолични търговци извън проверявания/разследвания регистриран одитор, свързани с проверката/разследването;
4. да изискват от Института на дипломираните експерт-счетоводители представянето на документи, сведения, справки и друга информация, свързана с правомощията на комисията.
(4) Регистрираните одитори не могат да се позовават на изискванията за конфиденциалност и професионална тайна при упражняване на правомощията на Комисията по този закон.
(5) При извършване на проверка/разследване председателят и членовете на комисията са длъжни да се легитимират със служебна карта и да представят решение на комисията за извършване на проверката/разследването.
Чл. 35е. (1) Заседанията на комисията са редовни, когато присъстват председателят и най-малко четирима от членовете й.
(2) Комисията взема решения с явно гласуване и с мнозинство от четири гласа. 
(3) Решенията по чл. 41 и чл. 42 за отнемане на правото за извършване на независим финансов одит и за лишаване от правото да се упражнява одиторска дейност се вземат с мнозинство от пет гласа и тайно гласуване.
(4) Председателят и членовете на комисията не могат да се въздържат от гласуване.
(5) Допълнителни правила за работа на комисията се определят с правилника по чл.35г, ал. 1.
Чл. 35ж. Председателят и членовете на комисията, както и служителите от нейната администрация са длъжни да не разгласяват и да не предоставят информацията, станала им известна при или по повод осъществяването на дейността им, освен в случаите, предвидени в закон. Това задължение не се погасява и след напускане на комисията или нейната администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че залата е толкова празна, заради скандалните текстове, които са предложени от страна на работната група и на комисията в тази част. Видно е, че властта обикновено обича да разпределя в последната минута по собствен начин. 
Първо, господин председател, ще засегна личното предложение, което съм направила като член на Комисията по бюджет и финанси за това, че смятам, че трябваше да се оптимизира самата комисия и да бъдат от 7 на 5 човека. Разбира се, тя да бъде одобрена от Народното събрание. Но тази комисия трябва да има функцията на независим орган – такъв, който ние да одобряваме, но да бъде предложен от различните институции. Това е смисълът и на самата директива.
В случая предложението, което ние виждаме и промените, които са направени от страна на работната група и разбира се от страна на мнозинството в Комисията по бюджет и финанси, променят смисъла на закона. Защото знаете ли какво е написано в чл. 35а? В текста на комисията се променя стажът, който трябва да има председателя – от 10 години на 5 години. Кажете ми какъв е този орган, който ще прави контрол върху одиторите, чийто председател има само 5 години стаж? И утре, когато трябва да направим какъвто и да е одит в страната и да даваме оценка от страна на един такъв публичен орган, ще се окаже, че човек с 5 години стаж ще трябва да оценява тези, които имат 25 години практика в различни посоки. Тази комисия трябва да е изключително компетентна. И за мен категорично Румен Овчаров да дава предложение за това кой да е председател на тази комисия, чието име вече е написано, и номерът на обувките му, по начина по който е направен текстът, за мен лично категорично е неприемлив.
Не искам да кажа, че и по-нататък има достатъчно текстове, които противоречат на директивата. 
Освен че искам да проведем този дебат в залата, господин председател, правя процедура да върнем този текст за разглеждане в Комисията по бюджет и финанси. Смятам, че трябва да бъдат поканени и в работната група, и в Комисията по бюджет и финанси всички лица, които са заинтересовани от тези текстове в България да има реален одит, така че да гарантираме както фирмите, които ползват този одит, така и данъчната администрация, така и сигурността на цялата финансова политика. 
В стила, който обичам винаги да защитавам от тази трибуна, ще кажа всичките си съмнения, които тези текстове пораждат у мен. Тези текстове пораждат съмнения, че желанието на БСП за председателстване на комисията е личното протеже на Румен Овчаров – Велин Филипов. Всички, които са от Комисията по бюджет и финанси, знаят за какво става въпрос. Поради тази причина аз много се надявам да бъда опровергана за тези свои думи от страна на БСП и Комисията по бюджет и финанси, но за съжаление това прозира в тези текстове. 
Категорично смятам, че текстът, предложен от вносителя, за десет години стаж е минималният, така че този орган да бъде с достатъчно висока компетентност. Това е от мен по този текст, господин председател. Категорично смятам, че трябва да преразгледаме текста в Комисията по бюджет и финанси.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Госпожа Капон направи процедурно предложение. 
Както знаете, госпожо Капон, това процедурно предложение не е регламентирано в нашия правилник, макар да имаме прецеденти. Тук чрез Руденко Йорданов направихме прецедент. Вие добре знаете, че и да искам, не мога да го подложа на гласуване, тъй като сега нямаме кворум. Въпросите, които поставяте, са важни. 
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Има думата госпожа Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще взема съвсем принципно отношение. Всеки човек, който се е занимавал с определена управленска дейност, знае, че в рамките на пет години човек се ориентира в професията и му трябват още пет години, за да може да оглави една професия, да може да стане наистина водещ на институция, на звено, а в случая говорим за одит. Съвършено коректно беше изказването на госпожа Капон, в смисъл да бъде защитен текстът на вносителя и да се повишат изискванията към лицето, което ще оглавява тази институция, защото говорим за много сериозна институция.
Искам да направя аналогия със съдебната власт. Виждам, че госпожа Надя Антонова кима, защото е така. Ние сме поставили изключително високи изисквания. 
Поставихме изисквания във втора инстанция, в окръжен съд, магистратът да има осем години. Много по-високи изисквания за всички ръководители на съдебните звена, защото си даваме сметка, че човек трябва да добие определен професионализъм, трябва да научи тънкостите на професията, трябва да създаде у себе си управленски умения, защото те са не по-малко важни от знанието на професията. 
Абсолютно несериозно е с оглед на това да се обслужи нечий личен интерес да се направи закон. Ние правим закон за хората – интуито персоне. Нещо, което е абсолютно недопустимо. Бих се радвала да чуя тук становището на господин Желев и на председателя на комисията, защото другото просто не ни прави чест като народни представители. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз Ви благодаря.
Така да разбирам: както Вие, така и госпожа Капон, ако искате да гласуваме – не сега, когато му дойде времето, предлагате да променим: вместо пет, да стане десет. 
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Господин председател, аз поддържам текста, както е по вносител – десет години, което е сериозното отношение към проблема. Пет години е несериозно. Вие се съгласявате, че вундеркинд да си, няма как за пет години да овладееш професията и да се научиш да управляваш толкова сложна система. Говорим за сериозен орган. Това просто е несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да уточним. Това е чл. 35б, ал. 3, т. 2, която гласи: „да са известни и да притежават познания в областите, свързани с независимия финансов одит, и да имат най-малко пет години професионален стаж в тези области;”.
Вместо пет, да стане десет, така както е по вносител. 
Заместник-министърът на финансите иска думата, но остават още две минути. В началото на пленарното заседание гласувахме във вторник да има извънредно заседание. Дневният ред за извънредното заседание във вторник включва и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. Следователно дебатът по Глава седма „А”, който сега започна, ще продължи във вторник. Виждам, че народният представител Мартин Димитров иска думата, може би и други народни представители. Тогава ще дадем думата и на заместник-министър Кирил Желев да обясни позицията на Министерството на финансите по този въпрос. 
Давам почивка до 11,00 ч. След 11,00 ч. – парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 4-10 юли 2008 г.:
Постъпило е питане от народния представител Иван Костов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно общата политика за противодействие на скока на цените, за компенсиране обезценяването на доходите, за косвено регулиране на ценовите равнища. Следва да се отговори в пленарно заседание на 18 юли 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на външните работи, относно подзаконовите актове за прилагане измененията на Закона за горите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юли 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Евгений Желев, министър на здравеопазването, относно липсата на препарати за лечение на рака на гърдата в Областния диспансер за онкологични заболявания в Пловдив. Следва да се отговори писмено до 23 юли 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Валери Цветанов, министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните за усвояване на 17 млн. евро по Програма ФАР за изграждане на трети екарисаж в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юли 2008 г. 
Сега ще раздам писмените отговори. 
	Има писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов. 
	Има писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов. 
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Професоре, имате много отговори, защото много сте питали. 
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народните представители Мария Капон и Лидия Шулева. 
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Има писмен отговор от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Елиана Масева.
Писмен отговор на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Има още един отговор от министър Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Има писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Борислав Ноев. 
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Борислав Ноев.
Писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на питане от народния представител Захари Георгиев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на питане от народния представител Иван Стаматов.
Това бяха писмените отговори за тази седмица.
Давам думата на народния представител Иван Костов от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Ще прочета декларация на Парламентарната група на Демократи за силна България за злоупотребите във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. 
Следствието разследва многократно от 2006 г. досега престъпления във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Сметната палата извърши одит на Фонда и това накара прокуратурата да започне дела. KPMG провери усвояването на средствата от ФАР и ИСПА. Всички ревизии разкриват масови злоупотреби. Установени са десетки и стотици случаи на нарушения на българските закони и европейските правила по конкретни договори, анекси и плащания, включително престъпления на длъжностни лица. Установени са скандални липси на документи и 14 случая на конфликт на интереси, които според проверяващите може да се окажат значително повече. 
Докладите на Сметната палата и KPMG бяха засекретени, за да не узнае българската общественост имената на корумпираните политици и лица. 
Фактите се крият и от Европейската комисия, за да не усилят критиката срещу управляващите. Законът предвижда засекретяване на документи, пораждащи рискове за националната сигурност. В случая самите засекретявания създават заплаха за националната сигурност, защото прикриват управляващата мафия и политическата корупция.
Проверяващите сочат Управителният съвет на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” като отговорен за злоупотребите. Следователи искат досъдебно производство срещу министрите Орешарски, Гагаузов, Мутафчиев за извършени престъпления в особено големи размери, представляващи особено тежък случай по чл. 219, ал. 2 във връзка с чл. 2 на Наказателния кодекс.
Демократи за силна България настояват да бъдат освободени незабавно виновните министри. Министър-председателят да разсекрети докладите на Сметната палата и КРМG и да възложи пълна проверка на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” за харченето на бюджета, излишъка от 2007 г. и кредитите.
Впрочем Вие, господин министър-председател, го обещахте това в публично изявление.
Демократи за силна България настояват още Комисията за борба с корупцията да поиска засекретения доклад на Сметната палата да бъде предоставен на народните представители. Комисията за борба с корупцията да излъчи подкомисия, която да извърши парламентарно разследване на злоупотребите във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Комисията да обяви списък на фирмите и лицата, които са се облагодетелствали в нарушение на законите на страната и на европейските правила.
Демократи за силна България очакваме главният прокурор да изпълни задълженията си – да отстрани прокурорите, които са прекратявали производствата срещу виновните длъжностни лица и са позволили да продължават престъпленията през 2007 г. и 2008 г., и да образува исканите от следствието дела срещу виновните министри.
Всички, които се интересуват от фактите, които са послужили на Демократи за силна България да излязат с тази декларация, ги каним на специална пресконференция, която ще дадем по този повод. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Волен Сидеров – изявление от името на парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители! Изявлението на Партия „Атака” се отнася до лъжливото, корумпирано и антибългарско поведение на правителството. Какво имаме предвид? Само преди няколко дни върху София беше извършено на практика нападение, равностойно на масирано въздушно нападение.
През същото време господин министър-председателят беше в Париж, за да си направи своята рекламна акция, да си направи снимка с президента Саркози, срещу което България купува ненужни за страната ни, остарели и скъпи военни кораби. Много скъпа е цената, господин министър-председател, да си направите снимка със Саркози – 1 млрд. Много скъпа цена за една снимка. 
През това време в близост до столицата, в близост до 2 млн. българи бяха взривени бойни вещества, които според специалистите съдържат отрови. До момента населението на София и околността е подложено на опасност от отравяне, от ракови заболявания в бъдеще и други заболявания, свързани с отровите, разпространени след взрива, за който все още няма виновни, няма осъдени и не са установени причините и начинът, по който са предизвикани тези взривове. (Шум и реплики.) Всичко това е свързано с една огромна лъжа на министър Джевдет Чакъров – депесарския министър, поредния депесарски министър от министерството, което ограбва България, който излъга, че нямало данни за опасност за населението.
Има данни, господин министър-председател, и Вие ги криете. Това е поредно престъпление на този кабинет.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Дайте данните.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: През изминалите дни Вие покрихте още една лъжа - по време на посещението на държавния секретар Кондолиза Райс. За това посещение излязоха само протоколни данни – награждаване с орден, не знам за какво точно, и протоколни приказки за голямата дружба между Съединените американски щати и България. За вечната вече дружба между Съединените американски щати и България, такава каквато беше със СССР.
Всъщност Кондолиза Райс, която за голямо Ваше унижение, господин министър-председател, дори не си спомни, че е идвала в България - каза, че за първи път идва, толкова голяма е нейната грижа за България. Тя идва тук само с една единствена цел: да установи възможностите за разполагане на системата за противоракетна отбрана на Съединените американски щати и да установи възможностите България да стане площадка за бойни действия срещу Иран. И тези мои думи ги потвърждава не друг, а българският посланик в САЩ, бившият верен преводач на другаря Тодор Живков – Елена Поптодорова, която сега е днешен верен евроатлантик. Тя казва следното пред Българската национална телевизия: „България е заинтересована от противоракетна отбрана. Така или иначе България е площадка срещу Иран”.
Кой дава право на този посланик да говори така?! Право може да бъде дадено само от правителството, тъй като посланикът представлява държавата. Той не може да си плещи каквото си иска. Той говори това, което е политика на правителството. Може би се изпуска понякога и казва повече отколкото трябва, но българският посланик в Съединените американски щати потвърждава, че България е площадка срещу Иран. 
Следващият, който го потвърждава, е външният министър Калфин. Пред „Неделя 150” на Българското национално радио той казва: „България настоява пред НАТО, бъдещият американски противоракетен щит в Европа да покрие и нейната територия. Планираният от Съединените американски щати противоракетен щит може да бъде допълнен със системи с малък и среден обхват, които да покрият България”. Ивайло Калфин директно казва, че ние, в лицето на българското правителство, молим Съединените американски щати да разположат тук своя противоракетен щит. 
В същото време пред българската публика, същият този Калфин и Вие, господин министър-председател, и Вашето обкръжение говорите, че нямало такива преговори. Кого лъжете и защо лъжете за пореден път?! Но българският народ не е толкова глупав, за да не може да съобрази да събере 2 и 2 и да разбере, че тук се подготвя поредната американска инвазия на Близкия Изток, този път срещу Иран, и България ще бъде площадка съответно и мишена за удари, което поставя под опасност цялата страна, цялата българска нация.
Значи, освен отровени от химическите вещества, които взривяват престъпници, които няма да бъдат открити от това правителство никога, ние ще станем и мишена за евентуални удари. Дали от Иран, дали от някоя друга държава, но това ще бъде в резултат на Вашата политика, господин министър-председател. 
Всичко това на фона на повишаващи се цени, на фона на повишаваща се инфлация, на фона на влошаващ се живот, на фона на една картина, която ще бъде очертана много ясно само след няколко дни  в критичния доклад на Брюксел, означава, че Вашето управление се провали. И аз искам да Ви дам един безплатен съвет. (Шум и реплики.) Тъй като знам, че Вие ползвате PR-фирми, Вие ползвате скъпи PR-компании за милиони, за десетки и стотици милиони, аз ще Ви дам безплатно този PR-съвет.
Господин министър-председател, използвайте възможността сега, няколко дни преди да получим критичния унищожителен доклад от Брюксел, в който ще стане ясно, че Вашето правителство е корумпирано, крадящо и некадърно, няколко дни преди опозицията да внесе вот на недоверие, използвайте този период, подайте оставка, изпреварете тези събития и тогава ще останете с някакво достойнство все пак в българската история. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КА. Шум и реплики в КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други изявления от името на парламентарни групи?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отдавна вече е традиция в българския парламент, в деня за парламентарен контрол да се използва присъствието на министър-председателя, за да се огласят различни декларации, процедури, претенции към начина на водене, зад които стои желанието да бъдат направени поредица от внушения преди всичко.
