Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-11-19

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Преди всичко да ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за 19-21 ноември 2008 г. 
Предстои гласуване на два проекта за закони, по които обсъжданията са приключили: Законопроект за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2009 г. и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
1. Първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. (Вносител - Министерският съвет, 31.10.2008 г.).
2. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Търговския закон (Вносител - Министерският съвет, 27.10.2008 г.).
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (Приети на първо четене на 3.10.2008 г.).
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (Вносители: Яне Янев и Георги Пинчев - 27.07.2006 г.; Борис Ячев и Ясен Попвасилев - 16.02.2007 г.; Екатерина Михайлова и група народни представители - 15.03.2007 г.; Ангел Тюркеджиев и Олег Попов - 27.07.2007 г.; Пламен Ранчев - 25.06.2008 г.; Министерският съвет - 11.11.2008 г.; Васил Калинов и група народни представители - 13.11.2008 г.).
5. Проект на решение за одобряване на Доклада за състоянието на околната среда през 2006 г. (Вносител - Министерският съвет, 1.08.2008 г.).
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия (Вносител - Министерският съвет, 12.08.2008 г.
7. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20.12.2007 г. до 16.07.2008 г. (Вносител: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 17.07.2008 г.).
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (Приет на първо четене на 14.11.2008 г.).
9. Отчет за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2007 г.
10. Отчет за изпълнението на Държавният бюджет на Република България за 2007 г.
11. Доклад за прилагане на закона и за дейността на съдилищата през 2007 г. 
12. Второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост (Приет на първо четене на 13.03.2008 г.).
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Това е проектът за програма за тази седмица.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 182 народни представители: за 169, против 8, въздържали се 5.
Проектът за програма е приет.
Добър ден на уважаемите дами и господа министри! Добре дошли!
Предложения по ал. 3:
Предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев за включване в дневния ред на Проект за решение за парламентарна анкетна комисия.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Петдесет народни представители от всички парламентарни групи на българската опозиция миналата седмица внесоха искане за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да изясни фактите и обстоятелствата около смъртта на Ахмед Емин. Бяха представени достатъчно солидни мотиви и тъй като сме парламентарна република, единствено българското Народно събрание може да разглежда документи, които са следствена тайна и класифицирана информация. За това ние считаме, че тази особено важна тема, която продължава вече седмици наред, би било редно да се разгледа от компетентния фактор, а именно съответната анкетна комисия. Считаме, че тук става въпрос за нещо много важно - на първо място, за изразходване на средства от Републиканския бюджет. Става въпрос за държавна субсидия. Българските данъкоплатци са длъжни да знаят как се изразходват техните средства. 
Освен това ние от опозицията считаме, че този случай не бива повече да се изнася на час по лъжичка от различни фактори, в това число и тази сутрин от едно телевизионно студио. Би било редно да бъде обект на сериозен анализ в анкетната комисия, която да подготви съответен доклад и по този начин всички факти и обстоятелства да бъдат изяснени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 169 народни представители: за 52, против 72, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Още веднъж - един от аргументите извън предмета на действие на следствените органи, които се занимават с разследването на този случай. Отново ще повторя аргумента, който трябва да бъде в обсега на отговорност на Народното събрание, а именно, че от ДПС неколкократно заявиха, че господин Ахмед Емин е имал една единствена отговорност - да се занимава с разпределение на субсидията на партията - субсидия, която наистина е част от парите, осигурявани от българският данъкоплатец. Кой ако не Народното събрание е органът, който носи отговорност да изясни фактите и обстоятелствата около тази смърт на лице, което именно носи такава отговорност! Това е в интерес и на партията ДПС - цялата истина да стане ясна. 
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Засрамете се! Засрамете се!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Според мен всеки един от народните представители, независимо от коя партия е, трябва да гласува положително за това решение. (Шум в залата.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 177 народни представители: за 56, против 95, въздържали се 26.
Не се приема и при прегласуването.
Има предложение от народният представител Павел Шопов за включване на проект за декларация за намеса на главния прокурор.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Направеното предложение от двамата независими народни представители е опит да се направи нещо, за да се стигне до обективната истина. Това е възможен подход и затова ние от „Атака” единодушно го подкрепяме. 
Но има и други начини и подходи, за да се стигне до онова, което е станало в действителност. Такъв подход е нашето предложение да се гласува нашата декларация, която да покаже на обществото, че българският парламент има волята да бъде разкрита обективната истина. А това може да стане чрез свалянето на имунитета на народния представител Ахмед Доган. И това е съвсем логично предвид многото битуващи версии и спекулации, а те текат всеки ден. Тази сутрин наистина в едно телевизионно студио бяха направени спекулации, догадки, квалификации, съждения, бяха изказани версии по въпроса. Така че е необходимо да стигне до свалянето на имунитета на този, който явно знае, пряко е свързан и е наясно с обективната истина, а това е народният представител Ахмед Доган. Това ще даде възможност на следствието да работи, на предварителното производство да разгърне своите възможности, защото предвид влиятелността на личността на народния представител Ахмед Доган не може да се развие процедура и досъдебно производство, които да достигнат до данни и обстоятелства, които обективно са налице и които съществуват в правния мир. 
Това е едно необходимо действие и ние приканваме българското Народно събрание да гласува тази декларация, за да може да се развие съответната процедура. Ние сме сигурни, че това е ключът за разкриването на истината, това е ключът за изваждането на нещата наяве, а не да работим само с догадки, хипотези и предположения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 46, против 96, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
За прегласуване –заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, за да направим това предложение от партия „Атака”, ние имаме предвид и един друг случай, една друга хипотеза, при която беше гласувана подобна декларация. И тази декларация даде, така да се каже, ход за разкриването на обективната истина при много по-малко индикации от сега съществуващите за обвързаност с народния представител. Това беше декларацията преди около две години и половина във връзка с инцидента на магистрала „Тракия”. Тогава всички – опозиция и управляващи в тази зала, излязоха точно с позицията, с която ние сега от партия „Атака” излизаме по въпроса. Ако вземете протоколите, ако прочетете думите на изказващите се, на всички оратори, ще видите, че съжденията, вижданията, мотивите, аргументите бяха подобни, дори идентични: щом лицето е депутат и е било на мястото на произшествието, то би следвало да бъде със свален имунитет, за да може да се разкрие обективната истина. Това, което тогава беше направено, даде възможност за развиване на една процедура, която вървя около две години, но завърши с оправдателна присъда, както на всички вас ви е известно.
В случая не може да не бъде обвързан и да не бъде  наясно с проблема този, който е собственик на жилището, в което е станал инцидентът, а това е Ахмед Доган – народен представител от ДПС. Няма нищо лошо да бъде развита тази процедура, която ние предлагаме - главният прокурор да поиска неговия имунитет, той да бъде свален или още по-добре – господин Ахмед Доган сам да си даде имунитета, така както се гласува в едно от последните изменения на Конституцията, и  да се стигне до съдебно производство, на което Ахмед Доган да докаже своята невинност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте повторно предложението.
Гласували 153 народни представители: за 43, против 100, въздържали се 10.
Не се приема и при прегласуването.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов за временна анкетна комисия относно финансирането на пътуване.
Имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Тези дни ще се навърши една година от това фамозно пътуване до Монако, а българският парламент така и не намери смелост да създаде парламентарна анкетна комисия, която да провери с какви средства четирима министри от правителството, един председател на държавна агенция,  един кмет и цяла делегация с тях се разходиха до Монако за сметка на Федерацията по мотокрос. Впоследствие, както е известно, тази федерация получи няколко милиона субсидия от излишъка.
Така че, аз за пореден път поставям на вашето внимание този въпрос и ви моля да подкрепите предложението да съставим парламентарна анкетна комисия, която да проучи за чия сметка тези висши представители на изпълнителната власт тогава пътуваха до Монако. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте предложението.
Гласували  176 народни представители: за 61, против 103, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, когато най-висшият орган на държавна власт в страната бездейства, това насърчава хората, които нарушават закона. Ето защо аз ви моля при прегласуването, което предлагам, да подкрепите създаването на тази анкетна комисия.
Във връзка с това пътуване има един интересен факт – че един много атрактивен имот на Министерството на отбраната е бил прехвърлен безвъзмездно на община Долна Митрополия и впоследствие този имот е предоставен на Федерацията по мотокрос да си построи мотописта. Това обстоятелство е скандално. И тъй като всички институции в държавата бездействат, това е насърчило кмета на община Долна Митрополия Александър Печеняков. Вижте колко са прехвърлените имоти (показва папка), има направени над двадесет сделки и разпореждания с недвижими имоти в общината в нарушение на закона. Разбира се, на първо място би следвало този материал да се внесе в Комисията за борба с корупцията и аз ще направя това още тази седмица. Само че ви питам защо отказвате да подкрепите създаването на такава парламентарна анкетна комисия, която с действията си да предотврати такова поведение на кметове на общини или на областни управители? Щетите, които са нанесени с прехвърлянето на тези имоти, са стотици хиляди левове. Ако тази анкетна комисия беше създадена миналата година, това нямаше да се случи.
Така че, моля ви, подкрепете създаването на тази анкетна комисия. Това е изключително важно като знак към българското общество, че парламентът иска да се бори с корупцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението.
Гласували  187 народни представители: за 69, против 98, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Предложение на господин Шопов за проект за решение за мораториум върху действията със земи и гори.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Сигурно десетки пъти сме излизали на тая трибуна от партия „Атака” да поддържаме, да искаме да се включи в дневния ред едно наше предложение от м. май 2005 г., което е за забрана, всъщност мораториум върху сделките върху недвижимите имоти – земеделски земи от Държавния поземлен фонд, които се заменят от държавни за частни имоти, намиращи се на неатрактивни места. На всички е ясно за какво става дума. Тези загуби на държавата се изчисляват на стойност около 8 млрд. лв. Две трети от тези заменки са направени по времето на мандата на Четиридесетото Народно събрание. Тези заменки продължават да текат като оттук – оттам, от страна и на управляващи се чуха гласове, мнения, становища за налагане на мораториум или за забрана изобщо на тези сделки на недвижими имоти на държавата с имоти на частни лица. 
На мен ми е чудно, че и след като министър Грънчарова направи такова изявление, идват такива сигнали и от страна на други управляващи, то се бави, не се внася като предложение от Министерския съвет. В този момент, когато се разбра че може да бъде наложен мораториум или забрана върху тези имоти, имаме информация, че тази дейност се осъществява още по-бурно, която, меко казано, е престъпна, облечена в законова форма до този момент. 
Затова ние предлагаме да бъде възприето нашето предложение и тази точка да се включи в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 161 народни представители: за 49, против 88, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, днес в пленарната зала от страна на опозицията бяха направени четири предложения по чл. 40, ал. 3. Четирите са толкова значими, че ако бяха възприети и включени в дневния ред на българското Народно събрание, можете да бъдете сигурни, че от тях щяха да произтекат изключително важни и много полезни обществени отношения и промени. Но явно управляващите се страхуват от тези предложения, още повече да бъдат възприети и да се превърнат ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, по Вашето предложение, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Управляващите се страхуват и от това предложение за заменките, въпреки че много от тях са убедени в правотата на нашето искане. Явно е обаче, че в момента се довършват много от заменките, които са подготвени и които се осъществяват. В момента телевизия СКАТ работи върху темата за една такава заменка, с която са свързани депутати от Българската социалистическа партия. Няма да цитирам имената им, тъй като ги няма в залата, но те са известни на Ямбол и околностите. Става въпрос за една заменка, която се готви от 1200 комасирани декара прекрасна земя в с. Коньовци, Ямболско. Готвят се да потурчат, общо-взето да потрошат и да я заменят с разхвърляна земя по чукарите тук и там. Тук има ямболски депутати. Този, който ме гледа, не е този, който имам предвид.
Това наше предложение не се възприема, защото в момента и на други места текат подобни процедури като за последно. В един момент управляващите ще правят имидж от това, че наистина ще забранят заменките в края на своя мандат обаче, когато са си свършили работата, когато са постигнали ефект за милиарди левове в собствена полза. Това ще бъде една демагогия. То не остана и кой знае колко за замяна. 
Ние, от „Атака”, ви обещаваме, че имаме и друго предложение, което е за обявяване на нищожност на всички тези сделки по чл. 26 и следващите от Закона за задълженията и договорите, но за това по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли да направите обратно процедурно предложение срещу прегласуването, господин Илиевски?
Имате думата.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Уважаеми колега Шопов, правя обратното процедурно предложение, защото, ако Вие следите нормално законодателния процес по тази тема, е факт, че има внесен законопроект на Министерския съвет, третиращ точно тази проблематика. Факт е, че има инициирана активност и законопроект на група народни представители и най-голямото, което е факт, че вчера на заседание на Земеделската комисия всички тези законопроекти са приети на първо четене и предстои да влязат в пленарната зала, където разпореждането със земеделски земи, най-вече заменките, вече са по съвсем друг режим и това, за което Вие говорите, е едно минало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чухте обратното предложение.
Подлагам на повторно гласуване предложението на господин Шопов.
Гласували 146 народни представители: за 35, против 92, въздържали се 19.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Съобщенията за постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Законопроектът е разделен и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Вносители са Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по отбраната и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за Резерва на силите от системата за национална сигурност на Република България. Вносители са Ангел Найденов, Станимир Илчев и Янко Янков. Водеща е  Комисията по отбраната. Законопроектът е разпределен и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Доклад за резултатите от проведения одит на Годишния отчет за изпълнението на бюджета и на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2007 г. Вносител е народният представител Петър Кънев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители са Васил Калинов, Ангел Тюркеджиев и Пламен Ранчев. Водеща е Комисията по земеделието и горите. 
Проект за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата във връзка със смъртта на Ахмед Емин, началник на Кабинета на председателя на ДПС Ахмед Доган. Вносители са Яне Янев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по енергетиката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.  Законопроектът е разпределен и на Комисията по отбраната.
Законопроект за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика.
Проект за решение за възлагане на Министерския съвет процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан. Вносители са Волен Сидеров и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика и на Комисията по отбраната.
Проект за решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. Вносители са Волен Сидеров и група народни представители. Законопроектът е разпределен на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по външна политика.
Уважаеми колеги, преминаваме към двете гласувания на първо четене, които предстои да извършим – по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. и бюджета на Здравната каса за 2009 г.
Първо, подлагам на гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 802-01-84, внесен от Министерския съвет на 31 октомври т.г.
Гласували 172 народни представители: за 120, против 50, въздържали се 2.
Бюджетът е приет на първо четене.
Второ, подлагам на гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 802-01-85, внесен от Министерския съвет на 31 октомври т.г.
Гласували 175 народни представители: за 117, против 55, въздържали се 3.
Законопроектът е приет.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2009 Г.
Добре дошъл, на министър-председателя, който вече е в пленарната зала!
Моля за вашето внимание, уважаеми колеги.
Давам думата на господин Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам с едноминутно мълчание да почетем паметта на един наш бивш дългогодишен колега Владимир Джаферов, който в момента е експерт в Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Да отдадем последна почит на човека, който действително е работил много през преходния период за промяната и установяването на демократичните норми в България.
Предложението към Вас, господин председател, и към вас, уважаеми колеги, е да почетем паметта му с едноминутно мълчание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви за едноминутно мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Колеги, продължаваме с първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., с вносител Министерският съвет на 31 октомври т.г.
Заповядайте, госпожо Манолова, за процедурни предложения.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да направя две процедурни предложения. Първото е свързано с искане да гласуваме процедура за гласуване на разглежданата точка от дневния ред в днешното пленарно заседание. Предвид естеството на разглежданата точка, а именно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., на основание чл. 53 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ви предлагам, да вземем решение за гласуването на законопроекта след приключване на днешния дебат.
Другото процедурно предложение е свързано с необходимостта от вземане на решение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на дебата по разглеждания законопроект, с оглед на неговата значимост и на съществуващия обществен интерес към темата, свързана с бюджета на Република България за следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други процедурни предложения?
Подлагам на гласуване първото процедурно предложение за гласуване на законопроекта в деня на обсъждането му, тоест днес в края на пленарния ден, след приключване на обсъжданията.
Гласували 139 народни представители: за 131, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Второто предложение е за пряко предаване на обсъжданията до приключване на работата по тази точка по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте това предложение.
Отменете гласуването.
Уважаеми колеги, предстои да се регистрираме, за да видим има ли действително в пленарната зала достатъчно народни представители, за да гласуваме каквито и да било решения – било процедурни, било по същество.
Моля, народните представители да заемат местата си и да се подготвят за регистрация. Предстои да се гласува процедурно предложение, след което ще преминем към обсъждане на Законопроекта на държавния бюджет за 2009 г.
Колеги, моля да се регистрирате.
Сто шестдесет и пет народни представители са се регистрирали. Можем да гласуваме процедурното предложение.
Отново поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Манолова за пряко предаване на заседанието.
Гласували 149 народни представители: за 148, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви направя още едно процедурно предложение за удължаване на работното време до изчерпване на работата по точката, тоест обсъжданията и гласуването. Както е обичайно в такива случаи, налага се да се заседава и след 14,00 ч.
Бих искал да ви съобщя, че има обръщение до нас от ръководството на телевизията, която в 18,30 ч. има ангажимент да предаде пряко футболната среща между Сърбия и България, и моли за онова разбиране, което и друг път сме проявявали.
Вярвам, че ние ще се вместим във времето до 18,30 ч., но, имайки предвид особения интерес към точката и невъзможността да изключим хипотезата да продължим и след 18,30 часа. 
С разбирането, че ще уважим молбата на ръководството на Българската национална телевизия, подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време до изчерпване на работата по точката.
Гласували 143 народни представители: за 136, против 7, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми колеги, да напомня накратко обичайната процедура, която парламентът следва в случаите на обсъждане на този законопроект. След обявяването на точката и гласуване на процедурните предложения председателят на Комисията по бюджет и финанси представя доклада на комисията; след това има думата вносителят, в случая министърът на финансите; след това ще дадем възможност на представителя на Висшия съдебен съвет да представи техния доклад по бюджета; след това се представят докладите на постоянните комисии, като тук се обръщам към председателите на комисии с предложението да спазваме оформилата се процедура за представяне на дискусионните моменти, които са възникнали в хода на заседанията на комисиите и резултатите от гласуванията, за да може да процедираме по-експедитивно; след това са разискванията по предложения законопроект, след което пристъпваме към гласуване. 
Това е обичайната процедура.
Давам думата на председателя на водещата Комисия по бюджет и финанси да представи доклада на комисията.
Господин Овчаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Позволете ми да предложа в пленарната зала да бъдат допуснати: господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, господин Иван Колев – председател на Бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет, господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, господин Йордан Христосков – управител на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възражения за допускане в залата на посочените лица няма. Моля да ги поканите в залата.
Имате думата, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2009 г. № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на
31.10.2008 г.

