Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-07-15

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Борис Николов и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното извънредно заседание на Народното събрание.
Уважаеми колеги, както си спомняте, дневният ред на днешното заседание беше приет от Народното събрание на 11 юли, в петък. Точките от дневния ред са ви известни.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Обръщам ви внимание, че с материалите ви е раздаден и допълнителен доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Той е постъпил в ранния следобед днес и се отнася за редакцията на параграфи 10, 11, 17 и 39.
Предстои да уточним и процедурата по гласуването на този закон. Доколкото разбирам, има идея гласуването да върви едновременно с докладването и обсъждането на съответните параграфи.
Господин Българинов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи госпожа Соня Янкулова и на началника на кабинета госпожа Николета Кузманова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за допускане в залата на госпожа Янкулова и госпожа Кузманова от Министерството на вътрешните работи. Има ли възражения срещу това предложение, направено от господин Българинов от името на комисията? Няма възражения. Моля поканете представителките на министерството в пленарната зала.
Господин Българинов, заповядайте да докладвате  законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 има предложение от народния представител Яни Янев – в § 2, чл. 1, ал. 1, думата „задачите” да се замени с „целите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вниманието ви е предложението за заглавие на закона и текстовете на § 1 и § 2. По § 2 има предложение на господин Яни Янев, което не е прието от комисията.
Заповядайте, господин Янев, имате думата.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Не искам да изглежда като обикновено заяждане, но тук не е въпросът просто във формалната смяна на думите. Пред нас е промяната на един устройствен закон и когато говорим в този закон за задачи, това се отнася за ежедневната, конкретната работа, с която трябва да се занимават органите на МВР в тяхната дейност. Текстът на чл. 1 е принципен текст, той е въвеждащ текст, който определя основни параметри на онова, което регламентира този закон. От тази гледна точка задачата като елемент на една ежедневна оперативна дейност не може да бъде основен термин, заложен в най-общия, първия текст на закона.  Моето предложение е вместо да бъде „задачите” да бъде „целите”. Напълно естествено е, когато имаме такъв устройствен закон, в първия текст да се коментират точно тези неща – основните  параметри, цели, принципи и т.н., така както са и останалите понятия, заложени в чл. 1.
От тази гледна точка ви предлагам да подкрепите моето предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли реплики към господин Янев? Няма.
Уважаеми колеги, трябва да уточним как ще процедираме с гласуването – гласуваме ли текстовете или ги четем сега без гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ):  Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Моля гласуването на закона да става текст по текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за преминаване към гласуване след представяне и обсъждане на параграфите в хода на днешното пленарно заседание.
Гласувайте това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 154, против 2, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към гласувания по представените от господин Българинов текстове.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Яни Янев за промяна в ал. 1 на чл. 1, което комисията не е подкрепила.
Гласувайте предложението на господин Янев.
Гласували 154 народни представители: за 34, против 50, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
Подлагам на гласуване едновременно предложението за заглавие на законопроекта, текстовете на § 1 и на § 2 по вносител.
Гласували 141 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 3. 
Текстовете са приети.
Заповядайте за § 3, господин Българинов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: По § 3 има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева,  който гласи: „ Член. 2, ал. 1 да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Яни Янев – в § 3 т. 2 да отпадне (да остане действащият текст на чл. 2 на ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи).
Този текст също не е подкрепен от комисията.
Има предложение от народния представител Атанаска  Тенева, което беше оттеглено в комисията.
Има предложение от народния представител Камен Костадинов, което е прието по принцип от комисията. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
	„(1) Министерството на вътрешните работи е администрация с йерархично устройство и централизирано управление за защита на правата и свободите на гражданите, гарантиране на тяхната и на обществото сигурност и спазване на установения правов ред.”
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Масева, заповядайте за изказване по текстовете на § 3.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ):  Благодаря, уважаеми господин председателю.
Това е първото ни предложение с колегата Атанасов – по § 3, чл. 2. Това е един от началните, най-важни текстове, който дава характеристика на Министерството на вътрешните работи. За наша изненада един добре действащ днес, звучащ текст от закона, се променя като се дава нов смисъл и, разбира се, това, което ние констатирахме, че в предмета на министерството и обхвата на неговата дейност се установяват правомощия, които са далеч по-малки, отколкото тези, които са залегнали в сега действащия закон. Липсва един много, много важен акцент в този закон, а именно защита на националната сигурност и обществения ред в Република България.
Искам да ви прочета как звучи текстът в сега действащия закон и да направя сравнение с предложенията за промяна.
В чл. 2: „Министерството на вътрешните работи е администрация с йерархичен характер и централизъм в управлението,” – нещо, което се запазва и в новия текст – „чиято дейност е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред”.
„Правата и свободите на българските граждани” се заменят със „сигурността на гражданите”, което не е адекватно, защото понятието „права и свободи на гражданите”  е по-широко, отколкото „сигурността на гражданите”. Утилизацията може да е свързана със сигурност на гражданите, но основните им права и свободи надхвърлят даже вътрешното законодателство и се позовават на всички международни актове. Освен това, защо се плашим да споменем националната сигурност и обществения ред? Защо я заменяме с „установения гарантиран правов ред” в една държава? Всички тези думи имат своята голяма същност и значение. И не само че този текст е в отговор на конституционната разпоредба по чл. 105, че Министерският съвет именно отговаря за националната сигурност и обществения ред и че това е законът за единственото министерство, което пряко поема тези функции и задачи, не е отчетена.
Считаме, че това е голяма грешка и че тази поправка е с цел да се положи старт на едни козметични промени с цел да оправдаят внасянето и загубата тук на време да се разсъждава по изменение и допълнение в един закон.
Затова ви призовавам да подкрепите нашето предложение текстът на чл. 2, ал. 1 да остане в съдържанието, както досега действащия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Масева? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя предложението на колегите и ще продължа в контекста... 
Първо ще цитирам определението за национална сигурност: „Национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитета на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.
Какво обаче се предлага от страна на управляващото мнозинство? Тук, по-скоро бих казал, че колегата Камен Костадинов трябва да го обясни, защото се базира все пак на негово предложение. Предложението е свързано с обществената сигурност.
Уважаеми колеги, никъде в правния мир няма определение за обществена сигурност и не знам защо при положение, че след като няма такова определение някои си харесаха обществена сигурност. Ако се върнем на определението за национална сигурност – МВР няма ли да се занимава със правата и свободите на българските граждани! Това е свързано изцяло с националната сигурност. 
МВР няма ли да се занимава с независимостта и суверенитета на българските граждани и на държавата, свързано изцяло с националната сигурност? МВР няма ли да се занимава с гарантиране на гражданските права и свободи на българските граждани, свързани изцяло с устройството на държавата? А ще се занимава в момента защото така им харесва на управляващите – обществена сигурност. Да, някой сигурно ще каже – ние ще напишем това определение. 
С този закон има отстъпление от това, което трябва да се гарантира на българските граждани, и да бъде адекватно със заплащането това, което българските граждани плащат със собствената си сигурност. То е свързано изцяло с комплекса Национална сигурност и няма защо да се бяга от това. 
Между другото този дебат се водеше и при сега действащия закон. Тогава действително не бяхме подкрепени, не бяха подкрепени и колегите, но според мен е добре да се замислите, при положение че има искане за обществена сигурност без такова определение. Естествено то ще създаде проблеми впоследствие. Проблеми, които ще създадат проблемното естество на сигурност на българските граждани, на институциите и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева за отпадане на § 3, чл. 2, ал. 1, съгласно тяхното предложение.
Гласувайте направеното предложение за отпадане, неподкрепено от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 50, против 68, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов, заповядайте за предложение за прегласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля да подложите на прегласуване направеното от нас предложение по следните съображения.
Уважаеми колеги, разумно е да запазим съществуващия текст в закона, защото, тези, които предлагат промяната, са водени от съждението, че след като беше създадена Държавна агенция за национална сигурност, единствено тя ще се занимава със защитата на националната сигурност, което е нонсенс. Защото, както колегата Бакалов ни прочете тук – националната сигурност е сбор от защита на права и интереси. Не може тази сфера на обществените отношения да бъде поверена само на една институция в държавата. Това е недопустимо. Аз бих казал, че е глупаво да го направим.
Министерството на вътрешните работи е най-голямата институция в държавата, която има правомощия в тази област. Аз не мога да разбера тук желанието за подмяна на понятийния апарат, каква е тази обществена сигурност и какво означава тя. Така че считам нашето предложение за съвсем уместно и много ви моля да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението за отпадане
Гласували 154 народни представители: за 52, против 72, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 3 в окончателна редакция на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя.
Господин Янев, Вие поддържате ли Вашето предложение?
Моля, отменете гласуването.
Прощавайте, господин Янев. На практика Вашето предложение съвпада с предложението за отпадане на текста на § 3, предложен от комисията, тъй като Вие предлагате да остане действащия текст на чл. 2, ал. 1. това е предложението на господин Янев. Желаете ли да го обосновете, господин Янев или да го подложа направо на гласуване?
Моля да изслушаме аргументите на господин Яни Янев.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Колеги, предложението на вносителя е ал. 3 на чл. 2 да отпадне. Ще си позволя да прочета текста на ал. 3, чл. 2: „Гражданският контрол гарантира върховенството на гражданското общество над органите на МВР с цел поддържане на конституционния ред в страната.”
Предложението, което аз правя, е всъщност това предложение за отпадане на този текст да отпадне от предложението на вносителя. Тоест да се запази действащият текст в Закона за МВР. Затова именно изразявам моята подкрепа, тъй като считам, че не би трябвало текстът, който регламентира възможността за граждански контрол върху дейността на органите на МВР, да бъде отхвърлен от текстовете, които съществуват в досега действащата регламентация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Фактически, се отнася за друго предложение, а не е същото, както направеното от госпожа Масева и господин Атанасов.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Друго предложение е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Друго предложение – по т. 2 на § 3. Сега тази точка предвижда да отпадне ал. 3 от действащия закон, отнасящ се до гражданския контрол. Господин Янев предлага да остане тази ал. 3 и в новия закон.
Госпожо Дончева, заповядайте, имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Този текст не е единственият, който говори за граждански контрол. В закона има и много други текстове, които говорят за граждански контрол. Той е отпаднал поради пълното безсмислие на изречението, което мога да прочета в пленарната зала и всеки депутат да си отговори на въпроса: какво ни дава липсата и наличието на този текст в Закона за МВР?
„Гражданският контрол гарантира върховенството на гражданското общество над органите на МВР с цел поддържане на конституционния ред в страната.”
Може ли въобще да си поставим въпроса: гражданското общество да е върховно по отношение на органите на МВР или органите на МВР по отношение на гражданското общество? Това е едно безсмислено изречение, чието тълкувание може да ни доведе само до въпроса: нормални хора ли сме да държим такива права в закона?
Гражданският контрол се урежда в закона на много други места. Отпадането на този текст означава само отпадане на една откровена безсмислица, а не отпадане на граждански контрол.
Няма как да кажете, че обществото е върховно над органите, без да ви попита един гражданин: „Откъде накъде ще изпълнявам заповеди на органите, аз нали съм им върховен?”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше изказване.
Имате ли реплика, господин Янев, към това изказване.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Аз ще бъда съвсем кратък. Уважаема госпожо Дончева, в крайна сметка в първите текстове на всеки закон ние оповестяваме едни общи правила, едни общи принципи. Естествено е, че те ще намират своето развитие в конкретни текстове по-нататък в закона, но смисълът и не е първият случай, когато има едни чисто декларативни текстове, именно в първите текстове на законите, които наричаме „Общи положения”. Това са декларативни текстове. Кажете, че не e добра редакцията на този текст, но не, че той не трябва да бъде тук. Бих приел това, което Вие казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, госпожо Дончева? Не!
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господин Янев в § 3 да отпадне т. 2, която предвижда отменянето на ал. 3 от действащия закон.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 18, против 35, въздържали се 66.
Предложението на господин Янев не се приема.
Други неприети предложения по § 3 не виждам.
Подлагам на гласуване § 3 в редакция на комисията. 
Гласували 112 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 5.
Текстът на § 3 е приет.
Заповядайте, господин Българинов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Има предложение от народния представител Яни Янев за отпадане на § 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, представете и § 5.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: По § 5 има предложение от народния представител Атанаска Тенева, което е оттеглено в комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По тези два текста има ли желаещи за изказвания?
Господин Янев, желаете ли да обосновете Вашето предложение по § 4? 
Заповядайте, имате думата. Комисията не е подкрепила Вашето предложение.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, касае се за една елементарна симетрия. Аз мисля, че когато се пишат текстове в Закона за МВР, не необходимо всяка отделна глава да носи заглавието: „Принципи на дейност на МВР”, „Основни задачи на МВР” и т.н. В крайна сметка всичко това е в Закона за МВР. Затова така, както беше формулирано в досега действащия закон „Основни принципи”, няма защо да казваме, че са принципи на действие на МВР. То е в Закона за МВР и това са естествено принципите на действие на МВР. 
Това е логиката на това, което съм направил като предложение. Може да изглежда чисто редакционно, но ми се струва, че не трябва да прибягваме към промени в текстовете на действащ закон, когато това не е изключително необходимо и когато това не съдържа някаква особена, значителна, съществена страна в промяната на философията на това, което представлява досега действащият законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване. 
Подлагам на гласуване предложението на господин Янев за отпадане на § 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 31, против 27, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 4 и 5 по вносител, подкрепени от комисията.
Уважаеми колеги, критичният минимум гласове издържа някъде към 30 минути. Ще трябва да се прецени от залата дали да продължим с гласуванията или те да останат за началото на утрешния пленарния ден, ако няма възможност, те да продължат сега.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Двата текста са приети.
Заповядайте, господин Българинов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: По § 6 има предложение от народния представител Камен Костадинов: 
„В § 6 да се допълни текстът на чл. 5, ал. 2 с думите „в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Атанаска Тенева, което също не е подкрепено от комисията:
„В чл. 5 ал. 3 да придобие следната редакция:
	„(3) При изпълнение на служебните си задължения служителите на Министерството на вътрешните работи са неприкосновени и се намират под защитата на закона. Неприкосновеността се изразява в специалната защита на живота и здравето им.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По § 6 има две предложения, които не са подкрепени от комисията. Едното е на господин Камен Костадинов, който не виждам в залата.
Госпожа Тенева оттегля своето предложение, което не е подкрепено от комисията. 
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Костадинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 21, против 21, въздържали се 68.
Предложението на господин Костадинов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 6 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Текстът на параграфа е приет.
Заповядайте, господин Българинов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: По § 7 има предложение от народния представител Яни Янев:
„В § 7 т. 4 да отпадне.”
Има предложение от народния представител Атанаска Тенева: „В чл. 6 т. 2 да отпадне.”
Тези предложения не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. защита на правата и свободите на гражданите, гарантиране на тяхната и на обществото сигурност и спазване на установения правов ред;”
2. Точка 3 се изменя така:
„3. осигуряване на разследване на престъпления;”
3. Точка 4 се изменя така:
„4. осигуряване на пожарна безопасност и извършване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност при пожари, бедствия, аварии и катастрофи.”
4. Точка 6 се изменя така:
„6. защита от тероризъм;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата по този текст.
Господин Янев, Вашата т. 2 не е подкрепена. Оттегляте ли я? Оттегляте т. 2. Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата няма.
Преминаваме към гласуване.
Госпожо Тенева, поддържате ли предложението си?
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ, от място): Аз го прередактирах в комисията и там беше прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай първоначалното Ви предложение следва да го считаме за оттеглено.
Подлагам на гласуване текста на § 7 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: По § 8 има предложение от народния представител Владимир Кузов – чл. 7 да придобие следната редакция:
„Чл. 7. (1) За изпълнение на основните задачи по чл. 6 структурите на МВР извършват дейности по:
1. осигуряване сигурността на гражданите и гарантиране на установения правов ред;
2. изграждане и поддържане на информационни фондове в които се събира, обработва, съхранява, анализира и се използва информация, придобита при/или по повод изпълнение на дейностите, с изключение на такава, която се отнася до произход, верска, етническа, полова, расова, сексуална принадлежност или идеологически възгледи;
3. предоставяне на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес и основание да я получат;
4. осъществяване на сътрудничество и съдействие на органите на държавната власт, на местното самоуправление и на неправителствените организации;
5. противодейства на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления по ред и начин, установени със закон;
6. предотвратяване на насилствена промяна на конституционно установения ред в Република България;
7. привличане на граждани и неправителствени организации, които на доброволни начала подпомагат изпълнението на дейностите на МВР;
8. сътрудничество със съответни структури в други държави и международни организации;
9. участие в мисии извън територията на страната; 
10. изследване и анализ на състоянието, процедурата и динамиката на престъпността и другите правни нарушения, на причините и условията, които ги обуславят, и информиране на държавните органи, юридическите лица и гражданите за отстраняването им.
