Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-12-11

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, предстои ни да извършим поредица от гласувания. По някои от тях има предложения в пленарната зала, които са отразени в текстовете за гласуване. Затова моля да следите гласуванията.
Пристъпваме към гласуване на предложенията за закони и други актове на Народното събрание, обсъждани на предходни заседания.
Първото гласуване е по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите с вносители Волен Сидеров и група народни представители. Датата на внасянето е била 23 юли 2008 г.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 854-01-92, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 32, против 39, въздържали се 88.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Следващото гласуване е по проекти за решения за изменения и допълнения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Има три проекта за решение, доста интензивно обсъждани. Ще ги подложа на гласуване по реда на тяхното постъпване.
Първият проект за решение е с вносители народният представител Иван Костов и група народни представители, № 854 02 43.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 176 народни представители: за 63, против 70, въздържали се 43.
Проектът за решение не се приема.
Господин Димитров – процедурно предложение за прегласуване.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Актуалността за създаване на тази комисия се увеличава включително и след посещението на господин Майкъл Лий. През януари идва специална мисия, която може би ще бъде действително ключова за съдбата на замразените средства по предприсъединителните програми.
Ето защо ви моля най-енергично – забравете своите партийни пристрастия и подкрепете нашето проекторешение.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложения проект за решение.
Гласували 176 народни представители: за 66, против 78, въздържали се 32.
Проектът за решение не се приема и при прегласуването.
Подлагам на гласуване следващия проект за решение с вносители Лъчезар Тошев и група народни представители. 
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 168 народни представители: за 56, против 39, въздържали се 73.
Проектът за решение не се приема.
Третият проект за решение по тази точка е с вносители Пламен Моллов, Ангел Найденов и Росен Владимиров.
Уважаеми колеги, преди да подложа на гласуване този проект за решение, ще съобщя, че има предложение за заместващ текст, направено от госпожа Екатерина Михайлова в пленарната зала, а именно ал. 5 на чл. 22 да звучи така:
	„(5) Комисията по въпросите на държавната администрация осъществява проверки за установяване на конфликт на интереси съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
По същество предложението е да се избегне изразът: „Създава постояннодействаща подкомисия, която...”.
Подлагам на гласуване заместващия текст, предложен от госпожа Екатерина Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 65, против 30, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Господин Методиев, заповядайте за процедурно предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ):  Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, искам да напомня – в Закона за предотвратяване на конфликта на интереси е посочено, че комисия на парламента ще установява конфликт на интереси за категория от висши публични длъжности в държавата. Това предложение не е свързано с факта – да го изясним ясно и категорично – че председател на комисията в момента е депутат от опозицията - това съм аз, а е свързано с факта, че самата комисия ще трябва в целия си състав да вземе това решение, което, забележете, след това по смисъла на закона си има своя път в рамките на съдебен процес.
Една подкомисия, която има паритет, с нищо не може да смени силата на комисия, в която си има мнозинство, независимо кой е нейният председател.
Тоест предложението не е по посока на това, че със своя вот в момента давате едва ли не някакво привилегировано положение на опозицията. Няма такова нещо изобщо!
Първо, трябва да се спазва законът, защото става дума за комисия и второ, смисълът на закона беше установяването да се извършва наистина в рамките на съществуващото мнозинство и опозиция във всеки един парламент. Този закон не е направен за шест месеца, а е направен с идеята да върви дълго време напред. Всяко мнозинство ще има пред себе си този въпрос. Конфликтът на интереси фактически е проблем, който се появява в управляващите, той не може да се появи в опозицията, по простата причина че конфликтът на интереси е там, където се разпределят финансовите средства и ресурси на държавата, които се разпределят  от управляващите.
Така че, моля за прегласуване. Много е ясно, че това е пътят, по който ще се разсъждава и политически, и институционално. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново заместващия текст, предложен от госпожа Михайлова.
Гласували 180 народни представители: за 67, против 50, въздържали се 63.
Заместващият текст не се приема и при прегласуването.
Подлагам на гласуване проекта за решение, предложен от господата Найденов, Владимиров и Моллов.
Гласували 165 народни представители: за 123, против 35, въздържали се 7.
Решението е прието.

Следващото гласуване е по Законопроекта за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд с вносител Министерския съвет.
Гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 150 народни представители: за 144, против 4, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Овчаров, имате думата за процедурно предложение.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение да гласуваме и на второ четене Законопроекта за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте процедурното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 137, против 5, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Господин Овчаров, ако обичате, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: 

"ЗАКОН
за ратифициране на измененията на Учредителния договор
на Международния валутен фонд

 Член единствен. Ратифицира измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд за засилване на гласовете и участието в Международния валутен фонд и за разширяване на инвестиционните правомощия на Международния валутен фонд, приети на 28 април и 5 май 2008 г. от Борда на гуверньорите на фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма забележки по текста.
Гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували  128 народни представители: за 121, против 5, въздържали се 2.
Законът е приет.

Подлагам на гласуване следващия Законопроект за ратификация на Спогодбата между Република България и Република Естония за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
Гласувайте на първо четене този законопроект за ратификация.
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът се приема на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте процедурното предложение.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 2, въздържал  се 1.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Република Естония за избягване на
двойното данъчно облагане и предотвратяване
отклонението от облагане с данъци на доходите

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Естония за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, подписано на 13 октомври 2008 г. в Люксембург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, предлагам да приключим работата си по решението, което взехме за създаването на подкомисия в съответствие с изискванията за контрол върху конфликта на интереси.
Информиран съм, че има готовност да се направят предложения за персоналния състав на комисията, така че ще преминем към гласуване на предложения за персонален състав.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ):  От името на парламентарната група, господин председател и уважаеми колеги, правя предложение за член и председател на подкомисията, която току-що конституирахме, народния представител Олимпи Кътев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за народния представител Олимпи Кътев като член и председател на подкомисията. 
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ):  Благодаря Ви, господин председателю. 
От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагаме господин Румен Такоров.  (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Господин Румен Такоров за член на комисията.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС):  Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме за член на подкомисията за установяване на конфликт на интереси към Комисията по въпросите на държавната администрация господин Христо Бисеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христо Бисеров  –  за член на подкомисията.
Имаме предложение за 50% от състава на подкомисията.
Има ли други предложения?
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили предлагаме за член на комисията господин Петър Попов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  От името на Парламентарната група на ОДС  –  господин Петър Попов.
Други предложения, уважаеми колеги? Ако няма предложения сега, това може да се направи и на следващ етап.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние и по време на дебата заявихме, че това, което се прави, е противозаконно. Това е в нарушение на закона! И без това прекалено спорно в самия закон беше създаването на комисия, в смисъл актовете на една парламентарна комисия да подлежат на контрол, а сега актовете на подкомисия да бъдат отнасяни пред съд, е абсолютно незаконно. Поради това Демократи за силна България няма да участваме в тази пародия, която мнозинството предлага по подобие и на предишните подкомисии, които се опита да създаде за специалните служби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други предложения има ли?
Господин Борислав Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Български народен съюз предлагаме господин Евгений Жеков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  От името на Парламентарната група на Български народен съюз  –  народния представител Евгений Жеков.
Още едно предложение може да бъде направено. Има ли такова? Обикновено независимите народни представители са активни в подобни случаи. 
Ако няма други предложения, ще пристъпим към гласуване на направените предложения.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване. Правя процедурното предложение тези гласувания да бъдат ан блок. Не за всеки поотделно, тъй като е очевидна подкрепата на предложилите ги, няма и изказвания против някого от номинираните кандидатури.
Моля, гласувайте процедурното предложение да гласуваме направените предложения ан блок. 
Гласували 138 народни представители: за 121, против 17, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложенията за членове на Подкомисията за установяване на конфликт на интереси в състав: народния представител Олимпи Кътев  –  и за председател; народните представители Румен Такоров, Христо Бисеров, Петър Попов и Евгений Жеков. 
Гласувайте тези предложения.
Гласували 132 народни представители: за 111, против 17, въздържали се 3.
Съставът на подкомисията, без един член, е утвърден. Остава да започне да установява конфликт на интереси.
Има желание да бъде обоснован отрицателен вот. 
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, моля членовете на тази подкомисия да не го приемат лично, но ще ви кажа следното. Гласувах "против", защото господин Олимпи Кътев е олицетворение на конфликта на интереси. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Вие сам разбирате, господин Христов, че подобни лични квалификации са неуместни.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, мисля, че говоря точно и ясно и не обиждам никого в момента.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА):  Правилникът не забранява това.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Олимпи Кътев е олицетворение на конфликта на интереси, защото, бидейки областен управител на София, той даде неправомерно имоти на назначилия го министър-председател господин Симеон Борисов Кобургготски. Ако това не е конфликт на интереси, господин председател, кажете ми Вие какво е? Тоест господин Кобургготски назначава господин Олимпи Кътев за областен управител, а господин Олимпи Кътев връща имотите му, които не са негови, разбира се, а са на държавата, по един неправомерен, криминален начин. И сега вие го правите шеф на Подкомисията за конфликт на интереси! Аз нямам думи, колеги!
Господин Кътев, нищо лично към Вас, само Ви казвам фактите. За това, което стана с така наречените царски имоти, има хора, които трябва да влязат за дълго време в затвора. Това беше казано и от колеги от управляващото мнозинство, когато беше тази комисия за така наречените царски имоти. Колеги, според мен би трябвало да се засрамите!
Господин председател, още веднъж Ви предлагам и настоявам, три години и половина отлежава в Правната комисия Законопроектът за отнемане на незаконно придобитите имоти на господин Кобургготски и неговото семейство. Моля този законопроект да бъде придвижен и разгледан в залата. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Има ли втори отрицателен вот? Не виждам.

Преминаваме към следващото гласуване  –  второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, приет на първо четене на 7 ноември.
Подлагам на гласуване наименованието на закона по вносител, подкрепено от комисията.
Гласувайте наименованието на закона.
Гласували 131 народни представители: за 127, против 3, въздържал се 1.
Наименованието на закона се приема.
Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване първите четири параграфа от този законопроект, като имате предвид, че има и предложение за допълнителен параграф от комисията.
По § 1 комисията подкрепя по принцип вносителя и предлага своя окончателна редакция; нов § 2 – предложен от комисията; § 2, който става § 3 в редакция на комисията; § 3, който става § 4 в редакция на комисията; нов § 5 – по комисия, и § 4, който става § 6 в окончателна редакция на комисията.
Подлагам на гласуване едновременно тези шест текста – четири въз основа на вносителя и два по предложение на комисията.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля за вашето внимание. В пленарната зала Господин Методиев е направил предложение за § 5, който става § 7, т. 2 да отпадне, в случай, че § 6 по вносител, който става § 8 отпадне. 
В такъв случай предлагам първо да гласуваме отпадането   на § 6, ако той не отпадне, тогава ще гласуваме предложението на господин Методиев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Веселин Методиев, направено в залата - § 6 по вносител, който става § 8, да отпадне.
Гласували 124 народни представители: за 32, против 20, въздържали се 72.
Предложението за отпадане не се приема.
Думата има господин Методиев за предложение за прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, шансът да успея да ви убедя сигурно е много малък, но го правя в името на стенографския протокол.
Основният принцип на държавната служба на чиновничество в продължение на над 100 години е кариерата. Когато направиш пробив в този принцип, когато кажеш: „Аз мога да се отклоня от него и да правя някои висши длъжности и да ги назначавам по висшите етажи на администрацията, защото те са много кадърни или понеже са много млади и много перспективни с някакви такива чисто субективни критерии”, и се откажеш от този принцип на кариерата, ти си разрушил базата, основата на държавната служба. Това си направил.
В комисията почти всички колеги от мнозинството, да не кажа всички, разбираха, че това не трябва да се прави. Не мога да разбера – ще приемете този текст и след една година някой ще помисли отново, ще види, че това е объркана работа и ще тръгне да го поправя. Как може базовия принцип на държавната служба, кариерното израстване да му направим пролука – да му издълбаем вътре някаква дупка и законът пак да е „врате у поле”, да не сме  последователни, да не сме принципни. Това се случва. И министърът не можа да ни обясни защо. Каза, че е заради младите хора. Да са живи и здрави, аз обичам младите хора, защото вече съм възрастен. Това изобщо не е аргумент - за израстването на държавните служители да разглобиш цялата машина по този начин. 
Господин председател, моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението за отпадане на § 6.
Гласували 127 народни представители: за 45, против 20, въздържали се 62.
Предложението за отпадане не се приема.
Преминаваме към гласуване на § 5, който става § 7.
Подлагам на гласуване отново предложение на господин Методиев, то е за отпадане на т.2 от § 5. 
Гласували 130 народни представители: за 51, против 12, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 5, който става § 7  в окончателна редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 2.
Текстът на комисията е приет.
В § 6 има предложение на народния представител Елиана Масева – ал. 2 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на ал. 2 в § 6.
Гласували 126 народни представители: за 37, против 14, въздържали се 75.
 Предложението не се приема. 
Госпожо Масева, заповядайте за предложение за прегласуване. 
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, това е текста в Законопроекта за изменение и допълнение, който казва, че принципът за кариерния растеж при държавния служител оттук-нататък няма да съществува, ако тази поправка бъде приета. 
Представител на администрацията застана на тази банка и ни каза, че този текст бил с цел укрепване на капацитета и израстване на младите хора. Никъде в закона не пише, че този текст се отнася до младите хора.
Считам, че това е един произвол и отваря една широка врата за назначаване именно на некомпетентни хора, защото рангът означава професионални умения и знания, практически опит, натрупан на дадено работно място. Израстването в кариерата е израстване по една стълбица, която проверява наистина уменията на хората, които се намират на върха на пирамидата – това са държавните служители. Не може хора без опит да бъдат назначавани просто така, защото липсвал капацитет, защото това били критики на Европейската комисия. 
Считам, че точно с този текст ще нарушим не само правилото и европейските принципи, но ще създадем и една администрация, която ще бъде двойно критикувана от европейските експерти.
Моля ви за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на госпожа Масева за отпадане на ал. 2. 
Гласували 119 народни представители: за 39, против 14, въздържали се 66.
Предложението за отпадане не се приема.



Подлагам на гласуване § 6 по вносител, който става § 8, подкрепен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 6, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
Комисията предлага § 7 по вносител да отпадне, тъй като е отразен в § 2.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 7 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 2.
Предложението за отпадане е прието.
Подлагам на гласуване § 8, който става § 9 в редакция на комисията, заглавието „Заключителни разпоредби” и § 9, който става § 10 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията предлага да отпадне § 10 по вносител, тъй като е отразен в § 5.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 10.
Гласували 112 народни представители: за 111, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 11 и § 12 в редакция на комисията, § 13 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети, с което и законът на второ четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за допълнение на Търговския закон, приет на първо четене на 21 ноември 2008 г.
Подлагам на гласуване наименованието на закона по вносител, подкрепено от комисията; § 1 в редакция на комисията; § 2 и § 3 по вносител; заглавието „Допълнителна разпоредба” по вносител, подкрепено от комисията; и § 4 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте заглавието „Преходна разпоредба” по вносител и § 5 в редакция на комисията.
Обръщам ви внимание, че разпоредбата на чл. 262, ал. 5 не се прилага. Всъщност това е редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, с което и законът на второ четене.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Моля, гласувайте наименованието на закона по вносител, § 1 и § 2 в редакция на комисията, § 3, § 4 и § 5 по вносител и § 6 в редакция на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага да се създаде нов § 7 и следващите да се преномерират.
Моля, гласувайте § 7, предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По § 7 по вносител има предложение от народния представител Петър Попов, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на господин Попов, неподкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 9, против 45, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване няколко последователни текста: § 7 по вносител, който става § 8, подкрепен от комисията, § 8 по вносител, става § 9, § 9 става § 10 в редакция на комисията, § 10 по вносител, който става § 11, § 11 по вносител, който става § 12, § 12 по вносител, който става § 13.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
По § 13 по вносител има предложение от народните представители Кръстанка Шаклиян и Лидия Шулева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 17, против 47, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 13, който става § 14 по вносител, § 14 по вносител, който става § 15. Двата текста са подкрепени от комисията. 
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 15 по вносител има предложение от народния представител Петър Попов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 18, против 37, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване: § 15, който става § 16, § 16, 17, 18, 19, 20, 21 по вносител, като се преномерират с един порядък, § 22 в редакция на комисията, който става § 23, § 23 по вносител, § 24 по вносител, който става § 25, § 25 в редакция на комисията, който става § 26, § 26, който става § 27 по вносител, § 27, който става § 28 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
По § 28 има предложение от народните представители Кръстанка Шаклиян и Лидия Шулева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 18, против 35, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Христина Христова, също неподкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 11, против 19, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 28 по вносител, който става § 29.
Гласували 101 народни представители: за 99, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване § 29, по който има предложение от народните представители Кръстанка Шаклиян и Лидия Шулева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 27, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 29 по вносител, който става § 30 и е подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 2, въздържали се няма.
Текстът на § 29 е приет.
По § 30 има предложение от народните представители Кръстанка Шаклиян и Лидия Шулева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 5, против 51, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 30 по вносител, който става § 31.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Преминаваме към § 31 по вносител. Моля да обърнете внимание на предложението, направено от господин Адемов в пленарната зала, а то е в § 31, който става § 32, в чл. 415г:
1. В заглавието на чл. 415г думите „за прекратяване на” да се заменят с „в”.
2. В чл. 415г, ал. 1, 5, 6, 8 и 9 думите „за прекратяване на административнонаказателното производство” се заличават.
Моля, гласувайте това предложение на господин Хасан Адемов. Предложението беше обяснено в пленарната зала и обосновано от гледна точка на синхронизация на нормативни актове.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 31 по вносител с току-що направените  в него промени. Параграфът става § 32.
Гласували 92 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По § 32 има предложение на народните представители Лидия Шулева и Кръстанка Шаклиян, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 15, против 47, въздържали се 39.
Предложението не се подкрепя.
Сега, уважаеми колеги, ни предстоят две последни гласувания – едното по няколко текста, второто по последния § 37, който предлагам да гласуваме отделно.
Моля, гласувайте § 32 по вносител, който става § 33; § 33 по вносител става § 34; наименованието „Заключителни разпоредби” по вносител; § 34 по вносител, който става § 35; § 35 по вносител, който става § 36.
Моля, гласувайте едновременно тези текстове.
Гласували 101 народни представители: за 99, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Последният § 36 по вносител става § 37 и се предлага за гласуване в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
И последният текст е приет, с което е приет и Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Благодаря на господин Адемов, на комисията, благодаря и на вас, колеги.