Комисията по бюджет и финанси на две заседания, проведени на 6 и 12 ноември 2008 г., разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
На заседанията присъстваха: господин Пламен Орешарски – министър, господин Кирил Ананиев, господин Любомир Дачев и господин Кирил Желев – заместник-министри на финансите, господин Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи”, господин Добрин Пинджуров, директори на дирекции в министерството, госпожа Зорница Арсениева – съветник по медийна политика; госпожа Димитрина Колева Пангелова – директор на Дирекция „Финансово-счетоводна дейност, планиране и прогнозиране” в Министерството на правосъдието, госпожа Гора Костова – началник отдел „Бюджет и прогнозиране”; госпожа Мая Кипринска-Гьошева – член на Висшия съдебен съвет, госпожа Маргарита Кирилова Радкова – директор на Дирекция „Бюджет и финанси”; господин Иван Искров – управител на Българската народна банка, представители на Националния осигурителен институт, Сметната палата, Националната здравноосигурителна каса, на останалите първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, на синдикати и на неправителствени организации.
Законопроектът за държавния бюджет в изпълнение на чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет беше внесен в Народното събрание на 31 октомври 2008 г., с което се спази предвиденият двумесечен срок преди началото на новата бюджетна година.
В изпълнение на чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет е представил  законопроекта на държавния бюджет за 2009 г., чл. 1 и 2 в два варианта: с включен проектобюджет на съдебната власт, изготвен от Висшия съдебен съвет и със становище на Министерския съвет по проектобюджета на съдебната власт.
Законопроектът беше представен от господин Орешарски, проектобюджетът на съдебната власт от госпожа Кипринска и проектобюджетът на Народното събрание от господин Аврамов.
В доклада към Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. и експозето на министъра на финансите се посочва, че през 2007 г. и първата половина на 2008 г. световната икономика продължи да нараства, но появилата се ипотечна криза в САЩ повлия негативно върху всички икономики и очакванията за значително забавяне на икономическия растеж в Европа и САЩ.
През 2007 г. американската икономика отчете нарастване от 2% на годишна база, като значително забавяне се наблюдаваше през първото полугодие, основно поради по-ниския обем реализирани вътрешни инвестиции. Очаква се икономическата активност да бъде ограничена през 2008 г. до около 1,6%, като очакванията за 2009 г. са за рецесия.
През 2007 г. европейската икономика отчете нарастване от 2,8%, като се наблюдаваше леко забавяне спрямо предходната година. През настоящата година тенденцията на постепенното задържане на растежа на европейската икономика се запази. През първите две тримесечия на 2008 г. се наблюдава забавяне на ръста на вътрешното потребление. Инвестициите в европейската икономика през изминалата и настоящата година намалиха темпа си на нарастване. Прогнозата за европейската икономика е да отбележи растеж на годишна база от около 1% за 2008 г. и 0,3% през 2009 г. Очакванията са инфлацията през 2008 г. да бъде в рамките на   3,4-3,6%, а през 2009 г. да намалее.
Анализът на развитието на националната икономика за 2008 г. показва, че може да се реализира реален растеж от 6,5%. Основание за това ни дава ръстът на вътрешното търсене, положителният принос на индустрията и услугите, и възстановяването на селското стопанство през второто тримесечие на настоящата година.
Икономическите перспективи пред страната са за запазване на относително устойчиви темпове на развитие на икономиката. Това се базира на предположенията за относително стабилен ръст на потреблението и запазване на умерено висок ръст на инвестициите в страната, допълнително стимулиране от средствата от европейските фондове.
І. Основни макроикономически показатели за 2009 г.  
Виждате ги на екрана, няма да ги чета.
Предложената макрорамка за 2009 г. е изготвена при очаквана средногодишна цена на суровия петрол за 2008 г. около 72 евро за барел, като за следващите три години се прогнозират цените да са в диапазона от 70-75 евро за барел. Очаква се лихвите в евро да се движат в рамките на 4,9-5%.
Финансовата криза и забавянето на темповете на растежа в еврозоната се очаква да окажат въздействие върху икономиката на България през следващата година, като забавят растежа на брутния вътрешен продукт. Това забавяне се очаква да се прояви чрез по-нисък растеж на инвестициите, поради недостатъчната ликвидност в световен мащаб. В тази връзка за 2009 г. е разчетен реален растеж от 4,7%, или в по-малко от очаквания реален растеж за 2008 г. 
В сума по текущи цени се планира брутният вътрешен продукт да достигне до 73 млрд. и 485 млн. лв., или в повече от очакваното за 2008 г. със 7 млрд. и 85 млн. лв.
Прогноза за инфлацията.
Съгласно прогнозата за 2009 г. хармонизираната инфлация в края на годината се предвижда да бъде 5,4%, а средногодишната – 6,7%. В сравнение с очакваното за 2008 г. инфлацията в края на 2009 г. ще намалее с 4,4%, а средната за периода – с 5,7%. При спазване на досегашната политика по доходите, както и при отсъствие на външни шокове, се очаква забавяне на инфлацията. 
За следващата година се предвижда увеличение на акциза при цигарите, което ще има принос върху инфлацията в края на годината с 0,5 процентни пункта. При енергийните стоки и услуги се очаква ниска инфлация, при нехранителните стоки се прогнозират намаляващи темпове на нарастване на техните цени, а при услугите се очаква продължаване на тенденцията на сравнително висока инфлация. Като цяло прогнозата при цените в страната се основава на процеса на приспособяване към средното равнище на цените на Европейския съюз.
За 2009 г. се прогнозира валутният курс на лева към щатския долар, както в края на годината, така и средногодишно, да бъде 1,40 лв. За 2008 г. очакваният в края на годината валутен курс е 1,35, а средногодишният – 1,30  лв. 
Дефицитът по текущата сметка на страната в края на 2008 г. се очаква да достигне 24% от брутния вътрешен продукт. Основен фактор за влошаването е нарастването на дела на търговския дефицит в брутния вътрешен продукт до 27,8% в резултат на изпреварващия ръст на вноса спрямо темпа на растеж на износа – съответно около 21-24%, в условията на голяма разлика в базите за растеж на двата парични потока. През 2009 г. дефицитът по текущата сметка се очаква да спадне до 22,2% от брутния вътрешен продукт, след което да продължи да се свива до 19,2% през 2011 г. Прогнозният излишък по капиталовата сметка ще доведе до по-нисък дефицит по текущата капиталовата сметка съответно с около 1,5-2 процентни пункта.
ІІ. Консолидирана фискална програма за 2009 г. – виждате я и няма да я чета.
Политиката на Бюджет 2009 е насочена към реализирането на следните основни приоритети:
- увеличаване размера на публичните инвестиции и нарастване на техния относителен дял в общите публични разходи при повишаване ефективността на разходването им;
- повишаване качеството на средното и висшето образование и създаване на по-добри възможности за младите семейства;
- създаване на условия за подобряване на качеството на живот и интегриране на възрастните хора в обществото и
- изсветляване на икономиката.
В бюджета са заложени и политики и мерки за ограничаване на отражението на световната финансова криза върху икономиката на страната, които включват благоразумна фискална политика, противодействаща на дисбаланса в икономиката чрез поддържане на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 3% от брутния вътрешен продукт и максимално ниво на разходите, които се преразпределят през бюджета в средносрочен план в размер до 40% от брутния вътрешен продукт.
В бюджета за следващата година са заложени и следните фискални буфери:
- намаляване със 7 на сто на разходите и трансферите по републиканския бюджет, с изключение на инвестиционните разходи;
- възможност за прехвърляне допълнителни бюджетни  кредити за капитални разходи за сметка на намаляване на текущите разходи;
- ограничаване на възможността за пренасочване на капиталови разходи за издръжка.
През 2009 г. ще продължи процесът на бюджетната реформа и финансовата децентрализация. Приоритет на бюджетната реформа е постигането на ефективно и ефикасно програмно ориентирано многогодишно бюджетиране. Осъществяваната реформа на бюджета ще позволи подобряване на управлението и разпределението на публичните ресурси в отделните бюджетни сфери, както и рационално обвързване на средствата от Европейския съюз в общата бюджетна рамка.
В съответствие с приоритетите на правителството, свързани с повишаване на жизненото равнище на българските граждани, политиката по доходите през 2009 г. предвижда осигуряването на по-нататъшен ръст на доходите на заетите в публичния сектор. За бюджетната сфера през 2009 г. се предвижда определяне на разполагаемите средства за заплати чрез 10-процентно нарастване на средствата за заплати, разчетени за 2008 г., а не чрез индексация на средните работни заплати, както се подхождаше досега.
Основните промени в консолидирания бюджет през 2009 г. са свързани с осигурителната политика. От 1 януари 2009 г. се предвижда оптимизиране на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” от 22 на 18 на сто, като вноската за работодателите е 10 на сто, а за осигурените лица е 8 на сто. Освен тази стъпка, от 1 януари 2009 г. е предвидено държавата да подпомага фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване с трансфер в размер на 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година. От 1 януари 2009 г. се увеличава размерът на здравноосигурителната вноска от 6 на 8%.
В областта на пенсионната политика Бюджет 2009 предвижда увеличение на пенсиите на две стъпки:
1. увеличение на пенсиите от 1 април 2009 г. чрез увеличаване на тежестта на осигурителния стаж от 1 на 1,1 на сто в пенсионната формула.
От 1 април се предвижда и увеличаване на максималния размер на пенсията на 700 лв. – 490 лв. през 2008 г., както и увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 113,49 лв. на 124,84 лв., а също така и на социалната пенсия за старост от 84,12 на 92,53 лв.
2. Увеличение на пенсиите от 1 юли 2009 г. с 9,7 на сто.
От 1 юли 2009 г. ще се извърши увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 124,84 лв. на 136,95 лв. и на социалната пенсия за старост от 92,53 лв. на 101,51 лв.
Разработената прогноза на консолидираната фискална програма за 2009 г. създава възможност за реализиране на правителствените приоритети при балансиране на вероятните рискове и спазване на необходимите бюджетни ограничения. Тя е разработена на база одобрените основните параметри на средносрочната фискална рамка за периода 2009-2011 г., относно:
- поддържане на максимално ниво на консолидираните разходи – без вноската в общия бюджет на Европейския съюз, до 40%;
- ниво на положително бюджетно салдо по консолидирания бюджет не по-малко от 3%;
- ниво на публичните инвестиционни разходи на консолидирана основа не по-малко от 7% от брутния вътрешен продукт;
- минимално ниво от 0,6% от брутния вътрешен продукт на националните субсидии за нефинансови предприятия на консолидирана основана – без субсидиите, предоставяни по линия на фондовете на Европейския съюз, както и субсидиите за болнична помощ.
Консолидираната фискална програма за 2009 г. се базира на актуализираната макроикономическа прогноза и е съобразена с цикличното развитие на икономиката. Запазването на благоразумния подход при управлението на публичните финанси е в отговор на икономическите неравновесия и колебанията на външните финансови пазари.
Параметрите на Бюджет 2009 г. са определени при съобразяване с идентифицираните основни рискове при фискалната политика, свързани най-вече с високия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, запазване темпа на инфлация над средноевропейските нива, възможно забавяне на вътрешното търсене и растежа като резултат от забавените темпове на растеж на световната икономика и страните от Еврозоната.
За 2009 г. очакваните приходи възлизат на 44,3% от брутния вътрешен продукт, преразходи в рамките на 40% от брутния вътрешен продукт, в които не е включена вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз – 1,3%. Приоритетът за балансирана бюджетна рамка е изпълнен при нива на общ бюджетен баланс в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт и баланс, изключващ вноската на България в общия бюджет на Общността от 4,3% от брутния вътрешен продукт.
През 2009 г. общият размер на приходите и помощите по консолидираната фискална програма се очаква да бъде 32 млрд. 556 млн. 300 хил. лв., което представлява ръст от 19,7% спрямо програмата за 2008 г. Очакваните постъпления от данъци са в размер на 25 млрд. 728 млн. 200 хил. лв., неданъчните постъпления се прогнозират на 3 млрд. 817 млн. 800 хил. лв., а помощите на 3 млрд. 10 млн. 300 хил. лв.
От общия размер на данъците делът на:
- корпоративните данъци е 10,2%, в абсолютна сума за 2009 г. са 2 млрд. 617 млн. лв. или ръст от 15,7% спрямо 2008 г. ;
- данъците върху доходите на физическите лица е 9%, а в абсолютна сума за 2009 г. са 2 млрд. 326 млн. и 500 хил. лв. или ръст от 6,2% спрямо 2008 г. и
- на данък добавена стойност е 36,2%, а в абсолютна сума за 2009 г. – 9 млрд. 320 млн. 500 хил. лв. или ръст от 13,8% спрямо 2008 г.
През 2009 г. разходите на консолидирана основа ще възлязат на 29 млрд. 430 млн. 200 хил. лв. Увеличението на разходите спрямо програмата за 2008 г. е с 4 млрд. 719 млн. 200 хил. лв. или ръст от 19,1%.
По консолидираната фискална програма се предлага положително бюджетно салдо в размер на 2 млрд. 194 млн. 300 хил. лв. или 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт.
В консолидираната фискална програма разходите по функции се разпределят, както следва: най-висок дял от публичните разходи се предвижда за социалното осигуряване, подпомагане и грижи с разход от 9 млрд. 291 млн. 600 хил. лв. Тази сума е 32,3% от общите нелихвени разходи и 12,6% от брутния вътрешен продукт; за икономическите дейности и услуги се предлагат 4 млрд. 467 млн. 800 хил. лв. Тази сума е 15,5% от общите нелихвени разходи и 6,1% от брутния вътрешен продукт; за отбрана и сигурност се предлагат 3 млрд. 508 млн. 400 хил. лв. или 12,2% от общите нелихвени разходи и 4,8% от брутния вътрешен продукт; за здравеопазване се предлагат разходи в размер на 3 млрд. 77 млн. 200 хил. лв. или 10,7% от общите нелихвени разходи и 4,2% от брутния вътрешен продукт и за образование са предвидени 2 млрд. 981 млн. 400 хил. лв. или 10,4% от общите нелихвени разходи и 4,1% от брутния вътрешен продукт.
В консолидираните разходи за наука са предвидени 362 млн. 200 хил. лв., които осигуряват ръст от 32,3% спрямо програмата за 2008 г. С тези средства за наука и научни изследвания финансово се осигурява извършването на следните дейности: научноприложни и фундаментални изследвания в широк кръг области; подготовка на научноизследователски кадри; участие в международни научни изследователски програми; участие в Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН и в Международния център за научна и техническа информация; конкурсно-проектно финансиране на научните изследвания – за насърчаване на научни изследвания и иновации са усвоени над 120 млн. лв.; колекциониране, консервиране и дълготрайно съхранение на микробиологични образци – национална банка за промишлени микроорганизми към МОН; хидро-метеорологично, сеизмично и геофизично информационно обслужване и наблюдение и др.
Публични инвестиции.
Основен инструмент за противодействие на последиците от финансовата криза върху реалния сектор са мерките, насочени към разширяването на публичната инвестиционна програма. Предвижда се програмата да бъде реализирана при комбинирането на традиционните източници на финансиране със средства от Европейския съюз и с възможностите за използване на публично-частни партньорства. Средствата от фондовете на ЕС ще се явяват като допълващи националните ресурси, но не ги заместват.
Капиталовите разходи (дълготрайни активи) в консолидирания бюджет за 2009 г. се предвиждат на 5 млрд. 192 млн. 500 хил. лева. Това спрямо 2008 г. е увеличение с 898 млн. 475 хил. лв., или ръст 20,9 на сто. Капиталовите разходи за 2009 г. са 7,1% от брутния вътрешен продукт. Предвидена е възможност за реализиране на допълнителна инвестиционна програма в размер над 1 млрд. лв. със средства от резерва за публични инвестиции в размер на 400 млн. лв. и от евентуално намаляване на положителното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма с до 1% от брутния вътрешен продукт, или с около 700 млн. лв.
Един от основните правителствени приоритети през 2009 г. остава ускореното модернизиране и развитие на публичната пътна и железопътна инфраструктура, като изграждането на Дунав мост 2, реконструкция и електрификация на ж.п. линия Пловдив-Свиленград, разширение на пристанище Бургас и летище София.
За капиталови разходи на общините за 2009 г. са предвидени средства в размер на 767 млн. 221 хил. лв., което представлява увеличение със 166 млн. 842 хил. лв. спрямо програмата за 2008 г. С предвидените капиталови разходи е осигурено финансирането на делегираните от държавата дейности и на местните дейности.
ІІІ. Републикански бюджет.
1. В приходната част на републиканския бюджет са включени предложените от Министерски съвет промени в данъчното законодателство, внесени в Народното събрание.
Правителството предлага приходите по републиканския бюджет през 2009 г. да бъдат 20 млрд. 955 млн. лв. Спрямо закона за 2008 г. приходите нарастват с 2 млрд. 464 млн. 506 хил. лв.
От общите приходи най-голям относителен дял заемат приходите от данък добавена стойност - 44,5%. В предложените разчети ДДС е 9 млрд. 320 млн. 500 хил. лв., като увеличението е с 1 млрд. 130 млн. 500 хил. лв. (13,8%). На второ място са постъпленията от акцизи - 4 млрд. 260 млн. 300 хил. лв., което осигурява 20,3% от всички приходи. Увеличението спрямо 2008 г. е с 462 млн. 600 хил. лв. (ръст 12,2%).
Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица са 2 млрд. 286 млн. 514 хил. лв., което представлява 10,9% от всички приходи. Увеличението спрямо 2008 г. е с 136 млн. 514 хил. лв. (ръст 6,3%). С най-голям ръст спрямо предходната година се очертават постъпленията от корпоративния данък, които от               2 млрд. 128 млн. 280 хил. лв. за 2008 г., нарастват на                            2 млрд. 460 млн. 730 хил. лв. (ръст 15,6%).
2. Предвидени са разходи, както следва: Общият размер на разходите и трансферите по републиканския бюджет достигат 20 млрд. 446 млн. 88 хил. лв., като отбелязват ръст от   3 млрд. 459 млн. 554 хил. лв. Този ръст се разпределя, както следва: за увеличаване на разходите по републиканския бюджет - 1 млрд. 200 млн. 311 хил. лв., за увеличаване трансферите (субсидиите) нето - 1 млрд. 987 млн. 342 хил. лв. и вноски в общия бюджет на Европейския съюз - 271 млн. 901 хил. лв.
Увеличението на разходите по републиканския бюджет се разпределя, както следва: за увеличаване на текущите разходи с 623 млн. 970 хил. лв.; на капиталовите разходи с    447 млн. 559 хил. лв.; на прираста на държавния резерв с  27 млн. 782 хил. лв. и увеличение на резерва за непредвидени и неотложни разходи със 101 млн. лв.
3. Трансферите се увеличават с 1 млрд. 987 млн. 342 хил. лв. или ръст 31,7%, който се разпределя предимно за общините - ръст в сума с 546 млн. 62 хил. лв.; за ДОО - ръст в сума с   929 млн. 450 хил. лв. и за съдебната власт - ръст в сума с 18 млн. 873 хил.лв. Националната здравноосигурителна каса получава трансфер от републиканския бюджет в размер на 743 млн. 493 хил. лв., от които 5 млн. лв. чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и 738 млн. 493 хил. лв. за здравно осигуряване на пенсионери, безработни лица и деца до 18-годишна възраст.
Размерът на вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз за 2009 г. е определен на база на: методологията за изчисляване на собствените ресурси, регламентирана в законодателството на Европейския съюз; прогнозните данни по държави членки за целите на собствените ресурси за 2008 г. и 2009 г. и прогнозните данни за целите на изчисляване на вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз. В проекта за бюджет за 2009 г. заложените средства за вноската в общия бюджет на Европейския съюз са в размер на 931 млн. 800 хил. лв. Прогнозата за вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз за 2009 г. е изчислена на база на хипотезата за влизане в сила на новото Решение 2007/436/ЕО, Евратом на 1.1.2009 г., съгласно постигнатата договореност между държавите членки. В тази връзка в стойността на вноската на Република България за 2009 г. са отчетени и средствата, които страната ни следва да плати за 2007 г. и 2008 г. при влизането в сила на Решение 2007/436/Евратом, което ще породи действие от 1.1.2007 г.
4. Бюджетно салдо - Предлага се положителното салдо по републиканския бюджет за 2009 г. да бъде в размер на 488 млн. 926 хил. лв. Намалението на размера на положителното бюджетно салдо с 813 млн. 48 хил. лв. за 2009 г. спрямо 2008 г. е в резултат на по-малкото увеличение на приходите спрямо увеличението на разходите и трансферите.
ІV. Бюджет на съдебна власт.
С приетия от Висшия съдебен съвет бюджет на съдебната власт за 2009 г. се предлагат собствени приходи в размер на 53 млн. лв., което е увеличение с 1 млн. лв. спрямо 2008 г. Становището на Министерския съвет по размера на приходите е те да възлязат на 86 млн. 150 хил. лв. или с 33 млн. 150 хил. лв. повече спрямо предложената от Висшия съдебен съвет сума.
В проекта за разходи на Висшия съдебен съвет е заявена сумата от 512 млн. 381 хил. лв. Тази сума е по-голяма от заложената в Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. с 127 млн. 81 хил. лв. Най-голямо увеличение се иска за текущите разходи със 109 млн. 972 хил. лв. и за капиталовите разходи със   17 млн. 9 хил. лв.
От текущите разходи с най-голям дял са разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на персонала. Висшият съдебен съвет е заявил за 2009 г. 393 млн. 472 хил. лв. за тези разходи, докато предложението на Министерския съвет е с  20 млн. 976 хил. лв. по-малко.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. за Висшия съдебен съвет са одобрени капиталови разходи в размер на 10 млн. 100 хил. лв., а за 2009 г. Висшия съдебен съвет предлага 27 млн. 109 хил. лв., а Министерския съвет подкрепя капиталовите разходи за 2009 г. да бъдат 9 млн. 400 хил. лв.
Предложението на Висшия съдебен съвет за отпускане на субсидията от републиканския бюджет за 2009 г. е за    459 млн. 381 хил. лв. или спрямо Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. това е ръст в сума 126 млн. 81 хил. лв. 
За субсидия на Висшия съдебен съвет през 2009 г. Министерския съвет предлага 352 млн. 173 хил. лв. или в повече от 2008 г. с 18 млн. 873 хил. лв.
Освен разликите в стойностните показатели, отразени в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2 на Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2009 г. има различия и по чл. 2, ал. 3, 5 и 8.
Предложенията на Висшия съдебен съвет към чл. 2 на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за    2009 г. са следните:
Висшият съдебен съвет предлага промяна на ал. 3 със следния текст: "При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт". Министерският съвет предлага да се запази действащата разпоредба, съгласно която: "При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт, които не водят до промени на показателите в частта за заплати и възнаграждения за персонала, одобрени с ал. 1".
По ал. 5 Висшият съдебен съвет предлага следния текст: "Неизпълнението на приходите от дейността на съдебната власт е за сметка на централния бюджет". Министерският съвет приема по принцип предложеното от Висшия съдебен съвет по  ал. 5 и предлага следната редакция: "(5) Неизпълнението на приходите от съдебните такси от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на централния бюджет."
По ал. 8 Висшият съдебен съвет предлага запазване на сегашната алинея. Министерският съвет предлага промяна от технически характер.
В преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Висшия съдебен съвет предлага да се включи нов параграф със следното съдържание: "Министерският съвет, съгласувано с Висшият съдебен съвет, извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджетните взаимоотношения с централния бюджет." Предложението не се подкрепя от Министерския съвет, тъй като не са налице условия за промяна във взаимоотношенията на Висшия съдебен съвет с централния бюджет, освен регламентираните с чл. 2 от законопроекта.
V. Бюджет на Народното събрание
Проектобюджетът на Народното събрание беше разгледан на заседание на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси. След обсъждането му подкомисията взе решение, с което подкрепи проектобюджета на Народното събрание за 2009 г. След изпълнението на всички съгласувателни бюджетни процедури, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за устройството на държавния бюджет, по време на които страните са уточнили своите позиции и със Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., Министерският съвет предлага бюджетът на Народното събрание да придобие следния вид:
- приходи – 2 млн. 900 хил. лв. , което е в по-малко спрямо 2008 г.  с 61 хил. 200 лв.;
- разходи – 61 млн. 460 хил. лв. (в т.ч. текущи разходи 53 млн. 664 хил. лв.; капиталовите разходи от 11 млн. 430 хил. лв.  за 2008 г. са намалени на 7 млн. 296 хил. лв.; резервът е запазен на равнището на 2008 г. в размер на 500 хил. лв.);
- субсидията от централния бюджет е в размер на 58 млн. 560 хил. лв. 
Бюджетът на Народното събрание е балансиран.
Ново в разходната част на бюджета на Народното събрание е предложението общата сума на разходите да се утвърди по функционални области, както следва:
- функционална област „Представителен и ефективен парламент” (в т.ч. резерв за неотложни и непредвидени разходи) – 34  млн. 374 хил. лв.;
- функционална област „Осигуряващи дейности” – 25 млн. 815 хил. лв. и
- функционална област „Съпътстваща дейност” (Икономически и социален съвет) – 1 млн. 271 хил. лв. 
VІ. Бюджет на Сметната палата.
Предложените разходи за 2009 г. на Сметната палата са в размер на 20 млн. 191 хил. лв., от които за текущи  разходи 17 млн. 891 хил. лв.  и за капиталови разходи – 2 млн. 300 хил. лв. Общата сума на разходите спрямо 2008 г. е увеличена с 1 млн. 565 хил. лв., от които за текущи разходи – 865 хил. лв. и за капиталови разходи – 700 хил. лв.
Субсидията за 2009 г. е предложена да бъде в размер на 20 млн. 191 хил. лв., като спрямо 2008 г. нараства с 1 млн. 565 хил. лв.
VІІ. Бюджет на Комисията за финансов надзор.
По бюджета на Комисията за финансов надзор за 2009 г. се очаква да постъпят приходи в размер на 3 млн. 80 хил. лв., което е намаление спрямо 2008 г. с 20 хил. лв. Разходите са в размер на 12 млн. 82 хил. лв., с което се осигурява ръст от 2 млн. 735 хил. лв. В рамките на общото увеличение текущите разходи се увеличават с 2 млн. 335 хил. лв., а капиталовите разходи – с 400 хил. лв. Част от увеличението на разходите се покрива с предложеното увеличение на приходите, събирани от дейността на Комисията за финансов надзор.
При горепосочените приходи и разходи субсидията от централния бюджет е в размер на 9 млн. лв. Субсидията нараства с 2 млн. 755 хил. лв.
VІІІ. Бюджети на държавните органи, министерства и ведомства. 
За държавните органи, министерства и ведомства за 2009 г. се предлага да постъпят собствени приходи от 1 млрд. 172 млн. 982 хил. лв., което  2008 г. представлява ръст от 136 млн. 314 хил. лв.
За изпълнение на държавните функции на тези органи се предлагат разходи на сума 7 млрд. 109 млн. 536 хил. лв., който спрямо 2008 г. е ръст от 681 млн. 599 хил. лв. Нетният размер на трансферите по бюджетите на тези организации е 422 млн. 3 хил. лв., което  е увеличение спрямо 2008 г. с 54 млн. 904 хил. лв.
Субсидията на държавните органи, министерствата и ведомствата през 2009 г. се предлага да възлезе на 6 млрд. 431 млн. 226 хил. лв. Това е увеличение на субсидията спрямо 2008 г. с 617 млн. 596 хил. лв.
ІХ. Взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините.
В републиканския бюджет за 2009 г. е предвидена сума за бюджетни взаимоотношения с общините в размер на 2 млрд. 452 млн. 494 хил. лв. Спрямо бюджета за 2008 г. тази сума е по-голяма с 546 млн. 62 хил. лв. Сумата на бюджетните взаимоотношения обхваща обща субсидия за делегираните от държавата дейности в размер на 1 млрд. 991 млн. 177 хил. лв. Тази субсидия е по-голяма с 459 млн. 838 хил. лв. от субсидията за 2008 г. Освен  субсидията са предвидени и трансфери за местни дейности от 255 млн. 817 хил. лв. или в повече от 2008 г. със 72 млн. 463 хил. лв. В общата сума на трансферите за местни дейности е предвидена обща изравнителна субсидия за 2009 г. от 241 млн. 817 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища от 14 млн. лв.
Освен горепосочените субсидии и трансфери се предлага целева субсидия за капиталови разходи от 205 млн. 500 хил. лв. Тази сума е увеличена спрямо 2008 г. с 13 млн. 761 хил. лв., в т.ч. увеличение на целевата субсидия с 4 млн. 261 хил. лв. за изграждане на екологични обекти, която  през 2009 г. става 82 млн. лв., и увеличение с 5 млн. лв. на субсидията за изграждане и основен ремонт на общински пътища, която става 50 млн. лв.  Останалата сума от 73 млн. 500 хил. лв. е за капиталови разходи, които се определят от общините.
Общата сума за  делегираните от държавата дейности в размер на 1 млрд. 991 млн. 177 хил. лв. се разпределя по функции, както следва:
- за общинската администрация – 288 млн. 310 хил. лв. Тази сума е по-голяма от сумата през 2008 г. с 95 млн. 925 хил. лв.;
- за отбрана и сигурност – 26 млн. 977 хил. лв. или в повече спрямо 2008 г. с 4 млн. 870 хил. лв.;
- за образование – 1 млрд. 283 млн. 68 хил. лв. или увеличение от 227 млн. 845 хил. лв.;
- за здравеопазване – 185 млн. 956 хил. лв. или ръст от 59 млн. 483 хил. лв.;
- за социални грижи – 183 млн. 230 хил. лв. или увеличение от 60 млн. 42 хил. лв.;
- за култура – 81 млн. 709 хил. лв. или увеличение от 14 млн. 425 хил. лв.;
- за околна среда – 82 млн. лв. или увеличение от 4 млн. 261 хил. лв.; и
- за икономически дейности и услуги – 1 млн. 426 хил. лв. или в повече с 248 хил. лв.
По законопроекта се проведе дискусия, в която се изразиха становища и се поставиха въпроси, на които отговориха представителите на Министерския съвет, Висшия съдебен съвет и Народното събрание.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет, по чл. 1 и 2:  „за” няма, „против” 1 и „въздържали се” 13.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище от Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за” 12, „против” 2 и „въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Давам думата на вносителя на законопроекта – министърът на финансите.
Заповядайте, господин Орешарски, имате думата да представите законопроекта.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За четвърти път внасям за разглеждане пред вас проект на държавен бюджет за следващата финансова година. През всяка от тези години ние решавахме различни по сложност задачи и преодолявахме широк спектър предизвикателства – от опустошителните наводнения през 2005 г., през належащото ускоряване на икономическия растеж и повишаване на социалната отговорност, до рисковете, произтичащи от дългоочакваното членство на страната в Европейския съюз – заветна цел на всички български правителства на прехода. Справихме се сравнително успешно, изпълнихме главните цели, като си даваме сметка и за пропуснати ползи, и неизползвани докрай възможности. 
През отминалите три години представях пред вас възможностите и ограниченията пред фискалната политика и разчитах на вашата подкрепа и градивната критика на опозицията. Заедно реформирахме приходната система на държавата и създадохме най-благоприятния данъчен режим измежду всички страни – членки на Европейския съюз. Предпоставихме висока инвестиционна и стопанска активност, а оттук - нарастващи доходи и намаляваща безработица. Обезпечихме едно по-високо ниво на финансиране на публичните дейности. Успоредно с това увеличихме повече от два пъти фискалните резерви на страната, за да укрепим и затвърдим макроикономическата стабилност. 
Водената политика на фискална дисциплина и положителни бюджетни салда беше и продължава да бъде високо ценена от нашите външни партньори – Европейската комисия, Международния валутен фонд, страните членки, и критикувана вътре в страната, особено в тази зала от част от опозицията. Критики от подобен характер вече се чуха в публичното пространство  и по отношение на сегашния бюджет. 
Ще се фокусирам върху ключовата критика. Отново се коментира в негативен план положителното бюджетно салдо. Ще обърна внимание, че точно фискалната политика, базирана на превишение на приходите над разходите в условия на фиксиран валутен курс и външноикономически дисбаланси, е аргументът, който ни отделя в настоящата ситуация от редица други новоприсъединили се страни, отделяни в позитивен план. 
Положителното бюджетно салдо бе критикувано и в миналото, в период на добри икономически времена, критикува се и сега – при силно влошена външна икономическа среда. Сами разбирате, че тези критики в голяма степен са самоцелни, щом се критикува при всякаква икономическа среда. 
Днес сме на прага на най-голямото предизвикателство – да минимизираме негативните ефекти от глобалната финансова икономическа криза, набираща скорост в последните два месеца. Днес вече живеем в свят на драматични икономически асиметрии. Водещи икономики в света са в рецесия, като техни компании и финансови институции с най-високите рейтингови оценки фалират или изпадат в силни затруднения. Цените на петрола и металите се сриват. Доскоро ползвани за пример държави са в колапс и теглят огромни заеми, за да спасяват своите институции и домакинства. 
В такива условия водената благоразумна фискална политика ни поставя в сравнително по-благоприятно положение, без да е в състояние да отстрани напълно рисковете, които са надвиснали над всички икономики в света. 
Въпреки неблагоприятната икономическа среда, в проекта за бюджет, който е на вашето внимание, са продължени политики, които развивахме успешно в последните години – политики, насочени към насърчаване на икономическия растеж и завишаване степента на социална отговорност. 
Ще спомена ключовите между тях, без да влизам в цифрови илюстрации - цифрите са на вниманието на всички ви. Съхраняваме и за следващата година пределно ниската данъчно-осигурителна тежест. Не се подадохме на изкушението да се увеличат данъците, за да се води по-агресивна антикризисна политика от публичния сектор, отстоявайки разбирането, че частният сектор управлява по-ефективно ресурсите в  национален мащаб. Предвидихме засилен ангажимент към публичните инвестиции. Вече бе споменато, че в сравнение с настоящата година предвиждаме ръст от над 1 млрд. лв. инвестиции, а при определени условия той може да достигне до близо 2 млрд. лв. повече спрямо равнището от настоящата 2008 г.  
Отново поставихме на фокус ключови сектори от социалната сфера – здравеопазване, образование, дейностите по социално включване. Всеки внимателен прочит ще установи, че ръстовете в тези сектори са рекордни в сравнение с последните години. Не говоря за по-стари исторически справки, тъй като тогава по обективни причини мащабността на ръстовете беше ниска. 
Правим, предлагаме по-скоро поредна стъпка в укрепване на местното самоуправление чрез въвеждане на стандарти при управление на администрацията. В тясна координация със Сдружението на общините разчитаме, че тази стъпка ще доведе до засилен административен капацитет, който от своя страна е предпоставка за по-добри публични услуги на място - при домакинствата и гражданите. 
Извън бюджетните разходи сме предвидили редица мерки, които да компенсират, макар и частично, разбира се, негативните ефекти на кризата. Това са мерки, насочени към подобряване на силно влошения достъп на малки и средни предприятия до банково кредитиране и до финансови ресурси, насърчаване на експорта чрез повишаване на лимитите на Агенцията за експортно застраховане - редица стъпки, насочени в посока на още по-добро управление и облекчаване на бизнес климата. 
Сигурно след малко ще чуем, че тези мерки са недостатъчни. Да, бюджетът не може да неутрализира всички очаквани неблагоприятни развития на стопанската конюнктура, защото наред с включените фискални стимули и буфери той трябва да продължи да финансира публичните сектори. Не можем да заявим на учителите и лекарите, на пенсионерите и социално подпомаганите: изчакайте със своите заплати, обезщетения и издръжка, докато ние се справим с негативите на външната криза, след което ще  продължим да финансираме вашите училища и болници и да изплащаме вашите пенсии и заплати. В рамките на възможностите обаче ние правим и ще продължим да правим възможното, за да запазим макроикономическата активност и предпоставките за стопанска активност. Благодаря за вашето внимание. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, преминаваме към представяне на докладите на комисиите по Законопроекта за бюджета. 
Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги!
„Становище по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на          31 октомври 2008 г.”
Съгласно договорката, която направихме на Председателския съвет сутринта, ще прочета само заключението, като ще кажа, че, както всяка година, на съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 6 ноември 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Чухте всички параметри на бюджета в основния доклад. Мога да кажа и сигурно няма да ви изненадам, че основната тема на дискусията на заседанието на двете комисии беше кризата и антикризисните мерки в доклада – около това се въртеше цялата дискусия. 
„След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 7 народни представители, „против” – 3 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Стоилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа министри, господа народни представители!
Господин председател, мисля в рамките на 3-4 минути да представя доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, но по възможност с дискусионните моменти, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заседанието беше проведено на 13 ноември 2008 г. и на него бяха представени всички институции, които имат отношение към тази част от бюджета: от Висшия съдебен съвет – Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, Иван Колев – председател на Комисията “Бюджет и финанси”, от Министерството на правосъдието – министър Тачева и от Министерството на финансите – Кирил Ананиев, заместник-министър.
В дискусията участие взеха няколко от народните представители. Обърнах внимание, че като приоритет от страна на Висшия съдебен съвет продължава да се посочва независимостта при съставянето, разпределението и изпълнението на бюджета на съдебната власт, вместо осигуряване на оптимален размер на паричните средства за поддържане и подобряване на функционирането на съдебните институции. През последните години има устойчива тенденция за повишаване финансирането на съдебната власт и все още незначително подобряване на нейната дейност и резултати. 
От името на Висшия съдебен съвет господин Колев посочи, че политиките в тригодишната бюджетна прогноза са заложени от предишния състав на Висшия съдебен съвет и така те продължават да се следват. 
В отговор на поставен въпрос относно причините за различните размери на заложените приходи господин Колев отбеляза, че Висшият съдебен съвет поддържа размера на приходите по проекта на Съвета, тъй като от влизането в сила на тарифата се наблюдават тенденции за намаляването им, поради намаляването на различните видове дела. Той обърна внимание, че при неизпълнение на заложените приходи от държавния бюджет ще бъдат отпуснати средства, но едва към края на годината, което би затруднило дейността на Съвета и на съдебната система. 
Министър Тачева обоснова предложените параметри за капиталовите разходи като посочи, че през следващите години нарастват предвидените средства за извършване на ремонти, за покупка и строителство на съдебни палати. Относно възнагражденията и другите плащания тя обърна внимание, че са заложени по-малко средства от миналата година, но ако се отчита намаляване на делата, би следвало да е налице и намаляване на броя на назначените вещи лица и експерти, тоест на предвидените разходи.
От своя страна заместник-министър Ананиев посочи, че размерът на приходите, посочен в становището на Министерския съвет съответства на финансовата обосновка по приетия Граждански процесуален кодекс, в която е предвидено да влязат допълнително в приход на бюджета на съдебната власт 34 млн. лв. Той аргументира становището, че не може да възникне проблем при неизпълнение на приходната част, тъй като Министерството на финансите наблюдава ежемесечните отчети, и ако има отклонения, които са критични за осъществяване на функциите на съдебната власт, то ще реагира оперативно по всяко време, за да се гарантира нормалното изпълнение на функциите на органите на съдебната власт.
Господин Колев разясни предложението на Висшия съдебен съвет за текущите разходи, като обоснова необходимостта от назначаване на съдебни помощници и администратори за сметка на бройките за съдии и прокурори и призова народните представители да се даде по-голяма свобода и гъвкавост при разпределението на бюджетните средства. 
Предвиденото в становището на Министерския съвет ограничение по ал. 3 тежи само върху съдебната власт. Той обърна внимание, че вследствие на това ограничение и през изминалата година се е стигнало до преразпределение на средства от други бюджетни параграфи за покриване на средствата за заплати. Във връзка с това се припомни, че това ограничение е въведено поради факта, че част от планираните щатни бройки не са заети, а впоследствие средствата, предвидени за тях, са преразпределяни като допълнително материално стимулиране. 
Заместник-министър Ананиев увери народните представители и представителите на Висшия съдебен съвет, че в разходната част на бюджета не може да възникне проблем, защото ресурсът, който е предвиден, е значително по-висок от отчетите, които са представени досега. 
Господин Колев обоснова предложението преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт и преходният остатък да се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет. Заместник-министър Ананиев отговори, че преходният остатък не е приход в бюджета на съдебната власт, поради което той не подлежи автоматично на преразпределение между нейните органи. Освен това той посочи, че предложението не е подкрепено, защото предстои създаване на нов механизъм за трайно уреждане на въпроса за финансиране за сметка на преходния остатък с приемането на нови правила за устройството на държавния бюджет. 
След тази дискусия, във връзка със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., Комисията по правни въпроси със 7 гласа “за” и 7 гласа “въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Проекта за бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет. 
С 8 гласа “за” и 6 гласа “против” подкрепи становището по проектобюджета на съдебната власт, предложен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Давам думата на господин Герджиков, за да представи доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2009 г., внесен от
Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 13 ноември 2008 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г.”
На заседанието присъстваха представители на звената, подопечни на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
“От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Владимир Петров. Той посочи приоритетите на правителството, заложени в бюджета за 2009 г.
Специално внимание бе обърнато на бюджета на Държавната агенция за бежанците. Изтъкнато бе, че нейният бюджет е съобразен с участието на агенцията в Европейския бежански фонд, по който има задължения за 25% национално съфинансиране. 
Комисията по правата на човека и вероизповеданията изслуша представителите на институциите, които наблюдава. Проведоха се дискусии по предвидените за тях бюджети и се направиха критични бележки относно недостатъчното финансиране най-вече на второстепенните разпоредители на бюджета. “
По-интересното е, че народният представител Лъчезар Тошев настоя Комисията по правата на човека и вероизповеданията да разглежда и проектобюджета на Министерството на здравеопазването с оглед защитата на правата на пациентите, които този бюджет следва да гарантира. 
“Заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето господин Христо Монов изложи възраженията си срещу недостатъчния бюджет, предвиден за институцията му. Той призова народните представители да оценят важността на две инициативи на агенцията, към реализирането на които агенцията се стреми, и които ще гарантират по-висока закрила на правата на децата и по-добра дългосрочна перспектива за държавата. 
Главният секретар на Държавната агенция за българите в чужбина господин Стефан Николов остро постави въпроса за невъзможността на институцията да изпълнява ефективно задълженията си с предвидения за нея бюджет. Щатът на агенцията е само 25 души.”.
Той апелира за отпускане на по-голям бюджет за неговото звено. 
“Всички народни представители се изказаха в подкрепа на исканията на Държавната агенция за закрила на детето и на Държавната агенция за българите в чужбина за увеличаване на техните бюджети. Изказани бяха и мнения за необходимостта от даване на статут на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити на двете агенции. Членовете на комисията поеха ангажимента между първо и второ четене на законопроекта да проведат консултации с Министерството на финансите и заедно с представителите на двете заинтересовани институции да изготвят предложения, които да посочат откъде и за сметка на кои пера тези допълнителни средства могат да бъдат осигурени. 
След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека и вероизповеданията със 7 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Уважаеми колеги, давам думата на представителя на Висшия съдебен съвет господин Иван Колев, който да представи становището на Висшия съдебен съвет по Законопроекта за държавния бюджет за 2009 г.
Заповядайте, господин Колев.
ИВАН КОЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на правителството!
Висшият съдебен съвет на заседанието си, проведено на 24 септември 2008 г., обсъди и одобри Проекта за бюджет на съдебната власт за 2009 г. При неговото изготвяне разчетите са направени при ясна и конкретна организационна, икономическа и финансова база, съобразени с макроикономическите показатели, предоставени от Министерството на финансите. 
Базата за изграждане на разчетите за 2009 г. са разходите през 2008 г., коригирани с промените в законодателството, еднократните разходи за съответната година по натурални стойностни показатели, както и по функции и политики, така наречените програми. 
Разчетите по бюджетната прогноза са изготвени на база консолидираните данни от органите на съдебната власт, направени на база минимални стойности, необходими за нормалното им функциониране. За поредна година този подход не даде особени резултати предвид разминаването между Проекта на бюджет на съдебната власт и становището на Министерския съвет по чл. 2 от Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
От 2006 г. Висшият съдебен съвет разработва и представя програмен формат на бюджет, с което се цели по-ефективното разпределение на наличните бюджетни ресурси, както и тяхното ефикасно разходване. Програмите се идентифицират в зависимост от стратегическите цели на съдебната власт. Проектът за бюджет на съдебната власт, съгласно изискванията на Закона за съдебната власт, се придружава от прогноза за следващите две години. 
Целите, задачите и приоритетите в областта на съдебната власт за 2009 г. са свързани с оптимално бюджетно финансиране и осигуряване на материални условия за провеждане на следните политики:
Първата от тях е: „Щатно окомплектоване на цялостната дейност на органите на съдебната власт във връзка с изискването на Закона за съдебната власт, както и за създаване на механизми за достъп до информация с цел повишаване на общественото доверие в съдебната власт”. 
Предвидените средства за изпълнението на тази програма са общо в размер на 446 млн. 218 хил. лв. Щатното комплектоване на цялостната дейност на органите на съдебната власт е съобразено с изискването на Закона за съдебната власт, Закона за защита на класифицираната информация, Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, Правилника за организацията и дейността на администрацията на прокуратурата на Република България. 
В изпълнение на тези изисквания за формиране на администрацията в органите на съдебната власт, които са 367 на брой, е необходимо да се извърши следното: назначаване на съдебни администратори и съдебни прокурорски помощници; назначаване на специалисти за работа с класифицирана информация; назначаване на системни администратори и служители за връзка с обществеността; назначаване на нови служители в Националния институт на правосъдието във връзка с предстоящо извършване на изследователска и издателска дейност за нуждите на съдебната система, както и във връзка с изграждането на Звено за проучване и изследване на практиката и администрирането на правораздаването; осигуряване участието на съдебни експерти, вещи лица, съдебни заседатели чрез нормализиране на заплащането на техния труд на основата на законоустановените критерии; поддръжка на секретен обект със специално предназначение за прокуратурата; участие на магистрати в мисии на Европейския съюз и участие на магистрати и съдебни служители в международни проекти.
Втората политика е: „Подобряване на инфраструктурата и сигурността в съдебната система”. 
Необходимите средства за изпълнение на тази политика са 17 млн. 834 хил. лв.
Задачи за реализиране на тази политика: осигуряване на минимално необходимите условия за нормален съдебен процес - съдебни зали и информационно озвучителни инсталации, помещения за охранителния състав, за свидетелите и за другите участници в наказателните производства; защитни приспособления; съвременно оборудване и обзавеждане кабинетите на магистратите и специализирано оборудване на помещенията на съдебната администрация – архиви, съдебни деловодства и други.
Трета програма: „Усъвършенстване на информационните технологии в работата на съдебната власт и разширяване на автоматизирания обмен на специализирана информация между съдебните институции и държавната администрация”. 
Общо средствата за тази политика са 6 млн. и 100 хил. лв.. От тях за компютри, сървъри, принтери – 4 млн. 889 хил. лв.; за софтуер и лицензи – 1 млн. 211 хил. лв.
Задачи за реализиране на тази политика: цялостна компютризация на съдебната система; оборудване на компютърна библиотека в Националния институт на правосъдието; въвеждане на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми в съдебната власт; създаване и внедряване на стандартен софтуер за публичните регистри и информация за работата на съдебните институции; внедряване на единен счетоводен продукт във всички органи на съдебната власт.
Четвъртата политика е: „Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи, програми за обучение в органите на съдебната власт и Националния институт на правосъдието”.
Общо средства за осъществяване на тази политика – 1 млн. 226 хил. лв.
Задачи за реализиране на политиката: на основание приетия от Висшия съдебен съвет Правилник за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация ще продължи осъществяването на програмите за поддържане и повишаване квалификацията на магистратите и служителите; въвеждане на европейските стандарти в правораздаването; обучение на административните ръководители по въпросите за съставяне и управление на бюджета на органите на съдебната власт; подготовка на административния персонал за прилагане на стандарти за професионално обслужване на гражданите; семинари по европейско право и защита правата на човека; обучение на магистрати и служители за ползване на стандартен и специализиран софтуер; начално обучение на младшите магистрати; задължителен квалификационен курс за обучение, обхващащ съдии и прокурори от районно ниво, преминаващи съответно в окръжен съд или прокуратура; дистанционно обучение; внедряване на единен счетоводен продукт във всички органи на съдебната власт.
Петата политика е: „Дейност на специализирани съдебни институции в съответствие със законодателни промени”.
Както знаете, от 1 март 2007 г. стартира дейността на 28-те административни съдилища, които съвпадат със седалищата и съдебните райони на всеки от окръжните съдилища. 
Общо средствата за тази политика са 36 млн. 513 хил. лв. От тях за заплати и осигурителни плащания – 24 млн. 720 хил. лв., други възнаграждения и плащания на персонала, за възнаграждение на участници в съдебния процес и за облекло – 1 млн. 857 хил. лв., и за капиталови разходи – 2 млн. 829 хил. лв.
Шестата политика е: „Контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност”.
На основание чл. 132а от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт се създаде Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма или по сигнали.
За изпълнение на тази политика необходимите средства са 3 млн. 786 хил. лв. От тях за заплати и осигурителни плащания –1 млн. 921 хил. лв., текуща издръжка –1 млн. 444 хил. лв., за капиталови разходи – 343 хил. лв.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, създава се една добра традиция – представител на Висшия съдебен съвет всяка година пред вас, а по този начин и пред цялата общественост, да изнася Доклад относно проектобюджета на съдебната власт. От друга страна, може да се каже, че вече има утвърдена традиция съдебната власт да предлага един бюджет, а Народното събрание да утвърждава проектобюджета, предложен от Министерския съвет. И тази година проектобюджетът на Висшия съдебен съвет е в размер на 512 млн. 386 хил. лв., а проектобюджетът на Министерския съвет е в размер на 439 млн. 520 хил. лв. 
Поради това ще ви моля, ако не уважите представения от нас проектобюджет, то да ни подкрепите за следните три искания:
Първо по приходите – в проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет приходите са заложени в размер на 53 млн. лв., а по становището на Министерския съвет са в размер на 86 млн. 150 хил. лв. или с 33 млн. 150 хил. лв. в повече. Вярно е, че в ал. 5 на Закона за държавния бюджет е заложен текст за компенсиране на неизпълнението на приходите от такси, а не на всички приходи, но това става едва в края на календарната година, а междувременно и без това оскъдният бюджет не може да ползва никакви резерви или допълнителни средства. Очевидно е, че становището на Министерския съвет е твърде завишено, поради което ви моля да коригирате проектобюджета, предложен от Министерския съвет в приходната част, като се определи приемлив размер, например около 70 млн. лв.
Второ - по предложените от Висшия съдебен съвет текстове към чл. 2 на Проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Моля да подкрепите текстовете по ал. 3, 4 и 5 на чл. 2 от Проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г., така както са предложени в проекта на Висшия съдебен съвет. Това е необходимо поради обстоятелството, че с така предложения текст от Министерския съвет по ал. 3 единствено независимият бюджет на съдебната власт ще бъде ограничен да прави вътрешно компенсирани промени в бюджетните си разходи. 
Становището и на представителя на Министерството на финансите пред Комисията по правни въпроси беше, че няма възражения тази алинея да бъде приета така, както е предложена от Висшия съдебен съвет. От друга страна, предложеният текст от Министерския съвет по ал. 4 противоречи на чл. 361, ал. 3 от Закона за съдебната власт, където е посочено, че преходният остатък е част от бюджета на съдебната власт.
Трето, тук искам да посоча, че във връзка с § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, моля за осигуряване дейността по подготовка и предоставяне на удостоверения за актуално състояние на пререгистрираните фирми - на отделен ред целево да бъдат осигурени в бюджета на съдебната власт 3 млн. 500 хил. лв. Вие приехте този закон и там е посочено, че тези удостоверения за пререгистрация на фирмите се издават безплатно. Оказа се, че софтуерът е собственост на „Информационно обслужване” и искат по 15 лв. за всяко удостоверение. Тези средства не са предвидени в бюджета на съдебната власт, а е предвидено, че трябва да бъдат заплатени. Затова моля да се вземе отношение по този въпрос и да се предвидят такива средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Колев.
Вярвам, че колегите ще обърнат сериозно внимание на онези предложения, които направихте.
Бих се обърнал към господин Овчаров: в хода на работата по подготовка на доклада за второ четене да бъдат поканени представители на Висшия съдебен съвет, за да могат още веднъж да обосноват своите конкретни предложения.
Заповядайте, господин Мечев, за да представите становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми  господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа колеги!     
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2009 г., внесен от
Министерския съвет  
 На свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
В заседанието на комисията взеха участие господин Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Кирил  Ананиев – заместник-министър на финансите, представители на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, който представи пред народните представители подробна информация за предвижданията на законопроекта в частта му за общините. Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството представиха информация за предвижданията на бюджета за финансиране на дейности, осъществявани от общините в областта на водоснабдяването и канализацията, пътната инфраструктура и други благоустройствени дейности.
Представителите на Националното сдружение на общините изразиха становището си по законопроекта и споделиха възраженията си по отделни негови разпоредби, които подробно са отразени в подписания протокол с Министерството на финансите за проведените консултации на основание чл. 37 от Закона за общинските бюджети.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Преобладаващата част от членовете на комисията считат, че между двете гласувания трябва да се потърсят и е възможно в рамките на бюджета да се намерят механизми за по-добро преразпределение на част от средствата по отделните дейности с оглед осигуряване на необходимите финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година.
Особено важно е в процеса на изпълнение на задълженията от страна на отделните органи на изпълнителната власт, произтичащи от разпоредбите на закона, да се разработят допълнителни критерии и механизми за разпределяне между общините на предвидените целеви средства по бюджетите на отделните министерства за изграждане на обекти на техническата инфраструктура, като пътища, водоснабдяване и канализация и други, част от които все още липсват в немалко от населените места в различни райони на страната.
Практиката показва, че досега използваните критерии за разпределение на средствата отчитат само наличните такива и лишават част от общините с подобни проблеми от възможността да получават средства за проектиране и изграждане на тези жизненоважни за населението обекти.
В резултат на гласуването с 10 гласа „за”, 1 глас против и 1 глас „въздържал се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Давам думата на председателя на Комисията по отбраната господин Дъбов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Благодаря, господин председател.
„На редовно заседание, проведено на 13 ноември 2008 г., Комисията по отбраната обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. в частта му за Министерството на отбраната.
Станаха ясни следните параметри: в приходите имаме нарастване с 10,27% в сравнение с предходната година, а в разходите – 6,32% в сравнение с предходната година. При текущите разходи имаме 8,15% нарастване на бюджета на Министерството на отбраната.
В средствата за участие на Република България в международни операции и мисии в размер на 89 млн. 719 хил. лв. – се осигуряват от централния бюджет, извън средствата, предвидени по разходната част на бюджета на Министерството на отбраната.
Въз основа на проведеното обсъждане, като подкрепя бюджета за отбрана на Република България, Комисията по отбраната прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
Становището е прието с 10 гласа „за” и 1 глас „против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Дъбов.
Уважаеми колеги, следват 30 минути почивка, след което заседанието ще продължи с представяне на доклада на Комисията по външна политика.
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.) 