	(2) Изпълнението на основните задачи на МВР по чл. 6 се осъществява във взаимодействие с Държавна агенция „Национална сигурност”.
	(3) Дейността по ал. 1, т. 9 се извършва в съответствие с националното законодателство, международните договори в сила за Република България и съобразно целта и другите условия, определени с решението на компетентния орган за изпращането.
	(4) Министърът на вътрешните работи с наредби определя реда за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 3 и за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 7.
	(5) За предоставяне на информация по ал. 1, т. 3 юридическите лица, които не са на бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такса в размер, определен от Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Яни Янев в § 8 точки 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. събиране и анализ на информация и изработване на прогнози, свързани със защита на правата и свободите на гражданите, гарантирането на тяхната и на обществото сигурност и спазването на установения правов ред;”.
2. В т. 10 думите „организиране и” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата по тези текстове. Няма желаещи да вземат думата.
Има две предложения, неподкрепени от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Владимир Кузов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 5, против 76, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Господин Янев оттегля предложението си по § 8.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на § 8.
Гласували 123 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 9.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте § 9 по вносител.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Параграф 9 е приет.
Следва § 10, който е в Допълнителния доклад на  комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: По § 10 има предложение от народните представители Борислав Ралчев, Владимир Дончев, Николай Свинаров и Валентин Милтенов; предложение от народните представители Борислав Българинов, Борислав Китов и Николай Кънчев; както и предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева, а именно в § 10, чл. 9 ал. 2 да отпадне.
Предложенията не се подкрепят от комисията.
Има и предложение от народния представител Младен Червеняков:
„В § 10, чл. 9 се създава ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Дирекциите по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 са юридически лица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Член 9 се изменя така:
„Чл. 9. (1) Основните структури на МВР са:
1. главните дирекции;
2. областните дирекции;
3. специализираните дирекции;
4. Дирекция „Оперативни технически операции”;
5. Дирекция „Вътрешна сигурност”;
6. Академията на МВР;
7. Медицинският институт на МВР;
8. Научноизследователските и научно-приложните институти.
	(2) С правилника за прилагане на закона могат да се създават структури, които подпомагат осъществяването на дейностите на МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата по § 10.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предполагам ще се съгласите, че не е възможно поотделното разглеждане на § 10 и § 11 от законопроекта. Те са неразривно свързани. Защото с приемането на редакцията на комисията по § 10, да речем, § 11 на вносителя се обезсмисля. Става въпрос за т. 4 – Дирекция „Оперативни технически операции”. 
Или, с други думи, ние стигаме до същината на законопроекта, защото едва ли има нещо по-важно в този законопроект от това каква е съдбата на дирекциите ДОТИ и ДОИ. Дали вървим към обособяването на една агенция, макар и на подчинение на министъра на вътрешните работи, или се отказваме от тази идея на вносителя и приемаме ДОИ и ДОТИ да бъдат една Дирекция „Оперативни технически операции”?
Искам да заявя категоричната позиция на Движението за права и свободи във връзка с § 10 и § 11 и всички, свързани с § 10 и § 11, текстове, че ние ще се придържаме плътно към политическата воля, която се съдържа в текста на вносителя. Ще подкрепим текстовете на комисията, само ако те са редакционни и са в съответствие с политическата воля на вносителите.
Когато сме в режим на колизия между текста на вносителя и текстовете на комисията, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи текстовете на вносителя. Не е тайна, че зад тези текстове стои политическата воля на новоизбрания министър на вътрешните работи. Той заяви в публичното пространство няколко свои основни идеи за реформа в МВР, една от които беше обособяването в отделна агенция на ДОИ и ДОТИ.
Втората му теза беше свързана с разследващата полиция.
Подкрепата за тези текстове на вносителя за нас е материален израз на подкрепата на новоизбрания министър. Всичко друго съдържа други внушения.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи изначално беше на теза за създаването на равноотдалечена от всички заявители държавна агенция, която да осъществява дейностите, които сега са към ДОИ и ДОТИ. Но физически на този етап това не е възможно, което не означава, че не бива да се прави първата стъпка. Предложенията на вносителя са по посока на създаването на една агенция, председателят на която да се назначава от министър-председателя, а бюджетът му да бъде на отделен ред в Закона за държавния бюджет, за да създадем екзистенц-минимума от предпоставки за осъществяване на парламентарен контрол. Това е най-важното в този законопроект! Отказът от подкрепа на тези текстове означава ние да се откажем от приетия на първо четене законопроект! 
Движението за права и свободи ще бъде вярно на заявената на първо четене на законопроекта политическа позиция и воля и ще подкрепи както по този параграф, така и по останалите параграфи текстовете, които са в съответствие с политическата воля на вносителя, която получи подкрепа на първо гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
В пленарната зала вече е и министърът на вътрешните работи господин Михаил Миков. Вярвам, че той няма да пропусне да вземе думата по този въпрос.
Господин Червеняков желае да вземе думата. (Реплики между народния представител Татяна Дончева и народните представители Йордан Цонев и Лютви Местан.)
Моля ви да изслушате изказващия се! 
Господин Червеняков, изчакайте за момент да се успокои залата.
Госпожо Дончева, правя Ви забележка! 
Господин Местан, моля Ви дискусията да продължи от трибуната.
Имате думата, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, още когато преди две години приемахме Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, този текст предизвика най-много спорове както в Комисията по вътрешни работи, така и в пленарната зала, защото до голяма степен дава отговор на въпроса кои ще бъдат основните структури на Министерството на вътрешните работи. Практически с внасянето на закона и цялото обсъждане, което се проведе, имаше два спорни момента: какъв ще бъде статута на структурата, наречена оперативно-технически операции и дали ще я има фигурата на разследващ полицай, тоест, фигурата на онзи служител на Министерството на вътрешните работи, който има висше образование, което не е юридическо и със заповед министърът може да му възлага извършването на определени досъдебни производства. 
Очевидно е, че ние сме на първия спорен текст, в който трябва да вземем решение по какъв начин да бъде уреден статутът на агенцията. Струва ми се, че тази идея претърпя много разновидности – от създаването на равноотдалечена структура, която да бъде подчинена на министър-председателя с определен мандат за нейния ръководител, която да обслужва не само Министерството на вътрешните работи, но и другите структури за сигурност, в това число и новосъздадената Държавния агенция „Национална сигурност” до идеята да бъде запазена като агенция – относително обособена в състава на Министерството на вътрешните работи като самостоятелно юридическо лице, като нейният председател се назначава пак с мандат от министър-председателя на Република България.
В момента след доста обсъждания това е предложението, което се предлага от комисията. Струва ми се, че този вариант, който се предлага в момента, до голяма степен отговаря и на съдържанието на това, което се обсъждаше в комисията – да не се извеждат тези две структури от състава на Министерството на вътрешните работи. Но същевременно съм направил предложение, което според мен заслужава да бъде обсъдено и в пленарната зала, въпреки че не се подкрепя от комисията.
Както виждате, в текста на чл. 9 ал. 1 като основни структури визираме 8 структури на министерствата с различна степен на значимост. Някои от тях, съобразно други текстове на закона, ще получат статута на самостоятелни юридически лица. Такива са областните дирекции, Дирекцията „Оперативно-технически операции”, Академията на МВР, Медицинският институт. Според мен няма никаква логика главните дирекции да не бъдат юридически лица, още повече, че ако основната идея на законопроекта е да бъде извършена децентрализация в министерството, то логиката води до това тези главни директори и дирекции да могат да поемат част от функциите на министъра, в това число и по кадровото развитие на служителите, за да може министърът от онзи вид, в който министерството беше централизирана йерархична структура, да бъде разтоварен от съответните задачи.
Ето защо в новата редакция на текста очевидно че става въпрос за звената по т. 1, 2, 4, 6 и 7, които аз предлагам да бъдат юридически лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Червеняков? Има една реплика.
Заповядайте, господин Местан, за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Червеняков, нека още веднъж кажем, че същностният въпрос, свързан с § 10, е до това дали запазваме статута на ДОИ и ДОТИ, макар и като обща дирекция, дали ги запазваме със статут на дирекции, или правим първата стъпка към обособяването на агенция – една идея, съчетана с относително самостоятелния бюджет. Това за първи път създава предпоставки за сериозен парламентарен контрол по използването на специалните разузнавателни средства. Всички правителства и мнозинства търпят сериозна критика за това, че специалните разузнавателни средства се използват и за политически цели. Защо тогава бягаме от първата стъпка – най-добре би било да бъде равноотдалечена отделна държавна агенция. Разбираме, че не сме готови за тази стъпка – по-голямата. Защо се отказваме от по-малката? Ако сме искрени, че имаме политическа воля да спрем използването на специалните разузнавателни средства за политически цели, нека да направим тази първа стъпка и включително през бюджета да упражним надежден парламентарен контрол!
Моля ораторите да вземат отношение по този най-важен въпрос!
Позицията на ДПС по този въпрос е категорично ясна и тя се съдържа в текстовете на вносителя! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Червеняков? Не желаете.
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.


АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ):  Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа,  аз ще взема отношение по два въпроса, касаещи § 10.
На първо място, искам да обоснова пред вас предложението, което сме направили с колежката Масева, да отпадне ал. 2 по вносител.
Алинея 2 гласи, че с Правилника за прилагане на закона могат да се създават структури, които подпомагат осъществяването на дейността на Министерството на вътрешните работи. Считаме, че не би следвало в закона, за съжаление това го има в ред други текстове нататък, да се дава възможност в правилника да бъдат създавани някакви допълнителни структури. Защото след като в осем пункта се уреждат основните структури, впоследствие технологията е такава, че със структурата и щата на министерството, които се утвърждават от министъра, на практика се разписват всички структури. Няма нужда да даваме възможност в правилника, тоест извън регламентирания в закона ред, да се създават структури. Защото този закон, освен всичко друго, урежда структурата на министерството. След като вече сме приели текст по-преди, че структурата на министерството се урежда в този закон, е недопустимо да се делегират права на изпълнителната власт и чрез правилника да създава структури. Това е първият въпрос, по който вземам отношение.
Вторият въпрос е повдигнатият тук въпрос и от колегите от Движението за права и свободи. Още когато беше внесен на първо четене законопроектът, ние от Демократи за силна България заехме категорична позиция против създаването на тази агенция и обосновахме защо. Сега виждаме, че една част от мнозинството еволюира, което е правилно. Защото оперативно-техническите служби на министерството, каквито са ДОИ и ДОТИ, са помощни служби. Те не са основни структури. Те не са структури, които провеждат оперативна дейност. Те не водят оперативни дела. Те изпълняват поръчки по съответния ред, разбира се, на основните оперативни служби за проследяване и събиране на оперативна информация чрез технически средства, която незабавно трябва да бъде изпратена на основните структури, които са възложили тази задача. Така че е недопустимо да бъдат издигани на такова високо ниво  - да се създава агенция, чийто председател ще бъде назначаван от министър-председателя. 
Защото, ще почерпя аргументи от това, което каза господин Лютви Местан, след като е имало съмнения за политическа експлоатация на тези оперативно-технически дирекции, именно издигането им на такова високо ниво чрез агенция и подчиняването им на министър-председателя дава още по-голямо основание за политическа експлоатация.
Но искам да подчертая и нещо друго - че никога, даже в тази зала, не е имало претенции към работата на конкретните дирекции. Те си изпълняват задълженията, служителите им там са добросъвестни. Винаги претенциите са били към използването на събраната информация от политическото ниво на министерството. Така че проблемът не е структурен, колеги. Проблемът е персонален. Няма защо да създаваме сега една мегаструктура вътре в министерството.
Аз искам да повторя това, което казах от тази трибуна, когато приемахме законопроекта на първо четене - че председателят на тази агенция в един момент ще се превърне в по-голям началник от министъра. И вместо тази агенция да бъде полезна, да подпомага дейността на основните оперативни звена, на практика може да се превърне в пречка на оперативната дейност на основните звена. Защото службите-заявители имат нуждата да получат оперативната информация, събрана по технически път, по най-бързия начин, а не сега, създавайки една агенция, да се пречи на тази дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, съзнавам неудобството си да влизам в полемика с Вас по една специализирана материя, в която определено водите. И го казвам без грам куртоазия. 
Но чисто политическият ни прочит на предложението – ще Ви моля да обърнете още веднъж внимание върху тезата ми, че ние разглеждаме в неразривна връзка параграфи 10 и 11. Ние намираме логика в обособяването на една агенция. Не случайно обаче, не сме вписали тази агенция в § 10, който урежда основните структури на Министерството на вътрешните работи, а уреждаме в нарочен § 11. Защото съзнаваме, че тази агенция ще има една малко по-особена функция. Тя няма да бъде дирекция само на Министерството на вътрешните работи, най-малкото защото заявители са и структури извън Министерството на вътрешните работи. Това е повече от естествено. (Реплика на народния представител Татяна Дончева.) 
Именно защото заявителите са институции и органи извън Министерството на вътрешните работи, си струва да помислим тяхната функция да не се свежда до дирекция на Министерството на вътрешните работи.
Вие намирате пряка пропорция между издигането на ранга и възможностите за политическо въздействие върху дейността. Това е Ваше право – аз не споря. Но вероятно позицията ни би била уязвима, ако предложението ни за обособяването на агенцията не се съпътстваше с идеи на колеги от Движението за права и свободи - вижте предложението на господин Камен Костадинов, ако не се свързваше с идеи за прекия парламентарен контрол, за да не бъде то единствено територия на изпълнителната власт. И мисля, че това звучи логично. Възможно е да не са ни най-прецизни текстовете, но аз, бъдейки съвършено коректен в репликата си, ще потвърдя още веднъж, че позицията ни, която съвпада с позицията на вносителите, заслужава достатъчно внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Костадинов, заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин Атанасов, именно за да не се получи използването на информацията, събрана от сегашните дирекции за оперативно издирване и дирекции за оперативно-техническа информация, ние предлагаме издигането на ранга на ръководството на комисията – неговият мандат, за да не може министърът да го привиква и да му оказва политически натиск, и изчерпателното изброяване на хипотезите при наличието, на които той може да бъде освободен от министър-председателя, за да не си позволи министър-председателят да го извика и да иска събраната информация да бъде използвана за политически цели.
В тази посока са предложенията за самостоятелен бюджет и за мандат. Именно защото твърденията са, че информацията се събира коректно, но след това самите заявители и най-вече политическото ръководство на министерството би могло да се изкуши да използва цялата тази информация за политически цели, са нашите предложения за относителна самостоятелност и опитите да се създадат бариери пред политическия натиск.
Иначе по никакъв начин агенцията не й се дава някакъв особен статут и не се превръща в мегаагенция.
Според мен е малко некоректно Вашето твърдение, че виждате ли, ръководителят на тази агенция, след като се назначава от министър-председателя, директно министър-председателят ще го вика и ще използва събраната информация за политически цели.
Предложението за парламентарен контрол, апропо, дойде след обсъждане на първо четене, след заявените опасения от колегата Христо Кирчев от Съюза на демократичните сили, че ще се събира много информация. Най-нормалното е в една парламентарна република висшата форма на граждански контрол да е парламентарният контрол, затова ние сме предвидили и предлагаме тази агенция да подлежи на парламентарен контрол. Всичко останало, според мен, е некоректно тълкуване на предложенията и същината на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли и трета реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Колеги, евентуалното създаване на агенция, която да изпълнява оперативно-технически поръчки извън Министерството на вътрешните работи е съвсем друг въпрос. Тук не го обсъждаме, защото няма такова предложение.
Единствената държава от Европейския съюз и НАТО, която има такава организация, е Унгария. През 1995 г. там беше създадена такава структура, равно отдалечена от всички оперативни служби и изпълнява поръчки на всички звена. Дали този модел е успешен, или не, няма смисъл да го обсъждаме, защото такова предложение тук не е направено.
 Тук се прави предложение да бъде създадена агенция  вътре в самото Министерство на вътрешните работи. Аз ви казвам, отново повтарям нашите аргументи защо не е желателно това. Двете сега съществуващи дирекции – ДОТИ И ДОИ, са помощни структури в Министерството на вътрешните работи и е недопустимо, обединявайки ги в една агенция, да бъдат издигани и да им се дава такава голяма самостоятелност. Защото, забележете, председателят на тази агенция ще стане фактор, по-голям от министъра. Той обаче не носи отговорност за провала на евентуална операция.
Ще ви дам пример от последните няколко дни – кой носи отговорност за провала на операцията, на историята с Бончеви? Главна дирекция БОП или ДОИ? Кой носи отговорността?! Оперативната разработка се води от БОП, а не от ДОИ. И ако провалът е при ДОИ, те не носят отговорност, разбира се. Те казват: „В случая ние не сме водещи”. Ето ви примера, за да видите за какво става въпрос.