Преминаваме към следващо отговорно гласуване на първо четене на четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите. 
Моля да гласуваме на първо четене на законопроект № 854-01-57 с вносители Марина Дикова и група народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 72, против 13, въздържали се 27.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващото гласуване, моля за вашето внимание, колеги!
Моля, гласувайте законопроект № 854-01-86 с вносители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 113 народни представители: за 12, против 48, въздържали се 53.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз благодаря на тези 12 човека, които подкрепиха това предложение, но ще се обърна към останалите в залата може би около 150-200 човека, за да им кажа за какво става дума.
Предложението е следното: да бъде наложена пълна забрана на замените на гори, да се забрани промяна на статута на заменената земя за срок от 20 години и да се направи ревизия на тези заменки, като отговорните лица понесат своята наказателна отговорност – това е предложението.
Искам да ви припомня, че когато бяха разискванията, аз цитирах изчисленията на много природозащитни организации, които твърдят, че само от разликата в заменените земи държавата е загубила 8 млрд. лв. Господин Калинов потвърди, че преди около четири години загубата за държавата е била 2 млрд. лв. За четири години тази загуба се е увеличила с 6 млрд. лв., уважаеми колеги – 6 млрд. лв. загуба за българската държава и съответна печалба за шепа олигарси. Ето, това е същността на моето предложение – да спрем този грабеж, нищо повече.
Колеги, надявам се, ако имате съвест, ако имате чест, ако имате морал да оставите партийните заръки настрана и да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново на първо четене предложения законопроект.
Гласували 115 народни представители: за 21, против 56, въздържали се 38.
Законопроектът отново не се приема.

Следващият законопроект е с вносители Иван Сотиров и група народни представители под № 854-01-120.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 109 народни представители: за 16, против 33, въздържали се 60.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Заповядайте с предложение за прегласуване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пледирам да подкрепите законопроекта, внесен от група народни представители от ОДС по Закона за горите. Ще ви кажа аргументите.
Министър-председателят заяви многократно, че има волята да бъдат спрени замените на имоти. Тази тема от една година и дори повече от година се отбягва от управляващото мнозинство.
Преди лятната ваканция ние поставихме въпроса, бяха внесени предложения от нас, когато беше направено последното изменение на Закона за горите, но тогава те бяха отхвърлени, въпреки че по принцип нямаше възражения срещу тях, с аргумента, че са извън обхвата на закона. След лятната ваканция внесохме предложение да бъде регулиран точно този процес и да бъдат ограничени замените и промяната на предназначението на българската гора. Всички си давате сметка за какво става въпрос, за какви загуби за държавата. Многократно тук, в тази зала съм споменавал, че по оценки на неправителствени организации, които са сезирали и европейските структури, българската държава е ощетена между 6 и 8 милиарда от тези непрозрачни сделки основно от замени на земи и гори от земеделския фонд, на които след това се сменя предназначението. Обикновено това са имоти в защитени територии, по планините, по луксозни курорти и по Черноморското крайбрежие.
Това, което е подготвено и се внася от правителството и от Държавната агенция по горите, е козметика и изобщо не демонстрира заявената тук от министър-председателя воля да бъде пресечена тази корупционна схема чрез замени да се прехвърля държавна собственост в частни ръце.
Пледирам да бъде подкрепено това предложение. Иначе това, което правите, е лицемерие и опит да заблудите европейските ни партньори и българските граждани, че искате да пресечете тази порочна и корупционна практика. Пледирам да появите политическа воля и да подкрепите този законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново на първо четене предложения законопроект.
Гласували 126 народни представители: за 28, против 59, въздържали се 39.
Законопроектът не се приема и при прегласуването.

Следва последният законопроект с вносители Васил Калинов и група народни представители, № 854-01-136.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 105 народни представители: за 93, против 11, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.

Колеги, преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги с вносители Георги Божинов и Димитър Гъндев.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 121 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Кътев желае да предложи процедура за прегласуване, доколкото разбирам.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се най-вече към представителите на Българската социалистическа партия и искам да задам въпрос и на председателя на парламентарната група, а и на останалите й членове. Знае ли премиерът за този закон, одобрява ли го или не?!
НДСВ не може да се включи в нещо, за което Министерският съвет не е запознат и няма становище. (Шум и реплики от КБ. Реплики от народния представител Петър Берон.)  
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направете процедурното си предложение, защо задавате въпрос?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Аз ще направя процедурното си предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Защото зададохте въпроси, а не е такъв моментът.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Аз задавам въпроси за размисъл на колегите, които с това искат да бламират своя и нашия министър-председател. НДСВ няма да се включи в това, колеги.
Правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не може такава процедура! Прегласуването е процедура, която се изпълнява веднага.
Моля, гласувайте отново на първо четене този законопроект.
Гласували 100 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 12.
И при прегласуването законопроектът се приема.
Господин Гъндев, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Предлагаме срокът между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за тридневен срок за предложения  между първо и второ четене.
Гласували 97 народни представители: за 83, против 8, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.

Моля да гласуваме следващия Законопроект за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България с вносители Стойко Танков и Румен Ангелов, на първо четене.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Танков желае думата за процедура.
Заповядайте, имате думата.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагаме законопроектът да бъде гласуван и на второ четене, тъй като вчера при дискусията не бяха направени никакви нови предложения. Текстът е кратък, затова предлагаме гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 103, против 1, въздържали се няма.
Господин Танков, заповядайте да предложите текста на законопроекта за второ четене и гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТОЙКО ТАНКОВ:

„Закон за изменение на
Закона за морските пространства, вътрешните водни
пътища и пристанищата на Република България
Параграф единствен. В т. 2 от Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 1 думата „Созопол” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложения текст на законопроекта на второ четене.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

И последното гласуване, уважаеми колеги е на Законопроекта за ратифициране на протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Мирчев, имате думата за процедурно предложение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: 
„Закон за ратифициране на протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно
Член единствен. Ратифицира протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно, приет на 27 март 1998 г. в Кингстън.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте на второ четене текста на законопроекта. 
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.
С това, уважаеми колеги, гласуванията за днес приключиха.
Благодаря на всички вас, които участваха в гласуванията. Очевидно е, че режимът на гласуванията подлежи на по-нататъшно развитие.
Преминаваме към програмата за работата ни през седмица.

Преминаваме към шеста точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ с вносители народните представители Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова.
Кой ще представи доклада на Комисията по труда и социалната политика? 
Заповядайте, господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви представя доклада на Комисията по труда и социалната политика за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите № 854-01-139, внесен от Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова на 12 ноември 2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 3 декември 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите № 854-01-139, внесен от народните представители Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова. В заседанието участваха госпожа Весела Караиванова  –  подуправител на Националния осигурителен институт, госпожа Лариса Тодорова  –  главен експерт в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Лилия Симова - председател на управителния съвет на Комитета на родителите и близки на загиналите и пострадалите в казармата, господин Петър Велчев - председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Ангел Найденов. Законопроектът предвижда на военнопострадалите да се предостави право да ползват безплатно превозни средства за обществен превоз, да ползват преференциално услугите на социалния патронаж, както и при смърт на военнопострадал наследниците му да имат право на еднократна целева помощ за погребение. Вносителите заявиха, че основният мотив, довел до предлаганата промяна в закона, е увеличаване на моралния и материалния ангажимент на държавата към децата, съпрузите и родителите на българските граждани, които са загинали при изпълнение на кадрова или наборна военна служба в мирно или военно време. Вносителите припомниха обстоятелството, че още при подготовката и приемането на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите през 2005 г. водещ мотив е бил ангажиментът и отговорността на народните представители към тези български граждани и техните семейства, отдали живота и здравето си за държавата. Настоящата поправка продължава линията на това отношение към тази част от нашето общество. 
Според господин Ангел Найденов законопроектът ще обхване около 1500 души. Господин Найденов припомни още, че военнопострадалите по смисъла на закона са преживелия съпруг или съпруга, децата и родителите на хората, загинали при или по повод на военната служба. За тях от общинските бюджети и от държавния бюджет ще бъдат заделени около 565 хил. лв. 
По време на заседанието бяха представени становища по внесения законопроект от Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт, от Министерството на финансите, Министерството на отбраната. В тях се подкрепя инициативата на народните представители за увеличаване правата на военнопострадалите.
В становището на труда и социалната политика се заявява, че се споделят социалните съображения, изтъкнати в мотивите на вносителите към законопроекта и се очаква, че в резултат на предложените изменения и допълнения ще бъде оказана материална, социална и морална подкрепа на гражданите, които законът определя като военнопострадали. 
В становището на Министерството на финансите се изразява безпокойство, че законопроектът се разглежда във време, когато държавният бюджет е приет на първо четене и в него не е предвидено финансиране на допълнителни права на военнопострадалите. 
В последвалата дискусия стана ясно, че парите необходими за финансовото обезпечаване на разглеждания законопроект, ще бъдат осигурени. По време на дискусията стана ясно още, че правилникът към закона се е забавил в изработването около три години. Във връзка с това все още няма актуални централни регистри на военноинвалидите и военнопострадалите. Това е основанието за разминаването на данните на броя на лицата от двете групи. Според вносителите и техните данни военнопострадалите, за които се отнася законопроектът е около 1500 души. Според данните на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, те са около 2000 души, а според Националния осигурителен институт пенсии и добавки към тях получават 4495 граждани, които са в групата на военнопострадалите. 
Към вносителите бяха зададени въпроси, които получиха удовлетворяващи отговори. Народните представители от Комисията по труда и социалната политика приеха за основателни мотивите на вносителите.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” 16, без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
„Предлага да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите № 854-01-139, внесен от народните представители Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Благодаря ви, господин Мръцков.
Кой ще представи доклада на Комисията по отбраната?
Заповядайте, господин Дъбов.







ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Уважаеми господин председател, колеги народни представители, на заседанието на Комисията по отбраната на 4 декември 2008 г., в резултат на провело се обсъждане и предвид изложените мотиви Комисията по отбраната единодушно прие следното становище:
„Приема за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 854-01-139, внесен от Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова на 12 ноември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Герджиков, заповядайте да представите доклада на Комисията за правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за военноинвалидите и военнопострадалите, внесен от
Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова
На редовно заседание, проведено на 4 декември 2008 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа гореспоменатия закон. Той беше представен от народния представител Ангел Найденов. Господин Найденов уточни, че предлаганите промени в закона ще засегнат не повече от 1500 души, което ще струва на държавата около 565 хил. лв. Той допълни, че Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и Министерството на отбраната са представили становища в подкрепа на законопроекта. Единствено становището на Министерството на финансите изразява известни резерви. Според господин Найденов съображенията за финансовите разчети на законопроекта не следва да бъдат водещи, защото става въпрос за пренебрежимо малка сума.
Председателят на комисията Огнян Герджиков изрази категоричната си подкрепа за законопроекта и го характеризира като дълбокохуманен и морален жест. Той подкрепи становището на вносителите, че финансовата тежест за държавата не е голяма и не следва да бъде пречка пред приемането на закона.
В подкрепа на законопроекта се изказа и народният представител Лъчезар Тошев. Според него сферата на тези компенсации би могла да се разшири в бъдеще с друг законодателен акт, като обхване такива категории лица, като например пожарникари или планински служители, които изпълняват своя дълг към обществото с риск за живота си.
След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията единодушно с 8 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, внесен от Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова на 12 ноември 2008 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Господин Найденов, имате думата да представите становището на вносителите.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще се опитам съвсем накратко от името на вносителите да представя основните мотиви и разбира се съдържанието на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Иска ми се да припомня на народните представители, че чрез приетия през 2005 г. през м. март Закон за военноинвалидите и военнопострадалите се уреждат по същество обществените отношения, свързани с тази категория хора. И това винаги се е възприемало като един особен израз и ангажимент от страна на държавата към хората и към техните семейства и близки, които са загинали или пострадали при или по повод изпълнението на наборната и на кадровата военна служба, или при и по повод службата в резерва на Въоръжените ни сили.
Ще кажа, че това е второто изменение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите от времето на неговото приемане и тъй като нашият законопроект третира само категорията военнопострадали, още веднъж ще припомня, че военнопострадалите са преживелите съпруг или съпруга, децата и родителите на загиналите военнослужещи.
В хода на обсъждането на предложенията, които направихме с моите колеги, имахме един много интензивен диалог и добро сътрудничество с Комитета на родителите и на пострадалите военнослужещи в българската казарма, което сами разбирате, че третира по-малката част от военнопострадалите, това са хората, които са отбивали своята задължителна наборна военна служба в периода до нейното съществуване – до 1 декември 2007 г.
По същество нашите предложения представляват изравняване на статута на военнопострадалите с военноинвалидите – въпроси, които се разглеждат в чл. 17, 19 и 22 на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, и предвиждат допълнения, които засягат три основни права на военнопострадалите, всъщност разширяване на тяхното право да ползват безплатен транспорт – един въпрос, който засяга отговорностите на държавата и на общините. Второ, ползване на права при заплащане на 30% от стойността на услугата за ползване на услугите, които се предлагат от домашния социален патронаж. По същество това са ангажименти на общините. И трето, ползването на еднократна целева помощ за погребение в случай на смърт на близки на военнопострадалите. Всъщност това е ангажимент, който е точно фиксиран в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите в размер на 500 лв. Това е ангажимент на Министерството на отбраната. 
Изрично подчертавам кръга на институции и ведомства, които имат пряко ангажименти при реализацията и изпълнението на този закон, за да посоча, че в случая на първо място би следвало да бъде поставена моралната страна, моралният израз, който има и който би имал подкрепата на народните представители, не толкова финансовият ангажимент. Той не може да бъде пренебрегван, но не той е водещият в случая.
Иска ми се да кажа, че и фактът, че този законопроект засяга един сравнително ограничен кръг от хора, също не е най-важният. Важното е, че това ще бъде израз на отговорността на държавата и същевременно на подчертаването на значението, което държавата отделя на българските военнослужещи, на техните близки, на техните семейства. Именно това е особеният израз на ангажимента на държавата и ми се струва, че това е важно и водещото при разсъжденията, които имаме или които би следвало да имаме тогава, когато решаваме нашата позиция относно подкрепата на законопроекта.
Неслучайно подчертавам финансовата страна на въпроса, защото аз не мисля, че независимо от резервите, които е изразило Министерство на финансите в този случай, можем да вземем този аргумент като основен тогава, когато разсъждаваме, тъй като наистина сумата не представлява особено, за да не кажа никакво, финансово натоварване. Естествено представлява разход, но той не е толкова голям.
В заключение искам да подчертая, че единодушната подкрепа, която срещна предложението за изменение и допълнение на законопроекта в трите комисии, които представиха своите становища, ми се иска да вярвам, че ще бъде израз и ще намери съответното изражение в единодушната подкрепа на народните представители в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз и в комисията подкрепих това ново разумно предложение, и сега ще го подкрепя. Искам да ви кажа една стара поговорка: “Когато правиш добро, ако го направиш навреме, то десетократно повече тежи”. 
Деликатно искам да вметна, че три години, след като приехме закона, по изключително субективни причини се забави приемането на правилника. Това повлече след себе си невъзможност тези момчета - пострадали, болни, осакатени, да ползват лекарства, да ползват други помощи и улеснения, които законът им предоставя. 
Аз бях изключително притеснена от голямото забавяне на приемането на правилника. Пак ще повторя, три години! Затова отправих парламентарно питане към премиера, а след това две писма му писах. Отправих парламентарно питане и към военния министър, защото беше изключително тревожно обстоятелството, че се приема закон, а тези момчета не могат да ползват добрите неща, които този закон им предоставя. 
Когато приемаме закон, би трябвало така да си подготвим работата, че приемането на правилника за неговото прилагане да става в изключително кратко време, защото тези три години всъщност почти обезсмислиха този толкова добър и полезен закон. 
Това, което казвам, са думи на военнопострадали, които са идвали в приемния ми ден в Плевен. Да не говорим за това, че за тези три години, не можейки да ползват лекарства и лечение, някои от тези момчета си отидоха от този свят. Аз поставих този проблем по време на обсъждането в Комисията по труда и социалната политика. 
Ще ми се да имаме комплексна грижа към тези момчета. Това, което се предлага, е много хубаво, но в приемните ми дни ме запознаха с няколко драстични случая, в които ставаше дума, че ТЕЛК комисиите са намалили драстично процентите на някои от военноинвалидите. Лично съм се запознала с 4-5 момчета в Плевен, запознала съм се с медицинската им документация, говорила съм и с ръководството на военноинвалидите в Плевен. Мнението на всички беше единодушно, че необосновано е намален процентът на тези хора. Вие знаете много добре, че когато се намали този процент, отпада възможността да ползват някои от улесненията, помощите, добрите привилегии, които им се полагат. Споменавам този факт, за да подчертая, че нашата грижа към тези момчета трябва да бъде комплексна. 
Може би последното обстоятелство, върху което също ще ви помоля да се помисли, ако наистина нашата грижа към тази част от българското общество е откровена, ако не стои нещо друго зад нея. Бидейки инвалиди, знаете, че те получават много ниски пенсии, възнаграждения и за тях е изключително трудно, да не кажа почти невъзможно, да се снабдяват с лекарства, които са им полезни – качествени лекарства, които ще поддържат на сравнително добро ниво здравето им. 
За кой ли път отново поставям и слагам пред вашата съвест проблема за това, че ние правим добро, обаче продължавайки да държим толкова скъпи българските лекарства, всъщност това добро, което правим, е половин добро?! Поговорете с тези момчета, срещнете се с тях и те ще ви кажат, че изключително важно, страшно нужно е за тях да могат да си купуват лекарствата на достъпна цена. Няма да спра да поставям този проблем за високата цена на лекарствата. 
Дай Боже, в края на този мандат да направим нещо добро. По този начин и вашата съвест ще бъде добра, защото приемайки този закон, ние като цяло помагаме на тази категория български граждани.
Завършвам отново с уверението, че ще подкрепя законопроекта. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Банкова? Няма.
Кой желае думата, колеги?
Госпожо Христова, имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Аз участвах активно в дебата по този законопроект в Комисията по труда и социалната политика, която е водеща. Бих искала да поздравя колегите Ангел Найденов, Донка Михайлова и господин Дъбов, които са направили предложение да се запълнят известни празноти в отношението на държавата към кадровите военнослужещи, към военноинвалидите, военнопострадалите и техните близки. 
Всъщност тук става въпрос за военнопострадалите и техните близки – прави се предложение да се реализират три техни права, не кой знае какви. Едното е правото на безплатен транспорт, другото е правото на заплащане на социални услуги, по-специално на социалния патронаж в размер на 30% от стойността, и при смърт близките на военнопострадал да могат да ползват еднократна помощ от 500 лв. 
Мисля, че е много важно едно общество да спазва определени морални критерии, да съди по тях за това, което се дължи на определени групи хора или на определени индивиди. Мисля, че се прави крачка напред към усъвършенстване на законодателството в тази област. 
Финансовата страна на този законопроект е, да не кажа пренебрежимо малка, но такава, която не буди никакво безпокойство и никакво напрежение за бюджета. Оттук нататък Министерството на отбраната ще има ангажименти да обезпечава тези права. Приравняват се правата на военнопострадалите и военноинвалидите. 
Колегите в залата трябва да знаят, че законопроектът беше единодушно подкрепен във водещата Комисия по труда и социалната политика. Смятам, че трябва да го подкрепим, особено в навечерието на тези светли празници. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Тодоров, имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз се радвам, че трите комисии единодушно подкрепиха този законопроект, както беше съобщено в залата, макар и доста закъснял, както преждеговорившите казаха. Все пак по-добре късно, отколкото никога, защото положението на военноинвалидите и военнопострадалите е трагично.  Би трябвало ние, народните представители, да се съобразим с него и да подкрепим такъв законопроект. Това, което се предлага, е минимално, не е достатъчно, но все пак е нещо в сравнение с нищо. 
Вие много добре знаете, че задължителната военна служба беше до тази година. В момента в запаса са над 650 хиляди души, които са преминали през редовете на Българската армия. 
В края на краищата аз не съм съгласен с този процент, който се цитира тук. Аз започнах и предварително събиране на сведения, които доказват, че наистина не са 1500 човека, а са неколкократно повече. Аз и в комисията изразих тази идея - да се направи точен списък на тези хора, за да не бъде пропуснат никой, защото в края на краищата може да стане така, че който е заведен на отчет  –  той ще получава, а който не е  –  може би няма да получава. Това е дело на Министерство на отбраната, но за осъществяването му ще се включат и съюзите на офицерите и сержантите от запаса. 
Вчера имах среща с Централния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Те имаха съвещания на ръководствата на областно, на общинско, както и на централно ниво. Там наистина беше поставен този въпрос. Смятам, че в най-скоро време ще получим точната цифра на тези хора.
Това, което се предлага за мен, то някога може би е било заложено и е било нормално – 500 лв., но вие много добре знаете какво представлява тази сума сега.
Аз ще предложа между първо и второ четене някои поправки в този аспект, че не е нормално помощта да е от 500 лв. Знаете, че с помощ от 500 лв. и най-трагичното – погребението, как може да се направи с такава сума. Тази сума при всички положения би трябвало да бъде завишена. Така би трябвало да дадем уважение на всички тези, които наистина нямат никакви доходи. В края на краищата, когато дойде този трагичен момент, там се получава нещо, което не трябва да се случва. 
Аз като човек, който съм бил в редовете на Българската армия ще ви кажа, че имам десетки, да не кажа и сто случая, на такива пострадали. Там наистина нещата са доста трагични, когато се срещаш с близките на тези пострадали. Затова аз мисля, че е целесъобразно между първо и второ четене да се предвидят малко повече средства. От това, че сумата ще нарасне няколко пъти, сигурно се опасяват в Министерство на финансите, но това не трябва да дава повод на някои от народното представителство да бъде против тази крачка, която се прави в това направление. 
Аз ще подкрепя законопроекта при гласуването, както го подкрепих и в комисията, и ще направя предложения в насока завишаване на сумата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Тодоров.
Има ли други желаещи да вземат думата, колеги? Не виждам.
В такъв случай, уважаеми колеги, обявявам за приключено обсъждането на законопроекта, който разглеждаме на първо четене. Очевидно, че ще предстои да го гласуваме още утре, след което ще тече срока за предложения за второ четене. Може би отново той би могъл да бъде и съкратен.

Уважаеми колеги, имаме няколко минути и предлагам да преминем към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Той е приет на първо четене на 4 декември 2008 г. 
Има доклад от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. 
Има ли кой да представи този доклад?
Господин Гороломов, заповядайте, имате думата, за да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГОРОЛОМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е докладът на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно Законопроект за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-81, внесен от народния представител Мария Капон, приет на първо гласуване на 04.12.2008 г. 
Наименование на закона: “Закон за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на законопроекта.
Има предложение от народния представител Ваня Цветкова.
Предложението бе оттеглено.
“Параграф единствен. В чл. 41, ал. 1 думите “да бъдат ръководители на политически партии” се заличават”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.
Има още две предложения от народния представител Ваня Цветкова, които бяха оттеглени. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по този доклад на законопроекта на второ четене, кой би желал да вземе думата? Ако няма желаещи ще обявя обсъжданията за приключени.
Не виждам желаещи да вземат думата – обявявам дискусията по този доклад на второ четене за приключила. Предстои гласуването на законопроекта на второ четене.

Уважаеми колеги, следващата точка от нашата програма, както знаете е второ четене на Законопроекта за културното наследство, приет на първо четене на 31 юли 2008 г.
Предлагам да започнем това второ четене след почивката, тъй като остават по-малко от 5 минути.
След почивката ще продължим работата по този законопроект.
Моля да обърнете внимание на едно съобщение: Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание днес – 11.12.2008 г., от 11,00 ч. по време на почивката тук, в пленарната зала. 
Почивка до 11,30 ч.
 