Парламентарната група на Коалиция за България, разбира се, не може да отхвърли и не може да бъде против подобна практика, защото тя е част от парламентарните процедури, утвърдени с десетилетия. Със сигурност обаче в случая голяма роля играе желанието на говорещите, предимно от опозицията, да фокусират и върху себе си част от вниманието на обществото и на медиите, естествено насочено към министър-председателя и съответно към отговорите, които предстои да бъдат дадени от него.

В този половин, понякога един звезден час за опозицията можем да чуем всичко. Можем да чуем темата за световната конспирация, глобалното затопляне...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е сериозна тема, не я засягай.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ... или дозастрояване на междублокови пространства. Важни теми. Аз не споря, че това са важни теми. Можем да чуем за горива, за цени, за храни, и то предимно като правило – като обвинение и като нападки срещу правителството, срещу управляващите, срещу премиера, срещу министри.
Какво няма да чуем обаче, което и не чухме? Няма да чуем алтернативата. 
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Как да няма алтернатива?!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Всъщност полетът на популизма при предлагане на предложения понякога наистина е неудържим. Но няма да чуем или не чуваме разумни, полезни, осъществени, прагматични предложения. В последно време прави впечатление, че декларациите изобилстват с внушения за скандали, за катастрофи, за разпад, за крах. Впрочем тези внушения съпровождат управляващата коалиция буквално от първия ден – внушения за това как няма да постигнем европейското членство, как това членство ще бъде с убийствени клаузи, санкции, как фактът, че левицата е в управлението, няма да доведе до стабилни финансови и икономически резултати – цяла поредица от такива внушения, които за щастие бяха опровергани, в това число най-вече чрез конкретните действия на правителството и на парламентарното мнозинство.
В този случай, господин Костов, прави впечатление неистовото желание на Вас и на Вашата политическа формация да прехвърлите етикета, с който ще останете в историята – на корумпирано управление (ръкопляскания в КБ), върху сегашната коалиция. Аз разбирам и ние споделяме тази загриженост по отношение на пътния фонд, по отношение на предприсъединителните програми, по отношение на европейските фондове, но не споделям желанието Ви на всяка цена да черните правителството и управлението, особено в последните дни, и то без да посочите конкретните факти. Ние ще подкрепим предложенията докладите да бъдат разгледани в специализираните комисии. Нямаме притеснения от тяхното разсекретяване, както Вие се изразявате. Струва ми се обаче, че повече притеснения трябва да имате Вие.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): За какво?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин Сидеров, не мога да приема Вашите абсолютно безпочвени твърдения, които лансирате по отношение на международните инициативи – на министър-председателя и на правителството. Всъщност донякъде и Вашето желание, и желанието на ДСБ може да се разбере, макар че заниманието с политика не може да оправдае абсолютните неистини, които бяха лансирани от Вас тук, от трибуната. Не един милиард, а доста по-малко са средствата, които са предвидени или се предвиждат за закупуване на кораби. И няма как да бъдат остарели тези технологии, които предстои да бъдат реализирани – не за стари кораби, а за съвременни технологии. Става дума за кораби, които са необходими, разумно преценени като брой, като срокове, като финансови схеми. Сега се осъществява процесът на преговори и тогава ще стане ясно колко.
Абсолютна неистина са всичките Ви твърдения по отношение на въпросите, свързани с отбраната и сътрудничеството между България и САЩ при посещението на държавния секретар, свързано с разговорите по отношение на площадки за Иран, противоракетни отбрани, щитове и включване на България.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Нашият посланик го каза.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Хубаво е когато се говори от парламентарната трибуна, човек да има съзнанието за отговорността, която носи с всяка изречена дума – в пленарната зала, пред гражданите, които ни гледат и пред медиите, които в момента отразяват всичко, което става в пленарната зала. (Ръкопляскания от КБ. Минчо Христов иска думата за процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но процедура, господин Христов, а не под формата на процедура да правите изявление. Ако не е процедура, ще Ви отнема думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, вземам процедура по отношение на начина на водене на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде съм нарушил правилника? Кажете точно!
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, беше ми върнат въпрос относно взрива в склада в с. Челопечене – за причините за експлозията, и което е далеч по-важно – какви конкретни мерки предприема правителството към настоящия момент за недопускане на подобен сценарий. Въпросът трябва да бъде отправен към премиера, доколкото той касае няколко министерства. Премиерът е този, който координира работата на тези министерства и на правителството. Затова именно премиерът е този, който трябва да отговори на въпроса.
Не мога да разбера, а предполагам и Вие, как един склад, натъпкан със стотици тонове експлозиви и оръжие, е охраняван от двама пенсионери. Нима това е маловажен въпрос?! Вие добре знаете, че аз не съм от кресливата дясна опозиция, която се мъчи да извлече политически дивиденти от всяко едно нещастие. В случая става дума за конкретен въпрос.
Господин премиер, искам да Ви кажа, че вашите съпартийци....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква Ви е процедурата?
МИНЧО ХРИСТОВ: ... които връщат тези важни за обществото въпроси, не Ви правят добра услуга. Затова настоявам, господин председател....
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Минчо, каква ти е процедурата?
МИНЧО ХРИСТОВ: ... да пуснете въпроса, който съм отправил към премиера относно това, което стана в Челопечене, за да може както Народното събрание, така и гражданите да научат причините, и което е по-важно – да не се повтаря подобен сценарий.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС, от място): Процедурата!
МИНЧО ХРИСТОВ: Вие знаете ли например, господин премиер, че в Киноцентъра има склад ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Достатъчно. Времето Ви изтече. 
МИНЧО ХРИСТОВ: ... с химически отрови, има свлачище. Проверете тези данни. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, правя Ви забележка. Злоупотребявате с процедурата. Ето, Вие лично сте получили отговора на председателя на Народното събрание по Вашия въпрос. Изрично Ви е казано, че трябва да се обърнете към ресорния заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации. Адресирайте Вашия въпрос  към този заместник министър-председател и ще получите отговор. Явно Ви стана навик като видите камерата и хоп – на трибуната! (Оживление в залата.)

Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители към министър председателя на Република България Сергей Станишев.
Първи по ред е въпросът на народния представител Станислав Станилов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Професор Станилов, заповядайте да развиете Вашия въпрос. 
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Господин министър-председател, през есента на миналата година по време на учителската стачка Вие заявихте многократно, че не сте съгласен при повишаване на заплатите парите да се раздават поравно или, както е речено,  на калпак. Вашата позиция бе приета в сферата на образованието и там вече се прилага диференцирано заплащане според качеството  и резултатите от труда.
За да бъдете последователен, е редно да наложите този  подход в цялата публична сфера. Свидетели сме на мащабни критики от европейските партньори на България към цели сектори от държавната администрация. За нас е по-важно, че тези забележки се споделят и от българските граждани. В пълно противоречие с тях и със собствената Ви позиция предстои от 1 юли (извинявам се, моят въпрос беше зададен през м. юни) да бъдат повишени заплатите на всички държавни служители с еднакъв процент. Получава се точно раздаване на калпак. Така правителството на практика поощрява некадърните чиновници. Некомпетентността и бездействието им, без да са извършени престъпления, са причина страната ни да губи десетки милиони.
Обявено бе, че в някои министерства повишението на заплатите ще бъде по-голямо от средното, но то се обвързва с извършени съкращения, а не с качествена работа. Създава се впечатление, че Вие много елегантно забравяте диференцираното заплащане, когато става дума за държавната администрация.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите на следния въпрос: ще наложите ли диференцирано заплащане на цялата държавна администрация или това беше само тема за залъгване на обществото по време на учителската стачка? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България  господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:   Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. е регламентирана правителствената политика по доходите в публичния сектор, която се изпълнява на две стъпки. Първата е от 1 януари т.г. със средства от централния бюджет да се компенсират индивидуалните заплати на тези граждани, които са засегнати от въвеждането на 10-процентната единна ставка  за доходите на физическите лица. Втората стъпка е насочена към увеличаване на разполагаемите доходи на останалите заети чрез намаляване на абсолютния размер на данъка по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
С постановление на Министерския съвет се регламентира и механизмът за формиране на средствата за работна заплата, в рамките на които се определят индивидуалните месечни работни заплати. От 2002 г. за заетите в държавната администрация се прилага наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация,   на базата на което се извършват увеличенията на индивидуалните заплати. Механизмът за оценка на индивидуалните работни заплати дава възможност да се установи равнището на професионалната квалификация и да се възнаградят справедливо служителите според техните способности и принос за изпълнение на целите на съответната администрация. От 2007 г. с постановлението за заплатите в бюджетните организации и дейности е въведен нов, допълнителен механизъм за диференциране на индивидуалните заплати на заетите в бюджетния сектор. С него са създадени диапазони, при които служителите с еднакви оценки могат да получат диференцирано заплащане. Увеличението на индивидуалните основни месечни заплати на работещите в държавната администрация, които прилагат наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в администрацията, се извършват в рамките на утвърдените средства. Увеличението на индивидуалната основна месечна заплата се получава в зависимост от оценката на изпълнението при последното атестиране на служителите. Служителите с по-добри оценки на изпълнението получават по-голямо процентно увеличение на основните месечни заплати спрямо процентното увеличение на служителите с по-слаби оценки.
В рамките на текущата година извън тези случаи индивидуалните основни месечни заплати на работещите в администрацията могат да се увеличават, първо, по мотивирано решение на непосредствения ръководител и решение на ръководителя на административната структура за служителите, получили добра оценка при атестирането; второ, по мотивирано предложение на непосредствения ръководител след изтичане на срока по чл. 12 от Закона за държавния служител или на срока за изпитване по чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда за служителите, получили добра оценка при атестирането.
Също така администрациите разработват свои вътрешни правила и организация на работната заплата и в тях може да се заложат и други допълнителни възнаграждения и награди за постигнати високи резултати от държавните служители и работниците по трудово правоотношение, както и за образцово изпълнение на служебните им задължения.
Уважаеми господин Станилов, всичко, което Ви казах, ми дава основание да не приема Вашата теза за раздаване на пари на калпак. Още повече, че през последните години в бюджетната сфера се прилага механизъм, в който се определят само средствата за работна заплата, а индивидуалните месечни заплати се определят в зависимост от изпълнението на служебните задължения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател, от формална гледна точка Вашият отговор беше изряден. Има обаче един проблем, който би трябвало да привлече вниманието на обществото при тези заплати на държавните чиновници. В пресата и в официални изказвания на различни служители се признава, че България не усвоява европейските фондове, а това зависи предимно от държавните чиновници. На колко от тези чиновници, които са провалили задачите, са им намалени заплатите? Колко от тях са уволнени? Как диференцираното заплащане трябва да предизвика една почтеност, да няма корупция и т.н.? Това са въпроси, които стоят не пред обществото, а засега само пред правителството. Защото, ако имаме големи провали по отношение на европейските фондове и ако сега ще ни санкционират и вече ни санкционират много тежко, за това директно, пряко отговарят онези държавни служители, на които е възложено да се занимават с тези фондове,  и чак тогава правителството начело с Вас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:   Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, във Вашата реплика Вие всъщност прецизирате въпроса си – не за всички държавни служители, а за тези, които работят с европейските фондове. И ако бихте искали да получите най-конкретния отговор, би трябвало да зададете така въпроса, а не за близо 90-те хиляди държавни служители.
Искам да Ви дам достатъчно ясна информация. Първо, служителите в звената, които работят с европейските фондове, получават по същество двойни заплати в сравнение с всички други служители. Това е едната мярка. Второ, независимо от това има голямо текучество. Това е реален проблем на държавата. Защо? Защото и при това увеличение, реално погледнато, се получава изсмукване на добре подготвени кадри от държавния сектор, в това число и от тези звена, в частния бизнес – в консултантски фирми, във фирми, които се занимават с друга дейност и които дават заплати многократно по-високи, защото това е бизнес среда.  За да търсим механизми за решаване на този проблем, с решение на Министерския съвет е създаден и допълнителен механизъм за стимулиране съобразно процента усвоени средства по една или друга програма. А когато има нередности или проблеми, разбира се, служителите носят своята отговорност – и административна, а ако трябва, се стига и до освобождаване. Има много примери за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Ноев да зададе въпрос към министър-председателя на Република България.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА):  Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, на 19 юни 2008 г. в Брюксел председателят на Европейската комисия Барозу направи предложение да се намалят данъците и акцизите с цел частично неутрализиране на ефекта върху населението от кризата с повишаването на цените на горивата и на храните. Вашият отговор, цитиран от много наши и чужди медии, беше, че България няма да намалява данъците и акцизите. Тази позиция беше потвърдена и от министъра на финансите Пламен Орешарски, който каза, че това не се отнася за България.
По данни от статистиката България е на 27-о място по доходи на населението в Европа, тоест ние сме на опашката. В същото  време по размера на данъци и акцизи сме в челната тройка. Моят въпрос към Вас е като премиер и ръководител на Българската социалистическа партия, която се рекламира като най-социалната партия, на какво се основава отхвърлянето на предложение, чието осъществяване би довело до частично повишаване на жизнения стандарт и най-вече донякъде ще облекчи положението на социално слабите? Още повече, че настоящото правителство се слави като прилежен изпълнител на всички официални и неофициални указания, идващи от Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. 
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ноев, заключенията на Президентството на Европейския съвет след заседанието на 20 юни наистина подкрепят приемането на мерки за облекчаване на ефекта от нарастващите цени на петрола. Мога да Ви го кажа като участник в заседанието на Европейският съвет. Но според Доклада на Президентството, цитирам: „Изкривяващи фискални или други инструменти трябва да бъдат избягвани, тъй като те ще предотвратят необходимото приспособяване на икономическите агенти”.
Господин Барозу не е предлагал по активен начин намаляване на акцизните ставки. Той маркира такава възможност за някои страни. Не е предлагано и обсъждано всъщност и намаляване на минималните нива на акцизните ставки в Европейския съюз. Единствената страна по същество, която поставя този въпрос, е България. Няма как дори предложението за възможността да се намалят акцизните ставки, което може да е валидно за Франция, Англия или за друга страна, да бъде приложено от България, просто защото ние сме под минималната задължителна ставка на Европейския съюз и няма да я достигнем – това е ангажимент на правителството – до 2011 г. Ние поставяме въпроса дали може тя да бъде премахната, но нямаме подкрепа от другите страни в Европейския съюз. Това е истинската картина. Просто няма как да го направим, защото тези, които стърчат над минималната задължителна ставка, имат възможността да го направят, а ние нямаме, защото не сме я достигнали. Ние сме под нея и ще бъдем в това състояние поне още три години.
Както е известно на всички, в Доклада на Президентството на Европейския съвет се подчертава, че развитието на цените на петрола по-скоро налага да се ускорят усилията за дългосрочни и структурни реформи. Те трябва да включват мерки за подобряване на енергийната ефективност и правителството готви нов законопроект в тази област, защото това е важен елемент от политиката. 
Намаляване на енергийното потребление, засилване на енергийната независимост на Европейския съюз. Тук България може важна роля в това отношение като транзитна страна за много потенциални газо- и нефтопроводи. Стимулиране конкуренцията на енергийния пазар и модернизиране на транспортните системи.
Освен това твърдението, че България е в челната тройка в Европа по данъци и акцизи определено не е истина. Според последни данни на ЕВРОСТАТ,  ако не вярвате на българската статистика, общата данъчна тежест в страната, включително социалните осигуровки, е 34% за 2006 г., а с извършените данъчни промени за 2007 и 2008 г. страната ни се нарежда на водещо място по ниско данъчно облагане на корпоративните и лични доходи в Европейския съюз. Данъчната тежест в България за тази година е значително под средното ниво за Европейския съюз като цяло, което в Европейския съюз е 41%, а в България – 34%, дори може би вече по-ниско.