По отношение на парламентарния контрол, ще взема аргумент от това,  което казвате Вие. На парламентарен контрол подлежат министърът и министър-председателят. На тях можем да им задаваме въпроси тук. А на един евентуален председател на агенция с петгодишен мандат не можем да му задаваме въпроси тук, той не подлежи на директен парламентарен контрол. Това, че можете да го викате и да го изслушвате  в една парламентарна комисия, нищо не значи.
ЛЮТВИ МЕСТАН  (ДПС, от място): За бюджета – може.
АТАНАС АТАНАСОВ: Бюджетът е друг въпрос. Тук става въпрос за структура.
Аз съм убеден в това, че оформилото се мнозинство по предложението, внесено днес тук – да се създаде   обща дирекция между две сега съществуващи дирекции, е разумното решение и ние ще го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, първо, не може да се сведе текстът до текста на вносителя. Няма нужда да правим каквито и да било декларации за придържане към текста на вносителя – не става!
Има две допълнителни дирекции, агенции или каквито искате – нови структури.  Едната е „Вътрешна сигурност”, другата е въпросната дирекция за следене и подслушване. Те трябва да се намират някъде в администрацията на министерството, някъде, горе-долу, отговарящо на административната логика, на удобството на работа, на възможностите за контрол и на онова, на което е подчинена здравата логика на една администрация.
Досега тези дирекции за подслушване и следене са били със статут на специализирани дирекции, уредени в закона и кръстени „специализирани дирекции”. Ако в сегашния закон ние ги оставим със статута на специализирани дирекции, ще се получи нещо притеснително. Понеже законът изважда част от досегашната уредба, чл. 9 определя само, че има специализирани дирекции, а изпраща всичко на подзаконова уредба. Излиза, че дейността по подслушване и следене ще бъде вкарана на подзаконово ниво, което нито е добро, нито го препоръчва Съветът по законодателството.
Какъв да бъде този статут и хубаво ли е все пак в закона да има основната уредба на тези  две дирекции – „Вътрешна сигурност” и така наречената дирекция „Оперативно-технически операции”. Хубаво е да има уредба. За това няма разлика в становищата между членовете на комисията от управляващите и от опозицията. Вече всички са изоставили възможността това звено да бъде изваждано вън от МВР. 
Въпросът е сега за статута, да бъде кръстено агенция или дирекция, при положение че нямаме разлика. Но има и още няколко неща – кой да назначава шефа, какъв да бъде неговият статут. 
Не може в една нормална администрация и в едно нормално министерство част от това министерство да го назначава някой друг. Тук има достатъчно политически сили, които за десет години са се изредили на власт. Кажете с чиста съвест кой, който е бил на власт като министър или висш администратор, ще каже, че част от едно министерство трябва да му го назначава някой друг? Няма такова министерство и такъв министър, който да отговаря за такава структура.
Изобщо не е вярно, че видите ли, заявките за подслушване и следене се получавали не само от МВР. Докато  нямаше Държавна агенция „Национална сигурност”, наистина заявките можеха да дойдат от всякакви структури, включително от разузнаване, контраразузнаване, от нещо друго. Сега това не е така. ДАНС си има своите ДОТИ и ДОИ. Откъде ще дойдат тук заявките? От правосъдието – във връзка с предварителни производства или проверки, които се водят. И какво бърка това философията, концепцията и всичко останало?!
Какво  значи министър-председателят или някой друг началник – политическо лице, да назначава директора? Но преди да обсъждаме тези работи, питам: защо въобще ги обсъждаме? Ние сме на чл. 9, който определя основните структури на МВР.  Като ги гледаме в съвкупност с § 11, тоест членове 9а и 9б, това какво ни дава? Нищо не ни дава! Дирекция „Вътрешна сигурност” или ще бъде включена в основните структури, до което становище се доближи комисията, защото има здрава логика в него. И какво ще остане спорното? Преди да сме минали към това – с мандат, без мандат, защо  с мандат, защо от министър-председател, защо не от министър-председател, защо от министър, ще му дойде редът. Едното е § 37, другото е след § 40. Като му дойде редът, тогава ще го обсъждаме. 
Тук какво обсъждаме?! Ако искате да го обсъждаме с § 11 – дали да е юридическо лице или да не е юридическо лице, защото практическият смисъл на създаване на агенция или дирекция е този – едното е юридическо лице, другото не е юридическо лице. 
Питам ви: има ли нормална логика, при която за част от министерството да има други изисквания за шефа й? За едните главни дирекции да има едни изисквания, а за тази дирекция да има други изисквания, да има други изисквания за персонала, друг ред за назначаване? Господа,  има здрава мисъл, освен политическа воля, която е казал някой някъде в някой вестник или даже на Катарино.  Две плюс две са четири във всяка администрация. 
Че някаква дирекция щяла да подлежи на някакъв специален контрол – като му дойде времето, ще го обсъдим. Но кажете на кое министерство и на кой министър – например Кабил, едната дирекция контролира другата, а втората – третата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, госпожо Дончева!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Така че аз ви предлагам да гласуваме чл. 9 така, както е предложен. Разбира се, ако имате желание,  не да кажете, че се придържаме към текста на вносителя, защото не ни върши работа, а едните да предложат това да се казва агенция, другите да предложат това да се казва дирекция. Според това как свърши гласуването – да продължим нататък!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Дончева?
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС):  Уважаема госпожо Дончева, приемайки голяма част от Вашите аргументи, все пак има установена парламентарна техника: който не е съгласен с текстове, приети на първо четене, в законоустановения срок прави предложения за промени между първо и второ гласуване, те се подлагат на гласуване, а не се правят някакви измислени работни комисии, които изцяло променят доклада на комисията, като се придържат към някакви неясни текстове, които не са внесени между първо и второ четене, разминават се диаметрално с приетите предложения, с философията на закона на първо гласуване. Разбира се, че всеки един член на комисията има право да направи предложения в хода на обсъждането, стига те да не се разминават диаметрално с философията на приетия на първо гласуване текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  За втора реплика – господин Кабил, заповядайте.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги! Госпожо Дончева, не е вярно, че в законодателната и административната практика на нашата страна няма такъв пример. Обратни примери има. Когато тръгваше законът за Селскостопанската академия или  бившия Център за аграрни науки, второстепенният разпоредител към министъра на земеделието в бюджета на министерството между двете четения се промени и след гласуването накрая знаете ли какъв текст излезе от тази зала? Председателят на Селскостопанската академия се назначава от министър-председателя. Проверете в закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има и трета реплика.
Заповядайте, господин Бисеров.


ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС):  Благодаря, господин председател.
Дами и господа! Госпожо Дончева, кажете за какво става въпрос. Не подвеждайте залата, както подвеждате комисията. Не твърдете например, че не може да има назначения, които се извършват извън правомощията на министъра, когато това е практика в МВР. Практика в МВР! Имаше период, когато 6-7 възлови фигури в това министерство се назначаваха извън правомощията на министъра. Ето го господин Атанасов – той е назначаван от президента на Република България с указ. Но това са детайлите. 
Колеги, спорът не е за това. Спорът е за друго и някой трябва да го каже от трибуната. Спорът е за това дали да има парламентарен контрол над тази дейност. Изобщо не е за това дали да се казва агенция, дирекция или дявол знае как. Когато е дирекция, парламентарният контрол ще си остане такъв, какъвто е бил почти двадесет години. 
Аз съм бил десет години в Комисията по национална сигурност, бил съм член на комисията, бил съм заместник-председател, бил съм председател. Ще ви кажа, че парламентарният контрол никога не е бил на ниво по много причини - били са политически, организационни.
Най-после дойде времето, когато можем да поставим въпроса за истински парламентарен контрол върху работата на службите за сигурност. Тези две дирекции са част от службите за сигурност съобразно Закона за защита на класифицираната информация. Това дали мястото му е в чл. 9 или чл. 10 няма никакво значение. 
Знам какво ще ми отговорите на репликата. Аз зная Вашата дуплика. Истината е, че дойде време за парламентарен контрол – не такъв, какъвто е бил досега. 
Затова ние настояваме да има някакво обособяване. Не може да стане това, което искахме в началото, но поне някакво обособяване трябва да има на тази дейност. Не просто на тези дирекции – тук не става въпрос за някакви дирекции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Дончева, заповядайте за Вашата дуплика на трите реплики към Вас.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Обичам аграрни примери, които са изключително подходящи за обсъждане на дейността на Министерството на вътрешните работи. (Реплика от народния представител Нихат Кабил.) 
Вие можете да си намерите всякакви юридически прецеденти. Но когато преценяваме с какъв статут да е тази дирекция или агенция, има значение какво й даваме да прави. Тя е помощна. Помощно за МВР е да подслушва и следи граждани, а не важно, ерго свръхважно.
Ако дадете статут на тази структура като на най-важната, вие ще трябва да внушите: в демократична България – членка на Европейския съюз, функцията по подслушване и следене на граждани е най-важната функция на Министерството на вътрешните работи. Извинете, това ме притеснява. 
В този член, който обсъждаме, няма нищо друго извън основните структури на МВР. Той не урежда нито парламентарен контрол, нито неговата липса, нито от какво той да се състои. 
Колеги, ако искате да направите нещо с текста, по § 10, чл. 9 някой от вас трябва да направи редакционно предложение - в чл. 9, ал. 1, т. 4 „дирекция” да се замени с „агенция”. Всички други неща се отнасят за други текстове, които ще дойдат след десет или след двадесет параграфа. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение на господин Найденов. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.) 
Процедурата се дава веднага, господин Бакалов – Вие знаете.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България моля за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за минутка внимание, уважаеми колеги. Сега е 15,25 ч. Ще подновим заседанието в 16,00 ч. Тази почивка ще я броим и за редовната почивка – имаме много напрегнат график на работа. 

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, продължаваме след поисканата почивка.
Има заявки за изказване по § 10, който сега обсъждаме. 
Има ли процедурни предложения или други изказвания? (Реплики.) 
Знаете, че процедурите имат предимство, господин Бакалов. Няма нищо нередно.
Има желаещи да направят процедурно предложение.
Думата има господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Процедурното предложение, уважаеми дами и господа народни представители, е да отложим разглеждането на текстовете, които засягат структурирането на службите ДОТИ и ДОИ, в този случай – в Допълнителния доклад на комисията, в Дирекция за оперативно-техническа информация, а по първоначалния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи – в Агенция за оперативно-технически операции, да преминем към текстовете, които нямат пряка връзка със структурирането на службите ДОТИ и ДОИ, с оглед на по-бързото придвижване на текстовете, по които няма особени различия, нито в комисията, нито в пленарната зала. Тогава, когато има готовност в рамките на парламентарните групи, съответно на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, да се върнем към текстовете, които засягат преструктурирането на службите ДОТИ и ДОИ. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На практика става дума за отлагане на по-нататъшните дискусии и гласуването на параграфи 10, 11, 17 и 39. Това е само пояснение.
За обратно процедурно предложение думата има господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, не по същество, не по изказване, а по процедурата - уважаеми господин председател, уважаеми колеги, пред очите на българския парламент, пред очите на българските избиратели, днес отново се демонстрират безскрупулните договорки в тройната коалиция.
Аз напълно ви разбирам, уважаеми колеги от БСП, защото, така или иначе, ще има вот на недоверие. Този път явно ДПС ще играят ролята на НДСВ в предишния вот. 
Моята процедура е това да не се подкрепя, защото Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е специализирана комисия. Тя е преценила професионално, че трябва да бъде така. И тук всички заявки от типа на: „да увеличим парламентарния контрол”, не са голямата причина, уважаеми колеги. Голямата причина са назначенията, кой ще оглави агенцията, кой ще стане шеф на тази агенция, кой ще хване информацията, защото вече мислим за следващата година. Годината е изборна и това са големите проблеми.
Независимо, че три години и половина вие продължавате да се договаряте под масата, явно нищо ново не научихте. Това не ви носи нищо позитивно. Напротив, продължавате по същата технология: дайте да се разберем, да видим кой какво ще получи, така както се разпределя по схемата 8:5:3, а пък останалото – сигурността, информацията, дознанието, това не са важните за вас въпроси. Вие никога не сте искали да решите проблема с нашата сигурност и затова в момента са тези предложения за отлагане на тези текстове.
Аз, пък и моите колеги от опозицията, съм сигурен, че са против отлагането на този текст, но това ще се реши със силата на гласовете. Явно вие сте се разбрали под масата. Продължавайте в същия дух до следващия проблематичен случай в МВР. Тогава обаче не знам с какво ще се оправдавате – със закона или с нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Пристъпваме към гласуване на процедурното предложение.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на разглеждането и гласуването на параграфи 10, 11, 17 и 39.
Гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 108, против 68, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Думата желае министърът на вътрешните работи господин Миков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ:  Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да разсея някои внушения, които се правят тук, че въпросът е политически. В никакъв случай това не може, няма държава, която ще решава въпрос за техническите служби с политически средства. Нито в управляващата коалиция, нито някой от коалиционните партньори, нито има политическа сила, която до момента при обсъждане на закона е поставяла въпроса за политическа кандидатура. Лично аз ви казвам, че ако такова решение ми бъде предявено, това ще бъде пагубно за държавата. (Шум и реплики в залата.)
Страхувам се, че опозицията спекулира с този въпрос. Разговорите, които се проведоха и преди малко между коалиционните партньори, членовете на специализираната комисия, са свързани само с едно – да имаме една по-подредена и стройна система, по-силни служби за технически операции, защото всичко, което се случва, предизвикателствата, пред които сме изправени, организираната престъпност, изискват наистина едно много балансирано и разумно професионално решение. 
Аз определено смятам, че участието на опозицията по този въпрос, внушавайки само, че е политически в мнозинството, е вредно за държавата. И още повече – апелирам към вас, моля ви от опозицията, нека, където има възможност за решаване и поставяне политически тези, да се води политическа битка, но там, където въпросът е, пак казвам, че има много специалисти между вас, които го разбират, във висока степен експертен, във висока степен свързан със силата на системата, да не спекулираме с този въпрос. Нека сега това решение да отлежи, нека още малко да мине, аз не възразявам, включително в тази дискусия, мисля, че и колегите от мнозинството ще чуят и вашите аргументи, защото нещата се въртят на чисто теоретично равнище и се спори, от което се вадят някакви дълбоки политически изводи.
Пак ви казвам, никога в управляващата коалиция, никой от коалиционните партньори не е поставял, а и не вярвам да постави, въпроса като политическо назначение. И ако такова нещо се случи, аз самият ще бъда първият, който ще излезе и ще каже, че това е неприемливо решение, защото е политическо. И тези, които разбирате, много добре знаете, че човек с политическо назначение не може да ръководи нещо, за което се изисква висш професионализъм в определена техническа област. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Така че моля ви, нека обсъждането да се движи в рамките на експертното и в целите, които си поставяме.
В крайна сметка тук се говори за специални служби в специални служби. Много добре знаете, че става въпрос за техническа служба. Други са специалните служби, за които наистина трябва да има един засилен парламентарен контрол. Някак си експертната дискусия по въпроса за техническите служби се превърна едва ли не в основен въпрос на Закона за Министерството на вътрешните работи. Има редица въпроси, които трябва да решаваме там: въпроса с осигуреността, с техническата осигуреност. Решаването на тези въпроси искат обществото и държавата и те са предизвикателства пред нас. Ние в момента водим спор, който е изкуствен спор. Нека спокойно да изчакаме да се обсъдят експертните становища и да се стигне до решение, което е по-добро за държавата. Това изявление исках да направя. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
И така, уважаеми колеги, продължаваме с § 12 от доклада с дата 14.07.2008 г.
Заповядайте, господин Спасов, представете, ако обичате, текста.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Параграф 12 – колегите разполагат с текста.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Главна дирекция „Криминална полиция” се състои от:
1. Дирекция „Противодействие на общата престъпност”;
2. Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност”.
              (2) Устройството и дейностите на дирекциите се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по тези два текста? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 12 в редакция на вносителите и § 13 в окончателна редакция на комисията.
Гласувайте тези два текста.
Гласували 157 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: По § 14 е постъпило предложение от народните представители Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Иван М. Иванов, което гласи:
„В § 14, чл. 13, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „Охранителна и” се заличават.
2. Създава се т. 6:
„6. Дирекция „Охранителна полиция”.”
Комисията не подкрепя предложението, а подкрепя текста на вносителите за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мирчев, да обосновете Вашето предложение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, създава се Главна дирекция „Охранителна полиция”. Оттук нататък се казва, че Дирекция „Охранителна и пътна полиция” се обединяват в едно. Охранителната дейност е навсякъде. Дори да вземем втората дирекция – „Транспортна полиция”, тук е охранителната дейност. Охраняват влакове, гари, летища, пристанища и какво ли не още. 