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с обявеното преди почивката:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Госпожо Чилова, заповядайте, за да започнем с доклада на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Закон за културното наследство”.
Предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Предложение на народния представител Александър Паунов.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено навсякъде в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Преминаваме към „Част първа – Общи разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията ... (народният представител Любен Дилов иска думата за реплика).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, но трудно мога да реализирам тази процедура, защото има петима човека в залата, така че може би всъщност само ще се сведе до изказване тази процедура.
ЛЮБЕН ДИЛОВ  (ОДС, встрани от микрофоните):  Аз съм длъжен да я направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направете я.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви.
Госпожо председател, предлагам ви да бъде прекратено гледането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво да бъде?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да бъде прекратено в момента гледането на второ четене на законопроекта, защото материалът, който ни е раздаден, не е отразил изцяло дебатите, направените предложения и гласуванията в комисията. Така например, по чл. 140 има направено много същностно предложение според нас, което изобщо не е изразено в раздадения материал. 
Ето Ви протокола от заседанието на комисията, ето Ви и текста от доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вчера такова процедурно предложение за отлагане на гледането на закона беше направено, гласувано, така че повторно процедурно предложение в тази насока не можете да внасяте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ама, как?! Това е съвсем друга процедура, извинявайте. Не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Като стигнем до този текст, ще видим, може да се изкажете тогава. Ще имате възможност да вземете отношение, но като стигнем до този текст.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Тоест, Вие няма да предложите на гласуване това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да го подложа на гласуване, защото, първо – няма хора в залата; второ, за отлагане на законопроекта беше гласувано вчера процедурно предложение...
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Тогава правя предложение за поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можете да правите предложение за поименна проверка в този момент. (Реплики.) Само преди гласуване може да се прави поименна проверка, а в момента не гласуваме. В момента представяме закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Част първа – Общи разпоредби”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
„Дял първи – Общи положения”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
„Глава първа – Предмет, цели и принципи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция. ...
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов:
В чл. 1, ал. 2 следва да отпадне изразът „независимо от местонахождението му”.
Да се създаде нова ал. 3 към чл. 1 със следния текст:
	„ (3) Държавата защитава българското културно наследство, намиращо се извън границите на страната чрез двустранни спогодби със съответните държави и като прилага съответните международни актове”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип  текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България.
	(2) Държавата осигурява закрилата на културното наследство независимо от местонахождението му”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказвания по чл. 1 няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 2 е направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което по принцип е подкрепено от комисията.
Има предложение от Станислав Станилов, което по принцип е подкрепено от комисията и от Светослав Спасов, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.
	(2) Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрилата на държавни и общински органи в интерес на гражданите на  Република България.
	(3) Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да принадлежат на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както на физически и юридически лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 2 – няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 3 има предложение на народния представител Светослав Спасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3.  (1) Този закон има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчивото развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на неговата закрила;
2. децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;
3. публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство.
	(2) Правото на достъп до културното наследство е възможност да се ползват културните ценности, като се осигури физически или интелектуален достъп до тях, без да се увреждат или подлагат на риск.
	(3) Държавата, общините и частните лица създават условия и гарантират на всяко лице равен достъп до културни ценности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За допуск до залата и изказвания по този текст има ли желаещи? Няма.
Кой ще направи процедурното предложение?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Аз ще направя процедурното предложение в зала да бъде допуснат заместник-министър  Иван Токаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения за достъп до зала на заместник-министър... (Шум и реплики в залата.)
Имаме в момента предложение за допуск до зала.
Какво е Вашето процедурно предложение? Във връзка с допуска на министъра ли е, господин Дилов? (Реплики от място на народния представител Любен Дилов.)
Какво искате Вие?
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място):   Госпожо председател, има предложение за гласуване на допуск до залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние не го гласуваме, а просто правим предложение. Вече от половин година, откакто е променен правилникът, предложенията за допуск до залата не ги гласуваме, господин Дилов.
Следващия път, когато се опитате по такъв начин да интервенирате представянето на доклада и да пречите на работата на комисията и на залата, ще Ви помоля от трибуна на обявите интересите си – финансови или други, по отношение на този закон.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място):  Нека сега да го направя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващия път, ако се опитате да се държите по този начин.
Моля, поканете заместник-министър Токаджиев. (Реплики.)
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място):  Искам думата по процедура! Не можете да ми откажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедура.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, понеже гледаме по скандален начин един законопроект, понеже в залата присъстват изключително малко хора по много важен текст и понеже гледаме текст, с който раздаденият ни текст се разминава от това, което правихме в комисията, имам протокола от заседанията на комисията,  аз предлагам да гласуваме за пряко телевизионно излъчване на този дебат и гласуването по второ четене на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правите предложение за пряко излъчване по Българска национална телевизия и Българско национално радио разглеждането на този законопроект. 
Ако то се приеме, ще Ви помоля да направите декларация за интереси към този законопроект, но подлагам на гласуване това предложение, за да видим  колко хора ще гласуват и как то ще се приеме.
С какъв кворум сме започнали сутринта?
Моля ви, 92 народни представители да гласуват това процедурно предложение.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
Нищо, че няма кворум, нека да видим при липса на кворум каква е ситуацията.
Гласували 43 народни представители: за 2, против 11, въздържали се 30.
Няма кворум и въобще подобно процедурно предложение не може да се приеме.
Продължаваме по-нататък, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. Държавната политика по опазване на културното наследство се провежда от министъра на културата във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания, и със съдействието на гражданското общество.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Държавата организира опазването на културното наследство при природни бедствия и въоръжени конфликти.
              (2) Опазването на културните ценности в случаите по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на извънредните ситуации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Глава втора – Понятия.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя  и предлага да отпадне.
По чл. 6 има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. Културно наследство са:
1. наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;
2. исторически обекти и комплекси;
3. архитектурни обекти и комплекси;
4. етнографски обекти и комплекси;
5. образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;
6. природни ценности (образци);
7. индустриално наследство;
8. произведения на изящни и приложни изкуства;
9. народни занаяти;
10. документално наследство;
11. аудиовизуално наследство;
12. устна традиция и език;
13. книжовни и литературни ценности;
14. обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;
15. музика, песни и танци;
16. народна медицина;
17. кулинарни и еноложки традиции;
18. народни игри и спортове.”
По чл. 7 има предложение на народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2, а подкрепя по т. 3:
 1. „Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има съществено значение и принос за индивида, общността или обществото и притежава съществена научна и/или културна стойност.”
2. В чл. 7, ал. 2 да настъпят следните промени: 
След думите „1800 година” да се добави „които нямат съществен принос и значение за човешката история”.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Станислав Станилов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което по принцип е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Николай Михайлов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.
              (2) Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания.
              (3) Не са културни ценности по смисъла на този закон монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., които нямат принос и значение за човешката история.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 7.
Господин Ватев, заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаема госпожо Чилова, уважаеми колеги! Моето предложение се състои в една дума – „съществено значение”. „Съществено” даже е епитет. Както е записано в предложението, че културна ценност са всякакви неща, които имат значение, това е едно много широко понятие и в него може да влезе всичко, защото значение има надписът и върху тази химикалка. Значение има всичко. Значение има и дали кафето в автомата е качествено, дали то е по-добро, или в барчето е по-добро. „Съществено значение” значи съвсем друго и тогава културната ценност наистина придобива някаква стойност. 
И специалистите, и археолозите, и изкуствоведите много добре знаят какво значи съществено значение. С понятието „значение” се размива всичко и може да се тълкува толкова широко и всеобхватно, че на практика може да се спекулира и да се създаде корупционен момент в тълкуването на тези текстове. В много от следващите текстове има едни такива широки дефиниции, които всъщност правят закона толкова обтекаем, че не го правят закон, а го правят място за подмолни състезания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания по този текст?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС):  Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, подкрепата ми е за предложението на Бойко Ватев, защото думата „съществено” наистина има съществено значение.
Извън каламбура, в крайна сметка този закон е Закон за защита на културно-историческото наследство или Закон за културно-историческото наследство, както го наричаме. Същността на един предмет - дали да бъде употребена като културна стойност, или не, е именно в това - в знанието, което един предмет или някаква нематериална ценност, или сграда, недвижимо културно наследство носят за минали времена, за нашата цивилизация, за да можем да се разберем по-добре самите ние. И когато няма термина „съществено значение”, то няма и същност. 
Господин Ватев на битово ниво ви даде пример какво означава „просто има значение” и че това дава възможност за широко тълкувание, но думата „съществено значение” е именно около същността на смисъла на този закон, а той защитава културната ценност като артефакт, като нещо, което носи знание. То носи информация за минали времена или за нас самите в момента.
Навсякъде по-нататък изключително много членове се променят, ако тук няма термина „съществено значение”. Затова моето горещо предложение е: когато дойдем до гласуване по тази тема, да имате отношение и да не гласувате просто по партийна поръка или по някакви групови решения, а да се опитате да вникнете в смисъла на този закон, защото той неслучайно поражда много страсти. Не вярвайте на някой, който ви внушава, че той поражда страсти тук, в залата, заради лобистки настроения. Няма такова нещо. Ако си дадете труд да погледнете заседанията на Комисията по културата и видите къде са били споровете, ще разберете, че те са далеч от всякакъв лобизъм. Споровете са същностни, по смисъла на това какъв закон всъщност правим и какво охраняваме. Защото ще видите, че за жалост ние много малко охраняваме знанието в този закон, а то е най-важното. Според Хегел то дори е смисъл на човешкото съществуване, защото чрез познанието Господ познава сам себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания по този текст?
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, аз разбирам, че чисто тактическият подход е по всеки текст да се предизвикват дебати, които по форма имат значение, но аз настоявам колегите народни представители да подкрепят текста, както е предложен от комисията.
Дебата дали да добавим „съществено значение” ние го проведохме и в комисията. Нашият опит, свързан с различните политически конюнктурни нрави през различните периоди на българската история, са направили така, че когато добавим „съществено”, това означава, че не сме убедени, че има и значение. 
Освен това ако вземем обикновен предмет, както господин Ватев дава пример с писалка или нещо друго, аз си представям как виждам една сабя тук, на сергиите пред „Александър Невски”, който е военен предмет, оръжие, но има ли значение или няма значение – не знам. За мен тя би имала значение, ако някой ми докаже, че това е сабята на генерал Колев – предводителят на българската конница през Първата световна война. Тогава ни е достатъчно понятието „значение”. Като добавя, че става дума за научна или културна стойност, не забравяйте, господин Ватев, господин Дилов, че към „значение” е добавено „научно и културно”, а не просто дали химикалката е в джоба ви и ви служи, или пък сте я забравил в къщи и няма да ви послужи днес.
Държа на текста на комисията и съм готов да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За първа реплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Йорданов, в цялото Ваше изказване Вие априори приемате, че има съществено значение. В противен случай казваме, че ще има определени ценности, които нямат съществено значение, което пък става вече нонсенс. В цялото си изказване Вие приемате, че всяко нещо би могло да има съществено значение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Разбира се, че има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин Йорданов, мисля, че Вашите доводи всъщност бяха в моя подкрепа, а не обратното, особено примерът със сабята.
Искам да репликирам по-скоро онази част от Вашето изказване, в която изказвате подозрения, че ние по процедурен начин се мъчим да бавим закона. Да, така е и аз не го крия. Аз искам – затова направих и предложение за телевизионно излъчване –  да се види как се приема този закон.
Искам да ви обърна внимание на гласуването - страница 64 от протокола, който вие сте гласували на заседание на комисията. Опитайте се след това да го намерите в материала, раздаден в залата, за да видите дали това гласуване е отразено. Вижте дали го има. Аз твърдя, че този документ е различен от дебатите, които сме провели по изключително същностния въпрос дали да има и частна държавна собственост, което всъщност е моята единствена претенция към този закон.
Това е важната реплика, която правя. Затова използваме процедурни, разрешени от правилника похвати, за да удължим възможно най-дълго пренията по този текст, най-малкото, за да ни бъде раздаден автентичен документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика има думата господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Виждам, че тук много пъти ще трябва да се разясняват всевъзможни понятия, защото както казах, на първо четене този вид закони са с изключително сложна материя и е много трудно да се работят, да се приемат и да се оперира с тях.
Когато казваме, че има значение, трябва да знаем, че всеки артифакт, тоест всичко, произведено от човешката ръка, има значение за историята на културата. И когато Любен Дилов говори за познанието, трябва да кажем и да знаем, че в цивилизованите държави познанието стои отпред, а останалите оценки стоят отзад, както и когато се отнася за памет и религия – паметта на християнството стои отпред, а конверсията отзад и така нататък. Това са степенувани неща. Когато имаме сандък натрошена керамика, към която примерно иманярите се отнасят с безумно презрение, защото само им пречи, ние имаме огромно количество информация и висококвалифициран археолог, който се занимава с керамика. За него те имат огромна стойност. Затова е направено това – „има значение”. Всеки артифакт има значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Станилов.
За дуплика има думата господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Ватев, господин Дилов, господин Станилов, господин Китов! Тактическите хватки ще имат значение при приемането на закона, но няма да имат съществено значение, защото ще го приемем.
По отношение на другите ваши забележки ще ви припомня още веднъж – когато прибавяме „съществено” към „значение”, това издава неувереност. Забравяйки, че към „значение” за индивида, общността и обществото ние добавяме „и научна или културна стойност”, а не „или научна”. Тоест добавката „научна и културна” вече определя значението по смисъла на този закон.
Не смятам тази терминологична дискусия, която подхващаме, за определяща. Важното е, че я започнахме, защото тя вече прокарва демаркационната линия кой кой е по отношение на този закон. (Ръкопляскания от народния представител Николай Михайлов.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.
Госпожо Чилова, моля да докладвате по-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 8 има предложение на народния представител Станилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Мерджанов и Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Михайлов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, идентификация, документиране, консервация, реставрация, и специализация на културното наследство, който включва и подготовката на специалисти в съответната област.
              (2) Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 8? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 9 има предложение на Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Светослав Спасов, което не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля след това да прочетете неподкрепените предложения.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. Недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, както и прилежащата им среда или се намират под вода.”
Ето предложението на Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов – чл. 9 се изменя така:
„Недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, трайно свързани със средата, в която и за която са създадени, както и самата среда или се намират в националната акватория.”
Предложението на госпожа Алексиева и господин Владимиров е: в чл. 9 след думата „земята” се добавя „или към постройката”.
Предложението на господин Спасов е: в чл. 9 думите „закрепени към земята” се заменят с „трайно свързани със средата, в която и за която са създадени, както и самата среда”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Оттегляме предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, оттегляте предложението си.
Заповядайте за изказване, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз заставам на трибуната, за да ви помоля да подкрепите малкото допълнение, което сме направили с колегата Владимиров и което не е прието от комисията. То е много важно, ще кажа - съществено, защото в случая това е подходяща дума. Ако в днешно време има стенопис или скулптура, която е на фасада, която е вътре в интериора, има доказана стойност и е културна ценност, тя е трайно закрепена, но не към земята, не към средата, а е към постройката. Моля ви да не допускаме празнота именно за такива случаи, които няма да са много. Смисълът не се променя, напротив, влага се и се внася много сериозна яснота в изказа на този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева. Макар че вещното право дава много точно понятие кое е движима и недвижима вещ и това понятие се обхваща от понятието „недвижимости”, за по-голяма прецизност вероятно би могло да се гласува.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз само ще помоля да не слизаме на ниво, което е разбиране на понятията във формалния и в прекия, приложния смисъл на словото. Може да не бъде закрепено към постройка, може да бъде закрепено към много други неща – движими или недвижими. Затова, като кажем постройка, останалите, които не са закрепени към постройка или които се намират в друга среда, отпадат. 
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): Те са движими.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не са. И ще Ви кажа защо. Защото в една могила, която е недвижим паметник, към постройка нищо не е закрепено, но въпреки това тя е недвижим паметник и всички тези неща остават вътре. Позволете ми все пак да познавам чуждото законодателство, да знам понятията, с които колегите в чужбина боравят. Не бива да излизаме от нивото на европейската и световната културология, с която се занимаваме. Хубаво, да го оставим, нямам нищо против, права сте за постройката, обаче има други неща – постройката, могилата, има глинени сгради, които не са постройки, и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за това уточнение, господин Станилов.
Дуплика искате ли, госпожо Алексиева? Не? Благодаря.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Аз само бих искала да направя едно уточнение по този член. Изцяло сме възприели чл. 110 от Закона за собствеността, който има основополагащо значение във вещното ни законодателство от гледна точка на разграничителен критерий между движимо и недвижимо. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. Недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, както и прилежащата им среда, или се намират под вода.”
По чл. 10 има предложение на народните представители Мерджанов и Йорданов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 10:
„Чл. 10. Движимото културно наследство обхваща всички останали културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл. 9 и 42, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 10? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Дял втори – Национална система по опазване на културното наследство”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
„Глава трета – Общи положения”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Глава втора – Национална система по опазване на културното наследство”.
По чл. 11 има предложение на господин Паунов, което комисията е подкрепила по принцип.
Предложение на Лъчезар Иванов, което също е подкрепено по принцип.
Предложение на господин Михайлов, също подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 11:
„Чл. 11. (1) Националната система по опазване на културното наследство включва държавните и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания.
	   (2) Органите и организациите по ал. 1 осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, висшите училища, творчески съюзи, професионални сдружения и други неправителствени организации.
	   (3) Органите и организациите по ал. 1 и 2 осъществяват дейностите в съответствие с целите на този закон и националната стратегия за културното наследство, приета от Министерския съвет.”
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст? Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Може би става дума за редакционна поправка, защото госпожа председателката на комисията каза: „и националната стратегия за културното наследство”, а в доклада е „национална стратегия”. Нека да остане „национална” и нека да не ви изглежда заяждане на дребно, защото една от основните атаки на противниците на този закон беше, че той се приема, без да има национална стратегия. Нещо, което аз не поддържам, защото смятам, че трябва да има закон. Разбира се, с някои неща в този закон аз не съм съгласен, но независимо дали има национална стратегия или не, ние трябва максимално да се опитваме да уредим една сложна тема. Така че нека да е „национална”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. В текста на комисията е така, вероятно при представянето е направена езикова грешка.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Глава четвърта – Органи на управление на културното наследство”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне. 