По отношение на акцизите, както вече казах, ставката ни е една от най-ниските в Европейския съюз, в това число сред новите страни членки. Равнището и динамиката на цените на течните горива у нас в най-голяма степен се влияят от международните цени на суровия петрол и цените на течните горива в другите страни от Европейския съюз.
Това е истинската картина, уважаеми господин Ноев. Аз съм съгласен с Вас и правителството предприема мерки за намаляване на ефекта от високите цени, специално на хората, които са най-социално уязвими, и това е задължение, според мен, на правителството. Затова се готви цял пакет по отношение на енергийните помощи и финансовото подпомагане на най-бедните хора в България, за да могат те по-малко да усетят този негативен шок, който е световен. За три години цените на суровия петрол скочиха три пъти и няма как това да не се почувства от всеки един човек и в Европейския съюз, а и по света.
Последно, каква е Вашата гаранция, че в една пазарна икономика, дори при намаляване на акцизите, просто няма да се създаде по-висока печалба за производителите и търговците, а те ще реагират адекватно и ще намалят цените за потребителя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Борислав Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин премиер, останах с убеждението, че данъците и акцизите са малки и се очаква да ги повишаваме. Освен това вдигането тройно на цените на петрола означава, че тройно се вдига и акциза. Той се вдига автоматично, вследствие повишаване на цените се вдига и акциза – два или три пъти, както казахте. 
Тук ще Ви противореча. В другите страни на Европейския съюз има различни ставки на данъците – примерно ДДС. Върху някои храни и лекарства няма изобщо никакви данъци. Ще Ви кажа, че в съседна Гърция няма данък добавена стойност върху рибата, така че не мога да се съглася ние да сме пред тях по отношение на ниски данъци.
Освен това настоящото правителство много прилежно изпълнява всички разпореждания от Брюксел, които са свързани с разходи обаче. Казват ни: „Закрийте „Козлодуй”!”, закриваме блоковете в „Козлодуй”. Не само от Брюксел, но и от Вашингтон – ще направим тук американски бази безплатно – правете ги. Изпращайте наши войски в чужбина – издръжката на един наш войник в чужбина е 250 лв. дневно, ние изпращаме. Какво правим?! Изпращаме 150 човека да охраняват 90 затворника – това е пак във връзка с тоя въпрос. Същевременно тук погребите в София ги пазят двама пенсионери, които сигурно заедно получават месечно колкото един наш войник зад граница. Разпореждат Кондолиза Райс да дойде тук и се блокира цяла София, два милиона се блокират и не могат да се придвижат из града заради това, че някакъв чиновник - тя не е държавен глава дори. Изведнъж, когато Барозу, не кой да е, Барозу предлага да се намалят акцизите и данъците, Вие казвате: това няма да стане, това не се отнася за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Ноев, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да повторя това, което казах преди малко, защото очевидно няма достатъчно чуваемост. Господин Барозу – председателят на Европейската комисия, подчерта, че има възможност страните да променят своите акцизни ставки. Но това се отнася за държавите, които са достигнали и надхвърлили минималните задължителни ставки на акцизите за Европейския съюз. България не е достигнала тези ставки. Ангажиментът на правителството е да не ги увеличава в следващите години и България ще остане под минималните задължителни ставки още в продължение минимум на три години, което, разбира се, е мярка, която не позволява още по-голямо увеличаване на цените. Това е част от политиката на правителството – да се задържи този ценови скок, който е очертан от цените на горивата по света. Това е реалната ситуация. 
Мисля, че сега не е момента да обсъждаме в детайли данъчната политика. Тя ще се обсъжда активно и по време на дебатите по бюджета за следващата година. Ще Ви припомня само едно нещо – всяка данъчна политика има своят оптимум, който, свален под определено ниво, дава вече и обратният ефект. Това е доказано икономически. Ясна е политиката на държавата в последните години за намаляване на данъците. За три години осигурителната тежест се намали с девет пункта. Намали се корпоративният данък, намали се много рязко и данъкът върху физическите лица, от което стотици хиляди  и милиони българи действително печелят като реални допълнителни доходи. Данъците в  България са едни от най-ниските в Европейския съюз. Цитирах Ви статистиката на ЕВРОСТАТ – общата данъчна тежест в България е около 34% при над 40-41% за Европейския съюз. Направете разликата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Асен Агов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Агов, както Ви е известно, разполагате с три минути, за да развиете Вашето питане.

АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми народни представители! Искам да подчертая, че това е правителството на корупцията. Тази корупция е установена от Европейската комисия. Парите от предприсъединителните програми са спрени от Европейската комисия, след разследване на органите на Европейската комисия. Ако някой тук в тази зала се опитва да прави паралели и да припомня етикети от миналото. Аз пък ще припомня, че тези етикети бяха залепени от един-два вестника и бяха категорично оправдани от българските съдилища. Нито едно от делата, започнати заради корупция, не завърши с осъдителна присъда. Всички до един бяха оправдани. Тепърва ще видим какви ще бъдат резултатите от делата, които ще започнат неминуемо заради корупцията във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, в Министерството на земеделието и Фонд „Земеделие” и така нататък, и така нататък. Моля онези, които се опитват да правят исторически паралели, да се въздържат, защото фактите ги опровергават по един категоричен начин.
Уважаеми господин министър-председателю, с любопитство препрочетох Националната стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г. Трябва да кажа, че се натъкнах на неща, които са с пряко отношение към днешните събития в България. Там има изречения, които засягат Сметната палата и нейната дейност, засягат прозрачното управление, включително и на средствата от Европейския съюз, засягат и борбата с престъпността и по-конкретно изпълнението на Закона за съдебната власт.
На фона на всичко това, което се случва в България, и на фона на рязко падащото доверие в правителството, за това можем да съдим от форумите на вестниците, на сайтовете, от обажданията на хората в телевизионните и радиопредаванията, но разбира се не можем да съдим по социологическите проучвания, защото те не публикуват данни за доверието в правителството. Във всички европейски страни доверието в правителството се пресмята от социолозите. У нас те са някак стеснителни да ни съобщят тези данни. Затова не можем да извадим обективни данни.
Господин министър-председателю, аз питам: извърши ли кабинетът Ви в навечерието на очаквания доклад на Европейската комисия, горе-долу знаем за какво ще се отнася, политическа оценка за това как е изпълнена програмата в Националната стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г. и какви стъпки ще бъдат предприети, за да се заличи корупционната слава на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на питането на господин Агов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:  Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Агов, няма как да не се правят исторически паралели, защото има и обществена статистика, има и оценки на външни наблюдатели, такива независими като „Трансперънс интернешънъл”, които са давали оценка на България по време на управлението на вашето правителство, което дава оценки на България сега. 
Без съмнение има напредък. Според „Трансперънс интернешънъл” България е станала по-малко корумпирана и по-прозрачна държава, която е една от най-авторитетните международни организации. Това са фактите, господин Агов. Няма защо да бягате от тези сравнения. Знаем какъв етикет сложи българското обществено мнение на управлението на Обединените демократични сили в периода 1997-2001 г. Това, че сега има повече случаи, които се разкриват, които стигат до съда, според мен е добре, защото това показва, че системите в България най-сетне започват да работят по-ефективно.
Разбира се, имаме да извървим един още достатъчно дълъг път до достигане на нива и на обществено съзнание, и на ефективност на институциите, каквито са в страни със стотици години, понякога и демокрация, и пазарна икономика.
Всеки чужд наблюдател, който е бил в България преди 5 6 години и сега, признава съществената промяна. Промени се и общественото мнение. То стана много по-нетърпимо към корупцията, към злоупотребите със служебно положение и това също е много хубаво и много важно. Това е процес – вие го разбирате прекрасно. За един ден няма да станем холандци или германци. Важна е посоката и динамиката на развитие.
Във всички тези години един от основните приоритети на  правителството е била превенцията и ефективното противодействие на корупцията. Това се потвърждава от цялата и законодателна дейност, и от много други конкретни изпълнителски действия на това правителство.
Тъй като Вашият конкретен въпрос засяга Комисията по превенция и противодействие на корупцията, ще Ви припомня, че тя е създадена от това правителство, с решението на Министерския съвет от 2 февруари 2006 г.
Съгласно това решение комисията е координатор на изпълнението на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г. 
Ще изброя само няколко от нейните стратегически приоритетни цели, които са насочени към превенция и противодействие на корупцията по високите етажи, прозрачно партийно финансиране, и мога да ви информирам, че моята политическа сила вече е подготвила законопроект за партиите, който много ясно засяга и тази тема. 
Надявам се и вашата партия да подкрепи този законопроект, който ще бъде внесен в най-скоро време в Народното събрание от Парламентарната група на Коалиция за България – независим контрол на институциите, ограничаване на политическа и административна корупция, ефективността на наказателната политика срещу корупцията и много други аспекти.
Ще посоча накратко и две основни функции на комисията. Първата е изработване на държавната антикорупционна политика и втората е контрол по изпълнението на стратегията и мониторинг на основните параметри на динамиката на корупцията в страната.
Ще маркирам само няколко пункта от тази втора функция.
Всички държавни институции имат задължения по Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията. Те периодично предоставят на комисията информация за прилагането на мерките от стратегията и програмата, за нейното изпълнение и тя от своя страна на всеки шест месеца внася отчет в Министерския съвет, които, ако искате може да получите по съответния ред.
Комисията анализира и обобщава информацията за предприетите мерки, действия и резултати от борбата срещу корупцията. За целта се използват и източниците като проучвания и оценки на различни неправителствени организации. Аз ви споменах една от тези международни организации.
Комисията сътрудничи с институции на гражданското общество при провеждане на периодични проучвания, оценяващи разпространението на корупцията в страната и нагласите на гражданите и бизнеса.
Уважаеми господин Агов, ще насоча вниманието Ви върху предложения на годишните програми на комисията                            за 2006-2007-2008 г., свързани с подпомагане на някои важни законодателни промени. В Закона за държавния служител например, с който целим отваряне на българската администрация за гражданите на страните – членки на Европейския съюз да се мотивират устойчиво държавните служители, заемащи длъжност - младши рангове, да повишават професионалната си квалификация, да се отстраняват редица проблеми, свързани с практическото прилагане на Закона за държавния служител.
Законът за електронно управление, приет от Народното събрание на 30 май 2007 г., който влезе в сила на 13 юли 2008 г. Той предвижда автоматизиране на административните процедури, осигуряване на прозрачност на процесите в държавната администрация, намаляване на възможностите за корупционни практики, както и на разходите за поддръжка на администрацията, пар екселанс – антикорупционна мярка. Бих могъл да изброявам още много и много и законодателни предложения, които са реализирани или са в ход на реализация, или конкретни действия на изпълнителната власт. Благодаря Ви за вниманието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Асен Агов.
Господин Агов, в рамките на две минути може да зададете Вашите до два доуточняващи въпроса.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин министър-председателю, с любопитство ще разгледам отчетите, когато ми ги изпратите. Искам да видя в тях отразено ли е това, че Сметната палата е засекретила доклада си за фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, когато Вие казвате, че сте за прозрачно управление? Също така ще посоча, че в този секретен вариант има разлика от 64 млн. в полза на фирмата на брата на бившия шеф на този фонд. 
Също така искам да видя в тези отчети, господин министър-председател, дали ще фигурира секретният, незнайно защо засекретен, одитен доклад на KPMG за същия фонд? Искам да видя също така обяснението защо не е изградена единната информационна система за противодействие на престъпността – неща, които не са свършени и които са възлови за борбата с корупцията и престъпността?
Ние казваме, че това е политическа корупция, защото носи изгоди за управляващите партии и за свързани с тях групировки. Няма съмнение и Вие ще съгласите с мен, че най-уродливото на политическата корупция е купуването на гласове. Част от тези пари, които се вземат по този начин, отиват, за да се купуват гласове. Това подкопава, както е установено между другото и в тази национална стратегия, демократичните устои на България. Тоест подкопава конституционно определения политически строй в България. Нещо друго, то подкопава стратегически узаконен с ратификация в този парламент избор на България да бъде член на Европейския съюз. Проваля това членство. 
Следователно това представлява сериозен риск за националната сигурност, господин министър-председател. Това установяваме ние в Демократи за силна България. Когато има риск за националната сигурност, аз Ви питам сега: споделяте ли тази оценка, че това е риск за националната сигурност с особена тежест? Интересува ме също така какво възнамерявате да предприемете, за да предотвратите този риск?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Агов, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, в продължение на моя отговор на питането на господин Агов искам да припомня, че и в момента в Народното събрание са внесени няколко ключови, според мен, законопроекти за превенция и противодействие на корупцията. Един от тях например е Законът за конфликт на интереси. 
Искам да призова Народното събрание час по-скоро, до края на тази сесия, да разгледа и на второ четене в пленарната зала този законопроект.
Законът за обществените поръчки според мен представлява много важна, силна стъпка напред за още по-прозрачни, ясни и под обществен контрол процедури при провеждане на обществените поръчки. Това е изключително важна антикорупционна мярка.
Законът за пътищата, който създава нова структура на фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, вътрешна в това число, за много по-голяма прозрачност и контрол върху управлението на пътния фонд, какъвто не е имало през всички изминали години, в това число и по време на вашето управление в България. 
Мога да изброявам още законопроекти, които сега Народното събрание би трябвало да ги приеме час по-скоро, за да покаже политическата си воля за противодействие на корупцията. 
По втория Ви въпрос. Многократно съм изразявал не само моята политическа позиция, но и на моята политическа сила срещу купуването на гласове, но и като министър-председател съм правил всичко възможно това явление, което се прояви в такъв мащаб особено на последните местни избори през 2007 г. и на частичните избори през тази година, да получи ясен отпор от страна на държавата. Не случайно МВР имаше такова засилено присъствие в редица общини, където толкова очевадно и нагло се реализираше купуването на гласове и ограничи това явление. Но то е безкрайно мобилно, изобретателно, както вярвам и вашата политическа сила знае, и намира нови форми – не в деня на гласуването, а предварително се купуват гласовете по начини, които са все по-перфидни, увеличавайки ставката. 
Аз заемам позицията, че купуването на гласове е опасно за демократичния процес в България. То е унизително за българските граждани да продаваш своето бъдеще, своята позиция, своята преференция за една или друга политическа сила за 50, 60 или колкото и да е лева. Защото тези пари, които получават българските граждани, които продават своите гласове, после им ги вземат особено на местно ниво бизнес партии, партии, които нямат ясна политическа основа, сдружения, инициативни комитети, които после се избиват и трябва да връщат парите на своите дарители.
Затова моята политическа сила е подготвила и ще внесе в Народното събрание законопроект за промени в Закона за политическите партии – първо, да има ясни политически субекти в България; второ, да се финансират по ясен начин, да се засилят много санкциите. Нека заедно с опозицията потърсим механизмите за ограничаването на купуването на гласове. Всяка добра идея е добре дошла, за да ограничим това порочно, отвратително явление, което е заплаха за демократичния процес в България и което създава лош образ на страната ни в Европейския съюз след 20 години демокрация, за съжаление. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин министър-председател, сам си давате сметка, че Вашите декларации няма да спрат купуването на гласове. Трябва да се предприемат резки мерки.
Вие не отговорихте на въпроса ми дали представлява риск за националната сигурност. Ако не живеем със съзнанието, че демократичните устои на България, демократичната конституционна уредба на България се подкопава, няма как да предприемем необходимите действия. Националната сигурност на България наистина е застрашена от тези уродливи явления, от корупцията. 