Нашето предложение с колегите от Национално движение Симеон Втори е: Дирекция „Пътна полиция” да си остане самостоятелна. Ние имаме голям проблем с безопасността по пътищата, със сигурността по пътищата. „Пътна полиция” осъществява цялостното изпълнение на политиката, приета от правителството, за намаляване броя на жертвите: в Европейския съюз – 50% до 2010 г., съгласно нашата програма – до 30% до 2010 г.
Ние имаме вече един работещ Закон за движение по пътищата, но с това механично обединяване, което е извършено, ще демотивираме органите, които и без това нямат достатъчно капацитет.
Неслучайно ние, от Национално движение Симеон Втори, предлагаме и инвестиции в областта на системите за контрол и безопасност по пътищата. Този проблем е изключително важен и касае много повече българи и чужденци, които пътуват по пътищата на Република България, за разлика от някои други въпроси, които разглеждаме и касаят по определен кръг въпроси.
Нашето предложение е Дирекция „Пътна полиция” да си остане самостоятелна, а думите „Охранителна и” според нас са излишни, защото те достатъчно много съществуват в наименованието на Главна дирекция „Охранителна полиция”. Ако залата реши, че не е необходимо да се създава нова, шеста Дирекция „Охранителна полиция”, ние с удоволствие ще оттеглим частта за създаването на такава дирекция, защото анализът, който направихме, показва, че охранителната дейност е разхвърляна в множество дирекции и не може да бъде посочена само в Дирекция „Охранителна и пътна полиция”.
Ще ви моля още един път, тези, които са загрижени, и отговорността на парламента за безопасността по пътищата, за намаляване на произшествията, за създаване на повече контрол, за да не бъде България на челно място с хиляда загинали и изключително много тежки пътно-транспортни произшествия, на което сме свидетели и през последните дни, нека да дадем шанс, нека да има една самостоятелна пътна полиция, която да осъществява цялостния контрол по безопасността. Това касае живота на хората и очаквам от вас да подкрепите нашето предложение. Просто думата „охранителна” трябва да изчезне, защото тя като предмет съществува във всички останали дирекции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Виждам, че господин Атанасов желае думата.
Господин Миков, бих се обърнал към Вас с молба да вземете отношение по предложението, което се прави: охранителната и пътната полиция да останат две отделни дирекции. Това е предложението, което са направили господата Мирчев, Кънев и Иванов.
Господин Атанасов, имате думата. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ):  Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа,  аз заемам точно обратната позиция и ще се аргументирам пред вас. Не искам никого да обиждам – не бива да се изказваме за неща, които не са ни ясни.
На първо място, задължително в Главна дирекция трябва да съществува отделна дирекция „Охранителна полиция”. Задължително трябва да съществува.
На второ място, пътната полиция е вид охранителна полиция, господин Мирчев. Това, че на няколко човека от Дирекция на полицията им се иска да бъдат началници, не означава, че трябва да им създаваме специална дирекция. Защото е наложително да има координация между униформената полиция. Създаването на отделна Дирекция „Пътна полиция” означава, че катаджиите ще бъдат най-големите началници в полицията. Това ще означава, че другите служители от униформената полиция няма да имат правомощия на пътя, а това не е допустимо, защото всеки орган, който хората виждат с отличителните му знаци, трябва да има еднакви правомощия.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим, от място): Всеки полицай не може да е катаджия.
АТАНАС АТАНАСОВ: Така че това предложение не е сериозно и моля да не бъде подкрепяно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Господин министър, моля да изразите своето отношение.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Мисля, че господин Атанасов каза някои сериозни аргументи в тази посока.
Уважаеми господин Мирчев, когато се търсеше очертаване на функциите, имаше два подхода. Първият бе да раздробим полицията – примерно защо Транспортна полиция да не е отделна дирекция. Имаше такъв спор. Оказа се, че Транспортна полиция е атавизъм отпреди много години. Тя основно е свързана с жепето. Тя основно е железопътна полиция, но охранява. Другата е Пътната полиция. Значи ли, че когато пътният полицай види, че се върши някакво друго нарушение, той ще се дръпне и ще каже: „Не, не, аз съставям само актове”?  Всъщност Народното събрание реши и даде права на другите полицаи, които не са от Пътна полиция, да извършват и контрол за спазване на Закона - и правилника - за движение по пътищата.
Каква е нашата цел? По-добро интегриране на ресурси, а не разпарчетосване, включително и структурно. Заради това ние мислим този нов структурен модел, който се предлага - ако в даден регион има нужда от подкрепа от Охранителна полиция – да се включи примерно Гранична полиция, за да не се командироват други части от 100-200 км. Тогава може да се направи тази добра връзка и някое мероприятие, което не е свързано с охрана на границата, да се осигури със свободен състав от друга структура, която сама по себе си има друга основна функция.
Мисля, че това е изчерпателен списък според основните функции. Те са достатъчно добре изброени. 
Тук има друг проблем, който мисля, че ще става голям проблем пред България. В перспектива трябва да го мислим по-сериозно – не само в рамките на Закона за МВР. Това е въпросът „миграция”. Знаете, че в момента френското председателство върви много сериозно  към постигане на съгласие по Европейския пакт за миграция. Той засяга няколко въпроса: нелегалната миграция, която е свързана с функциите на Министерството на вътрешните работи; документите за самоличност; легалната миграция, която не е само в Министерството на вътрешните работи. Въобще миграцията като проблем пред държавата е в перспектива – колкото повече социално-икономическото състояние в България се доближава към европейските страни, толкова повече ще ни расте проблемът с миграцията – от съседните страни или от страните от другите континенти. Тук трябва да се опитаме да изработим обща политика. Засега миграцията сме я поставили тук с ясното съзнание, че проблемът „миграция”, философията на политиката на българската държава към миграцията трябва да има по-широки измерения, не само в рамките на вътрешното ведомство. Там има въпроси, свързани с Просветното министерство – за езиковата интеграция на емигрантите; въпроси, свързани със Социалното министерство с оглед на статуса; въпроси, свързани с бежанците – въпрос, който като че ли е повече в сферата на Външното министерство. 
Може би в следващи изменения трябва да се мисли доколко тази функция – основно съсредоточена в МВР, не трябва да получи друго ниво на регулация. Пак казвам, че това е въпрос на по-цялостно виждане, за което на този етап и аз не съм готов да дам по-широк модел.
Иначе Охранителна полиция, Пътна полиция – функцията е една и съща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За процедурен въпрос има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е свързано с това, което прогласувахме преди 5 или 10 минути. То е свързано с това, че при  поведението, което има пленарната зала, ние няма защо да гледаме този закон. Моето процедурно предложение има две измерения. 
Първото, докато мнозинството се приготви да има някаква единна линия според разбирането (кой както иска да го разбира),  вносителите (аз знам кои са вносителите, обръщам се и към тях) да оттеглят гледането на този закон.
На второ място, докато разберем каква е процедурата, по която ще вървим оттук нататък, след като знаем, че правилата са залегнали в Правилника на Народното събрание и там се каза какви са процедурите, а те са свързани с комисии и с пленарната зала, то аз не виждам защо отлагаме гласуванията и къде ще отнесем въпросите, по които няма единно мнение, след като не ги отнасяме нито към комисия, нито към пленарната зала. Нещо ми се струва, че нищо не ми е станало ясно. (Оживление.)
Какво става с тази държава и накъде вървим, господин министър? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли конкретизирали процедурното си предложение? 
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Процедурното ми предложение е в тези две измерения: първо, вносителите на този закон да го оттеглят от разглеждане.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Нямаш право по правилник.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Естествено. Много неща, които ги няма по правилник, станаха. И преди малко. 
На второ място, докато не се изясни процедурата, по която ще се движи този закон оттук нататък (доколкото ми е известно, процедурата е „комисия – пленарна зала”; защото ние чухме контрадикторни пледоарии – от една страна, от една политическа сила бе казано, че този въпрос е политически, а господин министърът каза, че е строго технически),  абсолютно недопустимо е, когато има консенсус по всички тези основни въпроси, постигнат там, където му е мястото – в комисията, сега чрез разни хватки (съжалявам, че употребявам тази дума) да пипаме нещо. Според мен – винаги съм заявявал от тази трибуна – този закон не е нито червен, нито пембян. Крайно време е да го разберете, уважаеми колеги! Този закон гарантира вие да бъдете тук, да можете да се изказвате тук и вън. Това е големият проблем. Моля да вникнете в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това, което мога да подложа на гласуване, е предложението за отлагане на по-нататъшното разглеждане на законопроекта в това пленарно заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за отлагане на по-нататъшното разглеждане на законопроекта в това пленарно заседание. Това е предложението, което прави господин Ралчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 40, против 65, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Има думата господин Марио Тагарински. Заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване е предизвикано от предложението на колегата Мирчев, което е напълно разумно и аз предлагам на вносителите да го приемат. Все пак има доста сериозна разлика и специфика между тези две дейности – дейността, която извършва пътната полиция, и охранителната дейност. И който не я разбира, явно не разбира изобщо същността на тези две дейности, изобщо не разбира от сигурност, защото изобщо пък разбиране на сигурност като понятие не би  трябвало да има. Всяка дейност има своята специфика. Искам само да вметна, че в Техническия институт има инженерна специалност по организация и безопасност на движението. Повечето от ръководните кадри на КАТ са завършили тази специалност, има доста хабилитирани лица, има доста преподаватели, бивши и настоящи. Учудвам се на някои колеги как с лека ръка се опитват да съберат на едно място тези напълно различни дейности. Не случайно охранителната дейност в МВР е на такова ниско ниво и не случайно се нароиха толкова много охранителни фирми. Защото няма доверие в тази дейност на МВР.
Обръщам се към министъра. Подкрепям, че трябва да има промени в закона, но охранителната дейност е една от същностните дейности. Тази дейност на улицата, на пътя, в която също имаме много пропуски като МВР, като граждани и всички ние като общество, трябва да получи друго внимание – и техническо, и като обучение на кадрите. Но те са съвсем различни. Не може да се намери такъв пенкилер, който да обедини тези две дейности. Да не говорим за охранителната, която, пак казвам, е на много ниско ниво. На много ниско ниво е изобщо понятието като охрана, което би трябвало да се изучава и да бъде в Академията на МВР, да бъде обърнато по-сериозно внимание на кадрите, а също така да бъдат и по-добре технически екипирани. Има достатъчно опит в Европейския съюз и не само в Европейския съюз в тази област.
И другата ми забележка е свързана изобщо с наименованието на закона, което противоречи на Конституцията. Много пъти съм го казвал и пак ще го кажа, не може да има закон за едно отделно взето министерство, закон за администрацията на едно министерство, защото няма такова понятие – Министерство на вътрешните работи. Има министър на вътрешните работи по Конституцията, той е органът на държавна власт, а министерството е администрацията, която подпомага неговата дейност. Това е абсолютен нонсенс. Много ви моля да го приведем в съответствие, повтаря се вече в няколко парламента при всички промени и приемане на този закон. Това е моята забележка.
И ви моля да обърнете внимание на това, което се внася като предложение, то е напълно разумно, ако вникнем в същността на нещата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Първа реплика – господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател, благодаря, господин Тагарински. Има огромна разлика да охраняваш едно пристанище, летище, гара или влак. Защото охранителите не прилагат Закона за железопътния транспорт, когато охраняват влака или гарата, не прилагат Закона за пристанищата или Закона за летищата, когато охраняват тези транспортни обекти. Но има Закон за движение по пътищата, който касае цялостната дейност по безопасността и сигурността в страната по пътищата и се ръководи изцяло от Пътна полиция. Беше нормално, господин Миков, поне да обърнете словореда – „пътна” и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Искам да кажа, че явно материята е малко специфична и затова някои колеги пропускат някои неща. Точно в школата се учи охрана на обществения ред, така че недейте да пропускате това нещо.
И друго – Охранителна полиция и Пътна полиция са служби, които се допълват една друга. Така е в практиката и затова е направено да бъдат в една дирекция. Ако не се допълват, работата им ще бъде сериозно нарушена и това е много опасно. Така че нека да не си правим експерименти – който разбира от транспорт, да си разбира от транспорт, а който разбира от охранителна дейност, да го остави това на специалистите. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И трета реплика – господин Атанас Атанасов. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Тагарински! Искам да ви кажа, че структурата, която предлага господин Мирчев, ще се различава от това, което е предложено в закона само по отношение на началниците. Създаването на отделна дирекция „Пътна полиция” означава, че ще има още един директор. И нищо повече. Ако дирекцията е обща – охранителна и пътна полиция – тя ще има общ началник, а вътре, разбира се, ще има разпределение според функциите. Какъв е тогава смисълът да се прави отделна дирекция?
И второто, което искам да ви посоча, уважаеми колеги, през тези 15-18 години на промени има коренна промяна в работата на Министерството на вътрешните работи. Много отдавна МВР се е освободило от дейността охрана на обекти. Тази дейност вече не съществува, дейността на охранителната полиция е на улицата, там са патрулите. Те не пазят сгради, не пазят пристанища, тази дейност вече се осъществява от частни охранителни фирми. И е наложително Охранителна и Пътна полиция да имат добро взаимодействие помежду си. Това парцелиране само ще попречи на координацията.
Не искам да казвам имената на хората, които искат да бъдат директори, знаем за какво става въпрос, но няма да издребняваме дотам. Не е необходимо това да се случва, за да има един директор и двама заместника повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не съм запознат с вътрешните кадрови взаимоотношения в МВР или в лобитата – кой кого иска да прави директор и т.н., но мисля, че практиката е показала, че директорът носи отговорността. Тоест тази дейност е достатъчно важна, да погледнем статистиката на жертвите по пътищата и ефективността на КАТ, независимо от това, че там работят в по-голямата си част почтени професионалисти. Но искам да кажа, че на мен лично ми се е случвало и на всеки един от вас се е случвало да го спре Охранителна полиция с частна кола, дори без кола и да се опитва да го проверява като Пътна полиция. В закона имаше една защита, която забраняваше такива проверки на Охранителната полиция, която е на улицата и която не знам защо не се забелязва на улицата освен в късните вечерни часове, когато явно има нужда да увеличат доходите си по този начин - не  казвам за всички, но има достатъчно примери, предполагам, че повечето от вас са го изпитвали на гърба си или поне ваши близки са го изпитвали.
Така че аз смятам, че ако се борим с корупцията, тази малката, масова корупция, това не е начинът, това ще увеличи тази корупция. Защото ще даде възможност на хора, които не са компетентни по Закона за движението по пътищата, казвам го съвсем отговорно, че не са компетентни, да извършват такива проверки и изобщо такава дейност. Може да бъде регламентирано каква част от тази дейност те могат да извършват, но тези дейности са коренно различни. Сигурно се изучава в академията охранителната дейност, но ви казвам, че оценката на международните специалисти е, че нашата сигурност в това отношение, охранителната дейност, е на много ниско ниво и  като технологично оборудване, и като специалисти. 
Аз пожелавам на министъра, дай Боже, оттук нататък това нещо да се развие. Ние имаме нужда, ежедневието ни показва всеки ден, че имаме нужда от охранителна полиция. И това е много важна функция на Министерството на вътрешните работи. Не толкова подслушването и следенето, а всеки ден те да бъдат на пътя, да служат и да защитават гражданите, както се случва в развитите страни, чийто стандарт уж се стремим да постигнем. 
Ние винаги сме много чувствителни, когато става въпрос за службите, а сега една важна дейност – Пътната полиция и Охранителната полиция – ще ги съберем на едно място. И набързо, пата-кюта, ще го приемем и – край! Аз мисля, че това ще бъде огромна грешка с непредвидени последици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаещи да направят изказване? Господин Кътев, имате думата, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Винаги, когато се прави някаква промяна, поправка, ремонт или нещо генерално или по-козметично, първо се прави преценка на това какво е състоянието, има ли нужда от такъв ремонт конкретно и какво ще се постигне. Аз лично не получих изобщо никакви убедителни доказателства от страна на министъра – на генерал о.з. Атанасов не му обръщам внимание, защото той явно има проблеми с катаджиите и с тяхното ръководство, но от министъра не получих убедително доказателство за това, че е необходимо да се разрушават или да се пренареждат, или да се преместват структури, доказали себе си, с години работили, утвърдени от обществото, знаещи се. Добри или лоши те са такива. И ако господин министърът може да ни убеди в това, че като събере заедно „Охранителна полиция” и катаджиите ще засили ролята на ”Охранителна полиция” с катаджиите, о’кей. Но аз имам големи съмнения, господин министър, че ще се получи точно обратното. Всички, които живеят в градовете и селата, виждат какво става – обикновеният охранителен полицай грабва палката и става катаджия. Обратното не съм видял – катаджия да стане охранител. Всеки обича да хване палката и да спира, да гледа дали си нарушил левия или десния завой. Но това ще помогне ли на „Охранителна полиция”? Категорично, според мен: не! Затова дайте да не разваляме работещи и добри неща с някакви идеи, които просто не са реалистични.