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, да продължим нашата работа по Бюджет 2009.
Досега чухме докладите на шест комисии. Продължаваме с доклада на Комисията по външна политика, който беше обявен преди почивката.
Имате думата, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроекта
за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
На редовно заседание, проведено на 12 ноември 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. в частта му за Министерството на външните работи. Бюджетът на Министерството на външните работи беше представен от заместник-министъра на външните работи Любомир Кючуков и представители на Министерството на финансите.
В сравнение с бюджета за 2008 г. основните параметри в проектобюджета за 2009 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните: приходи – 44 млн. 745 хил. лв., разходи – 171 млн. 535 хил. и 500 лв., субсидия – 126 млн. 790 хил. и 300 лв.
Приходите на Министерството на външните работи за 2009 г. в размер на 44 млн. 745 хил. лв. са формирани от доходи от собственост и от държавни такси, което е с 28% повече спрямо 2008 г.
Планираните общи разходи в бюджета на Министерството на външните работи за 2009 г. възлизат на 171 млн. 535 хил. и 500 лв.
Предвидените разходи за 2009 г. са с номинален ръст 5,88% спрямо 2008 г., а източниците на финансиране на разходите за министерството за 2009 г. са формирани от собствени приходи и субсидия от републиканския бюджет в размер на 126 млн. 790 хил. и 300 лв.
В изпълнение на стратегическите цели и приоритети на правителствената програма с предвидените средства по проекта на бюджета за 2009 г. на Министерството на външните работи се осигуряват условия за изпълнението на следните политики: насърчаване на сигурността и стабилността и сътрудничеството в света; насърчаване участието на България в процесите на глобализация и социално-икономическата сфера; задълбочаване на европейската интеграция; насърчаване на стабилността и сътрудничеството в региона; защита на българите зад граница; осигуряване и поддържане на ефективна дипломатическа служба.
Тези политики ще бъдат осъществявани чрез дейността на Централното управление и задграничните представителства, Дипломатическия институт, Държавния културен институт и Държавна агенция за българите в чужбина.
Общата численост на Министерството на външните работи за 2008 г. е 1756 щатни бройки. Същата е с 66 щатни бройки по-малко от тази, определена със Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
Народните представители обсъдиха необходимостта от адекватно планиране и осигуряване на средствата за откриване на нови дипломатически представителства в приоритетни региони. Подчертана беше нуждата от спешно подобряване на сградния фонд на българските имоти зад граница.
Членовете на Комисията по външна политика препоръчват и обсъждане на евентуално възможно увеличение на бюджета на Министерството на външните работи.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище.
Първо, като отчита, че с предвидените средства по проекта за бюджет за 2009 г. се осигуряват условия за нормално осъществяване на ефективна текуща външна политика, подкрепя бюджета на Министерството на външните работи за 2009 г.
Второ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.
Становището беше прието с 10 гласа “за”, 3 “против”, без “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Доклад на Комисията за борба с корупцията.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект № 802-01-82 за държавния бюджет на
Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет
на 31 октомври 2008 г.
Комисията за борба с корупцията на свое редовно заседание, проведено на 13 ноември т.г., на основание чл. 21 от Закона за устройство на държавния бюджет и чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
В хода на разискванията мнозинството от присъстващите членове на комисията се обединиха около становището, че следва да бъдат подкрепени предложенията на Министерския съвет в приходната и разходната част на бюджета.
След дискусията Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2009 г. бе подкрепен от народните представители с 11 гласа “за” и 1 “против”.
Комисията за борба с корупцията, като отчита спецификата на предмета на своята дейност, прие за сведение предложения Законопроект за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Следва доклад на Комисията по европейските въпроси.
Бих искал още веднъж да информирам народните представители, че днес на Председателския съвет се предложи комисиите да четат резюме от докладите, тъй като пълния текст на докладите е раздаден. 
Госпожо Илияз, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: 
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси по
Проекта на Закон за държавния бюджет на
Република България, внесен от Министерския съвет
на 31 октомври 2008 г.
На заседание, проведено на 13 ноември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г. от гледна точка на изпълнението на финансовите ангажименти на страната ни във връзка с членството ни в Европейския съюз, както и във връзка с усвояването на средства от Европейския съюз по предприсъединителните инструменти, от други временни финансови инструменти по оперативните програми и в съответствие с мерките за подпомагане на селското стопанство и на рибарството.
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството ни в Европейския съюз се изразява в националната ни вноска в бюджета на Съюза. За 2009 г. тя се очаква да състави 931,8 млн. лв., което номинално е с 271,9 млн. лв. повече от вноската през 2008 г. Нарастването на вноската е свързано и с прилагането на Решение 2007/436/ЕО, Евроатом, което се очаква да влезе в сила от 1 януари 2009 г. 
Предприсъединителните инструменти, които ще ползва нашата страна през 2009 г. (извън аграрния сектор) са същите, каквито са били и през предишните години – това са ФАР и ИСПА. Очакваните приходи по тези две програми през следващата година са в размер на 814,2 млн. лв., а очакваните разходи на бюджета са в размер на 1 023,0 млн. лв. или се очаква да се формира бюджетен баланс по това перо минус 208,8 млн. лв.
Като временни финансови инструменти в проекта са посочени Временната финансова подкрепа, Инструментът за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение и др. 
През 2009 г. основните приходи от Европейския съюз се очаква да постъпят по линия на структурните фондове на Европейския   съюз   като   плащания  по  проектни  предложения   по оперативните програми. Общият размер на плащанията към България по това направление се предвижда да достигне 1 346,0 млн. лв. Разходите на бюджета по същото направление се очаква да съставят 1 060,0 млн. лв., или се предвижда положителен бюджетен баланс в размер на 286,0 млн. лв. 
Предпоставка за реализацията на планираните приходи и разходи е получаването на положителни становища от Европейската комисия по “оценките на съответствие” на системите за управление и контрол на управляващите органи, междинните звена, сертифициращия орган и одитния орган на оперативните програми.
Освен това е необходимо да се преодолеят продължаващите трудности с развитието на административния капацитет. По-специално буди тревога състоянието например на Национална агенция “Пътна инфраструктура”. 
Финансовото подпомагане на селското стопанство и на рибарството се предвижда да се осъществява по следните направления:
- схеми за директни плащания;
- мерки по общата организация на пазарите за селскостопански продукти;
- развитие на селските райони;
- финансова помощ за рибарството.
Анализът на фискалния ефект от членството ни в Европейския съюз показва, че през 2009 г. разходите по това направление ще надхвърлят с 1 029,9 млн. лв. Причините са различни – увеличаването на вноската в бюджета на Европейския съюз, разминаването във времето на паричните потоци, необходимостта към средствата, получавани от Европейския съюз, да се добави национално съфинансиране и др.
Проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г. е в съзвучие със сегашната икономическа обосновка и отчита акцентите на Лисабонската стратегия на Европейския съюз за растеж и заетост. В проекта са отчетени възможностите за усвояване на средствата на предприсъединителните фондове и на структурни инструменти, както и на средства по линия на Общата селскостопанска политика.
Като забележка към доклада към Проекта на Закона за държавния бюджет за 2009 г. може да се отбележи, че в раздела, посветен на използването на европейските средства (“Европейски средства и отражението им върху Бюджет 2009”) не са посочени ясно целите на правителството през следващата година относно нивата на усвояване на средствата от Европейския съюз, както по присъединителните инструменти, така и по оперативните програми. 
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта, Комисията по европейските въпроси предлага на Народното събрание с 9 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” да бъде приет на първо гласуване Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.”
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Има думата народният представител Ангел Тюркеджиев да представи доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
„Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 12 ноември 2008 г. На заседанието присъства и министърът на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Министърът подчерта, че не е съгласувал проектобюджетът поради това, че в предложената рамка на Бюджет 2009 г. оставя Министерството на земеделието и храните, както и земеделските производители в ситуация, която не позволява да се реализира успешно аграрната политика на страната със следните аргументи:
Първо, вместо 93% ограничение на бюджета за министерството този процент е 79.
Второ, предвидените при приемането на страната в Европейския съюз директни плащания в проценти, които отговарят за 2009 г., не са предвидени в рамката.
Министърът на земеделието и храните изказа настойчиво искане:
- предложените от Министерството на финансите разчети за подпомагане на сектор “Тютюн” да бъдат увеличени допълнително с 30 млн. лв. с цел запазване на субсидиите на нивата от 2008 г.;
- за запазване на възможността за предоставяне на национални доплащания към директните плащания на българските земеделски производители. Разчетите за 2009 г. възлизат на 378 млн. лв., като са необходими и 147 млн. лв. за тази година.
Министърът изказа становище, че проектобюджетът ще доведе до невъзможност ведомството да изпълнява регулярните си дейности по контрола върху качеството и безопасността на храните от животински произход и унищожаването на специфично рискови отпадъци от животински произход.
Министърът сподели, че отчита усилията на правителството за предприемане на превантивни мерки срещу задаващата се световна икономическа криза, което налага въвеждането на 93% ограничение върху текущите разходи на бюджетните структури. Същевременно обаче той настоява да бъде отчетена спецификата на дейностите, финансирани чрез бюджета на министерството и разходният таван да бъде увеличен с 84 млн. лв.
Относно План-сметката на Държавен фонд “Земеделие” е необходимо:
- създаване на възможност за изплащане на национални доплащания към директните плащания през 2009 г. в размер на 378 млн. лв.;
- предоставяне на 61 млн. лв. за подпомагане на българското животновъдство за посрещане на европейските изисквания за качество и безопасност;
- да бъдат разчетени допълнително 100 млн. лв. по извън бюджетната сметка на Държавен фонд “Земеделие” за прилагане на нотифицирана и одобрена от Европейската комисия държавна помощ за компенсиране на загуби, претърпени от земеделските производители за напълно пропаднали площи в резултат на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия.
В разискванията около бюджета народните представители се обединиха около следното:
Първо, изказано беше категорично становище, че трябва да има национални доплащания, които да дават шанса за българския земеделски производител да бъде конкурентен и гласуваните със Закона за държавния бюджет за 2008 г. 147 млн. лв. да бъдат осигурени и изплатени на земеделските производители. Същевременно средствата необходими за национални доплащания за 2009 г. да бъдат предвидени в размери, определени в диалог между Министерството на земеделието и храните и Министерството на финансите.
Второ, бюджетната рамка да осигури необходимите средства, които да гарантират функционирането на Държавен фонд “Земеделие”. Фондът трябва да разполага с достатъчно средства, така че да може да има резерви и да е в състояние да посреща предизвикателствата на времето.
Трето, бюджетът трябва да осигури средства за достигането на административен капацитет в системата. Средствата, които се изискват допълнително за политиките, са потребни и за да има европейско администриране е необходимо да се заложат средства, в съответствие с допълнителните разчети, уточнени в Министерския съвет.
Комисията по земеделието и горите подкрепи с консенсус изразените по-горе позиции.
Господин Стефан Юруков представи Законопроекта за бюджет на Държавната агенция по горите за 2009 г. Той изтъкна, че заложените параметри за бюджет на агенцията са съобразени с направените структурни промени в нея и създаването на Фонд “Българска гора” и че са осигурени средства за изпълнение на Програмата “Съхраняване и увеличаване на горите и дивеча”, с цел по-добро управление и контрол на горския фонд и дивеча, както и стопанисване на горския фонд и ловното стопанство. Той изтъкна, че в сравнение с бюджета за 2008 г. разходите са намалени с 15 млн. лв., а приходите – с 12 млн. лв. В заключение председателят на Агенцията по горите изрази становище, че предложеният бюджет ще гарантира изпълнението на основната политика, свързана със съхраняването и увеличаването на горите и дивеча.
След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет.
Това становище е прието с 14 гласа “за”, “против” – 3, “въздържали се” – 7.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тюркеджиев.
Давам думата на народния представител Борислав Българинов да представи доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България, внесен от Министерския съвет  
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 18 ноември 2008 г., разгледа внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
След разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Решението на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е взето на 18 ноември 2008 г. с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди и проекта на бюджет на Комисията за защита на личните данни за 2009 г.
Бюджетът на комисията беше представен от госпожа Шопова – председател на комисията.
След разисквания на бюджета в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се стигна до гласуване, с което е взето решение:  с 2 гласа „за”, 8 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, комисията не приема бюджета на Комисията за защита на личните данни.
Представен беше и проектобюджет относно Националната разузнавателна служба, който беше представен от ген.  Киров.
След проведената дискусия в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред комисията не прие проекта на Закон за държавен бюджет на Република България в тази му част, отнасяща се до Националната разузнавателна служба.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред взе решение, с което: с 1 глас „за”, 8 гласа „против” и без „въздържали се”, отхвърли този законопроект.
Разгледа се и законопроектът за бюджет на Националната разузнавателна служба.
Бюджетът на Държавната комисия по сигурността на информацията бе представен от госпожа Цвета Маркова.
След разискванията се взе решение, с което комисията гласува: с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, да се приеме бюджетът на Държавната комисия по сигурност на информацията.
Беше представен и бюджетът на Националната служба за охрана за 2009 г. от заместник-началника на същата служба – Стоян Тончев. 
След кратка дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред не прие проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г. в частта му, касаеща бюджета на Националната служба за охрана.
Решението беше  взето с: 1 глас „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря Ви, господин Българинов.
Доктор Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа министри, уважаеми колеги! 
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за
държавния бюджет на Република България
за 2009 г., с вносител Министерския съвет
 Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 12 ноември 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г. с вносител Министерския съвет.
В заседанието взеха участие: госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Владимир  Горанов и господин Владимир Петров – директори на дирекции в Министерството на финансите, господин Йордан Христосков, госпожа Весела Караиванова – управител и подуправител на Националния осигурителен институт.
Законопроектът беше представен от министъра на труда и социалната политика и заместник-министъра на финансите господин Кирил Ананиев. В началото министър Масларова акцентира върху общите макроикономически параметри, заложени в проекта и социалната политика, която ще бъде провеждана чрез инструментите на бюджета на държавата през 2009 г.
И министър Масларова, и заместник-министър Ананиев подробно се спряха на мерките, заложени в бюджета, които трябва да се превърнат в буфери за противодействие на неблагоприятните последици от финансовата криза.
При представянето на проекта за държавния бюджет министър Масларова представи обстойно социалните политики и програми, които ще бъдат финансирани през 2009 г., с възможностите на държавния бюджет. Министерството на труда и социалната политика ще провежда следните политики: политика по заетостта, политика по социалното подпомагане и социалните услуги и политика на трудовите отношения. За реализация на активните мерки на пазара на труда са осигурени средства в размер общо на 190 млн. лв., с които се осигурява запазването и развитието на политиката по намаляване на безработицата, съхраняване и поддържане на работната сила. За реализация на политиката в областта на социалното подпомагане са осигурени средства, в това число: помощи по  Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане – 89 млн. 900 хил. лв.; целеви помощи за отопление по Закона за социалното подпомагане – 110 млн. лв., целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани, които нямат доходи и/или лично имущество, което да осигури лично участие в здравноосигурителния процес – 5 млн. лв.; разходите за помощи, изплащани по Закона за интеграция на хора с увреждания –  в размер на 141 млн. 960 хил. лв. Осигурени са 6 млн. лв. за покриване разходите за данък върху добавената стойност върху помощно-техническите средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания; осигурени са допълнителни средства за 2009 г. спрямо 2008 г. в размер на 3 млн. 360 хил. лв. за месечни добавки за деца с увреждания; за реализация на мерки и програми по Закона за закрила на детето са предвидени 6 млн.       655 хил. лв., във връзка с изпълнение на Интегрирания план „Закрила на детето”, за изграждане на гореща телефонна линия за деца; разходите по Закона за семейни помощи за деца са в размер на 481 млн. 785 хил. лв. и са планирани при увеличаване на дохода на член от семейството по чл. 4 от Закона за социалното подпомагане от 300 лв. на 350 лв. и увеличение на месечните помощи за дете до завършване на средно образование от 25 на 35 лв.
Освен за политиките, оказали своя социален ефект, народните представители поставиха въпроси, свързани с предвиждането на допълнителни мерки, които да противостоят на евентуална икономическа и финансова криза. По отношение на пазара на труда от Министерството на труда и социалната политика отговориха, че се готви отделна, специфична програма, която предвижда действия и мерки за предотвратяване евентуални сътресения на пазара на труда. Това е един резервен вариант, който може да се задейства, ако има необходимост и  определени ресурси да бъдат насочени към други програми в Националния план за действие по заетостта. Отделно от това в него е засилено присъствието на регионалните програми. Това се налага заради голямата диференциация на пазара на труда в отделните географски райони на страната.
Народните представители в края на дискусията обсъдиха и ефективността от усвояването на така наречените  съпътстващи ресурси, които са различни от ресурсите на националния бюджет, или тези от структурните, или от предприсъединителните фондове. Стана ясно, че може да има допълняемост на действия, мерки и програми, да има надграждане, но не може да се очаква да има дублирано финансиране на едни и същи проекти. В отделни операции по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” има елементи на съфинансиране на съответните бенефициенти, но това е по-скоро изключение.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” 10 гласа, „против” 5 гласа, „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище.
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., с вносител Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря Ви, доктор Адемов.
Следва докладът на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:  Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен
от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
На заседание, проведено на 12 ноември 2008 г., Комисията по образованието и науката обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Законопроектът беше представен от господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите. 
Проектът за бюджет за 2009 г. предвижда приоритетно финансиране на реформите в средното образование и на програмите за научноизследователска дейност в съответствие с основните насоки на Лисабонската стратегия.
Плануваните разходи за образование по консолидираната фискална програма са в размер на 2 млрд. 981 млн. 400 хил. лв.q или 4,1% от брутния вътрешен продукт, което е с 373 млн. 700 хил. лв., или 14,3% повече от тези през 2008 г. 
По функция „Наука” са планирани разходи в размер на   362 млн. 200 хил. лв., или 0,5% от брутния вътрешен продукт,     с 88,4 млн. лв. или 32,3% повече от тези за 2008 г. 
По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за развитие на образованието и науката предвиденият индикативен размер на разходите е 123,9 млн. лв., в това число 18,6 млн. лв. съфинансиране от държавния бюджет.
В изказванията си народните представители изразиха становище, че с Бюджет 2009 се осигурява реализирането на целите и политиките, заложени в сферата на образованието и науката. С предвиденото увеличение на средствата спрямо 2008 г. образованието заема приоритетно място в общата политика на държавата. Изразено бе задоволство от значителното увеличение на средствата за фонд „Научни изследвания” и разширяването на принципа на проектно-програмното финансиране. Бюджетът дава възможност на субектите, които са ангажирани с изпълнението на заложените политики, да проявяват реактивност, гъвкавост, адаптивност и мениджърски умения за ефективно разпределение и потребяване на ресурсите.
Очерта се съгласие, че финансирането на държавните висши училища следва да се обвързва с резултатите от независима оценка на качеството на обучението въз основа на ясни критерии, а по отношение на науката да се въведе такъв механизъм за ефективно изразходване на нарасналите публични средства, който да стимулира конкуренцията между академичните институции с цел повишаване на качеството на изследванията. 
Народните представители одобриха идеята на председателя на Комисията по образованието и науката за иницииране на нарочна дискусия относно политиката на заетост на учените, оценката на цената на техния труд и кариерното им развитие.
Членовете на комисията подкрепиха искането на Българската академия на науките в нейния бюджет да се включи допълнително сумата от 20 млн. лв., необходима за финансиране на оперативни дейности, свързани с обслужването на държавата.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се” подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. и Становището на Министерския съвет по проектобюджета на съдебната власт, внесен от Министерския съвет, и предлага да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Следва становището на Комисията по здравеопазването.
Доктор Китов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2009 г. на първо гласуване
На редовно заседание, проведено на 13 ноември 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г. Министър Желев представи основните параметри на функция „Здравеопазване”, предвидени в проектобюджета за 2009 г., като поясни, че предвидените разходи за здравеопазване са в размер на 3 млрд. 77 млн. лв., което представлява ръст от над 471 млн. лв., или 18,1% спрямо 2008 г.
Доктор Желев подчерта, че като цяло средствата за здравеопазване не са в рамките на това, което той би искал да види, но все пак трябва да се има предвид, че такива са възможностите на държавата към момента. Той допълни, че в първоначалното предложение на Министерството на здравеопазването за бюджета са предвидени около 100 млн. лв. повече с цел финансиране на политиките в областта на интензивното лечение, хемодиализата, експертизата за степен на увреждания и трайна неработоспособност и националните програми.
Поради настъпилите промени в световната икономическа система се налага необходимостта от съответни корекции в бюджета на Република България като цяло и в частност в бюджета за здравеопазване. Министър Желев поясни, че средствата, свързани с промоция на здравето и интегрирана профилактика на заболявания като онкологичните, захарен диабет, редки болести и други, отново са ограничени. Той обърна внимание на факта, че се предвижда стартирането на две големи програми – Национална програма за редките и генетичните заболявания и Национална програма за онкологичните заболявания, но поради недостиг на средства може да се говори действително само за въвеждане на тези програми, но не и за цялостно изпълнение на заложените стратегически цели.
В хода на проведената дискусия членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните мнения и становища.
Съгласно представения Законопроект за държавния бюджет на Република България за здравеопазване през 2009 г. са отделени 4,17% от брутния вътрешен продукт. Тези средства едва ли ще са достатъчни за подобряване достъпа и качеството на здравеопазването в България и за изпълнение на високите изисквания и критерии, които току-що бяха гласувани в Националната здравна стратегия.
Поради световната финансова криза, която неминуемо засяга и нашата страна, съществува реална опасност прогнозираният ръст на брутния вътрешен продукт да не бъде достигнат, което автоматично ще рефлектира върху общите средства, предвидени за здравеопазване в абсолютна стойност. Ако предвиденият ръст не бъде достигнат, то ще се окаже, че средствата за здравеопазване за 2009 г. ще останат на същото равнище, та даже и по-малко в сравнение с 2008 г., което би довело до влошаване достъпа до качествени здравни услуги на българските граждани.
От м. януари 2009 г. здравната вноска се увеличава от 6% на 8%, но трябва да се отбележи, че увеличението на вноската е почти толкова, колкото след това се отделя в резерва на Националната здравноосигурителна каса. Реално погледнато, тези допълнителни средства, които биха могли да бъдат използвани за постигане на реални резултати за подобряване на здравеопазването в България, ще останат блокирани. В същото време в доклада на министъра на здравеопазването ясно се цитират редица политики, които и през 2009 г. ще останат недофинансирани, което буди недоумение и противоречи на всякаква логика.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” - 11, „против” – 6, без „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. със становището на Министерския съвет, № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.”  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Китов.
Следва становището на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Не виждам председателя на комисията да е в залата. Има ли заместник-председател на комисията? Няма. Оставям тази комисия да докладва становището си последна.
Следва становището на Комисията по околната среда и водите.
Давам думата на председателя на комисията господин Георги Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! В доклада на комисията относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет, се отразява както същността на дискусията, така и най-важните параметри на бюджета на Министерството на околната среда и коментара относно тях.
В разглеждането на доклада и на проекта за бюджет участваха представители на всички министерства и ведомства, които имат отношение към бюджета на Министерството на околната среда и водите. Финансирането на дейностите в областта на околната среда следва рамката за изпълнение на националната политика за подобряване и опазване на околната среда, свързана с мисията на Министерството за съхраняване на природното богатство на България и осигуряване на здравословна околна среда за хората. Тя се реализира чрез 10 приоритети и направления и 17 програми, които бяха обсъдени обстойно по време на заседанието. Няма да изреждам нито програмите, нито средствата, които са предвидени за тяхната реализация.
Ще подчертая, че общият размер на средствата по програмата на консолидирана основа е 1 млрд. 65 млн. 600 хил. лв. или приблизително 1,6 от брутния вътрешен продукт на страната за 2009 г. В тях се включват 1 млрд. 8 млн. 400 хил. лв. администрирани разходи от Министерството на околната среда и водите и източници – 57 млн. 200 хил. лв. ведомствени разходи за министерството, в това число трансфер от ПУДОС към Министерството на околната среда и водите в размер на 6 млн. лв.
От администрираните разходи в Министерството на околната среда и водите то ще управлява 905 млн. 400 хил. лв., а останалите 103 милиона ще се управляват от общините за екологични обекти. От тях 82 милиона за целева субсидия от държавния бюджет и от Министерството на финансите ще се управляват 21 млн. лв., които са за отстраняване на минали екологични щети и са под формата на заем от Международната банка за възстановяване и развитие. Управляваните от Министерството на околната среда и водите средства са разпределени, както следва: финансирането от европейските фондове, включително национално съфинансиране, в размер на 823 млн. 400 хил. лв., в това число проекти, финансирани по линия на ИСПА – 299 млн. 300 хил. лв., проекти, финансирани по линия на Оперативната програма “Околна среда” – 524 млн. 100 хил. лв., средствата от ПУДОС за финансиране на екологични мероприятия и действия са в размер на 82 млн. лв. 
В разходите на консолидирана основа за 2009 г. не се включват средства за допълнително финансиране от централния републикански бюджет, няма и безвъзмездна помощ от Световната банка, както и от средства от Националния доверителен екофонд.
Основните източници на средства за реализиране на програмите, респективно за изпълнение на поставените правителствени цели, са фондовете на Европейския съюз, заедно със съфинансирането от националния фонд, Държавното предприятие за управление на дейностите по околна среда и финансирането от републиканския бюджет на екологични проекти на общините. 
Уважаеми господин председател, тук, по това перо се разиграха и най-сериозните дискусии в комисията, предполагам, че за преразпределение на тези 82 милиона ще има най-много предложения от народните представители за второ четене. Затова с данни от вчера – 18 ноември, мога да илюстрирам какво ще получат общините, които са кандидатствали ефективно, за да стане ясно, че 82 млн. лв., предвидени капиталови разходи, са почти несъизмерими с онова, което получават общините, които са подготвили печеливши проекти.
И така, данните са от 18 ноември 2008 г. по Оперативна програма “Околна среда” за периода 2007-2013 г. 
За техническа помощ в сектора “Води” със срок за кандидатстване м. май 2008 г. са подали проекти 191 български общини. Одобрени проекти имат: за техническа помощ – подчертавам, 163 общини в размер на 185 млн. лв., за строителство в сектор “Води” са кандидатствали 113 общини, одобрени са проектите и на 34 общини в приблизителна стойност на одобрените проекти 800 млн. лв. За техническа помощ в сектора “Отпадъци” са кандидатствали 59 български общини, одобрени са проекти на 35 общини на приблизителна стойност 23 милиона.
Искам от тази трибуна да се обърна към народните представители и кметовете и още един път да информирам, че тече набирането на проекти за строителство в сектор “Води” със срок 15 декември, като обявеният бюджет е 510 млн. лв. и общините, които ще търсят лобиране за преразпределение на тези 82 млн. лв., включени в капиталовите разходи на бюджета за тази година, трябва да положат усилия, както общините от първата група, и да кандидатстват за тези нови 510 милиона.
За биологичното разнообразие – проблем, който поставиха неправителствените организации, искам да обявя, че от днес до 15 януари се набират проекти за разпределението на 13 млн. лв. бюджет по тази мярка и онези, които имат проектна готовност, трябва да концентрират своите усилия. 
Така че, господин председател, с това допълнение към доклада, защото в момента на дискусията имахме само принципни мнения за одобрените проекти, а днес вече имаме и списъка на общините, смятам, че това е един нов момент при обсъждането на бюджета на Министерството на околната среда и водите.
Ще подчертая само, че в хода на дискусията стана ясно и беше декларирано от представителите на министерството, че ведомствените разходи на Министерство на околната среда и водите осигуряват необходимите средства за работна заплата и други плащания на персонала, издръжка и капиталови разходи, с което се обезпечава необходимият административен капацитет за изпълнение на програмата.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта с 15 гласа “за”, 3 гласа “против” и 1 “въздържал се” и изразява следното становище:
Програмният бюджет на Министерството на околната среда и водите за 2009 г. е добре балансиран и правилно разчетен, така че да задоволи потребностите от финансови средства за успешно реализиране на разработените програми. Финансовият ресурс за околна среда за 2009 г. ще позволи изпълнението на необходимите дейности за постигане на поставените цели и провеждането на екологичната политика, отговаряща на нормите и изискванията на националното законодателство, хармонизирането с европейското. Видимо голям е размерът на администрираните разходи на средства от фондовете на Европейския съюз, усвояването на които ще гарантира изпълнението на Оперативна програма “Околна среда” и поетапна реализация на мащабните инфраструктурни проекти в областта на водите и управление на отпадъците.
Въз основа на това и като подкрепя общата рамка на проектобюджета и заложените в него макроикономически показатели, комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има думата председателят на Комисията по култура.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2009 г. и становище по проекта
на бюджет на съдебната власт за 2009 г., № 802-01-82,
внесени от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 ноември 2008 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г. и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2009 г., № 802-01-82, внесени от Министерския съвет на 31.10.2008 г., с приложено становище на министъра на културата относно проектобюджета на Министерството на културата за 2009 г.
На заседанието на комисията присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов, заместник-министрите Иван Токаджиев и Надежда Захариева и други представители на Министерството на културата, както и директорът на Дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите Владимир Петров и други представители на Министерството на финансите.
При обсъждането на законопроекта по функция „Култура” и по бюджета на Министерството на културата за 2009 г. бе изслушан министърът на културата проф. Стефан Данаилов. Основните политики на Министерството на културата за 2009 г., свързани със стратегическите цели в областта на културата, са: политика в областта на опазване на културно-историческото наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги; политика в областта на популяризиране на културата; политика в областта на качественото образование по изкуствата и културата.
Проектобюджетът за култура е разработен в контекста на политика за оптимално и ефективно разпределение на средствата, съобразно с дефинираните икономически приоритети.
В законопроекта са предвидени разходи на Министерството на културата в размер на 121 899,6 хил. лв., от които 110 158,5 хил. лв. текущи разходи, и 12 602,8 хил. лв. капиталови разходи. Осигурено е финансирането на творчески  проекти и  програми в областта на театъра, музиката и танца, музейното дело, филмопроизводството. С проектобюджета са създадени условия за осигуряване издръжката на културните институти: театри, опери, оркестри, оперно-филхармонични дружества, културна дейност.
Предвидените приходи са в размер на 17 700,0 хил. лв. 
В централния бюджет предвидените общо 29,5 млн. лв. се разпределят за съфинансиране на програми и проекти по Закона за закрила и развитие на културата; за наградни фондове на международни и национални конкурси; за подкрепа на значими национални фолклорни събития; за проекти по опазване и съхраняване на недвижимото културно-историческото наследство с национално и световно значение.
Разходите за издръжка на културните дейности, финансирани чрез общинските бюджети за 2009 г., са в размер на 157,9 млн. лв., от които 81,7 млн. лв. са делегирани от централния бюджет, и за местни културни институти – 76,2 млн. лв.
По време на дискусията мнозинството от народните представители се обединиха около мнението, че през 2009 г. ще бъдат осигурени необходимите средства за реализиране на правителствената политика в областта на културата и че Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2009 г. представлява един балансиран проект със заложени съответни параметри, политики и мерки за противодействие на световната финансова криза, които ще осигурят възможност за максимално запазване гъвкавостта на икономиката и предпазване от изкривявания на пазара и конкурентната среда.
След проведеното обсъждане на законопроекта и на становището на Министерския съвет по проекта на бюджета на съдебната власт, както и след разискванията по бюджета на функция „Култура” и на Министерството на културата, в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 5 народни представители, „против” – 4, „въздържали се” - няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. и становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт за 2009 г., № 802-01-82, внесени от Министерския съвет на 31.10.2008 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Има доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заповядайте, господин Йорданов, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: 
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет
на Република България за 2009 г., № 802-01-82,
внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите обсъди внесения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г. на свое редовно заседание, проведено на 13 ноември 2008 г.
Законопроектът беше представен от представители на Министерството на финансите и беше обсъден. Народни представители подчертаха, че има нужда от допълнително финансиране в областта на здравеопазването и социалната политика. 
Във връзка с децентрализацията на местната власт бяха поставени акценти върху необходимостта от увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи на общините. 
В хода на дискусията беше подчертано от народни представители, че процентът на преразпределение на брутния вътрешен продукт ще достигне 44-45% заедно с излишъка и вноската на България в Европейския съюз. Също така се изказа и съмнение, че заложените параметри за усвояване на средствата по европейските фондове ще бъдат изпълнени, тъй като през 2008 г. България е донор на Европейския съюз.
След проведената дискусия Комисията по жалбите и петициите на гражданите проведе гласуване: гласували 11 народни представители, от тях „за” – 8 гласа, „против” – 3 гласа, „въздържали се” – няма. 
В резултат на гласуването Комисията по жалбите и петициите реши:
Приема Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Още веднъж се обръщам с молба към председателите на комисиите, които останаха да представят доклади. Моля да кажете крайните резултати, най-същественото, което считате, че следва да докладвате в пленарната зала.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Професор Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Ще се съобразя с предложението на председателя и ще обърна внимание само на заключенията, които Комисията по транспорт и съобщения разгледа. 
Първо, комисията единодушно счита, че средствата за инвестиции в областта на пътищата и железопътния транспорт все още са недостатъчни за модернизация на транспортната услуга по важните направления на трансевропейската транспортна мрежа и тези с национално значение, което в определена степен ще затрудни подобряването на качеството на транспортната услуга и безопасността по транспорта. 
Второ, около което комисията се обедини, е, че за такива важни инфраструктурни проекти, които се изпълняват в продължение на 4 5 6 години, е от особено важно значение не средствата да се планират от година за година, а да се направи все пак една дългосрочна програма за ангажираност на държавата, имам предвид главно магистрали, първокласни пътища и железопътни проекти.
В условия на финансова криза, което е особено характерно за транспорта, комисията счита и с Министерството на транспорта бяха набелязани антикризисни мерки, главно в областта на ефективността на инвестициите по програмата за 2009 г.  Тоест да се инвестира там, където е пазарът на транспортни услуги и се генерират приходите на транспорта. Това е особено важно за железопътната пътническа услуги и пътническата услуга в автомобилния транспорт. 
Финансовата криза и това, което става с „Кремиковци” също поставят определени проблеми пред железниците и пристанищата, за да се продължи реформата, която започна - главно в преодоляването на това, че „Кремиковци” отне над 20% от приходите на железниците, над 4 млн.т товари, което се отнася за пристанище Лом и гара Лом, за пристанище Бургас и гара Бургас, за гара Обединена и за направленията от двете пристанища към София. В тази сфера също така са набелязани антикризисни мероприятия, заедно с участието на двата управителни съвета, което е част от Програмата за модернизация на услугата за 2009 г. Особено това важи за транспортната услуга по отношение на пътническата услуга по железопътен и автомобилен транспорт.
След дебатите, които бяха проведени в комисията, се взе решение в началото на следващата година Комисията по транспорт и съобщения с Министерството на транспорта, с Националната агенция „Пътна инфраструктура” и със структурно определящите транспортни дружества да бъда направен един анализ как започва изпълнението на Бюджет 2009.
В заключение Комисията по транспорт  и съобщения с 9 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Мирчев.
Има думата председателят на Комисията по гражданското общество и медиите.
Ще помоля също и председателя на комисията господин Иво Атанасов да се спре на най-съществените места от доклада. 
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ:  Благодаря Ви,  уважаеми господин председателю. Вие така ме помолихте и миналата година. И аз разбирам, но в края на крайщата тези доклади не ги пишем за себе си, а за да може обществото да чуе какво се готви със Законопроекта за държавния бюджет за следващата година. Още повече, че няма нещо лошо. Напротив, на фона на световната криза, където в повечето страни се увеличават данъци и се намаляват бюджетните субсидии, при нас става точно обратното. Така че, имайте търпение да чуете доклада. 
Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми дами и господа! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дано и зрителите да имат търпение.
 ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ:  Аз мисля, че винаги има зрители, които се интересуват от работата на парламента. Ние сме преценили, след като сме решили това да се предава пряко по националната телевизия. Иначе нямаше да се прави. 
" На редовно заседание, проведено на 12.11.2008 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
	В проекта за държавен бюджет за 2009 г. се предвижда нарастване с 18,9 на сто спрямо предходната година на държавната субсидия за юридически лица с нестопанска цел в размер на  10 млн. 307 хил. 500 лв. В сравнение с миналогодишния бюджет държавната субсидия за 23 неправителствени организации е завишена с 1 млн. 644 хил. 200 лв. Субсидираните организации са вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Паричните средства са предоставени за конкретни дейности при условията на упражнен контрол върху разходването на бюджетните субсидии.
	Държавният финансов ресурс е насочен предимно към хора с увреждания, ветерани от войните, в звена за рехабилитация и възстановяване, към граждани в неравностойно положение и техни правозащитни организации. Така е осигурена възможност за по-пълноценното им включване във функционирането на гражданското общество. 
	В приложението са вписани: Съюзът на народните читалища, Българският червен кръст, субсидиран по Закона за Българския червен кръст, Рилската света обител “Рилски манастир”, Българският институт за стандартизация и Националният дарителски фонд „13 века България”. 
	Резервните средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност в обществена полза са 1 млн. 35 хил. лв. В чл. 9, ал. 3 и  4 на Законопроекта за държавния бюджет за 2009 г. са посочени изискванията за кандидатстване и критериите за обществената значимост на проектите за финансиране. 
В проектобюджета за 2009 г. са определени субсидии от централния бюджет: 
	За Българската телеграфна агенция е предвидена субсидия в държавния бюджет от 4 млн. 650 хил. лв., без целеви трансфер за придобиване на дълготрайни материални активи. Разходите включват текуща дейност, технико-икономическо обслужване на кореспондентски бюра в чужбина, международни комуникации и техническо осигуряване, такси за членство в Алианса на европейските прес-агенции. 
	За Съвета за електронни медии държавната субсидия е  1 млн. 906 хил. 800 лв. и е за осъществяване на основната му дейност съгласно Закона за радиото и телевизията, в това число и средства за придобиване на дълготрайни материални активи и извършване на основен ремонт на стойност 218 хил. 600 лв. Предвидени са и приходи от такси за радио- и телевизионна дейност в размер на 680 хил. лв. 	
С разчетените разходи за издръжка на Съвета за електронни медии се предоставят възможности за изпълнението и осъществяването на основните цели на регулаторния орган – лицензиране и регистриране на радио- и телевизионни оператори на територията на страната и осъществяване на ефективен контрол върху дейността на радио- и телевизионните оператори относно спазването на изискванията по законовите разпоредби и програмните лицензи, на професионалните критерии, на издадените указания по осъществяване на радио- и телевизионна дейност и др.
	За Българското национално радио субсидията е в размер на   58 млн. 25 хил. 400 лв. в т.ч.: 49 млн. 226 хил. 700 лв. субсидия за подготовка, създаване и разпространение на програмите и   8 млн. 798 хил. 700 лв. целева субсидия за дълготрайни материални активи по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
	Предвидени са средства за подготовка, разпространение и издръжка на обема радиопрограми при нарастване на среднодневното часово излъчване; за такси за излъчване на програмите на БНР по тарифа на БТК АД; за финансиране създаването и използване на правнозащитен репертоар по Закона за авторското право и сродните му права и др.	
За Българската национална телевизия държавната субсидия за 2009 г. е 76 млн. 803 хил. 200 лв., от която – 67 млн. 803 хил.  лв. за 26 хил. 280 часа телевизионна програма, както и 9 млн. лв. целева субсидия за дълготрайни материални  активи. 
	Средствата за БНТ основно са за разпространение на телевизионна програма с национален обхват. В консолидираната фискална програма са включени „БНТ 1”, „БНТ Сат” и регионалните програми: „БНТ Пирин”, „БНТ Море”, „БНТ Пловдив” и „БНТ Север”.
В § 86 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2009 г. се отлага за следващо време действието на § 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 на Закона за радиото и телевизията, съответно за 2009 и 2010 г. Текстовете определят държавното субсидиране на Съвета за електронни медии, БНТ и БНР на основание издръжка, определен от Министерския съвет норматив за час програма и отсрочване на финансирането от фонд “Радио и телевизия” по чл. 103 от Закона за радиото и телевизията.
	В обсъждането на Законопроекта за държавния бюджет за   2009 г. се формира общото мнение, че ограниченията, които налага световната финансова криза, не са в полза на потребностите на неправителствените организации и медиите, както и на всички дейности в публичния сектор. Предвидените в държавния бюджет мерки и буфери за противодействие на неблагоприятни последици от икономическата криза са разбираеми и приемливи за субсидираните в обхвата на комисията организации и медии.
	Предстоящата цифровизация на радио- и телевизионната дейност изисква огромен финансов ресурс, което налага търсенето на източници за допълнително финансиране.
	От Националния дарителски фонд „13 века България” аргументирано беше поискано да бъде завишена субсидията на фонда от 220 хил. лв., както са предложили Министерството на финансите и Министерският съвет, на 350 хил. лв. за 2009 г. Средствата са необходими за: довършване на обект „Дом „Родна стряха” в местността „Манастирски ливади” в София; ремонт, реставрация и поддържане на сгради, управлявани и стопанисвани от фонда; кампанията за допълнително включване в списъка на ЮНЕСКО на обекти от българското културно-историческо наследство със световно значение и частично дофинансиране на спечеления международен проект по програма на Европейския съюз.
След проведеното гласуване, Комисията по гражданското общество и медии с 8 гласа “за”, 1 “против” и  “въздържали се” няма 
 				РЕШИ:					
	Подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет, в частта му за гражданското общество и медиите, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване." Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва докладът на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. 
Уважаеми колеги, господин министър-председателю, госпожи и господа министри!
Комисиите на Народното събрание са помощни институции и пленарната зала решава. Затова съм от тези хора, които смятат, че дългото четене на докладите е доста нелепа работа. 
Затова ще ви информирам само, че Комисията по въпросите на държавната администрация на 12 ноември тази година на свое заседание в присъствието на министъра на държавната администрация разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Бяха очертани основните параметри на бюджета, бяха показани увеличенията. Говореше се за основните разходи, които ще отидат към граничните контролно-пропускателни пунктове, към други институции, подчинени на Министерството на държавната администрация и административната реформа, както и за парите за избори през следващата година за Европейски парламент и за Народно събрание на Република България.
В резултат на разискванията комисията подкрепи Законопроекта за държавния бюджет с 5 гласа "за", 1 глас "против" и 1 глас "въздържал се". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Следва докладът на Комисията за политиката при бедствия и аварии.
Господин Узунов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: 
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет
на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от
Министерския съвет на 31.10.2008 г.
Комисията по политиката при бедствия и аварии на свое редовно заседание, проведено на 13 ноември 2008 г., обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет. 
В дискусията взеха участие госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации, директори на дирекции в Министерството на извънредните ситуации и Министерството на финансите и експерти. 
Заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации подробно изясни параметрите на Бюджет 2009 в частта му за държавната политика при извънредни ситуации и проблемите, пред които е изправено министерството, за реализиране на правителствената програма в тази област. Приоритетни в програмата са политиката по превенция при възникване на бедствия и аварии, политиката в областта на защитата на населението и политиката на държавния резерв и военновременните запаси. Като особено важно бе посочено обединяването и адекватното функциониране в рамките на Единната спасителна система на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на изпълнителната власт и населението и оперативните комуникационно-информационни системи на силите за реагиране.”
Прескачам какви цифри са заложени, защото всеки може да ги прочете.
„В рамките на дискусията народните представители единодушно определиха като особено важен приоритет функционирането на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 като елемент от общоевропейската система за спешни повиквания и покритието на територията на цялата страна. Бе обърнато внимание на окомплектоването на силите за реагиране със съвременна спасителна техника, подобряването на управлението по дейностите по преодоляване на последствията при бедствия, аварии и катастрофи, както и подобряване на взаимодействието между институциите и силите за защита и усъвършенстване на системата за защита на населението. 
След проведената дискусия Комисията по политиката при бедствия и аварии прие на първо гласуване с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се” Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. в частта му, отнасяща се за държавната политика при бедствия и аварии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Узунов.
Има думата председателят на Комисията по парламентарна етика господин Батилов, за да чуем мнението на ръководената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри и народни представители! 
В резюме: в хода на дискусията доминиращо бе становището, че представеният законопроект отразява обективно и аналитично процесите на развитието на обществото и функционирането на държавата. Позитивно е намалението на разходите, трансферите по републиканския бюджет, увеличението на средствата за инвестиции, пренасочването на икономията на бюджетните разходи. 
Положителни примери: значително съкращение на годишните бюджетни разходи за 2009 г., които ние сме критикували в предишните години, на Президентството, на Конституционния съд.
Същевременно беше изказано мнение, че проектът не е в достатъчна степен съобразен със световната финансова и вече прерастваща в икономическа криза с всички последици в другите области. Видимо и необосновано е увеличението на бюджетните разходи на Народното събрание, на съдебната власт, на Българската национална телевизия, Националната служба за охрана, няколко комисии, които са извън изпълнителната власт – Комисията за защита от дискриминация, Комисията по разкриване на документите на бившата Държавна сигурност и др. 
След проведеното гласуване с 8 гласа „за” и 3 гласа „против” Комисията по парламентарна етика реши:
Подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България и предлага Народното събрание да го приеме на първо гласуване.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Още веднъж призовавам председателя или заместник-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГРИЗАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги министри!
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта проведе на 6 ноември 2008 г. своето редовно заседание относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България.
„При проведеното обсъждане възникнаха въпроси относно размера на този бюджет, свързани с възможностите му за осигуряване изпълнението на държавната политика за младежта и спорта, като бе посочено значението на този дял от общественото развитие.
Посочен бе фактът, че бюджетът на агенцията за горните дейности се допълва от набирателната сметка (Българския спортен тотализатор), където съществуват реални възможности за ръст на приходите през 2009 г. Същото обуславя значителни допълнителни средства за осигуряване изпълнението на политиките на ДАМС в областта на младежта и спорта през 2009 г.
С 6 гласа „за”, 1 „въздържал се” и 2 гласа „против” комисията прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване предложения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Следва докладът на Комисията по енергетиката.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГРИЗАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
След направеното представяне от главния секретар на министерството на предложения законопроект и от представителя на Министерството на финансите, след проведената дискусия с 10 гласа „за”, „против” 2, „въздържали се” няма  Комисията по енергетиката предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. с ясната увереност, че предложените програми в програмния бюджет са финансово осигурени и ще могат да бъдат изпълнени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Уважаеми народни представители, след повече от три часа доклади на комисиите ще трябва да преминем към дискусия. Преди почивката вие чухте и представянето на самия Законопроект за държавния бюджет от министъра на финансите. 
Откривам дискусиите по Бюджет 2009.
Има записани народни представители. По реда на постъпванията първи, както виждам тук, са направили своята заявка за изказване от Парламентарната група на Демократи за силна България. Първият оратор, както тук е посочено, е господин Иван Костов.
Господин Костов, на Вас се падна честта да откриете дискусията.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми министри! Късното признаване на задаващата се криза от страна на правителството го завари неподготвено, поради което то ни предлага бюджет с несъстоятелна макрорамка – растежът ще бъде по-нисък от тези 4,7%, за които се говори. Вероятно в средата на годината ще бъдем в икономическа криза. Инфлацията е подценена. Дефицитът по текущата сметка в проценти от брутния вътрешен продукт ще надхвърли прогнозите. Преките чуждестранни инвестиции в никакъв случай няма да достигнат 5 млрд. и 300 млн. лв.
Правителството загуби ценни месеци да опровергава очевидното, а именно икономическата криза е очевидното за Демократи за силна България. Това са наши сигнали още от средата на тази година. Да напомня, че тук на 11 септември т.г., когато говорих за кризата, министрите се смееха в кошарката и оттогава, впрочем да знаят, борсата падна от 966 на 322 снощи, тоест три пъти, докато се усмихваха тук представителите на мнозинството.
Правителството изгуби ценни месеци да опровергава очевидното вместо да реагира на задаващите се заплахи, затова в доклада, който съпровожда проектозакона за бюджета няма анализ на тези заплахи. Не е направен извод – най-важното нещо, как ще се държи валутният борд в условията на настъпваща икономическа криза и затова, макар да са предвидени или по-скоро да са попаднали епизодично някои мерки, които имат антикризисен характер, бюджетът няма антикризисен приоритет.
Предлаганият бюджет не противодейства на задаващата се криза. За да бъде антикризисен трябва да се основава на намаляване на данъчното бреме, както правят всички правителства в Европейския съюз и в Атлантика. При нас се предлага обратното – делът на приходите в бюджета спрямо брутния вътрешен продукт се покачват от 44,1 на 44,3%. Предвижда се скок на приходите от 20%. Никой данъкоплатец в страната няма да си позволи.
За да противодейства на задаващата се криза бюджетът трябва да се основава на съкращаване на разходите, както ще направят всички стопански субекти в страната. Разходите при нас остават 40% от брутния вътрешен продукт и скачат с 19%. Домакинствата и останалите субекти ще направят съкращения на своите разходи, единствено държавата ще харчи разточително.
И накрая, за да бъде антикризисен бюджетът той трябва да приключва с дефицит, а не с 3-процентов излишък. Бюджетният дефицит е задължително условие на правителствена антикризисна политика. Основното правило на такава политика е правителството да събира по-малко данъци, да харчи повече, отколкото е събрало и поемайки дълг, да облекчава данъкоплатците. Ако не го прави те поемат дълг, но за сметка на това намаляват икономическата си активност.
Неприемлив е и основният приоритет на Бюджет 2009 – нарастването на инвестициите с 1 млрд. лв., защото имаме корумпирано и некомпетентно управление. И това не е оценка на българската опозиция. Това го пишат най-авторитетните западни източници и медии. Ефект през тази година от този допълнителен 1 млрд. лв. няма да има и не може да има, но ще се налеят огромни пари в обръчите от фирми на тристранната коалиция, черните партийни каси на тристранната коалиция ще получат своите комисионни. Така БСП, ДПС и НДСВ се надяват да купят следващите избори.
Отсъства анализ на причините за наказателната мярка на Европейския съюз спрямо България. Няма отчет за взетите пари, нито прогноза за това кога и при какви условия забраната ще бъде вдигната. Докладът не казва колко пари по кои ограничителни програми и защо няма да бъдат усвоени през 2008 г.
Предварителните данни на Министерството на финансите сочат, че през полугодието не са усвоени 500 млн. лв. от авансово приведените 945 млн. лв. европейски средства. Затова предвиденото завишаване на приходната част на бюджета с близо 3 млрд. лв. според нас няма да се случи.
Недопустимо е харченето на парите на българския данъкоплатец за нереформирани сектори. Не е приложен принципът „Пари срещу реформи”. Увеличени са бюджетите на съдебната власт с над 50 млн. лв., с 380 млн. лв. за образование, с над 400 млн. лв. за здравеопазване, с над 270 млн. лв. за полиция, вътрешен ред и сигурност. Във всички посочени сфери нивото на публичните услуги е плачевно.
Съдебната власт и вътрешния ред и сигурността на страната са остро критикувани от българските граждани и от европейските ни партньори. Качественото образование и здравеопазването остават недостъпни за огромната маса от български граждани. Те са принудени да доплащат за тях. 
Недопустимо е нарастването на разходите за държавните служби при постоянно бягство от отговорност на администрацията за решаването на проблемите. При намаляващ брой клиенти и при непрекъснато влошаващо се качество на обслужването тези разходи се увеличават само за една година с 480 млн. лв.
Много от новосъздадените през предишния мандат и от сегашната тристранна коалиция служби въобще не оправдават съществуването си и са само скъпо пристанище на партизаните на БСП, НДСВ и ДПС.
Най-важните антикризисни приоритети, които България трябва да приложи сега, са следните 7-8 мерки: да се намалят данъците и да имаме бюджет с дефицит; да се съкращават разходите на публичната сфера чрез премахване на дублиращите и неефективни администрации; да се финансират реформите в съдебната система, образованието, здравеопазването и Министерството на вътрешните работи; да се отвори европейското финансиране чрез радикално подобряване на противодействието на корупцията и организираната престъпност; ускорени публични инвестиции, но само след изпълнение на европейските правила и изисквания; повишаване на сигурността и доверието на чуждестранните инвеститори в България, за да се противодейства на намаляването на преките чуждестранни инвестиции и да се предприемат мерки, правителството може да предприеме такива мерки, за намаляване на лихвите. 
Така ще се помогне на българските данъкоплатци, защото голямата и важна логика в момента е не финансовата система, която е стабилна, да продължава да е стабилна, а да поеме напрежението, за да позволи на българската икономическа система да премине колкото се може по-леко през трудната икономическа криза, на която продължителността ние не знаем и едва ли някой в света знае. Това нещо българското правителство не прави. То предвижда уют и разкош за себе си, за администрацията, за политиците и не протяга никаква ръка на българските семейства и на българския бизнес. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики няма.
Давам думата на народния представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С бюджета за 2009 г. правителството на тройната коалиция признава основните слабости, които допуска за поредна година. 
Документът говори за създаване на по-добри възможности за младите семейства, създаване и условия за подобряване качеството на живот, интегриране на възрастните хора в обществото, за изсветляване на икономиката. Както обикновено приоритетите ви са грешно подредени. Здравата, работеща открито икономика, е основата за генериране на публични политики за младите хора и за хората от третата възраст.
Срамно е да продължавате да говорите или по-скоро да продължавате да говорите за изсветляване на икономиката. Отдавна трябваше да бъдат създадени предпоставки за излизане на бизнеса на светло, както и да бъде прекратена практиката на определени бизнес структури да минават между капките на закона. Светлата икономика обаче би възпрепятствала обръчите от фирми, с които вие се гордеете. 
Според вас бюджетът продължава да залага като свой приоритет осигуряването на инвестиции за развитието на човешкия капитал, за осигуряване на висока заетост и доходи.