По чл. 12 има предложение на господин Паунов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на господин Иванов, което е подкрепено по принцип.
Предложение на Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на Светослав Спасов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет. 
	      (2) Министерският съвет приема стратегия за управление и опазване на културното наследство и план за действие за срок 7 години по предложение на министъра на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересовани научни, културни и неправителствени организации.
	      (3) Министерският съвет:
1. предоставя статут на групови недвижими културни ценности с национално значение;
2. приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;
3. предоставя концесии върху недвижими културни ценности;
4. създава държавни културни институти по предложение на министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 12? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 13:
„Чл. 13. (1) Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания могат да направят предложение до министъра на културата за регистриране на културни ценности, които са от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания в съответствие с разпоредбите на този закон.
	     (2) Органите по ал. 1 след съгласуване с министъра на културата приемат правила за управляваните от тях културни ценности и създават органи за управлението им в съответствие с режимите за тяхното опазване.
	     (3) Ежегодно до 30 юни Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания представят на министъра на културата доклад за дейността си по опазване на културните ценности за предходната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 13?
 Господин Дилов, имате думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, гледаме в момента един член, който е от многото, с които ще се сблъскате, които ни караха да настояваме този закон да бъде внимателно гледан от Правната комисия. Това е първото място, в което ние позволяваме институции като Българската православна църква или пък дирекциите на другите вероизповедания да се разпореждат с публична държавна собственост. Когато пледирахме горещо колегите от Правната комисия внимателно да се занимаят с този закон и да ни помогнат в тази посока, имахме предвид такива текстове, които ще последват и по-нататък.
Искам отново да ви кажа и да ви припомня, че аз съм подписал този закон, вносител съм и съм го защитавал достатъчно време публично, тоест общувал съм достатъчно с неговите противници, за да видя няколко такива неща, които ще го доведат до лесно бламиране в съда. И дори да не го върне Конституционният съд, ако той бъде сезиран, или пък да го върне президентът, ако реши, той просто няма да работи, защото ще създаде колизии точно тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика има ли? Няма.
Желание за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 13 имаме предложение на господин Паунов, което е подкрепено по принцип.
Предложение на господин Иванов, което е подкрепено по принцип.
Предложение на народните представител Мерджанов и Йорданов, което също е подкрепено по принцип.
Предложение на народния представител Светослав Спасов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 14:
„Чл. 14. Министърът на културата:
1. прави предложения за вписване на недвижими културни ценности в Списъка на световното наследство;
2. предоставя статут на недвижими културни ценности;
3. предоставя статут на национално богатство на движими културни ценности;
4. издава разрешения за извършване на теренни археологически проучвания;
5. издава разрешения за създаване на частни музеи;
6. издава удостоверения за регистрация на лица, които осъществяват търговска дейност с културни ценности;
7. издава разрешения за изработване на копия и реплики на културни ценности;
8. издава разрешение за представяне на културни ценности с национални и международни изложби;
9. възлага и приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;
10. организира и осъществява дейността по предоставяне на концесии на недвижими културни ценности и изпълнението на концесионните договори съгласно този закон и Закона за концесиите;
11. Издава разрешения за износ съгласно Регламент № 3911/1992 на Съвета относно износа на паметници на културата, наричан по-нататък Регламент 3911/1992, и разрешения за временен износ на движими културни ценности;
12. координира, организира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесените движими културни ценности – национално богатство;
13. координира, организира и контролира дейността по опазване на културното наследство, свързано с българската история и култура, извън територията на Република България;
14. упражнява правото на държавна собственост върху културните ценности;
15. води регистри на видовете културни ценности, на музеите и други регистри, предвидени в този закон;
16. осъществява и други правомощия, определени в закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 13?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:  По чл. 14 имаме предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Член 14, ал. 2, т. 1 да добие следния вид:
„1. спазването на нормативните актове по извършването на теренни и археологически проучвания;”
Има предложение на народния представител Станислав Станилов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев което не е подкрепено.
Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. (1) В структурата на Министерството на културата се създава Агенция за физическа охрана на недвижимите археологически ценности, която е на пряко подчинение на министъра на културата. 
             (2) Агенцията по ал. 1 осъществява контрол за спазването на изискванията по този закон и на издадените въз основа на него актове, свързани с: 
1. териториално-устройствената защита на недвижимите културни ценности; 
2.  опазването на движимите културни ценности в музеите; 
3. организирането на обходни маршрути за проследяване на физическото състояние на културните ценности по региони със съдействието на местната власт.
	 (3) Агенцията по ал. 1 контролира изпълнението на задълженията по този закон от  физическите и юридическите лица.”
Има предложение на Нина Чилова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 14, който става чл. 15:
„Чл. 15. (1) В Министерството на културата  се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който е на пряко подчинение на министъра на културата. 
         (2) Инспекторатът осъществява контрол за спазването на изискванията на  този закон и на издадените въз основа на него актове, свързани с:
1. извършване на теренни и подводни археологични проучвания; 
2. териториално-устройствена защита на недвижимите ценности;
3.  опазване на движимите и недвижими културни ценности в музеите;
4.  извършване на консервация и реставрация на движимите и недвижими културни ценности; 
5. изпълнение на сключените концесионни договори.
	(3) Инспекторатът контролира изпълнението на изискванията на този закон от физическите и юридическите лица при условията и по реда на действащото законодателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 15?
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
За жалост д-р Щерев го няма, за да защити предложението си. Бих искал да направя един съвсем кратък коментар по него и да ви вкарам в размисъл, както се казва.
И в момента съществува инспекторат, може би дори лаиците в залата са общо взето наясно с какъв успех той се бори срещу иманярството например. Създаването на агенция за физическа защита не е нещо, което да отхвърлим с лека ръка. Разбира се, така направеното предложение от Атанас Щерев, сякаш замества предложението на вносителя, който се мъчи да изясни статута на инспектората, но бъдете убедени, драги приятели и колеги, че няма как този инспекторат да се заеме с физическата защита на паметниците на културата. Въпросът за създаване на такава агенция е открит.
Би Би Си излъчи филм, в който беше показано индустриално добиване на археологически предмети край Арчар, с участието на българската полиция, която охраняваше добиването. Индустриално в смисъл, че напред вървят тежки машини, които орат дълбоко и зад тях вървят с металотърсачи, граждани от различен етнически произход. 
Мисля, че когато се стигне до това гласуване, може би с промяна в предложенията на Атанас Щерев, трябва да помислим и за създаване на Агенция за физическа защита. Няколкото примера, които имахме от близкото минало, ако помните, когато Бойко Борисов, като главен секретар, изпрати охрана да защитава разкопките при „Голяма Косматка”. Може би  си спомняте, че това беше един от преките сблъсъци на това как очевидно голям колекционер, е пратил частната си охранителна компания, да вземе ценното, което току-що е излязло, а това, което остане, е за другите. Спомняте си този случай. 
Смятам, че наистина трябва да има структура, поне в рамките на Инспектората, която се занимава с физическа защита на някои от паметниците на културата – могили, музеи, ако щете. Няма как,  очевидно  МВР не върши тази работа. Когато не са заети да пушат, са заети с това, поне в някои региони на България, да охраняват индустриалния добив на антики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС):  Уважаеми колеги, уважаеми д-р Михайлов! Основата на моето предложение се състои в това, че искам да защитя археолозите - работниците на терен, от неправомерна намеса на Инспектората на министерството, защото, както по-нататък в текстовете ще видите, инспекторите няма да бъдат с толкова висок образователен ценз, както професорите, които разкопават. 
Когато един човек с пет години трудов стаж е работил като учител по история и това му е стажът, а не като музеен работник и без да има научна титла, има опасност да проверява археолога, професора или сериозен научен работник с доказана практика, да му проверява не само нормативните актове, според които той копае,  но и методологията - грубо казано, да му се бърка в научната работа. С моя текст засилвам тази защита на специалиста, който извършва разкопките, като подчертавам неговата самостоятелност в научната му работа и оставям на Инспектората в Министерството на културата да проверява само законността и бюрократичните неща, които съпътстват всяко едно проучване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви, господин Ватев.
Заповядайте за реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Ватев! Тук не запознаваме залата, че не става дума само за археология. Отново настоявам сериозно да помислите дали да не остане изречението на чл. 14, както беше предложено от Атанас Щерев: „В структурата на Министерството на културата се създава Агенция за физическа охрана на недвижимите археологически ценности, както и на пряко подчинение  на министъра на културата”. Даже би трябвало да се махне и думата „археологически”.
Ще ви дам един прост пример – само в центъра на София има няколко сгради, които нарочно са оставени от собствениците им да бъдат съсипани, за да могат да бъдат съборени след това. Една е много близо до тук – прочутата къща на Яблански, бившото Китайско посолство, просто е отсреща.  Наистина имаме недвижими обекти на културата, които се нуждаят от физическа защита, която няма кому друг да я делегираме. Всяка друга процедура е тромава. 
В този смисъл изказването Ви, господин Ватев, сякаш оставя впечатление, че тук сме особено загрижени специално за археолозите и как те ще работят. И това е проблем, но недвижимите културни ценности са много повече от археологията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин Ватев, Вашето предложение по същество преповтаря текста на чл. 14, ал. 2 по вносител. Вие не казвате абсолютно нищо различно. Напротив, текстът на вносителя е много по-ясен, защото ние казваме: „Инспекторатът  осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове.” Това е текстът на вносителя. Тук не трябва да се спекулира с работата на работна група. 
Искам да запозная всички колеги народни представители – археолозите, които присъстваха в работата на работната група, отначало имаше недоразумение от гледна точка на това, че този контрол, както каза господин Ватев, че може да бъде по отношение на методологията, няма такова нещо. Контролът е административен и той е свързан само с изискванията на закона и с издадените въз основа на него индивидуални административни актове.
Ние не говорим тук за методология, за контрол върху работата и дейността на научната работа на един археолог, който има разрешение за извършване на теренно археологическо проучване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожа Чилова, колеги! Думичката, с която се различава моето предложение, е „нормативни”. Вие казвате само „актове”, а аз подчертавам, че тези актове са нормативни. Тогава всичко става ясно и тези актове не се отнасят до методологията. Ако остане само „актове”, това значи, че един инспектор може да напише методология и върху сините очи на археолога, може да каже защо той  копае с лявата ръка, а не с дясната. Когато се подчертае „нормативни”, влиза в рамката на закона. Аз просто давам по-голяма яснота. Думичката е „нормативни” и спорим за това. Думата „актове” е много широко понятие, а „нормативни актове” значи точно определено нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
По § 15 има предложение от народния представител Атанас Щерев. 
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 16:
„Чл. 16. (1) Инспекторатът се състои от централно управление и регионални инспекторати по опазване на културното наследство.
	(2) Регионалните инспекторати се създават във всеки един от районите за планиране по смисъла на Закона за регионалното развитие.
	(3) Правомощията на инспекторите в регионалните звена се осъществяват в района за планиране по ал. 1.
	(4) За инспектор се назначава лице с  образователно-квалификационна степен „магистър” и пет години стаж в съответната на длъжността професионална област.
	(5) Областният управител по седалището на района по ал. 1 създава материални и организационно-технически условия за дейността на инспекторите.
	(6) Структурата, функциите и числеността в централното управление и регионалните инспекторати се определят с Устройствения правилник на Министерството на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 16 по вносител има предложение от народния представител Александър Паунов, което не е подкрепено от комисията. То е следното:
„В чл. 16 да се направят следните изменения:
1. Да се замени изразът „Общинските съвети и кметовете” с „Кметовете на общини”.
2. В чл. 16 т. 1 да се измени така: 
„1. организира, координира и осъществява контрол за законосъобразност на дейностите по издирване, изучаване, опазване и популяризиране културните ценности на територията на общината чрез специализираните структури в общинската администрация и чрез общинските музеи;”.
3. Да се създаде нова т. 2:
„2. предприемат необходимите действия за опазване на новооткрити, намерени, застрашени или други културни ценности на територията на общината, като могат да дават задължителни разпореждания на органите на полицията, кметовете на райони или на кметства, общинските или частни музеи, други органи и организации, юридически лица и граждани.”
4. Досегашната т. 2 да стане т. 3, а досегашната т. 3 да отпадне.”
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията. То е абсолютно същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: То е идентично, тогава няма смисъл да го четете.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Има предложение от народния представител Николай Михайлов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 17:
„Чл. 17. (1) Кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на територията на съответната община, като:
1. оказват съдействие при извършването на дейности по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културните ценности съобразно правомощията си;
2. създават обществен съвет за закрила на културното наследство като съвещателен орган към общината.
	(2) Общинските съвети:
1. приемат стратегия за опазване на културното наследство на територията на съответната община в съответствие с националната стратегия по чл. 12, ал. 2;
2. предоставят концесии върху обекти недвижими културни ценности, общинска собственост;
3. създават общински фонд „Култура” при условията и по реда на Закона за закрила и развитие на културата;
4. приемат правилници за устройство и дейност на общинските музеи, след съгласуване с министъра на културата;
5. осигуряват финансиране чрез целеви средства в общинския бюджет на дейностите по ал. 1, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 17 по номерация на комисията?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, само ви припомням нещо, което ще защитавам през цялото време – това е този чл. 17, който изключва всякакво третиране на публична държавна собственост, защото става дума за дейността на общинските съвети. 
Това, на което искам да ви обърна внимание по-конкретно, е подточка 3 на ал. 2, а именно: 
„3. създават общински фонд „Култура” при условията и по реда на Закона за закрила и развитие на културата.”
Поправете ме, ако греша, и в комисията защитавах тази позиция, но според мен това е неработещ текст и ще ви кажа защо. Законът за бюджета на България не позволява създаването на такъв фонд. Опитвал съм се да направя фонд „Култура” в София, за жалост го няма господин Софиянски, той го прати на прокурор след две гласувания на общинския съвет, но съдът го отхвърли.
Знаете, че много често сме се разправяли и в залата, че създаването на нов фонд, какъвто и да е той, особено на общинско ниво, се гледа с голяма подозрителност заради онази магическа дума, известна като преходен остатък. Всеки финансов министър, като я чуе, все едно си вижда червата в паница пред себе си. Тоест той не иска да има преходен остатък, който да бъде прехвърлен в следващата финансова година. Това създаде изключително много проблеми пред филмопроизводството, създава проблеми пред почти всички дейности, свързани с някакъв времеви отрязък, които се финансират или подпомагат от държавни и общински органи, от бюджети.
Ето защо смятам, че трябва да отпадне т. 3 „създават общински фонд „Култура” при условията и по реда на Закона за закрила и развитие на културата”, защото това е нещо, което е лишено от смисъл. Не знам, дано бъркам, дано нещо се е променило оттогава, когато имах някакъв опит по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване има ли?
Господин Паунов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Предложението ми е изразът в чл.16, т.1 „Общинските съвети и кметовете” да се замени с „Кметовете на общини”. 
Смесването на общинските съвети и кметовете ще доведе до липса на яснота кой от двата органа всъщност е компетентният. Освен това законодателството към настоящия момент предвижда съществуването на три различни органа, наречени кмет на община, кмет на район и кмет на кметство. Не е ясно кои кметове има предвид законопроектът в сегашния си вид. Общинският съвет е орган на местно самоуправление, той разработва местни политики, но не е той, а  кметът на общината е органът на местно самоуправление, който може да провежда национална политика на територията на общината.
Затова предложението ми е да отпадне изразът „общинските съвети” и да остане само „кметовете”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
За реплика думата има господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Господин Паунов, предложението Ви е изключително смислено, поне засяга изключително смислена проблематика, но илюстрира факта, че този закон трябваше да бъде  гледан и от Комисията по правни въпроси, точно заради това, което Вие казвате. Въпреки това вашата група се въздържа при едно съвсем разумно предложение залата да го прати в Комисията по правни въпроси, което за мен е неразбираемо. Има някакви обяснения, но те са доста популярни в медиите и да не ги изричам от залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има госпожа Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Господин Паунов, вашето предложение не беше подкрепено с ясното съзнание, че общинският съвет е решаващият орган. Той взема решения и няма как да го дисквалифицираме от този процес! Кметът е органът, който изпълнява решенията на общинския съвет. Вие с Вашето предложение искате да ограничите правомощията на общинския съвет – нещо, което им е предоставено по Закона за местното самоуправление и т.н. Това е разликата.
А мотивите, които посочихте – очевидно не сте прочели редакцията, която предложихме в комисията. Ние сме казали „кметове на общини”. Много ясно сме дефинирали за кои кметове става въпрос. Ясно сме посочили разграничаването между правомощията на кметовете и правомощията на общинските съвети. Но във Вашето предложение се съдържа изобщо да бъдат изключени общинските съвети като орган, което ми се струва, че е изключително правно недопустимо. Не смятам, че Правната комисия трябва да се сезира, за да може да даде отговор на този въпрос. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Паунов. (Реплика от народния представител Любен Дилов.)
Да не избираме тогава общински съвети.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Първо, в чл. 16, който Вие предлагате в закона, е написано: „общински съвети и кметове” – чета редакцията, която е при Вас. Член 16 е така по вносител и аз правя корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вижте крайния текст! 
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Освен това тук решаващата дума при всички случаи като провежда политика, е политиката от страна на кмета. Смятам, че действително общинският съвет е далеч от тези проблеми. Този, който провежда политиката, е кметът. Затова е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл.18:
„Чл. 18. (1) Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности, е държавен културен институт с национално значение в областта на опазване на недвижимото културно наследство. 
(2) Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще Ви помоля да представите предложението по наименованието на главата, пропуснахте.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Има предложение на Александър Паунов Глава пета „Национален институт за паметници на културата” изцяло да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Лъчезар Иванов Глава пета „Национален институт за паметници на културата” изцяло да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на господин Спасов, което комисията по принцип е подкрепила и е отразено на съответните места в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по наименованието на чл. 17? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 18, който става чл. 19:
„Чл. 19. Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности:
1. подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство;
2. взаимодейства с културни институти, с научни и други организации в страната и в чужбина в областта на опазването на културното наследство;
3. издирва и проучва недвижимото културно наследство;
4. анализира недвижимите културни ценности и тяхната среда и определя методология и режими за опазването им; 
5. съгласува устройствени схеми и планове, планове за опазване и управление на проектна документация за недвижими културни ценности, както и за строежи в техните граници, охранителните им зони в съответствие с разпоредбите на този закон и Закона за устройство на територията; 
6. осъществява специализирано документиране на недвижимите културни ценности;
7. извършва мониторинг на недвижими културни ценности;
8. поддържа и управлява публичен Национален архивен фонд на недвижимите културни ценности и информационен център;
9. води и поддържа публичен регистър на недвижимите културни ценности;
10. осъществява и други правомощия, определени в закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Каква ми беше мотивацията за отпадането?
В сегашния законопроект не се предвиждат детайлни правомощия на този орган, който да обосновава необходимостта от съществуването на самостоятелна административна единица. От сегашният текст става ясно, че идеята на този Национален институт за паметниците на културата е да бъде подпомагащ орган към министъра на културата, каквато е задачата на цялата администрация на Министерството на културата. Определено няма нужда да се създава нова бюрократична структура, която да е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Доколко министърът на културата има нужда от специализирано звено, от специалисти, които да го подпомагат в осъществяването на правомощията, възложени му от закона, то е достатъчно в съответствие с актуализация на Устройствения правилник на Министерството на културата да бъде регламентирано съществуването му, без това да се отразява съществено на усложняването на държавната администрация като цяло. 
Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да се изкажат по чл. 19, който беше представен? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Има предложение на Мерджанов и Йорданов, което по принцип е подкрепено и отразено в систематичното му място.
Има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Владимиров.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното си място.
Има предложение от господин Спасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено  на систематичното си място.
Комисията предлага чл. 19 да отпадне, тъй като е отразен в систематичното му място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по чл. 19? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20 и предлага следната редакция:
„Чл. 20. Устройството и дейността на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се определят с правилник, приет от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по чл. 20? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Има предложение на Нина Чилова за създаването на нов текст.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създадат нови параграфи 21 и 23:

„Център за подводна археология – държавен културен институт в областта на опазване на подводното археологическо
наследство на Република България
Чл. 21. Центърът за подводна археология е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. Созопол и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.
Чл. 22. Центърът за подводна археология подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазване на културното наследство под вода, координира дейностите, свързани с управлението и изследването на подводното археологическо наследство, поддържа регистър на подводните културни ценности.
Чл. 23. Устройството и дейността на центъра за подводна археология се определят с правилник на министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по членове от 21 до 23 включително в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Глава шеста – Музеи.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
„Раздел І – Музеи и видове музеи”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
По чл. 21 има предложение на Станислав Станилов, което е подкрепено, на Мерджанов, което по принцип е подкрепено, на Николай Михайлов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 24:
„Чл. 24. Музеят е културна  и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни и природни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 22 има предложение от народния представител Станислав Станилов, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 25:
“Чл. 25. Музей се създава при наличие на:
1. културни ценности, които могат да бъдат представяни пред публика във вид на музейна експозиция;
2. сграден фонд, осигуряващ условия за опазването и публичното представяне на движимите културни ценности;
3. постоянен източник за финансиране дейността на музея;
4. специалисти с необходимата квалификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 23 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за члена, който става чл. 26:
“Чл. 26. (1) По тематичен обхват музеите са:
1. общи, чиято дейност тематично обхваща различни области на знанието и изкуството и се осъществява на основата на различни по своята класификация културни ценности, включени в основния им фонд;
2. специализирани, чиято дейност обхваща една област на знанието или изкуството, обособен дял от нея или отделна тема от общественото развитие или природата и се осъществява на основата на включени в основния му фонд културни ценности, които по своята класификация определят тематичния му обхват.
	    (2) По териториален обхват на дейност музеите са:
1. национални, които осъществяват дейността си на територията на цялата страна;
2. регионални, които осъществяват дейността си на територията на две или повече общини;
3. местни, които осъществяват дейността си на територията на една община.
	    (3) Териториалният обхват и методическите функции на националните и регионалните музеи се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
	    (4) Тематичният и териториалният обхват на местните музеи се определят с акта на създаването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 24 има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 27:
“Чл. 27. (1) По форма на собственост музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие.
	    (2) Държавните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата културни ценности, сграден фонд и ежегодна държавна субсидия.
	    (3) Регионалните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата или общината културни ценности, сграден фонд и се финансират по реда на чл. 40.
	    (4) Общинските музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от общината културни ценности, сграден фонд и се финансират от общинския бюджет.
	    (5) Археологически културни ценности, както и други движими културни ценности – държавна собственост, могат да се предоставят възмездно или безвъзмездно за ползване и на регионалните и общински музеи.
	    (6) Частните музеи се създават и финансират от физически или юридически лица въз основа на законно придобити от тях движими културни ценности.
	    (7) Държавата и общините могат да създават съвместно или с физически или юридически лица музеи със смесено участие. Тези музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза – музейна дейност.
	    (8) При музеите със смесено участие отношенията между страните се уреждат с учредителен акт, с който се определят правата и задълженията им при условията на чл. 25. Проектът на учредителен акт се съгласува с министъра на културата в тримесечен срок от искането.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по този текст. 
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, това е още един текст, който може би се нуждаеше от внимателен прочит от Комисията по правни въпроси.
Моят въпрос е прост: как създаваме смесен музей, при положение че цялата археология по-нататък сме определили единствено и само като публична държавна собственост? Един-единствен въпрос имам. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой да Ви отговори, обаче?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Не е необходимо да се прави това от Правната комисия, господин Дилов. Можете да прочетете и становището на Съвета по законодателство, който по този текст не е дал никакви препоръки. Трябва да стане много ясно: движимите археологически културни ценности, поне по подкрепените от комисията предложения искаме да бъдат публична държавна собственост. И тук сме уредили възможността те да могат да се предоставят възмездно или безвъзмездно на общински музеи, на музеи със смесено участие. Това е по отношение на публичната държавна собственост. Няма никакъв правен проблем за хората, които разбират. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглеждания текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 25 има предложение от народния представител Станислав Станилов, което е подкрепено. 
Има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Николай Михайлов, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 28:
“Чл. 28. (1) Държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата.
	    (2) Музеите могат да имат филиали, които се създават, преобразуват и закриват при условията и по реда, предвидени за съответния музей. Устройството и дейността на филиалите се определят с правилника на музея, към който са създадени.
	    (3) Държавните музеи, които притежават характеристиките по чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, могат да придобият статут на държавни културни институти с национално значение.
	    (4) Към музеите се създават научни групи от специалисти с научна степен или научно звание. Научните групи се подчиняват в методическо отношение на специализираните научни институции. Редът за създаването им се определя с наредба на министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 26, господин председател, има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което е подкрепено.
Има предложение от народния представител Николай Михайлов, което е подкрепено по принцип и е отразено на систематичното му място в чл. 17, ал. 2, т. 4. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 29:
“Чл. 29. Устройството и дейността на музеите се определят с правилници, които се утвърждават от: 
1. министъра на културата – за държавните, регионалните, частните музеи и музеите със смесено участие;
2. кмета на общината – за общинските музеи или музеите със смесено участие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 27 има предложение от народния представител Станислав Станилов, подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено:
В чл. 27, ал. 2 т. 1 и 2 да отпаднат.
Има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което е подкрепено.
Има предложение от народния представител Николай Михайлов, подкрепено.
Има предложение от народните представители Теодора Дренска и Милен Велчев, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 30:
“Чл. 30. (1) Частните музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза – музейна дейност. Те осъществяват дейност след получаване на разрешение от министъра на културата.
	    (2) Разрешението за извършване на музейна дейност се издава въз основа на заявление, към което се прилагат и:
1. удостоверение за идентификация или паспорт – за културни ценности “национално богатство” и документ за регистрация на културните ценности;
2. документ, удостоверяващ правото на собственост или държането;
3. удостоверение за съдебна регистрация;
4. документи, удостоверяващи наличието на изискванията на чл. 25, т. 2, 3 и 4;
5. проект на устройствен правилник за дейността на музея.
	    (3) В тримесечен срок от постъпване на заявлението министърът на културата издава или мотивирано отказва да издаде разрешение.
	    (4) Разрешението за извършване на музейна дейност може да бъде отнето от министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората, когато частният музей системно нарушава изискванията на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов за създаване на чл. 27а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов чл. 31:
“Чл. 31. Музеите се ръководят, независимо от вида на организацията и формата на собственост:
1. методически – от Министерството на културата;
2. в административно-организационно отношение – от кмета на общината или собственика;
3. в научноизследователската дейност – от Българската академия на науките и съответните ведомствени и научноизследователски институти и учреждения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 28 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 32:
“Чл. 32. (1) В Министерството на културата се създава и води регистър на музеите, в който служебно се вписват:
1. националните, регионалните и общинските музеи – въз основа на акта за тяхното създаване;
2. частните музеи – въз основа на разрешението, издадено от министъра на културата;
3. музеите със смесено участие – въз основа на съдебно решение за вписване в съответния регистър.
	    (2) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистъра по ал. 1, както и редът за вписване се определя с наредба на министъра на културата.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 33:
“Чл. 33. Министерството на културата изгражда и развива национална музейна информационно-комуникационна система. Функционирането на системата се осъществява по ред, определен с наредба на министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: “Раздел ІІ – Музейни фондове.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 29 има предложение от народния представител Станислав Станилов, подкрепено.
Има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Николай Михайлов, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 34:
“Чл. 34. (1) Музеите формират основен, обменен и научно-спомагателен фонд.
	    (2) Движимите културни ценности – национално богатство, се регистрират в Националния музеен фонд.
	    (3) В основния фонд се включват придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение – национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват.
	    (4) В обменния фонд се включват движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват, както и тези многократно повтарящи се културни ценности от основния му фонд.
	    (5) В научно-спомагателния фонд се включват предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея. 
	    (6) Формирането и управлението на музейните фондове се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, в този текст, който е привидно ясен, изглежда технология, която е проблем на специалистите, всъщност едно от основанията ми аз да твърдя и да настоявам, че освен публична държавна собственост този закон трябва да предвижда за археологията и за културно-историческото наследство и частна държавна собственост, а, именно, че съществуващите общински и държавни музеи в момента разполагат с огромен фонд от неща, да ги кажем най-общо, за да не обидим научната стойност на един предмет, по-малко ценни. Тези по-малко ценни неща на практика не се експонират, публиката няма достъп до тях, някога ще бъдат изследвани или ако са били изследвани вече стоят във фондове, тези места са предмет на колекциониране, предмет на интерес от колекционери в България, и в страната. И аз смятам, че може би не сега, още не е дошло времето, защото обществото е от доста ранимо по темата, има други дупки да се запълват, но ако съществува институтът на частната държавна собственост, то тези музеи биха могли с едно умно ръководство и с умна практика да интервенират на този пазар. И, повярвайте, това ще окаже много     по-голяма роля за защита на културно-историческото наследство, отколкото само репресията, само преследването и забраната. Посочете ми една област на човешкия дух и природа, в която забраната да не е довела до едно единствено нещо  –  покачване на цената и апетита към забранения продукт. Посочете ми една област, в която да се е случило друго, различно от това. И това е само един от нюансите, в който институтът на публичната частна собственост, както е в съществуващия в момента закон, би бил полезен. Има и много други нюанси. Ако щете и в по-лесното общуване между различни музеи с различен статут, общински, държавни и частни.
Това е, уважаеми колеги, фундаменталната разлика в някои хора, които смятат, че този закон не е достатъчно съвършен и добър. Които иначе го подкрепят, които, разберете ме правилно, не са на страната на иманярите или на мафията, която се занимава с търговия. А го подкрепят, защото смятат, че това е по-правилно. И това е много важна работа. За жалост, тази разлика, уважаеми господин председателстващ, когато е направено предложението да има частна държавна собственост, то дори не е отразено в този документ, който ни е раздаден. Иначе го има в протокола на комисията. И това беше едно от основанията ми да искам в момента закона да не се гледа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В писмена форма ли го направихте, господин Дилов?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Не е направено в срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Ако е направено в срока ще го отразим и ще го поставим на гласуване. Затова Ви питам. Ако е направено извън срока, не може да бъде гласувано.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Господин Дилов, много Ви моля да си прочетете Правилника за работата и дейността на Народното събрание чл. 70, ал. 2, т. 2 и ще видите, поне да не продължавате по същия начин да говорите, че не е било отразено и ще видите защо не е било отразено. Искам да Ви спестя това нещо.
А що се касае до музеите и за възможността да търгуват, господин Дилов, Вие сам казахте, че една от най-важните цели на този закон е да охранява знанието. Музеят е институция, която трябва да опазва и да съхранява знанието и културните ценности. Основната функция на музея не е да търгува. Те не трябва да бъдат търговци.
А що се касае до частните музеи, тогава, когато ти вкараш отвън с документ за собственост – археология, че си я купил, естествено, че ти ставаш неин собственик. Но става въпрос, че оттук нататък се затваря вратата археологическото наследство да бъде частна държавна собственост. Това е основната философия на този закон, за да спре да се търгува, да не бъде обект на иманярска дейност и нелегален бизнес и попълване на частни колекции. Музеите могат да търгуват, но могат да търгуват само от обменния си фонд. Музеите трябва да се занимават с наука, както Вие казахте, да охраняват знанието, но не и да търгуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Чилова, Вашето изказване не беше или реплика?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Чилова! Наистина ние ще стигнем до чл. 140 и затова държа под формата на реплика да изясня нещо. Аз не съм правил писмени предложения към този законопроект, защото съм негов вносител и съм подкрепял по-голямата част от текстовете. Това е отразено навсякъде. Нещо повече, то е публично отразено. Аз съм се явявал и съм го защитавал пред далеч по-недружелюбна аудитория от тази и в по-недружелюбна среда от комичната среда представители на НДСВ да ме канят да изясня лобистки интереси, което е доста забавно  –  точно от НДСВ да идва такова предложение. Достатъчно е да си спомним в миналия парламент първия законопроект, приет от този парламент.. 
Що се отнася до този много важен спор дали да бъде публична или частна държавна собственост, именно това искам да изтъкна, господин председател, че след като няколко пъти ми беше обяснено, че ще има системно място, където да мога да направя това изключително важно предложение, в крайна сметка се стигна до там, че то беше направено само устно и има отразен ясен протокол за неговото гласуване. Това според мен доста важно решение беше гласувано по онзи начин, който обясних вчера в тази зала  –  от общо 5 човека, 2 "за", 2 "против" и 1 "въздържал се". Както току-що самата госпожа Чилова каза  – системно различаващо ни, мирогледно  и т.н., различия в подхода към материята.
На всичкото отгоре това гласуване и този спор, който е течал в работната група, на която аз също бях член. Тоест, предполагаше се, че това, което предлага работната група, намира системното си място някъде из закона. През цялото това време това е бил основният ни спор  –  дали трябва да продължава да има и частна държавна собственост или не. Търговията е последното нещо в този случай. Въобще не е най-важната и най-интересната в това отношение. Да твърдим, че като кажем, че археологията е вече само изключително държавна собственост, сме спрели търговията е изключително забавно, уважаеми колеги. Да, това е много смешно. Това не само че няма да се случи. Напротив, тя ще се усили много и това ще ви го кажат противниците на закона. Аз все пак съм негов защитник. Затова няма да изтъквам тези аргументи. Само казах, че наличието във всеки един музей на изключително големи количества от неща, които нямат никаква ценност, би могло да се намери и по-разумно тяхно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дилов, за да разберем, когато гласуваме това Ваше становище, Вие подкрепяте чл. 29 така, както е по вносител. Така ли да разбирам, или не? Ако го подкрепяте така, както е внесен, когато го гласуваме, ще подложим на гласуване и така, както е по вносител, ако Вие го подкрепяте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място):  Подкрепям чл. 143.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но сега сме на чл. 34. 
Имате думата за реплика, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, които сте толкова малко, че чак ми радвате сърцето, уважаема госпожо Чилова! Аз искам да Ви противореча в това, което Вие с огромна патетика казахте, че музеите не трябва да се превръщат в търговци, музеите не трябва да търгуват.
Всички музеи по света  търгуват – те търгуват с други музеи, търгуват с известни частни колекционери, увеличават си колекциите, намаляват си колекциите, правят ги по-ценни. 
Те не търгуват с цел да печелят пари и не става дума за тази търговия. Един музей е жив организъм, но когато всичко в този музей – частен, смесен или държавен, е публична държавна собственост, не може нито да се търгува, нито да се обменя. Всъщност се обезсмисля музейната работа, особено се обезсмислят частните и смесените музеи. 
Позволете ми да Ви попитам: в един смесен музей, в който колекцията е частна, а сградата е на държавата или на общината, как ще се увеличава тази колекция, след като всичко е публична държавна собственост? С внос.
Те ще копаят, ще го изнасят в чужбина и тези музеи ще го внасят отвън със сертификати – това просто е смешно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Чилова, аз не виждам в текста това, за което говорим.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: И аз, господин председател, но това не е първият текст - вероятно ще видите и много други текстове, по които се води дебат, различен от съдържанието на текста.
Ще се възползвам от дупликата, за да кажа само две неща. Не ми е познато в света музеите да търгуват с археология - и проф. Станилов потвърди това.
Господин Ватев, Вие вероятно не сте прочели закона (реплика от народния представител Бойко Ватев),  защото частните музеи – Вие сте гласували това предложение в комисията – могат да търгуват и от основния, и от обменния фонд. Тук става въпрос за археологията, която е национално богатство, която по силата на закона, след влизането му в сила, ще стане публична държавна собственост. С нея няма да се търгува! 
Ако ти си собственик и успееш да докажеш, че си собственик - естествено че това го пише в закона,  който сме чели и гласували. Очевидно не всички.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС, от място):  Нали заедно го писахме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думите „и археология” въобще ги няма в чл. 34. За какво спорим сега? Не мога да разбера. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Съществен е проблемът, но не е в чл. 34 или поне аз не мога да го видя – нито термина за публична държавна собственост го има, нито за собственост става дума, нито за археология. 
Все пак по чл. 34 има ли желаещ  народен представител да вземе отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел ІІІ – Дейности.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
По чл. 30 има предложение от проф. Станислав Станилов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 35:
„Чл. 35. (1) Основната дейност на музея е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности.