По-нататък, след още един член, се получава пак същото – вкарваме пожарната в РПУ-тата. Същата работа. Тук сега вкарваме катаджиите в „Охранителна полиция”, там вкарваме пожарната в      РПУ-тата. Ще има някаква главна дирекция, но тя ще бъде само методическа.
Мисля, че тези предложения не са разумни и колкото и да е зает господин министърът с партийните си другари: вслушвайте се в коалиционните партньори отвреме-навреме, за да имате успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ):  Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Господин Кътев, аз не искам да възприемам конфронтационния език тук, защото е лесно да го направим. Става въпрос за управленски проблем – кой ще има правомощия да контролира дали се спазва Законът за движението по пътищата или не се решава с този текст. Това, че „Пътна полиция” ще бъде част от Дирекция „Охранителна полиция”, не означава, че охранителните полицаи ще имат правомощия по Закона за движението по пътищата, разберете това. Това се решава на друго място с друг нормативен акт. Така че тук става въпрос за чисто управленски проблем и тъй като са сродни видове полиции, и тъй като трябва да има добра координация между тях е добре да бъдат ръководени от едно място. За това става дума. Иначе много лесно тук можем да се опитаме да разсъждаваме по тази тема.
Аз отново казвам: и към настоящия момент не в закон е решено кой има правомощия по Закона за движението по пътищата. Това може да се реши и така, може да се реши и иначе и няма връзка със структурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика към господин Кътев? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Кътев? Не.
Има ли други желаещи да се изкажат по § 14? Няма. 
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението, което беше предмет на обсъждане, на народните представители Мирчев, Кътев и Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласувайте предложението на тримата народни представители.
Гласували 125 народни представители: за 23, против 17, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
Други неприети предложения няма.
Подлагам на гласуване текста на § 14 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: По § 15 е постъпило предложение от народните представители Огнян Герджиков и Олимпи Кътев – чл. 13в да се измени така:
„Чл. 13в. Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” има териториални звена. Тяхното устройство и дейност се определят с Правилника за прилагане на закона.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Младен Червеняков за промяна на чл. 13а:
„Чл. 13а. (1) Главна дирекция „Гранична полиция” се състои от:
1. Дирекция „Гранична полиция”;
2. регионални дирекции „Гранична полиция”;
3. гранични полицейски управления и База гранично-полицейски кораби.
              (2) Устройството и дейността на дирекциите по ал. 1 се определят с Правилника за прилагане на закона.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Същността на нашето предложение се изразява в следното – дали регионалните структури да бъдат подчинени на Главна дирекция „Пожарна безопасност” или да не бъдат подчинени на главна дирекция, а да бъдат подчинени, както предлага проектозакона, на РПУ-тата? Ние предлагаме те да запазят сегашната си структурна вертикална подчиненост, тоест да се запази сегашното състояние – да има териториални звена, които да бъдат не само методически наставлявани, а да бъдат изцяло ръководени от Главна дирекция „Пожарна безопасност”. Проектозаконът казва друго – това може да стане от шефовете на РПУ-тата по места.
Това е нашето предложение.
Потвърждавайки думите отпреди малко, разваляме работеща структура, за да правим някакви безумни експерименти за нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 15? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Огнян Герджиков и Олимпи Кътев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 15, против 17, въздържали се 82.
Предложението на двамата народни представители не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 2, против 19, въздържали се 88.
Предложението  на народния представител Младен Червеняков  не се приема.
Поставям на гласуване § 15 така, както е по вносител и се подкрепя от комисията. 
Уважаеми народни представители, гласувайте по-бързо и само с вашите карти.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Параграф 15 е приет.
По § 16 има предложение на народните представители Огнян Герджиков и Олимпи Кътев.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ:  „§ 16. В чл. 14:
а) в ал. 3 след думата „управления” да се добави „ и служби”;
б) в ал. 4 след думата „управленията” да се добави „и службите”;
в) в ал. 5 след думата „управления” да се добави „и служби”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има  предложение и от народния представител Младен Червеняков, което отпада, поради дублиране.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. (1) Областните дирекции на МВР се създават и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
	(2) Областните дирекции на МВР са юридически лица.
	(3) Министърът на вътрешните работи може да създава и закрива районни управления в областните дирекции на МВР.
	(4) Районите на действие на управленията по ал. 3 се определят според състоянието на престъпността, на обществения ред и пожарната безопасност.
	(5) Министърът на вътрешните работи при условията на ал. 4 може със заповед да създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления територия, в рамките на утвърдения им числен състав и средства за работна заплата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Огнян Герджиков  и Олимпи Кътев. 
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували  110 народни представители: за 17, против 9, въздържали се 84.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
          Поставям на гласуване § 16 така, както ни се предлага от комисията. 
          Уважаеми народни представители, ако гласуването продължава по този начин, ще бъда принуден да прекратя гласуванията, а само да се докладват текстовете. Гласуваме минута и половина и едва-едва стигаме до необходимото число.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Параграф 14 е приет. 
Параграф 17 е отложен; § 18 е по вносител.
          Прочетете направо § 19.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция          на § 19:
„§ 19. Член 20 се изменя така:
„Чл. 20. (1) Министърът на вътрешните работи е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, гарантиране на тяхната и на обществото сигурност и спазване на установения правов ред.
	(2) Министърът на вътрешните работи представлява МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте  параграфи 18 и 19.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Двата параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: По § 20 колегите Атанасов  и Масева предлагат в чл. 21 т. 1 да отпадне.
Комисията  не  подкрепя  предложението.
Има предложение от народния представител Яни Янев. 
„В § 20, т. 2 думата „гарантиране” да се замени с думата „защита”.”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „осъществява общото и непосредственото ръководство на министерството, като” се заличават.
2. Точка 1 се изменя така:
„1. провежда държавната политика по защита на правата и свободите на гражданите, гарантиране на тяхната и на обществото сигурност и спазване на установения правов ред;”.
3. Точка 2 се изменя така:
„2. осъществява взаимодействие с други държавни органи и неправителствени организации;”.
4. Точка 4 се изменя така:
„4. създава и закрива звена, извън тези, създадени със закона и правилника за неговото прилагане, в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;”.
5. Създава се т. 4а:
„4а. утвърждава щатовете на структурите в МВР;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на народния представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, предложението ни с господин Атанасов е в чл. 21 да се запази текстът, въз основа на който министърът на вътрешните роботи осъществява общото и непосредствено ръководство на министерството и са изброени текстове, които тук се коригират, но незначително. Това е § 20. 
Много държим да се запази текстът „осъществява общото и непосредственото ръководство”, защото това съответства на идеята на закона, на идеята на Конституцията и елиминирането на подобен текст може да зададе само въпросителни за това от кой всъщност се ръководи министерството и в какво се състои това ръководство – неща, които са изяснени в българската Конституция и в българските закони. Това не може да бъде друг, освен органът на държавно управление, а органът на държавно управление е министърът.
Мисля, че е много несполучливо, независимо от целите, това елиминиране на текста „осъществява общото и непосредственото ръководство на министерството”, което може да навреди на работата на Министерството на вътрешните работи.
Освен това в чл. 20 ние приехме, че министърът на вътрешните работи е централен едноличен орган на изпълнителната власт. Няма как след тази дефиниция за министъра на вътрешните работи ние да твърдим по-нататък в текста, че той не осъществява общото и непосредствено ръководство. Това в никакъв случай не влиза в противоречие с идеята да има отграничаване между политическото и професионалното ръководство. Тази идея обаче може да бъде прокарана чрез други текстове и малко по-късно ние ще ви кажем защо не се получава, но не чрез заличаването на един от най-важните текстове, който охарактеризира всеки орган на държавната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? 
Господин Янев има думата.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. 
Колеги, наистина това мое предложение е прието, но акцентът, който поставих с промяната на думите „гарантиране и защита”, не е в точния контекст на това, което комисията е приела. Ако се вгледаме в редакцията на текста, който е по чл. 21, т. 1 – „провежда държавната политика по защита на правата и свободите на гражданите”, всъщност тук „защитата” е излязла на преден план, а след това „гарантиране на тяхната и на обществото сигурност и спазване на установения правов ред”. 
За мен не става ясно как се гарантира „спазването на установения правов ред”? МВР не може да бъде застрахователно дружество. То не може да стои като някакъв гарант против нарушителите. Обратното е, неговата функция е насочена именно към защитата на установения правов ред, а тя се осъществява чрез борбата по отношение на правонарушителите. Затова ние не говорим за гаранция по отношение на спазването на установения правов ред, а за неговата защита – защита на установения правов ред. 
Не възразявам срещу допълнението в началната част на редакцията на този текст „защита на правата и свободите на гражданите”, но тук ми се ще да говорим и за защита на установения правов ред, защото това е същинската функция на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами  и господа народни представители, още един аргумент в подкрепа на предложението ни с колежката Масева – да се запази текстът на закона, че „министърът осъществява общо и непосредствено ръководство на министерството”. Приехме вече текстове, че Министерството на вътрешните работи е администрация с йерархично устройство и централизирано управление, на първо място. На второ място, че органът, който осъществява управлението по този начин, а именно на йерархичното устройство и централизирано управление, е министърът. При това положение е недопустимо той да не носи отговорност. Проблемът е до отговорността.
В комисията ни беше обяснявано, че се прави опит през този законопроект да се раздели и да се разграничи професионалното от политическото ръководство на министерството. Някакъв паралел се прави с Министерството на отбраната, Генералния щаб и т.н., което е несъвместимо да се прави. След като министърът е едноличен централен орган, той би следвало да осъществява освен общото, а и непосредственото ръководство на министерството и да носи отговорност за подчинената му администрация. Защото ако той няма правомощия за непосредствено ръководство на министерството, след това няма да носи отговорност за дейността на професионалното ръководство.
Така че този текст съществува в няколко закона досега, има своето значение и не мога да разбера каква е причината да се предложи той да отпадне, освен желанието министърът да носи по-малка отговорност, което е недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Други желаещи народни представители има ли да вземат отношение по § 20? Няма.
Уважаеми народни представители, обръщам се към вас: днес в 14,00 ч., когато открихме извънредното заседание, по компютър поне бяхме 202 народни представители. Очевидно е, че в момента не сме и на половината. Виждате колко трудно върви и гласуването.
Мисля, че е по-рационално при създадената ситуация да се докладват текстовете, да се направят разискванията и утре сутринта тези текстове, които са докладвани по Закона за МВР, ще ги гласуваме. Останаха около 20 текста. Струва ми се, че така ще бъде и по-бързо.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не възразяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не говоря за тези текстове за дирекциите и агенциите, тях ги отложихме. Когато са готови, тогава ще ги гледаме. 
Параграф 20 е докладван.
Следва § 21. 
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 21:
„ § 21. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
	„(1) При осъществяване на своите правомощия министърът на вътрешните работи се подпомага от заместник-министри и генерален комисар на МВР.”
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 22 по вносител. По тези два параграфа има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: По § 23 има предложение от народните представители Борислав Ралчев, Владимир Дончев, Николай Свинаров и Валентин Милтенов:
В § 23, чл. 24, ал. 2, т. 1 думите „и дейността по разследването” да отпаднат. 
Комисията не подкрепя предложението.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Има и предложение на колегите Атанасов и Масева в чл. 24 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. (1) Генералният комисар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството.
	    (2) Генералният комисар на МВР ръководи дейността на главните и областните дирекции, като:
1. организира, координира и контролира превантивната, оперативно-издирвателната, охранителната, пожарогасителната и аварийно-спасителната дейности и обезпечаването на дейността по разследването;
2. осъществява взаимодействие със съответните структури на други държави и с международни органи и организации;
3. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.
	     (3) При осъществяване на своите правомощия генералният комисар на МВР се подпомага от заместници. Генералният комисар на МВР делегира със заповед правомощия на своите заместници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, предложили сме да отпадне ал. 3 на предлагания чл. 24. Тази алинея гласи, че при осъществяване на своите правомощия генералният комисар – объркахме го, беше главен, се подпомага от заместници. Тъй като считаме, че не е необходимо тази длъжност да обраства, да се утежнява управленската функция със заместници, години наред – вече 20 години, тази професионална длъжност в МВР винаги е била еднолична, никога не е имала заместници и не е имало съществена пречка за осъществяване на функциите на главния секретар досега. 
Отделно от това структурата, която сега се предлага, управленската структура на професионалното ръководство на министерството, става по-лека, вече няма национални служби, ще има само дирекции. След като генералният комисар ще организира и ще координира дейността на тези дирекции, не е необходимо да има заместници. Това е същността на нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. В чл. 25 думите „главен секретар” се заменят с „генерален комисар на МВР”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 
1. В ал. 3 думите „Дирекция „Пресцентър  и връзки с обществеността” се заменят със „Специализираната дирекция за връзки с обществеността”.
2. В ал. 5 след думите „началникът на кабинета” съюзът „и” се заличава, а след думите „парламентарният секретар” се добавя „и директорът на Специализираната дирекция за връзки с обществеността” и се създава изречение второ:
„Правоотношенията им се прекратяват по преценка на министъра на вътрешните работи или с прекратяването на неговия мандат.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по параграфи 24 и 25. Няма желаещи. 
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Постъпило е предложение от колегите Атанас Атанасов и Елиана Масева чл. 26а да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението. 
Има предложение от народния представител Яни Янев:
В § 26 след края на текста на новия чл. 26а вместо точка се поставя запетая и се добавя следният текст: „В рамките на утвърдения бюджет и числен състав”. 
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 26:
„§ 26. В Глава пета, Раздел ІІ се създава 26а:
„Чл. 26а. С Правилника за прилагане на закона към генералния комисар на МВР могат да се създават помощни звена, които го подпомагат при осъществяване на правомощията му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ние следваме логиката на предложенията, които сме правили до този момент. Преди малко обосновах защо не е необходимо да има заместници на генералния комисар.
Текстът, който предлагаме да отпадне, смятаме, че това предложение е много съществено... 
Забележете: в началото на закона приехме, че този закон урежда принципите, задачите, дейностите, устройството и управлението на министерството. Устройството, подчертавам! Тук обаче казваме, че с Правилника за прилагане на закона към главния комисар могат да се създават структури, които могат да го подпомагат при осъществяване на правомощията му. Ако някой е искал да посочи какви са необходимите структури към генералния комисар, които да го подпомагат, да беше ги разписал в закона! Защото законът в крайна сметка посочва, че урежда устройството на министерството, а не да се делегират правомощия, през правилника да се създават някакви структури към генералния комисар, което създава възможност за обрастване с администрация, която сигурно ще е ненужна, а може вместо да подпомага дейността, да я затормозява.
Отделно от това, генералният комисар, макар и да е висшата професионална длъжност на министерството, има основно координираща функция по отношение на подчинените му дирекции.  По какъв начин той ще разпределя задачите по отношение на заместниците си и какви други структури трябва да бъдат създавани към него? През правилника се създава възможност неконтролируемо да се създава излишна администрация, което е ненужно!
Така че този текст наистина трябва да отпадне, защото вместо да бъде възможност за по-добра администрация, може да я затормозява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение, което е направено - да се допълни краят на изречението на новия чл. 26а с текста: „в рамките на утвърдения бюджет и числен състав”, касае една реципрочност на правомощията по възможността за разкриване на нови структури. Такова е правомощието, което ние предоставяме на министъра. Ние ограничаваме министъра във възможността да създава и закрива звена, извън тези, които са създадени със закона и правилника за неговото прилагане, като казваме изрично „в рамките на утвърдения бюджет и числен състав”. 
Сега, ако въпросът за това какви звена и структури може да създава генералния комисар не е негова лична компетенция, а е компетенция на министъра, този текст е изцяло излишен. Ако обаче има идея за това, че такива правомощия ще има самият генерален секретар, е абсурдно той да няма ограниченията на утвърдения щат и бюджет – такива, каквито ги е определил министърът, а той да си прави отделен щат и отделен бюджет за структурите, които създава.
