Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-12-10

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Борис Николов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание. Предстои да приемем програмата за работата ни през тази седмица, но преди това ви приканвам да отбележим днешната дата 10 декември, която бележи 60 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Една дата, която заслужава да споменем, да осмислим и ви моля да обърнете внимание на следните няколко думи.
Днес, 10 декември, в целия свят се отбелязва Международният ден на правата на човека. В този ден преди 60 години Общото събрание на Организацията на обединените нации прие Всеобщата декларация за правата на човека. Този исторически документ бе първата крачка за осъществяването на една от основните задачи на световната организация, провъзгласена в нейния устав – да съдейства за развитието и зачитането на правата на човека и основните свободи за всички, без разлика на раса, пол, език и вероизповедание.
Съдържанието на Всеобщата декларация, която от правна гледна точка представляваше отначало препоръка към държавите, бе впоследствие конкретизирано и облечено в правно задължителна договорна форма в лицето на Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и на Международния пакт за гражданските и политическите права с два факултативни протокола към него. Същевременно в резултат на международната и националната практика значителна част от правата и свободите, формулирани в декларацията, постепенно, по обичаен път станаха общопризнати норми на международното право, задължителни и за държавите, които не бяха страна по пактовете. 
Всеобщата декларация, двата пакта и факултативните протоколи съставляват днес Международната харта за правата на човека, която се счита за крайъгълен стълб на съвременната международна правна уредба на правата на човека, изградена от Организацията на обединените нации.
Откакто беше приета в 1948 г. Всеобщата декларация стана и продължава да бъде източник на вдъхновение на националните и международните усилия за закрила на правата на човека и основните свободи. През тези 60 години, в рамките на ООН, бяха приети повече от 90 споразумения и декларации по широк кръг въпроси на правата на човека. България е страна по всички най-важни международни договори в тази област и стриктно се съобразява с предвидените в много от тях мерки за международен контрол на тяхното изпълнение.
В резултат на демократичните промени у нас след 1989 г. защитата и спазването на правата на човека и основните свободи се утвърди като един от първите приоритети на вътрешната и на външната политика на България. В основата на този последователно провеждан курс е приетата през 1991 г. Конституция на Република България, в която са залегнали най-важните универсални и европейски стандарти в областта на правата на човека. Активното участие на нашата страна в Съвета на Европа и в Европейския съюз е важен стимул за въвеждането на тези високи стандарти в българското законодателство и за гарантиране на тяхното прилагане.
На днешния Международен ден на правата на човека уместно е да се замислим и за ролята на Народното събрание в развитието и укрепването на тези права и в нашата страна, защото парламентът играе ключова роля в тази област. Цялостната дейност на Народното събрание – законодателна, бюджетна, контролна и друга, покрива целия спектър на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права и то е призвано да бъде страж за тяхното спазване. За успешното изпълнение на тази задача ни призовава и Всеобщата декларация за правата на човека, чиято 60-годишнина честваме днес. Благодаря ви за вниманието, колеги. (Ръкопляскания.) 
Преминаваме към деловата ни работа. 
Ще ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за 10-12 декември 2008 г.:
1. Доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г. – продължение.
2. Второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост – продължение.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносители – Георги Божинов и Димитър Гъндев.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносители – Стойко Танков и Румен Ангелов.
5. Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Вносители – Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. (Приет на първо четене на 4.12.2008 г.)
8. Второ четене на Законопроекта за културното наследство. (Приет на първо четене на 31.7.2008 г.)
9. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (Приет на първо четене на 19.11.2008 г.)
10. Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. (Приет на първо четене на 19.11.2008 г.)
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. (Приет на първо четене на 6.11.2008 г.)
Уважаеми колеги, ще направя две уточнения в тази връзка.
Първо, виждате, че тази седмица няма парламентарен контрол. В петък целият ден ще бъде за законодателна дейност, при това с намерение и готовност да приключим обсъжданията на второ четене на бюджетите на държавното обществено осигуряване и Здравната каса, което означава, че може да се наложи продължаване на пленарното време и след 14,00 ч. Моля онези, които имат пряко отношение към проблематиката, да бъдат в залата и да вземат активно участие в обсъжданията.
И второ, ще бъде предложено на пленарната зала гласуването на второ четене на Законопроекта за етажната собственост, което е продължително и с много гласувания, да бъде в началото на деня в петък. Тоест не утре ще гласуваме тези текстове на второ четене, а в началото на петъчния пленарен ден, така че моля да имате тези две неща предвид.
Преди да подложа на гласуване този проект за програма, към мен се обърна господин Дилов с желание да предложи за отпадане точка от програмата.
Господин Дилов, колегите ми подсказват, че първо следва да гласуваме и да приемем програмата, а след това евентуално да има предложение за отпадане на точка от приетата програма. 
Моля, гласувайте предложения проект за работа на Народното събрание за седмицата 10-12 декември 2008 г.
Гласуването надхвърли регистрацията.
Гласували 194 народни представители: за 166, против 20, въздържали се 8.
Програмата е приета.
Доколкото очевидно ще престои отговорно гласуване във връзка с предложение, което предстои, бих искал да обърна внимание на колегите да гласуват със собствените си карти. Ако се появи съмнение, че има гласуване с повече от картите на народните представители, които са в залата, ще се наложи да се регистрираме отново и да проследим как се регистрираме.
Има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на 4 декември т.г. се обърнахме с писмо към председателя на парламента с настояване Законопроектът за културното наследство преди второ четене да бъде изпратен и с него обстойно да се запознае Комисията по правни въпроси. Аз съм един от вносителите на този законопроект и в последните две години съм си позволявал да го защитавам публично повече от горещо.
Искам да обърна внимание и да помоля залата да гласува това наше предложение – че този законопроект, освен че предизвиква големи обществени дебати и колизии – нещо съвсем нормално за текст, който изменя закон, който не е променян близо 40 години – той предизвиква и големи спорове в Комисията по културата. Почитаеми колеги, този законопроект променя над 10 други закона, в това число и Наказателния кодекс. Много по-незначителни текстове са били гледани от Комисията по правни въпроси като втора комисия. За мен няма никакво обяснение защо този голям и важен закон не е разпределен на Комисията по правни въпроси. 
Почитаеми колеги, ще дам един пример. Изключително важният въпрос - дали в културно-историческото наследство освен публична държавна собственост да има и частна държавна собственост, беше гласуван от 5 души – 2 „за”, 2 „против” и 1 „въздържал се”. С огромното ми уважение към един наш много уважаван колега, към белите му коси, ще кажа, че един от гласуващите по това време спеше. Почитаеми колеги, това е много сериозен проблем.
Ред текстове влизат в колизия с конституционни постановки. На места ние задължаваме, което от гледна точка на опазването на културно-историческото наследство има своята философия и смисъл, частни лица – физически или юридически лица, да се разпореждат с публична държавна собственост. Внасяме доста сериозни обърквания в отношението между местна и държавна власт. 
Не на последно място, почитаеми колеги, искам да ви припомня, че преди първо четене – всъщност това е единственият правен анализ, направен на законопроекта като цяло – ни беше раздаден, меко казано, един конфузен доклад на нашия Правен съвет. Това е единственият текст, който е трактовал нашия труд в продължение на две години. Моля, нека този законопроект да не влиза в залата преди да мине през Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли обратно процедурно предложение? Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя обратното процедурно предложение по две причини.
Първата не е свързана с тази материя. Свързана е с технология, която не е добър атестат за който и да било парламент. Миналата седмица по подобен начин изтърбушихме дневния ред. Пета точка беше Законът за прякото допитване. На разговора при Вас в сряда сутринта той стана десета точка, а тридесет минути след това не беше в програмата. Колегата Янаки Стоилов благородно свика онзи ден кръгла маса във Велико Търново, но какво от това?! Тази точка май няма да се върне в дневния ред на Четиридесетото Народно събрание, защото някой не харесва този закон. 
Оттук правя плавен преход към този законопроект. Някой не харесва този законопроект. Има ли обаче случай, в който всички в България да са харесвали един законопроект? Стигнали сме до второ четене. Хайде, нека да започнем второто четене. Имало ожесточени дебати. Имаше дебати, възбудени от хора, които имат преки интереси. Нямаше дебати от целия народ.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Темата е за Комисията по правни въпроси.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Питайте народа дали иска да е държател или притежател. Всеки трети българин ще ви каже, че се изживява като обикновен „ключодържател”, но помещението, което си отключва, не е пълно нито с антики, нито с картини. Сега сме докарали един законопроект до второ четене и обявяваме пълна капитулация, пълно фиаско. Казваме, че той не заслужава да бъде четен за втори път в пленарната зала, защото е недъгав, несъвършен, станало е нещо драматично по време на първото четене. С какво Комисията по правни въпроси ще го дообогати? А няма ли опасност тя да го ощети? Аз се доверявам на пленарната зала, след като този текст след толкова много разговори и публикации, а и такава поляризация, каквато не е имало през 1923 г. в България, е стигнал до второ четене.
Предлагам да не посягаме на точката в дневния ред, а в процеса на второто четене ще стане ясно кой крив и кой прав. 
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Аз не мога да нося отговорност по Наказателния кодекс!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: И аз не искам да нося отговорност, че правим едно нещо, а тридесет минути след това го ревизираме. Кой модерен закон не е засягал десет други?! Така беше и със Закона за спортното хулиганство, така се отказахме да приемем Закон за евтаназията. Все се боим, че ще стане нещо сложно и непреодолимо.
Правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Дилов. Моля всеки да гласува със своята карта! 
Гласували 176 народни представители: за 73, против 28, въздържали се 75. 
Предложението не се приема.
Има думата господин Дилов за предложение за прегласуване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз съм вносител на този закон. Моля да премислите. Не става въпрос за закона по същество. Повярвайте ми, компетенцията на Комисията по културата не е да промени десет члена от Наказателния кодекс без становище на Комисията по правни въпроси. Това е несериозно. Аз не мога да нося тази отговорност! Извинявайте! Не знам защо неглижираме така работата на наши колеги.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 182 народни представители: за 82, против 32, въздържали се 68.
Предложението не се приема и при повторното гласуване.
Уважаеми колеги, длъжен съм да Ви дам обяснение във връзка с повдигнатия въпрос.
РЕПЛИКА ОТ КА: Гласуването не беше и 15 секунди – прочетете си правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не по-малко от 15 – аз изчаках 16 секунди, иначе гласувалите щяха да станат 200.
Поисках становището на Правната дирекция за предложението на господин Дилов и господин Ватев, Въпреки че е очевидно, че при настъпване на второ четене на един законопроект, никога не сме практикували изпращането му в една или друга комисия.
Господин Дилов е бил участник и в четири - пет заседания на работната група, която е работила по този законопроект. Ясно, че не е нито възможно, нито е процедурно допустимо на този етап, при вече подготвен доклад за второ четене да се връща в Комисията по правни въпроси. Нужно е целият законопроект достатъчно сериозно да се обсъди и при второ четене, да се гласува с пълно съзнание за нормите и за тяхното приложение и, разбира се, да бъдем наясно с онова, което гласуваме.
Има заявка от господин Костов за изказване от името на парламентарна група.
Господин Костов, след като гласуваме и предложенията по ал. 3, тогава ще имате възможност да се изкажете.
Предложенията по ал. 3 са пет. Първото е от народния представител Лъчезар Тошев за включване в дневен ред на проект на Декларация на Народното събрание по повод 60-ата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека. Няма да можем да гласуваме вашето предложение, тъй като не е изтекъл 15-дневния срок.
Заповядайте, имате думата. 
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател. 
Уважаеми народни представители, в петък внесох един проект за Декларация на Народното събрание по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Декларацията на Народното събрание е един акт, с който можем заедно да потвърдим нашата подкрепа за неприкосновените и неотменими човешки права, които са прокламирани с тази декларация. Това е нещо, което в момента, на днешния ден, се извършва в целия свят по един или по друг начин и нашите колеги в другите парламенти също разглеждат този въпрос.
Преди малко чухме изявлението на господин председателя по този повод, но Декларацията на Народното събрание е акт на Народното събрание и тя има съвсем различна стойност и сила като едно общо заявление. Както много пъти досега сме приемали декларации по такива поводи, които в крайна сметка, изискват консенсус в пленарната зала, можем и този път всички парламентарни групи да изразим своята подкрепа и своето признание към Всеобщата декларация за правата на човека, приета преди 60 години.
Смятам, че моето предложение е напълно в духа на желанието на Народното събрание да се спазват правата на човека. Не става въпрос само за България, а и навсякъде по света и да отдадем своята почит, уважение и признание на всички тези, които са се борили за демокрация и за защита на човешките права, с които е прокламирана тази Всеобща декларация за правата на човека – един документ, който промени коренно развитието на човечеството след неговото приемане точно преди 60 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по начало господин Тошев има основание, от гледна точка важността и на акта на парламента. Проектът е разпределен и на съответните комисии – Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по външна политика. Такъв текст не може просто да бъде внесен и гласуван в пленарната зала, без да бъде разгледан и внесен и от комисиите. За съжаление и парламентарните групи на малко по-ранен етап не бяха достатъчно активни в организирането и съгласуването на такъв текст, но аз предлагам комисиите да го разгледат и евентуално да имаме възможност, макар и не на самата дата, да се върнем към този въпрос. Не го свалям от дневния ред на парламента. 
Следващото предложение е от народния представител Атанас Атанасов за временна комисия за проучване относно финансирането на пътуване. 
Навярно пленарната зала е заинтригувана за какво пътуване става дума.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, преди една година 48 народни представители внесохме искане да се включи като точка в дневния ред – Създаване на анкетна комисия на парламента, която да провери за сметка на кого пътуваха миналата година до Монако, преди Коледа, трима министри, един председател на държавна агенция, кмет на община и цяла делегация.
Няколко пъти внасям това предложение и то се отхвърля. Това послужи миналата седмица отново в подобен кръг една част от тези лица отново да отидат за същата сметка до Монако. Това общо взето прилича, как да ви кажа – както се казва в казармата – като на уволнение: „За последно да отидем до Монако за сметка на Федерацията по мотокрос, пък после ще видим какво ще се случи”.
Моля ви да подкрепите това предложение, защото е недопустимо за сметка на какъвто и да е частен интерес представители на властта и то от последния етаж на властта да се възползват. 
Това беше осъдено от българското общество и от медиите. Само българският парламент нехае по този проблем. Колко пъти Румен Петков трябва да пътува до Монако за сметка на тази федерация – сякаш му е частна, и ние да не вземем отношение? И не само той. В този случай с него отново пътува Весела Лечева, която е с ранг на министър.
Някой ще се заинтересува ли изобщо от цялата тази история? Може би винаги, когато става въпрос за сметки, плащани от четвъртия ви коалиционен партньор вие сте готови да се възползвате?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля гласувайте направеното предложение. 
Гласували 154 народни представители: за 51, против 83, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Николай Свинаров за включване в дневния ред на изслушване на министър-председателя във връзка с предстоящото заседание на Европейския съвет на 11 и 12 декември т.г.
Заповядайте, господин Панайотов, да обосновете предложението.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Знаете, че утре и вдругиден се провежда срещата на върха на Европейския съюз. Всички знаем, че на основание на чл. 97 л, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, имаме възможност да изслушаме министър-председателя относно позициите, които България ще защитава в рамките на заседанието на Европейския съвет. Основните теми на предстоящото заседание на Европейския съвет са две, а именно: икономическата криза от една страна и от друга страна въпросите, свързани с енергетиката и екологията. 
Аз и моите колеги от Българска нова демокрация, както и други колеги от българската опозиция – от страна на Движението за права и свободи и Обединените демократични сили настояваме, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, министър-председателят да бъде поканен за изслушване днес тук в пленарната зала, съобразно предвиденото в нашия правилник. 
Известно ни е, че Европейския съюз в крайна сметка е национална кауза, а не кауза на една или друга политическа сила и националните интереси на България касаят всеки български гражданин. 
Искрено се надяваме, че управляващите ще подкрепят изслушването на министър-председателя днес, както предвижда правилника, преди да се състои заседанието на Европейския съвет. Нещо повече, ако това наше искане влезе в програмата, искаме да ви помолим да влезе като първа точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля гласувайте направеното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 54, против 43, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Господин Методиев, заповядайте за предложение за прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя формално предложение за прегласуване. 
Колеги, моля ви да имаме предвид, че част от европейските правила, които ние не спазваме достатъчно добре, е именно неинформираността на парламента в една парламентарна държава за поведението на изпълнителната власт в рамките на Европейската общност. Беше разумно министър-председателят по своя инициатива да е тук днес, за да информира Народното събрание, да бъдат отправени въпроси от всяка парламентарна група, поне по един, за да може да защитим престижа и авторитета си на парламентарна държава. Изоставането на парламента в такива моменти е много лош подход. Това е начин сами да саботираме парламентарната си демокрация. 
Затова нека с убедеността на парламентаристи да подкрепим предложението и да изслушаме господин Станишев във връзка с неговото участие в срещата на върха.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 160 народни представители: за 64, против 55, въздържали се 41.
Предложението отново не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващото предложение е от народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
Господин Христов, заповядайте да мотивирате Вашето искане.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да предложа в седмичната ни програма да се разгледа на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, който визира премахването на така наречената наказателна лихва или такса за предсрочно връщане на кредит.
Благодаря на всички колеги, които подкрепиха това предложение на първо четене. То се състои от един параграф от три реда и мисля, че няма проблем да се гласува, няма да отнеме никакво време на Народното събрание тази седмица.
Искам да ви кажа мотивите, с които го предлагам. 
Българската народна банка деблокира още 800 млн. лв. от задължителните резерви на търговските банки. Това означава, че банките започват да изпитват остри ликвидни проблеми. Това решение, което ви предлагам, ще подобри ликвидността на банковата система, тоест наличието на паричен ресурс.
Искам да ви кажа и друго, колеги. Активите на валутния борд през последната седмица спаднаха с над 1 милиард лева. Това е опасна тенденция и моето предложение ще помогне да се стопира тази конкретна тенденция.
За брутния външен дълг вече съм ви казал – вече е над 45 милиарда долара и тенденцията е да върви нагоре.
Искрено се надявам да подкрепите това предложение, за да може преди Коледните празници законът да влезе в сила и хората, които не могат да обслужват тези изключително високи лихви, да могат да върнат предсрочно кредита, без да плащат тези 4 или 5% наказателна лихва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. 
Гласували 132 народни представители: за 57, против 15, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, само няколко гласа не достигнаха да се приеме това предложение. Пак ви казвам, то е в интерес и на гражданите, и на самите банки. Мисля, че банките и без това имат огромни печалби, аз бих казал необосновани печалби. За тази година печалбата на банките ще бъде около 1 млрд. 500 млн. лв. От тези такси, с които облагат гражданите, ще спечелят още повече.
Колеги, нека да не мислим за банките, за банковото лоби, а да помислим за потребителите. Нека да направим коледен подарък на българските граждани. 
Няколко гласа не достигат, гласувайте по съвест, колеги. Говоря за вас, колеги от БСП, които ме подкрепихте миналия път, въпреки че имаше някои колеги от вашите среди, които твърдо застанаха зад интересите на банките, но това е друга тема.
Затова ви моля да преосмислите вашето гласуване, особено тези, които гласува „въздържали се”.