В този смисъл, освен изброените от Вас законодателни процедури, е необходимо да се вземат ясни решения от това Народно събрание, които да дефинират тези рискове за националната сигурност.
Демократи за силна България в следващата седмица ще инициират проект за решение, надяваме се то да стане и решение на Народното събрание, в което ясно да се дефинира рискът за националната сигурност от купуването на гласове и политическата корупция.
На второ място, Вие с новосъздадената Държавна агенция за национална сигурност, господин министър-председател, имате много силен лост, с който да предприемете широкомащабна операция, за да се предотврати това явление за следващите избори. Защото законите са едно, тяхното изпълнение е друго, необходимо е време, за да бъдат приложени законите. Вие имате много силен инструмент в ръцете си. Смятам, че с такъв проект за решение ние трябва да поискаме от правителството да предприеме незабавно широкомащабни действия по линията на националната сигурност за предотвратяване на купуването на гласове, изобщо на политическата корупция.
И накрая, понеже се впускаме вече от час в политически реминисценсии, ще кажа следното: правителството на Обединените демократични сили отвори пътя на България за Европейския съюз, Вие с вашето правителство сте на път да го затворите. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Мария Капон към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, на 13 декември 2007  г. Вие подписахте Договора от Лисабон на тържествена церемония в португалската столица. Няколко месеца след това ние, народните представители в тази зала, почти с пълно единодушие, казвам „почти”, разбира се, подкрепихме неговата ратификация, с което на практика България даде окончателната си подкрепа за по-добра, по-ефективна и по-единна Европа – такава, каквато поколения европейски лидери и немалко граждани са мечтали. 
Референдумът, проведен на 13 юни 2008 г. в Ирландия,  обаче попари много, в това число и български надежди, че Европейският съюз е поел в правилната посока, че нещо се случва. Ирландското „не” остави доста горчивина сред всички европейски политици, но, за да не се допусне нова криза по отношение развитието на Съюза, е необходимо всички страни, включително и България, да направим своите действия.
Смитам за много важно и за национално значимо от тази трибуна, трибуната на парламента, на българското Народно събрание, Вие като министър-председател, подписал този Договор  от Лисабон, да заявите и да ни кажете каква е българската позиция, какво ще предприемем оттук нататък, как виждате Вие мястото на България в този процес да подпомогнем продължаването на общоевропейската ни интеграция. Наличието на ясна българска позиция е една много голяма възможност за България да се докажем наистина като пълноправен европейски партньор, да бъдем част от голямото европейско семейство, в което влязохме формално наистина на 1 януари 2007 г., направихме своите първи стъпки, но е важно да участваме и в реформирането на европейското ни бъдеще.
Благодаря Ви предварително, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:   Уважаеми господин  председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Действително перспективите пред ратификационния процес на Договора от Лисабон бяха обсъдени от държавните и правителствени ръководители от страните-членки на Европейския съюз. Това беше една от водещите теми в рамките на заседанието на Европейския съвет от 19 и 20 юни т.г. Разбира се, би трябвало да Ви припомня и хода на ратификационния процес.
След подписването на Лисабонския договор на 13 декември м.г., той мина през успешна ратификация в парламентите на 19 европейски страни членки. Следващата стъпка след Ирландския референдум ще бъде  обсъждане на срещата на държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз на 15 октомври. На общото заседание и обсъждане беше подчертана необходимостта в този период дотогава да бъдат постигнати конкретни резултати в различните области на  политиките, които засягат европейските граждани.
Известна ви е позицията на България. И при подписването  на Лисабонския договор имахме дискусия в Народното събрание, и при ратификацията тук, от нашия парламент. Тази наша позиция за ратификация на договора е изразявана нееднократно и на европейско ниво във всички формати.
България, впрочем, е шеста по реда от страните членки, които ратифицираха Лисабонския договор. Това дава ясен знак и облик на страната ни като една от най-последователните държави, които искат да видят по-силна, по-прозрачна, по-демократична и ефективна Европа. Защото, както вие добре знаете, Лисабонският  договор действително гарантира тези механизми, дава възможност Европейският съюз да бъде по-ефективен, да прави политика в областите, които засягат гражданите, които ги вълнуват, за които засега няма такава възможност поради действащия Договор от Ница. Процесът за преодоляване на проблема, който беше породен от референдума в Ирландия и гласуването на повечето граждани с „не”, ще продължи и през следващите месеци. Той изисква много деликатност, защото трябва да се покаже уважението на целия Европейски съюз, на всяка страна членка към вота на гражданите към една страна-член на Европейския съюз. Ирландското правителство помоли да се даде възможност те да излязат със следващите инициативи на основата на продължаващата дискусия в тази страна.
Европейският съюз много пъти е бил в кризи и в трудни положения. Винаги в крайна сметка е излизал от тях. Защо? С духа на общата солидарност, на общите ценности, с разбирането, че всяка една страна в Европейския съюз може да бъде достатъчно успешна,  просперираща, демократична, социална само когато сме заедно, тъй като всяка една държава от Европейския съюз, и най-големите в глобалния свят, са прекалено малки и не могат да играят съществена роля и да решават тези проблеми, които вълнуват гражданите.
Искам да ви обърна внимание върху още един процес. Парадоксално се получи, че в страна, която се облагодетелства най-много може би от членството в Европейския съюз, превърна се от една от най-бедните в една от най-богатите и динамично развиващи се страни, по време на кампанията за референдум надделя евтиният популизъм. Защото тези, които водиха кампания срещу Лисабонския договор, използваха всички теми извън Лисабонския договор, които нямат нищо общо с Договора от Лисабон – темите за абортите, чувствителни в една католическа страна, за ирландския неутралитет, за много други неща. Това показва, че много често най-демократичната форма на управлението, на пряка демокрация, референдума, може да бъде изкористена от популистки политици, които водят съвсем други дискусии и понякога гражданите чрез гласуване на референдум дават отговор на съвсем различни въпроси, а не на този, който е зададен.
Знам, че Народното събрание в момента разглежда Закона за референдумите. Това е добре и много позитивно. Моят апел към вас като народни представители е да прецизирате по такъв начин Закона за референдумите, начина на провеждането на кампаниите преди референдумите, механизмите за тяхното гласуване така, че да се превърнат в истински инструмент на демокрацията на народовластието, а не да бъдат изкористявани в тесни политически интереси от популистки политически партии, а след това да създават проблем и на самата страна, и на гражданите. И гражданите да си задават въпроса какво се е случило, дали е било правилно едно или друго решение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон да зададе до два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, господин премиер.
Мисля, че беше много важно наистина да уточним оттук нататък какво следва и каква е българската позиция. Разбирам, че в момента изчакването е… Взето е решение и между министър-председателите беше уважено желанието на министър-председателя на Ирландия да направят необходимите действия нататък.
Използвам случая да взема от Вашата реплика, когато накрая казахте, че е много важно да изясняваме нещата във всеки един национален процес, защото всичко, което се случва в страната ни, реално ще влияе утре както на европейското ни членство, така и на отношението към България, така и, разбира се, най-вече в доверието у гражданите. Всеки референдум е много важен за тях. Но в същото време, за да няма такива популистични отговори, които се получават, мисля, че е важно да изясняваме тези неща своевременно.
И днес, господин министър-председател, ще използвам темата за Лисабонския договор да Ви задам един въпрос, който смятам за изключително важен: Вие като министър-председател и като председател на Българската социалистическа партия да дадете отговор тук заради авторитета на България. Днес столичният кмет пред всички каза, че има схема за компрометиране на десни лидери. Като председател на Единна народна партия от съвсем скоро – една млада партия, аз Ви питам: това възможно ли е? Разбира се, той каза – от страна на държавни агенции, което означава с парите на данъкоплатеца.
За авторитета на България е важно да знам какво мислите Вие и смятате ли, че това наистина е възможно? Каква е Вашата информация, господин премиер? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз поне не можах да разбера допълнителния Ви въпрос. Той свързан ли е с Лисабонския договор? (Оживление.) Къде е Лисабонският договор, къде е кметът на София?! (Шум и реплики.)
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Капон, уважаеми дами и господа народни представители! Лисабонският договор обхваща всички сфери от живота на Европейския съюз – това е вярно. Между другото, тези, които правиха кампания срещу него, използваха един много ефективен трик. Тъй като той е важен конституционен по същество договор на Европейския съюз, те казаха на хората: „Чели ли сте го – а знаете колко е дебел, ако не сте, гласувайте „против”. И сега Ирландия, която винаги е била проевропейска страна, е в парадоксалната, нелепата позиция да бъде едва ли не срещу Европа, което, убеден съм, не е истинското мнение и позиция на ирландските граждани.
Ще търсим заедно с ирландското общество изход от тази ситуация. Аз мисля, че е важно, първо, останалите страни, които още не са ратифицирали Лисабонския договор, да продължат процеса. Защото едно е, когато са 5-6-7 държави, които не са приключили ратификационния процес, и след страните в Брюксел той продължи в много държави, в това число например в Кипър, за да има критична маса и тогава да има основание да се търси изход и ирландското общество също да направи своя обоснован избор за бъдещето на Европа. В противен случай без Лисабонския договор ще има проблеми, Европа ще се върне назад и България не е заинтересована от това. 
Що се отнася до втория Ви въпрос, аз, госпожо Капон, не успявам да следя всички медийни изяви на столичния кмет, защото това би ми отнело значителна част от времето, което съм задължен да изразходвам за други задължения, които са истинските задължения на един министър-председател. Но това, което чувам от Вас за изказванията на господин Борисов, вече ми е нелепо да коментирам глупости и лъжи.
Аз като министър-председател никога не съм използвал и няма да използвам държавата срещу политическите си опоненти. Знаете, че моя беше идеята за създаване на Държавна агенция „Национална сигурност”, за да има държавна институция, която да гарантира националната сигурност, да се бори против корупцията на високите етажи и против свързаната с нея организирана престъпност. Почти чудо е – и такова е мнението и на чуждестранните експерти – че за няколко месеца тази агенция не само беше създадена на хартия, но стана и оперативна и провежда операции, които носят до резултати. Само за един ден бяха задържани, блокирани 12 млн. долара в български банки, арестувани граждани на България и на Европейския съюз.
Благодаря на служителите от агенцията за това желание и този хъс, с който се захващат с една работа, към която има много високи очаквания. Сигурен съм, че те ще я вършат добросъвестно в интерес на българските граждани и общество, а не на управляващите. Ясно съм казал това като своя позиция.
Убеден съм, че и в доклада на Европейската комисия от 23 юли т.г. една от важните стъпки на българската държава, която ще бъде подобаващо оценена, е създаването на тази агенция. 
А това, че това правителство използвало едва ли не държавни инструктори за компрометиране на дейци от опозицията, е безумие. (Шум, оживление от КБ.) Никога не сме използвали тези инструменти. Мога да Ви посоча много примери, когато срещу членове на правителството от опозицията – не визирам Вас, много други, са правени буквално заговори, заговори чрез компромати, лъжи, медийни кампании, които водят до политически резултати, с една-единствена цел – да се дискредитира управлението. И сега се правят опити да се дискредитира Държавна агенция „Национална сигурност”, фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и правителството като цяло.
Много добре знам какви неща се предприемат точно като компромати и срещу мен лично. Много съм наясно с това. Но ако се занимавам само с това, значи да не си върша истинската работа. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател. Благодаря Ви, че отговорихте и на въпрос, на който не бяхте длъжен да отговаряте, в интерес на истината, със зададената тема, защото Лисабонският договор, сам по себе си, е много важен – важен за институциите, важен за връзката между националните парламенти и Европейския парламент, за новото формиране на лидерството на Европа, за начина на управление на Европа, но Европа трябва да има втория път. Защото, ако този договор не доведе до своя край, винаги трябва да имаме така наречения план „Б”. 
Знам, че на Вас като министър-председател и на част от 27-те страни това не Ви е разрешено поне засега в истинския смисъл на думата да се говори. Но това, което аз очаквам, е Вие да направите срещи като български министър-председател с всичките възможности, които имате, с контактите на българското правителство, с икономическите връзки на българското правителство и на българската държава, с правителствата на Чехия и Полша, и да подкрепите дори и тези гласове, които са срещу договора на Лисабон, да бъдат потушени, така че наистина Европа и европейските граждани да разберат колко е важно да имаме институции. 
Според мен лично европейците в Ирландия не гласуваха срещу Европа, те не гласуваха срещу Европейския съюз. Те гласуваха срещу това да дадат властта на политиците. Те смятаха, че чрез Лисабонския договор властта се взема от гражданите и се дава в ръцете на един политически елит. Това е наше задължение – всеки един ден, когато работим, било в опозиция, било в мнозинство, било като управляващи или само като част от една дори разбита десница, ние трябва да знаем, че всеки един ден доверието, което трябва да създаваме у българските граждани, е много важно, за да не се появява нито популизъм, нито утре да бъдем свидетели на какъвто и да е референдум, който да унищожи част от пътя на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов, за да зададе своя въпрос към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Преди да започна въпроса си, уважаеми господин председател, искам да отправя една молба към премиера. 
Недопустимо беше отношението на вашия шеф на парламентарната група относно застрояването на междублоковите пространства – той ги причисли към световната конспирация. По един толкова тежък проблем, господин премиер, не може да се постъпва по такъв начин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпросът Ви е за купуването на френски фрегати!
МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да Ви кажа, че в сряда ще внеса този законопроект. Говорете с Вашата група! Ако тя намери необходимата доблест, законопроектът може да мине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, от три години вече сте тук, не се ли научихте какво Ви позволява Правилникът?
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин премиер, още през м. януари Ви попитах целесъобразно ли е купуването на ултрамодерни и ултраскъпи бойни френски корвети. Тогава Вие ми отговорихте, че един от основните проблеми пред тази сделка е липсата на финансов ресурс в бюджета на Министерството на отбраната.
След посещението Ви във Франция преди броени дни, Вие заявихте, че България ще купи два бойни кораба. Цената е около 1 млрд. лв. с лихвите. 
Питам Ви ясно: считате ли, че тези два бойни кораба са необходими на фона на изключително тежкото социално положение на няколко милиона български граждани? Защо са ни тези скъпи кораби, които могат да кръстосват Световния океан месеци наред без презареждане, при положение че Черно море може да бъде преминато от единия до другия край за два дни?! Повече от ясно е, че тези кораби ще бъдат използвани за така наречените военни мисии в чужбина.
Конкретният ми въпрос към Вас е: не считате ли, че правителството трябва да си постави като приоритет решението на социалните проблеми на гражданите – ниските пенсии, ниските заплати, инфлацията, обезценяването на спестяванията?
Няма умишлено да говоря за здравеопазването – липсата на лекарства, спешната помощ, защото ме е срам, господин премиер, срам ме е за това, че моето правителство е готово да прахоса 1 млрд. лв. за два кораба, при условие че бюджетът на Министерството на здравеопазването е 500 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! На тази тема ние действително сме водили дискусия през м. януари по време на парламентарния контрол. И би трябвало да сте си отговорили на няколко въпроса.
Първо, има ли нужда от модернизация Българската армия? Според мен, има нужда, защото, за съжаление, през последните 20 години без последните няколко години цялата реформа в армията се свеждаше до съкращаване на военнослужещи, офицери, сержанти от Българската армия, намаляване на бройката, без никакво превъоръжаване и модернизация за гарантиране на националната сигурност в различните й аспекти. Едва в последните години започна този процес.
Вие добре знаете, че не някой друг, а Народното събрание на Република България е одобрило 11 приоритетни проекта за модернизация, без другите, които не са толкова приоритетни. Сред тях е и проектът за многоцелева корвета, сред тях  впрочем е и проектът за утилизация на старите боеприпаси на Българската армия. Мисля, че те са сравнително добре балансирани, въпреки че винаги си заслужава да има преглед. 