Истината обаче е една и това е единственото постижение на България в областта на човешкия капитал – че страната ни се превърна и продължава да е основен донор на пазарите на труда на страните от Западна Европа и САЩ, а от онзи ден и този пазар е затворен. Българите по света предпочитат да работят нелегално и да вършат каквото и да е като работа навън, отколкото да се върнат тук, където благодарение на вашата политика на заетост не се осигурява достоен живот. 
Трите пакета, предложени от правителството като мерки за противодействие на кризата, не отговарят на обективните икономически нагласи, на икономическите субекти каквито ние искаме да има и у нас. Освен сигурност, капиталът търси и благоприятна среда за развитие. Страната ни продължава да се свързва в представите на света с високо ниво на корупция и тромава, спъваща развитието на бизнеса, администрация. 
Вие продължавате да говорите за стимулиране на експорта на българските предприятия, но в същото време не правите нищо за насърчаване енергийната ефективност на предприятията у нас, а това е основен проблем на икономиката. Високата енергоемкост на българските предприятия прави нашите стоки неконкурентоспособни на западните пазари. Вие нямате ясна визия за развитието на икономиката. Ще дам пример за една твърде болна тема – „Кремиковци”. Преди дни министърът на икономиката обясни, че предприятието не можело да реализира продукцията си на западните пазари, защото себестойността на продукта му надвишавал средната европейска стойност. 
Заедно със социалната политика в кавички, за която говорите, вие залагате повишение на здравните вноски на населението с две на сто. Какво обаче предлагате насреща? И тази година бяхме свидетели на борбата на раковоболните наши сънародници да получават това, което им се полага по право – животоспасяващи лекарства. За пореден път парите, които българите отделят от доходите си, ще отидат за луксозни коли и офиси за чиновниците от Здравното министерство и Здравната каса, която е превърната в пристан на роднински назначения. Дори и самите вие признавате, че няма ефективен контрол върху разходването на средствата.
Повишаването на пенсиите, което вие обещавате за пореден път, няма да гарантира на нашите родители достойни старини. Искам социалният министър във вашето правителство да ми покаже със собствения си пример как се живее със 136 лв. на месец, на колкото сте определили минималната пенсия за прослужено време и старост от 1 юли 2009 г. 
Вие говорите за стабилността на българската икономика на фона на кризата, но винаги пропускате да кажете, че тази стабилност се дължи не на вашата политика, а на въведения през 1997 г. валутен борд. Тъжно е какво трябва да преживеят отново българите след толкова години. Благодарение на вашата политика, последствията от кризата вече се усещат и у нас. 
Продължавате да пишете за мерките за насърчаване на малкия и средния бизнес. За жалост тези мерки остават на хартия. Защо най-после не насърчите малкия и средния бизнес, като го допуснете и той да види как се работи в изпълнението на обществените поръчки? Тук е мястото да отбележа, че финансовият министър Пламен Орешарски призна, че обществените поръчки се възлагат при заобикаляне на законови процедури. Ние си го знаем, само че какви са последствията от това?! Нищо! 
Научното развитие на страната ни продължава да се украсява с гръмки фрази, с които правителството иска да скрие неглижирането на българските учени. Няма как да осигурите развитието на икономиката, за която говорите, ако не подкрепите най-важната сфера на прогреса – науката и развитието на иновациите. Отделяните от вас средства за наука, както обикновено, оставят българските учени в положението на обезверени и притиснати от мизерията хора, които съсредоточават потенциала си не за развитие на областта, в която се трудят, а върху мисли за физическото си оцеляване.
Вие продължавате да говорите за възможни икономии, които могат да бъдат направени от директорите на училища в рамките на отпуснатите им делегирани бюджети. Парите, които училищата получават, са в размер, който не само не позволява икономии, но кара директорите да търсят начини за стимулиране на определени кадри. И тук ще дам пример с преподавателите по чужди езици за сметка  на останалите. Тази политика, която е категорично неправилна, се налага на директорите, защото специалистите по чужди езици са отблъснати от ниското заплащане и предпочитат да се реализират в други сфери или направо в други страни. 
Средствата, заделяни за развитието на инфраструктура, продължават да са крайно недостатъчни. Като красноречив пример може да бъде посочена железопътната инфраструктура, която благодарение на крайно недостатъчните средства, които години наред се отделят за поддържането й, заради непрекъснати и несполучливи реформи, заради лошо управление не позволява достигането дори на минималните скорости в ж.п. транспорта. Какво остава за мечтаните железници, с които да включим страната си в обща европейска ж.п. структура?! Влаковият превоз, който е сред основните начини за придвижване в страните от Европейския съюз, продължава да се възприема у нас като транспорт на хора с много ниски доходи. Занемарената инфраструктура и опасните стари влакове у нас се допълват и от крайно лошото състояние на магистралите, които се възприемат от управляващите предимно като източник на лични доходи. Да ви припомня сделката за магистрала „Тракия” и резултатите от нея.
Уважаеми дами и господа, за поредна година управляващата коалиция предлага бюджет, който не гарантира ефективното развитие на страната ни. Политиката на тройната коалиция е политика, насочена към обслужване на обръчите от фирми и лично облагодетелстване на управляващите. Тя позори страната ни и създава у европейските ни партньори усещането, че са приели в семейството си най-корумпираната държава на Стария континент. За мен, а и за вас, господа управляващи, трябва да е обидно Европа да се отнася към  нас като към двойкаджиите на Европейския съюз. 
Вие допуснахте Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ за пореден път да ви напомни за сериозните проблеми, които имаме с усвояването на европейските фондове. Ще си позволя да цитирам говорителя на ОЛАФ, който заяви, че службата не може да изпрати 1000 служители на ОЛАФ в България, които да ходят като следови кучета по петите  на българските власти, затова те трябва сами да си свършат работата. Очевидно е обаче, господа управляващи, че отказвате и не можете да свършите работата, за която ви плаща вашият работодател – българският народ. 
Единственото положително в предложения от вас бюджет, дами и господа от тройната коалиция, е, че това е последният бюджет, предложен от вашето правителство. Тежко и горко на българите, които ще трябва да изживеят последните месеци на управлението ви, които, съдейки по досегашните ви действия, ще са изпълнени не само с некомпетентност, но и с безочливо разграбване на българските и европейските фондове. 
Ето защо ние няма да подкрепим вашия бюджет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи за реплики.
Давам думата на народния представител Донка Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Когато говорим за бюджет, хората очакват от нас - хората, овластени с тяхното доверие, сред многото цифри и политики, сред изказванията на комплексирани партийни лидери, сред изказвания, които демонстрират неосъществени политически амбиции, да чуят какво ще се случи в техния живот през предстоящата година. Искат да разберат как в условията на световна икономическа криза, в една трудно предсказуема икономическа среда ще се справят. И ако прогресиращите, квалифицираните, можещите вярват на способностите си да успяват в условията на една безспорно подобрена макроикономическа среда в България в рамките на това управление, то тези, които разчитат на солидарността на обществото, очакват подкрепа.
Този бюджет е по-различен от всички останали в рамките на това управление, не само защото той ще се изпълнява в условията на една безспорно трудно прогнозируема икономическа среда, но защото има за цел да гарантира устойчивост на постигнатото и приемственост на резултатите от провежданите в рамките на мандата политики. Бюджет 2009 отделя подобаващо място на социалната политика. В него разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи нарастват с 22% спрямо 2008 г. и достигат 9 млрд. 291 млн.лв.
Това са 12,6 на сто от брутния вътрешен продукт при 11,5 на сто за миналата година. Тази еднопроцентна разлика от брутния вътрешен продукт е демонстрация на ангажираността на правителството, на Народното събрание, което вярвам, че ще приеме този бюджет, с проблемите на хората, които имат нужда от социална подкрепа. Една политика, по която между другото имахме съгласие, когато опозицията поиска да дискутираме как ще бъде компенсиран ръстът на цените за социално слабите граждани.
В социалната си част бюджетът е изграден на програмен принцип и е ориентиран към резултати в рамките на 6 политики и 16 програми. Ще се спра само на тези от тях, които засягат живота на най-много граждани.
Политика в областта на заетостта.
Безспорни са успехите, които постигна управлението в областта на заетостта. Аз бях безкрайно учудена, че председателят, че лидерът на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили оспорва точно тази политика. Господин Бакалов, факт е, че безработицата падна в рамките на мандата от 11,11 на сто на 5,95 на сто, а коефициентът на заетост нарасна от 56,2 на сто на 63,9 на сто. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.) При този спад на безработицата трета поредна година, политиките на пазара на труда се финансират със 190 млн. лв. Минималният размер на обезщетението за безработица се увеличава от 100 на 110 лв., а максималният – от 200 на 220 лв. Новото тук е, че плащането на обезщетението за безработица ще става на ден. Предвижда се субсидираната заетост да обхване 62 хил. души. Ще се финансира обучение на 30 хил. души. Министерството на труда и социалната политика очаква безработицата да се задържи на нива под 7%. Считам, че трябва да бъдем готови и за по-неблагоприятни тенденции. За значимостта на този проблем е показателен фактът, че българите сочат като най-голям от страховете си страха да останат без работа. Министерството на труда и социалната политика готви програма към Националния план по заетост „Възможност за заетост” с акцент върху преодоляването на последствията от евентуален ръст на безработицата чрез преквалификацията на работната сила, чрез формиране на ключови умения, чрез мотивация на хората за по-активно поведение на пазара на труда. През 2009 г. ще започне финансирането на нова схема – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси, стимулиране на самостоятелна стопанска дейност”.
Няколко думи за областта на социалното подпомагане, тъй като в условията на криза социалните защитни мрежи са точно тези, които защитават най-бедните групи от населението, за три политики: месечни помощи на 95 хил. лица и семейства – средно месечно на стойност над 85 млн. лв.; еднократни помощи на 6 хил. лица и семейства – средно месечно на стойност 600 хил. лв.; целеви помощи за 125 хил. случая – на стойност близо 4 млн. лв.
И няколко думи за доходите в областта на пенсиите. Бюджет 2009 е проява на последователните усилия за устойчивост в поне четири политики в пенсионната система.
Първата от тях е реално повишаване на доходите от пенсии. И през 2009 г. се предвижда пенсиите да бъдат увеличени на два пъти, както бяха увеличавани през всички пълни години на мандата – политика, която надявам се, ще се превърне в традиция.
Няма да говоря в детайли за известните на българското общество две стъпки за увеличаване на пенсиите, но много съществени, много различни от правените досега стъпки – увеличаване на всяка година осигурителен стаж от 1 на 1,1 и планираното увеличение от 1 юли на пенсиите с 9,7%, нови размери за минималната и максималната пенсия, по които вчера дискутирахме много задълбочено.
На второ място, с този бюджет се демонстрира последователност в политиката на подобряване съотношението „осигурени лица – пенсионери”, което тази година става 100:76. Продължава политиката на една благоприятна тенденция в това отношение, което се дължи на повишената заетост на населението и на мерките, свързани със стимулиране на работа след навършване на пенсионна възраст.
Третата стъпка в това отношение, третата политика е, че най-високият ръст в рамките на мандата е за минималната пенсия, като за целия мандат минималната пенсия нараства с близо 100% –  96,9%. Тя се увеличава. (Реплика на народния представител Йордан Бакалов.) Вярно е, господин Бакалов, увеличава се на 135,85 лв. Иска ни се да е повече, но началото в рамките на мандата е 69 лв.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Кажете как се живее с тези пари!
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Най-нисък е темпът на нарастване на максималната пенсия, която пораства от 420 на 700 лв. – с близо 67%.
Трайно нараства коефициентът на заместване на дохода от труд за целия период. И ако някой поставя въпроса дали растат пенсиите или не, то този показател е най-безспорният, защото в началото на десетилетието (2001 г.) е бил 48,2%, а в началото на мандата е 51,1%. Днес коефициентът на заместване на дохода от труд е 53,3%. Вярно е, че критерият, който гоним по отношение на страните членки, е 60-70%, но тенденцията е очевидна за всички.
Накрая на своето изказване ще изразя своята позиция по отношение на рисковете, касаещи социалната част от бюджета.
На първо място, най-големият риск е свързан с приходната част от бюджета, в това число и бюджета на държавното обществено осигуряване. Големият относителен дял на държавното участие във Фонд „Пенсии” поставя този фонд в зависимост от данъчните приходи, които определят 42,68% от приходите във фонда под формата на трансфери и субсидии. Диверсифицирането на източниците на финансиране в условията на криза на социални политики предполага по-добра устойчивост на системите. В този смисъл допълнителните 170 млн. лв. от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са важни. Добре би било в хода на годината да се обмисли възможността за разширяване на кръга от публично-частни партньорства в областта на социалните услуги и на друг вид извънбюджетно финансиране. 
Трудно е да бъде прогнозирано нивото на безработица. 
Следва да проявяваме чувствителност към всички политики, свързани с поносимостта от българските граждани на последствията от по-чувствителен ръст на безработицата. Структурният характер на безработицата, предизвикан от свиване на производството в определени отрасли, създава потребността от специфични политики.
Уважаеми госпожи и господа, в свое обръщение към нацията новоизбраният американски президент Барак Обама каза, че кризата е научила американския народ, че не може да има преуспяващ Уолстрийт, докато Мейн стрийт страда. За нас, социалистите, това е изстрадан начин на мислене много преди кризата. (Шум в блока на ОДС и „Атака”.) Той определя нашия прочит на Бюджет 2009, който Коалиция за България ще подкрепи. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.) 
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Покрай Донка ще залюбим и БСП!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
За първа реплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД):  Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, и в ямб, и в хорей да бяхте направили Вашето изказване, нямаше да можете да прикриете истини, които знаят всички българи, като например това, че Бюджет 2009 не може да реши проблема на над 500 хил. български граждани, които нямат достъп до медицинска помощ.
Вие не споменавате нищо за това, а нямате и решение по този въпрос. Единственото нещо, което се опитвате да направите по този проблем, който засяга стотици хиляди  български граждани, това е да се опитате да накарате българските лекари да работят по 24 часа или да ги склоните да подпишат рамков договор, с който Касата плаща петдесет процента от цената на медицинската помощ и  грижа. В това време българските медицински сестри и българските лекари се изнизват в Европа, където намират, разбира се, поприще със своите специалности, със своите възможности и българите, които нямат достъп до медицинска помощ, стават все повече. За решаването на тези въпроси се иска политическа воля, искат се болезнени реформи.  И министърът на финансите в това правителство признава, че няма такива реформи, че  здравеопазването е нереформирана област и от този бюджет и  от всичко, което става в България по отношение на здравеопазването, не е доволен и министърът на здравеопазването във вашия кабинет.  
Вие нищо не споменавате във връзка точно с тези проблеми, които вълнуват българите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Втора реплика има ли? Няма.
Госпожо Михайлова, заповядайте за дуплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми д-р Щерев, учудвам се, че точно от Вас получавам тази реплика, тъй като Вие сте един от идеолозите на тази система, един от пороците на която е ограниченият достъп за определени български граждани. Но може би имате право да коментирате тази тема, тъй като Вие сте един от хората, които се възползват и от възможностите, които предлага тази система.
Вярно е, че системата се нуждае от по-нататъшни реформи. И мисля, че всички сме признавали това. Признайте и Вие, че в рамките на този мандат бюджетът за здравеопазване, твърде ограничен, твърде недостигащ, нарасна два пъти. Че този бюджет, който вчера коментирахме, нараства с 335 милиона и беше заявена общата воля да се търсят възможности за нарастването на тези средства. А реформите оттук нататък, надявам се, да ги правим заедно – вие, честните частници, ние, по-лявомислещите хора, в интерес на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Давам думата на народния представител Милен Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, госпожи и господа народни представители! Бюджет 2009 не е обикновен бюджет, защото се обсъжда и ще бъде приет в качествено различна икономическа обстановка от тази, в която бяха обсъждани предшестващите го бюджети. Българската икономика наистина продължава да расте с рекордни темпове, но съмненията дали това ще продължи са всеобщи. Кой се съмнява днес, че глобалната финансова криза ще засегне България не само по осезаем, но може да се каже, по драстичен начин. С просто око се вижда, че затрудненото кредитиране е на път да доведе до безпрецедентна стагнация в редица основни сектори на икономиката.
НДСВ беше първата политическа сила, която заговори за конкретни мерки за преодоляване на най-негативните последици от финансовата криза. Ние предложихме на правителството пакет от седем инициативи, без да смятаме, разбира се, че няма нужда от други мерки. 
Радващо е, че към този момент, ако бъде приет бюджетът за следващата година, шест от тези препоръки ще бъдат изпълнени. 
Правителството показа завидна гъвкавост в условията на трудно предсказуема икономическа обстановка. Нека на всички да е ясно, че тази криза не е „Made in Bulgaria”, както се е случвало преди. За разлика от минали години, валутният борд и благоразумната фискална политика попречиха на икономиката ни да стигне до такива крайности, които донесоха вече сериозни главоболия на редица европейски страни. Данъчноосигурителните реформи доведоха до създаването на най-добрата среда за инвестиции. Държавният дълг спадна от над сто процента спрямо брутния вътрешен продукт преди десет години на малко над десет процента днес.
Поредицата от години, в които бе генериран бюджетен излишък, осигуряват важен буфер за предстоящата криза заедно с рекордно високия фискален резерв.
Отговорността за кризата не може да се търси от управляващите, но избирателите са в пълното си право да искат правителството да поеме своята отговорност за справянето с нея. И аз съм убеден, че в лицето на Бюджет 2009 ще открием силен инструмент за изолирането на България от най-тежките възможни последици. Нивото на публичните инвестиции е рекордно високо не само по номинал, но и като дял от брутния вътрешен продукт. Планира се рекордно висок излишък, но се дава и възможност на правителството да използва този буфер, ако развитието на обстановката го наложи.
Чух преди малко, че Иван Костов пледира за дефицит. Но това отново доказва колко объркани са в България понятията ляво и дясно. Господин Костов твърдеше, че води дясна политика въпреки ежегодните дефицити в бюджета по време на неговото управление, а обвинява управляващата коалиция, че не иска да харчи повече, отколкото събира като приходи в бюджета.
Както всеки бюджет в този мандат, Бюджет 2009 е плод на коалиционен консенсус. Сигурно той нямаше да изглежда така, ако НДСВ беше единственият субект на управлението. Вероятно за образованието щяха да се осигурят повече средства, сигурно и увеличението на парите за здравеопазване щеше да е под условие,  че се извършат реформи в здравноосигурителния модел. Повече внимание може би щеше да бъде обърнато на младите семейства и децата, които в момента не могат да посещават детски градини. Но консенсусната политика, която се води в България от 2001 г. насам, без командири и диктатори, е гаранция, че обществото ни ще продължи да се развива в посоката, в която желаят повечето от българските граждани. 
Затова си позволявам да завърша с една дружеска бележка към нашите коалиционни партньори: уважавайте общите коалиционни решения, не смятайте, че преговорите започват в момента, когато си стиснем ръцете! Парите никога няма да са достатъчни нито за здравеопазване, нито за субсидии, но ако постигнатите договорености не се уважават, Бюджет 2009 никога няма да бъде приет. А България има остра нужда от него. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:   Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри и народни представители! Бюджетът за 2009 г. е особен. Защото годината 2009 е особена за българското икономическо и социално развитие, година на избори – европейски и национални, година на глобална финансова и икономическа криза.
Бюджет 2009 е бюджет с много имена – антикризисен бюджет, предизборен бюджет, бюджет на големите рискове, най-напрегнатият бюджет, а аз бих го нарекъл и бюджет на позакъснялата социална компенсация. Най-точната дефиниция обаче на този бюджет, който обединява според мен всички определения, е бюджет на високата неопределеност или, както се изразяват някои независими анализатори, това е бюджет на икономическата, социалната и политическата ентропия. Тази дефиниция пасва на Бюджет 2009 не защото му липсват планове и програмни характеристики, а защото в условията на висока неопределеност възможностите за точно прогнозиране са ограничени. Както е известно, в основата на всички макроикономически и бюджетни показатели се залагат прогнози за множество явления и процеси, които би трябвало да се случат в бюджетната година. Всяка прогноза е обременена с някаква грешка. Колкото по-малко е информацията за тези процеси, толкова по-голяма е грешката на прогнозата.
Основните характеристики на Бюджет 2009 са прогнозирани и конкретизирани като планови показатели в първата половина на текущата година. По това време проявленията на глобалната финансова и икономическа криза не бяха така ясно изразени, както сега. Динамичното развитие на кризисните процеси, които по всеобщо мнение днес вече видимо засягат и нашите социално-икономически системи, налагат да се направи актуализиран анализ на бюджетните параметри и ако е необходимо, да бъдат адаптирани към новите социални и икономически реалности.
По-конкретно, процесът на актуализирания анализ следва да обхване основно три направления.
Първо, да се направи допълнителен анализ и оценка на стопиращите възможности на предвидените в бюджета буфери срещу външно влияние. Необходимо е да бъдат подсилени тези буфери, като се имат предвид последните данни за проявлението на кризата у нас. Това се отнася за основния разходен буфер от седем процента за министерства и ведомства, за планираното бюджетно салдо, за солидния резерв за публични инвестиции и структурния резерв.
Вярно е, че българската икономика има нужда от публични инвестиционни разходи, чийто ръст в Бюджет 2009 е чувствителен. При сегашните проблеми с платежния баланс обаче България има нужда не от какви да е инвестиции, а от преки чуждестранни инвестиции. Националните капиталови разходи няма да  компенсират негативния ефект от намаляването на притока на чуждестранни инвестиции в страната по отношение на сериозния дефицит по текущата сметка.
Второ, понеже българският вариант на глобалната криза се очертава да обхване преди всичко икономическата система, необходими са допълнителни ефективни мерки за стимулиране на реалната икономика. Това означава, че трябва да се предвидят по-сериозни фискални стимули за онези сектори от икономиката, които имат доказан принос в подобряване на силно влошеното търговско салдо на страната. Да бъдат стимулирани пряко или косвено всички икономически дейности, които увеличават износа и ограничават вноса на стоки и услуги. 
Безспорно един от тези сектори е селското стопанство. Известно е, че този отрасъл има не само икономическо, но и стратегическо национално значение и всяка държава се стреми да стимулира фискална политика за неговото поддържане и развитие. България драстично изостава от европейските страни по отношение на националното подпомагане на земеделските производители. 
Известно е, че в Европейския съюз има строги регулации на различните схеми за национално подпомагане. За нас може да звучи парадоксално, но тези регулации са насочени не към задължаване на страните да увеличават тази помощ, а да я ограничават. Тоест тези регулации имат стопиращи, а не стимулиращи функции, защото стремежът на всички страни с изключение на България, за съжаление, е да използват максимално допустимите възможности за подпомагане на този жизнено важен сектор. Този въпрос е от изключителна национална значимост и едва ли има теснопартиен аргумент, който да попречи на една обща политическа позиция за достойна подкрепа на българското земеделско стопанство.
Трето, най-ефективната мярка срещу днешната финансова  икономическа криза при нашите конкретни условия е свиването на разходите. Това се отнася за всички потребители на стоки и услуги – от домакинствата до държавата. Съкращаването на публични разходи е труден процес на сегашния последен етап по подготовката и приемането на бюджета. Това ще засегне вече формулирани и предложени за финансиране секторни политики. 
Поради специфичният характер на коалиционното управление всеки опит за съкращаване на бюджетни разходи може да усложни отношенията между коалиционните партньори. Въпреки това смятам, че Министерството на финансите трябва да направи допълнителен анализ на разходната част и да предложи на коалиционните партньори варианти за евентуални промени в посока на редуциране.
Уважаеми дами и господа, Бюджет 2009 е решаващ за общото социално-икономическо развитие на България през следващите години. От него до голяма степен зависи дали ще се върнем на равнището отпреди 7-8 години или ще успеем да намалим неизбежните негативни ефекти от неблагоприятната международна финансова и икономическа ситуация. Сега повече от всякога е необходимо да загърбим политическата партизанщина, да се обърнем открито с лице към интересите на нацията и да излезем с най-малко щети от трудните времена, през които неизбежно ще преминем. 
Тъй като приходната част на бюджета е най-уязвима от кризата при днешните български условия, всички предложения, които застрашават изпълнението на тази част от бюджета, са в противоречие на националните интереси. Повечето от тези предложения са инерционни, лишени от убедителна аргументация.
Известно е, че у нас през последните години се извършиха радикални промени в посока на редуциране и на данъчната тежест. Фискалната ресурсна възможност на данъчната ни система е изчерпана. Вярно е, че намаляването на данъците стимулира икономиката, когато е в застой. Но ние използваме този стимулатор на икономическа активност в едно друго време – когато икономиката ни не беше в застой. Изследователите на нашата данъчна политика след години ще кажат дали сме били прави или не, дали е трябвало да намаляваме данъците максимално и да следваме оптимални равнища през последните години, дали е трябвало да допингираме икономиката ни в условията на растеж или да задържим скритите мощни резерви на данъчната система за подкрепа на икономическата активност в условията на криза.
Вчера прочетох в пресата, че Великобритания щяла да намалява драстично данъците като антикризисна мярка. Както чухте, някои наши политици от опозицията веднага решиха, че и в България можем да постъпим по същия начин.
Уважаеми колеги, това е икономически макронаивизъм, който напомня на една народна поговорка: “Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала краката си”. България, уважаеми дами и господа, не е Великобритания. Там корпоративният данък е 39%. Да ви напомня, че в България този данък е 10%. Можем само да се надяваме, че един ден ще стигнем тази велика страна и ще можем да се сравняваме с нея по доходи и по данъци. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Лидия Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри! Гледам един пътуващ с голяма скорост стар трамвай и се чудя в коя ли задънена улица ще ни закарат идеите и мечтите и дали тя не се казва рецесия. Някои казват: Време е, вече 11 години няма криза. Но традицията повелява, че когато БСП си отива от властта винаги да има криза. За последен път това беше през 1997 г. Опасявам се, че идва ред на 2009 г. Разбира се, сега е налице и удобният виновник – вирусите дойдоха от Запад. За съжаление обаче, ако Америка киха, а Европа кашля, за България опасността от пневмония е голяма. Точно това е диагнозата, с която Бюджет 2009 трябва да се справи. Вече се наложи мнението, че глобалната криза не е банкова, а преди всичко финансова и икономическа. Тоест тя ще удари най-напред бизнеса, а след това хората, които ще загубят работа и доходи. Предупрежденията на Българска нова демокрация от последния месец, че страната ни има нужда от антикризисни мерки сякаш дадоха някакъв частичен резултат. От непоколебимото защитаване на тезата, че световната криза ще подмине България и няма нужда от специални антикризисни мерки, все пак стигнахме до настоящето признание, че Бюджет 2009 трябва да се съобрази с негативните световни финансови процеси. 
Основният инструмент на правителството за противодействие на кризата се състои в мерки, групирани в три пакета в Бюджет 2009 – икономическа активност, пазарна гъвкавост и гъвкавост на социалните мрежи. Каква е позицията на Българска нова демокрация по тези мерки?
Пакет „Икономическа активност” – предвидени са 5 млрд. 192 млн. лв. за капиталови разходи в публичната инвестиционна програма, като ръстът спрямо 2008 г. е 900 млн. лв. Дали някой може да си спомни, кои точно големи публични инфраструктурни проекти са направени през тази година за 4 млрд. 300 млн. лв.? Ние от Българска нова демокрация настояваме да бъде представен анализ за ефективността на направените през 2008 г.  и предвидените за 2009 г. средства за капиталови разходи.
Пределно ясно е, че публичните инвестиции не могат да изиграят ролята на резервна гума, основно защото не са отпушени потоците от Еврофондове. Наливането на пари, за да се поддържа на изкуствено дишане корупционния модел на това управление само и само, за да се гарантира заетостта и поръчките в инфраструктурата за определени кръгове, няма да даде изход от кризата. Напротив, това ще отдалечи още повече България от европейското й бъдеще. Тук среден път няма – или реформи и връщане на правилата, контрола и прозрачността, или инфраструктурните проекти ще бъдат лишени от европейски средства. Това е въпрос на национален интерес, който до този момент се припознава като личен на привилегировани кръгове и обръчи.
По отношение на идеята за създаване на държавна компания за изграждане на бизнес паркове, идеята не се различава от предложението за създаване на държавна компания за изграждане на голф игрища. В момент, в който работещи фирми съкращават работници и свиват производства, вместо усилията да се насочат към тяхното подпомагане, се предлага изграждане на офиси с държавни пари.
Раздуването на публичните разходи, които не създават почти никакъв бъдещ производствен и експортен потенциал, означава пропилени пари на частния сектор и дори още по-страшното – заплашва финансовата стабилност на страната. Основната опасност пред България в момента, е не толкова намаляването на растежа, колкото заплахата от бърза загуба на доверие от страна на инвеститорите, което ще доведе до изтегляне на капитали и огромен натиск върху лева. Затова правителството трябва да обърне много по-голямо внимание върху опасността от пробив в платежния баланс и намаляване на валутните резерви. 
Бюджет 2009 не дава отговор на въпроса: как ще се финансира дефицита по текущата сметка? Според прогнозата на Министерството на финансите, непокритият от преките чуждестранни инвестиции дефицит е в размер на 3 млрд. евро, като тенденцията за намаляване на преките чуждестранни инвестиции се засилва.
Ето защо Българска нова демокрация настоява за премахване на хипотезата за разходване на 700 млн. лв. от излишъка за допълнителни инвестиции през 2009 г. при по-силно от очакваното забавяне на стопанската активност. 
Ясно е, че в година на избори правителството ще се чувства много комфортно с разрешен от парламента лимит за харчене на повече от 1 млрд. за неопределени разходи, но при тази ситуация това е изключително рисково и опасно. При условие, че се очаква силно ограничаване на достъпа до външно финансиране, това означава, че някъде се допуска опасна грешка. Неразумната политика на българското правителство може да изправи пред риск, за първи път през последните десет години, основата на българската икономическа стабилност, а именно валутния борд.
България има отворена икономика и няма как да не бъде засегната от световната икономическа криза. Това обаче не може да бъде основание за някои съмнителни бизнесмени и държатели на кредити в голям левов размер, да подхранват съмнения за необходимостта от валутен борд и фиксиран курс, защото е ясно, че от девалвацията на лева те ще спечелят, но обикновения български гражданин отново ще загуби спестяванията си. Затова е необходимо българските политически и банкови власти да се активизират и да постигнат възможно най-бързо договаряне със страните от Еврозоната, Европейската комисия и Европейската централна банка за присъединяване на България към Валутния механизъм ІІ.
По пакета „Пазарна гъвкавост” – осигуряването на кредитен ресурс за малките и средни предприятия е добра идея, но тя би била работеща, ако кредитните линии, предоставени за търговските банки чрез Банката за развитие стартират, поне от 1 млрд., а не от предвидените 100 млн. лв. Тотално е застрашено усвояването на Еврофондовете, поради изискването за авансово финансиране на проектите. Предвидените 50 млн. лв. във фонда ФЛАГ, са само за общините и се задава въпросът: в какъв размер се очаква да има усвояване на Еврофондовете, като възможностите за кредитиране, предвидени от правителството за бизнеса и общините е само 150 млн. лв.?
По отношение на българската Агенция за експортно застраховане – кредитният лимит за експортно застраховане трябва да достигне поне 100 млн. лв. Необходимо е да се предвиди и допълнителен кредитен лимит за застраховка на междубанковото финансиране и банковите депозити в размер поне на 40 млн. лв., което ще допринесе за възстановяване на доверието между банките.
По отношение на пакета "Гъвкавост в социалната мрежа" – либерализацията на пазара на труда е ключов елемент за този пакет. Загубата на работни места у нас вследствие на икономическата криза вече е факт. Продължаването на неефективно разходване на средства за квалификация и преквалификация по никакъв начин не помага на останалите без работа хора. Ресурсите максимално трябва да отидат при работодателите, които имат нужда от квалифицирани работници, а не в администрацията. 
Гъвкавият пазар на труда е гаранция за оптимална заетост в условията на криза. Предложението на Българска нова демокрация е да се регламентира почасовото заплащане и да се въведат минимални часови ставки по отрасли и професии, вместо минимална работна заплата и осигурителни прагове.
Загубата на работни места ще удари най-силно хората с кредити. Ето защо ние настояваме да бъдат предвидени бюджетни средства за покриване на допълнителни легитимни рискове по ипотечни кредити за определени социални групи – например за млади семейства, обучаващи се и други реално нуждаещи се. 
Тъй като всичко казано до тук не фигурира в проекта за Бюджет 2009, Българска нова демокрация няма да го подкрепи. Това, че държавата се управлява без ред и правила не е тайна за никого, но такова откровено и показно прегазване на правилата като скачане в трамвай по време на движение и разговор с ватмана никой не е правил досега, господа управляващи. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Попов, заповядайте.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател. 
Уважаеми господа министри, колеги! Парламентарната група на "Атака" няма да подкрепи Законопроекта за държавен бюджет на България за 2009 г., като основният ни мотив за това е, че в него не е отразено развитието на световната икономическа криза от последните няколко месеца. Съединените американски щати, страните от Европейския съюз и Япония вече са в рецесия, като очакванията за 2009 г. са тя да се задълбочи в световен мащаб. 
На фона на песимистичните прогнози за развитието на световната икономика, изглежда прекалено оптимистичен заложения растеж на брутния вътрешен продукт от 4,7%. Макар, че първоначално бяха заложени 5%, но растежът претърпя лека корекция на 4,7%. За нас това е нереалистично. 
Едва ли България ще се окаже остров на благоденствието и при положение, че най-големите световни икономики вече навлязоха в рецесия, ние да реализираме растеж.
Буди недоумение и очакваната висока инфлация от 6,7%, при положение, че тенденцията е към намаляване на цените на суровини и храни по световните борси, заради по-слабото търсене, в резултат на ликвидната криза в банковата система. 
 Очакваната цена на петрола - около 70-75 евро, или около 100 долара за барел, е два пъти по-висока от цената на петрола в момента на световния пазар. При положение че рецесията се запази през цялата 2009 г., нямаме никакво основание да очакваме такава висока цена на петрола. 
Неадекватен е и прогнозираният средногодишен валутен курс на лева към щатския долар от 1,40 лв. за долар, при положение че в момента курсът е 1,54 лв. или малко над него.
В резултат на намаляване на вътрешното потребление за ръст според нас е немислимо да се говори при положение, че сме на последно място по доходи в Европа, а банките рязко намалиха темповете на кредитиране на фирми и физически лица. Ще имаме свиване на реалния сектор, намаляване на производството и услугите, съкращаване на работна ръка и спиране на нарастването на работните заплати. Това са очакванията.
В Бюджет 2009 не виждаме никакви мерки за защита на реалния сектор, с изключение на 120 милиона, които се предвижда да бъдат преведени в Българска банка за развитие за кредитиране на малки и средни предприятия, но тази сума е прекалено малка.
Като основен инструмент за противодействие на последиците от финансовата криза върху реалния сектор са мерките, насочени към разширяване на публичната инвестиционна програма, като корпоративните разходи се предвиждат на 5 млрд. 192 млн. 500 хил. лв. Но тези инвестиции няма да доведат до съживяване на реалната икономика, защото, както и досега, ще потънат в обръчите от фирми на управляващата коалиция.
Въпреки очакваното свиване на потреблението, заложеното увеличение на акцизите на керосина, въглищата, електроенергията и цигарите изкуствено ще повиши цените на редица стоки и услуги, без да има реални икономически предпоставки за това. Няма да има по-голямо потребителско търсене.
Правителството през 2008 г. се провали и в намерението си да се пребори със сивия сектор, което беше обявено като основен приоритет. Въвеждането на плоския данък не доведе до желаните резултати в тази посока, въпреки че беше посочен точно този мотив за въвеждането му. 
Вместо координирани действия на Националната агенция за приходите, Агенция „Митници”, ДАНС и ГДБОП за пресичане на контрабандата на всякакви стоки през границите на България, виждаме административната мярка повишаване на минималните осигурителни прагове за отделните професии. Вярно е, че това ще налее около 500 млн. лв. допълнително в Националния осигурителен институт, но това ли е единственият начин за борба със сивата икономика? 
Бюджетният излишък досега беше представен като основен инструмент за борба с инфлацията, също и поддържането на  голям фискален резерв. Но сега, когато вече е започнала рецесия, защо залагаме отново бюджетен излишък? Три процента – около 2 млрд. лв. ги изкарваме от реалната икономика.
Затова ние от „Атака” предлагаме следните мерки.
1. Да се приеме балансиран бюджет. Дори и с дефицит да е, пак ще има положителен ефект. Ще се освободят 2 млрд. лв. и ще могат да се насочат към реалния сектор. В момента такава мярка няма. Тези пари допълнително засилват процесите на рецесия и стагнация в икономиката за следващата година.
2. Да се намали данъка върху доходите на едноличните търговци от 15 на 10%. Засега доходите на физическите лица са 10%, корпоративният данък е 10%, а единствено данъкът на едноличните търговци е 15%.
Да не се увеличават акцизите тази година поради кризата. 
Следваща мярка – да се създаде гаранционен фонд за кредитиране на малки и средни предприятия, като единият от показателите ще бъде откриване на нови работни места. Това ще противодейства на тенденцията, която се очаква за догодина. Тъй като търговските банки разполагат с по-малък ресурс, това ще компенсира това намаление.
Следваща мярка – драстично съкращаване на държавната администрация, което ще освободи ресурс за звената, които са най-натоварени. По наше мнение около 40% може да се съкрати от държавната администрация, а именно от звена, които са кухи, не работят, и да се насочи към агенциите, които обслужват оперативните програми, за да могат да се вдигнат и там доходите, тъй като се чувства недостиг на специалисти в тази област.
Да има контрол от страна на парламента върху дейността на тези агенции по усвояване на средствата от оперативните програми, за да се прекрати корупцията, която непрекъснато ни залива.
Последно – индексиране на пенсиите, не символично, а съобразно европейските стандарти на живот. Досега това, което ставаше, е по така нареченото Швейцарско правило – половината от натрупаната инфлация плюс половината от нарастването на осигурителния доход. 
Както стана дума вече, борбата със сивия сектор и осигурителният доход, който се отчита, нарастването му всъщност се дължи само на минималните осигурителни прагове, господин Имамов. Това не е реално и от това са ощетени българските пенсионери. Трябва да заявите открито това.
Накрая, ако може с една дума да се квалифицира Бюджет 2009, това е неадекватен бюджет. За да стане адекватен, е нужна промяна на всички макроикономически показатели и да се преработи основно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стефан Софиянски. 
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, който Ви няма в буквален и в преносен смисъл на думата, уважаеми господа министри! Как можем да квалифицираме този бюджет? Аз го наричам панически бюджет. Защо панически? Защото е бюджет, който е резултат от два лоши, тотално сбъркани бюджета – за 2007 г. и за 2009 г.
 Господин министър Орешарски, говоря с Ваши цифри, не с мои. 
Прогнозна инфлация за 2007 г. – 3,1%. Довечера ще гледаме отчета на инфлацията – 11,8%. Прогнозна инфлация за 2008 г. – 4,5%, очаквана инфлация по Ваши данни – 9,8%,  а аз твърдя, че ще бъде двуцифрена тази година.
Брутен вътрешен продукт – за пръв път спад през 2007 г. Първата година на членство на България в Европейския съюз бележим със спад на ръста на брутния обществен продукт - от 6,3 на 6,2%. Очаква се 6,5% тази година, зависи от зърното, но аз смятам, че ще го запазите в нивото 6%. Догодина драстичен спад на брутния вътрешен продукт. Отново грешна прогноза.
Дефицитът по текущата сметка: 2007 г. – прогнози 11,8, резултат рекорден – 21,7. Рекорден дефицит. Тази година 22%, очаквате 24%, а аз очаквам 26%. Близо сме до критична граница от 30%.
Външните инвестиции – около ниво 6 милиарда в последните две години, очаква се спад 5 милиарда. Още по-голям ще бъде спадът, мога да ви уверя. 
При тези грешки кой икономист има самочувствие да предлага бюджет, когато е сбъркал първата година три пъти инфлацията, втората година е сбъркал два пъти инфлацията, когато е сбъркал два пъти дефицита по текущото си салдо?