Искам да помоля и председателстващия Народното събрание да има предвид и един друг важен законопроект, който би трябвало да мине преди Коледната ваканция според мен. Това е Законът за енергийната ефективност. Този закон си беше открито лобистки, аз го нарекох криминален и мисля, че съм прав в случая. Ставаше дума за отпадане на една думичка, която беше пропусната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, сега сте в друга процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не, аз се обръщам към Вас, господин председател. Помолих Ви в петък да представите на Председателския съвет този закон и не знам защо не е включен в дневния ред. 
Обръщам се към колегите за първия закон, който предложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви изтече.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, надявам се да подкрепите предложението, тъй като то е в интерес и на банките, и на икономиката, и на потребителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
Гласували 138 народни представители: за 70, против 18, въздържали се 50.
Предложението е прието.
Следващото предложение е от народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, № 754-01-73 от м. май 2007 г. с вносители Минчо Христов и Стела Банкова. Тримесечният срок е изтекъл, но за да ориентирам народните представители, по тази материя има още три внесени законопроекта.
Госпожо Банкова, ако желаете, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам поправка в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. С тази поправка се забранява на ВиК-дружествата да начисляват повече от 25% от загубите за вода в сметките на потребителите. Какви са моите мотиви за това предложение?
Във всички европейски столици загубите на ВиК-дружествата са около и под 10%. В България в момента са 60%. Предлагам да бъдат не повече от 25%.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): В София, не в България!
СТЕЛА БАНКОВА: В София официалните загуби на „Софийска вода” са над 60%. Те се включват в сметките на българските граждани. Това демотивира дружествата да правят ремонти, тъй като всяка загуба се плаща от гражданите.
Искам да ви припомня, че в Тридесет и деветото Народно събрание президентът на България господин Георги Първанов подкрепи становището, че загубите на вода не трябва да бъдат повече от 25%. На същото мнение бяха уважаемите колеги от БСП в Тридесет и деветото Народно събрание.
Призовавам колегите от БСП да бъдат последователни в позициите си и да подкрепят това разумно предложение. Надявам се и останалите колеги да гласуват за това предложение, за да намалим цената на водата наполовина.
Обърнете внимание, уважаеми колеги: един кубик вода на „Софийска вода” струва 2-3 стотинки, а на гражданите водата се продава за 1,40 лв. В Договора за концесия през 2006 г. „Софийска вода” се ангажира да намали загубите на вода от 64 на 32% Грубо наруши и не изпълни договореното. Недопустимо е да позволим на „Софийска вода” да продължи да ограбва столичани.
Призовавам ви да подкрепите това предложение и да не се начисляват повече от 25% загуби за вода за сметка на българските граждани! Благодаря за вашето внимание. Надявам се на подкрепата ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Гласували 110 народни представители: за 30, против 14, въздържали се 66.
Предложението на народния представител Стела Банкова не се приема.
И така, уважаеми народни представители, приехме седмичната програма.
Какво желаете господин Христов? Предполагам какво ще кажете, но... (Реплики.)
Да го каже – процедура ли, по същество ли...
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря на колегите, които подкрепиха предложението.
Предлагам, господин председател, ако Вие не възразявате, предложението, което мина преди малко за премахване на наказателната лихва за предсрочно връщане на кредит, да бъде т. 3 от седмичната ни програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това може да го реши само залата, а не този, който води заседанието.
Ще подложа на гласуване това процедурно предложение, но залата да има предвид, че законопроектът е на второ четене, а няма доклад на комисията за второ четене. Комисията не се е произнесла и не ми е ясно как можем да приемем закон на второ четене без доклад на комисията по текстовете.
Но процедурното предложение е направено, длъжен съм да го подложа на гласуване – второто четене на Закона за потребителския кредит да стане т. 3 от седмичната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 40, против 28, въздържали се 55.
Процедурното предложение не се приема.
Вече злоупотребявате с това, което правилникът Ви дава, господин Христов!
Заповядайте, направете си процедурното предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, мисля, че не злоупотребявам. Вие злоупотребявате, защото се опитвате да манипулирате залата за един толкова важен въпрос.
Става дума за следното, колеги. Ще ви разкрия една тайна. Един колега от мнозинството дойде при мен и ми каза следното: „Господин Христов, банковото лоби се е активирало, не се притеснявайте, този закон няма да дойде на второ четене.”
Колеги, става дума за три реда! Ако комисията не желае да даде становище, няма никакви пречки, ама абсолютно никакви пречки – нито конституционни, нито по правилник, нито каквито иска да си измисли господин Корнезов тук, да се гласува този закон от залата!
Благодаря на колегите от мнозинството, които подкрепиха влизането му тази седмица. Нищо не пречи самата комисия да се събере в почивката днес и за пет минути да го обсъди. Три реда са, колеги! Всичко е толкова ясно!
Обръщам се към господин Корнезов – не знам чии интереси защитава, но в случая той защитава интересите на банковото лоби и работи против интересите на българските граждани. Трябва да се каже ясно и открито! Затова не е коректно да се манипулира по този начин залата. Минал е срокът, който правилникът е дал, комисията, ако не желае да вземе отношение, това е неин проблем. Ако иска да го вземе – да се събере в почивката и да го вземе. Но нека този закон да мине, колеги! Хората наистина вече ще ни замерят с камъни, ако продължава тази история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на господин Христов Законът за потребителския кредит да бъде т. 3 от седмичната ни програма.
Гласували 130 народни представители: за 49, против 47, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Приехме седмичната ни програма.
Виждам, че господин Костов желае да направи изявление от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Първо, позволете ми да честитя Рамазам байрама на всички български мюсюлмани. Днес е последният ден от празниците за здраве. (Реплики от КБ.)
Националното съгласие за Европейския съюз имаше роля в българския политически живот до влизането на страната в Европейския съюз. След влизането на България в Европейския съюз по въпроса дали е пълноправно и пълноценно членството ние сме дълбоко разделени. Българската управляваща класа влезе в тежки противоречия с Европейския съюз. 
В тази връзка аз се обръщам към Движението за права и свободи да му напомня, че още на четвъртата му национална конференция председателят му каза или по-скоро обеща Движението за права и свободи да стане мост на интеграцията на България в НАТО и в Европейския съюз. А след това в интервю призна, предполагам от името на всички хора и депутатите от Движението за права и свободи, че от началото на демократичния процес „съм вътрешно, съдържателно свързан с идеята за включване на България в НАТО и Европейския съюз”. Заместник-председателят на Движението за права и свободи Касим Дал с гордост заяви, че „още при учредяването си Движението за права и свободи е заявило приоритетите членство в НАТО и Европейския съюз”. Евроатлантическата ориентация на страната, цитирам, „членството в НАТО и Европейския съюз са били основните приоритети на Движението за права и свободи от самото създаване на партията и ние винаги сме работили за тяхната реализация”. 
Само че в момента ние нямаме полза от членството в Европейския съюз. (Реплики от КБ.)
Движението за права и свободи е единствената партия, която по най-сериозен начин подходи към подготовката на своите членове и симпатизанти за усвояването на еврофондовете – бяха организирани многобройни семинари, бяха направени много сериозни подготовки, конференции и т.н. Това се превърна в политика, заявена от Движението за права и свободи, които казаха, че „ще работят за превръщането на формалното членство на България в Европейския съюз в ефективно и функционално, цитирам, това означава конкурентна икономика и качествено нов жизнен стандарт за всеки български гражданин – условие за едно ново европейско самочувствие”. 
Имаме ли ние сега, всеки български гражданин, условия за ново европейско самочувствие, след като България е най-санкционирана, най-наказвана, след като е загубила авторитета си? След като е стигнала дотам да води открита война – поне част от управляващите – да водят открита словесна война с Европейския съюз? Това ли е изпълнение на политиката на Движението за права и свободи?
Вие обещахте на българските избиратели да бъдете безкомпромисни към лошото управление и корупцията в страните, получаващи финансова подкрепа от Европейския съюз. Сега лошото управление и корупцията са тук, в България, те са тук. Как вие ще бъдете безкомпромисни към сегашното управление? В Движението за права и свободи очевидно има една проевропейска линия. Вие винаги сте били част от това национално съгласие, което е водило страната напред. Аз се обръщам към тази линия. Вашият председател каза в момент на еуфория, че ви е тясна България и че трябва да прави политика в Брюксел. Е, направихте я политиката в Брюксел, политиката в Брюксел вече е факт. Няма някой от Брюксел, който да не знае България, само че като негативен пример. 
И в тази връзка съм напълно склонен да приема, ние сме склонни да приемем, че вашият електорат и партиен актив най-директно съзнават ценността на Европейския съюз и значимостта на Европейския парламент за правене на политика и вие ще бъдете отговорни точно за тази кауза на Движението за права и свободи. 
Според Демократи за силна България в момента не се постигат по никакъв начин целите, каузата на Движението за права и свободи като част от националния консенсус. Не се постига това, което вие сте обещали, не се постига усвояването на европейските пари, не се постига гордото ни самочувствие като пълноценни европейски граждани. Това не се случва. 
Затова ние ви призоваваме да върнете мандата и да отидем към предсрочни избори! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Каква чест?! (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към точка първа:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2007 г.
Както ви е известно, миналата седмица започнахме разискванията. Имаше народни представители, които взеха отношение към доклада. След това и главният прокурор отговори на зададените въпроси от народните представители в техните изказвания.
Моля да се покани главният прокурор да заповяда в залата, тъй като това беше гласувано предишната седмица.
Още веднъж се обръщам към народните представители: има ли някой желаещ да вземе отношение по доклада?
Господин Атанасов, заповядайте.
Бих искал да се обърна към народните представители: има едно решение с две точки, което е прочетено, след разискването да преминем към гласуването на това решение.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Занимаваме се с един изключително важен проблем на българската държава, а именно наказателната политика, наказателното преследване на извършителите на престъпления. С тази задача са натоварени органи, определени в Конституцията. Днес в залата е главният прокурор като добър знак и уважение към Народното събрание, но аз питам защо тази седмица отсъстват министърът на вътрешните работи и министърът на правосъдието, защото тази тематика изключително много ги засяга? След приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс 97% от разследванията се осъществяват от Министерството на вътрешните работи. Аз разбирам министъра на вътрешните работи, явно е отишъл да пуши цигари с подчинените си. Но на практика това, а и това, което се случи вчера и днес е основна тема в българските медии, показват, че разследването в България е изпушило наистина. 
Какво можете да очаквате или какво можем да очакваме ние, каква работа можем да очакваме от недоволни хора? Може ли да има качество в разследването, което се осъществява от разследващи полицаи, които не са доволни от своето възнаграждение, които не са доволни от условията, в които работят? Те, тяхното съзнание е ангажирано с техните лични проблеми, а искаме от тях да осъществяват такава важна функция в държавата. Аз мисля, че особено представителите на управляващото мнозинство и на правителството имате много сериозна отговорност в тази сфера. 
И тук искам да направя едно сравнение защо поставям въпроса на вниманието на управляващото мнозинство. Защото имаме над 600 следователи, добре платени и осигурени, които получават три или четири пъти по-високи заплати от дознателите, те бездействат, защото Народното събрание отказва да им даде правомощия, независимо от неколкократните предложения, правени от опозицията, заради някакви измислени или как да ги нарека, внушения, които идвали от Брюксел. Няма такова нещо, трябва да сме наясно с този въпрос.
Питам защо не се дават правомощия на следователите, които са висококвалифицирани, да разследват тежките престъпления, особено в сферата на икономиката, очакваме това да се осъществява от дознателите. Една част от тези хора нямат юридическо образование, а другите не са достатъчно квалифицирани. И това го знаем всички. И още повече, отново подчертавам този проблем, тези хора са недоволни от материалното възнаграждение и от социалните права. И искате те да вършат някаква работа. Ами, много ясно, че ще падне разкриваемостта. И не само ще падне разкриваемостта. 
Забележете, тук никой не коментира числата, свързани с оправдателните присъди и с това, че пада качеството на разследването. Защото прокурорът ще внесе обвинителен акт и ще го защитава в съда, но когато процесуално-следствените действия са немарливо извършени и когато не са събрани всички доказателства, съдът няма друг изход, освен да приложи пряко закона и да произнесе оправдателна присъда. Защото осъдителната присъда трябва да почива на категорични доказателства. А те се събират във фазата на досъдебното производство, уважаеми дами и господа. Имаме изключителен дефект и никой не иска да вземе присърце този проблем.
Искам да спра вниманието ви на няколко други проблема, които са изключително важни по отношение на правораздаването, по отношение на наказателната репресия. Има ли в тази зала някой, който да ми опонира на тезата, че хората в България днес не вярват в еднаквото прилагане на закона? Хората не вярват в еднаквото прилагане на закона и все повече те смятат, че законът се прилага в зависимост от имотното и финансовото състояние на лицата, спрямо които трябва да бъде приложен. Разбирате ли каква дълбока пропаст има в обществото? Хората казват „За кокошка няма прошка, а за кон няма закон!” Както искате така го перифразирайте, принципът е един. И аз ви повтарям – все повече се утвърждава убеждението в обществото, че прилагането на закона в България става в зависимост от финансовото и имотното състояние на лицата, спрямо които трябва да бъде приложен този закон. 
Как ще отговорим на това предизвикателство? Ние сме хората, които сме избрани пряко от народа и те очакват от нас някакъв ход. Какво правим ние в тази насока, за да се минимализира това убеждение в хората? 
Знаете ли, има един друг проблем, който рефлектира пряко в прокуратурата. Обществото в България смята, че зад прикритието на независимостта на съдебната власт на практика прокуратурата в определени случаи, касаещи корупция по високите етажи на властта действа като част от управляващите. А един от големите проблеми е корупцията по високите етажи на властта. Нека някой да излезе на тази трибуна и да каже колко досъдебни производства са проведени срещу лица, наистина от високите етажи на властта, завършили с обвинителни актове и още повече завършили с осъдителни присъди. Има ли такива случаи? Няма. И как искате тогава да бъде оценявана ролята на обвинителната власт, след като няма такива случаи, а цялото общество е убедено, че един от най-големите проблеми на съвременна България е корупцията по високите етажи на властта. 
Има социологически проучвания, които сочат този проблем като основен проблем на държавата, наред с проблема за доходите. Така че, когато оценяваме работата на органите на прокуратурата и органите по разследването трябва да сме наясно какво е отношението на обществото към дейността на тези институции.
Искам да спра вашето внимание на още един-два въпроса, които смятам, че са много важни. 
В момента текат два законопроекта между първо и второ четене – за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс и за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства. Във връзка с това има статистика, която сочи, че през последните години основен заявител за специални разузнавателни средства е прокуратурата. Какво сочи този показател? Аз смятам и не съм единственият, който мисли по този начин, че съществува опасност българската прокуратура все повече и повече да се превръща в специална служба, да изземва правомощия на органите на изпълнителната власт за събиране на данни за извършени престъпления. Пак казвам – на органите на изпълнителната власт в лицето на специалните служби и на полицейските органи, които би следвало да събират данни за извършени престъпления. И на практика да се централизира цялата дейност по събирането на данни и по разследването в един и същи орган. И ако дейността на специалните служби и на полицията подлежи, казвам по принцип, да не говорим за конкретните условия в България днес, но по принцип подлежат на парламентарен контрол, включително и по отношение искането за разрешение за самата експлоатация на специалните разузнавателни средства, кой ще упражнява контрол върху независимата част от съдебната власт на прокуратурата за експлоатацията на специалните разузнавателни средства? Кой? Министърът на вътрешните работи? Може би той ще упражнява контрол върху независимата прокуратура? Разбирате ли за какъв дисбаланс става въпрос?
Смятам, че проблемите, които съществуват в разследващите органи са много важни и много време би следвало да се отдели на тях, но няма политическа воля.
Накрая бих искал да завърша с това, че бяха изхарчени маса пари и маса време беше пропиляно, но единна информационна система в България не беше създадена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Местан, заповядайте от името на парламентарна група.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в деня, в който отбелязваме 60-ата годишнина от провъзгласяването на всеобщата Декларация за правата на човека, лидерът на ДСБ господин Иван Костов реши да се обърне с изявление от името на Парламентарната група на Демократи за силна България. Като адресат на това обръщение определено бе Парламентарната група на Движението за права и свободи като мандатоносител. 
Ние, разбира се, сме респектирани от дълбочината, в която се познават политическите документи на ДПС и може би това е редно и естествено, защото Движението за права и свободи е сериозен фактор в българската политика. Положението ни на мандатоносители обаче не ни дава нито някакви по-специални права, нито може да ни натовари с Бог знае колко по-различни отговорности, защото отговорността за едно или друго управление, когато то се формира от управляваща коалиция, се поема солидарно, съобразно тежестта на вота, получен от българските избиратели за всяка една партия.
Уважаеми господин Костов, преди да предостави мандата, Движението за права и свободи го получи по силата на вота на българските граждани, от свободния вот на българските граждани и ние ще изпълним този получен мандат докрай. Той няма да бъде върнат, не само защото това формално не е възможно - мисля, че вие по-добре от мен познавате и Конституцията, и законите в страната, а защото това не е необходимо. Би било необходимо, ако в рамките на Четиридесетото Народно събрание бе възникнала реална алтернатива на управлението на тройната коалиция. 
С огромно съжаление ще кажа, че в рамките на Четиридесетото Народно събрание такава алтернатива в съдържателен план все още няма. И това е тъжно за политическия процес в страната, защото, знае се, той не търпи дълго състояние на безалтернативност. 
Ние не приемаме за алтернатива и мераците час по-скоро да дойде на власт извънпарламентарната опозиция, която, видно от резултатите на няколко избора, се припознава от българските граждани като възможна алтернатива на управляващото мнозинство. Мисля, че в крайна сметка през оставащите месеци до редовните избори българските граждани ще проумеят, че популизмът в двете му редакции – националпопулизмът на колегите от „Атака” и социалпопулизмът с тенденция за радикализиране на ГЕРБ, не може да бъде реална алтернатива на реалната политика, която тройната коалиция продължава да води. 
След близо двумесечни безплодни усилия за съставяне на правителство Движението за права и свободи реализира третия проучвателен мандат за рекордно кратък срок – само за 27 мин., защото проумяхме, защото успяхме да прочетем правилно вота на българските граждани и разбрахме, че в рамките на Четиридесетото Народно събрание е невъзможно съставянето на правителство извън формата БСП, НДСВ и ДПС. Естествено и вие сте в правото си да оценявате това управление като недостатъчно успешно. Нашата оценка е доста по-различна. И трите основни приоритета, заявени от кабинета на Сергей Станишев, в основни параметри са реализирани. 
Естествено е, че има сериозни проблеми с усвояването на средствата от предприсъединителните фондове. Още по-естествено е вие да превърнете тези затруднения в истински инструмент за правене на политика. Нека припомня, че програма САПАРД например се очертава да бъде една от най-успешните предприсъединителни програми и няколкото процента от хилядите проекти, които се оказаха проблемни, не могат да помрачат тази оценка. Неслучайно се стигна до безпрецедентно удължаване на срока на действие на предприсъединителна програма САПАРД.