Второ, добре е да се помни все пак, че по същество сделката или по-точно процедурата, е инициирана от предишното правителство през 2004 г. Българската държава е казала чрез решение на Народното събрание: имаме нужда от многоцелева корвета за дългосрочните цели на българските Въоръжени сили и боеспособността на Военноморските сили. Минала е процедура, имало е класиране от комисията, която оценява и съвсем закономерно френската страна, в това число и президента на Франция казва: „Добре, вие обявихте, какво става, защо не ни давате отговор?”. И действително в последните месеци ние бяхме в много трудно положение, дори в последните две години. Защото няма какво да отговорим. Обяснявах, в това число и лично на президента на Франция, че едни от пречките са финансови, защото България не е от най-богатите страни. Други пречки са свързани с отчитане на доставката дори при най-благоприятната схема. Затова беше създадена работна група с представители на френската страна и на български ведомства, за да се потърси най-евтиният начин и най-икономичния и като плащане, и най-гъвкава схема, за да може да се реализира този проект, който е подкрепен от Народното събрание сред приоритетните проекти. На тази база се водеха и съответните преговори. И след моето посещение във Франция сега настъпва реалната фаза на преговори между Министерството на отбраната и френската страна за всички параметри – и технически, и финансови. Това е процес, който ще продължи.
Искам да разсея впечатлението, което Вие натрапвате чрез Вашия въпрос, че става дума едва ли не, първо, за 1 млрд. лв.; второ, едва ли не за еднократно плащане. Тези корвети ще решават въпроса за боеспособността на Военноморските сили в далечна перспектива за следващите 30-40 години. Между другото, един от големите плюсове е свързан с това, че се предлага много добър офсет. Нещо, което е полезно за българската икономика, за икономическия растеж и за хората във Варна, които се занимават с корабостроене. И това ще увеличи икономическия потенциал на България. Така че нещата винаги трябва да се гледат в баланс. 
Това правителство, господин Христов, винаги е отдавало особено значение на социалната политика. По време на този мандат разходите за отбрана намаляха от 2,6% от БВП на 2%. Аз не се гордея толкова с това, защото знам, че Българската армия се нуждае от модернизация. Но недейте да създавате погрешно впечатление, че едва ли не с лека ръка харчим пари за военнослужещите. Сделката стана възможна, защото се промениха вътрешните механизми в Министерството на отбраната. Даде се право на министерството приходите, които са над планираните по бюджет, които постъпват от продажба на имоти и други неща, да се изразходват наполовина с бюджета на това министерство. Това е допълнителен източник. И винаги ще търсим възможно най-евтините, най-ефективни оферти, които дават възвръщаемост и за българската икономика.
Недейте да мислите, че с лека ръка било аз, било правителството раздаваме пари на българските данъкоплатци. Още повече, че това ще бъде процес в продължение на дълги години. Да не говорим, че от четири намалихме на два броя на корветите. Поне го отчетете това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин премиер, приоритет на правителството не трябва да бъдат корупционните сделки на предишното правителство, а приоритет трябва да бъде решаването на тежките проблеми на страната, на хората. Приоритет не трябва да бъде интересът на шепа комисионери и шепа чужди фирми. 
Защитата на териториалната цялост на страната и нейните граждани трябва да са Ваш приоритет. С една малка част от тези близо 1 млрд. лв., можете да купите няколко ракетни катера, които да спрат турските контрабандисти и бракониери, например. Аз недоумявам защо Вашето правителство все още не е предложило за награда един достоен български граничар – господин Цонков, който се противопостави на това нашествие на тези бракониери. Потресен съм, че вместо да получи орден, той в момента е разследван от българската прокуратура.
Ще ви кажа и друго. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да говорим за корветите.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не ме прекъсвайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви отнема думата, преминавате към друг въпрос. (Оживление.) 
МИНЧО ХРИСТОВ: Преди повече от две години, господин премиер, съм внесъл предложение за мораториум върху големите сделки по превъоръжаване, които обслужват изключително и само така наречените военни ниши в чужбина. Ще се съгласите с мен. Обръщам се към вашето мнозинство – приемете този законопроект и така няма да облагодетелствате комисионери като господин Кътев, който стои срещу мен, от така нареченото царско правителство, на гражданина Кобургготски. Ето това е. Приемете това разумно предложение. Прекратете тази сделка и направете всичко възможно тези средства да бъдат направени там, където има нужда от тях, господин премиер. В здравеопазването – там сега е основният проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за дуплика, ако желаете, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:  Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Няма да приема политика, която спира процеса на модернизация на Българската армия. Ако знаете в какво състояние са българските Военноморски сили, с какви кораби плават, може би нямаше да задавате този въпрос. Трябва да се решават проблемите дългосрочно. Винаги в тези близо три години съм се водил от разбирането, че модернизацията трябва да става по възможно най-активния начин за българския данъкоплатец, по най-ефективния, за да има възвръщаемост в българската икономика. Има маса доказателства за това мое поведение. И на правителството като политика. 
Съгласен съм, че трябва приоритетно правителството да решава икономически и социални въпроси. Това се прави ежедневно. Тази година данните за икономическия растеж са много окуражаващи на фона на общата криза в света, в това число, която засяга и Европейския съюз, вървящ към стагнация, растежът в България е 7% за първите три месеца. Намалява и дефицитът по текущата сметка. Надявам се, че тази година ще имаме още по-добри икономически данни. Това дава възможност на правителството да провежда и по-активно социална политика, да направим увеличението на пенсиите от 1 юли с над 10%, да имаме ресурс, за да можем от 1 октомври действително да премахнем една несправедливост, която е от осем и повече години за изравняване на старите пенсии, която изисква огромен ресурс. Но ще го направим, господин Христов. И това ще бъде реално увеличаване на доходите за много български граждани – около 1 млн. и 100 хил. - 1 млн. и 200 хил. души.
Министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите подготвят специален социален пакет за хората, които са в най-тежко икономическо и социално положение, за да се смекчи натискът върху тях от високите международни цени на горивата, на хранителните стоки, който също се подготвя за началото на есента. За да могат зимния сезон да имат допълнителни енергийни помощи и повече пари.


Като говорим за социална политика, искам да ви припомня за коледните пенсии. Това правителство води последователна политика за допълнително финансиране на българските пенсионери, които заслужават това отношение – с повече пари за Коледа. Двадесет и пет лева бяха през 2005 г., 50 лв. бяха през 2006, 100 лв. бяха през 2007 г. Аз се надявам, че при добро изпълнение на бюджета, което се дължи на разумната фискална политика, на данъчната реформа, в това число на корпоративния нисък данък и на плоския данък, на много други мерки, ще имаме възможност да направим още по-голяма коледна пенсия за българските пенсионери. 
Това е моето разбиране, господин Христов. Аз знам Вашата социална ангажираност – че това винаги е приоритет за Вас, но това е приоритет и за мен. Няма смисъл тук да противопоставяме неща, които са задължение на правителството – и социалната политика, и подпомагането на най-слабите, и увеличаването на пенсиите. 
От друга страна е необходимата модернизация на българските Въоръжени сили, защото който не храни своя армия, храни чужда. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители,  позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Павел Шопов на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Шопов, господин Христов позасегна Вашия въпрос. Имате думата да го развиете.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА):  Да, така е. Това е тежък проблем от много години. Може би от първите години, когато българската държавност беше съсипана и това се отрази върху възможностите да се пази българската граница.
На цялата българска общественост са известни непрекъснатите, системните нарушения на турски рибарски плавателни съдове, които бракониерстват в български териториални води. Това не е проблем само близко до границата, около границата. Турски рибарски съдове достигат до северните български брегове, северните български териториални води, дори на север от град Балчик. 
Явно българските гранични полицейски служби не могат да се справят с тези набези, които продължават вече много години. Може би не могат да се справят поради оскъдните и много примитивни технически средства, с които разполагат. Наскоро стана известно, че българските граничари се опитват да пазят границата и бреговете с надуваеми лодки.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е от външнополитически аспект: какво прави Министерството на външните работи пред турската страна за спиране на тези посегателства? Уведомява ли се турската страна за всяко конкретно нарушение, което се констатира? А то може да се констатира почти всеки ден. 
Репортери и камери на телевизия „Скат” многократно констатират факти на тези набези и посегателства. Що се касае до граничните власти, тяхната възможност е още по-голяма, отколкото на една телевизия.
Други проблеми и въпроси, които ще Ви поставя, са: 
Отправят ли се ноти, искания и оплаквания за решаването на проблема пред турската страна? Поставя ли се проблемът на най-високо международно ниво? Какви резултати има до момента от поставянето на този проблем? Има ли уверения, че турската страна ще направи възможното да спре преминаването на своите рибари и съдове на българска територия, в български териториални води?       
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН:  Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,  уважаеми господин Шопов! Проблемът с нарушаването на границите на Република България и българските териториални води от турски рибари е актуален от дълго време и се следи много внимателно от Министерството на външните работи. Въпросът е обсъждан многократно на редовните срещи на смесената Българо-турска гранична комисия, която е водеща и има пряко отношение към тези проблеми. Те би трябвало да бъдат обсъдени именно в тази комисия.
По линия на Форума за Черноморско сътрудничество на бреговата охрана на Турция са изпратени съобщения за всички констатирани случаи на нарушения на морската държавна граница, придружени със снимков материал и описания на нарушителите.
От страна на Министерството на външните работи на Република България този въпрос беше обсъждан. Ще спомена за последните случаи. 
През м. април т.г. след инцидента с турска рибарска гемия, която незаконно беше влязла в български териториални води край Резово, на среща на представители на Дирекция „Консулски отношения” на Министерството на външните работи и Посолството на Република Турция, в тази среща е участвал заместник-ръководителят на посолството, от българска страна беше обърнато сериозно внимание на факта, че от началото на годината нараства броят на нарушенията на българските териториални води от турски риболовни съдове. Беше поискано предприемане на действия от турска страна за предотвратяването им. Същевременно от страна на Посолството на Република България в Анкара беше предоставен на генералния директор на Главна дирекция „Морски и въздушни въпроси” в Министерството на външните работи на Република Турция списък с извършените през последните месеци нарушения на български териториални води от страна на турски плавателни съдове. Турската страна беше призована да съсредоточи своите усилия към съвместно и цялостно решаване на проблема с незаконния риболов в български води и предотвратяване на възможностите за възникване на подобни случаи в бъдеще.
На нова среща в Министерството на външните работи на Турция, която беше проведена през тази седмица, от българска страна отново беше подчертана необходимостта от вземане на превантивни мерки за недопускане нарушаването на българските териториални води от турски риболовни кораби.
Уважаеми господин Шопов, уверявам Ви, че Министерството на външните работи подхожда към подобни случаи с необходимото внимание, конструктивност и добра воля и продължава да съдейства в рамките на компетентността си за непрекъснато поставяне с конкретни доказателства, пак казвам – снимки и описания на нарушителите, на всеки един случай на турската страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА):  Благодаря Ви, господин председател.
Господин Калфин, искам да Ви призная, че въпросът беше малко провокативно зададен. Предвид тази моя провокация, много ми се искаше да чуя, че въпросът е поставен на срещата с господин Ердоган, която скоро се състоя в София. Това беше един от няколкото въпроса, които „Атака” искаше да постави на господин Ердоган по време на това посещение, спомняте си. Значи въпросът не е поставен на това най-високо ниво, на което трябваше да бъде поставен.
Задоволява ме обаче разбирането, че има проблем, защото много често сте отговаряли, че по дадени въпроси проблеми едва ли не няма. Оттук ни обединява общото, че и Вие съзнавате съществуването на проблем.
Проблемът е още по-остър от началото на 2007 г., защото се касае не само до българската граница, но и до външната граница на Европейския съюз. Трябва да си дадем сметка, че оттук нататък въпросът ще касае нашите отношения с партньорите ни от Европейския съюз. Ако не бъде решен в най-скоро време и по най-радикален начин, този въпрос ще бъде проблем в нашите отношения с европейските ни партньори.
Особено обезпокоително във Вашия отговор е, че тази година нарушенията се увеличават и проблемът се задълбочава. Явно начинът, по който се обсъжда проблемът с турската страна, не води до решаването му и то е незадоволително. С общи усилия трябва да помислим може би за поставянето на проблема пред турската страна, защото без нейна воля не може да бъде решен, по един нов начин, различен, не само да си отправяме ноти и преписки, което Вие правите, което ме задоволява като отговор, но явно не е достатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Уважаеми народни представители,  позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Давам думата на народния представител и заместник-председател на Народното събрание госпожа Анастасия Мозер да зададе своя въпрос към министъра на икономиката и енергетиката.
Заповядайте, госпожо Мозер.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, то колеги не останаха почти тук, но, уважаеми колеги, които все още сте тук! (Оживление.)
Аз задавам този въпрос с пълното съзнание, че в настоящата икономическа обстановка, колкото и розова тя да бъде представяна от управляващото мнозинство, аз все пак не мога да не отбележа факта, че търговският ни баланс не е в най-доброто си състояние, че България внася и изнася все по-малко. В България има много милионери, големи милионери, но те са милионери поради това, че търгуват и то с вносни стоки, което не носи големи облаги на България. Напоследък и със спирането на европейските фондове за земеделието това поставя в сериозна опасност и нашата земеделска продукция, на която бихме могли да разчитаме за подобряване на търговския баланс, предвид добрата ни реколта и така нататък. 
Действащите търговски представители в различните страни са създадени, за да активират търговските връзки със съответните институции и бизнессреди в приемащата страна, както инвестиционните инициативи – частни, държавни и така нататък, както и в областта на туризма. Това не е точно във Вашата сфера, но се оплакват непрекъснато, че нямат достатъчно рекламни материали. Това е стар въпрос, който сме повдигали и в Комисията по външна политика, и на други места. Надявам се нещо да стане и в тази насока.
За съжаление, все по-малко има информация за дейността на тези търговски представители, за реалното им функциониране, за средствата, с които разполагат и начина за изразходването им, за начина за разделяне на финансите и резултатите между държавата и частния бизнес, за ролята им в унисон с икономическата програма на правителството и интересите на страната, за реда за назначаване на ръководители и сътрудници в тези представителства.
Има ли промяна в начина на функциониране на търговските представителства след приемането на Закона за дипломатическата служба? Съществува ли в министерството практика да се прави анализ и да се информира Народното събрание за функционирането на търговските представителства през съответната година? Как оценявате връзката между Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на външните работи по отношение на дейността на търговските представителства? Каква е Вашата оценка за тяхната дейност? Какви са последните критерии за избор на работещите в тези търговски представителства? 
Аз тук ще спра, за да можете Вие да отговорите на някои от тези въпроси, защото нашето време вечно не достига.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето винаги не достига.
Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Мозер! Сама разбирате, госпожо Мозер, че Вие не успяхте да си кажете въпросите в определеното Ви време, а аз със сигурност няма да имам време да им отговоря в трите минути, за които председателят настоява, затова сме Ви подготвили писмен вариант на отговори на всички въпроси, за да може да не останете недоволна.
Ще започна да отговарям и докъдето стигна, но в общи линии искам да Ви кажа, че един от преките резултати от дейността на службите за търговско и икономическо сътрудничество са чуждите инвестиции в България. Знаете, че за миналата година те са около 6,5 млрд. евро, което е едно добро постижение. Радостен е и фактът, че в началото на тази година износът от България расте горе-долу с два пъти по-високи темпове - расте, казвам - отколкото вноса, което е също една позитивна тенденция. Явно, че големите инвестиции, които влизат в България трябва да обърнат тренда на износа и на вноса. Съгласен съм с Вас, че ролята на търговските представители също е голяма. 