Затова казвам, че ако тези нови структури, които ще бъдат към главния секретар – тяхното създаване е по общите правила от правомощията на министъра, които са в § 20 или по-точно в чл. 21, т. 4, този текст е излишен. Ако има логика генералният секретар да има самостоятелни правомощия - аз ще държа вносителите да пояснят това, то той не може във връзка със създаването на структури и звена да има повече правомощия от министъра. Това е логиката на това, което предлагам. Ако това са самостоятелни права, смятам, че е напълно естествено моето предложение да бъде оставено. Ако това не е така, в противен случай, този текст е изцяло излишен. Защото правомощията за създаване и закриване на звена са предоставени изцяло на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие поставяте един много важен въпрос. Нека от Министерството на вътрешните работи да ни кажат този правилник и тези нови структури с правилника, издаден от министъра ли ще бъдат, или главният секретар сам ще си създава някакви структури?
РЕПЛИКА ОТ КБ: И не е генерален секретар, а е генерален комисар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилно, така е. 
Грешката е правилна – доскоро имаше и секретари в Министерството на вътрешните работи. Вместо заместник-министри  имаше секретари, а сега е комисар.
Заповядайте, госпожо Янкулова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Само да уточня, че вече гласувахте в чл. 21, т. 4а, която казва, че „министърът на вътрешните работи утвърждава щатовете на структурите в Министерството на вътрешните работи”.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Тогава този текст трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това още нищо не значи. „Утвърждава щатовете”, но тук говорим за структури.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Но тази структура има щат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава така да го разбираме - министър с правилник създава структури и така нататък, включително и щатове, включително, ако се наложи и някакви структури към генералния комисар. А не генералният комисар сам да си ги създава.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА:  Министърът създава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът го създава, разбрахме ли се? Тогава Вие казахте, че текстът е излишен.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Той е излишен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай господин Янев поставя въпросът: не е ли излишен сега § 26?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА:  Абсолютно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Излишен е. Как да не е излишен! Нека да отделим спорното от безспорното и да приемем нещо, което ще работи.
Заповядайте по процедура, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): С оглед на възникналия въпрос, чухме и обяснението на заместник-министъра чисто процедурно ние имаме предложение, господин председател, което е на колегата Атанас Атанасов, за отпадане на този текст изцяло. Тоест, ако ние възприемем нормалността на тази логика, че тези правомощия са на министъра, съвсем нормално е да подкрепим предложението на колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И министърът ще ги създава, както Вие предлагате „в рамките на утвърдения бюджет и числен състав”.
ЯНИ ЯНЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така нещата се решават.
Председателят на комисията, какво мислите Вие? Дали този въпрос е разискван в комисията? 
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Аз споделям мнението, че министърът е оправомощен по силата на по-рано гласуваните текстове да създава тези звена. Смятам, че е уместно да приемем това, което предложи господин Янев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И това, което предложи господин Атанасов, за отпадането. Нали така?
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители,  имате думата. 
Има ли народен представител в залата, който е на противно от очерталото се мнение?
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме напред.
Параграф 27 е по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 28:
„§ 28. Член 27 се изменя така:
„Чл. 27. Главните дирекции се ръководят от директори.”
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: По § 29 има предложение от народния представител Младен Червеняков – § 29 придобива следната редакция:
„Чл. 28.(1) Директорите на главни дирекции осъществяват общо и непосредствено ръководство на службите, като:
1. ръководят, организират и отговарят за дейността на главните дирекции;
2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния комисар на Министерството на вътрешните работи и се отчитат пред тях;
3. координират дейността на ръководената от тях структура с други държавни органи;
4. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на главните дирекции със съответните териториални звена;
5. осъществяват сътрудничество със съответните структури на други държави, международни органи и организации;
6. разпределят бюджета на ръководената структура и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;
7. отговарят за управлението на човешките ресурси;
8. отговарят за управлението на предоставените на службите държавни имоти;
9. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закон;
10. представляват юридическото лице.
              (2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.
              (3) За директорите на главните дирекции се прилага чл. 25.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 29:
„§ 29. Член 28 се изменя така:
„Чл. 28. (1) Директорите на главните дирекции осъществяват общото и непосредственото им ръководство, като:
1. ръководят, организират и носят отговорност за дейността на главните дирекции;
2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи и се отчитат пред тях;
3. управляват информационните фондове;
4. управляват човешките ресурси;
5. осъществяват оперативното взаимодействие на ръководените от тях главни дирекции с други държавни органи;
6. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;
7. издават наказателни постановления и прилагат принудителни административни мерки по ред, определен със закон.
              (2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 директорите на главните дирекции издават заповеди.
              (3) За директорите на главните дирекции се прилага чл. 25.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 30 е по вносител.
Уважаеми народни представители,  имате думата.
Давам думата на народния представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя изказване по § 29, чл. 28, т. 2 – директорите на главните дирекции изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи и се отчитат пред тях. 
По отношение на заместник-министрите считам, че това задължение директорите на генералните дирекции да изпълняват и подобни заповеди е в пълен разрез и с практиката, и с теорията, и със законодателството, което регламентира администрацията, йерархията и взаимовръзките. Защото не би било редно заместник-министрите въобще да издават заповеди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Издават ли заповеди?
ЕЛИАНА МАСЕВА: От чисто логическа гледна точка не може и министърът, и заместниците му, и генералният комисар да издават заповед без самият закон... 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилно.
ЕЛИАНА МАСЕВА: ... да поставя точна, ясна диференциация в това в какви направления, в какви профили, за кои отговорности, с какви правомощия. Може да настъпи пълен хаос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да си противоречат.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Освен това, другият аргумент, за да отпадне текстът за заместник-министрите е, че всъщност те формират политическия кабинет. Едно политическо формирование не може да издава заповеди. Политическият кабинет подпомага министъра като държавен орган на властта – основният, осъществяващ общото и непосредствено ръководство на това министерство. Но те не могат да издават заповеди. Мисля, че това е в разрез с теорията и практиката и може да настъпи такъв хаос в ръководството на Министерството на вътрешните работи, какъвто никой от нас не желае в закона с така наречените подобрения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Всъщност е направено предложение, което ще бъде гласувано – „заместник-министър” да отпадне.
Няма желаещи.
По § 31 има подкрепено предложение.
Моля, прочетете неподкрепеното предложение на господин Червеняков.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Предложението по § 31 на господин Червеняков е следното:
Параграф 31 се изменя така:
1. Текстът на чл. 29а става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
	„(2) Регионалните дирекции „Гранична полиция” се ръководят от директори, които са подчинени на директора на Главна дирекция „Гранична полиция”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната окончателна редакция на § 31:
„§ 31. Създава се чл. 29а:
„Чл. 29а. Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, подчинени на министъра и на генералния комисар на МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По следващия § 32 отново има предложение от народния представител Младен Червеняков, но той не е в залата, за да го питаме дали го поддържа. Моля, сбито го докладвайте.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Предложението е следното:
В § 32, чл. 30 се предлагат следните промени: създаване на нова ал. 2 с предложение директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” да осъществяват общо и непосредствено ръководство; да организират изпълнението на заповедите на висшестоящите органи; да отговарят пред директора на главната дирекция за цялостната дейност на структурите; да осъществяват взаимодействие с другите структури в МВР; да разпределят бюджета; да отговарят за управлението на предоставените държавни имоти; да отговарят за управлението на човешките ресурси;...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Издават наказателни постановления и т.н.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Сегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 32:
„§ 32. В чл. 30, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така:
	„(1) Директорите на областните дирекции на МВР:”
2. Точка 1 се изменя така:
„1. осъществяват общо и непосредствено ръководство, като ръководят, организират и носят отговорност за дейността на областните дирекции;”
3. В т. 3 думите „директора на службата” се заменят с „генералния комисар на МВР”, а думата „звена” се заменя със „структури”.
4. В т. 4 думите „структурни звена” се заменят със „структури”.
5. В т. 6 думата „службата” се заменя с „областната дирекция на МВР”.
6. В т. 8 думите „местните и” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият § 33 е по вносител.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 34.
„§ 34. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „ръководството” се заменя с „министъра, заместник-министрите и генералния комисар”.
2. В ал. 2 думата „аналогичните” се заменя със „съответните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграфи 35, 36, 37 и 38 са по вносител. Гласувахме § 39 да бъде отложен.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези параграфи. Няма желаещи.
Преминаваме към стр. 23. Параграф 40 е по вносител. Параграф 41 е по вносител. По § 42 предложенията са подкрепени.
Господин Спасов, моля, докладвайте текстовете  на § 42 така, както се предлагат от комисията.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: В съчетание с предложенията на колегите Янев, Българинов, Китов и Кънчев и с текста на вносителите комисията предлага следната редакция на § 42:
„§ 42. Член 51 се изменя така:
„Чл. 51.	(1) За изпълнение на основните задачи по чл. 6 структурите на МВР извършват дейности по:
1. защита на правата и свободите на гражданите, гарантиране на тяхната и на обществото сигурност и спазване на установения правов ред; 
2. изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите;
3. обезпечаване на разследване на престъпления;
4. предоставяне на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес и основание да я получат;
5. осъществяване на сътрудничество и съдействие на органите на държавната власт и на местното самоуправление и на неправителствените организации;
6. привличане на граждани и неправителствени организации, които на доброволни начала подпомагат изпълнението на дейностите на МВР;
7. сътрудничество със съответни структури в други държави и международни организации;
8. участие в мисии извън територията на страната;
9. изследване и анализ на състоянието, структурата и динамиката на престъпността и другите правонарушения, на причините и условията, които ги обуславят, и информиране на държавните органи, юридическите лица и гражданите за отстраняването им.
	(2) Изпълнението на основните задачи на МВР по чл. 6 се осъществява във взаимодействие с Държавна агенция „Национална сигурност”.
	(3) Дейността по ал. 1, т. 8 се извършва в съответствие с националното законодателство, международните договори в сила за Република България и съобразно целта и другите условия, определени в решението на компетентния орган за изпращането.
	(4) Министърът на вътрешните работи с наредби определя реда за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 4 и за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 6.
	(5) За предоставянето на информация по ал. 1, т. 4 юридическите лица, които не са на бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такса в размер, определен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, в предишното изказване, когато бях направил предложение за замяна на „гарантиране” със „защита”, не предложих конкретна редакция. Сега по § 42 предлагам такава и ако тя се одобри, би могла да се приеме като редакция на предходния текст.
Моето предложение е текстът да изглежда по следния начин:
Член 51	, ал. 1, т. 1 да изглежда по следния начин: 
„1. защита на установения правов ред, правата и свободите на гражданите, гарантиране на тяхната и на обществото сигурност.”
Каква е логиката на това, което предлагам? Основната функция на МВР е установеният правов ред. Част от него са правата и свободите на българските граждани. Затова ги слагам на следващо място, като  така ги подчертаваме изрично. На следващо място идва гарантирането на тяхната и на обществото сигурност. Това е по-общото понятие в случая. Мисля, че в тази редакция има логическа връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля по-късно да ми дадете тази редакция написана, независимо че е стенографирана.
ЯНИ ЯНЕВ: Разбира се, ще я дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това докладът по този законопроект приключи. Разбира се, това не е целият законопроект. Гласуването на текстовете, както вече съобщих, до последния параграф ще бъде утре сутринта от 9,00 ч., разбира се, след приемането на седмичната ни програма.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ, продължение.
Моля председателят на комисията господин Овчаров да докладва.
Част от текстовете са гласувани, друга част са само докладвани. Дано днес да можем да приключим.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, комисията е стигнала до § 28 с доклада, където госпожа Капон е направила предложение, за което бих искал да попитам дали държи на него, или...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Капон поддържа своето предложение и иска да бъде десет години. Вие се изказахте по това предложение.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Има текстове преди това, по които искам да направя редакционна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те вече минаха, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Моля за процедура, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето предложение – вместо „5 години” да стане „10 години” ще бъде подложено на гласуване.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Искам още нещо да предложа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви дам думата, госпожо Капон. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Нека да уточним редакционните поправки, които имах, тъй като всички текстове минават някак си в последната минута. 
Едното е да подложим на гласуване – вместо 5 години, 10 години. Да влезе така, както е текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това го казахме вече.
МАРИЯ КАПОН: Второто, господин председател. Аз бях против само „председателят на комисията”. Това е процедурата – да има редакционна промяна и когато гласуваме, да има разлика в текста. Да не остава текстът на комисията, а текстът на вносителя да влезе за процедурата, по която да се избира самият председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направо кажете – ще го запиша. 
МАРИЯ КАПОН: Това означава в чл. 35б, ал. 3, т. 4 – да остане текстът на вносителя за алинеи 4 и 5, до ал. 6. Тоест начинът, по който са предложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, само да уточним. Има четири точки.
МАРИЯ КАПОН: „Председателят на комисията се избира ...” Моята редакционна поправка беше от ал. 4 и ал. 6 включително да бъде текстът на вносителя, след като не е бил приет моят текст – за начина на избиране на самата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще може ли да ми го дадете? Утре ще го подложа на гласуване. 
МАРИЯ КАПОН: Добре, господин председател. Ще Ви го напиша на едно листче. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Номерацията на точките – те са четири, пък трябва да станат пет или шест. Ще го подложим на гласуване, няма проблем. 
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 28? Няма.
Давам думата на председателя на комисията господин Румен Овчаров. 
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще си позволя да дам някои пояснения по този член, тъй като той предизвика доста оживена дискусия и най-малкото – несериозни твърдения от госпожа Капон. Аз се надявах, че днес, излизайки на тази трибуна, ще се извини за това, което е говорила преди няколко дни. Очевидно ...
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Това изказване ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изказване е. Ще имате право на реплика, спокойно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: В нашата опозиционна практика да се говори нещо е много по-лесно, отколкото после да се каже: да, бях неправа. 
Госпожа Капон си е позволила от тази трибуна да твърди, че Румен Овчаров в личен план е променил предложението на вносителя, за да лансира кандидатурата на лицето Велин Филипов за председател на комисията, защото, видите ли, той нямал 10 години. 
Госпожо Капон, не се притеснявайте. Лицето Велин Филипов има над 10 години стаж. Промяната, която сте предложили, по никакъв начин не решава този проблем.
Второто нещо, което ми се ще да имате предвид и да не се притеснявате – Велин Филипов няма да бъде председател на тази комисия. Не се притеснявайте и по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А кой ще бъде? (Весело оживление.)
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук, в тази зала, не провеждаме кадрова политика и не правим дребни сметчици. 
Третото, което ми се ще поне да признаете от тази трибуна, е, че във Вашето предложение, само няколко реда по-нагоре, Вие предложихте Народното събрание, а не министър-председателят да избира комисията. Сега изведнъж предлагате точно обратното. Много ще ни е трудно непрекъснато да удовлетворяваме Вашите непрекъснато променящи се мнения. 
Четвъртото, което ми се ще да имате предвид, е, че текстовете, които сме предложили, са съгласувани с директивата на Европейския съюз, която касае независимия одит.
Искам да Ви припомня, госпожо Капон, че в тази директива няма абсолютно никакви срокове и никакви изисквания за стаж по дадената специалност. Никакви! Искат се общи познания по специалността.
Въпреки това ние предлагаме пет години стаж. Отново Ви повтарям, този текст е съгласуван с Европейската комисия. Можем да си приказваме каквото искаме, но това, което е предложено, е разумно, то е съгласувано, ако щете, в много голяма степен с Института на независимите одитори. Ние в крайна сметка не създаваме закон, който трябва да удовлетворява тези одитори, а закон за институция, която да ги контролира. Опитът да играем непрекъснато от едната страна и непрекъснато от страната на добрите понякога все пак изисква и малко по-принципно отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика има ли?
Давам думата на народния представител госпожа Капон – право на реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Овчаров, разбира се, че аз нямах нищо против Народното събрание да избира, ако един от членовете няма да е политически орган. Нали правим публичен надзор? А Вие предлагате председателят на комисията да се избира от Народното събрание по предложение на Комисията по бюджет и финанси! Това се две различни неща от моето предложение.
Моето предложение беше Комисията за финансов надзор да отпадне - като един от хората, които предлагат, един от тези, които са членове. Но не да има политически предложена личност, която да е. Така както вие го предлагате, е точно това. 
Извинявайте, но аз искам да се върна малко назад в репликата си. Мисля, че наистина е крайно време да престанем със спекулациите. Вие нали не смятате, че някой не е пренаписал закона едно върху друго? Разбира се, този закон противоречи на директивата и аз ще ви докажа това по-нататък. Противоречи на директивата, защото ние правим публичен надзор над одиторите – независимия одит, но ние не правим рекетьорска служба отгоре над тях. 
Когато говорим за одит над одита, аз Ви питам: кой в тази комисия ще прави одит над одита? Когато има пет години стаж просто като магистър? И това, че в § 11, чл. 18, ал. 2 премахвате числото „3” – да стане „2” и да отпадне този човек, който ще е предложен, да има дори стаж като помощник-одитор?! Съжалявам, но аз имам истински съмнения в компетентността на кадъра, който ще предложите по-нататък. Ние ще го видим в следващите месеци. 