Ако продължа с очертаващото се успешно изпълнение на компонента околна среда по програма ИСПА, вероятно ще бъда уличен в опит за партизиране на успехите. Няма да го направя, защото коалиционната коректност изисква да кажем, че успехите и неуспехите на управляващото мнозинство са общ коалиционен продукт. 
Уважаеми господин Костов, възможно е и вероятно сте прав, че очакванията на българските граждани от управлението продължават да бъдат по-високи от онова, което можем да постигнем като реални успехи, но то е и повече от естествено. Това обаче не означава, че Движението за права и свободи ще преформулира основното си политическо послание. Вие го цитирахте съвършено точно и аз още веднъж ще го повторя – основният приоритет е превръщането на формалното членство в Европейския съюз във функционално, с висок жизнен стандарт за българските граждани. 
Моля да ми позволите да бъда наивният оптимист, че това би трябвало да бъде приоритет не само на една политическа сила, това би трябвало да бъде приоритет на управлението, а и на всички нормални партии от демократичния политически спектър на страната. 
Естествено е, че не се случи, защото не е еднократен акт, а е процес, който трябва да извървим заедно. Аз смятам, че са налице условията по-скоро да променим езика на комуникация между опозиция и управляващи, особено ако сме усетили като обща опасност задаващия се популизъм. Това е проблем не само на управляващите, но и ваш проблем, господин Костов, и колкото по-рано го проумеем, толкова по-добре за развитието на демократичните процеси в страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, както всички се убедихме, това беше изявление от името на парламентарна група, а не по т. 1 от седмичната ни програма, което е допустимо, разбира се. 
Връщаме се отново към Доклада на Прокуратурата. 
Миналия петък ви приканвах - никой не искаше. Впрочем досега са се изказали 5 човека. 
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Нямаше да стигне времето. Много добре знаем какво стана миналия петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Чувствам удивлението на председателя Корнезов, че изказванията продължават. Аз съм убедена, че това е изключително важна тема и за парламента, и за интересите на Република България. Когато говорим за престъпност, и то организирана престъпност, и за корупция по високите етажи на властта, не можем да не се сещаме, че България се е превърнала в нарицателно по отношение на това, че е заплаха за цивилизования и демократичен свят. 
Когато българската Прокуратура внася в Народното събрание отчет, вниманието на всички народни представители трябва да бъде насочено към анализа на този отчет с оглед на това, че борбата срещу престъпността е един от приоритетите, за който говори господин Местан, за който говори и българската левица, в управлението и в 40-ия мандат на българското Народно събрание. 
Като е приоритет, уважаеми дами и господа, мога да заявя от тази трибуна, имайки предвид фактите, данните и аргументите в доклада на главния прокурор, че този приоритет е провален! Това, което се изтъква в доклада като факти, е именно, че разкриваемостта е намаляла, че само 4% са завършили с присъди, че малък процент от делата са наблюдавани, констатира се и провал в дисциплинарните производства. Маркови, емблематични дела срещу организираната престъпност и срещу корупцията в Република България няма. 
Като обобщение това не е прочит на българската опозиция или на представители от опозицията, това според мен са реалните факти. Тези факти трябва да ни накарат и днес, и утре да се замислим, да намерим отговора на големите въпроси, които не са само български, а са и европейски: как България ще продължава по демократичния път и как ще се бори с престъпността. 
Това, че вписахме текст в българската Конституция Прокуратурата и българският съд да се отчитат, според мен не е достатъчно. Тази отчетност даже не трябва да се случва за предшестващата година. Тази отчетност трябва да бъде на полугодие и главният прокурор и българският съд да отчитат текущите дела. Дистанцията във времето ни отдалечава от реалностите и от това тук да можем да посочим редица примери, без това да означава вмешателство. 
Искам да ви кажа, че Демократи за силна България осъществяват своеобразен парламентарен контрол чрез сигналите, които отправя до главния прокурор. За една година сме отправили около 25 сигнала. И ако прочетете отговорите можете да направите още един извод за това как се отнася българската прокуратура не само по отношение на сроковете и времето, но и по същество, във връзка с проблемите, които се поставят – проблеми на граждани с декларирана липса на конфликт на интереси.
Уважаеми главен прокурор, много е важно, че днес сте в залата. Искам да чуете само един пример, една извадка от усилията на една парламентарна група да поставя темите от дневния ред на България, свързани с престъпността. 
Двама големи инвеститори дошли в България с цел да подпомагат българската икономика, с подобно самосъзнание, което прочитаме от материалите в българските медии, не получават или получават отказ от един български министър да им бъде издадено разрешение. Този отказ се обжалва в съда. И тричленен, и петчленен състав на Върховния административен съд казва, че българският министър е нарушил законите и че го задължава да издаде съответните разрешения, които са фиксирани със срокове в българския закон.
Какво ни отговаря българската прокуратура на нашия сигнал, че има извършено престъпление, свързано с правосъдието в Република България – министър, най-високото ниво в етажите на българската власт, отказва да изпълни решение на българския съд? Прокуратурата на Република България отговаря: "Дайте ни доказателства, че той знае, че има такива решения".
Свършвам до тук с примера, господин главен прокурор. Това е много симптоматично. Това е отговор, който дава само грижа и страхове от това, което се случва. Това е отговор за една парламентарна група, а как отговаряте на гражданите? Чели сме редица отговори на български прокурори - формални, бюрократични, без съзнанието, че прокуратурата българска служи на българския данъкоплатец, на българските граждани и защитава техните интереси.
Това, което искам само да маркирам е, че в България липсва наказателна политика, липсва, а тя се формира от управляващото мнозинство.
Големи бяха обещанията, че ще се изработи нов Наказателен кодекс, нова концепция. Не случайно през 2001 г. ние заявихме, че и Конституцията трябва да се промени, и мястото на българската прокуратура. И с всеки отчет ние все по-силно чувстваме, че това трябва да се случи. Няма отговор! Отлага се, може би за друго управление, за други времена. През цялото това време обаче критиките на Европейския съюз продължават.
Една много болна тема – за информационните системи. За да се справи българската прокуратура локално въведе информационни системи, но не това е целта при борбата с престъпността. Тя трябваше да бъде свързана с разследването. Това е задача на задачите, която е голям пропуск и която преждеговорившите подчертаха като важна задача в наказателното преследване. Няма информационни системи, липсва онази воля, която да разкрепости прокуратурата, за да започне поне едно ефикасно действие, което да подсказва, че нещата могат да се променят, за да се стигне до там – до управление, което действително ще промени политиката и ще установи ново място на разследването и на репресията, включително и в българската Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Независимите народни представители имат 48 секунди. (Реплики.) 
Госпожа Николова миналия петък, когато е имало разисквания... (Реплики.) Тя стои зад Вас и може да ви съобщи тези данни. Четиридесет и осем секунди! 
Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Четиридесет и осем секунди ли имахме или четиридесет и девет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Четиридесет и осем!
Те вече минаха 3-4 ...
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Не, господин председател! Не съм си сложил картата.
Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на миналото заседание чухме едно изключително професионално изказване на колежката Елеонора Николова, което впечатли всички медии. 
Аз бих искал да обърна внимание на колегата Велчев – добре се вслушайте в това, което каза колежката Николова. Проблемите не са в прокуратурата и в разследващите органи, колеги. Те са в изпълнителната власт и в законодателната власт.
Ние търпим два парадокса – първо, едно абсолютно несправедливо заплащане и, второ – ние търпим една институция, чието място отдавна не е такова, каквото е в момента – Националната следствена служба. Мястото й е в прокуратурата. В това отношение има една изключително добра идея на министър Тачева. Аз се надявам в скоро време тази идея да влезе в парламента и ние да я подкрепим – хем да се съобразим с Конституцията, хем да възложим на тези хора, които са високо подготвени, квалифицирани да отидат там, където ще бъдат много, много по-полезни, именно в прокуратурата.
В това отношение има разбиране и на господин Борис Велчев, за което аз го поздравявам, че тези хора трябва да отидат наистина там, където им е мястото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А като какви ще отидат там?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Ще отидат като такива, каквито се назначават в прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като прокурори, затова ли става дума?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Да, могат. Има начин да се намери мястото на тези 570 лица, които наистина са високо подготвени и могат да бъдат използвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбрах, но става въпрос, че не искате да връщате следствието към прокуратурата?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Не, не! Следствието се запазва. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Стои си, но нищо не прави.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Не, стои си. Един контингент ще остане, ще разследва наистина тези 34% важни дела, а останалите ще отидат там, където са големите разследващи потоци, за да може да се поеме наистина този голям поток, който в момента се води, както знаем, от 1 500 души. Те водят 97% от разследващите ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много надхвърлихте времето, моля Ви се! (Народния представител Татяна Дончева иска думата за реплика.) 
Не мога да откажа да дам думата за реплика. Ако има реплика, не мога да откажа, но... няма реплика!
Думата за последно изказване има господин Четин Казак. Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин главен прокурор на Република България! 
Днес ние разглеждаме Доклада за дейността на прокуратурата и следствените органи. Както става ясно, тези данни, които се съдържат в него будят основателния ни интерес, основателни тревоги и опасения и, може би основателни критики от страна на определени народни представители заради това, че и те, и българското общество като цяло, а и на нашите европейски партньори, не са доволни от актуалното състояние на досъдебното производство, на разследването по наказателни дела и дейността на съответните органи, които са оправомощени да осъществяват тази дейност. 
Няма да се спирам пространно на всички тези проблеми. Те бяха казани. Едно е сигурно, че въпреки положените усилия, за които поздравяваме новото ръководство на прокуратурата, тоест то вече не е вече много ново, но все пак под ръководството на прокуратурата в лицето на главния прокурор, въпреки взетите мерки, въпреки факта, че се увеличава все повече и повече броя на така наречените знакови дела, по които разследването продължава, по някои от които то е достигнало до една доста напреднала фаза, все още България не може да се похвали пред нашите европейски партньори, пред Европейската комисия затова, че има реални осъдителни присъди по тези знакови дела. Все още се констатира, че доста голяма част от тях, които са особено чувствителни и които обществото и медиите следят с повишен интерес, делата продължават – някои в досъдебна фаза, други – в съдебна, и непрекъснато се отлагат, и непрекъснато се протакат. 
Естествено че не за всичко това е виновна досъдебната фаза в лицето на органите, които работят в нея. Една значителна част от проблемите се съдържат и в последващата съдебна фаза и съдът също търпи основателни критики за това, че тези знакови дела все още не са приключили. Но никой не може да отрече, че основна заслуга за това имат и разследващите органи, и прокуратурата в лицето на конкретните нейни представители, които следят тези дела.
От тази висока трибуна аз се обръщам към господин главния прокурор с настойчивата молба – нека хъсът, нека желанието, с което той пое своя мандат, нека готовността, която той заяви и с която започна своята нелека дейност, поемайки щафетата от неговия предшественик, да продължат в същия дух и в оставащата част от неговия мандат. Защото не случайно може би в общественото пространство, в негласните разговори се появяват някакви слухове, някакви недомлъвки, че едва ли не главният прокурор се е отказал вече, че му е омръзнало да подтиква своите колеги на по-долните нива да се променят, да се реформират, да заработят поновому и че той вече е вдигнал ръце. Силно се надяваме, че това не е вярно и че Вие, господин главен прокурор, ще продължите така, както започнахте.
Вторият въпрос, който искам да засегна. Естествено за следствието беше казано много. Ние от Движението за права и свободи също споделяме неудовлетвореността от сегашното статукво, което не отговаря на реалните потребности на българското общество от ефективно правораздаване и от ефективна досъдебна фаза. 
Грехота е потенциалът на тези високо подготвени специалисти по наказателно право, каквито са следователите, да не бъде използван заради някакви конюнктурни съображения или пък някакви погрешни решения, взети и предложени на нашите европейски партньори в един по-предишен етап. Нека да положим усилия това статукво да се промени, нека да положим усилия този потенциал да бъде използван. Нека и прокуратурата – аз съм убеден, че прокуратурата има най-голям интерес и най-горещото желание на тези следователи да бъде намерено адекватно поле за реализация и да се използва техният капацитет ефективно от страна на държавата.
Третият въпрос, уважаеми господин главен прокурор, на който искам да се спра и на който ние от Движението за права и свободи държим особено, е свързан с това, че имаме наблюдението, че някои текстове от Наказателния кодекс, въпреки че фигурират от неговото създаване, още от приемането му през 1968 г., остават неприлагани, остават неизползвани. Остават така да се каже мъртви въпреки наличието почти ежедневно на деяния, които спокойно биха могли да бъдат квалифицирани като изпълняващи състава на тези текстове. Имам предвид текстовете от чл. 162 до чл. 164 от Наказателния кодекс за подбуждане и раздухване на национална и расова вражда и омраза, за раздухване на религиозна вражда и омраза и за посегателство върху религиозни паметници и храмове.
Тези текстове фигурират още от приемането на Наказателния кодекс, но като че ли прокуратурата, особено през последните години, когато деяния, които според нас спокойно биха могли да бъдат квалифицирани като попадащи под ударите на тези текстове, не желае да се заеме с тези текстове, не желае да потърси начин и средства да санкционира и да подведе под отговорност лицата, които явно нарушават духа на тези текстове.
Ето защо се обръщаме към Вас. Ние сме внесли вече предложение и утре Комисията по правни въпроси ще се занимае с цял един кръг от предложения за промени в Наказателния кодекс. Внесли сме наше предложение с цел да дефинираме по-добре, по-ясно състава на тези престъпления именно с надеждата да ги направим по-лесно приложими от страна на разследващите органи и на прокуратурата. 
Апелираме към Вас, господин главен прокурор - нека прокуратурата да не пренебрегва тези текстове. Нека прокуратурата да прилага Наказателния кодекс в неговата цялост, независимо от трудностите, които понякога срещат в прилагането на някои от тези текстове, защото специално този род престъпления – аз съм убеден, че Вие ще се съгласите с мен, са с повишена степен на обществена опасност и изискват наистина приложение в една държава, която вече е член на Европейския съюз и споделя висшите ценности и принципи на демокрацията и спазването на правата на човека. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Демократи за силна България имат 2 минути и 40 секунди.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Първо искам да подчертая, че този път главният прокурор е представил едно резюме, в което е далеч по-добре синтезирана информацията. В този смисъл може би някак си и моята критична бележка от предишния път – да не се представят на Народното събрание огромни обеми от излишна регионална информация, е влязла в действие. 
Но все пак искам да посоча нещо, което според мен е много важно. Един доклад, един отчет трябва да може да отговаря и трябва да съдържа отговор на въпроси от типа на проблемните въпроси. Трябва главният прокурор да каже какъв е неговият отговор на въпроса защо е намалял общият брой на незабавните и бързи производства с 20%? Защо е намалял броят на общо внесените прокурорски актове с 11%? Защо е намалял?! На какво се дължи?! Защо е налице спад на наблюдаваните дела за тежки престъпления с 40%? Защо се стига дотам?! Защо осъдените спадат с близо 20 и няколко процента само за две години? Какво се е случило в тази страна?! Вие някакъв голям превес ли сте взели в борбата с престъпността? Трябва да има отговор на тези въпроси.
Второ, беше прав главният прокурор да казва, че не може да се прехвърли цялата вина за спрените пари по ФАР на съдебната власт и на прокуратурата, но не е ясно каква част от отговорността се поема от прокуратурата. Не се посочва какви стъпки ще се предприемат. 
И аз си мисля, господин главен прокурор, че Вие в този доклад все още не признавате най-важните проблеми пред българската съдебна система. Не личи от Вашите приоритети в борбата, в противодействието на престъпността, че Вие правилно, според мнението на обществеността в България, според мнението на Европейския съюз, сте подредили тези приоритети. Вижте как сте наредили своите приоритети от едно нататък: укрепване на административния капацитет. Не укрепването на административния капацитет е най-важният проблем на прокуратурата, а реалният успех там, където целият свят, вече цивилизован, ви сочи.
Ето, вчера един журналист пише в известно списание, че в Германия съучастниците на българските престъпници отдавна са в затвора, а в България делата не са приключили. Ето ви приоритет. Ето защо търпим санкции от Европейския съюз. Поемете тази отговорност и покажете, че сте си направили изводите. В противен случай няма да има напредък! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Уважаеми народни представители, дебатите бяха в петък, продължиха и днес. Изказаха се над 10 народни представители, практически от всички парламентарни групи бе взето отношение. Някои парламентарни групи даже изчерпаха своето време. Все пак се обръщам към народните представители в залата – има ли желаещи да вземат отношение по доклада на прокуратурата? (Павел Шопов иска думата за реплика.) 
Свърши вече. Попитах за реплики, но Вас Ви нямаше в залата. (Реплики от КБ, че Павел Шопов се е изказвал.) 
Павел Шопов се изказа, така че не мога да му дам думата и за изказване. Господин Шопов, не можете да вземете думата. Попитах, но Вас Ви нямаше в залата.
Господин главен прокурор, желаете ли да вземете отношение, а след това да преминем към гласуване, както обявих?
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
Заповядайте, господин главен прокурор.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се възползвам от правото си накратко да се спра на някои от проблемите, поставени от изказалите се народни представители.
Първо, по онова, което каза генерал Атанасов. (Реплики, че обръщението не трябва да е към генерал, а към народен представител.) 
Добре, извинете, „господин Атанасов”. Не мисля, че е обидно. 
Напълно съм съгласен с Вашето пояснение за качеството на разследването. Качеството на разследването не е добро там, където се прави от дознатели, от следователи, както и там, където се прави от прокурори. Макар че пропорционално разследването основно тежи върху органите на полицията и най-малко върху пряко извършените от прокурори разследвания, боя се, че съвършено основателно е притеснението ни за качеството. Нямам самочувствието, че мога да дам окончателна рецепта как да подобрим това качество. То трябва да се подобри и чрез известни законодателни промени, но преди всичко чрез по-добър контрол в системата на прокуратурата и повече повишаване на квалификацията.
Ще си позволя да се възползвам от това, което казахте, господин Атанасов – за специалните разузнавателни средства. Не бих се притеснявал, че прокуратурата е заявител на специалните разузнавателни средства.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Тя ще ги контролира.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ: Контролира ни съдът по начин, предвиден в закона.
Без да обезценявам изцяло другите специални разузнавателни средства, ползвани от оперативните служби, това са – позволете за обобщение – необходимите специални разузнавателни средства. Те обслужват наказателния процес. Онези, другите данни, събрани със специални разузнавателни средства извън досъдебното производство, за съжаление нямат функции в наказателния процес. А което е лошо – понякога може да бъде записан например един еднократен разговор, в който става дума за корупция, но ако този начин не е записан чрез СРС по досъдебно производство, по оперативно дело, той няма никаква стойност за процеса. Какъв е шансът този разговор да бъде повторен? Нулев. Затова за нас, струва ми се, че не бива да бъдем толкова чувствителни, че нараства броят на използваните специални разузнавателни средства по досъдебното производство. Не мисля, че в тях е проблемът.
Уважаема госпожо Масева, да си призная честно, не зная какво да кажа. Изпитвах много голямо неудобство, когато Ви слушах, разбирайки, че ние сме поискали от Вас Вие да ни предоставите доказателства по преписка, за която впрочем се сещам. Ако така сме постъпили, моля за Вашето разбиране и извинение. Не зная какво да кажа. Очевидно това не е начинът на комуникация. Просто не знам какво друго мога да кажа.