Причините? Погледнете външнотърговския дефицит, а вие ми говорите за чуждите инвестиции. Тази година през първото шестмесечие износът ни се увеличава с 24%, а вносът ни се увеличава с 28%. Българският производител е подложен на изключително тежък натиск. За догодина пак давате грешна прогноза. Догодина спира рецесията в традиционните ни партньори, което ще доведе отново до намаляване на износа, а вие сте отворили вратите за вноса, без конкретни мерки, без политика за конкурентоспособност, без усвояване на европейските ресурси.
След тези два сбъркани бюджета вие ми давате бюджета на паниката, в който се опитвате да правите това, което ви предлагахме преди две години – да разширите инвестициите в публичния сектор. И отново грешка! Не го правите през общините, където най-бързо могат да се усвоят, а ги давате неадекватно.
Последните две години – на 29 октомври 2007 г., гласуваме 900 милиона излишък. Какъв брутен вътрешен продукт ще генерират 900 милиона за един месец? Тази година на 10 октомври гласуваме 1 млрд. и 200 милиона излишък за разпределяне и 350 милиона под условие. Как за два месеца ще генерираме брутен вътрешен продукт и ще осигурим растеж с тези пари? Абсолютно фалшиви и неадекватни стъпки. Всичко това ни води до този бюджет, който ще доведе, подчертавам, до изключителна криза в полугодието, особено в началото на годината. Рискът да стигнете  30-те процента дефицит по търговското салдо е огромен, по текущата сметка е огромен, а това вече ще доведе до стагниране на финансовите потоци, до забавяния на плащания, до недофинансиране на общините, до реален риск за финансова дестабилизация. 
Какви мерки трябва да се предприемат, съвсем накратко.
Първо, публичните инвестиции – през общините, за да могат да бъдат реализирани и усвоявани бързо.
Второ, протекционна политика за износа чрез усвояване на средствата. Имате 1 милиард за конкурентоспособност.
Финансиране на земеделието – за да осигурите поне в такава кризисна година да не растат цените на храните, защото е недопустимо в България да растат цените на храните!
И последното – намаляване на ДДС, за да може да има оборотни средства във фирмите, защото ще се забавят плащанията, ще има много тежка ликвидност.
Ако се опитвате да промените този бюджет, в тази посока или в посоката, която колегите ви казаха, да направите конкретни стъпки, има шанс да усетим кризата по-леко. Ако не си отивате и оставяте един излишък, който друг ще го разпределя. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, господин премиер-министър, господа министри, уважаеми колеги! Предложеният и тази година бюджет впечатлява със следното нещо: че в неговата философия има тревожни очаквания по отношение на настъпващата криза, които обаче за съжаление, както и при предишните бюджети, са комбинирани с едно фискално безгрижие от страна на държавата.
Първият белег на тези кризисни очаквания излиза от сравнението, че се планира да произведем повече, отколкото сме произвели през 2008 г., което на фона на световната криза малко изглежда нелогично. Очаква се ръст от 4,7% - според нас доста завишен на фона на това, което се случва в света, да не говорим, че държавите от Прибалтика вече говорят за минусови стойности в брутния вътрешен продукт.
Държавата продължава пак да разпределя едни внушителни проценти от 42% от брутния вътрешен продукт и при това разпределение през 2009 г. се планира държавата да прибере 32 млрд. лв., което ще е с близо 5 милиарда повече в сравнение с 2008 г. За да стане обаче това нещо, за да се случи тази прогноза на правителството, защото все пак гледаме проектобюджета, това означава, че 3,3 милиона работещи в България трябва да заделят под формата на данъци, всевъзможни такси и събирания близо по 9500 9600 лв., тоест натоварването отново е за активно работещото население. А същевременно гледайки рамката на бюджета, за него се вижда, че подпомагането от страна на държавата е най-малко. Логиката, която ще бъде изтъкната тук, е: видите ли, ние намаляваме осигуровките, от една страна, държавата се включва като трети играч на пазара в осигурителната тежест. Запазването обаче на 10 процентния данък, който е една положителна инициатива и ние никога не сме го крили, даже сме го подкрепяли, но без семейното подоходно облагане за тази година, на практика поставя пред домакинствата, пред работещите хора, хората с деца, около 120 милиона, което е с 60 милиона по-малко от миналата година, един много тревожен факт. Работещите хора ще бъдат най-пряко засегнати от икономическата криза.
Реално увеличението, което се предвижда през осигуровките, няма да може да бъде усетено, защото намаляването на осигурителната тежест с 2% от страна на работника, което е положителен акт, на практика ще се получи с 2% увеличаване на здравната осигуровка.
Очертава се една много мрачна в перспектива, за съжаление, осигурителна тежест, която в България продължава да бъде една от най-високите в Европа. И за съжаление показва, че нищо в България не се наказва така жестоко от фиска, както се наказва трудът, тоест, работещите хора, които формират този брутен вътрешен продукт.
По отношение на разпределението се получава един внушителен елемент от 16%, които ще бъдат заделени за заплати на държавната администрация, която продължава да страда от липсата на компетентност и благодарение на тази администрация продължаваме да губим нещо много сериозно – парите от Евросъюза. Но по договора, който имаме с Евросъюза, ясно и категорично трябва да кажем, че тази година в европейския бюджет ще трябва да внесем 920 милиона. Миналата година бяха 670 милиона. Тоест, отново има ощетяване точно на работещите граждани. 
Има нещо положително, което обаче трябва да бъде споменато със следната уговорка: увеличаването на капиталовите разходи от страна на държавата, за да се намеси евентуално на пазара при срива, който се очаква в икономиката. Планираните разходи са за над 5 милиарда, тоест, с 900 милиона повече. При положение обаче, че наблюдаваме констатации – не само български, а и международни, че парите в публичния сектор най-вече за инвестиции се харчат изключително некачествено, трябва да отбележим, че е нужно, уважаеми господа от управляващата коалиция, да има предварителен контрол на тези средства, а не последващ. Последващият контрол отново ще покаже как неефективно са изхарчени парите и кои от тях са били откраднати.
Според нас е необходимо да се направят следните промени в бюджета, за да гарантират, че все пак работещите хора ще устоят добре на световната криза, която се задава и това са въвеждане на семейното подоходно облагане, като се освободят от данък именно доходите от една минимална работна заплата. Това е директна субсидия и подпомагане именно на работещите хора и на хората, на които децата им учат и ходят на училище. Премахване задължително на данъка върху дивидента, защото не е нормално да се плаща два пъти за едно и също нещо. Задължително намаляване – това, което казах и преди малко, на неефективните държавни разходи.
И накрая, с такъв бюджет, уважаеми дами и господа от управляващата коалиция, едва ли можем да се чувстваме спокойни пред това, което се очаква – едно надигащо се финансово цунами, но едно е сигурно. И с този бюджет, както и с предишните, ще продължаваме да трупаме излишъци, но ще бъдем най-бедната страна в Европа и, за огромно съжаление, най-корумпираната.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин  Кътев, заповядайте за реплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри! Ще бъда много кратък. Едно нещо не разбрах от уважаемия господин Мурджов: това, което казахте за бюджета,  програмата на ВМРО ли е, програмата на земеделците или програмата на Ковачки е? Кой Ви го написа? Обяснете на публиката. Нищо не разбрах от това, което казахте – чие е това мнение и това становище: на Ковачки, на земеделците или на ВМРО? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Муржов, заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин Кътев, аз не се учудвам, че не сте разбрали нищо, в крайна сметка не всички разбират. Някои като вас разбират само от царски имоти и гори, някои пък не искат да чуят. Но това е въпрос на асоциация, на мислене, на възприятие.
Господин Кътев, искам да Ви кажа едно нещо. С този бюджет, който Вие ни предлагате, определено не можем да вървим напред. По-скоро вървим назад. Това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, досега се изказаха 10 оратора. Всъщност всички парламентарни групи взеха отношение по бюджета плюс независимия народен представител господин Софиянски.
Ще дам почивка до 14,30 ч. Точно в 14,30 ч. започваме с изказване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. 
Почивка до 14,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни):  Продължаваме разискванията по Бюджет 2009.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми и аз да взема отношение към един от най-важните дебати, който ще определя основните параметри на икономическата, социална и инфраструктурна политика на българската държава през следващата 2009 г.
Това, което се чу и досега в изказвания на представителите на всички парламентарни групи, е чувството на загриженост и тревога, защото всички осъзнаваме, че бюджетът за 2009 г. се разглежда и приема в съвсем различна международна икономическа конюнктура. 
Всички сме свидетели на тежката финансова криза, която започна в Съединените американски щати и се прехвърли върху целия свят. Слава Богу, правителствата на страните от Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската комисия взеха адекватни, своевременни мерки за ограничаване на въздействието на финансовата криза в еврозоната и в целия Европейски съюз. Трябва да кажем съвсем обективно, че тези мерки бяха много по-адекватни и по-бързи, отколкото предприетите в Съединените американски щати.
България към момента не е пряко засегната от финансовата криза и това не е случайност. Това се дължи на една последователна и много премерена политика в областта на макроикономиката, финансовата стабилност и фискалната политика на българската държава, което гарантира и устойчивост на банковата система, и стриктен надзор върху българските банки, и много сериозните резерви, с които българската държава разполага за тази непредвидима и труднопрогнозируема ситуация.  Да припомня, че се очаква фискалният резерв към края на годината да бъде над 10 млрд. лв., а заедно с резерва на Българската народна банка общите резерви на държавата са близо 30 млрд. лв., което е един буфер на стабилността и дава възможности за реакция и действия в тази нестабилна международна финансова ситуация.
Важно беше и решението на страните от еврозоната да гарантират стабилността и устойчивостта на основните структуроопределящи банки в Европейския съюз. Това в много висока степен предпазва България от това проблеми на други страни и банкови системи да бъдат прехвърлени в България. 
Но всички добре разбираме, че следствие на финансовата е икономическата криза. Неслучайно в началото на м. Декември, лидерите на страните от Европейския съюз ще се съберем на поредно заседание на Европейския съвет да обсъждаме координирана политика, общи мерки на национално и европейско ниво, за да могат да бъдат минимизирани последиците, именно вече от икономическата криза и стагнацията на реалния сектор. Всички знаете, че много от страните от Европейския съюз вече официално се намират в рецесия – и производството, и потреблението намаляват. 
Ние разглеждаме бюджета на нашата страна именно в този международен контекст, който е неблагоприятен и се характеризира с много неизвестни. От тази гледна точка бюджетът действително е много по-различен. Той трябва да отговори на съвършено нови предизвикателства и да намери защитните механизми, които да позволят и през следващата година нашата страна да се развива възходящо - с икономически растеж и с повишаване на благосъстоянието на българските граждани, една задача, която никак не е лесна.
Тук по време на дискусиите се чуха най-различни и противоположни, бих казал, оценки и мнения, в това число, че са завишени прогнозите за икономическия растеж. Трябва да ви припомня, че прогнозата на Европейската комисия от този месец е икономическият растеж за България да бъде 4,5%. Така че планираното от нашата страна е достатъчно реалистично, макар че трябва да кажа, че е в горната част на реалистичната оценка. 
И през следващата година една от основните задачи на българската държава ще бъде гарантирането на приходната част на бюджета и мисля, че всички сме наясно с това. Имаме основания за умерен оптимизъм, който обаче да е достатъчно реалистичен. 
По никакъв начин не можем да гледаме на бюджета за 2009 г. през розови очила. Защото както вече споменах, фактически няколко пъти, той коренно се различава като икономическа среда от бюджетите и за 2008 г., и за 2007 г., и за 2006 г. И това сме се опитали внимателно да отчетем в рамките на този проект, който е представен на вниманието на Народното събрание.
Искам да подчертая, че и между първо и второ четене предстоят сериозни дискусии - по бюджетната политика и по конкретните мерки за различните сектори. 
Правителството и мнозинството са достатъчно отворени за дискусии и за предложения на опозицията. Защото става дума за стабилността на държавата, става дума за българския икономически растеж, става дума за качеството на живот на българските граждани. И никой не би трябвало да си позволява с лека ръка да подхожда към тази дискусия или да търси краткосрочни и теснопартийни дивиденти, защото никой няма да спечели от подобен подход.
Впрочем, аз благодаря на представителите на опозицията, които предложиха това правителство в една предизборна година да не гарантира толкова висок бюджетен излишък, а да го похарчи, да влезем в дефицит. Това, разбира се, предизборно би било много удобно за партиите от управляващата коалиция. Но не това е замисълът. Благодаря ви за препоръката да не оставяме излишък за следващото правителство, но в крайна сметка трябва да мислим за страната ни, а не за партийните интереси на Българската социалистическа партия, НДСВ и Движението за права и свободи. Защото излишъкът и в тази ситуация остава важна котва за стабилността на страната, важна котва за гаранцията на Валутния борд, за обменния курс на българския лев – ние ще гарантираме това, включително чрез политиката, заложена в бюджета, и много други съществени аспекти.
Както вече споменах, в проекта са залегнали и последователност във водената досега политика, и отчитане на новата конюнктура. Да припомня, че беше коригирана прогнозата за следващата година за икономическото развитие на страната. Първоначално планирахме - това беше при обсъждане на макрорамката през лятото, 6-процентен растеж. Сега тази прогноза е коригирана надолу. И отново, повтарям, ще са необходими много гъвкави, динамични мерки и през тази, и през следващата година, които да гарантират добра бизнес среда и подпомагане на българския реален сектор. Защото е ясно, че процесът на кредитиране на реалния сектор е затруднен. Ясно е, че се нуждаем от адекватни мерки за икономическо развитие, за производство, за запазване на работните места и за наличие на реални средства за българската икономика. И това сме се постарали да отчетем в проектобюджета.
Бих искал да посоча няколко от сериозните проблеми, пред които вече се изправя българската икономика. 
Първо, това е поскъпването на кредитния ресурс и съответното ограничаване на кредитирането.
Забавянето на растежа на износа към Еврозоната. Добре знаете, че 62-63% от българския износ е за страните от Европейския съюз и е трудно да се очаква да се запази на същите нива при намаляване на производството и потреблението в страните от Еврозоната. Затова ни трябват адекватни мерки. 
Възникна и дискусия по отношение на дефицита по текущата сметка. Казаха се апокалиптични прогнози и за него, и за инфлацията. Реално трябва да сме обективни и да сме наясно, когато се очертава намаляване на обема на преките чуждестранни инвестиции заради липсата на световен ресурс, когато това ще забави и икономическия растеж. С известен лаг във времето, с пауза във времето ще започне ясна тенденция за намаляване на дефицита по текущата сметка. Затова в проектобюджета сме заложили възможност при прекалено охлаждане на икономиката част от този бюджетен излишък, планиран на 3%, да бъде освободен, за да може да се подпомогне българската реална икономика. Това е ресурс от 700 млн. лв., който според мен би следвало да отиде в инфраструктурни проекти, в реалния сектор на икономиката, за да компенсира проблемите с външните пазари.
Вече споменах третия основен проблем, който се очертава – намаляване на преките чуждестранни инвестиции. Затова ни е необходима много по-адекватна политика за окуражаване и на инвестициите, по-агресивното им привличане особено в областта на производството и естествено мерки за поощряване на българския износ. Тези мерки са залегнали. Предвижда се засилване на ресурса, с който разполага Българската агенция за експортно застраховане, и то в немалка степен. 
В дискусията беше подчертано и смятам, че това е адекватно поведение, че има безпрецедентно нарастване на капиталовите разходи в публичния сектор. Това ясно адресира проблемите на реалната икономика – намаляването на бума в строителството, в много други сектори. Именно това трябва да направим, за да търсим заместващите механизми, за да помогнем на българския бизнес. Мисля, че това е изключително важна мярка наред с това, че действително, повярвайте, изстискани са всички възможности от бюджета, за да предприемем допълнителни инвестиционни мерки. Става дума и за тази допълнителна програма от 400 млн. лв., за която обаче трябва да се намерят бързите и ефективни механизми за усвояването на тези средства не в някаква отдалечена перспектива в края на годината, а колкото се може по-рано – за строителния бранш, за Българските държавни железници и тяхната инфраструктура, за българското селско стопанство. Това е отговорното отношение от страна на българската държава.
Впрочем, тук вече беше споменато и това, че тези ресурси би трябвало да се насочат не през държавните институции – министерствата и агенциите, а повече през общините. Те имат много сериозна възможност през следващата година действително да направят решителна крачка напред в усвояването на европейските средства и в реалното изпълнение на конкретните проекти, вече одобрени до голяма степен от оперативните програми на Европейския съюз.
Само да ви припомня, че ако през м. май контрактуваните проекти бяха на стойност малко над 100 млн. лв., към месец септември бяха около 1 млрд. 100 милиона – едно много сериозно нарастване. Сега предстои реалната работа на българските общини. Но нека да припомня на тези от вас, които предлагат всички средства да се насочат през общините, че капацитетът, който е основен национален проблем за усвояване на реални средства и реализация на проекти, в общините не е по-висок. Дори и господин Софиянски като бивш кмет на София, ще ви кажа някои данни. 
Столична община, която би трябвало да се очаква с най-висок капацитет и с най-подготвени кадри, не успява да усвои собствения си бюджет. (Реплики от опозицията.) Миналата година Столичната община приключи с преходен остатък от 120 млн. лв. – пари, залегнали в бюджета за инфраструктура, подобряване на уличните настилки и много други неща. Каква е гаранцията, че другите общини ще се справят по-добре, след като София не успява да усвои тези средства?!
Отново подчертавам, има се предвид и държавната администрация е длъжна да направи всичко възможно, да се мобилизира, за да може средствата от Европейския съюз реално да достигнат до бенефициентите и по отношение на местната власт, и по отношение на българския бизнес, по програмата за конкурентноспособност и други неща. Признавам, тук има още много какво да се желае. Нека не си затваряме очите, че и централната администрация не е в най-добра кондиция, независимо от прилаганите структурни и персонални мерки, затягането на дисциплината, мобилизирането и търсенето на мотивация администрацията да си свърши максимално добре работата. Нека действително това да бъде национално усилие на всички институции, политически партии, на цялото ни общество, защото това са готови средства, които Европейският съюз дава на България като поддръжка, като подкрепа. Трябва да ги усвоим по един рационален начин. 
Става дума и за намаляването на разходите, което е една от мерките в кризисна ситуация – съвсем рационално предложение. Би трябвало да сте забелязали, че се планира съкращаване на разходите и трансферите по републиканския бюджет със 7% от планираните. Тоест, задава се този буфер, който може да бъде преразпределен, не за да даваме самоцелни пари за администрацията и нейните дейности, а да може да се разполага с този ресурс. Естествено, ще преценяваме динамично, в зависимост от развитието на ситуацията през годината. Защото вие виждате колко бързо се променя и международната конюнктура, и конюнктурата в България.
Наскоро в Народното събрание имахме дебати по отношение на българските приоритети по време на френското председателство на Европейския съюз. Разбира се, бяха отправени и много критики към българското правителство. Сигурно са частично обосновани, винаги има какво повече да се иска. Но ще ви припомня само едно нещо. Преди началото на френското председателство в приоритетите не беше казано нищо за световната финансова криза и никой днес не може да даде точна, ясна и категорична прогноза колко дълго ще продължи, каква ще бъде нейната дълбочина и мащаб. Ясно е едно, че тя е много сериозна и ще засегне всички. 
България влиза в тази ситуация в добра кондиция, много по-добра от макроикономическа и финансова гледна точка, отколкото повечето други страни. Не само от новите страни – членки на Европейския съюз, но и страните от Еврозоната. Стигна се до безпрецедентни мерки в много държави. Не се налага на този етап България да предприема подобни мерки или планове за действие, което не означава, че правителството няма план за действие за подобна ситуация. И внимателно, буквално ежедневно следим развитието на ситуацията и на финансовите пазари, и в банковия сектор, и в реалната икономика. Засега българската икономика успява да се справи, въпреки трудностите. 
Да ви припомня, че данните за икономически растеж за третото тримесечие, до края на октомври са 5,6%. Все още звучи достатъчно оптимистично, но вече усещаме вторичните последици, които се привнасят в Българя отвън. 
Бих могъл да говоря немалко за отделните секторни политики, но ще се постарая да се огранича само до няколко приоритетни сфери, които имат пряко влияние върху качеството на живот на българските граждани. 
Искам да обърна специално внимание, тъй като стана дума по време на дискусията, че се предвижда поредно рязко увеличаване на средствата за наука и иновации. Припомням ви, че по-миналата година средствата за Фонд „Научни изследвания” бяха 17 милиона. Тази година са 60 милиона. За догодина – 100 милиона. А заедно със средствата на Фонд „Иновации” – 120 млн. лв., което е безпрецедентна сума за България, за възможности на конкурсни начала, на проектна основа да се развива българската наука. Не говоря за институционалното финансиране на Българската академия на науките, на висшите учебни заведения, не само за преподаване и обучение, но и за изследователска дейност. И това са важни дългосрочни стъпки по отношение на конкурентоспособността на България и реализацията на Лисабонската стратегия. 
Висок дял от публичните разходи се предвижда за сферите на образованието – 10,4 на сто и здравеопазването – близо 11 на сто, както и социалното осигуряване, подпомагане и грижи – над 32%. Ако съберете тези средства ще видите колко социален по своята ориентация е бюджетът в много трудна външна среда. Само за образованието увеличението е с 373 млн. лв., или с над 14% спрямо 2008 г.
Публичните разходи за здравеопазване се увеличават с 18% и увеличението е близо половин милиард лева. И това е необходимост, а не просто предизборна дейност на управляващата коалиция. Защото тези два сектора са от изключително голямо значение за качеството на живот на българските граждани. Последователно и през миналите години, и в бюджета за 2009 г. е планирано значително увеличение на тези разходи.
Бюджет 2009 предвижда значително по-големи разходи за социално осигуряване, подпомагане и грижи. Планираните разходи нарастват с 22% до 9 млрд. 200 млн. лв., почти 9 млрд. 300 млн. лв. И те са насочени към засилване на социалната закрила и социалното включване при по-добра насоченост на помощите и обезщетенията към уязвимите групи в нашата страна. 
Предвидени са конкретни мерки, за това вече стана дума, за значително увеличаване на пенсиите на възрастните хора в България. И това също е част от една последователна политика. Тя не е предизборна, защото така се направи и през тази година, и през изминалата година. И можем да кажем с достатъчно самочувствие като управляваща коалиция, че към края на мандата увеличението на средната пенсия в България ще бъде със 100% в сравнение с 2005 г. Значително увеличение за един мандат. Но не смятам, че с това дългът на моето поколение, на поколението на активните хора, на работещите хора в България към българските пенсионери се изчерпва. Защото те заслужават отношение, трябва да живеят достойно, със самочувствие, да знаят, че те не са забравени от обществото, а са нужни на българското общество. И техният труд в миналото се оценява адекватно.
Логично беше по време на дискусията да се проведат успоредни дебати по същество и за данъчната политика. Бяха давани примери с Великобритания и други страни. Знаете много добре, че в кризисна ситуация като правило основен проблем, както вече споменах, е приходната част на бюджета. И в много държави в Европейския съюз се върви към увеличаване на данъчната тежест. Погледнете Ирландия, погледнете други страни. Това, че в Англия планират намаляване на корпоративния данък, не е лошо да се припомни от какви нива стартират   39%. В България нямаме вече ресурс за намаляване на данъчната тежест. И въпреки това се прави още една стъпка за облекчаване на социално-осигурителната тежест. Това е важно за бизнеса, за допълнителен ресурс и за българските граждани. Не можете да отречете това. И не се планира никакво съществено увеличение на данъците, което като правило се прави в кризисна ситуация. Но отчитаме реалните нужди на българската икономика. Стараем се да оставим разполагаем ресурс, за да може да продължат своето развитие. Тъй като винаги това е в основата на благосъстоянието на една държава.
Искам да благодаря на всички народни представители и парламентарни групи за техните изказвания и за конструктивните предложения, и за критиките. Нито едно разумно предложение не може да бъде априори отхвърлено и няма да бъде отхвърлено априори. Но нека не забравяме, че основна характеристика на който и да е бюджет е неговата консистентност, неговата балансираност. Искам да призова народните представители между първо и второ четене, ако подкрепите проекта за бюджет днес в пленарна зала, да бъдете действително много прецизни и балансирани. Защото аз вече чувам много предложения от различни комисии, където е закономерен секторният подход и секторният патриотизъм: дай да дадем още еди колко си милиона на този сектор, еди колко си стотици милиони за друг сектор, трябва да бъдем много внимателни, защото това, което се прави, ако се подходи волунтаристично, ако се подходи все едно че сме в нормална среда от предишни години, може да се докаже едно упражнение на хартия, което следващата година, при това не в края на следваща година, ще трябва да се коригира. 
Затова призовавам и при днешното обсъждане, и при дискусиите между първо и второ четене за реализъм, отговорност и взаимно приемливи консенсусни решения, които да предпазят България, икономиката, социалният сектор, стандартът на живот на българските граждани от много сериозните рискове, пред които сме изправени. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме по реда на записванията.
Давам думата на народната представителка Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, господин министър-председател, господа министри! Демократи за силна България няма да подкрепят бюджета за 2009 г., защото бюджетът е много лош.
Господин министър-председател, аз съжалявам, че Вие много превратно тълкувате предложенията на опозицията. Ние не ви призоваваме да похарчите излишъка. Ние ви призоваваме да събирате по-малко и да харчите по-малко. Ние ви призоваваме да намалите акцизите и ДДС. За това има реална възможност и ако наистина сте загрижени да остане реален ресурс в икономиката, това трябва да бъде мярката.
На второ място, ние не приемаме така наречения защитен механизъм - да освободите 700 млн. лв. за инфраструктурни проекти, защото твърдим, че това е наливане на средства в утвърдени корупционни схеми. Категорично да, тази хипотеза е проверена в практиката. За съжаление, вие не се интересувате. В момента обхванати от ужаса да докажете, че все пак не крадете европейски пари, забравяте да проконтролирате, че обществените пари от бюджета се крадат поголовно. Тази патерица е патерица само за обръчите от фирми.
Аз ще ви дам пример. Направете си труда да погледнете приложението за екологичните проекти и вижте какво се предвижда там. Извадила съм 17 общини с население далеч по-малко от 1000 жители, тоест райони, в които никога никой в нормална страна не гради канализации, а вие сте предвидили безумни средства за канализации.
Само един пример: община Стамболово, канализация с пречиствателна станция в с. Лясковец. Колко души мислите, че има там? Двеста деветдесет и трима души. В момента в бюджета по 6 хил. 825 на човек за канализация, никому ненужна! Двеста души! Никой не прави канализация, уверявам ви. Проверете, целият списък е с такива обекти. Това са пари, наливани в обръчи от фирми. Такова нещо не се прави.
Още много примери мога да ви дам – Черноочене. Това са села, които в трите поредни бюджета през последните години фигурират с канализации и всяка година такива огромни средства се пилеят за тези обекти. Това е само илюстрация. Надявам се, че ще погледнете това приложение и ще се заинтересувате.
На следващо място, погледнете, че всъщност вашите министри не знаят какво ще правят през следващата година. Погледнете тази така наречена програмна част на бюджета. Същите лозунги, абсолютно същите, буквално същите, със същите думи, които прочетохме през миналата година, четем и сега. Нито един количествен показател, нито един конкретен ангажимент. Какво ще правят тези министри в съответните сектори? Когато погледнете бюджетите на отделните министерства, ще видите наистина, че няма никаква реална представа каква е политиката през следващата година.
Аз ще ви дам примери за две министерства – Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите. В областта на земеделието няма политика, категорично няма. Нито една добра дума не се чу при обсъждането на бюджета в комисията. Само гъвкавостта и опитът на председателя на комисията доведоха нещата до това да бъде подкрепен бюджетът.
Какво няма в този бюджет, без което не може? Политика не може да има в областта на селското стопанство. Няма национални доплащания за българското земеделие. Вие много добре знаете, че е така. Нито стотинка.
Протестите на зърнопроизводителите, на млеко-производителите ще продължат и през следващата година, защото въпреки лъжите, конфликтите през тази година, нито лев в това отношение за следващата година!
В момента българското земеделие произвежда само 50-60% от потребните хранителни продукти за изхранването на българите. Свинско месо, говеждо месо, някои зеленчуци – всичко това е производство на нивото на половината от потребните за страната.
Отрицателното търговско салдо за хранителни продукти е 500 млн. лв. Ние внасяме за 500 млн. лв. хранителни продукти, защото сме поставили българското земеделие на колене. Това ще бъде и през следващата година, даже още по-лошо. 
Няма нито лев за рамковия договор с ветеринарните лекари. Там са необходими скромните 31 млн. лв. Какво означава това? Няма имунопрофилактика, няма надзор на заболяванията, няма да има идентификация на животните, което значи, че няма да има доплащания за глава животно, няма да има сигурност на произвежданите в България храни. Това е катастрофа в областта на земеделието.
Още по-странното беше и аз се надявам, че господин министър-председателят ще обърне внимание на това, че министърът на земеделието и храните заяви в комисията, че не е подкрепил бюджета. Представяте ли си министър, който не подкрепя бюджета - основния политически документ за управление за следващата година?! Министърът на земеделието и храните не подкрепя бюджета, не си подава и оставката, но един от министрите на господин Станишев не е съгласен с политиката, която ще се води през следващата година! Това се отминава тихомълком. Той не е съгласен, защото застава с лице пред зърнопроизводителите и млекопроизводителите и трябва да даде отговор защо те през следващата година ще продължат да бъдат на колене. 
Какво се случва в областта на околната среда? Това е министерството с най-голямо изоставане в усвояването на средствата по Програма ИСПА. През следващата година не се предвижда наваксване на това изоставане. Нещо повече, вече е поискано отлагане на изпълнението на задълженията за построяване на депа за отпадъци. Предстои същото да се направи и за пречиствателните станции. Тоест парите по Програма ИСПА няма да бъдат усвоени.
Нито един договор за двете години министерството не е сключило по оперативната програма. Единственото министерство, което няма сключен договор по оперативната програма. Нещо повече, проектите, които бяха приети и широко разгласени от министъра на околната среда и водите – над 151 в областта на водите, всичките са за малки населени места, за които нямаме задължение. Големите градове над 10 хил. жители, за които срокът ни изтича в края на 2009 г., нямат проекти и няма да изпълнят задълженията си. В резултат на това България ще плаща санкции.
На следващо място, обръщам ви внимание още веднъж, че сумите, които са предвидени за общините – 82 млн. за екологични проекти, са за дребни проекти, наливане на пари в обръчите от фирми. Категорично го твърдя и наистина го проверете.
Нито лев или съвсем минимални средства се отделят за защитените територии – за резерватите и националните паркове. С всяка година все по-малко! Това са защитени територии, към които Министерството на околната среда и водите има задължения, защото това е изключителна държавна собственост. Там е пълна немара, нищо не се случва – само разруха, парите стават все по-малко. Това е абсолютно недопустимо, съпоставено с лозунгите, които се издигат за защита на околната среда.
Аз ще кажа, че бюджетите и на двете министерства доказват, че и в двете министерства ще продължи всъщност нищо да не се прави. Министерството на земеделието и храните е пред колапс. В двете министерства кражбите ще продължат. Неизпълнението на задълженията към Европейския съюз и към българите ще продължи. Няма да е никак чудно, напротив, абсолютно убедително е, че в резултат на тази груба погрешна политика, на пълна некомпетентност и съзнателно насочване на средства към региони и към фирми, приближени до правителството, ние ще бъдем изправени пред сериозни санкции от Европейския съюз. Ние ще плащаме така, както сега от джоба си плащаме за тези неразумни разходи. Ще плащаме още повече заради санкциите, които ще ни бъдат наложени от Европейския съюз. Всичко това показва, че този бюджет наистина е катастрофичен и той не може да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте за трета реплика.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева! Първо не приемам Вашата теза да делим българските граждани на селяни и граждани. Необходимост от канализация, от подобряване на жизнената среда и условия на живот имат и в малките населени места, и в големите. Искам пак да ви припомня това, което каза председателят на Комисията по околната среда и водите господин Георги Божинов в становището на комисията, че средствата, заделени за общините - 82 млн. лв., са предназначени за решаване на обекти в по-малките населени места. Разбира се, има и големи общини. Тези средства наистина осигуряват възможности на общините, които не могат да кандидатстват по Оперативна програма „Околна среда”.
Пак искам да припомня, че тук цитирахте много неверни данни. В момента, към днешна дата, 200 млн. лв. – обявен бюджет за техническа помощ в сектор „Води”, подадени 191 проекта, сключени 163, за 185 млн. лв. В сектор „Строителство” – ресурс от 1 млрд. и 400 млн. лв., подадени 113 проекта, одобрени и готови за сключване – 34, на стойност 800 млн. лв. Техническа помощ за сектор „Отпадъци” – ресурс 41 млн. лв., подадени 59 проекта, 35 готови за реализация на стойност 23 млн. лв. 
Представете си за какво става дума. Това са все големи общини, в които подлежи да бъдат реализирани тези проекти. Тук влизат Бургас, Варна, Горна Оряховица, която Вие споменахте в комисията, Кърджали, Бяла Слатина, Мездра и много други големи български общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, вземам повод от думите Ви, защото аз съм народен представител от Хасковски избирателен район. Община Стамболово е в Хасковски избирателен район. Село Лясковец е в община Стамболово. Тази цифра, която Вие цитирахте, това няма да бъде само за с. Лясковец. Там не живеят 200 души. Проверете ЕСГРАОН-а и ще видите колко хора живеят – над 1000 души. (Оживление в залата.) 
Момент! Още повече, че това е един модул от пречиствателна станция, водопреносна мрежа и отпадни води. Това ще ползва и съседното с. Зимовина.
Вие тук като говорите така, аз ще Ви кажа друго – аз наблюдавам нашите общински кметове. От 11 общини, 5 общини печелят проекти. Ние сега в Народното събрание, един от, за мен, добрите кметове, който се оправя в сегашната система и може да усвои пари, ние сега тук го изкарваме какъв ли не. Много Ви моля! От 11 общини – 5 общини печелят проекти и ние сега тук ще кажем: „Видите ли, там има обръч от фирми” и така нататък. Просто не сте права.
Заповядайте в избирателния район, за да видите! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика имате думата, господин Осман.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Сега ще чуем за Черноочене!
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС):  Госпожо Манева, не само за Черноочене, а ще чуете за една от 264-те общини в България.
Колеги от СДС, чувам, че делите хората на градски и на селски. Ще ви кажа, че след 15 години, когато има един наплив към градските общини, сами ще си задаваме въпроса защо хората напускат тези населени места. Според Вашата логика, госпожо Манева, трябва да кажете кое населено място може да се финансира – с 1000, с 2000 жители, но не забравяйте, че това са български граждани.
Споменахте една община с едно селище с 4000 население в общинския център. Вие оспорвате парите за тях. Там са направени 200 нови къщи в последните години – 200 нови къщи! Кажете ми в кое населено място с 4000 жители има 200 нови къщи? Това е Черноочене! Какво Ви пречи това? Какво Ви заблуждава? Кой Ви кара да излезете и да оспорвате, защото те имат същите права, както и хората в Кулата, в Петрич?  Какъв е проблемът?
Не е въпросът само по време на кампания да кажем, че ние ще уредим проблемите на големите градове, а в същия момент след 15 години ще видим ситуацията от Странджа-Сакар в много български селища. Ние не можем да го поставим хей така в списъка с 80 или 82 млн. лв.
Попитайте Националното сдружение на общините в Република България. Тези пари са съгласувани с Националното сдружение на общините. Погледнете Годишната програма и ще видите, че ще излезе, колеги от опозицията, че има проекти, които са финансирани не само от Министерството на околната среда и водите, а има и програми, финансирани от другите министерства. Общините не се делят на сини и червени. В тези местни съвети има от всички партии. Това, че някоя община не си върши своята работа, не си подготвя проекти, в края на краищата не са задължени парламентаристите и министрите да им подготвят проектите. Ако има такива кметове на общини, които са кандидатствали, имат добри проекти, там живее население, а е ощетена, но аз досега не съм получил такъв сигнал в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. В нея работим от години с колеги от различни политически сили. Тук е господин Христо Кирчев – заместник-председател на комисията, господин Евгени Чачев също е член на нашата комисия. Нека да ми дадат един случай, един пример от една такава община.
И още един пример, господин председател.
Госпожо Манева, намерете господин Чачев и нека да даде един пример, че е ощетена една община субективно. Няма такъв пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева – право на дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Уважаеми колеги, упрекът не ми е към хората. Не деля хората на селяни и граждани. Емоцията, с която колегите реагираха подсказва за какво става дума – става дума определено за интереси.
Това, което мен ме интересува е нашите пари, обществените пари, да бъдат изразходвани ефективно.
Погледнете защо в европейските директиви няма задължения за изграждане на пречиствателни станции и канализации в населени места под 2000 жители. Знаете ли, че няма такива изисквания? Защо? Защото никой не строи канализация и пречиствателна станция в такова село, защото има други, по-съвременни методи, които са по-ефективни. В такива селища не се строи канализация, а вие в Черноочене три години подред харчите пари за канализация. Тази година - по 5690 лв. на човек за канализация. Но такива канализации никой не строи.
Не случайно ние имаме задължение до 2014 г. населените места от 2000 до 10 000 души да имат пречиствателни станции и канализации. За съжаление такива в този списък почти няма, а до края на 2009-2010 г. имаме за населените места с над 10 000 жители.
От цяла София – Витошката яка няма канализация. Построихме пречиствателна станция в Горна Оряховица, която не работи. Тя работи на 25% от мощността си, няма канализация, няма колектори. (Шум и реплики от ляво.)
Габрово няма канализация, няма колектори. Маса големи градове с готови проекти не се финансират, а вие финансирате – погледнете си в списъка кой. Такива задължения нямаме. Това са на халос хвърлени наши пари – на халос хвърлени! За това говоря аз – дайте парите за нещо ефективно. Накарайте хората да направят нещо, което лесно се поддържа и не струва толкова много пари, но там има заинтересовани фирми, за това става дума.
И господин Илчев, и господин Танков – фактът, че 191 проекта тепърва са за техническа помощ това означава, че още две години няма да усвоите тези пари. Каквото и да говори министърът, че няма да допусне нито един лев да пропадне, натам вървят нещата.
Положението е изключително сериозно. И тези от вас, които ще бъдат в следващия парламент ще видите, че това е така. И ще се чудите как да спасявате България от санкции, защото това, което правим с обществените пари от бюджета е абсолютно недопустимо. Това е липса на професионализъм, но аз не мисля, че това е причината. Това е откровена корупция. Това е крадене на парите. Това е истината!
И защо си затваряте очите? И не ми говорете: „селяни – граждани”. То е казано защо и как трябва да се направи. Ще ми говорите за техническа помощ в началото на 2009 г., когато тази техническа помощ и тези проекти трябваше да бъдат готови. Нито един проект не е сключен за две години, нито един проект! Това е истината! (Ръкопляскания от ДСБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Когато поиска думата, всеки министър има предимство.
Заповядайте, господин Чакъров, имате думата.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По повод на изказването на госпожа Манева бих искал да информирам вас, уважаемите народни представители, и цялата общественост, че категорично не отговаря на истината това, че градовете Враца, Габрово, Сливен, Велико Търново и други, няма да бъдат финансирани. Напротив, вече е приключила работата на оценителните комисии. В Министерството на околната среда и водите, в оценителните комисии вземат участие не само представители на министерството, но има от всички органи и институции, аз апелирам колегите, които твърдяха... (Силен шум в залата.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
Господин Янев, моля за тишина!
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Моля колегите да чуят това, което ще кажа. Аз няма да посоча кои са управляващите кметове. Това за нас няма никакво значение. За нас е важно да се подобрява водната инфраструктура, да се подобрява инфраструктурата в сектор „Отпадъци”, да се направи необходимото и по отношение на третата ос в Оперативна програма „Околна среда”, а именно биоразнообразието.
Но преди да изложа обстойно какво на този етап е одобрено и какво предстои да бъде контрактувано само до няколко дни, ще поканя всички народни представители, на първо време от парламентарната Комисия по околната среда и водите, както и всички други желаещи, да дойдат на заседанието на Комитета за наблюдение. То ще се проведе на 25-и този месец в Пловдив, както и след това, само след броени дни, на подписването на първите договори. След малко ще ви кажа даже и точната сума, на която са определени проектите за строителство във водния сектор, както и техническата помощ в сектор „Води”.