Най-важното нещо, което засяга Вашия отговор, е какво са направили през измината година и първото полугодие на тази година - те са участвали в подготовката на 35 посещения в чужбина на български икономически мисии на държавно ниво, сесии на смесени междуправителствени комисии за икономическо сътрудничество с 12 страни, на повече от 35 бизнес форума за презентация на експортните и инвестиционните възможности на България. Осъществени са национални участия в над 50 търговски изложения на приоритетни пазари, участия в множество мероприятия за промоция на българския туристически продукт в чужбина, проведени са значителен брой самостоятелни презентации на възможностите за бизнес, инвестиции и туризъм в България.
На първия въпрос: има ли наличие на промяна в начина на функциониране ще кажа, че новият Закон за дипломатическата служба, който се прие, не засяга службите по търговско-икономическо сътрудничество. Те са извън него. Те имат дипломатически статут, но не са част от дипломатическата служба по смисъла на закона. Затова със заповед на министъра на икономиката и енергетиката е утвърдена Инструкция за функциите, дейността, организацията и реда на финансовата и материална отчетност, на икономическите съветници в службите по търговско-икономическите въпроси.
Съществува ли в министерството практика да се прави анализ и да се информира Народното събрание? Народното събрание не е поискало такава информация. Ако иска, сигурно ще я правим, иначе всеки СТИВ представя месечен и годишен отчет за дейността си, водят се дневници за проведени срещи и постигнати договорености, поддържат досиета на потенциални инвеститори, текущо подават информация за проявен инвеститорски интерес. На базата на отчетната информация се прави годишен анализ и оценка на дейността на всеки служител.
Благодаря Ви, господин председател.
Заповядайте, госпожо Мозер. Това е писменият материал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Мозер, имате право на реплика, както Ви е известно.Действително, Вие зададохте много въпроси и не е възможно да се отговори за толкова кратко време на тях. Задава се един конкретен въпрос, за да може в рамките на регламента, да се отговори.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Вие знаете, че винаги съм протестирала срещу факта, че Народното събрание си губи времето с много други излишни работи, а в този случай времето е много малко. Може би в следващия парламент да се погрижим за това.
Това не са точно реплики, но предвижда ли се по целесъобразност изграждането на нови сгради за търговско-културни центрове на Република България в някои страни? В това отношение имаме примера на Гърция, която построи в Одеса такъв търговски център с етажи за културно-търговски цели на страната. Този пример е показателен. 
На какъв етап е реализацията на идеята за построяване на такъв център в Истанбул, Турция, още повече, че България отдавна има право на собственост на определен терен там? Тези неща не са маловажни и създават допълнителни възможности за разширяване на връзките. 
Надявам се, че нашите търговски представителства търсят наши съграждани в съответните страни, за да могат да подпомогнат развитието на търговските ни връзки. Знам, че много от тях в миналото са били разочаровани точно от липсата на подобни стимули и въпреки желанието си да помагат на инвестиционния процес в България, не са успели да направят това, което биха искали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И моето няма да е дуплика, диалогът е съвсем добронамерен. 
Имаме един център. Казва се Център на промишлеността в Москва. Това е един сериозен български капацитет, който през последните години действително рязко засили влиянието си в Русия и в държавите от бившия Съветски съюз. Там имаме проблем с узаконяването на собствеността върху земята. Опитваме се да решим този въпрос. Дванадесет човека работят в центъра, но действително има сериозна изложбена зала. Той до голяма степен прилича на това, което представлява Пловдивския панаир донякъде, с по-малък капацитет, но работи добре.
За Истанбул има създадена работна група, която проучва възможностите и ще се мине очевидно към проектиране на такъв комплекс. 
Много е важен въпросът, който поставяте за връзката с българската диаспора. Работи се по това да има база от данни за отделните групи от българската диаспора във всяка страна, но това няма да е пак само в рамките на СТИВ, а очевидно в рамките на посолствата. Има страни, в които се правят бизнес клубове с подкрепата на нашите представители. Правят се съвместни камари, примерно българо-германска, германско-българска, българо-американска камара. Това става с прякото участие. 
Много важна функция е осигуряването на информационни материали за икономиката на България за изграждане и поддържане на икономическо лоби в съответната страна, при това не само от българи, а съответно от местни бизнесмени и политици. Бизнес срещите са много важна задача на нашите представители, организиране на делови посещения в България на бизнес делегации от съответната държава. Много са важни функциите. За голямо съжаление доста години сме ги занемарявали. Има и една друга тенденция, която не е преодоляна докрай – пращани са хора по политически съображения без необходимите качества. 
Смятам, че може би първият Ви въпрос е в правилна посока –  би трябвало и ние като Закона за дипломатическата служба, да поставим на ясна плоскост нещата, хората да знаят какъв ще е критерият, да не зависят от произвола на конкретния министър, да имат ясна перспектива за развитие. Работи се в тази посока, дано да успеем да направим това, което е необходимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова да развие своя въпрос към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с изявления, които бяха депозирани както от Вас, така и от висши служители на повереното Ви министерство, свързани с намерение да апортирате 85 дка, намиращи се в ж.к. „Дружба”, които в момента представляват публична държавна собственост и са част от летищната площ, в Международен панаир Пловдив. По този начин според изнесената информация ще се търси подходяща форма за модернизиране на панаира, като държавата засега ще запази дела си в дружеството.
Ето защо се надявам да можете да отговорите на следните въпроси: какво налага разширяването на Международен панаир Пловдив с терени извън Пловдив при запазване и на практика номинално увеличаване дела на държавата? Не считате ли, че евентуалното апортиране на тези парцели при неясна икономическа изгода за държавата, би представлявало поредният пример за ощетяването й, при това от най-високо ниво? Можете ли да гарантирате, че една подобна сделка няма да бъде оценена от българските граждани и от европейските ни партньори като корупционна и вредна за страната ни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Николова, с удоволствие ще отговоря на поставените от Вас въпроси, тъй като не смятам, че има нещо, което би могло да тревожи и мен, и Вас, а и гражданите на България. 
Само две думи. В резултат на публично-частното партньорство Пловдивският панаир през миналата година показа качествен ръст, който сте видяла сигурно и Вие. Над 6 милиона са собствените средства, които панаирът инвестира през миналата година, бяха изградени 12 хил. кв. м допълнителни площи за експониране, три палати бяха реновирани, 12 хил. м алеи се преасфалтираха, Център за информация и услуги, б0еше започнато стратегическо партньорство с Лайпцигския панаир. Да не изреждам всичко, но аз си мисля, че участието на частния сектор, както в много други сфери, оказа благотворно влияние.
Защо искат да се развиват? Ами искат, това е естественият стремеж на всяка структура. Пловдивският панаир също иска да върви напред. Знаете, че и в София има вече конкуриращи структури, които се стремят да привлекат изложения в София вместо да са в Пловдив. Панаирът иска да се развива - това е нормално, това е естествено за всяка бизнес структура. Нито държавата обаче, нито частният сектор могат да правят подаръци. И от тази гледна точка Вие поставяте въпроса: ще бъде ли ощетена държавата? Какви са вариантите за участие на държавата и какви са вариантите за участие на частния партньор? Частният партньор е готов да инвестира пари, но той не е дядо Мраз, той не може да подари тези пари. Значи, за да ги инвестира, или трябва да увеличим капитала и да увеличим дела на частния сектор, с което ще намалим участието на държавата и ще има упреци, че има неправомерна приватизация, или пък държавата трябва равностойно да участва, за да може да се вдигне и държавният цял.
Най-легитимният, най-нормалният начин е държавата да апортира имоти, те да бъдат оценени по пазарна оценка, частният сектор да даде тези пари в дружеството и неговият капитал да се увеличи с тези пари и да направим един модерен център и в София, който естествено ще влезе в конкурентни отношения с другите центрове, които съществуват в България и в София.
Какво ще каже Европейската комисия? В Договора за създаване на Европейската комисия чл. 87 и чл. 88 от Договора за Европейската общност относно вложенията на държавните органи се казва: когато се увеличават държавните вложения в компании, при условие че инвестираният капитал е пропорционален на броя на акциите, притежавани от съответния орган, и се съвместява с капиталовата инжекция от частния инвеститор, то това не е държавна помощ и няма проблеми. От тази гледна точка не мисля, че има някакви основания за безпокойство.
И в медиите мина предположението, че ще бъде направена поредната далавера, поредният подарък на господин Гергов. Това няма как и не може да се случи. Искам да има яснота, да има прозрачност, ще видим каква е пазарната оценка на имотите. Нещо повече, аз пуснах писмо до ръководството на Пловдивския панаир: „Искате площи, кажете какво ще правите, дайте ми идеен проект. Колко ви трябват? Осемдесет и пет декара е казал наизуст. Може би ви трябват 150 дка или ви трябват 50 дка?” Така че искам да видя количествените измерения на тези очаквания и тогава може да се влезе в реални разговори. Но пак повтарям, той ще внесе парите по пазарна цена и ще ги инвестира в изграждането на такъв център. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можах много добре да Ви разбера, ама нищо. В София ще има Пловдивски панаир, така ли да го разбирам?! 
Госпожо Николова, елате да ни обясните. Как така Пловдивски панаир в София?!
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Ще се опитам да Ви обясня, господин председател, както на Вас, така и на министър Димитров, така и на българските граждани. 
Аз съм човек, който винаги е застъпвал тезата, че трябва да има публично-частно партньорство. Но, господин Димитров, това публично-частно партньорство се развива след публичен търг или конкурс, когато всички бизнесмени могат да се съревновават със своите бизнес идеи и планове, така че да спечели най-добрият. 
Прави впечатление, че вашето правителство дава терени край морето, дава магистрали, дава панаири на едни и същи 5-6 лица. Ненапразно вместо най-социалното правителство, вие ще останете като правителство на олигарсите, защото примерът, който ми давате, е точно такъв. И е прав господин Корнезов да пита: как така ще се случи, че Пловдивският панаир ще прави панаир в София? Пък аз прочетох, че Вие имате намерение да правите такива панаири и във Варна, и в Търново.
Господин министър, това е срамно. Това въобще не е публично-частно партньорство, това е подаряване на определени лица на държавен ресурс, така както се направи в Русия, и ненапразно ние вече говорим за олигархическа България. Аз искам да Ви кажа, че така, както сте тръгнали – с 85 дка в София, с не знам си колко декара ще си харесате в Търново, във Варна, в Русе, ние от държава ще се превърнем в държава на панаирите. Има офшорни зони, ние ще станем панаирна зона и аз бих призовала вместо „Мила Родино” да пеем песента на Лили Иванова „Панаири”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не сега. 
Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров – право на дуплика. 
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си, че няма да мога да Ви подкрепя в изпълнението на тази песен поради липса на талант в тази област. Не знам аз ли не говоря достатъчно ясно, или Вие не ме разбирате? Кажете ми схемата, по която един частен партньор на държавата може да инвестира.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): След конкурс.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямам възражение, ако Вие кажете как да стане. Ако съсобственикът на панаира иска да инвестира примерно 100 млн. лв. в развитието на панаира, ние му казваме: „Не можеш да ги инвестираш”. Вие ще обясните как да се случи това нещо. Разбира се, че може, няма проблеми, и ако това е основното Ви притеснение, аз съм в подкрепа на това Ви притеснение. Но да очакваме, че някой частен бизнесмен ще каже: „Аз сега ще подаря 100 млн. лв. на Пловдивския панаир, ще го модернизирам с тези пари и той ще стане конкурентоспособен, простете ми, аз такива бизнесмени не познавам. За това  ви говоря – има такова желание. Той го индикира нееднократно през последните месеци. Готов е да ги инвестира, но не може да ги подари.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Затова вие ще ги подарите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Търси се формата, в която да стане тази инвестиция. Нямам възражение. Ако знаете по-добра форма, съгласен съм да я обсъдим и публично да я обявим. Не знам как виждате подаряване на държавен ресус.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Но то вече се случва.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие знаете, че Пловдивският панаир до голяма степен беше с позатихнали функции. Има рязка активизация от миналата година. Не знам защо пропускате да споменете община Пловдив. Не знам, може би случайно или неслучайно, но другият голям съсобственик е община Пловдив. Има три субекта, които участват в Пловдивския панаир: българската държава, община Пловдив и господин Гергов. 
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Има община София, има община Варна, има община Русе.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По отношение на въпроса, простете ми, и аз се удивих малко, но Лайпцигският панаир има желание да получи собственост в Пловдивския панаир. Лайпцигският панаир няма нищо против да инвестира в България. Това е нормалното развитие на всяка бизнес структура. Не можете да сложите забрана, понеже Пловдивският панаир се казва „Пловдивски”, и господин Корнезов не може да прави изложбени площи в София. Ако искаме държавните структури да функционират на недискриминационна основа като частните, те трябва да могат да правят всичко, което правят и частните. Тук имаме публично-частно партньорство. Ако смятате, че ще има изкривяване, ще има подарък, ще има създаване на ситуация за „панаир”, нямам възражение да си нося отговорността. В България има прокуратура. Сезирайте я. Но Петър Димитров досега не е правил подаръци на нито един частен бизнесмен. Не се готвя да правя такива и в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук е вече и министърът на транспорта господин Петър Мутафчиев – готов да отговаря на въпроси и питания, но след малко.
А сега има питане  от народния представител Владимир Кузов.
Господин Кузов, моля да развиете Вашето питане към министър Петър Димитров.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин подпредседател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Все пак не забравяйте, господин министър, че България засега е 111 000 кв.км. Не бива да мислим, че има възможност да излезем от тази територия. 
Директива 32/2006, господин министър, е в сила от 17 май 2006 г. С решение на Европейския парламент всички държави членки са длъжни да синхронизират законодателството си и да въведат директивата, като крайният срок е 17 май 2008 г. За по-голяма яснота ще прочета за какво се касае.
„Държавите членки гарантират, че сметките се изготвят от енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителна мрежа и дружества с енергия на дребно въз основа на реално енергийно потребление и информацията е предоставена по ясен и разбираем начин. Сметките въз основа на действителното потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия.”
Господин министър, знаете, че от година и половина аз съм внесъл  законопроект за изменение на Закона за енергетиката, който „втасва”. А защо втасва, ще ми отговорите Вие. Вашият колега Ивайло Калфин миналата седмица каза, че няма никакъв проблем с изготвянето на сметките на тримесечие, че едва ли не това е плод на моята болна фантазия. Не вярвам Вашият колега да визира и госпожа Меглена Кунева, която е еврокомисар по защита на потребителите.
Всяка седмица внасям, за да бъде прието от Народното събрание предложението ми, но срещам голяма съпротива от Вашите колеги. Не знам защо.
В този смисъл Ви питам: има ли и ясно ли е изискването на директивата и нейния задължителен характер? Моля да ми отговорите конкретно и точно. Какви действия ще предприемете за  влизането й реално в сила?
Господин министър, знам, че е трудно да се боря  с парите на енергоразпределителните  предприятия. Ако приемем, че има 10 млн. електромера и на тях се надпишат по 10 лв. (а те се надписват повече), това са 100 млн. лв. Тази сумичка е доста съблазнителна за управляващите, но все пак трябва да защитаваме интереса и на потребителите, а да доказваме и пред Европа, че ние сме реален член на Европейския съюз.
Затова, господин министър, готово ли е българското правителство да понесе някакви наказания и санкции от страна на Европейската комисия във връзка с неизпълнението на директивата? Ще подкрепите ли моето предложение, което е в тази насока – всеки месец да бъдат отчитани електромерите? Тезата на Вашия предходен колега господин Овчаров и на комисията е, че това ще доведе до разходи. Не знам като махнаха тези инкасатори, с колко поевтиня електроенергията? Ако Вие знаете, кажете, защото хората не знаят с колко поевтиня електроенергията, след като махнаха инкасаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Министерството на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров. Разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кузов, признавам си, че с диагнозите съм слаб и няма да мога да Ви помогна. Това явно е проблем на друга общност, не на парламента.
А сега на  конкретните въпроси, които сте поставили.