Що се отнася до това, което каза господин Костов, той е напълно прав, че е добре в тези отчети да има по-малко цифри и повече анализ. Мисля, че ако се подходи справедливо, ще се види, че по всяка вероятност отчетът, който днес, доколкото разбирам, разглеждаме окончателно, е значително по-аналитичен от предишния. Надявам се следващият да бъде още по-аналитичен. Казвам това със съзнанието, че се учим, без самочувствието, че сме безгрешни.
Напълно споделям Вашите бележки, че е необходимо да подредим приоритетите си, но дори и да не сме го сторили фактически, мога да Ви уверя, уважаеми господин Костов, че никога не е преставал да бъде наш приоритет проблемът с еврофондовете.
Вие ми зададохте въпроса каква част от проблемите на Република България, свързани с отношенията с Европейската комисия, се дължат на съдебната власт, в частност на прокуратурата, защото аз за цялата съдебна власт не мога да отговарям. Мисля, че немалка част. Не мога да кажа за точния процент, но съм абсолютно убеден, че онова, което правим в последните месеци и което започва да се оценява, надявам се, все по-малко критично от ОЛАФ, ще докаже, че не само сме декларирали този приоритет, но той е станал и наша реална задача.
Предстоят още дела. Предстоят още мерки, но се надявам, уважаеми господин Костов, и Вие да се съгласите с мен – ако има проблеми с усвояването на еврофондовете в България, едва ли прокуратурата е органът, който трябва да се справи с тези проблеми. Съмнявам се, че ние можем да заменим всички контролни органи в страната. Съмнявам се, че ние можем да отговаряме за липсата на административен капацитет. Искрено се съмнявам за това, че всяко нарушение на правилата по усвояването на тези фондове съставлява престъпление. Знам, че престъпленията като бройка са сравнително незначителна квота от всички правонарушения. Големият проблем е кой се бори с правонарушенията, които са най-голямата част. А че имаме свой дял отговорност за престъпленията, няма никакво съмнение.
Уважаеми господин Казак, ще кажа, защото и господин Атанасов говори за това – следователите не са ми безразлична тема. В никакъв случай! Аз се отказах вече да давам рецепти, защото каквато и препоръка да дадем, очевидно по една или друга причина тя се намира за неподходяща или неприемлива.
Моля Народното събрание – какъвто и начин да избере за решаване на проблема със следствието, да го направи бързо. Следствието е важна част от разследването. Там работят немалко хора и е грях да ги държим без работа. По какъв начин – ще решите вие, но молбата ми е решението, каквото и да е то, да бъде взето бързо.
Що се отнася до така наречените „мъртви текстове” – чл. 162 и следващите, не знам дали са мъртви. Сигурно има начин да бъдат усъвършенствани. Надявам се предложенията, които правите, да доведат до това. Уверявам ви, че в прокуратурата никога не е имало колебания да се образуват дела. Има такива дела, включително и по тези текстове. Не съм подготвен да кажа за техния брой към момента, но такива дела има. Ако представлява интерес за вас, ще дам статистика. Не приемам упрека, че ние имаме специално отношение към делата за престъпления срещу етническото и национално равенство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин главен прокурор.
Уважаеми народни представители, проектът за решение е прочетен. Не е необходимо да го четем още веднъж. Той е традиционен в смисъл – „Приема доклада”.
Моля, гласувайте проекта за решение, предложен от председателя на Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 115, против 2, въздържал се 1.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на главния прокурор за днешното му участие в дебатите.
В оставащите десет минути предлагам да преминем към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ – продължение.
Давам думата за процедурно предложение на господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, моля в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министър Калин Рогачев като представител на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане в пленарната зала на заместник-министър Рогачев.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Продължаваме с чл. 50 по вносител.
Има предложение от народния представител Димитър Абаджиев – в чл. 50 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„ (1) Мерките за поддържане на сградата и срокове за извършване на ремонтите, съдържащи се в техническия паспорт, съставен по реда на Закона за устройство на територията, са задължителни за собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост.”
2. Алинеи 2, 3, 4 и 5 се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Надя Антонова и Яни Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 52:
„Технически паспорт
Чл.52. (1) За всяка сграда в режим на етажна собственост се издава технически паспорт при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(2) Председателят на управителния съвет (управителят) е длъжен да съхранява безсрочно техническия паспорт.
(3) Технически паспорт се съставя за:
1. завършени нови сгради – преди въвеждането им в експлоатация;
2. извършени основни ремонти, преустройство и основно обновяване – в 6-месечен срок от завършването им;
3.съществуващи сгради, които към датата на влизане в сила на закона, са въведени в експлоатация – в срок до 31 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 51 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има направено предложение от народния представител Димитър Абаджиев – в чл. 51 се правят следните изменения:
1.Алинея 1 се заличава.
2. В ал. 2 изразът „предписаните мерки и указания” се заменя с „предписаните мерки в доклада към техническия паспорт”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Надя Антонова и Яни Янев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 53:
„Изпълнение на мерките и указанията в техническия паспорт
Чл.53. (1) Мерките и указанията в техническия паспорт са задължителни за собствениците на самостоятелните обекти.
(2) В 3-месечен срок от издаването на техническия паспорт общото събрание на собствениците или на сдружението приема решения относно изпълнението на предписаните мерки и указания.
(3) С тези решения се определя и размерът на необходимите средства, разпределението им между собствениците, както и срокът за събирането им.”
По чл. 52 има направено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:
1.В чл. 52, ал. 1, след „съгласие” текстът се изменя и става: „на всички собственици”.
2.Алинея 3 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов – в чл. 52 ал. 3 се изменя така:
„(3) В сгради в режим на етажна собственост, в които собствениците са учредили сдружение, решение за обновяване на сградата се приема от общото събрание.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Светослав Спасов, което вече беше докладвано и не е подкрепено.
Предложение от народния представител Димитър Абаджиев – в чл. 52, ал. 2 изразът „собственика на обекта” се заменя със „собствениците на самостоятелни обекти”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Надя Антонова и Яни Янев, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 52 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 54 със следната редакция:
„Контрол върху изпълнението на мерките в техническия паспорт
Чл. 54. Кметът на общината или района упражнява текущ контрол за етапното изпълнение на мерките, предвидени в техническия паспорт.”
По чл. 53 има направено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено по принцип от комисията и е отразено в редакцията на комисията за чл. 50.
Има направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията и също е отразено в редакцията на комисията за чл. 50.
Има направено предложение от народния представител Светослав Спасов, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Димитър Абаджиев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има направено предложение от народния представител Татяна Калканова – в чл. 53 се добавя нова ал. 5:
„(5) При смяна на председателя на управителния съвет, съответно на управителя, към документите по ал. 4 се добавя и протоколът от общото събрание за избор на нов управител.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Руденко Йорданов – в чл. 53, ал. 2, т. 1, след думата „събрание” се добавя изразът „но месечно не по-малко от 1% от минималната работна заплата за страната за всеки собственик, обитател или наемател.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представители Надя Антонова и Яни Янев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 53, който е отразен в редакцията на комисията за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
След почивката ще продължим с Глава четвърта.
Уважаеми народни представители, почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Има ли желаещи за изказвания по чл. 50, който става чл. 53 в законопроекта?
Преди почивката госпожа Масева е искала да се изкаже. Дали все още има това желание или някой друг, който не се е изказал по този текст? Не виждам желаещи. 
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към Глава четвърта – „Административни и административнонаказателни разпоредби”.
Има предложение от народните представители Надя Антонова и Яни Янев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава четвърта, която става Глава пета, да се измени така: 
“Глава пета – Административнонаказателни разпоредби.”
Има предложение от народния представител Светослав Спасов, което е докладвано по друг повод.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Димитър Абаджиев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Иван Сотиров – в чл. 54 се създава нова ал. 3:
“(3) Компетентните органи по Закона за устройство на територията при искане на общото събрание отказват издаването на скици и одобряване на строителни книжа на собственици на имоти, които не са изплатили дължими суми на етажната собственост, надхвърлящи размера на средната работна заплата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Руденко Йорданов, което е подкрепено по принцип от комисията и е отразено в редакцията на комисията за § 3 от Преходните и заключителни разпоредби. 
Има предложение от народните представители Надя Антонова и Яни Янев, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 54, който е отразен в редакцията на комисията за чл. 47 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби.
По чл. 55 има направено предложение от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Захари Георгиев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има направено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Надя Антонова и Яни Янев, което е подкрепено по принцип от комисията и е отразено в редакцията на комисията за чл. 56.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55:
“Чл. 55. (1) Собственик или обитател в сграда или отделен вход в режим на етажна собственост, който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 20 до 100 лв., когато е физическо лице, или с имуществена санкция от 150 до 350 лв., когато е юридическо лице. 
 (2) Собственик или обитател в сграда или отделен вход в режим на етажна собственост, който наруши правилата за вътрешния ред в етажната собственост и създаде безпокойство за другите собственици и обитатели, се наказва с глоба от 50 до 150 лв., когато е физическо лице, или с имуществена санкция от 200 до 500 лв., когато е юридическо лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? 
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
По чл. 55, ал. 2 в текста, който предлага комисията, ние предлагаме да се наложи наказание като квалифициран случай, защото тези нарушения на правилата на вътрешния ред на етажната собственост са “при създаване на безпокойство”. Но нека да бъде “създаване на безпокойство, по-голямо от обичайното”, така както сме го възприели в основните текстове за задълженията на членовете на етажната собственост, защото, струва ми се, че не би могло само “със създаване на безпокойство” да им търсим основание за налагане на административна санкция. Нека критерият да бъде еднакъв – “създаване на безпокойство, по-голямо от обичайното”.
Това е чл. 55, ал. 2 – след изразът “създаде безпокойство” да се добави „по-голямо от обичайното”, така както е основният текст за правата и задълженията на членовете на етажната собственост. В този смисъл, защото иначе не може и не би трябвало да се счита, че за всяко безпокойство трябва да се налага административна санкция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по чл. 55? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 56 има направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Надя Антонова и Яни Янев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:
“Чл. 56. (1) Член на управителен съвет (управител), член на контролен съвет (контрольор), който наруши или не изпълни задълженията си по този закон, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
 (2) Председател на управителен съвет (управител), който не заявява за вписване обстоятелства, подлежащи на вписване в публичния регистър по чл. 44, както и промените в тях, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.”
Комисията предлага да се създаде чл. 57 със следната редакция:
“Чл. 57. (1) Констатирането на нарушенията се описва в протокол, съставен от управителния съвет. Когато в етажната собственост няма избран управителен съвет, протоколът се съставя от управителя и двама собственици, определени с решение на общото събрание. Констативният протокол съдържа данни за лицето, извършило нарушение, описание, време и дата на извършеното нарушение.
 (2) В случаите, когато се констатират нарушения, извършени от член на управителния съвет (управителя), протоколът се съставя от контролния съвет. Когато в етажната собственост няма избран контролен съвет, протоколът се съставя от контрольора и двама собственици, определени с решение на общото събрание.
 (3) Констативният протокол се съставя в три еднообразни екземпляра, по един за председателя на управителния съвет (управителя), нарушителя и общинската или районната администрация. След съставянето на протокола председателят на управителния съвет (управителят) незабавно го предоставя на общинската или районната администрация.
 (4) Актът за установяване на нарушението се издава от общинската или районната администрация, а наказателното постановление се издава от кмета на общината или района или от оправомощено от него длъжностно лице.
 (5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този текст? 
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Редакцията е във връзка с чл. 56, но тя ще има значение и за чл. 57.
В конкретния случай: „Член на управителен съвет или член на контролен съвет, който реши или използва задълженията си по този закон”. Нека да ги включим да бъдат „задълженията им като такива”. Те си имат задължения по принцип като членове на етажната собственост и тъй като тук е квалифициран случая, изрично споменаваме за тях, но не че изобщо каквото и да било нарушение направят, а „член на управителния съвет или на контролния съвет в това им качество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ясно е. Иначе той попада в хипотезата на член на етажната собственост.
ЯНИ ЯНЕВ: Пак казвам, за да не става двусмислие. Добре е в такъв случай да е ясно, да го заявим от трибуната. Тъй като този закон ще се прилага от неюристи, затова казвам, че може да не се разбере.
Използвам повода, че съм на трибуната, госпожо председател, да направя още едно допълнение. Вчера при четенето на допълнителния протокол от заседанието на Комисията по правни въпроси беше пропуснато да бъде съобщено предложението на комисията за отпадането на текста на чл. 11л. Това е във връзка с регистрацията на решенията на общото събрание във връзка с възможността да се обитават или да не се взема решение от общото събрание за обитаване на етажната собственост и от домашни любимци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е отложен текст по чл. 11 – така ли?
ЯНИ ЯНЕВ: Член 11, буква „л” в допълнителния протокол на Комисията по правни въпроси е посочен, но вчера пропуснахме да го съобщим пред пленарната зала. Затова моля да се има предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Стоилов, моля да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
По § 1 има предложение на народния представител Димитър Абаджиев.
„В § 1 се правят следните изменения:
1. Точка 12 се изменя така:
12. „Самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост” е обект по смисъла на § 5, т. 39 от Закона за устройството на територията.
2. Създава се нова т. 15:
15. „Прилежащ терен (двор)” е територията на урегулирания поземлен имот, в който е изградена сградата в режим на етажна собственост, както и площта на прилежащия тротоар. В съществуващите жилищни комплекси прилежащата територия се определя с подробния устройствен план – план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс, изготвен по правилата на чл. 22а от Закона за устройство на територията.”
3. Създава се нова т. 16:
16. „Отсъстващи собственици” са лицата, които не са намерени на посочения от тях адрес в книгата за собствениците и обитателите и не се представляват от трето лице по пълномощие”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров, което по принцип е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост” е обособена част от сграда в режим на етажна собственост със самостоятелно функционално предназначение.
2. „Прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост” е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, паркоместа и други.
3. „Жилищен комплекс от затворен тип” е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица.
4. „Домакинство” са две или повече лица, които живеят заедно в един самостоятелен обект или в част от него, в който са регистрирани по постоянен или настоящ адрес и имат общ бюджет, без оглед на родствената връзка помежду им.
5. „Обитатели” са физически или юридически лица, които не са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, но пребивават в тях на друго правно основание. 
6. „Непосредствени съседи” са собствениците и обитателите на самостоятелни обекти, които са разположени на същия етаж, под или над съответния обект. 
7. „Необходим ремонт” е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.
8. „Неотложен ремонт” е дейност за предотвратяване за разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близко стоящи сгради.
9. „Консумативни разходи” са разходите за осветление, почистване, асансьор и други, необходими за поддържане на общите части на сградата.
10. „Полезни разходи” са разходи, с които се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части.
11. „Поддържане на общите части” е дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние, съответстващо на изискванията на закона.
12. „Преустройство на общата част на сградата” е дейност, при която може да се променя предназначението на обекта с или без изпълнение на строителни и монтажни работи. 
13. „Дълготрайно отсъствие” е отсъствие на собственик или обитател без прекъсване, което продължава повече от три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 1 от Допълнителните разпоредби? Има ли желаещи да вземат отношение? Няма предложение за редакционни корекции.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов:
„В § 2 от Допълнителните разпоредби накрая се добавя „ако живеят в сградата”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов за отпадане на § 2. 
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Димитър Абаджиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в редакцията на комисията за § 5.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 2? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
„§ 2. В случаи, при които в етажни собствености не са провеждани общи събрания повече от една година, свикването на такива събрания и вписването в книгата за собствениците се извършва в срок от 6 месеца от влизането на закона в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 2? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 3 има предложение на Диана Хитова, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, също подкрепено.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което също е подкрепено.
Има предложение на народния представител Димитър Абаджиев, което е подкрепено по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 3? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:
„§ 3. Кметът на общината или района в тримесечен срок от изтичането на срока по § 2, организира провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, където не са свикани такива събрания и не са избрани такива органи поради липса на инициатива на собствениците и обитателите на съответната етажна собственост.”
Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция:
„§ 4. Общини, на териториите, на които се намират сгради в режим на етажна собственост, предвиждат в разходната част на бюджетите си за съответната година бюджетни кредити за финансиране на дейностите по чл. 49, ал. 5 от закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не виждам желаещи за изказвания по този параграф.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 5.
По § 5 има предложение от народния представител Дияна Хитова, което е подкрепено по принцип и отразено в § 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В Закона за собствеността (обн. Изв., бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 42 думите „или управителен съвет” се заличават.
2. В чл. 43, ал. 1 думите „три четвърти” се заменят с „половината”.
3. В чл. 45, ал. 1 след думата „събрание” се добавя „за срок до три години”.
4. В чл. 46, ал. 1 думите „правилника по чл. 49” се заменят с „отделен закон”.
5. В чл. 47 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите „или председателят на управителния съвет” се заличават;
б) в ал. 2 думите „или председателят на управителния съвет” се заличават.
6. Член 49 се отменя.”
Има предложение от народния представител Димитър Абаджиев, който предлага § 6 да стане § 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага да отпадне, а той гласи:
„§ 6. В Закона за енергетиката се правят следните изменения:
1.	В Допълнителните разпоредби се създава § 1а:
„§ 1а. Навсякъде в текста думите „асоциация, асоциацията на собствениците по чл. 151, ал.1” се заменят със „сдружение, сдружението на собствениците, учредено по Закона за управление на етажната собственост.”
Има предложение на народния представител Димитър Абаджиев, който предлага § 7 да стане § 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Има предложение по § 7 от народния представител Димитър Абаджиев, което не е подкрепено. То засяга промени в Закона за устройството на територията, така че може да се смята и за несъотносимо към този закон.
По § 8 има предложение от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Захари Георгиев. 
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в редакцията на комисията за § 6.
Предложение на Димитър Абаджиев пак за промяна на параграфи, което не е подкрепено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8, а именно за промяна в ГПК, т. 10:
„10. решение на Общото събрание на собствениците в сгради в режим на етажна собственост, съответно на общото събрание на сдружението на собствениците, относно съдържащи се в него задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за извършване на определени действия.”
Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:
„§ 8. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн. ДВ, бр...) в чл. 44, ал. 1 се създава нова т. 19:
„19. оказва съдействие на етажните собствености и техните управителни органи по реда и при условията на Закона за управление на етажната собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф има ли? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 9, 10 и 11 със следните редакции:
„§ 9. В Закона за устройство на територията (обн. ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22, ал. 2 думата „предимно” се заличава, а след думата „градини” се добавя „открити или подземни паркинги и площадки за игра”.
2. В чл. 38 се създава ал. 8:
„(8) В новоизграждащи се сгради в режим на етажна собственост, в които се предвижда самостоятелните обекти да са повече от 10, се осигурява поне едно общо помещение, което се използва от собствениците и обитателите на сградите за битови, спортни и други обслужващи дейности (помещения за събрания, за портиер или охрана; за детски колички, велосипеди, мотопеди и мотоциклети; за съхраняване на инвентар за почистване на сградата и прилежащата площ към нея; перални, сушилни и други подобни), разположени в партерния или в първия етаж.”
3. В Заключителните разпоредби се създава § 24а:
„§ 24а. Издадените разрешения за строеж до 31 юли 2008 г. в квартали с комплексно застрояване запазват своето действие за срока, за който са издадени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи? 