Бих си позволил само няколко думи относно поредните критики, атаки и клевети, които се говорят по отношение на ПУДООС и на Приложение № 7, което е към бюджета на страната за следващата година за строителство във водната инфраструктура и за отпадъци. Не бих искал нито една община да бъде дискриминирана. Решенията, които са взети, не са взети в състояние на непрозрачност. Напротив, в случая сме обсъдили с представители на всички от управляващото мнозинство и с представители от опозицията там, където е необходимо, особено приоритетно за водоснабдяването. Винаги сме подхождали приоритетно, преференциално да бъдат осигурявани необходимите средства. Решението да бъде в този вид, в този формат приложението към бюджета за екологичните обекти е обсъдено от страна на управляващите и ние носим нашата отговорност, включително и аз нося своята отговорност. Така че няма община, която да не заслужава, защото навсякъде в страната – 264-те общини, които имат готови проекти, винаги са били равнопоставени и получават финансиране. 
Друг е въпросът, че се подхожда селективно, диференцирано и се посочват общини най-тенденциозно. Можете да видите, че почти няма област от страната, където да няма финансиране, защото политиката, която се води от страна на Министерството на околната среда и водите и лично от мен, е да покрием целия спектър там, където има потребности. 
Относно поредните нападки, които се отправят по отношение дейността на ПУДООС и по приложението, което в момента се обсъжда, не искам само клевети и нападки. Там, където има данни, обърнете се към съответните компетентни органи, към прокуратурата. Нека да се извърши съответното разследване и ако има нарушения, всеки един да си носи отговорностите, не само тук, от трибуната на Народното събрание, да отправяме нападки ей така. ((Реплика от народния представител Евдокия Манева.) 
Ако имате данни, Вие знаете, нееднократно сте подхождали, може да подходите и впоследствие. Аз притеснение нямам, защото екипите ми работят напълно отговорно и в законосъобразност, и следим за това. 
По отношение на оперативна програма „Околна среда” в сектор „Води” господин Танков посочи, че са одобрени 34 проекта. След като вече приключи работата и на Комитета за избор и координация на проектите и тяхната оценка, бих могъл да ви съобщя следното: на този етап за строителство във водния сектор те са близо 850 млн. лв. Двадесет и два от проектите са в населени места с еквивалент жители над 10 хил. души. Оценени и одобрени са за техническа помощ за 185 млн. лв., да се проектират и да се оказва консултантска помощ. Естествено най-добре е колкото се може по-рано да бъдат готови тези проекти, но няма задължение в оперативната програма, и това трябва да е ясно на всички уважаеми народни представители, че средствата, които са предвидени за проектиране, че тези проекти непременно и сега трябва да бъдат финансирани от оперативна програма „Околна среда”. 
Вие виждате, че наистина има успешен ход на оперативна програма „Околна среда”, както и на предприсъединителната програма ИСПА. Само преди няколко дни, когато откривахме поредните пречиствателни станции в Шумен и в Попово, аз заявих, че ще усвоим и последното евро. Днес, когато се разглежда бюджетът на страната за следващата година, още веднъж ясно и категорично заявявам, че ще бъде усвоено и последното евро. Всички процедури са в ход, включително и за софийския воден цикъл, за който казвам, че правителството и аз направихме немалко. Като министър на околната среда и водите не мога да не посоча изключителния принос, който имаше госпожа Плугчиева – вицепремиер, отговарящ по еврофондовете. След изключително активен диалог със Столична община успяхме да спасим 58,5 млн. евро. Тези пари ще бъдат инвестирани. 
Явно успехът, който се очертава, притеснява някои хора в предизборна ситуация, но аз считам, че това е съвсем нормално. За нас е по-важно да изпълняваме ангажиментите си, уважаеми дами и господа народни представители. Нека цялата общественост, всички граждани чуят, че, да, пред нас основен приоритет до 2010 г. е да построим пречиствателна станция за отпадни води в населени места с еквивалент жители над 10 хиляди души. За целта сме обявили допълнително набиране на проекти. На 30 септември сме обявили и в момента тече набиране на проекти за населени места с еквивалент жители над 10 хиляди души. Помагаме на всяка община, която е дошла и е искала помощ. 
Понеже стана въпрос конкретно за Враца. За Враца има одобрени проекти за над 120 млн. лв., за Габрово – близо 110 млн. лв., за Сливен – 50 млн. лв., за Велико Търново – 50 млн. лв. 
Госпожо Манева, мисля, че знаете кои кметове управляват тези общини. Управляващото мнозинство не се съобразява с тези обстоятелства. За нас е важно да се изгражда съответната инфраструктура в тези населени места и ние ще бъдем отговорни пред предизвикателствата, които стоят пред нас. Аз работя прекрасно с всички кметове, без оглед на това от коя политическа сила са. Даже и от ДСБ да бъдат, да заповядат. Винаги вратите на министерството са отворени и ще получат пълна подкрепа.
РЕПЛИКА: Нямат кметове.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Там, където е необходимо да се изгражда съответната инфраструктура, ние сме готови да окажем пълно съдействие. Ще продължим нашата активна работа и по отношение на реализацията по Приоритет-2, или по Ос-2 за строителство в интегриран аспект, за управление на дейности, свързани с отпадъците.
В изключително активен диалог сме с Европейската комисия. По време на Комитета за наблюдение всички детайли ще бъдат уточнени с тях, така че екипът на Министерството на околната среда и водите, бих казал, преди всичко правителството работим и ще продължим да работим да изпълняваме тези наши ангажименти. В това отношение ви уверявам, че има успешен старт на оперативна програма „Околна среда” и до края на м. декември ще бъдат подписани договори за всички тези средства, за които вече стана въпрос. Сумата е над 1 млрд. лв. Имаме амбицията следващите набирания на проекти също да бъдат успешни и да приключим успешно с проекти, които ще постъпят и ще бъдат оценени. Естествено всеки проект се оценява изключително обективно и критично, за да можем да получим одобрение от страна на Европейската комисия и от одитите, които впоследствие ще бъдат реализирани. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Йорданов, заповядайте. Най-после дойде и Вашият ред.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Тук съм си записал и уважаеми господин министър-председател, но понеже водачът на мотрисата го няма, ще го прескоча. Уважаеми колеги! Както вече казахме от Съюза на демократичните сили и от Парламентарната група на Обединените демократични сили, ние няма да подкрепим внесения от правителството Бюджет 2009. С него вие, дами и господа управляващи, извършвате двойно престъпление към българските граждани и фирми, тоест към българските данъкоплатци. 
След като постигнахте най-големия провал на страна-членка на Европейския съюз по усвояване на средствата от европейските фондове, вие се сдобихте не с един, а с цели два европейски сертификата за некадърност и корумпираност. Разбира се, имам предвид докладите на ОЛАФ и на Европейската комисия. И вместо да предприемете решителни мерки и виновните да бъдат наказани, вие разчитате на декларации, на роене на кухи структури и на безсмислена кореспонденция с Европейската комисия. А на нас и на Комисията не ни остава нищо друго, освен да чакаме Германия да хване и да осъди спонсорите на Гоце. 
Между другото, ако бяхме нормална европейска държава и ако вие бяхте нормално европейско управляващо мнозинство, сега тук, в парламента, щеше да има Комисия за контрол по усвояване на европейските фондове, оглавявана и доминирана от опозицията. Същото щеше да важи и за Комисията за борба с корупцията и за Комисията за контрол на Държавната агенция за национална сигурност. А престъплението, за което говорих по-горе, че е двойно, е такова, защото в условията на задълбочаваща се криза веднъж лишавате от милиарди левове по европейски програми българските фирми и граждани, и втори път отнемате още повече от тях чрез увеличения до нови висоти процент за преразпределение от брутния вътрешен продукт.
Този процент от бюджета за 2009 г. заедно с излишъка и вноската ни за членство в Европейския съюз достигна почти 45%. Българските фирми и граждани произвеждат този вътрешен продукт и вие бяхте длъжни при настъпилата криза с кредитирането, при нарасналата междуфирмена задлъжнялост от близо вече 100 млрд. лв., и при свиването на пазарите да оставите част от тези пари в тези, които са ги изработили.
Знам, че не можете или по-точно не искате, а не искате, защото идват избори. Защото колкото повече са държавните разходи, толкова повече пари ще бъдат отклонени в лични и партийни каси. Затова не приехте и нашите предложения за намаляване на ДДС и осигурителната тежест. Затова увеличихте акцизите. Затова не намалихте държавната администрация и разходите за издръжка. Затова не правите финансова децентрализация. Защото всъщност този бюджет е предизборният бюджет на партиите от тройната коалиция.
Уважаеми дами и господа управляващи, кризата се задълбочава, кредитирането спря, инвестициите и строителството намаляват, спадът в туризма, търговията и услугите е налице, големи предприятия от металургията и химическата промишленост спират производство. Всичко това ще доведе и до увеличаване на безработицата. Предвиденият от вас растеж от 4,7% няма как да се сбъдне и ще бъде най-много 1-2%, а може би ще се молим и да не е с отрицателен знак.
Как ще гарантирате приходната част на бюджета? Откъде ще дойде този планиран излишък, който сте записали? При тези раздути разходи и липсата на реформи в здравеопазването, образованието и други сфери очаквайте по-скоро дефицит в край на 2009 г. Още повече, че преди изборите по всяка вероятност ще станем свидетели на голямото харчене.
Предвиждате увеличение на заплатите на държавната администрация от 1 април 2009 г. Предвиждате и двукратно увеличение с по 10% на пенсиите. Няма да е лошо да получим уверението на министъра на финансите, че тези увеличения са гарантирани и че ще се случат наистина. Него, разбира се, също го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук е, само че е седнал отляво.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: И последен въпрос. Имате ли намерение да намалите между първо и второ четене утвърдения размер на нелихвените разходи и трансфери от 93 на 90%?
В заключение искам да кажа на господин премиера нещо за буферите в бюджета. Буферите са съоръжения, които се слагат на вагоните и мотрисите в двата края, за да може при скачването, когато се блъснат, да „оберат” удара. 
Уважаеми господин премиер, прехвалените ви буфери в Бюджет 2009 няма да спасят „ватмана на празното ви трамвайче”, тръгнало стремглаво надолу, от сблъсъка с ограбените български граждани.  Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето изказване няма да бъде така патетично, както изказванията на някои от предишните оратори. 
„Юпитере, ти се сърдиш, значи нямаш право” – казвали древните римляни. Считам, че когато се обсъжда разпределянето на парични средства, разумът трябва да надделее пред емоциите. Считам, че трябва да защитаваме своите позиции със силата на аргументите, а не със силата на крясъците. Мисля, че и метафорите не помагат особено. Необходимо ни е сериозно, дълбоко, искрено обсъждане на проблемите.
Ще взема отношение по Законопроекта за държавния бюджет, приет от Министерския съвет, в частта му за съдебната власт, както и по бюджета, предложен от Висшия съдебен съвет. При обсъждането им смятам, че те трябва да се съобразяват с обстоятелството, че бюджетът в тази част е детерминиран по три основни фактора – основните приоритети и основните показатели на макрорамката, заложени в Бюджет 2009, тоест от реалните възможности; осигуряване на нормалното функциониране на съдебните институции с оглед изпълнението на Стратегията за реформа на българската съдебна система, приета от Министерския съвет, и целите на политиките в областта на правосъдието за създаване на справедлива и ефективна съдебна система и защита на правата и свободите на гражданите, тоест от реалните нужди; и решаване на тези въпроси в условията на усложнена икономическа обстановка. Вълната на световната финансова криза достигна и до нашата страна и се превръща във фактор, който налага разпределянето на финансовия ресурс да се извършва в режим на икономичност и гъвкавост.
Предложенията на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет се разминават в приходната и в разходната част и в субсидията от централния бюджет. Разликата в приходната част е от 33 млн. лв. Прогнозният размер на прихода от съдебни такси е причината за това. Министерският съвет основава своята програма на тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в сила от 1 март 2008 г. Според Висшия съдебен съвет обаче броят на гражданските дела е намалял и това несъмнено ще се отрази на величината на тези приходи. Същевременно обаче Висшият съдебен съвет не предвижда намаляване на щата във връзка с намаляването на делата.
По отношение на текущите разходи Министерският съвет предлага 428 млн. лв., а Висшият съдебен съвет – 484 млн. лв. Разликата е 56 млн. лв. Спрямо заплатите и възнагражденията за персонала обаче проектите на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет предвиждат приблизително еднакви суми – от 281 млн. лв. Предвижда се нарастване на средногодишната работна заплата от 1254 лв. на 1560 лв. 
В текущите разходи се включват разходи за осъществяване дейността на съдебните институции, издръжката на магистратите и съдебните служители, възнагражденията за служебни защитници, съдебни експертизи, вещи лица и съдебни заседатели. Тук е много важно да се посочи, че следва да се осигури справедливо разпределение на ресурса, като с предимство се ползва обслужването на преките задачи на съдебната система, а не многобройните съпътстващи дейности. В миналото трябва да останат финансовите проблеми. Необходимо е например да се увеличат възнагражденията на назначаваните от съда вещи лица, защото при минималните суми, които получават, лесно могат да попаднат в ситуация да бъдат стимулирани от заинтересовани по конкретния спор страни. Същото се отнася за осигуряване заплащането на транспортните разходи на свидетелите, които отказват явяването си пред съда по причина, че не винаги те им се възстановяват. Съдебните институции трябва да разполагат с всички необходими средства за разкриване на обективната истина по един съдебен спор, а не да се отказват по различни предлози от назначаването на разширена съдебна експертиза, когато действителната причина е ограниченият бюджет.
Необходимо е да се осигури повишаване на интелектуалния потенциал на съдебната администрация, като се предвиди възможност длъжностите в нея да се заемат от лица с висше образование и същевременно да се осигури финансовият ресурс за това.
По отношение на капиталовите разходи в проекта на Висшия съдебен съвет са предвидени 27 млн. лв., а в проекта на Министерския съвет – 9 млн. лв. Трябва обаче да се има предвид, че в бюджета на Министерството на правосъдието са включени още 28 млн. лв. капиталови разходи за органите на съдебната власт в изпълнение на възложените от министъра на правосъдието функции по управление на имуществото на съдебната власт.
В крайна сметка и в двата проекта разходите спрямо 2008 г. са увеличени: в проекта на Министерския съвет с 14%, а в проекта на Висшия съдебен съвет – с 33%. Същевременно обаче в предложението на Министерския съвет са намалени спрямо бюджета от 2008 г. други възнаграждения и плащания на персонала - от 32 млн. лв. на 24 млн. лв., осигурителните - от 71 млн. лв. на 66 млн. лв., издръжката - от 56 млн. лв. на 55 млн. лв.
Значително е разминаването и в предвидената държавна субсидия. Министерският съвет е заложил 352 млн. лв., а Висшият съдебен съвет – 459 млн. лв. През 2008 г. тя е била 333 млн. лв. 
По чл. 2, ал. 3 от законопроекта Висшият съдебен съвет предлага при необходимост да може да прави изменение в бюджетните разходи на органите на съдебната власт. В сега действащия Закон за бюджета за 2008 г. е предвидено това да става, без измененията да водят до промени на показателите в частта за заплати и възнаграждения за персонала, одобрени в ал. 1. Министерският съвет с основание държи тази разпоредба да бъде запазена, тъй като се е стигало до преразпределение на средства за допълнително материално стимулиране.
С ал. 4 на същия текст Висшият съдебен съвет предлага преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт и преходният остатък да се разпределят по ред, определен от него. По отношение на преизпълнението на приходите и в момента съществува такава разпоредба, такова е и предложението на Министерския съвет.
Спрямо преходния остатък въпросът е дискусионен, но считам, че има възможност да бъде решен в полза на Висшия съдебен съвет с оглед разпоредбата на чл. 361, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Считам, че с бюджета трябва да намери разрешение и въпросът с издаването на удостоверения по § 4 от Закона за Търговския регистър. Съгласно закона те трябва да се издават безплатно. Действително съдебните органи ги издават, без да се заплаща държавна такса. Същевременно обаче търговското дружество „Информационно обслужване” АД, чийто мажоритарен собственик е държавата, събира такси от по 15 лв. и основателно гражданите недоволстват.
Очевидно е, че към настоящия момент всички искания, направени с предложения от Висшия съдебен съвет проектобюджет, не могат да бъдат удовлетворени. Трябва да се търсят възможности за правилно и икономично разпределение на наличния ресурс и по този начин да се осигури възможност  за назначаване на съдебни администратори, помощници, специалисти за работа с класифицирана информация, служители за връзки с обществеността, за цялостната компютризация на съдилищата, за създаване на стандартен софтуер за публичните регистри и прочие. 
Същевременно, според мен, разумно трябва да се провеждат многобройните предвидени квалификации, подготовки и обучения на магистрати и служителите. В съдебната система се влиза след спечелване на тежки конкурси и би следвало работещите там хора да са достатъчно квалифицирани и обучени, а ако не са, то мястото им не е там. Наличните средства трябва да се изразходват за конкретна работа, а не за безкрайни обучителни мероприятия, които са прерогатив на други институции.
Според мен, предложеният от Министерския съвет проектобюджет на съдебната власт отговаря на необходимото за обслужване на нейните преки задачи. Критичните оценки, свързани със забавянето на съдебната реформа в страната, ниското доверие на обществеността към органите на съдебната власт не могат да бъдат обяснявани с недостатъчен финансов ресурс. Финансирането е адекватно и бележи ежегодно ръст. То е съизмеримо със средни по размер такива разходи в Европа. Ако сравним бюджета на съдебната система през изминалите години, ще видим, че през 2003 г. той е бил 141 млн. лв.,  2005 г. – 230 млн. лв., 2008 г. – 385 млн. лв., а за 2009 г. са предвидени 438 млн. лв. Съдебната система остава длъжник на обществото ни, а проектобюджетът, предложен от Министерския съвет, позволява този дълг да бъде изпълнен. Да пожелаем успешно да се справи с възложените й тежки отговорности и да реализира очакванията на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Няма желаещи за реплики.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Благодаря, уважаеми  господин председател.
Уважаеми колеги, като направим анализ и оценка на бюджета на Република България за 2009 г., може би трябва да си отговорим на три основни въпроса.
Първият въпрос е: дали този бюджет осигурява нормално функциониране на  публичните системи на Република България за 2009 г.?
Дали осигурява мерки с антикризисен характер – такъв, какъвто е необходим, като се има предвид световната финансова и световната икономическа криза?
Наред с всичко това дали този бюджет осигурява средства за политики за подобряване качеството на  живота на хората в България и особено на тези, които се нуждаят от средства от бюджета, за да могат пълноценно да се включат в обществения живот и в обществения труд?
Аз ще се спра само на няколко числа и на няколко факта от бюджета, за да си отговорим всички на тези три въпроса.
Първо, бюджетът осигурява своите стабилни буфери, бих казала, като предварителна реакция на световната финансова криза – и планираното 3-процентно положително салдо, и това, че е планирано не повече от 40% разход за преразпределение на публични разходи, и това, че достатъчно средства са осигурени за инвестиции и за инвестиционна политика в инфраструктурата, за да могат българските компании да продължат своето производство и да има работни места. Има още 400 млн. лв. резерв за всичко това. Така че от гледна точка  за бизнеса, за икономиката аз мисля, че са направени много неща. Не се увеличава данъчната тежест. Напротив, намалява се осигурителната тежест с 2,4% за работодателите.
Какво правим с този бюджет за човешките ресурси? Мисля, че разходите за социално включване са много добре систематизирани и достатъчни, защото си даваме сметка, че бюджетът трябва да бъде пестелив, разумен, бюджет на реалното, на реалистичното. Тези разходи за социално включване са увеличени дори с 21,3% на база 2008 г., в това число разходите за здравеопазване и разходите за образование, макар че в областта на образованието би могло да се желае повече и ние казахме, че можеше да бъде поне 4,2% от брутния продукт.
Предвидени са средства за пенсиите, предвидени са достатъчно средства за тези най-слаби, социално  затруднени  групи от населението,  за социални помощи по Закона за социалното подпомагане, за семейните помощи за деца. Тук,  разбира се, отварям една скоба – може би 2009 г. можеше да бъде годината с детски добавки за всички деца, както предлагахме от моята парламентарна група, за да поставим семействата с деца  в равнопоставено положение пред жеста на държавата за това, че отглеждат деца. Но и това е сравнително задоволително, че се увеличават на 35 лв. и че има повишена доходна граница на 350 лв.
Разбира се, с този бюджет можеше да направим повече и за майчинството – то да стане до едногодишна възраст на детето и то за осигурените работещи майки, които осигуряват една качествена грижа. Също така в този бюджет някак няма никакво отношение на държавата към редовните студентки - майки, които нито получават средства по Закона за семейните помощи за деца, нито са осигурени, защото нямат доходи, а нямат доходи, защото нямат право да работят, тъй като са редовно учещи. Също така нищо не казваме по въпроса, когато в едно семейство се раждат едновременно деца и майката е осигурена и че тя изпада в един своеобразен по-особен риск за майчинството си.
Увеличаваме и гарантирания минимален доход. България не може да излезе от ангажимента си на държава, която трябва да спазва минимални социални стандарти като страна – членка на Европейския съюз. Става 65 лв., но като се има предвид, че този доход не беше увеличаван от 2005 г., аз мисля, че можеше да бъде и 70 лв., за да бъдат малко по-оптимални и по-достатъчни плащанията за хората с увреждания. Но въпреки всичко, въпреки изброените няколко неща, по които този бюджет не можа да вземе отношение, аз мисля, че той е бюджет, който прави баланс на отношението както към младите хора, към семействата, така и към възрастните хора с двукратното увеличаване. 
Ако наистина след изброените факти се опитаме да си отговорим на тези три въпроса – ще функционират ли нормално публичните системи, има ли антикризисни мерки и има ли средства за повишаване качеството на живота на хората, които имат затруднения, отговорът е: да, този бюджет осигурява средства за тези политики, така че заслужава да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря Ви, госпожо Христова.
Давам думата на д-р  Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри! На нашето внимание днес е поставен за обсъждане и гласуване  проектът за държавен бюджет на Република България за 2009 г. Основният въпрос, който търси своя адекватен отговор в тази зала, е: на първо място, какъв закон за държавен бюджет ни се представя, какви са неговите характеристики?
На второ място: можеше ли да бъде по-различен на фона на всичко, което се случва с финансовите пазари и икономическата криза?
Вече е ясен отговорът на въпроса има ли криза или не. Не са ясни обаче параметрите на очертаващата се икономическа криза. В този смисъл неизвестността е ключова дума при подготвянето и вероятно при изпълнението на Бюджет 2009.
В обществената дискусия, предхождаща приемането на бюджета, се проявиха определения от рода на предпазлив, консервативен, страхлив, недостатъчно социално ориентиран, без необходимите буфери. Истината обаче е, че това е възможния бюджет, който умело съчетава консервативното начало и либералната социална отговорност. 
Дебатът има или няма криза в България, вече придобива друга посока. Няма спор, че кризата вече има първи проявления и у нас. Няма спор и по това, че има очаквания както за трудности в икономиката, така и за съпътстващи промени в пазара на труда. Разликата в прогнозите е по-скоро по отношение на дълбочината на очакващите ни проблеми. 
Естественият  въпрос, който възниква, в тази нестандартна ситуация: можеше ли да бъде по-различен предложения Законопроект за бюджета на държавата? Да, можеше да бъде предизборен, можеше да бъде без необходимите буфери – фискални, инвестиционни, социално-икономически, можеше да бъде и по рестриктивен, можеше да бъде и рисков. Истината е, че управляващата коалиция и правителството заложиха на прагматичния подход с ясното съзнание за очаквани рискове - фискални и структурни, които намират своята реална защита в предложените политики на Бюджет 2009.
Зная, че в средите на опозицията доминират очаквания за по-консервативен бюджет. Известно ми е, че има недоволни от предложените социални решения, включително и в средите на управляващите.
Голямото достойнство на предложения проект е в намирането на онази пресечна точка между необходимия консерватизъм и социалната чувствителност, въпреки нестихващите очаквания за тясно партийни, социални изкушения с предизборен привкус.
Продължавам да твърдя, че най-голямото достойнство на този бюджет са заложените в него буфери, а не нови носещи в себе си рискови политики. На всички е ясно, че в нестандартна ситуация е опасно да се експериментира с нови непознати политики. По-добре е да се заложи на традиционни, достатъчно силни политики, задължително пропити с усещането за очакваните, дай Боже, предвидими последици на този своеобразен феномен, наречен накратко криза.
В създадената конкретна ситуация е много важно да сработят заложените буфери, защото от тяхната надеждност и гъвкавост зависи до голяма степен успехът на Бюджет 2009. Дори най-малкият буфер, заложен при достатъчно прецизно центриране може да бъде много успешен.
Уважаеми госпожи и господа, в условията на очертаващите се кризисни пазарни отношения, много важен е отговорът на въпроса: как работят отделните икономически политики? Доколко податливи на конюнктурата и доколко е надежден техният имунен отговор? Ясно е, че трудно издържат временните неустойчиви пожарникарски политики. Те са първите, които са готови да отстъпят от вече завоюваните позиции. По съвсем друг начин се позиционират дългите хоризонтни политики, които са достатъчно стабилни и трудно могат да бъдат дестабилизирани. 
От Движението за права и свободи винаги сме били привърженици на политическите решения от дългия хоризонт, защото сме убедени, че само те са генериращи стабилност и доверие. Осигурителната система е класическият пример в тази посока.
Има и още един въпрос, който е свързан със социалния рефлекс на очакваната икономическа криза. За мен и нашата парламентарна група е много важно Бюджет 2009 да даде отговор на въпроса: какво се случва на трудовия пазар? Какво става с човешките ресурси, когато и ако икономическата криза прояви своите ефекти по отношение на параметри като заетост, безработица, доходи от труд и други? 
В частта "Активни политики на пазара на труда", фигурират традиционните за последните три години 190 милиона. В тази връзка от гледна точка на очакваните събития, Министерството на труда и социалната политика в рамките на Националния план за действие по заетостта, подготвя специфична отделна програма, която предвижда действия и мерки, в резултат на евентуално сътресение на българския пазар на труда. Това е един своеобразен буфер и резервен вариант, който може да бъде задействан при необходимост.
За да бъде достатъчно гъвкаво и адекватно финансирането на мерките и програмите на Националния план за действие по заетостта, са предвидени възможности, гарантиращи пренасочване на финансови средства, според специфичните потребности на трудовия пазар.
Отделно за 2009 г. в рамките на Националния план има засилено присъствие на регионалните програми, което е достатъчна гаранция за гъвкавост и сигурност в нестандартни условия. Прави впечатление, че готовността на финансовите инструменти за посрещане както на оптимистични, така и на песимистични пазарни деформации се допълва и от съпътстващ конкурентен пазарен ресурс от Европейския социален фонд и от Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Общата сума, гарантираща адекватно поведение на трудовия пазар възлиза на 452 млн. лв. Много или малко са тези буфери? Много или малко са тези пари? Достатъчен ли е този ресурс за справяне с предизвикателствата? Отговорите на тези въпроси са внимателни, реалистични, с готовност за приложение на гъвкави нестандартни антикризисни политики, гарантиращи самочувствие и социална сигурност.
Уважаеми госпожи и господа, сериозна публична дискусия предизвика проектобюджета за секторната политика –здравеопазване. Заложените в този вид параметри гарантират 471 млн. лв. в повече, но е трудно да се каже, че гарантират качествено здравеопазване. При очевидно изоставащия темп на реформиране и преструктуриране на сектора се налага убеждението, че болестолечението доминира пред укрепването и опазването на здравето на българския народ. Наложително е едно окончателно приемане на бюджета – да потърсим и намерим начини за вътрешни промени в параметрите на предложения проект, гарантиращи достъп, качество и ефективност на изразходвания ресурс.
Убеден съм, че има воля, има експертен капацитет, който да предложи и вече предлага по-добри решения. Ние от Движението за права и свободи продължаваме да настояваме за повече конкуренция, включително и на финансиращите органи за повече пазар и демонополизация с гаранции за запазване на солидарността.
Госпожи и господа, нашата парламентарна група ще подкрепи проекта за държавния бюджет за 2009 г., с надеждата и убедеността, че са намерени правилните решения и разумните политики, гарантиращи стабилност и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Реплики няма.
Доктор Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Народните представители от Българска нова демокрация смятат, че Бюджет 2009 трябваше да бъде подготвен поне в три насоки.
Първо, да бъде антикризисен, с ясно изразени мерки за ограничаване на последиците от финансовата-икономическа криза.
На второ място, да се отговори с конкретни политики на критиките на Европейския съюз за тоталната корупция в страната, като се започне от министерства и държавни ведомства, и се стигне до отделни държавни и общински служители. 
На трето място, да се реформират, да се прояви политическа воля за промяна в нереформирани области, като се заложат пари за тези реформи – здравеопазване, образование, наука, социална политика, транспорт и т.н.
Вместо всичко това управляващото мнозинство преписва бюджета от 2008 г., като се наливат само повече пари в тези нереформирани отрасли, с което първо, се увеличава възможността за корупционни измами в страната и вместо ограничаване се стимулира развитието на икономическата криза. На всичкото отгоре при това бездействие, управляващото мнозинство се готви да повтори мандата си. 
Наистина нашият народ е мъдър, като казва: "Не е луд този, който изяжда зелника, а този, който му го дава". 
Искам да се спра на някои факти за здравеопазването и финансирането му от Бюджет 2009. 