Директива 2006/32 е в сила от 17 май 2006 г. и действително трябваше да влезе в сила във всички държави членки от 17 май 2008 г.  За съжаление в повечето държави членки не е влязла в сила в целия си обем, макар че елементи са влезнали и в нашето законодателство, и в други законодателства, но не е влязла в пълен обем. Това е така, тъй като има сериозни проблеми. Тя въвежда изискването търговците на горива и енергия да предоставят мерки за енергийна ефективност на крайните потребители – те да ги подкрепят за енергийно обследване, енергийно саниране, вграждне на възобновяеми енергийни източници в сградата. Знаете, че това са едни от най-сложните проблеми на света в момента и почти няма форум на Европейския съюз, а и на лидерите на света, на който тези проблеми да не се обсъждат. По тази причина не е въведена или поне не в целия й обем.
Във връзка с това Вие основателно поставяте въпроса: ще въведем ли директивата или ще искаме дерогацията?  Категорично заявявам, че ще я въведем. Има проект за нов Закон за енергийна ефективност. Беше проведено много широко публично обсъждане по причина, че въпросите са тежки и сложни. Участваха почти всички бизнес организации, участваха някои от организациите на потребителите. В момента законът е на тъй нареченото междуведомствено съгласуване между отделните министерства и би могъл да влезе идния четвъртък на заседание на Министерския съвет. За съжаление част от предложенията на министерствата са блъскащи се, конфронтационни и трябва да намерим практически решения. Отговорите не са еднозначни. Това затруднява евентуално приемането на закона.

Задавате въпроса новият закон ще бъде ли хармонизиран с директивата. Категорично ще бъде хармонизиран с директивата. Аз ще Ви прочета част от проекта за закон, която най-пряко засяга хората – това е чл. 35, ал. 4 в новия закон за осигуряване на възможност за проследяване и коригиране на потреблението на енергия от крайния потребител. Информацията се изготвя въз основа на реалното енергийно потребление за съответния период и информацията се предоставя на крайния потребител на съответното число на месеца, следващ месеца, през който е направено отчитането. Текстът е категоричен. Дали парламентът ще го приеме така или ще го промени, разбирате, че вече не зависи от вносителя. Но моето категорично мнение е, че хората трябва да плащат само за реално потребена енергия. Много е важно и е вкарано в закона изискването да се прави сравнение миналата година през този месец колко си потребил, колко ти е струвало, тази година колко си потребил и колко ти е струвало, за да има ориентация съответният човек. Освен това, ако нямате ежемесечна информация, не можете да регулирате поведението си. Тоест, ако вие нямате ресурс да си плащате, ще намалите потреблението. Или обратното – ако разходът ви е малък, ще увеличите потреблението. От тази гледна точка смятам, че това е изискването на директивата и ако законът бъде приет, което вероятно ще стане в началото на есенната сесия, ще излезем от този казус и ще има еднозначно законово изискване отчитането да става само за реално потребена енергия.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Владимир Кузов за до два уточняващи въпроса.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Господин министър, не можах да разбера с колко спадна цената на електроенергията за това, че бяха уволнени една определена част от инкасаторите? Защото мотивът да бъдат уволнени бе, че така ще спадне себестойността на електроенергията, разходите на електроразпределителните предприятия и по този начин ще спадне и цената към крайния потребител. За да може да го разберат и потребителите. Ако те плащат повече, значи някой ги лъже. 
Не можах да разбера, господин министър, защо до този миг не е влязла тази директива в синхрон с нашето законодателство. Извинението, че някои от останалите държави имат дерогация, някак си не издържа, тогава когато най-младият член на България и най-бедният – държа да подчертая – в никакъв случай не би трябвало, когато е в интерес на обществото и на потребителя, да иска дерогация. Би било добре, ако поискате дерогация за акцизите, за ДДС-то, но там такива усилия вие не правите. Не знам защо, може би вие знаете.
От тази гледна точка Ви моля да отговорите категорично защо до този миг не е постъпило нищо или няма никакви реални действия в тази посока от страна на ръководеното от Вас ведомство и въобще от страна на държавата.
Не мога да разбера и друго, господин министър. От Вашия отговор – се хващам на облог на каса бира, разбирам, че Вие не можете да хванете каква е идеята за това даден потребител да контролира потреблението на енергия. Това Ви моля да отговорите. Ако не отговорите – каса бира! Ще я изпием заедно. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на въпросите, но не на офертата, която Ви се предлага.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С колко спадна цената на електрическата енергия има и друга страна на въпроса – с колко не се вдигна цената на електроенергията. Не знам доколко следите цените на енергоносителите, но за година и половина цената на петрола се вдигна три пъти. Цената на газта в почти всички европейски държави само за миналата година се качи от 150 на 250 лв. Ядреното гориво също за последните няколко години е скочило на практика 20 пъти. Сега ми е трудно да Ви кажа точно за колко години, тъй като не ми бяхте задали такъв въпрос. Ако ми го зададете, ще отговоря точно с колко се е вдигнала. Целият свят знае, че енергията, която в момента произвеждаме, я произвеждаме от крайни източници. И светът е стреснат, че тези източници се изчерпват. Това е жестоката истина. И производителите, ползвайки тази ситуация, вдигат цените доколкото могат да ги вдигнат. Виждате, че нефтът преди няколко години беше на нива двадесет и няколко долара, сега знаете, че нивата от 140-150 долара вече изглеждат моментни нива и сигурно ще се променят.
От тази гледна точка, господин Кузов, въпросът е какво правим българинът все пак да има по-ниски цени. Бих могъл да Ви покажа и нагледно, в България има най-ниските цени на електроенергия в целия Европейския съюз.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Но е и най-бедна.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Простете ми, когато говорим, че данъците са най-ниски, че електроенергията е най-ниска, че цената на газта е най-ниска, тогава си мълчим. Когато говорим за доходите, има паритет на покупателната способност. Нищо не споменавате за производителността на труда, но те са скачени съдове. Кажете колко е производителността на труда в България по отношение на средната в Европейския съюз и ми кажете какви са доходите. Те са скачени съдове. Не можеш да потребяваш онова, което не произвеждаш. Така че от тази гледна точка точно това правителство не бихте могли по никакъв начин да го обвините, че то не е взело мерки да поддържа цените на поносими и на достъпни за голяма част от хората нива. Това е реалността, това са възможностите. Но ние не сме затворен остров, за да можем да си позволяваме административни цени. Има пазарно стопанство, ние сме част от единния европейски пазар.
Защо до този миг не е влязла директивата? Аз се опитах да ви го кажа честно, Вие не искате да ме чуете. За да се приеме един закон, първо, трябва да се постигне съгласие между отделните министерства. Съгласие конструктивно, аз не говоря за някакъв инат как да стане. Има мерки, които са сложни за изработване. Но след като се постигне това съгласие и мине през Министерския съвет, то ще дойде тук в парламента. И смятате, че тук ще се разделите по политически причини? Не, няма да се разделите, причините са изключително важни и съдържателни. От тази гледна точка е важно да намерим добрата мярка, а не да направим закона на галоп. Казвам Ви, законопроектът е готов, от формална гледна точка той можеше да влезе и миналата седмица, знаейки за Вашия въпрос. Но си мисля, че по-важното е другото – трябва да има качествен закон. Няма ли качествен закон, ще създадем някакво недоносче, което след това и правителството, и парламентът трябва да коригираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Спечелих си касата бира, защото министър Димитров не ми отговори каква е необходимостта от това потребителите да контролират потреблението на електроенергия и енергоносители. Ами, господин председател, Вие знаете – може би знаете – че необходимостта е да се регулира отделянето на вредните емисии. Това е много сериозен проблем на Европа и на света. Това е основата, това е принципът – да може потребителят, който регулира потреблението, да има по-малко вредни емисии. Вие знаете, че това е проблем, който е много важен и основен не само за Европа, но и за света. Това е основният проблем, който също се регламентира в тази евродиректива.
А принципът за полупразната и полупълната чаша мисля, че не е удачен, тогава когато говорите с колко не се е вдигнала цената на тока. Това няма да напълни джобовете на потребителите и няма да ги стимулира и да им предостави възможност те да потребяват повече електроенергия, топлоенергия, горива и т.н. Недейте да използвате принципа за чашата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата госпожа Мария Капон да развие своето питане към министър Петър Димитров.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, почти не смея да го кажа в тази празна зала, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Димитров, моето питане е относно контрола от страна на Министерството на икономиката и енергетиката върху методите за измерване и осчетоводяване на използваната топлинна енергия. Оплакванията от гражданите срещу фирмите, извършващи топлинно счетоводство, са много често явление в приемните на народните представители. Аз съм сигурна, че и във Вашите приемни, когато бяхте народен представител, също много често са се появявали, най-вече поради невъзможността за контрол върху формиране на потребителските сметки от страна на потребителите. Никой не знае в крайна сметка каква ще  е цената, която ще плати в края на месеца. Каква е реалната цена, която, в апартамента, който има, ще може да предвиди така, че в собствения му бюджет за месеца да е наясно може или не може да си позволи и най-вече за следващия сезон, който предстои.
Реализираната икономия на топлинна енергия в отопляваните сгради, най-вече заради наличието на изключени радиатори, се трансформира от фирмите за топлинно счетоводство изкуствено по изчислителен път в топлинна енергия, отдадена в сградната инсталация. Това изкуствено увеличение се разпределя пропорционално между всички потребители в сградата на база на отопляемия обем на всяко жилище. С това се дава възможност процентът на отдадена топлинна енергия за отопление от сградната инсталация да се завишава понякога с над 50% в зависимост от това колко радиатора са изключени в едно жилище, както в някои случаи дори надвишава и топлинната енергия за цялото отопление на имота. Това е така, защото фирмите за дялово разпределение при изчисляването на годишните изравнителни сметки използват така наречените служебни единици – свои методи и формули, които не обявяват, позовавайки се на фирмена тайна. По недопустим начин се увеличават сметките за отопление на потребителите с прилагането на Методика за дялово разпределение в различните сгради и етажната собственост. В сгради етажната собственост с монтирани топлинни разпределители на радиаторите икономията от отказ от консумация на топлинна енергия от имотите увеличава значително цената на една дялова единица. Това е толкова сложно за хората, господин министър, че те в повечето случаи смятат, че държавата отдавна е абдикирала от своята роля. 
Предвиждате ли промени в самата методика, най-вече в правенето й тя да е прозрачна, за да се преустановят порочните практики на някои фирми за дялово разпределение за изкуствено увеличение на процента на отдадената топлинна енергия?
Какъв контрол упражнява вашето министерство върху дейността на фирмите за дялово разпределение срещу произволното завишаване на процента на отдадената топлинна енергия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Капон, естествено, имам написан отговор, но ми се струва, че няма да бъде особено продуктивно, ако вървя по текста и хората сигурно няма да ни разберат. Искам да обърна внимание на входа върху две неща.
Имате топлина, която влиза в сградите. Там има общ топломер и той я фиксира. Всички проверки показват, че тези отчети са коректни, данните са коректни. Тоест отношенията Топлофикация – живеещи във входа са справедливи, няма нищо несправедливо. Там няма оплаквания. Нещо повече, благодарение на българската държава през Международен фонд „Козлодуй” само за Софийската топлофикация бяха осигурени над 30 млн. евро, за да се сложи нова и съвършена техника, нови топломери. Модернизираха се топлинните станции.
Остава вторият етап – това, което вече е влязло в сградата, как се разпределя между отделните хора. И тук започва голямата битка. Давам един прост пример: отишли сме на ресторант, ядем на обща маса и естествено един ял салата, друг ял агнешко, накрая искат или от всичко по равно, по кубатурата, или пък се влиза в едни препирни кой колко да плати. Подобно е нещото и в топлофикацията.
Вие казвате, че държавата е абдикирала. Не държавата е дебаркирала, тя се е настанила някъде, където не й е мястото, тъй като това е въпрос на хората, които живеят в този блок. Държавата, по непонятни и за мен причини, играе ролята на нещо като съдия, който казва: ти ще платиш толкова, пък ти ще платиш толкова. И там, естествено, хората се делят на две групи. Едните нямат пари, изнемогват и са си изключили радиаторите и казват: аз съм изключил, аз не ползвам и не искам да плащам нищо. Ще плащат онези, които са богати и които ползват. Богатите казват: как не ползваш, бе, нали тръбите минават през твоя апартамент и те топлят? Апартаментът ти е по средата и се топли от мен, така че няма такива работи. Участвай в разпределението. Най-справедливото е всички живеещи да си решат как да се прави.
Пак повтарям, държавата е решила да се намеси. Тя по-скоро по навик се намесва от преди 1989 г. в едни проблеми, които са чисто човешки и са между живеещите в съответния вход. Това е огромен проблем, той има най-различни решения. Няма българин, който да не знае, че примерно един-двама във входа не плащат никога и нищо и другите обикновено почват да ги търпят и плащат заради тях. Това е големият проблем.
От тази гледна точка държавата се е нагърбила и е направила методика. За да направи методика и методиката да бъде умна е поканила специалисти на МЕИ на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, на топлофикационните дружества, фирмите за дялово разпределение, Федерацията на потребителите. Последната наредба е произведена на 6 април 2007 г. В тази наредба е дадена и методиката, по която трябва да става дяловото разпределение. В интерес на истината, това е европейска хармонизация, тъй като в Европейската директива се изисква точно въвеждане на дялово разпределение. В резултат на това въвеждане, жалбите – мога да Ви цитирам и конкретните числа, ако Ви интересуват – само за две години са паднали два пъти. Тоест това е един по-справедлив механизъм и е механизъм, който се ползва  в Европейския съюз. 
Правен е анализ и този анализ е показал, че не ни стига интелекта да родим нещо по-умно от тази наредба и от тази методика. При това знаете, че това е обсъждано и в Енергийната комисия на парламента, вкаран е и парламентарният интелект. Не е някакво високомерие на изпълнителната власт. Аз съм отворен. Ако има по-добра методика, която се подкрепя от потребителите, повтарям, преди всичко от потребителите, дайте да направим тези промени.  Но, събирайки се след този отоплителен сезон, аз пуснах заповед на 29 февруари да се направи проверка, първо, спазват ли методиката, спазват ли алгоритъма. Двадесет и осем дружества- топлофикацията и топлинни счетоводители бяха проверени. Открихме нарушители – примерно фирма „Рони” от Русе изобщо не е дала информация, „Фриготерм инженеринг” от Пловдив е снимала екрана, без да обясни на каква база го е правила. Да не изреждам, има нарушители. Но като цяло се счита, че методиката е добра, алгоритъмът е добър и той се спазва. Сега сме подготвили, ще накажем 6-7 фирми, ще им наложим глобите, които са допустими от закона за това, че са се отклонили донякъде от методиката. Но проблемът е, че хората ги боли точно основополагащият принцип на методиката – ще плащаш ли, когато си свалил радиаторите, или няма да плащаш?
Това, което аз правя в момента: подготвихме един идеен проект да вкараме нови средства за отчитане на база компютърна техника, така че във всеки апартамент да си има индивидуални показания, да се показва колко си изразходвал в пари. То е по-важно в пари дори, а не толкова в съответните топлинни единици за измерване. Ако това се масовизира, разходите за такова оборудване на един стандартен апартамент могат да са между 75 и 150 лв. Ще направим пилотно в няколко блока, за да го експериментираме. Ако това се направи, аз смятам, че проблема ще бъде решен и ще бъде решен справедливо, в това число и с държавна подкрепа за социално слабите по линия на Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, само преди дни имаше пресконференция при омбудсмана на България. Споделено беше, че са получени почти 1000 жалби от граждани по проблеми, свързани с фирмите за топлинно счетоводство. Вие ясно обяснихте защо е важно държавата да е дебаркирала и защо не трябва да абдикира от проблематиката, но тя не може да абдикира от реалните проблеми, които съществуват.