	(2) Музеят издава научни, научно-популярни и рекламни материали, както и осъществява оценителна дейност на културни ценности – собственост на други юридически или физически лица.
	(3) Музеят може да извършва и друга стопанска дейност, когато тя е свързана с основната му дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 31 има предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 36:
„Чл. 36. Националните и регионалните музеи с оглед на тематичния си обхват оказват методическа помощ на общинските, частните музеи и музеите със смесено участие по ред, определен с наредба на министъра на културата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя  и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 37:
„Чл. 37. (1) Дейността по чл. 35, ал. 1 и чл. 36 се извършва от лица, които притежават съответната професионална квалификация.
	(2) Министърът на културата утвърждава класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 38:
„Чл. 38.  (1) Директорите и служителите в националните, регионалните и общинските музеи и в музеите със смесено участие нямат право да придобиват колекции или отделни културни ценности от тематичния обхват на музея, освен по наследство, което се декларира в едномесечен срок от приемане на наследството.
	(2) Директорите и служителите в музеите по ал. 1 подават декларация по образец, утвърден от министъра на културата, за притежаваните от тях културни ценности при заемане на длъжността.
	(3) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват търговска дейност с културни ценности от тематичния обхват на музея.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези три текста – членове 36, 37 и 38. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел ІV  –  Финансиране.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Чилова, за да ни е ясно  –  като отпадат наименованията на съответните раздели, с други думи няма да имат наименования?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пише раздела, без наименование. Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 39:
„Чл. 39. Музеите се финансират със средства от:
1  републиканския бюджет и бюджетите на общините;
2. учредителите им;
3. собствени приходи;
4. събрани държавни такси за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати;
5. защитени проекти по международни и национални програми;
6. дарения, завещания, спонсорство.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 40:
„Чл. 40. (1)  Държавните музеи се финансират от републиканския бюджет чрез бюджета на ведомството, към което е създаден музеят.
	(2)  Регионалните музеи се финансират от:
1. общините, на чиято територия е седалището им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от републиканския бюджет;
2. вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните музеи развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети.
	(3) Общинските музеи се финансират от бюджета на съответната община.
	 (4) Частните музеи се финансират със средства на учредителите им.
	 (5)  Музеите със смесено участие се финансират със средства от републиканския бюджет или бюджета на съответната община и собствени средства на учредителите им.”
Комисията подкрепя  текста на вносителя  за чл. 36, който става чл. 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по този раздел. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Част втора  – Опазване на културното наследство.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Наименованието имаме предвид?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да, наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но си остава Част втора.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да, точно така.
„Дял първи  –  Видове културно наследство.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
„Глава седма  –  Нематериално културно наследство.”
 Комисията  подкрепя текста на вносителя, като предлага Глава седма да стане Глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Тази глава пък ще има наименование. (Уточнения между председателя Любен Корнезов и докладчика Нина Чилова.)
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37,  който става чл. 42:
„Чл. 42.  (1)  Нематериално културно наследство са:
1. устни традиции и форми на изразяване, включително и езикът като носител на нематериално културно наследство;
2. художествено-изпълнителско изкуство;
3. социални обичаи, обреди и празненства;
4. знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;
5. знания и умения, свързани с традиционните занаяти.
 	(2)  В Министерството на културата се води регистър на нематериалното културно наследство по ред, определен с наредба на министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Имате думата, уважаеми народни представители. Всъщност тук се дава понятието за нематериално културно наследство.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Което е в съответствие с Конвенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли някой желаещ да вземе отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на       чл. 38, който става чл. 43:
„Чл. 43. (1)  Към министъра на културата се създава Национален съвет за нематериално културно наследство, който: 
1. подпомага разработването на стратегия за опазване и популяризиране на традиционната българска култура и фолклор;
2. предлага мерки за прилагане на международни актове в областта на нематериалното културно наследство, по които Република България е страна;
3. предлага мерки за усъвършенстване на системите за опазване на нематериалното културно наследство;
4. дава препоръки по въпроси, свързани с проблеми на опазването, съхраняването и популяризирането на нематериалното културно наследство;
5. предлага за утвърждаване от министъра на културата елементите на нематериалното културно наследство, които да бъдат включени в национален представителен списък на нематериалното културно наследство.
	(2) Съставът, функциите и дейността на съвета се определят с правилник, издаден от министъра на културата.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 44:
„Чл. 44. Културните организации, създадени за опазване на нематериалното културно наследство и придобили статут на центрове на ЮНЕСКО имат право на субсидия от държавния бюджет.”
           ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
           Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз подкрепям направеното предложение и редакцията на комисията, до която сме стигнали, но съм длъжен в тази зала да ви разкажа нещо, което е в пряка връзка с това. Един от основните упреци към този закон от неговите противници е, че той се занимава като че ли най-вече и само с археология, а за нещо като нематериалното културно наследство е отделил много малко място. Разбира се, има и упреци в липсата на текстове за дигитализация и т.н., и т.н.
Искам да ви кажа, че големият въпрос, който стои пред нас и не само в този парламент за първи път, е може би нещо, за което не си давате сметка от първо четене, а именно, че най-ценното национално нематериално културно наследство на България е българският език. Тоест стигаме до проблем, сравним с проблема за яйцето и кокошката – трябва ли да има закон за българския език или не, или трябва в друга норма ние да осигурим неговата защита. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Конституцията го казва.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да, казва го, но очевидно не върши работа, както много други членове на Конституцията.
Ето тук ние си задаваме един въпрос: този Национален съвет за нематериално културно наследство към министъра на културата в състояние ли е да провежда такава политика по защита на българския език или не? Тоест има ли правомощия, има ли възможности? Аз не отварям дебата тук, само ви изострям вниманието. 
Подкрепям внесените текстове, защото в крайна сметка това зависи от управленска политика – дали ще имате управленска политика, или няма да имате в тази посока. За жалост две правителства подред на България, може би три, нямат такава политика. Те отказват да говорят за защита на езика. Отказват да направят нещо много просто дори – да диференцират ставката по ДДС за печатните издания, за учебниците. Знаете го този спор. Така че каквото и да запишем тук, общо взето при липсата на воля е безсмислено. Тоест желанието да се съхранява нематериалното културно наследство може да се осъществи на много фронтове и то да бъде опазвано, не само от специализиран съвет, но ние все пак го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Глава осма – Недвижимо културно наследство.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: 
„Глава четвърта – Материално културно наследство.
Раздел І – Класификация и категоризация на недвижимите културни ценности”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 45:
„Чл. 45. Класификацията на недвижимите културни ценности се извършва въз основа на:
1. тяхната принадлежност към определен исторически период;
2. научната и културната област, към която се отнасят;
3. техния брой, пространствена структура и териториален обхват;
4. степента на застрашеност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Алексиева. Вашето предложение е по друг текст, но, разбира се, имате право да вземате отношение и по текстове, по които не сте направили преки предложения.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, под формата на редакционна поправка ми се иска да ви помоля да направим следната редакция на чл. 45. 
Във вида, в който ни е предложен текстът - до т. 3 включително предлагам да бъде ал. 1. 
А т. 4  да бъде ал. 2: 
„(2) Според степента на застрашеност недвижимите културни ценности са:
1. културни ценности в риск;
2. застрашени културни ценности.”
Позволявам си да направя това предложение, защото степента на застрашеност в крайна сметка не е видова характеристика за квалификацията, обосноваваща декларирането или регистрирането на културната ценност, и така по-конкретно и ясно ще прецизираме тези текстове. Предлагам ви това да бъде изписано точно така, ако не възразявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това става с гласуване, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Разбира се, аз го предлагам. Ако е възможно, утре точно така да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Възможно е. 
В съдържанието няма разлика. Госпожо Чилова, горе пишете ал. 1, а т. 4 става ал. 2. Това е предложението на госпожа Алексиева.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Това го има по-нататък.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: В чл. 49 го има, това е вярно, но като опасност, и тук изброяваме.
Вярно е, че го изброяваме тук. Тук обосноваваме кои ценности са застрашени, но и в риск имаме, да.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Всичко имаме.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Добре, не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Алексиева, направете предложението си. Ако го поддържате, ще го гласуваме. Аз разбрах така: чл. 45, ал. 1,  до т. 3 текстът остава така.
Така ли предлагате?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Да, така предлагам. 
И ал. 2 с текста „според степента на застрашеност”.
Ние тук ги дефинираме, а в чл. 49 вече ги обясняваме какви са, защото там се появяват културни ценности в риск, появяват се и застрашени културни ценности. Появяват се, вярно е, но е хубаво тук да знаем, че според този вид те съществуват. Това е моето предложение.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрахме Вашето предложение.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Една бележка, ако ми позволите, госпожо Алексиева.
Това, което казвате, е написано в чл. 49, както вече обърна внимание председателката. Тук застрашеност има друга степен. Това е степента на разрушеност на паметника и доколко той може да остане, а там рискът обяснява условията, в които той се намира и дали тези условия позволяват той да се запази. Затова е различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Член 40 става чл. 46 и е по вносител.
По чл. 41 има предложение на народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 47:
„Чл. 47. Според научната и културната област, към която се отнасят, недвижимите културни ценности са:
1. археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;
2. исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;
3. архитектурно-строителни: сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност;
4. художествени: произведения на изящните и приложните изкуства – неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;
5. урбанистични: обособими части от селищна територия и селищни образования, чиито елементи са пространствено свързани и могат да се разграничат топографски;
6. културен пейзаж: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;
7. парково и градинско изкуство: исторически паркове и градини от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;
8. етнографски: материални свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи и вярвания, които са свързани с пространствената среда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): Декларирам, че оттеглям направеното предложение преди малко. Колегите са много коректни.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:  Благодаря, госпожо Алексиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля това да се отрази в стенографския протокол.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Член 42 е по вносител и става чл. 48.
Комисията предлага да се създаде нов член 49:
„Чл. 49. Според степента си на застрашеност недвижимите културни ценности са:
1. културни ценности в риск – за които съществува потенциална заплаха от нанасяне на щети или унищожаване, поради:
а) разположение в земетръсни зони, зони на мащабни строителни проекти, в близост до територии с голям риск от наводнения или прогресиращи промени от геологически, климатични и други природни фактори;
б) опасност от избухване на въоръжен конфликт и терористични нападения;
2. застрашени културни ценности – за които съществува реална опасност от нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост, поради:
а) бърз разпад на оригиналната им субстанция, водеща до сериозна промяна в структурата;
б) бързо влошаване на състоянието на околната среда;
в) видима загуба на автентичния вид.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 43 има предложение от проф. Станилов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 43, който става чл. 50:
„Чл. 50. (1) Според културната и научната стойност и обществена значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:
1. „световно значение” – вписаните в Списъка на световното наследство;
2. „национално значение” – археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;
3. „местно значение” – свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;
4. „ансамблово значение” – поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат. 
	(2) Редът за определяне категорията на недвижимите културни ценности по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
	(3) Статутът на археологическите резервати по ал. 1, т. 2 се определя със закон за всеки отделен резерват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По Глава девета – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
Раздел І – „Класификация”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне. 
Член 44 е по вносител и става чл. 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 46 има предложение на проф. Станилов.
Поддържате ли предложението си, проф. Станилов, което е на стр. 41?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проф. Станилов предлага в чл. 46, ал. 1 думата „вещ” да се замени с „артефакт”. 
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Артефакт е нещо, което произвежда човешката ръка. Да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще го подложим. 
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 53:
„Чл. 53. Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са:
1. археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията;
2. етнографски: движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура;
3. исторически: движими вещи, свързани с исторически събития и с живота и дейността на изтъкнати личности; 
4. художествени: произведения на изобразителните изкуства във всичките им техники и разновидности;
5. природни: образци от флората, фауната, палеонтоложки и минерални образувания;
6. технически: произведения на техническата култура;
7. архивни: документи с културно и научно значение, независимо от времето, мястото, носителя и техниката на създаването им;
8. книжовни: ръкописни и културни ценности до края на ХVІІІ век, старопечатни редки и ценни издания, които притежават научна, културна, полиграфическа или библиографска стойност;
9. литературни: документални и веществени културни ценности, свързани с цялостната история на българската литература.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Господин председател, не знам дали сме го пропуснали в дебата в работната група, но смятам, че в т. 9 – „литературни”, не трябва да изясняваме само българската литература, а да стане така: „документални и веществени културни ценности, свързани с цялостната история на литературата.”
В България има доста образци на чужди литератури, на чужди езици, тъй като сме на кръстопът и има много ценности, които са на други езици. Благодаря.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Правилно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дилов, как да отпадне „българската”?!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Правилно, защото има българска, гръцка и т.н. литератури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 47 има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов. Комисията подкрепя предложението по т. 2, но не го подкрепя по т. 1. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поддържате ли предложението си, господин Ватев? 
БОЙКО ВАТЕВ (БНС, от място): Напълно! Изцяло!
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Ще прочета предложението на Бойко Ватев и Борислав Българинов:
„1. Член 47, ал. 2 да придобие  следния вид:
„(2) Национално богатство е културна ценност – уникат с изключително голямо значение за науката, културата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или изчезване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на следните критерии:
1. да представлява уникален пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда, с доказана автентичност;”
Има предложение на господин Станилов, което е подкрепено.
Има предложение на господин Щерев: в чл. 47, ал. 2, т. 2 се изменя така:
„2. степен на запазеност най-малко „добра”, степен на рядкост – уникат или до десет известни екземпляра, или цена над 2500 евро.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов.
Комисията го подкрепя по принцип.
Има предложение на Николай Михайлов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 54:
„Чл. 54. (1) Според научната и културната стойност движимите културни ценности могат да получат статут на национално богатство.
	(2) Национално богатство е културна ценност с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от  следните критерии:
1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейности или творчество за периода, от който произхожда;
2. да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност;
3. да е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на обществото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ватев, имате думата.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Чилова, колеги! Този член в закона е един от основните, които предизвикват моята критичност към целия закон. Да се върнем и да си го припомним. Какво предлага уважаемата комисия като характеристика на понятието „национално богатство”? Комисията предлага „национално богатство” да бъде нещо, което е уникално, нещо, което е рядко, нещо, което е  характерно за епохата. В тези три взаимноизключващи се и едновременно с това допълващи се определения на практика влиза всичко. Защото едно копче, но от римско време, е характерно за епохата си. Но тук има запетайка и може да се тълкува, че това нещо може да е уникално. Може да е рядко, но пак ще е национално богатство. Но може да не е нито уникално, нито рядко, а само да е характерно. То пак ще е национално богатство. Това е изключително недообмислен текст. Той дава възможност най-малкото за корупция, и както казват някои колеги – „Защо да не сме членове на такава комисия в музея, която ще определя кое е национално богатство и кое няма да е?”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Кой го определя?
БОЙКО ВАТЕВ: Ще има такава комисия. Професоре, ти искаш да бъдеш в тази комисия, нали?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Не, не искам.
БОЙКО ВАТЕВ: Ще бъдеш, защото такива като тебе ще бъдат музейни работници, а не поети и юристи. Те могат да определят националното богатство както си пожелаят – от уникално до характерно за епохата. Една керемида е характерна за епохата. Тя може да бъде определена за национално богатство. Като определиш нещо за национално богатство, ти вече трябва да го доказваш – дали го имаш законно, с официален документ ли или ставаш държател според този закон. Тоест ти го губиш. Може би ти трябва да платиш на комисията, за да ти определи това, което имаш, но не за национално богатство, а за културна ценност. Определението е много обтекаемо. Това е невъзможно определение! 