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да ви прочета внимателно тези два реда на § 24а. Моля за вашето внимание.
„Издадените разрешения за строеж до 31 юли 2008 г. в квартали с комплексно застрояване запазват своето действие за срока, за който са издадени.”
Уважаеми колеги, ще ви го обясня простичко. Вие си спомняте, че по мое предложение в края на месец юли през миналата сесия беше приет мораториум върху застрояването в междублоковите пространства. Този мораториум не беше приет във формата, в която го предложих – категоричен, пълен, 10-годишен мораториум и абсолютно спиране на всички строежи. Той беше приет в следния смисъл – че оттук нататък се забранява даването на разрешения и частични промени в строителните планове, което все пак беше крачка напред. 
С това решение, което се предлага в § 24а, всъщност се узаконява целият този грабеж, всички онези безобразия, които са ставали досега, по времето не само на този кмет, а и на предишния и по-предишния, разрешения, които са давани за строеж в междублоковите пространства. Ние сега искаме да ги узаконим, като казваме, че „Издадените разрешения за строеж, които са издадени до влизането в сила на мораториума - за който ви говорих - запазват своето действие за срока, за който са издадени.”
С това ние ще продължим това криминално застрояване, с което ще облагодетелстваме, уважаеми колеги, строителната мафия. Ето един кратък параграф, който е един от последните на закона, какво въздействие ще има върху обществото. 
Няма да влизам в подробности, казал съм го и друг път пред вас, една трета от междублоковите пространства и зелените площи в София вече са застроени. Издадени са маса разрешения, които ще осигурят още една трета да бъде застроена. Вие виждате какво става в жилищните квартали на София. Нека да не допускаме това престъпление да се случи. Защото ако ние допуснем това да се случи, този парламент ще бъде виновен, това мнозинство и тази опозиция, защото опозицията, доколкото виждам, също няма нищо против текста.
Колеги, затова ви казвам, нека този параграф да бъде преформулиран по един много простичък начин, а именно: „Издадените разрешения за строеж до 31 юли 2008 г. в квартали с комплексно застрояване да се анулират.”
Допълнително ще предприемем, аз съм внесъл такъв законопроект, той беше подкрепен категорично от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов, да бъде проведена пълна ревизия на тази реституция в междублоковите пространства. 
Защото едва ли тук има човек, който ще каже, че тази реституция е законна. Тя е криминална реституция. Връща ни са ниви в междублокови пространства. Няма да ви цитирам примера, който буквално преди 3 4 дни беше изнесен в медиите, когато български съд, забележете, български съд определя за едно стълбище на метро астрономическата сума от над милион или няколко милиона лева. Трябва да спрем това безобразие.
И на тези подкупни, криминални съдии, които са си позволявали да взимат тези решения, трябва да бъде потърсена наказателна отговорност, колеги, а не мъмрене от Висшия съдебен съвет и не административни наказания, а сурова наказателна отговорност. Ако пратим десетина съдии, а те, между другото, са толкова съдиите, които са вземали тези решения, повярвайте, в хората ще се възвърне чувството, че има справедливост в тази страна! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето отдавна изтече.
МИНЧО ХРИСТОВ: Затова моля, уважаема госпожо председател, да се вземе предвид това! Нека да преформулираме текста, да се анулират издадените вече разрешения, оттам нататък да правим пълна ревизия на тези сделки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, струва ми се, че в този параграф в предложението за промяна в чл. 38, ал. 8 е необходимо да въведем още едно допълнително уточнение. Той предвижда следното: в новоизграждащи се сгради в режим на етажна собственост, в които се предвижда самостоятелните обекти да са повече от десет, да се осигури едно помещение. Мисля, че е резонно този текст да бъде прилаган след влизането на закона в сила и по отношение на новоизграждащи се сгради, които ще получат строително разрешение след влизането на закона в сила, защото до този момент по своето естество няма да съществува законовото задължение за предвиждане на такива помещения... От тази гледна точка предлагаме една такава редакция: в новоизграждащите се сгради в режим на етажна собственост с издадено разрешение за строителство след влизането на закона в сила, в които се предвижда - да се вмъкне този текст, за да стане ясно, че това ще е валидно само по отношение на тези, които ще започнат... Процедурите по издаване на строително разрешение да се приключат след влизането в сила на закона, когато ще бъде обективно възможно да бъдат предвидени такива помещения и да се вмени такова задължение. Иначе дотогава практически такова задължение няма да има. Затова предлагам тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Коментираме въпроса, който повдигна господин Христов. Ще се върна малко назад, за да припомня как се стигна до него и как сега той се свързва с решение на парламента, което беше гласувано броени дни преди 31 юли...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точно преди да закрием заседанието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преди да съществува това решение като акт на парламента, бяхме потърсили възможност за решаване на чувствителния въпрос с уплътняването на пространствата в кварталите с комплексно застрояване. Затова в комисията настойчиво беше поставен този въпрос и ние предложихме това решение, дори датата 31 юли не беше избрана случайно, това беше краят на сесията на парламента, давахме си сметка, че законът ще бъде приет няколко месеца по-късно и за да не се злоупотребява в този период със създаването на допълнителни разрешения, а се върнахме по-назад във времето от влизането на закона в сила.
Междувременно беше прието това решение за мораториум. Вярно е, че законовият текст поставя ударението върху правната страна, докато мораториумът се занимава с фактическите действия, така че те нямат изцяло един и същ предмет и затова повдигането на въпроса тук има своето основание. Но дали трябва всички разрешения за комплексно застрояване да бъдат оставени без осъществяване, не мога да кажа. Тук е господин Рогачев, може би трябва да чуем становището от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото има и случаи – те не са главно в най-големите градове, където в кварталите с комплексно застрояване има нужда да бъдат изградени магазини или някаква друга инфраструктура, която подобрява условията на живот и те не попадат в този именно случай на свръхзастрояване, каквито са повечето конфликтни ситуации в София и някои от другите най-големи градове. Затова нека да чуем становище, за да можем да определим и своето решение, защото така прието едно общо решение, може да има освен положителни и отрицателни ефекти.
Другият въпрос е самостоятелен – който се съдържа в § 9, т. 1. Той се отнася само за зелените площи и там ние сме дали категорично решение, че сегашният уклончив текст, че се използват предимно... Ние сме казали, че тази дума се премахва и че не може да има в тези пространства нещо друго, освен площадки за игра, зелени площи, градини и най-много открити паркоместа или подземни паркинги. Нищо друго не може да бъде направено, което да промени предназначението и по този начин да създаде допълнително застрояване в тези зони. Така че това са коментарите по повдигнатия въпрос. Имаме нужда от допълнителна информация, за да преценим дали решението, което предлага комисията, трябва да бъде подкрепено в този вид или пък да се премине към действието на мораториума, защото можем да предложим и по-радикално решение. Безспорно някои от тези строежи са направени при всички случаи в нарушение на нормите за градоустройство или поне те са нецелесъобразни. Още по-радикалната стъпка е да бъдат премахнати, съборени. Така че мораториумът за незастрояване не е най-крайното действие, което може да реши вече съществуващите проблеми. По § 24а след допълнителната информация можем да преценим дали текстът в този вид или в друга редакция ще изпълни своето предназначение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Стоилов, аз не бих използвал термина „уплътняване на междублоковите пространства”, аз си го наричам, както трябва, както трябва да го наричаме – „криминалното застрояване в междублоковите пространства”. Моята цел е това криминално застрояване да спре. В този текст, който е даден, ние даваме възможност това криминално застрояване да продължи, колеги.
Ето нашата съществена разлика с господин Стоилов.
Иначе аз нямам нищо против – ако някъде в някой провинциален град или дори в София трябва да бъде построена детска градина, училище или магазин и площта позволява, съответно живущите в квартала са съгласни с това, нямам нищо против да се строи. Аз съм против това върнати, реституирани – те не са върнати, криминално реституирани земи, един процес, който беше извършен през последните петнадесетина години, за което шепа мафиоти – това е точната дума, господин Стоилов, са дали подкупи на подкупни съдии, взели са тези пространства, взели са разрешения пак с подкупи от общините и сега имат тези документи в джоба си и ние не можем да кажем на тези хора да спрат! Не можем да искаме от тези хора отговорност! Не може тези хора да влязат в затвора, където им е мястото! Защо?
Ето тук, уважаеми господин Стоилов, възниква един резонен въпрос. Защо българският парламент не иска да вкара шепа мафиоти в затвора, където им е мястото? Ние не сме, разбира се, съдебна власт, не сме прокуратура, но ние...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Правим законите, по които действа тази съдебна власт и в частност този закон узаконява грабежа, колеги! Това искам да ви кажа! Нека да не го допуснем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Христов, Вие явно сте привърженик на най-древната демокрацията, защото тогава част от народа, който поне е имал политически права, е могъл пряко да се произнася не само по въпроси на законодателството, но включително да приема конкретни решения за отговорност на определени лица.
Аз все пак не предлагам да се върнем към най-древните форми на демокрацията, защото тогава не е било познато и разделението на властите. Но Вие по същество предлагате тези лица да минат някак между капките, защото слагайки прилагателното “криминално” пред всяко едно действие, всъщност Вие заличавате реалната граница между тези, които са спазвали закона, и тези, които са го нарушавали. И предлагате да отпадне темата за отговорността на тези, които са го нарушавали, а отговорността да се пренесе единствено върху законодателната власт, която трябва да заличава последиците от криминалните действия, преправяйки законите по един неправен начин. (Реплики от народния представител Минчо Христов.)
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не приемам този подход. И пак казвам: готов съм да търсим съчетанието на юридическото с фактическото... (Реплики от народния представител Минчо Христов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Всички чухме какво казахте. Смятам, че повече не е необходимо да ни обяснявате.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Чухте какво предлагахте. 
Затова съм готов да търсим съчетанието между мораториума и валидността на издадените разрешения. Вие сега казвате: “има валидно издадени разрешения”. Те са законни решения. Но в много случаи те съвсем не са незаконни решения, защото, ако се издаде едно решение, примерно за построяване на детска градина – пример, който Вие самият дадохте, ние ще кажем, че в този квартал няма да има детска градина, защото парламентът е казал, че оттук нататък в продължение на 10 години нищо няма да се строи. 
Този елементаризиран подход според мен не може да бъде прилаган при правенето на законодателството. Готов съм, пак казвам, да съчетаем мораториума с действието на решенията, но по начин, при който да знаем какви са последиците.
Мисля, че тук без да чуем мнението на изпълнителната власт, никой не може да вземе достатъчно добре аргументирано решение, защото материята е твърде сложна и в нея има твърде многообразни случаи. Смятам, че отговорността трябва да бъде и наша, и на правителството, когато поставяме за решаване този въпрос. Ние сме дали текст и аз съм готов да го допълним или да го коригираме, ако води до нещо по-добро, а не само до лозунгите, които го съпътстват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Янев, заповядайте за редакционно предложение.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Струва ми се, че се налага да направим още една корекция на текстовете, които разгледахме досега и бяха подложени на обсъждане. 
В § 7 сме предложили промяна в чл. 31 от Закона за енергийната ефективност. Както знаете, този закон беше приет съвсем наскоро и такъв текст в новия закон няма, поради което моето предложение е § 7 да отпадне. Моля това да се гласува. 
Разбира се, ако по-нататък има за гласуване текстове в другия закон, те ще се съобразят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Рогачев, желаете ли да вземете отношение по проблема, който постави господин Стоилов? 
Има думата господин Калин Рогачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще започна с уговорката, че не съм упълномощен да давам окончателно становище от страна на министерството. Просто искам да дам някои разяснения по повод казаното от господин Христов. 
С мораториума, който беше наложен – правилно господин Стоилов обърна внимание – може би загатна, но аз искам да подчертая, че с него се налага забрана за извършване на фактическите действия. Всички издадени разрешения са в изпълнение на действащ подробен устройствен план. 
Ако говорим за разделение на обекти, мисля, че не е тук моментът и не е това законът, където можем да направим това. Много добре знаете, че има предвиждания съгласно общите устройствени планове, предвиждания съгласно подробните устройствени планове и в по-голямата си част привилегиите за това са дадени на общините – те да си ги гласуват и приемат, в зависимост от това кой или коя община как вижда развитието на своя град. Затова има градоустройство, дадено в правомощията на местната власт, защото те имат собствените си виждания как да развият своя град, как да изглежда той. 
Мисля, че ако в момента се върнем на примерите, които се дадоха – за реституция на имоти, с тази забрана вече наистина може да се подходи самостоятелно обект по обект. Но към настоящия момент ще бъде много категорично, ако с този закон отрежем, грубо казано, всякакви издадени разрешения, самите разрешения, тъй като в момента те са в изпълнение на приет и одобрен подробен устройствен план. Друг е въпросът, че фактически има забрана за строителство.
Но, ако се поиска категорично становище, в момента още веднъж подчертавам, не мога да се ангажирам, тъй като не съм упълномощен, но може да се даде и по-ясно и категорично становище на министерството във връзка с този параграф. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Рогачев.
Господин Стоилов, заповядайте за следващия § 11.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, ако позволите, всъщност и с този текст вероятно се стига до едно решение на въпроса, в някои случаи може би крайно, защото текстът гласи, че “издадените разрешения запазват своето действие”. Но когато е наложен мораториум за строителството, тези решения, макар и юридически валидни, няма да могат да бъдат изпълнени. Срокът, за който те са издадени, е по-кратък от срока на мораториума. И в такъв случай излиза, че ефектът е постигнат, включително и от фактическата страна.
Не виждам какво повече в този момент може да се направи от този текст, тъй като всякакви по-подробни разпоредби вече отиват към материята на Закона за устройство на територията или към ревизия на подробните устройствени планове – нещо, което ние тук не можем да обсъждаме община по община, град по град и квартал по квартал.
“§ 10. В Закона за гражданската регистрация се създава чл. 99а със следната редакция:
“Чл. 99а. На един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект.”
Мисля, че предназначението на текста е ясно на всички, включително и на един известен адвокат, който беше казал, че 30 души работят в една гарсониера – много интересно как? (Шум, оживление.)
“§ 11. До 1 март 2009 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството издава подзаконовите нормативни актове, свързани с този закон.” 
По § 9 има предложение от народния представител Димитър Абаджиев за пренареждане.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези три текста? Няма желаещи.
С това законопроектът е докладван на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря на народните представители, на юристите и специалистите, които взеха участие в работата по този закон. Макар множеството спорове, които той предизвика, смятам, че прави значителен опит да подобри управлението в етажната собственост, включително да реши въпроси, които излизат извън самото действие в рамките на етажната собственост, засягат прилежащите терени и други проблеми. Благодаря на колегите, които чрез своето участие в пленарната зала допринесоха за дискусията и намирането на решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Дано и членовете на етажната собственост ни благодарят за този закон. (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те трябва главно да бъдат по-активни, защото ако те не си решават проблемите, законът сам по себе си няма да е достатъчен. Той дава известни основания и мисля, че разрешенията, които дава, са повече от проблемите, които ще предизвика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Господин Мирчев, моля да докладвате становището на Комисията по транспорта и съобщенията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Моля преди това за процедурно предложение – да бъде допуснат в пленарната зала господин Стойчо Стойков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да бъде поканен в пленарната зала заместник-председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, ако няма възражения.
Заповядайте, господин Мирчев. (Шум и реплики от КБ.)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има още четири души, които биха могли да бъдат поканени. Мисля, че трябва да уважаваме институцията. Единият от тях е съветник на министъра, другият е член на Управителния съвет на “Български пощи” ЕАД, главен секретар на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Съгласно решението на Министерския съвет упълномощен представител на Република България в Съвета на министрите по съобщения е председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): А кой е принципал?!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ние гледаме политиката, а не финансовото състояние. Направете процедурно предложение, но мисля, че институцията трябва да се уважава и в пленарната зала трябва да присъстват точно тези, които носят отговорност по тези въпроси. Тъй като председателят на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения отсъства, предложих в залата да влезе заместник-председателят на държавната агенция.
Ако имате предложение за други, направете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има и друго предложение за допуск до пленарна зала. 
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че когато разглеждаме един такъв законопроект, е редно да присъстват и хората, които имат пряко отношение към неговата реализация, а това са представителите на “Български пощи”, заради което предлагам да бъде допуснат в залата господин Тодор Бобев – главен секретар. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има направено процедурно предложение за достъп до пленарната зала.
Има ли възражения срещу това второ процедурно предложение? Няма. (Шум и реплики.)
Не мога да подлагам на гласуване, защото знаете, че сме приели този ред на процедурните предложения – при липса на възражение без гласуване допускаме в залата. Ако има възражения, трябва да го подложа на гласуване и тогава само с гласуване ще допусна до пленарната зала. 
Има противно процедурно предложение на предложението на господин Гъндев. 
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Може би моето възражение ще бъде съвсем формално, но смятам, че хората, които предлага колегата Гъндев, нямат пряко отношение към законопроекта, защото в края на краищата той е само един член на управителния съвет, тоест не е изпълнителен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тъй като вече има възражения срещу предложението за достъп до залата, аз не мога да го подложа на гласуване, защото в залата има около 20 човека. Така че не може да влиза представител на тази институция.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Тогава никой не може да влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямаше възражения срещу това да влезе заместник-председателят на комисията. Попитах ви, никой не възрази и аз го поканих да влезе в пленарната зала, тъй като е пряко отговорен по този законопроект. Друго не мога да направя в момента. Това е процедура, която съм длъжна да приложа по този начин. Не правя субективна преценка, повярвайте ми, господин Божинов, познаваме се добре. Кажете ми какво да направя в тази ситуация? Да подложа на гласуване от 20 човека за достъп до залата? Не мога да предложа.
Имате думата за доклада на комисията, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщенията относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, внесен от народните представители Георги Божинов и Димитър Гъндев
На две заседания, проведени на 23 октомври и 27 ноември Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
На заседанието присъстваха: господин Стойчо Стойков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Енцислав Харманджиев – главен изпълнителен директор на „Български пощи” и представители на Министерството на транспорта. От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Гъндев.
Основното в предложението на вносителите е удължаването на държавния монопол на „Български пощи” ЕАД върху резервирания сектор от универсална пощенска услуга до 31 декември 2010 г. Бяха предоставени становища от Министерството на финансите, Министерството на транспорта, министъра по европейските въпроси, председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и становището на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, които имат отношение по този закон. 
В становището на министъра на финансите се споделя мнението, че би следвало да се изпълни поетият ангажимент от Република България и изразената официална позиция от страната ни за отпадане на държавния монопол върху резервирания сектор от универсалната пощенска услуга. Чрез отпадането на монопола ще се постигне равнопоставеност между пощенските оператори за развитие и насърчаване на конкуренцията в пощенския сектор. Основният пощенски оператор – „Български пощи” ЕАД, е финансово стабилен, отчита добри икономически и финансови резултати и подготовка и адаптиране към условията на либерализиран пощенски пазар.
Становището на министъра на транспорта като принципал на „Български пощи” ЕАД изразява становище, че запазването на държавния монопол на „Български пощи” ЕАД до 31 декември 2010 г. безспорно е икономически оправдано и следва да бъде защитено с оглед интересите на дружеството. Неудължаването на срока за монопол ще доведе до загуба на приходи за основни пощенски оператори. От друга страна, необходимо е балансиране на интересите на държавата във връзка с поети ангажименти и официално изразената позиция за либерализиране на пощенския сектор и интересите на „Български пощи” ЕАД. 