Ясно е, че така, както Вие казахте за фирмите за топлинно счетоводство, които са некоректни, имената им би трябвало да бъдат публикувани на сайта на министерството, да бъде дадена публична информация.
Моя допълнителен въпрос към Вас е: считате ли, че е възможно поне по математическата тежка формула във всичките й видове да се прави някаква кампания, така че хората да имат повече информация и да могат да я получават? 
Накрая ще взема отношение и по принципа, по който ядат  на софрата и как делят сметката си, защото тук искам да Ви кажа, че аз няма да се съглася с Вас. Казвам го предварително, защото това, че имаш собственост върху един апартамент аз не приемам, че тръбите като минават през мен аз съм длъжна да плащам за това, а точно обратното – може би на мен трябва да ми се плаща, че през моята собственост минават тръби. И когато имаме ясната норма какво означава това да имаме колективна собственост в една сграда, тук е важно да можем да кажем кога и как уведомяваме хората. Ние задължихме хората и не им дадохме варианта, в който тръбите няма да минават през жилищата им. Това е големият въпрос.
Моят въпрос е: ще правите ли публична кампания и има ли министерството, може би собствена логика, как да дава повече разяснения за хората, така че да разбират реално какво се случва и да удовлетворим всички искания на потребителите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте, в рамките на три минути имате възможност да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Мария Капон.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон. По отношение на числата, аз Ви казах, че жалбите рязко паднаха при въвеждането на тази методика. За 2007 г. за първото шестмесечие имаше 1500 жалби в Министерството на икономиката и енергетиката, а сега са 700 жалби. Може би са отишли при омбудсмана. 
Това е изключително важен въпрос: къде са правата на онези, които си плащат коректно и какво става с тях? В момента в „Топлофикация” – София, има неплатени сметки за 200 млн. лв. Те се разсрочват и коректните платци през декември започват да плащат и тях, само че олихвени. Така че това, че някой не ще да си плаща, вместо да го тупаме по рамото и да му се радваме, е точно обратното – той краде от всеки, който си плаща. От тази гледна точка по-важни са жалбите на тези хора, които си плащат. 
Другият дебат е ясен. И аз съм съгласен с това – минават ми тръбите през апартамента, трябва да ми плащат за това, че минават през моя апартамент. Само че като влезете в един блок и премерите температурата отвън и температурата вътре, ще откриете, че като си в блок, вътре е много по-топло. Знаете, че в южните жилища и в София през деня спокойно можеш да не ползваш парно, ако си в сандвича, ако не си в краен апартамент. Това, което казвате Вие, е правилно. Това са две тези, които не могат да се примирят. И законодателят ги примири в закона. Основните изисквания бяха вкарани в закона. Ако знаете как да излезем от тези изисквания, кажете, аз съм готов.
По отношение на кампанията съм съгласен с Вас, макар че каквато и кампания да направим, ако няма конкретни числа и да пише: ти за 10 дни дължиш 10 лв. или 15 лв., всякаква кампания няма да помогне. Кампанията ще обясни, че най-напред определяме колко е за топла вода и ако са влезли 100 единици, примерно казваме 30 единици са за топла вода, след това определяме етажно колко се полага, оставащото го прехвърляме на всеки радиатор и ако се окаже, че на един радиатор се пада повече, отколкото може да излъчи, коригираме вече цифрата, което е безкрайно сложно. И най-добронамерената кампания не може да обясни на хората как става това нещо. 
Затова си мисля, че доброто решение е това – много далеч отиде компютърната техника, дайте да направим експериментални отчитания в тази посока и да вървим към друг начин на отчитане, тогава няма да има нужда да идват и да ти проверяват, а ще се отчита дистанционно, ти си го виждаш вкъщи, имаш си регистрация и няма да имаш проблеми. 
Така че смятам, че това е позитивният път, на който да се опрем. 
Завършвам с това, че забравяме още една сфера, в която не се жалваме – потреблението на българина е средно седем пъти по-интензивно от потреблението на европееца. В тази посока може би трябва да мислим как да правим икономии. Това е големият проблем. Аз съм съгласен с това, което каза господин Кузов, но трябва да намерим механизми да стимулираме хората да пестят, тъй като българинът цял месец мисли за сметката, но не мисли да изключи лампата. Това е големият въпрос.
Информационната кампания по-скоро трябва да са енергоспестяващи мероприятия, да изолираме блоковете, да намалим потреблението. Там има и ресурси – 28 000 са кредитите за повишаване на енергийната ефективност на изолациите на сградите. Мисля си, че масово трябва да се въведе това нещо, за да може да падне консумацията и да не са толкова жестоки сметките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон. 
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Димитров, това са две различни кампании. Едната кампания е точно тази, за която казвате, а именно как да пестим. Много малко жени в България знаят, че ако си пускаш пералната машина на 300, тя  пести енергия, вместо на 600. Много малко знаят, че вечерта, ако изключиш телевизора от щепсела, то ти пестиш енергия, а не да го държиш изключен, но му свети лампата от дистанционното. 
Това е кампания, която трябва да правим и която кампания е нормална, защото е свързана и с толкова сериозната тема, заради която преди малко господин Божинов говори – за глобалното затопляне. Защото, за да се справим с нея, при всяко положение трябва да имаме пестене на енергия.
Коренно различен е проблемът за това дали българските граждани биват ощетявани от разни монополисти, които по сложна формула реално са без контрол. Тогава единствените, които остават, които в лицето на всеки един български гражданин могат да направят този контрол, вие знаете как ги наричат, са „тези там горе”. И „тези там горе” са обикновено Министерският съвет и народните представители, където идват повечето жалби. Но „тези там горе” видно не искат да разкажат на българските граждани какво трябва да направят. 
Така че този въпрос е изключително сериозен. Аз смятам, че колкото и да е трудна методиката за обяснение, тя със сигурност трябва да е справедлива и да има реалното обяснение. Защото в момента, пак ви казвам, това кой къде си е закупил апартамент или кой къде има апартамент, това е лично решение, той може да го продаде като не му харесва и да отиде да си вземе другаде апартамент. Нали за това сме в пазарна икономика? Но няма да се съглася с това, че когато ти минават тръбите, да не кажа и когато има повреди, че се случва всичко в апартамента ти, тогава няма кой да заплати тези щети. 
За мен лично Вие като министър сте длъжен да инициирате такава кампания и да дадете разяснителна кампания на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол. 
Следва отново въпрос, зададен от народния представител Мария Капон, към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос може би съвсем ще изглежда странен, а именно той е за цените на заведенията и предоставените от тях услуги за обществено хранене на територията на летище София. 
Новият терминал на летище София вече успешно обслужва пътници и самолети, но някои неща обаче си остават неуредени според нормалните европейски стандарти, ама най-човешките стандарти, а не тези стандарти, които някъде в някакъв списък или папка съществуват, и претендираме да сме ги въвели на входа на държавата ни. Това е входът и изходът – лицето на страната ни, лицето, което туристите, които влизат в страната ни, виждат първо. Аз съм убедена, че Вие осъзнавате колко това е важно, тъй като винаги сте го показвал през годините. 
В няколко обекта за обществено хранене, където пристигащи и заминаващи пътници биха могли да си закупят сандвич, напитка или ако има разсрочване на самолет, така че да останат 2-3 часа, то там има странна европейска политика и стандарт на цени. Така например бутилка кока-кола 1 л струва 8 лв., а същата бутилка с минерална вода е 4,20 лв. Между другото, аз съм взела и касови бележки, фискален бон, така че да Ви покажа сумите на тези, които са спечелили конкурсите и съответно работят. 
За сведение, същите продукти на едно международно летище в Мадрид в рамките на няколко дни – имам отделно взета друга бележка, струват наполовина от тази цена. 
Разбира се, тук си задаваме въпроса: какво впечатление оставаме не само у българите, които заминават, които се потрисат от тази цена, защото нормалното вземане за детето на сандвич и минерална вода струва 18,00 лв. на това летище, а примерно човекът е тръгнал за лечение на детето си в чужбина? И си задаваме въпроса: това държавен рекет ли е, рекет, направен през определени фирми? Това е първото усещане, което човек получава. Много се надявам Вие днес да го оборите, това е важно, тъй като това е своеобразна форма на рекет, която получават и чужденците, когато идват или си тръгват от България. Казваме си, че цените са нещо, което е оставено на пазара.
Но в случая, и това е моят въпрос: каква е Вашата политика? Как се определят цените за наем за заведенията за бързо хранене? И какви са отношенията на Министерството на транспорта и Вашето лично виждане към това явление? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Но цените са точно такива, каквито каза госпожа Капон. И аз се присъединявам към нея.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председателю, и аз се присъединявам към тях.
Най-напред искам да изразя своето съжаление, че няма да мога да изпълня конституционното си задължение да отговоря на шестте зададени въпроса, тъй като и останалите са важни, дори някои от тях са по-важни от първия. Съжалявам наистина, че времето е толкова кратко.
Уважаема госпожо Капон, ще отговоря на двата въпроса, които сте задали. Разбирам, че въпросът е зададен от притеснението, че като пътник Вие също заплащате доста високи цени. Аз също пътувам и заплащам такива високи цени. На мен също този факт ми е правил впечатление.
Задавате ми въпроса с ясното съзнание, че все пак държавата трудно може по някакъв начин да се намеси в едни вече констатирани взаимоотношения, включително с частни търговци.
Искам да Ви кажа, че това, което до момента е направено, е следното. По проект е опредено колко заведения за хранене ще има летище София. Този проект не може да бъде променян една година след гаранцията според договора, който имаме.
Колко заведения съществуват в летище София за обществено хранене? Заведенията са седем.
Търговете са играни някъде през м. март-април 2005 г. Определени са едни наистина от добрите оператори в България, които имат практика в летищната дейност. За съжаление, цените са сравнени с цените от голяма част от летищата в Европа, което пък е несравнимо спрямо българските доходи.
Конкретният пример, който Вие споменавате – въпросът пристигна през м. май, възложих проверка – това е едно от заведенията, където наистина цените са драстично по-високи от останалите цени. Искам да споделя с Вас, че и в подписания през 2005 г. договор няма начин, по който да извършваме регулация в този процес. 
Както са определени наемите, знаете, че има един-единствен начин за отдаване под наем – това го е казал законодателят – чрез Закона за обществените поръчки. Постигнати са доста високи цени, не искам сега да ги споделям пред Вас, може би поради създадената конкуренция, което е един плюс в процедурата, предприета от летището по отношение предоставянето на тези заведения. Може би тази висока наемна цена е причина и за повишаване цените на стоките в летището.
Това, което можем да направим и съм разпоредил да се направи, е да завишим конкуренцията. Сега вече има възможност да се определят места за нови заведения за обществено хранене,  включително и да се види може ли съответно да се поставят апарати за кафе и за  минерална вода, където, надявам се, че цените  биха били по-ниски, така че да влияят върху пазара на всички цени в летището.
В момента се готви подобен проект. Забавя се, защото имаме някои ангажименти по Шенген. Трябва да се направят допълнително конкретни заграждения, има изисквания, които е поела Гранична полиция.
Уверявам Ви, че ще разширим дейността на общественото хранене. Надявам се по този начин да повлияем върху цените на летището. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон – право на реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин министър, за съжаление аз не обичам да ме лъжат.  Извадила съм си поканата за участие в търг. Лъжат Ви Вашите служители, които работят в Летище „София” ЕАД. Казвам това, защото знам, че те Ви подготвят отговора. Те Ви лъжат, защото участват в този рекет.
Давам Ви обявлението от 28 януари 2008 г. за ресторант, за заминаващи. Срок за наемане – пет години; начална тръжна наемна цена – не по-малка от 18% от оборота на продажбите за един месец. Разбирате ли, че тук не става дума за фиксирана цена? Нека си казваме нещата, защото наистина тази държава трябва да стане нормална. И минималната цена, която се заплаща, не може да бъде по-малка от 2800 евро без ДДС. Консумативни разноски – по показания; и комунални разноски – 255 евро на месец. На всички дължими суми допълнително се начислява ДДС - това ако не е рекет?! 
И ако Вие кажете, че когато се определя наемната цена, това е свързано с оборота, за мен няма по-ясна заявка за рекет, независимо от всички съществуващи в страната закони, разбира се, това го позволява Законът за обществените поръчки, защото вашето правителство и вашето мнозинство направи този закон. За него в момента сме критикувани и се опитваме да поправим на бърза ръка, преди Европейската комисия да ни е наложила други санкции. 
Но да се  върнем към ситуацията. Тази обществена поръчка, цените показват, че държавни служители използват властта си и постовете, които имат, за рекет и за лично облагодетелстване. И това нещо може да се докаже оттук нататък, само когато има истински одит в системата и когато, разбира се, Вие окажете Вашето лично влияние като министър и поемете тази отговорност – това очаквам от Вас – да направите проверки и да вземете ясни и категорични мерки да не се измиват ръцете за това как са направени някои договори и някой да носи тази отговорност.
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев – право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Госпожо Капон, не искам да говоря за фриволния начин, по който представяте европейската политика, свързана с цените. Честно казано, учудвам Ви се, тъй като, доколкото ми се струва, бяхте известно време евродепутат.
Абсурдно е да говорите за рекет в този момент и аз няма да се съглася в никакъв случай! Няма нарушения. Ако имате конкретни претенции към заведението, което споменахте, това е съвсем друг въпрос. Има пределна цена, под която не може да се пада. И съответно летището, тоест държавата, тоест всички български граждани получават част от оборота, което е част от наема. Това е с цел да се събират приходи в летището и да се подобрява услугата. И в никакъв случай не казвайте, че това е основната причина за вдигнатите цени, защото оборотът може да бъде 5 лв., може да бъде и 50 лв. Тук рекет няма.
И Ви моля: не говорете фриволно по отношение на корупция и на  рекет, без да имате конкретни доказателства. В противен случай авторитетът на един народен представител започва да виси.
От тази трибуна едни хора днес също говориха  дълго време за  корупция, без да извадят един пример за това. И то хора, които дълго време доказаха, че те носят името корумпирано правителство.
Така че, моля Ви, когато говорим за конкретни неща, моля Ви, не политизирайте нещата, а погледнете спазен ли е законът. Да, законът е приет от Народното събрание. Ние като правителство сме длъжни да го спазим.
В момента процедурата в Министерството на транспорта е следната. Когато се отдава под наем помещение в държавно предприятие, преминава през дирекцията „Контрол върху собствеността и предприятията”, разглежда се тръжната документация и съответно директорът в Министерството на транспорта подписва съобразено ли е със закона или не е и прави конкретни  предписания. Така  че в  никакъв случай не мога да се съглася с тази импровизация, която направихте в своята реплика. Мисля, че това, което прави и ръководството на летище София, е именно с цел решаване на този  сериозен въпрос. Той не е от днес, госпожо Капон, и Вие много добре го знаете. Той се появи тогава, когато се наложиха някои пазарни принципи, когато се вижда, че летището е отдалечено от града и не може съответно да има сериозна конкуренция там. Затова ние ще направим повече заведения, да има по-голяма конкуренция, така че да не се стига до такива високи цени.
А това, че има минимална пределна цена, означава, че ние защитаваме държавния интерес. (Реплики на народния представител Мария Капон.) И аз винаги ще настоявам за това да има минимална наемна цена и процент съответно от оборота. Благодаря ви. (Реплики на народния представител Мария Капон.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега е 14,00 ч. и 30 сек., следователно ще спрем дотук.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие и готовността му да отговаря и на другите въпроси  в парламентарния контрол. За съжаление времето не стигна. Надявам се това да стане следващия петък.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, следващото заседание е извънредно – вторник от 14,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
			Георги Пирински

Заместник-председател:
					Любен Корнезов

Секретари:
			Нина Чилова

			Георги Димитров