Не мога да си обясня как пари на здравноосигурените български граждани се прехвърлят в държавния бюджет и то при явен недостиг на средства в здравеопазването. Едните пари се събират от здравноосигурените, а другите от всички данъкоплатци. Това е явно нарушение на законите на страната и ощетяване на здравноосигурените български граждани. Формулата е, че виждате ли, трябва да се натрупа резерв в касата, като дори авторите на това изречение не си вярват, затова защото това е здравноосигурителна система, а не пенсионноосигурителна система.
Друг пример. Приета беше Стратегия за здравеопазването за 2008-2013 г. с хубави пожелания, написана красиво и увлекателно като приказка, но без каквато и да е връзка с Бюджет 2009.
В стратегията пише, че “средствата за здравеопазване трябва да достигнат средните нива на Европейския съюз до 2013 г.”, тоест около 8% от брутния вътрешен продукт. А за втората година от нейното изпълнение обаче те остават 4,3% от брутния вътрешен продукт. Тоест залага се увеличение, но това да стане от 2010 г. нататък. Няма логика приетото в стратегията.
За пореден път, поради недостиг на финансов ресурс и поради това, че не се регламентират доплащанията в болниците, не се върви към подписване на Рамков договор. Управляващите явно разчитат на използване на закононарушенията на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, за да се опитат в суматохата да лансират подобни членове на новия Управителен съвет и така да се подпише Рамковият договор, предложен от Касата. Силно се надявам, че на Отчетно-изборния събор, който трябва да се проведе до средата на другия месец, няма да се намерят такива предатели в лекарското съсловие. 
Без силно завишаване на публичния ресурс за здравеопазване и без регламентиране на доплащанията с доплащане от държавата за социално слабите справедлив Рамков договор не може да бъде подписан.
Друг пример. Въпреки силно намаления брой на медицински специалисти – медицински сестри и лекари с някои специалности, управляващите нямат ясна визия за справяне със ситуацията, а това конкретно трябва да бъде във връзка с Бюджет 2009. 
Въпреки недостига на лечебни заведения, които предлагат качествено здравеопазване, и липсата на достатъчни инвестиции в здравеопазването управляващите твърдят, че трябва да има ограничения за регистрация на нови лечебни заведения, защото имало много болници и легла. А колко от тях отговарят на европейските критерии не се споменава. Логично е да се стигне до това да се сложи лимит на болници, като например Болницата “Токуда” и по този начин да се ограничи свободният достъп на българските граждани до качествено здравеопазване. Не може държавни или общински болници, които може да са една съборетина, да се държат само защото са общинска или държавна. Това е неуважение към българските граждани и проява на двоен стандарт.
Тук е мястото да кажа на госпожа Михайлова две думи за частниците. Над 70% от данъкоплатците в България, които хрантутят правителство, депутати, чиновници и всички останали, които са на държавната софра, са частници. Така че с по-голямо уважение към частниците, дами и господа социалисти. 
Въпреки лошите показатели за смъртността в България, особено за сърдечно-съдови, мозъчно-съдови и онкологични заболявания и то в по-тежките им и напреднали форми, в сравнение със сходни показатели в Европейския съюз, управляващите и тази година в Бюджет 2009 не залагат достатъчен финансов ресурс за превенция, първична и вторична профилактика. Така и не можа да се разбере, че парите за профилактични дейности не са прост разход, а печеливша инвестиция с най-висок дивидент, какъвто можете да си представите. Няма лошо да има програма за профилактика на кърлежовите заболявания, но приоритетите в здравеопазването трябва да бъдат други и затова трябва да има разбиране и политическа воля, а, разбира се, и компетентност. 
Мога да продължа с тези и подобни примери за нуждите от болезнени реформи понякога, и то не само в здравеопазването, но ще кажа само: Бюджет 2009 е бюджет на пилеенето на парите на данъкоплатците в България. Бюджет 2009 е бюджет на мухлясалото бездействие. Бюджет 2009 е бюджет на изчакването и снижаването, за да отмине някак си и тази година. 
Българска нова демокрация няма да гласува за Бюджет 2009, като силно се надяваме и вярваме в обединението на дясноцентристки мислещите хора в България за истински реформи, за истинска европеизация на страната ни в името на благоденствието на българския народ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики няма.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Този бюджет е същият, какъвто беше миналата година, по-миналата, същият, какъвто беше при правителството на Симеон Сакскобургготски и правителството на Иван Костов. Тоест с известни разлики той се подчинява на една и съща неолиберална философия на Фридман и не може да бъде друго, тъй като според всички – и управляващи, и опозиция, с изключение на “Атака”, смятат, че това управление, тези финанси нямат алтернатива.
Аз се постарах да сравня на трите правителства в последователност бюджетите за науката, образованието и културата и се оказва, че там има постоянно нарастване, но като се върнем и го сравним в съотношение към брутния вътрешен продукт, се оказва, че няма почти никакво нарастване. Тоест нарастването, което е, е изядено от инфлацията и параметрите на реалните средства, вложени в наука, култура и образование, вместо да станат по-високи, са били по-ниски с по-нисък ефект. 
Тазгодишният бюджет на науката има 0,6% от брутния вътрешен продукт, който беше миналата година и по-миналата, и по-миналата, и т.н. при най-нисък коефициент в Европейския съюз - 1,1, 1,2 до 1,5, от което следва, че няма нужда от никакъв коментар. Бюджетът за културата спада. 
Когато го обсъждахме в Комисията по културата, много сполучливо беше казано, че министърът и неговите чиновници са разпределили много правилно средствата на една мизерия. Защото наистина там няма и милиард, което е мизерия. Иначе там е сложено по-малко за всички и няма да стигне за всички. Има и за читалища, има и за кино, има и за културно наследство, и т.н., но от това няма никакъв ефект, тъй като в тази част ние се подчиняваме на една остаряла, порочна максима, която казва, че културата трябва да бъде изнесена на пазара и културните дейци да се хранят от пазара, което в една страна с численост на населението като България никога никъде не се е получавало.
Бюджетът на образованието и науката е много любопитен, защото там наистина има сериозни увеличения, само че тези увеличения с отминалата и бъдещата инфлация вече са рухнали. Те не представляват никакъв ресурс за образованието. Средствата за образование нарастват с 14,3%. Изчислете каква е инфлацията в България и ще разберете точно за какво става дума.
В частта за науката не е ясно защо, от една страна, добавките за бюджета по различните пера не са разпределени равностойно, не е ясно по бюджета на база защо увеличението е само с 12,4%, а по бюджета за Министерството на образованието и науката е с 68,3%. 
Според оценката на Ай Си Ай – Световната организация за оценка на науката, най-голяма производителност на учени в България има в БАН, в Софийския университет, в двата Химико-технологически университета в Бургас и в Медицинския университет в София. Там науката, според Ай Си Ай, е най-качествена. За сметка на това, според този бюджет, добавките на субсидиите са най-малко. В България правителството, управляващите не се интересуват кой най-много може. Те се интересуват кой най-малко може, за да му дадат повече, за да може още по-малко. 
Това е порочно, уважаеми управляващи, това е порочно и не е от днес и не е от вчера. 
В Комисията по образованието и науката министърът е представител Стратегия за науката. В тази стратегия центровете са разместени и вместо да се развие онова, което най-много може по оценките на Ай Си Ай, се създават нови центрове за наука, които са университетски центрове, измества се тежестта от БАН, която дава 70% от науката в България, и се праща в университети да се създават нови звена. 
Никой не е пресметнал как се създават нови звена и как се наливат там пари и че когато наливаш пари в нови звена, резултатът е след 50-60 години, трябва да минат две-три поколения, за да се получи резултат.
По този начин, уважаеми господа, няма да се получи никакъв резултат!
И накрая: господин министър-председателят с голяма гордост изтъкна, че по-миналата година са дадени 17 милиона за научни изследвания, миналата година са дадени 60 милиона, тази година се дават 100 милиона. Искам да кажа на всички, които стоят тук,  някои от които ме и слушат, нещо, което не знаят. Тези 60 милиона стоят и изобщо не са използвани. В Министерството на образованието и науката са внесени 2500 проекта, от които 200 дори не са минали на първична оценка. Комисията нищо не работи. Проектите не са оценени и парите няма да бъдат използвани, уважаеми дами и господа народни представители и господа министри!
Сега тези сто милиона, които се дадат, също ще останат и ще потънат в забвение, защото наистина една значителна част от чиновниците не искат да работят, няма да работят или някой им казва да не работят.
Най-сетне, каквито стратегии да се правят и каквито сто или двеста милиона да се дадат за научни изследвания, докато не се повишат базовите заплати на академичните учени, нищо няма да се получи.  И тази стратегия на господин министъра, и този бюджет, който се дава за наука, също няма да даде никакъв резултат. Вчера  прочетох една статистика, че средната заплата в едно пловдивско училище е 650 лв. През м. юли моята заплата на професор в Българската академия на науките беше 640 лв. Кажете в коя страна – изостанала, развита, не много развита, развиваща се, го има това нещо? Горната част на висшето образование да получава толкова, колкото получава средната част на средното образование! Кажете какво е това? Кой ще излезе сега да ме репликира и да каже: това е правилно, това е вярно и така трябва да бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Аномалия, аномалия!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: ...професорите да получават колкото началните учители, учителите в гимназията да получават най-много - това е правилно и това е вярно? И правителството продължава да поддържа тези теза с този бюджет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Вярно е, точно така е.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, встрани от микрофоните):  Всичко, което казах, беше вярно. За нищо не съм излъгал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Точно така е.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, встрани от микрофоните): Двадесет години се правят едни и същи неща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Знаете, че и аз се занимавам с наука и знам колко получава един български професор. Срамно е.
Думата има Евгений Жеков.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (БНС): Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Групата на Българския народен съюз няма да подкрепи предложения бюджет за 2009 г. 
За тези, които чуват трудно или разбират бавно, ще кажа от името на Земеделския народен съюз и от името на Движение „Напред”, че също няма да подкрепим бюджета за 2009 г., защото го оценяваме като по-скоро объркан и типично предизборен.
На първо място, прогнозите на икономическата рамка, върху които той се гради, са изключително погрешни.
Все пак съм доволен, че днес в тази зала министър-председателят значително коригира тона, с който оценява приближаващата криза в България.
Но ние сме в много по-сложна ситуация. Банките блокираха напълно кредитирането, чуждестранните инвестиции за 2009 г. няма да надхвърлят 3-3,5 млрд. лв., а икономическият ръст едва ли ще бъде по-голям от 2%. Така че ние сме обезпокоени за изпълнението на този бюджет като такъв.
Първият извод, който можем да направим, е, че в него са предвидени прекалено големи харчове и почти никакви икономии. Тройната коалиция не е издържала на изкушението да разполага с повече финансов и властови ресурс в годината преди изборите. През 2009 г. правителството има намерение да централизира управлението на икономиката. То ще увеличи публичните инвестиции в избраните сектори с 21% спрямо 2008 г. и ще се опита да увеличи износа чрез Държавната агенция за експортно застраховане, ще създаде  държавна компания, която следва да насърчи строителството на бизнес паркове. Част от тези мерки, без съмнение, ще облагодетелстват привържениците на корупционни схеми с държавни пари и ще ограбят данъкоплатците. Нещо повече, с държавни пари започва предизборно купуване на гласове и то въпреки разрастващата се криза. 
Планираният бюджет за социално осигуряване и подпомагане е близо една трета от всички  публични разходи – с 21% повече спрямо 2008 г. За сравнение през по-спокойната откъм външни опасности 2008 г. ръстът на тези средства е бил 13,4%.
Увеличават се парите за безработни и то без прогноза колко ще бъде очакваната безработица през 2009 г.
Пенсиите също ще бъдат актуализирани и това е добре – на два пъти през следващата година. Максималният размер от 1 април 2009 г. скача от 490 на 700 лв. Обаче за пореден път са ощетени хората с ниски пенсии, които ще получат мизерно увеличение с по 7-8 лв. 
Продължава да се лансира идеята за финансиране от  бюджета на пенсионерски почивки в четиризвездни хотели. За всички е ясно, че освен опит да се ухажват определени активи, основната цел тук е корупция и  източване на пари в полза на наши хора – собственици на луксозни хотели.
През 2009 г. няма да се случат доста неща. На първо място правителството явно няма намерение да съкрати ненужната администрация, като напротив – увеличи разходите за издръжка на 3,4%.
На второ място, осигурителните вноски намаляват незначително - общо само с 2,4%.
На трето място, общините няма да имат възможност за по-голяма свобода за определяне на местните данъци и такси.
На четвърто място, преразпределението през бюджета няма да бъде по-малко от 40% от брутния вътрешен продукт. Ако се включат и приходите от помощи, правителството ще разпредели над 44%.
На пето място, съществени реформи в образованието и здравеопазването няма да има.
На шесто място, заявените приоритети от упражняването на управляващите ще се разминават с проектобюджета. С просто око се вижда, че спрямо предходната година правителството отдава по-голямо значение на чиновниците, пенсионерите и репресивния апарат за сметка на социалните помощи, отбраната, съдебната власт и образованието.
Какво според нас трябва да се направи?
Първо, силно ограничаване на неефективните държавни разходи и насърчаване спестяванията на фирмите и на гражданите, съкращаване на поне 16% от администрацията, създаване на сигурност за българските и чуждестранни инвеститори: първо, намаляване на осигуровките; второ, премахване на данъка върху дивидентите; трето, преотстъпване на 30% от корпоративния данък при условие, че бъде вложен в публична общинска или държавна собственост и инфраструктура. Също така ускоряване на възстановяването на ДДС, предоставяне на общините на възможност за определяне на местните данъци и такси без ограничения, без долен праг, като част от преките данъци следва да станат местни.
Искам да акцентирам върху следващата мярка, макар че в Комисията по земеделието и горите не е имало никакви разногласия върху това, което е поискало Министерството на  земеделието за осигуряване на доплащанията към преките плащания на декар, те не са включени в бюджета за следващата година. а каква по-антикризисна мярка от това да осигурим минимума, който могат да получат земеделските производители?
Обръщам се към всички депутати от Плевенски, Силистренски, Варненски, Русенски, Бургаски, Сливенски, Хасковски, Старозагорски, Пловдивски избирателни окръзи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Е то не останаха!
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ: Не останаха, защото 90 хиляди земеделски производители чакат да получат това, което им се полага по договор.
Аз се притеснявам, че ако пак включим доплащанията задбюджетно, тази година предвиденият излишък не само, че няма да бъде изпълнен, но няма да бъдат обезпечени тези хора с необходимите средства.
Обръщам се и към депутатите от БСП, какво по-социално от това да осигурим евтино зърно от там, евтин хляб, евтини меса, евтини храни, и то в година на криза? (Реплики от КБ.)
Притесняваме се, че следващата година няма да е евтино. Торовите заводи закъсаха, няма достатъчно средства за наторяване. Ще сме пред малко, скъпа и некачествена реколта. 
Следва да се увеличат парите за образование, да се даде по-голяма автономия на училищата.
Не на последно място, увеличаване на издръжката на Българската православна църква.
Накрая искам да завърша, като ви обърна внимание на още един тревожен факт. През 2008 г. в бюджета заложихме, отнехме възможността на общините да разчитат на преизпълнение на приходите от данъците върху доходите на физическите лица с аргумента, че ще дадем 100% от средствата за делегираните дейности. Тази година това им бе отнето. Под въпрос са заплатите на заетите в образованието, детските ясли и социалните домове. Пълният им размер, защото ако им дадем 93% от трансферите, съответно няма да имат възможност да ги изплащат.
Общата ни оценка за представения ви бюджет е, че е слаб предизборен бюджет, който насърчава корупцията. Той по-скоро ще задълбочи проблемите, затова ние няма да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще дам думата на народния представител Минчо Христов.
Но се обръщам към независимите народни представители. Знаете, че по правилник общо независимите народни представители имат до 15 минути, като всеки един от тях - до 5 минути. Господин Софиянски тук изразходва 6 минути.
Моля Ви, господин Христов, ограничете изказването си, за да могат и други народни представители да вземат думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Ще се опитам, господин председател.
Уважаеми колеги, премиерът преди малко говори за кризисна ситуация и сериозни рискове за българската икономика. Това е точно онова, което аз в продължение на три години говоря от тази трибуна. Жалко, че той отсъства в момента.
Прогнозната инфлация щяла да бъде 7,6%. 
Уважаеми колеги, миналата седмица вие увеличихте акцизите на горивата и въглищата. Как мислите, че инфлацията ще намалява? Тя ще се увеличава, тя ще бъде поне два пъти повече.
Въпросът обаче, колеги, е как можем да направим така, че да смекчим малко живота на българите пред тези сериозни изпитания, които ни очакват? Веднага ви давам няколко конкретни решения. Освободете ДДС от лекарствата. Миналата седмица тук се води дебат. Знаете, че първият законопроект в тази насока го внесохме аз и народния представител Стела Банкова. Знаете, че залата постоянно отхвърля този законопроект дори за дебат. 
Премахнете доплащането в болниците и тази унизителна такса лекар. Преди няколко дни от тази трибуна говорих и за това.
Премахнете точковата система при пенсиониране. Дайте глътка въздух на българските пенсионери – увеличете коефициентът, но не на 1,1%, а на 1,5%, както направиха в Румъния – увеличиха с 50% пенсиите.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сега вдигат данъците.
МИНЧО ХРИСТОВ: Хванете за гушата спекулантите, уважаеми дами и господа! 
Никой не говори за тези конкретни въпроси. Как дизелът преди няколко месеца, при петрол 150 долара за барел, беше 2,5 лв., а сега е 2,00 лв. при 50 долара за барел. Тук има огромна спекула, огромен грабеж. Няма да говоря за БТК, за „Софийска вода”, за енергоразпределителните дружества, за цената на храните, на брашното, на хляба. 
Спрете големите сделки по превъоръжаване. Насочете тези пари в социалната сфера. Това са милиарди – милиарди левове, уважаеми колеги. 
Спрете криминални закони от рода на този Закон за енергийната ефективност, който беше приет преди броени дни тук, с който задължихте българските граждани да платят сумата от около 200 млн.лв. на няколко енергийни фирми.
Към вас се обръщам, колеги - не само към мнозинството, но и от опозицията! Спрете заменките на гори! Буквално преди час свърши една конференция тук – 8 млрд. лв. са загубени за българската държава и са спечелени от няколко криминални лица. Знаем кои са, нека да ги разследваме.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кои са?
МИНЧО ХРИСТОВ: Вчера Комисията по земеделието и горите отхвърли предложението ни да забраним тези заменки, да направим пълна ревизия. Защо? Защо?! 
Аз мога да говоря още много, но колегите трябва също да се изкажат. 
Уважаеми колеги, нека направите конкретни решения. Нека да вземем тези решения от тази зала – да дадем глътка въздух на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, отново от всички парламентарни групи взеха по два пъти думата съответните оратори плюс двама независими народни представители, които се изказаха.
Моля ръководствата на парламентарните групи да направят така, без разбира се, да ограничаваме времето им, че в разумно време да можем да приключим и да гласуваме.
Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов – отново започваме с Демократи за силна България.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Демократи за силна България няма да подкрепят проекта за бюджет 2009. 
В малкото време, с което разполагам, ще се спра на инвестиционната част на бюджета. За публични инвестиции са предвидени близо 1 млрд. лв. 
Тази сума гали слуха, но само в първия момент, защото е необходимо да се отговори на три прости въпроса.
Първият въпрос: изчистени ли са институциите, които са отговорни за реализирането на това финансиране и които изгубиха всякакво доверие, след като бяха пряко укорени в корупция и в престъпност не само от българските граждани и българската общественост, но и от европейските институции? Отговорът е: не! 
Минаха четири месеца, откакто беше гласувана промяна в Закона за пътищата, и няма стабилно ръководство на националната агенция. Имаше един изпълнителен директор за два месеца, уплашен от наследените корупционни сделки очевидно, той подаде оставка. Назначен е втори изпълнителен директор, който ще подаде оставка на 5 декември по неговото собствено изявление. Няма и заместник-директори. Тоест, първото, което е необходимо – ново ръководство, изчистено от корупция и престъпност, няма.
Вторият въпрос: осигурено ли е финансиране от европейските фондове там, където държавният бюджет е съфинансиращ? Не е осигурено. Последното, което научаваме днес, е, че вчера Европейската комисия  е потвърдила, че по отношение на Програмата САПАРД и проектите по нея за България ще се произнесе не по-рано от м. февруари, а може би чак след мандата на това управление.
Третият въпрос: имат ли готовност българските министерства да усвоят тези пари? Отговорът отново е: не!
За да бъда достатъчно ясен, ще ви покажа актуализираната програма на правителството, приета в „Катарино”. В нея ясно е записан ангажиментът на правителството, че до края на мандата си трябва да пусне 200 км изградени автомагистрали. 
Мога директно да заявя, че 1 км няма да бъде пуснат до края на това правителство като автомагистрали. Защото, ако погледнете бюджета за автомагирстали „Хемус” или „Черно море” няма и една стотинка финансиране. За магистрали „Марица” и „Струма” са предвидени завършване на апликационните форми, на тръжните процедури и евентуално в края на 2009 г. да започне строителството, което, бъдете сигурни, че ще бъде отложено още.
Що се касае до автомагистрала “Тракия”, искам да напомня, че когато в средата на м. май се провали този наистина престъпен концесионен договор, министър Гагаузов каза, че на 15 август ще започне строителството на трите липсващи ЛОТ-а – 2, 3 и 4. Към момента не е започнато строителството на нито един ЛОТ, не са завършили търговете по ЛОТ-2 и ЛОТ-3, а по ЛОТ-4 дори и тръжната документация още не е подготвена.
По отношение на финансирането в енергетиката искам да кажа само две неща. Това, което е предвидено, е в насипно състояние, защото липсва основният ориентир – енергийната стратегия на България. Министър-председателят на България обеща, че тя ще бъде готова до м. ноември, а се вижда, че тя дори не е внесена в Министерския съвет. Тази стратегия трябва да стане факт, за да видим кои са приоритетите, които изискват и приоритетно финансиране.
И накрая, още един щрих от сектор „транспорт”. За Авиоотряд 28, господин министър, Вие знаете, са предвидени 8,5 млн. лв. за два правителствени самолета, които трябва да бъдат купени. Какво се оказва? В клипа, който българските граждани наблюдават всяка вечер по националната телевизия, Сергей Станишев е един обикновен ватман в един трамвай от началото на миналия век. А всъщност е човек, който за себе си и за президента осигурява по един нов правителствен самолет, защото в тези самолети по закон могат да бъдат само те двамата, председателят на Народното събрание и вицепрезидентът. (Шум и реплики от КБ.) Очевидно клипът е много хитър, но само за наивници. Благодаря ви. (Шум и реплики от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър! Аз много внимателно слушам дебата. Честно казано, виждам как народни представители, които са работили и поддържат определен сектор, пледират за увеличаване на средствата. Виждам, че навсякъде има нужда от средства, най-вече в обществената сфера – наука, образование, здравеопазване. Ясна е волята на правителството, че трябва да направим всичко възможно с този бюджет да осигурим ръст в пенсиите на нашите майки и бащи, така че те да могат да се чувстват като достойни граждани на България.
Но нека не забравяме едно, че да постигнем всички тези цели, които си поставя правителството, и опозицията поставя днес на това важно за страната ни заседание – за приемането на бюджета, трябва да имаме първо, финансовата стабилност и второ, едно добро развитие на българската икономика.
Нека най-напред се обърнем с лице натам, за да постигнем необходимите приходи, за да реализираме всички тези обществени дейности, за които говорим. Аз ще се радвам наистина.
Наскоро в Министерския съвет беше представен вариант на стратегия за развитието на науката. Да достигнем процента, който в стратегията е 1% от брутния вътрешен продукт, е добро. Но искам да споделя и нещо друго. В момента, независимо от двойното увеличение на средствата за Българските държавни железници, за железопътната инфраструктура се отделят 0,2% от брутния вътрешен продукт.
Оттук искам да продължа своята мисъл. Бюджетът, който се предлага, включително с 400-те милиона, дава тази възможност – да се подпомага развитието на българската икономика. Но не бива да забравяме, че точно транспортът е лакмусът на състоянието на българската икономика. И най-напред това се почувства в железниците. В момента спадът на борсовите цени на химическите елементи, материали, на стоманата пряко повлия върху работата на индустрията в нашата страна. Така е и в цял свят. Това до голяма степен предопредели рязко спадане на товарите за Българските държавни железници.
Искам да кажа няколко думи какво е направено досега, за да мотивирам това, за което ще ви помоля.
Ако се върнете в бюджетите назад – от 2005 г. досега, ще забележите, че нашето правителство направи всичко възможно, за да увеличим двойно средствата, отпускани за железопътния транспорт. За първи път в бюджета за 2007 г. бяха отпуснати средства и за текущи ремонти. Същевременно в Българските държавни железници и в Национална компания „Железопътна инфраструктура” бяха предприети за първи път мерки за дългосрочни стратегии за тяхното развитие, с които ясно да определим ангажиментите ни за всяка една година. На база на тези стратегии беше разработена програма за управление на железопътната инфраструктура, беше разработена програма за модернизиране на тунелите, програма за обновяване на подвижния състав и локомотивите в Българските държавни железници. Със собствени средства от неоперативни активи и с облигационни заеми успяхме до голяма степен да стабилизираме финансово Българските държавни железници и Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Триста милиона лева бяха задълженията на железопътния транспорт, а в момента не дължи нито един лев на българската държава нито по отношение на ДДС, нито по отношение на осигуровките. Това означава, че успяхме да стабилизираме финансово железниците.
Да, има още много какво да направим по отношение статуса на железничарите. Знаете, че в подвижния състав бяха доставени нови 80 вагона, 25 дизелови, 25 електрически мотриси, които до голяма степен подпомагат нашия стремеж да осигурим качествена услуга. Но това достатъчно ли е? Не.
Ние имаме добрата база, структурната реформа, която започнахме в железниците, дава своите резултати за една по-добра перспектива. Но е необходима ясна визия от българската държава за по-дългосрочно финансиране на Българските държавни железници.
В бюджета за 2009 г. са предвидени допълнителни средства, за разлика от миналата година, 50 млн. за нов подвижен състав. Предвидено е увеличение на средствата за текущи ремонти на железопътната мрежа, за да стабилизираме железния път и да създадем добри възможности за сигурност и безопасност. Но тези средства  в този момент няма да могат да реализират програмата, която сме си поставили.
Знаете, че група народни представители заедно с Министерството на транспорта под ръководството на господин Мирчев разработихме програма за финансиране до 2013 г. Изхождайки именно от това, че не бива да позволяваме кризата в този момент да повлияе върху железопътния ни транспорт за едно кратко време от една година, така че след време железопътният транспорт да се явява пречка на българската икономика, сега е моментът чрез бюджета да осигурим увеличени средства, които са предвидени в програмата за финансиране до 2013 г., за модернизация на железопътната инфраструктура, а също така за доставка на нов подвижен състав.
Някой ще каже: „А какво прави железницата?”. В момента това са може би единствените държавни предприятия, които бързо разработиха своите антикризисни програми. Такава програма имаме в двете предприятия. Приехме я на съвместно заседание. Тази програма е обвързана. Знаете, че инфраструктура или пътят се влияят пряко от програмите на железопътния превозвач, който осигурява 95% от приходите на железопътната инфраструктура. Но тази програма може да бъде в действие едва тогава, когато ясно се представи в бюджета какви средства ще бъдат необходими.
И именно тук искам да се обърна към вас. Има я волята и в правителството. Аз благодаря на премиера, че именно днес, на това заседание посочи именно железопътния транспорт като начин за излизане от кризата. Нека осигурим от 400-те милиона, които са вътре в бюджета за подпомагане на българската икономика, не са от излишъка, необходимите средства за железопътната инфраструктура и за подвижния състав.
Някои ще кажат: „Да, но ще купувате вагони отвън”. Не, напротив, в момента Българските държавни железници работят за възможност за сключване на договор за джойнт венчър, който да възстанови вагонопроизводството в нашата страна. Знаете, че имаме такива традиции – заводът в Дряново, а също някои от депата могат да изиграят тази роля. Ние имаме готовността.
Искам да споделя пред вас, че всички железничари наистина очакват едно разбиране в тази посока, защото то няма да бъде в интерес само на железопътния транспорт, ще бъде в интерес на България, също и на българския бизнес. Ако успеем да реализираме тази част на финансиране, за която говорим, ще създадем и възможност за запазване на състава в железопътния транспорт, защото ще можем да насочим от превозвача хора, които са ни необходими като кадри, да работят временно по възстановяването на железопътната инфраструктура. И когато ръстът на товарите вече е забележим, тези хора отново да се върнат на работа в Български държавни железници. Това ще реши един сериозен социален проблем, пред който ние в железопътния транспорт в момента сме представили.
 Благодаря ви още веднъж за вниманието. Не приемайте това мое изказване като сектор на изказване. Напротив, досега е доказано, че при големите кризи много от развитите страни именно в инвестиция в инфраструктурата са успявали да излезнат от кризата, да създадат заетост, да създадат брутен вътрешен продукт. Това е, което някои от представителите се опитаха да създадат като впечатление, наистина аз не очаквам опозицията да одобри, тоест да гласува „за” бюджета, защото не би била опозиция. Но пък ми се струва, че някои злостни критики към бюджета показват завист, че дори да са на нашето място не могат да направят по-добър бюджет от този, който в момента предлагаме. Искам да им кажа, че по отношение на гаранциите за това, че средствата ще бъдат изразходвани прозрачно, поне в Министерство на транспорта тези гаранции ги има. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата на народния представител Ясен Попвасилев. 
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз се радвам, че моето изказване до някъде ще допълни изказването на министъра и ще започна с това, че Съюзът на демократичните сили няма да подкрепи Бюджет 2009. Към изложените вече аргументи ще прибавя още един – в Бюджет 2009 са предвидени инвестиции за 5 млрд. 200 млн. лв. и увеличение на текущия разход с 3 млрд. 600 млн. лв. Всичко това ще стане в отсъствието на ефективен предварителен и текущ контрол. В потвърждение на този аргумент ще дам няколко факти от управлението на тройната коалиция. 
През 2006 г. финансовата инспекция установява при проверка на 2130 процедури по ЗОП на стойност 286 млн. лв. има констатирани 607 нарушения в 322 процедури на стойност 44 млн. лв. Има 110 случая на непроведени процедури на стойност 16 млн. лв., въпреки изискванията на закона. Установени са нарушения на други закони и подзаконови нормативни актове в размер на 172 млн. лв.
През 2007 г. установеното е: при проверка на 776 процедури по ЗОП има 1548 нарушения на стойност 601 млн. лв. Или нарушенията са 55 на сто от процедурите и 60 на сто от стойността. Въпреки че има основание, не са проведени 202 процедури по ЗОП на стойност 30 млн. лв. Нарушенията на бюджетната и финансова дисциплина от компетентност на други органи са в размер на 36 млн. лв.
От тези данни може да бъде направен само един извод. За една година стойността на процедурите в нарушение се е увеличила 14 пъти. Казано с думите на обикновените хора, крадливостта ви се е увеличила 14 пъти и то само за една година. Броят на непроведените процедури по ЗОП е два пъти по-голям. И отново с думите на обикновените хора: наглото незачитане на закона сте го прилагали два пъти по-често. 
За отчетната 2007 г. Сметната палата връчва девет одитни доклада на бюджетни организации и с резерви и на 32 с обръщане на внимание. Кои са най-честите нарушения? Неправилно отчитане на приходи и разходи, неспазване изискванията на отчитането на имуществото, неосчетоводени инвентаризации на имуществото. Част от системите не са приведени в съответствие с изискванията на Закона за финансово управление и контрол в публичната сфера. Правилата за изразходване на публичните средства през 2006 г. и 2007 г. са прилагат и през 2008 г. Тоест непрозрачно, безконтролно и в корупционна среда. Тези така наречени правила тройната коалиция се опита да наложи при изразходването на европейските средства. В отговор това правителство получи, както казват колегите, евросертификат за корумпирано управление. Замразени са 825 млн. евро от предприсъединителните програми. Европейската комисия постави под наблюдение оперативните програми. 
В заключение ние от ОДС смятаме, че парите на българските данъкоплатци не са по-различни от тези на европейците. Поради тази причина ОДС смята, че изразходването на близо 9 милиарда за инвестиции и текущи разходи в корупционна среда, некадърна администрация и липсата на предварителен и текущ контрол, служат за преодоляване на кризата от обръча от фирми, а не за стабилност на българската икономика и жизнения стандарт на хората. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ОДС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кумчев, заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бюджетът и провежданата чрез него социална политика са обусловени и следва да отразяват и балансират в необходимата степен възможностите за постигане на реалните цели в интерес на обществото. Като правило добре ориентираните и балансирани икономически политики позволяват използването на бюджета за дадена система като фактор за силна социална политика на правителството и успешно действие и развитие на финансовия сектор. 
В предложения от Министерския съвет днес Законопроект за държавния бюджет на Република България се предвижда публичните разходи за здравеопазване да се увеличат с 18,1 на сто в сравнение с тези от 2008 г. Забележете, че очакванията преходи в проектобюджета за 2009 г. на Националната здравноосигурителна каса са в размер на 2 млрд. 440 млн. лв. срещу 1 млрд. 776 млн. лв. Или, имаме ръст в приходите в размер на 666 млн. лв. в сравнение с 2008 г. За 2009 г. се предвижда 651 млн. лв. бюджет на Министерството на здравеопазването срещу 590 млн. лв. за изминалата година. 
В програмния формат на проекта за Бюджет за 2009 г. на Министерството на здравеопазването, уважаеми колеги, са дадени основните приоритети – промоция на здравето и профилактика на болестите, достъпна и качествена медицинска помощ и услуги, достъпни лекарства и медицински изделия. В същия този бюджет са осигурени средства за изпълнение на 32 национални програми. Финансират се всички необходими здравни структури, гарантиращи спешната помощ, хемодиализата, дейността на ТЕЛК и други съществени за здравето институции. Увеличават се средствата за животоспасяващите лекарства. През тази година се увеличиха и заплатите на работещите в сферата от Министерството на здравеопазването. 
Уважаеми колеги, здравеопазването е сложна и развиващата се система. Нека да отбележим, че няма държава в нашия свят, в която медицинските специалисти да са доволни от отделените средства за здравеопазване. Все пак нека да погледнем фактите за този бюджет. Внимателният прочит на разходите в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса, основен платец в системата ни, показва, че за 2009 г. средствата за първична и извънболнична помощ от 126 млн. нарастват на 157 млн. Специализираната извънболнична помощ получава 155 млн. срещу 136. Увеличени са средствата за дентална помощ, за медико-диагностични дейности и други.
Съществено и важно е да отбележим за нашите зрители, че много положителни са промените, касаещи средствата за лекарствата за домашно лечение, медицински изделия, диетични храни, заплащани от Касата. От близо 296 млн. лв. за 2008 г. те стават 330 млн., което представлява 18,9 от общите разходи на Касата. Ние сме убедени, че с тези средства населението на страната ще получи допълнително необходимите му лекарства.
Много често слушаме в тази зала, че, видите ли, здравеопазването като система в страната е нереформирана и недостатъчно ефективна. Тук не е време и място да коментираме количествения анализ на извършената работа, но не можем да приемем тази оценка. 
До края на м. септември са внесени нови закони, направени са изменения и допълнения в повече от 55 законопроекта, касаещи развитието, реформирането и дейността на системата.
На практика през последните няколко години всички болници в страната преструктурираха своята дейност чрез актуализиране на своите болнични отделения. Намалиха се леглата, намали се и персоналът. Въведоха се редица външни услуги с цел да се намалят разходите на болничните структури. 
От 1 януари 2007 г. Касата практически остана единствен платец на медицински дейности с всички отговорности за това. В нея се внедри информационна система, която дава възможност за контрол, координация и отчет. 
За първи път в здравеопазването се въведоха така наречените регулативни стандарти, с което в страната се въведе, ако мога така да се изразя, дистанционен контрол и сигурност в дейността на лечебните заведения. 
Националната здравна стратегия от Министерството на здравеопазването премина през Министерския съвет и Комисията по здравеопазването и чака своя ред в пленарната зала. Ние разбираме, че някои мои колеги под реформа на здравеопазването разбират: затворете 100 болници и реформата е готова. За тях обаче, както чухте преди половин час, е важно те да не са частните болници. Те трябва да бъдат общинските или държавните. Нещо, което не бива и никога няма да допуснем. 
Да, ние трябва да осигурим възможност част от болниците да се преструктурират в такива за долекуване и рехабилитация, в хосписи, от които населението в момента има крайна необходимост. Проблемът обаче не може да се реши лесно без достатъчни средства, необходими за увеличаване броя на клиничните пътеки. 
Уважаеми госпожи и господа, в проектобюджета на Касата са записани разходи 2 млрд. 41 млн. 182 хил. лв., но след като приспаднем резерва от 400 млн., който отива в Българска народна банка, и друг резерв - така наречения оперативен резерв в размер на 240 млн. лв., общата сума, с която ще работи Касата за следващата година, на този етап и ако не се направят допълнителни предложения, ще бъде 1 млрд. 793 млн. лв.
Тревогите на медицинските специалисти в страната са свързани с финансирането на болничната помощ. Това е така, защото при очаквани разходи за болниците за 2008 г. в размер на  933 млн. в проектобюджета се очакват горе-долу същите средства, ако няма промяна. При това забележете, че цените на клиничните пътеки и другите медицински дейности бяха увеличени само с 10%, и то от 1 октомври 2008 г.
В този смисъл ситуацията за финансиране на болничната помощ през следващата година, ако тези цифри останат окончателни разбира се, ще бъде трудна. Няма съмнение, че всички ние се надяваме, че чрез увеличените средства като цяло в бюджета на Касата за следващата година ще се даде възможност цените на клиничните пътеки да се увеличат с още няколко процента, за да компенсират до известна степен разходите на болниците.
Ние искаме да извършим и допълнителни промени в нашата сфера, като преосмислим начина на финансиране,  методите и принципите в използване на средствата. Бихме искали болници, които имат отлични акредитационни оценки, да получат повече, отколкото тези, които имат незадоволителни такива, защото по този начин ще засилим конкуренцията, а оттам и качеството на медицинската дейност.
Уважаеми колеги, днес ние говорим за реален бюджет за страната, включително за системата здравеопазване. В този смисъл ви призовавам да го приемем. Надяваме се искрено, че между първо и второ четене редица необходими наши предложения ще бъдат приети. Средства има, важното е част от тях да бъдат преразпределени, защото здравеопазването е жизнено важна система и в този смисъл нека да й отдадем заслуженото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Кумчев. 
Веднага има реплика д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми доц. Кумчев, интересно завършихте Вашето изказване – „да й отдадем заслуженото”. Както се казва, други да поемат властта, за да се оправят нещата. 
Доцент Кумчев, вижте, това, което направихте като изказване, можехте да го направите като изказване на конгреса на вашата партия. Но това не е изказване за бъдещето на българското здравеопазване! 
Погледнете доклада на вашия министър на здравеопазването. Вашият министър казва, че необходимите средства за изпълнение на дейности по финансиране на болничната помощ са още 91 млн. 523 хил. лв.! И няма да бъдат осигурени средства за подобряване на обслужването и създаване на условия за качествена медицинска помощ в спешните центрове за медицинска помощ. 
За хемодиализата не достигат още 14 млн. 900 хил. лв. Не стигат средствата, които са още 5 млн., за издаване решенията на ТЕЛК-овете. И там не достигат средства. Всичко това е написал вашият министър! 
Аз не мога да разбера - това е докладът на министъра на здравеопазването, а Вие говорите за някакви други неща! Вие говорите за някакво увеличение с няколко процента. С колко процента увеличение цените на клиничните пътеки? Няма да има увеличение на цените на клиничните пътеки при тези средства, които са предвидени в бюджета, ако между първо и второ четене не се влеят средства от този излишък, който вие приемате за първи път. Няма да се влеят средства.
Говорите за някакви изключителни успехи, които са постигнати. За първи път били въведени регулативните стандарти. Не се гордейте с това. Регулативните стандарти ограничават достъпа на пациентите до специализирана медицинска помощ. Ограничават достъпа! Това, че един общопрактикуващ лекар има 2 хил. направления, които има право да изразходи през годината, в момента, в който ги свърши, означава, че той няма повече направления. Това е ограничаване на достъпа до специализирана медицинска помощ!
След като три години не можахте да направите поне един Национален рамков договор, не се гордейте с това, което правите за здравеопазването. Ето го доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Колчаков, заповядайте за втора реплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Съвсем кратка реплика, доц. Кумчев.
Вчера направихме една сметка как 10% от брутния вътрешен продукт се спестяват точно от социалните сфери – здравеопазване, образование и социална политика. Днес чухме от икономистите, че българската държава предвижда следващата година над 5 млрд. – да направи публични инвестиции. 
Какво разбирам аз от този баланс? От това разбирам, че в момента българската държава се явява огромният публичен инвеститор, тоест ние играем ролята на държавен капитализъм. Разбира се, това е правено на запад, но това е правено еднократно по модела на Кейнс от Рузвелт през 1929-1930 г., когато е била голямата депресия. Тогава, когато държавата дотам е докарала нещата, че този, който трябва да инвестира – частният сектор, не го прави, а по икономическата теория на демокрацията държавата се занимава само с тези неща, които друг не иска да прави. Най-добре инвестира бизнесът, след това инвестира добре общината, най-зле инвестира държавата. 
В момента ако ние трябва да приемем този бюджет, доц. Кумчев, трябва да приемем следното нещо: нека българските управници да приемат, че това е най-голямата икономическа депресия в българската история. Да го приемем, аз ще гласувам за този бюджет. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това впрочем се изчерпва времето на Обединените демократични сили. 
Има ли трета реплика?
Имате думата, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Накрая започна да става интересно. (Оживление.)
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз най-напред искам да кажа, че наистина трета година няма Национален рамков договор по вина на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, респективно на неговия председател, в резултат на което има вече на първо четене преминал проектозакон, който проектозакон дава възможност на министъра на здравеопазването на свика събор и да избере нов Управителен съвет. (Шум и реплики от опозицията.)
Колкото до доклада на министъра и дефицитите, които вие сочите, аз ги знам наизуст. Именно затова ние днес трябва да приемем този бюджет на първо четене и да направим възможното между първо и второ четене да коригираме част от тези средства, които са необходими, за да може системата да бъде балансирана.
И трето, д-р Шарков, искам да Ви кажа, както и на д-р Колчаков: ами, вие сте хората, които между 1991 г., 1998 г. и 2001 г., които доведохте със законодателни мерки здравеопазването на това дередже, че да има проблеми в момента. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Давам думата на народния представител д-р Антония Първанова.
Госпожо Първанова, заповядайте, имате думата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Твърде много се изговори за този бюджет, твърде много числа и приоритети се изтъкнаха, обаче хората, които в момента ни слушат, не могат да разберат каква е ползата от всички тези промени, от всичките законопроекти, които са били приети, от  всичките средства, които се гласуват и къде за тях за 2009 г. ние сме помислили, за да им дадем малко повече услуги или малко повече качество, или малко повече сигурност.
Не напразно в Стратегията за 2009 – 2013 г. ние предложихме да има специална антикризисна програма за здравеопазването. Вчера го казах по дебата за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, днес отново го повтарям – в състояние на  криза бюджетът за здравеопазване ще бъде силно разходен. Той няма да може да бъде рестриктивен, няма да може там средствата да бъдат ограничени, защото хората, ако към момента свръхпотребяват,  те тогава – през 2009 г. и следващите години, ще имат още повече нужда, защото ще страдат от бедността. Само в България не се говори, че бедността е фактор за лошото здравословно състояние на хората. И ако сега при мъжете ни, които сега са на 69 г., това е техният край на продължителността на живота им, то вие, които седите в залата, няма да се пенсионирате. Защото, когато вие станете на 60, това ще е краят на жизнения ви път. Толкова е продължителността на живота!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Чакайте, бе! Недейте предричайте такива работи, д-р Първанова!
АТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Няма какво да го предричам, то статистиката е ясна! Толкова ще бъде продължителността на живота на българските мъже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  А за жените защо не кажете?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ами, за жените, за съжаление,  е малко по-голяма. Това е може би за ваше съжаление, но не е особено по-голяма, сравнено с Европа. Там продължителността на живота на жените е 74 г., но има държави, в които е 84. И това са някои от страните – членки на Европейския съюз.
Говорим, че този бюджет, сравнен с бюджета за 2008 г. за здравеопазване, е с 471 млн. лв. повече. Да, само че от тях трябва да извадим 240 млн. лв. резерв, които ще бъдат похарчени едва в края на 2009 г. по неясни механизми – там, където е натрупан дълг. И това са само 231 млн. лв., с които ще се увеличат парите за здравеопазване. Това не е 18%, а е 15%.
Как изглежда обаче фактическото разпределение на тези разходи? От общо 1 млрд. 794 млн. лв. – това са предвидените разходни пари за 2009 г., здравноосигурителните плащания само за 2008 г. са 1 млрд. 746 млн. лв, това е само 20 млн. лв. разлика. За какви пари говорим ние, за какво увеличение? Ами, 20 млн. лв., това е точно инфлационният индекс – 10% за догодина. Значи няма да има нито актуализиране на цени на клинични пътеки, нито ще има повече дейности, само ще се индексират цените. И без това не е включена цена на труда. Хората няма да получат нищо повече от това, което получават сега и ще има същата липса на качество, същата липса на достъп – 20 милиона само, сравнено с 2008 г. 
И ако от тези пари извадим административните, и ако от парите, които са предвидени за Министерството на здравеопазването, извадим капиталовите и административните, защото това не са пари, които пряко правят здраве, общата сума, реалните пари за 2009 г., с които реално ще се купят здравни услуги, са само 2 млрд. 313 млн. лв. Това е 3,15% от брутния вътрешен продукт. Няма може би и африканска държава, която да отделя такъв процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване! Не става въпрос изобщо  нито за 4,2%, нито за 3,9%.
В същото време обаче ние имаме огромен сив и черен сектор. Това са около 1,5 млрд. лв. всяка година, които се дават като нерегламентирани плащания или като доплащания,  полурегламетирани – за избор на екип, само че черни очи или сини очи на доктор не могат да струват 300 лв. или 500 лв., или 900 лв. при условие, че цялата клинична пътека, примерно за раждане, е 350 лв. Не може, за да си избереш доктор Х да е твоят акушер-гинеколог, да платиш 600 лв. на фона на цялата цена.
Именно поради това, като прибавим и тези 1,5 млрд. лв., може би с осветяването на сивия и черния сектор в здравеопазването, ще я докараме до 5,15%, защото 1,5 млрд. лв. са си 2% от брутния вътрешен продукт. 
Наша е отговорността – на този парламент, да признаем, че тези пари се въртят в здравеопазването и този сив, и този черен сектор трябва да бъдат осветени, регламентирани, за да могат хората срещу тях да получават реални услуги. И тогава ще можем да защитим реалния ресурс в здравеопазването.
Това, което прави впечатление в програмите и в доклада на министъра на здравеопазването, предложени на народните представители, странно ме изненадва, защото вътре не виждам средствата, които предвидихме и гласувахме за програмата „Ин витро”. Ето, хората тук ни гледат и се чудят с какво са по-важни кърлежовите инфекции, с какво е по-важна кучешката тения, примерно, от това да дадем възможност на хората, които нямат деца, да получат шанса да ги имат? 
Не е все и също, уважаеми колеги, да се дадат 180 лв. на едно домакинство за енергийни помощи и да му се даде едно дете за цял живот! Защото три месеца топло, както и да го погледнете от всички морални норми, ако трябва да го поставим на другата везна, не тежи толкова, колкото едно дете в семейството. Дори и увеличение на пенсия не тежи толкова в семейството. Затова трябва понякога да си даваме сметка, че когато залагаме приоритети, те трябва да водят със себе си определена политика.
Поглеждайки приходната част на бюджета, прави впечатление, че от тези 2 млрд. 443 млн. лв., които ние ще съберем от хората под претекст, че те трябва задължително да платят здравноосигурителни вноски, 402 млн. лв. отиват като преходен остатък. Няма начин да им обясним, че тези 402 млн. лв. трябва да стоят настрана и че те трябва да се изхарчат в един следващ период. Но, кажете ми освен криза  какъв по-следващ тежък период би могъл да ни чака? Защото това са бързи, кратки, едногодишни пари, които се събират. Това не са пари на пенсионните фондове, които трябва да се харчат след много години, а сега ги събираме, можем евентуално да натрупваме някакъв рисков резерв за Касата, но той  800 млн. лв. не може да бъде! И то в състояние, при което хората очакват повече услуги и повече качество, след като вноската им ще бъде 8%.
Като прибавим към тези 2 млрд. 443 млн. лв. и парите за Министерството на здравеопазването – 645 млн. лв., се получават 3 млрд. 88 млн. лв. От тези 3 млрд. 88 млн. лв. от това, което е предложено в разходната част без резервите, остава разлика, тоест остават едни 250 млн. лв., колеги. Очевидно от 400-те милиона лева резерв някак си връщаме през бюджета на Министерството на здравеопазването 150 млн. лв., но все пак остават 250 млн. лв.
За 2008 г. държавата беше дала 200 млн. лв. субсидия на Касата. Сега принципът е да не се дава такава субсидия, но въпреки всичко не могат да отидат 400 млн. лв. в резерва. Ето виждате, че 250 млн. лв. не могат да бъдат обяснени, не могат да бъдат намерени, въпреки че те ще бъдат събрани. Единствената възможност е, ако ние между първо и второ четене направим всичко възможно, за да внесем поправка, в която точно тези липсващи 250 млн. лв. бъдат върнати обратно в разходната част в системата на здравеопазването. Тогава всеки един от нас в тази зала ще може да погледне хората в очите и да каже, че управлява правилно и отговорно ресурса, който е събрал целево. Аз ви призовавам, уважаеми колеги, нека с достатъчно количество отговорност да пристъпим към обсъждане на прехвърлянето на 250 млн. лв. от преходния остатък по Каса обратно в разходната част на бюджета.
Призовавам ви още веднъж и разчитам на вашия здрав разум.  В противен случай няма да съм аз човекът, който ще ви слага чекмедже на главата, когато дойдат да ни бият. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, уважаема д-р Първанова! Всеки лекар е романтик по душа, той иначе няма да се хване с тази професия, и идеалист. Но когато правим бюджет така или иначе сблъскваме романтизма с прагматизма и не можем толкова лековато, популистки да жонглираме с числа, които са хипотези, числа, които са намерения. Ако ние жонглираме с числата по този краен начин, за да направим по-добро впечатление, тоест хората от лявата страна да са добри, но тези в средата да са изключително добри, така политика не става. Нали все пак е много важно, когато дойде време, тези 400, 300 или 200 милиона ние ще търсим корекция, ще направим тази корекция 1 евро да струва 1,95 лв., защото ако продължаваме с това жонглиране и с тези импровизации, има риск то да струва много повече от 1,95 лв. (Шум и реплики.) Има риск тази зала, която сега е полупразна по някакви причини, които аз недобре разбирам и може би недобре споделям, при следващия бюджет да бъде празна, защото хората няма да бъдат тук, а ще чакат пред чейнч бюрата да си сменят българските левове с долари. Ние това не го искаме, боледували сме го и няма да го позволим. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Доктор Йорданов, аз не мисля, че може би най-компетентните по валутни курсове са лекарите. Обаче все пак давате ли си сметка, че от бюджета, който е предвиден за Касата тази година, който се изхарчва тази година, и това, което 2009 г. може да бъде изхарчено, разликата е 20 милиона? Това, което е в Министерството на здравеопазването тази година,  догодина е само 54 млн. лв. И ако ми кажете, че за тези пари може  нещо съществено да се подобри, то Вие сте най-големият утопист. Вие ли говорите тук за химера?! Ами ако този бюджет и нашите изчисления, и данните, които представяме, са химера, значи тогава целият брутен вътрешен продукт е химера, значи държавата е химера, значи управлението е химера и ние нямаме работа в тази зала, защото тогава всички ние сме измислени. Аз обаче не мисля, че съм измислена. 
Мисля, че хората, които ни гледат и слушат, очакват да защитим интереса им. Тук говоря не само като човек, който има квалификация в здравеопазването. Говоря и като човек, който има квалификация във финанси и в икономика – нещо, от което разбирам и знам какво трябва да се направи. 
Не е консервативна системата на здравеопазването. Хората, които защитават статуквото са консервативни, защото искат да запазят каналите, през които се краде в Касата. Само че ние тук всичките сме отговорни, че си затваряме очите за тези канали. Ние сме отговорни, че не осветляваме сивата и черната икономика в сектора. Вие ли ще носите отговорност за милиард и половина предплатени пари?! Вие ли ще кажете утре на една родилка защо трябва да даде 900 милиона, за да роди детето си?! (Шум и реплики.) Хайде, обяснете го това! Вие ли ще извадите тези пари от джоба си? Как ще го кажете на електората си? С какво ще го обясните и с какво ще го защитите? Какво ще кажете на децата си? Как ще ги погледнете в очите, ако кажат: “ Татко, всички обвиняват, че вие си затваряте очите срещу краденето, срещу това, че болни хора биват изнудвани?!” (Шум и реплики.) Как ще го обясните?! Няма как да го обясните и единственият начин е да защитите реформа. (Ръкопляскания в НДСВ, ОДС, КА.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Великов.
Моля ръководствата на парламентарните групи да направят всичко необходимо - обявявам, че най-вероятно в 17,45 ч. ще гласуваме бюджета. 
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожо министър и господин министър! Понеже наближава краят на разискванията и залата се понапълни малко. Аз също мисля да взема отношение освен по общия въпрос, свързан с държавния бюджет за 2009 г., и по въпроса, свързан със здравеопазването. Тоест да оформим един своеобразен блок на здравеопазването. 
Доктор Първанова, д-р Шарков и д-р Адемов продължават разискванията в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина. Нека взаимно се уважаваме. Вече повече от осем часа работим.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Много ми се искаше да ме чуе д-р Първанова, защото тя и в комисията направи едно много емоционално изказване и трябва да я защитя от попълзновенията на Руденко Йорданов. (Смях, шум и реплики.) Разбира се, казано на шега. Защото да обвините точно д-р Първанова, че проявява само емоции или романтизъм, не сте прав, д-р Йорданов. Тя разбира от тези неща. В този смисъл смятам, че действително ако сме малко по-умерени в чувствата, които изразяваме, и влагаме повече прагматизъм е по-полезно. 
Понеже обикновено съм по-конкретен, бих се постарал и в случая, без да бъда многословен, да кажа, че в много от нещата, които тя каза, е права. Единственото, което може би тя не уточни, е, че тези милиард и половина лева, които се въртят в така наречения сив сектор, които може би са горе-долу толкова, чрез помощта на един законопроект, който мисля, че и тя беше подписала на времето за регламентиране на доплащането, може би този въпрос щеше да се реши. За съжаление управляващата коалиция сметна, че моментът не е точно този и това нещо не се възприе.
 В момента ние говорим за бюджета за догодина. На първо четене сме, трябва да говорим за онова, което е необходимо да се спази като дух и философия. От Българска нова демокрация се изказаха двама колеги, аз няма да ги преповтарям, но очевидно в бюджета като философия и дух са залегнали постановки, с които трудно можем да се съгласим. Вярно е, мисля, че д-р Адемов постави въпроса за това, че ситуацията е трудно предсказуема и че едва ли ръстът на брутния вътрешен продукт ще бъде точно 4,7%. Може би ще бъде 3% или дори 1%, но така или иначе във време на криза е важно да се намери балансът. В този смисъл искам да кажа основната си теза – че този ресурс, който се предвижда за не съвсем ясни и нужни инвестиции в индустриални зони и паркове – 100 млн. лв., може би е по-добре да се намали съществено и да се вложи в здравеопазването.
В дни на криза нашите сънародници, нашите избиратели би трябвало да получат ясен знак, че мислим за тяхното здраве. В този смисъл да им осигурим достъп до здраве. По-малко пари за бизнеспаркове, а повече пари за здравеопазването!  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря, господин Великов.
Давам думата на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, дебатът се изроди. Стана дебат за здравеопазването, лекарствата и здравната система. А този дебат беше вчера! Днес дебатът е друг. Днес дебатът е за макрорамката на бюджета, за философията на бюджета. Ние отдавна сме учили всички вас и вие ще дойдете на мястото си и ще се уверите, че когато на първо четене се гледа бюджет, се говори общо за нещата, а не толкова конкретно по въпросите. „Атака” четири години ви говори някои неща. Сега на четвъртата година и вие идвате на нашето. Преди четири години ви предричахме криза. Предричахме ви криза на понятията, на ценностите, на макрорамката, която тогава залагахте. Това е факт. 
Така че тази година, когато се правеше този бюджет, той трябваше да бъде съобразен с кризата, която вече е и в България. Но вие не правите бюджет на кризата, а същия бюджет, какъвто правехте преди четири години – Бюджет 2006. Макар че сега правим 2009 г., Бюджет 2006 г. беше като Бюджет 1997 г., тоест монетарен бюджет, основан на диктата на чуждата политическа сила – Международния валутен фонд и Световната банка, които като на колониална администрация ви залагаха макрорамката и ви диктуваха основните параметри в онзи бюджет, както ви диктуват параметрите и в сегашния бюджет.
Азбучна истина е, че тук трябваше да се обсъждат два основни аспекта. Не видях никой от колегите да обсъжда бюджета за 2009 г. в този план и тази схема: първо, приходната част на бюджета; второ, разходната част на бюджета. Това са двете основни теми, на които трябваше да бъде обърнато внимание.
Що се касае до приходната част на бюджета, основният проблем отново е (за кой ли път, безброй път от тази трибуна „Атака” ви е говорила) лошо балансиран бюджет по отношение на приходите, съответно на разходите. Заложени са по-ниски суми в бюджета, за да се презастраховате относно разходите, откъдето се получава огромният бюджетен излишък. И тази година не можах да разбера от къде на къде, с какъв акъл и как можахте отново да заложите излишък 3% от брутния вътрешен продукт! След печално надхвърлените заложени и досега 3%, в момента са достигнати може би 5-6 млрд. лв. излишъци – мъртви пари, които на края на годината се чудите как да оправдаете, как да разпределите. Тази година 1,5 млрд. лв. вие разпределихте с едно безумно решение, което ние от „Атака” силно критикувахме. Вие не се вслушахте. Остават още 4-4,5 млрд. лв., които отнасяте като мъртви пари във фискалния резерв, който ще набъбне от 11,5 млрд. лв. на 13-14 млрд. лв. Това е основният въпрос – лошо балансираният бюджет.
Събирате много пари от тъй-наречения плосък данък, който грешно въведохте миналата година. И тази година не направихте корекциите, които ние от  „Атака” искахме да направите, както въведете необлагаем минимум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ:  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Има думата д-р Китов. Господин Китов, разполагате с 4 минути и 20 секунди.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Никой не искаше да каже, че в приетата от Министерския съвет стратегия, която в най-скоро време ще влезе в българския парламент, в първата й част имаше анализ на състоянието на българския народ. То хич не е добро. Анализът е точен и би следвало да се каже, че в последните десетина години не само че няма подобряване, а има влошаване на състоянието на българския народ. Както беше посочено от някои от говорилите преди мен колеги, стратегията си поставя доста амбициозни задачи, но за съжаление всички подчертахме, че за да се случат нещата, те трябва да бъдат подплатени финансово. В същото време на фона на лошото състояние на българския народ ние за следващата година по програмата „Трансплантация на тъкани и органи” намаляваме средствата. По достъпни и качествени лекарства и изделия ние намаляваме средствата! Уважаеми колеги, не ви ли е срам! Приемаме две национални програми – Декларация за диабета и Декларация за онкоболните, с които искаме да се направи необходимото. А тях ги няма като национална програма. Един лев няма за тях! Ето, господин Кумчев. Има толкова пари, колкото само да се стартира. 
В доклада на министъра пред Министерския съвет се казва много ясно, че са необходими още 60 млн. лв. за лекарства. Това е истината. Министър Желев не ги е спестил тези неща. Но не може при това тежко състояние ние да намаляваме средствата. На първо място сме по онкологични заболявания и смъртност! И вместо да отделяме пари за ин витро, трябваше да направим ваксина и профилактика на рака на шийката на матката. Но когато трябва да лобираме за нещо, правим го хей така! Знам кой лобира. Когато правим национална програма, трябва да запишем и да можем да ваксинираме деца на 11 г. Толкова са парите, около 15 млн. лв., за да можем да свалим това заболяване, по което сме на едно от последните места, но няма средства. Това е болно, уважаеми колеги.
Струва ми се, че не е виновен министърът на здравеопазването, защото много ясно е казал нещата в доклада. Въпросът е, че има възможност пари да бъдат намерени. На министерството са необходими поне още около 60 млн. лв., за да се стартират тези програми, за да направим нещо значимо в борбата със социално значимите заболявания. Това са нищо пари в сравнение с голямата цел. И ние всички заедно гласувахме тук тези декларации! А какво става?! Само гласуваме.
Защо увеличихме с 2% вноската, след като тези пари остават встрани?! Има възможност тези пари да отиват в здравеопазването!
Завършвайки, ще кажа, че няма как да подобрим финансовото състояние, ако не подобрим здравословното състояние на българските граждани. Ако всички български болници (говоря за големите) имаха такъв бюджет, какъвто има Военномедицинската академия, всички болници щяха да бъдат на това високо европейско ниво. Такава е истината! Вижте колко е бюджетът на Военномедицинската академия. Тя наистина е качествена болница. Така ще видите какво е необходимо на България, за да имаме качествено здравеопазване.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Откъде пари?! А и болниците станаха много!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми доц. Китов, не е справедливо да противопоставяте хора с едни заболявания срещу хора с други заболявания, или онкоболните срещу хората, които нямат деца. Защото Касата иска още 170 млн. лв., за да може реално да се изпълни ангажимента и бюджета, а министърът на здравеопазването иска още 122 млн. лв. Това прави 292 млн. лв. или още 300 млн. лв., а в същото време ние държим някъде 400 млн. лв. Не е добре да противопоставяме хората. По-добре е парите, които сме им събрали, да ги направим работещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други реплики? Няма.
Доктор Китов, имате право на дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Госпожо Първанова, приемам, че не е редно да се противопоставят. Моля да бъда извинен.
Трудно ми е обаче точно от Вас да приема това, защото само преди малко Вие казахте: „Защо да даваме пари за борба с кърлежи и ексинокок?!” Защото Вие не сте виждали какво значи ексинокок! Не сте виждали! Това е бял рак! Вие ги противопоставихте.
Пак казвам, има теории, които казват, че невъзможността да имаш деца не винаги е заболяване. Това е по-скоро в социалната сфера.
Съгласен съм обаче, че не бива да ги противопоставяме. Изключително важно е ако искаме след 30 години да имаме здрави български граждани, ние да ваксинираме жените. Това е европейска програма! Европейско е да се въведе за по-редките заболявания. Защото 15 деца в България умират! Вярно е, че е скъпо, но цяла Европа настоява за това. А ние се опитваме да направим нещо, но с 5 млн. лв. нищо не може да се направи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители,  мисля, че с общо съгласие се ориентирахме да гласуваме на първо четене Бюджет 2009 в 17,45 часа. С други думи, остават около 15 минути.
Искам да ви съобщя, че парламентарните групи на Обединените демократични сили, Демократи за силна България, Българска нова демокрация, Български народен съюз и „Атака” са изчерпали своето време.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Ние имаме още няколко секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате четири секунди.
Заповядайте, господин Методиев, да говорите четири секунди.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ):  Благодаря Ви, господин председателю Корнезов.
Разрешете ми да кажа, уважаеми колеги, само едно нещо. Наистина няма да злоупотребя с вашето търпение.
Когато министър-председателят преди три часа каза, че е загрижен за България и ще приеме всички предложения на опозицията между първо и второ четене да бъдат обсъждани, той или излъга, или е един обикновен лицемер. След 20 дена от тази трибуна за тези четири секунди ще кажа: нито едно предложение на опозицията не беше прието! Разбирам го от целия дебат сега. Благодаря, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, време имат още Коалиция за България, НДСВ и ДПС. Независимите народни представители имат 4 минути и 30 секунди. Записали са се двама независими народни представители – господин Станчо Тодоров и господин Яне Янев.
Господин Станчо Тодоров, можете ли да се изкажете за минута и половина, за да остане време за господин Янев? Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, няма спор по разпределението на бюджета, тъй като много доктори, много учители, всеки говори, а никой не говори какво трябва да бъде отделено от бюджета за националната сигурност и отбраната на страната. 
Както е тръгнала ситуацията – завишаване бюджета на Министерството на вътрешните работи, той вече надмина необходимото количество, от 30 хил. станаха 130 хил., а армията, която по Конституция защитава националната сигурност на страната, от 120 хил. станаха 27 хил., въпреки че има решение на Народното събрание, че Българската армия трябва да бъде от 39 хил. човека. На 1 януари 2008 г. бяха 33 хил., в момента са 27 хиляди! Кой е виновен, че не е попълнен щатът на Въоръжените сили в Република България и тя не е в състояние да защити националната сигурност? Народното събрание е виновно! И бюджетът, който се отделя за това министерство, е нищожен. 
Взехте решение да се направи професионална армия, а в същото време намалявате бюджета. От 2,6% в момента на Министерството на отбраната са отпуска 1,9%, въпреки че има договореност, че не можем да слезем под нивото 2%. И това на никого не прави впечатление. Както продължава спадът във Въоръжените сили, може би на някого му е приятно да нямаме Въоръжени сили и да чакаме друга държава да дойде да защитава интересите на Република България. Това е противоконституционно и Народното събрание не отделя необходимото внимание по този въпрос. Имам необходимите доказателства, предишният министър Близнаков купи стари гардиени, които една година стоят в Афганистан, не се използват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Между първо и второ четене ще направите предложенията си.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Те са полицейски, дайте ги на министъра на вътрешните работи. Министърът не може да ги вкара в действие. Дадохме 14 млн. и министър-председателят тук ги подари. В същото време купуваме техника на по 30 години. Тези гардиени са от 1983 г. Това е сензация, на която реално ние трябва да обърнем внимание, защото в момента военнослужещите ни слушат и на тях им е ясно, че този парламент не мисли за благото на България и на българските военнослужещи. Мисли за всичко, но не и за това! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващата заявка от независимите народни представители е от Яне Янев.
Има ли някой народен представител от Коалиция за България, НДСВ и ДПС желание да вземе думата по разглежданите въпроси? Няма.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При така задаващата се като цунами финансова криза този бюджет е конструиран така, че да обслужи олигархията и политическата мафия в България. В перата му не са посочени само поименно лицата от олигархията и мафията, които ще получат парите.
В крайна сметка този бюджет не е на европейска държава, а е на анадолска провинция. И ще ви кажа защо. Защото под благовидното перо - забележете! - управление на дейностите за опазване на околната среда за селото на Ахмед Доган – Дръндар, са изразходвани както следва: първо, дооборудване на пречиствателни съоръжения – 715 хил. лв.; второ, изграждане на канализационна мрежа на Дръндар – 484 хил. лв.; трето, реконструкция и подмяна на вътрешна водопроводна мрежа на Дръндар – 423 хил. лв. Или общо 1 млн. и 700 хил. лв. от всички 11 пера, което прави по 9 хил. 810 лв. за     165-те жители на селото. От това може да се направи изводът, че финансовата столица на България е селото на Доган – Дръндар.
От така посочените цифри, уважаеми дами и господа, става ясно, че дръндарският султан и тази година изцяло ще контролира Бюджет 2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, нека да се уважаваме!
ЯНЕ ЯНЕВ: Уважаваме се, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но Вие издигате един земен човек в султан, това не е правдопродобно!
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин председател, аз давам конкретни цифри и факти.
На практика, уважаеми дами и господа, става ясно, че най-големият бенефициент за Бюджет 2009 ще бъде селото на Ахмед Доган – Дръндар. Защото пропорционално разпределено на броя на жителите, един софиянец за екология ще получи 20 пъти по-малко отколкото един дръндарчанин! (Ръкопляскания от независимите народни представители.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж се обръщам към народните представители в пленарната зала, по-точно към трите парламентарни групи, които имат още време, има ли желаещи да вземат отношение по бюджета? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.