Що се отнася до отношението – това е и моята реплика, аз имам правото да се съмнявам, защото това, което се случва в тази седмица – начинът на пренаписване на този закон, говори, че по някакъв начин искаме да нарушим директивата и да променим много параметри. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Тук искам да обърна внимание, че по-нататък дори си позволявате да смените основните параметри за това кое дружество ще е от обществен интерес. Така че ние ще ги коментираме много надълго. И няма да се извинявам, повярвайте ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Това очевидно не Ви е присъщо и аз не очаквам подобно нещо. 
Искам да кажа две неща по повод на това, което каза и госпожа Капон.
Предлагам от името на вносителите в текста на чл. 35в, ал. 2 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е, предполагам, реплика?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Не.
Предлагам текстът на ал. 2 да бъде в смисъл: мандатът на председателя и на член на комисията се прекратяват предсрочно от Народното събрание, а не от министър-председателя. Това очевидно е останало от стария текст и не е коригирано. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН  КОРНЕЗОВ: Ако се поеме от Народното събрание, няма как. 
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: В чл. 35д, ал. 2, т. 1 думата „цялостен” да отпадне. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В чл. 35д, ал. 2 гласи:
	„(2) За изпълнение на дейността си комисията:
1. осъществява цялостен надзор на дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители по чл. 37”.
Предложението е в чл. 35д, ал. 2, т. 1 думата „цялостен” да отпадне.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този параграф? Няма.
Преминаваме към § 29, който е на стр. 27 от доклада.
По § 29 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова.
Комисията подкрепя предложението.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 29 и предлага следната редакция:
„§ 29. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „и регулира” се заличават, а думите „професия на дипломираните експерт-счетоводители” се заменят с „професия на регистрираните одитори”.
2. В ал. 2 се създават точки 10, 11 и 12:
„10. изготвя и представя пред Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори проект на годишна работна програма, която комисията утвърждава;
11. изготвя и представя пред Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори годишен отчет за дейността си;
12. подпомага дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият параграф е § 29а.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 29а:
„§ 29а. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
	„(2) Общото събрание приема устав и избира членовете на органите на института.”
2. В ал. 5 след думата „кодекс” се поставя точка и текстът до края на изречението се заличава.
3. Алинея 6 се изменя така:
	„(6) Съветът за контрол над качеството на одиторските услуги контролира качеството на одиторската дейност на регистрираните одитори чрез проверки по утвърдени от Комисията за публичен надзор правила, процедури и планове. Членовете на съвета са членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители на ротационен принцип”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 30 има предложение на народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 30, като предлага:
1. Член 40а да се измени така:
„Чл. 40а.	(1) Всички регистрирани одитори, одитори и одиторски предприятия от трети страни, регистрирани в Института на дипломираните експерт-счетоводители, са обект на контрол над качеството на дейността им.
	(2) Системата за контрол на качеството се изгражда и функционира по правилата, процедурите и плановете, утвърдени от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по предложение на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
	(3) Системата за контрол на качеството функционира като лица, определени от Съвета за контрол на качеството към Института на дипломираните експерт-счетоводители и лица, определени от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, извършват проверките за контрол на качеството под надзора на комисията. Комисията утвърждава членове на института и лица, които не упражняват дейност, свързана с независимия финансов одит, участващи в извършването на проверките.
	(4) Лицата, не упражняват дейност, свързана с независимия финансов одит, участващи в извършването на проверките са в трудови или извънтрудови правоотношения с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
	(5) На база на резултатите от извършените проверки и по предложение на членовете на Института на дипломираните експерт-счетоводители и лицата, които не упражняват дейност, свързана с независимия финансов одит, извършили проверките, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори има право да дава предписания на регистрираните одитори, които са задължителни за незабавно изпълнение, и да предприема мерки спрямо тях.
	(6) Комисията връща за допълнителна или повторна проверка случаите, в които резултатите от извършените проверки за контрол на качеството са незадоволителни.
	(7) В случаите на повтарящо се неспазване на определените срокове за приключване на проверките, незадоволително качество на извършваните проверки или на системни забавяния в сроковете, се определя член/членове на комисията, които да участват в проверките.
	(8) Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори провежда разследвания при получени сигнали и предложения от заинтересовани лица за предполагаеми нарушения, както и в други случаи по своя преценка. В тези случаи комисията може да бъде подпомагана от съответните органи на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
	(9) Системата за контрол на качеството се финансира поравно от бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и Института на дипломираните експерт-счетоводители.
	(10)  Комисията по предложение на Института на дипломираните експерт-счетоводители утвърждава размера на таксите, дължими от регистрираните одитори за извършване на проверки за контрол над качеството на одитната им дейност.
	(11) Комисията изготвя и утвърждава годишен бюджет за дейностите, необходими за функционирането на системата по контрол на качеството.
	(12) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ежемесечно представя отчет на комисията за изразходваните средства за функционирането на системата през изтеклия календарен месец. Комисията утвърждава извършените разходи и се извършва необходимото парично уравняване между двете институции.
	(13) Комисията по предложение на Института на дипломираните експерт-счетоводители утвърждава възнаграждения на лицата, осъществяващи проверки за контрол на качеството.”
2. Член 40в да се измени така:
„Чл. 40в.	(1) Контролът на качеството на дейността на регистрираните одитори обхваща:
1. проверка на одиторската документация за съответствие с приложимите одиторски стандарти;
2. проверка за спазване изискванията на Международните одиторски стандарти;
3. проверка на спазването на етичните норми и изискванията за независимост на одитора;
4. установяване адекватността на времевите и човешки ресурси, употребени за извършване на одита, съобразно обхвата и сложността му;
5. установяване адекватността на одиторските възнаграждения получени за одита;
6. оценка на вътрешната система за контрол на качество, приложена от регистрирания одитор;
7. проверка за съответствие на изразеното одиторско мнение с одитирания финансов отчет.
	(2) При проверка на одиторско предприятие в извадката се включват одитите, извършени от всеки един регистриран одитор, осъществявал дейност от името на предприятието.”
3. В чл. 40г, алинеи 2 и 3 да се заличат, а досегашната ал. 4 да стане ал. 2.
4. Член 40д да се измени така:
„Чл. 40д. (1) Регистриран одитор, който извършва независим финансов одит на предприятие, извършващо дейност от обществен интерес, подлежи на проверка за качеството на одитната дейност най-малко веднъж на три години. Копие от всеки доклад за резултатите от тези проверки задължително се представя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Копие от доклада се предоставя в тридневен срок от издаването му.
	 (2) Регистриран одитор, който не извършва независим финансов одит на предприятие, извършващо дейност от обществен интерес, подлежи на проверка за качеството на одитната дейност най-малко веднъж на четири години. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители изготвя подробен доклад за извършените проверки за контрол на качеството на дейността на тези одитори за всяко календарно тримесечие. Копие от доклада се предоставя на Комисията за публичен надзор в срок до 15 дни след изтичане на съответното тримесечие.
	  (3) Проверката за контрол на качеството по ал. 1 се осъществява от Института на дипломираните експерт-счетоводители като се ръководи от и в нея участват лица, които не упражняват дейност, свързана с независимия финансов одит и отговарят на изискванията на чл. 40б. В проверката може да участват и регистрирани одитори.
	  (4) При извършване на проверките за контрол на качеството по ал. 2 Институтът на дипломираните експерт- счетоводители задължително включва и лица, които не упражняват дейност, свързана с независимия финансов одит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, от името на вносителите предлагам  в чл. 40в, ал. 1, т. 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А това е следният текст: „Проверка за съответствие на изразеното одиторско мнение с одитирания финансов отчет”. За това ли става дума? Добре.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата?
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател. 
На Вас също, господин Овчаров, защото това е т. 7, в която част от експертите бяха решили, че трябва да правят одит на одита и това променяше цялостното съдържание на, разбира се, така наречения публичен надзор.
Това, което аз предлагам, господин председател, тъй като е видно, че няма как да се върнем на текста на вносителя, е промяна и гласуване в залата в чл. 40д, ал. 2  четири години да бъде направено на шест години, както е в самата директива. Тоест: „подлежи  на проверка за качеството на одитната дейност най-малко веднъж на шест години.” По-нататък, когато говорим за  общественозначимите дружества, ще е ясно защо трябва да бъдат шест години, така както е в самата директива.
И между другото, в рамките на следващата дискусия е добре да разберем от вносителите кой точно беше този, който е бил в Брюксел, и при кого беше утвърден законът? В интерес на истината, за да е ясно на всички ни - кои бяха експертите, които бяха изпратени, така че да се пренапише законът, защото с част от вносителите, дето се казва, ние бяхме в командировка дори в Люксембург, а този закон е пренаписан експертно още веднъж, без да е извикана цялата работна група. И трябва да приключим по този начин да работим в тази зала, ако искаме наистина да вадим добро законодателство. Така че е добре да разберем кои бяха експертите, които отидоха до Брюксел, при кого отидоха до Брюксел и къде е писмото, така че да разберем, че това са текстовете? Иначе  всеки може да излиза и да твърди как това е утвърдено от Брюксел. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Овчаров, заповядайте за реплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Госпожо Капон, ако си бяхте направили труда, вместо да ходите в Люксембург, да дойдете на заседанието на работната група, на която обсъждахме всичките тези предложения, включително и Вашите, но Вие предпочетохте да се разходите до Люксембург.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Объркахте се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, те по работа бяха там. Бяха с господин Петър Кънев.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Съжалявам, но Вие не дойдохте и не казахте нищо. Вие не намерихте за необходимо да дойдете и на заседанието на комисията, на която обсъждахме тези въпроси. Ако си бяхте направили труда, щяхте да разберете от господин заместник-министър Желев кои са били експертите, които са ходили в Брюксел, щяхте да знаете кои са били експертите на комисията, които са били в Брюксел, и нямаше да ни губите толкова много време, вече втори ден, със задаване на въпроси, чиито отговори един нормален народен представител би могъл да научи, без да ги задава тук, от трибуната на Народното събрание. 
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека сега да вървим по текста. Вие предложихте вместо „четири” да стане „шест” години.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Овчаров, пак се объркахте. Ако бяхме в Люксембург по време на работната група, нямаше как госпожа Антонова да е съвносител и да се е подписала. Значи някой трябваше да е фалшифицирал подписа. Някак си, нека да сме наясно, че работни групи не могат да бъдат обявявани четиридесет минути преди заседанието. И това е редно да го получаваме, както примерно днес получаваме заседанията за цялата седмица. Така че разбирам Вашето желание всичко да мине отзад и да атакуваме по най-първичния начин, но няма да стане тази работа, да знаете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше дуплика.
Госпожо Антонова, ако желаете, нямам право да Ви откажа. 
По този текст има две предложения: едното е на господин Овчаров - за отпадане на т. 7, второто е на госпожа Капон – вместо „четири” да стане „шест”. Кой къде е ходил и какво е правил…
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Кой ще говори кой къде е ходил, това е толкова сложен въпрос. Кой къде е ходил, не е запомнил.
Аз, господин председател, няма да Ви занимавам с екскурзия и география, кой къде е бил и кой какво е правил, не дай Боже. Искам да се изкажа по същество съвсем кратичко за тези въпросни четири години дето се прави предложение да станели шест. 
Аз много моля да не се правят внушения от тук, от тази трибуна, че с предложенията, които сме направили ние с господин Овчаров и работната група, сме изопачавали директивата. Няма такова нещо, ние не сме самоубийци. Ако не знаете, уверявам Ви.
В директивата се казва: „до шест години”. Цифрата шест не е фиксирана. А защо са четири, това е въпрос на управленческо решение и на цикъл на проверките. Първо, никакво отклонение на директивата няма. Второ, въпросната, да я наречем пак работна група, която е консултирала текстовете с нашите партньори в Брюксел, е била в такъв състав, в който е бил включен и представител, член на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители. И този човек е наясно от начало докрай за водените преговори, за съгласуваните текстове и т.н. Така че, ако някой не е наясно, причината не е в нашия телевизор.
И пак  повтарям, много моля да не се внушава обстоятелството, че някой изопачавал директивата. Не е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Знаете ли, госпожо Антонова, аз ще използвам случая, за да ни обясните наистина, искам да знам имена и адреси, както се казва. При кого в Брюксел и кои са хората, които са потвърдили, че това са текстовете? Аз разбирам много добре, все пак трябва да има някъде архив, където да е ясно кои са тези хора? Защото, когато трябва да си говорим, тази т. 7, която господин Овчаров предложи да отпадне, е правилната точка, която противоречи на директивата.  Кажете ми, когато писахте текстовете и отидохте в Брюксел, къде в директивата се казва, че този публичен надзор ще прави одит на одита? И тук изобщо не ме интересува никой от партньорите, които са били. Въпросът е кои са те,  каква е работната група и кой си позволява просто ей така да говори за Брюксел? За това става въпрос. И нека да знаем къде можем да го прочетем? За да говорим за прозрачност, е важно това да го прочетем.
И господин Овчаров много добре знае, когато става въпрос за т. 7, защо трябва да  отпадне? Защото няма такъв публичен надзор, който да прави одит на одита, нито нататък има разписана процедура кои са тези одитори, на които ще бъде възложено и по какъв начин да правят одита. 
Извинявайте, че ви го казвам, но това означава, че не ви харесва докладът на KPMG за Пътния фонд и вие какво казвате на публичния надзор, когато той има политически функции:  я тук одит на одита да има. Това просто не е сериозно. Затова казвам, че тези текстове... Много лесно е да се оправдаваме с Брюксел: всичко лошо идва от Брюксел и всичко хубаво го правим ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, виждам, че и заместник-министърът иска да се изкаже. Остават ни 35 минути. Всъщност ние не спорим по текстовете и параграфите, а за нещо съвсем косвено, свързано със закона.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Списъка, адреса и телефоните госпожа Капон ще получи допълнително.
По § 31 има предложения, които са приети.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 31, като предлага:
„1. В чл. 40е  ал. 5 да се измени така:
	„(5) Поне един от членовете на одитния комитет е необходимо да бъде независим от надзорния съвет.”
2. В чл. 40 ж, ал. 1 точки 1, 2 и 3 да се изменят така:
„1. средна численост на персонала за годината – до 50 човека;
2. балансова стойност на активите към 31 декември – до 18 млн. лв.;
3. нетни приходи от продажби за годината – до 20 млн. лв.”
3. В чл. 40з т. 5 да се измени така:
„5. извършва преглед на независимостта на регистрирания одитор на предприятието в съответствие с изискванията на закона и Етичния кодекс на професионалните счетоводители, включително наблюдава предоставянето на допълнителни услуги от регистрирания одитор на одитираното предприятие.”
4. В чл. 40к ал. 2 да се заличи.
5. Член 40м да се измени така:
„Чл. 40м. (1) При извършване на независим финансов одит на предприятие, извършващо дейност от обществен интерес, регистрираните одитори ежегодно публикуват на своята електронна страница доклад за прозрачност, който включва най-малкото следната информация:
1. описание на правната и организационна форма и на собствеността на регистрирания одитор;
2. когато одиторско предприятие е част от мрежа – описание на мрежата, юридически и структурни договорености в нея;
3. описание на управленската структура на одиторското предприятие;
4. описание на системата за вътрешен контрол на качеството на одиторското предприятие и отчет на управителния орган относно ефективността на нейното функциониране;
5. датата на последната извършена проверка от Института на дипломираните експерт-счетоводители или Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за контрол на качеството на дейността на регистрирания одитор;
6. списък на предприятията, извършващи дейност от обществен интерес, на които регистрираният одитор е извършвал одити през последната финансова година;
7. описание за практиките на регистрирания одитор, свързани с независимостта. В отчета следва да се потвърди, че през последната финансова година е била извършена вътрешна проверка за спазване на изискванията, свързани с независимостта;
8. данни за участията на регистрирания одитор в непрекъснато обучение, организирано от Института на дипломираните експерт-счетоводители по реда на чл. 22;
9. общия обем на приходите на регистрирания одитор, включително разделени по суми, получени от извършени услуги, свързани с независими финансови одити, данъчни консултации и от други услуги, различни от посочените;
10. данни за базата, въз основа на която се формират възнагражденията на съдружниците, в случаите, когато се касае за одиторско предприятие.
              (2) Докладът за прозрачност се подписва от регистрирания одитор или от ръководителя на одиторското предприятие.
              (3) Докладът за прозрачност се публикува в срок до 31 март всяка година и остава на електронната страница на регистрирания одитор в срок най-малко три години от датата на публикуването му.”
6. В чл. 40н се правят следните изменения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 2 след думата „информират” се добавя думата „ежегодно”;
б) създава се т. 3:
„3. да обсъждат с одиторския комитет заплахите за тяхната независимост и предпазните мерки, приложени за смекчаване на тези заплахи, съгласно документираното от регистрираните одитори в изпълнение на чл. 28, ал. 3 и 4.”