Всичко е птица – това което има крила, това което не може да лети, и това което може да върви, и това което, може би дава мляко.
В това определение се състои философията на този закон.
Аз смятам, че трябва да помислите и да отсъдите по съвест. Това е изключително корупционен и неточен текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Станилов, заповядайте за първа реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Колеги, както забелязвате с господин Ватев имаме постоянни противоречия по една много проста причина. Нека да започнем от основата, че аз съм привърженик на рестриктивен закон, а той на либерален, аз съм привърженик на това, което е национално богатство да не може да се продава и да се търгува с него, и то да бъде изнасяно на свободния пазар, както е във всички европейски държави, както е в държавите, които са в нашата културна зона – това са Гърция, Италия и Испания. Законите там са такива, какъвто е този. Такъв е законът в Турция, в Австрия, в Унгария и така нататък.
Тези определения, за които се спори тук, националното богатство е културна ценност с изключително значение. Представлява единствен най-характерен или рядък пример за човешка дейност, което съответства точно на определението на Любен Дилов, какво е музей и за какво служи музеят. 
Музеят пази познанието. Не можем да напълним музея с уникати. Ние слагаме в музея културното наследство на нацията и на други етноси, народи и прочие, които са живели и живеят в нашата страна. Дайте да се разберем какво правим - пазим познанието на нацията и нейната културна история или поддържаме уникати, само уникати, единствени, свръх редки и прочее, и прочее, които ще показваме на чужденците, като дойдат у нас.
Кой определя кое е национално богатство? Определя го онзи, който го определя в целия свят. Това е висококвалифицираният специалист, който има 20-30-40-50 години квалификация в това нещо, работил е и затова него определят писатели и поети, и прочее, и прочее хора. Дали ще има корупция по целия свят оценителните комисии, които определят тези критерии с този статут с определени критерии се съставят от много хора, за да няма корупция, тъй като много хора трудно се сговарят. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Ватев, при обсъждането на този закон и в комисията, и заедно с експерти и заинтересовани организации, стигнах до извода, че ние сме изправени пред проблем и с приемането, и с приложението на закона, не заради друго, а защото в последните десетилетия е налице практика, която доста сполучливо, опитвайки се да мине през ситото на действащия закон, създаде една атмосфера, която този закон се опитва да разруши. Тази атмосфера е пагубна, господин Ватев, и Вие го знаете. 
Този бизнес, на който му остана единствено да се легализира, защото той всичко друго е направил – някой трябва да каже „Стига!”. Опитваме се да го кажем. Да, рискове от корупция има, рискове има и при приложението, но нека да тръгнем... Не ми обяснявайте, както и друг път съм казвал, че бълхата е достатъчна, за да елиминира юргана. Дори да има бълхи, нека да приемем този закон, защото този подход, който вие предлагате, ни тласка в една посока – да легализираме съществуващото, защото, видите ли, нямаме сили да го предотвратим. Така излиза - либерализмът, а не рестрикцията, на която ние сме привърженици. Към това ще ни доведе. 
Определението за национално богатство е свързано не само с възможността някой да използва ситуацията и технологията да се обогати лично. Пазил ме Господ – аз нямам никакви интереси от това и нямам практическа възможност за такова участие. Придобиването статут на национално богатство вече дава възможност за по-сериозен охранителен режим. Това е отношение, което залепен веднъж етикетът „Национално богатство”, много по-трудно може да посегнете с мръсни ръчици. Не Вие, аз уважавам Вас и господин Дилов като почтени хора, но на хора с престъпни намерения би им било по-трудно да го направят и това е нещото, към което се стремим, господин Ватев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател, колега Ватев! Струва ми се, че има много голямо съвпадение между двата текста. Без да съм специалист в областта на културното наследство внимателно се опитвам да анализирам това, което Вие предлагате и това, което е записано в предложението на комисията.
Няма голяма разлика в следващите точки на изискванията за определянето на национално богатство. В т. 1 е голямата разлика. В т. 3, бих казал, че е само формална, определя времевия период. Точка 2 има пълна идентичност. Тук идва разликата – Вие казвате: „да представлява уникален пример”. В текста на комисията се казва: „да представлява единствен”. Тоест уникално и единствено ние различаваме ли го по съдържание? Ние говорим ли до единственост? Какво означава? В такъв случай, ако трябва да го преведем, това е една конкретна вещ, едно конкретно нещо, което е от една страна най-характерно за епохата.
 Ние имаме множество различни вещи, които са подобни, но една единствена е най-характерна и не само това, тя е и автентична, и с висока културна ценност. Ако разсъждаваме по този начин тогава има пълно съвпадение на текстовете в това, което Вие предлагате и това, което е на комисията.
Следващото, което е, ако отидем към това, което е рядък пример, това да е много специфична човешка дейност, тя да не определя характерността на това, което е уникално, тоест няма множество като вещи, но да бъде рядък пример на човешка дейност, овеществена в съответната културна ценност и която пак отговаря на другите критерии за автентичност и висока научна и художествена стойност. 
В този смисъл не мисля, че има сблъскване на двата текста. От тази гледна точка лично се изненадвам, че правим толкова тежки изводи за последиците от приложението на това, което Вие предлагате и това, което е в закона.
Има голяма степен на съвпадение и не трябва само от това елементарно различие, което е чисто граматическо, в крайна сметка да водим тези тежки изводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ватев, имате право на дуплика.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми колеги, проф. Ваклинова, която е известен български учен, в работната комисията подкрепи тази част от моето предложение, в която исках да отпадне думата „редки”. Нейното мнение беше взето предвид, защото ни импонираше мнението на ръководителя на комисията. Така беше. (Реплика от народния представител Нина Чилова.) 
Предложението на Станилов е едно, но аз ви казвам за други учени. Тогава проф. Ваклинова предложи друго. Когато нещо е рядко, уважаеми колега Янев, никой не може да каже какво означава понятието „рядко”. Пет броя, 10 бр., 100 бр., 1000 бр. – кое е рядко? Това е възможност за огромна спекулация.
Уважаеми колега Станилов, колега като народен представител, а не колега като научна степен и познания, казахте, че не можем да правим музеи само от уникати и само от национално богатство. Кой казва, че трябва да се правят музеите само от национално богатство? Ние казахме само как се определя това, което има в хората какво да бъде – дали да бъде национално богатство или културна ценност. Като бъде национално богатство дали ще му го вземат, а като бъде културна ценност дали ще му го оставят. Като има възможност да се интерпретира десет пъти този текст – колко той ще се плати на комисията от специалисти, за да остане собственик като е собственик на културна ценност, а не на национално богатство. Това дава този текст, тази възможност. Той е огромен корупционен текст. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове?
Господин Дилов, заповядайте.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, наистина този текст е важен и е важен от гледна точка на какво точно даваме статута „национална ценност”. Не бързайте да хвърляте лесни реплики. 
Искам да знаете, че картината „Мона Лиза” в Англия не би била национална ценност, но Търнър е. Защото Търнър е английски художник и всичко английско от цокалото на кралица Виктория е много по-ценно от всичко, което светът е произвел. Така мисли Англия и нейното законодателство.
Тук господин Ватев защитава с патос доста собственици на ценности в България, които са ги унаследили, или пък са ги добили по някакъв не много законен начин, както каза наскоро кметът на София, който преди това е бил и главен секретар и би трябвало да знае какво е терминът „не много законен”. С това определение в този закон ние лесно и доста гъвкаво можем да определяме едно нещо като национална културна ценност или като ненационална. 
Аз си мисля, че и двете редакции са достатъчно изчерпателни и достатъчно точни, за да ни предпазят от своеволия. По принцип няма закон, който да предпазва от своеволия. Само ще ви напомня, че формулировката за национално богатство с културна ценност трябва да дава възможност за обсъждане, за оспорване. По реда на административния акт може да се оспорва в съда и т.н. 
Но има проблем, който е прост: чужденец си купува икона във Варна и по ваше време, госпожо Чилова, трябваше обяснението - дали това е ценност или не, да се вземе от Националната художествена галерия, тоест не от варненската. Забравете, че този чужденец ще си купи и ще изнесе нещо. 
Ще ви дам един прост пример. През 30-те години в свидетелствата на Анри Перюшо голямата звезда в Париж се казва  Владимир Димитров Майстора, а не се казва Салвадор Дали. Той описва един купон, на който никой не обръща внимание на Дали. Всички гледат Майстора и заради външността му, и заради неговите картини. 
След 9 септември и особено през последните 20 години нашето законодателство изключително препятстваше изнасянето на български художници и показването им. По тази причина те просто са непознати, те нямат цена навън, а са прекрасни. Чужденци, които виждат Елисавета Консулова Вазова зяпват. Казват: „Няма в Европа жена, която така да рисува.” Няма друга. Въобще не можем да я покажем, не знаем какво е това чудо. 
Не бива лесно да слагаме етикети с национална културна стойност. При археологията е ясно, там няма спорове кое е национално, то е безспорно – там, където е и голямата печалба. Но има много други видове културно-историческо наследство, които не трябва толкова бързо да ги слагаме под тази защита, защото всъщност вредим повече, отколкото да помагаме. Спорът по отношение на картините беше точно този.
Скочиха и казаха: как може Златю Бояджиев да не е национално културно наследство? Как може Майстора да не е? Слава Богу, че не е с този статут, защото въобще не можем да ги покажем. Те трябва да са обмен на идеи. Най-смешното беше, че тези, които защитаваха и се възмущаваха от това, щяха да вземат първо техните колекции, ако бяха национално културно наследство.
Аз си мисля, че и двете редакции са достатъчно изчерпателни, но сякаш редакцията на Бойко Ватев дава по-голяма застраховка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Дилов, определението за национално богатство в чл. 54 можем да дискутираме денонощия, без да стигнем до общо мнение, защото няма толкова точни изрази, с които да можем да опишем начина, по който се създава и оценява едно национално богатство, дори и примерът, който дадохте с Търнър. Търнър, създавайки своите картини и предшествайки импресионизма с няколко десетки години, не става тутакси национално богатство. Той става национално богатство тогава, когато става ясно, че е предшественик на импресионистите и когато той се вписва в общата картина на развитието на художественото майсторство и на изкуството. 
Затова тази процедура за оценка няма да бъде никога достатъчно точна и ясна, но видът, в който е написан чл. 54, мен ме удовлетворява. Аз си мисля, че можем да го приемем в този вид, защото отговаря на всички наши изисквания, чисто технологични, за определяне. 
Освен това припомням, че критериите не са трите едновременно – първа, втора и трета точка, а критериите са всяка една от тези точки, или поне един от тези критерии. Тоест всяка една от тези точки, а може и двете, може и трите. По тази причина това определение ме удовлетворява. Мисля, че можем да го приемем в този вид, в който е посочено в чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика думата има господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Да, така е, докторе, прав сте, обаче вижте какво пише: „ ...да отговаря на поне един от следните критерии.” Тоест, ако е предмет с доказана автентичност и има висока и научно-художествена стойност, той става ли автоматично национална културна ценност? Получава ли статута „национална”, ако отговаря само на критерия да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност? Разтегливо е. Мисля, че мога да намеря четири такива предмета поне в апартамента Ви, които са с доказана автентичност и имат висока научна и художествена стойност. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): В последното изказване на колегата Дилов ми прави впечатление, че той повдига един от много съществените въпроси и това е голямото различие, не бих казал толкова терминологичното в това, което колегата Ватев предлага, и текста на комисията, а защото в неговия основен текст на ал. 2 на чл. 47 Ватев поставя въпроса за кумулативното наличие на трите изисквания. Тоест трябва да са едновременно, заедно съществуващи, за да е налице национално богатство. В предложението на комисията е:  „поне едно от трите”, тоест алтернативно. 
Много е важно този въпрос да се изясни. Струва ми се, че тук е най-голямото различие и това е важното, което би трябвало да се изясни.
Що се касае до този спор, като човек, който не се занимава с изкуство, искам да дам един пример. Миналата година бях в ателието на мои приятели, които се занимават с реставрация на икони. При тях беше една икона, един триптих на Дебърската школа и те ми казаха, че е изключително рядък екземпляр. Тоест имаме много икони от Дебърската школа, но триптих много рядко се среща. Това дали ще се тълкува  като единствен рядък екземпляр на културното наследство?
За да стане ясно за какво говорим тук, освен абстрактните термини, колеги, които се занимавате с тази материя, дайте и няколко примера, защото тогава ще стане по-ясно за какво точно говорим и къде попадат, в кои характеристики попадат отделните случаи. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика думата има господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Когато намерим една монета на Александър Македонски в Германия, тя е уникат. Когато я намерим в България обаче, тя е просто една от редките монети. Затова е направено така разтегливо – трите отделни критерия да стоят поотделно, защото, да кажем, вчера намерихме някои уникални работи, които се обикновено се оказва, че са тиражирани много пъти, но както и да е.
Когато комисията определи, че това е много рядко, това означава уникално, както с триптиха от Дебърската школа или с други подобни явления. Затова там е направено така – отваря врата на комисията, за да не може един да каже: има само три такива икони от Тревненската школа, ама… Това означава, че не е уникална, трябва да бъде една. Затова е и направено „рядък, единствен, характерен”. Затова е направено така.
Изобщо, когато разсъждаваме за този вид артефакти, особено за археологическите, а и заради артефактите на изкуството, не можем да мерим с точно определени критерии, това не е банциг, не е струг, не е фрезмашина. Това е човек. Той най-трудно се обяснява от всичко, да не навлизаме дълбоко в темата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо  Чилова, уважаеми колеги! Мисля, че проф. Станилов даде ясен пример какво значи да четеш като дявола евангелието – една монета на Александър Велики, която, ако е тетрадрахма, струва 500 евро, но ако е намерена в Германия и е загубена от джоба на някой…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: … българин…
БОЙКО ВАТЕВ: … българин, вече е уникална, невъзможна и т.н. и вече започват хиляди спекулации и възможности. Тази монета на аукцион, на търг струва  500 евро. Това е. Нищо уникално няма. Уникално е, че може би някой древен македонец е пробягал до Ламанша и там я е загубил преди 2300 години. Това е уникално като знание и ще остане в историята, ако се докаже при нормални археологически разкопки и т.н., но самата монета пак няма да е уникална, знанието ще е уникално. И това е огромната разлика и възможностите за спекулации, които ти, професоре, сега доказа тук.
А специално на Вас, колега Янев,  трябва да  Ви кажа, че при мен нещата не се акумулират. При мен всичко е ясно. Едно е казано: трябва да е единствена или уникална. Тогава това е национално богатство. Щом едно нещо се повтаря, то не може да е национално богатство. То е културна ценност с висока цена. Може да струва и 100 000 евро, и 200 000 евро, но не е национално богатство. Когато е уникално, когато е с изключително хубави художествени качества и т.н., това е национално богатство. Но всяко нещо, което е тиражирано, особено пък, когато е характерно за епохата, което значи всичко, то не може да е национално богатство. Да, може да е културна ценност, която струва много.
Има нещо в националното богатство: може да е уникално, но не се измерва с пари. Докато културната ценност се измерва с пари. Нещо, което е уникално, струва скъпо, защото е уникално. Тефтерчето на Левски не може да се измери с пари. Иначе някъде в някой аукцион в чужбина, може би ще се продаде за 10 000 евро или за 5000 в Америка. Нищо няма да струва. Но за нас, за българския народ, то е уникално и е национално богатство. Националното богатство никога не се измерва с пари. Има ли цена, вече е само културна ценност. Разберете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Янев! Вие съвсем коректно се опитахте да повдигнете въпроса дали трите възможности да се приемат кумулативно или всяка една сама по себе си с възможността да се добави и следваща. Понеже примерът на господин Дилов с Търнър е чудесен, няма как да се въздържа да не цитирам една фраза, свързана с Търнър и, казвайки тази фраза, да завърша с едно съждение. „Докато художниците преди Търнър рисуват светлините на историите”  – е казал  Увалиев, или Левчев, не си спомням добре, „Търнър рисува историята на светлината”. Той се обръща навътре към човека и това става изключително постижение на духа и, за съжаление, господин Ватев, бидейки изключително постижение на духа, то се оценява постепенно и в пари.
Защо на всички, когато говорим за постиженията на духа,  Боже господи, дълбоко подсъзнателно ни звънят монети в съзнанието?! Това е голямата ни беда комай на всинца, които обсъждаме този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Ще ми простите, колега Йорданов, но категорично противопоставям себе си на тезата, че ми звънят някакви монети в главата, когато говоря за културно наследство. (Реплика от народния представител Александър Паунов.)
И банкноти, и безшумно да е, и шумът на падащи листа, както се казва… На някои може би да, но аз се разграничавам категорично. Плюс това заявявам, тъй като тук би трябвало в крайна сметка да казваме има ли някакъв интерес или няма, казвам, че не съм заинтересован и нямам интерес.
Основното, заради което поставих въпросите и не получих отговор, е: в тезата си колегата Бойко Ватев предлага неговите изисквания да бъдат едновременно налични и трите, за да има налице национално богатство, или да бъдат поотделно, когато има само едно от трите, и веднага да стигаме до идеята за национално богатство? Не получих отговор на това нещо. 
Вероятно обаче от тезата, която колегата Бойко Ватев разви тук като реплика, разбирам, че той подкрепя предложението на комисията да съществува макар и едно като достатъчно условие то да бъде културно богатство. (Реплики от народния представител Бойко Ватев.)
Но в текста на предложението, което направихте, и предното Ви изказване, говореха за по-различна теза и затова поставих въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можахте да се разберете, но… Тъкмо обратното – имам чувството, че господин Ватев не е съгласен с това, което Вие казахте.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания текст? Повтарям, има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 54? Няма.
Обявявам дискусията по този текст за приключила.
Остават две минути до 14,00 ч., трябва да направя няколко съобщения.
Предстоящи гласувания за утре:
- първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за  военноинвалидите и военнопострадалите;
- второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за  местното самоуправление и местната администрация;
- второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост.
Освен това, уважаеми народни представители, днес, 11 декември, е постъпил общ проект на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите, приет на първо четене на 11 декември 2008 г. Проектът е изготвен от Комисията по земеделието и горите и на основание чл. 68, ал. 2 от правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмените предложения за второ четене. Приложено е както съпроводителното писмо, така и обобщеният законопроект.
Още две съобщения.
Комисията по гражданско общество и медии  ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание днес, четвъртък, от 15,00 ч.
Закривам  днешното пленарно заседание. Утре ще продължим в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)		
	


Председател:
			Георги Пирински

Заместник-председатели:
					Любен Корнезов									
Камелия Касабова
					
Секретари:
		Нина Чилова
		
Татяна Калканова