В становището на министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова се застъпва тезата, че предлаганото изменение и удължаването на срока на държавния монопол на „Български пощи” ЕАД, не противоречи на законодателството на общността, но може да доведе до негативни резултати за страната ни, тъй като сме поели ангажимент за либерализиране на пазара на пощенските услуги от 1 януари 2009 г. Министър Грънчарова цитира извлечението от позицията на заседанието на Съвета на министрите по телекомуникации от 7 юни 2007 г., одобрена от Министерския съвет. В двете решения на Министерския съвет се казва – обръщам внимание, че това е официалната позиция на Република България с решение, дадено на представителя на България в Съвета на министрите по телекомуникациите: „В Република България са налице необходимите законови и пазарни условия за пълно либерализиране на пощенските услуги от 1 януари 2009 г.” Цитирам, за да няма тълкуване на решенията на Министерския съвет.
Становището на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, който е представител на Република България в Съвета на министрите по телекомуникации, който, съгласно чл. 9 от Закона за пощенските услуги – господин Божинов слушайте сега – „Провежда държавното управление на пощенските услуги и секторната пощенска политика”. И с отпадането от 1 януари 2009 г. на монопола на „Български пощи” върху резервирания сектор на универсалната пощенска услуга не е застрашено предоставянето й. Продължават да действат останалите законови възможности за финансово подпомагане на основния пощенски оператор. Подчертава се, че провежданата политика за либерализация на пощенския пазар от страна на Република България е правилна и навременна с оглед на хармонизирането на националното с европейското законодателство. Държавната агенция за информационни технологии и съобщения предвижда изработването на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. В него ще залегнат въпросите за избор на оператор със задължения за извършване на универсална пощенска услуга и за компенсиране за евентуално нетни приходи, разходи, произтичащи от задължението за предоставяне на универсална пощенска услуга, мерки за засилване и утвърждаване ролята на регулаторния орган и пощенската сигурност.
Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията отбелязва в становището си, че: „В Република България, както и в много други страни – членки на Европейския съюз, функциите по политика и регулиране в пощенския сектор са разделени и поверени съответно на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и Комисията за регулиране на съобщенията”. Определени текстове от законопроекта не са добре мотивирани и прецизирани и се нуждаят от по-добра редакция. Освобождаването на основния пощенски оператор от заплащане на лицензионни такси по същество представлява вид държавна помощ и относно неговата допустимост би трябвало да се изисква становището на Министерството на финансите. Аз преди това ви казах какво е становището на Министерството на финансите.
Становището на министъра на вътрешните работи, който подкрепя предложенията, насочени към повишаване на изискванията за пощенска сигурност и ясно дефиниране на задълженията на всички пощенски оператори в тази област. С предложените изменения и допълнения се създават предпоставки за по-ефективно функциониране на системата от мерки за пощенска сигурност, както и ще се гарантира по-доброто взаимодействие между операторите и компетентните държавни органи при изпълнението на възложените им в закона функции за предотвратяване и противодействие на престъпните посегателства, реализирани при използването на пощенската инфраструктура.
Тъй като със законопроекта спрямо всички пощенски оператори се въвеждат задължения за изграждане на структури по сигурността, на които съответно ще бъдат възлагани функциите по извършване на техническа проверка на пощенските пратки, следва да бъде прецизиран текстът на чл. 93 от закона по отношение на използваната формулировка – оперативно-техническа проверка.
След проведената дискусия, изказаните мнения и направените предложенията Комисията по транспорт и съобщения с 8 гласа „за”, 1 глас „против” и 4 гласа „въздържали се” прие закона и го предлага за първо гласуване в пленарната зала.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. 
Има и доклад на Комисията по европейските въпроси. Има ли кой да го представи в пленарната зала?
Ще прочета само заключението, тъй като не виждам председателя, заместник-председател или член на комисията: 
„Комисията по европейските въпроси с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, внесен от Георги Божинов и Димитър Гъндев.” 
Вносителите имат ли желание да представят законопроекта?
Господин Гъндев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Важно обстоятелство, характеризиращо спецификата на българския пазар на универсалната пощенска услуга, е недостатъчното му развитие от гледна точка на всички участници в него. Единствено „Български пощи” ЕАД отговаря на общоприетите в Евросъюза норми, които са обективирани в правилата и изискванията, заложени от Комисията за регулиране на съобщенията в лицензионния режим. 
Съгласно условията на предоставените лицензионни режими, а такива са предоставени на 10 оператора, всеки от доставчиците на универсалната пощенска услуга трябва да осигури достатъчно точки на достъп. Трябва да се създадат пощенски станции в градовете с население над 3 хил. жители и в селата с население над 800 жители, да се осигурят и други форми на обслужване за населените места с население под 800 жители. 
Единствено предоставянето на универсалната пощенска услуга в пощенските станции на „Български пощи” ЕАД отговаря на изискванията, приети от КРС. Във всички населени места, в това число и в селата с население над 800 жители, има открити пощенски станции. Същевременно изградената мрежа от пощенски офиси на останалите 10 регистрирани пощенски оператори на универсалната пощенска услуга се характеризира с малък обхват на услугите и впечатляваща концентрация в градовете. 
Към средата на м. ноември 2008 г. общият брой на откритите от тях пощенски офиси е малко над 130, но в тях не се предлага пълен обхват на услугите, включени в универсалната пощенска услуга. Само за информация, „Български пощи” ЕАД има над 880 пощенски станции, които имат 8-часов работен ден, 729 пощенски станции, които имат 6-часов работен ден, а 273 пощенски станции са с 4-часово работно време на ден. Можете да направите сметка, като съберете тези цифри, колко са пощенските станции на „Български пощи” ЕАД. 
Връщам се на 10-те оператора. Тези офиси са открити само в градовете, и то предимно в областните центрове. Седемдесет броя от тези офиси са в София, Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора, като до момента нямат открит пощенски офис в нито едно село. 
Работното време за предоставяне на универсалната пощенска услуга в пощенските офиси на въпросните оператори е ограничено – от 8,00 до 17,00 ч., и най-често се съчетава с предлагане на куриерски услуги. 
Тези аргументи и факти дават основание да се направи категоричен извод, че безпроблемното либерализиране на българския пощенски пазар в частта на реализирания сектор на универсалната пощенска услуга може да се осъществи само при възприемане на 3-годишния период, посочен неслучайно в Директива 2008/6 на Европейския парламент и Съвета от 20 февруари 2008 г. за изменение на Директива 9767 с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността. За тези три години, както е прието в европейската директива, ще могат да се създадат необходимите икономически предпоставки, в това число и компенсаторният фонд, формиран от пропорционалните вноски на всички участници на пазара на универсалните пощенски услуги. 
Ето защо при преценката на целесъобразността от продължаване срока на резервирания сектор от 31.12.2008 г. на 31.12.2010 г. трябва да се анализират точно тези тенденции в потреблението на пощенските услуги, и особено нивото и формата на конкуренцията, които имат пряко отношение към дефицита от универсалната услуга.
Задължително условие е на пощенските оператори да се осигури достатъчно дълго време и средства чрез създаване на фондове за стимулиране на операторите, с които те да въведат необходимите мерки за модернизация на услугите и преструктуриране, изисквани за гарантиране на тяхната дългосрочна жизнена способност и ефективна лоялна конкуренция при нови пазарни условия. Създаването на условия за инвестиции, за технологично обновление и въвеждане на нови услуги, както и преструктурирането на пазара са само някои от способите за насърчаване на конкуренцията и навлизане на нови доставчици на пощенски услуги с необходимия потенциал и възможности.
На основание изложените факти считаме, че следва да бъдат направени промени в Закона за пощенските услуги в съответствие с Директива 2008/6, отнасящи се до финансиране на универсалната услуга в условията на либерализиран пазар. Когато участниците на пазара са преобладаващо частни фирми, не би трябвало държавата чрез бюджета да субсидира икономически неизгодната универсална пощенска услуга. 
Създаването на компенсационен фонд по примера на останалите страни на Европейския съюз ще осигури финансовите предпоставки за гарантираното предоставяне на услугата при либерализиран пазар и финансово стабилен национален пощенски оператор. 
За да се реализират тези предложения, е необходимо стриктно спазване на принципа на пропорционалност при определяне на приноса, който следва да даде към разходите за предоставяне на универсалната услуга, като за целта от всички доставчици се въведе определената съгласно закона аналитична счетоводна отчетност за приходите от услугите, включени в универсалната пощенска услуга.
Смятаме, че въз основа на тези съображения е прибързан акт на прекратяване на монопола и резервирания сектор, каквато е датата 1 януари 2009 г., заложена в сегашната редакция на Закона за пощенските услуги, и по този начин ще се създаде конфликтна ситуация, застрашаваща предоставянето на универсалната пощенска услуга на територията на Република България. 
Липсата на финансово-икономическа обосновка на заложената в действащия в момента Закон за пощенските услуги дата за отпадане на монопола и отсъствието на хармонично, уравновесено и устойчиво развитие на пощенските услуги при пощенските оператори е най-категоричният аргумент да приемете предложените от нас промени в закона. С тях се дава законодателно решение не само в съответствие с Директива 2008/6, отнасяща се до сроковете за запазване на резервирания сектор, но се гарантират българските национални интереси и се осигурява необходимото време за създаване на условия за пълно и безконфликтно либерализиране на пазара на пощенските услуги. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата заместник-председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения господин Стойчо Стойков.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с представения на първо четене проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изразява следното становище: не подкрепя предложения законопроект, внесен от народните представители Георги Божинов и Димитър Гъндев, като мотивите ни за това са:
Първо, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги предвижда удължаване на монопола на "Български пощи" ЕАД върху резервирания сектор от универсалната пощенска услуга, предоставяна чрез пощенската мрежа до 31.12.2010 г. 
Държавната агенция не подкрепя направеното предложение и поддържа позицията, изразена от Република България на Съвета на министрите по телекомуникации, одобрена от Министерския съвет съответно на 7.06.2007 г. и на 26.09.2007 г., в която е посочено, че в Република България са налице необходимите законови и пазарни условия за пълно либерализиране на пощенските услуги от 1.01.2009 г.
Съгласно Закона за пощенските услуги срокът за действие на резервирания сектор върху част от услугите по обхвата на универсалната пощенска услуга е до 31.12.2008 г. и има политическа нагласа за по-нататъшно отваряне на конкуренцията на пазара на пощенската услуга. Наличието на алтернативни доставчици, лицензирани за извършване на пълната универсална пощенска услуга на територията на цялата страна също повишава обществената нагласа към пълна либерализация на пощенския пазар.
Държавната агенция за информационни технология и съобщения счита, че удължаването на монопола ще се изтълкува от страна на Европейската комисия като непоследователна и неясна позиция на Република България, независимо че формално погледнато няма противоречия с действащото законодателство и с Директива № 6 от 2008 г. Директивата е от 27.02.2008 г. Тя допуска удължаване на срока за либерализиране на пазара на универсалната пощенска услуга до 31.12.2010 г.
Това е и становището на министъра по европейските въпроси.
Второ, удължаване монопола на "Български пощи" ЕАД не се подкрепя от страна на Министерството на финансите, което в свое становище е посочило, че основният пощенски оператор е финансово стабилен, от началото на 2006 г. отчита положителен финансов резултат от изпълнение на универсалната пощенска услуга и не е отравял искане за компенсация от държавния бюджет независимо от законовата възможност, предвидена в чл. 29 от Закона за пощенските услуги. "Български пощи" ЕАД не предвижда загуби за предстоящата 2009 г. Положителният финансов резултат е отчетен и по данни на Комисията за регулиране на съобщенията за първото тримесечие на 2008 г., която отчита положителен финансов резултат от изпълнение на универсалната пощенска услуга в размер на 2 млн. 311 хил. 500 лв., в това число от резервирания сектор – 157 хил. 900 лв. 
До настоящия момент на 2008 г. ръководството на "Български пощи" ЕАД не са правили официално мотивирано предложение за удължаване на монопола на "Български пощи" ЕАД върху резервирания сектор от универсалната пощенска услуга, предоставена чрез пощенската мрежа до 31.12.2010 г.
Четвърто, в качеството си на специализиран орган на изпълнителната власт, осъществяващ държавната политика в областта на пощенските услуги, държавната агенция има готовност в началото на 2009 г. да внесе за разглеждане от Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, който да отразява новите европейски изисквания, като запази съществуващата законова рамка, напълно отразяваща философията на Европейския съюз в областта на пощенските услуги.
Уважаеми дами и господа народни представители, предвид изложеното Държавната агенция по информационни технологии и съобщения ви предлага да не подкрепите предлагания от народните представители Георги Божинов и Димитър Гъндев проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стойков.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В самото начало искам да заявя, че когато подписах законопроекта, и сега, когато заставам пред вас, мога да направя категоричното изявление, че нямам лични, корпоративни и други интереси. Единственото, което ръководи моите действия, е моето разбиране за националните интереси и интересите на хората в България. 
Второ, смятам, че политиците може да се подслушват, на политиците може да се решава и да се поставят СРС-та, може да им се организират и други кампании, но главно трябва да се преценяват техните публични изявления и поведение в съответствие с направените изявления. 
В тази връзка в началото искам да направя още две уточнения – първото, че твърде често се обвиняваме и замеряме с твърденията, че еди-кой си политически деец, партия или правителство е в противоречие с Европейския съюз. На този въпрос ще дам ясен и категоричен отговор.
И, второ, по повод на изявлението на председателя на комисията и други изказвания преди мен, искам само да отбележа, че да провеждаш политиката е едно, а да правиш политика е друго и националната политика се прави от парламента в парламентарната република. Така че някой, който трябвало да провежда нещо, това е друго и различно от онова да формираш политиката.
И така, този законопроект около който, и неговата идея, се приобщих, слушайки дебати между компетентни институти и лица има за център изменението на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на сега действащия закон. Това става с § 12 с предлагания от нас законопроект.
Какво гласи досегашната редакция на § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за пощенските услуги? Като краен срок за либерализация на пазара на пощенските услуги в Република България е посочена датата 31.12.2008 г. Тази дата отразява битуващите през 2005 г. и 2006 г. разбирания, че страните-членки на Европейския съюз ще свалят до края на 2008 г. резервирания сектор на универсалната пощенска услуга. Повтарям, сега действащото законодателство в България отразява разбирането и съгласието в Общността от периода 2005-2006 г. 
Какво се случва след това? След това има Директива от 1997 г. с № 67, на Европейския парламент и на Съвета от 19.12.1997 г., относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряване качеството на услугата, установява регулирана рамка за пощенския сектор на Общността и на общностно равнище. Тя включва и мерки за гарантиране на универсалната услуга и за определяне на максимални граници за пощенските услуги, които държавите-членки, подчертавам, могат да резервират за своя, респективно своите, доставчици или доставчик на универсална услуга.
Какво следва след това разбиране от 1997 г., че може да има такъв запазен периметър? Следва Директива от 2008 г. след решението, което вие цитирате от 2007 г. И в изпълнение на изискванията на чл. 2 от Директива 2008 г., № 6, държавите-членки привеждат в сила действащите в съответните страни закони, подзаконови и административни разпоредби в съответствие с посочената директива най-късно до, подчертавам, 31.12.2010 г. като незабавно информират съответната комисия при Европейския парламент. Значи вече има съгласие в Европейския съюз не 2008 г., както е било 2006 г., а 2010 г. 
Нещо повече, в чл. 3, ал. 1 на директивата, която цитирах, чрез дерогиране по чл. 2 са посочени държавите-членки, които могат да отложат нейното изпълнение до 31.12.2012 г., за да продължат да резервират услуга на доставчика, респективно доставчиците, на универсалната услуга. И чуйте страните, които са отвоювали това право за себе си. Това са Чешката република, Гърция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словакия. Тези държави-членки могат да решат да изпълнят настоящата директива, разбира се, и на по-ранен етап.
Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20 февруари 2008 г. е резултат от продължили близо две години усилия за постигане на компромисно решение за сроковете, в които следва да отпадне резервираният сектор от универсалната пощенска услуга. Представителите на различните страни членки, видно от това, което цитирах преди малко като чл. 3 на директивата, успяха да отстоят националните си интереси. 
Тъй като поради различни причини, които ми е трудно да определя, българските представители не са успели да постигнат това, което страните от предишната вълна на разширяването и Румъния са постигнали, включително в чл. 3, ал. 1 на Директива 2008/6/ЕО, и получават възможност да ползват отсрочката до 31 декември 2012 г., то българските държавни интереси следва да бъдат защитени с единствената останала възможност – да бъде продължен срокът за резервирания сектор до 31 декември 2010 г. и, подчертавам, без никакви проблеми и конфликти с общото европейско разбиране. Така че, който твърди, че някъде ще се изложим пред някого, пред когото някой си е поемал някакви ангажименти, нека да стане и да каже от тази трибуна кой е този, пред кого, как и защо.
Когато всички страни – членки на Европейския съюз с оглед на отчитането на реалностите в сектора възприемат, че гарантирането на универсалната пощенска услуга налага резервиран сектор до края на 2010 г., то вероятно ще е нужно безкрайно въображение, за което провокирах преди малко, за да се измислят някакви аргументи, че Република България трябва да игнорира националните си интереси и да вдигне държавния монопол върху резервирания сектор на универсалната пощенска услуга две години преди всички други страни в Съюза.
Уважаеми дами и господа, ако трябва да бъда по-остро полемичен, ще кажа, че сме били свидетели и на друг тип ангажименти, които са поемани от името на България. Така например на мен ми беше известно на каква цена ще бъде обратно изкупуван българският външен дълг и от тази трибуна съм говорил по този проблем. Известни ми бяха и други договорености относно съдбата на Българската телекомуникационна компания и електроразпределителните дружества. Не бих желал тези ангажименти да са от такова естество. Искам да разсъждаваме отговорно, искам да разсъждаваме държавнически, да чуем това, което господин Гъндев каза преди малко. Какво има в българските села, какви ще бъдат тези доставчици? Ще има по две пощи в едно село и по двама оператори, които ще тичат до най-отдалечената паланка?! Не, твърде вероятно е да няма нито една поща, да няма нито един пощенски пункт в десетки и стотици села. 
Смятам предложението за прибързано, неподготвено. Не е необходимо да разрушаваме този монопол поне в близките 1-2 години, за което имаме всички основания и общото разбиране в Европейския съюз. Ако някой някъде, някакви ангажименти е поемал, ще трябва да изчака. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радославов, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Моето дълбоко убеждение е, че всеки български народен представител първо трябва да защитава държавните интереси и правата и интересите на българските граждани и след това всичко друго. Затова, слушайки внимателно досега говорившите, пък и като член на Комисията по транспорт и съобщения този законопроект беше подробно обсъждан и там всеки един от нас също си каза становището. Комисията фактически прие, както разбрахте от доклада на председателя, предложението на колегите Божинов и Гъндев и вече е предложение на комисията.