Както ви е известно, уважаеми народни представители, след почти девет часа дебати и над 30 народни представители, които взеха отношение към Бюджет 2009, ще трябва да пристъпим и към неговото гласуване.
Както практиката вече е наложила, във връзка с бюджета на съдебната власт, първо ще подложа на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. с включен Проект на бюджет на съдебната власт, съставен от Висшият съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2. Чухте и доклада на Бюджетната комисия и отношението й към този вариант, който всъщност не се подкрепя от Бюджетната комисия.
Поставям на гласуване Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2009 г. с включен Проект на бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
Гласували 200 народни представители: за 35, против 47, въздържали се 118.
Този вариант на държавния бюджет не се приема.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2009 г. с включен Проект на бюджет за съдебната власт със становище от Министерския съвет.
Моля, гласувайте. 
Гласували 208 народни представители: за 132, против 73, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене. (Единични ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Давам думата на народния представител Мария Капон за обяснение на отрицателен вот.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми колеги, аз гласувах срещу този бюджет. Това е най-дългият анекдот за антикриза, който съм чела някога. Днес от тази трибуна искам да предупредя за наглостта на сегашната тройна коалиция и да дам заявката за това, че след следващите избори ще има актуализация на бюджета през 2009 г., защото само с актуализация на Бюджет 2009 което и да е следващо правителство ще може да се изправи срещу бедността в България, икономическата криза и европейските фондове, които няма да са дошли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да обяснят отрицателния си вот? Няма.
Понеже ми зададоха въпрос – след като няма процедурно предложение поне към този момент, срокът за правене на предложения между първо и второ четене е 7 дни. Казвам към този момент, тъй като не е направено процедурно предложение за изменение на този срок.
Закривам днешното пленарно заседание. Утре продължаваме в 9,00 ч. по седмичната програма. (Звъни.)

(Закрито в 17,46 ч.)






Председател:

					Георги Пирински


Заместник-председател:
		

					Любен Корнезов

Секретари:

					Метин Сюлейманов

					
Георги Димитров