2. В ал. 2 думата „седем” се заменя с „пет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми колеги, смятам, че дискусията по критериите, по които едно дружество трябва да е с обществен интерес, е изключително важна. Извинявайте, но критериите, които са написани от страна на работната група, и намалението на средната численост от текста на вносителя – от 250 на 50 работни места, от 86 млн. лв. активи на 18 млн. лв. активи и на нетни приходи от продажба на година – 20 млн. лв., прави всеки търговец примерно на захар в дружество с обществен интерес. Извинявайте, но в директивата ясно е записано какво означава „дружество с обществен интерес”. Това са дружествата, които произвеждат електроенергия, които търгуват с ток, това може да бъде обществена телевизия. Връщането в тези критерии говори ясно, че има желание от страна на държавата и от страна на надзора, който ще се създаде (пак казвам – това е една от конфликтните точки, в които се показва, че този публичен надзор няма желанието да бъде обществен), да рекетира част от бизнеса в страната. Съжалявам, но това е доказателството от тези текстове.
Аз много държа Министерството на финансите да вземе позиция по тази точка. Колко са такива дружества в страната? Аз съм изискала справка и се надявам в най-скоро време да я получа. Защото не е вярно твърдението на част от колегите, че тези дружества в страната са 80. Става въпрос за 18 млн. лв. активи към 31 декември. Извинявайте, но почти всяка нова фабрика се оказва, че има активи 18-20 млн. лв. И нетни приходи 20 млн. лв. – това не може да е дружество с обществен интерес!
Господин председател, моето предложение е да прегласуваме критериите, а именно 50 човека да станат 250 човека (по текста на вносителя), 18 млн. лв. да станат 86 млн. лв. (по текста на вносителя), 20 млн. лв. да станат 100 млн. лв. (по текста на вносителя).
Съжалявам, че ги няма госпожа Шулева и господин Димов, за да кажат каква е била причината да сменят срока в ал. 3 от 30 юни на 31 март. Знаете много добре, че на част от дружествата одитът им продължава и след 31 март. Този текст трябва да стане отново „30 юни”. Предлагам или те да оттеглят предложението си, но за съжаление не ги виждам, или в ал. 3 срокът „31 март” да бъде заменен с „30 юни”.
По чл. 40н предлагам в т. 2 – отнасяща се за ал. 2, думата „седем” да не се заменя с „пет”, а да си остане „седем”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това означава цялата т. 2 да отпадне.
МАРИЯ КАПОН: Да. Това са редакционните текстове за гласуване в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Разбирам ентусиазма на госпожа Капон, но ми се ще когато говорим за някои неща, да следим текстовете, за които става дума.
Госпожо Капон, това, което говорите – за дружествата в обществен интерес, е в т. 11 от Допълнителните разпоредби. Това съвсем не е в чл. 40ж, за който говорим в момента. Този член касае одитните комитети и начините, по които те се формират. Хайде да не си губим времето по този елементарен начин. Ще обсъдим въпроса, нямам нищо против, но нека стигнем до т. 11 в Допълнителните разпоредби, тогава да видим кои дружества как са подбрани, защо са в обществен интерес. Сега се хващате и приказвате за неща, които нямат никакво отношение към този член.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Как да нямат?!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ами за одитните комитети има съвсем други критерии. Те са в закона. А Вие цитирате някакви числа, които нямат никакво отношение към този член, и обърквате всички народни представители, включително и председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На объркан ли Ви мязам? (Смях и оживление в залата.) 
Има думата заместник-министърът на финансите Кирил Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, уточнението всъщност беше направено от председателя на Комисията по бюджет и финанси. По отношение на специалните разпоредби, свързани със задължителния одит на юридически лица, извършващи дейност от обществен интерес – те са посочени в т. 11 на стр. 45 от доклада:
„11. „Предприятия, извършващи дейност от обществен интерес” са: ...” и по-нататък са изброени всички предприятия, свързани с критериите, посочени в директивата.
По отношение на предложението, което правите за промени в този текст – по чл. 40, ал. 5, моля народните представители да имат предвид, че то не е съгласувано само с Европейската комисия, а основно е съобразено предложението на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Това сме имали предвид. Позицията ни е съгласувана с тях, затова предложението по чл. 40ж е направено по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
Господин Кънев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: 
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 32, като предлага:
1. Членове 40о до 40т да се изменят така:
„Чл.  40о. (1) Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори си сътрудничи със съответните компетентни органи на други държави членки с цел осъществяване на правомощията им в областта на публичния надзор над регистрираните одитори. 
	(2) Комисията  е единственият компетентен орган за сътрудничество и  за получаване и предоставяне на информация на компетентните органи за публичен надзор над одиторите и одиторските предприятия в другите държави членки и трети страни.
	(3) При постъпили искания от страна на компетентните органи на други държави - членки на Европейския съюз, комисията незабавно предприема необходимите действия за събиране на исканата информация. При изпълнението на тази дейност комисията се подпомага от Института на дипломираните експерт-счетоводители. Ако комисията не е в състояние да предостави исканата информация, незабавно тя информира съответния компетентен орган от другата държава членка, отправил искането, за причините за това.
	(4) Изискването за професионална тайна по чл. 35ж не възпрепятства обмена на поверителна информация между Комисията и компетентните органи на държавите членки. 
	(5) Получената по реда на тази глава информация от компетентен орган на държава членка се обхваща от задължението за професионална тайна по чл. 35ж и може да се използва от комисията и нейната администрация само във връзка с упражняването на правомощията й по този закон. 
Чл. 40п. (1) В случаите когато комисията има основателни съмнения, че на територията на друга държава членка на Европейския съюз, се извършват действия в нарушение на изискванията на Директива 2006/43/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 157 от 09.06.2007 г.), тя предоставя подробна информация  за това на компетентния орган на съответната държава членка.
	(2) В случаите когато комисията е уведомена от компетентния орган на държава членка за нарушение на изискванията на Директива 2006/43/EО на Европейския парламент и на Съвета на територията на Република България, тя предприема необходимите мерки и уведомява съответния компетентен орган на държавата членка за резултатите от тях.
Чл. 40р. (1) Комисията извършва разследване по искане на съответния компетентен орган на друга държава членка. 
	(2) В случаите по ал.1 Комисията може да разреши представители от компетентния орган на държавата членка да участват като наблюдатели в разследването, когато е направено такова искане. В тези случаи цялостното извършване на разследването подлежи на пълен контрол от страна на Комисията.
	(3) Комисията може да поиска да бъде извършено разследване от компетентен орган на друга държава членка на територията на последната, както и нейни членове да участват като наблюдатели в това разследване.
Чл. 40с. (1) Комисията може да откаже да изпълни искане за информация по чл. 40о  за провеждане на разследване или участие на наблюдатели  по чл. 40р, ал. 2, когато:
1. извършването на разследване и предоставянето на информация могат да засегнат суверенитета, националната сигурност или обществения ред на Република България;
2. е образувано производство пред органите на съдебната власт в Република България по отношение на същите действия и срещу същите регистрирани одитори, във връзка с които е поискано съдействие;
3. е налице влязло в сила съдебно решение в Република България по отношение на същите действия и същите регистрирани одитори, във връзка с които е поискано съдействие.
	(2) В случаите по ал. 1 комисията уведомява органа, поискал съдействие. 
Чл. 40т. (1) В случай на независим финансов одит на консолидирани финансови отчети  на местно дружество, на одитор или одиторско предприятие, извършващо независим финансов одит на дъщерно дружество, установено в друга държава членка, не се налагат допълнителни изисквания във връзка с независимия финансов одит относно регистрацията, проверката на гарантирането на качеството, стандартите за одит, професионалната етика и независимостта. 
	(2) В случай на независим финансов одит на финансовия отчет на предприятие със седалище в друга държава членка, чиито ценни книжа се търгуват на български регулиран пазар, не се налагат никакви допълнителни изисквания във връзка със независимия финансов одит относно регистрацията, проверката на гарантиране на качеството, стандартите за одит, професионалната етика и независимостта на регистрирания одитор извършващ независим финансов одит на финансовите отчети на това предприятие.”
2. В чл. 40у, ал. 1, т. 1 думата „счетоводни” се заменя с „финансови”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като юрист не мога да не кажа, че това е под всякаква критика на законодателната дейност – да изчерпиш всички букви от българската азбука!
Има ли желаещи народни представители? Няма.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 33 и предлага следната редакция:
„§ 33. Член 41 се изменя така:
Чл. 41. (1) Регистриран одитор се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 
20 000 лв. или отнемане за срок от две години на правото за извършване на независим финансов одит на финансови отчети, когато при проверка или разследване, извършено от членове на органите на Института на дипломираните експерт-счетоводители  или членове от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, се констатира, че:
1. е издаден одиторски доклад с мнение върху финансов отчет, който не съответства на представената от предприятието отчетна информация;
2. са нарушени изискванията на Международните одиторски стандарти;
3. са нарушени изискванията на Професионално-етичния кодекс на професионалните счетоводители;
4. са нарушени изискванията на чл. 22, ал. 2, чл. 27, ал. 4, чл. 28, чл. 33 и § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби.
		(2) При наложено наказание отнемане за срок от две години на правото за извършване на независим финансов одит на финансови отчети това право се възстановява след  изтичане на срока.  Ежегодно през следващите три последователни години се извършва проверка за контрол на качеството на дейността на този одитор. Копие от всеки доклад за извършената проверка задължително се предоставя и разглежда от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
		(3) В случай че при проверките или разследванията, извършени през тригодишния период по ал. 2, се установи нарушение по ал. 1 на регистрирания одитор, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори лишава регистрирания одитор от правото да упражнява одиторска дейност и предприема незабавни действия за заличаването му от регистъра на регистрираните одитори. Регистрираните одитори, лишени от право да упражняват одиторска дейност по този ред, нямат право да кандидатстват за регистрирани одитори. 
		(4) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от регистриран одитор, който осъществява независим финансов одит от името на специализирано одиторско предприятие, наказания се налагат както на регистрирания одитор – физическо лице, така и на специализираното одиторско предприятие, от чието име е извършен одитът. 	
		(5) Когато регистрираният одитор е санкциониран по ал. 1 с парична глоба или имуществена санкция, при повторно нарушение се санкционира в двоен размер.
		(6) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от членове на органите на Института на дипломираните експерт-счетоводители или член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, на който е било възложено извършването на проверката/разследването.
		(7) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
		(8) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Във връзка с предложението на председателя на Комисията по бюджет и финанси и моето предложение в чл. 40в т. 7 да отпадне – одит на одита, следва, господин председател, в чл. 41, ал. 1, т. 1 да отпадне и точките да се преномерират. Защото тук се казва, че когато Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори констатира, че: „1. е издаден одиторски доклад с мнение върху финансов отчет, който не съответства на представената от предприятието отчетна информация”. Това е одит на одита, нали разбирате? Така че аз предлагам тази точка да отпадне и да се преномерират точките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи народни представители има ли? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 34 има направено предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 34 и предлага следната редакция:
„§ 34. Член 42 се изменя така:
„Чл. 42. (1) Регистриран одитор, който откаже или не съдейства при извършването на проверка или разследване, се наказва с временно отнемане за срок от две години на правото да извършва независим финансов одит на финансови отчети. В този случай се прилага съответно чл. 41, ал. 2 и 3. 
		(2) При повторно нарушение по ал. 1 регистрираният одитор се лишава от правото да упражнява одиторска дейност. 
		(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 и наказателните постановления  се издават по реда на чл. 41, ал. 6, 7 и 8.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Нено Димов за създаване на нов параграф, което не е подкрепено. Чета предложението:
Създава се чл. 44:
„Чл. 44. Наказанията по чл. 41, 42 и 43 се регламентират с утвърдени от Управителния съвет на ИДЕС Вътрешни правила за санкциониране на регистрираните одитори.”
Има предложение от народния представител Лидия Шулева за създаване на нов параграф, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи за изказвания. 
Преминаваме към стр. 45.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 36, като предлага:
1. В § 1, т. 2, подточка „в” да се измени така:
„в) точка 9 се изменя така:
„9. „Специализирано одиторско предприятие” е дружество, регистрирано по чл. 64, ал. 1, т. 1, 2 или 3 от Търговския закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с основен предмет на дейност независим финансов одит на финансови отчети на предприятия, три четвърти от членовете на управителния му орган са регистрирани одитори, одитори и/или одиторски предприятия от други държави-членки, има добра репутация и което е:
а) събирателно дружество, в което повече от половината от съдружниците са регистрирани одитори, одитори и/или одиторски предприятия от други държави-членки;
б) командитно дружество, в което повече от половината от неограничено отговорни съдружници са регистрирани одитори, одитори и/или одиторски предприятия от други държави-членки;
в) дружество с ограничена отговорност, в което повече от половината от гласовете в общото събрание на съдружниците и от капитала принадлежат на регистрирани одитори, одитори и/или одиторски предприятия от други държави-членки.”
2. В § 1, т. 2, подточка „г”:
А) Точка 11 се изменя така:
„11. “Предприятия, извършващи дейност  от обществен интерес”  са:
а) публични дружества и емитенти на ценни книжа в страната, както и в друга държава - членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
б) кредитни институции;
в) застрахователи, презастрахователи, здравноосигурителни и пенсионноосигурителни дружества;
г) търговски дружества, които произвеждат, пренасят и продават ел.енергия и топлоенергия;
 д) търговски дружества, които внасят, пренасят, разпределят и транзитират природен газ;
е) търговски дружества, които предоставят водоснабдителни, канализационни и телекомуникационни услуги;
ж) „Български държавни железници” ЕАД и дъщерните й предприятия;
з) Предприятията, които за текущата финансова година надвишават показателите на два от следните критерии:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 84 млн. лв.;
2. нетни приходи от продажби за годината – 97 млн. 500 хил. лв.;
3. средна численост на персонала за годината – 250 души.”
Б) Създава се нова т. 16:
„16. „Одиторско предприятие от трета  страна” е предприятие, независимо от правната му форма, което извършва независим финансов одит на годишните или консолидираните финансови отчети на дружество, учредено в трета страна.”
В) Досегашните точки 16, 17, 18, 19 и 20 стават съответно 17, 18, 19, 20 и 21.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието.
По § 37 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 37 и предлага следната редакция:
„§ 37. Народното събрание в едномесечен срок от влизането в сила на закона избира председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и нейните членове.”
По § 38 има направено предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова - § 38 от Преходните и заключителни разпоредби се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 38 и предлага да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 39, който става § 38.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 40, който става § 39.
Има предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова за създаване на нов параграф, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 40:
„§ 40. До 30 юни 2010 г. Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори извършва преглед на Глава осма „а” -„Система за контрол  на качеството на дейността на регистрираните одитори”, като взема предвид резултатите от функционирането на системата за контрол на качеството и отчита добрите европейски практики, при необходимост прави мотивирани предложения за промени.”
По § 41 има предложение от народния представител Лидия Шулева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 41 и предлага следната редакция:
„§ 41. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 28, ал. 7 след думата „поделения” се добавя „и председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори”.
2. В чл. 29 се създава изречение второ:
„В годишния финансов отчет и отчетът за изпълнението на бюджета на комисията се включва и годишният финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 42.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 43.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 44.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 45.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 46.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 47.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 48.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 49.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 50.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 51.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 52.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 53.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 54.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 55.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, по текстовете от § 42 до § 56 по вносител, подкрепени от комисията, има ли желаещи да вземат отношение? (Реплика от народния представител Мария Капон.)
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз Ви моля експертите да огледат. Предлагам отпадане на т. 1 и 2, тъй като чл. 102 и 103 – става въпрос за списъците, които отдавна са отпаднали в предходни закони и няма нужда от тези текстове. 
Предлагам отпадането на т. 1 и т. 2, което означава чл. 102 и чл. 103 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това означава и целия параграф да отпадне и става безмислено.
МАРИЯ КАПОН: Затова казвам, че трябва да бъде записано: „чл. 102 и 103 да отпаднат”, защото списъците отдавна са отпаднали. Става въпрос за едни списъци на одитори, които са в закона – господин Желев би трябвало да знае за какво става въпрос. Нека се провери това нещо. Аз смятам, че трябва да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако отпаднат т. 1 и т. 2, значи отпада целият параграф.
МАРИЯ КАПОН: Не, самият текст трябва да стане: „Чл. 102 и 103 да отпаднат”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
С това докладът по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит приключи. Гласуването на негласуваните текстове от този законопроект ще бъде утре сутринта след гласуването на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Уважаеми народни представители, часът е 18,53. Приключваме днешното пленарно заседание. Утре продължаваме в 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 18,53 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Борис Николов
Татяна Калканова