Искам да обърна внимание върху следното. Само преди няколко часа българският парламент отбеляза 60 години от приемането на Хартата за правата на човека от Организацията на обединените нации. Е питам аз: как ще защитим правата на огромната част от българските граждани по отношение на универсалната пощенска услуга, ако от 1 януари либерализираме пазара? Стана ясно, че от хилядите съществуващи станции и от това, което е установено от толкова години, единствено “Български пощи” може да осигури тази универсална пощенска услуга. 
Ясно е, че няма технологично време, нито финансови и други възможности това да го осъществят тези 10 оператори, които ги има. Един път, че нямат техническите възможности, друг път - стана ясно от изложението на колегата Гъндев, и по счетоводни и други отчетности. Аз съм абсолютно убеден, че това не е възможно да стане. То ще бъде в ущърб на интересите на огромна част от българските граждани, които живеят в по-малките градове и села. Ще подкрепя този законопроект и на първо, и на второ четене и никой не може да ме разубеди, че това не е в интерес на българските граждани.
Ще дам няколко примера в тази насока. Аз съм категоричен противник на поголовната приватизация и либерализация, която 20 години вече шества из България и стана причина да съсипем голяма част от българската индустрия и ред други отрасли. Хайде да си кажем какво стана тук, в София, с концесионните договори за ВиК? Вложиха ли поне 1 млн. евро тези, които, като подписваха договорите нали това беше идеята: вдигат цените, не знам какво, ама ще вложат... Досега 20 млн. трябваше да вложат. Сега започват да се предоговарят нещата, че до не знам коя година да стане еди-какво си два лева. Тепърва ще влагат.
Втори пример. Това не е ли резил –държавна чешка фирма да купи нашата, говоря за ЧЕЗ? Онези държави ли са по-, как да кажа, изостанали в мисленето си и запазиха равнопоставеност на собствеността: държавна-частна, кооперативна-акционерна, и пазарът да определя, който е по-жизнен дали да съществува или не, а ние поголовно си разпродадохме най-добрите ефективни и, бих казал, икономически състоятелни държавни дружества.
И още един пример ще дам от друго естество. Помните, че се изказах против преждевременното ликвидиране на наборната военна служба, преди да е приет Законът за Въоръжените сили. Сега виждаме, че аз съм бил прав – възникнаха сума ти проблеми. Нито имат окомплектовка професионалните войници, единственото, което е, че сега тепърва ще се приема Законът за Въоръжените сили. Кажете ми коя държава и кой парламент си позволяват след като, както колегата Божинов каза, че ние тук трябва да правим политиката. Ние фактически какво правим – политика, която е в ущърб на интересите на държавата. Говоря в сферата на Въоръжените сили. 
Такова е моето убеждение и никой не може да го промени, защото това е абсолютна истина. Не бих желал и по този повод да направим същата грешка, затова подкрепям предложението на колегите и ще гласувам “за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Думата има народният представител Ваня Цветкова. 
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): За мен като член на Комисията по транспорт и съобщения и член на Парламентарната група на Българска нова демокрация има нещо странно в цялата тази дискусия, в която се включват “за” и “против” хора от управляващата коалиция. Тук за мен има няколко аспекта, които са следствие от премахването на тази резервирана универсална пощенска услуга от 1 януари 2009 г.
Да, ние сме за либерализация не на монопола, но при условие, че Европейският съюз, Европейската комисия позволяват либерализирането на тази пощенска услуга да се отсрочи за края на 2010 г., това значи, че те съзнават, че новите членки на Европейския съюз не са подготвени все още за либерализация на тази пощенска услуга. След като голяма част от новите и една част от старите членки са запазили, един вид са се възползвали от удължаването на този срок, за мен е показателно.
Аз бих се присъединила към предложеното изменение на колегите Божинов и Гъндев, ако съм убедена, че това е в полза на интересите на българския потребител на пощенска услуга и най-вече в малките населени места. Бих се присъединила и по друга причина – ако с това не се позволи нечии интереси да се възползват от преждевременното и за жълти стотинки приватизиране на имотите на „Български пощи”. Иначе монополът, според мен, не води до нищо градивно в сектора, а точно в тези малки и изостанали райони, където хората са отдалечени, чувстват се изоставени, застрашени, „Български пощи” се използват като един изключителен манипулативен орган по време на избори. Аз от това се опасявам и затова все още се двоумя как да гласувам. Но съм за защитата на интересите на потребителите в малките населени места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към последното изказване? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
За изказване има думата народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, оказва се така, че едно предложение за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги се превръща в дебат само по един от параграфите, които авторите на законопроекта, колегите Божинов и Гъндев ни предлагат. Истина е, че в законопроекта има и други текстове, които е подходящо да бъдат обсъдени, защото те имат отношение както към сигурността на пощенските услуги, така и към други въпроси, свързани с предоставянето на качествена пощенска услуга на българските граждани. Но тъй като дебатът изцяло се води върху това дали трябва да бъде удължен срокът за монопола на „Български пощи” върху резервирания сектор на универсалната пощенска услуга, позволявам си и аз да взема думата по този въпрос. 
Преди всичко изслушах внимателно аргументите, които бяха изложени в едната и другата посока. Особено исках да чуя аргументите, които се излагаха с настояването либерализацията на резервирания сектор да влезе в действие само след 20 дни – от 1 януари 2009 г. Най-често това, което се казва и което беше изтъкнато в становищата както на министерствата, така и на Държавната агенция, която отговаря за държавното управление на пощенския сектор, е, че българското правителство е поело ангажимент, последният от които твърдо потвърден от господин Пламен Вачков през 2007 г., е че би звучало зле за страната, ако сега ние отстъпим от този ангажимент.
Второ – беше заявено, че има вече създадена конкуренция в областта на предоставянето на универсална пощенска услуга. Беше изтъкнато, че има три оператора, които предоставят универсална пощенска услуга. Беше изтъкнато, че има три оператора, които предоставят универсална пощенска услуга, и много по-голям брой – мисля, че са над 50, според мен, 52 оператора, които предоставят не универсална пощенска услуга, и че отнемането на монопола на „Български пощи” върху резервирания сектор на универсалната пощенска услуга няма да се отрази върху качеството на професионалната услуга.
Аз не чух други аргументи, затова ще отговоря по определен начин на тези.
Първо, по отношение на създадената конкуренция. Нека кажем съвсем ясно, че трите оператора, които предоставят универсалната пощенска услуга и се явяват конкуренти на „Български пощи” я предоставят само в столицата и в няколко от големите български градове, където има пазар – при минимална стойност е разход за предоставяне на тази услуга. Че почти изцяло в по-рядко населените райони на страната, в селските, планински и полупланински райони на България тази услуга се предоставя изцяло от „Български пощи”. Не само за резервирания сектор, изобщо универсалната пощенска услуга. Който желае, може да направи справка и ще констатира това по категоричен начин. Поради това говоренето за тази създадена вече конкуренция е доста подвеждащо.
Що се касае до втория аргумент, който всъщност много упорито се казва както и от Министерството по европейските въпроси, така и от други становища – че не звучи добре за България, ако тя промени заета вече позиция, нека все пак се обърнем към органа, в който България по определен начин членува – към Европейската комисия и към Европейския съюз като цяло. Първата директива е 1997 г., 2002 г. е втората директива – мога да я потърся и да я цитирам, но е без значение, където действително беше даден срок до края на 2008 г., но самият Европейски съюз, без да счита, че изпада в неловко състояние и олеква пред гражданите на Европейския съюз, намери в себе си куража да промени този срок в последната Директива № 6 от 2008 г., която всъщност е публикувана в официалния вестник на Европейския съюз на 20 февруари т.г.
Защо беше необходима тази директива? Аз няма да се спирам върху другите въпроси, където там се засягат и се разширяват всъщност изискванията към пощенските оператори в Общността относно качеството на предоставената услуга, но там има нещо, което е много характерно, и аз ще го кажа. Съобщава се, че либерализирането на пощенските услуги в новоприетите страни – членки на Европейския съюз, се е оказал много по-дълъг, много по-труден процес от този, който първоначално се е предполагало, че ще бъде като такъв. По тази причина именно Европейският съюз, чрез решение на Европейския съвет, приема директивата, с която задължава страните членки да приложат текстовете, касаещи пълната либерализация на пощенските услуги до 31 декември 2010 г. Те променят срока, който те, като общностен орган, всъщност бяха фиксирали в 2002 г.
Заедно с това в приложенията, които следват след директивата, има един текст, който мен специално изключително ме впечатли. Извън общият текст за този срок се съобщава в чл. 3 на това приложение, че за 12 страни членки този срок няма да бъде 2010 г., а края на 2012 г. Забележете, сред тези 12 страни, които тук са изброени, 9 са страни – членки на Европейския съюз.
Аз питам: има ли някой в залата, който счита, че „Български пощи” са по-подготвени за либерализация от държавните пощи в новоприетите страни – членки на Европейския съюз? Питам отново! Касае се за България, която е оценена на последното 27-о място като цяло в Европейския съюз по стандарт на живот.
Защо тогава Чешката република, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словакия – новоприети страни – членки на Европейския съюз, са поискали запазването на монопола върху универсалната услуга, не само върху резервирания сектор, върху универсалната услуга – нещо, което ние частично сме въвели вече? Защо са поискали 2012 г.? По-неразвити ли са те от страната ни? Нека все пак да бъдем достатъчно откровени и да казваме истината такава, каквато е.
Имам и друг въпрос. Сред другите страни виждам Гърция, която е член на Европейския съюз от 1982 г. Тя иска до 2012 г. да бъде удължен монополът, когато се навършват 30 години от членството на Гърция в Европейския съюз. Ние сме готови три години след влизане в Европейския съюз да извършим тази пълна либерализация. Наистина ли сме готови или някой просто искат да твърдят това? 
Ще продължа нататък. Сред страните, които са поискали удължаването на монопола върху тяхната универсална пощенска услуга е и Люксембург. Люксембург е член, страна-основател на Европейския съюз с Римския договор от 1956 г. Петдесет и две години до момента и 56 години до 2012 г. тази страна, която е може би с най-висок стандарт в Европейския съюз, държи да си запази монопола върху универсалната пощенска услуга в страната.
Уважаеми колеги, в хода на разговорите както в комисията, така и преди това четени в пленарната зала имаше хора, които се обръщаха към мен и почти с упрек заявяваха, че това не е дясно поведение, когато твърдя, че монополът трябва да бъде удължен с две години. 
Член съм на дясна партия и в същото време член на Европейската народна партия. Това обаче не е либерална партия. Това е дясна партия, в която общественият интерес трябва действително да бъде на най-високо място. По тази причина либерализацията и приватизацията в най-кратки срокове, така както са в програмите на либералните партии аз не мога да ги споделя.
Искам да отбележа, че съгласно първата енергийна стратегия приватизацията на трите енергоразпределителни дружества, пак поради недостатъчна подготвеност, трябваше да бъде извършена не по-рано от 2007 г. Тя се извърши 2004 г. и виждате дирята, която и в момента стои в обществото, от тази прибързана приватизация. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Господин Кътев, има трибуна в Народното събрание. Ако сте много компетентен, заповядайте. Готов съм да споря с Вас по Закона за пощенските услуги. Подвикването от място не е най-добрия начин, който искате да използвате, за изразяване на становище.
Уважаеми колеги, завършвам с убедеността, която имам, искам да внуша и на вас, наистина да гласуваме за удължаване на срока, в който Български пощи ще имат монополни права върху резервирания сектор на универсалната пощенска услуга. Не искаме повече от това, което определя Европейския съюз. Искаме да бъде спазен срокът, който е заложен в Директива № 8 от 2008 г. на Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има одобрение от ляво.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Величков.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Ще се изкажа съвсем кратко. Аз ще подкрепя законопроекта поради още едно съображение и мотив, за да бъде подкрепен. Пощите са един от каналите, които активно се ползват и от вътрешния, и от международния тероризъм. Проверката на пратките е един съществен въпрос и всеки, който се занимава с подобна дейност трябва да има достатъчно техника и обучен персонал, за да извършва тази дейност. Едва ли частните оператори, които навярно претендират да приватизират пощите, могат в кратък период от време да осигурят такава техника и подготвени хора. 
Смятам, че това е още един от мотивите, които налагат да подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване думата има народният представител Минчо Христов.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз също ще подкрепя текста, даже ще отида и малко по-надалеч. Считам, че българските пощи въобще не трябва да се приватизират. Вие знаете ефекта на приватизацията, например на БТК. Когато БТК беше приватизирана за 230 милиона, беше продадена на пет пъти по-висока цена, бяха източени средства, горе-долу пак пет пъти повече от цената. Сега в момента приватизаторите на БТК се опитват да продадат и честотите на Националното радио и Националната телевизия. Само допреди няколко дни имаше такива опити. Опитват се да продават недвижима собственост – горе-долу за над 1 млрд. лв. и т.н. Виждате, че цената от 230 милиона, всъщност реалната цена беше не по-малка от 3-4 млрд. евро, тоест 10, може би 15 пъти по-ниска цена. На такава цена беше продадена БТК.
Ще се върна на пощите. Мисля, че бяха казани доста аргументи от колегите, от вносителите, от господин Иванов. При условие, че Европейският съюз препоръчва да не бързаме аз не разбирам или честно да ви кажа, много добре разбирам, защо някои колеги се опитват бързо в този мандат да приватизират пощите. Това е обяснимо. Това са същите хора, които приватизираха и БТК, мен ако питате – няма абсолютно никаква разлика. Ето защо не бива да го правим. 
Не искам да влизам в подробности, но ще ви кажа, че категорично ще подкрепя законопроекта и ще работя с всички сили да не се приватизират въобще българските пощи, както ще работя с всички сили да се търси отговорност на онези, които приватизираха и БТК, и енергоразпределителните дружества. Просто да се търси наказателна отговорност на тези хора и тези активи да се върнат в патримониума на българската държава. Благодаря ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кътев, заповядайте за реплика. 
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, явно доц. Минчо Христов пак не е разбрал за какво става дума. За каква приватизация говорите, колега? Къде има такова нещо в законопроекта? Вие си говорите приказките на Уго Чавес и на Фидел Кастро и намерихте тук в лицето на другаря Божинов хубава дружба по този въпрос и вече си говорите каквото си знаете. За каква приватизация става дума в закона? Явно пак нещо не сте разбрал, явно трябва да четете още.
В този законопроект не става дума за приватизация. В този законопроект, който колегите предлагат, просто искат удължаване на срока на монопола на БТК за още една година. Нищо повече. Никаква приватизация, никаква национализация, а на Вас все това Ви е в главата – национализацията – да се върне всичко на народа. На кой народ, уважаеми колеги, да се върне?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Въпросът увисна във въздуха.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Това, което се опитвах да обясня на господин Кътев, но явно той трудно разбира, е, че ако бъде либерализирана дейността на пощите, те ще фалират в съвсем кратък срок, след което ще бъдат приватизирани на безценица. Предполагам, че господин Кътев вече е намерил и приватизаторите на „Български пощи”, така както намери приватизаторите и на БТК. Не случайно говорих толкова обстойно за казуса с БТК. Това мога да ви кажа.
Що се отнася до национализация и т.н., мисля, че криминално приватизираните активи от страна на господин Кътев и неговия антураж трябва да бъдат върнати в патримониума на българската държава. Нищо повече. Мисля, че това е най-справедливото нещо, което може да се иска. Също така, разбира се, да се иска и наказателна отговорност на хората, които са провели тази приватизация. Към Вас се обръщам, господин Кътев, точно към Вас. Както трябва да се потърси и наказателна отговорност на хората, които дадоха на господин Симеон Кобургготски по един съвсем незаконен начин огромни активи, които надхвърлят вече 1 млрд. лв. За това също трябва да бъде потърсена сметка и да има възмездие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Йордан Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Никой не оспорва европейската директива, която дава възможност за удължаване на монопола, но аз искам в изказването си да отговоря на някои въпроси - за това, че някой обещал в Брюксел, че България от 1 януари 2009 г. ще либерализира пощенската услуга.
Уважаеми колеги, решението за либерализация, за позицията на Република България е взето от Министерския съвет. Това решение е взето на 31 май 2007 г. и друго решение - на 26 септември 2007 г. 
Понеже Вие, господин Божинов, казвате, че е 2007 г., ще Ви покажа един друг документ от 16 септември 2008 г. (показва документа). Това е Доклад относно монопола на „Български пощи” до министър-председателя. Защо няма официално становище на Министерския съвет? 
Народното събрание трябва да отмени две решения – позиция на Република България, поета пред Европейския парламент. Това е проблемът, не директивата. Само това ни липсва да кажат: последователна или непоследователна е позицията на България към Европейския съюз по определен въпрос. Това е проблемът, а не директивата. Трябваше да дойде принципалът, а не член от „Български пощи” АД. 
Защо не се подготвихме 2008 г. за либерализация? Не говорете за приватизация, защото това са две различни неща. Някои колеги си позволиха да говорят за това.
Проблемът е политически. Преди да гласуваме, предлагам да дойде член на правителството и да каже отказват ли се от официалната позиция на Република България, поета с две решения на правителството пред Европейския съюз, с която беше дадено пълномощно не на един случаен човек, който сам е изразил позицията, а с решение на правителството? Мога да ви прочета и решението на правителството, но понеже тук го цитираха някои колеги: отказват ли се от тази позиция и ще искаме удължаване на монопола? След като искаме удължаване на монопола, кой не си е свършил работата през 2008 г.? 
Това са въпросите, които нас ни вълнуват. Какви ще бъдат последствията относно политическата оценка доколко сме последователни? Много други страни – да, но те никога не са заявявали, че ще либерализират услугата от 1 януари 2009 г.
Мога да ви цитирам и писмото на еврокомисаря по тези въпроси. Лично комисар Макрийви в нарочно свое писмо поздрави България за конструктивната й роля по време на преговорите, но Европейската комисия ще следи мерките, които предприемат страните по отношение на либерализацията. 
Не е ясно как ще тълкуват това удължаване, а именно това последователна или непоследователна политика е на Република България, изразена с решение на Министерския съвет? Неправилно е да се отнася, че това е позиция на един или друг представител на България, който е участвал на тази среща.
Мисля, че парламентът трябва много точно да прецени – ние ли ще отменяме позицията на България или те трябва да дойдат да оттеглят и те да поискат да бъде удължен монополът на „Български пощи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Недоумявам от това, което става в момента, и това, което защитава господин Мирчев!
Защо? Защото извадките, които прочете от всички становища, които са получени от съответните институции, са толкова целево и манипулативно подбрани, че не ми го побира разумът. Аз уважавам проф. Мирчев като човек, но това, което прави в момента по този начин, не мога да го приема и в съзнанието ми започват да минават други мисли.
Бих помолил всеки един от колегите да се запознае с писмото на министър Гергана Грънчарова, в което всичко това, което го вадеше по отделни редове и го казваше господин Мирчев, но ако се прочете цялото писмо внимателно, ще се разбере едно-единствено нещо – че предлаганото изменение на Закона за пощенските услуги, свързано с удължаването на монопола на основния оператор, не влиза в противоречие с действащото законодателство на Общността, пълната либерализация на сектора, което влиза от 31 декември. 
По-нататък пише: „Проблем тук по-скоро е ограничаването на конкуренцията за основния оператор.” Питам: коя конкуренция?
Господин Мирчев, кои са операторите, които могат да конкурират реално „Български пощи”? Има ли конкуренция или ние искаме да направим на някой подарък?
Освен това, Вие казвате: доклад за монопола. Не случайно не казвате кой е авторът на доклада. Защото в самото начало на заседанието, когато ние помолихме да влязат тук представители на „Български пощи”, представители на принципала - Министерството на транспорта, Вие с процедура отхвърлихте тяхното участие, а сега питате къде са те. Кажете защо отхвърлихте процедурно тяхното участие тук? Те са тук, отвън, горе на балкона и следят дебата.
Какво е това безочие да не допуснеш някого в залата и да кажеш след това, че го няма! Това не мога да го разбера.
В залата допуснахте единствено представителите на тази институция, която подкрепя Вашето становище, господин Мирчев, и това е факт! Това са ходове. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето!
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: А може би този подход ни навява и нещо друго и ме връща към Закона за електронните съобщения, която Вие инициирахте третото гласуване по даден член от закона, което пък е абсолютно незаконно, но въпреки това то стана по Ваша воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма три гласувания по правилника, правилно.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ, встрани от микрофоните): То е факт вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, знам. Заповядайте за втора реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Все пак действително основната причина, която трябва да изтъкнем, защото това е и така, е, че към момента основният пощенски оператор не е завършил своята подготовка за напълно либерализиран пазар. Нямам нищо против да си бъде попитан както принципалът, така и държавният орган, който управлява, имам предвид държавната агенция. Но ние не можем да избягаме от този факт. И ако запазим след 20 дни да бъде напълно либерализиран секторът на универсалната пощенска услуга, включително и резервираният сектор, ще се окажем в една ситуация, в която “Български пощи” ще продължават да изпълняват своите функции към слабо населените райони на страната. Към момента няма необходимите промени в Закона за пощенските услуги, които да уреждат финансирането на универсалната услуга именно в период на пълна либерализация и ще попаднем в хипотезата, при която това финансиране трябва да се извършва от държавния бюджет за сметка на данъкоплатците. Трябва да се извършат необходимите промени в законодателството, за да може на колегиален принцип частните фирми, които ще бъдат оператори, да осъществяват финансирането на този оператор, който извършва икономически неизгодна универсална пощенска услуга. Това е първото.
И второто, което съм длъжен да кажа – ще настоявам и с промени между първо и второ четене това ще го направя с предложение, трябва съвсем ясно да се разпише, че “Български пощи” трябва да предприемат необходимите структурни, технологични и други мерки с цел да се гарантира нормалното предоставяне на универсалната пощенска услуга след отпадане на монопола върху резервирания сектор в нея, което наистина изисква двугодишна много сериозна и упорита работа. Но в момента нито подготовката на “Български пощи”, нито на законодателството са налице и аз отново повтарям, че наистина едно такова действие ще бъде в ущърб. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Мирчев, имате 3 минути за дуплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Още един път искам да заявя, че не оспорвам възможността на Европейската директива. Цитирах един документ и все пак това е документ, който е адресиран до министър-председателя – за решаване от правителството на въпроса за монопола на “Българските пощи”. И цитирам, не изказвам собствени мисли. Цитирам, господин Гъдев и господин Божинов: „Една от предпоставките за работа на основния пощенски оператор в условията на либерализация е именно финансовата стабилност, която е налице. В “Български пощи” ЕАД проблем е качеството на услугата, предлагана от “Български пощи” ЕАД. В момента те се опитват да конкурират другите оператори с ниска цена, а не с качество на услугата.” Ако законът дава качество на услугата, го приемам. 
„За съжаление “Български пощи” все още не разполага с ефективна аналитична система за разпределение на разходите по видове услуги”, което е задължително условие за Директивата, която господин Иван Иванов цитира тук - 2008/6. Задължително условие е тази система, която не е налице. Много ми е интересно как през 2009 г. при монопол ще приложим тази директива, а тази система липсва?
„В България има създадени пазарни законови условия за пълно отваряне на конкуренцията.” Казах ви и ще връча този доклад, господин Гъндев – ето го, господин председател, докладът е от 2008 г. Не си позволявам да правя свободни съчинения, а доклади до министър-председателя от двама министри, разглеждани на заседания. 
Защо няма становище? Това е въпросът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за изказване, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Очевидно няма да ангажирам вашето внимание с многословия, но искам някой да ми обясни две прости неща, защото не можах да ги разбера, нямам мнение. 
Член 2, т. 1 – преведено – най-късно до 31 декември 2010 г. Старата Европа – да я наречем така условно, може да приложи всичко това. 
Член 3, т. 1 – дерогация за 12 държави, с изречението “могат да отложат изпълнението на настоящата директива до 31 декември 2012 г.”. Като сме много бързи, като сме готови предварително, никой не ни пречи, като сме взели тази дерогация за 2012 г., да я направим на 1 януари 2001 г. Няма лошо. Или миналата година, или настоящата година. 
При това положение, щом говорим за много напреднали, малко напреднали, по-десни и по-леви, чета: че Чехия, Гърция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словакия са приели този подход.
Въпросът ми е: защо не сме приели този подход? С какво ние сме по-готови в момента от тези държави за либерализация, някои го наричат конфискация, други национализация, да не влизаме в подробности. Не мога да си обясня тази работа. Или имаме голямото неудобство по отношение на правителството, което аз разбирам, след като някой се е разписал някъде и в крайна сметка е поел някакви ангажименти, сега изведнъж да виждаме, че нещата не са толкова лесни?
Искам да знам подготовката на този процес до каква степен е развита. Искам да знам 2200 ли са или 2300 населените места в България, ще бъдат ли обезпечени и моята баба, която е в с. Кюлевча, дали ще може да получи моите послания! Това е отговорът на въпроса, който трябва да реши дали да приемем едното или другото. Без такива данни просто стреляме в тъмното и изпълняваме едни ангажименти, които никой не може да ни обясни при каква ситуация и защо са били приети. Това е моето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има питане. Някои от вносителите ще отговори ли или представителят на Агенцията за пощенски услуги?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Човекът е на балкона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Може ли бързичко да слезете? Защо сте на балкона? Защо не сте го поканили в пленарната зала? (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Не го допуснаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Докато изчакваме представителя на агенцията, има ли други желаещи? 
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Казвам се Стойчо Стойков и съм заместник-председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. 
Въпросите на господин Ралчев са правилно зададени. Когато е било възможно да се поиска дерогация, не е поискано. 
Повторното питане – дали “Български пощи” ще продължават да обслужват тези населени места – да, ще продължават, защото имат лиценз за универсалната пощенска услуга и в него е казано, че те са длъжни да извършват тази дейност и при икономически неизгодни условия, но трябва да въведат такова разчетно счетоводство и такъв разпис на услугите, че да могат да докажат... да получат държавната помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. 
Заповядайте, господин Кътев, за процедура по начина на водене.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Господин председател, съжалявам, че трябва да го кажа, но от водещия заседанието преди Вас друг заместник-председател – госпожа Камелия Касабова, по повод на процедурата за допускане в залата беше допуснат само представителят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Колегите от „Български пощи” и целият друг екип не беше допуснат. По тази причина те са на балкона. Моля да спазвате правилата и правилника! Тези колеги не са допуснати в залата и формално нямат право да участват в дебатите под никаква форма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, Вие сте прав.
Нека да внесем яснота. Колеги, вие знаете, в сряда няма гласувания, включително и по процедурни въпроси за допуск в залата. Когато има някой „против” допускане, в случая на представителя на „Български пощи”, който беше на балкона досега, понеже аз смених госпожа Касабова, по време на нейното председателстване е станал този въпрос, аз не мога да го ревизирам, така че не мога да Ви дам думата. Съжалявам, трябва да спазваме правилника.
Продължаваме дискусията.
Има ли други изказвания? Господин Кътев, заповядайте за изказване.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм, меко казано, обезпокоен от начина на дебата и нещата, които се казват от тази трибуна. Най-малкото заради това, че НДСВ като лоялен коалиционен партньор във всичките си действия поддържа и уважава мнението, становището на избрания от тройната коалиция Министерски съвет начело с неговия лидер. 
Аз нямах никакво намерение да се изказвам, но пак казвам, аз съм обезпокоен от това, което става в залата. Вътрешно и лично чувствам някакво противоречие, някакви неизяснени неща, някакви спорове между представители на изпълнителната власт в лицето на министър-председателя и Министерския съвет и от същата страна – шефове на държавната агенция и комисия с права за контрол и действия по повдигнатия въпрос, и отделни народни представители от по-големият брат в коалицията – БСП, които внасят предложения за промени. Според мен би следвало най-малкото те да бъдат съгласувани с Министерския съвет, с министър-председателя, със съответните министри и тогава да влизат в пленарната зала. Лично аз не почувствах да има такова съгласуване и такова становище, напротив, чувствам противоречие между това, което се предлага от колегите, и това, което се казва със становището на държавните институции.
Колеги, моля, ако действително има такива противоречия, изяснете ги! Ние не сме против да бъдат дебатирани и решени проблемите, но трябва да има взаимодействие. НДСВ не би се наело да бламира Министерския съвет по този начин. Така че, ако трябва да се направят консултации между трите управляващи партии, между ръководствата на парламентарните групи, нека да се направят, но да внасяме такъв важен въпрос несинхронизирано, несъгласувано, противоречиво и помежду си да правим излишни дебати, според мен не е редно.
Не виждам тук представители от ръководството на Парламентарната група на БСП, така че, моля ви, не ни вкарвайте в неловки ситуации, да се чудим какво да правим. Въпросът е принципен. Нашата позиция е ясна, ние сме за либерална политика, за либерализация, за приватизация, за разлика от тези, които са за национализация и ако може всичко да си остане така. Но случаят е конкретен и би могло да се намери конкретно решение. Това е моето предложение, колеги – да не караме, както се казва, с рогата напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Позволете ми да направя кратък коментар по отношение законосъобразността за законодателна инициатива на народни представители.
Господин Кътев, имам предвид, че това не е прецедент. Съгласно българската Конституция и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание всеки народен представител или група народни представители имат право ...
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Това е безспорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: ... да внесат закон, нов закон или законопроект за изменение и допълнение на определен закон, който е минал през комисия. Тук преди аз да поема ръководството на пленарното заседание са били представени и са изчетени становищата на комисиите. Тоест, искам да Ви кажа, че дискусиите по този проблем, за които Вие предлагате отново да започне старт, не може да стане, защото процедурата е спазена перфектно от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тук ще решава пленарната зала по отношение на първото четене на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Аз не виждам нищо нередно и не смятам, че конкретно в този случай имате основания да предлагате нови съгласувания между парламентарни групи и т.н.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Уважаеми колеги, днес няма да има гласувания. Гласуването на първо четене на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги ще стане през следващите дни.
Имаме още 12 минути. Преминаваме по-нататък. 
Съгласно нашата програма, преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател. Ще бъда много кратък. Касае се за изваждане на пристанище Созопол от Приложение № 1 „Пристанища за обществено ползване с национално значение”, където пристанище Созопол е към пристанище Бургас. 
Вносители на законопроекта са господин Стойко Танков и господин Румен Ангелов.
Комисията единодушно подкрепи това предложение, защото то е пряко свързано с ефективното използване и въобще с усвояването на средствата по оперативна програма „Рибарство и аквакултури”. Идеята е това пристанище, излизайки от Приложение № 1 на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, след това с акт на Министерския съвет да бъде прехвърлено към Министерството на земеделието и храните, тъй като без рибарско пристанище, а България има само едно частно пристанище в Несебър, ще имаме проблем с усвояването на тези 16 млн. евро. Такъв е смисълът на предложението.
Комисията единодушно подкрепи законопроекта с 15 гласа „за” и предлага на Народното събрание да го подкрепи.
Утре с господин Стойко Танков ще си позволим да предложим при гласуването законопроектът да мине на първо и второ четене, за да заработи. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, моля да представите законопроекта.
Като вносител има думата господин Стойко Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина идеята е пристанище Созопол да бъде превърнато в рибарско пристанище. С този законопроект ние целим то да бъде извадено от състава на пристанище Бургас и да се даде възможност да бъде регистрирано като рибарско пристанище, което е условието, за да може да кандидатства по оперативна програма „Рибарство и аквакултури”. Парите от тази програма се дават единствено за реконструкция и модернизация, не за изграждане на такива пристанища.
Созопол е възлово пристанище за риболова в Югоизточния район. То обслужва и Бургас, и Созопол, и Приморско, тъй като е най-краткото разстояние от пристанище до риболовна зона и струва по-малко разходи на рибарството.
Затова ви моля да подкрепите този законопроект, който ще има важно стопанско значение за развитието на рибарството в този район. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухме доклада на Комисията по транспорт и съобщения, чухме и един от вносителите.
Сега отварям дискусията по законопроекта на първо четене.
Господин Узун, заповядайте за изказване.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател. 
Ще се опитам да бъда максимално кратък и то не само защото оставащото време до края на пленарното заседание ме притиска за това, но и защото стана ясно от доклада на председателя на комисията, че законопроектът, който разглеждаме днес, е приет с пълен консенсус на заседанието на Комисията по транспорт и съобщения.
Уважаеми колеги, законопроектът, който е на нашето внимание и е предмет на днешното заседание, наглед може да ни се струва незначителен, тъй като представлява една-единствена промяна в т. 2 на Приложение 1 на действащия Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. С отпадането на думата „Созопол” се предвижда пристанище Созопол, което е част от пристанище Бургас, да отпадне от списъка на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, след което с решение на Министерския съвет да придобие статут на частна държавна собственост, за да може да бъде регистрирано като рибарско пристанище.
Кое налага това? От една страна, основните морски пристанища, в които в момента се развива някаква риболовна дейност, както знаете, са разположени в Бургас, Созопол, Несебър, Варна и Балчик, като тези дейности всеки един от нас знае, че не са от първостепенно значение за тези пристанища и не са обект на специално внимание. В тази връзка както съоръженията и капацитетът, така и условията на работа, безопасността и качеството на продуктите се нуждаят от значителна модернизация.
Как може да стане това? Разбира се, най-вече чрез финансиране със средства от Европейския фонд по рибарство от Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 г.
Драги колеги, както се спомена, сектор „Рибарство” има изключително важна роля както в земеделието на Република България, така и за националната икономика като цяло, от една страна. От друга страна, стопанският риболов е особено важен не само за Бургаския регион, откъдето сме народни представители и с вносителите на законопроекта, той е особено важен за макроикономическите показатели на Република България. В този смисъл ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта на първо четене, като апелираме и пленарната зала да го подкрепи, както беше подкрепен и в комисията с пълен консенсус. Нещо повече, мога да декларирам от тази трибуна подкрепата си и за второ четене, както предложи и председателят на Комисията по транспорт и съобщения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Аз също ще подкрепя законопроекта, защото смятам, че всеки един от нас, който е направил повече години, си спомня по-осезаемо преди десетина-петнадесет години, когато в Созопол имаше по 20-30 рибарски кораба. Това беше действително най-рибарският български град. Мисля, че възможността, която се създава с приемането на тази поправка, точно ще помогне на града, на неговите чудесни хора и на инициативността на общината да върне в съвършено подобрен вид, с нови възможности този район на град Созопол. С пълно убеждение смятам, че това е едно чудесно предложение и ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение на първо четене на този законопроект? Няма.
Закривам дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Преминаваме към точка шеста:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ОРГАН ЗА МОРСКОТО ДЪНО, внесен от Министерския съвет. 
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предлагам в пленарната зала да бъде допуснат господин Радион Попов – заместник-министър на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: 
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокол за привилегиите и имунитетите на Международния орган за международното дъно
На заседание, проведено на 4 декември 2008 г., Комисията по транспорт и съобщения и съобщения разгледа и обсъди на първо четене Законопроекта за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на външните работи господин Радион Попов.
Протоколът за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно е приет на 27 март 1998 г. по време на Общото събрание на Международния орган за морското дъно в Кингстън. Република България е подкрепила създаването на органа с подписването и ратифицирането на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.
В Раздел ІV на Част 11 от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. се регламентира статутът на Международния орган за морското дъно. Международният орган за морското дъно се ползва с дипломатически привилегии и имунитети, които са регламентирани в Протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно. Те се изразяват в: неприкосновеност на помещенията; право да поставя флага, емблемата и маркировката си в помещенията си и върху моторните превозни средства. Органът, неговото имущество, финансовите средства и активи, независимо къде се намират и от кого се държат, се ползват със съдебен имунитет. В протокола са регламентирани привилегиите и имунитетите на следните категории лица: представители на членовете на органа; генералния секретар на органа и неговите служители; експерти, изпълняващи задачи на органа. 
Към момента Протоколът за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно е ратифициран от 28 държави, като 14 от тях са държави-членки на Европейския съюз. За Република България протоколът ще влезе в сила от тридесетия ден от депозирането на документа за ратифицирането съгласно чл. 18 от протокола.
Ратифицирането от Република България на Протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно е доказателство, че страната ни подкрепя ефективното функциониране на органа.
Комисията с 14 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има становище и на Комисията по външна политика. Има ли представител на комисията, който да представи становището? Не виждам.
Аз като заместник-председател на Комисията по външна политика ще представя основните текстове от това становище.
„На заседание, проведено на 26 октомври 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно, № 802-02-35, внесен от Министерския съвет на 24.11.2008 г.
Протоколът за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно е приет на 27 март 1998 г. по време на Общото събрание на Международния орган за морското дъно. 
В Протокола се регламентират привилегиите и имунитетите на представителите на членовете на органа, генералния секретар на органа и неговите служители, експерти, изпълняващи задачи на органа. 
Към момента Протоколът е ратифициран от 28 държави, като 14 от тях са държави – членки на Европейския съюз.
За Република България Протоколът ще влезе в сила на 30-ия ден от депозирането на документа за ратификация съгласно чл. 18 от този протокол. 
Предвид гореизложеното Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията да ратифицира със закон Протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно, приет на 27 март 1998 г.”
Представителят на правителството желае ли да вземе думата и да открие дискусията? 
Имате думата, уважаеми колеги. Няма желаещи за изказвания. С това закривам дискусията на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно, внесен от Министерския съвет. 
Моля за вашето внимание. Тук ми подсказват, че към този списък на законопроекти, които ще гласуваме утре, трябва да прибавя всичко, което днес сме приели. 
Преди да закрия заседанието, позволете ми да ви информирам за утрешните гласувания:
- Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите на първо четене, вносители – Волен Сидеров и група народни представители;
- проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – четири проекта;
- Законопроект за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд, вносител – Министерският съвет;
- Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Естония за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, вносител – Министерският съвет;
- Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител на второ четене;
- Законопроекта за допълнение на Търговския закон на второ четене;
- Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда на второ четене;
- законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите на първо четене;
- Доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г.;
- Законопроекта за управление на етажната собственост на второ четене;
- Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги на първо четене;
- Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България на първо четене и 
- Законопроекта за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно.
Още две съобщения:
Комисията по европейските въпроси ще заседава на 11 декември 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в сградата на пл. „Княз Александър І”, зала 248.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава на 11 декември 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в сградата на пл. „Княз Александър І”, зала 130.
Следващото заседание е на 11 декември 2008 г. от 9,00 ч. 
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Борис Николов
Георги Димитров